—

на заседание във Виндхук (Намибия) от 13 до 15 юни 2016 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз, преразгледан с Договора от Лисабон, приет на 13 декември 2007 г., и по-специално член 3, буква б) от него,

—

като взе предвид Протокола към Договора за Европейския съюз относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, и по-специално членове 2 и 5 от него,

—

като взе предвид Протокола към Договора за Европейския съюз относно услугите от общ интерес, и по-специално член 1 от него,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону между ЕС и държавите от АКТБ, подписано на 23 юни 2000 г. в Котону и преразгледано в Люксембург на 25 юни 2005 г. и в Уагадугу на 22 юни 2010 г., и по-специално член 1, член 2, член 5, член 8, член 9, член 20, член 33, параграф 3, буква е) и параграф 4, буква г) и член 5, параграф 4 от приложение IV към него,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 октомври 2015 г. (2) относно ролята на местните органи в развиващите се страни по отношение на сътрудничеството за развитие,

—

като взе предвид Европейската харта относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на местното управление, одобрена от Съвета на министрите на ЕС на 10 ноември 2008 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС от 22 юли 2013 г. относно местните органи в процеса на развитие,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 22 април 2009 г., озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“,

—

като взе предвид Декларацията от Порт Морсби от 2014 г. относно бъдещето на държавите от Тихоокеанския регион: изграждане на нашите местни общности,

—

като взе предвид Декларацията от Порт ъв Спейн на Форума на органите на местно управление на държавите от Карибите,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН (3) от 25 септември 2015 г., озаглавена „Преобразуване на нашия свят: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, и по-специално Цел за устойчиво развитие № 16.7 „Осигуряване на адекватно, приобщаващо, активно и представително вземане на решения на всички равнища“,

—

като взе предвид резултатите от 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),

—

като взе предвид резолюцията (4), приета на 26 септември 2013 г. от Съвета по правата на човека на Общото събрание на ООН относно местното управление и правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека,

—

като взе предвид Решение № 25 на Асамблеята на Африканския съюз (5) от 30 януари 2007 г. за преобразуване на Общоафриканската министерска конференция за децентрализация и местно развитие (AMCOD) в орган на Африканския съюз,

—

като взе предвид резолюцията, приета от министрите, отговарящи за децентрализацията и местното развитие, на втората среща на върха на африканските градове във Виндхук,

—

като взе предвид декларацията, приета от министрите, отговарящи за децентрализацията и местното развитие, на третата среща на върха на африканските градове в Яунде,

—

като взе предвид декларацията от Яунде от 29 октомври 2005 г., в която правителствата на африканските държави настоятелно се призовават „да предприемат съгласувани и координирани действия за поставяне на децентрализацията и местното развитие в центъра на политиките за управление и развитие на своите страни“,

—

като взе предвид Съвместната стратегия Африка — ЕС, приета от държавните и правителствените ръководители на втората среща на върха ЕС — Африка през 2007 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Икономическия и социален съвет на ООН (6) от 29 януари 2007 г., озаглавена „Основано на участието управление и ангажиране на гражданите в разработването на политики, предоставянето на услуги и изготвянето на бюджета“,

—

като взе предвид заключенията на Форума за управление на интернет от 2015 г. и на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество от 2015 г.,

—

като взе предвид Международните насоки за децентрализация и укрепване на местното управление, одобрени от Организацията на обединените нации в нейната програма за населените места (UN-HABITAT) на 20 април 2007 г.,

—

като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление, приета от Африканския съюз през януари 2007 г., и по-специално нейния преамбюл и член 3 и член 34 от нея,

—

като взе предвид Африканската харта за ценностите и принципите на децентрализацията, местното управление и местното развитие, приета на 27 юни 2014 г.,

—

като взе предвид Протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите, приет на 11 юли 2003 г., и по-специално член 9 от него,

—

като взе предвид създаването на платформа за местните власти на АКТБ през май 2001 г. по време на 35-та световна конференция на Международния съюз на местните власти (IULA), проведена в Рио де Жанейро,

—

като взе предвид съвместната декларация на АКТБ — ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г. от 20 юни 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на комисията по политически въпроси (ACP-EU/101967/16),

А.

като има предвид, че местното управление е набор от институции, механизми и процеси, чрез които гражданите могат да изразяват своите интереси и нужди, да изглаждат различията си и да упражняват правата и задълженията си на местно равнище;

Б.

като има предвид, че децентрализацията може да приеме различни форми, като например деконцентрация — когато административната власт е прехвърлена от централен орган към местните органи, делегиране — когато отговорността за точно определени функции е прехвърлена на делегиран орган, и децентрализиране — когато са създадени две или повече нива на управление с конституционно или законово установени правомощия, функции и финанси;

В.

като има предвид, че реформите в публичния сектор, които включват както вертикална, така и хоризонтална децентрализация, се основават на наличието на развитие, в чийто център са хората и което е съсредоточено върху оправомощаването на хората да участват в управлението и върху подобряването на качеството на техния живот;

Г.

като има предвид, че за да се подобри организацията на държавата трябва да се осигури и структурира основано на участието управление на местно равнище, за да се повиши качеството на демокрацията, социалната справедливост, икономическото, социалното и гражданското развитие и защитата на основните свободи и правата на човека;

Д.

като има предвид, че участието на обществеността в процесите на вземане на решения засилва защитата на интересите на малцинствата и маргинализираните групи и гарантира добро, прозрачно и подлежащо на отчет управление и устойчиво развитие;

Е.

като има предвид, че в Целите на хилядолетието за развитие се подчертава решаващата роля на местните органи в борбата с бедността и за предоставянето на обществени услуги, като водоснабдяване и канализация, основно здравеопазване и образование;

Ж.

като има предвид, че децентрализацията следва да даде възможност за равен достъп до обществените длъжности и обновяване на политическата класа чрез насърчаване на упражняването на основано на участието управление от страна на жените и на по-младото поколение;

З.

като има предвид, че децентрализацията допринася значително за постигането на справедливост чрез справедливо разпределение на ресурсите за слабо развитите и маргинализираните райони и за предоставянето на възможност на хората да вземат решения по въпросите, които ги засягат;

И.

като има предвид, че реформата за децентрализация и прехвърлянето на правомощия следва да се основават на принципа на субсидиарност, за да се осигури по-добро управление, при което решенията се вземат на най-ниското възможно равнище, и като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност централните служби следва да се намесват на местно равнище само ако това е необходимо, и ако са в състояние да действат по-ефективно от децентрализираните служби;

Й.

като има предвид, че демократичното управление включва не само националните правителства, но и децентрализираните служби и неправителствените участници, които са особено важни за осъществяването на връзката между гражданите и правителството и за гарантирането на демократична ангажираност на широка основа по отношение на публичните политики на отделните държави; като има предвид, че децентрализираните служби са важна връзка между общностите и националните власти, която позволява изграждането на демокрацията на най-близко до гражданите ниво въз основа на участието на местната общност и нейното демократично изразяване на мнение;

К.

като има предвид, че в рамките на своите териториални райони децентрализираните служби се ползват с известна самостоятелност от централните правителства — която зависи от националното законодателство — във връзка с приемането на законодателство в определени области, както и с предоставянето на обществени услуги на гражданите на местно равнище;

Л.

като има предвид, че доброто управление на местно равнище се определя въз основа на качеството, ефективността и ефикасността на местната администрация и предоставяните обществени услуги; качеството на местните публични политики и процедури за вземане на решения, тяхната способност за приобщаване, прозрачност и отчетност; и начина, по който властта и правомощията се упражняват на местно равнище;

М.

като има предвид, че реалното прехвърляне на политическата власт от централното правителство и фискалната децентрализация, която е в полза на децентрализираните служби, допринасят за финансовата самостоятелност на тези служби;

Н.

като има предвид, че децентрализацията може да не бъде успешна, ако публичните институции са слаби и нямат капацитет, което може да доведе до прехвърляне на тези недостатъци на местно равнище;

О.

като има предвид, че енергичното и активно гражданско общество, което разполага със свобода на изразяване на мнение и на сдружаване, е от съществено значение за ефективното, прозрачно и отговорно местно управление и доброто децентрализирано управление;

П.

като има предвид, че в отсъствието на ефективни механизми за наблюдение и надзор на местно, регионално и национално равнище децентрализацията би могла да доведе до корупция, разхищаване на публични средства и безконтролно вземане на кредити, което от своя страна има отрицателно въздействие върху националните бюджети и управление;

Р.

като има предвид, че централното правителство и децентрализираните служби трябва постоянно да провеждат срещи и консултации помежду си, по-специално при планирането, разработването и изпълнението на проекти и програми на едното равнище на управление, които могат да засегнат пряко или косвено функциите на другото равнище на управление;

С.

като има предвид, че жените са изключително слабо представени в структурите на управление и в политическата сфера, а демокрация и добро управление могат да бъдат постигнати само чрез равенство между половете и по-равно представителство, които децентрализацията трябва да насърчава;

Т.

като има предвид, че Партньорството от Пусан предвижда разширяващ се форум за нови участници за развитие, като например местни и регионални участници;

У.

като има предвид, че информационните и комуникационните технологии (ИКТ) създават много нови възможности за политическо участие, електронно приобщаване, прозрачност и отчетност при едно децентрализирано управление;

1.

настоятелно призовава държавите от АКТБ и ЕС да насърчават децентрализацията като начин за подобряване на развитието, за създаване на нови блага на местно и регионално равнище, за насърчаване на демократичното и отговорно упражняване на властта, за окуражаване на националното единство чрез признаване на многообразието, за предаване на правомощия за самоуправление на хората, за да се засили тяхното участие в упражняването на правомощията на държавата и във вземането на решения, които ги засягат, за признаване на правото на общностите да управляват собствените си дела и да повишават развитието си, за защита и насърчаване на интересите и правата на малцинствата и маргинализираните общности и за гарантиране на справедливо споделяне на националните и местните ресурси;

2.

изразява твърдо убеждение, че децентрализацията и основаното на участието управление на местно равнище следва да имат за цел да увеличат в максимална степен социалната справедливост, за да се гарантира, че в процесите на вземане на решения са премахнати ефективно всички социално-икономически неравенства;

3.

