24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/1

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/2

—

като взе предвид 29-ия годишен доклад относно контрола върху прилагането на правото на Европейския съюз (2011 г.) (COM(2012)0714),

—

като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Доклад за оценка на проекта „EU Pilot“(СОМ(2010)0070),

—

като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Втори доклад за оценка на проекта „EU Pilot“(СОМ(2011)0930),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 септември 2007 г., озаглавено „Европа на резултатите — прилагане на правото на Общността“ (COM(2007)0502),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 март 2002 г. относно отношенията с жалбоподателите при нарушения на правото на Общността (COM(2002)0141),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2012 г., озаглавено „Осъвременяване на начина, по който се осъществяват контактите с жалбоподателя във връзка с прилагането на законодателството на Съюза“ (COM(2012)0154),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно двадесет и седмия годишен доклад на Комисията относно мониторинга върху прилагането на правото на Европейския съюз (2009 г.) (1),

—

като взе предвид правното становище на Правната служба на Европейския парламент от 26 ноември 2013 г. относно „Достъп до информация относно случаи, предшестващи производството за установяване на неизпълнение на задължения, в контекста на проекта „EU Pilot“ и на годишния доклад относно контрола върху прилагането на правото на ЕС“,

—

като взе предвид работните документи на службите на Комисията, придружаващи 29-ия годишен доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (SWD(2012)0399 и SWD(2012)0400),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции (A7-0055/2014),

А.

като има предвид, че Договорът от Лисабон въвежда редица нови правни основания, които имат за цел да улеснят въвеждането, прилагането и изпълнението на законодателството на ЕС;

Б.

като има предвид, че член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз определя правото на добра администрация като право на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите безпристрастно, справедливо и в разумен срок;

В.

като има предвид, че съгласно член 298 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация;

Г.

като има предвид, че според Правната служба на Европейския парламент проектът „EU Pilot“ — онлайн платформа, използвана от държавите членки и Комисията за изясняване на фактическия и правния контекст на проблемите, възникващи във връзка с прилагането на правото на ЕС — няма правен статус, и като има предвид, че в съответствие с Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия последната предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително поотделно за всеки случай, и може да откаже само достъп до личните данни в рамките на „EU Pilot“;

1.

Заявява отново становището си, че член 17 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) определя основната роля на Комисията като „пазителка на Договорите“; отбелязва в този контекст, че правомощието и задължението на Комисията да следи за прилагането на законодателството на ЕС и наред с другото да започва производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държава членка, която не е изпълнила задължение, произтичащо от Договорите (2), е крайъгълен камък на правния ред на Съюза и като такъв е в съответствие с концепцията за Съюз, основан на принципите на правовата държава;

2.

Отбелязва, че според годишния си доклад (3) през последните години Комисията е намалила броя на новите производства за установяване на неизпълнение на задължения, като е започнала 2 900 такива производства през 2009 г., 2 100 през 2010 г. и 1 775 през 2011 г.; освен това отбелязва, че годишният доклад показва също така увеличаване на случаите на късно транспониране през последните няколко години (1 185 през 2011 г., 855 през 2010 г., 531 през 2009 г.). и че четирите области на политиката, в които има най-силно изразена тенденция задълженията да не се изпълняват, са: околна среда (17 %), вътрешен пазар (15 %), транспорт (15 %) и данъчно облагане (12 %);

3.

Отбелязва намаляващия дял на делата за неизпълнение на задължения (60,4 %), приключени през 2011 г., преди да достигнат до Съда на ЕС, в сравнение с 88 % от делата през 2010 г.; счита, че е от съществено значение да се продължи внимателният контрол върху действията на държавите членки, като се има предвид, че някои от петициите до Парламента и жалбите до Комисията се отнасят до проблеми, които продължават да съществуват дори след като въпросът е бил приключен;

4.

Отбелязва, че общо 399 дела за неизпълнение на задължения бяха приключени, тъй като държавата членка доказа, че спазва правото на ЕС, като положи сериозни усилия за прекратяване на нарушението без съдебно производство; отбелязва също така, че през 2011 г. Съдът постанови 62 решения по силата на член 258 от ДФЕС, от които 53 (85 %) бяха в полза на Комисията;

5.

Изразява своята загриженост относно постоянното нарастване на броя на производствата за установяване на неизпълнение във връзка със закъснения в транспонирането от страна на държавите членки, като се има предвид, че в края на 2011 г. бяха открити 763 производства за установяване на неизпълнение във връзка със закъснения в транспонирането, което представлява 60 % увеличение спрямо съответната цифра през предходната година;

6.

Отбелязва, че в края на 2011 г. Комисията започна първото производство за установяване на неизпълнение във връзка със закъснения в транспонирането пред Съда на ЕС с искане за финансови санкции съгласно член 260, параграф 3 от ДФЕС;

7.

Счита при все това, че тези статистически данни не дават точна картина на действителния дефицит при спазването на законодателството на ЕС, но „представляват само най-тежките нарушения или жалбите от най-гласовитите физически или юридически лица“; отбелязва, че Комисията понастоящем не разполага нито с политиката, нито с ресурсите, за да може систематично да определи и да наложи изпълнението във всички случаи на неизпълнение (4);

8.

Привлича вниманието към факта, че споразумението между институциите на ЕС относно изявленията, определящи отношенията между компонентите на дадена директива и съответните части от националните инструменти за транспониране („таблици на съответствието“), влезе в сила на 1 ноември 2011 г. и че поради това не беше възможно да се направи оценка на прилагането му в настоящия годишен доклад;

9.

Очаква Комисията да представи първоначален преглед на тези изявления до 1 ноември 2014 г. в съответствие с ангажимента, поет в годишния й доклад;

10.

Счита, че по отношение на функционирането на производствата за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка съгласно членове 258 и 260 от ДФЕС Комисията следва да гарантира, че петициите до Парламента и жалбите до Комисията се разглеждат с еднакво внимание;

11.

Посочва, че петициите, внесени от граждани на ЕС, се отнасят до нарушения на правото на ЕС, по-специално в областта на основните права, околната среда, вътрешния пазар и правата на собственост; счита, че петициите свидетелстват, че все още има чести и широко разпространени случаи на непълно транспониране или неправилно прилагане на правото на ЕС;

12.

Призовава Комисията да отдаде реален политически приоритет на спазването на правото на ЕС, което следва да се осъществява в тясно сътрудничество с Парламента, който е задължен: а) да търси политическа отговорност от Комисията и б) в качеството си на съзаконодател да гарантира, че самият той е информиран в пълна степен с оглед на постоянното подобряване на законодателната му дейност;

13.

Отбелязва, че е необходимо при процедурите за разглеждане на жалби да се използват систематично инструменти за насърчаване на спазването и да се упражнява правото на Парламента на надзор;

14.

Отбелязва, че производството за установяване на неизпълнение на задължения се състои от две фази: административна фаза (разследване) и съдебна фаза пред Съда на ЕС; отбелязва признаването от страна на Комисията, че „гражданите, предприятията и организациите на заинтересованите страни допринасят значително (…), като подават сигнали за недостатъци при транспонирането и/или прилагането на правото на ЕС от органите на държавите членки; отбелязва освен това, че“щом бъдат установени, проблемите се разглеждат чрез двустранни обсъждания между Комисията и съответната държава членка с цел отстраняването им, доколкото това е възможно, като се използва платформата „EU Pilot“ (5);

15.

В този контекст отбелязва, че проектът „EU Pilot“ се определя като платформа за „двустранни обсъждания между Комисията и държавите членки“ (6), че той „няма правен статус, а е само работен инструмент в рамките на административната автономия на Комисията“ (7) в производството за установяване на неизпълнение на задължения;

16.

Изразява съжаление относно липсата на правен статус на „EU Pilot“ и счита, че „легитимност може да бъде гарантирана само чрез осигуряване на прозрачност, участие на жалбоподатели и [на Европейския парламент] (…) в проекта „EU Pilot“ и че законност може да бъде гарантирана чрез възможно най-бързо приемане на правно обвързващ акт, който да съдържа правилата, уреждащи цялото предварително производство за установяване на неизпълнение на задължения и цялото производство за установяване на неизпълнение на задължения“, както се посочва в неотдавнашно проучване на Парламента (8); счита, че подобен правно обвързващ акт следва да изясни законните права и задължения съответно на отделните жалбоподатели и на Комисията и следва да има за цел да позволи участие на жалбоподателите в проекта „EU Pilot“, доколкото това е възможно, като поне се гарантира, че те са запознати с различните етапи на производството;

17.

В този контекст изразява съжаление от факта, че не са предприети последващи действия във връзка с предходните му резолюции, и по-специално във връзка с призива му за обвързващи правила под формата на регламент съгласно член 298 от ДФЕС, в който да се определят различните аспекти на производството за установяване на неизпълнение на задължения и предварителното производство за установяване на неизпълнение на задължения, включително уведомленията, задължителните срокове, правото на изслушване, задължението за посочване на основанията и правото на всяко лице на достъп до неговото досие, с цел да се утвърдят правата на гражданите и да се гарантира прозрачност;

18.

Счита, че прилагането на платформата „EU Pilot“ трябва да бъде засилено от гледна точка на прозрачността по отношение на жалбоподателите; отправя искане да му се предостави достъп до базите данни, в които се съхраняват всички жалби, така че Парламентът да може да изпълнява своите функции по надзор на ролята на Комисията като пазителка на Договорите;

19.

Подчертава значението на добрите административни практики и призовава за създаването на „процедурен правилник“ под формата на регламент с правно основание член 298 от ДФЕС, който да определи различните аспекти на производствата за установяване на неизпълнение на задължения;

20.

Следователно призовава отново Комисията да предложи обвързващи правила под формата на регламент на правното основание, предвидено в член 298 от ДФЕС, за да гарантира пълното зачитане на правото на гражданите на добра администрация, уредено в член 41 от Хартата на основните права;

21.

Припомня, че в преработеното Рамково споразумение за отношенията с Парламента Комисията се ангажира да „предоставя на Парламента обобщена информация относно всички производства за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка от етапа на официалното уведомително писмо, включително, по искане на Парламента, (…), относно въпросите, до които се отнася процедурата за установяване на неизпълнение“, и очаква тази клауза да се прилага добросъвестно на практика;

22.

Следователно заявява отново, че Парламентът има право да получи „подробна информация за конкретни актове или разпоредби, които предизвикват проблеми, свързани с транспонирането, както и за броя на жалбите по отношение на конкретни актове или разпоредби“ (9), и че докато „Комисията има право да откаже достъпа на Европейския парламент до личните данни в базата данни на „EU Pilot“, Парламентът „има право да изисква информация в анонимна форма, за да бъде напълно информиран относно всички относими аспекти на изпълнението и прилагането на законодателството на Съюза“ (10);

23.

Приветства факта, че всички държави членки участват в „EU Pilot“; изразява надежда, че това ще доведе до допълнително намаляване на броя на производствата за установяване на неизпълнение на задължения; призовава за по-добро информиране на гражданите относно „EU Pilot“;

24.

Счита, че въпросът за „EU Pilot“ и по-общо за нарушенията на правото на ЕС и за достъпа на Парламента до съответната информация, свързана с предварителното производство за установяване на неизпълнение на задължения и производството за установяване на неизпълнение на задължения, е основна точка в програмата във връзка с едно бъдещо междуинституционално споразумение;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съда на ЕС, на Европейския омбудсман и на парламентите на държавите членки.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/6

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 286 от него,

—

като взе предвид член 108 от своя правилник,

—

като взе предвид Становище № 2/2004 на Европейската сметна палата относно образеца за „единен контрол“ (и предложение за рамката на Общността за вътрешен контрол) (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 1992 г. относно процедурата на консултация с Европейския парламент относно назначаването на членове на Сметната палата (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 януари 1995 г. относно процедурите, които трябва да се следват при консултация с Европейския парламент във връзка с назначаването на членове на Сметната палата (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно интегрираната рамка за вътрешен контрол (4),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0014/2014),

A.

като има предвид, че в декларациите от Лима и Мексико на Международната организация на върховните одитни институции се полагат основните стълбове на независимостта на одитните институции и се заявява, че националните върховни одитни институции (ВОИ) разполагат със значителна свобода на тълкуване по отношение на принципите на декларациите;

Б.

като има предвид, че Европейската сметна палата като професионална одитна институция трябва да прилага, наред с другото, международните стандарти за одит, приложими за публичния сектор;

В.

като има предвид, че Европейската сметна палата бе създадена с Бюджетния договор от 1975 г., за да извършва одит на финансите на ЕС и като има предвид, че в качеството си на външен одитор на ЕС, тя допринася за подобряването на финансовото управление на Съюза, като същевременно действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на ЕС;

Г.

като има предвид, че бързо променящата се настоящата финансова и икономическа ситуация изисква ефективен пруденциален надзор на микро- и на макроравнище, в съответствие с принципите на икономичност, ефикасност и ефективност, в един модерен и пълен с предизвикателства Европейски съюз;

Д.

като има предвид, че публичните одитори, като Палатата и ВОИ на държавите членки, играят съществена роля за възстановяване на доверието и вярата в публичната отчетност и подобряване на нейното функциониране в ЕС; като има предвид, че следователно е важно всяко обсъждане на евентуални реформи на Палатата да бъдат поставени в по-широкия контекст на предизвикателството да се подобри публичната отчетност на ЕС;

Е.

като има предвид, че Договора от Лисабон утвърди правната рамка на Палатата за насърчаване на публичната отчетност и подпомагане на Парламента и Съвета по отношение на надзора над изпълнението на бюджета на ЕС, като по този начин спомага за подобряването на финансовото управление на ЕС и за защитата на финансовите интереси на гражданите;

Ж.

като има предвид, че съгласно член 286 от Договора за функционирането на Европейския съюз членовете на Сметната палата трябва да се избират измежду личности, които участват или са участвали в съответната държава членка във външни одиторски органи или които притежават специална квалификация да заемат въпросната длъжност и чиято независимост е извън съмнение;

З.

като има предвид, че е от съществено значение Сметната палата да се състои от членове, които предоставят, в най-висока степен, гаранции за професионална компетентност и независимост, съгласно изискването на Договора, като същевременно се избягват каквито и да било рискове за репутацията на Палатата;

И.

като има предвид, че някои назначения бяха повод за различия в становищата на Парламента и на Съвета, чието продължаване рискува да навреди на добрите работни отношения на Палатата с горепосочените институции и е възможно да има сериозни отрицателни последици за доверието в Палатата и следователно за нейната ефективност;

Й.

като има предвид, че решението на Съвета да назначи членове на Сметната палата в случаите, в които Парламентът е провел изслушвания и изразил отрицателни становища е непонятно и показва липса на уважение към Парламента;

К.

като има предвид, че становището на Парламента е предмет на значим интерес от страна на медиите; като има предвид, че в случай че лица, чиито кандидатури са били преди това публично и официално отхвърлени от Парламента, заемат длъжността си като членове на Съда, доверието в съответните институции би било отслабено;

Л.

като има предвид, че наличието на членове с професионални познания по одит, съчетани с по-широка и по-разнообразна функционална подготовка, която гарантира различни перспективи и компетентност, ще подобри ефективността на Палатата при вземането на решения и при нейното функциониране; като има предвид, че в наше време неспособността да се намери подходящ баланс между половете е неприемлива;

M.

като има предвид, че сътрудничеството между Сметната палата и Парламента, която играе централна роля в системата за бюджетен контрол на ЕС, страда, когато някои членове на Палатата не получат одобрението на Парламента;

Н.

като има предвид, че в партньорската оценка за 2013 г. се призовава за по-кратки вътрешни процедури в Палатата и изясняване на нейната роля и мандат по отношение на външните заинтересовани страни и се подчертава, че одитираните обекти разполагат с прекалено влияние върху констатациите и одиторските становища на Палатата;

O.

като има предвид, че Парламентът се съсредоточава основно върху предложения, които избягват необходимостта от промени в Договора;

П.

като има предвид, че Съветът винаги е спазвал препоръките, изказани от комитета, създаден по силата на член 255 от ДФЕС, с цел да дава становище относно годността на кандидатите за поста генерален адвокат на Съда на Европейския съюз и на Общия съд, въпреки липсата на ясно задължение за това съгласно Договора;

1.

Счита не само, че Европейската сметна палата като външен одитор на институциите на Съюза може да предоставя на законодателите декларация за достоверност относно надеждността на отчетите и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции за дадена бюджетна година, но също и че Палатата е в отлична позиция да предоставя на законодателя и на бюджетния орган, по-специално на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент, ценни становища относно резултатите, постигнати от политиките на Съюза, с цел подобряване на изпълнението и ефективността на финансираните от Съюза дейности, идентифициране на икономиите от мащаба и обхвата, както и на разпространяването на ефекти сред националните политики на държавите членка, и да предоставя на Парламента външни оценки относно оценката на Комисията на публичните финанси в държавите членки;

2.

Споделя становището, че Палатата следва да продължи своя ангажимент за независимост, интегритет, безпристрастност и професионализъм, като същевременно изгражда силни работни отношения със своите партньори, в частност Европейския парламент, и по-конкретно неговата комисия по бюджетен контрол, както и специализираните комисии, в процеса на отчетност на институциите на ЕС;

3.

Отбелязва, че Сметната палата е задължена от Договора (член 287, параграф 1, втора алинея от ДФЕС) да представя на Парламента и на Съвета декларация за достоверност (DAS (5)) по отношение на законосъобразността и редовността на плащанията, след като е проверила редовността, законосъобразността и резултатите от бюджета на Съюза; като освен това Европейската сметна палата (ЕСП) е също така задължена съгласно Договора да представя специални доклади и становища; отбелязва, че голяма част от човешките ресурси на Палатата са предназначени за изготвянето на годишната декларация за достоверност;

4.

Счита, че независимостта, интегритетът, безпристрастността и професионализмът на Палатата са от съществено значение за доверието в нея в контекста на подкрепата, която тя оказва на Парламента и Съвета, в наблюдението и сътрудничеството за подобряване на финансовото управление на ЕС и в защитата на финансовите интереси на гражданите от етапа на планирането до приключването на сметките;

5.

