14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/1

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32017M8315. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/2

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/3

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/4

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/5

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/6

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/7

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/8

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/9

1.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че от правна гледна точка е възможно да се приеме ново решение по това дело след (частичната) отмяна на Решението от 2010 г. от Съда.

2.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че член 5, букви й)—л) от Решението от 2010 г. се отменят и се приемат повторно.

3.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че проекторешението се прилага по отношение на British Airways Plc, доколкото с решението на Общия съд по дело T-48/11 от 16 декември 2015 г. бе отменено Решението от 2010 г.

4.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че антиконкурентното поведение, описано в проекторешението, представлява споразумение и/или съгласувана практика на предприятия по смисъла на член 101 от ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария.

5.

Консултативният комитет е съгласен със съдържащата се в проекторешението оценка на Комисията относно поведението на предприятията и географския обхват на споразумението и/или съгласуваната практика.

6.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че предприятията, до които се отнася проекторешението, са участвали в единично и продължително нарушение на член 101 от ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария.

7.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че предмет на споразумението и/или съгласуваната практика е било ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101 от ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария.

8.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че споразумението и/или съгласуваната практика са можели да засегнат по осезателен начин търговията между държавите — членки на ЕС.

9.

Консултативният комитет е съгласен с оценката на Комисията относно продължителността на нарушението.

10.

Консултативният комитет е съгласен с проекторешението на Комисията по отношение на адресатите.

11.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията, че на адресатите на проекторешението трябва да бъде наложена глоба.

12.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно прилагането на Насоките от 2006 г. относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 1/2003.

13.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно основния размер на глобите.

14.

Консултативният комитет е съгласен с определянето на продължителността за целите на изчисляването на глобите.

15.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно прилагането на специфичните утежняващи и смекчаващи обстоятелства по това дело.

16.

Консултативният комитет е съгласен с определянето на глобата за двете предприятия, чийто коригиран основен размер надвишава 10 % от общия им оборот.

17.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно разглеждането на заявленията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и относно намалението на глобите въз основа на Известието от 2006 г. относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер.

18.

Консултативният комитет е съгласен с Комисията относно окончателния размер на глобите.

19.

Консултативният комитет препоръчва становището му да бъде публикувано в Официален вестник на Европейския съюз.

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/10

1.

На 9 ноември 2010 г. по дело COMP/39258 Товарен въздушен транспорт Комисията прие Решение C(2010) 7694 final във връзка с производство съгласно член 101 от ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (наричано по-нататък „Решението от 2010 г.“) (2). Всички адресати на това решение за налагане на глоба на картел, освен един, подадоха искане за неговата отмяна (пълна или частична).

2.

В 13 съдебни решения от 16 декември 2015 г. (наричани по-нататък „съдебните решения от 2015 г.“) (3) Общият съд постанови, че Решението от 2010 г. е опорочено поради липсата на мотиви (4). В зависимост от исканията на страните пред Общия съд този порок доведе до пълната или частична отмяна на Решението от 2010 г. по отношение на различните страни, които бяха обжалвали това решение (5).

3.

В съдебните решения от 2015 г. бе констатирано нарушение на изискването за подходящо посочване на мотивите в съответствие с член 296, параграф 2 от ДФЕС. Те не съдържат произнасяне по материалноправните основания. Проекторешението, до което се отнася настоящият доклад, има за цел да замени Решението от 2010 г. в степента, в която то бе отменено. То има за цел да коригира недостатъците, посочени в съдебните решения от 2015 г., и да вземе под внимание промените в структурата на определени предприятия от 2010 г. насам.

4.