подчертава, че новите насоки, изложени в съобщението на Комисията относно местните органи и относно признаването на тяхната роля като държавни участници, представлява важна стъпка напред за програмата за развитие на Европейския съюз; подчертава необходимостта тези нови насоки да се превърнат в ефективно прилагане на европейското сътрудничество, по-специално за 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР);

4.

припомня, че процесът на децентрализация допринася за подобряване на основаното на участието управление чрез засилване на ангажираността, чрез поддържане на диалог с множество заинтересовани страни и участници и чрез координиране на програмите и политиките на поднационално равнище;

5.

призовава държавите от АКТБ и ЕС, в сътрудничество с органите за регионална интеграция на държавите от АКТБ, да насърчават прилагането на всеобхватен подход към децентрализацията и да засилят ролята на местните общности, организациите в рамките на общностите и НПО за упражняване на влияние и наблюдение на реформата за децентрализация; призовава ЕС и държавите от АКТБ да създадат механизми за редовен диалог с организациите на гражданското общество в тази насока;

6.

призовава ЕС и държавите от АКТБ да насърчават децентрализираното сътрудничество като начин за прилагане на рамката за развитие след 2015 г.; за тази цел призовава Комисията да превърне децентрализацията в ключов сектор за финансиране по своите финансови инструменти за външна помощ; призовава държавите — членки на ЕС, да определят на децентрализацията подходяща роля в своите програми за развитие и да координират дейностите си с тези на Комисията, на другите държави членки, на държавите от АКТБ и на регионалните организации;

7.

подчертава важната роля на Африканския съюз, и по-специално на AMCOD, при разработването на политики за децентрализация;

8.

признава, че координационните структури между местните органи играят важна роля по отношение на предоставянето на техническа и методологична подкрепа за развитието на местния капацитет чрез улесняване на обмена на ноу-хау с цел подпомагане на процеса на децентрализация и предоставянето на основни услуги; счита, че те също така са подходящ форум за политически диалог и за даване на глас на местните органи на всички равнища на управление;

9.

настоятелно призовава ЕС и държавите от АКТБ да предприемат мерки за засилване на участието на жените, на местните култури, на коренното население и на малцинствата, включително чрез укрепване на капацитета на тези групи за участие в местното и регионалното развитие и инвестиционното планиране, и насърчава създаването на местни платформи за консултации във връзка с процеса на създаване на политики;

10.

подчертава необходимостта да се осигури широко участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните органи, за да се гарантира добро, прозрачно и подлежащо на отчет управление;

11.

подчертава, че ефективният процес на децентрализация изисква реформи в публичния сектор, като например прехвърляне на правомощия, функции и ресурси, както и плурализъм на политическите участници и активно участие на гражданите — пряко и чрез техните представители — в съвместното планиране и изготвяне на бюджета;

12.

настоятелно призовава компетентните органи да приемат мерки за засилване на съдебната администрация, която — заедно с данъчните органи — следва да разполага с механизми за борба с корупцията (достатъчно финансиране, механизми и органи за борба с измамите, и т.н.);

13.

подчертава необходимостта от създаване на условия за засилване на участието на обществеността чрез гражданско образование за изграждане на капацитет във всички граждани относно техните права и задължения в условията на добро управление; призовава за създаването на споразумения за партньорство между местните органи от ЕС и държавите от АКТБ в такива области като обучение и човешки капацитет, предоставяне на техническа и методологична подкрепа за развитието на местния капацитет и улесняване на обмена на ноу-хау; отново подчертава значението на ученето през целия живот, на формалното, неформалното и самостоятелното гражданско образование и на междукултурния диалог за осигуряване на възможност на гражданите да участват в местното управление и в изграждането на енергично гражданско общество;

14.

припомня, че свободата на словото и свободата на медиите трябва да бъдат гарантирани, за да се осигури възможност за свободно, равнопоставено и отворено участие на обществеността в местното управление от страна на всички граждани независимо от техните общности и групи;

15.

призовава за провеждането на редовни, прозрачни, свободни и честни избори, за да се институционализира законната власт на представителните местни органи и тяхната демократична смяна, и да се осигури по-добро прилагане на демокрацията на най-близко до гражданите ниво;

16.

настоятелно призовава националните органи да гарантират справедливо прехвърляне на своите национални бюджетни средства към децентрализираните служби, подрегионите, градовете и общините; подчертава за тази цел, че следва да се предостави по-голяма подкрепа за укрепване на капацитета за добро управление на публичните активи и на финансовия и бюджетния капацитет на децентрализираните служби, така че те да могат да предоставят висококачествени обществени услуги, да гарантират равни възможности и да постигнат социално сближаване; призовава Комисията да насърчава мобилизирането на новаторски източници на финансиране за децентрализирано сътрудничество, включително инструменти за съчетаване на заеми и безвъзмездни средства, приспособени към конкретните нужди на децентрализираните служби;

17.

подчертава, че е от изключително значение да се постави засилен акцент върху овладяването на данъчните ресурси както на национално, така и на местно равнище в развиващите се страни; приветства постепенното въвеждане на местни финансови обсерватории; счита, че тези обсерватории заслужават по-голяма подкрепа от страна на Европейския съюз;

18.

подчертава, че децентрализацията следва да бъде ефективно средство за борба с корупцията на всички равнища, включително корупцията с произход от многонационални дружества; настоятелно призовава ЕС и държавите от АКТБ и регионалните органи приоритетно да установят слабостите в управлението, вследствие на които децентрализацията може да доведе до корупция, включително данъчни измами и незаконни финансови потоци, както и да предприемат ефективни мерки за предотвратяване на отрицателните последствия; поради това призовава за адекватна подкрепа за капацитет за наблюдение, както и за укрепване на принципите на правовата държава, за да се противодейства на тези сериозни проблеми;

19.

подчертава, че е важно да се насърчи децентрализацията с цел справяне с въпроси като управлението на отпадъците и градската бедност, премахването на социалната изолация, намаляването на неравенствата, оправомощаването на гражданите, борбата с неравнопоставеността между половете, новаторското проектиране на инфраструктура, предоставянето на услуги, управлението на земята, намаляването на риска от природни бедствия и на енергопотреблението и т.н.;

20.

приветства мобилизирането и ангажимента на градовете от АКТБ и ЕС за подготовката на третата конференция на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие („Хабитат III“);

21.

подчертава, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда излагат на риск намаляването на бедността и представляват голямо предизвикателство за местните органи, тъй като те засягат най-напред местните общности; призовава ЕС и държавите от АКТБ и регионалните органи да осигурят пълноценното участие на децентрализираните служби в изпълнението на Споразумението от Париж относно климата;

22.

призовава държавите от АКТБ и ЕС да насърчават прилагането на принципа на субсидиарност между националните и децентрализираните служби, както и на принципа на справедливост като по-ефективен начин за действие на местно равнище;

23.

признава, че прилагането на единен модел на децентрализация за всички държави не е подходящо, и призовава за зачитане на културите и традициите, както и на присъщата изобретателност на хората;

24.

подчертава колко важно е да се насърчава доброто управление на местно равнище чрез поддържане на принципите на отчетност, прозрачност, участие и реакция, и чрез гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава, на правата на човека и на основните свободи;

25.

подчертава необходимостта от включване на ИКТ в местното управление, когато това е възможно, и от предприемане на инициативи за насърчаване на цифровата грамотност и достъпа до технологии и интернет;

26.

признава решаващата роля на местните органи в борбата с радикализацията и тероризма; призовава ЕС и държавите от АКТБ и регионалните органи да гарантират, че местните органи ще могат да изпълняват централна роля за насърчаване на интеграцията между общностите и за предотвратяване на радикализацията или други форми на маргинализация; призовава за създаването на механизъм за обмен на ноу-хау в тази област между ЕС и държавите от АКТБ;

27.

подчертава решаващата роля на местното управление в контекста на помирението след конфликти, тъй като местните органи са първият фактор за възстановяване на присъствието на държавата на местно равнище и за по-ефективна реакция спрямо местните условия, както и за предотвратяване на конфликти чрез овладяване на напрежението между отделните групи, увеличаване на представителството и участието и подобряване на предоставянето на услуги;

28.

подчертава колко важно е жените, младите хора, хората с увреждания и най-уязвимите групи от населението, както и всички лица, независимо от тяхното културно и социално-икономическо положение, да бъдат включени в процеса на вземане на политически и административни решения и да бъде осигурено тяхното пълноценно участие и представителство на всички равнища на управление, особено на местно равнище; призовава за прилагане на равенство между половете на базата на равни условия;

29.

настоява, че децентрализацията трябва да представлява възможност за справяне с неравнопоставеността между половете и за увеличаване на представителството и видимото присъствие на жените в процеса на вземане на решения в политическата и икономическата сфера;

30.

счита, че децентрализацията трябва да позволява и улеснява участието в местното управление на младите хора, които трябва да имат свое представителство в процеса на вземане на решения;

31.

настоятелно призовава компетентните органи да премахнат всяко дублиране в държавната администрация и да избягват припокриването на компетентности между местните и регионалните власти;

32.

подчертава необходимостта от укрепване на електронната администрация и канали, произтичащи от новите технологии, за да се създаде по-прозрачна администрация и по този начин да се предотвратят всички форми на порочна практика, да се улесни достъпът на гражданите и да се осигури отчетност;

33.

призовава за засилено сътрудничество между държавите от АКТБ и ЕС и регионалните организации от АКТБ, като Африканския съюз, КАРИКОМ и Форума на тихоокеанските острови, в изграждането и укрепването на капацитета на механизмите за надзор върху ресурсите, предоставени на децентрализираните служби, с цел борба с корупцията и прекратяване на разхищаването на средства; подчертава, че международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци следва да се задълбочи, за да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане на местните и международните дружества;

34.

подчертава колко важно е да се установи, като част от сътрудничеството между АКТБ и ЕС, истински политически диалог между местните органи, който би дал възможност да се оцени постигнатият напредък, трудностите и перспективите за подобряване на ефективността на помощта на местно равнище;

35.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, Африканския съюз, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, регионалните организации от държавите от АКТБ и генералния секретар на ООН.

