ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/2

Жалба, подадена на 20 март 2017 г. от QuaMa Quality Management GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 17 януари 2017 г. по дело T-225/15 — QuaMa Quality Management GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-139/17 P)

(2017/C 357/02)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: QuaMa Quality Management GmbH (представител: C. Russ, Rechtsanwalt)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Microchip Technology, Inc.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Общия съд от 17 януари 2017 г.,

—	да се отмени решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 февруари 2015 г. (съединени преписки R 1809/2014-4 и R 1680/2014-4).

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят посочва следните основания.

В жалбата се посочва наличието на нарушение на член 41, параграф 1 от Регламента относно марката на Общността (1). Общият съд погрешно изхождал от обстоятелството, че на 9 април 2013 г. встъпилата страна е подала правилното искане за регистрация на промяната на собствеността и за тази цел е използвала само погрешния формуляр. Наистина искането за „промяна на наименованието или адреса на притежател“ се отнасяло до всички (14) марки на SMSC Europe GmbH и, както следвало от писмото от 14 април 2013 г., така и било разбрано от EUIPO. Ето защо следвало да се приеме, че Службата е отхвърлила изцяло искането от 9 април 2013 г. и е уважила само искането, подадено на 14 юни 2013 г. след изтичане на срока за представяне на възражения.

На следващо място в жалбата се твърди, че е налице нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността. Нито отделът по споровете, нито апелативният състав се били занимали дори приблизително в достатъчна степен с определяне на съответните потребители. Преценката на опасността от нарушение не можела да се извърши без за всяка отделна стока или услуга да се определят съответните потребители и индивидуалната отличителна сила. Това съображение важало с пълна сила по отношение на направения от Общия съд извод, че за специалистите — към които Общият съд не принадлежи — сходството между засегнатите знаци било „незначително“.

(1) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/3

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 13 юли 2017 г. — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Skarpa Travel sp. z o.o. w Krakowie

(Дело C-422/17)

(2017/C 357/04)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny [Върховен административен съд]

Страни в главното производство

Жалбоподател: Началник на националната данъчна администрация

Ответник: Дружество с ограничена отговорност „Skarpa Travel“ със седалище Краков

Преюдициални въпроси

Трябва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) да се тълкуват в смисъл, че данъчното задължение във връзка с авансови плащания, получени от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО, възниква в момента, определен в член 65 от Директива 2006/112/ЕО?

В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 65 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че за целите на данъчното облагане на авансово плащане, получено от предоставящо туристически услуги данъчнозадължено лице, облагани съгласно специалния режим за туристически агенти, предвиден в членове 306—310 от Директива 2006/112/ЕО, от авансовото плащане се приспадат разходите съгласно член 308 от Директива 2006/112/ЕО, фактически направени от данъчнозадълженото лице до момента на получаване на авансовото плащане?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/4

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 8 август 2017 г. — Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank/D. Balandin и др.

(Дело C-477/17)

(2017/C 357/05)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank

Ответници: D. Balandin, I. Lukachenko, Holiday on Ice Services BV

Преюдициален въпрос

Следва ли член 1 от Регламент № 1231/2010 (1) да се тълкува в смисъл, че работници с гражданство на трета държава, които живеят извън Съюза, но временно работят в различни държави членки за работодател със седалище в Нидерландия, могат да се позовават на Регламенти № 883/2004 (2) и № 987/2009 (3) (респективно на дял II от тях)?

(1) Регламент (ЕС) № 1231/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за разширяване обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 и на Регламент (ЕО) № 987/2009 по отношение на гражданите на трети държави, които все още не са обхванати от тези регламенти единствено на основание тяхното гражданство (ОВ L 344, 2010 г., стр. 1).

(2) Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

(3) Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/4

Жалба, подадена на 9 август 2017 г. — Чешка република/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

(Дело C-482/17)

(2017/C 357/06)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, O. Serdula и J. Vláčil)

Ответници: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени Директива (ЕС) 2017/853 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 година за изменение на Директива 91/477/ЕИО на Съвета относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие (1);

—	да се осъди Европейския парламент и Съвета да заплатят съдебните разноски.

При условията на евентуалност жалбоподателят иска от Съда да:

—	отмени член 1, параграф 6 от обжалваната директива, в частта му, с която добавя член 5, параграф 3 и втората подточка на член 6, параграф 6 в Директива 91/477/ЕИО (2);

—	отмени член 1, параграф 7 от обжалваната директива, в частта му, с която добавя член 7, параграф 4a в Директива 91/477/ЕИО;

—

отмени член 1, параграф 19 от обжалваната директива, в частта му, с която:

—	добавя точки 6, 7 и 8 в Категория А от част II на приложение I към Директива 91/477/ЕИО;

—	изменя Категория Б от част II на приложение I към Директива 91/477/ЕИО;

—	добавя точка 6 в Категория В от част II на приложение I към Директива 91/477/ЕИО;

—	изменя част III на приложение I към Директива 91/477/ЕИО;

—	да се осъди Европейския парламент и Съвета да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първото основание е изведено от нарушение на принципа на предоставената компетентност. Обжалваната директива е приета на основание член 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз, макар че не преследва целта за отстраняване на пречките пред вътрешния пазар, а само целта за предотвратяване на престъпността и тероризма. Законодателят на Съюза обаче няма правомощие да приема мерки за хармонизация в тази област.

Второто основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност. Законодателят на Съюза не е разгледал въпроса за пропорционалността на приетите мерки и умишлено не е събрал достатъчно информация (например чрез извършване на оценка на въздействието), за да прецени адекватно съобразяването с този принцип. Поради липсата на такава оценка законодателят на Съюза е приел явно непропорционални мерки, изразяващи се в забраната на определени видове полуавтоматични огнестрелни оръжия, които обаче не се използват в Европейския съюз за извършване на терористични актове, като е направил по-стриктна регламентацията за някои минимално опасни оръжия (исторически реплики или оръжия, за които е установено, че са необратимо дезактивирани), и е предвидил санкция за притежаването на някои пълнители.

Третото основание е изведено от нарушение на принципа на правна сигурност. Новоопределените категории забранени оръжия (A7 и A8), както и разпоредбата, предвиждаща санкция за притежаването на пълнители над лимита, са като цяло неясни от гледна точка на правната сигурност, и следователно не позволяват на засегнатите лица да разберат недвусмислено своите права и задължения. Освен това член 7, параграф 4a от Директива 91/477/ЕИО, след изменението му с обжалваната директива (т. нар. „grandfathering clause“), действително принуждава държавите членки да приемат национално законодателство с обратно действие.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на принципа за недопускане на дискриминация. Изключението във втората подточка на параграф 6 от член 6 от Директива 91/477/ЕИО, след изменението му с обжалваната директива, несъмнено създава впечатлението за неутрална на пръв поглед мярка, но всъщност условията за нейното прилагане са определени по такъв начин, че са спазени само от швейцарската система за съхранение на оръжия след приключване на военната служба, което не е обективно обосновано с оглед на целите на обжалваната директива.

(1) ОВ L 137, 2017 г., стр. 22.

(2) ОВ L 256, 1991 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 10, стр. 233.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/5

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 11 август 2017 г. — Passenger Rights sp. z o.o./Deutsche Lufthansa AG

(Дело C-490/17)

(2017/C 357/07)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Warszawie

Страни в главното производство

Жалбоподател: Passenger Rights sp. z o.o. w Warszawie

Ответник: Deutsche Lufthansa AG

Преюдициални въпроси

Включва ли се стачка в предприятието, организирана от синдикалната организация на служителите на въздушен превозвач, в „извънредните обстоятелства“ по смисъла на член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети (1)?

Като условие за освобождаването му от задължението за изплащане на обезщетение съгласно член 5, параграф 3 във връзка със съображение 14 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, достатъчно ли е въздушният превозвач да удостовери, че стачката на служителите му представлява извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато, дори той да е взел всички възможни и необходими мерки, или той трябва да докаже това?

