21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/1

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/2

—

като взе предвид член 228 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 81, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 24 от нея,

—

като взе предвид членове 8 и 20 от Конвенцията на ООН за правата на детето, които подчертават задължението на правителствата за защита на самоличността на детето, включително неговите семейни отношения,

—

като взе предвид Виенската конвенция за консулските отношения от 1963 г., и по-специално член 37, буква б) от нея,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 29 май 1993 г. за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (1) (Брюксел IIа),

—

като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето (COM(2011)0060),

—

като взе предвид насоките, разработени в документа за обсъждане за 9-ото издание на Европейския форум за правата на детето,

—

като взе предвид картографирането на системите за закрила на детето, извършено от Агенцията за основните права,

—

като взе предвид многобройните петиции относно практиките на органите за закрила на детето и защитата на правата на децата, упражняването на родителските права върху детето, отвличането на деца и грижите за децата, които комисията по петиции е получила през годините от различните държави — членки на ЕС, както и препоръките, направени в докладите от констативните посещения в Германия (23—24 ноември 2011 г.) (германска служба за младежта Jugendamt), Дания (20—21 юни 2013 г.) (социални служби) и Обединеното кралство (5—6 ноември 2015 г.) (осиновявания без съгласие),

—

като взе предвид ролята и дейността на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител,

—

като взе предвид член 216, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че най-добрият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение при всички решения, свързани с въпроси относно грижите за децата, на всички равнища;

Б.

като има предвид, че ЕС може да приема мерки, свързани със семейното право, които имат трансгранично значение (член 81, параграф 3 от ДФЕС), включително в областта на осиновяването;

В.

като има предвид, че увеличената мобилност в рамките на ЕС води до увеличаване на броя на трансграничните проблеми относно закрилата на детето, свързани с отнемане на родителски права;

Г.

като има предвид, че въпросите, свързани с упражняване на родителски права над детето, имат значително отражение върху живота на всеки човек, както и върху обществото като цяло, и като има предвид, че регламентът Брюксел IIa не е без недостатъци, и следователно предстоящото преразглеждане е добра възможност за засилване на неговите разпоредби;

Д.

като има предвид, че упражняването на основно право, каквото са свободата на движение и на пребиваване, не следва да води до по-голяма заплаха за правото на детето на семеен живот;

Е.

като има предвид, че децата, чиито родители упражняват своето право на свободно движение, имат право да поддържат редовно лични отношения и преки контакти с родителите си, освен ако това противоречи на интереса на детето в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

1.

Припомня, че големият брой получени петиции по дела, свързани с деца, показва, че има сериозни проблеми с прилагането на регламента Брюксел IIa;

2.

Счита, че всички системи за закрила на детето следва да имат функциониращи транснационални и трансгранични механизми, които вземат предвид особеностите на трансграничните конфликти;

3.

Призовава държавите членки да въведат системи за наблюдение и оценка (със съответните социално-икономически статистически данни и статистическа информация с разбивка по гражданство) в национална координационна рамка за трансграничните дела, свързани с деца; препоръчва Комисията да координира предаването на информация между съответните органи на държавите членки;

4.

Призовава Съвета да докладва за конкретните дейности, които се изпълняват от държавите членки, с цел да се постигне взаимодействие между 28-те национални системи за закрила на детето;

5.

Призовава за ясно определение на понятието „обичайно местопребиваване“ в преработения регламент Брюксел IIa;

6.

Подчертава задължението на националните органи, посочено в регламента Брюксел IIa, за признаване и изпълнение на решения, постановени в друга държава членка по дела, свързани с деца; призовава държавите членки да увеличат и да подобрят сътрудничеството между съдебните си органи по дела, свързани с деца;

7.

Призовава Комисията и държавите членки да съфинансират и да насърчават създаването на платформа за предоставяне на помощ на граждани на държави, които не са членки на ЕС, при семейни производства, както и на единна европейска телефонна линия за случаи на отвличане или малтретиране на деца, както и консултации относно производствата, свързани с грижи и осиновяване;

8.

Призовава Комисията да предостави ясно и леснодостъпно ръководство с практическа информация за гражданите на ЕС относно институционалните договорености за закрила на детето, особено по отношение на осиновяването или настаняването без съгласие на родителите и относно правата на родителите в различните държави членки;

9.

Призовава държавите членки да предприемат превантивен подход и да гарантират подходящи и добре обезпечени с ресурси политики за избягване на съдебни производства във връзка с грижи, когато е възможно, чрез въвеждане на процедури за ранно предупреждение и механизми за наблюдение и предоставяне на адекватна подкрепа за семействата като основните фактори, полагащи грижи, особено в уязвими общности, в които социалната изолация представлява риск;

10.

Подчертава, че подходящата оценка на индивидуални случаи по въпроси, свързани със семейството, не следва да бъде възпрепятствана от бюджетни съкращения вследствие на мерки за финансови ограничения, особено в случаите, отнасящи се до качеството на социалните услуги;

11.

Призовава Комисията и държавите членки да осигуряват специализирано обучение и образование за социалните работници и всички други специалисти, които се занимават с трансгранични случаи, в които участва дете;

12.

Призовава съответните органи на държава членка, която възнамерява да изпрати социални работници, за да разследват даден случай за осиновяване или настаняване в друга държава членка, да уведомяват органите на тази държава членка, че ще бъде проведено такова разследване;

13.

Приканва държавите членки да определят специализирани състави в семейноправните съдилища или трансграничните органи за медиация, които да разглеждат трансгранични случаи, свързани с деца; подчертава, че подходящото наблюдение на положението след постановяването на съдебно решение е от основно значение, включително при контакт с родителите;

14.

Призовава държавите членки систематично да прилагат разпоредбите на Виенската конвенция от 1963 г. и да гарантират, че посолствата или консулските представителства са информирани от самото начало за всички производства, отнасящи се до грижи за деца, в които участват техни граждани, както и че те разполагат с пълен достъп до съответните документи; предлага на консулските органи да следва да е разрешено да присъстват на всеки етап от производството;

15.

Призовава държавите членки да гарантират права на редовни посещения на родителите, освен в случаите, в които това може да накърни най-добрия интерес на детето, и да позволят на родителите да използват майчиния си език с децата си по време на посещенията;

16.

Препоръчва държавите членки да осигурят на родителите от самото начало и във всеки етап на производствата, свързани с деца, пълна и ясна информация относно производствата и относно възможните последствия; призовава държавите членки да информират родителите за правилата относно правна подкрепа и помощ, например като им предоставят списък на двуезични специализирани адвокати и като им предложат устен превод, за да се избегнат случаи, в които родителите дават своето съгласие, без да разбират напълно последиците от ангажиментите, които са поели; препоръчва също да се предостави адекватна подкрепа на родителите, които имат затруднения с грамотността;

17.

Препоръчва установяване на минимални стандарти за изслушването на дете в национални гражданскоправни производства в съответствие с член 24 от Хартата на основните права;

18.

Препоръчва отделни изслушвания на родителите и децата пред съдия, експерт или социален работник с цел да се избегне децата да се влияят или да станат жертва на конфликти на лоялност;

19.

Препоръчва да бъдат определени прагове за продължителността на всеки етап в трансграничните производства, свързани с грижа за деца, така че членовете на разширеното семейство на детето да разполагат с достатъчно време да се представят и да подадат молба за осиновяване на детето, или родителите да могат да разгледат проблемите и да предложат устойчиви алтернативи, преди да бъде взето окончателното решение относно осиновяване; счита, че преди да бъде определено постоянно решение като осиновяване, трябва да бъде извършена подходяща повторна оценка на положението на биологичното семейство;

20.

Призовава държавите членки да дадат на родителите, страдащи от пристрастяване към алкохол или наркотична зависимост, разумен срок, в който да имат възможност да се възстановят, преди съдът да вземе окончателно решение относно осиновяването на тяхното дете;

21.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на препоръките, получени относно трансгранична медиация от всички съответни заинтересовани страни на национално и европейско равнище;

22.

Посочва, че в рамките на ЕС не съществува механизъм за автоматично признаване на националните разпореждания за осиновяване, издадени в други държави членки; призовава държавите членки и Комисията да регламентират признаването на националното осиновяване, като се вземе предвид най-добрият интерес на детето и при надлежно зачитане на принципа на недискриминация;

23.

Призовава държавите членки да насърчават държавите, които не са страни по Хагската конвенция от 1993 г., да се присъединят към нея, като това ще гарантира, че всички деца се ползват от еднакви стандарти и ще спомогне за избягване на успоредна система с по-малко гаранции; призовава държавите членки да избягват тежката бюрокрация в процеса на признаването на международни осиновявания, които вече са признати в друга държава членка;

24.

Подчертава, че е важно във всеки вид договореност за приемане или осиновяване на децата да бъде предложено настаняването, което им предлага най-добрите възможности да поддържат връзки със своята културна среда и да изучават и използват майчиния си език; призовава органите на държавите членки, които участват в процедури, свързани с грижи за децата, да полагат всички възможни усилия, за да предотвратят разделянето на братя и сестри;

25.

Призовава държавите членки да обърнат специално внимание и да предоставят подкрепа на родители, особено жени, които са станали жертви на домашно насилие като деца или като възрастни, за да не станат те отново жертви, като автоматично се отнемат родителските права върху децата им;

26.

Призовава Комисията да оповести резултатите, постигнати при насърчаването на трансграничното сътрудничество при случаи на отвличане на деца, което е обявено за приоритет в програмата на ЕС за правата на детето;

27.

Призовава Съвета да докладва за постигнатите резултати в създаването на системи за предупреждение при отвличане на деца с трансгранични последици и за сключване на съответните споразумения за сътрудничество при трансгранични случаи на отвличане въз основа на насоките на Комисията;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/6

—

като взе предвид доклада за дейността на Европейската инвестиционна банка за 2014 г.,

—

като взе предвид Финансовия доклад за 2014 г. и Статистическия доклад за 2014 г. на Европейската инвестиционна банка,

—

като взе предвид Доклада относно устойчивото развитие за 2014 г., Доклада относно основаната на три стълба оценка на операциите на ЕИБ в рамките на ЕС за 2014 г. и Доклада относно резултатите извън ЕС на Европейската инвестиционна банка за 2014 г.,

—

като взе предвид годишните доклади на Одитния комитет на ЕИБ за 2014 година,

—

като взе предвид годишния доклад на групата на Европейската инвестиционна банка относно дейностите за борба с измамите за 2014 г.,

—

като взе предвид Оперативния план на групата на ЕИБ за 2014—2016 г. (17 декември 2013 г.), Корпоративния оперативен план на ЕИФ за 2014—2016 г. (декември 2013 г.) и Оперативния план на групата на ЕИБ за 2015—2017 г. (21 април 2015 г.),

—

като взе предвид доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2014 г.,

—

като взе предвид доклада за дейността на Службата на директора по проверка на съответствието на ЕИБ за 2014 г.;

—

като взе предвид член 3 и член 9 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—

като взе предвид членове 15, 126, 174, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Протокол № 5 към него за устава на ЕИБ,

—

като взе предвид процедурния правилник на Европейската инвестиционна банка,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2012 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2013 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (3) и съобщението на Комисията от 27 март 2014 г. относно дългосрочното финансиране на европейската икономика (COM(2014)0168),

—

като взе предвид Решение № 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно външния мандат на ЕИБ за периода 2007 — 2013 г. и Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по операции по финансиране на инвестиционни проекти извън Съюза,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 670/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2012 г. за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007 — 2013 г.) и на Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (отнасящ се до пилотната фаза за инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от октомври 2014 г., в които изрично се упоменава участието на ЕИБ в нов фонд за инвестиции за подобряване на енергийната ефективност и модернизиране на енергийните системи в държавите членки с по-ниски доходи,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г. относно „План за инвестиции в Европа“ (СOM(2014)0903),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 година за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (EС) № 1291/2013 и (EС) № 1316/2013 (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2015 г., озаглавено „Да работим заедно за работни места и растеж: ролята на националните насърчителни банки (ННБ) в подкрепа на Плана за инвестиции за Европа“ (COM(2015)0361),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становищата на комисията по международна търговия, комисията по бюджети, комисията по икономически и парични въпроси и комисията по регионално развитие (A8-0050/2016),

A.

като има предвид, че основната задача на ЕИБ, в качеството ѝ на банка на ЕС, е да подкрепя финансово проекти в интерес на Съюза, които допринасят за балансираното развитие на вътрешния пазар и за социалното, икономическото и териториалното сближаване и по този начин за укрепването на европейската интеграция, допринасяйки за увеличаването на трудовата заетост, и за конкурентоспособността на ЕС;

Б.

като има предвид, че всички финансирани от ЕИБ дейности трябва да бъдат в съответствие с Договорите на ЕС и общите цели и приоритетни области на ЕС, както са определени в стратегията „Европа 2020“ и Механизма за растеж и заетост;

В.

като има предвид, че за да изпълнява своята задача, ЕИБ отпуска заеми и предоставя гаранции, които улесняват финансирането на проекти във всички сектори на икономиката, като същевременно оперира с нестопанска цел;

Г.

като има предвид, че финансовата, икономическата и социалната криза от 2008 г. доведе до появата на сериозен недостиг на инвестиции и до изключително високи равнища на безработица, особено сред младите хора, както и до перспективата за продължителна стагнация в европейската икономика;

Д.

като има предвид, че сега както отделни държави членки, така и ЕС като цяло са изправени пред огромно предизвикателство без прецедент в цялата история на ЕС — да се справят с масовия приток на мигранти от различни краища на света;

Е.

като има предвид, че при сегашните обстоятелства главната роля, която ЕИБ играе за ефективното изпълнение на Инвестиционния план за Европа и за ефикасното опериране на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като основно средство за насърчаване на растежа, за създаване на достойни работни места и за преодоляване на социалните и териториалните разделения в Съюза, се характеризира с качествено нова степен на неотложност;

Ж.

като има предвид, че Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) има решаваща роля що се отнася до отговора на групата на ЕИБ за преодоляване на по-дългосрочните последици от кризата и че той допринася също така за възстановяването на европейската икономика чрез оказване на подкрепа на МСП;

З.

като има предвид, че ЕИБ следва да бъде не само финансова институция, но и банка на знания и добри практики, която предоставя консултантски услуги на държавите членки и стопанските субекти и допринася за постигането на максимална добавена стойност с финансовите средства на ЕС;

И.

като има предвид, че целта на финансирането от страна на ЕИБ на операции извън ЕС е оказването на подкрепа на осъществяването на целите на външната политика на ЕС в съответствие с ценностите на Съюза и въз основа на спазването на устойчиви социални и екологични стандарти;

Й.

като има предвид, че мащабът и сложността на задачите, пред които ЕИБ е изправена сега, изискват подновяване на ангажимента стриктно да се избягва финансирането на проекти, които нарушават основните стандарти на доброто финансово управление, като по този начин подкопават доверието в ЕИБ като публична финансова институция с рейтинг ААА и безупречна репутация;

1.

Приветства годишните доклади на ЕИБ за 2014 г. и представените в тях постижения на ЕИБ и силно насърчава ЕИБ да продължи с усилията си за увеличаване на сегашното ниско равнище на инвестиции в ЕС;

2.

Приветства по-специално факта, че през 2014 г. ЕИБ е финансирала 285 000 малки и средни предприятия, като по този начин е запазила 3,6 милиона работни места, и че е подписала договори за общо 413 проекта в рамките на ЕС на стойност 69 милиарда евро и за 92 нови проекта извън ЕС за общо 7,98 милиарда евро; приветства също така факта, че през същата година ЕИФ е поел задължения за 3,3 милиарда евро чрез дялово участие и предоставяне на гаранции в полза на по-малки предприятия, като по този начин е регистрирал успешното изпълнение на един от най-амбициозните финансово-икономически планове на ЕИБ с общо финансиране от групата на ЕИБ на стойност 80,3 милиарда евро; приветства факта, че обемът на договорените от ЕИБ операции през 2014 г. бележи най-високото си равнище от 2009 г. насам, но отбелязва, че съществува още неизползван потенциал; подкрепя увеличението на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро, договорено през 2012 г. от всички държави членки;

3.

Отбелязва обаче, че през 2014 г. 59,4 % от всички подписани от ЕИБ проекти са били разпределени на петте най-големи икономики на ЕС, докато делът на другите 23 държави членки е бил само 30,3 %; насърчава ЕИБ да следва по-балансирана политика на отпускане на заеми по отношение на държавите членки, предвид големите настоящи и дългосрочни предизвикателства, пред които Съюзът е изправен;

4.

Призовава ЕИБ да предоставя по-голяма техническа помощ на етапа на предварително одобряване на държавите членки, които имат по-нисък процент на успеваемост по отношение на одобряването на проекти, и насърчава ЕИБ да улеснява обмена между държавите членки на най-добри практики, свързани с успешното разработване на проекти;

5.

Призовава ЕИБ да се съсредоточи върху инвестиции в реалната икономика, за да стимулира трудовата заетост и растежа в ЕС;

6.

Посочва драматично високата безработица в много държави членки, особено сред младите хора, и призовава ЕИБ да има това предвид, когато провежда своите политики;

7.

Посочва, че операциите трябва не само да са съобразени с наличните средства, но и да бъдат насочени към генериране на инвестиции, които ускоряват икономическото възстановяване и увеличават продуктивната заетост, и да бъдат придружени от последователна подкрепа за държавите членки за повишаване, когато е необходимо, на капацитета за усвояване, както и от постоянен ангажимент за избягване на риска от териториална разпокъсаност;

8.

Отбелязва, че недостатъчният капацитет за генериране на проекти както в публичния, така и в частния сектор, и ниските равнища на капацитета за вземане на заеми в някои държави членки, съчетани със сегашните пазарни условия, представляват значителни предизвикателства за програмата на ЕИБ за кредитиране; поради това призовава настоятелно ЕИБ да увеличи съществено техническата си подкрепа и финансови консултации във всички ключови области на дейност, които да бъдат лесно достъпни и да включват всички държави членки, за да се постигне много по-високо равнище на капацитет за генериране на растеж;

9.

Приветства използването от ЕИБ на рамката за оценка по три стълба и рамката за измерване на резултатите (РИР) за предварителната оценка на очакваните резултати от инвестиционните проекти както в ЕС, така и извън него;

10.

Приканва ЕИБ, когато оценява и определя рейтинга на проекти, да дава решителен приоритет на дългосрочния ефект на инвестициите, като разглежда не само финансовите показатели, но и преди всичко приноса им за устойчиво развитие и по-добро качество на живот чрез по-нататъшни подобрения в областта на заетостта, социалните стандарти и околната среда;

11.

Подчертава, че одобряването на финансиране на проекти следва да се основава на адекватен финансов анализ и анализ на риска и на финансовата осъществимост, както и на доброто управление на бюджета; счита, че проектите, одобрени за финансиране от ЕИБ, следва да предлагат ясна добавена стойност за европейската икономика;

12.

Изразява съжаление, че в доклада с оценка по три стълба няма информация, основана на този метод на оценяване или на други съответни инструменти, относно действителните резултати, постигнати от проведените в рамките на ЕС операции през 2014 г. (за разлика от резултатите, постигнати извън ЕС), въпреки факта, че конкретната цел на основаната на три стълба оценка е подобряването на способността на ЕИБ да наблюдава изпълнението, като отчита въздействието по време на целия цикъл на проекта; очаква текущата хармонизация между основаната на три стълба оценка и рамката за измерване на резултатите да доведе до разработването на нова хармонизирана рамка, която да позволява по-добра последваща оценка и по-добро отчитане на резултатите от проектите, както в ЕС, така и извън него, която да е в пълно съответствие с набора от показатели за отчитане на операциите в рамките на ЕФСИ, и която да бъде въведена в началото на 2016 г. и да се използва за докладите на ЕИБ за 2015 г.; призовава да бъдат редовно публикувани оценките на отделните проекти;

13.

Взема под внимание оперативния план на ЕИБ за периода 2015—2017 г.; приветства факта, че в плана се признава, че има разлика в скоростта на възстановяване между държавите членки и че той определя икономическото и социалното сближаване като хоризонтална цел на политиката;

14.

Отчита факта, че ЕИБ е преструктурирала класификацията на основните си цели за обществената политика за групата на ЕИБ за 2015—2017 г. (иновации и човешки капитал, МСП и дружества със средна пазарна капитализация и околна среда) по начин, различен от този, използван при формулирането на целите на обществената политика за 2014—2016 г. (увеличаване на растежа и потенциала за заетост, екологична устойчивост, икономическо и социално сближаване и конвергенция и действия в областта на климата); отбелязва, че целите на обществената политика са приведени в съответствие с променящите се икономически условия, и в тази връзка призовава ЕИБ да гарантира поставянето на още по-силен акцент върху двете хоризонтални цели — икономическо и социално сближаване в ЕС и действия в областта на климата — и да увеличи предвидения процент подписи, допринасящи за тях;

15.

Счита обаче, че представянето на дейностите на ЕИБ в доклада за дейността за 2014 г. не съответства напълно на целите на обществената политика за 2014 г.; изразява съжаление освен това за липсата на информация относно резултатите, постигнати посредством различните финансови инструменти и инициативи на ЕИБ, реализирани през 2014 г.; препоръчва, когато предоставя информация относно своите дейности, ЕИБ да не се фокусира върху размера на направените инвестиции, а по-скоро върху ефекта от тях;

16.

Очаква ЕИБ да участва в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“, като представи информация относно своите дейности и техния принос за постигането на целите на стратегията;

17.

Приканва ЕИБ да разгледа възможността за съставяне за 2015 г. на по-всеобхватен и аналитичен доклад за своята дейност през годината, който адекватно да обобщава информацията от тематичните доклади и да отговаря по-пълно на изискванията на член 9 от Устава на ЕИБ;

18.

Приветства новата информация, предоставена в работния документ относно финансовите инструменти, придружаващ проектобюджета; изразява съжаление обаче за липсата на общ преглед на годишните поети задължения и плащания към ЕИБ и очаква повече подробности;

19.

Подчертава, че инвестициите, структурните реформи и добрите бюджетни политики трябва да бъдат част от една цялостна стратегия;

20.

Приветства изпълнението през 2014 г. на инициативата на ЕИБ „Умения и работни места — инвестиции за младите хора“ и насърчава ЕИБ да продължи да инвестира в образованието, придобиването на умения и работните места за младите хора; призовава ЕИБ да докладва подробно относно резултатите, постигнати посредством инициативата за инвестиции за младите хора, включително чрез използването на показател като устойчива заетост вследствие на конкретни операции;

21.

Приветства лансирането през 2014 г. на нова гама продукти в рамките на „InnovFin — Финансиране от ЕС за новатори“, които са достъпни за новатори от всякакъв мащаб, както и стартирането на консултантската услуга InnovFin за големи проекти в областта на научноизследователската и развойната дейност; също така отбелязва стартирането през 2014 г. на нов мандат на групата на ЕИБ за увеличаване на риска;

22.

Отбелязва, че през 2014 г. ЕИБ е подписала общо 225 операции в рамките на ЕС за насърчаване на иновации и умения (62 операции в областта на иновациите и научноизследователската и развойната дейност за 9,6 милиарда евро и 25 операции в областта на образованието и уменията за 4,4 милиарда евро) и за МСП и дружества със средна пазарна капитализация (138 операции за 22,2 милиарда евро);

23.

Отбелязва увеличаването на капитала на ЕИФ с 1,5 милиарда евро през 2014 г. и рекордните му инвестиции в предоставянето на рисково финансиране за МСП в размер на 3,3 милиарда евро, което доведе до мобилизирането на 14 милиарда евро капитал; призовава в годишния доклад на ЕИБ да бъде включен всеобхватен и прозрачен обзор на операциите на ЕИФ;

24.