—

на заседание във Виндхук (Намибия) от 13 до 15 юни 2016 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону) (1), по-специално член 21 от него, и измененията на това споразумение от 2005 г. и 2010 г. (2),

—

като взе предвид своите резолюции от 19 февруари 2004 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП): проблеми и перспективи (3), от 23 ноември 2006 г. относно прегледа на преговорите относно споразуменията за икономическо партньорство (4), от 9 април 2009 г. относно споразуменията за икономическо партньорство (СИП) и тяхното въздействие върху държавите от АКТБ (5) и от 19 юни 2013 г. относно споразуменията за икономическо партньорство — следващи стъпки (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 март 2014 г. относно регионалната интеграция и модернизация на митниците за устойчиво развитие в държавите от АКТБ в сътрудничество с ЕС (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 януари 2012 г., озаглавено „Търговия, растеж и развитие: Адаптиране на търговската и инвестиционната политика към най-нуждаещите се страни“ (COM(2012)022 final),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)044 final),

—

като взе предвид заключителния документ по програмата за развитие за периода след 2015 г., озаглавен „Преобразуване на нашия свят: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, приета от Общото събрание на ООН през септември 2015 г.,

—

като взе предвид Третата международна конференция на ООН относно финансирането за развитие, проведена в Адис Абеба на 13 — 16 юли,

—

като взе предвид Плана за действие за насърчаване на търговията в рамките на Африка от 2012 г. на Икономическата комисия за Африка на ООН (UNECA),

—

като взе предвид Хартата на Организацията за африканско единство (ОАЕ), приета в Адис Абеба на 25 май 1963 г.,

—

като взе предвид Учредителния акт на Африканския съюз, приет в Ломе, Того, на 11 юли 2000 г.,

—

като взе предвид решението от 22 октомври 2008 г. на Тристранната среща на високо равнище в Кампала за създаване на зона за свободна търговия между Общия пазар на Източна и Южна Африка (COMESA), Южноафриканската общност за развитие (ЮАОР) и Източноафриканската общност (ИАО),

—

като взе предвид Договора от Абуджа от 3 юни 1991 г. за създаване на Африканска икономическа общност, и по-специално членове 6 и 88 от него,

—

като взе предвид решението на 18-та сесия на Асамблеята на Африканския съюз, проведена в Адис Абеба на 23– 30 януари 2012 г.,

—

като взе предвид плановете за действие за икономическо развитие на Африка, приети през 1980 и 2012 г. в Лагос,

—

като взе предвид програмата за периода до 2063 г., чието начало беше положено на 50-та годишнина на Африканския съюз през май 2013 г. в Адис Абеба и която беше приета на 24-та редовна сесия на Асамблеята на Африканския съюз в Адис Абеба на 31 януари 2015 г.,

—

като взе предвид 22-та среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от Африканския съюз, проведена на 30 и 31 януари 2014 г.,

—

като взе предвид решенията на Третата тристранна среща на високо равнище, проведена в Шарм ал-Шейх на 6–10 юни 2015 г.,

—

като взе предвид доклада на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) от 2013 г. относно „Търговията в рамките на Африка: отключване на динамиката на частния сектор“,

—

като взе предвид Доклада за конкурентоспособността на Африка за 2015 г. на Световния икономически форум,

А.

като има предвид, че създаването на континентална зона за свободна търговия за Африка е израз на политическата воля от срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите от Африканския съюз, проведена в Адис Абеба през 2012 г.;

Б.

като има предвид, че в Програмата за периода до 2063 г. на Африканския съюз континенталната зона за свободна търговия е призната за важен етап по пътя към крайната цел за създаване на Африкански общ пазар и реализация на Африканска икономическа общност, както е предвидено в Договора от Абуджа и в Учредителния акт на Африканския съюз;

В.

като има предвид, че делът на Африка в световната търговия е много нисък — около 3 % — и Африка продължава да бъде континентът, в който държавите търгуват в най-малка степен помежду си, като търговията с държави от същия континент съставлява едва около 12 % от търговията на африканските държави, спрямо около 55 % в Азия и над 70 % в Европа;

Г.

като има предвид, че през юни 2015 г. Африканският съюз официално започна преговорите за създаване на континентална зона за свободна търговия до 2017 г., което следва да бъде последвано от създаването на Африкански митнически съюз до 2019 г.;

Д.

като има предвид, че континенталната зона за свободна търговия ще насърчи по-тесните икономически, търговски и културни връзки в рамките на Африка и ще увеличи капацитета на предлагане и конкурентоспособността между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, както и между тях и Европейския съюз;

Е.

като има предвид, че нарастването на търговията в рамките на Африка трябва да е от полза за всички жители на Африка и да спомогне за превръщането на Африка в неразделна част от световните търговски системи;

Ж.

като има предвид, че ориентираният към развитието регионализъм може да има странични ползи по отношение на насърчаването на мира, сигурността и политическата стабилност на континента;

З.

като има предвид, че сключването на споразумението за континентална зона за свободна търговия изисква хармонизиране на многобройните и разнообразни търговски ангажименти, поети от повечето африкански държави на многостранно, регионално и двустранно равнище;

И.

като има предвид, че структурното несъответствие между местното търсене и предлагане на стоки и услуги означава прекалено често прибягване до скъпи вносни стоки и услуги;

Й.

като има предвид, че между държави, които често са населени от едни и същи народи, се осъществява трансгранична търговия, но тези значителни потоци не се отчитат в търговията между африканските държави;

К.

като има предвид, че тази паралелна икономика води до избягване на данъчно облагане от държавата и възпрепятства усилията за подпомагане и развитие на частния сектор;

Л.

като има предвид, че измамите, контрабандата, данъчните измами и освобождаването от данъци лишават от финансови ресурси държави, които може вече да са засегнати от намаляване на митата в резултат на либерализацията на търговията; като има предвид, че колосалният размер на незаконните финансови капитали, които изтичат от африканския континент, представлява пречка за неговия растеж и развитие;

М.

като има предвид добавената стойност на мащабните проекти за интеграция с мултиплициращ ефект, като например схемите за борба с пресушаването на езерото Чад, за извличане на метан от езерото Киву и за оползотворяване на водноелектрическия потенциал на басейна на река Конго и на обекта „Инга“ в Демократична република Конго;

1.

отбелязва, че континенталната зона за свободна търговия евентуално ще включва 54 африкански държави с общ БВП от 1,2 билиона щатски долара, ще представлява пазар с повече от един милиард души до 2050 г. и ще увеличи търговията в рамките на Африка с цели 35 милиарда щатски долара годишно;

2.

изразява съжаление, че понастоящем едва 12 % от търговските потоци в Африка са вътрешни, и изтъква необходимостта от насърчаване на търговията в рамките на континента чрез премахване на тарифните и нетарифните пречки и преодоляване на настоящата разпокъсаност на африканския пазар; припомня, че увеличените търговски потоци следва да спомогнат в краткосрочен и средносрочен план за увеличаване на БВП на Африка с приблизително 4,5 — 5 %;

3.

подчертава необходимостта от подпомагане на процесите на регионална интеграция в Африка с цел изграждане на икономическа устойчивост и защита на икономиките на континента от външни сътресения; счита, че този растеж чрез регионална търговия, който е в резултат по-специално от сътрудничеството и трансфера на технологии от юга към юга, следва да бъде използван за по-добро преразпределяне на ресурсите и намаляване на неравенствата в развитието на африканския континент; в тази връзка настоява за ангажиране на гражданите и другите заинтересовани страни в честни и открити дискусии за постигане на консенсус относно стратегията, която трябва да се следва за насърчаване на националните интереси в публичната политика;

4.

посочва, че връзката между либерализацията на търговията и намаляването на бедността в никакъв случай не е автоматична и че континенталната зона за свободна търговия ще има устойчив принос за повишаването на качеството на живот на жителите на Африка само ако включва амбициозна политика за развитие; в противен случай дълбоко вкоренените неравенства на континента ще продължат да съществуват;

5.

счита, че континенталната зона за свободна търговия следва да се въведе постепенно, чрез обединяване на вече съществуващите различни зони за свободна търговия и икономически общности, а именно сключването на тристранното споразумение между Южноафриканската общност за развитие, Общия пазар на Източна и Южна Африка и Източноафриканската общност;

6.

счита, че е необходима и благоприятна международна среда, за да се допълни процесът на регионална икономическа интеграция в рамките на Африка, включително чрез предоставяне на Африка на по-голямо представителство и участие в процеса на вземане на решения в международните институции в областта на финансите, търговията и развитието; призовава ЕС да подкрепи африканските държави в тези искания, така че да им се даде възможност да участват равноправно в глобалната реформа на съществуващите международни правила;

7.

призовава за насърчаване на икономическото развитие и капацитета за иновации на регионалните икономически общности (РИО), чиято интеграция и чийто опит несъмнено ще бъдат източник на вдъхновение за реализацията на континенталната зона за свободна търговия;

8.

посочва, че африканските РИО се очаква да търгуват с останалите държави по света на базата на различни международни търговски режими, а именно освободен от мита и квоти достъп за най-слабо развитите страни и Общата система за преференции или реципрочни споразумения за свободна търговия за държавите, които не са сред най-слабо развитите страни; подчертава необходимостта африканските държави да обединят съществуващите схеми за достъп до пазара в една схема, която да е съгласувана с континенталната зона за свободна търговия, за да се насърчи регионалната интеграция и разнообразяването на търговията; в този контекст счита, че е от съществено значение да се гарантира, че Споразуменията за икономическо партньорство (СИП) ще спомогнат за реализацията на континенталната зона за свободна търговия;

9.

подчертава значението на демократичния надзор от страна на националните парламенти и на гражданското общество както за наблюдението на изпълнението на СИП, така и в процеса на създаване на континентална зона за свободна търговия за Африка; поради това призовава за тяхното систематично участие в текущата работа като част от прилагането на подход, основан на участието, и с надеждата да се гарантира максимална прозрачност;

10.

