10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/1

Докладчик:

Thierry LIBAERT

1.1.

С настоящото становище ЕИСК изразява своето желание обществото да навлезе в икономически преход, за да премине от фаза на свръхексплоатация на ресурсите и разхищение към по-устойчива фаза, в която качеството се цени повече от количеството и се създават повече работни места. ЕИСК заявява желанието си Европа да поеме инициативата за създаване на нови форми на икономика.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходимо да се подкрепи икономиката на функционалността (ИФ), тъй като тя дава възможност да се отговори на почти всички или на част от посочените предизвикателства. Тя не е самоцел, а средство в услуга на нови цели, поставени пред модела на потребление.

1.3.

Предвид множеството неясноти или неизвестни около предполагаемите ползи от ИФ за икономическите, екологичните и социалните аспекти, необходимо е да се извърши пълна оценка на някои видове продукти или услуги, за да може да се определят предимствата и, ако е необходимо, условията, които трябва да се спазват за благоприятното разгръщане на ИФ.

1.4.

След това ще трябва да се насърчава представянето на въздействията (екологични, социални, икономически и т.н.) на продукта или услугата, придобити благодарение на предоставено от ИФ решение — „достъп“ или „употреба“ срещу „собственост“. Това представяне ще даде възможност на потребителя да прецени дали е уместно да купи продукт или услуга и да направи информиран избор. В това отношение качеството и достоверността на предоставяната от предприятията информация са от ключово значение. Следователно става въпрос за определяне на органи и механизми, които да дават гаранции за тях пред потребителите.

1.5.

ЕИСК препоръчва държавите членки и заинтересованите страни да насърчават отговорното потребление, преди всичко по време на обучението, като акцентират върху ИФ. При условие че се развива интелигентно, тя може да помогне да се преодолеят множество предизвикателства, свързани със съвременното потребление.

1.6.

В по-общ план ЕИСК препоръчва да се ускорят изследванията и постиженията, свързани с нови начини на производство и потребление във връзка с ИФ:

1.7.

Един европейски законодателен пакет би дал възможност да се структурират предложенията на ИФ, по-специално във връзка с новите въпроси на потреблението — икономиката на споделянето, планираното остаряване, разбирането на тези модели от страна на потребителя и по-благоприятен правен и данъчен контекст за иновативните предприятия.

1.8.

Териториалността на ИФ дава възможност да се отговори на новите предизвикателства за устойчиво развитие на териториите чрез изпробване на нови икономически модели. ИФ е полезна, за да се изтъкнат предимствата на териториите, да се излезе от стандартизацията на масовото производство, която отчасти е отговорна за разочарованието от днешното потребление, и да се отчетат всички външни ефекти на производствената система. Освен това, поради своята гъстота, която насърчава логиката на споделяне, градовете са една от най-благоприятните територии за разработването на решения на ИФ.

1.9.

За да се реагира на фундаменталния преход към нов икономически модел с големи и системни последици в много сфери, е препоръчително да се създаде нова постоянна хоризонтална структура в рамките на ЕИСК, която да анализира тези промени.

1.10.

Би била полезно да има платформа за обмен, която да предлага видимост за инициативите на ИФ в европейски мащаб в контекст, в който добрите примери все още са малко и невинаги получават онази гласност, която заслужават. Платформата би могла да стане част от проекта за европейска платформа за кръговата икономика, одобрен от ЕИСК при гласуването на становището му относно пакета за кръговата икономика, представен от Европейската комисия.

1.11.

Икономиката на функционалността може да позволи преконфигуриране на различните стойности, съставляващи стойността на дадено благо. Трябва да се намери начин стойностите, свързани с употребата, но също и стойността, свързана с труда, да съжителстват в рамките на икономиката на функционалността.

1.12.

От ключово значение ще бъде да се изяснят и опростят застрахователните предизвикателства на моделите на ИФ и затова ще трябва те да станат по-ясни за крайния потребител, следвайки логиката на развитие на новите предложения на ИФ.

2.1.

Икономиката на функционалността е насочена към развитие по-скоро на използването на продуктите, отколкото на притежанието им. Става въпрос обаче за нещо повече от простото добавяне на „услуги“ към някакъв „продукт“, и по-точно за разглеждането на всички промени в потреблението, като се обръща повече внимание на крайния ползвател, на икономическите модели, които използват по-малко ресурси, като се стигне дори до създаването на допълнителни ползи за териториите. При този подход предприятията не продават продукт, а функция на продукта, която се фактурира в зависимост от използването ѝ. Ето защо, в рамките на своя стопански модел, производителите a priori имат интерес да разработват здрави, поправими и лесни за поддръжка предмети, както и да гарантират подходяща производствена верига и логистика.

2.1.1.

Базовата икономическа парадигма се запазва — стойността се състои в ползите, извлечени от употребата, тоест в потребителската стойност, но също и в самата стока или услуга или в мнението на другите за нея, тоест стойността на вложения в нея труд или обменната ѝ стойност.

2.1.2.

В традиционната икономическа схема производителите създават стойността, а потребителите я разрушават посредством потреблението. В ИФ интересите на двете страни трябва да съвпаднат или във всеки случай да се сближат, за да може всеки да съхранява и дори да създава стойност. В рамките на извършващата се цифрова революция производството и използването на данните, създадени въз основа на различните употреби и на тяхното познаване, представляват, например, един от тези нови ресурси и стойности, създадени от двете страни.

2.1.3.

Нововъзникващите динамики около, засега напълно теоретичната, фигура на т.нар. „произвеждащ потребител“ (неологизъм, свързващ двете исторически обособени роли на производителя и на потребителя) илюстрират тази промяна в структурата на много линейни или вертикални икономически отношения към по-мрежови или хоризонтални схеми и организации.

2.1.4.

ИФ може да насърчи дематериализацията на икономиката, като включи всички разходи в крайната цена. Тя трябва да даде възможност за насърчаване на отделянето на стопанската активност от въздействието върху околната среда.

2.2.

Две теоретични школи препращат към два повече или по-малко завършени модела за прилагане на концепцията за ИФ. Първата разглежда предоставяне на услуги, насочено към използването, и препраща към общата идея за икономика на услугите. Тя преосмисля имуществените отношения, без да преразглежда продуктите. Втората се съсредоточава върху външните ефекти на ИФ, даващи възможност за нови решения, при които продажбата на стоки и услуги се разглежда като свързано цяло (преосмисляйки въпроса за труда или производството на нематериални ресурси, по-специално в рамките на територията) и при които потребителят е неразделна част от концептуалното решение.

2.3.

ЕИСК препоръчва балансиран подход. Идеята е не безусловно да се насърчава икономиката на функционалността, а това да се прави при условие че тя предлага отговори на посочените нови предизвикателства.

3.1.

ИФ е интересна, тъй като на теория или във всеки случай при определени условия може да отговори на множество предизвикателства, свързани с потреблението днес, били те икономически, социални, екологични или културни.

3.2.

В рамките на интегриран подход, по-специално в рамките на териториите, тя може да донесе допълнителни ползи или позитивни външни ефекти. Така например, чрез съвместни и междусекторни способи на работа, някои общини включват в своите услуги за осветление на обществени места икономическата ефективност, обезопасяването на публичните пространства, но също и ограничаването на светлинното замърсяване, както и намаляването на енергопотреблението. Именно включването на тези различни цели, а не оптимизирането на един-единствен параметър, дава възможност да се отговори на множество предизвикателства при контролирани разходи.

3.2.1.

Обединявайки инвестициите, ИФ става средство за насърчаване на иновациите в услуга на устойчивото развитие, и по-специално на чистите или екологосъобразните технологични иновации. Така тези иновации, които често изискват повече капитал от класическите решения, намират стопански модел, насърчаващ разпространението им с посредничеството на потребителите, които, взети поотделно, не биха разполагали с достатъчни финансови възможности. Например договор за енергийна ефективност би дал възможност на потребителя да разполага с технологии и услуги за енергийна ефективност, които понякога са скъпи, посредством предоставяне на услуга, заплащана на малки месечни вноски.

3.3.

По отношение на околната среда сегашните начини на потребление, основани на индивидуалната собственост, водят до недостатъчно използване на стоките и следователно до значително разхищение на природни ресурси (например днес един автомобил не се използва през 95 % от времето и в града обикновено се използва от малко повече от едно лице (1,2).

3.3.1.

Закупуването на услуга за мобилност (място за определен брой километри, автомобил за определен срок и километраж и т.н.) дава възможност да се увеличи използването на тези ресурси. Следователно ИФ може да увеличи интензивността на използването на множество потребителски стоки и така да създаде повече стойност при по-малък отпечатък върху околната среда.

3.3.2.

Ценообразуването на услугите на ИФ, включващо всички разходи за продукта и услугите, а не само пределните разходи, дава възможност за по-ясно разбиране от страна на потребителя на реалните разходи. Това дава ценови сигнал, който е по-близък до реалните въздействия на производството, и така насърчава по-отговорното поведение (например при закупуване на почасово споделено ползване на автомобил ползвателят плаща амортизацията на превозното средство, застраховката, паркинга, бензина и т.н., тоест общо всички разходи, изчислени пропорционално. Така потребителят ще бъде по-чувствителен към разумното използване на това превозно средство, отколкото ако го използва като собственик, когато обикновено само бензинът се смята като разход за ползване).

3.4.

В социален аспект, намалявайки разходите за достъп до продукт или услуга, било чрез обединяване на колективно направена инвестиция, или чрез ограничаване на желания разход за използване само до разхода за достъп, ИФ може да даде възможност на по-голям брой потребители да получат достъп до услуги, които дотогава са били недостъпни за тях. В този случай ключовият въпрос, както от икономическа, така и от правна или застрахователна гледна точка, е въпросът за инвеститора и притежателя на капитала, който е предоставен на ползвателите. Предизвикателствата пред новите разпоредби, които трябва да се създадат във връзка с тези въпроси, изглеждат големи.

3.4.1.

Социалните въпроси са многобройни и по същия начин, както за предизвикателствата, свързани с околната среда, те трябва да бъдат проучени сериозно, за да може да се реши дали в тази област има полза или не от ИФ и най-вече при какви условия да се развива ИФ, за да донесе социален прогрес.

3.5.

Смяната на парадигмата, която предполага преход от „собственост“ към „достъп“, не е без последствия. Тя води до преминаване от един модел на потребление, основан на показност и желание за подражание, към по-спокойно потребление, почиващо в по-малка степен върху импулсивната логика и поне по-малко зависимо от собствеността на материални блага.

3.6.

Цифровите технологии могат да позволят да се разшири полето на ИФ чрез излизане от ексклузивната и поне първоначалната фаза на отношенията между предприятия (B2B). Намалявайки разходите по-специално за разпространение и разгръщане, цифровите решения могат да предложат на всеки решения на ИФ в много различни области (музика, мобилност, оборудване, жилища и т.н.). В този контекст, за да се насърчи съжителството със съществуващия стопански модел, трябва бързо да се предвиди и разработи фискална и законодателна рамка.

3.7.

Извършената в последно време работа и натрупаният опит показват, че практиките на ИФ успяват и се приемат, ако решенията подобряват опитността на ползвателя и качеството на живота на потребителя, а не толкова в зависимост от строго икономически или екологични критерии. Примерът на споделеното използване на автомобили илюстрира това чрез ключовия въпрос за паркирането в центъра на града, който може да се реши чрез тази система, или излъчванията на живо (streaming), благодарение на възможността за почти незабавен достъп до изчерпателен каталог.

4.1.

В някои случаи ИФ може да доведе до ускоряване на ритъма на потребление и до обновяване на продуктите. Така в мобилната телефония или даването на превозни средства под наем за дълъг срок не е абсолютно сигурно, че тези модели (наемане за дълъг срок обикновено с възможност за закупуване) помагат за удължаване на жизнения цикъл на продуктите или за подобряване на рециклирането им в края на този цикъл.

4.2.

Ако големите индустриални групи са най-добре познатите чрез осъществени конкретни примери, по-традиционни сектори като селското стопанство, например чрез колективното закупуване, както и новосъздадените предприятия играят роля в консолидирането и разпространението на икономиката на функционалността в обществото. Също така и МСП могат на намерят нови решения за своите клиенти в тази концепция и прилагането ѝ. Структури, под формата на кооперативи, също могат да насърчават по-хоризонтални начини на управление и при които ползвателят е изцяло заинтересована страна.

4.3.

Намалявайки разходите за достъп до даден продукт или услуга, ИФ може да бъде предимство за най-бедните граждани. Тя дава възможност по-специално за известна гъвкавост и приспособимост при достъпа до услугите и продуктите. В същото време обаче ИФ може да увеличи уязвимостта на тези най-бедни граждани, ако те не биха могли повече да плащат правата за достъп, ползване или абониране за дадена услуга. От тази гледна точка и в настоящия контекст на растяща несигурност в много европейски държави, собствеността може да изглежда за предпочитане и следователно да дава повече сигурност на хората в несигурно положение. Освен това по отношение на достъпа до определени стоки и услуги, неравният достъп е въпрос не само на икономически капитал (финансови средства), но също и на културен или образователен капитал (социална среда, обучение).

4.4.

В социален аспект ИФ може да направи потребителя, и следователно гражданина, още малко по-зависим от икономическите организации или от дадена техническа и икономическа система. След като веднъж се е абонирал за дадена услуга, за потребителя е трудно, и дори невъзможно, да ремонтира, изменя, променя и т.н. предоставения продукт. Ето защо ИФ може да засили несамостоятелността, ако услугите не ангажират в достатъчна степен потребителите в проектирането на създаваните продукти и решения. Ще е необходимо да се търсят и подкрепят икономически и управленски модели, които насърчават самостоятелността на потребителите (по отношение на техния избор, практики и традиции).

4.5.

Цифровите технологии могат да дадат възможност за разширяване на приложното поле на ИФ към всички потребители. Те обаче поставят множество въпроси: „присвояване“ на стойност от някои платформи, оптимизиране или избягване на данъци, неприкосновеност на личния живот (по-специално чрез използването на събраните данни), икономическа концентрация (монополи на платформи) и въпроси, присъщи на труда (както се посочва в параграф 1.6).

4.6.

Що се отнася до всички тези рискове или пречки, преходът към „икономика на услугите“ сам по себе си не може да предпази ИФ от подобни опасности. Те могат да бъдат преодолени чрез по-интегриран подход на ИФ, интересуващ се едновременно от управлението на предприятието, труда, връзката с територията, който взема под внимание потребителя от самото проектиране на услугата и през целия жизнен цикъл на продукта.

4.7.

Все пак по много от тези точки, и по-специално по отношение на конкуренцията или на зачитането на неприкосновеността на личния живот, със сигурност е нужна правна намеса.

5.1.

Много са причините, поради които Европейският съюз трябва да обърне внимание на темата за ИФ. Те са от екологично, социално, културно, но и икономическо естество. Освен това предизвикателствата на цифровите технологии и като цяло връзката с новите икономически модели, като икономиката на споделянето, кръговата икономика и т.н., са важни в този ред на мисли, по-специално във връзка със скоростта на настъпилите сътресения.

5.2.

В Европа ИФ се появява като средство, позволяващо на предприятията да създават отново добавена стойност и да насърчават динамични решения в областта на заетостта (по-специално надолу по веригата, в областта на поддръжката, ремонта и др., но също и нагоре по веригата при разработването на иновативни стопански модели и проектирането на свързаните с тях услуги), и по-специално да повишат конкурентоспособността на някои сектори. Развивайки предоставянето на услуги възможно най-близо до потребностите на потребителите, вместо стандартизирано и недобре адаптирано производство, ИФ може да позволи да се възстановят отношенията на доверие между предприятия и потребители и отново да даде смисъл на потреблението.

5.3.

При положение че иновационните услуги на големите предприятия, териториите и голям брой експерти се ангажират в подкрепа на насърчаването на икономиката на функционалността, учудващо е да се констатира слабата европейска динамика. Въпреки че икономиката на функционалността е в основата на кръговата икономика, тя изобщо не се споменава в неотдавна публикуваното съобщение на Комисията по тази тема, озаглавено „Затваряне на цикъла“.

5.3.1.

Независимо от тази неопределеност и тези ограничения, в политическата и икономическата ситуация на несигурност, която днес преобладава в Европа, ИФ е възможност за Европа да оползотвори и развие уменията и компетентностите на множество участници.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/6

Докладчик:

Antonio GARCÍA DEL RIEGO

1.1.

ЕИСК насърчава Комисията да продължи усилията си за разработване на предложения за политики, насочени към насърчаване на създаването на иновативни и бързо развиващи се дружества, и препоръчва тези инициативи да се провеждат, ръководят и координират от единно звено, което да отговаря за оценката, наблюдението и постигането на положителни взаимодействия между политиките за иновации, изготвяни от различните генерални дирекции. Тези предложения за политики следва да укрепят единния пазар, клъстерите и екосистемите, в които се създават иновативни стартиращи предприятия, да развиват компонента на собствения капитал на европейските капиталови пазари, да подтикнат към фокусиране на академичната програма върху работни места за бъдещето и да сведат до минимум разходите и бюрократичните пречки при започването на нови предприемачески инициативи.

1.1.1.

Комисията следва да продължи работата си по прилагането на действащите правила за единния пазар: дългосрочните проекти за хармонизация, като например счетоводните стандарти и стандартите за несъстоятелност, автоматичното признаване на професионалните и академичните квалификации, ускореното изпълнение на стратегията за цифровия единен пазар и цялостното прилагане на инициативата съюз на капиталовите пазари (1) ще помогнат на ЕС да се възползва от пълния потенциал на един действително единен пазар. Простите и ефективни правила за трансграничните договори би следвало да стимулират трансграничната електронна търговия, като намалят правната разпокъсаност в законодателството за защита на потребителите и разходите за привеждане в съответствие за предприятията.

1.1.2.

Дяловото финансиране трябва да бъде допълнително разширено с цел подкрепа за стартиращите предприятия на етапа на тяхното развитие. Това предполага, наред с други фактори, по-неутрална данъчна система, която третира дълговото и дяловото финансиране по еднакъв начин чрез възможност за приспадане както на лихвени плащания, така и на изплащания на дивиденти (2). Стартиращите предприятия следва да могат да използват пакети с „опции върху акции“, за да привличат и задържат талантливи кадри.

1.1.3.

Би трябвало да се създаде и насърчава култура на дялови инвестиции, включително чрез образователни и незаконодателни инициативи. Европейската финансова система трябва да разработи ликвидни инвестиционни продукти, подходящи за индивидуалните инвеститори, за да бъдат насърчавани да инвестират в новаторски малки предприятия.

1.1.4.

Намаляването на ненужната бюрокрация и на „свръхрегулирането“ също е от особено важно значение, за да се сведе до минимум административната тежест и да се избегнат ненужните разходи и загуба на време за предприемачите.

1.1.5.

Развитието на нови форми на сътрудничество между университетите и предприятията с участието както на големи, така и на малки предприятия в държавите членки трябва да бъде засилено и ускорено, като се предприемат новаторски политически мерки, насочени към превръщането на Европа в магнит за таланти.

1.1.5.1.

ЕИСК насърчава Комисията да премахне всички правни пречки пред обмена на студенти и млади предприемачи (3), например чрез създаването на програма Еразъм за млади предприемачи.

1.1.5.2.

За да се повиши осведомеността за обещаващи предприятия, ЕИСК се застъпва за създаване на платформа с информационна база данни, интегрирана в Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) (4). Тя ще включва бързо развиващите се дружества от ЕС в различни сектори, подбрани въз основа на обективни и прозрачни критерии и с възможност за съпоставка между дружества и сравнителен анализ.

1.1.6.

ЕИСК счита, че споделянето и оценяването на добрите практики осигурява ценна информация за експериментиране с нови политики (5).

1.2.

От Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се иска да подкрепят новаторските дружества със специален рисков и първоначален капитал, за да се улесни трансферът на технологии от университетите и научноизследователските центрове. Това може да бъде структурирано под формата на гаранции за първи заем, които биха помогнали да се преодолее първоначалната съпротива спрямо частното финансиране.

1.3.

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) на стойност 21 млрд. евро, съставен от гаранции на Европейския съюз и капитал на Европейската инвестиционна банка, би следвало да играе решителна роля, за да съдейства на новаторските проекти да постигнат мащаб и да стигнат до пазара. Освен това ЕФСИ би могъл да служи като модел за бъдещи бюджети на ЕС, като преминава от традиционния метод за финансиране на проекти, основан на безвъзмездна помощ, към по-ефективен модел, воден от инвестициите, който събира колективни средства за проекти. ЕФСИ успешно е финансирал относително рисковани области, които лесно можеха да бъдат пренебрегнати (6).

1.4.

ЕИСК призовава за изграждане на по-широк инвестиционен инструмент за стимулиране на инвестициите на етапа на растежа, включително „асиметрични фондове“, които носят различна възвръщаемост на различните видове инвеститори в активи, и алтернативни способи за финансиране, като колективното финансиране (7). Следва да се обмисли и създаването на подпазари с цел да се улесни достъпът до пазари за европейски МСП.

1.5.

Комисията следва да обърне внимание на регулаторните асиметрии между Европа и САЩ по отношение на третирането на инвестициите в софтуер и да премахне регулаторните ограничения, които възпрепятстват европейския финансов сектор да инвестира в разработване на цифрови технологии.

2.1.

Малките и средните предприятия (МСП) са ключов елемент на европейската икономика, като допринасят значително за създаването на работни места и за икономическия растеж (8).

2.1.1.

През 2015 г. над 22,3 милиона МСП в Европейския съюз са съставлявали 99,8 % от всички нефинансови предприятия, осигурили са заетост на 90 милиона души (66,9 % от общата заетост), генерирали са 57,8 % от общата добавена стойност (9) и са създали 85 % от новите работни места. Европа трябва да направи така, че да се създаде ново поколение МСП, за да заменят фалиращите всяка година 200 000 предприятия (10), с последици за 1,7 милиона работници. По-важни за бъдещия икономически растеж обаче са предприятията, които желаят да въвеждат иновации, да се разрастват и да реализират износ.

2.2.

