7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/1

---

Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2017/C 256/01)

Последна публикация

ОВ C 249, 31.7.2017 г.

Предишни публикации

ОВ C 239, 24.7.2017 г.

ОВ C 231, 17.7.2017 г.

ОВ C 221, 10.7.2017 г.

ОВ C 213, 3.7.2017 г.

ОВ C 202, 26.6.2017 г.

ОВ C 195, 19.6.2017 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/2

---

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Berlin (Германия), постъпило на 2 май 2017 г. — Evonik Degussa GmbH/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-229/17)

(2017/C 256/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Berlin

Страни в главното производство

Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Преюдициални въпроси

1)

Налице ли е „производство на водород“ по смисъла на точка 2 от приложение I към Решение 2011/278/ЕС (1) само когато от два водородни атома H чрез химичен синтез бъде произведена една водородна молекула H2, или понятието за производство обхваща и случаите, когато в газова смес, съдържаща водород, относителният дял на водород H2 в сместа се увеличава — без синтез — чрез отстраняване на останалите елементи на газа — било то по физичен или химичен път — с цел — както е посочено в точка 2 от приложение I към Решение 2011/278/ЕС — да бъде получен „продукт, изразен като нетна продукция за продан, при 100 % чистота на съответното вещество“?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е в смисъл, че понятието за производство не обхваща увеличаването на относителния дял на водород H2 в дадена газова смес, трябва да се постави и въпросът: Трябва ли формулировката „технологични елементи, пряко или косвено свързани с производството на водород и сепарацията на водорода и въглеродния оксид“ да се тълкува в смисъл, че описаните в точка 2 от приложение I към Решение на Комисията от 27 април 2011 г. (2011/278/ЕС) системни граници на продуктовия показател за водород обхващат само двата елемента заедно („и“), или технологичният елемент „сепарация на водорода и въглеродния оксид“ може да съществува изолирано като самостоятелен технологичен елемент в рамките на системните граници?

3)

Ако отговорът на втория въпрос е в смисъл, че технологичният елемент „сепарация на водорода и въглеродния оксид“ може да съществува изолирано като самостоятелен технологичен елемент в рамките на системните граници, трябва да се постави и следният въпрос: Налице ли е технологичен елемент „сепарация на водорода и въглеродния оксид“ само когато водород H2 се отделя изключително от въглеродния оксид CO, или технологичен елемент „сепарация на водорода и въглеродния оксид“ е налице и когато в този случай водородът се отделя не само от въглеродния оксид, а допълнително и от други вещества, например въглероден диоксид CO2 или CnHn?

4)

Ако на жалбоподателя по съдебен ред е признато право на по-голям дял при разпределянето на безплатните квоти за емисии, възниква въпросът дали точка 3 от диспозитива на решение на Съда на Европейския съюз от 28 април 2014 г. (Borealis Polyolefine, C-191/14, ECLI:EU:C:2016:311) трябва да се тълкува в смисъл, че: а) коефициентът за междусекторна корекция в член 4 и приложение II към Решение 2013/448/ЕС в първоначалната редакция се прилага за разпределяне на квоти за периода 2013—2020 г, които са определени от компетентния орган преди 1 март 2017 г.; и б) коефициентът за междусекторна корекция в член 4 и приложение II към Решение 2013/448/ЕС в първоначалната редакция следва да се прилага за признати по съдебен ред след 1 март 2017 г. по-големи дялове при разпределяне на квоти за периода 2013—2017 г.; и в) коефициентът за междусекторна корекция в член 4 и приложение II към Решение 2013/448/ЕС, изменено на 1 март 2017 г. с Решение 2017/126/ЕС, се прилага за признати по съдебен ред след 1 март 2017 г. по-големи дялове при разпределяне на квоти за периода 2018—2020 г.?

---

(1)  Решение 2011/278/ЕС на Комисията от 27 април 2011 година за определяне на валидни за целия Европейски съюз преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (нотифицирано под номер C(2011) 2772), ОВ L 130, стр. 1.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/3

---

Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 4 май 2017 г. — VE/WD

(Дело C-232/17)

(2017/C 256/03)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budai Központi Kerületi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: VE

Ответник: WD

Преюдициални въпроси

1)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13 (1) и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато потребителят може да узнае размера на някой от съществените елементи на договор за кредит (предмета на договора, т.е. размера на кредита, погасителните вноски и лихвите по сделката) едва след сключването на договора (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец) въз основа на едностранно волеизявление (макар да е посочено, че същото представлява част от договора) от страна на съдоговорителя търговец, което има правнообвързващо действие спрямо потребителя?

2)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договора за кредит някои от съществените елементи (предмета на договора, т.е. размерът на кредита, погасителните вноски и лихвите по сделката) са посочени единствено чрез използване на израза „за информация“, без да се уточнява дали посоченият ориентировъчно елемент има правнообвързващо действие или дали същият може да служи като основание за възникването на права и задължения?

3)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договора за кредит някой от съществените елементи е определен чрез използването на неправилна терминология, по-конкретно, ако в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута (в който произтичащите от него задължения се определят и записват в чуждестранна валута — наричана по-нататък „валута на кредита“, а погасяването на тези задължения се извършва в национална валута — наричана по-нататък „валута на изпълнение“): (1) като размер на кредита се определя: — размерът на кредитна линия, посочен във валутата на кредита; или — максималният размер на кредита, определен във валутата на кредита; или — размерът на поискания от потребителя кредит, определен във валутата на изпълнение; или — размерът на отпуснатия кредит, определен във валутата на изпълнение (2) като погасителни вноски се определя прогнозният максимален размер на погасителните вноски, посочен във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение?

4)

Във връзка с тълкуването на възможността да бъдат проучени всички договорни условия, посочена в съображение 20 от Директива 93/13, и изискването за ясен и разбираем език, установено в член 4, параграф 2 и член 5 от същата директива, следва ли съответните договорни условия да се считат за равноправни в случаите, когато в договор за кредит, изразен в чуждестранна валута (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец), предметът на договора, т.е., размерът на кредита и погасителните вноски: (1) се определят във валутата на кредита като конкретна сума (посочена изключително като поредица от символи, включваща цифрите от 0 до 9), както и във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване? (2) се определят във валутата на изпълнение като конкретна сума, както и във валутата на кредита, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване? (3) се определят както във валутата на кредита, така и във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване? (4) изобщо не се определят във валутата на кредита, а само във валутата на изпълнение, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване? (5) изобщо не се определят във валутата на изпълнение, а само във валутата на кредита, в най-добрия случай — чрез метод за точно изчисляване? 4.1 В контекста на въпрос 4 (5) по-горе, в случай че не е необходимо определянето на каквато и да било точна сума и включването на същата в договора за кредит при неговото сключване, гарантирана ли е възможността размерът на кредита да бъде изчислен по несъмнен начин към момента на сключване на договора, когато (не поради обективна необходимост, а по силата на клауза в този смисъл, която не е индивидуално договорена и е включена в общите условия на договора от съдоговорителя търговец): (1) конкретният размер на кредита не е посочен в договора в никоя от валутите; (2) договорът за кредит съдържа конкретния размер на поискания от потребителя кредит или максималния размер на предоставения кредит, посочени във валутата на изпълнение; (3) договорът за кредит не съдържа размера на кредита, определен чрез метод за точно изчисляване във валутата на изпълнение, както и (4) по отношение на точното изчисляване на размера на кредита във валутата на кредита, посоченият в договора за кредит елемент [от формулата] за изчисляване не е точно определен, а става въпрос за максимален размер (конкретният размер на поискания от потребителя кредит или конкретният размер на предоставения кредит, посочени във валутата на изпълнение)? 4.2   4.2.1 В случай, че не е необходимо определянето на каквато и да било точна сума и включването на същата в договора за кредит при неговото сключване, по отношение на точното изчисляване: (1) нормативно изискване ли е в договора за кредит сумата на предмета на договора, т.е. размерът на кредита и на погасителните вноски — при кредит с променлив лихвен процент, на погасителните вноски за първия лихвен период — да бъде определена чрез метод, позволяващ изчисляването да бъде извършено точно и в момента на сключване на договора; или (2) достатъчно е към момента на сключване договорът за кредит да съдържа обективно установими параметри, позволяващи тези данни (предметът на договора и погасителните вноски) да бъдат изчислени в даден бъдещ момент (т.е. към момента на сключване в договора за кредит да бъдат фиксирани само параметрите, които ще позволят точното изчисляване в бъдеще)? 4.2.2 В случай че е достатъчно сумата на предмета на договора, т.е., размерът на кредита и на погасителните вноски — при кредит с променлив лихвен процент, на погасителните вноски за първия лихвен период — да може да бъде изчислена във валутата на кредита в даден бъдещ момент, необходимо ли е този бъдещ момент (който, логично, ще съвпада с момента, в който се определя размерът на договорните задължения във валутата на кредита) да бъде обективно определен в договора за кредит в момента на сключването му, или определянето на този бъдещ момент може да бъде включено сред изключителните права на самостоятелна преценка на съдоговорителя търговец? 4.3 В случаите на кредити с променлив лихвен процент, следва ли да се счита за достатъчно и следователно за равноправно определянето (и включването в договора за кредит при неговото сключване) на конкретните суми и/или на метода за точното изчисляване на размера на погасителните вноски във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение за първия лихвен период в рамките на срока на договора, или е нормативно изискване методът за точно изчисляване във валутата на кредита и/или във валутата на изпълнение да бъде определен за всички лихвени периоди в рамките на срока на договора? 4.4 Само чрез прилагане на съответната математическа формула ли може да бъде извършено точното изчисляване, за да бъде същото равноправно, или е допустим и друг метод? 4.4.1 В случай че не е задължително точното изчисляване да бъде извършено чрез прилагане на съответната математическа формула, допустимо ли е да бъде дадено текстово описание, което е достатъчно ясно? 4.4.2 В случай че не е задължително точното изчисляване да бъде извършено чрез прилагането на съответната математическа формула, допустимо ли е също така позоваването на технически термини (например анюитет и линейна амортизация), без добавянето на друго пояснение?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/6

---

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 10 май 2017 г. — Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP/António da Silva Rodrigues

(Дело C-243/17)

(2017/C 256/04)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Instituto de Financiamento da Agricultura e Pescas, IP

Ответник: António da Silva Rodrigues

Преюдициални въпроси

1)	Коя е датата, от която се брои началото на 4-годишния давностен срок, предвиден в член 3, параграф 1, първа алинея (1) при еднократните нарушения (не продължаващи или повтарящи се)?

