ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/2

Преюдициално запитване от Budai Központi Kerületi Bíróság (Унгария), постъпило на 24 януари 2017 г. — GT/HS

(Дело C-38/17)

(2017/C 178/02)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Budai Központi Kerületi Bíróság

Страни в главното производство

Ищец: GT

Ответник: HS

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с предоставените на Европейския съюз правомощия за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите,

с принципа на равенство пред закона и основните права на Европейския съюз на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес,

с някои части от преамбюла на Директива 93/13/ЕИО (1) („[…] като има предвид, че двете програми на Общността за защита на потребителите и за политика на информираност подчертават значението на това да се предпазят потребителите от неравноправни клаузи в договорите; като има предвид, че тази защита следва да се осигури в закони и разпоредби, които или са хармонизирани на равнище на Общността, или се приемат направо на това равнище; като има предвид, че съобразно принципа посочен в раздел „Защита на икономическите интереси на потребителите“ в тези програми се заявява, че: „лицата, придобиващи стоки и ползващи услуги следва да са защитени от злоупотреба с положение от страна на продавача или предоставящото услуги лице, по-специално срещу едностранно установени договори с общи условия и неравноправно изключване на основни права от договори“; като има предвид, че по-ефективна защита на потребителите може да се осъществи чрез приемане на еднакви правила относно неравноправните клаузи; като има предвид, че тези правила следва да се прилагат за всички договори, сключени между продавачи и предоставящи услуги лица[,] от една страна, и потребители; като има предвид, че в резултат на това от сферата на действие на настоящата директива трябва да се изключат трудовите договори, договорите във връзка с наследствени права, договорите в областта на семейното право и дружествени договори и устави на дружества; като има предвид, че потребителят трябва да получи еднаква защита, независимо от начина на сключване на договори — устно или писмено, както и независимо от това дали условията по договора се съдържат в един или повече документи; като има предвид, че при настоящото си състояние националните законодателства допускат само частична хармонизация; като има предвид, че по-специално в настоящата директива се разглеждат само условия, които не се договарят индивидуално; като има предвид, че държавите членки следва да имат възможността с оглед на Договора да предоставят на потребителите по-голяма степен на защита чрез разпоредби в националното си законодателство, които са по-строги от тези в настоящата директива; […] като има предвид, че договорите следва да се съставят на ясен, разбираем език, а потребителят да има възможност да проучи всички условия и, при съмнение от негова страна, се приема най-благоприятното за него тълкуване; […]“) и на последно място

с член 4, параграф 2 и член 5 от Директива 93/13/ЕИО

национална правна уредба с нормативен [задължителен] характер, която:

а)

не задължава страната, сключваща договор с потребителя, като условия за валидността на договора да позволи на потребителя преди сключването на договора да се запознае с договорните клаузи, които са съставени по ясен и разбираем начин и формират основния предмет на договора — включително приложимия обменен курс за плащанията по кредит, договорен в чуждестранна валута — така че договорът да не се окаже недействителен;

и/или

б)

позволява на страната, сключваща договор с потребителя, да съобщи (например с отделен документ) договорните клаузи, които са съставени по ясен и разбираем начин и формират основния предмет на договора — включително приложимия обменен курс за плащанията по кредит, договорен в чуждестранна валута — след като потребителят вече е поел неотменимото задължение да изпълни договора, без това обстоятелство да се счита за основание за недействителност на договора?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/3

Преюдициално запитване от Landesverwaltungsgericht Oberösterreich (Австрия), постъпило на 14 февруари 2017 г. Gmalieva s.r.o. и др./Landespolizeidirektion Oberösterreich

(Дело C-79/17)

(2017/C 178/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesverwaltungsgericht Oberösterreich

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Gmalieva s.r.o., Celik KG, PBW GmbH, Antoaneta Claudia Gruber, Play For Me GmbH, Haydar Demir

Ответник: Landespolizeidirektion Oberösterreich

Преюдициални въпроси

Следва ли национална уредба, въвеждаща монопол върху хазартните игри, да се разглежда като съгласувана по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като в това отношение се вземе предвид обстоятелството, че

a)	фактите могат да бъдат установени и подложени на преценка като се разгледат доказателствата, предоставени от държавни органи или от частноправни страни в производството, както и като се вземат предвид ноторно известни обстоятелства (вж. повече във връзка с това C-685/15) и

б)	правните становища на други национални съдилища, при които не е извършена проверка на съгласуваността, са без обвързваща сила (вж. повече във връзка с това C-589/16),

а в съдебно производство, в което се вземат предвид посочените по-горе уговорки и поради това се презюмира, че то съответства на принципа за справедлив съдебен процес, установен в член 6, параграф 1 от ЕКПЧ, съответно в член 47 от Хартата за основните права на ЕС, са установени следните обстоятелства от значение за съществото на спора:

—	пристрастяването към хазарта не представлява социален проблем, който да поставя необходимостта от предприемане на определена мярка на държавна намеса,

—	играта на забранените хазартни игри не представлява престъпно деяние, а (независимо че се практикува често) се преследва единствено от полицията като административно нарушение на установения ред,

—	постъпленията от хазарт в държавния бюджет възлизат годишно на повече от 500 милиона евро (= 0,4 % от общия годишен държавен бюджет) и

—	рекламите от страна на концесионерите имат в значителна степен цел да подбудят към хазарта все още неучаствали в такива игри лица?

При положителен отговор на първия въпрос: следва ли да се счита за съгласувана по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС подобна законова уредба, при положение че не определя преследваните с нея цели и тежестта на доказване, възлагана върху държавата с оглед на действителното постигане на тези цели, а оставя на националните съдилища да разработят съществените критерии за съгласуваност и методите за тяхната проверка, като в резултат на това не е надеждно гарантиран справедливият съдебен процес по смисъла на 6, параграф 1 от ЕКПЧ, съответно в член 47 от Хартата за основните права на ЕС?

При положителен отговор на първия и/или на втория въпрос: следва ли подобна законова уредба да се квалифицира като пропорционална по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като се вземат предвид законово предвидените широки правомощия за намеса на изпълнителните органи, за които не е необходимо да бъде издадено предварително съдебно разрешение и не подлежат на предварителен съдебен контрол?

При положителен отговор на първия, втория и третия въпрос: следва ли подобна законова уредба да се квалифицира като пропорционална по смисъла на член 56 и сл. ДФЕС, като се вземе предвид обстоятелството, че единствено нормативното уреждане на строги изисквания за достъп без едновременното фиксиране на броя на концесиите, които следва да бъдат предоставени, би довело до сравнително по-слабо посегателство върху свободното предоставяне на услуги?

