ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/2

Решение на Съда (първи състав) 27 април 2017 г. — FSL Holdings, Firma Léon Van Parys, Pacific Fruit Company Italy SpA/Европейска комисия

(Дело C-469/15 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на банани в Италия, Гърция и Португалия - Съгласуване при определянето на цените - Допустимост на доказателствата, предадени от националните данъчни органи - Право на защита - Определяне на размера на глобата - Обхват на съдебния контрол - Квалификацията „споразумение, имащо за предмет да ограничи конкуренцията“))

(2017/C 202/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: FSL Holdings, Firma Léon Van Parys, Pacific Fruit Company Italy SpA (представители: P. Vlaemminck и B. Van Vooren, advocaaten, C. Verdonck, avocate, J. Auwerx, advocaat, и B. Gielen, avocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Biolan, M. Kellerbauer и P. Rossi)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда FSL Holdings NV, Firma Léon Van Parys NV и Pacific Fruit Company Italia SpA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 389, 23.11.2015 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/2

Решение на Съда (пети състав) от 27 април 2017 г. — Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV/Akcros Chemicals Ltd, Европейска комисия

(Дело C-516/15 P) (1)

((Обжалване - Картели - Европейски пазари на калаени стабилизатори и на топлинни стабилизатори ЕСМ/естери - Определяне на цените, подялба на пазарите и обмен на чувствителна търговска информация - Отговорност на дружеството майка за неправомерното поведение на дъщерните дружества - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Член 25, параграф 1 - Погасителна давност за налагане на санкции на дъщерните дружества - Последици за правното положение на дружеството майка))

(2017/C 202/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH, Akzo Nobel Chemicals BV (представители: C. Swaak и R. Wesseling, advocaten)

Други страни в производството: Akcros Chemicals Ltd, Европейска комисия (представители: V. Bottka и P. Rossi)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals GmbH и Akzo Nobel Chemicals BV да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 406, 7.12.2015 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/3

Решение на Съда (трети състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht — Германия) — Freie und Hansestadt Hamburg/Jost Pinckernelle

(Дело C-535/15) (1)

((Преюдициално запитване - Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) - Общо задължение за регистриране и изисквания в областта на информацията - Нерегистрирани химикали - Износ на нерегистрираните химикали извън територията на Европейския съюз))

(2017/C 202/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Freie und Hansestadt Hamburg

Ответник: Jost Pinckernelle

в присъствието на: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Диспозитив

Член 5 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията във връзка с член 3, точка 12 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че вещества, които не са били регистрирани при вноса им на територията на Съюза съгласно посочения регламент, могат да се изнасят извън тази територия.

(1) ОВ C 7, 11.1.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/4

Решение на Съда (трети състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Onix Asigurări SA/Istituto per la Vigilanza Sulle Assicurazioni (IVASS)

(Дело C-559/15) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 73/239/ЕИО - Директива 92/49/ЕИО - Принцип на едно разрешително - Принцип за надзор от държавата членка по произход - Член 40, параграф 6 - Понятие за нередности - Репутация на акционерите - Забрана, наложена на застрахователно дружество, установено в държава членка, за сключване на нови договори на територията на друга държава членка))

(2017/C 202/05)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Onix Asigurări SA

Ответник: Istituto per la Vigilanza Sulle Assicurazioni (IVASS)

Диспозитив

Директива 92/49/ЕИО на Съвета от 18 юни 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, свързани с прякото застраховане, различно от животозастраховането и за изменение на Директиви 73/239/EИО и 88/357/EИО (Трета директива за застраховането, различно от животозастраховане), и по-специално член 40, параграф 6 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска контролните органи на държава членка спешно да приемат мерки като забрана за сключване на нови договори на нейна територия по отношение на предприятие за пряко застраховане, различно от животозастраховането, осъществяващо дейност на територията на тази държава членка в режим на свободно предоставяне на услуги, за да защитят интересите на застрахованите лица и другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, които мерки са основани на констатирано при условията на свободна преценка първично или непървично неспазване на субективно условие за издаване на разрешително, необходимо за упражняване на застрахователна дейност, като условието за репутация. Директивата обаче допуска възможността посочената държава членка при упражняване на правомощията, които има в ситуация на неотложност, да установи дали някои пропуски или съмнения относно почтеността на ръководителите на съответното застрахователно предприятие разкриват реална и непосредствена опасност от настъпване на нередности в ущърб на застрахованите лица или другите лица, които могат да се ползват от сключеното застрахователно покритие, и ако положението е такова, да приеме незабавно подходящи мерки, като например при необходимост забрана за сключване на нови договори на нейна територия.

(1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/4

Решение на Съда (първи състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation Франция) — A-Rosa Flussschiff GmbH/Union de recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales d’Alsace (Urssaf), правоприемник на Urssaf du Bas-Rhin, Sozialversicherungsanstalt des Kantons Graubünden

(Дело C-620/15) (1)

((Преюдициално запитване - Работници мигранти - Социална сигурност - Приложимо законодателство - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 14, параграф 2, буква a) - Регламент (ЕИО) № 574/72 - Член 12а, точка 1а) - Споразумение между Европейската общност и Швейцарската конфедерация - Членове на екипажи - Работници, командировани в друга държава членка - Швейцарски клон - Формуляр Е 101 - Доказателствена сила))

(2017/C 202/06)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: A-Rosa Flussschiff GmbH

Ответници: Union de recouvrement des cotisations de sécurité sociale et d’allocations familiales d’Alsace (Urssaf), правоприемник на Urssaf du Bas-Rhin, Sozialversicherungsanstalt des Kantons Graubünden

Диспозитив

Член 12а, точка 1а) от Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета от 21 март 1972 година относно определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (EО) № 647/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2005 г., трябва да се тълкува в смисъл, че формуляр E 101, издаден от определената от компетентния орган на държава членка институция на основание член 14, параграф 2, буква а) от Регламент № 1408/71, в редакцията, изменена и актуализирана с Регламент № 118/97, обвързва както социалноосигурителните институции на държавата членка, в която се извършва работата, така и юрисдикциите на тази държава членка, дори когато те установят, че условията на дейността на съответния работник очевидно не попадат в материалното приложно поле на тази разпоредба от Регламент № 1408/71.