(1) ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/6

Иск, предявен на 18 август 2017 г. — Европейска комисия/Република Словения

(Дело C-506/17)

(2017/C 357/08)

Език на производството: словенски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Sanfrutos Cano, M. Žebre)

Ответник: Република Словения

Искания на ищеца

—

Да обяви, че Република Словения не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14, буква б) от Директива 1999/31/ЕО, тъй като по отношение на следните депа: Dragonja, Dvori, Rakek — Pretržje, Bukovžlak — Cinkarna, Suhadole, Lokovica, Mislinjska Dobrava, Izola, Mozelj, Dolga Poljana, Dolga vas, Jelšane, Volče, Stara gora, Stara vas, Dogoše, Mala gora, Tuncovec — steklarna, Tuncovec — OKP и Bočna — Podhom не е приела необходимите мерки съгласно член 7, буква ж) и член 13 от посочената директива за възможно най-скорошното затваряне на сметищата, които съгласно разпоредбата на член 8 от Директивата не са получили разрешение за продължаване на дейността си,

—

да обяви, че Република Словения не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14, буква в) от Директива 1999/31/ЕО, [тъй като] по отношение на депото Ostri Vrh не е приела необходимите мерки, състоящи се в разрешаване на необходимите строителни работи и в определянето на преходен период за пълното осъществяване на плана за обновяване и привеждане в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕО, с изключение на изискванията по точка 1 от Приложение I, в срок до осем години от датата, определена в член 18, параграф 1 от посочената директива,

—	да се осъди Република Словения да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Съгласно член 14 от Директива 1999/31/ЕО (наричана по-нататък: „Директива“), държавите членки е трябвало да приемат мерки, за да могат съществуващите депа, т.е. „разрешените депа или депата вече в експлоатация към момента на въвеждане на […] директива[та]“ а именно 16 юли 2001 г. (в случая на Словения 1 май 2004 г., датата на присъединяване към ЕС) да бъдат преценени с оглед на изискванията на Директивата и въз основа на тази оценка да бъдат закрити в максимално кратки срокове или да се гарантира съответствието им с изискванията на Директивата до изтичането на преходен период от осем години, който изтича на 16 юли 2009 г. този срок важи и за Словения, която в това отношение не се ползва с преходен период съгласно Договора за присъединяване.

Предвид заявленията на Република Словения на досъдебната фаза и предвид решенията на словенските административни органи, произтичащи от отделните разпореждания в разрешенията за експлоатация на съоръженията в процедурата по закриване и последващо управление след закриването, Комисията основателно приема, че по отношение на седем депа (Mislinjska Dobrava, Volče, Izola, Dragonja, Dvori, Mozelj, Tuncovec — OKP), работите по закриване все още са на етап изпълнение, поради което Комисията прави извод, че по отношение на тези депа Република Словения все още не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14, буква б) от Директивата.

От анализа на наличната информация, както и предвид заявленията на Република Словения в досъдебната фаза и при липсата на доказателства в обратен смисъл, следва, че пет депа (Bočna — Podhom, Dogoše, Mala gora, Tuncovec — steklarna e Stara vas) — въпреки заявленията на Република Словения, според които в голяма степен закриването било завършено — все още не са получили окончателно решение относно закриването съгласно изискването на член 14, буква б) във връзка с член 13, буква б) от Директивата. Ето защо Комисията прави извод, че по отношение на споменатите пет депа Република Словения все още не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14, буква б) от Директивата.

От анализа на наличната информация, както и предвид заявленията на Република Словения в досъдебната фаза и при липсата на доказателства в обратен смисъл, следва, че осем депа (Dolga vas, Jelšane, Stara gora, Rakek — Pretržje, Lokovica, Dolga Poljana, Bukovžlak-Cinkarna, Suhadole) все още не са получили окончателно решение относно закриването съгласно изискването на член 14, буква б) във връзка с член 13, буква б) от Директивата и освен това става ясно, че работите по закриването все още са в ход. Ето защо Комисията прави извод, че и по отношение на споменатите осем депа Република Словения все още не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14, буква б) от Директивата.

Република Словения не е представила доказателства относно обстоятелството, че по отношение на депото в Ostri Vrh, в срока за отговор на допълнителното мотивирано становище (или преди датата на предявяване на настоящия иск), е издадено екологично разрешително за продължаване на експлоатацията на горепосоченото съоръжение, с което посочената държава членка би изпълнила задължението си по член 14, буква в). Освен това Комисията установява, че от полученото впоследствие разрешение за експлоатация по време на процедурата по закриване и след нея следва, че работите по закриване все още са в ход и трябва да бъдат завършени до 30 май 2019 г. От това следва, че при никакви обстоятелства Република Словения не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 14 от Директивата.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/8

Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Laufen Austria/Комисия

(Дело T-411/10 RENV) (1)

((Конкуренция - Картели - Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня - Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП - Глоби - Солидарно наложена глоба на дружество майка и на дъщерното му дружество - Таван от 10 % от оборота - Изчисляване на тавана при отчитане само на оборота на дъщерното дружество за периода на нарушението, предшестващ придобиването му от дружеството майка))

(2017/C 357/09)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Laufen Austria AG (Вилхелмсбург, Австрия) (представител: E. Navarro Varona, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, F. Jimeno Fernández и F. Castilla Contreras)

Предмет

Искане по член 263 ДФЕС, от една страна, за частична отмяна на Решение C (2010) 4185 окончателен на Комисията от 23 юни 2010 г. относно производство съгласно член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39092 — Оборудване за баня) и, от друга страна, за намаляване на размера на глобата, наложена с това решение на жалбоподателя

Диспозитив

1)	Определя на 4 788 001 EUR размера на частта, за която Laufen Austria AG носи самостоятелно отговорност, от наложената му глоба за извършеното нарушение в периода от 12 октомври 1994 г. до 28 октомври 1999 г.

2)	Laufen Austria и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски в производствата пред Общия съд и Съда.

(1) ОВ C 301, 6.11.2010 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/8

Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Bayerische Motoren Werke/Комисия

(Дело T-671/14) (1)

((Държавни помощи - Регионални инвестиционни помощи - Помощ на Германия в полза на голям инвестиционен проект на BMW в Лайпциг, свързан с производството на два модела електрически автомобили (i3 и i8) - Решение, с което помощта се обявява за частично съвместима и частично несъвместима с вътрешния пазар - Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС - Член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС - Стимулиращ ефект на помощта - Необходимост от помощта))

(2017/C 357/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Bayerische Motoren Werke AG (Мюнхен, Германия) (представители: M. Rosenthal, G. Drauz и M. Schütte, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Erlbacher, T. Maxian Rusche и R. Sauer, а впоследствие T. Maxian Rusche и R. Sauer)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Freistaat Sachsen (Германия) (представители: T. Lübbig и K. Gaßner, avocats)

Предмет

Искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо частичната отмяна на решение C(2014) 4531 окончателен на Комисията от 9 юли 2014 година относно държавна помощ SA. 32009 (2011/C) (ex 2010/N), която Федерална република Германия възнамерява да предостави на BMW за голям инвестиционен проект в Лайпциг

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Bayerische Motoren Werke AG понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)	Freistaat Sachsen понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 439, 8.12.2014 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/9

Решение на Общия съд от 7 септември 2017 г. — VM/EUIPO — DAT Vermögensmanagement (Vermögensmanufaktur)

(Дело T-374/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „Vermögensmanufaktur“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 357/11)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: VM Vermögens-Management GmbH (Дюселдорф, Германия) (представители: T. Dolde и P. Homann, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: DAT Vermögensmanagement GmbH (Балдхам, Германия) (представител: H.-G. Stache, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 29 април 2015 г. (преписка R 418/2014-5), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни DAT Vermögensmanagement и VM Vermögens-Management

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	VM Vermögens-Management GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	DAT Vermögensmanagement GmbH понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 302, 14.9.2015 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/10

Решение на Общия съд от 7 септември 2017 г. — AlzChem/Комисия

(Дело T-451/15) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи във връзка с производство за контрол на държавни помощи - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - Задължение за конкретно и индивидуално разглеждане - По-висш обществен интерес))

(2017/C 357/12)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: AlzChem AG (Тростберг, Германия) (представители: първоначално A. Borsos и J. Guerrero Pérez, впоследствие A. Borsos, J. Guerrero Pérez и I. Georgiopoulos, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Buchet, M. Konstantinidis и L. Armati)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 26 май 2015 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до документи във връзка с производство за контрол на държавни помощи

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда AlzChem AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 320, 28.9.2015 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/10

Решение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Aldi/EUIPO — Rouard (GOURMET)

(Дело T-572/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „GOURMET“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „ORIGINE GOURMET“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Спиране на административното производство - Правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 2868/95))

(2017/C 357/13)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Мюлхайм ан дер Рур, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и N. Bertram, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: M. Eberl и M. Fischer)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Pierre-André Rouard (Мадрид, Испания) (представител: P. Merino Baylos, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 24 юли 2015 г. (преписка R 1985/2013-4), постановено в производство по възражение със страни г-н Rouard и Aldi

Диспозитив

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 24 юли 2015 г. (преписка R 1985/2013-4).

