ISSN 1977-0855

Официален вестник

на Европейския съюз

C 151
European flag  

Издание на български език

Информация и известия

Година 60
15 май 2017 г.

Известие №

Съдържание

Страница

 

IV   Информация

 

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

 

Съд на Европейския съюз

2017/C 151/01

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

1

 

V   Становища

 

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

 

Съд

2017/C 151/02

Дело C-158/14: Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — A, B, C, D/Minister van Buitenlandse Zaken (Преюдициално запитване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания — Обща позиция 2001/931/ОВППС — Рамково решение 2002/475/ПВР — Регламент (ЕО) № 2580/2001 — Член 2, параграф 3 — Включване на организацията Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE) в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични актове — Преюдициален въпрос относно валидността на това включване — Съответствие с международното хуманитарно право — Понятие за терористичен акт — Действия на въоръжените сили във време на въоръжен конфликт)

2

2017/C 151/03

Дело C-157/15: Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie — Белгия) — Samira Achbita, Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding/G4S Secure Solutions NV (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране — Дискриминация, основана на религия или убеждение — Правилник за вътрешния трудов ред в предприятие, съгласно който на работниците е забранено да носят на работното място видими политически, философски или религиозни символи — Пряка дискриминация — Липса — Непряка дискриминация — Забрана на работничка да носи ислямска забрадка)

3

2017/C 151/04

Дело C-162/15 P: Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. — Evonik Degussa GmbH/Европейска комисия (Обжалване — Конкуренция — Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 30 — Решение на Комисията за установяване на незаконен картел на европейския пазар на водороден пероксид и перборат — Публикуване на разширен неповерителен вариант на това решение — Отхвърляне на искане за поверително третиране на някои сведения — Мандат на служителя по изслушването — Решение 2011/695/ЕС — Член 8 — Поверителност — Защита на професионалната тайна — Член 339 ДФЕС — Понятието търговска тайна или друга поверителна информация — Информация, получена от молба за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер — Отхвърляне на искането за поверително третиране — Оправдани правни очаквания)

4

2017/C 151/05

Дело C-188/15: Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Asma Bougnaoui, Association de défense des droits de l’homme (ADDH)/Micropole SA, по-рано Micropole Univers SA (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 2000/78/ЕО — Равно третиране — Дискриминация, основана на религия или убеждение — Основно и определящо професията изискване — Понятие — Желание на клиент услугите да не бъдат предоставяни от служителка, носеща ислямска забрадка)

4

2017/C 151/06

Дело C-323/15 P: Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Polynt SpA/New Japan Chemical, REACh ChemAdvice GmbH, Европейска агенция по химикали, Sitre Srl, Кралство Нидерландия, Европейска комисия (Обжалване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) — Член 57, буква е) — Разрешение — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Идентифициране — Еквивалентна степен на безпокойство — Циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид, цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид)

5

2017/C 151/07

Дело C-324/15 P: Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Hitachi Chemical Europe GmbH, Polynt SpA/New Japan Chemical, REACh ChemAdvice GmbH, Sitre Srl, Европейска агенция по химикали, Кралство Нидерландия, Европейска комисия (Обжалване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) — Член 57, буква е) — Разрешение — Вещества, пораждащи сериозно безпокойство — Идентифициране — Еквивалентна степен на безпокойство — Хексахидро метилфталов анхидрид, хексахидро-4-метилфталов анхидрид, хексахидро-1-метилфталов анхидрид и хексахидро-3-метилфталов анхидрид)

6

2017/C 151/08

Дело C-414/15 P: Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Stichting Woonlinie, Woningstichting Volksbelang, Stichting Woonstede/Европейска комисия, Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (Обжалване — Държавни помощи — Съществуващи помощи — Член 108, параграф 1 ДФЕС — Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 17, 18 и 19 — Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на схема за съществуващи помощи — Предлагане на подходящи мерки — Поет от националните власти ангажимент за постигане на съответствие с правото на Съюза — Решение относно съвместимостта — Обхват на съдебния контрол — Правно действие)

6

2017/C 151/09

Дело C-415/15 P: Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Stichting Woonpunt, Woningstichting Haag Wonen, Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl/Европейска комисия, Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (Обжалване — Държавни помощи — Съществуващи помощи — Член 108, параграф 1 ДФЕС — Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване — Регламент (ЕО) № 659/1999 — Членове 17, 18 и 19 — Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на схема за съществуващи помощи — Предлагане на подходящи мерки — Поет от националните власти ангажимент за постигане на съответствие с правото на Съюза — Решение относно съвместимостта — Обхват на съдебния контрол — Правно действие)

7

2017/C 151/10

Дело C-493/15: Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Agenzia delle Entrate/Marco Identi (Преюдициално запитване — Данъчно облагане — Данък върху добавената стойност — Член 4, параграф 3 ДЕС — Шеста директива — Държавни помощи — Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione) — Неизискуемост на задължения за ДДС)

7

2017/C 151/11

Дело C-528/15: Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Policie ČR, Krajské ředitelství policie Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie/Salah Al Chodor, Ajlin Al Chodor, Ajvar Al Chodor (Преюдициално запитване — Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила — Регламент (ЕС) № 604/2013 (Дъблин III) — Член 28, параграф 2 — Задържане с цел прехвърляне — Член 2, буква н) — Значителен риск от укриване — Обективни критерии — Липса на законово определение)

8

2017/C 151/12

Дело C-536/15: Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Tele2 (Netherlands) BV, Ziggo BV, Vodafone Libertel BV/Autoriteit Consument en Markt (ACM) (Преюдициално запитване — Електронни съобщителни мрежи и услуги — Директива 2002/22/ЕО — Член 25, параграф 2 — Телефонни справочни услуги и указатели — Директива 2002/58/ЕО — Член 12 — Указатели на абонати — Предоставяне на лични данни за абонатите с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели — Съгласие на абоната — Разграничение в зависимост от държавата членка, в която се предлагат общодостъпните телефонни справочни услуги и указатели — Принцип на недопускане на дискриминация)

9

2017/C 151/13

Дело C-563/15: Решение на Съда (десети състав) от 15 март 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Испания (Неизпълнение на задължения — Околна среда — Директива 2008/98/ЕО — Членове 13 и 15 — Управление на отпадъците — Защита на здравето на човека и околната среда — Отговорност — Депа за отпадъци)

9

2017/C 151/14

Дело C-3/16: Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Белгия) — Lucio Cesare Aquino/Belgische Staat. (Преюдициално запитване — Право на Съюза — Права, предоставени на частноправните субекти — Нарушаване от юрисдикция — Преюдициални въпроси — Сезиране на Съда — Национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция)

10

2017/C 151/15

Дело C-47/16: Решение на Съда (шести състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — Valsts ieņēmumu dienests/Veloserviss SIA (Преюдициално запитване — Митнически съюз — Митнически кодекс на Общността — Член 220, параграф 2, буква б) — Последващо събиране на вносни мита — Оправдани правни очаквания — Условия за прилагане — Грешка от страна на митническите органи — Задължение на вносителя да действа добросъвестно и да провери обстоятелствата, при които е издаден сертификат за произход формуляр А — Доказателствени средства — Доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)

11

2017/C 151/16

Дело C-138/16: Решение на Съда (осми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM)/Zürs.net Betriebs GmbH (Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Авторско право и сродни права в информационното общество — Директива 2001/29/ЕО — Право на публично разгласяване на произведения — Член 3, параграф 1 — Изключения и ограничения — Член 5, параграф 3, буква о) — Разпространяване на телевизионни предавания чрез местна кабелна мрежа — Национална правна уредба, предвиждаща изключения за инсталации, позволяващи достъпа на максимум 500 абонирани потребители, както и за препредаването на предавания на публичното радиоразпръскване на територията на страната)

12

2017/C 151/17

Дело C-211/16: Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Commissione Tributaria Provinciale di Torino — Италия) — Bimotor SpA/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale II di Torino (Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Принцип на данъчен неутралитет — Национална правна уредба, която предвижда фиксиран максимален размер, с който се ограничава възстановяването или прихващането на данъчен кредит или на надвнесен данък върху добавената стойност)

13

2017/C 151/18

Дело C-253/16: Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — FlibTravel International SA, Leonard Travel International SA/AAL Renting SA и др. (Преюдициално запитване — Член 96 ДФЕС — Приложимост — Национална правна уредба, която забранява предлагането на отделни места на клиенти при предоставянето на таксиметрови услуги — Национална правна уредба, която забранява предварително определяне на дестинацията при предоставянето на таксиметрови услуги — Национална правна уредба, която забранява примамването на клиенти при предоставянето на таксиметрови услуги)

13

2017/C 151/19

Дело C-615/16: Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 28 ноември 2016 г. — Giovanna Judith Kerr/Fazenda Pública

14

2017/C 151/20

Дело C-26/17 P: Жалба, подадена на 19 януари 2017 г. от Birkenstock Sales GmbH срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 9 ноември 2016 г. по дело T–579/14 — Birkenstock Sales GmbH/EUIPO

14

2017/C 151/21

Дело C-32/17: Жалба, подадена на 23 януари 2017 г. от Apcoa Parking Holdings GmbH срещу определението на Общия съд (седми състав), постановено на 8 ноември 2017 г. по съединени дела T-268/15 и 272/15 — Apcoa Parking Holdings GmbH/EUIPO

15

2017/C 151/22

Дело C-74/17: Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 10 февруари 2017 г. — Jonathan Heintges/Germanwings GmbH

17

2017/C 151/23

Дело C-75/17 P: Жалба, подадена на 9 февруари 2017 г. от Fiesta Hotels & Resorts, S.L. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 30 ноември 2016 г. по дело T-217/15, Fiesta Hotels & Resorts/EUIPO — Residencial Palladium (Palladium Palace Ibiza Resort & Spa)

17

2017/C 151/24

Дело C-76/17: Преюдициално запитване от Curte de Casație şi Justiție (Румъния), постъпило на 13 февруари 2017 г. — SC Petrotel-Lukoil SA, Maria Magdalena Georgescu/Ministerul Economiei, Ministerul Energiei, Ministerul Finanțelor Publice

19

2017/C 151/25

Дело C-94/17: Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 23 февруари 2017 г. — Rafael Ramón Escobedo Cortés/Banco de Sabadell S.A.

19

2017/C 151/26

Дело C-96/17: Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Terrassa (Испания), постъпило на 22 февруари 2017 г. — Gardenia Vernaza Ayovi/Consorci Sanitari de Terrassa

20

2017/C 151/27

Дело C-102/17: Преюдициално запитване от Tribunal de Contas (Португалия), постъпило на 28 февруари 2017 г. — Secretaria Regional de Saúde dos Açores/Ministério Público

21

2017/C 151/28

Дело C-121/17: Преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство), постъпило на 8 март 2017 г. — Teva UK Ltd, Accord Healthcare Ltd, Lupin Ltd, Lupin (Europe) Ltd, Generics (UK) Limited (извършващо търговска дейност под наименованието Mylan)/Gilead Sciences Inc.

21

2017/C 151/29

Дело C-122/17: Преюдициално запитване от Court of Appeal (Ирландия), постъпило на 9 март 2017 г. — David Smith/Patrick Meade, Philip Meade, FBD Insurance plc, Ireland, Attorney General

22

2017/C 151/30

Дело C-127/17: Иск, предявен на 10 март 2017 г. — Европейска комисия/Република Полша

22

2017/C 151/31

Дело C-128/17: Жалба, подадена на 10 март 2017 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

24

2017/C 151/32

Дело C-138/17 P: Жалба, подадена на 17 март 2017 г. от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз

25

2017/C 151/33

Дело C-146/17 P: Жалба, подадена на 22 март 2017 г. от Gascogne Sack Deutschland GmbH и Gascogne S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз

26

 

Общ съд

2017/C 151/34

Дело T-681/14: Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — El-Qaddafi/Съвет (Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Либия — Замразяване на средства — Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза — Запазване на името на жалбоподателката — Право на защита — Задължение за мотивиране)

28

2017/C 151/35

Дело T-112/15: Решение на Общия съд от 30 март 2017 г. — Гърция/Комисия (ФЕОГА — Секция Гарантиране — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. — Регламент (ЕО) № 796/2004 г. — Схема за помощи за площ — Понятие постоянно пасище — Задължение за мотивиране — Пропорционалност — Финансова корекция с единна ставка — Приспадане на предишна корекция)

29

2017/C 151/36

Дело T-210/15: Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Deutsche Telekom/Комисия (Достъп до документи — Регламент (CE) № 1049/2001 — Документи в производство по прилагане на правилата на конкуренцията — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице — Изключение във връзка със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит — По-висш обществен интерес — Консултиране на трети лица — Прозрачност — Липса на отговор на потвърдително заявление в определения срок)

29

2017/C 151/37

Дело T-387/15: Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (J AND JOY) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Словна марка на Европейския съюз J AND JOY — По-ранна национална фигуративна марка joy SPORTSWEAR — Относителни основания за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на стоките — Сходство на знаците — Критерии за преценка — Комбинирана марка — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

30

2017/C 151/38

Дело T-388/15: Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (JN-JOY) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Словна марка на Европейския съюз JN-JOY — По-ранна национална фигуративна марка joy SPORTSWEAR — Относителни основания за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на стоките — Сходство на знаците — Критерии за преценка — Комбинирана марка — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

31

2017/C 151/39

Дело T-389/15: Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (J&JOY) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Фигуративна марка на Европейския съюз J&JOY — По-ранна национална фигуративна марка joy SPORTSWEAR — Относителни основания за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на стоките — Сходство на знаците — Критерии за преценка — Комбинирана марка — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

31

2017/C 151/40

Дело T-501/15: Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — Нидерландия/Комисия (ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Интегрирана система за администриране и контрол — Намаления или изключване от плащания в случай на неспазване на правилата за кръстосано спазване — Маловажно неспазване — Член 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 — Член 71, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 — Доказателствена тежест — Тълкуване на приложение II към Регламент (ЕО) № 73/2009)

32

2017/C 151/41

Дело T-538/15: Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Regent University/EUIPO — Regent’s College (REGENT UNIVERSITY) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз REGENT UNIVERSITY — По-ранна национална фигуративна марка REGENT’S COLLEGE — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

33

2017/C 151/42

Дело T-638/15: Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — Alcohol Countermeasure Systems (International)/EUIPO — Lion Laboratories (ALCOLOCK) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Европейския съюз ALCOLOCK — Словна марка на Обединеното кралство ALCOLOCK — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1, букви а) и б) и член 53, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Реално използване на по-ранната марка)

33

2017/C 151/43

Дело T-733/15: Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Португалия/Комисия (Неизпълнение на решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения — Периодична имуществена санкция — Решение за определяне на размера на периодичната имуществена санкция — Отмяна на спорната национална мярка — Дата на преустановяване на неизпълнението на задължения)

34

2017/C 151/44

Дело T-28/16: Решение на Общия съд от 3 април 2017 г. — Германия/Комисия (ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Развитие на селските райони — Комасация и обновяване на селата — Критерии за подбор на проекти — Принцип на лоялно сътрудничество — Субсидиарност — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност — Задължение за мотивиране)

