15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/1

1.

разглежда Бялата книга на Европейската комисия за бъдещето на Европа — „Размисли и сценарии за ЕС-27 до 2025 г.“ като важен принос към текущия кръг от разисквания за бъдещото развитие на Съюза, който трябва да доведе до осезаеми резултати преди изборите за Европейски парламент през юни 2019 г., а и след това;

2.

приветства Римската декларация, в която подписалите я страни заявяват, че „ще работят заедно на най-подходящото и ползотворно равнище, независимо дали на равнището на Европейския съюз, на национално, регионално или местно равнище, в дух на доверие и лоялно сътрудничество, както между държавите членки, така и между тях и институциите на ЕС, в съответствие с принципа на субсидиарност“;

3.

е поел ангажимент за безусловно зачитане на основополагащите ценности на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и зачитането на правата на човека и на целите на ЕС, включително на стремежа за създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, както е заложено в Договорите и Хартата на основните права на ЕС;

4.

изтъква факта, че заявената първостепенна роля на децентрализираните местни и регионални власти, предвидена в Договора от Лисабон, все още не е конкретизирана в реален субсидиарен подход и участие в европейския законодателен процес. По този начин регионалните власти продължават почти винаги да бъдат последната брънка във веригата на политиките на ЕС, а не реални главни действащи лица в изготвянето на същите, включително и най-вече по отношение на законодателството;

5.

припомня, че политиките и институциите на ЕС не са създадени като самоцел, а трябва да бъдат в услуга на гражданите, за да се осъществяват водещите цели и ценностите на Европейския съюз; подчертава, че тези институции и политики се основават на компромисни предложения, необходими за постигане на баланс между различните интереси и мнения, и отразяват резултата от демократични процеси; по тази причина изразява желание в търсенето на по-широк консенсус да не преобладават ограничителни компромиси, а да се следват политически решения, пропити с обща солидарност — основополагащ принцип на обединена Европа — също и с цел да се даде отпор на настоящия скептицизъм и по този начин да се възстанови доверието на гражданите в европейския проект;

6.

в качеството си на политическа асамблея на представителите на местните и регионалните власти смята, че е важно решенията да се вземат на възможно най-близкото до гражданите равнище и със споделен суверенитет на равнището на ЕС като начин за подобряване на способността на всеки гражданин на ЕС да насочва своята съдба;

7.

подчертава, че икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на ЕС е изключително важно, и изтъква, че ефективното и балансирано икономическо и социално развитие е от съществено значение за намаляване на неравенствата между регионите на ЕС; в това отношение именно политиката на сближаване позволява на местните и регионалните власти да участват най-непосредствено в процеса на европейска интеграция и изграждането на солидарност, както и демонстрира ползите от членството в ЕС на местно и регионално равнище; политиката на сближаване е неотменна политика на ЕС, която се отличава с особена европейска добавена стойност, поради това категорично отхвърля всеки сценарий за бъдещето на ЕС, който би ограничил политиката на сближаване или я отменя изцяло, и изразява безпокойството си, че в официален документ на Комисията може да се допусне подобна хипотеза;

8.

изразява разбиране, че сценариите, представени в Бялата книга, са сигнал за рисковете и възможностите за ЕС, както и предупреждение, че никоя част от така наречените „достижения на правото на ЕС“ не може да се приема за даденост; подчертава, че дебатът относно скоростта или интензитета на интеграцията на ЕС не бива да отвлича вниманието от факта, че истинското предизвикателство е да се избегне Европа с няколко посоки; изразява убеждение, че акцентът трябва да се постави върху единството и зачитането на многообразието и на местните особености, което е необходимо, за да се осигури устойчиво бъдеще за всички граждани на ЕС;

9.

подчертава, че един от отличителните аспекти на Европейския съюз е неговата структура на многостепенно управление, и изразява съжаление, че този аспект не е признат в Бялата книга; изразява също съжаление, че Бялата книга не представя териториалните последици от различните представени сценарии. Подчертава факта, че управленските органи на градовете и регионите като цяло се радват на по-голямо доверие от страна на гражданите; поради това счита, че гражданите и техните надежди, очаквания и опасения трябва да бъдат в центъра на всички политически действия, и подчертава, че всяка дискусия относно бъдещето на Европейския съюз и реформите, произтичащи от тези дебати, трябва да протичат във възходяща посока, с участието на всички равнища на управление, като припомня, че във всеки случай „общностният“ метод и работен дух трябва да имат превес над „междуправителствения“ във всички етапи на вземане на решения в Съюза;

10.

изразява съгласие с ключовите приоритетни области, определени в Бялата книга и в Римската декларация, и заявява твърдото си убеждение, че Европейската комисия, в качеството ѝ на пазител на Договорите на ЕС на наднационално равнище и на институция, натоварена да допринася за общия интерес на Съюза, следва да внесе подробни предложения по тези въпроси; КР е готов да предостави своите политически отговори и предложения от гледна точка на местното и регионалното равнище;

11.

призовава за преразглеждане и опростяване на европейската гражданска инициатива, за да се даде възможност за по-силна европейска представителна демокрация на участието. Подчертава необходимостта от въвеждане на законово задължение за Европейската комисия не само да разглежда успешна европейска гражданска инициатива, събрала 1 милион подписа, но и да открива дебат, последван от гласуване в Съвета на ЕС и Европейския парламент относно тази инициатива, и предлага да се проучат други начини за улесняване на упражняването на правото на участие в процеса на вземане на решения в ЕС (1);

12.

подчертава редица елементи, които са жизненоважни за определянето на надежден и амбициозен сценарий за бъдещето на Европейския съюз от гледна точка на регионите и градовете:

12.1

активно европейско гражданство, което насърчава обмена и сътрудничеството със и между гражданите, с цел насърчаване на европейската идентичност и чувството на ангажираност с европейския проект;

12.2

прилагането на принципите на партньорство, многостепенно управление и субсидиарност във всички области на политиката, както и насърчаването на сътрудничеството между всички сектори в обществото, с цел постигането на по-демократичен, ефективен и реформиран ЕС;

12.3

укрепването на социалното измерение на ЕС и на Икономическия и паричен съюз; очаква, че законодателното предложение за европейски стълб на социалните права ще позволи разглеждането на трудовите права и мобилността на работната ръка в условията на променящ се пазар на труда, при зачитане на принципа на субсидиарност; това предложение не би трябвало да се състои от актове без обвързваща сила, допълващи действащото право, а да съдържа мерки със същата сила като тези на Икономическия и паричен съюз; това ще допринесе за засилване на усещането на гражданите за един по-социален ЕС, способен да решава проблемите им;

12.4

ЕС с максимална отчетност и прозрачност, в който гражданите могат да посочат недвусмислено кой носи политическата отговорност за решенията, взети в Европейския съюз, и в който всички равнища на управление поемат своя дял от отговорността за вземането и прилагането на решения;

12.5

цялостна, подходящо финансирана, дългосрочна и надеждна стратегия за постигане и укрепване на основите на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС и осигуряване на възходяща социална конвергенция, в основата на която е сигурността на хората, чрез включване на целите за устойчиво развитие на ООН в собствените краткосрочни и средносрочни програми на ЕС и чрез извършване на действия в съответствие с параметрите на „Програма 2030“;

12.6

по-голямото участие на регионите в европейския процес на вземане на решения — както в процеса на изготвяне на законодателство и на вземане на политически решения, така и в този на прилагане и разпространение — е необходимо условие за успешната и действителна европейска интеграция и за подобряване на доверието на европейските граждани. По тази причина с оглед на една обновена европейска политическа и институционална рамка е целесъобразно да се обмисли възможността за създаване на Законодателна камара, представляваща регионите и автономните области;

12.7

социален Европейски съюз, който насърчава равенството между мъжете и жените, както и равните права и възможности за всички, който се бори срещу безработицата, дискриминацията, социалното изключване и бедността; Европейски съюз, в който младите хора получават най-доброто образование и обучение и могат да учат и намерят работа в рамките на целия континент; ЕС, който съхранява нашето културно наследство и насърчава културното многообразие;

12.8

новаторска, цифрова и предприемаческа Европа, в която градовете и регионите действат като катализатор и фактор за създаването на нови работни места и устойчив растеж, особено за младите хора;

12.9

бюджет на ЕС, основаващ се на реални собствени ресурси, който да съответства на амбициите на Съюза и да укрепва ролята на публичните и частните инвестиции, за да се стимулират растежът и работните места за гражданите на ЕС;

12.10

по-задълбочен, по-справедлив и по-приобщаващ Европейски паричен съюз, разполагащ с необходимите политически инструменти за предотвратяване на асиметрични сътресения и за насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, включително фискален капацитет, допълващ бюджета на ЕС;

12.11

напълно интегрирано пространство на свобода, сигурност и правосъдие въз основа на основните права, пълна свобода на движение, съвместна защита на външните граници и обща политика в областта на убежището и миграцията, основана на правата на човека, както и въз основа на споделени ангажименти, по-специално за справяне с настоящите миграционни явления;

12.12

гарантиране на пълна прозрачност и демократичен контрол на всички равнища на управление при формиране на справедливи и балансирани международни споразумения за търговия;

12.13

обща външна политика, политика на съседство и политика за отбрана в посока на глобална стабилност и ангажимент да се даде обективен израз на ценностите на ЕС; отвореност към разширяване, когато бъдат спазени условията, при зачитане на интеграционния капацитет на ЕС;

12.14

ЕС, който е близко до своите граждани и който е в състояние да ги информира за своите постижения и бъдещите предизвикателства по ясен и разбираем начин;

13.

поема ангажимент за започване на възходящ процес с гражданите и избраните представители на регионите на ЕС, големите и малките градове и села, както и с други заинтересовани страни, за да се идентифицират нуждите и очакванията по отношение на ЕС през идните месеци; подчертава, че резултатите от този процес, заедно с конкретни препоръки, ще бъдат включени в становището на КР относно „Размисъл за Европа: гласът на местните и регионалните власти за възстановяване на доверието в Европейския съюз“;

14.

призовава Европейския парламент да повтори процедурата с „водещи кандидати“ за изборите за Европейски парламент през 2019 г. и предлага да участва в информирането за нея и значението ѝ посредством своята мрежа от местни и регионални политици;

15.

е решен да даде своя принос за прозрачен и демократичен процес на институционални и политически реформи, в чийто център да бъдат поставени гражданите на ЕС и който да отчита европейското, националното, регионалното и местното равнище на управление, така че резултатите да бъдат представени на европейските граждани навреме за изборите за Европейски парламент през 2019 г;

16.

подчертава, че местното и регионалното управление, като най-близкото до гражданите равнище и основният доставчик на публични услуги, трябва да има по-важна роля в процеса на вземане на решения в ЕС, ако ЕС иска да продължи да работи в области от компетенцията на местните и регионалните власти. Затова призовава законодателството, което оказва въздействие върху местното и регионалното управление, да бъде съгласувано с КР;

17.

припомня, че някои от промените, които гражданите могат да определят за приоритетни, евентуално може да изискват преразглеждане на Договорите, и настоява, че в този случай трябва да се използва методът на Конвента в съответствие с член 48, параграф 3, и КР следва да има пълно представителство в един подобен Конвент.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/5

—

като взе предвид своето становище относно „Средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка (МФР)“;

—

като взе предвид Резолюцията на Европейския парламент от 15 март 2017 г. относно общите насоки за изготвянето на бюджета за 2018 г., Раздел III — Комисия (2016/2323(BUD);

1.

приветства факта, че в приетия годишeн бюджет на ЕС за 2017 г. е взета предвид препоръката на КР за по-големи инвестиции в научни изследвания, иновации и инфраструктура, достатъчно бюджетни кредити за поети задължения и плащания за Инициативата за младежка заетост и повече финансиране за изграждане на липсващите трансгранични транспортни връзки (1); посочва обаче, че все още има много области, в които исканията на КР не са били взети предвид, основно поради ограничения размер на бюджета на ЕС, където обаче ще са необходими допълнителни усилия;

2.

подчертава необходимостта бюджетът на ЕС за 2018 г. да предоставя на Европейския съюз нужните средства за справяне с неотложните общи европейски предизвикателства, по-специално с предизвикателствата, свързани с миграцията, сигурността, изменението на климата, икономическото и социалното възстановяване и по този начин да осигурява истинска европейска добавена стойност на европейските граждани;

3.

заявява отново, че на бюджета на ЕС все още липсва известна гъвкавост, която да му позволи да реагира едновременно на множество непредвидени събития, и че предложеният междинен преглед на МФР е предвиден с цел компенсиране на този недостатък;

4.

изразява съжаление, че на Съвета му беше необходимо толкова много време да уточни позицията си по предложението на Комисията относно междинния преглед, поради което бюджетният орган не можа да използва всички мерки, предложени от Комисията в бюджетната процедура за 2017 г.; приветства обаче споразумението, което Европейският парламент и Съветът в крайна сметка постигнаха на 5 април 2017 г. и което предвижда допълнителни средства в размер на 6,009 милиарда евро (15 % преразпределени кредити, 85 % неразпределени ресурси), включващи 3,9 милиарда евро за свързани с миграцията мерки в рамките на ЕС (2,55 милиарда евро) и за справяне с първопричините за миграцията отвън (1,39 милиарда евро), както и 2,1 милиарда евро за растеж и заетост, като от тях 1,2 милиарда евро са предназначени за Инициативата за младежка заетост;

5.

приветства увеличаването на финансирането за справяне с кризата с миграцията и с бежанците през 2017 г.; призовава за допълнително увеличаване на средствата за осигуряване на систематичен и устойчив подход към управлението на миграцията и граничния контрол, като фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР); отново отправя призива си за улесняване на по-пряк достъп на местните и регионалните власти до наличното финансиране на управлението на миграцията и интеграцията; предлага също така да се осигури адекватно финансиране на доброволното завръщане, както и да се подпомогнат страните на произход при реинтегрирането на върнатите граждани; счита, че е важно също да има насоки във връзка с възможни синергии между съответните съществуващи фондове;

6.

отбелязва със загриженост, че в годишния бюджет на ЕС за 2017 г. се наблюдава безпрецедентен рязък спад на бюджетните кредити за плащания по програмите по линия на политиката на сближаване и че само Коригиращ бюджет № 4 за 2016 г. предотврати дори по-рязък спад; подчертава, че са наложителни максимални усилия от всички за ускоряване на изпълнението и че е от жизненоважно значение да се осигурят достатъчно бюджетни кредити за плащания през 2018 г., за да се предотврати ново изоставане в плащанията; във връзка това приветства представената от Комисията прогноза за плащанията до 2020 г. в рамките на предложението за междинен преглед на МФР; ще положи усилия за открояване на най-добрите досегашни практики за ускоряване на степента на усвояване на средствата по програмите на политиката за сближаване и за информиране на бюджетния орган за тях;

7.

отново изтъква необходимостта от укрепване на финансовата подкрепа на ЕС за развитието на селските райони предвид тяхната значимост в Европа и призовава за непосредствено достъпни финансови ресурси за европейските земеделски стопани, засегнати от бедствия и кризи от различно естество (2); по-специално подчертава значението на насърчаването на мерките за гарантиране на продоволствена сигурност и за подкрепа на земеделските производители, засегнати от кризата предимно в сектора на млечните продукти, но и в месопроизводството и производството на плодове и зеленчуци;

8.

призовава да се предоставят достатъчно средства за укрепване на политиките в областта на териториалното сътрудничество с оглед осигуряване на техния принос за постигане на хармонично икономическо, социално и териториално развитие в целия Европейски съюз;

9.

приветства предложението на Комисията за удължаване на срока на действие на ЕФСИ до 2020 г., но подчертава, че би трябвало допълнително да се изяснят и засилят синергиите с европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ); припомня, че ЕФСИ 2.0 не е предназначен да замени съществуващите фондове на ЕС; отправя искане да се уточни определението за принципа на допълняемост и да се насърчи географският баланс, като се ускори разработването на регионални инвестиционни стратегии и използването на инвестиционни платформи; отново заявява, че се противопоставя категорично на това, удължаването на срока на действие на ЕФСИ да се финансира от Механизма за свързване на Европа (МСЕ);

10.

както се посочва в параграф 25 от становището на Комитета на регионите „Действията на ЕС в отговор на демографското предизвикателство“ (SEDEC-VI/008), Комитетът настоява ЕС да се стреми да включи демографските съображения във всички области на политиката, както и да включи в бюджета си позиции, ориентирани към улесняване на прилагането на тези политики и действия и да установи механизми за даване на приоритет на регионите, където последиците от демографските промени оказват особено влияние;

11.

призовава да се осигури подходящо равнище на бюджетни кредити за поети задължения за „Хоризонт 2020“ през 2018 г., но отбелязва с безпокойство, че ограничените ресурси възпират много заинтересовани страни, включително МСП, да представят предложения за проекти по „Хоризонт 2020“;

12.

изтъква необходимостта от увеличаване на бюджетните кредити за Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), за да се гарантира, че МСП имат подходящ достъп до финансиране и за да се стимулира създаването на работни места в ЕС;

13.

приветства намерението на Комисията да добави 500 млн. евро бюджетни кредити за поети задължения за Инициативата за младежка заетост; освен това подчертава значението на непрекъснатото развитие на Гаранцията за младежта, тъй като постигнатите досега резултати по тази програма все още не могат да се считат за напълно задоволителни;

14.

припомня, че през 2018 г. ще бъде извършен междинен преглед на Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ и че ще бъдат представени предложения за следващата Рамкова програма (РП9); тъй като целият този процес е свързан с преговорите по следващата МФР, подчертава, че при разискванията, свързани с излизането на Обединеното кралство от ЕС, ще трябва да бъдат потърсени решения на много критични въпроси;

15.

изтъква огромния успех на програмата „Еразъм“ за намиране на решения на проблемите на младите хора, свързани с достъпа им до подходящо образование и обучение или до възможности за работа; призовава да бъде отпуснато подходящо финансиране за Европейския корпус за солидарност; Предоставянето на възможност на младите хора да придобиват допълнителни умения чрез труд и доброволчество е от полза за публичния и частния сектор. Поради това подчертава значението на съвместната работа с частния сектор с цел обединяване на публичните и частните средства за инициативи като Европейския корпус за солидарност (3);

16.

подчертава, че ЕС следва да се ангажира широко с изпълнението на поетите ангажименти в областта на околната среда посредством въвеждането на конкретни и надеждни политики в областта на климата, основани на съгласувана регулаторна рамка и обезпечени със солидни финансови ресурси; затова призовава Комисията да осигури достатъчно бюджетни кредити в проектобюджета си за 2018 г. и да представи междинна оценка на напредъка към постигането на целта за изразходване на 20 % в областта на климата в рамките на МФР за периода 2014 — 2020 г.;

17.

отбелязва със загриженост, че без значителни допълнителни усилия целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие до 2020 г. няма да бъдат постигнати; с оглед на това подчертава, че е важно опазването на биологичното разнообразие да бъде интегрирано в целия бюджет на ЕС, да се увеличи финансирането по член 9, параграф 4 от Регламента за програмата LIFE в рамките на настоящата програма „LIFE“ за „Натура 2000“, и да се предостави допълнително финансиране за нови мерки по линия на Плана за действие за подобряване на прилагането на директивите за опазване на природата до 2020 г.; във връзка с това изтъква, че задействането на партньорския инструмент на Европейската комисия в рамките на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда ще изисква отпускането на подходящи бюджетни средства през 2018 г., в допълнение към съществуващите бюджетни ресурси в подкрепа на ефективното прилагане на законодателството на ЕС в областта на околната среда, в съответствие с програмата за по-добро регулиране;

18.

подкрепя предложението на Европейската комисия за повишаване до 90 % на ставката за финансиране в подкрепа — в рамките на инвестиционните приоритети на ЕФРР — на мерки за предвиждане, предотвратяване и последващо възстановяване от големи природни бедствия;

19.

очаква с интерес задействането през 2017 г. на партньорския инструмент на Европейската комисия в рамките на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда и очаква през 2018 г. да бъдат заделени достатъчно бюджетни кредити за този инструмент, без да се засягат други бюджетни редове, предназначени за подкрепа на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

20.

призовава финансовите ресурси за сътрудничество по линия на европейската политика за съседство (ЕПС) постепенно да бъдат съсредоточени върху финансирането на проекти на поднационално равнище, така че финансовите ресурси на ЕС да бъдат съобразени с нуждите на местните и регионалните заинтересовани страни;

21.

изтъква колко е важно да се оползотворят синергиите между съществуващите фондове като Механизма за бежанците в Турция (3 милиарда евро), Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (1,8 милиарда евро), Регионалния доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (1 милиард евро), както и други финансови инструменти, по линия на които биха могли да бъдат осигурени до 8 милиарда евро през периода 2016 г. — 2020 г. за изпълнение на пактовете; следва да се проучи и възможността за евентуални допълнителни синергии с ЕСИ фондовете;

22.

призовава Комисията да обмисли възможността за повторно въвеждане на предишния инструмент за местно администриране (LAF), използван от държавите в процес на присъединяване, и за разширяване на обхвата на използването му от страна на държавите от ЕПС, с по-стриктни правила за възстановяване, които изискват по-конкретни и по-устойчиви проекти;

23.

призовава за създаването на общностен стабилизиращ механизъм, който да позволи (посредством програми за изграждане на капацитет), например, на либийските местни власти да повишат капацитета си за предоставяне на услуги на гражданите и да генерират териториално развитие и работни места. Във връзка с това би могло да се обмисли създаването на доверителен фонд, управляван в партньорство с европейските градове и региони като полезен инструмент, по-специално с помощта на иновативни правни инструменти;

24.

призовава да се отпусне финансиране в подкрепа на „програма Еразъм за представители на местни и регионални изборни длъжности“ с цел да се повиши техният капацитет да обменят идеи и най-добри практики с партньорите си, така че да се насърчи устойчивото местно и регионално развитие;

25.

припомня изискванията за равни възможности при бюджетирането и отправя искане този принцип да залегне в бюджета за 2018 г.;

26.

подчертава, че е необходимо съобразеният с пола подход да се превърне в конкретна реалност в рамките на проектобюджета на ЕС за 2018 г., следвайки принципите, които са в основата на европейския социален модел в областта на равенството между мъжете и жените;

27.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Комисията, Европейския парламент, Съвета, Европейската сметна палата и председателя на Европейския съвет.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/8

1.

посочва, че политиката за укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване е една от най-важните и всеобхватни политики на ЕС, тъй като е насочена към всички живеещи в ЕС и важни аспекти на тяхното всекидневие. Тя е и основен елемент от договорите и стълб в процеса на европейската интеграция и икономическия растеж на Европа, също като единния пазар или Икономическия и паричен съюз. Политиката на сближаване в качеството си на необходим противовес на правилата на единния пазар създава равнопоставени условия на конкуренция и допринася за запазване на заетостта и за създаване на нови работни места посредством стратегически инвестиции в реалната икономика, по-специално когато традиционният пазар се оказва неефективен. Тя гарантира, че и по-слабо развитите държави членки, региони и общини могат да се възползват от предимствата на интеграцията в ЕС. По този начин политиката на сближаване дава съществен солидарен принос за укрепването на ЕС като цяло и повишава значително европейската добавена стойност, която всеки гражданин на ЕС може да усети по конкретен начин;

2.

от началото на икономическата криза през 2007 г. различията между регионите отново се увеличиха по много по-непропорционален начин от тези между държавите. Тази тенденция е анализирана в Шестия доклад за сближаването и се потвърждава и от последните данни, предоставени от ОИСР; ето защо политиката на сближаване в трите ѝ аспекта — икономически, социален и териториален — остава по-актуална от всякога. В същото време политиката на сближаване се нуждае и от нов тласък, за да може да отговори по-ефективно на специфичните предизвикателства на отделните региони посредством териториален подход;

3.

счита също така, че бъдещето на политиката на сближаване трябва да се впише в промяна, насочена към постигането на по-голяма солидарност в полза на гражданите, за да се възстанови отслабената легитимност на ЕС. Недоверието, нетърпимостта и отдръпването от ЕС подкопават нашите общества и трябва да бъдат преодолени чрез намаляване на неравенствата от всякакъв вид, с които обикновените европейци се сблъскват всекидневно. Борбата срещу тези неравенства, запазването на достойните условия на живот и зачитането на правата изискват координирани действия на различни равнища, на които политиката на сближаване е символ. Политиката на сближаване не трябва да служи само за използване на възможностите, свързани с развитието на технологиите или изменението на климата, а трябва също така да позволява на местните и регионалните власти да създават възможности за своите общности;

4.

отбелязва, че в много региони на ЕС стратегическото използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) благодарение на децентрализираното планиране „отдолу-нагоре“ допринесе съществено за тяхното благоприятно икономическо, социално и териториално развитие. Множество проучвания доказват добавената стойност и ролята на ЕСИФ за създаването на работни места, осигуряването на устойчив растеж и модерна инфраструктура, преодоляването на структурните пречки, укрепването на човешкия капитал и подобряването на качеството на живот. Посредством положителното развитие и постигането на стратегическите цели, договорени в съответните им програми по ЕСИФ, регионалните и местните власти, подпомагани от политиката на сближаване, допринасят и за постигането на общоевропейските цели за растеж, и за демонстрирането на положителното въздействие на процеса на европейска интеграция;

5.

изразява убеденост, че резултатите от използването на средствата по ЕСИФ доказват, че политиката на сближаване е в състояние да отговори по гъвкав начин на целите на стратегията „Европа 2020“ или на новите предизвикателства, които възникват понастоящем в области като енергийната сигурност, демографското положение, миграцията и външните граници или като резултат от приема на бежанци. Същевременно една силна и ефективна политика на сближаване е и предпоставка за справяне с кризата. За да се запази това положение, трябва да бъде изготвена нова стратегия за развитие, която да служи като рамка за следващия програмен период. Освен това трябва да се гарантира, че в бъдеще в политиката на сближаване ще продължи да предлага сигурност в дългосрочен план по отношение на планирането за регионите и местните и регионалните власти, за да се запази стратегическата ѝ функция като стабилна инвестиционна рамка, и че същевременно тя ще включва възможността за промяна на оперативните програми, за да съответстват по-добре на икономическите, социалните и екологичните промени. Важно е също така политиката на сближаване да разполага с подходящо финансиране. Тоест дори след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз в следващата многогодишна финансова рамка за нея да бъде заделен същият процентен дял от бюджета;

6.