Създаването на бързо развиващи се стартиращи предприятия е от решаващо значение, тъй като те са насочени към иновации в бързо развиващи се сектори с висока добавена стойност. Именно те са предприятията, които ще създават работните места в бъдеще и ще са движещата сила за ръста на производителността, което е от основно значение за подобряването на стандарта на живот. Макар и да отчита напредък в някои области, Европа изостава в преминаването от фазата на стартирането към увеличаването на мащаба, което в крайна сметка би следвало да доведе до растежа и създаването на работни места, от които се нуждае ЕС (11).

2.3.

Настоящото становище по собствена инициатива се съсредоточава върху разрастващите се предприятия: бързо развиващи се предприятия със средногодишен ръст на заетите лица (или на оборота) над 20 % за период от три години и с 10 или повече служители в началото на наблюдавания период (12). Ключова характеристика на разрастващите се предприятия е, че те реализират бизнес модели, позволяващи сериозно разрастване. Способността за разрастване представлява капацитетът за растеж по отношение на достъп до пазара, приходи и структура, породена например от бързо възпроизвеждане на бизнес модела на различни пазари или от нови управленски практики.

2.3.1.

Проучване на ОИСР в 11 държави (13) установи, че разрастващите се предприятия са по-малко от 10 % от дружествата в 11-те държави, но създават до две трети от всички нови работни места (14).

2.4.

Стартиращите предприятия обикновено са по-малко рентабилни в краткосрочен план и са зависими от външно финансиране. Ако тези иновативни дружества не са в състояние да финансират плановете си за разрастване, те не успяват да увеличат своите мащаби и потенциалът им за растеж на производителността и създаване на работни места рискува да бъде задушен.

2.4.1.

Според един анализ на Световната банка (15) средният процент на необслужваните кредити на МСП на развитите пазари през 2007 г. е бил 6,93 % — повече от два пъти по-голям от този на кредитите на големите предприятия (2,54 %). По време на кризата необслужваните кредити се увеличиха драстично в Португалия, Испания, Италия и Ирландия, достигайки между 10 % и 25 %.

2.4.1.1.

Политиките, които насърчават банките да отпускат кредити на по-рискови дружества, по-специално на намиращи се на ранен етап от развитието си предприятия с ограничени обезпечения, биха могли да доведат до създаване на набор от рискови банки, свиване на кредитирането и увеличаване на финансовата нестабилност (16).

2.5.

Европа трябва да се съсредоточи върху гладкото функциониране на „прехода във финансирането“, който понастоящем е прекъснат.

2.5.1.

Преходът във финансирането се състои от четири части: стартираща фаза (финансирана от безвъзмездни средства, първоначален капитал, семейство и приятели), фаза на растеж на дяловото финансиране (колективно финансиране, микрофинансиране, бизнес ангели); устойчив растеж (секюритизация, частно дялово финансиране, рисков капитал, институционални инвеститори, пласиране на частен дълг) и изходната фаза (придобиване, публичните капиталови пазари).

3.1.

Успешните иновационни екосистеми, които благоприятстват разрастващите се предприятия, се характеризират със стабилни взаимосвързани мрежи от изследователски и образователни институции, големи индустриални предприятия, инвеститори на рисков капитал и наличие на творчески и предприемачески талант (17).

3.1.1.

Обикновено стартиращите предприятия се създават в технологични центрове, изградени около първокласни университети, които действат като ключови участници в развитието на динамична стопанска среда, тъй като са източник на таланти както измежду студентите, така и от академичната общност. Силните клъстери с добри връзки помежду си повишават производителността на дружествата, задават насоката и темпа на иновациите и стимулират създаването на нови дружества. САЩ и Китай, както и някои центрове в Европа, водят отдавнашна битка за привличане на талант и капитал и за насърчаване на иновациите.

3.1.2.

Разпокъсаността на европейския трудов пазар обаче спъва прехода от стартиращите към разрастващите се предприятия. В това отношение от първостепенно значение е да се улесни трудовата мобилност в рамките на ЕС, както и да се привлича талант от трети държави, който служи като магнит, създавайки по този начин благоприятен цикъл.

3.1.3.

Би могла да се насърчи програма Еразъм за млади предприемачи. Това е в съзвучие с водещия принцип на растеж и работни места. Такава инициатива би благоприятствала мобилността и би била добре приета от предприятията.

3.1.3.1.

Неотдавна бяха приети някои политики за привличане на таланти от страни извън ЕС. Синята карта, въведена през 2009 г., ускори навлизането на висококвалифицирани работници с работодател в ЕС (18). На национално равнище някои европейски държави вече създадоха специални визови процедури за предприемачи, а други започват да ги въвеждат (19).

3.1.4.

Забележително успешен пример за технологичен център е „Оксбридж“, т.е. областта на влияние, обхващаща университетите в Оксфорд и Кеймбридж в Обединеното кралство. Високотехнологичната общност в Обединеното кралство продължи да нараства и да създава иновации по време на продължителния период на икономическа рецесия и стагнация между 2008 г. и 2012 г. (20).

3.1.4.1.

Много от европейските университети обаче нямат статута, структурата или нагласата да създават условия за растеж на предприемаческата дейност в университета и да отстояват тази програма пред правителствата (21). Университетските ръководители и правителството би следвало да развиват връзки с индустрията, да инвестират в бюра за трансфер на технологии на територията на университета и в обучение по предприемачество (22).

3.1.5.

Предприятия, създадени в резултат на отделяне от друго предприятие благодарение на трансфер на технологии от университети, се сблъскват с трудности при разрастването си поради липсата на пари и специализирано управление. Ето защо е жизненоважно те да могат да разчитат на институционална публична подкрепа, за да се преодолее първоначалното нежелание на лицата, предоставящи частно финансиране, да инвестират в предприятия с технически профил, създадени в резултат на отделяне от друго предприятие, тъй като те се възприемат като твърде технически и рисковани и дейността им често не се разбира добре.

3.2.

Въпреки че имат сходно равнище на образование, европейците създават нови дружества значително по-рядко от американците. Многобройните причини за това включват висока степен на избягване на риска, административна тежест, слабо развита култура на „втория шанс“, недостатъчно развитие на свързаните с предприемачеството образователни програми и липса на култура на частни дялови инвестиции. Трябва да се обърне внимание и на ранното развитие на предприемаческа култура в началното и средното образование.

3.2.1.

На практика рискът от изпадане в несъстоятелност е това, от което европейците се страхуват най-много по отношение на създаването на ново дружество: 43 % в Европа спрямо 19 % в САЩ. В САЩ (23) сравнително ефективният и изключващ санкции режим на корпоративна несъстоятелност, както и като цяло по-високата степен на приемане на корпоративните фалити, допринасят за готовността за поемане на рискове. Развиването на култура, насочена в по-голяма степен към предприемачеството, следва да се превърне в приоритет за създателите на политики, както и за учебните заведения.

3.2.1.1.

Едно неотдавнашно проучване сочи, че дружествата, основани от рестартиращи предприемачи, имат по-висок ръст на оборота и заетостта, както и по-големи шансове за намиране на външно финансиране (24). В Испания успех постигат едва 20 % от предприемачите, които създават първото си стартиращо предприятие, докато за тези, които опитват за втори път, успеваемостта достига удивителните 80 %.

3.3.

За бързо развиващите се и иновативни дружества често има по-голяма вероятност да бъдат отхвърлени при кандидатстване за банково кредитиране, тъй като не разполагат с капитал, който представлява ключова част от банковите кредитни оценки (25). Ето защо дяловото финансиране е от изключително значение за стартиращите предприятия, както и за предприятията с планове за значително разрастване, но с несигурни или отрицателни прогнозни парични потоци. Поради това банковото кредитиране следва да бъде допълнено чрез увеличаване на разнообразието и гъвкавостта на източниците на финансиране, със специален акцент върху ролята на дяловото финансиране.

3.4.

В Европа трябва да бъде създадена и развивана култура на дялови инвестиции, а европейските финансови системи трябва да разработят инвестиционни продукти, които са подходящи за инвеститорите на дребно и предоставят необходимата ликвидност, за да могат те да инвестират в иновативни малки предприятия.

3.4.1.

Поради липсата на финансиране на по-късен етап от развитието, европейските стартиращи предприятия не могат да поддържат темпа на разрастване на американските предприятия и трябва или да генерират приходи по-рано, за да оцелеят, или биват продадени преждевременно на по-ниска цена. Всъщност до 2009 г. само 5 % от европейските дружества, създадени след 1980 г. от нулата, са били сред първите 1 000 дружества по отношение на пазарната капитализация. В САЩ техният дял е 22 % (26).

3.4.1.1.

Заслужава да се отбележи, че повече от половината от целия рисков капитал в световен мащаб е отпуснат в САЩ и едва 15 % — в Европа. През 2013 г. в САЩ са били отпуснати 26 милиарда евро рисков капитал, а в Европа — 5 милиарда евро, като инвеститорите „бизнес ангели“ са предоставили 6 милиарда евро за европейски стартиращи предприятия и 20 милиарда евро в САЩ.

3.4.1.2.

Следователно ЕС страда от сериозен недостиг на финансиране от „бизнес ангели“ и финансиране с рисков капитал, което в САЩ е съответно три и пет пъти по-голямо. Това е съществена разлика, тъй като именно такъв капитал е необходим за превръщането на дружествата в по-големи и по-успешни предприятия.

3.4.1.3.

Основната причина за това е силната разпокъсаност на индустрията за рисков капитал в ЕС по националните граници. Средният европейски фонд за рисков капитал е на стойност около 60 милиона евро, което се равнява на половината от размера на средния фонд в САЩ, а 90 % от инвестициите на рисков капитал са концентрирани в едва осем държави — членки на ЕС (Дания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Швеция и Обединеното кралство) (27). Поради многообразието от правила в държавите членки, дружествата за рисково инвестиране са изправени пред високи разходи при набирането на средства в цяла Европа. В резултат на това те са малки и имат по-малък капитал за подкрепа на нарастващите предприятия. Ако пазарите на рисков капитал в ЕС бяха също толкова развити като тези в САЩ, между 2008 и 2013 г. предприятията са щели да разполагат с 90 млрд. евро допълнителни средства за финансиране (28).

3.4.1.4.

Проблемно е и недостатъчното участие на частните инвеститори. През последното десетилетие европейският сектор на рисковия капитал стана все по-зависим от институциите от публичния сектор, които са осигурили 31 % (29) от общите инвестиции през 2015 г., в сравнение с едва 15 % (30) през 2007 г. Целта не следва да бъде по-малко публични средства, а повече частни източници. Инвеститорската база трябва да се разшири и диверсифицира, за да може секторът да се самоиздържа в дългосрочен план.

3.4.1.5.

За да се стимулират публично-частни партньорства, биха могли да се обмислят асиметрични фондове. Това са фондове за рисков капитал, при които инвеститорите получават различни условия и възвръщаемост в зависимост от инвестиционните им цели, като се отчитат различните интереси на партньорите в различните форми на сътрудничество. Такива фондове вече съществуват във Финландия, Гърция, Обединеното кралство и Нидерландия.

3.4.2.

Следва да се обмисли и създаването на подпазари с цел да се улесни достъпът до пазари за европейски МСП. Те следва да дадат възможност за ниски разходи за регистрация на фондовата борса и гъвкав индивидуален подход, съобразен с потребностите на малките динамично развиващи се дружества. Добри примери са Алтернативният инвестиционен пазар (Alternative Investment Market) в Лондон, Новият пазар (Nouveau Marché) в Париж и Алтернативният борсов пазар (Mercado Alternativo Bursatil) в Мадрид. Тази гъвкава регулаторна система може да е нож с две остриета. Такива дружества могат да имат достъп до фондова борса, за да търгуват с акции, но от друга страна, неопитните инвеститори могат да се сблъскат с трудности при оценката на точния рисков профил на дадено дружество.

3.4.3.

Специалното регулиране на сектора понякога възпрепятства способността на европейските предприятия да инвестират в разработване на технологии в сравнение с американските дружества. Налице е например регулаторна асиметрия между европейските, американските и швейцарските финансови органи по отношение на необходимите инвестиции в софтуер и други нематериални активи, които са изключително важни за цифровото развитие.

3.4.3.1.

Банковият сектор определено е най-големият ИТ сектор в света: 700 милиарда щ.д. се изразходват за ИТ иновации — 1 от всеки 5 евро се изразходва от финансовия сектор. На него се падат и от 5 до 10 % от инвестициите (31). Следователно банките са както основен участник в цифровата трансформация, така и основен източник на финансиране на цифровата икономика.

3.4.3.2.

Въпреки това регулаторната рамка санкционира техните така необходими инвестиции в ИТ. Финансовите разпоредби би трябвало да разглеждат софтуера като обикновен актив и да не принуждават банките в ЕС да приспадат тази инвестиция за целите на капиталовите изисквания.

3.5.

Различните данъчни режими в отделните държави членки, както и за различните видове финансиране създават пречка пред развитието на общоевропейски капиталови пазари, което има своето отражение върху инвеститорите и емитентите.

3.5.1.

Повечето системи за корпоративно данъчно облагане в Европа благоприятстват по-скоро дълговото, а не дяловото финансиране, като позволяват приспадане на разходите за лихви; в случай на дялово финансиране не се приспадат плащанията на дивиденти. Такова преференциално данъчно третиране на дълга може да бъде преодоляно чрез приспадане на разходите за данъчни цели както за дяловото, така и за дълговото финансиране (32).

3.5.1.1.

Данъчните стимули играят важна роля за осигуряването на финансиране за бързо развиващи се дружества, които са в ранен етап от развитието си, и редица правителства по света дават възможност за данъчни облекчения за физическите лица и дружествата, които инвестират във високотехнологични стартиращи предприятия или отговарящи на условията фондове за рисков капитал (33).

3.5.1.2.

Традиционно привлекателна придобивка за служителите и предприемачите от стартиращи предприятия е да се въведат програми за опции върху акции, тъй като много от тях биха се отказали от премии към заплатата. В повечето държави членки данъчното облагане на опции върху акции е много наказателно, тъй като те се разглеждат като обикновен доход и се облагат с пределна данъчна ставка. Би следвало да се насърчава преференциално данъчно облагане за опции върху акции по подобие на стимулиращите опции върху акции (Incentive Stock Options) (34) в САЩ.

3.5.2.

За предприятията е скъпо да спазват задълженията по ДДС, особено ако дружеството продава стоки или услуги в чужбина. ЕИСК изразява задоволство от факта, че като част от своята стратегия за цифров единен пазар Комисията е обявила, че до края на 2016 г. ще представи законодателни предложения за намаляване на административната тежест за дружествата, предизвикана от различните режими на облагане с ДДС. Сред тези мерки Комисията предлага да се въведе необлагаем с ДДС праг с цел подпомагане на стартиращите предприятия и микропредприятията (35).

3.6.

Разгръщането на пълния потенциал на единния пазар е от съществено значение, за да могат стартиращите предприятия да предлагат своите услуги и продукти в целия ЕС на ранен етап и да се разрастват бързо, за да бъдат конкурентоспособни на световните пазари.

3.6.1.

Простите и ефективни правила за трансгранични договори за потребителите и предприятията са приоритет в стратегията за цифровия единен пазар. Те биха насърчили трансграничната електронна търговия в ЕС, като премахнат правната разпокъсаност в областта на потребителското договорно право. Премахването на препятствията поради договорните правни различия би повишило потреблението в ЕС с 18 милиарда евро, а брутният вътрешен продукт би нараснал с 4 милиарда евро спрямо настоящото си ниво (36).

3.7.

Ненужната административна тежест също е причина за допълнителни разходи и загуба на време за предприемачите.

3.7.1.

През периода 2013—2015 г. средните разходи за започване на бизнес в ЕС са били 4,1 % от БВП на глава от населението, докато в САЩ техният размер е бил 1,17 % (37).

3.7.2.

Колкото до времето, необходимо за създаване на дружество, в ЕС за регистрацията са нужни средно 11,6 дни. В САЩ са достатъчни само 6 дни, за да се започне бизнес.

3.8.

Друга причина, поради която в Европа няма достатъчно стартиращи дружества, е информационната асиметрия. Инвеститорите нямат пълна представа за всички инвестиционни възможности. Освен това инвеститорите, които не са от Европа, са изправени пред допълнителни ограничения в опит да разберат спецификите на различните национални пазари. Специализиран портал, свързан с Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ) и Европейския портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) (38), би спомогнал за популяризирането на стартиращи проекти и би намалил информационната асиметрия.

4.1.

Редица страни са развили добри практики в подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия. ЕИСК препоръчва Комисията да проучи внимателно възможностите за тяхното прилагане на европейско равнище.

4.1.1.

Германия изисква предприятията да членуват в Германската индустриална и търговска камара (IHK), която от своя страна им предоставя подкрепа и съвети (39).

4.1.2.

Трябва да се проучат правителствените схеми за гарантиране на заеми като тези в Италия, Обединеното кралство, Полша и Франция, както и държавното съфинансиране като това в Германия и Швеция (40).

4.1.3.

Обединеното кралство използва режими за данъчни стимули, за да увеличи притока на средства към по-рискови активи чрез своите схеми EIS, SEIS и VCT (41).

4.1.4.

Регион Пиемонт в Италия е развил мрежи в 12 индустриални клъстера, които обединяват предприятия, университети и органи на местното самоуправление (42).

4.1.5.

В Баската автономна област в Испания кооперацията Elkar-Lan насърчава създаването на други кооперации чрез цялостен анализ на жизнеспособността на проекта, обучение и достъп до субсидии и финансова помощ (43).

4.1.6.

Както се вижда от случая с Естония, цифровизацията на услугите в публичната администрация може да доведе до поврат в улесняването на растежа на високотехнологичните иновативни дружества. В общоевропейски мащаб развитието на електронното управление би имало значително въздействие.

4.1.7.

В епохата на икономика, основана на данни, едно конкурентно предимство би могло да разчита на нематериални активи, които трудно могат да бъдат оценени и остойностени с помощта на традиционни механизми за финансиране. Службата на Обединеното кралство за интелектуална собственост е разработила начини за идентифициране и измерване на тези активи чрез парични потоци (44).

4.1.8.

В Обединеното кралство специализиран екип в Tech City UK, наречен Future Fifty (Бъдещите петдесет), подкрепя 50-те най-големи цифрови дружества в Обединеното кралство в етап на разрастване. Програмата предоставя достъп до експертен опит от редиците на правителството и частния сектор, изгражда връзки с институционалната инвеститорска база в Обединеното кралство и предлага индивидуална подкрепа, за да помогне на дружествата да бележат бърз растеж и да положат основите на готовност за първоначално публично предлагане (45), сливане и придобиване и разрастване в световен мащаб (46).

4.1.9.

През 2015 г. федералното правителство на САЩ въведе схема за НТИМ, която има за цел да насърчава децата да се занимават с наука, технологии, инженерство и математика. Основен стълб на тази схема е посветен на подготовката на учениците за бъдещите нужди на пазара на труда (47). Поставя се все по-голям акцент върху преносимите умения и НТИИМ, като второто „И“ се отнася до изкуствата.

5.1.

Европейската комисия положи забележителни усилия за подпомагане на предприемачите, като въведе множество инициативи през последните години; този процес беше ръководен от редица генерални дирекции, а именно ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (CONNECT) (48), ГД „Образование и култура“ (EAC) (49), ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (GROW) (50), ГД „Научни изследвания и иновации“ (RTD) (51) и ГД „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA) (52).

5.2.

Много от тези инициативи бяха въведени неотдавна и все още е твърде рано да се оцени тяхното въздействие. Все пак ЕИСК счита, че Комисията е на прав път и я насърчава да продължи да работи в тази посока, непременно след консултации със съответните европейски и национални заинтересовани страни.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/14

Докладчик:

Vladimíra DRBALOVÁ

1.1.

Комитетът счита, че прозрачността на дружествата е от съществена важност, и подкрепя всяка инициатива, която допринася за устойчивостта и предсказуемостта в дългосрочен план на извършването на стопанска дейност. Прозрачността е важна за всички страни: за самите дружества, за подобряване на техния образ и увеличаване на доверието на работниците, потребителите и инвеститорите.

1.2.

Комитетът отбелязва, че дейността на повечето дружества, които оперират в ЕС, е наистина прозрачна. Въпреки това редица скандали напоследък показаха, че трябва да се подобри прозрачността, за да стане по принцип част от стратегиите за устойчивост на дружествата. Все по-често инвеститорите и акционерите обръщат внимание не само на показателите за рентабилност на дружествата, но и на качествените показатели на КСО (1), които допринасят за намаляването на социалните рискове и гарантират устойчивото развитие на дружеството. За да се отговори на потребностите на предприятията и на другите заинтересовани страни, информацията следва да бъде съществена и нейното събиране трябва да бъде ефективно по отношение на разходите.

1.3.

Комитетът отбелязва, че правителствата на държавите членки би трябвало да мотивират и насърчават дружествата да превърнат прозрачността в актив, тъй като тя представлява също добра търговска възможност, и да ги подкрепят при изпълнението на тези изисквания.

1.4.

Комитетът счита за важно акцентът да се постави едновременно върху ефективността и обхвата на информацията, която се съхранява, както и върху нейното качество и достоверност. Повишаването на прозрачността би трябвало да бъде насочено към постигнатите резултати и процеса на отчитане и оповестяване на информация. Отчитането би трябвало да е обърнато към бъдещето, но и да предоставя информация за резултатите от минали периоди.

1.5.

Комитетът препоръчва Комисията да предприеме допълнителни стъпки, за да позволи на дружествата да изпълнят своите задължения за прозрачност и да запазят конкурентоспособността си в световен мащаб.

1.6.

Като цяло ЕИСК разбира, че малките и средните предприятия работят при различни условия. Затова правилата за тях следва да бъдат опростени, за да им се даде възможност да се отчитат по подходящ за тях начин с оглед гарантирането на пълна прозрачност. ЕИСК приветства проекта за изграждане на капацитет, чиято цел е да помогне на МСП да се справят с тези предизвикателства.

1.7.

