25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/1

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/2

1)

Заменена ли е изцяло клаузата standstill по член 7 от Решение № 2/76 на Съвета по асоцииране с клаузата standstill по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране, или законосъобразността на новите ограничения на свободното придвижване на работници, въведени в периода между влизането в сила на Решение № 2/76 на Съвета по асоцииране и датата, от която се прилага член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране, трябва да продължава да се преценява въз основа на член 7 от Решение № 2/76 на Съвета по асоцииране?

2)

В случай че отговорът на първия въпрос е в смисъл, че член 7 от Решение № 2/76 на Съвета по асоцииране не е изцяло заменен, в пълен обем ли е приложима практиката на Съда по член 13 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране и при прилагането на член 7 от Решение № 2/76 на Съвета по асоцииране, така че тази разпоредба следва да обхваща по принцип и националноправна уредба в сила от 5 октомври 1980 г. която обвързва събирането на съпругата с нейния съпруг, турски работник, от издаването на национална виза на неговата съпруга?

3)

Обосновано ли е въвеждането на подобна национална уредба с императивно основание от обществен интерес, по-специално с оглед на постигането на целта за ефективен контрол на имиграцията и управлението на миграционните потоци, при положение че особените обстоятелства на конкретния са взети предвид посредством клауза за справедливост при наличие на затруднения?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/2

1)

Трябва ли да се счита, че лице, търсещо убежище, се е укрило по смисъла на член 29, параграф 2, второ изречение от Регламент (ЕС) № 604/2013 (1) само ако целенасочено и умишлено избягва/се укрива от националните органи, които са компетентни за извършване на прехвърлянето, за да осуети, респективно затрудни прехвърлянето, или е достатъчно, ако за по-дълъг период той вече не живее в отреденото му жилище и органът не е информиран за местонахождението му, поради което не може да се извърши планирано прехвърляне?

Може ли засегнатото лице да се позове на правилното прилагане на разпоредбата и в рамките на процедура срещу решението за прехвърляне да възрази, че шестмесечният срок за прехвърляне е изтекъл, тъй като той не се е укривал?

2)

Настъпва ли удължаване на срока по член 29, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 604/2013 само когато още преди изтичане на срока извършващата прехвърлянето държава членка информира компетентната държава членка, че засегнатото лице се укрива и същевременно посочи конкретен срок, в който ще се извърши прехвърлянето и който не може да е по-дълъг от осемнадесет месеца, или удължаването е възможно само чрез определяне на удължен срок по взаимно споразумение между заинтересованите държави членки?

3)

Недопустимо ли е прехвърляне на търсещо убежище лице в компетентната държава членка, когато в случая на предоставяне на статут на международна закрила, с оглед на очакваните впоследствие условия на живот, може да има сериозен риск там той да бъде подложен на отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Този въпрос също ли попада в приложното поле на правото на Съюза?

Според кои критерии на правото на Съюза следва да бъдат преценени условията на живот на лицето, на което е предоставена международна закрила?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/3

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/4

1)

Трябва ли член 3, параграф 3 във връзка с приложение А, букви б) и в) от Директива 2003/55/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО да се тълкува в смисъл, че непредоставянето на потребителите на газ на навременна и пряка информация относно предпоставките, причините и обхвата на предстоящо изменение на тарифите за доставки на газ, е пречка за такова изменение на тарифата?