2)	При положение че става въпрос за нарушение, което не е продължаващо или повтарящо се, приложим ли е режимът, съгласно който „в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена“?

3)

Приложимо ли е и предвиденото в член 3 от същия регламент правило, че „срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция[…]“, като се има предвид, че става въпрос за многогодишна програма, т.е. посоченият в случая срок също продължава, докато многогодишната програма програмата не бъде прекратена?

4)

Какъв е смисълът на израза „в случай на многогодишна програма срокът за давност във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена“: a) давностният срок никога не изтича, докато многогодишната програма изрично не бъде прекратена? б) давностният срок се спира, докато трае програмата или докато не бъде изрично прекратена, като този срок започва да се брои отначало, считано от този момент? в) давностният срок продължава да тече, поради което, независимо че става въпрос за многогодишна програма, може да изтече преди изричното прекратяване на програмата, ако междувременно е изтекъл съответният срок?

---

(1)  Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ 1995, L 312, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/6

---

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Cádiz (Испания), постъпило на 12 май 2017 г. — Moisés Vadillo González/Alestis Aerospace S.L.

(Дело C-252/17)

(2017/C 256/05)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Cádiz

Страни в главното производство

Жалбоподател: Moisés Vadillo González

Ответник: Alestis Aerospace S.L.

Преюдициални въпроси

1)

Допуска ли Директива 2010/18/ЕС (1) тълкуване на член 37, параграф 4 от испанския E.T. (отпуск за по един час на ден [отсъствие] от работа до навършване на 9-месечна възраст на детето), според което независимо от пола на всеки родител, работещият родител, който е поискал отпуска, няма право на него, ако другият родител е безработен?

2)

Допуска ли член 3 от Директива 2006/54/ЕО (2) — чиято цел е осигуряване на практика на пълната равнопоставеност между мъжете и жените в трудовия живот — тълкуване на член 37, параграф 4 от E.T. в смисъл, че ако родителят мъж работи, [той] няма право на този отпуск, ако неговата съпруга родител е безработна?

---

(1)  Директива 2010/18/ЕС на Съвета от 8 март 2010 година за прилагане на ревизираното рамково споразумение за родителския отпуск, сключено между Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейската асоциация на занаятите и малките и средните предприятия (UEAPME), Европейския център на предприятията с държавно участие и на предприятията от общ икономически интерес (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), и за отмяна на Директива 96/34/ЕО (ОВ 2010, L 68, стр. 13).

(2)  Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите (преработена) (ОВ 2006, L 204, стр. 23; Специално издание на български език, глава 5, том 8, стр. 262).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/7

---

Преюдициално запитване от Rechtbank Rotterdam (Нидерландия), постъпило на 15 май 2017 г. — Sandd BV/Autoriteit Consument en Markt

(Дело C-256/17)

(2017/C 256/06)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Rotterdam

Страни в главното производство

Ищец: Sandd BV

Ответник: Autoriteit Consument en Markt

Друга страна в производството: Koninklijke PostNL BV

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли член 14, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата, изменена с Директива 2008/6/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година за изменение на Директива 97/67/ЕО с оглед пълното изграждане на вътрешния пазар на пощенски услуги в Общността (наричана по-нататък „Пощенската директива“), да се тълкува в смисъл, че националните законови, подзаконови или административни разпоредби трябва да предвиждат, че в рамките на своята система за вътрешно счетоводство доставчикът на универсална услуга е длъжен да води отделни сметки, за да може да прави ясно разграничение между отделните услуги и продукти, които са част от универсалната услуга, и тези, които не са част от нея, или от тази разпоредба следва, че между услугите и продуктите, които са част от универсалната услуга, и онези, които не са част от нея, следва да се провежда разграничение единствено за целите на счетоводството?

2)	Следва ли член 12, второ тире от Директива 97/67/ЕО […], изменена с Директива 2008/6/ЕО […], да се тълкува в смисъл, че всяка отделна услуга, която се включва в универсалната услуга, трябва да бъде ориентирана според разходите?

3)

Изключва ли правилото, установено в член 12, второ тире от Директива 97/67/ЕО […] изменена с Директива 2008/6/ЕО […] — че цените трябва да са ориентирани според разходите и да стимулират ефикасното предоставяне на универсалната услуга — възможността за неопределено време да се прилага фиксирана норма за възвръщаемост, с която разходите за универсалните пощенски услуги се увеличават с оглед на тарифния марж?

---

(1)  ОВ L 15, 1998 г., стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12.

(2)  ОВ L 52, 2008 г., стр. 3.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/8

---

Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 16 май 2017 г. — Zoltán Rózsavölgyi и Zoltánné Rózsavölgyi/Unicredit Leasing Hungary Zrt. и Unicredit Leasing Immo Truck Zrt.

(Дело C-259/17)

(2017/C 256/07)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budai Központi Kerületi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Zoltán Rózsavölgyi и Zoltánné Rózsavölgyi

Ответници: Unicredit Leasing Hungary Zrt. и Unicredit Leasing Immo Truck Zrt.

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на обстоятелството по-специално, че когато клаузата, с която се определя основният предмет на договора е неравноправна, договорът се счита за изцяло (а не частично) недействителен, може ли обявяването на дадена клауза, определяща основния предмет на договора, за неравноправна (вследствие на което тази клауза престава да поражда правни последици по отношение на потребителя) да породи като последица (например чрез прилагане на съдебно решение, на специална правна последица, предвидена в национална правна уредба, подзаконов акт или по силата на тълкувателно съдебно решение за уеднаквяване на съдебната практика) изменение — фактическо или с оглед на резултата — на правната квалификация на договора, при което договор за заем, сключен в чуждестранна валута (при което вземанията, възникнали от договора за заем, се определят и записват в чуждестранна валута, наричана по-нататък „валута на кредита“, а задължението за погасяване на тези вземания се изпълнява в национална валута, наричана по-нататък „валута на изпълнението“), се счита за договор за заем, сключен в унгарски форинти? 1.1 В хипотезата, при която обявяването на клауза, определяща основния предмет на договора, за недействителна поради неравноправност може да има за последица изменение — фактическо или с оглед на резултата — на правната квалификация на договора, може ли това изменение на правната квалификация да има за последица (например чрез прилагане на съдебно решение, на специална правна последица, предвидена в национална правна уредба, подзаконов акт или по силата на тълкувателно съдебно решение за уеднаквяване на съдебната практика) промяната на определени параметри от правоотношението с икономическо значение, включително във вреда на потребителя (например, прилагане с обратна сила на основен лихвен процент на централната банка или пазарен лихвен процент, прилаган спрямо заемите, сключени в унгарски форинти вместо на по-ниския лихвен процент, определен в договора?

2)

Има ли правната последица от неравноправния характер на клауза абсолютна стойност и представлява ли строго правен въпрос или при определянето на правните последици от неравноправния характер следва да се отдаде значение на следното: (1) Практиката на договаряне, следвана при други видове договори, различни от засегнатите от неравноправна клауза; (2) Предполагаемата уязвимост на определени оператори, пряко засегнати в икономическо отношение (например, в случай на договори, установени във валута, социалната групата на длъжниците във валута и банковата система); или (3) Интересите на определени трети лица или групи, които не са пряко засегнати от икономическа гледна точка, например, факта, че като последица от недействителността членовете на социалната група на длъжниците във валута могат в крайна сметка да се окажат в мнозинството си от гледна точка на математическото изчисляване на сметките си в по-благоприятно положение в сравнение с членовете на социалната група на длъжниците в унгарски форинти?

3)

Може ли съгласно член 3, параграф 1, член 4, параграф 2, член 5 и член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) (т.е. от преценката на неравноправния характер и правните му последици) клаузата, по силата на която на потребителя се възлага рискът от валутния курс (т.е. уговорката в договора или съвкупността от договорености, уреждащи поемането на риска) да бъде разпределена в няколко клаузи?

4)

Може ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (съгласно който неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя) да се тълкува в смисъл, че определена клауза (не конкретна част от клаузата, а клаузата в нейната цялост) може да бъде неравноправна в нейната цялост или отчасти неравноправна и отчасти не неравноправна, като се окаже частично приложима, т.е. посочената клауза (например с оглед на правната преценка за конкретния случай) може да бъде задължителна до определена степен за потребителя (или с оглед на последиците ѝ и в двата случая клаузата е неравноправна само до определена степен), например, чрез прилагане на съдебно решение, на специална правна последица, предвидена в национална правна уредба, подзаконов акт или по силата на тълкувателно съдебно решение за уеднаквяване на съдебната практика? 4.1 В хипотезата, при която член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО трябва да се тълкува в смисъл, че определена клауза може да бъде неравноправна в нейната цялост или отчасти неравноправна и отчасти не неравноправна, като се окаже частично приложима, т.е. посочената клауза може да бъде задължителна до определена степен за потребителя (или с оглед на последиците ѝ и в двата случая клаузата е неравноправна само до определена степен), може ли обявяването на недействителност на договора за заем в неговата цялост поради неравноправност на разглежданата клауза, определяща основния предмет на договора, да има за последица потребителят в крайна сметка като цяло да се окаже от гледна точка на математическото изчисляване на сметките си в по-неблагоприятно положение, а продавачът или доставчикът да е в по-благоприятно положение в сравнение със ситуацията, при която договорът за заем на същото основание би бил обявен за частично неравноправен (като в този случай останалите договорни клаузи ще продължат да са задължителни за страните без промяна в съдържанието)?

