ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/2

Решение на Съда (девети състав) от 21 септември 2017 г. — Feralpi Holding SpA/Европейска комисия

(Дело C-85/15 P) (1)

((Обжалване - Картели - Италиански производители на арматурна стомана - Фиксиране на цените, както и ограничаване на и контрол върху производството и продажбите - Нарушение на член 65 ВС - Отмяна на първоначалното решение от Общия съд на Европейския съюз - Решение, прието повторно на основание Регламент (ЕО) № 1/2003 - Липса на ново изложение на възраженията - Непровеждане на устно изслушване след отмяната на първоначалното решение - Забава на производството пред Общия съд))

(2017/C 392/02)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Feralpi Holding SpA (представители: G. M. Roberti и I. Perego, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Malferrari и P. Rossi, подпомагани от M. Moretto, avvocato)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Feralpi/Комисия (T-70/10, непубликувано, EU:T:2014:1031).

Отменя Решение C(2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно нарушение на член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), в редакцията му, изменена с Решение C(2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., в частта относно Feralpi Holding SpA.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Feralpi Holding SpA както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.

(1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/3

Решение на Съда (девети състав) от 21 септември 2017 г. — Ferriera Valsabbia SpA (C-86/15 P), Valsabbia Investimenti SpA (C-86/15 P), Alfa Acciai SpA (C-87/15 P)/Европейска комисия

(Съединени дела C-86/15 Р и С-87/15 P) (1)

(2017/C 392/03)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Ferriera Valsabbia SpA (C-86/15 P), Valsabbia Investimenti SpA (C-86/15 P), Alfa Acciai SpA (C-87/15 P) (представители: D.M. Fosselard, avocat, D. Slater, Solicitor, A. Duron, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Malferrari и P. Rossi, подпомагани от P. Manzini, avvocato)

Диспозитив

1)	Отменя решения на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Ferriera Valsabbia и Valsabbia Investimenti/Комисия (T-92/10, непубликувано, EU:T:2014:1032), и от 9 декември 2014 г., Alfa Acciai/Комисия (T-85/10, непубликувано, EU:T:2014:1037).

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Ferriera Valsabbia SpA, Valsabbia Investimenti SpA и Alfa Acciai SpA както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбите пред Съда.

(1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/3

Решение на Съда (девети състав) от 21 септември 2017 г. — Ferriere Nord SpA/Европейска комисия

(Дело C-88/15 P) (1)

(2017/C 392/04)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ferriere Nord SpA (представители: W. Viscardini и G. Donà, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Malferrari и P. Rossi, подпомагани от M. Moretto, avvocato)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Ferriere Nord/Комисия (T-90/10, непубликувано, EU:T:2014:1035).

2)	Отменя Решение C(2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно нарушение на член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), в редакцията му, изменена с Решение C(2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., в частта относно Ferriere Nord SpA.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Ferriere Nord SpA както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.

(1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/4

Решение на Съда (девети състав) от 21 септември 2017 г. — Riva Fire SpA, в ликвидация/Европейска комисия

(Дело C-89/15 P) (1)

(2017/C 392/05)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Riva Fire SpA, в ликвидация (представители: M. Merola, M. Pappalardo, T. Ubaldi и M. Toniolo, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: L. Malferrari и P. Rossi, подпомагани от P. Manzini, avvocato)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2014 г., Riva Fire/Комисия (T-83/10, непубликувано, EU:T:2014:1034).

2)	Отменя Решение C(2009) 7492 окончателен на Комисията от 30 септември 2009 година относно нарушение на член 65 ВС (COMP/37.956 — Арматурна стомана, повторно приемане), в редакцията му, изменена с Решение C(2009) 9912 окончателен на Комисията от 8 декември 2009 г., в частта относно Riva Fire SpA.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези, направени от Riva Fire SpA както в първоинстанционното производство, така и в това по жалбата пред Съда.

(1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Administratīvā apgabaltiesa — Латвия) — „DNB Banka“ AS/Valsts ieņēmumu dienests

(Дело C-326/15) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква е) - Освобождавания за някои дейности от обществен интерес - Освобождаване от облагане на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица на техните членове - Приложимост в областта на финансовите услуги))

(2017/C 392/06)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā apgabaltiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател:„DNB Banka“ AS

Ответник: Valsts ieņēmumu dienests

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само до самостоятелните групи лица, чиито членове извършват дейност от обществен интерес, посочена в член 132 от тази директива, и че следователно услугите, предоставяни от група, чиито членове извършват икономическа дейност в областта на финансовите услуги, която не представлява такава дейност от обществен интерес, не се ползват от това освобождаване.

(1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/5

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. — Easy Sanitary Solutions BV/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Group Nivelles NV

(Съединени дела C-361/15 Р и С-405/15 Р) (1)

((Обжалване - Интелектуална собственост - Промишлен дизайн на Общността - Регламент (ЕО) № 6/2002 - Член 5 - Новост - Член 6 - Оригиналност - Член 7 - Публично разгласяване - Член 63 - Правомощия на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) при събирането на доказателствата - Доказване в тежест на молителя в производство за обявяване на недействителност - Изисквания, свързани с възпроизвеждането на по-ранния промишлен дизайн - Промишлен дизайн, представляващ отходен душ канал - Отхвърляне от апелативния състав на искането за обявяване на недействителност))

(2017/C 392/07)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Easy Sanitary Solutions BV (представител: F. Eijsvogels, advocaat) (C-361/15 P), Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: S. Bonne и A. Folliard-Monguiral) (C-405/15 P)

Друга страна в производството: Group Nivelles NV (представител: H. Jonkhout, advocaat)

Встъпила страна в подкрепа на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (C-405/15 P): Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: J. Kraehling и C. R. Brodie, подпомагани от N. Saunders, barrister)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите по дела C-361/15 P и C-405/15 P.

2)	Easy Sanitary Solutions BV понася, освен собствените си съдебни разноски, и тези, направени от Group Nivelles NV и от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) по дело C-361/15 P.

3)	EUIPO понася, освен собствените си съдебни разноски, и тези, направени от Group Nivelles NV по дело C-405/15 P.

4)	EUIPO понася една трета от съдебните разноски, направени от Easy Sanitary Solutions BV по дело C-405/15 P, а другите две трети остават в тежест на Easy Sanitary Solutions BV.

5)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски по дело C-405/15 P.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/6

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny — Полша) — Minister Finansów/Aviva Towarzystwo Ubezpieczeń na Życie S.A. w Warszawie

(Дело C-605/15) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква е) - Освобождавания за някои дейности от обществен интерес - Освобождаване на доставките на услуги, извършвани от самостоятелни групи лица в полза на техните членове - Приложимост в областта на застраховането))

(2017/C 392/08)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister Finansów

Ответник: Aviva Towarzystwo Ubezpieczeń na Życie S.A. w Warszawie

Диспозитив

Член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване се отнася само до самостоятелни групи лица, чиито членове извършват посочената в член 132 от тази директива дейност от обществен интерес, и следователно услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица, чиито членове извършват икономическа дейност в областта на застраховането, която не е такава дейност от обществен интерес, не се ползват от това освобождаване.