Изразява съжаление, че — за осемнадесета поредна година — резултатите от одита на Палатата не са ѝ позволили да даде положителна декларация за достоверност (DAS) по отношение на законосъобразността и редовността на плащанията; подчертава факта, че процентът грешки като такъв само отчасти предоставя всеобхватна картина на ефективността на политиките на Съюза;

6.

Припомня, че член 287 от ДФЕС постановява, че Палатата представя на Европейския парламент и на Съвета декларация за достоверност относно надеждността и точността на отчетите, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции; посочва, че вместо предоставянето на една декларация за достоверност относно надеждността на отчетите и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции, през 2012 г. Сметната палата е предоставила четири становища: едно относно надеждността на отчетите и три относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции (едно относно приходите, едно относно поетите задължения и едно относно плащанията); счита, че изборът на подобно списване затруднява оценката за изпълнението на бюджета от страна на Комисията;

7.

Посочва, че декларацията за достоверност (ДЗД) е годишен показател за многогодишен модел за изразходване на средства, което затруднява схващането на цикличния характер и ефект на многогодишната организация, и че следователно общото въздействие и ефективност на системите за управление и контрол могат да се измерват само частично в края на съответния период за изразходване на средствата; ето защо счита, че Палатата следва да е в състояние да представя на органа, отговарящ за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, междинен преглед и обобщаващ доклад в допълнение към годишната декларация за достоверност относно окончателните постижения за програмния период;

8.

Приветства факта, че от 2009 г. Палатата съсредоточава значителни усилия върху разработването на своите продукти и услуги, както и на годишния си доклад; въпреки това счита, че усилията следва да се засилят и да се използват повече ресурси за допълнително подобряване на качеството, най-вече по отношение на работата на Палатата по одитите за изпълнението, която дава информация относно бюджетните резултати на ЕС; счита, че Палатата следва да се опре на модела на ДЗД и да определи дали са постигнати резултати и обясни по какъв начин са постигнати, така че да могат да бъдат извлечени поуки, които да се прилагат в други контексти;

9.

Признава историческата, конструктивна роля на ДЗД, доколкото тя се съсредоточава върху законосъобразността и редовността като полезни показатели за добри финансови практики и ефективността на управлението на всички равнища на разходване на Съюза и показва начина, по който се използват средствата на ЕС в съответствие с решенията на Парламента, в качеството му на законодател и бюджетен орган; при все това подчертава, че на този етап, а и в бъдеще, Палатата следва да отдели повече ресурси за разглеждането на въпроса доколко в употребата на публичните средства, поверени на Комисията, са постигнати икономичност, ефективност и ефикасност; резултатите от констатациите, получени в специалните доклади, следва да водят до съответно приспособяване на програмите на ЕС;

10.

Подчертава факта, че мандатът на Палатата във вида, в който е установен по Договора, осигурява референтната рамка, в която Палатата осъществява своята роля като независим външен одиторски орган на Съюза; отбелязва, че мандатът предоставя значителна гъвкавост и позволява на Палатата да изпълнява своята мисия извън обхвата на ДЗД; припомня, че мандатът дава възможност на Палатата да представя резултатите от своите одити за изпълнението в специални доклади, които предоставят значителни възможности да се добави стойност чрез фокусиране върху области с висок риск и извършването на съответните проучвания; отбелязва, освен това, че тези доклади предоставят информация на европейските граждани за функционирането на Съюза и използването на европейските фондове в много сектори, което спомага за доближаването на Европа до нейните граждани, както и за това, тя да бъде по-прозрачна и разбираема;

11.

Припомня, че един от най-добрите начини за подобряване на одита на отчетите на Европейския съюз и за повишаване както на производителността, така и на ефективността на разходването на ЕС е освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета да се гласува преди 31 декември на годината, следваща подлежащата на одит финансова година; подчертава, че това би принудило Палатата да представя своя годишен доклад не по-късно от 30 юни;

12.

Препоръчва на Европейската сметна палата, без да се засяга нейната независимост, да формира становището си въз основа на прага на същественост, а не само на процента на допустими грешки, тъй като това изглежда повече в съответствие с международните стандарти за одит;

13.

Предлага Европейският парламент да посвети специален раздел в годишния си доклад за освобождаване от отговорност на последващите действия относно препоръките, направени от Палатата в различните проведени от нея одити на изпълнението, за да мотивира Комисията и държавите членки да изпълняват съответните препоръки; Парламентът следва също така да посочи на кои основни последващи действия Палатата може да обърне специално внимание в годишния си доклад, без да се засяга нейната независимост;

14.

Отбелязва, че Палатата пристъпва към планиране на работната си програма на ежегодна и многогодишна основа; отбелязва, че многогодишният план позволява да се определя и актуализира стратегията на Палатата, а годишният план поставя конкретните задачи, които да се предприемат през въпросната година; приветства факта, че всяка година Палатата представя годишната си работна програма на комисията по бюджетен контрол, в която се изброяват приоритетните одитни задачи и ресурсите, заделени за тяхното изпълнение;

15.

Смята, че настоящият формат на срещите на Палатата с Парламента и Съвета предоставя ценни съвети за изготвянето на годишната работна програма на Палатата; набляга на това, че структуриран, подготвителен диалог от този вид оказва значителна помощ за обезпечаването на ефективна и демократична отчетност пред гражданите относно използването на обществени средства, предоставени за постигане на целите на ЕС; подчертава, че въпреки повишеното консултативно сътрудничество с Парламента и Съвета, Палатата следва, независимо от политическо или национално влияние, да определя сама своята годишна работна програма;

16.

Отбелязва, че въпросите от основен интерес за външни заинтересовани страни, като Европейския парламент, и последващите искания за одит нито се събират по структуриран начин, нито напълно се третират като преференциални; счита, че това вреди на целесъобразността и въздействието на резултатите от одитите на Палатата; отбелязва в допълнение, че добавената стойност на Палатата е пряко свързана с използването на нейната работа от страна на Парламента и на другите заинтересовани страни в процеса на отчетност; следователно приканва Палатата да вземе под внимание в годишната си работна програма политическите приоритети на законодателите и въпросите от особен интерес за гражданите на ЕС, съобщени от комисията по бюджетен контрол на Парламента в качеството ѝ на канал за изразяване на опасенията на гражданите на ЕС;

17.

Очаква установяването на по-тясно сътрудничество между ЕСП и върховните одитни институции (ВОИ) на държавите членки с конкретни резултати по отношение на споделянето на годишната работа на ЕСП; очаква освен това конкретни методологични стъпки и споразумения относно одитните графици; очаква от Комисията, въз основа на правно проучване, да направи предложения за включване на одитната работа на ВОИ на държавите членки в одитите на Палатата на споделеното управление в съответната държава членка;

18.

Подчертава, че Палатата следва заема челно място в определянето на метод на работа, чрез който националните ВОИ и Палатата да засилят координацията на своите ресурси за извършването на оценка на разходите и постигнатите резултати на бюджета на ЕС, като се избягва дублиране на контролната дейност и се обменя информация за същата, установяват се областите на риск, извършват се съвместни одити или се установяват по-тесни връзки между ВОИ и одиторските мисии на Европейската сметна палата, което позволява разработването на общи методи за работа и води до по-голяма ефективност на всяко равнище на контрол; отбелязва, че споделянето на данни за одитната и контролна дейност и на добри практики между Палатата и ВОИ е от ключово значение за подобряване на целевия характер на усилията, свързани с одита и контрола; отбелязва, че съществуват твърде много нива на контрол и че тези повторения следва да се избягват, за да се намали тежестта върху управляващите органи и бенефициентите;

19.

Следователно призовава за по-тясно сътрудничество между националните одитни институции и Европейската сметна палата във връзка с одита на мерките за споделено управление в съответствие с член 287, параграф 3 от ДФЕС;

20.

Предлага да се разгледа възможността националните органи за одит, в качеството си на независими външни одитори и при надлежно спазване на международните стандарти за одит, да издават национални сертификати за одит за управлението на средствата от Съюза, които да се предават на правителствата на държавите членки с цел представянето им в рамките на процеса по освобождаване от отговорност, в съответствие с подходяща междуинституционална процедура, която да бъде въведена;

21.

Подчертава важността на включването на европейските програми в програмирането на проверките, осъществявани от ВОИ, със специален фокус върху споделеното управление; в този смисъл националните парламенти трябва да играят основна роля, като могат да изискват от своите съответни ВОИ да извършват одити на европейските фондове и програми; отбелязва, че едно институционализиране и въвеждане на регулярност на този контрол би позволило представянето на резултатите от него веднъж годишно пред националния парламент;

22.

Отбелязва, че регламентите, които обхващат основните области на разходи за периода 2014—2020 г. промениха значително финансовата и правна рамка, които уреждат изпълнението на бюджета на ЕС; изтъква, че тези реформи са придружени от значителни промени, които ще изменят контекста на рисковете, свързани с финансовото управление чрез опростяване на правилата за финансиране, повишаване на предявяваните условия и използването на лостовия ефект от бюджета на ЕС; поради това настоява Палатата да засили фокуса си върху резултатите, като предоставя адекватно докладване по отношение на рисковете и постигнатите резултати на нови инструменти от този тип;

23.

Предлага на Палатата да съгласува многогодишната си работна програма с МФР и да включи междинен преглед, както и цялостен преглед на приключването на сметките на Комисията за съответната МФР;

24.

Отбелязва, че в одитите на изпълнението често липсва ясен анализ на причините за констатациите от одита; отбелязва освен това, че няма въведена система, която да гарантира, че одиторите, определени за провеждането на конкретен одит, притежават техническите знания и методическите умения, необходими за извършването на одита, без да се налага да започват от самото начало работата по някой одитен въпрос; счита, че тези обстоятелства повишават неефективността и неефикасността на констатациите на Палатата от одитите на изпълнението;

25.

Очаква от Палатата пълна прозрачност относно нужното ѝ време за изготвяне на нейните документи и призовава Палатата да публикува в рамките на всеки съответен одит на изпълнението времевия график и различните етапи, през които съответният документ е преминал в процеса на изготвянето му, т.е. времето, което е било необходимо, за да премине през всеки от различните съществуващи етапи, които понастоящем са:

26.

Отбелязва, че одитите на изпълнението, извършвани от Палатата, които включват предварително проучване, отнемат две години, което в няколко случая е направило резултатите от одита неактуални и е възпрепятствало прилагането на подходящи мерки; очаква Палатата да опрости изготвянето на своите одити на изпълнението и да намали излишните процедурни стъпки;

27.

Изразява желанието си Палатата в бъдеще да публикува не само коментарите на Комисията относно нейните констатации, заключения и препоръки, но и ясно да изразява окончателен насрещен отговор, където това е целесъобразно;

28.

Счита, че Палатата следва редовно да съобщава на комисията по бюджетен контрол на Парламента статистически данни за присъствието на членовете в седалището ѝ в Люксембург; очаква пълна прозрачност на Палатата спрямо Парламента в тази връзка; желае да получи от Комисията анализ на възможността за заместване на част от възнаграждението на членовете на Палатата с дневна надбавка;

29.

Подчертава, че въпреки необходимостта от справедливост и позоваване на аргументите на одитирания обект в съответния доклад, постигането на консенсус с одитирания обект не е необходимо;

30.

Отбелязва, че в някои случаи парламентарните разисквания относно въпроси, обхванати в специалните доклади, вече са били приключени, което направи невъзможно ефективното използване на резултатите от одита на Палатата; освен това отбелязва, че в някои случаи ключови препоръки на Палатата вече са били изпълнени от Комисията, към момента на представянето на доклада на Палатата; очаква Палатата да взема под внимание всички външни времеви ограничения и развития, когато извършва своите одити;

31.

Очаква Палатата ясно да съобщава в своите доклади слабостите и най-добрите практики на органите на държавите членки, като непрекъснато ги оповестява;

32.

Изразява убеждение, че икономии от мащаба и обхвата биха могли да бъдат постигнати чрез задълбочен анализ на нуждите от ресурси на членовете на Палатата; очаква Палатата да проучи подобни икономии, наред с другото, във връзка с общата служба за шофьори за членовете, както и споделянето на кабинети и персонал;

33.

Изразява съжаление относно факта, че междуправителствените действия извън рамката на Договора за ЕС, като тези, използвани за създаването на Европейския инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), също пораждат сериозни предизвикателства за публичната отчетност и одита, като отслабват съществената роля на Палатата;

34.

Изразява съжаление от факта, че за ЕИФС досега не са предвидени никакви разпоредби за независим публичен външен контрол, както и че дори ако Палатата бъде номинирана за член на одитния съвет на ЕМС, годишният одитен доклад на съвета няма да бъде предоставян нито на Парламента, нито на широката общественост; призовава Палатата редовно да представя на Парламента годишния одитен доклад на съвета и всичката друга необходима информация за дейностите на Палатата в тази връзка, така че Парламентът да може да упражнява контрол над работата на Сметната палата по време на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

35.

Отбелязва, че съставът и процедурата по назначаване на Палатата са определени в член 285 и член 286 от ДФЕС; подчертава обаче необходимостта от промяна на Договора, която да постави Съвета и Парламента на равна основа при назначаването на членове на Сметната палата, за да се осигури демократична легитимност, прозрачност и пълна независимост на членовете на Палатата;

36.

Изразява съжаление относно факта, че някои процедури по назначаване са довели до конфликт между Парламента и Съвета относно кандидатите, независимо от факта, че Договорът не предвижда такъв конфликт; набляга, че съгласно предвиденото в Договора, именно Парламентът има задължението да проверява номинираните кандидати; счита, че Съветът следва в духа на доброто сътрудничество между европейските институции да зачита решенията, взети от Парламента, след неговото изслушване;

37.

Призовава, със следващото изменение на Договора за ЕС, изборът на членовете на Европейската сметна палата по предложение на Съвета да бъде вменен като отговорност на Европейския парламент; подчертава, че една такава процедура би увеличила независимостта на членовете на Европейската сметна палата по отношение на държавите членки;

38.

Приветства факта, че Палатата прие нов правилник за дейността си през 2010 г., който ѝ позволи, в рамките на действащата правна рамка, да рационализира своя процес на вземане на решения, така че одитните доклади и становища понастоящем се приемат от състави от 5—6 членове вместо от целия колегиум от 28 членове;

39.

Споделя становището, че настоящото правило за географска представителност по отношение на висшите управленски постове, съгласно което може да има по един член от държава членка, далеч е надживяло своята практическа полза и доверието, с което първоначално се ползваше, и че то може да бъде заменено от лека управленска структура, съобразена с по-широк мандат за отчетност, с подходящи разпоредби, които да гарантират независимостта на всички дейности на Палатата;

40.

Ето защо предлага Палатата да има същия брой членове както Комисията; членовете следва да притежават най-малко професионален опит в областта на одита и управлението; членовете на Палатата следва да имат специална квалификация за изпълняваната от тях длъжност и тяхната независимост трябва да бъде извън всякакво съмнение;

41.

Предлага преразглеждане на метода за възнаграждение на членовете на Палатата и средствата, предоставени пряко и лично на всеки член, както за да бъдат приведени в съответствие с националните и международните практики за подобни функции, така и за да се позволи на членовете на Палатата да изпълняват задълженията си независимо;

42.

Приема следните принципи, критерии за подбор и процедури за предоставяне на своето становище относно кандидатурите за членство на Сметната палата:

43.

Счита, че критериите за назначаване на членовете на ЕСП следва да бъдат допълнително уточнени въз основа на член 286 от ДФЕС и подчертава, че оценката на Парламента ще се ръководи основно от следните критерии:

44.

Призовава Съвета да положи усилия да:

45.

Постановява следното по отношение на процедурите в комисията по бюджетен контрол и в пленарно заседание:

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Сметната палата, както и за сведение, на останалите институции на Европейския съюз и на одитните институции на държавите членки.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/14

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (1),

—

като взе предвид Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, и по-специално членове 4, 6 и 7 от него,

—

като взе предвид практическите условия, договорени на 22 юли 2011 г. между компетентните служби на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на член 294, параграф 4 от ДФЕС по отношение на споразумения на първо четене,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2012 г. относно 18-ия доклад относно „по-доброто законотворчество“ — Прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност (2010 г.) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно по-добро законотворчество, субсидиарност, пропорционалност и интелигентно регулиране (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието (4),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността (19-и доклад относно „по-доброто законотворчество“ за 2011 година) (COM(2012)0373),

—

като взе предвид съобщенията на Комисията относно регулаторната пригодност на ЕС (COM(2012)0746 и COM(2013)0685),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно мониторинга и консултациите във връзка с интелигентното регулиране за малките и средните предприятия (SWD(2013)0060),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно разумното регулиране в Европейския съюз (COM(2010)0543),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно интелигентното регулиране от 30 май 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на Групата на високо равнище от независими заинтересовани страни относно административните тежести от 15 ноември на 2011 г., озаглавен „Европа може да постигне по-добри резултати: доклад за най-добрите практики в държавите членки за прилагане на законодателството на ЕС по възможно най-опростен начин“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 май 2013 г. (5)

—

като взе предвид член 48 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A7-0056/2014),

A.

като има предвид, че програмата за интелигентно регулиране представлява опит за консолидиране на усилията по отношение на по-доброто законотворчество, опростяването на правото на ЕС и намаляването на административната тежест, както и за следване на пътя на добро управление въз основа на разработването на политики, основани на факти, при което оценките на въздействието и последващите проверки играят ключова роля;

Б.

счита, че националните парламенти следва да участват в последващите оценки на новите регламенти, което би подпомогнало Комисията при изготвянето на нейните доклади и като цяло би подобрило оценките на европейските въпроси, извършвани от националните парламенти;

В.

като има предвид, че Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. вече е неподходящо предвид настоящата законодателна среда, създадена от Договора от Лисабон, не на последно място поради частичния подход, възприет от институциите на ЕС по отношение на приемането на съвместни политически декларации относно обяснителните документи и практическите договорености на равнище секретариат за прилагането на член 294 от ДФЕС;

1.