Комитетът счита, че всяка бъдеща инициатива относно оповестяването на информация би трябвало да се фокусира върху информацията, която е наистина необходима на заинтересованите страни; тази информация би следвало да включва общ набор от показатели и същевременно да отчита характера на дружеството и сектора, в който то развива дейност.

1.8.

Комитетът подчертава, че в рамките на дадено предприятие корпоративната социална отговорност (КСО) и политиката на прозрачност не са ефективни без да се ангажират работещите в него, поради което те би трябвало да бъдат включени в консултациите между социалните партньори.

1.9.

Докато адресатите на корпоративна отчетност се увеличават, все повече групи от заинтересовани страни се интересуват от повече аспекти на корпоративните въпроси. Комитетът счита, че по тази причина е важно да се оцени настоящият модел на отчитане и той да се направи подходящ за целта.

2.1.

През 2010 г. Комисията публикува съобщение, съдържащо петдесет предложения за подобряване на вътрешния пазар. В него се посочва, че предприятията също трябва да поемат своята роля в съгласуваните усилия, като проявяват своята отговорност и прозрачност не само по отношение на своите служители и акционери, но и по отношение на обществото като цяло. Комисията подчерта, че съществува възможност за подобряване на управлението на предприятията, особено по отношение на състава на управителните съвети и многообразието от представители в тях, включително дела на жените, с цел подобряване на заетостта, бизнеса и търговията (2). Приносът на предприемаческата етика и ценности за икономическото възстановяване получи признание.

2.2.

През 2011 г. Комисията публикува обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност (КСО) (3), в която представи ново определение на понятието — „отговорността на предприятията за въздействието, което оказват на обществото“. Градивен елемент в стратегията беше планът за действие, който насърчава интегрирането на финансовата и социалната отчетност.

2.3.

През 2012 г. Комитетът прие своето становище относно обновената стратегия на ЕС за корпоративната социална отговорност (4), като подчерта, че в един труден икономически и политически климат политическата инициатива за КСО дава възможност за поддържане на позитивни контакти с бизнес средите. Важно е да се признаят различните мотиви, които стоят зад дейността в областта на КСО. В съобщението се посочват различни ползи, които следва да се популяризират по-добре, наред с примерите за добри практики, за да може дружествата да бъдат информирани и насърчавани да се ангажират по-активно с КСО.

2.4.

През последните години ЕИСК изготви редица други становища, които са посочени в настоящото становище. В тях се подчертава значението на корпоративната социална отговорност, прозрачността на дружествата, оповестяването на нефинансова информация и участието в процеса на съответните заинтересовани страни — инвеститори, потребители, работници и техните профсъюзни представители, НПО. В настоящото становище ЕИСК желае да постави акцент върху подходяща рамка за целия процес.

3.1.

Икономическата криза от 2008 г. и нейните социални последици до известна степен накърниха доверието на гражданите в предприятията, като вниманието на обществеността и на инвеститорите се насочи към социалното и етичното поведение на дружествата. Сега повече групи заинтересовани лица се интересуват от повече аспекти на корпоративните въпроси.

3.2.

Инвеститорите изискват прозрачност и контрол върху своите инвестиции и искат да са запознати с отрицателното или положително въздействие на техните пари върху околната среда и обществото. Най-важните източници за нефинансова информация за инвеститорите са отчетите за устойчивост/КСО и годишните отчети. Качествените декларации за политиката са важни за оценяване на финансовата печалба, но за основни се считат количествените ключови показатели за изпълнението.

3.3.

Работниците са първите жертви на дружествата, които обръщат малко внимание на правните норми и на своята липса на прозрачност. При това работниците играят ключова роля в развитието на дружествата, в които работят: сигурността на работното им място, заплатата, здравето и условията им на труд зависят от това. Те имат право да изискват прозрачност, да бъдат информирани и да участват в процеса на вземане на решения относно финансовото положение и социалните, екологичните и икономическите политики на дружествата си.

3.4.

Потребителите искат прозрачност и я очакват в конкретни, важни за тях области. В пряк интерес на дружествата, когато става дума за отношенията им с други заинтересовани страни (работници, граждани и потребители), е да водят политика на прозрачност. Често това просто означава да се предоставят на потребителите фактите, които им помагат да направят информирани решения за покупка. В крайна сметка именно тези дружества ще спечелят лоялността на по-информираните потребители (5). Хранително-вкусовата промишленост е изключително чувствителна област в това отношение. Последното проучване на CFI (Centre for Food Integrity) (6) доказва, че повишената прозрачност намира израз в повишено доверие в храните от страна на потребителите, и очертава в подробности ясен път за постигането ѝ.

3.5.

С глобализацията голям брой бизнес партньори и заинтересовани лица проявяват интерес към повече информация по по-широк спектър от корпоративни въпроси от голям брой държави.

3.6.

Прозрачността изгражда доверие, а предприятията се нуждаят от доверието на обществото. Независимо от това, често съществува разминаване между очакванията на обществеността и начина, по който тя възприема действията на дружествата. Това се обяснява отчасти с примери на безотговорно поведение на някои предприятия, както и на предприятия, които преувеличават своите постижения в сферата на околната среда и социалните въпроси. Недостатъчната обществена осведоменост относно постиженията на предприятията и ограниченията, при които осъществяват дейността си, също допринасят за това несъответствие.

3.7.

Това е причината, поради която през 2009 г. Европейската комисия започна провеждането на поредица от семинари относно прозрачността на дружествата. Европейските дружества приветстваха тази инициатива, която идваше в точния момент — насред кризата, когато прозрачността и корпоративната социална отговорност (КСО) като цяло може би имаха потенциал да спомогнат за възстановяване на общественото доверие в бизнеса, до голяма степен накърнено от продължаващата криза. Инициативата беше насочена към различните групи от заинтересовани лица (работодателите, синдикатите, НПО и медиите) и проучването трябваше да послужи като насока за по-нататъшни стъпки, които Комисията да предприеме.

3.7.1.

Изводите от инициативата са следните:

4.1.

В стратегията на ЕС за КСО Комисията посочва, че оповестяването на информация в сферата на социалните въпроси и околната среда, в това число информация, свързана с климата, може да улесни сътрудничеството със заинтересованите страни и идентифицирането на съществени рискове за устойчивостта. Това е важен аспект от процеса на поемане на отговорност и може да допринесе за изграждане на общественото доверие в предприятията. За да се отговори на потребностите на дружествата и на другите заинтересовани страни, информацията следва да бъде съществена.

4.1.1.

Комисията признава също така, че все по-голям брой дружества оповестяват информация в сферата на социалните въпроси и околната среда. Често МСП съобщават този вид информация неформално и на доброволна основа. Според един източник около 2 500 европейски дружества публикуват доклади за КСО или устойчивостта, което нарежда ЕС на челно място в световен мащаб (7).

4.2.

През 2013 г. Комисията, действайки по инициатива на Европейския парламент, подготви законодателно предложение относно прозрачността на социалната информация и информацията за околната среда, която дружествата във всички сектори предоставят  (8). Целта на изменението на „счетоводните директиви“ беше да се установи изискване за някои големи дружества (за момента около 6 000 дружества и субекти в ЕС) за оповестяване на значима нефинансова информация и информация за многообразието в годишните им отчети.

4.2.1.

Някои държави са транспонирали директивата в своето национално законодателство след консултации с дружествата, така че прилагането се възползва от гъвкавостта на директивата, не надхвърля нейния обхват, осигурява правна сигурност за дружествата и отговаря на техните действителни изисквания. Във връзка с това ЕИСК изготви становище (9), в което подчертава правото на възползване от този гъвкав и подходящ инструмент за подобряване на комуникацията с акционерите, инвеститорите, работниците и другите заинтересовани страни и приветства факта, че това предложение е отправено само към големите дружества.

4.2.2.

Комисията подготвя необвързващи насоки относно докладването на нефинансова информация въз основа на резултатите от обществената консултация. За да се улеснят последващите действия във връзка с консултациите със заинтересованите страни (10), ЕК изготви онагледяващ информационен документ, в който са събрани ключовите принципи във връзка с оповестяването на нефинансова информация. Докладваната нефинансова информация би трябвало да е съществена, надеждна, балансирана и разбираема, всеобхватна и кратка, стратегическа и ориентирана към бъдещето, насочена към заинтересованите страни, съобразена с конкретното дружество/сектор, качествена и количествена и последователна.

4.3.

В съответствие със стратегията „Европа 2020“, в която се призовава за подобряване на бизнес средата в Европа, през 2014 г. Комисията публикува предложение за директива, чиято цел е да подкрепи създаването на съвременна и ефективна уредба за корпоративното управление за европейските дружества, инвеститори и служители  (11), която да отговаря на нуждите на днешното общество и на променящата се икономическа среда.

4.3.1.

Предложението следва да допринесе за дългосрочната устойчивост на дружествата в ЕС и за по-дългосрочна перспектива за акционерите, като гарантира по-добри условия за дейността на дружествата, чиито акции се търгуват на регулираните пазари в ЕС. В своето становище (12) Комитетът подчерта, че предложението би довело до по-голяма стабилност и устойчивост на корпоративното управление и инвестиционната среда в Европа, и отбеляза също, че в своята оценка на въздействието Комисията заявява, че нейните предложения биха довели само до незначително увеличаване на административната тежест върху дружествата, регистрирани на фондовата борса. Важно е да се направи оценка на този баланс в процеса на оценяване на директивата.

4.4.

През октомври 2015 г. Комисията публикува нова стратегия, озаглавена „Търговията — за всички: към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“, която предлага визия за политика на ЕС, насочена към отразяване на необходимостта от по-отговорна и по-прозрачна търговска политика.

4.4.1.

В главата, озаглавена „Търговска и инвестиционна политика, основана на ценностите“, Комисията се обявява за укрепване на правата на потребителите чрез засилване на инициативите за корпоративна социална отговорност и надлежните проверки по цялата производствена верига, като вниманието се насочи към зачитането на правата на човека и към социалните — в това число и трудовите права — и екологичните аспекти на веригите за създаване на стойност. Комисията иска да продължи, като подобри аспектите на споразуменията за свободна търговия, свързани с устойчивото развитие.

4.4.2.

В своето становище (13) за достойния труд в световните вериги за доставки (СВД) Комитетът посочва, че: „ЕИСК има богат опит в областта на устойчивостта, с участие в изпълнението и мониторинга на специални глави в споразуменията за свободна търговия, участие в множество комисии на гражданското общество, и това му дава възможност да предложи справедлив баланс между необходимите правни изисквания в областта на правата на човека и трудовите права, прозрачността, борбата с корупцията и необходимата гъвкавост на многонационалните предприятия да организират и развиват своите световни вериги за доставки по ефективен начин, съобразен с различните местни условия.“

4.4.3.

Наличието на по-високи стандарти за публикуване на доклади по нефинансови въпроси би могло да бъде важен въпрос в областта на търговската политика. Регулиране на световно равнище, включващо и търговски споразумения, би трябвало да повиши прозрачността по отношение на оповестяването на нефинансова информация в страни като САЩ и Китай, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция за европейските дружества.

4.4.4.

ЕК възнамерява да увеличи стимулите, по-специално за многонационалните дружества, за предоставяне на информация относно надлежната проверка, по-амбициозен подход към добива на полезни изкопаеми в засегнати от конфликти райони  (14), търсене на нови райони за разширено партньорство за отговорни вериги на добавена стойност и публикуването на обзор на докладите на дружествата относно веригите на добавена стойност.

4.4.5.

Що се отнася до изискванията на Комисията за етична търговия и насърчаване и защита на правата на човека, могат да се очакват и нови изисквания към дружествата в резултат на изпълнението на плана за действие относно правата на човека за периода 2015—2018 г. (15). В своите заключения Съветът по външни работи (юни 2016 г.) подчертава ключовата роля на прозрачността на предприятията при създаването на условия за това пазарите да признават, стимулират и възнаграждават зачитането на правата на човека.

4.5.

През януари 2016 г. Комисията представи Пакет от мерки за борба с избягването на данъци с оглед да се гарантира ефективно данъчно облагане и по-голяма данъчна прозрачност.

4.5.1.

Една от областите — обект на внимателен контрол, която ще засегне многонационалните предприятия и групи, е отчитането по държави (задължението за изготвяне на отчет, съдържащ операциите в групата, данните, отнасящи се до приходите, печалбата, платения корпоративен данък и т.н. и подаването му на данъчните органи). На този етап пакетът обхваща обмена на информация между данъчните органи на държавите членки.

4.6.

В началото на април 2016 г. (16) Комисията предложи многонационалните дружества да публикуват отделен отчет за плащания от тях корпоративен данък, наред с друга данъчна информация. Многонационалните дружества с консолидиран нетен оборот, надхвърлящ 750 млн. евро, ще трябва да спазват тези допълнителни изисквания за прозрачност, независимо от това дали седалището им е в ЕС, или не. Това задължение се прилага също и за техните клонове и дъщерни дружества. В този контекст Комитетът неотдавна прие становище относно борбата с укриването на данъци (17), в което насърчава Комисията да бъде по-амбициозна в исканията си по отношение на фискалната прозрачност на дружествата чрез намаляване на прага от 750 милиона евро оборот или чрез изготвяне на график, който предвижда постепенно понижаване на този праг.

4.6.1.

Все пак, Комисията би трябвало да вземе под внимание принципите на вътрешния пазар на ЕС и конкурентоспособността на Съюза. Едностранни искания в рамките на ЕС биха могли да доведат до непредвидени последици, ако предприятията извън ЕС бъдат освободени от това задължение. Поради това дружествата извън ЕС би трябвало също да бъдат обхванати от това задължение посредством договарянето на международни търговски споразумения.

4.7.

Европейската комисия работи с други международни организации като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международната организация на труда (МОТ), СЗО и Световната банка, като засилва полезните взаимодействия с техните инструменти за добро корпоративно управление, прозрачност и корпоративна отговорност (18). Тези инструменти се преразглеждат редовно и установяват изисквания за отговорността и прозрачността на дружествата по отношение на тяхната политика в социалната сфера, в областта на околната среда и правата на човека. С тях се насърчават и предотвратяването и анализът на рисковете, както и се предвиждат мерки за надлежна проверка. Инструментите са замислени основно за многонационални дружества, но се очаква те да послужат и като насоки за дружествата, осъществяващи дейност на национално равнище. Всяко преразглеждане на тези инструменти следва да се фокусира специално върху по-доброто им изпълнение.

4.8.

Увеличаващите се глобални и европейски искания за корпоративна прозрачност се прехвърлят върху дружествата, които осъществяват дейност в държавите членки. Ролята на ЕК би следвало да е да насочва и координира политиките на държавите — членки на ЕС, намалявайки по този начин риска от прилагане на различни подходи (19).

4.8.1.

Стратегията на Комисията в областта на корпоративната отговорност и препоръките към държавите членки често водят до това, че на национално равнище се приема, че единствено държавата би трябвало да администрира и да осъществява надзор за отговорно предприемачество и прозрачност.

4.8.2.

Дружествата отчитат ролята си на двигател за налагането на прозрачно и отговорно поведение. Това беше признато и в съобщението на Комисията относно „Прилагане на партньорството за растеж и работни места: Да направим Европа отличен пример по въпросите на корпоративната социална отговорност“ (20).

4.8.3.

Основната отговорност на всяко дружество е да създава стойност не само за акционерите си, но и за своите служители, тяхната среда и общност и да създава и запазва работни места. Държавите членки следва да създадат необходимите условия, за да улеснят това, и да подкрепят усилията на дружествата за отговорност и прозрачност.

5.1.

Комитетът признава, че оповестяването на нефинансова информация е много важно за корпоративната отчетност, тъй като спомага за създаването на пълна картина на корпоративните дейности.

5.2.

Регулаторната рамка за извършване на стопанска дейност става все по-сложна за дружествата. С цел да се отговори по-добре на потребностите на заинтересованите страни, следва да се създаде подходяща рамка за корпоративна отчетност, като в същото време се избягва ненужната административна и финансова тежест. Освен това КСО и прозрачността следва да бъдат насърчавани и използвани като възможност за дружествата да избягват социалния риск и да гарантират собственото си устойчиво развитие.

5.3.

През последното десетилетие нарасна акцентът върху различни аспекти на нефинансовата информация (НИХ). Съществуват редица международни рамки за оповестяване на информация в сферата на социалните въпроси и околната среда, в това число и Глобалната инициатива за отчитане (ГИО).

5.4.

Въпросът, който се повдига, е дали един и същ отчет или набор от отчети може да послужи на всички тези заинтересовани страни? Трябва ли да има множество доклади или концепция за един-единствен всеобхватен доклад — като например идеята Core&More (основна и допълнителна информация) (21), предложена от Федерацията на европейските счетоводители (FEE) през 2015 г.?

5.5.

Дебатът за бъдещата корпоративна отчетност трябва да вземе под внимание разликите в потребностите от информация на различните групи от заинтересовани лица, които зависят от големината и естеството на субекта, изготвящ доклада.

5.6.

Както Европейският икономически и социален комитет посочва в своето становище относно „Оповестяване на нефинансова информация“, Комисията е приканена да постави началото или да улесни процес, който обединява „множество заинтересовани страни“ (22), с цел по-добре да се определят ръководните принципи и критерии, които ще помогнат за сравнение и, в дългосрочен план, за стандартизация.

5.6.1.

В това отношение Комитетът вече подчерта необходимостта от корективни действия срещу накърняването на корпоративните ценности поради мислене в краткосрочна перспектива. В своето становище относно включването и участието на работниците (23) той наблегна също на факта, че е наложително пред европейската политика да се очертаят пътища за преодоляване на настоящата тенденция към едностранна прозрачност на дружествата в интерес на техните акционери в посока на едно по-широко разбиране за предприятието като „устойчиво дружество“, което е в интерес на дългосрочното корпоративно развитие.

5.7.

Дори бъдещето на устойчивия бизнес да е тясно свързано със зачитането на социалната среда и потребителите, всяка нова инициатива за оповестяване на информация следва да бъде насочена към действителните потребности на заинтересованите страни.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/21

Докладчик:

Simo TIAINEN

1.1.

В продължение на половин век ОСП подпомага изграждането на Европейския съюз. В настоящия период евентуално връщане към основните цели би трябвало да даде възможност за нова дългосрочна визия за ОСП, с цел да се дадат ясни и конкретни насоки не само на земеделските производители, но и на милиони граждани. Както Комитетът непрекъснато посочва, бъдещата ОСП би трябвало да защитава европейския модел на селско стопанство, който се основава на принципите на продоволствена независимост, устойчивост и отзивчивост към реалните нужди на европейските граждани — земеделски стопани, земеделски работници или потребители.

1.2.

ЕИСК приветства първоначалните дискусии и разсъждения относно бъдещето на ОСП след 2020 г. Макар че залегналите в Договора цели на ОСП — които остават непроменени от 1957 г. насам — никога не са били толкова актуални, от изключително значение е да бъде извършен задълбочен анализ на сегашната ОСП и на резултата от предишната реформа. Целта на настоящото становище е да бъдат направени някои предложения и да бъде взето участие в размисъла относно бъдещето на ОСП.

1.3.

На първо място, поради сложния характер на ОСП и трудността при прилагане на последната реформа, земеделските производители се нуждаят от политическа стабилност и дългосрочна визия за селскостопанската политика. Неминуемо ще бъдат необходими няколко години за обмисляне и споделяне на целите, за обсъждане на предизвикателствата и за намиране на решения, особено съгласно Договора от Лисабон. Поради тази причина европейските институции би трябвало бързо да се договорят за удължаване на срока на настоящата ОСП с поне две години.

1.4.

В ОСП би трябвало да се обърне повече внимание на създаването на стопанства от млади и нови земеделски производители, включително жени, не само със специфични инструменти, но и с реална стабилност в политиката. Земеделските производители действително се нуждаят от повече стабилност, за да могат да инвестират в продължение на десетилетия и да поемат предизвикателството, свързано с приемствеността между поколенията.

1.5.

Бъдещата ОСП би трябвало, от една страна, да взема предвид разнообразието от форми на селското стопанство и регионалните особености, а от друга страна — разнообразието на нейните цели: икономически, социални и екологични. Собственото производство на храни и собственото селско стопанство са важна част от културата на всяка една нация по света. Европейската политика в областта на храните би трябвало да се основава на здравословни и доброкачествени храни и да създава синергии с ОСП. Един от основните принципи на ОСП би трябвало да бъде поддържането на жизнено и устойчиво селско стопанство във всички региони на ЕС.

1.6.

Опростяването би трябвало да бъде първият основен приоритет за следващата реформа на ОСП. Прилагането на ОСП трябва да бъде по-гладко и е необходимо да бъдат разработени по-разумни системи за контрол и санкции. От изключително значение е да се гарантира своевременното изплащане на сумите за земеделските стопани.

1.7.

Имайки предвид, че ОСП е единствената политика с пряка намеса на европейско равнище и че отслабването на общностната преференция води до понижаване на производствените цени, бъдещата ОСП трябва да бъде в състояние да посрещне всички предизвикателства, пред които е изправена, включително сътресенията на пазара. По тази причина е необходимо политическата рамка да се преориентира за справяне с всички тези нови предизвикателства и да се предоставят подходящи средства на европейско равнище.

1.8.

През 2017 г. Европейската комисия ще продължи работата си и ще проведе широка консултация във връзка с опростяването и модернизирането на ОСП. Важно е европейското гражданско общество да играе активна роля в този процес. ЕИСК би трябвало да създаде проучвателна група, която да следи и да допринася за този процес.

2.1.

Селското стопанство е от централно значение за стратегическите, икономическите, екологичните и социалните предизвикателства на утрешния ден. ОСП е пример за успех за Европа главно поради факта, че през последните десетилетия европейските потребители разполагат с по-безопасни храни на понижаващи се цени. Същевременно обаче в някои зони сме изправени пред проблеми с биоразнообразието, околната среда и ландшафта, които трябва да бъдат отстранени. Производството на висококачествени храни чрез устойчиво селско стопанство е в основата на загрижеността на гражданите и потребителите. За да бъде отговорено на тези очаквания, е необходима обща селскостопанска политика, с цел да се гарантира наличието на здравословни и безопасни храни, високо качество на справедлива цена, опазване на околната среда и ландшафта и динамична икономика в селските райони.

