22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/1

22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/2

—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално тире 2 и тирета 4—7 от него,

—

като взе предвид наред с другото член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 9 от ДЕС,

—

като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално параграф 7 от него,

—

като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (наричана по-долу Хартата), прогласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН през 1948 г.,

—

като взе предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г. и ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид следните общи коментари на Комитета по правата на детето на ООН: № 7 (2005 г.) относно прилагането на правата на детето в ранна детска възраст, № 9 (2006 г.) относно правата на децата с увреждания, № 10 (2007 г.) относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, № 12 (2009 г.) относно правото на детето на изслушване, № 13 (2011 г.) относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие, № 14 (2013 г.) относно правото на детето неговият висш интерес да е от първостепенно значение,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) от 1979 г. и програмата за действие от Пекин, резолюцията си от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (1), резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (2), и заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г., озаглавени „Предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени“,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—

като взе предвид доклада на независимия експерт на Съвета по правата на човека Цефас Лумина за въздействието на външния дълг и другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално на икономическите, социалните и културните права (Допълнение, Мисия в Гърция, UN A/HRC/25/50/Add.1),

—

като взе предвид доклада, публикуван през април 2013 г., на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите, озаглавен „Управлението на външните граници на Европейския съюз и въздействието му върху човешките права на мигрантите“,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва „да се създаде международен правно обвързващ инструмент в областта на правата на човека, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,

—

като взе предвид стратегическите насоки за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, приети от Европейския съвет на 27 юни 2014 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—

като взе предвид Европейската социална харта, преразгледана през 1996 г., както и съдебната практика на Европейския комитет по социалните права,

—

като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—

като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (3),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки (4),

—

като взе предвид пакета от директиви относно правото на процедурна защита в ЕС (5),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право (6),

—

като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията и придружаващия я план за действие, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (7),

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз и на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, приети на 16 декември 2014 г.,

—

като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (8),

—

като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги (9),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (10),

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (11),

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (13),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

—

като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и съдебната практика на националните конституционни съдилища, които се позовават на Хартата при тълкуването на националното законодателство,

—

като взе предвид политическите насоки за новата Европейска комисия, представени от председателя на Комисията, г-н Жан-Клод Юнкер, пред Парламента на 15 юли 2014 г.,

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни (COM(2012)0010),

—

като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г. (СОМ(2012)0286), по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики,

—

като взе предвид Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (14),

—

като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2013)0454),

—

като взе предвид доклада на Комисията за борбата с корупцията (COM(2014)0038),

—

като взе предвид предложението за директива Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност (16),

—

като взе предвид своите резолюции относно равенството между половете,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността (17),

—

като взе предвид доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (18),

—

като взе предвид резолюциите си относно основните права и правата на човека, по-специално резолюцията си от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.) (19),

—

като взе предвид своите резолюции относно миграцията, по-специално последната си резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (20),

—

като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС (23), в която Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да извърши задълбочено разследване по въпроса, и като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (24);

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз (26),

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно искането за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни) (27),

—

като взе предвид своите резолюции от 11 септември 2012 г. (28) относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници и от 10 октомври 2013 г. (29) относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ,

—

като взе предвид своите резолюции относно центъра за задържане в залива Гуантанамо,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС (30),

—

като взе предвид Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—

като взе предвид решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12 Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, и за изменение на Директива 2002/58/ЕО,

—

като взе предвид изслушването на г-н Франс Тимерманс пред Европейския парламент на 7 октомври 2014 г., както и явяването му на заседанието от 11 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид изслушването на Димитрис Аврамопулос пред Парламента на 30 септември 2014 г.,

—

като взе предвид годишната конференция на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 10 ноември 2014 г. на тема: „Основните права и миграцията в ЕС“ и по-конкретно специалния документ на FRA „Законни канали за влизане в ЕС за хората, нуждаещи се от международна закрила: пакет от инструменти“,

—

като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и нейните мащабни изследвания относно дискриминацията и престъпленията от омраза спрямо евреи в държавите — членки на ЕС, насилието над жени в ЕС и претърпените от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица дискриминация, насилие и тормоз,

—

като взе предвид приноса на неправителствените организации, които участват в Платформата за основните права на Агенцията за основните права (FRA),

—

като взе предвид докладите и проучванията на неправителствени организации (НПО) в областта на правата на човека и възложените от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проучвания в тази област, по-конкретно проучването на Тематичен отдел В („C“) на въздействието на кризата върху основните права в държавите членки на ЕС,

—

като взе предвид своите проучвания относно въздействието на кризата върху основните права в държавите членки,

—

като взе предвид принципите относно статута на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека (Парижките принципи), приложени към Резолюция 48/134 на Генералната асамблея на ООН,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.) (31),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) и Оперативните насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието (SEC(2011)0567),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (COM(2014)0158) и заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г., озаглавени „Гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава“,

—

като взе предвид доклада на Комисията за 2013 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2014)0224) и придружаващите го работни документи,

—

като взе предвид доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще (COM(2013)0269),

—

като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (COM(2014)0209) и на препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0230/2015),

А.

като има предвид, че европейската интеграция отчасти има за цел да се избегне повторение на трагичните последици от Втората световна война и на преследването и репресиите, извършени от нацисткия режим, както и да се избегнат отстъплението или връщането назад в развитието на демокрацията и принципите на правовата държава чрез насърчаване, зачитане и защита на правата на човека;

Б.

като има предвид, че зачитането и насърчаването на правата на човека, основните свободи, демокрацията, ценностите и принципите, заложени в Договорите за ЕС и международните инструменти за правата на човека (Всеобщата декларация за правата на човека, ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и т.н.), са задължения на Съюза и държавите членки и следва да бъдат в центъра на европейската интеграция;

В.

като има предвид, че тези права трябва да бъдат гарантирани за всички лица, живеещи на територията на ЕС, включително при наличието на злоупотреби и насилие от страна на публичните органи, независимо от тяхното равнище;

Г.

като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства — общи за държавите членки ценности, които следва да бъдат спазвани от ЕС, както и от всяка отделна държава членка във всички техни политики — както вътрешни, така и външни; като има предвид, че по силата на член 17 от ДЕС Комисията трябва да гарантира прилагането на Договорите;

Д.

като има предвид, че съгласно член 6 от ДЕС ЕС носи отговорността да подкрепя и зачита основните права във всички действия, които предприема, независимо от правомощията си в съответната област; като има предвид, че и държавите членки се насърчават да направят същото;

Е.

като има предвид, че е необходимо преразглеждане на Договорите за ЕС, за да се засилят защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Ж.

като има предвид, че в съответствие с преамбюла на ДЕС държавите членки потвърдиха своята ангажираност по отношение на социалните права, определени в Европейската социална харта; като има предвид, че член 151 от ДФЕС също съдържа изрично позоваване на основните социални права като посочените в Европейската социална харта;

З.

като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на Европейския съюз беше напълно интегрирана в Договорите и че следователно понастоящем тя е правно обвързваща за институциите, агенциите и другите органи на ЕС, както и за държавите членки, при прилагането на законодателството на ЕС; като има предвид, че трябва да се създаде истинска култура по отношение на основните права, която трябва да се насърчава и укрепва както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, по-специално при прилагането на правото на ЕС в национален мащаб и в рамките на отношенията с трети държави;

И.

като има предвид, че в членове 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз се признават правото на живот и правото на неприкосновеност на личността;

Й.

като има предвид, че в член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз се забраняват всички форми на нечовешко или унизително отношение;

К.

като има предвид, че в членове 8, 9, 10, 19 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в съдебната практика на Съда на ЕС, се признава значението на основните социални права, като по този начин се подчертава фактът, че тези права, включително синдикалните права, правото на стачка, правото на свобода на мирни събрания и правото на свободно сдружаване, трябва да бъдат защитени по същия начин като другите основни права, признати от Хартата;

Л.

като има предвид, че член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължава Съюза да „зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“, а член 21 забранява дискриминацията, основана на език и/или принадлежност към национално малцинство;

М.

като има предвид, че член 33 от Хартата на основните права гарантира закрилата на семейството в юридически, икономически и социален план;

Н.

като има предвид, че в членове 37 и 38 от Хартата се признава правото на високо равнище на опазване на околната среда, неразривно свързано с прилагането на политиките на Съюза;

О.

като има предвид, че държавите членки не могат да понижат равнището на гаранциите, съдържащи се в собствените им конституции, по отношение на определени права под претекст, че Хартата на основните права на Европейския съюз или други инструменти на правото на ЕС предоставят по-ниско равнище на защита в съответната област;

П.

като има предвид, че се признава, че националните органи (съдебни органи, правоприлагащи органи и администрации) са ключови участници в конкретното привеждане в действие на правата и свободите, заложени в Хартата;

Р.

като има предвид, че създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно посоченото в дял V от ДФЕС изисква пълно зачитане на основните права от страна на ЕС и всяка държава членка;

С.

като има предвид, че хората — били те граждани или пребиваващи лица — са в центъра на вниманието в Европейския съюз и че признатите от Хартата лични, граждански, политически, икономически и социални права не само имат за цел защитата на европейските граждани и на пребиваващите в ЕС лица от всякаква намеса, злоупотреби или насилие, но и са предпоставки за гарантиране на тяхното пълно и спокойно личностно развитие;

Т.

като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на европейската либерална демокрация и са сред основополагащите принципи на ЕС, произтичащи от общите конституционни традиции на всички държави членки;

У.

като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат на национално равнище, изпълнява ключова роля за гарантирането на взаимно доверие между държавите членки и техните правни системи, поради което е от съществено значение да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно предвиденото в дял V от ДФЕС;

Ф.

като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и е от особено значение в рамките на ЕС, тъй като представлява предпоставка и за съблюдаването на всички права и задължения, произтичащи от Договорите и от международното право;

Х.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са се ангажирали с глобален процес, насочен към нови цели за устойчиво развитие, съгласно които правата на човека са универсални, неделими и неотменими;

Ц.

като има предвид, че прилагането на тези ценности и принципи следва да се основава също и на ефективен контрол на зачитането на основните права, гарантирани в Хартата, включително още при изготвянето на законодателните предложения;

Ч.

като има предвид, че ЕС преминава през период на тежка икономическа и финансова криза, която в съчетание с определени мерки, включително драстични бюджетни съкращения, прилагани в някои държави членки с оглед на кризата, оказва отрицателно въздействие върху условията на живот на гражданите на ЕС — като увеличава безработицата, равнището на бедност, неравенството и несигурните условия на труд и ограничава достъпа до услуги и тяхното качество — и съответно върху благосъстоянието на гражданите;

Ш.

като има предвид, че почти една трета от петициите, получавани от Парламента, са свързани с твърдения за нарушения на основните права, посочени в Хартата, засягащи въпроси като гражданството, четирите свободи, заетостта, икономическите обстоятелства, защитата на околната среда и на потребителите, съдебните системи, правото на участие в избори и демократичното участие, прозрачността при вземането на решения, правата на децата и на хората с увреждания, достъпа до образование или езиковите права; като има предвид, че някои от тези петиции повдигат въпроси, свързани със здравни въпроси и с достъпа до здравни грижи и здравни услуги, както и въпроси, свързани с правото на работа, като пряка последица от икономическата криза; като има предвид, че петициите обикновено са най-ранните показатели за ситуацията в областта на правата на човека в държавите членки;

Щ.

като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпция и взаимно доверие, че държавите членки на ЕС спазват демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както това е установено в ЕКПЧ и в Хартата на основните права на ЕС, особено във връзка с развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на принципа на взаимното признаване;

АА.

като има предвид, че безработицата или животът в положение на бедност или социална маргинализация има значителни последици за достъпа до основните права и упражняването на тези права и че съответно хората в толкова уязвимо положение трябва да продължат да имат достъп до основни услуги, по-конкретно до социални и финансови услуги;

АБ.

като има предвид, че след неотдавнашните терористични нападения на територията на ЕС има вероятност определени политики и мерки за борба с тероризма да се окажат в ущърб на основните права и свободи в ЕС; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира запазването на баланса между защитата на основните права и свободи и укрепването на сигурността; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат задължението да защитават европейските граждани, като същевременно гарантират зачитането на техните основни права и свободи при изготвянето и прилагането на политиките в областта на сигурността; като има предвид, че принципите на необходимост и пропорционалност трябва да бъдат водещи в тази област, така че прилаганите политики да не нарушават гражданските свободи;

АВ.

като има предвид, че хиляди хора загиват в Средиземно море по безпрецедентен начин, налагайки на ЕС огромна отговорност да предприеме действия за спасяване на живота на хора, за спиране на трафикантите на хора, за осигуряване на законови възможности за достъп за мигрантите и за подпомагане и защита на търсещите убежище и на бежанците;

АГ.

като има предвид, че през 2014 г. близо 3 500 мигранти са загинали или изчезнали, докато са се опитвали да достигнат до територията на Европа, като съответно общият брой на загиналите и изчезналите лица през последните 20 години достигна близо 30 000; като има предвид, че според Международната организация по миграция миграционният маршрут към Европа се е превърнал в най-опасния миграционен маршрут в света;

АД.

като има предвид, че всяка година около 1 000 молби за предоставяне на убежище са пряко свързани с генитално осакатяване;

АЕ.

като има предвид, че правото на убежище се гарантира в Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. и в протокола от 31 януари 1967 г.;

АЖ.

като има предвид, че проявите на краен национализъм, расизъм, ксенофобия и нетолерантност все още не са изчезнали от нашите общности; като има предвид, че, напротив, особено след неотдавнашните терористични нападения те изглежда зачестяват в много държави членки, като засягат както традиционните малцинства, така и новите национални малцинствени общности;

АЗ.

като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза; като се има предвид, че задоволяването на критериите от Копенхаген е основна предпоставка за присъединяване към ЕС; като има предвид, че задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген са не само основни предприсъединителни изисквания, но трябва да продължат да се прилагат и след присъединяването на дадена държава към ЕС по силата на член 2 от ДЕС; като има предвид, че с оглед на това всички държави членки следва да бъдат оценявани непрекъснато, за да се проверява дали съблюдават неотклонно основните ценности на ЕС, а именно зачитане на основните права, демократичните институции и принципите на правовата държава; като има предвид освен това, че е необходимо да се въведе постепенен коригиращ механизъм, за да се преодолее пропастта между политическия диалог и „ядрената опция“, предвидена в член 7 от ДЕС, и да се намери решение на „дилемата от Копенхаген“ в рамките на действащите Договори;

АИ.

като има предвид, че поради липсата на ясни общи показатели поставянето под въпрос на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в дадена държава членка постоянно се оспорва въз основа на политически и институционални съображения; като има предвид, че липсата на обвързващи процедури често води до трайна инертност, неспазване на Договорите и незачитане на европейските ценности със съучастие от страна на европейски институции;

АЙ.

като има предвид, че правото на отправяне на петиции установи здрава връзка между гражданите на ЕС и Европейския парламент; като има предвид, че Европейската гражданска инициатива въведе нова пряка връзка между гражданите на ЕС и институциите на ЕС и че тя може да засили еволюцията на основните и гражданските права; като има предвид, че правата на гражданите включват правото на отправяне на петиции като средство за отстояване от гражданите на техните основни права, както се посочва в член 44 от Хартата и в член 227 от ДФЕС;

АК.

като има предвид, че жените все още са обект на многобройни форми на дискриминация в рамките на Съюза и често се оказват жертва на насилие и злоупотреби, по-специално от сексуално естество;

АЛ.

като има предвид, че насилието срещу жени е най-разпространеното нарушение на основните права в ЕС и в целия свят, и като има предвид, че то засяга всички обществени слоеве независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване и представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;

АМ.

като има предвид, че проучване, проведено през 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, е констатирало, че по-голямата част от жените, жертви на насилие, не съобщават за случилото се в полицията;

АН.

като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област се базират на основните права на човека и представляват съществен елемент от човешкото достойнство (32); като има предвид, че отказът на животоспасяващ аборт представлява сериозно нарушение на правата на човека;

АО.

като има предвид, че трафикът и сексуалната експлоатация на жените и децата представляват явно нарушение на правата на човека, човешкото достойнство и основните правни и демократични принципи; като има предвид, че понастоящем жените са изложени в по-голяма степен на подобни рискове поради по-високата икономическа несигурност и по-високия риск от безработица и бедност;

АП.

като има предвид, че насилието срещу жени като форма на дискриминация, основана на пола, не е изрично включено в европейското право и фигурира като концепция само в три национални правни системи (испанската, шведската и германската), в резултат на което насилието срещу жените не се разглежда като съществен въпрос във връзка с равенството между половете; като има предвид, че подходът на държавите членки към насилието срещу жени и към насилието, основано на пола, варира в зависимост от конкретния случай, като големите различия в дефинициите в различните национални законодателства са причина данните да са несъпоставими;

АР.

като има предвид, че държавите членки също са засегнати от проблема с гениталното осакатяване, като според сведенията броят на жертвите на генитално осакатяване в ЕС достига 500 000, а други 180 000 души са изложени на риск от генитално осакатяване;

АС.

като има предвид, че в ЕС и в държавите членки все още се извършват многобройни нарушения на основните права, както е видно например от решенията на Европейския съд по правата на човека и както се посочва в доклади на Комисията, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на неправителствени организации, на Съвета на Европа и на ООН, например нарушения на правото на свобода на събранията и на изразяване на мнение на организациите на гражданското общество, институционална дискриминация срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица чрез забрани за сключване на брак и антипропагандно законодателство, както и все още високите равнища на дискриминация и престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения срещу уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице; като има предвид, че действията на Комисията, Съвета и държавите членки са недостатъчни, като се има предвид тежестта на тези хронични нарушения;

АТ.

като има предвид, че обществата, в които основните права са пълноценно въведени и защитавани, имат повече шансове да развият динамична и конкурентоспособна икономика;

АУ.

като има предвид, че ромите — най-голямото етническо малцинство в Европа — продължават да са жертва на тежка дискриминация, расистки атаки, пораждащи омраза изказвания, бедност и изолация;

АФ.

като има предвид, че европейската външна дейност се основава на същите принципи, които са заложени в основата на създаването и развитието на ЕС, т.е. демокрация, солидарност, човешко достойнство и всички основни права; като има предвид, че са разработени специални насоки за правата на човека в рамките на външните политики на ЕС, но не и в рамките на неговите вътрешни политики, което би могло да доведе до обвинения в прилагане на двойни стандарти; като има предвид, че е от съществено значение насърчаването от страна на ЕС на основните права в контекста на неговата външна дейност да бъде придружено от солидна и систематична вътрешна политика за контрол на спазването на основните права на територията на самия ЕС;

АХ.

като има предвид, че разпоредбите за защита на личните данни трябва да зачитат принципите за крайна цел, необходимост и пропорционалност, включително в контекста на преговорите и сключването на международни споразумения, както се подчертава в решението на Съда на ЕС от 6 април 2014 г., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО, и в становищата на Европейския надзорен орган по защита на данните;

АЦ.