2)

При положителен отговор на първия въпрос:

Пряко приложим ли е от 1.7.2004 г. член 3, параграф 3 във връзка с приложение А, букви б) и в) от Директива 2003/55/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2003 година относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и отменяне на Директива 98/30/ЕО спрямо предприятие доставчик, което е частноправен субект (германско GmbH), тъй като от гледна точка на съдържанието си посочените разпоредби са безусловни и следователно могат да се прилагат без друг акт за транспониране, предоставяйки на гражданина права спрямо организация, която независимо от своята частноправна организационна форма е зависима или контролирана от държавата, тъй като държавата е единственият собственик на дяловете в капитала на предприятието?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/4

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/5

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/5

1)

Предприятие, което в сътрудничество с предприятия за отдаване на автомобили под наем, притежаващи разрешение за превоз на пътници, предоставя приложение за смартфон, чрез което ползвателите могат да поръчат нает автомобил с шофьор, предоставя ли самото то услуги в областта на транспорта по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 (1), когато организационните услуги на това предприятие са тясно свързани с услугата за превоз, по-специално когато

В случай че Съдът отговори утвърдително на първия въпрос:

2)

Може ли забраната на услуга, предоставяна по разглеждания в делото начин, да бъде обоснована при съответните условия за превоз с целта да се запази конкурентоспособността и функционирането на таксиметровия превоз в контекста на запазването на обществения ред съгласно член 16, параграф 1 от Директива 2006/123?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/6

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/6

1)

Представлява ли изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и тълкувано от Съда на Европейския съюз в решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15, пряко приложима разпоредба на тази директива?

2)

В случай че изискването за съразмерност, установено в член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и тълкувано от Съда на Европейския съюз в решение от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15, Euro-Team, не представлява пряко приложима разпоредба на тази директива:

възможно и необходимо ли е — при положение че липсва законодателна намеса в съответната област — при тълкуването на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза националният съд и националният административен орган да допълват приложимата към разглеждания случай национална правна уредба с материалноправните критерии на изискването за съразмерност, установени в решение на Съда на Европейския съюз от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/7

1)

Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО (1) от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална законодателна уредба, съгласно която в колективните трудови договори може да се предвиди, че намаляването на размера на възнаграждението, извършено през периода на изчисляване в резултат от работа на намалено работно време, се отразява на изчисляването на трудовото възнаграждение за времето на отпуск, в резултат на което за четирите седмици минимален годишен отпуск работникът получава по-малко трудово възнаграждение за времето на отпуск, респ. по-малко парично обезщетение за неизползван отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение, отколкото той би получил, ако изчисляването на възнаграждението за времето на отпуск се извършваше въз основа на средния размер на трудовото възнаграждение, получавано от работника през периода на изчисляване без такова намаляване на размера на възнаграждението? При утвърдителен отговор: какъв би могъл да бъде максималният обхват — изразен в проценти и измерен въз основа на ненамаленото средно трудово възнаграждение на работника — на предвидена в националната законодателна уредба възможност за намаляване с колективния трудов договор на възнаграждението за времето на отпуск в резултат на работа на намалено работно време през периода на изчисляване, за да се приеме, че е налице тълкуване на тази национална правна уредба в съответствие с правото на Съюза?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: общият принцип на правото на Съюза на правна сигурност и забраната за придаване на обратно действие изискват ли да се ограничи във времето действието по отношение на всички засегнати лица на възможността за позоваване на тълкуването, което в хода на настоящото преюдициално производство Съдът ще даде на разпоредбите на член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време, тъй като преди това в практиката на най-висшите национални съдилища е постановено, че приложимите законови разпоредби и разпоредби от колективните трудови договори не подлежат на тълкуване в съответствие с правото на Съюза? В случай че отговорът на Съда по този въпрос е отрицателен: в съответствие с правото на Съюза ли е положение, при което въз основа на националното право националните съдилища предоставят защита на оправданите правни очаквания на работодателите, които са разчитали на запазването на практиката на най-висшите национални съдилища, или предоставянето на закрила на оправданите правни очаквания е правомощие само на Съда на Европейския съюз?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/7

—

да се установи, че като не е компенсирало загубите със собствени ресурси в размер, който следва да се определи и да се предостави на разположение на бюджета на Съюза съгласно членове 2, 6, 10, 11 и 17 от Регламент № 1552/1989 (1) (членове 2, 6, 10, 12 и 13 от Регламент 609/2014) (2) и като няма издадени сертификати за износ в нарушение на член 101, параграф 2 от Решение 91/482/ЕИО (3) за внос на алуминий от Ангила през 1999-2000 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия не е изпълнило задълженията си по член 5 (а следователно и по член 10) от Договора за създаване на Европейската общност (понастоящем член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз) и

—

да се осъди Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия да заплати съдебните разноски.