34

2017/C 151/45

Дело T-209/16: Решение на Общия съд от 30 март 2017 г. — Apax Partners UK/EUIPO — Apax Partners Midmarket (APAX PARTNERS) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Заявка за словна марка на Европейския съюз APAX PARTNERS — По-ранна международна словна марка APAX — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Сходство на услугите — Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

35

2017/C 151/46

Дело T-215/16: Решение на Общия съд от 3 април 2017 г. — Cop/EUIPO — Conexa (AMPHIBIAN) (Марка на Европейския съюз — Производство за обявяване на недействителност — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка AMPHIBIAN — Абсолютни основания за отказ — Отличителен характер — Липса на описателен характер — Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009)

36

2017/C 151/47

Дело T-117/17: Жалба, подадена на 23 февруари 2017 г. — Proximus/Съвет

36

2017/C 151/48

Дело T-124/17: Иск, предявен на 22 февруари 2017 г. — Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon/ЕЦБ

37

2017/C 151/49

Дело T-161/17: Жалба, подадена на 11 март 2017 г. — Le Pen/Парламент

38

2017/C 151/50

Дело T-166/17: Иск, предявен на 8 март 2017 г. — EKETA/Комисия

39

2017/C 151/51

Дело T-168/17: Жалба, подадена на 16 март 2017 г. — CBA Spielapparate- und Restaurantbetriebs/Комисия

40

2017/C 151/52

Дело T-169/17: Жалба, подадена на 17 март 2017 г. — Pethke/EUIPO

40

2017/C 151/53

Дело T-177/17: Иск, предявен на 15 март 2017 г. — EKETA/Комисия

41

2017/C 151/54

Дело T-183/17: Жалба, подадена на 31 март 2017 г. — Menta y Limón Decoración/EUIPO — Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma (Изображение на мъж в регионално облекло)

42

2017/C 151/55

Дело T-189/17: Иск, предявен на 20 март 2017 г. — EKETA/Комисия

43

2017/C 151/56

Дело T-190/17: Иск, предявен на 22 март 2017 г. — EKETA/Комисия

44

2017/C 151/57

Дело T-195/17: Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — CeramTec/EUIPO — C5 Medical Werks (Нюанс на розово)

44

2017/C 151/58

Дело T-196/17: Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — Naftogaz of Ukraine/Комисия

45

2017/C 151/59

Дело T-197/17: Жалба, подадена на 28 март 2017 г. — Abel и др./Комисия

46

2017/C 151/60

Дело T-198/17: Иск, предявен на 29 март 2017 г. — EKETA/Комисия

47

BG

 

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2017/C 151/01)

Последна публикация

ОВ C 144, 8.5.2017 г.

Предишни публикации

ОВ C 129, 24.4.2017 г.

ОВ C 121, 18.4.2017 г.

ОВ C 112, 10.4.2017 г.

ОВ C 104, 3.4.2017 г.

ОВ C 95, 27.3.2017 г.

ОВ C 86, 20.3.2017 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/2

Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — A, B, C, D/Minister van Buitenlandse Zaken

(Дело C-158/14) (1)

((Преюдициално запитване - Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) - Специални ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания - Обща позиция 2001/931/ОВППС - Рамково решение 2002/475/ПВР - Регламент (ЕО) № 2580/2001 - Член 2, параграф 3 - Включване на организацията „Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE)“ в списъка на лицата, групите и образуванията, участващи в извършването на терористични актове - Преюдициален въпрос относно валидността на това включване - Съответствие с международното хуманитарно право - Понятие за терористичен акт - Действия на въоръжените сили във време на въоръжен конфликт))

(2017/C 151/02)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A, B, C, D

Ответник: Minister van Buitenlandse Zaken

Диспозитив

1)

По смисъла на съдебната практика, основаваща се на решения от 9 март 1994 г., TWD Textilwerke Deggendorf (C-188/92, EU:C:1994:90), и от 15 февруари 2001 г., Nachi Europe (C-239/99, EU:C:2001:101), не е очевидно, че са допустими жалби за отмяна, подадени пред Общия съд на Европейския съюз от лица, намиращи се в същото положение като жалбоподателите в главното производство, срещу Регламент за изпълнение (ЕС) № 610/2010 на Съвета от 12 юли 2010 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1285/2009 или срещу актовете на Съюза, предхождащи този регламент за изпълнение, относно включването на образуванието „Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE)“ в списъка по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания.

2)

Тъй като Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27 декември 2001 година за прилагането на специални мерки за борба с тероризма и Регламент № 2580/2001 допускат възможността действията на въоръжените сили по време на въоръжен конфликт по смисъла на международното хуманитарно право да представляват „терористични актове“ по смисъла на тези актове на Съюза, фактът, че действията на образуванието „Liberation Tigers of Tamil Eelam (LTTE)“ могат да представляват такива действия, не засяга валидността на Регламент за изпълнение № 610/2010, нито на актовете на Съюза, предхождащи този регламент за изпълнение, относно включването на това образувание в списъка, посочен в точка 1 от настоящия диспозитив.

(1)  ОВ C 194, 24.6.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/3

Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Hof van Cassatie — Белгия) — Samira Achbita, Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding/G4S Secure Solutions NV

(Дело C-157/15) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране - Дискриминация, основана на религия или убеждение - Правилник за вътрешния трудов ред в предприятие, съгласно който на работниците е забранено да носят на работното място видими политически, философски или религиозни символи - Пряка дискриминация - Липса - Непряка дискриминация - Забрана на работничка да носи ислямска забрадка))

(2017/C 151/03)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van Cassatie

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Samira Achbita, Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding

Ответник: G4S Secure Solutions NV

Диспозитив

Член 2, параграф 2, буква а) от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че забраната за носене на ислямска забрадка, произтичаща от вътрешно правило в частно предприятие, което забранява носенето по видим начин на какъвто и да било политически, философски или религиозен символ на работното място, не представлява пряка дискриминация, основана на религията или убежденията, по смисъла на тази директива.

За сметка на това такова вътрешно правило в частно предприятие може да представлява непряка дискриминация по смисъла на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78, ако се установи, че наложеното с това правило на пръв поглед неутрално задължение всъщност поставя в неблагоприятно положение лицата от определена религия или с определени убеждения, освен когато то е обективно оправдано от законна цел, като например провеждането от работодателя на политика на политически, философски или религиозен неутралитет в отношенията с клиентите, и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1)  ОВ C 205, 22.6.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/4

Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. — Evonik Degussa GmbH/Европейска комисия

(Дело C-162/15 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Член 30 - Решение на Комисията за установяване на незаконен картел на европейския пазар на водороден пероксид и перборат - Публикуване на разширен неповерителен вариант на това решение - Отхвърляне на искане за поверително третиране на някои сведения - Мандат на служителя по изслушването - Решение 2011/695/ЕС - Член 8 - Поверителност - Защита на професионалната тайна - Член 339 ДФЕС - Понятието „търговска тайна или друга поверителна информация“ - Информация, получена от молба за освобождаване от глоби и намаляване на техния размер - Отхвърляне на искането за поверително третиране - Оправдани правни очаквания))

(2017/C 151/04)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Evonik Degussa GmbH (представители: C. Steinle, C. von Köckritz и A. Richter, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: G. Meessen, M. Kellerbauer и F. van Schaik)

Диспозитив

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз от 28 януари 2015 г., Evonik Degussa/Комисия (T-341/12, EU:T:2015:51) в частта, в която Общият съд приема, че служителят по изслушването правилно е отказал да отговори на възраженията, повдигнати от Evonik Degussa GmbH на основание на спазването на принципите на защита на оправданите правни очаквания и на равно третиране, срещу предвиденото публикуване на разширен неповерителен вариант на Решение C(2006) 1766 окончателен на Комисията от 3 май 2006 година относно производство по прилагане на член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП срещу Akzo Nobel NV, Akzo Nobel Chemicals Holding AB, Eka Chemicals AB, Degussa AG, Edison SpA, FMC Corporation, FMC Foret SA, Kemira OYJ, L’Air Liquide SA, Chemoxal SA, Snia SpA, Caffaro Srl, Solvay SA/NV, Solvay Solexis SpA, Total SA, Elf Aquitaine SA и Arkema SA (преписка COMP/F/38.620 — Водороден пероксид и перборат).

2)

Отхвърля жалбата в останалата част.

3)

Отменя Решение C(2012) 3534 окончателен на Комисията от 24 май 2012 г., с което се отхвърля подаденото от Evonik Degussa GmbH искане за поверително третиране, в частта относно отказа на служителя по изслушването да се произнесе поради липса на компетентност по възраженията, посочени в точка 1 от диспозитива на настоящото решение.

4)

Evonik Degussa GmbH и Европейската комисия понасят собствените си съдебни разноски.

(1)  ОВ C 198, 15.6.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/4

Решение на Съда (голям състав) от 14 март 2017 г. (преюдициално запитване от Cour de cassation — Франция) — Asma Bougnaoui, Association de défense des droits de l’homme (ADDH)/Micropole SA, по-рано Micropole Univers SA

(Дело C-188/15) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране - Дискриминация, основана на религия или убеждение - Основно и определящо професията изискване - Понятие - Желание на клиент услугите да не бъдат предоставяни от служителка, носеща ислямска забрадка))

(2017/C 151/05)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Asma Bougnaoui, Association de défense des droits de l’homme (ADDH)

Ответник: Micropole SA, по-рано Micropole Univers SA

Диспозитив

Член 4, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че волята на работодателя да вземе предвид желанията на клиент предлаганите от работодателя услуги да не бъдат предоставяни от служителка, която носи ислямска забрадка, не може да се смята за основно и определящо професията изискване по смисъла на тази разпоредба.

(1)  ОВ C 221, 6.7.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/5

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Polynt SpA/New Japan Chemical, REACh ChemAdvice GmbH, Европейска агенция по химикали, Sitre Srl, Кралство Нидерландия, Европейска комисия

(Дело C-323/15 P) (1)

((Обжалване - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) - Член 57, буква е) - Разрешение - Вещества, пораждащи сериозно безпокойство - Идентифициране - Еквивалентна степен на безпокойство - Циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид, цис-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид и транс-циклохексан-1,2-дикарбоксилов анхидрид))

(2017/C 151/06)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Polynt SpA (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати)

Други страни в производството: New Japan Chemical (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), REACh ChemAdvice GmbH, (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Sitre Srl (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, C. Buchanan, W. Broere и T. Zbihlej, подпомагани от J. Stuyck, advocaat), Кралство Нидерландия (представители: C. Schillemans и M. Bulterman), Европейска комисия (представители: D. Kukovec и K. Mifsud-Bonnici)

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Polynt SpA да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA).

3)

Кралство Нидерландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

4)

New Japan Chemical и REACh ChemAdvice GmbH понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 311, 21.9.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/6

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Hitachi Chemical Europe GmbH, Polynt SpA/New Japan Chemical, REACh ChemAdvice GmbH, Sitre Srl, Европейска агенция по химикали, Кралство Нидерландия, Европейска комисия

(Дело C-324/15 P) (1)

((Обжалване - Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) - Член 57, буква е) - Разрешение - Вещества, пораждащи сериозно безпокойство - Идентифициране - Еквивалентна степен на безпокойство - Хексахидро метилфталов анхидрид, хексахидро-4-метилфталов анхидрид, хексахидро-1-метилфталов анхидрид и хексахидро-3-метилфталов анхидрид))

(2017/C 151/07)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Hitachi Chemical Europe GmbH, Polynt SpA (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати)

Други страни в производството: New Japan Chemical (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), REACh ChemAdvice GmbH, (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Sitre Srl (представители: C. Mereu и M. Grunchard, адвокати), Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, C. Buchanan, W. Broere и T. Zbihlej, подпомагани от J. Stuyck, advocaat), Кралство Нидерландия (представители: C. Schillemans и M. Bulterman), Европейска комисия (представители: D. Kukovec и K. Mifsud-Bonnici)

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Hitachi Chemical Europe GmbH и Polynt SpA да понесат, наред с направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по химикали (ECHA).

3)

Кралство Нидерландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски.

4)

New Japan Chemical и REACh ChemAdvice GmbH понасят направените от тях съдебни разноски.

(1)  ОВ C 311, 21.9.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/6

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Stichting Woonlinie, Woningstichting Volksbelang, Stichting Woonstede/Европейска комисия, Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN)

(Дело C-414/15 P) (1)

((Обжалване - Държавни помощи - Съществуващи помощи - Член 108, параграф 1 ДФЕС - Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Членове 17, 18 и 19 - Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на схема за съществуващи помощи - Предлагане на подходящи мерки - Поет от националните власти ангажимент за постигане на съответствие с правото на Съюза - Решение относно съвместимостта - Обхват на съдебния контрол - Правно действие))

(2017/C 151/08)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Stichting Woonlinie, Woningstichting Volksbelang, Stichting Woonstede (представители: L. Hancher, E.. Besselink и P. Glazener, advocaten)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: S. Noë и P.J. Loewenthal), Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (представител: M. Meulenbelt, advocaat)

Диспозитив

1)

Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2015 г., Stichting Woonlinie и др./Комисия (T–202/10 RENV, непубликувано, EU:T:2015:287).

2)

Връща делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз.

3)

Не се произнася по съдебните разноски.

(1)  ОВ C 337, 12.10.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/7

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. — Stichting Woonpunt, Woningstichting Haag Wonen, Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl/Европейска комисия, Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN)

(Дело C-415/15 P) (1)

((Обжалване - Държавни помощи - Съществуващи помощи - Член 108, параграф 1 ДФЕС - Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване - Регламент (ЕО) № 659/1999 - Членове 17, 18 и 19 - Преценка от Комисията на съвместимостта с вътрешния пазар на схема за съществуващи помощи - Предлагане на подходящи мерки - Поет от националните власти ангажимент за постигане на съответствие с правото на Съюза - Решение относно съвместимостта - Обхват на съдебния контрол - Правно действие))

(2017/C 151/09)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподатели: Stichting Woonpunt, Woningstichting Haag Wonen, Stichting Woonbedrijf SWS.Hhvl (представители: L. Hancher, E. Besselink и P. Glazener, advocaten)

Други страни в производството: Европейска комисия (представители: S. Noë и P.J. Loewenthal), Кралство Белгия, Vereniging van Institutionele Beleggers in Vastgoed, Nederland (IVBN) (представител: M. Meulenbelt, advocaat)

Диспозитив

1)

Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз от 12 май 2015 г., Stichting Woonpunt и др./Комисия (T–203/10 RENV, непубликувано, EU:T:2015:286).

2)

Връща делото за ново разглеждане на Общия съд на Европейския съюз.

3)

Не се произнася по съдебните разноски.