подчертава, че с цел да се засили сигурността на планиране на политиката на сближаване след 2020 г., е важно да се възприеме стратегически подход, който да служи като отправна точка за постигане на устойчив напредък в икономическото, социалното и териториалното сближаване, и също така, ако е необходимо, да отчита международния контекст (например целите за устойчиво развитие на ООН и споразумението на ООН „Хабитат III“) и нуждите на регионалните и местните власти, за да се гарантира териториален подход;

7.

е убеден, че бъдещето на политиката на сближаване е неразривно свързано с бъдещето на ЕС като цяло. За да бъде ЕС силен и функциониращ, са необходими силна и ефективна политика на сближаване и ефективно оповестяване на нейните резултати на гражданите на ЕС. Политиката на сближаване оказва конкретно и осезаемо въздействие върху качеството на живот на гражданите, както показват стотиците хиляди успешни проекти по линия на ЕСИ фондовете, осъществени в цяла Европа, включително чрез отчитането на конкретните нужди на регионите и общините и приноса си за смекчаване на въздействието от кризата. Поради тази причина КР заема твърда позиция в полза на това да се гарантира, че политиката на сближаване и след 2020 г. ще продължи да изпълнява своята важна роля в ЕС и насърчава развитието на сплотен съюз между всички заинтересовани страни на европейско, национално, регионално и местно равнище за постигане на тази цел;

8.

счита, че при предстоящата реформа на политиката на сближаване е необходимо да се намери баланс между приемствеността и необходимостта от обновяване. Въз основа на опита от предишни програмни периоди трябва да се установят силните и слабите страни на настоящата политика на сближаване и начините за повишаване на нейната ефективност. Във връзка с това изпълнението на задълженията по Договора и съсредоточаването върху дългосрочните стратегически цели за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж са от основно значение. Гъвкавото прилагане на политиката на сближаване от местните и регионалните власти следва да укрепи тяхната ефективност и близост до гражданите и да подобри видимото присъствие на ЕС на местно равнище. Именно чрез гъвкаво прилагане от местните и регионалните власти политиката на сближаване трябва да продължи да бъде една от най-видимите политики на ЕС. Докладът на Fabrizio Barca „Програма за реформирана политика на сближаване“ относно териториалния подход все още остава актуален;

9.

счита, че голямото значение на политиката на сближаване се състои в това, че тя обединява стратегическите цели, насочени към справяне с предизвикателствата на европейско и световно равнище, с дългосрочните стратегии за развитие на регионално и местно равнище в държавите членки и прилагането им по места. По този начин политиката на сближаване — за разлика от националните структурни политики — е практически израз на европейската солидарност и гарантира хармоничното териториално развитие на ЕС като цяло;

10.

е на мнение, че съществената роля и основните цели на политиката на сближаване, залегнали в европейските договори, и даденото в тях описание на европейските структурни и инвестиционни фондове остават валидни, гарантират изпълнението на задачите на политиката на сближаване и в бъдеще и позволяват по-добро правно съответствие и координиране на съдържанието с цел постигане на синергийни ефекти, избягване на пропуски, припокривания и противоречия и хармонично развитие на всички градски и селски райони; за тази цел трябва да се подобри интегриращата функция на общия рамков регламент (вж. параграф 71);

11.

изразява мнението, че развитието на селските райони в рамките на ОСП трябва да бъде по-добре съгласувано с ЕСИФ, за да се гарантира балансирано третиране на териториалните аспекти в полза на гражданите и същевременно се вземат предвид взаимодействията между отделните райони;

12.

смята, че политиката на сближаване не е само средство за преодоляване на регионалните различия и пропуските в развитието, въпреки че това ще продължи да бъде приоритетна задача съгласно член 174 от ДФЕС (намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони). Тя трябва да бъде и стратегия за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и устойчивия растеж в по-слабо развитите региони, регионите в преход и в по-силно развитите региони на Европа. С големи инвестиции в икономическото и социалното бъдеще на местното и регионалното равнище тя и занапред би трябвало да допринася за заетостта, производителността, устойчивостта и социалното сближаване в ЕС. По време на настоящия програмен период приоритетите, следвани в рамките на стратегията „Европа 2020“, допринасят за увеличаването на тематичната концентрация и по-добро насочване на политиката на сближаване към постигането на резултати. Важно е да има европейска рамка. Ефективното използване на ЕСИФ в бъдеще ще продължи да изисква стратегически подход, гарантиращ сигурност на планирането на политиката на сближаването и изпълняващ ролята на рамка за планирането на ЕСИФ в полза на местните и регионалните власти. Ето защо програмният период за политиката на сближаване следва да продължава най-малко седем години, за да съответства на продължителността на следващата многогодишна финансова рамка;

13.

посочва обаче, че стратегическият подход на равнището на ЕС не бива да бъде твърде строг или да води до едностранен акцент върху целите на ЕС, които не разглеждат реалните предизвикателства по места във всеки един регион. Политиката на сближаване трябва и в бъдеще да е в състояние да предлага на регионално и местно равнище интегрирани, гъвкави и диференцирани решения по места, които да обхващат различни теми и области на политика, не на последно място с цел да може да се отговори на новите предизвикателства. Като всички политики на ЕС политиката на сближаване трябва да допринася за постигането на основните цели на ЕС, като използва предвидените в договорите правомощия. В замяна на това и другите политики на ЕС трябва да допринасят за постигането на залегналите в договора цели на политиката на сближаване. За тази цел преди началото на новия програмен период, за укрепване на териториалния подход в съответствие с многостепенното управление, между институциите, които отговарят за осъществяването на регионалната и секторната политики е необходимо да се проведе своевременен кооперативен диалог за това как могат да се свържат помежду си планираните подходи (като се обръща особено внимание на синергиите с европейските секторни програми, като например „Хоризонт 2020“ и COSME);

14.

призовава за разработване на нова обща стратегическа рамка, която да обхване всички политики и фондове на ЕС с териториално измерение. Това се отнася в най-голяма степен до ЕСИ фондовете, но също и до приемниците на Механизма за свързване на Европа, LIFE и „Хоризонт 2020“, както и до кредитните инструменти, по-специално ЕФСИ и кредитните политики на ЕИБ. Тази рамка следва да гарантира стратегическа последователност на целите и инвестициите, за да се избегне дублиране и липса на координация на тези интервенции както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

15.

е на мнение, че правилният баланс между различните общи и междинни цели и инструменти на политиката на сближаване трябва в крайна сметка да бъде постигнат в рамките на едно истинско тристранно партньорство, чрез което Комисията, държавите членки и регионите и местните власти се обединяват в търсене на най-доброто решение в рамките на споделеното управление. Предоставената от регламентите свобода на действие на регионалните и местните власти трябва да се използва по най-добрия възможен начин и не трябва да бъде ограничавана от процеса на одобряване. Освен това отношението между управляващите органи и Комисията трябва да бъде дефинирано така, че да има истински договор за доверие между двете страни. КР изразява желание за по-активно участие на Комисията в споделеното управление; тя трябва да стане истински партньор в прилагането на политиката на сближаване, а не да се ограничава само с надзор на управляващите органи;

16.

призовава за превръщане на процесите на планиране в партньорство между Комисията, държавите членки и регионалните и местните власти, които имат задължението да управляват оперативните програми, в съответствие с принципа на субсидиарност. За това е необходимо всички нива на публичната администрация да имат право на мнение при договарянето на целите и приоритетите на финансирането. Следователно елементите, съдържащи се в Кодекса на поведение за партньорство, следва да бъдат включени в бъдещите регламенти като правно обвързваща част от тях, а не като отделен „кодекс на поведение“ с неясен правен статут;

17.

отчита, че стабилизиращото въздействие на политиката на сближаване, по-специално за подкрепата на много съществените усилия за инвестиране в устойчив растеж, заетост и иновации, касаещи всички държави членки, е от голямо значение от стратегическа гледна точка;

18.

поради това подкрепя по принцип използването на фондовете на ЕС (освен за посрещането на важни общоевропейски предизвикателства, каквото е понастоящем миграцията), за повишаване на структурното въздействие от постигането на целите на дългосрочните политически стратегии, договорени в рамките на партньорството с държавите членки и регионалните и местните власти. Въпреки това КР отново заявява, че годишният процес на формулиране на специфични за всяка държава препоръки в контекста на европейския семестър не съответства на средносрочния и дългосрочния подход, който се изисква при планирането на европейските структурни и инвестиционни фондове. Нещо повече, в много случаи специфичните за всяка държава препоръки не са обективно свързани с програмите на ЕСИФ;

19.

поради това счита, че като се започне от европейско равнище, включването на политиката на сближаване в националните програми за реформи трябва да бъде препроектирано по такъв начин, че да се запазят териториалното измерение и основаният на партньорство децентрализиран подход. Една от отправните точки би могла да бъде включването в европейския семестър на ежегоден „структуриран диалог относно състоянието на сближаването в Европа“. Участието на местните и регионалните власти и на социалните партньори трябва да бъде гарантирано, както и гъвкавостта при използването на ЕСИФ по места. Това се отнася и за сроковете, избраните процедури за гласуване и правната сигурност за одобрените планове и програми. КР отново се противопоставя твърдо на отрицателната концепция за обвързване с макроикономически условия, което, в резултат на връзката между ЕСИФ и икономическото управление, би „наказвало“ регионалните и местните власти за пропуските на националните правителства. Политиката на сближаване не бива да бъде възпрепятствана от условия, върху чието спазване местните и регионалните власти и други бенефициери не могат да влияят;

20.

приканва Комисията да докладва за интегрирането на политиката на сближаване в икономическото управление, тъй като понастоящем все още няма достатъчни доказателства за това дали и до каква степен оперативните програми се координират успешно с националните програми за реформа;

21.

изразява убеденост, че решенията относно бъдещето на ЕС, задълбочаването на Икономическия и паричен съюз, икономическото управление, финансирането на ЕС и други въпроси ще се отразят на бъдещето на политиката на сближаване, също както и текущите обсъждания на въпроси като субсидиарността, по-доброто регулиране, съотношението качество-цена и оценката на въздействието. Освен това съществуват предизвикателства, свързани с управлението на кризите, глобализацията, миграцията, демографските промени, промените в икономиката, сферата на труда и образованието, например поради напредващата цифровизация;

22.

поради това призовава за увеличаване на гъвкавостта на политиката на сближаване през следващия програмен период, без това да оказва въздействие върху стратегическите насоки и сигурността на планирането на многогодишните програми за регионалните и местните власти. Управляващите органи, които желаят това, би трябвало да имат възможност да реагират гъвкаво на кризи и непредвидени събития в краткосрочен план, без да изоставят стратегическата насоченост;

23.

подчертава, че повишената гъвкавост в многогодишната финансова рамка на ЕС не бива да води до преразпределяне на средствата или до финансиране на нови инициативи за сметка на вече одобрените програми. Комитетът отхвърля използването на средствата, предназначени за сближаване, за покриването на краткосрочни финансови нужди извън сферата на политиката на сближаване, по-специално по отношение на сигурността, борбата с тероризма, управлението на миграцията, контрола на границите и др.;

24.

счита, че е от решаващо значение за повишаването на гъвкавостта и капацитета за реагиране на политиката на сближаване да се направи ефективна стъпка напред с цел да се постигне реално опростяване на процедурите за управление, мониторинг, оценка, проверка и контрол на структурните фондове, като се избегне наложеното им прекомерно регулиране. В тази връзка е необходимо да има опростена процедура за изменение на оперативните програми, схемите (интегрирани териториални инвестиции и др.) и инструментите. Това налага отношения на партньорство и взаимно доверие между лицата, отговарящи за програмите, схемите или инструментите на различни равнища. Бъдещите планове и програми следва също така да включват резерв за пилотни или експериментални мерки и непредвидени задачи, при условие че отговарят на нуждите, заложени в политиката на сближаване, а решенията за използването му следва да се вземат по време на програмния период;

25.

отправя искане към Комисията за следващия програмен период да предложи опростена процедура за преразглеждане на плановете и програмите, която да дава възможност за гъвкави и целенасочени реакции при кризи или непредвидени развития и по-специално да улеснява и ускорява координацията в рамките на Комисията;

26.

също така счита, че е от съществено значение да се гарантира функционирането на многостепенното управление и подхода „отдолу нагоре“ под формата на споделено управление, дори в контекста на новите предизвикателства и непредвидени събития и при пълно спазване на принципа на субсидиарността, и да се противодейства на тенденциите към централизация, за да може да се разработят ефикасни подходящи решения по места;

27.

посочва, че политиката на сближаване вече отдавна е една от най-точно измерваните и най-добре анализираните политики на ЕС. Редовните доклади на Комисията съвсем ясно посочват постиженията на политиката на сближаване. Комитетът припомня, че много региони, които благодарение на ЕСИФ преодоляват пропуските в своето развитие, са успели да достигнат средните за ЕС показатели и поради своето положително развитие са изключени от категорията на най-високото финансиране. Фактът, че политиката на сближаване постига успешно своите цели, беше потвърден и от последващата оценка на ЕФРР и Кохезионния фонд за периода 2007 — 2013 г.;

28.

счита, че основната структура на политиката на сближаване с трите категории (най-развити региони, региони в преход и по-слабо развити региони) се е доказала във времето и поради това следва да бъде запазена. Тя е точна и същевременно достатъчно гъвкава, за да отговори на новите предизвикателства и приоритети, инструменти и показатели. Класификацията на регионите по категории отговаря на мандата на политиката на сближаване да комбинира подкрепа за най-слабо развитите и най-проблемните региони с предложения, насочени към всички региони, за да се постигне хармонично развитие на ЕС като цяло;

29.

поради това повтаря своята позиция, че най-слабо развитите и най-необлагодетелстваните, както и най-отдалечените региони продължават да се нуждаят от по-високи равнища на подкрепа, за да бъдат елиминирани структурните им дефицити в икономическото развитие в средносрочен и дългосрочен план. Вниманието ще продължи да се съсредоточава върху използването на ЕСИФ. Същевременно съществува необходимост от подходящи правила за категорията „региони в преход“, които вече не отговарят на условията за максимално финансиране, за да не се застраши постигнатото до момента. Следва да се потърси решение, което да предотврати драстична промяна в мащаба на интервенциите на политиката на сближаване за регионите, които едва преминават прага на категорията „региони в преход“. Ролята на по-силно развитите региони като двигатели на растежа в рамките на регионалното развитие следва да се укрепва и да се насърчава допълнително, за да могат тези територии да продължат да използват предоставените им възможности и да се конкурират в световен мащаб. Следователно общият модел следва да подпомага баланса между сближаването, конвергенцията и конкурентоспособността;

30.

позовавайки се на своите собствени становища и на документите на Комисията на тема „Отвъд БВП“, подчертава необходимостта от планиране и прилагане на политика на сближаване, основана на надеждни, сравними и солидни статистически данни. Регионалният брутен вътрешен продукт, изразен като паритет на покупателната способност спрямо средната стойност за ЕС, е доказал своята състоятелност като основен показател за класифициране на регионите и следва да бъде запазен. Затова КР изтъкна, че е необходимо при определянето на новото поколение ЕСИФ в следващия многогодишен финансов период да бъдат включени мерки, които да допълват БВП. Във връзка с това в политиката на сближаване след 2020 г. трябва да се вземат под внимание в по-голяма степен демографските предизвикателства на регионално и местно равнище на основата на допълнителни хармонизирани и последователни критерии, както и други специфични предизвикателства (социални, екологични, географски, природни и демографски), както е предвидено в Договора за функционирането на Европейския съюз;

31.

подчертава, че чисто статистически ефекти като тези, които биха се проявили при излизането на Обединеното кралство от ЕС, не би трябвало до водят до това който и да е регион от ЕС-27 да загуби класификацията си като по-слабо развит регион или регион в преход, тъй като на практика социално-икономическата ситуация на тези региони не се променя; поради това в своите регламенти за ЕСИФ след 2020 г. Европейската комисия следва да включи предложения за сериозен статистически ефект или „защитна мрежа“;

32.

насочва вниманието към факта, че правилата за регионална допустимост на ниво NUTS II в някои държави често прикриват социо-териториални, междурегионални и дори надрегионални неравенства. Необходими са карти на ЕС с подходящ мащаб, който да отразява проблемите по места, за да спомагат за насочване на помощта към тези райони;

33.

призовава Обединеното кралство и ЕС да се споразумеят регионите и местните власти в Обединеното кралство да могат да продължат да участват в европейското териториално сътрудничество и други програми за целия ЕС по подобен начин като държави извън ЕС, например Норвегия и Исландия;

34.

настоява, че е необходима тематична концентрация, за да се гарантира европейска добавена стойност и реално въздействие по места. Конкретният избор на тематични цели обаче не трябва да бъде еднакъв в целия ЕС, за да се гарантира, че те са подходящи и се справят с реалните предизвикателства по места във всеки един регион и съответстват на потребностите на трансграничното сътрудничество;

35.

настоява за основа на ЕСИФ да се използва подход, ориентиран към местните условия. Политиката и интервенциите на ЕС следва да бъдат насочени към проблемите по места, независимо от това дали даден район е градски, селски или притежава друга географска характеристика или става въпрос за региони като най-отдалечените, чието структурно положение в икономически и социален план оправдава, съгласно разпоредбите на ДФЕС, приемането на специални мерки;

36.

припомня, че основна пречка за успеха на програмите на ЕСИФ при много местни и регионални власти е липсата на достатъчен капацитет и стабилно управление. Поради тази причина КР призовава за нов подход към изграждането на капацитет за всички ЕСИФ, предоставени на всеки отделен орган, който ще бъде натоварен с управлението и използването на ЕСИФ. Това ще гарантира наличието на добро финансово управление, правилно прилагане на правилата за обществените поръчки и за държавната помощ и ще улесни също трансфера на знания между органите за управление и изпълнение;

37.

признава, че в бъдеще трябва да се повишат също ефикасността и ефективността на използването на ЕСИФ. КР приветства запазването на тематичната концентрация. Тематичните цели, които трябва да бъдат определени в рамките на политиката на сближаване след 2020 г., не трябва да възпрепятстват финансовата подкрепа за инфраструктурите, свързани с приоритетните теми, когато е необходимо, и трябва да отчитат необходимата гъвкавост, по-специално новите предизвикателства и укрепването на териториалното измерение на сближаването и многостепенното управление при формулирането на програмите. Това следва да допринесе за по-доброто разбиране от страна на гражданите на решенията относно избора на проектите;

38.

призовава ефективността на ЕСИФ да се измерва преди всичко с помощта на критерии, договорени в рамките на регламентите за фондовете и приложими в целия ЕС. С оглед на подготовката и прилагането на плановете или програмите, много преди началото на новия програмен период съвместно с лицата, отговорни за използването на ЕСИФ, следва да се изготви ясен набор от икономически, социални и екологични показатели и избрани предварителни условия, които да дават точна представа за напредъка, постигнат от политиката на сближаване, и за резултатите от изпълнението на програмите, така че новите програмни решения да бъдат ориентирани въз основа на поуките, извлечени в предишния цикъл. В рамките на този процес следва да се вземат предвид не само националните, но и различните местни и регионални обстоятелства; препраща във връзка с това към актуалния доклад на Комисията (SWD(2017) 127 final), според който досега са изпълнени 86 % от предварителните условия и те са имали очевидна добавена стойност за провеждането на необходимите реформи и са подобрили използването на помощите;

39.

препоръчва, въз основа на показателите и резултатите от преговорите, да се изготвят оперативни програми, които да бъдат преди всичко стратегически документи. В бъдеще Комисията би трябвало да придружава изпълнението на тези програми със стратегически диалог в партньорство с регионалните и местните власти, в който да се набляга върху определянето на обвързващи цели и съответните показатели. Това ще даде възможност на регионалните и местните власти, в духа на многостепенното управление, да избират и използват най-подходящите мерки;

40.

приветства стартираната от Европейската комисия инициатива за изоставащите региони, която цели да ускори тяхното развитие, като им помогне да преодолеят препятствията и отключи техния потенциал за растеж; препоръчва през следващия програмен период да се обмислят подобни инициативи;

41.

признава, че европейската добавена стойност е без съмнение един от основните критерии за успешно използване на фондовете на ЕС и следователно за успеха на политиката на сближаване. Въпреки това до днес не съществува хармонизирано определение за нея. Следователно би било от полза, ако конкретните критерии за определяне на европейската добавена стойност на политиката на сближаване в бъдеще се обсъждат и договарят заедно с регламентите относно фондовете;

42.

За да се намали бюрокрацията, КР приканва Комисията да освободи управляващите органи от управлението на проверката на предварителните условия и да придаде по-голяма тежест на субсидиарността и пропорционалността, но също и да разработи подход, който да се съсредоточи в по-голяма степен върху резултатите.

43.

поради това призовава да се изготви координирана концепция за измерване на европейската добавена стойност на политиката, и се позовава на своето проучване „The EU Added Value Test to Justify EU Spending: What Impact for Regions and Local Authorities?“ (Използване на критерия за добавена стойност на ЕС за обосноваване на разходите на ЕС: какво е въздействието върху регионите и местните власти?) (1). Основните критерии биха могли да бъдат стимулите, които могат да се получат благодарение на използването на фондовете на ЕС с оглед на изпълнението на целите на сближаването, в съответствие с договорите, за постигане на устойчив растеж, заетост и социално сближаване, както и техният принос за преодоляването на общите предизвикателства. Следва също да се има предвид, че териториалният подход е по-ефективен в предварително определени области и благодарение на децентрализираната си насоченост осигурява добавена стойност в сравнение със секторните или централизираните инструменти за финансиране и подкрепа;

44.

във връзка с това предлага една такава концепция да бъде насочена към укрепване на политиката на сближаване. В случая КР има предвид намаляването на социално-икономическите различия, антицикличното въздействие на публичните инвестиции с цел стабилизиране и стимулиране на растежа и преодоляването на кризите, важната роля за постигането на общите цели на ЕС, стимулите и механизмите, насочени към постигането на резултати, положителното въздействие на административния капацитет по места върху качеството, европейското и трансграничното измерение, както и изпълнението в рамките на многостепенното управление и подхода отдолу-нагоре;

45.

подчертава, че териториалното измерение на политиката на сближаване дава възможност за предприемане на мерки, които в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки, регионите и местните власти не могат да приложат самостоятелно, като например трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество;

46.

отбелязва, че усложняването на регулаторните изисквания силно затруднява участниците, в това число организаторите на проекти. КР препоръчва при управлението на политиката на сближаване да се акцентира върху резултатите. От друга страна КР изразява съмнения относно ползата от резерва за изпълнение, тъй като в реда за прилагането му не се вземат под внимание резултатите и въздействията в дългосрочен план;

47.

във връзка с това потвърждава своята позиция, че само използването на инструментите на политиката на сближаване ще позволи на по-слабо развитите държави членки и региони да се възползват от европейската добавена стойност на интеграцията, като същевременно ще даде възможност на по-силните региони да се справят по-добре със световните предизвикателства. Посредством политиката на сближаване местните и регионалните власти стават по-тясно свързани с европейския проект, а политиката на сближаване дава на ЕС легитимност на местно и регионално равнище;

48.

поради това призовава да се повиши значително видимостта на мерките на политиката на сближаване посредством подходящи комуникационни дейности, тъй като тези мерки са едно от безспорните предимства на интеграцията на ЕС за хората на местно равнище. Регионите и градовете също могат да дадат значителен принос в това отношение. Необходимо е да се изтъкнат икономическите, социалните, териториалните, екологичните, културните и политическите постижения на политиката на сближаване, а потенциалът ѝ за преодоляване на кризата на идентичността в ЕС следва да се използва, тъй като има сериозни доказателства за дългосрочните резултати и добавената стойност на тази политика;

49.

посочва, че благодарение на своя териториален подход политиката на сближаване подкрепя инвестициите в бъдещето, осъществявани от европейските региони и общини с цел засилване на конкурентоспособността, заетостта и ученето през целия живот, както и създаването на мрежи, междурегионалното сътрудничество и обмена на опит в цяла Европа. Това е единствената политика на ЕС с регионална насоченост въз основа на многостепенното управление. Ето защо териториалното измерение на политиката на сближаване и ролята на регионалните власти в нейното управление следва да бъдат укрепвани и занапред;

50.

счита, че следва да има повече възможности за действие, за да се изготвят подходящи решения по места с цел укрепване на сближаването на регионално и местно равнище, включително отвъд националните граници. Политиката на сближаване трябва да предлага гъвкави възможности, от които бенефициерите да могат да изберат най-ефективните решения за своите региони или общини, в съответствие с европейските правила;

51.

набляга върху необходимостта от продължаване и опростяване на насърчаването на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество по целта „Европейско териториално сътрудничество“, включително на съществуващите и бъдещите макрорегионални и морски стратегии, островите, морските гранични региони, както и най-отдалечените територии. В тази област европейската добавена стойност е особено очевидна. Тя е следствие от прякото постигане на целите на политиката на интеграция и насърчаването на добросъседските отношения. Сътрудничеството в рамките на проекти между партньори от различни държави членки, възможността за обмен на знания в цяла Европа и съвместното разработване на нови решения за оптимизиране на резултатите в областта на развитието, постигани от публичната администрация и частния сектор, са важни елементи на процеса на интеграция. Предвид очевидната му европейска добавена стойност, в бъдеще подкрепата за териториалното сътрудничество следва да се повиши в рамките на подходящите бюджетни ресурси;

52.