(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/7

Решение на Съда (четвърти състав) от 21 септември 2017 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-616/15) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Данъчни въпроси - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, буква е) - Освобождаване на услугите, предоставяни от самостоятелни групи лица в полза на техните членове - Ограничаване до самостоятелните групи, чиито членове упражняват ограничен брой професии))

(2017/C 392/09)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Owsiany-Hornung, B.-R. Killmann и R. Lyal)

Ответник: Федерална република Германия (представители: T. Henze, J. Möller и K. Petersen)

Диспозитив

Като е ограничила освобождаването от данък върху добавената стойност до самостоятелни групи лица, чиито членове упражняват ограничен брой професии, Федерална република Германия е нарушила задълженията си съгласно член 132, параграф 1, буква е) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

2)	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 98, 14.3.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/7

Решение на Съда (трети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Prim’Awla tal-Qorti Ċivili — Малта) — Malta Dental Technologists Association, John Salomone Reynaud/Superintendent tas-Saħħa Pubblika, Kunsill tal-Professjonijiet Kumplimentari għall-Mediċina

(Дело C-125/16) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2005/36/ЕО - Признаване на професионалните квалификации - Зъботехници - Условия за упражняване на професията в приемащата държава членка - Изискване за задължително посредничество на лекар по дентална медицина - Прилагане на това изискване по отношение на клиничните зъботехници, които упражняват професионална дейност в държавата членка по произход - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Ограничаване - Обосноваване - Цел от общ интерес да се осигури закрилата на общественото здраве - Пропорционалност))

(2017/C 392/10)

Език на производството: малтийски

Запитваща юрисдикция

Prim’Awla tal-Qorti Ċivili

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Malta Dental Technologists Association, John Salomone Reynaud

Ответници: Superintendent tas-Saħħa Pubblika, Kunsill tal-Professjonijiet Kumplimentari għall-Mediċina

Диспозитив

Член 49 ДФЕС, член 4, параграф 1 и член 13, параграф 1, първа алинея от Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации, изменена с Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 година, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, която предвижда, че дейността на зъботехника трябва да бъде упражнявана в сътрудничество с лекар по дентална медицина, доколкото съгласно посочената правна уредба това изискване е приложимо по отношение на клинични зъботехници, които са придобили професионалните си квалификации в друга държава членка и желаят да упражняват професията си в първата държава членка.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/8

Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Wrocławia-Śródmieścia — Полша) — Halina Socha, Dorota Olejnik, Anna Skomra/Szpital Specjalistyczny im. A. Falkiewicza we Wrocławiu

(Дело C-149/16) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Колективни уволнения - Директива 98/59/ЕО - Член 1, параграф 1 - Понятие за „уволнения“ - Приравняване на уволненията на „прекратявания на трудови договори по инициатива на работодателя“ - Едностранно изменение от работодателя на условията на труд и заплащане))

(2017/C 392/11)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Wrocławia-Śródmieścia

Страни в главното производство

Ищци: Halina Socha, Dorota Olejnik, Anna Skomra

Ответник: Szpital Specjalistyczny im. A. Falkiewicza we Wrocławiu

Диспозитив

Член 1, параграф 1 и член 2 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкуват в смисъл, че работодателят е длъжен да проведе предвидените в посочения член 2 консултации, когато възнамерява да предприеме в ущърб на работниците и служителите едностранно изменение на условията на възнаграждение, което в случай на неприемане от страна на последните води до прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото са изпълнени условията, предвидени в член 1, параграф 1 от тази директива, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/9

Решение на Съда (пети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Софийски районен съд — България) — Траян Бешков/Софийска районна прокуратура

(Дело C-171/16) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Рамково решение 2008/675/ПВР - Приложно поле - Вземане предвид в хода на новообразувано наказателно производство на предишна присъда, постановена в друга държава членка, с оглед на определянето на общо наказание - Национална процедура за предварително признаване на тази присъда - Промяна на начина на изпълнение на наказанието, наложено в другата държава членка))

(2017/C 392/12)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Молител: Траян Бешков

Ответник: Софийска районна прокуратура

Диспозитив

Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, трябва да се тълкува в смисъл, че е приложимо за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка срещу същото лице за различни деяния.

Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска вземането предвид в държава членка на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, да бъде обусловено от предварителното провеждане на национална процедура за признаване на тази присъда от компетентните съдилища на първата държава членка, каквато е процедурата, предвидена в членове 463-466 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че националният съд, сезиран с искане да определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като по-специално вземе предвид наказанието, наложено с предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може за целта да промени начина на изпълнение на последното наказание.

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/10

Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Łodzi — Полша) — Małgorzata Ciupa и др./II Szpital Miejski im. L. Rydygiera w Łodzi obecnie Szpital Ginekologiczno-Położniczy im dr L. Rydygiera Sp. z o.o. w Łodzi

(Дело C-429/16) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Колективни уволнения - Директива 98/59/ЕО - Член 1, параграф 1 и член 2 - Понятието „уволнение“ - Приравняване на „прекратяването на трудовите договори по инициатива на работодателя“ към уволнение - Едностранно изменение от работодателя на условията на труд и заплащане - Установяване на „намерението“ на работодателя да извърши уволнения))

(2017/C 392/13)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Łodzi

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Małgorzata Ciupa, Jolanta Deszczka, Ewa Kowalska, Anna Stańczyk, Marta Krzesińska, Marzena Musielak, Halina Kaźmierska, Joanna Siedlecka, Szymon Wiaderek, Izabela Grzegora

Ответник: II Szpital Miejski im. L. Rydygiera w Łodzi obecnie Szpital Ginekologiczno-Położniczy im dr L. Rydygiera Sp. z o.o. w Łodzi

Диспозитив

Член 1, параграф 1 от Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 година за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения трябва да се тълкува в смисъл, че едностранното изменение от работодателя, в ущърб на работниците, на условията на заплащане, което при неприемане от работника води до прекратяване на трудовия договор, може да се квалифицира като „уволнение“ по смисъла на тази разпоредба, а член 2 от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че работодателят е длъжен да извърши предвидените в тази разпоредба консултации, когато планира такова едностранно изменение на условията на заплащане, ако са изпълнени предвидените в член 1 от посочената директива условия, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1) ОВ C 392, 24.10.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/10

Решение на Съда (десети състав) от 21 септември 2017 г. (преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie — Румъния) — SMS group GmbH/Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti

(Дело C-441/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност (ДДС) - Осма директива 79/1072/ЕИО - Директива 2006/112/ЕО - Данъчнозадължено лице, установено в друга държава членка - Възстановяване на ДДС, начислен за внесените стоки - Условия - Обективни обстоятелства, потвърждаващи намерението на данъчнозадълженото лице да използва внесените стоки в рамките на икономическата си дейност - Сериозна опасност от неосъществяване на сделката, за която е извършен вносът))

(2017/C 392/14)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Жалбоподател: SMS group GmbH

Ответник: Direcţia Generală Regională a Finanţelor Publice Bucureşti

Диспозитив

Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката, във връзка с член 170 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че тя не допуска държава членка да откаже на данъчнозадължено лице, което не е установено на нейна територия, правото на възстановяване на ДДС, платен за вноса на стоки в положение като разглежданото в главното производство, при което изпълнението на договора, в рамките на който данъчнозадълженото лице е закупило и извършило внос на тези стоки, е било спряно, сделката, за която те е трябвало да бъдат използвани, в крайна сметка не се е осъществила и данъчнозадълженото лице не е представило доказателство за последващото им движение.

(1) ОВ C 419, 14.11.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/11

Преюдициално запитване от Krajowa Izba Odwoławcza (Полша), постъпило на 24 януари 2017 г. — Saferoad Grawil sp. z o.o. и Saferoad Kabex sp. z.o.o./Generalna Dyrekcja Dróg Krajowych i Autostrad Oddział w Poznaniu

(Дело C-35/17)

(2017/C 392/15)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Krajowa Izba Odwoławcza

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Saferoad Grawil sp. z o.o. и Saferoad Kabex sp. z o.o.

Ответник: Generalna Dyrekcja Dróg Krajowych i Autostrad Oddział w Poznaniu

в присъствието на: Przedsiębiorstwo Budownictwa Drogowego S.A. и Zakład Bezpieczeństwa Ruchu Drogowego (Zaberd) S.A.