като има предвид, че правата на зачитане на личния и семейния живот и на защита на личните данни са заложени в Хартата и следователно са неразделна част от първичното законодателство на ЕС;

АЧ.

като има предвид, че новите технологии могат да окажат отрицателно въздействие върху основните права и по-специално върху правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани по силата на членове 7 и 8 от Хартата;

АШ.

като има предвид, че масовият достъп до интернет увеличава възможностите за извършване на посегателства на физическата и психическата неприкосновеност на жени, например чрез онлайн „сприятеляване“ със сексуална цел;

АЩ.

като има предвид, че бързо развиващата се цифрова среда (включително все по-широкото използване на интернет, приложения и социални мрежи) налага да се въведат по-ефективни мерки за закрила на личните данни и неприкосновеността на личния живот, за да се гарантира тяхната поверителност и защита;

БА.

като има предвид, че основните свободи, правата на човека и равните възможности трябва да бъдат гарантирани за всички граждани на ЕС, включително за лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства;

ББ.

като има предвид, че според СЗО всяка година в Европа умират най-малко 850 деца на възраст под 15 години вследствие на малтретиране;

БВ.

като има предвид, че според проучване, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, относно дискриминацията и престъпленията от омраза срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица в допълнение към дискриминацията и насилието, на които те са били подложени, почти половината от анкетираните лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица считат, че в страните, в които пребивават, политиците често използват обиден език по отношение на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

БГ.

като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица са жертва на институционална дискриминация поради забраната на гражданските съюзи или поради наличието на закони, които забраняват заявяването на сексуални предпочитания;

БД.

като има предвид, че хората с увреждания са подложени на многобройни форми на дискриминация, които представляват пречка за пълноценното упражняване на техните основни права;

БЕ.

като има предвид, че сред хората с увреждания нивото на бедност е със 70 % по-високо от средното за населението, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

БЖ.

като има предвид, че секуларизацията и неутралността на държавата са най-добрите гаранции за недопускане на дискриминация по отношение на различните религиозни общности в нея;

БЗ.

като има предвид, че свободата на печата и на представителите на гражданското общество като неправителствените организации са съществени елементи на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че тази свобода е застрашена от приемането на национални закони или от предприемането на преки действия от страна на органите в редица държави членки;

БИ.

като има предвид, че в Хартата на основните права се заявява, че възрастните хора имат правото „да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“;

БЙ.

като има предвид, че налагането на наказания, пропорционални на извършените престъпления, има възпиращ ефект по отношение на нарушенията на основните права, но основната цел трябва да продължи да бъде предотвратяването на престъпленията (чрез мерки в сферата на образованието и културата), а не предприемането на действия впоследствие;

БК.

като има предвид, че ефективността на специализираните институции като националните институции за защита на правата на човека или органите по въпросите на равенството е важна, за да се помогне на гражданите да упражняват по-успешно основните си права до степента, в която държавите членки прилагат правото на ЕС;

БЛ.

като има предвид, че правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейския парламент в държавата членка на пребиваване е признато в членове 39 и 40 от Хартата; като има предвид, че упражняването на правото на мобилност не следва да възпрепятства това право;

БМ.

като има предвид неубедителните реакции на Комисията и държавите членки в отговор на разкритията на Едуард Сноудън, свързани с практиките на масов шпионаж в интернет и телекомуникационните мрежи в рамките на програмата Prism на Агенцията за национална сигурност на САЩ, насочени и срещу европейски страни, и като изразява загриженост относно факта, че те не успяха да приложат мерки за защита на европейските граждани или на гражданите на трети държави, живеещи в Европа;

1.

Счита, че е от съществено значение да се гарантира пълното зачитане на общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС, в европейското право и в националното законодателство, в публичните политики и тяхното прилагане, като същевременно се съблюдава изцяло принципът на субсидиарност;

2.

Призовава държавите членки да гарантират, че цялото законодателство на ЕС, включително програмите за икономически и финансови корекции, се прилага в съответствие с Хартата на основните права и Европейската социална харта (член 151 от ДФЕС);

3.

Отбелязва, че член 6 от ДЕС изисква Съюзът да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека; отбелязва Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз; призовава Комисията и Съвета да въведат необходимите инструменти, за да се гарантира, че горепосоченото задължение, заложено в Договорите, се изпълнява без необосновано забавяне; счита, че това трябва да бъде направено въз основа на пълна прозрачност, тъй като то ще предостави допълнителен механизъм за повишаване на реалното зачитане и прилагане на защитата на отделните лица срещу нарушения на основните им права, включително правото на ефективни правни средства за защита, както и да се постигне по-голяма отчетност на европейските институции за техните действия или пропуски по отношение на основните права;

4.

Приветства назначаването на първи заместник-председател на Комисията с правомощия, свързани със съблюдаването на принципите на правовата държава и Хартата, и отбелязва ангажимента за правилно прилагане на съществуващата рамка; очаква приемането в близко бъдеще на вътрешна стратегия за основните права в тясно сътрудничество с другите институции и след консултации с широко представителство на гражданското общество и други заинтересовани страни; счита, че стратегията следва да се основава на членове 2, 6 и 7 от ДЕС и да бъде в съответствие с принципите и целите, заложени в членове 8 и 10 от ДФЕС; изразява съжаление относно липсата на политическа воля за прилагане на член 7 от ДЕС като наказателна и възпираща мярка спрямо държавите членки, които са отговорни за нарушения на основните права;

5.

Подчертава необходимостта от пълноценно използване на съществуващите механизми, за да се осигури зачитането, защитата и насърчаването на основните права и ценностите на Съюза, посочени в член 2 от ДЕС и в Хартата на основните права; подчертава, че в това отношение е необходимо всички инструменти, които понастоящем са предвидени в Договорите, спешно да бъдат приложени и приведени в действие;

6.

Подчертава, че трябва да се използват пълноценно съществуващите механизми, като бъдат извършени обективни оценки и разследвания и в случай на достатъчни основания бъдат започнати процедури за нарушение;

7.

Подчертава необходимостта от евентуални промени в Договорите с оглед на допълнителното укрепване на защитата на основните права в Договорите на ЕС;

8.

Отбелязва съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, което представлява първи опит за преодоляване на съществуващите пропуски в предотвратяването и разрешаването на случаите на нарушаване на основните права и на принципите на правовата държава в държавите членки; отбелязва намерението на Комисията да информира редовно Парламента и Съвета за постигнатия напредък на всеки етап; счита обаче, че възпиращото действие на предложената рамка може да се окаже недостатъчно силно или ефективно, що се отнася до предотвратяването и разрешаването на случаи на нарушения на основните права в държавите членки, тъй като Комисията представи тази рамка под формата на необвързващо съобщение, което не уточнява кога трябва да влезе в действие тя;

9.

Призовава Комисията да приложи и подобри допълнително посочения механизъм с цел:

10.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че гореспоменатата вътрешна стратегия е придружена от ясен и подробен нов механизъм, който да е солидно основан на международното и европейското право и да обхваща всички ценности, защитени по силата на член 2 от ДЕС, за да се гарантира съгласуваност със стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, която понастоящем се прилага във външните отношения на ЕС, и да се налага отчетност на европейските институции и на държавите членки за техните действия и пропуски по отношение на основните права; счита, че този механизъм следва да дава възможност за наблюдение на спазването от страна на всички държави — членки на ЕС, на основните права и да предвижда системен и институционализиран диалог в случай на нарушение на основните права от страна на една или няколко държави членки; счита, че за да се използват пълноценно разпоредбите на Договорите, Комисията следва:

11.

Приветства факта, че Съветът ще проведе дебати относно принципите на правовата държава; счита обаче, че подобни дебати не са най-ефективният начин за решаване на проблема с незачитането на основните ценности на Европейския съюз; изразява съжаление поради факта, че Парламентът не е информиран, нито е включен в организацията на тези дебати; призовава Съвета да проведе дебатите си въз основа на резултатите от годишните и специалните доклади на Европейската комисия, Европейския парламент, гражданското общество, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия и на други институционални и неинституционални участници;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да проведат разследвания във връзка с твърденията за нарушаване на основните права, заложени в Хартата, и да предприемат последващи действия във връзка с тези твърдения, ако същите се окажат основателни; призовава по-специално Комисията да производства за установяване на неизпълнение на задължения в случаите, в които съществуват подозрения, че държава членка е действала в нарушение на тези права;

13.

Призовава Комисията да отдаде по-голям приоритет на подготовката за присъединяването на Съюза към Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и преразгледана в Страсбург на 3 май 1996 г.;

14.

Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи, с цел да се гарантира независимо насърчаване и защита на правата на човека на национално равнище;

15.

Призовава да се гарантира по-добра координация между дейностите на Парламента, Съвета на Европа, Агенцията на ЕС за основните права и Европейския институт за равенство между половете (EIGE);

16.

Изразява загриженост поради тревожното нарастване на броя на нарушенията на основните права в ЕС, по-специално в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, дискриминацията и нетърпимостта, по-специално по отношение на определени общности, както и поради атаките или натиска срещу НПО, защитаващи правата на тези групи и общности; отбелязва нежеланието на държавите членки да гарантират зачитането на тези основни права и свободи, по-специално по отношение на ромите, жените, общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, търсещите убежище лица, имигрантите и други уязвими групи от населението;

17.

Призовава Съвета да намери допирна точка по отношение на точното съдържание на принципите и стандартите, произтичащи от принципите на правовата държава, които се различават на национално равнище, и да възприеме вече съществуващото определение на правова държава на Съда на Европейския съюз като отправна точка за дебат, който да включва: законност, която предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен процес на правоприлагане; правна сигурност; забрана на произвола на органите на изпълнителната власт; независимост и безпристрастност на съда; ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенство пред закона;

18.

Припомня, че зачитането на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и че мерките за сигурност следва да не ги нарушават в съответствие с член 52 от Хартата; припомня също така, че съгласно член 6 от Хартата всеки има право на свобода и сигурност;

19.

Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират включването на основните права и принципи, както са определени по-специално в Договорите, Хартата и Европейската конвенция за защита на правата на човека, в политиките и мерките за вътрешна сигурност от самото начало, както се предлага във фокусния доклад на Агенцията за основните права „Включване на основните права в програмата за сигурност“; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат аспектите на социалното приобщаване и недискриминацията в бъдещите стратегии за вътрешна сигурност;

20.

Призовава Комисията, с подкрепата на Агенцията за основните права, да засили мерките и програмите за повишаване на осведомеността, образование и обучение по отношение на основните права; тези програми следва да имат за цел създаването на единство и доверие между всички социални партньори и да включват организациите на гражданското общество, националните институции за правата на човека и националните служби за равенство и борба с дискриминацията;

21.

Подчертава, че ролята на Комисията като пазител на Договорите не се ограничава до това да гарантира транспонирането на законодателството от страна на държавите членки, а включва и цялостното и правилно прилагане на законодателството, по-специално с оглед на защитата на основните права на гражданите; изразява съжаление във връзка с реалното ограничаване на приложното поле на Хартата поради твърде ограничителното тълкуване на член 51 от нея, съгласно което по силата на тази разпоредба Хартата не обхваща прилагането на правото на ЕС; счита, че този подход следва да бъде преразгледан, за да се отговори на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на техните основни права; припомня, че очакванията на гражданите надхвърлят строгото тълкуване на Хартата и че целта следва да е тези права да бъдат възможно най-ефективни; поради това изразява съжаление, че Комисията се позовава на липсата на компетентност в многобройни отговори на петиции с твърдения за евентуално нарушаване на основни права; в тази рамка призовава за създаването на механизъм за наблюдение, системна оценка и издаване на препоръки, за да се насърчи цялостното зачитане на основните ценности в държавите членки;

22.

Припомня решаващото значение на навременното и правилно транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, особено когато то засяга или развива основните права;

23.

Припомня, че свободата на изразяване на мнение, свободата на информация и свободата на медиите са от основно значение за гарантиране на демокрацията и принципите на правовата държава; решително осъжда насилието, натиска или заплахите срещу журналисти и медии, включително във връзка с разкриването на техните източници и информацията относно нарушаването на основни права от страна на правителства и държави; призовава държавите членки да се въздържат от прилагането на мерки, които възпрепятстват тези свободи; отново отправя призив към Комисията за преразглеждане и изменение на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с насоките, определени от Парламента в неговата резолюция от 22 май 2013 г.;

24.

Подчертава, че публичните, независими, свободни, разнообразни и плуралистични медии, заедно с журналистите, както онлайн, така и офлайн, са крайъгълен камък на демокрацията; счита, че собствеността и управлението на медиите не следва да бъдат концентрирани; подчертава във връзка с това, че прозрачността на собствеността на медиите е от решаващо значение за контрола на инвестициите, които биха могли да повлияят на предоставяната информация; призовава за развитие на подходящи и справедливи икономически правила, така че медийният плурализъм да се гарантира и онлайн; призовава Комисията да разработи план за действие, за да гарантира, че всички медии съблюдават минималните стандарти за независимост и качество;

25.

Изразява загриженост поради нарастващия брой репресивни мерки в някои държави членки срещу социални движения и демонстрации, срещу свободата на събиранията и свободата на словото, по-специално по отношение на непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти, и малкото на брой полицейски разследвания и съдебни следствия в тази област; призовава държавите членки да защитят свободата на събранията и да не приемат мерки, оспорващи или дори криминализиращи упражняването на основните права и свободи, като например правото на демонстрации и стачки или правото на събрания и сдружения и правото на свободно изразяване на мнение; изразява дълбока загриженост във връзка с националните законодателства в няколко държави членки, които оказват въздействие върху основните права в обществените места и ограничават правото на събранията; призовава Комисията да наблюдава и да предприеме мерки по отношение на сериозните нарушения на основните права, причинени от националните законодателства, налагащи ограничения в рамките на обществените места от съображения за сигурност;

26.

Отбелязва, че случаите на тероризъм доведоха до това ЕС и неговите държави членки да засилят мерките за борба с тероризма и противодействие на радикализацията; настоятелно призовава ЕС и националните органи да приемат подобни мерки при пълното зачитане на принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално правото на правна защита, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни; призовава държавите членки и Комисията публично да оценяват при пълна прозрачност съответствието с член 2 от Договора за ЕС и Хартата на основните права на всеки проект или предложение за национален нормативен или законодателен акт за борба с тероризма;

27.

Признава, че широкото разпространение на транснационалната киберпрестъпност и транснационалния кибертероризъм създава сериозни предизвикателства и опасения за защитата на основните права в онлайн средата; счита, че е от решаващо значение ЕС да развие съвременен експертен опит в областта на киберсигурността, с цел да се гарантира по-точно спазване на членове 7 и 8 от Хартата в киберпространството;

28.

Приветства доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит; настоятелно призовава държавите членки да не толерират практики на изтезания или други форми на жестоко и унизително отнасяне на своята територия; отново призовава държавите членки да гарантират отчетност за нарушения на основните права в контекста на транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ; настоятелно призовава държавите членки да провеждат открити и прозрачни разследвания, за да установят истината относно използването на тяхната територия и въздушното им пространство, както и да окажат пълно съдействие за проучването на Европейския парламент по въпроса, което беше подновено наскоро, и последващите действия към него; призовава за закрила на хората, които разкриват такива нарушения, като например журналисти и лица, които подават сигнали за нарушения;

29.

Изразява своята загриженост относно продължаващите сигнали за предполагаемо нарушение на основни права на ЕС, и по-специално на законодателството на ЕС за защита на данните, като резултат от разузнавателните дейности на държавите членки и на трети държави, които позволяват запазването на и достъпа до данни от електронната комуникация на европейските граждани; решително осъжда дейностите за масово наблюдение, разкрити от 2013 г. насам, и изразява съжаление, че те продължават; настоява за изясняване на тези дейности и по-специално на участието и дейността на службите на някои държави членки в момента; призовава Комисията и държавите членки да отчитат в пълна степен изискванията и препоръките на Парламента, постановени в неговата резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; призовава държавите членки да гарантират, че дейностите на разузнавателните им служби са в съответствие със задълженията в областта на основните права и са обект на парламентарен и съдебен контрол;

30.

Изразява своята загриженост относно приемането на национално законодателство от държавите членки, допускащо наблюдение без законово основание, и отново подчертава необходимостта от инструменти за сигурност, които са целенасочени, абсолютно необходими и пропорционални в едно демократично общество; отново отправя призив към ЕС и неговите държави членки да приемат система за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения;

31.

Изразява съжаление във връзка с липсата на осведоменост на гражданите за техните права в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот и механизмите за съдебна защита на тези права; в тази връзка подчертава ролята на националните органи за защита на данните за насърчаването на и повишаването на осведомеността за тези права; счита, че е от решаващо значение гражданите и по-специално децата да бъдат информирани за значението на защитата на техните данни, включително в киберпространството, и за опасностите, на които може да бъдат изложени; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че с оглед на бързото развитие на технологиите и нарастващите кибератаки е необходимо да се обърне специално внимание на защитата на личните данни, като се наблегне силно върху сигурността на обработката и съхранението; подчертава, че макар че правото да бъдеш забравен не е абсолютно и ще трябва да бъде балансирано спрямо други основни права, физическите лица следва да имат право на коригиране на личните си данни в интернет; изразява сериозна загриженост по отношение на трудностите, които срещат по-голямата част от интернет потребителите при упражняването на своите права в интернет и в цифровото пространство; призовава Съвета да постигне бърз напредък по законодателния пакет в областта на защитата на данните, за да се гарантира високо равнище на защита на данните в целия ЕС;

32.

Припомня, че държавите членки трябва да гарантират, че техните разузнавателни служби работят законосъобразно и в пълно съответствие с разпоредбите на Договорите и Хартата; в тази връзка призовава държавите членки да гарантират, че националното законодателство позволява събиране и анализ на лични данни (включително т.нар. метаданни) единствено със съгласието на съответното лице или на основание на съдебно решение, издадено въз основа на основателни подозрения, че обектът участва в престъпна дейност;

33.

Подчертава, че незаконосъобразното събиране и обработка на данни следва да се наказва по същия начин като нарушаването на традиционната поверителност на кореспонденцията; настоятелно заявява, че създаването на „задни вратички“ или на всякакви други техники с цел отслабване или заобикаляне на мерките за сигурност или възползване от техните съществуващи слаби места, следва да е строго забранено;

34.

Осъжда натиска, упражняван върху частните предприятия както от публични, така и от частни действащи лица за достъп до данни на потребителите на интернет, за контрол на съдържанието в интернет или за подкопаване на принципа на неутралност на мрежата;

35.

Подчертава, че защитата на основните права в днешното информационно общество е основен проблем за ЕС, тъй като нарастващата употреба на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) създава нови заплахи за основните права в киберпространството, чиято защита следва да се засили, като се гарантира, че те се насърчават и защитават в интернет по същия начин и в същата степен, както и извън интернет;

36.

