2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/1

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/2

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/2

—

да се отмени решението на Общия съд от 23 март 2017 г. по дело T-239/15,

—

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/3

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/4

1)

Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени преди влизането в сила на този регламент?

2)

Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното правно, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?

3)

При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на услуги) — орган, който не упражнява никакъв „аналогичен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросния договор за възлагане?

4)

В несъответствие ли е договор с пряко възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3, втора алинея) на този тридесетгодишен срок?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/5

1)

Трябва ли член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 (1) (по-специално по отношение на предвидената в букви б) и г) забрана за участието на вътрешен оператор в конкурентни тръжни процедури extra moenia) да се прилага и по отношение на обществени поръчки, възложени преди влизането в сила на този регламент?

2)

Попада ли по принцип в обхвата на понятието „вътрешен оператор“ — по смисъла на посочения регламент и евентуално по аналогия на съдебната практика във връзка с института на „in house providing“ (вътрешно възлагане) — юридическо лице на публичното правно, на което пряко са възложени услуги за местен транспорт от страна на държавен орган, при положение че лицето е пряко свързано с държавния орган от гледна точка на организацията и контрола и капиталът му е собственост на държавата (изцяло или пропорционално с други публични органи)?

3)

При наличието на договор с пряко възлагане на услуги, който попада в приложното поле на Регламент (ЕО) № 1370/2007, представлява ли фактът, че след възлагането въпросният държавен орган създава публичен административен орган с организационни правомощия по отношение на въпросните услуги (като държавата си запазва изключителното правомощие да се разпорежда с възлагането на услуги) — орган, който не упражнява никакъв „аналогичен контрол“ върху прякото възлагане на услуги — обстоятелство, което може да е причина режимът по член 5, параграф 2 от Регламента да не се прилага по отношение на въпросния договор за възлагане?

4)

В несъответствие ли е договор с пряко възлагане, чийто краен срок е след датата на тридесетгодишния краен срок — 3 декември 2039 г. (считано от датата на влизане в сила на Регламент (ЕО) № 1370/2007), с принципите, залегнали в член 5 и член 8, параграф 3 от Регламента, или въпросният недостатък трябва да се счита за автоматично отстранен от правна гледна точка поради мълчаливо намаляване ex lege (член 8, параграф 3, втора алинея) на този тридесетгодишен срок?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/5

1)

Трябва ли правото на Съюза — и по-специално правото на установяване и свободното предоставяне на услуги, принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност и последователност — да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, като съдържащата се в член 1, параграф 653 от Закона за бюджетна стабилност за 2015 г. и съответните актове по прилагане, която предвижда модел на единствен концесионер с изключителни права по отношение на услугата лотария, но не и за други игри, състезания с познаване на факти и събития и залагания?

2)

Трябва ли правото на Съюза — и по-специално правото на установяване и свободното предоставяне на услуги и Директива 2014/23/ЕС (1), както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност и последователност — да се тълкува в смисъл, че не допуска тръжна процедура, предвиждаща начална тръжна цена, която e многократно завишена и е необоснована спрямо изискванията за икономическите и финансовите възможности, както и техническите и организационните възможности от вида, предвиден в точки 5.3, 5.4, 11, 12.4 и 15.3 от тръжните спецификации за възлагане на концесия за лотария?

3)

Трябва ли правото на Съюза — и по-специално правото на установяване и свободното предоставяне на услуги и Директива 2014/23/ЕС, както и принципите за недопускане на дискриминация, прозрачност, свобода на конкуренцията, пропорционалност и последователност — да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, предвиждаща налагането на фактическа алтернатива между възможността за получаване на нова концесия и за продължаване на свободното предоставяне на различни услуги, свързани със залагания на трансгранична основа, алтернатива от вида, предвиден в член 30 от проекта за споразумение, така че решението за участие в тръжната процедура за възлагане на нова концесия би означавало отказ от трансграничната дейност, макар Съдът многократно да е признавал законосъобразността на въпросната дейност?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/6

1)

Недопустима ли е съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС, както и съгласно членове 22 и 23 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (1), национална правна уредба на държава членка, в резултат от която предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии през вътрешна за Шенген граница, са задължени преди преминаването на вътрешна граница да проверят документите за преминаване на границата на пътниците си, за да предотвратят превоза на чужди граждани без паспорт и без разрешение за пребиваване до територията на Федерална република Германия?