Подчертава, че законодателството, което се предлага и приема на европейско равнище, следва да бъде опростено, ефективно и ефикасно, следва да предлага очевидна добавена стойност и следва да бъде лесно за разбиране и достъпно на всички официални езици на държавите членки, както и да предлага пълни предимства при минимални разходи; отчита, че икономическата криза е увеличила натиска върху ресурсите на националните администрации, и счита, че поемането на ангажимент за изготвянето на ясно и лесно за транспониране законодателство ще спомогне за известно облекчаване на тежестта върху националните администрации и върху частните лица, които трябва да спазват законодателството; подчертава факта, че европейските институции носят отговорност за гарантирането на това, че законодателството е ясно и лесно разбираемо и че то не обременява гражданите или предприятията с ненужни административни тежести;

2.

Подчертава, че оценяването на въздействието на новите регламенти върху малките и средните предприятия или върху големите дружества не трябва нито да доведе до дискриминация между работниците въз основа на размера на дружествата, които са ги наели на работа, нито да накърнява основните права на работниците, включително правото на информиране и консултиране, или техните условия на труд, благосъстояние на работното място и права на социална сигурност, нито да възпрепятства подобрения на тези права или тяхната защита на работното място по отношение на съществуващите и новите рискове, свързани с работата;

3.

Подчертава, че принципите на субсидиарност и пропорционалност трябва да се спазват от европейските институции в рамките на тяхната законодателна дейност;

4.

Припомня по-ранните си забележки, в които отбелязва, че в много случаи Комитетът по оценка на въздействието и националните парламенти са констатирали, че тези принципи не са съблюдавани в достатъчна степен от Комисията в нейните оценки на въздействието; отново изразява своето разочарование, че подобни критики са отправени за пореден път по отношение на още една година;

5.

Счита, че усилията с оглед на по-доброто законотворчество следва да се извършват в духа на управлението на множество равнища, т.е. чрез координирани действия от страна на ЕС, националните институции и местните и регионалните органи;

6.

Отново призовава за предоговаряне на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г., за да се отчете новата законодателна среда, създадена от Договора от Лисабон, да се консолидират настоящите най-добри практики и споразумението да се актуализира в съответствие с програмата за по-добро законотворчество; отправя препоръка относно това, че новите споразумения следва да се приемат въз основа на член 295 от ДФЕС и че те следва да имат задължителен характер;

7.

Настоятелно призовава Комисията и Съвета да преговарят с Парламента относно критериите за целесъобразно прилагане на членове 290 и 291 от ДФЕС; счита, че това може да се осъществи в рамките на преразглеждането на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, в чийто обхват съответно биха били включени и тези критерии;

8.

Счита, че разнообразието от наименования на системите, използвани от Комисията за оценка на приетото законодателство и за намаляване на тежестта, води до объркване и е ненужно сложно; отправя препоръка да се приеме едно-единствено наименование, а именно „по-добро законотворчество“, и отново отправя своя призив един от членовете на Комисията да отговаря по този въпрос;

9.

Призовава Комисията да преразгледа по-активно прилагането на принципа на пропорционалност, особено по отношение на прилагането на членове 290 и 291 от ДФЕС относно делегираните актове и актовете за изпълнение;

10.

Счита, че в контекста на увеличаването на демократичната легитимност механизмът за ранно предупреждение следва да бъде обект на особено внимание;

11.

Посочва, че с оглед на икономическата и финансова криза е необходимо да има по-добра координация на политиките и да се укрепят правомощията на Съюза в различни области, като също така е от съществено значение да се запази ясната представа за разделението на правомощията в системата на многостепенно управление на Европейския съюз и да се вземат решения на възможно най-подходящото равнище след провеждане на прозрачен дебат, като се намалява бюрокрацията;

12.

Подчертава, че европейските институции трябва да спазват принципите на субсидиарност и пропорционалност, предвидени в член 5 от Договора за Европейския съюз и Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз, които са от общ характер и са задължителни за институциите при прилагането на правомощията на Съюза с изключение на това, че принципът на субсидиарност не се прилага в областите, които са от изключителната компетентност на Съюза;

13.

Предлага да се извърши оценка на това дали на равнището на ЕС следва да се определят подходящи критерии за оценка на съответствието с принципите на субсидиарност и пропорционалност;

14.

Отбелязва, че Протокол № 2 предоставя на националните парламенти официалната възможност да съветват законодателя на ЕС за това дали дадено предложение за законодателен акт не отговаря на проверката за субсидиарност, тъй като неговите цели поради своя мащаб или въздействие не могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, отколкото на равнището на държавите членки;

15.

Посочва решаващото значение на оценките на въздействието като средство за подпомагане на вземането на решения в законодателния процес и подчертава необходимостта в този контекст да се обърне необходимото внимание на въпросите, свързани със субсидиарността и пропорционалността;

16.

Приветства по-активното участие на националните парламенти в европейския законодателен процес и отбелязва, че парламентите на държавите членки проявяват все по-голям интерес към правилното прилагане на тези принципи от страна на институциите на Съюза, като илюстрация на това е фактът, че през 2011 г. Европейският парламент получи 77 мотивирани становища, в които се твърди, че даден проект на законодателен акт не спазва принципа на субсидиарност, и 523 други документа относно същността на даден законопроект, докато за 2010 г. съответният брой беше 41 и 299; изразява готовността си да продължи и да активизира сътрудничеството и междупарламентарния диалог с националните парламенти;

17.

Подчертава категорично значението на парламентарния контрол от страна както на Европейския парламент, така и на националните парламенти; препоръчва да се предостави значителна помощ на националните парламенти, за да могат те да изпълняват своите задачи, свързани с контрола; предлага да се предоставят насоки на националните парламенти, които да им помогнат при извършване на оценката на съответствието с принципа на субсидиарност;

18.

Подчертава, че в съответствие с член 263 от ДФЕС Съдът на Европейския съюз е компетентен да разглежда законосъобразността на законодателните актове по отношение на спазването на принципа на субсидиарност и че този принцип представлява политическа насока за упражняването на правомощията на равнището на Съюза;

19.

Посочва, от друга страна, че по силата на Договорите Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася по производства, образувани на основание „нарушаване на Договорите или на правна норма, свързана с тяхното изпълнение“, и че съгласно Договора за Европейския съюз принципите на субсидиарност и пропорционалност спадат към тези норми; отбелязва, че следователно съдебният контрол по отношение на действителността на актове на Съюза наистина обхваща и спазването на тези принципи;

20.

Подчертава, че в своето решение от 12 май 2011 г. по дело Люксембург/Европейски парламент и Съвет (C-176/09) Съдът посочва, че принципът на пропорционалност „изисква мерките, установени с разпоредба на правото на Съюза, да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане“ и че „в области, в които законодателят на Съюза разполага с широки нормотворчески компетенции“, законосъобразността на приетата мярка в този контекст може да бъде нарушена само ако мярката очевидно е нецелесъобразна по отношение на целта, която компетентните институции искат да постигнат, макар че европейският законодател въпреки всичко „е длъжен да основе своя избор на обективни критерии“ и при оценката на тежестите, свързани с различни възможни мерки, „трябва да анализира дали с оглед на преследваните цели възприетата мярка може да оправдае дори значителните негативни икономически последици за някои оператори“;

21.

Отбелязва, че принципът на субсидиарност, както е формулиран в Договорите, позволява на Съюза да предприема действия в областите, които не попадат в неговата изключителна компетентност, само „в случай и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки както на централно, така и на регионално и местно равнище, а поради обхвата или последиците от предвиденото действие могат да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза“, докато принципът на пропорционалност изисква съдържанието и формата на действието на Съюза да не надхвърлят необходимото за постигане на целите на Договорите; изтъква, че субсидиарността и пропорционалността, въпреки че са тясно свързани помежду си, са различни понятия: докато субсидиарността се отнася до целесъобразността на действията на Съюза в областите, които не са от неговата изключителна компетентност, пропорционалността се отнася до съразмерността между средствата и целите, определени от законодателя, и представлява общо правило относно упражняването на правомощията на Съюза; отбелязва, че разглеждането на пропорционалността на даден проект за законодателен акт трябва логически да се извърша след оценката на неговата субсидиарност, като същевременно контролът на субсидиарността не би бил достатъчно ефективен без извършването на проверка на пропорционалността;

22.

Отбелязва, че само малка част от парламентарните въпроси, получени от Комисията през 2011 г. (32 от общо над 12 000), се отнасят до въпроси, свързани със спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

23.

Подчертава факта, че през 2011 г. Комисията получи 64 мотивирани становища по смисъла на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, което представлява значително увеличение в сравнение с 2010 г.; отбелязва обаче, че тези 64 мотивирани становища представляват по-малко от 10 % от общо 622 становища, изпратени през 2011 г. от националните парламенти до Комисията в рамките на въпросния политически диалог; насочва вниманието и към факта, че нито едно предложение на Комисията не получи достатъчен брой мотивирани становища, за да може да се задейства механизмът за контрол на субсидиарността (процедурата „жълт картон“ или процедурата „оранжев картон“) съгласно протокола; отбелязва обаче, че на 22 май 2012 г. механизмът за издаване на „жълт картон“ беше активиран за първи път във връзка с предложение на Комисията (предложението за регламент на Съвета относно упражняване на правото да се предприемат колективни действия във връзка със свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, т.е предложението за регламент „Монти II“); подчертава, че Комисията оттегли предложението не защото счете, че е нарушен принципът на субсидиарност, а защото установи, че предложението трудно би могло да получи достатъчно политическа подкрепа в Парламента и Съвета, за да се гарантира неговото приемане;

24.

Счита, че механизмът за контрол на принципа на субсидиарност трябва да се разработи и използва като важен инструмент за сътрудничество между европейските и националните институции; отбелязва със задоволство, че този инструмент се използва в практиката като средство за комуникация и диалог за сътрудничество между различните институционални равнища на многостепенната европейска система;

25.

Отбелязва с безпокойство, че в някои мотивирани становища на национални парламенти се подчертава фактът, че в редица законодателни предложения на Комисията обосновката на субсидиарността е недостатъчна или изобщо липсва;

26.

Отправя препоръка да се проучат причините за ниския брой на внесените от националните парламенти официални мотивирани становища и да се определи дали той се дължи на факта, че принципът на субсидиарност се спазва от всички страни, или на факта, че националните парламенти не могат да приложат този принцип поради липса на ресурси или поради кратките срокове; счита, че е желателно Комисията да извърши анализ;

27.

Подчертава необходимостта европейските институции да предоставят възможност на националните парламенти да извършват контрол върху законодателните предложения, като се гарантира, че Комисията предоставя подробни и изчерпателни основания за своите законодателни решения относно субсидиарността и пропорционалността в съответствие с член 5 от Протокол № 2 към Договора за функционирането на Европейския съюз;

28.

Отбелязва също така в тази връзка, че настоящият срок за извършване на проверки на субсидиарността и пропорционалността от страна на националните парламенти в много случаи е бил счетен за недостатъчен;

29.

Счита, че ограниченията на времето и ресурсите, с които се сблъскват националните парламенти при изготвянето на своя отговор във връзка с проекти на законодателство, допринасят за възприятието за наличието на „демократичен дефицит“ в ЕС;

30.

Припомня за по-ранно отправените от него искания за по-подробно разглеждане на проблемите, с които се сблъскват националните парламенти, с цел да се подобри функционирането на съществуващия механизъм; счита, че също би било желателно да се проучат възможностите за укрепване на този механизъм, който, евентуално в контекста на бъдещо преразглеждане на Договора, би могъл да предостави повече права на националните парламенти; отправя предложение при подобно преразглеждане да се обърне внимание на въпроси като целесъобразния брой на отговорите на националните парламенти, който е необходим за активиране на този механизъм, дали той следва да се ограничава до съображенията относно субсидиарността и какви следва да бъдат последиците от него, като по-специално се посочат неотдавнашни случаи на прилагане на процедурата за „жълт картон“; счита, че подобна дискусия е полезен етап в процеса на предоставяне на по-широки правомощия на националните парламенти, като стимулите за упражняване на контрол се съгласуват с последиците на европейско равнище;

31.

Счита, че междувременно могат да бъдат въведени няколко инициативи за подобряване на оценката на европейските въпроси от страна на националните парламенти, по-специално:

32.

Счита, че прилагането на ефективен подход към предизвикателствата, свързани с по-доброто законотворчество, по отношение както на съществуващото, така и на бъдещото законодателство, ще помогне на европейските институции да предприемат действия в отговор на кризата; счита, че реформата на европейското законодателство и законодателни практики е съществен инструмент за постигането на по-голям растеж, конкурентоспособност и достойни работни места в Европа;

33.

Посреща със задоволство по-силния акцент, който Комисията поставя върху „цикъла“ за изготвяне на политики, като етапите от разработването на законодателството на ЕС (иницииране, оценка на въздействието, провеждане на консултации, привеждане в действие, прилагане и оценка) се възприемат като части от един последователен процес; счита в този контекст, че принципът „Мисли първо за малките“ следва да бъде ключов елемент от всеки етап и че предварителната оценка на новото законодателство следва да се усъвършенства, като се формира разбираем и прозрачен процес за стимулиране на растежа и конкурентоспособността в Европа;

34.

Във връзка с това посреща със задоволство съобщенията на Комисията относно интелигентното регулиране и относно регулаторната пригодност на ЕС, както и работния документ на службите на Комисията на тема „Кои са десетте най-обременителни законодателни акта на ЕС за МСП?“ („Which are the TOP10 most burdensome EU legislative acts for SMEs?“); счита, че тези документи представляват надежден напредък в рамките на програмата за по-добро законотворчество и отразяват много от по-ранните искания на Парламента;

35.

Счита, че този теоретичен напредък сега следва да се консолидира посредством конкретни действия; ето защо настоятелно приканва Комисията да представи конкретни предложения за намаляване на цялостната регулаторна тежест на ЕС, без да се нарушават здравословните и безопасни условия на труд, и по-специално:

36.

Изтъква, че подобряването на здравословните и безопасни условия на работното място и информирането и консултирането на работниците са два важни фактора за повишаване на производителността и конкурентоспособността в рамките на европейската икономика; изтъква, че силното и стабилно регулиране в тези области не пречи, а по-скоро допринася за растежа;

37.

Счита, че Комисията следва да проучи допълнително възможността за въвеждане на етап на „Бялата книга“ в законодателния процес; счита, че предоставянето на заинтересованите страни на възможността да споделят своите забележки по проектопредложения и по придружаващите ги предварителни оценки на въздействието би подобрило качеството на проектите на законодателните актове, представяни от Комисията, без да се удължава ненужно времето за формулиране на бъдещото законодателство;

38.

Освен това припомня поканата, отправена от Парламента, към Комисията да представи предложения за прилагане на регулаторно компенсиране, което би изисквало да се определят равностойни компенсации за разходи преди приемането на ново законодателство, въвеждащо нови разходи; отбелязва, че законодателният процес на ЕС не предполага, че 28 национални закона автоматично се заличават и се заменят от един европейски законодателен акт, нито означава, че новото европейско законодателство налага по-малка тежест в сравнение със съответните национални закони; ето защо настоятелно призовава Комисията да разгледа задълбочено това предложение и да представи оценка на неговото въздействие преди края на текущия парламентарен мандат през 2014 г.;

39.

Изразява съжаление във връзка с това, че Комисията възнамерява да оттегли предложението си относно статута на Европейското частно дружество, за чието изготвяне Парламентът бе призовал в законодателен доклад по собствена инициатива, и изисква Комисията да се консултира с Парламента, преди да оттегля което и да е предложение, основано на доклад на Парламента;

40.

Подчертава значението на опростяването за рационализирането на регулаторната среда, особено за местните и регионалните органи, чиито ресурси за прилагането на законодателството в много случаи са ограничени и все повече намаляват;

41.

Тълкува термина „свръхрегулиране“ („goldplating“) като практиката, при която при транспонирането на директивите на ЕС в националното право държавите членки надхвърлят минималните изисквания; отново изразява своята подкрепа за приемането на мерки за преодоляване на ненужното свръхрегулиране и съответно призовава държавите членки да разясняват в случаите, в които прилагат такова свръхрегулиране, своите съображения за този си подход;

42.

Посреща със задоволство факта, че оценките на въздействието на Комисията се стремят да обхванат широк и пълен набор от евентуални въздействия, но счита, че системата би могла да бъде допълнителна укрепена по редица начини, например чрез включване на териториално измерение (финансови и административни последици за националните, регионалните и местните органи); в това отношение е окуражен от решението на Комисията да актуализира, консолидира и преразгледа своите насоки относно оценката на въздействието в срок до юни 2014 г. и запазва правото си да окаже принос през идните месеци, като изготви подробен списък на евентуалните подобрения на тези насоки; подчертава, че тези оценки на въздействието, които са от първостепенно значение за формирането на обществените и политическите възгледи, следва да спазват принципа на многоезичие;

43.

Изисква от Комисията да анализира методологията, използвана при изготвянето на оценките на въздействието, с цел да се извърши оценка на начините за подобряване както на качествените показатели, така и на общото провеждане на процеса на консултиране, в частност по отношение на участието на съответните заинтересовани страни;

44.

Счита, че е необходимо да има пълна съгласуваност между оценката на въздействието, публикувана от Комисията, и съдържанието на законодателното предложение във вида, в който е прието от членовете на Комисията; отправя искане всяка оценка на въздействието на предложение, което е изменено от членовете на Комисията, да бъде автоматично актуализирана, за да отразява внесените от членовете на Комисията промени;

45.

Призовава Комисията да укрепи ролята и независимостта на Комитета по оценка на въздействието (КОВ), и по-специално да придава окончателен вид на законодателните предложения и да ги представя единствено ако те са получили положително становище от страна на този комитет; настоятелно призовава КОВ да използва експертния опит на социалните партньори;

46.