Отбелязва, че групата на ЕИБ насочва финансирането за МСП и дружествата със средна пазарна капитализация чрез различни финансови посредници, с което цели да подобри условията и да увеличи достъпа до финансиране; съответно призовава ЕИБ да работи в много по-тясно сътрудничество с финансовите си посредници в държавите членки и да ги призове настоятелно да разпространяват съответната информация до потенциалните бенефициенти, за да се създаде благоприятна за предприемачите среда, която позволява по-лесен достъп за МСП до финансиране;

25.

Отбелязва, че в много части на Европа за МСП е изключително трудно да получат достъп до необходимо финансиране; в този контекст приветства по-голямото значение, което ЕИБ отдава на подкрепата на МСП; подчертава важната роля на ЕИБ за улесняването на партньорствата и укрепването на инструментите в подкрепа на дейността на микропредприятията и малките и средните предприятия, както и на новаторските стартиращи предприятия; призовава освен това ЕИБ към по-тясно сътрудничество с регионални публични институции с цел оптимизиране на възможностите за финансиране на МСП;

26.

Приветства програмите на ЕИБ за улесняване на търговията, по-специално механизма за търговско финансиране на МСП, който предлага гаранции за чуждестранни банки, които предоставят търговско финансиране за МСП и по този начин допринася за възстановяване на търговските потоци и облекчаване на недостига на парични обезпечения, както и други нови проекти за финансиране на търговията, насочени към държави, които са силно засегнати от икономическата криза, и специализирани финансови решения, като например Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“, предназначен за финансово приобщаване;

27.

Приканва ЕИБ да разработи ефективна комуникационна политика, насочена към потенциални частни бенефициенти, като неразделна част от консултантската си функция; насърчава ЕИБ да укрепи и разшири мрежата си от офиси в рамките на ЕС;

28.

Изразява съжаление за липсата на информация в доклада за дейността за 2014 г. относно прилагането на споразумението от юли 2014 г. между Комисията и ЕИФ в рамките на Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME);

29.

Отбелязва, че от общо 84 проекта в областта на околната среда, подписани през 2014 г. в рамките на ЕС на обща стойност 12,6 милиарда евро, проектите в областта на устойчивия транспорт възлизат на 5,1 милиарда евро, проектите в областта на възобновяемите източници на енергия и енергийната ефективност — на 3,7 милиарда евро, а проектите в областта на опазването на околната среда — на 3,8 милиарда евро; отбелязва освен това, че подписаните операции за хоризонталната цел за действия в областта на климата възлизат на 16,8 милиарда евро, или 24 % от общото финансиране от ЕИБ в рамките на ЕС;

30.

Отбелязва, че през 2014 г. подкрепата на ЕИБ за развитието на капацитета за енергия от възобновяеми източници в по-голямата си част е била съсредоточена в петте най-големи икономики на ЕС, като само 42 милиона евро от общо 4,5 милиарда евро за проекти в областта на енергията от възобновяеми източници в ЕС–28 са били изразходени в 13-те нови държави членки; добавя, че подобно съсредоточаване се наблюдава в сектора на енергийната ефективност, където от 2 милиарда евро едва 148 милиона евро са били разпределени за 13-те нови държави членки; насърчава прогресивното увеличаване на дела от бъдещите инвестиции за развитие на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници и за сектора на енергийната ефективност в новите държави членки до достигане на 30 % от всички инвестиции в тези области до 2020 г.; призовава за полагането на по-големи усилия при предоставянето на по-нататъшна техническа помощ на националните и регионалните органи, за да се подобри техният капацитет за подготовка на осъществими проекти, което ще създаде възможност за повече инвестиции в енергийния сектор;

31.

Приветства лансирането през 2014 г. на нови новаторски инструменти за подкрепа на действията в областта на климата, като например Инструмента за частно финансиране за енергийна ефективност и Инструмента за финансиране на природен капитал, и очаква ЕИБ да докладва относно тяхното прилагане в бъдещите си доклади за дейността;

32.

Насърчава ангажимента на ЕИБ да подкрепя инициативи, които помагат на ЕС да остане начело и да изпълни собствените си дългогодишни амбиции за пазара на въглеродни емисии в контекста на рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г., Стратегията за ниска въглеродна интензивност до 2050 г. и преговорите в рамките на ООН по въпросите на климата с цел изготвяне на ново глобално споразумение; призовава за преразглеждане на дела на инвестициите на ЕИБ за действия във връзка с климата, тъй като делът от 25 % вече е достигнат;

33.

Отбелязва стремежа към развитие на пазара на „зелени“ облигации и водещата роля на ЕИБ и нейните „зелени“ облигации и облигационни емисии за повишаване на информираността относно климата, които свидетелстват за инвеститорски интерес към финансови продукти за устойчив, нисковъглероден и устойчив на изменението на климата растеж; призовава ЕИБ да преразгледа своите норми за емисиите през 2016 г. в светлината на Стратегията на ЕС за постигане на ниска въглеродна интензивност до 2050 г.;

34.

Приветства публикуването през септември 2015 г. на Стратегията на ЕИБ по отношение на климата — мобилизиране на финансиране за прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика, както и на Обобщаващия доклад за оценка на операциите на ЕИБ по финансиране на действия в областта на климата (смекчаване) в ЕС за периода 2010—2014 г.; призовава за прилагане на подхода „SMART“ (за конкретни, измерими, достижими, реалистични и навременни цели) в конкретните планове за действие по стратегията на ЕИБ по отношение на климата до 2017 г.;

35.

Отбелязва, че 19,9 милиарда евро, или 29 % от общия размер на финансирането от ЕИБ в рамките на ЕС през 2014 г., са били за операции в подкрепа на сближаването; изразява съжаление въпреки това, че липсва информация за броя на проектите, подкрепени от групата на ЕИБ в съответните сектори, или за финансовите инструменти или приложените инициативи, свързани с тази хоризонтална цел на политиката;

36.

Подчертава решаващата роля на политиката на сближаване за намаляването на дисбалансите между европейските региони и за насърчаването на европейската интеграция и в този контекст изтъква ключовото значение на основаващия се на резултатите подход; настоятелно призовава ЕИБ да включи в бъдещите си годишни доклади подробна информация относно приноса и постигнатите резултати по отношение на изпълнението на целите на политиката на сближаване чрез дейностите на ЕИБ;

37.

Приветства разширената роля, която групата на ЕИБ ще играе в осъществяването на политиката на сближаване за програмния период 2014—2020 г.; счита, че това е стъпка в правилната посока, насочена към подобряване на полезните взаимодействия между ЕИБ и европейските структурни и инвестиционни фондове; призовава за подобряването на дейността ѝ в съответствие с Протокол (№ 28) от ДФЕС за икономическото, социално и териториално сближаване; счита, че е налице необходимост от засилване на сътрудничеството между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи, за да се гарантира, че финансовите инструменти се използват ефективно за насърчаване на териториалното развитие и сближаване; приветства партньорството между Комисията и ЕИБ в създаването на консултативната платформа fi-compass; категорично счита, че е налице необходимост от опростяване на правилата за подкрепата, предоставена от европейските структурни и инвестиционни фондове за финансовите инструменти в рамките на ЕИБ;

38.

Приветства по-специално дейността на ЕИБ за финансиране в подкрепа на инфраструктурни и транспортни проекти в регионите на Европа; подчертава, че финансовата подкрепа от този вид значително увеличава потенциала за развитие на търговията, като насърчава растежа и конкурентоспособността, по-специално в онези райони, които се характеризират с неблагоприятни природни географски условия;

39.

Отбелязва, че през 2014 г. ЕИБ подписа в рамките на ЕС 104 проекта за развитие на социалната и икономическата инфраструктура на обща стойност 20,2 милиарда евро, като стратегическите транспортни проекти (включително TEN-T) възлизаха на 8,2 милиарда евро, проектите за конкурентоспособна и сигурна енергетика — на 7,5 милиарда евро, а проектите за обновяване на градските райони (включително проектите в областта на здравеопазването) — на 4,5 милиарда евро;

40.

Подчертава, че инвестициите в устойчиви инфраструктурни проекти са от ключово значение за подобряването на конкурентоспособността и възстановяването на растежа и работните места в Европа; поради това призовава за насочване на финансирането от ЕИБ към районите, които са засегнати в най-голяма степен от висока безработица, както и за повече проекти за социална инфраструктура; подчертава, че финансирането от ЕИБ следва да се съсредоточава предимно в онези държави, които изостават по отношение на качеството и развитието на инфраструктурата, като се има предвид обаче принципът за добро финансово управление и осъществимост на проектите;

41.

Отбелязва със загриженост тенденцията да се финансира инфраструктура, като например магистрали, които насърчават потреблението на изкопаеми горива и следователно противоречат на дългосрочните цели на ЕС за преминаване към икономика без въглеродни емисии; призовава ЕИБ да включи задължителна предварителна оценка на добавената екологична, икономическа и социална стойност в процеса на подбор на проекти за финансиране както в рамките на ЕС, така и извън него, а също така всички предварителни и последващи оценки да се извършват с активното участие на заинтересованите страни, местните, регионалните и националните органи и представителите на гражданското общество; призовава също така резултатите от тези оценки, както и използваните показатели, да се оповестяват публично и да бъдат напълно достъпни;

42.

Подчертава, че финансирането на големи проекти често улеснява проникването на дружества, свързани с организираната престъпност; критикува факта, че ЕИБ е финансирала обходния магистрален участък „Пасанте ди Местре“, по отношение на който е в ход разследване за данъчна измама; отбелязва със загриженост, че ЕИБ не е отговорила на отправените в тази връзка искания, съдържащи се в доклада относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз — борба с измамите; отново призовава ЕИБ да преустанови всякакъв вид финансиране за проекта;

43.

Подчертава значението на регионалното развитие и призовава ЕИБ да засили диалога и сътрудничеството с регионалните и местните органи, банките и агенциите; счита, че в тази рамка трансграничното сътрудничество също трябва да бъде подкрепяно;

44.

Призовава ЕИБ да увеличи подкрепата си за проекти, обхванати от макрорегионалните стратегии на ЕС; подчертава, че е важно да се продължи подкрепата за устойчивите иновативни икономически сектори, както и за традиционните сектори в ЕС; подчертава необходимостта от взаимно свързване на Европа посредством интермодалния транспорт, както и посредством инвестиции, насочени към конкретни територии; призовава освен това за създаването на финансови и инвестиционни платформи, за да се позволи обединяването на финансови средства от различни източници и мобилизирането на необходимите за тези макрорегионални проекти инвестиции;

45.

Приветства новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); подчертава необходимостта ЕФСИ да функционира по ефективен, напълно прозрачен и справедлив начин в съответствие с критериите, определени в неговия мандат и регламент, и препоръчва тясно сътрудничество и контрол на операциите на ЕФСИ от страна на Европейския парламент и на Европейската сметна палата; подчертава, че неговите ресурси следва да демонстрират истинска допълняемост в сравнение с обичайните операции, финансирани от ЕИБ; припомня, че ЕФСИ трябва също така да допринесе за сближаването, и призовава ЕИБ да гарантира съгласуваност и взаимна допълняемост с инвестициите от европейските структурни и инвестиционни фондове и други публични средства; призовава ЕИБ да изпълнява и развива по-нататък ЕФСИ в тясно сътрудничество със съзаконодателите, включително чрез своевременното и задължително сключване на предстоящото споразумение между Европейския парламент и ЕИБ;

46.

Очаква, че целите за ЕФСИ ще бъдат в съответствие с целите на обществената политика на ЕИБ и че равнищата на инвестициите на ЕИБ за 2016 г. ще бъдат адаптирани, за да отразяват и операциите на ЕФСИ;

47.

Подчертава, че ЕФСИ следва да носи ползи за всички държави членки без предварително секторно и регионално разпределение, както и да бъде съобразен с текущите регионални или местни инвестиционни инициативи; подчертава, че от финансирането от ЕФСИ следва да се възползват и проектите с малък мащаб;

48.

Признава предизвикателствата, свързани със създаването и бързото привеждане в действие на поредица от стратегически проекти на ЕФСИ; приветства създаването от страна на ЕИБ на Европейския консултантски център по въпросите на инвестициите, който има за цел да предоставя техническа помощ и експертни знания на потенциални инициатори; очаква механизмът за техническа помощ да работи ефективно на местно и регионално равнище;

49.

Препоръчва държавите членки да определят национални насърчителни банки и по-тясно сътрудничество между ЕИБ и националните насърчителни банки, финансовите институции и инвестиционните платформи с цел обединяване и споделяне на експертни знания и ноу-хау, както и с цел по-добро съгласуване на действията на ЕИБ с политическите приоритети на държавите членки; припомня необходимостта от пълна прозрачност и отдаване на приоритет на насочеността към постигане на резултати по отношение на участието на националните насърчителни банки и институциите в проекти по линия на ЕФСИ;

50.

Призовава ЕИБ да гарантира, че ЕФСИ няма да се използва косвено като средство за увеличаване на капитала на ЕИБ; следователно призовава ЕИБ да прави редовен преглед на участието си в ЕФСИ и да доказва, че са изпълнени условията за допълняемост по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2015/1017 и по-специално, че не се стига до отстраняване на частните източници на финансиране;

51.

Изразява загриженост във връзка с това, че много проекти, избрани по време на подготвителната фаза, биха намерили достъп до финансиране при нормални условия и не отговарят на изискването за допълняемост; припомня, че целта на гаранцията от ЕФСИ е да се даде възможност на ЕИБ да поема повече рискове, като същевременно запази рейтинга си „ААА“; подчертава, че ще бъде изключително бдителен при мониторинга на спазването на този критерий;

52.

Очаква групата на ЕИБ да бъде особено внимателна по отношение на спазването на член 140, параграф 6 от Финансовия регламент, съгласно който финансовите инструменти „не пораждат неправомерни предимства, по-специално под формата на неправомерни дивиденти или печалби за трети лица“, имайки предвид страховете, че ЕФСИ може да допринесе по някакъв начин за „социализирането на рисковете и приватизирането на печалбите“ в светлината на опита с финансирането на проекти като проекта „Кастор“ в Испания или проекта „Пасанте ди Местре“ в Италия;

53.

Счита, че инициативата за облигации за проекти следва да бъде подложена на сериозна оценка по отношение на нейните финансови, социални и екологични последици; настоятелно призовава Комисията да установи приобщаващ и открит процес на консултации на равнище ЕС с активното участие на представители на Европейския парламент относно бъдещето на облигациите за проекти за периода 2016—2020 г. преди текущата пилотна фаза на инициативата за облигации за проекти да бъде напълно разгърната;

54.

Приветства подновения мандат на ЕИБ за външно кредитиране за периода 2014 — 2020 г., който предоставя гаранция от ЕС за външните операции на ЕИБ до 30 милиарда евро, както и основните му цели, а именно развитие на местния частен сектор, развитие на социалната и икономическата инфраструктура и приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него;

55.

Призовава ЕИБ да обърне внимание на трети държави и на региони извън Европа, които са засегнати от конфликти и крайна бедност, като нейна основна цел трябва да бъде да се намали разликата в развитието между ЕС и тези региони, както и да се допринесе за програмите за подпомагане на МСП в държавите търговски партньори, включително посредством достатъчно финансиране за механизма за МСП по линия на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (ЗВЗСТ), като се поставя специален акцент върху страните от Южното Средиземноморие и съседните източноевропейски страни; призовава ЕИБ да работи заедно с Африканската банка за развитие (АБР) с цел финансиране на дългосрочни инвестиции в полза на икономическото развитие; приветства факта, че безвъзмездните средства от ЕС все повече се смесват със заеми от ЕИБ, за да бъдат постигнати по-добри резултати от проектите в държавите — партньори на ЕС;

56.

Настоятелно призовава ЕИБ да продължи активно да насърчава устойчивия растеж както в развитите, така и в развиващите се страни, за да оказва подкрепа на устойчивото развитие в целия свят; подчертава, че ЕИБ, като финансовата ръка на Съюза, трябва да изиграе своята роля при изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие; призовава да бъде отделено специално внимание на програмата за развитие за периода след 2015 г. в рамките на междинния преглед на мандата за външно кредитиране на ЕИБ през 2016 г.;

57.

Припомня, че Европейската инвестиционна банка е най-големият източник на външно финансиране в Турция и че след започването на преговорите за присъединяване през 2004 г. ЕИБ увеличи операциите си по отпускане на заеми на Турция, като през последното десетилетие е отпуснала заеми за около 23 милиарда евро; изразява съжаление, че въпреки продължаващата икономическа криза в ЕС, понастоящем Турция е сред първите държави бенефициенти на ЕИБ извън ЕС с 3,5 % от всички заеми, отпуснати от ЕИБ (2015 г.) призовава за по-тясно обвързване на финансирането с условия, свързани с зачитането на правата на човека и свободата на изразяване;

58.

Насърчава ЕИБ да разработи и приложи необходимия цялостен подход в отговор на сериозните предизвикателства, породени от потока от мигранти към Европа, в т.ч. засилени операции в държавите на произход на тези потоци, както и в държавите, които граничат пряко с държавите на произход;

59.

Призовава ЕИБ в тази връзка да съсредоточи дейностите си в подкрепа на потребностите от инвестиции в градска, здравна, образователна и социална инфраструктура, в стимулиране на икономически дейности, които разкриват нови работни места, както и в насърчаване на трансгранично сътрудничество между държавите членки и трети държави;

60.

Посочва, че ЕИБ е важен фактор за утвърждаването на приоритетите и целите на външната политика на ЕС; препоръчва засилена координация и сътрудничество между ЕИБ и службите и инструментите на външната политика на ЕС; призовава за продължаването и подобряването на систематичната предварителна и последваща оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие на подкрепените от ЕИБ проекти спрямо целите на ЕСВД и общите принципи, ръководещи външната дейност на Съюза, както е посочено в член 21 от ДЕС и в Стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека; призовава, по отношение на инвестициите извън ЕС, да се изготви задълбочен доклад относно евентуалните загуби и относно това по какъв начин и в какви случаи е бил използван гаранционният инструмент; приветства факта, че ЕИБ проведе поредица от семинари, посветени на бизнеса и правата на човека;

61.

Призовава ЕИБ да представи на Парламента и на обществеността подробна информация относно финансирането от ЕИБ и резултатите от дейността на бизнес омбудсмана в Украйна;

62.

Приветства решението, намерено заедно със Световната банка, което дава възможност на ЕИБ да допринесе за улесняване на закупуването на газ от Украйна;

63.

Изразява намерението си внимателно да контролира изпълнението на външния мандат на ЕИБ преди средносрочния преглед, като същевременно има предвид евентуалното активиране на допълнителни 3 милиарда евро; потвърждава ангажимента си внимателно да разгледа първите „доклади за завършване на проекти“, които ще бъдат публикувани в рамките на мандата за външно кредитиране за периода 2014—2020 г.; оправя искане към Европейската сметна палата да изготви специален доклад относно резултатите от дейностите на ЕИБ по външно кредитиране и съответствието им с политиките на ЕС;

64.

Приветства високото качество на активите на ЕИБ, при което обезценените заеми в общия кредитен портфейл клонят към нулата (0,2 %), както и разумното управление на ликвидността от нейна страна; счита, че е изключително важно ЕИБ да съхрани своя кредитен рейтинг „ААА“, за да запази достъпа си до международните капиталови пазари при най-добри условия за финансиране;

65.

Предлага ЕИБ да засили своя капацитет за секторни анализи и да публикува обобщени статистически данни, както и информация за подпроекти, с цел да се улесни възприемането на целенасочен подход към определени отрасли или видове МСП; подчертава необходимостта от включване в годишните доклади на ЕИБ на по-всеобхватен и подробен анализ на нуждите от инвестиции по сектори в ЕС, за да могат да се определят областите, в които инвестициите не са достатъчни за изпълнението на приоритетите на ЕС; счита, че ЕИБ следва да направи оценка на способността на своите инвестиционни инструменти да коригират този недостиг;

66.

Подчертава значението, което ЕИБ отдава на политиката си на нулева толерантност към измамите, корупцията и тайните споразумения и ангажимента си за строги норми на почтеност и етика; в този контекст приветства одобряването от Съвета на ЕИБ на актуализирана политика за борба с измамите и годишния доклад на групата на ЕИБ относно дейностите за борба с измамите за 2014 г.; очаква от ЕИБ да спре следващите траншове по заеми за проекти, които са обект на текущи национални или европейски разследвания за корупция;

67.

Приветства приемането на преработена рамка на групата на ЕИБ за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML—CFT) през юли 2014 г.; насърчава ЕИБ да продължи диалога с гражданското общество във връзка с подобряването на политиката си относно неоказващите съдействие юрисдикции; призовава ЕИБ да въведе нова политика относно отговорното данъчно облагане, като започне с прегледа на своята политика относно неоказващите съдействие юрисдикции през 2016 г.; призовава ЕИБ да постави прякото финансиране и финансирането посредством посредници в зависимост от оповестяването на данни от значение за данъчното облагане по отделни държави по смисъла на разпоредбата на ДКИ IV за кредитните институции, както и оповестяването на информация относно действителните собственици;

68.

Призовава ЕИБ, в контекста на предварителните оценки на предприятия, които са обект на съдебни разследвания, да актуализира политиките си в областта на борбата с изпирането на пари и борбата срещу финансирането на тероризма и организираната престъпност;

69.

Приема за сведение доклада за изпълнението на политиката на ЕИБ за прозрачност през 2014 г.; настоява, че е необходимо да се постигне възможно най-висока степен на прозрачност и институционална отчетност чрез осигуряване на достъп до изчерпателна и достоверна бюджетна информация и достъп до финансови данни относно финансираните от ЕИБ проекти;

70.

Призовава за прилагане на възможно най-голяма прозрачност и публичност по отношение на системата за обществените поръчки и договорите за подизпълнение, както и във всички случаи да се гарантира достъп на Парламента до съответната информация и финансова документация;

71.

Насърчава ЕИБ да следва стриктно изискванията, свързани с публичния регистър на документи за околната среда съгласно Орхуския регламент (Регламент (ЕО) № 1367/2006), и да продължи да представя редовни доклади за своята дейност по кредитиране извън ЕС в съответствие със стандартите на Инициативата за прозрачност на международната помощ;

72.

Отново заявява, че ЕИБ следва да засили дейностите си за дължима грижа, така че да подобри качеството на информацията относно крайните бенефициенти и да предотврати по-ефективно сделките с финансови посредници, които имат отрицателни резултати по отношение на прозрачността, измамите, корупцията, организираната престъпност, изпирането на пари и вредните социални и екологични последици или са регистрирани в офшорни финансови центрове или данъчни убежища, които използват практики за агресивно избягване на данъци; призовава ЕИБ да не използва инициативата за облигации за проекти за финансиране на дейности, засегнати от проникване на организираната престъпност; отново подчертава необходимостта ЕИБ да създаде, съвместно с Комисията, публичен списък със строги критерии за подбор на финансовите посредници;

73.

Призовава ЕИБ да разработи по-строги правила относно конфликтите на интереси и ясни, строги и прозрачни критерии за публично-частните партньорства, които получават финансиране, за да се гарантира, че не само инвестиционната част на проектите, но и рисковете, свързани с инвестициите, са справедливо споделени между публичните и частните партньори с цел защита на обществения интерес; призовава ЕИБ да укрепи базата от ноу-хау за участието на правителства, региони, градове и общини в структури на публично-частни партньорства, включително като им предостави насоки;

74.

Призовава ЕИБ да гарантира, че от дружествата, които участват в проекти, съфинансирани от ЕИБ, се изисква да спазват принципа за равно заплащане и за прозрачност на заплащането, както и принципа за равенство между половете, както е определено в Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите; посочва освен това, че при вземането на решение кои проекти да бъдат финансирани, ЕИБ следва да взема предвид мерките за корпоративна социална отговорност, предприети от дружествата — кандидати;

75.

Счита, че би било полезно да се предоставя редовно актуална информация относно направените от ЕИБ разходи и такси за управление, както и относно въздействието на финансираните проекти върху заетостта и добавената икономическа стойност;

76.

