17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/1

—

резолюциите си от 4 юни 2015 г. относно своите приоритети за периода 2015-2020 г. и от 8 декември 2016 г. относно работната програма на Европейската комисия за 2017 г.,

—

Протокола за сътрудничество с Европейската комисия от февруари 2012 г.;

1.

подчертава необходимостта Европейският съюз да възстанови доверието на гражданите в европейския проект; да бъде Съюз, в който решенията се вземат в по-голяма степен отдолу нагоре и който предоставя пропорционални, ефективни и бързи решения на основните общи предизвикателства, с които градовете, регионите и държавите не могат да се справят сами;

2.

се ангажира да допринесе в процеса на размисъл за бъдещето на Европа, наред с другото чрез становище на КР, надграждащо над Бялата книга за бъдещето на Европа, и чрез организиране на диалози с гражданите по места с цел разискване на европейски въпроси, вълнуващи тези общности;

3.

ще следи процеса на решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз, като изтъква специфичните въпроси, засягащи местните и регионалните правителства в останалите 27 държави членки, и като разглежда, от местна и регионална гледна точка, въпроси, свързани с бъдещите отношения на ЕС с местното и регионалното равнище на управление в Обединеното кралство, включително с децентрализираните нации;

4.

подчертава неотложната необходимост от дългосрочна стратегия на ЕС, която да наследи стратегията „Европа 2020“, насочена към осигуряване на интелигентен, устойчив, приобщаващ, стабилен и конкурентен растеж и даваща насоки за европейския семестър, многогодишната финансова рамка на ЕС и политиките на ЕС;

5.

освен това отбелязва необходимостта да се вземат предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на „Програма 2030“, приета от ООН и одобрена от Комисията, и във връзка с това призовава за преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР), с цел да се даде предимство на стратегията „Програма 2030“ пред стратегията „Европа 2020“, като се преразгледат ключовите насоки с оглед на новите цели за устойчиво развитие;

6.

припомня на Европейската комисия необходимостта от европейска стратегия в областта на демографията, която да даде глобален, координиран и интегриращ отговор на демографските промени. Стратегията трябва да разполага с достатъчно финансови ресурси, за да се справи с предизвикателствата, към които е насочена;

7.

очаква предложението за многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., което Комисията трябва да представи преди края на 2017 г., за да гарантира предвидимостта на дългосрочните разходи на ЕС, да предложи реформа на собствените ресурси на ЕС, да осигури единството на бюджета на ЕС, да представи допълнителни мерки за опростяване, както и да определи период от 5 + 5 години със задължителен задълбочен междинен преглед след първите пет години;

8.

решително се противопоставя на който и да било от сценариите за ЕС-27 до 2025 г., както са изложени в Бялата книга за бъдещето на Европа, който би намалил усилията на ЕС във връзка с политиката на сближаване. Напротив, приканва Комисията да представи всеобхватно законодателно предложение за солидна и ефективна политика на сближаване за периода след 2020 г. и припомня искането си, което отправи в предходни случаи, за включването на нова глава в рамките на 7-ия доклад за сближаването за оценка на осъществяването на териториалното сближаване. Законодателното предложение следва да се основава на принципите на субсидиарност, партньорство и многостепенно управление, като отразява изискванията и възможностите на регионалните и местните власти и резултатите от процеса на опростяване, да се основава на единен набор от правила и да отчита обстойните консултации, проведени с всички съответни заинтересовани страни; приканва Комисията да извършва задълбочен анализ на териториалното въздействие на законодателните проекти и изразява своята готовност да си сътрудничи с нея по този въпрос; призовава в предложенията за политиката на сближаване след 2020 г. да се въведе хармонизиране на процедурите за управление на ЕСИФ, така че регионите да могат да действат като управляващи органи спрямо Европейската комисия;

9.

приканва Комисията да прави редовен преглед и наблюдение на добавената стойност на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и въздействието от него по отношение на сближаването и да докладва и публикува ключовите показатели за ефективност и ключовите показатели за наблюдение с разбивки по бенефициери и по региони на равнище NUTS II. Спешно са необходими повече яснота и насоки за местните и регионалните органи относно начина на комбиниране на ЕФСИ с други програми на ЕС като европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и най-вече стимули за по-голямо участие на регионите и местните власти в управлението на този фонд, по-специално с цел създаване на регионални и мултирегионални финансови платформи, включително в синергия с мерките на политиката на сближаване; противопоставя се обаче по принцип на прехвърлянето на средства от политиката на сближаване към други централно управлявани програми;

10.

призовава Комисията да представи по-подробно предложение за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) в периода след 2020 г., което да насърчава инициативи за осъществяване на широкообхватната мрежа и свързването на мрежата TEN-T в граничните региони, да подобрява връзките с периферните райони и да е насочено към т. нар. липсващи трансгранични връзки; призовава и морските магистрали да осигуряват връзки с отдалечени райони, по-специално между островите и регионалните центрове; подчертава нуждата от синергии между финансовите ресурси на ЕФСИ, МСЕ и европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се гарантира, че наличното финансиране от ЕС се оползотворява по най-добрия начин;

11.

отново отправя искане към Комисията да включи изготвянето на териториалната визия за 2050 г. в своята годишна работна програма за 2018 г.; подчертава необходимостта от нова териториална визия, тъй като споразумението относно Европейската перспектива за териториално развитие от 1999 г. трябва да бъде актуализирано;

12.

подчертава необходимостта от проследяване на прилагането на Програмата на ЕС за градовете, за да се систематизират резултатите от тематичните партньорства, да се определят елементите на едно по-добро управление, които да могат да се прехвърлят към предстоящите законодателни предложения за МФР за периода след 2020 г. Този подход следва да бъде използван при подготовката на бъдещата политика на сближаване за периода след 2020 г. и стратегията, която ще наследи „Европа 2020“;

13.

в този контекст очаква конкретни последващи действия във връзка с тематичното партньорство в областта на жилищното настаняване. Тези последващи действия биха могли да бъдат под формата на европейска програма за жилищно настаняване, чрез която да се координират въпросите на жилищното настаняване, които към момента се решават само хоризонтално посредством секторни политики като Програмата на ЕС за градовете, устойчивото развитие, политиката на сближаване, политиката в областта на конкуренцията или инициативите в социалната сфера като европейския стълб на социалните права;

14.

очаква Комисията да представи до края на 2017 г. своите предложения за следващата Рамкова програма за научни изследвания и иновации, която да доразвива „Хоризонт 2020“ и да поддържа стратегическа позиция по въпроси, засягащи бъдещето на Европа и не подлежащи на краткосрочни бюджетни решения, както и да постигне баланс между високите постижения и сближаването с цел преодоляване на разделението в областта на иновациите и на фона на настоящите обществени предизвикателства;

15.

привлича внимание върху модела, определен от Платформата за обмен на знания, за разширяване на обхвата и въздействието на резултатите от публично финансираните научни изследвания;

16.

отново посочва необходимостта от създаване на обща рамка за признаването на самостоятелното и неформалното образование, за да се улесни създаването на съответните национални процедури;

17.

очаква с нетърпение да допринесе за успешното провеждане през 2018 г. на Европейската година на културното наследство, като я обвърже с местните и регионалните стратегии в областта на културата и туризма;

18.

призовава Комисията да предложи конкретни мерки за справяне с пречките пред инвестициите и недостига на инвестиции; подчертава по-специално, че равнището на публичните инвестиции — над половината от които са извършени от градовете и регионите — продължава да е твърде ниско, донякъде поради ограниченията, поставени от механизмите за бюджетно регулиране на европейско и национално равнище; призовава Комисията да въведе мерки, които да превърнат Пакта за стабилност и растеж в пакт, който благоприятства в по-голяма степен растежа и дългосрочните и стратегическите инвестиции, като се започне с отделянето на регионалното/националното съфинансиране от сметките на Пакта за стабилност и растеж, за да се гарантира, че средствата от структурните фондове съответстват на тези правила, и като се отчита общата цел; освен това отново отправя призив към Комисията да направи оценка на въздействието на правилата на Европейската система от сметки (ESA 2010) относно възможността за инвестиране от страна на местните и регионалните власти, както и да изясни отчитането на публично-частните партньорства в съответствие с правилата на Евростат;

19.

в съответствие с Втората декларация от Корк, отправя отново своето искане за изготвяне на Бяла книга за програма на ЕС за селските райони, която да послужи като отправна точка за политиката за развитие на селските райони за периода след 2020 г., и призовава за практически мерки за въвеждането на т.нар. „rural proofing“ (проверка на въздействието върху селските райони на отделни законодателни или политически решения) на политиките на ЕС; признаването на селските територии като центрове за развитие и иновации, допринасящи за постигането на целта за териториално сближаване;

20.

призовава за обновена Обща селскостопанска политика (ОСП) за периода след 2020 г., за да допринесе за нов тласък на растежа и създаването на работни места в селските райони и за запазването на високо качество, сигурност и безопасност на храните в Европа; да бъде съобразена в по-голяма степен с целите за устойчиво развитие и преодоляване на разделението между градските и селските райони; във връзка с това подчертава значението на опростяването на ОСП чрез въвеждане на по-голяма гъвкавост в управлението ѝ и намаляване на тежестите за производителите, като се премине към политика, която акцентира повече върху иновациите и конкурентоспособността, като осигурява целева помощ на младите земеделски производители; настоява за запазване в рамките на ОСП на диференциран подход по отношение на най-отдалечените региони, който да дава възможност за прилагането на специфични мерки, необходими за развитието на селскостопанските отрасли в тези територии;

21.

очаква Комисията да оказва подкрепа на държавите членки и техните местни и регионални власти в усилията им за модернизиране на организацията на системите за здравеопазване и предоставянето на здравни грижи и за насърчаване на европейското сътрудничество в тази област, например чрез създаването на програма, подобна на програмата „Еразъм“, за здравните специалисти;

22.

призовава Комисията да включи принципа на устойчивостта на бедствия в своите фондове и политики, така че да не бъде застрашено стабилното и устойчиво развитие на нашите икономики;

23.

призовава за изработването на устойчива политика на ЕС по отношение на храните, която да разглежда цялостно качеството на храните, производството на храни, селското стопанство, рибарството, развитието на селските райони, околната среда, здравеопазването, храненето, заетостта и политиката за защита на потребителите, като насърчава по-устойчиви модели на производство и потребление;

24.

призовава Комисията да преразгледа стратегията за туризма от 2010 г. и да лансира интегрирана политика на ЕС в областта на туризма, с многогодишна работна програма и обезпечен специален бюджетен ред за финансиране на европейски проекти в областта на туризма след 2020 г.; във връзка с това отново посочва своето намерение да създаде междуинституционална контактна група за туризма, която наред с другото да подкрепя създаването на инвестиционни платформи, подпомагащи регионалния туризъм в туристическите дестинации и техните МСП да получат достъп до финансиране за своите проекти и дейности;

25.

настоятелно призовава Комисията да преследва амбициозна програма в областта на синята икономика и устойчивото управление на океаните и да превърне Декларацията, която ще бъде приета по време на малтийското председателство, в политически насоки; отново изтъква значението на достъпа до финансиране за нововъзникващите морски индустрии, които имат потенциал за създаване на работни места и икономически растеж в Европа; в този контекст припомня на Комисията призива на КР да се създаде общност за знание и иновации, която да насърчава разпространението на идеи от областта на морските научни изследвания към частния сектор;

26.

подкрепя призива за нова стратегия на ЕС относно алкохола, която да обхваща области като информация за потребителите, маркетинг и пътна безопасност; посочва, че е наложително да бъдат продължени съвместните планове за действие и/или да се създаде нов план за децата и младите хора;

27.

подкрепя продължаването на изпълнението и укрепването на схемата „Гаранция за младежта“ и създаването на европейски корпус за солидарност; подчертава значението на териториалното измерение и на двете инициативи; подчертава значението на включването на частния сектор в замислянето и финансирането на тези схеми, за да се подпомогне по-доброто съчетаване на уменията на младежта с потребностите на пазара на труда;

28.

настоятелно призовава Комисията да подобри своите инструменти за комуникация с младите граждани и да ги съгласува с инструментите на останалите институции; подчертава значението на участието на местните и регионалните власти в рамките на планираното преразглеждане на Европейската стратегия за младежта за периода след 2018 г.;

29.

подчертава необходимостта да се увеличи ефективността и легитимността на икономическото управление и координация на ЕС и ангажираността с тях; призовава Комисията да работи с ЕП и Съвета по кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти в европейския семестър въз основа на предложението на КР;

30.

настоятелно призовава Комисията да включи КР по структуриран начин в проследяването на изпълнението на частите от Бялата книга относно бъдещето на ЕС, свързани с по-нататъшната интеграция в рамките на Икономическия и паричен съюз;

31.

отново призовава за укрепване на социалното измерение на ЕС и на Икономическия и паричен съюз; очаква, че законодателното предложение за европейски стълб на социалните права ще позволи разглеждането на трудовите права и мобилността на работната ръка в условията на променящ се пазар на труда, при зачитане на принципа на субсидиарност; това предложение не би трябвало да се ограничава само до актове без обвързваща сила, допълващи действащото право, а да съдържа мерки със същата сила като тези на Икономическия и паричен съюз; това ще допринесе за засилване на усещането на гражданите за един по-социален ЕС, способен да решава проблемите им;

32.

призовава за допълнително опростяване на правилата за държавна помощ, особено що се отнася до услугите от общ икономически интерес (УОИИ), посредством съществен преглед на съответните Решение и Рамка („пакета Almunia“); също така призовава за по-широк обхват на Общия регламент за групово освобождаване, по-специално по отношение на достъпа на МСП до финансиране и за подпомагане както на микропредприятията, така и на стартиращите предприятия;

33.

призовава за цялостна оценка на прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки, включително на Директивата относно средствата за правна защита, която оценка би могла да доведе до корекции и опростяване, така че да се отговори на потребностите на по-малки местни и регионални субекти, без да се застрашава правната сигурност;

34.

отново отправя своя призив за преработен и подобрен Законодателен акт за малкия бизнес (SBA) за Европа; отново заявява своя ангажимент да насърчава прилагането на SBA посредством своята програма „Предприемчив европейски регион“ (ПЕР) и инициативата за стартиращите и разрастващите се предприятия; във връзка с това призовава за намаляване на административната тежест и създаване на интелигентно регулиране;

35.

се ангажира да работи с Комисията в рамките на новосъздадената широколентова платформа за наблюдение на разгръщането на по-бързи и по-добри връзки до високоскоростен широколентов интернет във всички европейски региони и по-специално в селските и слабо населените райони, както и да открива на ранен етап допълнителни мерки за премахване на цифровото разделение и неутрализиране на допълнителните разходи, свързани с достъпа до широколентов интернет в най-отдалечените региони;

36.

изисква от Комисията да изясни обхвата на прилагане на Директивата за услугите в икономиката на споделянето/сътрудничеството; освен това очаква предложенията на Комисията за гарантиране на правата на работната сила в новите форми на заетост, характерни за икономиката на споделянето/сътрудничеството; очаква от Комисията да подкрепи създаването на „Форум на градовете на икономиката на сътрудничеството“, в който КР да бъде основен заинтересован участник;

37.

настоятелно призовава Комисията да гарантира, че местното и регионалното измерение на изготвянето на търговската политика на ЕС се вземат предвид при преговорите за сключване на нови търговски споразумения, и изисква непрекъснат достъп до съответните документи, свързани с преговорите, в читалня посредством процедурата, установена за целите на преговорите за ТПТИ;

38.

приканва Комисията да подкрепи искането на КР за постепенна институционализация на ролята на местните и регионалните управленски ешелони в глобалното управление на климата чрез установяване на официални споразумения със секретариата на РКООНИК;

39.

призовава Комисията да отчита въздействието и отражението върху териториите, които прилагането на търговските политики на ЕС може да има върху регионите и местните власти, както по отношение на заетостта, така и на околната среда, поради това отправя искане да бъде включен по-активно в изготвянето на бъдещите търговски политики;

40.

призовава Комисията да гарантира съгласуваност между последните и предстоящите предложения за политики в областта на климата и енергетиката, споразумението от Париж и насърчаването на енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници; счита, че следва да се постави по-голямо ударение върху инициативи или кампании, които се основават на участието на местните и регионалните власти и които допринасят значително за постигане на определените цели за намаляване на емисиите на парникови газове;

41.