посочва важната роля на интелигентната специализация за укрепването на регионалните системи за иновации, за междурегионалния обмен на знания и за стимулирането на синергии, по-специално посредством насърчаването на европейските научни изследвания, и във връзка с това препраща към становището си „Научноизследователски и иновационни стратегии за интелигентна специализация (RIS3): отражение върху регионите и междурегионалното сътрудничество“ (SEDEC-VI/021);

53.

изтъква, че сътрудничеството по външните граници на ЕС при взаимодействие между териториалното измерение на политиката на сближаване и политиката на съседство следва да бъде насърчавано в по-голяма степен. За тази цел сътрудничеството по външните граници на ЕС би трябвало да се подпомага посредством политиката на съседство и в съответствие с правилата на политиката на сближаване;

54.

във връзка с това изразява убеждение, че маркорегионалните и морските стратегии представляват съществена добавена стойност за участващите региони и техните граждани, при условие че наличните и бъдещите инструменти за подпомагане могат да се използват координирано за стратегиите, и затова призовава европейските институции да се погрижат целите на макрорегионалните стратегии да бъдат съгласувани с бъдещите инструменти за подпомагане на политиката на сближаване, но и други инструменти на ЕС за подпомагане (МСЕ, „Хоризонт 2020“, ЕФСИ);

55.

препоръчва и в бъдеще в рамките на политиката на сближаване да се обръща особено внимание на съществените предизвикателства пред местните власти (напр. опазване на околната среда, социално приобщаване, миграция, цифрова трансформация, устойчив транспорт, изменение на климата и съживяване) и тя да бъде основният европейски инструмент за стимулирането на сътрудничество за растеж, достойна околна среда и иновации в европейските общини, да се създадат необходимите за това предпоставки, както в областта на широколентовата инфраструктура, така и на кръговата икономика, и да се използва по най-добрия възможен начин потенциалът на общините за растеж. Трябва да се предвидят възможно най-широк набор от възможности за финансиране за устойчиво общинско развитие, въз основа на които по места да се изготвят най-добрите мерки. Освен градовете тези предизвикателства засягат по различен начин и всички местни власти. Затова в бъдеще трябва да могат да се използват и интегрирани концепции (напр. водено от общностите местно развитие, интегрирани териториални инвестиции) за разработването на пригодени към отделните случаи решения. За тази цел обаче трябва да им се отдели достатъчно място в процеса на програмиране, което да позволява да бъдат конфигурирани по адекватен и гъвкав начин;

56.

с оглед на хармоничното териториално развитие, призовава за засилване на ролята на метрополните области и градовете, които са изправени пред многобройни конкретни проблеми, например качеството на околната среда, стихийната урбанизация, социалното изключване, транспорта и жилищното настаняване. За да се допринесе за подобряването на връзките между градските и селските региони, трябва да могат да бъдат включени и по-малките градове и селски общини. Освен това е необходимо да се опрости радикално нормативната уредба в тази област; Както вече посочи в становището си относно „Програмата на ЕС за градовете“ (COTER-VI/010), КР счита, че политиките на ЕС не трябва да насърчават конкурентно отношение между измеренията град, село и крайбрежие. Важно е да се настоява за цялостна териториална визия за градските и селските райони като допълващи се функционални пространства. При финансираните от различни европейски фондове мерки на воденото от общностите местно развитие трябва да има по-добра интеграция на различните фондове.

57.

призовава за засилване и опростяване на новите инструменти за укрепване на подхода „отдолу-нагоре“ и за многостепенно управление, като воденото от общностите местно развитие и интегрираните териториални инвестиции (ИТИ) с цел по-голяма интеграция на местно и регионално равнище, за да се гарантира интегриран и единен подход към регионалното развитие. Постигането на тази цел изисква съответно изместване на правомощията за вземане на решения, както и широко участие на всички заинтересовани страни по места;

58.

препоръчва да се подкрепи развитието на селските райони и да се насърчат цялостни стратегии за укрепване на тези области чрез подобряване на свързаността както в транспортно отношение, така и от гледна точка на широколентовите цифрови мрежи в съответствие с опазването на околната среда, както се посочва в Декларацията от Корк 2.0. Също така, както посочи в Становището си относно „Иновации и модернизиране на икономиката в селските райони“ (NAT-VI/004), отново призовава за изготвяне на бяла книга на селските райони, в която да се преодолеят предизвикателствата, с които се сблъскват селските райони, и в която да се насърчи техният потенциал с цел да се запази богатото културно, архитектурно, природно, социално, гастрономическо и икономическо наследство, което съхраняват техните жители и с което се ползва цялото европейско общество.

59.

призовава за специално отношение към най-отдалечените региони в рамките на политиката на сближаване след 2020 г., предвид специфичните ограничения, които са уникални по рода си в европейското пространство. Обръща внимание на факта, че в член 349 от ДФЕС се признават тези ограничения и изрично се предвижда приемането на специфични мерки в полза на тези региони, по-специално по отношение на условията за достъп до структурните фондове;

60.

отчита също, че едно балансирано териториално развитие трябва да предвижда подходяща подкрепа за селските и крайградските райони от хинтерланда, както и за необлагодетелстваните райони (например планинските, пограничните или други райони с неблагоприятни природни или демографски условия) с цел осъществяване на необходимите инвестиции за растеж, работни места, социално приобщаване и екологична устойчивост. Съответните региони следва да участват в разработването на териториалните инструменти, което е една от предпоставките за ефективни многосекторни предприятия, които да доведат до засилена интеграция на градските и селските функционални райони в регионалните икономики;

61.

Като се имат предвид потребностите и проблемите на обезлюдените райони, свързани с по-широка популярност, следва да бъде създаден форум на европейско равнище, чието провеждане може да бъде годишно, така че тези райони биха могли не само да продължат изпълнението на конкретни политики в тези райони, но и да отправят предложения и да обменят добри практики помежду си. Това би било позитивна стъпка към даването на по-широка популярност и ще спомогне за изваждането им от изолацията, в която са попаднали, така че техният глас да се чува пряко от европейските институции. Този форум следва да съблюдава спецификите на всеки регион и да гарантира равностойно представителство;

62.

счита, че бъдещата политика на сближаване трябва също така да бъде основният инструмент за осигуряване на устойчиво развитие в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони, чрез предвиждане на специфични действия въз основа на интегрирания териториален подход, за да се компенсират условията, затрудняващи установяване на населението и предприятията. Като се гарантира наличие на основни услуги и висококачествена инфраструктура, ще се противодейства и на тенденцията към обезлюдяване. Особено внимание трябва да се обърне на укрепването на селското стопанство, дейност, която играе централна роля за устойчивостта на други икономически дейности в планинските региони и за защитата на териториите от хидрогеоложки рискове, което ще бъде от полза и за равнинните райони;

63.

призовава за по-прецизни мерки за засилване на местната и регионалната отчетност и прозрачност на ЕСИФ по места, включително за гарантиране на демократичен контрол на съответното равнище върху регионалните или националните програми на ЕСИФ;

64.

признава, че на равнище ЕС в дългосрочен план е налице силна нужда от средства на ЕС за стимулиране на инвестициите. И в бъдеще наличните за целта финансови средства ще пораждат напрежение между консолидирането на националните бюджети и желанието на държавите членки да финансират задачите на ЕС. За политиката на сближаване ще бъде важно да изпълни мисията си, свързана със засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, за да даде убедителен принос за укрепване на европейските региони и на ЕС като цяло, както и за ефективно използване на финансовите ресурси. Поради това е изключително важно политиката на сближаване да бъде добре обезпечена със средства и при предоставянето на тези средства да се вземат предвид конкретните искания на регионите и общините. Освен това КР обръща внимание на отрицателните последици от Брекзит върху бюджета на ЕС. С цел бюджетът и по-специално политиката на сближаване да се защитят по най-добрия начин, Комитетът отправя отново своето искане Обединеното кралство да спази всички правни задължение за текущата средносрочна финансова рамка. Във връзка с това препраща към своята резолюция от 22 март 2017 г. (RESOL VI/022) и приканва Комисията да доразвие предложенията на Групата на високо равнище относно собствените ресурси, посочени в доклада относно бъдещото финансиране на ЕС;

65.

подчертава, че не е възможно ЕСИФ да се сравняват с централизирани инициативи като ЕФСИ. Въпреки че ЕФСИ генерира инвестиции на европейско и национално равнище под формата на отделни проекти без териториален компонент, използването на ЕСИФ във връзка с регионалните иновационни стратегии позволява устойчиво укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в рамките на регионалните и местните власти и по този начин осигурява балансирано и хармонично развитие на ЕС като цяло. Тези особености на ЕСИФ следва да се укрепват допълнително посредством стратегически подход, насърчаващ синергиите и осигуряващ ясни стимули за ефективност и насоченост към резултати, благодарение на подходяща система за проследяване и оценяване, а също и на целенасочени методи за подбор. Двата инструмента — ЕСИФ и ЕФСИ, се допълват и не бива да влизат в противоречие, а вторият не може да замести първия;

66.

във връзка с това препраща към становището си относно „ЕФСИ 2.0“ от 7–8 декември 2016 г. (COTER-VI/019);

67.

изразява мнението, че финансовите инструменти са подходящи и биха могли да представляват възможност за допълване на безвъзмездните средства и да спомогнат за повишаването на ефективността на политиката на сближаване поради ефекта си на ливъридж. Това обаче не бива да води до постепенно премахване на безвъзмездните средства от ЕСИФ в полза на заемите. Предвид високите административни разходи, финансовите инструменти следва да се използват само там, където на място се прецени, че това е целесъобразно. Що се отнася до публичните субекти, по-специално регионите, градовете и общините, засиленото използване на финансовите инструменти не бива да излага на риск тяхната финансова стабилност. Затова КР отхвърля всяко задължение за допълнително увеличаване на дела на финансовите инструменти през следващия програмен период. Разпоредбите, свързани с използването на средствата по ЕСИФ във финансовите инструменти, са взискателни, сложни и свидетелстват за трудности в прилагането на финансовите инструменти. Затова правилата за тяхното прилагане би трябвало да се опростят радикално в сравнение с периода 2014 — 2020 г. Във връзка с това КР счита, че синергиите между безвъзмездните средства и финансовите инструменти трябва да станат по-привлекателни и че оперативните условия за използване на финансовите инструменти следва да се съобразяват в максимална степен с пазарните дадености;

68.

препоръчва да се укрепват взаимните синергии между политиката на сближаване и други финансови инструменти и програми посредством общи стратегически цели и критерии за оценка. Без да се размиват различните цели на инструментите, би трябвало да е възможно да се осъществи по-добра координация на процедурите и изискванията на системите за управление и контрол, за да се оптимизират прозрачността и достъпът до различни възможности за подкрепа. Това следва също да бъде взето предвид при преразглеждането на Финансовия регламент на ЕС, като се даде възможност, например, при оценката на научните изследвания по линия на програмата „Хоризонт 2020“ да се дават повече точки на онези проекти, които предвиждат европейско партньорство и използват средства от структурните фондове, за да се гарантира наистина по-добра интеграция на различните европейски програми;

69.

във връзка с предложенията за преразглеждане на Финансовия регламент на ЕС се позовава на становището си относно „Финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза“ от 11–12 май 2017 г. (COTER VI/20);

70.

изразява загриженост, че политиката на сближаване може да постави под въпрос изпълнението на собствените си цели, ако сложността на системата за управление и контрол престане да бъде съизмерима с планираната добавена стойност. В крайна сметка съществува опасност бенефициерите и гражданите да започнат да възприемат политиката на сближаване не като фактор за успех, а като още един символ на предполагаемата отдалеченост на ЕС от обикновените хора. В интерес на всички е това да се избегне. Ненужните бюрократични/административни тежести при планирането, управлението, контрола и изпълнението трябва да се намалят драстично, както за регионалните и местните власти, така и за крайните бенефициери;

71.

подкрепя всяка бъдеща реформа, насочена към отстраняването на административните пречки пред разработването на общите насоки на политиката на сближаване и транспонирането и изпълнението на отделните програми и проекти. Във връзка с това следва преди всичко да се припомни, че различните генерални дирекции и служби на Комисията трябва да участват в опростяването на политиката на сближаване. Принципът на субсидиарност следва да се прилага по-последователно, отколкото досега. Важни аспекти в това отношение са навременното представяне на новата правна рамка, преди началото на новия период на финансиране, най-късно до средата на 2019 г., отказът от прилагане с обратна сила на нови стандарти, развитието на стабилна и установена правна практика, акцент върху съществени, точни и надеждни правила, като същевременно се използват национални стандарти, когато това е възможно. Целта е да се даде възможност за преодоляване на трудностите, с които се сблъскват управляващите органи в началото на всеки програмен период, с оглед постигане на по-голяма съгласуваност и приемственост и избягване на просроченото плащане. С цел повишаване на прозрачността и намаляване на сложността на законодателството, при използването на различните фондове на ЕС в сходни ситуации трябва да се прилагат едни и същи правила и по възможност да има общ набор от разпоредби. Следва да се намалят многобройните свързани с тях законодателни актове и насоки. В интерес на правната сигурност, разрешенията трябва да остават валидни през целия период;

72.

подчертава, че е необходимо значително намаляване на бюрократичните изисквания по отношение на проектите за сътрудничество в рамките на Европейското териториално сътрудничество с цел да се окуражава сътрудничеството и да не се възпира участието в него. За тази цел и в бъдеще е необходим самостоятелен регламент. Той обаче би трябвало да се опира в значително по-голяма степен върху доверието и партньорското сътрудничество между Европейската комисия и регионите и в по-малка степен върху контрола и предотвратяването на грешки. Освен това поради многостранния характер на ЕТС предварителните условия не следва да се вземат под внимание. По-нататък при разработването на специфични критерии за измерване на европейската добавена стойност на политиката на сближаване следва да се вземе под внимание фактът, че ЕТС — посредством тясното сътрудничество само по себе си — вече допринася за сближаването между държавите — членки на ЕС, както и между държавите членки и регионите извън Европейския съюз;

73.

призовава Европейската комисия да предложи цялостна оценка на териториалното въздействие на бъдещите предложения за разработването на политиката на сближаване, която да включва измерване на административните тежести, и въз основа на параграф 23 от Протокола за сътрудничество между Европейската комисия и КР предлага своето сътрудничество в тази област;

74.

също така обръща внимание на факта, че прилагането на политиката на сближаване е обект на прекомерна свръхрегулация поради преплитането на европейската и националните правни системи и че вече е премината границата на разумния контрол и разумната административна тежест при изпълнението на оперативните програми. В резултат на това балансът между положителните ефекти от ЕСИФ и разходите по прилагането се постига все по-трудно.

75.

поради това счита, че съществува спешна необходимост от цялостен преглед на изискванията за системите за управление и контрол на ЕСИФ. Съществува също така необходимост от повече правна сигурност и яснота и предотвратяване на прекомерното регулиране при използването на ЕСИФ. Във връзка с това КР приветства всяка инициатива за опростяване на финансирането, както и създадената за тази цел група на високо равнище за опростяване, съставена от независими експерти. КР предлага например облекчаване на изискването за наблюдение, докладване и оценка. Необходимо е също така да се изградят отношения на доверие между Комисията и управляващите органи, с цел по-добро съгласуване на проверките, гарантиране на по-голяма сигурност на управляващите органи и организаторите на проекти. За това е необходимо въвеждане на принцип на диференциране в споделеното управление, разграничаване между измама и неволна грешка и повишаване с 5 % на допустимия праг на грешките.

76.

отбелязва, че последователното прилагане на принципа на субсидиарност изисква не само намаляване на административната тежест и сложността на законодателството, но и подпомагане на местните и регионалните власти, насочено към укрепване на техния административен и управленчески капацитет за планиране, както и към изпълнението на съответните инициативи и проекти;

77.

при все това припомня, че предишните опити за определяне и справяне с причините за сложността и прекомерните разходи за администрация и контрол в някои случаи донесоха допълнителни усложнения за администрациите и бенефициерите. Нерядко по-голямата правна сигурност води до приемането от страна на Комисията и държавите членки на допълнителни правила за прилагане, мерки и насоки и с това в крайна сметка усложнява още повече изпълнението на програмата. На свой ред това увеличи вероятността от грешки и процента на грешките;

78.

поради това предлага да се проучи дали е възможно да се осъществи фундаментална промяна на програмирането и изпълнението.- В бъдеще на държавите членки и на управляващите органи следва да се разреши да избират дали административното изпълнение на техните програми да се осъществява въз основа единствено на европейското или на националното законодателство. Съответните правила следва да бъдат включени във Финансовия регламент на ЕС. Това би предотвратило смесването на национални и европейски разпоредби;

79.

освен това призовава в бъдеще да се прилага последователен подход в координирането на процедурите за проверка и одит, за да се избегнат многократните проверки и упражняването на двоен контрол, при които от бенефициерите се изисква да предоставят една и съща информация повече от веднъж, да не се допускат противоречия между правоприлагащите органи и да се намалят разходите. Проверките от страна на институциите следва да се съсредоточат върху постигането на целите и борбата с измамите и корупцията;

80.

с оглед на бъдещите правила за държавната помощ, призовава ЕСИФ да бъдат определени като съвместими с правилата за държавна помощ по дефиниция, правилата за неприлагане на член 107 и следващите от Договора, които са в сила за ЕЗФРСР и ЕФМДР, да обхванат всички фондове или, в противен случай, да бъдат опростени значително правилата за държавна помощ по отношение на използването на ЕСИФ, например чрез въвеждането на прости критерии (като съответствие с одобрените оперативни програми) за финансирането по линия на ЕСИФ. Неравнопоставеното третиране на пряко управляваните от ЕС фондове като например ЕФСИ, Механизма за свързване на Европа и „Хоризонт 2020“ в областта на държавната помощ не е оправдано, то увеличава административната тежест, затруднява синергиите между инструментите и поражда правна несигурност поради липсата на единен подход по отношение на ключови въпроси като стимулиращия ефект;

81.

счита, че е необходимо да се насърчават и стимулират по регулаторен път процедури за съвместно планиране между различни управляващи органи, за да се улеснят действията от макрорегионален (включително макрорегионалните морски пространства) и трансевропейски мащаб;

82.

освен това призовава Комисията да разгледа възможността за опростяване на разпоредбите относно обществените поръчки с финансиране от бюджета на ЕС. Подобна мярка би позволила облекчен достъп на крайните бенефициери до обществените поръчки и би улеснила процеса на възлагане на обществени поръчки и съдебната практика;

83.

призовава по отношение на изискванията към планирането, изпълнението и контрола на ЕСИФ в бъдеще да се спазва принципът на диференциране, тъй като фундаментално различните рамкови условия се нуждаят и от различна структура за прилагане. По-специално обемът на програмата, рисковият профил, качеството на административното изпълнение, делът от публичните разходи и равнището на собствено финансиране биха могли да послужат като ключови критерии при обмислянето на пропорционални и диференцирани системи за управление и контрол след 2020 г. Това е особено вярно за териториалното сътрудничество;

84.

По отношение на опростяването на административните процедури и изпълнението, се позовава на своето становище „Опростяване на ЕСИФ от гледната точка на местните и регионалните власти“ от 10–12 октомври 2016 г. (COTER VI/012).

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/20

1.

подчертава, че въпреки полаганите усилия за намаляване на младежката безработица, този проблем не само продължава да представлява сериозно социално-икономическо предизвикателство, но и подкопава справедливостта, равенството и солидарността, които са в основата на европейския проект;

2.

приветства усилията на Европейската комисия, произтичащи от загрижеността, която нейният председател изрази във връзка с настоящото тежко положение на голяма част от младите хора, сериозно засегнати от кризата, и намерили израз в две инициативи — „Инвестиране в младежта на Европа“ и „Европейски корпус за солидарност“;

3.

подчертава, че е важно участието както на местните и регионални власти, така и на други субекти, включително на частния сектор и операторите от третия сектор, за осъществяването на мерки, гарантиращи интеграцията на младите хора на пазара на труда;

4.

призовава институциите на ЕС да си сътрудничат с частния сектор и операторите от третия сектор и отправя искане програмите, с които се цели да се подобри съответствието между квалификациите на работниците и нуждите на пазара на труда, да се изготвят в партньорство с частния сектор и третия сектор;

5.

подчертава, че младежката безработица оказва въздействие както на местно, така и на европейско и национално равнище, че общото и професионалното образование и обучение и въпросите на младежта са от компетентността на държавите членки и че, съгласно член 6 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), ЕС трябва да подкрепя, координира и допълва мерките, предприемани от държавите членки, тъй като увеличаването на заетостта е въпрос от общ интерес. Поради това успехът на съответните мерки на ЕС, които трябва да са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, зависи от сътрудничеството с местните и регионалните власти;

6.

отново изразява идеята, че гарантирането на равни възможности, насърчаването на социалното приобщаване и повишаването на конкурентоспособността на младите хора на пазара на труда, наред с насърчаването на участието и ангажираността им в тяхното образователно и професионално поприще, засилването на социално-възпитателната работа с младежта, недискриминацията и междукултурното разбирателство трябва да продължат да бъдат основни цели на политиката на ЕС за младежта; във връзка с това изтъква, че достъпът до транспортни средства и информация също е важен фактор при създаване на равни условия и това трябва да се отчете;

7.

подкрепя интегрираното насърчаване на активно партньорство на всички управленски и административни равнища, които отговарят за съвместната работа с младите хора и техните организации;

8.

поради това изразява убеждението, че трябва да бъдат предприети мерки, целящи да дадат на младите хора по-добър старт в активния живот, като се инвестира в техните технически и поведенчески знания, умения и трудов и междуличностен опит, като им се помага да се включат на пазара на труда чрез създаването на собствена дейност или чрез наемане на работни места, които съответстват на техния профил; или също така да се инвестира в модел, който насърчава възможностите за преквалификация чрез обучение, откриващи нови трудови възможности;

9.

като конкретна мярка предлага разработването и поддържането на ателиета за млади хора, в които да придобиват опит в различни видове професии и по този начин евентуално да открият нова сфера на дейност, която ги интересува;

10.

счита, че различните форми на инвестиции в младите хора, както във формалното, така и в неформалното обучение, са основата на изграждането на по-справедливо, по-отворено, по-приобщаващо и по-добре работещо демократично общество, характеризиращо се със социална мобилност, междукултурна интеграция, а и също и с устойчиво развитие и растеж; изразява и убедеността си в това колко е важно да се създават възможности за младите, които ще им осигурят справедлив достъп до общите блага на ЕС и ще им позволят да допринасят по-активно за проекти в областта на солидарността и за изграждането бъдещето на Европа;

11.

въпреки че през последните години положението на младите хора на пазара на труда в много държави членки се подобри чувствително, четирите милиона млади безработни са основание за сериозно безпокойство, като съществуват забележими различия не само между държавите членки, но и в рамките на едни и същи страни; отбелязва, че въпреки мерките и проектите, предприети през последните години с цел увеличаване на интеграцията на младите хора на пазара на труд и повишаване на заетостта им, са необходими непрестанни действия от страна на държавите членки и ЕС;

12.

изразява особена загриженост поради факта, че значителна част от младите хора получават образование, което не отговаря на предизвикателствата на съвременния пазар на труда, няма достатъчно подкрепа за развиване на предприемачески проекти, иновации и научни изследвания, както и че развитието на образователните системи в държавите членки не следва динамичните промени в икономиката и обществото. В резултат на това при навлизането си на пазара на труда много млади хора се оказват неподготвени да отговорят както на очакванията на обществото, така на собствените си очаквания;

13.

много обезпокоителни са резултатите от изследванията, които показват, че над половината млади европейци се чувстват изключени от обществения, икономическия и политическия живот, макар същевременно да изразяват ясна готовност да участват в тези сфери от живота в своите родни страни; Комитетът отбелязва също така, че, успоредно с това, младите хора показват нарастваща пасивност по отношение на социалните въпроси и по въпроси, свързани с икономическата ситуация и политиката;

14.

отбелязва със задоволство, че Европейската комисия признава, че мерките в тази област трябва да се концентрират преди всичко в държавите членки; подкрепя възгледа, че преди всичко държавите членки и техните регионални и местни органи на управление са тези, които трябва да намерят подходящи начини и средства за постигане на поставените цели. Поради това Комисията следва да предоставя максимална подкрепа на тези мерки и ефективно и ефикасно да координира действията, предприемани от отделните държави, така че да се постигне положителен мултиплициращ ефект от тези мерки в целия ЕС;

15.

във връзка с това отбелязва по-специално, че местните и регионалните власти трябва да играят основна роля за прилагането на планираните мерки в отделните държави членки;

16.

това убеждение се поражда от факта, че местните и регионалните власти, поради близостта си до неотложните социални проблеми, са в най-благоприятно положение да се справят със специфичните обстоятелства на местно равнище, на равнището над него или на регионално равнище. Същевременно те разполагат с вече действащи и по принцип ефективни институции, които от години се справят с предизвикателствата в тази област; счита, че обединяването на усилията и ресурсите с помощта на тези доказани институции, които имат демократична легитимност сред местните общности, ще бъде най-ефективният начин за бързо и ефективно постигане на планираните мерки;

17.

приветства големия брой мерки, прилагани по линия на инициативата за младежка заетост, Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие; Очаква, че при предстоящото преразглеждане на МФР за периода след 2020 г. ще продължи да се отдава нужното внимание на множеството социални предизвикателства в ЕС, включително на образованието, младежката заетост и социалното приобщаване, както и по-специално на най-необлагодетелстваните региони, както се посочва в член 174 от ДФЕС;

18.

счита, че мерките по отношение на младите предприемачи, предприети от Европейската инвестиционна банка, трябва да се приветстват, и подчертава значението на достъпа до финансиране, като призовава за продължаването на тези мерки;

19.

отново заявява своята подкрепа за схемата „Гаранция за младежта“. В светлината на някои местни и регионални предизвикателства, призовава Съвета да положи усилия за приемането на опростени процедури за заплащане на стажовете, за да се гарантира, че административните процедури не действат като възпиращ фактор;

20.