2)	EUIPO понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Aldi GmbH & Co. KG.

(1) ОВ C 389, 23.11.2015 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/11

Решение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Gillet/Комисия

(Дело T-578/16) (1)

((Публична служба - Договорно наети служители - Бивш работник по белгийското право - Компенсаторна надбавка, приложима на основание членове 6 и 7 от Решение C(2005) 1287 - Преизчисляване на размера на компенсаторната надбавка от администрацията в рамките на актуализиране на процедурите за управление - Акт с неблагоприятни последици - Акт с чисто потвърдителен характер - Задължение за мотивиране - Искане за връщане на надплатени суми))

(2017/C 357/14)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Evelyne Gillet (Брюксел, Белгия) (представител: C. Mourato, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и C. Berardis-Kayser)

Предмет

Жалба на основание член 270 ДФЕС за отмяна на решенията на Комисията от 12 декември 2014 г. и от 9 април 2015 г., както и на последващите фишове за заплати, съгласно които размерът на компенсаторната надбавка, плащана на работещия по трудов договор за неопределено време по белгийското право жалбоподател, се намалява и се предвижда възстановяване на надплатените суми

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската комисия от 9 април 2015 г. в частта, в която разпорежда възстановяване на сумата от 3 959,38 EUR на основание член 85 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и член 116 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда г-жа Évelyne Gillet да понесе направените от нея съдебни разноски.

4)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г. (делото първоначално е регистрирано пред Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-7/16, а впоследствие, на 1 септември 2016 г., е прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/12

Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Siragusa/Съвет

(Дело T-678/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Длъжностни лица - Прекратяване на служебното правоотношение - Молба за пенсиониране - Изменение на разпоредбите на Правилника след подаване на молбата - Оттегляне на предходно решение - Правна квалификация на обжалваното решение))

(2017/C 357/15)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Sergio Siragusa (Брюксел, Белгия) (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати)

Други страни в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Veiga) и Европейски парламент (представители: M. Dean и D. Nessaf)

Предмет

Жалба за отмяна на определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 13 юли 2016 г., Siragusa/Съвет (F-124/15, EU:F:2016:147)

Диспозитив

1)	Отменя определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 13 юли 2016 г., Siragusa/Съвет (F-124/15).

2)	Връща делото за ново разглеждане от различен от произнеслия се по настоящата жалба състав на Общия съд.

3)	Не се произнася по съдебните разноски.

(1) ОВ C 419, 14.11.2016 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/12

Определение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Louvers Belgium/Комисия

(Дело T-835/16) (1)

((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Обществени поръчки за стоки и услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Доставка на воали, тапети и вътрешни щори и услуги за поставяне, почистване и поддръжка - Отхвърляне на офертата на оферент - Отмяна на процедурата - Липса на основание за произнасяне - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2017/C 357/16)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Louvers Belgium Co. (Zaventem, Белгия) (представител: V. Lejeune, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: O. Verheecke и A. Katsimerou)

Предмет

От една страна, искане, основано на член 263 ДФЕС и целящо отмяната на решението на Комисията от 19 септември 2016 г. да не възложи на жалбоподателя обществена поръчка OIB.02/PO/2016/012/703, и от друга страна, искане, основано на член 268 ДФЕС и целящо да се получи поправяне на вредата, която жалбоподателят твърди, че е претърпял поради нарушенията, допуснати от Комисията в рамките на тази процедура за възлагане на обществена поръчка

Диспозитив

Липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на решението на Комисията от 19 септември 2016 г. да не възложи на Louvers Belgium Co. обществена поръчка OIB.02/PO/2016/012/703, нито по искането за обезщетение, доколкото то обхваща твърдяната пропусната полза поради невъзлагането на поръчката.

2)	Отхвърля искането за обезщетение като явно лишено от всякакво правно основание, доколкото се отнася до разходите и тежестите, свързани с участието на Louvers Belgium Co. в процедурата за възлагане на обществени поръчки OIB.02/PO/2016/012/703.

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 30, 30.1.2017 г.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/13

Определение на председателя на Общия съд от 29 август 2017 г. — Verband der Deutschen Biokraftstoffindustrie/Комисия

(Дело T-451/17 R)

((Обезпечително производство - Изчисляване на емисиите на парникови газове - Биодизел - Съобщение на Европейската комисия BK/abd/ener.c.1(2017)2122195 - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 357/17)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Verband der Deutschen Biokraftstoffindustrie e. V. (Берлин, Германия) (представители: R. Stein, P. Friton и H.-J. Prieß, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Becker, J.-F. Brakeland и K. Talabér-Ritz)

Предмет

Молба за допускане на обезпечение на основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС с искане за спиране на изпълнението на съобщение на Комисията от 27 април 2017 г. BK/abd/ener.c.1(2017)2122195

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/13

Иск, предявен на 18 август 2017 г. — PC/EASO

(Дело T-181/17)

(2017/C 357/18)

Език на производството: фински

Страни

Ищец: PC (представител: L. Railas, адвокат)

Ответник: Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (EASO)

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да задължи EASO да оттегли и унищожи анонимния документ, уронващ престижа на жалбоподателя и възпроизведен в мотивирано решение от 15 юни 2016 г. и да издаде ново решение във връзка с решение EASO/ED/2015/358, издадено със задна дата, и взетото въз основа на него решение за уволнение EASO/HR/2015/607, чиято отмяна жалбоподателят е поискал с жалба по дело T-610/16,

—

да задължи EASO да заличи различните лични досиета на жалбоподателя и съгласно член 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз да води само едно лично досие, чиито документи да съответстват на Правилника, както и да отстрани от личното досие на жалбоподателя ръкописните документи, които не са идентифицирани с абсолютна сигурност и които не следва да се съдържат в досието,

—

да задължи EASO да провери процеса на изготвяне на документ EASO/ED/2015/358, съгласно член 29, [параграф 1], буква б) и член 31, параграф 6 от Регламент № 439/2010 за създаване на EASO да задължи управителния съвет на EASO да вземе мерки срещу лошата администрация на EASO и да осъди EASO да плати на жалбоподателя обезщетение за вреди в размер на 30 000 EUR поради нарушение на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изразяващо се в приемане на индивидуална мярка с неблагоприятни за жалбоподателя последици,

—

да задължи EASO да разследва психическия тормоз спрямо жалбоподателя на работното място, да задължи EASO и управителния му съвет да вземат мерки срещу отговорните за психическия тормоз на работното място лица и да осъди EASO да плати на жалбоподателя обезщетение в размер на 30 000 EUR поради дълготрайни служебни нарушения,

—

да задължи EASO да провери предаването на отнасящи се до жалбоподателя поверителни документи на неоправомощени трети лица, да задължи EASO и управителния му съвет да вземат мерки срещу отговорните за предаването на документите лица и да осъди EASO да плати на жалбоподателя обезщетение в размер на 20 000 EUR заради служебните нарушения,

—

да задължи EASO да разследва нарушенията на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, да задължи EASO и управителния му съвет да вземат мерки срещу отговорните за нарушенията на този протокол лица и да осъди EASO да плати на жалбоподателя обезщетение в размер на 20 000 EUR заради служебните нарушения,

—

да задължи EASO да възстанови трудовото правоотношение на жалбоподателя за срок от пет години, без прекъсване на стажа и възнаграждението, и да осъди EASO да плати като обезщетение на жалбоподателя трудовото възнаграждение, надбавките и пенсионните вноски на работодателя от датата на отстраняване на жалбоподателя от длъжност до датата на възстановяването му,

—	при условията на евентуалност, ако не бъде възстановен на работа, да осъди EASO да плати на жалбоподателя трудовото възнаграждение, надбавките и пенсионните вноски на работодателя за период от пет години без прекъсване,

—

да осъди EASO да плати на жалбоподателя обезщетение в размер на 30 000 EUR за неимуществени вреди, а именно за понесеното психическо страдание поради начина, по който EASO е приложила правото му на изслушване в противоречие с духа на член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и

—	да осъди EASO да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага шест основания.

Първо, жалбоподателят е бил подложен на работното място редовно и систематично на психически тормоз, организиран и ръководен от неговия ръководител. Това е довело до необичайни условия на работа по време на изпитателния период, през който са липсвали почтеност и безпристрастност, и този период е бил белязан с авторитарен подход, манипулиране и публично отправена необективна критика.