отново заявява, че приспособяването към изменението на климата следва да бъде интегрирано в съществуващите политики и инструменти за финансиране, и призовава Комисията да предложи подходящи варианти за оправомощаване на регионите и градовете в контекста на преразглеждането на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата; отново изразява своя ангажимент да работи съвместно с Комисията за по-нататъшното разработване на концепцията за приноси на местно и регионално ниво за насърчаване на действията за борба с изменението на климата на местно и регионално равнище;

42.

с оглед на предложението за регламент относно управлението на енергийния съюз приканва ЕК да насърчи държавите членки да институционализират диалога между националните, местните и регионалните власти при изготвянето на техните национални планове в областта на климата и енергетиката;

43.

очаква тясно сътрудничество по отношение на прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда (ПИПОС), също и чрез съвместната Техническа платформа за сътрудничество в областта на околната среда, и призовава за по-голямо участие на местните и регионалните власти в предстоящия диалог между Комисията и държавите членки; изразява желание да допринесе и чрез прогнозно становище за извършването на проверките на пригодност и преразглеждането на основните директиви в областта на околната среда — дейности, по които Комисията ще започне работа през 2018 г.;

44.

се ангажира с активен принос към плана за действие за по-добро изпълнение на директивите на ЕС за опазване на природата; призовава Комисията своевременно да приведе в изпълнение плана за действие и очакваните действията, предвидени в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г., и през 2018 г. да излезе с предложение за правна и финансова рамка за трансевропейска мрежа за екологосъобразна инфраструктура (TEN-G);

45.

призовава, в контекста на изпълнението на пакета за кръговата икономика, за определяне на цели за превенция и рециклиране на търговските и промишлените отпадъци, а не само на твърдите битови отпадъци;

46.

призовава Европейската комисия да подходи гъвкаво и диференцирано към преразглеждането на Директивата за питейната вода и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и законодателното предложение относно повторното използване на водите, като прилага принципите на предпазливост и „замърсителят плаща“;

47.

предупреждава Комисията, че глобализацията на Конвента на кметовете не трябва да премества фокуса от същественото участие на местните и регионалните власти и необходимостта от разработване на целите и методологията на Конвента както в рамките на ЕС, така и извън него; поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки за гарантиране на представителство на различните поднационални структури от различен мащаб в структурите на Конвента, както и за запазване на принципите на партньорство и многостепенно управление; очаква с интерес да играе активна роля в Съвета на основателите на Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката (GCoM);

48.

подчертава необходимостта от тясно партньорство и сътрудничество между групата на КР „посланици на Конвента на кметовете“ и управителния съвет на Европейския конвент на кметовете;

49.

подкрепя доклада на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. с препоръки към Комисията относно създаването на единен механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, в който да се включват съществуващите инструменти, и призовава да се прилага на всички равнища на управление;

50.

решително подкрепя усилията на равнището на ЕС за провеждане на всеобхватна и ефикасна реформа на общата европейска система за убежище и подчертава необходимостта от всеобхватен подход към предоставянето на убежище и интегрирането на лицата, търсещи убежище, който насърчава устойчиви политики, включва институциите на ЕС, държавите членки и техните местни и регионални власти и се основава на принципа на солидарност и реципрочност;

51.

призовава Комисията да предложи законодателни мерки, чрез които да се създадат допълнителни правни възможности, позволяващи на хората да идват законно в ЕС — за да търсят международна закрила, хуманитарен подслон или работа, образование, участие в научни изследвания или инвестиционни възможности; законната миграция е един от четирите стълба на управлението на миграцията, както са формулирани в Европейската програма за миграцията за 2015 г., и такива мерки биха били решение не само на дългосрочните икономически, социални и демографски предизвикателства и недостига на работна ръка в ЕС, но са и важен елемент в борбата срещу трафика на хора;

52.

приканва Комисията да продължи да работи за опростяване и ускоряване на процедурите за финансиране и да даде на регионите и градовете пряк достъп до финансовите ресурси, предназначени за справяне с хуманитарни кризи и за интеграция на граждани на трети страни;

53.

настоятелно призовава Комисията да спомогне за споделянето на най-добри практики, които КР е изтъкнал в областта на дерадикализацията на завръщащите се бойци и за предотвратяването на нови случаи на радикализация;

54.

подчертава, че програмите по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ следва да се изпълняват главно от местни и регионални органи, както и че за тази цел следва да се установи по-добро сътрудничество с националните управляващи органи;

55.

насърчава Комисията да продължи да увеличава средствата от Доверителния фонд на ЕС за Африка и да насърчава оперативното сътрудничество с партньори в Северна Африка относно управлението на миграцията;

56.

подчертава конкретния принос на КР, чрез неговите съвместни консултативни комитети (СКК) и работни групи (РГ) със страните кандидатки и потенциални кандидатки, към целта на политиката на разширяване на Комисията за насърчаване на стабилността и просперитета в Европа; приканва Комисията да продължи да съорганизира с КР ежегодно Деня на разширяването;

57.

призовава Европейската комисия да продължи да отбелязва напредък по въпроса с непридружените ненавършили пълнолетие лица в миграционния процес, чието управление е предимно от компетентността на регионите, и да насърчава пред държавите членки солидарно разпределение на тежестите и отговорностите между европейското, националното и регионалното равнище. Поради това Комитетът очаква с нетърпение новата цялостна стратегия, която ще бъде изготвена в допълнение към Плана за действие относно непридружени ненавършили пълнолетие лица (2010 — 2014 г.), така че да се вземе под внимание положението на изчезналите или непридружените деца;

58.

потвърждава отново ролята на местните и регионалните власти в борбата срещу корупцията и за укрепването на демокрацията и върховенството на закона в обществото, като настоява за повече подкрепа за децентрализацията, изграждането на капацитет и реформите в местната администрация на съседните държави;

59.

призовава Комисията да продължи да подкрепя сътрудничеството отдолу-нагоре с подходящи административни и финансови ресурси, като отново изтъква необходимостта от все по-широко застъпено въвеждане на нови инструменти за изграждане на капацитет в присъединяващите се страни и държавите, участващи в ЕПС, с оглед на неотложната нужда от замяна на предишния Инструмент за местно администриране;

60.

настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството си с Евро-Средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), Конференцията на регионалните и местните власти за Източното партньорство (CORLEAP) и работната група „Украйна“ на КР, по-специално при изпълнението на регионалните програми и нови инициативи;

61.

приветства подкрепата на Комисията за инициативата от Никозия, нейния проект за изграждане на капацитет, насочен към укрепване на социално-икономическото положение на либийските общини чрез двустранно сътрудничество с европейските местни и регионални власти;

62.

призовава Комисията да доразвие нарастващата роля на местните и регионалните власти като активни участници и партньори в областта на сътрудничеството за развитие, по-специално в контекста на предложението за нов Европейски консенсус за развитие и на бъдещето на споразумението за партньорство между страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и ЕС;

63.

приветства предложения пакет за План за външни инвестиции на ЕС за Африка и съседните на ЕС държави, чрез който да се мобилизират инвестиции и да се стимулира създаването на работни места в партньорските държави, и призовава Комисията да включи КР — в качеството му на представител на местните и регионалните власти в ЕС, в разработването на плана;

64.

отново призовава за цялостна стратегия на ЕС за международни културни отношения; във връзка с това подчертава добавената стойност на отдаването на приоритет на по-нататъшното развитие на културната дипломация с оглед на нейното въвеждане във външната политика на ЕС;

65.

очаква с нетърпение да участва пълноценно в бъдещите разисквания относно начините за подобряване на демократичното управление и ефективността на Европейския съюз, които следва да започнат с Бялата книга относно бъдещето на Европа; припомня необходимостта от включване на местните и регионалните власти, посредством КР, във всички официални стъпки, които могат да бъдат предвидени за реформа на Договорите на ЕС;

66.

отново изтъква колко е важно да продължава да се насърчава равнопоставеността между мъжете и жените във всички политики на Европейската комисия;

67.

приветства ангажимента, поет от Комисията да организира общоевропейска информационна кампания за правата на гражданите на ЕС, както и да предложи инициативи, имащи за цел да помогнат на гражданите да гласуват и да се кандидатират на изборите за Европейски парламент през 2019 г.;

68.

отново призовава за преразглеждане на съществуващата правна рамка на Европейската гражданска инициатива (ЕГИ), така че тя да стане по-достъпна и лесна за използване и по-специално да се подобрят разпоредбите относно проследяването на успешните ЕГИ, така да се използва пълният потенциал на този инструмент за мобилизиране на гражданите;

69.

припомня, че програмата за по-добро регулиране трябва да се изпълнява в духа на многостепенното управление, и подчертава специфичната роля на местните и регионалните власти в редица области, засегнати от законотворчеството на ЕС, както и тяхната роля на прилагащи това законодателство и управляващи фондовете на ЕС; подчертава, че техните специфични отговорности им дават добра възможност да оценят съществуващите регулаторни рамки и да посочат възможните промени;

70.

призовава Комисията да извършва оценки на териториалното въздействие (ОТВ) като стандартна практика в рамките на оценката на въздействието на законодателството, което потенциално би могло да окаже асиметрични териториални въздействия, както и в рамките на по-широката програма за по-добро регулиране;

71.

очаква все по-тясно сътрудничество с Европейската комисия и Европейския парламент във връзка с наблюдението на субсидиарността;

72.

възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, малтийското председателство на Съвета на ЕС и председателя на Европейския съвет.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/8

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014) 158) и заключенията на Съвета на ЕС и заседанието на държавите членки в рамките на Съвета от 16 декември 2014 г. относно зачитането на принципите на правовата държава;

—

като взе предвид становището си от 12 февруари 2015 г. относно „Местните и регионалните власти в многостепенната защита на принципите на правовата държава и основните права в ЕС“;

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г., съдържащ препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

—

като взе предвид член 4, параграф 3 и член 5 от Договора за Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност;

1.

изразява загриженост, че редица събития през последните години в Европейския съюз и в световен мащаб поставят под въпрос върховенството на закона, един от основните стълбове на демокрацията;

2.

посочва, че Европейският съюз се основава на общ набор от основни ценности, които включват зачитане на демокрацията и принципите на правовата държава, както е посочено в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Хартата на основните права на ЕС и Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ);

3.

очаква държавите членки да спазват своето задължение да зачитат тези ценности, тъй като те изграждат основата за взаимно доверие между държавите членки, между държавите членки и институциите на ЕС, и по-специално между гражданите и всички равнища на управление;

4.

отбелязва също така, че Европейската комисия, Европейският съвет, Съдът на Европейския съюз и Европейският съд по правата на човека, както и Съветът на Европа, в различни моменти са потвърждавали, че правовата държава изисква спазване на най-малко следните принципи: законност, прозрачност, отчетност, разделение на властите, демократичен и плуралистичен процес на приемане на закони, правна сигурност, забрана на произволни действия от страна на изпълнителната власт, независими и безпристрастни съдилища, ефективен съдебен контрол, зачитане на основните свободи, равенство пред закона, свобода на изразяване и свобода на събранията;

5.

посочва обаче, че съществуващите правни инструменти не са достатъчни, за да се гарантира пълно прилагане и спазване на тези принципи;

6.

следователно подчертава, че начинът, по който гражданите възприемат принципите на правовата държава на местно и регионално равнище е също толкова важен, колкото и на национално и европейско равнище;

7.

посочва, че съществуват близо сто хиляди поднационални власти в ЕС, които носят голяма част от отговорността за прилагането на основните права и свободи в отношенията си с хората в цялото им многообразие;

8.

счита, че залозите са по-високи от всякога що се отнася до осигуряването на ЕС с ефективен механизъм за върховенство на закона: на фона на променящата се обстановка по отношение на сигурността за Европа и оттеглянето на една от неговите държави членки, ЕС трябва да стане по-сплотен със съзнанието, че европейската солидарност не е еднопосочна улица. Всички държави — членки на ЕС, и всички равнища на управление следва да изпълняват своите взаимни задължения и да отстояват европейския проект като съюз, основан на общи ценности, срещу нарастващо общоевропейско движение, което поставя под въпрос основните ценности на Европа;

9.

подчертава, че за спазването на принципите на правовата държава и основните права от съществено значение е в демократичния процес и в съблюдаването на правилното функциониране на принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване на държавните институции и властите да участват активни, независими и плуралистични организации на гражданското общество и неправителствени организации;

10.

подчертава, че макар и препоръките относно принципите на правовата държава въз основа на Рамката от 2014 г. да са още в сила, до момента рамката не е довела до осезаеми резултати. Особено съжаление буди фактът, че в уредбата за правовата държава са дадени насоки за „конструктивен диалог“ между Комисията и съответната държава членка, но без да са привлечени за участие на възможно най-ранен етап различните равнища на управление, включително местното и регионалното равнище, както и гражданското общество. Това буди още по-голямо съжаление, тъй като институциите на ЕС и държавите членки следва винаги да разясняват, че докато тече производство с правителството на дадена държава членка, те не възнамеряват да я изолират и все още са склонни да се ангажират с обществото на тази държава;

11.

ето защо подкрепя резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г., съдържащ препоръки към Комисията относно създаването на единен механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, в който да бъдат включени съществуващите инструменти, и призовава този механизъм да се прилага на всички равнища на управление;

12.

подчертава, че подобен механизъм следва да бъде обективен, основан на доказателства и факти, справедлива оценка, и на принципа на равно третиране на всички държави членки, и в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

13.

очаква механизмът да привлича местните власти за пълноценно участие в диалога между Комисията и държавите членки, от една страна, а от друга — да им даде възможност да се обръщат директно към Европейската комисия, ако установят, че принципите на правовата държава са застрашени;

14.

посочва, че по силата на член 2 от ДЕС задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген продължават да бъдат приложими към държавите членки след присъединяването им към ЕС, и че в този контекст всички равнища на управление във всички държави членки следва да бъдат оценявани в съответствие с механизма, за да се удостовери дали спазват неотклонно основните ценности на ЕС за зачитане на основните права, демократичните институции и принципите на правовата държава;

15.

изтъква, че организираната престъпност и корупцията подкопават устоите на демокрацията и принципите на правовата държава и водят до значителни икономически, социални и политически нарушения. Новият механизъм следва да осигури по-добро прилагане и изпълнение на международните стандарти и стандартите на ЕС, преодолявайки пропуските и пречките, които възпрепятстват борбата срещу организираната престъпност и корупцията на всички равнища на управление. Силният ангажимент от страна на местните, регионалните и националните власти е от ключово значение за насърчаването на конкретни стъпки за борба с корупцията и за постигането на устойчив и необратим характер на антикорупционните усилия. Законите за борба с корупцията трябва да се прилагат еднакво за всички и да се изпълняват на всички равнища, за да се гарантира доверието на гражданите, гражданското общество и публичните органи в правните системи на държавите — членки на ЕС;

16.

изразява загриженост, че препоръките относно принципите на правовата държава биха могли да насърчат призиви за въвеждане на обвързаност с политически условия. Комитетът на регионите категорично се противопоставя на идеята местните и регионалните власти да бъдат заложници на политики, следвани от националните правителства, които могат да доведат до спиране на финансирането от страна на ЕС за градовете и регионите; при все това подкрепя разпоредбите, съдържащи се в Споразумението за партньорство, за спиране на финансирането при нарушение на принципите на правовата държава от страна на местни и регионални власти;

17.

отбелязва, че ограничаването на свободата на пресата и плурализма и манипулирането на информацията, улеснено от развитието на модерните технологии и социалните медии, оказват отрицателно въздействие върху упражняването на демокрацията на всички равнища на управление. Ето защо текущото преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) е от първостепенно значение. Както подчерта КР, то би трябвало да гарантира, че:

18.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейската комисия, Европейския парламент, Съвета, председателя на Европейския съвет и малтийското председателство на Съвета на ЕС, както и на Конгреса на местните и регионалните власти на Съвета на Европа.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/11

—

като взе предвид резултата от референдума, проведен в Обединеното кралство на 23 юни 2016 г.,

1.

припомня, че Европейският съюз (ЕС) е най-голямото политическо постижение в историята, което осигурява мир, демокрация и просперитет на своите граждани, и остава най-доброто средство за своите държави членки за справяне с нови предизвикателства. Укрепването на неговото единство и насърчаването на неговите интереси следва да бъде наш приоритет.

2.

