2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/1

Докладчик:

Dimitris DIMITRIADIS

1.1.

В редица свои становища ЕИСК последователно изразява положителното си отношение към политиките на ЕС за подкрепа на малките и средни предприятия (МСП) (1). Последните обаче са изключително разнородна категория, което означава, че са необходими специални усилия за правилно обхващане на различните подгрупи и особено на малките семейни и традиционни предприятия.

1.2.

Значението на тази подгрупа произтича от факта, че преобладаващата част от работните места в регионите на ЕС се осигурява от този вид предприятия. Като потвърждава отново предишните си заключения и припомня препоръките, отправени в свои предходни становища (2), ЕИСК си поставя за цел да разгледа по-отблизо и да анализира предизвикателствата, пред които са изправени малките семейни и традиционни предприятия. Стремежът е да се предостави възможност за оказване на конструктивно влияние върху създаването на политики на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище.

1.3.

ЕИСК насърчава Европейската комисия (ЕК) да разгледа начини за подкрепа и насърчаване на малките семейни и традиционни предприятия, тъй като те са ключов елемент в създаването на нови дейности и в генерирането на доходи в районите с ограничени ресурси. Те носят добавена стойност в процеса на регионално развитие, особено в по-слабо развитите региони, тъй имат дълбоки корени в местната икономика, където инвестират и допринасят за запазването на заетостта.

1.4.

Комитетът счита, че в много все още изоставащи региони е налице голям потенциал, който може да се реализира посредством местните малки семейни и традиционни предприятия. Това предизвикателство следва да се отнася не само до Европейската комисия, но и до други участници, които би трябвало да се включат активно, включително местните правителства и местните посредници като бизнес организации и финансови институции.

1.5.

ЕИСК призовава Комисията да обърне внимание на факта, че малките семейни и традиционни предприятия бяха засегнати неблагоприятно от икономическите и индустриалните развития и тенденции в последно време. Те губят конкурентоспособност и се сблъскват с все повече трудности при осъществяването на своята дейност.

1.6.

ЕИСК изразява загриженост, че в политическите инструменти за подкрепа не се поставя акцент върху малките семейни и традиционни предприятия и е малко вероятно те да се възползват в значителна степен от тях. Като цяло подкрепата за МСП е насочена към увеличаването на научните изследвания и иновациите в МСП и към стартиращите предприятия. Без да поставя под съмнение значението на тези политики, ЕИСК иска да подчертае, че много малка част от всички МСП ще се възползват от тях и обикновено малките семейни и традиционни предприятия не попадат в тази категория. ЕИСК приветства намерението на ЕК, по инициатива на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, да преразгледа определението за МСП, засега предвидено за началото на 2019 г. (3).

1.6.1.

Настоящото определение за МСП вече не е актуално и затова Комитетът счита, че планираното преразглеждане би могло да е от полза за по-адекватното разбиране на същността на МСП и за изготвянето на по-добри политики за тях. ЕИСК приканва ЕК да включи оценка за прилагането на сегашното определение при изпълнението на политическите мерки за МСП на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище в процеса на консултации, като се постави специален акцент върху малките семейни и традиционни предприятия.

1.6.2.

ЕИСК счита, че при преразглеждането на определението следва най-малкото:

1.7.

ЕИСК счита за важно малките семейни и традиционни предприятия да бъдат признати за специфична подгрупа, тъй като те обикновено страдат най-много от неефективността на пазара. Поради това Комитетът препоръчва разработването на специални политики за подкрепа, съобразени с техните потребности. За да бъдат разрешени най-належащите проблеми, тези политики следва да бъдат насочени най-малкото към:

2.1.

В момента в центъра на създаването на политики в ЕС са редица актуални индустриални развития и тенденции — цифровизацията, Четвъртата индустриална революция, бързо променящите се стопански модели, глобализацията, икономиката на споделянето и по-иновативните източници на конкурентни предимства. В същото време трябва да се признае, че хората следва да могат да живеят навсякъде в ЕС, включително в редица региони, до които Четвъртата индустриална революция вероятно няма да достигне лесно.

2.2.

Без да се омаловажава значението на тези нови тенденции и като се подпомагат политическите усилия, насочени към насърчаването им, е необходимо да се припомни, че понастоящем по-голямата част от работните места в регионите на ЕС се осигуряват от съвсем традиционни МСП (6) и малки семейни предприятия (7), повечето от които с дълга история и собствени традиции, опит и много примери за успех от миналото. Тази група предприятия обикновено включва следните подгрупи:

2.3.

Както ЕИСК вече посочи, малките семейни и традиционни предприятия са гръбнакът на много икономики по света и се разрастват с впечатляваща скорост. Те играят значителна роля за регионалното и местното развитие и имат специфична конструктивна роля в местните общности. Семейните предприятия са по-способни да устояват на трудни периоди на рецесия и стагнация. Тези предприятия се отличават с уникални характеристики на стопанисване, тъй като собствениците им са дълбоко загрижени за дългосрочните перспективи на стопанската дейност, до голяма степен поради факта, че става въпрос за финансовото състояние, репутацията и бъдещето на техните семейства. Този начин на стопанисване обикновено се проявява като извънредна загриженост за приемствеността на дружеството и води до по-усърдна грижа за тяхната общност от служители, както и до стремеж към по-тесни връзки с клиентите с цел поддържане на стопанската дейност. ЕИСК вече призова ЕК да приложи активна стратегия за насърчаване сред държавите членки на най-добрите практики в семейните предприятия (8).

2.4.

През последните години много от малките семейни и традиционни предприятия се сблъскват с все повече трудности при осъществяването на своята дейност, тъй като:

2.5.

В ЕС МСП наброяват малко под 23 милиона, като в южните държави делът на МСП спрямо общия брой предприятия е по-голям (10). МСП не само представляват 99,8 % от общия брой предприятия в сектора на нефинансовите предприятия в ЕС (11), но и осигуряват работа на почти 67 % от общия брой работници и служители и генерират почти 58 % от общата добавена стойност в сектора на нефинансовите предприятия (12). Микропредприятията, включително едноличните фирми, представляват най-широко разпространената група предприятия.

3.1.

По правило подкрепата за МСП е насочена основно към увеличаването на научните изследвания и иновациите в МСП и към тяхното развитие (13). Макар че капацитетът за иновации и за излизане на световната сцена са признати като двата най-важни фактора за растеж, като цяло МСП показват слабости по отношение и на двете (14). Половината от установените видове инструменти през последния финансов период преследват цели, свързани почти изцяло с иновациите. Това са инструменти за подкрепа на технологични, нетехнологични и екологични иновации, създаване на иновативни предприятия, подкрепа за проекти в областта на НИРД и трансфер на знания и технологии.

3.2.

През периода 2007—2013 г. (15)„помощта за МСП по линия на ЕФРР … възлиза на приблизително 47,5 милиарда евро (76,5 % за подпомагане на предприятията и 16 % от общия размер на помощта по линия на ЕФРР за съответния период)“. Освен това измежду 18,5 милиона предприятия „са идентифицирани 246 000 МСП бенефициери“. Съпоставката между броя на бенефициерите и общия брой на предприятията показва ясно, че този брой е крайно недостатъчен, и доказва, че ЕС не е успял да подпомогне тази много важна категория предприятия. ЕК не засяга този важен въпрос поради липсата на ресурси и голямото многообразие от характеристики на тези предприятия.

3.3.

През същия период бяха приложени сравнително голям брой инструменти на политиката с висока степен на вариативност в диапазон от 1 до 8 000 — 9 000 бенефициери. Очевидно създаването на инструменти, които са приложими за много малък брой бенефициери е неефективно. Това поражда въпроса дали има смисъл да се разработват толкова голям брой инструменти. Освен това тяхната ефективност и ефикасност трябва да бъдат подложени на критичен анализ, като се преценят човешките и финансовите ресурси, ангажирани при тяхното разработване, спрямо ефектите от тях (ако има такива). Същевременно в проучвания на казуси от практиката беше изтъкнат процесът на самоподбор, или „гъвкаво насочване“, при който самото разработване на даден инструмент на политика вече определя специфичен кръг от бенефициери (които обикновено се характеризират с по-голям потенциал за усвояване).

3.4.

Цялостният преглед (16) на общо 670 инструмента от различните области на политика във всичките 50 оперативни програми (ОП), изпълнявани по време на програмния период, показва, че разпределението между отделните области на политика е доста неравномерно. Съгласно прегледа по-малко от 30 % от всички инструменти са били насочени към нуждите на традиционните предприятия. ЕИСК вече изрази подкрепата си за иновативните и бързо развиващите се дружества (17). Същевременно обаче Комитетът изразява съжаление, че политическите инструменти са насочени непропропорционално и предимно към цели, свързани с иновации в МСП, тъй като по-голямата част от МСП в ЕС не разполагат — и няма да разполагат и в близко бъдеще — с никакъв потенциал за иновации, а и тяхната основна стопанска дейност не го налага. Вярно е, че иновационни продукти могат да се разработват при изключително ниски разходи и могат да имат голям потенциал за растеж, но този вид растеж определено е изключение, а не правило по отношение на традиционните и семейните предприятия, които работят въз основа на съвсем различна концепция. Някои иновации са възможни и желателни, и новите поколения, които се отличават с широк кръгозор, започват да въвеждат иновации. Но в повечето случаи иновациите са фрагментарни и не са част от основната дейност на тези дружества (18).

3.5.

Малките семейни и традиционни предприятия не са акцент в инструментите за подкрепа, както показва фактът, че малка част от тях (едва 7 % от общото публично финансиране) са насочени към МСП, осъществяващи дейност в конкретни сектори, най-разпространеният от които е туризмът. Това се илюстрира и от факта, че около 54 % от МСП бенефициери са от секторите на производството и ИКТ (10 %), като едва 16 % от тях са от сектора на търговията на едро и дребно, а 6 % се занимават с туристическо настаняване и обществено хранене — които се считат за традиционни сектори. Това се усложнява от факта, че подкрепата за МСП през последния програмен период беше структурирана в контекста на дълбока икономическа криза с оглед на необходимостта от пренасочване на ресурсите от иновациите към по-общ растеж.

3.6.

Същевременно данните показват, че за петте години от началото на кризата през 2008 г. броят на МСП е нараснал, докато добавената стойност и броят на служителите са намалели (19). Подобни статистически данни навеждат на извода, че през този период „предприемачеството поради необходимост“ е преобладавало за сметка на „предприемачеството поради възможности“. Очевидно хората са се опитвали да намерят начин за преодоляване на кризата, а предприятията са се опитвали да оцелеят, но подкрепата не е била достатъчна или адекватна (20).

3.7.

В голям брой извършени наскоро проучвания се предоставят ясни доказателства за наличието на значителни разлики между нуждите на МСП в Северна и в Южна Европа, като разликите на национално равнище са значителни. Тази теза се подкрепя напълно и в Годишния доклад на Европейската комисия за европейските МСП за 2014—2015 г., според който групата държави с най-слаби резултати са предимно от Южна Европа. Тези държави отбелязват изключително ниска проектна успеваемост и по компонента за МСП на програма „Хоризонт 2020“.

3.8.

Фактът, че политиките за насърчаване са формулирани основно въз основа на размера на подпомаганите предприятия, а не на по-целесъобразни характеристики, които оказват по-голямо въздействие върху техните дейности, представлява допълнително сериозно предизвикателство пред предоставянето на ефективна подкрепа за малките семейни и традиционни предприятия. Този подход може би е остарял и твърде широко насочен, и не взема предвид различните нужди на различните групи като малките семейни и традиционни предприятия. Ето защо в своите становища ЕИСК постоянно подчертава необходимостта от по-целенасочени и по-точно определени политики за насърчаване на МСП в Европа, както и необходимостта от актуализиране на определението за МСП, така че то да отразява в по-голяма степен тяхното многообразие (21).

3.9.

ЕИСК изразява загриженост от факта, че досега само малка част от подкрепата по линия на ЕФРР е оказала документирано въздействие (22), доказвайки по този начин своето реално въздействие върху икономиката. Това поставя под въпрос реалното въздействие на средствата, инвестирани в подкрепа на МСП, и ЕИСК настоява за извършването на оценка на реалното въздействие, включително анализ на подкрепата, предоставяна на малките семейни и традиционни предприятия.

3.10.

ЕФРР не е единственият източник на подкрепа за малките семейни и традиционни предприятия. Други източници като Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) (23), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (24) или Европейския социален фонд (ЕСФ) (25), които могат да бъдат използвани самостоятелно или посредством териториалните инструменти (воденото от общностите местно развитие (ВОМР) и интегрираните териториални инвестиции (ИТИ), също предоставят подкрепа за МСП. Те обаче не са насочени към малките семейни и традиционни предприятия и много малка част от средствата се предоставят на тези предприятия. Според представителите на малките семейни и традиционни предприятия, техните нужди не срещат разбиране и адекватен отговор.

3.10.1.

Това може да се обясни с факта, че при разработването на инструментите за подкрепа създателите на политики и администрациите на европейско, национално и местно равнище са в известна степен твърде негъвкави и не са взели предвид гледната точка на бизнеса и социалните партньори, за да разберат реалните нужди на малките и много малките предприятия.

3.10.2.

Разбира се, вина има не само администрацията, но и посредническите организации за това, че не са успели ефективно да представят реалните нужди на МСП. Добър пример за това е, че, както изглежда, МСП показват ясни предпочитания към безвъзмездните средства за предприятията, а за сметка на това в политическите дебати се поставя все по-голям акцент върху капиталовото финансиране, възстановимите помощи и непрякото подпомагане.

3.10.3.

Въпреки големия интерес, които предизвикват, партньорствата между предприятията и научноизследователските центрове и използването на посредници за предоставяне на помощ на МСП като че ли също не се развиват с очакваните темпове. Твърди се, че това несъответствие може отчасти да се обясни с кризата, но по време на икономическа рецесия създателите на политики можеха да изберат „по-традиционни“ инструменти на политиката за подпомагане на местните икономики в критичен момент.

3.10.4.

Използването на различни специфични финансови инструменти на практика е извън възможностите на малките семейни и традиционни предприятия поради трудностите при тяхното прилагане и липсата на опит и познания.

4.1.

Обикновено малките предприятия имат по-малък износ, изразен като процент от оборота, в сравнение със средните и големите предприятия, което предполага зависимост между размера на предприятието и капацитета за износ.

4.2.

Достъпът до финансиране е сериозен проблем за МСП и стартиращите предприятия. В изготвен от него информационен доклад ЕИСК обърна внимание на факта, че неадекватното предлагане на финансиране възпрепятства дейността на МСП от 2008 г. насам (26). Макар че напоследък положението се подобрява, напредъкът е толкова по-бавен, колкото е по-малко дадено предприятие, което още веднъж показва значението на размера за формирането на потребностите и резултатността на предприятията. Освен това МСП разчитат предимно на банкови заеми за финансирането си, но банковата система не е подходяща за МСП, особено за малките семейни и традиционни предприятия.

4.3.

Напоследък финансовата подкрепа е съсредоточена основно върху стартиращите предприятия, които представляват много малък дял от МСП в ЕС, но належащата нужда от капитал за финансирането на разрастващите се предприятия все още не е намерила адекватно решение, нито пък необходимостта от финансиране на редовната дейност на голяма част от традиционните предприятия, които пострадаха от неотдавнашната криза. Има сведения, че фалити на банки са довели до преустановяване на дейността на някои малки предприятия поради елементарни проблеми с паричните потоци.

4.4.

Друга много сериозна трудност, която изпитват МСП — за разлика от големите предприятия — е свързана с достъпа до информация и до нови пазари. За тях е и по-трудно да наемат и задържат висококвалифицирана работна сила и да спазват нарастващите регулаторни и бюрократични изисквания. Това неблагоприятно положение е още по-тежко за МСП в по-слабо развитите региони на ЕС, които са изправени пред липсата на възможности за сътрудничество с по-големи предприятия като част от тяхната верига за създаване на стойност, по-малко възможности да участват в конкурентоспособни клъстери, недостатъчно предоставяне на обществени блага, достъп до по-малко механизми и институции за подкрепа, и често намаляващ контингент клиенти. Всички тези фактори може да доведат и до по-големи разходи за достигането на техните стоки до пазара.

4.5.

Ето защо за традиционните МСП и за тези, намиращи се в по-слабо развити райони на ЕС, от жизненоважно значение са инструментите, които помагат на МСП да подобряват и да изпълняват по-добре основните си дейности — като например онези, които улесняват по-добрия достъп до общо банково финансиране, информация, квалифицирана работна сила и непосредствени възможности за стопанска дейност (подобряване на ежедневните операции), а не инструментите, които акцентират върху насърчаването на иновациите, достъпа до нови пазари, интернализацията, достъпа до капиталови пазари и т.н. За тези предприятия инициирането на промени в поведението също няма смисъл в краткосрочен план, тъй като е необходимо първо да се промени общият контекст, в който те осъществяват дейност.

4.6.

Докато в някои държави бизнес инкубаторите функционират гладко, в други тяхното положително въздействие е твърде ограничено. Ключовият фактор за успех е наличието на култура на споделяне на организационни ресурси и мрежи за подпомагане, които по принцип не са добре развити в по-слабо развитите региони на ЕС.

4.7.

Все по-голямото значение на производството на информационно съдържание като конкурентно предимство допълнително задълбочава разнородния характер на МСП и внася разграничение между МСП с висок растеж и други МСП, чието развитие се възпрепятства от пречки, традиционно свързани с техния малък размер, тяхното местоположение и клиентела.

4.8.

ЕИСК призовава ЕК при разработването на инструментите на политиката да възприеме подхода „Действай първо в полза на малките“ и да обърне специално внимание на малките семейни и традиционни предприятия.

4.9.

Преди 30 или 40 години в Европа имаше голям брой изоставащи в развитието си региони, отдалечени от двигателите на икономическия растеж в географски или функционален план. Някои от тях понастоящем просперират благодарение на откритото, отговорно и некорупмпирано местно самоуправление, ефективната работа на бизнес организациите и създаването на добре функциониращи местни бизнес мрежи.

5.1.

Достъпът до финансиране е общоизвестен проблем. В сравнение с по-големите фирми, при малките семейни и традиционни предприятия се наблюдават по-големи разлики по отношение на доходността, оцеляването и растежа, на което се дължат конкретните проблеми, стоящи пред тях по отношение на финансирането. Като цяло МСП се сблъскват с по-високи лихви, както и с ограничени възможности да ползват кредити вследствие на недостатъчно обезпечение. Трудностите при финансирането се различават значително между бавно и бързо разрастващите се дружества.

5.2.

Увеличеното използване на фондовете за рисков капитал, пазарите за частно дялово финансиране, включително неофициалните пазари и „бизнес ангелите“, колективното финансиране и като цяло развитието на съюза на капиталовите пазари подобриха достъпа до рисков капитал за конкретни категории МСП, но малките семейни и традиционни предприятия вероятно няма да могат да се възползват в голяма степен от тези развития и ще продължат да зависят основно от традиционни банкови заеми. Дори за иновативните, стартиращите и средните предприятия тези инструменти невинаги са лесни за ползване и продължават да съществуват значителни разлики между държавите поради степента на развитие на местните капиталови пазари и липсата на подходящо законодателство.

5.3.

Комитетът приветства политиката на ЕК за улесняване на достъпа до финансиране чрез предоставяне на гаранции. Избраната схема обаче изглежда води до нарушения на пазара на гаранции и в крайна сметка до непредвидени последици за дейността на гаранционните институции. Налице са емпирични данни (например в Испания), които показват, че търговските банки изрично предлагат техните настоящи кредитополучатели да изискват гаранция, която да им бъде издадена директно от ЕС под формата на пряка гаранция, за да може банката да покрие текущите рискове посредством гаранцията, без да е необходимо увеличение на техния рисков клас. „МСП в неблагоприятно положение“ (т.е. изпитващите затруднения да получат кредит) биват пренебрегвани. По-голямо използване на публични средства, предоставяни посредством контрагаранции, ще повиши ефективното използване на публични средства и ще доведе до по-голям ефект на ливъридж върху пазара и върху икономиката като цяло.

5.4.

Регулаторната тежест на европейско и местно равнище продължава да бъде основна пречка пред малките семейни и традиционни предприятия, които разполагат с по-малко средства за справяне с проблемите в резултат от прекомерното регулиране. Това изисква осигуряването на по-лесен достъп до информация относно правилата и по-добро предоставяне на информация относно техническите и екологичните стандарти. Създателите на политики трябва да гарантират, че процедурите за привеждане в съответствие не са ненужно скъпи, сложни или дълги. Също така следва да има систематично и внимателно проследяване на новите разпоредби и тяхното прилагане от съответните местни сдружения на предприятия.

5.5.

Необходим е достъп до по-добра информация и не само по отношение на регулаторните изисквания. Информацията относно местната стопанска среда и относно пазарните възможности на регионално равнище също е от жизненоважно значение за традиционните и семейните предприятия. Съвременните технологии разполагат с голям потенциал за запълване на липсата на информация, ако са проектирани по лесен за ползване начин. Би било много полезно да се създаде „обслужване на едно гише“, където цялата необходима информация, засягаща стратегиите и решенията на предприятията, да бъде на разположение на едно място, както това вече е факт в някои държави. Мерките за насърчаване на информационните мрежи трябва да целят персонализиране на базите данни и избягване на претоварването с информация.

5.6.

Предприетите наскоро мерки за улесняване на достъпа до пазарите се концентрират основно върху международните пазари. Политиката в тази област цели справяне с неблагоприятните условия, с които се сблъскват МСП поради липсата на достъп до човешки ресурси, до външни пазари и до технологии. Но както вече беше посочено по-горе, за малките традиционни и семейни предприятия това често няма съществено значение. Ето защо усилията следва да бъдат насочени към по-добра координация между организаторите на търговски мисии на регионално равнище и към предоставяне на по-добра помощ за намиране на надеждни търговски партньори. Друга възможност в същата област е да се положат по-големи усилия за увеличаване на „дела“ на малките фирми при възлагането на договори за обществени поръчки.

5.7.

Много специфичен проблем, с който напоследък се сблъскват малките традиционни и семейни предприятия, е достъпът до квалифицирана работна ръка. Демографската картина в отдалечените райони и в много региони, изоставащи в развитието си, се влошава и в резултат на това на много места се наблюдава сериозна липса на квалифицирана работна ръка. Ето защо тези предприятия се нуждаят от помощ при идентифицирането и привличането на човешки ресурси, както и при обучението им. Програмите за обучение следва да бъдат организирани извън пиковия сезон и съобразени с конкретните потребности. Също така следва да съществува система за редовното им предлагане, тъй като малките предприятия може да се сблъскват с голямо текучество.

5.8.

При семейните предприятия е често срещано явление деца от семейството и извън него да работят в предприятието. Това е традиция и е полезно за стопанската дейност, тъй като улеснява плавния преход на дружеството от едно поколение към следващото или запознаването с бъдещата работа. В подобни случаи собствениците/ръководителите следва винаги да имат предвид, че условията на труд трябва да съответстват на Конвенция № 182 и Конвенция № 138 на МОТ относно детския труд.

5.9.

Необходимо е обучение, но не само за служителите на малките семейни и традиционни предприятия. В селските и отдалечените райони банковите служители и сдруженията на работодателите често не познават различните програми и възможности, които се предоставят от ЕК, както и съответните документи и процедури. Тази мрежа от посредници е изключително важна за ефективната подкрепа за малките семейни и традиционни предприятия. Информационните програми и обменът на най-добри практики между тези посредници следва да се насърчават. Следва да се организира и единно звено за контакт за всички видове финансиране и програми.

5.10.

Важна мярка на политиката следва да бъде подобряването на „качеството“ на собствениците/ръководителите на малките семейни и традиционни предприятия, тъй като всичко в тях е пряко свързано с този фактор. Това може да стане посредством насърчаване на обучението и/или чрез осигуряване на лесен достъп до консултантски услуги. Следва да се насърчава ученето през целия живот — образователни инструменти онлайн в области като планиране на дейността, стандарти за производство, законодателство в областта на защитата на потребителите или други нормативни актове биха могли да бъдат стъпка в правилната посока.

5.11.

Друга мярка е да се насърчат малките семейни и традиционни предприятия да реинвестират печалбите си. Ако те са стимулирани да правят това, те ще станат по-стабилни, по-малко зависими от банкови заеми и по-малко уязвими при кризи.

5.12.

Би било много полезно най-добрите практики от различни държави в сектори, в които оперират голям брой малки семейни и традиционни предприятия, като туризма, селското стопанство, рибарството и др., да се обобщят и представят на държавите членки.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/9

Докладчик:

Jean-Marc ROIRANT

1.1.

Организациите на гражданското общество (ОГО) играят първостепенна роля в насърчаването на активното гражданство в Европа. Демокрацията на участието се нуждае от посредници за включване на гражданите и насърчаване на тяхното изразяване във всички граждански форуми. Наличието на силно, независимо и многообразно организирано гражданско общество почива на адекватно публично финансиране.

1.2.

Освен по-затруднения достъп до публични средства, свиването на гражданското пространство, което се наблюдава в някои страни от ЕС, е най-опасният елемент за функционирането на ОГО и за европейската демокрация.

1.3.

