9.12.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/1

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

от 20 ноември 2017 година

относно проследяването на дипломираните лица

(текст от значение за ЕИП)

(2017/C 423/01)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 165 и 166 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)

Пригодността за заетост на дипломираните лица, които напускат системата на образование и обучение, предизвиква безпокойство в много държави членки, главно поради факта, че равнището на заетост сред наскоро дипломиралите се лица с висше образование в Съюза не се е възстановило напълно след финансовата криза от 2008 г. (1), а положението със заетостта на завършилите програми за професионално образование и обучение е различно в отделните държави членки.

(2)

В този контекст чрез насоките за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г. (2) държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, бяха приканени да насърчават производителността и пригодността за заетост посредством подходящо предлагане на съответни знания, умения и компетентности.

(3)

За постигането на тази цел е от съществено значение наличието на висококачествена информация за това с какво се занимават дипломираните лица след придобиване на съответната квалификация или напускане на системата на образование и обучение, което да способства както за осъзнаване на причините за проблемите, които са свързани с пригодността за заетост на дипломираните в определени региони и икономически сектори или които се отнасят до завършилите определени университетски програми или специалности на професионалното образование и обучение, така и за формулирането на решения за установените проблеми със заетостта. Стойността на такава информация е откроена както в Стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование (ESG) (3), така и в Европейската референтна рамка за осигуряване на качество на професионалното образование и обучение (EQAVET) (4).

(4)

Въпреки това, тъй като системите за събиране, анализ и използване на данни относно резултатите на дипломираните лица с висше образование и завършилите професионално образование и обучение не са добре развити в много части на ЕС, е нужна по-изчерпателна информация, за да могат учащите се да направят информиран избор за това какво да учат, за структурата на учебните програми или държавните политики.

(5)

Освен това, преходът към трудовия пазар зависи до голяма степен от икономическия контекст, нивото на квалификация и сферата на обучение. Влияние оказват също социално-демографските фактори и социално-икономическото положение на семейството (5). Следователно, събирането на данни относно въздействието на тези разнородни фактори е от съществено значение за справянето с проблема във всичките му аспекти.

(6)	Въпреки че много държави членки разработват системи за проследяване, обменът на знания и на добри практики и взаимното споделяне са ограничени.

(7)	Тъй като наличните съпоставими данни са ограничени като обхват, а данните, събирани на национално равнище, не са съпоставими с тези на другите държави членки, е трудно да се направят изводи от разликите в тенденциите или резултатите в отделните държави и региони.

(8)

Резултатите от обществената консултация (6) по програмата на Съюза за модернизация на висшето образование разкриха опасения, че висшето образование не осигурява на дипломираните лица знанията, уменията и компетенциите, от които те се нуждаят, за да просперират в една бързо развиваща се образователна и професионална среда, и че в някои държави членки продължава да съществува трайно несъответствие между уменията и изискванията на пазара на труда.

(9)

Държавите членки призоваха за действия на равнището на Съюза за подобряване на потока от информация относно пригодността за заетост, несъответствието на уменията и потребностите на пазара на труда. По-конкретно, в Съвместния доклад за 2015 г. на Съвета и на Комисията относно прилагането на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (7) се предлага да се повиши релевантността на висшето образование спрямо пазара на труда и обществото, включително чрез по-добро проучване и прогнозиране на нуждите и резултатите на пазара на труда, напр. проследяване на професионалното развитие на завършилите.

(10)

Освен това в контекста на Заключенията от Рига от 2015 г. относно нов набор от средносрочни резултати в областта на професионалното образование и обучение (ПОО) за периода 2015 – 2020 година, държавите членки се ангажираха с осигуряването на постоянен поток от информация и обратна връзка чрез действия като използване на данни за пригодността за заетост на завършилите ПОО и комбиниране на данни относно ученето, навлизането на пазара на труда и професионалното развитие, изграждане на капацитет у участниците на национално равнище за използване на данните за дипломираните лица с цел адаптиране на учебните програми, професионалните профили и съдържанието на квалификациите за ПОО към новите икономически и технически изисквания.