призовава Европейската комисия да вземе предвид гледната точка на местните и регионалните власти в преразглеждането на стратегията на ЕС за младежта след 2018 г.;

21.

подчертава също така, че Европейската комисия в своите усилия за осигуряване на висококачествено професионално образование и развиване на системите за такова образование, които помагат на младите хора да навлизат на пазара на труда, би трябвало да отчита и въпроса за придобиването на знания и умения от младите хора, по-специално на практически умения, в контекста на неформалното и самостоятелното образование. Във връзка с това отново призовава за сътрудничество, основано на партньорство между националното, регионалното и местното равнище, предприятията, работниците и синдикатите, както и гражданското общество за по-добро оползотворяване на уменията и квалификациите, придобити чрез неформално и самостоятелно обучение (1); освен това е убеден във важността на признаването на унифицирани системи за валидиране, в състояние да признаят и официализират хоризонталните умения, придобити чрез неформално образование, и да работят за това, пазарът на труда да признае тяхната стойност наред с дипломите от официалното образование;

22.

отбелязва с особено задоволство, че Европейската комисия признава значението на програмата „Еразъм +“ като един от най-важните инструменти за засилване на международната активност на младите хора и осигуряването на обучения за тях по образователни и личностни умения, както и повишаване на тяхната осведоменост за Европа и световния пазар; приветства международната активност на всички ключови играчи, участващи в насърчаването на този обмен, включително училищата и институтите за професионално обучение; подчертава, че тази програма трябва да бъде засилена допълнително, включително чрез увеличаване на предоставеното финансиране в текущата бюджетна рамка. Същевременно Комитетът отбелязва, че с оглед на засилване на въздействието на инструментите за мобилност и обучение (формално и неформално) по програмата „Еразъм +“, трябва едновременно с това да бъде засилена и ролята на висшите училища, университетите и организациите от третия сектор като институции, пряко отговарящи за изпълнението на тази програма. Поради това Комитетът препоръчва решения, които да дадат възможност на университетите и НПО да разработят още по-ефективни инструменти за развитието на международната мобилност и инструменти за обучение;

23.

приветства идеята за създаване на Европейски корпус за солидарност (ЕКС) и горещо приветства факта, че регистрацията на лицата, интересуващи се от дейностите на Европейския корпус за солидарност, се извършва по съвременен начин, чрез специално разработен за тази цел интернет портал. Този канал за регистрация трябва да може да бъде допълван с други инструменти, които да гарантират и улесняват участието на всички млади хора, особено на тези в най-уязвимо положение. Този метод трябва да служи за широко разпространение на концепцията за Европейски корпус за солидарност и особено на значението на солидарността като важно свързващо звено на европейската общност. Комитетът също така подчертава, че трябва да се избират решения, които дават възможност на младите хора да участват в Европейския корпус за солидарност, независимо от социално-икономическото си положение и образователно равнище. Освен това е важно да се гарантира, че в Европейския корпус за солидарност могат да участват и младите хора с ограничен достъп до интернет;

24.

призовава Европейската комисия бързо да създаде правното основание за ЕКС и да предложи устойчив начин за неговото финансиране за периода след 2017 г., така че да се избегне претоварване на съществуващите програми за финансиране като „Еразъм+“, както и за да може да се отговори на очакванията на бързо нарастващия брой млади хора, които кандидатстват за участие в ЕКС;

25.

посочва, че тази инициатива не трябва да създава прекомерна бюрокрация за младите хора, които желаят да участват, и следва да включва съществуващите младежки организации в държавите членки, както и съществуващите институции, и по специално на местно равнище, на равнището над него и на регионално равнище, които отговарят за политиката за младежта и за подкрепата на младежките организации;

26.

обръща внимание на необходимостта да се популяризира Европейския корпус за солидарност чрез създаване на административна система, в състояние да опрости участието в доброволчески дейности както за участниците, така и за организациите на гражданското общество;

27.

подчертава, че и двата стълба на Европейския корпус за солидарност (професионални и доброволчески дейности) следва да се допълват взаимно, но да са ясно разграничени един от друг с цел да се въведат необходимите механизми за предотвратяване на недекларирания труд;същевременно ЕКС не бива да се използва за заместване на платените работни места с неплатена доброволческа дейност;

28.

изтъква, че в Хартата на Европейския корпус за солидарност би трябвало да се отделя специално внимание на практическите аспекти на европейската солидарност, а именно на изграждането на трайни връзки между народите, от които е съставена европейската общност, като същевременно се укрепва чувството за европейска идентичност;

29.

приветства акцента върху ползите от междурегионалното и трансграничното сътрудничество, но отбелязва изрично, че Европейският корпус за солидарност следва да се съсредоточи и върху доброволческите дейности на местно равнище. Значителна част от доброволческата дейност се извършва там, където живеят доброволците. Чрез съсредоточаване върху този вид доброволческа дейност, която е от полза за местното население, също може да се допринесе за засилването на пазара на труда, за предотвратяването на социалното изключване и за предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

30.

подкрепя целта на Европейския корпус за солидарност за подкрепа на нуждаещите се. Потребностите и очакванията на местните общности би трябвало да бъдат съществен критерий за оценка на качеството на проектите;

31.

отбелязва, че трябва да бъде създадена обща рамка за сътрудничество между Европейския корпус за солидарност, Доброволците на ООН, Корпуса на мира на САЩ и други подобни организации;

32.

подчертава, че дейността на Европейския корпус за солидарност трябва да бъде замислена по такъв начин, че да дава възможност за използване на съществуващия потенциал на европейските младежки организации и на извършваната от членовете на тези организации доброволческа дейност; счита, че Европейският корпус за солидарност не може има за цел да поеме дейността на тези организации или да ги замени, а трябва по-скоро да ги допълва; изтъква, че успехът на Европейския корпус за солидарност ще зависи от това дали действащите в Европа младежки организации ще бъдат привлечени и насърчени да му сътрудничат; освен това подчертава, че по време на изготвянето на стратегията на Европейския корпус за солидарност е важно да се признае първостепенната роля на опита в областта на управлението на доброволческата дейност и общностното развитието, който европейските младежки организации са натрупали в продължение на десетилетия, и да се стъпи на тази база от знания;

33.

подчертава, че е необходимо да се създадат инструменти за наблюдение и подпомагане на младите участници, за да се гарантира качеството на дейностите, предлагани от Европейския корпус за солидарност, и също така да се осигури обучение и подготовка на младите хора за участието им в различните дейности, които се предлагат в него. Освен това приемащите организации, занимаващи се с професионална заетост, особено по отношение на стажовете и чиракуването, би трябвало да следват принципи и стандарти като тези, заложени в Европейската харта за качеството на стажовете и чиракуването, за да гарантират качествени работни места;

34.

счита, че трябва да се изясни какви са отношенията между Европейския корпус за солидарност и Европейската доброволческа служба, за да се избегне припокриване и да се гарантира приемственост и ефективност на възможностите, предлагани в рамките на ЕС;

35.

подчертава, че създаването на Европейския корпус за солидарност трябва да бъде съпътствано от разработването на система за признаване на уменията, придобити в процеса на доброволческите дейности, извършвани в рамките на корпуса, както в публичния и частния сектор, така и във висшите учебни заведения. Те са част от неформалното образование, което понастоящем не е отразено в адекватна система за официално признаване на квалификациите;

36.

подчертава, че мерките, които дават възможност на младите хора да придобиват допълнителни умения в процеса на работа или доброволческа дейност, оказват положително въздействие както върху публичния, така и върху частния сектор, тъй като засилват пригодността за заетост на младите хора, като създават сред тях по-конкурентоспособен от гледна точка на наемането резерв от таланти; поради това призовава за сътрудничество с частния сектор, за да се проучи как по най-добър начин придобитите умения могат да отговорят на нуждите на пазара на труда.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/24

1.

отбелязва, че европейският семестър е основният инструмент за координация на икономическата и данъчната политика на равнище ЕС, в рамките на който държавите членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с препоръките, приети на равнище ЕС. Семестърът се отнася до вземането на решения от публичните власти на равнище ЕС, както и на национално, местно и регионално равнище в рамките на годишния цикъл; подчертава също връзката между семестъра и политиката на сближаване, тъй като достъпът на местните и регионалните власти до структурните и инвестиционните фондове на ЕС се урежда от правилата на ЕС за икономическо управление;

2.

счита, че успехът на европейския семестър зависи също така от взаимното допълване между европейските, националните и местните инструменти за публично финансиране;

3.

отбелязва, че европейският семестър не изпълнява поетите обещания, което е видно както от недоброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, така и от слабата ангажираност на национално равнище. Освен това, въпреки усилията на Комисията да го обвърже със стратегията „Европа 2020“, Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и с европейските структурни и инвестиционни фондове, европейският семестър се сблъсква със сложността и многообразието на различните референтни рамки;

4.

счита освен това, че моментът на преход към нова стратегическа рамка на ЕС след стратегията „Европа 2020“ би бил благоприятен за осъществяване на реформи в управлението на европейския семестър. Всяка бъдеща дългосрочна стратегия за развитие ще изисква и съгласуваност на политиките и последователна рамка за управление. Изтъква факта, че Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие все още не предоставя подобна рамка;

5.

посочва, че местните и регионалните власти и организациите, които ги представляват пред националните им правителства, не са просто участници наред с другите, а институционален участник с ключова роля в процеса на изготвяне на политиките с оглед на действителното разделение на правомощията и компетенциите в отделните държави членки; подчертава, че над 40 % от специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. не биха могли да бъдат изцяло изпълнени без активната роля на местните и регионалните власти, които отговорят за над 50 % от публичните инвестиции; те отговорят и частично за прилагането на политиките и на инвестиционната програма на ЕС;

6.

отбелязва, че местните и регионалните власти са равнището на управление, което е най-близо до гражданите, и че техните познания за възможностите и предизвикателствата на териториално равнище и способността им да водят диалог с гражданите, бизнеса, социалните партньори и гражданското общество са от жизненоважно значение във време на нарастващ скептицизъм към публичните институции и представителната демокрация в ЕС и на равнище държави членки; посочва, че според неотдавнашно проучване на Евробарометър политиците на местно и регионално равнище могат да играят съществена роля в укрепването на връзките между Европа и нейните граждани (1);

7.

изразява съжаление, че участието на местните и регионалните власти в рамките на европейския семестър, в т.ч. изготвянето и прилагането на националните програми за реформи, не е нито структурирано, нито изрично признато в държавите — членки на ЕС; отбелязва, че настоящите практики, които са доста различни в отделните държави, се основават предимно на консултации със заинтересованите страни, като местните и регионалните власти са поставени на равна основа с останалите заинтересовани страни, без да бъдат надлежно отчетени техните правомощия, компетенции и роля, които ги превръщат в незаменимо равнище на управление;

8.

изразява съжаление, че европейският семестър се основава на анализи, които не отчитат систематично териториалната диференциация на предизвикателствата и възможностите в държавите членки, дължащи се на различните стартови позиции на регионите и градовете и наличието на ресурси, включително на институционалния и административния капацитет на публичната администрация;

9.

счита, че придаването на териториално измерение на европейския семестър — както от гледна точка на анализа (чрез обогатяване на годишния обзор на растежа, националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки с анализи на тенденциите в териториалното развитие и териториалното въздействие на политиките на ЕС), така и на оперативно равнище (чрез предвиждане на по-силно и систематично участие на местните и регионалните власти, което се основава на подхода на партньорство и многостепенно управление) — ще спомогне за повишаване на ефективността на европейския семестър и на ангажираността на местно равнище. То ще спомогне и за укрепване на връзката между политиките и инвестиционната програма на ЕС; отбелязва че местните и регионалните власти вече осигуряват значителни количества данни в рамките на ЕСИ фондове, а друга полезна информация е лесно достъпна и може да се използва за внасяне на териториално измерение в европейския семестър;

10.

счита, че по-активното участие на местните и регионалните власти в европейския семестър означава те да бъдат включени от самото начало и наред с друго да участват в изработването на националните програми за реформа чрез смесен процес на планиране отгоре-надолу и отдолу-нагоре; счита, че прилагането на националните програми за реформи следва да включва координирани действия на всички равнища на управление въз основа на многостепенен подход на управление (2); подчертава, че прозрачността и отчетността следва да бъдат гарантирани по време на целия процес, който би трябвало в по-голяма степен да се основава на факти и да използва по-широко оценката на териториалното въздействие;

11.

освен това счита, че за да се разшири обхватът на националните програми за реформи и да се премахнат някои от съществуващите ограничения, е изключително важно регионалните/националните инвестиции, включително съфинансирането за ЕСИ фондове, да бъдат отделени от Пакта за стабилност и растеж, и вярва, че това ще позволи последователно привеждане в съответствие на националните програми за реформи с ЕСИ фондове с оглед на техните общи цели;

12.

препоръчва приемането на кодекс на поведение, който да внесе териториално измерение в европейския семестър, чрез включване на териториални анализи в неговите основни документи и гарантиране на структурно и постоянно участие на местните и регионалните власти в неговото планиране и изпълнение;

13.

предлага този кодекс на поведение да определя основните изисквания, на които всички равнища на управление следва да отговарят; отбелязва, че кодексът на поведение би трябвало да отчита опита, натрупан с Европейския кодекс на поведение за партньорство в рамките на ЕСИ фондове като част от политиката на сближаване (3), както и добрите практики, съществуващи в някои държави, относно активното участие на местните и регионалните власти в семестъра;

14.

отбелязва, че е налице значително многообразие на национално и поднационално равнище по отношение на институционалните разпоредби, правомощията, традициите и ресурсите и подчертава, че кодексът на поведение следва да зачита различията, съществуващи между държавите членки по отношение на конституционната структура и поделянето на компетентности между националното и поднационалното равнище на управление; счита във връзка с това, че конкретното прилагане на разпоредбите на кодекса на поведение на национално равнище следва да бъде оставено на преценката на държавите членки;

15.

призовава кодексът на поведение да зачита изцяло принципите на субсидиарност и пропорционалност; смята, че кодексът на поведение следва да се ръководи и да бъде част от по-добър подход на управление и от цялостните усилия за по-оптимизиран и опростен семестър, насочен към ограничен брой важни въпроси с по-малка сложност. Това означава да се зачитат правомощията на местните и регионалните органи на управление, както и да се избягва ненужната административна тежест върху местните и регионалните власти и да се използват, доколкото е възможно, съществуващите структури и процедури, като например тези, установени в рамките на разпоредбите на политиката на сближаване;

16.

приветства одобряването на предложението на КР за създаване на кодекс на поведение от страна на Европейския парламент в неговата резолюция относно изпълнението на европейския семестър за 2016 г., приета на 26 октомври 2016 г., и факта, че в резолюцията си от 15 февруари 2017 г. относно Годишния обзор на растежа за 2017 г. Европейският парламент признава, че по-доброто изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки изисква ясно формулирани приоритети на европейско равнище и истински обществен дебат на национално, регионално и местно равнище, както и структурирано участие на местните и регионалните власти;

17.

приветства неотдавнашните усилия за подобряване на процеса на европейския семестър чрез определянето на служители, които да отговарят за европейския семестър към представителствата на Комисията във всяка държава членка, и подчертава добавената стойност на тези служители като лица за контакт за всички равнища на управление и заинтересовани страни; подчертава необходимостта тези усилия да бъдат допълнени с по-силен ангажимент спрямо местните и регионалните органи на управление в области от европейския семестър, които са от техните компетенции;

18.

отправя препоръка кодексът на поведение да включва посочените по-долу две части, както и някои основни елементи, насочени към заинтересованите институционални участници на всички равнища; препоръчва компетентните институции на ЕС да изготвят съвместно съдържанието на кодекса на поведение, като по този начин се гарантира достатъчна възможност неговите разпоредби на национално равнище да бъдат адаптирани към конкретните национални и поднационални условия, в съответствие с принципа на субсидиарност;

19.

препоръчва с цел да се осигури солидна териториална основа за европейския семестър, която ще даде възможност да се отдели повече внимание на важните за всяко равнище на управление въпроси, кодексът на поведение да предвижда следното:

20.

препоръчва, що се отнася до участието на поднационалните равнища на управление, кодексът на поведение да предвижда следното:

21.

предвижда кодексът на поведение да започне да се прилага на равнище ЕС веднага след приемането му, а на национално равнище в двугодишен срок, за да се даде възможност на националните и поднационалните органи на управление да го адаптират към своя конкретен контекст;

22.

предлага институциите на ЕС, в рамките на действащата правна рамка, да започнат възможно най-скоро да прилагат кодекса на поведение посредством междуинституционално споразумение, включително с КР;

23.

препоръчва, междувременно, Комисията да предложи a priori въз основа на член 121 от ДФЕС изменение на законодателната уредба за управление на европейския семестър, за да се предвиди изрично правно основание, което да направи кодекса на поведение правно обвързващ в бъдеще;

24.

посочва, че използването и подобряването на съществуващите структури и дейности, като например Европейската седмица на регионите и градовете, подновяването на териториалния диалог между КР, представителите на регионите и градовете и институциите на ЕС и използването на вече съществуващите данни, предоставени от Евростат или от регионалните и местните власти, би улеснило прилагането на кодекса на поведение;

25.

призовава настоятелно Европейската комисия и държавите членки да решат проблема, свързан с административния и институционалния капацитет на всички равнища на управление, и по-специално на поднационално, което затруднява пълното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки; за тази цел призовава отново Европейската комисия да публикува единен стратегически документ, който да установява насоките и координационните принципи за всички направления на финансираната от ЕС техническа помощ за изграждане на капацитет;

26.

призовава да бъдат разгледани мерки, които да насърчат държавите членки да приемат кодекса на поведение;

27.

приканва Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент да започнат работа по кодекса на поведение в консултации с КР, като вземат предвид посочената по-горе структура и основно съдържание и придържайки се към принципите на субсидиарност и пропорционалност.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/28

1.

отчита, че Европа е изправена пред големи обществени предизвикателства: нашите съграждани изпитват несигурност за бъдещето си, равнището на безработица все още е по-високо от това преди финансовата и икономическата криза, особено сред младите хора, последиците от изменението на климата стават все по-осезаеми, населението застарява и пристигането на бежанци, на лица, търсещи убежище, и на мигранти изправя местните и регионалните власти пред нови въпроси.

2.

Според членовете на Комитета обществото се променя. Днес нашите съграждани са по-взискателни и по-добре образовани, в резултат на което все по-често сами определят живота си, искат да подобрят своя жизнен стандарт и да участват в по-голяма степен в решаването на важни от социална гледна точка въпроси. В същото време местните и регионалните власти са наясно, че интересите на нашите съграждани могат да варират в големи граници.

3.

Освен това сложността на обществените предизвикателства нараства: те не могат да бъдат обхванати от рамките на дадена политика, не познават административни граници и мандати. За преодоляването им са необходими непосредствени действия и дългосрочен подход и визия, както и промяна на парадигмата по отношение на социалното измерение на политиките на ЕС, включително на ИПС, за да се достигне до всички граждани и да се укрепи солидарността между народите и държавите членки.

4.

В същото време местните и регионалните власти разполагат с по-малко финансови ресурси за справянето с тези нови и сложни предизвикателства в условията на бързо променящо се общество, поради което всяко участие в тази област ще се нуждае от обективна, прагматична и ефикасна координация между различните равнища на управление.

5.

Комитетът констатира ограниченията на прилаганите понастоящем подход и политически инструменти по отношение на формулирането на решения за обществените предизвикателства на днешния ден. Същевременно посочените по-горе развития предлагат и възможности за изграждането на една модерна и иновативна Европа.

6.

Комитетът разглежда социалните иновации като важен инструмент, в който участват публичният, частният и третият сектор, за преодоляване на днешните обществени предизвикателства и за повишаване на качеството на живот на европейските граждани. Новаторските в социален план проекти имат повече въздействие върху обществото и икономиката като цяло, когато са съчетани с технологична подкрепа, тъй като това води до по-добри решения за нашите съграждани.

7.

Комитетът изразява съгласие с определението на социалните иновации като нови идеи (продукти, услуги и модели), които едновременно отговарят на обществени потребности (по-ефективно от алтернативите) и създават нови социални отношения и партньорства (1).

8.

Социалните иновации могат да бъдат важен инструмент за всички обществени предизвикателства. Например в борбата срещу младежката безработица, за насърчаване на полагането на грижи и на самостоятелността на възрастните хора, интеграцията на лица, изпитващи затруднения да навлязат на пазара на труда, както и за съживяването на отдалечените региони, регионите, които трябва да се справят с различни демографски предизвикателства и изостаналите градски райони.

9.

Според Комитета отличителните черти на социалните иновации са подходът „отдолу нагоре“ в съвместното търсене на решение, в близост до хората (2), предлагането на решения, адаптирани към конкретните нужди, изграждането на нови връзки и сътрудничество между органите на управление, предприятията, институциите на знанието, организациите на гражданското общество и гражданските сдружения (3).

10.

Комитетът би желал да посочи потребителските групи като добър пример за прилагането на възходящ подход. Те позволяват да се осъществи контакт с потребителите, запознати с определени услуги, и да се получи обратна информация от потребителите (например потребителски опит), да се разработят услуги и продукти, както и да се генерират и изпробват нови идеи (въз основа на възходящ подход). Потребителските групи насърчават приобщаването и предоставят на потребителите реална възможност да изразят мнението си.

11.

Социалните иновации представляват друг начин на работа на публичните органи. Комитетът призовава за открит подход на местните и регионалните власти към инициативи и идеи от гражданите, предприятията, институциите на знанието и организациите на гражданското общество. Във връзка с това е важно съзнанието, че понастоящем решението на много въпроси може да бъде намерено не само на управленско равнище. Но откритият подход не означава пасивна позиция. Насърчаването на социални иновации често изисква лидерство и координация на местните власти при договарянето на партньорства, изграждането на връзки между отделните страни, създаването на екосистеми за иновации, стимулирането на добри инициативи от страна на обществеността и местните общности, създаването на гъвкави правни рамки, гарантирането на обмена на знания и насърчаването на диалога.

12.

Европейската комисия с основание твърди, че ЕС трябва да постигне конкретни резултати, които да отговарят на потребностите и желанията на нашите съграждани. Чрез оказването на подкрепа и улесняването на социалните иновации в разработването на политиката и процеса на вземане на решения, се постигнат по-добри решения и решения, които се ползват с по-голяма подкрепа.

13.

Подкрепата на гражданите е от решаващо значение в момент, когато доверието в нашите демократични институции, е подложено на натиск. Социалните иновации тръгват от гражданите и от местните общности: от консултациите с гражданите с цел идентифициране на обществените потребности до формулирането на решения и етапа на изпълнение посредством процес на участие, споделяне и съвместна отговорност, реципрочност и създаване на мрежи с много участници. Това измерение трябва да бъде интегрирано с териториалното измерение и да съответства в най-голяма степен на нуждите на отделните лица, семействата и общността.

14.

Комитетът приветства факта, че Европейската комисия признава значението на социалните иновации, по-специално потенциала на портала на Общността за социални иновации и годишния европейски конкурс за социални иновации. Комитетът би искал да подчертае, че социалните иновации не се свеждат само до икономическия растеж и създаването на работни места. Важно е да се осъзнае и признае тяхната роля като инструмент, който да се използва в различни области на политика, включително в борбата с бедността и икономическото изключване, и с който може да се подобри качеството на живот на европейските граждани.

15.

Наистина успешните проекти за социални иновации осигуряват взаимно допълване между укрепването на социалното приобщаване и солидарността и създаването на растеж и работни места. Поради това Комитетът настоява, че социалните иновации трябва да бъдат интегрирани в местните и регионалните стратегии за развитие.

16.

Освен това социалните иновации водят до подобряване на иновациите. Технологиите се развиват все по-бързо, тенденции като цифровизацията и автоматизацията променят из основи пазара на труда и икономиката като цяло в градовете и регионите: от една страна те водят до загуба на работни места поради автоматизацията и роботизацията, от друга страна се разкриват нови работни места, големите информационни масиви засягат неприкосновеността на личния живот на нашите съграждани и не всички могат да следват добре и да се справят с технологичните развития. Социалните иновации могат да спомогнат за повишаването на устойчивостта на нашите общества. Според Комитета навсякъде в ЕС съществуват добри примери за социални иновации, въведени от местните и регионалните власти (4).

17.

Пропускат се възможности, ако успешни социални иновации остават несподелени и осъществявани само на местно равнище. Иновациите често възникват като местни малки инициативи, но могат да се окажат ценни и полезни за всички граждани в Европа. За пълното оползотворяване на потенциала на социалните иновации е необходима среда, позволяваща разрастването и разпространението им.

18.

Съществуват редица примери на добри практики в областта на социалните иновации за оказване на помощ на жени и непълнолетни лица в рискови ситуации. Тези практики би трябвало да бъдат оценени, за да могат да обхванат в Европа гражданите, които се намират в такива ситуации, улеснявайки при необходимост финансирането им чрез структурните фондове.

19.

За да се реализира напълно потенциалът на социалните иновации, е необходимо да се опрости и намали административната тежест на политиката на сближаване. Настоящата сложност и мащаб на регулаторната рамка оказват възпиращ ефект. Комитетът нееднократно е призовавал институциите на ЕС за реално опростяване на законодателния пакет за политиката на сближаване (5).

20.

Европейската политика на сближаване затруднява използването на социалните иновации като инструмент. Малкият мащаб на някои проекти, участието на малки и нетрадиционни партньори, както и фактът, че социалните иновации невинаги присъстват като критерий при кандидатстването за финансиране от ЕС, възпрепятстват финансирането от ЕС на проекти за социални иновации.

21.

В резултат на това не всички европейски фондове и програми са подходящи за социални иновации. Също както и технологичните, социалните иновации се нуждаят от възможност за експериментиране и необходимата готовност да се приеме, че има и неуспешни иновации.