5)

5.1 Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без изрично да се посочва, че размерът на вноските, които се дължат съгласно договора за заем, може да надвишава доходите на потребителя, установени при проверката на платежоспособността, извършена от договарящия продавач или доставчик, като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем? 5.2 Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без да посочва изрично, че съгласно договора за заем размерът на остатъка от главницата във всеки момент може да надвиши стойността на предоставеното за обезпечение имущество, с което разполага потребителят, установено при проверката на платежоспособността, извършена от договарящия продавач или доставчик, като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем? 5.3 Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без да посочва изрично, че 1) промените в обменните курсове нямат максимален предел; 2) възможността за промяна в обменния курс е реална, т.е. може да възникне при действието на договора за заем; 3) по тази причина размерът на погасителните вноски може да нарасне без ограничение; 4) вследствие промяната във валутните курсове не само размерът на погасителните вноски, но и остатъкът от главницата може да нарасне без ограничение; 5) възможните загуби са безгранични; 6) ефектът от необходимите предпазни мерки е ограничен и изисква постоянно наблюдение; 7) договарящият продавач или доставчик не се ангажира да осъществява такова наблюдение; като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем? 5.4 Като се има предвид по-специално, че е възможно или дори е имало такива случаи в националната съдебна практика или законодателството да се достигне до извод, че при заемите, сключени във валута, потребителят е сключил заема в чуждестранна валута, тъй като приложимият към този момент лихвен процент е бил по-благоприятен в сравнение със заемите, сключени в унгарски форинти, а в замяна на това е поел изцяло последиците от промените в обменните курсове. Също така е възможно или дори е имало такива случаи в националната съдебна практика или законодателството да се достигне до извод, че изместването на договорната тежест към една от страните след сключването на договора за заем — непредвидима a priori — не може да се преценява с оглед на критериите за неравноправния характер, като се има предвид, че основанията за недействителност трябва да съществуват към момента на сключване на договора; като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но и да му даде възможност да оцени риска, може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена и използвана (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без да посочва изрично предвидимата посока на промените в обменните курсове при действието на договора (най-малкото в началния период на това действие), нито минималните и/или максималните им стойности (например, въз основа на метода на изчисляване на обменния курс forward и/или на принципа на паритет на лихвените проценти, съгласно който по отношение на заемите, сключени в чуждестранна валута, може да се предвиди с голяма степен на сигурност, че предимството по отношение на лихвите, а именно това, че лихвите LIBOR [London Interbank Offered Rate] или EURIBOR [Euro Interbank Offered Rate] ще бъдат по-ниски от лихвата BUBOR [Budapest Interbank Offered Rate], ще доведе до загуба по отношение на обменния курс за потребителя, т.е. че обменният курс на валутата на изпълнение ще бъде по-неизгоден в сравнение с обменния курс на валутата на кредита)? 5.5 Може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без да посочва точно (например, като се посочи количествено чрез поредица от данни или графика на развитието в миналото на съотношението между обменния курс на валутата на изпълнение и валутата на кредита за период от време най-малкото равностоен на периода на действие, поет от потребителя) реалния риск за длъжника, който предвидимо би възникнал поради възлагането на риска от обменния курс върху потребителя, като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но е необходимо, благодарение на информацията потребителят да може да прецени потенциално значимите икономически последици за него от прилагането на обменния курс и следователно общата себестойност на сключения заем? 5.6 Като се има предвид по-специално, че е възможно или дори е имало такива случаи в националната съдебна практика или законодателството да се достигне до извод, че при заемите, сключени във валута, потребителят е сключил заема в чуждестранна валута, тъй като приложимият към този момент лихвен процент е бил по-благоприятен в сравнение със заемите в унгарски форинти, а в замяна на това е поел изцяло последиците от промените в обменните курсове; и като се има предвид и, че релевантната национална уредба предвижда подробно писмено посочване на риска, а не простото посочване на съществуването на риск и неговото възлагане, както и това, че Съдът на ЕС е постановил в точка 74 от решението си по дело C-26/13, че договарящият продавач или доставчик е длъжен не само да информира потребителя за риска, но и да му даде възможност да оцени риска, може ли да се приеме, че не е неравноправна, т.е. съставена е на ясен и разбираем език, като се вземат предвид икономическите последици, договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, без да посочва точно (например по изричен начин и чрез количествено показване въз основа на минали данни за период от време, който най-малкото е равностоен на поетия от потребителя период на действие) размера на ползите, които се предполага, че ще бъдат извлечени от лихвите, като с приложи BUBOR в случай на заеми, сключени в унгарски форинти и LIBOR или EURIBOR в случай на заеми, сключени в чуждестранна валута?

6)

Що се отнася до преценката на неравноправния характер на договорна клауза, която е съставена (като общи условия на договаряне, използвани от договарящия продавач или доставчик, а не договорена индивидуално) въз основа на предвиденото в закона задължение за информиране, което по необходимост е от общ характер и, което възлага на потребителя риска от обменните курсове, как следва да се разпредели доказателствената тежест между потребителя и договарящия продавач или доставчик, за да се прецени дали потребителят е имал възможност преди сключването на договора за заем реално да се запознае със спорната клауза, с която се обвързва неотменимо — член 3, параграф 3 от Директива 93/13/ЕИО и точка 1, буква з) от приложението към нея?

7)

Може ли да се приеме, че за целите на договорите за заем, сключени в чуждестранна валута, т.е. за целите на сделките, свързани с услуги, чиято цена е обвързана с колебанията на обменния курс на финансовия пазар, кредитните институции, които договарят с потребител, използвайки своя обменен курс на валутите, са продавачи или доставчици, които не контролират развитието на цената — точка 2, буква в) от приложението към Директива 93/13/ЕИО?

---

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/11

---

Преюдициално запитване от Županijski Sud u Zagrebu (Хърватия), постъпило на 18 май 2017 г. — Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta/AY

(Дело C-268/17)

(2017/C 256/08)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Županijski Sud u Zagrebu

Страни в главното производство

Обвинител: Ured za suzbijanje korupcije i organiziranog kriminaliteta

Подсъдим: AY

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че решението да не се търси наказателна отговорност за престъплението, във връзка с което е издадена европейска заповед за арест, или да се прекрати производството се отнася само до престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или разпоредбата трябва да се разбира в смисъл, че това решение трябва да се отнася и до издирваното лице в качеството на заподозрян или обвиняем в това производство?

2)

Може ли държава членка да откаже да изпълни издадената европейска заповед за арест на основание член 4, точка 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР, защото съдебният орган в друга държава членка е взел решение да не търси наказателна отговорност за престъплението, във връзка с което е издадена европейската заповед за арест, или да прекрати производството, при положение че в това производство издирваното лице е било не заподозрян или обвиняем, а свидетел?

3)

Може ли решението за прекратяване на разследване, в хода на което издирваното лице не е имало качеството заподозрян, а е разпитано в качеството на свидетел, да е основание за другите държави членки да не предприемат действия по издадената европейска заповед за арест съгласно член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР?

4)

В какво съотношение се намират помежду си задължителното основание да се откаже предаване по член 3, точка 2 от Рамковото решение, а именно „когато изпълняващият съдебен орган е уведомен, че издирваното лице [има влязла в сила присъда в] държава членка за същите деяния […]“, и факултативното основание да се откаже предаване по член 4, точка 3 от Рамковото решение, а именно „когато окончателн[о] решение спрямо издирваното лице е постановено в държава членка за същите деяния, което препятства производството“?

5)

Трябва ли член 1, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че изпълняващата държава е длъжна да взема решение по всяка изпратена до нея европейска заповед за арест, включително когато вече е взела решение по европейска заповед за арест, издадена преди това от страна на друг съдебен орган срещу същото издирвано лице в същото наказателно производство, а новата европейска заповед за арест е издадена поради промяна в обстоятелствата в издаващата държава (обвинителният акт е допуснат за разглеждане и започва съдебната фаза на наказателното производство, изисква се по-висока степен на доказване, компетентният съдебен орган е друг, а именно съд)?

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/12

---

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 19 май 2017 г. — Fédération des fabricants de cigares и др./Premier ministre, Ministre des Affaires sociales et de la Santé

(Дело C-288/17)

(2017/C 256/09)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Fédération des fabricants de cigares, Coprova, E-Labo France, Smakq développement, Société nationale d’exploitation industrielle des tabacs et allumettes (SEITA), British American Tobacco France

Ответници: Premier ministre, Ministre des Affaires sociales et de la Santé

Встъпили страни: Société J. Cortès France, Scandinavian Tobacco Group France, Villiger France

Преюдициални въпроси

1)

Следва ли разпоредбите на член 13, параграфи 1 и 3 от Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. (1) да се тълкуват в смисъл, че забраняват използването върху потребителските опаковки, върху външните опаковки и върху самите тютюневи изделия на всяко име на марка, посочващо определени качества, независимо дали е общоизвестно?

2)

В зависимост от тълкуването, което следва да се даде на член 13, параграфи 1 и 3 от директивата, съобразени ли са разпоредбите им, приложими за търговски наименования и марки, с правото на собственост, свободата на изразяването на мнение, свободата на стопанската инициатива и принципите на пропорционалност и на правна сигурност?

3)

При утвърдителен отговор на предходния въпрос, при какви условия държава членка може, без да наруши правото на собственост, свободата на изразяване на мнение и на стопанска инициатива и принципа на пропорционалност, да използва възможността, предоставена ѝ от член 24, параграф 2 от директивата, за да наложи на производителите и на вносителите изискването за неутралност и стандартизиране на потребителските опаковки и на външните опаковки?

---

(1)  Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, стр. 1).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/13

---

Преюдициално запитване от Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD) (Португалия), постъпило на 22 май 2017 г. — MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia S.A./Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-295/17)

(2017/C 256/10)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Arbitral Tributário (Centro de Arbitragem Administrativa — CAAD)

Страни в главното производство

Жалбоподател: MEO — Serviços de Comunicações e Multimédia S.A.

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 2, параграф 1, буква в), член 64, параграф 1, член 66, буква а) и член 73 от Директива 2006/112/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че телекомуникационен оператор (телевизия, интернет, мобилна и фиксирана мрежа) дължи данък върху добавената стойност за събраната от клиентите му предварително определена сума — в случай че по вина на клиента бъде прекратен договор, съдържащ задължение договорът да действа в определен период (период на лоялност), преди този период да изтече — равна на размера на дължимата от клиента основна месечна вноска по договора, умножен по броя на оставащите месечни вноски да края на периода на лоялност, при положение че когато фактурира посочената сума — независимо дали реално е събрана — операторът вече е преустановил извършването на услугите, ако: а) в контекста на такива договори с фактурираната сума се цели клиентът да се откаже от неизпълнението на поетото от него задължение във връзка с периода на лоялност и да бъдат поправени вредите, нанесени на оператора поради неизпълнението на това задължение — предвид, главно, пропуснатите ползи, които иначе е щял да реализира, ако договорът бе останал в сила до края на периода, договарянето на по-ниски тарифи, осигуряването на оборудване и други предложения, безплатно или на намалени цени, или разходите за реклама и привличане на клиенти; б) сключените договори с период на лоялност предполагат по-голямо възнаграждение за лицата, осигурили сключването им, от това за сключените договори без период на лоялност, когато в единия или другия случай (тоест при договорите със или без период на лоялност) възнаграждението се изчислява въз основа на размера на месечните вноски, определен в сключените договори; в) по националното право фактурираната сума може да се квалифицира като неустойка?

2)	Възможно ли е евентуалното отсъствие на един или няколко от елементите, описани в подточките от първия въпрос, да промени отговора на този въпрос?