(11)

Впоследствие, в рамките на Резолюцията относно насърчаването на социално-икономическото развитие и приобщаване в ЕС чрез образование: приносът на образованието и обучението към европейския семестър за 2016 г. (8), държавите членки подчертаха, че несъответствията между търсените и предлаганите умения и недостигът на умения следва да бъдат разгледани като приоритетен въпрос.

(12)

Това се основава на извършената по-рано работа. В Заключенията на Съвета относно предприемачеството в образованието и обучението (9) от 2014 г. държавите членки се договориха да ползват, където това е възможно, информацията за проследяване на дипломираните студенти при оценката на качеството и ефективността на образованието и обучението по предприемачество.

(13)	През 2013 г. в Заключенията на Съвета относно социалното измерение на висшето образование (10) държавите членки се ангажираха да улесняват предоставянето на информация относно възможностите и резултатите в образованието и на пазара на труда.

(14)

В рамките на Заключенията на Съвета от 2012 г. относно пригодността за заетост сред дипломираните лица, завършили различни степени на образование и обучение (11), държавите членки се договориха и да установят критерий, според който равнището на заетост на дипломираните лица на възраст между 20 и 34 години, които са приключили образованието или обучението си най-късно до три години преди референтната година, да достигне 82 % до 2020 г., както и да наблюдават дела на трудово заетите дипломирани лица, завършили различни степени на образование и обучение, така че да съберат по-широка база от доказателства за разработването на политики в областта на взаимодействието между образованието и обучението и трудовата заетост, а държавите членки и Комисията се ангажираха да съберат информация за качеството и примери за добра практика, които да допълнят количественото наблюдение и да подсилят основата за разработване на политики въз основа на обективни факти.

(15)

Във връзка с това в Съобщението относно нова европейска програма за умения (12) Европейската комисия набеляза като приоритет подобряването на аналитичните данни и информирането относно уменията за едно по-добро професионално ориентиране, като предложи предприемането на инициатива за проследяване на дипломираните лица с висше образование, която ще помогне на държавите членки да подобрят информацията за прехода на дипломираните лица към пазара на труда. В този контекст настоящата препоръка очертава допълнителен подход към инициативите на държавите членки и заложените в нея ангажименти са с доброволен характер,

ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:

В съответствие с приложимото национално право и правото на Съюза, и по-специално Директива 95/46/ЕО относно защитата на лични данни (13), наличните ресурси и националните особености и в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни:

Да подобрят наличността и качеството на данните относно дейността на дипломираните лица (14) и по целесъобразност на лицата, които напускат системата на висшето образование или на професионалното образование и обучение, без да завършат, включително като до 2020 г. реализират напредък по отношение на създаването на системи за проследяването на дипломираните лица, които могат да включват:

а)	събиране на актуални анонимизирани административни статистически данни от базите данни за образованието, данъчното облагане, населението и социалноосигурителната система;

б)

разработване на повтарящи се във времето проучвания на дипломираните лица на ниво образователна система и по целесъобразност на институционално ниво, за да се отчете значението на качествените данни за прехода на хората към пазара на труда или към по-висока степен на образование и обучение и последващото им професионално развитие; както и

в)	осигуряване на възможност публичните органи да свържат анонимно данните от различни източници, за да се изгради цялостна представа за резултатите на дипломираните лица.

Съдържание на данните, които трябва да бъдат събрани

В подкрепа на амбицията, която стои зад тази препоръка на Съвета за подобряване на съпоставимостта на данните, държавите членки следва да събират данни в следните области:

а)	социално-биографична и социално-икономическа информация;

б)	информация относно образованието и обучението;

в)	информация относно заетостта или допълнително образование и обучение;

г)	релевантност на образованието и обучението за заетостта или ученето през целия живот;

д)	професионален напредък.

Повтарящи се във времето проучвания на дипломираните лица

Да насърчават високо, представително и непрекъснато участие в повтарящите се във времето проучвания на дипломираните лица и, когато е възможно, проследяването на дипломираните лица, които са мигрирали или с цел да продължат своето образование и обучение, или след завършване на образованието и обучението си.

