		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 112

Издание на български език	Информация и известия	Година 60 10 април 2017 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2017/C 112/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2017/C 112/02	Дело C-555/14: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 6 de Murcia — Испания) — IOS Finance EFC SA/Servicio Murciano de Salud (Преюдициално запитване — Борба със забавяне на плащане по търговските сделки — Директива 2011/7/ЕС — Търговски сделки между частни предприятия и държавни органи — Национална правна уредба, която поставя като условие за незабавното събиране на главницата по кредит отказа от лихвите за забава на плащане и от обезщетяването за разноските по събирането)	2
2017/C 112/03	Дело C-577/14 P: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Brandconcern BV/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (Обжалване — Марка на Европейския съюз — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 51, параграф 2 — Словна марка LAMBRETTA — Реално използване на марката — Искане за отмяна — Частична отмяна — Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO — Ограничаване във времето на решение на Съда)	3
2017/C 112/04	Становище 3/15: Становище на Съда (голям състав) от 14 февруари 2017 г. — Европейска комисия (Становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС — Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали — Член 3 ДФЕС — Изключителна външна компетентност на Европейския съюз — Член 207 ДФЕС — Обща търговска политика — Търговски аспекти на интелектуалната собственост — Международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват — Директива 2001/29/ЕО — Член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 — Изключения и ограничения в полза на хората с увреждания)	3
2017/C 112/05	Дело C-90/15 P: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Hansen & Rosenthal KG, H&R Wax Company Vertrieb GmbH/Европейска комисия (Обжалване — Конкуренция — Картели — Европейски пазар на парафинови восъци и германски пазар на суров парафин — Определяне на цените и подялба на пазарите — Доказване на нарушението — Правомощие за пълен съдебен контрол — Изопачаване на доказателства — Задължение за мотивиране — Регламент (ЕО) № 1/2003 — Член 23, параграф 2 — Изчисляване на размера на глобата — Принцип на законност — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Принцип на пропорционалност)	4
2017/C 112/06	Дело C-94/15 P: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG/Европейска комисия (Обжалване — Картели — Европейски пазар на парафинови восъци и германския пазар на суров парафин — Определяне на цените и разпределяне на пазарите — Задължение за мотивиране — Доказване на нарушението — Изопачаване на доказателства)	4
2017/C 112/07	Дело C-95/15 P: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — H&R ChemPharm GmbH/Европейска комисия (Обжалване — Конкуренция — Картели — Европейски пазар на парафиновите восъци и германски пазар на суровия парафин — Определяне на цените и подялба на пазарите — Задължение за мотивиране — Доказване на нарушението — Изопачаване на доказателства — Регламент (ЕО) №o1/2003 — Член 23, параграф 3 — Изчисляване на размера на глобата — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Принцип на пропорционалност)	5
2017/C 112/08	Дело C-219/15: Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Elisabeth Schmitt/TÜV Rheinland LGA Products GmbH (Преюдициално запитване — Сближаване на законодателствата — Индустриална политика — Директива 93/42/ЕИО — Контрол на съответствието на медицински изделия — Нотифициран орган, упълномощен от производителя — Задължения на този орган — Дефектни гръдни импланти — Производство въз основа на силикон — Отговорност на нотифицирания орган)	5
2017/C 112/09	Дело C-317/15: Решение на Съда (девети състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — X/Staatssecretaris van Financiën (Преюдициално запитване — Свободно движение на капитали — Член 64 ДФЕС — Движение на капитали към и от трети страни, свързано с предоставянето на финансови услуги — Финансови активи в швейцарска банкова сметка — Акт за установяване на допълнителни данъчни задължения — Срок за установяване на такива задължения — Удължаване на срока по отношение на активите, държани извън държавата членка по местопребиваването)	6
2017/C 112/10	Дело C-499/15: Решение на Съда (първи състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Vilniaus miesto apylinkės teismas — Литва) — W и V/X (Преюдициално запитване — Съдебно сътрудничество по граждански дела — Компетентност във връзка с родителската отговорност — Регламент (ЕО) № 2201/2003 — Членове 8—15 — Компетентност във връзка със задължения за издръжка — Регламент (ЕО) № 4/2009 — Член 3, буква г) — Противоположни решения, постановени от съдилища на различни държави членки — Дете с обичайно местопребиваване в държавата членка по местопребиваване на майка му — Компетентност на съдилищата на държавата членка по местопребиваване на бащата да изменят решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и което те са постановили по-рано във връзка с местопребиваването на детето, задълженията за издръжка и упражняването на правото на лични отношения — Липса)	7
2017/C 112/11	Дело C-503/15: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa — Испания) — Ramón Margarit Panicello/Pilar Hernández Martínez (Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Съдебен секретар — Понятие за национална юрисдикция — Задължителна юрисдикция — Изпълнение на правораздавателни функции — Независимост — Липса на компетентност на Съда)	8
2017/C 112/12	Дело C-507/15: Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари г. (преюдициално запитване от rechtbank van Koophandel te Gent — Белгия) — Agro Foreign Trade & Agency Ltd/Petersime NV (Преюдициално запитване — Самостоятелно заети търговски представители — Директива 86/653/ЕИО — Координиране на правото на държавите членки — Белгийският закон за транспониране — Договор за търговско представителство — Установен в Белгия принципал и установен в Турция търговски представител — Клауза за избора на белгийското право — Неприложим закон — Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция — Съвместимост)	8
2017/C 112/13	Дело C-592/15: Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/British Film Institute (Преюдициално запитване — Данък върху добавената стойност — Шеста директива 77/388/ЕИО — Член 13, A, параграф 1, буква н) — Случаи на освобождаване на някои културни услуги — Липса на директен ефект — Определяне на освободените културни услуги — Свобода на преценка на държавите членки)	9
2017/C 112/14	Дело C-641/15: Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH/Hettegger Hotel Edelweiss GmbH (Преюдициално запитване — Интелектуална собственост — Директива 2006/115/ЕО — Член 8, параграф 3 — Изключително право на излъчващите организации — Публично разгласяване — Места, достъпни за публиката срещу заплащане — Разгласяване на телевизионни и радиопредавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелски стаи)	10
2017/C 112/15	Дело C-145/16: Решение на Съда (шести състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof Amsterdam — Нидерландия) — Aramex Nederland BV/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane (Преюдициално запитване — Регламент (ЕИО) № 2658/87 — Митнически съюз и Обща митническа тарифа — Тарифно класиране — Комбинирана номенклатура — Валидност — Регламент (ЕС) № 301/2012 — Позиции 8703 и 8711 — Триколесно превозно средство, наречено „Spyder)	10
2017/C 112/16	Дело C-578/16: Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije — Словения) — C. K., H. F., A. S./Republika Slovenija (Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Граници, убежище и имиграция — Системата от Дъблин — Регламент (ЕС) № 604/2013 — Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Нечовешко или унизително отношение — Прехвърляне на тежко болно търсещо убежище лице към държавата, компетентна за разглеждането на молбата му — Липса на основателни опасения да се смята, че съществуват потвърдени системни недостатъци в тази държава членка — Задължения на държавата членка, която трябва да извърши прехвърлянето)	11
2017/C 112/17	Дело C-28/16: Определение на Съда (шести състав) от 12 януари 2017 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Magyar Villamos Művek Zrt./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság (Преюдициално запитване — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Данък върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 2, 9, 26, 167, 168 и 173 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически и неикономически дейности — Холдингово дружество, което предоставя безвъзмездно услуги на дъщерните си дружества)	12
2017/C 112/18	Дело C-280/16 P: Определение на Съда (шести състав) от 12 януари 2017 г. — Amrita Soc. coop. arl и др./Европейска комисия (Обжалване — Член 181 от Процедурния правилник на Съда — Фитосанитарна защита — Директива 2000/29/ЕО — Защита срещу въвеждането и разпространението в Европейския съюз на вредители по растенията или растителните продукти — Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 — Мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в Съюза на Xylella fastidiosa (Wells и Raju) — Жалба за отмяна — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Подзаконов акт — Изпълнителни мерки — Лично засегнато лице)	13
2017/C 112/19	Дело C-137/16 P: Жалба, подадена на 7 март 2016 г. от Juozas Edvardas Petraitis срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 18 декември 2015 г. по дело T-460/15, Petraitis/Комисия	13
2017/C 112/20	Дело C-501/16 P: Жалба, подадена на 22 септември 2016 г. от Monster Energy Company срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 14 юли 2016 г. по дело T-429/15, Monster Energy/EUIPO — MAD CATZ INTERACTIVE (MAD CATZ)	14
2017/C 112/21	Дело C-502/16 P: Жалба, подадена на 22 септември 2017 г. от Monster Energy Company срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 14 юли 2016 г. по дело T-567/15, Monster Energy/EUIPO — MAD CATZ INTERACTIVE (ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЧЕРЕН КВАДРАТ С ЧЕТИРИ БЕЛИ ЛИНИИ)	14
2017/C 112/22	Дело C-625/16 P: Жалба, подадена на 14 ноември 2016 г. от Anikó Pint срещу срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) по дело T-660/16, Anikó Pint/Европейска комисия	14
2017/C 112/23	Дело C-665/16: Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 22 декември 2016 г. — Minister Finansów/Gminа Wrocław	15
2017/C 112/24	Дело C-1/17: Преюдициално запитване от Corte di Appello di Torino (Италия), постъпило на 2 януари 2017 г. — Petronas Lubricants Italy SpA/Livio Guida	15
2017/C 112/25	Дело C-3/17: Преюдициално запитване от Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 3 януари 2017 г. — Sporting Odds Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása	16
2017/C 112/26	Дело C-11/17: Преюдициално запитване от Amtsgericht Aue, Zweigstelle Stollberg (Германия), постъпило на 10 януари 2017 г. — Thomas Hübner/LVM Lebensversicherungs AG	18
2017/C 112/27	Дело C-20/17: Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 18 януари 2017 г. — Vincent Pierre Oberle	19
2017/C 112/28	Дело C-21/17: Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република), постъпило на 18 януари 2017 г. — Catlin Europe SE/O.K. Trans Praha spol. s.r.o.	19
2017/C 112/29	Дело C-24/17: Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 18 януари 2017 г. — Österreichischer Gewerkschaftsbund, Gewerkschaft öffentlicher Dienst/Republik Österreich	20
2017/C 112/30	Дело C-31/17: Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 23 януари 2017 г. — Sucrerie de Toury SA/Ministre de l'économie et des finances	21
2017/C 112/31	Дело C-39/17: Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 25 януари 2017 г. — Lubrizol France SAS/Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures	22
2017/C 112/32	Дело C-40/17: Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 26 януари 2017 г. — Fashion ID GmbH & Co.KG/Verbraucherzentrale NRW eV	22
2017/C 112/33	Дело C-47/17: Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 1 февруари 2017 г. — X/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie	23
2017/C 112/34	Дело C-48/17: Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 3 февруари 2017 г. — X/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie	24
2017/C 112/35	Дело C-49/17: Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 1 февруари 2017 г. — Koppers Denmark ApS/Skatteministeriet	25
2017/C 112/36	Дело C-56/17: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 3 февруари 2017 година — Бахтияр Фатхи/Председател на Държавна агенция за бежанците	26
2017/C 112/37	Дело C-59/17: Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 3 февруари 2017 г. — SCI Château du Grand Bois/Établissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)	27
2017/C 112/38	Дело C-64/17: Преюдициално запитване от Tribunal da Relação do Porto (Португалия), постъпило на 7 февруари 2017 г. — Saey Home & Garden NV/SA/Lusavouga-Máquinas e Acessórios Industriais SA	28
2017/C 112/39	Дело C-67/17: Преюдициално запитване, отправено от Районен съд — Варна (България) на 7 февруари 2017 година — Тодор Илиев/Благовеста Илиева	30
2017/C 112/40	Дело C-88/17: Преюдициално запитване от Ц (Финландия), постъпило на 17 февруари 2017 г. — Zurich Insurance PLC, Metso Minerals Oy/Abnormal Load Services (International) Limited	30
2017/C 112/41	Дело C-349/15: Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Castellón — Испания) — Banco Popular Español SA/Elena Lucaciu, Cristian Laurentiu Lucaciu	31
2017/C 112/42	Дело C-381/15: Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Zamora — Испания) — Javier Ángel Rodríguez Sánchez/Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria SAU (Banco CEISS)	31
2017/C 112/43	Дело C-34/16: Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Alicante — Испания) — Manuel González Poyato, Ana Belén Tovar García/Banco Popular Español SA	31
2017/C 112/44	Дело C-352/16: Определение на председателя на Съда от 26 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Navarra — Испания) — Instituto de Religiosas Oblatas del Santísimo Redentor/Joaquín Taberna Carvajal	32
	Общ съд
2017/C 112/45	Дело T-40/15: Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — ASPLA и Armando Álvarez/Европейски съюз (Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Погасителна давност — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществени вреди — Лихви върху неплатената глоба — Разноски за банкова гаранция — Причинно-следствена връзка)	33
2017/C 112/46	Дело T-369/15: Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — Hernández Zamora/EUIPO — Rosen Tantau (Paloma) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз Paloma — По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз Paloma — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009)	34
2017/C 112/47	Дело T-441/15: Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — European Dynamics Luxembourg и др./EMA (Арбитражна клауза — Многостранен рамков договор от типа каскада. EMA/2012/10/ICT — Предоставяне на външни услуги в областта на софтуерните приложения — Искане за предоставяне на услуги, отправено до жалбоподателите — Отхвърляне на кандидатите, предложени от жалбоподателите — Пропорционалност — Частично изменение на квалификацията на жалбата — Извъндоговорна отговорност)	34
2017/C 112/48	Дело T-596/15: Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — Batmore Capital/EUIPO — Univers Poche (POCKETBOOK) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка POCKETBOOK — По-ранни национални фигуративни марки POCKET — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009)	35
2017/C 112/49	Дело T-142/16: Определение на Общия съд от 9 февруари 2017 г. — Dröge и др./Комисия (Жалба за отмяна — Волеизявление и две решения на Комисията относно достъпа до документи, свързани с преговорите по трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите между Европейския съюз и САЩ (ТПТИ) — Право на достъп на сътрудниците на членовете на националните парламенти до някои поверителни документи, свързани с преговорите по ТПТИ — Актове, които не подлежат на обжалване — Недопустимост)	36
2017/C 112/50	Дело T-153/16: Определение на Общия съд от 10 февруари 2017 г. — Acerga/Съвет (Жалба за отмяна — Рибарство — Опазване на рибните ресурси — Възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза — Сдружение — Липса на лично засягане — Акт, съдържащ мерки за изпълнение — Недопустимост)	36
2017/C 112/51	Дело T-593/16: Определение на Общия съд от 7 февруари 2017 г. — Stips/Комисия (Иск за обезщетение — Публична служба — Срочно наети служители — Липса на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника — Явна недопустимост)	37
2017/C 112/52	Дело T-598/16: Определение на Общия съд от 13 февруари 2017 г. — Pipiliagkas/Комисия (Жалба за отмяна — Публична служба — Длъжностни лица — Месторабота — Преместване в интерес на службата — Промяна на местоработата на жалбоподателя — Изпълнение на съдебно решение — Досъдебна процедура — Акт, неподлежащ на обжалване — Недопустимост)	38
2017/C 112/53	Дело T-645/16 R: Определение на председателя на Общия съд от 6 февруари 2017 г. — Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank/ЕСП (Обезпечително производство — Единен съвет за преструктуриране — Единен фонд за преструктуриране — Предварителни вноски — Молба за спиране на изпълнението — Липса на неотложност)	38
2017/C 112/54	Дело T-55/17: Жалба, подадена на 30 януари 2017 г. — Healy/Комисия	39
2017/C 112/55	Дело T-56/17: Жалба, подадена на 27 януари 2017 г. — PO и др./EСВД	39
2017/C 112/56	Дело T-71/17: Жалба, подадена на 26 януари 2017 г. — France.com/EUIPO — Франция (FRANCE.com)	40
2017/C 112/57	Дело T-73/17: Жалба, подадена на 3 февруари 2017 г. — RS/Комисия	41
2017/C 112/58	Дело T-79/17: Жалба, подадена на 6 февруари 2017 г. — Schoonjans/Комисия	42
2017/C 112/59	Дело T-80/17: Жалба, подадена на 6 февруари 2017 г. — Steiniger/EUIPO — ista Deutschland (IST)	43
2017/C 112/60	Дело T-89/17: Жалба, подадена на 7 февруари 2017 г. — Erwin Müller/EUIPO — Novus Tablet Technology Finland (NOVUS)	43
2017/C 112/61	Дело T-94/17: Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — ACTC/EUIPO — Taiga (tigha)	44
2017/C 112/62	Дело T-95/17: Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — King.com/EUIPO — TeamLava (Екрани и икони)	45
2017/C 112/63	Дело T-96/17: Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — King.com/EUIPO — TeamLava (Анимирани икони)	45
2017/C 112/64	Дело T-97/17: Жалба, подадена на 16 февруари 2017 г. — Franmax/EUIPO — R. Seelig & Hille (her- bea)	46
2017/C 112/65	Дело T-105/17: Жалба, подадена на 17 февруари 2017 г. — HSBC Holdings и др./Комисия	46
2017/C 112/66	Дело T-106/17: Жалба, подадена на 17 февруари 2017 г. — JPMorgan Chase и други/Комисия	47
2017/C 112/67	Дело T-125/17: Жалба, подадена на 28 февруари 2017 г. — BASF Grenzach/ECHA	48
2017/C 112/68	Дело T-267/16: Определение на Общия съд от 10 февруари 2017 г. — Tarmac Trading/Комисия	50
2017/C 112/69	Дело T-349/16: Определение на Общия съд от 3 февруари 2017 г. — Bank Saderat Iran/Съвет	50
2017/C 112/70	Дело T-596/16: Определение на Общия съд от 14 февруари 2017 г. — HP/Комисия и eu-LISA	50
2017/C 112/71	Дело T-635/16: Определение на Общия съд от 9 февруари 2017 г. — IPA/Комисия	51
2017/C 112/72	Дело T-908/16: Определение на Общия съд от 7 февруари 2017 г. — Starbucks (HK)/EUIPO — Now Wireless (nowwireless)	51