При отрицателен отговор на някой от предходните въпроси: следва ли национален съд, който е установил, че установеният със Закона за хазарта (GSpG) режим е монополен и противоречи на правото на Европейския съюз, да вземе предвид това обстоятелство и въз основа на него не единствено да установи незаконосъобразността на предприетите мерки за държавна намеса по висящи производства, но и при служебно упражняване на своите правомощия (например чрез възобновяване на тези производства) да отмени с обратно действие вече влезли в законова сила санкции, които по необходимост са акцесорни (като например наложените административни наказания)?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/4

Жалба, подадена на 15 февруари 2017 г. от Société des produits Nestlé SA срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 15 декември 2016 г. по дело T-112/13: Mondelez UK Holdings & Services Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

(Дело C-84/17 P)

(2017/C 178/04)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Société des produits Nestlé SA (представител: G.S.P. Vos, advocaat)

Други страни в производството: Mondelez UK Holdings & Services Ltd, Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз от 15 декември 2016 г., дело T-112/13, на основание, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 3 и член 52, параграф 2 от Регламента относно марката на Европейския съюз (1), и

—	да осъди Mondelez UK Holdings & Services Ltd — ответник в настоящото производство и жалбоподател в производството пред Общия съд, да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Nestlé обжалва решението на Общия съд с мотива, че Общият съд е нарушил член 7, параграф 3 и член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 207/2009, изменен с Регламент (ЕС) № 2015/2424 (2).

По-специално Nestlé обжалва решението на Общия съд, тъй като по въпроса на каква част от територията е необходимо да се установи отличителният характер, придобит чрез използване на марката, приема, че това би трябвало да е територията на Европейския съюз, т.е. на всички съответни държави членки.

(1) Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета относно марката на Общността и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21).

(2) Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/5

Жалба, подадена на 15 февруари 2017 г. от Mondelez UK Holdings & Services Ltd, по-рано Cadbury Holdings Ltd срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 15 декември 2016 г. по дело T-112/13 — Mondelez UK Holdings & Services Ltd/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Société des produits Nestlé SA

(Дело C-85/17 P)

(2017/C 178/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Mondelez UK Holdings & Services Ltd, по-рано Cadbury Holdings Ltd (представители: T. Mitcheson QC, Barrister, P. Walsh, J. Blum и S. Dunstan, Solicitors)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Société des produits Nestlé SA

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда да отмени следните части от решението на Общия съд по дело T-112/13:

1)	съображенията във връзка с втората част от първото основание, изложени в точки 37—44,

2)	съображенията във връзка с първата част от първото основание, изложени в точки 58—64,

3)	съображенията във връзка с третата част от първото основание, изложени в точки 78—111, и

съображенията във връзка с четвъртата част, изложени в точки 144—169, и в частта от точка 177, която гласи: „Макар да е установено, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване в Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство“.

Основания и основни доводи

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка със съображенията си относно втората част от първото основание, изложени в точки 37—44. Втората част се отнася до използването на марката за всички стоки, за които е била регистрирана. Общият съд е допуснал грешка, като е приел, че използваното в търговията шоколадово блокче, съставено от четири надлъжни парчета с трапецовидна форма, може да се класифицира като бонбон или бисквита.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка със съображенията си относно първата част от първото основание, изложени в точки 58—64. Първата част се отнася до използването на марката във формата, в която е била регистрирана. Mondelez твърди, че марката изобщо не е била използвана във формата, в която е била регистрирана. Общият съд е приложил неправилни правни критерии, като: (i) не е взел в достатъчна степен под внимание извода си, че блокчето е форма, която изниква естествено в съзнанието за въпросните стоки, и (ii) се е основал на направено „спонтанно и незабавно свързване“ на формата с думата „KIT KAT“, противно на правилата, установени в дело C-215/14 Société des Produits Nestlé, EU:C:2015:604 (наричано по-нататък „дело C-215/14“).

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка със съображенията си относно третата част от първото основание, изложени в точки 78—111. Третата част се отнася до липсата на използване на марката като указание за произход и представените доказателства в това отношение. Общият съд е приложил неправилен правен критерий, като се е основал на изводите за разпознаване или свързване. Правилният подход е да се попита дали заинтересованият кръг потребители възприема стоката или услугата, обозначена само със заявената марка, като произхождаща от определено предприятие, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка, в съответствие с обосновката, изложена от Съда в дело C-215/14.

Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото във връзка със съображенията си относно четвъртата част от първото основание, изложени в точки 144—169 и в частта от точка 177, която гласи: „Макар да е установено, че спорната марка е придобила отличителен характер чрез използване в Дания, Германия, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Австрия, Финландия, Швеция и Обединеното кралство“. Четвъртата част се отнася до липсата на доказан отличителен характер, придобит чрез използване на марката в целия Европейски съюз. Общият съд правилно е приел, че Nestlé не е доказало, че марката е придобила отличителен характер в целия Европейски съюз и Mondelez не иска да оспорва това решение. Mondelez обаче не приема, че Nestlé е доказало в който и да е момент придобит отличителен характер за стоките в 10 държави — членки на ЕС или изобщо придобит отличителен характер. Общият съд е допуснал грешка, като е приложил неправилен правен критерий за всяка от въпросните държави членки, тъй като нито разпознаването, нито отнасянето или свързването са равнозначни на възприемането от съответните потребители на марката като разкриваща произход, както изисква критерият, установен от Съда в дело C-215/14.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/6

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 6 март 2017 г. — Administration des douanes et droits indirects, Etablissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)/Hubert Clergeau, Jean-Luc Labrousse, Jean-Jacques Berthellemy, Alain Bouchet, Jean-Pierre Dubois, Marcel Géry, Jean-Paul Matrat, Jean-Pierre Paziot, Patrice Raillot

(Дело C-115/17)

(2017/C 178/06)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Administration des douanes et droits indirects, Etablissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

Ответници: Hubert Clergeau, Jean-Luc Labrousse, Jean-Jacques Berthellemy, Alain Bouchet, Jean-Pierre Dubois, Marcel Géry, Jean-Paul Matrat, Jean-Pierre Paziot, Patrice Raillot

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 49 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска лице да бъде осъдено за това че е получило недължими възстановявания при износ посредством измамни действия или неверни декларации относно естеството на стоките, за които са поискани възстановяванията, при положение че в резултат на изменение на правната уредба след настъпването на фактите, действително изнесените от това лице стоки вече са отговаряли на изискванията за получаване на тези възстановявания?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/6

Преюдициално запитване от Amtsgericht Hamburg (Германия), постъпило на 7 март 2017 г. — Reinhard Nagel/Swiss International Air Lines AG

(Дело C-116/17)

(2017/C 178/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Hamburg

Страни в главното производство

Ищец: Reinhard Nagel

Ответник: Swiss International Air Lines AG

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли въздушният превозвач винаги да извършва приспадане или е меродавно в каква степен националното законодателство допуска такова приспадане, или доколко сезираният съд го намира за уместно?