2.2.

Когато земеделските производители произвеждат храни в нашето пазарно ориентирано общество, като по този начин гарантират продоволствената сигурност, те оказват влияние и върху наличието и качеството на водните ресурси, върху качеството на въздуха и почвите и природната среда като цяло, като същевременно осигуряват заетост в селските райони и поддържат ландшафта в тях. Много от тези странични продукти би трябвало да се разглеждат като обществени блага.

2.3.

Селското и горското стопанство са тясно свързани помежду си, тъй като обхващат голяма част от земеползването в ЕС. Поради това горското стопанство често участва в предоставянето на обществени блага.

2.4.

Определящите фактори за ОСП след 2020 г. са на първо място предизвикателствата, пред които е изправено селското стопанство, но и фактът, че това е европейски въпрос със специфичен процес на извършване на реформи и наличие на бюджетни средства и преди всичко ясна визия за следващите десетилетия.

2.5.

Общата селскостопанска политика винаги е била една от ключовите политики на ЕС. ОСП като цяло е в полза на европейското гражданско общество. Следователно за ЕИСК е важно да действа проактивно при подготовката за следващата реформа на ОСП, свързана с периода след 2020 г.

3.1.

Предвид очакваните демографски тенденции в световен мащаб, през 2050 г. ще има приблизително 9 милиарда души, които ще трябва да бъдат изхранвани. С подобряването на стандарта на живот в няколко региона на света наблюдаваме нараснало търсене на храни и преминаване към хранителен режим, включващ повече продукти от животински произход. Тези процеси биха довели до удвояване на търсенето на храни през 2050 г. ЕС трябва да поеме отговорността си за продоволствената сигурност в света, но износът на европейски селскостопански продукти не решава проблема с глада в световен мащаб. Добре е да се отбележи, че продоволствената сигурност би трябвало да се основава на устойчиви местни хранителни системи. Всяка нация трябва да поеме отговорността за собствената си продоволствена сигурност, което се препоръчва и от ФАО. ЕИСК счита, че е необходимо ЕС да се съсредоточи и върху трансфера на знания и обмена на опит за това как могат да бъдат произвеждани повече и по-добри храни по устойчив начин и на местно равнище в други части на света.

3.2.

Същевременно се очаква търсенето на храни в Европа да остане напълно стабилно, но разнообразно по отношение на качеството, здравето, етиката, произхода и т.н.

3.3.

В редица аспекти връзката между селското стопанство и околната среда е много тясна във всички региони. Селското и горското стопанство са от основно значение за опазването на природата, за защитата на биологичното разнообразие, за качеството на водите, за качеството на почвите и за намаляване на замърсяването.

3.4.

Рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката е определила цел за увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници до най-малко 27 % от потреблението на енергия до 2030 г. Предвижда се този дял да продължи да нараства и в бъдеще. Селското и горското стопанство могат да предоставят биомаса за постигането на тази цел в рамките на икономиката на екологичен растеж. Те трябва също така да подобрят собствената си енергийна ефективност.

3.5.

На 20 юли 2016 г. Комисията представи пакет от законодателни предложения за установяване на подробни правила относно рамката за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Това ще бъде отговорът на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата съгласно договореното в Споразумението на 21-вата конференция на страните по РКООНИК през 2015 г. Селското и горското стопанство са част от решението за намаляване на емисиите и за складиране на въглерода в почвите или в горите. С цел да се отговори на предизвикателството, свързано с продоволствената сигурност и да се смекчат последиците от изменението на климата, ще бъде необходим екологосъобразен растеж, селскостопанско-екологичнен подход и устойчива интензификация, в рамките на ефективно селскостопанско производство. Освен това приспособяването към изменението на климата ще бъде от основно значение за бъдещото селско стопанство.

3.6.

Селското и горското стопанство, както и всички форми на биоикономика, свързани с тях, са от основно значение за поддържане на динамиката в селските райони и за подобряване на тяхното балансирано развитие. Те са важни по отношение на заетостта, културата, териториалното сближаване и туризма в селските райони на територията на целия ЕС. Обезлюдяването и застаряването на населението в много от отдалечените, планинските или необлагодетелстваните райони продължават да бъдат преобладаващата демографска тенденция. Публичните политики, особено ОСП, би трябвало да предприемат действия за поддържане на селското стопанство и подкрепа на производителите в целия ЕС, включително в регионите със специфични проблеми. Плащанията за стопанства в селски райони с неблагоприятни природни условия са от основно значение за развитието на селските райони. В противен случай земеделието в такива райони не би било жизнеспособно.

3.7.

Взаимодействията между двата стълба на ОСП са важни и би трябвало да бъдат засилени. Последната реформа затвърждава връзката и съгласуваността между всички ЕСИ фондове и това следва да продължи.

3.8.

ЕИСК подкрепя разширяването на обхвата и въвеждането на задължително използване на метода на воденото от общностите местно развитие (ВОМР) в рамките на всички ЕСИ фондове с цел постигане на балансирано развитие на селските зони. Използването на местните групи за действие (МГД) като местни партньори, с участието на земеделските стопани, за да се търсят и финансират проекти на местно равнище, влияе положително на качеството на живот на населението. Това би могло да даде възможност за ефикасна борба с обезлюдяването и застаряването на населението в селските райони на ЕС.

3.9.

Приемствеността между поколенията е ключов въпрос за поддържането на селското стопанство и създаването на стопанства от млади и/или нови земеделски производители (включително жени) следва да бъде засилено чрез всички налични средства. Обвързаните с производството плащания също са необходимост за онези сектори или онези региони, в които отделни видове селскостопански практики или отделни селскостопански сектори са особено важни по икономически, социални или екологични причини. ОСП би трябвало също да постави ясен акцент върху насърчаването на активни земеделски стопани и производство.

3.10.

Селското стопанство е специфична икономическа дейност, която не е в съответствие с обичайното икономическо право. В една пазарна икономика изменението в цените и доходите е резултат от промени в търсенето и предлагането. Но естеството на храната като основна необходимост означава, че по дефиниция нейната цена е нееластична. Доставката на храни не може и да отговори бързо на промените в цените. Поради тази причина неочакваните промени в обема на продукцията често изискват по-дълъг период от време и големи промени в цените за възстановяване на равновесието на пазара. Поради тези причини се счита, че селскостопанските пазари са изключително нестабилни. С цел да се отговори на ЦУР би могло да се обмислят подходящи мерки за намеса на пазарите.

3.11.

Потребителите търсят безопасни, устойчиви, питателни и висококачествени храни. Те искат също храните да са на достъпни цени и това се засили от икономическата криза. Много от потребителите оценяват възможността за проследяването и храните, които са местно производство. Специалното издание на Евробарометър 410 показва, че познаването на произхода на месото се счита за необходимо от по-голямата част от интервюираните във всички държави членки. Задължение на всички заинтересовани страни в хранителната верига е да отговорят на това предизвикателство.

3.12.

Следващата ОСП, подобно на другите политики на ЕС, би трябвало да съответства на целите за устойчиво развитие. ОСП е свързана с многобройни цели, но от най-голямо значение е цел 2: „Премахване на глада, постигане на продоволствена сигурност и подобряване на храненето, както и насърчаване на устойчивото селско стопанство“.

3.13.

Ролята на международната търговия неизбежно ще нараства в бъдеще. При все това, неотдавнашната руска забрана за внос на селскостопански хранителни продукти с произход от Европейския съюз доведе до значителна несигурност по отношение на международната търговия. Руското ембарго създаде огромен натиск над селскостопанските пазари в Европейския съюз, особено в някои държави членки. Борбата с предизвикателствата, свързани с несигурността в международната търговия, ще бъде с ключово значение за бъдещето на селското стопанство.

3.14.

През последните години се наблюдава изместване на мощта при договарянето във веригата за доставки на храни, най-вече в полза на сектора на търговията на дребно и някои транснационални дружества и в ущърб на доставчиците, по-специално на селскостопанските производители. Бъдещата ОСП би трябвало да повиши влиянието на селскостопанските производители при воденето на преговори.

4.1.

Селското стопанство е ключов въпрос за ЕС. Целите на общата селскостопанска политика са формулирани в първоначалния Римски договор през 1957 г. Те продължават да бъдат валидни. Към това се добавят нови предизвикателства като например съображенията във връзка с околната среда, въпросите, свързани с развитието на селските райони, както и с качеството и здравето, глада по света, без договорите да се адаптират по съответния начин, за да ги отразяват.

4.2.

ОСП е основна европейска и интегрирана политика, която все повече е обвързана с други политики, като например заетостта, околната среда, климата, конкуренцията, бюджета, търговията и научните изследвания, с конкретна европейска добавена стойност.

4.3.

ОСП е предпоставка за постигане на единен пазар в сектора на храните в ЕС. Европейската хранително-вкусова промишленост е най-големият промишлен сектор в ЕС, който осигурява повече от пет милиона работни места.

4.4.

Сложността и субсидиарността са ключови думи при адаптирането към всички сектори и територии. На тези елементи е отделено по-силно внимание в последната реформа. Изготвянето и договарянето на общи правила съгласно Договора от Лисабон с участието на 28 държави членки и на Европейския парламент е особено сложна задача.

4.5.

Все още не са извършени оценки на сегашните мерки на политиките. Не е завършила оценката на изпълнението на задълженията за екологизиране през първата година. Същото важи за екологично насочените площи. Важно е да не се избързва с друга реформа на ОСП без ясна и цялостна оценка на сегашната ОСП, така че да се установи степента, в която мерките на политиките са достигнали своите цели. Това изисква подходяща оценка особено по отношение на мерките, при които е необходимо повече време, за да се видят резултатите, т.е. задълженията за екологизиране.

4.6.

Като се има предвид, че последната реформа стартира през 2010 г. и че нейното изпълнение започна през 2015 г., бяха необходими пет години за приключване на реформата. По време на сегашния мандат на Комисията и на ЕП няма да има време за договаряне на следващата реформа на ОСП за евентуално осъществяване през 2021 г. Следователно е необходим преходен период за продължаване на сегашната ОСП за достатъчно дълъг период от време след 2020 г.

4.7.

От 1962 г. ОСП се основава на три основни принципа: единство на пазара, общностен избор и финансова солидарност. Днес единният пазар е факт, но общностният избор и финансовата солидарност трябва да бъдат затвърдени на политическо равнище.

4.8.

С глобализацията САЩ използва финансова подкрепа за насърчаване на селското си стопанство чрез потребителите с програмата за ваучери за храна и закона „Избери американското“ (Buy American Act). Европейският съюз би трябвало да прилага реципрочни мерки и би могъл да подчертае стратегическото значение на европейския предпочитан избор със закон „Избери европейското“ (Buy European Act).

5.1.

Излизането на Великобритания от ЕС ще окаже голямо въздействие върху ЕС и особено върху единния пазар и международната търговия, и следователно върху бъдещето на ОСП. По време на преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС, ако страната трябва да напусне митническия съюз на ЕС, сегашните търговски потоци би трябвало да се използват като основният критерий за разделяне на квотата на СТО за ЕС-28 между Обединеното кралство и новия ЕС.

5.2.

След реформата от 1992 г. конкурентоспособността се превърна в първи приоритет на ОСП с въвеждането на директни плащания. Но за да продължи напред с конкурентоспособността, производителността и устойчивостта, са необходими нови инициативи с цел съсредоточаване върху насърчаването на иновациите (развойна дейност, разпространение и използване на нови технологии).

5.3.

Секторът на селското стопанство се нуждае от сериозни инвестиции, които биха могли да бъдат постигнати, в случай че очакваните доходи са достатъчни и икономическите рискове са управляеми. Подпомагането на доходите на стопанствата с директни плащания е необходимост при сегашната ситуация.

5.4.

Производителите от ЕС вече не са изолирани от световния пазар и от неговата по-голяма нестабилност по отношение на цените. Освен това селското стопанство е изложено на екстремни природни събития и на повече здравни проблеми поради нарасналата мобилност на стоки и хора (пандемии) със значителни загуби на производство. ОСП би трябвало да предостави конкретни инструменти, които да дават възможност на селскостопанския сектор да ограничава и управлява тези рискове.

5.5.

В действащата ОСП се предлагат някои инструменти за управление на рисковете. Предвидените в единната ООП интервенционна цена, частно складиране, популяризиране или форуърдни пазари би трябвало да бъдат запазени или развити.

5.6.

Съществува обаче ясна необходимост от разработване на нови инструменти:

5.7.

Екологичните съображения определено са приоритет в селското стопанство. В резултат на това при последната реформа беше въведено екологизирането. Създателите на политиките непрекъснато подчертават тази важна промяна на ОСП. Екологичното измерение на ОСП е глобално и сложно, тъй като селското стопанство се занимава с почвите, водите, биологичното разнообразие, горското стопанство и емисиите на CO2. Една по-ефикасна политика би трябвало да бъде по-разбираема, осъществима и опростена за земеделските производители.

5.8.

Съществува необходимост от плащания, компенсиращи земеделските производители за предоставянето на обществени блага (особено екосистемни услуги).

5.9.

Нидерландското председателство на ЕС по-специално лансираше идеята за Обща продоволствена политика. С новата ОСП ЕС признава, че европейското селско стопанство трябва да постигне по-висока степен на устойчиво производство на безопасни и качествени храни. ОСП популяризира схеми за предлагането на плодове и мляко на учениците. Тези схеми са насочени към насърчаването на добри хранителни навици от ранна възраст. Политиката насърчава и биологичното производство чрез осигуряване на информиран избор с ясни правила за етикетиране и специфични схеми за подкрепа в рамките на политиката за развитие на селските райони.

5.10.

Понастоящем насърчаването на общественото здраве, здравословното хранене и начин на живот е въпрос от национална компетентност. Европейският съюз, обаче, трябва да гарантира достъпа до здравословна и качествена храна за всички европейски граждани чрез устойчиви системи за производство на храни. Като се има предвид, че европейските действия допълват и координират националните усилия, би трябвало да се развие по-голямо взаимодействие между ОСП и бъдеща европейска продоволствена политика.

5.11.

Предвид очакванията на гражданите и търсенето на потребителите трябва да се положат специални усилия за разработване на териториални хранителни системи и следователно къси вериги на доставка, по-специално в заведения за обществено хранене.

5.12.

От 1990 г. насам отпечатъкът на селското стопанство върху околната среда стана по-малък. Въпреки това все още е необходимо емисиите от селското стопанство да бъдат намалени до 2030 г. Това трябва да стане в съответствие с европейски модел на селско стопанство и с ефективна от гледна точка на разходите политика за намаляване на емисиите. Съществува потенциал за увеличение на съдържанието на въглерод в почвата и за замяна на изкопаемите енергийни и нефтохимически продукти със земеделски и горски продукти.

5.13.

Следва да се отчетат многобройните цели на сектора на селското стопанство и земеползването с техния по-малък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и необходимостта да се осигури съгласуваност между целите на ЕС в областта на продоволствената сигурност и изменението на климата (1).

5.14.

В земеделските стопанства, експериментални станции и лаборатории непрекъснато се откриват важни нововъведения. Необходимо е да се увеличат усилията за научни изследвания и развитие с цел да се съпътства развитието на селското стопанство в посока по-устойчиви системи. Също така е важно и други заинтересовани страни да бъдат запознати с тези иновации. Следва да се насърчава предоставянето на съвети, сътрудничеството между заинтересованите страни и други средства за разпространение на иновациите и за споделяне на най-добри практики.

5.15.

Научноизследователската програма на ЕС в областта на селското стопанство би трябвало да бъде затвърдена през следващия програмен период, с цел да бъдат взети предвид предизвикателствата и геостратегическото значение на храните през 21-ви век. Цифровата икономика може да бъде следващата „селскостопанска революция“ след зелената революция на 20-и век.

5.16.

Налице са ясни доказателства за неправилното функциониране на веригата на доставки в почти всяка държава членка поради висока концентрация надолу по веригата. Разпределянето на добавена стойност между заинтересованите страни в хранителната верига е несправедливо.

5.17.

Поради компетентността на ЕС по въпросите, свързани с конкуренцията и единния пазар, този проблем би трябвало да бъде разрешен на европейско равнище. Европейската комисия би трябвало да предложи европейски регулаторни рамки за организиране на договорните отношения вътре във веригата и правни възможности за организиране на колективни действия от страна на земеделските производители. Организациите на производителите действително са важни участници в хранителната верига и допринасят за укрепването на позициите на производителите. Следващата ОСП следва да повиши влиянието на организациите на производителите при воденето на преговори. Резултатите от работата на експертната група за селскостопанските пазари (AMTF) би трябвало да се вземат предвид.

5.18.

ОСП следва да бъде приспособена към реалността и бързината на икономическите промени. В ОСП членове 219 — 222 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 трябва да бъдат разработени така, че да са приложими и постижими за Европейската комисия и за производителя.

5.19.

Световната търговия и отворените пазари повишават конкурентоспособността и могат да намалят цената на храните. Въпреки това лоялната търговия е от изключително значение за ЕС, за да се конкурира със същите методи на производство и правила с трети държави. Нетарифните пречки биха могли да застрашат международното развитие. Сред многобройните и различни решения за постигането на световна продоволствена сигурност, търговията играе своята роля във връзка с увеличаването на износа на селскостопанска продукция.

5.20.

Въпреки това ОСП и търговската политика следва да позволят на европейските производители да се конкурират в условия на равнопоставеност с внасяните продукти. Поради тази причина ЕС би трябвало да изисква внасяните продукти да отговарят на същите стандарти.

5.21.

В исторически план ОСП се финансира на европейско равнище. ОСП заема важен дял от бюджета на ЕС (38 % през 2015 г.), но представлява едва около 0,4 % от европейските публични разходи. Бюджетът на ОСП е по-малък от този на нейния еквивалент в САЩ или Китай. Освен това той беше стабилен или намаляваше в продължение на няколко години въпреки разширяването на ЕС. ОСП трябва да даде отговор на редица важни предизвикателства, пред които ще се изправи в бъдеще; необходимо е бюджетът за селско стопанство на европейско равнище да бъде увеличен.

5.22.

Специфичните аспекти на европейския бюджет, като например неговата ежегодност, представляват огромно ограничение за разработването на ОСП. Взаимните фондове или кризисните мерки са засегнати от тези ограничения. Освен това разпределението на бюджета е източник на политическо напрежение и би могло да доведе до неефективност.

5.23.

Опростяването на ОСП е приоритет от много години и особено през първите години на прилагане на реформата на ОСП от 2013 г. Въпреки това опростяването би трябвало да бъде първият основен приоритет за следващата реформа. В частност, необходимо е да бъдат подобрени механизмите за подходящ контрол и системи за налагане на съразмерни санкции. Понастоящем намаляването на плащанията за екологизиране и за мерките за кръстосано спазване може да бъде неразумно и несъразмерно. От изключително значение е да се гарантира своевременното изплащане на директното подпомагане.

5.24.

През изминалото десетилетие структурата на ОСП се основаваше на два стълба. Докато стълб I се финансира изцяло от ЕС, стълб II се съфинансира от всяка държава членка и се приспособява към потребностите ѝ посредством многогодишни програми. Многообразието на държавите членки и на регионите и техните различни потребности изискват запазването на двустълбовата структура в бъдещата ОСП.

5.25.

В работната си програма за 2017 г., публикувана на 25 октомври 2016 г., Комисията заявява, че ще работи и провежда широки консултации по опростяването и модернизирането на ОСП, за да се увеличи максимално приносът ѝ към десетте приоритета на Комисията и целите за устойчиво развитие. Важно е европейското гражданско общество да играе активна роля в този процес.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/28

Докладчик:

Thierry LIBAERT

1.1.

Стимулиращите подходи (на английски език „nudges“) представляват инструмент на публична политика, коrто допълват вече използваните от европейските публични власти инструменти (информиране и повишаване на осведомеността, финансово стимулиране, законодателство и добър пример за подражание). Те обаче се явяват като особено интересен инструмент за преодоляване на някои предизвикателства, свързани със социалната сфера, околната среда и икономиката.

1.2.

Да се насърчава използването на стимулиращите подходи в публичните политики в допълнение към традиционните инструменти, и по-специално промяната на подхода, която те предлагат за индивидуалното поведение. Така стимулиращите подходи биха могли да бъдат включени в рамките на общите публични политики и да ускорят изпълнението им с по-малки разходи. Тяхната гъвкавост и простота ги правят използваеми едновременно в различни условия и от различни категории участници: от междуправителствена организация; в рамките на вътрешни звена във всяко министерство; от регионалните и местните власти; от НПО; от участници от частния сектор и др.

1.3.

Да се дава предимство по-специално на стимулиращите подходи, които отговарят на цели, свързани с околната среда, социалните въпроси и др. (енергиен/екологосъобразен преход, борба срещу пилеенето на ресурси, социално благоденствие, подобряване на здравословното състояние на населението и др.). По този начин те могат да станат част от мерките, които отговарят на предварително набелязаните общи цели, за които обаче традиционните инструменти на публичните политики се оказват неефективни и/или твърде скъпи.

1.4.

Да се насърчава обменът на информация и на добри практики относно стимулиращите подходи между всички категории потенциално заинтересовани участници (публични власти, регионални и местни власти, предприятия, сдружения, НПО и др.) на европейско равнище. Би могло да се предвиди създаване на платформа, включваща инициативите, и/или на съответна обсерватория.

1.5.

Да се проучат по-задълбочено диференцираните въздействия на стимулиращите подходи в зависимост от културите, социално-икономическите профили, териториите и др. Това би дало възможност да се разберат по-добре предимствата и границите на разпространението и транспонирането на стимулиращите подходи между държавите, секторите и др. Въпросът за продължителността на въздействието на стимулиращите подходи върху поведението заслужава да бъде проучен по-задълбочено.

1.6.

Да се определят общите условия за използване на стимулиращите подходи с оглед намаляване на отрицателните им въздействия и гарантиране на приемливостта им от етична гледна точка. Условията биха могли да се групират в харта за добри практики, създадена съвместно с различните заинтересовани страни, и приета на европейско равнище, която да бъде конкретно приложена от държавите членки. Също така би могло да се публикува наръчник, който да се разпространи сред заинтересованите участници.