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2017/C 112/01)

Последна публикация

ОВ C 104, 3.4.2017 г.

Предишни публикации

ОВ C 95, 27.3.2017 г.

ОВ C 86, 20.3.2017 г.

ОВ C 78, 13.3.2017 г.

ОВ C 70, 6.3.2017 г.

ОВ C 63, 27.2.2017 г.

ОВ C 53, 20.2.2017 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/2

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no 6 de Murcia — Испания) — IOS Finance EFC SA/Servicio Murciano de Salud

(Дело C-555/14) (1)

((Преюдициално запитване - Борба със забавяне на плащане по търговските сделки - Директива 2011/7/ЕС - Търговски сделки между частни предприятия и държавни органи - Национална правна уредба, която поставя като условие за незабавното събиране на главницата по кредит отказа от лихвите за забава на плащане и от обезщетяването за разноските по събирането))

(2017/C 112/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Contencioso-Administrativo no6 de Murcia

Страни в главното производство

Жалбоподател: IOS Finance EFC SA

Ответник: Servicio Murciano de Salud

Диспозитив

Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, и по-специално член 7, параграфи 2 и 3 от нея, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която позволява на кредитора да се откаже да изиска лихвите за забава на плащане и обезщетението за разноските по събирането в замяна на незабавното плащане на главницата по изискуемите вземания, при условие че подобен отказ е свободно направен, което националният съд следва да провери.

(1) ОВ C 56, 16.2.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/3

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Brandconcern BV/Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-577/14 P) (1)

((Обжалване - Марка на Европейския съюз - Регламент (ЕО) № 207/2009 - Член 51, параграф 2 - Словна марка „LAMBRETTA“ - Реално използване на марката - Искане за отмяна - Частична отмяна - Съобщение № 2/12 на председателя на EUIPO - Ограничаване във времето на решение на Съда))

(2017/C 112/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Brandconcern BV (представители: A. von Mühlendahl и H. Hartwig, Rechtsanwälte, G. Casucci, N. Ferretti и C. Galli, avvocati)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: J. Crespo Carrillo), Scooters India Ltd (представители: C. Wolfe, Solicitor, B. Brandreth и A. Edwards-Stuart, Barristers)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Brandconcern BV да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/3

Становище на Съда (голям състав) от 14 февруари 2017 г. — Европейска комисия

(Становище 3/15) (1)

((Становище на основание член 218, параграф 11 ДФЕС - Маракешки договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали - Член 3 ДФЕС - Изключителна външна компетентност на Европейския съюз - Член 207 ДФЕС - Обща търговска политика - Търговски аспекти на интелектуалната собственост - Международно споразумение, което може да засегне общите правила или да промени техния обхват - Директива 2001/29/ЕО - Член 5, параграф 3, буква б) и параграф 4 - Изключения и ограничения в полза на хората с увреждания))

(2017/C 112/04)

Език на производството: всички официални езици

Страна, направила искането

Европейска комисия (представители: B. Hartmann, F. Castillo de la Torre и J. Samnadda)

Диспозитив

Сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, попада в изключителната компетентност на Европейския съюз.

(1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/4

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Hansen & Rosenthal KG, H&R Wax Company Vertrieb GmbH/Европейска комисия

(Дело C-90/15 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на парафинови восъци и германски пазар на суров парафин - Определяне на цените и подялба на пазарите - Доказване на нарушението - Правомощие за пълен съдебен контрол - Изопачаване на доказателства - Задължение за мотивиране - Регламент (ЕО) № 1/2003 - Член 23, параграф 2 - Изчисляване на размера на глобата - Принцип на законност - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Принцип на пропорционалност))

(2017/C 112/05)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Hansen & Rosenthal KG, H&R Wax Company Vertrieb GmbH (представители: J. Schulte, M. Dallmann и K. Künstner, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Sauer, C. Vollrath и L. Wildpanner, подпомагани от A. Böhlke, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hansen & Rosenthal KG и H&R Wax Company Vertrieb GmbH да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 146, 4.5.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/4

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG/Европейска комисия

(Дело C-94/15 P) (1)

((Обжалване - Картели - Европейски пазар на парафинови восъци и германския пазар на суров парафин - Определяне на цените и разпределяне на пазарите - Задължение за мотивиране - Доказване на нарушението - Изопачаване на доказателства))

(2017/C 112/06)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG (представители: U. Itzen и J. Ziebarth, Rechtsanwältinen)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: R. Sauer, C. Vollrath и L. Wildpanner, A. Böhlke, Rechtsanwalt)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Tudapetrol Mineralölerzeugnisse Nils Hansen KG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 127, 20.4.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/5

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. — H&R ChemPharm GmbH/Европейска комисия

(Дело C-95/15 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Европейски пазар на парафиновите восъци и германски пазар на суровия парафин - Определяне на цените и подялба на пазарите - Задължение за мотивиране - Доказване на нарушението - Изопачаване на доказателства - Регламент (ЕО) №o1/2003 - Член 23, параграф 3 - Изчисляване на размера на глобата - Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. - Принцип на пропорционалност))

(2017/C 112/07)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: H&R ChemPharm GmbH (представители: M. Klusmann, Rechtsanwalt, S. Thomas, Professor)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда H&R ChemPharm GmbH да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 138, 27.4.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/5

Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — Elisabeth Schmitt/TÜV Rheinland LGA Products GmbH

(Дело C-219/15) (1)

((Преюдициално запитване - Сближаване на законодателствата - Индустриална политика - Директива 93/42/ЕИО - Контрол на съответствието на медицински изделия - Нотифициран орган, упълномощен от производителя - Задължения на този орган - Дефектни гръдни импланти - Производство въз основа на силикон - Отговорност на нотифицирания орган))

(2017/C 112/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elisabeth Schmitt

Ответник: TÜV Rheinland LGA Products GmbH

Диспозитив

Разпоредбите от приложение II към Директива 93/42/ЕИО на Съвета от 14 юни 1993 година относно медицинските изделия, изменена с Регламент (ЕО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29 септември 2003 г., разгледани във връзка с член 11, параграфи 1 и 10 и с член 16, параграф 6 от тази директива, трябва да се тълкуват в смисъл, че нотифицираният орган няма общо задължение да извършва внезапни проверки, да проверява изделията и/или да преглежда търговската документация на производителя. Въпреки това при наличието на улики, че медицинско изделие може да не отговаря на изискванията, предвидени в Директива 93/42, изменена с Регламент № 1882/2003, този орган трябва да вземе всички необходими мерки, за да изпълни задълженията си по член 16, параграф 6 от тази директива и точки 3.2, 3.3, 4.1—4.3 и 5.1 от приложение II към нея.

Директива 93/42, изменена с Регламент № 1882/2003, трябва да се тълкува в смисъл, че действията на нотифицирания орган в рамките на процедурата, свързана с декларацията на Европейската общност за съответствие, има за цел да защити крайните получатели на медицински изделия. Условията, при които виновното неизпълнение от страна на този нотифициран орган на задълженията, наложени му въз основа на тази директива в рамките на споменатата процедура, може да ангажира неговата отговорност спрямо посочените получатели, се уреждат от националното право при спазване на принципите на равностойност и ефективност.

(1) ОВ C 279, 24.8.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/6

Решение на Съда (девети състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — X/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-317/15) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Член 64 ДФЕС - Движение на капитали към и от трети страни, свързано с предоставянето на финансови услуги - Финансови активи в швейцарска банкова сметка - Акт за установяване на допълнителни данъчни задължения - Срок за установяване на такива задължения - Удължаване на срока по отношение на активите, държани извън държавата членка по местопребиваването))

(2017/C 112/09)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Диспозитив

Член 64, параграф 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага по отношение на национална правна уредба, с която върху посочените в тази разпоредба видове движение на капитали се въвежда ограничение като обсъждания в главното производство удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, дори когато това ограничение се прилага и в случаи, които нямат връзка с преките инвестиции, установяването, предоставянето на финансови услуги или допускането на ценни книжа на капиталовите пазари.

Откриването на сметка за ценни книжа от местно за дадена държава членка лице в банкова институция извън Европейския съюз като обсъжданото в главното производство попада в обхвата на понятието за движение на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги по смисъла на член 64, параграф 1 ДФЕС.

Предоставената с член 64, параграф 1 ДФЕС възможност на държавите членки да прилагат някои ограничения по отношение на движението на капитали, свързано с предоставянето на финансови услуги, важи и за ограниченията, които, подобно на обсъждания в главното производство удължен срок за установяване на допълнителни данъчни задължения, не засягат нито доставчика на услугите, нито условията и правилата за предоставянето на тези услуги.

(1) ОВ C 311, 21.9.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/7

Решение на Съда (първи състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Vilniaus miesto apylinkės teismas — Литва) — W и V/X

(Дело C-499/15) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Компетентност във връзка с родителската отговорност - Регламент (ЕО) № 2201/2003 - Членове 8—15 - Компетентност във връзка със задължения за издръжка - Регламент (ЕО) № 4/2009 - Член 3, буква г) - Противоположни решения, постановени от съдилища на различни държави членки - Дете с обичайно местопребиваване в държавата членка по местопребиваване на майка му - Компетентност на съдилищата на държавата членка по местопребиваване на бащата да изменят решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и което те са постановили по-рано във връзка с местопребиваването на детето, задълженията за издръжка и упражняването на правото на лични отношения - Липса))

(2017/C 112/10)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus miesto apylinkės teismas

Страни в главното производство

Жалбоподатели: W и V

Ответник: X

Диспозитив

Член 8 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, и член 3 от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, трябва да се тълкуват в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство съдилищата на държавата членка, постановили решение, което е придобило сила на пресъдено нещо и се отнася до родителската отговорност за ненавършило пълнолетие дете и до задълженията за издръжката му, вече не са компетентни да се произнесат по искане за изменение на съдържащите се в това решение разпоредби, ако обичайното местопребиваване на детето се намира на територията на друга държава членка. Компетентни да се произнесат по такова искане са съдилищата на последната държава членка.