В случай че от определящо значение е националното законодателство или ако сезираният съд трябва да постанови решение въз основа на собствената си преценка, следва ли с изплащаното обезщетение по член 7 от Регламента (1) да се компенсират само неудобствата и претърпяната от пътниците вследствие на отмяната на полета загуба на време, или следва да бъдат компенсирани и претърпените от тях имуществени вреди?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава7, том 12, стр. 218).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/7

Преюдициално запитване от Tribunalul Sibiu (Румъния), постъпило на 6 март 2017 г. — Liviu Petru Lupean, Oana Andreea Lupean/OTP BAAK NYRT, представлявана от OTPBANK SA, представлявана от клона в Сибиу, OTP BAAK NYRT, представлявана от OTPBANK SA

(Дело C-119/17)

(2017/C 178/08)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Sibiu

Страни в главното производство

Ищци: Liviu Petru Lupean, Oana Andreea Lupean

Ответник: OTP BAAK NYRT, представлявана от OTPBANK SA, представлявана от клона в Сибиу, OTP BAAK NYRT, представлявана от OTPBANK SA

Преюдициални въпроси

Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (1) във връзка с принципа in dubio pro consumer, изведен от член 5, параграф 1, второ изречение от същата директива, и [от] съдебната практика на Съюза, да се тълкува в смисъл, че съществува риск от това да бъдат неравноправни клаузи от договор за банков кредит:

—

които предвиждат отпускането на кредитополучателя на парична сума в определена валута и задължението за погасяване в същата валута, а обстоятелствата по сключването на договора и неговото изпълнение сочат, че кредитът реално е отпуснат в съвсем различна валута, като паричната единица на сметката служи само за изчисленията и се използва виртуално,

—	които прехвърлят изцяло на кредитополучателя (потребителя) риска от повишаване на външната и/или на вътрешната стойност на виртуално използваната парична единица на сметката (чуждестранна валута), макар той да е получил кредита в различна валута, на която реално е бил потребител,

—

които не излагат при условията на прозрачност конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката, по начин, по който потребителят да може да изчисли въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от подписването на договора,

—

които налагат на потребителя паричното задължение да заплаща при погасяването на вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателя парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката?

2)	При положителен отговор на първия въпрос, кои са критериите, които трябва да приложи националната юрисдикция, за да направи преценка за такъв евентуално неравноправен характер с оглед на представената в първия въпрос фактическа обстановка

3)	Може ли представените в първия въпрос клаузи да се считат за клаузи, които не са част от основния [предмет] на договора за кредит?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/8

Преюдициално запитване от Vergabekammer Südbayern (Германия), постъпило на 10 март 2017 г. — Vossloh Laeis GmbH/Stadtwerke München GmbH

(Дело C-124/17)

(2017/C 178/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Vergabekammer Südbayern

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vossloh Laeis GmbH

Ответник: Stadtwerke München GmbH

Преюдициални въпроси

Съвместима ли е с разпоредбите на член 80 от Директива 2014/25/ЕС (1) във връзка с член 57, параграф 6, втора алинея от Директива 2014/24/ЕС (2) правна уредба на държава членка, която за успешното реабилитиране по собствена инициатива на икономически оператор поставя като условие този оператор да изясни изчерпателно фактите и обстоятелствата във връзка с престъплението или нарушението и с причинените от него вреди, като активно съдейства не само на разследващите органи, но и на възлагащия орган?

При отрицателен отговор на първи въпрос: трябва ли в този контекст член 57, параграф 6, втора алинея от Директива 2014/24/ЕС да се тълкува в смисъл, че за успешното реабилитиране по собствена инициатива съответният икономически оператор при всички случаи е длъжен да изясни пред възлагащия орган фактите и обстоятелствата, за да може този орган да прецени дали предприетите за реабилитирането мерки (технически, организационни и кадрови, и обезщетяването на вредите) са подходящи и достатъчни?

Съгласно член 57, параграф 7 от Директива 2014/24/ЕС за факултативните основания за изключване, уредени в член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС, максималният период, съответно срок за изключване, е три години от съответното събитие. Трябва ли под съответното събитие да се разбира самото осъществяване на посочените в член 57, параграф 4 от Директива 2014/24/ЕС основания за изключване или е релевантен моментът, в който възложителят разполага със сигурни и надеждни данни за наличието на основание за изключване?

При осъществяване на фактическия състав за изключване по член 54, параграф 4, буква г) от Директива 2014/24/ЕС чрез участие на икономическия оператор в картел, съответното събитие по смисъла на член 54, параграф 7 от Директива 2014/24/ЕС приключването на участието в картела ли е или получаването от възложителя на сигурни и надеждни данни за участието в картела?

(1) Директива 2014/25/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно обществените поръчки от възложители, извършващи дейност в секторите на водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги и за отмяна на Директива 2004/17/ЕО (ОВ L 94, стр. 243).

(2) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, стр. 65).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/9

Преюдициално запитване от Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen (Белгия), постъпило на 20 март 2017 г. — Наказателно производство срещу Van Gennip BVBA и др.

(Дело C-137/17)

(2017/C 178/10)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van eerste aanleg te Antwerpen

Страни в главното производство

Van Gennip BVBA, Antonius Johannes Maria ten Velde, Original BVBA, Antonius Cornelius Ignatius Maria van der Schoot

Преюдициални въпроси

Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия:

продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg пиротехнически заряд, което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ от 23 септември 1958 г. за определяне на общи правила за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества, който забранява продажбата на пиротехнически изделия с повече от 1 kg пиротехнически заряд, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешително за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;

б)

надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешително за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешително с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;

в)

временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешително за фойерверки, така и регионално разрешително с оглед на опазване на околната среда?

Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от [12] юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия), евентуално във връзка с член 10 от Директива 2006/123/ЕО (3) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на директивата, от една страна да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешително, а от друга страна разрешително, издадено въз основа на разпоредбите за разрешителни за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg пиротехнически заряд [т.е. активно вещество]).

Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29/[…] и член 6, параграф 2 от Директива 2007/23/[…] (евентуално във връзка с членове 34, 35 и 36 от Договора за функционирането на Европейския съюз) национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категория 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23/ЕО), които съдържат повече от 1 kg пиротехнически заряд?

(1) ОВ L 178, 2013 г., стр. 27.

(2) ОВ L 154, 2007 г., стр. 1.

