24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/1

24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/2

—

като взе предвид специалния доклад на Европейския омбудсман от 7 ноември 2013 г. относно проверка OI/5/2012/BEH-MHZ по собствена инициатива относно Frontex,

—

като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 67, параграф 1, членове 72, 228, параграф 1, алинея втора и член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, по-специално член 41 (право на добра администрация) и член 47 (право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес),

—

като взе предвид Решение на Европейския парламент от 9 март 1994 г. относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана (94/262/ЕОВС, ЕО, Евратом), и по-специално член 3, параграф 7 от него,

—

като взе предвид Резолюция 1932 (2013) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „Frontex: отговорности в областта на правата на човека“,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Регламентът Frontex),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено „План за действие на ЕС относно връщането“ (СОМ(2015)0453),

—

като взе предвид кодекса за поведение на Frontex за съвместни операции по връщане, координирани от Frontex,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15 октомври 2015 г., по-конкретно точка 2 (н) от тях,

—

като взе предвид Конвенцията на Обединените нации от 1951 г. относно статута на бежанците (Женевска конвенция) и протокола от Ню Йорк от 1967 г. относно статута на бежанците,

—

като взе предвид член 220, параграф 2, първо изречение от своя правилник,

—

като взе предвид съвместните разисквания на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции съгласно член 55 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и комисията по петиции (A8-0343/2015),

A.

като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета за създаване на Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (наричан по-нататък „регламента Frontex“) изисква агенцията да гарантира цялостното спазване на основните права и правата на мигрантите, бежанците и на лицата, търсещи убежище;

Б.

като има предвид, че Frontex трябва повече от всяка друга институция, орган, бюро или агенция на ЕС да се съобразява с Хартата на основните права на ЕС и като има предвид, че това задължение е отразено в член 263 на ДФЕС, който гласи, че „актовете за създаване на органи, служби и агенции на Съюза могат да предвиждат специфични условия и правила относно исковете, заведени от физически или юридически лица срещу актове на тези органи, служби или агенции, предназначени да произведат правно действие спрямо тях“,

В.

като има предвид, че и днес дейността на Frontex по координация не може на практика да бъде отделена от дейността на държавите членки, координирана от агенцията, така че Frontex (а чрез нея ЕС) би могла също да оказва пряко или косвено въздействие върху правата на физическите лица, което в крайна сметка би могло да ангажира извъндоговорната отговорност на ЕС (вж Решение на Съда на ЕС T-341/07, Sison III); като има предвид, че тази отговорност не може да отпадне единствено поради наличието на административни договорености с държавите членки, участващи в координирана от Frontex операция, когато посочените договорености оказват въздействие върху основните права;

Г.

като има предвид, че Съюзът следва да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека и на основните свободи на Съвета на Европа;

Д.

като има предвид, че член 26а от регламента Frontex предвижда Стратегия за основните права и изисква от Агенцията да разработи и приложи въпросната стратегия, да създаде консултативен форум и да определи служител по въпросите на основните права;

Е.

като има предвид, че член 5, буква а) от Кодекса за поведение на всички лица, участващи в дейности на Frontex, подчертава, че участниците в дейности на Frontex, наред с другото, съдействат за предоставянето на информация относно правата и процедурите на лицата, търсещи международна закрила;

Ж.

като има предвид, че член 9 от Регламент (EО) № 863/2007 предвижда, че членовете на екипа, отговарящ за извършване на дейности по мониторинг и наблюдение на външните граници трябва да зачитат правото на Общността и националното право на приемащата държава;

З.

като има предвид, че през 2012 г. Европейският омбудсман започна проверка по собствена инициатива на изпълнението от страна на Frontex на задълженията й в областта на основните права;

И.

като има предвид, че проектопрепоръките на Европейския омбудсман включват прилагане на механизъм за индивидуални жалби;

Й.

като има предвид, че Европейският омбудсман публикува специален доклад, в който се подчертава прилагането на механизма за подаване на индивидуални жалби;

К.

като има предвид, че в съответствие с член 220, параграф 2 от Правилника за дейността на Европейския парламент, Европейският омбудсман е задължен да информира Парламента за случаите на лошо администриране, и като има предвид, че компетентната комисия може да изготви доклад по тези случаи;

Л.

като има предвид, че на Frontex е възложена задачата да гарантира ефикасното прилагане на общите правила относно стандартите и процедурите за контрол и наблюдение на външните граници при спазване на основните права, чрез средствата на тясна координация на оперативното сътрудничество между държавите членки, и като има предвид, че тези дейности оказват явни последици върху правата на човека, които не са били подходящо взети предвид нито от Frontex, нито от ЕС;

M.

като има предвид, че интегрална част от мисията на Frontex е да изгражда оперативно сътрудничество и с държави извън ЕС в ключови области като обмен на информация, анализ на риска, обучение, изследване и развитие, съвместни операции (включително съвместни операции по връщане) и пилотни проекти;

Н.

като има предвид, че в съответствие с член 14, параграф 1 от регламента Frontex, агенцията и държавите членки се съобразяват с норми и стандарти, които са поне равностойни на установените от законодателството на Съюза, включително когато сътрудничеството с трети държави се осъществява на територията на тези държави;

O.

като има предвид, че оперативното сътрудничество на Frontex с компетентните органи на държавите партньори се осъществява чрез работна договореност, която не е правно обвързваща и попада извън обхвата на международното право и чието практическо прилагане не следва да се разглежда като изпълнение на международни ангажименти от страна на Frontex и ЕС; като има предвид, че това положение представлява елемент на правна несигурност, която явно противоречи на задълженията на Frontex в областта на правата на човека;

П.

като има предвид, че Frontex и държавите членки имат общи, но разграничени отговорности по отношение на действията на служителите при осъществяваните от Frontex операции и пилотни проекти;

Р.

като има предвид, че с оглед увеличаването на правомощията на Frontex от нейното създаване, агенцията следва да поеме отговорност като основно заинтересовано лице в процеса на управление на границите, включително когато се намесват твърдения, свързани с основните права;

С.

като има предвид, че повечето участници в операциите на Frontex са гостуващи служители, изпратени от държави членки, различни от държавата домакин на операцията на Frontex, в подкрепа на тази операция;

Т.

като има предвид, че съгласно член 2а от регламента Frontex, кодексът за поведение се прилага по отношение на всички лица, участващи в дейностите на агенцията;

У.

като има предвид, че в съответствие с член 10, параграф 3 от регламента Frontex, гостуващите служители, участващи в мисиите на Frontex могат единствено да изпълняват задължения и да упражняват правомощия съгласно инструкциите, и, като общо правило, в присъствието на граничните служители на приемащата държава членка;

Ф.

като има предвид, че използването на различни униформи с емблемата на Frontex по време на операциите на Frontex, затруднява хората да установят от коя юрисдикция зависи съответното длъжностно лице, и, в крайна сметка, къде да подадат жалба — дали във Frontex или пряко в съответната държава членка;

Х.

като има предвид, че в съответствие с член 3, параграф 1, буква а) от регламента Frontex агенцията не разполага с изпълнителни правомощия в държавите членки и няма правомощия да налага санкции на държавите членки или на техните служители;

Ц.

като има предвид, че оперативните планове за съвместните операции на Frontex са правнообвързващи, и в съответствие с член 3а, параграф 1 от регламента Frontex следва да бъдат одобрени от изпълнителния директор на Frontex и от приемащата държава членка след консултация с участващите държави членки;

Ч.

като има предвид, че Frontex вече установи система за докладване на инциденти, която включва отдел, отговарящ за операциите на Frontex, правен отдел и служител по въпросите на основните права, като крайното решение се взема от изпълнителния директор на Frontex; като има предвид, че тази система се отнася за вътрешни жалби, подадени от служители на Frontex и гостуващите служителите и следователно не обхваща преките жалби на физически лица, претендиращи, че основните им права са нарушени;

Ш.

като има предвид, че механизми за подаване на индивидуални жалби вече съществуват на европейско равнище в рамките на структурите на Европейската инвестиционна банка, Европейската агенция за основните права и Европейската мрежа на омбудсманите; като има предвид, че следва да се отбележи, че Frontex е оперативна агенция, която поради естеството си се различава от горепосочените организации;

Щ.

като има предвид, че Комисията се ангажира да преразгледа в близко бъдеще Frontex;

1.

Приветства специалния доклад на Европейския омбудсман в рамките на проверката по собствена инициатива относно Frontex; подкрепя усилията на Frontex за съобразяване с 12 от 13-те препоръки на Омбудсмана; признава полаганите понастоящем усилия от страна на Frontex за зачитане на основните права под формата, но без да се ограничава до това, на създаване на система за докладване на инциденти, както и разработването на кодекси за поведение, създаването на консултативен форум по въпросите на основните права и за създаване на Служба за основните права;

2.

Подкрепя препоръката на Европейския омбудсман Frontex да разглежда индивидуални жалби относно нарушения на основните права в хода на нейните операции и да предоставя подходяща административна подкрепа за тази цел; призовава Frontex да създаде подходящ механизъм за разглеждане на жалби, включително в рамките на работните си договорености с компетентните органи на трети държави;

3.

Изразява дълбоката си загриженост във връзка с правните празноти, съпътстващи разполагането на служители на трети държави по време на съвместни операции по връщане, както беше посочено в доклада на Европейския омбудсман, както и във връзка с липсата на отчетност, която би надделяла в случай на нарушения на правата на човека, в които участват служители от трети държави;

4.

Счита, че с оглед на нарастващите във все по-голяма степен хуманитарни и правни предизвикателства по външните граници на ЕС и засилването на операциите на Frontex има нужда от механизъм, който да осигурява възможност за разглеждане на индивидуални жалби във връзка с предполагаеми нарушения на основните права, допуснати при провеждането на операциите на Frontex или сътрудничество с трети държави, като по този начин се превръща в орган за разглеждане на жалби на първа инстанция;

5.

Счита, че създаването на механизъм за подаване на индивидуални жалби ще предостави на физическите лица възможност да упражняват своето право на ефективна правна защита в случай на нарушение на основните им права; признава, че въвеждането на такъв механизъм за разглеждане на жалби ще увеличи прозрачността и зачитането на основните права, включително в контекста на работните договорености на Frontex, тъй като Frontex и институциите на ЕС биха били по-добре осведомени за евентуални нарушения на основните права, които в противен случай биха останали неразкрити, недокладвани и без разрешение; подчертава, че посочената липса на прозрачност се прилага по-конкретно за случая на работните договорености на Frontex, по отношение на които Парламентът не може да упражнява демократичен контрол, тъй като не съществува задължение за консултирането му, преди да се определят тези договорености и Парламентът дори не е информиран относно начина, по който те на практика се прилагат;

6.

Отбелязва, че в съответствие с регламента Frontex не съществуват правни пречки пред въвеждането на механизъм за подаване на индивидуални жалби и че такъв механизъм даже би бил обхванат от член 26а, параграф 3 от регламента Frontex, в съответствие с който служителят по въпросите на основните права следва да участва в механизма за наблюдение на основните права; отбелязва, че такъв механизъм ще съответства на правото на ЕС и принципа на добра администрация и ще укрепи ефективното изпълнение на стратегията на Агенцията за основните права; счита, че способността на Frontex да се справя с евентуални нарушения на основните права следва да бъде укрепена в контекста на разширяване на ролята ѝ в съответствие с правото на ЕС, по-специално чрез участието ѝ в рамките на екипи в подкрепа на управлението на миграцията, работещи в „горещи точки“ и установеното чрез работни договорености оперативно сътрудничество с компетентните органи на държавите партньори;

7.

Счита, че координиращата роля на Frontex не следва да ограничава нейната произтичаща от международното право и от правото на ЕС отговорност, по-конкретно във връзка с гарантирането на спазването и зачитането на основните права на мигрантите и лицата, търсещи убежище; припомня, че всички агенции на Съюза и държавите членки при прилагането на правото на ЕС, са обвързани от разпоредбите на Хартата на основните права;

8.

Отбелязва, че съществуват оправдани правни очаквания да се счита, че действията на лицата, участващи в операциите на Frontex ангажират отговорността на Frontex и по-общо — тази на ЕС; подчертава, че правните отношения и отделните, но все пак споделени отговорности, съществуващи между Frontex и държавите членки не следва да отслабват гаранциите за защита на основните права и зачитането на тези права при съвместни операции; припомня, че Frontex не разполага с правомощия да налага санкции на държавите членки или на техните служители; счита, че по тази причина следва да се обърне дължимото внимание на въпроса за правомощията на Frontex и на тези на държавите членки;

9.

Подчертава необходимостта от официална централна структура в рамките на Frontex за обработването на индивидуални жалби; препоръчва службата на служителя по въпросите на основните права на Frontex да играе ключова роля при разглеждането на жалбите; счита по-конкретно, че службата следва да проверява обективно допустимостта на жалбите, да осъществява подбор и да ги предава на компетентните органи, както и да следи задълбочено движението им;

10.

Приветства факта, че Frontex вече е създала цялостна процедура за разглеждане на вътрешни доклади от персонала на Frontex и гостуващите служители във връзка с тежки нарушения на основните права; подчертава, че посочената процедура вече се използва за разглеждане на жалби, подадени от трети лица, които не участват пряко в операция на Frontex, и препоръчва по-нататъшното развиване на тази процедура с цел да се създаде цялостен и достъпен механизъм за подаване на индивидуални жалби; подчертава, че Frontex следва да гарантира, че механизмът е съобразен с критериите за достъпност, независимост, ефективност и прозрачност;

11.

Застъпва становището, че лицата, които считат себе си за увредени от действия на граничните служители, носещи емблемата на Frontex, следва да имат правото да подават жалби; настоятелно призовава Frontex да гарантира пълна поверителност и да не разкрива самоличността на жалбоподателя на трети лица без негово съгласие, освен ако не е правно задължена да направи това по силата на съдебно решение; освен това счита, че Frontex следва да гарантира предприемането на всички необходими мерки, за да се избегне всякакъв конфликт на интереси по време на разглеждането на жалбите;

12.

Признава, че са необходими гаранции, за да се предотвратят злоупотреби с механизма за подаване на жалби; следователно препоръчва анонимни жалби да не се приемат; подчертава обаче, че това не изключва жалбите, подадени от трети лица, действащи добросъвестно в интерес на жалбоподател, който не би желал да разкрива самоличността си; в допълнение предлага да бъдат допускани само жалби на базата на конкретни нарушения на защитените от законодателството на ЕС основни права; счита, че това не следва да възпрепятства Frontex да взема предвид други източници на информация относно предполагаеми нарушения на основните права, включително общи доклади от НПО, международни организации и други заинтересовани страни, извън процедурата за подаване на жалби; подчертава необходимостта от ясни критерии за допустимост на жалбите и препоръчва създаването на стандартизиран формуляр за подаване на жалби, в който се изисква подробна информация, като например датата и мястото на инцидента, тъй като това би улеснило вземането на решения относно допустимостта; препоръчва критериите и стандартизираният формуляр да бъдат определени в сътрудничество с консултативния форум;

13.

Подчертава, че горепосоченият формуляр следва да бъде достъпен на езици, които мигрантите и лицата, търсещи убежище, разбират или за които има разумно основание да се предполага, че разбират, както и че той следва да включва цялата необходима информация за начина на подаване на жалба, включително съставени по разбираем начин практически насоки; припомня, че Регламент (EС) № 656/2014 вече предвижда наличието на брега на устни преводачи, юрисконсулти и други компетентни експерти; препоръчва да се предостави възможност за устно подаване на жалба пред лице, носещо емблемата на Frontex, като жалбата следва да бъде надлежно записана от съответния служител; настоятелно призовава Frontex да предоставя формуляра за подаване на жалби както в съвместим със смартфони електронен формат на своя уебсайт, така и в хартиен формат в проучвателните центрове на държавите членки, както и от персонала на Frontex и гостуващите служители, участващи в операциите на Frontex;

14.

Препоръчва Frontex да определи разумен срок за подаване на жалби и да осигури възможност жалбата да бъде подадена след приключване на операцията на Frontex; счита, че това е от особено значение за операциите по връщане; препоръчва държавите членки да разглеждат жалбите в разумен срок в съответствие с националните процесуални правила;

15.

Признава, че потенциалните жалби могат да се отнасят до поведението на гостуващи служители, които са под ръководството на конкретна държава членка, но носят емблемата на Frontex; отбелязва, че тези служители носят своите национални униформи по време на изпълнение на задачите си, което не включва непременно наличието на видими върху тях име или идентификационен номер; отбелязва, че въпреки че гостуващите служители са длъжни да носят документ за акредитация, изискването за идентификация би могло да бъде пречка за подаването на жалба срещу служител; препоръчва всички лица, действащи под емблемата на Frontex, да имат видимо име или идентификационен номер върху униформите си;

16.

Припомня, че Frontex не разполага с правомощия за налагане на дисциплинарни мерки на лица, които не са нейни служители, и че в съответствие с член 3, параграф 1а от регламента Frontex налагането на дисциплинарни мерки е от изключителната компетентност на държавата членка на произход;

17.

Отбелязва, че държавите членки разглеждат жалби срещу гостуващи служители по много различни начини; изразява загриженост, че предполагаемите нарушения на основните права могат да не бъдат последвани от ефективни действия от страна на някои държави членки; призовава Frontex и държавите членки да си сътрудничат тясно и да обменят най-добри практики, за да гарантират правилното проследяване на жалбите срещу гостуващите служители;

18.

Препоръчва службата на служителя по въпросите на основните права да предава жалба срещу гостуващ служител чрез ясно определена система за сезиране на компетентния национален орган; препоръчва тази система да включва механизъм за обжалване за случаите, когато дадена жалба е обявена за недопустима или е отхвърлена; счита, че е от съществено значение да се включат националните омбудсмани или други органи, компетентни в областта на основните права, които са оправомощени да разследват националните органи и длъжностни лица, предвид факта, че служителят по въпросите на основните права не разполага с такива правомощия; подчертава необходимостта от сътрудничество на Frontex с националните органи по правата на човека, както и с националните гранични органи;

19.

Препоръчва основаното на пола обучение да бъде задължително както за персонала на Frontex, така и за гостуващите служители преди включването в операция на Frontex, по-конкретно с цел повишаване на осведомеността относно насилието, основано на пола, и уязвимостта на жените мигранти;

20.

Отбелязва, че по целесъобразност служителят по въпросите на основните права следва, в тясно сътрудничество със съответното оперативно звено на Frontex, да допринася за разследванията, провеждани от националните органи, като предоставя допълнителна информация относно инцидента;

21.

Подчертава, че Frontex следва да проследява внимателно жалбите, като официално изисква обратна информация от съответната държава членка и, ако е необходимо, като изпраща предупредително писмо, припомняйки възможните действия, които Frontex може да предприеме при липса на последващи действия във връзка с писмото; припомня, че Frontex има право да получава информация относно нарушения на основните права от страна на гостуващи служители в контекста на задължението си за наблюдение на зачитането на основните права при всички дейности на Агенцията; препоръчва Frontex да работи в тясно сътрудничество не само с националните гранични органи, но също така и с националните органи по правата на човека;

22.

Препоръчва служителят по въпросите на основните права да предоставя обосновка на жалбоподателя, включително координати за връзка с компетентния национален орган, в случай че Frontex не предприеме процедура по последващи действия;

23.

Припомня, че дисциплинарната процедура в рамките на Frontex може да се прилага и по отношение на командировани гостуващи служители и командировани национални експерти, при съгласие от съответната държава членка; припомня, че Frontex може да изиска от държавата членка незабавно да оттегли гостуващия служител или командирования национален експерт от дейността на Frontex, ако държавата членка не позволява образуването на дисциплинарно производство, и, ако е необходимо, да отстрани лицето от групата на гостуващите служители;

24.

Призовава изпълнителния директор на Frontex да обмисли изключването на всеки служител, за когото се установи, че е извършил нарушение на основните права, от участие в операция или пилотен проект на Frontex; подчертава, че това следва да прилага и по отношение на националните служители от държави партньори, участващи в операциите на Frontex в рамките на работна договореност;

25.

Счита, че възможността за оттегляне на финансова подкрепа от държавите членки или преустановяване на участието на дадена държава членка в съвместните операции в случай на тежки нарушения на основните права следва да бъде проучена; освен това счита, че решението за преустановяване и, като крайна мярка, прекратяване на дадена операция в случай на тежки и системни нарушения на основните права следва да се взема, без да се засяга спасяването на човешки живот;

26.

Счита, че би трябвало да се установят ясни критерии за това кога операциите на Frontex следва да бъдат прекратени съгласно препоръките от консултативния форум, служителя по въпросите на основните права, други заинтересовани страни и НПО, като например Агенцията за основните права, ВКБООН и МОМ;

27.

Подчертава, че не следва да се счита, че механизмът за подаване на индивидуални жалби предоставя каквито и да било допълнителни права на достъп до наказателно правосъдие за лицата, които подават жалба; припомня, че наказателните разследвания трябва да се ръководят от държавата членка, в която се извършват операциите;

28.

Счита, че механизмът за подаване на индивидуални жалби може бъде ефективен, само ако потенциалните жалбоподатели, както и служителите, участващи в операциите на Frontex, са запознати с правото на физическите лица да подават жалби чрез ефективна и чувствителна към аспектите на пола информационна кампания на официалните езици на ЕС, както и на езиците, които мигрантите и лицата, търсещи убежище, разбират или за които има разумно основание да се предполага, че разбират; счита, че следва да бъде възможно броят на потенциално недопустимите жалби да бъде значително ограничен чрез такава информационна кампания и чрез добре структурирана проверка за допустимост на жалбите; отбелязва, че завърналите се лица следва да бъдат информирани преди операцията по връщане за своите права, включително правото да подават жалби;

29.

Счита, че механизмът за подаване на индивидуални жалби следва да бъде едновременно ефикасен и прозрачен; подчертава, че службата за основните права трябва да разполага с подходящо оборудване и персонал за разглеждане на постъпилите жалби, и призовава за предоставяне на необходимите допълнителни ресурси за тази цел;

30.

счита, че описанието на задачите, възложени на служителя по въпросите на основните права, е твърде ограничено и неточно формулирано; отбелязва, че задачите на служителя по въпросите на основните права в момента са описани единствено в обявлението за свободна длъжност; предлага включването на разпоредби относно задачите на служителя по въпросите на основните права при предстоящото преразглеждане на регламента Frontex;

31.

Счита, че за да се подобри прозрачността, отчетността и ефективността на Frontex и за да се даде възможност за задълбочено разследване на индивидуалните жалби, използването на средства от Frontex следва да се докладва редовно на Парламента и да бъде оповестено публично на уебсайта на Frontex;

32.

Приветства готовността на Европейския омбудсман, членовете на Европейската мрежа на омбудсманите с компетентност в областта на основните права и консултативния форум на Frontex да подкрепят Frontex в създаването и прилагането на механизъм за подаване на индивидуални жалби; призовава Frontex да следва добрите практики на други европейски органи, като например Европейската инвестиционна банка, в тясно сътрудничество с Европейския омбудсман;

33.

Препоръчва Frontex и Европейският омбудсман да установят тясно сътрудничество с цел да подобрят защитата на физическите лица от евентуални прояви на лоша администрация във връзка с дейностите на Frontex, включително когато Агенцията действа отвъд външните граници на ЕС посредством работни договорености;

34.

Призовава държавите членки и държавите партньори, които са сключили работни договорености с Frontex, да си сътрудничат ефективно с Агенцията, за да осигурят гладкото функциониране на механизма за подаване на жалби; насърчава Frontex да предоставя техническа помощ на държавите членки и съответните трети държави, за да се гарантира ефективността на механизма;

35.

Подчертава необходимостта от специална защита на непридружените малолетни и непълнолетни лица, жените, които са жертви на преследване въз основа на пола, ЛГБТИ и други уязвими групи; препоръчва, по целесъобразност, Frontex да се консултира със съответните агенции на ЕС за тази цел;

36.

Призовава Frontex да предоставя обществено достъпна информация относно механизма за подаване на жалби в контекста на своя годишен общ доклад; препоръчва да се посочва броят на постъпилите жалби, видовете нарушения на основните права, операцията на Frontex, за която става въпрос, и последващите мерки, предприети от Frontex; отбелязва, че тази информация ще помогне на Frontex да идентифицира евентуалните недостатъци и да подобри методите си на работа;

37.

Препоръчва включването на разпоредби относно механизма за подаване на индивидуални жалби при предстоящото преразглеждане на регламента Frontex;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, националните парламенти и Frontex.

24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/10

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавено „Заедно към конкурентоспособна градска мобилност с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2013)0913),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2009 г., озаглавено „План за действие за градска мобилност“ (COM(2009)0490),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юли 2014 г., озаглавено „Градското измерение на политиките на ЕС — ключови характеристики на една програма на ЕС за градовете“ (COM(2014)0490),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 25 септември 2007 г., озаглавена „Към нова култура за градска мобилност“ (COM(2007)0551),

—

като взе предвид Специално проучване 406 на Комисията от декември 2013 г. на тема „Отношение на европейците към градската мобилност“, проведено от Евробарометър,

—

като взе предвид стартирането от страна на Комисията на Европейската платформа за планове за устойчива градска мобилност,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 ноември 1995 г., озаглавена „Гражданската мрежа: използването на потенциала на обществения пътнически транспорт в Европа“ (COM(1995)0601),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 1998 г., озаглавено „Транспорт и CO2 — развиване на общностен подход“ (COM(1998)0204),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Парижкият протокол — план за овладяване на изменението на климата в периода след 2020 г.“ (COM(2015)0081),

—

като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (3),

—

като взе предвид Регламенти (ЕО) № 715/2007 (4) и (ЕО) № 595/2009 (5) по отношение на намаляване на емисиите от замърсителите, отделяни от пътните моторни превозни средства,

—

като взе предвид своята резолюция от 27 октомври 2015 г. относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2013 г., озаглавено „Програма за чист въздух за Европа“ (COM(2013)0918),

—

като взе предвид насоките за качество на въздуха на Световната здравна организация и инструмента за икономическа оценка на здравеопазването,

—

като взе предвид доклада на Световната здравна организация, озаглавен „Заболеваемост, дължаща се на шума в околната среда — количествена оценка на загубените в Европа години живот в добро здраве“,

—

като взе предвид доклада TERM на Европейската агенция за околна среда от декември 2013 г., озаглавен „По-близък поглед към градския транспорт“,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно пътната безопасност през периода 2011—2020 г. — отправна точка към стратегия за нараняванията (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 октомври 1988 г. относно защитата на пешеходците и Европейската харта за правата на пешеходците (8),

—

като взе предвид Виенската конвенция за движението по пътищата;

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ (COM(2012)0636),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно „CARS 2020: План за действие за конкурентоспособна и устойчива автомобилна промишленост в Европа“ (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2014 г., озаглавено „Към кръгова икономика: програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—

като взе предвид Директива 2004/17/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (10),

—

като взе предвид Директива 2014/94/EC на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива (11),

—

като взе предвид Специален доклад № 1/2014 на Сметната палата, озаглавен „Ефективност на финансираните от ЕС проекти в областта на обществения градски транспорт“,

—

като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове,

—

като взе предвид Споразумението на кметовете,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по регионално развитие (A8-0319/2015),

А.

като има предвид, че по предварителни оценки до 2050 г. близо 82 % от гражданите на ЕС ще живеят в градски райони;

Б.