---

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/14

---

Преюдициално запитване, отправено от Върховен касационен съд (България) на 22 май 2017 година — „Виймер унд Трахте“ ГмбХ (в несъстоятелност)/Жан Овед Таджер

(Дело C-296/17)

(2017/C 256/11)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен касационен съд

Страни в главното производство

Ищец:„Виймер унд Трахте“ ГмбХ (в несъстоятелност)

Ответник: Жан Овед Таджер

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли разпоредбата на чл.3, пар.1 от Регламент/ЕО/№ 1346/2000 (1) на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност да се тълкува в смисъл, че компетентността на съдилищата на държавата — членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелност и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава — членка, е изключителна, или синдикът може да предяви отменителен иск пред съд в държава — членка, на територията на която е седалището или местоживеенето на ответника в хипотезата по чл.18, пар.2 от Регламента, когато отменителният иск на синдика е основан на разпореждане с движимо имущество, извършено на територията на тази друга държава — членка.

2.

Прилага ли се предвиденото в чл.24, пар.2 във връзка с пар.1 от Регламент/ЕО/№ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност освобождаване от отговорност при изпълнение в полза на длъжника в една държава — членка чрез управителя на регистриран в тази държава клон на дружество — длъжник, ако към момента на изпълнението в друга държава — членка по отношение на длъжника е била подадена молба за образуване на производство по несъстоятелност и е бил назначен временен синдик, но не е било постановено решение за образуване на производство по несъстоятелност.

3.

Прилага ли се разпоредбата на чл.24, пар.1 от Регламент/ЕО/№ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност за изпълнение на задължение за плащане на парична сума в полза на длъжника, когато първоначалното предаване на тази сума от длъжника на изпълнилото лице се счита за недействително съгласно националното право на съда по несъстоятелността и недействителността произтича от образуване на производството по несъстоятелност.

4.

Прилага ли се презумпцията за незнание съгласно чл.24, пар.2 от Регламент/ЕО/№ 1346/2000 на Съвета от 29.05.2000г. относно производството по несъстоятелност, когато лицата по чл.21, пар.2, изр.2 на Регламента не са предприели необходимите мерки, за да гарантират публикуване на актовете на съда по несъстоятелността за назначаване на временен синдик и за постановяване, че разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, в регистъра на държавата — членка, на чиято територия се намира предприятие на длъжника, ако държавата — членка по седалището на предприятието предвижда задължително публикуване на тези актове, независимо че ги признава по силата на чл.25 във връзка чл.16 от Регламента.

---

(1)  OB 2000, L 160, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 1, стр. 143

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/14

---

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 23 май 2017 г. — France Télévisions SA/Playmédia, Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA)

(Дело C-298/17)

(2017/C 256/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: France Télévisions SA

Ответници: Playmédia, Conseil supérieur de l’audiovisuel (CSA)

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли предприятие, което предлага гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет, единствено поради това обстоятелство да се разглежда като предприятие, което предоставя електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио и телевизионни канали по смисъла на параграф 1 от член 31 от Директива 2002/22/ЕО от 7 март 2002 година (1)?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, може ли държава членка, без да наруши директивата или други правни норми на Европейския съюз, да предвиди задължение за излъчване на радио и телевизионни услуги по отношение както на предприятията, които предоставят електронни съобщителни мрежи за разпространение, така и по отношение на предприятията, които, без да предоставят такива мрежи, предлагат гледане на телевизионни програми в стрийминг и пряко по интернет?

3)

При положителен отговор на втория въпрос, могат ли държавите членки да не обвържат задължението за пренос, що се отнася до доставчиците на услуги, които не са оператори на електронни съобщителни мрежи, с всички условия, предвидени в параграф 1 от член 31 на Директива 2002/22/ЕО от 7 март 2002 г., макар и по силата на директивата от операторите на мрежи да се изисква да отговарят на тези условия?

4)

Може ли държава членка, която е въвела задължение за разпространение на някои радио и телевизионни услуги в някои мрежи, да предвиди, без това да е нарушение на директивата, задължението тези услуги да приемат разпространението си в тези мрежи, включително и когато става дума за разпространение чрез уебсайт, когато самата услуга разпространява своите програми по интернет?

5)

Трябва ли, когато става въпрос за разпространение по интернет, предвиденото в член 31, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО условие, според което е необходимо значителен брой крайни ползватели на мрежите, които имат задължението за разпространение, да ги използват като основно средство за приемане на радио и телевизионни предавания, да се преценява с оглед на всички ползватели, които гледат телевизионни програми в стрийминг и пряко в мрежата на интернет, или единствено с оглед на ползвателите на сайта, който има задължението за разпространение?

---

(1)  Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/15

---

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 29 май 2017 година — „Джиосайкъл България“ ЕООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-314/17)

(2017/C 256/13)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Джиосайкъл България“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ — гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1)

Нарушени ли са принципите за данъчен неутралитет и ефективност на общата система на ДДС, съгласно разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, когато, с оглед фактите в главното производство, една и съща доставка е обложена с ДДС, веднъж по общия ред чрез начисление на данъка от доставчика с фактурата за продажба и втори път чрез механизма на самоначисление/обратно начисляване/от получателя с ревизионен акт, при което на практика не се признава право на приспадане на данъка и при условие, че националното законодателство не дава възможност начисления ДДС по фактурата на доставчика да бъде коригиран след приключило ревизионно производство?

---

(1)  OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/16

---

Преюдициално запитване, отправено от Специализиран наказателен съд (България) на 31 май 2017 година — наказателно производство срещу Иван Гаванозов

(Дело C-324/17)

(2017/C 256/14)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

Иван Гаванозов

Преюдициални въпроси

1.

Съответна ли е на чл.14 от Директива 2014/41/ПВР (1) за Европейската заповед за разследване по наказателно-правни въпроси национален закон и съдебна практика, които не допускат оспорване на материалноправните основания на съдбното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, която има за предмет извършване на претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, респективно за допускане на разпит на свидетел — като такова оспорване не е възможно както с пряка жалба срещу съдебното решение, така и с предявяване на отделен иск за присъждане на обезщетение.

2.	Предоставя ли чл. 14 ал.2 от Директивата, по непосредствен и пряк начин, право на заинтересованата страна да оспорва съдебното решение за издаване на Европейска заповед за разследване, независимо от липсата на такава процесуална възможност в националното право.

3.	Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4, в светлината на чл.14 ал.2 вр чл.6 т.1 б.„а“ вр чл. 1 ал.4 от Директивата лицето, срещу което е повдигнато наказателно обвинение — ако действието по събиране на доказателства е насочено към трето лице.

4.	Представлява ли заинтересована страна по смисъла на чл.14 ал.4 вр ал.2 от Директивата лицето, което обитава или ползва имота, в който се извършва претърсването и изземването; респективно лицето, което ще бъде разпитано като свидетел.

---

(1)  OB 2014, L 130, стр. 1

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/16

---

Преюдициално запитване от Riigikohus (Естония), постъпило на 2 юни 2017 г. — Starman Aktsiaselts/Tarbijakaitseamet

(Дело C-332/17)

(2017/C 256/15)

Език на производството: естонски

Запитваща юрисдикция

Riigikohus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Starman Aktsiaselts

Ответник: Tarbijakaitseamet

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 21 от Директива 2011/83/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година да се тълкува в смисъл, че доставчик може да предостави на разположение телефонна линия, за която се прилага по-висока от стандартната тарифа, в случаите когато наред с телефонната линия при заплащане по по-висока тарифа, за целите на свързване във връзка със сключен договор доставчикът предлага на потребителите по разбираем и лесно достъпен начин и фиксирана телефонна линия при заплащане по стандартната тарифа?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, изключва ли член 21 от Директива 2011/83/ЕС възможността потребител — който по своя воля използва телефонна линия при заплащане по по-висока тарифа, за да се свърже във връзка със сключен договор, макар доставчикът да е предоставил на разположение по разбираем и лесно достъпен начин телефонна линия при заплащане по стандартната тарифа — да бъде задължен да плаща по по-високата тарифа, когато се свързва с доставчика?

3)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, предвиденото в член 21 от Директива 2011/83 ограничение налага ли на доставчика задължение заедно с кратък номер да посочва повсеместно, че съществува и фиксирана телефонна линия при заплащане по стандартната тарифа, както и информация за разликите в цените?

---

(1)  Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/17

---

Преюдициално запитване от Tribunal Judicial da Comarca de Braga (Португалия), постъпило на 1 юни 2017 г. — Caixa Económica Montepio Geral/Carlos Samuel Pimenta Marinho и др.

(Дело C-333/17)

(2017/C 256/16)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Judicial da Comarca de Braga

Страни в главното производство

Взискател: Caixa Económica Montepio Geral

Длъжници по изпълнителното производство: Carlos Samuel Pimenta Marinho, Maria de Lurdes Coelho Pimenta Marinho, Daniel Pimenta Marinho, Vera da Conceição Pimenta Marinho

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Съюза — в частта относно признаването на гражданите на Съюза на основното право на защита на потребителя, предвидено в член 38 от [Хартата на основните права на Европейския съюз], както и на основното право на равно третиране на гражданите и предприятията, предвидено в член 21 от Хартата — национална правна уредба (член единствен от Закон-декрет № 32765 от 29 април 1943 г., която предвижда изключение от общия режим на член 1143 от Гражданския кодекс), тъй като третира по различен начин банковия сектор в сравнение с останалите граждани и предприятия, що се отнася до формата, в която трябва да бъде сключен заемът, като предвижда по-лека форма за договора за заем, сключен с банкова институция?

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/18

---

Жалба, подадена на 5 юни 2017 г. от Република Естония срещу решението, постановено от Общия съд (първи разширен състав) на 24 март 2017 г. по дело T-117/15, Република Естония/Европейска комисия

(Дело C-334/17 P)

(2017/C 256/17)

Език на производството: естонски

Страни

Жалбоподател: Република Естония (представител: N. Grünberg)

Други страни в производството: Европейска комисия, Република Латвия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда,

—	да отмени решението на Общия съд от 24 март 2017 г. по дело T-117/15, с което жалбата на Република Естония е отхвърлена като недопустима,

—	да върне делото на Общия съд за произнасяне по направените от Естония искания в жалбата от 4 март 2015 г.,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Общият съд е нарушил правото на Съюза, като е установил, че решения Pimix (1), Чешка република/Комисия (2) и Република Литва/Комисия (3) не могат да се приемат като нови и съществени обстоятелства и поради това отхвърля като недопустима жалбата на Република Естония от 4 март 2015 г. за отмяна на решението, съдържащо се в писмо на Европейската комисия от 22 декември 2014 г. (Ares[2014]4324235).