(3) ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/10

Преюдициално запитване от Supreme Court of the United Kingdom, постъпило на 27 март 2017 г. — Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs/Volkswagen Financial Services (UK) Ltd

(Дело C-153/17)

(2017/C 178/11)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court of the United Kingdom

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty’s Revenue and Customs

Ответник: Volkswagen Financial Services (UK) Ltd

Преюдициални въпроси

Когато общите режийни разходи, отнесени към продажбите на изплащане (които се състоят от освободени доставки на финансиране и облагаеми доставки на автомобили), са включени само в цената на извършваните от данъчнозадълженото лице освободени доставки на финансиране, има ли това лице право да приспадне някаква част от данъка върху тези разходи?

Какво е правилното тълкуване на точка 31 от решение Midland Bank, C-93/98, и по-точно на извода, че режийните разходи „са част от общите разходи на данъчнозадълженото лице и като такива са елемент от цената на стоките на предприятието“?

По-конкретно:

a)	Следва ли този пасаж да се тълкува в смисъл, че при всеки специален метод, въведен съгласно член 173, параграф 2, буква в) от Директивата (1), държавата членка винаги трябва да отнася някаква част от данъка по получени доставки към всяка извършвана доставка?

б)	Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на извършваните от предприятието облагаеми доставки?

Фактът, че режийните разходи действително са използвани, поне в известна степен, за извършването на облагаеми доставки на автомобили,

a)	означава ли, че някаква част от данъка върху тези разходи трябва да подлежи на приспадане?

б)	Така ли е и когато при конкретните фактически обстоятелства режийните разходи не се включват в цената на облагаемите доставки на автомобили?

4)	Може ли да е по принцип допустимо да не се вземат предвид облагаемите доставки на автомобили (или тяхната стойност) за целите на установяването на специален метод по член 173, параграф 2, буква в) от Директивата

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/11

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Белгия), постъпило на 1 март 2017 г. — Raoul Thybaut, Johnny De Coster, Frédéric Romain/Région wallonne

(Дело C-160/17)

(2017/C 178/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Raoul Thybaut, Johnny De Coster, Frédéric Romain

Ответник: Région wallonne

Преюдициален въпрос

Следва ли член 2, буква a) от Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (1) да се тълкува в смисъл, че понятието за план или програма включва периметър, предвиден от законодателна разпоредба, приета от регионален орган:

—

която е с предмет единствено да определи очертанието на географска зона, в която може да се изпълни градоустройствен проект, като се има предвид, че посоченият проект, който трябва да преследва определена цел — в случая предефинирането и развитието на градски функции, и който изисква създаването, изменението, разширяването, премахването или повдигането на наземна улична мрежа и обществени пространства — представлява основа за приемането на периметъра, което следователно означава принципното приемане на проекта, но за споменатия проект впоследствие трябва да се издадат разрешения, за които е необходима оценка на последиците, и

—

чиято последица, от процесуална гледна точка, се състои в това, че заявленията за разрешения за дейности и строителство, намиращи се в този периметър, се ползват от процедура, представляваща дерогация, като се има предвид че териториалноустройствените разпоредби, приложими за съответните площи преди приемането на периметъра, продължават да се прилагат, но ползването на тази процедура може да улесни получаването на дерогация от тези разпоредби,

—	и която се ползва от презумпция за обществена полза на отчуждаванията, които да се извършат в рамките на приложения план за отчуждаване?

(1) Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (ОВ L 197, стр. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/11

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 3 април 2017 г. — Edel Grace, Peter Sweetman/An Bord Pleanala

(Дело C-164/17)

(2017/C 178/13)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Edel Grace, Peter Sweetman

Ответник: An Bord Pleanala

Преюдициален въпрос

Когато

a)	дадена защитена територия е с основна цел да служи за местообитание на конкретен вид,

б)	самото естество на местообитанието, благоприятно за този вид, предполага, че част от територията, която е благоприятна, с течение на времето непременно ще се промени, и

в)

като част от предложеното изграждане трябва да се изготви план за управление на цялата територия (включващ промени в управлението на частите от територията, които не са пряко засегнати от самото изграждане) с цел да се гарантира, че във всеки момент горепосочената част от територията, подходяща за местообитание, не се намалява и дори може да се увеличава, но

г)	част от територията ще бъде лишена от възможността да служи за подходящо местообитание за срока на действие на проекта за изграждане, могат ли мерки като описаните в буква в) надлежно да се квалифицират като смекчаващи?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/12

Преюдициално запитване от Supreme Court (Ирландия), постъпило на 3 април 2017 г. — Volkmar Klohn/An Bord Pleanála

(Дело C-167/17)

(2017/C 178/14)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Supreme Court

Страни в главното производство

Ищец: Volkmar Klohn

Ответник: An Bord Pleanála

Преюдициални въпроси

Възможно ли е разпоредбите на член 10а от Директива 2003/35/ЕО относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, да са потенциално приложими в случай като разглеждания, при който оспореното по делото разрешение за строеж е издадено преди крайния срок за транспониране на директивата и съдебното производство по жалбата срещу това разрешение също е образувано преди тази дата? Ако е възможно, приложими ли са разпоредбите на член 10а от Директива 2003/35/ЕО относно съдебни производства, които „не са възпрепятстващо скъпи“, към всички разноски по делото или само към разноските, направени след крайния срок за транспониране?

Задължен ли е национален съд, разполагащ със свобода на преценка относно произнасянето по съдебни разноски в тежест на загубилата страна, при положение че въпросната държавата членка не е транспонирала член 10а от Директивата за общественото участие с конкретна мярка, при преценка на разноските по съдебни производствата в обхвата на тази разпоредба, да съобрази произнасянето си с изискването за съдебно производство, което не е „възпрепятстващо скъпо“, на основание директния ефект на съответните разпоредби в националния правен ред или задължение на съда на въпросната държава членка да тълкува националното процесуално право по начин, който в максимална степен съответства на целите, установени в член 10a?

При потвърдено и неоспорено произнасяне по съдебните разноски, което на тези основания и съгласно националното законодателство би имало характера на окончателно решение, правото на Съюза вменява ли задължение

a)	на съдията по разноските, съгласно националното право, да определи размера на разумно направените от спечелилата страна съдебни разноски, или

б)

на съда, сезиран с молба за съдебен контрол на произнасянето на съдия по разноските да се отклони от процедурите, установени в националния правен ред, които в противен случай биха били приложими, и да определи размера на съдебните разноски, които трябва да бъдат присъдени, по начин, който няма за последица възпрепятстващо скъпо съдебно производство?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/13

Преюдициално запитване от Raad van State (Нидерландия), постъпило на 6 април 2017 г. — X/Belastingdienst/Toeslagen

(Дело C-175/17)

(2017/C 178/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Belastingdienst/Toeslagen (Данъчна служба/Служба по обезщетенията)

Преюдициални въпроси

Следва ли член 13 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщането“) във връзка с членове 4, 18, 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, съдържащ решение за връщане по смисъла на член 3, параграф 4 от Директива 2008/115/ЕО, подадената въззивна жалба по съдебен ред трябва съгласно правото на Съюза да поражда автоматично суспензивно действие, в случай че гражданинът на третата страна твърди, че изпълнението на решението за връщане би довело до сериозен риск от нарушаване на принципа на забраната за връщане? С други думи, следва ли връщането на съответния гражданин на трета страна в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият гражданин на третата държава изрично да е поискал това?