припомня, че повишеният достъп до пазара, без да е налице капацитет за производство на стоки и услуги, няма да доведе до икономическо развитие; изисква отсега нататък континенталната зона за свободна търговия да адаптира приоритетно структурния дефицит на предлагането на стоки и услуги в Африка спрямо търсенето, за да се окаже ефективно въздействие върху търговията; освен това призовава ЕС да подкрепи съществуващите инициативи за регионална интеграция, включително континенталната зона за свободна търговия, чрез инструмента за подпомагане на търговията, което следва да спомогне за улесняване на създаването или развитието на местен производствен капацитет, за намаляване на неравенството по отношение на доходите в Африка и за подпомагане на икономическата диверсификация и трансфера на технологии;

11.

призовава правителствата на африканските държави допълнително да засилят търговията в рамките на Африка, като създадат подходяща регулаторна рамка за търговията; подчертава значението на хармонизирането на националните законодателства, на инвестициите в инфраструктура, свързана с търговията, и на ефективното улесняване на търговията;

12.

призовава континенталната зона за свободна търговия да спомогне за възстановяването, обединяването и развитието на икономическата структура на Африка, за да се засили интеграцията на пазара, промишленото производство и конкурентоспособността, да се подобри търговията, да се инвестира в инфраструктура и да се даде тласък на потреблението чрез повишаване на покупателната способност;

13.

подчертава значението на иновациите за стимулиране на производството, особено на първичния сектор и неговата разпределителна мрежа;

14.

счита, че континенталната зона за свободна търговия следва да бъде движеща сила за осъществяването на мащабни трансгранични проекти — например за транспортна и комуникационна инфраструктура или за електрификация на континента — за да се осигурят по-добри връзки между съседните държави и големите градове и да се насърчат нови възможности за развитие;

15.

изразява надежда, че континенталната зона за свободна търговия ще даде възможност на Африка да се заеме с устойчиво използване и управление на нейните природни ресурси, което, заедно с благоприятното демографско развитие, ще допринесе за икономически растеж и намаляване на различията в развитието между африканските държави чрез преразпределение на благата; за тази цел призовава африканските държави да повишат прозрачността и отчетността в договорите за използване на ресурсите, финансовото отчитане и одитирането на дружествата; призовава също така ЕС да увеличи своята подкрепа с цел подпомагане на богатите на ресурси държави да прилагат принципите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) за по-голяма прозрачност и отчетност в нефтодобивния, газодобивния и минния сектор;

16.

припомня, че частният сектор осигурява 90 % от работните места в развиващите се страни, включително в Африка; счита, че континенталната зона за свободна търговия може да създаде нови възможности за африканските предприятия чрез създаване на необходимите условия и среда за предприемачество, инвестиции и създаване на работни места; настоятелно призовава да се обърне специално внимание на МСП и малките и средните промишлени сектори — основа на динамичната и разнообразна местна икономика — по-специално чрез създаването на приоритетни области за растеж;

17.

желае да се увери, че за подпомагане на местните МСП, малки и средни промишлени сектори и проекти и предприятия, с които са ангажирани млади хора, се прилага реална политика чрез данъчни облекчения и подкрепа от счетоводни и данъчни експерти и одобрени консултанти в областта на управлението, за да се развие техният капацитет за създаване на блага и работни места;

18.

признава, че данъчните стимули, които африканските държави обикновено предоставят, за да привличат преки чуждестранни инвестиции в добивната промишленост, ги лишава от жизненоважни финансови ресурси; затова счита, че политиките за данъчно облагане на добивната промишленост трябва да бъдат преразгледани с цел да се защитят социално-икономическите интереси на приемащите държави; настоятелно призовава ЕС да гарантира справедливо разпределение на правата на данъчно облагане при договарянето на данъчни спогодби и инвестиционни споразумения с развиващите се страни; призовава за тази цел ЕС да договаря данъчните спогодби с развиващите се страни въз основа на образеца на договор на данъчния комитет към ООН, който дава повече права за данъчно облагане при източника; освен това припомня отговорността на ЕС да се бори срещу данъчните правила, които улесняват избягването на данъци от транснационални корпорации и физически лица, както и да помага на трети държави да си върнат незаконно придобити средства и да подлагат извършителите на наказателно преследване;

19.

счита, че континенталната зона за свободна търговия трябва да даде тласък не само на търговията със стоки и услуги в рамките на Африка, но и на свободното движение на капитали и хора;

20.

призовава да бъдат предприети бързи и конкретни мерки за компенсиране на намаляването на бюджетните приходи в резултат от премахването на митническите бариери и за запазване на местните производствени пазари;

21.

подчертава, че достъпът до финансиране в Африка все още е твърде ограничен и че за да се коригира това положение в рамките на континенталната зона за свободна търговия, трябва да се разработят нови и новаторски решения;

22.

изразява убеждение, че секторът на селското стопанство може да бъде мощен носител на подкрепа при установяването на континенталната зона за свободна търговия за Африка, при условие че либерализацията се придружава от пазарни правила, които са в състояние да защитят дребните производители; поради това призовава африканските държави да зачитат ангажиментите, поети от тях в Мапуто през 2003 г., да отделят поне 10 % от своите национални бюджети за селско стопанство;

23.

припомня, че селското стопанство съставлява 37 % от БВП на Африка, като над 90 % от земеделската продукция в Африка е произведена от малки земеделски стопанства; настоява — след като семейните и малките земеделски стопанства са доказали своята способност да предоставят разнообразни продукти и устойчиво да увеличават производството на храни чрез използване на агроекологични практики — това финансиране да бъде увеличено за малките земеделски производители с цел да се гарантира продоволствената сигурност на континента и да се създадат запаси от продукция в полза на местното население;

24.

призовава Европейския съюз и африканските държави да работят съвместно за разработването на стратегия за увеличаване на селскостопанската конкурентоспособност на Африка с оглед на разрешаването на въпросите относно развитието на селските райони, премахването на ограниченията, свързани със санитарните и фитосанитарните мерки и достъпа до микрокредити, с цел увеличаване на търговията със селскостопански стоки в рамките на континента, защита на поминъка на малките земеделски производители и гарантиране на продоволствена сигурност;

25.

призовава да се постави засилен акцент върху образованието на мъжете и жените и върху инициативите, които отделят достатъчно ресурси за насърчаване на творчеството и иновациите, необходими за насърчаване на конкурентоспособността и разнообразяването на износа;

26.

призовава предложената континентална зона за свободна търговия да почерпи от опита на 40-годишните отношения между АКТБ и ЕС, да използва силните страни от Споразумението от Котону и да се основава на протичащите в момента преговори относно новото споразумение за периода след 2020 г.;

27.

насърчава африканските държави от АКТБ да се координират на централно ниво, така че да бъдат единни в преговорите със своите търговски партньори, включително с Европейския съюз;

28.

призовава Европейския съюз и Африка да формират партньорство, основано на политика за общ устойчив и приобщаващ растеж и съвместно развитие, с акцент върху общите предизвикателства и интереси; подчертава значението на обмена на добри практики между двата континента, по-специално за подобряване на националната инфраструктура и институционалния капацитет, с цел ефективно подпомагане на континенталната зона за свободна търговия;

29.

признава, че реализацията на континенталната зона за свободна търговия ще отнеме много време и ще изисква силно политическо участие на всички заинтересовани страни; призовава за създаването на стабилна система за мониторинг за оценка на напредъка към изпълнението на ангажиментите за континентална зона за свободна търговия;

30.

признава, че континенталната зона за свободна търговия ще бъде безполезна без сериозна структурна промяна, осигуряваща необходимия преход на структурите за производство и износ на африканските държави от суровините към производството;

31.

счита, че континенталната зона за свободна търговия следва да разполага с реални възможности за действие, по-специално като насочва помощите, субсидиите и другите ресурси на Общността, за да се постигне премахване на бедността в Африка и сближаване на равнищата на развитие на държавите; призовава страните да разработят механизъм за балансиране на разпределението на ползите сред африканските държави, така че икономически по-слабите държави да бъдат интегрирани и да се възползват справедливо от континенталната зона за свободна търговия;

32.

призовава за създаването на рамка за технически експерти от целия континент за обмен на идеи, опит и най-добри практики при насърчаването на континенталната зона за свободна търговия;

33.

признава, че континенталната зона за свободна търговия сама по себе си не може да отговори на всички предизвикателства, пред които Африка е изправена в момента, но ще предложи на континента реални перспективи за устойчиво, приобщаващо развитие посредством отварянето му за други икономически организации, като например Европейския съюз и Тихоокеанския басейн и Карибите;

34.

припомня, че е от съществено значение Африка да поеме отговорност за собственото си развитие и да се придържа към свой собствен модел, като получи всички необходими средства за постигане на форма на растеж, която ще бъде от полза за всички жители на Африка;

35.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите на АКТБ — ЕС, Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Африканския съюз, Панафриканския парламент, регионалните и националните парламенти, регионалните организации, свързани с държавите от АКТБ, и Европейската инвестиционна банка.

—

на заседание във Виндхук (Намибия) от 13 до 15 юни 2016 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 1 от своя правилник,

—

като взе предвид своите предходни резолюции, по-специално резолюцията от 9 декември 2015 г. относно миграцията, правата на човека и бежанците по хуманитарни причини,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону) (8), по-специално член 13 от него и измененията на това споразумение, приети през 2005 г. и 2010 г. (9),

—

като взе предвид създаването на Обсерватория на държавите от АКТБ за миграцията,

—

като взе предвид Доклада за диалога от 2011—2012 г. относно миграцията и развитието, приет от Съвета на министрите АКТБ — ЕС на неговата 37-а сесия на 14 юни 2012 г. в Порт Вила, Вануату,

—

като взе предвид процеса от Хартум (инициативата за миграционния маршрут ЕС — Африкански рог) и процеса от Рабат (Евро-африкански диалог относно миграцията и развитието),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно съгласуването на политиките за развитие (СПР): Доклад на ЕС за 2015 г. от 26 октомври 2015 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище, в ЕС (10),

—

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (11), от 29 април 2015 г. относно най-новите трагични случаи в Средиземно море и политиките на ЕС в областта на миграцията и убежището (12) и от 10 септември 2015 г. относно миграцията и бежанците в Европа (13),

—

като взе предвид законодателната резолюция на Европейския парламент от 3 юли 2013 г. относно предложението за директива на Съвета за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки (14),

—

като взе предвид Решение (ЕС) 2015/1601 на Съвета от 22 септември 2015 г. и Решение (ЕС) 2015/1523 на Съвета от 14 септември 2015 г. за установяване на временни мерки в областта на международната закрила в полза на Италия и Гърция,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета от 29 септември 2015 г., озаглавено „Управление на кризата с бежанците: незабавни оперативни, бюджетни и правни мерки по линия на Европейската програма за миграцията“ (COM(2015)0490),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г.,

—

като взе предвид Съвместната стратегия ЕС — Африка,

—

като взе предвид съвместната декларация и плана за действие, приети на срещата на върха ЕС — Африка относно миграцията от 11–12 ноември 2015 г.,

—

като взе предвид Регионалния план за действие за Сахел за периода 2015—2020 г., приет от Съвета на 20 април 2015 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Общо събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Преобразуване на нашия свят: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“ (A/RES/70/1),

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Международната конвенция за защита правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите (Хартата от Банджул), приета на 27 юни 1981 г. от Събранието на Организацията за африканско единство,

—

като взе предвид Резолюция 2240 (2015) от 9 октомври 2015 г. на Съвета за сигурност на ООН относно борбата с масовото разпространение напоследък на незаконното превеждане на мигранти през граница и трафика на хора и застрашаването на техния живот в открито Средиземно море,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН на 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените,

—

като взе предвид резултатите от 21-вата сесия на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP21),

—

като взе предвид Пекинската платформа за действие на ООН и Декларацията от Пекин,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—

като взе предвид доклада на комисията по социални въпроси и околна среда (ACP-EU/101.911v01-00),

А.