2.

На следващо място в точки 13 и 84 от решението от 24 март 2017 г., като дата на публикуването на Регламент № 60/2004 (4) на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз, Общият съд неправилно е посочил 4 юли 2004 г. вместо правилната дата 4 юли 2005 г. По този начин констатацията на Общия съд относно възможността операторите да събират такси за неотстранени излишъци от стокови запаси от захар съгласно националното право, се основава на неверни факти.

3.

На трето място, Общият съд е нарушил задължението за мотивиране. По-специално не е разгледал задължението за деклариране на излишъците от стокови запаси от захар в състоянието им към 1 май 2004 г. Поради това не е ясна констатацията на Общия съд, че несвоевременното публикуване на Регламент № 60/2004 на естонски език в Официален вестник на Европейския съюз не е попречило на Република Естония въз основа на вътрешното си законодателство да изиска от икономическите оператори събирането на такса върху излишъците от стокови запаси от захар.

---

(1)  Дело Pimix, C-146/11, EU:C:2012:450.

(2)  Дело Чешка република/Комисия, T-248/07, EU:T:2012:170.

(3)  Дело Република Литва/Комисия, T-262/07; EU:T:2012:171.

(4)  Регламент (ЕО) № 60/2004 на Комисията от 14 януари 2004 година за определяне на преходни мерки в сектора на захарта във връзка с присъединяването на Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия (ОВ L 9, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 52, стр. 202).

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/19

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Deutsche Post/EUIPO — Media Logistik (PostModern)

(Дело T-13/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „PostModern“ - По-ранна национална словна марка „POST“ и по-ранна словна марка на Европейския „Deutsche Post“ - Относително основание за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Доказателства, представени за първи път пред Общия съд))

(2017/C 256/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: първоначално K. Hamacher и C. Giersdorf, K. Hamacher, и накрая K. Hamacher и G. Müllejans, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Media Logistik GmbH (Дрезден, Германия) (представител: S. Risthaus, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 3 ноември 2014 г. (преписка R 2063/2013-1), постановено в производство по възражение със страни Deutsche Post и Media Logistik

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда дружество Deutsche Post AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 107, 30.3.2015 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/19

---

Решение на Общия съд от 20 юни 2017 г. — Industrie Aeronautiche Reggiane/EUIPO — Audi (NSU)

(Дело T-541/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „NSU“ - По-ранна национална словна марка „NSU“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент (EО) № 207/2009))

(2017/C 256/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Industrie Aeronautiche Reggiane Srl (Реджо Емилия, Италия) (представител: M. Gurrado, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. Kunz)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Audi AG (Инголщат, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 6 юли 2015 г. (преписка R 2132/2014-2), постановено в производство по възражение със страни Audi и Industrie Aeronautiche Reggiane

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Industrie Aeronautiche Reggiane Srl да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 381, 16.11.2015 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/20

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Flamagas/EUIPO — MatMind (CLIPPER)

(Дело T-580/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Европейския съюз - Форма на запалка със странична назъбена част, съдържаща словния елемент „CLIPPER“ - Форма, необходима за да се получи технически резултат - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и буква д), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на описаните на марката в заявката за регистрация))

(2017/C 256/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Flamagas, SA (Барселона, Испания) (представители: I. Valdelomar Serrano, G. Hinarejos Mulliez и D. Gabarre Armengol, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: MatMind Srl (Рим, Италия) (представители: G. Cipriani и M. Cavattoni, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2015 г. (преписка R 924/2013-1), постановено в производство за обявяване на недействителност между MatMind и Flamagas.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Flamagas, SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 38, 1.2.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/21

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Tillotts Pharma/EUIPO — Ferring („OCTASA“)

(Дело T-632/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „OCTASA“ - По-ранни словни германска марка и марка на Бенелюкс „PENTASA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 256/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tillotts Pharma AG (Рейнфелден, Швейцария) (представител: M. Douglas, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Ferring BV (Хофдорп, Нидерландия) (представители: D. Slopek, avocat, и I. Fowler, solicitor)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 септември 2015 г. (преписка R 2386/2014-4) относно производство по възражение между Ferring и Tillotts Pharma

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Tillotts Pharma AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 27, 25.1.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/21

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — City Train/EUIPO (CityTrain)

(Дело T-699/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „CityTrain“ - Срок за обжалване - Случайно събитие - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 256/22)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: City Train GmbH (Регенсбург, Германия) (представител: C. Adori, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. Kunz)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 септември 2015 г. (преписка R 843/2015-4) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „CityTrain“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда City Train GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 111, 29.3.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/22

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — M/S. Indeutsch International/EUIPO — Crafts Americana Group (Изображение на повтарящи се криви между две успоредни линии)

(Дело T-20/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Европейския съюз, която изобразява повтарящи се криви между две успоредни линии - Отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Преценка на марката, както е регистрирана))

(2017/C 256/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: M/S. Indeutsch International (Нойда, Индия) (представители: първоначално D. Stone, D. Meale, A. Dykes, solicitors, и S. Malynicz, QC, впоследствие D. Stone и S. Malynicz, и накрая D. Stone, S. Malynicz и M. Siddiqui, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Crafts Americana Group, Inc. (Ванкувър, Вашингтон, Съединени американски щати) (представители: J. Fish и V. Leitch, solicitors, и A. Bryson, barrister)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на EUIPO от 5 ноември 2015 г. (преписка R 1814/2014-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Crafts Americana Group и M/S. Indeutsch International.

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 5 ноември 2015 г. (преписка R 1814/2014 1).

2)	Осъжда EUIPO да заплати съдебните разноски на M/S. Indeutsch International.

3)	Crafts Americana Group, Inc. понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 106, 21.3.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/22

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Clarke и др./EUIPO

(Дело T-89/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Договор за определен срок, в който е предвидена клауза за прекратяването на договора, ако името на служителя не е включено в списъка с одобрените кандидати от следващия общ конкурс - Прилагане на прекратителната клауза - Повторна квалификация на договор за определен срок в договор за неопределен срок - Задължение за полагане на грижа - Обосновани правни очаквания))

(2017/C 256/24)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Nicole Clarke (Аликанте, Испания), Sigrid Dickmanns (Гран Алакант, Испания) и Elisavet Papathanasiou (Аликанте) (представител: H. Tettenborn, avocat)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Lukošiūtė, подпомагана от B. Wägenbaur, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 15 декември 2015 г., Clarke и др./ДХВП (F-101/14—F-103/14, EU:F:2015:151), с която се иска отмяната на това съдебно решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Nicole Clarke, Sigrid Dickmanns и Elisavet Papathanasiou да понесат собствените си съдебни разноски, както и да заплатят съдебните разноски, направени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) в рамките на производството пред настоящата съдебна инстанция.

---

(1)  ОВ C 145, 25.4.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/23

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — NC/Комисия

(Дело T-151/16) (1)

((Безвъзмездни средства - Разследване на OLAF - Установяване на нередности - Решение на Комисията за налагане на административна санкция - Отстраняване от процедури за възлагане на поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, с продължителност от 18 месеца - Вписване в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване - Прилагане във времето на различните редакции на Финансовия регламент - Съществени процесуални правила - Прилагане с обратна сила на по-лекото наказание))

(2017/C 256/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NC (представители: първоначално J. Killick, G. Forwood, barristers, C. Van Haute и A. Bernard, avocats, впоследствие J. Killick, G. Forwood, C. Van Haute и J. Jeram, solicitor)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално F. Dintilhac и M. Clausen, впоследствие F. Dintilhac и R. Lyal)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 28 януари 2016 г., с което се налага административна санкция на жалбоподателя отстраняване от процедури за възлагане на поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, за 18 месеца и с оглед на това се разпорежда вписването му в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване по член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейски парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1)

Диспозитив

1)

Отменя решението на Комисията от 28 януари 2016 г., с което се налага административна санкция на NC отстраняване от процедури за възлагане на поръчки и за отпускане на безвъзмездни средства, финансирани от общия бюджет на Европейския съюз, за 18 месеца и се разпорежда вписването му в базата данни на Системата за ранно откриване и отстраняване по член 108, параграф 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейски парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 2012 г., стр. 1).

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 1.8.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/24

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — GP Joule PV/EUIPO — Green Power Technologies (GPTech)

(Дело T-235/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз GPTech - По-ранни словни марки на Европейския съюз GP JOULE - Непредставяне на отдела по споровете на доказателства за правото да се подаде възражение - Представяне на доказателства за първи път пред апелативния състав - Невземане предвид - Право на преценка на апелативния състав - Обстоятелства, които не допускат вземането предвид на допълнителни или допълващи доказателства - Член 76, параграф 2 от Регламент (EО) № 207/2009 - Правило 17, параграф 4, правило 19, параграф 2, правило 20, параграф 1 и правило 50, параграф 1 от Регламент (EО) № 2868/95))

(2017/C 256/26)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: GP Joule PV GmbH & Co. KG (Reußenköge, Германия) (представител: F. Döring, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Zaera Cuadrado)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Green Power Technologies, SL (Bollullos de la Mitación, Испания)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 9 февруари 2016 г. (преписка R 848/2015-2), постановено в производство по възражение между GP Joule PV и Green Power Technologies

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда GP Joule PV GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 279, 1.8.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/24

---

Решение на Общия съд от 22 юни 2017 г. — Biogena Naturprodukte/EUIPO (ZUM wohl)

(Дело T-236/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „ZUM wohl“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Препращане към писменото изложение, представено пред апелативния състав, което е възпроизведено в жалбата - Доказателства, приложени към искането за провеждане на съдебно заседание за изслушване на устните състезания))

(2017/C 256/27)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Biogena Naturprodukte GmbH & Co KG (Залцбург, Австрия) (представители: I. Schiffer и G. Hermann, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 23 февруари 2016 г. (преписка R 1982/2015-1) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „ZUM wohl“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Biogena Naturprodukte GmbH & Co. KG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 243, 4.7.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/25

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Kneidinger/EUIPO — Topseat International (Капак на тоалетна чиния)

(Дело T-286/16) (1)

((Промишлен дизайн на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Регистриран промишлен дизайн на Общността, изобразяващ капак на тоалетна чиния - По-ранен промишлен дизайн на Общността - Основание за недействителност - Индивидуален характер - Член 6 от Регламент (ЕО) № 6/2002))