Следва ли член 39 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 година относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите членки (ОВ L 326, стр. 168; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 242, наричана по-нататък „Директивата относно процедурата“) във връзка с членове 4, 18, член 19, параграф 2 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че когато националното право предвижда възможност за въззивно оспорване по съдебен ред на индивидуален административен акт, с който се отхвърля молбата за убежище по смисъла на член 2 от Директива 2005/85/EО, подаването на такава въззивна жалба по съдебен ред следва да поражда автоматично суспензивно действие? С други думи, следва ли връщането на засегнатия кандидат за убежище в подобен случай да бъде спряно, докато тече срокът за въззивно оспорване по съдебен ред — или когато е подадена въззивна жалба по съдебен ред — до постановяване на съдебното решение по подадената въззивна жалба, без да е необходимо засегнатият кандидат за убежище изрично да е поискал това?

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/14

Решение на Общия съд от 24 април 2017 г. — HF/Парламент

(Дело T-570/16) (1)

((Публична служба - Договорно нает служител със спомагателни функции - Член 24 от Правилника - Искане за съдействие - Член 12а от Правилника - Психически тормоз - Член 90, параграф 1 от Правилника - Предвиден в Правилника срок за отговор от четири месеца - Решение на ООСД за започване на административно разследване - Липса на становище на ООСД в предвидения в Правилника срок за отговор относно действителността на твърдения психически тормоз - Понятие за мълчаливо решение за отхвърляне на искането за съдействие - Несъществуващ акт - Недопустимост))

(2017/C 178/16)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HF (представител: A. Tymen, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: E. Taнева и M. Ecker)

Предмет

Искане по член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на мълчаливото решение на органа, упълномощен да сключва договори за назначаване на Парламента, за което се твърди, че е било взето на 11 април 2015 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателката от 11 декември 2014 г. за съдействие, и от друга страна, за присъждане на обезщетение за вредите, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Европейският парламент понася собствените си съдебни разноски и се осъжда да заплати половината от съдебните разноски на г-жа HF.

3)	Г-жа HF понася половината от собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 27, 25.1.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-142/15, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/14

Решение на Общия съд от 24 април 2017 г. — HF/Парламент

(Дело T-584/16) (1)

((Публична служба - Договорно наети служители със спомагателни функции - Член 3б от УРДС - Последователни назначавания в качеството на служител - Срочни договори - Решение за неподновяване - Злоупотреба с власт - Искане за съдействие - Право на изслушване - Извъндоговорна отговорност))

(2017/C 178/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HF (представител: A. Tymen, адвокат)

Ответник: Европейски парламент (представители: L. Deneys и S. Alves)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Парламента да не поднови договора на жалбоподателката за наемане на работа като договорно нает служител със спомагателни функции и от друга страна, за обезщетение за вредата, която жалбоподателката твърди, че е претърпяла вследствие основно на това решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа HF да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 165 от 10.5.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-14/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз)

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/15

Определение на Общия съд от 17 март 2017 г. — Deutsche Post/Комисия

(Дело T-152/12) (1)

((Държавни помощи - Пощенски сектор - Помощи, предоставени от германските органи на Deutsche Post - Повишаване на цените на пощенските марки, комбинирано със субсидии, изплатени за покриване на разходите за пенсии на служителите със статут на държавни служители - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 178/18)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund, T. Lübbig и M. Klasse, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Grespan, T. Maxian Rusche и R. Sauer)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: UPS Europe NV/SA (Брюксел, Белгия) и United Parcel Service Deutschland Inc. & Co. OHG (Нойс, Германия) (представители: първоначално E. Henny и T. Ottervanger, а впоследствие T. Ottervanger, адвокати)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на членове 1 и 4—6 от Решение 2012/636/ЕС на Комисията от 25 януари 2012 година относно мярка C 36/07 (ex NN 25/07), приведена в действие от Германия в полза на Deutsche Post AG (ОВ L 289, 2012 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по настоящата жалба.

2)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Deutsche Post AG.

3)	UPS Europe и United Parcel Service Deutschland понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 165, 9.6.2012 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/16

Определение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (VIEWTY SMART)

(Дело T-488/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 178/19)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cyrus Wellness Consulting (Берлин, Германия) (представители: A. Wulff и U. Hildebrandt, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 юни 2015 г. (преписка R 1734/2014-2) относно производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да понесе направениje от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, понесени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/16

Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (VIEWTY SNAP)

(Дело T-489/15) (1)

(2017/C 178/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Cyrus Wellness Consulting GmbH (Берлин, Германия) (представители: A. Wulff и U. Hildebrandt, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2015 г. (преписка R 1938/2014-2) относно производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, понесени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/17

Определение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (Viewty)

(Дело T-498/15) (1)

(2017/C 178/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 15 юни 2015 г. (свързани преписки R 1935/2014-2 и R 1563/2014 2) относно производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, понесени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 337, 12.10.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/17

Определение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (VIEWTY SMILE)

(Дело T-499/15) (1)

(2017/C 178/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 юни 2015 г. (свързани преписки R 1565/2014-2 и R 1939/2014 2) относно производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, понесени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 354, 26.10.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/18

Определение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (VIEWTY PRO)

(Дело T-500/15) (1)

(2017/C 178/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 11 юни 2015 г. (преписка R 1940/2014-2) относно производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да понесе направениje от него съдебни разноски, както и да заплати съдебните разноски, понесени от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и от Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 354, 26.10.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/18

Определение на Общия съд от 28 март 2017 г. — LG Electronics/EUIPO — Cyrus Wellness Consulting (Viewty GT)

(Дело T-534/15) (1)

(2017/C 178/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: L. Rampini)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 12 юни 2015 т. (съединени преписки R 1937/2014-2 и R 1564/2014-2), постановено в производство по възражение между Cyrus Wellness Consulting GmbH и LG Electronics, Inc.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда LG Electronics, Inc. да заплати направените от него съдебни разноски, както и разноските на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) и Cyrus Wellness Consulting GmbH.