Счита, че настоящата клауза за непоемане на отговорност, която гласи, че оценката на Комисията на въздействието ангажира единствено службите на Комисията, участващи в нейното изготвяне, и не предопределя окончателното решение, което се взема от Комисията, подчертава наличието на важен недостатък в съществуващата система;

47.

Посреща със задоволство положителното развитие на Дирекцията за оценка на въздействието и европейската добавена стойност в рамките на Европейския парламент; счита, че следва да се възприеме систематичен подход в рамките на целия Парламент към разглеждането на оценките на въздействието; посреща със задоволство изготвянето от Дирекцията за оценка на въздействието на кратки резюмета на оценките на въздействието, придружаващи предложенията на Комисията, и счита, че те следва да бъдат съществен елемент при разглеждането от комисиите на законодателните предложения, които се обсъждат; предлага оценките на въздействието, извършвани от Парламента, да включват териториално измерение, когато това е целесъобразно; отправя искане към Съвета на председателите на комисии да обсъди кой е най-добрият начин за прилагането на тази препоръка;

48.

Припомня ангажимента, поет от Парламента и Съвета в рамките на междуинституционалния общ подход за оценка на въздействието от 2005 г., за провеждането на оценки на въздействието, когато те считат, че това е целесъобразно и необходимо в рамките на законодателния процес, преди приемането на всяко изменение по същество и призовава комисиите да се възползват от Дирекцията за оценка на въздействието при изпълнението на този ангажимент;

49.

Освен това припомня Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г. и насърчава Съвета да приключи своевременно работата по създаването на свой собствен механизъм за извършване на оценки на въздействието на собствените си изменения по същество в съответствие със своите задължения по силата на споразумението от 2003 г;

50.

Настоява Комисията да разглежда задълбочено оценките на европейската добавена стойност, придружаващи законодателните доклади по собствена инициатива, като излага подробно причините, поради които евентуално не приема аргументите на Парламента или поради които счита, че те нямат отношение към случая;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и националните парламенти.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/21

—

като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 8 и 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 21 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Препоръка CM/Rec(2010)5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа до държавите членки относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация или половата идентичност, приета на 31 март 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—

като взе предвид доклада на Комисията за 2012 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2013)0271) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията,

—

като взе предвид предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426) и своята позиция от 2 април 2009 г. относно това предложение (1),

—

като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на Европейския съюз на неговото заседание от 24 юни 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на Агенцията на Европейския съюз за основните права от ноември 2010 г. относно хомофобията, трансфобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност,

—

като взе предвид резултатите от проучването относно лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица в Европейския съюз, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права и публикувано на 17 май 2013 г.,

—

като взе предвид становището на Агенцията за основните права от 1 октомври 2013 г. относно положението с равенството в Европейския съюз десет години след първоначалното прилагане на директивите за равенството,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно борбата срещу хомофобията в Европа (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2012 г.относно положението на основните права в Европейския съюз (2010—2011 г.) (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно засилването на борбата срещу расизма, ксенофобията и престъпленията от омраза (4),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0009/2014),

А.

като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценности като зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства;

Б.

като има предвид, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Европейският съюз се стреми да се бори срещу дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.

като има предвид, че през юни 2013 г. Съветът на Европейския съюз прие стриктни насоки за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от ЛГБТИ лица извън Европейския съюз и че той следва да гарантира, че те се ползват с ефективна защита в рамките на ЕС;

Г.

като има предвид, че Европейският съюз вече координира своите действия чрез цялостни политики в областта на равенството и недискриминацията чрез Рамковата стратегия за недискриминация и равни възможности за всички, в областта на равенството между половете чрез Стратегията за равенство между жените и мъжете 2010—2015 г., в областта на уврежданията чрез Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. и по отношение на равенството на ромите чрез Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.;

Д.

като има предвид, че в своята Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз Комисията отчете необходимостта от разработване на отделни политики относно определени специфични основни права въз основа на Договорите;

Е.

като има предвид, че в рамките на проучването относно ЛГБТ лица в ЕС от 2013 г. Агенцията на Европейския съюз за основните права констатира, че през годината, предхождаща годината, през която е извършено проучването, в целия ЕС едно от всеки две от анкетираните ЛГБТ лица се е чувствало обект на дискриминация или тормоз въз основа на своята сексуална ориентация, едно от всеки три лица е срещало дискриминация при достъпа си до стоки или услуги, едно от всеки четири е било обект на физическо насилие и едно от пет е било подложено на дискриминация в сферата на заетостта или професиите;

Ж.

като има предвид, че Агенцията за основните права отправи препоръка към ЕС и държавите членки да разработят планове за действие, които насърчават зачитането на ЛГБТ лица и защитата на техните основни права;

З.

като има предвид, че през май 2013 г. единадесет министри, отговарящи за въпросите на равенството (5), призоваха Комисията да изготви цялостна политика на ЕС по отношение на равенството на ЛГБТ лица и че десет държави членки (6) вече са приели или обсъждат подобни политики на национално и регионално равнище;

И.

като има предвид, че Европейският парламент е отправил десетократно искания за разработване на всеобхватен инструмент на Европейския съюз за равенство въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност;

1.

Строго осъжда всякаква дискриминация въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност и изразява дълбоко съжаление, че основните права на ЛГБТИ лица все още не се зачитат пълноценно във всички случаи в Европейския съюз;

2.

Счита, че в Европейския съюз понастоящем липсва цялостна политика за защита на основните права на ЛГБТИ лица;

3.

Отчита, че отговорността за защитата на основните права се носи съвместно от Комисията и държавите членки; призовава Комисията да използва своите правомощия в пълна степен, включително като улесни обмена на добри практики между държавите членки; призовава държавите членки да изпълнят своите задължения съгласно правото на ЕС и съгласно препоръката на Съвета на Европа относно мерките за борба срещу дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност;

4.

Призовава Комисията, държавите членки и съответните агенции да работят съвместно за разработването на цялостна многогодишна политика за защита на основните права на ЛГБТИ лица, т.е. пътна карта, стратегия или план за действие, в които фигурират темите и целите, изложени по-долу;

5.

Подчертава, че тази цялостна политика трябва да съблюдава правомощията на Европейския съюз, на неговите агенции и на държавите членки;

6.

Припомня, че свободата на изразяване и демонстриране на убеждения и мнения в съответствие с принципа на идейния плурализъм следва да се спазва, при условие че не подбужда към омраза, насилие или дискриминация;

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на всички посочени по-горе агенции и на Съвета на Европа.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/27

—

като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялните търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (Директива за нелоялни търговски практики) (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет, озаглавен „Първи доклад за прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики“ (COM(2013)0139),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет относно прилагането на Директивата относно нелоялните търговски практики (COM(2013)0138),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 година за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (2),

—

като взе предвид Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 1998 г. относно исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на потребителите (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 януари 2009oг. относно транспонирането, изпълнението и прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно въздействието на рекламите върху поведението на потребителите (5) и последващия отговор на Комисията, приет на 30 март 2011 г.;

—

като взе предвид проучването, озаглавено „Транспониране и прилагане на Директивата относно нелоялните търговски практики (2005/29/ЕО) и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама (2006/114/ЕО)“, извършено по искане на комисията на ЕП по вътрешния пазар и защита на потребителите (6);

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по правни въпроси (A7-0474/2013),

A.

като има предвид, че потреблението е един от основните двигатели на растежа в Европейския съюз и че следователно потребителите играят важна роля в европейската икономика;

Б.

като има предвид, че защитата на потребителите и техните права е една от основните ценности на ЕС;

В.

като има предвид, че Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики е основният правен инструмент на ЕС за регулиране на заблуждаващата реклама и другите нелоялни практики при сделките между предприятия и потребители;

Г.

като има предвид, че чрез така наречената клауза за „единния пазар“ директивата цели да осигури високо равнище на защита на потребителите в рамките на Съюза и да увеличи доверието им в единния пазар, като същевременно гарантира на предприятията значителна правна сигурност, както и намаляване на пречките пред трансграничната търговия;

Д.

като има предвид, че са налице съществени разлики в прилагането на Директива 2005/29/ЕО в различните държави членки;

Е.

като има предвид, че на 12 юни 2013 г. изтекоха временните дерогации, които позволяваха на държавите членки да продължат прилагането на по-ограничителни или по-строги национални разпоредби в сравнение със самата директива и да прилагат клаузите за минимална хармонизация, съдържащи се в други правни инструменти на Съюза;

Ж.

като има предвид, че държавите членки, които желаят това, са свободни да разширят обхвата на прилагане на директивата, така че да включва и отношенията между предприятията, и че до момента само четири от тях са направили този избор;

З.

като има предвид, че Европейската комисия обяви, че скоро ще предложи преразглеждане на Директива 2006/114/ЕО относно заблуждаващата и сравнителната реклама, във връзка с отношенията между предприятията;

И.

като има предвид, че развитието на цифровата икономика и всички нейни технологични приложения революционизираха начините на пазаруване и методите, чрез които предприятията рекламират и продават стоки и услуги;

Й.

като има предвид, че правата, с които се ползват потребителите в Европа, все още не се познават в достатъчна степен от някои предприятия, по-специално по-малките сред тях, както и от много потребители;

К.

като има предвид, че е необходимо да се засили ролята на сдруженията на потребителите и да им се предостави възможност да укрепят своя капацитет;

1.

Поставя акцент върху ефективността на законодателната рамка, установена от директивата, както и нейното значение за вдъхване на по-голямо доверие сред потребителите и търговците по отношение на сделките на вътрешния пазар (по-специално по отношение на трансграничните сделки), за гарантиране на по-голяма правна сигурност за предприятията, както и за приноса за подобряване на защитата на потребителите в Съюза; припомня, че различията в прилагането на директивата създават риск да се намали ефективността ѝ;

2.

Изразява съжаление за това, че въпреки разпоредбите на Директива 2006/114/ЕО за борбата срещу заблуждаващите рекламни практики в областта на отношенията между предприятията, някои от тези практики, като например „телефонните измами“, продължават да съществуват; отбелязва намерението на Комисията да предложи скоро промяна на Директива 2006/114/ЕО, съсредоточаваща се върху отношенията между предприятията, с цел воденето на по-добра борба срещу подобни практики; предлага в този контекст Комисията да обмисли предимствата на целеви черен списък на търговски практики, които следва да се считат за нелоялни при всички обстоятелства в областта на отношенията между предприятията за Директива 2006/114/ЕО, подобен на този, който вече съществува в Директива 2005/29/ЕО; не счита обаче, че е целесъобразно обхватът на Директива 2005/29/ЕО във връзка с отношенията между предприятията и потребителите да се разширява в непосредствено бъдеще, така че да включва и нелоялните търговски практики между предприятията;

3.

Призовава Комисията да изясни съдържанието на Директива 2005/29/ЕО и Директива 2006/114/ЕО, за да гарантира по-високо равнище на защита на всички икономически субекти в рамките на Съюза, и по-специално на потребителите и МСП, срещу измамни или нелоялни практики и по този начин да укрепи доверието във вътрешния пазар;

4.

Счита, че дерогациите, предвидени за секторите на недвижимите имоти и на финансовите услуги, са оправдани и че е целесъобразно те да бъдат запазени;

5.

Счита, че на този етап разширяването на черния списък в приложение I не би било уместно; при все това призовава Комисията да изготви списък на практики, които националните органи са идентифицирали като нелоялни по смисъла на общите принципи на настоящата директива, с цел да се прецени дали подобно разширяване би било желателно в бъдеще;

6.

Отбелязва, че при някои форми на взаимодействие между потребителите и предприятията, потребителите могат да станат жертви на нелоялни търговски практики, например при продажба на продукт на търговец; призовава Комисията да изследва проблеми от този тип и, ако е целесъобразно, да проучи целенасочени и практически мерки, които, наред с другото, могат да включват по-гъвкави тълкувания на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики, и които могат да бъдат обяснени в насоките на Комисията относно прилагането на настоящата директива;

7.

Припомня, че считано от 12 юни 2013 г., държавите членки вече не могат да прилагат действащите до тази дата разпоредби в съответствие с временните дерогации; следователно призовава всички държави членки да се съобразят с текста на директивата във възможно най-кратки срокове; същевременно призовава Комисията да извърши проучване относно това как държавите членки са транспонирали директивата, по-специално що се отнася до национални забрани, които не са включени в приложение I, и в срок от две години да представи на Парламента и Съвета нов изчерпателен доклад относно нейното прилагане, който да съдържа, в частност, анализ на обхвата за по-нататъшното хармонизиране и опростяване на законодателството на Общността, свързано със защитата на потребителите, както и предложения за необходимите мерки, които да се предприемат на общностно равнище, за обезпечаване на запазването на високо ниво на защита на потребителите;

8.

Потвърждава отново значението и абсолютната необходимост от цялостното и еднакво прилагане и правилното изпълнение на директивата от страна на държавите членки, с цел да се отстрани правната и оперативна несигурност за предприятията, развиващи трансгранична дейност; отбелязва със загриженост, че през периода 2011–2012 г. Комисията трябваше да прибегне към системата за консултации „Пилот ЕС“ по отношение на няколко държави членки поради неправилно транспониране на директивата; призовава държавите членки да подкрепят прилагането на национално равнище с всички налични средства, по-специално с достатъчно ресурси; подчертава съществената роля на засилването на сътрудничеството между националните органи, отговорни за изпълнение на директивата, както и значението на изграждането на структуриран диалог между публичните правоприлагащи органи и другите заинтересовани страни, по-специално асоциациите на потребителите;

9.

Отбелязва, че от края на срока за транспониране на директивата през 2007 г. досега съществуват множество случаи, при които държавите членки не изпълняват или не прилагат правилно ключови разпоредби, по-специално черния списък със забранени, заблуждаващи и агресивни търговски практики; поради това призовава Комисията да продължи да наблюдава внимателно прилагането на директивата и, по целесъобразност, да образува производства срещу държави членки, които нарушават, не изпълняват или не прилагат правилно директивата в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз; призовава по-специално Комисията спешно да разреши всички нерешени въпроси във връзка със започнатите през 2011 г. консултации — или чрез приключване на производствата за установяване на неизпълнение на задължения, или чрез сезиране на Съда на ЕС;

10.

Подкрепя намерението на Комисията за създаване на списък с показатели, с цел да се оцени ефективността на механизма за изпълнение на директивата от държавите членки;

11.

Приветства факта, че откакто директивата е транспонирана в държавите членки, трансграничните покупки са се увеличили; припомня обаче, че засиленото сътрудничество и координация между Комисията и националните органи е от съществено значение за насърчаване на сближаващите се практики в изпълнението, както и за осигуряване на бързо и ефективно реагиране; посочва, че следва да се обърне особено внимание на трансграничните покупки онлайн, особено когато уебсайтовете за сравняване на цените не разкриват ясно самоличността на търговеца, който поддържа съответния сайт;

12.

Потвърждава важността на засиленото сътрудничеството между националните органи, отговарящи за прилагането на директивата, с цел да бъде постигнато пълно прилагане и правилно изпълнение от страна на държавите членки; в тази връзка насърчава Комисията да извърши задълбочен преглед на приложното поле, ефективността и механизмите на функциониране на Регламента за сътрудничество в областта на защита на потребителите (Регламента за СОЗП), тъй като тя се ангажира да направи това до края на 2014 г.; в тази връзка приветства започнатото неотдавна от Комисията обществено допитване относно преразглеждането на този регламент, както и факта, че допитването е на разположение на всички езици на ЕС; призовава всички заинтересовани страни да вземат участие в посоченото допитване;

13.

Подчертава полезността на операциите „метла“, провеждани в рамките на Регламента за СОЗП, и призовава Комисията да развие и подсили тези операции и да разшири техния обхват; настоятелно призовава Комисията да обобщи събраните данни и списъка с действия, предприети от Комисията и от държавите членки в резултат на тези операции, както и да публикува своите констатации, като същевременно вземе предвид необходимостта да се гарантира поверителността на определена чувствителна информация, която се използва в рамките на съдебно производство на национално равнище; призовава Комисията да докладва своите констатации на Парламента и освен това да предложи, ако са необходими, допълнителни мерки, за да се подобри функционирането на вътрешния пазар;

14.

Изразява съгласие, че следва да се положат допълнителни усилия за подобряване на прилагането на Директивата за нелоялните търговски практики по отношение на уязвимите потребители;

15.

Изразява загриженост във връзка със свързаните с това конфликти на интереси, както и с подвеждащия начин, по който някои търговци използват инструментите за отзиви от потребители и уебсайтовете за сравнение на цени; приветства решението на Комисията да проучи това, как би могла да се повиши яснотата за потребителите на информацията, предлагана от такива платформи;

16.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното прилагане на Директивата за нелоялните търговски практики, особено по отношение на подвеждащата „скрита“ реклама по интернет под формата на коментари, публикувани в социалните мрежи, форуми или блогове, които изглежда, че произлизат от самите потребители, докато в действителност са съобщения с търговски или рекламен характер, които пряко или косвено са създадени или финансирани от икономически оператори; настоява, че тези практики оказват разрушително влияние върху доверието на потребителите и правилата за конкуренция; призовава държавите членки да предприемат подходящи мерки за по-нататъшно предотвратяване на развитието на тези практики, включително чрез информационни кампании, насочени към предупреждаване на потребителите на тези „скрити“ форми на реклама, или чрез поощряване на създаването на наблюдатели/модератори на форумите, които да са специално обучени и да предупреждават за опасностите от „скритата“ реклама;

17.

Счита, че предвид бързото разпространение на онлайн рекламирането е необходимо да се разработи подходящ метод за мониторинг на защитата на уязвимите групи лица, по-специално децата, и достъпа до тях от страна на рекламодатели;

18.