(1) ОВ C 414, 14.12.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/8

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa — Испания) — Ramón Margarit Panicello/Pilar Hernández Martínez

(Дело C-503/15) (1)

((Преюдициално запитване - Член 267 ДФЕС - Съдебен секретар - Понятие за национална юрисдикция - Задължителна юрисдикция - Изпълнение на правораздавателни функции - Независимост - Липса на компетентност на Съда))

(2017/C 112/11)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa

Страни в главното производство

Ищец: Ramón Margarit Panicello

Ответник: Pilar Hernández Martínez

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на въпросите, поставени от Secretario Judicial del Juzgado de Violencia sobre la Mujer Único de Terrassa (съдебен секретар на специализирания съд за дела, свързани с насилието върху жени, град Тераса, Испания).

(1) ОВ C 414, 14.12.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/8

Решение на Съда (първи състав) от 16 февруари г. (преюдициално запитване от rechtbank van Koophandel te Gent — Белгия) — Agro Foreign Trade & Agency Ltd/Petersime NV

(Дело C-507/15) (1)

((Преюдициално запитване - Самостоятелно заети търговски представители - Директива 86/653/ЕИО - Координиране на правото на държавите членки - Белгийският закон за транспониране - Договор за търговско представителство - Установен в Белгия принципал и установен в Турция търговски представител - Клауза за избора на белгийското право - Неприложим закон - Споразумение за асоцииране ЕИО—Турция - Съвместимост))

(2017/C 112/12)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank van Koophandel te Gent

Страни в главното производство

Ищец: Agro Foreign Trade & Agency Ltd

Ответник: Petersime NV

Диспозитив

Директива 86/653/ЕИО на Съвета от 18 декември 1986 година относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители, и Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, което е подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, както и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и което е сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национална правна уредба за транспониране на тази директива в правото на съответната държава членка, която изключва от своето приложно поле договор за търговско представителство, в рамките на който търговският представител е установен в Турция, където той упражнява дейности, произтичащи от този договор, а принципалът е установен в посочената държава членка, така че при тези обстоятелства търговският представител не може да се позове на правата, които посочената директива гарантира на търговските представители след прекратяването на такъв договор за търговско представителство.

(1) ОВ C 414, 14.12.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/9

Решение на Съда (четвърти състав) от 15 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division) — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs/British Film Institute

(Дело C-592/15) (1)

((Преюдициално запитване - Данък върху добавената стойност - Шеста директива 77/388/ЕИО - Член 13, A, параграф 1, буква н) - Случаи на освобождаване на някои културни услуги - Липса на директен ефект - Определяне на освободените културни услуги - Свобода на преценка на държавите членки))

(2017/C 112/13)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal (England & Wales) (Civil Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue and Customs

Ответник: British Film Institute

Диспозитив

Член 13, A, параграф 1, буква н) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, който предвижда освобождаването на „някои културни услуги“, трябва да се тълкува в смисъл, че няма директен ефект, така че при липсата на транспониране публичноправен субект или друга културна организация, призната от съответната държава членка и предоставяща културни услуги, не може да се позовава пряко на тази разпоредба.

(1) ОВ C 27, 25.1.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/10

Решение на Съда (втори състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH/Hettegger Hotel Edelweiss GmbH

(Дело C-641/15) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Директива 2006/115/ЕО - Член 8, параграф 3 - Изключително право на излъчващите организации - Публично разгласяване - Места, достъпни за публиката срещу заплащане - Разгласяване на телевизионни и радиопредавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелски стаи))

(2017/C 112/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Жалбоподател: Verwertungsgesellschaft Rundfunk GmbH

Ответник: Hettegger Hotel Edelweiss GmbH

Диспозитив

Член 8, параграф 3 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост, трябва да се тълкува в смисъл, че разгласяването на радио- и телевизионни предавания чрез приемници, с които са оборудвани хотелските стаи, не представлява разгласяване, осъществено на място, достъпно за публиката срещу заплащане.

(1) ОВ C 90, 7.3.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/10

Решение на Съда (шести състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Gerechtshof Amsterdam — Нидерландия) — Aramex Nederland BV/Inspecteur van de Belastingdienst/Douane

(Дело C-145/16) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Митнически съюз и Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Валидност - Регламент (ЕС) № 301/2012 - Позиции 8703 и 8711 - Триколесно превозно средство, наречено „Spyder))

(2017/C 112/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: Aramex Nederland BV

Ответник Inspecteur van de Belastingdienst/Douane

Диспозитив

Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент (ЕС) № 927/2012 на Комисията от 9 октомври 2012 г., трябва да се тълкува в смисъл, че триколесно превозно средство като разглежданото в главното производство, оборудвано с гуми, които са произведени за триколесните мотоциклети, но са сходни с тези за автомобилите, управлявано посредством кормило и снабдено със система за управление, действаща на принципа Акерман, попада в обхвата на позиция 8703 от тази номенклатура.

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/11

Решение на Съда (пети състав) от 16 февруари 2017 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije — Словения) — C. K., H. F., A. S./Republika Slovenija

(Дело C-578/16) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Граници, убежище и имиграция - Системата от Дъблин - Регламент (ЕС) № 604/2013 - Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Нечовешко или унизително отношение - Прехвърляне на тежко болно търсещо убежище лице към държавата, компетентна за разглеждането на молбата му - Липса на основателни опасения да се смята, че съществуват потвърдени системни недостатъци в тази държава членка - Задължения на държавата членка, която трябва да извърши прехвърлянето))

(2017/C 112/16)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподатели: C. K., H. F., A. S.

Ответник: Republika Slovenija

Диспозитив

Член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство, трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът за прилагане от държава членка на предвидената в тази разпоредба „дискреционна клауза“ не се обхваща единствено от националното право и тълкуването му от конституционния съд на тази държава членка, а представлява въпрос за тълкуване на правото на Съюза по смисъла на член 267 ДФЕС

Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че:

—

дори при липсата на основателни опасения да се смята, че в държавата членка, компетентна да разгледа молбата за убежище, съществуват системни недостатъци, прехвърлянето на търсещо убежище лице в рамките на Регламент № 604/2013 може да се извърши само при условия, изключващи възможността това прехвърляне да породи реална и потвърдена опасност от подлагане на заинтересованото лице на нечовешко или унизително отношение по смисъла на този член;

—

при обстоятелства, при които прехвърлянето на търсещо убежище лице, което страда от особено тежко психическо или физическо заболяване, би породило реална и потвърдена опасност от значително и необратимо влошаване на здравословното състояние на заинтересованото лице, това прехвърляне би представлявало нечовешко или унизително отношение по смисъла на посочения член;

—

органите на държавата членка, която трябва да извърши прехвърлянето, и евентуално нейните юрисдикции трябва да изключат всяко сериозно съмнение за влияние на прехвърлянето върху здравословното състояние на заинтересованото лице, като вземат необходимите предпазни мерки, така че прехвърлянето да бъде извършено при условия, позволяващи да бъде опазено по подходящ начин и в достатъчна степен здравословното състояние на това лице. В случай, когато предвид особената тежест на заболяването на съответното търсещо убежище лице предприемането на посочените предпазни мерки не би било достатъчно, за да се гарантира, че прехвърлянето му няма да доведе до реална опасност от значително и необратимо влошаване на здравословното му състояние, органите на съответната държава членка трябва да спрат процедурата по прехвърлянето на заинтересованото лице, докато състоянието му не позволи такова прехвърляне, и

—

при необходимост, ако установи, че здравословното състояние на съответното търсещо убежище лице не би могло да се подобри в краткосрочен план или че спирането за дълъг период от време на процедурата би породило опасност от влошаване на състоянието на заинтересованото лице, самата молеща държава членка би могла да реши да разгледа молбата му, като се позове на „дискреционната клауза“, предвидена в член 17, параграф 1 от Регламент № 604/2013

Член 17, параграф 1 от Регламент № 604/2013, във връзка с член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз не би могъл при обстоятелства като разглежданите в главното производство да се тълкува в смисъл, че задължава тази държава членка да приложи споменатата клауза.

(1) ОВ C 22, 23.1.2017 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/12

Определение на Съда (шести състав) от 12 януари 2017 г. (преюдициално запитване от Kúria — Унгария) — Magyar Villamos Művek Zrt./Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság

(Дело C-28/16) (1)

((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/ЕО - Членове 2, 9, 26, 167, 168 и 173 - Приспадане на данъка, платен за получена доставка - Данъчнозадължено лице, което извършва едновременно икономически и неикономически дейности - Холдингово дружество, което предоставя безвъзмездно услуги на дъщерните си дружества))

(2017/C 112/17)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Kúria

Страни в главното производство

Жалбоподател: Magyar Villamos Művek Zrt.

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Fellebbviteli Igazgatóság

Диспозитив

Членове 2, 9, 26, 167, 168 и 173 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че тъй като намесата на холдингово дружество като разглежданото в главното производство в управлението на дъщерните му дружества, когато то не е фактурирало на последните нито цената на услугите, които е придобило в интерес на цялата група от дружества или на някои от дъщерните си дружества, нито съответния данък върху добавената стойност, не е „икономическа дейност“ по смисъла на тази директива, такова холдингово дружество няма право да приспада данъка върху добавената стойност, платен по получените доставки на услуги, когато услугите се отнасят до доставки, които не попадат в приложното поле на тази директива.

(1) ОВ C 156, 2.5.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/13

Определение на Съда (шести състав) от 12 януари 2017 г. — Amrita Soc. coop. arl и др./Европейска комисия

(Дело C-280/16 P) (1)

((Обжалване - Член 181 от Процедурния правилник на Съда - Фитосанитарна защита - Директива 2000/29/ЕО - Защита срещу въвеждането и разпространението в Европейския съюз на вредители по растенията или растителните продукти - Решение за изпълнение (ЕС) 2015/789 - Мерки за предотвратяване на въвеждането и разпространението в Съюза на Xylella fastidiosa (Wells и Raju) - Жалба за отмяна - Член 263, четвърта алинея ДФЕС - Подзаконов акт - Изпълнителни мерки - Лично засегнато лице))

(2017/C 112/18)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподатели: Amrita Soc. coop. arl, Cesi Marta, Comune Agricola Lunella Soc. mutua coop. arl, Rollo Olga, Borrello Claudia, Società agricola Merico Maria Rosa di Consiglia, Marta и Vito Lisi, Marzo Luigi, Stasi Anna Maria, Azienda Agricola Crie на Miggiano Gianluigi, Castriota Maria Grazia, Azienda Agricola на Canioni Fiorella, Azienda Agricola Spirdo ss agr., Impresa Agricola Stefania Stamerra, Azienda Agricola Clemente Pezzuto на Pezzuto Francesco, Simone Cosimo Antonio, Masseria Alti Pareti Soc. agr. arl (представители: L. Paccione и V. Stamerra, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: F. Moro и I. Galindo Martín)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

Осъжда Amrita Soc. coop. arl, Dei Agre на Cesi Marta, Comune Agricola Lunella Soc. mutua coop. arl, Azienda agricola Rollo Olga, Azienda agricola Borrello Claudia, Società agricola Merico Maria Rosa SNC, Azienda agricola на Marzo Luigi, Azienda agricola Stasi Anna Maria, Azienda Agricola Crie на Miggiano Gianluigi, Azienda agricola на Castriota Maria Grazia, Azienda Agricola на Canioni Fiorella, Azienda Agricola Spirdo ss agr., Impresa Agricola Stamerra Stefania, Azienda agricola Clemente Pezzuto на Pezzuto Francesco, Azienda agricola на Simone Cosimo Antonio и Masseria Alti Pareti Soc. agr. arl да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 260, 18.7.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/13

Жалба, подадена на 7 март 2016 г. от Juozas Edvardas Petraitis срещу определението, постановено от Общия съд (седми състав) на 18 декември 2015 г. по дело T-460/15, Petraitis/Комисия

(Дело C-137/16 P)

(2017/C 112/19)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Juozas Edvardas Petraitis (представител: T. Veščiūnas, advocatas)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 24 ноември 2016 г. Съдът (десети състав) отхвърли жалбата и постанови г-н Juozas Edvardas Petraitis да понесе направените от него съдебни разноски.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Жалба, подадена на 22 септември 2016 г. от Monster Energy Company срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 14 юли 2016 г. по дело T-429/15, Monster Energy/EUIPO — MAD CATZ INTERACTIVE (MAD CATZ)

(Дело C-501/16 P)

(2017/C 112/20)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Monster Energy Company (представител: P. Brownlow, Solicitor)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 16 февруари 2017 г. Съдът (девети състав) обяви жалбата за недопустима.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Жалба, подадена на 22 септември 2017 г. от Monster Energy Company срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 14 юли 2016 г. по дело T-567/15, Monster Energy/EUIPO — MAD CATZ INTERACTIVE (ИЗОБРАЖЕНИЕ НА ЧЕРЕН КВАДРАТ С ЧЕТИРИ БЕЛИ ЛИНИИ)

(Дело C-502/16 P)

(2017/C 112/21)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Monster Energy Company (представител: P. Brownlow, Solicitor)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

С определение от 16 февруари 2017 г. Съдът (девети състав) обяви жалбата за недопустима.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/14

Жалба, подадена на 14 ноември 2016 г. от Anikó Pint срещу срещу определението, постановено от Общия съд (първи състав) по дело T-660/16, Anikó Pint/Европейска комисия

(Дело C-625/16 P)

(2017/C 112/22)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Anikó Pint (представител: D. Lazar, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 2. март 2017 г. Съдът на Европейския съюз (осми състав) hотхвърля жалбата и постановява, че жалбоподателят понася направените от него разноски.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/15

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 22 декември 2016 г. — Minister Finansów/Gminа Wrocław

(Дело C-665/16)

(2017/C 112/23)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister Finansów

Ответник: Gmina Wrocław

Преюдициални въпроси

Представлява ли облагаема доставка по смисъла на член 14, параграф 2, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) прехвърлянето на собствеността върху недвижими имоти от общината към държавата по силата на закона срещу заплащането на компенсация, при положение че съгласно националната правна уредба тези имоти и занапред се стопанисват от кмета на общината — представител на държавата и същевременно изпълнителен орган на общината?