(2017/C 256/28)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ernst Kneidinger (Вилеринг, Австрия) (представител: M. Grötschl, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Topseat International (Плано, Тексас, Съединени щати) (представители: C. Eckhartt, A. von Mühlendahl и P. Böhner, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на трети апелативен състав на EUIPO от 5 април 2016 г. (преписка R 1030/2015-3) относно производство за обявяване на недействителност между Topseat International и M. Kneidinger

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Ernst Kneidinger да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 260, 18.7.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/26

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Aldi Einkauf/EUIPO — Fratelli Polli (ANTICO CASALE)

(Дело T-327/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „ANTICO CASALE“ - Абсолютни основания за отказ - Член 52, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 7, параграф 1, букви б), в) и ж) и член 52, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009))

(2017/C 256/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG (Есен, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и N. Bertram, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Rajh)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Fratelli Polli, SpA (Милано, Италия) (представители: C. Bacchini, M. Mazzitelli и E. Rondinelli, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 13 април 2016 г. (преписка R 1337/2015-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Aldi Einkauf и Fratelli Polli

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Aldi Einkauf GmbH & Co. OHG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 287, 8.8.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/26

---

Решение на Общия съд от 27 юни 2017 г. — Jiménez Gasalla/EUIPO (B2B SOLUTIONS)

(Дело T-685/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за марка на Европейския съюз „B2B SOLUTIONS“ - Абсолютни основания за отказ - Описателен характер - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 256/30)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Carlos Javier Jiménez Gasalla (Мадрид, Испания) (представител: E. Estella Garbayo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Crespo Carrillo)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 22 юли 2016 г. (преписка R 244/2016-4), постановено по молба за регистрация на словния знак „B2B SOLUTIONS“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Carlos Javier Jiménez Gasalla да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 410, 7.11.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/27

---

Решение на Общия съд от 21 юни 2017 г. — Rare Hospitality International/EUIPO (LONGHORN STEAKHOUSE)

(Дело T-856/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за регистрация на словна марка на Европейския съюз LONGHORN STEAKHOUSE - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (EО) № 207/2009 - Равно третиране и принцип на добра администрация))

(2017/C 256/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Rare Hospitality International, Inc. (Орландо, Флорида, Съединени щати) (представител: I. Lázaro Betancor, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Bonne)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на EUIPO от 12 септември 2016 г. (преписка R 2149/2015-5) относно заявка за регистрация на словния знак LONGHORN STEAKHOUSE като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Rare Hospitality International, Inc. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 22, 23.1.2017 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/27

---

Определение на Общия съд от 1 май 2017 г. — MS/Комисия

(Дело T-17/16) (1)

((Иск за обезщетение - Решение на Комисията да сложи край на „писмо за съгласие и членство в Team Europe“ - Договорна отговорност - Липса на арбитражна клауза - Явна недопустимост))

(2017/C 256/32)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: MS (представители: първоначално L. Levi и M. Vandenbussche, впоследствие L. Levi, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: I. Martínez del Peral, C. Ehrbar и A.-C. Simon)

Предмет

Искане, основано на член 268 ДФЕС и целящо да се осъди Комисията за заплати обезщетение вследствие на решението си от 10 април 2013 г., с което тя е решила да сложи край на сътрудничеството на жалбоподателя в мрежата на лекторите Team Europe.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда MS да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 326, 5.9.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/28

---

Определение на Общия съд от 1 юни 2017 г. — Camerin/Парламент

(Дело T-647/16) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Командироване в интерес на службата - Пенсионна възраст - Искане за продължаване на командироването - Отхвърляне на искането - Необжалваем акт - Подготвителен акт - Недопустимост))

(2017/C 256/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Laure Camerin (Етербек, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: S. Alves и M. Ecker)

Предмет

Искане по член 270 ДФЕС за отмяна на решението на генералния секретар на групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Парламента от 1 декември 2015 г., с което се отхвърля искането за продължаване на командироването на жалбоподателя след 31 декември 2015 г., и на решението на председателя на групата от 15 юни 2016 г., с което се отхвърля подадената от жалбоподателя жалба по административен ред

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда г-жа Laure Camerin да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 410, 7.11.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/28

---

Определение на Общия съд от 8 юни 2017 г. — Elevolution — Engenharia/Комисия

(Дело T-691/16) (1)

((Европейски фонд за развитие - Програма за подпомагане на развитието в Мавритания - Договор за строителство, сключен с Мавритания в рамките на изпълнението на посочената програма - Оттегляне на оспорваните дебитни известния - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 256/34)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Elevolution — Engenharia SA (Амадора, Португалия) (представители: A. Pinto Cardoso и L. Fuzeta da Ponte, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Aresu и M. França)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на „решенията“, съдържащи се в писмото и трите дебитни известия на Комисията от 26 юли 2016 г. относно връщането на различни суми по договора за услуги между жалбоподателя и Ислямска република Мавритания

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба.

2)	Европейската комисия понася направените от нея разноски, както и направените от Elevolution — Engenharia, SA.

---

(1)  ОВ C 441, 28.11.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/29

---

Жалба, подадена на 15 май 2017 г. — Danpower Baltic/Комисия

(Дело T-295/17)

(2017/C 256/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Danpower Baltic UAB (Кауно, Литва) (представители: D. Fouquet, J. Nysten и J. Voß, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията относно държавна помощ от 19 септември 2016 г. по преписка SA.41539 (2016/N) — Литва, Инвестиционна помощ за високоефективна когенерационна електрическа централа във Вилнюс, UAB Vilniaus kogeneracinė jėgainė Viniaus Kogeneracinee Jeqaine — C(2016) 5943 окончателен;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

1.

Първото основание е явна грешка в преценката в решението на Комисията, тъй като то е основано на недостатъчни, непълни, несъществени и непоследователни доказателства — Решението на Комисията е основано на недостатъчни, непълни, несъществени и непоследователни доказателства. Това се отнася по-специално до достъпа до частно инвестиране в централите за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия (КТЕЦ) и други топлоцентрали, въздействието на КТЕЦ върху околната среда, съществуващия капацитет за изгаряне в Литва, статуквото на пазара на топлоснабдяване във Вилнюс, и липсата на успешна процедура по възлагане на обществени поръчки за избор на частен партньор. Тази информация не е била взета предвид от ответника.

2.

Второто основание е твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, доколкото не спазва индивидуалното уведомяване и оценка, необходими за широкомащабна помощ и допуска приносът за цел от обществен интерес — Решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, доколкото не спазва индивидуалното уведомление и оценка, необходими за широкомащабна помощ и допуска приносът към цел от обществен интерес. Решението на Комисията не оценява надлежно в съответствие с параграф 33 от Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г., ако държавната помощ служи за защита на околната среда. Ответникът използва грешен стандарт за оценка и не отчита, че потенциалното намаление на емисиите CO2 са значително по-ниски от посочените в решението.

3.

Третото основание е твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, доколкото ще доведе до заобикаляне на управлението на отпадъците в Литва — Решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, доколкото то ще доведе до заобикаляне на управлението на отпадъците в Литва. Държавната помощ ще увеличи още повече свръхкапацитета на централите за изгаряне на отпадъци в Литва и ще снижи стимулите за увеличаване на рециклирането и повторното използване. Това ще попречи на Литва да отговори на целта за 50 % рециклиране съгласно Директива 2008/98/EО. Европейската комисия сама е призовала настоятелно литовското правителство да стимулира изграждането на централи за изгаряне на отпадъци.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, тъй като заключава, че ще бъде необходима намеса на държавата под формата на държавна помощ. — Ответникът не е разгледал доказателствата за адреса, че пазарът на топлинна енергия на окръг Вилнюс би довел до подобни подобрения на защитата на околната среда чрез заместване на газта с биомаса без да е необходима държавна намеса. Не е налице пропуск на пазара на топлинна енергия във Вилнюс. Пазарът на топлинна енергия е конкурентен пазар с конкурентни цени, които стимулират по подходящ начин инвестициите в CO2-неутрална биомаса и капацитета за изгаряне на отпадъци.

5.

Петото основание е изведено от твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, тъй като заключава, че помощта е пропорционална. — В решението на Комисията не е извършена надлежна оценка на пропорционалността, тъй като с него се приема предоставената от литовското правителство информация без проверка и се използва погрешен съпоставителен сценарий, сравняващ напълно различни инвестиционни проекти (КТЕЦ и отоплителна котелна централа вместо сравняване на два проекта за КТЕЦ).

6.

Шестото основание е изведено от твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, тъй като в него се приема, че държавната помощ би имала стимулиращ ефект. — Ответникът се е позовал на твърденията на литовското правителство, че бенефициерът не е можел по друг начин да построи КТЕЦ във Вилнюс, което обаче е невярно, тъй като тези дейности попадат точно в предмета на обичайната стопанска дейност на бенефициера, т.е. не би било необходимо да бъдат стимулирани допълнително.

7.

Седмото основание е изведено от твърдението, че решението на Комисията нарушава член 107 ДФЕС, доколкото преценява погрешно въздействието върху конкуренцията на пазара на топлинна енергия във Вилнюс. — Ответникът е имал на разположение информация относно конкуренцията на пазара на топлинна енергия във Вилнюс, но очевидно го е оценил погрешно, когато е приел, че няма да бъде повлияна. В частност заплахата от изтласкване извън пазара на съществуващите пазарни играчи, тъй като жалбоподателят не е бил разгледан в достатъчна степен и поради това изводите на ответника са погрешни. Държавната помощ ще изтласка извън пазара независимите производители на топлинна енергия, които експлоатират топлинни централи, работещи с CO2-неутрална биомаса. По-нататък, държавната помощ дава възможност на Vilnius KJ незабавно да стане доминиращият пазарен играч с пазарен дял от около 51 %.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/30

---

Жалба, подадена на 11 май 2017 г. — Iordachescu и др./Парламент и др.