1.

В периода март 1999 г.—юни 2000 г. в Италия се внася алуминий с произход от трети страни, като преди това същият първо се внася в Ангила и след това се реекспортира. Властите в Ангила предоставят помощ за износ в размер на 25 USD на метричен тон (наричана по-нататък „транспортна помощ“) за стоките, които преминават през Ангила. Тази „транспортна помощ“, която Ангила предоставя за транзит на стоки, съответства на възстановяване на мита и води до отпадане митническото освобождаване в случай на реекспорт от Ангила и внос в ЕС. Член 101, параграф 2 от Решение 91/482/ЕИО неправилно се прилага от властите в Ангила, тъй като те издават сертификати за износ, въпреки че условията за това не са изпълнени. След нарушение на член 101, параграф 2 от Решение 91/482/ЕИО поради неправомерно издаване на сертификати за износ от страна на Ангила, Италия е възпрепятствана да събира мита в съответствие с член 24 ДЕО (понастоящем член 29 ДФЕС).

2.

Обединеното кралство носи финансова отговорност за загубата на традиционни собствени ресурси, причинена от сертификати за износ, издадени в нарушение на член 101, параграф 2 от Решение 91/482/ЕИО. Органите на Обединеното кралство не са взели всички необходими мерки за защита на финансовите интереси на Съюза и за гарантиране на правилното прилагане на Решение 91/482/ЕИО от администрацията на Ангила. Всяка държава членка трябва да гарантира, че нейните отвъдморски територии прилагат правилно всеки приложим за тях правен акт, какъвто например е Решение 91/482/ЕИО, с цел ефективна защита на финансовите интереси на ЕС.

3.

Когато действия или пропуски на органите на държава членка водят до загуба на собствени ресурси, Съюзът трябва да получи равностойността на загубените собствени ресурси. Съответно Обединеното кралство следва да компенсира бюджета на Съюза за общия размер на загубените собствени ресурси и да плати лихви за забава съгласно член 11 от Регламент № 1150/2000 (4).

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/8

1)

Трябва ли член 11 от Директива 2001/83 (1) или друга разпоредба от правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че уведомлението, с което заявителят или титулярят на разрешение за търговия с генеричен лекарствен продукт по смисъла на член 10 от Директива 2001/83 съобщава на съответния орган, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания в опаковката на генеричния лекарствен продукт няма да посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, следва да се разглежда като заявление за ограничаване на обхвата на разрешението за търговия, в резултат от което разрешението за търговия трябва да не важи или занапред да не важи за патентованите показания или форми на дозировка?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос: съставляват ли член 11 и член 21, параграф 3 от Директива 2001/83 или други разпоредби от правото на Съюза пречка за компетентния орган при издаването на разрешение по реда на член 6 във връзка с член 10 от Директива 2001/83 да публикува обобщението на характеристиките на лекарствения продукт и листовката с упътвания в опаковката, включително с онези части, които се отнасят до защитени с патент на трето лице показания или форми на дозировка, при положение че заявителят или титулярят на разрешението за търговия е съобщил на органа, че в обобщението на характеристиките и в листовката с упътвания в опаковката няма да посочва онези части от обобщението на характеристиките на референтния лекарствен продукт, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка?