Препоръчва публикуването на уебсайта на ЕИБ на неповерителни документи, като например корпоративните оперативни планове за предходни години, междуинституционалните споразумения и меморандуми, и други приложими споразумения, както и редовното оповестяване на протоколите от заседанията на управителните органи на ЕИБ, като се започне от януари 2016 г.; счита, че по-добрият публичен достъп до документи е ключов елемент за прозрачността, отчетността и почтеността на институцията;

77.

Приветства стартирания през септември 2015 г. процес на преразглеждане на политиката на ЕИБ за механизма за подаване на жалби и обществената консултация, открита за съответните заинтересовани страни; очаква, че текущото преразглеждане на механизма за подаване на жалби ще подобри и ще засили неговата независимост и ефективност и ще допринесе също за по-голямата ефективност и ефикасност на службата за разглеждане на жалби; призовава Управителния комитет на ЕИБ да вземе под внимание препоръките на тази служба и да предприеме действия във връзка със становищата на Европейския омбудсман; призовава за постоянен обмен на информация между службата за разглеждане на жалби на ЕИБ и Съвета на директорите на банката; счита, че е необходимо да се актуализира меморандумът за разбирателство между ЕИБ и Европейския омбудсман, за да може омбудсманът да упражнява по-активно външен контрол над ЕИБ и за да се подобрят процедурите за мониторинг и да се повиши в още по-голяма степен отчетността на ЕИБ;

78.

Приветства годишните доклади за финансовата 2014 година на Одитния комитет на ЕИБ и настоятелно призовава отговорните органи на ЕИБ да гарантират пълно съответствие с най-добрите пруденциални банкови практики в областите, в които не е постигнато пълно съответствие през 2014 г.; взема под внимание намерението на ръководството на ЕИБ да реорганизира контролните функции на банката; подкрепя искането на Одитния комитет за съответен план за изпълнение, както и намерението му да следи внимателно бъдещото развитие; потвърждава факта, че Одитният комитет е предупредил ръководството и службите на ЕИБ, че ЕИБ следва да поддържа капацитета си, без същевременно да отслабва настоящата рамка за вътрешен контрол;

79.

Счита, че в годишния доклад на ЕИБ следва да бъде отделено по-голямо внимание на резултатите от приключените проекти; в този контекст призовава ЕИБ съвместно с партньорите по проекти да подготвят набор от резултати за всеки приключен проект, чрез който да се оценява ефективността на финансирането от ЕИБ;

80.

Отбелязва, че на 27 октомври 2015 г. изтича срокът на действие на тристранното споразумение, посочено в член 287, параграф 3 от ДФЕС, което урежда сътрудничеството между ЕИБ, Комисията и Сметната палата по отношение на методите за контрол, упражняван от Сметната палата върху дейността на ЕИБ при управлението на средствата на Съюза и държавите членки; призовава трите институции да си сътрудничат в процеса на подновяване и актуализиране на това споразумение и да гарантират, че подновеното споразумение обхваща вече съществуващите и всички нови инструменти или инициативи на ЕИБ, които използват публични средства от ЕС или Европейския фонд за развитие; в този контекст призовава да се предоставят по-големи правомощия на Европейската сметна палата, за да извършва оценка и да докладва по-подробно за практиките за кредитиране, инструментите и инициативите на ЕИБ, когато те са пряко свързани с използването на средства от бюджета на ЕС;

81.

Счита, че поради нарастващата сложност и обем на дейностите на ЕИБ, в съчетание с продължаващата несигурност на финансовите пазари, е още по-необходимо да се намерят решения за въвеждане на ефективен пруденциален банков надзор на ЕИБ; поради това изразява съжаление, че представените по-рано предложения на Парламента за въвеждане на регулаторен външен пруденциален надзор не са били взети под внимание нито от Комисията, нито от ЕИБ;

82.

Насърчава полаганите от участващите страни усилия за съставяне на Междуинституционално споразумение между Европейския парламент и ЕИБ, което предвижда засилено сътрудничество между двете институции; призовава за редовен структуриран диалог между председателя на ЕИБ и Европейския парламент с цел гарантиране на засилен парламентарен контрол върху дейностите на ЕИБ; освен това призовава ЕИБ, като част от това междуинституционално споразумение, да се съгласи да подпише споразумение с Парламента, позволяващо на членовете на Европейския парламент да задават пряко въпроси на нейния председател с установен срок за отговор, както това вече се прави с председателя на ЕЦБ;

83.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/17

—

като взе предвид Женевските конвенции и други правни инструменти в областта на международното хуманитарно право (МХП),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и други инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10—11 декември 2015 г. относно подготвителния процес за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси,

—

като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно съгласуваността на политиките за развитие,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право,

—

като взе предвид Актуализираните насоки на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право (1),

—

като взе предвид принципите на партньорство (одобрени от Глобалната хуманитарна платформа) от 12 юли 2007 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“ и публикуван на 2 февруари 2016 г.,

—

като взе предвид резолюция 1998, приета на 12 юли 2011 г., и резолюция 2143, приета на 7 март 2014 г. от Съвета за сигурност на ООН, относно закрилата на децата, засегнати от въоръжени конфликти,

—

като взе предвид резолюция 64/290 на Общото събрание на ООН от 9 юли 2010 г. относно правото на образование в извънредни ситуации,

—

като взе предвид своите резолюции от 25 февруари 2016 г. относно хуманитарното положение в Йемен (2), от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозните малцинства от страна на т. нар. „ИДИЛ/Даиш“ (3), от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи (4), от 27 февруари 2014 г. относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати (5) и от 16 декември 2015 г. относно подготовката за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси: предизвикателства и възможности за предоставянето на хуманитарна помощ (6),

—

като взе предвид резолюция 1502 (2003) на Съвета за сигурност на ООН относно насилието срещу хуманитарни работници и резолюция 2175 (2014) относно защита на цивилното население при въоръжени конфликти,

—

като взе предвид Декларацията за сигурност на училищата от май 2015 г., открита за одобрение на Конференцията от Осло за сигурността на училищата, свикана от Министерството на външните работи на Норвегия през май 2015 г., и свързаните с нея Насоки за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт,

—

като взе предвид насоките относно атаките срещу училища и болници с указания за подпомагане на всички онези, които участват в мониторинга, докладването и застъпничеството, издадени на 21 май 2014 г. от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти;

—

като взе предвид резолюцията, приета от 32-рата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец на 10 декември 2015 г., за засилено спазване на международното хуманитарно право,

—

като взе предвид доклада на Международния комитет на Червения кръст относно проекта „Здравеопазване в опасност“ и неговия доклад относно насилието срещу заведенията за здравно обслужване и техния персонал,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че международната общност стана свидетел на ужасяваща тенденция за нападения над болници и училища при въоръжени конфликти в различни части на света, като например последните нападения над здравни центрове на „Лекари без граници“ (MSF) в Кундуз (Афганистан) на 3 октомври 2015 г., в Раза (Йемен) на 10 януари 2016 г. и в редица сирийски градове в хода на продължаващия конфликт; като има предвид, че се наблюдава безпрецедентно увеличение на броя на отказите за осигуряване на хуманитарна помощ и хуманитарен достъп, екзекуциите на цивилни граждани и хуманитарен персонал, задържането в изключително тежки условия, както и използването на цивилни граждани като заложници и поробването им; като има предвид, че нарастващите потребности и предизвикателства, липсата на устойчиви ангажименти и все по-големите разходи за хуманитарна помощ допринесоха за това настоящата хуманитарна система да достигне своя предел, и като има предвид, че това принуди редица организации временно да преустановят хранителните помощи, подслоняването и други животоспасяващи хуманитарни операции;

Б.

като има предвид, че първата Световна среща на върха по хуманитарните въпроси ще се проведе в Истанбул на 23—24 май 2016 г.; като има предвид, че в своя доклад на вниманието на Световната хуманитарна среща на високо равнище, озаглавен „Едно човечество, споделена отговорност“, генералният секретар на ООН обръща внимание на „наглото и брутално уронване на спазването на международните права на човека и хуманитарно право“ в ситуации на въоръжени конфликти, което заплашва да доведе до връщане към епоха на неограничена война; като има предвид, че в доклада се отбелязва, че липсата на липсата на изискване за зачитането на тези норми и за тяхното насърчаване, както и за подкрепа за действащите механизми за прилагане, наблюдение и отчитане, допринася за това уронване;

В.

като има предвид, че международното хуманитарно право (МХП), също познато като правото на въоръжените конфликти, е предназначено за смекчаване на последиците от въоръжените конфликти чрез закрила на неучастващите в тях и регулиране на средствата и методите за водене на война;

Г.

като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН има ясна задача да гарантира спазване на международното право, отнасящо се до защитата на всички хуманитарни работници;

Д.

като има предвид, че е необходимо подсилване на защитата за хуманитарните работници, без разлика в мерките за сигурност на международния и на местния персонал;

Е.

като има предвид, че засилващото се участие на недържавни фактори, терористични групи и други формирования във въоръжените конфликти създава предизвикателства за прилагането на международното хуманитарно право; като има предвид, че всички страни в даден конфликт, в т.ч. държавните и недържавните въоръжени участници, трябва да гарантират на хуманитарните работници необходимия достъп за оказване на помощ на уязвимото, засегнато от конфликта цивилно население;

Ж.

като има предвид, че хуманитарните принципи на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост и основните правила на международното хуманитарно право и на правата на човека, залегнали в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях, трябва да бъдат в центъра на всички хуманитарни действия; като има предвид, че закрилата на разселените лица трябва да бъде гарантирана, и като има предвид, че независимостта на помощта трябва да има предимство;

З.

като има предвид, че болниците и медицинските лица са специално защитени по силата на международното хуманитарно право и всяка целенасочена атака срещу цивилни лица и инфраструктура е ясно забранена и считана за тежко нарушение на международното хуманитарно право;

И.

като има предвид, че Римският статут на Международния наказателен съд определя нападенията над хуманитарни работници като военно престъпление; като има предвид, че в него се подчертава, че умишленото насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религия, образование, изкуство, наука или благотворителни цели, както и срещу исторически паметници, е военно престъпление;

Й.

като има предвид, че сградите и активите на ООН, включително училища и здравни центрове, са неприкосновени и защитени съгласно Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации от 1946 г.;

К.

като има предвид, че Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) също е заявил, че задължението да се разследват предполагаеми военни престъпления е правило в обичайното МХП, приложимо към международни и немеждународни въоръжени конфликти;

Л.

като има предвид, че някои въоръжени групировки се противопоставят на светското образование и на образованието на момичета или на лечението на момичета от мъже — медицински персонал, и вследствие на това възпрепятстват достъпа до тези услуги; като има предвид, че общият климат на несигурност в резултат на конфликт също така възпрепятства децата, учителите и медицинския персонал да посещават училище или да търсят медицинска помощ; като има предвид, че жените и децата са изправени пред повишени рискове в резултат от разселването и разпадането на нормалните структури за закрила и подкрепа; като има предвид, че международното хуманитарно право изисква на момичета и жени, изнасилени по време на война, да се предоставят без дискриминация всички необходими медицински грижи; като има предвид, че небезопасните аборти се сочат от Световната здравна организация като една от трите водещи причини за майчината смъртност; като има предвид, че майчиното здравеопазване, консултациите за жените, жертви на изнасилване, и образованието и обхващането в училища на разселените деца са основни предизвикателства в бежанските лагери;

М.

като има предвид, че считано от 14 март 2016 г., 52 държави, включително няколко, но не всички, държави — членки на ЕС, одобриха Декларацията за сигурност на училищата след Конференцията от Осло за сигурността на училищата, проведена през май 2015 г.;

Н.

като има предвид, че при приемането на Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право Съветът по външни работи подчерта значението на ефективното преодоляване на наследството на тежките нарушения чрез подкрепа за подходящи механизми за търсене на отговорност и изтъкна ключовата роля, която може да играе Международният наказателен съд (МНС) в случаите на неспособност или нежелание от страна на въпросната държава/въпросните държави за упражняване на нейните/техните правомощия; като има предвид, че в Насоките на ЕС се поема ангажимент „съответните работни групи на Съвета“ да наблюдават ситуации на възможност за прилагане на МХП и в тези случаи да препоръчват действия за утвърждаване на спазването на МХП (параграф 15, буква а));

О.

като има предвид, че между 2012 и 2015 г. МКЧК организира процес на обширна консултация относно начините за засилване на правната защита на жертвите на въоръжени конфликти и повишаване на ефективността на механизмите за спазване на МХП;

П.

като има предвид, че Актуализираните насоки на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право се позовават на различни средства за действие, с които ЕС разполага в отношенията си с трети държави във връзка с това, включително политически диалог, общи изявления за обществеността, ограничителни мерки, сътрудничество с други международни органи, операции за управление на кризи, индивидуална отговорност, обучение и контрол на износа на оръжие;

Р.

като има предвид, че държавите, участващи в 32-рата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г., в крайна сметка не успяха да се споразумеят за нов механизъм, предлаган от Международния комитет на Червения кръст и швейцарското правителство за засилване на спазването на МХП; като има предвид, че страните участнички се договориха да поставят началото на нов междуправителствен процес за намиране на начини за засилване на спазването на МХП, чиито резултати да бъдат представени на следващата международна конференция през 2019 г.;

С.

като има предвид, че финансирането по линия на главата за хуманитарна помощ на ЕС, което възлиза на 909 милиона евро през 2015 г., представлява по-малко от 1 % от общия бюджет на ЕС; като има предвид, че подобряването на връзката между хуманитарната и дългосрочната помощ би било начин за намаляване на настоящото несъответствие между огромните хуманитарни потребности и наличните средства;

1.

Отново потвърждава фундаменталния принос на международното хуманитарно право към съвременната история на човечеството и призовава всички държави — членки на ООН, да се възползват от възможността, предоставена от Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за да потвърдят отново централното значение на международното хуманитарно право и защитата, която то предлага;

2.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с неспазването на международното хуманитарно право и изразява своя потрес и сериозна загриженост във връзка със смъртоносните нападения над болници, училища и други цивилни цели, извършвани с все по-обезпокоителна честота във въоръжени конфликти на различни места по света, на които мишени и жертви стават пациенти, учащи, медицински и преподавателски персонал, хуманитарни работници, деца и членове на семействата им; изразява становище, че осъждането на тези престъпления в международен мащаб трябва да бъде последвано от независими разследвания и действителна отчетност; призовава държавите членки, институциите на ЕС и заместник-председателя/върховен представител (ЗП/ВП) да признаят истинския мащаб на тази извънредна ситуация и да използват всички инструменти, с които разполагат, за да се справят с нея;

3.

Осъжда нападенията над болници и училища, които са забранени съгласно международното право, като признава, че такива действия могат да съставляват тежки нарушения на Женевските конвенции от 1949 г. и военни престъпления съгласно Римския статут на МНС; изразява убеждението си, че опазването на здравните и образователните инфраструктури като неутрални, защитени пространства по време на ситуации на въоръжен конфликт трябва да се гарантира посредством прозрачни, независими и безпристрастни разследвания на извършените брутални нападения и посредством понасяне на действителна отговорност от всички участници за извършените престъпления; подчертава колко е важно да се запази разграничаването между хуманитарните и военните участници и необходимостта от възпиране на използването на хуманитарната дейност за военни или политически цели, което подкопава и застрашава истинските хуманитарни операции и техните служители;

4.

Осъжда използването на болници и училища от страна на участниците във въоръжени конфликти, което ефективно ги превръща в мишени за нападения; припомня, че онези, които използват защитени лица или защитена собственост като живи щитове или прикритие, също носят вина за нарушаване на международното хуманитарно право;

5.

Призовава страните в конфликтите да спазват основните принципи на МХП и да се въздържат от целенасочени нападения над цивилни инфраструктурни обекти; подчертава значението на подобряването на сигурността на хуманитарните работници, за да се реагира по-ефективно на нападенията; следователно изисква ЕС и неговите държави членки да призоват ООН и Съвета за сигурност на ООН да гарантират защитата както на местните, така и на международните хуманитарни работници;

6.

Отдава почит на възхитителната смелост и на отдадеността на международния и местния медицински персонал, преподавателския състав и хуманитарните работници, които работят в зони на конфликт;

7.

Подчертава, че правото на здравеопазване е право на човека, и призовава участващите във въоръжени конфликти страни да гарантират наличност, достъпност, приемливост и качество на медицинското обслужване по време на въоръжени конфликти; призовава за поемането на ангажимент на световно равнище за гарантиране на безопасността на жените и момичетата от началото на всяка извънредна или кризисна ситуация, като се обръща внимание на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез предприемане на стъпки за наказателно преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че при хуманитарни кризи жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги по сексуално и репродуктивно здраве, включително безопасни аборти, така че да не се продължават ситуации, които са равностойни на нехуманно отношение, както се изисква от международното хуманитарно право и както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

8.

Подчертава, че е необходимо засилено взаимно допълване между хуманитарната помощ и помощта за развитие с цел разрешаване на въпросите за ефективността и пропуските в хуманитарното финансиране, и че то следва да върви ръка за ръка с увеличаване на помощта за развитие и на финансирането за хуманитарна помощ; призовава ЕС, неговите държави членки и други международни донори да се ангажират напълно по време на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси с всички основни задължения, включени в Дневния ред за човечност, който поставя акцент върху намаляването на хуманитарното въздействие на воденето на военните действия и осигуряването на хуманитарни действия;

9.

Приканва ЕС и неговите държави членки да призовават настоятелно Съвета за сигурност на ООН да използва всички налични инструменти като целенасочени мерки, създаването на мисии за установяване на фактите или анкетни комисии, или съдебни механизми като сезиране на МНС; отправя искане за неизползването на правото на вето за решения на Съвета за сигурност по въпроси, свързани с хуманитарни действия, и за засилване на спазването на международните правни норми, които предвиждат закрила за хуманитарните работници, както и за систематично разследване на действия, които могат да представляват нарушения на тези норми, а лицата, за които се подозира, че носят отговорност, да бъдат изправени пред правосъдието;

10.

Изразява съжаление относно факта, че редица партньори на ЕС и неговите държави членки са замесени в тежки нарушения на международното хуманитарно право; призовава ЕС да използва всички двустранни инструменти, с които разполага, за да насърчава ефективно спазването на международното хуманитарно право от неговите партньори, включително чрез политически диалог и в случай че такъв диалог не дава резултати, да обмисли други мерки, в съответствие с Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право;

11.

Призовава ЗП/ВП да стартира инициатива, насочена към налагане на оръжейно ембарго на ЕС срещу държавите, които са обвинени в извършването на тежки нарушения на международното хуманитарно право, по-специално във връзка с целенасочените нападения срещу граждански инфраструктурни обекти; подчертава, че продължаваното издаване на разрешения за продажба на оръжия на тези държави представлява нарушение на Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. (7);

12.

Призовава Съвета по външни работи и ЗП/ВП да изискват ръководителите на мисии на ЕС и съответните представители на ЕС (ръководителите на гражданските операции на ЕС, командващите военните операции на ЕС и специалните представители на ЕС) да докладват във връзка със случаи на сериозни нарушения на международното хуманитарно право;

13.

Насърчава ЕС и неговите държави членки изцяло да подкрепят призива на генералния секретар на ООН към всички държави — членки на ООН, да използват възможността, предоставена със Световната среща на върха по хуманитарните въпроси, за подновяване на ангажимента за закрила на цивилните лица и гарантиране на правата на човека за всички чрез спазване, прилагане и насърчаване на вече договорените от тях правила; подчертава значението, отдавано от генералния секретар на ООН на засилването на международните разследващи и съдебни системи, включително на МНС, в допълнение към националните рамки, за да се сложи край на безнаказаността на нарушенията на МХП;

14.

Отчита колко са важни Насоките на ЕС относно утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, тъй като няма други държави или организации, които да са приели равностоен документ; призовава ЕС и неговите държави членки ефективно да прилагат насоките на ЕС;

15.

Призовава Съвета по външни работи и заместник-председателя/върховния представител да гарантират, че свързаните с МХП политики и действия на ЕС се разработват последователното и ефективно, и че прилагането на Насоките за МХП попада предимно в обхвата на компетентността на Работната група на Съвета по международно публично право, ръководена от председателството на Съвета; в този контекст подчертава, че насоките на ЕС ангажират „подходящите работни групи на Съвета“ с наблюдението на ситуации, при които може да се наложи прилагането на МХП, и в такива случаи се препоръчват действия за насърчаване на спазването на МХП; призовава ЕС и държавите членки да докладват по-обстойно относно прилагането на насоките в специфични ситуации на конфликт, особено в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

16.

Припомня позицията, изразена в Насоките на ЕС, че ще се обмисли, по целесъобразност, използването на услугите на Международната хуманитарна комисия за установяване на факти (МХКУФ), създадена по силата на Допълнителен протокол I към Женевските конвенции от 1949 г., която може да съдейства при утвърждаването на зачитането на МХП чрез своя капацитет за установяване на факти и доброто функциониране на службите си; изразява съжаление във връзка с факта, че услугите на МХКУФ не са били използвани, и призовава участващите страни да обмислят нейното задействане; призовава всички държави — членки на ЕС, да признаят компетентността на МХКУФ;

17.

Призовава за засилване на институционален капацитет на международната общност за предприемане на действия по отношение на общите проблеми във връзка с прилагането на МХП; приветства ангажимента на ЕС и неговите държави членки към Международния комитет на Червения кръст за осигуряването на твърда подкрепа за създаването на ефективен механизъм за по-стриктно спазване на МХП, но призовава ЗП/ВП да докладва на Парламента относно своите цели и стратегия за осъществяването на този ангажимент в хода на предстоящия междуправителствен процес, за да се открият начини за подобряване на прилагането на МХП, както беше договорено по време на 32-рата международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец през декември 2015 г., което би укрепило системата за управление на МХП;

18.

Приветства практиката на ЕС и държавите членки за поемане на ангажименти към конференцията на Международния комитет на Червения кръст; призовава ЗП/ВП да докладва редовно за изпълнението на тези ангажименти, по-конкретно чрез включване на подробен раздел в главата за МХП в изготвяния от Съвета годишен доклад относно правата на човека;

19.

Призовава ООН и ЕС да насърчават провеждането на кампании, които да гарантират, че всички участници, включително недържавните въоръжени групи, са наясно със задълженията си съгласно международното право и изпълняват задълженията си да улесняват хуманитарната помощ и закрила за хора, намиращи се под тяхното влияние;

20.

Призовава държавите членки да дадат пример и да изпълнят своя ангажимент за ратифициране на основните инструменти на международното хуманитарно право и други съответни правни инструменти, които имат отражение върху международното хуманитарно право;

21.

Отново изразява дълбокото си безпокойство, предизвикано от употребата на въоръжени безпилотни летателни апарати извън международната правна рамка, и настоятелно отправя призив към Съвета да приеме обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на Европейския съюз за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на председателя на Общото събрание на ООН, както и на правителствата на държавите — членки на ООН.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/23

—

като взе предвид членове 1, 10, 11 и 16 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 15 и 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид членове 41 и 42 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (2),

—

като взе предвид своята позиция от 15 декември 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (преработен текст) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно публичния достъп до документи (член 104, параграф 7) за периода 2011—2013 г. (4),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 17 октомври 2013 г. по Дело C-280/11 P, Съвет на Европейския съюз/Access Info Europe,

—

като взе предвид пакета за по-добро регулиране, представен от Комисията през май 2015 г.,

—

като взе предвид политическите насоки на председателя Юнкер за Комисията,

—

като взе предвид докладите на Комисията, Съвета и Парламента относно прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 през 2013 г. и 2014 г.,

—

като взе предвид Зелената книга от 2007 г. на Комисията относно публичния достъп до документи, държани от институциите на Европейската общност,

—

като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Европейския омбудсман,

—

като взе предвид член 52 и член 116, параграф 7 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0141/2016),

A.