като има предвид, че очакваното значително увеличение на градското население изправя градските центрове през обществени предизвикателства и пред предизвикателства, свързани с качеството на живот и устойчивото развитие, които ще изискват мерки за комплексно планиране;

В.

като има предвид, че градската мобилност все още разчита основно на използването на автомобили, задвижвани с конвенционални горива, и като има предвид, че транспортът в ЕС следователно зависи от нефта и нефтените продукти за задоволяване на повече от 96 % от своите енергийни нужди, или около една трета от общото потребление на енергия;

Г.

като има предвид, че градският транспорт създава до 25 % от всички емисии на CO2 и близо 70 % от всички емисии в градските райони, които причиняват изменението на климата, и е единственият сектор в ЕС, чиито емисии на парникови газове продължават да се увеличават;

Д.

като има предвид, че според данните от Специално проучване 406 на Евробарометър от 2013 г. около 50 % от европейските граждани използват ежедневно личния си автомобил, като едва 16 % използват обществен транспорт, а само 12 % — велосипед;

Е.

като има предвид, че съгласно същото проучване европейските граждани смятат, че намаляването на цените на обществения транспорт (59 %), подобряването на услугите, свързани с обществения транспорт (56 %), и подобряването на инфраструктурата за велосипедистите (33 %) представляват ефективни начини за подобряване на градската мобилност;

Ж.

като има предвид, че около 50 % от пътуванията в градските райони са по-кратки от 5 км и следователно биха могли в много градове да се извършват предимно пеш, с велосипед или с обществен/колективен или всякакъв друг наличен вид транспорт, като например споделеното пътуване;

З.

като има предвид, че широкото използване на дизелово гориво в транспорта, по-специално при по-старите превозни средства и при превозните средства без филтър за твърди частици, е една от основните причини за високата концентрация на прахови частици в градовете в ЕС, и като има предвид, че поради това в различните видове градски транспорт следва да се насърчават използването на алтернативно гориво и промените в обичайните начини на използване на тези видове транспорт, без да се застрашава градската мобилност;

И.

като има предвид, че според Европейската агенция за околната среда през 2011 г. над 125 милиона европейски граждани са били изложени на шумово замърсяване над безопасната граница от 55 dB, като основна причина за това е движението по пътищата;

Й.

като има предвид, че висококачествените транспортни услуги са от основно значение за хората, живеещи в градските райони, за да се отговори на техните потребности от мобилност в техния професионален живот и в техните образователни, туристически и развлекателни дейности; като има предвид, че устойчивата градска мобилност може да допринесе за намаляване на потреблението на енергия, атмосферното и звуковото замърсяване, броя на произшествията и задръстванията по пътищата, както и за намаляване на земеползването и на запечатването на почвата;

К.

като има предвид, че целенасочените мерки за устойчива градска мобилност са възможни и необходими, за да се постигнат целите на ЕС и да се приложи законодателството, свързано с транспорта и околната среда;

Л.

като има предвид, че при надлежно зачитане на принципа на субсидиарност ЕС следва да помогне за разработването, в подкрепа на дейностите на местно равнище, на интегриран и дългосрочен подход към градската мобилност, чрез който да се постигне намаляване на произтичащите от движението замърсяване, задръствания, шум и пътнотранспортни произшествия, да предостави необходимата подкрепа на градовете и да осигури по-добра информация, координация и сътрудничество между държавите членки на ЕС;

М.

като има предвид, че е важно да се подчертае значението на обществения транспорт за градските икономики, включително необлагодетелстваните райони, и да се признаят социалните ползи от него, като например приноса за борбата с бедността и социалното изключване и гарантирането на достъп до работни места за всички граждани;

Н.

като има предвид, че добрият и лесен за ползване обществен/колективен транспорт е най-доброто средство за възпиране на частния транспорт и е един от най-добрите начини за облекчаване на задръстванията по пътищата;

О.

като има предвид, че 73 % от европейските граждани считат пътната безопасност за сериозен проблем в градовете, и като има предвид, че повече от 30 % от смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата се случват в градските райони и често включват уязвими участници в пътното движение и пешеходци;

П.

като има предвид, че 38 % от всички смъртни случаи се случват в градските райони, а 55 % — по междуградските пътища, че жертвите най-често са велосипедисти и други уязвими участници в пътното движение и че произшествията са свързани с високата концентрация на превозни средства и скоростта;

Р.

като има предвид, че устойчивият градски транспорт е един от аспектите на по-широките политики за териториално планиране, и като има предвид, че зелените градски зони могат частично да компенсират въздействието на пътнотранспортното замърсяване;

С.

като има предвид, че използването на алтернативни носители на енергия за задвижване и алтернативни превозни средства включва разработването на необходимата инфраструктура, съпътствано от усилия за промяна на поведението на хората, свързано с мобилността;

Т.

като има предвид, че в качеството си на важни центрове на икономическа дейност и иновации градовете и другите по-големи градски райони с право бяха признати като важни възли в новата стратегия за TEN-T и са основната връзка в транспортната верига за пътници и товари;

У.

като има предвид, че мултимодалните мрежи и интеграцията на различните видове транспорт и услуги в градските райони и около тях могат да способстват за подобряване на ефективността на пътническия и товарния превоз, като по този начин допринасят за намаляване на въглеродните и другите вредни емисии;

Ф.

като има предвид, че държавните и правителствените ръководители, заседаващи по време на състоялата се през 2012 г. Конференция на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20), се ангажираха да оказват подкрепа за развитието на устойчивите транспортни мрежи (12);

Х.

като има предвид, че не съществува универсално решение, което е подходящо за всички градски райони, и че градовете в Европейския съюз се сблъскват със специфични ситуации и имат специфични нужди, свързани по-специално с географските и климатичните условия, демографската структура, културните традиции и други фактори;

Ц.

като има предвид, че градската мобилност и управлението на градския транспорт са част от правомощията на местните и регионалните органи, които създават и прилагат тези публични политики на територията си във връзка с действащата национална рамка и с програмата на Европейския съюз за градовете;

Ч.

като има предвид, че е обезпокоен, че Комисията говори за разработване на транспортни концепции на европейско равнище, които впоследствие ще трябва да бъдат приспособени към обстоятелствата в държавите членки; като има предвид, че вместо този подход „от горе на долу“ и без да се пренебрегва необходимостта от общи норми и стандарти, би било за предпочитане да се прилага подход „от долу на горе“, включващ успоредно експериментиране на място, като по този начин се насърчават иновациите; като има предвид, че поради това решително подкрепя създаването на платформи за обмен на опит между заинтересованите страни на местно равнище, за да се даде възможност успешните примери да получат по-широко разпространение;

1.

Подчертава, че работата, извършена досега на европейско равнище и в много градове, е положителна и следва да продължи, поради което приветства горепосоченото съобщение на Комисията относно градската мобилност;

2.

Изтъква, че планирането на земеползването е най-важният етап за създаването на безпрепятствени и безопасни транспортни мрежи, които да са дълготрайни и да имат реално въздействие върху обема и разпределението на движението; подчертава, че безопасността винаги трябва да се счита за ключов елемент на устойчивото градоустройство;

3.

Изразява убеждение, че предоставянето на информация и консултацията по отношение на гражданите на ЕС, търговците на дребно, операторите на товарния транспорт и други заинтересовани страни, участващи в градската мобилност, са от решаващо значение за повишаването на прозрачността на планирането, развитието и вземането на решения; подчертава, че тази информация следва да бъде публично и лесно достъпна; посочва, че е желателно да се насърчи сътрудничеството между съответните участници и между градовете на равнище ЕС с оглед на споделянето на решения за устойчива мобилност;

4.

Изразява убеждение, че дългосрочните планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ) с помощта на ИКТ са важни инструменти за осигуряване на подходящи и безопасни решения за мобилност за всички граждани; приканва компетентните органи да вземат предвид в ПУГМ специалните потребности по отношение на комуникациите за лицата с намалена подвижност; подчертава, че инфраструктурата без бариери е от решаващо значение за мобилността на лицата с намалена подвижност; подчертава, че ПУГМ трябва да включват специфични стратегии относно пътната безопасност и да осигуряват безопасна инфраструктура с адекватно пространство за най-уязвимите участници в пътното движение;

5.

Подчертава значението на ПУГМ за постигането на целите на ЕС по отношение на емисиите на CO2, шума, замърсяването на въздуха и намаляването на произшествията; счита, че разработването на ПУГМ следва да бъде важен елемент, който трябва да бъде взет предвид при финансирането на проекти на ЕС в областта на градския транспорт, и че финансирането от ЕС и информационната подкрепа биха могли да предоставят стимули за разработването и изпълнението на такива планове; призовава Комисията да предостави на компетентните органи необходимата консултантска и техническа подкрепа при разработването на ПУГМ, като взема предвид изцяло принципа на субсидиарност;

6.

Насърчава органите в държавите членки да изготвят планове за устойчива градска мобилност, в които се отдава приоритет на видовете транспорт с ниски емисии, в т.ч. използването на електрическа тяга и задвижвани с алтернативни горива превозни средства, и които включват интелигентни транспортни системи; подкрепя създаването на зони за движение и интермодални платформи, които се използват приоритетно от обществения транспорт;

7.

Насърчава държавите членки и европейските градове да разработят политика за паркиране (осигуряване на места за паркиране, използване на интелигенти системи за паркиране и подходящо ценообразуване), която може да бъде част от една интегрирана градска политика, и същевременно да положат по-големи усилия за развитието на функционални интермодални транспортни възли, които предоставят различни транспортни услуги и позволяват безпроблемното комбиниране на транспортни решения, като например колективен транспорт, споделен транспорт, придвижване с велосипед и услуги по отдаване под наем; призовава за по-добра свързаност на крайградските паркинги с услугите на железопътния и обществения транспорт, например чрез т.нар. възможности „park and ride“; припомня, че е необходимо да се премахнат недостатъците по отношение на предоставянето на услуги за гражданите с увреждания;

8.

Подчертава, че като се има предвид необходимостта от намаляване на отрицателното въздействие върху околната среда, причинено от зависимостта от петрол в транспортната система на ЕС (която работи преди всичко с петрол и вторични продукти, произведени от петрол), европейските структурни и инвестиционни фондове следва да бъдат системно използвани за разработването и изпълнението на всеобхватни и интегрирани ПУГМ, които ще допълнят и взаимно ще подсилят мерките за градска мобилност в по-широкия контекст на пространственото планиране, без да се създава допълнителна транспортна необходимост от прекомерно използване на автомобили, като се поставя акцент върху интегрирана транспортна система, основана на сътрудничество между отделните видове транспорт;

9.

Изразява твърдото си убеждение, че платформата на Комисията относно плановете за устойчива градска мобилност следва да предоставя силна подкрепа за градовете и регионите за разработването и прилагането на ПУГМ; подчертава, че е важно да бъдат разгледани всички градове, независимо от размера им, по отношение на инвестициите в градската мобилност, както и съществената роля, която европейските градове и региони трябва да изпълняват за стимулиране и насърчаване на устойчива градска мобилност; призовава за включване на представителите на местните и регионалните органи от различен мащаб и на представителите на различните заинтересовани участници (например сдружения на велосипедистите) в европейската платформа и експертната група за градска мобилност и транспорт на държавите членки;

10.

Подчертава, че ПУГМ следва да бъдат съгласувани с настоящата програма и цели на ЕС, по-специално тези за преминаване от автомобилен към железопътен транспорт, определени в Бялата книга от 2011 г.;

11.

Настоятелно призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да извършат оценка и одит на плановете за градска мобилност в съответствие с целите и задачите на стратегията „Транспорт 2050 г.“;

12.

Посочва по-специално многобройните вредни въздействия на съществуващия транспортен модел върху основните елементи на естествената околна среда, включващи въздуха, водата и почвата, както и върху различните екосистеми;

13.

Изразява убеждение, че замърсяването на въздуха има местно, регионално, национално и трансгранично измерение и изисква действия на всички равнища на управление; поради това отправя искане за укрепване на подхода на многостепенно управление, при който всички участници поемат отговорността за мерките, които могат и следва да бъдат предприети съответно на точно това равнище;

14.

Приканва градовете да извършат внимателна оценка на нуждите на гражданите и предприятията и особеностите на видовете транспорт с цел гарантиране на устойчива мобилност в градовете, и да предприемат необходимите мерки за подобряване на качеството на живот в градовете, наред с другото, като насърчат преминаването от един вид транспорт към друг в посока към устойчиви видове транспорт, включително придвижване пеш и с велосипед, и като поощрят една интегрирана интермодална и/или комодална политика;

15.

Приканва местните органи да вземат предвид благосъстоянието на гражданите си, когато изготвят планове за устойчива мобилност; по-конкретно, приканва компетентните органи да предприемат мерки за намаляване на шума от пътното движение в градовете;

16.

Насърчава компетентните органи да предприемат превантивни мерки в съответствие с принципите на предпазливост и пропорционалност, за да се подобри качеството на въздуха в големите и малките градове и за да се гарантира, че концентрациите на замърсителите не надвишават равнищата, установени в насоките на Световната здравна организация; за тази цел подкрепя създаването на местно равнище на зони с ниски емисии; подчертава, че компетентните органи имат отговорността да предлагат безопасни и здравословни решения за мобилност на гражданите си; счита, че тези решения биха могли да се основават на приемливи в ценово отношение, интелигентни, надеждни и достъпни системи за обществен транспорт; насърчава държавите членки, както и местните органи, когато съществува риск от надвишаване на равнищата съгласно горепосочените насоки на СЗО, да обмислят възможността за предприемане на мерки за подобряване на достъпа до обществения транспорт, например чрез редуване на трафика;

17.

Посочва, че е необходим цялостен подход към замърсяването на въздуха в европейските градове; поради това призовава Комисията да предложи ефективни мерки, които да позволят на държавите членки да изпълнят изискванията на Директивата относно качеството на атмосферния въздух (2008/50/ЕО), в частност чрез определяне на ефективни и амбициозни тавани за емисиите за 2025 и 2030 г. съгласно Директивата за националните тавани за емисии, чрез гарантиране на по-добро координиране на мерките по Директивата за националните тавани за емисии и Директивата относно качеството на атмосферния въздух, чрез определяне на амбициозни стандарти за емисиите от леките автомобили за 2025 и 2030 г. в своевременното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 443/2009 за CO2 и автомобилите и чрез определяне на ясен график за прилагането на изпитванията за емисиите в реални условия на движение за частните превозни средства;

18.

Призовава Комисията да извърши оценки, в рамките на индивидуалните планове на държавите членки, по отношение на разположението на станциите, използвани за измерване и наблюдение на замърсяването на въздуха в основните градски агломерации, имащи проблеми с качеството на въздуха, като има предвид, че поради неподходящото разположение на станциите данните много често се оказват неточни и така биха могли да създадат риск за общественото здраве;

19.

Отбелязва поведенческите промени в областта на притежаването и използването на превозни средства (съвместно ползване на автомобил, ползване на общи автомобили); насърчава Комисията да разработва и подкрепя транспортни системи, включващи колективни и обществени форми на мобилност;

20.

Счита, че Комисията следва да направи оценка на начина, по който ще бъде засегнато обществото от новите форми на мобилност въз основа на модела на икономиката на споделяне, включително споделеното пътуване; счита, че на национално равнище държавите членки следва да се стремят към концепцията за „споделим град“, когато става дума за мобилност и транспорт, тъй като това би могло да донесе ползи за гражданите, особено в малките и средноголемите градове, където мрежата на обществения транспорт е по-малка, и би могло да даде възможност за развитие на партньорски решения за мобилност;

21.

Подчертава, че силно развитият, ефикасен, приемлив в ценово отношение, безопасен и достъпен обществен транспорт е неразделна част от устойчивото градско развитие; изразява убеждение, че надеждните услуги в областта на обществения транспорт могат да играят важна роля за намаляването на задръстванията, замърсяването на въздуха и шума в градовете; поради това призовава държавите членки да насърчават обществения транспорт с оглед на увеличаването на неговото използване до 2030 г.; също така насърчава националните и местните органи да насърчават наличието на цифрови услуги в обществения транспорт и на спирките/гарите, да подкрепят развитието на иновативни форми на мобилност и да прилагат интелигентни транспортни решения и други модерни технологии; подчертава, че услугите за съвместно ползване на автомобили, споделено пътуване и ползване на общи автомобили използват по-добре съществуващите ресурси и спомагат за намаляването на броя на автомобилите в градовете; признава значението на европейските програми за спътникова навигация „Галилео“ и EGNOS, както и мобилните високоскоростни мрежи; подкрепя формирането на регулаторна рамка, която да позволи използването на нови форми на мобилност и на нови модели за споделяне, които използват по-добре съществуващите ресурси;

22.

Подчертава значението на публичната информация относно обществения градски транспорт, като се вземат предвид и езиковите нужди на туристите и ползите от политиката за устойчив туризъм; насърчава местните органи да предоставят информация в реално време по интернет и на достатъчни на брой информационни табла в градовете; приканва органите и превозвачите да подобрят наличието на безплатни цифрови услуги в обществения транспорт и на спирките/гарите;

23.

Подчертава социалните ползи от релсовия обществен транспорт по отношение на достъпността на градските райони, градското обновление, социалното приобщаване и подобряването на образа на градовете;

24.

Потвърждава качеството и разнообразието на работните места, предлагани от операторите на обществения транспорт, и свързаните с тях ползи за икономиката; призовава Комисията да извърши мониторинг и оценка на приноса на обществения транспорт за стратегиите за „зелени“ работни места и „зелен“ растеж на национално и европейско равнище;

25.

Призовава държавите членки да предприемат ефективни действия, за да гарантират сигурността в обществения транспорт, като същевременно зачитат правомощията на местно равнище;

26.

Припомня, че немоторизираната индивидуална мобилност, като например придвижването пеш и с велосипед, предлага най-добрия потенциал за постигане на неутралност по отношение на СО2;

27.

Насърчава държавите членки да преразгледат своите стратегии, за да подобрят немоторизирания транспорт с оглед на постигането на сходните интереси, свързани с подобряването на мобилността и на градската среда; насърчава държавите членки да поощряват, когато е уместно, използването на велосипеди, включително чрез определянето на амбициозни цели за процентите на велосипедния транспорт до 2030 г., и да подобрят условията за придвижване пеш и с велосипед;

28.

Насърчава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността за придвижването с велосипед и алтернативните видове транспорт, да допринасят за преминаването от един вид транспорт към друг в посока към устойчиви видове транспорт и да продължат да подкрепят кампанията на Европейската седмица на мобилността; приканва градовете да организират системи за ползване на общи велосипеди във връзка с обществения транспорт; приветства инициативите на национално, регионално и местно равнище за насърчаване и организиране на прояви от вида „Неделя без автомобили в ЕС“ и „Ден на велосипеда в ЕС“ с оглед на подобряването на качеството на въздуха в градовете;

29.

Насърчава частните предприятия, администрациите и институциите на ЕС да подобрят още повече своите услуги за управление на мобилността за своите членове, персонал и посетители; призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики за насърчаване на предприятията да намалят броя на пътуванията от и до работното място, наред с другото, като позволяват и поощряват работата от разстояние и насърчават използването на ИКТ и телеконферентни връзки; счита, че мерките за мобилност, като например тези, координирани от Европейската платформа за управление на мобилността (EPOMM), имат голям потенциал по отношение на решаването на проблема с градските задръствания и осигуряването на достъпност за всички;

30.

Насърчава държавите членки и местните органи да определят изисквания по отношение на параметрите, свързани с околната среда, в процедурите за възлагане на обществени поръчки, особено при закупуване на превозни средства за обществен транспорт или превозни средства, използвани от публични органи;

31.

Счита, че енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници и такива с ниски равнища на въглеродни емисии са от ключово значение за постигането на устойчива градска мобилност, като същевременно се подобряват екологичните условия, и че технологичната неутралност следва да се зачита при приемането на мерки за постигане на целите на ЕС за емисиите на CO2 и икономията на енергия;

32.

Насърчава държавите членки да подкрепят целите на Бялата книга за транспорта за намаляване наполовина на броя на леките автомобили, задвижвани с конвенционални горива, в градския транспорт до 2030 г. и за тяхното постепенно изваждане от употреба в градовете до 2050 г.; приканва градовете да насърчават и подкрепят преминаването към алтернативни видове транспорт и по-малко замърсяващи превозни средства, като вземат предвид техния действителен въглероден отпечатък с оглед на постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 60 % до 2050 г.; приветства стимулите за пътниците да комбинират различни видове транспорт;

33.

Обръща внимание на значението на използването на електрическите превозни средства и превозните средства, задвижвани с алтернативни горива (биогорива от второ и трето поколение, водород на основата на възобновяеми енергийни източници, сгъстен природен газ (СПГ) и втечнен природен газ (ВПГ)), за намаляването на емисиите в градовете; припомня разпоредбите, установени в Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива, и насърчава държавите членки, в тясно сътрудничество с регионалните и местните органи и със съответния отрасъл, да разработят бързо такава инфраструктура, особено по протежение на трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T); приканва обществеността и частния сектор да насърчават инсталирането на зарядни съоръжения в колективните зони за паркиране;

34.

Призовава Комисията и националните и местните органи да насърчават, когато е възможно, плаването по вътрешни водни пътища като интегрирано решение за мобилност с оглед на постигане на екологосъобразна мобилност в градовете;

35.

Подчертава значението на използването на подход „отдолу-нагоре“; поради това подкрепя категорично например Споразумението на кметовете, подписано от над 6 000 участници, за намаляване на емисиите на парникови газове, и приветства призива на члена на Комисията Канете, отправен на 13 октомври 2015 г. в Брюксел, да се започне работа за по-амбициозно споразумение; подкрепя Комисията в нейната положителна роля като активен катализатор за подобни инициативи;

36.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да поставят на челно място в дневния ред на 21-ата конференция на страните по РКООНИК, която трябва да се проведе в Париж през декември 2015 г., амбициозни мерки относно „Устойчива градска мобилност“; призовава Комисията да подкрепи активно инициативите за програма за действие за интегрирана устойчива градска мобилност;

37.

Припомня, че интелигентните транспортни системи (ИТС) правят мобилността по-безопасна, по-ефективна, по-екологосъобразна и по-флуидна, и поради това призовава Комисията и държавите членки да задълбочат усилията си относно ИТС, включително иновациите и внедряването в сферите на пътническата информация в реално време, високоавтоматизираните превозни средства, интелигентната инфраструктура и интелигентните системи за пътна сигнализация; припомня значението на ИТС за предоставяне на точни данни в реално време за движението и пътуванията и следователно приканва Комисията да постави градската мобилност в центъра на Програмата в областта на цифровите технологии; насърчава заинтересованите страни да си сътрудничат тясно при разработването на оперативно съвместими и интегрирани услуги за мобилност, като мултимодален обществен транспорт, споделена мобилност и съоръжения за интермодално интегрирано издаване на билети; отправя искане до Комисията да даде приоритет на разработването на новаторски приложения и нови технологии, даващи възможност на ползвателите на пътната мрежа да поемат предварително по-активна роля като лица, разработващи решения и произвеждащи данни в рамките на транспортната система, за да допринесат за платформите с услуги за мобилността, в съответствие с правилата на ЕС и изискванията за защита на данните;

38.

Насърчава всички страни изцяло да ползват възможностите за данни и цифровизиране и да практикуват дерегулация за насърчаване на нови бизнес модели;

39.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят програми за научни изследвания в областта на новите технологии, нови бизнес модели и нови интегрирани практики за устойчива градска мобилност и градска логистика; подкрепя приоритетите на „Хоризонт 2020“ по отношение на обществените предизвикателства за интелигентен, екологосъобразен и интегриран транспорт и градска мобилност, както и разработването на инициативи „мобилността като услуга“ (Mobility-as-a-Service — Maas) из цяла Европа; счита, че „Хоризонт 2020“ трябва да даде тласък на научните изследвания и иновациите в областта на качеството на живота, устойчивите работни места, демографските характеристики, активните промени в мобилността, околната среда и действията във връзка с климата; счита, че Комисията следва да вземе предвид тези приоритети, да осигури достатъчно финансиране от ЕС за бъдеща научноизследователска и развойна дейност в градските железопътни системи и да подобри резултатността на устойчивите транспортни решения;

40.

Отбелязва, че детайлните предпоставки за безопасност и авангардното управление на движението и скоростта водят до драстично намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата в градовете; посочва, че съществуването на формирование за сигурност, натоварено със задачата да управлява и контролира трафика и да извършва съгласувани проверки за нарушения на безопасността на движението, като например превишена скорост, шофиране под въздействието на алкохол, наркотици и лекарства, както и използване на мобилни телефони и други комуникационни и информационни устройства, допринася за намаляване на пътнотранспортните произшествия в градовете;

41.

Приканва държавите членки и местните органи да преосмислят управлението на скоростта до 2020 г., като вземат предвид местните условия, за да се гарантира безопасността, наред с другото в жилищните райони и около училищата и образователните и социалните заведения, и да обмислят разработването и проектирането на по-безопасна пътна инфраструктура; призовава държавите членки и местните органи да използват всички съвременни решения, включително авангардно интелигентно управление на движението, за осигуряване на безопасност за всички участници в движението, включително пешеходците; насърчава европейските градове да обменят най-добри практики по отношение на управлението на безопасността;

42.

Счита, че развитието на иновационни, устойчиви и екологосъобразни градски логистични стратегии, включващи публични и частни фактори, е от изключително значение за преодоляване на задръстванията и екологичните проблеми в градовете; счита, че логистиката следва да се основава на устойчиви видове транспорт; призовава за по-добра оптимизация на веригата на доставки в градските райони, основана на нови, разходно-ефективни видове дейности, технологии и бизнес модел; изтъква значението на ПУГМ, които включват комодални логистични стратегии, и подчертава, че когато е целесъобразно, железопътният транспорт, незамърсяващото плаване по вътрешни водни пътища и морските пристанища трябва да се интегрират в логистичните стратегии и плановете за устойчива градска мобилност; призовава компетентните органи да намалят, където е възможно, движението на тежкотоварни превозни средства в централните части на градовете;

43.

Посочва, че гъсто населените райони и други райони, като магазини и търговски центрове, са изправени пред проблеми с увеличено пътно движение и претоварване, и изтъква значението на ефективните и всеобхватни устройствени политики за свързване на тези райони с ефикасен обществен транспорт и интелигентни услуги за доставка по домовете;

44.

Приканва Комисията да разработи политики, които да насърчат сектора на товарния транспорт да направи своя автопарк по-екологосъобразен, и политики, които да насърчат местните органи да предоставят подкрепа и/или стимули за това операторите да преминават към по-устойчив градски товарен транспорт; припомня, че железопътният транспорт и други по-устойчиви видове транспорт, заедно с доброто планиране на смените в транспорта и на логистиката, могат да изиграят важна роля, като доставят стоки в периферията на градовете;

45.

Подчертава, че следва да се използват оценки на разходите и ползите от инвестициите, за да се увеличат в максимална степен външните обществени ползи и да се сведат до минимум външните разходи, произтичащи например от изменението на климата, произшествията, здравните проблеми, шума, замърсяването на въздуха и използването на пространството;

46.