3)

От значение ли е за отговора на втория въпрос обстоятелството, че компетентният орган изисква от титуляря на разрешението да помества в листовката с упътвания в опаковката на лекарствения продукт препратка към уебсайта на органа, на който обобщението на характеристиките на продукта е публикувано включително с онези части, които се отнасят до защитените с патент на трето лице показания или форми на дозировка, въпреки че на основание член 11 от Директива 2001/83 тези части не са включени в листовката?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/9

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/10

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/10

1)

Трябва ли одобрено от фламандското правителство дружество за строителство на социални жилища, което отдава под наем социално жилище на потребител срещу наем, който зависи, от една страна, от пазарната стойност, която това дружество е определило само, и от друга страна, от доходите и структурата на семейството на наемателя, да се счита за търговец по смисъла на правото на Съюза?

2)

Представлява ли отношението между одобрено дружество за строителство на социални жилища и потребител, което възниква с наемането от последния на социално жилище, и по-специално член 11 от типовия договор за наем, който е част от това отношение, договор по смисъла на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1)?

3)

Договор или правоотношение, в рамките на който/което одобрено дружество за строителство на социални жилища отдава под наем социално жилище на потребител, попада ли в обхвата на Директива 93/13/ЕИО и трябва ли такова дружество за строителство на социални жилища, което отдава под наем социално жилище на потребител срещу наем, който зависи, от една страна, от пазарната стойност, която това дружество е определило само, и от друга страна, от доходите и структурата на семейството на наемателя, за целите на това отдаване под наем да се счита за продавач или доставчик по смисъла на посочената директива?

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/12

—

да обяви за допустима настоящата жалба срещу решението от 13 март 2017 г. (преписка R 1506/2016-5) на апелативния състав на EUIPO и да я уважи, като отмени решението на апелативния състав на EUIPO и като възстанови и обяви действителността на марка № 11 703 568 „YATEKOMO“ за всички стоки от клас 29 и 30, за които регистрацията е била поискана първоначално;

—

да обяви, че марката „YATEKOMO“ е общоизвестна;

—

да разпореди на EUIPO да предостави на Общия съд всички представени от жалбоподателя документи, които представляват преписката в производството по отмяна на марката „YATEKOMO“, проведено пред EUIPO, за да могат всички тези документи да бъдат анализирани;

—

по силата на член 134 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Марката „YATEKOMO“ не нарушава член 8 от Регламент № 207/2009. Европейската словна марка не е в конфликт с по-ранната испанска смесена марка „ya te comeré el vacío que te llena“.

—

Известността, придобита от марка № 11 703 568 „YATEKOMO“.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/13

—

да отмени член 2, параграф 1, буква б) от Решение C(2017)900 окончателен, изменено на 6 април 2017 г. с Решение C(2017)2223 окончателен от 6 април 2017 г. по преписка AT.40018 — рециклиране на акумулатори за автомобили, да намали наложената на жалбоподателя глоба, като отчете сумата, представляваща стойността на закупените стоки за периода на нарушението, и правилната продължителност на участието на жалбоподателя в представляващите нарушение действия във Франция, както и да премахне наложеното въз основа на точка 37 от Насоките за определяне на глобите (1) увеличение от 10 % и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е че Комисията нарушила принципа на добра администрация и правото на защита на жалбоподателя, тъй като за първи път в обжалваното решение приела стойността на закупените от жалбоподателя стоки като основа за изчисляване на глобата.

2.

Второто основание е че Комисията нарушила принципа на пропорционалност, като използвала стойността на закупените от жалбоподателя стоки през 2011 г. като референтна при изчисляването на глобата.

3.

Третото основание е че Комисията нарушила принципите на лична отговорност, на равно третиране и на пропорционалност, както и задължението за мотивиране, като не взела предвид по-ограниченото участие на жалбоподателя в проявите на картела във Франция.

4.

Четвъртото основание е че Комисията нарушила задължението за мотивиране и принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, като не мотивирала в достатъчна степен прилагането на точка37 от Насоките и прилаганото точно увеличение.

5.

Петото основание е че Комисията нарушила принципите на пропорционалност и равно третиране, като разгледала картелни споразумения, различни от търговските картели.