1.7.

Да се създадат процедури за информиране относно използването на различните видове стимулиращи подходи, като се гарантира тяхната прозрачност за „стимулираните“ лица. Стимулиращите подходи трябва да бъдат разбрани, обсъждани и споделяни, за да бъдат приети по най-добрия начин. Това би предотвратило „отклонения“ и рискове от манипулация при използването им.

1.8.

Да се гарантира действителна професионална етика в прилагането на стимулиращия подход, за да се избегне отклоняването му към неподходящи цели. Въвеждането на стимулиращ подход трябва да се извършва при спазване на четири условия: прозрачност на процеса, гъвкавост за заинтересованите лица, които следва винаги да имат избор да действат по един или друг начин, надеждност на предоставяната им информация и невменяване на вина у хората.

1.9.

Да се създадат механизми за наблюдение и оценка на стимулиращите подходи в зависимост от различни критерии (социални, екологични и икономически). Това би могло да бъде първа фаза на експериментиране, за да се разбере точно какво е влиянието на стимулиращия подход в зависимост от неговото естество, от хората, за които е предназначен, от контекста и др. Тя дава възможност за бързо коригиране, ако резултатите от стимулиращия подход се окажат разочароващи и дори за неизползването му, ако се прецени, че е неефективен.

1.10.

Да се насърчават в курсовете на обучение (първоначално и продължаващо) дисциплините, свързани с поведенческата икономика. Това би дало възможност да се подобрят знанията за този инструмент и да се насърчи разумното му и критично използване от различни участници (държавни служители, работници от предприятия, лица на изборни длъжности и др.). Това предполага също така „отваряне“ на университетските дисциплини, тъй като стимулиращият подход се основава на многосекторен подход.

1.11.

Да се осигури известна гъвкавост при използването на стимулиращия подход, за да може да се оползотвори по оптимален начин неговият потенциал. Също като другите инструменти, с които разполагат публичните власти, стимулиращият подход не е инструмент-чудо, нито е напълно нов, но може да се окаже до голяма степен допълващ и полезен за промяната на някои видове поведение. Главната полза от него е, че при изготвянето на публичните политики се насърчава отчитането на психологическото измерение на поведението, а не само „икономическата му рационалност“.

1.12.

Да се организират, по инициатива на ЕИСК, първата европейска конференция за стимулиращите подходи, която би била уникална възможност за обмен на опит между заинтересованите от този инструмент участници в рамките на Европейския съюз.

1.13.

Създаване в рамките на ЕИСК, с цел справяне с радикалния преход към нов икономически модел, който ще има важни последици за системата в много области, на нов постоянен орган от хоризонтално естество, който да анализира тези промени, включително стимулиращия подход и други свързани теми като кръговата икономика, икономиката на споделянето и икономиката на функционалността.

2.1.

За да се промени поведението на хората, публичните власти традиционно разполагат с четири вида инструменти: информиране и повишаване на осведомеността, финансово стимулиране, законодателство (забрана или задължаване) и добър пример за подражание. Тези четири инструмента обаче показаха своите ограничения, по-специално по отношение на поведението и отговорното потребление, т.е. по-ефективното потребление на природни ресурси. Всъщност все още често е налице несъответствие между информираността на отделните хора и поведението им в ежедневието.

2.2.

Причините за това разминаване между намеренията и действията бяха анализирани от учени в областта на поведенческите науки и поведенческата икономика, дисциплина, която е насочена към разбирането на факторите, оказващи влияние върху поведението на хората. Според специалистите в тази област, индивидуалните действия се определят от множество фактори. Ние сме сложно устроени същества с ограничена рационалност, богата емоционалност, влияем се от другите и от социалните взаимодействия, но също така и от контекста и средата, в която вземаме решения.

2.3.

И накрая, нашите решения и поведение се пораждат главно от това, което Daniel KAHNEMAN, лауреат на Нобелова награда за икономика, нарича нашата „система 1“: начин на мислене, до голяма степен подсъзнателно, механично и свръх бързо, който ни позволява да вземаме множество решения всеки ден, като минимизира усилията ни и ни спестява ресурса от внимание, но който се подхранва от стереотипи и асоциации и често ни отдалечава от една математическа рационалност.

3.1.

В поведенческата икономика (Behavioral Economics) се счита, че традиционните лостове на публичните политики може да се окажат недостатъчни, за да променят поведението, тъй като не отчитат различните измерения, които могат да повлияят на вземането на решение. Изхождайки именно от тази констатация, двама американски професори, Richard THALER (професор по икономика в Чикаго и водеща фигура в поведенческата икономика) и Cass SUNSTEIN (професор по право в Харвард), публикуваха през 2008 г. първия труд относно стимулиращите подходи (1), който се основава на идеята, че промените в поведението трябва да почиват на „меки стимули“. Авторите определят стимулиращия подход като „всеки аспект на структурата на избора, който променя по предвидим начин поведението на хората, без да забранява никоя възможност или да променя в значителна степен финансовите стимули“. За да бъде разглеждан като обикновен стимулиращ подход, актът трябва да може да бъде избегнат лесно, тъй като стимулиращите подходи нямат задължителен характер.

3.2.

Със стимулиращия подход се цели създаване на „структури на избор“, които насърчават избора, считан за полезен за отделния човек и/или общността, без да променят нито броя, нито естеството на наличните възможности за избор. Става въпрос да се мотивира потребителят или ползвателят да направи избор, който се смята за по-добър. Той има три характеристики: на хората се предоставя пълна свобода на избор, интервенцията е лесна за изпълнение и предполага ограничени разходи.

3.3.

Стимулиращите подходи предизвикват все по-голям интерес сред публичните власти в някои държави, тъй като имат две големи предимства: не ограничават индивидуалните свободи и разходите за тях са ограничени, докато въздействието им може да бъде значително. Следователно те могат да бъдат допълващ инструмент, като се впишат в рамките на публичните политики, с които се цели индивидуалното поведение да стане по-„отговорно“ по отношение на здравето, околната среда и др. На отделния човек стимулиращият подход дава възможност за опростен избор, като го улеснява при вземането на решение.

4.1.

Изборът по подразбиране. Предлага се автоматично решение по подразбиране, коeто органът, който го прилага, счита за най-желателно, но също и за най-лесно приложимо. То се основава на силата на инерцията при отделните хора. Такъв например е случаят при данъчните декларации за доходите във Франция, където от 2005 г. насам по подразбиране се смята, че всяко домакинство притежава телевизор. Това даде възможност за намаляване на процента на измамите от 6 % на 1 %. Изборът по подразбиране все повече се прилага и от банките, доставчиците на енергия и от други предприятия, които предлагат предимно електронни фактури, а не на хартиен носител, както и двустранно отпечатване и др.

4.2.

Силата на социалната норма се разглежда от привържениците на стимулиращия подход като решаващ за поведението фактор. Ето защо тя може да бъде използвана за стимулиране на отделните хора да действат по определен начин. Става въпрос по-специално да се наложи поведение, проявявано от мнозинството индивиди от обкръжаващата среда (съседи, колеги и др.). Посланието трябва да стимулира хората да се държат по същия начин, за да се съобразят със социалната норма. През 2011 г. в Съединените щати беше извършен експеримент от доставчика на енергия Opower. Въз основа на информацията за потреблението на електроенергия на 600 000 домакинства били изпратени съобщения, в които например се посочва: „миналия месец сте използвали 15 % повече електроенергия, отколкото най-пестеливите Ви съседи“. Графики им давали възможност да сравнят потреблението на енергия на своето жилище с това на съседите и на другите потребители и при намаляване на потреблението били украсени с емотикон, изобразяващ усмивка („смайли“). Според Opower (2), в резултат на тези съобщения било регистрирано понижение в потреблението на електроенергия при участващите домакинства средно с 2 %, генерирайки обща икономия от 250 милиона щатски долара. При множество подобни експерименти се получават резултати, които показват спад на потреблението на енергия между 1 % и 20 %.

4.3.

Подчертава се рискът от загуба (по-специално финансова), която може да претърпи отделният човек, ако не промени поведението си, например по отношение на потреблението на енергия. Посочва му се например приблизителната сума, която губи, като не променя своите практики, или напротив, сумата, която би могъл да спечели, ако го направи. Това онагледяване на загубата може да се изрази също и с нефинансови показатели (калории, емисии на CO2 и др.)

4.4.

Благородното съревнование се състои например в организиране на конкурси за насърчаване на някои практики като борбата срещу разхищаването. Ето защо френската НПО Prioriterre желае да повиши осведомеността относно икономията на енергия. За тази цел всяка година тя организира предизвикателството „Семейства с положителна енергия“, в което през 2014 г. са участвали около 7 500 семейства, които е трябвало да намалят своето потребление на енергия с 8 %, за да спечелят различни награди (3).

4.5.

Участието в игри и развлекателни презентации. Един от най-известните стимулиращи подходи е бил въведен от летището на Амстердам: във вътрешността на писоарите били нарисувани фалшиви мухи, за да стимулират мъжете да се „прицелват“ добре. През 2009 г. в Стокхолм Volkswagen преобрази стълбите към изхода на метростанция Odenplan в гигантска клавиатура на пиано. При стъпването на всяко стъпало прозвучавал определен музикален тон (4). Целта била да се стимулират ползвателите да ползват тези стълби вместо ескалаторите. В Южна Корея на пода пред ескалаторите има маркировка, която посочва риска от наднормено тегло за лицата, които ги ползват.

4.6.

Със стимулиращия подход може да се цели също и промяна в представянето на избора или на външния вид на някои продукти, за да се изтъкнат онези от тях, които се считат за най-здравословни, най-екологични и т.н. Този вид стимулиращ подход понякога може да се доближи до принципа на етикета. Проведени са много експерименти в столови, за да се стимулират клиентите да консумират здравословни храни. За тази цел здравословните храни били излагани в началото на витрината, което в някои случаи дава възможност за удвояване на консумацията им спрямо случаите, когато са изложени в средата или в края. В други столови се опитали да намалят разхищаването на храна, като намалят размера на използваните чинии: те са също толкова пълни, но сервираното количеството е по-малко (като клиентите могат винаги да си вземат допълнително, ако пожелаят) (5).

5.1.

От 2008 г. насам все повече държави се интересуват от потенциала на инструментите на публичните политики, попадащи в обхвата на стимулиращите инструменти, които обещават тройното предимство да бъдат евтини, ефикасни и по-приемливи за общественото мнение, отколкото стандартите или таксите. В следващите параграфи са посочени няколко неизчерпателни примера.

5.2.

През 2010 г. британското правителство на Дейвид КАМЕРЪН създава „Behavioural Insights Team“, поверен на David HALPERN. На екипа е възложено прилагането на поведенческите науки в британските публични политики. Той например променя страницата на правителствения интернет сайт, като дава възможност на хората да се присъединят към даряването на органи. В сайта се посочва „Всеки ден хиляди хора, които виждат тази страница, решават да се регистрират“ и е поставено логото на NHS (National Health Service), британската социална сигурност. За една година процента на присъединяване към програмата се повишава от 2,3 % до 3,2 % (+96 000 присъединявания). От 2014 г. насам „Nudge Unit“ функционира самостоятелно и дава съвети на чужди правителства, на местни и регионални власти, предприятия и др (6).

5.3.

През 2014 г. администрацията на Обама също стартира своя „Nudge Squad“ под ръководството на Maya Shankar. В декрет, публикуван през септември 2015 г., президентът Обама „насърчава“ департаментите и правителствените агенции да използват постиженията на поведенческата наука („behavioral science“) (7). Правителствата на Сингапур, Австралия и Германия също създадоха екипи от експерти по поведенческа икономика.

5.4.

От 2013 г. насам Генералният секретариат по въпросите за модернизацията на публичните политики (ГДМНП) и Генералната дирекция на публичните финанси (ГДПФ) (8) във Франция увеличават броя на експериментите във връзка със стимулиращи подходи.

5.5.

Европейската комисия създаде звено „Прогнози и принос на поведенческите науки“ под ръководството на Xavier TROUSSARD в рамките на Съвместния изследователски център. През 2016 г. това звено публикува доклад, в който се подчертава, че публичните политики в рамките на Европейския съюз включват във все по-голяма степен постиженията на поведенческата икономика (9). То счита, че е желателно да се развие обменът по тази тема между политиците и университетските среди. И най-вече препоръчва инструментите на поведенческата икономика да се използват във все по-голяма степен на всички етапи на публичните политики, като в същото време се подобрят комуникацията относно тяхното използване и познаването на тяхното въздействие.

6.1.

Стимулиращият подход има своите ограничения. Той изисква много голяма прецизност при създаването и изпълнението, поставя въпроси от техническо и от етично естество. Той не замества необходимостта от информиране на гражданите и от възпитателните подходи, с които се цели предоставяне на информация за насочване на техния избор, нито класическите начини на действие на публичните власти, каквито са законите и лостовете за икономическо стимулиране. Освен това не бива да се подценяват рисковете и ограниченията, свързани с тяхното използване.

6.2.

Засега има малко на брой проучвания, по-специално средносрочни и дългосрочни, относно ефективността на стимулиращите подходи. Някои акцентират върху многообразието на индивидуалните реакции по отношение на този инструмент. Например при проведения от Opower експеримент домакинствата, чието потребление на електроенергия преди е било по-ниско от средното, са проявили склонност да го увеличат, когато са ги информирали къде се намират спрямо другите. И обратно, за гражданите, които научават, че консумират много повече електроенергия, отколкото съседите си, стимулиращият подход може да създаде чувство за вина или за малоценност. Според някои проучвания възприемането на стимулиращите подходи може да варира и в зависимост от ценностите и мненията на отделните хора (10), но също така и в зависимост от политическия и културния контекст. По-общо казано, в извършените проучвания се подчертават диференцираните въздействия на стимулиращите подходи в зависимост от лицата, културите и контекста. Ето защо е необходимо последиците от стимулиращите подходи да се оценяват пряко или на случаен принцип.

6.3.

Възниква и въпросът за продължителността на въздействието на стимулиращите подходи. Проучвания в областта на потреблението на вода и електроенергия показаха, че с течение на времето повтарящият се ефект на социалните норми клони към намаляване, макар че може да се запази в продължение на няколко години в по-смекчена форма (11). Дългосрочният ефект от стимулиращите подходи зависи от способността им да променят съществено навиците. След като една възможност за избор по подразбиране се промени, ако тя се запази, няма основание да се мисли, че и поведението няма да остане същото. Проблемът тук се отнася по-скоро до възможността да се отиде по-далеч или да се направи корекция. Всъщност изглежда по-лесно да се коригира постепенно дадена такса или норма, отколкото дадена възможност за избор по подразбиране.

6.4.

Стимулиращите подходи могат да доведат до отрицателни ефекти, които се изразяват в това, че отделно лице може да бъде по-склонно към прояви на добро поведение, след като е действало неправилно, и обратното. Например експерименти показаха, че покупката на екологосъобразни потребителски стоки може да бъде последвана, при определени условия, от увеличаване на честотата на прояви на лошо поведение като измама или кражба (12). Така че усилията за насърчаване на доброто поведение в някои области може да имат отрицателни последици в други. Ако бъдат потвърдени, тези нежелани ефекти ще направят много трудна оценката на цялостното въздействие на стимулиращите подходи. Вероятно тези ефекти ще се срещат много рядко и няма да поставят под съмнение ползата от стимулиращите подходи. При все това е добре да не се изключва възможността за появата на такива ефекти.

6.5.

Ефективността на един стимулиращ подход се установява спрямо дадено желателно поведение, което поставя въпроса за определението и за мярката на това, което е желателно. В действителност може да е много трудно да се разберат преценките на гражданите относно тяхното собствено щастие. Стимулиращият подход поставя също така въпроса кой решава каква е преследваната цел и следователно какво е желателно за отделното лице и/или обществото. Ако решението се взема от публичен орган, той може да даде насока на тази цел, както и на стимулиращия подход, по опортюнистичен, но също и по не толкова умишлен начин, например поради липса на информация.

6.6.

И накрая, понякога е трудно да се определи границата между информация, комуникация и манипулация. Например сред многото хотели, които насърчават клиентите да използват повторно кърпите си, някои представят за целта умишлено „раздут“ брой клиенти, които вече го правят (13). Целта на тези послания е не да се излъжат тези, за които са предназначени, а да се изпълни нещо като сбъдващо се от само себе си предсказание, и така те да станат истина. В действителност обаче клиентите трябва да основават поведението си на лъжа. Това използване на лъжата, въпреки че води до по-добро поведение, не изглежда приемливо от морална гледна точка, особено от страна на публичен орган, който взема решения. То може също така да опетни репутацията на този орган и в крайна сметка да намали ефективността на стимулиращите подходи, като направи потребителите по-безотговорни.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/33

Докладчик:

Carlos TRIAS PINTÓ

Съдокладчик:

Mihai MANOLIU

1.1.

При първоначалния сценарий за децентрализирана цифрова икономика се посочва, че съществена част от новия икономически обмен между равнопоставени партньори ще бъде тясно свързана със социалните отношения и трайно установена в общностите, което ще доведе до трансформация на смисъла на предприемането на дейност или изпълняването на работа с оглед на „демократизирането на начина, по който произвеждаме, потребяваме, управляваме и решаваме социалните проблеми“. Във връзка с това следва категорично да не се допусне нестабилност на фактора „труд“, избягване на данъци и значително изместване на добавената стойност от промишлените предприятия към собствениците на частни цифрови платформи (1).

1.2.

Предвид тази нова парадигма ЕИСК призовава Комисията да изготви по-подробен и приобщаващ идеен подход към икономиката на сътрудничеството, за да се избегнат неправилни схващания, които я приравняват с цифровата икономика. Икономиката на сътрудничеството, която по подобие на социалната икономика възприема демократична динамика с широко участие, има следните характеристики:

1.3.

В крайна сметка икономиката на сътрудничеството обхваща различни форми със специфичен принос и предизвикателства. „Икономиката на достъпа“ например изважда на пазара собствени рядко използвани стоки, създавайки по-голямо предлагане за потребителите и по-ефективно използване на ресурсите, но носи риск от стимулиране на световното производство чрез ефекта на бумеранга. В „икономиката по заявка“ работната сила се раздробява, което създава повече гъвкавост, но увеличава риска от несигурна заетост. Икономиката на даровете (gift economy), в която стоки и услуги се споделят безкористно, дава възможност за укрепване на общностите, но често остава невидима за администрацията.

1.4.

От своя страна цифровите платформи, по-специално извършващите стопанска дейност, заслужават цялото внимание на Европейската комисия, която трябва да регулира и хармонизира тяхната дейност и да гарантира равнопоставени условия на конкуренция, основани на прозрачност, информираност, пълноправен достъп, недискриминация и подходящо използване на данни. По-конкретно, наложително е да се преформулира понятието за правно подчинение с оглед на икономическата зависимост на работниците и да се гарантират трудовите права, независимо от формата, която приема съответната дейност.

1.5.

Предизвикателството се състои в разграничаването на различните форми на тази икономика и предлагането на диференцирани регулаторни подходи (2), като се дава предимство на цифровите инициативи, основани на демократично, солидарно и приобщаващо управление, като начин за постигане на социални иновации, което води до необходимостта от информиране на потребителите относно ценностите, определящи тяхната идентичност и методите им за организация и управление. В тази връзка ЕИСК препоръчва да се направи качествено проучване на мрежата на установените отношения от участниците в самата среда на икономиката на сътрудничеството.

1.6.

Поради това ЕИСК призовава за разработването на специална методология за регулиране и измерване на новата икономика с различни стандарти. От тази гледна точка значението на доверието — във връзка с информационната симетрия — заема централно място. Трябва да се укрепят и критериите за прозрачност, почтеност и обективност при оценката на продукта или услугата, отвъд чисто автоматичното използване на алгоритми.

1.7.

ЕИСК препоръчва също така да се създаде независима европейска агенция за рейтинг на цифровите платформи с хармонизирани правомощия във всички държави членки, които да могат да оценяват тяхното управление по отношение на конкуренцията, заетостта и данъчното облагане.

1.8.

От друга страна, предлаганият в съобщението подход към икономиката на сътрудничеството пренебрегва основни въпроси, свързани с тази форма на икономиката, като например аспектите, свързани с виртуалните и социалните валути като оперативни инструменти на тази икономика, или със знанията, информацията и енергията като обекти на нейното функциониране, или с ролята на споделената творческа дейност и технологичните иновации в икономиката на сътрудничеството.

1.9.

С оглед на сложния характер на икономиката на сътрудничеството в настоящия контекст ЕИСК препоръчва да се търси балансирано съвместно съществуване на модели, гарантиращи пълноценното ѝ развитие, без да пораждат отрицателни външни фактори на пазара, по-специално що се отнася до защитата на конкуренцията, данъчното облагане и качествената заетост. За целта е необходимо да се предвиди разработването на подходяща рамка за проследяване и мониторинг на новите параметри на икономиката на сътрудничеството със съдействието на заинтересованите страни (организациите на работодателите, синдикатите, сдруженията на потребителите и т.н.).

1.10.

И накрая, с оглед на прехода към нова икономика с важни системни последици, се препоръчва ЕИСК да създаде нова постоянна хоризонтална структура за анализ на тези възникващи явления, чиито усилия да бъдат съгласувани с тези на Европейската комисия, Комитета на регионите и Европейския парламент.

2.1.

Социалната култура, навиците за потребление и формите на задоволяване на потребностите на потребителите са в процес на дълбока метаморфоза, на преразглеждане и рационализиране на потреблението от по-приобщаваща гледна точка, при която факторите, свързани с цената, се преплитат с екологичното въздействие и социалния отпечатък на продуктите и услугите, всичко това през призмата на революционния ефект на интернет и социалните мрежи.

2.2.

Притежанието на стоки за лична употреба, силната валута и постоянното и добре платено работно място in situ ще отстъпват пред виртуалния обмен, споделения достъп, цифровите пари и по-голямата гъвкавост на работната ръка.

2.3.