ЕИСК счита, че на европейско и на национално равнище би трябвало да се създаде политическа и законодателна рамка, за да се насърчи развитието на европейското гражданско общество, чиито дейности се вписват в рамките на отразяващи основните права ценности.

1.4.

Както някои държави членки вече направиха на национално равнище посредством „харти за взаимен ангажимент“ или „пактове“, европейските институции биха могли да се ангажират за водене на истински европейски граждански диалог. Трябва да се възобновят дискусиите във връзка със статут на европейското сдружение и относно европейски статут на фондациите, както и да се гарантира прилагането на член 11 от ДЕС относно структурирания диалог с гражданското общество.

1.5.

ЕС би трябвало да насърчава държавите членки да запазят или развиват данъчни стимули за частни дарения и да предоставят част от данъчните си приходи на ОГО. ЕС би трябвало също така да премахне пречките пред трансграничните дарения чрез координиране на данъчното законодателство и процедури и да инвестира в благотворителната дейност в целия ЕС.

1.6.

Европейските институции би трябвало да гарантират популяризирането на положителен имидж на организациите на гражданското общество и да следят за запазването на тяхната независимост, по-специално чрез укрепване на капацитета им за действие и ангажираност в сферата на социалните иновации и гражданското участие.

1.7.

ЕИСК призовава за изготвянето на стратегия за улесняване на развитието на силно и независимо гражданско общество в Европа и за създаването на омбудсман на ЕС по въпросите на свободите, свързани с гражданското пространство, на когото НПО да сигнализират за инциденти, свързани с ограничения, всякакъв вид тормоз или ограничаване на тяхната работа.

1.8.

Що се отнася до бъдещата многогодишна финансова рамка, ЕИСК призовава бюджетните органи да помислят за увеличаване на подкрепата за организациите на гражданското общество, по-специално посредством безвъзмездни средства за оперативни разходи и многогодишно финансиране.

1.9.

ЕИСК призовава Комисията да предложи създаването на европейски фонд за демокрация, права на човека и ценности на територията на ЕС (1), който да разполага с амбициозен бюджет, непосредствено достъпен за организациите на гражданското общество в цяла Европа и управляван независимо, подобно на Европейския фонд за демокрация (ЕФД) (2), с участието на представители на ЕИСК.

1.10.

С цел да се насърчава демокрацията на участието, ЕИСК счита, че за програмата „Европа за гражданите“ би трябвало да се отпусне бюджет от 500 млн. евро по линия на следващата многогодишна финансова рамка (МФР), както беше предложено от Европейския парламент (3). Аналогично, би трябвало да се увеличи обхвата на действията по програма „Еразъм +“, насочени към гражданското общество.

1.11.

ЕИСК призовава Комисията да наблюдава прилагането на Кодекса на поведение за партньорство с гражданското общество в рамките на структурните фондове. Комисията би трябвало също така да призове националните и регионалните власти да използват разпоредбите относно техническата помощ за стимулиране на изграждането на капацитет за организациите на гражданското общество.

1.12.

ЕИСК призовава за по-задълбочена дискусия относно начините за гарантиране на засилено участие на ОГО в научноизследователски програми чрез насърчаване на връзките между научните среди и гражданското общество и чрез предлагане на ново направление относно гражданското участие и демокрацията в рамките на стълба „Обществени предизвикателства“ в бъдещата рамкова програма за научни изследвания.

1.13.

Целите за устойчиво развитие и приоритетите, свързани с равенството между половете, би трябвало да бъдат интегрирани в бъдещата МФР.

1.14.

ЕС би трябвало да запази и допълнително да укрепи водещата си позиция на донор на хуманитарна помощ и в международното сътрудничество и активно да насърчава пълноценно гражданско общество.

1.15.

ЕИСК приветства предложението, отправено от Комисията в нейното предложение за преразглеждане на Финансовия регламент, да се приемат като допустими разходи часовете, изработени от доброволци (непосредствен отговор на становището на ЕИСК относно „Статистически инструменти за измерване на доброволчеството (4)), и да се улесни отчитането на вноските в натура като съфинансиране. Той приветства и доклада на Парламента, в който се призовава за опростяване на надзора на средствата, като например взаимно използване на оценки и одити, ускоряване на отговорите на кандидатстващите и подписването на договорите и плащанията. ЕИСК призовава институциите на ЕС да се споразумеят относно предложения текст, който ще позволи справедливото оценяване на часовете, изработени от доброволците.

1.16.

Укрепването на гражданското общество зависи от осигуряването на по-добър достъп до финансиране за най-малките организации, както и за най-ощетените групи. С оглед на това Комисията би трябвало да предвиди набор от механизми за финансиране и по-нататъшно опростяване на административните формалности, осигуряване на обучение и насоки относно изпълнението на договорите и финансовите задължения, като същевременно гарантира съгласувано тълкуване на регламента относно финансовите правила от нейните служби.

1.17.

ЕИСК призовава Европейската комисия да реагира своевременно с подходящи мерки, включително с производства за установяване на нарушение срещу държавите членки в случаите, когато национални административни или правни разпоредби ограничават достъпа на национални организации на гражданското общество до средства на ЕС, включително в случай на наложени условия за финансиране, които ограничават възможностите им да упражняват застъпничество.

2.1.

В редица свои становища ЕИСК разгледа въпросите за гражданския диалог и на демокрацията на участието, определянето на съдържанието на тези понятия, представителността на различните заинтересовани страни и необходимите мерки на европейско равнище. По-специално, ЕИСК подчерта, че прилагането на член 11 от ДЕС (5) е от жизненоважно значение за ЕС в неговия стремеж към демократична легитимност в очите на неговите граждани.

2.2.

Въпросът за това как финансирането може да спомогне за улесняване на активното гражданство и демокрацията на участието, обаче, до момента не е бил предмет на отделно становище.

2.3.

Наложително е да се проучат разпределението и ефективността на финансирането от ЕС в тази област, в момент, в който институциите на ЕС се подготвят за обсъждането на предложението за МФР за периода след 2020 г. и са на път да вземат решение относно преразглеждането на Финансовия регламент.

2.4.

Въпросите за финансирането са свързани също и с признаването на специфичната роля и статут на различните участници в европейския гражданския диалог. ЕИСК вече многократно е изтъквал необходимостта от устав на Европейското сдружение (6).

2.5.

В настоящото становище понятието „организации на гражданското общество“ (ОГО) се отнася до неправителствени организации с нестопанска цел, които са независими от публичните институции и от стопанските интереси и чиито действия допринасят за постигането на целите на Хартата на основните права като социално приобщаване, активно гражданско участие, устойчиво развитие във всичките му форми, образование, здравеопазване, заетост, права на потребителите, помощ за мигранти и бежанци и основни права (7).

3.1.

Ангажираното, плуралистично и независимо гражданско общество играе решаваща роля за насърчаването на активното участие на обществеността в демократичните процеси и в управлението и прозрачността на равнището на ЕС и на национално равнище. То може също така да допринесе за повишаване на ефективността и справедливостта на политиките и да насърчава устойчивото развитие и приобщаващия растеж (8). Бидейки в състояние да „достигнат до най-уязвимите и най-онеправданите групи от населението и да дадат възможност на онези, чийто глас не се чува достатъчно силно (…), да изразят своето мнение“, ОГО позволяват засилено участие и допринасят за определянето на европейските политики (9).

3.2.

Отвъд своите граждански и социални функции, някои от организациите на гражданското общество развиват дейност също така и в сектора на т.нар. социална и солидарна икономика и дори имат съществен принос за създаването на работни места.

3.3.

Характерно за организациите на гражданското общество е това, че те обединяват ангажирани доброволци и много мотивирани служители около различни проекти. Доброволчеството, което се възприема като активен израз на гражданското участие за укрепване на общите европейски ценности, например солидарност и социално сближаване, трябва да може да се възползва от благоприятна среда (10).

3.4.

Истинската демокрация на участието има нужда от междинни звена (синдикати, организации на работодателите и на МСП, НПО и други заинтересовани страни с нестопанска цел и др.), за да се гарантира участието на гражданите и да се насърчи ангажираността на обществеността и гражданите с европейските предизвикателства, в процеса на изграждане по-справедлива, по-солидарна и по-приобщаваща Европа. Наличието на силно и разнообразно гражданско общество зависи от наличието на подходящо държавно финансиране и на рамка, която да улеснява достъпа до различни форми на частно финансиране.

4.1.

На равнището на Европейския съюз съществуват множество програми в различни сектори (образование, култура, общество, гражданство, околна среда, основни права, научни изследвания, международно сътрудничество, хуманитарна помощ, здравеопазване и др.), които включват конкретни цели по отношение на участието на гражданското общество, по-специално под формата на проекти. Освен това институциите са разработили възможности за отпускане на субсидии за оперативни разходи, по-специално за насърчаване на изграждането на мрежи между националните организации, работещи в различни сектори и по различни въпроси от обществен интерес. По този начин финансовата помощ допринася за изграждането на „европейското обществено мнение“.

4.2.

Що се отнася до разширяването и външните политики, и по-специално международното сътрудничество и хуманитарната помощ, ЕС е разработил проактивна политика за насърчаване на развитието на гражданското общество, включително чрез конкретни мерки. ЕС е и един от най-големите донори в световен мащаб в областта на помощта за развитие и хуманитарната помощ — подход, който среща силна подкрепа от европейската общественост (11).

4.3.

Въпреки това, що се отнася до вътрешните политики, не е правена преоценка на отношенията между Европейския съюз и организациите на гражданското общество (по-специално в контекста на член 11 от ДЕС) от 2000 г., когато беше публикуван първоначален документ за обсъждане на Комисията в рамките на процеса на административна реформа, в който се изтъкваше необходимостта от запазване на високо равнище на публично финансиране за подкрепа на ролята на НПО, установяване на съгласуван подход в рамките на службите на Комисията и подобряване на управлението на субсидиите.

4.4.

Финансирането на организациите на гражданското общество е съсредоточено главно в областта на хуманитарната помощ и международното сътрудничество. По данни от 2015 г. 1,2 милиарда евро са били разпределени за финансиране на НПО (приблизително 15 % от функция „Глобална Европа“) (12), докато финансирането на ОГО в други области остава доста ограничено: 0,08 % от функция „Устойчив растеж: природни ресурси“, 2,5 % от функция „Сигурност и гражданство“ и по-малко от 0,009 % от функция „Интелигентен и приобщаващ растеж“. Ето защо е наложително да се направи оценка на размера на тези суми, но също така и на ефективността на предприетите мерки.

5.1.

В скорошни проучвания и анкети, както и в мерките, разработени в някои държави в Съюза, се вижда също така влошаване на положението на гражданското пространство на национално равнище в някои държави — членки на ЕС (13). Прегледът на финансовата рамка за периода след 2020 г. и текущото преразглеждане на текущите програми за финансиране не бива да пренебрегват този нов факт.

5.2.

Неотдавнашният закон в Унгария за прозрачността на организациите, които получават външно финансиране, приет през юни 2017 г., беше осъден от Европейската комисия, от Европейския парламент и от Съвета на Европа. Тази проява доказва необходимостта Комисията да направи така, че мерките срещу финансирането на тероризма и изпирането на пари да не засегнат по нежелан начин достъпа на ОГО до финансиране и финансови заеми.

5.3.

В много европейски държави ставаме свидетели на появата на мерки, които целят да се въведат условия за отпускането на безвъзмездни средства за ОГО и които водят до ограничаване на застъпническата роля на последните и на способността им да участват като страна в съдебни производства (14).

5.4.

Финансовата и икономическата криза в много държави доведе до ограничаване на намесата на държавата в полза на ОГО и/или до пренасочването на тази намеса към отпускането на краткосрочни безвъзмездни средства. Форми на финансиране, които се основават предимно на проекти, могат да принудят ОГО да адаптират своите приоритети и да се отклонят от първоначалната си задача и от потребностите на обществото. В някои държави правителствата подкрепиха организации (в ущърб на останалите), които следват тяхната стратегическа линия, и насърчиха атмосфера на политическо съглашателство, и ставаме свидетели на все по-голяма липса на прозрачност при разпределянето на субсидиите.

5.5.

ЕИСК призовава Комисията при оценката на програмите, както и във връзка със споразуменията за партньорство, да следи внимателно изпълнението на предварителните условия, по-специално за заетост, социално приобщаване и недискриминация, околна среда, равенство между половете и правата на хората с увреждания, участие на организациите на гражданското общество и засилване на институционалния им капацитет (15), прозрачността на процедурите за възлагане на поръчки и да преустанови плащанията в случай на неспазване на тези условия. Освен това ЕИСК припомня на Комисията да наблюдава прилагането на член 125 относно задължението за управляващите органи да прилагат прозрачни и недискриминационни процедури за подбор и критерии. ЕИСК призовава Европейската сметна палата в предстоящия си доклад да извърши оценка на спазването на тези разпоредби по отношение на процедурите за подбор за НПО.

5.6.

Възходът на екстремизма и популизма и всички антидемократични действия са предизвикателство за съвкупността от демократични достижения и създават климат на враждебност към посредническите звена. Затова е необходимо да се утвърди значението на ролята на ОГО и да се увеличи финансовата подкрепа на ЕС за тях.

5.7.

ЕИСК призовава за създаването на омбудсман на ЕС по въпросите на свободите в гражданското пространство, на когото НПО също биха могли да докладват за инциденти, свързани с тормоз или ограничаване на тяхната дейност.

6.1.

ЕИСК счита, че на европейско и на национално равнище би трябвало да се създаде политическа и законодателна рамка, за да се насърчи развитието на разнообразно европейско гражданско общество, чиито дейности се вписват в рамките на отразяващи основните права ценности.

6.2.

Европейските институции би трябвало да насърчават положителен имидж на ОГО и да следят за запазването на тяхната независимост, по-специално чрез укрепването на техния капацитет за действие и ангажираност в сферата на социалните иновации и гражданското участие, който често е свързан с финансиране.

6.3.

По примера на някои държави членки, които приеха на национално равнище „харти за взаимен ангажимент“ или „пактове“ за тази цел, европейските институции биха могли да предприемат стъпки за признаване и установяване на партньорства с представителни организации на гражданското общество и така да създадат условия за истински европейски граждански диалог и за прилагането на член 11 от ДЕС и други международни ангажименти в тази връзка (16).

6.4.

Също така е наложително да се възобновят дискусиите около създаването на устав на Европейското сдружение — предложено от Комисията през 1992 г. (17), както и на устав на Европейската фондация. Това ще създаде благоприятни условия за признаването на организациите на гражданското общество и тяхното сътрудничество на европейско равнище и ще допълни приетия през 2004 г. устав на Европейското дружество (18).

6.5.

ЕИСК счита, че Съюзът би трябвало да насърчава държавите членки да запазят съществуващите и да разработят допълнителни данъчни стимули за частните дарения и да преразпределят част от данъчните си приходи към ОГО, като същевременно премахнат пречките пред трансграничните дарения чрез координиране на данъчните закони и процедури, както и да инвестират в развитието на благотворителната дейност в целия ЕС.

6.6.

Що се отнася до дискусиите относно бъдещата многогодишна финансова рамка (МФР), ЕИСК призовава бюджетните органи да увеличат подкрепата за ОГО, по-специално под формата на субсидии за оперативни разходи и многогодишно финансиране, за да се гарантира развитието на инициативите в дългосрочен план.

6.7.

След приемането на Хартата на основните права в държавите — членки на ЕС, на практика не съществува истинска програма за подкрепа на гражданското общество в областта на правата на човека. Жизненоважната подкрепа за гражданското общество в държавите от Централна и Източна Европа по време на присъединяването им към ЕС не беше запазена посредством други механизми за финансиране. Последните събития, които настъпиха с възхода на тероризма и екстремистките и/или популистки движения, показват необходимостта от увеличаване на инвестициите в гражданското общество и гарантирането на сближаване между страните по отношение на развитието на гражданското общество.

6.8.

ЕИСК призовава Комисията да предложи създаването на европейски фонд за демокрация, права на човека и ценности на територията на ЕС (19), който да разполага с амбициозен бюджет, непосредствено достъпен за ОГО в цяла Европа, включително защитници на правата на човека, чиято цел е да насърчават и опазват основните ценности на ЕС. Фондът би трябвало да покрива оперативните разходи както и дейностите, свързани със съдебни спорове и контрол, и да се управлява независимо, подобно на Европейски фонд за демокрация (20), с участието на представители на ЕИСК.

6.9.

Програмата „Европа за гражданите“ е единствената европейска програма, която има конкретен принос за намаляване на демократичния дефицит, като позволява на гражданите от всички възрасти и с различни възможности да участват пряко в изграждането на Европа, но тя разполага с твърде ограничени средства. В днешния контекст, когато европейските ценности и демокрацията са поставени под въпрос, ЕИСК счита, че като част от следващата финансова рамка за програмата би трябвало да бъде отпуснат бюджет от 500 милиона евро в съответствие с предложението на Европейския парламент (21). Аналогично, би трябвало да се увеличат действията по програма „Еразъм +“, насочени към гражданското общество.

6.10.

Повечето ОГО срещат трудности при достъпа до структурните фондове, по-специално поради изискването за съфинансиране. Разпоредбите относно техническата помощ, предназначена да подпомогне развитието на капацитета, също не се използват пълноценно и често са запазени за държавната администрация. В повечето държави Кодексът на поведение за партньорство с гражданското общество, който е основният инструмент, не беше приложен правилно (22). Дори когато ОГО са канени в надзорните съвети, ролята им е ограничена.

6.11.

ЕИСК призовава Европейската комисия да реагира своевременно чрез вземане на подходящи мерки, включително производства за установяване на нарушение срещу държавите членки в случаите, когато национални административни или правни разпоредби ограничават достъпа на национални организации на гражданското общество до средства на ЕС, включително в случай на наложени условия за финансиране, които ограничават възможностите им да упражняват застъпничество.

6.12.

Благодарение на своята връзка и на постоянния си контакт с гражданите и дейностите по места, организациите на гражданското общество са добре запознати с обществените предизвикателства и потребности; те обаче са доста слабо ангажирани с развитието на научните изследвания. В Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI) също има пречки, които спъват достъпа на организациите на гражданското общество. ЕИСК призовава за задълбочено разглеждане на начините за насърчаване на връзките между научните среди и гражданското общество и предлага ново направление относно гражданското участие и демокрацията в рамките на стълба „Обществени предизвикателства“ в бъдещата рамкова програма за научни изследвания.

6.13.

Равнището на младежката безработица все още е много високо и това е един от най-належащите проблеми, с които ЕС трябва да се справи, предвид нарастващия брой млади хора, изложени на риск от социално изключване. В този контекст средствата от ЕС би трябвало да подкрепят в по-голяма степен ОГО, които инвестират в развитието на уменията и компетентностите на младите хора чрез неформално образование.

6.14.

По-голямата част от финансирането в областта на културата не е адаптирано към нуждите на ОГО, работещи в тази сфера, като по този начин ги лишава от достъп до различните налични финансови инструменти, например заеми. Налице е липса на реални усилия в областта на европейското измерение на културата в контекст на нарастващо разпространение на проявленията, свързани с определянето на идентичността, и на популистките изяви. ЕС би трябвало също така да подкрепя в по-голяма степен, по-специално чрез „Творческа Европа“, независими културни произведения, да инвестира в развитието и устойчивостта на местните общностни медии с нестопанска цел.

6.15.

Що се отнася до сътрудничеството за развитие, Европейският съюз би трябвало да инвестира повече в дейности за сътрудничество, насочени към хората, включително към аспектите на равенство между половете, управлението, правата на човека, екологичните права, устойчивостта на изменението на климата, образованието и социалната закрила, по-специално чрез тематичен подход по страни с активното участие на гражданското общество.

6.16.

При определянето на бъдещата многогодишна финансова рамка би трябвало също така да се вземат предвид целите за устойчиво развитие и приоритетите в областта на равенството между половете.

6.17.

Укрепването на гражданското общество зависи и от осигуряването на по-добър достъп до финансиране за най-малките организации, както и за най-ощетените групи. Във връзка с това Европейската комисия би трябвало да обмисли различни механизми за финансиране и да предприеме по-съгласувани усилия за опростяване на административните формалности. Би трябвало да се използват по по-систематичен начин механизмите за вторично отпускане на субсидии (или каскадно финансиране), като прилаганите по линия на Европейския инструмент за демокрация и права на човека и в рамките на финансирането от ЕИП. Субсидиите би трябвало да се отпускат от независим национален оператор въз основа на тръжна процедура (23).

6.18.

ОГО в държавите от Централна Европа и Източна все още имат пропорционално по-ограничен достъп до финансови средства. Европейската комисия би трябвало да засили своите информационни дейности относно различните средства, предназначени за ОГО, и да насърчава в по-голяма степен партньорствата между организациите.

6.19.

Също така би било полезно да се въведе по-систематичен мониторинг и подкрепа на организациите бенефициери и на различни генерални дирекции, отговорни за изпълнението на Финансовия регламент под формата на обучение в областта на договорните задължения и одитите.

6.20.

Бази данни, съдържащи описание на вече завършени проекти и добри практики, би трябвало да бъдат на разположение на потенциалните кандидати с цел насърчаване на иновациите и партньорствата. Комисията би трябвало да продължи усилията си за намаляване на административната тежест в процеса на кандидатстване и при управлението на средствата, в т.ч. чрез въвеждане на единна процедура за кандидатстване онлайн за различните програми.

6.21.

Оценката на управляваните пряко от Комисията програми би трябвало да бъде по-прозрачна, но и по-подробна предвид големия брой искания за финансиране от ЕС и ниското равнище на успеваемост. Освен това обратната връзка ще даде възможност на ОГО, които не са били одобрени, да постигнат подобрение и да се повиши доверието в процеса на подбор.

6.22.

Сроковете за предизвестията при изпращането на уведомленията за договорите, тяхното подписване и плащанията би трябвало да бъдат съкратени значително, за да се ограничи необходимостта от банкови заеми поради липса на ликвидни средства.

6.23.

Освен това ЕИСК призовава Комисията да направи преоценка на размера на съфинансирането, по-специално за най-малките организации, които изпитват значителни трудности да набавят средства от други източници, и онези, които са ангажирани в процеси на застъпничество, например организациите за защита на потребителите, сдруженията за защита на околната среда, организациите за защита на правата на човека и за насърчаване на гражданското участие. Това е още по-необходимо предвид факта, че правилата за съфинансиране увеличават административната тежест върху ОГО и рисковете, произтичащи от разнообразието на договорните и финансовите правила между различните донори.

6.24.

ЕИСК приветства с удовлетворение предложението, отправено от Комисията в нейното предложение за преразглеждане на Финансовия регламент (24), да се приемат като допустими разходи часовете, изработени от доброволци, и да се улесни включването на вноски в натура като съфинансиране. Настоящото предложение представлява непосредствен отговор на призива на ЕИСК, отправен в становището му относно „Статистически инструменти за измерване на доброволчеството“ (25). ЕИСК приветства също така доклада на Парламента и предложението на Съвета за въвеждане на изключение от правилото за недопускане на печалба за сдруженията с нестопанска цел. ЕИСК призовава институциите на ЕС да се споразумеят относно предложения текст, който ще позволи справедливото оценяване на часовете, изработени от доброволците.

6.25.

Трябва да се подобри прозрачността по отношение на достъпа и финансовия контрол чрез определяне на ясни насоки във връзка с проверките от страна на Комисията и в случай на финансиране от няколко донора, чрез възможност да се вземат под внимание предварителните оценки подбор на партньори, както и последващите проверки и одити, извършвани от останалите донори.

6.26.

В допълнение, публичният достъп до информация за сумите и предмета на финансирането би трябвало да бъде улеснен чрез реформа на системата за финансова прозрачност на Комисията, в която трябва да се включат годишните плащания вместо многогодишните ангажименти, и която би трябвало да стане по-надеждна посредством стандартизиране на базите данни на различните програми. В същото време НПО трябва да продължат да прилагат най-високи стандарти за прозрачност за самоотчетност.

6.27.

И накрая, Комисията би трябвало да разработи конструктивен диалог и последващи действия между различните генерални дирекции и ОГО с цел разглеждане на добрите и лошите практики и разработване на по-последователен подход.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/16

Докладчик:

Tom JONES

1.1.

ЕИСК счита, че независимо от все по-небалансираното разпределение на населението и традиционната икономическа дейност, в много села и малки градове има достатъчно доказателства за добри практики, за да сме оптимисти по отношение на устойчивото бъдеще в много, ако не и във всички населени места в селските райони. Такива населени места могат да бъдат катализатори на по-широко обновяване и устойчиво развитие на селските райони.

1.2.

При все това този оптимизъм зависи от постоянните и всеобхватни усилия, обединяващи човешки и финансови ресурси, на всички равнища на управление и във всичките три сектора — публичния, частния и гражданския.

1.3.

ЕИСК изцяло подкрепя инициативата на Европейската комисия „Интелигентни села“, особено заради поетите обещания за сътрудничество между отделните дирекции. Националните и регионалните програми за развитие на селските райони (ПРСР), които ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ управлява съвместно с държавите членки, са жизненоважни, но не могат да инвестират достатъчно средства в инициативата без други публични инвестиции на национално, регионално или местно равнище. ЕИСК отбелязва и подкрепя изготвяното от Комитета на регионите становище относно „Интелигентни села“ (1).