С определение от 13 юли 2017 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) определи, че член 2 от Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (1), принципът на равно третиране и задължението за прозрачност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат изключването на икономически оператор от процедура за възлагане на обществена поръчка поради неизпълнение от негова страна на задължение, което не следва изрично от документацията за процедурата.

(1) ОВ L 134, 30.4.2004 г., стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/12

Жалба, подадена на 25 юли 2017 г. от Ori Martin SA срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 1 юни 2017 г. по дело T-797/16, Ori Martin/Съд на Европейския съюз

(Дело C-463/17 P)

(2017/C 392/16)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Ori Martin SA (представител: G. Belotti, адвокат)

Друга страна в производството: Съд на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

Жалбоподателят моли Съда на Европейския съюз (наричан по-нататък „Съдът“), изменяйки определението за отхвърляне на Общия съд по дело T-797/16 (Ori Martin spa/Съд на Европейския съюз), да постанови, че в рамките на дела C-490/15P и C-505/15P (EU:C:2016:678) самият Съда (шести състав) е нарушил правото на ORI на справедлив съдебен процес, установено в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), и вследствие на това да осъди Съда да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбата, отхвърлена с обжалваното определение на Общия съд, се основава на едно-единствено основание: нарушаване от Съда (шести състав) на член 47 от Хартата, и по-специално на правото на ORI на справедлив съдебен процес. ORI поддържа, че този основен принцип на правото изисква предприятието, на което е наложена окончателна санкция, да разбере конкретното деяние, в което е било обвинено, за да може по-специално да не допуска рецидив. Настоящият случай не е такъв, така че ORI продължава да не знае действителното основание за осъждането си.

Общият съд е отхвърлил жалбата на ORI като явно неоснователна от правна страна, тъй като искането за обезщетение не се основава на прекомерната продължителност на производството, която би могла евентуално да представлява нарушение на член 47 от Хартата, а на твърдяна незаконосъобразност, която опорочава съдебното решение. Общият съд не се е произнесъл по въпроса дали нарушаването на правото на справедлив съдебен процес, изрично изтъкнато от жалбоподателя, попада в обхвата на член 47 от Хартата. В това отношение с оглед на въпросите, които стоят в основата ѝ, интересът от настоящата жалба надхвърля пределите на настоящия случай.

ORI обжалва определението на Общия съд, тъй като правото на справедлив съдебен процес, в случая под формата на право на осъденото лице да се запознае с основанията за осъждането си, e неотменимо право на правните субекти, на които са наложени санкции в областта на конкуренцията, като по същество наказателноправният характер на тези санкции вече е признат от установената съдебна практика. Принципът на ефективна съдебна защита на правата, предоставени на частноправните субекти, е основен принцип на правото на Съюза, който произтича от общите конституционни традиции на държавите членки. Този принцип е установен в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и е възпроизведен в член 47 от Хартата.

Освен това ORI подчертава важността на поставения въпрос предвид това, че член 23 от Регламент № 1/2003/ЕО (1) предвижда лична отговорност в областта на конкуренцията и че нито обективната отговорност, нито la culpa in vigilando имат място в правото на Съюза в областта на конкуренцията.

Следователно съгласно правото на Съюза никой може да бъде наказан без вина, нито за неупражняване на надзор; тези изводи не могат да бъдат обезсилени от нито един принцип на процесуалното право относно разместване на доказателствената тежест.

(1) Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (OВ L 1, стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/13

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 10 август 2017 г. — Verbraucherzentrale Berlin eV/Unimatic Vertriebs GmbH

(Дело C-485/17)

(2017/C 392/17)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Verbraucherzentrale Berlin eV

Ответник: Unimatic Vertriebs GmbH

Преюдициални въпроси

Следва ли щанд в панаирна палата, който търговец използва за продажба на стоките си по време на провеждан веднъж годишно за няколко дена панаир, да се разглежда като недвижим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква а) от Директива 2011/83/ЕС (1), или като движим обект за търговия на дребно по смисъла на член 2, точка 9, буква б) от Директива 2011/83/ЕС?

Ако следва да се разглежда като движим обект за търговия на дребно:

на въпроса дали търговецът осъществява „обичайно“ дейността си на панаирни щандове, следва ли да се отговори с оглед на това

a)	как търговецът организира дейността си или

б)	дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир?

Ако гледната точка на потребителя е решаваща за отговора на втория въпрос (въпрос 2, буква б):

на въпроса дали потребителят трябва да очаква сключването на договор за съответните стоки на въпросния панаир, следва ли да се отговори с оглед на това как панаирът се представя пред обществеността, или с оглед на това как панаирът в действителност се представя на потребителя, когато той дава съгласието си за сключване на договора?

(1) Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/13

Преюдициално запитване от Landgericht Köln (Германия), постъпило на 18 август 2017 г. — Germanwings GmbH/Wolfgang Pauels

(Дело C-501/17)

(2017/C 392/18)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Köln

Страни в главното производство

Въззивник: Germanwings GmbH

Въззиваем: Wolfgang Pauels

Преюдициален въпрос

Представлява ли повредата на самолетна гума, причинена от намиращ се на пистата за кацане или за излитане винт (чужд обект/„Foreign Object Damage“), извънредно обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1)?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/14

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 25 август 2017 г. — Spiegel Online GmbH/Volker Beck

(Дело C-516/17)

(2017/C 392/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Spiegel Online GmbH

Ответник: Volker Beck

Преюдициални въпроси

1)	Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно изключенията или ограниченията на правата по смисъла на член 5, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО (1) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

По какъв начин при определянето на обхвата на предвидените в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/29/ЕО) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО) на техни произведения трябва да се вземат предвид основните права, уредени в Хартата на основните права на ЕС?

Могат ли основните права на свобода на информацията (член 11, параграф 1, второ изречение от Хартата на основните права на ЕС) или на свобода на печата (член 11, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС) да обосноват изключения или ограничения на изключителното право на авторите на възпроизвеждане (член 2, буква а) от Директива 2001/20/ЕО) и на публично разгласяване, включително на предоставяне на публично разположение (член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО) на техни произведения извън изключенията или ограниченията, предвидени в член 5, параграф 3 от Директива 2001/29/ЕО?

Следва ли предоставянето на публично разположение на произведения, защитени от авторското право, на интернет портала на издателско дружество в областта на периодичния печат да не се счита за съобщаване на актуални събития без разрешението на автора по смисъла на член 5, параграф 3, буква в), втора хипотеза от Директива 2001/29/ЕО само поради обстоятелството че за издателското дружество в областта на периодичния печат е било възможно и от него е можело разумно да се изисква преди предоставянето на публично разположение на произведенията на автора да получи неговото съгласие?

Липсва ли публикуване с цел цитиране по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29/ЕО в случаите, когато цитирани текстови произведения или части от тях не са включени в новия текст като неделима част от него, например посредством вмъквания или бележки под линия, а чрез електронни препратки в интернет се предоставят на публично разположение като файлове във формат pdf, самостоятелно достъпни наред с новия текст?

Трябва ли за целите на преценката кога дадено произведение вече е предоставено законно на публично разположение по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29/ЕО да се вземе предвид дали произведението вече е било публикувано преди това в конкретната си форма със съгласието на автора?