Подчертава, че градската мобилност следва да допринася за целите на ЕС за ефективност на ресурсите и да бъде напълно интегрирана в тези цели, по-специално що се отнася до целите, свързани с кръговата икономика;

47.

Припомня, че ценообразуването за ползване на градските пътища и паркинги въз основа на недискриминация, оперативна съвместимост и принципите „замърсителят плаща“, може да бъде част от една интегрирана политика за градска мобилност;

48.

Припомня принципа „използване на приходите“ по отношение на пътните такси и призовава, когато е уместно, част от приходите от използването на пътната инфраструктура (пътни такси и/или евровинетка) да бъде насочена към подобряване на устойчивата градска мобилност;

49.

Счита, че градската мобилност следва да бъде отразена в мерките по Механизма за свързване на Европа/Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), когато е уместно и в съответствие със законодателството в областта на TEN-T, включително с подкрепа за градски възли и с интегриране на плановете за мобилност за градовете в трансграничните райони, тъй като това едновременно насърчава икономическото и социално развитие и подкрепя по-добрата достъпност; счита, че ефективната взаимосвързаност между различните видове транспорт и между транспортните мрежи, включително на крайградските и междурегионалните мрежи, би подобрила мобилността на гражданите; подкрепя разработването на интегрирани системи за издаване на билети, които потенциално биха могли да подобрят достъпа до обществен транспорт;

50.

Призовава Комисията, държавите членки и местните органи да използват новите възможности за финансиране на градски проекти в рамките на Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в градските възли; припомня възможността МСЕ да финансира проекти за взаимодействие с процент над този на съфинансиране, що се отнася до проекти в областта на транспорта, енергията и далекосъобщенията, където има огромен потенциал за градски проекти; приканва Комисията да разгледа възможността за подходящо финансиране от ЕС за проекти за устойчива мобилност при прегледа на бюджетите на Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд; призовава съответните органи да гарантират, че съществува силна връзка между политиката за интелигентна и устойчива градска мобилност и проектите за градска мобилност, финансирани със средства от ЕС, както и да определят ясни цели и показатели за усвояването, за да се избегне неусвояване по проектите и подронване на техните икономически и социални ползи; признава необходимостта от нови форми на устойчиво финансиране на обществения транспорт, които позволяват екологична устойчивост, цифровизация и достъпност, стимулират икономиката в градските райони и създават нови работни места;

51.

Насочва вниманието към приетия неотдавна Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и особеното внимание и съсредоточаване в този инструмент върху хоризонталните приоритети и интелигентните и устойчиви градски проекти; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят проекти за устойчива градска мобилност, да осигуряват нужните взаимодействия между различните източници и програми за финансиране и да създават връзки между градската мобилност, новата програма за цифрови технологии и енергийния съюз;

52.

Подчертава значението на изграждането на капацитет в рамките на местните органи и в крайградските зони за изготвянето и прилагането на стратегии за интегрирано развитие с цел улесняване на сътрудничеството между различните територии, а вследствие на това и насърчаване на взаимозависимостта и на допълняемостта;

53.

Счита, че инвестициите в устойчив обществен транспорт са не само отговор на проблемите на градската мобилност, но също включват и „елементи на градско обновление“, които оказват въздействие върху общата икономическа система на града и улесняват създаването на зелена градска среда, както и достъп до центрове със смесени дейности (търговия, жилища, развлечения, култура, образование); подчертава, че подходящата координация на мобилността и градското планиране е ключова за осигуряването на максимално въздействие на инвестициите;

54.

Призовава инициативите за насърчаване на младежка заетост и другите европейски структурни и инвестиционни фондове да бъдат използвани за насърчаване на заетостта в зони, които стимулират развитието на устойчива градска мобилност; подчертава, че изпълнението на проектите за градска мобилност има положително въздействие върху всички региони и населението им, като насърчава попълването на съществуващите или на иновативни възможности за работа в съответните сфери, включително за професиите, при които е налице недостиг на работна сила;

55.

Настоятелно призовава Комисията да създаде леснодостъпни прегледи на съфинансираните от ЕС програми за градска мобилност; отправя искане освен това да се предоставя удобна за ползване информация относно възможностите за съфинансиране от ЕС за проекти в сектора на градския транспорт; отправя искане към Комисията, когато управлява финансирани от ЕС проекти за градска мобилност, да гарантира, че: a) са въведени управленски инструменти за наблюдение на качеството на услугата и равнището на удовлетвореност на ползвателите, след като проектите вече се експлоатират, б) проектите за градска мобилност се включват в една солидна политика за мобилност, и в) по горепосочените пунктове се вземат мерки също и от страна на органите на държавите членки; отправя искане към Комисията да предостави качествен и количествен анализ на подкрепата по политиката на сближаване за устойчивата градска мобилност, когато изготвя своя средносрочен преглед на изпълнението на европейските структурни и инвестиционни фондове;

56.

Призовава държавите членки да насърчават многостепенното управление, за да се подпомага сътрудничеството между регионалните, националните и европейските органи при разработването на политики, включително при планирането, изпълнението и наблюдението на градски политики, които имат несъмнено отражение върху градските зони;

57.

Посочва инициативата „Гражданска мрежа“ на Комисията като добра основа за насърчаване и подкрепяне на интермодални устойчиви вериги на мобилност, основаващи се на пешеходство/колоездене/обществен-колективен основен транспорт, наред с общи автомобили/съвместно ползване на автомобил/таксита;

58.

Призовава Комисията да насърчава и стимулира обмена и насоките относно най-добри практики за справяне с предизвикателствата пред градската мобилност и да улеснява трансфера на умения и технологии в областта на устойчивата мобилност, по-специално в полза на публичните и частните заинтересовани страни, които създават устойчиви решения за мобилност, и на кооперациите, взаимоспомагателните дружества и нестопанския сектор; приканва Комисията да създаде мрежа за устойчива мобилност от примери за най-добри практики по отношение на териториалното устройство и използването на пространството; призовава освен това държавите членки да насърчават градовете да участват в Европейското партньорство за иновации — интелигентни градове и общини; приканва Комисията и държавите членки да стартират кампании за осведомяване на обществеността за насърчаване на мобилност, която да е ефективна, устойчива и по-малко зависима от употребата на частни автомобили, задвижвани с конвенционални горива;

59.

Подкрепя работата на обсерваторията за градска мобилност (Eltis) и счита, че комуникацията относно тази инициатива, включително що се отнася до нейния портал, следва да бъде засилена;

60.

Приветства усилията на Комисията за координиране и консолидиране на инициативи на ЕС в областта на градската мобилност, като например CIVITAS 2020 за научни изследвания и иновации, обсерваторията за градска мобилност за обмен на най-добри практики и опит и платформата относно плановете за устойчива градска мобилност; призовава Комисията да задълбочи усилията си за намаляване на разпокъсаността и липсата на координация между съответните инициативи и програми на ЕС и да вземе предвид успеха на програми като URBAN и URBACT; призовава Комисията да насърчава органите в държавите членки да създават мрежи за високи постижения в областта на градската мобилност, да продължават усилията на инициативата CIVITAS 2020 и да насърчават повече граждани на ЕС да се включват в този проект;

61.

Изразява убеждението си, че следва да се положат допълнителни усилия за включване в мрежа и координиране на пилотните проекти на ЕС, напр. Civitas, Polis и Eltis, както и за интегриране на градовете с техния практически опит и ноу-хау при обсъждането на прилагането на бъдещи политики за мобилност; за тази цел настоятелно призовава Комисията да създаде леснодостъпни прегледи на съфинансираните от ЕС програми за градска мобилност; отправя искане освен това да се изясни — по удобен за ползване начин — как се получава съфинансиране от ЕС за проекти за градска мобилност; подчертава необходимостта да се финансира не само инфраструктура, но и ИТ услуги, процеси на наблюдение и междурегионални проекти, и да се установят стратегически партньорства между индустрията и европейските градове с цел развиване на градски системи на бъдещето;

62.

Препоръчва установяването на силна връзка между плановете за мобилност, градската устойчивост и други инициативи като интелигентни градове и Споразумението на кметовете, които са ориентирани към един по-устойчив и самостоятелен град; счита, че доброволният ангажимент, установен в Конвента на кметовете, може да служи като средство за комуникация с всички заинтересовани страни при разработването на планове за мобилност и устойчиво развитие, които могат да бъдат рекламирани по ефективен от гледна точка на разходите начин; приветства инициативата, наречена CiTIEs: „Градовете на бъдещето: инвестиране в Европа“, и призовава Комисията да използва съществуващите платформи за разработване на комуникационни инструменти, чиято цел е да обединяват заинтересованите страни в областта на устойчивото градско развитие;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията.

24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/21

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 191, 192 и 194 от него,

—

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Евратом),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ — (COM(2015)0080), и приложенията към него,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за енергийна сигурност“, и придружаващите го работни документи (COM(2014)0330),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Устойчивостта в краткосрочен план на европейската газова система. Подготвеност за евентуално прекъсване на доставките от Изток през есента и зимата на 2014—2015 г.“, (COM(2014)0654),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество, озаглавено „Енергийната политика на ЕС: ангажиране с партньори извън нашите граници“ (COM(2011)0539),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавен „Изпълнение на Съобщението относно сигурността на енергийните доставки и международното сътрудничество и на заключенията на Съвета по енергетика от ноември 2011 г.“ (COM(2013)0638),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 ноември 2008 г., озаглавено „Втори стратегически енергиен преглед: европейски план за действие за енергийна сигурност и солидарност“ (COM(2008)0781),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2012 г., озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663) и придружаващите го работни документи, както и резолюцията на Европейския парламент от 10 септември 2013 г. относно постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Напредък в завършването на вътрешния енергиен пазар“ (COM(2014)0634),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Приоритети за енергийна инфраструктура за 2020 г. и по-нататък — план за интегрирана европейска енергийна мрежа“ (COM(2010)0677),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 януари 2014 г., озаглавено „Цени на енергията и енергийни разходи в Европа“ (COM(2014)0021),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавен „Състоянието на европейския пазар на въглеродни емисии през 2012 г.“ (COM(2012)0652),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571), и резолюцията на Европейския парламент от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Енергийната ефективност и нейния принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885), и резолюцията на Европейския парламент от 14 март 2013 г. относно Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия (3),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Бъдещето на улавянето и съхранението на СО2 в Европа“ (COM(2013)0180),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиките в областта на климата и енергетиката през периода 2020—2030 година“ (COM(2014)0015),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23 и 24 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 19 и 20 март 2015 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 година относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009, както и съобщението на Комисията от 14 октомври 2013 г., озаглавено „Дългосрочнa визия по отношение на инфраструктурата в Европа и извън нея“ (COM(2013)0711), които установяват първия общ за целия Съюз списък на проектите от общ интерес за енергийна инфраструктура (ПОИ),

—

като взе предвид Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета,

—

като взе предвид третия енергиен пакет,

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—

като взе предвид Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО,

—

като взе предвид Решение № 994/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г.относно ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 ноември 2012 г. относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефта (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (6),

—

като взе предвид своето проучване, озаглавено „Картографиране на цената на „отказа от Европа, 2014—2019 г.“,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност — подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г. (8),

—

като взе предвид Договора за Енергийната харта, и по-специално членове 7 и 20 от него,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, на комисията по външни работи, комисията по международна търговия и комисията по транспорт и туризъм (A8-0341/2015),

А.

като има предвид, че в съответствие с член 194 от ДФЕС европейската енергийна политика осигурява функционирането на енергийния пазар, сигурността на енергийните доставки, насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, разработването на възобновяеми енергийни източници, както и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че определянето на енергийния микс на държавите членки остава национална компетентност, и следователно енергийните им миксове продължават да бъдат силно диверсифицирани;

Б.

като има предвид, че създаването на устойчив енергиен съюз с далновидна политика в областта на изменението на климата следва да се основава на преход към устойчива, ориентирана към бъдещето енергийна система, чиито основни стълбове са енергийна ефективност, енергия от възобновяеми източници, пълноценно използване на европейските източници на енергия и интелигентна инфраструктура; като има предвид, че е необходима дългосрочна стабилна регулаторна рамка с цел създаване на икономически растеж и работни места и гарантиране водещата роля на ЕС в тези области;

В.

като има предвид, че една стратегия за енергийна сигурност трябва да включва ефективни от гледна точка на разходите действия за умерено потребление на енергия и също толкова ефективни действия за преодоляване на сериозните и непосредствени смущения, както и механизми за солидарност и координация, с цел защитаване и укрепване на инфраструктурата и междусистемните връзки за производство, интелигентни системи за пренос и разпределение на енергия; като има предвид, че тази инфраструктура трябва да дава възможност за използване на различни възобновяеми източници и да се изгради в напълно интегриран и функциониращ вътрешен енергиен пазар като съществена част от енергиен съюз с диверсифицирани външни доставки и маршрути;

Г.

като има предвид, че Парламентът на два пъти призовава за задължителни цели за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40 % на емисиите на CO2, за постигане на поне 30 % ръст на възобновяемите източници на енергия и 40 % на енергийната ефективност посредством индивидуални национални цели; като има предвид, че задължителните национални цели и целите на равнището на ЕС за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници създават растеж и работни места и биха подпомогнали установяването на технологичното лидерство на ЕС в тази област;

Д.

като има предвид, че мерките за изграждането на енергиен съюз и за постигане на целите в областта на климата и енергетиката трябва да отчитат в пълна степен въздействието върху цените на енергията и да се съсредоточат върху взаимодействието и по-нататъшната интеграция на пазара, което ще спомогне за намаляване на общите разходи и ще подобри конкурентоспособността на икономиката на ЕС, за да се получи необходимата подкрепа от гражданите и промишлеността; като има предвид в тази връзка, че всички необходими оценки на въздействието трябва също така да вземат в пълна степен предвид настоящите и бъдещите скрити и невъзстановими разходи, произтичащи от обичайната енергийна политика;

Е.

като има предвид, че енергийният съюз следва да бъде нов енергиен модел за Европа, основан на силни хоризонтални законодателни основи и сериозни цели; като има предвид, че управлението на енергийния съюз трябва да бъде прозрачно; като гарантира стабилна рамка и участие на Парламента в процеса на вземане на решения, като същевременно се насърчава ролята на местните органи и гражданите;

Ж.

като има предвид, че е от основно значение ЕС и държавите членки да признаят важността на включването на инициативи чрез потребителски подход като кооперативи, възобновяеми енергийни източници за общността и проекти, свързани с енергийната ефективност, и подчертава необходимостта да се вдигнат икономическите, регулаторните и административните бариери, за да се позволи на гражданите да участват активно в енергийната система;

З.

като има предвид, че изменението на климата, неконкурентните енергийни цени и изключително високата зависимост от ненадеждни доставчици от трети държави са заплаха за устойчивостта на европейската енергийна система;

И.

като има предвид, че целта на устойчив енергиен съюз с амбициозна политика в областта на климата, която да стои в ядрото му, е осигуряване на преход към нов енергиен модел, който дава възможност на европейските потребители — домакинствата и предприятията — да произвеждат и потребяват сигурна, устойчива, конкурентоспособна и икономически достъпна енергия;

Й.

като има предвид, че въпросът за енергийната бедност трябва да бъде разрешен в рамките на енергийния съюз чрез оправомощаване на уязвимите потребители, подобряване на енергийната ефективност за най-уязвимите и разработване на лечебни мерки, така че енергията да бъде достъпна за нуждаещите се;

К.

като има предвид, че енергийната бедност може да се дефинира като неспособност на дадено домакинство да поддържа подходящо ниво на доставките на енергия, така че да си гарантира основно равнище на удобство и здраве, поради комбинация от ниски доходи, високи цени на енергията и ниско качество на жилищния фонд;

Л.

като има предвид, че бъдещата визия за енергийния съюз трябва да бъде такава, в която държавите членки да признават, че те зависят едни от други за доставянето на сигурна, устойчива и достъпна енергия за гражданите, въз основа на истинска солидарност и доверие, и в която Европейският съюз да се изразява единодушно по световните въпроси; като има предвид, че следователно всяка държава членка има задължение да даде приоритет на енергийната ефективност и намаляването на търсенето на енергия, за да гарантира енергийната сигурност на ЕС и неговите държави членки като цяло;

М.

като има предвид, че европейските политики в областта на енергетиката и климата трябва да се допълват една друга и че техните цели трябва взаимно да се подсилват; като има предвид, че енергийният съюз следва да отговаря на европейските цели за реиндустриализация и растеж, да ускорява прехода към устойчива икономика, в голяма степен основана на енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, което да повиши глобалната конкурентоспособност на европейската икономика, като същевременно ефективно се избягва изместване на въглеродни емисии;

Н.

като има предвид, че ЕС внася повече от половината от енергията, която потребява, неговата зависимост от вноса е особено висока при суровия нефт (повече от 90 %), природния газ (66 %) и антрацитните въглища (72 %), а общите разходи за вноса са повече от 400 милиарда евро през 2013 г.; като има предвид, че на сградния фонд в ЕС се пада около 40 % от крайното потребление на енергия в ЕС и 60 % от вноса на газ в ЕС, поради което намаляването на търсенето на енергия в тази област е важен фактор за постигане на енергийна независимост;

О.

като има предвид, че цената на петрола в световен план отбеляза значителен спад, като предостави възможност на ЕС за предприемане на сериозни стъпки за преобразуване на енергийната ни среда чрез инвестиции в производството на енергия от възобновяеми източници, използване на потенциала за енергийна ефективност на сградите и промишлеността и чрез развиването на интелигентна инфраструктура; като има предвид, че средствата, похарчени за вноса на изкопаеми горива, допринасят малко за инвестирането, работните места или растежа в Съюза и че пренасочването на тези средства към вътрешни инвестиции би стимулирало растежа и създаването на висококачествени и висококвалифицирани местни работни места;

П.

като има предвид, че много държави са силно зависими от един единствен доставчик, което може да ги направи уязвими на риск от прекъсване на доставките;

Р.

като има предвид, че ЕС е силно зависим от вноса на енергия от Русия, която доказа, че е ненадежден партньор, използващ енергийните си доставки като политическо оръжие;

С.

като има предвид превръщането във важна част от руската външна политика на разработването и прилагането на стратегия по отношение на стратегическите ресурси, и по-специално нефт и природен газ, с цел упражняване на политически натиск; отбелязва, че такъв е случаят с няколко съседни на Русия държави и няколко държави — членки на Европейския съюз;

Т.

като има предвид, че използването на нефт и природен газ за целите на външната политика и за дестабилизация на други държави подкопава икономическия растеж, и което е още по-опасно — демократичната стабилност в Европа и независимостта на суверенните държави;

У.

като има предвид, че европейската енергийна сигурност трябва да се развива по начин, който защитава както европейската сигурност, така и суверенитета на европейските държави, включващи държавите — членки на ЕС, и държавите от Източното партньорство;

Ф.

като има предвид, че политиката за енергийна сигурност трябва да се заеме с нуждата от стабилен приток на енергия от различни енергийни източници, за да се осигури на европейската икономика енергията, необходима в транспорта, промишлеността и жилищата, по начин, който да насърчава конкурентоспособността и политиката в областта на климата, като в същото време трябва да сведе до минимум зависимостта от тези, които умишлено искат да използват енергийни ресурси за свои собствени политически цели в стремежа си да повлияят върху развоя на политиката в други държави;

Х.

като има предвид, че нито една държава членка не следва да бъде обект на условия на договор, които са несъвместими с правото на ЕС и които експлоатират нейната слаба позиция на пазара на енергия, единствено на базата на географски и исторически определящи фактори;

Ц.

като има предвид, че споровете за газта през 2006 и 2009 г. между Русия и транзитната държава Украйна поставиха много от държавите в ЕС в ситуация с остър недостиг; като има предвид, че смущенията в снабдяването показват, че предприетите досега мерки не са били достатъчни да се премахне зависимостта на Европа от руския газ;

Ч.

като има предвид, че извършването на последваща оценка и проверка на всички споразумения, свързани с енергетиката, що се отнася до съответствието с правото на ЕС, вече е възможно чрез, наред с другото, разпоредби в областта на конкуренцията и енергетиката; като има предвид, че недостатъчните предварителни проверки за съответствие на национално равнище и на равнище ЕС доведоха до сериозни изкривявания на пазара; като има предвид, че Комисията призна тези недостатъци и се ангажира да засили разпоредбите за предварителна оценка относно търговските договори за доставка на газ;

Ш.

като има предвид, че над 1 трилион евро трябва да бъде инвестиран в енергийния сектор на ЕС само до 2020 г., и като има предвид, че за всяко евро, което не се инвестира в енергийна инфраструктура преди 2020 г., след 2020 г. ще бъдат необходими 4,3 евро за постигане на същите цели, което ще наложи непосилно бреме върху бъдещите поколения;

Щ.

като има предвид, че Съюзът трябва да позволи финансирането на тези инвестиции, като мобилизира всички съществуващи ресурси, публични (структурни фондове, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и частни, като насърчава домакинствата да се ориентират към икономии и капацитета на дългосрочните инвеститори (пенсионни фондове, застрахователи) и като създаде нов финансов капацитет на Съюза;

АА.

като има предвид, че цените на електроенергията, консумирана от промишлеността в ЕС, преди да се отчитат освобождаванията от данъци и налози за енергоемките промишлени отрасли, са повече от два пъти по-високи от тези в САЩ и Русия, 20 % по-високи от тези в Китай, но 20 % по-ниски от тези в Япония;

АБ.

като има предвид, че европейската промишленост все още страда от значителен конкурентен недостатък заради цените на природния газ, най-вече защото индексът на цените на петрола е включен в дългосрочните договори с Русия;

АВ.

като има предвид, че ценовата разлика с други икономики може да окаже отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на нашата промишленост, по-специално енергоемките ни отрасли;

АГ.

като има предвид, че конкурентните цени на енергията са от решаващо значение за постигане на целите на ЕС за 20 % реиндустриализация в периода до 2020 г.;

АД.

като има предвид, че предприятията от ЕС в сектора на възобновяемите енергийни източници, много от които са МСП, осигуряват заетост на 1,2 милиона души в Европа и имат дял от 40 % за всички световни патенти за технологии за възобновяема енергия, поради което ЕС е световен лидер; като има предвид, че тази водеща позиция трябва да се запази в бъдеще посредством солидна стратегия на ЕС за енергията от възобновяеми източници;

АЕ.

като има предвид, че въпреки неговото световно господство в инвестициите в енергия от възобновяеми източници, световната енергийна прогноза за 2014 г. предвижда световното търсене на енергия да нарасне с 37 %, а търсенето на въглища в световен мащаб с 15 % до 2040 г.; като има предвид, че в ЕС нарастването се очаква да бъде значително по-ниско поради изключително успешните подобрения на енергийната ефективност;

АЖ.

като има предвид, че загубата по отношение на благосъстоянието, дължаща се на неефективност на пазара на газ в ЕС, надхвърля 11 милиарда евро годишно поради, наред с другото, липса на инфраструктура и ниско равнище на пазарна ликвидност и прозрачност;

АЗ.

като има предвид, че един икономически и физически по-интегриран единен енергиен пазар би могъл да доведе до значително повишаване на ефективността;

АИ.

като има предвид, че енергийният пазар на дребно в ЕС не функционира правилно, тъй като в много държави членки потребителите разполагат с твърде ограничен избор на доставчици; като има предвид, че въпросите на пазарна концентрация следва да се решат чрез политиката на ЕС в областта на конкуренцията, така че да се позволи на потребителите да извършват смяната на доставчик и по този начин да се повиши конкуренцията и да се понижат цените; като има предвид, че следва да се обърне внимание на риска от това по-слабо информираните граждани, които е по-малко вероятно да сравнят и сменят доставчиците, оставащи обвързани с неконкурентни остарели тарифи;

АЙ.

като има предвид, че пълното осъществяване на интегриран европейски енергиен пазар на газ и електроенергия е от основно значение за енергийната сигурност и за стъпките в посока на изграждането на енергиен съюз; като има предвид, че Комисията има отговорността да гарантира прилагането и спазването от всички държави членки на всички части от третия енергиен пакет с цел постигане на интегриран пазар на електроенергия и газ;

АК.

като има предвид, че постигането на целта за 10 % свързаност и гарантирането на по-голям трансграничен капацитет за пренос за електроенергия и газ, както и допълнително укрепване на съществуващата мрежа, ще увеличи енергийната сигурност, ще позволи по-добро включване на производството от възобновяеми източници и ще балансира търсенето и предлагането между държавите членки, като същевременно ще насърчи ценовото сближаване в полза на потребителите;

АЛ.

като има предвид, че задълбоченото регионално сътрудничество между държавите членки очаквано ще доведе до сближаване и оптимизация на разходите;

АМ.

като има предвид, че енергийната общност е инструмент за разширяване на вътрешния енергиен пазар към съседните на ЕС държави, допринасяйки по този начин за създаването на едно паневропейско енергийно пространство, основано на общи принципи и на върховенството на закона;

АН.

като има предвид, че енергийният съюз отразява множество призиви на Парламента за създаване на една истинска паневропейска енергийна общност, основана на силен общ енергиен пазар, координиране на закупуването на енергия извън ЕС и общо европейско финансиране на научните изследвания и иновациите в областта на новите устойчиви енергийни технологии;

АО.

като има предвид, че външното измерение на енергийната политика на ЕС се нуждае от по-голяма съгласуваност и все още не е използван пълният му потенциал за принос по отношение на сигурността на енергийните доставки и конкурентоспособността на Съюза;

АП.

като има предвид, че 33-те инфраструктурни проекта, идентифицирани в рамките на Европейската стратегия за енергийна сигурност, следва да бъдат допълнени от поставянето на по-силен акцент върху модернизацията на електроразпределителната мрежа и върху преминаването от въглища и газ към биомаса с оглед подобряване на сигурността на доставките;

АР.

като има предвид, че е широко признато, че улавянето и съхранението на въглероден диоксид може да има решаващ принос за борбата с изменението на климата, и по-специално може да спомогне за намаляване на разходите за преход към невъглероден енергиен пазар и нисковъглеродна икономика;

АС.

като има предвид, че диверсификацията на доставките, цялостното изграждане на вътрешноевропейския енергиен пазар, подобряването на енергийната ефективност и спестяването на енергия, по-нататъшното развитие на европейските енергийни ресурси, включително енергията от възобновяеми източници, и научноизследователските и развойните дейности са основните движещи сили на енергийния съюз;

АТ.

като има предвид, че следва да се поощрява и подкрепя експлоатацията на местни конвенционални петролни и газови находища, в пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС както в традиционните производствени зони (напр. Северно море), така и в новооткритите области (напр. Източното Средиземноморие, Черно море);

АУ.

като има предвид, че местните енергийни ресурси трябва винаги да бъдат устойчиви и сигурни;

АФ.

като има предвид, че амбицията на ЕС е да се увеличи приносът на промишлеността за неговия БВП, за да достигне 20 % до 2020 г., и че енергията на конкурентни ценови равнища, както по-голямата производителност на енергия ще бъдат необходими за постигане на тази амбициозна цел;

1.

Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“; се запознава с петте стълба на енергийния съюз, очертани от Комисията; настоява, че политиките, провеждани в съответствие с тези стълбове, трябва винаги да способстват за гарантиране на сигурност на енергийните доставки, декарбонизация и дългосрочна устойчивост на икономиката, както и за осигуряване на достъпни и конкурентни енергийни цени;

2.