22.

Комитетът подчертава, че социалните иновации могат успешно да бъдат развивани наред с останалото чрез социалната икономика. Във връзка с това припомня, че инициативите в областта на социалната икономика, основаващи се на сътрудничество и гражданска ангажираност сред хората в рамките на общността, допринасят за повишаване на социалното, икономическото и териториалното сближаване, както и на доверието в целия ЕС. Затова е от решаващо значение да се подпомогнат социалните иновации, като се отключи потенциалът на социалната икономика чрез подобряване на достъпа до различни форми на финансиране и като се мобилизират достатъчно финансови средства на местно, регионално и национално равнище и на равнището на ЕС (6).

23.

Комитетът изтъква значението на иновациите за Европейския съюз, така че нашите съграждани да получават най-доброто образование, да имат достатъчно работа, да могат да се справят с обществените предизвикателства, пред които сме изправени днес, и да се запази висок просперитет и качество на живот. Във връзка с това Комитетът подчертава значението на инициативата „Съюз за иновации“ с цел ЕС да насърчава в по-голяма степен иновациите, за да може добрите идеи по-бързо да се превръщат в продукти и услуги.

24.

Комитетът приветства различните усилия, полагани от Европейската комисия за насърчаване на социалните иновации, в областта на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI), моделите на икономиката на сътрудничеството, програмата „Хоризонт 2020“, платформите за културна осведоменост и програмите на Инструмента за МСП.

25.

Комитетът смята обаче, че независимо от факта, че програмата EaSI си поставя за цел, наред с другото, борбата срещу дългосрочната безработица, бедността и социалното изключване, на европейско равнище все още не съществуват механизми, в състояние да отговорят ефективно на тези общи предизвикателства.

26.

Въпреки тези усилия, Комитетът счита, че стратегията „Европа 2020“ акцентира твърде едностранно върху технологичния аспект на иновациите, а социалният аспект не е достатъчно застъпен. Комитетът подчертава, че социалните и технологичните иновации се допълват взаимно и че чрез насърчаването на тяхната допълняемост могат да се постигнат въздействащи резултати за обществото.

27.

Настоящите социални предизвикателства са трансгранични и често засягат местните и регионалните власти в Европа. Социалните иновации могат да играят важна роля за постигането на социално, икономическо и териториално сближаване. Във връзка с това би било желателно ЕС да играе динамизираща, улесняваща и свързваща роля.

28.

Комитетът призовава Европейската комисия при разработването на своите политики да отчита изрично тяхната осъществимост на местно и регионално равнище. Това е в съответствие с изпълнението на програмата на ЕС за градовете, в рамките на която Комисията, държавите членки и градовете правят преглед на осъществимостта на европейските политики и законодателството на местно равнище. Това важи в още по-голяма степен за проекти в областта на социалните иновации, които често се подпомагат от местните и регионалните власти по време на целия процес на иновации (поява, експериментиране, разпространение и оценка).

29.

Комитетът призовава Европейската комисия да разработи инструмент за идентифициране и признаване на социалните иновации като инструмент за преодоляване на широк спектър от обществени предизвикателства и за подобряване на качеството на живот на гражданите.

30.

Европейската комисия би трябвало да поеме водеща роля за разработването на социални иновации, обмена на знания и разпространението на примери за добри практики в тази области, например от страна на субектите на социалната икономика би трябвало да гарантира приемането на политики, включително интегрирани мерки в здравната сфера, жилищното настаняване и за активното търсене на работа, които на различните равнища на управление водят до социални иновации, подкрепяйки създаването на истинска европейска общност за социални иновации.

31.

Комитетът призовава Европейската комисия да премахне горепосочените пречки и да превърне социалните иновации в критерий при кандидатстване за средства от европейските фондове, да отвори фондовете и програмите за нетрадиционни институции или групи и да даде възможност за експериментиране, при което да се приема неуспехът на даден експеримент.

32.

Комитетът призовава Европейската комисия да разработи механизъм за мониторинг на социалните иновации и измерване на техния ефект с ясни показатели, както и да оценява развитието на процеса на социални иновации в различните държави членки, особено по отношение на социалната икономика. По този начин резултатите от социалните иновации ще станат измерими и ще може да се установи тяхното въздействие. Това улеснява и привличането на финансиране.

33.

С оглед пълноценното оползотворяване на потенциала на социалните иновации Комитетът се обръща и към себе си като институция. Той призовава членовете си да експериментират със социални иновации на местно равнище, като привличат други публични органи, предприятия, институции на знанието и граждани и споделят своя опит.

34.

Комитетът подчертава значението на социалните клаузи при оценката на оферти в процедури за възлагане на обществени поръчки и отправя искане към Европейската комисия да се увери, че те са правилно транспонирани и прилагани от държавите членки. КР призовава също така за гъвкавост в рамките на настоящите правила за държавните помощи, за да се насърчат социалните иновации. Освен това Комитетът предлага да се проучи потенциалът на членския капитал и приобщаващите иновации за съществуващите програми в областта на социалните иновации и социалните инвестиции, които обикновено се основават на ориентирани към инвеститорите модели.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/32

1.

приветства усилията, положени досега от Европейската комисия, държавите членки и регионите да насърчават биоикономиката на регионално равнище посредством устойчиво управление на природните ресурси, включително почвите, вътрешните води и моретата, и се обявява за засилване на тези усилия;

2.

смята, че разширяването на биоикономиката преди всичко в селските и подходящите горски райони на ЕС има голям потенциал за растеж и развитие, и отбелязва, че този потенциал може да бъде реализиран, ако участниците на регионално и местно равнище си сътрудничат тясно по места и преследват съвместни цели;

3.

във връзка с това предлага бъдещото преразглеждане на стратегията и плана за действие за биоикономиката да се съсредоточат върху потенциала на биоикономиката, включително биотехнологиите и биомасата, и ползите от тях за местното и регионалното развитие, както в градските, така и в селските райони;

4.

изразява убеждението, че са необходими повече синергии между европейските, националните, регионалните и местните инициативи в областта на биоикономиката в духа на многостепенното управление, за да бъдат създадени оптималните условия за развитието на биоикономиката в Европа;

5.

призовава преди всичко да се заложи на регионалните стратегии за интелигентна специализация, които поставят акцент върху биоикономиката, и това да се има предвид при оценката на стратегията за биоикономиката;

6.

предлага да се преразгледа съществуващата понастоящем правна рамка за разрастване на биоикономиката с оглед на инициативата за по-добро регулиране, за да може по този начин да се премахнат евентуално и пречките в нормативната уредба на ЕС пред инвестициите;

7.

обявява се за активни комуникационни стратегии от страна на Комисията, държавите членки и европейските региони, за да се повиши информираността за потенциала на биоикономиката в регионите; предлага във връзка с това да се използва понятието за „биорегион“ и „биообщина“ за обозначаване на селски райони, градове и региони, които поставят особен акцент върху развитието на биоикономиката;

8.

призовава за тясното обвързване на инициативите за насърчаване на биоикономиката с развитието на устойчивата кръгова икономика на местно и регионално равнище и се обявява за подкрепянето на биорегиони и биообщини, както и на предприятия и сдружения, които използват своите местни биологични ресурси за изграждането на нови вериги за създаване на стойност, отчасти посредством пряко финансиране на собствените им изследователски центрове в различните сектори на биоикономиката, включително в хранително-вкусовата промишленост;

9.

призовава политиката на ЕС и държавите членки за подпомагане да се промени така, че решаването на съществуващите по места проблеми и предизвикателства да се постави на преден план, а условията за подпомагане на биоикономиката да бъдат формулирани от ЕС така, че да могат да бъдат подпомагани подходящи за региона решения, като се имат също предвид специфичните предизвикателства, пред които са изправени островите или отдалечените региони;

10.

подчертава, че увеличаване на инвестициите в областта на биоикономиката може да се постигне единствено ако е налице по-добър достъп до най-важните инструменти на ЕС за финансиране, като ЕФСИ, ЕСИФ, „Хоризонт 2020“, COSME и т.н.;

11.

предлага да се създадат нови възможности за комбиниране на различните програми на ЕС за финансиране, за да се отговори на изискванията на една интегрирана стратегия за развитие на биоикономиката (подпомагане на НИРДИ, подпомагане на инвестициите, гаранции);

12.

обявява се за улесняване на отстояването на интересите на регионите в съвместното предприятие „Биотехнологични производства“ посредством подобряване на съгласуваността на мерките, оптимално използване на синергиите и обмен на утвърдени практики за насърчаване на инвестициите в биоикономиката;

13.

призовава Европейската инвестиционна банка да използва създадените в рамките на ЕФСИ 2.0 възможности за финансиране на биоикономиката и да търси проактивно контакт с биорегионите и биообщините;

14.

обявява се за това финансирането на междурегионалното сътрудничество и възприемането на добрия опит сред биорегионите и биообщините да продължи да се подкрепя с помощта на „Хоризонт 2020“, INTERREG и други програми; във връзка с това предлага инструментът на Европейската група за териториално сътрудничество да се използва като правен инструмент за сътрудничеството на биорегионите и биообщините;

15.

призовава Европейската комисия да предприеме мерки на ранен етап преди началото на следващия период на финансиране, за да подкрепи едно координирано използване на фондовете на ЕС, по-специално в областта на селскостопанската политика, включително хранително-вкусовата и горската промишленост, и политиката на сближаване посредством съответни предварителни мерки и договорености по съдържанието на оперативните програми за биорегионите в Европа;

16.

предлага да бъдат разработени предложения за въвеждане за ограничен период от време на съответни отговарящи на търсенето системи за стимулиране за продукти на биологична основа, за да се компенсират по-високите разходи при въвеждането на пазара; в това отношение призовава държавите членки и регионите на ЕС да отдават предпочитания на материалите на биологична основа в рамките на процедурите за възлагане на обществени поръчки;

17.

изразява убеждение, че огромният потенциал на европейските региони в областта на биоикономиката може да бъде използван по-добре, ако регионите и градовете и техните междурегионални сдружения получат по-голяма тежест в Платформата на заинтересованите страни в областта на биоикономиката, и във връзка с това предлага веднъж годишно да се провежда „Европейски форум на биорегионите, биообщностите и биообщините“ в съответно различни биорегиони или биообщини в Европа, в които би трябвало да участват представители на държавите членки, Европейския комитет на регионите и Европейския парламент;

18.

подчертава, че за разрастване на биоикономиката са необходими промени в образователните системи на държавите членки и възможностите за образование, продължаващото професионално обучение и придобиването на квалификации, а академичните дисциплини биха могли да дадат възможност на хората да отговорят на новите изисквания за уменията; затова предлага тези изисквания да бъдат взети предвид и в европейския дневен ред в областта на образованието;

19.

припомня, че биоикономиката представлява възможност и за сектора на здравеопазването, тъй като благодарение на модерни изследователски технологии днес могат да се разработват новаторски лечебни продукти на основата на сложни естествени вещества, с които се постигат окуражаващи резултати и които са от полза и за екосистемата. Производството на качествени и функционални храни също допринася за подобряване на здравето на населението;

20.

предлага развитието на биоикономиката да бъде взето предвид в по-голяма степен отколкото досега в следващата рамкова програма за научни изследвания, както и при съставянето на общата селскостопанска политика и бъдещата политика на сближаване и да се оцени приносът на биоикономиката за териториалното сближаване в ЕС;

21.

счита, че за преразглеждането на плана за действие за биоикономиката е изключително важна да се изготви всеобхватна териториална оценка на въздействието и че в рамките на следващия план за действие би трябвало редовно да се оценява постигнатият напредък под формата на доклад за изпълнението;

22.

застъпва схващането, че с оглед на глобалните предизвикателства като демографския растеж, недостига или изчерпването на ресурси и изменението на климата трябва да бъдат намерени нови подходи, за да се гарантират и в бъдеще устойчивият растеж, ефективното използване на ресурсите, които са жизнено необходими за човечеството, и конкурентоспособността на Европа и нейните региони. В това отношение важна роля играе развитието на екологосъобразни селскостопански практики. Европейският комитет на регионите (КР) е убеден, че основаната на знания биоикономика, напълно зачитаща околната среда, може да допринесе значително за това. Биоикономиката е основна тема за бъдещето, чийто особен потенциал се състои, наред с останалото, в това да насърчава екологичната устойчивост чрез подпомагане на независимостта от изкопаемите горива и да противодейства на изменението на климата посредством неутрален баланс на емисиите на CO2. Произведените по устойчив начин продукти и услуги при използване на биологични ресурси могат да съчетаят трите аспекта на устойчивото развитие, а именно икономическия растеж, социалното развитие и опазването на околната среда;

23.

не изключва, че използването на биотехнологични процеси е свързано и с рискове. Следователно по въпроса за използването на биомаса като изходна точка за продукти на биологична основа съществува опасност от конкурентна борба за земя и вода (т.нар. дискусия за горивото и храната). Именно поради тази причина наличните ресурси трябва да бъдат използвани устойчиво, икономично и многостранно. За това може да допринесе интелигентното използване на биомаса в съответствие с каскадната система, прилагана многократно и възможно най-често. Този подход следва да бъде зачитан при бъдещите стратегически насоки за насърчаване на биоикономиката. Използването на биотехнологиите може да доведе и до намаляване на биологичното разнообразие, включително вследствие на използването на ГМО. Желателно е при всички проекти да се прилага строго принципът на предпазливост, в съответствие с правото на Съюза, така като е установено в член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

24.

установява, че максималното използване на продукти на биологична основа във възможно най-широк диапазон от сектори също така има за цел да осигури и да създаде работни места в нови, устойчиви пазари, особено в засега необлагодетелствани, по-слабо индустриализирани региони, както и в селски, планински и крайбрежни региони. Освен че са в състояние да възстановят бивши промишлени обекти или обекти в сериозна криза, високотехнологичните компоненти на химията на биологична основа и на биотехнологичната фармацевтика носят предимства и за здравето и качеството на живот на хората. По този начин биоикономиката придобива и социално измерение, тъй като тя може да бъде двигател и шанс за местните и регионалните структурни промени;

25.

поставя си за цел значителното нарастване на дела на иновативните биотехнологични производства в БВП и е убеден, че тази цел може да бъде постигната единствено посредством регионите;

26.

отбелязва, че за развитието на биоикономиката от основно значение са както регионалните условия (наличието на природни ресурси, степента на икономическо използване, разработването на вериги за създаване на стойност, наличието на иновативна среда), така и стратегическите решения на местните участници. Това означава, че по-конкретно в следните области би трябвало да съществуват и да бъдат използвани възможности за влияние за по-нататъшното развитие на биоикономиката: наука, технологии, първично производство и индустриална инфраструктура, търсене и системи за стимулиране, навици и съзнание на потребителите, култура, политика и закони;

27.

приветства факта, че в много региони на ЕС се полагат усилия за разрастването на биоикономиката, но едновременно с това отбелязва огромните разлики в развитието на биоикономиката в регионите и тук открива все още значителен потенциал за развитие. В регионите на ЕС съществуват големи различия дори по въпроса какво точно се разбира под биотехнологии. Ето защо КР счита, че са необходими съответни комуникационни стратегии, с цел да се повиши осведомеността относно потенциала на биоикономиката и да се създаде съответно разбиране по въпроса. КР приканва Комисията, но също и държавите членки и регионите на ЕС да предприемат усилия в това отношение или съответно да ги увеличат. Необходима е открита и прозрачна дискусия относно целите, предизвикателствата и възможностите за утвърждаване на биоикономиката, както и на отрицателните въздействия и вредите от нейното неприлагане, с всички съответни участници по места. А и обществеността би трябвало да бъде информирана за биоикономиката и, за разлика от биотехнологиите, да получи възможността да взема активно участие;

28.

открива пречки за развитие на биоикономиката в следните области: несигурно развитие на пазара и технологиите, свързаните с това големи рискове по проектите и дългите амортизационни периоди за развитие на инфраструктурата, високи разходи в областта на изследователската и развойната дейност, по-високи разходи за продукти на биологична основа, които въпреки устойчивостта трудно достигат до крайния потребител, много отделни участници (производители, политици, учени), правни рамкови условия и липса на дългосрочна стратегия в подкрепа на всички етапи на разработване и създаване на благоприятна среда за ограничаване на високия предприемачески риск в сектора;

29.

приветства отпускането от програмата „Хоризонт 2020“ на 3,85 млрд. евро за инвестиции в областта на научноизследователската и развойната дейност за биоикономиката, решението за създаване на съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ и предоставянето на финансиране по ЕФСИ 2.0 и за проекти, свързани с биоикономиката;

30.

подчертава, че за изграждане и разрастване на икономика на биологична основа са необходими допълнителни инвестиции, и призовава за улеснен достъп до различните налични инструменти за финансиране (ЕСИФ, ЕФСИ, „Хоризонт 2020“, ОСП) с използване на взаимно допълване и синергии; предлага да се създадат нови и подобрени възможности за съчетаване на програмите на ЕС за финансиране (подпомагане на иновациите, подпомагане на инвестициите, гаранции), за да се редуцират рисковете за частните инвеститори и да се помогне на малките и средните предприятия (МСП) да пускат на пазара продукти на биологична основа;

31.

обявява се за по-добри възможности за подпомагане и достатъчно рисков и иновационен капитал за разработването на подходящи за пазара решения за серийно производство, за да се намали присъщият икономически риск за МСП особено на етапа на навлизане на пазара/на търговска реализация;

32.

обръща внимание, че регионалните условия за разрастването на биоикономиката са много разнородни, и отправя искане към Комисията да направи предложения по какъв начин регионалните подходи могат да бъдат включвани на ранен етап в планирането на политиките във връзка с формулирането на възможности за подпомагане. Целта е да се намерят начини за формулиране на възможностите за подпомагане така, че те да могат да бъдат прилагани успешно при разнородните регионални условия, за да се преодоляват географските предизвикателства, свързани с островния характер или отдалечеността, и да бъдат свързани по-добре с националните, регионалните и местните програми за подпомагане;

33.

оправя искане да се прецени какво подпомагане за биоикономиката и какви инструменти за продуктите на биологична основа могат да бъдат въведени от страна на търсенето; смята, че програми за стимулиране на пазара за продукти на биологична основа биха могли да допринесат за частично балансиране на разходните недостатъци за потребителите и по този начин да се подкрепи в дългосрочен план един по-добър достъп до пазара на устойчиви продукти на биологична основа;

34.

подчертава, че регионите и общините играят особена и все по-важна роля при разрастването на биоикономиката, тъй като наличните на местно равнище суровини на биологична основа са отправна точка за местните вериги за създаване на стойност в сферата на биоикономиката;

35.

отбелязва, че регионите на ЕС се нуждаят от по-силна подкрепа при изработването на регионални стратегии в областта на биоикономиката и тяхното прилагане, и приветства във връзка с това инициативи като „European Sustainable Chemicals Support Service“ (европейска служба за подкрепа във връзка с устойчиви химични вещества); предлага подобни инициативи да обхванат и други икономически сектори в областта на биоикономиката (напр. фармацевтичната промишленост, автомобилната индустрия, строителството, енергетиката, биотехнологиите, хранително-вкусовата и горската промишленост, изграждането на съоръжения, информационните и комуникационните технологии);

36.

призовава на селата, градовете и регионите и техните междурегионални сдружения да се даде по-голяма роля, за да идентифицират модели за най-добри практики и да осъществят възприемане на добрия опит; освен това призовава за приемането на подходящи мерки, насочени към засилване на ролята на общините в развитието на биоикономиката, включително в рамките на дейностите, организирани от тях. Следва да се има предвид, че често биоикономическите процеси започват на местно равнище и в малък мащаб и поради това е от съществено значение да се подкрепят подобни инициативи;

37.

подчертава, че междурегионални мрежи като Европейският клъстер на биоикономиката 3BI, инициативата „Авангард за нов растеж“, или Европейската мрежа на химическите региони (ECRN) и други свързани със селското стопанство и селските райони (например Евромонтана, Асоциацията на европейските региони и продуктите с произход (AREPO), мрежата ERIAFF и др.) предоставят важен принос за разрастването на биоикономиката. Те представляват важни институции за разработването на стратегии и за организирането на обмена на знания на местно и регионално равнище. При това те често служат като свързващо звено между местното, регионалното, националното равнище и равнището на ЕС;

38.

подкрепя инициативи като Декларацията от Лодз на биорегионите (1) (приета от Централно- и Източноевропейски региони и заинтересовани участници от бизнеса, академичните среди, НПО и земеделски стопани на Европейския конгрес на биоикономиката, преведен в Лодз през 2016 г.) и приветства по-голямата междурегионална свързаност на биорегионите по трансграничните вериги за създаване на стойност и макрорегионалното сътрудничество;

39.

изразява убеждението, че разрастването на биоикономика се нуждае от единен подход, който да свързва различните области на политиката, и че би трябвало да се оказва по-силна подкрепа на клъстери с глобален потенциал, мрежи и други платформи, за да се организират трансферът на знания и диалогът по веригата за създаване на стойност;

40.

смята, че все още е налице спешна необходимост от подобряване на координацията между различните политически и държавни равнища за насърчаване на биоикономиката, особено по отношение на правните рамкови условия. Понастоящем 28-те държави членки прилагат различни правила за използването на биомаса като отправна точка във веригата за създаване на стойност на биоикономиката. Също така много от продуктите на биоикономиката се третират различно в отделните държави — членки на ЕС. От гледна точка на КР е необходимо хармонизиране и опростяване на законодателството, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

41.

подчертава, че за разрастването на биоикономиката от решаващо значение е разпространяването на базата от знания за устойчивото използване на биомасата като отправна точка във веригата за създаване на стойност в биоикономиката. Засилването на научноизследователската дейност, разработването на нови продукти и въвеждането им на пазара е дългосрочен процес, който изисква големи човешки и финансови ресурси.

42.

предлага да продължат да се укрепват подпомагането на изследователските мрежи и сътрудничеството между различните агенти на отделните вериги за създаване на стойност, включващи висшите училища и извънуниверситетските научноизследователски институти, а възможностите в областта на науката, производството и икономиката да се обвързват по-тясно. По-специално би трябвало да се засилят клъстерите на национално и регионално равнище, които прехвърлят резултатите от иновациите към пазара чрез създаването на интерактивна мрежа, основана на синергии, между производители, изследователи, предприемачи, инвеститори и вземащите политически решения лица;

43.

призовава за цялостен преглед на съществуващите инициативи от значение за биоикономиката. Все повече трябва да се стимулира финансирането на съществуващите в регионите на ЕС пилотни съоръжения, демонстрационни и производствени инсталации от референтния сектор с цел постигане на развитие на нисковъглеродните производствени и промишлени процеси и благоприятстване на обмяната на опит и ноу-хау. Тази стратегия е насочена към това, да се избегне дублирането и да се направи по-икономично развитието на процесите и създаването на продуктите.

44.

изтъква, че във връзка с разрастването на биоикономиката е налице промяна в структурата на обучението, че е необходима повече интердисциплинарност в обучението и че в учебните програми трябва да се обръща повече внимание на новите специалности.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/37

1.

признава, че понятието за здраве е необходим елемент за благополучието на едно общество. Съгласно определението на Световната здравна организация (СЗО) това понятие се отнася не само до физическото оцеляване и отсъствието на заболявания, а включва психологическите аспекти, природните, екологичните, климатичните и жилищните условия, трудовия, икономическия, социалния и културния живот;

2.

изтъква, че вследствие на урбанизацията градовете играят важна роля за насърчаването на здравето, тъй като 70 % от световното население ще се концентрира на територията на градовете;

3.

повтаря, че мерките на ЕС, механизмите за финансиране и приоритетите често са насочени към големите градове и че би трябвало да се отдели повече внимание на значителното кумулативно въздействие на малките и средните градове с население между 5 000 и 100 000 души, в които живее повече от половината население на ЕС (1) и които предлагат множество възможности за създаване и прилагане на правилата за подобряване на общественото здраве в ЕС;

4.

посочва, че терминът „Health City“ (вж. СЗО) предполага идеята за общност, която осъзнава значението на здравето като колективно благо и е в състояние да стимулира и провежда ясни политики за запазване и подобряване на съществуващите форми на социална защита, както и за превенция с цел увеличаване на устойчивостта и продължителност на живота в добро здраве и намаляване на рисковете от поява на увреждания, като същевременно се насърчават целите за устойчиво развитие;

5.

отбелязва, че макар много от 12-те партньорства, започнати с Пакта от Амстердам от 2016 г. с цел да се приложи Програмата за градовете за ЕС, се отнасят до здравни въпроси, все още не е създадено нито едно партньорство, посветено конкретно на здравето. Освен това изразява съжаление, че Програмата за градовете за ЕС не предвижда хоризонтално сътрудничество между различните административни равнища за оценяване на въздействието върху здравето на ранен етап. Поради това призовава за включване на определения за здраве, оценка на здравословното състояние, насърчаване на здравето в Програмата на ЕС за градовете, като ясно се изтъкне нейното отражение върху здравето;

6.

отбелязва, че общественото здраве е отговорност на държавите членки и ролята на ЕС е преди всичко да допълва политиките на държавите членки, като помага на правителствата да постигнат общите цели и да осъществят икономии от мащаба;

7.

подчертава необходимостта от проучване и анализ на определящите здравето фактори, особено по отношение на здравето в градовете и от оценка на възможностите и въпросите, произтичащи от увеличаването на продължителността на живота;

8.

посочва необходимостта от преразглеждане на механизмите на социалната защита въз основа на данните за различните нужди и обстоятелства по отношение на отделните групи от населението, които показват тенденция към увеличаване на по-възрастните групи успоредно с увеличаването на продължителността на живота, както и увеличаването на неравенствата между социалните групи и миграцията, която представлява допълнително предизвикателство за социалните и здравните служби;

9.

счита, че местните и регионалните администрации са гаранти на мрежа на справедливост и многостепенно съвместно управление, чрез която институции, предприятия, организации на гражданското общество и граждани могат да допринасят за проектирането на споделено, справедливо и хармонично градоустройство;

10.