Настоятелно призовава Комисията да наблюдава внимателно прилагането на съществуващото законодателство на ЕС в тази област и счита, че държавите членки следва да прилагат разпоредбите на наказателното право чрез ефективно разследване и наказателно преследване с цел да се гарантира зачитането на основните права на жертвите;

37.

Призовава Комисията и държавите членки да упражняват максимална бдителност по отношение на въздействието, което някои нови технологии, като безпилотните самолети, могат да окажат върху основните права на гражданите, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

38.

Подчертава жизненоважната роля на образованието за предотвратяване на радикализацията и възхода на нетолерантността и екстремизма сред младите хора;

39.

Осъжда актовете на дискриминация и дори насилие от страна на полицейските сили на някои държави членки спрямо малцинствени групи, като например мигранти, роми, лица от групата на ЛГБТИ или хора с увреждания; настоятелно призовава държавите членки да разследват и санкционират подобни действия; счита, че полицията следва да бъде по-добре осведомена и обучена за справяне с дискриминацията и насилието спрямо тези малцинства; приканва държавите членки да възстановят доверието на малцинствата в полицията и да ги насърчават да подават сигнали за нарушения; също така призовава органите на държавите членки да се борят срещу дискриминационното етническо профилиране, извършвано от някои органи на полицията;

40.

Позовава се на член 10 от Хартата, който защитава свободата на мисълта, съвестта и религията, включително свободата на изповядване на избраната религия и на промяна на религията или убежденията; счита, че това също така се отнася до свободата на лицата, които не изповядват никаква религия; осъжда всяка проява на дискриминация или нетърпимост и призовава за забрана на всякаква форма на дискриминация на тези основания; изразява съжаление във връзка с това по повод неотдавнашните прояви на антисемитски и антиислямски дискриминация и насилие; призовава държавите членки, включително регионалните органи, да защитават с всички съществуващи средства свободата на религията или убежденията и да насърчава толерантност и междукултурен диалог чрез изготвяне на ефективни политики и укрепване на политиките за борба с дискриминацията, където е необходимо; припомня значението на светската и неутралната държава за предотвратяване на всякаква форма на дискриминация на религиозни, атеистични или агностични общности и за гарантирането на еднакво третиране на всички религии и вярвания; изразява загриженост относно прилагането на закони за богохулство и религиозни обиди в Европейския съюз, които могат да имат сериозно въздействие върху свободата на изразяване на мнение, и настоятелно призовава държавите членки да ги отменят; решително осъжда нападенията на местата за поклонение и настоятелно призовава държавите членки да не оставят тези престъпления ненаказани;

41.

Настоятелно призовава за зачитане на свободата на религията или убежденията в окупираната част на Кипър, където над 500 религиозни и културни паметници са застрашени от срутване;

42.

Изразява тревога от възраждането на антисемитизма в Европа и все по-широкото разпространение на опитите за отричане или омаловажаване на Холокоста; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че много членове на еврейската общност планират да напуснат Европа поради влошаващия се климат на антисемитизъм и актовете на дискриминация и насилие срещу тях;

43.

Изразява дълбока загриженост поради нарастващата ислямофобия, атаките срещу джамиите и широко разпространената тенденция на смесване на исляма и религиозния фанатизъм на едно незначително малцинство; изразява съжаление във връзка с актовете на дискриминация и насилие, насочени срещу мюсюлманската общност; призовава държавите членки системно да ги осъждат и да прилагат нулева толерантност в това отношение;

44.

Изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; приветства даването на приоритет на тази директива от страна на Европейската комисия; отново отправя призива си към Съвета да приеме предложението възможно най-скоро;

45.

Изтъква, че плурализмът, недискриминацията и толерантността са сред основополагащите ценности на Съюза съгласно член 2 от ДЕС; счита, че единствено политики, целящи насърчаване на както на формалното, така и на реалното равенство и борба с всички форми на предубеденост и дискриминация може да насърчи едно сплотено общество чрез премахване на всички форми на предразсъдъци, които вредят на социалната интеграция; изразява съжаление поради факта, че днес в ЕС все още има случаи на дискриминация, маргинализация и дори насилие и злоупотреби, основани по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

46.

Счита, че Съюзът и държавите членки следва да увеличат своите усилия за борба с дискриминацията, за защита на културното, религиозното и езиковото многообразие и да насърчават мерки за засилване на равенството между половете, правата на детето, правата на възрастните хора, правата на лицата с увреждания, правата на лицата от групата на ЛГБТИ и на лицата, които принадлежат към национални малцинства; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат множествената дискриминация в политиките за равенство;

47.

Осъжда всички форми на насилие и дискриминация на територията на ЕС, и изразява загриженост във връзка с увеличаването на техния брой; призовава Комисията и държавите членки да поемат конкретни политически ангажименти за борба с всички форми на расизъм, включително антисемитизъм, ислямофобия, афрофобия и антицигански настроения;

48.

Призовава Комисията и Съвета да признаят необходимостта от надеждни и сравними данни относно равенството за измерване на дискриминацията, дезагрегирани по основанията за дискриминация, с цел предоставяне на информация при създаването на политики, оценка на прилагането на антидискриминационното законодателство на ЕС и по-доброто му изпълнение; призовава Комисията да определи последователни норми за събиране на данни относно равенството въз основа на самоопределението, стандартите на ЕС за защита на данните и консултации със съответните общности; призовава държавите членки да събират данни за всички основания за дискриминация;

49.

Настоятелно призовава ЕС да приеме директива, която да осъжда дискриминацията, основана на пола, и да се бори срещу свързаните с пола предразсъдъци и стереотипи в образованието и медиите;

50.

Призовава за по-голяма последователност от страна на Европейския съюз в областта на защитата на малцинствата; изразява твърдо убеждение, че всички държави членки, както и страните кандидатки, ще съблюдават едни и същи принципи и критерии, за да се избегне прилагането на двойни стандарти; призовава във връзка с това за установяването на ефективен механизъм за наблюдение и за гарантиране на зачитането на основните права на малцинствата както в страните кандидатки, така и в държавите — членки на ЕС;

51.

Подчертава, че Европейският съюз трябва да бъде зона, в която преобладава зачитането на етническото, културното и езиковото многообразие; приканва институциите на ЕС да изготвят всеобхватна система на ЕС за защита на националните, етническите и езиковите малцинства, за да се гарантира равното им третиране, като се отчитат съответните международни правни стандарти и съществуващите добри практики и призовава държавите членки да гарантират действителното равенство на тези малцинства, по-специално по отношение на езика, образованието и културата; насърчава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили ефективно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да го направят; припомня също необходимостта да се прилагат принципите, развити в рамката на ОССЕ;

52.

Осъжда всички форми на дискриминация, основана на използвания език, и призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и ефективно приложили Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да го направят; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими действия, за да преодолеят непропорционалните административни или законодателни пречки, които биха могли да затруднят езиковото многообразие на европейско или национално равнище;

53.

Подчертава, че принципите на зачитане на човешкото достойнство, равенство пред закона и забрана на дискриминация на каквото и да било основание представляват основи на правовата държава; призовава държавите членки да приемат национална законодателна рамка за премахване на всички форми на дискриминация и да гарантират ефективното прилагане на съществуващата законодателна рамка на ЕС;

54.

Изразява съжаление във връзка с тенденцията към антиромски настроения в Европейския съюз и изразява своята загриженост относно положението на ромите в ЕС и многобройните случаи на преследване, насилие, стигматизиране, дискриминация и незаконно експулсиране, които противоречат на основните права и правото на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия срещу държавите членки, които позволяват институционализирана дискриминация и сегрегация; призовава държавите членки още веднъж да прилагат ефективно стратегии за насърчаване на действително приобщаване, да прилагат засилени и подходящи мерки за насърчаване на интеграцията, по-специално в областта на защитата на основните права, образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването, и да водят борба с насилието, изказванията, подбуждащи към омраза, и дискриминацията на ромите в съответствие с препоръката на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки от 9 декември 2013 г.;

55.

Подчертава значението на правилното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите чрез разработването на интегрирани политики, включващи в непрекъснат диалог местните органи, неправителствените организации и ромските общности; призовава Комисията да осигури наблюдение и по-добра координация на изпълнението; призовава държавите членки да си сътрудничат с представители на ромското население при управлението, наблюдението и оценката на проектите, засягащи техните общности, като използват фондове, включително фондове на ЕС, при същевременен стриктен контрол на зачитането на основните права на ромите, включително свободата на движение, съгласно Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки;

56.

Изразява съжаление поради съществуващата дискриминация на ромите в националните образователни системи и на пазара на труда; подчертава увеличаващата се уязвимост на жените и децата от ромски произход, по-специално към многобройните и едновременни нарушения на техните основни права; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

57.

Настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите законодателни изменения относно стерилизацията и да обезщетят финансово жертвите на принудителна стерилизация, извършвана спрямо жени от ромски произход и жени с умствени увреждания, в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

58.

Призовава ЕС и държавите членки да се борят с и да преследват всяка форма на насилие и дискриминация срещу жените; призовава държавите членки по-специално да се справят ефективно с последиците от домашно насилие и сексуална експлоатация във всичките ѝ форми, включително при бежанците или децата на мигранти, както и от ранните или принудителните бракове;

59.

Изразява загриженост относно степента и формите на насилие срещу жени в ЕС, документирани от проучването в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, според което една на всеки три жени е била жертва на физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст и приблизително 3,7 милиона жени в ЕС стават жертви на сексуално насилие в рамките на една година; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващото законодателство и да продължават да поставят проблема за насилието срещу жени на челно място в дневния си ред, тъй като насилието, основано на пола, не трябва да се толерира; призовава Комисията да насърчава ратифицирането от държавите членки на Конвенцията от Истанбул и да започне възможно най-скоро процедура за присъединяване на ЕС към тази конвенция; отбелязва, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе за развитието на интегрирана политика и за насърчаването на международното сътрудничество в борбата срещу всички форми на насилие срещу жени, включително сексуален тормоз, както по интернет, така и извън него;

60.

Призовава държавите членки да създадат мрежи от центрове, осигуряващи подкрепа и подслон за жените, които са жертви на трафик и проституция, като им осигурят психологическа, медицинска, социална и правна помощ и подкрепа за намирането на стабилна работа и съпътстващите я права;

61.

Изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващите практики на генитално осакатяване, които са тежка форма на насилие срещу жените и момичетата и представляват неприемливо нарушение на тяхното право на физическа неприкосновеност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да проявяват изключителна бдителност във връзка с тези практики в рамките на своята територия, както и да ги прекратят възможно най-бързо; призовава по-специално държавите членки да възприемат твърд и възпиращ подход чрез обучение на лицата, работещи с мигранти, и чрез систематично и ефективно преследване и наказване на извършителите на генитално осакатяване, към което не трябва да се проявява никаква толерантност; подчертава, че това следва да се извършва паралелно с кампании по информиране и повишаване на осведомеността, насочени към засегнатите групи; приветства факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите за предоставяне на убежище;

62.

Призовава Комисията да гарантира непрекъснатост на събирането на данни относно преобладаващите характеристики и естеството на насилието срещу жени като основа за строги политики за предотвратяване на насилието и за посрещане на нуждите на жертвите, включително като направи оценка на прилагането на Директивата относно жертвите в ЕС (2012/29/ЕС) и като организира кампании за повишаване на осведомеността срещу сексуалния тормоз; счита, че събирането на данните следва да доразвива първото проучване в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, и да се основава на сътрудничеството между Комисията (включително Евростат), Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете; отново изтъква искането към Комисията, отправено в резолюцията на Парламента от 25 февруари 2014 г. с препоръки към Комисията за борба с насилието над жените, да внесе предложение за акт, установяващ мерки за насърчаване и подкрепа на дейността на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени; и призовава Комисията да обяви 2016 година за година за борба с насилието срещу жени и момичета;

63.

Призовава ЕС и държавите членки да се борят срещу и да преследват всички форми на насилие срещу жени; призовава Комисията да предложи законодателна инициатива за забрана на насилието срещу жени в ЕС;

64.

Призовава Комисията да повишава осведомеността с цел стимулиране на култура на уважение и толерантност с цел премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; освен това призовава държавите членки да гарантират прилагането на национални стратегии за зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве на жените и техните права в тази област; подчертава ролята на Съюза за повишаването на осведомеността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, като се има предвид, че здравето е основно човешко право, което е от съществено значение за упражняването на другите човешки права;

65.

Изразява тревога по повод недостатъчното представителство на жените в процесите за вземане на решения, в предприятията и в управителните им съвети, в сферите на науката и на политиката, както на национално, така и на международно равнище (големи дружества, национални и европейски избори), и най-вече на местно равнище; призовава жените да бъдат подкрепяни в професионалното им развитие и в усилията им да получат достъп до отговорни длъжности, и призовава институциите на ЕС да обърнат повече внимание на данните, които сочат, че едва 17,8 % от членовете на управителните съвети на големите дружества с публично участие и регистрираните на фондовия пазар са жени;

66.

Призовава да се деблокира директивата за отпуска по майчинство в Съвета, тъй като този законодателен акт ще направи възможно реалното и осезаемо равенство между половете, както и хармонизацията на равнище ЕС;

67.

Подчертава, че над половината от всички завършили висше образование са жени и че тези данни се разминават с данните на пазара на труда, особено на по-високите постове, на които се вземат решения; поради това призовава държавите членки да предприемат всички мерки, необходими, за да се гарантира равно участие на жените и мъжете на пазара на труда и да се помогне на жените да заемат високи постове, и по-специално да постигнат във възможно най-кратък срок съгласие относно предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки; изразява съжаление, че в ЕС жените продължават да получават средно с 16 % по-нисък доход от мъжете за един и същ труд; поради това призовава ЕС да продължи да своята работа за гарантиране на равенство между жените и мъжете в заплащането в съответствие с член 157 от ДФЕС, в пенсиите, и участието на пазара на труда, включително в позиции от висшето управление; счита, че това действие ще помогне в борбата с бедността, както и да се гарантира, че Европа се възползва максимално от всички налични таланти; изразява съжаление поради факта, че равнището на безработица сред жените продължава да бъде значително по-високо от това на мъжете, и подчертава, че финансовата независимост на жените трябва да представлява елемент от борбата срещу бедността;

68.

Призовава Комисията да засили контрола на спазването на принципа на равенство между мъжете и жените в европейското законодателство; призовава държавите членки да извършат подобен анализ на националното си законодателство;

69.

Признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права и съществен елемент на човешкото достойнство, равенството между половете и самоопределението; настоятелно призовава Комисията да включи сексуалното и репродуктивното здраве и права, като основни права на човека, в следващата здравна стратегия на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС по отношение на основните права, за което беше призована от Парламента на 10 март 2015 г.;

70.

Признава, че забраната на аборта в животозастрашаващи ситуации е равносилна на сериозно нарушение на основните права;

71.

Призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да признаят правото на достъп до безопасна и модерна контрацепция и сексуално образование в училищата; настоятелно призовава Комисията да допълни националните политики с цел подобряване на общественото здраве, като същевременно предоставя пълна информация на Европейския парламент;

72.

Решително осъжда всякаква форма на насилие и малтретиране на деца; призовава държавите членки –като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето — да вземат подходящи мерки за защита на децата от всички форми на физическо и психическо насилие, включително физическа и сексуална злоупотреба, принудителни бракове, детски труд и сексуална експлоатация;

73.

Решително осъжда сексуалната експлоатация на деца, и по-специално разрастващото се явление на детска порнография в интернет; настоятелно призовава Съюза и държавите членки да обединят усилията си за борба срещу тези сериозни нарушения на правата на детето и да вземат надлежно предвид препоръките, направени от Парламента в неговата резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн (33); отново отправя призива си към държавите членки, които все още не са транспонирали директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; също така призовава Съюза и държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие;

74.

Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

75.

Подчертава ролята на специалистите, работещи с деца, като например учители, педагози и педиатри, когато става въпрос за откриване на признаци на физическо и психическо насилие над деца, включително кибертормоз; призовава държавите членки да гарантират, че осведомеността на тези специалисти се повишава и те биват обучавани за целта; също така призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които децата да могат подават сигнали за актове на малтретиране, сексуално насилие, заплахи или тормоз срещу тях;

76.

Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от използването на техните лични данни онлайн; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че следва да бъде забранено онлайн профилирането на деца;

77.

Осъжда всички форми на дискриминация срещу деца и призовава Комисията и държавите членки да предприемат обединени действия за изкореняване на дискриминацията срещу деца; по-специално призовава държавите членки и Комисията изрично да определят децата като приоритет при планирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване;

78.

Призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до правосъдие за всички деца, независимо дали те са заподозрени, извършители, жертви или страни в производство; подчертава значението на засилването на процесуалните гаранции за деца при наказателни производства, особено в контекста на текущото обсъждане на директива относно процесуалните гаранции за децата, заподозрени или обвиняеми по наказателни производства;

79.

Изразява загриженост във връзка с увеличаването на случаите на международно отвличане от родител; подчертава във връзка с това важната роля на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител; подчертава значението на общ подход на ЕС към намирането на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, засягащи случаи на изчезнали деца, и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца;

80.

Припомня, че висшият интерес на детето, посочен в член 24 от Хартата, трябва винаги да бъде от първостепенно значение във всички политики и мерки, приети по отношение на децата; припомня, че правото на образование е залегнало в Хартата и че образованието е от решаващо значение както за благосъстоянието и личностното развитие на детето, така и за бъдещето на обществото; счита, че образованието на децата от семейства с ниски доходи е от съществено значение за извеждане на децата от бедността; призовава държавите членки във връзка с това да насърчават висококачествено образование за всички;

81.

Подчертава, че интересите и правата на децата на граждани на ЕС трябва да бъдат защитени по подходящ начин не само в рамките на Съюза, но и извън неговите граници, и поради това призовава за засилено сътрудничество с институциите, отговорни за благополучието на децата в скандинавските държави извън ЕС; счита, че всички партньори на ЕС (включително членовете на ЕИП) следва да ратифицират Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата;

82.

Признава, че финансовата и икономическа криза оказа силно отрицателно въздействие върху осъществяването на правата и благосъстоянието на децата; призовава държавите членки да увеличат усилията си за борба с детската бедност и социалното изключване чрез ефективно прилагане на препоръката на Комисията „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“, чрез интегрирани стратегии, подпомагащи достъпа до адекватни ресурси, които дават възможност за ползване на достъпни качествени услуги и насърчаване на участието на децата във вземането на решения, които ги засягат; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за наблюдение на изпълнението на препоръката;

83.

Приканва Комисията да предложи програма, която да бъде амбициозно и всеобхватно продължение на Програмата на ЕС за правата на детето, през 2015 г.; призовава Комисията да осигури ефективното интегриране на правата на децата във всички законодателни актове, политики и финансови решения на ЕС; призовава Комисията да докладва ежегодно за постигнатия напредък по отношение на зачитането на правата на децата и пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на правата на децата; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране на правата на детето в неговите политики; призовава Комисията да приеме оповестените насоки на ЕС за създаване на интегрирани системи за закрила на децата;

84.