1.4.

Високоскоростните широколентови връзки — мобилни и стационарни — са от решаващо значение, за да имат развиващите се по интелигентен начин села и градове някаква надежда за икономическо и социално развитие, и те трябва да бъдат напълно достъпни, както е гарантирано съгласно т.нар. „проверка на въздействието върху селските райони“, подчертана в Декларацията от Корк 2.0 от 2016 г.

1.5.

Обществените услуги в областта на образованието, обучението, здравеопазването и социалните грижи, както и грижите за деца, следва да бъдат достъпни, интегрирани и иновативни в използването на технологичния напредък.

1.6.

Органите по планиране в селските райони следва да подкрепят процес, даващ възможност за обновяване на излишни сгради в села и малки градове, като осигуряват ниски лихвени проценти за стартиращи предприятия и финансови компенсации от проекти за търговия на дребно в покрайнините на градовете. При предоставянето на достъп до такива реновирани сгради трябва да се вземат предвид нуждите на местните неправителствени организации, както и тези на частния и публичния сектор.

1.7.

Друго предизвикателство е лошата транспортна свързаност и когато частният сектор се оттегля, се препоръчва споделяне на транспорт, общински автобуси и автомобили.

1.8.

Когато е възможно, работодателите следва да бъдат насърчавани да подкрепят работата от разстояние и да оползотворяват потенциала на партньорствата между селските и градските райони. Много важни в този контекст са приносът както на аграрния, така и на селския туризъм, дейностите, свързани със здравето, и обозначаването с търговска марка на местни селскостопански и занаятчийски продукти, както и разширяването на списъка от културни и исторически прояви. Подкрепата, оказвана чрез ПРСР, дава възможност на стопанските предприемачи да привличат инвестиции и да разработват и предлагат на пазара продукти с добавена стойност.

1.9.

Управлението на най-близкото до гражданите равнище е национален или регионален въпрос. Селата и малките градове обаче трябва да получат повече правомощия и да имат достъп до финансови ресурси, за да насочват и подкрепят желанията на своите обитатели.

1.10.

Инициативата LEADER и групите за действие на местно равнище следва да бъдат подкрепяни безрезервно в усилията им за насърчаване на местното развитие чрез подкрепа за предприятията (както частни, така и с нестопанска цел) да започват дейност и да се развиват, и да гарантират ангажиран и подкрепящ общностен дух. С по-добро сътрудничество тези усилия биха могли да се разширят чрез воденото от общностите местно развитие (ВОМР).

1.11.

Преди всичко хората в селата и малките градове следва да се ангажират с чувство за общност, което насърчава лидерството отвътре. Училищата и местните наставници следва да насърчават лидерството. Очертаващите се лидери се нуждаят от пълната подкрепа на консултантските агенции и неправителствените организации, които имат достъп до най-добри практики и подобни начинания.

1.12.

Възникващите развиващи се по интелигентен начин села следва да се дават за пример на регионално и национално равнище и на равнище ЕС. Институциите на ЕС и техните заинтересовани страни следва да организират ежегодно честване, чрез което да се насърчават успешни, сплотени общности в селата и малките градове.

1.13.

С цел утвърждаване и развиване на истинско чувство на партньорство между големите градове и съседните населени места, ЕИСК подкрепя препоръките в документа на асоциация R.E.D. от 2016 г. (2), озаглавен „Making Europe Grow with its Rural Territories“ (Да накараме Европа да се развива с нейните селски територии), и пилотния проект проекта за побратимяване на градове (Twin Town) на Тръста Карнеги. Към партньорствата между градовете и селата трябва да се прилагат принципите на устойчиво развитие и на кръговата икономика.

1.14.

Комитетът подкрепя призива, отправен в Европейския манифест на селските райони, приет от Втория Европейски селски парламент (ERP) през ноември 2015 г., за „засилено сътрудничество между общностите, организациите и органите в селските и градските райони с цел пълно оползотворяване на социалните, културните и икономическите връзки, които може да донесе подобно сътрудничество, както и за енергичен обмен на идеи и добри практики между участниците в селските и градските райони“.

1.15.

ЕИСК препоръчва Европейската инвестиционна банка да разработи специални схеми за малките частни и социални предприятия в селските райони, включително кооперативите, както се обещава в програмата ѝ за периода 2017—2019 г.

1.16.

Европейският съвет на младите земеделски производители (CEJA) и други младежки представителни органи следва да бъдат подкрепяни в проправянето на път за форуми на младите хора в местните общности, които ще стимулират действия във връзка с техните потребности и стремежи. Те се нуждаят от много по-голямо участие в разработването на икономическите и социалните решения, а обучението, наставничеството и финансовата подкрепа следва да са пригодени към стремежите им.

1.17.

В списъка на целите на ООН за устойчиво развитие под № 11 е тази, свързана с градовете и общностите. Устойчивите села и малки градове следва да бъдат включени в понятието „общности“.

1.18.

На културните ценности в селата и малките градове следва да се отреди видно място в рекламата и инициативите по време на Европейската година на културното наследство 2018. Важна роля в популяризирането на традициите и културата могат да изпълняват по-възрастните жители и следва да им се създадат условия да работят активно в тази област.

1.19.

Комитетът препоръчва споделянето на „добри практики“ на всички равнища. Това вече се прави от ЕМРСР, ELARD, Ecovast и Европейския селски парламент (ERP) и може да се намери в публикацията „The best Village in the World“ (3) (Най-хубавото село на света).

2.1.

Селските райони са основна част от Европа, от които зависят много важни икономически сектори като селското и горското стопанство. Общностите на малките градове и селата са разположени в тези селски райони, те са част от тях и винаги са били места, в които хората живеят и работят.

2.2.

Малките градове в селските райони са центрове на заобикалящия ги хинтерланд от села и селца. От своя страна малките градове се намират в хинтерланда на големи градски райони. Всички те са взаимнозависими. Те са основни партньори в партньорствата между селските и градските райони (концепция, насърчавана от ГД „Регионална и селищна политика“ (4) и ОИСР), в които партньорите имат еднакъв статут по отношение на управлението и планирането на тяхното бъдеще. Селата и малките градове в цяла Европа претърпяха много икономически и социални промени и продължават да са изправени пред необходимостта да се адаптират към условията на съвременния свят.

2.3.

Заедно със селското и горското стопанство селата и малките градове са гръбнакът на селските райони и осигуряват работни места, услуги и образование както за себе си, така и за своя хинтерланд от села и селца. От своя страна малките градове са част от хинтерланда на по-големите градове. Това формира взаимоотношения между селските и градските райони, които са характерна черта на всеки регион. Градските и селските райони си предоставят взаимно услуги — градските райони зависят от селските райони по отношение на продоволственото обезпечаване и са готов пазар за продуктите на селските райони, които на свой ред предлагат отдих и спокойствие на градските жители.

2.4.

В много селски райони има силна традиция за чувство на „принадлежност“ към дадена общност. Тази традиция отслабва и в много от по-отдалечените селски райони се наблюдават и напускане и изоставяне.

3.1.

През последните няколко десетилетия селските общности се сблъскаха с предизвикателства поради желанието за централизиране на много услуги с цел постигане на икономии от мащаба, промени в транспорта и пътуването и начина на живот в съвременния свят. Местните предприятия в областта на услугите напускат селските общности; много магазини, банкови и пощенски услуги изчезват, а малки селски училища се закриват.

3.2.

В селските райони безработицата е скрита, тъй като броят на безработните е малък в сравнение с този на хората без работа в градските райони; безработните обаче се сблъскват с допълнителен проблем, свързан с достъпа до помощ от бюрата по труда, които се намират в градовете, и често страдат от влошаващия се селски обществен транспорт. Безработицата може да е ниска, защото множество млади хора са напуснали, търсейки обучение, образование или работа, докато много от тези, които остават, работят срещу ниско заплащане.

3.3.

Исканията за публично финансиране, което е толкова важно за подпомагането на селските общности, нарастват поради общото повишаване на разходите за живот и увеличаване на разходите за предоставянето на услуги.

3.4.

Инвестициите в пътища и магистрали насърчават използването на частни автомобили като най-лесния начин за отиване на работа. Сега хората са по-подготвени да пътуват на по-дълги разстояния, но това, от своя страна, ги направи по-малко зависими от заетостта и предоставянето на услуги в техните местни общности.

3.5.

Промениха се моделите на пазаруване на хората. Те често пазаруват там, където работят, което обикновено е в голям град, а не в тяхното село или малък град. Те пазаруват и чрез интернет, като стоките се доставят в домовете им. Всичко това доведе до изчезването на местните магазини.

3.6.

Младите хора напускат селските райони, за да търсят обучение, образование и работа в големите градове. Трудно е те да бъдат привлечени обратно в селските общности, без да се запазят работните места в селските райони. Належащо е разумният глас на младите хора да бъде поставен в центъра на местната демокрация. Следва да се предоставя подкрепа на младежки представителни организации, за да се насърчи участието в управлението. Аналогично, икономическите и социалните служби би трябвало да следят в каква степен техните съвети и финансова подкрепа отговарят на нуждите на младежта.

3.7.

Сближаването между поколенията е поставено под въпрос поради числения дисбаланс между възрастовите групи. Наличието на специални мерки в подкрепа на заетостта, на училища и детски заведения, както и на достъпни жилища в селските райони, е от решаващо значение за да се даде възможност на младите хора и семействата с деца да останат или да се завърнат в селските общности. Хората в рамките на общностите понякога имат различни виждания за местната икономическа дейност. Трябва да има диалог и разбиране, за да се постигне баланс между спокойствието и инициативите за създаване на подходящи работни места.

4.1.

Инициативата на Европейската комисия „Интелигентни села“ е жизненоважна, особено заради обещаното сътрудничество между дирекциите. Програмата за развитие на селските райони на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ никога няма да успее да инвестира достатъчно средства в инициативата без други генерални дирекции и публични инвестиции на национално, регионално или местно равнище. След извършване на оценка тази пилотна инициатива трябва да бъде включена в новата обща селскостопанска политика и всички регионални програми, и разгърната, за да включи малките градове като част от „възраждането на селските райони“.

4.2.

Широколентовите връзки са от основно значение за всички селски райони. Подобряването на широколентовото покритие — мобилно и стационарно — би могло да спомогне за широк кръг от дейности, не само за развитието на предприятията и възможността за работа от дома, но и за качеството на всекидневния живот на хората. То може да даде възможност за учене онлайн, достъп до по-добро здравеопазване и предлагане на пазара на онлайн услуги. Има примери за добри практики, при които достъпът до интернет в селските райони е бил от полза за общностите. Следва да се осигурят възможности за базово обучение за ползване на интернет, особено за възрастните граждани.

4.3.

Когато е възможно, работодателите следва да бъдат насърчавани да подкрепят работата от разстояние и да оползотворяват потенциала на партньорствата между селските и градските райони. Подкрепата, оказвана чрез ПРСР, дава възможност стопанските на предприемачи да привличат инвестиции, да разработват и предлагат на пазара продукти с добавена стойност като храни, напитки, ландшафтно и историческо наследство, културни, здравни и развлекателни дейности, като същевременно осигуряват приемственост на селските занаяти и екологичните умения.

4.4.

Обществените услуги в областта на образованието, обучението, здравеопазването и социалните грижи следва да бъдат интегрирани, групирани и да бъдат иновативни в използването на технологичния напредък, за да се избегнат дискриминацията и изолацията, особено на по-възрастните и младите хора, живеещи в селските райони. Разпръсването на държавни служби би могло да даде пример за намаляване на насищането и замърсяването на градовете, като същевременно насърчи чувство на справедливост по отношение на селските райони. Местните власти имат ключова роля в планирането за селските райони и в осигуряването на позитивна дискриминация в селските общности с цел насърчаване и подпомагане на тяхното бъдеще. Различни служби могат да споделят една сграда или неизползвани сгради могат да се пригодят за нови стопански дейности, създавайки нови работни места, които могат да осигурят възможности за по-голяма икономическа активност. При предоставянето на достъп до такива реновирани сгради трябва да се вземат предвид нуждите на местните неправителствени организации, както и тези на частния и публичния сектор.

4.5.

Трябва да се работи за развиване на истинско чувство на партньорство между големите градове и съседните им населени места за споделяне при взаимно приемливи условия на чувство за принадлежност, брандиране и съвместни инвестиции. Заедно с други организации през 2016 г. R.E.D. препоръча европейска политическа стратегия за селските райони до 2030 г. (5). Друг пример е пилотният проект за побратимяване на градове (Twin Town) на Тръста Карнеги. Към партньорствата между градовете и селата трябва да се прилагат принципите на устойчиво развитие и на кръговата икономика.

4.6.

През ноември 2015 г. Вторият Европейски селски парламент (ERP) прие Европейския манифест на селските райони. Мрежата на ERP с партньори в 40 европейски държави следва темите, определени в Манифеста. ERP работи за „засилено сътрудничество между общностите, организациите и властите в селските и градските райони с цел пълно оползотворяване на социалните, културните и икономическите връзки, които може да донесе подобно сътрудничество, както и за енергичен обмен на идеи и добри практики между участниците в селските и градските райони“. Всички партньори работят по различни теми като например: „Малки градове“, „Устойчиви услуги и инфраструктура“ и „Интегрирано развитие на селските райони и LEADER/ВОМР“, което ще доведе до представянето и обсъждането на доклад на Третия Европейски селски парламент във Венхорст, Нидерландия, през октомври 2017 г.

4.7.

Европейската инвестиционна банка следва да разработи специални схеми за предприятията в селските райони, както за частните, така и за социалните, включително кооперативите, както се обещава в програмата ѝ за периода 2017—2019 г., пример за което е подкрепата ѝ за Niki’s Sweets в Аргос, в Троодоските планини в Кипър.

4.8.

Доброволческият сектор е много активен в селските райони. Той допринася за координиране на действията и помага на хората да работят заедно. Социални и местни предприятия като 300-те социалноикономически дружества в Дания, на които беше разрешено да използват обозначението „RSV“ Registered Socioeconomic Company (регистрирано социалноикономическо дружество) (Virksomhed) или кафене „Cletwr“ в Среден Уелс допринасят все повече за замяната на изгубените публични и частни услуги. Тяхната работа съответства на идеите на корпоративната социална отговорност (КСО). От значение за създаването и поддържането на устойчивостта на социалните и общностните предприятия са подкрепата и консултациите от страна на организации като Фондация „Plunkett“.

4.9.

Жителите на селата и малките градове представляват всички обществени прослойки и всички те трябва да имат думата в рамките на тяхната местна общност. Най-ниското равнище на публичната администрация — кметствата или (малките) общини — следва да участва във вземането на решения на местно равнище и да бъде укрепено и оправомощено да задоволява тази нужда. Хората се гордеят с местните си общности и това може да се признае като ресурс и да се използва, за да бъдат насърчени и другите да се включат. Пенсионираните бизнесмени и хората, които са работили в обществения или гражданския сектор, могат да предложат много умения. Благодарение на европейските и местните програми се създават проекти, насърчаващи развитието на местни партньорства в техните села или малки градове, което доведе до появата на много местни предприемачи. Те произлизат от всички сектори и се превръщат в посланици на своите местни общности.

4.10.

Селата и малките градове са важна част от културата на Европа. Те често пазят местните си обичаи и традиции. Обикновено тези населени места в селските райони са „исторически“ и архитектурата им отразява местните строителни материали и стилове през вековете. Центровете на малките градове обикновено запазват повече местни предприятия и не са завладени като центровете на по-големите градове от стандартните фасади, изисквани от веригите магазини. Малките населени места в селските райони са тясно свързани с ландшафта, в който са установени, и тази обстановка е до голяма степен част от атмосферата на селата и малките градове, отразяваща разнообразния им произход — отбранителна позиция на хълм, брод на река, населени места по протежение на потоци, край езера, на острови или на морския бряг и др. На културните ценности в селата и малките градове следва да се даде видно място в рекламата и инициативите по време на Европейската година на културното наследство 2018. Важна роля в популяризирането на традициите и културата могат да изпълняват по-възрастните жители и следва да им се създадат условия да работят активно в тази област.

4.11.

Тези села и малки градове имат ценни активи, върху които могат да надграждат, за да поддържат или подобряват местните си икономики. Те са взаимосвързани с местното селско и горско стопанско,с производството на енергия, както и с аграрния и селския туризъм, здравето, културните фестивали, опазването на околната среда и образованието. В Европа има стотици примери, като например Козард в Унгария и Алстън Менър в Англия, които могат да бъде използвани и от други. Докладът на Ecovast, озаглавен „Значението на малките градове“, също е ценен принос към описанието и разбирането на значението на ролята на селата и малките градове.

4.12.

Бъдещите политики в областта на селските райони, приети с ентусиазъм на конференцията „Корк 2.0“ през септември 2016 г., следва да помогнат на държавите членки и регионите да разработят подкрепящи политики за селските райони и да насърчават проекти по европейски програми. Изпълнението на т.нар. „проверка на въздействието върху селските райони“, описано в Декларацията от Корк 2.0, е от основно значение за ЕС, държавите членки и регионите.

4.13.

Подпомаганите от ЕС методология на LEADER и воденото от общностите местно развитие предоставят инструменти за подпомагане на укрепването и оправомощаването на местните общности. Инициативата LEADER и групите за действие на местно равнище могат да подкрепят местните усилия за подпомагане на предприятията, както частни, така и с нестопанска цел, да започват и да развиват дейност, и за осигуряване на ангажиран и подкрепящ общностен дух. До 2014 г. LEADER се подпомагаше от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, но от 2015 г. и други структурни и инвестиционни фондове могат да прилагат методологията чрез финансирания от няколко източника подход на водено от общностите местно развитие. Това наистина изисква по-добро сътрудничество. Добри примери могат да бъдат намерени в IRD Duhallow, SECAD в графство Корк и PLANED в Уелс, които вече много години прилагат ВОМР „отдолу нагоре“.

4.14.

По линия на европейските програми има много проекти в селските райони, които успешно демонстрират огромно разнообразие от добри практики в малки градове и села. Добрите практики показват също и необходимостта от посредници и тяхното значение за подкрепата на предприемачи и малки групи.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/22

Докладчик:

Cillian LOHAN

1.1.

Понятието „климатична справедливост“ очертава глобалното изменение на климата като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем. То обикновено се разглежда в общия контекст на пространствена и времева взаимозависимост и с него се признава, че най-уязвимите и най-бедните в обществото често трябва да понасят най-силното въздействие от ефектите от изменението на климата. Това е така въпреки факта, че именно тези групи са отговорни в най-малка степен за емисиите, довели до кризата с климата. По-общо в това становище под климатична справедливост се разбира необходимостта от разглеждането на справедливостта на често непропорционалното въздействие на изменението на климата върху гражданите и общностите и в развиващите се, и в развитите икономики.

1.2.

ЕИСК счита, че всички граждани имат право на здравословна и чиста околна среда, както и да очакват правителствата да поемат отговорност за националните си ангажименти и национално определените приноси по Парижкото споразумение по отношение на факторите за изменението на климата и заплахите във връзка с изменението на климата, като се отчитат не само по-очевидните екологични и икономически аспекти, но също и социалното въздействие.

1.3.

ЕИСК предлага да започне обсъждането на нормативен акт на ЕС за климатичните права, който да обхваща правата на гражданите на ЕС и природата в контекста на предизвикателствата на кризата с изменението на климата в света. Макар че признава водещата роля на ЕС в застъпничеството за стабилен и справедлив международен режим относно климата, ЕИСК насърчава институциите на ЕС и националните правителства да проучат прилагането на принципите на климатичната справедливост на всички равнища — световно, европейско, национално и местно. Европейският семестър би могъл да се използва като инструмент за осъществяването на тази амбиция. Климатичната справедливост означава справедливост както за хората, така и за околната среда, от която сме зависими — двете неща са взаимосвързани. В тази връзка ЕИСК припомня две скорошни инициативи: Глобалния пакт за околната среда и проекта за Всеобща декларация за правата на човечеството.

1.4.

Системите за производство и потребление трябва да се променят, за да се адаптират към последиците от изменението на климата и смекчаването им. Преходът трябва да се осъществи в световен мащаб и в секторен контекст, а ЕС може да играе водеща роля. Трябва да се определи кои са най-уязвимите стопански отрасли и работници и да им се окаже подходяща подкрепа. При този преход от подкрепа се нуждаят по-специално продоволствените системи и участниците в тях. Устойчивата консумация на храни трябва да започва от началния етап на подготовка на почвата и управление на природните системи, за да се осигурят основните градивни елементи на храните. ЕС следва да поеме недвусмислено водеща роля за насърчаването на устойчивото управление и опазването на почвите.

1.5.

Силата на потребителите може да бъде мобилизирана за осъществяване на прехода само когато те разполагат с вариант за устойчиви етични алтернативи, които не водят до значително намаляване на удобството или на качеството по отношение на услуга, употреба или достъпност. Чрез новите стопански модели, като например цифровата и кръговата икономика и икономиката на споделянето и чрез международно сътрудничество по глобалния и секторен преход към тези модели, може да бъдат разработени реални алтернативи за потребителите.

1.6.

Следва да се използват механизми за подкрепа, сред които публични средства, икономически инструменти и стимули, за гарантиране на наличието на инфраструктура и подходяща подкрепа за потребителите, които желаят да изберат нисковъглероден начин на живот, включително да се предоставя помощ за посрещането на по-високите разходи за етични/дълготрайни/устойчиви стоки и услуги, като същевременно се гарантира, че не се застрашава конкурентоспособността.

1.7.

Трябва да се извърши картографиране на изместването на работни места в нисковъглеродната икономика и възможностите да бъдат установени възможно най-рано. Това ще позволи да се разработят и приложат най-ефективните политики, за да се гарантира защитата на работниците и запазването на качеството им на живот в рамките на един справедлив преход.

1.8.

ЕИСК отново призовава за създаване на Европейска обсерватория на бедността (1), обединяваща всички заинтересовани страни, която да допринесе за определяне на европейски показатели за енергийната бедност. Наличието на справедливост за всички граждани означава да се гарантира снабдяването на всички хора с чиста и достъпна енергия на приемлива цена.

1.9.

ЕИСК призовава за прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива и за преминаване към подпомагане на прехода към възобновяеми източници.

1.10.

Ефективността на политиките в областта на устойчивостта зависи от това да се гарантира, че механизмите за подкрепа на прехода са ясно определени, ползват се с предимство и са обезпечени с подходящи средства. В същото време ЕС трябва да започне широкообхватни международни преговори за сключването на глобално споразумение, чрез което да се смекчат причините за изменението на климата и да се подкрепя по-устойчив глобален икономически модел.

2.1.

Настоящото становище по собствена инициатива е изготвено в контекста на работния план на Обсерваторията на устойчивото развитие за 2017 г. Климатичната справедливост е въпрос, който засяга всички нас и все пак по него липсват действия на равнище ЕС. Това е възможност за ЕИСК да поеме водеща роля и да представи някои първоначални предложения, особено що се отнася до Европа. Много от аспектите на климатичната справедливост трябва да бъдат разгледани по-задълбочено, като например въпроса за глобалното и индивидуалното разпределение на квоти за емисии.

2.2.

ЕИСК желае да заеме институционална позиция, за да представи мнението на организираното гражданско общество в ЕС в дискусията за въздействието на изменението на климата и най-добрите начини за преодоляване на това въздействие по справедлив и законен начин.

2.3.

В контекста на международно приетите цели на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), Парижкото споразумение и факта, че последиците от изменението на климата вече са налице, трябва да се повиши разбирането, че справедливост в областта на климата трябва да бъде осигурена неотложно с конкретни действия.

3.1.

Понятието „климатична справедливост“ очертава глобалното изменение на климата като политически и етичен въпрос, а не само като строго екологичен проблем. С него се признава, че най-уязвимите и най-бедните в обществото често трябва да понасят най-силното въздействие от ефектите от изменението на климата. Понятието обикновено се разглежда в общия контекст на пространствена и времева взаимозависимост, по-специално с акцент върху отговорностите на държавите, които са се развили въз основа на използването на природните ресурси.

3.2.

Целите за устойчиво развитие (ЦУР) са по-амбициозни от предишните цели на хилядолетието за развитие (ЦХР), като признават необходимостта от взаимна отчетност, ангажираност, колективни действия и приобщаващи процеси на участие. Макар че признава водещата роля на ЕС в застъпничеството за стабилен и справедлив международен режим относно климата, ЕИСК насърчава институциите на ЕС и националните правителства да провеждат дейности за климатична справедливост на всички равнища — световно, европейско, национално и местно. Европейският семестър би могъл да се използва като инструмент за осъществяването на тази амбиция. В това становище под климатична справедливост се разбира необходимостта от разглеждането на справедливостта на често непропорционалното въздействие на изменението на климата върху гражданите и общностите и в развиващите се, и в развитите икономики.

3.3.

Съществува проблем с наличието на съпротива спрямо политиките в областта на изменението на климата и тяхното възприемане като наказващи средния гражданин, конкретни сектори (например хранително-вкусовия сектор или транспорта) или общности и лица, зависими от изкопаемите горива, въпреки ползите от такива политики.

3.4.