6.

Шестото основание е че Комисията нарушила правото на защита на жалбоподателя, като увеличила глобата му на основание точка 37 от Насоките, без да отбележи това в изложението на възраженията, като не представила допълнително изложение на възраженията и не организирала ново изслушване.

7.

Седмото основание е че Комисията нарушила принципа на добра администрация, като не заявила намерението си да приложи точка 37 от Насоките на по-ранен етап от административната процедура.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/14

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и другата страна в производството да заплатят направените от тях съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

—

Нарушение на член 15, параграф 1 от Регламент № 207/2009;

—

Нарушение на член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/14

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати на жалбоподателя съдебните разноски, свързани с настоящата жалба, както и тези, които е направил пред апелативния състав; или в случай, че другата страна по обжалваното решение встъпи по делото, ответникът и встъпилата страна да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя съдебните разноски, свързани с настоящата жалба, както и тези, които е направил пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, доколкото апелативният състав е допуснал грешка що се отнася до степента на внимание на съответния потребител и сходството на съответните марки.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/15

—

да отмени съобщение на Комисията с регистрационен номер BK/abd/ener.c.1(2017)2122195, тъй като на стр. 5 то предвижда, че за изчисляването на емисиите на парникови газове от биодизел се използва емисионна стойност от 99,57 g CO2eq/MJ метанол, както и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на Директива 2009/28/ЕО (1) чрез отклонение от посочената методика на изчисление

2.

Второ основание: нарушение на принципите на правото на Съюза на пропорционалност, правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания чрез определяне на неразумно кратък преходен период — до 1 септември 2017 г. — за схемите за сертифициране да въведат противоречащата на директивата методика на изчисление

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/16

—

да отмени Решение C (2017) 4112 окончателен на Комисията от 16 юни 2017 г., с което се изменя Решение C (2014) 9295 окончателен на Комисията от 10 декември 2014 година относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (AT.39780 — Пликове);

—

при условията на евентуалност, при изпълнение на правомощията си за пълна юрисдикция, да намали размера на наложената глоба в член 1 от обжалваното решение, като последица от (i) намалението с 95,3671 % на основния размер на глобата по силата на член 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите и (ii) допълнителното намаление на размера на глобата с най-малко 33 % на основание процедурата за постигане на споразумение;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, изведено от нарушението на принципите на правна сигурност, оправданите правни очаквания и non bis in ídem.

2.

Второ основание, изведено от нарушението на принципа на равно третиране при определянето на размера на глобата.

3.

Трето основание, изведено от нарушението на принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация при определянето на размера на глобата.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/17

—

да отмени решението за отказ на Комисията от 20 юни 2017 г., при условията на евентуалност от 11 юли 2017 г., относно втората молба на жалбоподателя от 29 май 2017 г. (Az. GestDem Nr. 2017/1788), и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: условията за правото на достъп до документите са изпълнени

2.

Второ основание: не са налице изключения по член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001

3.

Трето основание: процесуално нарушение, допуснато от Комисията

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/18

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08).

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание, изведено от липсата на мотиви на обжалваното решение и от произтичащото от това нарушение на правото на добра администрация и правото на ефективна съдебна защита (член 41, параграф 2, букви б) и в) от Хартата на основните права на Европейския съюз).

2.

Второ основание, изведено от нарушение на правото на защита (член 41, параграф 2, буква а) от Хартата).

3.

Трето основание, изведено от нарушението на правото на собственост (член 17, параграф 1 от Хартата) и на принципа на свобода на стопанската инициатива (член 16 от Хартата).

4.

Четвърто основание, изведено от нарушението на правото на ефективна съдебна защита, прогласено в член 47 от Хартата и в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, допуснато посредством нарушение на принципа на равни процесуални възможности и вследствие на това, на правото на справедлив съдебен процес.

5.