Заявява отново, че енергията е обществено социално благо и че поради това ЕС следва да се съсредоточи отблизо върху въпроса, свързан с енергийната бедност, и да насърчава конкретни мерки за справяне с този проблем; настоява във връзка с това, че енергийният съюз следва да гарантира равен достъп до енергия за всички, да допринесе за постигането на цени на енергията, които да са достъпни в полза на потребителите, да насърчава връзките и енергийната инфраструктура, които играят стратегическа роля в полза на хората, както и да засили регулирането;

3.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всички законодателни предложения, представляващи част от енергийния съюз, следват обикновената законодателна процедура, като по този начин ангажират в пълна степен Парламента и гарантират ефективен демократичен контрол; очаква рамката за управление на енергийния съюз след 2020 г. да бъде амбициозна, надеждна, прозрачна, демократична и изцяло да включва Парламента и да гарантира постигането на целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката, по-специално чрез цялостно изпълнение, прилагане и актуализиране на съществуващото законодателство в областта на климата и енергетиката; изисква от Комисията, без да накърнява други задължения за докладване, да представя ежегодно доклад относно осъществяването на енергийния съюз, включващ подробна информация за прилагането на законодателството в областта на енергетиката, осъществения напредък за постигането на целите за 2020 г. и 2030 г., и да разработи и актуализира набор от ключови показатели, който да бъде включен в доклада и да позволи оценка на напредъка по отношение на енергийния съюз; тези показатели биха могли да включват, но не се ограничават до междусистемния капацитет, интегрирането на пазара, намаляването на вноса на енергия, степените на диверсификация, цените и разходите за енергия, развитие на производството на енергия, притежавана от общностите и гражданите, равнищата на енергийна бедност и уязвимост; отбелязва заключенията на Съвета по енергетика от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление на енергийния съюз и отправя искане към Комисията своевременно да представи на Парламента и Съвета законодателно предложение, което да отчита заключенията на Съвета и становището на Парламента, както е изразено в този доклад; изразява съгласие със заключенията на Съвета, че националните планове в областта на енергетиката и климата, обхващащи периода от 2021 г. до 2030 г., следва не само да бъдат насочени към постигане на целите за 2030 г., но също така да отразяват по-дългосрочната перспектива, особено договорената цел на ЕС за намаляване на емисиите с 80—95 % до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.;

4.

Призовава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии в областта на енергетиката във връзка с дългосрочната цел за постигане на 80—95 % намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г., което следва да бъде съчетано с предприемането на подобни усилия от най-големите замърсители по света;

5.

Признава неотменимостта на решенията, взети с национални референдуми по енергийните въпроси;

6.

Подчертава, че енергийният съюз следва да приеме всеобхватен подход, насочен към измерения като постигане на напълно интегриран вътрешен енергиен пазар, сигурност на енергийните доставки, пълноценно използване на енергийните източници на ЕС, ограничаване на енергийното търсене, намаляване на емисиите на парникови газове, преди всичко въз основа на възобновяеми енергийни източници и на обхващащ целия ЕС пазар на въглеродни емисии, както и научни изследвания и иновации, насочени към постигането на лидерски позиции в областта на енергийните технологии; подчертава, че гражданите следва да бъдат в центъра на енергийния съюз и да им се предоставя сигурна, устойчива и достъпна енергия;

7.

Потвърждава слабите цели на Европейския съвет в областта на климата и енергетиката за 2030 г., който е за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 %, за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в европейския енергиен микс на 27 % и увеличаване на енергийната ефективност с 27 %; припомня няколкократния призив на Парламента за задължителни цели в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. за намаляване най-малко с 40 % на вътрешните емисии на парникови газове, за постигане на поне 30 % за възобновяемите източници на енергия и 40 % за енергийната ефективност, които да бъдат постигнати посредством индивидуални национални цели;

8.

Призовава Комисията и държавите членки активно да се стремят към по-устойчиви и конкурентоспособни цени и разходи на вносната енергия за европейските граждани и предприятия чрез диверсифициране на доставките (енергийни източници, доставчици и маршрути); за тази цел, призовава Комисията да насърчава изграждането на съответните приоритетни коридори на енергийната инфраструктура, както е описано в приложение I към Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) и част II на приложение I към Регламента относно Механизма за свързване на Европа (МСЕ), със специален акцент върху държавите членки с висока степен на зависимост; призовава Комисията да даде приоритет на съществуващия вътрешен капацитет, включително европейските енергийни ресурси;

9.

Признава, че проектите, които понастоящем са включени в списъка на проектите от общ интерес (ПОИ), не са достатъчни за постигане на целта за европейска междусистемна енергийна свързаност между Пиренейския полуостров и останалата част на Европа; настоятелно призовава регионалната група за TEN-E и Комисията да определят допълнителни проекти, които да бъдат включени в предстоящия списък на проектите от общ интерес за 2015 г. с цел значително увеличаване на капацитета между Испания и Франция;

10.

Подчертава, че добре развита и напълно интегрирана инфраструктура, която дава възможност за засилена диверсификация на доставките и на трансграничните потоци, е жизненоважна за гарантиране на сигурност на доставките в нормални и в извънредни условия и за доставяне на енергия от конкурентни източници на потребителите в целия Европейски съюз и в енергийната общност;

11.

Подчертава, че значителните запаси от газ в държавите от Северна Африка и новооткритите залежи в източното Средиземноморие създават възможност средиземноморския регион да се превърне в оживен център на тръбопроводна мрежа за пренос на газ към Европа; призовава за създаването на средиземноморски газов център с увеличен капацитет за LNG; подчертава, че ЕС следва да се възползва от възможностите, които произтичат от тези газови резерви, с цел подобряване на своята енергийна сигурност;

12.

Подчертава, че всички инфраструктурни проекти на ЕС, насочени към разнообразяване на енергийните източници, доставчиците и маршрутите, трябва да бъдат в пълно съответствие със законодателството на ЕС в областта на климата и енергетиката и с дългосрочните цели и приоритети, включително енергийната сигурност на ЕС, при същевременно гарантиране на високо и ефикасно използване на вече съществуващите енергийни инфраструктури и транзитни маршрути към ЕС; призовава Комисията да обмисли инвестиции, които да ограничат търсенето на енергия, например в обновяването на сградния фонд, като проекти, отговарящи на условията за финансиране;

13.

Подчертава, че доставчиците на енергия от трети държави трябва да са предмет на достиженията на правото на ЕС, по-специално законодателството на ЕС в областта на конкуренцията и държавната помощ, докато извършват дейност на общия пазар, и призовава Комисията да прилага правото на ЕС с всички налични средства, за да позволи на енергийния поток да се движи свободно в ЕС и да се предотвратят изкривяванията в рамките на вътрешния пазар;

14.

Подчертава, че е от решаващо значение за ЕС да сложи край на изолацията на държави членки и региони от вътрешния енергиен пазар, както стана ясно от газовите стрес тестове, провеждани от Комисията; в тази връзка призовава Комисията да извършва такива изпитвания редовно; счита, че ЕС следва да помогне приоритетно на най-уязвимите държави да диверсифицират своите източници и маршрути за доставка; във връзка с това призовава държавите членки и Комисията да изпълнят незабавно препоръките относно стрес тестове на газовата система; препоръчва на Комисията да обмисли провеждането на „стрес тестове в областта на енергетиката“, за да се изгради представа за устойчивостта на положението на целия енергиен пазар; подчертава, че тези стрес тестове следва да определят по-специално статута, капацитета и дълготрайността на цялата национална преносна мрежа, както и степента на взаимосвързаност и трансграничния капацитет, и че последващите препоръки въз основа на тези стрес тестове трябва да включват пълни оценки на въздействието на националните планове и на целите на Съюза по всяка произтичаща от тях точка за действие;

15.

Отбелязва, че във връзка с бъдещия енергиен съюз, количествената и качествената сигурност на енергийните доставки и конкурентоспособността са сред най-належащите проблеми, изискващи държавите членки да подобрят координацията и сътрудничеството си на равнище ЕС със своите съседи при разработването на своите политики в областта на енергетиката; призовава Комисията, във връзка с това, да проучи по какъв начин настоящата организация на националните превантивни мерки и на мерките за реагиране при извънредни ситуации може да бъде подобрена както на регионално равнище, така и на равнище ЕС;

16.

Счита, че национални те механизми за капацитет следва да се използват само в краен случай, след като всички други възможности са били разгледани, включително засилената междусистемна свързаност със съседните държави, мерките за реагиране на търсенето и други форми на регионална пазарна интеграция;

17.

Счита, че енергийният съюз изисква воденето на преговори в един глас с трети държави; призовава Комисията да анализира уместността и потенциалната структура на механизъм за колективно закупуване на доброволен принцип и въздействието му върху функционирането на вътрешния пазар на газ, засегнатите предприятия и приноса му за гарантиране на сигурността на доставките на газ; отбелязва, че, тъй като съществуват различни модели на механизми за колективно закупуване, е необходимо да се извърши допълнителна работа, за да се определи най-добрият пазарноориентиран модел, приложим към регионите от ЕС и съответните доставчици, както и към обстоятелствата, при които би могъл да стартира механизъм за колективно закупуване на доброволен принцип; счита, че координацията на позициите и колективното закупуване на природен газ следва да започнат на регионално равнище; препоръчва междувременно Комисията и Секретариатът на Енергийната общност да окажат съдействие на тези държави членки и съответно договарящи се страни от Енергийната общност, които желаят да водят преговори за енергийни договори на доброволни начала в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на вътрешния пазар и с конкуренцията на ЕС и правилата на Световната търговска организация и да предвидят защита на чувствителната в търговско отношение информация; подчертава, че енергийните договори трябва да се основават на пазарните цени и конкуренцията;

18.

Призовава Комисията и заместник-председателя/върховния представител (ЗП/ВП) да създадат всеобхватна рамка за външното измерение на енергийния съюз със специален акцент върху насърчаването на стратегически партньорства с трети държави производители на енергия и транзитни трети държави, по-специално сред съседните на Съюза държави и с оглед на политиките на разширяване, на основата на споделени общи ценности и при отчитане на сегашното състояние на регионалното сътрудничество; предишните и новите стратегически партньорства следва да бъдат разглеждани и проучвани с цел засилване на диалога и сътрудничеството в областта на нефта и природния газ, енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, търговията и междусистемните връзки на енергийния съюз с външната енергийна инфраструктура;

19.

Подчертава, че една истинска обща външна енергийна политика на ЕС следва да върви ръка за ръка с общата външна политика и политика на сигурност; в този контекст настоятелно призовава за по-добра координация между върховния представител/заместник-председател (ВП/ЗП) и съответните членове на Комисията с цел да се засили съгласуваността на външните политики за енергийна сигурност на ЕС; във връзка с това призовава Комисията да създаде по-силен клъстер под ръководството на ВП/ЗП и да назначи лице, отговарящо за координацията на тези политики;

20.

Призовава Комисията да създаде група за размисъл на високо равнище по въпросите на енергийната сигурност, външната политика и енергийния съюз със силно представителство и участие на Парламента и на заинтересованите страни от гражданското общество с цел разработване на достоверни дългосрочни сценарии за търсенето, предлагането и сътрудничеството с външни партньори, по-специално в областта на изграждането на капацитет и размяна на технологии за добив на енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност и на взаимовръзките между енергетиката и правата на човека;

21.

Изразява загриженост за предложеното удвояване на капацитета на газопровода „Северен поток“ и ефекта, който това би имало върху енергийната сигурност и диверсифицирането на доставките и принципа на солидарност между държавите членки; подчертава в тази връзка текущите тристранни разговори между ЕС, Украйна и Русия, необходимостта от осигуряване на дългосрочни енергийни доставки до и през Украйна;

22.

Подчертава, че подобряването на енергийната ефективност в ЕС ще доведе до намаляване на риска от изпадане в състояние на зависимост, като по този начин ще се засили преговорната позиция на ЕС в свързаните с енергетиката въпроси;

23.

Подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност на свързаните с енергетиката споразумения, която би могла да бъде постигната чрез укрепване на ролята на Комисията в преговорите, свързани с енергетиката, включващи една или повече държави членки и трети държави, по-специално като се постави изискване за участие на Комисията във всички преговори като наблюдател с цел засилване на позицията на отделните държави членки по отношение на доставчик от трета държава, който участва в преговорите, за да се намалят рисковете от злоупотреба с господстващо положение от страна на един от доставчиците; отбелязва, освен това, че Комисията следва да извършва предварителни и последващи оценки, при същевременно пълно зачитане на чувствителната в търговско отношение информация, и да състави положителен и отрицателен списък на договорни клаузи, като например забраната за износ, клаузите за местоназначение и „вземай или плащай“, обвързването на механизма за определяне на цената на газа с индексацията на нефта или клаузи, забраняващи на трета страна да обвързва енергийните доставки с предоставяне на преференциален достъп до инфраструктурата за пренос на енергия в ЕС; припомня, че по силата на член 13, параграф 6, буква а) от Регламент (ЕС) № 994/2010 при сключването на нови междуправителствени споразумения с трети държави, които имат отражение върху изграждането на газовата инфраструктура и доставките на газ, от държавите членки се изисква да уведомяват Комисията, така че Комисията да може да оценява ситуацията по отношение на сигурността на доставките на равнище на ЕС; призовава Комисията да включи строги разпоредби за предварителна оценка относно търговските договори за доставка на газ при преразглеждането на Регламента за сигурността на доставките на газ;

24.

Подчертава, че Комисията ще бъде информирана относно всички бъдещи междуправителствени споразумения в областта на енергетиката с трети държави, в съответствие с Решение № 994/2012/ЕС за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката, преди подписването им, за да се гарантира, че те са в съответствие със законодателството на ЕС, по-специално с третия енергиен пакет, и не застрашават сигурността на енергийните доставки на ЕС; подчертава, че този процес на обсъждане и консултации трябва да служи като инструмент за укрепване на преговорните позиции на държавите — членки на ЕС, и дружествата, при същевременно пълно зачитане на чувствителната търговска информация; счита, че този процес на обсъждане и консултации следва по никакъв начин да не засяга същността и съдържанието на тези споразумения, а да гарантира, че те са в съответствие със съответното право на Съюза и са в интерес на дружествата и държавите членки; призовава Комисията да преразгледа Решение № 994/2012/ЕС с оглед съответно укрепване на информационния механизъм и засилване на ролята на Комисията;

25.

Призовава Комисията да подготви образци и насоки за проектодоговори, включително примерен списък на некоректни договорни клаузи, с цел да създаде референция за компетентните органи и дружествата при техните възлагащи дейности; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството си по линия на механизма за обмен на информация във връзка с междуправителствените споразумения (МС) с трети държави в областта на енергетиката, с цел повишаване на прозрачността и засилване на техните преговорни позиции по отношение на трети държави, като по този начин се осигурява повече енергия на достъпни цени за европейските потребители; освен това настоятелно призовава Комисията да продължи да публикува на всеки три месеца оценки на договорните условия, като например средните цени на вноса;

26.

Подчертава, че с цел да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция и да се укрепи позицията при договаряне на европейските предприятия спрямо външни доставчици, основните характеристики на договорите следва да бъдат по-прозрачни и да се събират и съобщават редовно на компетентните органи, така че да се събере заедно цялата необходима информация, която може да се използва както от самите компетентни органи, така и от дружествата по време на техните бъдещи преговори, като същевременно се опазва поверителността на чувствителната информация; счита, че това ще спомогне за гарантиране на истинска конкуренция в енергийните договори, избягване на злоупотреби с господстващо положение от страна на трети държави и гарантиране на съответствие с правото на ЕС в областта на конкуренцията;

27.

Призовава Комисията да разработи за целия ЕС действия за намаляване на зависимостта от вноса на енергия, да наблюдава степента на диверсификация на вноса и да публикува редовни доклади за напредъка в тази връзка;

28.

Изтъква, че е от съществено значение да се увеличи участието на европейската промишленост и на европейските технологии по цялата верига за производство на енергия, която включва не само суровините, но също така производството, пречистването, съхранението, преноса и разпределението, тъй като тези елементи са от ключово значение за намаляването на зависимостта на ЕС от вноса на енергия;

29.

Счита, че различията в енергийните миксове на държавите членки, въз основа на съответните им потенциал, околна среда, географско местоположение, опит, ноу-хау и икономически разходи и нужди, като същевременно се допринася за общите цели на стратегиите и политиките в областта на климата и енергетиката, са голямо предимство за ЕС като цяло, тъй като засилват неговата устойчивост на смущения в доставките, позволяват да се вземат оптимални по отношение на разходите енергийни решения и позволяват на различните технологии да се развиват и да се конкурират на пазара, като по този начин се намалят разходите за енергия; настоява въпреки това, че националното многообразие не трябва да представлява пречка за единния пазар и държавите членки трябва да спазват изцяло правилата за държавна помощ, да извършват необходимите инвестиции в своите вътрешни инфраструктури за пренос и да осигуряват високо равнище на междусистемна свързаност и устойчивост в своите национални енергийни системи с цел постигане на целите на Съюза в областта на енергийната сигурност и пазара;

30.

Счита, че Съюзът може да повиши енергийната си сигурност и да намали своята зависимост от определени доставчици и горива чрез повишаване на енергийната ефективност и пълноценно използване на европейските източници на енергия, в съответствие с целите на ЕС по отношение на енергийната сигурност, околната среда и климата, както и законодателството в областта на здравето и безопасността, при отчитане особеностите на държавите членки по отношение на техните енергийни миксове, при избягване на ненужната регулаторна тежест и при зачитане на принципа на пропорционалност; подчертава, че не следва нито едно гориво или технология, която допринася за енергийната сигурност и климатичните цели, да бъде подлагано(а) на дискриминация по принцип;

31.

Призовава Комисията да улесни ефективното използване на вече съществуващите в ЕС схеми за финансиране, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се привлекат инвестиции за ключови проекти за енергийна инфраструктура, научни изследвания и иновации в енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и развиване на вътрешния капацитет на Европа с оглед постигане на целите за 2030 г. по отношение на климата и енергетиката, въз основа на подход, отчитащ съотношението разходи/ползи, който да бъде технологично-неутрален и да определи като приоритет интернализирането на външните разходи;

32.

Призовава за по-бързо мобилизиране на ресурси за финансирането на проекти от общ интерес с цел изграждане на необходимата инфраструктура и осигуряване на безпроблемни и надеждни енергийни доставки, които не зависят от никаква форма на политически натиск извън ЕС;

33.

Подчертава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) следва да функционира като механизъм, който превръща инвестициите, вложени в инфраструктура, в напълно ликвиден клас активи с бонове, които могат да бъдат обединявани и търгувани и на европейския и на световния пазар; освен това отбелязва, че институционните инвеститори, като застрахователи или пенсионни фондове, за които е присъщо да правят дългосрочни инвестиции в реални активи, биха били привлечени единствено чрез стандартизирани инвестиционни продукти и солиден списък от проекти, който може да гарантира стабилни бизнес досиета;

34.

Призовава Комисията, и по-специално ГД „Търговия“, да поддържа целта за посвещаване на отделна глава „Енергетика“ в рамките на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), с оглед премахване на тарифните и нетарифни бариери на САЩ пред търговията с втечнен природен газ (LNG) и суров нефт, както и премахването на необоснованите протекционистки мерки, което би спомогнало за създаване на по-конкурентна среда за европейския бизнес чрез намаляване на разликите в цената на електроенергията от двете страни на Атлантическия океан; в тази връзка призовава Комисията да гарантира също, че всяка такава енергийна глава включва също така разпоредби за нарастване на сътрудничеството между финансираните на правителствено равнище програми за изследвания в областта на енергетиката на ЕС и на САЩ, по-специално програмата ARPA-E на САЩ;

35.

Посочва, че търговската политика на ЕС следва да се стреми към подобряване на енергийната сигурност в съответствие с член 194 от ДФЕС, към разнообразяване на европейския енергиен микс и намаляване на зависимостта от вноса от един външен доставчик или единен център за доставки, като се спазва съответното разделение на областите на компетентност, установено в Договора;

36.

Призовава Комисията да гарантира по-стриктно наблюдение по отношение на антиконкурентното поведение и антидъмпинговите мерки с цел защита на европейските енергийни отрасли срещу нелоялен внос от трети държави;

37.

Изразява съжаление във връзка с факта, че няма напредък по разискванията в Съвета относно модернизирането на инструментите за търговска защита, въпреки че Парламентът изрази решителна подкрепа за по-строги мерки срещу нелоялния внос от трети държави;

38.

Призовава Съвета да постигне напредък относно модернизирането на инструментите за търговска защита, с цел да се гарантира, че европейските производствени отрасли, които произвеждат турбини, слънчеви панели, висококачествена стомана и строителни материали в частност, могат да се възползват в пълна степен от енергийния преход;

39.

Подчертава значението на наличието на разпоредби в търговските споразумения, свързани с технологичното сътрудничество и услугите в областта на енергийната ефективност и децентрализираното производство на енергия от възобновяеми източници, включително поддръжка и разработване на софтуер; посочва, че декарбонизацията е обща цел на ЕС и много партньорски държави, региони и градове;

40.

Призовава Комисията да насърчава развиващите се страни, посредством инструментите на международната търговия, да диверсифицират производството си на енергия и да поощряват производството на слънчева енергия, по-специално в региона на южното съседство на ЕС;

41.

Приветства преговорите за инициативата за екологични стоки между ЕС и 13 други членове на СТО, която обхваща продукти, услуги и технологии, допринасящи за екологосъобразния растеж, опазването на околната среда, действията в областта на климата и устойчивото развитие, призовава за приключване на преговорите до края на 2015 г. на Министерската среща на СТО в Найроби;

42.

Подчертава, че преговорите по споразумението за екологичните стоки трябва да се основават на определение на екологичните стоки, което е в съответствие с политиките на ЕС, и не следва да са в противоречие с мерките за подпомагане на развиващите се страни, приети в рамките на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК);

43.

Призовава Комисията да продължи да настоява за изграждане на система за енергиен обмен между ЕС и САЩ в светлината на настоящото и бъдещото развитие в областта на научните изследвания, иновациите и лицензирането на системите от електропроводи, като високоволтовите енергийни връзки, с цел развитие на глобална мрежа за споделяне на електроенергия от възобновяеми източници;

44.

подчертава, че една по-силна енергийна общност следва да бъде основно оръжие на външната енергийна политика на ЕС и приканва Комисията да излезе с конкретни предложения за реформа на енергийната общност въз основа на доклада на Групата за размисъл на високо равнище;

45.

Призовава Комисията и държавите членки да укрепят дейностите на Общността в областта на енергетиката, а именно в сферата на възобновяемата енергия и енергийната ефективност за по-голяма сигурност на доставката чрез, наред с другото, по-добро прилагане и изпълнение на правото на ЕС, като целите за 2020 г. и 2030 г. и по-специално чрез по-добро управление, усъвършенстване на процедурите и по-добра употреба на инструментите на информационните технологии, насочени към намаляване на административната тежест, засилване на неговите институции и изпълнението на ключови инфраструктурни проекти, като трансграничните двупосочни междусистемни връзки, за да се гарантира по-добра интеграция на енергийния пазар на ЕС и сигурността на механизмите за доставка, без да се прибягва към създаването на национални пазари на капацитет, които да подкопават ефективността на вътрешния енергиен пазар;

46.

Набляга на необходимостта от засилване на евро-средиземноморското сътрудничество в областта на газа, електроенергията, енергийната ефективност и възобновяемите източници; призовава Комисията да ускори създаването на евро-средиземноморската газова платформа;

47.

Изразява убеждение, че бъдещият енергиен съюз трябва да създаде свободен поток на енергия в държавите от ЕС и енергийната общност;

48.

Подчертава, че в основата на бъдещия енергиен съюз трябва да бъде напълно функциониращ, взаимосвързан вътрешен енергиен пазар, предоставящ безопасна, сигурна, справедливо разпределена, използвана по социално и екологично отговорен начин, ефективна, конкурентоспособна, достъпна и устойчива енергия по напълно функциониращи, сигурни и устойчиви преносни мрежи, както и намаляване на търсенето на енергия, за да се даде възможност за достъп до газ, електроенергия, отопление и охлаждане на дружествата и на потребителите от ЕС по най-устойчивия, ефикасен, демократичен и разходно-ефективен начин; следователно счита, че по-нататъшното разширяване на съществуващите пазарни ниши следва да продължи; счита, че е много важно да се улесни интегрирането на „потребителите производители“ в рамките на пазара и мрежата на ЕС; подчертава съществените недостатъци, наблюдавани в селските общности в рамките на ЕС в резултат на лоши енергийни връзки;

49.

Признава, че понастоящем не съществува единен енергиен пазар в Европа, както и че произтичащата от това фрагментация на енергийните пазари в рамките на ЕС е много вредна за конкурентоспособността и енергийната сигурност на Европа;

50.

Припомня, че енергийните пазари се различават от финансовите пазари по основните материални активи, чрез които се премахва системният риск в енергийния сектор; счита, че във връзка с това е необходимо да се прилага финансово регулиране, което да включва и енергийния сектор, без да се нарушава развитието на добре функциониращия вътрешен енергиен пазар;

51.

Подчертава, че за да се оцени реалната ефикасност и ефективност на разходите, е необходимо да се разгледат преките и външните разходи във връзка с различните енергийни източници, както и последиците от всички видове публични интервенции за относителната им конкурентна позиция;

52.

Счита, че механизмите, основаващи се на пазара, трябва да бъдат допълнени от конкретни и амбициозни механизми за сигурност на доставките и солидарност, като например за по-ефикасно управление на кризи на регионално равнище и на равнището на ЕС, приемане на амбициозни мерки за енергоспестяване, оптимизиране на използването на инфраструктурата за втечнен природен газ (LNG) и съхранението на природен газ, най-вече във връзка със сигурността на доставките на регионално равнище, които да бъдат отразени в законодателството на ЕС, включително Регламента за сигурността на доставките на газ, който трябва да се преразгледа във възможно най-кратък срок;

53.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят пълно прилагане и спазване на съществуващото законодателство на ЕС в областта на държавната помощ, енергетиката, околната среда и климата; призовава по-специално за оценка на прилагането на третия енергиен пакет и на произведените за потребителите ползи; призовава за премахване на дерогациите от третия енергиен пакет и за бързо приемане и прилагане на европейски мрежови кодекси и насоки;

54.

Призовава Комисията да разпределя повече финансови средства на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и подчертава, че следва да ѝ бъде разрешено да наеме допълнителен персонал, за да се даде възможност за пълен и ефективен мониторинг на енергийните пазари за гарантиране на неприкосновена и прозрачна търговия с енергия и изпълнение на Регламента относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (REMIT) като предпоставка за правилното функциониране на вътрешния енергиен пазар на ЕС; отбелязва, че правомощията на ACER следва да се засилят спрямо Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E), Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ (ENTSO-G) и други органи с основни функции на равнището на ЕС, за да се гарантира, че тя може да изпълнява задачите си, определени в съответното законодателство на ЕС, и счита, че агенцията следва да се ангажира със сдружения, представляващи операторите на разпределителни системи, организации на потребителите и други групи на гражданското общество;

55.

Отново изтъква значението на отделянето на собствеността, както е посочено в третия енергиен пакет; призовава Комисията да оцени в каква степен националните регулаторни органи (НРО) изпълняват условията, описани в становищата, дадени от Комисията за сертифицирането на операторите на преносни системи (ОПС);

56.