като има предвид, че войните, ужасяващото насилие (извършвано, наред с другите, от терористични групировки като „Боко Харам“ и ИДИЛ), разрастващите се дейности и заплахи на терористични организации, политическата, социална и икономическа нестабилност, икономическият спад, бедността, лошото управление, нарушенията на правата на човека, религиозният екстремизъм и омраза, безработицата, корупцията, политическата намеса и репресиите, хуманитарните кризи, изменението на климата, природните бедствия, влошаването на състоянието на околната среда, липсата на възможности за младите хора и нарастващите различия в условията на живот и в икономическите условия са основните движещи сили на миграцията и принудителното разселване;

Б.

като има предвид, че смесените миграционни потоци от юга към юга са много по-значителни, отколкото потоците на север, и протичат вече с години, особено в Африка;

В.

като има предвид, че по прогнози на ВКБООН през 2015 г. в Африка са засегнати от разселване 15 милиона души, и като има предвид, че въпреки този голям брой хора, правото на търсене и получаване на международна закрила в Африка се зачита в голяма степен;

Г.

като има предвид, че изменението на климата ще принуди милиони хора да избягат от държавите си и държавите от ЕС и АКТБ трябва да се ангажират да предотвратят отрицателното въздействие на изменението на климата и да се справят с последиците му;

Д.

като има предвид, че регионалната нестабилност и постоянните конфликти породиха безпрецедентна хуманитарна криза, която доведе до принудителното разселване на 59,5 милиона души през 2014 г. в сравнение с 51,2 милиона през 2013 г., и като има предвид, че има признаци тази цифра за 2015 г. за първи път да надхвърли 60 милиона;

Е.

като има предвид, че жените и децата съставляват повече от 55 % от всички бежанци, които бягат в Европа, а за много от тях има риск да станат жертви на трафик на хора, насилие и сексуално малтретиране; като има предвид, че половината от бежанците в света са деца; като има предвид, че през 2014 г. в ЕС са пристигнали 25 000 непридружени непълнолетни бежанци, а за 10 000 деца бежанци е съобщено, че са изчезнали в ЕС през 2016 г.;

Ж.

като има предвид, че мигрантите и бежанците са обект на различни статути съгласно международното право, тъй като мигрантите, особено икономическите мигранти, избират да отидат в друга държава с цел да подобрят качеството си на живот, докато бежанците са принудени да бягат, за да спасят живота си или да запазят свободата си;

З.

като има предвид, че политическа съгласуваност и координация между външната дейност на ЕС, сигурността, отбраната, търговията, износа на оръжие, данъчното облагане, селското стопанство, хуманитарната помощ, политиките в областта на миграцията, убежището и сътрудничеството за развитие са от изключително значение, но до голяма степен остават неосъществени;

И.

като има предвид, че съществува очевидна необходимост от общ подход за справяне с безпрецедентното нарастване на миграцията и принудителното разселване при координация както в рамките на ЕС и на регионите на АКТБ, така и между държавите от ЕС и АКТБ; като има предвид, че срещата на високо равнище във Валета на 11 и 12 ноември 2015 г. беше една решителна крачка в тази посока и трябва да доведе до осезаеми резултати;

Й.

като има предвид, че ЕС, държавите от АКТБ и международната общност следва да поддържат ангажимента си за гарантиране на всеобщите основни права на мигрантите и бежанците и да осигурят подобряване на базовите условия на живот в бежанските лагери и повишаване на техния капацитет, за да се избегне масовото напускане на мигранти, търсещи по-добри условия на живот;

К.

като има предвид, че Общата европейска система за убежище изисква всички държави членки да предоставят подходящи и еднакви условия за прием на бежанците;

Л.

като има предвид, че няколко държави членки в момента се конкурират с отстъпления в тази област, например като задържат бежанците при пристигането;

М.

като има предвид, че в своя план за действие, приет на срещата на високо равнище във Валета, ЕС изтъква намеренията си да включи допълнителни ключови цели за развитие във външното си сътрудничество в областта на миграцията с африканските държави;

Н.

като има предвид, че организирани престъпни мрежи експлоатират мигрантите, като им вземат големи суми пари с обещанието за безопасно преминаване през Средиземно море в ЕС през неговите южни граници, което често води до трагичната смърт на много мигранти; като има предвид, че най-добрият начин за премахване на трафика на хора и престъпните мрежи е да се създадат безопасни и законни миграционни канали до Европа чрез предоставяне на достъп до убежище и визови процедури, включително хуманитарни визи за мигранти от държави, преживяващи конфликт или хуманитарна криза, улесняване на събирането на семействата и отваряне на законни миграционни маршрути за работници;

О.

като има предвид, че според Международната организация по миграция през 2015 г. над 3 771 души са загинали или изчезнали в Средиземно море; като има предвид, че при 30 % от регистрираните смъртни случаи в Егейско море става дума за деца;

П.

като има предвид, че глобалният подход към миграцията на ЕС, със своите партньорства за мобилност, има за цел да се улесни законната мобилност между нашите континенти и вътре в тях, особено на студенти, преподаватели и изследователи, но и на работници и за целите на събиране на семействата, че той се доказа като мощна движеща сила за развитие и намаляване на бедността и че създава както възможности, така и предизвикателства за всички засегнати страни;

Р.

като има предвид, че колониалното наследство, привлекателността на социалноосигурителните системи и системите за социална сигурност в много по-високо развити икономики в ЕС, търсенето на квалифицирана работна ръка, перспективите за по-добре платени работни места и насърчаването от страна на диаспората на много африкански народи на семействата и приятелите да станат мигранти са някои от факторите на привличане, които са причина за миграцията от африканските държави към ЕС;

С.

като има предвид, че задължението на държавите е ефективно да насърчават и защитават правата на човека и основните свободи на всички мигранти в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека, Конвенцията на ООН за статута на бежанците и международните инструменти, по които са страна;

Т.

като има предвид, че много държави — членки на ЕС, също имат реална нужда от имиграцията поради демографски и икономически причини и за насърчаване на културните връзки; като има предвид, че Европа извлече големи ползи от миграцията и убежището от гледна точка на културното многообразие, междукултурния обмен и производителността; като има предвид, че е необходимо да се направи повече в ЕС и неговите държави членки, за да се постигне по-цялостно икономическо, социално и културно приобщаване на пристигащите мигранти и бежанци;

У.

като има предвид, че Глобалният форум по въпросите на миграцията и развитието счита насърчаването на кръговата миграция като една от ключовите възможности за увеличаване на приноса на международната миграция за развитието, тъй като носи ползи както на държавите на произход, така и на държавите на местоназначение и на самите мигранти;

Ф.

като има предвид, че мигрантите и бежанците, особено жените и момичетата, са уязвими на експлоатация от групи за трафик на хора;

1.

счита за неотменимо правото на всеки човек да мигрира, за да избегне преследване или да търси по-добри условия на живот за себе си и за хората, които обича, в съответствие с член 13 от Всеобщата декларация за правата на човека и член 12 от Международния пакт за граждански и политически права; подчертава, че макар това да е свобода и основно право, от което следва да може да се възползва всеки човек, понастоящем само някои граждани имат възможност да го упражняват;

2.

решително осъжда нарушенията на правата на човека срещу мигранти, по-специално актовете на насилие, неоправданата принуда и произволното задържане; потвърждава, че всички политики в областта на миграцията и убежището трябва да поставят в основата си зачитането на правата на човека в опит да предотвратят нарушения на правата на човека и военни престъпления, които често водят до принудително разселване, и да защитават човешките права на бежанците и мигрантите, които са разселени;

3.

настоятелно призовава ЕС и държавите от АКТБ да обединят усилията си, за да предложат истински отговор на настоящата миграционна криза и да предотвратят бъдещи такива, което може да бъде постигнато единствено чрез справяне с първопричините, а именно бедността, нестабилността, всеобщото насилие, войните, преследването, нарушаването на правата на човека и природните бедствия, както и чрез признаване и разбиране, че икономическите мигранти, жертвите на социално или политическо преследване и мигрантите вследствие на война пораждат различни предизвикателства, които изискват различни отговори;

4.

приветства приемането през септември 2015 г. на Програмата до 2030 г. на ООН за устойчиво развитие, включително нейните цели за устойчиво развитие (ЦУР) и ангажимента на всички държави да улесняват организираната, безопасна, законна и отговорна миграция и мобилност на хората чрез изпълнението на планирани и добре управлявани политики в областта на миграцията; счита, че изпълнението на ЦУР ще бъде възможност за насърчаване на съгласуваност с по-дългосрочните цели за развитие; настоятелно призовава поради тази причина ЕС и държавите от АКТБ да приемат и да изпълнят изцяло Програмата до 2030 г. на ООН за устойчиво развитие, като по този начин се справят с първопричините, пораждащи миграцията, посредством цялостен и интегриран подход, който осигурява приобщаването и овластяването на най-уязвимите; призовава международната общност да приеме измерими показатели за ЦУР в областта на миграцията, както и да събира и публикува данни с разбивка по съответни признаци за достъпа на мигрантите до достоен труд, здравеопазване и образование, особено в развиващите се държави на местоназначение, с цел да се подобри управлението на миграцията;

5.