(1) ОВ C 48, 8.2.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/5

Решение на Съда (първи състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Tribunal de grande instance de Perpignan — Франция) — Наказателно производство срещу Noria Distribution SARL

(Дело C-672/15) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2002/46/ЕО - Сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни - Витамини и минерали, които могат да се използват при производството на добавки към храни - Максимални количества - Компетентност на държавите членки - Национална правна уредба, с която се определят тези количества - Взаимно признаване - Липса - Условия, които трябва да се спазват, и критерии, които трябва да се вземат предвид при определянето на тези количества))

(2017/C 202/07)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de grande instance de Perpignan

Страна в главното производство

Noria Distribution SARL

в присъствието на: Procureur de la République, Union fédérale des consommateurs des P.O (Que choisir)

Диспозитив

Разпоредбите на Директива 2002/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 10 юни 2002 година за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, която не предвижда процедура за пускането на пазара в тази държава членка на хранителни добавки, в които съдържанието на хранителни вещества превишава определените с тази правна уредба максимални дневни дози и които законно се произвеждат или търгуват на пазара в друга държава членка.

Разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че максималните количества по член 5 от Директивата трябва да се определят за всеки отделен случай и въз основа на всички критерии, посочени в член 5, параграфи 1 и 2, в частност горната граница за безопасен прием на съответните хранителни вещества, установена чрез задълбочена научна оценка на риска за общественото здраве, основаваща се не на общи или хипотетични съображения, а на релевантни научни данни. От компетентността на запитващата юрисдикция е да прецени дали разглежданият в главното производство метод за определяне на посочените количества отговаря на тези изисквания.

Разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат научната оценка на риска по член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, задължително предхождаща установяването на горната граница за безопасен прием, която е един от критериите, които трябва да се отчитат при определянето на максималните количества по член 5, да се извършва само въз основа на национални научни становища, при положение че към момента на приемането на съответната мярка също така има достоверни и актуални международни научни становища, които съдържат заключение в полза на възможността за определяне на по-висока граница.

(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/6

Решение на Съда (трети състав) от 27 април 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesarbeitsgericht — Германия) — Asklepios Kliniken Langen-Seligenstadt GmbH/Ivan Felja (C-680/15), Asklepios Dienstleistungsgesellschaft mbH/Vittoria Graf (C-681/15)

(Съединени дела C-680/15 и С-681/15) (1)

((Преюдициално запитване - Прехвърляне на предприятие - Гарантиране на правата на работниците и служителите - Директива 2001/23/ЕО - Член 3 - Трудов договор - Законодателство на държава членка, което позволява приемане на клаузи, препращащи към колективни трудови договори след датата на прехвърлянето - Противопоставимост на приобретателя))

(2017/C 202/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesarbeitsgericht

Страни в главното производство

Ищци: Asklepios Kliniken Langen-Seligenstadt GmbH (C-680/15), Asklepios Dienstleistungsgesellschaft mbH (C-681/15)

Ответници: Ivan Felja (C-680/15), Vittoria Graf (C-681/15)

Диспозитив

Член 3 от Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности във връзка с член 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че при прехвърляне на стопанска дейност гарантирането на правата и задълженията, произтичащи за прехвърлителя от трудовия договор, обхваща договорената от прехвърлителя и работника въз основа на принципа на автономия на волята клауза, съгласно която трудовото правоотношение се урежда не само от колективния трудов договор в сила към датата на прехвърлянето, но и от сключените след това договори, които го допълват, изменят или заменят, когато националното право предвижда в полза на приобратателя възможност за адаптиране както по взаимно съгласие, така и едностранно.

(1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/7

Решение на Съда (десети състав) от 27 април 2017 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-202/16) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Управление на отпадъците - Директиви 2008/98/ЕО и 1999/31/ЕО - Депо за отпадъци в Темплони (Гърция))

(2017/C 202/09)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: M. Patakia и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Република Гърция (представител: E. Skandalou)

Диспозитив

Като е допуснала функциониране на депото за отпадъци в Темплони (Гърция), което не отговаря на условията и на изискванията на нормативната уредба на Европейския съюз в областта на околната среда, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 13 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, и по член 8, буква а) и член 11, параграф 1 от Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, както и по приложение Ι към нея.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/7

Определение на Съда (осми състав) от 6 април 2017 г. — Proforec Srl/Европейска комисия

(Дело C-176/16 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания - Регламент (ЕС) № 1151/2012 - Регистрация на наименованието „Focaccia di Recco col formaggio (ЗГУ)“ - Липса на правен интерес))

(2017/C 202/10)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Proforec Srl (представители: G. Durazzo, M. Mencoboni и G. Pescatore, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: първоначално F. Moro и J. Guillem Carrau, впоследствие F. Moro)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Proforec Srl да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 191, 30.5.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/8

Определение на Съда (седми състав) от 4 април 2017 г. — Sharif University of Technology/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-385/16 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Списък на лицата и образуванията, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени - Критерий, изведен от материалната, логистична или финансова подкрепа на правителството на Иран - Сътрудничество в областта на изследванията и технологичното развитие във военната или свързани с нея области))

(2017/C 202/11)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sharif University of Technology (представител: M. Happold, barrister)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и M. Bishop)

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата.