Посреща със задоволство тенденцията принудителният брак да бъде определян като престъпление в държавите членки; призовава държавите членки да проявяват бдителност и да обучават и информират служителите, които са в контакт с деца, например учителите и лицата, работещи с младежи, за да могат тези служители да разпознават ситуациите, в които определени деца са изложени на риск да бъдат отведени в своята страна на произход, за да бъдат омъжени насила;

85.

Осъжда най-остро всички форми на дискриминация и насилие на територията на ЕС спрямо лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, които се благоприятстват от закони и политики, ограничаващи основните права на тези лица; призовава Комисията и държавите членки да приемат законодателство и политики за борба с хомофобията и трансфобията; във връзка с това призовава Комисията да изготви план за действие или стратегия на равнището на ЕС за равенство въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, за което Парламентът призова неколкократно и за което членът на Комисията, г-жа Йоурова, пое ангажимент по време на изслушванията на Комисията; във връзка с това припомня своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, при все това подчертава, че тази цялостна политика трябва да съблюдава правомощията на Европейския съюз, на неговите агенции и на държавите членки;

86.

Счита, че е по-вероятно основните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица да бъдат защитени, ако те имат достъп до правни институти като съжителството, регистрираното партньорство или брака; приветства факта, че понастоящем 19 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите държави членки да обмислят възможността да последват този пример; освен това отново призовава Комисията да представи предложение за амбициозен регламент, който да осигури взаимното признаване на документите за гражданско състояние (включително признаването по правен път на пола и свидетелствата за брак и за регистрирано партньорство) и правните последици от тях, с цел да се намалят дискриминационните юридически и административни пречки пред гражданите, които упражняват правото си на свободно движение;

87.

Призовава държавите членки да проявяват бдителност и твърдост и да санкционират държавните служители, които публично обиждат или заклеймяват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

88.

Насърчава държавите — членки на ЕС, да подкрепят професионалните съюзи и организациите на работодателите в усилията им да приемат политики относно многообразието и недискриминацията с акцент върху лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

89.

Счита, че органите на държавите членки следва да улесняват процедурите, които предоставят възможност новият пол на лицата, променили пола си, да бъде признат в официални документи; отново осъжда процедурите за съдебно признаване, налагащи стерилизация на транссексуалните лица;

90.

Изразява съжаление във връзка с факта, че в по-голямата част от държавите членки транссексуалните лица все още се считат за психично болни, и призовава тези държави да преразгледат националната си категоризация на психичните заболявания, като същевременно гарантират наличието на необходимото от медицинска гледна точка лечение за всички транссексуални лица;

91.

Приветства инициативата, проявена от Комисията, която настоя да се сложи край на патологизирането на транссексуалните идентичности в рамките на прегледа на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация; призовава Комисията да активизира усилията си, така че несъответствието на пола в детството да не се превърне в нова диагноза по МКБ;

92.

Изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че операциите за генитална „нормализация“ на интерсексуални кърмачета са широко разпространени, въпреки че не са необходими от медицинска гледна точка; във връзка с това посреща със задоволство малтийския закон за полова идентичност, изразяване на половата принадлежност и полови характеристики от април 2015 г., който забранява подлагането на интерсексуални кърмачета на такива операции и утвърждава принципа на самоопределение на интерсексуалните лица, и призовава другите държави да последват примера на Малта;

93.

Изразява съжаление по повод на дискриминацията и изолацията, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да приложат Европейската стратегия за хората с увреждания и да наблюдават и прилагат съответното европейско законодателство; във връзка с това призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за приемане на акт за достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който може да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира, че всички политики на ЕС са съгласувани в това отношение; също така призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между стратегията на ЕС за хората с увреждания и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето с цел осигуряване на реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

94.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват по възможно най-добър начин европейските фондове в съответствие със задълженията на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да подкрепят неправителствените и други организации и да работят в тясно сътрудничество с тях, за да осигурят правилното прилагане на Конвенцията; призовава ЕС и държавите членки да подобрят достъпа на хората с увреждания, включително лицата с психо-социални увреждания, до заетост и обучение, и да подкрепят независимите условия на живот и програмите за деинституционализация в съответствие с член 26 от Хартата;

95.

Подчертава необходимостта да се зачита правото на хората с увреждания на политическо участие в изборите; във връзка с това призовава Комисията да включи оценка на съвместимостта с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в своите доклади относно прилагането на директиви 93/109/ЕО и 94/80/ЕО, които определят правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и в общински избори; изразява съжаление във връзка с факта, че много хора с увреждания в ЕС с отнета правоспособност са лишени също и от правото на глас; поради това призовава държавите членки да изменят националното си законодателство, с цел да не отнемат системно правото на глас от хората с увреждания, лишени от правоспособност, а по-скоро да анализират всеки случай поотделно и да предоставят съдействие на хората с увреждания в хода на процедурите на гласуване;

96.

Призовава Комисията да направи оценка на съвместимостта на европейското законодателство с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да извършва оценка на всички бъдещи предложения в светлината на тази конвенция чрез оценка на тяхното въздействие;

97.

Осъжда използването на форми на физическа и фармакологична принуда на хората с умствени увреждания и призовава ЕС и държавите членки да приемат политики за социална интеграция;

98.

Изразява съжаление във връзка с факта, че хората с увреждания все още срещат пречки при достъпа си до пазара на стоки и услуги в рамките на Съюза; счита, че поради своето естество тези пречки могат да ограничат тяхното участие в обществото и че те представляват нарушение на правата им, произтичащи по-специално от тяхното европейско гражданство; настоятелно призовава Комисията да постигне бърз напредък в рамките на работата си по достъпността в Европейския съюз с оглед на своевременното приемане на законодателен акт;

99.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да осигурят активното участие на хората с увреждания — включително чрез техните представителни организации — в процесите на вземане на решения в съответните им области на компетентност в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за хората с увреждания;

100.

Призовава държавите — членки на ЕС, и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайл или формат, лесен за четене, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложените законодателни актове и политики са достъпни;

101.

Призовава Комисията да хармонизира събирането на данни за хората с увреждания чрез социални проучвания в ЕС в съответствие с изискванията на член 31 от Конвенцията за хората с увреждания; подчертава, че при събирането на такива данни следва да се използват методологии, които приобщават всички хора с увреждания, включително хората с по-тежки увреждания и хората, които живеят в институции;

102.

Изразява съжаление във връзка с факта, че много възрастни хора се сблъскват ежедневно с дискриминация и нарушаване на основните си права, по-специално по отношение на достъпа до адекватни доходи, заетост и здравни грижи и до необходими стоки и услуги; припомня, че в член 25 от Хартата на основните права се заявява правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот; призовава Комисията да разработи стратегия относно демографските промени, за да въведе в действие член 25 от Хартата на основните права;

103.

Изразява своята загриженост във връзка с широкото разпространение в държавите членки на грубото отношение към възрастните хора, на липсата на грижи за тях и на тяхното малтретиране; призовава държавите членки да приемат мерки за борба с дискриминацията и всички форми на насилие срещу хората в напреднала възраст и да насърчават независимостта им чрез подпомагане на ремонтирането и достъпността на жилищата; припомня, че жените в напреднала възраст се озовават по-често от мъжете под прага на бедността, което се дължи на разликата в заплащането и впоследствие — на разликата в пенсиите;

104.

Призовава държавите членки да гарантират приобщаването на младите работници на пазара на труда, по-специално на лицата, които са засегнати от икономическата криза, включително чрез организиране и предоставяне на обучение за социалния напредък на младите хора;

105.

Призовава за зачитане на достойнството на хората в края на живота им, по-специално като се гарантира, че решенията, изразени във волеизявления, се признават и уважават;

106.

Изразява загриженост във връзка с факта, че съкращенията на публичните разходи и на пенсиите от страна на държавите членки в голяма степен допринасят за бедността в напреднала възраст, като намаляват разполагаемия доход на възрастните хора, влошават условията им на живот, създават неравенство по отношение на достъпността на услугите и са причина все по-голям брой възрастни хора да имат доходи едва-едва над прага на бедността;

107.

Изразява съжаление по повод на случаите на изказвания, проповядващи омраза, или на престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, които се наблюдават ежедневно в ЕС; призовава държавите членки да защитават основните права и да популяризират разбирателството, приемането и толерантността между различните общности на тяхната територия; призовава ЕС да постави борбата срещу престъпленията от омраза сред своите приоритети при разработването на европейските политики за борба с дискриминацията, както и в областта на правосъдието; призовава Комисията и държавите членки да активизират борбата срещу престъпленията от омраза и дискриминационните нагласи и поведение, като разработят цялостна стратегия за борба срещу престъпленията от омраза, насилието, основано на предубеждения, и дискриминацията;

108.

Изразява загриженост във връзка с все по-честите изказвания в интернет, проповядващи омраза, и приканва държавите членки да въведат опростена процедура, която да позволява на гражданите да съобщават за случаи на съдържание в интернет, проповядващо омраза;

109.

Изразява своята загриженост по повод на разследванията и осъдителните присъди във връзка с престъпления от омраза в държавите членки; както непрекъснато показват констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права от нейните широмащабни анкети, жертвите на престъпления не са склонни да се разкриват и да докладват на полицията;

110.

Изразява своята загриженост във връзка с факта, че няколко държави членки не са транспонирали правилно разпоредбите на Рамково решение 2008/913/ПВР, и призовава държавите членки да транспонират изцяло и да прилагат стандартите на ЕС и да обезпечат изпълнението на националното законодателство, наказващо всички форми на престъпления от омраза, подбудителство към омраза и тормоз, и водещо до системно наказателно преследване на тези престъпления; призовава Комисията да следи за правилното транспониране на Рамковото решение и да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които не го транспонират; освен това призовава за преразглеждане на Рамковото решение, с цел в него да се включат изцяло всички престъпления от омраза и престъпления, подбудени от предубеждения или дискриминационни мотиви, и ясно да се определят последователни стандарти за разследването и наказателното преследване;

111.

Призовава Комисията да подкрепя програмите за обучение на служителите на правоприлагащите и съдебните органи, както и на съответните агенции на ЕС, по отношение на подхода към дискриминационните практики и престъпленията от омраза и на тяхното предотвратяване; призовава държавите членки да се погрижат органите, отговарящи за разследването и наказателното преследване, да разполагат с практически инструменти и умения, за да могат да идентифицират престъпленията, обхванати от Рамковото решение, и да се борят с тях, както и да взаимодействат и общуват с жертвите на тези престъпления;

112.

Отбелязва със загриженост настоящата популярност на политически партии, чиито политически програми се базират на изключването, основано на етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия;

113.

Изразява дълбока загриженост поради все по-честото омаловажаване на расистките и ксенофобските прояви и изказвания, произтичащо от все по-забележимото присъствие в публичната сфера на расистки и ксенофобски групи, някои от които са получили или се стремят да получат статут на политически партии;

114.

Изразява дълбока загриженост във връзка с появата на политически партии, които използват настоящата икономическа и социална криза, за да оправдават своето расистко, ксенофобско и антиислямско послание;

115.

Решително осъжда сплашването и преследването на малцинства, по-специално на роми и мигранти, от страна на паравоенни групировки, някои от които са пряко свързани с политически партии; настоятелно призовава държавите членки да забранят и да санкционират подобни практики;

116.

Изразява своята тревога във връзка с броя на лицата, загубили жилището си в резултат от икономическата криза; счита, че бездомните лица трябва да продължават да бъдат интегрирани в обществото и че трябва да се води борба с тяхната изолация и маргинализация; за тази цел призовава държавите членки да приемат амбициозни политики, за да подпомагат тези лица; подчертава, че бездомните лица са уязвими, и отново призовава държавите членки да се въздържат от заклеймяването им като закононарушители; призовава държавите членки да отменят всеки нормативен акт или политика, представящи ги като такива; призовава държавите членки да разработят национални стратегии за борба с явлението бездомност на своята територия; призовава Комисията да подкрепя усилията на държавите членки за борба с бездомността, като улеснява обмена на добри практики и събирането на точни данни; призовава Комисията да извършва мониторинг на нарушенията на правата на човека в държавите членки, които произтичат от бездомността; подчертава, че правото на помощ за жилище на най-нуждаещите се лица е заложено в Хартата на основните права;

117.

Осъжда факта, че голям брой търсещи убежище и мигранти, опитващи се да достигнат до ЕС, продължават да загиват в Средиземно море, както и ролята на контрабандистите и трафикантите, които лишават мигрантите от техните основни права; посочва, че ЕС и държавите членки следва да предприемат енергични и задължителни мерки, за да предотвратят бъдещи трагедии в морето; призовава ЕС и неговите държави членки да заложат солидарността и зачитането на основните права на мигрантите и на лицата, търсещи убежище, в основата на миграционните политики на ЕС, и по-специално:

118.

Призовава ЕС и държавите членки да приемат необходимото законодателство за прилагане на принципа на солидарност, посочен в член 80 от ДФЕС;

119.

Решително осъжда охраната на границите на Европейския съюз, която понастоящем понякога е дори под формата на стени и на огради от бодлива тел, както и липсата на законни канали за влизане в Европейския съюз, в резултат на което множество лица, търсещи убежище, и мигранти се принуждават да прибягват до все по-опасни методи и да се оставят в ръцете на контрабандисти на хора и трафиканти;

120.

Призовава граничният контрол да бъде съобразен с основните права и подчертава необходимостта от демократичен контрол от страна на Парламента над дейността на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС (Frontex);

121.

Призовава за прекратяване на всички дейности, за които е установено, че са в нарушение на основните права, както се изисква съгласно правото на ЕС или мандата на Frontex;

122.

Подчертава отрицателното въздействие на регламента „Дъблин“ върху ефективния достъп до международна закрила при липсата на действителна обща европейска система за предоставяне на убежище, по-конкретно в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; осъжда факта, че преразглеждането на регламента не доведе до неговото суспендиране или най-малкото до отмяна на връщането в първата държава на влизане в ЕС, както и липсата на усилия от страна на Комисията и държавите членки за намиране на евентуална алтернатива, основаваща се на солидарност между държавите членки;

123.

Призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

124.

Осъжда произволното прибягване до незаконно задържане на незаконни мигранти, включително на лицата, търсещи убежище, на малолетните и непълнолетните лица без придружител и на лицата без гражданство; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директивата за връщането, в това число зачитането на правото на достойнство и на принципа на висшия интерес на детето, както и международното право и правото на ЕС; припомня, че задържането на мигрантите трябва да продължи да се прилага единствено като крайна мярка, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат алтернативни мерки; осъжда ужасните условия на задържане в някои държави членки и настоятелно призовава Комисията да предприеме своевременни мерки в това отношение отново посочва необходимостта да се гарантира, че незаконните мигранти могат да се ползват с правото на ефективни правни средства за защита в случай на нарушаване на правата си;

125.

Призовава държавите членки и Комисията да предприемат необходимите мерки, за да предоставят информация и осигурят прозрачност във връзка със задържането на мигранти и на лица, търсещи убежище, в множество държави членки и приканва настоятелно Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 862/2007, така че в неговия обхват да бъдат включени статистически данни за функционирането на системите и съоръженията за задържане;

126.

Подчертава значението на демократичния контрол на всички форми на лишаване от свобода по смисъла на законодателството в областта на имиграцията и убежището; приканва членовете на Европейския парламент и членовете на националните парламенти редовно да посещават центровете за приемане и задържане на мигранти и на лица, търсещи убежище, и призовава държавите членки и Комисията да улесняват достъпа на неправителствените организации и журналистите до тези центрове;

127.

Призовава за по-строг мониторинг на центровете за приемане и задържане на мигранти, третирането на мигрантите и формалностите, свързани с даването на убежище, в държавите членки; изразява загриженост във връзка с процедурите за бързо връщане и със случаите на насилие в различни „горещи точки“ в Южна Европа, които налагат Комисията да започне незабавно в тази рамка политически диалог с държавите, в които се наблюдават такива практики, с оглед на придържането към принципите на правовата държава;

128.

Призовава Европейския съюз и неговите държави членки да създадат конкретни мерки и най-добри практики, които имат за цел насърчаване на равното третиране и социалното приобщаване с оглед на по-успешното интегриране на мигрантите в обществото; припомня във връзка с това, че е от основно значение да се води борба срещу негативните стереотипи и погрешната информация във връзка с мигрантите чрез предлагане на алтернативен поглед към миграцията преди всичко в училищата и с насоченост към младите хора, за да се повиши положителното въздействие на миграцията;

129.

Счита, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече ако са непридружени; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Парламента от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; приветства решението на Съда по дело C-648/11, което гласи, че държавата членка, компетентна да разглежда молба за убежище, която е подадена в повече от една държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, е държавата, в която се намира малолетното или непълнолетно лице, след като е подало в нея молба за убежище; припомня, че непридружените малолетни или непълнолетни лица са преди всичко деца и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тях;

130.

Призовава да се извърши оценка на начина на усвояване на средствата, предназначени и използвани за вътрешните работи, по-конкретно на средствата, отпуснати за приемането на лица, търсещи убежище; призовава ЕС да предприеме действия, в случай че се установи, че тези средства са били използвани за дейности, които не са в съответствие с основните права;

131.

Призовава за оказване на подкрепа на държавите членки, разположени по външните граници на Съюза, за да им се помогне да преодолеят недостатъците от системно естество във връзка с условията на прием и процедурите за предоставяне на убежище, като се има предвид, че тези недостатъци се задълбочават с увеличаването на броя на търсещите убежище;

132.

Призовава Европейския съюз да търси отговорност от своите служители за извършените от тях нарушения на основните права; по-специално призовава да се предоставят гаранции, че при наличието на твърдения, че по време на операции, координирани от Frontex, са извършени нарушения, ще се провежда разследване и ще се предприемат подходящи мерки от дисциплинарно или друго естество срещу лицата, за които се установи, че извършили такива нарушения; за тази цел призовава за създаване на механизъм за вътрешно обжалване в рамките на Frontex, както беше поискано от Европейския омбудсман в контекста на неговото проучване OI/5/2012/BEH-MHZ, както и за публично оповестяване на заключенията от разследванията, проведени въз основа на твърдения за нарушения на права на човека; също така призовава за прекратяване на операциите на Frontex, ако по време на изпълнението им са били извършени нарушения на основните права, съгласно предвиденото в член 3, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 1168/2011;

133.

Призовава държавите членки без повече забавяне да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

134.

Призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до международна закрила за жените, жертви на преследване въз основа на пола; призовава държавите членки да следват насоките на Комисията за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, включително незабавно предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване на членовете на семейството, дошли с цел събиране на семейството, в особено трудни случаи, например при наличието на домашно насилие;

135.

Посреща със задоволство факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите, които се вземат под внимание при разглеждането на молби за убежище; призовава държавите членки да обучат лицата, които работят с мигрантите, да откриват жените и момичетата, изложени на риск да бъдат подложени на генитално осакатяване в своята държава на произход;

136.