На 20 май 2016 г. генерална дирекция „Конкуренция“ на Комисията (ГД „Конкуренция“) изпрати писма на жалбоподателите по 13-те оспорвания, довели до съдебните решения от 2015 г. С въпросните писма (наричани по-нататък „писмата от май 2016 г.“) тези страни се информираха, че ГД „Конкуренция“ възнамерява да предложи Комисията да приеме ново решение по дело AT.39258. Това решение ще бъде адресирано до юридическите лица, обхванати от 13-те жалби пред Общия съд, доколкото Решението от 2010 г. бе отменено по отношение на всеки жалбоподател. В него ще се посочва, че всеки от жалбоподателите пред Общия съд е участвал в единично и продължително нарушение по отношение на всички транспортни маршрути, посочени в Решението от 2010 г. Според тези писма предложеното ново решение ще наложи известно адаптиране на съображенията и на диспозитива на Решението от 2010 г., но няма да доведе до нови възражения, нито ще промени съществото на възраженията, посочени в изложението на възраженията (ИВ) от 18 декември 2007 г. В писмата се изразява становището на ГД „Конкуренция“, че такова ново решение ще бъде допустино съгласно приложимата съдебна практика, тъй като Решението от 2010 г. бе отменено по процесуални съображения. (6) В тях страните се приканват да изпратят мнения по планираните действие на ГД „Конкуренция“.

5.

Всички адресати на писмата от май 2016 г. отговориха на тези писма, като някои от тях предоставиха на служителя по изслушването копие от своите отговори, изпратени на ГД „Конкуренция“.

6.

Някои от тези адресати отправиха критика към полученото от тях писмо от май 2016 г., твърдейки, че то не съдържа прецизна информация. Без конкретни подробности за адаптирането, предвидено в тези писма, те заявиха в различна степен, че способността им да изразят задълбочени мнения по нарушението, което ГД „Конкуренция“ възнамерява да посочи в предложеното ново решение, е ограничена.

7.

Няколко адресата твърдяха по същество, че за разлика от положенията, които доведоха до съдебните решения, посочени в бележка под линия 6 от настоящия доклад („реда за съдебното решение по дело PVC II от съдебната практика“), посочените в съдебните решения от 2015 г. недостатъци не се ограничават до чисти формалности през крайния етап на приемането на решение, които са сравнително лесни за отстраняване.

8.

Въпреки че невинаги посочваха конкретно правно основание, някои от същите адресати твърдяха, че по този начин от правна гледна точка Комисията няма право да приеме ново решение по дело AT.39258. Според други Комисията не може да пристъпи към приемането на ново решение, без първо да изготви ново изложение на възраженията и да даде на съответните страни възможност да бъдат изслушани отново, включително в рамките на устно изслушване. Някои от тези адресати твърдяха, че в приложимата съдебна практика са настъпили промени, които поставят под въпрос това дали са изпълнени изискванията за констатиране на тяхното участие в единично и продължително нарушение.

9.

Някои адресати заявиха също, че с никое ново решение не може да бъде увеличена отговорността им в сравнение с отговорността, посочена в Решението от 2010 г.

10.

Нито един от адресатите на писмата от май 2016 г. не отправиха искане към мен вследствие на писмата от май 2016 г. Независимо от това трябва да се отбележи следното във връзка с обобщените по-горе приноси на адресатите.

11.

Правото на изслушване се отнася до възраженията на Комисията и до доказателствата, на които тя се позовава във връзка с тях. То обаче не се отнася до окончателното становище, което Комисията възнамерява да приеме в решение за установяване на нарушение на правото в областта на конкуренцията (7). Поради това към писмата от май 2016 г. не могат да бъдат отправяни критики на основание, че в тях не са посочени подробно конкретните адаптации, предвидени от ГД „Конкуренция“ за целите на ново решение по настоящото дело. С писмата от май 2016 г. се целеше да се потърсят мнения относно опианието на планираното предложение на ГД „Конкуренция“ за ново решение с цел отстраняване на недостатъците, посочени в съдебните решения от 2015 г. Щеше да бъде прибързано да се посочи подробно всяка промяна, която ГД „Конкуренция“ счита за необходима за отстраняването на тези недостатъци. Освен това адресатите на писмата от май 2016 г. бяха поставени в положение да направят коментари по въпросите, които са изложени в тези писма.

12.

Нарушаването на изискването за подходящо посочване на мотивите в съответствие с член 296, параграф 2 от ДФЕС се счита за „съществено процесуално нарушение“ за целите на член 263 от ДФЕС (8). Въпреки че недостатъците в Решението от 2010 г., посочени в съдебните решения от 2015 г., не бяха същите като разглежданите в реда за съдебното решение по дело PVC II от съдебната практика, не може да се направи извод, че неправомерността, посочена в съдебните решения от 2015 г., е неправомерност по същество, а не по форма. Поради това редът за съдебното решение по дело PVC II от съдебната практика е приложим към положението по дело AT.39258 след съдебните решения от 2015 г.