Изразява съжаление за това, че ENTSO-E и ENTSO-G са твърде зависими от отпускането на средства от националните оператори на преносни системи, което застрашава функционирането им като европейски органи;

57.

Призовава Комисията да засили регулирането и надзора по отношение на пазарните дейности на газовите и електроенергийните борси;

58.

Подчертава, че за да се увеличи енергийната солидарност при неотложни случаи и устойчивостта на сривове в доставките, газът и електроенергията трябва да могат да се изнасят по всяко време; отбелязва в тази връзка, че решенията на националните преносни оператори нанасят вреда на настоящите системи за трансграничен пренос; следователно призовава ACER да наблегне на този въпрос в годишния си мониторингов доклад за пазара;

59.

Изтъква, че напълно функциониращият вътрешен енергиен пазар няма да бъде завършен, докато в някои държави членки системите за електроенергия продължават да зависят от оператори от трети държави, и подчертава колко е важно и необходимо да се осигури синхронно функциониране на Балтийските държави в европейската континентална мрежа до 2025 г;

60.

Подчертава, че е необходимо спешното съставяне на един добре разработен бъдещ модел на пазара на електроенергия в ЕС и че той трябва да се стреми към насърчаване на необходимите инвестиции за гарантиране на доставките в дългосрочен план и към по-добре пазарно ориентирано и оптимизирано от гледна точка на сигурността на мрежите интегриране на възобновяеми енергийни източници, като се вземе изцяло предвид променящият се характер на предлагането и търсенето на енергия, включително засиленото навлизане на микропроизводството, технологиите за отговаряне на търсенето и все по-нарастващият дял на възобновяемата енергия; в тази връзка отбелязва необходимостта от общи стандарти за интелигентни мрежи като ключов елемент за осигуряване на стабилни доставки и свободен поток на енергия през границите, като по този начин се допринася за постигането на енергийна сигурност; освен това подчертава ролята, която разработването на по-интелигентни енергийни мрежи и новите съоръжения за съхранение на енергия могат да играят за повишаване на равнището на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в европейски мащаб и за гарантиране развитието на тази инфраструктура в съответствие с регионалните центрове за ВЕИ;

61.

Призовава държавите членки и Комисията, както и договарящите се страни от Енергийната общност и Секретариата на Енергийната общност, да съсредоточат усилията си върху развиването на проектите от общ интерес (ПОИ) и проектите от интерес за Енергийната общност (ПИЕО), с оглед постигането на общоевропейска „супермрежа“ с капацитет за предаване на електроенергия и газ между държавите от ЕС от множество източници; счита, че електропреносната мрежа трябва да бъде способна да извлича енергия от райони с излишък към райони с недостиг, като по този начин се позволи на пазара мигновено да отговори на недостиг на доставките, където и да се случват те, да компенсира цикъла на смяна на деня и нощта и сезонния цикъл, да гарантира сигурността на доставките и да насърчава европейския енергиен пазар; счита, че следва да се предвиди ускоряване на процеса на одобряване и издаване на разрешения за проектите и насърчаване на модернизирането на съществуващите линии; освен това подчертава, че тези усилия трябва да се съсредоточат основно върху разрешаването на проблеми, възникващи от енергийните острови;

62.

Приветства своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност — подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.,

63.

Потвърждава отново ангажимента си за постигане на целта за постигане на пазар с 10 % взаимосвързаност с цел завършване на вътрешния енергиен пазар на ЕС и приветства предложението на Европейския съвет за минимално ниво на електроенергийна междусистемна свързаност между държавите членки от 10 % до 2020 г. и 15 % до 2030 г.; признава колко е важно постигането на количествена цел за взаимосвързаност чрез гарантиране на наличието на съществуващата национална и трансгранична инфраструктура, за да се гарантира ефективно използване на европейски енергийни източници и по-голяма сигурност на доставките;

64.

Подчертава значението на осигуряването на здрава, стабилна и предвидима регулаторна рамка, която ще даде възможност за дългосрочни ангажименти и която е необходима за предоставяне на нови инвестиции в енергийната инфраструктура; призовава Комисията да съкрати технологичното време за издаване на разрешение проектите да бъдат определяни като проекти от общ интерес (ПОИ); подчертава, че внедряването на интелигентни разпределителни мрежи трябва да бъде улеснено чрез ускорени процедури за даване на разрешение, както и чрез политическа подкрепа и адаптирани регулаторни рамки за операторите на мрежи, отчитащи променящите се нужди от инвестиции и стимулиращи инвестициите в ИКТ и в автоматизирането на равна основа с традиционното разширение на мрежите;

65.

Подчертава, че енергийният съюз следва също така да допринесе за един „енергиен инвестиционен съюз“, гарантиращ, че необходимите в близките години инвестиции от над 1 трилион евро за съживяване на икономиката на Европа ще дойдат от частни инвеститори; отбелязва, че такъв „енергиен инвестиционен съюз“ следва да предоставя възможности за големите инвеститори, както и за битовите потребители и отделните граждани; отбелязва, че за да се създаде среда, която да улеснява частното финансиране и да го използва по най-добър начин, сигурността за инвеститорите е от ключово значение; настоява, че една стабилна рамка може да бъде постигната единствено чрез силна система за управление, гарантираща равнопоставеност и стабилни регулаторни условия и стимулираща доверието в частния сектор;

66.

Подчертава, че изпълнението на стратегическите инфраструктурни проекти допринася за средносрочните и дългосрочните аспекти на енергийната сигурност и е в пълно съответствие с дългосрочните ангажименти на ЕС за декарбонизация и със законодателството на ЕС в областта на околната среда и друго относимо законодателство;

67.

Призовава Комисията и държавите членки да считат инвестициите в по-малки по мащаб междусистемни връзки за газ и електроенергия, свързващи съседни региони, за също толкова сериозни, колкото и инвестициите в по-големите проекти от общ интерес (ПОИ); призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с регионалните органи при разработването на тези междусистемни връзки;

68.

Отбелязва значението на интегрирането на планирането на търсенето и предлагането на енергия на равнището на вътрешния пазар на енергия на ЕС, с приоритет върху намаляването на търсенето и намирането на децентрализирани решения, за да се постигне оптимална от гледна точка на разходите сигурност на доставките и да се избегнат ненужни или несъразмерно големи инвестиции в инфраструктура и невъзвръщаеми разходи;

69.

Счита, че предвид огромната необходимост от инвестиции за остарелите и неподходящи разпределителни мрежи и повечето възобновяеми енергийни източници, свързани на равнище на разпределителната мрежа, Комисията и държавите членки следва да обмислят конкретни инициативи за насърчаването на инвестиции от страна на операторите на разпределителни мрежи, включително чрез финансови инструменти; силно препоръчва държавите членки да дадат приоритет на такива инвестиции;

70.

Призовава Комисията да разясни как възнамерява да използва плана за инвестиции от 315 милиарда евро заедно с другите съществуващи фондове, така че да се използва в максимална степен лостовият ефект на ЕФСИ и да бъдат финансирани инфраструктури и проекти, необходими за завършването на енергийния съюз;

71.

Счита, че засиленото регионално сътрудничество и координиране на политиките е съществена крачка към по-широка интеграция на енергийния пазар в целия ЕС; следователно подкрепя регионалните подходи както сред държавите членки, така и с договарящите страни по Договора за създаване на енергийна общност, за да се гарантира сигурност на доставките и да се ускори интегрирането на пазара, включително чрез по-нататъшното развитие на регионални центрове за повишаване на ликвидността на пазара, най-вече в региона на Централна и Източна Европа; подчертава, че такива механизми за сътрудничество биха могли да рационализират политическото сътрудничество и сътрудничеството на енергийния пазар и да улеснят общи решения относно инвестиции в съществена газова инфраструктура в регионите; счита, че биха могли да бъдат разработвани съвместно знания и информация по въпроси като съоръженията за съхраняване на енергия и тръжните процедури за втечнен природен газ (LNG) и междусистемни връзки; признава важната роля на борсите на електроенергия за стимулиране на ликвидна, прозрачна и сигурна търговия с енергия; набляга на вътрешно присъщия потенциал на трансграничните проекти като лост за решения на равнището на ЕС;

72.

Подкрепя интегрирането на енергийните системи на държавите кандидатки и потенциални кандидатки чрез регионален подход в рамките на бъдещия Европейски енергиен съюз;

73.

Подчертава, че засиленото регионално сътрудничество може да допринесе за укрепването на енергийната сигурност, да подобри инфраструктурното планиране, да гарантира оптимизиране на разходите за интегриране на възобновяеми енергийни източници и да намали разходите за потребителите;

74.

Приветства значението, което Комисията придава на засиленото регионално сътрудничество; призовава Комисията да проучи и установи какъв е оптималният мащаб на взаимодействие на мрежите за електричество и газ (и на пазара) в ЕС; посочва, че в някои случаи самите държави членки могат най-добре да определят какво е необходимо на тяхна територия, докато при други има ясно добавена стойност от сътрудничество, направлявано от ЕС; посочва, че в някои случаи обаче е било установено, че посредством мащабно сътрудничество на регионално равнище по отношение на общи предизвикателства, групи от държави членки са постигали резултати по-бързо, като например в Петстранния енергиен форум; изразява съгласие с Комисията, че съществуващите регионални договорености могат да бъдат модел за ЕС като цяло;

75.

Приканва Комисията да предложи структура за управление на макрорегионално пазарно сътрудничество, в която роля имат Европейския и националните парламенти; отбелязва, че това регионално управление следва да се изгради върху съществуващите регионални географски и пазарни субекти с цел постигане на най-голямо оптимизиране на разходите, а именно: i) плана за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар; ii) инициативите за координация в Югоизточна Европа; iii) разширен Петстранен форум; iv) инициативата за морска преносна мрежа на държавите с излаз на северните морета; подчертава, че в тази връзка следва да се засили ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия;

76.

Призовава Комисията да осъществи проучвания за оптимизиране на разходите, които да направят оценка и да изразят количествено ползите от регионалното сътрудничество в гореспоменатите региони; счита, че въз основа на тези проучвания Комисията и заинтересованите държави членки съвместно следва да разработят и приложат подробни планове за създаването на тези макрорегиони;

77.

Призовава Комисията да насърчи и подкрепи проекти за регионално сътрудничество между оператори на електроразпределителни и газоразпределителни мрежи, които са от ключово значение за безопасна, конкурентоспособна и устойчива енергия, чрез даване на възможност за подпомагане на местното електропроизводство (особено от възобновяеми източници) и за справяне с технологичните промени (интелигентни мрежи, интелигентни измервателни уреди и др.) и с новите начини на производство и потребление (напр. електрически превозни средства);

78.

Призовава Комисията да насърчава обмена на мнения относно енергийни проекти между териториални единици в Европа (региони, местни органи, градове и т.н.) с цел да се информират и обединят избраните представители и обществеността;

79.

Призовава за разработването на интегрирани във висока степен и конкурентни регионални пазари на електроенергия и газ, които да гарантират адекватността и гъвкавостта на енергийната система във всички части на Съюза; изисква от Комисията да действа решително и прозрачно срещу всички случаи на протекционизъм, антиконкурентно поведение и срещу бариерите за навлизане и напускане на пазара; подчертава колко е важно гарантирането на стабилни национални регулаторни рамки, справянето с административните пречки и оптимизирането на националните административни процедури, за да се гарантират също така условия на равнопоставеност за насочените към гражданите проекти;

80.

Посочва, че с цел успешно балансиране на вътрешния пазар, са необходими инвестиции не само в междусистемни връзки, но и, наред с другото, национални мрежи, електроцентрали, използващи изкопаеми горива, които са оборудвани с технология за улавяне на въглерод, и нови ядрени електроцентрали (в тези държави членки, които желаят това) като критичен източник на нисковъглеродна базова електроенергия, капацитет за съхранение, като например терминалите за LNG и интелигентни мрежи и гъвкави технологии за производство, за да може да се подходи адекватно към усъвършенстваните възобновяеми енергийни източници и разпределеното производство;

81.

Подчертава необходимостта от създаване на законодателна рамка, която да дава повече възможности на потребителите и да ги превръща в активни участници на пазара като инвеститори, производители и заинтересовани страни, като развива динамично ценообразуване и отваря пазарите за източници както от снабдяването, така и от потреблението; отбелязва, че участието на гражданите може да бъде засилено, наред с другото, чрез: финансово участие на потребителите; енергийни кооперации, микропроизводство и микросъхранение на енергия; потребление на собствено производство; децентрализиране на енергийните доставки; въвеждане на интелигентни енергийни мрежи, включително интелигентни измервателни уреди; повече конкуренция на пазарите на дребно; пълна прозрачност; и гъвкавост на цените и на избора от страна на потребителите;

82.

Подчертава, че произвеждащите потребители, предоставящи на мрежата капацитет за съхранение, следва да бъдат възнаградени и насърчени да потребяват своето собствено производство на електроенергия, без да бъдат санкционирани; посочва, че подобни инициативи биха могли да допринесат за по-конкурентоспособен и добре функциониращ вътрешен пазар на енергията, който на свой ред би могъл да спомогне за засилване на устойчивостта на местните общности, създаването на местни работни места и благоденствието, и намаляването на общите сметки за енергия, плащани от потребителите, както и за решаването на сериозни социални проблеми, като например енергийната бедност и уязвимите потребители; изисква от Комисията да събере оценки на въздействието и най-добри практики от мерките, взети на национално равнище за борба с енергийната бедност, и да гарантира, че тези най-добри практики са централизирани и насърчавани от специален европейски орган; подчертава, че трябва да се вземат съответни мерки, за да се гарантира защита на данните за потребителите, участващи пряко на пазара;

83.

Призовава Комисията и държавите членки да улеснят по-нататъшното развиване и разпространяване на местни и регионални възобновяеми енергийни източници, местни и регионални разпределителни мрежи и местни топлофикационни системи чрез политики за справяне със съществуващите пречки, и да спомогнат за преобразуването на пазара; призовава Комисията да предложи насоки за собствено потребление на енергия, за да се насърчи използването му и да се защитят правата на потребителите;

84.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават личното потребление и микропроизводството чрез схеми за енергия от възобновяеми източници, насочени към най-уязвимите потребители;

85.

Призовава Комисията да включи местните участници в енергийната политика на ЕС и да излезе с предложение за създаване на центрове за децентрализирани консултации и изграждане на капацитет, които да оборудват и подкрепят местните органи за равнопоставено третиране на доставчиците на енергия, и да подпомага развитието на местното производство на енергия чрез кооперациите, местно установените дружества и общинските органи;

86.

Подчертава необходимостта да се установят най-добрите практики на местно равнище и да се насърчи тяхното разпространение в целия Съюз, да се подобри координацията между мерките на местно равнище и европейските политики и да се работи по въпросите, засягащи приемането на енергийните проекти на местно равнище; и предлага създаването на Европейски териториален форум;

87.

Счита, че всички потребители в ЕС следва да се възползват в еднаква степен от единния пазар на газ и електроенергия; в този смисъл подчертава, че настоящите разлики в цените между отделните национални пазари поради липсата на пазарна интеграция и междусистемни връзки не трябва повече да бъдат толерирани; настоятелно призовава Комисията незабавно да предложи мерки за постигане на по-голямо сближаване на цените и пазарна интеграция в рамките на Съюза;

88.

Подчертава положителното въздействие, което пазарната интеграция оказа върху цените на едро, и евентуално върху цените на дребно в електроенергийния сектор; счита, че при преразглеждането на структурата на пазара за електроенергия трябва да се свържат по-добре пазарите на едро и на дребно, като се способства за премахване на пречките на пазарите на дребно и на едро и да се осигури избор за потребителите между различните доставчици на енергия;

89.

Счита, че при всеки преглед на енергийните пазари на дребно следва да се разглеждат сериозно допълнителни мерки за защита на потребителите, като се насърчават и подкрепят колективни схеми за прехвърляне, като се изисква сметките за енергия да включват сравнения с други конкуренти въз основа на модели на потребление от минали периоди, а доставчиците бъдат задължени да предлагат автоматично на своите клиенти най-изгодната налична тарифа и да осигуряват ограничен и лесно сравним спектър от стандартизирани тарифи;

90.

Призовава Комисията при изготвянето на своята пътна карта за постепенно премахване на регулираните цени да запази възможността за регулиране на цените и стандартизиране на тарифните структури, ако те целят да ограничат възможностите за нарушения на пазара в резултат на монополни приходи или извънредни печалби, с цел защита на уязвимите потребители или улесняване на сравнението на тарифите на конкурентни доставчици;

91.

Призовава Комисията да следи развитието на крайните цени на енергията в Европа, включително данъци, налози, субсидии и други скрити разходи, с оглед определяне на действия, които могат да спомогнат за намаляване на тези цени;

92.

Припомня резолюциите на Парламента от 5 февруари 2014 г., 26 ноември 2014 г. и 14 октомври 2015 г., които призовават за три задължителни цели за 2030 г. в областта на енергетиката и климата, по-специално целта за енергийна ефективност от 40 %; подчертава, че целта на ЕС за енергийна ефективност за периода след 2020 г. следва да има задължителен характер и да се прилага посредством индивидуални национални цели; настоятелно призовава Комисията да разработи различни сценарии за енергийна ефективност до 2030 г., включително на равнището от 40 %, определено от Парламента; настоятелно призовава Съвета, който призова за цел за целия ЕС от поне 27 %, да преразгледа в посока нагоре своята цел в съответствие с приетата цел на Парламента;

93.

Отбелязва, че амбициозните и постижими подобрения в енергийната ефективност, преследвани в интерес на сближаването, солидарността и разходната ефективност, биха могли да засилят енергийната сигурност, конкурентоспособността, създаването на работни места и растежа, да спомогнат разходите на потребителите да се поддържат на ниско равнище и да подпомогнат борбата срещу енергийната бедност и постигането на целите в областта на климата и енергетиката;

94.

Призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципа „енергийната ефективност на първо място“; отбелязва, че според Международната агенция по енергетика енергийната ефективност е „основното гориво“ и представлява най-добрата възвращаемост на инвестициите за всеки енергиен ресурс; подчертава, че повишаването на енергийната ефективност, по-специално намаляването на загубите на енергия от сгради, има съществения ефект на намаляване на вноса на енергия в ЕС от трети държави предвид факта, че 61 % от газта, внесена в Европейския съюз, се използва в сградите, най-вече за отопление; в тази връзка призовава проектите за енергийна ефективност и инфраструктура да бъдат разглеждани като ключови инвестиции, имащи равностойно значение, като инвестициите в нов производствен капацитет;

95.

Подчертава, че повишаването на енергийната ефективност съществено понижава както сметките за енергия на домакинствата и на промишлеността, така и намалява значително зависимостта на ЕС от вноса от трети държави; подчертава, че е налице потенциал за създаване на два милиона работни места в резултат от мерките за енергийна ефективност до 2020 г., по-специално в сградния сектор, който представлява 40 % от общото търсене на енергия в ЕС; подчертава, че повишаването на енергийната ефективност има допълващ характер спрямо диверсификацията на енергийните доставки;

96.

Призовава Комисията да установи и премахне оставащите пречки пред мерките за енергийна ефективност и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на най-добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на енергийно ефективни продукти и услуги;

97.

Подчертава, че е необходимо да се увеличат както задълбочеността и степента на санирането на сградите, така и използването на устойчиви източници на енергия в отоплението и охлаждането посредством подходящи стимули, така че да се намали търсенето на енергия; препоръчва продължаване на повишаването на стандартите за енергийна ефективност на сградите, като се вземат предвид и се насърчават техническите иновации, по-специално използването на информационното моделиране на сградите и симулациите на въздействието на жизнения цикъл на строителните продукти в обществени поръчки; освен това препоръчва непрестанното осигуряване на подкрепа за строителството на сгради с нулево потребление на енергия допълва в качеството на много важна стъпка за осигуряване на енергийна независимост и устойчива и сигурна енергийна система;

98.

Подчертава, че инвестициите в подобрение на енергийната ефективност, направени от промишлеността и досега, трябва да бъдат признати и надлежно взети предвид при обсъждането на енергийната ефективност в ЕС;

99.

Счита, че промишлеността се нуждае от ясни сигнали от лицата, формиращи политиките, за да се направят необходимите инвестиции за постигане на енергийните цели на ЕС; поради това подчертава необходимостта от набелязването на амбициозни цели и от прилагането на регулаторна рамка, която да насърчава иновациите, без да създава ненужна административна тежест с цел възможно най-добро насърчаване на енергийната ефективност в рамките на националния контекст;

100.

Счита, че целта за енергийна ефективност трябва да функционира успоредно с целите в областта на енергетиката и климата и трябва да укрепи конкурентоспособността на икономиката на ЕС спрямо неговите основни търговски партньори;

101.

Подчертава, че едно преразглеждане на съществуващото законодателство в областта на енергийната ефективност, включително Директивата за енергийните характеристики на сградите и Директивата за енергийната ефективност, е необходимо, наред с правилното прилагане на това законодателство от държавите членки, за да се улесни постигането на националните цели и да се допълнят политиките, които са вече въведени и които действат в рамката относно климата и енергетиката до 2020 г.; призовава Комисията да извърши преглед на законодателството на ЕС за енергийна ефективност, както е определено в приложението към рамковата стратегия за енергиен съюз;

102.

Подчертава ролята на енергийния етикет на ЕС за предоставянето на потребителите на повече възможности за контрол и на точна, подходяща и съпоставима информация на относно енергийната ефективност на продуктите, свързани с енергопотреблението; подчертава необходимостта от преразглеждане на енергийния етикет, за да се улесни по-нататъшният избор на потребителите във връзка с енергийната ефективност и за да се създадат стимули за производство на енергийноефективни продукти;

103.

Подчертава успеха и по-нататъшния потенциал на екопроектирането по отношение на подобряването на енергийната ефективност и енергопотреблението на продуктите и съответно с оглед на намаляването на разходите и потреблението на енергия на домакинствата, както и на намаляването на емисиите на парникови газове; призовава Комисията да въведе допълнителни мерки по прилагане, като вземе под внимание по-всеобхватната програма за ресурсна ефективност, и да преразгледа съществуващите мерки за гарантиране на тяхната съобразност;

104.

Признава съществената роля на местните органи, предприятията и гражданите за осигуряване на постигането на енергийна независимост чрез: по-добро градоустройствено планиране; разработване на технологии, свързани с енергетиката интернет и ИКТ; изграждане на интелигентни мрежи и управление на енергийното търсене, когенерация, инфраструктура за алтернативни горива и използване на термопомпи; потребление на собствено производство; както и създаване, модернизиране и развитие на системите за централно отопление и охлаждане; подчертава необходимостта да се насърчават граждански инициативи, като например кооперативи или общински проекти за енергия от възобновяеми източници, да се укрепи връзката между гражданите и дружествата за предоставяне на енергийни услуги, да се поощряват по-активни и устойчиви модели за пътуване, да се разработват и прилагат решения, свързани с интелигентни градове, да се изгражда насочена към бъдещето разпределителна инфраструктура за подкрепа на градската екомобилност, както и да се насърчава санирането и изолацията на сградите, включително с еднородна изолация; предлага да се обединят всички партньори от многостепенното управление в оперативен интерфейс, в който активно да се включи Конвентът на кметовете;

105.

Счита за абсолютен приоритет разработването на инструменти, механизми и иновативни модели на финансиране за мобилизиране на публични средства и привличане на частно финансиране на местно, национално, регионално и европейско равнище в подкрепа на инвестициите в ключови за енергийната ефективност сектори, като например санирането на сгради, като се обръща необходимото внимание на особеностите на дългосрочните инвестиции; подчертава в тази връзка ролята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и на Европейския фонд за стратегически инвестиции, управляван от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), и настоява за необходимостта от включване в пълна степен на националните насърчителни банки; признава, че тези инструменти трябва да бъдат придружавани от целенасочена техническа помощ; подчертава необходимостта да се гарантира разходната ефективност на схемите за енергийна ефективност в обществените сгради; призовава Комисията да взема под внимание всички тези елементи, когато разработва инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“;

106.

Счита, че различните европейски фондове, от които се финансират подобрения на енергийната ефективност, следва да бъдат в по-голяма степен ориентирани и да променят приоритетите си към осъществяването на подобрения сред уязвимите, социално слаби потребители и справяне с проблема на противоречащите си стимули между собственика и наемателя на дадена сграда или между собствениците;

107.

Призовава Комисията да определи, като се консултира със съответните сектори на промишлеността и националните, регионалните и местните заинтересовани страни, най-добрите практики за финансиране на енергийната ефективност в целия ЕС и в чужбина и впоследствие да включи финансирането и новаторските механизми за финансиране в ЕБВР, ЕИБ и други фондове на ЕС;

108.

Подчертава, че разработването на нова енергийна култура е от основно значение за постигането на целите в областта на енергийната ефективност и изменението на климата; призовава държавите членки да повишават осведомеността сред младото поколение чрез подходящи образователни модули в училищата, за да се изгради ново енергийно поведение на потребителите;

109.

Припомня, че споразумението, постигнато от Европейския съвет през октомври 2014 г. относно „рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“ включва ангажимент за поне 40 % намаление на вътрешните емисии на парникови газове в сравнение с равнищата от 1990 г., като това е основата за развиването на свързаното с декарбонизацията измерение на енергийния съюз; отбелязва, че това решение представлява също и най-амбициозният принос към международните преговори по въпросите на климата с оглед постигането на обвързващо споразумение в областта на климата на 21-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК) в Париж през декември 2015 г.;

110.

Подчертава необходимостта да се постигне всеобхватно, амбициозно и обвързващо споразумение на 21-ата конференция на страните по РКООНИК в Париж, което да съдържа солидни гаранции за ограничаване на покачването на средната температура в световен мащаб най-много с 2 oC спрямо температурните равнища преди началото на индустриализацията, заедно с глобална, стабилна и обща система за прозрачност и отчетност, която включва задължения за наблюдение и докладване и ефективна и ефикасна система за съответствие; счита, че международният режим за климата след 2020 г. следва да включва разпоредби, които да позволяват по-големи амбиции, да подкрепят икономически ефективни усилия за смекчаване и да предоставят възможности за опазване на екологосъобразността и устойчивото развитие; подчертава необходимостта от силен ангажимент за намаляване на емисиите от най-големите замърсители в световен мащаб; изтъква ключовата роля на дипломацията на ЕС за климата и енергетиката;

111.

Припомня, че ограничаването на повишаването на световната температура до средно 2o С не гарантира предотвратяването на значителните неблагоприятни климатични въздействия; подчертава, че постепенното прекратяване на въглеродните емисии до 2050 г. или скоро след това е необходимо, за да се запази разходоефективната тенденция на емисиите в световен мащаб, съвместима с целта под 2o С;

112.