Подчертава, че правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, установено в Договорите и гарантирано от Директива 2004/38/EО за свободното движение, е едно от най-конкретните основни права на европейските граждани; осъжда всички опити за преразглеждане на достиженията на правото в тази област, в частност връщането на граничния контрол в Шенгенското пространство извън Кодекса на шенгенските граници, и призовава всяко нарушение на правилата да се отнася до Съда на Европейския съюз; изразява своята загриженост във връзка с тенденцията граждани на ЕС да се експулсират чрез бързи процедури от държавата членка, в която пребивават, вследствие на загуба на работа и доходи, като тази тенденция нарушава съществуващата рамка; счита, че това е в разрез с духа на свободното движение;

137.

Изразява съжаление във връзка с начина, по който финансовата и икономическата криза и кризата с държавния дълг, заедно с наложените бюджетни ограничения, са оказали отрицателно въздействие върху икономическите, гражданските, социалните и културните права и в много случаи са довели до повишаване на безработицата, бедност и несигурни условия на труд и живот, както и до изключване и изолация, особено в държавите членки, в които са приети програми за икономически корекции, и подчертава, че в неотдавнашна докладна записка на Евростат се посочва, всеки четвърти европеец е изложен на риск от бедност и изключване;

138.

Отбелязва, че икономическата криза и мерките, предприети за преодоляването ѝ, са засегнали правото на достъп до услуги от първа необходимост като образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и социалната сигурност, и са оказали отрицателно въздействие върху цялостното здравословно състояние на населението в някои държави членки; подчертава необходимостта от съблюдаване на правото на закрила срещу бедност и социална изолация съгласно член 30 от Европейската социална харта; призовава всички държави членки да въведат мерки за подпомагане в съответствие с националните практики, с цел да гарантират достойни условия на живот на своите граждани и да противодействат на социалното изключване;

139.

Подчертава, че институциите на ЕС, както и държавите членки, които изпълняват структурни реформи в своите социални и икономически системи, остават обвързани от задължението за спазване на Хартата и на своите международни задължения, и съответно носят отговорност за своите решения; отново отправя призив за привеждане в съответствие на програмите за икономически корекции с целите на Съюза, посочени в член 151 от ДФЕС, в това число насърчаване на заетостта и подобряване на условията на живот и труд; отново посочва необходимостта да се гарантира, че се осъществява пълен демократичен контрол чрез ефективното участие на парламентите по отношение на мерките, предприети от институциите на ЕС и държавите членки в отговор на кризата;

140.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да разгледат през призмата на равенството между половете въздействието на предлаганите или реализираните мерки за строги икономии върху основните права, като вземат предвид непропорционалното въздействие на мерките за строги икономии върху жените; призовава институциите на ЕС да предприемат незабавно коригиращи действия, ако мерките за строги икономии са повлияли отрицателно върху икономическите, социалните и културните права на жените;

141.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да проучат въздействието върху основните права и свободи, включително социалните и трудовите права, на предлаганите или реализираните мерки за преодоляване на кризата и при необходимост да предприемат коригиращи действия, в случай че се установят ситуации на регресия в защитата на правата или нарушения на международното право, включително на конвенциите и препоръките на МОТ;

142.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки при приемането и прилагането на коригиращи мерки и бюджетни съкращения да извършват оценка на въздействието върху основните права и да гарантират, че продължават да се предоставят достатъчни ресурси за защита на зачитането на основните права, както и да осигуряват наличието на минимални основни равнища на гражданските, икономическите, културните и социалните права със специално внимание към най-уязвимите лица и групите в неравностойно социално положение;

143.

Призовава институциите на ЕС и държавите членки да признаят ползите от дългосрочните инвестиции в социално приобщаване с оглед на високата цена на дискриминацията и неравенството; призовава държавите членки да осигурят подходящи публични инвестиции за поддържане на образованието и здравеопазването и да гарантират, че достъпът до правосъдие и правната защита в случаи на дискриминация не са застрашени от драстични намаления на бюджетите на органите по въпросите на равенството; призовава институциите на ЕС и националните институции да не подкопават социалното приобщаване чрез бюджетни мерки, които засягат функционирането на организациите на равнището на отделните общности, които извършват дейност в областта на равенството;

144.

Призовава Комисията да обмисли възможността да предложи присъединяване към Европейската социална харта с цел ефективна защита на социалните права на европейските граждани; призовава държавите членки да насърчат включването в обхвата на социалните права в Хартата на ЕС на други социални права, споменати в преразгледаната Социална харта на Съвета на Европа, като например правото на работа, правото на справедливо заплащане и правото на защита срещу бедността и социалното изключване;

145.

Отново изтъква, че корупцията и престъпността, особено организираната престъпност, нарушават тежко нарушение на основните права и са заплаха за демокрацията и правовата държава; подчертава, че чрез отклоняването на публични средства от обществените цели, за които са предназначени, корупцията намалява нивото и качеството на обществените услуги, като по този начин сериозно накърнява справедливото третиране на всички граждани; настоятелно призовава държавите членки и европейските институции да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и за нейното предотвратяване и санкциониране и да продължат да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; за тази цел призовава държавите членки и институциите да улеснят бързото създаване на Европейската прокуратура, като по този начин предоставят подходящи гаранции за независимост и ефективност;

146.

Подчертава, че корупцията сериозно накърнява основните права; призовава държавите членки и институциите да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; подчертава, че по-голямата прозрачност и достъпът до публични документи от страна на гражданите и журналистите е ефективен начин за разкриване на корупцията и за борба срещу нея;

147.

Настоятелно призовава Европейската комисия да приеме стратегия за борба с корупцията, която да бъде допълнена с ефективни инструменти; призовава всички държави членки и ЕС да се присъединят към Партньорството за открито управление и да разработят конкретни стратегии за насърчаване на прозрачността, оправомощаването на гражданите и борбата срещу корупцията; призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с препоръките на доклада на Европейската комисия за борбата с корупцията и във връзка с резолюцията на Парламента от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (34), както и да задълбочат полицейското и съдебното сътрудничество в борбата срещу корупцията;

148.

Настоятелно призовава държавите членки да активизират борбата си срещу всички видове тежки престъпления на организираната престъпност, включително трафика на хора, сексуалното посегателство и сексуалната експлоатация, изтезанията и принудителния труд, особено на жени и деца;

149.

Призовава Комисията да предвиди санкции за престъпленията с цел предотвратяване на екологичните престъпления, извършвани от физически лица или организирани престъпни групи, които оказват въздействие върху правата на човека — правото на здраве, на живот и на здравословна околна среда — както и върху икономиката и използването на обществени средства; настоятелно призовава Комисията да разгледа ефективното прилагане в ЕС на правото на достъп до правосъдие в контекста на правото на всяко лице от настоящите и бъдещите поколения да живее в среда, която благоприятства неговото здраве и благосъстояние;

150.

Предлага въвеждането на европейски кодекс за борба с корупцията, на прозрачна система от показатели по отношение на равнищата на корупция в държавите членки и постигнатия напредък за изкореняване на корупцията, както и на годишен сравнителен доклад относно мащаба на този сериозен проблем на европейско равнище;

151.

Призовава Комисията и държавите членки да сложат край на данъчната конкуренция и да водят ефикасна борба срещу вредните данъчни практики, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в ЕС, които вредят на способността на държавите членки максимално да се възползват от наличните си ресурси, за да могат в пълна степен да реализират икономическите, социалните и културните права;

152.

Осъжда разрастващото се явление, свързано с трафика на хора, особено с трафика на хора с цел сексуална експлоатация, и призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат мерки в съответствие с директивата на ЕС с цел борба срещу търсенето на подобна експлоатация, което насърчава трафика във всичките му форми;

153.

Изтъква, че основните права на лишените от свобода лица трябва да се гарантират от националните органи; изразява съжаление по повод на условията в затворите и други институции за лишаване от свобода в множество държави членки, включително по повод на пренаселеността в затворите и малтретирането на лишените от свобода лица в тях; счита, че е от първостепенно значение ЕС да приеме инструмент, който да гарантира прилагането на препоръките на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и на решенията на Европейския съд по правата на човека;

154.

Припомня, че злоупотребата с мерки, включващи лишаване от свобода, води до пренаселеност в затворите в цяла Европа, което нарушава основните права на лицата и излага на риск взаимното доверие, което трябва да е в основата на съдебното сътрудничество в Европа; отново потвърждава необходимостта държавите членки да спазват ангажиментите, поети на международни и европейски форуми, за по-често използване на пробационни мерки и на санкции, които предлагат алтернатива на лишаването от свобода, и за утвърждаване на повторната интеграция в обществото като крайна цел на лишаването от свобода; съответно призовава държавите членки да приемат стратегии, целящи насърчаване на обучението и заетостта на затворниците по време на излежаването на присъдата им;

155.

Отново отправя своите препоръки към Комисията, формулирани в резолюцията му от 27 февруари 2014 г. относно преразглеждането на европейската заповед за арест (35), по-специално по отношение на въвеждането на проверка на пропорционалността и на изключение въз основа на основните права в европейската заповед за арест, или по-общо мерките за взаимно признаване;

156.

Изразява съжаление във връзка с това, че трите рамкови решения, обхващащи трансфера на затворници, пробационните и алтернативните санкции и европейската заповед за налагане на мерки за процесуална принуда, които потенциално могат да намалят значително пренаселеността в затворите, се прилагат само от някои държави членки;

157.

Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането, и на наказателноправните системи; отбелязва, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че всяка година приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител, който е лишен от свобода, като това се отразява на правата на децата по множество начини;

158.

Отбелязва, че развитието на европейско пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и правни гаранции, което съответно хармонизира различните съдебни системи на държавите членки, особено в областта на наказателноправните въпроси, следва да остане сред водещите приоритети на европейските институции с оглед на Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.; счита, че ефективното прилагане на Хартата и на вторичното законодателство на ЕС в областта на основните права е от решаващо значение за доверието на гражданите по отношение на правилното функциониране на европейското пространство на правосъдие;

159.

Посочва, че правото на достъп до правосъдие и до независим и безпристрастен съд е от първостепенно значение за защитата на основните права, които са ефективни само ако подлежат на съдебен контрол, за демокрацията и за принципите на правовата държава; отново изтъква значението на гарантирането на ефикасността както на гражданските, така и на наказателноправните системи, и на независимостта на съдебните органи;

160.

Приветства Европейския портал за електронно правосъдие, който се управлява от Комисията, предоставя на специалисти и на обществеността информация за съдебните системи и е практичен инструмент за подобряване на достъпа до правосъдие, като съдържа отделен раздел за основните права, чиято цел е да информира гражданите към кого да се обърнат в случай на нарушаване на основните им права;

161.

Посреща със задоволство стъпките, които вече са предприети на европейско равнище с цел хармонизиране на процесуалните гаранции на държавите членки в рамките на наказателните производства, и техните ползи за гражданите; отново изтъква значението на приемането на пакета на ЕС за процесуалните права, който отговаря на най-високите стандарти за закрила, заложени в Хартата, международните договори в областта на правата на човека и конституционното право на държавите членки;

162.

Изразява съжаление във връзка с липсата на достъп до правна помощ в много държави членки и с факта, че това намалява правото на достъп до правосъдие за лицата, които нямат достатъчно финансови средства; счита, че е от съществена важност ЕС да приеме амбициозна и всеобхватна директива относно правната помощ;

163.

Призовава Европейския съюз и държавите членки да предвидят мерки за подпомагане и защита на лицата, които разкриват информация за незаконни действия;

164.

Счита, че активното и ангажирано гражданство на ЕС следва също така да бъде насърчавано чрез достъп до документи и информация, прозрачност, добро управление и добра администрация и демократично участие и представителство, като решенията се вземат възможно най-близо до гражданите на Съюза; изтъква необходимостта да се предостави възможност на гражданското общество да участва пълноценно във вземането на решения на европейско равнище, както се гарантира от член 11 от Договора за Европейския съюз, и подчертава значението на принципите на прозрачност и диалог; отбелязва, че правото на гражданите на достъп до документи, съхранявани от публични институции, увеличава правомощията на гражданите и им дава възможност да наблюдават и оценяват публичните органи и да търсят отговорност от тях; изразява съжаление в този контекст във връзка с блокираното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и отново призовава Комисията и Съвета да подновят работата си по него, като вземат предвид предложенията на Парламента;

165.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят провеждането на информационни кампании относно европейското гражданство и правата, свързани с него: правото на дипломатическа и консулска закрила, правото на петиции, правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман, правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския парламент и правото на внасяне на граждански инициативи;

166.

Посреща със задоволство решителността на Европейския омбудсман да осигури добра администрация и прозрачност в институциите и органите на ЕС;

167.

Осъжда това, че над 15 милиона граждани на трети държави и 500 хиляди лица без гражданство в Европейския съюз са жертви на дискриминация, изразяваща се в отказ за признаване на тяхното гражданство; призовава ЕС и неговите държави членки да зачитат основното право на гражданство и призовава по-специално държавите членки да ратифицират и прилагат изцяло Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство и Европейската конвенция за гражданството от 1997 г.;

168.

Изтъква, че информирането на гражданите за основните им права е неразделна част от правото на добро управление, заложено в Хартата на основните права; призовава държавите членки да обръщат специално внимание на най-нуждаещите се лица, да гарантират, че техните права им се обясняват, да ги подкрепят и да следят за зачитането на тези права;

169.

Отправя искане към Комисията да направи крачка напред в укрепването на правото на добра администрация, като превърне Кодекса на ЕС за добро поведение на администрацията в правно обвързващ регламент;

170.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират чрез своите политики правилното спазване, гарантиране, защита и развитие на основните права в ЕС; призовава държавите членки да подновят усилията си за признаване на правото на петиции и на правото на сезиране на Европейския омбудсман като средство за отстояване от гражданите на техните права;

171.

Въз основа на стотиците петиции, получавани ежегодно, изразява своята загриженост относно недостатъците в реалното прилагане в държавите членки както на буквата, така и на духа на разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на околната среда, например Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическата екологична оценка; отправя искане към Комисията да следи по-отблизо същността на тези процедури, особено когато конкретни случаи са предмет на петиции;

172.

Отново изтъква значението на Европейската гражданска инициатива като ново право на гражданите, въведено с Договора от Лисабон, чиято цел е активизиране на демокрацията на участието в ЕС; отбелязва значението на Европейската гражданска инициатива като мощно средство, което предоставя на европейските граждани пряко демократично право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС, в допълнение към правото на европейските граждани да отправят петиции до Европейския парламент (ЕП) и към правото им да подават жалби до Европейския омбудсман;

173.

Призовава Комисията да укрепи ролята на Европейската гражданска инициатива чрез приемане на удобен за гражданите подход за справяне с всички недостатъци на този инструмент при предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011, като в същото време усъвършенства информационните кампании за гражданите относно използването на Европейската гражданска инициатива и възможността, която тя предлага, за оказване на влияние върху процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

174.

Счита, че защитата на жертвите на престъпления е приоритет; призовава държавите членки надлежно и своевременно да приложат Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления, за да се спази крайният срок за транспониране (16 ноември 2015 г.), и призовава Комисията и държавите членки да гарантират в съответствие с член 28 от нея, че се събират сравними данни за транспонирането ѝ, по-специално във връзка с това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от дискриминация, се ползват от правата си; счита, че предстои още много работа с оглед на оказването на подкрепа на жертвите на престъпления, като им се предоставя информация за техните права и като се осигуряват ефективни системи за насочване на жертвите и обучения за полицейските служители и юристите с цел установяване на отношения на доверие и сигурност с жертвите, както показва проучването относно подкрепата на жертвите на Агенцията на ЕС за основните права; приветства приетия през 2013 г. Регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела;

175.

Призовава Комисията и държавите — членки на ЕС, да гарантират възможно най-високото качество на събираните сравними данни относно транспонирането на Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления и относно това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от предразсъдъци или дискриминация, се ползват от правата си, както се изисква съгласно член 28 от Директивата;

176.

Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид демографските тенденции и промените в размера и състава на домакинствата при изготвянето на своите политики; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че социалните им политики и политиките им в областта на заетостта не дискриминират въз основа на размера и състава на домакинствата;

177.

Насочва вниманието към правния вакуум по отношение на достъпа на гражданите до правна защита, когато държавите членки не са транспонирали пряко засягащото ги законодателство на ЕС или са го направили със закъснение; подчертава необходимостта от координиране на действията на всички равнища за защита и насърчаване на основните права, включително действията на институциите на ЕС, държавите членки, регионалните и местните органи, неправителствените организации и гражданското общество;

178.

Подчертава необходимостта от укрепване на институционалната прозрачност, демократичната отчетност и откритостта в ЕС и настоятелно призовава компетентните институции на ЕС и всички държави членки:

179.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/37

—

като взе предвид член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 246 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2005 г. относно насоките за одобрението на Комисията (1),

—

като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия (2),

—

като взе предвид своето решение от 14 септември 2011 г. относно изменение на членове 106 и 192 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на приложение XVII към него (3),

—

като взе предвид Кодекса за поведение на членовете на Комисията, и по-специално членове 1.3 до 1.6 от него,

—

като взе предвид членове 52 и 118 от Правилника за дейността и приложение XVI към него,

—

като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по правни въпроси (A8-0197/2015),

A.

изслушванията на кандидатите за членове на Комисията, за пръв път въведени през 1994 г., са вече трайно установена практика, която повишава демократичната легитимност на институциите на Европейския съюз и ги доближава до европейските граждани;

Б.

изслушванията са от решаващо значение поради факта, че дават възможност на Парламента да направи информирана оценка на Комисията при гласуване на вота на доверие, позволяващ на Комисията да встъпи в длъжност;

В.

процесът на изслушване дава възможност на Парламента и на гражданите на ЕС да си създадат представа и да оценят личността, квалификациите, подготовката и приоритетите на кандидатите, както и познанията им в областта на възложения им портфейл;

Г.

процесът на изслушване увеличава прозрачността и повишава демократичната легитимност на Комисията като цяло;

Д.

равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта; като има предвид, че това изискване трябва да намери отражение в състава на Европейската комисия; като има предвид, че въпреки многократните искания от страна на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. правителствата предложиха далеч по-голям брой мъже кандидати отколкото жени кандидати; като има предвид, че жените, които бяха предложени, са предимно от държави членки с по-малобройно население, а по-големите държави членки до голяма степен пренебрегнаха това изискване; като има предвид, че единственото справедливо решение е всяка държава членка да бъде помолена да предложи двама кандидати — един мъж и една жена, така че кандидатът за председател да може да предложи висококачествена колегия с равен брой мъже и жени;

Е.

макар и да е доказал своята ефективност, процесът на изслушване винаги може да бъде подобрен, по-конкретно чрез един по-гъвкав и динамичен обмен между члена на Комисията и членовете на парламентарната комисия, която отговаря за изслушването;

Ж.