2.	Второ, мотивираното решение EASO/HR/2016/525 на EASO съдържа основан на анонимни твърдения документ, който няма отношение с прекратяването на трудовото правоотношение на жалбоподателя и не е част от неговото лично досие.

3.	Трето, EASO е лишила жалбоподателя от възможност за защита, тъй като е издала документ EASO/ED/2015/358 със задна дата и е нарушила член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.	Четвърто, EASO е оклеветила жалбоподателя и извън службата, като е изпратила на Европейския омбудсман мотивирано решение EASO/HR/2016/525, което съдържа необоснован, ирелевантен и непотвърден документ, отнасящ се до жалбоподателя.

5.	Пето, в противоречие с членове 17 и 19 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз EASO е предала отнасящи се до жалбоподателя поверителни документи на трети лица, които нямат право да се запознават с тези документи.

6.	Шесто, EASO е нарушила правилата за съгласуваност на досиетата, тъй като е водила две различни лични досиета за жалбоподателя и в противоречие с член 26 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз отказва да приеме като релевантни данните от публичното лично досие.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/15

Жалба, подадена на 15 юли 2017 г. — TK/Парламент

(Дело T-446/17)

(2017/C 357/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: TK (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за допустима и основателна;

вследствие на това:

—	да отмени решението на председателя на Европейския парламент от 26 август 2016 г., с което се отхвърлят исканията на жалбоподателя от 28 април 2016 г.;

—	доколкото е необходимо, да отмени решението на председателя на Европейския парламент от 5 април 2017 г., с което се отхвърля подадената по административен ред жалба на жалбоподателя от 25 ноември 2016 г.;

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 25 000 EUR;

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент от 26 април 2017 г., с което се отхвърля административната жалба от 16 януари 2017 г., доколкото с него не е обезщетена неимуществената вреда на жалбоподателя и да осъди ответника да заплати обезщетение за неимуществените вреди на жалбоподателя, оценени ex aequo et bono на 25 000 EUR;

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание, отнасящо се до решенията от 26 август 2016 г. и от 5 април 2017 г. и състоящо се от три части:

—

Що се отнася до искането за отмяна на решенията, с които се отхвърля първото искане от 28 април 2016 г., първото основание е изведено от нарушението на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), нарушението на член 296 ДФЕС, нарушението на член 25, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“) и неизпълнението на задължението за полагане на грижа;

—	Що се отнася до искането за отмяна на решенията, с които се отхвърля второто искане от 28 април 2016 г., първото основание е изведено от нарушението на член 2, параграф 2 от Приложение IX към Правилника и нарушението на член 41 от Хартата;

—	Що се отнася до искането за обезщетение, жалбоподателят поддържа, че решенията са му причинили неимуществени вреди, които не могат да се поправят с отмяната на оспорваните решения.

Второ основание, що се отнася до решението от 26 април 2017 г., изведено от нарушение на член 41 от Хартата, което е било извършено от ответника, както и от неизпълнение на неговите задължения за мотивиране и за полагане на грижа, доколкото последният поддържа, че решението, което жалбоподателят оспорвал по административен ред, е било отменено и е било взето решение за започването на разследване, и доколкото той е заключил, че не следва да се уважава искането на жалбоподателя за обезщетение. Жалбоподателят счита също, че е доказал, че е претърпял отделима вреда, която не може да се поправи с отмяната на оспорваното решение. Според него при това положение ответникът е длъжен не само да отмени решението, обжалвано по административен ред, но и да поправи тази вреда.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/16

Жалба, подадена на 18 юли 2017 г. — Eurosupport — Fineurop support/ЕИРП

(Дело T-450/17)

(2017/C 357/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Eurosupport — Fineurop support Srl (Милано, Италия) (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейски институт за равенство между половете (ЕИРП)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение от 8 май 2017 г., с което се отхвърля офертата на жалбоподателя в процедура за възлагане на обществена поръчка EIGE/2017/OPER/04 „Female Genital Mutilation: Estimating Girls at Risk“ и последващите решения, с които е приета офертата на друг оферент и договорът е възложен на него;

—	да осъди ответника да плати претърпените от жалбоподателя вреди, заедно с лихва от 8 % или при условията на субсидиарност да му изплати обезщетение с лихва от 8 %;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушението на принципите на равно третиране, на прозрачност, на действие с известна предпазливост и на задължението за поверителност, както и от твърдението за явна грешка в преценката.

2.	С второто основание се изтъкват непоследователност на мотивите на решенията за оценяване на офертите и нарушение на принципа на пропорционалност при преценката на офертата на жалбоподателя.

3.	С третото основание се изтъква нарушение на правото на добра администрация.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/16

Жалба, подадена на 1 август 2017 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-474/17)

(2017/C 357/21)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, M. Figueiredo, P. Estêvão, J. Saraiva de Almeida)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да отмени Решение за изпълнение C (2017) 4136 на Комисията от 26 юни 2017 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, изключваща от финансиране от страна на Европейския съюз на обявени от Португалия разходи във връзка с твърдяно превишаване на тавана и неизпълнение на сроковете за плащане;

—	Да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание, изведено от нарушение на член 11 от Регламент (ЕС) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (ОВ 2006 L 171, стр. 90; Специално издание 2007 г., глава 14, том 02, стр. 37).

Второто основание, изведено от нарушение на член 8 от Регламент (ЕС) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ 2009, L 30, стр. 16).

3.	Третото основание, изведено от нарушение на член 31, параграф 4 от на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ 2005, L. 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

Четвъртото основание, изведено от нарушение на член 9, параграф 3 и член 17 от Регламент (ЕО) № 968/2006 на Комисията от 27 юни 2006 година относно формулиране на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 320/2006 на Съвета за установяване на временна схема за преструктуриране на захарната индустрия в Общността (ОВ 2006, L. 176, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 73, стр. 52).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/17

Жалба, подадена на 27 юли 2017 г. — Arysta LifeScience Netherlands/Комисия

(Дело T-476/17)

(2017/C 357/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Arysta LifeScience Netherlands BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: C. Mereu и M. Grunchard, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

—	да отмени обжалвания регламент (1),

—	да осъди ответника да заплати всички разходи и съдебни разноски по това производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от явна грешка в преценката.

—

Жалбоподателят твърди, че: ответникът е допуснал поредица от явни грешки в преценката, действал е немотивирано, като не е отдал достатъчното и дължимо значение на фактори, които са характерни само за веществото дифлубензурон; ответникът нито е разгледал времето на провеждане на двете регламентирани производства, нито достъпните и нови данни; ответникът не е разгледал внимателно и безпристрастно всички индивидуални елементи и фактори по случая.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на правото на защита: ответникът не е гарантирал възможността на жалбоподателя да представи надлежно и ефективно своето становище в хода на производството за преразглеждане.

Третото основание е изведено от приемането на обжалвания регламент ultra vires: ответникът е действал ultra vires, тъй като не ответникът, а Европейската агенция по химикали („ECHA“) е единственият орган, който законово отговаря за класифицирането или прекласифицирането на вещества, както е предвидено в Регламент 1272/2008 (2).

Четвъртото основание е изведено от непропорционалност на обжалвания регламент: обжалваният регламент е непропорционален, тъй като ответникът е имал избор на мерки и изборът да приеме обжалвания регламент, който ограничава употребата на дифлубензурон до неядивни култури, води до неудобства, които са прекомерни спрямо преследваните цели.

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/855 на Комисията от 18 май 2017 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 540/2011 по отношение на условията за одобрение на активното вещество дифлубензурон (ОВ L 128, 2017 г., стр. 10).

(2) Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1 и поправки в OB L 16, 2011 г., стр. 1 и OB L 349, 2016 г., стр. 1).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/18

Жалба, подадена на 3 август 2017 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-480/17)

(2017/C 357/23)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos и A. Vassilopoulou)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното Решение за изпълнение на Комисията от 26 юни 2017 г. в частта, в която разходите на Република Гърция за обща сума от 1 182 054,72 EUR са изключени от финансиране от Европейския съюз в рамките на проверка за съответствие, като е наложена еднократна глоба и фиксирани финансови корекции поради пропуски, дължащи се на реда за прилагане на условността в областта на ЕФГЗ и ЕЗФРСР за годините 2012, 2013 и 2014 г. в съответствие с изложеното в описанието на фактическата обстановка и основанията за отмяна, и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

С първото основание за обжалване жалбоподателят изтъква, че обжалваната корекция е наложена в нарушение на закона въз основа на фактическа грешка с недостатъчна и неправилна мотивация в нарушение на принципите на добра администрация и справедливост, както подробно е изложено, по-специално в първата част на посоченото основание поради пропуски в някои аспекти от проверките ЗИУ 1 и конкретни аспекти на приложимите максимални изисквания за използването на продукти за наторяване и продукти за растителна защита, а във втората част на посоченото основание поради пропуски в анализа на риска.