посочва възможността да се предлагат и приемат ефективни инструменти за „Здравето в градовете“ като общо благо в рамките на следните приоритетна области на политика:

11.

настоятелно призовава за включване на здравето и неговото определение в Програмата за градовете на ЕС, като по този начин се постави началото на нова култура на съвместно проектиране, която може да допринесе за насърчаването на здравето и изграждането на благоприятна за здравето среда в рамките на устройството на територията;

12.

приканва местните власти да използват Иновативните дейности за градско развитие (UIA) — инициатива на Европейската комисия, с общ бюджет по линия на ЕФРР в размер на 372 млн. евро за периода 2014—2020 г. (независимо, че всъщност „здравето“ не се споменава изрично като приоритетна област), за да предоставят на градските райони ресурси, с които да се изпробват нови решения за справяне с градските предизвикателства, и да се обмислят иновативни действия, които биха могли да отговорят на някои от техните предизвикателства в сферата на здравето;

13.

призовава да се предприемат политики за интегриране на социалните и здравните грижи и подобряване на социалните, икономическите и екологичните условия в кварталите в тежко или неравностойно положение;

14.

обръща внимание на защитата на благополучието на най-слабите групи, по-специално на майките и децата, и на групите, за които съществува риск от развиване на такива медицински състояния като проблеми с психичното здраве, заболявания и увреждания. Те са приоритет с оглед на социалното сближаване в градския контекст на борба срещу социално-икономическите различия и задълбочаващото се неравенство. На практика най-вече връзката между здравните и социалните показатели (като общата смъртност, уврежданията, субективното здраве) показва, че това неравенство се проявява под формата на крива (коефициент на Джини), като на всяко стъпало от социалната стълба съответства равнище на здравословното състояние, което е по-неблагоприятно от това на по-горното стъпало и по-благоприятно от това на по-долното. Това навежда на мисълта, че за да постигнат солидни резултати в областта на здравеопазването, мерките на противодействащите политики не бива да се свеждат до селективни подходи, насочени към въпросите, свързани с най-големи рискове, а трябва да обхващат цялата крива;

15.

счита, че е от основно значение да се разработват политики за гарантиране на активен и качествен живот в добро здраве на възрастните хора, които да обръщат внимание както на физическото, така и на психическото благополучие, социалния живот и социалните връзки и да насърчават участието на възрастните хора в градските дейности за отдих и програмите, насочени към различни поколения, с цел борба със самотата и изолацията;

16.

подчертава, че е необходимо укрепването на стратегиите за насърчаване на здравето, политиките за превенция и социално/здравно приобщаване на мигрантите като приоритет в областта на социалното приобщаване, като се използват и културни медиатори в градовете (например проекта RE-HEALTH (2)) и се обърне специално внимание на жертвите на травматични преживявания, особено деца;

17.

предлага в големите градски центрове да се извърши оценка на потенциалните ползи и разходи от създаването на обсерватории за определящите здравето фактори, които да използват хармонизирани европейски определения и методологии, или информационни центрове (focal point on HiAP), които биха могли да осигуряват достъп на местните и регионалните власти до добрите практики, проучвания на конкретни случаи, доклади, възможности за финансиране и др. в тази област;

18.

предлага градовете, които все още не разполагат с такава услуга, да оценят потенциалните ползи и разходи от създаването на длъжността healthy city manager, който да интерпретира нуждите, изразени от градовете, и да ръководи процеса на подобряване в синергия с местните администрации, като координира политиките и осигурява тяхното прилагане;

19.

счита, че едно правилно териториално планиране, целящо подобряването на здравето на гражданите, би трябвало да включва не само зелените пространства и площи, но също така и да дава обща оценка на екосистемите на градовете и регионите;

20.

подчертава значението на развитието на местни политики за планиране на обществения транспорт в градовете, на активната мобилност и на градската мобилност на базата на устойчивостта и здравето на гражданите. В този контекст насочва вниманието към преразгледаната работна програма „Хоризонт 2020“ за периода 2016—2017 г. за „интелигентен, екологичен и интегриран транспорт“ (с бюджет от над 6,3 млрд. евро за периода 2014—2020 г.) и по-специално към частта ѝ относно „Градската мобилност“ и препоръчва на лицата, изготвящи политиките, да проучат възможностите, предлагани от програмата, за да инвестират в своите местни проекти за мобилност;

21.

потвърждава подкрепата си за устойчивото планиране на градската мобилност и насърчава изготвянето на политики в областта на транспорта и планирането/земеползването съобразно една устойчива йерархия на мобилността, която дава приоритет на стимули и мерки за повишаване на сигурността и привлекателността на активното движение пеша или с велосипед и на насърчаването на мултимодалния обществен транспорт; отправя искане да бъде включен в координационната група на Европейската платформа за планове за устойчива градска мобилност;

22.

насърчава местните и регионалните власти да подкрепят такава европейска политика, която стимулира използването на частни и обществени електрически и електрифицирани превозни средства за сметка на постепенното намаляване на използването на изкопаеми горива и стимулиране на използването на „чисти“ горива;

23.

отбелязва, че постигането на здравословни градове е възможно само ако градовете са устойчиви. Изтъква, че качеството на живота и глобалните екологични условия зависят от състоянието на градската среда и поради това цялостният и устойчив подход ще бъде необходимо условие за бъдещото градско развитие (3);

24.

призовава за нови всеобхватни политики, с които всеки град да може да постигне по-високи стандарти по отношение на достъпа и ползването на градските места и услуги от хора с увреждания;

25.

призовава да се предвидят дейности за повишаване на информираността на гражданите относно възможностите за градска мобилност, които са по-ефективни от икономическа, екологична и здравна гледна точка;

26.

призовава Европейската комисия да включи използването на устойчиви превозни средства в преразглеждането на критериите за екологосъобразни обществени поръчки на ЕС в сектора на транспорта или да насърчи разработването на иновативни технологии в сектора на транспорта и тяхното разпространение в държавите членки;

27.

горещо приветства добри практики като ЕВРОПЕЙСКАТА СЕДМИЦА НА МОБИЛНОСТТА — утвърдена кампания, започнала през 2002 г., която през 2016 г. достигна най-високото си равнище на участие с 2 427 града и в чиито рамки ежегодно от 16 до 22 септември се организират дейности за повишаване на осведомеността, финансирани от ЕС проекти, като проекта EU PASTA (4) (Physical Activity Through Sustainable Transport Approaches — физическа активност чрез подходи за устойчив транспорт), активна програма, в която се признава изрично връзката между здравето и градската мобилност, и публично-частните партньорства за разработване на услуги за ежедневно пътуващите до работните си места граждани;

28.

припомня, че местните и регионалните власти разполагат със законови правомощия да определят защитени зони, да подкрепят мрежите „Натура 2000“ на ЕС и да включват въпросите за биологичното разнообразие в градоустройството и устройството на територията. Посочва, че все повече научни изследвания показват, че природата може да допринесе за решаването на здравните и социалните предизвикателства, като това се извърши чрез смекчаване на последиците от изменението на климата, насърчаване на физическата активност и социалната интеграция и намаляване на стреса;

29.

приветства решението на Европейската комисия, публикувано на 7 декември 2016 г., за разработване на план за действие с цел по-добро изпълнение на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията и факта, че с него се признава значението на интегрираното управление и планиране на градовете за постигането на целите, свързани с опазването на биологичното разнообразие в тях (5);

30.

отново отправя своето искане и потвърждава ангажимента си за увеличаване на бюджета на програмата LIFE Nature and Biodiversity след 2020 г. Тази програма е предназначена за развитието на „зелени“ инфраструктури и решения в градовете, признати за основни в контекста на изменението на климата, целите в областта на климата и енергетиката в програмата на ЕС за периода 2020—2030 г., в Парижкото споразумение, в програмите на ООН и ФАО и в ЦУР; във връзка с това призовава за по-голяма подкрепа на инициативите на местно и регионално равнище за приспособяване към изменението на климата в европейските градове (6) с оглед на осмата Европейска програма за околна среда за периода 2020—2027 г.;

31.

настоятелно призовава за въздействие върху факторите, имащи отношение към околната среда и климата, с цел насърчаване на здравето в градовете. При възложени проучвания беше доказано въздействието на градската среда върху преобладаващото наличие на заболявания като сърдечно-съдовите, дихателните, незаразните заболявания като затлъстяване и диабет от тип 2. Поради това призовава за извършването на анализи на разходите и ползите, свързани с липсата на мерки срещу замърсяването на въздуха и шума, които оказват влияние и обуславят здравословното състояние в градовете, за да се повиши осведомеността и да се изберат най-жизнеспособните в икономическо отношение публични политики (7);

32.

насърчава инициативите, с които се популяризира сътрудничеството между местните и регионални власти и секторите на здравеопазването и природата и с които се цели подобряване на здравето и благосъстоянието на гражданите чрез свързване на гражданите с природата, като им се предоставя възможност за редовен достъп до природни зони в близост и като се насърчава, наред с други видове здравно лечение, редовната физическа активност и ползването на природни райони за терапевтични цели;

33.

горещо приветства добри практики като наградата „Европейска зелена столица“ и зараждащия се Европейски корпус за солидарност, който ще предложи на младите европейци възможности да допринасят пряко за управлението на обектите от „Натура 2000“ чрез доброволчески дейности, което ще ги доближи до природата, ще повиши осведомеността им по въпросите, свързани с околната среда, и ще им позволи да извлекат ползи за здравето от природата и биологичното разнообразие;

34.

настоятелно призовава да се вземат под внимание жилищните условия и здравните въпроси, свързани с жилищния фонд, както и здравето и безопасността при изграждането и поддръжката на обществени сгради като училища и детски градини, включително във връзка с качеството на въздуха в закрити помещения;

35.

препоръчва да се обръща максимално внимание на значението на здравословното хранене, чрез приемането на конкретни насоки, които да отчитат различните обстоятелства и различните групи от населението (менюта в училищата и предприятията, подходящи социални столове). Във връзка с тона приветства публикуването на техническия доклад относно обществените поръчки за здравословна храна в училищата и препоръчва на всички местни и регионални власти, които купуват храни и свързани с тях услуги във или за училищата, да използват този референтен документ с цел по-доброто включване на здравето и храненето в спецификациите за доставка на храна;

36.

препоръчва насърчаването на политики, предназначени да възнаградят отговорността по отношение на околната среда в производствения сектор, които да са насочени както към производителите, така и към продуктите, включително в сектора на отпадъците;

37.

препоръчва да се обърне особено внимание на превенцията на хранителните разстройства и вредната консумация на алкохол, тютюн, както и на останалите зависимости, като предлага конкретни решения на местно и регионално равнище не само чрез насърчаване на иновативните и висококачествени научни изследвания, обмена на данни и оценката на регулаторните мерки, но и чрез приемането на политики за контрол и превенция относно публичните площи и пространства;

38.

припомня, че физическата активност е един от най-ефикасните начини за профилактика на незаразните болести и за борба със затлъстяването, както и за поддържането на здравословен начин на живот; предвид наличието на все повече доказателства за положителната връзка между физическите упражнения и психичното здраве и свързаните с него когнитивни процеси призовава местните и регионалните власти да събират и споделят примери за добри практики, за да се вдъхновяват, ръководят и учат;

39.

призовава Европейската комисия да засили ролята на общините и регионите в прилагането на по-добри политики относно укрепващата здравето физическа активност (УЗФА), които да дават възможност за стимулиране на култура на физическата активност във всяка област от живота на гражданите, от училищата до работната среда, през свободното време и транспорта, и за отговор на неотдавнашните призиви от страна на Съвета и Парламента за приемане на инициативи за насърчаване на здравословен начин на живот;

40.

отново изтъква необходимостта от насърчаване на обучението и изграждането на капацитет в областта на здравеопазването в образователните институции, тъй като е доказано, че здравното образование в училищата намалява ефективно поведението, представляващо риск за здравето на младите хора;

41.

одобрява съдържанието на първия доклад за изпълнението на препоръките на Съвета относно хоризонталното насърчаване на УЗФА, приет от Европейската комисия и публикуван през декември 2016 г. (8), и препоръчва на Европейската комисия да си постави за цел намаляване на разходите, свързани с липсата на физическа активност, които в 28-те държави — членки на ЕС (9), надхвърлят 80 млрд. годишно, чрез повече усилия за насърчаване на физическата дейност и предотвратяване на заседналия начин на живот и подкрепа за разработването на показатели за наблюдение както на местно и регионално равнище, така и на равнището на ЕС;

42.

горещо приветства и насърчава споделянето на добрите практики на местно равнище, като създаването на условия за увеличаване на алеите за велосипедисти/пешеходци за бягане и разходки, като и за градска мобилност, гарантиращи адекватна степен на сигурност, използването на обществените зелени площи, трансформирани в „спортни зали под открито небе“, увеличаването на броя и качеството на учебните часове, посветени на преподаването на спорт „за всички“, използването на спортната инфраструктура на училищата от граждани от други групи извън учебните часове; подкрепя инициативи като годишното определяне на европейската столица на спорта и на градовете на спорта, проява, координирана от ACES Europe; Европейската седмица на спорта, която през 2017 г. ще премине под надслов „Спортът и здравето“ и програмата „Еразъм+ спорт“, един по-ефикасен начин за насърчаване на укрепващата здравето физическа активност (УЗФА);

43.

признава тежките последици от финансовата и икономическата криза върху възможността на обществените системи на здравеопазване да предоставят подходящи услуги, също и с оглед на нарастващото търсене поради, наред с другото, застаряващото население; припомня, че ИКТ могат да бъдат мощен инструмент за поддържане на разходно-ефективно и висококачествено здравеопазване, тъй като те позволяват на хора от всички възрасти да управляват по-добре своето здраве и качество на живот както в градските, така и в селските райони;

44.

предлага, съвместно с Европейската комисия, да се разгледат конкретни начини за приканване на регионалните и местни администрации активно да участват в мрежи като интелигентните градове или Конвента на кметовете или популяризирани от СЗО мрежи за превенция и насърчаване на здравето мрежата на СЗО „Здравословни градове“ — WHO Healthy Cities Network, Работната група „Остаряване в добро здраве“на СЗО — WHO Healthy Ageing Task Force, проекта на СЗО „Градове, съобразени с нуждите на възрастните хора“ — WHO Age-Friendly Cities Project, Мрежата на регионите в областта на здравеопазването, на СЗО — WHO Regions for Health Network, мрежата „Училищата работят за здравето в Европа“ — Schools for Health in Europe Network и др.), в области от ключово значение за водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите“ (10) като биологичното разнообразие и земеползването, управлението на отпадъците и водите или замърсяването на въздуха;

45.

призовава за по-голяма подкрепа за местните инициативи за насърчаване на информирането и присъединяването на гражданите към програмите за първична превенция, с особено внимание към болестите на цивилизацията, хроничните заболявания, заразните и незаразните заболявания, които днес представляват основен риск за човешкото здраве и развитие; призовава за подкрепа на насочените към гражданите и научно изпитаните програми за вторична превенция с участието на институциите и образователните центрове;

46.

призовава за изграждането на силен съюз между общините, регионите, университетите, здравните заведения, изследователските центрове, предприятията, специалистите, доброволческите сдружения и общностни организации с цел изучаване и мониторинг на градско равнище на факторите, определящи здравето на гражданите, за да се постигне по-ефективно и по добре реагиращо многостепенно управление, с оглед на подобряването на здравната политика;

47.

подчертава, че всички управленски равнища и самите граждани носят отговорност за осигуряването на значим принос за намаляването на въздействието на заразните заболявания, насърчаването и стимулирането на плановете за ваксинация, превенция и здравословен начин на живот и проучване на най-подходящите градски условия за информиране и мотивиране на гражданите (места за лечение, работни места, места за развлекателни и спортни прояви, виртуални места като референтните уебсайтове на самите администрации);

48.

подчертава, че досега е не е направено почти нищо за оценка на последствията за здравето от кръговата икономика. По отношение на осъществяването и продължаването на работата по пакета на Европейската комисия за кръговата икономика, както и националните проекти за насърчаване на кръговата икономика, би трябвало да се оцени по-подробно нейното въздействие върху здравето и да се укрепи диалогът между органите, отговарящи за управлението на отпадъците, опазването на околната среда и здравната защита (напр. относно използването на отпадъци в изкопни работи или относно повторното използване на води);

49.

препоръчва в местните и регионалните стратегии да се включи въпросът за насърчаването на благоденствието и здравето, за да се отчита по-внимателно при вземането на решения за различни сектори. Изпълнението би могло да се следи чрез онлайн доклади за благосъстоянието, съдържащи показатели, определени на национално равнище.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/43

1.

заявява, че стратегията на ЕС в областта на разширяването и присъединяването на нови членове към ЕС са гаранция за осъществяването на политиките на ЕС и за успеха на Европа като цяло, и твърди, че разширяването е най-мощният инструмент на външната политика на ЕС;

2.

отбелязва, че осъществяването на визията на настоящата Европейска комисия — по време на нейния мандат (2014–2019 г.) да няма ново разширяване на Европейския съюз, но да продължи текущият процес на разширяване — вече достигна етап, при който дискусиите с Турция за разширяването по същество бяха замразени поради различни политически причини. В същото време страните от Западните Балкани, заобиколени от държави — членки на ЕС, започнаха да участват пряко в политическите мерки на Европейската комисия, освен с процеса на разширяване те са тясно обвързани и с политиката на ЕС в областта на миграцията (маршрут през Западните Балкани) и други области на политиката, свързани с нея, включително сигурността;

3.

отбелязва, че желаещите да се присъединят към ЕС страни от Западните Балкани в сътрудничество с институциите на ЕС подхождат конструктивно към справянето с предизвикателствата (в т.ч. засилените външни опити за промяна на европейския курс), и приветства тяхната готовност да участват в решаването на проблемите, пред които е изправен Европейският съюз в областта на имиграцията и на сигурността;

4.

подчертава, че новите работни отношения между Европейската комисия и страните от Западните Балкани предполагат отговорен подход с оглед на изпълнението на ангажиментите и условията за разширяване на ЕС; подчертава, че преговорите трябва да следват обективна оценка на готовността и напредъка на страните кандидатки в изпълнението на политическите и икономическите критерии, и че условията не трябва да бъдат променяни по време на процеса в отговор на чувствителността на едната или другата от преговарящите страни;

5.

счита, че е от съществено значение постигнатите от страните кандидатки и потенциални кандидатки резултати и напредък в процеса на разширяване да се оценят в общественото пространство като потвърждение, че Европейският съюз продължава да е отворен за всички, които искат да осъществят едни и същи цели и да споделят едни и същи ценности;

6.

приветства факта, че Комисията посочва ключовата роля на местните и регионалните власти; отново изтъква, че в бъдещите съобщения и доклади трябва да се обърне повече и по-подробно внимание на местното и регионалното управление, въпреки че в рамките на достиженията на правото няма отделна глава за това, нито установен модел на ЕС по въпроса за децентрализацията и многостепенното управление;

7.

отбелязва, че в светлината на новите предизвикателства в световен мащаб и основните промени, настъпващи в международен контекст, по-специално в непосредствена близост до страните от Западните Балкани, е необходимо темата за разширяването на ЕС да се обсъжда непрекъснато и публично (чрез срещи, конференции и др.) на регионално и паневропейско равнище, така че европейската перспектива на тези страни да остане на дневен ред;

8.

смята, че както при решенията на Комисията, пряко свързани с ЕС, при обсъжданията и решенията относно стратегията за разширяване също трябва изрично да се изтъква перспективата за младежта, за да бъдат убеждавани новите поколения, че нашият сегашен и бъдещ дом — Европейският съюз — гарантира на всички млади хора възможности за образование, култура и заетост;

9.

приветства решението на срещата на високо равнище в Париж (4 юли 2016 г.) за създаването на Регионална служба за младежко сътрудничество и учредяването ѝ и се обявява за това службите за младежта от новите и успешни държавите членки да бъдат включени в тази дейност;

10.

изрично подкрепя установяването на годишни програми за икономическа реформа и препоръчва, въз основа на придобития в тази област опит, да бъдат включени местните и регионалните власти, както и гражданите, в изготвянето на бюджетните планове и проекти, тъй като именно на местно и регионално равнище се проявяват тяхното действие и отражение;

11.

подчертава значението на подхода на местните и регионалните власти към информационната политика по отношение на процеса на разширяване като цяло, който може да получи широка обществена подкрепа, ако основата на обществото се информира за това по какъв начин могат да бъдат използвани предимствата на разширяването;

12.

отбелязва, че принципите на правовата държава, ефективното прилагане на основните права и честната и прозрачна политика са основни предпоставки за разширяването; очаква от страните кандидатки и потенциални кандидатки решителни усилия за постигането на тези цели;

13.

подкрепя поставянето на акцент върху „започването на работа първо по основните принципи“ в стратегията за разширяване — така във всички страни кандидатки и потенциални кандидатки се постига по-бърз напредък в установяването на принципите на правовата държава и съдебната система, при гарантирането на основните права, свободата и сигурността, както и затвърждаването на защитата на малцинствата и равенството между половете; отбелязва значението на сътрудничеството в рамките на Съвета на Европа и с него и неговия Конгрес на местните и регионалните власти по отношение на основните права, принципите на правовата държава и местната демокрация;

14.

приветства акцента върху свободата на словото, но подчертава, че то трябва да се придружава от по-висока обща политическа култура, при което образцовото поведение на политиците, преди всичко на местно и регионално равнище, е най-добрата гаранция за напредъка в това отношение (отказ от конфронтации и провокации със съседни страни, избягване на негативни изказвания, чувствителност към нуждите на уязвимите групи и групите в неравностойно положение, вземане под внимание на положението на малцинствата и т.н.);

15.

счита, че свободата на печата е от основно значение за гарантиране на плурализма на едно демократично общество. Структурата на собствеността на медиите е сериозен проблем. Всъщност, ако не се гарантира правото на гражданите на независима информация, би било трудно като цяло постигането на неутрални и прозрачни администрации, както и насърчаването на демокрацията;

16.

приветства създаването на Агенцията за борба с корупцията в Черна гора като пример за всички държави в региона и подчертава значението на борбата с корупцията в публичния и частния сектор на всички равнища на управление и на обществото;

17.

подчертава, че трябва да се води борба срещу расизма, ксенофобията, екстремизма, радикализацията и тероризма, тъй като те поставят под въпрос ценностите и правата на всички хора. Важно да се работи превантивно с младите хора, така че те да разберат, че държавите — членки на ЕС, са поели ангажимент да осигурят на младите хора един сигурен свят с добри перспективи за образование и заетост;

18.

приветства предоставянето на подкрепа и ресурси за страните кандидатки и потенциални кандидатки; при все това помощта трябва да бъде достатъчна и нейното използване и управление трябва да бъде ефикасно и прозрачно;

19.

приветства акцента върху програмата за свързаност и регионалните инициативи на ЕС (Берлинския процес и т.н.), които би следвало да бъдат по-приобщаващи, като подчертава необходимостта от включване на повече местни, регионални и национални власти в страните кандидатки и потенциални кандидатки; призовава интересът да се насочи и към опита на новите държави членки и в проектирането и изпълнението на инвестиционни проекти да бъдат привлечени експерти от ЕС, в частност, от тези държави (в областта на транспорта, енергетиката, цифровите телекомуникации, образованието, младежта и други, свързани с цифровото развитие области);

20.

подкрепя националните инвестиционни комитети в държавите бенефициери от Западните Балкани за създаване на единен регистър на проекти, призовава за по-добра координация на структурните инструменти и вижда в това възможност за започване на проекти за развиване на цифровите технологии в страните от Западните Балкани;

21.

приветства и подкрепя всички положителни развития във взаимните отношения на страните кандидатки и потенциални кандидатки, по-специално помирението и изграждането на климат на доверие, изисква обаче осезаем напредък при някои все още нерешени въпроси, както и устойчиви решения, при спазване на принципа на добросъседски отношения; призовава местните и регионалните общности по-ефективно да популяризират своя напредък и инициативите в този процес и приветства разпространението на полезни практики и опит;

22.

обръща внимание върху потенциала на формите за колективни действия между различни общини и държави за съхраняването на чиста околна среда, като например кампанията „Да го направим“ („Let’s Do it!“);

23.

призовава страните кандидатки и потенциални кандидатки да използват наличните партньорски програми и тези в рамките на TAIEX, да помислят за нови форми на сътрудничество и да предприемат съответни инициативи;

24.

приветства положителните резултати от последните заседания на съвместните консултативни комитети (СКК) и на работните групи (РГ) на Европейския комитет на регионите с тези държави; оценява високо първия по рода си Ден на разширяването (1-2 юни 2016 г.) и препоръчва да се провеждат редовно подобни прояви;

25.

приветства проведената по инициатива на Комисията конференция под надслов „Говори открито!“ („Speak Up!“) и кампанията за организиране на дни на медиите в региона. Тези прояви са добра възможност за по-нататъшно разширяване на обхвата на медиите, включително социалните медии, в национален и регионален мащаб, за сравнително представяне на напредъка, постигнат от отделните държави, обхванати в процеса на разширяване, и да се използват по възможно най-добрия начин резултатите на съседите;

26.

счита, че участието на един цял регион в един и същ процес може да създаде определена динамика и в Западните Балкани и хората да бъдат убедени, че успехът на една страна е успех на всички — нещо, което досега доведе навсякъде до по-голям интерес към съседните държави и превърна взаимодействието с тях в лоялна конкуренция и взаимно подпомагане;

27.

изказва похвала за решителните действия на Комисията по въпросите на миграцията и относно решенията, приети през 2015 г. и 2016 г., тъй като настоящата ситуация с бежанците и икономическите мигранти оказва въздействие върху целия регион и особено по маршрутите през Западните Балкани, които бързо се установиха; без съвместни усилия, солидарност и реципрочно поемане на отговорност не могат да бъдат намерени решения;

28.