(Дело T-298/17)

(2017/C 256/36)

Език на производството: румънски

Страни

Жалбоподатели: Adrian Iordachescu (Букурещ, Румъния), Florina Iordachescu (Букурещ), Mihaela Iordachescu (Букурещ), Cristinel Iordachescu (Букурещ) (представител: A. Cuculis, avocat)

Ответници: Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени частично Директива 2014/40/ЕС, член 10 и приложение II Галерия с изображения — основно цветната снимка от раздела Предупреждение 5 „Група 1 Изображения“,

—

при условията на евентуалност, да измени частично Директива 2014/40, член 10 и приложение II, одобрено от Европейската комисия, по отношение на отсъствието на каквато и да било препратка върху цигарените опаковки към информационен линк или към „disclaimer“ във връзка с изображенията, които се появяват на потребителските опаковки цигари и на въвеждането за всички цигарени опаковки в Европейския съюз на предупреждение относно изображенията, които се появяват на цигарените опаковки, със специална препратка към линк, на който да може да се види информацията за изображенията, които се появяват на тези опаковки, с цел да се разсеят каквито и да било съмнения,

—

да измени начина на прилагане на съгласието на лицата, които се появяват на тези цигарени опаковки, в смисъл че лицата, които се появяват на цигарените опаковки, да дават своето съгласие за публикуването на истинските им имена и на личните им медицински данни, за да не се стига до объркване между лицата и да не се поражда каквото и да било объркване относно лицата, които се появяват на тези цигарени опаковки, а личните данни и медицинските данни да съставляват едно цяло с линка, към който ще бъдат пренасочвани лицата, които искат да узнаят самоличността/медицинската история на лицата, които се появяват на цигарените опаковки,

—

да задължи двете институции, наред с Европейската комисия, да представят екземпляр, заверен за вярност с оригинала, на съгласието на лицето, което се явява в предупреждение номер пет от група едно, без да се крият личните данни и снимките, свързани с даденото съгласие, с цел да може да бъде извършена криминалистична експертиза на снимките,

—

да задължи ответниците да заплатят сумата от 1 000 000 EUR като неимуществени вреди за страданието, причинено от появата на това изображение в сравнително кратък срок след смъртта на бащата на жалбоподателите и за страданията, причинени в резултат на скриването на информацията, която би могла да изясни положението на мъжа от цигарените опаковки и с предоставянето на която е могло да се съкрати много времето, през което семейството е страдало.

Основания и основни доводи

В подкрепа на своята жалба жалбоподателите се позовават на довод, който се основава на последиците, които има Директива 2014/40/ЕС, за ежедневния им живот, като се има предвид безпокойството, до което е довела приликата между лицето от цигарените опаковки и покойния им баща.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/31

---

Жалба, подадена на 25 май 2017 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/ЕИФ

(Дело T-320/17)

(2017/C 256/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург), Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: M. Sfyri и C-N. Dede, lawyers)

Ответник: Европейски инвестиционен фонд (ЕИФ)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението на ответника, съобщено на жалбоподателите на 16 март 2017 г., относно офертата, подадена от тях в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка (референтен номер 2016-MIBO_IPA_PPI-002), с което те били уведомени, че тяхното предложение не е било класирано като икономически най-изгодно;

—	да осъди ответника да заплати на жалбоподателите назидателно обезщетение за вреди в размер на 100 000 EUR (сто хиляди евро); и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски и другите разходи на жалбоподателите, направени във връзка с настоящото производство, дори при отхвърляне на тази жалба.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват едно-единствено основание, а именно, че ответникът нарушил правото на ЕС относно обществените поръчки, принципите за прозрачност и разпоредбите на директивите за обществените поръчки, както и Практическото ръководство на ЕИФ, като не уведомила жалбоподателите за резултатите, получени от одобрения оферент по всеки критериите, и подробен анализ на силните и слабите страни на тяхната оферта, в сравнение с тези на одобрения оферент. Жалбоподателите твърдят, че ответникът е действал в нарушение на принципа на добра администрация, като не зачел правото им на ефективни правни средства за защита срещу оспореното решение.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/32

---

Жалба, подадена на 30 май 2017 г. — Air France-KLM/Комисия

(Дело T-337/17)

(2017/C 256/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Air France-KLM (Париж, Франция) (представители: A. Wachsmann и S. Thibault-Liger, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

главно, на основание член 263 ДФЕС да отмени изцяло Решение № C(2017) 1742 окончателен на Европейската комисия от 17 март 2017 г. относно производство по член 101 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, преписка COMP/39258 — Товарен въздушен транспорт, доколкото засяга Air France-KLM, и да отмени мотивите, с които е обоснован диспозитивът на това решение, като вземе предвид първото основание на жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност, ако Общият съд не отмени изцяло Решение № (2017) 1742 окончателен въз основа на първото основание: — да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4, буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която установяването на единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, се основава на доказателства, представени от Lufthansa в рамките на искането му за освобождаване от глоби въз основа на Известието на Комисията от 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер по делата за картели, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM се налагат две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно изтъкнатото второ основание; — да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4 буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която от обхвата на единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, се изключват авиокомпании, посочени в мотивите на решението като участници в практиките във връзка с това нарушение, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно третото основание на жалбоподателя; — да отмени член 1, първа алинея, точка 2, буква б) и точка 3, буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която се приема, че единното продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, обхваща входящите в ЕИП услуги за товарен транспорт („inbound“ трафик в ЕИП), както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно четвъртото основание на жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, ако Общият съд не отмени Решение № C(2017) 1742 окончателен въз основа на второто, третото или четвъртото основание: — да отмени член 1, първа алинея, точка 1, буква б), точка 2, буква б), точка 3, буква б) и точка 4 буква б) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която се приема, че отказът да се плати комисиона на спедиторите е отделен елемент от установеното единно продължено нарушение, за което се търси отговорност от Air France-KLM, както и съответните мотиви, член 3, букви б) и г) от решението в частта, в която на Air France-KLM са наложени две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, и член 4 от решението, като съответно на основание член 261 ДФЕС намали размера на тези глоби, съобразно петото основание на жалбоподателя;

—

при условията на евентуалност спрямо предходното искане, ако Общият съд не отмени Решение № C(2017) 1742 окончателен въз основа на петото основание: — да отмени член 3, букви б) и г) от Решение № C(2017) 1742 окончателен в частта, в която на Air France-KLM се налагат две глоби в общ размер от 307 360 000 EUR, тъй като при изчисляването на тези глоби са включени тарифите и 50 % от постъпващите приходи в ЕИП („inbound“ приходи в ЕИП) на Société Air France и KLM (съобразно шестото основание на жалбоподателя), преувеличена е тежестта на нарушението, за което се търси отговорност от Air France-KLM (съобразно седмото основание на жалбоподателя), определена е неправилна продължителност на нарушението по отношение на Société Air France (съобразно осмото основание на жалбоподателя) и е приложено недостатъчно намаляване на глобата въз основа на регулаторните режими (съобразно деветото основание на жалбоподателя), както и съответните мотиви, като на основание член 261 ДФЕС сведе тези глоби до подходящ размер;

—	при всички положения да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага девет основания.

1.

Първо основание: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France и KLM. Това основание се състои от две части: — Първа част: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France от 15 септември 2004 г. нататък и на отговорността за практиките на KLM от 5 май 2004 г. нататък; — Втора част: неправилно вменяване на Air France-KLM на отговорността за практиките на Air France между 7 декември 1999 г. и 15 септември 2004 г.;

2.

Второ основание: нарушение на Известието относно освобождаване от глоби и намаляване на техния размер от 2002 г. и на принципите на оправдани правни очаквания, на равно третиране и на недопускане на дискриминация между Air France-KLM и Lufthansa във връзка с допустимостта на доказателствата, представени в рамките на искането на Lufthansa за освобождаване от глоби;

3.

Трето основание: неизпълнение на задължението за мотивиране и нарушение на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация и на защита срещу произволната намеса на Комисията, поради изключването от диспозитива на решението на авиокомпании, които са участвали в практиките. Това основание се състои от две части: — Първа част: жалбоподателят твърди, че изключването от диспозитива на решението на компании, участвали в практиките, е опорочено от липса на мотиви; — Втора част: жалбоподателят твърди, че изключването от диспозитива на решението на компании, участвали в практиките, е опорочено поради нарушаване на принципите на равно третиране, на недопускане на дискриминация, както и на принципа на защита срещу произволната намеса на Комисията;

4.

Четвърто основание: нарушаване на правилата, очертаващи териториалната компетентност на Комисията, поради включването на „inbound“ трафика в ЕИП в единното продължено нарушение. Това основание се състои от две части: — Първа част: практиките относно „inbound“ трафика в ЕИП не били въведени в ЕИП; — Втора част: Комисията не доказала наличието на квалифицирани последици в ЕИП, свързани с практиките относно „inbound“ трафика в ЕИП;

5.

Пето основание: противоречиви мотиви и явна грешка в преценката, опорочаващи констатацията, че отказът да се плати комисиона на спедиторите е отделен елемент от единното продължено нарушение. Това основание се състои от две части: — Първа част: констатацията съдържала противоречиви мотиви; — Втора част: констатацията била опорочена от явна грешка в преценката;

6.

Шесто основание: използване на неправилни стойности на продажбите за изчисляване на глобата, наложена на Air France-KLM. Това основание се състои от две части: — Първа част: включването на тарифите в стойността на продажбите се дължало на противоречиви мотиви, редица грешки при прилагане на правото и явна грешка в преценката; — Втора част: включването на 50 % от „inbound“ приходите в ЕИП в стойността на продажбите противоречало на Насоките относно метода за определяне на глобите от 2006 г. и на принципа non bis in idem;

7.

Седмо основание: неправилна преценка на тежестта на нарушението. Това основание се състои от две части: — Първа част: жалбоподателят твърди, че преувеличаването на тежестта на практиките се дължи на редица явни грешки в преценката и на нарушение на принципите на пропорционалност на наказанията и на равно третиране; — Втора част: жалбоподателят твърди, че преувеличаването на тежестта на практиките се дължи на включването в обхвата на нарушението на контактите във връзка с практики, въведени извън ЕИП, в нарушение на правилата за териториалната компетентност на Комисията;

8.	Осмо основание: неправилно изчисляване на продължителността на нарушението, определена по отношение на France и използвана за изчисляване на глобата, наложена на Air France-KLM;

9.	Девето основание: липса на мотиви и недостатъчен размер на предоставеното от Комисията намаляване на глобата от 15 % въз основа на регулаторните режими.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/34

---

Жалба, подадена на 13 юни 2017 г. — Qualcomm и Qualcomm Europe/Комисия

(Дело T-371/17)

(2017/C 256/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Qualcomm, Inc. (Сан Диего, Калифорния, Съединени американски щати), Qualcomm Europe, Inc. (Сан Диего) (представители: M. Pinto de Lemos Fermiano Rato и M. Davilla, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение C(2017) 2258 окончателен на Европейската комисия от 31 март 2017 г. във връзка с производство съгласно член 18, параграф 3 и член 24, параграф 1, буква г) oт Регламент № 1/2003 на Съвета по преписка AT.39711 — Qualcomm (агресивни търговски практики); и

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

1.