Второто основание е изведено от необоснованост на мотивите, фактическа грешка и нарушение на принципа на пропорционалност на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля точното изчисление на финансовото отражение на установените пропуски, ако се допусне, че те действително са налице, направено от гръцките органи, предвид и препоръките на органа за уреждане на спорове пред Комисията.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/19

Жалба, подадена на 3 август 2017 г. — UE/Комисия

(Дело T-487/17)

(2017/C 357/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: UE (представители: S. Rodrigues и A. Tymen, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 4 октомври 2016 г., с което се отхвърлят молбите на жалбоподателя от 14 октомври 2013 г.,

—	ако е необходимо, да отмени решението на Европейската комисия от 26 април 2017 г., с което се отхвърля жалбата на жалбоподателя от 5 януари 2017 г.,

—	да му присъди обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени вследствие виновното поведение на ответника, в размер на 120 000 EUR (неимуществени вреди), 748 800 EUR (пропуснати възнаграждения) и 576 000 EUR (загуба на пенсия),

—	да му присъди обезщетение за вредите, претърпени вследствие на провеждането и резултата на разследването относно наличието на тормоз, в размер на 50 000 EUR,

—	да възстанови на жалбоподателя направените съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на принципа на добра администрация, нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на правото на изслушване и на принципа на състезателност.

2.	Второто основание е изведено от явна грешка в преценката, фактически грешки и нарушение на член 35, второ изречение от Хартата на основните права на Европейския съюз.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/19

Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Corra González и др./ЕСП

(Дело T-511/17)

(2017/C 357/25)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: José María Francisco Corra González (Мадрид, Испания) и други 7 жалбоподатели (представители: C. de Santiago Álvarez и J. Redondo Martin, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да се обяви нарушението на европейското право от ЕСП с приемането на Решение SRB/EES/2017/08 от изпълнителната му сесия от 7 юни 2017 г., с което е приета финансовата процедура за преструктуриране по отношение на финансовата институция Banco Popular Español, S.A.;

—	вследствие на това да отмени този акт, както и последващите актове за изпълнение, които ЕСП е приел, с действие ex tunc.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía r Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/20

Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Imasa, Ingeniería y Proyectos/Комисия и ЕСП

(Дело T-516/17)

(2017/C 357/26)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Imasa, Ingeniería y Proyectos, S.A. (Oviedo, Испания) (представители: B. Gutiérrez de la Roza Pérez, P. Rubio Escobar, R. Ruiz de la Torre Esporrín и B. Fernández García, abogados)

Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд да отмени следните актове:

—	Решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране, което е прието на изпълнителната му сесия на 7 юни 2017 г. и с което се одобрява схемата за преструктуриране за финансовата институция Banco Popular Español S.A.

—	Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/21

Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Grúas Roxu/Комисия и ЕСП

(Дело T-517/17)

(2017/C 357/27)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Grúas Roxu, S.A. (Meres, Испания) (представители: B. Gutiérrez de la Roza Pérez, P. Rubio Escobar, R. Ruiz de la Torre Esporrín, и B. Fernández García, abogados)

Ответници: Европейска комисия и Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд да отмени следните актове:

—	Решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране, което е прието на изпълнителната му сесия на 7 юни 2017 г. и с което се одобрява схемата за преструктуриране за финансовата институция Banco Popular Español S.A., и

—	Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español, S.A.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са сходни с изложените по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, иT-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/21

Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Folch Torrela и др./ЕСП

(Дело T-524/17)

(2017/C 357/28)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Ángel Folch Torrela (Terrassa, Испания) (представители: V. Clavell Hernández, C. de Santiago Álvarez и J. Redondo Martín, abogados)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви нарушението на европейското право от Единния съвет за преструктуриране с приемането на Решение SRB/EES/2017/08 на изпълнителната сесия от 7 юни 2017 г., с което се одобрява процедурата за преструктуриране на финансовата институция Banco Popular Español, S.A.;

—	вследствие на това да отмени посочения акт, както и последващите актове за изпълнение, които ЕСП е приел, с действие ex tunc.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи са подобни на изтъкнатите по дела T-478/17, Mutualidad de la Abogacía и Hermandad Nacional de Arquitectos Superiores y Químicos/Единен съвет за преструктуриране, T-481/17, Fundación Tatiana Pérez de Guzmán y Bueno и SFL/Единен съвет за преструктуриране, T-482/17, Comercial Vascongada Recalde/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-483/17, García Suárez и др./Комисия и Единен съвет за преструктуриране, T-484/17, Fidesban и др./Единен съвет за преструктуриране, T-497/17, Sáchez del Valle и Calatrava Real State 2015/Комисия и Единен съвет за преструктуриране, и T-498/17, Pablo Álvarez de Linera Granda/Комисия и Единен съвет за преструктуриране.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/22

Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Taberna Ángel Sierra и др./ЕСП

(Дело T-525/17)

(2017/C 357/29)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Taberna Ángel Sierra, SL (Мадрид, Испания) и др. 67 жалбоподатели (представител: P. Rúa Sobrino, abogado)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да обяви членове 18 и 29 от Регламент (ЕС) № 806/2014 за незаконни и неприложими;

—	да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Настоящата жалба е насочена срещу Решението от 7 юни 2017 г. на Единния съвет за преструктуриране (SRB/EES/2017/08), с което се обявява преструктурирането на Banco Popular Español, S.A.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/22

Жалба, подадена на 11 август 2017 г. — Coral Venture/ЕСП

(Дело T-532/17)

(2017/C 357/30)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Coral Venture, S.L. (Мадрид, Испания) (представител: M. Niño Camazón, abogada)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да приеме за подадена жалбата за отмяна срещу решението, прието от ЕСП на 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08), с което се обявява преструктурирането на институцията Banco Popular и се одобрява процедурата за преструктуриране, която трябва да се приложи към нея, и след извършване на необходимите процесуални действия, да уважи напълно неговите претенции.

Основания и основни доводи

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/23

Жалба, подадена на 12 август 2017 г. — Troszczynski/Парламент

(Дело T-550/17)

(2017/C 357/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Mylène Troszczynski (Ноайон, Франция) (представител: F. Wagner, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейския парламент от 14 юни 2017 г. по искането за снемане на имунитета на Mylène Troszczynski 2017/2019(IMM),

—	да осъди Европейския парламент да заплати на Mylène Troszczynski обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 35 000 EUR,

—	да осъди Европейския парламент да заплати на Mylène Troszczynski подлежащи на възстановяване съдебни разноски в размер на 5 000 EUR,

—	да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания за обжалване.

1.	Първо основание — нарушение на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ C 83, 2010 г., стр. 266, наричан по-нататък „протоколът“).

2.	Второ основание — нарушение на член 9 от протокола.

3.	Трето основание — нарушение на принципа за равно третиране и на принципа на добрата администрация.

4.	Четвърто основание — нарушение на правото на защита и незаконосъобразност на обжалваното решение.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/24

Жалба, подадена на 17 август 2017 г. — Liaño Reig/ЕСП

(Дело T-557/17)

(2017/C 357/32)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Carmen Liaño Reig (Alcobendas, Испания) (представител: F. López Antón, abogado)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

въз основа на изложеното в основания 3.1 — 3.4 от настоящата жалба, да отмени като недопустим и противоречащ на Регламента и на Хартата на основните права на Европейския съюз предвидения в член 6, параграф 1, буква г) от решението инструмент за преструктуриране, състоящ се в конвертирането в новоемитирани акции на Banco Popular Español, S.A. на капиталовия инструмент от клас 2 относно подчинените облигации на BPE Financiaciones, S.A. с код ISIN XS0550098569, идентифицирани като #4;

—

ако формулираната в предходния параграф претенция бъде уважена, с оглед на предвиденото в съображение 91 и член 85, параграф 4, последна алинея от Директивата, отмяната на решението на орган за преструктуриране не засяга административните актове и последващите действия, които са основани на отмененото решение, в съответствие с предвиденото в този член, да осъди ЕСП съгласно член 87, параграф 3 от Регламента да обезщети жалбоподателя за загубите, претърпени вследствие на отмяната на решението, посочено в предходния параграф;