приветства изрично инициативата на Комисията за реформа на общата европейска система за убежище (втори пакет, 13 юли 2016 г.), в която бяха предвидени подробни решения (сигурна трета страна, първа страна на убежище, сигурна страна на произход) за всички засегнати от миграционната криза страни, включително гаранции за непридружавани малолетни и непълнолетни лица, както и система за правна помощ за лицата, търсещи убежище;

29.

приветства усилията на държавите членки и преди всичко на страните кандидатки за преодоляване на кризата и предоставянето на ресурси; отбелязва, че са необходими допълнителна подкрепа от страна на ЕС, както и инвестиции във връзка с приемането и интеграцията на мигранти и бежанци в държавите от Западните Балкани, за да може там да бъдат създадени по-добри възможности за заетост;

30.

благодари на всички общини по миграционния маршрут за техните досегашни неоценими помощ и сътрудничество и ги насърчава да събират опит и да го споделят, както и да обменят своите най-добри практики и знания, които могат да бъдат от полза при неочакваното пристигане на хора в нужда; призовава местните власти да подкрепят борбата с незаконното превеждане на хора през граница и трафика на хора; същевременно подчертава, че капацитетът на местните власти е ограничен и различен и че трябва да бъдат създадени възможности да им бъде отпускана допълнителна помощ;

31.

потвърждава, че, предвид залегналите в заключенията на Съвета от 2015 г. приоритети и мерки, все още съществува необходимостта от предприемането на превантивни мерки и насочването на усилията преди всичко към онези бежанци, които основателно се нуждаят от международна закрила;

32.

също така очаква от ЕС по-голяма роля и участие в инициативи и политики, насочени към страните на произход на мигрантите, както и да се стреми към значително намаляване на притока на бежанци, които са принудени да напуснат родните си страни, и на икономически мигранти към Европа; същевременно мирният процес в държавите, засегнати от конфликти, трябва да бъде по-ефективно съпроводен от дипломатически инициативи;

33.

отбелязва резултата от референдума на 16 април относно промените в конституцията на Турция и заключенията на международната мисия за наблюдение на референдума, според която двете страни на кампанията не са имали еднакви възможности и гласоподавателите не са получили безпристрастна информация;

34.

припомня добре установената международна практика на местно равнище, съгласно която споровете относно преброяването на гласовете могат да се решават чрез частично повторно преброяване, и препоръчва този курс на действие, когато е полезно и целесъобразно;

35.

изразява съжаление, че неотдавнашните политически събития в Турция пораждат съмнения относно пълната ангажираност на турското правителство към набора от ценности и принципи, на които се основава ЕС, по-специално Европейската харта на основните права, и отбелязва, че поради тази причина процесът на присъединяване е под въпрос;

36.

призовава турското правителство ясно и недвусмислено да отхвърли смъртното наказание и да предостави гаранции и доказателства, че изцяло зачита принципите на правовата държава и правата на човека на членовете на турската опозиция, както и свободата и независимостта на турските и международните медии;

37.

призовава турските национални органи да гарантират, че прилагането на каквито и да било бъдещи конституционни промени няма да подкопае принципа на субсидиарност и автономията и капацитета на турските местни власти;

38.

като отбелязва официалния статут на Турция като кандидат за присъединяване към ЕС, припомня своите многобройни покани и насърчавания към турското правителство да създаде съвместен консултативен комитет (СКК) с КР, в който представители на местните и регионалните власти на изборни длъжности от двете страни, с балансирано представителство на мъже и жени, географско разположение и политически възгледи, да могат да се срещат редовно и да поддържат постоянен диалог; счита, че в контекста на продължаване на процеса на присъединяване местните и регионалните власти от Турция и ЕС биха спечелили много от едни формални взаимоотношения чрез СКК;

39.

припомня тежкото положение на почти три милиона сирийски бежанци, които понастоящем са в Турция, и изразява своето признание и солидарност с гражданите и кметовете, по-специално по турската граница със Сирия, които трябва да намират практически решения за настаняването на голям брой бежанци, понякога равен на броя на населението на общината. Подчертава, че за всяка община подобни предизвикателства имат огромно въздействие върху различни услуги като управлението на водите и отпадъците, училищата, здравните услуги, транспорта и стопанската дейност, както и местната инфраструктура, и подчертава, че ситуацията не е устойчива;

40.

отбелязва жалбите на турското правителство, че ЕС не е изпълнил своята част от споразумението от 2016 г., постигнато с цел управление на потоците от мигранти и бежанци, пътуващи към Европа през Турция, и също така изтъква, че много провинции и общини трябва да осигуряват помощ на мигранти и бежанци без помощта на ЕС. Въпреки това също така изтъква, че ЕС предостави значителна финансова помощ посредством хуманитарни партньорски организации на сирийски бежанци в Турция и че средствата се отпускат въз основа на реалните нужди и изпълнението на ангажиментите. Взема под внимание предизвикателствата във връзка с интеграцията на местно равнище и подчертава важната роля, което обучението за придобиването на умения може да играе за улесняване на процеса на интеграция;

41.

изразява съжаление, че обещаващите разговори относно Кипър изглежда са в застой, и счита, че успешното завършване на тези разговори би допринесло много за възстановяването на част от доверието между Турция и ЕС;

42.

твърдо вярва, че ефективни работни взаимоотношения между местните и регионалните власти от двете страни могат също да допринесат, чрез обмен на най-добри практики по практически въпроси, за възстановяването на част от доверието между Турция и ЕС;

43.

потвърждава своето намерение да продължи да развива диалог с турските кметове в рамките на съответните органи на КР с оглед на обмена на най-добри практики и защита на субсидиарността;

44.

изразява съжаление за опита за преврат и загубата на човешки животи и изразява солидарност с демократичните институции; изразява обаче своята загриженост относно широкия мащаб на мерките, предприети след опита за преврат, като например широко разпространените уволнения, арести и задържания, особено задържанията и отстраняването от служба на избрани кметове и замяната им с неизбрани „назначени от централните органи кметове“, което сериозно отслабва плуралистичната демокрация на местно равнище;

45.

очаква Турция, особено като държава кандидатка, да зачита най-високите стандарти на демокрацията, принципите на правовата държава и основните свободи; изразява особена загриженост от продължаващото отстъпление по отношение на независимостта и функционирането на съдебната система, както и в сферата на свободата на изразяване на мнение; изразява безпокойство относно ограниченията и мерките, насочени към журналисти, представители на академичната общност и защитници на правата на човека, както и честите и непропорционални забрани на медии и социални медии;

46.

призовава за пълно и недискриминационно прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕС и Турция към всички държави — членки на ЕС, включително Република Кипър; призовава Турция да се ангажира недвусмислено с добросъседски отношения с всички свои съседни държави и с мирното уреждане на спорове в съответствие с Хартата на ООН; във връзка с това изразява сериозна загриженост и настоятелно призовава Турция да избягва отправянето на всякакъв вид заплахи или действия срещу държавите членки; подчертава необходимостта да се зачита правото на всички държави членки да сключват двустранни споразумения и да проучват и експлоатират природните ресурси в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право, включително Конвенцията на ООН по морско право; освен това подчертава необходимостта да се зачита суверенитета и суверенните права на държавите членки по отношение на техните изключителни икономически зони, териториално море и въздушно пространство;

47.

призовава Турция да започне да изтегля силите си от Кипър и да предаде контрола върху затворения участък на Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984 г.) на Съвета за сигурност на ООН; подчертава, че такива мерки за изграждане на доверие биха представлявали възможност за икономически, социален и регионален растеж и за двете общности; отбелязва, че диалогът между гражданското общество в местните общности може да подпомогне споразумението;

48.

приветства факта, че Черна гора работи решително по присъединяването към ЕС, че отбелязва напредък в това отношение и че подписа Протокола за присъединяване към НАТО, така че през 2017 г. страната ще стане член на НАТО; приветства също така подписването на граничните споразумения с Босна и Херцеговина и Косово;

49.

оценява положително високата активност на гласоподавателите и политическите партии в парламентарните избори през октомври 2016 г., успешното провеждане на които, при трудни обстоятелства, е заслуга на последователното въвеждане на принципите на правовата държава и резултатите от които потвърждават досегашната вътрешна и външна политика;

50.

подчертава, че сега е важно принципите на правовата държава и зачитането на основните права да бъдат надеждно гарантирани на местно равнище; очаква, че създаването на Агенция за борба с корупцията ще бъде стимул за осъществяването на местните планове за действие за превенцията на корупцията и за изграждането на целесъобразна система за контрол;

51.

приветства усилията, положени за професионалното развитие на държавните служители в местните органи на властта, но все пак подчертава необходимостта от допълнителен напредък (напр. обучение и по-прозрачни процедури за набиране на персонал въз основа на качествата); приветства приемането на измененията в закона за финансиране на местното самоуправление и насърчава по-нататъшните усилия за осигуряване на финансова самостоятелност на органите на местното самоуправление;

52.

отбелязва, че през 2016 г. в Сърбия бяха проведени не само местни и регионални избори, но и предсрочни парламентарни избори, с което беше потвърдено нарастващото политическо многообразие в обществото и същевременно необходимата подкрепа на мнозинството за управляващата партия, която като победител в изборите продължи да определя присъединяването към ЕС като приоритетна цел в една сложна въшнополитическа ситуация;

53.

насърчава Сърбия да продължи необходимите за присъединяването реформи и при това да обърне особено внимание на правната система и на борбата срещу корупцията; приветства изготвянето на конкретен план за действие за прилагането на отделните глави и приветства факта, че Сърбия първа от държавите, участващи в процеса на присъединяване, въведе индекса на ЕС за равенство между половете, който получи всеобщо внимание;

54.

приветства напредъка при прилагането на плана за действие на правителството за националните малцинства; установява с удовлетворение доброжелателната към етническите групи и малцинствата реторика, която преобладава в изказванията на високопоставени представители на правителството;

55.

приветства нормализирането на отношенията между Сърбия и Хърватия и диалога между Белград и Прищина (повторното пускане на моста в Митровица), който носи конкретни резултати за хората; насърчава по-нататъшния напредък при изпълнението на поетите ангажименти и прилагането на споразуменията с цел укрепване на сътрудничеството и доверието; призовава властите и формиращите общественото мнение да насърчават активно нормализирането;

56.

приветства стратегията за реформа на публичните органи, както и стратегията за обучение в областта на местното самоуправление; оценява положително работата на Националния конвент по европейска интеграция и консултациите на местно равнище;

57.

припомня, че тази държава е първата, която подписа Споразумение за стабилизиране и асоцииране (ССА), и в светлината на това изразява своята загриженост във връзка със застоя в процеса на интеграция, както и в изпълнението на ангажиментите и провеждането на реформите; КР изразява безпокойство във връзка с проточилата се политическа криза в бившата югославска република Македония и призовава за подновяване на политическата воля от страна на държавата за присъединяване към ЕС чрез изпълнение на нейните ангажименти;

58.

отбелязва, че въз основа на политическото споразумение от юни–юли 2015 г., постигнато с помощта на международно посредничество, и приетите през юли–август 2016 г. нови споразумения, през декември 2016 г. бяха проведени извънредни парламентарни избори (както и новите избори в два окръга, които бяха положителна стъпка за възстановяване на доверието); може да се очаква, че ще продължат прилагането на досегашната политика и преди всичко договореното изпълнение на спешните приоритети за реформи. Бившата югославска република Македония следва да приложи изцяло политическото споразумение от юни-юли 2015 г. и да предприеме незабавни и конкретни мерки за насърчаване и изпълнение на спешните приоритети за реформи;

59.

подчертава, че това дали държавата ще получи препоръка за започване на преговори за присъединяване, така че постигнатото досега да достигне до логичен край, зависи от изпълнението на определените от ЕС критерии, в съответствие със заключенията на Съвета на ЕС от декември 2015 г. и заключенията на словашкото председателство на Съвета по общи въпроси (13.12.2016 г.);

60.

отбелязва досегашните усилия на държавата за справяне с миграционната криза и подчертава, че всички свързани с това проблеми трябва да бъдат решени в сътрудничество с ЕС и други международни организации; категорично подчертава, че поддържането на добри междусъседски отношения продължава да бъде от първостепенно значение, включително намирането на взаимно приемливо решение по въпроса за името в рамките на преговори под егидата на ООН;

61.

отбелязва със задоволство относителния напредък на Албания в изпълнението на основните приоритети за реформи. Албания обаче следва да даде допълнителен тласък на изпълнението на реформите, по-специално в секторите, свързани с петте главни приоритета, по устойчив, всеобхватен и приобщаващ начин, с акцент върху правовата държава и защитата на правата на човека, включително правата на малцинствата. В този контекст от особено значение беше приемането с консенсус на съдебната реформа на пленарното заседание на Парламента на 22 юли 2016 г. По този начин се откриват нови възможности за по-добра защита на правата на човека, включително политиката на недискриминация, правата на малцинствата и спазването на имуществените права на цялата територия на Албания, за изясняване на въпросите на собствеността, за подобряване на стопанския и инвестиционния климат и за борба със сивата икономика; приветства също така антикорупционната стратегия и плана за действие; настоятелно призовава за допълнителен напредък в политическите и законодателните мерки, както и за правилното им прилагане, а също така в борбата с организираната престъпност, включително производството и трафика на наркотици, по-специално канабис, и подчертава колко е важно Албания да постигне осезаеми и трайни резултати в тези сфери;

62.

отбелязва, че напредъкът на Албания в процеса на присъединяване се благоприятства от членството в НАТО от май 2009 г., което оказва положително въздействие върху процеса на реформи на национално равнище, както и върху подобряването на отношенията между Албания и Гърция;

63.

отбелязва факта, че местните избори, които се проведоха през 2015 г. след административна реформа, бяха проведени без сериозни проблеми, но призовава за по-голяма безпристрастност и професионализъм; освен това приветства създаването от Парламента на временна комисия за избирателната реформа. Изтъква препоръките на ОССЕ/БДИПЧ в това отношение, както и препоръките, направени от мисията на Конгреса на Съвета на Европа и КР за наблюдение на изборите, в които се призовава за деполитизирането на публичната администрация и за гарантирането на безпристрастност. В този ред на мисли, КР очаква горепосочените препоръки да бъдат изпълнени на следващите парламентарни избори, които трябва да бъдат свободни, честни и надеждни, и да се проведат в съответствие с международните стандарти;

64.

призовава за това процесът на реформи и в бъдеще да включва всички основни сили от политическата (в това число малцинствата) и гражданската сфера, включително опозицията и съответните заинтересовани страни, и изтъква работата на Националния съвет за европейска интеграция като положителен пример в това отношение;

65.

приветства също така факта, че бяха избрани членовете на Националния съвет на гражданското общество и че Съветът започна своята дейност;

66.

приветства факта, че държавата поднови процеса на интеграция, като се има предвид, че европейската перспектива е основен стимул за страната; призовава за постигането на допълнителни резултати в областта на програмата за реформи, тъй като влизането в сила на ССА показва, че поемането на ангажименти може да доведе до постигане на резултати;

67.

освен това приветства факта, че на 15 февруари 2016 г. Босна и Херцеговина подаде молба за членство в ЕС — факт, който предоставя стимули както за страната, така и за процеса на разширяване; затова подчертава, че трябва да се запази тази динамика, за да бъде постигнат значим напредък в изпълнението на програмата за реформи, необходим за реализиране на следващите стъпки по този път;

68.

отбелязва, че публикуването на 30 юни 2016 г. на резултатите от преброяването през октомври 2013 г. помогна на обществеността да разбере по-добре възникналите в резултат на местните избори през септември 2016 г. промени в политическата сфера, която е подложена на постоянен натиск отвън;

69.

призовава всички политически лидери в Босна и Херцеговина да използват периода след изборите за предприемането на нов обмен на мнения с ЕС и съответните международни организации, за да намерят решение на исторически обусловени проблеми и да създадат нова, положителна атмосфера в междуетническите отношения; отбелязва, че на фона на новите политически отношения политиците и лицата, формиращи общественото мнение, от региона могат да направят много с личния си пример и инициатива, за да стимулират развитието на място;

70.

подчертава значението на координацията между равнищата на управление, за да се премахнат пречките пред функционирането на страната, ефективното изпълнение на програмата за реформи, мобилността, инвестициите и връзките между различните области на политиката, както и за създаването на единно икономическо пространство; посочва, че децентрализацията не означава разпокъсаност, както и че са необходими координирани рамкови стратегии; призовава за разработването на общи съвместими цели, които да надхвърлят индивидуалните интереси;

71.

изразява убеждението си, че създаденият през август 2016 г. механизъм за координация по въпросите, свързани с ЕС, ще спомогне за подобряване на сътрудничеството на държавата и нейните органи с ЕС и неговите институции и за извличане на полза неограничено от средствата на ЕС;

72.

приветства подписването и ратифицирането на ССА и влизането му в сила на 1 април 2016 г., което е сигнал за отваряне на нова глава в отношенията на Косово с ЕС; приветства също така създаването на специализирани състави; насърчава Косово да продължи изпълнението на свързаните с ЕС реформи (напр. приемане на законодателния пакет в областта на правата на човека, стартиране на прилагането на европейската програма за реформи) и да предприеме други положителни стъпки (например процес на нормализиране);

73.

приветства постигнатите резултати в областта на либерализирането на визовия режим, подчертава значението на изпълнението на всички съответни условия и призовава за по-нататъшен напредък;

74.

отбелязва колко е важно да се поддържа мирен и многостранен политически диалог в парламента и сред местните власти, за да се подобри международният имидж на Косово;

75.

приветства и подкрепя положителните развития в диалога между Белград и Прищина (повторното пускане на моста в Митровица, споразумението за телекомуникациите), които носят конкретни резултати за хората; насърчава по-нататъшния напредък при изпълнението на поетите ангажименти и прилагането на споразуменията с цел укрепване на сътрудничеството и доверието; призовава властите, политиците и формиращите общественото мнение да насърчават нормализирането на положението като дават добър пример, за да може по този начин безпроблемно да започне процесът на присъединяване.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/51

1.

приветства искането на малтийското председателство да включи нашата институция в намирането на възможни решения за насърчаване на предприемаческия дух и стимулиране на икономическото, социалното и териториалното развитие на островите;

2.

припомня ангажимента на Европейския съюз да работи за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване, както гласи член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

3.

припомня, че член 174 от ДФЕС определя островните региони като нуждаещи се от специално внимание от страна на ЕС, за да се гарантира намаляването на разликите в равнището на развитие на различните региони в рамките на държавите членки и между тях;

4.

припомня, че в ЕС има 362 острова с население над 50 души, или общо 17,7 милиона души (от които 3,7 милиона са в най-отдалечените региони); БВП на глава от населението (по данни от 2010 г.) е около 79,2 % от средната стойност за ЕС, а значителна част от островите все още са категоризирани като по-слабо развити региони;

5.

отбелязва, че според проучването EUROISLAND (Европейска мрежа за наблюдение на териториалното планиране (ESPON), 2013 г.) в началото на 21-ви век в по-голямата част от тези островни региони не е протекъл процес на икономическо сближаване, както и че оттогава ситуацията дори се е влошила за много от тях поради финансовата криза, кризата с мигрантите, колебанията в туристическите посещения или липсата на иновации;

6.

подчертава, че островните региони имат географски, икономически, демографски и социални характеристики, които са както специфични в сравнение с континенталните региони, така и общи за различните острови, и които създават уникални предизвикателства при прилагането на европейските политики, които ги засягат:

7.

подчертава, че тези три параметъра водят до териториалните, икономическите и социалните неблагоприятни условия, признати в член 174 от ДФЕС, които затрудняват справедливото интегриране на островите в рамките на общия пазар, както и пълното териториално интегриране на островните жители; по-специално, тези условия могат да доведат до следното:

8.

приветства работата на интергрупата на Европейския парламент „Морета, острови, реки и крайбрежни зони“ и на Комисията по островите на Конференцията на периферните морски региони в Европа (CRPM);

9.

отбелязва, че предприемачите и предприемачеството имат важна роля за създаването на работни места и икономическа динамика в Европейския съюз; предприемачеството на островите обаче е изправено пред специфични структурни проблеми;

10.

припомня, че някои островни икономики са приложили стратегии за растеж, основани на използването на икономическите, социалните, културните и природните предимства, като например:

11.

подчертава, че тези стратегии, чрез които се откриват и използват икономически активи, често са резултат от творческото мислене, поетия риск и устойчивостта на островните предприемачи, и призовава да не се забравя, че при разработването на публични политики в подкрепа на предприемачеството е необходима гъвкавост;

12.

отбелязва, че островните икономики се характеризират със слабо диверсифицирана икономическа структура, с висок дял на МСП и дори микропредприятия, и с голям брой предприемачи, активни в множество области; посочва, че тази екосистема съществува паралелно с няколко големи предприятия с монопол върху сектори на специализация (туризъм, транспорт, добив, риболов и др.);

13.

приканва институциите и държавите — членки на ЕС, да отделят по-голямо внимание на поддържането на свободен пазар в отделните сектори в островните региони, като същевременно се стремят да преодолеят неефективността на пазара;

14.

припомня, че островните продукти — включително суровините — се продават на нишови пазари, на целеви клиенти и на висока продажна цена; отличаващият се продукт може да запази достатъчно големи маржове, за да се гарантира жизнеспособността на стопанската дейност на острова. По-специално, стойността на продукта се изтъква в общото пространство на стоки и услуги чрез признати знаци за качество и културни препратки;

15.

подчертава, че при все това различни видове допълнителни разходи, правени от предприятията именно поради островния характер (суровини, доставки на услуги, логистика и др.), в крайна сметка оказват въздействие върху конкурентоспособността на продуктите и услугите;

16.

подчертава, че дори когато продуктите са конкурентни и с добро качество, предприемачите са изправени пред недостиг на капацитет за НИРД, технологии, адаптирани към островните зони, средства, подходящи за финансиране на техните дейности, и квалифицирани човешки ресурси в резултат от силната емиграция, особено при малобройно постоянно население;

17.

поради това приветства действията, провеждани на равнището на ЕС в тези сфери, но настоятелно призовава за вземането на подходящи мерки за подобряване на основните условия, които да позволят на островите да допринасят за приобщаващия растеж в рамките на ЕС. Това означава, че за да бъде справедлива и ефективна, всяка политика на Европейския съюз, която има за цел да насърчава предприемачеството, трябва да отчита характеристиките и специфичните предизвикателства на островите;

18.

признава основното значение на политиката на сближаване за постигането на балансирано регионално развитие в рамките на Европейския съюз: това е най-подходящата политика за преодоляване на различията в развитието между европейските островни и други региони; подчертава обаче, че островните региони не се ползват със специален статут в рамките на политиката на сближаване, както е формулирана понастоящем;

19.

припомня и характерните особености на най-отдалечените региони — осем от които са острови — които са изправени пред сериозни проблеми заради специфичните ограничения, признати в първичното право, които засягат сериозно икономическото и социалното им развитие и трябва да бъдат взети предвид;

20.

във връзка с това препоръчва островите да бъдат предмет на особено внимание в рамките на политиката на сближаване след 2020 г. в изпълнение на членове 174 и 175 от ДФЕС. Първа стъпка към постигането на тази цел би било включването на островите като допълнителна категория в Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003 по отношение на териториалните типологии (Tercet);

21.

призовава за създаването на „бюро за островите“ (Island Desk) за разглеждане на въпросите, свързани с островите, на едно място в Европейската комисия, в генерална дирекция „Регионална политика“, както предлага Европейският парламент в своята резолюция от 4 февруари 2016 г., тъй като понастоящем островните участници — предприятия и общности — имат само ограничени сведения за инструментите и възможностите за финансиране от ЕС, които са силно разпръснати между няколко генерални дирекции на Комисията и попадат в обхвата на множество регламенти;

22.

приветства инициативата „Иновативни действия в сферата на градското развитие“ и предлага, следвайки този пример, създаване на уебсайт и европейски мерки за изграждане на мрежа на островите в ЕС, които да дават възможност за обмен на опит и споделяне на административни похвати и иновации;

23.

подчертава колко е важно да се използват в максимална степен полезните взаимодействия между Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и други инструменти на Съюза (европейските структурни и инвестиционни фондове), по-специално с цел да се компенсира икономическото въздействие на неблагоприятните природни условия, с които трябва да се справят островните жители;

24.

отбелязва обаче, че поради малкия размер на голям брой проекти, предлагани от участници от островите, финансирането от ЕФСИ, както и заемите от ЕИБ, са на практика недостъпни за микропредприятията и местните островни власти; поради това препоръчва да се разработят конкретни програми за техническа помощ на островите, за повишаване на осведомеността и насърчаване на достъпа до инструменти за финансиране на ЕС;

25.

призовава Европейската комисия и ЕИБ да проучат дали техническата помощ, предоставяна от JASPERS, не би могла да бъде разширена в полза на островите и адаптирана към проекти с по-малък мащаб;

26.

подчертава ползата и предимствата на Регламента за ЕГТС (1302/2013) за местните и регионалните власти и за островите в Европа, като се има предвид, че този регламент дава възможност на острови от държавите членки и от държави, които не са членки на ЕС, да създадат съвместно правен субект, който им позволява да преследват обща цел и да имат достъп до финансиране от ЕС, като същевременно премахва тежестта за администриране на такова сътрудничество;

27.

предлага създаването на система за оперативни помощи за предприятията на островите, за да се компенсират допълнителните разходи за транспорт; в рамките на Насоките за регионалните помощи и Общия регламент за групово освобождаване (ОРГО) тези помощи следва да бъдат позволени и освободени по същия начин както помощите за най-отдалечените региони и слабо населените райони;

28.

предлага да се използват по-активно възможностите, предлагани от икономиката на споделянето, включително с цел разрешаване на проблемите, свързани с географската откъснатост на островните региони;

29.