При прехода към нови форми на производство и потребление определени сектори на икономическа дейност бяха пометени от мощно цунами, предизвикано от появата на нови участници, някои от които са мотивирани от сътрудничеството и ангажираността с общността, а други са просто водени от перспективата за развиване на бизнес (невинаги при зачитане на равнопоставените условия на конкуренция).

2.4.

След като множество гласове се застъпиха за нова рамка на управление (3) на съвместното потребление (която да насърчава използването на цифровите технологии за допълнителен децентрализиран капацитет вместо създаването на нови централизирани монополи), Европейската комисия реши да стартира „Европейска програма за икономиката на сътрудничеството“, след като установи, че националните и местните органи в Съюза подхождат към ситуацията чрез мозайка от различни регулаторни мерки. Това се дължи на факта, че съвместното потребление има различни очертания в зависимост от сектора.

2.5.

Фрагментарният подход на новите бизнес модели създава несигурност (в икономически и регулаторен план, във връзка с работната ръка и др.) и съмнения (по отношение до доверието, новите цифрови инструменти като блокверигите (blockchains), мрежите за сигурност и неприкосновеността на личните данни) между традиционните оператори, новите доставчици на услуги и потребителите, като ограничава иновациите, създаването на работни места и растежа.

2.6.

Поради това Комисията публикува следните насоки в подкрепа на операторите на пазара и на публичните органи в различните държави членки:

3.1.

Комисията поражда объркване, като поставя в една група цифровите платформи и икономиката на сътрудничеството, без да формулира концепция, която да свърже икономиката на сътрудничество и общия интерес, от гледна точка на признаването на положителните външни фактори при прилагането на ценностите на сътрудничеството и солидарността.

3.2.

В своето съобщение Комисията не разглежда това, което би следвало да бъде основната ѝ цел, и не отговаря на легитимните очаквания на заинтересованите страни, а именно определянето на модела и параметрите на ясна и прозрачна юридическа рамка, в която разнородните форми на икономиката на сътрудничеството трябва да се развиват и осъществяват в европейското пространство, както и да бъдат подкрепяни, прилагани и да спечелят подкрепа, а оттам и доверие.

3.3.

От своя страна, моделът на цифровата икономика има четири специфични характеристики: преместване на дейностите, основна роля на цифровите платформи, значение на мрежите и масивно използване на данни (4). Въпреки че става дума за области от различно естество, налице са пресечни точки с икономиката на сътрудничеството поради честото им функциониране в подобна среда: мрежи с широко участие, неясни граници между личното и професионалното, между стабилната и инцидентната заетост, между самостоятелната заетост и заетостта като наето лице и др.

3.4.

За да се улесни това концептуално разграничение, ЕИСК предлага Европейската комисия да въведе понятието за „нереципрочно просоциално поведение“ на икономиката на сътрудничеството, с което се прави ясно разграничение на споделеното използване с нестопанска цел и се създава възможност за взаимодействие на потреблението, производството, финансирането и споделеното знание.

3.5.

Накратко, моделът на икономиката на сътрудничеството предполага сам по себе си същностна трансформация не само в икономически, но и в социален и екологичен план. Това се посочва и в съобщението, като се прави позоваване на устойчивостта и прехода към кръгова икономика или като се описват социалните пазари като подходящи места за икономиката на сътрудничеството.

3.6.

Пренебрегването на тези обстоятелства означава частично разглеждане на значението, което имат понастоящем инициативите за сътрудничество, както и при ограничаване на анализа на обмена на услуги или на платформите за сътрудничество, без да се вземат предвид аспекти като повторното използване и обмена на стоки, оптимизирането на използването на активи или изграждането на социални връзки.

3.7.

Що се отнася до въпросите, свързани с несигурността при прилагането на правните рамки за регулиране на инициативите на икономиката на сътрудничеството, несъмнено има трудности, както посочва Комисията, но също така несъмнено е и желанието за „стандартизиране“ и „приспособяване“ на един нов икономически модел към „традиционните критерии за оценка“. Това може да изисква усилия, насочени към създаването на нови критерии и стандарти за правно, трудово и данъчно третиране на тази икономика, по-специално от гледна точка на прехода към нов модел на производство и потребление, който води до ново определение за участниците в нея.

3.8.

Аналогично, за нова по-приобщаваща икономика, която генерира социално сближаване, може да се говори само ако всички граждани придобият цифрови и финансови умения, за да имат достъп и да работят в нея. Освен това публичните политики следва да осигуряват пълна достъпност за лицата, които са най-застрашени от цифрово изключване, и по-специално лицата с увреждания.

3.9.

Накрая, ЕИСК не може да пренебрегне следните аспекти, които не са разгледани в съобщението на Комисията:

4.1.1.

ЕИСК счита, че с оглед на действащото законодателство в ЕС, по-специално Директивата за услугите и Директивата за електронната търговия, държавите членки трябва да насърчават достъпа до пазарите за сътрудничество, тъй като по-разнообразното предлагане стимулира потреблението, създавайки при необходимост ограничения, мотивирани изключително от съображения, свързани с обществения интерес, които ще трябва да бъдат надлежно обосновани. Очаква се да възникне законодателен конфликт, тъй като икономиката на сътрудничеството създава нови форми на предоставяне на вече познати услуги, които традиционно са били силно регулирани.

4.1.2.

Следва да се отбележи, че тъй като икономиката на сътрудничеството е съвкупност от инициативи без ограничение в пространството и времето, то следва да се заложи на отворено и нелокално третиране, поради което всяко ограничение, основано на рестриктивни териториални критерии, може да породи данъчна и социална конкуренция, която нарушава ползата от тях.

4.1.3.

Така отвъд транснационалния аргумент за достъпа до пазара икономиката на сътрудничеството следва да се разглежда като израз на овластяване на гражданите (оползотворяване на човешкия капитал), което следва да е свързано с два основни въпроса: от една страна, принципа за хармонизация, при който се избягват различните третирания, създаващи нови асиметрии на пазара, и от друга страна, необходимостта от постигане на напредък в практиките за споделено регулиране (5) (модели: регламентиране между равнопоставени партньори, саморегулиращи се органи и делегирано регламентиране посредством данни).

4.1.4.

Подобно на Комисията, ЕИСК подкрепя по-гъвкаво регулиране на пазарите на услуги (нови определения за труда в икономиката на сътрудничеството), поради което призовава във всяка държава членка да се направи оценка на обосновката и пропорционалността на законодателството, приложимо за икономиката на сътрудничеството, в съответствие с целите от обществен интерес (регламентиране, предназначено да преодолее неефективността да пазара, насърчавайки доверието), като се вземат предвид специфичните характеристики на различните бизнес модели и инструментите във връзка с достъпа, качеството и сигурността.

4.1.5.

ЕИСК отбелязва също, че своеобразието на модела създава инструменти за рейтинг и репутация на доставчиците. Тези инструменти, макар и да изпълняват целта от обществен интерес за намаляване на рисковете за потребителите, свързани с асиметрията на информацията, могат да доведат и до „неблагоприятен избор“ и „морален риск“. В тази връзка публичните органи и лицата, управляващи цифровите платформи, трябва да следят за качеството и достоверността на информацията, оценките и рейтинга на платформите за сътрудничество, като използват независими органи за контрол.

4.1.6.

ЕИСК споделя идеята, че определянето на прагове за разграничаване, по сектори, на професионалното и непрофесионалното предоставяне на услуги може да е полезна методология за преодоляване на фрагментираността на пазарите в ЕС. Това обаче може да е по-малко ефикасно от очакваното по отношение на непрофесионалните дейности между равнопоставени партньори.

4.2.1.

ЕИСК счита, че запазването на настоящия режим на отговорност (6) на посредниците е от основно значение за развитието на цифровата икономика в Европейския съюз.

4.2.2.

С цел да се засилят надеждността и доверието, което е въпрос от решаващо значение за развитието на икономиката на сътрудничеството, ЕИСК, подобно на Комисията в нейното съобщение, настоява за приемането на доброволни рестриктивни мерки за борба с незаконното онлайн съдържание чрез свързани или съпътстващи дейности, без това да е причина за отказ от ползите от освобождаването от отговорност.

4.2.3.

ЕИСК отново заявява, че е целесъобразно да се разгледа всеобхватно дейността за сътрудничество, независимо от централното място, което се придава на цифровите платформи, така че тя да не се отдалечи от гражданския дух, който я вдъхновява.

4.3.1.

При един нов сценарий, в който се размива границата между производител и потребител („генератори на овластяване на хората, съвместни създатели, колективни микрофинансисти, равнопоставени партньори, клиенти“), ЕИСК подкрепя система, която гарантира правата на потребителите. Въпреки това, предвид особеностите на икономиката на сътрудничеството не следва да се ограничава многообразието на предлаганите от нея инициативи.

4.3.2.

Поради това в многостранните връзки, които тя генерира, следва да се включват произтичащите от появата на произвеждащия потребител (става дума за най-важния икономически принос за икономиката на сътрудничеството, поради което той трябва да е защитен, гарантиран и определен), призван да играе много активна роля в икономиката на сътрудничеството, както и процесите на създаване на общи ценности, най-вече от гледна точка на кръговата икономика и функционалността.

4.3.3.

ЕИСК винаги е подкрепял еднаквите условия на конкуренция. Съгласно ръководните принципи по отношение на нелоялните търговски практики факторите, които следва да бъдат оценявани, за да се разграничат по нерестриктивен начин потребители и професионални търговци (7), са: честотата на предоставяне на услугите, преследването на стопанска цел и оборотът.

4.3.4.

ЕИСК одобрява този подход, но предупреждава, че ще е необходимо да се преразгледа неговото основание, както и целесъобразността на други фактори при прилагането на критерии за подходяща категоризация, без претенции за изчерпателност, предвид сложността и многообразните форми, чрез които може да се прояви икономиката на сътрудничеството, както и трудността да се определи нейното бъдеще (модел, който следва да е независим, прехвърляем, универсален и благоприятстващ иновациите).

4.3.5.

ЕИСК заявява отново, че най-ефикасният начин за повишаване на доверието на потребителите е да се увеличи надеждността и доверието в услугите, предоставяни между равнопоставени партньори („зона на сигурност“ за определени платформи на икономиката на сътрудничеството, която да дава възможност за помощи, обучение, гаранции и други форми на защита), чрез подходящи услуги (8) за оценка онлайн, външно сертифициране (знак за качество) и нова система за „граждански арбитраж“. Това съображение е в тясна връзка с доверието в и репутацията на хармоничното развитие на икономиката на сътрудничеството в една нова икономическа, социална и екологична координатна система.

4.4.1.

В рамките на европейския стълб за социални права ЕИСК подкрепя недвусмислено преразглеждането на законодателството, с цел да се гарантират справедливи условия на труд и подходяща социална закрила, въз основа на кумулативните критерии, свързани с отношението на подчинение на предлагащия услугата, естеството на работа и възнаграждението.

4.4.2.

По-конкретно следва да се установи, при зачитане на националните правомощия, правна рамка за работниците, която да определя точно съответния трудовоправен статут: достойно заплащане и право на участие в колективното договаряне, защита срещу произвол, право на излизане от системата, така че работното време в цифрова среда да бъде ограничено в рамките на параметрите за достоен труд и др.

4.4.3.

Освен това ЕИСК призовава за по-задълбочен анализ на трудовите модели на икономиката на сътрудничеството, които са обвързани с нереципрочното просоциално поведение.

4.4.4.

Особеностите на икономиката на сътрудничеството като движеща сила на заетостта следва да се разглеждат съгласувано във всички държави членки, с цел насърчаваните политики да не обезсмислят практиката за сътрудничество и да отразяват в по-голяма степен предприемаческия дух, що се отнася до възникването, независимостта и инфраструктурата.

4.5.1.

Съзнавайки рисковете от агресивното данъчно планиране и данъчната непрозрачност в областта на цифровата икономика, ЕИСК призовава за укрепването на система за контрол на търговските потоци чрез цифровите платформи, тъй като те могат да проследят продукта или услугата и да улеснят данъчното облагане. Платформите за съвместно ползване на автомобили в Естония са пример за подражание за останалите държави членки.

4.5.2.

Адаптирането на данъчните процедури, по специално на ДДС, към моделите на икономиката на сътрудничеството ще наложи сериозно преразглеждане. Аналогично, цифровите платформи, голяма част от печалбите на които идват от продажбата на данни на физически лица на търговски дружества, следва да са изцяло подчинени на облагане с корпоративен данък на мястото, където се извършва дейността, като се избягва данъчната конкуренция между държавите членки.

4.5.3.

Съзнавайки значението на доброто данъчно управление, ЕИСК подкрепя създаването на инструменти ad hoc (единно звено за контакт и обмен на информация онлайн), както и на мерки за опростяване на административните процедури и за хармонизация, прозрачност и сътрудничество между данъчните администрации.

4.6.1.

Дейностите за мониторинг, предложени от Комисията, са съобразени с преследваната цел. По-специално ЕИСК подкрепя укрепването на диалога между заинтересованите страни (синдикатите, организациите на работодателите, сдруженията на потребителите и т.н.), с цел да се идентифицират добри практики и да се разработят инициативи за саморегулиране и съвместно регулиране, които да включват новите параметри на икономиката на сътрудничеството (9) на европейско равнище (например в секторите на настаняването, транспорта, търговията с недвижими имоти, медицинската помощ и снабдяването с енергия).

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/40

Единствен докладчик:

Elżbieta SZADZIŃSKA

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства годишната работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2017 г., която е част от цялостен пакет за стандартизация.

1.2.

Представената от Комисията годишна програма продължава и допълва мерките, предвидени в програмата за 2016 г., по които Комитетът вече взе отношение в свои предходни становища (1).

1.3.

Не за първи път Комитетът подчертава значението на стандартите за укрепване на конкурентоспособността на вътрешния пазар, за разработване на новаторски продукти и услуги, както и за подобряване на тяхното качество и на безопасността им, което е от полза за потребителите, работниците, предприятията и околната среда.

1.4.

Като представител на организираното гражданско общество Комитетът подкрепя система за стандартизация, която да удовлетворява потребностите и на обществото, и на икономиката.

1.5.

Комитетът отново припомня, че осигуряването на плуралистична европейска система за стандартизация, с включване на организациите, посочени в приложение III към Регламент (ЕС) № 1025/2012, гарантира по-голяма прозрачност и по-добър достъп до тази система. Участието на представители на обществото в системата за стандартизация не би трябвало да бъде ограничавано на равнището на ЕС. Нещо повече, заинтересованите страни следва да могат да бъдат включвани и в националните системи за стандартизация.

1.6.

Разработени са стандарти в подкрепа на законодателството и политиките на ЕС (стандарти, свързани с „новия законодателен подход“, енергийния съюз и др.). В допълнение, развитието на цифровизацията в промишлеността, във веригите за доставка и в сектора на услугите води до това, че стандартите за областта на ИКТ и услугите добиват съществено значение за предприятията в различни отрасли на икономиката. Затова Комисията е определила като приоритетни действията за стандартизация в тези две области, което Комитетът приветства.

1.7.

Същевременно Комитетът обръща внимание, че е необходимо конкурентоспособността на МСП да бъде насърчавана чрез тяхното участие в разработването и прилагането на стандартите, както и посредством подходящи мерки за повишаване на осведомеността относно предимствата, произтичащи от стандартите.

1.8.

В преговорите, които Комисията води понастоящем за ТПТИ, както и в приключилите вече преговори за ВИТС стандартизацията заема централно място поради съответно различните системи. Затова Комитетът смята, че би следвало заинтересованите лица да бъдат информирани за разликите между системите за стандартизация на преговарящите страни и да бъдат посочени произтичащите от тях потенциални рискове и предимства.

1.9.

Комитетът подкрепя предложението за започване на междуинституционален диалог относно стандартизацията — позиция, която вече изрази в предходно становище (2).

1.10.

Според Комитета заслужава да се приветства и предложението на Комисията за проучване на въздействието на стандартизацията върху икономиката и обществото.

2.1.

В съответствие с Регламент (ЕС) № 1025/2012 в съобщението си Комисията публикува годишната работна програма на Съюза в областта на европейската стандартизация за 2017 г.

2.2.

Годишната работна програма е част от цялостен пакет за стандартизация, който включва Съобщението на Комисията относно „Европейски стандарти за 21-ви век“, работен документ на службите на Комисията относно стандартизацията на услугите, както и Съобщението относно доклада по член 24 във връзка с прилагането на регламента.

2.3.

Работната програма в областта на стандартизацията за 2017 г. допълва предвидените в програмата за 2016 г. действия, повечето от които се изпълняват в момента.

2.4.

Сред стратегическите приоритети за европейската стандартизация за 2017 г. са:

2.5.

Освен това, с цел да подсили доказателствената база на годишния цикъл на управление относно политиката на стандартизация на равнището на ЕС, Комисията ще предприеме следните действия:

3.1.

Комитетът приветства новата програма за стандартизацията, тъй като — както вече многократно е заявявал — прилагането на стандарти в производството и в сектора на услугите допринася за повишаване на конкурентоспособността в рамките на вътрешния пазар.

3.2.

Комитетът приветства факта, че Комисията продължава заложените в миналогодишната ѝ програма действия, което дава възможност за приемственост и прилагане на приоритетите на стратегията за вътрешния пазар.

3.2.1.

В годишната програма за 2017 г. се уточняват и допълват приоритетите, които вече са в процес на прилагане, така че системата за европейска стандартизация да се адаптира към променящите се международни рамкови условия и към предизвикателствата на глобалния пазар.

4.1.

Във времена на бурно развитие на информационните технологии изготвянето на подходящи стандарти е абсолютно необходимо за гарантирането на оперативната съвместимост и киберсигурността.

4.1.1.

Технологии като съобщителните мрежи от пето поколение (5G), компютърните услуги в облак, интернет на нещата (ИН) или технологиите за обработка на големи информационни масиви се използват в области като електронното здравеопазване, интелигентната енергетика, интелигентните градове, върховите технологии, както и при свързаните и автоматично управляеми превозни средства, и изискват стандарти за киберсигурност, управление на риска и насоки за одит за органите или регулаторите с надзорни отговорности.

4.1.2.

По отношение на равнището на сигурност, защитата на данните и достъпността в интернет на нещата (ИН) са необходими допълнителни подобрения. Стандартизацията в тази област би могла да създаде предпоставките за оперативната съвместимост на ИН, както и за гарантиране на киберсигурността, защитата на данните и достъпността за потребителите.

4.2.

Комитетът приветства факта, че Комисията ще прикани европейските органи за стандартизация да направят преглед на вече съществуващите подходящи стандарти, преди да поиска разработването на нови стандарти и услуги.

4.2.1.

Същевременно Комитетът е на мнение, че за бъдещата работа ще е от полза заинтересованите лица да бъдат информирани кои искания на Комисията за стандартизация са все още в процес на обработка, кои са вече изпълнени или по кои работата е преустановена.

4.2.2.

При оценката на съществуващите стандарти би трябвало да се проверява дали те вземат под внимание специфичните потребности на уязвими групи, например на хората с увреждания. Така например стандартите за електронния подпис не отговарят на потребностите на потребители с увреждания. В този случай би било оправдано да се препоръча изготвянето на нов стандарт.

4.2.3.

При започването на нови процедури на стандартизация, трябва да се вземат предвид, когато е целесъобразно, специфичните нужди на уязвимите групи, като например хората с увреждания, при определянето на условията за процедурата на стандартизация. Следва да се приеме нова процедура, която да позволява на експерти по въпросите на достъпността и организации на хората с увреждания да участват безплатно в процесите на стандартизация, когато това е целесъобразно.

4.3.

Комитетът многократно е изтъквал значителното въздействие на стандартите върху качеството на продуктите и услугите на вътрешния пазар. Затова той приветства плановете на Комисията да подобри разработването на стандарти за услугите, като се наблюдават националните стандарти и изискванията на пазара и се набелязват областите, в които е необходимо да се изготвят нови стандарти.

4.3.1.

Комитетът изразява съгласие с препоръката на Комисията, съгласно която при вземането на решение за разработване на национален стандарт за услуги националните органи за стандартизация следва да вземат предвид европейското измерение и да преценяват дали не би било по-добре да бъде разработен европейски стандарт за услуги. Това би спомогнало за премахване на бариерите и потенциалните конфликти в областта на услугите.

4.4.

Все по-широкото разпространение както на публични, така и на частни услуги онлайн (болници, заведения за предоставяне на грижи, интелигентен транспорт и др.) изисква технически решения, които гарантират по-висока степен на анонимност на потребителите и ограничават риска от прекомерна обработка на техните лични данни.

4.5.

Бъдещите дейности по стандартизация следва да допринасят за подобряване на качеството, достъпността и сигурността на транспортните услуги, както и за намаляване на причиняваното от транспорта замърсяване на околната среда.

4.6.

В областта на енергетиката действията на Комисията целят свързване на инфраструктурите, диверсификация на енергийните източници и насърчаване на благоприятни за климата технологии.

4.6.1.

Комитетът споделя разбирането, че разработването на единни стандарти за интелигентни енергийни мрежи подобряват оперативната съвместимост на мрежите, а оптимизирането на всички техни елементи допринася за намаляване на разходите, повишаване на ефективността и интегриране на децентрализирани енергийни източници, включително възобновяеми енергийни източници. Това ще даде възможност на крайните потребители да могат пълноценно да се ползват от интелигентни енергийни системи.

4.7.

Комитетът приветства факта, че в документа на Комисията се разглеждат следните проблеми: биоразградимост на пластмасите от опаковки, устойчиви химически вещества, произведени от вторични суровини, и методи за оценка на риска от некласифицирани вещества, свързани с пластмаси и предмети, предназначени за контакт с храни.

4.7.1.

Предвид свързания с тях висок риск, стандартите за посочените по-горе области следва да съдържат строги изисквания за защита както на здравето на потребителите, така и на околната среда.

5.1.

Комисията окуражава европейските органи за стандартизация да насърчават в световен мащаб международните и европейските стандарти, за да подкрепят европейската промишленост и да облекчават достъпа до пазара.

5.2.