Европейско сътрудничество

Да участват в експертна мрежа, която да насърчава сътрудничеството и взаимното учение между държавите членки по отношение на системите за проследяване и по-нататъшното им развитие. В рамките на тази мрежа ще бъдат проучени възможностите за разработване на съпоставими данни и общи дефиниции, както е посочено в точка 2. По отношение на повтарящите се във времето проучвания, както е посочено в точки 3 и 9, в рамките на мрежата ще се проучат възможностите за разработване на общи принципи, оптимална честота и начини за проследяване на дипломираните лица, които са мигрирали.

Тази мрежа трябва да бъде организирана в съответствие със съществуващите правителствени структури за сътрудничество по линия на рамката „Образование и обучение 2020“, без това да засяга евентуалното създаване на нови структури на по-късен етап.

Разпространяване и използване на резултатите

Да вземат мерки за осигуряване на навременното, редовно и широко разпространяване и използване на резултатите от анализа на проследяването на дипломирани лица със следните цели:

а)	подобряване на професионалното ориентиране на бъдещите и настоящите учащи се и дипломираните лица;

б)	подкрепа за разработването и актуализирането на учебните програми, за да се подобри придобиването на подходящи умения и пригодност за заетост;

в)	подобряване на съответствието на уменията в подкрепа на конкурентоспособността и иновациите на местно, регионално и национално равнище, както и за преодоляване на недостига на умения;

г)	планиране и прогнозиране на променящите се потребности в областта на заетостта, образованието и социалната сфера; както и

д)	осигуряване на принос към развитието на политиката на национално равнище и на равнището на Съюза.

Финансиране

Да осигурят устойчивост на инициативите за проследяване на дипломираните лица чрез отпускане на адекватно многогодишно финансиране, използване на национални или европейски източници на финансови средства като „Еразъм+“ или европейските структурни и инвестиционни фондове, когато това е уместно и съответства на наличните ресурси, правното основание и приоритетите за периода 2014—2020 г., без да се засягат преговорите по следващата многогодишна финансова рамка.

Докладване

В срок от две години след приемането на настоящата препоръка и на редовни интервали след това, да оценяват и да докладват на Комисията, посредством експертната мрежа, за напредъка при изпълнението на настоящата препоръка.

ПРЕПОРЪЧВА НА КОМИСИЯТА:

Да разработи пилотната фаза на европейско проучване относно дипломираните лица с висше образование (15), което има за цел да подобри наличността на съпоставима информация за заетостта и социалните резултати на дипломираните лица с висше образование, като се отчитат резултатите от проучването за осъществимост Eurograduate (16) и на опита на държавите членки, придобит в рамките на националните системи за проследяване на дипломираните лица. В срок от три години след приемането на настоящата препоръка да представи на експертната мрежа доклад за резултатите на пилотното проучване. В случай че пилотната фаза се окаже успешна, Комисията ще се консултира с държавите членки по въпроса дали да се пристъпи към цялостното осъществяване на европейското проучване относно дипломираните лица с висше образование.

10.

Да предостави подкрепа за изграждане на капацитет според потребностите за създаване на системи за проследяване на дипломираните лица въз основа на добри практики. В случая на професионалното образование и обучение това ще включва подробен опис във всички държави членки, който обхваща възможностите за сътрудничество на равнището на Съюза и може да послужи като основа за изследване на осъществимостта на европейско проучване относно завършилите професионално образование или обучение, ако се сметне за необходимо. В контекста на изграждането на капацитет ще се предоставя подкрепа и за осъществяване на сътрудничество между органите, доставчиците на професионално образование и обучение и услуги за професионално ориентиране с цел да се подобри наличността, съпоставимостта и надеждността на данните от проследяването на дипломираните лица.

11.

Да насърчава взаимното учене и обмена на добри практики, да укрепва сътрудничеството чрез установяване и подпомагане на експертни мрежи и да си сътрудничи с другите компетентни експертни групи, международни организации и институции и агенции на ЕС.

12.

Да гарантира, че резултатите от анализа на проследяването на дипломираните лица се предоставят за използване от държавите членки и заинтересованите страни.

13.