2.	Sharif University of Technology понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Съветa на Европейския съюз.

(1) ОВ C 335, 12.9.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/8

Преюдициално запитване от Sąd Okręgowy w Szczecinie (Полша), постъпило на 28 февруари 2017 г. — Paweł Hofsoe/LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster a.G.

(Дело C-106/17)

(2017/C 202/13)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Okręgowy w Szczecinie

Страни в главното производство

Ищец: Paweł Hofsoe

Ответник: LVM Landwirtschaftlicher Versicherungsverein Münster a.G. със седалище Münster

Преюдициален въпрос

Трябва ли позоваването в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (1) на член 11, параграф 1, буква б) от този регламент да се тълкува в смисъл, че физическо лице с качество търговец, по-специално осъществяващ дейност във връзка със събирането на обезщетения от застрахователи по силата на договорно придобиване на вземането от пряко увредения, може да предяви иск за това вземане срещу застрахователя на гражданската отговорност на отговорното за пътнотранспортно произшествие лице, който е със седалище на територията на държава членка, различна от тази по местоживеене на увредения, пред съд на държавата членка по местоживеене на увредения?

(1) ОВ L 351, стр. 1

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/9

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 14 март 2017 г. — Dănuț Podilă и др./Societatea Națională de Transport Feroviar de Călători „CFR Călători“ SA București

(Дело C-133/17)

(2017/C 202/14)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Dănuț Podilă и др.

Ответник: Societatea Națională de Transport Feroviar de Călători „CFR Călători“ SA București

Преюдициални въпроси

Следва ли член 114, трета алинея ДФЕС, членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и разпоредбите на Рамкова директива 89/391/ЕИО (1) и на последващите специални директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането от държава — членка на ЕС, на срокове и процедури, които ограничават достъпа до правосъдие на работниците по отношение на определянето на вида на тяхната работа като работа при особени или специфични условия, като вследствие на това на работниците не се признават правата на безопасен и здравословен труд, произтичащи от признаването на тези условия съгласно посочените в текста на преюдициалното запитване вътрешноправни разпоредби?

2)	Допуска ли член 9, буква a) от Директива 89/391/ЕИО национално законодателство, което не санкционира бездействието на работодателя при оценката на рисковете за безопасността и за здравето на работното място?

(1) Директива на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/9

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 14 март 2017 г. — Costel Nicușor Mucea/SC Industria Sârmei SA Câmpia Turzii prin administrator judiciar SMDA Mureș Insolvency SRL

(Дело C-134/17)

(2017/C 202/15)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Costel Nicușor Mucea

Ответник: SC Industria Sârmei SA Câmpia Turzii prin administrator judiciar SMDA Mureș Insolvency SRL

Преюдициални въпроси

Следва ли член 114, трета алинея ДФЕС, членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и разпоредбите на Рамкова директива 89/391/ЕИО (1) и на последващите специални директиви да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането от държава — членка на ЕС, на срокове и процедури, които ограничават достъпа до правосъдие на работници по отношение на определянето на вида на тяхната работа като работа при особени или специфични условия, като вследствие на това на работниците не се признават правата на безопасен и здравословен труд, произтичащи от признаването на тези условия съгласно посочените в текста на преюдициалното запитване вътрешноправни разпоредби?

(1) Директива на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стр. 1; Специално издание на българско език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/10

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 17 март 2017 г. — Szef Krajowej Administracji Skarbowej/Gmina Ryjewo

(Дело C-140/17)

(2017/C 202/16)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Szef Krajowej Administracji Skarbowej

Ответник: Gmina Ryjewo

Преюдициални въпроси

Предвид членове 167, 168, както и 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) и предвид принципа на неутралитет ще има ли общината право да приспадне (чрез корекция) данъка върху инвестиционните си разходи, при положение че:

—	в началния период след производството (придобиването) дълготрайният актив е използван за целите на необлагаема дейност (във връзка с изпълнението от общината на публични задачи в кръга на предоставените ѝ властнически правомощия),

—	предназначението на дълготрайния актив е променено и общината ще го използва и за извършване на облагаеми сделки?

2)	За отговора на първия въпрос има ли значение, че към момента на производството или придобиването на дълготрайния актив намерението на общината да използва в бъдеще този актив за извършване на облагаеми сделки не е било изрично изразено?

За отговора на първия въпрос има ли значение, че дълготрайният актив ще се използва за извършване както на облагаеми, така и на необлагаеми сделки (във връзка с изпълнението на публични задачи) и че не е възможно конкретните инвестиционни разходи да бъдат обективно отнесени към едната от посочените по-горе категории сделки?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/11

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal de Justiça (Португалия), постъпило на 3 април 2017 г. — Sportingbet PLC, Internet Opportunity Entertainment Ltd/Santa Casa da Misericórdia de Lisboa, Sporting Club de Braga, Sporting Club de Braga — Futebol, SAD

(Дело C-166/17)

(2017/C 202/17)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal de Justiça

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Sportingbet PLC, Internet Opportunity Entertainment Ltd

Ответници: Santa Casa da Misericórdia de Lisboa, Sporting Club de Braga, Sporting Club de Braga — Futebol, SAD

Преюдициални въпроси

1)	A Представлява ли концесията на казина съгласно Lei do Jogo/Закона за хазартните игри/нарушение на принципите и икономическите свободи, закрепени в Договора?