Към секторите и областите, които са силно засегнати от предизвикателствата в областта на климата, например здравеопазването, транспорта, селското стопанство, енергетиката, са насочени различни политически инициативи. Климатичната справедливост може да осигури всеобхватен интегриран подход, за да се гарантира, че преходът към нисковъглеродна икономика ще бъде постигнат по справедлив и равнопоставен начин.

3.5.

Важно е да се отбележи, че климатичната справедливост се отнася не само до пряко засегнатите от последиците от изменението на климата, но и до засегнатите от факторите за изменението на климата чрез зависимостта от стоки, услуги и начини на живот, които са свързани с високи емисии и ниска ефективност на използване на ресурсите.

4.1.1.

ЕИСК счита, че всички граждани имат право на здравословна и чиста околна среда, както и да очакват правителствата да поемат отговорност за националните си ангажименти и национално определените приноси по Парижкото споразумение по отношение на факторите за изменението на климата и заплахите във връзка с изменението на климата, като се признават не само по-очевидните екологични и икономически аспекти, но също и въздействието върху обществото.

4.1.2.

Европейският стълб на социалните права трябва да служи като ориентир за подновен процес на сближаване в посока на по-добри условия на живот и труд между държавите членки. Той се основава на 20 принципа, много от които ще бъдат повлияни пряко от изменението на климата или непряко от необходимостта от преход към нови стопански модели.

4.1.3.

В контекста на правата на човека и социалните права, ЕИСК предлага да започне обсъждане относно изготвянето на проект на нормативен акт за климатичните права. Той следва да обхваща правата на гражданите и природата в контекста на предизвикателствата на кризата с изменението на климата. В тази връзка ЕИСК припомня проекта за Всеобща декларация за правата на човечеството, изготвен от Corinne Lepage, с оглед на 21-та сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21) през 2015 г.

4.1.4.

Правата на природата вече са признати в различни държави по света през законодателния процес. Например през 2015 г. в Нидерландия една НПО — фондацията Urgenda, спечели дело в областта на климата срещу правителството. Върховният съд на Нидерландия твърдо поддържа принципа, че правителството може да носи законова отговорност за това, че не е предприело достатъчно действия за предотвратяване на предвидимата вреда в резултат от изменението на климата. В процес на подготовка са сходни дела в Белгия и в Норвегия. Освен това инициативи като Глобалния пакт за околната среда, чието начало беше поставено на 24 юни 2017 г., са отговор на необходимостта от справедливо световно управление на околната среда, като „правата от трето поколение“ се допълват чрез общ, хоризонтален и универсален инструмент.

4.1.5.

Необходимо е да се гарантира, че най-уязвимите членове на обществото няма да се наложи да понасят несправедлива тежест и че цената за прехода към съобразен с климата стопански модел ще бъде разпределена справедливо в цялото общество. Например в случаите, където не съществува реална алтернатива, принципът „замърсителят плаща“ следва да се прилага по отношение на замърсяващите и печелещите от замърсяването, а не по отношение на крайния потребител. ЕИСК и преди е разглеждал внимателното и адекватно прилагане на този важен принцип (2).

4.1.6.

Поради разселените хора ще се увеличи миграцията от всякакъв вид, включително климатичните бежанци (3). Вече видяхме колко зле сме подготвени в ЕС, за да се справим с това и оттам с проблема с непропорционалната тежест върху различните държави членки. ЕИСК вече изтъкна как небалансираните икономически процеси могат да повишат дестабилизацията в този контекст (4).

4.1.7.

На равнището на ЕС не съществува специален инструмент, приложим за „лицата, разселени по екологични причини“, както беше установено от неотдавнашно проучване на Европейския парламент за климатичните бежанци. Директивата за временна закрила е политически тромав инструмент за справяне с евентуално масово разселване и ЕИСК подкрепя позицията, че Договорът от Лисабон предвижда достатъчно широки правомощия за преразглеждане на имиграционната политика с цел регламентиране на статута на „лицата, разселени по екологични причини“.

4.2.1.

Системите за производство на храни и режимите на хранене ще се променят с цел адаптиране към последиците от изменението на климата и смекчаването им. Всички граждани зависят от хранително-вкусовия сектор (например земеделските стопани, семействата, лицата по веригата на доставки, потребителите) и затова при прехода към нисковъглеродно общество следва да се гарантира, че засегнатите лица ще бъдат улеснени и подкрепени при промените. Освен това преходът трябва да се осъществи в световен мащаб и в секторен контекст, а ЕС може да играе водеща роля.

4.2.2.

Изменението на климата носи огромни предизвикателства за европейското селско стопанство както като движеща сила, така и като непосредствено засегнат от въздействията сектор.

4.2.3.

Необходима е нова формулировка за сектора, що се отнася до неговия принос за природните абсорбиращи системи, като екосистемните услуги, които могат да облекчат някои от въздействията на изменението на климата. Те следва да бъдат признати, а публичното финансиране — чрез ОСП — следва да се насочи към подпомагане на тези услуги, предоставяни от селското стопанство, като последица от тяхната цел за производство на храни. Тази обща концепция беше подкрепена в наскоро приетото становище (5).

4.2.4.

Устойчивата консумация на храни трябва да започва от началния етап на подготовка на почвата и управление на природните системи, за да се осигурят основните градивни елементи на храните. ЕИСК подчертава необходимостта да се започне дискусия относно необходимостта от Рамкова директива за почвите и да се поеме недвусмислено водеща роля по отношение на значението на насърчаването на устойчивото управление и опазването на почвите (6). Опазването на почвите и тяхната роля в екосистемните услуги са обект на внимание за настоящото естонско председателство на Съвета на ЕС (7).

4.2.5.

ЕИСК насърчава концепцията за устойчиво производство и потребление. Постигането на консенсус относно необходимостта от промяна в нагласите към консумацията на месо ще зависи от определянето на необходимите възможности и подкрепа за гарантирането на справедлив преход за хората, които зависят от този сектор на хранително-вкусовата промишленост.

4.2.6.

Този сектор е засегнат и от факторите за изменението на климата; по-специално той е зависим от изкопаемите горива — от производството на храни, през преработката, до транспорта и опаковането. При формулирането на политиките трябва да се признае безперспективността на съществуващия модел на хранително-вкусовата промишленост и да се очертае изпълним план за изграждането на устойчиво, екологосъобразно бъдеще за земеделските стопани.

4.2.7.

Политиките в областта на околната среда не трябва да противоречат на непосредствените нужди на селскостопанския сектор, когато се разглеждат като приложение на механизми за подкрепа с цел улесняване на прехода към нисковъглеродно общество.

4.3.1.

Силата на потребителите може да бъде мобилизирана за осъществяване на прехода само когато потребителите разполагат с вариант за устойчива етична алтернатива, която не води до значително намаляване на удобството или на качеството по отношение на услуга, употреба или достъпност. Чрез новите стопански модели, като например цифровата и кръговата икономика и икономиката на споделянето и чрез международно сътрудничество по глобалния и секторен преход към тези модели, може да бъдат разработени реални алтернативи за потребителите.

4.3.2.

Твърде често принципът „замърсителят плаща“ се прилага неправилно, като потребителите са принудени да заплащат такси, при положение че не разполагат с реална алтернатива. Потребителите трябва да разполагат с алтернатива преди ценообразуването да може да се превърне в ефективен инструмент за насърчаване на поведенческа промяна в необходимата посока.

4.3.3.

Данъкът върху найлоновите торбички е добър пример за налагането на малък данък на потребителите, които обаче разполагат с алтернативни възможности, а именно да си носят собствена торбичка или да използват кашон, предоставен от търговеца на дребно. Чрез такова прилагане може да се постигне мащабна поведенческа промяна.

4.3.4.

За разлика от горния случай, облагането на изкопаемите горива (например бензина) на равнището на потребителите може да предизвика недоволство и отклоняване на разполагаем доход към горивата. Това може допълнително да стимулира вторичен незаконен пазар, като същевременно се запазят печалбите най-вече на производителя на замърсителя. Ситуацията се влошава от незаделянето на средствата от тези данъци в повечето случаи. Според гражданите политиките в областта на изменението на климата са свързани с несправедливо наказване на хората, които нямат друга възможност, освен да работят в икономиката на изкопаемите горива.

4.3.5.

Следва да се инвестира в механизми за подкрепа, сред които публични средства и икономически инструменти, за гарантиране на наличието на инфраструктура и подходяща подкрепа за потребителите, които желаят да изберат нисковъглероден начин на живот, включително да се предоставя помощ за посрещането на по-високите разходи за етични/дълготрайни/устойчиви стоки и услуги. Това може да се направи под формата на публично-частни партньорства. Автомобилната промишленост е добър пример за механизмите за гарантирано финансиране от производителя с цел подобряване на достъпа до нови автомобили за потребителите. Подобни видове системи за подпомагане може да бъдат предложени и за други сектори, например сектора на електродомакинските уреди, преоборудването на жилища или стопански дейности.

4.3.6.

Налице е противоречие по отношение на климата между използването на публични средства за подпомагане и инвестиране в системи и инфраструктури, които увеличават зависимостта на крайните потребители от факторите за изменението на климата, и полагането на усилия едновременно с това за ограничаване и управление на последиците от изменението на климата. Потребителите са непосредствено засегнати от ефектите от това. Не е справедливо гражданите да трябва да избират между това да плащат повече за замърсяващите варианти или да не ги използват.

4.3.7.

Съществува схващане, че устойчивият начин на живот и изборът на устойчиви форми на потребление са съвместими единствено с висок разполагаем доход. Не всички потребители имат еднакви възможности да правят етичен, съобразен с климата, устойчив избор. Ценообразуването, което включва свързаните с климата разходи (като ресурсоемкост) за стоките и услугите, следва да бъде подкрепено от рамка на политиката, която оспорва това схващане и увеличава достъпността за всички потребители.

4.3.8.

Законодателството на ЕС за защита на потребителите предшества признаването през 1999 г. от ООН на устойчивото потребление като основно право на потребителя и поради тази причина това право изобщо не се споменава в него (8). ЕИСК отново призовава за политика в областта на устойчивото потребление. Това е от особено значение в контекста на ЦУР и инициативата за кръгова икономика.

4.3.9.

При липсата на алтернативен избор, потребителят се оставя без никаква друга възможност и изпада в бедност или е принуден да взема неправилни решения/да прави нездравословен или неустойчив избор и започва да изпитва неодобрение към политиките в областта на околната среда, за които се счита, че наказват крайния потребител. Междувременно печелещите от тази система не плащат, а трупат повече пари и по този начин неравенството се увеличава — под прикритието на политика в областта на околната среда в противоречие с принципите на устойчивост.

4.4.1.

При прехода от решаващо значение е да бъдат защитени всички работници, както тези с ниска квалификация или тези, които не могат лесно да се преквалифицират, така и тези на позиции с висока квалификация. Трябва да се определи кои са най-уязвимите отрасли и работници и да им се окаже подходяща подкрепа. Автоматизацията на работните места като част от нисковъглеродната икономика може да доведе до ликвидирането на определени работни места (9).

4.4.2.

Преквалификацията и образованието са някои от средствата за постигането на тази защита. Работниците, чиито работни места са закрити в резултат на изменението на климата или вследствие на необходимостта от прекратяване на зависимостта от факторите за изменението на климата, не следва да плащат цената за тази промяна.

4.4.3.

Своевременното определяне на необходимите умения, за да се осигури възможност за пълноценно участие в тези нови стопански модели, е част от решението, но тези умения следва да бъдат определени и в контекста на съществуващата заетост и зависимост от настоящия неустойчив модел.

4.4.4.

Важно е общностите да бъдат защитени и съхранени, където това е възможно, и да се улесни преходът с възможно най-слабо въздействие върху благосъстоянието — както от социална, така и от икономическа гледна точка, на засегнатите лица.

4.4.5.

В предлаганите нови стопански модели, включително функционалната и кръговата икономика и икономиката на споделянето, могат да бъдат ясно определени нови възможности. В това отношение ЕС следва да започне необходимите международни преговори, за да се работи за постигане на глобален икономически модел.

4.5.1.

Изменението на климата и факторите за изменението на климата имат своята цена за здравеопазването. Тя може да бъде измерена със случаите на смърт и заболявания, свързани например със замърсяването на въздуха, и представлява цената за обществото, както и цената за системите на общественото здравеопазване. Системите на общественото здравеопазване трябва да отчитат ролята, която изменението на климата и факторите на изменението на климата играят в техния сектор.

4.5.2.

Между здравето и благосъстоянието и достъпа до природата съществува взаимовръзка (IEEP). Много държави членки са изправени пред здравни и обществени предизвикателства, например затлъстяване, проблеми с психичното здраве, социално изключване, шумово замърсяване и замърсяване на въздуха, които засягат непропорционално лицата в неравностойно социално и икономическо положение и уязвимите групи.

4.5.3.

Инвестициите в природата могат да доведат до справяне с изменението на климата не само що се отнася до прекратяване на употребата на замърсители, но и до инвестиране в съхранението на въглерод в естествените екосистеми. Произтичащите от това ползи за здравето са две: предотвратяване на увеличаването на здравословните проблеми и насърчаване на активен начин на живот, водещ до подобряване на здравето на гражданите и общностите. Признаването на този аспект спомага да се гарантира балансираността и използването на информация и доказателства като основа за решенията за политиката.

4.6.1.

Между 2004 г. и 2015 г. производството на енергия от възобновяеми източници като процент от потреблението на електроенергия се е увеличило повече от два пъти в ЕС (от 14 на 29 %). По отношение на отоплението, сградите, промишлеността и транспорта обаче енергийните изисквания продължават да са огромни. Наблюдава се напредък, но от много ниско базово ниво — например делът на енергията от възобновяеми източници от потреблението на горива в транспорта е нараснал от 1 % на 6 % през същия период.

4.6.2.

Енергийната бедност е проблем в цяла Европа и въпреки че нейното значение и контекст могат да се различават в отделните страни, тя е още един пример за необходимостта да се гарантира съсредоточаването на политиките в областта на изменението на климата върху защитата на най-уязвимите лица.

4.6.3.

ЕИСК отново призовава за създаване на Европейска обсерватория на бедността (10), обединяваща всички заинтересовани страни, която да допринесе за определяне на европейски показатели за енергийната бедност. Наличието на справедливост за всички граждани означава да се гарантира снабдяването на всички хора с чиста и достъпна енергия на приемлива цена.

4.6.4.

Политиките, които подпомагат справянето с проблема с енергийната бедност в ЕС, могат да представляват и решения за създаването на инфраструктура и доставки на чиста енергия, чрез пренасочване на субсидиите и координиране на политическата воля.

4.6.5.

Политиките, които подкрепят субсидиите за изкопаеми горива — пряко или непряко, са равностойни на отстъпление от принципа „замърсителят плаща“ — в тези случаи на замърсителя се плаща. Много от тези субсидии са невидими за крайния потребител, но в крайна сметка се плащат с публични средства. В неотдавнашно становище (11) вече са изложени аргументи за прекратяване на вредните за околната среда субсидии в ЕС, а в друго становище относно картографирането на вътрешните и външните политики на ЕС (12) се подчертава необходимостта от изпълнение на съществуващите ангажименти за премахване на вредните за околната среда субсидии и енергично насърчаване на реформата на екологичния данък.

4.6.6.

Подкрепата следва да е достъпна за всички, субсидиите следва да бъдат съсредоточени върху енергията от възобновяеми източници, а субсидиите за факторите за изменението на климата следва да бъдат спешно премахнати. Изключенията следва да се прилагат по по-справедлив начин — категорично не за лицата, които могат да си позволят в най-голяма степен да плащат, и не и за лицата, които печелят от замърсителя. Според МВФ субсидиите за изкопаеми горива в момента са в размер на 10 милиона щатски долара на минута в световен мащаб. Премахването на тези субсидии ще увеличи държавните приходи с 3,6 % от световния БВП, ще намали емисиите с повече от 20 %, ще намали случаите на преждевременна смърт от замърсяването на въздуха с повече от половината и ще повиши икономическото благосъстояние в световен мащаб с 1,8 билиона щатски долара (2,2 % от световния БВП). Тази цифра показва несправедливостта на настоящата система.

4.6.7.

Ефективността на политиките в областта на устойчивостта зависи от това да се гарантира, че механизмите за подкрепа на прехода са ясно определени, ползват се с предимство и са обезпечени с подходящи средства.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/29

Докладчик:

Alfred GAJDOSIK

Съдокладчик:

Thomas WAGNSONNER

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя политика за развитие, която разглежда развитието като процес, осъществяван между държавите на равноправни начала, въз основа на уважение и вземане на суверенни решения. Финансирането и изпълнението на договорените на равнището на Организацията на обединените нации (ООН) цели за устойчиво развитие (ЦУР) изискват усилия, съгласувани в световен мащаб. ЕИСК посочва, че Икономическият и социален съвет на ООН би могъл да играе още по-голяма роля като подходящ форум, що се отнася до въпросите на данъчното облагане. По този начин ще се гарантира, че работата по Програмата до 2030 г. ще бъде ориентирана към ЦУР и участието на всички държави на равна основа.

1.2.

В контекста на международните споразумения за реформиране на международното данъчно право, напр. посредством Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS) на ОИСР, последиците от тези международни усилия за реформа следва да бъдат оценени с оглед на ЦУР и да бъдат взети предвид в по-голяма степен при по-нататъшното развитие на данъчните политики. ЕИСК отбелязва, че постигането на ЦУР изисква финансови ресурси. Много държави обаче срещат големи затруднения при генерирането на публични приходи чрез данъчни постъпления. Това се дължи, от една страна, на трудностите при прилагането на системите за облагане на доходите и на продажбите в развиващите се държави, а от друга, на глобалната данъчна конкуренция по отношение на корпоративния данък, и — не на последно място, на начина, по който са изготвени спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Ограниченията на капацитета и незадоволителното предаване на информация представляват допълнителни фактори.

1.3.

ЕИСК горещо приветства значителните усилия, положени от Европейския съюз (ЕС) и неговите държави членки в контекста на международните реформи с цел преодоляване на слабостите на международната данъчна система. Тези усилия се приветстват и трябва да бъдат подкрепяни и прилагани ефективно и в крайна сметка да бъдат подложени на редовно наблюдение. Импулс за тези реформи дават на първо място големите развити икономики в рамките на ОИСР. Следва да се прецени дали ООН — поради факта, че в състава му влизат държави от цял свят и особено развиващи се страни, не е по-подходящ форум за по-нататъшно развитие на международната данъчна политика в световен мащаб. ЕИСК обаче отбелязва липсата на ресурси и персонал в Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН. Поради това ООН следва да бъде обезпечена с достатъчно средства.

1.4.

Мерките на ЕС за международна данъчна прозрачност, както и във връзка с плана за действие за BEPS ще имат отражение и върху развиващите се държави. ЕИСК приветства факта, че Европейският парламент (ЕП) и Европейската комисия вече се произнесоха по въпроси, общи за данъчната политика и политиката на развитие. Приветства се Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, създадена от Европейската комисия. Представеният в нейните рамки работен документ относно страничните ефекти от СИДДО е препоръчителна за държавите членки основа за размисъл за преработването на СИДДО съвместно с развиващите се държави.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че в доклад на ЕП от 2015 г. беше отправен призив за редица подобрения, чието реализиране все още предстои. Във връзка с това ЕИСК препраща към констатации от свои предходни становища, по-специално относно декларирането по държави и относно борбата с изпирането на пари посредством вписването на правото на собственост в публични регистри. ЕИСК отбелязва изготвянето на списък на отказващите съдействие юрисдикции за целите на данъчното облагане. Той призовава за повече усилия за изпълнението на съответните препоръки на ЕП и препоръчва да се разгледа критиката, отправена от неправителствени организации. Целесъобразно е да се насърчава въвеждането на тези мерки в световен мащаб чрез международните данъчни спогодби, за да се подобри информираността на данъчните органи в развиващите се държави. Целта следва да бъде постигането на еднакви стандарти в световен мащаб, а развиващите се държави да имат равноправно участие в тяхното изготвяне.

1.6.

ЕИСК призовава да се осигури съгласуваност между политиките на държавите членки в областта на международното данъчно облагане и целите на политиките за развитие, за да се избегнат конфликти между данъчните политики на отделните държави и съвместните приоритети за развитие.

1.7.

ЕИСК счита, че оценките на въздействието на политиките на държавите членки в областта на международното данъчно облагане са средство за проучване на въздействието на СИДДО и на данъчните стимули върху развиващите се държави. Това следва да се насърчава и да се превърне в обичайна практика. При потенциални конфликти с европейските политики за развитие би било целесъобразно подобни анализи да се извършат и от страна на Европейския съюз. Съществуващите СИДДО следва да бъдат преразгледани, а новите споразумения, които ще бъдат договорени, следва да вземат предвид тези съображения.

1.8.

Моделът на ОИСР за конвенция за избягване на двойното данъчно облагане, който в момента се използва най-често, е изготвен предимно с оглед на интересите на развитите държави. По тази причина ЕИСК препоръчва на държавите — членки на ЕС, когато договарят СИДДО с развиващи се държави, да отчитат в по-голяма степен техните потребности. ЕИСК отбелязва, че въз основа на споразумението на ОИСР е разработен и модел на споразумение на ООН, за да се регулира данъчното облагане между развиващите се и развитите страни с цел на държавите на произход да бъдат предоставени повече права за данъчно облагане.

1.9.

ЕИСК подкрепя идеята за частни инвестиции за насърчаване на развитието, когато това развитие е в съответствие с ЦУР и когато се зачитат основните икономически, екологични и социални права, основните конвенции на Международната организация на труда (МОТ) и Програмата за достойни условия на труд. Правната сигурност е важен фактор в подкрепа на бизнес климат, който благоприятства инвестициите, а оттам и чуждестранните преки инвестиции. Тъй като въпросите на данъчното облагане са свързани с целите за устойчиво развитие, предприятията би трябвало да плащат данъци там, където възникват печалби чрез създаването на добавена стойност (напр. производство, добив на суровини и др.).

1.10.

ЕИСК отбелязва, че в Новия европейски консенсус за развитие ЕС и неговите държави членки са се ангажирали да си сътрудничат със страните партньорки при разпространението на прогресивното данъчно облагане, антикорупционните мерки и политиките за преразпределение, както и борбата срещу незаконните финансови потоци. При все това данъчната политика би трябвало да стане още по-важен елемент от европейската политика за развитие. ЕИСК приветства ангажимента на Европейската комисия по отношение на регионални форуми и организации на гражданското общество в развиващите се държави, работещи в областта на данъчното облагане. Организациите на гражданското общество в развиващите се държави имат контролираща и подкрепяща функция, включително в областта на данъчното облагане, и затова следва да бъдат привличани за участие и подкрепяни в по-голяма степен. Предоставянето на подкрепа за подходящи мерки за изграждане на капацитет в данъчната област, включително партньорско обучение и сътрудничество Юг-Юг, ще има трайно въздействие върху проектите за развитие.

1.11.

Доброто управление в областта на данъчното облагане би трябвало да бъде част от корпоративната социална отговорност на дружествата в контекста на задълженията на дружествата за деклариране.

1.12.

ЕИСК препоръчва въвеждането на клаузи за отговорно управление в областта на данъчното облагане във всички съответни споразумения между ЕС и трети държави или региони, за да се насърчава устойчивото развитие.

1.13.

ЕИСК препоръчва, когато се договарят нови или се преразглеждат споразумения за свободна търговия между ЕС и развиващи се държави, да се анализират и двустранните данъчни спогодби. Подобна оценка би трябвало да включва и оценки на въздействието във връзка с последиците на международните данъчни политики на държавите членки върху целите на политиката за развитие.

2.1.

Редица проучвания (1) повдигат въпроса дали международната данъчна политика на държавите членки, по-специално много разпоредби в двустранните СИДДО, не противоречи на целите на европейската политика на развитие. Освен това развиващите се държави са нетни износители на капитал в развитите държави, което се дължи до голяма степен на капиталови потоци, при които се избягва данъчното облагане. Това засяга най-силно именно развиващите се държави с най-ниски приходи, тъй като при тях почти не съществуват вътрешни източници за финансиране.

2.2.

ЕС и неговите държави членки като цяло са най-големите донори на финансови средства в сътрудничеството за развитие и значими участници във формулирането на международните данъчни спогодби. Те са поели ангажимент за постигане на ЦУР, въпреки че само малък брой държави членки са постигнали целта от 0,7 % от БВП за външна помощ. Последиците от Брексит за по-нататъшното финансиране на европейското сътрудничество за развитие не са ясни. Планират се повече действия за насърчаване на частните инвестиции във връзка с целите на политиката за развитие. Ресурсите за официалната помощ за развитие (ОПР) зависят от политиките на донорите.

2.3.

ЦУР за развиващите се държави обхващат наред с останалото мобилизиране на местните ресурси, международна подкрепа за изграждане на капацитет за събирането на данъци, намаляване на незаконните финансови потоци и участието в институции за световно управление. От това следва, че стабилната база за публични приходи, усилията за справяне с незаконните изходящи потоци от ресурси и равноправното участие на всички държави при изготвянето на глобални правила за данъчно облагане са важни стълбове на устойчивото развитие. Децата, жените и други уязвими групи в обществата на развиващите се страни имат особено голяма полза от развитието (2).