13.

Съдебните решения от 2015 г. не се произнасяха по въпроса дали е извършено картелно нарушение и не проверяваха правомерността на оценката по този въпрос в Решението от 2010 г. (9) Поради това не се поставя въпросът за принципа на силата на пресъдено нещо (10). Освен това различните отмени, направени със съдебните решения от 2015 г., не могат да се считат за оправдателни за целите на принципа ne bis in idem, залегнал по-специално в член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. От това следва, че нито един от тези принципи не препятства Комисията да възобнови производството по отношение на поведението, което бе предмет на Решението от 2010 г. (11) В нито един от отговорите на писмата от май 2016 г. не се посочва, че Комисията не може да приеме ново решение по дело AT.39258 поради други причини.

14.

Не Решението от 2010 г., а ИВ е от значение за целите на упражняването на правото на изслушване във връзка с възраженията на Комисията по дело AT.39258 (12). Неправомерността, посочена в съдебните решения от 2015 г., е допусната на етап финализиране и приемане на Решението от 2010 г. Сами по себе си те не повлияха на правомерността на ИВ и на свързаното с него изслушване на съответните страни (13). Съответно Комисията има право да възобнови производството по дело AT.39258 към момента на настъпване на неправомерността, посочена в съдебните решения от 2015 г (14).

15.

Без да се заема позиция относно твърдението, че съдебната практика във връзка с понятието „единично и продължително нарушение“ е претърпяла развитие след ИВ или след приемането на Решението от 2010 г., следва да се припомни, че според съдилищата на ЕС, промените в съдебната практика сами по себе си не могат да направят нови изслушвания необходими, също както и ако такива промени настъпят в хода на административното производство преди приемането на окончателно решение (15). Във всеки случай съдържанието на някои от отговорите на писмата от май 2016 г. навява на мисълта, че тези писма на практика са поставили адресатите в положение да изтъкват правни доводи въз основа на приложимата съдебна практика.

16.

Ако Комисията реши да замени Решението от 2010 г., доколкото то бе отменено, съгласно член 266 от ДФЕС тя трябва да отстрани посочената в съдебните решения от 2015 г. неправомерност. По този начин Комисията може да адаптира текста, използван в Решението от 2010 г., дори по начин който, според някои от адресатите на писмата от май 2016 г., ще засегне тяхната отговорност в сравнение с диспозитива на Решението от 2010 г., особено когато това се прави именно с цел да бъдат отстранени противоречията, опорочаващи това решение. Противно на твърденията в някои отговори на писмата от май 2016 г., самата възможност за разлики между Решението от 2010 г. и ново решение по дело AT.39258 не е основание за изготвянето на ново изложение на възраженията или за организирането на друго устно изслушване (16).

17.

Като цяло в доводите, изтъкнати в отговорите на писмата от май 2016 г., не се посочват процесуални проблеми, засягащи законосъобразността на приемането на ново решение по дело AT.39258, предвидено в писмата от май 2016 г.

18.

В отговор на писмо от май 2016 г. един адресат поиска (както направи преди Решението от 2010 г.) достъп до всички потенциално оневиняващи документи, получени от Комисията след изготвянето на ИВ през 2007 г. С искането от 2016 г. се изискваше по-специално всяка потенциално оневиняваща информация, която Комисията може да е получила в съдебното производство, довело до съдебните решения от 2015 г., и се изискваше частта от преписката по дело M.3770 Lufthansa/Swiss, която е от значение за конкретна бележка под линия в Решението от 2010 г., да бъде добавена към преписката по дело AT.39258.

19.

ГД „Конкуренция“ отговори с писмо от 14 октомври 2016 г. В това писмо бе обяснено, че при преглед на съответните документи, получени от Комисията след ИВ, не бяха открити потенциално оневиняващи доказателства, до които този адресат вече да не е получил достъп. Що се отнася до искането част от преписката по дело M.3770 да бъде добавена към преписката по дело AT.39258, в писмото бе отбелязано, че съответната бележка под линия препраща единствено към публичната версия на решението на Комисията за разрешаване по дело M.3770, а не към които и да е документи от преписката по това дело.