От значение ли е за отговора на предходния въпрос дали компенсационното плащане към общината е реално, или се свежда просто до вътрешно прехвърляне на средства в рамките на общинския бюджет?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/15

Преюдициално запитване от Corte di Appello di Torino (Италия), постъпило на 2 януари 2017 г. — Petronas Lubricants Italy SpA/Livio Guida

(Дело C-1/17)

(2017/C 112/24)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Corte di Appello di Torino

Страни в главното производство

Жалбоподател: Petronas Lubricants Italy SpA

Ответник: Livio Guida

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка на ЕС, срещу когото е предявен иск от бивш негов служител пред съд на държавата членка, в която е установен (по смисъла на член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?

В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предявеният от работодателя насрещен иск е породен не от вземане, което първоначално е било негова собственост, а от вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/16

Преюдициално запитване от Munkaügyi Bíróság (Унгария), постъпило на 3 януари 2017 г. — Sporting Odds Limited/Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása

(Дело C-3/17)

(2017/C 112/25)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sporting Odds Limited

Ответник: Nemzeti Adó- és Vámhivatal Központi Irányítása

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“), забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично — законна цел, която държавата членка оправдава основно с борбата срещу пристрастяването към хазарта и защитата на потребителите — да се тълкуват в смисъл, че държавният монопол по отношение на залаганията върху резултатите от спортни и конни състезания, онлайн и извън интернет, противоречи на посочените норми, ако освен това след извършената реорганизация на пазара в тази държава членка частните доставчици на услуги с предоставена концесия могат да предлагат във физическите казина други хазартни игри (казино игри, игри с карти, монетни игрални автомати, онлайн казино игри, онлайн игри с карти), онлайн или извън интернет, които също са свързани със значителен риск от пристрастяване?

Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се установи, че промяната на конфигурацията на пазара, мотивирана от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, има за реална последица или намира израз, считано от извършената от държавата членка реорганизация на пазара, в трайно увеличение на броя казина, на годишния данък върху хазартните игри в казината, на държавната бюджетна прогноза за приходите от концесионни такси за казината, на броя закупени от участниците в игрите хазартни жетони и на сумите, необходими за придобиване на правото на игра с монетни игрални автомати?

Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен и посоченото изискване не е изпълнено, ако се докаже, че установяването на държавен монопол и разрешителният режим за организиране на хазартни игри от частни доставчици на услуги, мотивирани основно от борбата срещу пристрастяването към хазарта и от законната цел за защита на потребителите, преследват също така и икономическата цел за получаване на по-големи нетни приходи от игрите и за постигане на изключително високо равнище на приходи от пазара на игралните казина за възможно най-малко време, с цел да се покрият други бюджетни разходи и да се финансират други обществени услуги?

Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването ограничаването на хазартните игри от държавите членки да се осъществява последователно и систематично да се тълкуват в смисъл, че посоченият член е нарушен, посоченото изискване не е изпълнено и се създава необоснована диференциация между доставчиците на услуги, ако се докаже, че позовавайки се на същата цел, свързана с общественото благо, държавата членка установява държавен монопол върху някои услуги за организиране на онлайн хазартни игри, а във връзка с други такива услуги тя дава достъп до пазара, предоставяйки все по-голям брой концесии?

Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат единствено доставчиците на услуги, разполагащи с физически казина (с предоставена концесия) на унгарска територия, да могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри, поради което доставчиците на услуги, които не разполагат с физическо казино на унгарска територия (включително доставчиците на услуги, разполагащи с физическо казино в друга държава членка), не могат да получат лиценз за организиране на онлайн казино игри?

Трябва ли член 56 ДФЕС и забраната за дискриминация да се тълкуват в смисъл, че не допускат положение, при което посредством евентуалното провеждане на процедура за предоставяне на концесия за организиране на хазартни игри във физически казина и посредством възможността за доставчика да представи, в качеството му на оператор на хазартни игри с доказана надеждност, оферта [за сключване на договор], за да получи концесия за физическо казино, държавата членка на теория гарантира възможността всеки доставчик на услуги, отговарящ на законовите изисквания — включително и установен в друга държава членка — да получи концесия за организиране на хазартни игри във физическо казино и след това — лиценз за организиране на игри във виртуално казино, но в действителност въпросната държава членка не провежда прозрачни процедури за предоставяне на концесии, нито доставчикът на услуги на практика разполага с възможност да представи оферта [за сключване на договор], и въпреки това органите на тази държава членка приемат, че доставчикът на услуги е действал незаконосъобразно, като е предоставял услугата без лиценз, и затова му налагат санкция с административен характер?

Трябва ли член 56 ДФЕС, забраната за дискриминация и изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на разрешения да се тълкуват в смисъл, че не допускат държавата членка да предвиди система за предоставяне на концесии за организиране на определени хазартни игри, при която компетентният за предоставянето на концесиите орган може също така преди това да проведе процедура за предоставяне на концесии, да сключи концесионни договори с определени лица, разглеждани като оператори на хазартни игри с доказана надеждност, вместо да проведе една-единствена процедура и така да предостави на всички доставчици на услуги възможност да участват при същите условия?

Ако на седмия въпрос се даде отрицателен отговор и в разглежданата държава членка могат да се предвидят множество процедури за предоставянето на една и съща концесия: трябва ли в съответствие с член 56 ДФЕС държавата членка да осигури равностойност на тези процедури с оглед на гарантиране на полезното действие на разпоредбите на Съюза в областта на основните свободи, имайки предвид изискването за прозрачност, обективност и публичност на производството за предоставяне на разрешения, както и принципа на равно третиране?

9)	Оказва ли влияние върху отговора, който следва да се даде на въпроси от шести до осми, обстоятелството, че в никой от двата случая не е гарантиран съдебен контрол или друго ефективно правно средство за защита срещу решението за предоставяне на концесия?

10)

Трябва ли член 56 ДФЕС, задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (наричан по-нататък „ДЕС“) и институционалната и процесуална автономия на държавите членки, във връзка с членове 47 и 48 от Хартата на основните права (наричана по-нататък „Хартата“), както и с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкуват в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение, сезираната със спора национална юрисдикция може служебно да разпореди и да извърши преценка и събиране на доказателства, включително в случая, когато националното процесуално право на съответната държава членка не предвижда такава възможност?

11)

Трябва ли член 56 ДФЕС във връзка с членове 47 и 48 от Хартата, както и във връзка с правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, да се тълкува в смисъл, че при преценката относно изискванията на правото на Съюза, произтичащи от практиката на Съда, както и относно необходимостта и пропорционалността на възприетото от разглежданата държава членка ограничение, сезираната със спора национална юрисдикция не може да постави доказването в тежест на засегнатите от ограничението доставчици на услуги, а следва да приеме, че именно държавата членка — и по-конкретно държавният орган, постановил обжалваното решение — следва да докаже и обоснове съответствието с правото на Съюза, както и необходимостта и пропорционалността на националната правна уредба, като, ако това не се случи, автоматично се налага изводът, че националната правна уредба нарушава правото на Съюза?

12)

Трябва ли член 56 ДФЕС в светлината на правото на справедлив процес по член 41, параграф 1, на правото на изслушване съгласно член 41, параграф 2, буква а) и на задължението за мотивиране съгласно член 41, параграф 2, буква в) от Хартата, както и на задължението за лоялно сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС и на институционалната и процесуална автономия на държавите членки, да се тълкува в смисъл, че тези изисквания не са изпълнени, ако компетентният орган на държавата членка не уведоми оператора на хазартни игри за образуването на административното производство за налагане на санкция в съответствие с националното право, нито впоследствие в хода на административното производство не изиска неговото становище относно съвместимостта на правната уредба на държавата членка с правото на Съюза, а вместо това, без в мотивите към решението си да обоснове подробно тази съвместимост и да посочи доказателства за нея, наложи в рамките на едноинстанционно производство санкция, определена като административна от националното право?

13)

Предвид разпоредбите на член 56 ДФЕС, член 41, параграфи 1 и 2, букви а) и в) от Хартата, както и на членове 47 и 48 от нея, а също и на правото на ефективни механизми за съдебен контрол и правото на защита, установени в тези разпоредби, изпълнени ли са наложените от посочените членове изисквания, ако операторът на хазартни игри може да оспори за първи път съвместимостта на националната уредба с правото на Съюза едва пред националната юрисдикция?

14)

Могат ли член 56 ДФЕС и задължението на държавите членки да обосноват и мотивират ограничаването на свободното предоставяне на услуги да се тълкуват в смисъл, че държавата членка не е изпълнила това задължение, ако нито към момента на въвеждане на ограничението, нито към момента на преценката му не е налична съответната оценка на въздействието, която позволява да се докажат ползите от ограничението, свързани с общественото благо?

15)

С оглед на предвидената в закона рамка за определяне на размера на административната санкция, която може да се наложи, на естеството на наказваната със санкцията дейност, и по-специално на степента, в която дейността засяга обществения ред и обществената сигурност, както и предвид репресивната цел на санкцията, може ли съгласно членове 47 и 48 от Хартата да се приеме, че въпросната административна санкция има „наказателноправен характер“? Влияе ли това обстоятелство на отговора, който следва да се даде на преюдициални въпроси от единадесети до четиринадесети?

16)

Трябва ли член 56 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако съгласно отговорите на предходните въпроси сезираната със спора юрисдикция приеме правната уредба и нейното прилагане за незаконосъобразни, тя трябва също така да приеме за противоречаща на правото на Съюза и санкцията, основана на националната правна уредба, която не съответства на член 56 ДФЕС?

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/18

Преюдициално запитване от Amtsgericht Aue, Zweigstelle Stollberg (Германия), постъпило на 10 януари 2017 г. — Thomas Hübner/LVM Lebensversicherungs AG

(Дело C-11/17)

(2017/C 112/26)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Aue, Zweigstelle Stollberg

Страни в главното производство

Ищец: Thomas Hübner

Ответник: LVM Lebensversicherungs AG

Преюдициални въпроси

Трябва ли буква А от приложение II към Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 г. (1) [във връзка с] член 15, параграф 1, трета алинея [от Директива 90/619/ЕИО (2)] да се тълкува в смисъл, че позволява на потребителя през целия период на плащане на премии за застраховка живот или за пенсионно осигуряване, да упражни правото си на отказ, когато поради незнание относно това право, дължащо се на неправилна информация, в продължение на няколко години е плащал премии по договора?

Съвместима ли е с посочената по-горе директива национална разпоредба, която с оглед на принципа на добросъвестност предвижда за потребителя загуба на правото на отказ, тъй като титулярят на застрахователна полица поради незнание относно правото на отказ от договора, до момента, в който е бил информиран за това си право, е плащал редовно вноските по договора?

(1) Директива 92/96/ЕИО на Съвета от 10 ноември 1992 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане и за изменение на Директиви 79/267/ЕИО и 90/619/ЕИО (Трета директива по животозастраховането) (ОВ L 360, стр. 1).

(2) Втора директива 90/619/ЕИО на Съвета от 8 ноември 1990 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно прякото животозастраховане, предвиждаща условия за ефективно осъществяване на свободно предоставяне на услуги и за изменение на Директива 79/267/ЕИО (ОВ L 330, стр. 50).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/19

Преюдициално запитване от Kammergericht Berlin (Германия), постъпило на 18 януари 2017 г. — Vincent Pierre Oberle

(Дело C-20/17)

(2017/C 112/27)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Kammergericht Berlin

Страни в главното производство

Заявител и жалбоподател: Vincent Pierre Oberle

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 4 от Регламент (ЕС) № 650/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения и приемането и изпълнението на автентични актове в областта на наследяването и относно създаването на европейско удостоверение за наследство (1) да се тълкува в смисъл, че определя и изключителната международна компетентност за издаване в съответната държава членка на национални удостоверения за наследство, които не са заменени от европейското удостоверение за наследство (вж. член 62, параграф 3 от Регламент № 650/2012), така че приета от националния законодател разпоредба в друг смисъл относно международната компетентност за издаване на национални удостоверения за наследство — като тази на член 105 от Familiengesetzbuch (Закон за производствата по семейни дела и за охранителните производства) в Германия — е невалидна поради противоречие с разпоредба на европейското право от по-висок ранг?

(1) ОВ L 201, стр. 107.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/19

Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република), постъпило на 18 януари 2017 г. — Catlin Europe SE/O.K. Trans Praha spol. s.r.o.

(Дело C-21/17)

(2017/C 112/28)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší soud České republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Catlin Europe SE

Ответник в първоначалното производство: O.K. Trans Praha spol. s.r.o.

Преюдициални въпроси

Следва ли член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 (1) на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане да се тълкува в смисъл, че липсата на уведомяване на адресата за възможността да откаже да приеме документа за връчване — както предвижда член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 (2) на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 (3) на Съвета („Регламентът за връчване на документи“) — дава право на ответника (адресата) да поиска преглед на европейската заповед за плащане на основание член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед („Регламент относно европейската заповед за плащане“)?

(1) ОВ L 399, 2006 г., стр. 1.

(2) ОВ L 324, 2007 г., стр. 79.

(3) ОВ L 160, 2000 г., стр. 37.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/20

Преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof (Австрия), постъпило на 18 януари 2017 г. — Österreichischer Gewerkschaftsbund, Gewerkschaft öffentlicher Dienst/Republik Österreich

(Дело C-24/17)

(2017/C 112/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Молител: Österreichischer Gewerkschaftsbund, Gewerkschaft öffentlicher Dienst

Ответник: Republik Österreich

Преюдициални въпроси

1.1.

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно членове 1, 2 и 6 от Директива 2000/78/ЕО (1) във връзка с член 21 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, с която на мястото на досегашния дискриминиращ на основание възраст режим за определяне на възнагражденията (с оглед на зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст), се въвежда нова система за определяне на възнагражденията, като преминаването на заварените служители в новата система става обаче по такъв начин, че новият режим влиза в сила с обратно действие към датата на влизането в сила на закона в първоначалната му редакция, а първото определяне на ранг по новата система е в зависимост от реално изплатеното по стария режим възнаграждение за точно определен референтен месец за целите на преминаването (февруари 2015 г.), поради което се запазват финансовите последици от досегашната дискриминация на основание възраст?