като има предвид, че пълната прозрачност е в основата на доверието на гражданите в институциите на ЕС, че тя допринася за развиването и разбирането на произтичащите от правната система на Съюза права и за информираността и познаването на процеса на вземане на решения на ЕС, включително правилното изпълнение на административните и законодателните процедури;

Б.

като има предвид, че правото на достъп до документи е основно право, което е защитено от Хартата на основните права и Договорите и се прилага от Регламент (ЕО) № 1049/2001, с цел най-вече да се гарантира възможно най-лесно упражняване на това право и да се насърчават добрите административни практики по отношение на достъпа до документи, като се осигурява демократичен контрол върху дейността на институциите и съответствието с определените в Договорите разпоредби;

1.

Посочва, че много от препоръките в неговата резолюция относно публичния достъп до документи за 2011—2013 г. не бяха последвани от подходящи действия от страна на трите институции; изразява съжаление по-специално поради факта, че институциите и органите на ЕС не са определили в рамките на своите съществуващи структури на управление служител по въпросите, свързани с прозрачността, който да отговаря за съответствието и за подобряването на практиките; настоятелно призовава институциите да направят това в най-кратки срокове;

2.

Припомня, че институциите на ЕС в своите действия и политики, трябва да се основават на представителната демокрация, както е предвидено в член 10, параграф 1 от ДЕС, и трябва да гарантират спазването на принципите за пълна прозрачност, споделяне и правилно и своевременно информиране на гражданите; подчертава, че член 10, параграф 3 от ДЕС признава принципа на демокрация на участието като един от основните демократични принципи на ЕС, като по този начин подчертава, че решенията трябва да се вземат възможно най-близо до гражданите; подчертава, че когато участието на гражданите в процеса на вземане на решения се осъществява под формата на обществени консултации, институциите следва да вземат под внимание резултатите от тях;

3.

Припомня, че прозрачността и пълният достъп до документите, съхранявани от институциите, трябва да бъде основно правило съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 и че според установената съдебна практика на Съда на ЕС изключенията от това правило следва да получават вярно тълкуване, като се имат предвид първостепенният обществен интерес за разкриването на информация и изискванията за демокрация, включително по-тясното участие на гражданите в процеса на вземане на решения, законосъобразността на управлението, ефективността и отговорността спрямо гражданите;

4.

Счита, че при прилагането на Регламент (ЕО) № 1049/2001, особено що се отнася до демокрацията на участието, институциите, агенциите и другите органи на Европейския съюз все още не успяват да вземат изцяло предвид и да спазват правилата и промените, предвидени в Договора от Лисабон и Хартата на основните права; отбелязва и приветства неотдавнашните решения на големия състав на Съда на ЕС по делата Digital Rights Ireland  (5) и Schrems  (6), в които Съдът се позова на Хартата, за да обяви за недействителни съответно Директивата за запазване на данни (7) и Решението относно сферата на неприкосновеност на личния живот (8); подчертава, че действителният публичен достъп до документи и управлението на регистрите на документи трябва да се основават на стандарти, които надлежно спазват членове 41 и 42 от Хартата;

5.

Подчертава, че неприкосновеността на личния живот и защитата на данните следва да се зачитат при същевременно осигуряване на прозрачност;

6.

Припомня, че всяко решение за отказ на публичен достъп до документи трябва да се основава на ясно и строго определени правни изключения, придружени с мотивирана и конкретна обосновка, която да позволи на гражданите да разберат отказа на достъп и да използват ефективно съществуващите правни средства за обжалване;

7.

Припомня, че за да бъдат гарантирани отговорността и законосъобразността на една демократична политическа система при зачитане на принципите на правовата държава, гражданите имат право да познават и контролират:

поради това счита за необходимо публикуването на електронен регистър, в който да бъдат вписани всички посочени по-горе елементи;

8.

Настоятелно призовава Комисията да избере комисар, който да отговаря за прозрачността и за публичния достъп до документи; призовава заместник-председателя на Комисията да представи междувременно и във възможно най-кратки кратки срокове амбициозен план за действие по отношение на прозрачността и публичния достъп до документи, при отчитане на факта, че прозрачността е крайъгълният камък на по-доброто регулиране;

9.

Изразява съжаление, че достъпът до информация, съхранявана от институциите на ЕС, продължава да бъде труден за гражданите поради липсата на общ подход на институциите, насочен към улесняване на достъпа до документи за гражданите и основаващ се на пълна и ефективна прозрачност, комуникация и пряка демокрация; насърчава институциите, органите, службите и агенциите на ЕС да продължават да развиват по-проактивен подход по отношение на прозрачността, като оповестяват проактивно възможно най-голям брой от своите документи и по възможно най-прост, лесен и достъпен начин за гражданите, като осигуряват при поискване превода на документите на всички официални езици на ЕС и като установят подходящи, прости и икономични начини за достъп до информацията, включително цифрови и електронни, съобразени с потребностите на лицата с увреждания; счита по-специално, че достъпността на информацията следва да се подобри благодарение на лесни за използване интерфейси и системи; призовава за единна точка за достъп до порталите на трите институциите, като се използва за основа пилотният проект за онлайн платформата за проактивно публикуване на документи на институциите на ЕС, и призовава също така за хармонизиране на порталите за търсене между подразделенията на една и съща институция (включително генералните дирекции на Комисията); призовава също така институциите да продължат и засилят работата си по разпространяване на информация относно законодателството и политиките на ЕС; счита, че за целта ЕС следва да използва напълно потенциала, предлаган от новите технологии (социални мрежи, приложения за смартфони и т.н.), за да осигури пълен и лесен достъп до информацията;

10.

Изразява съжаление, че за официалните документи често се определя ниво на класификация, по-високо от необходимото; отново изразява позицията си, че следва да се създадат ясни и единни правила за класификация и декласификация на документи; изразява съжаление, че институциите правят искания за заседания при закрити врата без подходяща обосновка; отново призовава институциите да правят оценка и да дават публична обосновка на исканията за заседания при закрити врата в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001; счита, че исканията за заседания при закрити врата в Парламента следва да се оценяват от Парламента във всеки отделен случай; счита, че независим надзорен орган следва да наблюдава процесите на класификация и декласификация;

11.

Призовава институциите, органите и агенциите на ЕС да приемат по-бързи, не толкова тромави и по-достъпни процедури за разглеждане на жалби срещу отказ за предоставяне на достъп; счита, че един по-проактивен подход ще спомага за осигуряване на ефективна прозрачност, както и за предотвратяване на излишни съдебни спорове, които може да доведат до ненужни разходи и тежести както за институциите, така и за гражданите;

12.

Настоятелно призовава, в очакване на исканото му преразглеждане, всички институции да прилагат Регламент (ЕО) № 1049/2001 и последващата съдебна практика, изцяло и в съответствие с буквата и духа, като отчитат промените, внесени от Договора от Лисабон и от Хартата на основните права; призовава, по-специално, Съвета и неговите подготвителни органи да публикува протоколите от заседанията на работните групи на Съвета и други документи, в светлината на делото Access Info Europe, самоличността на всички изказващи се представители на държавите членки и техните предложения; призовава Европейския парламент да предоставя дневния ред и бележките с обратна информация от заседанията на координаторите на комисии, на Бюрото и на Председателския съвет, както и по принцип всички документи, посочени в тези дневни редове, в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 1049/2001, като ги публикува на уебсайта на Парламента;

13.

Настоятелно призовава всички институции да прилагат най-строгите разпоредби за прозрачност, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 1367/2006, когато исканата информация се отнася до околната среда, както и да спазват своите задължения за проактивно публикуване на информация за околната среда;

14.

Призовава всички институции да извършат оценка и ако е необходимо, да преразгледат своите вътрешни разпоредби за докладване на нарушения, и призовава за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности; призовава по-специално Комисията да докладва на Парламента относно своя опит с новите правила за подаване на сигнали за нередности за служителите на ЕС, приети през 2012 г., и с мерките по прилагането им;

15.

Припомня, че след влизането в сила на ДЕС и ДФЕС правото на достъп до документи се отнася до всички институции, органи и агенции на ЕС; счита следователно, че е необходимо своевременно да се актуализира Регламент (ЕО) № 1049/2001 и да се направят съществени изменения в него в съответствие с предвиденото в Договорите и със съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; счита, по-специално, че е особено важно да се разшири приложното поле на регламента, така че да включва всички европейски институции, които понастоящем не са обхванати, като Европейския съвет, Централната банка, Съда на ЕС, както и всички други органи и агенции на ЕС;

16.

Изразява съжаление, че преразглеждането на Регламент (ЕО) № 1049/2001 е блокирано в Съвета, и се надява, че във възможно най-кратки срокове ще бъде постигнат напредък; настоятелно призовава Съвета да приеме конструктивна позиция, като вземе предвид посочената по-горе позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 15 декември 2011 г. във връзка с приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общите принципи и ограничения, които регламентират правото на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

17.

Препоръчва създаването, включително на основание Регламент (ЕО) № 1367/2006 и Регламент (ЕО) № 1049/2001, на единен набор от принципи, уреждащи достъпа до документи, което би дало възможност за по-голяма яснота за гражданите;

18.

Изразява съжаление, че е постигнат много малък напредък за изпълнение на Регламент (ЕО) № 1049/2001 по отношение на задължението за институциите, агенциите и другите органи да поддържат подробни регистри на документите, както е предвидено в членове 11 и 12 от Регламента и също в Договора от Лисабон и Хартата на основните права; призовава да се създаде общ подход относно регистрите и призовава тези институции на ЕС, които все още не са създали регистри на документи, да го направят и да прилагат мерки за стандартизиране на класификацията и представянето на документите на институциите; в тази връзка отново отправя призива си, в допълнение към обща точка за достъп до документите на ЕС чрез порталите на трите институции, за общи процедури и критерии за регистрация и определяне на междуинституционален номер за всеки документ, така че в крайна сметка да може да се създаде общ междуинституционален регистър, включително специална съвместна база данни за актуалното състояние на законодателните досиета;

19.

Припомня, че член 1, буква в) и член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 задължават институциите да насърчават „добрите административни практики относно достъпа до документи“ и „да разработват добри административни практики, за да се улесни упражняването на правото на достъп, гарантирано от … регламент(а)“; подчертава, че прозрачността е тясно свързана с правото на добра администрация, посочено в член 298 от ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права, и отново призовава за приемането на регламент относно административната процедура на администрацията на самия ЕС (9);

20.

Припомня, че след влизането в сила на Договора от Лисабон позоваването на защитата на ефективността на процеса на вземане на решения е премахнато, що се отнася до законодателните актове;

21.

Припомня, че прозрачността на законодателния процес е от голяма важност за гражданите; изисква от институциите да предоставят документите, които са част от законодателния процес или са свързани с него; счита по-специално, че институциите на ЕС следва да предоставят достъп на обществеността до възможно най-много документи чрез своите уебсайтове и следва да разглеждат възможността за използване на „Вашата Европа“ като единен, достъпен за обществеността портал на ЕС с цел улесняване на консултациите;

22.

Отчита разследването на Омбудсмана относно „тристранните срещи“, които са утвърдената процедура, посредством която се приема по-голямата част от законодателството на ЕС; насърчава Омбудсмана в рамките на компетентността, предоставена му от Договорите, и съгласно статута, с който разполага, да използва пълноценно своите правомощия за разследване

23.

Посочва, че практиката да се прибягва до тристранни срещи, макар и да не е официално предвидена в Договорите, се е превърнала в признат начин за постигане на съгласие между съзаконодателите и за ускоряване на установената в Договора законодателна процедура; отбелязва, че в резултат на това прибягването до помирителните комитети се използва само при трето четене и като последна мярка;

24.

Изразява съжаление, че гражданите нямат никакви контролни правомощия, що се отнася до преговорите в рамките на тристранните срещи; изразява загриженост относно възможните злоупотреби, до които може да доведе прибягването до тази законодателна практика, особено във връзка с въвеждането на нови елементи на законодателство по време на тристранните срещи, без да се използва за основа предложение на Комисията или изменение от страна на Парламента, като по този начин обикновената законодателна процедура и общественият контрол могат да бъдат заобиколени;

25.

Изразява съжаление във връзка с факта, че поради изтичане на официални и неофициални документи от тристранните срещи неравнопоставеният достъп до документи и съответно до законодателния процес се използва от знаещи и разполагащи с добри връзки заинтересовани групи; отбелязва, че ще има по-малко случаи на изтичане на документи, когато документите от тристранните срещи се публикуват проактивно и без отлагане на леснодостъпна платформа;

26.

Припомня, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз признава риска от външен натиск и че това може да бъде основателна причина за ограничаване на достъпа до документи, свързани със процеса на вземане на решение, при условие че съществуването на такъв външен натиск е установено със сигурност и че са представени доказателства, че е налице разумно предвидима опасност решението, което трябва да се вземе, да бъде съществено засегнато поради посочения външен натиск (10); изразява загриженост във връзка с това, че текущата практика благоприятства по-широкия достъп на лобисти до решаващи етапи от законодателния процес, отколкото достъпа на широката общественост;

27.

Посочва, че макар и тристранните срещи да са важни и ефективни, процедурите, приложими за тях понастоящем, предизвикват опасения по отношение на принципа на откритост в законодателната процедура; призовава съответните институции да осигурят по-голяма прозрачност на неофициалните тристранни срещи с цел засилване на демокрацията, като позволяват на гражданите да осъществят контрол върху информацията, която стои в основата на законодателен акт, както е посочено от Съда на Европейския съюз по съединените дела Швеция и Turco срещу Съвета, като същевременно се гарантира адекватно поле за размисъл за съзаконодателите; призовава институциите на ЕС да увеличат докладването в компетентната парламентарна комисия относно актуалното състояние на тристранните преговори; счита, че когато документите са създадени в рамките на тристранните срещи, напр. приети дневен ред, резюме на резултатите, протоколи и общи подходи в Съвета, тези документи са свързани със законодателните процедури и по принцип не могат да бъдат третирани различно от други законодателни документи; счита, че списък на тристранните срещи и на посочените по-горе документи следва да бъде пряко достъпен на уебсайта на Парламента; припомня, че бъдещото междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество включва база данни на законодателните досиета и че ако бъде прието, ще разглежда и въпроса за подходящото третиране на тристранните срещи;

28.

Изразява съжаление от факта, че когато са регистрирани изменения, внесени за пленарно заседание, подписани от най-малко 40 депутати, публично са обявени само имената на някои от тях; счита, че би трябвало да се публикуват имената на всички подписали депутати;

29.

Призовава Комисията да внесе без по-нататъшно отлагане своето предложение за междуинституционално споразумение за създаването на задължителен регистър на групите на заинтересовани страни и на местните и регионалните организации, които осъществяват дейност в институциите, и призовава на този въпрос да бъде даден най-висок приоритет; призовава този регистър да съдържа подробна информация, която да посочва кой какви групи на заинтересовани страни представлява, с какви цели и с какви средства и финансиране;

30.

Насърчава членовете на ЕП и представителите на Съвета да следват практиката на Комисията, установена с нейното решение от 25 ноември 2014 г., да се публикува информация за срещите между тях или техни служители, от една страна, и заинтересованите страни и гражданското общество, от друга;

31.

Призовава Парламента, като първа стъпка в тази връзка, да предостави на членовете на ЕП, желаещи да докладват за своите контакти с лобисти, образец за докладчици, който може да бъде приложен към техните доклади, както и място за този вид информация на уеб страниците на Парламента, отнасящи се до отделните членове на ЕП;

32.

Припомня, че според Регламент (ЕО) № 1049/2001 и за да се гарантира пълен, демократичен и прозрачен парламентарен контрол, е необходимо да бъде позволен също достъпът до документите, създадени в рамките на процедурата на делегиране на правомощия (делегирани актове), които са важна част от европейското законодателство, поради което следва да бъде изцяло гарантиран необходимият прозрачен парламентарен и демократичен контрол; в тази връзка изтъква най-вече липсата на прозрачност в рамките на Европейските надзорни органи (ЕБО, EIOPA, ESMA) поради липсата на участие на съзаконодателите; изразява съжаление, че все още не е създаден единен регистър, който да включва цялото законодателство на второ ниво, и изисква от Комисията да го създаде без забавяне;

33.

Припомня задължителния характер и въздействието на международните споразумения върху законодателството на ЕС и посочва необходимостта целият процес на преговори да бъде прозрачен, което предполага, че институциите следва да публикуват мандата за преговори, предоставен на преговарящия от страна на ЕС, без да се застрашава позицията на ЕС в рамките на преговорите; счита, че документите, свързани с международните споразумения, следва да са публични по принцип, без да се засягат законните изключения и без да се подкопава доверието между страните, необходимо за постигане на ефективни преговори; изразява съжаление, че Комисията и Съветът редовно класифицират всички документи, свързани с преговорите, като по този начин се ограничава достъпът на гражданите до информация; счита, че обществеността следва да има достъп до всички свързани с преговорите документи, включително тези, за които вече е постигнато съгласие, с изключение на тези, които се считат за чувствителни, с ясна обосновка за всеки отделен случай, в съответствие с член 9 от Регламент (ЕО) № 1049/2001;

34.

Припомня на Комисията, че съгласно член 218 от ДФЕС по време на преговори Парламентът трябва да бъде напълно и незабавно информиран на всеки етап; призовава Комисията да извършва оценка на всеки етап кои документи и каква информация могат проактивно да се оповестяват публично;

35.

Припомня, че прозрачността засилва и допринася за прилагането на принципа за добра администрация, както е предвидено в член 41 на Хартата и в член 298 на ДФЕС; изисква в тази връзка институциите на ЕС да гарантират, че техните вътрешни административни процедури постигат тази цел;

36.

Изисква от институциите на ЕС да определят общи правила за изпълняване на административните процедури и за представяне, класифициране, декласифициране, регистриране и оповестяване на административните документи; изразява надежда в краткосрочен план да бъде представено законодателно предложение в този смисъл;

37.

Изразява съжаление относно непрозрачността на процедурите за официално уведомяване и на производствата за установяване на нарушение срещу държавите членки; изисква, по-специално, изпратените документи от Комисията на държавите членки в рамките на тези производства, както и съответните отговори да бъдат достъпни за обществеността; също така изисква информацията, свързана с изпълнението на решенията на Съда на Европейския съюз, да бъде проактивно оповестявана;

38.

Призовава държавите членки да гарантират пълен достъп и истинска прозрачност на информацията относно преговорите по националните и регионалните оперативни програми;

39.

Изразява убеждението си, че пълната прозрачност и достъпност на данните са от съществено значение за предотвратяване на всякакви злоупотреби и измами с тях; призовава в тази връзка Комисията да въведе задължение за публикуване на данните на всички бенефициенти на структурни фондове, включително на подизпълнителите; отново заявява, че пълната прозрачност на публичните разходи в ЕС е от решаващо значение за гарантирането на отчетността и за борбата с корупцията;

40.

Призовава Комисията да наблюдава спазването от страна на държавите членки на задълженията за информация и докладване, установени в Регламент (ЕС) № 1303/2013, като се налагат, ако е необходимо, предвидените санкции в случай на неспазване на тези задължения;

41.

Посочва, че въпреки че е постигнат напредък при предоставянето на информация на уебсайта на Парламента относно различните надбавки, на които имат право членовете на ЕП, и относно правилата, които ги уреждат, тази политика следва да бъде продължена, като се отчитат най-добрите практики в националните парламенти, както и действията, които вече са предприети от отделни членове на ЕП; поради тази причина насърчава всички членове на Парламента да се ангажират с това начинание, като проактивно оповестяват информация, свързана с техните конкретни дейности и използването на разходи от тяхна страна, за да може Парламентът да остане начело на усилията за постигане на прозрачност и откритост в ЕС, както и с оглед на по-добрата публична отчетност във връзка с публичните средства;

42.

Отбелязва предприетата от ЕЦБ промяна в политиката за прозрачност, която предвижда публикуване на протоколите от заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ, но изразява съжаление, че в това отношение тя все още е изостанала в сравнение с други световни централни банки; очаква въвеждането на други мерки, които да бъдат предприети за подобряване на прозрачността на каналите ѝ за комуникация;

43.

Също така изразява надежда в бъдеще да станат публични всички документи, свързани с взетите решения в рамките на процеса на анализ на качеството на активите, с цел гарантиране на равни условия на европейско равнище; изразява надежда изискванията за прозрачност да бъдат прилагани и спрямо бъдещия Единен механизъм за преструктуриране (ЕМП), съгласно съответните разпоредби на Регламента за ЕМП, приложим от 1 януари 2016 г.;

44.

Приканва междуинституционалния комитет, създаден по член 15, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1049/2001, да работи по-активно и да докладва на компетентните комисии по обсъжданите въпроси; призовава комитета да заседава по-редовно и да започне вътрешни обсъждания и разисквания, като покани и разгледа предложения от гражданското общество, Европейския омбудсман и Европейския надзорен орган по защита на данните; призовава комитета да се занимае спешно с решаването на проблемите, споменати в настоящата резолюция;

45.

Счита за изключително важно агенциите на ЕС да прилагат обща политика по отношение на конфликтите на интереси; отбелязва, че в някои случаи прилаганата досега политика предвижда разпоредби относно публикуването на автобиографиите и декларациите за интереси на директора и висшето ръководство; въпреки това отбелязва със загриженост, че задължението за публикуване на автобиографиите и декларациите за интереси не се прилага по отношение на експертите; призовава агенциите да разширят това задължение и спрямо експертите;

46.

Отправя искане към Комисията и призовава генералния секретар на Европейския парламент да информират Европейския парламент относно изпълнението на препоръките в настоящата резолюция;

47.

Приканва Комисията да хармонизира критериите по отношение на публикуването на бенефициентите на средства от структурните фондове;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съвета на Европа, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/30

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз, и по-специално неговия преамбюл и членове 3 и 6 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално членове 1, 3, 5, 27, 31, 32, 33 и 47 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), по-специално член 4, параграф 1 от нея, забраняващ робството и принудителното подчинение, и член 14, забраняващ дискриминацията,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Европейската социална харта от 3 май 1996 г. и по-специално част I и част II, член 3 от нея,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2014 г. относно стратегическа рамка на ЕС за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014—2020 г. (COM(2014)0332),

—

като взе предвид резолюцията си от 19 октомври 2010 г. относно жените, работещи при несигурни условия на труд (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно нетипични трудови договори, гарантиране на професионалното развитие, „гъвкавост и сигурност“ и нови форми на социален диалог (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място (3),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) от 2013 г., озаглавен „Жени, мъже и условия на труд в Европа“,

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2008 г., озаглавен „Мерките за справяне с недекларирания труд в Европейския съюз“, и доклада от 2013 г., озаглавен „Борбата срещу недекларирания труд в 27 държави — членки на ЕС и Норвегия: подходи и мерки след 2008 г.“;

—

като взе предвид своята резолюция от 23 май 2007 г. за насърчаване осигуряването на достойни условия на труд за всички (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 май 2006 г., озаглавено „Насърчаване на осигуряването на достоен труд за всички — приносът на ЕС за осъществяването на програмата за достоен труд в целия свят“ (COM(2006)0249),

—

като взе предвид доклада на Агенцията за основните права от 2015 г., озаглавен „Тежка експлоатация на труда: работниците, сменящи местоживеенето си в рамките на Европейския съюз или пристигащи в Съюза. Задължения на държавите и права на жертвите“,

—

като взе предвид доклада на Агенцията за основните права от 2011 г., озаглавен „Мигранти с неуредено положение, наети за домашен труд: предизвикателства по отношение на основните права за Европейския съюз и неговите държави членки“,

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (5),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2014 г. относно „Развиване на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място“,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 ноември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно прилагането на принципа на еднакво заплащане за мъже и жени (8),

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2007 г., озаглавен „Условията на труд в Европейския съюз от перспективата на равенството между половете“

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2014 г., озаглавен „Секторът на услугите за полагане на грижи с настаняване: условия на труд и качество на работните места“,

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно жените мигранти без документи в Европейския съюз (9),

—

като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 18 декември 1990 г.,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правния статут на работниците мигранти от 24 ноември 1977 г.,

—

като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 18 април 1961 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от 13 декември 2006 г.,

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2011 г., озаглавен „Инициативи на търговските дружества за работници със задължения за полагане на грижи за деца и възрастни хора с увреждания“,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно положението на жените, наближаващи пенсионна възраст (10),

—

като взе предвид съвместния доклад на Комитета за социална закрила и Европейската комисия от 10 октомври 2014 г., озаглавен „Адекватна социална закрила за нуждите от дългосрочни грижи в едно застаряващо общество“,

—

като взе предвид доклада на Eurofound от 2015 г., озаглавен „Работа и полагане на грижи в семейството: мерки за съвместяване във времена на демографски промени“,

—

като взе предвид становището от 26 май 2010 г. на специализираната секция „Заетост, социални въпроси и гражданство“ на Европейския икономически и социален комитет относно „Професионализиране на домашния труд“ (11),

—

като взе предвид Конвенция № 189 на Международната организация на труда (МОТ) и препоръка № 201 относно достоен труд за домашните работници, приети на 16 юни 2011 г. от Международната конференция на труда на МОТ,

—

като взе предвид Решение 2014/51/ЕС на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Конвенцията относно достойния труд на домашните работници от 2011 г. на Международната организация на труда (Конвенция № 189) (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно предложената конвенция на МОТ, допълнена от препоръка, във връзка с домашните работници (13),

—

като взе предвид докладите IV(1) и IV(2) на Международната организация на труда, озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 99-ата сесия на Международната конференция на труда през юни 2010 г., и докладите IV(1) и IV(2) (публикувани в два тома), озаглавени „Достоен труд за домашните работници“, изготвени за 100-тната сесия на Международната конференция на труда през юни 2011 г.,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0053/2016),

А.