за тази цел понесената от жалбоподателя загуба съответства на актуалната стойност към датата на плащането на сумата от 50 000 EUR равна на номиналната стойност на облигацията с падеж 22 октомври 2020 г., емитирана от BPE Financiaciones, S.A. с код ISIN XS0550098569, на която жалбоподателят е бил титуляр към датата на решението, заедно с актуалната стойност към датата на плащането на лихвите с фиксиран процент от 6,873 % годишно, които би натрупала посочената облигация в периода от 7 юни 2017 г. (дата на решението) до 22 октомври 2020 г. (дата на падежа на облигацията);

—

при условията на субсидиарност спрямо съдържащите се в предходните параграфи претенции, и по силата на изложеното в основание 3.5 от настоящата жалба, да осъди ЕСП да обезщети жалбоподателя със сума, равна на тази, която жалбоподателят е щял да получи като титуляр на облигация с код ISIN XS0550098569, емитирана от BPE Financiaciones, S.A., ако това дружество беше ликвидирано към датата на решението по реда на обикновено производство по несъстоятелност, като се има предвид, че жалбоподателят не е получил никаква компенсация или насрещно плащане нито след конвертирането в новоемитирани акции на Banco Popular Español, S.A. на посочената облигация, на която е бил титуляр, нито при прехвърлянето на тези акции на Banco Santander, S.A.;

—

в случай, че по отношение на BPE Financiaciones S.A. не са налице (както счита жалбоподателят) условията, предвидени в испанското законодателство, за да се започне обикновено производство по несъстоятелност спрямо това дружество, което да приключи с ликвидацията му към датата на решението, да се определи на 50 000 EUR сумата, която да получи жалбоподателят като обезщетение, съответстваща на номиналната стойност на посочената облигация, емитирана от посоченото дружество, на която той е бил титуляр;

—

в случай, че спрямо BPE Financiaciones, S.A. са налице предвидените в испанското законодателство условия за започване на обикновено производство по несъстоятелност спрямо това дружество, което да приключи с неговата ликвидация към датата на решението, сумата на търсеното обезщетение ще бъде резултат от оценката, която следва да се извърши в съответствие с предвиденото в член 20, параграфи 16-18 от Регламента;

—

при условията на евентуалност спрямо претенциите, изложени в предходните параграфи, и по силата на изложеното в основание 3.6 от настоящата жалба, да осъди ЕСП да обезщети жалбоподателя с пропорционална сума, на която би имал право в случай, че бяха конвертирани в акции на Banco Popular Español, S.A. всички подчинени облигации, емитирани от Banco Popular Español, S.A., съществуващи към датата на решението, които не са били конвертирани в акции на тази институция в съответствие с предвиденото в член 6, параграф 1, буква е) от Решението.

Основания и основни доводи

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/25

Жалба, подадена на 22 август 2017 г. — UG/Комисия

(Дело T-571/17)

(2017/C 357/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: UG (представители: M. Richard и P. Junqueira de Oliveira, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия от 18 май 2017 г. (№ R/40/17) и всички решения, на които то се основава,

—	да възстанови жалбоподателя на предишната му работа,

—	да осъди Европейската комисия да изплати неизплатените възнаграждения и обезщетение за претърпени вреди в размер на 40 000 EUR,

—	да отмени незаконно извършените удръжки от неговото възнаграждение,

—	да му бъде възстановена сумата от 6 818,81 EUR, която представлява недължимо получени удръжки от неговото възнаграждение, извършени незаконосъобразно,

—	да осъди Европейската комисия да заплати изцяло разходите и разноските по делото и да възстанови разноските за адвокатска защита, оценени временно на 10 000 EUR.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушение на правото на изслушване, доколкото Комисията е организирала само подобие на производство, предхождащо уволнението.

2.	Второто основание е изведено от фактически грешки, които опорочават обжалваното решение, тъй като мотивите, на които е основано, са неточни, нереални и несериозни.

3.	Третото основание е изведено от злоупотреба с власт, тъй като Комисията е уволнила жалбоподателя поради неговите синдикални функции и поради факта, че е взел родителски отпуск.

Четвъртото основание е изведено от нарушения на член 42 от Правилника за длъжностните лица, на клауза 5.4 от ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, както произтича от Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ L 68, 2010 г., стp. 13), на член 7 от Директива 2002/14/EO на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 година за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (ОВ L 80, 2002 г., стp. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 120), както и на приложение IX от Правилника, тъй като не е спазено дисциплинарното производство.

5.	Петото основание е изведено от непропорционалност на санкцията.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/26

Жалба, подадена на 24 август 2017 г. — Mas Que Vinos Global/EUIPO — JESA (EL SEÑORITO)

(Дело T-576/17)

(2017/C 357/34)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Mas Que Vinos Global, SL (Dobarrios, Испания) (представител: M. Sanmartín Sanmartín, abogada)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Jose Estevez, SA (JESA) (Херес де ла Фронтера, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „EL SEÑORITO“— заявка за регистрация № 13 502 166

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 юни 2017 г. по преписка R 1775/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на членове 42, 60, 63, 75 и 76 от Регламент № 207/2009 и на член 8, параграф 1, буква б) от същия.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/26

Жалба, подадена на 4 септември 2017 г. — Demp/EUIPO (Изображение на цветовете сиво и жълто)

(Дело T-595/17)

(2017/C 357/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Demp BV (Vianen, Нидерландия) (представител: Rechtsanwalt C. Gehweiler)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: цветна марка (Изображение на цветовете сиво и жълто) заявка за регистрация № 15 439 987

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 10 юли 2017 г. по преписка R 1624/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и на член 4 от Регламент № 207/2009/Регламент № 2868/95.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/27

Жалба, подадена на 5 септември 2017 г. — Италия/Комисия

(Дело T-598/17)

(2017/C 357/36)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri и P. Pucciariello, avvocato dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да отмени в частта предмет на настоящата жалба Решение за изпълнение № 2017/1144 на Европейската комисия от 26 юни 2017 г., нотифицирано на същата дата за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно единствено основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (1) и на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (2).

В рамките на това основание се оспорва прилагането на финансови корекции, извършени с обжалваното решение поради липса на логическа връзка с данните от разследването.

Освен това корекциите са оспорени и по размер, тъй като конкретното им определяне е непропорционално и очевидно лишено от логика, поради това че значително надвишава потенциалната вреда, причинена от поведението, приписвано на италианските органи.

(1) ОВ L 160, 1999 г., стр. 103.

(2) ОВ L 193, 2005 г., стр. 1.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/27

Жалба, подадена на 4 септември 2017 г. — Испания/Комисия

(Дело T-602/17)

(2017/C 357/37)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представители: M. Sampol Pucurull и A. Gavela Llopis)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

Да обяви недействителността на Решение за изпълнение C (2017) 4136 окончателен на Комисията от 26 юни 2017 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), сектор плодове и зеленчуци, оперативни програми, що се отнася до Кралство Испания.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание, изведено от нарушение на член 26, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на преработените плодове и зеленчуци (1).

—

В това отношение се изтъква, че Комисията е допуснала явна грешка, като е приела, че е налице липса на контрол върху критерия на признаване на основната дейност на организацията на производителите, тъй като посоченият контрол се гарантира чрез съответна проверка на стойността на търгуваната продукция.

—	Също така се изтъква, че Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, тъй като изводът на Комисията не съвпада с направения при разследване FV/2010/004.

Второто основание, изведено от нарушение на член 104, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 543/2011 и на принципа за оправданите прави очаквания.

—

Твърди се, че Комисията е допуснала явна грешка по отношение на това понятие, като е приела, че са налице пропуски в контрола на критерия за последователност и техническо качество на инвестициите в съответствие с исканията за изменение на оперативната програма, предвиден в посочената разпоредба. В това отношение се уточнява, че посоченият член не задължава извършването на анализ, обвързан с търговската стратегия на дадена организация на производителите.

—	Също така се изтъква, че Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, тъй като изводът на Комисията не съвпада с направения при разследване FV/2010/004.

Третото основание, изведено от нарушение на член 59, буква в), точка iv), на член 60, параграфи 2, 5 и 65 от Регламент (ЕС) № 543/2011 и на принципа на оправданите правни очаквания

—	Твърди се, че Комисията е допуснала явна грешка, като е приела, че са налице пропуски в контрола на допустимостта на оперативната програма и, че посоченият регламент не предвижда забрана за прехвърляне на разходи, произтичащи от инвестиции към друга година в рамките на същата оперативна програма.