(1)  ОВ C 337, 12.10.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/7

Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione — Италия) — Agenzia delle Entrate/Marco Identi

(Дело C-493/15) (1)

((Преюдициално запитване - Данъчно облагане - Данък върху добавената стойност - Член 4, параграф 3 ДЕС - Шеста директива - Държавни помощи - Процедура на освобождаване от задължения на физически лица в несъстоятелност (esdebitazione) - Неизискуемост на задължения за ДДС))

(2017/C 151/10)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte suprema di cassazione

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agenzia delle Entrate

Ответник: Marco Identi

Диспозитив

Правото на Съюза, и по-специално член 4, параграф 3 ДЕС и членове 2 и 22 от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно сближаване на законодателството на държавите членки относно данъка върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, както и правилата в областта на държавните помощи, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска задълженията за данъка върху добавената стойност да бъдат обявени за неизискуеми чрез прилагане на разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда процедура за освобождаване от задължения, чрез която съдът при определени условия може да обяви за неизискуеми задълженията на физическо лице, които не са погасени след приключване на производството по несъстоятелност, образувано срещу това лице.

(1)  ОВ C 406, 7.12.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/8

Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud — Чешка република) — Policie ČR, Krajské ředitelství policie Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie/Salah Al Chodor, Ajlin Al Chodor, Ajvar Al Chodor

(Дело C-528/15) (1)

((Преюдициално запитване - Критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила - Регламент (ЕС) № 604/2013 („Дъблин III“) - Член 28, параграф 2 - Задържане с цел прехвърляне - Член 2, буква н) - Значителен риск от укриване - Обективни критерии - Липса на законово определение))

(2017/C 151/11)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Policie ČR, Krajské ředitelství policie Ústeckého kraje, odbor cizinecké policie

Ответници: Salah Al Chodor, Ajlin Al Chodor, Ajvar Al Chodor

Диспозитив

Член 2, буква н) от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, във връзка с член 28, параграф 2 от този регламент трябва да се тълкува в смисъл, че задължава държавите членки да определят в задължителна разпоредба с общо приложение обективни критерии, на които се основават причините да се смята, че е налице риск от укриване на кандидат, спрямо когото се прилага процедура за прехвърляне. Липсата на такава разпоредба води до неприложимост на член 28, параграф 2 от този регламент.

(1)  ОВ C 16, 18.1.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/9

Решение на Съда (втори състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — Tele2 (Netherlands) BV, Ziggo BV, Vodafone Libertel BV/Autoriteit Consument en Markt (ACM)

(Дело C-536/15) (1)

((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/22/ЕО - Член 25, параграф 2 - Телефонни справочни услуги и указатели - Директива 2002/58/ЕО - Член 12 - Указатели на абонати - Предоставяне на лични данни за абонатите с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели - Съгласие на абоната - Разграничение в зависимост от държавата членка, в която се предлагат общодостъпните телефонни справочни услуги и указатели - Принцип на недопускане на дискриминация))

(2017/C 151/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Tele2 (Netherlands) BV, Ziggo BV, Vodafone Libertel BV

Ответник: Autoriteit Consument en Markt (ACM)

в присъствието на: European Directory Assistance NV

Диспозитив

1)

Член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директивата за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „молби“, употребено в този член, включва и молба, отправена от предприятие, установено в държава членка, различна от държавата, в която са установени предприятията, предоставящи телефонни номера на абонати, което предприятие иска да му бъде предоставена съответната информация, с която разполагат тези предприятия, с оглед осигуряването на общодостъпни телефонни справочни услуги и указатели в тази държава членка и/или в други държави членки.

2)

Член 25, параграф 2 от Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предприятие, което предоставя телефонни номера на абонати и което е длъжно съгласно националното законодателство да иска съгласието на тези абонати за използването на засягащите ги данни с оглед осигуряването на телефонни справочни услуги и указатели, да отправи молбата си за това по начин, че посочените абонати да изразят отделно съгласието си по отношение на това използване в зависимост от държавата членка, в която предприятията, които могат да поискат посочената в тази разпоредба информация, предоставят тези услуги.

(1)  ОВ C 27, 25.1.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/9

Решение на Съда (десети състав) от 15 март 2017 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-563/15) (1)

((Неизпълнение на задължения - Околна среда - Директива 2008/98/ЕО - Членове 13 и 15 - Управление на отпадъците - Защита на здравето на човека и околната среда - Отговорност - Депа за отпадъци))

(2017/C 151/13)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin и E. Sanfrutos Cano)

Ответник: Кралство Испания (представител: A. Gavela Llopis)

Диспозитив

1)

Като не е взело необходимите мерки по отношение на депата в Торемолинос (Малага), Торент де С’Естрет (Андрач, Майорка), Оя де ла Йега де Ариба (Яйса, Лансароте), Баранко де Бутиондо (Пахара, Фуертевентура), Лагуна-Тискаманита (Туинехе, Фуертевентура), Ломо Бланко (Антигуа, Фуертевентура), Монтаня де Амагро (Галдар, Гран Канария), Франха Костера де Ботиха (Галдар, Гран Канария), Куева Лапа (Галдар, Гран Канария), Колмена (Сантяго дел Тейде, Тенерифе), Монтаня Лос Хилес (Лагуна, Тенерифе), Лас Росас (Гуимар, Тенерифе), Баранко де Техина (Гия де Исора, Тенерифе), Ляно де Ифара (Гранадиля де Абона, Тенерифе), Баранко дел Кармен (Санта Крус де ла Палма, Палма), Баранко Хурадо (Тихарафе, Палма), Монтаня Негра (Пунтагорда, Палма), Ломо Алто (Фуенкалиенте, Палма), Аруре/Ляно Гранде (Вале Гран Рей, Гомера), Палмар — Тагулуче (Ермигуа, Гомера), Парахе де Хуан Барба (Алахеро, Гомера), Алтито (Вале Гран Рей, Гомера), Пунта Сардина (Агуло, Гомера), Лос Лянильос (Фронтера, Йеро), Фаро де Орчиля (Фронтера, Йеро), Монтаня дел Тесоро (Валверде, Йеро), Арбанкон (Кастилия-Ла Манча), Галве де Сорбе (Кастилия-Ла Манча), Йенделаенсина (Кастилия-Ла Манча), Тамахон (Кастилия-Ла Манча), Касар (Кастилия-Ла Манча), Карденьоса (Авила), Миранда де Ебро (Бургос), Поса де ла Сал (Бургос), Асебедо (Леон), Бустильо дел Парамо (Леон), Карменес (Леон), Градефес (Леон), Носеда дел Биерсо (Леон), Сан Милян де лос Кабалерос (Леон), Санта Мария дел Парамо (Леон), Виляорнате и Кастро (Леон), Севико де ла Торе (Паленсия), de Паленсия (Паленсия), Аигал де лос Асейтерос (Саламанка), Аларас (Саламанка), Калвараса де Абахо (Саламанка), Инохоса де Дуеро (Саламанка), Мачакон (Саламанка), Паласиосрубиос (Саламанка), Пеняранда де Бракамонте (Саламанка), Салморал (Саламанка), Тордильос (Саламанка), Басардиля (Сеговия), Кабесуела (Сеговия), Алмарас дел Дуеро (Самора), Канисал (Самора), Касасека де лас Чанас (Самора), Сератиля (Албаниля), Лас Релянас (Сантомера) и Лабрадорсико (Агилас), за да гарантира, че отпадъците ще се управляват, без да се застрашава здравето на човека и без да се наврежда на околната среда, и в частност без риск за водата, въздуха, почвата, растенията или животните, и че депонираните там отпадъци ще се третират самостоятелно от общините или от търговец, организация или предприятие, извършващи дейности по третиране на отпадъци, или от частна или обществена организация за събиране на отпадъци в съответствие с членове 4 и 13 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 13 и член 15, параграф 1 от тази директива.

2)

Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 16, 18.1.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/10

Решение на Съда (първи състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Белгия) — Lucio Cesare Aquino/Belgische Staat.

(Дело C-3/16) (1)

((Преюдициално запитване - Право на Съюза - Права, предоставени на частноправните субекти - Нарушаване от юрисдикция - Преюдициални въпроси - Сезиране на Съда - Национална юрисдикция, която се произнася като последна инстанция))

(2017/C 151/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lucio Cesare Aquino

Ответник: Belgische Staat

Диспозитив

1.

Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, чиито решения подлежат на обжалване съгласно националното право, не може да се счита за юрисдикция, действаща като последна инстанция, в случаите, когато касационната жалба, подадена срещу решение на тази юрисдикция, не е била разгледана поради оттеглянето ѝ от жалбоподателя.

2.

Не следва да се отговаря на втория въпрос.

3.

Член 267, трета алинея ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че юрисдикция, която се произнася като последна инстанция, може да не постави преюдициален въпрос на Съда, когато касационна жалба е отхвърлена поради основания за недопустимост, присъщи на производството пред тази юрисдикция, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност.

(1)  ОВ C 136, 18.4.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/11

Решение на Съда (шести състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Augstākā tiesa — Латвия) — Valsts ieņēmumu dienests/„Veloserviss“ SIA

(Дело C-47/16) (1)

((Преюдициално запитване - Митнически съюз - Митнически кодекс на Общността - Член 220, параграф 2, буква б) - Последващо събиране на вносни мита - Оправдани правни очаквания - Условия за прилагане - Грешка от страна на митническите органи - Задължение на вносителя да действа добросъвестно и да провери обстоятелствата, при които е издаден сертификат за произход формуляр А - Доказателствени средства - Доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF))

(2017/C 151/15)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valsts ieņēmumu dienests

Ответник:„Veloserviss“ SIA

Диспозитив

1)

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2000 г., трябва да се тълкува в смисъл, че вносител може да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита, като твърди, че е бил добросъвестен, само ако са изпълнени три кумулативни условия. На първо място, митата трябва да не са били събрани в резултат на грешка от страна на самите компетентни органи, по-нататък, грешката трябва да е от такова естество, че да не е било възможно да бъде открита от добросъвестен длъжник, и накрая, длъжникът трябва да е спазил всички разпоредби на действащата правна уредба по отношение на митническата си декларация. Не са налице оправдани правни очаквания по-специално когато въпреки явни основания за съмнения относно правилността на сертификат за произход формуляр А вносителят не предприеме всички възможни действия, за да се осведоми за условията на издаване на този сертификат, така че да провери основателността на посочените съмнения. Това обаче не означава, че върху вносителя тежи общо задължение да проверява систематично условията, при които митническите органи на държавата на износ издават сертификат за произход формуляр А. Запитващата юрисдикция трябва да провери с оглед на всички конкретни обстоятелства по спора в главното производство дали в настоящия случай са изпълнени посочените три условия.

2)

Член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент (ЕО) № 2700/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство от съдържащата се в доклад на OLAF информация може да се направи извод, че даден вносител няма основание да изтъкне оправдани правни очаквания на основание на тази разпоредба, за да се противопостави на последващо вземане под отчет на вносни мита. Когато обаче такъв доклад съдържа само общо описание на съответното положение, което запитващата юрисдикция трябва да провери, съм по себе си той не е достатъчен, за да се установи надлежно, че тези условия са изпълнени изцяло, по-специално по отношение на релевантните действия на износителя. При такива обстоятелства по принцип митническите органи на държавата на внос трябва да докажат чрез допълнителни доказателства, че издаването на неправилен сертификат за произход формуляр А от страна на митническите органи на държавата на износ се дължи на неточно представяне на фактите от износителя. Когато обаче митническите органи на държавата на внос нямат възможност да докажат това обстоятелство, при необходимост, тежестта да докаже, че този сертификат е бил издаден на базата на вярно представяне на фактите от страна на износителя, тежи върху вносителя.

(1)  ОВ C 111, 29.3.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/12

Решение на Съда (осми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM)/Zürs.net Betriebs GmbH

(Дело C-138/16) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права в информационното общество - Директива 2001/29/ЕО - Право на публично разгласяване на произведения - Член 3, параграф 1 - Изключения и ограничения - Член 5, параграф 3, буква о) - Разпространяване на телевизионни предавания чрез местна кабелна мрежа - Национална правна уредба, предвиждаща изключения за инсталации, позволяващи достъпа на максимум 500 абонирани потребители, както и за препредаването на предавания на публичното радиоразпръскване на територията на страната))

(2017/C 151/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Staatlich genehmigte Gesellschaft der Autoren, Komponisten und Musikverleger registrierte Genossenschaft mbH (AKM)

Ответник: Zürs.net Betriebs GmbH

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и член 11 bis от Бернската конвенция за закрила на литературните и художествени произведения, подписана на 9 септември 1886 г., в редакцията ѝ след Парижкия акт от 24 юли 1971 г., изменена на 28 септември 1979 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която предаването едновременно, изцяло и в непроменен вид на предавания, излъчени от националния радио- и телевизионен оператор, по кабел на територията на страната не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от изискването за получаване на разрешение от автора, стига то да представлява просто техническо средство за разгласяване и да е било взето предвид от автора на произведението, когато е разрешавал първоначалното му разгласяване — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

Член 5 от Директива 2001/29, и по-специално параграф 3, буква о) от него, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която излъчването чрез колективна антенна инсталация не е обвързано, въз основа на изключителното право на публично разгласяване, от задължението за получаване на разрешение от автора, когато броят на свързаните към тази антенна инсталация абонати не надвишава 500, и че следователно тази правна уредба трябва да се прилага в съответствие с член 3, параграф 1 от тази директива — обстоятелство, което запитващата юрисдикция следва да провери.

(1)  ОВ C 222, 20.6.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/13

Решение на Съда (седми състав) от 16 март 2017 г. (преюдициално запитване от Commissione Tributaria Provinciale di Torino — Италия) — Bimotor SpA/Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale II di Torino

(Дело C-211/16) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност - Принцип на данъчен неутралитет - Национална правна уредба, която предвижда фиксиран максимален размер, с който се ограничава възстановяването или прихващането на данъчен кредит или на надвнесен данък върху добавената стойност))

(2017/C 151/17)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Provinciale di Torino

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bimotor SpA

Ответник: Agenzia delle Entrate — Direzione Provinciale II di Torino

Диспозитив

Член 183, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13 юли 2010 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което ограничава прихващането на определени данъчни задължения с данъчен кредит по данъка върху добавената стойност до определен максимален размер за всеки данъчен период, при положение че във всички случаи националната правна уредба предвижда възможност данъчнозадълженото лице да си възстанови целия данъчен кредит по данъка върху добавената стойност в разумен срок.

(1)  ОВ C 251, 11.7.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/13

Решение на Съда (трети състав) от 15 март 2017 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — FlibTravel International SA, Leonard Travel International SA/AAL Renting SA и др.