Счита, че развиването на възобновяеми енергийни източници е от съществено значение за енергийния съюз, предвид разходите за енергия; подчертава решаващата роля на възобновяемите енергийни източници в ЕС за постигането на енергийна сигурност и политическа и икономическа независимост чрез намаляване на нуждата от внос на енергия; подчертава решаващата роля на възобновяемите енергийни източници за подобряване на качеството на въздуха и създаването на работни места и растеж; счита, че възобновяемите енергийни източници доставят сигурна, устойчива, конкурентоспособна и достъпна енергия и имат важна роля за постигането на водещи позиции на Европа в зелената икономика и в разработването на нови промишлени сектори и технологии; подчертава, че в тази връзка настоящата структура на пазара следва да бъде по-динамична и гъвкава с цел интегриране на различните възобновяеми енергийни източници в пазара; обръща внимание на факта, че производствените разходи за възобновяемите източници са значително намалели през последните години; подчертава значението на разработването на трансгранични инфраструктури и от засилването на изследователската и развойната дейност при развиването на интелигентни електропреносни мрежи и на нови решения за съхраняване на енергия, както и на гъвкави технологии за производство с оглед на интегрирането на възобновяемите енергийни източници;

113.

Подкрепя ангажимента на Комисията да превърне Европейския съюз в „световен лидер в областта на възобновяемите енергийни източници“; настоятелно призовава Комисията в тази връзка да представи оперативна и приложима стратегия; призовава държавите членки и Комисията да гарантират прозрачност, съгласуваност, стабилност и последователност на регулаторните рамки за енергия от възобновяеми източници и да избягват промени със задна дата в икономическите условия за извършването на инвестиции, за да се засили доверието на инвеститорите и да се допринесе за ефективно от гледна точка на разходите разгръщане на енергията от възобновяеми източници в регионите на ЕС; подчертава, че е необходима по-голяма координация на схемите за подпомагане спрямо насоките на Европейската комисия относно изготвянето на схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми източници, за да се избегне потенциалното изкривяване на пазара и да се съхрани ефективната подкрепа за възобновяемите източници на енергия; подчертава, че подходящите пазарни условия за инвестиции в енергийна ефективност, във възобновяеми енергийни източници и в интелигентни инфраструктури са от основно значение за намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава, че енергийният съюз следва да оптимизира пазарни инструменти за насърчаването на европейските енергийни източници като средство да се гарантира, че енергийният преход се извършва по най-рентабилния и екологосъобразния начин;

114.

Подчертава, че ЕС трябва да гарантира вътрешни равни условия по отношение на националните субсидии и режимите за държавна помощ, които да не засилват несправедливо господстващото положение на пазара на определени технологии и оператори, с оглед преобразуването на нашите енергийни системи; в тази връзка приветства доклада на Комисията за субсидиите и разходите за енергия в ЕС от 10 октомври 2014 г. и призовава Комисията да извършва годишна актуализация на този доклад с цел по-добро установяване на това кои сектори и области се нуждаят от допълнителни средства и в кои сектори има изкривяване на пазара в резултат от субсидиране;

115.

Подчертава необходимостта да се сложи край на вредните за околната среда субсидии, които трябва да бъдат определени и премахнати без отлагане, тъй като тези субсидии са пилеене на ограничените публични средства, които първо се използват за подпомагане на замърсяващи практики, а след това за почистване;

116.

Подчертава, че преходът към конкурентоспособна и устойчива икономика с ниски въглеродни емисии предлага значителни възможности по отношение на новите работни места, иновациите, растежа и по-ниските търговски сметки и сметки за битова енергия; признава обаче, че тези възможности могат да се реализират само чрез засилено сътрудничество между Комисията, държавите членки, местните и регионалните органи, гражданите и промишлеността, което ще доведе до най-ефективните стимули и регулаторни рамки; отбелязва, че правилно управляваната декарбонизация не следва да води до увеличаване на разходите за енергия, енергийна бедност, деиндустриализацията на европейската икономика или нарастване на равнището на безработицата; поради това настоява за активно участие на социалните партньори с цел преодоляване на социалното въздействие на прехода към устойчив енергиен съюз; подчертава, че ЕС се нуждае от хармонизирани, общи за целия ЕС и същевременно пазарно-ориентирани и технологично неутрални политики, които отчитат цялото свързано с темата законодателство и съответните цели на ЕС и ги постигат на най-ниска за обществото цена;

117.

Припомня, че фотоволтаичната промишленост трябва да бъде в центъра на европейската промишлена политика, за да се отговори на търсенето на нарастващ световен пазар в контекст, в който по-голямата част от фотоволтаичните клетки и модули днес се произвеждат извън Европейския съюз, предимно в Китай; подчертава необходимостта ЕС да бъде пълноправна част от този нов инвестиционен цикъл с оглед на запазването на неговата лидерска позиция в областта на научноизследователската и развойната дейност, съоръженията и някои други сегменти, като например инвертори и балансьори на системите, както и с оглед на възстановяването на неговата лидерска позиция в производството на оборудване (клетки и модули); счита, че ЕС следва да си постави за цел да бъде в състояние да посрещне поне 20 % от нуждите на собствения си пазар от местно произведени клетки и модули до 2020 г.;

118.

Признава ползите от повишаване на нивата на възобновяема енергия на пазара за топлинна енергия, по-специално за сградите; подчертава повишената гъвкавост на топлинната инфраструктура и съхранението на топлина за улесняването на интегрирането на непостоянните възобновяеми енергийни източници чрез съхраняване на енергия под формата на топлина; отново заявява, че енергийната сигурност може да се повиши посредством изграждането на топлофикационни/охладителни мрежи, които са идеално средство за широкомащабното интегриране на устойчива топлина в градовете, тъй като те могат едновременно да доставят топлина от редица източници и не са по същество зависими от нито един източник;

119.

Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки изискват минимални равнища на производство на енергия от възобновяеми източници за новите и обновените сгради, както и че проектите за енергия от възобновяеми източници могат да се възползват от бързи административни процедури и процедури за присъединяване към мрежата, по-специално чрез прилагане на член 13, параграф 1, буква е) и параграф 4 от Директива 2009/28/ЕО и член 7, параграф 3 от Директива 2009/72/ЕО; призовава Комисията, при преразглеждане на действащото свързано законодателство, да увеличи броя на сградите, оборудвани със системи за енергия от възобновяеми източници, да предвиди изискване за административни процедури „на едно гише“ за малките проекти за енергия от възобновяеми източници и процедури на обикновено уведомяване за инсталациите за възобновяема енергия, чието производство е изцяло за лично потребление, както и да създаде рамка за иновативни споразумения за присъединяване към мрежата и за търговията с мрежови услуги на равнището на разпределителната мрежа;

120.

Призовава Комисията да приеме стратегия на ЕС за отопление и охлаждане, която да определя всички необходими дейности и взаимодействия по отношение на жилищния, търговския и промишления сектори с цел намаляване на тази зависимост, като същевременно допринесе за постигането на целите на ЕС по отношение на енергетиката и климата, като постигне икономии на енергия, като повиши конкурентоспособността на европейската икономика, като стимулира растежа и създаването на работни места и като насърчи иновациите в системата; подчертава, че тази стратегия за отопление и охлаждане следва да обхваща всички пет измерения на енергийния съюз;

121.

Подчертава, че водната енергия е важен, местен, възобновяем и сигурен енергиен източник, чийто дял възлиза на 11 % от общото производство на електроенергия в Европа; подчертава, че поради тази причина водната енергия ще продължи да играе важна роля при производството на електроенергия и нейното съхранение и ще допринесе значително за декарбонизацията на европейската икономика и за намаляване на зависимостта на ЕС от външни енергийни източници;

122.

Призовава да се обърне специално внимание на възобновяемата морска енергия в съответствие със съобщението на Комисията относно синята икономика, като отрасъл с голям потенциал, който обаче е по-слабо застъпен от другите енергийни сектори, използващи възобновяеми източници;

123.

Отбелязва, че използването на нарастващ дял местно произведен биогаз би могло да има положителен принос за енергийната сигурност; подчертава в тази връзка необходимостта от запазване на съществуващата газова инфраструктура за тази цел;

124.

Отбелязва, че биомасата от устойчиво горско стопанство допринася за постигането на целите в областта на климата и енергетиката от рамката за 2030 г.;

125.

Отбелязва, че настоящата политика на ЕС за биогоривата е масово критикувана за това, че не се отчитат свързаните с непреките промени в земеползването емисии на парникови газове, които могат да бъдат породени при превръщането на площ от съществуващо земеделско производство в необработвана земя както във, така и извън ЕС;

126.

Счита, че един устойчив подход към постигането на целите на ЕС за енергийна сигурност не следва да увеличава още повече употребата на биогоривата, получавани от култури от земеделски площи, и че по-добър избор представляват повишаването на горивната ефективност на автомобилите, намаляването на търсенето на транспорт, ограничаването на интензивното животновъдство, увеличаването на употребата на биогорива от отпадъци и остатъци, които не предизвикват допълнителни промени в земеползването;

127.

Очаква с интерес и настоява за подкрепата за проекти и инвестиции, чрез които да се извлича полза от отпадъчния въглерод като суровина за нисковъглеродни химикали и биогорива от нови поколения (например чрез използването на микроби, размножаващи се в богатите на въглерод отпадъчни газове и превръщащи ги в горива, и химикали, които да изместят тези от изкопаеми ресурси (или биогорива от първо поколение)), и по този начин да се намаляват емисиите и замърсяващите вещества от промишлената преработка, например производството на стомана;

128.

Подчертава факта, че в една действителна кръгова икономика отпадъците трябва да се връщат обратно в икономиката като суровини, за да се запазва в продукта добавената стойност за възможно най-дълго време, и затова подготовката за повторно използване и рециклирането имат много по-голям приоритет от изгарянето; изтъква факта, че много държави членки вече разполагат със свръхкапацитет в съоръженията за изгаряне; подчертава нуждата от по-добро планиране и споделяне на информация, както и от предотвратяване на ефекта на блокиране; настоятелно призовава Комисията да вземе предвид връзката между енергийния съюз и кръговата икономика;

129.

Припомня, че европейската промишленост и МСП са жизненоважни за европейската икономика и признава, че конкурентоспособността на европейската промишленост и МСП биха имали значителна полза от намаляване на енергийните разходи;

130.

Подчертава, че иновациите и модернизацията към по-ефективни по отношение на енергията и ресурсите промишлени процеси допринасят за укрепване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС; обръща внимание на иновации в сферата на възобновяемите технологии за отопление, които биха могли да намалят вноса, да понижат разходите, да подобрят функционирането на системата във връзка с обезпечаването на потребностите от топлина с висока температура в промишлените сектори; подчертава, че значителното предизвикателство на обновяването и модернизирането на сградния фонд в Европа създава пазар за високопроизводителни строителни материали, средства и оборудване и следователно предоставяне на значителна възможност за европейските производители и монтажници в строителния сектор за иновации и създаване на работни места, които не могат да бъдат премествани;

131.

Отбелязва, че начините за постигане на целите за 2030 г. в областта на климата и енергетиката трябва да бъдат включени в политиката на държавите членки в областта на промишлеността, като се вземе предвид необходимостта от повторна индустриализация; счита, че регулаторната рамка на ЕС и целите на политиките на Съюза в областта на енергетиката и климата следва да са последователни и да въвеждат по-гъвкав, пазарноориентиран подход с оглед на гарантирането на устойчив енергиен съюз, като се включат политическите цели за 2030 г. в областта на климата и повторната индустриализация, за да допълват политиката на държавите членки в областта на промишлеността;

132.

Подчертава, че ефективното използване на научни изследвания и технологични иновации насърчава лидерството на европейската промишленост и засилва конкурентното предимство и търговската жизнеустойчивост на европейския бизнес и европейската промишленост, създава работни места, като същевременно допринася за постигането на основните цели на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата, включително: намаляване на търсенето на енергия; сигурност на доставките; конкурентоспособност и устойчиво развитие на енергийното производство, разпределение, пренос и потребление; борба с енергийната бедност; постигане на целите на ЕС относно емисиите на парникови газове, възобновяемите енергийни източници и енергийната ефективност; както и пълноценно използване на европейските източници на енергия;

133.

Призовава Европейската комисия да запази конкурентоспособността на енергоемките отрасли и да гарантира дългосрочната сигурност при планирането на промишлените инвестиции, което отразява стремежа на Комисията за повишаване на приноса на промишлеността за БВП до 20 % до 2020 г.;

134.

Подчертава ключовата роля на системата за търговия с емисии (СТЕ) като икономически целесъобразно и основаващо се на пазара средство за декарбонизация на енергийната система на Европа и за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2030 г. и след това; подчертава, че в допълнение към резерва за стабилност на пазара следва да се извърши структурна реформа на СТЕ след 2020 г., за да се вземе предвид целта за намаляване на CO2 до 2030 г., и следва да включва, докато не бъдат предприети сравними усилия от други големи икономики, осезаеми и по-хармонизирани мерки на равнище ЕС по отношение на изместването на въглеродни емисии;

135.

Призовава Комисията допълнително да проучи въпроса за непреките въглеродни разходи и влиянието им върху (и дела им в) цените на електроенергията в държавите членки;

136.

Подчертава, че приходите по СТЕ следва да се използват по-специално в подкрепа на нисковъглеродните иновации, енергийната ефективност и други мерки за намаляване на CO2;

137.

Признава, че европейските енергийни и ефективни технологии като когенерацията ще допринесат съществено за енергийната сигурност на ЕС и постигането на целите за емисии на парникови газове; счита, в тази връзка, че Енергийният съюз трябва да отразява правото на държавите членки да използват всички безопасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни източници, които са на тяхно разположение;

138.

Като потвърждава, че енергийният микс е преди всичко от компетентността на държавите членки, признава загрижеността на обществото относно хидравличното разбиване и [отрицателните] последиците, които би могла да има тази технология за климата, околната среда и общественото здраве и постигането на дългосрочната цел на ЕС за декарбонизация; освен това признава, че ограниченият потенциал на неконвенционалните горива за подпомагане на намирането на отговор на бъдещото търсене на енергия в ЕС, съчетан с големи инвестиционни и експлоатационни разходи и сегашните ниски цени на нефта, означава, че е спорно дали хидравличното разбиване може да бъде приложима технология в Европейския съюз; счита, че на загрижеността на обществото трябва да се обърне подобаващо внимание и че всякакви дейности, свързани с хидравлично разбиване, следва да отговарят на най-високите стандарти в областта на климата, околната среда и общественото здраве; изисква държавите членки, които възнамеряват да провеждат хидравлично разбиване, да спазват препоръката на Комисията от 2014 г. относно минимално изискуеми принципи при проучването и добива на въглеводороди (като например шистов газ) с използване на хидравлично разбиване с големи водни количества;

139.

Призовава Комисията и държавите членки активно да си поставят за цел извеждането от експлоатация на остарелите, най-замърсяващите или небезопасни електроцентрали, като се насочат и към намаляването на наблюдавания в момента свръхкапацитет на пазара;

140.

Призовава Комисията да подобри условията за въвеждането на улавянето и съхранението на водород (УСВ); счита, че УСВ би могло да подпомогне прехода към нисковъглероден енергиен пазар и че би могло да има важна роля за съгласуване на различните цели на Европейския съюз за диференцирани и сигурни енергийни доставки, които едновременно постигат необходимите намаления на емисиите на парникови газове за постигане на целите за 2050 г. на пътната карта на ЕС;

141.

Счита, че технологиите за декарбонизация, като например за улавяне и съхранение на въглерод (УСВ), а също и улавяне и оползотворяване на въглерод (УОВ), ще трябва да се разработят допълнително и да се усъвършенстват с помощта на значителни научни изследвания и иновации, за да се гарантира, че тези технологии ще са достъпни за намаляването, или дори премахването, на екологичния отпечатък на изкопаемите горива, които понастоящем все още съставляват над 40 % от енергийното производство на ЕС и има вероятност да се окажат важен енергиен източник и в бъдеще;

142.

Призовава Комисията да създаде Фонда за иновации NER400, който следва да подпомага нисковъглеродни демонстрационни проекти, като се основава на Програмата NER300 за улавяне и съхранение на въглерод и възобновяеми енергийни източници, но като разшири неговия обхват за нисковъглеродните иновации в промишлените отрасли;

143.

Отбелязва, че през 2014 г. ядрената енергия е осигурила 27 % от електроенергийния микс на ЕС и повече от половината от цялата енергия от нисковъглеродни източници на ЕС, както и че до 2050 г. предстои да бъдат изведени от експлоатация 130 от общо 132 атомни електроцентрали в ЕС, оставяйки огромна празнина в нисковъглеродната базова електроенергия в електроенергийния микс на ЕС; признава, че макар и някои държави членки да са решили да се откажат от ядрената енергия, други държави членки се стремят да развият нова такава с цел изпълнение на националните и европейските цели в областта на енергетиката и климата, и призовава Комисията да гарантира осигуряването от страна на ЕС на благоприятна рамка за тези държави членки, които желаят да развият нова ядрена енергетика с тази цел, в обхвата на правилата на ЕС за вътрешния пазар и конкуренцията;

144.

Отбелязва, че ядрената енергия е един от най-важните дялове на европейската енергийна система, осигуряваща по-ниски емисии на CO2 и същевременно ограничаваща зависимостта от внос, гарантирайки стабилно производство на електроенергия, което може да обслужва вътрешния пазар и да осигурява солидна основа за енергийна система, в която да бъдат постепенно въведени възобновяемите енергии;

145.

Призовава държавите членки, които постепенно премахват ядрената енергия, да гарантират, че тя се заменя с начин за производство на енергия, който да може да осигури съразмерно същите доставки на енергия, както и да допринесе за стабилизиране на общата система за производство и разпределение;

146.

Счита, че макар и държавите членки да определят своя енергиен микс и въпреки че начинът за декарбонизиране на икономиката е суверенно решение на всяка държава членка, че е необходима координация на равнище ЕС на политиките и технологичното развитие за постигане на европейските цели в областта на климата и енергетиката и в тези на държавите членки; признава, че в някои области политиките на равнище ЕС са най-ефективни, както и че в други области тясното сътрудничество и координация между държавите членки е от ключово значение; признава, че за гарантиране на тази координация е необходимо стабилно и надеждно управление;

147.

Призовава Комисията да представи предложения за създаване на Фонд за модернизация, който следва да има строги критерии и насоки, за да се гарантира, че финансирането е насочено към истински проекти за модернизиране на енергетиката, които ще бъдат подбирани въз основа на технологично неутрален подход, както и в зависимост от тава дали те са доказано съответстващи на постигането на целите на ЕС за 2030 г. за парниковите газове;

148.

Подчертава, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) следва да участва в създаването на горепосочените критерии и насоки за Фонда за модернизация;

149.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че развитието на енергийния съюз гарантира защита на околната среда и климата, повишаване на качеството на въздуха, намаляване на външната енергийна зависимост, биологичното разнообразие, заетостта и конкурентоспособността на европейската промишленост, основавайки се на иновации и лидерство в областта на технологиите;

150.

Подчертава, че цените на енергията трябва да станат достъпни за всички граждани на ЕС; счита, че избягването на ненужното потребление чрез подобряване на ефективността, по-здравите междусистемни връзки, по-голямата интеграция и инвестициите в устойчива енергия, по-специално в сградите, ще позволят на всички домакинства да имат достъп до равни условия за единен, устойчив, конкурентоспособен и безопасен енергиен пазар и да избегнат енергийната бедност, която през 2012 г. е засегнала всеки четвърти гражданин на ЕС; приканва Комисията да представи съобщение относно енергийната бедност в Европа, придружено от план за действие за борба с нея, който да съдържа определение и показатели за енергийна бедност;

151.

Счита, че транспортът представлява над 30 % от крайното потребление на енергия в Европа и че транспортът разчита на 94 % на нефтените продукти; счита, че една по-чиста енергийна система с ясна връзка с декарбонизацията на транспортния сектор следва да бъде в центъра на рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата; подчертава, че съчетаването на мерки за насърчаване на енергийната ефективност и на енергията от възобновяеми източници и на мерки за разработване на иновативни енергийни технологии е от решаващо значение за усилията за постигане на екологично устойчив енергиен микс за европейската транспортна система; счита, че следва да се насърчава използването на разнообразни възобновяеми източници на енергия, включително втечнен природен газ за тежкотоварните автомобили и в морския сектор; настоятелно призовава Комисията да представи предложения за премахването, когато това е уместно, на вредните за околната среда данъчни субсидии; насърчава увеличаването на подкрепата за научните изследвания и иновациите с цел намиране на по-добри решения за мобилност, в сферата на технологиите , както и в сферата на поддържащите технологии и политики;

152.

Отбелязва, че декарбонизацията на транспортния сектор предполага включването на мерки във всички области на политиката като енергетиката, транспорта, търговията, научните изследвания и иновациите; подчертава значението на прилагането на съгласувани трансгранични подходи с оглед предотвратяване на разпокъсаността в национален мащаб и подчертава необходимостта от определяне на стандарти и изисквания за оперативна съвместимост, които да позволят на европейските предприятия да се възползват от пазарните възможности;

153.

Отбелязва, че подобряването на стандартите за характеристиките на превозните средства и на горивната ефективност е от решаващо значение както за намаляване на зависимостта на ЕС от нефта, така и за намаляване на емисиите на парникови газове, и поради това призовава сектора, държавите членки и Комисията да продължат и да ускорят усилията си в тази област; , като гарантират, в контекста на неотдавнашните скандали, че изпитването за емисии не само е точно, но и отразява реалните условия на управление на превозното средство; призовава Комисията да преразгледа стандартите за емисиите на CO2 за леките автомобили и за микробусите за периода след 2020 г.; отбелязва, при все това, че дългосрочното решение за намаляване на емисиите от транспорта и гарантиране на намаляването на търсенето на енергия и диверсифицирането на доставките е в алтернативните горива, особено в електрифицирането с електричество от възобновяеми източници и насърчаването на по-устойчиви видове транспорт;

154.

Подкрепя изготвянето на всеобхватен пакет за автомобилния транспорт, чрез който да се насърчи по-ефективното рамково ценообразуване на инфраструктурата и разгръщането на интелигентни оперативно съвместими транспортни решения; подчертава, че енергийната ефективност може да бъде подобрена чрез подкрепа за цифровизацията и използването на интелигентни транспортни системи и чрез развитието на иновационни транспортни услуги; призовава за ориентирана към бъдещето стратегия за научни изследвания и иновации в транспортния сектор; подкрепя разработването на планове за устойчива мобилност в градските и селските райони с цел намаляване на замърсяването, задръстванията, шума и пътно-транспортните произшествия, дължащи се на движението по пътищата; целта на тези планове следва да бъде радикалното премахване на неравенствата по отношение на потребителите с увреждания и на разходите;

155.

Приветства преминаването към енергийно най-ефективните видове транспорт и маршрути, като например железопътния транспорт, морския транспорт на къси разстояния, корабоплаването по вътрешни водни пътища и морския транспорт, като ги направи по-конкурентоспособни и ефективни от гледна точка на намаляването на емисиите на CO2; в тази връзка подчертава значението на интермодалността;

156.

Призовава Комисията да представи всеобхватна стратегия за автомобилния транспорт като част от декарбонизацията на транспортния сектор и да подкрепи все по-усиленото разработването и въвеждането на електрическата мобилност за автомобилния транспорт;

157.

Посочва, че въвеждането на употребата на електрически превозни средства ще създаде големи затруднения по отношение на производството на електроенергия, и призовава да се направят оценки, за да се определи доколко съществуващите производствени мощности ще бъдат в състояние да отговорят на нуждите;

158.

Призовава Комисията да преразгледа схемата за етикетиране на пътническите автомобили във връзка с потреблението им на гориво и емисиите на CO2, за да се гарантира, че на потребителите се предоставя по-точна, подходяща и сравнима информация за емисиите на CO2 и за потреблението на гориво, за да се направлява изборът на потребителя към онези автомобили, които са по-енергийно ефективни, и съответно да се стимулират производителите да подобряват енергийната ефективност на своите автомобили и да увеличават енергийната сигурност;

159.

Настоява Комисията да ускори въвеждането на преразгледан цикъл на изпитване, за да се гарантира, че емисиите на CO2 и други замърсители от автомобили отразяват емисиите при реални условия на движение,

160.

Призовава Комисията да ускори интегрирането на напреднали технологии в новаторски железопътни дружества чрез представяне на инициативата за преминаване към железопътен транспорт (Shift to Rail), която може да изиграе основна роля за чистия обществен транспорт;

161.

Припомня, че международното корабоплаване все още е изключено от обвързващи ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове, а от гледна точка на трафика бележи най-голям ръст; призовава Комисията да внесе законодателно предложение относно целите за намаляване на емисиите на парникови газове за международното корабоплаване, освен ако не бъдат договорени обвързващи мерки в рамките на Международната морска организация (ММО) преди края на 2016 г.;

162.

Подчертава необходимостта от засилена координация на стратегиите в областта на транспорта, отоплението и охлаждането, и декарбонизацията на енергията; призовава Комисията да представи всеобхватни планове за намаляване на емисиите на CO2 от секторите на транспорта и на отоплението и охлаждането, като се има предвид, наред с другото, че когато е в изобилие, чистата и евтина енергия, произведена от различни възобновяеми енергийни източници, би могла да се използва за зареждане на електрическите превозни средства и за отоплителните и охлаждащите уреди;

163.

Призовава да се даде приоритет на подкрепата на ЕФСИ за транспортни проекти, чрез които да се извърши технологичен преход към чиста и устойчива транспортна система; подчертава, че другите налични на равнище ЕС финансови инструменти следва да отдадат приоритет на инвестициите в инфраструктурата за интермодалността, железопътния транспорт, морското корабоплаване и вътрешните водни пътища;

164.

Насърчава Комисията да включи в работата си по хармонизирането на критериите за сертифициране за устойчив туризъм критерий за използването на енергия от възобновяеми източници, както и критерий за намаляването на емисиите на CO2 в съответствие с целите на ЕС;

165.

Призовава Комисията да засили усилията си в областта на научните изследвания, що се отнася до по-доброто използване на европейските енергийни ресурси и до намаляването на тяхното отражение върху околната среда с оглед на устойчивия икономически растеж, създаването на работни места, промишлената конкурентоспособност и дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката;

166.

Подчертава, че в тази връзка трябва да се използват в пълна степен всички възможности на ЕС за финансиране за стимулиране на безопасни и устойчиви нисковъглеродни енергийни технологии, енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници, интелигентни електроенергийни мрежи, децентрализирано производство, гъвкави технологии за производство, съхранение на електроенергия и електрификация на транспортната система; призовава Комисията да засили усилията си в областта на научните изследвания и внедряването на такива технологии, за да може да постигне своите цели за 2020 г., 2030 г. и по-дългосрочните цели и да подобри енергийната си сигурност, както и да улесни икономическото възстановяване; очаква средносрочният преглед на програмата за научни изследвания „Хоризонт 2020“ да отрази тези приоритети; припомня, че „предизвикателството пред енергетиката“ на програмата „Хоризонт 2020“ има за цел да подкрепя прехода към надеждна, устойчива и конкурентоспособна енергийна система, чиито основни приоритети са изброени в позициите за енергийна ефективност, нисковъглеродни технологии и интелигентни градове и общности; припомня, че поне 85 % от средствата по част „Предизвикателство пред енергетиката“ от бюджета на програма „Хоризонт 2020“ ще се изразходват за неизкопаеми горива, в рамките на които поне 15 % от общия бюджет на „предизвикателство пред енергетиката“ ще се изразходват за дейности по пускане на пазара на технологии за енергия от възобновяеми източници и технологии за енергийна ефективност;

167.