Пето основание, изведено от нарушението на член 18, параграф 1 от Регламент ЕС № 806/2014 и член 32 от Директива 2014/59/ЕС, доколкото Единният съвет за преструктуриране е допуснал явна грешка в преценката на фактите, като не е изпълнил изискванията, предвидени в споменатите разпоредби за приемането на схема за преструктуриране.

6.

Шесто основание, изведено от нарушението на принципа на предпазливо банкиране (принципа на предпазните мерки), доколкото са съществували други мерки, алтернативни на предвидените в обжалваното решение, включително такива за ранна намеса, които не допускали приемането на схемата за преструктуриране.

7.

Седмо основание, изведено от нарушението на принципа на оправданите правни очаквания.

8.

Осмо основание, изведено от нарушението на принципа на пропорционалност във връзка с правото на собственост.

9.

Девето основание, изведено от нарушението на член 20, параграф 1 от Регламент ЕС № 806/2014, доколкото оценката на независимия експерт не може да се счита за „справедливо, консервативно и реалистично“ оценяване от независим експерт.

10.

Десето основание, изведено от нарушението на член 24 от Регламент (ЕС) № 806/2004 и член 39, параграф 2, букви а), б), г) и е) от Директива 2014/59/ЕС от страна на ответника, доколкото нормите на конкурентната процедура за продажба на дружеството, определени в разширената изпълнителна сесия от 3 юни 2017 г., не били прозрачни, било дадено предимство на един потенциален купувач (Banco de Santander) и продажната цена не била определена в максималната стойност.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/19

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране от 7 юни 2017 г. (SRB/EES/2017/08);

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/20

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/20

—

да отмени взетото на 19 септември 2016 г. решение на директора на дирекция „Човешки ресурси“ на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в качеството му на орган, оправомощен да сключва договорите за назначаване, да прекрати безсрочния трудов договор на жалбоподателя, считано от 19 юни 2017 г. (в редакцията на решението за прекратяване на договора съгласно постановеното на 19 април 2017 г. решение за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя),

—

да осъди ЕСВД да изплати на жалбоподателя като обезщетение на причинените му неимуществени вреди подходяща сума, чийто размер да се определи по преценка на Общия съд, и

—

да осъди ЕСВД да заплати направените от нея съдебни разноски и тези на жалбоподателя.

1.

Първото основание: явна грешка в преценката на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД)

2.

Второто основание: нарушение на ЕСВД на задължението за полагане на грижа, на принципа на добра администрация (член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз), на принципа на пропорционалност и на защитата при неоснователно уволнение (член 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз)

3.

Третото основание: нарушение на правото на изслушване по член 41, параграф 1 и параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/21

—

А) По същество: да прогласи нищожността/незаконосъобразността на акта с неблагоприятни последици за уволнението на работничката, съобщен ѝ устно на 10 януари 2017 г., като разпореди трудовото правоотношение да бъде възстановено незабавно и да ѝ бъде изплатено цялото трудово възнаграждение за междувременно изминалия период;

—

Б) По същество: да прогласи нищожността на акта с неблагоприятни последици, с който е продължен изпитателният срок, с дата 28 октомври 2016 г., като приеме, че от 1 ноември 2016 г. не съществува клауза за изпитателен срок;

—

В) По същество: да прогласи нищожността/незаконосъобразността на актовете, приети в административното разследване, заведено като CMS 16/035 — Administrative inquiry report [доклад за административно разследване] от 7 ноември 2016 г. и съобщени на 16 ноември 2016 г., по изложените по-долу съображения, като разпореди заличаване на административното разследване от системата Sysper и от всяка друга база данни, съществуваща в институциите на ЕС;