—

Също така Комисията е нарушила принципа на оправданите правни очаквания, тъй като изводът на Комисията не съвпада с отговорът на генералния директор на Генерална дирекция „Земеделие“ на Европейската комисия от 19 ноември 2013 г. на запитване на испанските власти във връзка с прилагането на член 65 от посочения регламент.

Четвъртото основание, изведено от нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (2) и на Указания за изчисляване на финансовите последици, съдържащи се в Документ VI/5530/97.

—

(1) ОВ L 157, 2011 г., стр. 1.

(2) ОВ L 347, 2013 г., стр. 549.

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/29

Жалба, подадена на 5 септември 2017 г. — Република Литва/Европейска комисия

(Дело T-603/17)

(2017/C 357/38)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas, R. Krasuckaitė, R. Dzikovič и M. Palionis)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да обяви недействителността на Решение за изпълнение № 2017/1144 на Европейската комисия от 26 юни 2017 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (1), що се отнася до Литва финансова корекция от 4 207 894,93 EUR;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

Като е приложила фиксирана ставка от 5 % за финансова корекция от 4 207 894,93 EUR поради пропуски в основни проверки, Европейската комисия (наричана по-нататък „Комисията“) е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (2), тъй като при вземане на решението относно степента на несъответствие, естеството на нарушенията и финансовата щета, причинена на Европейския съюз:

Неправилно е възприела становище, че качеството на проверките на място, извършени в Литва, е недостатъчно и следва да се счита за пропуск в основна проверка поради:

1.1.

неправилно тълкуване и прилагане на член 26, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 65/2011 (3) и въз основа на това тълкуване неоснователно е приела, че по време на проверките на място литовските институции не са проверили дали исканията за плащане, подадени от бенефициера, са подкрепени с счетоводни и други подходящи документи;

1.2.

неправилно тълкуване и прилагане на член 26, параграф 1, буква г) от Регламент (ЕС) № 65/2011 и въз основа на това тълкуване неоснователно е приела, че по време на проверките на място литовските институции не са проверили дали финансираните с публични средства операции са осъществени в съответствие по-специално с правилата относно обществените поръчки;

1.3.

неправилно тълкуване и прилагане на член 25, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 65/2011 и въз основа на това тълкуване установява, че инспекторите, осъществяващи проверките на място не отговарят на изискванията за независимост спрямо лицата, участвали в осъществяването на административните проверки по същите операции;

Неправилно е възприела становище, че качеството на проверките относно разумността на направените в Литва разходи следва да се разглежда като представляващо пропуск в основна проверка, поради:

2.1.	неправилно тълкуване на член 24, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 65/2011 и въз основа на това тълкуване неоснователно е приела, че разумността на представените разходи не е проверена в достатъчна степен;

2.2.	при всички положения неоснователно е приложила 5 % финансова корекция, тъй като тежестта на потенциалното несъответствие със системата за проверки на правилността на разходите е значително по-малка;

Не е отчела действително причинената вреда на Европейския съюз във връзка с разходите за доброволен труд и неправилно е възприела становище, че е налице недостатъчна проверка относно това дали разходите за дейности, свързани с недвижими имоти, отговарят на изискванията и впоследствие погрешно приема, че е налице пропуск в основна проверка поради:

3.1.

неоснователно неотчитане на данните, предоставени от литовските институции относно проучването, разпоредено от Агенцията и осъществено от независими експерти, в което се установява каква е действителната вреда, която може да е причинена на фондовете на ЕС и какъв е нейният размер, както и каква е вредата, свързана с пропуски в системата от проверки на вноските в натура (доброволен неплатен труд), и неоснователно е приложила фиксирана финансова корекция от 5 %;

3.2.	неправилно възприемане на становище, че не е спазен член 24, параграф 2, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 65/2011 при осъществяване на административните проверки на заявленията за подпомагане и контрола върху разходите по проекта — вноски в натура (недвижими имоти).

(1) ОВ L 165, 2017 г., стр. 37.

(2) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

(3) Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони (ОВ L 25, 2011 г., стр. 8; поправка OB L 201, 4.8.2011 г., стр. 20).

23.10.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 357/30

Жалба, подадена на 6 септември 2017 г. — ICL-IP Terneuzen и ICL Europe Coöperatief/Комисия

(Дело T-610/17)

(2017/C 357/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ICL-IP Terneuzen, BV (Терньозен, Нидерландия) и ICL Europe Coöperatief UA (Амстердам, Нидерландия) (представители: R. Cana и E. Mullier, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да обяви жалбата за допустима и основателна,

—

да отмени Регламент (EС) 2017/999 на Комисията от 13 юни 2017 година за изменение на приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) (OВ L 150, 2017 г., стр. 7), доколкото включва n-пропил бромид в приложение XIV от Регламента REACH,

—	да осъди ответника да заплати разноските в настоящото производство, и

—	да приеме други или по-нататъшни мерки, които справедливостта може да изисква.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

Първото основание е изведено от явна грешка в преценката от страна на Европейската комисия поради това че не е взела предвид всички релевантни факти и е нарушила принципа на добра администрация.

—

Жалбоподателите твърдят, че Европейската комисия е допуснала явна грешка в преценката като не е разгледала внимателно и безпристрастно предоставената ѝ от жалбоподателите релевантна информация, установяваща, че веществото не отговаря на критериите за приоритетност и включване в приложение XIV към Регламента REACH. Според жалбоподателите, ако Европейската комисия беше взела предвид информацията, получената от веществото оценка е щяла да бъде по-ниска или сходна на оценката на други вещества, които не са били обявени за приоритетни в същия кръг на приоритизиране, и веществото е нямало да бъде включено от обжалвания регламент в приложение XIV към Регламента REACH.

Второто основание е изведено от факта, че обжалваният регламент нарушава член 55 от Регламента REACH и противоречи на конкурентните цели на Регламента REACH, както и че накърнява правото на търговия.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент противоречи на конкурентните цели на Регламента REACH и по-специално неговия Дял VII „Разрешаване“, накърнявайки по този начин конкурентното положение на жалбоподателите и препятствайки правото на търговия на последните, преценявайки като приоритетно веществото въпреки наличието на информация, доказваща, че то не отговаря на критериите, за да бъде оценено като приоритетно и включено в приложение XIV.

Третото основание е изведено от нарушение от страна на Комисията на правото на защита на жалбоподателите и на задължението ѝ за мотивиране.

—

Жалбоподателите твърдят, че Комисията е нарушила правото им на защита и задължението си да изложи мотиви, като не е посочила съображенията за „групиране“ на веществото с трихлоретилен, въпреки изричното признание от страна на Европейската агенция по химикалите (в насоките за приоритизиране), че в случая, когато са взети предвид фактори като „групирането“, които не са част от формалните критерии в член 58, параграф 3, съображенията за приоритизиране трябва да бъдат ясно изложени и да съответстват на ролята и целта на етапа на препоръчване в процеса на разрешаване.

Четвъртото основание е изведено от нарушение с обжалвания регламент на оправданите правни очаквания на жалбоподателите.

—

Жалбоподателите твърдят, че приемането на обжалвания регламент нарушава оправданите им правни очаквания, доколкото не се съобразява с насоките за приоритизиране. По-конкретно жалбоподателите твърдят, че определянето на приоритетност и включването на n-пропил бромид в приложение XIV нарушава оправданите им правни очаквания, че критерият за обем и съображенията за прегрупиране биха били приложени така, както са изложени в насоките за приоритизиране и в общите насоки.

Петото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност.

—

Жалбоподателите твърдят, че Европейската комисия е трябвало да приеме за подходящо да отложи включването на n-пропил бромид в приложение XIV към обжалвания регламент, и че това е щяло да бъде по-лека мярка, тъй като нямало да се наложи жалбоподателите да търпят последиците от включването в приложение XIV незабавно, а едва след правилното включване на n-пропил бромид в приложение XIV с оглед на действително високата относителна приоритетност.

Шестото основание е изведено от твърдението, че Регламентът нарушава принципа на равно третиране и на недискриминация.