Представляват ли изключителните права, предоставени на Santa Casa da Misericórdia de Lisboa по силата на Декрет-закон 322/91 от 26 август 1991 г. с измененията, въведени с Декрет-закон 469/99 от 6 ноември 1999 г., с Декрет № 12790 от 30 ноември 1926 г., Декрет-закон № 40397 от 24 ноември 1955 г., Декрет-закон № 84/85 от 28 март 1985 г., изменен и [препубликуван] с Декрет-закон № 317/2002 от 17 декември 2002 г. и с Декрет-закон № 282/2003 от 8 ноември 2003 г. нарушение на принципите и икономическите свободи, закрепени в Договора?

3)	Нарушава ли член 21 от Código da Publicidade/Кодекса за рекламата/принципите на свобода на установяване и свободно предоставяне на услуги, като това води и до дискриминация между граждани на държавите членки, тъй като става въпрос за необосновани забрани, ограничения и привилегии?

4)	Представлява ли това хипотеза на произволна дискриминация и скрито ограничение на търговията между държавите членки, като се има предвид, че не се обосновава от какъвто и да било общ интерес?

5)	Представляват ли хипотеза на злоупотреба с господстващо положение с оглед на правото на ЕС изключителните права […], предоставени на Santa Casa da Misericórdia de Lisboa, по отношение на рекламата?

6)	Съвместими ли са членове 3 и 9 от Декрет-закон № 442/89 от 2 декември 1989 г. (Закона за хазартните игри) с правото на ЕС?

7)	Съвместими ли са със свободата на установяване и предоставяне на услуги членове 2 и 3 от Декрет-закон № 282/2003 от 8 ноември 2003 г., доколкото предоставят изключителни права на Santa Casa da Misericórdia de Lisboa за експлоатиране на онлайн хазартни игри?

8)	Португалската държава не е уведомила Европейската комисия за техническите правила, предвидени в Декрет-закон № 422/89 от 2 декември 1989 г. Поради това следва ли да се откаже прилагането на тези разпоредби, като се има предвид, че частноправните субекти могат да се позовават на тази неприложимост?

9)	Португалската държава не е уведомила Европейската комисия за техническите правила, предвидени в Декрет-закон № 282/2003 от 8 ноември 2003 г. Следва ли по тази причина тези правила да не се прилагат към доставчиците на услуги в Португалия?

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/12

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 7 април 2017 г. — X, Y/Staatsscretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-180/17)

(2017/C 202/18)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: X, Y

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

Следва ли член 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщането“) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на третата страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане? С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на третата държава изрично да е поискал това?

Следва ли член 46 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г. стр. 60) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молба за предоставяне на международна закрила, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие? С други думи, следва ли връщането на молителя в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият молител изрично да е поискал това?

За да се породи автоматично суспензивно действие в посочения смисъл, от значение ли е обстоятелството дали молбата за предоставяне на международна закрила, с оглед на която е подадена жалбата по съдебен ред, а впоследствие и въззивната жалба по съдебен ред, е отхвърлена на някое от посочените в член 46, параграф 6 от Директива 2013/32/ЕС основания? Или това изискване е в сила за всички посочени в тези директива категории индивидуални административни актове по въпросите на убежището?

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/15

Решение на Общия съд от 10 май 2017 г. — Efler и др./Комисия

(Дело T-754/14) (1)

((Институционално право - Европейска гражданска инициатива - Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции - Всеобхватно икономическо и търговско споразумение - Явна липса на компетентност на Комисията - Предложение за правен акт за целите на прилагането на Договорите - Член 11, параграф 4 ДЕС - Член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 211/2011 - Равно третиране))

(2017/C 202/26)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Michael Efler (Берлин, Германия) и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение към решението) (представител: B. Kempen, професор)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Laitenberger и H. Krämer, впоследствие H. Krämer, и накрая H. Krämer и F. Erlbacher)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС и насочено към отмяната на Решение C(2014) 6501 окончателен на Комисията от 10 септември 2014 г., с което се отхвърля искането за регистриране на предложението за европейска гражданска инициатива, озаглавена „Stop TTIP“

Диспозитив

1)	Отменя Решение C(2014) 6501 окончателен на Комисията от 10 септември 2014 г., с което се отхвърля искането за регистрация на предложението за европейска гражданска инициатива, озаглавена „Stop TTIP“.

2)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на г-н Michael Efler и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, включително съдебните разноски по обезпечителното производство.

(1) ОВ C 34, 2.2.2015 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/15

Решение на Общия съд от 11 май 2017 г. — Deza/ECHA

(Дело T-115/15) (1)

((REACH - Изготвяне на списък с идентифицирани вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (EО) № 1907/2006 - Допълване на записа за веществото бис (2-етилхексил) фталат) (DEHP) в този списък - Членове 57 и 59 от Регламент № 1907/2006))

(2017/C 202/27)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Deza, a.s. (Valašské Meziříčí, Чешка република) (представител: P. Dejl, avocat)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: първоначално M. Heikkilä, W. Broere и T. Zbihlej, впоследствие M. Heikkilä, W. Broere и C. Buchanan, подпомагани от M. Procházka и M. Mašková, avocats)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: C. Thorning и N. Lyshøj Malte), Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou), Кралство Швеция (представители: E. Karlsson, L. Swedenborg, A. Falk, C. Meyer-Seitz, U. Persson и N. Otte Widgren), Кралство Норвегия (представители: K. Moen и K. Moe Winther)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС, с която се иска отмяна на решение от 12 декември 2014 г. на изпълнителния директор на ECHA, с което съществуващият запис относно веществото DEHP в списъка с идентифицираните вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1 и поправка в ОВ L 136, 2007 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), е допълнен в смисъл, че това вещество е идентифицирано също и като вещество, имащо свойствата да разрушава ендокринната система и което може да има сериозни въздействия върху околната среда, всичко това по смисъла на член 57, буква е) от този регламент

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Deza, a.s. да понесе, освен собствените си разноски, и разноските, направени от Европейската агенция по химикалите (ECHA), включително свързаните с обезпечителното производство.