20.

На много късен етап от процедурата за приемането на ново решение същият адресат ми изпрати писмо, в което поставя под въпрос подхода, залегнал в основата на отговора на ГД „Конкуренция“ от 14 октомври 2016 г. В писмения си отговор отбелязах късния момент, в който е изготвено това писмо, и обясних защо отправените критики нямат основание.

21.

Размерите на глобите, наложени на отделните адресати в проекторешението, не надвишават съответните суми, определени в Решението от 2010 г.

22.

В съответствие с член 16 от Решение 2011/695/ЕС проучих дали проекторешението се отнася единствено до възражения, по отношение на които на страните е предоставена възможност да изразят своите становища. Заключението ми е, че това е така.

23.

С оглед на гореизложеното и като се има предвид, че с изключение на писмото, упоменато в точка 20 по-горе, до мен не бяха отправени искания или жалби, считам, че ефективното упражняване на процесуалните права е било спазено в процедурата за приемане на ново решение по дело AT.39258.

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/14

(1)

Настоящото решение е адресирано до 19 юридически лица, принадлежащи на 10 предприятия, тъй като са нарушили член 101 от Договора, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт (наричано по-нататък „Споразумението с Швейцария“) чрез координиране на поведението си при ценообразуването във връзка с предоставянето на услуги за товарен въздушен транспорт. Настоящото решение бе прието вследствие на възобновяването на производството, което доведе до Решение C(2010) 7694 final от 9 ноември 2010 г. (наричано по-нататък „Решението от 2010 г.“), тъй като Общият съд отмени Решението от 2010 г. поради процедурна грешка.

(2)

Работата по делото започна на 7 декември 2005 г. въз основа на заявление за освобождаване от глоби от името на Deutsche Lufthansa AG и неговите контролирани дъщерни предприятия Lufthansa Cargo AG и Swiss.

(3)

Комисията получи допълнителни доказателства от проверките, извършени на 14 и 15 февруари 2006 г. в няколко обекта на доставчиците на услуги за товарен въздушен транспорт в целия ЕС.

(4)

Между 3 март 2006 г. и 27 юни 2007 г. Комисията получи единадесет нови заявления съгласно Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Комисията получи заявление и от предприятие, което не е адресат на настоящото решение поради липсата на достатъчно доказателства.

(5)

Изложението на възраженията беше прието на 18 декември 2007 г., след което на всички участващи предприятия бе предоставена възможност да получат достъп до преписката и да се защитят срещу предварителното становище на Комисията писмено и по време на устно изслушване, което бе проведено от 30 юни до 4 юли 2008 г.

(6)

Комисията прие Решението от 2010 г. на 9 ноември 2010 г.

(7)

На 16 декември 2015 г. Общият съд отмени Решението от 2010 г. в рамките на исканията, съдържащи се в различните жалби, като постанови, че Решението от 2010 г. е опорочено поради липсата на мотиви.

(8)

Настоящото решение взема под внимание констатацията на Общия съд по отношение на липсата на мотиви в Решението от 2010 г. и е адресирано до страните, доколкото Решението от 2010 г. бе отменено за тях. Тъй като Решението от 2010 г. стана окончателно за Qantas Airways Limited, настоящото решение не е адресирано до това предприятие. Консултативният комитет по ограничителните практики и господстващото положение излезе с положително становище на 6 март 2017 г.

(9)

Настоящото решение е свързано с единично и продължително нарушение на член 101 от Договора, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария на територията на ЕИП и Швейцария, чрез което адресатите са съгласували поведението си при ценообразуването във връзка с предоставянето на услуги за товарен въздушен транспорт от, до и в рамките на ЕИП по отношение на допълнителна такса за гориво (ДТГ), допълнителна такса за сигурност (ДТС) и плащането на комисиона върху допълнителните такси.

(10)

Контактите във връзка с ценообразуването между авиокомпаниите, предоставящи услуги за товарен въздушен транспорт, („превозвачите“) първоначално са започнали във връзка с въвеждането на ДТГ. След това превозвачите са осъществявали контакт помежду си във връзка с прилагането на механизма за ДТГ, въвеждането на нови задействащи прагове за повишаване на размера на ДТГ и във връзка с очакваните увеличения (или намаления) на размера на ДТГ. Първоначално тези контакти са започнали между по-малка група превозвачи и са се разраснали до всички адресати на настоящото решение. Целта им е била да се гарантира, че превозвачите в областта на товарния въздушен транспорт прилагат фиксирана допълнителна такса на килограм за всички пратки и че увеличенията (или намаленията) се прилагат в пълен размер и по координиран начин.