2.4.

Финансовите средства от публичното сътрудничество за развитие не са достатъчни за финансиране на целите за устойчиво развитие. Необходими са вътрешни средства за постигане на целта, както това беше и при Целите на хилядолетието за развитие (3). За мобилизирането на тези ресурси трябва да се подобри събирането на данъци и посредством устойчив икономически растеж, както и чрез разширяване на данъчната основа, да се постигне увеличаване на данъчните приходи.

3.1.

Данъчното облагане е по-стабилен източник на финансиране от другите видове приходи, но за много от развиващите се държави е по-трудно да генерират достатъчно данъчни приходи в сравнение с развитите държави.

3.2.

През последните десетилетия бяха положени солидни усилия за либерализация на световната търговия чрез намаляване на вносните и износните тарифи с цел насърчаване на икономическото развитие, инвестициите и благоденствието на населението като цяло. Тези по принцип положителни последици също могат да допринесат за разширяване на данъчната основа, при положение че данъчните администрации могат да извлекат полза от тях. При все това впоследствие намаляха приходите на развиващите се държави от важни, лесно достъпни източници. Растежът и инвестициите трябва да намерят отражение и в структурата на приходите на развиващите се държави.

3.3.

За да компенсират загубата на приходи, развиващите се държави често въвеждат данъци върху оборота, което може да има обратен ефект. Данъчна система, състояща се от различни видове данъци, намалява зависимостта от отделни видове данъци и гарантира стабилни вътрешни приходи.

3.4.

Данъчното облагане на земята и на недвижимите имоти често трудно може да бъде приложено в развиващите се държави. Поради по-ниските доходи в развиващите се държави там данъците върху доходите носят относително малко данъчни приходи. Данъкът върху доходите се събира най-вече от служителите в публичния сектор и от лицата, които работят за международни дружества. Освен това често е налице значителна неформална икономика.

3.5.

В доклада „Mbeki“ приходите от избягването на данъци се отнасят към „незаконните финансови потоци“ (4). Те изглежда надхвърлят обема на средствата от сътрудничеството за развитие (5). Засилването на международното сътрудничество между органите, насърчаването на прозрачността и укрепването на законодателните и регулаторните мерки са важни за спирането на тези финансови потоци. Укрепването на правата на собственост в развиващите се държави също е важна пречка за изтичането на капитали.

3.6.

Корпоративните данъци играят по-значима роля в структурата на данъчните приходи на развиващите се държави, отколкото в развитите страни. Поради това те са в по-голяма степен засегнати от стратегиите за избягване на данъци. Едновременно с това от 80-те години на 20-ти век в световен мащаб намаляват както номиналните, така и ефективните ставки на корпоративните данъци, за да се привличат инвестиции. За бизнеса корпоративните данъци са важен показател за инвестиционния климат. В резултат на това възниква международна данъчна конкуренция, която за развиващите се държави, поради тяхната структура на данъчните приходи, е по-проблематична, отколкото за развитите страни. Т. нар. „странични ефекти“ от данъчната конкуренция представляват проблем, който вече беше разгледан и от Международния валутен фонд (МВФ) (6). Освен това в много развиващи се държави присъствието на големи инвестиционни компании, които имат значителен дял от цялостните приходи от корпоративното данъчно облагане, е намаляло.

3.7.

За данъчните органи е трудно да изчислят трансферните цени въз основа на принципа на сделката между несвързани лица, що се отнася до трансграничните сделки между дружества в рамките на една група. Капацитетът в развиващите се държави е недостатъчен, а манипулирането на трансферните цени заради данъчни съображения продължава да бъде голям проблем.

3.8.

СИДДО уточняват правата на данъчно облагане между държавите по договора, уреждат обмена на информация между данъчните органи и по-този начин осигуряват правна сигурност. Следователно предприятията могат да ги разглеждат като стимул за чуждестранни преки инвестиции и в крайна сметка като стимул за растежа. СИДДО обаче могат да имат последици за правата на данъчно облагане на държавите на произход. Ставките на данъците, удържани при източника, за лицензи, лихви и дивиденти обикновено са по-ниски от националните данъчни ставки на държавата на произход. Някои изисквания, напр. ограничителното определение на място на стопанска дейност, могат да ограничат правата на данъчно облагане. Разбира се, развиващите се държави са заинтересовани от повече инвестиции, но могат да загубят права на данъчно облагане. Ето защо споразуменията за обмен на информация по данъчни въпроси могат да бъдат по-добър вариант, ако дадена държава има за цел най-вече да получи данъчна информация от други юрисдикции.

3.9.

Като изходна точка за преговорите най-често се използва моделът на данъчна конвенция на ОИСР, който е насочен по-скоро към интересите на индустриализираните държави (7). Моделът на конвенция на ООН е замислен като алтернатива за развиващите се държави, която да отразява техните интереси в по-голяма степен (8). Като цяло се предвижда предоставянето на повече права на данъчно облагане на държавите на произход, отколкото на държавата на пребиваване на произвеждащото дружество.

3.10.

Развиващите се държави могат да бъдат лишени от данъчни приходи, когато дружествата създадат субекти със специална цел в различни държави, с цел противопоставяне на няколко СИДДО, така че да намалят своите данъци. За държавата на произход може също така да се окаже трудно да облага услугите и непрекия трансфер на активи въз основа на разпоредбите на СИДДО. Би трябвало да се взема под внимание стремежът за изгодни възможности на трансфер на технологии с цел насърчаване на устойчивия растеж в развиващите се държави.

3.11.

Съществуват проучвания относно загубите на приходи за развиващите се държави. Според оценките на нидерландската НПО SOMO заради СИДДО между Нидерландия и 28 развиващи се държави годишните загуби на приходи от данъци, удържани върху лихви и дивиденти, възлизат на 554 млн. евро (9). Заключението от едно австрийско проучване е, че следва да се извършват оценки на въздействието на СИДДО, тъй като те могат да водят до загуби на приходи дори ако инвестициите се увеличават (10). Според оценките на УНКТАД в „Световен доклад за инвестициите за 2015 г.“ мултинационалните компании са внесли около 730 млрд. щатски долара в бюджетите на развиващите се държави. Въпреки това се посочва, че развиващите се държави губят около 100 млрд. щатски долара годишни данъчни приходи заради офшорни инвестиционни центрове (11). Тези загуби на приходи са в противоречие с очертаните по-горе ЦУР.

4.1.

Полагат се повече усилия за подкрепа на развиващите се държави в областта на данъчното облагане, напр. в рамките на Данъчната инициатива от Адис Абеба. Международната политика в областта на данъчното облагане попада в сферата на компетентност на държавите членки. СИДДО се сключват на двустранна основа, а законодателните инициативи на ЕС по същество се свеждат до инструменти за доизграждане на вътрешния пазар. Във връзка със съгласуваността на политиките в областта на развитието (Policy Coherence for Development — PCD) се осъществява сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки (12). Европейската комисия също призна и разгледа последиците от международната данъчна система за развитието (13). За да се осигури съгласуваност на политиката за развитие, е необходимо да се оценят последиците за развиващите се държави от данъчните политики в ЕС, които са несъвместими с целите на политиката за развитие, и евентуално да се предприемат действия.

4.2.

На равнището на ООН се работи по въпросите на данъчното облагане чрез процеса на Финансиране за развитие, Икономическия и социален съвет и Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН, както и чрез специализирани агенции като УНКТАД. По искане на Г-20, в рамките на ОИСР беше постигнато споразумение за широкомащабни реформи по отношение на проекта за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Сред основните опасения в тази област са премахването на възможността за използване на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба, на вредните данъчни практики от страна на правителствата (като например „патентните кутии“ и непрозрачните „договорености“), на несъответствията при хибридни образувания при данъчното третиране на задълженията и на неефективното трансферно ценообразуване и докладване. Като се има предвид значението на корпоративния данък за развиващите се държави, се очаква Планът за действие за BEPS да има положителни последици за тях.

4.3.

Редица държави, които не са членки на ОИСР, сред които и африкански държави, са поели ангажимент по отношение на всеобхватната рамка на Плана за действие на ОИСР за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. През юни 2017 г. 103 държави се договориха да сключат нова многостранна конвенция за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, която да хармонизира тълкуването на двустранните спогодби в духа на Плана за действие за BEPS. ООН, ОИСР, МВФ и Световната банка инициираха „Платформа за сътрудничество по данъчните въпроси“ с намерението да се „засили международното сътрудничество по данъчните въпроси“. Тази инициатива може да допринесе за установяването на по-добра съгласуваност между работата на ОИСР и форумите на ООН. Следва да се проследи дали ще бъде постигнат желаният ефект.

4.4.

ЕИСК признава усилията на ОИСР в по-нататъшното разработване на по-добра международна данъчна система. Въпреки това организации на гражданското общество (14) отправят критики за това, че в рамките на ОИСК развиващите се държави нямат право на глас. Те бяха поканени за участие едва след изготвянето на Плана за действие за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби. Подобно мнение изрази и ЕП, който призова за укрепване на съответните органи на ООН, така че формулирането и реформата на международната данъчна политика да могат да се извършват в условия на равнопоставеност (15). В работен документ на МВФ експерти изразяват опасения относно последиците от Плана за действие за BEPS за развиващите се държави (16).

4.5.

С цел да се оцени въздействието на реформата и да се направят евентуални корекции, съответните органи на ООН, по-специално Комитетът на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН, би трябвало да бъдат укрепени и обезпечени с повече ресурси. Във всички случаи Европейската комисия следва да наблюдава прилагането на Многостранната конвенция за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, а ангажиментът за засилване на международното сътрудничество по данъчните въпроси между ООН, ОИСР и международните финансови институции да бъде продължен.

4.6.1.

Пакетът от мерки за борба с избягването на данъци разглежда въпроси, свързани с международните данъчни политики, т.е. излиза извън сферата на компетентност на ЕС (17). Информацията от декларирането по държави (18), в съответствие с изискванията на ЕС, Г-20 и ОИСР, е важен инструмент за данъчните администрации. Публикуването в световен мащаб на данни по държави може да позволи на широката общественост, включително работници и отговорни инвеститори, да оценят по-добре доколко предприятията плащат данъци там, където реализират печалбите си. ЕИСК отбелязва, че в доклад на ЕП от 2015 г. беше отправен призив за редица подобрения, чието реализиране все още предстои. Във връзка с това ЕИСК препраща към констатации от свои предходни становища, по-специално относно декларирането по държави и относно борбата с изпирането на пари посредством вписването на правото на собственост в публични регистри. ЕИСК отбелязва изготвянето на списък на отказващите съдействие юрисдикции за целите на данъчното облагане. Той призовава за повече усилия за изпълнението на съответните препоръки на ЕП и препоръчва да се разгледа критиката, отправена от неправителствени организации. Целесъобразно е да се насърчава въвеждането на тези мерки в световен мащаб чрез международните данъчни спогодби, за да се подобри информираността на данъчните органи в развиващите се държави. Целта следва да бъде постигането на еднакви стандарти в световен мащаб, а развиващите се държави да имат равноправно участие в тяхното изготвяне.

4.6.2.

Чрез промени в Директивата относно взаимната помощ в Европейския съюз беше предвиден автоматичен обмен на информация по данъчни въпроси (19). Развиващите се държави обаче все още трябва да сключват двустранни споразумения за взаимопомощ с европейските държави. Това изисква взаимен обмен на данни и сигурност на данните, което често създава проблем с капацитета за развиващите се държави.

4.6.3.

Въпросите, повдигнати в това становище, са разгледани в Съобщението на Комисията относно външна стратегия за ефективно данъчно облагане (20). В момента се разработва общ списък на ЕС на отказващите съдействие юрисдикции за целите на данъчното облагане (21). ЕИСК приветства изготвянето на такъв списък. Неправителствените организации обаче са по-скоро скептични по отношение на подобен списък (22). ЕП също призова за валидна в световен мащаб дефиниция на данъчните убежища, която да включва и държавите — членки на ЕС, и техните отвъдморски територии (23).

4.6.4.

В препоръката относно данъчните конвенции (24) се разглеждат важни въпроси във връзка със СИДДО и държавите членки настоятелно се призовават да укрепят своите данъчни спогодби с цел борба със злоупотребите със спогодбите и използването на най-благоприятната от данъчна гледна точка спогодба. От друга страна, в нея не се призовава за извършване на оценка на въздействието на СИДДО, по-специално що се отнася до последиците от тях за съгласуваността на политиката за развитие или страничните ефекти. Платформата по въпросите на доброто управление в областта на данъчното облагане, която заслужава да бъде приветствана, разглежда въпроси на международното данъчно облагане с участието на организации на гражданското общество и представи работен документ относно тези ефекти (25). Държавите членки би следвало да го вземат под внимание.

4.6.5.

Стратегиите за избягване на данъци често са свързани с непрозрачна собственост на съответното имущество. След изменението на Четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари (26) не са създадени никакви публично достъпни регистри на собствениците за доверителните фондове и другите дружества, извършващи инвестиции. Такива регистри биха помогнали на развиващите се държави да разследват случаите на предполагаемо изпиране на пари и данъчни измами.

4.6.6.

Предложенията относно обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД) са тема на друго становище на ЕИСК (27). Във връзка с участието в международни данъчни спогодби и значението за данъчните администрации на развиващите се държави, подобно споразумение — и произтичащата от него информация — би било за пример, с последици за СИДДО с трети държави. Така данните от Европа биха служили като референтни стойности за сравнителни изчисления в развиващите се държави. Целта следва да бъде да се постигнат еднакви стандарти в световен мащаб, като развиващите се държави следва да имат равноправно участие в тяхното изготвяне.

4.6.7.

ЕИСК препоръчва въвеждането на клаузи за отговорно управление в областта на данъчното облагане във всички съответни споразумения между ЕС и трети държави или региони, за да се насърчава устойчивото развитие.

4.6.8.

ЕИСК препоръчва, когато се договарят нови или се преразглеждат споразумения за свободна търговия между ЕС и развиващи се държави, да се анализират и двустранните данъчни спогодби. Подобна оценка би трябвало да включва и оценки на въздействието във връзка с последиците на международните данъчни политики на държавите членки върху целите на политиката за развитие. По този начин би могло да се допринесе и за изпълнението на препоръките в доклада на Европейския парламент.

5.1.

В съответствие с пакета от мерки за борба с избягването на данъци и с цел съгласуваността на политиките в областта на развитието на държавите членки и ЕС, международните данъчни политики и СИДДО на държавите членки следва да подлежат на редовни оценки на въздействието (28). За да се осигури по-добра съгласуваност на политиката на ЕС за развитие и данъчните политики на държавите членки, Европейската комисия би трябвало да гарантира, че държавите членки, които договарят СИДДО с развиваща се държава, отчитат надлежно съгласуваните политики на ЕС за развитие. В този смисъл се приветства препоръката на Европейската комисия относно въвеждането на мерки срещу злоупотребата с данъчни спогодби (29). С оглед на целите за развитие би трябвало да се обръща по-голямо внимание на нуждите на развиващите се държави. Във връзка с това би трябвало да се разшири ангажиментът на ЕС на равнището на ООН, в рамките на Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН, и да се стимулира изграждането на капацитет с оглед създаването на световен форум с равнопоставеното участие на всички държави.

5.2.

Трябва да бъдат предвидени преходни периоди, така че развиващите се държави да могат да бъдат включени в мерките, позволяващи автоматичен обмен на информация, докато капацитетът все още е в процес на създаване.

5.3.

С оглед на задълженията на дружествата за деклариране, доброто управление в областта на данъчното облагане би трябвало да бъде неразделна част от корпоративната социална отговорност.

5.4.

Предвид плановете за по-тясно привличане на частните инвеститори в европейската политика за развитие, въпросите за данъчните отстъпки за ангажиментите за развитие придобиват още по-голямо значение (30). Тъй като въпросите на данъчното облагане са свързани с целите за устойчиво развитие, предприятията би трябвало да плащат данъци там, където възникват печалби чрез създаването на добавена стойност (31). Това би трябвало да се гарантира при подкрепата на участието на частния сектор.

5.5.

Освен това като цяло трябва да се внимава чрез предоставянето на данъчни облекчения да не се подкопава изпълнението на целите за устойчиво развитие.

5.6.

ЕИСК препраща към своите бележки относно регистрите на действителните собственици на банкови сметки, предприятия, доверителни фондове и сделки (32) и смята, че е целесъобразно да се насърчава въвеждането на тези мерки в световен мащаб посредством международни данъчни спогодби. Освен това горепосочените мерки би трябвало да бъдат съпътствани от усилия за изграждане на капацитет, за да се подкрепи борбата срещу незаконните финансови потоци от развиващите се държави. Тъй като съществуват опасения, че много от европейските предприятия, извършващи дейност в развиващите се държави, не попадат в приложното поле на декларирането по държави, ЕИСК препраща към своите бележки по тази тема (33). Той препоръчва да се извърши оценка на въздействието върху развиващите се държави на други свързани разпоредби, по-специално онези, чието приложно поле се дефинира от годишния оборот.

5.7.

В Новия европейски консенсус за развитие ЕС и неговите държави членки са се ангажирали да си сътрудничат със страните партньорки при разпространението на прогресивното данъчно облагане, антикорупционните мерки и политиките за преразпределение, както и борбата срещу незаконните финансови потоци (34). Докато в развиващите се държави се изгражда съответният технически и човешки капацитет, за да се осигури пълноценно участие в международните споразумения, вече би трябвало да са налице възможности за взаимен обмен на информация, за да се постигнат приетите с консенсус цели. Отчита се ангажиментът на Европейската комисия (35) за насърчаване на регионалните форуми (36) посредством Комитета на експертите за международно сътрудничество в данъчната област на ООН и той би трябвало да бъде укрепен. Следва да се предприемат мерки, за да се осигури активно участие на заинтересованите страни в тези форуми и да се установят редовни практики за провеждане на консултации. Организациите на гражданското общество в развиващите се държави имат контролираща и подкрепяща функция, включително в рамките на данъчното облагане, и затова би трябвало да бъдат подкрепяни в по-голяма степен.

5.8.

В сътрудничеството за развитие следва да се обръща по-голямо внимание на данъчната система на съответната държава. Очаква се благодарение на изграждането на капацитет страните бенефициери в по-голяма степен да си помагат сами и да се повиши ефективността на данъчните системи и легитимността на държавата. Особено положителен е опитът с прекия обмен между данъчните администрации със сходни предизвикателства (партньорско обучение), както и опитът със сътрудничеството на държави със сходни условия за развитие (напр. сътрудничеството Юг-Юг). Това създава възможността за координация при сходни предизвикателства, както и за обмен на добри практики, които са съобразени и със съответния капацитет.

5.9.

ЕИСК подчертава необходимостта от съгласуваност на политиките за развитие по данъчните въпроси, тъй като мерките, предприети в рамките на ЕС, имат международни последствия за развиващите се държави. Поради това тези последствия трябва да бъдат взети под внимание, а засегнатите развиващи се държави трябва да бъдат привлечени за участие.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/37

Докладчик:

Helena DE FELIPE LEHTONEN

1.1.

Значението на икономическите и социалните организации и на гражданското общество като фактор, необходим за постепенното изграждане в Средиземноморския регион на пространство на мир и стабилност, споделен просперитет и междукултурен и междуцивилизационен диалог между различните средиземноморски страни, общества и култури постигането на мир и благоденствие в региона, беше подчертано от Декларацията от Барселона (1) Понастоящем организациите на гражданското общество в Средиземноморския регион са пространства на включване, участие и диалог с публичните органи, включително с местните власти, с цел утвърждаване на икономическите, социалните и културните права в Средиземноморския регион. ЕИСК счита, че е необходимо в държавите, в които икономическите и социалните съвети (ИСС) съществуват, да се укрепи ролята им и да се насърчава тяхното създаване в държавите, в които са изчезнали или не са се развили, чрез засилване на полезните взаимодействия между различните участници. При насърчаването на тези права ИСС и икономическите и социалните организации трябва да изградят партньорства, които да направят упражняването им възможно и ефективно.

1.2.

Жените са жертви на свързаните с пола стереотипи, което създава политически, икономически и образователни пречки със сериозни последствия за развитието на обществото. ЕИСК призовава за намаляване на съществуващите огромни разминавания между законодателните разпоредби и действителността. Поради това счита за неотложно осигуряването на средства за обучението и повишаването на осведомеността на органите, отговорни за гарантиране на ефективното прилагане на законодателството. За укрепване на правата на човека ЕИСК препоръчва местните администрации да работят съвместно с организациите, икономическите и социалните партньори, гражданското общество и техните мрежи в областта на равенството между половете, които работят в различни области на съответните общества. Тази дейност следва да бъде подпомагана и от приноса на университетите и специализираните учебни центрове.

1.3.

Заплахата от насилие и екстремизъм следва да се преодолее, като се премахнат множеството причини за нея отвъд сигурността. В тази област икономическите и социалните организации трябва да играят водеща роля в сътрудничество с институциите и мрежите за междукултурен и междурелигиозен диалог с цел постигане на по-голямо въздействие и включване в своите дейности на културното наследство, артистичните прояви и творческите индустрии. ЕИСК призовава Европейската комисия и държавите членки на Съюза за Средиземноморието да насърчават тези дейности за междукултурен диалог и сред социалните партньори, като на свой ред укрепват специализираните организации, които работят от много години в Средиземноморския регион, като фондацията „Анна Линд“ (2). Що се отнася до наследството, ЕИСК призовава за по-голямо сътрудничество за опазване на културното наследство, застрашено днес от въоръжени конфликти и упражняващи насилие организации.

1.4.

Икономическите, трудовите и социалните права са от първостепенно значение за икономическото развитие и демократичното общество. В рамките на тези права предприемаческата свобода, свободата на сдружаване и синдикална дейност, колективното договаряне, социалната защита в области като здравеопазването, образованието или старостта са централни елементи. Както вече беше посочено от МОТ при създаването ѝ, в Декларацията от Филаделфия се казва, че е необходимо да се направи икономическа организация на социалната справедливост. Както и че това следва да бъде основната цел на националните и международните политики. В Декларацията от Филаделфия се отбелязва, че „икономиката и финансите са средства в служба на хората“.

1.5.

Средствата за комуникация играят съществена роля за създаването на споделена визия и нагласи и са съществен фактор за подобряване на междукултурния диалог и насърчаване на уважението, толерантността и взаимното опознаване. Поради това ЕИСК приветства стартирането на проекти, които осигуряват зачитане на многообразието и насърчават информацията без пристрастия, стереотипи и изкривени възприятия. Освен това призовава за разширяване на прилагането на инструментите за наблюдение, обучение и осведоменост срещу расизма и ислямофобията в средствата за комуникация и настоятелно призовава за насърчаване на механизмите за сътрудничество и съвместните платформи за професионално развитие както в деонтологично отношение, така и по отношение на свободата на изразяване на мнение.

1.6.

Образованието е основният път за социално-икономическа мобилност и в резултат на това възможност за подобряване на качеството на живот. Точно обратното, неравенството по отношение на възможностите за образование излага на риск стабилността и сигурността на региона. Поради това ЕИСК призовава за съвместна работа за подобряване на качеството на основното и средното образование, както и на висшето образование и професионалното обучение, чрез обмен на опит в разработването на учебни програми и методически иновации. От друга страна, ЕИСК счита, че е от съществено значение да се преодолеят несъответствията в знанията между двата бряга на Средиземноморието, и за целта предлага да се насърчат съвместните мрежи за знания и научни изследвания, които благоприятстват преноса и движението на знания, както и да се засилят мобилността на учители, учащи, университетски деятели, научни работници и подкрепата за превода на техните трудове, по-специално от и на арабски език.

1.7.

Неформалното образование е необходимо допълнение поради неговата стойност като конструктивен елемент на приобщаващите и плуралистичните общества. ЕИСК счита, че следва да се засилят полезните взаимодействия между формалното и неформалното образование и да се насърчи този тип образование като инструмент за укрепване на културата на мира и ученето през целия живот. Поради това ЕИСК призовава да се насочи по-голям бюджет към неформалното образование и да се насърчи обменът на опит и знания между Европа и Южното Средиземноморие.

1.8.

С цел укрепване на приобщаващата и конкурентоспособната икономика е необходимо да се подпомогне цифровата и технологичната интеграция на гражданите. Поради това ЕИСК подчертава необходимостта от насърчаване на проекти на регионално и местно равнище, с които гражданите да придобият способности за използване на новите технологии и на възможностите на предприемачеството и цифровизацията, както и да се увеличат инициативите за гражданско участие, за насърчаване на цифровото обучение и за създаване на достойни работни места, като например инициативите за социални и цифрови иновации в градска среда (Labs).

2.1.

През 2011 г. надеждата за промяна на арабските младежи разтърси някои политически системи, които неочаквано бяха радикално оспорени. Тунис, Египет, Либия или Йемен свалиха политическите си лидери, но след това конкретни политически обстоятелства ги отведоха в много различни посоки — от продължаващия тунизийски преход, подкрепян от динамичното гражданско общество на страната, до смяната на режима в Египет през незатихващите конфликти в Либия и Йемен. Сирия попадна в капана на кървава война, придобиваща понастоящем регионален и международен характер. В резултат на това възникнаха обусловени от трагедията премествания на населението и безпрецедентни мигрантски движения, които дестабилизираха Евро-Средиземноморското пространство.