като има предвид, че съгласно Конвенция № 189 на МОТ „домашен помощник“ е всяко лице, ангажирано в домакинската работа в рамките на трудово правоотношение, независимо дали полага този труд за едно или няколко домакинства, а лице, което полага домакински труд само понякога или епизодично и не на професионална основа, не се счита за домашен помощник;

Б.

като има предвид, че „полагане на грижи“ означава работа, която се осъществява в публични или частни институции или в частно домакинство или домакинства, за предоставяне на лични грижи за деца, възрастни, болни или за хора с увреждания; като има предвид, че работата по полагане на грижи може да се извършва от професионални гледачи, които може да бъдат наети от публични или частни субекти или от семейства, или пък да бъдат самостоятелно заети лица, а може също така да се извършва от лица, занимаващи се непрофесионално с полагане на грижи, които обикновено са членове на семейството;

В.

като има предвид, че понятието „домашни и полагащи грижи работници“ включва различни групи работници, в т.ч., но не само, живеещи при работодателя си работници, външни работници, почасови работници в няколко домакинства, семейни работници, дневни или нощни полагащи грижи работници, бавачки, детегледачки и градинари, чиято действителност и условия могат да се различават значително;

Г.

като има предвид, че през 2010 г. в сектора на домакинския труд са били заети повече от 52 милиона души в света, според данни на МОТ, към които се добавят и 7,4 милиона домашни помощници на възраст под 15 години, което представлява между 5 % и 9 % от общата заетост в индустриализираните държави; като има предвид, че според МОТ по-голямата част от работниците, заети в този сектор, са жени, представляващи 83 % от домашните работници в света през 2010 г., което се равнява на 2,5 милиона души в ЕС, 88 % от които са жени; като има предвид, че в този сектор се характеризира със силно преобладаване на жените; като има предвид, че домашните помощници и лицата, полагащи грижи, допринасят значително за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ относно равенството между половете, като ефективно осигуряват инфраструктура, която да даде възможност на семействата в ЕС да постигнат равновесие между професионалния и личния живот;

Д.

като има предвид, че професионализирането означава на работниците в даден сектор да се предоставят определени трудови права и права на социална закрила; като има предвид, че секторът на домакинския труд и полагането на грижи може да се превърне в професионален чрез комбиниране на публично финансиране (данъчни облекчения), социално финансиране (семейни надбавки, подпомагане на предприятията, взаимоспомагателни и здравноосигурителни дружества, работнически съвети и др.) и частно финансиране (заплащане на услугите от физически лица);

Е.

като има предвид, че недекларираният труд и експлоатацията са широко разпространени и в двата сектора;

Ж.

като има предвид, че домакинският труд и полагането на грижи се характеризират основно със следните особености: нестабилност на труда, мобилност, гъвкавост, сезонност, текучество, несигурност, временен характер и труд, който е в по-голямата част недеклариран;

З.

като има предвид, че съгласно МОТ 29,9 % от домашните работници са напълно изключени от националното трудово право и до днес трудът на домашните работници и болногледачите в ЕС е регулиран слабо и неравномерно в държавите членки, като в резултат на това често домашните работници не се считат за типични или редовно наети работници и следователно те се ползват със силно ограничени трудови права и социална закрила (14);

И.

като има предвид, че на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, които са изключени от трудовото право, не може да бъде гарантирана безопасна и здравословна работна среда и в значителна степен са изправени пред дискриминация по отношение на прилагащото се към тях ниво на права и защита в сравнение с общите стандарти на държавата; като има предвид, че освен това те нямат право да участват в синдикатите или при колективното договаряне с други средства, или не знаят или изпитват затруднения по отношение на начина, по който да го направят, което ги прави особено уязвими, най-вече поради ограничения обхват на социална сигурност (по-специално обезщетенията за безработица, болест и злополука, както и отпуска по майчинство, родителски отпуск и други видове отпуск за полагане на грижи), както и поради честото им изключване от защитата срещу уволнение;

Й.

като има предвид, че спазването и прилагането на действащото национално законодателство за защита на трудовите права на жените — домашни помощници и лица, полагащи грижи, продължава да е нерешен въпрос за някои държави членки;

К.

като има предвид, че подходящото регулиране на този сектор би допринесло за борбата с недекларирания труд;

Л.

като има предвид, че някои секторни мерки за подкрепа, като шведското данъчно облекчение за домашни услуги, френския „чек заетост за услуги“ или белгийската „схема за купони за услуги“, са доказали своята ефективност за намаляване на недекларирания труд, подобряване на условията на труд и предоставяне на редовни трудови права на домашните и полагащите грижи работници;

М.

като има предвид, че по оценки понастоящем в ЕС се полагат повече грижи от неформални, неплатени лица, полагащи грижи, които могат да се считат за уязвима група поради нарастващия натиск да полагат грижи на по-съвременно и специализирано ниво; като има предвид, че 80 % от всички полагащи грижи лица са жени и че това се отразява на равнищата на заетост сред жените, намирането на равновесие между професионалния и личния живот, равенството между половете и остаряването в добро здраве;

Н.

като има предвид, че секторът на домашния труд, в който работят предимно жени, благоприятства експлоатацията на работниците; като има предвид, че това явление представлява тежко нарушение на основните права, от което трябва да бъдат защитени както незаконно пребиваващите работници, така и гражданите на ЕС;

О.

като има предвид, че Агенцията за основните права счита домашния труд и полагането на грижи за един от секторите с по-висок риск от тежка експлоатация на труда в ЕС; като има предвид, че тази експлоатация често се проявява чрез липса на формален договор или договори, които не съответстват на действително изпълняваните задачи, ниски заплати, нередовно заплащане или често дори неплащане, прекалено дълго работно време, липса на отпуски, както и чрез сексуални, расови и/или сексистки злоупотреби;

П.

като има предвид, че от домашните работници често се изисква да работят извънредни часове, а 45 % от тях нямат право на седмичен отпуск или платен годишен отпуск (15); като има предвид, че домашните работници и особено лицата, полагащи грижи, живеещи в дома, имат отговорности и задачи, които не им позволяват да вземат задоволителни последователни почивки;

Р.

като има предвид, че повече от една трета от жените — домашни помощници, нямат право на отпуск по майчинство и сродни права и надбавки (16), а в някои държави членки домашните и полагащите грижи работници нямат право на обезщетения за безработица;

С.

като има предвид, че в някои държави членки много работни места в сектора на здравеопазването и грижите продължават да са зле платени, често без да се предлагат формални договори или други основни трудови права, и съответно са слабо привлекателни поради високия риск от физически и емоционален стрес, заплахата от изтощение и липсата на възможности за развитие в кариерата; като има предвид, че секторът предлага ограничени възможности за обучение и освен това заетите в него са предимно възрастни хора, жени и работници мигранти;

Т.

като има предвид, че домашните работници често работят при тежки или опасни условия или без подходящо обучение за изпълнение на конкретни задачи, които може да доведат до злополука на работното място; като има предвид, че следва да бъдат гарантирани еднакви разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд за всички домашни работници и лица, полагащи грижи, независимо от вида на заетостта, т.е. както за формално заетите работници, така и за работниците, пряко наети от частни домакинства;

У.

като има предвид, че особеностите на работното място, на което тези хора вършат своята дейност, не освобождават работодателя от задължението да осигурява здравословни и безопасни условия на труд и превенция на риска, както и да зачита личния живот на тези, които нощуват в дома;

Ф.

като има предвид, че детегледачките представляват категория домашни работници, на които често не се гледа като на редовно наети работници; като има предвид, че множество доклади сочат, че това може да доведе до злоупотреби, например посредством принуждаване на детегледачките да работят прекалено много часове; като има предвид, че детегледачките трябва да получават закрила, която да е равностойна на закрилата на останалите домашни работници;

Х.

като има предвид, че повечето домашни работници и лица, полагащи грижи, са жени мигранти, голям процент от които са с неуредено положение, и много от тях са непълнолетни или временно заети работници или работници, чиито права или квалификации не се признават и които често не са запознати със своите права, имат ограничен достъп до обществените услуги или се сблъскват с проблеми с достъпа до тези услуги, имат ограничени познания по местния език и страдат от липса на социално приобщаване;

Ц.

като има предвид, че работниците мигранти, като домашните работници, могат да бъдат изложени на множествена дискриминация и че те са особено уязвими на форми на насилие и дискриминация, основани на пола, тъй като те често работят при лоши и нерегламентирани условия; като има предвид, че следва да се полагат конкретни усилия за предотвратяване на случаите на малтретиране и нередовно заплащане, неправомерно уволнение, както и на актове на физическо или сексуално насилие спрямо тези работници;

Ч.

като има предвид, че по-специално нередовно пребиваващите мигранти, които се насочват към домашен труд, са в най-голяма степен изложени на риск от дискриминация и подлагане на експлоатация; като има предвид, че с оглед на нередовния си статут те се чувстват разколебани да се защитават и да потърсят помощ от страх да не бъдат разкрити и депортирани; като има предвид, че този факт се използва от безскрупулни работодатели;

Ш.

като има предвид, че жените работници, които са мигранти без документи, са подложени на тревожна степен на дискриминация и не успяват да подадат жалби за ситуации на злоупотреба, незаконно уволнение, неизплатена заплата и насилие поради непознаване на правата си, езикови бариери или страх да не бъдат задържани или да изгубят работата си;

Щ.

като има предвид, че жените мигранти често решават или са принудени да търсят работа като домашни работници или лица, полагащи грижи, тъй като те се считат за временни длъжности с ниски изисквания за квалификация;

АА.

като има предвид, че нарастващото търсене на помощ в домакинството и на предоставянето на грижи за деца, хора с увреждания и възрастни води до увеличаване на феминизирането на миграцията в Европа;

АБ.

като има предвид, че жените мигранти често са принудени да прибягват до недеклариран труд;

АВ.

като има предвид, че в някои случаи посредническите агенции са свързани с мрежите за трафик на жени и принудителен труд или с други престъпни дейности, които включват незаконно назначаване на жени и тяхната експлоатация под различни форми; като има предвид, че по данни на Евростат 80 % от регистрираните жертви на трафик са жени, като 19 % от тях са жертви на трудова експлоатация, включително с цел домашен труд;

АГ.

като има предвид, че трябва да се обърне внимание на детския труд, тормоза и сериозните нарушения на трудовите права в сектора на домашния труд;

АД.

като има предвид, че интеграцията на мигрантите на пазара на труда е важна стъпка към социалното и културното приобщаване;

АЕ.

като има предвид, че жените носят много по-голяма отговорност за домакинската работа, отколкото мъжете, и че стойността на този труд не се измерва в парично изражение, нито се отчита неговото значение; като има предвид, че е налице връзка между равнището на безработица при жените и семейните им задължения; като има предвид, че над 20 милиона европейци (от които две трети са жени) поемат грижите за възрастни лица на издръжка, което им пречи да упражняват професионална дейност на пълен работен ден, увеличава разликата в заплащането между половете и води до по-висок риск от бедност в напреднала възраст при жените, на които предстои пенсиониране;

АЖ.

като има предвид, че въпреки известната тенденция, свързана с това, че почти 20 % от европейското население е на възраст над 65 години, и че по оценки този процент ще достигне 25 % през 2050 г., около 80 % от времето за полагане на грижи за възрастни хора или за хора с увреждания, т.е. няколко дни седмично или всеки ден, все още се покрива от неформални лица, полагащи грижи, и/или членове на семейството, и въпреки нарастващия брой на лица, полагащи грижи, в ЕС неформалните грижи се полагат предимно от жени (обикновено съпруги или дъщери на средна възраст или снахи) на възраст между 45 и 75 години;

АЗ.

като има предвид, че кризата, намали публичните инвестиции в сектора, насочен към полагането на грижи, което принуждава много хора, предимно жени, да намалят работното си време или да се върнат в домовете си, за да се заемат с полагането на грижи за лица на издръжка, възрастни хора, болни или деца;

АИ.

като има предвид, че нарастващият брой възрастни хора, намаляващият брой лица в трудоспособна възраст и ограниченията на публичния бюджет оказват значително въздействие върху социалните услуги, и като има предвид, че това ще окаже влияние и на хората, които трябва да съвместяват трудовите си задължения с полагането на грижи, често при изпълнени с предизвикателства обстоятелства;

АЙ.

като има предвид, че финансовата и социална криза засегна силно пребиваващите в ЕС лица и неговите граждани, като влошават проблема с несигурността на работните места, бедността, безработицата и социалното изключване и водят до ограничен достъп или до липса на достъп до обществени и социални услуги;

АК.

като има предвид, че настоящите модели на политика за дългосрочно полагане на грижи в повечето държави членки не са подходящи, за да отговорят на потребностите на нашите застаряващи общества, и като има предвид, че понастоящем повечето държави членки не разглеждат демографските промени в своите политически инициативи;

АЛ.

като има предвид, че навиците, обичаите и видът на семействата са претърпели значително развитие, което поражда необходимостта от повече работници в битовия сектор и неизбежно води до нови потребности от здравни грижи и помощ в рамките на съвременните домакинства, особено за работещите извън дома жени и семействата с един родител;

АМ.

като има предвид, че много лица в зависимо положение живеят и в области, засегнати от липсата на обществени услуги, от изолация или от други обстоятелства, което затруднява достъпа им до професионални лица, полагащи грижи, или до частни или обществени специализирани заведения, и като има предвид, че за тези зависими лица могат да се грижат единствено непрофесионални лица, полагащи грижи, които често, макар и невинаги, са членове на семейството;

АН.

като има предвид, че в редица държави членки има липса на качествени услуги за полагане на грижи, които да са на разположение за всички, независимо от дохода им, т.е. услугите трябва да бъдат достъпни и финансово поносими за всички ползватели и техните семейства;

АО.

като има предвид, че удължаването на времето на чакане в списъци на чакащите за подкрепа и услуги, свързани с полагането на грижи, често осъжда зависимите от тези услуги на бедност и социално изключване;

АП.

като има предвид, че подходящата защита на лицата с увреждания, възрастните хора, болните, лицата в зависимо положение или децата е основен принцип на Съюза, и че домакинският труд и полагането на грижи са сектор от изключително значение за гарантиране на тяхната защита;

АР.

като има предвид, че правото на набор от услуги за социално подпомагане у дома, с настаняване и други услуги в общността, включително на личен асистент, е залегнало в членове 19 и 26 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

АС.

като има предвид, че финансово достъпните услуги на жените домашни работници и лица, полагащи грижи, имат важна роля както в икономическо, така и в социално отношение, тъй като това освобождава главно други жени, като им дава възможност да развиват своята кариера, да се наслаждават на своя социален живот и да постигат по-добро равновесие между професионалния и личния живот, а също така дават възможност на много хора да бъдат на разположение на пазара на труда;

АТ.

като има предвид, че секторът е от икономическо значение и предоставя възможности за работа за голяма част от работната сила, по-конкретно за нискоквалифицираните лица;

АУ.

като има предвид, че домакинският труд и полагането на грижи са сектор, който създава работни места; като има предвид, че тези работни места трябва да са висококачествени, тъй като благодарение на труда, полаган от работещите в този сектор, много хора могат да бъдат икономически и социално активни извън дома си;

АФ.

като има предвид, че широко разпространена в някои държави членки практика за наемане на домашни работници и лица, полагащи грижи, е чрез двустранни споразумения между работника и собственика на домакинството или лицето в зависимо положение, а не чрез формални средства, като например държавни структури или дружества и предприятия;

АХ.

като има предвид, че домашните работници и лицата, полагащи грижи, имат право на достоен живот, като се отчита тяхната потребност от баланс между добра работа, семейство и личен живот, особено при домашните работници, живеещи при работодателя си, и трябва да се ползват с еднакви социални и трудови права като другите работници;

АЦ.

като има предвид, че Конвенция № 189 на МОТ и Препоръка № 201 относно достоен труд за домашните помощници представляват исторически сбор от международни стандарти, целящи подобряване на условията на труд на десетки милиони домашни помощници по цял свят; като има предвид, че повечето домашни помощници са жени и че новите стандарти, установени в Конвенция № 189 на МОТ, са важна стъпка към повишаване на равенството между половете на пазара на труда и към гарантиране на равните права на жените и защитата им в съответствие със закона; като има предвид обаче, че от 22 държави, които са ратифицирали Конвенцията към момента, само шест са държави членки (Белгия, Финландия, Германия, Ирландия, Италия и Португалия);

АЧ.

като има предвид, че Конвенция № 189 на МОТ има за цел да осигури правно признаване на домакинската работа, да разшири правата на всички домашни работници и да предотврати нарушенията и злоупотребите;

АШ.

като има предвид, че 48 държави вече са ратифицирали Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и 18 други са я подписали, но нито една държава — членка на ЕС, не е подписала или ратифицирала конвенцията към днешна дата;

АЩ.

като има предвид, че домашните работници и полагащите грижи работници имат важен принос към системите за социална закрила, но тяхната роля често е недостатъчно представяна, разбирана или отсъства, или бива пренебрегвана в дебатите относно реформите в тази сфера;

БА.

като има предвид, че условията, при които се наемат домашни помощници или лица, полагащи грижи, се различават съществено в отделните държави членки и включват от слабо платени, недекларирани работници мигранти без документи и без договор до домашен труд и полагане на грижи като обществени или частни социални услуги, предоставяни от дружества, агенции, асоциации и кооперации, или като пряка заетост, осигурявана от частни субекти;

ББ.

като има предвид, че в сектора на домашния труд, и по-специално в полагането на грижи в ЕС, са заети и мъже, за които е необходима същата защита и подкрепа, като се избягва всякакъв вид дискриминация, основана на пола, и като се гарантират равни възможности на пазара на труда съгласно членове 19 и 153 от ДФЕС;

БВ.

като има предвид, че повечето работодатели в областта на домашната работа не осъзнават техните задължения и права;

БГ.

като има предвид, че трудовата инспекция често не обхваща домашния труд поради липса на контрол на сектора в повечето държави членки;

БД.

като има предвид, че достъпът до механизмите за правосъдие често е затруднен за нарушения на трудовото законодателство, както и за жертвите на насилие или експлоатация; като има предвид, че страхът от изолация на работното място и трудностите при достъпа до правна помощ може да бъдат решаващи препятствия за домашните и полагащите грижи работници мигранти с неуредено положение;

БЕ.

като има предвид, че настоящата Директива относно безопасността и здравето на работното място (Директива 89/391/ЕИО) обхваща официално заети домашни работници и лица, полагащи грижи, с изключение на работници, пряко наети от частни домакинства;

1.

Счита, че е налице необходимост от общо признаване от страна на ЕС на професията и значението на домашния труд и полагането на грижи като действителна работа, тъй като признаването на този професионален сектор е вероятно да намали недекларирания труд и да насърчи социалната интеграция, и поради това призовава ЕС и държавите членки да установят общи правила относно домашната работа и полагането на грижи;

2.

Призовава Комисията да представи набор от инструменти на политиката относно домашния труд и полагането на грижи, с които да се установят насоки за качество за двата сектора; счита, че тези инициативи следва да се съсредоточат върху:

3.

Приветства ангажимента на Комисията за инициативата за „нов старт за работещите родители и полагащите грижи лица“;

4.

Призовава държавите членки да предвидят професионална квалификация за определени видове домашен труд (грижи за възрастни хора, деца и хора с увреждания), които изискват специфични умения и квалификации;

5.

Счита, че секторът на домашния труд и полагането на грижи и неговата професионализация може да създаде работни места и растеж и че поради това е необходимо справедливо възнаграждение; счита, че решенията могат да бъдат част от социалния модел за иновации;

6.

Счита, че професионализирането на работниците за услуги в домакинството ще увеличи привлекателността на сектора и качеството на предоставяните услуги и ще насърчи достойния и признат труд;

7.

Подчертава значението на насърчаването на професионалното признаване на уменията и квалификациите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, в този сектор, за да им се предоставят повече перспективи за професионално развитие, както и специфично обучение на лицата, които работят с възрастни хора и деца, с оглед на насърчаването на създаването на качествени работни места, водещи до качествени работни места и по-добри условия на труд, включително предоставянето на официални договори, достъп до обучение и по-добро обществено признание; отчита значението на това да бъде осигурено валидиране и сертифициране на придобитите умения, квалификация и опит и да се насърчава професионалното развитие; счита, че въвеждането на курсове за обучение и преквалификация е основно значение за постигане на тази цел;

8.

Приканва Комисията да насърчи държавите членки да създадат възможности за професионализация, обучение, непрекъснато развитие на уменията и признаване на квалификациите на жените — домашни помощници и лица, полагащи грижи, включително, когато е целесъобразно, възможности за тяхното ограмотяване, с цел подобряване на възможностите им за личностно, професионално и трудово развитие;

9.

Изисква същевременно от държавите членки да регулират някои трудови правоотношения между домакинствата, когато са в ролята на работодатели, и служителя/работника, предоставящ услуги срещу възнаграждение в рамките на домакинството на работодателя;

10.

Призовава държавите членки да създадат специална правна рамка, която да дава възможност за законна и организирана заетост на домашните работници и лицата, полагащи грижи, и да установява правата и отговорностите на засегнатите лица, за да се осигури правна сигурност както за работниците в този сектор, така и за потенциалните им работодатели; изисква да се вземат под внимание специфичните подробности на трудовия договор, както и факта, че много работодатели са физически лица и не са запознати с юридическите формалности;

11.

Призовава държавите членки да предприемат решителни действия в секторите на домакинския труд и полагането на грижи, които носят висока добавена стойност за икономиката, признавайки тази работа като равноправна на другите форми на трудова заетост и гарантирайки на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, истински права и социална закрила, на които имат право работниците, посредством трудовото законодателство или колективни споразумения;

12.

Подкрепя Конвенция № 189 на МОТ относно достойния труд на домашните работници, допълнена от Препоръка № 201, тъй като в световен мащаб тя отговаря на необходимостта работниците да бъдат обхванати от трудовото право и поставя акцент върху за социалните права, недискриминацията и равното третиране;

13.