По-специално:

2)

Допускат ли членове 22 и 23 от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, съгласно която с цел изпълнение на това задължение на автобусен превозвач могат да бъдат наложени забрана и предупреждение за глоба при неспазването ѝ, когато поради неизвършени от него проверки на територията на Федерална република Германия са били превозени и чужденци без паспорт и разрешение за пребиваване?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/7

1)

Трябва ли член 32 от Регламент (ЕС) 2016/399 от 9 март 2016 г. (1), който предвижда, че когато се въвежда повторно граничен контрол на вътрешни граници, се прилагат с необходимите изменения съответните разпоредби на дял II (относно външните граници), да се тълкува в смисъл, че отново въведеният граничен контрол на вътрешната граница на държава членка може да бъде приравнен на граничния контрол на външна граница, когато става въпрос за преминаване на границата от гражданин на трета страна, който няма право на влизане?

2)

Позволяват ли този Регламент и Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (2), при същите обстоятелства на отново въведен граничен контрол на вътрешните граници, да се приложи по отношение на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна, който преминава граница, на която е възстановен граничният контрол, овластяващата норма на член 2, параграф 2, буква a) от Директивата, която дава възможност на държавите членки да продължат да прилагат опростени национални процедури за връщане по отношение на външните си граници?

3)

В случай на утвърдителен отговор на последния въпрос, допускат ли член 2, параграф 2, буква a) и член 4, параграф 4 от Директивата национална правна уредба като член L. 621-2 от Кодекса за влизането и пребиваването на чужденците и за правото на убежище, който предвижда, че се наказва с лишаване от свобода за незаконно влизане на територията на страната гражданин на трета страна, по отношение на когото не е приключила предвидената от тази директива процедура за връщане?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/8

1)

Включва ли понятието за училищно и университетско образование по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) обучението за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство за категории B и C1?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Може ли жалбоподателят да бъде определен за организация със сроден предмет на дейност по смисъла на член 132, параграф 1, буква и) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност въз основа на разпоредбите на Gesetz über das Fahrlehrerwesen (Закон за обучението за придобиване на правоспособност за управление на МПС) от 25 август 1969 г. (Bundesgesetzblatt I 1969, 1336), последно изменен със закон от 28 ноември 2016 г. (Bundesgesetzblatt I 2016, 2722, Fahrlehrergesetz), които уреждат изпита за преподаватели и издаването на преподавателски разрешения и разрешения за стопанисване на учебни центрове за придобиване на правоспособност за управление на МПС, както и въз основа на обществения интерес от обучаване на кандидат водачите като безопасни, отговорни и екологично осъзнати участници в движението по пътищата?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос:

Понятието „частни уроци, давани от преподавателски кадри“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, предполага ли данъчнозадълженото лице да е едноличен търговец?

4)

При отрицателен отговор на втория и третия въпрос:

Достатъчно ли е преподавателят да осъществява дейността си за своя сметка и на своя отговорност, за да се приеме, че дава „частни уроци“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, или наличието на критерия „частни уроци, давани от преподавателски кадри“, зависи и от други предпоставки?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/9

1.

Следва ли нормата на чл.14, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 (1) НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и СЪВЕТА от 16.9.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с чл.12, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.4.2004 г. за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че визираното в тях наето лице не е подчинено на законодателството на държавата членка, респективно за него не е приложимо законодателството на държавата — членка, в която е установен неговият работодател предвид обстоятелството, че по силата на посоченото в чл.1, буква л от Основния Регламент национално законодателство, това лице не е имало качеството на осигурено лице в тази държава — членка непосредствено преди да започне работа като наето лице?