настоятелно призовава ЕС и държавите от АКТБ да се въздържат от създаването на пречки за хората с увреждания във всички политики, свързани с миграцията, като вземат под внимание по-голямата уязвимост и предизвикателствата, пред които са изправени хората с увреждания преди, по време на и след миграцията; призовава ЕС да гарантира, че неговите политики в областта на миграцията са достъпни и приобщаващи за хората с увреждания в съответствие със заключителните бележки относно ЕС на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания;

6.

призовава ЕС отново да направи оценка на своята помощ за развитие за държавите — източник на икономическа миграция, и да подпомогне създаването на условия хората да останат и да изградят живота си в родните си държави;

7.

отбелязва, че въвеждането на мерки за спешно преместване е стъпка в правилната посока; изразява съжаление обаче за крайно бавното прилагане на тези мерки, липсата на достатъчно ресурси за справянето с кризата с бежанците и нежеланието на държавите членки да участват активно в процеса на преместване; призовава всички държави членки да изпълнят своите задължения възможно най-скоро;

8.

призовава страните да изработят конкретна политика в областта на миграцията и ясно определена, дългосрочна стратегия за обратно приемане и презаселване, както и да си сътрудничат с трети държави за справяне с първопричините за разселването, като конфликти, тероризъм, дискриминация, бедност, влошаване на състоянието на околната среда, заграбване на земи, липса на корпоративна социална отговорност, корупция и лошо управление, за да бъдат постигнати целите за устойчиво развитие; изразява съжаление във връзка с небалансирания подход на ЕС към миграцията, състоящ се от даване на приоритет на борбата с „незаконната“ миграция и недостатъчно обръщане на внимание на възможностите за законна миграция и мобилност;

9.

подчертава голямата потребност от ефективни мерки за справяне с незаконното превеждане през границите и трафика на мигранти и за подвеждане под съдебна отговорност на участващите в тези явления престъпни мрежи;

10.

счита, че е възможно и необходимо да се ограничи непрекъснатото страдание и да се избегне неприемливата загуба на човешки живот чрез бързо създаване и прилагане на безопасни и законни пътища за влизане за бежанците;

11.

приветства стартирането на план за действие на ЕС относно връщането, който предвижда стратегия за постепенно задълбочаване на сътрудничеството с трети държави по споразумения за връщане и обратно приемане; настоява, че сътрудничеството на ЕС с държавите от АКТБ следва да се съсредоточи върху укрепване на капацитета на последните за бърз отговор на исканията за обратно приемане и върху улесняване на идентифицирането на техните съответни граждани; припомня, че споразуменията за обратно приемане трябва да са съчетани с устойчивата реинтеграция на завърналите се лица, и в тази връзка настоятелно призовава ЕС и държавите от АКТБ да инвестират допълнително в мерки за увеличаване на капацитета на държавите на произход за обратното приемане и реинтегриране на техните граждани;

12.

припомня, че крайната цел на всяка обща политика в областта на миграцията следва да бъде не само справяне с предизвикателствата на незаконната миграция, но много по-важно — възползване в пълна степен от възможностите, които потоците на легална миграция предлагат както на държавите на произход, така и на държавите на местоназначение;

13.

подчертава значението на мобилността, особено за целите на образованието и заетостта, в контекста на справянето с първопричините на миграцията, по-специално по отношение на овластяването на жените и момичетата; припомня, че мигрантите могат пряко да допринесат за развитието на държавата си на произход чрез предаване на знанията, опита и уменията, които са придобили, и във връзка с това насърчава държавите от ЕС и АКТБ да разгледат възможностите за сключване на споразумения за кръгова миграция; призовава по тази причина ЕС да гарантира, че концепцията за партньорства на ЕС за мобилност е инструмент не само за борба с незаконната миграция, но и за повишаване на съгласуваността между миграцията и развитието;

14.

припомня, че насърчаването на схеми за кръгова миграция и подписването на споразумения за облекчаване на визовия режим, особено за студенти, преподаватели, изследователи и за целите на събиране на семействата, са и най-добрите начини за борба с експлоатацията на мигрантите от организирани престъпни мрежи;

15.

подчертава значението на правата на мигрантите и работниците мигранти за избягване на експлоатацията във всички нейни форми, включително трафика на хора и принудителния труд, и във връзка с това подчертава необходимостта от осигуряване на обучение на служителите на правоприлагащите органи и на граничните служители както в приемащите, така и в изпращащите държави да разпознават признаците на експлоатация и да предприемат необходимите стъпки за справяне с нея; заявява в това отношение, че трафикантите на хора внушават изкривена представа у много мигранти и бежанци; посочва отново значението на борбата с трафика на хора, прекъсването на паричните потоци и разбиването на мрежите, тъй като те ще окажат положително въздействие върху положението с човешките права на бежанците и мигрантите в трети държави;

16.

настоятелно призовава за координиран подход при мобилизирането на ресурсите, необходими за справяне с тежкото положение на мигрантите и бежанците, които се намират в държави — членки на ЕС, или са на път за тях, с особено внимание върху по-уязвимите групи, като например непридружените малолетни и непълнолетни лица и хората с увреждания; подчертава значението на създаването на коридори за безопасно преминаване и подходящи съоръжения за приемане и обработване на бежанците и мигрантите на път за ЕС и при пристигане в него, отговарящи на подходящи хуманитарни стандарти и спазващи нормите за правата на човека; призовава държавите от АКТБ и европейските държави по-тясно да си сътрудничат в борбата с мрежите за незаконно превеждане през граница;

17.

подчертава, че разходите, свързани със сигурността, са от особено значение за настоящите усилия за цялостно решаване на взаимовръзката между сигурността и развитието и за постигането на цел 16 от Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие; счита, че насърчаването на мира, сигурността и правосъдието в развиващите се държави е от изключително значение за справяне с първопричините на бедността; подчертава обаче, че подобно финансиране, което не представлява ОПР, трябва да идва от инструменти, различни от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР);

18.

подчертава факта, че жените и момичетата бежанци са изправени пред основани на пола заплахи, предизвикателства и пречки, и че политиките в областта на хуманитарната помощ, приемането и убежището следователно трябва да са съобразени с аспектите на пола, с предвидени ресурси и обучение в отговор на специфични от гледна точка на пола обстоятелства;

19.

подчертава, че децата бежанци са особено уязвими при пътуванията, тъй като са изправени пред заплаха от отвличане, експлоатация и малтретиране, и настоятелно призовава всички страни да предприемат действия за осигуряване на закрила на децата бежанци и да отстояват техните права, включително правото на достъп до образование;

20.

подкрепя преобразуването на Frontex в пълноправна европейската гранична и брегова охрана; подкрепя също така съществено увеличение на бюджета на агенцията;

21.

призовава за политически диалог, в контекста на политика в областта на миграцията, между ЕС, държавите на произход и транзитните държави с цел подпомагане на правителствата на държавите партньори на ЕС в борбата срещу организираната престъпност и лицата, превеждащи незаконно мигранти през граница;

22.

припомня значението на паричните преводи от мигранти и призовава ЕС и държавите от АКТБ да въведат по-евтини начини за извършването на тези преводи;

23.

настоятелно призовава институциите на ЕС и правителствата на държавите страни да работят с участниците от гражданското общество на местно, национално и транснационално равнище по отношение на намаляването както на причините за разселване, така и на въздействието на миграцията върху държавите от АКТБ и върху държавите — членки на ЕС;

24.

призовава страните незабавно да приложат съответните разпоредби на Плана за действие от Валета за сключването на споразумения за облекчаване на визовия режим и да използват правната рамка на процесите от Рабат и Хартум като инструмент за постигането на тази цел; настоява, че участието в процеса от Хартум не трябва да обезкуражава усилията за справяне с текущите нарушения, включително от правителства, на хуманитарното право и правата на човека, които са част от причините за принудително разселване; потвърждава, че тези процеси трябва да бъдат съвместими с дългосрочна стратегия за прекратяване на конфликтите и нарушенията на правата на човека в засегнатите региони;

25.

приветства по-специално разпоредбата от Валета за удвояване на броя на стипендиите за студенти и преподаватели чрез подпомаганата от ЕС програма „Еразъм+“ за 2016 г. в сравнение с 2014 г.; призовава за допълнително увеличаване на броя на тези стипендии;

26.

призовава всички страни изцяло да зачитат принципа на съгласуваност на политиките в интерес на развитието в миграционните политики, и по-специално при изпълнението на Европейската програма за миграцията, като се има предвид в това отношение връзката между вътрешните и външните политики, а оттам и връзката между миграцията и политиките за развитие, от една страна, и настоящите политики за социална закрила и заетост в държавите — членки на ЕС, от друга;

27.

отбелязва създаването на Извънреден доверителен фонд на ЕС за стабилност и преодоляване на първопричините за незаконната миграция и разселването на хора в Африка („Доверителен фонд“) — инструмент, който следва да се бори с дестабилизацията, принудителното разселване и незаконната миграция и който включва предоставянето на 1,8 милиарда евро от фондове на ЕС и 81 милиона евро от държавите — членки на ЕС; настоява че ресурсите от този фонд следва да бъдат предназначени за оказване на подкрепа за подходящи проекти за помощ; подчертава, че средства за развитие не трябва да се използват за сътрудничество във връзка с управлението на границите и връщането, нито за контрол на споразуменията за обратно приемане на незаконно пребиваващи лица от трети държави; приканва Комисията да обезпечи пълна политическа отчетност и да подобри финансовата прозрачност на Доверителния фонд, както и последователно да прилага международно договорените принципи на ефективност на помощта, като например демократична ангажираност и привеждане в съответствие; насърчава държавите членки да дадат своя принос за Доверителния фонд и подчертава, че мониторинга и оценката на проектите и програмите, които са финансирани, заедно с оценка на въздействието на този фонд, ще бъдат от съществено значение, за да се гарантира, че фондът изпълнява целта си, а именно подпомагане на нуждаещите се, а не финансиране на правителства, отговорни за нарушения на правата на човека;

28.