Припомня, че споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство трябва да бъде напълно съвместимо с договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС и призовава останалите държави членки и институциите на ЕС да приемат, че оттеглянето на Обединеното кралство от Съюза следва да се използва като възможност за изграждане на по-справедлив, по-добър и по-приобщаващ ЕС, основан на насърчаването на многостепенното управление между европейското, националното, регионалното и местното равнище.

3.

Отбелязва, че ЕС ще трябва да работи заедно с правителството на Обединеното кралство, неговите децентрализирани администрации и местни органи на управление с цел да се установят взаимноизгодни форми на сътрудничество, като се отчитат съществуващите успешни примери.

4.

Подчертава, че местните и регионалните власти могат да имат положителен принос за продължаване на едно ползотворно и устойчиво бъдещо сътрудничество между Обединеното кралство и ЕС.

5.

В качеството си на асамблея на представителите на регионалните и местните власти в ЕС, КР възнамерява да играе подпомагаща роля в процеса на преговори и да разглежда очакваните последици от оттеглянето на Обединеното кралство във всички аспекти на своята политическа дейност. Във връзка с това активно ще засили диалога си с местните и регионалните органи на управление, които в най-голяма степен са засегнати от този процес, за да предостави на преговарящия от страна на ЕС пълна картина на променящата се ситуация на местно и регионално равнище.

6.

Призовава в най-кратки срокове да бъде постигнато споразумение за принципите на плавно оттегляне на Обединеното кралство от Съюза, тъй като това ще осигури на гражданите, местните и регионалните власти и бизнеса сигурността, която заслужават, и така ще бъде предпоставка за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство; подчертава обаче, че член 50 от ДЕС не е пречка дадена държава членка да оттегли нотификацията, с която е заявила намерението си да напусне Съюза, при условие че намеренията ѝ са искрени, а не процедурен похват за повторно стартиране на двугодишния период, нито ще се използва като разменна монета за получаване на отстъпки.

7.

Отбелязва, че официалното съобщение, с което ще се активира член 50 и ще се постави началото на двугодишния преговорен период, ще бъде отправено на 29 март 2017 г. Подчертава във връзка с това, че резултатът от сложните преговори както относно оттеглянето от ЕС, така и относно разпоредбите, касаещи бъдещите отношения между Обединеното кралство и Съюза, трябва да подлежи на подходящи форми на демократично одобрение преди да влезе в сила.

8.

Счита, че бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство следва да се основават на постигането на баланс между права и задължения, еднакви условия на конкуренция, както и на ефективни механизми за прилагане и в никакъв случай не трябва да проправя път за премахване на единния пазар и четирите свободи на движение.

9.

Подчертава, че нито едно споразумение между ЕС и трета държава не може да бъде по-добро от членството в ЕС.

10.

Призовава страните, които ще водят преговорите по споразумението за оттегляне, да дадат предимство на приемането на конкретните мерки, които защитават придобитите права на гражданите на ЕС, живеещи в Обединеното кралство, както и на гражданите на Обединеното кралство, които живеят и работят в други държави — членки на ЕС, въз основа на принципите на реципрочност и недискриминация.

11.

Подчертава, че трябва да се намери приемливо решение по отношение на бъдещите взаимоотношения между Обединеното кралство и ЕС с цел да се предотвратят гранични договорености, затрудняващи социалните, икономическите, културните и политическите връзки.

12.

Изтъква, че след 2020 г. програмите за териториално сътрудничество трябва да останат отворени за всички децентрализирани администрации и местни органи на управление в Обединеното кралство. Подчертава, че в това отношение полезен инструмент може да бъде Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС).

13.

Счита, че специално внимание заслужава сътрудничеството между местните и регионалните власти в областите на Ирландско море, Ламанша и Северно море.

14.

Желае да се намери практическо решение, което да отчита уникалния контекст на сухопътната граница между Ирландия и Северна Ирландия. Подчертава, че ЕС изигра основна роля в трансграничното сътрудничество, не на последно място между местните власти в Ирландия и Северна Ирландия в продължение на повече от 25 години, по-специално чрез програмите INTERREG и PEACE. Призовава Събранието на Северна Ирландия и местните власти от двете страни на границата да продължават да работят за гарантиране на мира и просперитета.

15.

Изразява надежда, че регионът на Андалусия и по-специално работниците от района на Ел Кампо де Гибралтар няма да бъдат засегнати от излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, имайки предвид много интензивните отношения на социална и икономическа взаимозависимост, които съществуват в тази зона.

16.

Очаква, че всички правни ангажименти, поети от Обединеното кралство като държава членка, ще бъдат част от единно финансово споразумение, което ще бъде изготвено въз основа на официалните счетоводни отчети на ЕС и включено в споразумението за оттегляне. Във връзка с това призовава във всяка област на политиката на ЕС да бъде направена оценка на бюджетното въздействие от излизането на Обединеното кралство върху регионите и местните органи на останалите държави членки.

17.

Отбелязва, че в контекста на бъдещата МФР излизането на Обединеното кралство ще окаже въздействие върху бюджета на ЕС, и поради това предлага тази промяна в бюджета да се използва като възможност за провеждане на задълбочена реформа в бюджета на ЕС, като се вземат предвид нуждите на местните и регионалните власти;

18.

Подчертава, че последиците за политиката на сближаване от излизането на Обединеното кралство от ЕС ще зависят от това кога ще влезе в сила оттеглянето на Обединеното кралство и какви ще бъдат бъдещите връзки с кралството, особено по отношение на евентуални промени в категориите региони; следва да не се допусне понижаването на средния БВП на глава от населението в ЕС да засегне някои региони, само защото техният БВП на глава от населението е бил изкуствено завишен спрямо средноевропейския.

19.

Подчертава, че ЕС-27 трябва да следи отблизо процеса на изготвяне на Great Repeal Bill (Общ закон за отмяната на законодателството на ЕС), тъй като в Обединеното кралство въпросът за отделянето от законодателството на ЕС е едновременно въпрос на многостепенно управление и на запазване на справедливи правила по отношение на стандартите и конкуренцията.

20.

Подчертава, че европейските политики в областта на морското дело и рибарството ще бъдат сред политиките на ЕС, най-силно засегнати от оттеглянето на Обединеното кралство, както и че следва да се обърне специално внимание на намирането на решения за смекчаване на последиците за всички засегнати региони и местни органи. Призовава мерките, които се вземат, да отчитат традиционните права на улов на съседни пристанища, региони и държави, и да се гарантира сигурността на местния риболов, който е основна дейност на крайбрежните общности.

21.

Изразява загрижеността си от факта, че намаляването на финансирането за ОСП ще окаже неблагоприятно въздействие върху земеделските производители и селските райони в целия ЕС, включително и върху опазването на биологичното разнообразие. Подчертава, че оттеглянето на Обединеното кралство би могло да има значително въздействие върху селското стопанство и производството на храни и оттам върху местните общности, по-специално на остров Ирландия, и се надява, че тези въпроси ще бъдат разгледани по-подходящ начин в хода на преговорите.

22.

Приканва страните по споразумението за оттегляне да разгледат възможността за временни споразумения, така че да се намали до минимум нарушаването на нормалното функциониране на настоящите дългогодишни проекти в областта на НИРД, а оттам и на отрицателните последици за местните икономики.

23.

Отбелязва, че следва да бъде изяснено дали текущите енергийни проекти на Обединеното кралство, по-специално тези, които са започнати от местните и регионалните власти или са насочени към тях и които са насочени към намаляване на емисиите на CO2 и осигуряване на устойчива енергия, ще могат да продължат да бъдат финансирани от Механизма за свързване на Европа, ЕФСИ и ЕИБ, и какви преходни споразумения ще бъдат необходими в резултат от излизането на Обединеното кралство от ЕС.

24.

Призовава страните по споразумението за оттегляне да отчетат възможните последици от излизането на Обединеното кралство върху програмите на ЕС за младежта, образованието и НИРД и ги приканва да обмислят подходящи решения чрез така наречения подход към „партньорски страни“, който дава възможност за участие на трети държави в тези програми въз основа на двустранни споразумения с ЕС. Във връзка с това приканва страните да улеснят участието на местните и децентрализираните власти на Обединеното кралство в бъдещите програми на ЕС, в т.ч. тези за научни изследвания, конкурентоспобност и иновации, култура, учене през целия живот, електронно управление, реформи в публичния сектор, по подобие на това, което се прави понастоящем за Норвегия или Исландия. Припомня, че студентският обмен (със или без програма „Еразъм“) е един от най-големите успехи на европейската интеграция и университетите на ЕС и Обединеното кралство са имали възможност да се възползват от това в огромна степен. Ето защо всяко бъдещо споразумение следва да се опита да запази активната роля на университетите на Обединеното кралство в тази област, което освен това носи големи ползи на местните и регионалните икономики.

25.

Посочва, че е в интерес на местните и регионалните власти в ЕС да се предвиди постоянно и структурирано сътрудничество с поднационалните органи на управление на Обединеното кралство след оттеглянето му от ЕС. Отбелязва във връзка с това, че КР е в най-добра позиция да разработи и въведе институционални механизми за насърчаване на редовни консултации и взаимодействие с органите на местно управление и децентрализираните парламенти и събрания в Обединеното кралство. Подчертава също така необходимостта от по-нататъшно развитие на партньорствата с Конгреса на Съвета на Европа и съответните мрежи на местните и регионалните власти в Обединеното кралство, където местните органи на управление ще продължат да бъдат представлявани.

26.

Припомня, че макар КР да не изпълнява официална роля в преговорите, е ясно, че някои от членовете му — в съответствие с тяхната национална правна уредба — ще имат възможността да приемат официални позиции, поне по отношение на споразуменията относно бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС, включително в областта на търговията.

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на главния преговарящ от страна на Европейската комисия, на координаторите на Брекзит за Европейския парламент и Европейския съвет, на Правителството на Обединеното кралство, на събранията и органите на управление на децентрализираните администрации на Обединеното кралство и на местните органи на самоуправление, както и на малтийското председателство на Съвета на ЕС.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/14

1.

призовава за всеобхватна, устойчива продоволствена политика на ЕС, която да е демократично оформена, да включва обща дългосрочна визия, да се основава на най-новите научни разработки и да е съобразена с подхода на многостепенно управление, който разглежда по-всеобхватно производството на храни и храненето, като насърчава по-устойчиви модели на производство и потребление, установява връзка между различните области на политиката, включително, наред с останалото, производството на храни, селското стопанство, околната среда, здравеопазването, политиката за потребителите, заетостта и развитието на селските райони, и създава работни места и растеж в регионите и градовете в Европа; призовава Европейския парламент и Комисията да стартират заедно с КР съвместен пилотен проект за улесняване на развитието на устойчива продоволствена политика на ЕС;

2.

изтъква необходимостта да се постигне баланс, като се запази необходимата гъвкавост, с цел да се избегне прилагането на универсален подход към продоволствената политика, както и нейното национализиране. По-голямата регулаторна съгласуваност ще спомогне да се гарантират безопасността на потребителите, ефективното функциониране на вътрешния пазар и спазването на принципа на субсидиарност;

3.

подчертава значението на вертикалната интеграция на продоволствените политики въз основа на критерии за устойчивост, с цел да се осигури последователност на местно, национално, регионално и международно равнище. Известен е фактът, че продоволствените системи и свързаните с тях въпроси (екологични, социални и икономически) имат специфично и местно измерение. Затова градовете и регионите могат да играят ключова роля в усилията за справяне с предизвикателствата на продоволствените системи и това следва да се вземе предвид при разработването на устойчива продоволствена политика на ЕС;

4.

подчертава колко е важно да се създаде всеобхватна европейска визия и стратегия за сигурни, безопасни и устойчиви по отношение на качеството, достъпността и количеството доставки на храни въз основа на критерии за устойчивост. Продоволствената политика на ЕС следва да се основава на цялостен подход, който да отчита глобалния характер на веригите за доставки на храни, включително земеделието, преработката на храни, околната среда и здравето. Комисията следва да гарантира, че всички съответни законодателни и финансови стимули на ЕС са съобразени с тази визия и стратегия;

5.

отново отправя призив за продоволствена политика на ЕС, която да насърчава устойчиви методи на производство в европейското селско стопанство, допринасящи за развитието на междусекторни синергии в областта на храните и околната среда, в това число политиките за селското стопанство и рибарството, климата и енергетиката, регионите и научните изследвания (1);

6.

привлича вниманието върху факта, че ценността на екосистемите не се отчита в достатъчна степен в решенията относно природните ресурси. В сектора на производството на храни разходите за опазване на околната среда понастоящем се екстернализират, което води до ситуация, в която произведените по по-устойчив начин храни очевидно са по-скъпи, главно заради по-високите производствени разходи; вместо това, концепцията за екосистемни услуги предоставя значима възможност за разработване на рамка на политиката в подкрепа на разумното използване на биологичното разнообразие и другите природни ресурси. Понастоящем разходите, свързани с произтичащи от хранителния режим заболявания и с щети, нанесени на водите, почвите, дивата фауна и флора и климата, се разглеждат като външни ефекти. Като такива, тези разходи не се включват в окончателната цена на храните, въпреки че за тях косвено (и често без да го съзнава) плаща цялото общество. Във връзка с това Европейската комисия следва да насърчи прилагането на мерки, които да позволят да бъде отразена реалната цена на храните, така че да се стимулира устойчивата икономика;

7.

отново изтъква необходимостта от укрепване на връзките между различните сектори, свързани с храните, като например енергетика, горско стопанство, морски ресурси, води, отпадъци, селско стопанство, изменение на климата, наука и изследвания и аспекти на земеползването, тъй като всички те играят решаваща роля за изграждането на устойчив растеж (2). Този подход следва да вземе предвид кръговата икономика на ЕС и други международни рамки, които могат да осигурят максимални възможности за иновации;

8.

подчертава значението на някои специфични територии в ЕС за опазването и по-нататъшното развитие на устойчивите продоволствени системи, като например планинските региони с техните дългогодишни традиции в производството на храни в една изправяща ги пред предизвикателства природна среда;

9.

подчертава колко е важно да се продължи преразглеждането на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, така че не само земеделските стопани, но и производителите на храни да бъдат стимулирани да произвеждат по устойчив начин, напр. като се гарантира последователно прилагане на механизма на ЕС за кръстосано спазване, който подпомага доходите на производителите, спазващи стандартите за опазване на околната среда и за хуманно отношение към животните;

10.

счита, че е важно настоящата политика в областта на енергията от възобновяеми източници да бъде включена в процеса на разработване на по-всеобхватна продоволствена политика въз основа на критерии за устойчивост. Във връзка с това е важно да се разработят мерки, които да насърчават производството на биогорива, които не се конкурират с хранителните култури, като в същото време възпират, в дългосрочна перспектива и по предсказуем за дружествата и работниците начин, производството на неустойчиви биогорива от първо поколение, които се правят от годни за консумация суровини, като напр. растителни масла;

11.

с цел да се поддържа растежът в ЕС, препоръчва да се изготвят споразумения за свободна търговия с трети държави и други региони по света, които да са съобразени с вътрешното агроекологично производство в ЕС и, съответно, да поставят силен акцент върху екологичния аспект и устойчивостта. Тази мярка ще гарантира, че прилагането на строги изисквания спрямо веригата за доставки на храни в ЕС няма просто да доведе до преместване на производството на храни;

12.

припомня призива на Организацията на ООН за прехрана и земеделие за засилено прилагане на мерки за намаляване на риска от бедствия и изграждане на устойчивост в селскостопанските сектори, особено в регионите, където често се случват бедствия и селското стопанство играе важна роля;

13.

подчертава значението на здравата, жизнена почва, която е ключова за гарантирането на продоволствената сигурност и опазването на биологичното разнообразие. По-конкретно, следва да се обмислят стъпки за насърчаване на диверсификацията на култивираните видове, екстензивното, интегрираното и биологичното земеделие и по-високите стандарти за хуманно отношение към животните като водещи приоритети на една устойчива продоволствена политика на ЕС. Постигането на тези ключови цели ще даде възможност да се спомогне за възстановяването на общественото доверие в европейския проект;

14.