—

Г) По същество: да прогласи нищожността/незаконосъобразността на акта с неблагоприятни последици с дата 22 декември 2016 г. за уволнение, наречен „note to the attention of ms catalina stancu“, получен на 24 януари 2016 г., съобщен ѝ устно на 10 януари 2017 г., по изложените по-долу съображения, като разпореди незабавното възстановяване на трудовото правоотношение и присъди да ѝ бъде изплатено обезщетение за претърпените вреди, състоящо се от възнаграждението, дължимо от датата на уволнението до публикуването на решението. При условията на евентуалност, ако не бъде възстановена на работа, да осъди ERCEA да ѝ заплати обезщетение за вредите, състоящи се в загубата на трудовите възнаграждения до края на срока на договора (януари 2018 г.), равняващи се на 39 000,00 EUR;

—

Д) По същество във всеки случай да осъди ERCEA да заплати в полза на работничката обезщетение в размер на 300 000,00 EUR или друга, по-голяма или по-малка сума, определена по справедливост, за сериозното увреждане на имиджа и на личната и професионална репутация на жалбоподателката.

1.

С устното и немотивирано уволнение е нарушен член 25 от Правилника за длъжностните лица, в който е предвидено, че „[в]сяко индивидуално решение по настоящия правилник незабавно се съобщава в писмена форма на съответното длъжностно лице, до което се отнася. Всяко решение, което има неблагоприятни последици за длъжностното лице, трябва да бъде надлежно мотивирано“, писменото уведомление до работничката е гаранция за запознаването ѝ с решенията във връзка с трудовото правоотношение.

2.

С акта за продължаване на изпитателния срок е нарушен член 84 от Условията за работа на другите служители (УРДС), в параграф 3 от който е предвидено, че „в съответствие с параграф 1“ изпитателният срок може при изключителни обстоятелства да се удължи, продължаване за неопределен или несигурен срок не е оправдано; нарушен е член 84, параграф 2, където е предвидено, че правоотношението с изпитателен срок може да бъде прекратено във всеки момент, преди да е изтекъл срокът за изпитване като съответното лице има право да представи писмено забележките си в срок от осем работни дни и във всеки случай с „едномесечно предизвестие“.

3.

Административното разследване е незаконно и неправомерно, тъй като се основава на изпратен от работничката имейл, чието съдържание, както признава ответникът, е променено и тъй като просто отразява субективно съмнение относно истинността на представените от работничката документи, без да бъде разпоредена никаква техническа проверка.

4.

Актът на работодателя от 22 декември 2016 г. е нищожен, тъй като с него се прекратява несъществуващо вече трудово правоотношение, прекратено в резултат на устното уволнение. Освен това: А) Уволнението на работничката поради неуспешен изпитателен срок е незаконосъобразно, защото още от 1 ноември 2016 г. вече няма никакъв изпитателен срок, Б) Незаконността/неправомерността на твърденията в доклада за административното разследване, основани на оценката на неуспешния изпитателен срок, води до пълен и абсолютен произвол и незаконност на оспорвания акт за уволнение.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/22

—

да отмени решението на Единния съвет за преструктуриране № SRB/ES/SRF/2016/06 от 15 април 2016 г., както и всички следващи негови решения, въз основа на които Banca d’Italia приема следните актове № 1547337/16 от 29 декември 2016 г., № 0333162/17 от 14 март 2017 г., № 0334520/17 от 14 март 2017 г., № 1249264/15 от 24 ноември 2015 г., № 1262091/15 от 26.11.2015 ноември 2015 г.,

—

да обезщети ICCREA Banca за вредата, причинена от Единния съвет за преструктуриране при изпълнение на неговите функции за определяне на дължимите от жалбоподателя вноски, състояща се в по-големите суми изплатени от ICCREA Banca,

—

при условията на евентуалност и ако не бъдат уважени горните искания да прогласи невалидността на член 5, параграф 1, букви а) и е) (или евентуално на целия Регламент) поради противоречие с основните принципи на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на пропорционалност,

—

във всеки случай да осъди Единния съвет за преструктуриране да заплати разноските, направени за настоящото производство.

1.