(Дело C-253/16) (1)

((Преюдициално запитване - Член 96 ДФЕС - Приложимост - Национална правна уредба, която забранява предлагането на отделни места на клиенти при предоставянето на таксиметрови услуги - Национална правна уредба, която забранява предварително определяне на дестинацията при предоставянето на таксиметрови услуги - Национална правна уредба, която забранява примамването на клиенти при предоставянето на таксиметрови услуги))

(2017/C 151/18)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Ищец: FlibTravel International SA, Leonard Travel International SA

Ответници: AAL Renting SA, Haroune Tax SPRL, Saratax SCS, Ryad SCRI, Taxis Bachir & Cie SCS, Abdelhamid El Barjraji, Abdelouahab Ben Bachir, Sotax SCRI, Mostapha El Hammouchi, Boughaz SPRL, Sahbaz SPRL, Jamal El Jelali, Mohamed Chakir Ben Kadour, Taxis Chalkis SCRL, Mohammed Gheris, Les délices de Fes SPRL, Abderrahmane Belyazid, E.A.R. SCS, Sotrans SPRL, B.M.A. SCS, Taxis Amri et Cie SCS, Aramak SCS, Rachid El Amrani, Mourad Bakkour, Mohamed Agharbiou, Omar Amri, Jmili Zouhair, Mustapha Ben Abderrahman, Mohamed Zahyani, Miltotax SPRL, Lextra SA, Ismael El Amrani, Farid Benazzouz, Imad Zoufri, Abdel-Ilah Bokhamy, Ismail Al Bouhali, Bahri Messaoud & Cie SCS, Mostafa Bouzid, BKN Star SPRL, M.V.S. SPRL, A.B.M.B. SCS, Imatrans SPRL, Reda Bouyaknouden, Ayoub Tahri, Moulay Adil El Khatir, Redouan El Abboudi, Mohamed El Abboudi, Bilal El Abboudi, Sofian El Abboudi, Karim Bensbih, Hadel Bensbih, Mimoun Mallouk, Abdellah El Ghaffouli, Said El Aazzoui

Диспозитив

Член 96, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не се прилага спрямо ограничения като разглежданите в главното производство, наложени на таксиметровите оператори.

(1)  ОВ C 260, 18.7.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/14

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 28 ноември 2016 г. — Giovanna Judith Kerr/Fazenda Pública

(Дело C-615/16)

(2017/C 151/19)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Giovanna Judith Kerr

Ответник: Fazenda Pública

Преюдициален въпрос

[…] Следва ли член 135, параграф 1, буква е) и член 15, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година (режим на освобождаване) да се тълкуват в смисъл, че се отнасят само до страните по договорите за продажба на права на ползване на недвижими имоти или могат да се тълкуват и в смисъл, че обхващат и извършваната от жалбоподателката дейност, изразяваща се в привличане на клиенти и представяне на услуги, продажбата на които тя извършва от името на предприятието, което ги предлага, в рамките на предварително установени условия и ограничения, що се отнася до отстъпките и промоционалните оферти?

(1)  Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/14

Жалба, подадена на 19 януари 2017 г. от Birkenstock Sales GmbH срещу решението на Общия съд (пети състав), постановено на 9 ноември 2016 г. по дело T–579/14 — Birkenstock Sales GmbH/EUIPO

(Дело C-26/17 P)

(2017/C 151/20)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Birkenstock Sales GmbH (представители: C. Menebröcker, Rechtsanwalt и V. Töbelmann, Rechtsanwältin)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

—

да бъде отменено решението на Общия съд от 9 ноември 2016 г. (дело T-579/14), доколкото с него е отхвърлена жалбата на жалбоподателя;

—

да бъдат уважени направените в първоинстанционното производство пред Общия съд на Европейския съюз искания за стоките, по отношение на които жалбата на жалбоподателя е била отхвърлена;

—

да бъде осъдена EUIPO да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Съда и пред Общия съд, както и разноските, направени в производството пред апелативния състав.

Основания и основни доводи

1.

Жалбоподателят иска да бъде отменено решението на Общия съд от 9 ноември 2016 г. по дело T-579/14 относно марката IR № 1132742, доколкото с него е отхвърлена жалбата на жалбоподателя, както и да бъдат уважени направените в първоинстанционното производство пред Общия съд искания по отношение на стоките, за които жалбата на жалбоподателя е била отхвърлена.

2.

На първо място жалбоподателят изтъква, че е допуснато нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Съюза (наричан по-нататък „Регламент № 207/2009“) (1), доколкото Общият съд приложил неправилно принципите относно триизмерните марки към марката IR, предмет на настоящото производство. По-нататък жалбоподателят изтъква, че при преценката на марката IR от гледната точка на принципите относно триизмерните марки Общият съд не представил определение за „правилата и обичайната практика в сектора“, що се отнася до стоките в конкретния случай, и накрая — че този съд приложил по-строги от предвидените в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 критерии при преценката на общото впечатление от марката.

3.

Освен това жалбоподателят твърди, че първоинстанционното съдебно решение е противоречиво, доколкото в него се посочва, че отличителната способност на даден знак трябва да се установи въз основа на него самия, но същевременно Общият съд взема предвид при преценката въпроси относно употребата на този знак, а по отношение на въпроса дали даден знак може да бъде използван едновременно като двуизмерен и триизмерен, Общият съд препраща към по-рано постановено от него съдебно решение.

4.

По-нататък жалбоподателят се позовава на изопачаване на фактите, тъй като в съдебното решение се посочва, че EUIPO няма задължение да докаже направения извод — че марката IR не се отличава съществено от обичайната практика в сектора, тъй като апелативният състав основал становището си на факти, които можели да бъдат узнати от всеки, защото произтичали от общия практически опит при разпространението на разглежданите стоки на пазара.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, стр. 1).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/15

Жалба, подадена на 23 януари 2017 г. от Apcoa Parking Holdings GmbH срещу определението на Общия съд (седми състав), постановено на 8 ноември 2017 г. по съединени дела T-268/15 и 272/15 — Apcoa Parking Holdings GmbH/EUIPO

(Дело C-32/17)

(2017/C 151/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Apcoa Parking Holdings GmbH (представител: Dr. A. Lohmann, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

1.

Да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (седми състав) от 8 ноември 2016 г. по съединени дела T-268/15 и T-272/15.

2.

Да отмени решенията на четвърти апелативен състав на EUIPO (преди HABM) от 25 март 2015 г. в производство по обжалване на преписки R 2062/2014-4 и R 2063/2014-4.

3.

Да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Според жалбоподателя решението е постановено при процесуално нарушение (първо основание). То нарушава правото на Съюза. Общият съд не е взел предвид съществени обстоятелства (второ основание). Изопачил е фактите (трето основание). Решението нарушава принципа на единния характер на марката на Европейския съюз (четвърто основание).

Първо основание: Общият съд се е произнесъл по жалбата без да проведе съдебно заседание. Жалбоподателят обаче изрично е поискал провеждане на съдебно заседание.

Съдебното заседание не било излишно, тъй като жалбата нито е очевидно недопустима, нито очевидно е без правно основание. Поради това решението е постановено при процесуално нарушение.

Второ основание: с решението на Общия съд се нарушава правото на Съюза. Обратно на постановеното от Общия съд, не е налице абсолютно основание за отказ на регистрация на спорната марка по член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (1). При марката не става въпрос за описателни означения.

Общият съд не е взел предвид релевантни обстоятелства. Приел е, че за потребителите в Обединеното кралство обозначението на английски език „Parkway“ означава паркинг на жп гара. При това Общият съд е пренебрегнал обстоятелството, че ведомството за марките в Обединеното кралство изрично е разгледало този въпрос, включително по време на изслушване, и след извършване на задълбочена проверка е отхвърлил наличието на описателно означение. Когато понятието се използва самостоятелно, както се съдържа в марката, то няма значението, което му придава Общия съд. За идентични марки „Parkway“ е прието, че подлежат на защита и са регистрирани въз основа на разширяването на международната регистрация на марките в няколко държави членки (вкл. в Ирландия) в рамките на национални заявки за регистрация.

Общият съд е игнорирал всичко това и само общо е посочил, че не е обвързан от национални решения. При това не е обсъдено, че тази необвързаност не освобождава Общия съд от задължението въпреки това най-малкото да вземе под внимание и да прецени релевантните обстоятелства. Националните регистрации на идентични марки в държавите членки, от чиято езикова област произлизат спорните означения, при всички случаи са релевантни обстоятелства. Тяхното пълно игнориране представлява грешка при прилагане на правото.

Трето основание: Общият съд е извел значението на думата „Parkway“, върху което се основава, от два източника — речници. То обаче е възпроизведено непълно и погрешно. Общият съд е игнорирал обстоятелството, че от тези източници не може да се изведе изолирано общото значение на „Parkway“, както е изведено значението, на което е основал решението си. Това също следва подробно от решението на ведомството за марките в Обединеното кралство относно годността на марката да бъде защитена на тази територия. И в това решение са обсъдени същите източници. Това ведомство е стигнало до извода, че посоченото в речника значение на думата не е пречка да се предостави защита, като на марка. Ако Общият съд бе преценил правилно източниците би трябвало да стигне до същия извод. Изопачаването на фактите също представлява грешка при прилагане на правото.

Четвърто основание: освен това решението нарушава принципа на единния характер на марката на Европейския съюз. Въпреки че в никоя държава членка не е налице абсолютно основание за отказ на регистрация, Общият съд отказва на жалбоподателя да получи единна защита на марката на ЕС.

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (кодифицирана версия) (ОВ L 78, стр. 1).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/17

Преюдициално запитване от Amtsgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 10 февруари 2017 г. — Jonathan Heintges/Germanwings GmbH

(Дело C-74/17)

(2017/C 151/22)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Ищец: Jonathan Heintges

Ответник: Germanwings GmbH

Преюдициални въпроси

I.

Следва ли член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) да се тълкува в смисъл, че споменатите в него „права[…] за допълнително обезщетяване“ обхващат само такива права, чиито основания се намират извън Регламента?

II.

a.

Ако отговорът на въпрос I е отрицателен, трябва ли член 8 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че ако въздушен превозвач не извърши предвидените в параграфи 1 и 2 от посочения член услуги, от тази разпоредба следва, че за пътника възниква собствено право на обезщетение поради неизвършването на посочените услуги, и ако случаят е такъв, това право обхваща ли и възстановяването на разходите за организирано от самия пътник премаршрутиране до крайната му цел?

aa.

Ако отговорът на въпрос I, буква а) е утвърдителен, прилага ли се предвиденото в член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004 приспадане към обезщетението за организираното от самия пътник премаршрутиране?

б.

Ако отговорът на въпрос I е утвърдителен и националното право съдържа разпоредба, съгласно която поради нарушаване на задължението по член 8 от Регламента пътникът има право да иска от въздушния превозвач възстановяване на разходите, които е направил, поради това че сам се е погрижил за заместващ полет, прилага ли се предвиденото в член 12, параграф 1, второ изречение от Регламента приспадане към това съществуващо съгласно националното право обезщетение?

в.

Ако се потвърди наличието на приспадане по член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, независимо дали в отговор на въпрос II, буква а) или на въпрос II, буква б), следва ли член 12 да се тълкува в смисъл, че приспадането се извършва автоматично, без да е необходимо дължащата обезщетение страна да се позовава на него?

(1)  Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/17

Жалба, подадена на 9 февруари 2017 г. от Fiesta Hotels & Resorts, S.L. срещу решението на Общия съд (шести състав), постановено на 30 ноември 2016 г. по дело T-217/15, Fiesta Hotels & Resorts/EUIPO — Residencial Palladium (Palladium Palace Ibiza Resort & Spa)

(Дело C-75/17 P)

(2017/C 151/23)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Fiesta Hotels & Resorts, S.L. (представители: J.-B. Devaureix и J. C. Erdozain López, адвокати)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания

—

решението на Общия съд по дело T-217/15 от 30 ноември 2016 г. да бъде отменено изцяло,

—

направените в първоинстанционното производство искания да бъдат уважени изцяло, и

—

ответникът и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Първо основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 на Съвета (1) от 26 февруари 2009 г. относно марката на Европейския съюз („Регламентът“) изискването за обхват, „по-голям […] от местния“, е изпълнено независимо от размера на географската зона, в която притежателят на съответната марка упражнява дейността си. Това тълкуване изопачава дословния смисъл на термина „местен“ и целта, преследвана от член 8, параграф 4 от Регламента.

В обжалваното решение посочената грешка при прилагане на правото е допусната при определянето на това дали използването на претендираното нерегистрирано търговско наименование е само с местен обхват, тъй като предвид се вземат документи с действие извън територията на Испания.

От друга страна, от адресирането на услугите, извършвани от обозначения с марката или търговското наименование обект, към международна клиентела не следва, че използването на знака е с по-голям обхват от местния.

Заключението, което се прави в обжалваното решение във връзка с изискването за обхват, „по-голям […] от местния“, съответно противоречи на целта на член 8, параграф 4 от Регламента. В обжалваното решение се приема, че това изискване, приложено към търговското наименование, въз основа на което се възразява срещу заявката за марка на Европейския съюз, не зависи от местния обхват на дейността на използващия го обект, а от „разнообразния географски произход на клиентелата му или реномето, с което се ползва в обществото в национален, а дори и в международен мащаб“. С тази констатация обжалваното решение излиза извън обхвата на рестриктивната цел на член 8, параграф 4 от Регламента, тъй като допуска надхвърлянето на строго местния обхват да бъде лесно доказано единствено чрез използването на нерегистрирания знак в Интернет или — предвид обстоятелствата в разглеждания случай — чрез настаняването на гости от различни страни в съответния обект.

2.

Второ основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че за целите на член 8, параграф 4 от Регламента във връзка с член 9, параграф 1, буква d) от действащия в Испания Закон 17/2001 от 7 декември за марките [Ley 17/2001, de 7 de diciembre, de Marcas] не е необходим общоизвестен характер на съответния нерегистриран знак, при положение, че в по-голямата част от съдебната практика по този въпрос в Испания се приема точно обратното, а именно, изисква се не само използване на съответния знак, но и използването да е общоизвестно на значителна част от територията на Испания.

3.

Трето основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото, тъй като в него се приема, че изискването по член 8, параграф 4, буква б) от Регламента относно марката на ЕС е изпълнено с оглед на решение LAGUIOLE (т. 37), при положение, че то не е приложимо, тъй като в разглеждания случай се тълкува испанското, а не френското право, както е било направено в решение LAGUIOLE, и тъй като жалбоподателят е посочил решения на испанския Върховен съд [Tribunal Supremo], в които ясно се забранява нерегистрирано търговско наименование да възпрепятства използването на по-късна марка, а ответникът не е доказал испанският Закон за нелоялната конкуренция [Ley de Competencia desleal] да допуска такава възможност, каквато жалбоподателят отхвърля и излага доводи за това.

4.

Четвърто последно основание: допусната в обжалваното решение грешка при прилагане на правото при тълкуването на понятието „междинни марки“ съгласно испанския Закон за марките и по-специално грешка при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение във връзка с член 65 от Регламента.

Според жалбоподателя в обжалваното решение e допусната грешка при прилагане на правото, тъй като посоченият член 65 от Регламента не налага quaestio iuris, който се повдига предвид изложените от страните правни доводи, да се анализира stricto sensu. Противно на констатациите в обжалваното решение, жалбоподателят не иска да променя фактическата основа, взета предвид от апелативният състав при произнасянето му, а само изтъква правен довод, който разкрива грешката при прилагане на правото, допусната в обжалваното решение на EUIPO.