3)	Кралство Дания, Кралство Нидерландия, Кралство Швеция и Кралство Норвегия понасят собствените си разноски.

(1) ОВ C 178, 1.6.2015 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/16

Решение на Общия съд от 4 май 2017 г. — Schräder/CPVO — Hansson (SEIMORA)

(Съединени дела T-425/15, T-426/15 и T-428/15) (1)

((Сортове растения - Искане за отнемане на правната закрила на Общността на сортовете растения, предоставена за сорта „SEIMORA“ - Заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта „SUMOST 02“ - Състав на отделението по жалбите на CPVO - Принцип на безпристрастност))

(2017/C 202/28)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ralf Schräder (Людингхаузен, Германия) (представител: T. Leidereiter, адвокат)

Ответник: Служба на Общността за сортовете растения (CPVO) (представители: M. Ekvad и F. Mattina, подпомагани от A. von Mühlendahl и H. Hartwig, адвокати)

Друга страна в производството пред отделението по жалбите на CPVO, встъпила в производството пред Общия съд: Jørn Hansson (Сьондерсьо, Дания) (представители: G. Würtenberger и R. Kunze, адвокати)

Предмет

По дело T-425/15, жалба срещу решението на отделението по жалбите на CPVO от 24 февруари 2015 г. (преписка A 003/2010), постановено по искане за отнемане на правната закрила на Общността на сортовете растения, предоставена за сорта „SEIMORA“; по дело T-426/15, жалба срещу решението на отделението по жалбите на CPVO от 24 февруари 2015 г. (преписка A 002/2014), постановено по искане за обявяване на нищожност на правната закрила на Общността на сортовете растения, предоставена за сорта „SEIMORA“; и по дело T-428/15, жалба срещу решението на отделението по жалбите на CPVO от 24 февруари 2015 г. (преписка A 007/2009), постановено п заявка за правна закрила на Общността на сортовете растения за сорта „SUMOST 02“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда г-н Ralf Schräder да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 328, 5.10.2015 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/17

Решение на Общия съд от 8 май 2017 г. — Les Éclaires/EUIPO — L’éclaireur International (L’ECLAIREUR)

(Дело T-680/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по отмяна - Словна марка на Европейския съюз „L’ECLAIREUR“ - Реално използване на марката - Член 15, параграф 1, член 51, параграф 1, буква а) и член 76, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Правило 22, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 2868/95 - Твърдяно противоречие с част В, раздел 6 от Насоките за разглеждане от EUIPO))

(2017/C 202/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Les Éclaires GmbH (Нюрнберг, Германия) (представител: S. Bund, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Gája)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: L’éclaireur International (Люксембург, Люксембург) (представител: M. Decker, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 3 септември 2015 г. (преписка R 2266/2014-1), постановено в производство по отмяна между Les Éclaires и L’éclaireur International

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Les Éclaires GmbH да заплати съдебните разноски, включително необходимите разноски, направени от L’éclaireur International в производството пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 38, 1.2.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/17

Решение на Общия съд от 5 май 2017 г. — Globo Media/EUIPO — Globo Comunicação e Participações (GLOBO MEDIA)

(Дело T-262/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „GLOBO MEDIA“ - По-ранна фигуративна национална марка „TV GLOBO PORTUGAL“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 202/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Globo Media, SA (Мадрид, Испания) (представители: L. Estropá Navarro и J. Calderón Chavero, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: A. Folliard-Monguiral и B. Uriarte Valiente)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Globo Comunicação e Participações S/A (Рио де Жанейро, Бразилия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 14 март 2016 г. (преписка R 0561/2014-4), постановено в производство по възражение със страни Globo Comunicação e Participações и Globo Media

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Globo Media, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/18

Определение на Общия съд от 3 май 2017 г. — De Nicola/ЕИБ

(Дело T-75/16 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Персонал на ЕИБ - Атестиране - Доклад за кариерното развитие - Оценка за 2010 г. - Грешки при прилагане на правото - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба))

(2017/C 202/31)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Carlo De Nicola (Щрасен, Люксембург) (представител: G. Ferabecoli, avocat)

Друга страна в производството: Европейска инвестиционна банка (представители: първоначално G. Nuvoli и T. Gilliams, впоследствие G. Nuvoli и G. Faedo, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

Жалба, подадена срещу определението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (постановено от състав от един съдия) от 18 декември 2015 г., De Nicola/ЕИБ (F-128/11, EU:F:2015:168), и насочена към отмяната на това определение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Carlo De Nicola понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в рамките на настоящото производство.