Първото основание е изведено от липсата на уведомление за актовете, от нарушение на принципа на прозрачност, от нарушение и неправилно прилагане на член 15 ДФЕС и от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

2.

Второто основание е изведено от липсата на разследване, от неправилната преценка на фактическата обстановка, от нарушение и неправилно прилагане на член 5, [параграф 1,] буква а) от Регламент № 2015/63 (1) и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на добра администрация.

3.

Третото основание е изведено от липсата на разследване, от неправилната преценка на фактическата обстановка, от нарушение и неправилно прилагане на член 5, [параграф 1,] буква а) от Регламент № 2015/63 и от нарушение на принципа на недопускане на дискриминация и на добра администрация.

4.

Четвъртото основание е изведено от неправомерните действия на орган на Съюза и съдържа основано на извъндоговорната отговорност искане на основание член 268 ДФЕС.

5.

Петото основание, повдигнато при условията на евентуалност и инцидентноa е изведено от нарушение на принципа на ефективност и на равностойност и на равно третиране и следващата от това неприложимост на Регламент № 2015/63.

6.

Шестото основание, изведено от нарушение на член 15 ДФЕС, е относно липсата на възможност за жалбоподателя да се запознае с решенията на Съвета и искането да бъде разпоредено те да бъдат представени.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/24

—

на основание член 68 от Процедурния правилник на Общия съд да съедини настоящото дело и делото по жалбата срещу решението на EUIPO по преписка R 506/2017-2 за целите на устната фаза на производството поради връзката между тях,

—

да обяви искането, изложено в жалбата, за допустимо и основателно и съответно

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на общите принципи на правото на Съюза.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/24

—

на основание член 68 от Процедурния правилник на Общия съд да съедини настоящото дело и делото по жалбата срещу решението на EUIPO по преписка R 507/2017-2 за целите на устната фаза на производството поради връзката между тях,

—

да обяви искането, изложено в жалбата, за допустимо и основателно и съответно

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—

нарушение на общите принципи на правото на Съюза.

25.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 318/25

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/804 на Комисията от 11 май 2017 г. за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои видове безшевни тръби от желязо (с изключение на тези от чугун) или от стомана (с изключение на тези от неръждаема стомана), с кръгло напречно сечение и с външен диаметър, превишаващ 406,4 mm, с произход от Китайската народна република (OВ 2017 L 121, стp. 3) поне в частта, в която се отнася до жалбоподателя; и

—

да се осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание — Комисията нарушила член 3, параграфи 2 и 3 от Основния регламент (1) и членове 3.1 и 3.2 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, когато определила подбиването на цените. Според жалбоподателя Комисията извършила просто математическо сравнение между цените за 2015г, без да направи динамична оценка на ценовото развитие и тенденциите в отношението между вносните и цени и цените на вътрешния пазар. По-нататък жалбоподателят сочи, че Комисията не установила и подбиването на цените за продукта като цяло.

2.

Второто основание — Комисията нарушила член 3, параграф 6 от Основния регламент (и член 3.5 от Антидъмпинговото споразумение на СТО, когато основала анализа на причинно-следствената връзка на определено неправомерно подбиване на цените.

3.

Третото основание — когато установила причинно-следствена връзка между дъмпинговия внос и вредата на промишлеността на Съюза, Комисията допуснала явна грешка в преценката, констатирайки, че 1) е налице връзка между дъмпинговия внос и вредата на промишлеността на Съюза; и 2) че нито поотделно, нито заедно други фактори (като намаляването на експортния потенциал и търсенето, както и увеличаването на вноса от други страни) не са довели до прекъсване на тази причинно-следствена връзка.

4.

Четвъртото основание — Комисията не изпълнила задължението си да положи дължимата грижа и за добра администрация, когато отказала да извърши анализ на вредата и на причинно-следствената връзка по сегменти, и по този начин не гарантирала, че нейните констатации относно тази вреда и причинно-следствена връзка не са изопачени.