2.2.

Освен смяната на режима стремежът беше и към установяване на по-равнопоставена и приобщаваща система на политически свободи, социална справедливост, възможности и достойнство. Очакванията не се увенчаха с успех, тъй като не доведоха до резултати за обществото. Конкретните политически обстоятелства във и извън тези държави спомогнаха за този неуспех. Шест години по-късно законните искания за икономически, социални и културни права са все още в сила, без да е намерено решение за тях, и продължават да са потенциална причина за нестабилност в региона.

2.3.

ЕИСК счита за абсолютен приоритет изграждането на мира и демокрацията в целия регион, както и спазването на правата на човека и основните права на всички граждани на региона.

2.4.

Основните права: неотменими и неприкосновени

2.4.1.

ЕИСК призовава държавите от Южното и Източното Средиземноморие да се присъединят към Международния пакт за граждански и политически права (3) и към Хартата на основните права на Европейския съюз (4). Същевременно подчертава значението на принципите и ценностите на светската държава, както и защитата на правата на лицата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни и езикови малцинства (5).

2.4.2.

ЕИСК подчертава централното място на защитата на прилично качество на живот за всички хора. ЕИСК подчертава, че следва да се гарантира достъпът до питейна вода и храни в достатъчни количества и при достъпни условия, както и достатъчният достъп до енергия за предотвратяване на енергийното изключване, не само на отделните лица, но и на общността, и развитието на здравеопазването, както и насърчаването на достойна екологична среда.

2.4.3.

По същия начин и предвид специалните обстоятелства, в които се намира регионът, следва да може да се гарантира, както на национално, така и на международно равнище, правото на достойно жилище или, ако липсва такова, на достойно убежище/заслон за отделните лица и техните семейства. ЕИСК счита също така, че е целесъобразно да се осигури правото на приобщаващо и достойно възстановяване на опустошените, било то в резултат на природни бедствия или въоръжени конфликти, райони.

2.5.

Правото на достойна работа: фактор за социална стабилност и напредък

2.5.1.

ЕИСК счита, че обществата в съседните държави изискват съвместни усилия за по-голямо приобщаване и сближаване. По същия начин техните икономики следва да се реформират и обновят, за да се създадат достойни работни места като изключително важен елемент за устойчивото развитие.

2.5.2.

ЕИСК подчертава и необходимостта да се гарантират правата, на които следва да се основават тези принципи. В този смисъл следва да се гарантира правото на достойна работа в тези държави, независимо от положението, религията или националността.

2.5.3.

ЕИСК счита, че е изключително необходимо да се вземат мерки за насърчаване на достойните условия на труд като фактор за социална стабилност в съответствие с посоченото в Декларацията на МОТ относно основните принципи и права в областта на труда и механизма за нейното проследяване (6) и в Международния пакт за икономически, социални и културни права (7) като основа за предотвратяване на бедността и насърчава приемането им. Ето защо от основно значение е да се запазят основните права по отношение на труда, като правото на сдружаване, на образуване и членуване в синдикални организации по собствен избор, правото на стачка, ефективното признаване на правото на колективно договаряне, както и правото на здравословни и безопасни условия на труд и на заплащане.

2.5.4.

Също така е необходимо да се развие, както беше предложено от МОТ, правото на жилище, за да бъде защитено цялото население и особено най-уязвимата част от него. Освен това от съществено значение е да се води борба с нарушенията на основните права, като експлоатацията на детски труд или принудителния труд, и да се защитава достъпът до заетост за жените или за хората с увреждания.

2.6.

Предприемачеството: основна движеща сила на икономическото развитие

2.6.1.

Европейският съюз счита, че петте ключови фактора на мира, стабилността, сигурността и благоденствието в Евро-Средиземноморския регион са: икономическото развитие посредством модернизация и диверсификация на икономиките; укрепването на стопанската екосистема и на иновативното предприемачество; създаването на работни места посредством квалифицирано обучение, по-специално за младите хора; развитието на частния сектор, по-специално на МСП; и енергийната и екологична устойчивост (8). Ударението трябва да се постави върху създаването на качествени работни места като основа за икономическия просперитет и за повишаване на женското предприемачество и предприемаческите взаимодействия на двата бряга на Средиземно море.

От своя страна ЕИСК счита, че тези фактори са неделими от социалното развитие, както и че основата на стабилността, сигурността и просперитета неизменно е интеграцията и социалното сближаване.

2.6.2.

В съвместното съобщение необходимостта да се позволи и да се гарантира обективното прилагане на инициативата за частно предприемачество е посочена като определящ фактор за развитието на тези икономики. Трябва да се осигури правна уредба за предоставяне на гаранции на правото на частна собственост, както и на неговата неприкосновеност, зависеща от правната уредба.

2.6.3.

ЕИСК отдава същото значение и на опазването от страна на публичните органи на свободната и справедлива конкуренция в икономиката, която осигурява равни условия на предприемачите. Счита се за съществено и гарантирането на равното третиране по отношение на достъпа до финансиране и наличието на услуги за микрофинансиране, както и осигуряване на некорумпирана публична администрация в служба на обществото.

2.7.

Правото на творчество и новаторство: гаранция за диверсифицирана икономика с добавена стойност

2.7.1.

Декларацията на министрите на Съюза за Средиземноморието относно цифровата икономика (9) цели да насърчи приобщаващото и хоризонталното въздействие на новите технологии в областта на културата, социалните дейности, икономиката, управлението и сигурността.

2.7.2.

ЕИСК подкрепя и съвместното съобщение относно необходимостта от устойчиво и приобщаващо диверсифициране и развитие на икономиките в Средиземноморския регион.

2.7.3.

ЕИСК изтъква необходимостта при разработването на нови програми да се създават програми от страна на ЕС за Евро-Средиземноморския регион за развитието на иновациите с цел да се постигне напредък в икономическото развитие на региона, като се запазва правото на индивидуално и колективно творчество и новаторство. Това право включва признаването на правото на интелектуална собственост, правото на споделяне и разпространение на съответната иновация и правото на достъп до новите технологии.

2.7.4.

ЕИСК признава като право, присъщо на акта на иновация, цифровото приобщаване и свободния достъп до интернет, както индивидуално, така и колективно.

2.8.

Правото на качествено образование: стълб на човешкото развитие

2.8.1.

Образованието е основният път за социално-икономическа мобилност и възможност за подобряване на качеството на живот. Програмата на ООН за развитие (ПРООН) (10) посочва, че макар в много държави от региона основното образование да е достигнало световните стандарти и да е постигнат значителен напредък в средното образование, качеството не е достатъчно. Световната банка е разработила програми за този регион в сътрудничество с други агенции и би било добре Европейската комисия да работи в тази посока. Посочва се също така, че значителното неравенство по отношение на възможностите в образованието оказва неблагоприятно влияние върху социалния договор в арабските държави.

2.8.2.

В пътната карта на Съюза за Средиземноморието (11) се изтъква необходимостта от укрепване на образованието като основен фактор за създаването на устойчиви и квалифицирани работни места, по-специално сред младите хора, които са безработни и са уязвими от влиянието на лоши професионални практики; научните изследвания и иновациите като основа за модернизацията на икономиките и устойчивостта като хоризонтален елемент за гарантиране на социалното и икономическото приобщаващо развитие.

2.8.3.

Укрепването на социалния капитал е изключително важно за стабилността и сигурността на региона. Ето защо е необходимо да се улесни началното и средното образование, висшето образование, достъпът до науката и научните познания, пригодността за заетост, здравеопазването, овластяването и мобилността на младите хора, равенството между половете, дискусионни форуми и насърчаването на социалното приобщаване.

2.8.4.

Въпреки някои проблеми, свързани с достъпа и универсализирането на образованието и необходимостта от подобряване на качеството на основното и средното образование, главното предизвикателство е преодоляването на несъответствията между обучението и заетостта. В този смисъл е изключително важно да се насърчават структури, които свързват пазара на труда с образователната система, за да се гарантира пълна интеграция на младите хора в обществото. За целта ЕИСК счита за изключително важно да се насърчи обменът на опит по отношение на разработването на учебни програми и методически иновации, като се благоприятства трансферът на опит и практики за постигането на умения и нагласи, подходящи за пазара на труда, както и да се насърчи и преосмисли професионалното образование и обучение с оглед на предизвикателството да се създадат 60 милиона работни места в арабските държави през следващите десет години.

2.8.5.

Социалните партньори и други специализирани организации изтъкват главната роля на неформалното образование като основен инструмент и решение в дългосрочен план за борба срещу радикализацията и екстремизма, както и за приноса му в интеграцията на групите в риск, по-специално младите хора и жените.

2.8.6.

ЕИСК приветства признаването на значението на неформалното образование като допълнение на формалното и счита, че следва да се засилят полезните взаимодействия между тях. Счита също така, че следва да се увеличи степента на политически ангажимент по отношение на неформалното образование и да се отдели по-голям бюджет, предвид това, че то улеснява процеса на съзряване и социална интеграция на младите хора, учейки ги на активно участие и демократични ценности, както и че е добър инструмент за укрепване на културата на мира.

2.9.

Мобилността в академичната и образователната област: към премахване на несъответствията в знанията

2.9.1.

Мобилността на младите хора е съществена част от отговора на предизвикателствата, пред които е изправено Средиземноморието. Де факто миграцията в арабските държави е симптом за социално изключване на млади хора с висока квалификация. Поради което е необходимо да се засили миграцията, която носи ползи както за държавите на произход, така и за държавите на местоназначение. Това означава по-голямо признаване на квалификациите и образователните степени, както и улесняване на академичната мобилност и подобряване на правните рамки по отношение на условията на влизане и пребиваване в ЕС, приложими за гражданите на съседните държави, с цел научни изследвания, учене, обмен на учащи, обучение и доброволчество.

2.9.2.

От друга страна, едно от най-сериозните несъответствия, които съществуват между бреговете на Средиземноморието, е несъответствието в знанията, поради което ЕИСК счита, че е необходимо да се вземат мерки за насърчаване на създаването и движението на научни и академични знания, и предлага създаването и насърчаването на съвместни Евро-Средиземноморски мрежи на знанието и научните изследвания. Счита също така, че преводът на въпросните академични и научни трудове е от основно значение, по-специално от и на арабски език.

2.9.3.

ЕИСК изразява желание, освен това, да се настоява за засилване на мобилността на учащи, преподаватели, научни работници, университетски и научни деятели посредством престой, обмен и практики, като ключов елемент за насърчаване на академичното качество и на пригодността за заетост на младите хора, чрез укрепване на ефективното изпълнение и постигане на резултати по програмата „Еразъм +“ в държавите от Евро-Средиземноморския регион, както и за движението на знанията, и развитието на междукултурния диалог.

2.10.

Средствата за комуникация и междукултурния диалог: основни фактори на толерантността

2.10.1.

Плурализмът, независимостта и професионализмът на местните средства за комуникация гарантират социалния прогрес и спомагат за превръщането им в катализатори на промяната в съседните държави.

2.10.2.

ЕИСК подчертава необходимостта от укрепване на диалога и сътрудничеството между средствата за комуникация в Евро-Средиземноморския регион с цел подобряване и утвърждаване на професионалните стандарти и законодателните рамки. От изключително значение е да се спомогне и за гарантирането и защитата на свободата на медиите и свободата на изразяване на мнение.

2.10.3.

От първостепенно значение е да се признае ролята на средствата за комуникация за подобряването на междукултурния диалог в полза на уважението, толерантността и взаимното познание. В настоящите условия на активна антизападна реторика на юг и на ксенофобска популистка реторика в Европа повече от всякога са необходими усилия за борба срещу този вид изявления като противодействие на противопоставянето на народите, културите и религиите в манихейски и изключващ бинаризъм.

2.10.4.

В този смисъл ЕИСК приветства стартирането на проекти, които осигуряват зачитане на съществуващото многообразие в Европа и насърчават толерантността и информацията без пристрастия, стереотипи и изкривени възприятия, като Обсерваторията за ислямофобия в средствата за комуникация в Европа (12), която насърчава разпространението на информация без расизъм. От своя страна насърчава започването на общи проекти за тази цел.

2.10.5.

Отвъд сферата на сигурността, липсата на възможности, по-специално за младите хора, може да е един от корените на нестабилността като част от причините за процесите на радикализация. Явна е необходимостта от превенция и борба с екстремизма и расизма чрез насърчаване на междукултурния диалог. Така институциите и мрежите, работещи в областта на междукултурния и междурелигиозния диалог, следва да засилят полезните си взаимодействия и да се допълват взаимно за постигането на по-значимо въздействие.

2.10.6.

Предотвратяването на радикализацията и насилствения екстремизъм следва да включи ИСС от Средиземноморския регион, икономическите и социалните партньори и гражданското общество като цяло. За целта са необходими механизми за обмен и сътрудничество, обезпечени със съответния бюджет, както и намиране на решения на въпросите, свързани със справедливостта, неравенството между половете, словото на омразата, младежката безработица и неграмотността, като част от усилията за по-широка дерадикализация, включваща насърчаване на междукултурния диалог. В тази връзка следва да се изтъкне работата на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) (13) и нейния Център за високи постижения.

2.10.7.

ЕИСК счита, че е изключително важно да се насърчи обменът между интелектуалци, творци и културни дейци в региона, тъй като те са привилегировани носители на социалната трансформация, посредством насърчаване на съвместни проекти за засилване на диалога и взаимното познание. Призовава и за по-голяма координация и сътрудничество в опазването на културното наследство и за популяризиране и изтъкване на различните културни и артистични жанрове и нагласи, които съжителстват в Евро-Средиземноморското пространство.

2.11.

Гражданското общество и полезните взаимодействия между социалните партньори: пространства за приобщаване и дебат

2.11.1.

Икономическата криза и ксенофобията по северния бряг, както и необходимостта от свобода на изразяване на мнение и борба за правата на човека в държавите по южния бряг, са елементи, които въздействат решително за постигането на икономическите, социалните и културните права на обществата на държавите от Евро-Средиземноморския регион.

2.11.2.

В този смисъл в доклада на Европейския парламент от ноември 2015 г. за насърчаване на правата на човека (14) се посочва, че следва да се предостави по-голяма подкрепа на гражданското общество. Въпреки това видимостта на организациите на гражданското общество в държавите от юг взе още е недостатъчна, като се имат предвид техните усилия и понякога рисковете, които поемат, както и ролята им като стимул за социални промени. В това отношение ИСС от Средиземноморския регион могат да играят роля на платформи за разпространение, срещи и дебати.

2.11.3.

ЕИСК посочва, че нестопанският сектор е пространство на приобщаване, допринасящо за интеграцията. Счита, че е необходимо и Европейската комисия да увеличи подкрепата за проектите, насочени към структурираното гражданско общество, чрез неговите икономически и социални организации, сдружения и мрежи, както и да засили партньорството и полезните взаимодействия между различните участници.

2.11.4.

ЕИСК счита, че министрите от Евро-Средиземноморския регион следва да си сътрудничат с Икономическите и социалните съвети от Средиземноморския регион и сродните институции в конкретни проекти, без това да оказва влияние върху подкрепата за гражданските и културните сдружения.

2.12.

Жените: ядро на икономически, социални и културни права

2.12.1.

По време на трите конференции на министрите на Съюза за Средиземноморието относно укрепването на ролята на жените в обществото, проведени в Истанбул (15) (2006 г.), Маракеш (16) (2009 г.) и Париж (17) (2013 г.), правителствата приеха да изпълнят поетите ангажименти: равни права на жените и мъжете при участието им в политическия, икономическия, гражданския и обществения живот; борба срещу всякакъв вид насилие и дискриминация срещу жени и момичета; и работа за промяна на нагласите и поведението за постигане на равенство между половете с цел овластяване на жените, не само що се отнася до правата, но и до реалните условия.

2.12.2.

Въпреки законодателните промени, направени в държавите от Южното Средиземноморие, ПРООН счита, че все още е далеч постигането на равенство на жените по отношение на икономическите, социалните и културните права.

2.12.3.

ЕИСК отбелязва голямото разминаване, което се наблюдава между официалните изявления, предложенията на институциите, в т.ч. действащото законодателство, и всекидневната действителност, в която живеят жените в своите общности, и предупреждава за необходимостта от хармонизиране на националните закони с конституциите и от попълване на правните пропуски, които все още позволяват дискриминационни практики спрямо жените.

2.12.4.

В този контекст ЕИСК подчертава необходимостта от осигуряването на средства за обучението и повишаването на осведомеността на органите, отговорни за гарантиране на ефективното прилагане на законодателството — съдебна система, сили за сигурност, предприятия, образователни институции, средства за комуникация, институции като ИСС и др.

2.12.5.

За укрепване на правата и по-добри резултати ЕИСК препоръчва съвместната работа на местните администрации с организациите на гражданското общество, работещи по въпросите на равенството между половете, тъй като те са по-добре информирани относно проблемите и исканията на населението. Съвместната работа на различните участници може да бъде подпомогната от приноса на академичните среди (университети и специализирани учебни центрове). Пример за това е Евро-Средиземноморската фондация на жените (18) (FFEM), която заедно с Федерацията на лигите за правата на жените, регионалните власти в Маракеш, университета Cadi Ayyad, Регионалната комисия за правата на човека и други местни структури осъществи кампания за повишаване на информираността срещу ранните бракове.

2.12.6.

ЕИСК призовава министрите на Съюза за Средиземноморието да разгледат тези теми на следващата министерска конференция, както и да обезпечат тези дейности и кампании с финансови средства.

2.12.7.

ЕИСК счита, че последиците от неразглеждането на изложените по-горе въпроси са сериозни. Ранните бракове, преждевременното прекъсване на образователния процес и, в резултат на това, обезценяването на жените на пазара на труда и на представителството им в политиката са някои от елементите, които влияят отрицателно върху осъществяването на правата, най-вече за жените и момичетата.

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/44

Докладчик:

Brenda KING

Съдокладчик:

Lutz RIBBE

1.1.

Подобно на други части на света, Европа е изправена пред три основни проблема: 1) изчерпването на природните ресурси на планетата, в т.ч. изменението на климата и загубата на биологично разнообразие; 2) социалните неравенства, включително младежката безработица и оставените на съдбата си жители на региони със западаща промишленост; и 3) загубата на обществено доверие в правителството, политическата класа, ЕС и неговите управленски структури, както и в други институции.

1.2.

Необходимо е тези три основни проблема да бъдат анализирани в светлината на цифровизацията (мащабна мегатенденция) и глобализацията, които оказаха значително въздействие върху пазарите на труда в Европа и ще продължат да оказват още по-силно влияние в бъдеще. Цифровизацията по-специално може или да улесни решаването на трите проблема, или да ги изостри. Дали цифровизацията ще окаже положително или отрицателно въздействие зависи от това как ще бъде управлявана на политическо равнище.

1.3.

Въз основа на щателен анализ на взаимодействието между тези три основни проблема и цифровизацията, ЕИСК призовава Комисията да изготви дългосрочна стратегия за устойчиво развитие на Европа, която да насърчи мерки за укрепване на икономиката ѝ с цел постигането на социални и екологични ползи. Настоящото становище има за цел да представи теми и заключения, които да бъдат взети предвид при изготвянето на дългосрочната стратегия.

Има хора, които се противопоставят на промените. В контекста на непрекъснатите технологични пробиви някои хора са лично заинтересовани от запазването на статуквото. Други може би се чувстват несигурни в опита си да се адаптират към едно непрекъснато променящо се общество. За трети промените не са достатъчно бързи (напр. за поддръжниците на екологичната енергия). Отговарящите за изготвянето на политиките трябва да вземат предвид тези страхове и да се изправят директно срещу проблема, вместо да се придържат към статуквото. Първата стъпка е да се започне открит дебат по проблемите и да се укрепи демокрацията на участието, включително Европейската гражданска инициатива.

1.4.

Бездействието не е вариант. Необходима е политическа воля, която да насочи промяната в правилната посока. Необходима е по-силна взаимовръзка между икономическото развитие, опазването на околната среда и социалните политики. Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) поддържа позицията, че изпълнението и осъществяването на целите за устойчиво развитие (ЦУР), наред с Парижкото споразумение, както и добре управляваният преход към нисковъглеродна и цифрова икономика, ще решат основните проблеми, пред които е изправена Европа, и ще я направят победител в тази нова индустриална революция. ЕИСК препоръчва на Комисията спешно да изготви политиките, изложени в документа „Следващи стъпки“ (работен документ на службите на Комисията) (1), и да насочи повече усилия към пълното интегриране на ЦУР и Парижкото споразумение в рамката на европейските политики и в настоящите приоритети на Комисията, с цел да се изготви концепция за справедлива и конкурентоспособна Европа в периода до 2050 г.

1.5.

Необходимостта от силен политически принос не трябва да се тълкува погрешно. Макар че подходящата регулаторна рамка е жизненоважна за оформянето на прехода, Европа се нуждае от програма, която да засяга цялото общество, тъй като: е насочена към постигането на справедлива глобализация; има за цел повишаване на конкурентоспособността и превръщане на Европа в лидер в областта на новите технологии; поставя целта никой да не изостава; стреми се към премахване на бедността и създаване на среда, която да възстанови доверието на хората в политическите системи и многостранните форми на управление (2). Затова, освен да прокарват пътя в различни области на политиката, политическите подходи трябва да целят и активизиране на огромния потенциал на гражданското общество. Социалното предприемачество, гражданските инициативи и общественополезната дейност са само някои примери за това как може да се постигне устойчиво развитие чрез подход „отдолу нагоре“, особено що се отнася до необходимия преход към нисковъглеродна или кръгова икономика. Децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници е еталон в това отношение.

1.6.

В близко бъдеще Комисията и ЕИСК следва да продължат да работят заедно по ключовите стратегически области на политиката, анализирани в настоящото становище, като например:

1.7.

За изпълнението на това съчетание от политики е необходима всеобхватна и последователна стратегия. ЕИСК препоръчва тя да е с дългосрочна насоченост и да е ясно формулирана, хоризонтално и вертикално интегрирана, осъществима и предвиждаща широко участие. С оглед на това ЕИСК счита за жизненоважно да се гарантира, че преходът към 2050 г. се планира и осъществява с пълноценното участие на представители на гражданското общество. За да се укрепи демокрацията на участието, Комисията следва да обмисли въпроса за правото си на законодателен монопол.

1)

Как да се справим с ограниченията на равнището на планетата и цялостното екологично предизвикателство, включително изменението на климата и загубата на биологично разнообразие?

2)

Как да отговорим на нарастващите социални неравенства в един глобализиран свят?

3)

И как да преодолеем подкопаването на обществената подкрепа за правителствата и институциите?

3.1.1.

Основана на платформи икономика, изкуствен интелект, роботика и интернет на нещата — глобалните процеси в тези области са широкообхватни и набират скорост, и рано или късно ще засегнат всички сфери на икономиката и обществото. Макар че цифровите технологии вече са достъпни за голяма част от населението, някои групи може и да нямат достъп до тези изключително мощни цифрови инструменти.

3.1.2.

Сближаването на цифровите технологии с нанотехнологиите, биотехнологиите, материалознанието, производството и съхранението на енергия от възобновяеми източници и квантовите изчислителни технологии има потенциала да създаде нова индустриална революция (4). За да може Европа да заеме челно място в новата глобална технологична и икономическа конкуренция, са необходими огромни инвестиции и нови инициативи.

3.1.3.

Цифровизацията предлага множество предимства. Позволява появата на нови продукти и услуги, които носят ползи за потребителите. Има потенциала да допринесе за постигането на някои от целите за устойчиво развитие (ЦУР) чрез повишаване на равнищата на доходите в световен мащаб, подобряване на качеството на живот на хората, създаване на възможности за по-приобщаващи демократични модели и увеличаване на броя на качествените работни места, както и на общата конкурентоспособност на ЕС — както направиха и предишните индустриални революции. Налице са обаче и заплахи — проучванията сочат, че има вероятност цифровизацията да унищожи много повече работни места, отколкото да създаде.

3.1.4.

Цифровите технологии ще създадат по-тясна връзка между производството и потреблението, като сведат свръхпроизводството до минимум. Това има потенциала да намали отпечатъка на ЕС върху околната среда. Директната търговия с икономически блага — било то чрез сделки между равнопоставени контрагенти или икономика на споделянето — може да доведе до намаляване на потреблението на ресурси. Така например, цифровите технологии подкрепят разпространението на споделени транспортни услуги и безпилотни превозни средства, което може да повиши екологичната устойчивост на нашите системи за мобилност.

3.1.5.

Цифровизацията обаче не е устойчива сама по себе си. Съществуват пречки пред навлизането на пазара и икономиите от мащаба, които могат да попречат на гражданите да се възползват от нейния потенциал. Цифровизацията би могла да засили неравенството, по-специално предвид потенциала ѝ да предизвиква смущения на пазара на труда и тенденцията ѝ да създава поляризация, тъй като дава възможност за автоматизиране на множество ниско- и средноквалифицирани работни места. Роботизацията и икономиката на платформите могат да изложат на сериозна заплаха много европейски работни места, а освен това пораждат и нови рискове, тъй като много от съответните технологии работят въз основа на данни, и особено на лични данни.