1.2.

При утвърдителен отговор на първия въпрос, точка 1.1:

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 17 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че заварените служители, които са били дискриминирани по стария режим на възнагражденията във връзка със зачитането на предходни периоди на заетост, приключени преди навършване на 18-годишна възраст, трябва да получат парична компенсация в случаите, когато финансовите последици от тази дискриминация се запазват и след преминаването на служителите в новата система за определяне на възнагражденията?

1.3.

При отрицателен отговор на първия въпрос, точка 1.1:

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) да се тълкува в смисъл, че залегналото в тази разпоредба основно право на ефективни правни средства за защита пред съд не допуска национална правна уредба, съгласно която старият, дискриминационен режим на възнагражденията не се прилага повече към висящите и бъдещите производства, а преминаването на заварените служители в новата система на възнаграждения е в зависимост единствено от възнаграждението, което е следвало да се начисли или е било изплатено за референтния месец за преминаването?

Трябва ли правото на Съюза, и по-конкретно член 45 ДФЕС, член 7, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза (2) и член 20 и сл. от Хартата, да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба, съгласно която предходните периоди на заетост на договорно нает служител:

—

по трудово правоотношение с орган на местно самоуправление или със сдружение на общини от държава — членка на Европейското икономическо пространство, Република Турция или Конфедерация Швейцария, с орган на Европейския съюз или с международна организация, на която Австрия е членка, или с други подобни учреждения се зачитат изцяло, а

—	по трудово правоотношение с друг работодател, само ако лицето е упражнявало относима професионална дейност или е преминало относимо практическо обучение в администрация, се зачитат с максимална обща продължителност до десет години?

(1) Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 година, глава 5, том 6, стр. 7).

(2) ОВ L 141, стр. 1.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/21

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 23 януари 2017 г. — Sucrerie de Toury SA/Ministre de l'économie et des finances

(Дело C-31/17)

(2017/C 112/30)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sucrerie de Toury SA

Ответник: Ministre de l'économie et des finances

Преюдициални въпроси

Прилага ли се по отношение на енергийните продукти, използвани за комбинираното производство на топло- и електроенергия, единствено възможността за освобождаване от облагане с данъци, установена с член 15, параграф 1, буква в) от Директива на Съвета от 27 октомври 2003 г. (1), или те попадат, що се отнася до частта от тези продукти, чиято консумация отговаря на произведената електроенергия, и в приложното поле на предвиденото в член 14, параграф 1, буква а) от тази директива задължение за освобождаване от облагане с данъци?

(1) Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка[…] на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/22

Преюдициално запитване от Cour de cassation (Франция), постъпило на 25 януари 2017 г. — Lubrizol France SAS/Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures

(Дело C-39/17)

(2017/C 112/31)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour de cassation

Страни в главното производство

Жалбоподател: Lubrizol France SAS

Ответник: Caisse nationale du Régime social des indépendants (RSI) participations extérieures

Преюдициален въпрос

Допускат ли членове 28 и 30 от Договора за функционирането на Европейския съюз стойността на стоки, прехвърлени от Франция в друга държава — членка на Европейския съюз, от данъчнозадължено за данъка за социална солидарност на дружествата и за допълнителния данък към него лице или от негово име за целите на неговата стопанска дейност, да се взема предвид при определяне на общия оборот, който представлява данъчната основа за тези данъци?

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/22

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 26 януари 2017 г. — Fashion ID GmbH & Co.KG/Verbraucherzentrale NRW eV

(Дело C-40/17)

(2017/C 112/32)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Fashion ID GmbH & Co.KG

Ответник: Verbraucherzentrale NRW eV

Други страни: Facebook Ireland Limited, Landesbeauftragte für Datenschutz und Informationsfreiheit Nordrhein-Westfalen

Преюдициални въпроси

Допускат ли разпоредбите на членове 22, 23 и 24 от Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (1) национална правна уредба, която наред с правомощията за намеса, с които разполагат органите за защита на данните, и със средствата за правна защита на разположение на заинтересованите лица, предоставя на сдружения с нестопанска цел за защита на интересите на потребителите правомощието да предприемат правни действия срещу нарушителя в случай на нарушения?

При отрицателен отговор на първия въпрос:]

В случай като настоящия, където лице интегрира в своя уебсайт програмен код, чрез който браузърът на потребителя изисква данни с определено съдържание от трето лице, като за целта предава лични данни на третото лице, следва ли лицето, интегрирало посочения програмен код, да се счита за „администратор“ по смисъла член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, когато това лице няма възможност да влияе върху тази операция по обработване на данни?

При отрицателен отговор на втория въпрос, трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни да се тълкува в смисъл, че той урежда изчерпателно отговорността на администратора и нейните основания така, че не допуска ангажирането на гражданската отговорност на трето лице, което, макар да не е „администратор“, създава предпоставките за започване на операцията по обработване на данни, без да има възможност да влияе върху тази операция?

4)	Чии „законни интереси“ трябва да бъдат взети предвид в положение като разглежданото в случая, когато следва да се извърши претегляне съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46/ЕО? Интересът от интегрирането на съдържание на трети лица или интересът на третото лице?

5)	Пред кого трябва да бъде изразено съгласието, което следва да бъде дадено съгласно член 7, буква а) и член 2, буква з) от Директива 95/46/ЕО в положение като разглежданото в случая?

6)	В положение като настоящото длъжен ли е операторът на уебсайт, интегрирал в него предоставени от трето лице данни с определено съдържание, с което се създават предпоставки за обработване на лични данни, да предоставя информация в съответствие с член 10 от Директива 95/46/ЕО?

(1) ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/23

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 1 февруари 2017 г. — X/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-47/17)

(2017/C 112/33)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли замолената държава членка, отчитайки смисъла, съдържанието и целта на Регламента „Дъблин“ (1) и на Директива 2013/32 (2), да отговори на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане (3) в рамките на две седмици?

При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли в този случай, при отчитане на член 5, параграф 2, последно изречение от Регламента за прилагане предвидения в член 20, параграф 1, буква б) от Регламент № 343/2003 (4) (понастоящем член 25, параграф 1 от Регламента „Дъблин“) приложимият срок да е максимум един месец?

3)	При отрицателен отговор и на първия и на втория въпрос, разполага ли замолената държава членка — с оглед на използваното понятие beijvert (стреми се, полага усилия) [в текста на нидерландски] на член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане — с разумен срок за отговор на искането за преразглеждане?

Ако държавата членка в действителност трябва на основание на член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане да отговори в разумен срок на искането за преразглеждане, следва ли да се смята, че когато са изтекли повече от шест месеца, какъвто е конкретният случай, е налице „разумен срок“? При отрицателен отговор на този въпрос, кой срок при това положение следва да се счита за разумен?

Каква е последицата от обстоятелството, че замолената държава членка не е отговорила на искане за преразглеждане в рамките на две седмици, в рамките на един месец или в определен разумен срок? В този случай молещата държава членка компетентна ли е да разгледа по същество подадената от чужденеца молба за убежище, или за това е компетентна замолената държава членка?

Ако се приеме, че замолената държава членка е компетентна да разгледа по същество молбата за убежище, тъй като тя не е отговорила своевременно на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане, в какъв срок молещата държава членка, в конкретния случай ответникът, следва да съобщи това на чужденеца?

(1) Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).

(2) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60).

(3) Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 година за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 222, 2003 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 140).

(4) Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (ОВ L 50, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 56).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/24

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем (Нидерландия), постъпило на 3 февруари 2017 г. — X/Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-48/17)

(2017/C 112/34)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, заседаващ в Харлем

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли замолената държава членка, отчитайки смисъла, съдържанието и целта на Регламента „Дъблин“ (1) и на Директива 2013/32 (2), да отговори на искането за преразглеждане по член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане (3) в рамките на две седмици?

3)	При отрицателен отговор и на първия и на втория въпрос, разполага ли замолената държава членка — с оглед на използваното понятие beijvert (стреми се, полага усилия) [в текста на нидерландски] на член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане — с разумен срок за отговор на искането за преразглеждане?

Ако замолената държава членка в действителност трябва на основание на член 5, параграф 2 от Регламента за прилагане да отговори в разумен срок на искането за преразглеждане, следва ли да се смята, че когато са изтекли седем седмици и половина, какъвто е конкретният случай, е все още налице „разумен срок“? При отрицателен отговор на този въпрос, кой срок при това положение следва да се счита за разумен?

Каква е последицата от обстоятелството, че замолената държава членка не е отговорила на искане за преразглеждане в рамките на две седмици или в определен разумен срок? В този случай молещата държава членка компетентна ли е да разгледа по същество подадената от чужденеца молба за убежище, или за това е компетентна замолената държава членка?

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/25

Преюдициално запитване от Østre Landsret (Дания), постъпило на 1 февруари 2017 г. — Koppers Denmark ApS/Skatteministeriet

(Дело C-49/17)

(2017/C 112/35)

Език на производството: датски

Запитваща юрисдикция

Østre Landsret

Страни в главното производство

Жалбоподател: Koppers Denmark ApS

Ответник: Skatteministeriet

Преюдициални въпроси

Следва ли член 21, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО (1) на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се тълкува в смисъл, че потреблението на произведени на място енергийни продукти при производството на други енергийни продукти е освободено от данъчно облагане при положения като това в главното производство, при което произведените енергийни продукти не се използват като моторни горива или горива за отопление?

Следва ли член 21, параграф 3 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да ограничат обхвата на освобождаването само до потреблението на енергиен продукт, използван при производството на еквивалентен енергиен продукт (т.е. енергиен продукт, който подобно на използвания енергиен продукт също е облагаем)?

(1) Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (текст от значение за ЕИП) (ОВ L 283, 2003 г., стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/26

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 3 февруари 2017 година — Бахтияр Фатхи/Председател на Държавна агенция за бежанците

(Дело C-56/17)

(2017/C 112/36)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Бахтияр Фатхи

Ответник: Председател на Държавна агенция за бежанците

Преюдициални въпроси

Следва ли чл.3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013 (1), тълкуван във връзка със съображение 12 и чл.17 от същия регламент, че допускат държава членка да постанови решение, което представлява разглеждане на молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква г) от същия регламент, подадена до тази държава-членка, без да е постановено изрично решение за компетентността на същата държава членка на основание критериите по регламента и няма данни за приложението на дерогациите, предвидени в чл.17 от същия регламент в този случай?

Следва ли от чл. 3, параграф 1, второ изречение от Регламент 204/2013, тълкуван във връзка със съображение 54 от Директива 2013/32 (2), че при условията на главното производство, по молба за международна закрила по смисъла на чл.2, буква б) от същия регламент, когато не се прилага дерогация съгласно чл.17, параграф 1 от същия регламент, се изисква да бъде взето решение, с което държава-членка поема отговорността за разглеждането на молбата по критериите на регламента, и което решение се основава на извода, че по отношение на подалото молбата лице се прилагат нормите на регламента?

Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, съдът следва да извърши преценката по съображение 54 от същата директива за това дали по отношение на молителя се прилагат нормите на Регламент (ЕС) № 604/2013, когато не е взето изрично решение от държавата членка за компетентността ѝ да разгледа молбата за международна закрила по критериите на регламента? Следва ли на основание съображение 54 от Директива 2013/32 да се приеме, че когато няма данни за приложението на чл.17 от Регламент 604/2013г. и молбата за международна закрила е разгледана на основание Директива 211/95 (3) от държавата членка, до която е подадена, то правното положение на лицето попада в приложното поле на регламента дори и да няма изрично решение за компетентността на държавата членка по критериите на регламента?

Следва ли от чл.10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, че са налице мотиви за преследване на основание „религия“ при условията на главното производство, когато молителят не е представил декларации и документи за всички елементи, включени в определението на понятието религия по същата разпоредба, от съществено значение за принадлежността лицето към конкретната религия?

Следва ли от чл.10, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, че съществуват мотиви на преследване, основани на религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато при условията на главното производство, молителят претендира, че е преследван на основание религиозната си принадлежност, но не е представил декларации и доказателства за обстоятелства, характерни за принадлежността на едно лице към конкретна религия, които биха съставлявали основание субектът на преследването да приеме, че лицето принадлежи към тази религия, в това число свързани с извършване или въздържание от извършване на религиозни актове, с изразяване на религиозни убеждения, за форми на лично и обществено поведение, основани на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания?

Следва ли от чл.9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкувани във връзка с членове 18 и 10 от Хартата за основните права на ЕС и понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, че при условията на главното производство:

а)	Понятието религия по смисъла на правото на ЕС изключва деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки? Такива деяния, обявени в страната на произход на молителя за наказуеми, могат ли да съставляват действия на преследване?

б)

В контекста на забраната за прозелитизъм и забраната за действия, противни на религията, на която се основават законите и разпоредбите в страната по произход на молителя, следва ли да се считат за допустими ограничения, установени в защита на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред в тази страна? При условие, че нарушението на посочените забрани се наказва със смърт, то самото им съществуване съставлява ли действие на преследване по смисъла на цитираните разпоредби на директивата, в това число когато законодателството не е насочено изрично към конкретна религия?

Следва ли от чл.4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкуван във връзка с параграф 5, буква б) от същата разпоредба, с чл.10 от Хартата за основните права на ЕС и чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС, че при условията на главното производство, оценяването на фактите и обстоятелствата следва да се извърши само въз основа на декларациите и документите, представени от молителя, но се допуска да бъде изискано потвърждение на тези липсващи елементи, включени в понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато:

—	без такива данни молбата за международна закрила следва да бъде преценена като неоснователна по смисъла на чл.32 вр. чл. 31, ал.8, буква д) от Директива 2013/32/ЕС , и

—	по националното право е предвидено задължение компетентният орган да установи всички относими факти към разглеждането на молбата за международна закрила, а при обжалването на решението за отказ — задължение за съда да даде указания, че лицето не сочи и не представя доказателства?