Първото основание е нарушение на принципа на необходимост с обжалваното решение — Жалбоподателите изтъкват най-напред, че обжалваното решение надхвърля тесния обхват на разследването на Комисията, така както е определен в изложението на възраженията (наричано по-нататък „ИВ“), по време на устното изслушване и на срещата за обобщаване на резултатите, и в предишните искания за информация (наричани по-нататък „ИИ“), както що се отнася до продължителността на твърдяната злоупотреба, така и до потенциалните теории за вредата, въз основа на които Комисията провежда разследването. — По-нататък те твърдят, че сериозните въпроси, съдържащи се в обжалваното решение, не могат да се характеризират като последващи въпроси, целящи само разясняване във връзка с изтъкнатите от тях доводи в отговора на ИВ и по време на устното изслушване, а като изцяло нови, неоправдани искания. — По-нататък, според жалбоподателите обжалваното решение цели да проследи някои аспекти от отговорите им на приетите ИИ, в някои случаи, преди повече от пет години, и относно факти, настъпили преди десет или повече години. Жалбоподателите твърдят, че ако изискваната сега допълнителна информация наистина е била необходима на Комисията за провеждане на разследването, те легитимно е трябвало да очакват, че Комисията най-малкото е щяла да потърси такава информация и разяснения преди приемането на изложението на възраженията през декември 2015 г., а не в началото на 2017 г. — По-нататък, според жалбоподателите обжалваното решение иска от тях да извършат значителен обем работа от името на Комисията, включително представяне на обработените данни в специфичен формат. — Най-сетне жалбоподателите изтъкват, че Комисията не може да им възложи, под заплахата от глоби, тежест на доказване, която явно е предназначена да им позволи да обосноват доводите си в отговора на ИВ на възраженията.

2.

Второто основание е нарушение на принципа на пропорционалност с обжалваното решение — Жалбоподателите изтъкват, че информацията, която се иска да бъде получена с обжалваното решение от тях, е неоправдана, със значителен обхват и изключително обременителна за събиране или обединяване. Според жалбоподателите обжалваното решение изисква от тях да съберат голям обем информация, която те не събират и не съхраняват по систематичен начин при нормалното водене на бизнеса си и изисква извършването на значителен обем работа от името на Комисията. — Жалбоподателите по-нататък изтъкват, че периодичните наказателни плащания, предвидени в обжалваното решение в случай, че жалбоподателите не успеят да предоставят такава информация в определен срок, са неоправдани, а самите срокове са неразумни.

3.

Третото основание е липса на надлежни мотиви в обжалваното решение — Жалбоподателите изтъкват, че в много случаи обжалваното решение предоставя неубедителни, неясни, неточни и неадекватни мотиви, които не могат да оправдаят прекомерните и излишни искания на Комисията за информация. Според жалбоподателите в други случаи обжалваното решение не излага изобщо никакви мотиви. Поради това жалбоподателите твърдят, че не могат да разберат съображенията, поради които исканата информация е необходима на Комисията, за да проведе разследването си.

4.

Четвъртото основание е изведено от твърдението, че обжалваното решение цели да обърне неправилно тежестта на доказване — Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение цели да обърне тежестта на доказване и в действителност да им „възложи“ изграждането на казус срещу тях самите. По-специално обжалваното решение изисква жалбоподателите да проверят вместо Комисията счетоводните записвания на жалбоподателите, въпреки, че тези данни са били надлежно проверени от външни одитори. По същия начин, както твърдят жалбоподателите, обжалваното решение иска от тях да докажат, че са извършвали бизнеса си в съответствие със закона.

5.

Петото основание е нарушение на правото да не се предоставя самоуличаваща информация — Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение изисква от тях да предоставят „информация“, която не може легитимно да се счита, че съдържа факти и документи, а се състои вместо това от изчисления, детайли и кодове, хипотетични цени и анализи и тълкувания на исторически предположения, направени преди много години. — Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение изисква от тях да докажат, че са действали проактивно, като са взели мерки за съобразяване с конкурентните правила на Съюза.

6.

Шестото основание е нарушение на принципа на добрата администрация с обжалваното решение — Според жалбоподателите времето на приемането, съдържанието и контекстът на обжалваното решение пораждат сериозни съмнения за лоша администрация, прокурорска предубеденост и тормоз и навеждат на мисълта, че Комисията злоупотребява с широките си правомощия за разследване в опита да прикрие неуспеха си да докаже твърдяното нарушение след повече от седем години разследване.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/36

---

Жалба, подадена на 12 юни 2017 г. — Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Bee Fee Group („LV POWER ENERGY DRINK“)

(Дело T-372/17)

(2017/C 256/40)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, F. Rossi и N. Parrotta, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Bee Fee Group LTD (Никозия, Кипър)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз в черно, червено и бяло, със словния елемент „LV POWER ENERGY DRINK“— марка на Европейския съюз № 12 898 219

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. по преписка R 906/2016-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и в резултат на това да обяви за недействителна оспорената марка,

—	да осъди EUIPO да плати разноските на жалбоподателя в настоящото производство,

—	да осъди притежателя на марката да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009,

—	нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009 и принципа на правна сигурност.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/37

---

Жалба, подадена на 9 юни 2017 г. — Louis Vuitton Malletier/EUIPO — Fulia Trading (LV BET ZAKŁADY BUKMACHERSKIE)

(Дело T-373/17)

(2017/C 256/41)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Louis Vuitton Malletier (Париж, Франция) (представители: P. Roncaglia, G. Lazzeretti, F. Rossi и N. Parrotta, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Fulia Trading Ltd (Лондон, Великобритания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „LV BET ZAKŁADY BUKMACHERSKIE“ — Заявка за регистрация № 13 514 534

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. по преписка R 1567/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и така да откаже са регистрира спорната марка,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в това производство;

—	да осъди Fulia да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в това производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009 и на принципа на правна сигурност.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/37

---

Жалба, подадена на 13 юни 2017 г. — Cuervo y Sobrinos1882/EUIPO — A. Salgado Nespereira (Cuervo y Sobrinos LA HABANA 1882)

(Дело T-374/17)

(2017/C 256/42)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Cuervo y Sobrinos1882, SL (Мадрид, Испания) (представител: S. Ferrandis González и V. Balaguer Fuentes, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: A. Salgado Nespereira, SA (Ourense, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител/Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Cuervo y Sobrinos LA HABANA 1882“ — марка на Европейския съюз № 10 931 087

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. по преписка R 1141/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени частично решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 29 март 2017 г. по преписка R 1141/2016-4, по-конкретно в частта, която потвърждава решението на отдела по отмяна на EUIPO от 29 април 2016 г. по производство за отмяна № 10 786 C в частта, в която обявява за недействителна марката на Европейския съюз № 010931087 „Cuervo y Sobrinos LA HABANA 1882“ за стоките, регистрирани за таза марка от класове 14 и 16,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени във връзка с производствата пред по-долните инстанции на EUIPO, а именно отдела по отмяна и четвърти апелативен състав, довели до настоящата жалба.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф1, буква б) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/38

---

Жалба, подадена на 5 юни 2017 г. — Fenyves/EUIPO („Blue“)

(Дело T-375/17)

(2017/C 256/43)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Klaudia Patricia Fenyves (Hevesvezekény, Унгария) (представител: I. Monteiro Alves, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „BLUE“ — заявка за регистрация № 15 287 907

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 27 март 2017 г. по преписка R 1974/2016-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да препрати заявката за регистрация на Службата, за да извърши регистрацията,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските за производството пред апелативния състав.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/39

---

Жалба, подадена на 8 юни 2017 г. — La Zaragozana/EUIPO — Heineken Italia (CERVISIA)

(Дело T-378/17)

(2017/C 256/44)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: La Zaragozana, SA (Сарагоса, Испания) (представител: L. Broschat García, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Heineken Italia SpA (Полейн, Италия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз, съдържаща словния елемент „CERVISIA“ — заявка за регистрация № 13 395 397

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 13 март 2017 г. по преписка R 1241/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/39

---

Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. — Tengelmann Warenhandelsgesellschaft/EUIPO — C & C IP (T)

(Дело T-379/17)

(2017/C 256/45)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Tengelmann Warenhandelsgesellschaft KG (Мюлхайм ан ден Рур, Германия) (представител: H. Prange и S. Köber lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: C & C IP Sàrl (Люксембург, Люксембург)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Т“— заявка за регистрация № 011 623 097

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 23 март 2017 г. по преписка R 415/2015-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на пети апелативен състав на Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) oт 23 март 2017 г. по жалба № R 415/2015-5 относно производство по възражение № B 002 256 702 във връзка със заявка за регистрация на марка на Европейския съюз № 011 623 097, която е получена от заявителя на 12 април 2017 г., като я отхвърли изцяло, и

—	да осъди ответника, и ако случаят е такъв, другата страна в производството пред апелативния състав, да заплатят разноските в производството, включително и тези за обжалването.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/40

---

Жалба, подадена на 23 юни 2017 г. — Lackmann Fleisch- und Feinkostfabrik/EUIPO (Лидер)

(Дело T-386/17)

(2017/C 256/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lackmann Fleisch- und Feinkostfabrik GmbH (Бюл, Германия) (представител: A. Lingenfelser, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „Лидер“ — заявка за регистрация № 15 466 791

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 28 април 2017 г. по преписка R 2066/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/40

---

Жалба, подадена на 20 юни 2017 г. — Triggerball/EUIPO (Форма на подобно на топка тяло с кантове)

(Дело T-387/17)

(2017/C 256/47)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Triggerball GmbH (Байерн-Пиусхайм, Германия) (представител: H. Emrich, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: триизмерна марка на Европейския съюз (Форма на подобно на топка тяло с кантове) — заявка за регистрация № 15 528 615

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 20 април 2017 г. по преписка R 376/2017-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/41

---

Определение на Общия съд от 13 юни 2017 г. — Sandvik Intellectual Property/EUIPO — Adveo Group International (ADVEON)

(Дело T-115/16) (1)

(2017/C 256/48)

Език на производството: английски

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 211, 13.6.2016 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/41

---

Определение на Общия съд от 14 юни 2017 г. — Heineken Romania/EUIPO — Lénárd (Csíki Sör)

(Дело T-83/17) (1)

(2017/C 256/49)

Език на производството: английски

Председателят на шести състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 121, 18.4.2017 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/41

---

Определение на Общия съд от 8 юни 2017 г. — Post Telecom/ЕИБ

(Дело T-158/17) (1)

(2017/C 256/50)

Език на производството: френски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 144, 8.5.2017 г.

---

7.8.2017

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 256/42

---

Определение на Общия съд от 12 юни 2017 г. — Eco-Bat Technologies и др./Комисия

(Дело T-232/17)

(2017/C 256/51)

Език на производството: английски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---