3.1.6.

Новите възможности за генериране на богатство често носят ползи само за определена категория хора: добре образовани, с добри социални умения и висока устойчивост на рискове. Основните бенефициери на цифровите иновации са доставчиците на интелектуален, финансов и физически капитал: новатори, акционери, инвеститори и висококвалифицирани работници. Има опасения, че цифровите технологии ще бъдат една от основните причини за стагнацията или дори понижаването на доходите.

3.1.7.

Необходима е активна и всеобхватна политика за оползотворяване на възможностите, които предлага цифровизацията, в светлината на описаните по-горе три основни проблема. Трябва също така да се следят и управляват произтичащите от цифровизацията рискове. ЕИСК следва да продължи да работи активно по тези въпроси.

3.2.1.

С оглед на ангажираността си с глобалната борба срещу изменението на климата (т.е. с Парижкото споразумение) и с усилията за опазване на природните ресурси, Европа трябва спешно и драстично да намали екологичния отпечатък на своята икономика. Екологичната криза вече ни застига. В световен план нарастването на населението, дългосрочният икономически растеж, основан на използването на изкопаеми горива, и неустойчивото използване на ресурсите и земята упражняват все по-голям натиск върху околната среда. Едно от основните предизвикателства, също отразено в ЦУР, е да се гарантира, че икономическото развитие и растеж зачитат ограниченията на планетата, било във връзка с опазването на климата, било с използването и управлението на ресурсите, с качеството на въздуха и водата или с опазването на сухоземното и морското биологично разнообразие.

3.2.2.

Дълбоката декарбонизация на икономиката изисква спешно преструктуриране на много икономически сектори. Преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници изисква по-голяма енергийна гъвкавост и ноу-хау. Цялостното развитие на производството на енергия от „потребители производители“ (5) следва да бъде важна и устойчива част от енергийната политика на Европейския съюз (6). Транспортните системи изискват структурни промени посредством електрификацията и споделеното ползване на автомобили. Жилищата и инфраструктурата трябва да бъдат обновени. Една напреднала биоикономика би могла да бъде основен двигател на екологизирането на икономиката.

3.2.3.

Европа трябва да премине от сегашния линеен стопански модел, действащ на принципа „вземи, направи, консумирай и изхвърли“, към кръгов модел, при който възстановяването е заложено още при проектирането, който се основава, доколкото е възможно, на възобновяеми природни източници и който запазва стойността на продуктите, материалите и ресурсите в икономиката възможно най-дълго. Цифровизацията може да изиграе роля в това отношение (вж. 3.1.4).

3.2.4.

Преходът към нисковъглеродна, кръгова и щадяща околната среда икономика е възможност за ЕС да увеличи своята конкурентоспособност и устойчивост. Той може да подобри качеството на живот и благосъстоянието на гражданите на Европа. Освен това той намалява зависимостта от вноса на изкопаеми горива и ключови суровини и създава стабилна основа за икономическо благоденствие.

3.2.5.

Декарбонизацията и екологичният преход обаче ще създадат социални предизвикателства (7) заради намаляването на работните места в отраслите с висок екологичен отпечатък. Пълното оползотворяване на потенциала за създаване на нови работни места и подобряване на социалната сигурност, който декарбонизацията и екологичният преход предлагат, трябва да бъде утвърдено като стратегическа политическа задача, така че нетният баланс да е възможно най-позитивен.

3.2.6.

Процесът на преминаване към нисковъглеродна и кръгова икономика напредва благодарение на инициативи „отдолу нагоре“, водени от гражданите, местните власти, потребителите и иновативните предприятия, в сферата на енергетиката и храните. Вместо обаче тези инициативи да се насърчават и да се създава критична маса в цяла Европа, което би оказало положително въздействие върху пазара на труда и социалната сигурност, по-нататъшният напредък често се възпрепятства от административните и регулаторните системи. Вече широко се признава фактът, че инициативите „отдолу нагоре“ могат да бъдат мощен инструмент за решаване на социалните проблеми, свързани с декарбонизацията и екологичния преход. За да се разкрие този потенциал, трябва да се премахнат структурните пречки, които възпрепятстват достъпа до необходимите ресурси (особено до капитал и информация) на хората, които са лишени от тях.

3.3.1.

Макар че глобализацията и технологичният напредък доведоха до драстично нарастване на световната търговия и световното богатство, съчетанието между двете допринесе за задълбочаването на неравенството в социален (и екологичен) план. Според Oxfam едва осем души, всички от които мъже, притежават богатство колкото най-бедната половина от населението на света.

3.3.2.

В Европа неравенството се задълбочава. Според неотдавнашно проучване на ОИСР неравенството по отношение на доходите в Европа е достигнало рекордно високи нива. През 80-те години на миналия век средният доход на най-богатите 10 % от обществото е бил седем пъти по-висок от този на най-бедните 10 %. Днес той е 9,5 пъти по-висок. Още по-голямо е неравенството в разпределението на богатството: 10 % от най-богатите домакинства притежават 50 % от общото богатство, докато 40 % от най-бедните притежават малко повече от 3 % (8).

3.3.3.

Една от причината за задълбочаващото се неравенство в Европа е прекъсването на връзката между растежа и нетния доход. Въпреки че БВП в еврозоната нарасна с над 16 % между 2008 г. и 2015 г. (и с над 17 % в ЕС-28), разполагаемият нетен доход на домакинствата остана в застой, нараствайки с едва 2 % в ЕС-28.

3.3.4.

В 24-те страни от ОИСР от 1995 г. насам производителността е нараснала с 27 %, докато средното трудово възнаграждение изостава от тази тенденция, нараствайки с едва 22 %. Още по-лошо — нарастването на трудовите доходи е много по-малко при социалните групи с по-ниски нетни заплати. През последните 20 години неравенството по отношение на заплащането се е задълбочило във всички европейски държави с изключение на Испания. Тази тенденция е най-ясно изразена в Унгария, Полша, Чешката република и Обединеното кралство (9).

3.3.5.

Съществува риск тази пропаст да нарасне вследствие на променящото се естество на труда. Така например автоматизирането на някои сложни промишлени процеси с помощта на роботиката заплашва да ограничи търсенето на средноквалифицирани и дори висококвалифицирани административни служители от по-ниските ешелони, които понастоящем извършват тези сложни задачи. Това вероятно ще влоши допълнително поляризацията на пазара на труда, тъй като създадените нови работни места ще попаднат или в категорията на (още) по-висококвалифицирания труд (разработка и поддръжка на тези продукти/услуги), или в категорията на ориентирания в по-голяма степен към услугите нискоквалифициран труд. Според ОИСР 9 % от работните места са изложени на риск от автоматизиране, докато при други 25 % задачите ще се променят значително.

3.3.6.

Правителствените мерки в отговор на въздействието на цифровизацията обикновено са реактивни вместо проактивни и са насочени главно към смекчаване на страничните ефекти от нея вместо към оползотворяване на потенциалните ползи. Те трябва да отчитат в по-голяма степен предизвикателството, което представляват представителството и участието на работниците, като важен аспект от инвестирането в човешки капитал в един променящ се пазар на труда. ЕИСК би могъл да продължи да анализира в дълбочина въздействието на цифровизацията върху естеството на труда.

3.4.1.

Увеличаването на неравенството, което само отчасти е резултат от глобализацията и технологичния напредък, допринесе за загубата на доверие в правителствата, политическата класа, международните организации, институциите и световното управление. То доведе и до възход на популистките движения и упадък на традиционните политически партии. Неучастието на младежите (без да споменаваме антисистемния вот) е особено тревожен фактор: на изборите през 2015 г. са гласували едва 63 % от европейците на възраст между 15 и 30 години (10).

3.4.2.

Много европейски граждани не се чувстват свързани с процеса на вземане на политически решения на национално и европейско равнище. Те смятат, че традиционните демократични процедури не им дават възможност да влияят на фундаменталните решения. Подходът, залагащ на участието на множество заинтересовани страни (например съгласно Програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г.), е приобщаващ демократичен модел и начин да се преодолее това недоверие.

3.4.3.

Трансформацията към устойчивост не може и не трябва да бъде налагана „отгоре“; тя ще бъде успешна само ако се основава на широката подкрепа и активното участие на по-голямата част от предприятията, местните и регионалните власти, работниците и гражданите. Необходимо е сътрудничество „отдолу нагоре“ и „отгоре надолу“. При разработването на Програмата до 2030 г. бяха използвани съюзи с участието на множество заинтересовани страни; такива съюзи възникват и в областта на действията за климата (11). Те могат да бъдат пример за приобщаващ модел на демократично управление, който би могъл да се прилага в различните сектори на политиката и да улесни трансформационните промени и иновациите.

3.4.4.

Особено по-младото поколение изисква нетрадиционни форми на политическо участие, които се различават от традиционните политически партии и органи. Енергийните общности, партньорствата между гражданите и общините за насърчаване на енергийната ефективност (например чрез модели на договаряне) или управлението на отпадъците, инициативите за градски преход, подкрепяното от общностите селско стопанство, политическите блогове и други онлайн формати, или дори инициативите за създаване на местна валута предлагат алтернативни форми на политическо участие. Те със сигурност няма да заменят традиционната политическа дейност, но могат да дадат важен принос за политическата социализация и социалната интеграция.

3.4.5.

Използването на потенциала на интернет е друг обещаващ подход за излизане от политическата безизходица. Никога информацията не е била така по-достъпна, както в децентрализираната мрежа, в която няма класически механизми за входящ контрол. Това изправя обществото пред нови предизвикателства, както показват явлението „постистина“ или фалшивите новини. Ставаме свидетели и на бум на алтернативни, нейерархични форми на активност, както и на висока степен на използване на онлайн социалните мрежи от гражданите и по-специално от младите хора.

3.4.6.

Електронното правителство може да създаде модели на управление, характеризиращи се с безпрецедентно ниво на участие на обществеността в създаването на политиките. ЕС би трябвало да се поучи от примера на държави членки като Естония, където вече е постигнат значителен напредък. Цифровизацията позволява на гражданите да участват в процесите на вземане на решения на сравнително ниска цена. Данните обаче сочат, че факторът „привилегироване на средната класа“ (по-широко представителство на членове на средната класа във форумите за гражданско участие) съществува и по отношение на електронното участие. ЕИСК е в добра позиция да участва в диалог по темата на равнище гражданско общество.

—

да се възползва максимално от цифровата революция, за да изгради нова, конкурентоспособна и устойчива икономика,

—

да премине към нисковъглеродна, кръгова и щадяща околната среда икономика, като същевременно гарантира справедлив преход за всички,

—

да изгради солиден европейски социален модел,

—

да гарантира по-децентрализирана и движена в по-голяма степен от гражданите демократична система, като в същото време използва предимствата на справедливото икономическо сътрудничество на световно равнище.

4.1.

ЕИСК счита, че ЦУР, наред с Парижкото споразумение (COP21), ще вдъхнат нов живот на визията за „Европа, в която искаме да живеем“ (12)  (13). Комисията трябва да даде тласък на изпълнението на тези споразумения, като разработи политиките, изложени в съобщението ѝ „Следващи стъпки“, и ги интегрира изцяло в рамката на европейските политики и настоящите приоритети на Комисията. Подобно на Програмата до 2030 г. (т.е. ЦУР), „Европа, в която искаме да живеем“ поставя отделния човек в центъра на обществото и икономиката и дава на всеки един възможността да реши как да удовлетвори нуждите си, в хармония със социалната и екологичната среда. Тази концепция не е утопична. На практика Европа вече разполага с технологичните и икономическите средства за осъществяване на тази визия: интернет на нещата и големи информационни масиви, контролиране на сложни процеси чрез мобилни приложения, „потребителско производство“ от по-малък мащаб и с по-малко производствени разходи (напр. енергия от възобновяеми източници, триизмерен печат), нови начини за извършване на трансакции и плащания (блок-верига, биткойн и интелигентни договори), нови бизнес концепции, като кооператизъм и икономика на споделянето, и други иновации.

4.2.

Всички тези иновации имат потенциала да превърнат тази визия в реалност, за което обаче е необходима стратегия, която да предоставя решения на трите свързани с иновациите предизвикателства. Тази стратегия изисква нова концепция за благосъстояние „отвъд БВП“, включваща интегрирани действия за постигане на икономически просперитет, социално приобщаване, отговорност към околната среда и гражданско овластяване.

4.3.

Бездействието не е вариант. Ако ЕС не пожелае или не успее да разработи и приложи всеобхватна стратегия, неизпълнението на Програмата до 2030 г. и на визията за „Европа, в която искаме да живеем“ няма да е единственото последствие. Ако не бъдат предприети действия, има голям риск от провал по линия на всяко едно от големите предизвикателства: организацията на труда в Европа ще бъде унищожена, усилията за декарбонизация и опазване на ресурсите ще бъдат прекратени, тъй като социалната цена на екологичния преход ще се окаже твърде висока, а социалното неравенство и отчуждаването ще се задълбочат, излагайки демокрацията на риск.

4.4.

Жизненоважно е стратегията да включва конкретни политически препоръки в подкрепа на усилията за преодоляване на трите основни предизвикателства, пред които е изправена Европа, и за реализиране на визията за „Европа, в която искаме да живеем“.

—

иновации,

—

регулиране/управление,

—

социална политика,

—

свободен достъп,

—

образование/обучение,

—

изследвания.

5.1.1.

Иновации: новата индустриална революция е възможност Европа да се превърне в технологичен лидер и да повиши конкурентоспособността си на глобализираните пазари. Създаването на икономическа стойност без високи външни разходи трябва да стане основният стопански модел. Нуждаем се от иновативни и рентабилни дружества и предприятия, които да инвестират в устойчиво производство, да създават висококачествени работни места и да изграждат икономическа база за постигането на благоденствие. За да могат иновациите да допринесат за изграждането на по-устойчива Европа, трябва да се разработи рамка, която да възнаграждава икономически дейности без външен отпечатък или с крайно намален такъв, или с ограничено потребление на ресурси. Това ще позволи на устойчивите новатори (били те граждани, предприятия, градове или региони) да се конкурират ефективно със стопански модели с висока степен на експлоатация на ресурсите и/или с голям отпечатък върху околната среда. Проактивна подкрепа — напр. гарантиране на достъпа на МСП, гражданите, частните домакинства, общностните инициативи, социалните предприятия и микропредприятията до микрокредити — трябва да се оказва и на новатори, предлагащи иновативни решения за справяне с екологични и социални предизвикателства и играещи ролята на пионери във внедряването (14). В това отношение би могло да е полезно въвеждането на единен европейски патент, при условие че цените за получаването му не са възпиращи (15). Що се отнася до МСП, трябва да се преразгледат мерките за предоставяне на втори шанс, за да се намали настоящата висока степен на избягване на риска в ЕС (16). Политиката трябва също така да открива пространства за експериментиране в цяла Европа, особено в секторите на мобилността, отпадъците, енергетиката, селското стопанство, образованието или здравеопазването. Могат да бъдат намерени нови пазари чрез насочване на обществените поръчки към цифрови, нисковъглеродни, кръгови и екологични услуги, които се предоставят по социално приобщаващ начин.

5.1.2.

Регулиране: регулаторната рамка трябва да преследва три цели. Първо, външните ефекти трябва да бъдат разчетени възможно най-точно, за да може да се разработят бизнес модели, които да спомогнат за постигането на целите за устойчивост (17). Второ, разпоредбите трябва да гарантират, че в цяла Европа, включително в селските райони, е изградена добре развита цифрова инфраструктура, и да осигурят достъп до нея за всички (включително до интелигентно отопление, интелигентни електрически мрежи и мрежи за електрическа мобилност). От правна гледна точка те трябва да бъдат третирани като обществени услуги. И последно, като се има предвид, че цифровизацията благоприятства платформите, има риск от възникване на монополи на големите цифрови пазари. Затова са необходими активни антитръстови политики (18). ЕИСК предложи също Комисията да обмисли начини за насърчаване на европейските платформи, така че добавената стойност да остане в местните икономики (19). Една независима европейска агенция за рейтинг на цифровите платформи би могла да играе важна роля за балансирането на пазарната им мощ, ако се ползва с едни и същи правомощия във всички държави членки за оценяване на управлението на платформите по отношение на конкуренцията, заетостта и данъчното облагане (20).

5.1.3.

Социална политика: промяната, предизвикана от декарбонизацията и цифровизацията (вж. раздел 3), подлага на изпитание системите за социална сигурност с оглед на справянето с проблема със загубата на работни места и намаляването на бюджетните приходи. Затова трябва да се проучат и разработят нови подходи и модели, за да се гарантира устойчивостта на системите за социална сигурност в държавите членки, да се отговори на различните условия на труд в бъдеще и да се подпомогнат работниците и общностите в засегнатите от прехода сектори и региони. ЕИСК разгледа предизвикателствата, свързани с бъдещето на труда, в становището си относно „Европейски стълб на социалните права“ и призова за всеобхватна европейска стратегия за заетостта, която да е насочена към: инвестициите и иновациите, заетостта и създаването на качествени работни места, справедливите условия на труд за всички, справедливия и безпроблемен преход, подкрепян от активни политики на пазара на труда, и участието на всички заинтересовани страни, особено на социалните партньори. Също така са необходими публични инвестиции в подкрепа на общностите, регионите и работниците в секторите, които вече са засегнати от този преход, както и за предвиждане и улесняване на бъдещото преструктуриране и прехода към по-екологосъобразна и по-устойчива икономика (21).

5.1.4.

Свободен достъп: за да се оползотвори потенциалът на цифровизацията за постигане на екологосъобразна и справедлива икономика, е необходима преди всичко цялостна отвореност на икономиката, която да позволява на хората да участват активно в нея и да се възползват от възможностите на технологичния прогрес (напр. комбиниране на цифрови енергийни данни с децентрализирано производство на енергия). С оглед на това е жизненоважно да се премахнат пречките пред икономическото участие чрез отворени пазари, свободно достъпни данни, модели с отворен код и отворени стандарти. Всеки един от тези елементи трябва да се разглежда като ръководен принцип за програмите в областта на политиката в стратегически сектори: енергетика, транспорт, логистика и производствени процеси. Концепцията за суверенитет върху данните трябва да бъде доразвита и приложена в цялото европейско законодателство: европейските граждани трябва да имат правото да използват собствените си данни за собствени цели, да определят кои лични данни да бъдат използвани от трети страни, да решават как да бъдат използвани данните, да бъдат информирани и да имат пълен контрол върху използването им, и да ги заличават.

5.1.5.

Образование/обучение: и екологосъобразната, и цифровата икономика изискват специфични умения, особено с оглед на факта, че в бъдеще цифровите технологии ще бъдат важен инструмент за постигане на декарбонизация на европейската икономика (вж. 3.1.4 и 3.2.3). Обучението с цел развиване на необходимите формални и неформални умения, включително в области като работата в сътрудничество/общност и предприемачеството (22), трябва да бъде интегрирано в политиките за общото образование и ученето през целия живот. Необходими са допълнителен диалог и анализ по темата. Препоръчва се целенасочено използване на структурните фондове, за да се гарантира ефективна подкрепа на усилията за преодоляване на сегашния дефицит на екологични и цифрови умения, особено в региони, които вече са в преход или ще бъдат засегнати от прехода в бъдеще. Ще трябва да се насочат ресурси от европейските образователни системи към образованието и развитието на умения в области, където човешките умения не могат да бъдат заместени от системите на ИИ или където хората са необходимо допълнение към тези системи (като задачи, при които човешкото взаимодействие е от първостепенно значение или хората и машините работят съвместно и които искаме да продължат да бъдат извършвани от хората) (23).

5.1.6.

Изследвания: цифровата, екологосъобразна и справедлива икономика ще бъде еталон за ориентираните към бъдещето икономически модели. Средство за постигане на такава икономика ще бъде добре насочената политика в областта на изследователската дейност, основана на анализ на екологичното и социалното въздействие на иновациите, особено цифровите. В този контекст научноизследователската и развойна дейност трябва да бъде достъпна за новатори, разработващи нови цифрови технологии и услуги за посрещане на екологичните и/или социалните предизвикателства. Трябва да бъде изградена мрежа от инкубатори в тяхна подкрепа.

5.2.1.

Иновации: участието е ключов елемент на демокрацията. Изборите и представителството са един от методите за организиране на участието, но има нужда от нови, иновативни подходи в тази област, в т.ч. електронно участие. Важно е традиционният подход на разработване на политиките да стане по-отворен към нейерархични, социално гъвкави и по-неформални форми на политическа дейност и да насърчава движени от гражданското общество и осъществявани „отдолу нагоре“ инициативи.

5.2.2.

Управление: промените изискват прозрачен и свободно достъпен диалог с участието на множество заинтересовани страни по всички законодателни процедури на ЕС на европейско и местно равнище. Понятието „гражданско общество“ не трябва да се свежда само до организираното гражданско общество, а да включва всички граждани. Изграждането на нови съюзи е изключително важно при действията в областта на климата и опазването на ресурсите (24). За да се укрепи демокрацията на участието, трябва да се премахне почти пълният монопол на Европейската комисия върху правото на законодателна инициатива в полза на увеличаването на инициативите от страна на Европейския парламент, наред със законодателни инициативи „отдолу нагоре“, например като се премахнат техническите, правните и бюрократичните пречки пред Европейската гражданска инициатива (25).

5.2.3.

Свободен достъп: прилагането на методите на краудсорсинг за всички законодателни актове на ЕС е подходящ подход за преодоляване на структурните бариери, които затрудняват участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС. При разработването на този подход трябва да се обърне специално внимание на достъпността, приобщаващия характер и отчетността. Свободният достъп до политиките и политическата дейност може да бъде подобрен допълнително чрез публикуване в интернет по лесен за използване начин на всички дейности и данни на ЕС.

5.2.4.

Обучение/образование: необходими са програми за овластяване на гражданите, за да се преодолее факторът „привилегироване на средната класа“ (вж. 3.4.6). Тези програми следва да се стремят да ангажират онези части от населението, които обикновено се въздържат от активно участие в политиката, икономиката и обществото. В рамките на общото образование трябва да се постави акцент върху информираността и възможностите за участие като основен принцип на демокрацията. Следва ясно да се заяви, че активното участие в процесите на изграждане на политическа воля е от полза както за обществото, така и за отделния гражданин, чиито интереси и мнения се вземат под внимание. Необходими са повече средства за организациите на гражданското общество, които работят с тези незаинтересовани групи от населението и за постигането на целите за устойчивост.

5.2.5.

Изследвания: социалната наука трябва да се съсредоточи в по-голяма степен върху алтернативните демократични практики. Пример за това е възможността за прилагане на методологията на прототипирането в политиката. При този подход решенията в областта на политиката се изготвят в кратък срок и се прилагат на „тестов пазар“, като скоро след това се прави оценка на въздействието им въз основа на обратната връзка от страна на гражданите и други заинтересовани страни. Оценката на въздействието служи като основа за внасяне на съответните промени в решенията в областта на политиката, преди да се пристъпи към тяхното внедряване.

5.2.6.

В по-общ план е необходимо да се проучи допълнително как да се преразгледа връзката между (научния) експертен опит и създаването на политиките и как интегрирането на напълно прозрачен, независим експертен опит в процеса на изготвяне на политиките да се съчетае с необходимостта от засилване на гражданското участие.

5.3.1.

Иновации: цифровата, екологосъобразна и справедлива икономика изисква огромни инвестиции както в частни съоръжения (например в инсталации за енергия от възобновяеми източници или в станции за зареждане на електрически превозни средства), така и в обществена инфраструктура (например цифровизация на електроенергийните системи и системите за мобилност). Финансовият сектор ще играе основна роля, за да може тази иновация да стане възможна. Необходимо е да се отпуснат финансови ресурси, включително публични, за реализиране на инвестиции в подкрепа на устойчивата трансформация. За да се постигнат целите в областта на климата и енергетиката, са необходими стабилна и предсказуема инвестиционна среда и новаторски финансови инструменти, които да привлекат частно финансиране за инвестиции, които в противен случай няма да бъдат осъществени (26)  (27).

5.3.2.

Регулиране: политиката трябва да цели изграждане на по-устойчива частна финансова система чрез включване на фактори за устойчивост при оценката на финансовия риск, разширяване на отговорностите на финансовите институции по отношение на нефинансовите въздействия на инвестиционните решения и повишаване на прозрачността по отношение на екологичното и социалното въздействие на инвестиционните решения (28). Политиките следва също да насърчават инвеститорите да поемат доброволни ангажименти за инвестиране в проекти, отговарящи на принципите на устойчивост. Екологизирането на банковите стандарти е от първостепенно значение за изместването на частното финансиране от конвенционални към нисковъглеродни и устойчиви на изменението на климата инвестиции. Централните банки следва да насочват разпределението на капиталите чрез паричната и микро- и макропруденциалната политика.

5.3.3.

Социална политика: цифровизацията и декарбонизацията ще подложат домакинствата на натиск. С оглед на това е необходима основна реформа на фискалната система с цел да се повиши разполагаемият доход на домакинствата и тази цел да се съчетае с изискванията на декарбонизацията. ЕИСК призовава за въвеждането на системи за данъчно облагане, основаващи се на интернализиране на екологичните разходи и използване на допълнителните приходи за облекчаване на данъчната тежест върху трудовите възнаграждения. Пренасочването на данъчното облагане от трудовите доходи към използването на ресурси спомага за това да се коригират неуспехите на пазара, да се създадат устойчиви и местни работни места, да се повиши разполагаемият доход на домакинствата и да се стимулират новаторските екологосъобразни инвестиции (29).