(1) Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/15

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 28 август 2017 г. — Milkiyas Addis/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-517/17)

(2017/C 392/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Milkiyas Addis

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Преюдициални въпроси

Съдържа ли правото на Съюза пречка при изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС (1), респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО (2) дадена държава членка (в случая Германия) да отхвърли молба за международна закрила като недопустима поради предоставянето на статут на бежанец в друга държава членка (в случая Италия), ако формите на международната закрила, по-конкретно условията на живот за лица, на които е предоставен статут на бежанци, в другата държава членка (в случая Италия), която вече е предоставила на кандидата международна закрила, не изпълняват изискванията на член 20 и сл. от Директива 2011/95/ЕС, без в същото време да нарушават член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, респективно член 3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи?

При утвърдителен отговор на първия въпрос: това важи ли и в случаите, когато на лицата, на които е предоставен статут на бежанци, в държавата, която е предоставила статута на бежанец (в случая Италия):

a)	се предоставя социална закрила, която не гарантира или в сравнение с други държави членки гарантира жизнения минимум в ограничена степен, без обаче те да са третирани по различен начин от гражданите на тази държава членка?

б)	наистина се предоставят правата по член 20 и сл. от Директива 2011/95/ЕС, но на практика лицата имат затруднен достъп до свързаните с тях предимства или до помощ от страна на семейни мрежи или мрежи на гражданското общество, която замества или допълва закрилата на държавата?

Допуска ли член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2013/32/ЕС, респективно член 12, параграф 1, първо изречение от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО прилагането на национална разпоредба, според която непроведеното лично интервю с търсещото убежище лице при отхвърляне от Службата за предоставяне на убежище на молбата за предоставяне на убежище като недопустима в изпълнение на правомощието по член 33, параграф 2, буква а) от Директива 2013/32/ЕС, респективно по член 25, параграф 2, буква а) от предхождащата я Директива 2005/85/ЕО, не води до отмяна на това решение поради непровеждане на лично интервю, ако в производството по обжалване търсещото убежище лице е имало възможност да изложи всички обстоятелства против решението за недопустимост, и освен това при съобразяване на тези твърдения няма да бъде постановено различно решение по делото?

(1) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

(2) Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, 2005 г., стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/16

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 28 август 2017 г. — Stefan Rudigier

(Дело C-518/17)

(2017/C 392/21)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stefan Rudigier

Ответник: Salzburger Verkehrsverbund GmbH

Преюдициални въпроси

Приложим ли е член 7, параграф 2 от Регламент (EO) № 1370/2007 (1) относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и към възлагане на обществена поръчка за услуги по член 5, параграф 1, второ изречение от този регламент за пътнически превоз с автобусен транспорт съгласно процедура, предвидена в Директивите за обществените поръчки (Директива 2004/17/ЕО или 2004/18/ЕО)?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Нарушението на задължението поне една година преди отправяне на поканата да се публикува предвидената в член 7, параграф 2, букви а)— в) от Регламент (EO) № 1370/2007 информация води ли до неправомерност на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, за което подобно публикуване не е направено една година преди отправяне на поканата, но в съответствие с член 5, параграф 1, второ изречение от този регламент това решение е взето в процедура съгласно Директивите за обществените поръчки?

При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Допускат ли приложимите норми от правото на Съюза относно възлагането на обществени поръчки национална правна уредба, според която може да не се постановява предвидената в член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665/ЕИО (2) отмяна на решението за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка — което следва да се разглежда като неправомерно поради липсата на публикуване по член 7, параграф 2 от Регламент № 1370/2007 — ако неправомерността не е била от съществено значение за изхода на процедурата по възлагане, тъй като засегнатият оператор е могъл да реагира навреме и не е било налице нарушение на конкуренцията?

(1) Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета (ОВ L 315, 2007 г., стр. 1).

(2) Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/17

Иск, предявен на 27 септември 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-569/17)

(2017/C 392/22)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: T. Scharf, G. von Rintelen и I. Galindo Martín)

Ответник: Кралство Испания

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не е приело най-късно до 21 март 2016 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, които са необходими, за да се съобрази с Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (1), или във всички случаи, като не е уведомило Комисията за посочените разпоредби, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по силата на член 42, параграф 1 от посочената директива;

—

на основание на член 260, параграф 3 ДФЕС да се наложи на Кралство Испания периодична имуществена санкция в размер на 105 991,60 EUR, считано от постановяване на съдебното решение, с което се обявява неизпълнението на задължението за приемане на съответните разпоредби за съобразяване с Директива 2014/17/ЕС, или във всички случаи — на задължението за уведомяване на Комисията за приемането им;

—	да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

По силата на член 42, параграф 2 от Директива 2014/17/ЕС до 21 март 2016 г. държавите членки са длъжни да приемат необходимите национални мерки за съобразяване на вътрешното право със задълженията, произтичащи от посочената директива. Тъй като Кралство Испания не е уведомило Комисията за транспонирането на директивата, тази институция решава да предяви иск срещу него пред Съда.

В рамките на исковата си молба Комисията предлага Съдът да наложи на Кралство Испания периодична имуществена санкция в размер на 105 991,60 EUR. Размерът на тази периодична имуществена санкция е изчислен с оглед на тежестта и продължителността на нарушението, както и на възпиращото действие на санкцията в зависимост от платежоспособността на посочената държава членка.

(1) ОВ L 60, 2014 г., стр. 34.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/19

Решение на Общия съд от 5 октомври 2017 г. — Ben Ali/Съвет

(Дело T-149/15) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис - Замразяване на средства - Жалба за отмяна - Допустимост - Правно основание - Повторно включване на жалбоподателя в списъка на ново основание - Задължение за мотивиране - Фактическа база - Право на собственост - Пропорционалност))

(2017/C 392/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sirine Bent Zine El Abidine Ben Haj Hamda Ben Ali (Тунис, Тунис) (представител: S. Maktouf, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално Á. de Elera-San Miguel Hurtado и G. Étienne, впоследствие Á. de Elera-San Miguel Hurtado)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/157 на Съвета oт 30 януари 2015 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 26, 2015 г., стр. 29), и на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/147 на Съвета от 30 януари 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 101/2011 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Тунис (ОВ L 26, 2015 г., стр. 3), в частта им относно жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Sirine Bent Zine El Abidine Ben Haj Hamda Ben Ali понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 262, 10.8.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/20

Решение на Общия съд от 5 октомври 2017 г. — Mabrouk/Съвет

(Дело T-175/15) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис - Мерки, приети срещу лица, отговорни за присвояване на публични средства, и свързани с тях лица и образувания - Замразяване на средства - Списък на лицата, образуванията и органите, спрямо които се прилага замразяването на средства - Запазване на включването на името на жалбоподателя - Недостатъчна фактическа основа - Явна грешка в преценката - Грешка при прилагане на правото - Право на собственост - Принцип на добра администрация - Разумен срок за произнасяне - Презумпция за невиновност - Молба за изменение - Потвърждаващ акт - Недопустимост))

(2017/C 392/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mohamed Marouen Ben Ali Bel Ben Mohamed Mabrouk (Тунис, Тунис) (представители: J.-R. Farthouat, J.-P. Mignard N. Boulay, avocats, и S. Crosby, Solicitor)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално A. de Elera-San Miguel Hurtado и G. Étienne, впоследствие A. de Elera-San Miguel Hurtado)

Предмет

Искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо отмяната на Решение (ОВППС) 2015/157 на Съвета от 30 януари 2015 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 26, 2015 г., стр. 29), в частта му относно жалбоподателя, на Решение на Съвета от 16 ноември 2015 г., с което се отхвърля молбата на жалбоподателя от 29 май 2015 г. за заличаване на името му от списъка, приложен към Решение 2011/72/ОВППС на Съвета от 31 януари 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис (ОВ L 28, 2011 г., стр. 62) и на Решение (ОВППС) 2016/119 на Съвета от 28 януари 2016 година за изменение на Решение 2011/72 (JO L 23, 2016 г., стр. 65), в частта му относно жалбоподателя.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Mohamed Marouen Ben Ali Ben Mohamed Mabrouk да заплати, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 236, 20.7.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/21

Решение на Общия съд от 4 октомври 2017 г. — 1. FC Köln/EUIPO (SPÜRBAR ANDERS.)