(1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/18

Определение на Общия съд от 1 март 2017 г. — Ikos/EUIPO (AEGYPTISCHE ERDE)

(Дело T-76/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „AEGYPTISCHE ERDE“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Отхвърляне на заявката - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Жалба, която отчасти е явно недопустима и отчасти е явно лишена от всякакво правно основание))

(2017/C 202/32)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ikos GmbH (Льоррах, Германия) (представител: A. Masberg, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: M. Fischer)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 7 декември 2015 г. (преписка R 1257/2015-1) относно заявка за регистрация на словния знак „AEGYPTISCHE ERDE“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Ikos GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 118, 4.4.2016 г.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/19

Определение на Общия съд от 24 април 2017 г. — Dreimane/Комисия

(Дело T-618/16) (1)

((Жалба за отмяна и искане за обезщетение - Публична служба - Длъжностни лица - Пенсии - Прехвърляне на националните пенсионни права - Изчисляване на осигурителния стаж - Член 90, параграф 2 от Статута - Срок - Явна недопустимост))

(2017/C 202/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Sandra Dreimane (Люксембург, Люксембург) (представител: J. Ābiks, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Gattinara и L. Radu Bouyon)

Предмет

Жалба на основание на член 270 ДФЕС, с която, от една страна, се иска отмяна на решението на Комисията за определяне на размера на бонуса към осигурителния стаж, който следва да бъде взет предвид в пенсионноосигурителната схема на институциите на Европейския съюз вследствие на направено искане за прехвърляне на пенсионните права, придобити от жалбоподателя преди встъпването му в длъжност в служба на Съюза, а от друга страна, се иска обезщетяване на вредите, които жалбоподателят твърди, че е претърпял, тъй като Комисията не е спазила изискването за разумен срок при разглеждането на това искане за прехвърляне на посочените права

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по молбата за встъпване на Съвета на Европейския съюз.

3)	Г-жа Sandra Dreimane понася направените от нея съдебни разноски и следва да заплати съдебните разноски, направени от Европейската комисия.

(1) ОВ C 371, 10.10.2016 г. (дело, регистрирано първоначално под номер F-48/16 в Съда на публичната служба на Европейския съюз и прехвърлено на 1 септември 2016 г. към Общия съд на Европейския съюз).

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/20

Иск, предявен на 2 март 2017 г. — Anastassopoulos и др./Съвет и Комисия

(Дело T-147/17)

(2017/C 202/34)

Език на производството: френски

Страни

Ищци: Nikolaos Anastassopoulos (Nea Erythraia, Гърция), Aristeidis Anastassopoulos (Nea Erythraia), Alexia Anastassopoulos (Nea Erythraia), Maria-Myrto Anastassopoulos (Nea Erythraia), Sophie Velliou (Kifissia, Гърция) (представители: K. Floros и M. Meng-Papantoni, avocats)

Ответници: Съвет на Европейския съюз и Европейска комисия

Искания на ищците

Ищците искат от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата е допустима и основателна,

—

да уважи исканията им за обезщетение за претърпени вреди, като присъди на първия ищец сумата от 123 442 EUR, на всеки от следващите три — сумата от 61 721 EUR и на петия — сумата от 120 900 EUR или, при условията на евентуалност, сумите от 38 227,20 EUR, 19 107,60 EUR и 37 440 EUR съответно, във всички случаи ведно с мораторни лихви,

—	да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски по спора.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците изтъкват нарушение на основния принцип за забрана на дискриминацията, в аспекта му, изискващ различно третиране на различните случаи, както и на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), който конкретизира посочения принцип.

Като споменават големите финансови загуби поради факта на подчиняването на Закон 4050/12, наричан още „PSI“ (Private Sector Investment), на техните държавни облигации, те се оплакват, че са получили същото третиране (включително същия процент на [допълнително намаляване на стойността haircut)]) като юридическите лица, по-конкретно банките и специализираните фондове, въпреки техните фундаментални различия.

Според тях за това трябва да отговаря председателят на Еврогрупата и/или на самата Еврогрупа, която била забранила не само освобождаването на физическите лица от haircut, но и всяка последваща компенсаторна мярка, а също така и на Комисията, която била дала съгласието си за такова нарушение на горепосочения принцип и на член 21 от Хартата, въпреки задължението, което ѝ налага член 17 ДЕС съгласно тълкуването му с решение от 20 септември 2016 г., Ledra Advertising и др./Комисия и ЕЦБ (C-8/15 P — C-10/15 P, EU:C:2016:701).

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/20

Жалба, подадена на 3 април 2017 г. — FVE Holýšov I и др./Комисия

(Дело T-217/17)

(2017/C 202/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: FVE Holýšov I s. r. o. (Прага, Чешка република) и 27 други жалбоподатели (представители: A. Reuter, H. Wendt, C. Bürger, T. Christner, W. Schumacher, A. Compes и T. Herbold, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени постановеното от ответника Решение С(2016) 7827 окончателен от 28 ноември 2016 г., държавна помощ SA.40171 (2015/NN) (1), относно насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници в Чешката република, и

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага седем основания.

С първото основание се твърди, че с писмото си от юли 2004 г. до съответните сдружения на промишлеността ответникът вече е приел, че прилаганата от Чешката република схема за насърчаване на производството на енергия от възобновяеми енергийни източници не съставлява държавна помощ, като ответникът е правно обвързан от това решение, което не е отменено и не може да бъде отменено.

2.	Второто основание е изведено от нарушение на обоснованите правни очаквания на жалбоподателите и от нарушение на принципа на правно сигурност.

3.	С третото основание се твърди, че разглежданата чешка схема за насърчаване не представлява държавна помощ.

4.	Четвъртото основание е изведено от обстоятелството, че с оспорваното решение Чешката република е принуждавана да въведе надвишаващ установените изисквания контролен механизъм, с който се нарушават обоснованите правни очаквания на жалбоподателя и надеждността на схемата.