Изразява съжаление за това, че въпреки настоящата европейска законодателна рамка за цените в сектора на въздушния транспорт и операцията „метла“, проведена през 2007 г. съгласно Регламента за СОЗП и насочена към интернет страниците за продажба на самолетни билети, потребителите продължават да са жертва на множество измамни практики в този сектор, като например изключване на неизбежните разходи като допълнителните такси за кредитните и дебитните карти при резервация онлайн; отбелязва със загриженост нарастващия брой жалби във връзка с потребители на сайтове за закупуване на билети онлайн, станали жертва на така нареченото „проследяване на IP адреси“ — практика, която цели да запамети колко пъти отделният потребител се е свързал със съответния сайт от същия IP адрес и след това изкуствено да завиши цените в зависимост от интереса, показан чрез други сходни търсения; призовава Комисията да разследва честотата на използване на тази практика, която създава нелоялна конкуренция и представлява неправомерно използване на личните данни на потребителите, и ако е целесъобразно, да предложи подходящо законодателство за защита на интересите на потребителите;

19.

Смята, че налаганите при неспазване на директивата санкции не следва да бъдат по-малки от печалбата, която се реализира чрез използването на практики, считани за нелоялни или измамни; припомня на държавите членки, че директивата предвижда, че санкциите трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи; призовава Комисията да събира и анализира данните за санкциите, налагани от държавите членки, както и относно ефикасността на правоприлагащите режими, по-конкретно по отношение на сложността и продължителността на изпълнителното производство; призовава Комисията да предостави на Европейския парламент резултатите от тези анализи;

20.

Приветства усилията на Европейската комисия да подпомага държавите членки в транспонирането и прилагането на директивата;

21.

Приветства базата данни относно националното законодателство и съдебната практика във връзка с нелоялните търговски практики, разработена от Комисията и признава, че базата данни е полезен инструмент за допълване на информацията, с която разполагат потребителите; изразява съжаление, че базата е достъпна единствено на английски език; призовава Комисията постепенно да увеличи броя на езиците, на които е достъпна базата данни и да разработи нейната популярност, по-конкретно сред икономическите оператори; призовава Комисията да помисли също така за допълнителни инструменти за повишаване на осведомеността на МСП по отношение на нелоялните търговски практики;

22.

Подчертава значението на съставения от Комисията документ с насоки, който придружава прилагането на директивата; приветства намерението на Комисията да пристъпи към преразглеждане на документа до 2014 г.; насърчава Комисията да прозрачен начин, като провежда широки консултации със заинтересованите страни по време на целия процес; призовава Комисията да продължи редовно да актуализира и изяснява този документ в бъдеще; призовава държавите членки доколкото е възможно да вземат предвид това ръководство и да обменят най-добри практики по прилагането му; призовава Комисията да представи оценка на проблемите с тълкуването и прилагането, често срещани от националните органи и заинтересованите страни, при прилагането на разпоредбите на директивата, за да оцени кои аспекти от документа с насоки се нуждаят от подобрение;

23.

Подчертава, че принципът на максимална хармонизация, определен от директивата, предполага, че националното законодателство не може да предвижда по-строги условия от тези, предвидени в директивата; подчертава, че съгласно тълкуването на този принцип от Съда на ЕС, обвързаните продажби и други търговски промоции, които Съдът разглежда като нелоялни търговски практики и които не са включени в „черния списък“ на приложение I, могат да бъдат забранявани единствено индивидуално за всеки отделен случай; подчертава, че от съображения за правна сигурност, както и за да се гарантира високо равнище на защита на потребителите, Комисията следва да уточни, в рамките на преразглеждането на документа с насоки, в кои конкретни случаи обвързаните продажби и другите търговски промоции следва да се считат за незаконни; призовава също Комисията да анализира необходимостта от ново законодателно предложение, посветено на търговските промоции;

24.

Подчертава, че използването на неверни твърдения за екологосъобразност е нелоялна практика, която има тенденция да се развива; насърчава Комисията да задълбочи раздела от документа с насоки, който е посветен на тази тема, с цел да се внесе яснота за икономическите оператори относно прилагането на директивата; наред с това приканва Комисията да проучи инициативите, които би могла да предприеме с цел по-добра защита на потребителите от тези практики;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да информират по-добре предприятията относно правата на потребителите, за да се насърчи тяхното по-стриктно спазване от икономическите оператори;

26.

Припомня, че много потребители се колебаят да претендират за обезщетение, когато похарчената сума им се струва не много висока; подчертава необходимостта от допълнително информиране на потребителите относно подкрепата, която могат да им предоставят едновременно сдруженията на потребителите и мрежата на европейските центрове на потребителите; подчертава значението на организациите на потребителите за повишаване на осведомеността относно съществуващите нелоялни търговски практики като превантивни мерки и тяхната роля в подпомагането на жертвите на нелоялни практики, като по този начин дават възможност на потребителите да отстояват правата си по правилен начин; призовава за координирани действия между потребителските организации на национално и европейско равнище, както и с националните органи и Комисията;

27.

Подчертава важността потребителите да се ползват с ефикасни и бързи възможности за правна защита на достъпни цени; призовава във връзка с това държавите членки да приложат изцяло директивата относно алтернативните способи за разрешаване на спорове и онлайн извънсъдебното решаване на спорове;

28.

Изтъква значението за потребителите на механизмите за предявяване на колективен иск и приветства публикуваната неотдавна от Комисията препоръка C(2013)3539 и съобщението ѝ COM(2013)0401; изразява съгласие, че една хоризонтална рамка за колективна правна защита би избегнала риска от некоординирани разделени по сектори инициативи на ЕС; призовава държавите членки да следват препоръките на Комисията за установяване на хоризонтални общи принципи, чието прилагане в държавите членки би послужило да се прецени дали са необходими по-нататъшни мерки, включително законодателна инициатива, най-вече при трансграничните случаи; припомня, че нито един от различните подходи в областта на колективната правна защита не трябва да предоставя икономически стимули за злоупотреби с колективни искове и че всички тези подходи трябва да включват подходящи гаранции за избягване на неоснователни искове;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/32

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 март 2013 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Информационно табло на ЕС в областта на правосъдието — Инструмент за насърчаване ефективността на правосъдието и растежа“ (COM(2013)0160),

—

като взе предвид двугодишните доклади за оценка на европейските съдебни системи, изготвени от Комисията за ефикасност на правосъдието на Съвета на Европа (CEPEJ);

—

като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A7-0442/2013),

А.

като има предвид, че Комисията публикува информационно табло на ЕС в областта на правосъдието, което е сравнителен, незадължителен инструмент, целящ да се оцени ефективността на националните съдебни системи, с цел по-доброто определяне на политиките в областта на правосъдието, като акцентът в приложното му поле е поставен върху параметрите на съдебните системи, които допринасят за подобряване на стопанския и инвестиционния климат в Съюза;

Б.

като има предвид, че информационното табло на ЕС в областта на правосъдието сравнява националните съдебни системи, като използва отделни показатели, а не представя общо класиране на националните съдебни системи;

В.

като има предвид, че информационното табло в областта на правосъдието за 2013 г. се съсредоточава изключително върху гражданското, търговското и административното правосъдие;

Г.

като има предвид, че незадължителната сравнителна процедура има предимството да идентифицира подобренията и стъпките назад, както и стремежа към обмен на най-добри практики в целия Съюз, като оставя независимостта на националните правни и съдебни системи незасегната;

1.

Приема с интерес информационното табло на ЕС в областта на правосъдието; призовава Комисията да продължи тази процедура в съответствие с Договорите и в консултация с държавите членки, като има предвид необходимостта от избягване на ненужното дублиране на работа с други органи;

2.

Подкрепя целта за обмен на най-добри практики, с оглед да се осигури ефективна и независима съдебна система, която да може да допринесе за икономическия растеж в Европа и да повиши конкурентоспособността; подчертава, че ефективната и надеждна съдебна система предоставя на предприятията стимули за развитие и инвестиции на национално и трансгранично равнище;

3.

Отбелязва значението на съдебния бенчмаркинг за трансграничното взаимно доверие, за ефективното сътрудничество между съдебните институции и за създаването на общо съдебно пространство и европейска съдебна култура;

4.

Счита, че всяко сравнение на националните съдебни системи, особено по отношение на предишното им състояние, трябва да се основава на обективни критерии и на доказателства, които са обективно събирани, сравнявани и анализирани; изтъква важността на оценяването на функционирането на съдебните системи като цяло, без обаче те да бъдат отделяни от социалното, историческо и икономическо положение на държавите членки или от конституционните традиции, на които се основават; подчертава значението на безпристрастното третиране на държавите членки, като по този начин се гарантира равнопоставеност между тях при оценяването на техните съдебни системи;

5.

Призовава Комисията да обсъди планирания метод своевременно в рамките на прозрачна процедура с участието на държавите членки;

6.

Изтъква, че целевите показатели трябва да бъдат определени, преди да се събере информация относно националните съдебни системи, за да се изгради общо разбиране за методологията и показателите;

7.

Приветства усилията на Комисията за предоставяне на измерими данни; изтъква обаче, че някои цели, като качеството и безпристрастността на правосъдието, е трудно да бъдат измерени обективно;

8.

Отбелязва, че ефективността на съдебната система не може да бъде измерена само със статистически, количествено изразими параметри, а трябва също да се отчитат структурните особености и различните социални традиции в държавите членки; във връзка с това призовава Комисията за в бъдеще, при събирането на данните и определянето на целевите показатели, да взема повече предвид различията между националните съдебни системи;

9.

Призовава Комисията в областта на дружественото право да вземе равностойно предвид както едностепенната, така и двустепенната система;

10.

Призовава държавите членки да разгледат отблизо резултатите от информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2013 г. и да определят дали трябва да се извлекат поуки от него за организирането и напредъка на техните съответни граждански, търговски и административни съдебни системи;

11.

Насърчава държавите членки да събират съответни данни по въпроси като разходите за съдебните производства, случаите на медиация и процедурите по правоприлагане; изразява съжаление, че не са били предоставени данни от някои държави членки за някои категории, посочени в информационното табло в областта на правосъдието; счита обаче, че Комисията е следвало да направи разлика между случаите, когато данните не са били налични, и случаите, когато показателите не са били съществени или приложими към отделните държави членки;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават взаимното разбирателство и сътрудничеството между националните съдебни системи, включително чрез мрежи от съдии за връзка;

13.

Призовава да се отдаде по-голямо значение на програмите за обучение на съдии, съдебни служители и други практикуващи юристи, особено в областта на европейското и сравнителното право; подчертава необходимостта езиковото обучение да бъде основен компонент на университетските програми по право;

14.

Заявява своя интерес да получи данни за трансграничните дела, при които често се наблюдава по-голяма степен на сложност в сравнение с чисто местните дела и се доказват пречките, пред които са изправени гражданите на ЕС, когато упражняват правата си, произтичащи от единния пазар на ЕС, по-специално при прилагането на правото на ЕС;

15.

Изтъква важността на алтернативното разрешаване на спорове за намаляването на тежестта за съдебните системи и спестяването на средства за всички заинтересовани страни;

16.

Призовава Комисията да разгледа процедурите за трансгранична медиация, когато предприеме следващата си процедура от този вид; насърчава държавите членки активно да повишават популярността на процедурите по медиация, като се обърне специално внимание на търговските и семейните въпроси, регулирани на равнище ЕС (като например „Рим III“ и „Брюксел II“);

17.

Подчертава, че съществуват големи различия между държавите членки при разработването на ИКТ системи; изтъква, че използването на нови технологии може да допринесе ефективно за намаляване на разходите и за ускоряване на съдебните процедури, по-специално чрез използването на компютризирани приложения и инструменти за управление на делата и за комуникация;

18.

Посочва, че процедурите за искове с малък материален интерес и безспорни вземания могат да бъдат придвижвани по-бързо с помощта на ИКТ инструменти;

19.

Подчертава ролята на CEPEJ за събирането и представянето на съответните данни както на национално, така и на регионално равнище; счита, че институциите на ЕС следва да се стремят към сътрудничество с CEPEJ, тъй като това представлява отлична основа за обмена на най-добри практики и за избягването на дублирането на усилия;

20.

Припомня водещата роля на Европейската съдебна мрежа за гражданскоправните и търговскоправните въпроси, както и на портала за електронно правосъдие, за улесняване на достъпа на гражданите на ЕС до знания по европейско и национално гражданско и търговско право;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/34

—

като взе предвид членове 174, 175, 176, 177, 178 и 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Протокол № 26 от ДФЕС,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006 (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1298/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета по отношение на финансовите средства, отпуснати за някои държави членки от Европейския социален фонд (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи (6),

—

като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (7),

—

като взе предвид насоките на Общността относно държавната помощ за защита на околната среда (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 734/2013 на Съвета от 22 юли 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи“ (10),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2011 г., озаглавено „Интелигентни“ електроенергийни мрежи: от нововъведението към внедряването“ (COM(2011)0202),

—

като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО (11),

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (12),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 15 ноември 2012 г., озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“ (COM(2012)0663),

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 6 юни 2012 г., озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012)0271),

—

като взе предвид зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно микропроизводството — дребномащабно производство на електрическа и топлинна енергия (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика (14),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. относно прилагането и въздействието на мерките за енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване (15),

—

като взе предвид предложението от 25 януари 2012oг. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—

като взе предвид работния документа на службите на Комисията от 14 ноември 2008 г., озаглавен „Европа 2020: оценка на бъдещите предизвикателства за регионите в ЕС“ (SEC(2008)2868),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г. „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—

като взе предвид документа за консултация, съдържащ проект на Регламент (ЕС) № …/… на Комисията от ХХХ, определящ някои категории помощ за съвместими с вътрешния пазар при прилагане на членове 107 и 108 от Договора,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0019/2014),

A.

като има предвид, че редица най-добри практики, като например регионът Бургенланд, проектът „MaRes“ (Стратегия за изследване на Макронезия) и проектът „Зелени острови“, Енергийната долина в Нидерландия, регионът — образец за регенерация Харц в Германия, Хостетин в Чешката република, проектът „Микровъзобновяеми енергийни източници“ в Оркни, Шотландия, както и пилотните проектни градове и общини в рамките на инициативата „Кончерто“ (CONCERTO) или инициативата „Копауър“ (CO-POWER) на Комисията, за ефективното използване на енергията и децентрализираното производство на енергия показват, че местните общности и гражданите могат да станат „потребители производители“, които произвеждат енергия за собствените си нужди, като в същото време продават енергия на мрежите или получават кредит за произведения от тях излишък от енергия и използват мрежовото отчитане, упражняват дейност във виртуални електроцентрали заедно с други участници, постигат максимални печалби чрез включване на всички участници в планирането и изпълнението на регионални действия, насърчават активното участие и обмена на информация и създават холистичен подход чрез включване на други сектори, свързани с енергетиката, като например транспортът и жилищният сектор, като използват интелигентни механизми за финансова подкрепа и създават нови работни места;

Б.

като има предвид,че Парламентът прие доклади за ролята на политиката на сближаване на ЕС и участниците в нея за изпълнението на новата европейска енергийна политика и прилагането и въздействието на мерките за енергийна ефективност в рамките на Политиката на сближаване;

В.

като има предвид, че личните данни, събирани във връзка с използването на интелигенти енергийни системи, са много чувствителни, тъй като позволяват да се правят изводи относно поведението на потребителите, и като има предвид, че поради това е необходимо да се гарантира специалната им защита;

1.

Приветства промяната в регионите на модела на производство и потребяване на енергия чрез преминаване от негъвкав традиционен модел, който функционира съобразно логиката на базовите мощности, към променливо, децентрализирано и местно производство, което включва висок дял на дребномащабно производство на енергия от възобновяеми източници с гъвкаво и отзивчиво търсене и разпределено съхранение; признава, че за да се запази устойчивото развитие и за да се отговори на изискванията за бъдещо търсене, следва да бъдат насърчавани нови модели за производство и потребление на енергия, основаващи се на децентрализирано и местно производство; подчертава факта, че интелигентната енергийна мрежа е от съществено значение за подобна промяна на модела и че въвеждането на интелигентна енергийна мрежа следва да бъде включено в междусекторен и всеобхватен подход за регионално развитие с цел възможно най-голямо увеличаване на ползите и пазарните възможности за регионите, както и за постигането на устойчивост, растеж и иновации;

2.

Посочва, че много европейски региони разработват проекти в рамките на съществуващата рамка на ЕС, които едновременно поощряват взаимодействието в определени области и насърчават енергийната устойчивост и производството на енергия от възобновяеми източници, като публичните и частните партньори обединяват усилията си, за да изследват възможностите за регионален растеж в енергийния сектор чрез включването на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) на ранен етап, целенасочени партньорства на местно, регионално, национално и европейско равнище и ефективни децентрализирани стратегии за експлоатацията на местни източници на енергия;

3.

Подчертава множеството ползи от интелигентните мрежи за намаляването на емисиите на парникови газове, повишаването на дела на енергията от възобновяеми източници и разпределеното производство, гарантиране на доставките за домакинствата, създаването на условия за ефективно използване на електроенергията в транспорта, осигуряването на възможност на потребителите да приспособят своите потребителски навици, така че да се възползват от най-ниските цени и в същото време да спестяват енергия, повишаване на енергийната ефективност, икономия на енергийна мощност, намаляване на скъпите инвестиции в електрически мрежи чрез използването на енергия извън периодите на високо потребление, стимулиране на технологичните иновации и развитието в ЕС; подчертава необходимостта от участие на гражданите на всеки един етап, в т.ч. разгръщането на усъвършенствана измервателна инфраструктура, която да осигурява двупосочен поток от информация, както и в дейности, планирани от операторите на разпределителни мрежи (ОРМ) и доставчиците на технологии за интелигентни мрежи; посочва също така, че разработването и използването на интелигентни мрежи значително намалява загубата на енергия при транспорта и разпределението; подчертава, че автоматичното преконфигуриране на мрежата може да бъде използвано за предотвратяване на прекъсвания или за възстановяване при прекъсвания (възможности за самовъзстановяване); отбелязва при все това, че националните схеми за подкрепа в различните региони често не дават предимство на най-ефективния начин за прилагане на възобновяемите технологии за частните домакинства;

4.