призовава държавите членки да спазват ангажиментите, поети във връзка с финансирането на доверителните фондове, и във връзка с други ангажименти в областта на хуманитарната помощ; припомня, че на ВКБООН очевидно не достигат средства за справяне с хуманитарните кризи; изисква от ЕС да увеличи ангажиментите си за презаселване и да изпълни решението, взето на Конференцията относно финансирането за развитие в Адис Абеба, за изпълнение на целта да се отделят 0,15 — 0,2 % от брутния национален доход за официална помощ за развитие на най-слабо развитите държави в краткосрочен план;

29.

подчертава, че една от основните първопричини на масовата миграция, наред с много други, е изменението на климата и неговото въздействие чрез природни бедствия; предупреждава, че в бъдеще масовите миграционни потоци вследствие на природни бедствия ще се увеличават; отново заявява, че е необходим цялостен подход към сложните връзки между изменението на климата и хората, които бягат от държавите си, основан също на експертния опит, който Обсерваторията на държавите от АКТБ за миграцията може да предостави; счита, че този интегриран подход следва да вземе предвид, наред с други неща, сигурността, селското стопанство, влошаването на състоянието на околната среда и устойчивото градско развитие/развитие на селските райони; изисква по-общо изменението на климата систематично да бъде включвано във всички външни политики, и по-специално политиките в областта на сътрудничеството за развитие;

30.

призовава за формулирането на международна правна рамка за определяне на статут на „климатичен бежанец“; счита, че Съюзът и държавите от АКТБ биха могли да играят водеща роля в създаването на такава рамка;

31.

призовава да се търси решение на въпроса с климатичните бежанци посредством мерки, които да разширят съществуващите правни инструменти или принципи, което да позволи съгласувано и обвързващо решение; призовава ЕС да осигури средствата за финансиране във връзка с климата, които обеща в миналото, за да се изпълни общата цел за мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. в допълнение към традиционната помощ за развитие;

32.

приветства подкрепата на ЕС за инициативата „Нансен“ и свързаната с нея програма за осигуряване на закрила, насочена към закрила на разселените лица в контекста на катастрофи, причинени от природни бедствия, включително свързаните с изменението на климата; насърчава по-нататъшното укрепване на създадения от ЕС Световен алианс за борба с изменението на климата, за да се помогне на бедните развиващи се държави, които са най-уязвими към изменението на климата, да повишат капацитета си за адаптиране към неговото въздействие;

33.

настоятелно призовава темата за изменението на климата и миграцията да бъде включена в рамките на диалога между ЕС и АКТБ относно миграцията и развитието;

34.

призовава ЕС спешно да разпредели, в рамките на Действието на АКТБ и ЕС за миграцията, техническа помощ за съответните държави от АКТБ по въпроси, свързани с изменението на климата и миграцията, които придобиват все по-голямо значение за тях както като стратегия за адаптиране, така и за предотвратяване на бедствия;

35.

призовава ЕС, неговите държави членки и държавите от АКТБ да увеличат хуманитарната помощ в тази област, за да насърчават сигурността на преследваните общности в техните родни държави;

36.

признава, че устойчивото икономическо развитие и изграждането на държава, основана на демократични, стабилни и прозрачни институции, допринасят съществено за борбата срещу първопричините за принудителната миграция; призовава ЕС и всички международни заинтересовани лица да задълбочат сътрудничеството за развитие и да подсилят инструментите за постоянен политически диалог;

37.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на министрите от АКТБ, Европейския парламент, Европейската комисия, Европейския съвет, Африканския съюз, Панафриканския парламент, регионалните и националните парламенти на държавите от АКТБ и държавите — членки на ЕС, и регионалните организации на държавите от АКТБ.

—

на заседание във Виндхук (Намибия) от 13 до 15 юни 2016 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално Резолюция 2198 (2015) относно подновяване на режима на санкции по отношение на ДРК и мандата на експертната група, както и Резолюция 2277 (2016), с която се подновява за една година мандатът на мисията на ООН за стабилизиране в ДРК (MONUSCO),

—

като взе предвид преразгледаното Споразумение за партньорство от Котону,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г.,

—

като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—

като взе предвид декларациите от Найроби от декември 2013 г.,

—

като взе предвид Рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона, подписано в Адис Абеба през февруари 2013 г.,

—

като взе предвид доклада на експертната група на ООН относно ДРК от 12 януари 2015 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на върховния комисар по правата на човека на ООН, публикуван на 27 юли 2015 г., относно положението с правата на човека и дейностите на Съвместната служба за правата на човека на ООН в ДРК,

—

като взе предвид изявлението от 9 ноември 2015 г. на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно положението в ДРК,

—

като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 9 март 2016 г. относно мисията на ООН за стабилизиране в ДРК и относно изпълнението на Рамката за мир, сигурност и сътрудничество за ДРК и региона,

—

като взе предвид изявлението за пресата от 16 февруари 2016 г. на Африканския съюз, Организацията на обединените нации, Европейския съюз и Международната организация на франкофонията относно необходимостта от приобщаващ политически диалог в ДРК и ангажимента им да подкрепят Конго в усилията му за консолидиране на демокрацията в страната,

—

като взе предвид предходните резолюции на Европейския парламент относно Демократична република Конго (ДРК), и по-специално тези от 9 юли 2015 г., 17 декември 2015 г. и 10 март 2016 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета на ЕС относно Демократична република Конго от 23 май 2016 г.,

—

като взе предвид годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет от Съвета на ЕС на 22 юни 2015 г.,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на нейния говорител относно положението в Демократична република Конго, най-вече тези от 25 януари 2015 г. и 12 октомври 2015 г.,

—

като взе предвид местните изявления на ЕС, съответно от 21 октомври 2015 г. относно положението с правата на човека в ДРК и от 19 ноември 2015 г. след започването на националния диалог в ДРК,

—

като взе предвид съвместното изявление за пресата от 2 септември 2015 г. на Групата на международните пратеници и представители за региона на Големите езера в Африка относно изборите в ДРК,

—

като взе предвид Конституцията на Конго от 18 февруари 2006 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Джоузеф Кабила е президент на ДРК от 2001 г. насам; като има предвид, че е планирано следващите президентски и парламентарни избори да се проведат през ноември 2016 г., а мандатът на президента Кабила изтича на 20 декември 2016 г.; като има предвид, че съгласно Конституцията на Конго мандатът на президента на ДРК е ограничен до само два мандата;

Б.

като има предвид, че на 15 април 2016 г. Независимата национална избирателна комисия (CENI) заяви, че процесът на изготвяне на нов избирателен списък ще започне през юли2016 г. и би могъл да отнеме три години; като има предвид, че на 18 март 2016 г. тя съобщи, че не би могла да организира президентски и парламентарни избори, както е планирано, докато, обратното, Международната организация на франкофонията твърди, че би било възможно избирателните списъци да се актуализират за три месеца;

В.

като има предвид, че това положение породи обвинения от страна на политическата опозиция в ДРК, че президентът Кабила и неговото правителство се опитват да използват административни и технически средства, за да забавят изборите и да останат на власт след края на конституционния си мандат;

Г.

като има предвид, че първоначалният опит за изменение на избирателния закон на ДРК, в частност член 8, претърпя неуспех през 2015 г. поради силната съпротива и мобилизирането на гражданското общество; като има предвид, че тези опити бяха причина за нарастващо политическо напрежение, вълнения и насилие в страната;

Д.

като има предвид, че следващите президентски и парламентарни избори са от изключително значение и че тяхното мирно, прозрачно и своевременно провеждане би допринесло много за консолидирането на напредъка, постигнат в ДРК през последните повече от десет години;

Е.

като има предвид, че през юни 2014 г. ЕС изпрати в ДРК мисия за последващи действия след наблюдението на изборите, която изтъкна необходимостта да се осигурят актуализирани избирателни списъци, условия за лоялна конкуренция между кандидатите, по-голяма защита на гражданските свободи, справедлива система за оспорване на изборни резултати и усилия за слагане на край на безнаказаността;

Ж.

като има предвид, че на 28 ноември 2015 г. президентът Кабила призова за национален диалог; като има предвид, че впоследствие Африканският съюз назначи бившия министър-председател на Того Едем Коджо за посредник в националния политически диалог; като има предвид, че две основни опозиционни групи (G7 и Динамик дьо л’опозисион) отхвърлиха окончателните заключения на г-н Коджо като неотразяващи настоящото положение на място и към момента все още отказват да участват в този диалог, защото считат, че не е нито открит, нито приобщаващ, нито пък демократичен, а просто тактика за забавяне;

З.

като има предвид, че Африканският съюз, ООН, Европейският съюз и Международната организация на франкофонията съвместно подчертаха важността на диалога и търсенето на споразумение между политическите участници, което зачита демокрацията и принципите на правовата държава, и приканиха всички конгоански политически участници да сътрудничат в пълна степен на Едем Коджо;

И.

като има предвид, че през последните няколко месеца групи за защита на правата на човека нееднократно съобщаваха за влошаване на положението с правата на човека и свободата на изразяване на мнение и на събранията в страната, включително използването на прекомерна сила срещу мирни демонстранти, журналисти, политически лидери и други лица, които се противопоставят на опитите да се разреши на президента Кабила да остане на власт след конституционно определените два мандата;

Й.

като има предвид, че някои актове на репресии доведоха до убийството или раняването на хора; като има предвид, че в други случаи хора бяха произволно задържани или изправени пред съд по политически причини; като има предвид, че се съобщава, че свободата на печата е ограничена от заплахи и нападения срещу журналисти, както беше установено от Репортери без граници и Журналисти в опасност, които изброяват 72 случая на нападения срещу журналисти и медиите, и от закриване на медии; като има предвид, че ООН и някои организации за правата на човека заявиха, че са извършени голям брой злоупотреби с правата на човека от страна на държавни служители и че е отбелязан само ограничен напредък по отношение на подвеждането на водещите извършители под съдебна отговорност;

К.