(Дело T-126/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „SPÜRBAR ANDERS.“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2017/C 392/25)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: 1. FC Köln GmbH & Co. KGaA (Кьолн, Германия) (представители: G. Hasselblatt, V. Töbelmann и S. Stier, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: W. Schramek и D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 януари 2016 г. (преписка R 718/2015-1) относно заявка за регистрация на словния знак „SPÜRBAR ANDERS.“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда 1. FC Köln GmbH & Co. KGaA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 165, 10.5.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/21

Решение на Общия съд от 6 октомври 2017 г. — SDSR/EUIPO — Berghaus (BERG OUTDOOR)

(Дело T-139/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Посочваща Европейския съюз международна регистрация - Фигуративна марка BERG OUTDOOR - По-ранни словни марки на Европейския съюз „BERGHAUS“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) № 2017/1001))

(2017/C 392/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sports Division SR, SA (SDSR) (Матосиньос, Португалия) (представители: A. Sebastião и J. Pimenta, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Berghaus Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: S. Ashby, A. Carboni и J. Colbourn, solicitors)

Предмет

Жалба против решение на втори апелативен състав на EUIPO от 21 януари 2016 г. (преписка R 153/2015-2) в производство по възражение между Berghaus и SDSR.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Sports Division SR, SA (SDSR) понася, освен собствените си съдебни разноски, и тези на EUIPO и встъпилата страна.

(1) ОВ C 175, 17.5.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/22

Решение на Общия съд от 4 октомври 2017 г. — Intesa Sanpaolo/EUIPO — Intesia Group Holding (INTESA)

(Дело T-143/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „INTESA“ - Член 51, параграф 1, буква a) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 58, параграф 1, буква a), и параграф 2 от Регламент ЕС 2017/1001] - Липса на реално използване на марката))

(2017/C 392/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intesa Sanpaolo SpA (Торино, Италия) (представители: P. Pozzi, и G. Ghisletti, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Rajh)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Intesia Group Holding GmbH (Böblingen, Германия) (представители: D. Jochim и R. Egerer, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 21 януари 2016 г. (преписка R 632/2015-1), постановено в производство по отмяна със страни Intesa Sanpaolo и Intesia Group Holding

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Intesa Sanpaolo SpA да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските, направени в настоящото производство, от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Intesia Group Holding GmbH.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/23

Решение на Общия съд от 6 октомври 2017 г. — Kofola ČeskoSlovensko/EUIPO — Mionetto (UGO)

(Дело T-176/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „UGO“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „il UGO!“ - Частичен отказ от по-ранната марка - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2017/C 392/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kofola ČeskoSlovensko a.s. (Острава, Чешка република) (представител: L. Lorenc, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Rajh)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Mionetto SpA (Валдобиадене, Италия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 февруари 2016 г. (преписка R 2707/2014-4), постановено в производство по възражение между Mionetto и Kofola ČeskoSlovensko.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Kofola ČeskoSlovensko a.s. да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 222, 20.6.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/23

Решение на Общия съд от 5 октомври 2017 г. — Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo/EUIPO — Gianni Versace (VERSACE 19.69 ABBIGLIAMENTO SPORTIVO)

(Дело T-336/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „VERSACE 19.69 ABBIGLIAMENTO SPORTIV“ - По-ранна словна мрака на Европейския съюз „VERSACE“ - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 392/29)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo Srl (Бусто Арсицио, Италия) (представители: първоначално F. Caricato, впоследствие M. Cartella и B. Cartella, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Gianni Versace SpA (Милано, Италия) (представител: M. Francetti, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 6 април 2016 г. (преписка R 1005/2015-1), постановено в производство по възражение със страни Gianni Versace и Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo.

Диспозитив

Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 6 април 2016 г. (преписка R 1005/2015-1) в частта, в която апелативният състав приема за доказано реалното използване на по-ранната словна марка на Европейския съюз „VERSACE“ за „текстилни продукти“ (невключени в други класове), различни от „домашен текстил“ от клас 24.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo Srl понася, освен направените от него съдебни разноски, и половината от съдебните разноски на EUIPO.

4)	EUIPO понася половината от направените от нея съдебни разноски.

5)	Gianni Versace SpA понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/24

Решение на Общия съд от 5 октомври 2017 г. — Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo/EUIPO — Gianni Versace (VERSACCINO)

(Дело T-337/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „VERSACCINO“ - По-ранна словна мрака на Европейския съюз „VERSACE“ - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 392/30)

Език на производството: италиански

Страни

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 6 април 2016 г. (преписка R 1172/2015-1), постановено в производство по възражение със страни Gianni Versace и Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Versace 19.69 Abbigliamento Sportivo Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/25

Решение на Общия съд от 5 октомври 2017 г. — Forest Pharma/EUIPO — Ipsen Pharma (COLINEB)

(Дело T-36/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „COLINEB“ - По-ранна национална фигуративна марка „Colina“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001] - Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав - Член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 [понастоящем член 95, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2017/1001]))

(2017/C 392/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Forest Pharma BV (Амстердам, Нидерландия) (представител: T. Holman, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: P. Sipos)

Друга страна (страни) в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ipsen Pharma SAS (Boulogne Billancourt, Франция), (представител: E. Baud, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 13 октомври 2016 г. (преписка R 500/2016-5), постановено в производство по възражение между Ipsen Pharma и Forest Pharma.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Forest Pharma BV да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	Осъжда Ipsen Pharma SAS да понесе направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 70, 6.3.2017 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/26

Определение на Общия съд от 13 септември 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-97/09) (1)

((Жалба за отмяна - ЕФРР - Намаляване на финансова помощ - Неспазване на срока за приемане на решение - Съществено процесуално нарушение - Явно основателна жалба))

(2017/C 392/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: първоначално M. Lumma, C. Blaschke и T. Henze, а впоследствие T. Henze и J. Möller, подпомагани от C. von Donat, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Conte, A. Steiblytė и B.-R. Killmann)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представители: първоначално J. Rodríguez Cárcamo, адвокат, впоследствие A. Rubio González, abogado del estado, и накрая V. Ester Casas) и Кралство Нидерландия (представители: първоначално C. Wissels и Y. de Vries, а впоследствие J. Langer и B. Koopman)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C (2008) 8465 окончателен на Комисията от 19 декември 2008 година за намаляване на размера на финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), отпусната в полза на оперативната програма, попадаща в рамките на цел 1 относно Land Sachsen във Федерална република Германия (1994-1999 г.), съгласно Решение C (94) 1939/4 на Комисията от 5 август 1994 г., Решение C (94) 2273/4 на Комисията от 22 август 1994 г. и Решение C (94) 1425 на Комисията от 6 септември 1994 г.

Диспозитив

Отменя Решение C (2008) 8465 окончателен на Комисията от 19 декември 2008 година за намаляване на размера на финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), отпусната в полза на оперативната програма, попадаща в рамките на цел 1 относно Land Sachsen във Федерална република Германия (1994-1999 г.), съгласно Решение C (94) 1939/4 на Комисията от 5 август 1994 г., Решение C (94) 2273/4 на Комисията от 22 август 1994 г. и Решение C (94) 1425 на Комисията от 6 септември 1994 г.

2)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Федерална република Германия.