Насърчава всички държави членки спешно да ратифицират Конвенция № 189 на МОТ и да гарантират, че тя се прилага строго, така че да се подобрят условията на труд и да се осигури съответствие с членовете на настоящата конвенция на МОТ и Препоръка № 201 на МОТ от 2011 г.; припомня, че съгласно Конституцията на МОТ правителствата са задължени да представят Конвенцията и Препоръката на националните си законодатели с цел насърчаването на мерки за прилагането на тези инструменти, както и че, що се отнася до Конвенцията, процедурата по представянето ѝ също така има за цел да се насърчи нейното ратифициране;

14.

Счита, че ратифицирането от всички държави членки ще бъде важна крачка напред към насърчаването и защитата на правата на човека, както и силен политически сигнал срещу всички форми на злоупотреба, тормоз и насилие, извършени срещу всички работници, и по-специално срещу жените — домашни помощници;

15.

Призовава държавите членки да включат домашните работници и лицата, полагащи грижи, във всички национални трудови законодателства и закони в областта на здравеопазването, социалните грижи, осигуряването и за борба с дискриминацията, като се признава техният принос за икономиката и обществото; поради това призовава настоятелно Комисия да обмисли преразглеждането на всички европейски директиви, които изключват домашните работници и лицата, полагащи грижи, от правата, с които се ползват други категории работници;

16.

Отчита нежеланието на някои държави членки да приемат законодателство относно личната сфера на живот; въпреки това счита, че непредприемането на действия ще струва скъпо както на обществото, така и на засегнатите работници; подчертава, че прогнозираният ръст на търсенето на лица, полагащи грижи, по-конкретно в частните домакинства, прави такова законодателство необходимо, за да се защитят напълно тези помощници; поради това призовава държавите членки съвместно със социалните партньори да предприемат мерки, за да осигурят адекватна и подходяща система за проверка, в съответствие с член 17 на Конвенция № 189 на МОТ, и подходящи санкции за нарушаване на законовите и подзаконовите актове относно безопасните и здравословни условия на труд;

17.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират и прилагат подходящо равнище на безопасни и здравословни на труд, например защитата на майчинството, както и да предприемат мерки за предотвратяване на трудови злополуки, травми и рискове от професионални травми и заболявания; подчертава необходимостта от подобряване на стандартите посредством обучение, ориентирано към практиката, и курсове за професионална квалификация за лицата, които вече работят в сектора; счита, че това обучение следва да обхваща управлението на риска във връзка със задачите за сменяне на позата или придвижване на болния и биологичните и химическите рискове, както и използването на помощни технологии;

18.

Счита, че е от съществено значение да се предприемат действия за борба с несигурната заетост и недекларирания труд, предвид факта, че това явление се отразява сериозно на домашните работници, включително на работещите жени мигранти, като по този начин бива допълнително влошена тяхната вече уязвима позиция; подчертава важността на премахването и преследването на такива практики, в т.ч. детския труд; във връзка с това подкрепя преодоляването на несигурното положение на домашните работници и лицата, полагащи грижи, в рамката на Европейската платформа за борба с недекларирания труд; припомня, че недекларираният труд ги лишава от социално осигуряване и поставя под въпрос здравословните и безопасни условия на труд; затова очаква работата на Европейската платформа срещу недекларирания труд за предотвратяване на недекларирания труд, тъй като недекларираната икономика заплашва сигурността на работните места, отразява се на качеството на грижите и условията на труд за много недекларирани лица, полагащи грижи, излага на риск устойчивостта на системата за социално осигуряване и намалява данъчните приходи за държавния бюджет;

19.

Призовава държавите членки да инвестират в повече и по-добри начини за превенция на, откриване на и борба срещу огромния мащаб на недекларирания труд в рамките на домакинския труд и полагането на грижи, особено по отношение на случаите на трафик на хора и трудови злоупотреби и случаите, които са свързани с предприятия, предлагащи услуги в областта на домакинския труд и предоставянето на грижи, които използват недекларирани и фиктивни самостоятелно заети лица, така че да се защитят работниците и да се насърчава преминаването от нерегистриран труд към деклариран труд чрез по-добра защита и по-добри, по-рационални механизми за контрол и инспекция на труда;

20.

Настоятелно призовава държавите членки да гарантират наличието на законни пътища за миграция в ЕС и да въведат целеви програми за законна миграция; подчертава необходимостта от това държавите членки да постигнат двустранни споразумения с държавите, които статистиките сочат като изпращащи домашни работници и лица, полагащи грижи, за да се узаконят потоците на изпращане и приемане, като по този начин се допринася за борба с мрежите за трафик на хора и принудителен труд и се възпира все пак явлението социален дъмпинг; призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства, приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1999 г.;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават схемите за узаконяване, основани на извлечените поуки от опита в миналото, като средство за намаляване на подлагането на работниците мигранти или с неуредено положение на експлоатация или насилие; настоятелно призовава държавите членки да предлагат подкрепа и закрила на недекларираните домашни работници или лицата, полагащи грижи, когато решат да излязат от порочния кръг на незаконния труд;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават разследванията на случаи на трафик на хора с цел тяхната експлоатация и по-конкретно в домашен труд, да подобрят механизма за идентификация и закрила на жертвите и да привлекат НПО, синдикалните организации, публичните органи и всички граждани в процеса на установяване на явления, свързани с трафика на хора и тежка експлоатация;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да разширят инструментите и механизмите, създадени с цел справяне с трафика на хора, като механизмите за насочване или разрешенията за временно пребиваване, и да ги преразгледат с цел разширяване на техния обхват на прилагане по отношение на случаи на тежка експлоатация на труда, която не включва трафик на хора;

24.

Призовава държавите членки, в съответствие с член 17 на Конвенция № 189 на МОТ, да създадат ефективни и достъпни механизми за подаване на жалби и средства за гарантиране на спазването на националните законови и подзаконови актове за защитата на домашните помощници; призовава също така държавите членки да разработят и приложат мерки относно инспекциите на труда, прилагането и санкциите, като надлежно да отчитат специфичните характеристики на домакинския труд, в съответствие с националните законови и подзаконови актове; отправя искане, доколкото това е съвместимо с националните законови и подзаконови актове, тези мерки да определят условията, при които може да се предоставя достъп до домашните помещения, при надлежно зачитане на неприкосновеността на личния живот; призовава държавите членки, в съответствие с националните разпоредби, да предвидят механизми за ефективно справяне с нарушенията, като например вътрешни проверки в случаите, когато са налице основания за подозрение за злоупотреба;

25.

Изразява загриженост относно недостатъчните инспекции, свързани с контрола, наблюдението и надзора на наемането на жени — домашни работници и лица, полагащи грижи, извършвани от дружества или агенции за наемане на работа, и посочва необходимостта от увеличаване на броя на държавните инспектори и инспекции за проверка на спазването на законодателството;

26.

Настоятелно призовава държавите членки да положат необходимите усилия за засилване на инспекциите и да открият иновативни методи, които да зачитат неприкосновеността на личния живот, особено по отношение на частните домове, където инспекторите не могат да влизат без разрешение на съда, и за подходящо инструктирани и обучени инспектори с цел премахване на малтретирането, експлоатацията, включително финансовата, и актове на насилие или сексуално насилие спрямо домашните работници;

27.

Призовава държавите членки да организират кампании за подобряване на видимостта и на разбирането на предимствата на уредените домашен труд и грижи сред обществеността и публичните и частните организации, с цел да се утвърди достойнството на професията и да се признае значението на труда и на приноса на жените — домашни помощници и лица, полагащи грижи, за функционирането на нашето общество; същевременно призовава държавите членки да повишат осведомеността за съществуването на тежки форми на експлоатация в частни домове, като определят цел за нулева търпимост към експлоатацията на работници;

28.

Призовава държавите членки да стартират кампании за повишаване на осведомеността за правата и задълженията на домашните работници и лицата, полагащи грижи, както и на работодателите, а също и за рисковете и последиците от експлоатацията в сектора на домашния труд, както и да насърчават признаването на домашния труд и полагането на грижи; препоръчва на държавите членки да разработят програми за пътни карти;

29.

Призовава държавите членки да въведат и подобрят информационните канали за правата на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, както и да гарантират най-висок достъп до информация за всички работници; препоръчва за тази цел да се създадат информационни пунктове, като се следват най-добрите практики на държавите членки, на регионално и на местно равнище, горещи телефонни линии и уебсайтове за предоставяне на помощ и информация, също и под формата на кампании относно правата на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, във всяка държава членка на официалния ѝ език и на други подходящи езици; подчертава, че организациите на гражданското общество, като например организациите, работещи от името на жените и мигрантите, следва също да бъдат в състояние да предоставят тази информация; отбелязва, че тези инструменти следва да бъдат разработени по начин, който позволява на евентуалните работодатели, включително семейства и агенции, да се предоставят най-добрите практики, полезни съвети и указания и че следва да се предлагат образци на трудови договори с цел да се гарантира, че работодателите изпълняват своите отговорности;

30.

Призовава за твърд подход спрямо предприятията във всеки сектор, чийто стопански модел се основава на експлоатацията на незаконни работници с цел да се намалят във възможно най-голяма степен на оперативните разходи, да се постигне максимална печалба и да се принудят законно действащи предприятия да напуснат сектора;

31.

Подчертава важната роля, която синдикалните организации могат да играят при организирането и информирането на работниците относно техните права и задължения; отбелязва, че това е начин домашните работници да бъдат представлявани като едно цяло, за да могат колективно да договарят своите договори и да защитават правата и интересите си;

32.

Призовава за добро представителство на социалните партньори на европейско и национално равнище, и по-конкретно в синдикалните организации, за да се увеличи секторното колективно договаряне с цел постигане на ефективен напредък и прилагане на достойни условия на труд в тези сектори; призовава също така за добро представителство на професионалните организации, организациите, които работят със и от името на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, и други имащи отношение по въпроса организации на гражданското общество, както и да се гарантира, че те са напълно запознати с предизвикателствата на защитата на трудовите права на жените, наети като домашни работници или лица, полагащи грижи

33.

Изразява съжаление, че жените — домашни помощници и лица, полагащи грижи, продължават да са недостатъчно добре представени в синдикалните организации на различните държави членки, и подчертава необходимостта да се насърчава участието на тези жени работници в професионалните съюзи;

34.

Подчертава също така значението на групирането на работодателите във федерации или в други видове организации на национално равнище, тъй като счита, че без такива организации на работодателите, усилията да се узакони домашният труд и свързаната с полагане на грижи работа, както и подобряването на условията на труд и на привлекателността на такива работни места, ще бъдат напразни;

35.

Отбелязва, че частните работодатели в областта на домашната работа изпълняват особено важна роля по отношение на спазването на справедливи трудови стандарти и права; призовава държавите членки да гарантират, че съответната информация трябва да бъде достъпна за работодателите и работниците;

36.

Призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за по-добър контрол и документиране на уязвимата и подценявана професия на домашните работници и лицата, полагащи грижи, и да предложи действия за справяне с това явление;

37.

Отправя искане Комисията и компетентните европейски агенции да проведат проучване за сравняване на различните системи на узаконен домакински труд и да съберат данни по отношение на положението в държавите членки; изразява своето убеждение, че тези данни следва да се използват за обмен на най-добри практики между държавите членки, по-специално с цел оптимизиране на борбата срещу експлоатацията на домашните работници и работнички; призовава също така Комисията да предприеме проучване на приноса на лицата, полагащи грижи, и домашните работници към системите за социална закрила и икономиките на държавите членки;

38.

Насърчава обмена на добри практики между държавите членки, с цел да се подкрепи предприемането на действия и постигането на резултати;

39.

Счита, че приемането и адаптирането на добри практики от някои държави членки може да доведе до редовни форми на заетост за домашните работници и лицата, полагащи грижи;

40.

Призовава Комисията и държавите членки да събират, анализират и публикуват достоверни статистически данни, разбити по възраст, пол и гражданство, така че да се даде възможност за информирани обсъждания при търсенето на най-добрите решения относно начина, по който секторът на домакинския труд да се превърне в професионален, и отправя искане на Eurofound и OSHA да се възложи да определят методите за предоставяне на защита, подаване на жалби и повишаване на осведомеността;

41.

Призовава Комисията да включи обсъждания относно положението на секторите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, в дневния ред на Комитета по заетостта (EMCO);

42.

Призовава Комисията и държавите членки, когато преразглеждат и предлагат съответните правни актове или национално законодателство, да гарантират, че интересите на домашните помощници и лицата, полагащи грижи, се вземат предвид, като в същото време се зачитат националните компетентности;

43.

Признава огромния социален и икономически принос на членовете на семейства, полагащи грижи и работещи безвъзмездно (неформално полагане на грижи), и нарастващите отговорности, които им се възлагат поради намаляване на предоставянето на услуги или произтичащите от това увеличени разходи;

44.

Отбелязва, че е налице увеличаване на броя на хората, живеещи дългосрочно в институции за специализирани грижи, и по-нататъшно социално изключване на хората с увреждания в ЕС, което е пряко нарушение на ангажиментите на ЕС по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.;

45.

Счита, че следва да се насърчават практиките за непреки домашни грижи, като се подкрепят проектите за самостоятелен живот, даващи възможност на хората с увреждания да избират и да се обръщат от своите домове към квалифицирани професионални оператори, особено в случаите с най-тежка степен на увреждания;

46.

Подчертава необходимостта държавите членки да гарантират по-широк достъп до лесно- и финансово достъпни, висококачествени и приобщаващи грижи за децата и лицата с увреждания, както и до заведения за грижи за възрастни хора чрез подходящо финансиране, като по този начин се свежда до минимум необходимостта от поемане на тези задължения при неформални и несигурни условия на труд и се подобрява признаването на значението на работата, осъществявана от лица, които професионално полагат грижи; изтъква необходимостта държавите членки да развиват услуги в подкрепа лицата, полагащи грижи — членове на семейството, формално и неформално;

47.

Призовава държавите членки да насърчават назначаването на работа в сектора на услугите, свързани със социални грижи, и да работят за повишаване на привлекателността на сектора като обещаваща възможност за кариера;

48.

Настоятелно призовава държавите членки да инвестират в създаването на стабилни, качествени работни места в сектора на домашния труд и полагането на грижи, включително и със средства от фондовете на ЕС, като Европейския социален фонд (ЕСФ) и Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI);

49.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават и поддържат иновативни решения и инвестиции в социални и здравни услуги, които имат голям потенциал за създаване на работни места, имат съществено значение за задоволяване на потребностите на нашите застаряващи общества и за справяне с демографските промени като цяло и които са необходими за преодоляване на отрицателните социални последици от кризата;

50.

Призовава Комисията да обменя информация и най-добри практики на сдружения и кооперативи на домашни и полагащи грижи работници, които са част от моделите на социалната икономика в ЕС;

51.

Призовава държавите членки да насърчат създаването на работнически кооперации в секторите на грижите и домашните услуги, като се обръща специално внимание на селските райони, предвид положителния ефект, който това ще окаже за създаването на качествени и устойчиви работни места, особено за онези работници, които срещат затруднения при интегрирането на пазара на труда;

52.

Призовава държавите членки да гарантират, че домашните работници не напускат училище в ранна възраст, за да постъпят на работа;

53.

Призовава Комисията да преразгледа Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите; призовава също така държавите членки да прилагат последователно тази директива;

54.

Отправя искане държавите членки да обмислят стимули, за да се насърчи наемането на декларирани домашни работници и лица, полагащи грижи; насърчава държавите членки да въведат опростени системи за деклариране с цел възпиране на и борба с недекларирания труд, както препоръчва Европейският икономически и социален комитет в становището си относно развиването на предоставяни на семействата услуги с цел повишаване на заетостта и насърчаване на равенството между половете на работното място (SOC/508); препоръчва на Комисията да насърчава обмена на добри практики между държавите членки, като следва успешните модели, създали за сектора положително социално въздействие и положително въздействие върху заетостта, като например „схемата за купони за услуги“, която се прилага в Белгия, или други, като „чека заетост за универсална услуга“ (CESU) във Франция;

55.

Счита, че е полезно да се адаптира законодателството за сключването на гъвкави договорни споразумения между домашните работници, лицата, полагащи грижи, и работодателите в областта на домашния труд, за да се помогне на двете страни при наемането/предлагането на домашни услуги под най-подходяща и за двете страни форма, като същевременно се гарантира защитата на работниците;

56.

Препоръчва на държавите членки ясното уреждане на законната заетост на домашни работници и лица, полагащи грижи, да се подкрепя от стимули, за да могат домашните работници и техните потенциални работодатели да избират законната форма на заетост; призовава също така държавите членки да премахнат законовите пречки, които понастоящем значително намаляват декларираното пряко наемане на работници от семействата;

57.

Повтаря призива на Европейския парламент за структурен секторен диалог в областта на грижите (17);

58.

Призовава държавите членки да поставят детегледачките от ЕС и от държави извън ЕС на равна нога, като им предоставят комбинирано разрешение за пребиваване/работа, в което се определят работното време, видът на договора и условията за заплащане; призовава държавите членки да ратифицират споразумението на Съвета на Европа относно назначаването на детегледачки (au pair); отправя искане към държавите членки да подобрят системата за акредитация и механизмите за контрол на агенциите за назначаване на детегледачки;

59.

Припомня необходимостта от официално признаване, в съответствие с Европейско споразумение относно настаняването на домашни помощници (au pair), и за увеличаване на инспекциите, за да не се превърнат те в неформални и евтини заместители на домашните помощници и лицата, полагащи грижи;

60.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че домашните помощници и лицата, полагащи грижа, в Европа се ценят като човешки същества и че те могат да съчетават професионалния и семейния живот, включително, че трудът им се обхваща от Директивата за свободното време (2003/88/ЕО), за да разполагат работниците с достатъчно дълги периоди за почивка и да не бъдат принуждавани да полагат извънреден труд;

61.

Призовава държавите членки да приемат мерки за съвместяване на професионалния и семейния живот, тъй като това ще бъде от полза, тъй като подкрепя жените да останат на платена заетост и да се намали разликата в получаваната от тях пенсия по-късно;

62.

Призовава държавите членки да гарантират, че домашните помощници и лицата, полагащи грижи, получават пенсионно осигуряване в съответствие с националното законодателство;

63.

Призовава държавите членки, в които е определена минимална работна заплата за страната, да гарантират, че това е минималното заплащане, което получават всички домашни помощници и лица, полагащи грижи;

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на МОТ.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/44

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети на Четвъртата световна конференция по въпросите на жените през 1995 г., и по-конкретно проблематиката, свързана с „Жените и медиите“,

—

като взе предвид заключителния документ от 23-ата специална сесия на Общото събрание на ООН през 2000 г., в който информационните и комуникационните технологии (ИКТ) се отчитат като постижения, които предлагат нови възможности за овластяване на жените, но също и като потенциални рискове,

—

като взе предвид декларацията относно принципите и плана за действие от Женева, приети по време на първата фаза на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS), която се проведе в Женева през 2003 г.,

—

като взе предвид ангажиментите и програмата за информационното общество от Тунис, в която подробно са описани финансовите и международните механизми за прилагане на програмите на WSIS, които бяха приети по време на втората фаза на WSIS в Тунис от 16 до 18 ноември 2005 г.,

—

като взе предвид позоваванията на правата на жените и равенството между половете в изявлението относно прилагането на резултатите от Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество и свързаната с тях визия WSIS+10 за Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество за периода след 2015 г.,

—

като взе предвид резултатите от Форума на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество, състоял се между 25 и 29 май 2015 г. в Женева, относно „Съвместно създаване на иновации: ИКТ за устойчиво развитие“, в който взе участие делегация на комисията по правата на жените и равенството между половете,

—

като взе предвид насоките за действие на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество от 2014 г., които бяха съчетани с целите за устойчиво развитие (ЦУР), за да се повиши полезното взаимодействие между тези глобални стратегии, включително мярката с цел овластяване и насърчаване на социалното, икономическото и политическото приобщаване до 2030 г. на всички хора независимо от тяхната възраст, увреждане, генетични характеристики, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, раса, социален или етнически произход, религия или убеждения, икономическо или друго положение,

—

като взе предвид Стратегията на Комисията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г. (SEC(2010)1079), която включва поредица от действия, свързани с жените и интернет, по-специално по отношение на ИКТ, както и междинния преглед на стратегията,

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2015 г. относно стратегията на ЕС за равенство между жените и мъжете за периода след 2015 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно еманципирането на момичетата в ЕС посредством образованието (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от юни 2014 г. относно „Жените и икономиката: икономическа независимост от гледна точка на работата на непълен работен ден и самостоятелната заетост“, в които се посочва, че „Стратегията „Европа 2020“ определя редица приоритетни области за растеж, в т.ч. в сферата на бялата икономика и на науката и технологиите. За да се разгърне изцяло потенциалът за растеж на Европа в тези области, е важно да се преодолеят стереотипите по полов признак и да се води борба срещу образователната и професионалната сегрегация“,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2015 г. относно прилагането на Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2013 г. относно премахване на стереотипите, свързани с пола, в ЕС (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно Програмата в областта на цифровите технологии за растеж, мобилност и заетост (6), и по-специално Широката коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии,

—

като взе предвид действие 60 от Програмата в областта на цифровите технологии относно насърчаването на жените да се насочат към свързани с ИКТ професионални кариери и увеличаването на дела на жените в сектора на ИКТ,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“ (COM(2015)0192),

—

като взе предвид стълб II от Стратегията на Комисията за цифров единен пазар, която има за цел да създаде подходящи условия и еднакви условия на конкуренция и благоприятна среда за разработване на цифрови мрежи и иновативни услуги, както и стълб III, който е в подкрепа на едно приобщаващо цифрово общество, в което гражданите да притежават подходящите умения, за да се възползват от възможностите, предоставени от интернет, и за да увеличат своите шансове за намиране на работа,

—

като взе предвид проучването на Тематичен отдел C на Европейския парламент, озаглавено „Проучване относно овластяването на жените в интернет“, публикувано през 2015 г.,

—

като взе предвид член 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. (7) относно насърчаване на равенството между мъжете и жените и на недискриминацията,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул),

—

като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин и по-конкретно нейните цели във връзка с „Жените и медиите“, в които се призовава за увеличаване на участието на жените и на техния достъп до изразяването на мнение и вземането на решения във и чрез медиите и до новите комуникационни технологии, както и за насърчаване на балансираното и нестереотипно представяне на жените в медиите,

—

като взе предвид „Европейски кодекс за най-добри практики за женитe в сектора на ИКТ“ на Комисията от 2013 г.,

—

като взе предвид своя задълбочен анализ от 2012 г., озаглавен „Жените в сектора на ИКТ“,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), озаглавен „Насилието над жени: проучване в рамките на ЕС. Основни резултати“, публикуван през март 2014 г.,

—

като взе предвид Директива 2011/36/EС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от негои за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. и междинния доклад за нейното изпълнение,

—

като взе предвид цикъла на политиката на ЕС за борба с организираната и тежката престъпност, който започна през 2014 г., както и приоритетната област на борбата с трафика на хора,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете, както и становището на комисията по заетост и социални въпроси (А8-0048/2016),

A.

като има предвид, че цифровизацията преобрази и промени коренно начина, по който хората получават и предоставят информация, общуват, контактуват, учат и работят, като създава нови възможности за участие в обществени и политически дискусии, в образованието и на пазара на труда, разкрива нови перспективи за самостоятелен начин на живот и предполага огромен икономически потенциал за Европейския съюз и извън него; като има предвид, че цифровизацията оказва въздействие не само върху пазарите, но и върху обществото като цяло;

Б.