Подчертава в този контекст възможностите за географски (или териториални) промени на енергийната мрежа за необлагодетелстваните райони, включително най-отдалечените и периферните райони и острови, които могат да се развият от потребители в производители на енергия, като си осигурят големи икономически и конкурентни ползи, обезпечавайки едновременно с това сигурни енергийни доставки и разгръщането и функционирането на интелигентни мрежи; отбелязва, че разгръщането и функционирането на интелигентни мрежи в частност предоставят възможности на тези региони, чрез които могат да се намалят техните разходи за енергия;

5.

Посочва, че мрежовата инфраструктура, управлението на мрежата и правилата на пазара понастоящем са съобразени с потребностите и възможностите на атомните електроцентрали и електроцентралите на изкопаеми горива, поради което новите технологии, като производството на енергия от възобновяеми източници, са в неблагоприятно положение от гледна точка на конкуренцията;

6.

Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да инвестират на възможно най-ранен етап в местни интелигентни мрежи, като проучат задълбочено възможностите за увеличаване на инвестициите чрез ЕСИФ, включително финансови инструменти за привличане на частни инвестиции, като се вземат предвид свързаните с околната среда, икономическите, социалните и териториалните потребности на конкретните региони и техните особености, като се има предвид че не съществува единно решение за всички региони; призовава за гъвкав подход на местно и регионално равнище с цел намаляване на пречките пред обединяването на мерките за производство и съхраняване на енергия, включително през граница, и за енергийна ефективност, както и с цел работа с други сектори, като например сектора на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и транспортния сектор; подчертава във връзка с това значението на помпено-акумулиращите станции в съчетание с експлоатацията на възобновяемите източници на енергия;

7.

Подчертава, че въвеждането на интелигентни мрежи изисква наличие на стабилна, дългосрочна политическа рамка; призовава Комисията да предложи амбициозни стратегии, политики и цели за 2030 г. за енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници, както и за емисиите на парникови газове, с цел да се осигури бъдеща сигурност на инвеститорите и взаимосвързаните сектори и да се улесни създаването на интелигентна енергийна система;

8.

Припомня, че в повечето сценарии на Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. правилната интеграция на разпределеното производство на енергия от възобновяеми източници ще бъде непостижима без изграждането на местни и регионални интелигентни разпределителни мрежи за електричество, особено като се има предвид, че те създават информационна свързаност и свързаност на електрическото захранване между местните зони на социално-икономическо развитие, като създават условия за гъвкаво управление и необходимото подпомагане за тези променливи енергийни източници; призовава следователно да се придава по-голяма важност на разпределителните мрежи; подчертава въпреки това, че развитието на интелигентни мрежи е свързано с ефикасното транспортиране на енергията от мястото на производство до мястото на крайно потребление; посочва освен това, че добавената стойност на интелигентните мрежи е още по-голяма, тъй като те осъществяват обмен в по-разширен мащаб, например на национално или дори на европейско равнище, а контролът на търсенето на електроенергия на това равнище чрез разпределяне на търсенето предоставя нови възможности за премахване на потреблението (източниците на потребление), когато местното производство е твърде слабо (или твърде силно);

9.

Призовава за по-гъвкав подход в регламентите и директивите на ЕС относно вътрешния пазар за намаляване на пречките за специфични за всеки регион решения по отношение на мерките за производство, доставка и съхранение на енергия и за енергийна ефективност, както и за съчетаването на тези мерки, включително публично-частни партньорства и трансгранични проекти;

10.

Подчертава, че за да бъде успешно въвеждането на интелигентни мрежи, следва да се разработи стратегия за регионите и местните общности, насочена към интелигентните енергийни мрежи, като интелигентните мрежи станат част от регионалната енергийна система и включват голям дял енергия от възобновяеми източници, включително децентрализирани производствени съоръжения, съчетани с управление на търсенето, мерки за енергийна ефективност, увеличаването на икономията на енергия, решения за интелигентно съхранение, транспортния сектор (е-транспорт) и увеличен обмен със съседните мрежи;

11.

Отбелязва ролята на интелигентните измервателни уреди за способстване на двупосочната комуникация, тъй като те създават условия за точно фактуриране за потребителите и за по-активно участие на потребителите, като последните приспособяват своите навици съобразно периодите на завишено производство и спад на производството на енергия; подчертава,че на гражданите следва да бъдат предоставени всички предимства на интелигентната енергийна система и че гражданската ангажираност увеличава поведенческата ефективност, а по този начин води като цяло до по-съществена икономия на енергия посредством отворени протоколи; подчертава отговорността на ОРС в качеството на доставчици на услуги на местните, регионалните или националните органи за гарантиране на достъп до тази услуга от общ интерес за всички чрез обезпечаване на сигурността и стабилността на мрежата; подчертава, че всеки гражданин следва да има пряк достъп до данните за потреблението и производството, за да се осигури ефективно, безопасно и сигурно функциониране на интелигентните мрежи; настоятелно призовава Комисията да предприеме мерки, за да гарантира, че електроуредите (в частност пералните машини, съдомиялните машини, термопомпите, акумулаторните нагреватели и др.) могат автоматично да работят в съчетание с интелигентни измервателни уреди, като осигуряват на потребителите икономически най-изгодните тарифи;

12.

Призовава Комисията и нейната работна група за интелигентни енергийни мрежи да актуализират и разширят съществуващото определение за интелигентни мрежи, така че то да включва интелигентната енергийна система; призовава местните и регионалните органи да управляват енергопотреблението и облекчаването на натоварването и да разработят и приемат регионални стратегии, основаващи се на интелигентна енергийна система;

13.

Подчертава, че с цел гарантиране на икономическа ефективност на интелигентните мрежи за регионите е необходимо да се обединят преките и непреките ползи, като по този начин енергийният сектор се свърже с други сектори, и по-специално жилищния и транспортния сектор, а също така и околната среда, градоустройственото планиране, социалното приобщаване, управлението на отпадъците и сектора на строителството, за да се постигнат целите за икономия на енергия, като едновременно с това се извличат максимални икономически ползи и се балансират енергийните доставки и търсенето в региона;

14.

Призовава за иновации и повече инвестиции в сектора на ИКТ с цел преодоляване на основните предизвикателства пред интелигентните технологии, сред които са оперативната съвместимост на технологиите със съществуващите мрежи, както и регулаторни предизвикателства; призовава Комисията и националните и регионалните участници да създадат положителна регулаторна и инвестиционна рамка, която дава възможност за разработването на оперативно съвместими решения въз основа на ИКТ;

15.

Насърчава всички региони и местни органи да разгледат предимствата на интелигентните енергийни системи и да инвестират в тях като възможен източник на устойчиви работни места на местно равнище; подчертава, че строителната промишленост е една от основните области, в които ще бъдат създадени работни места, не само чрез преки инвестиции в интелигентни енергийни мрежи, но и чрез подпомагане на развитието на технологиите, иновациите и конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) в ЕС, инвестиции в мерки за енергийна ефективност и ремонт, например в жилищния сектор, както и чрез приспособяване към нови технологични решения за изграждането на енергийно ефективни жилища;

16.

Подчертава, че разгръщането на интелигентни мрежи предоставя също така възможност за повишаване на конкурентоспособността и укрепване на водещата технологична позиция на доставчиците на технологии от ЕС в световен мащаб, като например в сектора на електротехниката и електрониката, състоящ се предимно от МСП;

17.

Призовава всички региони да проучат възможностите за инвестиции в умения и обучение за тези нови работни места, като се вземе предвид, че значителен брой нови работни места на местно равнище могат също да бъдат създадени в сферата на услугите в областта на ИКТ, транспортния сектор, секторите, доставящи интелигентно оборудване, инфраструктура и услуги, например за нови съоръжения, а също така и да избегнат недостига на специализирана работна ръка и да създадат условия за приспособяване към потребностите, които възникват вследствие на появата на нови професии в съответната област; призовава държавите членки и регионите да подкрепят образователни инициативи на академично равнище и сред едноличните стопански субекти в областта на енергията от възобновяеми източници, като например създаването на технически образователни специалности в областта на околната среда и нови програми за придобиване на професионален опит, например в областта на изграждането и поддръжката на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми източници; подчертава,че регионите, които успешно прилагат интелигентна енергийна система, могат да привлекат допълнителни работни места в региона под формата на специализирано обучение чрез откриването на технически университети и колежи с експертен опит в тази област; призовава регионите да си взаимодействат във връзка с интелигентната специализация и приветства схемите, при които знанията се споделят на междурегионално и трансгранично равнище; обръща внимание на инициативите, по които работи Европейският институт за иновации и технологии (ЕИИТ) в рамките на общността на знание и иновации „Иноенърджи“ („InnoEnergy“), за научни изследвания и развитие във връзка с интелигентните мрежи и обучението на специалисти в този сектор; обръща внимание освен това на новите възможности за създаване на регионални иновационни схеми (РИС);

18.

Подчертава, че публичните инвестиции в интелигентни енергийни системи, включително чрез ЕСИФ, могат да насърчат създаването на възможности за устойчива заетост на местно равнище, да породят взаимодействия и положителни въздействия върху заетостта, както и дългосрочни ползи на местно равнище за регионите в икономическата и социалната сфера и в сферата на околната среда; те могат също така да бъдат използвани като инструмент за преодоляване на икономически предизвикателства, особено в региони в държавите, засегнати от кризата;

19.

Подчертава, че успехът на интелигентните енергийни системи, както показват проучванията на най-добрите практики и водещите примери, често се дължи на ангажираността на местно равнище на отделните граждани, кооперативи, местни общности или на съчетаните действия на тези участници; признава, че подобна ангажираност увеличава приемането на инвестиции във всички елементи на интелигентните енергийни системи; подчертава, че на гражданите следва да се предоставя по-качествена информация, както и стимули, като например механизми за динамично ценообразуване и подходящи инструменти на ИКТ, така че те да могат да бъдат включвани на всички етапи на интелигентната енергийна инфраструктура, производството и енергийното и мрежовото планиране на разпределението;

20.

Подчертава значението, предвид техническия характер на интелигентните мрежи, на информирането и повишаването на осведомеността на потребителите, така че те да станат информирани производители потребители, които са запознати с възможностите, предоставяни от тези мрежи, особено по отношение на тяхната връзка с интелигентните измервателни уреди; подчертава колко е важно повишаването на осведомеността да бъде насочено към младите хора посредством образователни програми за учениците в средните и професионалните училища;

21.

Призовава Комисията да премахне пречките и регулаторните и правните предизвикателства за местната ангажираност в действащото законодателство на ЕС, по-специално в правилата за държавната помощ; приканва държавите членки да подкрепят възможностите за изкупуване на енергия и споделянето на енергия на местно равнище, не само двупосочно между мрежата и крайните потребители, но и трансгранично и между единиците крайни потребители, като се насърчава ангажираност в местното енергийно производство и споделяне на произведената на местно равнище енергия;

22.

Подчертава, че въвеждането на интелигентни енергийни системи ще промени значително частната и обществената сфера, тъй като доставките на електричество ще бъдат свързани със събирането на данни и съобщавани в реално време; призовава следователно за прозрачни процедури на всички равнища, чрез включване на всички участници, в това число гражданите, предприятията, промишлеността, местните органи, ОРМ, операторите на преносни системи (ОПС), местните и регионалните служби за защита на данните или омбудсманите и доставчиците на технологии за интелигентни енергийни мрежи;

23.

Подчертава, че интелигентните енергийни системи ще функционират посредством огромно количество лични данни и много профили и че това ще е предпоставка за висок риск от нарушаване на сигурността на данните; подчертава необходимостта от високи стандарти за интелигентните измервателни уреди по отношение на защитата на личните данни и поверителността на данните и от предоставяне на гражданите на възможност да решават и контролират кои данни освен абсолютния минимум, необходим за доставката на енергия, да се предоставят на мрежовите оператори; отбелязва своята загриженост по-конкретно относно сигурността на системите на интелигентните мрежи и ползите за потребителите от интелигентните измервателни уреди и призовава за по-задълбочена оценка на тази област, както и за допълнителни проучвания относно защитата и неприкосновеността на данните във връзка с измервателните уреди; подчертава следователно, че личните данни трябва да бъдат защитени без изключение, за да останат защитени и сигурни; подчертава освен това, че сигурността на данните трябва да бъде част от стратегиите за разгръщане на интелигентните мрежи;

24.

Подчертава необходимостта от подобряване на нормативната база и практиката в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот при инсталирането на интелигентни измервателни уреди; подчертава, че гарантирането на защитата на личните данни и тяхната неприкосновеност за всички хора и домакинства, които са свързани с мрежата, е задължително условие за функционирането и разгръщането на интелигентните мрежи; подчертава, че събраните данни следва да се използват единствено за гарантиране на сигурността на енергийните доставки; призовава държавите членки да прилагат правилата за защита на данните, като същевременно поддържат и развиват взаимодействия чрез телекомуникационните и енергийните мрежи, както и да подкрепят правата на физическите лица в тази област; подчертава, че от гледна точка на събирането на данни за интелигентните енергийни системи следва да се разработят стандарти с цел да се гарантира, че се предоставят единствено релевантни данни, за да се гарантира сигурността на доставката на електроенергия, да се гарантира, че не се разкриват данни на трети страни, да се гарантира, че клиентите имат правото да проверят и заличат събраните данни, ако те са престанали да бъдат необходими за целите, за които са били събирани или обработвани, както и за да се гарантира, че гражданите запазват собствеността върху данните си и са в състояние да упражняват контрол по отношение на страните, на които предоставят достъп до тези данни;

25.

Изисква от Комисията да издаде допълнителни насоки за използването на лични и други видове данни, налични в интелигентните мрежи, с оглед на преразгледаното законодателство на ЕС в областта на защитата на личните данни и договорените правила относно собствеността върху тези данни и тяхното управление от страна на ОРС, доставчиците или други търговски субекти;

26.

Призовава Комисията да предприеме мерки за ускоряване на разгръщането на интелигентни мрежи и да съсредоточи вниманието си върху следните аспекти: стимулиране на инвестициите и предоставяне на финансови стимули в тази област, разработване на технически стандарти, гарантиране на защитата на данните за потребителите, създаване на регулаторна рамка за предоставяне на стимули за разгръщане на интелигенти мрежи, гарантиране на отворен и конкурентоспособен пазар на дребно в интерес на потребителите и осигуряване на постоянна подкрепа за иновациите в технологиите и системите;

27.

Подчертава, че съгласно новите разпоредби относно ЕСИФ за периода 2014 — 2020 г. държавите членки са задължени да съсредоточат средствата от ЕСИФ в инвестиции за интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа; отбелязва, че ще бъде определен минималният дял, така че регионите да съсредоточат, в зависимост от своето равнище на икономическо развитие, най-малко 20 % от средствата от ЕФРР в инвестиции в енергийния преход, като се наблегне по-специално на интелигентните мрежи, производството и разпределението на енергия от възобновяеми източници, енергийната ефективност, икономията на енергия, комбинираното производство на топлоенергия и електроенергия и нисковъглеродните стратегии, с особен акцент върху градските райони, както и енергията от интелигентни мрежи на равнището на разпределението; подчертава факта, че публичното финансиране продължава да бъде от решаващо значение за насърчаване на частните инвестиции в научните изследвания и развитието и в демонстрационните проекти в областта на интелигентните мрежи; посочва, че Кохезионният фонд също създава условия за инвестиции в тази област; призовава държавите членки да използват тази нова възможност по най-добрия възможен начин; посочва,че по отношение на инвестициите, които не са обхванати от задължителната тематична концентрация, ЕФРР може да бъде използван и за подкрепа на изграждането на интелигентни системи за разпределение, съхранение и пренос на енергия и за включване на разпределеното производство на енергия от възобновяеми източници;

28.

Подчертава, че ЕСИФ служат за катализатори за инвестициите и че тъй като при финансирането и процеса на вземане на решения са включени няколко териториални равнища, многостепенното управление е важно за успешното прилагане; приветства възможностите за допълнително финансиране в рамките на програмата „Интелигентна енергия — Европа“;

29.

Приветства поставянето на силен акцент върху интелигентните енергийни проекти от общ интерес в рамките на Механизма за свързване на Европа, като в същото време изразява съжаление, че в настоящия двугодишен списък са включени само два проекта за интелигентни мрежи; подчертава, че трябва да бъдат взети предвид и проектите, свързани с интелигентните мрежи на равнището на разпределителната система; подчертава, че инфраструктурните проекти трябва да изпълняват критериите за устойчивост и конкурентоспособност и да бъдат подкрепени от интегриран подход, който да се гарантира чрез привличане за участие на операторите на разпределителни системи; подчертава също така значението на развитието на междусистемните енергийни връзки в Средиземноморието в посока север — юг;

30.

Призовава Комисията да намали броя на пречките пред инвестирането в интелигентни енергийни системи, в частност чрез разширяване на обхвата на освобождаването в рамките на модернизирането на държавната помощ, за да се даде възможност за оказване на обществена подкрепа на всички елементи от регионалните и местните интелигентни енергийни системи, включително междусекторни инвестиции и операции; настоятелно призовава интелигентните енергийни системи да бъдат включени като категория в бъдещия регламент на Комисията, определящ някои категории помощ за съвместими с вътрешния пазар при прилагане на членове 107 и 108 от Договора (ОРГО) и да се приспособят разпоредбите относно другите категории за групово освобождаване, които са свързани с изграждането на интелигентни енергийни системи;

31.

Подчертава, че оперативната съвместимост е от решаващо значение за интелигентната инфраструктура, тъй като регулаторната несигурност и различните стандарти забавят разрастването на интелигентната инфраструктура; призовава следователно за по-добро сътрудничество между различните организации за Европейски технически стандарти; подчертава, че отворените стандарти са необходими в подкрепа на оперативната съвместимост и за ускоряване на технологичното разработване и използване;

32.

Призовава Комисията да предприеме мерки за премахване на основните пречки, като например липса на оперативна съвместимост и стандарти (стандартизираните конектори биха намалили разходите и биха осигурили възможност за свързването и на малки децентрализирани енергийни източници (ДЕИ) (или малки приложения за децентрализирани източници), несигурност относно ролите и отговорностите в новите приложения за интелигентни мрежи, несигурност по отношение на поделянето на разходите и ползите и съответно по отношение на новите бизнес модели, съпротива на потребителите спрямо участието им в изпитвания; спектърът от регулаторни разпоредби в Европа би могъл да възпрепятства до голяма степен прилагането на резултатите от проекта в различните държави;

33.