подчертава необходимостта да се стимулира и подкрепя, включително и финансово, развитието на дребномащабните земеделски системи, особено онези, които са разположени в уязвими райони и в периферията на градовете. Дребномащабната земеделска система е прост и достъпен инструмент, който може да се използва от местните власти за справяне с много практически проблеми, включително социалното неравенство, екологичните предизвикателства и здравните проблеми. Освен това тези системи могат да осигурят устойчиво производство на местни, пресни и сезонни здравословни храни, достъпни и за семействата с ниски доходи, в периферните райони на градовете. Дребномащабните земеделски системи са признати за социално отговорен модел, който зачита околната среда, намалява необходимостта от опаковане и разхищението на храни, ограничава емисиите на CO2 и подкрепя практиките на устойчиво производство (3). С оглед на това дребномащабните земеделски системи, особено късите вериги за доставка на земеделски хранителни продукти, оказват положително въздействие върху местните икономики и заетостта;

15.

отново подчертава важността на късите вериги на доставки за повишаването на екологичната устойчивост на транспорта между различните места на потребление. Когато се увеличава разстоянието, се увеличава и отрицателното въздействие по отношение на замърсяването, предизвикано от транспортните средства;

16.

отново отправя призив за по-пестеливо използване на вода, енергия, изкопаеми горива, торове и фитосанитарни продукти в системите за селскостопанско производство (4);

17.

отново изтъква, че недостигът на млади хора, които да се стремят към кариера в селското стопанство, е заплаха за икономическата устойчивост на селските райони. Подкрепата за младите земеделски стопани е необходимо условие за запазването на селското стопанство в целия ЕС и за поддържането на жизнеспособността на селските райони (5);

18.

подчертава, че регионалните и местните вериги за доставка работят в подкрепа на устойчива политика в областта на храните, която възнаграждава специфичното качество, традицията, икономическото и културното наследство. По-конкретно, занаятчийските предприятия в тези вериги играят основна роля за много местни и регионални общности и представляват фактор за развитие и успех на чуждестранните пазари;

19.

отново отправя призив за прилагане на „протеинов план“ на европейско равнище в подкрепа на производството на протеинови и бобови култури в Европа, за да се намали зависимостта от вносните соеви суровини, да се гарантира протеиновата независимост на европейското животновъдство, да се намали употребата на азотни торове и да се повиши плодородието на почвата (6);

20.

подчертава значението на опрашителите и призовава да се вземат мерки, с които да се гарантира опазването на опрашващите насекоми, като напр. по-слабо използване на вредни пестициди и поддържане на разнообразието на културите;

21.

призовава Европейската комисия да засили подкрепата си за прилагащите хуманно отношение към животните и щадящи околната среда земеделски и производствени методи, като разработи мерки за възпиране на ненужното производство на оборски тор и емисии от транспорта; в същото време е важно да се насърчат прилагащите хуманно отношение към животните системи, като им се даде предимство при възлагането на обществени поръчки и се предприемат други подходящи мерки. Като цяло е необходимо да се подкрепят практиките на по-добро управление на животновъдството с ограничено използване на антибиотици с оглед на хуманното отношение към животните;

22.

счита, че биологичното земеделие е инструмент за задържане на повече въглерод в почвата, намаляване на нуждите от вода за напояване и ограничаване на замърсяването на почвата, въздуха и водата с химикали като пестицидите;

23.

насърчава развитието на алтернативни продоволствени мрежи, в това число фермерските пазари, местните храни, биологичните продукти и стоките, произведени в съответствие с принципите на справедливата търговия. По-конкретно, фермерските пазари се организират от общностите и са важни средища за социални контакти, където местни производители предлагат директно на потребителите здравословни, висококачествени храни на справедливи цени, произведени с гарантирано екологично устойчиви методи. Освен това те спомагат за съхранението на културата на хранене на местната общност и за опазването на биологичното разнообразие;

24.

подчертава необходимостта от създаване на дългосрочни здравни програми за борба със затлъстяването и заболяванията, свързани с храненето, чрез мерки за насърчаване на предлагането на местни, пресни и сезонни храни и достъпа до тях. Тези програми биха могли да бъдат особено ефективни, ако бъдат прилагани в обществените институции (като училищата и болниците) и в градските райони, където затлъстяването, липсата на пазари на селски продукти и ограниченият достъп до пресни храни са сериозен проблем. Следва да се отбележи, че тези програми предлагат двойна възможност: не само да се насърчат потребителите да променят нагласите си, като преминат към режим на питателно и здравословно хранене, но и да се преориентират техните предпочитания към местните, пресните и сезонните храни;

25.

препоръчва да се ограничи разрастването на проблема със затлъстяването, като се насърчават дългосрочните информационни кампании за възприемане на многостепенен подход, с цел преориентиране на потребителските нагласи към основан на растителните храни режим на хранене, с повишен прием на плодове и зеленчуци, и намаляване на консумацията на месо, мазнини и захар в световен план, както и към купуването на местни/регионални, пресни и сезонни храни, произведени с устойчиви производствени методи. Тези мерки са изключително важни, особено в европейските градове, които се сблъскват с продоволствена несигурност. В градовете съществува както проблемът с продоволствената несигурност, така и този със затлъстяването (т.нар. двойно бреме на неправилното хранене), за което свидетелства, например, нарастващият брой на хората, ползващи услугите на хранителните банки и социалните ресторанти;

26.

приветства инициативите и създаването на условия за намаляване на ненужната бюрокрация, която възпрепятства оползотворяването и преразпределението на здравословни храни сред хората в нужда;

27.

настоятелно призовава за определянето на изчерпателна терминология за устойчивите продоволствени системи, която да включва производството на селскостопански храни, преработката на храни и режимите на хранене. Това е ключово условие за набелязването на следващите стъпки към създаването на обща и цялостна продоволствена политика на ЕС; следва да се осигурят подходящи инструменти, с които да се гарантира ефективното прилагане на мерките на политиката;

28.

изтъква необходимостта от стандартизирана методология за събиране и докладване на данни за въздействието на хранителните продукти върху околната среда, включително разхищението на храни, с цел да се гарантира съпоставимостта на данните от различните държави членки и да се насърчи измерването във финансово отношение на екологичните и социалните разходи, свързани с хранителните продукти или режимите на хранене;

29.

подчертава колко е важно да се насърчава обменът на добри практики и данни за въздействието на храните върху околната среда, както и да се предоставя информация по по-прозрачен и достъпен начин на цялата хранителна верига, включително на потребителите. Прилагането на добри практики и насоки е ключът към насърчаване на приемането на подходящи устойчиви мерки, като се предоставя достатъчно информация за изпълнението на такива програми на местните администрации;

30.

подчертава необходимостта от повишаване на прозрачността на етикетите на храните и включване на съпоставима информация за въздействието на храните върху околната среда. Следва да се признае, че настоящата информация върху етикетите относно хранителното и калорийното съдържание не е достатъчна за изясняване на сложната взаимовръзка между храната и здравето, и че сегашните етикети не съдържат никаква информация за въздействието на хранителните продукти върху околната среда. Макар че повечето потребители знаят, че изборът, който правят, оказва определено въздействие върху околната среда, етикетите на продуктите не съдържат информация, която да насочва предпочитанията на потребителите към устойчиви варианти. Счита, че етикетите трябва да съдържат ясна и подходяща информация, но не трябва да бъдат твърде сложни или обременителни за производителите на храни;

31.

призовава Комисията да предприеме мерки за засилване на надзора и контрола в хранителния сектор, с цел насърчаване на производството на висококачествени храни и противодействие на нелоялната конкуренция, повишавайки по този начин надеждността на продуктите и доверието сред потребителите;

32.

подчертава, че обществените поръчки, които възлизат на около 14 % от БВП в ЕС, могат да бъдат мощно средство за въздействие с оглед осигуряването на по-устойчиви доставки на храни (местни и биологични) посредством сключване на договори за кетъринг в публичния сектор в училищните и болничните столове. Тези примери могат да укрепят връзката между градските и селските райони, установена в Новата програма за градовете, приета на конференцията „Хабитат III“;

33.

призовава Европейската комисия да изясни въпроса за съществуващите ограничения в правилата за възлагане на обществени поръчки с оглед прилагането на критерии за устойчивост. Законодателството на ЕС в областта на конкуренцията забранява в договорите за обществени поръчки да се заявява предпочитание от териториален характер (като напр. към местни храни);

34.

подкрепя създаването на местни съвети за храните на местно равнище, които да отговарят за планирането на процесите, включително на дейности като мерки за свързване на производители и потребители, идентифициране на т.нар. хранителни пустини и зони за изграждане на нови пазари на регионално равнище, и преди всичко предоставяне на възможност на обществеността да изрази мнението си в процеса на разработване на политиките;

35.

привлича вниманието върху факта, че стратегическото планиране на регионално и местно равнище е от първостепенно значение за намаляването на цялостното въздействие на продоволствената система върху околната среда. От гледна точка на производството, често на производителите в градските и крайградските райони не се предлагат услуги (технически, кредитни, производствени разходи, ресурси) по същия начин, по който се предлагат в селските;

36.

подчертава необходимостта местните и регионалните власти да получат правомощия за прилагане и управление на целеви екологични мерки и правото да въведат териториални договори, които да се сключват съвместно със земеделски стопани или техни представители (7);

37.

счита, че една изградена „отдолу нагоре“ политика за продоволствена устойчивост би следвало да се постигне преди всичко с помощта на силни партньорства за местно развитие и на местните (на регионите и градовете) власти (8), като бъде съобразена и с Новата програма за градовете (9).

38.

препоръчва да се подкрепят повече инициативи на градове като Пакта за градската продоволствена политика от Милано, приет по време на „ЕКСПО 2015“ в Милано на тема „Изхранването на планетата: енергия за живот“, с цел насърчаване на справедливи, устойчиви и жизнеспособни продоволствени системи.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/19

1.

констатира, че доброто здравословно състояние на цялото население е важно за благоденствието и благосъстоянието в обществото. Доброто здравословно състояние представлява само по себе си ценност и същевременно здравото население допринася за икономическото развитие (и обратно);

2.

отбелязва, че гражданите на Съюза живеят по-дълго и в по-добро здраве отпреди. В ЕС обаче съществуват големи разлики по отношение на здравето — както в държавите членки, така и между тях. В дългосрочен план средната продължителност на живота в ЕС нарасна, но все още съществуват големи отклонения вътре в страните, регионите и общините и между тях. Така разликата между държавите — членки на ЕС, с най-високата и съответно най-ниската средна продължителност на живота е почти девет години (83,3 г. и съответно 74,5 години през 2014 г. (1)). Повишаването на средната продължителност на живота се дължи, наред с другото, на промяна в начина на живот, по-добро образование и по-добър достъп до качествени здравни грижи;

3.

отбелязва, че секторът на здравеопазването и на предоставянето на грижи е голяма и важна за обществото област, в която са заети много хора и която допринася за осигуряването на по-добър, по-здравословен и по-дълъг живот за много хора. Системите на здравеопазването в 28-те държави членки обаче се различават помежду си, включително и по отношение на ресурсите, с които разполагат;

4.

отбелязва, че здравето и насърчаването на здравословния начин на живот заемат важно място сред приетите през 2015 г. световни цели на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие. Повечето от 17-те цели имат ясна връзка със здравето, но посредством една от тези цели (цел 3) следва изрично да се гарантира здравословен начин на живот за всички хора от всички възрасти и да се насърчава тяхното благосъстояние. Освен това насърчаването на здравословния начин на живот се счита за крайъгълен камък за постигане на целите за устойчиво развитие. Тези цели са също така в съответствие с целите на приетата през 2012 г. от европейския регион на Световната здравна организация междусекторна програмна рамка за здраве и благосъстояние („Здраве 2020“);

5.

отбелязва, че със своите усилия в сектора на здравеопазването ЕС — в изпълнение на член 168 от Договора за функционирането на ЕС — се стреми към подобряване на здравословното състояние на населението, превенция на заболяванията и предотвратяване на рисковете за здравето. Това се осъществява наред с другото посредством здравните програми на ЕС, структурните и инвестиционните фондове и Рамковата програма за научни изследвания и иновации и защитата на основните права. Всъщност член 35 от Хартата на ЕС за основните права гласи, че „всеки има право на достъп до здравна профилактика и да ползва медицински грижи при условията, установени от националните законодателства и практики. При определянето и осъществяването на всички политики и действия на Съюза се осигурява висока степен на закрила на човешкото здраве“;

6.

отбелязва, че в областта, която обхваща общественото здраве или се отнася например до трансграничното здравно обслужване, ЕС разполага до известна степен със законодателни правомощия, а също и отправя препоръки относно областите, в които той има само ограничени правомощия. В рамките на европейския семестър Европейската комисия изготвя специфични за всяка страна препоръки, които в някои случаи засягат здравеопазването;

7.

подчертава обаче, че по същество държавите членки определят самостоятелно как да организират, финансират и проектират здравеопазването, осигуряването на грижи и социални услуги. Много държави членки са избрали да възложат основната отговорност за сектора на дългосрочните грижи и здравеопазването на местните и регионалните власти. Също и в държави с национална здравна система местното равнище често отговаря за социалните услуги и социалните грижи;

8.

приветства представената през юни 2016 г. инициатива на Комисията „Състоянието на здравеопазването в ЕС“. Тази инициатива има за цел да събере международни експертни знания, за да се разширят специфичните за отделните страни и за ЕС като цяло познания по здравни въпроси и да се окаже подкрепа на държавите членки при вземането на техните решения (2);

9.

отбелязва факта, че ОИСР и Комисията представиха през ноември 2016 г. доклада „Health at a Glance: Europe 2016“. Наред със статистическата информация, която откроява големите различия в областта на здравеопазването, факторите, определящи здравето, разходите за здравеопазване както и ефективността, качеството и достъпа до медицински грижи, докладът съдържа проучвания относно последиците от влошеното здраве върху пазара на труда и подчертава необходимостта от разрастване на първичната медицинска помощ;

10.

подчертава колко е важно Комисията да включва местните и регионалните власти в по-нататъшната работа и да взема предвид техните възгледи по отношение на бъдещото развитие на здравните системи, не на последно място поради факта, че на местно или регионално равнище често могат да бъдат открити примери за добри практики;

11.

отбелязва, че системите на здравеопазване на държавите — членки на ЕС, са изправени пред редица големи предизвикателства, някои от които се по-отчетливо изразени в някои държави членки отколкото в други:

12.

счита, че равнопоставеността в здравеопазването започва с това всички да имат достъп до здравни грижи. Адекватното и устойчиво финансиране на здравеопазването е от решаващо значение за гарантирането на всеобхватно, достъпно и висококачествено здравно обслужване. Трябва да се води борба с неофициалните плащания и други актове на корупция в здравеопазването, тъй като те оказват отрицателно въздействие върху достъпността и ефективността на здравното обслужване;

13.

отбелязва, че хроничните заболявания доминират сред болестните състояния и за тях се прави най-голямата част от разходите в сектора на здравеопазването и в други системи за социална закрила. За да останат здравните системи устойчиви в дългосрочен план, те трябва да бъдат реформирани, така че да са по-добре подготвени за справяне с хроничните заболявания, същевременно трябва да се сложи край на неустойчивата динамика на разходите. Много хронични заболявания могат да бъдат предотвратени чрез промяна в начина на живот, а с правилните мерки може да се забави типичното за хроничните заболявания влошаване;

14.

би искал да насочи вниманието по-специално към проблемите в областта на психичните заболявания. Психичното здраве трябва да представлява същия приоритет като физическото здраве. Психичните заболявания често се лекуват успешно чрез амбулаторно лечение. Психичното здраве често се основава на добрите социални взаимоотношения в семейството, с близките и други хора, на добрата жизнена и работна среда и на чувството за принадлежност и цел в живота;

15.

счита, че трябва да се отдава повече значение на превенцията и насърчаването на здравословния начин на живот и те трябва да се основават в по-голяма степен на знания и сигурни доказателства. Сътрудничеството между здравеопазването и предоставянето на грижи трябва да бъде подобрено, за да осигурят особено за възрастните хора и хората с увреждания един по-добър живот. В това отношение е полезно да се интегрират здравните и социалните услуги за полагане на грижи, като се обърне специално внимание на индивидуалната оценка и непрекъснатостта на грижите. Тъй като основите на начина на живот се полагат в ранна детска възраст, семейството и училището трябва да играят важна роля при превенцията;

16.