OB 2013, L 180, стр. 31

(2) Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

OB 2013, L 180, стр. 60

(3) Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

OB 2011, L 337, стр. 9

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/27

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 3 февруари 2017 г. — SCI Château du Grand Bois/Établissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

(Дело C-59/17)

(2017/C 112/37)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Жалбоподател: SCI Château du Grand Bois

Ответник: Établissement national des produits de l'agriculture et de la mer (FranceAgriMer)

Преюдициални въпроси

1)	Дават ли разпоредбите на членове 76, 78 и 81 от Регламент за прилагане от 27 юни 2008 г. (1) право на служителите, извършващи проверки на място, да проникват в земите на земеделско стопанство, без да са получили съгласието на стопанина?

2)	Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, следва ли да се прави разграничение според това дали съответните земи са оградени или не?

3)	Ако бъде даден утвърдителен отговор на първия въпрос, съвместими ли са разпоредбите на членове 76, 78 и 81 от Регламент за прилагане от 27 юни 2008 г. с принципа на неприкосновеност на жилището, гарантиран от член 8 Европейската конвенция за правата на човека?

(1) Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 година относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети страни, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ L 170, 2008 г., стр. 1).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/28

Преюдициално запитване от Tribunal da Relação do Porto (Португалия), постъпило на 7 февруари 2017 г. — Saey Home & Garden NV/SA/Lusavouga-Máquinas e Acessórios Industriais SA

(Дело C-64/17)

(2017/C 112/38)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal da Relação do Porto

Страни в главното производство

Жалбоподател: Saey Home & Garden NV/SA [ответник на първа инстанция]

Ответник: Lusavouga-Máquinas e Acessórios Industriais SA [ищец на първа инстанция]

Преюдициални въпроси

1)	Следва ли искът да бъде предявен пред белгийски съд съгласно основното правило на член 4, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (1), тъй като Белгия е страната, в която се намира управлението на ответника?

Следва ли искът да бъде предявен пред португалски съд съгласно член 7, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от договор за дистрибуция и произтичащите от договора взаимни задължения е трябвало да бъдат изпълнени в Португалия?

Следва ли искът да бъде предявен пред испански съд съгласно член 7, параграф 1, букви а) и в) от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от договор за дистрибуция и произтичащите от договора взаимни задължения е трябвало да бъдат изпълнени в Испания?

Следва ли искът да бъде предявен пред португалски съд съгласно член 7, параграф 1, буква а) и буква б), първо тире от Регламент 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от рамков договор за дистрибуция, който в отношенията между ищеца и ответника се подразделя на множество договори за покупко-продажба и всички продадени стоки е трябвало да бъдат доставени в Португалия, където фактически са доставени на 21 януари 2014 г.?

Следва ли искът да бъде предявен пред белгийски съд съгласно член 7, параграф 1, буква а) и буква б), първо тире от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от рамков договор за дистрибуция, който в отношенията между ищеца и ответника се подразделя на множество договори за покупко-продажба и всички продадени стоки са доставени от ответника на ищеца в Белгия?

6. Следва ли искът да бъде предявен пред испански съд съгласно член 7, параграф 1, буква а) и буква б), първо тире от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от рамков договор за дистрибуция, който в отношенията между ищеца и ответника се подразделя на множество договори за покупко-продажба, като всички продадени стоки са предназначени да бъдат доставени в Испания и се отнасят до сделки, осъществени в Испания?

Следва ли искът да бъде предявен пред португалски съд съгласно член 7, параграф 1, буква а) и буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от рамков договор за дистрибуция, който в отношенията между ищеца и ответника се изразява в предоставяне на услуги от ищеца в полза на ответника, като ищецът осъществява сделки, от които ответникът косвено има интерес?

Следва ли искът да бъде предявен пред испански съд съгласно член 7, параграф 1, буква а) и буква б), второ тире от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от рамков договор за дистрибуция, който в отношенията между ищеца и ответника се изразява в предоставяне на услуги от ищеца в полза на ответника, като ищецът осъществява сделки, от които ответникът косвено има интерес посредством дейност, осъществявана в Испания?

Следва ли искът да бъде предявен пред португалски съд съгласно член 7, параграф 5 от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от договор за дистрибуция и спорът между ищеца и ответника следва да се приравни на спор между принципал (т.е. „упълномощител“) и представител, намиращ се в Португалия?

10)

Следва ли искът да бъде предявен пред испански съд съгласно член 7, параграф 5 от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), тъй като се отнася до правоотношения, породени от договор за дистрибуция и спорът между ищеца и ответника следва да се приравни на спор между принципал (т.е. „упълномощител“) и представител, който следва да се приеме за установен в Испания, тъй като именно в тази страна представителят ще изпълнява договорните си задължения?

11)

Следва ли искът да бъде предявен пред белгийски съд, по-точно съд на Kortrijk съгласно член 25, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), като се има предвид, че в точка 20 от общите условия, уреждащи всички продажби на ответника към ищеца, страните договарят подсъдност писмено и напълно валидно по отношение на белгийското законодателство, че „any dispute of any nature wathsoever shall be the exclusive jurisdiction of the courts of Kortrijk“(всички спорове, независимо от техния характер, са подсъдни само на съдилищата в Kortrijk)?

12)

В съответствие с разпоредбите на глава II, раздели 2—7 от Регламент № 1215/2012 (по силата на член 5, параграф 1 от същия регламент), следва ли искът да бъде предявен пред португалски съд, тъй като основните елементи на привръзка на договорното правоотношение между ищеца и ответника се отнасят до територията и правния ред на Португалия?

13)

(1) Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ 2012, L 351, стр. 1)

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/30

Преюдициално запитване, отправено от Районен съд — Варна (България) на 7 февруари 2017 година — Тодор Илиев/Благовеста Илиева

(Дело C-67/17)

(2017/C 112/39)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Районен съд — Варна

Страни в главното производство

Ищец: Тодор Илиев

Ответник: Благовеста Илиева

Преюдициални въпроси

1.	Представлява ли спор относно имуществени права произтичащи от брачни правоотношения, по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. „а“ от Регламент 44/2001 (1) на Съвета, иск между бивши съпрузи за извършване на делба на придобита по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност движима вещ?

2.	Попада ли в изключенията относно приложимостта на Регламент 44/2001 г. и по конкретно на чл. 1, т. 2, б. А от Регламента спор относно делба на движима вещ придобита по време на брака, но вписана в регистрите на компетентните национални власти само на името на единия съпруг?

Кой съд е компетентен да разгледа спор между бивши съпрузи относно собствеността на движими вещи, придобити по време на сключения между страните граждански брак, когато съпрузите са граждани на една държава членка на ЕС, а по делото е установено, че местоживеенето на страните е на територията на друга държава членка в моментите на сключване на брака, придобиване на вещите, прекратяване на брака и предявяване на иск за делба на вещите след прекратяване на брака?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела OB 2001, L 12, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 3, стр. 74

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/30

Преюдициално запитване от Ц (Финландия), постъпило на 17 февруари 2017 г. — Zurich Insurance PLC, Metso Minerals Oy/Abnormal Load Services (International) Limited

(Дело C-88/17)

(2017/C 112/40)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Zurich Insurance PLC, Metso Minerals Oy

Ответник: Abnormal Load Services (International) Limited

Преюдициален въпрос

По какъв начин в съответствие с член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 (1) се определя мястото, съответно местата, където е предоставена дадена услуга, когато става въпрос за договор за превоз на стоки между две държави членки и този превоз се състои от различни части, за които са използвани различни превозни средства?

(1) Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/31

Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Castellón — Испания) — Banco Popular Español SA/Elena Lucaciu, Cristian Laurentiu Lucaciu

(Дело C-349/15) (1)

(2017/C 112/41)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 302, 4.9.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/31

Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Zamora — Испания) — Javier Ángel Rodríguez Sánchez/Caja España de Inversiones, Salamanca y Soria SAU (Banco CEISS)

(Дело C-381/15) (1)

(2017/C 112/42)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 302, 14.9.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/31

Определение на председателя на Съда от 23 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Juzgado de Primera Instancia de Alicante — Испания) — Manuel González Poyato, Ana Belén Tovar García/Banco Popular Español SA

(Дело C-34/16) (1)

(2017/C 112/43)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 136, 18.4.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/32

Определение на председателя на Съда от 26 януари 2017 г. (преюдициално запитване, отправено от Audiencia Provincial de Navarra — Испания) — Instituto de Religiosas Oblatas del Santísimo Redentor/Joaquín Taberna Carvajal

(Дело C-352/16) (1)

(2017/C 112/44)

Език на производството: испански

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 326, 5.9.2016 г.

Общ съд

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/33

Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — ASPLA и Armando Álvarez/Европейски съюз

(Дело T-40/15) (1)

((Извъндоговорна отговорност - Прецизност на исковата молба - Погасителна давност - Допустимост - Член 47 от Хартата на основните права - Разумен срок за произнасяне - Имуществени вреди - Лихви върху неплатената глоба - Разноски за банкова гаранция - Причинно-следствена връзка))

(2017/C 112/45)

Език на производството: испански

Страни

Ищци: Plásticos Españoles, SA (ASPLA) (Торелавега, Испания) и Armando Álvarez, SA (Мадрид, Испания) (представители: първоначално M. Troncoso Ferrer, C. Ruixó Claramunt и S. Moya Izquierdo, впоследствие M. Troncoso Ferrer и S. Moya Izquierdo, адвокати)

Ответник: Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз (представители: първоначално A. Placco, впоследствие J. Inghelram, Á. Almendros Manzano и P. Giusta)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: P. van Nuffel, F. Castilla Contreras и C. Urraca Caviedes)

Предмет

Иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради продължителността на производството пред Общия съд по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T-76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T-78/06, непубликувано, EU:T:2011:673)

Диспозитив

Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Plásticos Españoles, SA (ASPLA) обезщетение в размер на 44 951,24 EUR и на Armando Álvarez, SA обезщетение в размер на 111 042,48 EUR за претърпяната от всяко от тези дружества имуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T-76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T-78/06, непубликувано, EU:T:2011:673). От 27 януари 2015 г. до обявяването на настоящото решение всяко от тези обезщетения се преизчислява с компенсаторни лихви в размер на годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която тези дружества са установени.

Всяко от обезщетенията, посочени в точка 1) по-горе, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане, в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта.

3)	Отхвърля иска в останалата му част.

4)	ASPLA и Armando Álvarez, от една страна, и Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, от друга страна, понасят направените от тях съдебни разноски.

5)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 89, 16.3.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/34

Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — Hernández Zamora/EUIPO — Rosen Tantau (Paloma)

(Дело T-369/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „Paloma“ - По-ранна фигуративна марка на Европейския съюз „Paloma“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 112/46)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hernández Zamora, SA (Мурсия, Испания) (представители: J.L. Rivas Zurdo и I. Munilla Muñoz, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Zaera Cuadrado)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Rosen Tantau KG (Ютерзен, Германия) (представители: R. Kunze и G. Würtenberger, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 21 април 2015 г. (преписка R 1697/2014-2) относно производство по възражение между Hernández Zamora и Rosen Tantau

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Hernández Zamora, SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 320, 28.9.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/34

Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — European Dynamics Luxembourg и др./EMA

(Дело T-441/15) (1)

((Арбитражна клауза - Многостранен рамков договор от типа „каскада“. EMA/2012/10/ICT - Предоставяне на външни услуги в областта на софтуерните приложения - Искане за предоставяне на услуги, отправено до жалбоподателите - Отхвърляне на кандидатите, предложени от жалбоподателите - Пропорционалност - Частично изменение на квалификацията на жалбата - Извъндоговорна отговорност))

(2017/C 112/47)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург), Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция), European Dynamics Belgium SA (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално I. Ampazis и M. Sfyri, впоследствие M. Sfyri, D. Papadopoulou и C.-N. Dede, avocats)

Ответник: Европейска агенция по лекарствата (EMA) (представители: T. Jabłoński, N. Rampal Olmedo, G. Gavriilidou и P. Eyckmans)

Предмет

От една страна, искане на основание член 263 ДФЕС, насочено към отмяната на решението от 4 юни 2015 г. на EMA, съобщено на жалбоподателите с електронно писмо от директора по ресурсите в областта на информационните технологии, с което се отхвърлят двама от кандидатите, предложени от жалбоподателите в отговор на искането за представяне на услуги SC001 в рамките на рамков договор EMA/2012/10/ICT, и от друга страна, искане, основано на член 268 ДФЕС, целящо да се поправят вредите, които жалбоподателите твърдят, че са претърпели в резултат на това решение

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда European Dynamics Luxembourg SA, Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE и European Dynamics Belgium SA да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 328, 5.10.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/35

Решение на Общия съд от 17 февруари 2017 г. — Batmore Capital/EUIPO — Univers Poche (POCKETBOOK)

(Дело T-596/15) (1)

((Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „POCKETBOOK“ - По-ранни национални фигуративни марки „POCKET“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2017/C 112/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Batmore Capital Ltd (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: D. Masson, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: A. Folliard-Monguiral)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Univers Poche (Париж, Франция) (представител: F. Dumont, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 30 юли 2015 г. (преписка R 1952/2014-1) относно производство по възражение между Univers Poche и Batmore Capital

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Batmore Capital Ltd да заплати съдебните разноски, включително необходимите съдебни разноски, направени от Univers Poche пред апелативния състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

(1) ОВ C 414, 14.12.2015 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/36

Определение на Общия съд от 9 февруари 2017 г. — Dröge и др./Комисия

(Дело T-142/16) (1)

((Жалба за отмяна - Волеизявление и две решения на Комисията относно достъпа до документи, свързани с преговорите по трансатлантическото партньорство в областта на търговията и инвестициите между Европейския съюз и САЩ (ТПТИ) - Право на достъп на сътрудниците на членовете на националните парламенти до някои поверителни документи, свързани с преговорите по ТПТИ - Актове, които не подлежат на обжалване - Недопустимост))

(2017/C 112/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Katharina Dröge (Берлин, Германия), Britta Haßelmann (Берлин), Anton Hofreiter (Берлин) (представител: W. Cremer, professeur)

Ответник: Европейска комисия (представители: F. Erlbacher, R. Vidal Puig и B. Hartmann)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за отмяна, първо, на волеизявление на Комисията за сключване на договор, обвързващ страните по него — Европейският съюз и Съединените американски щати, относно условията за достъп до документите за преговорите за трансатлантическо партньорство в областта на търговията и инвестициите (ТПТИ), и при условията на евентуалност за обявяването му за противоречащо на правото на Съюза, второ, на предварителното решение на Комисията да направи посоченото волеизявление за одобряване на договора, и трето, на устното решение на Комисията, свързано със сключване на договор или необвързващо политическо споразумение със Съединените американски щати относно „режима за достъп до ТПТИ“, което определя задължителен характер на този режим в правото на Съюза, доколкото на членовете не парламентите на държавите членки е забранено без изключение да бъдат придружавани от преминали през контрол за сигурност сътрудници, включително сътрудници на политическата им група, при запознаването с документите, свързани с ТПТИ, в създадените за тази цел читални

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда г-жа Katharina Dröge, г-жа Britta Haßelmann и г-н Anton Hofreiter да заплатят съдебните разноски.