3)	Кралство Испания и Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 129, 6.6.2009 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/27

Определение на Общия съд от 13 септември 2017 г. Германия/Комисия

(Дело T-21/10) (1)

((Жалба за отмяна - ЕФРР - Намаляване на финансовата помощ - Неспазване на срока за приемане на решение - Съществено процесуално нарушение - Явно основателна жалба))

(2017/C 392/33)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: първоначално J. Möller, T. Henze и C. Blaschke, а впоследствие J. Möller и T. Henze, подпомагани от C. von Donat, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann, B. Conte и A. Steiblytė)

Предмет

Искане на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C (2009) 9049 на Комисията от 13 ноември 2009 г. за намаляване на финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена по стандартен документ за програмиране, спадащ към цел 2, за Саарланд (1997-1999 г.), Федерална република Германия, която помощ е отпусната с Решение на Комисията С (97) 1123 от 7 май 1997 г.

Диспозитив

Отменя Решение C (2009) 9049 на Комисията от 13 ноември 2009 г. за намаляване на финансовата помощ от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), предоставена по стандартен документ за програмиране, спадащ към цел 2, за Саарланд (1997-1999 г.), Федерална република Германия, която помощ е отпусната с Решение на Комисията С (97) 1123 от 7 май 1997 г.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски..

(1) ОВ C 100, 17.4.2010 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/27

Определение на Общия съд от 13 септември 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-104/10) (1)

((Жалба за отмяна - ЕФРР - Намаляване на финансова помощ - Програма „Resider II“ - Неспазване на срока за приемане на решение - Съществено процесуално нарушение - Явно основателна жалба))

(2017/C 392/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална Република Германия (представители: J. Möller и T. Henze, подпомагани от C. von Donat, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители B.-R. Killmann, B. Conte и A. Steiblytė)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2009) 10561 на Комисията от 18 декември 2009 година относно намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в полза на инициатива на Общността „Resider II“ в провинция Заарланд (1994-1999 г.), разположена във Федерална република Германия, въз основа на Решение C(1995) 2529 на Комисията от 27 ноември 1995 година

Диспозитив

Отменя Решение C(2009) 10561 на Комисията от 18 декември 2009 година относно намаляване на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в полза на инициатива на Общността „Resider II“ в провинция Заарланд (1994-1999 г.), разположена във Федерална република Германия, въз основа на Решение C(1995) 2529 на Комисията от 27 ноември 1995 година.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 134, 22.5.2010 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/28

Определение на Общия съд от 13 септември 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-114/10) (1)

((Жалба за отмяна - ЕФРР - Намаляване на финансова помощ - Програма Interreg II/C „Наводнения Рейн-Мозел“ - Неспазване на срока за приемане на решение - Съществено процесуално нарушение - Явно основателна жалба))

(2017/C 392/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: първоначално J. Möller и C. Blaschke, а впоследствие J. Möller и T. Henze, подпомагани от U. Karpenstein, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann, B. Conte и A. Steiblytė)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателя: Френска република (представители: първоначално G. de Bergues и B. Messmer, а впоследствие D. Colas и J. Bousin) и Кралство Нидерландия (представители: първоначално C. Wissels и M. Noort, а впоследствие M. Bulterman и B. Koopman)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2009) 10712 на Комисията от 23 декември 2009 година относно намаление на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в полза на програмата по инициатива на Общността Interreg II/C „Наводнения Рейн-Мозел“ в Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия въз основа на Решение C(97) 3742 на Комисията от 18 декември 1997 г. (ЕФРР № 970010008)

Диспозитив

Отменя Решение C(2009) 10712 на Комисията от 23 декември 2009 година относно намаление на помощта, предоставена от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) в полза на програмата по инициатива на Общността Interreg II/C „Наводнения Рейн-Мозел“ в Кралство Белгия, Федерална република Германия, Френската република, Великото херцогство Люксембург и Кралство Нидерландия въз основа на Решение C(97) 3742 на Комисията от 18 декември 1997 година (ЕФРР № 970010008), в частта, в която се отнася до Федерална република Германия.

2)	Европейската комисия понася, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на Федерална република Германия.

3)	Френската република Кралство Нидерландия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 134, 22.5.2010 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/29

Определение на Общия съд от 25 септември 2017 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-542/15) (1)

((ЕФРР - Оперативна програма „Транспорт“ и регионални оперативни програми, свързани с Централна Унгария, Западна Панония, Южна Голяма низина, Централна Трансдунавия, Северна Унгария, Северна Голяма низина и Южна Трансдунавия - Решение за прекратяване на междинните плащания - Отмяна на обжалвания акт - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 392/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: J. Bonhage и F. Quast, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B.-R. Killmann и A. Tokár)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2015) 4979 окончателен на Комисията от 14 юли 2015 година за прекратяване на част от междинните плащания от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд за разходи по оперативни програми „Транспорт“, предназначени за районите на Централна Унгария, Западна Панония, Южна Голяма низина, Централна Трансдунавия, Северна Унгария, Северна Голяма низина и Южна Трансдунавия

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/29

Определение на Общия съд от 26 септември 2017 г. — Gyarmathy/ЕЦМНН

(Дело T-297/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Персонал на ЕЦМНН - Неподновяване на договора за наемане на работа - Прекратяване на договор - Психически тормоз - Молба за съдействие - Административно разследване - Безпристрастност на разследването))

(2017/C 392/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Valéria Anna Gyarmathy (Гьор, Унгария) (представител: A. Véghely, avocat)

Друга страна в производството: Европейски център за мониторинг на наркотици и наркомании (представители: D. Storti и F. Pereyra, подпомагани от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 18 май 2015 г., Gyarmathy/ЕЦМНН (F-79/13, EU:F:2015:49), с искане за отмяна на решението

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-жа Valéria Anna Gyarmathy понася собствените си съдебни разноски и заплаща съдебните разноски, направени от Европейския център за мониторинг на наркотици и наркомании (ЕЦМНН) в настоящото производство.

(1) ОВ C 364, 3.10.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/30

Определение на Общия съд от 20 септември 2017 г. — Berliner Stadtwerke/EUIPO (berlinGas)

(Дело T-402/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „berlinGas“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2017/C 392/38)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Berliner Stadtwerke GmbH (Берлин, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и M. Alber, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Manea и D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 12 май 2016 г. (преписка R 291/2016-1) относно заявка за регистрация на словния знак „berlinGas“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Berliner Stadtwerke GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 355, 12.9.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/31

Определение на Общия съд от 20 септември 2017 г. — Berliner Stadtwerke/EUIPO (berlinWärme)

(Дело T-719/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „berlinWärme“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2017/C 392/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Berliner Stadtwerke GmbH (Берлин, Германия) (представители: O. Spieker, A. Schönfleisch и M. Alber, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: R. Manea и D. Hanf)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 19 юли 2016 г. (преписка R 618/2016-1) относно заявка за регистрация на словния знак „berlinWärme“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Berliner Stadtwerke GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 411, 28.11.2016 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/31

Определение на Общия съд от 20 септември 2017 г. — Habermaaß/EUIPO — Here Global (h)

(Дело T-40/17) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 392/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Habermaaß GmbH AG (Бад Родах, Германия) (представители: U. Blumenröder, H. Gauß и E. Bertram, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. F. Crespo Carrillo и M. Tóhatí)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Here Global BV (Айндховен, Нидерландия) (представител: J. Erkkilä, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 24 октомври 2016 г. (преписка R 53/2016-2), постановено в производство по възражение със страни Here Global BV и Habermaaß GmbH

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Habermaaß GmbH и Here Global BV да заплатят направените от тях съдебни разноски, както и всяко от тях — половината от съдебните разноски на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 86, 20.3.2017 г.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/32

Определение на председателя на Общия съд от 26 септември 2017 г. — António Conde & Companhia/Комисия

(Дело T-443/17 R)