споделя изразеното в доклада „Health at a Glance: Europe 2016“ схващане, че държавите — членки на ЕС, трябва да развиват своите системи за първична здравни грижи, за да отчитат потребностите на едно застаряващо население, да създадат по-добри вериги за предоставяне на грижи и да предотвратят ненужното стационарно лечение. Би трябвало да се инвестира в първични здравни грижи, амбулаторни и надомни грижи, а високоспециализираното болнично лечение би трябвало да бъде централизирано, за да се гарантира качество. За да се намали натоварването върху болничните заведения, първичните здравни грижи би трябвало да се предоставят и извън нормалното работно време. Важно е да се разработи мултидисциплинарен подход. Заетите в областта на първичните здравни грижи би трябвало да бъдат специалисти по превенция и мерки за поддържането на добро здраве, както и по третиране на хронични заболявания;

17.

отбелязва, че социално-осигурителните системи на държавите — членки на ЕС, се различават значително. Съществуват големи различия в размера на финансирането от страна на публичната сфера и в обхвата на социалните услуги, предоставяни в домашни условия или специални институции. С цел да се създаде равнопоставеност в здравеопазването, всички лица трябва да имат при необходимост достъп да висококачествени социални услуги. Трябва да се предоставя подкрепа на лицата, предоставящи неформални грижи. Важна е допълнителната подкрепа, която може да идва по линия на доброволчески организации;

18.

призовава националните органи да обърнат внимание на важната роля на местните и регионалните власти в прехода от грижи, съсредоточени основно в болниците, към грижи в общността, като дават възможност да се развиват творчески и превантивни дейности, услуги за ранна намеса и дългосрочни грижи, а не да се поставя акцент върху реактивните грижи;

19.

споделя представеното в доклада „Health at a Glance: Europe 2016“ схващане, че трябва да се полагат по-големи усилия за превенцията на хронични заболявания в трудоспособна възраст. Хроничните заболявания водят до спад в заетостта, по-ниска производителност, ранно пенсиониране, по-ниски доходи и преждевременна смърт. Добрата от физическа и психическа гледна точка работна среда е от основно значение за намаляването на професионалните заболявания и трудовите увреждания и за ограничаването на отсъствието от работа и безработицата поради заболяване. По тази причина е необходима по-голяма обвързаност на политиките в областта на здравеопазването и трудовата заетост, като трябва да участват и социалните партньори. Мерките във връзка със здравето трябва да се разглеждат като инвестиции, а не като разходи;

20.

подчертава, че са необходими усилия, за да могат хората с увреждания да намират работа, която съответства на личните им изисквания. Ефективната рехабилитация е много важна, за да се позволи бързо завръщане на пациента или пострадалото лице към трудовата заетост;

21.

счита, че трябва да се отделя по-голямо внимание на въпроси, свързани с повишаване на ангажираността на пациентите и грижите, насочени към пациентите (3). Като цяло днес пациентите вече са по-добре информирани и много хора биха искали да избират доставчиците на здравно обслужване и да имат информация за достъпността и качеството. Хората би трябвало да бъдат подкрепяни от системата на здравеопазването за това да се грижат да водят здравословен начин на живот, да бъдат добре информирани да правят правилния избор на лечение и доставчик на здравно обслужване, да се грижат за себе си и да избягват медицински усложнения;

22.

едновременно с това смята, че е целесъобразно лечението, финансирано с публични средства, да се предоставя в съответствие с нуждите, а не въз основа на исканията на отделните пациенти, тъй като в противен случай съществува риск от свръхупотреба на здравни грижи и лечение;

23.

обръща внимание на факта, че трябва да се отдава по-голямо значение на качеството на грижите и върху клиничните резултати. Събирането на „големите масиви от данни“, прозрачността и откритите сравнения въз основа на общи показатели могат да доведат до подобрения и открояват ефективността на инвестициите в сектора на здравеопазването;

24.

призовава за по-добро планиране и координиране между секторите на здравеопазването и образованието с добри възможности за допълнително обучение, за да се осигури наличността на добре обучени специалисти в сферата на здравеопазването и лица, полагащи грижи. Понастоящем има недостиг на работна ръка в някои професии и е налице неравномерно географско разпределение и дисбаланс между различните професионални групи. Наред с останалото трябва да бъдат обучавани повече лекари в областта на първичните здравни грижи (4) и е необходимо да се запазят квалифицираните кадри. За да могат да набират и задържат служители, работодателите трябва да предлагат добра работна среда и добри условия на труд. За по-нататъшното развитие на дейността работодателите би трябвало да изградят екипи с представители на различни професии и да предефинират задачите им (task shifting), така че да се засили ролята на медицинските сестри и други професионални групи; КР се надява, че ангажиментът на Комисията за създаването на Европейски корпус за солидарност може да допринесе за това повече млади хора да се интересуват от работа в областта на здравеопазването;

25.

приветства развитието на медицинските технологии и внедряването на нови лекарства. Инвестициите в научни изследвания и иновации за развитието на здравеопазването са от съществено значение. Чрез използването на спомагателни устройства и разработването на нови технологии може да се увеличи независимостта на лицата, нуждаещи се от грижи;

26.

счита, че новите цифрови технологии представляват най-важното помощно средство за по-ефикасно здравеопазване, тъй като те предлагат нови възможности за превенция, откриване, диагностициране и лечение, както и за информация и комуникация. Динамиката на иновациите в тази област е висока. Въпреки че са налице основателни съображенията за защита на личните данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот, твърде често възможностите на новите информационни технологии се възприемат в здравеопазването с прекалено бавни темпове; счита, че разпоредбите за защита на личните данни трябва да бъдат така формулирани, че да не ограничават ефективността на здравеопазването, наблюдението и научните изследвания, както и да гарантират неприкосновеността на личния живот;

27.

отбелязва, че в същото време цифровизацията означава радикална промяна в методите на работа и организацията на системите за здравеопазване. Балансът на силите между различните професионални групи се променя по подобие на равновесието на силите между пациентите и здравните специалисти. Електронното здравеопазване и мобилните здравни услуги могат да дадат на гражданите възможност да оказват по-силно влияние върху собственото си здраве и дългосрочните грижи и да поемат повече лична отговорност в това отношение. Чрез повече грижи за самите себе си пациентите могат да направят излишни част от лекарските посещения, което повишава тяхната удовлетвореност и намалява разходите за здраве и грижи. Засилената цифровизация може също така да допринесе за подобряване на услугите в отдалечените и слабо населените райони;

28.

подчертава важната роля на новите лекарствени продукти за развитието на сектора на здравеопазването. Нови и подобрени методи за диагностициране позволяват персонализирано лечение и лекарствени продукти с по-малко странични ефекти и по-добри здравни резултати. За по-висока ефективност на разходите в здравеопазването трябва също така да се предприемат действия срещу високите цени на лекарствените продукти и предписването на твърде много лекарства; ето защо подкрепя предприетата инициатива за доброволно сътрудничество между държавите членки по отношение на доставките, ценообразуването и достъпа до лекарствени продукти;

29.

насърчава полагането на повече усилия за оползотворяване на евентуалните икономически и качествени предимства от сътрудничеството при поемане на разходи за скъпо и/или високоспециализирано медицинско оборудване;

30.

застъпва становището, че в много области трябва да бъдат продължени предприетите решителни усилия за засилване на безопасността на пациентите. Трябва да се предприемат и действия за борба с антибиотичната резистентност, включително чрез ограничаване на употребата на антибиотици, разработването на нови антибиотици и интегриран подход, който обхваща както човешкото здраве, така и на здравето на животните, както и специални мерки за борба с вътреболничните инфекции. С цел да се осигури ефективна защита срещу инфекции, е важно да се гарантира, че всички, които живеят в Европа, получават една и съща оптимална защита срещу болести, които могат да се предотвратят чрез ваксиниране;

31.

счита, че е много важно органите по здравеопазването и социалните услуги в държавите членки да обърнат внимание на уязвимостта на новопристигналите мигранти и да се предприемат мерки, за да се посрещнат потребностите от лечение напр. в областта на психическото здраве;

32.

изтъква централната роля на местните и регионалните власти за защитата срещу рисковите фактори, свързани с околната среда, и за насърчаването на здравословен начин на живот. Местните и регионалните власти често до голяма степен са отговорни за опазването на околната среда, качеството на въздуха, управлението на отпадъците, градското планиране, обществения транспорт, осигуряването на питейна вода и канализацията, съоръженията за свободното време, безопасността на храните и др. За това може да допринесе и секторът на здравеопазването и социалните грижи, напр. чрез използване на безопасни и екологосъобразни продукти, добро функциониране на управлението на отпадъците и намаляване на потреблението на вода и енергия;

33.

приветства европейското сътрудничество в сферата на здравното обслужване в рамките на автономията на държавите членки по отношение на съдържанието, организацията и финансирането на здравеопазването. Въпреки че предизвикателствата са едни и същи, решения често са различни. ЕС би трябвало да оказва подкрепа на държавите членки и техните местни и регионални власти при насърчаването на общественото здраве и развитието на здравното обслужване. ЕС трябва да зачита принципа на субсидиарност и да взема под внимание разликите в здравните системи на държавите членки;

34.

застъпва схващането, че в същото време ЕС има интерес от подобряване на здравето и намаляване на неравенствата в здравната област, тъй като това е предпоставка за намаляване и на икономическите и социалните различия в Европа. В своята работа ЕС трябва последователно да се придържа към принципа „Здраве във всички политики“;

35.

подчертава, че финансирането в рамките на политиката на сближаване на ЕС трябва да продължи и след 2020 г. в области като инфраструктура за здравеопазване, електронно здравеопазване и програми за насърчаване на здравето, с цел да се стимулира регионалното развитие и да се намалят социалните и икономическите различия. Трябва да се проучва ефективността на проектите, финансирани със средства на ЕС, по отношение на общественото здраве и икономическото развитие на засегнатите региони (5);

36.

счита, че трансграничното сътрудничество може да допринесе за развитието на европейските системи за здравеопазване. В областта на трансграничните заплахи за здравето и на здравното обслужване е оправдано ЕС да има известни законодателни правомощия, извън това обаче ЕС би следвало да се съсредоточи върху подкрепата на държавите членки в техните усилия, както и върху действия за подобряване на качеството. ЕС може да реализира това, например в рамките на препоръки, предприемането и финансирането на развойна дейност, стимулирането на сътрудничество в граничните региони, насърчаването на обмена на знания и споделянето на опит, разпространението на добри примери и практики, по-активното участие в прозрачни сравнения и оценки на ефективността на системите за здравеопазване в сътрудничество наред с останалото със СЗО и ОИСР; освен това е важно да се посочи въздействието на различните здравни услуги върху здравето на пациентите и общественото здраве;

37.

във връзка с това предлага на Европейската комисия да създаде програма от порядъка на „Еразъм“ за професионалистите в сферата на здравеопазването;

38.

признава избраните от експертната група по оценяване на функционирането на здравните системи приоритетни области (интегрирани грижи; достъп до здравеопазване и равнопоставеност; първична медицинска помощ; икономическа ефективност на здравните резултати; хронични заболявания и качество на здравните грижи) като еднакво валидни и за поднационалното равнище и изразява своята готовност да си сътрудничи с групата за изтъкване на местния и регионален експертен опит;

39.

във връзка с това отправя искане да получи място на наблюдател в експертната група за оценка на функционирането на системите за здравеопазване, създадена през септември 2014 г. от Комисията и държавите членки, по покана на Съвета;

40.

обявява се за това, че наред с останалото ЕС да насърчава превенцията на хроничните заболявания, както и иновациите и използването на модерни ИКТ, да стимулира европейското сътрудничество при оценката на медицинските процедури и да продължи да участва в усилията на световно равнище за борба с антибиотичната резистентност; следователно приветства напр. новия план за действия срещу антибиотичната резистентност, който Комисията би искала да представи през 2017 г.;

41.

във връзка с това припомня на държавите членки за техния ангажимент да създадат до средата на 2017 г. национални планове за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност, които да се основават на подхода „Едно здраве“ и да са съгласувани с целите на глобалния план за действие на СЗО, и призовава здравните министерства да включат местните и регионалните власти в разработването и прилагането на тези планове;

42.

отбелязва, че в резултат на решенията на Съда на Европейския съюз и на директивата от 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване гражданите на Съюза разполагат с повече възможности за лечение в друга държава членка. Това е от полза наред с останалото за пациенти, при които са диагностицирани редки болести или които имат нужда от квалифицирано лечение, което не се предлага в държавата им; ето защо приветства работата на Комисията по отношение на въвеждането на Европейска референтна мрежа за здравни услуги, както и на центрове за отлични постижения в държавите — членки на ЕС, с оглед насърчаване на предоставянето на високоспециализирано здравно обслужване.

43.

призовава при работата си по „Състоянието на здравеопазването в ЕС“ ЕС да демонстрира добри примери за ефикасни и висококачествени здравни услуги и да проучи кои организационни форми в здравеопазването оказват подкрепа за постигането на ефикасно и висококачествено здравеопазване. Освен това трябва да се проучи и по какъв начин висококачествените здравни услуги намаляват необходимостта от различни социални услуги; във връзка с това желае да подчертае значението на местните и регионалните организационни модели, които са се оказали ефективни.

—

публикуване на „Health at a Glance: Europe 2016“ („Здравето накратко: Европа 2016 г.“) (ноември 2016 г.);

—

специфични за отделните страни „Здравни профили“ с цел проучване на характерните особености и предизвикателствата в отделните държави — членки на ЕС (ноември 2017 г.);

—

анализ въз основа на горните два елемента, който дава кратък обзор и поставя резултатите във връзка с по-широката програма на ЕС, с акцент върху хоризонтални въпроси на политиката и възможности за взаимно учене (ноември 2017 г.);

—

възможност за доброволен обмен на най-добри практики, които могат да бъдат поискани от държавите членки, за да се обсъдят конкретни аспекти на положението в съответната страна (към ноември 2017 г.).

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/25

1.

припомня, че както Съветът, така и Европейският парламент признаха, че стратегиите за интелигентна специализация (RIS3) могат да бъдат мощни инструменти, които да допринесат за преодоляването на обществените предизвикателства и насърчаването на иновациите, инвестициите и конкурентоспособността, основани на социално-икономическите и териториалните характеристики;

2.

подчертава значението на факта, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 установява RIS3 като предварително условие и приветства предоставянето на поле за регионален подход в рамката на изготвяне на стратегиите за интелигентна специализация (S3) и откриването на възможността да се вземат предвид регионалните дадености;

3.

регионите се включиха в S3, защото ставаше въпрос за полезни действия, които да направят регионалното развитие по-ефикасно и по-успешно. Регионите възнамеряват да запазят този подход, който се основава на субсидиарността и на принципа „отдолу-нагоре“. Те искат да запазят свободата на избор на регионална специализация. Изготвянето на S3 трябва да продължи да отговаря приоритетно на желанието за укрепване на динамиката на регионалното развитие и създаване на работни места на местно равнище;

4.

подчертава, че указанията и насоките за изготвянето на стратегия за интелигентна специализация съответстват на принципа на субсидиарност и на регионите трябва да бъде осигурена достатъчна гъвкавост, за да могат да отговорят на конкретните предизвикателства;

5.

припомня, че е необходимо да се осигури участието на всички равнища на управление, държавно, регионално, подрегионално и/или местно равнище, които са компетентни и активни в областите на работа на стратегията, като това участие включва съответните заинтересовани страни от т.нар. „четворна спирала“ (1), като се подчертае ролята на промишлеността, образователните и научноизследователските институции, като и на гражданите, въпреки че точното съчетание на участващи организации ще зависи от регионалния контекст;

6.

счита, че RIS3 предлагат добавена стойност на регионалните и местните власти, генерирайки инвестиции и съвместни междусекторни и междурегионални проекти, които са особено полезни за обновяването на промишлеността;

7.

подчертава, че в разработването на RIS3 следва да се включват всички заинтересовани страни, като ги насърчава да се обединят около споделена визия. Процесът следва да стимулира многостепенното управление и да спомага за изграждането на творчески и социален капитал в рамките на дадената територия;

8.

счита, че създаването и непрекъснатото преразглеждане на RIS3 трябва да продължи да бъде интерактивен процес на управление, който е в основата на т.нар. „процес на опознаване на сферата на предприемачеството“, процес, съчетаващ подхода „отгоре — надолу“ с подхода „отдолу — нагоре“ и в рамките на който гражданите, представени под уместна форма, също би трябвало да бъдат включвани по подходящ начин;

9.