(1) ОВ C 371, 9.11.2015 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/19

Определение на Общия съд от 27 март 2017 г. — Frank/Комисия

(Дело T-603/15) (1)

((Жалба за отмяна - Рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ - Покани за представяне на предложения и свързани с тях дейности по работната програма на ЕНС за 2015 г. - Решение на ERCEA, с което тя обявява представеното от жалбоподателя предложение за недопустимо - Мълчаливо решение на Комисията за отхвърляне на административната жалба срещу решението на ERCEA - Погрешно посочване на ответника - Недопустимост))

(2017/C 178/25)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Regine Frank (Бон, Германия) (представители: първоначално W. Trautner, впоследствие E. Niitväli, M. Reysen, впоследствие E. Niitväli, M. Reysen и S. Wachs, и накрая S. Conrad, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: R. Lyal и B. Conte)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Изпълнителната агенция на Европейския научноизследователски съвет (ERCEA) от 5 юни 2015 г., постановено по рамкова програма „ERC starting grant“, предложение № 680151 на жалбоподателя да не бъде оценено положително в първия етап и да не бъде допуснато за разглеждане във втория етап, и на мълчаливото решение на Комисията за отхвърляне на подадената от жалбоподателя административна жалба съгласно член 22, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 58/2003 на Съвета от 19 декември 2002 г. за установяване на статута на изпълнителните агенции, отговарящи за някои задачи по управлението на програмите на Общността (ОВ L 11, 2003 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Г-жа Regine Frank и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 48, 8.2.2016 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/20

Определение на Общия съд от 6 април 2017 г. — Klausner Holz Niedersachsen/Комисия

(Дело T-101/16) (1)

((Иск за установяване на неправомерно бездействие - Държавни помощи - Доставка на дървен материал - Предварително разглеждане на държавна помощ, която се твърди, че германските органи са предоставили под формата на договори за доставка на дървен материал - Непроизнасяне от Комисията в разумен срок - Явна недопустимост))

(2017/C 178/26)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Holz Niedersachsen GmbH (Залбург-Еберсдорф, Германия) (представители: D. Reich, C. Hipp и T. Ilgner, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Flynn и T. Maxian Rusche)

Предмет

Искане по член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно не е взела решение в разумен срок в процедурата по предварително разглеждане на държавна помощ, която се твърди, че германските органи са предоставили на ищеца под формата на договори за доставка на дървен материал

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда Klausner Holz Niedersachsen GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 145, 25.4.2016 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/20

Определение на Общия съд от 20 март 2017 г. — Kohrener Landmolkerei и DHG/Комисия

(Дело T-199/16) (1)

((Жалба за отмяна - Схема за храните с традиционно специфичен характер - Регламент (ЕС) № 1151/2012 - Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/304 - Срок за препращане на уведомлението за възражение от компетентните органи на Комисията - Жалба, явно лишена от всякакво правно основание))

(2017/C 178/27)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Kohrener Landmolkerei GmbH (Пениг, Германия) и DHG Deutsche Heumilchgesellschaft mbH (Фробург, Германия) (представител: A. Wagner, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално D. Triantafyllou, J. Guillem Carrau и J. Herkommer, а впоследствие D. Triantafyllou и J. Herkommer)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/304 на Комисията от 2 март 2016 година за вписване на наименование в регистъра на храните с традиционно специфичен характер [Heumilch/Haymilk/Latte fieno/Lait de foin/Leche de heno (ХТСХ)] ОВ L 58, 2016 г., стр. 28)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание.

2)	Kohrener Landmolkerei GmbH и DHG Deutsche Heumilchgesellschaft mbH понасят направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

(1) ОВ C 232, 27.6.2016 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/21

Определение на Общия съд от 6 април 2017 г. — Brancheforeningen for Regulerkraft i Danmark/Комисия

(Дело T-203/16) (1)

((Държавни помощи - Жалба до Комисията - Иск за установяване на неправомерно бездействие - Произнасяне от страна на Комисията, с което се преустановява неправомерното бездействие - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 178/28)

Език на производството: датски

Страни

Ищец: Brancheforeningen for Regulerkraft i Danmark (Икаст, Дания) (представител: N. Gade, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Recchia и S. Maaløe)

Предмет

Искане по член 265 ДФЕС да се установи, че Комисията неправомерно не е спазила сроковете за предварителната процедура по разглеждане на държавните помощи и, след като е започнала официалната процедура по разследване, неправомерно не е взела решение по подадената от ищеца жалба относно държавните помощи

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по иска.

2)	Brancheforeningen for Regulerkraft i Danmark и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 232, 27.6.2016 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/21

Определение на Общия съд от 27 март 2017 г. — Palos Caravina/CdT

(Дело T-725/16) (1)

((Публична служба - Срочно наети служители - Длъжностни лица - Наемане на работа - Уведомление относно назначаването на трето лице - Член 25, трета алинея от Правилника - Липса на основание за произнасяне))

(2017/C 178/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Maria José Palos Caravina (Люксембург, Люксембург) (представители: A. Salerno и P. Singer, avocats)

Ответник: Център за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) (представители: M. Garnier и J. Rikkert)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС за отмяна, от една страна, на решението на CdT от 23 декември 2015 г. за отказ жалбоподателката да бъде уведомена относно назначаването на трето лице, и от друга страна, на решението на CdT от 5 юли 2016 г., с което се отхвърля подадената от нея по административен ред жалба срещу този отказ

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на настоящата жалба.

2)	Центърът за преводи за органите на Европейския съюз (CdT) понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на г-жа Maria José Palos Caravina.

(1) ОВ C 462, 12.12.2016 г.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/22

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-20/17 R)

((Обезпечително производство - Държавни помощи - Унгарски данък върху оборота, свързан с рекламата - Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда нейното възстановяване - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 178/30)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Унгария (представител: M. Fehér)

Ответник: Европейска комисия (представители: V. Bottka и P.-J. Loewenthal)

Предмет

Искане, основано на членове 278 и 279 ДФЕС и целящо спирането на изпълнението на решение на Комисията C(2016) 6929 окончателен от 4 ноември 2016 г. относно мярка SA.39235 (2015/C) (ex 2015/NN), приложена от Унгария в областта на данъчното облагане на доходите от реклама

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/22

Определение на председателя на Общия съд от 6 април 2017 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-86/17 R)

((Обезпечително производство - Член на Европейския парламент - Връщане чрез прихващане на надбавки, изплатени за възстановяване на разходите за парламентарни сътрудници - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 178/31)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marion Anne Perrine Le Pen (Сен Клу, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, адвокати)

Ответник: Европейски парламент (представители: G. Corstens и S. Seyr)