Да подкрепя използването на европейски източници на финансиране като „Еразъм+“ или европейските структурни и инвестиционни фондове, когато това е уместно и съответства на техните финансови възможности, правното основание, процедурите за вземане на решения и приоритетите за периода 2014—2020 г., без да се засягат преговорите по следващата многогодишна финансова рамка.

14.

Да докладва на Съвета за изпълнението на настоящата препоръка в срок от пет години след приемането ѝ.

Съставено в Брюксел на 20 ноември 2017 година.

За Съвета

Председател

M. REPS

(1) COM/2015/0690 final.

(2) Решение (ЕС) 2015/1848 на Съвета от 5 октомври 2015 г. относно насоки за политиките по заетостта на държавите членки за 2015 г. (ОВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28).

(3) ISBN 952-5539-04-0.

(4) Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за създаване на Европейска референтна рамка за осигуряване на качество в професионалното образование и обучение (ОВ C 155, 8.7.2009 г., стр. 1).

(5) Във връзка с въздействието на пола и мигрантския произход върху прехода от училище към пазара на труда виж ОИСР/Европейски съюз (2015 г.), „Показатели за интеграцията на имигрантите за 2015 г. Заселване“, глава 13.

(6) SWD(2016) 195 final.

(7) ОВ C 417, 15.12.2015 г., стр. 25.

(8) Резолюция на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 24 февруари 2016 г. относно насърчаването на социално-икономическото развитие и приобщаване в ЕС чрез образование: приносът на образованието и обучението към европейския семестър за 2016 г. (ОВ C 105, 19.3.2016 г., стр. 1).

(9) ОВ C 17, 20.1.2015 г., стр. 2.

(10) ОВ C 168, 14.6.2013 г., стр. 2.

(11) OВ C 169, 15.6.2012 г., стр. 11.

(12) COM(2016) 381 final.

(13) Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31).

(14) За целите на настоящата препоръка на Съвета „дипломирано лице“ е лице, което е завършило някаква степен на висше образование или професионално образование и обучение (най-малко на ниво 4 по Европейската квалификационна рамка (ЕКР). Следва да се отчете обаче, че в някои държави членки съществуват и инициативи за проследяване на напускащите училище.

(15) Най-малко на ниво 5 по ЕКР.

(16) Проучването за осъществимост Eurograduate включва само висшето образование.

СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.12.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/6

Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно ролята на треньорите в обществото

(2017/C 423/04)

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ,

КАТО ПРИПОМНЯТ, ЧЕ:

Съгласно член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция;

На 23 май 2017 г. Съветът на Европейския съюз прие третия работен план на Европейския съюз за спорта (2017—2020 г.), като в него той определи спорта и обществото за приоритетни теми за сътрудничеството на ЕС в областта на спорта и ролята на треньорите за една от основните теми;

КАТО ИМАТ ПРЕДВИД, ЧЕ:

През последните десетилетия обществото се е променило много и поради развитието на технологиите, икономиката и социалната структура сегашните поколения са изправени пред редица сериозни предизвикателства:

а)	физическата дейност на населението намалява (1), като въпрос, който по-конкретно буди безпокойство, е, че децата и подрастващите не се занимават с достатъчно физическа дейност при развитието си (2);

б)	заседналият и предразполагащ към затлъстяване начин на живот, заедно с проблемите от областта на здравеопазването, свързани с по-дългата продължителност на живота, представляват нарастваща тежест за системата на здравеопазването, икономиката и обществото (3) (4);

в)	в някои държави — членки на ЕС, безработицата се увеличава, по-специално сред младите хора (5);

г)	Европейските общества са изправени пред предизвикателства, свързани с това да останат сплотени и приобщаващи и как да намерят решение за групите, изправени пред риск от маргинализиране: мигранти и бежанци (6), възрастни хора, лица с увреждания и млади хора, уязвими в социално отношение (7);

д)	повишената мобилност оказва влияние върху социални области като пазара на труда, сближаването в областта на културата, социалните услуги и околната среда;

е)	етичните предизвикателства в спорта стават все повече;

Бързото технологично развитие ще доведе до все по-голямо автоматизиране на работните места, като по този начин е вероятно да се освободи повече време за отдих (8). Тъй като обаче информационната технология превръща пасивните дейности през свободното време в лесно достъпни, то все по-често се прекарва с популярни развлекателни компютърни дейности, което води до още по-малък дял на физическата активност;