(11)

Сътрудничеството се е разпространило и в други области, без да се засяга прилагането на ДТГ. Превозвачите са си сътрудничели съответно и при въвеждането и прилагането на ДТС. Подобно на ДТГ, ДТС е била елемент от общата цена.

(12)

Превозвачите са включили в сътрудничеството си отказа да плащат комисиона на своите клиенти (спедиторите) върху допълнителните такси. Отказвайки да плащат комисиона, превозвачите са гарантирали, че допълнителните такси няма да станат предмет на конкуренция чрез договарянето на отстъпки с клиентите.

(13)

Контактите са се осъществявали по-специално чрез двустранни телефонни разговори. Те са включвали и двустранни и многостранни срещи и размени на електронни писма. В някои случаи за координиране на допълнителните такси са били използвани заседанията на местните асоциации на представителите на авиокомпании. Контактите са се осъществявали както в централните офиси, така и на местно равнище.

(14)

Въпреки че съществува само един картел, поведението е нарушило три правни основания — член 101 от ДФЕС, член 53 от Споразумението за ЕИП и член 8 от Споразумението с Швейцария (2). Комисията констатира нарушението и налага глоби за различни времеви периоди по отношение на различни маршрути.

(15)

Що се отнася до услугите за товарен въздушен транспорт по маршрути в рамките на ЕИП, Комисията е компетентна да констатира нарушение и да налага глоби за целия период 1999—2006 г.

(16)

Преди 1 май 2004 г. с Регламент (ЕИО) № 3975/87 на Съвета от 14 декември 1987 г. за определяне на условията за прилагане на правилата за конкуренция, приложими за предприятията в сектора на въздушния превоз (3), на Комисията бяха предоставени изпълнителни правомощия да прилага член 101 от ДФЕС по отношение на въздушния транспорт между летища в ЕС. Въздушният транспорт между летища в ЕС и летища в трети държави не беше обаче включен в приложното поле на този регламент. При тези обстоятелства Комисията не констатира нарушение и не наложи глоби за поведение по отношение на въздушния транспорт между летища в ЕС и летища в трети държави преди 1 май 2004 г.

(17)

Регламент (ЕО) № 1/2003 стана приложим за прилагането на Споразумението за ЕИП по силата на Решение № 130/2004 на Съвместния комитет на ЕИП (4) и Решение № 40/2005 на Съвместния комитет на ЕИП (5), вследствие на което въздушният транспорт между летища в ЕИП и трети държави бе включен в приложното поле на разпоредбите за прилагане на Споразумението за ЕИП, по-специално чрез изменение на Протокол 21. Решение № 130/2004 и Решение № 40/2005 влязоха в сила на 19 май 2005 г. и от тази дата Регламент (ЕО) № 411/2004 на Съвета (6) и Регламент (ЕО) № 1/2003 станаха приложими в рамките на Споразумението за ЕИП. При тези обстоятелства Комисията не констатира нарушение и не наложи глоби за поведение по отношение на маршрутите между държави от ЕИП, които не са държави — членки на ЕС, и трети държави преди 19 май 2005 г.

(18)

Регламент (ЕО) № 1/2003 стана приложим за прилагането на Споразумението с Швейцария по силата на Решение № 1/2007 на Съвместния комитет за въздушен транспорт на Общността и Швейцария (7), с което регламентът бе включен в приложението към Споразумението, считано от 5 декември 2007 г. Преди това включване на Регламент (ЕО) № 1/2003 приложимият регламент за прилагане бе Регламент (ЕИО) № 3975/87, който беше включен в приложението към Споразумението от влизането му в сила на 1 юни 2002 г. При тези обстоятелства Комисията не констатира нарушение и не наложи глоби за поведение по отношение на маршрутите между ЕС и Швейцария преди 1 юни 2002 г. В настоящото решение не се твърди, че е установено нарушение на член 8 от Споразумението с Швейцария по отношение на услугите за товарен въздушен транспорт по маршрутите между Швейцария и трети държави.