изтъква, че задължението за участие произтича от точка 4.3 от приложение I към Регламент (ЕО) № 1303/2013. При все това в много случаи участието продължава да е недостатъчно. Поради това призовава Комисията да насърчава съответните заинтересовани страни на национално, регионално и местно равнище да гарантират ефективното прилагане на тази правна разпоредба;

10.

припомня, че за развитието на RIS3 се препоръчва политическо лидерство и консенсус и поради това се препоръчва активното участие на всички или повечето представителни политически сили, както и на участниците в социалната сфера и организациите на гражданското общество;

11.

счита, че RIS3 не бива да се ограничават до въпроси, свързани с научните изследвания, иновациите и развитието на предприятията. В духа на новата европейска програма за умения (New Skills Agenda for Europe) RIS3 трябва да обхващат и развиването на нови умения, образованието и обучението, касаещи всички граждани и особено младите хора, работещите и безработните. Освен това счита, че е важно да се насърчават програмите за обучение и развитие, особено в районите с малко опит в тази сфера, като се изтъкват успешните случаи в секторите, които могат да се използват като отправна точка за други региони и се призовава за приемане на мерки за сътрудничество между новаторските и по-слабо развитите региони;

12.

счита, че изборът на интелигентна специализация на регионите може също така да бъде стимул за укрепване на някои политики на ЕС. Така например редица региони избраха да развиват интелигентни специализации в областта на морските въпроси, възприемайки хоризонтален и междусекторен подход, спрямо който европейските политики изостават в структурно отношение, с ограничени възможности за подкрепа и ефикасност;

13.

подчертава, че приоритизирането на секторите, в които даден регион има сравнително предимство, трябва да съответства на целите, присъщи на Лисабонската стратегия (обучение на младите хора и достъп до заетост, равенство между мъжете и жените, инвестиции във висшето образование и изследователската дейност, подкрепа за иновациите в МСП във всички сектори на регионалната икономика, подкрепа за социалните и екологичните иновации и др.). От съществено значение е европейските политики да могат да продължават да подкрепят тези основни цели на Лисабонската стратегия, като същевременно подпомагат утвърждаването на S3. Въпреки че в тази област е отбелязан значителен прогрес, всички европейски региони трябва все още да постигнат напредък в изпълнението на тези цели;

14.

подчертава ролята на стратегиите за специализация и иновации по отношение на устойчивото развитие в селските райони и набляга на значението на обученията по отношение на идентифицирането и използването на потенциала или капацитета на местните общности и ценности;

15.

припомня, че съгласно гореспоменатия регламент RIS3 трябва да съдържат „механизъм за мониторинг“, който следва да може да улавя и проследява промените, предвидени във всеки приоритет на RIS3, чрез подходящ подбор на показатели за резултати и да насърчава обмена на добри практики; подчертава, че е важно да се постави акцент върху наблюдението и оценката. Така следва да се създаде обща рамка с насочващ и гъвкав характер, способна да улавя и проследява промените, предвидени във всеки приоритет на RIS3, която да помага на регионите да развиват свои собствени механизми за мониторинг и индивидуални показатели в зависимост от състоянието и нуждите им. Механизмът за мониторинг позволява на регионите постоянното по-нататъшно разработване на стратегията им въз основа на конкретни факти. В основата си този механизъм зависи от характеристиките на съответните стратегии RIS3 и следователно определянето му би трябвало да бъде елемент от разработването на стратегията. Предвид последното съображение предлага да се обмисли в тази връзка целево отпускане на финансови средства по няколко фонда за подкрепа на гъвкава методология за интегрирано и споделено от всички участници изпълнение, която да обхваща и дейности по анализ, наблюдение, мониторинг и последващи действия;

16.

счита също така, че RIS3 не бива да се ограничават до иновациите и научните изследвания, а обхватът им следва да бъде разширен с цел в бъдеще да се превърнат в по-цялостна стратегия за регионално развитие, която да включва други аспекти, като например образованието или обучението;

17.

предлага, с оглед на настоящата ситуация, да се създаде обща насочваща рамка за мониторинг, която ще послужи като отправна точка за всеки един от регионите при създаването на собствените им рамки за мониторинг, отчитайки спецификите им и позволявайки им да използват собствените си механизми за оценка и мониторинг;

18.

признава усилията на платформата S3 по отношение на техническата помощ и разработването на инструменти, въпреки че една обща насочваща рамка би насърчила по-голяма съгласуваност в изпълнението и мониторинга на RIS3;

19.

призовава за постепенен и предпазлив подход при оценката на S3, които все още са нова политика, сложна по отношение на изготвянето и изпълнението, и която може да разгърне напълно въздействието си едва след години. Първият показател за успех трябва да остане ефективната приоритизация и местната мобилизация, а регионите трябва да участват активно в определянето и управлението на механизмите за оценка;

20.

с оглед на следващия програмен период призовава Комисията да публикува своевременно условията, които трябва да бъдат спазени в рамките на изготвянето на стратегиите. Публикуването на насоки по време на програмния период, какъвто беше случаят с настоящите предварителни условия, поставя органите, на които е възложено изпълнението, в непосилна ситуация.

21.

препоръчва тясна координация с мониторинга на регионалните оперативни програми по ЕФРР, навсякъде където такива програми играят съществена роля в изпълнението на стратегията за научни изследвания и иновации, и с използването на разработените в това отношение хармонизирани регионални критерии — отчитащи напълно регионалните специфики — които според Европейската комисия (2) могат да бъдат разделени на „ресурсни показатели“, „показатели за изпълнение“ и „показатели за резултати“ (качествени и количествени);

22.

подчертава по-специално потенциала на висшите учебни заведения (ВУЗ), другите образователни институции, научноизследователските и технологичните организации и промишлените предприятия, в частност малките новосъздадени предприятия и МСП, при разработването и прилагането на RIS3. ВУЗ представляват звено за връзка между т.нар. „триъгълник на знанието“ — научноизследователска дейност, образование и иновации — и могат по особено подходящ начин да подкрепят изграждането на капацитета на регионите за иновации. Ето защо регионалните правителства би трябвало да стимулират ВУЗ да поемат активно своята роля в процеса, свързан с RIS3. При това трябва да се цели постигането на баланс между откриването на ВУЗ за потребностите на пазара от една страна, както и нецелево образование и (фундаментални) изследвания за иновациите на бъдещето — от друга; Считаме, че за тази цел е изключително важно за ВУЗ да бъдат достъпни за всички, да допринасят за повишаването на равнището на образование и обучение, от което се нуждае общество на знанието, насочено към творчеството и към нуждите на пазара на труда, както и на предприятията и на останалите работодатели;

23.

препоръчва, доколкото е възможно, RIS3 да предвиждат създаването на гъвкави външни организации или структури с цел да подкрепят правителствата, особено тези с ограничени възможности за ресурси, при развитието на капацитета на местните и регионалните власти. Намира за изключително полезни, но недостатъчни, външната подкрепа и оценки (партньорски проверки и посещения на експерти), осъществявани от платформата S3, тъй като е на мнение, че всеки местен или регионален орган трябва да има възможност да разработи свой вътрешен местен и регионален капацитет, включително механизми за изпълнение, мониторинг и последващ контрол на RIS3;

24.

подчертава, че при разработването и изпълнението на RIS3 тежестта и ползите трябва да са пропорционални. Като цяло трябва да бъдат използвани всички възможности, за да се предотврати възникването на нови бюрократични тежести посредством RIS3;

25.

отбелязва, че RIS3 трябва да бъдат достатъчно гъвкави през съответния период на структурните фондове. Те не бива да противоречат на новите развития, интелигентната диверсификация и революционните иновации в регионите. В частност RIS3 не бива да ограничават частните икономически дейности в съответните региони, например на новосъздадени предприятия;

26.

посочва, че смисълът на RIS3 излиза извън рамките на по-ефективно използване на структурните фондове, като целта им е да създадат синергия между регионалните политики в областта на развитието и иновациите и финансовите инструменти, за да се избегне дублиране;

27.

припомня, че един от приоритетите за програмния период 2014—2020 г. е насърчаването на синергиите между европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и „Хоризонт 2020“. Сложната нормативна уредба обаче забавя този процес. Това търсене на синергии трябва да обхване и другите политики на Европейския съюз и техните инструменти за намеса;

28.

обръща внимание на ползата от подобен подход, който трябва също така да цели укрепване на подкрепата за МСП, техните индивидуални проекти и колективни действия, както и за новосъздадените предприятия;

29.

изтъква, че е от съществено значение да се опрости регулаторната рамка и да се създадат функциониращи интерфейси, които да подобрят взаимодействието между различните концепции за подпомагане. В същото време тези концепции следва да включват разбираемо и ясно описание на начина, по който да се постигнат и улеснят синергиите;

30.

счита, че е важно да се насърчават програми за изграждане на капацитет, особено в региони с малко опит в това отношение, и да се подчертават успешни практики от различни сектори, които биха могли да послужат като пример за други региони;

31.

обръща внимание върху факта, че за успеха в създаването на синергии е важно да се насърчават комуникацията и сътрудничеството на заинтересованите страни, които познават добре различните инструменти за подпомагане (структурните фондове и „Хоризонт 2020“), но все още разполагат с ограничени познания за съответните сфери на действие; това се отнася както за регионалното, така и за европейското равнище; призовава Комисията и регионите да подкрепят и насърчават обмена между тези групи;

32.

припомня, че крайният успех ще зависи до голяма степен, наред с останалото, от безпроблемната връзка между различните равнища на управление — европейско, национално, регионално и, при необходимост — местно, както и от координацията между органите на управление и националните звена за контакт;

33.

изразява съжаление, че една от най-големите пречки в използването на синергиите между директно управляваната от Комисията помощ („Хоризонт 2020“) и недиректно управляваната помощ (ЕСИ фондовете), които са ограничени от държавната помощ, продължава да бъде непълната хармонизация между законодателството в тези две области. Призовава за изпълнение на препоръките, отправени в скорошно проучване, направено по поръчка на Европейския парламент в този област (3);

34.

отново признава огромната дейност, извършена от платформата S3, въпреки че идентифицира многобройни инициативи на Европейската комисия, което поражда объркване, непознаване и липса на координация между регионите;

35.

счита, че е необходимо да се анализира синергията между различните инструменти, инициативи, способи и органи за подкрепа, като например Платформата за интелигентна специализация, Европейската обсерватория на клъстерите, Европейското партньорство за иновации, Европейския стратегически форум, инициативи във връзка с главните базови технологии (ГБТ), научноизследователската инфраструктура и т.н.;

36.

призовава Комисията да осигури по-голяма съгласуваност по отношение на разбирането на инициативите и тяхното изпълнение, най-вече с оглед на малките региони или тези с по-малък административен капацитет;

37.

отправя искане да се внесе яснота и да се определят добре тематичните области, в които Комисията ще разполага със значителни средства, за да развива глобален подход към веригата за създаване на стойност на европейско равнище в даден сектор, като се вдъхновява от успешни примери в ключови области, представляващи интерес за възможно най-голям брой държави членки/региони, за които би било подходящо да се концентрира върху подход, основан на работа в мрежа, подкрепа и организация, като се опира на S3;

38.

препоръчва ЕС да изясни въздействието на стратегиите за интелигентна специализация върху другите ръководни механизми на ЕС и върху заинтересованите страни, да се подобри комуникацията по този въпрос и да се създаде „атлас на инициативите, инструментите и проектите на ЕС“ по въпроси, свързани с RIS3, следвайки примера на портала за електронно правосъдие на Европейската комисия, който има за цел да „улеснява живота на гражданите“ чрез предоставяне на многоезична информация;

39.

препоръчва да се насърчи и общество на знанието, което да изгражда и развива експерти в областта на RIS3, и да отчита също така дейността на ОИСР, платформата S3, както и работата на един по-широк кръг от академичните среди;

40.

подчертава, че създаването на критична маса на териториално равнище е от съществено значение, за да може ЕС и неговата промишленост да бъдат конкурентоспособни в световен мащаб. Счита, че местните и регионалните власти са подходящото място за създаване на иновационните екосистеми, изграждайки по този начин необходимите връзки между политиките на ЕС, промишлеността, изследователските центрове, висшите учебни заведения и гражданите;

41.

отбелязва, че, въз основа на приоритетите на RIS3, е необходимо да се развие междурегионално сътрудничество, позволяващо изграждането на вериги за създаване на стойност в ЕС;

42.

изразява убеждение, че междурегионалното сътрудничество ще поражда синергии между предварително определени в регионите икономически дейности и ресурси, като по този начин ще се оползотворяват по-добре възможностите и ще се избягва ненужно дублиране на инвестиции при използването на структурните фондове;

43.

счита, че е от решаващо значение да се разполага с достатъчно информация и координационен капацитет, чийто идеален резултат би бил напълно развита, съгласувана система за взаимно допълване, която да премахне неефективността, дължаща се на дублиране и обикновена имитация;

44.

приветства различните инициативи на Европейската комисия в тази област, като например тематичните платформи, но счита, че тези инициативи следва от самото начало да бъдат съпътствани от финансови инструменти и много добре определени цели, за да се предотврати рискът от несигурност сред участниците, и би трябвало да се избягва припокриване с други инициативи или програми като ОЗИ, ERA-NET, клъстерите на COSME, проекти в рамките на програмата Interreg Европа и т.н.;

45.

изразява критично отношение към факта, че големите финансови инструменти не покриват по-малки проекти и въпреки мобилизираните значителни средства, по-конкретно в рамките на ЕФСИ, не са достатъчни, за да позволят на МСП да преодолеят неефективността на пазара и да улеснят достъпа до кредитиране и финансирането на рисковете. Често именно степента на сложност и времеемките процедури по подготовка, извършване и приключване на големи проекти, както и на ниското равнище на технологична готовност (далеч от каквито и да е видима възвращаемост на инвестициите) възпрепятстват включването на по-малки участници;

46.

подчертава колко е важно да се развиват тематичните платформи на Европейската комисия и особено предлаганата от тях възможност за насърчаване на сътрудничеството между регионалните участници. Също така отбелязва, че тези платформи за междурегионално сътрудничество са решаващи за изпълнението, максималното увеличаване на икономическия растеж и пазарния потенциал, особено от гледна точка на водените от промишлените отрасли иновации. Поради това счита, че следва да се даде възможност различни региони, действащи на доброволен принцип, да организират определени специализации на междурегионално равнище:

47.

счита, че RIS3 би следвало да насърчават регионите да работят заедно за развиването на секторно международно сътрудничество между клъстери или в общи пазарни сегменти, които да подкрепят укрепването на споменатите международни вериги за създаване на стойност. Политиките на ЕС следва да отразяват ролята, която клъстерите могат да имат като мост между участниците вътре и извън регионите и като канали за предприемаческа помощ за МСП;

48.

изразява съжаление, че действащата регулаторна рамка за междурегионално и транснационално използване на европейските структурни и инвестиционни фондове не се използва във задоволителна степен от националните и регионалните органи. Това се отнася и за извършването на дейности извън района, обхванат от програмата, което на практика изобщо не се случва;

49.

посочва, че според множество проучвания има съществени пречки пред използването на европейски структурни и инвестиционни фондове за междурегионалното и транснационалното сътрудничество, като например липсата на ресурси или административен капацитет, на примери за най-добри практики, несигурността относно това как да се изгради това сътрудничество, отсъствието на референтна рамка и методология, липсата на ясни цели, асиметричните нива на политически правомощия, нормативни пречки и липсата на финансова рамка, която да насърчава сътрудничеството;

50.

поради това счита, че настоящата регулаторна рамка по-скоро ограничава междурегионалното сътрудничество, отколкото го насърчава. В този смисъл призовава Европейската комисия да подкрепя работата на мрежите на управляващите органи по ЕФРР и ЕСФ с практическа помощ, например при обмена на информация и премахването на несигурността относно допустимостта на заплануваните мерки в конкретни случаи и да не извършва никакви ограничителни тълкувания на действащата регулаторна рамка; Признава обаче, че някои от значителните пречки не се дължат на недостатъчно регламентиране, а на липсата на административен капацитет и на асиметричните нива на политическа/административна/научна компетентност;

51.

застъпва мнението, че регионалните S3 следва да бъдат реално отчетени във всички общностни политики, в т.ч. при изпълнението на политиката на сближаване в нейната цялост, а не само при усвояването на ЕФРР;

52.