На фона на факта, че договореното с Канада ВИТС е оспорвано в държавите членки, а преговорите за ТПТИ все още текат, трябва постоянно да се изтъква значението на стандартите в международната търговия.

5.2.1.

Диалогът с извъневропейски партньори (Китай, Индия и др.) трябва не само да носи предимствата от премахването на техническите търговски бариери, а и да допринася за разширяването на европейската система за стандартизация, за обмена на информация между европейските и националните органи за стандартизация и за прилагане на стандартите ISO и IEC, както и за разработване и прилагане на европейски стандарти в отрасли, в които международната стандартизация не е достатъчна или липсва.

6.1.

Комитетът приветства предложението за подкрепа на стандартизацията посредством научни изследвания и за превръщане на научните открития в стандарти.

6.2.

Диалогът между научноизследователските институции и техническите комитети CEN (Европейски комитет за стандартизация), CENELEC (Европейски комитет за стандартизация в електротехниката) и ETSI (Европейски институт за стандарти в далекосъобщенията) в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ следва да води до укрепване на капацитета за иновации.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/44

Главен докладчик:

Daniel MAREELS

1.1.

При изброените по-долу обстоятелства и условия ЕИСК подкрепя предложението на Комисията да се отложи с една година, т.е. до 1 януари 2018 г., датата на влизане в сила на Регламента относно пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП (1)).

1.2.

Регламентът относно ПИПДОЗИП включва мерки за засилване на защитата на потребителите и инвеститорите на дребно и за възстановяване на доверието на потребителите в сектора на финансовите услуги чрез увеличаване на прозрачността на пазара на инвестиции на дребно. По-конкретно той налага на създателите на ПИПДОЗИП изработването на основен информационен документ (ОИД (2)).

1.3.

За отлагането се заговори вследствие на искане от страна на Европейския парламент и по-голямата част от държавите членки, след като на 14 септември 2016 г. Парламентът отхвърли „делегиран акт“ (3) на Комисията относно ПИПДОЗИП. Целта на делегирания акт беше да се определят регулаторните технически стандарти, засягащи основния информационен документ за ПИПДОЗИП, въз основа на проект, разработен съвместно от европейските надзорни органи.

1.4.

В свое предходно становище (4) ЕИСК приветства създаването на ПИПДОЗИП и подчерта важността на този законодателен акт, който за първи път регламентира всички видове сложни финансови продукти и ги прави съпоставими, независимо от това кои са техните създатели — банки, застрахователни компании или инвестиционни дружества.

1.5.

По същия повод Комитетът се застъпи за създаването на единен финансов пазар, в който да се обменя ясна, точна, достъпна и сравнима информация, както и за единна, опростена и стандартизирана информационна система, даваща възможност информацията да бъде разбираема и съпоставима, което увеличава прозрачността и ефективността на пазара (5).

1.6.

Ако се окаже, че няма да се предпочете отлагане, Комитетът счита, че има риск основните цели в тази област (вж. по-горе и по-долу) да бъдат компрометирани — ситуация, която по никакъв начин не е желателна. Комитетът е съгласен, че повишената прозрачност, която предвижда Регламентът относно ПИПДОЗИП, и хармонизирането на изискванията относно оповестяването носят ползи за вътрешния пазар на финансови услуги, като създават територия, в рамките на която различните продукти и канали за дистрибуция могат да се конкурират при равни условия. Следователно разглежданият регламент ще бъде от полза не само за клиентите и инвеститорите на дребно, но ще допринесе също и за по-нататъшното възстановяване на доверието на потребителите в сектора на финансовите услуги. Освен това отхвърлянето на делегирания акт по-малко от четири месеца преди влизането в сила на текстовете би изправило операторите на пазара пред правна несигурност и пред много сериозни проблеми при изпълнението.

1.7.

Що се отнася до избора на едногодишен период, Комитетът счита, че той е приемлив по същите причини, още повече че по този начин влизането в сила на регламента съвпада с това на новите разпоредби на Директивата за пазарите на финансови инструменти II (ДПФИ II). Комитетът счита, че това отлагане следва да остане изключение и да бъде еднократно, както и че междинният период трябва да се използва, за да се състави и публикува окончателният текст на делегирания акт, и то в най-кратки срокове. В действителност става дума възможно най-бързо да се внесе яснота и сигурност за операторите на пазара, както и за клиентите и инвеститорите на дребно.

1.8.

Комитетът счита, че не може да се допусне тази дейност да изложи на опасност целите и постиженията на Регламента относно ПИПДОЗИП. За тази цел е необходимо евентуалните корекции на делегирания акт да се впишат в тези рамки. Това важи в още по-голяма степен, тъй като преразглеждането на регламента за ПИПДОЗИП ще се извърши само след една година и тогава евентуалните въпроси ще могат да бъдат поставени, като се вземе предвид първоначалният опит в практическото прилагане и проследяването. Горепосочените корекции следва от самото начало да допринасят за ефективното повишаване на доверието на потребителите. Същевременно те трябва да останат в съответствие с правилата, предвидени съгласно бъдещия режим на ДПФИ II.

2.1.

С Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент относно ПИПДОЗИП) (6) бяха въведени разпоредби за постигане на по-голяма прозрачност на пазара на инвестиции на дребно. По-конкретно текстът задължава създателите на ПИПДОЗИП да изработват основен информационен документ (ОИД).

2.2.

По силата на регламента на европейските надзорни органи (7) (ЕНО) се предоставят правомощия да изготвят регулаторни технически стандарти (РТС), с които да се уточнят елементите на основния информационен документ.

2.3.

След като ЕНО са ѝ изпратили своя съвместен проект на регулаторни технически стандарти, в края на юни 2016 г. Комисията е приела делегиран акт, чиято цел е да даде ефективен израз на изготвените по този начин РТС.

2.4.

С резолюция от 14 септември 2016 г. Европейският парламент (ЕП) представи своите възражения срещу приетия от Комисията делегиран акт (8). Той поиска Комисията да извърши оценка на разпоредбите, които се отнасят до ПИПДОЗИП, предлагащи няколко възможности, сценариите за бъдещите резултати и предупреждението относно разбирането.

2.5.

Освен това Европейският парламент, както и по-голямата част от държавите членки поискаха прилагането на регламента да бъде отложено.

2.6.

Разглежданото предложение за регламент цели да отложи с една година, до 1 януари 2018 г., датата на влизане в сила на регламента в неговата цялост.

3.1.

Като цяло Регламентът относно ПИПДОЗИП има за цел да се защитят по-добре клиентите и инвеститорите на дребно, и по-специално тези, които инвестират в ПИПДОЗИП. Освен това повишената прозрачност, която той предвижда, и хармонизирането на изискванията относно оповестяването носят ползи за вътрешния пазар на финансови услуги, като създават равни условия на конкуренция за различните продукти и канали за дистрибуция. По този начин той ще допринесе също и за по-нататъшното възстановяване на доверието на потребителите в сектора на финансовите услуги.

3.2.

За постигането на тези цели в текста се изисква създателите на ПИПДОЗИП да изпълняват редица условия във връзка с информацията, която трябва да оповестяват относно своите продукти, а клиентите на дребно и инвеститорите да получават основен информационен документ (ОИД) относно предложените им ПИПДОЗИП. По този начин инвеститорите на дребно следва да могат по-добре да разбират икономическия характер и рисковете, свързани с даден продукт, и да сравняват различните предложения.

3.3.

В първоначалната версия на регламента е предвидено той да влезе в сила в края на 2016 г. По принцип тази дата важи също и за „разпоредбите за прилагане“, които Комисията прие в средата на 2016 г. посредством делегиран акт, въз основа на разработените от европейските надзорни органи (ЕНО) проекти на регулаторни технически стандарти (РТС). Въпросните проекти на РТС засягат представянето и съдържанието на ОИД и стандартизирания му формат, методиката, залегнала в основата на представянето на риска и възвръщаемостта и изчисляването на разходите, както и условията и минималната честота на преразглеждане на информацията, която се съдържа в ОИД, и условията за изпълнението на изискването за предоставяне на основния информационен документ на инвеститорите на дребно.

3.4.

През периода на разглеждане Съветът не повдигна възражения срещу делегирания акт на Комисията, Европейският парламент обаче го отхвърли с резолюция от 14 септември 2016 г. (9).

3.5.

Въпреки че той е пряко приложим в края на 2016 г. и че изготвянето на ОИД не е свързано с приемането на делегирания акт, Европейският парламент използва възможността да поиска забавяне на прилагането на Регламента относно ПИПДОЗИП. Голяма част от държавите членки също внесоха подобно искане за отлагане. В конкретния случай беше отбелязано, че липсата на технически стандарти би създала пречка за безпроблемното прилагане на регламента.

3.6.

При тези конкретни обстоятелства ЕИСК може да подкрепи принципа на отлагане на влизането в сила на регламента. Ако това не бъде направено, има риск заложените цели да не бъдат постигнати или да бъдат постигнати в недостатъчна степен (вж. по-горе и по-долу). Освен това отхвърлянето на делегирания акт по-малко от четири месеца преди влизането в сила на текстовете би могло да изложи на правна несигурност операторите на пазара и да създаде сериозни проблеми при изпълнението.

3.7.

Освен това ЕИСК припомня становището си по темата за ПИПДОЗИП, в което подкрепи предложенията в тази област, както и избрания подход (10). По този повод Комитетът подчерта важността на този законодателен акт, който за първи път регламентира всички видове сложни финансови продукти и ги прави съпоставими, независимо от това кои са техните създатели — банки, застрахователни компании или инвестиционни дружества.

3.8.

В същото становище Комитетът се застъпи за създаването на единен финансов пазар, в който да се обменя ясна, точна, достъпна и сравнима информация (11). Освен това той изтъкна, че една единна, опростена и стандартизирана информационна система дава възможност информацията да бъде разбираема и съпоставима, което увеличава прозрачността и ефективността на пазара (12). Сега Комитетът допълва своите бележки, уточнявайки, че бъдещите регулаторни технически стандарти следва ефективно да допринесат за повишаване на доверието на потребителите. Следователно трябва да е ясно кои продукти са комплексни, потребителите следва да могат да вземат информирано решение и следва да се обръща внимание на аспектите, свързани с разходите и рентабилността. За да се избегне непоследователност, е необходимо да се вземат предвид разпоредбите, предвидени в бъдещата уредба на ДПФИ (13).

3.9.

Освен това Комитетът счита, че изборът на едногодишен период е приемлив, при условие че отлагането се прави по изключение и еднократно и че междинният период се използва, за да се състави и публикува окончателният текст на делегирания акт. Тази дейност трябва да се осъществи в максимално кратки срокове, за да се гарантира възможно най-скоро яснота и сигурност за операторите на пазара, както и за клиентите и инвеститорите на дребно.

3.10.

Освен това, при избора на едногодишен период влизането в сила на Регламента относно ПИПДОЗИП отново съвпада с момента на влизането в сила на ДПФИ II (14), която също е от полза за потребителите. Прилагането на ДПФИ II също беше отложено с 1 година (15), за което Комитетът беше изразил своето съгласие (16).

3.11.

По този начин няма да се застраши постигането на предварително определените цели, които Комитетът подкрепи. Затова евентуалните корекции на делегирания акт следва да бъдат в съответствие с настоящата рамка за ПИПДОЗИП.

3.12.

За останалото и доколкото е необходимо, изглежда по-целесъобразно да се изчака оценката на Регламента относно ПИПДОЗИП, която поради отлагането на неговото влизане в сила, както се предлага понастоящем, ще бъде извършена едва една година след влизането му в сила (17). По този начин ще може да се вземе предвид първоначалният опит при практическото прилагане и проследяването.

„А.

като има предвид, че е от съществено значение информацията за потребителите по отношение на инвестиционните продукти да бъде съпоставима, за да се насърчават еднакви условия на конкуренция на пазара, независимо от вида на финансовия посредник, който ги емитира или предоставя на пазара;

Б.

като има предвид, че за инвеститорите би било подвеждащо да се премахне кредитният риск при изчисляването на рисковата категория на застрахователните продукти;

В.

като има предвид, че третирането на продукти, предлагащи няколко възможности, все още се нуждае от изясняване, по-специално във връзка с изричното освобождаване за фондовете на ПКИПЦК съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014;

Г.

като има предвид, че делегираният акт, приет от Комисията, съдържа слабости в методологията за изчисляване на сценарии за бъдещите резултати и следователно не отговаря на изискването по Регламент (ЕС) № 1286/2014 да предоставя информация, която е „точна, коректна, ясна и (да) не е подвеждаща“, и по-специално по отношение на някои ПИПДОЗИП, дори при неблагоприятен сценарий, и дори за продукти, които редовно са водили до загуби за препоръчителния минимален срок за държане, не показва, че инвеститорите могат да загубят пари;

Д.

като има предвид, че липсата на подробни насоки в делегирания регламент относно „предупреждението относно разбирането“ създава сериозен риск от непоследователно прилагане на този елемент в основния информационен документ в рамките на единния пазар;

Е.

като има предвид, че Парламентът продължава да счита, че по-нататъшното стандартизиране на случаите, в които следва да се използва предупреждението за разбиране, следва да бъде въведено като допълнителен мандат за РТС;

Ж.

като има предвид, че ако това не се промени, съществува риск установените в настоящия делегиран регламент правила да противоречат на духа и целта на законодателство, което има за цел да даде ясна, сравнима, разбираема и неподвеждаща информация относно ПИПДОЗИП на инвеститори на дребно;

З.

като има предвид, че в писмото от 30 юни 2016 г., изпратено до Комисията от председателя на комисията по икономически и парични въпроси, преговарящият екип на Парламента поиска от Комисията да прецени дали прилагането на Регламент (ЕС) № 1286/2014 следва да бъде отложено“.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/48

Докладчик:

Giuseppe GUERINI

Съдокладчик:

Michael IKRATH

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) приветства усилията на Европейската комисия и на държавите членки през последните години за преодоляване на икономическата стагнация. Същевременно Комитетът не може да не поиска от органите на ЕС повече решителност при изготвянето и изпълнението на всеобхватна стратегия за финансиране на реалната икономика.

1.2.

ЕИСК счита, че трябва да се гарантира, че европейските инвестиции са, на първо място, от полза за реалната икономика, която се отличава с иновации, растеж и социална отговорност.

1.3.

Малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на европейската икономика. Поради това обезпечаването на достатъчен достъп до финансиране за МСП и за бързо разрастващите се предприятия е предпоставка от решаващо значение за развитието на тези предприятия, както и за иновациите, икономическия растеж, заетостта, гарантирането на европейската конкурентоспособност и поемането на социална отговорност. В ЕС кредитното финансиране представлява основният източник на финансиране за МСП. С оглед на необходимостта от развитие на нови области на растеж и извеждане на Европа на водещи позиции в областта на иновациите е наложително да се приложат нови начини за финансиране в подкрепа на стартиращи предприятия, иновативни МСП и бързо развиващи се предприятия (scale-ups).

1.4.

ЕИСК призовава за укрепването на европейските фондове за рисков капитал (EuVECA) и европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF) и изтъква, че при това трябва да бъде гарантирана защитата на инвеститорите.

1.5.

Поради това ЕИСК изразява убеждението, че традиционното кредитно финансиране на посочените в параграф 1.2 предприятия трябва да бъде допълнено с алтернативни методи за финансиране, като рисков капитал, колективно финансиране, частен капитал и т.н. Ето защо ЕС трябва да въведе конкретни и последователни мерки, за да могат банките отново да изпълняват своята основна функция по финансиране на реалната икономика, от една страна, а, от друга, да се подобрят значително възможностите за финансиране със собствен капитал или чрез капиталовите пазари и във връзка с това да се отстранят съществуващите пречки в хода на изграждането на съюза на капиталовите пазари.

1.6.

Поради това ЕИСК приветства и подкрепя инициативата на Европейската комисия да извърши по-рано от предвиденото преразглеждането на регламентите относно европейските фондове за рисков капитал (EuVECA) и относно европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF).

1.7.

ЕИСК застъпва схващането, че посредством инструмента на регламента по правило се ограничава опасността от различни тълкувания на национално равнище и по този начин може да се насърчи създаването на съюз на капиталовите пазари. Той се обявява също така за премахване на съществуващите на национално равнище различия в тълкуването.

1.8.

При това ЕИСК призовава Европейския съюз да се ангажира със засилване на полезните взаимодействия между целите на стратегията „Европа 2020“, като например цифровия единен пазар и енергийния съюз, 21-вата конференция на страните по РКООНИК и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие, за да осигури дългосрочни инвестиции с голяма ефективност. Задълбочаването на икономическата интеграция с цел гарантиране на глобалната конкурентоспособност на ЕС трябва да бъде върховен приоритет във всички инвестиционни стратегии.

1.9.

ЕИСК отбелязва, че вместо да влага средства в реалната икономика, част от финансовия сектор отдава предпочитание на алтернативни инвестиционни цели. Много често те са свързани със значителен спекулативен риск в името на максимална възвращаемост на инвестициите. В това отношение принос имат и изискванията за собствения капитал на европейските банки, които правят значително по-изгодни инвестициите в ценни книжа, особено държавни ценни книжа, в сравнение с кредитното финансиране на предприятия. Освен това трябва да се посочи, че до момента в законодателството на ЕС обезпокоително слабо са регулирани чисто спекулативно действащите финансови предприятия (хедж фондове, сенчести банки). Поради това ЕИСК препоръчва на органите на ЕС решително да подпомогнат продуктивните инвестиции в реалната икономика и да се борят с високорисковите финансови спекулации. Актуален пример за това развитие: по време на тазгодишната среща на МВФ във Вашингтон темата за финансирането на зелената икономика — „зелено финансиране“ заемаше централно място. Китайците вече отдавна признаха тази нова област и се опитаха да я наложат и в рамките на председателството им на Г-20. Следователно ЕС е принуден и в тази област да предвиди мерки в рамките на EuVECA и на EuSEF, които да форсират и укрепят финансирането на зелената икономика (в резултат на 21-вата конференция на страните по РКООНИК), за да предотврати финансовите спекулации на ранен етап в тази област (зелено финансиране) (1).

1.10.

В конкретния случай на настоящия регламент ЕИСК посочва, че междувременно на равнището на ЕС вече съществуват множество съществени източници на финансиране, като InnovFin по програма „Хоризонт 2020“, COSME или Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации, за да споменем само най-важните наред с ЕСИФ и ЕФСИ. Ето защо ЕИСК очаква, че в процеса на определяне на новата насоченост на EuVECA и EuSEF ще има тясна координация. Вниманието трябва да се съсредоточи върху същественото отслабване от страна на Комисията на много ограничените до момента критерии за достъп, както и на други рестриктивни условия, за да се подобри значително ефективността на фондовете в съответствие с поставената цел. Водещ принцип трябва да бъде постигането на висока степен на гъвкавост.

1.11.

ЕИСК се надява, че преработването ще доведе и до промени в правилата за кредитиране в споразумението „Базел III“, така че наред с т.нар. коефициент за подпомагане на МСП (SME Supporting Factor) да бъде въведен и фактор за подпомагане на социални предприятия (Social Enterprises Supporting Factor). По този начин трябва да стане възможно намаляването на изискванията за собствен капитал за кредитния риск, свързан с поет финансов ангажимент в социални предприятия.

1.12.

За да се разшири участието в подобни инвестиционни фондове, ЕИСК предлага да се способства за създаването на фонд за инвестиране в други фондове (фонд от фондове). Те могат да допринесат за увеличаване на ангажиментите на неинституционални инвеститори — включително под формата на сдружения на заинтересованите страни, като бъде създаден „гаранционен фонд“, подкрепен с публични средства и управляван на европейско равнище. Подобни фондове следва да подпомагат инвестициите в предприятия и институции със силна социална насоченост.

1.13.

ЕИСК счита за също толкова важно създаването на рамкови условия, при които да могат да се изпълняват успешно целите по отношение на финансирането на социалните инвестиционни фондове, като социалните предприятия и организациите от социалния сектор. Това прави наложително отстраняването на пречките, които затрудняват в огромна степен тези субекти да осъществяват дейност в равнопоставена пазарна среда (level market environment). По-специално са необходими иновативни инструменти, които да позволяват на публичния сектор да определя социално ориентирани инициативи в партньорство със социални предприятия и организации от социалния сектор.

1.14.

Освен това, в съответствие със своето становище TEN/584 „Цифровият стълб на растежа: електронно ангажираните възрастни хора, потенциал от 25 % от европейското население“, ЕИСК отправя искане в процеса на преразглеждане на EuVECA и на EuSEF да се улесни достъпът до финансиране на т.нар. сребърна икономика (silver economy). Това има и впоследствие положително въздействие върху бюджетите на отделните държави, като пенсионната система се облекчава заради активните възрастни хора — основатели на предприятия. Възниква нова верига за създаване на добавена стойност, която генерира нови източници на приходи за държавата. Това се отнася и за жените (2) — предприемачки и основателки на стартиращи предприятия, социални предприемачки и т.н.

2.1.

Предложението има за цел да се постигне съгласуваност на EuVECA и EuSEF с мерките, които вече бяха предприети на равнището на ЕС относно стимулирането на икономическото възстановяване (т.е. Плана за инвестиции за Европа, Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари, Европейския фонд за стратегически инвестиции).

2.2.

Според Комисията достъпът до рисков капитал и капитал за социално предприемачество е ключов за финансирането на растежа на стартиращи предприятия в ЕС, иновативни МСП и социални предприятия.

2.3.

При все това ЕС продължава да изостава, вместо да навакса изоставането от САЩ по отношение на пазара на рисков капитал.

2.4.

Поради това Комисията изменя рамката на EuVECA и на EuSEF преди първоначално планираното преразглеждане (2017 г.), за да гарантира, че съгласувано с други мерки тя допринася съществено за подпомагането на рисковия капитал и на социалните инвестиции в целия ЕС.

2.5.

Предложението за изменение се съсредоточава върху следните правила: i) как фондовете инвестират в активи; ii) начина, по който управителите управляват фондовете; iii) как двата регламента си взаимодействат с други съществуващи законодателни актове относно инвестиционните фондове; iv) изискванията, които фондовете трябва да изпълняват, за да се възползват от трансграничен достъп.