2.

В случай, че отговорът на първият въпрос е отрицателен, при тълкуването на съдържанието и смисъла на понятието „прилагало“ от разпоредбата на чл.14, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и СЪВЕТА от 16.9.2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност във връзка с понятието „подчинено“ от разпоредбата на чл.12, [параграф] 1 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.4.2004 г. за координация на системите за социална сигурност допустимо ли е да се съобрази от националната юрисдикция гражданството на лицето на страна — членка при положение, че наетото лице така или иначе е било подчинено на националната правна уредба само поради факта на гражданството си?

3.

В случай, че отговорът на предходният въпрос е също отрицателен, при прилагането на посочените в този въпрос понятия може ли националната юрисдикция да вземе предвид факта на обичайното и продължително пребиваване на наетото лице в смисъла, установен в чл.1, буква й от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 883/2004 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29.4.2004 г. за координация на системите за социална сигурност?

4.

В случай, че отговорът и на третият въпрос е отрицателен, какви елементи на тълкуване следва да бъдат съобразени от националната юрисдикция за определяне на съдържанието на понятието „подчинено на законодателството“ от разпоредбата на чл.12, [параграф] 1 от Основният Регламент и понятието „се е прилагало законодателството“ от разпоредбата на чл.14, [параграф] 1 от Регламента с оглед прилагането на точния смисъл на тези разпоредби?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/9

1)

Представляват ли обслужването и грижата за спешни пациенти в линейка за оказване на спешна медицинска помощ от медицински специалист/парамедик и обслужването и грижата за пациенти в линейка за транспортиране на пациенти от парамедик/санитар „услуги, свързани с гражданска отбрана, гражданска защита и предотвратяване на опасности“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС (1), обхванати от кодове 75252000-7 (услуги по аварийна безопасност) и 85143000-3 (превоз с линейка) по CVP (Общ терминологичен речник, свързан с обществените поръчки)?

2)

Може ли член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС да се разбира в смисъл, че „организации и сдружения с нестопанска цел“ са и организациите за оказване на помощ, признати съгласно националното право за организации за гражданска защита и гражданска отбрана?

3)

Представляват ли „организациите или сдруженията с нестопанска цел“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС организации или сдружения, които имат за цел изпълнението на задачи по предоставяне на обществени услуги, нямат търговски цели и евентуалната им печалба се реинвестира с оглед на постигането на целите на организацията?

4)

Представлява ли превозът на пациент с линейка за транспортиране на пациенти, придружен само от парамедик/санитар (т.нар. квалифициран медицински транспорт) „превоз на пациенти с линейка“ по смисъла на член 10, буква з) от Директива 2014/24/ЕС, който не се обхваща от отрасловото изключение и за който се прилага Директива 2014/24/ЕС?

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/11

—

да отмени Решение ARES (2017) 2484833 на Комисията от 16 май 2017 г., и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: недостатъчно изясняване на релевантната за решението фактическа обстановка

2.

Второ основание: преценка на фактическата обстановка в противоречие с други доклади

3.

Трето основание: нарушение на правото на изслушване

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/11

—

да отмени обжалваното решение в частта, с която е обявена за недействителна марка на Европейския съюз „RAISE“ № 11 508 967 поради липса на отличителен характер по смисъла на член 7, параграф 1, буква б) от РМЕС, що се отнася до следните услуги от клас 36 „Финансови сделки; Финансова информация; Управление на капитали; Финансови услуги; Финансови анализи; Създаване и инвестиране на капитали; Финансови консултации; Финансово спонсориране; Заеми (финансиране); Финансова оценка (застраховки, банково дело, недвижимо имущество); Образуване на капитали и капиталовложения; Факторинг; Емитиране на ценни книжа; Борсови котировки; Борсово посредничество; Парични сделки; Обмяна на валута; Определяне размера на облагаемите доходи/данъчно облагане/и данъчни оценки; Услуги на влогонабирателни фондове; Директна банка; Издаване на пътнически чекове или кредитни карти; Сделки с недвижимо имущество; Оценяване на недвижимо имущество“,