Припомня мандата за стандартизация от 2011 г. в подкрепа на разгръщането на европейска интелигентна мрежа със срок на приключване през 2012 г.; приветства напредъка, постигнат в рамките на този мандат, но подчертава, че е необходима още работа; призовава Комисията да започне диалог с органите по стандартизация, за да ускори завършването на тяхната работа и — ако счете това за необходимо — да издаде нов мандат;

34.

Призовава държавите членки да продължат сътрудничеството и обмена на най-добри практики в рамките на форумите на Съвета на европейските енергийни регулатори (CEER) относно регулацията на националните ОРС; отбелязва същевременно разнообразието в организацията на ОРС, вследствие на което някои държави членки имат един-единствен ОРС, докато други разполагат с над 800; насърчава държавите членки да работят в по-тясно сътрудничество помежду си; призовава държавите членки и Комисията да договорят единна система за класификация, която да определя кога дадена организация трябва да се счита за оператор на преносна мрежа, оператор на разпределителна мрежа или комбиниран оператор;

35.

Призовава Комисията да прецени дали е необходимо да представи предложения, в съответствие с третия пакет за вътрешния енергиен пазар, за разработването и популяризирането на интелигентните мрежи, което трябва да продължи да се обезпечава чрез последователни действия от страна на Комисията, тъй като това би създало условия за включването във все по-голяма степен на повече участници на пазара и би засилило евентуалните взаимодействия при разгръщането, развитието и поддръжката на далекосъобщителните и енергийните мрежи; подчертава при все това, че тези предложения следва да бъдат интегрирани в рационална регулаторна рамка съгласно принципите, установени от Комисията;

36.

Призовава за сътрудничество при изграждането на интелигентни мрежи на европейско, национално и регионално равнище; счита, че интелигентните мрежи предлагат значима възможност за увеличаване на иновациите, научните изследвания и развитието, за създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността на европейската промишленост на местно и регионално равнище, по-специално по отношение на МСП;

37.

Призовава регионите да установят връзки помежду си и да споделят ползите, знанията и добрите практики, както и да си сътрудничат по отношение на анализа на разходите и ползите на интелигентните енергийни системи в рамките на целите за териториално сътрудничество на ЕСИФ; призовава Комисията да създаде транснационална мрежа за регионите с интелигентни енергийни системи; приканва трансграничните региони да използват правния инструмент на Европейската група за териториално сътрудничество за съвместно създаване и управление на услуги от общ икономически интерес в областта на енергията от възобновяеми източници и икономията на енергия и инфраструктурата от интелигентни енергийни мрежи в подобна мрежа;

38.

Подчертава значението на инициативите от рода на Споразумението на кметовете, което е основното европейско движение, включващо местни и регионални органи в борбата с изменението на климата и което се основава на доброволния ангажимент на страните по него да изпълнят и надвишат целта на ЕС за 20-процентно намаляване на СО2 чрез повишаване на енергийната ефективност и разработването на възобновяеми източници на енергия, което потвърждава и поддържа усилията на местните органи за прилагането на политики за устойчива енергетика; подчертава, че местните администрации са от решаващо значение за смекчаването на последиците от изменението на климата, още повече като се има предвид, че 80 % от потреблението на енергия и емисии на CO2 са свързани с градски дейности;

39.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/42

—

като взе предвид целите на общата селскостопанска политика, определени в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално „да се увеличава селскостопанската производителност чрез подкрепа на техническия прогрес и осигуряването на рационално развитие на селскостопанското производство и максималното използване на производствените фактори, по-специално на работната сила“ и „да се осигури приемлив жизнен стандарт за хората, занимаващи се със селско стопанство, в частност посредством увеличаването на индивидуалните доходи на лицата, осъществяващи тази дейност“,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (1), и по-специално членове 32 и 61 от него съответно относно преразпределителните плащания и схемата за дребни земеделски стопани,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (2), и по-специално член 7 и член 19 съответно относно тематичните подпрограми и относно развитието на стопанството и стопанската дейност,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 май 2011 г., озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (3),

—

като взе предвид аналитичния доклад от 2013 г. „Полупазарната дейност в областта на селското стопанство — нейната стойност и посоки на развитие“, на Тематичен отдел Б на Парламента (Структурни политики и политика на сближаване) ,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0029/2014),

A.

като има предвид, че малките земеделски стопанства са подложени на непрекъснат натиск от демографски, търговски и технологичен характер, което води до постепенна дезаграризация и обезлюдяване на селата в регионите, в които тези стопанства преобладават, включително до масово прекратяване на отглеждането на животни в малки стада и на отглеждането на специфични местни култури;

Б.

като има предвид, че малките земеделски стопанства представляват модел на селско стопанство със социален характер, който понастоящем все още преобладава в ЕС и който може и трябва да съществува редом с други модели на селско стопанство от по-едър мащаб и с по-изразена пазарна ориентация;

В.

като има предвид, че малките земеделски стопанства изпълняват не само производствени функции, но също така и съществени функции, свързани с предоставянето на обществени блага; като има предвид, че това включва роли, свързани с околната среда и ландшафта (като допринасят за запазването както на характерния ландшафт на европейското село, така и на биоразнообразието в селските райони), социални роли (осигуряване на прехрана за милиони хора в Европа, предотвратяване на бедност и създаване на резерви от работна сила за промишлеността и други сектори на икономиката, например туризма) и културни роли (съхраняване на прекрасни традиции, обичаи и други нематериални исторически ценности и производство на регионални и традиционни изделия);

Г.

като има предвид, че малките земеделски стопанства създават добри условия за селскостопанска дейност, благоприятни както за околната среда, така и за здравето на животните;

Д.

като има предвид, че обезлюдяването и масовото напускане на селските общини засягат изключително неблагоприятно условията на живот в тях, а оттам — и качеството на живот и условията на труд на земеделските стопани — и често са определящ фактор при решенията за запазване или изоставяне на малките стопанства; като има предвид, че създаването на устойчиви перспективи, по-специално за младите хора, в селските райони е от жизненоважно значение за бъдещето на малките земеделски стопанства;

Е.

като има предвид, че в някои територии присъствието и оцеляването на малките земеделски стопанства представлява гаранция за източник на доходи и ограничава обезлюдяването;

Ж.

като има предвид нестабилността на цените на пазара, която често се задълбочава поради наличието на прекупвачи, които диктуват цените, като се възползват от уязвимостта на производителите;

З.

като има предвид, че малките земеделски стопанства по правило са по-гъвкави и по-лесно се приспособяват към пазарните кризи;

И.

като има предвид, че много малки земеделски стопанства се специализират и обединяват в организации на производители, което им позволява да предявяват основателни претенции да произвеждат за пазара на храни на равна основа с по-големите стопанства;

Й.

като има предвид, че е необходим по-широк подход за решаването на проблемите на малките земеделски стопанства; като има предвид, че подкрепата за възможните алтернативни приходи и перспективата за диверсификация, както и създаването на работни места извън сферата на селското стопанство и предоставянето на публични услуги в селските райони имат жизненоважно значение за бъдещето на малките земеделски стопанства и селските общности;

К.

като има предвид, че малките земеделски стопанства не се вземат предвид в достатъчна степен в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), и като има предвид, че сред причините за това са фактът, че структура на подпомагане в рамките на ОСП принципно се основава на размера на площите и на предходния обем на производството и поради това не е в състояние да реагира по подходящ начин на ситуацията и функционирането на малките земеделски стопанства, фактът, че някои държави членки определят минимални прагове за финансиране по втория стълб, и невъвеждането от държавите членки на изпълнителни разпоредби, съобразени с нуждите на този вид земеделски стопанства;

Л.

като има предвид трудностите пред малките земеделски стопанства при осигуряването на финансова подкрепа, произтичащи наред с другото от затруднения достъп до финансиране по програмите на Съюза поради невъзможността да отговорят на критериите за допустимост, свързани с капитала и/или капацитета, или от ниската им кредитоспособност или дори липсата на такава;

М.

като има предвид, че малките стопанства в най-отдалечените региони следва също да получат особено внимание с оглед на двойния натиск, на който са изложени при упражняването на дейността си;

Н.

като има предвид, че допълнителните и съпътстващите печалби са от голямо значение за много от малките земеделски стопанства;

O.

като има предвид, че някои видове малки земеделски стопанства, като например семейните земеделски стопанства, действат като буфер срещу пълното обезлюдяване, като предоставят най-малко минимални равнища на прехрана и доходи,

П.

като има предвид, че в някои случаи собствениците на малки земеделски стопанства не получават достатъчно административна подкрепа или качествени консултантски услуги; като има предвид, че държавите членки често създават ненужна бюрокрация и че някои собственици на малки земеделски стопанства не разполагат с достатъчно ресурси и опит, за да преминат ефективно съответните административни процедури;

Р.

като има предвид, че поради географската си разпръснатост земеделските производители имат по-слаби преговорни позиции в рамките на хранителната верига в сравнение с останалите участници на пазара, и като има предвид, че това е особено изразено при малките земеделски стопанства;

С.

като има предвид специалната роля на малките земеделски стопанства за поддържането на жизнеспособността на някои райони, като например планинските, по-слабо облагодетелстваните и най-отдалечените райони, както и на онези, в които поради географски или морфологични ограничения земеделието е една от малкото, ако не и единствената икономически устойчива дейност;

Т.

като има предвид, че равнището на доходите и жизненият стандарт на семействата, които се издържат от труд в малки земеделски стопанства, са много по-ниски от тези на работещите в пазарно ориентираните земеделски стопанства или в други стопански отрасли;

У.

като има предвид, че голям брой по-малки земеделски стопанства не могат да се издържат само от земеделие и че са необходими алтернативни източници на доходи за гарантиране на съществуването им; като има предвид същевременно, че по-малките земеделски стопанства следва да се ориентират все повече към рентабилност и производителност на своята дейност;

Ф.

като има предвид, че малките земеделски стопанства в много райони са източник на препитание за семейства, които нямат възможност да намерят други източници на доходи;

Х.

като има предвид, че липсват достатъчно достоверни данни относно положението на малките земеделски стопанства и влиянието на инструментите на ОСП в този сектор, както и че определението за малки стопанства е много различно в отделните държави членки;

Ц.

като има предвид, че някои малки земеделски производители, като например пчеларите, не притежават или не обработват земя, което ги изключва от схемата за малки земеделски производители;

Ч.

като има предвид, че Общото събрание на ООН обяви 2014 г. за международна година на семейното земеделие;

1.

Призовава държавите членки и Европейската комисия да предприемат подходящи действия в рамките на новата обща селскостопанска политика и да изготвят насоки за периода след 2020 г., в които да се обърне по-голямо внимание на специфичните нужди на малките семейни земеделски стопанства, които представляват важен елемент в европейския модел селско стопанство и са ядрото на многофункционалното развитие на селските райони, както и на устойчивото развитие на регионите като цяло;

2.

Призовава за продължаване на политиката на подкрепа за уедряването на земеделската земя и отпускането на плащания към земеделските стопани, участващи в схемата за дребни селскостопански производители, които окончателно са прехвърлили земята си на друг земеделски стопанин, като ефективно средство за подобряване на структурата на земеделското производство;

3.

Счита, че главната цел на действията по преструктуриране не трябва да се изразява в простото намаляване на броя на малките земеделски стопанства, тъй като то не води до повишаване на конкурентоспособността на едрите земеделски стопанства; във връзка с това призовава държавите членки да подготвят съответните решения и модели за развитие на малките земеделски стопанства, съобразени със съответните характеристики на селското стопанство на дадената държава и с регионалните различия, за повишаване на конкурентоспособността, жизнеспособността и доходността на малките земеделски стопанства, за насърчаване на предприемачеството, създаване на работни места и ограничаване на обезлюдяването на селските райони;

4.

Счита, че трябва неотложно да се противодейства на процеса на напускане и обезлюдяване на селските райони, за да може да се предложи на малките земеделски стопанства съответна среда в местата, където са установени, а с това и дългосрочна перспектива за тях; призовава държавите членки да използват ефективно наличните средства от ЕС, за да насърчават изграждането на инфраструктура, на образователни, медицински заведения, заведения за грижа и детски заведения, достъпа до високоскоростен интернет и създаването и развитието на малки и средни предприятия (МСП) в селските райони, за да се гарантират еднакви условия на живот в града и селото; препоръчва усилията да бъдат насочени към създаването на устойчиви перспективи за бъдещето на младите хора, хората с високо образование и жените;

5.

Призовава за увеличаване на преките продажби, като например на традиционни изделия, на местните и регионалните пазари, развитие в малките земеделски стопанства на устойчиви, отговорни форми на преработка на продуктите и на основна и пропорционална система за контрол; приканва Комисията и държавите членки да преразгледат съществуващите разпоредби относно безопасността на храните с оглед намаляване на тежестите и премахване на пречките, които те могат да предизвикат пред развитието на преработката и продажбата на храни от малките земеделски стопанства; насърчава Комисията и държавите членки да създадат платформа за обмен на най-добри практики по отношение на регулирането и контрола на преработката, извършвана в малките земеделски стопанства; призовава също така регионалните органи към по-голяма активност с оглед на развитието на инфраструктурата за преки продажби, включително на местни и градски пазари, като по този начин се улесни придобиването от потребителите на евтини, здравословни и висококачествени земеделски продукти;

6.

Счита, че в процеса на разрешаване на проблемите на малките земеделски стопанства освен ОСП трябва да бъдат включени и други политики на ЕС, включително политиката на сближаване, за да се допринесе за подобряването на техническата инфраструктура и достъпа до публични услуги в селските райони, а средствата на Европейския социален фонд следва да се използват за финансирането на общностни и социални действия, свързани със социалното приобщаване, образованието, обученията и трансфера на знания; освен това счита, че тъй като тези стопанства нямат значимо влияние върху пазара, може да се разреши допълнително подпомагане от национални средства в съответствие с правила, договорени с Комисията, и без да се възпрепятства конкуренцията;

7.

Насочва вниманието към натиска нагоре върху цените на земеделската земя, породен от предстоящата дерегулация на пазара за земя в новите държави членки; посочва, че дребните селскостопански производители ще бъдат засегнати най-силно от покачващите се цени на земята;

8.

Призовава държавите членки да осигурят включването в техните образователни системи на подходяща инфраструктура за професионално обучение по селско стопанство;

9.

Насочва вниманието върху натиска нагоре върху цените на земеделската земя в резултат на разрастването на градовете;

10.

С удовлетворение приветства създаването в рамките на първия стълб на новата ОСП на система за подпомагане на дребните селскостопански производители, но въпреки това счита, че е опростена единствено формата на трансфера, а ниските ставки на директните плащания не дават възможности за развитие, т.е. тези действия не са достатъчни, за да се подобри положението на малките земеделски стопанства в ЕС; счита, че следва да се създаде механизъм, който да позволи на малките земеделски стопанства да подават многогодишни заявления за преки плащания, които да бъдат актуализирани само в случай на промени в съответното стопанство;

11.

Отново насочва вниманието към значителните разлики между земеделските субсидии, отпускани в отделните държави членки, които са в ущърб на новите държави членки;

12.

Подчертава, че поради доброволния характер на схемата за малки земеделски производители в рамките на първи стълб на ОСП е необходимо да бъдат разгледани и използвани всички възможности за подпомагане на дребните производители в рамките на втори стълб;

13.

Счита, че освен тези мерки е необходимо да се намери ефективен начин за подпомагане на онези малки земеделски производители, чиято дейност и производство не са свързани с притежаването и/или използването на земеделски земи;

14.

Призовава държавите членки да създадат подходящи финансови инструменти, например под формата на микрокредити, субсидирани лихви по заеми, финансов лизинг, покриване на първите вноски или гарантиране на кредитите; счита освен това, че регионалните и местните органи следва да бъдат включени в процеса на това подпомагане;

15.

Подчертава, че изискванията за добри селскостопански практики, както и европейските и съответните национални правила, особено по отношение на селскостопанската продукция и защитата на потребителите, са обвързващи дори и за малките земеделски стопанства и поради това е необходимо собствениците им да притежават минимални квалификации; във връзка с това призовава Европейската комисия и държавите членки да обсъдят как да се гарантира общото придобиване на тези квалификации и приспособяването им към потребностите на малките земеделски стопанства;

16.

Призовава за по-точно приспособяване на безплатните консултации за нуждите на малките земеделски стопанства, опростяване на процедурите, свързани с информацията, обучението, оценката на риска и здравния контрол, провеждане на информационни кампании, разпространяване на най-добри практики в областта на късите вериги на снабдяване с хранителни продукти, предоставяне на техническа помощ при кандидатстване за помощ от ЕС, както и предоставяне на консултации с цел подпомагане на малките земеделски стопанства в приспособяването на профила на производствената им дейност към техния производствен и екологичен потенциал;

17.

Подчертава необходимостта от сдружаване на малките земеделски стопанства в организации, групи на производители и кооперации и провеждане на общи маркетингови кампании; счита, че всички видове сдружаване на малките земеделски стопанства под формата на кооперации, организации на производители или обединяване на ресурси, включително машини, следва да получават специално подпомагане в рамките на механизмите на ЕС и националните механизми;

18.

Счита, че малките земеделски стопанства, разположени в планинските райони, районите в неблагоприятно положение и най-отдалечените райони, следва да могат да се възползват от обвързано с производството подпомагане, като например за животновъдство, при положение че изпълняват и определени функции, свързани с околната среда;

19.

Счита, че повече от всякога селскостопанските дейности са от стратегическо значение, факт, който следва да се вземе съответно предвид от всички държавите членки при търсенето на решения, които да позволят на дребните земеделски производители да продължат дейността си, така че да се постигне равновесие между продажните цени на селскостопанските продукти и производствените разходи;

20.