Вярва, че полагането на по-големи усилия при разработването на такива технологии могат да донесат значителни дългосрочни ползи от гледна точка на разходно-ефективна декарбонизация, намаляване на разходите за производство и намаляване на търсенето на енергия, като по този начин се засили конкурентоспособността на промишлените отрасли;

168.

Отбелязва технологичното лидерство на Европа в ключови сектори, като например вятърните турбини, електрическите кабели, развитието на мрежи и мрежови услуги, системите за градски транспорт; изразява съжаление, че това лидерство е подложена на стрес и призовава Комисията да предприеме спешни действия за запазване на лидерството;

169.

Настоятелно призовава Комисията да разработи инициатива за лидерството на ЕС в световен мащаб в областта на технологиите и иновациите във връзка с възобновяемите и нисковъглеродните енергийни технологии, включително енергията от морските вълни, плаващите соларни технологии и биогоривата, произведени от водорасли, както и да засили публичните и частните научноизследователски, развойни и иновационни дейности в тези области;

170.

Призовава държавите членки и Комисията да се стремят към по-добро взаимодействие и координация между националните и европейските научноизследователски програми, особено в областта на енергетиката, транспорта, ИКТ и строителството, с цел да се гарантира, че се дава приоритет на общите предизвикателства, като например повишаване на енергийната ефективност, като не се обръща внимание единствено на топлоенергийния сектор, но и на този на охлаждането, насърчаване на дребномащабните възобновяеми енергийни източници, намаляване на емисиите на парникови газове, както и увеличаване на енергийната сигурност и разработване на нови възобновяеми енергийни източници, и да оптимизират пазарната реализация на новите технологии;

171.

Подчертава добавената стойност на интегрирането на УСВД в енергийната система и призовава Комисията да въведе общи стандарти за интелигентни мрежи на равнището на преносните системи, да гарантира стабилност на доставките и свободен поток на енергия отвъд националните граници и да допринася за енергийната сигурност, а на равнището на разпределителните системи да гарантира сигурността на доставките за местните общности, градове и региони; подчертава във връзка с това ролята, която разработването на по-интелигентни енергийни мрежи и на нови съоръжения за съхранение на енергия, може да играе за повишаването на нивото на възобновяеми енергийни източници;

172.

Потвърждава, че интелигентните измервателни уреди имат значителен принос за услугите, свързани с разпределителните мрежи; подчертава, че потребителите остават крайните собственици на своите данни, и че данните, предавани на операторите на разпределителни системи и на други оператори на пазара, следва да бъдат анонимизирани с цел зачитане в пълна степен на правото на личен живот;

173.

Счита, че по-нататъшното развитие на вътрешния енергиен пазар е неразривно свързано с цифровия единен пазар; призовава Европейската комисия да насърчава връзката между енергийния съюз и цифровия единен пазар чрез осигуряване на максимален достъп на потребителите до енергийни услуги чрез използване на цифрови платформи и чрез развитието на вътрешен енергиен пазар, който е по-конкурентен, прозрачен и интегриран в цифровата икономика;

174.

Призовава Комисията и държавите членки да повишат степента на сигурност на информационните технологии и да подобрят защитата на критичните енергийни инфраструктури, които предоставят услуги от жизненоважно значение за потребителите, особено по отношение на развитието на промишленото производство и на все по-нарастващата роля на ИКТ в енергийния сектор; подчертава във връзка с това значението на приемането и на своевременното прилагане на Директивата за мрежовата и информационната сигурност с цел поддържане на висока степен на мрежова и информационна сигурност на критичните инфраструктури;

175.

Подчертава, че намаляването на разходите за устойчиви, безопасни и по-малко утвърдени енергийни технологии, особено онези, които допринасят за намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб и за постигането на целите на ЕС за 2030 г., следва да бъде приоритет за държавите членки в рамките на „Хоризонт 2020“; призовава Комисията и държавите членки да осигурят ясна правна и стратегическа рамка, както и възможности за финансиране на инициативи в областта на научноизследователската и развойна дейност и проекти за внедряване, които помагат на Европейския съюз да постигне своите цели в областта на климата, енергетиката и околната среда, и да засили икономическата конкурентоспособност; приветства приемането от страна на Комисията на преразгледан стратегически план за енергийните технологии; подчертава, че научноизследователската и развойна дейност и иновациите следва да се насочат по-скоро към системно включване на различни налични или в процес на разработване решения, а не към отделните сектори и технологии отделно едни от други;

176.

Признава, че постигането на напредък в иновациите, които са разходно-ефективни и щадящи околната среда, и в изследователската и развойната дейност, също е от ключово значение за бъдещата конкурентоспособност на ЕС, включително промишлеността на Европа;

177.

призовава Комисията да изложи подробно картографиране на различните източници на финансиране и финансови инструменти, като например Механизма за свързване на Европа, програма InvestEU, фондовете за изследователска и развойна дейност, структурните и инвестиционните фондове, инструментите за финансиране на интелигентни електроенергийни мрежи (ERA-Net Plus), програмата „Хоризонт 2020“ (H 2020), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), Механизма за свързване на Европа — Energy (CEF-E) по програмата NER 300 и Еurogia +, и да изясни какви са правилата за допустимост за всяка от тези програми;

178.

Припомня ангажимента на 6 000 европейски града да бъдат лидери в енергийния преход, а именно чрез Споразумението на кметовете; настоятелно призовава Комисията изцяло да мобилизира тази мрежа, както и други мрежи като инициативите за интелигентни градове и общности и Energy Cities, и да им даде финансовите и човешките ресурси за тяхното по-нататъшно развитие; счита, че на страните по Конвентът на кметовете следва да бъде даден приоритетен достъп до европейско финансиране;

179.

Подчертава, че за прехода към устойчива, ресурсно-ефективна икономика от основно значение са стратегиите за образование/обучение и квалификация; призовава държавите членки да създадат целенасочени програми за обучение и образование на гражданите и да насърчават воденото от общностите местно образование с цел намаляване на потребностите от енергия и производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава, че успехът на енергийния съюз изисква, от една страна, да се осигури равен достъп до първоначално образование и образование и обучение през целия живот като особено важно средство за отговор на променящите се обстоятелства и стремежите на гражданите и да се отговори на потребностите на пазара на труда, от друга; припомня, че са абсолютно необходими програми за обучение и повишаване на квалификацията, за да се даде възможност на работниците в пълна степен да използват потенциала на устойчивите и местните работни места при развитието на производството на енергия от възобновяеми източници;

180.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на договарящите страни по Договора за създаване на Енергийна общност.

24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/48

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Постигане на целта от 10 % междусистемна електроенергийна свързаност“ (COM(2015)0082),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15—16 март 2002 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20—21 март 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23—24 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид десетгодишния план за развитие мрежата през 2014 г. на Европейска мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия,

—

като взе предвид Декларацията от Мадрид относно междусистемните енергийни връзки от проведената на 4 март 2015 г. среща на високо равнище между Испания, Франция, Португалия, Европейската комисия и ЕИБ,

—

като взе предвид Механизма за свързване на Европа (МСЕ) (Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г.),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (EС) № 1291/2013 и (EС) № 1316/2013,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0330/2015),

1.

Приветства съобщението и стратегията на Комисията като положителна стъпка към постигане на целта за изграждане на 10 % междусистемна електроенергийна свързаност и подобряване на функционирането на вътрешен пазар на ЕС на електроенергия;

2.

Признава, енергията от възобновяеми източници, увеличената енергийна ефективност и устойчивият енергиен микс, водещи до икономии на енергия, както и вътрешен енергиен пазар, позволяваш свободното протичане на енергия, са важни средства за постигането на стабилна, сигурна, независима, приобщаваща, прозрачна и конкурентоспособна енергийна система на ЕС, която да създава висококачествени работни места и благосъстояние в рамките на ориентирана към бъдещето устойчива икономика; подчертава факта, че за разработването на такава система е необходимо наличието на по-висока степен на междусистемна електроенергийна свързаност, на интелигентни мрежи и на нов дизайн на пазара; счита, че създаването на такава система и прекратяване съществуването на „електроенергийните острови“ следва да бъде основен политически приоритет на енергийния съюз;

3.

Признава, че междусистемната електроенергийна свързаност е една от ключовите предпоставки за окончателно изграждане на интегриран европейски вътрешен пазар на електроенергия, който, ако е добре проектиран, ще помогне за постигането на нашите цели в областта на климата, в това число целта на ЕС да бъде лидер в областта на възобновяемите енергийни източници, и за подобряване на геополитическата позиция на ЕС чрез постигане на по-голяма енергийна сигурност и независимост, както и за намаляване на енергийната изолираност и на възможностите за смущения в енергийната система; подчертава, че електроенергийните междусистемни връзки също трябва да бъдат разгледани, планирани и изградени чрез силно координирано регионално сътрудничество, което да зачита правомощията на националните органи за определяне на енергийния микс, като същевременно се зачитат дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката;

4.

Подчертава факта, че ползите от значително повишаване на междусистемната свързаност на европейската мрежа излизат извън икономическото и геополитическото измерение; това е стратегически принцип, който следва да доведе до по-устойчива и по-стабилна мрежа, която да бъде по-добре подготвена, за да понесе всякакъв вид промени и прекъсвания; като ще даде възможност нарастващият дял на енергия от възобновяеми източници ефективно да се впише в европейската мрежа;

5.

Припомня, че тъй като ИКТ играят все по-голяма роля при електроенергийните мрежи сигурността на електроенергийните системи е по-уязвима що се отнася до кибернетични заплахи; отправя искане към Комисията да направи оценка на рисковете за сигурността на електроенергийните системи и, ако е необходимо, да изготви план за действие за тяхното премахване;

6.

Подчертава, че наличието на напълно интегриран вътрешен енергиен пазар ще улесни търговията с електроенергия и балансиращите услуги, ще повиши сигурността и ще намали нестабилността на цените на електроенергията, което е от полза за гражданите и за конкурентоспособността на европейската промишленост и предприятията в една глобална икономика, тъй като се счита, че 12—40 млрд. евро биха могли да бъдат спестени ежегодно до 2030 г. от страна на европейските потребители;

7.

Отбелязва, че съгласно Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия (ENTSO-E) инвестирането в необходимите проекти на междусистемни връзки от общоевропейско значение би могло да достигне размер от 150 милиарда евро до 2030 г., като също отбелязва с интерес, че при подобна инвестиция в междусистемни връзки, цените на електроенергията биха могли да бъдат сведени до минимална стойност от 2евро//MWh и че тези инвестиции биха позволили на Европа би могла да покрие голям дял от своя електрически товар с възобновяеми енергийни източници; припомня, че вътрешният пазар на електроенергия трябва да води до ползи за всички потребители в ЕС; отправя искане към съответните институции да следят за това домакинствата, МСП и другите потребители на дребно да извличат действителна полза, която следва да не продължава сведена единствено до цените на едро;

8.

Подчертава, че при отмяната на регулираните цени на енергията за потребителите следва да се вземе предвид действителното равнище на пазарната конкуренция; отбелязва освен това в Стратегията за енергиен съюз следва да се гарантира, че цените на енергията за потребителите са достъпни, сигурни и устойчиви;

9.

Признава, че целта от 10 %, която трябва да бъде постигната до 2020 г., е стойностна и представлява важна стъпка в правилната посока; изразява съжаление във връзка с това, че дванадесет държави членки, разположени предимно в периферията на ЕС, не постигнаха целта за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % и поради тази причина са в голяма степен изолирани от вътрешния пазар на електроенергия; следователно подчертава, че следва да се положат повече усилия за да се окаже помощ на тези държави членки, чиято ниска степен на свързаност възпрепятства завършването на вътрешния пазар на електроенергия, за да се постигне целта; счита обаче, че сама по себе си целта от 10 % невинаги отразява положението на пазара и че тя не е установена на базата на научни доказателства; припомня, че целта от 10 % бе определена за първи път през 2002 г. въз основа на инсталираните мощности за производство на електроенергия, които са съществували в онзи момент; признава, че въпреки че целта от 10 % е важна, тя не описва нито количеството електроенергия, протичащо между държавите, нито качеството що се отнася до наличието на съществуващата междусистемна инфраструктура или на съществуващата национална инфраструктура между междусистемните връзки; поради това счита, че целта за постигане на единна междусистемна свързаност, основаваща се на инсталирания капацитет за производство на електроенергия, сама по себе си, не е подходяща за всички държави членки; следователно е убеден, че съществува необходимост в средносрочен план, а и вероятно в рамките на Хоризонт 2030, да са постигне съгласие относно амбициозни и базирани на доказателства допълващи се цели за междусистемна свързаност, договорени от регионите; счита, че подобни цели следва да се изготвят въз основа на набор от параметри; призовава Комисията да започне възможно най-скоро техническото разискване относно такива параметри; подчертава, че в допълнение към количествената цел, отвореният достъп и наличието на междусистемни връзки са също така от съществено значение за преодоляване на съществуващите бариери пред функционирането на европейския пазар на електроенергия; настоятелно призовава Комисията, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и националните регулатори да гарантират прозрачност и тясно наблюдение на достъпността на междусистемните връзки, за да се предотвратят трудности, които да възпрепятстват функционирането на пазара на електроенергия, за да се гарантира експлоатацията на електроенергийните системи;

10.

Отбелязва, че ограниченият капацитет за пренос, например в зоната на действие на борсата за електроенергия Nord Pool Spot, води до регионални разлики в цените независимо от факта, че целта за междусистемна свързаност между държавите е превишена със значителна разлика;

11.

Отбелязва, че честото претоварване на преносните мрежи може да бъде свързано с трансгранични линии, но може също да бъде в резултат на слабите, остарели вътрешни мрежи и на ограничената наличност на националните мрежи; изтъква, че е наложително да се извърши укрепване на националните мрежи, ако се използва пълният капацитет на междусистемните връзки; настоява, че следва да се предприеме цялостен подход при оценката на необходимостта от подсилването/удължаването на трансграничните и националните връзки, с цел постигане на възможно най-доброто възможно използване на съществуващите междусистемни електропроводи и капацитета на съществуващата национална инфраструктура;

12.

Подчертава ролята на Комисията, съгласно третия енергиен пакет, като пазител на един разделен и достъпен енергиен пазар и посредник на децентрализирана електроенергийна система, в която държавите членки да позволяват на по-малки доставчици, по-специално на произвеждащи потребители, които използват възобновяеми енергийни източници, да получат достъп до мрежата в съответствие с правилата за лоялност на пазара и с най-добрите практики за собствено потребление;

13.

Отбелязва, че нашата енергийна обстановка става все по-децентрализирана предвид нарастващото значение на произвеждащите потребители; следователно отбелязва колко е важно наличието на добре проектирани интелигентни мрежи за пренос и разпределение; подчертава нарастващата и съществена роля на операторите на разпределителни системи (ОРС) в качеството на посредници на пазара, тъй като голяма част от инсталациите за възобновяема енергия са свързани с разпределителните мрежи; в тази връзка подчертава, че при опит да се разреши задръстване на мрежата, е необходимо да се извърши подробна оценка, за да се определи коя комбинация от действия, в това число изграждането на нови преносни линии, разработването на местни интелигентни мрежи и добавянето на ефективност и гъвкавост в системата, е най-оптимална предвид конкретната ситуация;

14.

Подчертава, че ползите от повишаване на равнището на междусистемна свързаност не могат да бъдат постигнати без обединяването на високо равнище на пазара и на операторите на преносни системи (ОПС); призовава Комисията да положи всички усилия, за да предотврати това обединяване на равнището на отделни групи на държави членки, и да насърчава обединяването на равнището на ЕС, което да включва всички държави членки и съседните държави, по-специално държавите, които участват в Европейската политика за съседство (EПС);

15.

Припомня, че проектите от общ интерес (ПОИ) се оценяват от регионални групи, създадени от Комисията и включващи представители от държавите членки, националните регулаторни органи (НРО) и операторите на електропреносни системи и организаторите на проекти, ENTSO-E, ACER, Комисията и други ключови участници;

16.

Подчертава факта, че списъкът с проекти от общ интерес (ПОИ) трябва да бъде изготвен по-прозрачно и при по-голяма отчетност; отбелязва, че ENTSO-E, операторите на преносни системи (ОПС) и организаторите на проекти играят най-важната роля при разработването на хармонизирана методология за анализ на разходите и ползите, при изготвянето на десетгодишните планове за развитие на мрежите и мрежовите кодекси, както и за оценката на разходите и ползите на всеки проект; припомня необходимостта от предоставяне на пълни оценки, включително икономически, социални и екологични оценки на въздействието; в тази връзка отправя искане към Комисията да гарантира, че тези оценки се извършват от квалифицирани експерти, които са изцяло независими от организаторите на проекта; подчертава необходимостта от оптимизиране на цялостния процес чрез стимулиране на по-голяма ангажираност от страна на Парламента и на другите участници, в това число представители на гражданското общество; призовава Комисията, Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и националните регулаторни органи да играят по-проактивна роля, за да се гарантира провеждането на по-неутрален, прозрачен, проследим и приобщаващ процес на консултация; призовава Комисията да направи оценка на ситуациите, в които използването на най-добрите налични технологии (НДНТ) би могло да се установи като значим параметър за отпускане на финансови средства на ЕС за проекти;

17.

Призовава Комисията да разясни по-добре процеса на класиране за ПОИ; припомня, че за да бъдат разгледани, ПОИ следва да бъдат включени в десетгодишните планове на ENTSO-E за развитие на мрежите, но че Комисията взема окончателното решение за финансиране въз основа на нейните собствени критерии за оценка при подбора на проекти; отправя искане Комисията се отчете изрично за тези критерии;

18.

Приканва Комисията да докладва ежегодно пред Парламента относно изпълнението на ПОИ и относно напредъка във връзка с постигането на целта от 10 % като част от годишния преглед, предвиден в стратегическата рамка за енергийния съюз;

19.

Подчертава, че продължителността на процедурата за издаване на разрешение е основно предизвикателство за новите електропроводи за високо напрежение в Европа; призовава държавите членки да улеснят по-бързото протичане на процесите, като същевременно запазят адекватно равнище на гаранции за обществения интерес, включително да провеждат ефективни обществени консултации;

20.

Припомня, че проектите от Списъка на ПОИ се ползват от преференциално регулаторно третиране, експедитивно планиране, задължителен срок от 3,5 години за издаването на разрешително и по-бързи процедури за оценка на околната среда, като може също така да получат право на допълнително финансиране по Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ); отправя искане към Комисията да се направи оценка на начините на прилагане и спазване на въпросното експедитивно планиране във всички държави членки;

21.

Отчита, че обществената осведоменост и подкрепа са от съществено значение, за да се гарантира бързо изпълнение на проектите за междусистемни връзки; признава, че прозрачните и приобщаващите процеси и най-високите стандарти за опазване на околната среда не трябва да бъдат подкопавани при изграждането на нови преносни електропроводи; призовава организаторите на проекти да използват най-добрите налични техники за нови междусистемни връзки, които имат за цел укрепване на съгласуваността между проектните инвестиции в мрежите, екологична устойчивост и приемането на местно равнище;

22.

Подчертава, че прилагането на подхода за „обслужване на едно гише“ допринася за съкращаване на процедурите за издаване на разрешения; припомня, че с регламента за TEN-E се изисква всяка държава членка да определи национален компетентен орган, който да отговаря за улесняването, скъсяването и координирането на процеса на издаване на разрешения на национално равнище; приветства в тази връзка факта, че Комисията ще извърши оценка на подхода „обслужване на едно гише“ през 2017 г. и я насърчава в тази рамка да извърши оценка на потенциала на наличието на единно „обслужване на едно гише“ на равнище ЕС;

23.

Отбелязва недостатъчния персонал и липсата на ресурси на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия; призовава бюджетния орган на ЕС да предостави на Агенцията необходимите ресурси, по-специално достатъчен собствен персонал, за да се даде възможност на Агенцията да изпълнява адекватно и своевременно задачите, възложени ѝ от законодателството; призовава за засилване на ролята на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия, по-специално по отношение на ENTSO-E, и на засилването на координацията между НРО и на извършването на арбитраж сред НРО, както и за координация във връзка с трансграничните регулаторни въпроси;

24.

Подчертава колко е важно наличието на квалифициран персонал в рамките на националните регулаторни органи в областта на енергетиката, който да притежава необходимите експертни умения, да бъде специализиран и независим; призовава Комисията да извърши независим одит най-късно до края на 2016 г. относно наличните ресурси за всички национални енергийни регулаторни органи и степента на независимост, постигната до момента от всички национални енергийни регулаторни органи, включително установяването на препоръки относно начините за подобряване на положението;

25.

Отбелязва, че все още е налице липса на прозрачност по отношение на изчисляването на трансграничния капацитет, наличен на пазара и честотата, степента и причините за ограничаване на междусистемните връзки; изразява съмнения, в тази връзка, че по-голямата част от значителните ограничения са напълно преодолени; отправя искане към Комисията да предостави на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия адекватна компетентност и адекватни правомощия, за да събере необходимата информация относно всеки отделен трансграничен преносен капацитет,така че да позволи на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия ефикасно да изпълнява отговорностите си, свързани с мониторинга; изисква подобна информация да бъде предоставена на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия заедно с необходимата контекстуална информация относно проектирането и функционирането на националната мрежа; приветства в тази връзка бързото приключване на дейността по изготвянето на мрежовите кодекси за електроенергията; отбелязва намерението на Комисията за разширяване на мандата, компетентността и правомощията на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия и нейните разсъждения относно евентуалните последици, както е представено в неотдавнашното ѝ съобщение „Представяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“; призовава Комисията да представи конкретни предложения в тази връзка с цел насърчаване на осъществяването на действителен вътрешен енергиен пазар; отбелязва, че новите отговорности, възложени на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия следва да бъдат съчетани с подходящи средства;

26.

Отбелязва предвижданията на Комисията, според които ще бъде необходима сума за финансиране от 35 милиарда евро, за да се постигне целта от 10 % до 2020 г. във всички държави членки; припомня, че съгласно Регламентът за МСЕ ((ЕС) № 1316/2013) по-голямата част от финансовата помощ в рамките на енергийния пакет на Механизма за свързване за Европа следва да бъде предоставена за електроенергийни проекти, и настоява Комисията надлежно да обърне внимание на този факт; подкрепя препоръката на Комисията Механизмът за свързване на Европа да се съсредоточи върху няколко основни проекти; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на проекти, които разглеждат най-значимите пропуски в интегрирания пазар на ЕС на електроенергия, и на липсата на достатъчна взаимосвързаност; счита, че адекватно финансиране от ЕС следва да продължи да се предоставя и след 2020 г., за да се подпомага изграждането на жизнеспособни проекти за електроенергийна връзка с нетърговска цел, необходими, за да се осигури функционирането на вътрешния енергиен пазар, както и надеждната експлоатация на електроенергийните системи; подчертава значението на ЕИБ за подпомагане на инвеститорите в жизнеспособни от търговска гледна точка проекти за електроенергийната инфраструктура; отбелязва създаването на Европейския фонд за стратегически инвестиции и насърчава Комисията да гарантира, че фондът ефективно привлича инвестиции в електроенергийни междусистемни връзки;

27.

Настоятелно призовава Комисията освен това да: 1) насърчава инвестирането в най-добрите налични технологии, които независимо от това, че са на по-висока цена, предлагат значителни финансови предимства, както и пестене на време и водещи позиции в технологиите в дългосрочен план; 2) извърши преглед на правилата за финансиране с цел рационализиране на съществуващите механизми; и 3) да засили на стимулите за допълнително инвестиране в електроенергийната мрежа посредством, inter alia, насърчаване на реинвестирането на приходите, реализирани от таксите за претоварване, в укрепващи мрежата инфраструктури и технологии, включително допълнителни електропроводи за междусистемна връзка;

28.

Отбелязва, че се очаква планираните междусистемни връзки да позволят на балтийските държави да постигнат своята цел от 10 % до края на 2015 г.; изразява загриженост, че мрежите на балтийските държави все още са синхронизирани с руската електроенергийна система и са зависими от нея, което е пречка за постигането на истински интегриран и добре функциониращ европейски електроенергиен пазар; призовава за бързо синхронизиране на електроенергийните мрежи на балтийските държави с континенталната европейска мрежа, за да се осигури пълно интегриране във вътрешния пазар на електроенергия и увеличаване на сигурността на доставките на електроенергия и надеждна експлоатация на системата; отправя искане към съответните държави членки да предприемат необходимите стъпки за иницииране и към ENTSO-E за започване на официална процедура за синхронно разширяване на континенталната европейска мрежа, ката че да обхване балтийските държави; приканва Комисията да подкрепи и да следи за изпълнението на въпросния проект; изтъква общия енергиен пазар на скандинавските държави като най-добра практика за сътрудничество между държавите членки за създаването и развитието на вътрешен електроенергиен пазар; признава колко е важно наличието на по-висока взаимосвързаност между Полша и скандинавския пазар на електроенергия, ако Полша успее да достигне целта си от 10 %; приветства подписването на Меморандума за разбирателство за засилен План за действие относно взаимосвързаността на Балтийския енергиен пазар („BEMIP“); подчертава, че регионалното сътрудничество посредством BEMIP ще продължи, а солидарността между държавите членки при изпълнението на ПОИ допълнително ще се засили;

29.

Признава, че разположените в морето вятърни паркове в района на Северно море имат потенциала да генерират над 8 % от европейското електрозахранване до 2030 г.; отбелязва също така, че координацията на планирането и изграждането на регионална инфраструктура на морската електропреносна мрежа, достъпът до пазара и споделянето на резервите в района на Северно море може да доведе до икономии на разходи в размер на 5—13 млрд. евро годишно до 2030 г. чрез постигането на по-интегриран регионален пазар; призовава Комисията и съответните държави членки да подкрепят този потенциал при изготвянето на структурата за управление за 2030 г. и при последващото планиране; призовава Комисията и държавите членки за силна политическа подкрепа и одобрение на електропреносната мрежа от вятърните паркове в Северно море като ключова стъпка в изграждането на ефективен енергиен съюз; настоятелно призовава предстоящите председателства на Съвета на ЕС да се подготвят и да постигнат съгласие по отношение на правна рамка по време на нидерландското председателство през 2016 г. под формата на междуправителствено споразумение между съответните държави членки, което да установи съвместна електроенергийна стратегия за Северно море;

30.

Подчертава, че общият пазар на електроенергията между Австрия и Германия насърчава прилагането на интегриран Европейски енергиен пазар; признава, че общата пазарна зона, която беше въведена през 2002 г., означава прилагането на едни и същи цени на едро на електроенергията в тези две държави, неограничена търговия с електроенергия и почти 100 % сигурност на доставките; отбелязва, че австрийско-германската пазарна зона е единствената относително голяма зона в Европа, която се споделя от двете страни; отбелязва, че по-големите пазарни зони подкрепят необходимите характеристики на един добре функциониращ и ликвиден пазар на електроенергия, способен да намали търговските разходи, да осигури сигнали за устойчивост на цените за инвестиционни решения и да насърчи конкуренцията; призовава за бързо развитие на мрежите, така че да се интегрира енергията от възобновяеми източници на електроенергийния пазар и да се гарантира стабилността на мрежата, особено в Южна Германия; призовава за запазването на този успешен модел и за разширяване на пазарната зона;

31.