(19)

Що се отнася до продължителността на участието на всеки от адресатите, нарушението е обхванало следните периоди:

(20)

Основният размер на глобата бе определен като част от стойността на продажбите на услуги за товарен въздушен транспорт, извършени от всяко предприятие в съответния географски район през 2005 г. (последната пълна година преди края на дейността на картела), умножена по броя на годините на участие на всяко предприятие в нарушението (променлива сума), плюс допълнителна сума, която също бе изчислена като част от стойността на продажбите с цел възпиране на предприятията от картелно поведение.

(21)

За да изчисли този основен размер, Комисията взе предвид продажбите, с които нарушението е свързано пряко или косвено, а именно услугите за товарен въздушен транспорт i) между летища в ЕИП, ii) между летища в ЕС и летища в трети държави (8), iii) между летища в ЕИП (без летищата в ЕС) и летища в трети държави и iv) между летища в ЕС и летища в Швейцария.

(22)

Що се отнася до услугите, предоставени между ЕИП и трети държави (точки ii) и iii) по-горе), макар както входящите, така и изходящите маршрути да имат значение за изчисляването на стойността на продажбите, за целите на определянето на основния размер трябва да се признае, че част от вредата, причинена от картела по отношение на тези маршрути между ЕИП и трети държави (както входящи, така и изходящи), има вероятност да попада извън пределите на ЕИП (9). Поради това в настоящото решение бе приложено ad hoc намаление с 50 % на основния размер на глобата по отношение на тези маршрути от и към трети държави.

(23)

Като се вземат под внимание по-специално естеството на нарушението, което се състои в договорености и практики за определяне на цените, и географският обхват на картела, включващ цялото ЕИП, както променливата сума, така и допълнителната сума бяха определени на 16 %.

(24)

Комисията увеличи глобите за SAS с 50 %, защото това предприятие вече е било глобено веднъж за по-ранно участие в картел (10).

(25)

В настоящото решение се стига до извода, че на превозвачите е било разрешено или превозвачите са били насърчавани да уговарят цените с преките си конкуренти по определени маршрути от регулаторния подход на юрисдикциите на някои трети държави, както и от разпоредбите на някои двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги. Тази нормативна среда представлява смекчаващо обстоятелство, на базата на което глобата се намалява с 15 % за всички адресати на настоящото решение.

(26)

В Решението се заключава също, че три предприятия, и по-конкретно Air Canada, Latam и SAS, са участвали в нарушението в ограничена степен. Това се дължи на факта, че тези участници са действали в периферията на картела, осъществили са ограничен брой контакти с други превозвачи и са участвали в по-малко аспекти на картела. За тези три предприятия беше приложено намаление в вазмер на 10 %.

(27)

Глобите за две предприятия щяха да надхвърлят правния максимум от 10 % от световния им оборот за 2016 г., поради което бяха намалени в съответната степен. Освен това поради процесуалния характер на отмяната на Решението от 2010 г. Комисията упражни правото си на преценка, за да намали коригирания основен размер на глобата на 10 % от световния оборот за 2009 г., когато световният оборот на даден адресат за 2016 г. бе по-висок от световния му оборот за 2009 г.

(28)

Комисията освободи изцяло от глобата Deutsche Lufthansa AG и неговите дъщерни предприятия Lufthansa Cargo и SWISS и намали глобата поради оказано сътрудничество съгласно Известието от 2002 г. относно освобождаване от глоби или намаляване на техния размер за Martinair (50 %), Japan Airlines (25 %), Air France и KLM (20 %), Cathay Pacific (20 %), Latam (20 %), Air Canada (15 %), Cargolux (15 %), SAS (15 %) и British Airways (10 %).

(29)

На последно място, Комисията отхвърли искане за невъзможност за плащане на глобата, получено съгласно Насоките на Комисията от 2006 г. относно определянето на глобите. Съответното предприятие не отговаряше на условията за намаляване на размера на глобата.

(30)

Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 бяха наложени следните глоби:

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/20

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/21

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/22

1.