Призовава държавите членки да включат в програмите си по I и II стълб подпрограми и мерки, насочени към малките земеделски стопанства; посочва, че по-специално малките земеделски стопанства трябва да предприемат допълнителни и съпътстващи дейности, например в туристическия сектор, за да си осигурят достатъчно приходи, във връзка с това подчертава, че е от особена важност да има добре осигурен със средства втори стълб на ОСП и програми за развитие на селските райони, съобразени с потребностите на малките земеделски стопанства;

21.

Препоръчва обхватът на системата за земеделска счетоводна информация да бъде разширен с цел проучване на положението на малките земеделски стопанства и въздействието на ОСП върху тях и програмиране на тяхното развитие;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/47

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който ангажира Съюза да работи за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“,

—

като взе предвид член 9 от ДФЕС, който постановява, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“,

—

като взе предвид член 11 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“,

—

като взе предвид член 12 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

—

като взе предвид член 14 от ДФЕС и Протокол 26 относно услугите от общ (икономически) интерес, приложен към него,

—

като взе предвид член 26 от ДФЕС, който предвижда, че „вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали в съответствие с разпоредбите на Договорите“;

—

като взе предвид членове 49 и 56 от ДФЕС относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги в рамките на Съюза,

—

като взе предвид членове 101 и 102 от ДФЕС относно правата за конкуренцията, които се прилагат за предприятията,

—

като взе предвид член 169 от ДФЕС относно насърчаването на интересите на потребителите и осигуряването на високо равнище на защита на потребителите,

—

като взе предвид Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно пощенските услуги, изменена от Директива 2002/39/ЕО и Директива 2008/6/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар,

—

като взе предвид Директива 2013/11/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. за алтернативно решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 ноември 2012 г., озаглавена „Интегриран пазар за доставки на колетни пратки в услуга на развитието на електронната търговия в ЕС“ (COM(2012)0698),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2013 г., озаглавено „Пътна карта за завършване на единния пазар за доставка на колетни пратки.Повишаване на доверието в услугите по доставка и насърчаване на продажбите онлайн“(COM(2013)0886),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012-2015 г. — актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа: цифровите технологии — двигател на европейския икономически растеж“ (COM(2012)0784),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (COM(2010)0245),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавен „Индекс за развитие на пазарите на дребно — Как пазарите да работят в полза на потребителите — осмо издание“ (SWD(2012)0432),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (COM(2012)0225),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г., озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „План за действие „Предприемачество 2020 г.“ — Възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2011 г., озаглавено „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“ (COM(2011)0702),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2013 г.“ (COM(2012)0750),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 година до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „За Акт за единния пазар — За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика — 50 предложения с оглед подобряване на условията на работа, предприемачество и търговия за всички нас“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар II“ (COM(2012)0573),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 октомври 2007 г., озаглавено „Програма на ЕС за товарния транспорт: Насърчаване на ефективността, интеграцията и устойчивостта на товарния транспорт в Европа“ (COM(2007)0606),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 31 май 2012 г. относно цифровия единен пазар и управлението на единния пазар,

—

като взе предвид резолюцията си от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар (1),

—

като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (3),

—

като взе предвид своите резолюции от 6 април 2011 г. относно единния пазар за европейците (4), относно единния пазар за предприятията и растежа (5) и относно управлението и партньорството в рамките на единния пазар (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по транспорт и туризъм (A7-0024/2014),

A.

като има предвид, че електронната търговия е канал с огромен потенциал за борба с икономическата и финансова криза, укрепване на единния пазар и създаване на икономически растеж и заетост в Европейския съюз; като има предвид, че съобщението на Комисията от януари 2012 г. относно електронната търговия и интернет услугите определя доставките на стоки, купени по интернет, като един от петте най-важни приоритета за стимулиране на електронната търговия до 2015 г., и като има предвид, че тяхното значение беше потвърдено от Съвета и от Парламента;

Б.

като има предвид, че пазарът на електронна търговия в ЕС нарасна с над 20 % през 2012 г.; като има предвид, че по-специално за трансграничната електронна търговия се предвижда четирикратно увеличаване; като има предвид, че пазарът за доставки на колетни пратки претърпява радикални трансформации с навлизането на пазара на нови доставчици, инвестициите в иновации и с възникването на нови услуги;

В.

като има предвид, че ефективните и надеждни услуги за доставки са основен стълб на реалния и ефективен цифров единен пазар и оказват значително въздействие за улесняването на електронната търговия и изграждането на доверие между продавачи и купувачи;

Г.

като има предвид, че трансграничните доставки са считани за пречка от 57 % от търговците на дребно, а един от всеки двама потребители заявява, че се притеснява при доставките при трансгранични операции; като има предвид, че опасенията за доставките (включително връщането на продукта) и високите разходи за доставки са двете най-големи опасения на потребителите във връзка с пазаруването по интернет, допринасящи за ниското доверие на потребителите в трансграничната електронна търговия;

Д.

като има предвид, че за да се преодолее тази ситуация, от съществено значение е да се повиши доверието на потребителите в операторите на доставките и услугите за доставки, доверието в пазара и познаването на правата и задълженията им, чрез осигуряване на повече информация, по-лесно разбиране и по-голяма прозрачност относно условията за доставяне;

Е.

като има предвид, че МСП, които търсят възможности за стопанска дейност в целия ЕС, се сблъскват с по-високи разходи, засилена сложност и липса на прозрачност, когато става дума за трансгранични доставки; като има предвид, че цените за трансгранични доставки са три до пет пъти по-високи от цените на вътрешния пазар; като има предвид, че ефективните, прости и достъпни системи за доставки са основна движеща сила на устойчивостта на бизнес моделите на МСП и тяхната способност да доставят продукти на клиенти;

1.

Подчертава, че достъпните, на приемлива цена, ефективни и висококачествени услуги за доставки са важен елемент в купуването на стоки по интернет и трябва да бъдат насърчавани, като се гарантира свободна и честна конкуренция; въпреки това отбелязва, че много потребители не са склонни да купуват онлайн, особено от други държави, поради несигурност за наличните възможности за доставка, окончателната доставка, разходите за доставяне или надеждността;

2.

Приветства Зелената книга, публикувана от Комисията с цел идентифициране на възможните недостатъци в европейския пазар за доставки, и призовава Комисията да предприеме подходящи мерки за преодоляването им по начин, който позволява на предприятията и потребителите да се възползват напълно от възможностите, предлагани от цифровия единен пазар; подчертава, че всяко предложено действие следва да бъде съобразено с устойчивостта на процеса на доставяне и да търси начини за свеждане до минимум на отражението му върху околната среда;

3.

Отбелязва слабостите в трансграничен мащаб на конкуренцията между операторите в сферата на доставките в някои държави членки и изказва съжаление по повод на липсата на прозрачност по отношение на ценовите условия и качеството на съответните услуги; счита по-специално, че трябва да се въведат инструменти за предоставяне на информация относно офертите на всички оператори в сферата на доставките в европейски мащаб;

4.

Подчертава значението на засилването на доверието на потребителите в процеса на доставяне; счита по-голямата прозрачност и по-добрата и по-лесно сравнима информация за наличните възможности, цени и условия за доставяне за фактори от първостепенно значение за потребителите, особено по отношение на условията, при които се транспортират поръчките на потребителите, и процедурите, които трябва да се следват в случай на повреда или загубване на стоки, или закъснение при тяхното доставяне или връщане;

5.

Подчертава, че е необходимо да се насърчават мерки, насочени към гарантиране на избора на потребителя по време на покупката; отбелязва значителното разминаване между очакванията на потребителите и наличието на удобни, иновативни услуги, като например предавателни или колетни пунктове или терминали, услуги по всяко време на деня и нощта, възможности за електронно проследяване, удобни за потребителя място и час за доставка или политики за лесно връщане;

6.

Подчертава, че надеждността на услугите за доставки е от решаващо значение и че е важно да се предлагат ефикасни системи, гарантиращи, че пратките наистина стигат до желаната дестинация в рамките на разумен срок;

7.

Изтъква, че високата цена на трансграничните доставки или доставките до отдалечени места или най-отдалечени региони е една от основните причини за недоволството на потребителите; подчертава, че по-голямото наличие на финансово достъпни възможности за доставки за потребителите и търговците, включително МСП, е от решаващо значение за увеличаването на покупките и продажбите от дълги разстояния и за създаването на един действително единен пазар;

8.

Подчертава необходимостта от подобряване на географския обхват и достъпа до универсална услуга за доставка на колетни пратки в селските и отдалечените район;

9.

Счита, че за да се изгради интегриран единен пазар за колетни пратки, от съществено значение е социалното измерение да бъде стабилно и последователно и услугите за доставка да спазват правата на упражняване на труд, условията на заетост и възнаграждение и социалните и екологичните стандарти; в тази връзка отбелязва, че недекларираният труд и злоупотребите представляват риск за сектора и че отговорната и качествена заетост и непрекъснатото и подходящо обучение на служителите са важни за постигане на висококачествени услуги за доставка; подчертава, че запазването на социалното измерение и едновременно с това позволяването на достатъчно гъвкавост на пазара за доставки, за да се развива и приспособява към технологичните новости, са от ключово значение за пълното удовлетворяване на търсенето и очакванията на потребителите, като същевременно дават възможност на предприятията да им предлагат по-добри продукти, които изцяло отговарят на техните потребности и очаквания;

10.

Обръща внимание на значението на правната сигурност с оглед на осигуряването на доверието на потребителите; подчертава в тази връзка значението на правилното информиране на потребителите относно приложимото законодателство;

11.

Счита, че развитието на трансграничната онлайн търговия зависи и от доверието на потребителите и че създаването на европейска мрежа от национални центрове за решаване на проблеми като SOLVIT би допринесла за засилване на доверието на потребителите, също както и системата за бърз обмен на информация RAPEX, чрез която потребителите могат да бъдат предупреждавани относно сайтове, за които е установено, че прилагат измамни практики;

12.

Отбелязва, че все повече потребители използват уебсайтове за сравняване на цените, характеристиките или условията на доставка на продукти и услуги, предоставяни от предприятията за доставка на колетни пратки, особено по отношение на електронната търговия; приканва Комисията да приеме насоки на ЕС относно минимални стандарти за сравняване на уебсайтове въз основа на централните принципи за прозрачност, безпристрастност, качество, информация и удобство за ползване от потребителите;

13.

Призовава Комисията, съвместно с организациите на производителите и потребителите, да изработи показатели за качество на услугите за доставка, които позволяват на потребителите да сравняват по-добре едно с друго различни предложения;

14.

Подчертава жизненоважната роля на МСП за създаването на растеж, иновации и заетост, по-специално младежка заетост; подчертава, че услугите за доставки са от изключително значение за европейските МСП и че един интегриран конкурентен пазар за доставки, предоставящ различни възможности за доставки и логистична подкрепа на достъпни цени, е предпоставка за достъпа до нови пазари и за достигането до повече потребители в ЕС; подчертава, че е важно да се подобри потокът от информация към МСП, отнасяща се до възможностите за обединяване на техните обеми от колетни доставки и за иновативни решения за доставка и вземане, които ще намалят разходите за последния етап от доставката;

15.

Подчертава, че предприятията, и по-специално МСП, трябва да могат да отговорят на потребностите и очакванията на потребителите с по-прости, по-бързи, по-достъпни, прозрачни, надеждни и ефективни спедиторски услуги в контекста на трансграничната електронна търговия; подчертава, че начините на доставяне, които не отговарят на очакванията на потребителите, имат пряко въздействие върху търговската марка, имиджа и конкурентоспособността на предприятието;

16.

Отбелязва, че развитието на електронна търговия в трансграничен мащаб от страна на МСП е ограничено; насърчава сътрудничеството между МСП, както и чрез представителните им органи, с цел договаряне на по-ниски цени на доставка, по-специално посредством въвеждане на споделени онлайн платформи, и подобряване на качеството на техните услуги;

17.

Изразява загриженост относно пречките, пред които се изправят МСП поради малкия си размер; подчертава, че МСП понастоящем се сблъскват с по-високи разходи, голяма сложност поради раздробеността на европейския пазар и липса на информация относно наличните възможности и цени за доставка;

18.

Отбелязва, че пощенският сектор в ЕС е раздробен от национални мрежи със слаба оперативна съвместимост и че липсва интеграция между сухопътния, железопътния и водния транспорт; приветства вече предприетите действия от операторите на пазара за доставки за въвеждане на условия, които отговарят по-добре на потребностите на онлайн търговците и потребителите, като например по-гъвкави възможности за доставка и връщане; призовава Комисията да продължи да предлага мерки за насърчаване на сектора да подобрява оперативната съвместимост и ускорява въвеждането на рационализирани процедури за изпращане и вземане на колетни пратки, насочени към намаляване на разходите, увеличаване на икономиите от мащаба за операторите по доставка, насърчаване на обединяването на малки доставки с оглед на отстъпки за количество за дребните търговци, увеличаване на наличността и качеството на услугите за доставки и предлагане на достъпни и гъвкави тарифи за транспорт както за потребителите, така и за предприятията;

19.

Счита, че в тази връзка сътрудничеството в рамките на сектора относно оперативно съвместими трансгранични системи за електронно проследяване на пратки е от особено значение; насърчава Комисията да проучи допълнително възможността за разработване на европейски стандарти за подобряване на интегрираните системи за проследяване и за насърчаване на качеството, надеждността и устойчивостта на интегрираните логистични услуги, прилагани в електронната търговия;

20.

Подчертава, че по-лесните решения за прибиране и връщане на пратките вече играят значителна роля за растежа на електронната търговия и в бъдеще могат да доведат до спад на цените и по-голямо удовлетворение на потребителите, особено при трансграничните операции; насърчава по-нататъшното сътрудничество за подобряване на оперативната съвместимост на центровете за телефонно обслужване, посветени на жалби на потребители;

21.

Призовава Комисията да създаде платформи за сътрудничество и обмен на информация между операторите в сферата на доставките с цел намиране на бързо решение на проблема със съществуващите пропуски в пазара на ЕС за доставки по отношение на иновации, гъвкавост, управлението на складовите наличности, транспорт, вземане и връщане на пратки, като същевременно се зачита правото на ЕС в областта на конкуренцията, както и да обсъди възможността за съвместно използване на инфраструктура от оператори на експресни куриерски и пощенски услуги в тяхна взаимна полза;

22.

Призовава Комисията да работи съвместно с предприятията за приемането на европейски стандарти за адресиране и етикетиране, както и стандарти за пощенски кутии, благоприятстващи електронната търговия;

23.

Призовава Комисията да проучи възможността за създаване на европейски знак за доверие за електронната търговия и дали такъв знак за доверие би могъл също така да допринесе за осигуряване на качество и надеждност за интегрираните услуги за доставки, като по този начин се гарантира доверието на потребителите в трансграничната електронна търговия, да стимулира електронните търговци на дребно и предприятията за доставки на колетни пратки да увеличат прозрачността, а също и правната сигурност, както за потребителите, така и за стопанските субекти, и да засили конкурентните предимства на предприятията, особено на МСП, и следователно да допринесе за стабилен икономически растеж и създаване на работни места; подчертава, че за да бъде ефективен, този знак за доверие следва да се основава на набор от минимални характеристики, отнасящи се до прозрачни разпоредби за защита и информация на потребителите, както и изисквания за процедури за разглеждане на оплаквания и решаване на спорове;

24.

Подчертава, че защитата на личните данни и на данните като цяло е от изключителна важност и че всички нови мерки, които се предприемат, следва се съобразяват със законодателството на ЕС за защита на данните, и по-специално на Директива 95/46/ЕО;

25.

Признава динамичната същност на пазара за доставка на пратки, с бързо възникващи нови услуги и оператори; отбелязва, че новаторските решения в отговор на потребностите на електронните търговци на дребно и потребители вероятно ще се превърнат в ключов фактор за диференциране при конкуренцията; счита, че евентуалните законодателни мерки следва да бъдат внимателно оценени предварително, за да не засегне отрицателно динамичния характер на пазара за доставки на колетни пратки, за който не следва да бъдат създавани пречки посредством свръхрегулация; призовава Комисията да наблюдава внимателно развитието на пазара, с цел да се идентифицират всички области на потенциална неефективност на пазара, в които в бъдеще могат да бъдат необходими допълнителни действия; в тази връзка подчертава, че наблюдението на пазара следва да взема под внимание не само утвърдените пощенски оператори, но и другите видове доставчици на услуги за доставки;

26.

Изтъква, че вече съществува подходяща регулаторна рамка и призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че съществуващата регулаторна рамка е изцяло транспонирана, прилагана и изпълнявана, като се обърне особено внимание на Директивата за пощенските услуги, законодателството на ЕС в областта на конкуренцията , Директивата за алтернативно решаване на спорове и Директивата за правата на потребителите, по-специално по отношение на изискванията относно формата на договорите от разстояние;

27.

Подчертава, че ефективното прилагане на правната рамка зависи и от надзора от страна на националните регулаторни органи върху законовите задължения на пощенските оператори, по-специално по отношение на задължението за предоставяне на универсална услуга съгласно Директива 97/67/ЕО;

28.

Посочва, че сложните разпоредби относно данъка върху добавената стойност представляват съществена пречка за малките предприятия, които извършват трансгранична търговия; призовава Комисията да представи във възможно най-кратък срок обявеното предложение за въвеждане на единна декларация за данък върху добавената стойност;

29.

Подчертава, че незадължително европейско договорно право за договорите между предприятия и потребители би довело до чувствително опростяване и би насърчавало в по-голяма степен МСП да осъществяват трансгранични доставки на колетни пратки; призовава държавите членки да продължат в дух на конструктивност текущите преговори по европейското право за продажбите;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

24.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/53

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, и по-специално членове 24 и 28 от нея,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН до Общото събрание на ООН от 23 юли 2013 г., озаглавен „Насилието срещу работничките мигранти“,

—

като взе предвид член 12 от Международния пакт на ООН за икономическите, социалните и културните права,

—

като взе предвид Обща препоръка № 26 относно работничките мигранти, приета от Комитета на ООН за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените на 5 декември 2008 г.,

—