КАТО ИЗТЪКВАТ СПЕЦИАЛНО, ЧЕ:

Успоредно с това, през последните десетилетия спортът се промени и продължава да се променя, като отразява широкоразпространените социално-културни промени: демократизацията и разнообразието на видовете спортове разшириха обхвата си чрез добавянето на нови спортове, подобряването на достъпа на жени до традиционно „мъжки“ спортове и увеличаването на броя на спортните съоръжения; чрез увеличаване на осведомеността за значението на спорта и физическата дейност за здравето и личното развитие; чрез насърчаване на потенциала на спорта за интегрирането и социалното приобщаване, но и по отношение на комерсиалния аспект, който води до раздвижване на бизнеса, предприемачеството и търговията;

Спортът и физическата активност могат да имат принос за обществото, като подпомагат за разрешаването на много от посочените по-горе предизвикателства и същевременно утвърждават своя уникална социална стойност:

а)	като поле на изява, което обхваща дейности с положително въздействие върху благоденствието, здравето и качеството на живот на хората във всяка възраст;

б)

като социално явление, което сближава хората и води до приобщаване в обществото на местно, регионално, национално и международно равнище, като увеличава активността на гражданите, насърчава честната игра и утвърждава общи ценности (9) за всички хора без оглед на тяхната религия, националност, социално положение или културна среда;

в)	като обогатява свободното време с дейности, които насърчават личното развитие и улесняват придобиването на социални, но и на други основни умения за всички участници, и като изгражда човешки капитал;

г)	чрез насърчаване на участието в доброволчески дейности, което допринася за социалното участие;

д)

чрез разработване на технологии, материали и знания за постиженията в спорта, от преносимите устройства, облеклото и храненето до процедурата за изпълнение на упражненията, които са били от полза на различни сегменти от населението, включително възрастни хора и хора с увреждания, посредством ефикасност, безопасност и рехабилитация на работното място и в свободното време;

е)	чрез насърчаване на градското развитие за културните и социалните потребности на гражданите, както и осведомеността по въпросите на околната среда;

ж)	чрез своето значително и дори увеличаващо се икономическо въздействие (10);

КАТО ОТЧИТАТ, ЧЕ:

Треньорите имат ключова роля в спорта, поради това че като водещи и ръководещи участници те оказват влияние върху знанията, уменията, перспективите, стремежите, здравето, благоденствието и ценностите на участниците. Смята се, че в Европа има между 5 и 9 милиона треньори, които влияят на 50 до 100 милиона европейци (11);

Треньорите са хората, които планират и провеждат тренировките, като прилагат доказани умения и знания за състезателни, развлекателни или здравни цели по безопасен начин;

За целите на настоящите заключения под треньори следва да се разбира спортни треньори, които са:

а)	мъже или жени с компетентности въз основа на формално, неформално и информално учене за квалификация на спортен треньор;

б)	водещи и изявени професионални спортисти, както и непрофесионални участници;

в)	професионално заети, както и доброволци;

10.

Работата на треньорите се свързва с отговорност, умения и компетентности, които са описани в изискванията за квалификация на треньорите на национално равнище и в изискванията на спортните организации;

11.

Обучението на треньорите и изискванията за квалификациите за треньори са различни в отделните страни. Националните квалификационни рамки (НКР) или системите, посочени в Eвропейската квалификационна рамка (ЕКР), способстват за улесняване на сравнението между различните страни, с цел насърчаване на прозрачността и съпоставимостта на компетентностите и квалификациите на национално и европейско равнище за целите на мобилността и ученето през целия живот;

КАТО ПРИЗНАВАТ, ЧЕ:

12.