Изтъква се принципът jura novit curia, съгласно който при произнасянето си съдът трябва да приложи правните норми, считани от него за релевантни, и да измени правното основание, на което почиват исканията на страните, при условие, че решението съответства на фактическите и правни въпроси, повдигнати от страните в спора, като посоченият предмет на делото не се променя, нито пък проблемът се преобразува в друг различен такъв. Общият съд съответно трябвало да разгледа изтъкнатите от жалбоподателя доводи, тъй като неразглеждането им води до ограничаване на неговото право на защита и до лишаването му от правото на регистрация.

(1)   ОВ L 78, 2009 г., стр. 1.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/19

Преюдициално запитване от Curte de Casație şi Justiție (Румъния), постъпило на 13 февруари 2017 г. — SC Petrotel-Lukoil SA, Maria Magdalena Georgescu/Ministerul Economiei, Ministerul Energiei, Ministerul Finanțelor Publice

(Дело C-76/17)

(2017/C 151/24)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casație şi Justiție

Страни в главното производство

Жалбоподатели: SC Petrotel-Lukoil SA, Maria Magdalena Georgescu

Ответници: Ministerul Economiei, Ministerul Energiei, Ministerul Finanțelor Publice

Преюдициални въпроси

1)

Допускат ли разпоредбите на член 30 ДФЕС тълкуване в смисъл, че когато на данъчнозадължено лице е наложена реално такса с равностоен ефект, то може да поиска да му бъдат върнати платените на това основание суми, дори ако механизмът за плащане на таксата е уреден в националното законодателство по начин, по който таксата се разпределя върху европейските потребители?

2)

Съвместимо ли е с разпоредбите на общностното право връщането на суми, събрани като такса с равностоен ефект, в хипотезата, в която те в действителност се понасят от данъчнозадълженото лице (а не се прехвърлят върху потребителите)?

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/19

Преюдициално запитване от Tribunal Supremo (Испания), постъпило на 23 февруари 2017 г. — Rafael Ramón Escobedo Cortés/Banco de Sabadell S.A.

(Дело C-94/17)

(2017/C 151/25)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Supremo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Rafael Ramón Escobedo Cortés

Ответник: Banco de Sabadell S.A.

Преюдициални въпроси

1)

Допускат ли член 3 от Директива 93/13/ЕИО (1) във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която клаузата от договор за заем, установяваща лихва за забава, чийто размер надвишава с повече от 2 % определената в договора годишна възнаградителна лихва, води до налагане на потребителя на неоснователно висока неустойка при забавено изпълнение на задължението му за плащане и поради това е неравноправна клауза?

2)

Допускат ли член 3 от Директива 93/13 във връзка с точка 1, буква д) от приложението към нея и член 4 параграф 1, член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от същата директива национална съдебна практика, съгласно която при преценката на неравноправния характер на включена в договор за заем клауза, установяваща размера на лихвите за забава, обект на проверката за неравноправния характер трябва да бъде допълнителната тежест, до която тези лихви водят спрямо възнаградителната лихва, тъй като тази тежест представлява „неоснователно висока неустойка, която се изисква от потребителя при неизпълнение на задълженията му“, и обявяването на неравноправния характер трябва да води до пълно премахване на тази допълнителна тежест, така че до връщането на заема да продължава да се начислява само възнаградителната лихва?

3)

При отрицателен отговор на втория въпрос, следва ли обявяването за недействителна поради нейната неравноправност на клауза, установяваща размера на лихвите за забава, да поражда други последици, които да са съвместими с Директива 93/13, като например пълно премахване на начисляването на лихви, както възнаградителни, така и мораторни, при неизпълнение на задължението на заемополучателя за плащане на вноските по заема в предвидените срокове, или начисляване на законната лихва?

(1)  Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в ОВ L 293, 2014 г., стр. 59).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/20

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Terrassa (Испания), постъпило на 22 февруари 2017 г. — Gardenia Vernaza Ayovi/Consorci Sanitari de Terrassa

(Дело C-96/17)

(2017/C 151/26)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Terrassa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Gardenia Vernaza Ayovi

Ответник: Consorci Sanitari de Terrassa

Преюдициални въпроси

1)

Включва ли се в понятието „условия за наемане на работа“ по смисъла на клауза 4[,] параграф 1[,] от Директива 1999/70/ЕО (1) на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) законодателното решение, което предлага правният ред, в случай че дисциплинарно уволнение бъде обявено за незаконно, и по-специално предвиденото в член 96, параграф 2 от Кралски законодателен декрет № 5/2015 от 30 октомври 2015 г. за одобрение на преработения текст на Закона за основния статут на служителите в публичната администрация?

2)

Дискриминационно ли е с оглед на клауза 4[,] параграф 1[,] от Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) положение — като предвиденото в член 96, параграф 2 от Кралски законодателен декрет № 5/2015 от 30 октомври 2015 г. за одобрение на преработения текст на Закона за основния статут на служителите в публичната администрация — в което при обявяване на дисциплинарно уволнение за незаконно работникът на постоянен трудов договор на служба в публичната администрация винаги се възстановява на работа, докато работник със същите функции, но на договор с неопределена продължителност — или срочен — може да не бъде възстановен на работа, а да му се изплати обезщетение?

3)

Обосновано ли е описаното в предходния въпрос положение на неравнопоставеност, ако се разгледа с оглед на член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а не с оглед на Директивата?

(1)  ОВ L 175, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5 том 5, стр. 129.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/21

Преюдициално запитване от Tribunal de Contas (Португалия), постъпило на 28 февруари 2017 г. — Secretaria Regional de Saúde dos Açores/Ministério Público

(Дело C-102/17)

(2017/C 151/27)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal de Contas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Secretaria Regional de Saúde dos Açores

Ответник: Ministério Público

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 58, параграф 4 от Директива № 2014/24/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като предвидената в [член 40, параграфи 3 и 5, буква c) от Регионален законодателен декрет № 27/2015/A от 29 декември 2015 г.], която в областта на процедура за възлагане на обществена поръчка позволява въвеждането като условие за допускане на географски критерий, изразяващ се в предходна реализация на три обществени поръчки в същата автономна област?

(1)  Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/21

Преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) (Обединеното кралство), постъпило на 8 март 2017 г. — Teva UK Ltd, Accord Healthcare Ltd, Lupin Ltd, Lupin (Europe) Ltd, Generics (UK) Limited (извършващо търговска дейност под наименованието „Mylan“)/Gilead Sciences Inc.

(Дело C-121/17)

(2017/C 151/28)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Teva UK Ltd, Accord Healthcare Ltd, Lupin Ltd, Lupin (Europe) Ltd, Generics (UK) Limited (извършващо търговска дейност под наименованието „Mylan“)

Ответник: Gilead Sciences Inc.

Преюдициални въпроси

Какви са критериите, за да се установи дали „продуктът е защитен с основен патент, който е в сила“ по смисъла на член 3, буква а) от Регламент № 469/2009 (1)?

(1)  Регламент (EО) № 469/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година относно сертификата за допълнителна закрила на лекарствените продукти (OВ L 152, 2009 г., стр. 1).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/22

Преюдициално запитване от Court of Appeal (Ирландия), постъпило на 9 март 2017 г. — David Smith/Patrick Meade, Philip Meade, FBD Insurance plc, Ireland, Attorney General

(Дело C-122/17)

(2017/C 151/29)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Ищец: David Smith

Ответници: Patrick Meade, Philip Meade, FBD Insurance plc, Ireland, Attorney General

Преюдициални въпроси

Доколкото:

i.

релевантните разпоредби на националното право предвиждат изключение от задължителната автомобилна застраховка по отношение на лица, за които не са осигурени закрепени седалки в механично задвижвани превозни средства,

ii.

съответната застрахователна полица предвижда, че застрахователното покритие се ограничава само до пътници, които пътуват на закрепени седалки, и същата полица на практика представлява призната застрахователна полица по смисъла на действащото национално законодателство към момента на произшествието,

iii.

релевантните национални разпоредби, които предвиждат такова изключване от покритието, вече са признати за противоречащи на правото на Съюза с предишно решение на този Съд (дело C-356/05, Farrell/Whitty [EU:C:2007:229]) и в съответствие с това следва да се оставят без приложение, и

iv.

формулировката на националните разпоредби не позволява тълкуване, което да е съответстващо на изискванията на правото на Съюза,

при това положение, в съдебен спор между частноправни субекти и частно застрахователно дружество относно произшествие с моторно превозно средство, причинило през 1999 г. тежка телесна повреда на пътник, който не е пътувал на закрепена седалка, при което със съгласието на страните националният съд привлича държавата и застрахователното дружество като ответници, длъжен ли е националният съд, когато оставя без приложение релевантните разпоредби на националното право, също така да не прилага клаузата за освобождаване от отговорност или по друг начин да изключи възможността застрахователят да се позовава на клаузата за освобождаване от отговорност, включена в действащата към съответния момент застрахователна полица за моторно превозно средство, така че пострадалото лице да може да получи обезщетение пряко от застрахователното дружество въз основа на тази полица? При условията на евентуалност, такъв резултат би ли представлявал по същество форма на хоризонтален директен ефект на директива спрямо частноправен субект, какъвто правото на Съюза не допуска?

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/22

Иск, предявен на 10 март 2017 г. — Европейска комисия/Република Полша

(Дело C-127/17)

(2017/C 151/30)

Език на производството: полски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Hottiaux и W. Mölls)

Ответник: Република Полша

Искания на ищеца

—

да се установи, че като изисква от транспортните предприятия да притежават специални разрешения за ползване на някои обществени пътища, Република Полша не изпълнява задълженията си по членове 3 и 7 от Директива 96/53 на Съвета от 25 юли 1996 година относно максимално допустимите размери в националния и международен трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (1) във връзка с точки 3.1 и 3.4 от приложение I към тази директива,

—

Република Полша да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията поддържа, че Република Полша ограничава движението на превозни средства, съобразени с максимално допустимото натоварване на ос, установено на 10 тона на незадвижваща ос и 11,5 тона на задвижваща ос съгласно точки 3.1 и 3.4 от приложение I към Директива 96/53 на Съвета, по близо 97 % от обществените пътища на територията на Полша, което съставлява нарушение на член 3 от тази директива. Посоченото ограничение произтича от взаимодействието на следните два фактора:

1)

превозните средства с максимално допустимо натоварване от 11,5 тона на ос имат право да се движат единствено по пътищата, които са част от трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), и по някои други национални пътища (член 41, параграф 2 от Закона за обществените пътища (Ustawа o drogach publicznych); и

2)

изисква се специално разрешение за ползване на останалите пътища (член 64 и сл. от Закона за пътното движение (Ustawа — Prawo o ruchu drogowym).

Комисията също така твърди, че Република Полша тълкува неправилно член 7 от Директива 96/53. Според Република Полша тези разпоредби дават възможност на държавата членка да прилага изключение от общото правило по член 3 от Директивата и да ограничава движението на превозни средства с натоварване от 11,5 тона на задвижваща ос. Наистина е вярно, че в член 7, втора алинея са дадени конкретни примери за случаи, в които движението може да се ограничава със закон (градове, малки села или места, представляващи природна забележителност), но това се отнася само за ограничаване на движението по определени пътища или структури на гражданското строителство в определени пътни отсечки. Според Комисията не е допустимо държавата членка да се позовава на възможността за въвеждане на изключения, за да предвиди такива изключения за близо 97 % от своята пътна мрежа.

Освен това съгласно член 64, параграф 1 от Закона за пътното движение (2), за да могат въпросните превозни средства да се движат по пътищата, които не са част от мрежата TEN-T, тоест по близо 97 % от пътищата от обществената пътна мрежа, трябва до компетентните органи да се подаде заявление за специално разрешение и същото да бъде издадено, което създава следните затруднения:

—

сложни административни формалности, изискващи предприемане на действия пред различни административни органи,

—

географският обхват на разрешението е ограничен, което в общия случай принуждава транспортните предприятия да искат по няколко разрешения за всеки маршрут,

—

необходимият срок за издаване на разрешение и разходите за това.

Накрая, на основание член 64, параграф 2 от упоменатия Закон за пътното движение разрешенията от категория IV за ползване на националните пътища от превозни средства с максимално натоварване на ос/задвижваща ос от 11,5 тона не могат да се използват за превоз на делими товари.

Директива 96/53 не допуска такъв вид препятствия и затруднения за свободата на движение на превозните средства. На предприятието, което не се съобрази с тези условия, може да бъде издадена забрана за движение по пътищата. Подобна уредба е в противоречие с член 3 от Директива 96/53, който чрез предвидените в него условия е пречка за държавите членки „да не допускат или да забраняват“ използването на тяхна територия на извършващи международен транспорт превозни средства, чиито характеристики са в съответствие с граничните стойности, посочени в приложение I към Директивата.

(1)  ОВ L 235, 1996 г., стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 4, стр. 79).

(2)  Съобщение на председателя на Сейма на Република Полша от 30 август 2012 г. във връзка с обнародването на консолидирания текст на Закона за пътното движение (Dz. U., 2012 г., позиция 1137).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/24

Жалба, подадена на 10 март 2017 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-128/17)

(2017/C 151/31)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Република Полша (представител: B. Majczyna)

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 година за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО (1),

—

при условията на евентуалност, Директивата да бъде отменена частично — доколкото с нея се установяват национални задължения за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък,

—

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Република Полша сочи следните основания за отмяна на Директивата:

1.   Нарушение на принципа на лоялно сътрудничество (член 4, параграф 3 ДЕС)

Ответните институции провеждат процеса по приемането на обжалваната директива по непрозрачен начин, като допускат дискриминационно третиране на държавите членки и налагат само на някои държави членки допълнителни задължения за намаляване, които не намират основание в критерия за разходоефективност и възприетите допускания във връзка с метода за разпределяне на задълженията. В резултат от това, че преди да се постигне окончателно споразумение с Европейския парламент, на Полша (и на две други държави членки) са наложени нови стойности на намаляване на емисиите с цел постигане на по-високо общо намаление, Полша остава фактически изключена от преговорите по окончателния формат на националните задължения за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък.

Освен това ответните институции лишават Полша от възможността ефективно да провери отнасящите се до Полша данни, въз основа на които са определени националните задължения за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък, и по този начин нарушават правото на Полша да бъде взето становището ѝ.

2.   Нарушение на принципите на откритост и прозрачност (член 15 ДФЕС) и непълнота на мотивите (член 296 ДФЕС)

Република Полша поддържа, че не са достъпни или публикувани основните допускания, въз основа на които са определени националните задължения за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък. Няма информация по въпроса за прогнозните допускания относно технологичната структура на отделните сектори, допускания, на които съответно се основават и прогнозите за емисиите през 2030 г. Липсата на тази информация на свой ред създава невъзможност да се провери точността на възприетите прогнози за емисиите за 2030 г. Освен това не е известно въз основа на каква формула общата здравна цел, свързана с понижаването на смъртността в Съюза, е преобразувана в задължение за намаляване на емисиите за целия Съюз и за отделните държави членки.

Следователно съображенията на приелите Директивата институции във връзка с упоменатите задължения за намаляване не са ясно и еднозначно изложени.