изслушването на кандидата за заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс открои необходимостта от адаптиране на процедурите на Парламента, в случай че бъдещите Комисии имат специален статут за един или повече заместник-председатели;

З.

Член 3, параграф 3 от ДФЕС гласи, че Съюзът „насърчава […] равенството между жените и мъжете“, а съгласно член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“;

1.

Счита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията представляват добра възможност за Европейския парламент и гражданите на ЕС да направят оценка на приоритетите на всеки кандидат и на професионалната му пригодност за съответната роля;

2.

Счита, че би било добре да се определи краен срок, до който всички държави членки да представят своите кандидати, така че да се остави достатъчно време на новоизбрания председател на Комисията да разпредели портфейлите, като взема предвид професионалния опит и квалификацията на кандидата, и на Парламента — да проведе изслушванията и оценките, и призовава своя председател да предприеме разискване с другите институции с оглед на постигането на тази цел;

3.

Счита също така, че отсега нататък всяка държава членка следва да предлага поне двама кандидати — един мъж и една жена на равна основа — които да представи на вниманието на новоизбрания председател на Комисията; счита, че е важно също така Съюзът да постигне в рамките на собствените си институции целите по отношение на равенството между половете, които е поставил;

4.

Счита, че проверките на декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси следва да бъдат подобрени; счита, че за тази цел декларациите за финансови интереси следва да включват семейни интереси, както е предвидено в член 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията; счита, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси, въз основа на анализ по същество на декларациите за финансови интереси, представлява основна предпоставка за провеждането на изслушването от компетентната комисия;

5.

Припомня, че отговорността за провеждането на изслушванията е на парламентарните комисии; счита, обаче, че когато един заместник-председател на Комисията има отговорности, които са предимно хоризонтални, изслушването би могло по изключение да бъде проведено под различна форма, като например на заседание на Председателския съвет или на заседание на Съвета на председателите на комисии, при условие че въпросното заседание позволява провеждането на диалог и включва съответните компетентни комисии, за да им се даде възможност да изслушат съответния кандидат за член на Комисията;

6.

Счита, че писменият въпросник, който се изпраща преди всяко изслушване, следва да позволява задаването на седем вместо пет въпроса, но не би трябвало към всеки от тях да има по няколко подвъпроса;

7.

Счита, че би било по-добре да има около 25 въпроса, но като след всеки въпрос има възможност за незабавен отговор, така че да се повиши ефективността и анкетният характер на изслушванията;

8.

Счита, че процедурите за проследяване на дадените от кандидатите за членове на Комисията отговори по време на изслушванията биха могли да подобрят контрола и да повишат отговорността на Комисията като цяло; поради тази причина призовава за периодичен преглед на приоритетите, посочени от кандидатите за членове на Комисията, след стартирането на техния мандат;

9.

Счита, че за заседанието на координаторите за оценка след изслушванията следва да бъдат прилагани следните насоки:

10.

Отбелязва, че изслушванията през 2014 г. породиха по-голям медиен и обществен интерес от предходните изслушвания, отчасти поради развитието на социалните медии; счита, че занапред въздействието и влиянието на социалните медии вероятно ще нараства; счита, че следва да се предвиди използването на социалните медии и мрежи с оглед на по-ефективното включване на гражданите на ЕС в процеса на изслушванията;

11.

Счита, че:

12.

Счита, че хоризонталните теми, засягащи състава, структурата и работните методи на Комисията като цяло, които не могат да бъдат подобаващо разгледани от отделен кандидат за член на Комисията, следва да бъдат зададени на новоизбрания председател на Комисията; счита, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на заседания между новоизбрания председател и Председателския съвет (веднъж преди започването на процеса по изслушването и веднъж след неговото приключване);

13.

Счита, че проверката на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията следва да остане от компетентността на комисията по правни въпроси; счита обаче, че сегашният обхват на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, и приканва Комисията да преразгледа своите правила за това възможно най-скоро; поради това счита, че е важно в следващите месеци комисията по правни въпроси да даде насоки под формата на препоръка или на доклад по собствена инициатива, за да улесни реформата на процедурите във връзка с декларациите за интереси на членовете на Комисията; счита, че декларациите за интереси и финансови интереси на членовете на Комисията следва да обхващат и членовете на техните семейства, които живеят с тях в същото домакинство;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/40

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 19 от него,

—

като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на 25 юни 2012 г. (1),

—

като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г. (2),

—

като взе предвид ръководството за сектора на ИКТ относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, публикувано от Комисията през юни 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 15 декември 2011 г., озаглавен „Свободата на изразяване на мнение в интернет“ (3) и редовния доклад на специалния представител на ОССЕ относно свободата на медиите пред постоянния съвет на ОССЕ от 27 ноември 2014 г. (4),

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма от 23 септември 2014 г. (A/69/397) (5),

—

като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 30 юни 2014 г., озаглавен „Правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера“ (6),

—

като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 17 април 2013 г. за правото на свобода на изразяване на мнение (A/HRC/23/40), с който се анализират последиците от държавното наблюдение на комуникациите върху упражняването на правата на хората на неприкосновеност на личния живот и на свобода на изразяване на мнение,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2015 г. относно „Масовото наблюдение“ (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на Съединените щати, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (8),

—

като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия от 21 март 2011 г., озаглавен „Ръководни принципи за стопанската дейност и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (9),

—

като взе предвид Ръководните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия (10) и годишния доклад за 2014 г. относно Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия (11),

—

като взе предвид годишния доклад за 2013 г. на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 февруари 2014 г., озаглавено „Политиката по отношение на интернет и управлението му: ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“ (13),

—

като взе предвид многостранното изявление на NETmundial, прието на 24 април 2014 г. (14),

—

като взе предвид резюмето на председателя за деветото заседание на Форума за управление на интернет, проведено в Истанбул на 2—5 септември 2014 г.,

—

като взе предвид действащите ограничителни мерки на Европейския съюз, някои от които включват ембарго върху телекомуникационно оборудване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и инструменти за мониторинг,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 599/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба (15),

—

като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно прегледа на системата за контрол на износа на изделия с двойна употреба от 16 април 2014 г. (16),

—

като взе предвид решенията на 19-ото пленарно заседание по Васенаарската договореност относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, проведено във Виена на 3—4 декември 2013 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 24 април 2014 г., озаглавено „Преглед на политиката за експортен контрол: гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят“ (17),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2014 г. относно прегледа на политиката за контрол върху износа,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите в света (19),

—

като взе предвид своите резолюции относно спешни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, когато тези нарушения пораждат притеснения относно цифровите свободи,

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г. (20),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно подновяването на мандата на Форума за управление на интернет (21),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (22),

—

като взе предвид писменото изявление на Едуард Сноудън до комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи през март 2014 г. (23),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0178/2015),

А.

като има предвид, че технологичното развитие и достъпът до отворения интернет добиват все по-голямо значение за осигуряване и гарантиране на упражняването и пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, оказвайки благоприятно въздействие чрез разширяването на обхвата на свободата на изразяване на мнение, достъпа до информация, правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на събранията и сдруженията по света;

Б.

като има предвид, че с технологичните системи може да се злоупотребява като инструменти за нарушения на правата на човека посредством цензура, наблюдение, непозволен достъп до устройства, радиоелектронно заглушаване, прихващане и следене и проследяване на информация и на физически лица;

В.

като има предвид, че това се прави от публични и частни субекти, включително от правителства и правоприлагащи органи, както и от престъпни организации и терористични мрежи с цел нарушаване на правата на човека;

Г.

като има предвид, че контекстът, в който се проектират и използват ИКТ, определя до голяма степен въздействието, което те като сила могат да оказват върху укрепването — или върху нарушаването — на правата на човека; като има предвид, че информационните технологии, особено софтуерът, са рядко за еднократна употреба, а обикновено са с двойна употреба, що се отнася до потенциала за нарушаване на правата на човека, въпреки че софтуерът е също така форма на изразяване;

Д.

като има предвид, че ИКТ са основни инструменти за подпомагане на хората да организират социални движения и протести в различни държави, особено в държавите с авторитарни режими;

Е.

като има предвид, че оценката на въздействието на контекста, в който ще се използва технологиите, върху правата на човека се определя от силата на националните и регионалните правни рамки да регулират използването на технологии и от способността на политическите и съдебните институции да контролират това използване;

Ж.

като има предвид, че в цифровата сфера частните субекти играят нарастваща по значимост роля във всички области на социалната дейност, но все още не са предвидени гаранции, които да им попречат да налагат прекомерни ограничения върху основните права и свободи; като има предвид, че в резултат на това частните субекти играят по-активна роля при оценяването на законността на съдържанието и разработването на системи за киберсигурност и системи за наблюдение, което може да има пагубно въздействие върху правата на човека в целия свят;

З.

като има предвид, че интернет представлява революция по отношение на предлаганите от него възможности за обмен на всякакъв вид данни, информация и знания;

И.

като има предвид, че криптирането е важен метод, който спомага за сигурността на комуникациите и на хората, които ги използват;

Й.

като има предвид, че управлението на интернет се ползва от многостранен модел за вземане на решения — процес, който гарантира значимо, приобщаващо и отговорно участие на всички заинтересовани лица, включително на правителствата, гражданското общество, техническите и академичните среди, частния сектор и потребителите;

К.

като има предвид, че разузнавателните агенции системно извършват подривни действия спрямо криптографски протоколи и продукти с цел да бъдат в състояние да прихващат комуникации и данни; като има предвид, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е събрала огромен брой т. нар. „експлойти тип „нулев ден“, т.е ИТ уязвимости в сигурността, които все още не са известни на обществеността или на продавача на продукта; като има предвид, че тези дейности подкопават глобалните усилия за подобряване на ИТ сигурността;

Л.

като има предвид, че разузнавателните служби в ЕС участват в дейности, които уреждат правата на човека;

М.

като има предвид, че с оглед на случващите се понастоящем бързи технологични промени съдебният и демократичен надзор и гаранциите са значително недоразвити;

Н.

като има предвид, че (кибер)сигурността и мерките за борба с тероризма, включващи ИКТ, и мониторингът на интернет могат да имат значително вредно въздействие върху правата на човека и индивидуалните свободи на хората по целия свят, включително на гражданите на ЕС, които пребивават или пътуват в чужбина, особено поради липсата на правно основание, което да се основава на принципите на необходимост, пропорционалност и демократичен и съдебен надзор;

О.

като има предвид, че интернет филтрите и наблюдението на комуникацията подкопават възможността на защитниците на правата на човека да се възползват от интернет и да съобщават чувствителна информация и са в нарушение на няколко члена от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), които гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване на всеки човек;

П.

като има предвид, че както цифровата сигурност, така и цифровата свобода са важни и не могат да бъдат заменени една с друга, а следва да се укрепват взаимно;

Р.

като има предвид, че в случая на цифровите свободи Европейският съюз може само да дава пример, когато тези свободи са гарантирани в самия ЕС, и като има предвид, че следователно приемането на пакет на ЕС за защита на данните е от ключово значение;

С.

като има предвид, че това, което е изложено на риск, са важните социални интереси — като например защитата на основните права — които не следва да се определят единствено от пазара, а се нуждаят от регулиране;

Т.

като има предвид, че зачитането на основните права и на принципите на правовата държава и ефективният парламентарен надзор върху разузнавателните служби, които използват цифрови технологии за наблюдение, са важни елементи на международното сътрудничество;

У.

като има предвид, че установените в ЕС дружества имат важен дял от световния пазар на ИКТ, по-специално по отношение на износа на технологии за наблюдение, проследяване, проникване и мониторинг;

Ф.

като има предвид, че въвеждането на контрол върху износа не следва да уврежда законните изследвания на въпроси, свързани с ИТ сигурността, или разработването на инструменти за ИТ сигурност, когато не е налице престъпно намерение;

1.

Признава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение; подчертава, че наблюдението на комуникациите само по себе си представлява намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, ако се провежда извън адекватна правна рамка;

2.

Призовава Комисията да гарантира съгласуваност между външните дейности на ЕС и вътрешните му политики, свързани с ИКТ;

3.

Счита, че активното съучастие на някои държави — членки на ЕС, в масовото наблюдение на граждани и шпионирането на политически лидери от страна на АНС, както беше разкрито от Едуард Сноудън, навреди сериозно на надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и подкопа световното доверие в ползите от ИКТ;

4.

Припомня на съответните държави членки и агенции на ЕС, включително на Европол и на Евроюст, за техните задължения съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и при спазване на международното право в областта на правата на човека и на целите на външната политика на ЕС да не споделят данни от разузнаването, които могат да доведат до нарушения на правата на човека в трета държава, нито да използват извън ЕС информация, получена в резултат от нарушаване на правата на човека, като например незаконно наблюдение;

5.

Подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряване на състоянието на правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, ако това е приложимо, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

6.

Призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които да спомагат за защитата на правата на човека и да улесняват цифровите права и свободи на хората, както и тяхната сигурност, и да насърчават най-добрите практики и подходящите законодателни рамки, като същевременно гарантират сигурността и неприкосновеността на личните данни; настоятелно призовава по-специално ЕС и неговите държави членки да насърчават глобалното използване и разработване на отворени стандарти и на безплатен софтуер с отворен код, както и на криптографски технологии;

7.

Призовава ЕС да увеличи подкрепата си за субектите, които работят за укрепването на стандартите за сигурност и защитата на неприкосновеността на личния живот в ИКТ на всички равнища, включително стандартите за хардуер, софтуер и комуникация, както и за разработването на хардуер и софтуер в рамки със заложена още при проектирането неприкосновеност на личния живот;

8.

Призовава в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека да бъде създаден фонд за правата на човека и технологиите;

9.

Настоятелно призовава самия ЕС, и по-специално ЕСВД, да използва криптиране в своята комуникация със защитниците на правата на човека, за да не ги излага на риск и да защити от наблюдение собствената си комуникация с трети страни;

10.

Призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

11.

Обръща внимание на значението на разработването на ИКТ в конфликтните райони, за да се насърчат дейностите за укрепване на мира с цел да се предостави сигурна комуникация между страните, участващи в мирното разрешаване на конфликти;

12.

Призовава за прилагането на условия, критерии и процедури за отчитане с цел да се гарантира, че финансовата и техническата подкрепа от страна на ЕС за разработването на нови технологии в трети държави не се използва по начини, които нарушават правата на човека;

13.

Призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно с правителства на трети държави и да продължават да подкрепят, да обучават и да овластяват защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и независими журналисти, използващи в своята дейност ИКТ по безопасен начин, чрез съществуващите европейски механизми за подкрепа и инструменти на политиката, както и да насърчават свързаните основни права на неприкосновеност на личния живот, като неограничен достъп до информация в интернет, право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, свобода на изразяване на мнение, свобода на събрания, свобода на сдружаване, свободата на печата и на публикуване онлайн;

14.

Обръща внимание на тежкото състояние на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на техните поддръжници, включително на журналисти след направените от тях разкрития за непочтени практики на наблюдение в трети държави; счита, че тези лица следва да се разглеждат като защитници на правата на човека и че поради това заслужават защита от страна на ЕС съгласно изискванията на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отново призовава Комисията и държавите членки да проучат задълбочено възможността за предоставяне на международна закрила от преследване на лицата, подаващи сигнали за нередности;

15.

Изразява съжаление във връзка с факта, че мерките за сигурност, включително мерките срещу тероризма, все по-често се използват като претекст за извършване на нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и за възпрепятстване на законните дейности на защитници на правата на човека, журналисти и политически активисти; отново изразява своето категорично убеждение, че националната сигурност не може никога да бъде оправдание за програми за наблюдение без определена целенасоченост, за тайно наблюдение или за масово наблюдение; настоява тези мерки да се предприемат при строго спазване на принципите на правовата държава и на стандартите за правата на човека, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните;

16.

Призовава ЕСВД и Комисията да насърчават демократичния надзор над службите за сигурност и разузнавателните служби в своя политически диалог с трети държави, както и в програмите си за сътрудничество за развитие; настоятелно призовава Комисията да подкрепя организациите на гражданското общество и законодателните органи в трети държави, които имат за цел да подобрят контрола, прозрачността и отчетността на националните служби за сигурност; призовава в бъдещия план за действие на ЕС за правата на човека и демократизацията да бъдат включени конкретни ангажименти във връзка с това;

17.

Настоятелно призовава Съвета и Комисията да насърчават цифровите свободи и неограничения достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговори за присъединяване, търговски преговори, диалози относно правата на човека и дипломатически контакти;

18.

Признава, че интернет се е превърнал в обществено и пазарно пространство, за което са абсолютно необходими свободен поток на информация и достъп до ИКТ; подчертава поради това, че цифровата свобода и свободната търговия трябва едновременно да се насърчават и защитават;

19.

Призовава за включване на клаузи във всички споразумения с трети държави, в които изрично да се предвижда необходимостта от насърчаване, гарантиране и спазване на цифровите свободи, на мрежовата неутралност, на нецензурирания и неограничен достъп до интернет, на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на данните;

20.

Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот от страна на защитниците на правата на човека, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които повдигат такива обвинения срещу защитниците на правата на човека;

21.

Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които инкриминират такива инструменти;

22.

Подчертава, че една ефикасна политика на ЕС в областта на развитието и правата на човека ще изисква интегрирането на ИКТ и преодоляването на цифровото разделение чрез предоставяне на основна технологична инфраструктура, чрез улесняване на достъпа до знания и информация с цел насърчаване на цифровите умения, както и чрез насърчаване на използването на отворени стандарти в документите и на използването на безплатен софтуер с отворен код, когато е целесъобразно, за да се гарантира откритост и прозрачност (особено от страна на публичните институции) — включително гарантиране на защитата на данните в цифровата сфера навсякъде в света — както и по-добро разбиране на потенциалните рискове и ползи от ИКТ;

23.

Призовава Комисията да подкрепи премахването на цифровите бариери за хората с увреждания; счита, че е от изключително значение политиките на ЕС за развитие на правата на човека по света и за тяхното насърчаване да имат за цел да намалят цифровото разделение за хората с увреждания и да предоставят по-широка рамка на права, особено по отношение на достъпа до знания, цифровото участие и включването в нови икономически и социални възможности, създадени от интернет;

24.

Подчертава, че законното цифрово събиране и разпространение на доказателства за нарушения на правата на човека може да допринесе в световната борба с безнаказаността и тероризма; счита, че подобни материали следва да бъдат допустими в надлежно обосновани случаи съгласно международното (наказателно) право като доказателство в съдебни производства в съответствие с международни, регионални и конституционни гаранции; препоръчва създаването на механизми в сферата на международното наказателно право, които да създадат процедури за проверяване на автентичността и за събиране на такива данни за нуждите на доказването в съдебни производства;

25.