2.6.

Предложението на Комисията се основава на член 114 от ДФЕС и е подкрепено от всеобхватна оценка на въздействието (3).

3.1.

ЕИСК приветства инициативата на Европейската комисия да извърши преразглеждането на Регламента относно европейските фондове за рисков капитал (EuVECA) и Регламента относно европейските фондове за социално предприемачество (EuSEF) по-рано от предвиденото. Комитетът вече даде положителна оценка и по двата регламента през 2012 г. при първите предложения за тяхното създаване в своите становища „Европейски фондове за рисков капитал“ (4) и „Европейски фондове за социално предприемачество“ (5). Той направи това по-специално и с оглед на приемането на „Плана за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (6).

3.2.

ЕИСК се застъпва и подкрепя стремежа за засилване на финансирането на нови предприятия. Целева група са МСП, преди всичко стартиращи предприятия, еднолични предприятия с иновационен капацитет, които се намират не само в стартов етап, но преди всичко във втория и третия етап на растеж. По-специално вниманието трябва да се насочи към онези МСП, които могат да отбележат бърз растеж, но са твърде малки за капиталовия пазар и не изпълняват критериите за получаване на кредит. Също толкова важно е да се постави акцент върху предприятия със социална насоченост и устойчив бизнес модел (Social Entrepreneur).

3.3.

ЕИСК счита, че е необходимо органите на ЕС и на държавите членки да определят мерки за развитие на инструменти за капитализация, инвестиции и финансиране за предприемачески дейности, които да служат като допълнение на банковите кредити. Същевременно трябва да се признае, че редица европейски банки, по-специално регионалните банки, като кооперации и спестовни каси в държавите членки, са предприели мерки за подкрепа на нови предприятия и се числят към най-важните кредитори на социални предприемачи и иновативни стартиращи предприятия (7).

3.4.

Трябва обаче да отбележим, че често не само МСП, но и социални предприемачи и стартиращи предприятия разполагат с твърде малък капитал. Поради това за тях е невъзможно да изпълнят критериите за кредитоспособност за банкови кредити, които бяха крайно утежнени чрез ДКИ IV и РКИ. Съществува опасност това неприемливо положение да се влоши допълнително от споразумението „Базел IV“.

3.5.

Във връзка с това ЕИСК счита, че актуализирането на регламентите за EuVECA и за EuSEF е разумно, но това не е единствената необходима мярка. Наред с усъвършенстването на тези регламенти трябва да бъдат предприети допълнителни стъпки, за да се създаде по-динамична инвестиционна култура, насочена към всички понастоящем съществуващи форми на предприятия на пазара. Това укрепва предприемачеството, от една страна, а, от друга, спомага за осъществяването на социалния стълб на ЕС.

3.6.

Комитетът отбелязва критично, че част от финансовия сектор няма интерес да финансира трайно реалната икономика, а инвестира само там, където могат да се получат незабавни, високи печалби, при това често за много кратък срок, като например между придобиването и препродажбата на предприятия. Органите на ЕС са направили малко, за да ограничат въздействието на подобни чисто спекулативни инвестиционни фондове/банки (хедж фондове, сенчести банки) и да ги подложат на последователен регулаторен режим.

3.7.

Институциите на ЕС следва да направят по-привлекателни — включително посредством стимули, инвестициите в предприемачески дейности в реалната икономика, а не само във финансови инструменти, както и да представят амбициозна програма за развитие.

3.8.

Подобно на Комисията ЕИСК счита, че чрез по-нататъшното развитие на EuVECA и на EuSEF иновативните и социалните предприятия, както и МСП ще получат достъп до банкови кредити, а финансирането чрез кредити и чрез рисков капитал могат да се комбинират с цел постигане на положителен ефект на лоста. ЕИСК препоръчва развитието на европейски начин за финансиране с рисков капитал.

3.9.

При анализа на европейските фондове за рисков капитал се установява също така, че 8 от 11-те най-активни фонда се подпомагат с публични средства или най-малкото — при значително участие на публични институции, като в отделните държави членки положението е различно. Поради това ЕИСК препоръчва при определянето на насочеността на фондовете да бъдат взети под внимание основни европейски проекти, като Плана за действие за цифровия единен пазар, за енергийния съюз, както и създаването на социален стълб на ЕС.

3.10.

Наложително е новата насоченост на мерките във връзка с EuVECA и за EuSEF незабавно да бъде координирана със следните инструменти: а) Европейския инвестиционен фонд; б) инициативата за съюз на капиталовите пазари; в) Европейския фонд за стратегически инвестиции (чието значение се увеличава все повече, но може би следва да бъде взет в по-голяма степен предвид от националните икономически и банкови системи, които не използват напълно неговия потенциал).

3.11.

Предложението за преразглеждане на регламентите за EuVECA и за EuSEF допринася за осъществяването на една от основните цели на политиката на ЕС: подобряване на възможностите за достъп до кредити на МСП и на социални предприятия. Поради това ЕИСК изразява убеждението си, че трябва да бъдат изменени свързаните с това правила за кредитирането в споразумението „Базел III“, които бяха транспонирани в ЕС чрез директива (ДКИ 4) и регламент (РКИ). При това наред с т.нар. коефициент за подпомагане на МСП (SME Supporting Factor) в РКИ трябва да бъде въведен и коефициент за подпомагане на социални предприятия (Social Enterprises Supporting Factor), за да се намалят драстично изискванията за собствен капитал за кредитния риск при финансов ангажимент в социални предприятия. Става дума за коефициенти, които са лесни за установяване и не са свързани с разходи от публичните финанси на държавите членки. За ЕИСК това е изключително важно, тъй като МСП са гръбнак на икономиката на ЕС и гарантират глобалната конкурентоспособност на ЕС. Като такива те са ключът за постигане на растеж и заетост.

3.12.

Трябва да се припомни, че в много случаи не само за предприятията в социалната икономика, но и за някои МСП е характерно наличието на силна връзка с местните общности. Възможно е те да имат интерес да инвестират например в социални институции или в кооперативно енергоснабдяване от възобновяеми енергийни източници (8). Настоящата структура на регламентите за EuVECA и за EuSEF позволява само участието на професионални инвеститори. Ако обаче трябва да се търси по-значително увеличаване на инвестициите, според ЕИСК е желателно да се разшири спектърът на потенциалните заинтересовани инвеститори.

3.13.

Без да се засяга необходимостта от гарантиране на подходяща защита на инвеститорите, би могло да се позволи на мотивирани, макар и неинституционални инвеститори да участват в тези фондове. Вече придобиват широко разпространение алтернативни начини за набиране на капитал, като например колективното финансиране (crowdfunding), които често се осъществяват напълно неформално и без ясни разпоредби. Следователно умереното отваряне на EuVECA и на EuSEF и за неинституционални инвеститори би могло да представлява интерес, като дори може да се предвиди възможността за организиране на неинституционалните инвеститори в единни групи.

3.14.

Следва да се приветства и вниманието, отделено на средно големите предприятия (с до 499 служители). Те в никакъв случай не трябва да бъдат пренебрегвани, за да се затвърди и по-възможност да се засили техният растеж, който често се дължи на развитието на предприятия, започнали първоначално като МСП.

3.15.

В предложението е отчетен подобаващо принципът на субсидиарност. Поради това се подкрепят мерките на равнището на ЕС (вместо на равнището на отделните държави) по отношение на EuVECA и на EuSEF, за да се създаде хармонизирана рамка на европейско равнище, без да се ограничава твърде много свободата на държавите членки по отношение на общия подход към въпроса за рисковия капитал. Във връзка с това Комитетът приветства подхода, предвиден в регламента. Една рамка, хармонизирана в по-голяма степен, може да спомогне за предотвратяването на концентрацията на рисков капитал в няколко, малко на брой държави членки и да допринесе за по-голямо географско разпространение и по-голяма ефективност. Понастоящем инвестициите под формата на рисков капитал представляват само 0,1 % от БВП на ЕС, като са концентрирани в няколко, малко на брой държави членки.

3.16.

Идеята да бъде разрешен достъпът до EuVECA и до EuSEF на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове съгласно Директива 2011/61/ЕС, изглежда подходящо решение, за да се осъществи използването и функционирането на тези фондове чрез препратка към вече съществуващи разпоредби на европейско равнище.

3.17.

Следователно качественото и количественото разширяване на възможностите за достъп на предприятията до фондовете е напълно в съответствие с преследвания от Комисията общ подход за засилване на двата фонда.

3.18.

Изглежда разумно и решението за запазване на минималния инвестиционен праг за достъп до фондовете. Същевременно обаче следва да се насърчават механизмите за разширяване на участието: едно възможно предложение би се изразявало в това да се съдейства за създаването на фонд за инвестиране в други фондове (фонд от фондове) — възможност, която впрочем се споменава и в анализа на Европейската комисия, придружаващ предложението за преразглеждане на регламентите.

3.19.

Много похвално е предложеното намаляване на административните разходи за регистрацията, по-специално доколкото това цели премахването на бюрократичните пречки пред пълното разгръщане на насърчаваните от Комисията мерки, за да се избегне възпиращото действие на разходите, свързани с достъпа, върху потенциално заинтересованите инвеститори. Тези инвеститори следва да могат да се концентрират върху потенциала за развитие на предприятията, които получават достъп до рисков капитал, а не върху разходите, свързани с достъпа до прекомерно сложна система.

3.20.

Техническото регулиране на собствените средства, с които трябва да разполагат инвеститорите, за да получат достъп до фондовете, правилно ще бъде възложено на технически орган, подобен на ЕОЦКП. Този орган е в състояние най-добре да гарантира висококачествено ниво на регулиране в силно техническа област. ЕИСК очаква, че приемането на тази вторична уредба за изпълнение ще може да се извърши в диалог със заинтересованите страни и като бъдат включени социалните партньори, като те получат възможност да внасят бележки и коментари по предварителен вариант на текстовете, наред с другото, с оглед на опростяването на съществуващата понякога свръхрегулация.

3.21.

При определянето на насочеността и категоризацията на инвестициите, EuVECA и EuSEF биха могли да играят особено важна роля преди всичко в областта на иновациите, социалните иновации и екологичната устойчивост съгласно текущото определяне на приоритетите на Европейската комисия. Много целесъобразно във връзка с това може да е въвеждането на гаранционен фонд с цел подпомагане и насърчаване на инвестициите в области от много голямо значение, свързани със социалните въпроси, заетостта и екологията, които се поддържат с публични средства и могат да се управляват най-добре на европейско равнище. Накрая, ЕИСК подчертава, че Европейската комисия трябва да се ангажира с всеобхватни мерки за насърчаване на развитието с цел разгръщане на обща и цялостна стратегия. Съвкупността от отделни мерки вече не е достатъчна за повишаване на конкурентоспособността на европейските икономики в една все по-сложна, глобална среда.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/53

Докладчик:

г-н Petru Sorin DANDEA

1.1.

ЕИСК одобрява и подкрепя предложението на Комисията да удължи действието на настоящата Европейска статистическа програма за периода 2018—2020 г.

1.2.

ЕИСК счита, че предпочетеният от Комисията вариант на политика не само отговаря най-добре на търсенето на статистически данни от страна на потребителите, но и е в състояние да допринесе за изготвянето на статистически продукти от полза за политиците, които по този начин биха могли да се опрат на по-последователни статистически данни при изготвянето на политиките в рамките на европейския семестър.

1.3.

ЕИСК е на мнение, че усъвършенстването на съществуващите и разработването на новите продукти, необходими за измерването на напредъка на ЕС по отношение на 17-те цели и 169-те задачи на стратегията на ООН за устойчиво развитие, би трябвало да се превърне в приоритет за Европейската статистическа система (ЕСС).

1.4.

ЕИСК припомня предишно свое предложение (1) и препоръчва на Европейската комисия да използва възможността, предоставена от разглеждания регламент, за да добави мерки, предвиждащи прилагането на инструмент за статистически изследвания на равнището на Съюза и на държавите членки, който ще позволи да се извърши оценка на икономическата стойност, създадена от доброволческия труд. ЕИСК счита, че методологическият подход трябва да бъде основан на Наръчника относно измерването на доброволческия труд, разработен от Международната организация на труда.

1.5.

ЕИСК смята, че в новите статистически продукти, предложени от Комисията за измерване на глобализацията, би трябвало да бъдат включени и статистически изследвания, позволяващи измерване на положителните или отрицателните въздействия върху единния пазар, въздействието на преместването на производството върху пазара на труда в ЕС, натиска на нелоялната конкуренция, основана на ниско заплатена работна сила и неспазване на стандартите на Международната организация на труда (МОТ) относно трудовите правоотношения, по-специално въздействието върху промишлеността и сектора на услугите в Европа.

1.6.

ЕИСК одобрява предложението на Комисията да започне проучвателна работа във връзка с бъдещо социално проучване на равнището на ЕС. Това изследване би трябвало да включва и данни относно пригодността на системите за социална сигурност и тяхната жизнеспособност в новата демографска ситуация.

1.7.

Предвид засилването на миграционните потоци, ЕИСК препоръчва недостатъците в статистическите изследвания в областта на миграцията и убежището да бъдат бързо установени и коригирани. Налага се да се пристъпи към цялостно изпълнение на програмата за интегриране на статистиката относно миграцията, в сътрудничество с националните статистически служби.

1.8.

ЕИСК препоръчва държавите членки да увеличат инвестициите в разработването на ЕСС, така че тя да може да се справя с нарастващото търсене на статистически данни и да бъде в състояние да ускори тяхното изготвяне и разпространение.

1.9.

ЕИСК отново отправя искането, съдържащо се в предходни негови становища (2), на Евростат и на националните статистически институти да се предоставят човешките, финансови и информационни ресурси, необходими за изпълнението на все по-важните задачи, свързани с изготвянето на качествена статистическа информация във все по-кратки срокове.

1.10.

ЕИСК препоръчва усилията на Комисията и на ЕСС за подобряване на качеството на статистическите данни и разработването на нови статистически продукти да не се изразяват в увеличаване на административния натиск върху доставчиците на данни, домакинствата или предприятията.

1.11.

Предвид ключовия принос, който социалните партньори и организациите на гражданското общество могат да имат за усъвършенстването на статистическите продукти, така че те да отговарят по-добре на търсенето на данни, ЕИСК подкрепя предложението на Комисията за установяването на редовен диалог между ползвателите на статистически данни и ЕСС.

2.1.

Предложението за регламент (3) на Европейската комисия изменя Регламент (ЕС) № 99/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската статистическа програма за периода 2013—2017 г. чрез удължаване на действието ѝ за периода 2018—2020 г.

2.2.

Съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009 Европейската статистическа програма трябва да осигури рамката за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика за период, който съответства на периода, обхванат от многогодишната финансова рамка. Регламент (ЕС) № 99/2013 обхваща само периода от 2013 г. до 2017 г., докато настоящата многогодишна финансова рамка е в сила до 2020 г. Следователно Европейската статистическа програма трябва да бъде удължена до 2020 г.

2.3.

Целта на предложението е действието на Европейската статистическа програма да се удължи за периода 2018—2020 г. и да се предостави финансовата подкрепа, от която се нуждае ЕСС, за да бъде в състояние:

2.4.

След като извърши оценка на въздействието и консултации със заинтересованите страни (4), Комисията избра един от първоначално предложените пет варианта на политика. Избраният вариант 2в би оказал най-благоприятно въздействие върху актуалността на данните, благодарение на новите мерки, съсредоточени върху подобряването на актуалността на статистическите данни за равенството, бедността и материалните лишения, както и на данните в областта на енергетиката и околната среда.

2.5.

Отпуснатият общ бюджет във връзка с удължаването на програмата (за периода 2018—2020 г.), възлиза на 218,1 млн. евро.

3.1.

Като се има предвид, че срокът на действие на Европейската статистическа програма трябва да бъде приведен в съответствие с многогодишната финансова рамка, ЕИСК одобрява и подкрепя предложението на Комисията да го удължи за периода 2018—2020 г.

3.2.

Предпочитаният вариант на политика, избран от Комисията, предполага по-добро съответствие на статистическите показатели на политическите приоритети на Комисията посредством усъвършенстването на настоящите статистически инструменти и разработването на нови продукти. ЕИСК счита, че този вариант не само отговаря най-добре на търсенето на статистически данни от страна на потребителите, но и е в състояние да допринесе за изготвянето на статистически продукти, полезни за политиците, които по този начин биха могли да се опрат на по-последователни статистически данни при изготвянето на политиките в рамките на европейския семестър.

3.3.

ЕИСК приветства инициативата на Комисията в новите статистически продукти да бъдат включени проучвания, насочени към измерване на напредъка по отношение на целите на ООН за устойчиво развитие. Подобряването на съществуващите продукти и разработването на новите, необходими, за да се измери напредъкът на ЕС по отношение на 17-те цели и 169-те задачи на стратегията на ООН за устойчиво развитие, би трябвало да се превърне в приоритет за Европейската статистическа система (ЕСС).

3.4.

Дълго време БВП (брутният вътрешен продукт) беше статистическият показател, използван за измерване на развитието в световен мащаб. В съобщение от 2009 г. (5) Комисията призна ограниченията на този показател, когато става дума за правилно оценяване на социалното или екологичното развитие. ЕИСК припомня предложенията, отправени в становища от същата година и впоследствие (6), тъй като смята, че те отговарят в голяма степен на предложението за регламент на Комисията.

3.5.

ЕИСК припомня предишно свое предложение (7) и препоръчва на Европейската комисия да използва възможността, предоставена от разглеждания регламент, за да добави някои мерки, предвиждащи прилагането на инструмент за статистически изследвания на равнището на ЕС и държавите членки, който ще позволи да се извършва оценка на икономическата стойност, създавана от доброволческия труд. Методологическият подход трябва да се основава на Наръчника относно измерването на доброволческия труд, разработен от Международната организация на труда. В него се съдържа обяснителна дефиниция на доброволчеството, която подчертава три негови основни характеристики: доброволческата дейност не се изразява в дейности, носещи характеристиките на производствен труд, за нея не се заплаща, извършва се доброволно и не служи на домакинството на доброволеца.

3.6.

Необходимо е по-добро интегриране на социалните и екологичните показатели в националните сметки. ЕИСК насърчава Комисията да продължи да полага усилия в тази област в рамките на Европейската статистическа програма за периода 2018—2020 г.

3.7.

По отношение на новите статистически продукти, предложени за измерване на глобализацията, ЕИСК смята, че в тях би трябвало да бъдат включени и статистически изследвания, позволяващи измерване на положителните или отрицателните въздействия върху единния пазар, въздействието, което преместването на производството би оказало върху пазара на труда в ЕС, натиска на нелоялната конкуренция, основана на ниско заплатена работна сила и неспазването на стандартите на Международната организация на труда (МОТ) относно трудовите правоотношения, по-специално въздействието върху промишлеността и сектора на услугите в Европа.

3.8.

ЕИСК смята, че доверието на потребителите в статистическите данни може да нарасне, когато правителствата на държавите членки приложат препоръката (8) на Европейския консултативен съвет за статистическо управление (ESGAB) относно разработването на ангажименти във връзка с доверието в статистиката.

3.9.

ЕИСК одобрява предложението на Комисията да започне проучвателна работа във връзка с бъдещо социално проучване на равнището на ЕС. Предвид застаряването на европейското население, това проучване би трябвало да включва и данни относно пригодността на системите за социална сигурност и тяхната жизнеспособност в новата демографска ситуация. Също така е целесъобразно да се извърши незабавно установяване и отстраняване на пропуските на статистическите проучвания относно миграцията и убежището.

3.10.

ЕИСК отново отправя искането, съдържащо се в предходни негови становища (9), на Евростат и на националните статистически институти да се предоставят човешките, финансови и информационни ресурси, необходими за изпълнението на все по-важните задачи, свързани с изготвянето на качествена статистическа информация във все по-кратки срокове. ЕИСК препоръчва държавите членки да увеличат инвестициите в разработването на ЕСС, така че тя да може да се справя с нарастващото търсене на статистически данни и да бъде в състояние да ускори тяхното изготвяне и разпространение.

3.11.

ЕИСК препоръчва усилията на Комисията и на ЕСС за подобряване на качеството на статистическите данни и разработването на нови статистически продукти да не се изразяват в увеличаване на административния натиск върху доставчиците на данни, домакинствата или предприятията.

3.12.

Комитетът подкрепя предложението на Комисията, което предвижда установяването на редовен диалог между ползвателите на статистически данни и ЕСС. Организациите на гражданското общество могат да имат значителен принос за подобряването на статистическите продукти, така че те да отговарят по-добре на търсенето на данни. ESGAB отправи предложение в този смисъл в годишния си доклад за 2016 г.

10.3.2017   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/57

Докладчик:

Alberto MAZZOLA

1.1.

ЕИСК приветства и категорично подкрепя инициативата на Комисията да удължи срока и да увеличи финансирането на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), и изразява съгласие с нейната цел и значението ѝ за гарантирането на стабилност и сигурност за инвеститорите и инициаторите на проекти. Комитетът изразява подкрепата си и за удължаването на сроковете и увеличаването на финансирането на ЕФСИ с цел постигане на още по-дългосрочна перспектива, така че да се гарантират систематичност и непрекъснатост на интервенциите.

1.2.

ЕИСК приветства положителните резултати от първата година на функциониране на ЕФСИ, изразяващи се в незабавното мобилизиране на прогнозираната стойност на инвестициите и оценява по-специално „инвестиционния прозорец“ за МСП като успешен. Обсерваторията на единния пазар на ЕИСК следва да извършва постоянно наблюдение на разгръщането на ЕФСИ за МСП, използвайки показатели за въздействието.

1.3.

Според Комитета ЕФСИ 2.0 следва да се стреми към привличане на все повече частен капитал, надхвърлящ постигнатите през първата година 62 %. В това отношение Комитетът предлага да се обмисли внимателно разширяването на неговия обхват и до други източници на финансиране освен банките, например пазара на облигации и застрахователните и пенсионните фондове. Европейските и международните застрахователни и пенсионни фондове могат да играят решаваща роля по отношение на инвестициите.