като има предвид, че информационното общество, движено от информационните и комуникационните технологии (ИКТ), носи със себе си огромни възможности за генериране на богатство и знание и за тяхното разпределение/разпространение, както се вижда например от сектора на безплатния софтуер с отворен код, който промени начина, по който софтуерът се произвежда, разпространява, поддържа и използва, което дава възможност за по-пълноценно приобщаване към цифровия свят; като има предвид, че в допълнение цифровизацията дава възможност за по-гъвкаво и разнообразно използване на времето и пространството и за напредък към по-приобщаващи и справедливи обществени модели; като има предвид, че същевременно цифровизацията на трудовия пазар може да създаде нови измерения на изключване, например риск от икономически, социални, културни и основани на пола форми на сегрегация;

В.

като има предвид, че в Европа само девет на сто от разработчиците са жени и че само 19 % от мениджърите в областта на информационните технологии и комуникациите са жени (в сравнение с 45 % в останалите сектори на услугите), както и че жените съставляват едва 19 % от предприемачите (в сравнение с 54 % в други сектори на услугите) (9);

Г.

като има предвид, че тези промени предлагат голям потенциал за овластяване на жените, като се дава достъп до информация и знания, надхвърлящи границите на конвенционалните средства и предоставящи платформа за изразяване на мнение, което може да вдъхнови други хора да предприемат действия, като по този начин се създават нови възможности за взаимодействие и провеждане на кампании с цел защита на правата и свободата на жените, момичетата и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), но също и на лицата със специфични потребности, като например хората с увреждания; като има предвид, че активното участие на жените в информационното общество е не само въпрос на справедливост и равенство, но и ще допринесе за подобряване на социалните и икономически условия в обществото и за конкурентоспособността на ЕС;

Д.

като има предвид, че съществува значителна неравнопоставеност между половете по отношение на достъпа до професионални и образователни възможности във връзка с информационните и комуникационните технологии и компютърните умения; като има предвид, че цифровизацията оказва силно въздействие върху ползването и разпространението на медиите, по-осезаемо при по-младите ползватели, като разкрива нови пътища за ползване на медиите и дава възможност за не толкова йерархично структурирана медийна среда; като има предвид, че цифровизацията може да улесни, но също така и да породи нови предизвикателства пред овластяването на жените чрез разпространението на отрицателно, унизително и стереотипно изобразяване на жените;

Е.

като има предвид, че цифровите канали за комуникация и социалните мрежи са от особено значение за родителите, ползващи родителски отпуск, както и за хората, работещи от вкъщи;

Ж.

като има предвид, че цифровизацията оказва огромно въздействие върху пазара на труда, като променя веригите на стойността и създава нови възможности за работа и по-гъвкави модели на трудова дейност; като има предвид, че възможностите за гъвкава организация на работното време и за работа от разстояние, създадени вследствие на цифровизацията, могат да представляват важен инструмент за гарантиране на по-добро равновесие между професионалния и личния живот както за жените, така и за мъжете; като има предвид, че гъвкавата организация на работното време може да играе положителна роля за приноса към приобщаването на пазара на труда на групите жени в неравностойно положение; като има предвид обаче, че съществуват възможни отрицателни последици, които могат да засегнат по-специално жените, като например ограничаване на правата на работниците и ограничения по отношение на работното време, както и на професионалните и непрофесионалните отговорности, което увеличава разпространението на ниско платените и по-несигурните видове заетост;

З.

като има предвид, че подобряването на цифровите умения и на грамотността в областта на ИТ представлява уникална възможност за увеличаване на приобщаването на жените и момичетата на пазара на труда, но също така и на лицата със специални потребности, като например лицата с увреждания; като има предвид, че увеличаването на броя на жените в сектора на ИКТ, който е един от секторите с най-високо заплащане, може да спомогне за тяхното финансово овластяване и тяхната независимост, което ще доведе до намаляване на общата разлика в заплащането на мъжете и жените;

И.

като има предвид, че в рамките на цифровия пазар на труда отговорността все повече се измества от дружеството към физическото лице, което променя условията за членство в схеми за социална сигурност на самостоятелно заетите лица и лицата на свободна практика; като има предвид, че политическите решения очевидно обуславят резултатите от тези промени;

Й.

като има предвид, че в случай на множество самостоятелни договори с различни дружества и институции е по-трудно да се проследи прилагането на принципа на равно заплащане за равен труд на едно и също работно място, който е изключително важен за функционирането на едно наистина равноправно общество;

К.

като има предвид, че навлизането на повече жени в сектора на ИКТ би дало тласък на пазара, на който се предвижда недостиг на работна сила и в рамките на който равното участие на жените би довело до ежегодни приходи от около 9 милиарда евро към БВП на ЕС; като има предвид, че жените продължават да бъдат прекалено слабо представени в образователните степени в сферата на ИКТ, където те са едва около 20 % от завършващите висше образование в тази област, като само 3 % от всички завършили висше образование жени притежават диплома в областта на ИКТ; като има предвид, че жените са изправени пред редица трудности при навлизането и оставането в сектора на ИКТ; като има предвид, че работната среда, в която преобладават мъжете, като само 30 % от работната сила са жени, допринася за тенденцията много жени да напускат сектора на ИКТ в рамките на няколко години след завършване на своето висше образование;

Л.

припомня, че в проучването „Жените, работещи в сектора на ИКТ“ („Women active in the ICT sector“) се прогнозира, че към 2020 г. в Европа ще има 900 000 незаети работни места в сектора на ИКТ; като има предвид, че секторът на ИКТ се разраства бързо, като създава около 120 000 нови работни места всяка година;

М.

като има предвид, че секторът на ИКТ се характеризира с особено силно вертикално и хоризонтално разделение, както и с различие между образователната квалификация на жените и заеманите от тях длъжности в сектора; като има предвид, че под 20 % от предприемачите в сектора на ИКТ са жени; като има предвид, че по-голямата част (54 %) от жените, които работят в областта на ИКТ, заемат по-ниско платени и изискващи умения с по-ниска квалификация длъжности, а едва малка част от тях (8 %) заемат длъжности като висококвалифицирани софтуерни инженери; като има предвид, че жените са недостатъчно представени и на ръководните длъжности в този сектор, като едва 19,2 % от наетите лица в сектора на ИКТ са ръководени от жени спрямо 45,2 % от наетите лица в други сектори;

Н.

като има предвид, че жените на възраст 55 години или над 55 години са особено изложени на риск от безработица и неактивност на пазара на труда, като средното равнище на заетост в ЕС за жените на възраст 55 — 64 години е едва 42 % в сравнение с 58 % за мъжете; като има предвид, че ниското равнище на грамотността в областта на ИТ и на електронните умения допълнително увеличава този риск; като има предвид, че усъвършенстването и инвестирането в цифровите умения на жените на възраст 55 години или над 55 години ще увеличи техните възможности за заетост и ще предложи известна степен на защита срещу изключването им от пазара на труда;

О.

като има предвид, че въздействието на сексизма и свързаните с пола стереотипи възпрепятстват равенството между жените и мъжете и утежняват икономическото развитие и конкурентоспособността на ЕС, като допълнително задълбочават вече съществуващата значителна неравнопоставеност между половете в сферата на ИКТ, медиите и свързаните с тях сектори; като има предвид, че съществуващите стереотипи, свързани с пола, затрудняват развитието на способностите на жените като ползватели, новатори и създатели; като има предвид, че са необходими ясна политическа воля и конкретни действия, както и участие на гражданското общество, за да се промени това положение;

П.

като има предвид, че образованието и обучението са от ключово значение за овластяването на жените в ерата на цифровите технологии и следователно за едно бъдещо жизнеспособно общество; като има предвид, че 60 % от учениците в ЕС не използват цифрово оборудване в своите класни стаи; като има предвид, че е намалял и без друго ниският дял на жените, завършващи висше образование в областта на ИКТ; като има предвид, че жените са много слабо представени в дисциплините в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), както и че около половината от жените, които са завършили такова висше образование, не се насочват към работа в областта на НТИМ; като има предвид, че жените до голяма степен остават слабо представени в инициативи като Европейската седмица на програмирането, ИКТ за по-добро образование, Клуба на лидерите и Широката коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии, които имат за цел допълнително насърчаване на електронното образование и електронните умения;

Р.

като има предвид, че насърчаването на цифровите технологии и ИКТ играе важна роля в политиката на ЕС за сътрудничество за развитие в съответствие с целите за устойчиво развитие, по-специално що се отнася до социалното и икономическо овластяване на жените и момичетата и извеждането им от бедност;

С.

като има предвид, че цифровизацията спомага за насърчаването на пряката демокрация чрез интернет, като по този начин се създават условията за по-активно участие на жените в политиката и се подобрява достъпът им до информация;

Т.

като има предвид, че благодарение на комбинацията между цифровизация и пряка демокрация жените имат повече възможности да се ангажират пряко, извън рамките на традиционните схеми на политиката, с цялостно и широко участие;

У.

като има предвид, че като всяка друга технология ИКТ могат да бъдат използвани или манипулирани с цел застрашаване на жените, на техните права и свободи и в крайна сметка на тяхното овластяване, като например в случаите на кибертормоз, преследване в кибернетичното пространство, трафик на хора, изказвания, проповядващи омраза, подбуждане към омраза, дискриминация и нарушаване на основните права; като има предвид, че анонимността в интернет допринася за разпространението на тези форми на насилие срещу жените; като има предвид, че тези нови предизвикателства и рискове трябва да бъдат идентифицирани и разгледани по подходящ начин от страна на лицата, вземащи политически решения, както и от предприятията, дружествата и организациите на гражданското общество, като същевременно се предостави възможност за обмен на информация по интернет;

Ф.

като има предвид, че новите информационни и комуникационни технологии се използват за създаване на канали и платформи, които улесняват определени форми на сексуална експлоатация на жени, включително малолетни и непълнолетни лица; като има предвид, че цифровите платформи се използват също така за търговия с женското тяло; като има предвид, че съответните специалисти в областта на правоприлагането трябва да признаят преобразяващото въздействие, което цифровизацията оказва върху тези престъпления; като има предвид, че освен това е необходимо да се повиши осведомеността на съответните лица, работещи в сферата на образованието, относно тези нови форми на цифрови заплахи, както и да се предостави финансиране от ЕС и държавите членки за насърчаване на образованието в областта на безопасното и почтително използване на интернет и на рисковете от онлайн насилие въз основа на пола както за момчетата, така и за момичетата, и да се включат мъжете и момчетата в борбата с насилието над жените и момичетата;

Х.

като има предвид, че цифровите средства за комуникация са допринесли за широкото разпространение на словото на омразата и заплахите срещу жени, като 18 % от жените в Европа още от юношеска възраст са ставали жертва на някаква форма на тормоз вследствие на запознанства по интернет, а жертвите на онлайн насилие в Европа наброяват девет милиона; като има предвид, че броят на заплахите, включително смъртните заплахи, към жените се е увеличил; като има предвид, че социалната информираност за цифровите форми на насилие както сред широката общественост, така и сред съответните специалисти, като например служителите от правоприлагащите органи и учителите, продължава да е недостатъчна, за да се гарантира адекватна превенция, наблюдение и помощ за жертвите; като има предвид, че различните форми на онлайн насилие все още не са изцяло отразени в наказателното право, нито в някои методи и процедури за наказателно преследване във всички държави членки; като има предвид, че е налице липса на отзивчивост от страна на съдебната система; като има предвид, че извършващите насилие и проповядващите омраза много рядко се докладват, разследват, преследват по съдебен път и осъждат; като има предвид, че на равнище ЕС е необходимо да се отчете потенциално трансграничният характер на малтретирането и насилието в интернет;

Ц.

като има предвид, че принципът на равенство между половете и съобразеното с този принцип бюджетиране могат да бъдат използвани като инструменти за подпомагане на равенството между половете; като има предвид, че основаните на пола аспекти следва да бъдат взети под внимание на всички етапи от работата на Комисията в областта на цифровизацията в Европа, за да се гарантира, че жените не просто ще бъдат включени, но и ще са в челните редици на развитието на цифровия свят;

Ч.

като има предвид, че слабото участие на жените и момичетата в образованието в областта на ИКТ, а по-късно и в заетостта, е резултат от сложното взаимодействие на стереотипите, свързани с пола, което започва в ранните етапи на живота и образованието и продължава в рамките на професионалното развитие; като има предвид, че факторите, ограничаващи участието на жените и момичетата в образованието и заетостта в областта на ИКТ, включват: прилагане на стереотипи през целия живот, разделение на „типично женски и типично мъжки“ дейности, хобита и играчки, което започва от най-ранните етапи на образованието, относителна липса на женски модели за подражание в сектора на ИКТ и недостатъчно осезаемо присъствие на жените в този сектор, особено сред ръководните длъжности;

1.

Настоятелно призовава Комисията и Съвета да се възползват изцяло от потенциала на информационното общество, ИКТ и интернет за насърчаване на овластяването на жените, техните права и свободи и равенството между половете независимо от фактори като възраст, наличие на увреждане, генетични характеристики, пол, сексуална ориентация, полова идентичност, раса, социален или етнически произход, религия или убеждения или икономическо положение;

2.

Подчертава, че достъпът до интернет е основна нова услуга, необходима на всички: мъже, жени, момчета и момичета; посочва, че понастоящем интернет е ключов инструмент в ежедневието на хората в тяхната семейна и работна среда и в рамките на учението и обучението, както и за управлението в рамките на дружествата, държавните органи, институциите и организациите и за функционирането на социалните мрежи и насърчаването на равните възможности;

3.

Призовава Комисията да използва и да насочи по-добре Програмата в областта на цифровите технологии и Стратегията за цифров единен пазар с цел преодоляване на голямата неравнопоставеност между половете в сектора на ИКТ и насърчаване на цялостната интеграция на жените в този сектор, по-специално по отношение на техническите и телекомуникационните професии, да насърчава образованието и обучението на жените и момичетата в областта на ИКТ и други дисциплини в областта на НТИМ, да повишава осезаемото присъствие на жените в цифровия свят, да благоприятства за равенството между половете и участието на жените чрез по-добър достъп до финансиране, да извършва систематични оценки на въздействието върху половете и да прилага бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете, в рамките на своята работа по Програмата в областта на цифровите технологии и Стратегията за цифров единен пазар, за да може да бъде надлежно включен основният европейски принцип на равенство между жените и мъжете, и да оказва подкрепа на организациите на гражданското общество и жените с цел приобщаващият интернет да се превърне в реалност;

4.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да включат свързаните с пола аспекти във всички цифрови инициативи и да признаят, че цифровите технологии дават тласък на нова, по-силна вълна на информираност по въпросите, свързани с равенството между половете; изтъква пред Комисията ефективността на интернет за такива способи, като например кампании, форуми и извеждане на преден план на женски модели за подражание, които спомагат за ускоряване на равенството между половете; съответно отправя искане към Комисията да обсъди възможността да постави жените на челно място в своята Програма в областта на цифровите технологии, така че новата цифрова ера да може да бъде движеща сила за подпомагане на равенството между половете;

5.

Настоятелно призовава Комисията да включи в предстоящата Стратегия за равенство между жените и мъжете 2016 — 2020 г. конкретни действия в подкрепа на интеграцията и участието на жените в информационното общество, както и силно да насърчи мрежите на жените онлайн, тъй като те са израз на подхода за самоорганизиране и овластяване на жените „отдолу нагоре“ и следва да получат цялата необходима подкрепа, за да могат да се превърнат в дългосрочни действия;

6.

Отбелязва съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, но изразява съжаление поради по-тясната му насоченост, тъй като то подценява значителния потенциал на цифровизацията по отношение на приобщаващото равноправно общество и обществото на широкото участие и не признава в достатъчна степен възможностите, които целенасочената подкрепа и финансирането на инфраструктурата могат да предоставят за овластяването на жените;

7.

Призовава да се наблегне повече върху безплатния софтуер с отворен код в сектора на ИКТ и цифровия пазар; счита безплатния софтуер с отворен код за изключително важен инструмент за насърчаването на равенството между половете и демократизацията на цифровия пазар и сектора на ИКТ; подчертава необходимостта от осведоменост по въпросите на равенството между половете, както и в сектора на софтуера с отворен код;

8.

Призовава ЕС и държавите членки да разработват, подкрепят и прилагат действията, насърчавани от ООН и нейните органи, по-специално в рамките на декларацията и платформата за действие от Пекин и на Световните срещи на високо равнище по въпросите на информационното общество, с цел да се полагат усилия за овластяването на жените в ерата на цифровите технологии на европейско и световно равнище; призовава държавите членки да предоставят и споделят добри практики помежду си с цел насърчаване на равнопоставеното участие на жените в развитието на цифровия свят в цяла Европа;

9.

Призовава държавите членки с оглед на постигането на равенство между половете в информационното общество и сектора на ИКТ да изготвят многогодишни планове за действие с цел: увеличаване на достъпа на жените до информационното общество, подобряване и увеличаване на използването на ИКТ от жените, предоставяне на по-значима роля на жените в сектора на ИКТ, насърчаване на познанията на жените по ИКТ чрез образование и обучение, насърчаване на заетостта и предприемаческия дух сред жените чрез редовното използване на интернет и цифрови услуги, разработване на онлайн съдържание, което да насърчава равенството между половете, насърчаване на постоянния обмен и постоянното разпространение и споделяне на ценностите, свързани с равенството, насърчаване на достъпа до и използването на ИКТ като инструменти срещу дискриминацията, основана на пола, в области като насилието въз основа на пола, насърчаване на международното сътрудничество, установяване на равновесие между професионалния и личния живот, както и разработване, прилагане, разпространение и оценка на политики и планове относно равенството между половете;

10.

Призовава Комисията и държавите членки да използват по-добре значителния потенциал на цифровизацията на всички равнища на политическо участие и включването на жените в процесите на вземане на решения, например посредством електронното гласуване; подчертава големите възможности, които цифровизацията и инициативите за електронно управление разкриват по отношение на достъпа до информация, процесите на вземане на решения, прозрачността и по-голямата отчетност; изтъква освен това, че ИКТ могат значително да увеличат възможността на жените да участват в анкети и дискусионни форуми, както и да подават анонимно оплаквания и жалби;

11.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават цифровизацията в политиката, за да насърчават пряката демокрация, което да позволи по-активното участие на гражданите, като се преодолеят старите модели и препятствията, които създават трудности за жените и слабо представените групи в утвърждаването им в контекста на изборите и институциите; освен това призовава Комисията и държавите членки да обмислят и разработят допълнителни онлайн методи за гласуване за изборните консултации, като по този начин се премахнат пречките, които често засягат преди всичко жените;

12.

Призовава Комисията да се възползва в пълна степен от програмата „Европа за гражданите“, за да се насочат усилията по-конкретно към организациите на гражданското общество и жените, осъществяващи дейност, свързана с цифровизацията и ИКТ, с цел да се подобрят условията за гражданско и демократично участие на жените и да се отдели специално внимание на целите, свързани с въпросите на социалния пол, в предстоящите оценки на изпълнението;

13.

Изтъква значението, което новите медии могат да имат за засилване на участието на жените в демократичните процеси; призовава Комисията и държавите членки да насърчават пълноценното участие на жените в медиите, включително в управлението, както и в регулаторните и контролните органи, с цел полагане на усилия за изграждане на медийна среда с по-голяма степен на равенство между половете и борба със свързаните с пола стереотипи и погрешното представяне на жените; освен това настоятелно призовава Комисията да насърчи създаването на мрежи между организациите на гражданското общество и професионалните медийни организации с цел да се осигури възможност на жените да бъдат активни участници и да се признае конкретната необходимост от жени в медиите;

14.

Подчертава ключовата роля на международното гражданско общество за управлението на интернет чрез такива форуми като глобалния интернет форум; призовава Комисията и държавите членки да работят с организациите на гражданското общество в областта на цифровите технологии и да ги подкрепят на местно и международно равнище, както и да подпомагат участието и представителството на жените и момичетата във всички тези форуми и мрежи;

15.

Счита, че безплатният достъп до широколентов интернет за всички, поне на обществените места, ще подобри възможностите за жените да използват цифровите технологии и ще повиши шансовете им за достъп до пазара на труда, което също ще допринесе за по-голямо социално приобщаване и положително развитие в екологично, социално и икономическо отношение; призовава Комисията да признае колко е важно нейната Програма в областта на цифровите технологии да обхваща и селските райони, така че нито един гражданин, и по-конкретно нито една жена, да не бъде изключен(а) и изолиран(а) и цифровите възможности да са достъпни за всички;

16.

Призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори да насърчават равенството между половете в дружествата в областта на ИКТ и други съответни сектори, представителните органи и институциите за обучение, включително по отношение на ръководни длъжности, да наблюдават отблизо и да следят постигнатия напредък, както и да обменят най-добри практики в тази сфера;

17.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с крайно недостатъчното представителство на жените в сектора на ИКТ, по-специално сред лицата на по-високи длъжности и в управителните съвети; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да признаят, че проектът на директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки предоставя реална възможност за промяна на културата в рамките на самите дружества, което ще има ефект на всички йерархични нива, и поради това настоятелно призовава за деблокиране на директивата в Съвета; спешно напомня за отговорността на Комисията да предприеме действия, които биха могли да спомогнат за преодоляване на патовата ситуация в Съвета във връзка със законодателството на ЕС в областта на прозрачността и увеличаването на баланса при назначаването на ръководни длъжности;

18.

Призовава държавите членки да предприемат мерки във връзка с неравнопоставеността между половете в сектора на ИКТ, като изтъкват икономически аргументи в полза на многообразието и създават повече и по-силни стимули както за дружествата, така и за жените, като например модели за подражание и планове за професионално развитие, за да засилят осезаемото присъствие на жените;

19.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да защитават основните права на работниците и социалната закрила на служителите, както и да се води борба с несигурните условия на труд; настоятелно призовава Комисията да предложи, а държавите членки — допълнително да разработят — нови механизми за защита, адаптирани към моделите на трудова дейност и професионално развитие, развити под въздействие на цифровизацията, като се обърне особено внимание на положението на жените; подчертава значението на колективното трудово договаряне на всички равнища, по-специално в сфери, които са силно засегнати от цифровизацията, за да се гарантира спазването на принципа на равно заплащане за еднакъв труд и да се гарантира качеството и сигурността на работното пространство в епохата на цифровизация; посочва, че трябва да се създадат необходимите общи рамкови условия, за да се гарантира защитата на личните данни на служителите;

20.

Насърчава Комисията и държавите членки да признаят пълния потенциал на гъвкавостта, предлагана от цифровизацията, в областта на равновесието между професионалния и личния живот, като подчертава в същото време, че цифровизацията на пазара на труда изисква адаптирането както на политиките относно пазара на труда, така и на свързаните с тях системи за социална сигурност; призовава Комисията и държавите членки във връзка с пътната карта на Комисията, озаглавена „Ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства“, да идентифицират възможностите и предизвикателствата на цифровизацията по отношение на условията на труд и необходимостта от адаптиране на работното място, развиването на умения и възможностите за учене през целия живот, по-специално за работниците и служителите, полагащи грижи за други лица; призовава държавите членки и Комисията също така да инвестират целенасочено в практики за цифрова заетост с цел подобряване на равновесието между професионалния и личния живот за всички;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят ученето през целия живот, както и обученията и схемите, които спомагат за подготовката за по-добро приспособяване или за потенциална промяна в хода на професионалното развитие в съответствие с нарастващото търсене на електронни умения в много различни сектори, като се обърне по-специално внимание на жените на възраст от 55 г. нататък, с цел те да бъдат защитени от изключване от пазара на труда;

22.

Призовава — с оглед на всички мерки, които се предприемат в тази област — административната тежест за предприятията да се сведе до минимум; обръща внимание, че прекомерната бюрокрация може да застраши възприемането и да доведе до загуба или преместване на работни места; приветства приложимите, основаващи се на консенсус компромиси между социалните партньори в държавите членки със силни традиции за съвместно вземане на решения; разглежда съвместното вземане на решения като модел на най-добра практика за европейските икономики;

23.