Изразява съжаление относно факта, че някои информационни и комуникационни технологии и услуги, произведени в ЕС, се продават и могат да бъдат използвани в трети държави от частни лица, предприятия и органи с конкретно намерение за нарушаване на правата на човека чрез цензура на информация, масово наблюдение, радиоелектронно заглушаване, прихващане и наблюдаване, както и чрез следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи и интернет; изразява загриженост по повод на факта, че някои дружества, установени в ЕС, могат да предоставят технологии и услуги, които могат да дадат възможност за подобни нарушения на правата на човека;

26.

Отбелязва, че заплахите за сигурността на Европейския съюз и неговите държави членки, както и за трети държави често идват от отделни лица или малки групи, които използват мрежи за цифрова комуникация, за да планират и извършват нападения, и че необходимите инструменти и тактики за премахване на такива заплахи трябва постоянно да се преразглеждат и актуализират;

27.

Счита, че масовото наблюдение, което не е обосновано с повишен риск от терористични нападения и заплахи, е в нарушение на принципите на необходимост и пропорционалност и следователно представлява нарушение на правата на човека;

28.

Настоятелно призовава държавите членки да насърчават пълен демократичен контрол над операциите на разузнавателните служби в трети държави, да гарантират, че тези служби действат при пълно зачитане на принципите на правовата държава и да търсят отговорност от тези служби и лица, които действат по незаконни начини;

29.

Насърчава държавите членки, с оглед на засиленото сътрудничество и увеличения обмен на информация между държавите членки и трети държави (включително чрез използването на цифрово наблюдение), да гарантират демократичен контрол над тези служби и техните дейности чрез подходящ вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен надзор;

30.

Подчертава, че в законодателството на ЕС следва да се приемат принципи на корпоративна социална отговорност и права на човека по критерии за проектиране, които са технологични решения и иновации за защита на правата на човека, за да се гарантира, че доставчиците на интернет услуги, разработчиците на софтуер, производителите на хардуер, услугите/медиите, свързани със социалните мрежи, доставчиците на мобилни телефони и др. разглеждат правата на човека на крайните потребители в световен мащаб;

31.

Настоятелно призовава ЕС да гарантира по-голяма прозрачност на отношенията между доставчиците на мобилни телефони или доставчиците на интернет услуги и правителствата и да настоява за нея в своите отношения с трети държави, като изисква операторите и доставчиците на интернет услуги да публикуват подробни годишни доклади за прозрачността, включително доклади за изисканите действия от органите, както и за финансовите връзки между публичните органи и операторите/доставчиците на интернет услуги;

32.

Припомня на корпоративните субекти за тяхното задължение да зачитат правата на човека при всичките си дейности по света, независимо къде се намират техните потребители и независимо от това дали приемащата държава спазва своите задължения по отношение на правата на човека; призовава дружествата в областта на ИКТ, по-специално установените в ЕС, да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, включително чрез установяване на политики за надлежна проверка и гаранции за управление на риска, както и предоставяне на ефективни средства за защита, когато тяхната дейност е породила или е допринесла за неблагоприятни последици за правата на човека;

33.

Подчертава необходимостта от по-ефективно изпълнение и наблюдение на разпоредбите и санкциите на ЕС по отношение на ИКТ, включително използването на универсални механизми, за да се гарантира, че всички страни, включително държавите членки, зачитат законодателството и че се спазват равнопоставени условия на конкуренция;

34.

Подчертава факта, че зачитането на основните права е съществен елемент от успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение;

35.

Приветства решението на Васенаарската договореност от декември 2013 г. относно контрола върху износа в областта на наблюдението, инструментите за събиране на информация от правоприлагащите и разузнавателните органи и системите за наблюдение на мрежи; припомня все още много непълния характер на режима на ЕС по отношение на изделията с двойна употреба, по-специално на Регламента на ЕС относно изделията и технологиите с двойна употреба, по отношение на ефективния и систематичен контрол върху износа на вредни ИКТ в недемократични държави;

36.

Настоятелно призовава Комисията, в контекста на предстоящите преглед и обновяване на политиката за изделията и технологиите с двойна употреба, да представи предложение за интелигентни и ефикасни политики с цел ограничаване и регулиране на търговския износ на услуги по отношение на прилагането и използването на т.нар. технологии с двойна употреба, в което да се разгледа потенциално вредният износ на продукти и услуги на ИКТ за трети държави в съответствие със съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията от април 2014 г.; призовава Комисията да включи ефективни гаранции за предотвратяване на вредите от този контрол върху износа по отношение на научноизследователската дейност, включително научните изследвания и изследванията в областта на сигурността на ИТ;

37.

Подчертава, че Комисията следва незабавно да може да предоставя на дружествата, които имат съмнения дали да подадат заявление за лиценз за износ, точна и актуализирана информация относно законността или потенциалните вредни последици от възможните трансакции;

38.

Призовава Комисията да представи предложения за преглед на начините, по които стандартите на ЕС по отношение на ИКТ биха могли да се използват за предотвратяване на потенциално вредните последици от износа на такива технологии или други услуги за трети държави, в които понятия, като „законно прихващане“, не могат да се считат за равнозначни на тези в Европейския съюз или които например имат лоша репутация по отношение на правата на човека, или трети държави, в които принципите на правовата държава не съществуват;

39.

Отново потвърждава, че стандартите на ЕС, по-специално Хартата на основните права на ЕС, следва да имат предимство при оценяването на инциденти, в които технологии с двойна употреба са били използвани по начини, които могат да ограничат правата на човека;

40.

Призовава за разработване на политики за уреждане на продажбите на експлойти тип „нулев ден“ и на уязвимости с цел да се избегне използването им за кибератаки или за непозволен достъп до устройства, водещи до нарушавания на правата на човека, без тези разпоредби да оказват съществено влияние върху академични и други добросъвестни научни изследвания в областта на сигурността;

41.

Изразява съжаление относно активното сътрудничество на някои европейски дружества, както и на международни дружества, които търгуват с технологии с двойна употреба с потенциални вредни последици за правата на човека, докато действат на територията на ЕС, с режими, нарушаващи правата на човека;

42.

Настоятелно призовава Комисията публично да изключи дружествата, участващи в такива дейности, от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки на ЕС, от финансиране за научноизследователска и развойна дейност и от всякаква друга финансова помощ;

43.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на аспектите, свързани с правата на човека, в процедурите по възлагане на обществени поръчки за технологично оборудване, особено в държавите с ненадеждни практики в тази област;

44.

Призовава Комисията и Съвета активно да защитават отворения интернет, многостранните процедури за вземане на решения, мрежовата неутралност, цифровите свободи и гаранциите на защитата на данните в трети държави чрез форумите за управление на интернет;

45.

Осъжда отслабването и подкопаването на протоколите и продуктите за криптиране, по-специално от разузнавателни служби, които имат за цел да прихващат криптирани съобщения;

46.

Отправя предупреждение относно приватизирането на правоприлагането чрез интернет дружества и доставчици на интернет услуги;

47.

Призовава за изясняване на нормите и стандартите, които се използват от частните субекти при разработването на системите им;

48.

Припомня значението на оценяването на контекста, в който се използват технологиите, за да се оцени напълно тяхното въздействие върху правата на човека;

49.

Призовава изрично за насърчаване на инструменти, позволяващи анонимното използване на интернет и/или използването му под псевдоним, и оспорва едностранчивия възглед, че такива инструменти служат само за престъпни дейности, а не за овластяване на активистите в областта на правата на човека в ЕС и извън него;

50.

Настоятелно призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да разработят интелигентни и ефикасни политики с цел регулиране на износа на технологии с двойна употреба, в които да вземат под внимание потенциално вредния износ на продукти и услуги на ИКТ на международно равнище и в рамките на многостранни режими за контрол на износа и други международни органи;

51.

Подчертава, че никои регулаторни промени, имащи за цел да повишат ефективността на контрола върху износа по отношение на нематериалния трансфер на технологии, не трябва да възпрепятстват законните научни изследвания или достъпа до информация и нейния обмен и че никои потенциални мерки, като например използването на генерални разрешения за износ на ЕС за научни изследвания с двойна употреба, не следва да имат възпиращо действие върху физическите лица и МСП;

52.

Призовава държавите членки да гарантират, че съществуващите и бъдещите политики за контрол на износа не ограничават дейността на законните научни изследователи в областта на сигурността и че контролът на износа се прилага добросъвестно и само по отношение на ясно определени технологии, предназначени да бъдат използвани за целите на масово наблюдение, цензура, радиоелектронно заглушаване, прихващане или мониторинг или за следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи;

53.

Припомня, че специалните решетъчни безжични технологии предлагат голям потенциал за предоставяне на резервни мрежи в райони, където интернет е недостъпен или блокиран, и могат да спомогнат за постигането на напредък в областта на правата на човека;

54.

Призовава Комисията да назначи независима експертна група, която може да извърши оценка на въздействието върху правата на човека на съществуващите стандарти на ЕС за ИКТ, с цел да отправи препоръки за корекции, които ще повишат защитата на правата на човека, по-специално при износа на системи;

55.

Признава, че технологичното развитие поставя предизвикателства пред правните системи, изисквайки от тях да се приспособят към новите обстоятелства; подчертава значението на това законодателите да обръщат по-голямо внимание на въпросите, свързани с цифровата икономика;

56.

Призовава Комисията да включи гражданското общество, както и независими експерти, включително научни изследователи на сигурността, в областта на ИКТ в трети държави, за да се осигури актуален експертен опит, който следва да доведе до изработване на насочени към бъдещето политики;

57.

Подчертава необходимостта от избягване на непредвидени последствия, като ограничения или възпиращи действия върху научните изследвания и други видове добросъвестна научноизследователска и развойна дейност, за обмена на информация и достъпа до нея, за развиването на знания в областта на сигурността или за износа на технологии, които са в интерес на придобиването на необходимите цифрови умения и на постигането на напредък в областта на правата на човека;

58.

Счита, че сътрудничеството между правителствата и частните субекти от цял свят в цифровата област, включително Форума за управление на интернет, призовава за ясни принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване и не трябва да води до подкопаване на демократичния и съдебния контрол;

59.

Отбелязва, че доброволният подход не е достатъчен и че са необходими обвързващи мерки за насърчаване на дружествата да вземат предвид репутацията на дадена държава по отношение на правата на човека, преди да продават продуктите си там, както и да извършват оценка на въздействието, което техните технологии ще окажат върху защитниците на правата на човека и критиците на правителството;

60.

Счита, че износът на силно чувствителни стоки трябва да се проверява, преди те да напуснат ЕС, и че са необходими санкции в случай на нарушения;

61.

Призовава за това всяко лице да има право на криптиране и за създаване на условията, които са необходими, за да се даде възможност за криптиране; счита, че контролът следва да бъде възложен на крайния потребител, който ще се нуждае от необходимите умения, за да осъществи правилно този контрол;

62.

Призовава за въвеждане на стандарти за криптиране „от край до край“ като правило за всички комуникационни услуги, за да се затрудни четенето на съдържание от страна на правителствата, разузнавателните агенции и органите за наблюдение;

63.

Подчертава специалната отговорност на правителствените разузнавателни служби да изградят доверие и призовава за прекратяване на масовото наблюдение; счита, че мониторингът на европейски граждани чрез вътрешни и чужди разузнавателни служби трябва да бъде разгледано и прекратено;

64.

Възразява срещу продажбата и разпространението на европейски технологии за наблюдение и на инструменти за налагане на цензура в авторитарни режими, в които принципите на правовата държава не съществуват;

65.

Призовава да се разшири обхватът на международната закрила на лица, подаващи сигнали за нередности, и насърчава държавите членки да внесат закони за закрила на лицата, подаващи сигнали за нередности;

66.

Призовава да бъде назначен пратеник на ООН за цифровите свободи и защитата на данните и призовава за това мандатът за преговори на члена на Комисията на ЕС за правата на човека да бъде разширен, така че технологиите също да се разглеждат от гледна точка на правата на човека;

67.

Призовава за предприемане на мерки, които да гарантират, че неприкосновеността на личния живот на активистите, журналистите и гражданите се защитава навсякъде по света и че те могат да си сътрудничат чрез интернет;

68.

Настоява, че достъпът до интернет следва да бъде признат за право на човека, и призовава за предприемане на мерки за премахване на цифровото разделение;

69.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на ЕСВД.

22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/51

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Становище № 1/2012 на Европейската сметна палата относно някои предложения за регламенти в областта на общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г.,

—

като взе предвид Становище № 2/2004 на Европейската сметна палата относно единния модел за одит,

—

като взе предвид Специален доклад № 16/2013 на Европейската сметна палата, озаглавен „Преглед на прилагането на модела за „единен одит“ и използването от страна на Комисията на работата на националните одитни органи в областта на сближаването“,

—

като взе предвид годишния доклад за дейността за 2013 г. на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0240/2015),

A.

като има предвид, че в хода на двата кръга от реформи на Общата селскостопанска политика правилата станаха по-разнообразни и сложни;

Б.

като има предвид, че по-сложните правила водят до повече грешки по места;

В.

като има предвид, че целите на ОСП трябва да се изпълняват и че за ефективното изпълнение на ОСП е необходимо да се гарантира взаимното разбирателство и доверие между всички институции на ЕС и националните и регионалните органи;

Г.

като има предвид, че една по-ефективна и по-ефикасна реформа на ОСП налага опростяване и намаляване на бюрокрацията, за да се постигнат целите на ОСП;

Д.

като има предвид, че разходите за проверки и за консултиране на заинтересованите страни и земеделските стопани се оценяват понастоящем на 4 милиарда евро годишно на равнището на държавите членки и вероятно ще нараснат, както и нивото на грешки, с изпълнението на последната реформа на ОСП, особено с въвеждането на мерките за повишаване на екологосъобразността;

Е.

като има предвид, че реформата от 2013 г. доведе до значителни промени в изискванията към земеделските стопани относно данните, които да придружават заявленията и да обосноват исканията, като съществува риск новите изисквания да доведат до по-голям процент грешки в първоначалната фаза на обучение и адаптиране;

Ж.

като има предвид, че е важно операторите да не бъдат натоварвани с несъразмерен брой проверки;

З.

като има предвид, че целите на ОСП следва да бъдат изпълнени, а за ефективното изпълнение на ОСП е необходимо да се гарантира взаимното разбирателство и доверие между всички институции на ЕС и националните и регионалните органи;

И.

като има предвид, че земеделските стопани са стимулирани да предоставят услуги като ландшафт, биологично разнообразие в рамките на земеделските площи и стабилност на климата — въпреки че те нямат пазарна стойност;

Й.

като има предвид, че разходите за контрол и предоставяне на съвети на заинтересованите лица и земеделските стопани може да се оценят понастоящем на 4 милиарда евро на равнището на държавите членки; подчертава необходимостта от свеждане до минимум на разходите за контрол и бюрократичната тежест, произтичаща от тях;

К.

като има предвид, че контролът, основаващ се на резултатите, може да се превърне в най-полезната методика, а от страна на административните органи са необходими стабилност и подпомагащ подход, за да се изгради доверие у крайните бенефициенти; въпреки това припомня, че не може да се налага стандартизирана система за разнообразните видове и размери на земеделските стопанства в ЕС;

Л.

като има предвид, че екологичните мерки, въведени от последната реформа на общата селскостопанска политика, са насочени към подобряване на устойчивостта на селското стопанство посредством ефекта на различни инструменти:

М.

като има предвид, че Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ (1) счете за необходимо да изразят резерви 51 пъти за някои разплащателни агенции;

1.

Споделя становището, изразено от Европейската сметна палата, че „разходните механизми на общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г. продължават да бъдат сложни“ (2); припомня все пак, че сложността на ОСП се дължи на разнообразието на селското стопанство в Европа, и че опростяването не трябва да води до разрушаване на инструменти, които са били приети;

2.

Призовава за една по-малко бюрократична ОСП с оглед намаляване на процента на грешки и за създаването на инструменти, които ще създадат възможност за разграничаване на грешките от злоупотребите;

3.

Призовава да се прави разлика при използването на констатациите от проверките и при евентуалното налагане на санкции, между непреднамерените пропуски и случаите на измама, тъй като пропуските по принцип не пораждат никакви финансови вреди за данъкоплатците;

4.

Призовава за една по-малко бюрократична ОСП, която да може да бъде прилагана и тълкувана ясно, с оглед намаляване на процента на грешки и установяване на инструменти, които да направят възможно разграничаването между грешки и измами, като същевременно се гарантира, че земеделските стопани продължават да са в състояние да доставят жизненоважната хранителна продукция, което е в центъра на тази политика; счита, че продължаването на усилията за справяне със сложността и за рационализиране на ОСП е един от ключовите фактори за привличане на нови участници в сектора на селското стопанство и за задържането им и запазването на техните умения, за да се гарантира в бъдеще един добре функциониращ селскостопански сектор в ЕС; очаква в това отношение силни мерки от програмата за по-добро законотворчество; приветства решението на Комисията да удължи крайния срок за искания за преки плащания с един месец и счита това за стъпка в посока към намаляване на процента грешки в рамките на ОСП;

5.

Настоятелно призовава за предоставянето на по-ясни насоки както на националните органи, така и на земеделските стопани, с цел да се намали процентът на грешки;

6.

Подкрепя инициативата на Комисията за опростяване на ОСП, като незабавно се проучат мерки, които да могат да бъдат приложени бързо, тъй като това ще бъде от полза за земеделските стопани, разплащателните агенции, институциите на ЕС и данъкоплатците; настоятелно призовава също така при средносрочния преглед да бъдат представени за разглеждане за реформи за следващия период на финансиране предложения за изменения в основния законодателен акт;

7.

Изразява опасение, че вероятният процент грешки, определен от Сметната палата, ще се увеличи в общата селскостопанска политика през периода 2014-2020 г., по-специално поради факта, че следващата рамка за кръстосано спазване все още не съответства на намаляването на ненужната сложност на тази политика нито за управляващите органи, нито за бенефициентите;

8.

Припомня, че Парламентът и Сметната палата често са подчертавали необходимостта от постигане на подходящ баланс между по-малка административна тежест и ефективен финансов контрол;

9.

Отбелязва, че разходите за контрол по общата селскостопанска политика вече възлизат на 4 милиарда евро годишно и че те се отнасят до 50 милиона сделки с бюджет за селско стопанство на около 58 милиарда евро;

10.

Приветства факта, че Комисията отдава приоритет на новата инициатива за опростяване и това, че на първо място предлага да бъдат опростени редица делегирани актове и актове за изпълнение;

11.

Категорично подкрепя подобряването на качеството и последователността на инспекциите, а не на увеличаването на броя на проверките в селското стопанство от страна на държавите членки, Комисията и Сметната палата;

12.

Подчертава също така, че контролът представлява гаранция за коректното изразходване на средствата от бюджета на ЕС, заделени за финансиране на инструментите на ОСП;

13.

Припомня, че целта на схемата за единен одит е да се въведе единна верига на одити от крайните бенефициенти до институциите на Европейския съюз;

14.