Предмет

Молба на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на решение на генералния секретар на Парламента от 5 декември 2016 г., с което се установява, че сумата от 298 497,87 EUR е недължимо платена на жалбоподателката и последната трябва да я възстанови, както и на дебитно известие 2016-1560 от 6 декември 2016 г., издадено вследствие на това решение.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/23

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Kibelisa/Съвет

(Дело T-139/17 R)

((Обезпечително производство - Ограничителни мерки - Демократична република Конго - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 178/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Roger Kibelisa (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Молба на основание членове 278 и 279 ДФЕС за спиране на изпълнението на Регламент (ЕС) 2016/2230 на Съвета от 12 декември 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1183/2005 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу лица, нарушаващи оръжейното ембарго по отношение на Демократична република Конго (ОВ L 336 I, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/23

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Kampete/Съвет

(Дело T-140/17 R)

(2017/C 178/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ilunga Kampete (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/24

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Amisi Kumba/Съвет

(Дело T-141/17 R)

(2017/C 178/34)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Gabriel Amisi Kumba (Каза-Вубу, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/24

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Kaimbi/Съвет

(Дело T-142/17 R)

(2017/C 178/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Delphin Kaimbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/25

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Ilunga Luyoyo/Съвет

(Дело T-143/17 R)

(2017/C 178/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Ferdinand Ilunga Luyoyo (Каза-Вубу, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/25

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Numbi/Съвет

(Дело T-144/17 R)

(2017/C 178/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Numbi (Киншаса, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/26

Определение на председателя на Общия съд от 23 март 2017 г. — Kanyama/Съвет

(Дело T-145/17 R)

(2017/C 178/38)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Célestin Kanyama (Ла Гомб, Демократична република Конго) (представители: O. Okito и A. Ouannès, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/26

Определение на председателя на Общия съд от 24 март 2017 г. — RV/Комисия

(Дело T-167/17 R)

((Обезпечително производство - Публична служба - Служебно поставяне в отпуск и пенсиониране - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 178/39)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: RV (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и D. Martin)

Предмет

Искане, основано на членове 278 и 279 ДФЕС и целящо спирането на изпълнението на решението на Комисията от 21 декември 2016 г., с което ищецът е задължен да ползва отпуск в интерес на службата и е служебно пенсиониран, считано от 1 април 2017 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/27

Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — Boehringer Ingelheim International/Комисия

(Дело T-191/17)

(2017/C 178/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Boehringer Ingelheim International GmbH (Ингелхайм ам Рейн, Германия) (представител: C. Schoonderbeek, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение за изпълнение на Комисията от 19 януари 2017 г. C(2017)379 (окончателeн),

—	да постанови, че посоченото решение за изпълнение остава в сила, докато Европейската комисия не приеме ново решение, и

—	да осъди Европейската комисия да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.	С първото основание той твърди, че решението на Комисията от 19 януари 2017 г. е в нарушение на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 726/2004, във връзка с член 11 от Директива 2001/83/ЕО, и известието до кандидатите.

С второто основание той твърди, че решението на Комисията от 19 януари 2017 г. не е в съответствие с прилагането на съответните разпоредби, насоки и регулаторни практики в други случаи и че следователно представлява нарушение на принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, както и че нарушава равнопоставеността.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/27

Жалба, подадена на 24 март 2017 г. — RZ/ЕИСК и Комитет на регионите

(Дело T-192/17)

(2017/C 178/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: RZ (представител: M.-A. Lucas, avocat)

Ответници: Европейски икономически и социален комитет, Комитет на регионите

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да предостави на жалбоподателя достъп до материалите в производството по дело [поверително] (1) относно уреждането на спора по взаимно съгласие и да му разреши да представи становище по този въпрос;

—

да отмени съвместното решение на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) и на Комитета на регионите (КР) за преместване на [поверително] в дирекцията, отговаряща за писмените преводи, в резултат на постигнатото в този смисъл споразумение между 14 януари и 4 февруари 2016 г., тъй като в последното се предвижда едновременно посоченото преместване, както и че [въпросното лице] ще продължи да изпълнява функциите си [поверително];

—	да отмени решението за преместване на [поверително] в дирекцията, отговаряща за писмените преводи, при запазване в голяма степен на функциите му [поверително], прието на 11 май 2016 г. от КТ в резултат на посоченото споразумение;

—

да отмени решенията от 13 декември 2016 г. на Генералния секретар на КТ и от 19 декември 2016 г. на Генералния секретар на ЕИСК в частта, в която с тях се потвърждават дадените на 30 юни на жалбоподателя указания от дирекцията, отговаряща за писмените преводи, с цел изпълнение на решението от 11 май 2016 г. на КТ;

—	да осъди ЕИСК и КТ заедно да заплатят на жалбоподателя сума в размер на 25 000 EUR, определена предварително и ex aequo et bono, като обезщетение за извършеното с обжалваните решения увреждане на професионалната репутация, авторитета и здравето на жалбоподателя;

—	да осъди ЕИСК и КТ заедно да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първото основание е изведено от нарушение на член 41, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на член 25, втора алинея от Правилника, тъй като жалбоподателят не бил изслушан преди решението за преместване на длъжностното лице да се вземе по взаимно споразумение от ЕИСК и КТ, и/или тъй като жалбоподателят не бил уведомен незабавно и в писмен вид за взетото от КТ решение в изпълнение на това споразумение, като при това мотивите на решението не били изчерпателно и ясно посочени на жалбоподателя.

Второто основание е изведено от нарушение на член 7, параграф 1 от Правилника и от злоупотреба с власт и процесуални права, тъй като съответното длъжностно лице било преместено в дирекцията, отговаряща за писмените преводи, като същевременно в голяма степен продължавало да изпълнява функциите си вътре във въпросния езиков отдел.

3.	Третото основание е изведено от явна грешка в преценката на интереса на службата, тъй като преместването било обосновано със слагането на край на съществуващо нетърпимо положение или със защитата на длъжностното лице от жалбоподателя.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 21, първа и втора алинея от Правилника, тъй като генералните секретари на ЕИСК потвърдили дадената на жалбоподателя заповед от дирекцията, отговаряща за писмените преводи, да продължи да възлага или да осигури възлагането на задачи на въпросното длъжностно лице.

Петото основание е изведено от нарушение на принципа на равно третиране, тъй като генералните секретари потвърдили дадените на жалбоподателя указания от дирекцията, отговаряща за писмените преводи, да осигури възлагането на въпросното длъжностно лице на работа, която като обем и важност съответства на възлаганата такава на писмените преводачи, притежаващи сходен на неговия опит, и да осигури редактирането на преводите му при сравними условия.