3.   Нарушение на задълженията за извършване на надлежен анализ на отражението на обжалваната директива върху отделните държави членки и представяне на достатъчна оценка на въздействието ѝ

Република Полша поддържа, че като се има предвид очакваното широко отражение на задълженията за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък върху икономиката и обществото в държавите членки, изготвената от Комисията оценка на въздействието не е достатъчна.

В оценката на въздействието се констатира връзката между постигането на целите на Директивата и структурните промени, които следва да доведат до понижаване на дела на въглищата като гориво в енергийния и комунално-битовия сектор. Въпреки това оценката на въздействието не съдържа конкретен анализ на въпроса дали изпълнението на задълженията няма да се отрази значително на избора на държавата членка между различни енергийни източници и на общата структура на енергийното ѝ снабдяване. Това има съществено значение, тъй като констатирането на значително отражение би означавало, че законодателят на Съюза е бил длъжен да приеме обжалваната директива на друго правно основание, а именно на основание член 192, параграф 2 ДФЕС, а не на основание член 192, параграф 1 ДФЕС.

4.   Нарушение на принципа на пропорционалност (член 5, параграф 4 ДЕС)

Ответните институции не вземат предвид високата социално-икономическа цена на изпълнението на задълженията за намаляване на емисиите на отделните замърсители в Полша в периода след 2030 г. Поради това изпълнението от страна на Полша на задълженията за намаляване от 2030 г. нататък може да доведе до тежки, отрицателни социално-икономически последици. Разходите за изпълнението на тези задължения може да се окажат несъразмерни на очакваните резултати.

Определянето в Директивата на дотолкова тежки национални задължения за намаляване на емисиите от 2030 г. нататък не е очевидно необходимо за постигането на целите на Директивата.

5.   Нарушение на принципа на равенство на държавите членки (член 4, параграф 2 ДЕС) и на принципа на устойчиво развитие (член 191, параграф 3, четвърто тире ДФЕС във връзка с член 191, параграф 2 ДФЕС)

Наложените на отделните държави членки задължения за намаляване на емисиите в периода от 2030 г. нататък не са съобразени с разликите в икономическата обстановка и в технологичните и социалните условия в държавите членки, в това число размера на нужните инвестиции, в отделните региони на Съюза. При определянето на задълженията за намаляване е приложен унифициран метод, несъобразен с различната реална икономическа и социална обстановка в отделните държави членки.

Освен това, като определят националните задължения за намаляване на емисиите за отделните държави членки от 2030 г. нататък, ответните институции видимо не вземат надлежно предвид навлизането през границите на значителни количества замърсители от районите, намиращи се в непосредствено съседство със Съюза, но само с някои от неговите държави членки, което може да доведе до дискриминационно третиране на държавите членки, които граничат с трети страни, в сравнение с държавите, които не са засегнати от проблема с навлизането на замърсители от места извън Съюза.

(1)  ОВ L 344, стр. 1.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/25

Жалба, подадена на 17 март 2017 г. от Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз

(Дело C-138/17 P)

(2017/C 151/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (представители: J. Inghelram и Á.M. Almendros Manzano)

Други страни в производството: Gascogne Sack Deutschland GmbH, Gascogne, Европейска комисия

Искания

—

точка 1 от диспозитива на обжалваното решение да бъде отменена,

—

като неоснователно да се отхвърли искането, направено от Gascogne Sack Deutschland и от Gascogne в първоинстанционното производство, за присъждане на сумата от 187 571 EUR във връзка със загубите, които се твърди, че са претърпени поради извършените допълнителни плащани по банковата гаранция извън разумния срок, и

—

Gascogne Sack Deutschland и Gascogne да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три основания.

Първото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на понятието за причинно-следствена връзка, тъй като Общият съд приел, че нарушението на изискването за разумен срок е основната причина за твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на разходи за банкова гаранция, при положение че съгласно постоянната съдебна практика основната причина за заплащането на такива разходи е личният избор на съответното предприятие да не заплати глобата докато трае производството пред съда на Съюза.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при тълкуването на понятието за вреда, тъй като Общият съд отказал да приложи за твърдяната имуществена вреда, свързана със заплащането на разходи за банкова гаранция, същото условие като поставеното от него по отношение на твърдяната имуществена вреда, свързана със заплащането на лихви върху сумата по глобата, а именно жалбоподателите в първоинстанционното производство да докажат, че финансовата тежест, свързана с посоченото заплащане на лихви, е надхвърляла ползата, която са могли да извлекат от неплащането на глобата.

Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, допусната при определянето на периода, през който твърдяната имуществена вреда е била нанесена, и от липса на мотиви, тъй като Общият съд без да излага причини приел, че периодът, през който е била нанесена твърдяната имуществена вреда, изразяваща се в заплащането на разходи за банкова гаранция, може да бъде различен от периода, към който е отнесъл наличието на твърдяното противоправно поведение, причинило тази вреда.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/26

Жалба, подадена на 22 март 2017 г. от Gascogne Sack Deutschland GmbH и Gascogne S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети разширен състав) на 10 януари 2017 г. по дело T-577/14, Gascogne Sack Deutschland и Gascogne/Европейски съюз

(Дело C-146/17 P)

(2017/C 151/33)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Gascogne Sack Deutschland GmbH, Gascogne S.A. (представители: F. Puel и E. Durand, avocats)

Други страни в производството: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Съда:

—

Да отмени частично обжалваното съдебно решение, съобщено на процесуалните представите на ищците чрез e-Curia на 16 януари 2017 г., с което решение Общият съд, като признава нарушението на разумния срок за произнасяне по дела, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T-72/06) и Sachsa Verpackung/Комисия (T-79/06), и наличието на имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищците поради нарушението на разумния срок, осъжда Съюза да заплати недостатъчно обезщетение, което не включва всички претърпените от тях вреди,

—

да се произнесе окончателно по финансовото обезщетяване на имуществената и неимуществената вреда, претърпяна от ищците, по силата на правомощието си да упражни пълен съдебен контрол в съответствие с исканията на жалбоподателите,

—

да осъди ответната страна да заплати съдените разноски по настоящото производство.

Основания и основни доводи

С първото си основание Gascogne поддържа, че като отказва да предостави обезщетение за имуществената вреда, претърпяна за периода преди 30 май 2011 г., тъй като не може да се произнася ultra petita, Общият съд е допуснал явна грешка в правото при тълкуването и прилагането на този принцип.

С второто си основание Gascogne поддържа, че като е решил да приеме за начален момент на имуществената вреда, за целите на изчисляването на посочената вреда, определения от Gascogne в обратен ред момент въз основа на прекомерна продължителност, която дружеството оценява на 30 месеца, но Общият съд, от своя страна, е оценил на 20 месеца, и като е обезщетил по този начин претърпяната от Gascogne имуществена вреда за период от 6 месеца, при положение че Общият съд изрично е приел, че претърпяната имуществена вреда се състои в плащането на разноски по банковата гаранция през периода след надхвърлянето на разумния срок (или период от 20 месеца), Общият съд на практика си противоречи и не е уважил исканията му.

С третото си основание Gascogne поддържа, че като е приложил различни начини за изчисляване на имуществената вреда от първоначално представените от ищците, без последните да могат да се произнесат по последиците, които начинът на изчисляване може да породи, Общият съд е нарушил правото им на защита.

С четвъртото си основание жалбоподателите поддържат, че като е приел, че не може да предостави обезщетение за претърпяната неимуществена вреда, чийто размер би изглеждал от пропорционална гледна точка твърде висок спрямо глобата, наложена от Европейската комисия, тъй като според съдебната практика съдът на Съюза не може да постави под съмнение изцяло или частично размера на глобата поради неспазването на разумен срок, Общият съд е допуснал грешка в правото при тълкуването и прилагането на посочената съдебна практика.

С петото си основание жалбоподателите поддържат, че като е отказва да уважи искането им за обезщетяване на претърпяната неимуществена вреда, тъй като предвид равнището ѝ, предоставянето на поисканото от ищците обезщетение фактически би довело до оспорване на размера на наложената им глоба, при положение че разпоредбите на член 256, параграф 1 ДФЕС и член 340, втора алинея ДФЕС целят по-специално да позволят на всеки ищец, жертва на вреди, причинени от европейските институции, да получи обезщетение от Общия съд, Общият съд е лишил от полезно действие и нарушил разпоредбите на член 256, параграф 1 ДФЕС и на член 340, втора алинея ДФЕС, както и правото на ефективни правни средства за защита.

С шестото си основание жалбоподателите поддържат, че като е предоставил на ищците обезщетение от 5 000 EUR на основание на претърпяната неимуществена вреда, при положение че Общият съд, от една страна, е приел, че обезщетяването на неимуществената вреда не може да постави под съмнение дори частично размера на наложената от Комисията глоба, а от друга страна, изрично е признал наличието на неимуществена вреда, претърпяна от ищците, която следва да се обезщети с оглед на „значителното неспазване на разумния срок“ и „ефективността на настоящото производство“, Общият съд на практика си противоречи.

Със седмото си основание жалбоподателите поддържат, че като е приел, без никаква обосновка в подкрепа на това, че от една страна, констатацията за нарушение на разумния срок за произнасяне би била с оглед на предмета и тежестта на това нарушение достатъчна за поправяне на твърдяното от ищците посегателство над репутацията, а от друга страна, че обезщетение от 5 000 EUR в достатъчна степен поправя претърпяната неимуществена вреда, Общият съд не е изпълнил задължението си за мотивиране.

Общ съд

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/28

Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — El-Qaddafi/Съвет

(Дело T-681/14) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Либия - Замразяване на средства - Ограничения за влизане и за транзитно преминаване през територията на Съюза - Запазване на името на жалбоподателката - Право на защита - Задължение за мотивиране))

(2017/C 151/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi (Маскат, Оман) (представители: първоначално J. Jones, QC, впоследствие S. Bafadhel, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Kyriakopoulou и A. de Elera-San Miguel Hurtado)

Предмет

Жалба по член 263 ДФЕС за отмяна, от една страна, на Решение 2014/380/ОВППС на Съвета от 23 юни 2014 г. за изменение на Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (OВ L 183, 2014 г., стp. 52), доколкото запазва името на жалбоподателката в списъка, включен в приложения I и III към Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (OВ L 58, 2011 г., стp. 53), и, от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 689/2014 на Съвета от 23 юни 2014 година за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (OВ L 183, 2014 г., стp. 1), доколкото запазва името на жалбоподателката в списъка, включен в приложение II към Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия (OВ L 58, 2011 г., стp. 1)

Диспозитив

1)

Отменя Решение 2014/380/ОВППС на Съвета от 23 юни 2014 г. за изменение на Решение 2011/137/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото запазва името на г-жа Aisha Muammer Mohamed El-Qaddafi в списъка, включен в приложения I и III към Решение 2011/137/ОВППС на Съвета от 28 февруари 2011 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.

2)

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 689/2014 на Съвета от 23 юни 2014 година за изпълнение на член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 204/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия, доколкото запазва името на г-жа El-Qaddafi в списъка, включен в приложение II към Регламент (ЕС) № 204/2011 на Съвета от 2 март 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Либия.

3)

Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 431, 1.2.2014 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/29

Решение на Общия съд от 30 март 2017 г. — Гърция/Комисия

(Дело T-112/15) (1)

((ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Регламент (ЕО) № 1782/2003 г. - Регламент (ЕО) № 796/2004 г. - Схема за помощи за площ - Понятие „постоянно пасище“ - Задължение за мотивиране - Пропорционалност - Финансова корекция с единна ставка - Приспадане на предишна корекция))

(2017/C 151/35)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: първоначално I. Chalkias, G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou и A. Vasilopoulou, а впоследствие G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou и A. Vasilopoulou)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално D. Triantafyllou и A. Marcoulli, а впоследствие D. Triantafyllou)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение 2014/950/ЕС на Комисията от 19 декември 2014 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 369, 2014 г., стр. 71)

Диспозитив

1)

Отменя Решение за изпълнение 2014/950/EС на Комисията от 19 декември 2014 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта относно размера на корекцията от 5 007 867,36 EUR, на приспадането от 2 318 055,75 EUR и на финансовите последици от 2 689 811,61 EUR, във връзка с разходите, направени от Република Гърция в сектора на развитие на селските райони ЕЗФРСР, ос 2 (2007—2013 г., мерки, свързани с площ) за финансовата 2009 г., заради слабостите във връзка със системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и с проверките на място (втори стълб, референтна година 2008).

2)

Отхвърля жалбата в останалата част.

3)

Осъжда Република Гърция да понесе собствените си разноски и разноските, направени от Европейската комисия.

(1)  ОВ C 271, 26.5.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/29

Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Deutsche Telekom/Комисия

(Дело T-210/15) (1)

((Достъп до документи - Регламент (CE) № 1049/2001 - Документи в производство по прилагане на правилата на конкуренцията - Отказ за предоставяне на достъп - Задължение за мотивиране - Изключение във връзка със защитата на търговските интереси на трето лице - Изключение във връзка със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит - По-висш обществен интерес - Консултиране на трети лица - Прозрачност - Липса на отговор на потвърдително заявление в определения срок))

(2017/C 151/36)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представители: A. Rosenfeld и O. Corzilius, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално J. Vondung и A. Buchet, а впоследствие F. Erlbacher, P. Van Nuffel и A. Dawes)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на Решение на Комисията от 17 февруари 2015 г., съдържащо отказ да се предостави на жалбоподателя достъп до документите в производство за злоупотреба с господстващо положение с референтен номер COMP/AT.40089 — Deutsche Telekom

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Deutsche Telekom AG да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 270, 17.8.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/30

Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (J AND JOY)

(Дело T-387/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Словна марка на Европейския съюз „J AND JOY“ - По-ранна национална фигуративна марка „joy SPORTSWEAR“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Сходство на знаците - Критерии за преценка - Комбинирана марка - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: J & Joy SA (Уарем, Белгия) (представители: A. Maqua, C. Pirenne и C. Smits, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Joy-Sportswear GmbH (Отенсос, Германия) (представител: T. Kiphuth, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 април 2015 г. (преписка R 1352/2014-2), постановено в производство по възражение със страни Joy-Sportswear и J & Joy

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда J & Joy SA да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 381, 16.11.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/31

Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (JN-JOY)

(Дело T-388/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Словна марка на Европейския съюз „JN-JOY“ - По-ранна национална фигуративна марка „joy SPORTSWEAR“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Сходство на знаците - Критерии за преценка - Комбинирана марка - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: J & Joy SA (Уарем, Белгия) (представители: A. Maqua, C. Pirenne и C. Smits, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Joy-Sportswear GmbH (Отенсос, Германия) (представител: T. Kiphuth, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 април 2015 г. (преписка R 1353/2014-2), постановено в производство по възражение със страни Joy-Sportswear и J & Joy

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда J & Joy SA да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 381, 16.11.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/31

Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — J & Joy/EUIPO — Joy-Sportswear (J&JOY)