Счита, че може да се съжалява, че схемата за единен одит все още не е ефективна и че системите за контрол, създадени от държавите членки, не са реализирали пълния си потенциал; припомня на държавите членки задължението им да предоставят ефективно първо равнище на контрол, като същевременно сведат до минимум тежестта за земеделските производители, както и съществуващите варианти за въвеждане на гъвкавост при организирането на проверки;

15.

Насърчава Комисията и държавите членки, като насока, да намерят начини за оптимизиране и комбиниране на проверките, свързани с ОСП, така че избраните бенефициенти винаги, когато е възможно, да бъдат подлагани само на един кръг проверки годишно;

16.

Подчертава, че според годишния доклад на Европейската сметна палата за финансовата 2013 година:

17.

Изразява съжаление относно факта, че Комисията трябваше да направи завишаващи корекции на процентите на грешка, съобщени от 42 от 68 разплащателни агенции, с остатъчен процент на грешка, надвишаващ 2 %, въпреки факта, че почти всички разплащателни агенции за директните плащания бяха акредитирани и удостоверени от сертифициращите органи и въпреки факта, че 79 от 82 декларации за достоверност, извършени от разплащателните агенции са получили становище без резерви от сертифициращите органи през 2013 г.;

18.

Очаква, че новата мисия, възложена на сертифициращите органи с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Регламент (ЕС) № 1306/2013 ще подобри надеждността на данните, съобщавани от държавите членки, по отношение на тяхното управление на фондовете на ЕС за селското стопанство;

19.

Призовава Комисията да измени насоките за сертифициращите органи, за да проверява по-внимателно изготвянето на статистическите доклади;

20.

Отново отправя искане към Комисията да изготви предложения за въвеждане на санкции за неточно или невярно докладване от страна на разплащателните агенции, включително следните три измерения, а именно статистическите данни от проверките, декларациите от разплащателните агенции и извършената от сертифициращите органи дейност; иска Комисията да бъде оправомощена да отнема акредитацията на разплащателните агенции при тежки случаи на погрешно представяне на данни;

21.

Очаква Комисията във възможно най-кратки срокове да се възползва пълноценно от процеса на опростяване на ОСП, особено по отношение на тежките и сложни правила за кръстосано спазване и екологизиране, които в крана сметка оказват въздействие върху земеделските стопани в цяла Европа;

22.

Подкрепя инициативата на Комисията за опростяване на ОСП, посредством незабавно разглеждане на мерки, които да могат да бъдат приложени бързо, тъй като това ще бъде от полза за земеделските стопани, разплащателните агенции, институциите на ЕС и данъкоплатците; призовава настоятелно също така за предложения за изменения в основния законодателен акт; призовава Комисията да излезе с конкретни предложения за опростяване на ОСП, отчитайки обратната информация, получена от заинтересовани страни от селскостопанския сектор;

23.

Се застъпва за укрепването и по-строгото прилагане на единния одит, чрез координиране на контролните дейности на различните институции и призовава за намаляване на административната тежест, произтичаща от одитите, за да не бъдат подлагани земеделските стопани на различни проверки по различно време от отговорните органи или на прекомерни или на многократни проверки от Комисията и от Европейската сметна палата в рамките на една и съща година съгласно който и да е регламент, което ще намали тежестта за земеделските стопани чрез намаляване на броя на инспекциите; призовава за съчетаване на одитните задачи и проверките, осъществявани от сертифициращите органи и други органи на държавите членки; отбелязва, че съветите, давани както от националните органи, така и от Комисията в насоки за земеделските стопани за прилагането на ОСП често са в противоречие с критериите за оценка, използвани от Сметната палата, което води до глоби, които са както несъразмерни, така и неочаквани;

24.

Се застъпва за интегриран подход при упражняването на проверки, при който необходимите проверки в дадено стопанство се изпълняват едновременно, когато това е възможно, за да може да се намали броят на посещенията на място и да се ограничат свързаните с тях разходи и тежести за администрациите и земеделските стопани и да бъде рационализиран процесът на осъществяване на контрол;

25.

Припомня на Комисията, че рискът от неумишлени грешки, дължащи се на сложната правна уредба, в крайна сметка се заплаща от бенефициента; призовава за разумна, пропорционална и ефективна политика на санкции, които да подкрепят този подход, като се избягва двойно налагане на санкции за същите грешки при схемата за извършване на плащания и при кръстосаното спазване;

26.

Счита, че за да се осигури гладкото изпълнение на проектите, плащанията не следва да се прекъсват, когато се установят незначителни и/или технически грешки;

27.

Отправя искане към Комисията, държавите членки и Сметната палата за по-нататъшно разработване на одитни стратегии, основани на риска, които да отчитат евентуалното въздействие на всички имащи отношение данни, включително предварителното идентифициране на постигналите най-добри и най-лоши резултати за всяка област на политиката;

28.

Подчертава, че следва да се разработят критерии, за да се определи за кои държави членки е установено, че имат най-добри/най-лоши показатели;

29.

Припомня, че широк спектър от държавите членки, могат да се считат за „постигнали най-лоши резултати“ по отношение на управлението на фондовете на ЕС, в зависимост от съответната област на политиката;

30.

Настоява, че даването на определение на постигнатите резултати по отношение на контрола трябва да се основава на контролен лист и на първо място да засяга качеството на проверките, извършвани от държавите членки, и техните административни системи, т.е. на ефикасността, последователността и надеждността на управляващите и сертифициращите органи;

31.

Счита, че държавите членки с най-добри показатели във всяка област на политиката следва да бъдат възнаграждавани с намаляване на проверките на Съюза;

32.

Счита, че развитието и управлението на проверките, основани на постигнатите резултати не следва по никакъв начин да се превръща в източник на повишена несигурност по отношение на продоволствената сигурност на ЕС;

33.

Призовава държавите членки с най-добри показатели да споделят своя опит с държавите членки с най-лоши показатели;

34.

Отправя искане към Комисията да насърчава обмена на най-добри практики, за да се гарантира възможно най-безпроблемно протичане на проверките и минималното възможно обезпокояване на земеделските стопани;

35.

Отбелязва, че в съответствие с член 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика, „Държавите членки осигуряват минимално ниво на проверки на място, необходимо за ефективно управление на рисковете, и увеличават това ниво при необходимост. Държавите членки могат да намаляват това минимално ниво, ако системите за управление и контрол функционират добре и процентите на грешка се поддържат на приемливо равнище“;

36.

Отправя искане към Комисията за допълнително определяне на приемливото ниво, посочено в член 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, и за започване на диалог с Парламента и Европейската сметна палата във връзка с това;

37.

Насърчава държавите членки да разработят допълнителни инициативи за електронно управление, които да са насочени към намаляването на процента на грешки чрез предотвратяване на грешките по време на фазата на кандидатстване като средносрочна и дългосрочна цел; призовава Комисията и държавите членки да спазват целевия срок, предвиден в член 122, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби, да преминат към „електронно сближаване“ при внасянето, управлението и контрола на проекти; изразява убеждението си, че пълната прозрачност и достъпност на данните е от съществено значение за предотвратяване на всякакви злоупотреби и борба с тях; във връзка с това призовава Комисията да направи задължително публикуването на документацията, предоставена от бенефициентите;

38.

Счита, че пълното покритие на селските райони от високоскоростна широколентова мрежа, съчетано със значително повишаване на осведомеността и обучение за нейното използване, ще бъде важен инструмент, даващ възможност на всички земеделски стопани да се възползват от най-новите системи за подаване на заявления и искания, свързани с ОСП;

39.

Призовава за по-нататъшни усилия за намаляване на сложността на системите и на формулярите за подаване на заявления за земеделските стопани и подкрепя засиленото прилагане на технологии за електронно управление от държавите членки за предотвратяване на грешки още в процеса на подаване на заявления, за което ще е необходим широколентов интернет достъп за бенефициентите; насърчава Комисията да създаде програма с цел подпомагане на обучението на по-възрастните земеделски стопани; набляга, че солидните инвестиции в широколентовите мрежи в селските райони и призовава държавите членки да се стремят към цифровизация на процеса на подаване на заявления; припомня, че за надеждното прилагане на технологиите за електронно управление е необходимо държавите членки да разработят, финансират или съфинансират такива технологии;

40.

Призовава държавите членки да изпълняват програми за цифровизация в отношенията между правителството и земеделските стопанства с цел изготвяне на „единно досие за земеделско стопанство“, включващо интегрирано и синхронизирано управление на данните за насажденията; счита, че такова опростяване би обединило неща, които в момента се управляват поотделно (планове за насажденията, отделни планове за застраховка и дневници), тъй като земеделските стопанства ще изготвят единна декларация, която ще бъде споделяна между различните министерства, което ще доведе до по-голяма ефективност на проверките, извършвани от тези министерства, а оттам до намаляване на риска от допускане на грешки при извършване на плащанията, както и до рационализиране на процеса на проверките;

41.

Призовава държавите членки да гарантират, че правителствените/регионалните органи, които отговарят за прилагането на новата ОСП, комуникират и работят заедно и ефективно в полза на земеделските стопани, които прилагат политиката на място;

42.

Счита, че потенциалните дългосрочни ползи от разработването и приемането на основаващи се на интернет промишлени решения както в земеделските практики, така и в контрола, по-специално по отношение на интегрираните решения за бенефициентите и разплащателните агенции, ще бъдат многобройни; очаква това да окаже положително въздействие върху последователността, надеждността и разходната ефективност на проверките; настоятелно призовава Комисията да приеме и изпълни пилотни проекти в тази област; припомня, че този подход зависи от ангажимента на държавите членки за осигуряване на широколентови връзки в селските райони в целия ЕС;

43.

Приканва Комисията да сътрудничи със съответните заинтересовани страни, включително, но не само, със Сметната палата, държавите членки и организациите на бенефициентите, при подготовката на дългосрочна стратегия, която да се стреми да намери несвързани с политиките начини за това тежестта за бенефициентите и инспекторите да не се увеличава още повече вследствие на бъдещите реформи на ОСП и промените в основните законодателни актове;

44.

Призовава Комисията да зачита принципа на осъществяването на контрол, които вече е в сила в областта на развитието на селските райони, когато изготвя, в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, предложение за законодателен акт във връзка с екологично насочени площи;

45.

Отправя искане към Комисията да разгледа въпроса за намаляване на минималното ниво на проверките, предвидени в член 59 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, в доклада за оценка, предвиден в член 110 от посочения регламент за мониторинга и оценката на ОСП;

46.

Призовава Комисията да изготви съобщение относно възможността за въвеждане на системи за управление, обвързани с постигнатите резултати, на във всички области на ОСП, особено в частта за инвестициите за развитието на селските райони, с цел да започне дебат с всички заинтересовани страни с оглед на въвеждането на този принцип в законодателството на ЕС;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

22.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 316/57

—

като взе предвид член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид посочените от Европейската комисия през 2003 г. критерии за определение на понятието „малки и средни предприятия“ (МСП),

—

като взе предвид „Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ на Европейската комисия (COM(2012)0795),

—

като взе предвид доклада за 2009 г. на Експертната група на Европейската комисия „Преглед на въпросите, свързани със семейните предприятия: изследвания, мерки относно политиката и съществуващи проучвания“,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване на достъпа на МСП до финансиране (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“: „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0223/2015),

A.

като има предвид, че собствеността е защитена съгласно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че семейните предприятия като цяло в миналото са оказвали голям принос за засилване на европейската икономика и играят съществена роля за икономическия растеж и социалното развитие, тъй като спомагат за намаляването на безработицата, особено сред младите хора, и за инвестирането в човешки капитал; като има предвид, че семейните предприятия се предават поколения наред, което засилва стабилността на икономиката; като има предвид, че семейните предприятия обикновено играят жизненоважна роля в регионалното развитие по отношение на заетостта, преноса на ноу-хау и регионална организация; като има предвид, че множество политики, насочени към семейните предприятия, биха могли да насърчават предприемачеството и да мотивират европейските семейства да започнат собствен семеен бизнес;

В.

като има предвид, че според Family Business Yearbook (Годишника за семейните предприятия) на Ernst & Young за 2014 г. при 85 % от всички европейски предприятия става въпрос за семейни предприятия, които осигуряват 60 % от работните места в частния сектор;

Г.

като има предвид, че семейните предприятия са различни по големина, което ги излага на различни трудности и проблеми;

Д.

като има предвид, че въпреки че по-голямата част от семейните предприятия са МСП, семейните предприятия могат да бъдат малки, средни или големи, регистрирани или нерегистрирани на фондовата борса; като има предвид, че те са били широко приравнявани към малките и средните предприятия, като се е пренебрегвал фактът, че има и много големи многонационални корпорации, които са семейни предприятия; като има предвид, че в някои държави — членки на ЕС, малка група от семейни предприятия всъщност е отговорна за голяма част от общия оборот на всички предприятия и по този начин допринася значително за запазването на работните места, включително по време на криза, за създаването на работни места и растеж и за икономическия успех на дадена държава; като има предвид, че множество семейни предприятия, които не попадат в определението за МСП, но в същото далеч не са големи корпорации, не могат да се възползват от някои възможности за финансиране и също така не се освобождават от някои задължения; като има предвид, че това води неизбежно до излишна бюрокрация, която представлява особено тежко бреме за семейните предприятия със средна пазарна капитализация;

Е.

като има предвид, че значителен брой семейни предприятия осъществяват дейност в повече от една държава, което означава, че моделът на семейните предприятия е с транснационално измерение;

Ж.

като има предвид, че прякото данъчно облагане и наследственото право попадат в правомощията на държавите членки, и като има предвид, че някои държави членки са приели мерки за подкрепа на семейните предприятия и за разрешаване на техните безпокойства;

З.

като има предвид, че семейните предприятия се възприемат като изразители на висока степен на порядъчност и на ценности, които ръководят техните стопански операции и въвеждат високи стандарти за корпоративна социална отговорност по отношение на техните служители и околната среда, което също така създава благоприятна среда за баланс между професионалния и личния живот; като има предвид, че семейните предприятия обикновено гарантират, че знанията и уменията ще бъдат предадени и че в определени случаи те играят важна роля при социалните връзки;

И.

като има предвид, че в селското стопанство семейните земеделски стопанства са най-често срещаният стопански модел и че те оказват основен принос за предотвратяването на обезлюдяването на селските райони, както и че в много случаи осигуряват единствения източник на заетост в регионите на Европа с изоставащо развитие, особено в по-слабо индустриализираните региони; като има предвид, че семейните земеделски стопанства представляват успешен модел, тъй като в общ план те прилагат на практика принципа на екологично-социалната кръгова икономика, и че в този контекст жените като ръководители в земеделските стопанства демонстрират не само предприемаческо мислене, но освен това разполагат със специфични комуникативни и социални умения;

Й.

като има предвид, че експертната група на Комисията по въпросите на семейните предприятия приключи своята дейност преди повече от пет години и че оттогава не е бил даван ход на каквато и да била нова европейска инициатива на равнището на ЕС; като има предвид, че на национално и европейско равнище все още липсват изследвания и данни, които да помагат за вникването в специфичните нужди и структури на семейните предприятия;

K.

като има предвид, че в ЕС не съществува каквото и да било правно обвързващо, конкретно, просто и хармонизирано определение на понятието „семейно предприятие“;

Л.

като има предвид, че поради липсата на определение не е възможно събирането на сравними данни в държавите — членки на ЕС, с цел повишаване на осведомеността относно специфичното положение и икономическите резултати на семейните предприятия; като има предвид, че тази липса на надеждни и съпоставими данни може да възпрепятства политиката на вземане на решения и може да означава, че не са удовлетворени нуждите на семейните предприятия;

M.

като има предвид, че семейните предприятия, освен икономическото си значение, имат и важна роля в социално отношение;

Н.

като има предвид, че не във всички 28 държави — членки на ЕС, съществуват асоциации или други структури за представителство на интереси, които да отделят изрично внимание на потребностите на семейните предприятия;

O.

като има предвид, че усилията на равнище на ЕС за насърчаване на предприемачеството и стартиращите предприятия следва да бъдат подобрени и допълнени, като се обръща по-голямо внимание на улесняването и стимулирането на дългосрочното оцеляване на семейните предприятия;

П.

като има предвид, че моделът на семейните предприятия е неравномерно разпределен в различните държави членки; като има предвид, че значителен дял от семейните предприятия в Европа имат транснационално измерение и осъществяват дейността си в различни държави членки;

Р.

като има предвид, че в ЕС жените печелят средно с 16 % по-малко на час от мъжете, че е налице по-слабо представителство на жените на ръководни и висши постове и че спрямо жените и мъжете не се прилагат едни и същи трудови практики и системи на заплащане, което затруднява икономическата им независимост, пълноценното им участие на пазара на труда и съвместяването на професионалния и личния живот;

С.

като има предвид, че жените често изпълняват невидима роля или роля на подставено лице и техните позиции по отношение на трудово правоотношение и възнаграждение не получават признание, което оказва сериозно въздействие върху вноските им за социална сигурност, пенсионно и социално осигуряване, както и по отношение на признаването на способностите им, както това е видно от данните за разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите (3);

1.

Подчертава, че семейните предприятия обикновено проявяват висока степен на социална отговорност по отношение на своите служители, управляват ресурсите активно и по отговорен начин и като цяло прилагат устойчив и дългосрочен подход спрямо икономическото бъдеще на дружеството (като действат като „достоен за уважение търговец“, отговорен собственик или управител) и поради това те оказват значителен принос и за своите местни общности, и за конкурентоспособността на Европа и създават и запазват работни места;

2.

Подчертава, че семейните предприятия поради своята история са силно свързани с мястото, където предприятието извършва стопанска дейност, и поради това създават работни места дори в селските и по-малко привлекателните в икономическо отношение райони, като по този начин спомагат за борбата срещу процеса на стареене и обезлюдяване, който засяга големи райони на Европейския съюз; поради това призовава Комисията и държавите членки да полагат грижи за необходимата и ефективна по отношение на разходите инфраструктура, за да се гарантира конкурентоспособността, обновата, растежа и устойчивостта на тези предприятия, по-специално на микропредприятията и на новосъздадените дружества, и да улесняват междусекторното и трансграничното сътрудничество, като по този начин им помагат да се разрастват и да разгръщат международна дейност;

3.

Признава, че семейните предприятия са най-големият източник на заетост в частния сектор и че това, което е добро за приемствеността, обновяването и растежа в сектора на семейните предприятия, следователно е добро и за приемствеността, обновяването и растежа в икономиката на ЕС;

4.

Отбелязва, че високоспециализираните семейни предприятия играят особено важна роля като доставчици и новатори за големите предприятия и че поради своята дългосрочна и обхващаща множество поколения стопанска дейност гарантират материална сигурност за предприятията, на които те са доставчици, и по този начин допринасят в особено голяма степен за икономическия растеж;

5.

Припомня на Комисията факта, че по-голямата част от семейните предприятия са МСП (4) и че прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ следователно е от съществено значение, за да се адаптира законодателството на ЕС към реалностите и потребностите на тези предприятия и за да им се позволи да се възползват от програми за финансиране и от намаляване на бюрокрацията;

6.