подчертава колко е важно да се повиши равнището на публичната намеса в проектите по програмите на ЕС, както и привлекателността на частните инвестиции, когато чрез проектите на острова се създават работни места и богатство и когато проектите са екологично устойчиви;

30.

подчертава, че когато за показател се използва БВП на глава от населението, не проличават много от специфичните пречки за развитието на островите; предлага да се разшири обхватът на допълнителните показатели, използвани в рамките на политиката на сближаване, с цел по-добро диагностициране на социално-икономическото положение на островите и привлекателността им;

31.

предлага като показатели да бъдат използвани индексът за регионална конкурентоспособност (RCI) и индексът за достъпност, но препоръчва да продължи работата по избор на други показатели, които да отразяват в пълна степен допълнителните разходи вследствие на островния характер; насърчава извършването на сравнителни проучвания на Комисията относно ефективността на островните предприятия по отношение на техните колеги от континента, дори когато това е всъщност само една островна държава членка;

32.

призовава, когато се прави оценка на социално-икономическото положение на жителите на островите и се определя икономическата привлекателност на тези райони, да се обърне внимание на нефинансовите и трудно измеримите аспекти, включително на природната среда (нейното качество и достъпност);

33.

отбелязва ползата от годишния доклад относно европейските МСП на генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“; въпреки това Комитетът предлага в бъдещите доклади да се включват териториални данни за по-добро разбиране на предизвикателствата, с които се сблъскват островните МСП, както и процентът на успешните/неуспешните МПС в сравнение с континенталните;

34.

отбелязва ползата от инструменти като оценката на териториалното въздействие (ОТВ) при оценката на въздействието на европейските политики върху островните региони и предлага в методиката за оценка на въздействието на Европейската комисия да се приложи клауза „островен характер“, за да се предвиждат последствията от политики, които потенциално биха били обременителни за островите;

35.

отбелязва, че макар използването на стратегии за интелигентна специализация (SSS) като предварително условие при разпределянето на структурните фондове (ЕСИФ) да допринася за разработването на стратегии на национално и регионално равнище, особеностите на островните икономики изискват индивидуални решения; в това отношение прекалената зависимост от един отделен сектор или дейност може да доведе до завишен риск от развиване на икономиката само в един сектор и негативните икономически последици от това (известни като „холандска болест“);

36.

счита, че инициативите за диверсификация или интелигентно пренасочване, като например от масовия към устойчивия туризъм, развитието на творческите индустрии, интеграцията на информационните технологии и комуникациите в традиционните дейности, целевия маркетинг, подчертаващ островните ресурси, заслужават специално внимание от страна на Комисията;

37.

призовава да се положат усилия за подпомагане на политиките, насочени към повишаване на осведомеността на гражданите на държавите — членки на ЕС, относно възможностите за туризъм в ЕС, и препоръчва създаването на по-стабилни връзки между териториите на ЕС, които да позволяват на жителите на метрополните зони на ЕС да пребивават като туристи в островните региони с природни забележителности;

38.

подчертава значението на принципа на партньорство, както е предвидено в член 5 от Регламента за общоприложимите разпоредби, за определяне, с оглед на стратегическото планиране на политиката на сближаване, на нуждите на териториите отдолу нагоре (възходящ подход). За тази цел Европейският комитет на регионите призовава Европейската комисия да включи като предварително условие в законодателното си предложение относно политиката на сближаване след 2020 г. ефективното прилагане на Европейския кодекс за поведение за партньорство;

39.

настоятелно призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на принципа на партньорство, за да се отчитат специфичните нужди на островите в споразуменията за партньорство и оперативните програми;

40.

подчертава необходимостта от участие на местните и регионалните органи в процесите на разработване на националните и европейските политики, с цел осигуряване на регулаторни рамки, които съвпадат с конкретните потребности на островните територии, в съответствие с принципа на субсидиарност;

41.

приветства възможностите за финансиране от Механизма за свързване на Европа (МСЕ), доколкото могат да се използват за островите; отбелязва обаче, че финансовият пакет за морски магистрали (ММ) е съсредоточен върху централните и всеобхватните мрежи, а връзките между островите и регионалните центрове или между самите острови може да останат пренебрегнати; поради това предлага в общия пакет за морски магистрали да бъде предвидено специално финансиране за островите;

42.

признава усилията на Комисията в подкрепа на предприемачите посредством програми като COSME (Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия) и InnovFin (Финансиране от ЕС за новатори) в рамките на Плана за действие „Предприемачество 2020“ или „Хоризонт 2020“ в областта на иновациите, както и работата по съюза на капиталовите пазари. Въпреки това Комитетът счита, че е от съществено значение в тези планове и програми да се интегрира териториалното измерение (и по-специално островният характер) с цел:

43.

призовава Комисията да създаде програма за стимулиране на иновационните процеси в островните икономики, оползотворяване на местните ресурси, подкрепа за използването на възобновяеми енергийни източници, управление на отпадъците, управление на водите, популяризиране на културното и природното наследство, както и на по-нататъшното изграждане на кръгова икономика; тук под „иновации“ се имат предвид технологичните, организационните, социалните и екологичните иновации;

44.

подчертава значението на държавните помощи за справяне с предизвикателствата, породени от малкия размер, отдалечеността и изолираността на островните региони на Европейския съюз. Тези природни и постоянни характеристики пречат на ефективността и организацията на островите в няколко стратегически сектора като транспорта, енергетиката и цифровата свързаност;

45.

припомня, че за островите наличието на транспортна инфраструктура и организация на вътрешния и външния транспорт, които да са надеждни и свързани с разходи, сравними с тези на континента, е условие за развитието и конкурентоспособността на икономиката;

46.

счита, че прилагането на критериите за допустимост на помощите за инфраструктури и транспортни мрежи (строителство, обновяване, оборудване) трябва да бъде по-гъвкаво за островите, за да се позволи възможно най-ефективно свързване със системата на континенталния транспорт и възможно най-доброто включване в пространството и пазара на ЕС;

47.

призовава тези помощи да улесняват връзките между островите при архипелазите или вътре на островите при планинските острови и да стимулират инвестициите в транспортни средства с ниско съдържание на въглерод (кораби на ВПГ, станции за електромобили и др.);

48.

подчертава, че за континенталните предприятия не е особено привлекателно да доставят стоки или услуги на островните пазари, които обикновено са малки и отдалечени; това на практика възпрепятства достъпа на потребителите и предприятията от островите до конкурентните предимства на единния пазар. Това важи най-вече за транспортните връзки и енергийните доставки — ключови сектори за конкурентоспособността на предприятията на островите; поради това препоръчва тези сектори да могат да се ползват от правото на освобождаване в областта на държавната помощ, когато става въпрос за острови;

49.

предлага още, в същия дух, Регламентът de minimis да предвижда повече гъвкавост по отношение на островите, както и да бъдат смекчени изискванията за обществените поръчки, тъй като в много случаи е невъзможно да се получи повече от една оферта при прилагането на процедурите на консултация;

50.

изразява съгласие с гъвкавостта, която се прилага понастоящем към схемите, които позволяват на островите да се ползват от специфични данъчни стимули или намаляване на ставката на корпоративния данък с цел компенсиране на допълнителните разходи, произтичащи от островния характер, и очаква тази гъвкавост да бъде запазена; призовава да се използват стимули за иновациите и инвестициите за насърчаване на производството и не само на местното потребление, но и на износа;

51.

приветства намерението на Европейската комисия да включи глава относно островите в следващия доклад за сближаването. Европейският комитет на регионите настоятелно призовава Комисията да посочи в тази глава по какъв начин ще бъдат приложени отправените в настоящото становище препоръки;

52.

приканва малтийското председателство да даде ход на настоящите политически препоръки и тясно да си сътрудничи с Комитета на регионите при прилагането им.

15.9.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 306/57

1.

призовава ЕС да превърне морето в нова обща амбиция, която да постави в центъра на възобновяването на изграждането на Европа;

2.

призовава Европейския съюз да превърне морето в предмет на пълноправна политика, а не само в проект. Именно в центъра на тази морска политика е мястото на подкрепата за синята икономика, в рамките на широкообхватен и активен подход за всички сектори, надхвърлящ петте теми, първоначално набелязани в стратегията за син растеж;

3.

призовава ЕС бързо да поеме инициатива, която да постави началото на нови политики и да положи основата на нова амбиция относно морето за периода след 2020 г. Декларацията на министрите относно европейските морски политики, която ще бъде приета на 20 април 2017 г. в Малта, може и трябва да бъде възможност за това;

4.

призовава ЕС да развие нова европейска морска политика, която:

5.

подчертава, че моретата и океаните са изключително важни за живота на сушата. Те произвеждат 50 % от кислорода. Играят важна роля за регулирането на климата и са важен резерв на биологично разнообразие и ресурси за нашето хранене и здраве;

6.

изразява съжаление, че функционирането на морските екосистеми е вече отслабено от изменението на климата, замърсяването, прекомерната експлоатация на ресурсите;

7.

припомня, че потенциалът за растеж и заетост на синята икономика няма равен на себе си. Според Европейската комисия морската икономика представлява сектор с нарастващ брой работни места — по приблизителни оценки понастоящем около 5 милиона в Европа. Според доклада „Ocean economy in 2030 г.“ (Икономиката на океаните през 2030 г.), публикуван от ОИСР през 2016 г., през 2010 г. приносът на морската икономика за световното богатство възлиза на 1 300 милиарда евро и това число би могло да нарасне двойно до 2030 г.;

8.

отбелязва, че морските въпроси са обект на повишено внимание на международно равнище. Океаните са разгледани изрично и в целите на ООН за устойчиво развитие от септември 2015 г. През май 2016 г. ръководителите на държавите от Г7 се договориха да засилят международното сътрудничество в областта на морските научни изследвания. Темата за океаните присъства в заключенията на COP 21 и 22;

9.

подчертава, че Европа е първата морска сила в света и че ще остане такава и след излизането на Обединеното кралство от ЕС. Като цяло държавите—членки на ЕС, разполагат с най-голямата изключителна икономическа зона в света. В сектори като морската енергия Европейският съюз разполага с най-мощната и най-цялостна икономика в света. В сферата на защитата на околната среда Европейският съюз разполага с най-високите стандарти;

10.

смята, че Европа трябва да се утвърди на международната сцена и да превърне морската политика в инструмент за влияние;

11.

счита, че една нова европейска морска амбиция може да получи одобрението на гражданите, тъй като:

12.

припомня, че интегрираната морска политика и политиката на син растеж поставиха основите на европейска морска политика;

13.

счита, че малтийското председателство представлява възможност за даване на нов тласък на европейската морска политика чрез Декларацията на министрите от 20 април 2017 г.;

14.

призовава за изготвяне на Бяла книга „Морето в сърцето на Европа“, която да включва пътна морска карта за всяка политика на Европейския съюз;

15.

счита, че новият етап на интегрираната морска политика на ЕС ще трябва да допринесе за отговора на Европа на следните предизвикателства:

16.

подчертава, че синята икономика намира конкретното си изражение в териториите. Следователно европейската морска политика трябва да бъде съпътствана от мобилизирането на регионите и градовете;

17.

счита, че пространственото планиране е от основно значение и че то следва да включи взаимодействията суша-море и да осигури участието на градовете и регионите, както и на всички заинтересовани страни, и да се стреми към устойчиво развитие на всички морски дейности;

18.

счита, че развитието на инфраструктурата в крайбрежните територии, които по дефиниция са отдалечени, трябва да бъде приоритет за Европа. Това води до възможността всички региони да мобилизират средства в рамките на политиката на сближаване и плана „Юнкер“ в подкрепа на крайбрежните територии, за да инвестират в пристанищата и в много високоскоростен широколентов достъп;

19.

отправя искане за започване на дебат за признаването на европейското морско пространство, който да дава възможност за укрепване на сближаването в това пространство в социален и екологичен план и по отношение на сигурността;

20.

счита, че стратегиите за морските басейни са необходими референтни рамки. Те представляват един от елементите, които би трябвало да се вземат предвид при изготвянето на стратегиите за интелигентна специализация и планирането на европейските фондове. Продължаващото развитие на инициативата West-Med заслужава да бъде приветствано;

21.

смята, че стратегиите за интелигентна специализация трябва да дават възможност по инициатива на няколко региона в рамките на един и същ басейн за изготвяне на общи стратегии за интелигентна специализация (S3);

22.

подчертава, че регионите и градовете са ключови фактори за развитието на синята икономика. Редица региони са приели темите, свързани със синия растеж в своите стратегии за интелигентна специализация. Мобилизирането на средства от ЕФМДР и фондовете на политиката на сближаване позволи финансирането на много проекти за създаване на работни места;

23.

предлага, с цел да се даде нов тласък на инвестициите в синята икономика, към стратегиите за интелигентна специализация и оперативните програми към синята икономика да бъде добавено приложение, посветено на синята икономика, даващо възможност за представяне въздействието на избраните насоки върху морските въпроси, като и да бъде осигурено проследяването на изпълнението на съответните проекти;

24.

изразява желание местните общности от островите и крайбрежните територии да могат да мобилизират всички европейски фондове, сред които и ЕФМДР, за финансирането в единна рамка на техните морски стратегии за развитие, по модела на програмата Leader;

25.

счита, че възможностите, отразени в стратегиите за интелигентна специализация, която представлява реалността на морската икономика, основана на взаимодействието между участници и сектори, трябва да могат да бъдат следвани във времето и представляват опорна точка за Европейския съюз при насочване на инвестициите му в подкрепа на синия растеж. Европейската политика в областта на научните изследвания трябва да отчита в по-голяма степен регионалната мобилизация около синята икономика.

26.

призовава за това, междурегионалните, националните и транснационалните проекти, които са в съответствие със стратегиите за отделните басейни и със S3, да могат да бъдат финансирани чрез обединяване на регионалните, националните и европейските фондове в една опростена рамка и да получат бонус от Общността без отново да минават през нови покани за внасяне на проекти;

27.

счита, че най-отдалечените региони трябва да продължат да разполагат с конкретна рамка за подкрепа на тяхното развитие. Тези територии са чудесна опорна точка за утвърждаване на морското присъствие на Европа и за изграждане по света на сътрудничества, свързани с морето;

28.

подчертава, че морето постепенно е намерило ново място в рамките на програмата „Хоризонт 2020“. Инициативи като инициативата за съвместно планиране относно океаните също са допринесли за морските научни изследвания в Европа. Този метод трябва да обхване всички сектори на синята икономика чрез пътна карта за световна научноизследователска и развойна дейност; изтъква значението на специфичната подкрепа за МСП, които желаят да разработват и прилагат иновативни решения в различни сектори, включително крайбрежния и морския туризъм;

29.

призовава за следващата рамкова програма да бъде приета цел от 10 % за проекти със значителен принос към предизвикателствата на научните изследвания в областта на мореплаването и морето. Последващите действия, свързани с прилагането на „Хоризонт 2020“, би трябвало още отсега да позволят приближаването до тази цел;

30.

отправя искане за развитието на морска ос в европейската програма за умения;

31.

предлага на европейско равнище да започне обсъждане относно интереса от финансиране на пилотен проект, посветен на проучването и оползотворяването на морското дъно;

32.

подчертава, че в морските сектори иновациите често могат да бъдат тествани едва с първия пуснат на пазара продукт. Общностните политики в областта на иновациите трябва да дават възможност за финансиране на тези опитни образци. Следва също така да се даде нов тласък на партньорството между публичния и частния сектор, посветено на междусекторните технологии за морския сектор;

33.

счита, че инициативи като схемата „Сини кариери“, лансирани в рамките на ЕФМДР, и предстоящото развитие на модел на морска инициатива, трябва да се разширят, с цел да:

34.

изразява надежда, че европейската система за признаване на професионалните квалификации ще бъде укрепена за улесняване на свободното движение и създаване на рамка за труда на командированите работници. Тази система трябва да се допълва от механизъм, аналогичен на признаването на умения и занаяти, които не са били предмет на сертифициране (1);

35.

счита, че Европа трябва да инвестира значително в сектори като морските индустрии и морските биотехнологии, пред които стои предизвикателството да завоюват водеща позиция в световен мащаб;

36.

смята, че Европа трябва също да подпомогне синята икономика в цифровите, екологичните и енергийните преходи и да подкрепя модернизацията на традиционните сектори като рибарството и морския и крайбрежния туризъм (2);

37.

подчертава, че е важно Европейският съюз да подкрепи развитието на морските биотехнологии, свързани с оползотворяването на суровини на основата на водорасли и микроводорасли, риби, черупкови организми и морски бактерии. Морските биотехнологии имат много важен икономически потенциал за много територии на Европа. Подкрепата от страна на Европейския съюз трябва да включва подкрепа за научните изследвания, научноизследователските инфраструктури и свързването им в мрежа, помежду им и с предприятията, както и за достъпа до капитал, развитие и пускане на иновациите пазара;

38.

подчертава значението на рибарството и аквакултурите, както и на дейностите по улавяне, отглеждане, преработване и предлагане на пазара на продуктите, произведени от тях, за икономиката на териториите и изхранването на населението на Европа. Рибарството и аквакултурите са също така сектори на бъдещето и подкрепата на Европейския съюз трябва да се основава на положителна и амбициозна визия по отношение на заетост и обучение, особено на младите хора. В рамките на изпълнението на новата обща политика в областта на рибарството Европейският съюз следва да работи съвместно със стопанските субекти и публичните власти, по-специално регионите, за ускоряване и улесняване на прилагането на Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), при който се наблюдават значителни закъснения;

39.

подчертава необходимостта от интегриран подход за оползотворяване на морските храни чрез развитието на скъсени вериги, включващи производителите, и чрез укрепването на промишлените дейности по преработка в крайбрежните региони. Тази стратегия за създаване на стойност и заетост в крайбрежните региони във връзка с морските храни трябва да се превърне в приоритет и да бъде по-добре финансирана, както от ЕФМДР, така и в рамките на политиката на сближаване;

40.

предлага създаването на европейска система „новосъздадени морски предприятия“ в подкрепа на иновационни икономически, социални и териториални проекти;

41.

подчертава, че много от дейностите в бъдеще ще трябва да се основават на развитието на нова инфраструктура в морето, далеч от брега. Специална програма би могла да проучи интереса от нова възобновяема инфраструктура, нейното въздействие върху околната среда и въпросите, свързани с нейната енергийна автономия;

42.

счита, че пристанищата представляват основа от изключително значение за развитието на синята икономика. На тях трябва да се оказва съдействие, за да се отговори на нуждите на новите дейности и възможно най-често това да се извършва в мрежа. Тяхното равновесие зависи също и от динамиката на морската търговия от тип long-sea и short-sea с развитието на морските магистрали;

43.

изтъква очевидното положително въздействие, което синият растеж оказва върху морския и крайбрежния туризъм в регионите; по-конкретно подкрепя инициативите, които успешно насърчават формите на устойчив и отговорен туризъм на икономическо, социално и екологично равнище;

44.

подчертава, че е важно в рамките на синята икономика да се приложи концепцията за кръгова икономика, по-специално, за да могат да се изчистят моретата от отпадъци и замърсители, които да се трансформират в полезен ресурс;

45.

счита, че ЕС трябва да даде приоритет на индустриалното развитие на енергията от възобновяеми източници. Във връзка с това целите за производство на енергия от възобновяеми източници в Европа трябва да надхвърлят предложените от Комисията 27 % през 2030 г. Принципът на технологична неутралност трябва да стане по-гъвкав, за да се даде приоритет на индустриалното развитие само на сектора на енергията от възобновяеми източници, за който Европа може да бъде световен лидер със създаване на много работни места;

46.

призовава за продължаване на действията за финансиране на НИРД и демонстрационни системи като NER300 и призовава за по-ефективно финансиране в ранните етапи на пазарна реализация;

47.

подчертава, че развитието на морските енергийни източници се опира на база от умения и междусекторни технологии, наследени от големите традиционни сектори като нефтения и газовия сектор и корабостроенето. Подкрепата за иновациите и диверсификацията в тези сектори трябва да бъде засилена. Във връзка с това документът с насоки „Leadership 2020“ за корабостроенето и морските сектори трябва да доведе до хоризонтален европейски пътен лист за различните политики на ЕС;

48.

изразява желание в следващите пет години Европейският съюз да съсредоточи действията си върху следните цели:

49.

приветства факта, че планът „Юнкер“ вече даде възможност за финансиране на редица проекти на синята икономика;

50.

счита, че е необходимо тази подкрепа да се увеличи , за да се преодолее недостигът на инвестиции в полза на голям брой потенциални проекти, които съществуват по териториите, и да се променят условията за намеса с цел по-добро финансиране на риска, който е значителен в един иновативен сектор като синята икономика, като се даде приоритет на МСП и новосъздадените предприятия;

51.

предлага създаването на регионални или междурегионални платформи на синята икономика. Тези платформи биха представлявали инструмент за набелязване на проекти, за подкрепа за тяхното осъществяване и за мобилизиране на финансови инструменти на местно, национално и европейско равнище. Те ще бъдат управлявани от регионите с участието на секторите на морската икономика, държавите и Европейския съюз, и тяхното функциониране би могло да бъде финансирано от тези трима участници, както и от частни партньори. Тези платформи биха могли да се превърнат в привилегировани партньори в разгръщането на плана „Юнкер 2.0“;

52.

призовава за създаването на „механизъм/фонд“ за европейски инвестиции в синята икономика. Този фонд, морско изражение на плана „Юнкер 2.0“, би могъл да има два допълнителни начина на действие:

53.

счита, че Европа трябва да обсъжда въпросите, свързани с морето, по-пряко с гражданите. Обсъждания на въпроси, свързани с морето, ще бъдат организирани в рамките на диалога на Европейския комитет на регионите с гражданите;

54.

призовава за създаването на програма за научни изследвания и комуникация в областта на морското културно наследство на Европа и крайбрежните територии;

55.

предлага да се създаде европейска програма „Децата и морето“ с цел насърчаване на общото осъзнаване на предизвикателствата, свързани с морето, и да се организира обмен между деца от крайбрежни територии и от територии без крайбрежие/крайбрежието също е суша/;

56.

счита, че е необходимо отново да се обсъди възможността за финансиране на една или повече европейски морски изследователски станции за океаните, които биха били големи научни мисии и символ за мобилизиране на гражданите около една мечта в морския сектор;

57.

подчертава, че нуждите от опознаване на океаните и крайбрежните райони са огромни. Тези познания са от съществено значение за направляването на устойчивото развитие на морската среда, което има за цел едновременно да увеличи технологичния, екологичния, икономическия и социалния капитал;

58.

припомня на Европейската комисия своя призив за създаване на общност на знание и иновации за синята икономика, която да спомогне за разпространението на идеи от областта на морските изследвания към частния сектор (3);

59.

предлага Европейският съюз да спонсорира „европейска морска експозиция“ по въпросите на културата, науката, околната среда и икономиката, въз основа например на проекта „Морето XXL“, планиран в Нант през 2018 г.;

60.

счита, че е необходимо в „Хоризонт 2020“и в бъдещата рамкова програма да бъде включена европейска стратегия за опознаване на морското биоразнообразие, на океанското дъно и за събиране на данни за моретата и крайбрежните ивици, например батиметрични;

61.

подчертава, че според проучвания, проведени от Европейската комисия и Европейския комитет на регионите относно недостига на знание за синята икономика, вече е необходимо да се създаде европейски център за ресурси за синята икономика в партньорство с държавите членки, регионите, Евростат и Съвместния изследователски център;

62.

предлага морските въпроси да бъдат от компетентността на заместник-председателя на Европейската комисия, който да бъде подпомаган от специална работна група и да има за задача да изготви и прилага хоризонтално Бялата книга „Морето в сърцето на Европа“;

63.

смята, че морските дела би трябвало да бъдат обект на заседания на състав на Съвета, посветен на морето, провеждани на всеки шест месеца. Европейският парламент и Европейският комитет на регионите би трябвало да разгледат, във връзка един с друг, развитието на начина, по който управляват морските въпроси;

64.

счита, че политическият приоритет, отреден на морето, трябва да намери своя израз в многогодишната финансова рамка, що се отнася до ЕФМДР в неговите компоненти рибарство, морска политика и териториален подход, но и в по-широк план — в рамките на различните европейски политики и програми;

65.

счита, че утвърждаването на нова морска политика на Съюза включва по-доброто признаване на ролята на заинтересованите лица в областта на морското дело, както и по-значимото им участие в дебати и решения, и при необходимост, подкрепа за структурирането им на европейско равнище. Трябва да бъде подкрепен хоризонталният подход, по-конкретно чрез регионалните, националните и европейските клъстери;

66.

призовава регионите и градовете да се мобилизират, за да покажат потенциала на синята икономика и наличието на значителен брой реалистични проекти, създаващи добавена стойност, които да бъдат финансирани през следващите години;

67.

подчертава, че излизането на Обединеното кралство от ЕС би се отразило пряко на европейските морски политики. Следва с точност да се определи въздействието му върху най-засегнатите градове и региони и върху публичните политики на Съюза, и да се подготвят необходимите мерки за адаптация. Ще е целесъобразно, по-конкретно, да се адаптират суверенните национални и европейски механизми за сигурност към появата на нови морски граници в Съюза;

68.

призовава в рамките на започналите преговори Европейският съюз да защитава интереса на своята икономика и на морските си територии. Той трябва да избегне възникването непосредствено до своите граници на платформа за социален и данъчен дъмпинг и дерегулиране, което би се отразило отрицателно на икономика и морските ресурси. Съюзът ще трябва да следи за защитата на интересите на рибарите си в рамките на международното право.

69.

предвид изложените принципи, счита, че ако общата рамка на излизането на Обединеното кралство от ЕС го позволява, и при спазване на цялостната ѝ последователност, би било изключително полезно европейските заинтересовани лица в морския сектор да продължат тясното сътрудничество с оглед на споделената морска площ и общия интерес за защита и опазване на морските екосистеми и да работят за създаване на световна пазарна икономика, която да е справедлива и достъпна за всички;