((Обезпечително производство - Риболовни кораби - Регионална организация за управление на риболова в североизточните части на Атлантическия океан - Искане за постановяване на временни мерки - Липса на неотложност))

(2017/C 392/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: António Conde & Companhia, SA, (Gafanha de Nazaré, Португалия) (представител: J. García-Gallardo Gil-Fournier, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Bouquet, A. Lewis и F. Moro)

Предмет

Молба на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, с която се цели да бъде разпоредено на Европейската комисия да предостави на секретаря на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (CPANE) изменения списък за 2017 г., изпратен на Европейската комисия от Португалската република, в който фигурират регистрираните в Португалия кораби Santa Isabel и Calvão

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/32

Жалба, подадена на 17 август 2017 г. — Algebris (UK) и др./Комисия

(Дело T-570/17)

(2017/C 392/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Algebris (UK) Ltd (Лондон, Обединено кралство), Anchorage Capital Group LLC (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати), Ronit Capital LLP (Лондон) (представители: T. Soames, lawyer, R. East, Solicitor, N. Chesaites, Barrister, и J. Vandenbussche, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени изцяло Решение (ЕС) 2017/1246 от 7 юни 2017 година на Комисията за одобряване на схемата за преструктуриране, приета от Единния съвет за преструктуриране с Решение SRB/EES/2017/08 от 7 юни 2017 година по отношение на Banco Popular Español, S.A. (1), или при условията на евентуалност — да отмени член 1 от него;

—	да осъди Комисията да плати направените от жалбоподателите съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.	В рамките на първото основание се твърди, че Европейската Комисия не е изпълнила изобщо или не е изпълнила надлежно законоустановеното си задължение да разгледа аспектите на схемата за преструктуриране, които са свързани с правото на преценка.

2.	В рамките на второто основание се твърди, че Европейската комисия не е мотивирала надлежно обжалваното решение.

В рамките на третото основание се твърди, че Европейската комисия е допуснала сериозни нарушения на принципите на поверителност и на професионална тайна в противоречие с член 339 ДФЕС, с член 88, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (2) за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за структурирането, както и в противоречие с практиката на Съда, като по този начин не е зачела и правото на жалбоподателите на добра администрация, което е установено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

В рамките на четвъртото основание се твърди, че Европейската комисия е допуснала явни грешки в преценката при прилагането на членове 14, 18, 20, 21, 22 и 24 от Регламент № 806/2014.

—

В това отношение жалбоподателите твърдят, че оценката на Banco Popular, на която се основава действието по преструктуриране, предприето в рамките на схемата за преструктуриране, не е правилна, задълбочена или реалистична и противоречи на принципа, съгласно който никой от кредиторите не трябва да бъде ощетен. Следователно тази оценка не съставлява вярно, надеждно и точно доказателство, на което да се базира схемата за преструктуриране, и не е можела да служи за основание на обжалваното решение. Освен това, поради същите причини схемата за преструктуриране (и съответно обжалваното решение) била явно несъразмерна, тъй като надхвърляла мерките, необходими за постигане на целите на преструктурирането.

5.	В рамките на петото основание се твърди, че схемата за преструктуриране, одобрена с обжалваното решение, нарушава правото на жалбоподателите на собственост, което е установено с общите принципи на правото на Европейския съюз и с член 17 от Хартата на основните права.

6.	В рамките на шестото основание се твърди, че схемата за преструктуриране е приета и одобрена от Европейската комисия в нарушение на правото на жалбоподателите да бъдат изслушани съгласно член 41 от Хартата на основните права и практиката на Съда.

(1) Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A. (нотифицирано под номер С(2017) 4038) (ОВ L 178, 2017 г., стр. 15).

(2) Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/34

Жалба, подадена на 6 септември 2017 г. — Volotea/Комисия

(Дело T-607/17)

(2017/C 392/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Volotea, SA (Барселона, Испания) (представители: M. Carpagnano, lawyer, и M. Nordmann, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени частично Решение на Европейската комисия от 29 юли 2016 г. относно държавна помощ SA.33983 (2013/C) (ex 2012/NN) (ex 2011/NN), приложена от Италия като компенсация на летищата в Сардиния за задълженията за извършване на обществена услуга,

—	да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и тези, направени от жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

Първото основание е изведено от това, че Комисията е допуснала неправилно тълкуване на значението на държавната помощ по член 107, параграф 1 ДФЕС.

—

Жалбоподателят твърди по-конкретно, че Комисията е изтълкувала неправилно понятието за получател. Освен това Комисията неправилно класифицирала летищните оператори просто като „посредници“ между региона и авиолиниите, което означава, че е нарушила задължението си да прецени дали такива оператори са получили икономическо предимство. В допълнение към това финансирането не било селективно. Комисията по-нататък изтълкувала погрешно значението на нарушаването на конкуренцията и въздействието върху търговията.

Второто основание е изведено от това, че Комисията е дала неправилно тълкуване на смисъла на обосновката на държавната помощ.

—	Жалбоподателят оспорва твърдението на Комисията, че рамката относно услугите от общ икономически интерес не се прилага към разглежданите по настоящото дело дейности. Той твърди по-нататък, че Авиационните насоки от 2005 г. могат да обосноват въпросното финансиране.

3.	Третото основание е изведено от това, че като е разпоредила връщането на помощта, за която се твърди, че е незаконна, Комисията не е взела предвид легитимните интереси на жалбоподателя. Комисията не е трябвало да настоява за връщането, тъй като няма ясна практика по отношение на косвената помощ.

Четвъртото основание е изведено от това, че Комисията е провела разследването погрешно, тъй като не е разследвала оспорените мерки безпристрастно и с дължимата грижа.

—	Твърди се, че Комисията не е направила надлежен анализ с оглед на критерия за оператора в пазарна икономика, въпреки че се изисква от закона и че са били направени искания за това от различни трети лица.

Петото основание е изведено от това, че Комисията не е изложила мотиви.

—	В това отношение се твърди, че Комисията не е обсъдила някои важни правни или фактически въпроси, изложила е двусмислени причини, не е използвала някои важни аргументи, изложени от трети лица, и е направила противоречиви изявления.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/35

Жалба, подадена на 15 септември 2017 г. — Словения/Комисия

(Дело T-626/17)

(2017/C 392/44)

Език на производството: словенски

Страни

Жалбоподател: Република Словения (представители: V. Klemenc и T. Mihelič Žitko, процесуални представители, и R. Knaak, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени изцяло делегиран Регламент (ЕС) № 2017/1353 на Комисията от 19 май 2017 година за изменение на Регламент (ЕО) № 607/2009 по отношение на винените сортове грозде и техните синоними, които могат да фигурират върху етикетите на вина (ОВ L 190, 2017 г., стр. 5), и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага осем основания.

Първо основание: с приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила член 232 от Регламент № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти (Общ регламент за ООП), тъй като последният регламент е приложим от 1 януари 2014 г., а обжалваният регламент се прилага от 1 юли 2013 г. По този начин Комисията е превишила правомощието си по член 100, параграф 3, втора алинея от Общия регламент за ООП № 1308/2013.

Второ основание: с приемането на обжалвания регламент Комисията е засегнала с обратно действие вече придобитите права от словенските производители на вино със защитено наименование за произход „Teran“ (PDO-SI-A1581) и по този начин е нарушила основни принцип на правото на Съюза и по-специално принципа на правната сигурност и принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа на защита на придобитите права и на оправданите правни очаквания, както и принципа на пропорционалност.