(1) ОВ C 221, 13.6.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/36

Определение на Общия съд от 10 февруари 2017 г. — Acerga/Съвет

(Дело T-153/16) (1)

((Жалба за отмяна - Рибарство - Опазване на рибните ресурси - Възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза - Сдружение - Липса на лично засягане - Акт, съдържащ мерки за изпълнение - Недопустимост))

(2017/C 112/50)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Asociación de armadores de cerco de Galicia (Acerga) (Сада, Испания) (представител: B. Huarte Melgar, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: A. Westerhof Löfflerová и F. Florindo Gijón)

Предмет

Жалба на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент (ЕС) № 2016/72 на Съвета от 22 януари 2016 година за определяне за 2016 година на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза, и за изменение на Регламент (ЕС) 2015/104 (ОВ L 22, 2016 г., стр. 1)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Липсва основание за произнасяне по искането за встъпване на Европейската комисия.

3)	Осъжда Asociación de armadores de cerco de Galicia (Acerga) да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 200, 6.6.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/37

Определение на Общия съд от 7 февруари 2017 г. — Stips/Комисия

(Дело T-593/16) (1)

((Иск за обезщетение - Публична служба - Срочно наети служители - Липса на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника - Явна недопустимост))

(2017/C 112/51)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Adolf Stips (Безоцо, Италия) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid и C. Berardis-Kayser)

Предмет

Иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищецът твърди, че е претърпял поради забавеното провеждане на процедурата по прекласиране за 2013 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля иска като явно недопустим.

2)	Осъжда Adolf Stips да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 251, 11.7.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-23/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/38

Определение на Общия съд от 13 февруари 2017 г. — Pipiliagkas/Комисия

(Дело T-598/16) (1)

((Жалба за отмяна - Публична служба - Длъжностни лица - Месторабота - Преместване в интерес на службата - Промяна на местоработата на жалбоподателя - Изпълнение на съдебно решение - Досъдебна процедура - Акт, неподлежащ на обжалване - Недопустимост))

(2017/C 112/52)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Nikolaos Pipiliagkas (Брюксел, Белгия) (представители: J.-N. Louis и N. de Montigny, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara)

Предмет

Жалба, подадена на основание членове 266 и 270 ДФЕС с искане за отмяна, от една страна на решението на Комисията да не приеме мерки за изпълнение на решение от 15 април 2015, Pipiliagkas/Комисия (F-96/13, EU:F:2015:29) и от друга страна, на решението на Комисията от 22 декември 2015 г. да премести жалбоподателя от делегацията на Европейски съюз на Западния бряг на река Йордан и ивицата Газа, Източен Ерусалим в Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда г-н Nikolaos Pipiliagkas да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г. (дело, първоначално заведено в Съда на публичната служба на Европейския съюз под номер F-28/16 и прехвърлено на Общия съд на Европейския съюз на 1.9.2016 г.).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/38

Определение на председателя на Общия съд от 6 февруари 2017 г. — Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank/ЕСП

(Дело T-645/16 R)

((Обезпечително производство - Единен съвет за преструктуриране - Единен фонд за преструктуриране - Предварителни вноски - Молба за спиране на изпълнението - Липса на неотложност))

(2017/C 112/53)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vorarlberger Landes- und Hypothekenbank AG (Брегенц, Австрия) (представител: G. Eisenberger, avocat)

Ответник: Единен съвет за преструктуриране (ЕСП) (представители: B. Meyring и S. Schelo, avocats)

Предмет

Искане с основание членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС и предмет постановяване на временни мерки, които имат за цел, от една страна, да се спре изпълнението на решението на изпълнителната сесия на ЕСП (SRB/ES/SRF/2016/06) от 15 април 2016 г. относно предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране за 2016 г., а от друга страна, да се разпореди на ЕСП да възстанови предварителните вноски, изплатени от жалбоподателя

Диспозитив

1)	Отхвърля молбата за допускане на обезпечителни мерки.

2)	Не се произнася по съдебните разноски.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/39

Жалба, подадена на 30 януари 2017 г. — Healy/Комисия

(Дело T-55/17)

(2017/C 112/54)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: John Morrison Healy (Celbridge, Ирландия) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението от 11 април 2016 г., с което конкурсната комисия е отказала да допусне жалбоподателя до конкурс COM/02/AST/16 (AST2);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно единствено основание, изведено от нарушението на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица.

Всъщност жалбоподателят счита, че спорното условие за допускане до участие в конкурса, тоест да се докажат 42 месеца трудов стаж в Комисията, не е оправдано с оглед на изискванията за местата, които следва да се заемат.

Освен това, член 82, параграф 7 от Условията за работа на другите служители (УРДС) е несъвместим с член 27 от Правилника, доколкото при всички случаи изключва достъпа до вътрешните конкурси на договорно наетите служители със трудов стаж по-малко от 36 месеца. В конкретния случай Комисията е преценила, че тези 36 месеца са минимум, който е взет като база и е опорочил преценката на органа по назначаването на спорното условие за допускане.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/39

Жалба, подадена на 27 януари 2017 г. — PO и др./EСВД

(Дело T-56/17)

(2017/C 112/55)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: PO, PP, PQ (представители: N. de Montigny и J.-N. Louis, адвокати)

Ответник: Европейска служба за външна дейност

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени решението от 15 април 2016 за изменение на правата и задълженията на длъжностните лица, срочно наетите и наетите на договор служители относно надбавките за образование („education allowances“), а именно: „Rights and obligations of officials, temporary and contract agents: Education Allowances“,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат седем основания.

Първото основание е незаконосъобразност на решението на Европейската служба за външна дейност (EСВД) от 15 април 2016 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), доколкото последното било прието в нарушение на член 1 от приложение X от Правилника на длъжностните лица и член 110 от същия правилник, при липса на общи разпоредби за прилагане, приети от EСВД.

Жалбоподателите изтъкват и палната липса на мотиви за отхвърлянето на административната им жалба срещу обжалваното решение.

2.	Второто основание е липсата на социален диалог преди приемането на обжалваното решение, в нарушение на член 27 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Третото основание е нарушение на придобитите права на длъжностни лица или други служители на работа от няколко години, чиито деца следват редовен курс в училище също от няколко години. Това нарушение следвало от обжалваното решение, което изменяло установената по-рано система, чрез която повечето длъжностни лица или други служители, поискали допълнително възстановяване, получавали пълно възстановяване на сумите, надхвърлящи определената в правилника горна граница.

Четвъртото основание е нарушение на принципите на предвидимостта, на оправданите правни очаквания и на правната сигурност, както и на BG принципа на добра администрация, следващо от обжалваното решение, доколкото същото непредвиждало преходна мярка за период от една година и установените с него нови правила относно възстановяването били наложени на наетите длъжностни лица или други служители от момента на приемането им.

Петото основание елипса на претегляне на интересите и незачитане на принципа на пропорционалност в обжалваното решение, чиято единствена цел бела намаляването на финансовото въздействие вследствие от допълнителното възстановяване на разходите за образование, въпреки че EСВД е могла да постигне същата цел по-скоро с други средства, без да нарушава правата на персонала. По този начин ответникът бил избрал решение, което уврежда в най-голяма степен неговите длъжностни лица или други служители.

Шестото основание е нарушение на принципа на недопускане на дискриминация, доколкото обжалваното решение установявало дискриминация чрез въвеждане на принцип на еднакво възстановяване на разходите за длъжностни лица или други служители от различни делегации и следователно еднакво третиране на различни положения.

7.	Седмото основание е нарушение на правото на зачитане на семейния живот и на правото на образование от страна на EСВД, доколкото приемането на обжалваното решение задължавало жалбоподателите да избират между професионалния си живот и посочените основни права.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/40

Жалба, подадена на 26 януари 2017 г. — France.com/EUIPO — Франция (FRANCE.com)

(Дело T-71/17)

(2017/C 112/56)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: France.com, Inc. (Корал гейбълс, Флорида, Съединени американски щати) (представител: A. Bertrand, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Френска република

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „FRANCE.com“ — заявка за регистрация № 13 158 597

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на EUIPO от 20 октомври 2016 г. по преписка R 2452/2015-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отправи следните преюдициални въпроси до Съда: (i) В светлината на член 8, параграф 2 и на член 41, параграф 1 от Европейския регламент за марките и на правило 15, параграф 2, буква б) и правило 17 от Регламента за прилагане на регламента за марките на Европейския съюз в рамките на производство по възражение има ли жалбоподателят като ответник в производството по възражение право да се позовава на по-ранни права, които могат да съставляват по-ранни права върху по-ранна марка, използвана като по-ранно право в рамките на възражението? (ii) Има ли френската държава някакъв вид по-ранно право на интелектуална собственост върху думата „Франция“, която не е официалното ѝ наименование, а само географски обект? (iii) При отрицателен отговор на въпрос (ii), трябва ли наименованието „Франция“ да се счита за дума, която е обществено достъпна и по отношение на която никой не може да претендира за право на интелектуална собственост? (iv) При положителен отговор на въпрос (ii), трябва ли обстоятелството, че френската държава до момента никога не е претендирала за право по отношение на думата „Франция“, да се счита за дискриминация на жалбоподателя?

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отхвърли възражението на френската държава срещу регистрацията на европейска полуфигуративна марка „France.com“, заявена от France.com Inc.,

—	да отхвърли жалбата в останалата ѝ част,

—	да осъди EUIPO да заплати собствените си съдебни разноски и тези на France.com Inc. в производството пред Съда,

—	да осъди EUIPO и френската държава да заплатят всеки от тях половината от необходимите съдебни разноски на France.com Inc. в производството пред апелативния състав на EUIPO.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграфи 1 и 2 и на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на правило 15, параграф 2, буква б) и на правило 17 от Регламент № 2868/95.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/41

Жалба, подадена на 3 февруари 2017 г. — RS/Комисия

(Дело T-73/17)

(2017/C 112/57)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: RS (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на конкурсната комисия от 11 април 2016 г., с което се отхвърля кандидатурата му за участие във вътрешен конкурс COM/02/AST/16;

—	да осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сумата от 5 000 EUR за търпените от него неимуществени вреди;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква едно-единствено основание, изведено от нарушението на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица.

Така той повдига възражение за незаконосъобразност на обявлението за спорния вътрешен конкурс, доколкото в него е предвидено условие за допускане, което има за последица отказ на достъпа до конкурса на срочно наетите служители, което не са били на административна служба, в отпуск поради военна служба, родителски отпуск или семеен отпуск или в командировка през последните 12 месеца, предшестващи крайния срок за подаване на кандидатурите.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/42

Жалба, подадена на 6 февруари 2017 г. — Schoonjans/Комисия

(Дело T-79/17)

(2017/C 112/58)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Alain Schoonjans (Брюксел, Брюксел) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на конкурсната комисия от 11 април 2016 г. за отхвърляне на неговата кандидатура в рамките на вътрешен конкурс COM/02/AST/16;

—	да осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя сума от 5 000 EUR за търпените от него неимуществени вреди;

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят прави възражение за незаконосъобразност на обявлението за конкурс, повдигнато на две основания.

1.	Първото основание е изведено от нарушението на член 82, параграф 7 от Условията за работа на другите служители (УРДС), доколкото Комисията е ограничила достъпа до вътрешния конкурс, организиран за степен AST2, единствено за договорно наетите служители, класирани във функционална група III.