С петото основание се твърди, че оспорваното решение се основава на фактически грешки, тъй като в него се приема, че за мрежовите оператори е установено задължение да възложат разходите за енергията от възобновяеми енергийни източници в тежест на потребителите на енергия. Подобно задължение не било установено в чешкото право.

6.	С шестото основание се твърди, че с оспорваното решение се нарушава член 5, параграф 1 от Договора за ЕС (ограничение на правомощията вследствие на принципа на предоставената компетентност).

7.	Със седмото основание се твърди, че оспорваното решение се основава на явна грешка в преценката.

(1) ОВ C 69, 2017 г., стр. 2.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/21

Жалба, подадена на 18 април 2017 г. — Adapta Color/EUIPO — Coatings Foreign IP (ADAPTA POWDER COATINGS)

(Дело T-223/17)

(2017/C 202/36)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Adapta Color, SL (Пенискола, Испания) (представители: G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Coatings Foreign IP Co. LLC (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „ADAPTA POWDER COATINGS“ — марка на Европейския съюз № 3 383 015

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2017 г. по преписка R 2522/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално встъпилата в негова подкрепа страна да заплатят съдебните разноски по настоящото производство, както и разноските, възникнали в хода на производството по обявяване на недействителност и на производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в), на член 7, параграф 3, на член 52, параграф 1, буква а) и на членове 75 и 76 от Регламент № 207/2009.

—	Нарушение на основните фундаментални и процесуални принципи, каквито са тежестта на доказване, мотивирането на решенията, правото на защита или на изслушване, принципите на правна сигурност, равно третиране и добра администрация.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/22

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Adapta Color/EUIPO — Coatings Foreign IP (Bio proof ADAPTA)

(Дело T-224/17)

(2017/C 202/37)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Adapta Color, SL (Пенискола, Испания) (представители: G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Coatings Foreign IP Co. LLC (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Bio proof ADAPTA“ — марка на Европейския съюз № 4 368 239

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2017 г. по преписка R 2521/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално встъпилата в негова подкрепа страна да заплатят съдебните разноски по настоящото производство, както и разноските, възникнали в хода на производството по обявяване на недействителност и на производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

Основанията и твърденията са същите като изложените по дело T-223/17.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/23

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Adapta Color/EUIPO — Coatings Foreign IP (Bio proof ADAPTA)

(Дело T-225/17)

(2017/C 202/38)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Adapta Color, SL (Пенискола, Испания) (представители: G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Coatings Foreign IP Co. LLC (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „Bio proof ADAPTA“ — марка на Европейския съюз № 4 582 599

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2017 г. по преписка R 311/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално встъпилата в негова подкрепа страна да заплатят съдебните разноски по настоящото производство, както и разноските, възникнали в хода на производството по обявяване на недействителност и на производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

Основанията и твърденията са същите като по дело T-223/17.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/24

Жалба, подадена на 19 април 2017 г. — Adapta Color/EUIPO — Coatings Foreign IP (Rustproof System ADAPTA)

(Дело T-226/17)

(2017/C 202/39)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Adapta Color, SL (Пенискола, Испания) (представители: G. Macías Bonilla, G. Marín Raigal и E. Armero Lavie, abogados)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Coatings Foreign IP Co. LLC (Уилмингтън, Делауеър, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „Rustproof System ADAPTA“ — марка на Европейския съюз № 9 905 548

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на пети състав на EUIPO от 6 февруари 2017 г. по преписка R 2408/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи настоящата жалба в нейната цялост,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално встъпилата в негова подкрепа страна да заплати съдебните разноски по настоящото производство, както и разноските, възникнали в хода на производството по обявяване на недействителност и на производството по обжалване пред EUIPO.

Изложени основания

—	Основанията и твърденията са същите като по дело T-223/17.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/24

Жалба, подадена на 24 април 2017 г. — Испания/Комисия

(Дело T-237/17)

(2017/C 202/40)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis, Abogado del Estado)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C (2017) 766 окончателен на Комисията от 14 февруари 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, в частта, в която се отнася до Кралство Испания, сектора на плодовете и зеленчуците, проверка FV 2011/003/ES,

—	да осъди ответната институция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: нарушение на член 11, параграф 1, буква а) и буква г), точка 3 от Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета от 28 октомври 1996 година относно общата организация на пазара на плодове и зеленчуци (ОВ L 297, 1996 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 20, стр. 29) и на член 14, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1432/2003 на Комисията от 11 август 2003 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2200/96 на Съвета по отношение на условията за признаване на организациите на производители и предварително признаване на групи производители (ОВ L 203, 2003 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 48, стр. 193) във връзка с член 3, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1182/2007 на Съвета от 26 септември 2007 година за определяне на специфични правила по отношение на сектора на плодовете и зеленчуците, и за изменение на директиви 2001/112/ЕО и 2001/113/ЕО, и регламенти (ЕИО) № 827/68, (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96, (ЕО) № 2826/2000, (ЕО) № 1782/2003 и (ЕО) № 318/2006, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2202/96 (ОВ L 273, 2007 г., стр. 1) и член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 ноември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

—

Кралство Испания смята, че Комисията е действала в нарушение на член 11, параграф 1, буква а) от Регламент № 2200/96 на Съвета по отношение на организацията на производители „Tilla Huelva“, тъй като е приела, че трима от членовете на „Tilla Huelva“ нямат качеството „производител“ и съответно че не е спазена разпоредбата на член 11, що се отнася до изискванията за демократичен контрол, докато всъщност тази организация винаги се е състояла от производители, поради което са изпълнени правилата за демократичен контрол по член 11, параграф 1, буква г), точка 3 от Регламент № 2200/96 и член 14 от Регламент № 1432/2003 на Комисията във връзка с член 2, буква а) от Регламент № 1782/2003.