Подчертава, че Централна и Югоизточна Европа (ЦЮИЕ) разполага с огромен и до голяма степен неоползотворен потенциал в областта на възобновяемите енергийни източници; отбелязва, че сътрудничеството и координацията по отношение на дългосрочното планиране и изграждане на регионална електроенергийна мрежова инфраструктура в Централна и Югоизточна Европа трябва да излязат извън рамките на ЕС, за да включат държавите от Западните Балкани, които не са членки на ЕС, и Турция; призовава за създаването на нова платформа, където всички ключови заинтересовани страни в региона биха могли да обсъдят и предоставят политическа подкрепа за съвместни проекти, насочени към пълноценното използване на потенциала за производство на електроенергия на региона; признава, че работата на групата на високо равнище на ЕС за газовата свързаност между Централна, Източна и Южна Европа, създадена през февруари 2015 г., би могла да се превърне в такава платформа, при условие че нейният мандат бъде разширен, за да включва електроенергийния сектор и участието на държавите от Централна и Югоизточна Европа, които не са членки на ЕС; признава, че платформата ще даде възможност на Комисията да поеме водещата роля и да осигурява политическа подкрепа;

32.

Отбелязва, че силната зависимост на Централна и Югоизточна Европа от вноса на енергия означава, че е от решаващо значение да се увеличи трансграничният електроенергиен капацитет, което би спомогнало да се гарантира сигурността на доставките в региона и в дългосрочен план би спомогнало за намаляване на сметките за електроенергия на хората;

33.

Препоръчва Комисията да извърши подробна оценка на перспективите за нови междусистемни електроенергийни връзки в Средиземноморския регион и между пазарите в Южна Европа и Северна Африка с оглед увеличаване на сигурността на доставките и развиването на възобновяемите енергийни източници и в двата региона;

34.

Подчертава значението на по-голямата взаимосвързаност между Испания и Франция за подкрепа на възобновяемите енергийни източници в региона и за даване на възможност на Пиренейския полуостров да участва пълноценно на вътрешния пазар на електроенергия; счита, че Декларацията от Мадрид, подписана на 4 март 2015 г., и създаването на група на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа са важни стъпки към увеличаване на взаимосвързаността в региона; признава, че съществуващият капацитет за междусистемна свързаност между Пиренейския полуостров и останалата част на Европа е твърде слаб и че проектите, включени в първия списък на ПОИ, се оказаха недостатъчни, за да се постигне целта за междусистемна свързаност през 2020 г.; призовава държавите от региона да подкрепят развитието на техния значителен потенциал за енергия от възобновяеми източници и да улеснят достъпа на отрасъла до интегрирания европейски пазар;

35.

Приветства инициативата на Комисията да извърши проучване на предимствата на междусистемните връзки на Пиренейския полуостров с Франция, Обединеното кралство, Италия и страните от южния бряг на Средиземно море;

36.

Отбелязва, че енергийната система на Европа се е променила от 2002 г. насам, когато беше набелязана първоначално целта за междусистемна електроенергийна свързаност от 10 % — по-специално, възобновяемите енергийни източници бяха развити по целия континент; препоръчва в тази връзка целта от 15 % въз основа на инсталирания капацитет за 2030 г. да не остане единствена и че тя следва да бъде внимателно и задълбочено оценена, за да се гарантира, че е пригодна за случая, уместна и изпълнима; поради това отправя искане към Комисията да се оцени определянето на регионални, допълващи се цели и да се намерят по-добри качествени и количествени показатели като например търговските потоци, пиковите моменти и затрудненията, които да подчертават колко много тази взаимосвързаност е необходима;

37.

Подчертава необходимостта да се получи като производна една бъдеща цел за междусистемна електроенергийна свързаност, въз основа на дългосрочните цели на ЕС в областта на климата, както и въз основа на устойчивата енергийна система, към която ЕС се стреми; отбелязва в тази връзка, че степента на необходимата взаимосвързаност ще зависи от няколко параметъра, включително: a) прилагането в националната политика и в тази на ЕС на принципа „енергийната ефективност на първо място“ и на повече мерки за отговор на въпроси, свързани с търсенето; б) развитието на електроенергия на база на възобновяеми източници и свързаните с него интелигентни електроенергийни мрежи; в) националните решения относно енергийния микс, при които да се отчитат дългосрочните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката; г) развитието на технологии за съхраняване на енергия, включително в домакинството и на общинско равнище; д) използването на най-добрите налични технологии, когато това е целесъобразно; е) признаването на хората като „произвеждащи потребители“ в енергийната система; и ж) създаването на ясни стимули за инвестирането в електроенергийни мрежи;

38.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

24.11.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 399/54

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно прилагането на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ — 2013 година (COM(2014)0639),

—

като взе предвид междинната оценка на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ („Interim Evaluation of the European Progress Microfinance Facility“) от 5 май 2015 г. (1),

—

като взе предвид проучването относно несъвършенствата в областта на микрофинансирането и възможностите за тяхното коригиране чрез финансов инструмент на ЕС (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1296/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации („EaSI“) и за изменение на Решение № 283/2010/ЕС за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ (3) („Регламент EaSI“),

—

като взе предвид Решение № 283/2010/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 г. за създаване на Европейски механизъм за микрофинансиране за трудова заетост и социално приобщаване „Прогрес“ („Механизмът“) („Решението“) (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г., съдържаща препоръки към Комисията относно Европейска инициатива за развитие на микрокредитирането в подкрепа на растежа и заетостта (5),

—

като взе предвид задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавен „Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ — междинен преглед“ (6),

—

като взе предвид Специален доклад № 8/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Отговаря ли по адекватен начин финансовата подкрепа от ЕС на потребностите на микропредприемачите?“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8-0331/2015),

А.

като има предвид, че микрофинансирането допринася за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; като има предвид, че микрофинансирането може да изведе хората от бедността, да им върне достойнството и да засили сближаването в общностите чрез подобряване на социалното приобщаване и свеждане до минимум на социалните диспропорции;

Б.

като има предвид, че целта на Механизма е да се подобри достъпът до и наличието на микрофинансиране за лица, които са загубили или за които съществува риск да загубят работата си, или които изпитват затруднения при навлизането или завръщането си на пазара на труда, както и за лица, които са застрашени от социално изключване, или за уязвими лица, които са в неравностойно положение по отношение на достъпа до конвенционалния кредитен пазар и които желаят да създадат или допълнително да развият свое собствено микропредприятие, включително самостоятелна заетост; като има предвид, че целта на Механизма е да се подобри достъпът до и наличието на микрофинансиране за микропредприятия и за социалната икономика;

В.

като има предвид, че целта на Механизма е да се подобри капацитетът на посредниците, за да се повиши броят на потенциалните операции с цел генериране на заетост чрез създаване на качествени работни места, растеж и социално приобщаване в местните общности;

Г.

като има предвид, че финансовото положение на жените кредитополучатели изглежда е по-лошо от това на мъжете поради по-големия дял на жените, които са безработни или застрашени от бедност (7); като има предвид, че съотношението между жени и мъже предприемачи, които се възползват от Механизма, е само 36:64, което — с оглед на равнопоставеността между половете — все още е недостатъчно;

Д.

като има предвид, че маргинализацията и множествената дискриминация, които засягат някои групи жени, допълнително изострят тяхното икономически неизгодно положение и трудностите им при достъпа до финансиране; като има предвид, че приобщаването на жените, които са изпаднали в изолация, следва да бъде приоритет;

Е.

като има предвид, че все по-голям брой жени на пазара на труда осигуряват препитанието на своите семейства; като има предвид, че броят на самотните родители е по-висок сред жените, отколкото сред мъжете; като има предвид, че от микрофинансирането следва да се възползват все повече жени;

Ж.

като има предвид, че социалната икономика включва кооперативи, взаимни дружества, нестопански сдружения, фондации и социални предприятия, които допринасят за политиките на Съюза в областта на заетостта, социалното сближаване, регионалното развитие и развитието на селските райони, опазването на околната среда, защитата на потребителите, развитието на селското стопанство и на трети държави и социалната сигурност;

З.

като има предвид, че в резултат на икономическата и финансовата криза са се повишили равнищата на бедност и социална изолация, а така също и на дългосрочната и младежката безработица и социалните неравенства;

И.

като има предвид, че механизмът подобрява условията, при които кредитополучателите могат да получат заеми, и осигурява достъп до финансиране на лица, които иначе не отговарят на критериите за допустимост; като има предвид, че от Механизма са се възползвали посредници в микрофинансирането (ПМФ) в 22 държави членки; като има предвид, че общата цел на инструмента е да отпусне 46 000 микрокредита до 2020 г., което възлиза приблизително на сумата от 500 милиона евро;

Й.

като има предвид, че степента на изплащане на заемите от кредитополучателите се оценява на 95 %; като има предвид, че Механизмът помогна на отделни хора да навлязат или да се завърнат на пазара на труда или да създадат свои собствени предприятия, а на самостоятелно заетите лица — да запазят или разширят своите микропредприятия, що се отнася до запазване на работни места, нови назначения и постигнат оборот; като има предвид, че Механизмът достига отдалечени европейски региони и съдейства за засилване на икономическата дейност;

К.

като има предвид, че все още е трудно да се прецени доколко са обхванати малцинствата, тъй като повечето ПМФ не извършват специално дейност, целяща достигането до по-широк кръг лица от малцинства; като има предвид, че получателите на микрокредити не винаги се възприемат като маргинализирани групи или се страхуват от дискриминация, в случай че се разкрие етническият им произход;

Л.

като има предвид, че при подаването на заявление за микрокредит 60 % от хората, за които има налични данни, са били безработни или икономически неактивни; 84 % от получателите са били във възрастовата група 25—54 години, а 36 % от регистрираните предприемачи, подкрепени със заем, са били жени;

М.

като има предвид, че Механизмът следва да бъде оценяван не само в количествено, но и в качествено отношение; като има предвид, че макар и да е по-лесно да се извършва оценка на Механизма по отношение на неговата икономическа ефективност, следва също така да бъдат оценявани както неговата ефикасност като средство за осигуряване на социално включване, така и качеството и верижният ефект на създадените работни места;

Н.

като има предвид, че целта за постигане на съотношение от 40:60 между жени и мъже предприемачи е почти изпълнена, и като има предвид, че това съотношение е значително по-високо от средното за Съюза;

О.

като има предвид, че услугите за развитие на предприятията, като например обучение и наставничество, са от ключово значение за успеха и жизнеспособността на микропредприятието;

П.

като има предвид, че липсата на финансиране на предприятия в областта на социалната икономика е посочена като недостатък на Механизма;

Р.

като има предвид, че са налице данни, че микрофинансирането може да бъде елемент за оказване на подкрепа на предприятията да преминат от сива икономика към статус на декларирана икономическа дейност;

С.

като има предвид, че по-голямата степен на публично оповестяване на данни, свързани с предоставянето на микрокредити от ПМФ, е най-добрият начин за насърчаване на по-добро използване на публичното финансиране; като има предвид, че по-голямата степен на публично оповестяване на данни улеснява сравненията на резултатите на ПМФ;

Т.

като има предвид, че съществува потенциал за взаимодействие между Механизма и Европейския социален фонд (ЕСФ), Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други фондове на ЕС, като по този начин се избягват нежелани припокривания;

У.

като има предвид, че в член 6 от Финансовия регламент се посочва, че „бюджетът се съставя и изпълнява в съответствие с принципите на единство, точност на бюджета, ежегодност, балансираност, разчетна единица, универсалност, специфичност, добро финансово управление, което изисква ефективен и ефикасен вътрешен контрол, и прозрачност“;

Ф.

като има предвид, че Механизмът се ползва от финансиране от ЕС и от финансовия принос на Европейската инвестиционна банка, като и двете са управлявани от Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ); той също така предвижда допълнително финансиране от частни инвеститори;

Х.

като има предвид, че този инструмент все още е малко познат на потенциалните бенефициенти;

1.

Подчертава значението на финансови инструменти като Механизма във време на финансова криза с оглед на създаването на нови предприятия, насърчаването на създаването на работни места, осигуряването на достъп до финансиране на безработни лица, лица в неравностойно положение и микропредприятия, като същевременно се намалява рискът за ПМФ;

2.

Отбелязва, че въздействието върху създаването на заетост е било по-слабо от първоначално очакваното въпреки факта, че много получатели биха били напълно изключени от пазара на кредити, ако не съществуваше микрокредитът; счита, че по-слабото от очакваното въздействие върху създаването на заетост отчасти може да бъде обяснено с факта, че прилагането на Механизма съвпадна с момент на сериозна икономическа криза, която засегна както пазара на кредити, така и равнището на заетостта; отбелязва обаче, че Механизмът е оказал значителен принос за запазването на работни места; отчита, че това ще бъде взето предвид в новия и по-гъвкав инструмент „Програма на ЕС за заетост и социални иновации“;

3.

Изразява съжаление във връзка с големия брой отхвърлени заявления за микрофинансиране (почти 2 000 заявления бяха отхвърлени, отчасти поради свръхзадлъжнялост на физически лица и предприятия), както и във връзка с все още значителните различия, които съществуват на пазара на услуги в областта на микрофинансирането въпреки увеличаването на броя на получателите на микрокредити; призовава Комисията да изготви по-подробно проучване относно причините за тези отхвърляния, включително намирането на начини за тяхното решаване;

4.

Подчертава значението на Механизма, особено по време на криза, тъй като предоставя на безработни лица и на лица в неравностойно положение възможност да получат достъп до финансиране; подчертава, че особено с оглед на настоящата криза с мигрантите и лицата, търсещи убежище, микрофинансирането може да действа като фундаментална подкрепа за бежанци и мигранти, навлизащи на пазара на труда на ЕС;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат звена за контакт, за да популяризират информацията за Механизма сред потенциалните бенефициенти и гражданите като цяло;

6.

Призовава Комисията и държавите членки, използвайки натрупания до момента опит, да повишават осведомеността за съществуването на този механизъм, ползите от него и начините за достъп до него, по-специално в отдалечените региони и в общностите, особено в тези с малцинствен произход или в организациите на хора с увреждания;

7.

Отбелязва, че през 2013 г. действията, финансирани по линия на Механизма, са включвали привилегировани заеми и гаранции; отбелязва в допълнение, че някои от ПМФ получават както гаранция, така и заем, но че тези два инструмента винаги обхващат различни портфейли;

8.

Изисква Механизмът да отчита добавената стойност на проектите в региони със сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например региони с ниска гъстота на населението и региони, които са засегнати от обезлюдяване, тъй като това не само ще стимулира създаването на нови работни места, но и ще спомогне за запазването на броя на населението в района;

9.

Приветства факта, че Комисията и ЕИФ са превърнали оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации в оперативна , така че да се осигури достъпът на бенефициентите до средства; очаква с Програмата за заетост и социални иновации да се преодолеят успешно недостатъците на Механизма;

10.

Призовава Комисията да изготви оценка на пригодността на настоящото определение на микрокредитирането с цел да се гарантира, че бъдещите финансови инструменти ще отговарят на нуждите на пазара и на бенефициентите, както и на целите, определени в член 2 от Решението;

11.

Насърчава Комисията и държавите членки да събират и извършват оценка на данните за характеристиките на микропредприятията, техните нужди и процента им на оцеляване и при необходимост да предлагат корекции на Регламента относно Програмата на ЕС за заетост и социални иновации по време на междинния преглед; приветства факта, че салдото и обратните постъпления, налични при прекратяването на механизма, ще се влеят в бюджета на оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, като това ще увеличи броя на гаранциите и финансираните инструменти, които ще бъдат предложени на получателите на микрокредити;

12.

Приветства факта, че всичките седем финансови инструмента на Механизма, проучени до този момент, са привлекли допълнително частно финансиране; при все това изразява загриженост поради факта, че съгласно доклада на Европейската сметна палата, що се отнася до гаранциите, целевите коефициенти на ефекта на лоста са постигнати само в един от седем случая, а в два случая не са достигнати;

13.

Приветства повишената гъвкавост на новата програма в рамките на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации при посрещането на променящите се нужди във връзка с преразпределението на средствата между осите на програмата; призовава Комисията да избягва двойното финансиране, като разработи ясни и прозрачни взаимодействия между Програмата на ЕС за заетост и социални иновации и други програми и инициативи на Съюза;

14.

Призовава Комисията да осигури по-голяма публичност и повече информация относно Механизма и начините за достъп до него;

15.

Призовава Комисията да разшири географския обхват на Механизма, за да се достигне до всяка държава членка; изтъква необходимостта от разширяване на секторния обхват на Механизма отвъд секторите на селското стопанство и търговията;

16.

Изразява съжаление по повод на факта, че поради липсата на ясно определено отчитане на социалното въздействие не е измерено по-точно социалното въздействие на Механизма по отношение на създаването на работни места, устойчивостта на предприятията и обхващането на малцинствените групи; ето защо призовава Комисията да се придържа към стандартите за емпирично измерване на социалните резултати, така че да се осигури най-силно социално въздействие и с оглед на целите на „Европа 2020“, както и да извърши оценка дали определението на целевите групи, в т.ч. лицата с увреждания, се нуждае от по-ясна формулировка;

17.

Отбелязва, че Механизмът започна да функционира като пилотен проект; освен това отбелязва, че са установени слабости по отношение на обхващането на уязвими групи, като например мигранти и хора с увреждания; счита обаче, че извлечените поуки са били взети предвид и че някои от недостатъците вече са преодолени с новия инструмент Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации; приветства факта, че стратегическата оценка на целите е разработена в съответствие с целите на „Европа 2020“;

18.

Призовава ЕИФ да си сътрудничи с ПМФ, като изисква от тях да прилагат Европейския кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити и като отдава предимство на тези ПМФ, които са доказали способността и желанието си да си сътрудничат с организации, предоставящи допълнителна подкрепа на крайните бенефициенти; призовава също така ЕИФ да включва в споразуменията с ПМФ разпоредби, които да ги задължават да си сътрудничат по-тясно с организациите, представляващи уязвимите групи, така че да се достигне по-ефективно до целевите групи;

19.

Призовава Комисията да подобри методите за оценка на жизнеспособността и на предприятията и въздействието в рамките на тяхната общност след погасяване на микрокредита;

20.

Призовава Комисията и ЕИФ да подобрят докладването относно бенефициентите и ПМФ, като се отчита, че е необходимо да се постигне баланс, за да се избегне прекомерно натоварване на ПМФ; подчертава, че информацията, необходима за изготвянето на съответен доклад, се предоставя от страна както на ПМФ, така и на получателите на микрокредити с цел получаване на заем;

21.

Изразява съжаление поради факта, че информацията относно използването на заемите и гаранциите, свързани с Механизма, е фрагментарна и непълна и не съдържа подробни сведения относно трудовата заетост на крайните получатели, въпреки че Европейската сметна палата установи, че докладването се извършва в съответствие с изискванията на Решението;

22.

Призовава ЕИФ да гарантира, че ПМФ оповестяват данни относно броя и сумите на предоставените микрокредити и относно видовете крайни бенефициенти;

23.

Призовава Комисията да се стреми към равенство между мъжете и жените по отношение на достъпа до микрофинансиране и да си постави за цел постигането в бъдеще на равно съотношение между мъжете и жените предприемачи; призовава Комисията и държавите членки да насърчават ПМФ да прилагат специални стратегии за насочване към жените и подкрепа на женското предприемачество, включително чрез сътрудничество със съответните сдружения и организации в тази област;

24.

Призовава Комисията и държавите членки да популяризират допълнително прозрачността и информацията относно възможностите за финансиране по този механизъм, включително чрез кампании за повишаване на осведомеността, обмен на най-добри практики между жени предприемачи, семинари и обучения, специално насочени към жени, с оглед на постигането на по-добър баланс между половете при достъпа до микрофинансиране;

25.

Призовава Комисията да отчита ползите от микрофинансирането за жените, включително създаването на устойчиви работни места; призовава Комисията да улесни обмена на мнения и споделянето на добри практики между жените предприемачи;

26.

Признава значението на целевото съотношение между жените и мъжете предприемачи; счита обаче, че успехът на Механизма не следва да се измерва само с общи цели, а и с пригодността на Механизма да създава възможности за микропредприемачите и малките и средните предприятия да реализират проектите си и да допринасят за икономическия растеж и социалното сближаване;

27.

Настоятелно призовава Комисията да насочи усилията си към подобряване на достъпа до микрофинансиране на потенциално изключени клиенти, като мигранти, бежанци, дългосрочно безработни, млади хора, лица с ниски доходи, нискоквалифицирани работници и хора с увреждания, които понастоящем не се възползват достатъчно от Механизма;

28.

Призовава Комисията да разглежда като целева група бежанците и лицата, търсещи убежище;

29.

Призовава Комисията да увеличи броя на инициативите и наличните средства за отпускане на микрокредити за новосъздадени иновативни предприятия, ръководени от млади хора, за да бъдат подпомагани предприемачеството на младите хора и високите технологични, научни и социални иновации в период на икономическа криза и затруднен достъп до кредитиране; освен това подчертава необходимостта държавите членки да работят за намаляване на бюрократичните изисквания, налагани на предприемачите, за получаване на достъп до средствата, предоставени им от Съюза;

30.

Изразява съжаление, че Механизмът не е финансирал значителен брой социални предприятия; приветства поради тази причина факта, че определен дял от бюджета на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации е предназначен за финансиране на социалните предприятия;

31.

Насърчава Комисията да наблюдава отблизо този нов елемент и да насърчава държавите членки да обменят данни, знания и най-добри практики в това отношение, като следи за подходящо докладване от страна на ПМФ и ги мотивира да подкрепят проекти с високо социално въздействие сред своите потенциални клиенти;

32.

Приканва Комисията да извърши оценка, а при необходимост да преразгледа максималния размер, предвиден за заеми на социални предприятия по линия на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, така че да им бъдат предоставени в достатъчен размер средствата, необходими за тяхното благоприятно развитие, и да се отговори на нуждите на пазара;

33.

Изтъква значението на включването на аспектите на равенството между половете в програмите за финансиране; счита, че оценките на въздействието на принципа за равенство между половете и вземането предвид на тази проблематика при изготвянето на бюджети са полезен инструмент за оценяване и подобряване на въздействието върху жените на приоритетите на финансирането, отпускането на финансови средства и спецификациите на програмите за финансиране; подчертава необходимостта от системно събиране на данни, дезагрегирани по полов признак, както и от редовното им анализиране;

34.

Приветства съществуващата в рамките на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации възможност за финансиране на изграждането на капацитет и на предоставянето на техническа помощ на ПМФ с оглед на повишаването на професионализма им, предоставянето на услуги и събирането и обработката на данни с цел постигане на по-добра обратна връзка по отношение на Механизма;

35.

Насърчава Комисията да обвърже Механизма с базисно обучение по предприемачество, така че да бъдат гарантирани икономическата жизнеспособност на предприятията и целта на кредитирането;

36.

Изразява съжаление във връзка с факта, че услугите за развитие на предприятията, включително наставничеството и обучението, не може да бъдат пряко финансирани по линия на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, и призовава Комисията да проучи бъдещи възможности за финансиране с подходящи нови инструменти в партньорство с национални фондове или фондове на Съюза;

37.

Отбелязва, че ЕСФ следва да осигурява основно финансиране за създаване на предприятия, устойчиво микрофинансиране и социално предприемачество заедно с програми за наставничество и обучение; изразява съжаление, че тези инструменти не са пряко финансирани от Програмата за заетост и социални иновации;

38.

Препоръчва Комисията и държавите членки да развиват своето стратегическо сътрудничество с местни и регионални организации и институции по отношение на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, Европейския социален фонд (ЕСФ) и някои други национални програми, насърчаващи тяхното сътрудничество с ПМФ и крайните получатели, с цел подобряване на съдействието, което се предоставя на получателите на микрокредити по отношение на обучението, наставничеството и цялостната подкрепа за по-голяма жизнеспособност на предприятията;

39.

Приветства възможността за използване на средства от ЕСФ за оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и приканва Комисията и ЕИФ да информират ПМФ по-добре относно тази възможност съгласно член 38 от Регламента за общоприложимите разпоредби (8);

40.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че ЕФСИ е на разположение за финансиране на микропредприятията;

41.

Насърчава Комисията да координира подкрепата по ЕСФ и Програмата на ЕС за заетост и социални иновации, за да се подобри допълването между двете програми по отношение на механизмите за микрофинансиране, като се насочи, наред с другото, към сътрудничество между ПМФ и центровете за подпомагане на бизнеса, съфинансирани от ЕСФ;

42.

Приветства процедурата за подбор на микрокредитни посредници, която е в съответствие с правилата и процедурите на Европейския инвестиционен фонд, и отново заявява искането на Парламента тези посредници да спазват принципите на отговорно отпускане на кредити и избягване на свръхзадлъжнялост на физическите лица и предприятията;

43.

Препоръчва процедурата за достъп до инструмента да бъде опростена и споразуменията между ПМФ и ЕИФ да бъдат по-гъвкави и по-разбираеми, като позволяват на по-малките ПМФ да се възползват бързо и в пълна степен от инструментите за финансиране и механизмите на ЕИФ;

44.

Изразява съжаление във връзка с факта, че значим брой от заявленията за Механизма не са били завършени и не са могли да бъдат одобрени от ЕИФ; призовава Комисията да направи оценка на причините за този неуспех (например липса на информация или на достъпност, или бюрократична тежест, изискваща опростяване); призовава Комисията да действа бързо, за да реши проблема;

45.

Призовава Комисията да гарантира, че се дава по-голяма публичност и информация относно Механизма и условията за достъп до него, в допълнение към опростяването на процедурата и въвеждането на по-гъвкави и по-разбираеми споразумения между посредниците в микрофинансирането и ЕИФ, което ще даде на по-малките посредници възможност за по-бърз достъп до пазара;

46.

Призовава Комисията и ЕИФ да разгледат по какъв начин ползите от Механизма биха могли да бъдат разпределени по-добре сред широката общественост, извън съществуващите изисквания, наложени на ПМФ;

47.

Насърчава Комисията да засили сътрудничеството между ПМФ и организациите, ангажирани с представителството на интересите на бенефициентите, надхвърлящо рекламирането на продукти или намирането на нови клиенти;

48.

Призовава държавите членки да развиват сектора на микрофинансирането, за да се осигури възможност за неговото разрастване, което е необходимо за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“, и да се възползват от Механизма, като извършат проучване на възможностите за навлизане на пазара на микрокредити от страна на небанкови посредници без да е необходимо участие на банка партньор;

49.

Насърчава Комисията да засили диалога си със субекти в сферата на микрофинансирането (ПМФ, банки и небанкови институции, мрежи като Европейската мрежа за микрофинансиране), както и със заинтересованите страни, които понастоящем не са включени, по отношение на достъпността, използването и формата на продуктите, които предстои да бъдат предлагани в рамките на програмите, финансирани от Съюза;

50.

Насърчава Комисията и държавите членки да улеснят обмена на най-добри практики сред ПМФ от различните държави членки;

51.

Призовава Комисията и ЕИФ да гарантират, че оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации насърчава разпространението и интегрирането на Европейския кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити в договорите с ПМФ;

52.

Счита, че докладът на Комисията за прилагането на Европейския механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ — 2013 година е много общ и е лишен от подробни данни за прилагането на Механизма;

53.

Насърчава Комисията да гарантира, че Механизмът и инструментът Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации ще продължават да допринасят за добавената стойност на ЕС и за неговата видимост.

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.