Шестото основание е изведено от нарушение на решенията за отпуските, тъй като генералните секретари потвърдили дадените на жалбоподателя указания от дирекцията, отговаряща за писмените преводи, същия или най-късно следващия ден да посочи мотиви в интерес на службата — като ги ограничи до императивни съображения — възпрепятстващи възможността молба за отпуск на въпросното длъжностно лице да бъде уважена.

(1) Заличени поверителни данни.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/29

Иск, предявен на/Жалба, подадена на 29 март 2017 г. — SB/EUIPO

(Дело T-200/17)

(2017/C 178/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: SB (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени, от една страна, решението на изпълнителния директор на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 2 юни 2016 г., с което на жалбоподателя е отказано второ по ред подновяване на неговия договор, а от друга страна, отказа на изпълнителния директор на EUIPO от 19 декември 2016 г. да разгледа подадената от жалбоподателя на 1 септември 2016 г. жалба по административен ред;

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първото основание е изведено от нарушение на Правилника за длъжностните лица и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз вследствие на прилагането на вътрешния правилник на ответника, с който се третират еднакво длъжностните лица и другите служители, назначени на договор за неопределен срок. Освен това с провеждането на разграничение между временно наетите служители с договори за определен срок и временно наетите служители с договори за неопределен срок, ответникът нарушил Правилника за длъжностните лица, а в конкретния случай — и принципа за равно третиране.

2.	Второто основание е изведено от липса на мотиви или от незаконосъобразно, противоречиво и недостатъчно мотивиране.

3.	Третото основание е изведено от неполагане на дължимата към длъжностните лица грижа.

4.	Четвъртото основание е изведено от допускането на дискриминация, основана на възраст вследствие на обстоятелството, че ответникът прилагал политика относно персонала, чиято цел била да се намали средната възраст на заетите лица.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/29

Жалба, подадена на 6 април 2017 г. — Out of the blue/EUIPO — Dubois и MFunds USA (FUNNY BANDS)

(Дело T-214/17)

(2017/C 178/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Out of the blue KG (Лилиентал, Германия) (представители: G. Hasselblatt, V. Töbelmann и A. Zarm, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Други страни в производството пред апелативния състав: Frédéric Dubois (Ласн, Белгия) и MFunds USA LLC (Маями Бийч, Флорида, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „FUNNY BANDS“ — марка на Европейския съюз № 9 350 794

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 20 януари 2017 г. по преписка R 1081/2016-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да установи недействителността на марка на Европейския съюз № 009 350 794„FUNNY BANDS“ на основание член 52, параграф 1, буква a), член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламента относно марката на Европейския съюз,

—	да осъди EUIPO да заплати направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от жалбоподателя,

—	в случай че EUTM Proprietors встъпи в настоящото производство, да осъди встъпилата страна да заплати направените от нея съдебни разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 52, параграф 1, буква a) във връзка с член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/30

Жалба, подадена на 12 април 2017 г. — HF/Парламент

(Дело T-218/17)

(2017/C 178/44)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: HF (представител: A. Tymen, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви настоящата жалба за недопустима и неоснователна, В резултат на това,

—	да отмени решението от 3 юни 2016 г., с което се отхвърля молбата за съдействие на жалбоподателя от 11 декември 2014 г.,

—	ако е необходимо, да отмени решението от 4 януари 2017 г., получено на 11 януари 2017 г., с което се отхвърля административната жалба на жалбоподателя от 6 септември 2016 г.,

—	да осъди ответника да заплати обезщетение за претърпените от жалбоподателя морални вреди, определени ex aequo et bono на 90 000 EUR,

—	да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.	Първото основание е нарушение на правото на защита, нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, нарушение на правото на изслушване и нарушение на принципа на състезателност.

2.	Второто основание е процесуални грешки, опорочаващи обжалваното решение и пристрастност на проведената от Комитета процедура.

3.	Третото основание е явна грешка в преценката, нарушение на задължението за сътрудничество и на задължението за полагане на дължимата грижа и нарушение на членове 12а и 24 от Правилника.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/31

Жалба, подадена на 12 април 2017 г. — M J Quinlan & Associates/EUIPO — Intersnack Group (форма на кенгуру)

(Дело T-219/17)

(2017/C 178/45)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: M J Quinlan & Associates Pty Ltd (Хоуп Айсланд, Куинсланд, Австралия) (представители: M. Freiherr von Welser и A. Bender, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Intersnack Group GmbH & Co. KG (Дюселдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: триизмерна марка на Европейския съюз (форма на кенгуру) — Марка на Съюза № 13 342

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 27 януари 2017 г. по преписка R 218/2016-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски;

—	да проведе устната фаза на производството, за са гарантира в пълнота правото на изслушване на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) във връзка с член 15, параграф 2 от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 51, параграф 1, буква а) във връзка с член 15, параграф 1, втора алинея от Регламент № 207/2009.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/31

Жалба, подадена на 12 април 2017 г. — Pfalzmarkt für Obst und Gemüse/EUIPO (100 % Pfalz)

(Дело T-220/17)

(2017/C 178/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Pfalzmarkt für Obst und Gemüse eG (Мутерщат, Германия) (представител: C. Gehweiler, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „100 % Pfalz“ — Anmeldung Nr. 15 085 475

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 7 февруари 2017 г. по преписка R 1549/2016-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 75, първо изречение от Регламент № 207/2009.

6.6.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/32

Жалба, подадена на 18 април 2017 г. — Rstudio/EUIPO — Embarcadero Technologies (RSTUDIO)

(Дело T-230/17)

(2017/C 178/47)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Rstudio, Inc. (Бостън, Масачузeц, Съединени американски щати) (представители: M. Edenborough, QC, и G. Smith, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Embarcadero Technologies, Inc. (Сан Франциско, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на словната марка „RSTUDIO“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 999 644

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 6 февруари 2017 г. по преписка R 493/2016-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени изцяло обжалваното решение;

—

да осъди EUIPO да заплати разноски, направени от жалбоподателя във връзка с производство по обжалване, включително съдебните разноски, направени в настоящото производство; при условията на евентуалност, ако страната, изразила намерение а встъпване, действително встъпи в делото, да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят солидарно от жалбоподателя разноските във връзка с производство по обжалване, включително съдебните разноски, направени в настоящото производство.

Изложени основания

—	Апелативният състав направил погрешна преценка относно стоките, за които било установено наличие на доказателство за ползване и поради това не извършил и правилна съпоставка на стоките;

—	Апелативният състав направил погрешна преценка на сходството на съответните стоки и на сходството на съответните марки, поради което погрешно преценил наличието на вероятност от объркване.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 178

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 6 юни 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 178/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1