Отбелязва, че разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да бъде един от основните въпроси във връзка с неравнопоставеността между половете в сектора на ИКТ и поради това призовава държавите членки най-накрая да започнат активно да изпълняват препоръките на Комисията относно укрепването на принципа на равно заплащане на мъжете и жените посредством прозрачност и непрекъснати утвърдителни действия, за предпочитане чрез законодателни средства, и да въведат мерки относно прозрачността на заплащането и неутрални по отношение на половете системи за професионално оценяване; призовава Комисията да предприеме мерки относно равното заплащане в рамките на инициативата от работната си програма за 2016 г. „Ново начало за работещите родители“, тъй като разликата в заплащането се увеличава още повече, когато хората станат родители;

24.

Посочва, че разликите в заплащането при жените и мъжете водят до още по-високи разлики в пенсиите; подчертава, че трябва да се гарантира принципът на еднакво заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място с цел гарантиране на справедливи заплати, както посочи председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер;

25.

Насърчава държавите членки да организират своите данъчни и социални системи по такъв начин, че да не създават пречки за втория работещ член на домакинството да работи или да работи повече, тъй като е налице тенденция жените да са вторият работещ член на домакинството, а работните места в сектора на ИКТ са много силно представени в тази област;

26.

Посочва, че в сектора на ИКТ все още съществуват разлики в заплащането и професионалното развитие на жените и мъжете в ущърб на жените; подчертава, че принципът на еднакво заплащане за еднакъв труд на едно и също работно място с цел гарантиране на справедливи заплати е поставен под въпрос, макар че той е един от основните стълбове на социалната справедливост на пазара на труда и поради това следва да бъде защитаван като основен приоритет; припомня, че не трябва да се допуска възникването на неравенства в цифровата икономика, що се отнася до еднаквото заплащане и равните възможности за професионално развитие; подчертава, че повишеното участие на жените на пазара на труда и свързаните с това инвестиции в политики за социално приобщаване ще спомогнат за намаляването на разликата в заплащането за мъже и за жени; подчертава значението на колективното договаряне също така и в рамките на цифровата пазарна икономика, за да се гарантира качеството и сигурността на работните места в ерата на цифровизацията;

27.

Приветства многобройните възможности и по-голямата гъвкавост, които цифровата ера предлага на наетите и на самостоятелно заетите лица, включително възможностите за постигане на по-добро равновесие между професионалния и личния живот, по-специално във връзка с положението на пазара на труда за родителите на малки деца и за лицата с увреждания; призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки във връзка с често срещаното в сектора на ИКТ положение с гъвкавата заетост и сигурността на работните места, но същевременно изтъква новите предизвикателства, свързани с тази тенденция, и призовава държавите членки да гарантират, че са налице подходящи разпоредби в областта на социалната сигурност; подкрепя „правото да излезеш от системата“ за работниците и служителите в периодите извън договореното работно време;

28.

Насочва вниманието към факта, че тенденцията към по-гъвкави трудови практики, стимулирана от цифровизацията, може да доведе и до несигурни форми на заетост; подчертава, че свързаните с работата проблеми с психичното здраве, като например изтощението, причинено от това да си постоянно на разположение, представляват сериозен риск; поради това се обявява за пълно спазване на предвиденото време за почивка на работниците и подчертава необходимостта да се спазват договореностите за работното време при трудовите договори с гъвкаво работно време, за да се запазят границите на работното време, определени от трудовото законодателство в отделните държави членки;

29.

Подчертава значението на това да се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете в сектора на образованието чрез насърчаване на цифровата грамотност, както и участието на жените и момичетата в образованието и обучението в областта на ИКТ чрез интегриране на кодирането, новите медии и технологиите в образователните програми на всички равнища, в т.ч. в извънкласното, неформалното и самостоятелното образование, както и във всички видове образование и обучение, включително за преподавателския персонал, с цел намаляване и премахване на недостига на цифровите умения, както и насърчаване на момичетата и младите жени да се насочат към професионални кариери в областта на науката и ИКТ; подчертава в тази връзка значението на отворените образователни ресурси, които осигуряват по-добър достъп до образование за всички, и на обмена на най-добри практики за интегриране на принципа на равенство между половете в образованието в областта на ИКТ;

30.

Насърчава държавите членки да въведат съобразено с възрастта обучение по ИКТ в ранните етапи на училищното образование, като се постави специален акцент върху окуражаването на момичета да развият своя интерес и талант в областта на цифровите технологии, и настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават образованието на момичетата в областта на НТИМ от ранна възраст, като се има предвид, че момичетата се пренасочват от областта на науката, технологиите, инженерството и математиката към други области на по-ранен етап от своето образование поради свързани с пола стереотипи във връзка с тези дисциплини, липсата на модели на подражание и разделението на дейностите и играчките, което води до недостатъчното представителство на жените в тези дисциплини в университетите, като тази тенденция се наблюдава и на работното място; подчертава освен това, че както на свързаните с пола стереотипи, така и на обучението по цифровите технологии следва да се обърне внимание още в рамките на системата на началното образование, като се премине през всички етапи на образованието и се стигне до обученията за възрастни и за хората, които са изключени от пазара на труда;

31.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подпомагат образованието и ученето през целия живот, насочено по-специално към по-възрастните жени по време на техния трудов живот и след това, и по-конкретно към тези от тях, които полагат грижи за други лица, и към жените, които са прекъснали своята кариера или се завръщат на работното си място, за да се гарантира, че те не изостават от все по-бързия преход към цифровизация;

32.

Отбелязва, че образованието по цифрови технологии, ИКТ и кодиране на ранна възраст е от особено значение за овластяване на момичетата, насърчавайки ги да се насочат към тази област и да превъзмогнат свързаните с пола стереотипи; подчертава, че увеличаването на представителството на жените в дисциплините от областта на НТИМ във висшето образование е от ключово значение за увеличаване на тяхното представителство в цифровия сектор;

33.

Призовава държавите членки да предприемат мерки във връзка с неравнопоставеността между половете в сектора на ИКТ, като създават повече стимули и структури за подкрепа за жените, например модели за подражание, програми за наставничество и планове за професионално развитие, за да засилят осезаемото присъствие на жените; поради това призовава държавите членки да адаптират образователните системи, където е необходимо, с оглед на насърчаването на преподаването и интереса в областта на НТИМ като цяло и по-специално сред жените студентки;

34.

Подчертава стойността на ИКТ за жените и момичетата, и по-конкретно онлайн курсовете на обучение, а също и за хората със специални потребности, като например лицата с увреждания, и за жителите в селските и отдалечените райони, както и възможностите за работа от разстояние, с оглед на подобряването на образованието сред тези групи и повишаването на шансовете им за финансова независимост;

35.

Отбелязва важната роля и огромния потенциал на образованието по изкуства и дизайн — формално, неформално и самостоятелно — както и на творческите индустрии и сектора на културата за овластяването на жените и момичетата и за насочването им към цифровия сектор; подчертава поради това значението на осъществяването на връзка между НТИМ и икономическите сектори, обхващащи образованието и изкуствата, като изкуството се добави към областта на НТИМ;

36.

Призовава Комисията да насърчава цифровите технологии като инструменти за намаляване на пречките за навлизане на пазара на труда в рамките на ученето през целия живот и да се определят целеви показатели на ЕС за публичните и частните инвестиции в умения като процент от БВП;

37.

Насърчава държавите членки и Комисията да популяризират, по-специално посредством информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, участието на жените в стопански сектори, които традиционно се считат за „мъжки“, както в случая на цифровизацията; подчертава необходимостта от организиране на кампании за повишаване на осведомеността, обучение и интегриране на принципа на равенство между половете за всички участници в политиката в областта на цифровизацията;

38.

Приветства европейския „Кодекс за най-добри практики за жените в ИКТ“ и призовава за неговото широко и активно прилагане; приветства създаването на общоевропейска „Широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии“ и насърчава участващите дружества да поставят специален акцент върху назначаването на жени и равните възможности за професионално развитие;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат програми, насочени към запознаване на родителите с използваните от техните деца ИКТ, като по този начин се повиши информираността на възрастните относно възможните срещи и отношенията, които могат да възникнат онлайн, и се намалят съществуващите разлики между поколенията по отношение на сектора на ИКТ;

40.

Подчертава значението на това да се повишат цифровите умения и цифровата грамотност, за да се улесни достъпът до дружествата от сектора на ИКТ за жените, които по различни причини не разполагат с тези специфични умения; подчертава, че ако това не бъде направено, ще се създаде още по-неблагоприятно положение по отношение на достъпа на жените до този сектор; припомня, че Европейският социален фонд може да участва във финансирането на тези курсове за обучение;

41.

Подчертава значението на това да се включат кодирането, новите медии и технологиите в образователните програми на всички равнища и изтъква потенциала на цифровите умения за намаляване на пречките за навлизане на пазара на труда; посочва значението на постоянния диалог със социалните партньори с цел преодоляване на неравенството между половете в тази област;

42.

Настоятелно призовава Комисията, в обхвата на Стратегията за цифров единен пазар, и по-специално по отношение на позоваването на изграждането на приобщаващо електронно общество, да увеличи осезаемото присъствие на жените, като се създаде пилотен проект за европейски университет онлайн, насочен конкретно към ИКТ и техническото инженерство, и се въведе специална програма за стипендии за жените в областта на ИКТ и новите медии;

43.

Призовава Комисията и държавите членки, както и предприятията, да насърчават равенството между половете в ИКТ, като събират разделени по полов признак данни за използването на ИКТ, разработват цели, показатели и критерии за проследяване на напредъка по отношение на достъпа на жените до ИКТ и насърчават примерите за добри практики сред дружествата в сектора на ИКТ;

44.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят подкрепата си за овластяване на жените в цифровия сектор и ИКТ в сътрудничеството за развитие и външните отношения на ЕС чрез насърчаване на образованието по цифровите технологии и осигуряване на възможност за предприемачество сред жените чрез различни инструменти, включително схеми за микрофинансиране и мрежи за подкрепа;

45.

Призовава държавите членки и Комисията да предоставят средства, да подобрят достъпа до съществуващи средства и, ако е необходимо, да предоставят средства за жените предприемачи за създаване на нови предприятия в областта на ИКТ и стартиращи дружества в сферата на цифровите технологии, както и мрежи на жените за наставничество и партньорски обмен, като се насърчават иновациите и инвестициите в рамките на ЕС; насърчава държавите членки да предлагат подходяща финансова подкрепа и обучение на жените, които възнамеряват да градят кариера в областта на цифровизацията, за да насърчават предприемачеството сред жените в този сектор;

46.

Счита, че достъпът на жените до финансиране и финансови услуги изисква специално внимание, особено по отношение на целта на Стратегията за цифров единен пазар за създаването на подходящи условия за иновативна и конкурентоспособна среда на ИКТ, както и подобрения за възможности за финансиране на МСП и стартиращи дружества; отбелязва значението на достъпа на жените до микрофинансиране в рамките на тяхната предприемаческа дейност;

47.

Призовава Комисията във връзка с Програмата в областта на цифровите технологии да извърши цялостен мониторинг и оценка на прилагането на интегрирането на принципа на равенство между половете и основаното на този принцип бюджетиране в рамките на фондовете на ЕС, в съответствие с член 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (Регламент (ЕС) № 1303/2013 от 17 декември 2013 г.) относно европейските фондове, и призовава Комисията и държавите членки да гарантират участието на организациите на жените в комитетите за мониторинг на програмите за финансиране, за да се гарантира, че се изпълняват целевите действия, засилващи ролята на жените в сектора на ИКТ; припомня ангажимента на Комисията за бюджетиране, съобразено с принципа на равенство между половете;

48.

Призовава Комисията да вземе предвид аспектите на пола при анализа и докладването относно партньорското участие във връзка с Програмата в областта на цифровите технологии;

49.

Призовава Комисията в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка да изготви програми за подкрепа във връзка с инвестициите в ИКТ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове, включително благоприятни условия за кредитиране и отпускане на заеми за дружества, организации на гражданското общество и стартиращи дружества в сектора на ИКТ, в които поне 40 % от служителите са жени;

50.

Призовава Комисията да подкрепя и насърчава предприемаческата култура сред жените в областта на цифровите технологии, да насърчи и да подкрепи финансово създаването на европейска платформа за организиране в мрежи и наставничество на жени, както и допълнително да засили ролята на жените в съществуващите програми; насърчава държавите членки, а също и дружествата, да създадат политики за многообразие, които излизат извън рамките на поставянето на акцент върху наемането на жени, с цел насърчаване на устойчивото икономическо развитие и лидерство;

51.

Подчертава ролята на социалните предприятия и на алтернативните бизнес модели, като например взаимоспомагателни дружества и кооперативи, за овластяването на жените при цифровото предприемачество и за увеличаването на представителството на жените в цифровите сектори; призовава Комисията и държавите членки да насърчават инициативите за социални предприятия, насочени към овластяване на жените и момичетата в областта на ИКТ;

52.

Настоятелно призовава Комисията, държавите членки и всички заинтересовани страни да използват в по-голяма степен широката европейска коалиция за цифрови работни места, за да подкрепят мерките, насочени към подобряване на цифровите умения сред жените и момичетата, насърчаване на заетостта на жените в сектора на ИКТ и по-активно популяризиране на различните налични възможности за образование и професионално обучение;

53.

Призовава за идентифициране на предизвикателствата, породени от използването на ИКТ и интернет за извършване на престъпления, за отправяне на заплахи или извършване на актове на тормоз или насилие срещу жените въз основа на омразата към жените, хомофобията или трансфобията, както и всякакви други форми на дискриминация; настоятелно призовава лицата, определящи политиките, да разгледат тези въпроси по подходящ начин, като се вземат предвид специалните групи жени, които са уязвими въз основа на многобройни фактори, и да се осигури наличието на рамка, гарантираща, че правоприлагащите служби са в състояние ефективно да се справят с престъпления в областта на цифровите технологии, като се вземат предвид предизвикателствата, свързани с анонимността онлайн и потенциалния трансграничен характер на тези престъпления и злоупотреби; призовава държавите членки да отделят необходимите ресурси за правоприлагане, т.е. за прилагане на действащото законодателство срещу насилието, малтретирането, тормоза, преследването и изказванията, проповядващи омраза, в кибернетичното пространство;

54.

Призовава Комисията да изиска от държавите членки по-големи усилия при наказателното преследване на хомофобски или трансфобски престъпления, които се извършват онлайн, както и правилното прилагане на действащото законодателство на ЕС в тази област и на законодателството, отнасящо се до правата на жертвите;

55.

Призовава Комисията за преодоляване на сексизма и свързаните с пола стереотипи в образованието и медиите като част от преработената Директива относно равното третиране;

56.

Призовава Комисията да разработи кодекс за поведение за своите собствени комуникации и за комуникациите на агенциите на ЕС с цел насърчаване на овластяването на жените и борба със стереотипите и сексизма, както и недостатъчното представителство и погрешното представяне на жените;

57.

Призовава Комисията и държавите членки при изпълнението на бъдещото законодателство на ЕС за защита на данните да обмислят променените реалности по отношение на жените и момичетата в резултат на цифровизацията; подчертава, че администраторите, обработващи лични данни, могат да използват чувствителни данни само за ограничени цели и при никакви обстоятелства нямат правото да продължават да обменят такива данни;

58.

Призовава Комисията и държавите членки да предоставят необходимите ресурси, за да се гарантира спазването на правилата относно защитата на чувствителните данни, съдържащи се в онлайн комуникациите;

59.

Призовава Комисията да увеличи финансовата подкрепа за инфраструктурата за цифрови услуги за по-безопасен интернет, финансирана по Механизма за свързване на Европа, и призовава държавите членки да повишат финансирането на телефонните линии за жертвите на кибертормоз; подчертава, че е два пъти по-вероятно жертвите да са момичета, отколкото да са момчета;

60.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за защита на момичетата от рекламите в цифровата среда, които могат да доведат до поведение, увреждащо тяхното физическо и психично здраве; призовава Комисията да обнови и разшири Програмата за по-безопасен интернет, като обърне особено внимание на въпроса, свързан с измерението на пола, като една от необходимите мерки за повишаване на безопасността на момичетата в цифровия свят;

61.

Призовава Комисията да стартира и подкрепя програмите за цифрова грамотност и обучение, както и кампаниите за повишаване на осведомеността, като по този начин ще повиши осведомеността относно потенциалните рискове на цифровия свят и как те могат да бъдат предотвратени сред съответните засегнати страни, като например ученици и студенти на всички образователни равнища, преподаватели и специалисти от сферата на образованието и правоприлагането; призовава Комисията да насърчава кампаниите срещу сексизма и свързаните с пола стереотипи в социалните и цифровите медии, както и да използва възможностите на цифровите медии за премахване на стереотипите;

62.

Приветства предложението на Комисията в нейната Стратегия за премахване на трафика на хора за периода след 2016 г. да бъдат включени разпоредби за предотвратяване, подкрепа на жертвите, безопасно връщане и повторно интегриране, както и за ролята на интернет; подчертава, че следва да се обърне внимание и на явлението тормоз и преследване в кибернетичното пространство;

63.

Призовава ЕС и държавите членки да предоставят достатъчно ресурси и финансиране за Европейския институт за равенство между половете, за да може той да проведе изследване и да събере данни за начина, по който цифровите услуги могат да бъдат използвани по-добре в услуга на жените и равенството между половете;

64.

Призовава институциите, агенциите и органите на ЕС, както и държавите членки и техните правоприлагащи органи, да си сътрудничат и действително да координират своите действия, за да противодействат на използването на ИКТ за извършване на престъпления, свързани с трафика на хора, тормоз и преследване в кибернетичното пространство, като се има предвид, че те често са трансгранични по своя характер и координацията на равнището на ЕС е от изключително значение за преследването на тези престъпления; призовава държавите членки да прегледат и евентуално да преразгледат своето наказателно право, за да гарантират ясното определяне и признаване на новите форми на цифрово насилие, както и да гарантират въвеждането на подходящи методи за наказателно преследване; призовава държавите членки да създадат портали за подаване на сигнали, така че гражданите да имат свое сигурно и поверително място онлайн, където да могат да подават сигнали за тормоз от страна на интернет потребители; призовава Стратегията на ЕС за киберсигурност и Центъра за борба с киберпрестъпността към Европол да обхванат тези въпроси; призовава Комисията да насърчава обучението и изграждането на капацитет сред полицейските и съдебните органи в подкрепа на жертвите във връзка с въпросите на цифровите технологии, както и психологическата подкрепа по време на съдебните производства, свързани с този въпрос;

65.

Призовава Комисията възможно най-скоро да подготви необходимите стъпки за ратифициране от ЕС на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, без това да накърнява отговорността на ЕС да разгледа всички необходими действия за прекратяване и предотвратяване на насилието срещу жени във всички държави членки, и призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията от Истанбул, която е от ключово значение за премахването на насилието срещу жени, включително цифровите форми на насилие, тъй като въвежда хармонизирани правни определения и методи на наказателно преследване на престъпленията, които са улеснени от новите комуникационни технологии, като например трафика на хора и преследването;

66.

Призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок стратегия на ЕС за борба с основаното на пола насилие, която да включва законодателен инструмент и да предвижда действия срещу новите форми на насилие срещу жени и момичета, като кибертормоза, използването на унизителни образи онлайн, разпространението в социалните мрежи на лични снимки и видеоматериали без съгласието на участващите лица и т.н.;

67.

Призовава Комисията и държавите членки да следят по-внимателно склоняването по интернет от страна на терористични групи, които вербуват млади жени, като ги принуждават да сключват бракове или да проституират в трети държави;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/57

—

като взе предвид искането за снемане на имунитета на Болеслав Г. Пеха, изпратено на 29 октомври 2015 г. от Главния прокурор на Република Полша във връзка с възбуждане на производство от страна на полския Главен инспекторат по пътен транспорт (с реф. № CAN-PST-SCW.7421.653220.2014.13.A.0475) и обявено на пленарното заседание от 23 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид факта, че Болеслав Г. Пеха се отказа от правото си да бъде изслушан в съответствие с член 9, параграф 5 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, както и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г. (1),

—

като взе предвид член 105, параграф 2 и член 108 от Конституцията на Република Полша, както и член 7б, параграф 1 и член 7в, параграф 1 от Закона от 9 май 1996 г. относно изпълнението на задълженията на депутат в полския Сейм или Сенат,

—

като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0152/2016),

A.

като има предвид, че Главният прокурор на Република Полша изпрати искане от страна на полския Главен инспекторат по пътен транспорт за снемане на имунитета на избран в Полша член на Европейския парламент, Болеслав Г. Пеха, във връзка с нарушение в съответствие с член 92а от Кодекса на административните нарушения от 20 май 1971 г. във връзка с член 20, параграф 1 от Закона за движението по пътищата от 20 юни 1997 г., и че по-конкретно предполагаемото нарушение се отнася до превишена скорост в застроен район;

Б.

като има предвид, че член 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз гласи, че членовете на Европейския парламент притежават на територията на своята собствена държава имунитетите, предоставяни на членовете на националния парламент;

В.

като има предвид, че член 105, параграф 2 и член 108 от Конституцията на Република Полша гласят, че член на Сейма или на Сената не се подвежда под наказателна отговорност без съгласието съответно на Сейма или на Сената;

Г.

като има предвид, че във връзка с това Европейският парламент е компетентен да реши дали имунитетът на Болеслав Г. Пеха да бъде свален или не;

Д.

като има предвид, че предполагаемото нарушение е било извършено преди Болеслав Г. Пеха да стане член на Европейския парламент и че въпросното нарушение е било извършено по времето, когато Болеслав Г. Пеха е бил сенатор в Полша; като има предвид, че поради това то няма пряка или очевидна връзка с изпълнението от страна на Болеслав Г. Пеха на задълженията му на член на Европейския парламент;

Е.

като има предвид, че в отговор на започнатата процедура Болеслав Г. Пеха е изпратил до полския Главен инспекторат по пътен транспорт декларация, с която е приел да заплати глобата за нарушението, определено в член 92а от Кодекса на административните нарушения; като има предвид, че в настоящия случай е трудно да се установи наличие на fumus persecutionis, т.е. достатъчно сериозно и точно предположение, че искането е внесено с намерение да се навреди на политическата дейност на съответния член на ЕП;

1.

Решава да снеме имунитета на Болеслав Г. Пеха;

2.

Възлага на своя председател незабавно да предаде настоящото решение и доклада на своята компетентна комисия на компетентния орган на република Полша и на Болеслав Г. Пеха.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/59

—

като взе предвид проекта на решение на Съвета (12227/2014),

—

като взе предвид проекта на Протокола (12226/2014),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0035/2015),

—

като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8-0128/2016),

1.

Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Грузия.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/60

—

като взе предвид проекта на решение на Съвета (12265/2014),

—

като взе предвид проекта на Протоколa (12264/2014),

—

като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0102/2015),

—

като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката на комисията по транспорт и туризъм (A8-0129/2016),

1.

Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Европейския парламент на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Държавата Израел.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/61

—

като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета (COM(2015)0556),

—

като взе предвид член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване на Република Хърватия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0376/2015),

—

като взе предвид член 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0054/2016),

1.

Одобрява препоръката на Комисията;

2.

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.

Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.

21.2.2018   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 66/62

—

като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10578/1/2015 — C8-0415/2015),

—

като взе предвид мотивираните становища, изпратени в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност от Сейма на Република Литва, Сената на Румъния и Риксдага на Кралство Швеция, в които се посочва, че проектът на законодателен акт не е съобразен с принципа на субсидиарност,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г (1).,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 8 октомври 2013 г. (2),

—

като взе предвид позицията си на първо четене (3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0027),

—

като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 76 от своя правилник,

—

като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8–0073/2016),

1.

Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.

Приема за сведение декларациите на Комисията, приложени към настоящата резолюция;

3.

Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

4.

Предлага актът да бъде посочван като „ Регламент Зиле-Матис относно Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕО) № 881/2004 (4);

5.

Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

6.

Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

7.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.