счита, че може да се окаже трудно да се насърчават нови политики, като се използва една и съща регулаторна и финансова рамка и следователно би било целесъобразно да се разреши известна гъвкавост на програмите, така че те да могат с лекота да насърчават нови политики;

53.

смята, че с цел развитие на сътрудничеството по отношение на RIS3, регионите се нуждаят от прост инструмент, който да им позволява действително да отчитат разходите за изграждане на мрежи, а не само тези по съвместните оперативни проекти;

54.

отхвърля всякакви опити за ренационализиране на политиката на сближаване след 2020 г., тъй като тя остава крайъгълен камък за насърчаване на стратегии за интелигентна специализация във всички региони в ЕС и това би застрашило положителните развития, вече осъществени от редица власти на местно и регионално равнище в рамките на текущия период на финансиране;

55.

Ето защо Комитетът препоръчва:

56.

препоръчва на Европейската комисия да създаде работна група с активното участие на Европейския комитет на регионите, която да се заеме с всички тези въпроси, за да придаде на горепосочената обвързаност с предварителни условия на RIS3 по-висока степен на конкретност, специфични цели и инструменти.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/32

1.

приветства работния документ на службите на Комисията относно Плана за действие на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015 — 2030 г., тъй като в него изрично се подчертава ролята на местните и регионалните власти в подкрепа на усилията на държавите за намаляване на рисковете от бедствия;

2.

подчертава факта, че устойчивостта спрямо бедствия е един от основните аспекти на устойчивото развитие. Във връзка с това призовава институциите на Европейския съюз да гарантират, че този принцип е един от централните стълбове на бъдещите мерки за устойчиво развитие в Европа и да го вземат предвид в бъдещите фондове и проекти на ЕС;

3.

отбелязва, че интензивността и честотата на бедствията се увеличи значително през последното десетилетие. Всяка година десетки хиляди хора по целия свят губят живота си в резултат на природни бедствия и преките разходи за страните от ЕС възлизат на десетки милиарди евро, като се наблюдава тенденцията за по-висок брой смъртни случаи в развиващите се страни и по-големи икономически загуби в развитите икономики;

4.

одобрява подкрепата за националните, регионалните и местните стратегии и планове за управление на риска, които целят, наред с другото, въвеждането на цели, целеви показатели и срокове, и подчертава, че е необходимо да се направи оценка на съществуващите стратегии и планове, за да бъдат включени разпоредбите на Рамковата програма от Сендай. Що се отнася до граничните региони, ефективната координация между тези стратегии или развиването на съвместни трансгранични стратегии са от съществено значение и следва да се насърчават;

5.

подчертава, че изграждането на устойчива на бедствия инфраструктура е по-разходоефективно отколкото модернизирането на структури, които не отговарят на стандартите за безопасност. Според Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия (UNISDR) съотношението разходи/ползи е 1:4;

6.

отчита, че заложените в ЦУР (1) (11б) и Рамковата програма от Сендай приоритетни цели до 2020 г. трябва да бъдат постигнати в неотложен порядък с цел значително увеличаване на броя на градовете и населените места, които приемат и прилагат интегрирани политики и планове за приобщаване, ефективно използване на ресурсите, смекчаване на изменението на климата и адаптирането към него, устойчивостта спрямо бедствия, както и разработване и осъществяване, в съответствие с Рамковата програма от Сендай, на цялостно управление на риска от бедствия на всички равнища;

7.

подчертава, че всички проекти на ЕС, свързани с изграждане на нова инфраструктура (независимо дали се реализират по линия на фондове на регионалната политика или с помощта на Европейския фонд за стратегически инвестиции), би трябвало да бъдат устойчиви на бедствия; призовава този принцип да бъде упоменат изрично в правилата за използването на фондовете;

8.

привлича вниманието върху необходимостта да се заделят достатъчно финансови средства за намаляване на риска от бедствия на местно, регионално и национално равнище. Гражданската защита често се прехвърля на органите на местното и регионалното управление, без да им се предоставят достатъчно средства за посрещане на нуждите. Местните и регионалните власти се нуждаят от адекватни ресурси и правомощия за вземане на решения. Трябва да бъдат заделени достатъчно ресурси и за програмите в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на намаляването на риска от бедствия и управлението на кризи;

9.

подкрепя категорично предложението на Европейската комисия от 30 ноември 2016 г. (COM(2016) 778), което би дало възможност за по-голяма солидарност на ЕС в отговор на големи или регионални природни бедствия; апелира за преразглеждане на определението за големи или регионални бедствия, съгласно Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, цитирано в горепосоченото предложение на ЕК; обръща внимание, че посочените в определението прагове за големи бедствия — вреди за над 3 милиарда евро или повече от 0,6 % от БВП на засегнатата държава, са твърде високи и представляват пречка, особено за по-малките и по-слабо развитите региони, които най-често имат нужда от получаване на финансова подкрепа;

10.

подчертава, че местните и регионалните власти имат ключова роля в управлението на риска от бедствия и управлението на бедствия и отбелязва ролята и значението на местните и регионалните платформи за смекчаването на риска от бедствия и легитимната им роля в този процес;

11.

отбелязва, че оптимизирането на управлението на рисковете зависи от сътрудничеството между местните власти и заинтересованите страни на национално равнище, от една страна, и заинтересованите страни от частния сектор, включително застрахователните дружества, от друга;

12.

припомня също, че геостратегическото положение на някои региони, като най-отдалечените региони (НОР), ги превръща във водещи европейски участници, що се отнася до спешна намеса извън ЕС, но също така и по отношение на мерките за предотвратяване на риска;

13.

бедствията не се съобразяват с националните, нито с регионални граници и затова е необходимо да се създаде протокол за координирани действия в случай на бедствия, засягащи две или повече държави. Координацията е от решаващо значение, особено в случаите, когато сред засегнатите са трети държави;

14.

отчита факта, че проблемът с природните бедствия е неразделна част от дейностите за справяне с последиците от изменението на климата, и че двете области трябва да бъдат разглеждани заедно. Предлага новият Конвент на кметовете за климата и енергетиката да увеличи дейността си в тази област и да окаже допълнителна подкрепа за адаптирането към изменението на климата, с което се изгражда и устойчивост спрямо бедствия на местно равнище; заявява отново подкрепата си за конвента, а също и за кампанията на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия „Да направим градовете по-устойчиви“. За да допринесе за привличане на вниманието на градовете и регионите към кампанията „Да направим градовете по-устойчиви“, предлага да се определят „посланици на устойчивите градове“, които да се ползват с подкрепата на КР;

15.

приветства факта, че в публикуваното през ноември 2016 г. съобщение на Комисията COM(2016) 739 се упоменава необходимостта да се вземе предвид намаляването на риска от природни бедствия, но изразява съжаление, че в документа не се изтъква, че устойчивостта спрямо бедствия е един от основополагащите елементи на устойчивото развитие в Европейския съюз (2);

16.

подчертава моралното задължение да се гарантира, че проектите на ЕС не излагат човешкия живот на риск чрез финансиране на инфраструктурни проекти, които може да не са устойчиви спрямо бедствия; освен това изтъква, че изграждането на устойчива на бедствия инфраструктура е финансово по-ефективно отколкото модернизирането на инфраструктура, която не отговаря на стандартите за безопасност;

17.

приветства неотдавнашната реформа на фонд „Солидарност“ на ЕС (EUSF) — финансовият механизъм на ЕС за предоставяне на помощ в случай на мащабно бедствие и основният инструмент на ЕС за предприемане на действия в отговор на природни бедствия. Изтъква значението на EUSF като инструмент за реакция в отговор на мащабни природни бедствия и изразява европейска солидарност с регионите, засегнати от бедствия в рамките на Европа; приветства факта, че в съответствие с препоръките на КР фондът може да се използва за изграждането на устойчивост спрямо бедствия във вече съществуваща инфраструктура. Въпреки че приветства удължаването на сроковете за използването му, подчертава, че 2-годишен срок би дал възможност за по-ефикасно използване на фонда (3); счита освен това, че в рамките на механизма за финансова подкрепа следва да бъдат предвидени по-ниски прагове, които да дават възможност за достъп до него както на регионалните, така и на местните власти;

18.

когато става въпрос за сътрудничеството за развитие, е необходимо да се работи за повишаване на информираността относно факта, че подготовката и реакцията при извънредни ситуации са отговорност на властите и населението;

19.

подкрепя междусекторния подход на плана за действие на ЕК, който дава възможност целите на Рамковата програма от Сендай да бъдат интегрирани в други политики на ЕС, като по този начин се преодолее несъответствието между глобалната Рамкова програма от Сендай и Механизма на ЕС за гражданска защита;

20.

отбелязва, че планът за действие на ЕК отчита приноса не само на политиката в областта на гражданската защита, а на всички политики и практики на ЕС за изпълнение на приоритетите, договорени на Третата световна конференция на ООН за намаляване на риска от бедствия;

21.

отбелязва, че в основата на проактивния, вместо реактивен подход за изготвяне на политики, основан на информация за риска от бедствия, е създаването на петгодишни планове за действие, които следва да бъдат насочени към мобилизиране на цялото общество и към насърчаване и подобряване на познаването на рисковете, свързаните с тях инвестиции, готовността за справяне с бедствия и устойчивостта спрямо тях, както и към укрепване на приоритетите на ЕС в областта на конкурентоспособността, научните изследвания и иновациите и подпомагане на устойчиво развитие, устояващо на бедствия; следва да се насърчава използването на компютърни технологии за комуникация, ИКТ и автоматичните мрежи за ранно предупреждение, основаващо се на ранното откриване, незабавното съобщаване и проактивни протоколи за намеса;

22.

отбелязва, че проектите, подкрепяни и изпълнявани в рамките на плана, могат да спомогнат за създаването на полезни взаимодействия между намаляването на риска от бедствия и стратегиите за борба с изменението на климата и да допринесат за укрепването на капацитета на градовете да се справят с рисковете от бедствия;

23.

препоръчва да се изготвят планове за действие в съответствие с други международни споразумения и процеси, сключени или изпълнявани през 2015 г. и 2016 г., включително Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, Програмата за действие от Адис Абеба за финансиране на развитието, Парижкото споразумение относно изменението на климата, Световната среща на върха по хуманитарните въпроси и Новата програма за градовете;

24.

подчертава важната роля на сътрудничеството с частния сектор по отношение на събирането и на риска от бедствия, адаптирането към изменението на климата и биологичното разнообразие;

25.

изтъква, че е важно да се гарантира, че всички финансови инструменти на ЕС насърчават инвестициите, основаващи се на устойчивост спрямо риска, и подчертава подкрепата си за системите за ранно предупреждение и подобряването на дублиращи се комуникационни технологии между системите за гражданска защита и предупреждения на населението, както и за подхода за „по-добро повторно изграждане“ при възстановителни работи след бедствия;

26.

подчертава, че местните и регионалните власти носят институционална и политическа отговорност за защитата на населението и са на първа линия, що се отнася до реакцията при кризисни ситуации, за осигуряване на основни услуги и надзор и управление на възникващи бедствия. Те са отговорни за превенцията, организирането на незабавни операции за реагиране и спасяване и — най-вече — те познават в подробности местния район и общност. Местните и регионалните власти носят отговорност и за последващите възстановителни работи;

27.

посочва, че местните и регионалните власти често са демонстрирали огромна ангажираност за намаляване на рисковете от бедствия, например допринасяйки за изготвянето на оценки на риска и на планове за управление на риска, както се посочва в становището на КР относно Механизма на ЕС за гражданска защита (4);

28.

подчертава значението на развитието на междурегионалното сътрудничество, по-специално в политиката в сферата на гражданската защита, с цел предотвратяване на риска от бедствия. Смята, че е целесъобразно Комисията да допринася, чрез подобрена координация между регионите, за да направи това сътрудничество още по-ефективно и ефикасно, като установи стандарти за моделите и технологиите, използвани от тези градове и региони, за да се подобри реакцията при извънредни ситуации, които надхвърлят границите или капацитета на административната единица;

29.

отбелязва, че желателната платформа за сътрудничество в тази област включва и развитието на публично-частно партньорство за намаляване на риска от бедствия и приемането на мерки за насърчаване на разбирането на местните рискове от страна на частния сектор, така че той да се превърне в участник в бъдещите политики за намаляване на риска от бедствия, например чрез разширяване на предоставянето на застраховане; отново изразява опасението си, че в резултат от увеличаването на рисковете застраховането може да стане невъзможно или твърде скъпо в някои райони, което би могло да изложи публичните власти на огромен финансов риск. Подчертава, че обединяването на рисковете е възможност, която трябва да бъде проучена, и призовава да се проучи осъществимостта на задължителна застрахователна схема срещу природни бедствия (5);

30.

счита за легитимни усилията за пълноценното използване на нарастващата роля на мобилните технологии, интернет и социалните медии за предаването на информация, свързана с бедствия, по-специално развитието на технологията AML (Avanced Mobil Location), която позволява незабавното определяне на местоположението на повикването до европейския номер за спешна помощ 112; използването на тези технологии е важно и за провеждането на кампании за предотвратяване на бедствия и за обучение;

31.

призовава за ефективна политика на информиране в случай на бедствия, която може да спомогне за предотвратяване на щетите в случай на предвидими повторения или реплики. Счита, че е необходимо, освен това, да се изгради служба за защита и материална и психологическа помощ на жертвите, близките, оказващите помощ и други засегнати в случай на бедствия;

32.

подчертава, че местните и регионалните власти се нуждаят от знания, инструменти, капацитет и ресурси, за да изпълняват своите задължения, както се посочва в становището на КР относно Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г. Същевременно посочва, че въпреки че местните власти носят отговорност за широка гама от критична инфраструктура, инвестициите, необходими за превръщането ѝ в по-устойчива спрямо риска от бедствия, не са много видими и често се пренебрегват или се възпрепятства тяхното реализиране (6);

33.

призовава да се предприемат стъпки за повишаване на обществената осведоменост, наред с другото, чрез провеждане на проучвания в областта на управлението на риска от бедствия. Препоръчва се жителите на застрашените райони да бъдат информирани за необходимостта от проявяване на солидарност спрямо жителите на районите, които са предразположени към бедствия. В момента е налице недостатъчно разбиране за това как рисковете могат да ескалират;

34.

подчертава, че за местните и регионалните власти е важно в рамките на целия арсенал от знания, инструменти, капацитет и ресурси, необходими за изпълнение на техните задължения, както е посочено в становището на КР относно „Рамковата програма за действие от Хього в периода след 2015 г.“, да бъдат създадени мрежи от станции за метеорологични измервания. Тези мрежи трябва да осигуряват мониторинг както на променливите, които позволяват точно измерване на изменението на климата, така и на всички тези, които позволяват осъществяване на наблюдение на бедствията и ранно предупреждение;

35.

подкрепя категорично предложението на Европейската комисия (COM(2016) 778 final) за създаване на нова приоритетна ос със ставка на финансиране, достигаща до 100 %, за подкрепа, в рамките на инвестиционните приоритети на ЕФРР, на мерки за предвиждане, предотвратяване, планиране и отговор на големи или регионални природни бедствия и за последващо възстановяване;

36.

подкрепя предложенията разходите за тази цел да бъдат допустими за финансиране от момента на настъпването на бедствие, дори и преди влизането в сила на регламента;

37.

работният документ на службите на Комисията съответства на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Подчертава, че бедствията не познават граници и следователно устойчивостта спрямо бедствия е област, в която са необходими координирани действия. Гражданската защита е област, в която ролята на Съюза е да подкрепя, координира и допълва действията на държавите членки (член 6 от ДФЕС). В съответствие с член 196 от ДФЕС Съюзът може да действа, без да прибягва до хармонизиране на законовите и подзаконовите уредби на държавите членки.

17.8.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 272/36

1.

приветства законодателните предложения на Европейската комисия относно задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки от 2021 до 2030 г. в секторите, които не са включени в схемата за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) [COM 482 (2016) final], както и относно включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. [СОМ (2016) 479 final];

2.

подчертава, че е важно да бъдат намалени емисиите на парникови газове от секторите извън обхвата на СТЕ до 2030 г. до такава степен, че да може да се постигне дългосрочната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 95 % до 2050 г.;

3.

счита, че с оглед на спазването на ангажиментите, поети в Споразумението от Париж, включването на потенциала за поглъщания на CO2 от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) по интегриран начин в рамките на политиката на ЕС в областта на климата представлява високо иновативно и икономически ефективно решение;

4.