Треньорите са сред ключовите фигури в спорта, които допринасят за справяне с предизвикателствата в обществото ни, като наред с другото, в зависимост от ролята и позицията си и контекста на тренировките, те могат:

а)	да влияят на най-ранния опит в областта на спорта и физическата активност на отделните индивиди, като подпомагат развитието на свързаните със спорта навици и участват в създаването на социални и икономически ползи, произтичащи от спортната култура;

б)	да имат все по-голяма социална роля за личното развитие на участниците в спортните занимания, особено за младите атлети, като бъдат положителни ролеви модели, вдъхват мотивация и самоувереност и като влияят върху техните ценности, навици в поведението и социални умения;

в)	да имат единствена по рода си позиция за постигане на напредък в социалното приобщаване и равенството между половете, приучаване към зачитане на общите ценности (12), многообразието и насърчаване на физическата активност във всички социални групи;

г)

да защитават и развиват почтеността в спорта и правилата на честна игра, както и да бъдат сред първите, които могат да се намесят, като покажат дълг на загриженост при възникването на проблеми, например при уреждане на изхода от спортни срещи, допинг, насилие, експлоатация на малолетни и непълнолетни лица и др.;

д)	да ръководят дейности, свързани със спорта и физическата активност и да бъдат новатори в областта на спорта, в т.ч. по отношение на стоки, услуги и методи на обучение;

е)

да формират опита в областта на спорта на други важни заинтересовани страни като членовете на семейството на спортистите, зрителите и спортните привърженици, както и на други заинтересовани социални участници, като въздействието им не се ограничава само в областта на спорта, а се отрази и на други ключови области;

ПРЕДВИД НА ПОСОЧЕНОТО ПО-ГОРЕ, ИЗРАЗЯВАТ СЪГЛАСИЕ, ЧЕ:

13.

В контекста на множеството предизвикателства пред обществото, за които спортът е в уникалната позиция да допринесе за разрешаването им, основно спортната роля на треньорите се разширява до област на дейности, които имат по-широко въздействие върху развитието на обществото и хората. Тази роля на треньорите в областта на спорта и физическата активност, допринасяща за цялостното развитие на участниците, наподобява ролята на учител в сферата на образованието, по-специално сред децата и подрастващите;

14.

Главните въпроси по отношение на треньорите понастоящем включват:

а)	признаване на нарастващото значение на ролята на треньорите от страна на обществото;

б)	повишаване на приемането от тях самите на значението на ролята им и на свързаните с нея възможности и отговорности и насърчаване на бъдещото развитие на тази роля;

в)	увеличаване на възможностите за учене през целия живот и образование за треньорите, когато е целесъобразно, за да се справят със социалните промени, основно във връзка със здравеопазването, задължението за полагане на грижа, но също и в областта на икономиката и социалното приобщаване;

г)	утвърждаване на равенството между половете и многообразието при треньорските дейности, когато това е целесъобразно — чрез увеличаване на броя на заетите лица, на доброволните треньори от женски пол и на хората от различен социален и етнически произход за различни спортове и на всички равнища;

д)	подпомагане на двойната кариера на спортистите и насърчаване на треньорската дейност като професия за младите хора;

е)

утвърждаване, според целесъобразността, на признаването на треньорската дейност като професия в държавите — членки на ЕС, чрез насърчаване на стандартите за квалификациите за треньори и прозрачността на квалификациите на държавите членки и спортните организации чрез включването им в националните квалификационни рамки, които са посочени в Европейската квалификационна рамка;

ж)	отчитане на ролята на доброволните треньори и предоставяне на подходяща подкрепа за тях;

з)

развитие на обучението за треньори, добавяне на международни и междусекторни аспекти в образованието за треньори чрез интегриране на добри примери и извличане на полезни работни методи от работата с младежта, като например неформалното и информалното учене чрез спорт, работата с хората със специални потребности и предприемачеството;

В ТОЗИ КОНТЕКСТ ПРИКАНВАТ:

15.

ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ, КАТО ВЗЕМАТ ПРЕДВИД ПРИНЦИПА НА СУБСИДИАРНОСТ И ОСОБЕНОСТИТЕ НА СПОРТА,:

а)	да подпомогнат насърчаването на по-широката роля на треньорите при разглеждането, при целесъобразност, на социалните предизвикателства, пред които е изправено обществото като цяло;

б)	да подкрепят образователни програми и кампании за популяризиране, насочени към увеличаване на броя на компетентните треньори и да им дават възможност да подобрят достъпа си и позициите си на пазара на труда;

в)	да обменят най-добри практики по отношение на обучението на треньори;

г)	да улесняват сътрудничеството между образователните институции, младежките организации, спортните федерации и представителните спортни организации по отношение на образованието и обучението на треньори;

д)	да подкрепят развитието на система за предходно учене и учене през целия живот за треньори, която включва възможности за формално, неформално и информално учене за различните нива на треньорската дейност;

е)	да признават и насърчават дейностите на представителните организации и мрежи на треньорите;

ж)

да насърчават, в рамките на спортната образователна система, подхода, основан на резултатите от ученето, базиран на целите в националните квалификационни рамки и Европейската квалификационна рамка, и включването, по целесъобразност, на квалификацията на треньорите в националните квалификационни рамки с позоваване на Европейската квалификационна рамка;

16.

ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ:

а)	да улеснява обмена на добри практики и насоки в областта на образованието на треньорите и развитието на квалификациите между държавите — членки на ЕС, и спортните организации;

б)	да разгледа възможността за включване в работата на експертната група на Комисията за уменията и развитието на човешките ресурси на изработването на насоки за основните изисквания за умения и компетентности за треньори;

в)	да продължи насърчаването на съпоставимостта на квалификациите за треньори на държавите членки и на спортните организации в контекста на ЕКР;

г)

да направи проучвания в контекста на ролята на треньорите, като се съсредоточи по-специално върху предизвикателствата и пречките за образованието, мобилността и пазара на труда, както и да се направи оценка на влиянието на спортните треньори върху основни обществени предизвикателства във и извън областта на спорта;

д)	да използва възможностите на Европейския социален фонд, програмата Еразъм+ и Европейската седмица на спорта, за да изтъкне и насърчи ползите от дейността на треньорите и да насърчи мобилността на треньорите;

17.

СПОРТНОТО ДВИЖЕНИЕ И ДРУГИТЕ СЪОТВЕТНИ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ УЧАСТНИЦИ:

а)

да разработят, когато е целесъобразно в тясно сътрудничество с образователните институции, съдържанието на обучението за треньори, което да е актуално и да отговаря на тенденциите в обществото, включително знанията за социалните умения, борбата с допинга, двойната кариера на спортистите, работата с младежта, здравеопазването, предприемачеството, задължението за полагане на грижа, равенството между половете и др.;

б)	да работят с треньорите, за да изготвят концепция за услуги за безопасно и ефективно прекарване на свободното време, така че спортът да остане привлекателен и конкурентоспособен спрямо новите компютърни алтернативи за прекарване на свободното време;

в)	да направят необходимото треньорската дейност да бъде по-достъпна чрез обучение и насърчаване на разработването на квалификации за треньорите, както и, наред с другото, като използват възможностите, предоставяни от съвременните информационни и комуникационни технологии;

г)	да насърчават многообразието при треньорската дейност, включително по-голям достъп на жените, младите хора и хората с увреждания;

д)	да подпомагат насърчаването на хората, които работят като треньори, да придобият нужното им обучение;

е)	да насърчават ученето през целия живот за треньори, включително чрез валидиране на компетентности и насърчаване на обмена на мнения, умения и знания на местно, регионално, национално и международно равнище;

ж)	да използват Европейския социален фонд и програмата „Еразъм+“ за подпомагането на процеса на учене през целия живот за треньори;

з)	да подпомагат мобилността на треньорите за учене и придобиване на културни познания, междусекторни познания, езикови умения и други имащи отношение нови умения;

и)	да работят с различни работодатели за проучване на потребностите им от разработване на спортни дейности, които биха могли да включват спортни треньори с цел насърчаване на многообразието при треньорската дейност, включително повишен достъп за жени и млади хора.

(1) Евробарометър 412 (http://ec.europa.eu/commfrontoffice/publicopinion/archives/ebs/ebs_412_en.pdf).

(2) Доклад на комисията на СЗО от 2016 г. „Да сложим край на затлъстяването при децата“ (http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/204176/1/9789241510066_eng.pdf?ua=1&ua=1).

(3) Препоръка на Съвета относно насърчаването на укрепваща здравето физическа активност в различните сектори, 2013 г. (http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=OJ:C:2013:354:0001:0005:EN:PDF).