—

да осъди дружество Raizers, поискало обявяването на недействителност, да понесе собствените си съдебни разноски, както и съдебните разноски на дружество Raise Conseil, включително на разходите за процесуално представителство.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/12

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди EUIPO да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на Wilhelm Sihn jr. GmbH & Co. KG;

—

да осъди in-edit S.à.r.l. да понесе направените от него съдебни разноски, в случай, че встъпи в настоящото производство.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/13

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 (SRB/EES/2017/08) за приемане на процедура за преструктуриране на институцията Banco Popular Español SA., и на Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A,

—

да осъди ответника да поправи вредите, породени от обезценяването на акциите на Banco Popular Español, S.A., които притежава Comercial Vascongada Recalde, SA., като за обезщетението се вземе предвид разликата в стойността на акциите към 6 юни 2017 г., тоест, 133 385,04 EUR, ведно с евентуалните лихви.

1.

Първото основание е изведено от нарушението на член 18, параграф 1, буква a) и параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юни 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (1), доколкото Banco Popular не е била „проблемна банка“, каквато тези разпоредби описват.

2.

Второто основание е изведено от нарушението на член 10, параграфи 10 и 11, и член 21, параграф 2, буква б) от Регламент № 806/2014, доколкото са съществували алтернативни мерки на преструктурирането на Banco Popular.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/13

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08) във връзка с приемането на процедура за преструктуриране относно институцията Banco Popular Español SA., и на Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 г., с което се одобрява режима на преструктуриране на Banco Popular Español SA,

—

да осъди ответника да поправи вредите, произтичащи от обезценяването на акциите на Banco Popular Español, S.A., притежавани от жалбоподателите, като при обезщетяването да вземе предвид разликата със стойността на акциите към 6 юни 2017 г., тоест, 9 212,34 EUR, увеличена с евентуалните лихви.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/14

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08);

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/14

—

да отмени, изяло или частично, решението на Комисията от 27 март 2017 година (SA.38825) Държавна помощ — Италия, предполагаема държавна помощ за частните доставчици на социално-здравни услуги.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 107 ДФЕС и от грешка, допусната от Комисията, като е счела за обосновано селективното изключване на публичноправните предприятия, доставчици на социално-здравни услуги, от осигуряването за майчинство INPS (Istituto nazionale di previdenza sociale) [Национален осигурителен институт] и от възстановяването на разходите за отсъствия на заети лица, полагащи грижи за роднини — инвалиди с трайно намалена работоспособност.

2.

Второто основание е изведено от държавния произход на помощта, тъй като според жалбоподателя средствата за покриване на разходите на частните предприятия, свързани с осигуряването за майчинство и отсъствията на заети лица, полагащи грижи за роднини — инвалиди с трайно намалена работоспособност, се изплащат от INPS и следователно от италианската държава с държавни ресурси.

3.

Третото основание е изведено от факта, че според жалбоподателя тези мерки благоприятстват частните предприятия, като им предоставят предимство спрямо публичноправните предприятия, доставчици на посочените услуги, които трябва да понесат всички разходи, свързани с отсъствията поради майчинство и полагане на грижи за роднини — инвалиди с трайно намалена работоспособност, което води до значителни финансови последици.

4.

Четвъртото основание е изведено от факта, че според жалбоподателя спорните мерки засягат търговията между държави членки, тъй като предоставят предимство на мултинационални групи и на италиански предприятия с чуждестранно участие, които инвестират в Италия със стопанска цел, а ощетяват малките публичноправни предприятия, които осъществяват дейност с нестопанска цел, като по този начин променят структурата на разходите за труд.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/15

—

Да отмени решение (SRB/EES/2017/08) на Единния съвет за преструктуриране от изпълнителната му сесия от 7 юни 2017 г., с което е одобрена процедурата за преструктуриране по отношение на институцията Banco Popular Español, S.A.;

—

да отмени Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 г. за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español, S.A.;

—

да се осъди ответника да заплати съдебните разноски, както и встъпилите страни, поддържащи изцяло или отчасти неговите искания.