смята, че е от съществено значение местните и регионалните власти да бъдат признати за ключови участници в изпълнението на мерките, включени в новата политика в областта на климата, и да участват по-активно и по-цялостно в прилагането на политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в съответствие с принципите на многостепенното управление;

5.

подчертава ролята и отговорностите на градовете и регионите за събиране и предоставяне на данни за изготвянето на инвентари на емисиите на парникови газове в секторите, които попадат в обхвата на регламента за ЗПЗГС и регламента за разпределянето на усилията; препоръчва на държавите членки и на Комисията да подкрепят последователно местните и регионалните власти чрез укрепване на техния капацитет в областта на изпълнението на основните им задачи по проектиране и планиране на местното развитие в областта на енергетиката, транспорта, управлението на отпадъците, използването на почвите и в други области;

6.

е на мнение, че пазарните принципи и практики за земеползване и ресурси за изпълнението на целите за намаляване на емисиите, определени в действията в областта на климата, намират израз посредством инструментите за гъвкавост, но са необходими промени, за да се избегне обезценяване на амбициозните цели на политиката на ЕС относно изменението на климата и инфлация на квотите за търговия с емисии. Това може да се извърши чрез приспадане на действителните емисии или тяхната линейна тенденция за намаление през 2020 г., намаляване на прехвърлянето на квотните излишъци от секторите, които са в СТЕ на ЕС, към секторите, които не са в СТЕ на ЕС, и чрез определяне на по-амбициозни цели, включително за страните с нисък БВП;

7.

призовава за въвеждането на междинен контрол за спазване веднъж на всеки пет години като ефективно средство за гарантиране на изпълнението на целите за намаляване на емисиите чрез по-редовен мониторинг;

8.

счита, че с оглед на липсата на конкретни цели за намаляване на емисиите за отделните сектори, обхванати от регламента за разпределянето на усилията, следва да се въведат разпоредби за програмиране, за да се даде възможност за разработване на стратегии и действия на равнището на ЕС, на държавите членки, на местните и регионални власти, които да гарантират прехода на тези отрасли към мерки за ниски емисии на CO2. Секторните цели следва да се изготвят така, че да се гарантира, че всички сектори, обхванати от регламента за разпределянето на усилията, спазват предложената в регламента цел за намаляване на глобалните емисии, като освен това проверките на съответствието трябва да бъдат укрепени с годишни прегледи и баланси;

9.

подчертава необходимостта от всеобхватно и по-амбициозно използване на възможностите по отношение на правните изисквания за секторните инициативи в секторите, за които съществува опасност от нарастване на емисиите (например ефективността на леките пътнически автомобили и леките търговски превозни средства в сектора на транспорта);

10.

призовава Европейската комисия да проучи цялостно приноса от ЗПЗГС, като признае, че този сектор, и по-специално горите, има потенциала да допринесе положително за смекчаването на изменението на климата чрез поглъщане, съхранение и замяна на емисии на CO2;

1.

счита, че местните и регионалните власти без съмнение имат решаваща роля в секторите, обхванати от регламента за разпределяне на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове, както и от регламента за ЗПЗГС, тъй като тези регламенти изискват включването на териториалното измерение. В същото време тук става въпрос непосредствено за области, в които местните и регионалните власти поради своите компетентности и правомощия, могат да предприемат действия. За прилагането на политиката също така е налице широк набор от подходящи инструменти, например политиките за териториално устройство, развитието на МСП, политическите мерки за привличане и насърчаване на „зелени“ инвестиции, строителството, градския транспорт и мобилността, както и плановете за градско развитие;

2.

подчертава, че предложените мерки спомагат за намаляване на емисиите в онези сектори, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ), и по такъв начин предоставят социална, икономическа и екологична добавена стойност. Поради това градовете и регионите играят още по-важна роля, тъй като в своите територии те са авангард и движеща сила за инициативите за намаляване на въглеродните емисии и разглеждат икономическите и социалните фактори на всяко действие на местно равнище;

3.

подчертава, че едно модерно и устойчиво горско стопанство допринася за по-голямото използване на възобновяеми ресурси, осигурява биоенергия като заместител на изкопаемите горива и едновременно с това ефективно намалява въглеродния диоксид; изтъква, че намаляването на емисиите в секторите на ЗПЗГС трябва да бъдат насърчавани и посредством ОСП на ЕС;

4.

откроява важни задачи на местните и регионалните власти при директното информиране на гражданите и провеждането на кампании по въпроси на енергетиката. Предложенията на Комисията подкрепят изпълнението на регионални стратегии по отношение на климата и енергетиката и изтъкват на преден план декарбонизацията на секторите и планираното земеползване в рамките на регионалното и градското развитие и териториалното устройство. Регионалните и местните процеси са очертани в рамка на Конвента на кметовете с конкретни примери и цели за намаляване;

5.

счита, че предложените регламенти не повдигат въпроси по отношение на съвместимостта им с принципа на субсидиарност, тъй като справянето с изменението на климата и въздействията от него очевидно е трансграничен проблем, поради което целите на тези регламенти могат да бъдат постигнати единствено чрез действие на равнището на ЕС. Освен това предложените регламенти не надхвърлят необходимото по отношение на форма и съдържание за постигане на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. по разходоефективен начин и следователно са в съответствие с принципа на пропорционалност;

6.

счита, че за прехода към икономика с ниски въглеродни емисии и чисти енергийни източници е от основно значение да продължат да се предприемат действията с широк обхват в областта на климата включително в сектори, които не попадат в схемата за търговия с емисии. При предложеното разпределяне на усилията се цели общо регулиране на секторите извън СТЕ;

7.

обръща внимание на факта, че Комисията не определя никакви конкретни, правно обвързващи цели за тези сектори, а по-скоро изхожда от цялостна оценка на техния принос, при което на държавите членки се предоставя сравнително голяма свобода за това да решават какви мерки конкретно искат да прилагат, за да изпълнят целите за намаляване на емисиите на парникови газове. Перспективите за намаляване на емисиите на парникови газове са различни в отделните сектори и на национално равнище могат да стигнат дори до увеличение, като например прогнозите за емисиите от сухопътния транспорт, напълно независимо от изпълнението на мерките за по-голяма горивна ефективност;

8.

призовава за гъвкаво прилагане на общите цели във всички сектори, при което трябва да се оценява и взема предвид съответният капацитет на регионално и местно равнище; разбиване на целите спрямо отделните сектори обаче е практически невъзможно;

9.

подчертава, че всички държави членки и сектори на икономиката допринасят за постигането на целите за намаления на емисиите на СО2 и всички би трябвало да се стремят към горепосочената цел, като се осигурява балансираност между аспектите на справедливост и солидарност; националните цели в рамките на групата от държави членки с БВП на глава от населението над средния за ЕС следва да бъдат пропорционално коригирани, за да гарантират по справедлив и балансиран начин разходната ефективност;

10.

отбелязва, че постигането на тези намаления на емисиите на парникови газове следва да бъде катализатор за повишаване на ефективността и за разгръщане на иновациите в европейската икономика, и по-специално следва да насърчава съответни подобрения, особено в секторите на сградния фонд, селското стопанство, управлението на отпадъците и транспорта, доколкото те попадат в обхвата на настоящия регламент;

11.

обръща внимание на факта, че в регламента относно разпределянето на усилията са предвидени много възможности за гъвкавост и търговия, които имат за цел да помогнат на държавите членки да постигнат своите цели за намаляване на емисиите до 2030 г. Подобни мерки намаляват разходите, свързани с редуциране на емисиите, въпреки че е необходим реализъм и здрав разум и трябва да се следи внимателно за това гъвкавостта да не доведе до повече емисии или до определянето на по-ниски цели чрез манипулации, било то преди влизането в сила на разпоредбите или при прилагането на механизма за гъвкавост, тъй като различните възможности за гъвкавост в крайна сметка биха могли да доведат до неизпълнение на целите за намаляване на емисиите. Трябва да се проследяват не само временните икономически и структурни проблеми на държавите и техния стандарт на живот, но и да се вземат предвид регионалните различия в рамките на държавите, с цел да бъдат постигнати амбициозните цели;

12.

призовава Комисията спешно да предложи конкретни решения на проблемите на регионите, които изпитват особени затруднения или са в упадък, в контекста на необходимия преход към нисковъглеродна икономика; подчертава необходимостта от разработване на реалистични решения за регионите, които са силно зависими от използването на изкопаеми горива или от енергийно интензивни промишлени отрасли, или могат да бъдат засегнати несъразмерно по друг начин от прилагането на предложените регламенти; подчертава значението на участието на местните и регионалните органи в разработването на траектории за устойчиво развитие, които биха могли да стимулират и икономиката на тези региони;

13.

отбелязва, че с оглед на свръхпредлагането на квоти по СТЕ и на ниската цена за CO2 установената максимална горна граница от 100 милиона единици за количествата емисии не само не допринася за силно намаляване на емисиите, а противоречи на целите в областта на климата и може да доведе до това, че емисиите в секторите, които не са обхванати от СТЕ, дори да се покачат още повече в резултат на премахването на дисбалансите;

14.

призовава Комисията да предвиди известна гъвкавост при уреждането на санкциите, като при прехвърлянето на квоти между секторите прилага по-ниски валутни или оценъчни курсове;

15.

приветства предложението да се позволи на държавите членки при отчитането да използват общо 280 милиона единици от областта на ЗПЗГС, като признава, че този сектор, особено горите, има потенциала да допринесе положително за уредбата на ЕС за климата. Отбелязва, че са проблематични точността на мониторинга на емисиите на парникови газове в областта на ЗПЗГС и подкрепата за местното равнище при събирането на данни;

16.

отбелязва, че поглъщането на въглерода в рамките на ЗПЗГС би трябвало да се ограничи до онези области на регламента за разпределяне на усилията, в които правилата за отчитане са научно обосновани и доказани и са били проверени в пилотни проекти. По този начин се очаква да се избегнат спекулациите и редуцирането на общите принципи до чисто разходни съображения. При мониторинга на мерките в областта на ЗПЗГС и в съответното докладване трябва да се избягват двойните плащания — доколкото е известно и посредством прилагането на най-добрите методи; това се отнася преди всичко за прехода между категориите земеползване, но и за отчитането във връзка с продукти от добита дървесина и естествени смущения;

17.

предлага приспаданията да са възможни на всеки пет години, за да може да бъде взет предвид потенциалният принос на обезлесената земя, залесената земя, управляваната обработваема земя и управляваните пасища. По този начин ще се отговори на променливия характер на природата и ще се балансират въздействията на случайни събития и циклични процеси;

18.

призовава Комисията да работи заедно с държавите членки, за да определи по-точно ролята на местните и регионалните власти в управлението на данни и мониторинга на отчитането за ЗПЗГС;

19.

смята, че е важно, че съгласно предложението ще се запази строгият цикъл на докладване и съответствие, определен в регламента за разпределяне на усилията. Запазва се задължението за държавите членки да спазват годишните горни граници на емисиите и линейното развитие на емисиите в периода 2021—2030 г., въпреки че действителните проверки на съответствието ще се организират веднъж на всеки 5 години;

20.

подчертава, че с цел да се гарантира, че проверките на съответствието се извършват въз основа на точни данни, Комисията трябва постоянно и систематично да проверява и оценява предоставените от държавите членки инвентаризации на емисиите на парникови газове, при необходимост включително с помощта на независими експерти;

21.

смята, че Европейската агенция за околната среда трябва да продължи да координира контрола на прозрачността, точността, съгласуваността, сравнимостта и пълнотата на представяната информация. От решаващо значение е местните и регионалните власти да бъдат укрепени при отчитането и докладването, за да могат да отчитат местните и териториалните особености по-добре отколкото досега;

22.

смята, че е важно посредством настоящото предложение за националните, регионалните и местните администрации, както и за предприятията, МСП и микропредприятията да не възникват преки задължения за докладване или административна тежест;

23.

отбелязва, че многообразието и променливият характер на земеползването в Европа води до различно по своята същност и непоследователно третиране, което налага необходимостта от решителна и координирана хармонизация и стандартизация на качеството на данните на държавите членки, като се вземат предвид не само специфичните за страната, но и регионалните и местните обстоятелства и условия, включително тяхната динамика; във връзка с това предлага да се използва опитът, натрупан чрез инструменти като методиката за изготвяне на регистри на емисиите по инициативата „Конвент на кметовете“, и да се обвърже с текущите усилия за създаване на гъвкави, лесни за използване и надеждни показатели за измерване на емисиите на местно и регионално равнище в рамките на Глобалното споразумение на кметовете;

24.

изразява загриженост, че протоколът от Киото изтича в края на 2020 г. Поради това управлението на сектора на ЗПЗГС трябва да се доразвие в рамките на ЕС. Понастоящем то е уредено от решението относно ЗПЗГС (Решение № 529/2013/ЕС). Изпълнението на това решение вече е в ход и до 2020 г. ще бъдат създадени усъвършенствани системи за отчитане. Без правна рамка, която да консолидира това изпълнение и да определя приложимите правила за периода след 2020 г., начинът, по който ЗПЗГС ще бъде включен в общата рамка, не би бил еднакъв за целия ЕС. Различията между държавите членки в правилата за докладване и отчитане биха засегнали отрицателно оптималното функциониране на единния пазар;

25.

признава, че правилата за отчитане за инвентаризацията в сектора на ЗПЗГС въз основа на процедурата на МГИК от 2006 г. не съответстват на най-съвременните методи. ЕС би трябвало да продължи да разработва съществено процедурата на инвентаризация, за да подобри нейната прецизност и бързина, като същевременно би трябвало да се запазят опростеният характер и прозрачността на системата. Във връзка с това градовете и регионите имат важна, дори решаваща роля за предоставянето на необходимата за инвентаризацията в сектора на ЗПЗГС информация както за извършването на последваща оценка, така и за изготвянето на прогнози;

26.

подчертава, че в контекста на тази процедура използването на помощни структури, с цел стимулиране на постепенното подобряване, изглежда едно многообещаващо развитие. КР би могъл да допринесе за създаването на благоприятна среда, за да подобри, въз основна на основните принципи на процедурата на МГИК като последователност, сравнимост, пълнота, точност и прозрачност, способността на градовете и регионите за събиране, анализ и агрегиране на данните, свързани със ЗПЗГС;

27.

е на мнение, че Европейската комисия заедно с КР следва да разработи насоки, за да предостави на местните и регионалните власти процедурно съдействие при събирането на данни, както и общи методологични стандарти за включването и вземането предвид на местната информация, като не трябва да се пренебрегват компромисите между точността и ефективността на разходите, както и ограничаването на административната тежест. По-голяма точност може безсъмнено да бъде постигната единствено посредством участието на местните и регионалните експерти;

28.

отбелязва, че многостранният подход е не само целесъобразен, за да се постигне на единство по въпросите, свързани с изменението на климата и планирането на ЗПЗГС, но и допринася за това да се повиши прозрачността и изпълнението на задълженията за докладване, да се подобри оценката на социалните и икономическите последици на местно и регионално равнище, да се намират по-лесно оптимални решения и да се овладява нарастващата сложност, използвайки многосекторен подход;

29.

счита, че при включването на ЗПЗГС в рамките на политиката в областта на климата трябва да бъдат взети под внимание на първо място селското и горското стопанство, но също така и приносът на жилищното настаняване, управлението на отпадъците и малките предприятия, както при възприемането на най-добрите практики по отношение на изискванията за прозрачност, така и за да се гарантира ефективността на механизмите за контрол. Бързото предоставяне на конкретни отзиви от различните области, както по време на преговорите относно Регламента, така и в хода на изпълнението, е от основно и решаващо значение;

30.

подчертава, че възможностите за финансиране на местно и регионално равнище трябва да се разширяват последователно, по-решително отколкото досега и в по-голяма степен децентрализирано, като това финансиране би могло да бъде привлекателно допълнение към частното финансиране и за кредитните институции. В допълнение към предоставянето на национални и европейски финансови средства под формата на безвъзмездни помощи и съфинансиране във връзка с изпълнението на екологични мерки би трябвало да се обмисли подобряване на кредитния рейтинг на местните и регионалните власти и капацитета им за предоставяне на заеми. Това може да бъде постигнато чрез промени в законодателството или чрез сдружение на градовете, които сами по себе си не са достатъчно големи, например, за да закупят облигации.