(Дело T-389/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Фигуративна марка на Европейския съюз „J&JOY“ - По-ранна национална фигуративна марка „joy SPORTSWEAR“ - Относителни основания за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на стоките - Сходство на знаците - Критерии за преценка - Комбинирана марка - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/39)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: J & Joy SA (Уарем, Белгия) (представители: A. Maqua, C. Pirenne и C. Smits, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Joy-Sportswear GmbH (Отенсос, Германия) (представител: T. Kiphuth, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 22 април 2015 г. (преписка R 1355/2014-2), постановено в производство по възражение със страни Joy-Sportswear и J & Joy

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда J & Joy SA да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 381, 16.11.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/32

Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — Нидерландия/Комисия

(Дело T-501/15) (1)

((ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Интегрирана система за администриране и контрол - Намаления или изключване от плащания в случай на неспазване на правилата за кръстосано спазване - Маловажно неспазване - Член 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 - Член 71, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 - Доказателствена тежест - Тълкуване на приложение II към Регламент (ЕО) № 73/2009))

(2017/C 151/40)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman, B. Koopman и H. Stergiou)

Ответник: Европейска комисия (представители: H. Kranenborg и D. Triantafyllou)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално C. Brodie, впоследствие J. Kraehling, и накрая J. Kraehling и G. Brown)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 на Комисията от 22 юни 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 182, 2015 г., стр. 39), в частта му, която се отнася до направените от Кралство Нидерландия разходи

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Кралство Нидерландия понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

3)

Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

(1)  ОВ C 346, 19.10.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Regent University/EUIPO — Regent’s College (REGENT UNIVERSITY)

(Дело T-538/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „REGENT UNIVERSITY“ - По-ранна национална фигуративна марка „REGENT’S COLLEGE“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/41)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Regent University (Вирджиния Бийч, Вирджиния, САЩ) (представители: E. Himsworth, QC, и D. Wilkinson, solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Bonne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Regent’s College (Лондон, Обединено кралство) (представител: S. Malynicz, QC)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 6 юли 2015 г. (преписка R 1859/2014-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Regent’s College и Regent University

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Regent University да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 371, 9.11.2015 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/33

Решение на Общия съд от 29 март 2017 г. — Alcohol Countermeasure Systems (International)/EUIPO — Lion Laboratories (ALCOLOCK)

(Дело T-638/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Словна марка на Европейския съюз „ALCOLOCK“ - Словна марка на Обединеното кралство „ALCOLOCK“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1, букви а) и б) и член 53, параграф 1, букви а) и б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Реално използване на по-ранната марка))

(2017/C 151/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. (Торонто, Канада) (представители: E. Baud и P. Marchiset, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Lion Laboratories Ltd (Бари, Обединеното кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 11 август 2015 г. (преписка R 1323/2014-1), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Lion Laboratories и Alcohol Countermeasure Systems (International)

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Alcohol Countermeasure Systems (International) Inc. да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 16, 18.1.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/34

Решение на Общия съд от 28 март 2017 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-733/15) (1)

((Неизпълнение на решение на Съда, с което се установява неизпълнение на задължения - Периодична имуществена санкция - Решение за определяне на размера на периодичната имуществена санкция - Отмяна на спорната национална мярка - Дата на преустановяване на неизпълнението на задължения))

(2017/C 151/43)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes и M. Figueiredo, подпомагани от L. Silva Morais, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: L. Nicolae и P. Costa de Oliveira)

Предмет

Жалба, подадена на основание на член 263 ДФЕС за отмяна на решение Ares(2015)4178538 на Комисията от 8 октомври 2015 г., с което Португалската република е задължена да заплати сумата от 580 000 EUR, съответстващи на определената периодична имуществена санкция за периода от 25 юни до 21 август 2014 г. в изпълнение на решение от 25 юни 2014 г., Комисия/Португалия (C-76/13, непубликувано, EU:C:2014:2029)

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Португалската република да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 68, 22.2.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/34

Решение на Общия съд от 3 април 2017 г. — Германия/Комисия

(Дело T-28/16) (1)

((ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Развитие на селските райони - Комасация и обновяване на селата - Критерии за подбор на проекти - Принцип на лоялно сътрудничество - Субсидиарност - Оправдани правни очаквания - Пропорционалност - Задължение за мотивиране))

(2017/C 151/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: първоначално T. Henze и A. Lippstreu, впоследствие T. Henze и D. Klebs)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Aquilina и B. Eggers)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяната на член 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2015/2098 на Комисията от 13 ноември 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 303, 2015 г., стр. 35), и на приложението към него, доколкото изключват плащанията, извършени по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) от компетентната разплащателна агенция във Федерална република Германия, възлизащи общо на 7 719 920,30 EUR

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 98, 14.3.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/35

Решение на Общия съд от 30 март 2017 г. — Apax Partners UK/EUIPO — Apax Partners Midmarket (APAX PARTNERS)

(Дело T-209/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Заявка за словна марка на Европейския съюз „APAX PARTNERS“ - По-ранна международна словна марка „APAX“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Сходство на услугите - Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Apax Partners UK Ltd (Лондон, Обединено кралство) (представители: D. Rose и J. Warner, solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Apax Partners Midmarket (Париж, Франция) (представители: C. Joly, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 17 февруари 2016 г. (преписка R 1611/2014-2), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Apax Partners Midmarket и Apax Partners UK

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Apax Partners UK Ltd да заплати съдебните разноски, както и необходимите разходи, направени от Apax Partners Midmarket за целите на производството пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1)  ОВ C 232, 27.6.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/36

Решение на Общия съд от 3 април 2017 г. — Cop/EUIPO — Conexa (AMPHIBIAN)

(Дело T-215/16) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство за обявяване на недействителност - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „AMPHIBIAN“ - Абсолютни основания за отказ - Отличителен характер - Липса на описателен характер - Член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 151/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Cop Vertriebs-GmbH (Арезинг, Германия) (представител: H. Hofmann, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: D. Hanf)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Conexa LLC (Дувър, Делауер, САЩ) (представител: H. Twelmeier, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 7 март 2016 г. (преписка R 1984/2015-4), постановено в производство за обявяване на недействителност със страни Cop и Conexa

Диспозитив

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Cop Vertriebs-GmbH да заплати съдебните разноски.

(1)  ОВ C 251, 11.7.2016 г.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/36

Жалба, подадена на 23 февруари 2017 г. — Proximus/Съвет

(Дело T-117/17)

(2017/C 151/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Proximus SA/NV (Брюксел, Белгия) (представител: B. Schutyser, lawyer)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени връченото на жалбоподателя на 23 декември 2016 г. решение на Съвета да възложи поръчката на друг участник в тръжната процедура, а не на жалбоподателя,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно основание, в рамките на което твърди, че прилаганата методика за оценяване на цената на офертите не допуска да се избере икономически най-изгодната оферта съобразно изискванията на правото на Европейския съюз.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/37

Иск, предявен на 22 февруари 2017 г. — Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon/ЕЦБ

(Дело T-124/17)

(2017/C 151/48)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Enosi Syntaxiouchon Tameiou Asfaliseon Michanikon kai Ergolipton Dimosion Ergon (Атина, Гърция) (представител: P. I. Miliarakis, avvocato)

Ответник: Европейска централна банка

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да уважи иска,

—

да осъди ответника — Европейската централна банка (ЕЦБ) да заплати за сметка на TSMEDE (отдел за инженерите и предприемачите в гражданското строителство) на настоящата осигурителна институция EFKA (единствена осигурителна институция) сумата от: а) 1 606 539 086,28 EUR, като номинална стойност, за взаимния фонд на бившия ETAA (единственият фонд за социално осигуряване на самостоятелно заетите лица) и б) 84 285 086,36 EUR във връзка с облигациите, ведно със законната лихва от завеждането на настоящата искова молба до окончателното изплащане (при условията на евентуалност, да осъди ЕЦБ да заплати обезщетение в размер, определен с поисканото експертно заключение),

—

в съответствие с разпоредбите на Процедурния правилник на Общия съд да назначи експертиза, която да определи точния размер на загубите, понесени от членовете на ищеца и във всеки случай на отдела TSMEDE на бившия ETAA, понастоящем EFKA;

—

да задължи ответника да представи споразумението си [за замяна] от 15 февруари 2012 г. с Република Гърция и

—

да осъди ответника ЕЦБ да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът излага следните доводи:

1.

В исковата молба се твърди, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ, поради това че в институция за социално осигуряване, а именно бюджетна организация, не е имало участие на частния сектор (Private Sector Involvement — PSI), а участие на публичния сектор (Official Sector Involvement — OSI).

2.

В исковата молба се посочва връзката на Гръцката национална банка, която е член на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), с ЕЦБ, а поради това и причинно следствената връзка между управлението на OSI от Гръцката национална банка и виновното бездействие на ЕЦБ, която допуснала осъществяването на OSI от член на ЕСЦБ. В исковата молба се посочва освен това отговорността на ЕЦБ за действието на клаузите за общо действие (Collective Action Clauses — CACs) във вреда на институциите за социално осигуряване.

3.

В исковата молба се твърди, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на ЕЦБ за това, че пропуснала да отмени своевременно и във всеки случай считано от 21 юли 2011 г. (при условията на евентуалност от 26 октомври 2011 г.) Решение от 6 май 2010 година относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ 2010/3, ОВ L 117, 2010 г., стр. 102), с което гарантирала „независимо от техния външен кредитен рейтинг“ (става въпрос за агенциите за кредитен рейтинг Standard & Poor’s, Fitch и Moody’s), валидността на гръцките облигации. С драстично закъснение, т.е. на 27 февруари 2012 г., ЕЦБ отменя решението от 6 май 2010 г. с Решение (ЕЦБ) 2012/133/ЕС от 27 февруари 2012 година за отмяна на Решение ЕЦБ/2010/3 относно временни мерки във връзка с допустимостта на търгуеми дългови инструменти, емитирани или гарантирани от гръцкото правителство (ЕЦБ/2012/2 ОВ L 59, 2012 г., стр. 36). По тази причина през продължителен период с бездействието си тя засилила оправданите правни очаквания във връзка с гръцките облигации.

4.

В исковата молба се твърди, че чрез OSI ЕЦБ е била изключена от преструктурирането на държавния дълг на Гърция, както са били изключени с нейната намеса и националните централни банки. Това изключване обаче е в нарушение на принципа на равно третиране.

5.

В исковата молба се посочва, че държава — членка на Европейския съюз, и особено членка на Еврозоната, не може по своя инициатива, със средствата на националното право (Парламент–Министерски съвет-Решения на министрите) да преструктурира едностранно държавния дълг без одобрението или мълчаливото съгласие на ЕЦБ, тъй като това би довело до финансов хаос. В настоящия случай е налице мълчаливо съгласие на ЕЦБ и поради това е ангажирана извъндоговорната ѝ отговорност за 53,3 %, от вредите или за част, която се отразява на самата същност на имуществените права. Настоящата искова молба показва освен това причинно-следствената връзка между отговорността за виновно бездействие на ЕЦБ и вредите, предмет на иска, виновното поведение на нейните органи и нейната извъндоговорна отговорност.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/38

Жалба, подадена на 11 март 2017 г. — Le Pen/Парламент

(Дело T-161/17)

(2017/C 151/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Marine Le Pen (Сен-Клу, Франция) (представители: M. Ceccaldi и J.-P. Le Moigne, avocats)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Генералния секретар на Европейския парламент с дата 6 януари 2017 г., прието на основание членове 33, 43, 62, 67 и 68 от Решение 2009/C 159/01 на Бюрото на Европейския парламент от 19 май и от 9 юли 2008 г.„за установяване на мерки по прилагане на Устава на членовете на Европейския парламент“, изменено, с което се установява наличието на вземане срещу жалбоподателя в размер на 41 554 EUR въз основа на недължимо изплатени суми за парламентарни сътрудници и с което се обосновава събирането на тази сума, като на компетентния разпоредител с бюджетни средства се възлага в сътрудничество със счетоводството на институцията да я събере на основание член 68 от Мерките по прилагане и членове 66, 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;

—

да отмени дебитно известие № 2017-22 от 11 януари 2017 г., с което жалбоподателят се уведомява, че спрямо него е констатирано вземане в размер от 41 554 EUR с решението на Генералния секретар от 6 януари 2017 г. за възстановяване на недължимо изплатени суми за парламентарни сътрудници и за прилагане на член 68 от Мерките по прилагане и членове 78, 79 и 80 от Финансовия регламент;

—

да осъди Европейския парламент да заплати всички съдебни разноски в настоящото производство;

—

да осъди Европейския парламент да плати на г-жа Le Pen сумата от 50 000 EUR за покриване на подлежащи на възстановяване съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първо основание: пороци, засягащи процесуалната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание съдържа пет части.

—

Първа част, съгласно която компетентността за вземане на финансови решения, засягащи членовете на Европейския парламент, принадлежи на Бюрото му, а не на Генералния секретар.

—

Втора част, съгласно която Бюрото на Европейския парламент не може да измени естеството и обхвата на своята компетентност. Генералният секретар впрочем не се позовал на никакво надлежно делегиране от страна на председателя на Бюрото на Парламента, което да го овластява да приеме и връчи обжалваните актове по повод уреждане на финансови въпроси, засягащи член на Европейския парламент.

—

Трета част, съгласно която обжалваните актове не били мотивирани в достатъчна степен и разкривали наличието на пристрастност.

—

Четвърта част, изведена от нарушение на съществени процесуални правила.

—

Пета част, изведена от липсата на лично разглеждане на преписката от Генералния секретар на Европейския парламент.

2.

Второ основание: пороци, засягащи материалноправната законосъобразност на обжалваните актове. Това основание съдържа шест части.

—

Първа част, изведена от накърняване на принципите на оправдани правни очаквания и на правна сигурност.

—

Втора част, изведена от несъществуването на фактите, на които се основават обжалваните актове.

—

Трета част, съгласно която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с власт.

—

Четвърта част, съгласно която обжалваните актове били опорочени от злоупотреба с процесуални права.

—

Пета част, изведена от дискриминационния характер на обжалваните актове и от наличието на fumus persecutionis.

—

Шеста част, изведена от липсата на независимост на OLAF.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/39

Иск, предявен на 8 март 2017 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-166/17)

(2017/C 151/50)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие № 3241615291/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 197 799,52 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта SENSATION, е неоснователно в частта относно сумата 191 039,55 EUR,

—

да постанови, че сумата 191 039,55 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и

—

да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1.

С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие № 3241615291/29.11.2016 г., във връзка с участието в проекта SENSATION. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта SENSATION в размер на 197 799,52 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца.

2.

В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 191 039,55 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията.

3.

ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 191 039,55 EUR се състои от допустими разходи за персонал, разходи за възлагане на подизпълнители и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/40

Жалба, подадена на 16 март 2017 г. — CBA Spielapparate- und Restaurantbetriebs/Комисия

(Дело T-168/17)

(2017/C 151/51)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CBA Spielapparate- und Restaurantbetriebs GmbH (Виена, Австрия) (представител: A. Schuster, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да уважи жалбата за отмяна и да отмени обжалваното решение,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството.

Основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение C (2017) 249 окончателен на Комисията от 13 януари 2017 г. относно потвърждение на заявление на жалбоподателя за достъп до документи съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

1.

Първо основание: съществени процесуални нарушения, по-специално липса на мотиви

2.

Второ основание: нарушение на правото на договорите

Жалбоподателят твърди, че приложените от Комисията изключения по член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 са незаконни, тъй като са в противоречие с нормите от по-висок ранг на първичното право, по-специално членове 42 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Освен това и в правото на Съюза важи предимството на прилагане на нормите с по-висок ранг на първичното право пред нормите на вторичното право, които им противоречат, така че и по тази причина Комисията не е трябвало да прилага изключенията по член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001.

(1)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/40

Жалба, подадена на 17 март 2017 г. — Pethke/EUIPO

(Дело T-169/17)

(2017/C 151/52)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Ralph Pethke (Аликанте, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение PERS-AFFECT-16-134 от 17 октомври 2016 г., с което считано от 17 октомври 2016 г. жалбоподателят е преместен от длъжност директор на оперативния отдел на длъжност в надзорен орган и е понижен в администратор,

—

да присъди на жалбоподателя обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразността, и

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага пет основания.

1.

Първо основание: нарушаване на разпоредбите за дисциплинарното производство в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък: „Правилникът“)

Жалбоподателят твърди, че понижаването от директор на оперативен отдел в администратор, без възможност за професионално развитие, не е законно преместване, а наказание с понижаване, което при липса на друго правно основание, предполага дисциплинарно производство. Поради това ответникът е нарушил разпоредбата на член 86 от Правилника и приложение IX към него.

2.

Второ основание: незаконно преместване/злоупотреба с власт

Жалбоподателят твърди, че не са изпълнени условията за редовно преместване. Преместването, съответно понижаването на жалбоподателя всъщност не е в интерес на службата, посочените различни (променливи) мотиви за преместването на жалбоподателя говорят за злоупотреба с власт и за неспазване на принципа на равностойност, който се изисква за редовно преместване.

3.

Трето основание: нарушение на забраната за произвол и забраната на дискриминацията, основана на пола на жалбоподателя

В това отношение жалбоподателят посочва, че преместването, съответно понижаването, за да се увеличи квотата на жените в управлението, представлява пряка дискриминация, основана на пол.

4.

Четвърто основание: нарушение на принципа на пропорционалност

Жалбоподателят посочва, че преместването като наказание е непропорционална мярка при извършване на вътрешна реорганизация.

5.

Пето основание: нарушение на правото на добра администрация и на задължението за полагане на грижа — Посегателство върху физическата и психическата неприкосновеност на жалбоподателя — Тормоз

Във връзка с петото основание жалбоподателят твърди, че „внезапното“ му преместване е посегателство върху физическата и психическата му неприкосновеност и не зачита минималния стандарт на добрата администрация.

Действията и бездействията на службата са основание за искането на жалбоподателя за финансово обезщетение на имуществените и неимуществените вреди.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/41

Иск, предявен на 15 март 2017 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-177/17)

(2017/C 151/53)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие № 3241615292/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 211 185,95 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта ASK-IT, е неоснователно в частта относно сумата 143 910,77 EUR,

—

да постанови, че сумата 143 910,77 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и

—

да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1.

С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие № 3241615292/29.11.2016 г., във връзка с участието в проекта ASK-IT. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта ASK-IT, в размер на 211 185,95 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца.

2.

В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 143 910,77 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията.

3.

ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 143 910,77 EUR се състои от допустими разходи за персонал, разходи за възлагане на подизпълнители и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/42

Жалба, подадена на 31 март 2017 г. — Menta y Limón Decoración/EUIPO — Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma (Изображение на мъж в регионално облекло)

(Дело T-183/17)

(2017/C 151/54)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Menta y Limón Decoración, SL (Аргаме, Испания) (представител: E. Estella Garbayo, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma (Санта Крус де ла Палма, Испания)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз (Изображение на мъж в регионално облекло) — марка на Европейския съюз № 10 822 013

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 януари 2017 г. по преписка R 510/2015-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение,

—

да потвърди решението от 28 януари 2015 г., постановено в първоинстанционното производство от отдела по отмяна на EUIPO, с което се отхвърля изцяло заявената от Ayuntamiento de Santa Cruz de La Palma марка на Общността № 10 822 013, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски в настоящото производство и в производството по обжалване и обявяване на недействителност.

Изложено основание

—

Нарушение на член 53, параграф 2, буква г) от Регламент № 207/2009.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/43

Иск, предявен на 20 март 2017 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-189/17)

(2017/C 151/55)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие № 3241615288/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 64 720,19 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта HUMABIO, е неоснователно в частта относно сумата 27 830,27 EUR,

—

да постанови, че сумата 27 830,27 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и

—

да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1.

С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие № 3241615288/29.11.2016 г. във връзка с участието в проекта HUMABIO. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта HUMABIO, в размер на 64 720,19 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца.

2.

В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 27 830,27 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията.

3.

ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 27 830,27 EUR се състои от допустими разходи за персонал, разходи за възлагане на подизпълнители и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/44

Иск, предявен на 22 март 2017 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-190/17)

(2017/C 151/56)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Тесалоники, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, avvocati)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да постанови, че искането, направено от Комисията в дебитно известие № 3241615289/29.11.2016 г., ΕΚΕΤΑ да върне сумата 172 992,15 EUR, която съответства на получено от него плащане по проекта CATER, е неоснователно в частта относно сумата 112 737,15 EUR,

—

да постанови, че сумата 112 737,15 EUR представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне посочената сума на Европейската комисия, и

—

да осъди Европейската комисия да заплати направените от ищеца съдебни разноски.

Основания и основни доводи

1.

С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва искането, формулирано от Комисията в дебитно известие № 3241615289/29.11.2016 г. във връзка с участието в проекта CATER. С посоченото дебитно известие Комисията иска ΕΚΕΤΑ да върне част от полученото плащане по проекта CATER, в размер на 172 992,15 EUR. Искането е отправено след направена от Комисията проверка на място в служебните помещения на ищеца.

2.

В този контекст ищецът иска от Общия съд да постанови по реда на член 272 ДФЕС, че сумата 112 7 370,15 EUR от гореспоменатата сума, посочена в дебитното известие, представлява допустим разход и че ΕΚΕΤΑ не е длъжно да върне тази сума на Комисията.

3.

ΕΚΕΤΑ изтъква, че посочената по-горе сума в размер на 112 737,15 EUR се състои от допустими разходи за персонал и косвени разходи, които Комисията неправилно е отхвърлила като недопустими. Допустимостта на посочените разходи на ищеца се потвърждава от обстоятелството, че е била изтъкната пред Европейската комисия в хода на проверката на място, в последвалата кореспонденция, както и пред Общия съд.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/44

Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — CeramTec/EUIPO — C5 Medical Werks (Нюанс на розово)

(Дело T-195/17)

(2017/C 151/57)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CeramTec (Плохинген, Германия) (представител: A. Renck и E. Nicolás Gómez, lawyers)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: C5 Medical Werks (Гранд Джънкшън, Колорадо, Съединени американски щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка в розово—марка на Европейския съюз № 10 214 195

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 15 февруари 2017 г. по преписка R 930/2016-4

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO и другата страна в производството, в случай че встъпи, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—

Нарушение на членове 59 и 83 от Регламент № 207/2009.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/45

Жалба, подадена на 27 март 2017 г. — Naftogaz of Ukraine/Комисия

(Дело T-196/17)

(2017/C 151/58)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: NJSC Naftogaz of Ukraine (Киев, Украйна) (представители: D. Mjaaland, A. Haga, P. Grzejszczak, и M. Krakowiak, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение C(2016) 6950 oт 28 октомври 2016 г. на Комисията относно преразглеждане на освобождаването на Ostseepipeline-Anbindungsleitung от изискванията за достъп на трета страна и митническите тарифи съгласно Директива 2003/55/EО и

—

да осъди Европейската комисия да заплати разноските в производството.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е нищожност на решението на Комисията от 2016 г. поради липса на компетентност

—

Член 36, параграф 9 oт Директива 2009/73/EО не предоставя компетентност на Комисията да одобрява решение на регулаторния орган за изменение на освобождаване по член 36, параграф 1, което е одобрено от нея преди това.

—

При условията на евентуалност, ако Комисията има компетентност да одобри такова решение, то тази компетентност се отнася до ограничен брой случаи, като например случаите, в които е настъпило съществено изменение на обстоятелствата след датата на предишното решение за одобряване. В противен случай със сигурност би бил нарушен принципът на правната сигурност. Комисията не е оправомощена да приеме решението при обстоятелствата в настоящия случай.

2.

Второто основание е нарушение на член 36, параграф 1 от Директива 2009/73/EО

—

При условията на евентуалност, в случай, че Комисията е компетентна да приеме решението по принцип, това би било законосъобразно само, ако са изпълнени критериите в член 36, параграф 1 oт Директива 2009/73/ЕО.

—

Решението е прието в нарушение на член 36, параграф 1, буква a). Решението няма да засили конкуренцията при доставката на газ и няма да увеличи сигурността на доставките в страните членки на ЕС и Енергийната общност от Централна и Източна Европа.

—

Решението е прието в нарушение на член 36, параграф 1, буква б). Не е налице риск за инвестициите, тъй като разглежданата газова тръба се използва от юни 2011 г.

—

Решението е прието в нарушение на член 36, параграф 1, буква ж). Решението е вредоносно за конкуренцията и ефективното функциониране на вътрешния пазар в ЕС и Енергийната общност, тъй като води до засилване на господстващото положение на PJSC Gazprom и дъщерните му дружества на релевантния географски пазар и допринася за разпределяне на вътрешния пазар съобразно националните трасета.

3.

Третото основание е неизлагане на мотиви

—

В нарушение на член 296 oт ДФЕС, решението не съдържа достатъчно мотиви или доказателства в подкрепа на изводите на Комисията.

4.

Четвърто основание е нарушение на член 216, параграф 2 oт ДФЕС

—

Съгласно член 216, параграф 2 oт ДФЕС международните споразумения, сключени от Европейския съюз са задължителни за институциите на Съюза.

—

В нарушение на член 6 oт Договора за създаване на Енергийна общност, решението е причина за дестабилизиране на регулаторната и пазарна рамка за стимулиране на инвестициите в газопреносни мрежи, намаляване на сигурността на доставките и блокиране на развитието на конкуренцията. В нарушение на член 18 oт Договора за Енергийната общност, решението позволява на Gazprom да злоупотребява с господстващото си положение на съответния пазар.

—

В нарушение на член 6, параграф 1 oт Договора за Енергийната харта, решението има вредоносни последици за конкуренцията в сектора на енергетиката. В нарушение на член 10, параграф 1 oт Енергийната харта, решението предоставя на Gazprom като инвеститор преференциално третиране и има отрицателни последици за инвестициите на Naftogaz в украинската газопреносна система.

—

В нарушение на член 274 oт Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, решението е прието без консултиране или сътрудничество с Украйна.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/46

Жалба, подадена на 28 март 2017 г. — Abel и др./Комисия

(Дело T-197/17)

(2017/C 151/59)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Marc Abel (Монтрьой, Франция) и 1438 други жалбоподатели) (представител: J. Assous, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да признае неправомерността на действията на Европейската комисия,

—

да признае вредите, причинени на жалбоподателите с приемането на Регламент (ЕС) 2016/646 на Комисията от 20 април 2016 година за изменение на Регламент (ЕО) № 692/2008 по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 6),

—

да осъди Европейската комисия да заплати обезщетение в размер на 1 000 EUR за причинените на жалбоподателите неимуществени вреди поради приемането на подобен регламент и символично обезщетение от 1 EUR за материалните вреди,

—

да постанови съдебно разпореждане, като задължи Европейската комисия незабавно на намали на 1 „окончателния коефициент на съответствие“, въведен с Регламент (ЕС) № 2016/646, и да се откаже от „временния коефициент на съответствие“, определен в размер на 2,1,

—

да осъди Европейската комисия да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат следните основания.

1.

При приемането на посочения регламент ответникът е допуснал грешки в рамките на упражняваните от него правомощия, които са му делегирани от Европейския парламент и от Съвета с Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 година за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства (ОВ L 171, 2007 г., стр. 1), съобразно Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията. По-конкретно е налице:

—

нарушение на норми на първичното и вторичното право на Съюза в областта на околната среда,

—

нарушение на нормите на вторичното общностно право като общите принципи за ненамаляване на нивото на закрила, на предпазливостта, на превантивните действия, за поправяне на вредите при източника и принципа „замърсителят плаща“,

—

заобикаляне на процесуалните правила, тъй като Комисията не е имала право да прилага процедурата по регулиране с контрол, за да измени съществен елемент на Регламент (ЕО) № 715/2007,

—

нарушение на съществени процесуални правила, тъй като спрямо разглеждания регламент не са били приложени демократичните гаранции, които предлага прилагането на обикновената законодателна процедура за съвместно взимане на решения от Европейския парламент и Съвета.

2.

Наличието на действителна и сигурна вреда и на причинно-следствена връзка между поведението на Комисията и твърдяната вреда.

15.5.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 151/47

Иск, предявен на 29 март 2017 г. — EKETA/Комисия

(Дело T-198/17)

(2017/C 151/60)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (EKETA) (Солун, Гърция) (представители: V. Christianos и S. Paliou, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че искането на Европейската комисия EKETA да възстанови сумата от 38 241,00 EUR, съответстваща на изплатените му суми по проект ACTIBIO, отправено с дебитно известие № 3241615335/29.11.2016, е неоснователно по отношение на сумата от 9 353,56 EUR,

—

да установи, че сумата от 9 353,56 EUR представлява допустим разход и ΕΚΕΤΑ не е задължено да я възстанови на Европейската комисия, и

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски на ищеца във връзка с производството.

Основания и основни доводи

1.

С разглеждания иск Ethniko Kentro Erevnas kai Technologikis Anaptyxis (наричано по-нататък „EKETA“) оспорва отправеното от Комисията искане с дебитно известие № 3241615335/29.11.2016 във връзка с участието му по проекта ACTIBIO. С посоченото дебитно известие Комисията е поискала ΕΚΕΤΑ да възстанови част от плащанията, получени от него по проект ACTIBIO в размер на 38 241,00 EUR. Искането е в резултат от проверка на място, извършена от Европейската комисия в обекти на ищеца.

2.

Във връзка с това ищецът иска от Общия съд на основание член 272 ДФЕС да установи, че от посочената в дебитното известие сума, 9 353,56 EUR са допустим разход и ΕΚΕΤΑ не е задължено да ги възстанови на Комисията.

3.

ΕΚΕΤΑ припомня, че посочената сума от 9 353,56 EUR включва допустими разходи за персонал и непреки разходи, които Комисията неправилно отхвърля като недопустими. Допустимостта на разходите на ищеца се потвърждава от това, че е била посочена пред Европейската комисия по време на проверката на място, в последващата кореспонденция, както и пред Общия съд.