(4) Икономическата цена на липсата на физическа активност в Европа, доклад от 2015 г. на Международната асоциация за спорт и култура и на Центъра за икономически и бизнес проучвания (http://inactivity-time-bomb.nowwemove.com/report).

(5) Статистика на Евростат за безработицата, 2017 г. (http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Unemployment_statistics#Youth_unemployment_trends).

(6) Настоящият документ разглежда интеграцията на мигрантите и бежанците в съответствие със заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки относно интеграцията на граждани на трети държави, законно пребиваващи в ЕС, приети на 9 декември 2016 г. (15312/16).

(7) Това са групите, изправени пред по-висок риск от бедност и социално изключване в сравнение с населението като цяло. Етническите малцинства, мигрантите, хората с увреждания, бездомните, хората с проблеми поради злоупотреба с определени вещества, изолираните възрастни хора и младежите често са изправени пред трудности, които могат да доведат до задълбочаване на социалното изключване, например ниски нива на образование и безработица или непълна заетост.

(8) Според прогнозите 54 % от работните места в ЕС са застрашени от автоматизиране („Технологиите на работното място. Бъдещето на иновациите и заетостта“, Carl Benedikt Frey, Michael Osborne и др., Oxford Martin School към Оксфордския университет и Citi Global Perspectives & Solutions, 2015 г.) (http://www.oxfordmartin.ox.ac.uk/publications/view/2092).

(9) Зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства (член 2 от ДЕС).

(10) Делът на спорта спрямо общата брутна добавена стойност се оценява на 1,76 %, което представлява 174 милиарда евро. За ЕС като цяло приносът на свързаната със спорта заетост спрямо общата заетост се оценява на 2,12 %, което представлява 4,5 милиона души (Проучване относно приноса на спорта за икономическия растеж и заетостта в ЕС (2012 г.), Европейска комисия, Генерална дирекция „Образование и култура“).

(11) http://www.coachlearn.eu/_assets/files/project_documents/coachlearn-project-summary-website-june-2015.pdf

(12) Зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства (член 2 от ДЕС).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 423

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 9 декември 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	I Резолюции, препоръки и становища
	ПРЕПОРЪКИ
	Съвет
2017/C 423/01	Препоръка на Съвета от 20 ноември 2017 година относно проследяването на дипломираните лица ( 1 )	1

	II Съобщения
	СЪОБЩЕНИЯ НА ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Европейска комисия
2017/C 423/02	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.8691 — Innogy/European Energy Exchange/JV) ( 1 )	5
2017/C 423/03	Непротивопоставяне на концентрация, за която е постъпило уведомление (Дело M.8698 — EQT/Curaeos Holding) ( 1 )	5

	Валута	Обменен курс
USD	щатски долар	1,1742
JPY	японска йена	133,26
DKK	датска крона	7,4417
GBP	лира стерлинг	0,87525
SEK	шведска крона	9,9770
CHF	швейцарски франк	1,1704
ISK	исландска крона
NOK	норвежка крона	9,7665
BGN	български лев	1,9558
CZK	чешка крона	25,555
HUF	унгарски форинт	314,50
PLN	полска злота	4,2020
RON	румънска лея	4,6336
TRY	турска лира	4,5165
AUD	австралийски долар	1,5620
CAD	канадски долар	1,5072
HKD	хонконгски долар	9,1661
NZD	новозеландски долар	1,7157
SGD	сингапурски долар	1,5889
KRW	южнокорейски вон	1 285,33
ZAR	южноафрикански ранд	16,0391
CNY	китайски юан рен-мин-би	7,7729
HRK	хърватска куна	7,5493
IDR	индонезийска рупия	15 910,41
MYR	малайзийски рингит	4,8001
PHP	филипинско песо	59,336
RUB	руска рубла	69,6511
THB	тайландски бат	38,361
BRL	бразилски реал	3,8435
MXN	мексиканско песо	22,2205
INR	индийска рупия	75,6775

	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съвет
2017/C 423/04	Заключения на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно ролята на треньорите в обществото	6
	Европейска комисия
2017/C 423/05	Обменен курс на еврото	11