5.3.4.

Изследвания: до момента все още не е широко известно въздействието на цифровизацията и намаляването на потреблението на изкопаеми горива върху публичните финанси (фискална ерозия). Изследванията следва да се съсредоточат върху този аспект, както и върху цялостния принос, който една стратегическа финансова политика може да даде за устойчивото развитие.

5.4.1.

Иновации и бизнес възможности: предвид глобалното измерение на трите основни проблема, няма да е достатъчно Европа да стане по-устойчива чрез ясна политика в областта на иновациите. Европа трябва да разработи, в сътрудничество с търговските партньори, иновационни концепции, които да могат да бъдат прехвърлени към други региони на света. Търговията може да помогне в това отношение, тъй като аспектите, свързани с устойчивостта, са ключов критерий в международната търговска политика, включително в многостранните и двустранните търговски споразумения. Специална роля в това отношение следва да играе Световната търговска организация (СТО), която следва да отчете в по-голяма степен международната политика в областта на околната среда, като Парижкото споразумение или целите за биологичното разнообразие от Айчи. След като бъдат въведени съответните стандарти, европейските предприятия, граждани, общностни инициативи, общини и региони ще могат да разработват значими иновации (продукти и услуги), които да могат да бъдат изнасяни навън в отговор на необходимостта от декарбонизация и като се използват възможностите, предлагани от мегатенденцията на цифровизацията. Те имат потенциала да се превърнат в предмет на успешен износ. Преди всичко Европейската комисия следва да работи заедно със СТО и основните ѝ партньори за това търговските споразумения да се използват в подкрепа на ценообразуването на емисиите на CO2 и всички други отрицателни външни ефекти, които вредят на устойчивите иновации.

5.4.2.

Регулиране: една от причините за засилването на екологичния отпечатък на нашите икономики е увеличаването на разстоянието между местата на производство, преработка, потребление и понякога изхвърляне/оползотворяване на продуктите. Постигането на съвместимост между международната търговия и устойчивото развитие изисква интелигентен регулаторен подход към либерализацията, който да взима предвид и да укрепва местните малки производствени системи. Насърчаването и подпомагането на политиките, свързани с кръговата икономика, би трябвало да гарантират, че системите се отличават с дълготрайност, малък мащаб, местен характер и екологичност. За някои конкретни промишлени дейности продължителността на циклите може да бъде голяма (30). Регулирането трябва да даде отговор на този проблем посредством двустранните и многостранните търговски споразумения.

5.4.3.

ЕС следва да отправи призив към Световната банка и Международния валутен фонд да играят важна роля в насърчаването на реформите в областта на фискалната и финансовата система, така че да се създаде благоприятна среда, която да помага на развиващите се страни да мобилизират по-голяма част от ресурсите си. Това следва да включва вътрешна данъчна реформа, но също и мобилизиране на международната общност за борба с данъчните измами, изпирането на пари и незаконните капиталови потоци, вследствие на които от развиващите се страни изтичат повече пари, отколкото влизат по линия на официалната помощ за развитие. По-конкретно, Европейската комисия следва да използва Програмата до 2030 г., в светлината на 17-те цели за устойчиво развитие, като рамка за всички финансирани от ЕС външни политики и програми (31).

5.4.4.

Социална политика: един от начините за изпълнение на ЦУР и за насърчаване на прогресивна търговска политика, която да облагодетелства всички страни, е да се прилагат подходи на участие на множество заинтересовани страни по отношение на отговорното бизнес поведение. При тези подходи предприятията, НПО, профсъюзите и правителствата решават заедно как да се поеме на практика отговорността за зачитането на правата на човека. Нараства безпокойството във връзка с нарушенията на правата на човека във веригите на доставка, особено що се отнася до т.нар. „полезни изкопаеми от зони на конфликт“ като кобалта, който се използва за производство на акумулаторни батерии за мобилни телефони, лаптопи, електрически превозни средства, въздухоплавателни средства и електроинструменти. С оглед на ангажимента за преход към нисковъглеродна икономика, продължаващото настъпване на цифровизацията и сложния характер на въпроса за отговорното бизнес поведение в международните вериги на доставка, сътрудничеството между множество заинтересовани страни е от ключово значение. Затова ЕИСК приветства и се радва да бъде партньор на инициативата на нидерландското правителство за повишаване на осведомеността за това как действията с участие на множество заинтересовани страни могат да изградят разбиране за смисъла на отговорното бизнес поведение, особено в сложни вериги на доставка, където се използва детски или робски труд или се работи в опасни условия.

5.4.5.

Свободен достъп: новите търговски споразумения трябва да се основават на одобрение, постигнато чрез нови демократични процеси в условията на нарастващо участие на гражданите в процеса на съвместно вземане на решения. Главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) в съществуващите търговски споразумения на ЕС не функционират по най-добрия възможен начин. Първо, главите за ТУР следва да включват глобалните многостранни споразумения (Програмата до 2030 г. и Парижкото споразумение). Второ, следва да се укрепят механизмите за наблюдение от страна на гражданското общество и да се включи анализ от неговата гледна точка. Трето, механизмите за изпълнение трябва да се прилагат и спрямо самите глави за ТУР (32).

5.4.6.

Изследвания: необходими са повече емпирични данни, за да се оцени въздействието на бързото възникване на нови начини на потребление и производство в международната търговия, които постепенно започват да обхващат транснационалните услуги, особено що се отнася до въздействието им върху транснационалното данъчно облагане. Въз основа на тази оценка следва да се вземе решение дали те да бъдат включени в общите правила на СТО или да станат част от двустранните и регионалните споразумения, както беше направено с Програмата за достоен труд.

5.4.7.

ЕИСК припомня на Комисията своята предишна препоръка да се извърши пълна оценка на въздействието по отношение на вероятните последици от изпълнението на ЦУР и на Парижкото споразумение върху търговската политика на ЕС.

6.1.

В раздел 5 посочихме някои области, в които са необходими мерки на политиката, насочени към изграждане на по-голяма устойчивост в Европа в рамките на радикално променящ се социално-икономически контекст. Могат да бъдат набелязани четири критерия за стратегията за устойчивост на Европа. Тя трябва да е:

Тези четири критерия са разгледани подробно по-нататък.

6.2.1.

Стратегическото мислене означава да се разработи дългосрочна перспектива, основана на описаната в раздел 4 визия за „Европа, в която искаме да живеем“, и да се определи пътят, който Европа трябва да следва, за да превърне тази визия в реалност. Ще са необходими до три десетилетия, за да станат видими социалните промени в резултат на глобалните проблеми и мегатенденцията на цифровизацията, описани в раздел 3. Нужно е известно време, за да се усети ефектът от много от решенията в тази област, включително тези, които касаят инвестициите. Затова три десетилетия изглеждат подходяща времева рамка за стратегията за устойчивост на Европа. Съответните цели и мерки на политиката трябва да бъдат планирани въз основа на тази времева рамка (33). Този подход на обратно планиране би означавал, че референтната точка се приема като най-добър възможен сценарий за 2050 г. и че всички стъпки, които са необходими за постигането на този най-добър сценарий, трябва да се извеждат от него. Акцентът върху най-добрия сценарий позволява развитие на положителен дискурс. Преходът от въглеродно и ресурсно интензивната икономика и централизираното общество на ХХ век не трябва да се разглежда като наказателна мярка или като край на прогреса, а като нова положителна епоха, която предлага привлекателни възможности за гражданите.

6.3.1.

Дългосрочната ориентираност на стратегията за устойчивост не означава, че не е необходимо да се приемат мерки на политиката в краткосрочен план. Напротив, централен елемент в стратегията за устойчивост следва да бъде изготвянето на поредица от мерки на политиката, необходими за постигането на планираните цели за 2050 г., като се започне с политически програми, чиито ефекти се проявяват в дългосрочен план, планове за политики със средносрочни последици и специфични мерки, насочени към краткосрочни цели. За да се постигне възможно най-висока степен на ефективност, трябва ясно да се определи йерархията между програмите, плановете и мерките на политиката. При предишните подходи за постигане на устойчивост и по-специално онези, които бяха разработени в рамките на Лисабонската стратегия и стратегията „Европа 2020“, имаше очевидна липса на конкретика, що се отнася до специфичните мерки на политиката. Поради това европейската стратегия за устойчивост следва да използва за отправна точка стратегията за устойчиво развитие от Гьотеборг (34) с нейния ясен акцент върху мерките на политиката, какъвто има и в съобщението на Комисията „Платформа за действие“  (35).

6.4.1.

Що се отнася до осъществяването на подходите на политиката, описани в раздел 5, и до прилагането на различните мерки на политиката, изложени в същия раздел, трябва да се обърне много сериозно внимание на тясното преплитане на трите глобални проблема с мегатенденцията на цифровизацията. Следователно, за да бъде успешна, стратегията трябва да избягва ограниченото в тесни рамки мислене, да бъде хоризонтално интегрирана и да обхваща и шестте области на политиката. Такава всеобхватна дългосрочна стратегия би могла да наследи настоящата стратегия „Европа 2020“, като съчетае изпълнението на 17-те универсални цели за устойчиво развитие, отразяващи силен ангажимент към Парижкото споразумение за климата, с работните приоритети на Европейската комисия (36).

6.4.2.

Освен това, за да бъде успешна, политиката за устойчивост трябва да бъде и вертикално интегрирана. Устойчивото развитие ще се нуждае от подкрепа на всички съответни политически равнища (местно, регионално, национално, европейско и световно). Ето защо е необходимо ясно да се определят политическите равнища, на които следва да се предприемат съответните стъпки, изложени в стратегическата рамка. ЕИСК препоръчва заедно със стратегията да бъде въведена рамка за управление и координация, за да се осигури съгласуваност между централизираните и децентрализираните мерки и да се приобщи организираното гражданско общество както на национално, така и на регионално равнище. Европейският семестър следва да бъде доразвит, така че да включи механизъм за вертикална координация на изпълнението на ЦУР.

6.5.1.

Устойчивото развитие се нуждае от управление на политическо равнище. Въз основа на измеримите цели, планирани за периода до 2050 г. (вж. 6.2), следва да се определят междинни задачи, които да служат за маркиране на основните етапи. Необходима е постоянна оценка, чрез която да се следи дали поредицата от ясно определени мерки на политиката (вж. 6.3) води до постигането на предвидените резултати. В случай че резултатите изостават от целите и задачите, трябва да се гарантира незабавното адаптиране на мерките на политиката.

6.5.2.

За да се оцени напредъкът спрямо дългосрочната стратегическа рамка и най-добрия сценарий за 2050 г., е необходима подробна таблица с показатели, която да отразява описания в настоящото становище сложен, многосекторен подход. Тази таблица следва да включва показатели от всичките шест области на политиката, така че да се отрази взаимосвързаността между трите глобални проблема и мегатенденцията на цифровизацията, описани в раздел 2. Истински стратегически подход за устойчивост може да се постигне само след като бъде изпълнена високоаналитичната задача за определяне на подходящи показатели и за тяхното включване в цялостна таблица с показатели. Вертикалната и хоризонталната координация на политиката за устойчивост (вж. 6.4) също трябва да се управляват. За изпълнението на тези три задачи (мониторинг и оценка, съответствие между мерките на политиката и координация на хоризонталната и вертикалната интеграция) са необходими административни органи, които да подлежат на отчетност. Евентуален вариант може да е генерална дирекция на равнище ЕС и подобни органи на национално равнище.

6.5.3.

ЕИСК отчита и факта, че в условията на бързо променящ се свят е необходимо общностите да се оценяват въз основа на показатели, различни от икономическия растеж. Ето защо ЕИСК предложи да се използва нов показател: „напредък на обществото“. При оценяването на напредъка на дадена общност тази мярка взема под внимание и други фактори, различни от икономическия растеж. Напредъкът на обществото следва да се разглежда като референтен модел, който допълва икономическия растеж, като представя по-широка картина на ситуацията в рамките на дадена общност (37).

2.3.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 81/57

Докладчик:

Anne CHASSAGNETTE

Съдокладчик:

Carlos TRIAS PINTÓ

1.1.

Моделът на икономическа дейност, основан на схемата „извличане–произвеждане–притежаване–изхвърляне“, е застрашен от увеличаването на икономическите, социалните и екологичните предизвикателства, които засягат Европа.

1.2.

Ставаме свидетели на появата на хибридна икономика, при която традиционната структура на пазара се конкурира от нахлуването на множество нови модели, които трансформират отношенията между производители, дистрибутори и потребители.

1.3.

В допълнение към икономическата рентабилност, някои от тези нови модели като икономиката на функционалността, икономиката на споделянето или икономиката на отговорното финансиране се стремят — или претендират — да дадат отговор на други решаващи предизвикателства за хората и планетата, които са от ключово значение за устойчивото развитие, като например:

1.4.

За Европейския съюз (ЕС) подкрепянето на тези новатори е възможност да стане лидер на иновативните модели на икономическо управление, които правят неделими понятията „икономически просперитет“, качествена социална сигурност и екологична „устойчивост“ и определят „европейски знак“. Поради това ЕС трябва да възприеме амбициозен подход по този въпрос.

1.5.

За тази цел в настоящето становище се отправят следните 10 препоръки:

1.5.1.

В ЕС трябва да се гарантира по-добра координация на дейностите в областта на устойчивата икономика, като се създаде постоянна структура на новата устойчива икономика. Тази структура ще разполага със средства за оценяване и комуникация, с които да проследява развитието на новите икономически модели с потенциал за устойчиво развитие и изпълнението на формулираните в настоящия документ препоръки. Една такава структура ще насърчи диалога между различните заинтересовани страни на европейско равнище. ЕИСК би могъл да допринесе за това усилие, като създаде своя обсерватория на новата икономика, както това беше вече препоръчано в множество становища.

1.5.2.

1.5.3.

Необходимо е да се гарантира, че новите модели отговарят на критериите за устойчивост. Използвайки понятията на устойчивата икономика, някои участници разработват модели, които не са непременно устойчиви във всички аспекти. Комисията трябва да вземе предвид не само възможностите, но и потенциалните рискове и отклонения на някои нови модели на икономическа дейност, по-специално по отношение на социалните въпроси, регулирането на труда и нелоялната данъчна конкуренция.

1.5.4.

ЕС трябва да насърчава и подкрепя образованието, обучението и информирането с цел по-добро опознаване на новите устойчиви модели на икономическа дейност и ролята на устойчивото финансиране за всички участници. Става въпрос да се подчертаят счетоводството и евентуалните напрежения и посредничества, които съществуват между предизвикателствата, свързани с устойчивостта от една страна и икономическата рентабилност от друга страна.

1.5.5.

Комисията би трябвало да анализира и допълни (без да ги замества) частните инициативи, насочени към обмена на добри практики и опит между новаторите чрез мрежи, интернет платформи, конференции и др. ЕИСК вече подкрепя подобни инициативи, като съвместно с Европейската комисия управлява нова платформа за кръговата икономика.

1.5.6.

Публичните власти в ЕС трябва да гарантират, че носителите на нови и наистина устойчиви модели на икономическа дейност имат достъп до финансиране в първите фази на развитие и на последващите етапи. Необходими са инструменти и определения, които да им дадат привилегирован достъп до публични механизми за финансиране и/или да улеснят финансирането им от социално отговорни инвеститори.

1.5.7.

Европейската комисия би могла да насърчава експериментирането на нови модели чрез фонд за финансиране на иновациите, посветен на устойчивите модели и отворен за публично-частните партньорства. За тази цел ЕИСК препоръчва да се създадат пилотни проекти, способни да генерират споделена стойност и да интегрират мрежите на новата икономика.

1.5.8.

Публичните власти в ЕС трябва да включат участниците — носители на тези нови модели на икономическа дейност, във вече съществуващите секторни политики на ЕС, за да им се даде повече гласност и да се създаде „ефект на лоста“, който да благоприятства тяхното развитие. Например в пакета за мобилността, който е в процес на създаване, би било интересно да се подкрепят новите модели за общо ползване на автомобили с цел да се допълнят предложенията на обществения транспорт.

1.5.9.

1.5.10.

Целесъобразно е да се преосмисли начинът на функциониране на финансовия сектор, за да бъде направен устойчив и да се предефинира понятието за риск, така че в него да бъдат включени дългосрочните предизвикателства, свързани с околната среда, социалните въпроси и управлението, на микро- и макроравнище. Всички участници във финансовата веригата на стойност (потребителите, банките, инвеститорите, регулаторите, правителствата) трябва да бъдат включени в това преработване. Това ще даде възможност за по-добро съобразяване на инвестициите и заемите с очакванията на отговорните потребители. ЕИСК предлага да се създаде платформа („хъб“), която да дава възможност за предоставяне на обективна информация на потребителите, за да бъдат те насочени във връзка с тези въпроси.

2.

2.1.

Устойчивостта на нашия икономически модел — т.е. неговият капацитет да задоволява нуждите на сегашните поколения, без да навреди на капацитета на бъдещите поколения да задоволява своите собствени нужди — се обсъжда все повече (2).

2.2.

В икономически план продължаващата масова безработица в някои страни отразява трудностите на групи от населението по отношение на достъпа до бързо променящия се пазара на труда. Намаляването на покупателната способност и бавният растеж в някои развити страни поставят под въпрос целите, към които би трябвало да бъде насочен нашият модел на икономическа дейност.

2.3.

В социален план задълбочаването на неравенствата поставя въпроса за разпределението и за справедливата подялба на ресурсите (икономически и природни). Изключването на една част на обществото от ползите от растежа ни кара да преразгледаме нашите начини на управление, за да създадем икономически модел, основан в по-голяма степен на включването и участието.

2.4.

В екологичен план рисковете, свързани с изменението на климата, поставят под въпрос нашата зависимост от източниците на енергия, генериращи най-много емисии на CO2. Линейността на нашите системи за производство и потребление води до свръхексплоатация на природните ресурси и до намаляване на биологичното разнообразие. Замърсяването, предизвиквано от нашите икономически дейности, оказва въздействие върху околната среда и върху благосъстоянието на гражданите.

2.5.

2.5.1.

Тези нови модели, които могат да използват новите технологии и по-специално цифровите, променят отношенията между производителите, дистрибуторите и потребителите, които се превръщат понякога в „производители потребители“. Те разклащат някои традиционни като наемния труд, предлагайки по-гъвкави и споделени форми на заетост. Въпреки че се определят като „нови“, в действителност те могат да представляват възобновяване на стари практики.

2.5.2.

В настоящото становище се изразява интерес към всички нови устойчиви модели на икономическа дейност, които освен че се стремят към икономическа рентабилност, целят да отговорят – или имат претенциите, че отговарят – на поне един от другите стълбове на устойчивото развитие, а именно:

2.5.3.

Иновативните предприемачи, които предлагат нови модели на икономическа дейност, за които се предполага, че са по-устойчиви, се групират зад множество понятия като кръговата икономика, икономиката на функционалността, икономиката на споделянето, икономиката в името на общото благо, отговорното финансиране. Те обогатяват една вече структурирана система от предприятия — социалната икономика (СИ), която поставя предизвикателствата, свързани с управлението и социалната и екологичната полза, в центъра на своята дейност. СИ не може да бъде разглеждана като „нов устойчив“ модел на икономическа дейност, но тя все пак се обновява под ръководството на тези новатори. Ако тези нови модели не преследват винаги едни и същи цели (някои все още са съсредоточени върху аспектите, свързани с околната среда, други — върху социалните аспекти), те са насочени към производства с множество ползи (икономически, социални и екологични), и поради това не би трябвало да се разглеждат поотделно.

2.6.

Да стане лидер на устойчив модел на икономическа дейност, за ЕС е възможност, която трябва да се използва. Европейският модел на икономическа дейност трябва и занапред да се преосмисля, за да включи в своята логика дългосрочните предизвикателства и да направи неделими понятията „икономически просперитет“ и „устойчивост“.

2.6.1.

В Европа потребителите все по-добре осъзнават социалните и екологичните въздействия на своето потребление. Появата на фигурата „производител потребител“, по-специално в областта на енергията от възобновяеми източници, допринася за възникването на нови отношения по веригата за създаване на стойност и между различните участници: производители, дистрибутори и потребители. Това се оказва вярно и за стопанските субекти. Във финансовия сектор например понятието риск се разширява, за да включи нови „извънфинансови“ критерии, по-специално оценката на активите. По този начин някои управители на активи се стремят да създадат динамика, за да накарат предприятията да уточнят — извън техните регулаторни задължения — някои елементи на социална отговорност и екологичната отговорност (по-специално рискове, свързани с климата). Тази динамика, която днес е все още недоразвита, трябва да бъде продължена и укрепена въз основа на истинска отговорност (3). Развитието на устойчивото финансиране е най-добрият начин за преориентиране на европейската финансова система от краткосрочна стабилизация към дългосрочно въздействие.

2.6.2.

Европа може да извлече много ползи, ако стане лидер на тази нова икономика.

2.6.3.

Чрез тези нови устойчиви модели ЕС може да намери решения за справяне с конкретни проблеми. Съвместното ползване на автомобили, обновявайки нашите видове транспорт, може да насърчи една по-приобщаваща и по-екологична мобилност. Моделите на предприятия, с които се цели реинтегрирането на лица в затруднено положение, допринасят за подобряване на достъпа до пазара на труда за част от населението.

2.6.4.

2.6.5.

ЕС има капацитета да създава „европейски шампиони“ в тези области. За някои предприятия комбинацията от икономическа рентабилност и критерии за устойчивост в техния модел се превръща във или вече е конкурентно предимство за завладяване на нови пазари.

2.6.6.

Поставяйки понятието за устойчивост в центъра на проекта за модернизация на своята икономика и на своите политически грижи, след шока от излизането на Обединеното кралство, ЕС може да мобилизира отново държавите членки около един федеративен проект и да постави човешкото измерение в центъра на европейския проект.

3.

3.1.

Икономиката на функционалността се състои например в заместване на понятието „продажба на стоката“ с понятието „ползване на стоката“. Отделният потребител вече не купува превозно средство, а услуга за предвижване чрез посредник. От гледна точка на устойчивостта преходът от собственост към ползване позволява априори: да се накарат доставчиците да оптимизират поддръжката на продуктите, да удължават техния жизнен цикъл, даже да ги проектират по екологосъобразен начин и да ги рециклират, да ползват съвместно една и съща вещ, като по този начин ползването на вече произведените и понякога недостатъчно използвани блага става по-интензивно.

3.2.

Икономиката на споделянето е понятие, чието определение все още не е утвърдено (4). По принцип то се прилага за предприемачи, разработващи цифрови платформи, които дават възможност на частни лица да обменят стоки или услуги: общо ползване на автомобили на разменни начала, отдаване на вещи под наем, закупуване на стоки втора ръка, заемане, даряване и др. Това определение обаче е много разисквано, като някои включват в него и системи за обмен между частни лица, които не са на основата на цифрови платформи, други добавят предприятия, които отдават под наем вещи, на които остават собственици, а трети изключват всяка инициатива на предприятията, стремящи се да генерират печалба.

3.3.

Кръговата икономика от своя страна се е изградила като опозиция на линейния модел (5). Тя се основава на създаването на „положителни цикли за създаване на стойност“, които вкарват повторно на продуктите или материала „в края на живота“ в производствения цикъл. В един идеален кръгов модел стоките са екологосъобразни, като при производството им сеизползват възобновяеми или рециклирани ресурси или отпадъците от други сектори; стоките са повторно използвани; поправяни; „осъвременявани“ и накрая — рециклирани. Предимствата на кръговата икономика са: намаляване на рисковете, понижаване на цените, добавена стойност, лоялност на потребителите и мотивиране на служителите.

3.4.

Новите модели на икономическа дейност, които претендират за устойчивост, не се ограничават до трите понятия, упоменати по-горе. Те обаче дават възможност да се подчертае неяснотата на някои понятия, използвани за описание на новите модели на икономическа дейност, по примера на дебатите за очертанията на икономиката на споделянето и на понятието, близко до икономика на сътрудничеството. Някои понятия може и да се припокриват: икономиката на функционалността и икономиката на споделянето могат да се разглеждат като звено от кръговата икономика.

3.5.

Трябва също така да се подчертае многообразието на предприемачите, които разработват тези нови модели на икономическа дейност: големи предприятия, които се обновяват, общуват с новосъздадени предприятия в търсене на експоненциален растеж, тъй като социални предприятия могат да са част от СИ, сдружения на доброволци и граждански инициативи.

3.6.

Освен това докато някои предприемачи се стремят едновременно да бъдат икономически рентабилни и да отговарят на предизвикателствата, свързани с околната среда, социалната сфера, управлението, докато поставят устойчивостта в основата на своите проекти и оценяват тяхното въздействие с оглед на подобряването им, други не споделят това „намерение“ за устойчивост. Те търсят преди всичко рентабилност и считат, че техният модел на икономическа дейност има положителни въздействия върху останалото общество, без да ги проверяват и да се стремят да ги подобряват.