Трето основание: с приемането на обжалвания регламент Комисията е засегнала в непропорционална степен правото на собственост на словенските производители на вино със защитено наименование за произход „Teran“ (PDO-SI-A1581) и по този начин е нарушила член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Четвърто основание: като е предвидила в член 2 от обжалвания регламент преходен период за предлагането на пазара на вината, произведени преди датата на влизане в сила на този регламент, дори и ако не отговарят на изискванията за етикетиране, предвидени в член 1 от регламента, Комисията е нарушила член 41 от Акта от 2012 г. относно условията за присъединяване на Република Хърватия към Европейския съюз, доколкото тази разпоредба се отнася до виното, произведено преди 1oюли 2013 г.

Пето основание: с приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила член 100, параграф 3, втора алинея от Общия регламент за ООП № 1308/2013 предвид значението на тази разпоредба по силата на основните принципи на правото на Съюза, както и на член 17 от Хартата и на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По този начин Комисията е превишила правомощието, което ѝ е предоставено с посочената разпоредба от регламента.

6.	Шесто основание: с приемането на обжалвания регламент Комисията е нарушила член 290 ДФЕС и член 13, параграф 2 ДЕС, тъй като е превишила правомощието си да приема делегирани актове, което ѝ е предоставено с посочения член 290 ДФЕС, и освен това е превишила предоставените ѝ с Договорите правомощия.

Седмо основание: предвид това, че Комисията е приела обжалвания регламент, позовавайки се на искане на Хърватия за включване на винения сорт грозде „Teran“ в част A от приложение XV към Регламент № 607/2009 на Комисията, което Хърватия е трябвало да отправи преди присъединяването си към Съюза, но такова искане въобще не е било отправено, нито Словения е била информирана за отправянето му с цел започването на преговори, Комисията е нарушила член 100, параграф 3, втора алинея от Общия регламент за ООП № 1308/2013 и член 62, параграф 3 от Регламент № 607/2009 на Комисията във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. По този начин Комисията е превишила правомощието, което ѝ е предоставено с посочената разпоредба от Общия регламент за ООП № 1308/2013.

Осмо основание: като е променила съдържанието на обжалвания регламент спрямо проекта за делегиран акт, представен на 24 януари 2017 г. на среща на експертната група за вино „GREX WINE“, без да даде възможност на държавите членки да изразят становище по изменената версия на проекта за акт, Комисията е нарушила задължението си по глава V, точка 28 от Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и по глава II, точка 7 от Общото споразумение между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно делегираните актове, приложено към Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. По този начин Комисията е допуснала съществено процесуално нарушение и е нарушила принципа на институционалното равновесие.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/36

Жалба, подадена на 21 септември 2017 г. — Rodonita/Комисия и ЕСП

(Дело T-645/17)

(2017/C 392/45)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Rodonita, SL (Коруня, Испания) (представители: B. Gutiérrez de la Roza Pérez, P. Rubio Escobar, R. Ruíz de la Torre Esporrín и B. Fernández García, адвокати)

Ответник: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени следните актове:

—	Решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране, прието на неговата изпълнителна сесия от 7 юни 2017 г., с което е одобрен план за преструктуриране на институцията Banco Popular Español, S.A.;

—	Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español, S.A.;

—	Също така по силата на предвиденото в членове 133 и 134 от Процедурния правилник на Общия съд, да осъди ответника и страните, които са встъпили по делото, подкрепяйки напълно или частично неговите претенции, да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán el Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T- 483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T- 484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране и T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/37

Жалба, подадена на 22 септември 2017 г. — Addition и др./ЕСП

(Дело T-646/17)

(2017/C 392/46)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Addition Sicav, SA (Мадрид, Испания), Allocation Sicav, SA (Мадрид), Fundación Rafael de Pinto (Мадрид), Chart Inversiones Sicav, SA (Мадрид) и Match Ten Inversiones Sicav, SA (Мадрид) (представители: M. Romero Rey и I. Salama Salama, адвокати)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	На основание член 263 ДФЕС да обяви за нищожно Решение JUR/EES/2017/08 от 7 юни 2017 г. на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП), с което се одобрява план за преструктуриране на Banco Popular Español, SA;

—

В съответствие с член 340, параграф 2 ДФЕС и член 41, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да осъди Единния съвет за преструктуриране да обезщети жалбоподателите за понесените вреди в размер, равен на съответния размер на номиналната стойност на облигациите, актуализиран към датата на преструктурирането, ведно със съответните лихви за забава, дължими от тази дата до момента, в който се извърши съответното плащане;

—	В съответствие с предвиденото в членове 133 и 134 от Процедурния правилник на Общия съд, да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/38

Жалба, подадена на 22 септември 2017 г. — Serendipity и др./EUIPO — CKL Holdings (CHIARA FERRAGNI)

(Дело T-647/17)

(2017/C 392/47)

Език на жалбата: италиански

Страни

Жалбоподател: Serendipity Srl (Милано, Италия), Giuseppe Morgese (Барлета, Италия), Pasquale Morgese (Барлета) (представители: C. Volpi, L. Aliotta, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: CKL Holdings NV (CV Бусум, Нидерландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „CHIARA FERRAGNI“ в цветове черно и небесно синьо — заявка за регистрация № 14 346 795

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 17 юли 2017 г. по преписка R 2444/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	По-ранна марка на Европейския съюз № 011841582 „Chiara Ferragni“, депозирана на 25 юни 2013 г., регистрирана на 10 октомври 2013 г.,

—	Неправилно сравняване на конфликтните марки,

—	Неправилна обща преценка на вероятността от объркване.

20.11.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 392/38

Жалба, подадена на 2 октомври 2017 г. — ClientEarth/Комисия

(Дело T-677/17)

(2017/C 392/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ClientEarth (Лондон, Обединено кралство) (представител: A. Jones, Barrister)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени член 1, параграф 3, буква а), втора подточка от Регламент (ЕС) 2017/1154 на Комисията от 7 юни 2017 година за изменение на Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (OВ L 175, 2017 г., стp. 708 и поправка в OB L 256, 2017 г., стр. 11),

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски, направени от жалбоподателя, и

—	да разпореди всяка друга подходяща мярка.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от твърдение, че изискването за поверителност, наложено с оспорената разпоредба, е незаконосъобразно, защото непременно ще възпрепятства публичните органи в държавите членки на ЕС да разкрият данни относно емисиите в околната среда в отговор на искане на представител на обществеността, в нарушение на членове 3 и 4 от Директивата за обществения достъп до информация за околната среда (1).

Второто основание е изведено от твърдение, че бланкетното изискване за поверителност, наложено с оспорената разпоредба, е незаконосъобразно, защото непременно ще възпрепятства институциите и органите на ЕС да разкрият данни относно емисиите в околната среда в отговор на искането на представител на обществеността, в нарушение на член 6 от Орхуския Регламент (2) и на член 2 от Регламента относно публичния достъп до документи (3).

Третото основание е изведено от твърдение, че като е въвела бланкетна разпоредба за поверителност, Комисията е въвела съществен елемент, който надхвърля обхвата на допълнителните мерки по смисъла на член 5, параграф 3 и член 14, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 715/2007, като е изменила ефекта на Директивата за обществен достъп до информация за околната среда, Орхуския регламент и Регламента относно публичния достъп до документи, и като е лишила тези мерки от тяхното полезно действие.

4.	Четвъртото основание е изведено от твърдение, че бланкетното изискване за поверителност, наложено с оспорената разпоредба, нарушава общия принцип на пропорционалност в правото на ЕС.

(1) Директива 2003/4/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2003 година относно обществения достъп до информация за околната среда и за отмяна на Директива 90/313/ЕИО на Съвета (ОВ 2003, L 41, стр. 26; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 9, стр. 200).

(2) Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (ОВ L 264, 2006 г., стp. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(3) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, (ОВ 2001, L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 392

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 20 ноември 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 392/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1