—

Жалбоподателите твърдят, че обжалваният регламент нарушава принципа на равно третиране и недискриминация, като третира веществото по различен начин — чрез включването му в приложение XIV към Регламента REACH — в сравнение други вещества, включително антимоно-оловно жълто. Според жалбоподателите и двете вещества са в сравнимо положение: и двете са били разгледани в рамките на един и същи кръг за приоритизиране, и двете са получили (или е трябвало да получат) обща оценка за приоритетност 17, и в двата случая оценката на приоритетността им включва съображения за групиране. Жалбоподателите обаче твърдят, че са били третирани по различен начин от ECHA и Европейската комисия, тъй като веществото е било препоръчано и по-късно включено в приложение XIV, докато веществото антимоно-оловно жълто не е било препоръчано за включване и поради това не е било включено в приложение XIV.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 357

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 23 октомври 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 357/01	Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2017/C 357/02	Дело C-139/17 P: Жалба, подадена на 20 март 2017 г. от QuaMa Quality Management GmbH срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 17 януари 2017 г. по дело T-225/15 — QuaMa Quality Management GmbH/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост	2
2017/C 357/03	Дело C-421/17: Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 13 юли 2017 г. — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Polfarmex Spółka Akcyjna w Kutnie	3
2017/C 357/04	Дело C-422/17: Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 13 юли 2017 г. — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Skarpa Travel sp. z o.o. w Krakowie	3
2017/C 357/05	Дело C-477/17: Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 8 август 2017 г. — Raad van bestuur van de Sociale verzekeringsbank/D. Balandin и др.	4
2017/C 357/06	Дело C-482/17: Жалба, подадена на 9 август 2017 г. — Чешка република/Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз	4
2017/C 357/07	Дело C-490/17: Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Warszawie (Полша), постъпило на 11 август 2017 г. — Passenger Rights sp. z o.o./Deutsche Lufthansa AG	5
2017/C 357/08	Дело C-506/17: Иск, предявен на 18 август 2017 г. — Европейска комисия/Република Словения	6
	Общ съд
2017/C 357/09	Дело T-411/10 RENV: Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Laufen Austria/Комисия (Конкуренция — Картели — Белгийски, германски, френски, италиански, нидерландски и австрийски пазар на оборудване за баня — Решение, с което се установява нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП — Глоби — Солидарно наложена глоба на дружество майка и на дъщерното му дружество — Таван от 10 % от оборота — Изчисляване на тавана при отчитане само на оборота на дъщерното дружество за периода на нарушението, предшестващ придобиването му от дружеството майка)	8
2017/C 357/10	Дело T-671/14: Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Bayerische Motoren Werke/Комисия (Държавни помощи — Регионални инвестиционни помощи — Помощ на Германия в полза на голям инвестиционен проект на BMW в Лайпциг, свързан с производството на два модела електрически автомобили (i3 и i8) — Решение, с което помощта се обявява за частично съвместима и частично несъвместима с вътрешния пазар — Член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС — Член 108, параграфи 2 и 3 ДФЕС — Стимулиращ ефект на помощта — Необходимост от помощта)	8
2017/C 357/11	Дело T-374/15: Решение на Общия съд от 7 септември 2017 г. — VM/EUIPO — DAT Vermögensmanagement (Vermögensmanufaktur) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз Vermögensmanufaktur — Абсолютни основания за отказ — Описателен характер — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009)	9
2017/C 357/12	Дело T-451/15: Решение на Общия съд от 7 септември 2017 г. — AlzChem/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи във връзка с производство за контрол на държавни помощи — Отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Задължение за конкретно и индивидуално разглеждане — По-висш обществен интерес)	10
2017/C 357/13	Дело T-572/15: Решение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Aldi/EUIPO — Rouard (GOURMET) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз GOURMET — По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз ORIGINE GOURMET — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Спиране на административното производство — Правило 20, параграф 7, буква в) от Регламент (ЕО) № 2868/95)	10
2017/C 357/14	Дело T-578/16: Решение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Gillet/Комисия (Публична служба — Договорно наети служители — Бивш работник по белгийското право — Компенсаторна надбавка, приложима на основание членове 6 и 7 от Решение C(2005) 1287 — Преизчисляване на размера на компенсаторната надбавка от администрацията в рамките на актуализиране на процедурите за управление — Акт с неблагоприятни последици — Акт с чисто потвърдителен характер — Задължение за мотивиране — Искане за връщане на надплатени суми)	11
2017/C 357/15	Дело T-678/16 P: Решение на Общия съд от 12 септември 2017 г. — Siragusa/Съвет (Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Прекратяване на служебното правоотношение — Молба за пенсиониране — Изменение на разпоредбите на Правилника след подаване на молбата — Оттегляне на предходно решение — Правна квалификация на обжалваното решение)	12
2017/C 357/16	Дело T-835/16: Определение на Общия съд от 8 септември 2017 г. — Louvers Belgium/Комисия (Жалба за отмяна и искане за обезщетение — Обществени поръчки за стоки и услуги — Процедура за възлагане на обществени поръчки — Доставка на воали, тапети и вътрешни щори и услуги за поставяне, почистване и поддръжка — Отхвърляне на офертата на оферент — Отмяна на процедурата — Липса на основание за произнасяне — Жалба, явно лишена от всякакво правно основание)	12
2017/C 357/17	Дело T-451/17 R: Определение на председателя на Общия съд от 29 август 2017 г. — Verband der Deutschen Biokraftstoffindustrie/Комисия (Обезпечително производство — Изчисляване на емисиите на парникови газове — Биодизел — Съобщение на Европейската комисия BK/abd/ener.c.1(2017)2122195 — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	13
2017/C 357/18	Дело T-181/17: Иск, предявен на 18 август 2017 г. — PC/EASO	13
2017/C 357/19	Дело T-446/17: Жалба, подадена на 15 юли 2017 г. — TK/Парламент	15
2017/C 357/20	Дело T-450/17: Жалба, подадена на 18 юли 2017 г. — Eurosupport — Fineurop support/ЕИРП	16
2017/C 357/21	Дело T-474/17: Жалба, подадена на 1 август 2017 г. — Португалия/Комисия	16
2017/C 357/22	Дело T-476/17: Жалба, подадена на 27 юли 2017 г. — Arysta LifeScience Netherlands/Комисия	17
2017/C 357/23	Дело T-480/17: Жалба, подадена на 3 август 2017 г. — Гърция/Комисия	18
2017/C 357/24	Дело T-487/17: Жалба, подадена на 3 август 2017 г. — UE/Комисия	19
2017/C 357/25	Дело T-511/17: Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Corra González и др./ЕСП	19
2017/C 357/26	Дело T-516/17: Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Imasa, Ingeniería y Proyectos/Комисия и ЕСП	20
2017/C 357/27	Дело T-517/17: Жалба, подадена на 4 август 2017 г. — Grúas Roxu/Комисия и ЕСП	21
2017/C 357/28	Дело T-524/17: Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Folch Torrela и др./ЕСП	21
2017/C 357/29	Дело T-525/17: Жалба, подадена на 7 август 2017 г. — Taberna Ángel Sierra и др./ЕСП	22
2017/C 357/30	Дело T-532/17: Жалба, подадена на 11 август 2017 г. — Coral Venture/ЕСП	22
2017/C 357/31	Дело T-550/17: Жалба, подадена на 12 август 2017 г. — Troszczynski/Парламент	23
2017/C 357/32	Дело T-557/17: Жалба, подадена на 17 август 2017 г. — Liaño Reig/ЕСП	24
2017/C 357/33	Дело T-571/17: Жалба, подадена на 22 август 2017 г. — UG/Комисия	25
2017/C 357/34	Дело T-576/17: Жалба, подадена на 24 август 2017 г. — Mas Que Vinos Global/EUIPO — JESA (EL SEÑORITO)	26
2017/C 357/35	Дело T-595/17: Жалба, подадена на 4 септември 2017 г. — Demp/EUIPO (Изображение на цветовете сиво и жълто)	26
2017/C 357/36	Дело T-598/17: Жалба, подадена на 5 септември 2017 г. — Италия/Комисия	27
2017/C 357/37	Дело T-602/17: Жалба, подадена на 4 септември 2017 г. — Испания/Комисия	27
2017/C 357/38	Дело T-603/17: Жалба, подадена на 5 септември 2017 г. — Република Литва/Европейска комисия	29
2017/C 357/39	Дело T-610/17: Жалба, подадена на 6 септември 2017 г. — ICL-IP Terneuzen и ICL Europe Coöperatief/Комисия	30
2017/C 357/40	Съединени дела T-481/13 и Т-421/15: Определение на Общия съд от 6 септември 2017 г. — Systran/Комисия	31
2017/C 357/41	Дело T-548/16: Определение на Общия съд от 6 септември 2017 г. — Clarke/EUIPO	32
2017/C 357/42	Дело T-549/16: Определение на Общия съд от 6 септември 2017 г. — Papathanasiou/EUIPO	32
2017/C 357/43	Дело T-550/16: Определение на Общия съд от 6 септември 2017 г. — Dickmanns/EUIPO	32