На 6 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Banco Santander, S.A. („Santander“, Испания) придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие SAM Investment Holdings Limited („SAM“, Обединеното кралство) посредством покупка на дялове/акции.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие Santander: банкиране с физически лица, трезорни и застрахователни услуги в Испания, Обединеното кралство и в други европейски страни, както и в Северна и Южна Америка;

—   за предприятие SAM: съвместно предприятие на Warburg Pincus, General Atlantic и Santander, занимаващо се с управление на активи в Испания, Обединеното кралство, Германия, Люксембург и Северна и Южна Америка.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележките могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата, с позоваване на референтен номер M.8519 — Santander/SAM, на следния адрес:

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/23

1.

На 6 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия Canada Pension Plan Investment Board („CPPIB“, канада) и Baring Private Equity Asia („BPEA“, Сингапур) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията контрол над цялото предприятие Nord Anglia Education, Inc („Nord Anglia“, Хонконг) посредством покупка на акции/дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие CPPIB: професионално управление на инвестиции в недвижими имоти, публични капиталови инструменти, фондове за дялови инвестиции, инфраструктура и инструменти с фиксиран доход;

—   за предприятие BPEA: независимо алтернативно управление на активи в недвижими имоти, фондове за дялови инвестиции и капитал за растеж;

—   за предприятие Nord Anglia: оператор на елитни училища в Китай, Европа, Близкия изток, Югоизточна Азия и САЩ.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu, или по пощата с позоваване на M.8515 — CPPIB/BPEA/Nord Anglia Education на следния адрес:

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/24

1.

На 7 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятия Genui GmbH („GENUI“, Германия), Summit Partners L.P. („Summit“, САЩ) и Sycamore GmbH („Sycamore“, Германия) придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие Market Logic Software AG („Market Logic Software“, Германия) посредством покупка на акции/дялове.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие GENUI: инвестиционно дружество с дялови участия в средни предприятия в немскоговорящи страни;

—   за предприятие Summit: международно дружество за частни дялови инвестиции основно в предприятия в секторите на технологиите, здравеопазването, науките за живота, продукти и услуги за растеж на бизнеса, като целта на инвестициите е финансирането на растежа, рекапитализациите и управлението на изкупвания;

—   за предприятие Sycamore: дружество за частни капиталови инвестиции;

—   за предприятие Market Logic Software: дружество за софтуерни продукти, което разработва и разпространява системи за маркетингова информация.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че операцията, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на M.8507 — GENUI/Summit/Sycamore/Market Logic Software на следния адрес:

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/25

1.

На 1 юни 2017 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1), чрез която предприятие Wärtsilä Technology Oy Ab, под контрола на предприятие Wärtsilä Corporation (Wärtsilä, Финландия) и предприятие CSSC Electronics Technology Co., Ltd, под контрола на предприятие China State Shipbuilding Corporation (CSSC, Китай), придобиват по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) и член 3, параграф 4 от Регламента за сливанията съвместен контрол над предприятие CSSC Wärtsilä Electrical & Automation (Shanghai) Co., Ltd. (JV, Китай) посредством покупка на акции в новосъздадено дружество, представляващо съвместно предприятие.

2.

Търговските дейности на въпросните предприятия са:

—   за предприятие Wärtsilä: предоставяне на енергийни решения на всички етапи от жизнения цикъл за морските и енергийните пазари,

—   за предприятие CSSC: корабостроене и производство на оборудване за морската индустрия, както и дейности, които не са свързани с морската индустрия, като авиокосмическа промишленост, строителство, производство на енергия и нефтохимични продукти,

—   за предприятие JV: доставка на електрически и навигационни системи и системи за автоматизация за морската индустрия в Китайската народна република.

3.

След предварително проучване Комисията констатира, че сделката, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка. В съответствие с Известието на Комисията относно опростена процедура за разглеждане на някои концентрации съгласно Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (2) следва да се отбележи, че това дело би могло да бъде разгледано по процедурата, посочена в Известието.

4.

Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната операция.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Забележки могат да се изпращат до Комисия по факс (+32 22964301), по електронна поща на адрес: COMP-MERGER-REGISTRY@ec.europa.eu или по пощата с позоваване на M.8439 — Wärtsilä/CSSC/JV на следния адрес:

14.6.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 188/26