2.	Второто основание е изведено от нарушението на член 27, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, доколкото това условие за допускане при всички случаи не е обосновано от интереса на службата или естеството на работните места, които следва да се заемат.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/43

Жалба, подадена на 6 февруари 2017 г. — Steiniger/EUIPO — ista Deutschland (IST)

(Дело T-80/17)

(2017/C 112/59)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Ingo Steiniger (Нюмбрехт, Германия) (представител: K. Schulze Horn, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: ista Deutschland GmbH (Есен, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словния елемент „IST“ — заявка за регистрация № 10 673 812

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 2242/2015-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и решението на отдела по споровете на EUIPO от 24 септември 2015 г.,

—	да измени обжалваното решение като отхвърли изцяло възражението,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, включително разноските, направени в производството пред апелативния състав.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на правило 20, параграф 6 от Регламент № 2868/95.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/43

Жалба, подадена на 7 февруари 2017 г. — Erwin Müller/EUIPO — Novus Tablet Technology Finland (NOVUS)

(Дело T-89/17)

(2017/C 112/60)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Erwin Müller GmbH (Линген, Германия) (представител: Rechtsanwältin N. Grüger)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Novus Tablet Technology Finland Oy (Турку, Финландия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „NOVUS“ — заявка за регистрация № 13 206 611

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 28 ноември 2016 г. по преписка R 2413/2015-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

частично да отмени обжалваното решение, както и решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост от 2 октомври 2015 г. по възражение № B 2 456 336, по-специално доколкото се отнасят до стоките от клас 9 — „Калъфи за пренасяне на компютри; стойки, пригодени за мобилни телефони; периферни устройства, пригодени за използване с компютри“,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/44

Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — ACTC/EUIPO — Taiga (tigha)

(Дело T-94/17)

(2017/C 112/61)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: ACTC GmbH (Еркрат, Германия) (представители: V. Hoene, D. Eickemeier и S. Gantenbrink, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Taiga AB (Варберг, Швеция)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „tigha“ — заявка за регистрация № 11 459 617

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 9 декември 2016 г. по преписка R 693/2015-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/45

Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — King.com/EUIPO — TeamLava (Екрани и икони)

(Дело T-95/17)

(2017/C 112/62)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: King.com Ltd (Сейнт Джулианс, Малта) (представители: M. Hawkins, Solicitor и T. Dolde, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: TeamLava LLC (Редуд Суит, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 2216416-0054

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 1947/2015-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна, в случай че тя встъпи по делото, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) във връзка с членове 5, 6 и 7 от Регламент № 6/2002

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/45

Жалба, подадена на 13 февруари 2017 г. — King.com/EUIPO — TeamLava (Анимирани икони)

(Дело T-96/17)

(2017/C 112/63)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: King.com Ltd (Сейнт Джулианс, Малта) (представители: M. Hawkins, Solicitor и T. Dolde, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: TeamLava LLC (Редуд Суит, Калифорния, Съединени щати)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорния промишлен дизайн: жалбоподателят

Спорен промишлен дизайн: промишлен дизайн на Общността № 2216416-0049

Обжалвано решение: решение на трети апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 1948/2015-3

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO и другата страна, в случай че тя встъпи по делото, да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 25, параграф 1, буква б) във връзка с членове 5, 6 и 7 от Регламент № 6/2002

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/46

Жалба, подадена на 16 февруари 2017 г. — Franmax/EUIPO — R. Seelig & Hille (her- bea)

(Дело T-97/17)

(2017/C 112/64)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Franmax UAB (Вилнюс, Литва) (представител: E. Saukalas, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: R. Seelig & Hille OHG (Дюселдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз със словните елементи „her- bea“ — заявка за регистрация № 12 689 964

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 1 декември 2016 г. по преписка R 371/2016-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/46

Жалба, подадена на 17 февруари 2017 г. — HSBC Holdings и др./Комисия

(Дело T-105/17)

(2017/C 112/65)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: HSBC Holdings plc (Лондон, Обединено кралство), HSBC Bank plc (Лондон), HSBC France (Париж, Фрaнция) (представители: K. Bacon, QC, D. Bailey, Barrister, M. Simpson, Solicitor, Y. Anselin и C. Angeli, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени член 1 от Решение C(2016) 8530 окончателен на Европейската комисия от 7 декември 2016 г., съобщено на 9 декември 2016 г., по преписка AT.39914 — Лихвени деривати в евро — (наричано по-нататък „обжалваното решение“),

—	при условията на евентуалност, да отмени член 1, буква б) от обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност спрямо предходното, да отмени частично член 1, буква б) от обжалваното решение, в частта, в която е прието, че жалбоподателите са участвали в единно продължено нарушение,

—	да отмени член 2, буква б) от обжалваното решение,

—	при условията на евентуалност, да намали съществено глобата, наложена на жалбоподателите съгласно член 2, буква б) от обжалваното решение, до размер, който Общият съд счита за подходящ, и

—	да осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски или, при условията на евентуалност, подходяща част от съдебните разноски на жалбоподателите.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.	Първо основание — ответникът е допуснал грешка, като е заключил, че жалбоподателите са извършвали действия, които са имали за цел ограничаване и/или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

Второ основание — ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото и при квалифициране на фактите и/или не е мотивирал достатъчно извода си, че действията, предмет на обжалваното решение, са преследвали единствената икономическа цел да се наруши конкуренцията. Поради това изводът на ответника, че е налице единно продължено нарушение, е неправилен в основата си.

3.	Трето основание — изводът на ответника, че жалбоподателите умишлено са допринесли за единното продължено нарушение, описано в обжалваното решение, е опорочен от явни грешки в преценката и/или от липса на мотиви.

4.	Четвърто основание — изводът на ответника, че жалбоподателите са били или е трябвало да бъдат запознати с поведението на другите предполагаеми участници в единното продължено нарушение, е опорочен от явни грешки в преценката и/или от липса на мотиви.

Пето основание — ответникът е допуснал съществени процесуални нарушения в производството, довело до приемането на обжалваното решение. По-специално, ответникът е нарушил правото на защита на жалбоподателите, принципа на презумпцията за невиновност и принципа на добра администрация, като е предприел поетапно административно производство.

6.	Шесто основание — при условията на евентуалност, ответникът е изчислил неправилно глобата, наложена на жалбоподателите, и като такава глобата е неоправдана и несъразмерна.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/47

Жалба, подадена на 17 февруари 2017 г. — JPMorgan Chase и други/Комисия

(Дело T-106/17)

(2017/C 112/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: JPMorgan Chase & Co. (Ню Йорк, Ню Йорк, Съединени щати), JPMorgan Chase Bank, National Association (Кълъмбъс, Охайо, Съединени щати), J.P. Morgan Services LLP (Лондон, Обединено кралство) (представители: D. Rose, QC, J. Boyd, M. Lester, D. Piccinin и D. Heaton, Barristers, и B. Tormey, N. French, N. Frey и D. Das, Solicitors)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени Решение на Европейската комисия C(2016) 8530 окончателен по преписка AT.39914 — Деривати върху лихвени проценти — (наричано по-нататък „Решението“) от 7 декември 2016 г. в частта, приложима за тях;

—	при условията на евентуалност, да намали наложената им санкция;

—	да осъди Комисията да плати направените от тях съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

Първото основание е че Комисията не успяла да докаже, че с поведението си жалбоподателите имали за цел да манипулират EURIBOR падежите или EONIA (референтни лихвени проценти); доказателствата сочели, че жалбоподателите не преследвали каквато и да е антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 от ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП (наричани по-нататък „член 101“).

2.	Второто основание — в допълнение или при условията на евентуалност — е че Комисията допуснала грешка при прилагане на правото, като приела, че предполагаемото манипулиране на EURIBOR падежите или EONIA има за цел предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията по смисъла на член 101.

3.	Третото основание е че обжалваното решение не посочвало и Комисията не можела да твърди или да установи каквато и да било друга антиконкурентна цел на жалбоподателите, освен манипулиране на EURIBOR падежите или EONIA.

Четвъртото основание — при условията на евентуалност — е че Комисията не доказала участието на жалбоподателите в едно-единствено нарушение. По-специално или поведението, което според Комисията нарушавало член 101, не преследвало една-единствена цел, или жалбоподателите не били запознати с неправомерните действия на другите страни и не могли разумно да го предвидят, или жалбоподателите не възнамерявали да допринесат чрез своето поведение за съвместен план с антиконкурентна цел.

Петото основание е че Комисията действала в нарушение на основните принципи на правото на ЕС, принципа на добра администрация, презумпцията за невиновност и правото на защита на жалбоподателите, като предрешила случая срещу тях чрез прилагането на „хибридна“ процедура за уреждане на спора и изявления на члена на Европейската комисия г-н Almunia.

Шестото основание — в допълнение или при условията на евентуалност — е че Комисията допуснала различни грешки при изчисляване на глобата, която наложила на жалбоподателите, и че Съдът трябвало да я намали. Комисията: а) трябвало да я смекчи повече, като приложи по-ниска тежест и корекции „входна такса“, за да отрази установената от нея периферна и различна роля на жалбоподателите; б) не приложила един и същ метод за изчисляване на стойността на продажбите за всяка от страните, в резултат на което жалбоподателите били третирани по-неблагоприятно без обективно основание; в) трябвало да приложи по-голямо намаление по отношение на стойностите на паричните постъпления на жалбоподателите, за да отрази тяхната относителна икономическа сила и г) не трябвало да включва продажбите EONIA в стойността си за изчисляването на продажбите.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/48

Жалба, подадена на 28 февруари 2017 г. — BASF Grenzach/ECHA

(Дело T-125/17)

(2017/C 112/67)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: BASF Grenzach GmbH (Гренцах-Вилен, Германия) (представители: K. Nordlander и M. Abenhaïm, адвокати)

Ответник: Европейска агенция по химикали

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да обяви жалбата за отмяна за допустима;

—

да отмени решението на апелативния съвет на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 19 декември 2016 г. относно оценката на веществото триклозан съгласно член 46, параграф 1 от Регламент (EC) № 1907/2006 (1) (преписка № A-018-2014) (наричано по-нататък „Решението Триклозан“) в частта, в която апелативният съвет отхвърля подадената по административен ред жалба от жалбоподателя, потвърждава поисканите преди това от ECHA тестове — а именно с плъхове, с риби и за устойчивост — и решава, че допълнителната информация трябва да се представи до 28 декември 2018 г., и

—	да осъди ECHA да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски в настоящото производство.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо основание: нарушение на съществени процесуални правила

—

Жалбоподателят твърди, че апелативният съвет нарушава съществено процесуално правило, тъй като свежда ролята си до извършване на ограничен контрол за законосъобразност вместо да осъществи пълен административен контрол върху Решението Триклозан. Според жалбоподателя апелативният съвет освен това нарушава две съществени процесуални права, тъй като пренебрегва редица представени от жалбоподателя ключови доводи и научни доказателства без да ги обсъди по същество. Жалбоподателят счита, че по този начин апелативният съвет не само не упражнява правомощието си за извършване на административен контрол, но нарушава и правото на жалбоподателя на защита.

Второ основание: нарушение на принципа на пропорционалност във връзка с член 13 ДФЕС, член 25, параграф 1 и член 47 от Регламента REACH, както и с постоянната практика на Общия съд относно съдебния контрол и тежестта на доказване.

—

Що се отнася до теста с плъхове, жалбоподателят твърди, че макар ECHA и апелативният съвет да признават различията между системите на щитовидната жлеза при плъховете и хората, те същевременно използват основно данните от проучвания върху плъхове, за да определят възможните последици за човешкия тироксин (при положение, че според проведени върху хора изследвания такива последици няма). Жалбоподателят съответно твърди, че Решението Триклозан (i) не отчита цялата налична релевантна информация, (ii) съдържа противоречия, (iii) се основава на противоречиви доказателства, и поради тези причини е опорочено от явна грешка в преценката на необходимостта от теста с плъхове, доколкото в това решение се изразява загриженост за предполагаема невротоксичост, засягаща човешкия растеж. Що се отнася до заключенията от изследването с плъхове относно токсичността за половата репродукция, жалбоподателят също така счита, че ECHA и апелативният съвет не вземат предвид цялата налична релевантна информация и се позовават на противоречиви доказателства. Според жалбоподателя, по този начин ECHA и апелативния съвет допускат явна грешка при преценката на необходимостта от теста с плъхове за извеждането на заключения относно токсичността за репродукцията. Според жалбоподателя тестът с плъхове е явно неподходящ и поради това, че резултатите от него не могат да помогнат на ECHA да даде отговор на загрижеността относно твърдените ендокринни смущения при хората. На последно място, жалбоподателят твърди, че Решението Триклозан е незаконосъобразно, тъй като апелативният съвет потвърждава необходимостта от теста с плъхове без да проверява дали са изпълнени изискванията, произтичащи от принципа на пропорционалност; по-специално апелативният съвет не проверява дали на загрижеността относно твърдените ендокринни смущения във връзка с триклозана може да се даде отговор с по-малко ограничителни мерки.

—

Що се отнася до теста с риби, жалбоподателя твърди, че (i) апелативният съвет на практика не упражнява правото си на преценка и не определя дали предвид наличните научни доказателства съществува „потенциален риск“, който може да обоснове искането за допълнителни тестове; (ii) ECHA и апелативният съвет не доказват, че предвид наличните научни доказателства съществува потенциален риск от настъпване на ендокринни смущения, който може да обоснове извършването на допълнителни тестове с риби; и (iii) ECHA и апелативния съвет обръщат тежестта на доказване и нарушават член 25, параграф 1 от Регламента REACH, тъй като изискват от жалбоподателя да докаже отсъствието на такъв риск.

—

Що се отнася до теста за устойчивост, жалбоподателят твърди, че ECHA и апелативният съвет не отчитат надлежно доказателствената тежест относно устойчивостта на триклозана и изискването за отчитане на подходящите от гледна точка на околната среда условия съгласно приложение XIII, тъй като изкисват от жалбоподателя да извърши теста за устойчивост в сладка и в морска вода, за да можел да се изясни потенциалният риск от устойчивост на триклозана в околната среща. Жалбоподателят също така твърди, че ECHA и апелативният съвет не спазват и ясното изискване в приложение XIII от Регламента REACH, а именно да се анализират доказателствата, които отразяват „подходящи“ от гледна точка на околната среда условия, тъй като искат от жалбоподателя да извърши теста за устойчивост във вода в открито море (тоест в чиста вода без утайка). Жалбоподателят също така твърди, че след като решават, че симулиращият [разграждане] тест трябва да отразява „подходящи“ от гледна точка на околната среда условия, ECHA и апелативният съвет не дават правилна експертна преценка при определянето на съответните условия за провеждане на теста.

(1) Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/50

Определение на Общия съд от 10 февруари 2017 г. — Tarmac Trading/Комисия

(Дело T-267/16) (1)

(2017/C 112/68)

Език на производството: английски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 287, 8.8.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/50

Определение на Общия съд от 3 февруари 2017 г. — Bank Saderat Iran/Съвет

(Дело T-349/16) (1)

(2017/C 112/69)

Език на производството: английски

Председателят на първи състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 305, 22.8.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/50

Определение на Общия съд от 14 февруари 2017 г. — HP/Комисия и eu-LISA

(Дело T-596/16) (1)

(2017/C 112/70)

Език на производството: английски

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 296, 16.8.2016 г. (делото първоначално е заведено пред Съда на публичната служба на Европейския съюз с номер F-26/16, а на 1 септември 2016 г. е прехвърлено в Общия съд на Европейския съюз).

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/51

Определение на Общия съд от 9 февруари 2017 г. — IPA/Комисия

(Дело T-635/16) (1)

(2017/C 112/71)

Език на производството: английски

Председателят на седми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 428, 21.11.2016 г.

10.4.2017

Официален вестник на Европейския съюз

C 112/51

Определение на Общия съд от 7 февруари 2017 г. — Starbucks (HK)/EUIPO — Now Wireless (nowwireless)

(Дело T-908/16) (1)

(2017/C 112/72)

Език на производството: английски

Председателят на осми състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 46, 13.2.2017 г.