1.

Първото основание е изведено от липсата или недостатъчността на мотиви на обжалваното решение, в нарушение на член 41, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

2.

Второто основание е изведено от нарушението на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г., доколкото не е било направено справедливо, консервативно и реалистично оценяване от независим експерт на актива и пасива на Banco Popular преди приемането на решението за преструктуриране.

3.

Нарушение на член 18, параграф 1, буква a) във връзка с член 18, параграф 4, буква в) от Регламент (ЕС) 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г., доколкото с обжалваните решения се приема преструктурирането на Banco Popular, въпреки че на 6 юни 2017 г. тази банкова институция не е била неплатежоспособна, а нейните проблеми с ликвидността били временни.

4.

Нарушение на член 18, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 806/2014, доколкото с обжалваните решения се приема преструктурирането на Banco Popular, въпреки че са съществували разумни перспективи, че други алтернативни мерки от частния сектор могат да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения от нейна страна.

5.

Неизпълнение на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕС) 806/2014, доколкото не е бил направен опит да се сведат до минимум разходите за преструктурирането и да се избегне излишната загуба на стойност, извън необходимото за постигане на целите на преструктурирането.

6.

Нарушение на член 22 от Регламент (ЕС) 806/2014, поради липсата на претегляне на последиците от обжалваните решения и неприемане на предвидените в параграф 2 от него инструменти за преструктуриране, които са алтернативни на прекратяването на дейността, при отчитане на обстоятелствата по параграф 3.

7.

Нарушение на член 15, параграф 1, буква ж) от Регламент (ЕС) 806/2014, доколкото акционерите е трябвало да получат повече от това, което биха получили при обявяване на несъстоятелност.

8.

Нарушение на член 29 от Регламент (ЕС) 806/2014.

9.

Нарушение на правото на собственост и следователно на член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

10.

Нарушение на правото на ефективна съдебна защита, поради невъзможността на акционерите да се защитят.

11.

Нарушение на правото на акционерите и на другите засегнати от дейността по обезценяване и преобразуване притежатели на акции да бъдат изслушани преди приемане на засягащата ги индивидуална мярка за обезценяване на тяхното имущество.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/16

—

да отмени решение № SRB/EES/2017/08 на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г., адресирано до FROB (Фонд за организирано преструктуриране на банките), с което се одобрява план за преструктуриране на Banco Popular Español,

—

да отмени Решение 2017/1246 на Европейската комисия от 7 юни 2017 г. за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español, и

—

в съответствие с член 340 ДФЕС да обяви извъндоговорната отговорност на ЕСП и на Европейската комисия и да разпореди поправяне на причинената вреда на жалбоподателя.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/17

—

да отмени Решение SRB/EES/2017/08 на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г., което е предназначено за FROB [Fondo de Reestructuración Ordenada Bancaria — Фонд за организирано преструктуриране на банките] и с което се одобрява план за преструктуриране на Banco Popular Español;

—

да отмени Решение (ЕС) 2017/1246 на Комисията от 7 юни 2017 година за одобряване на схемата за преструктуриране на Banco Popular Español S.A.; и

—

на основание член 340 от ДФЕС да установи извъндоговорната отговорност на ЕСП и Европейската комисия, като разпореди нанесената на жалбоподателя вреда да бъда поправена.

2.10.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 330/18

—

да отмени решението на първи апелативен състав на EUIPO от 24 май 2017 г.,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на член 1, параграф 1 от Регламент № 207/2009 и на принципа на самостоятелност,

—

Нарушение на принципите на правната сигурност, добросъвестната търговска практика и добрата администрация.