Второ основание: нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549).

—

Според жалбоподателя прилагането на фиксирания метод за определяне на финансовата корекция за Андалусия е в противоречие със сега действащия член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 (който заменя член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005) и със съдържащите се в документ VI/5330/97 насоки за прилагането на фиксирани корекции. Наложената фиксирана корекция е недопустима и при всички случаи непропорционална. Трябвало е да се определи еднократна корекция в случаите, в които наистина има пропуски. При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че фиксираната корекция е трябвало да бъде 5 %.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/25

Жалба, подадена на 20 април 2017 г. — Campine and Campine Recycling/Комисия

(Дело T-240/17)

(2017/C 202/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Campine NV (Беерсе, Белгия) и Campine Recycling NV (Беерсе) (представители: C. Verdonck, S. De Cock и Q. Silvestre, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да приеме жалбата за допустима,

—	да отмени членове 1 и 2 от решението на Европейската комисия от 8 февруари 2017 г. (C(2017) 900 окончателен) относно производство по член 101 ДФЕС (наричано по-нататък „обжалваното решение“) в частта, в която установява нарушение на жалбоподателите на член 101 ДФЕС,

—	да отмени член 2 от обжалваното решение в частта, в която налага глоба на жалбоподателите в размер на 8 158 000,00 EUR, и да намали размера на глобата в съответствие с доводите на жалбата,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата жалбоподателите излагат четири основания.

Първото основание е твърдение за няколко процесуални нарушения, сред които нарушение на задължението за мотивиране по отношение на определения размер на глобата, и по-специално на необходимостта от корекция по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите (1) и процента на приложеното увеличение. Освен това жалбоподателите твърдят, че Комисията нарушила правото им на защита, правото им на изслушване и принципа на добра администрация, тъй като не ги уведомила за намерението си да приложи увеличение по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите в изложението на възраженията или в друго свое изложение. Те се позовават и на нарушение на задължението за мотивиране, на принципите на правна сигурност, на равно третиране и на пропорционалност, тъй като Комисията увеличила размера на глобата на жалбоподателите с 10 % на основание точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите и приложила това унифицирано увеличение за всички участници в твърдяното нарушение, без да вземе предвид факта, че индивидуалното участие на жалбоподателите се различава значително от това на другите участващи предприятия.

Второто основание е че обжалваното решение било неправилно, тъй като не установявало в достатъчна степен нарушението на жалбоподателите на член 101 ДФЕС. Жалбоподателите се позовават както на неправилна преценка на доказателствата в обжалваното решение, така и на липсата на достатъчно доказателства за направеното в него заключение за участието им в установено в член 1 от същото нарушение.

Третото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че Съдът приеме, че жалбоподателите са участвали в споразумение или практика в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС — е твърдение за нарушение на член 23, параграф 3 от Регламент № 1/2003 (2) и Насоките относно метода за определяне на глобите поради неправилна преценка на тежестта и продължителността на нарушението, както и на смекчаващите обстоятелства и за нарушение на принципа на недопускане на дискриминация при изчисляването на основния размер на глобата.

Четвъртото основание — изложено при условията на евентуалност, в случай че Съдът не отмени обжалваното решение поради посочените в първото основание процесуални нарушения — е че тези процесуални нарушения би следвало да доведат поне до отмяна на увеличението на глобата, наложено по точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите.

(1) Насоки относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264).

(2) Регламент (ЕО) № 1/от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167).

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/26

Жалба, подадена на 5 май 2017 г. — ExpressVPN v EUIPO (EXPRESSVPN)

(Дело T-265/17)

(2017/C 202/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ExpressVPN Ltd (Глен Вайн, Обединеното кралство) (представител: A. Muir Wood, Barrister)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка със словния елемент „EXPRESSVPN“— заявка за регистрация № 1 265 562

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 16 февруари 2017 г. по преписка R 1352/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да измени оспорваното решение, като разреши да бъде продължена процедурата по регистрация, тъй като марката не е нито описателна, нито лишена от отличителна способност предвид доказателствата за придобитата отличителна способност, представени на проверителя и на пети апелативен състав;

—	да осъди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с тази жалба.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) и на член 7, параграф 3 от Регламент № 207/2009.

26.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 202/27

Жалба, подадена на 9 май 2017 г. — Kwizda Holding/EUIPO — Dermapharm (UROAKUT)

(Дело T-266/17)

(2017/C 202/43)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Kwizda Holding GmbH (Виена, Австрия) (представители: L. Wiltschek, D. Plasser и K. Majchrzak, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dermapharm GmbH (Виена, Австрия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: марка на Европейския „UROAKUT“ — регистрация № 13 854 146

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 март 2017 г. по преписка R 1221/2016-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да уважи подадената жалба и да измени обжалваното решение, като отхвърли възражението срещу заявката за регистрация на марка на Европейския съюз № 13 854 146 UROAKUT; при условията на евентуалност да отмени оспорваното решение и да върне преписката за ново разглеждане на апелативния състав към Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO);

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, направени във връзка с производството пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав;

—	да осъди встъпилите страни да заплатят разноските, направени в производството пред отдела по споровете.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 202

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 26 юни 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 202/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1