като има предвид, че положението със сигурността в ДРК продължава да се влошава, особено в източните и югоизточните части на страната, като е докладвано за множество нарушения на правата на човека и международното право, включително целенасочени нападения срещу цивилни граждани, екзекуции без присъда, отвличания, набиране и използване на деца войници от въоръжени групировки и широко разпространено сексуално и основано на пола насилие; като има предвид, че що се отнася до сексуалното насилие, ООН изтъкна значителните действия от страна на конгоанските органи, включително 20 съдебни дела през последните месеци, при които са осъдени19 военнослужещи по обвинения в изнасилване;

Л.

като има предвид, че по преценка на хуманитарни агенции политическата нестабилност хвърля страната в хаос и кара населението ѝ, което вече е обезсилено от различни предишни и настоящи кризи, да изпада в крайна бедност и несигурност, като понастоящем 7,5 милиона души се нуждаят от помощ; като има предвид, че продължаващият конфликт и военните операции доведоха до вътрешното разселване на 1,5 милиона души и принудиха 500 000 души да напуснат страната;

M.

като има предвид, че Националната индикативна програма за ДРК за периода 2014—2020 г., финансирана с 620 милиона евро от 11-ия Европейски фонд за развитие, отдава приоритет на укрепването на управлението и на принципите на правовата държава, включително провеждането на реформи в съдебната система, полицията и армията;

Н.

като има предвид, че Съединените американски щати и Обединеното кралство заявиха на 13 май 2016 г., че предвиждат възможността да се координират със своите европейски и международни партньори при прилагането на целенасочени санкции за възпиране на тези, които са участвали в действия или политики, подкопаващи демократичните процеси и институции в ДРК;

О.

като има предвид, че достъпът до природните ресурси и експлоатацията им продължават да играят важна роля в подхранването на конфликтите в ДРК и в региона;

1.

изразява дълбока загриженост предвид все по-нестабилното положение в Демократична република Конго в условията на напрегнатата предизборна обстановка; призовава в тази връзка конгоанските органи да актуализират избирателния списък и незабавно да представят календар за изборите и надежден и справедлив бюджет за президентските и парламентарните избори при пълно зачитане на конституционната времева рамка и разпоредби; отбелязва със задоволство готовността на ЕС и на международната общност да предоставят, ако е необходимо, подкрепа за изборния процес в Конго, при условие че са изпълнени гореспоменатите предварителни условия;

2.

призовава за успешно и своевременно провеждане на изборите, което ще бъде изключително важно за дългосрочната стабилност и развитието на страната и на целия регион; потвърждава, че изборите следва да се проведат в пълно съответствие с буквата и духа на Конституцията на Конго от 2006 г., и по-конкретно членове 70, 73, 103, 105, 220 и 222, и съгласно принципите на Африканската харта за демокрация, избори и управление, която ДРК настоятелно се призовава да ратифицира незабавно; счита, че органите на ДРК имат ясна отговорност в това отношение и задължение да гарантират благоприятна среда за провеждането на прозрачни, надеждни и приобщаващи избори;

3.

отбелязва инициативата на президента Кабила за започване на национален диалог и подчертава значението на открития, приобщаващ и демократичен политически диалог, приет от всички, за мирното договаряне на условията за надежден изборен процес и календар;

4.

призовава ЕС и Африканския съюз да разширят цялостното си сътрудничество, така че то да обхваща приобщаващ диалог и стремеж към постигане на споразумение между политическите участници в ДРК, което зачита демокрацията и принципите на правовата държава, и да продължават да съгласуват усилията си в ДРК с други международни заинтересовани страни, и по-специално ООН;

5.

настоятелно призовава правителството на ДРК да постигне допълнителен напредък в демократизацията на страната и за целта активно да използва препоръките, включени в окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на изборите през 2011 г. и в доклада на мисията за последващи действия през 2014 г.; подчертава, че естеството и размерът на подкрепата на ЕС за изборния процес в ДРК следва да зависят от напредъка, постигнат при изпълнението на препоръките, включени в тези доклади;

6.

припомня, че Независимата национална избирателна комисия следва да е безпристрастна и приобщаваща институция с достатъчно ресурси, за да се създадат условия за един всеобхватен и прозрачен процес;

7.

изразява дълбока загриженост предвид влошаващото се положение във връзка със сигурността и правата на човека в ДРК и особено предвид постоянните сведения за увеличаване на политическото насилие; подчертава отговорността на правителството да избягва каквото и да било задълбочаване на настоящата политическа криза или ескалиране на насилието и да зачита и защитава политическите права на своите граждани, по-специално правото на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания, тъй като те са основата за динамичен политически и демократичен живот;

8.

решително осъжда използването на сила и строгите ограничения и сплашване, пред които са изправени най-вече членове на опозицията, защитници на правата на човека и журналисти преди предстоящия изборен цикъл; призовава за освобождаването на всички политически затворници; призовава конгоанските органи да гарантират независимостта на Националната комисия по правата на човека и да ѝ дадат възможност да работи напълно независимо, като ѝ осигурят необходимите ресурси;

9.

призовава правителството на ДРК и международните партньори да започнат задълбочено и прозрачно разследване на нарушенията на правата на човека, случили се наскоро в различни части на страната най-вече в контекста на изборните протести, както и на последните масови убийства в Бенин, в Северен Киву; отново заявява, че не може да се допусне безнаказаност за извършителите на тежки нарушения на правата на човека, на военни престъпления, на престъпления срещу човечеството и на сексуално насилие, нито за лицата, които отговарят за набирането на деца войници; подчертава, че хората, отговорни за такива деяния, трябва да бъдат докладвани, идентифицирани, преследвани по съдебен път и наказани в съответствие с националното и международното наказателно право;

10.

признава усилията, положени от конгоанските органи в борбата с безнаказаността и за предотвратяване на сексуалното насилие и на насилието срещу деца, макар че счита, че напредъкът продължава да бъде бавен; призовава правителството да насърчава равенството между половете, особено по отношение на жените, включени в списъка на кандидатите за президент;

11.

отново изразява дълбока загриженост относно тревожното хуманитарно положение в ДРК, причинено по-специално от ожесточените въоръжени конфликти в източните провинции и притока на около 245 000 бежанци от Бурунди след април 2015 г.; припомня, че неутрализирането на всички въоръжени групировки в региона значително ще допринесе за мира и стабилността; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да оказват помощ на народа на ДРК с цел подобряване на условията на живот на най-уязвимите части от населението;

12.

приветства Резолюция 2277 (2016) на Съвета за сигурност на ООН, с която се подновява мандатът на мисията MONUSCO и се засилват нейните правомощия да защитава цивилните граждани и да отстоява правата на човека в контекста на изборите;

13.

призовава Африканския съюз и ЕС да обезпечат постоянен политически диалог между държавите от региона на Големите езера, за да се предотврати по-нататъшна дестабилизация; изразява съжаление, че е постигнат само ограничен напредък в изпълнението на Рамковото споразумение за мир, сигурност и сътрудничество от февруари 2013 г., и призовава всички страни да допринасят активно към усилията за стабилизиране;

14.

припомня ангажимента, поет от ДРК в рамките на Споразумението от Котону, за зачитане на демокрацията, принципите на правовата държава и принципите на правата на човека, които включват свободата на изразяване на мнение, свободата на медиите, доброто управление и прозрачността при изпълняване на политическа длъжност; призовава институциите на ЕС да засилят диалога с органите на ДРК в рамките на член 8 от Споразумението от Котону, за да се изясни окончателно изборния процес;

15.

подчертава, че ако това не стане, ЕС ще има право да започне производство по член 96 от Споразумението от Котону, и по-конкретно да пренасочи бюджетната подкрепа към гражданското общество и да разгледа възможността за прилагане на целенасочени санкции;

16.

подчертава решаващата роля на Африканския съюз за предотвратяване на политически кризи в Централна Африка и приканва неговите лидери, и най-вече Южна Африка, да се стремят да обезпечават спазването на Конституцията на ДРК; настоятелно призовава ЕС да използва всички дипломатически и икономически инструменти, с които разполага, включително предстоящото подписване на споразуменията за икономическо партньорство, за да постигне тази цел;

17.

приветства усилията на конгоанските органи за прилагане на законодателството, което забранява търговията и обработката на полезни изкопаеми в райони с незаконна експлоатация на полезни изкопаеми, като например районите под контрола на въоръжени групировки; призовава конгоанските органи да укрепят прилагането на законодателството, насочено към прекратяване на незаконната експлоатация на минералните ресурси на страната, и настоятелно призовава ДРК да продължи да полага усилия за придържане към Инициативата за прозрачност на добивната промишленост;

18.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ-ЕС, Европейската комисия, Съвета на ЕС, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на президента, министър-председателя и парламента на ДРК.

—

на заседание във Виндхук (Намибия) от 13 до 15 юни 2016 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между АКТБ и ЕС, подписано в Котону на 23 юни 2000 г., и неговите изменения,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 8 октомври 2015 г. относно подновяване на Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие,

—

като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 6 февруари 2013 г. относно 57-ата сесия на Комисията по статута на жените към ООН: изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета,

—

като взе предвид доклада от проведената в Брюксел на 4 юли 2014 г. годишна среща на държавите — членки на ЕС, посветена на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, озаглавен „15 години от приемането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН — с поглед напред към 2015 г.“,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието срещу жени и момичета и борбата срещу всички форми на дискриминация срещу тях, както и насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

—

като взе предвид съвместното изявление за пресата от 12 февруари 2015 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини и на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти Лейла Зеруги по повод на Международния ден срещу използването на деца войници,

—

като взе предвид съвместното писмо от 11 септември 2015 г. до членовете на Европейския парламент от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини и на члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и управлението при кризи Христос Стилианидис,

—

като взе предвид Женевските конвенции (1949 г.) и допълнителните протоколи към тях (1977 г.), Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД, 1989 г.) и факултативния протокол към нея относно участието на деца във въоръжен конфликт (2000 г.) и Римския статут на Международния наказателен съд (1998 г.),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид резолюции1325 (2000 г.), 1820 (2008 г.), 1888 (2009 г.), 1889 (2009 г.), 1960 (2010 г.), 2106 (2013 г.) и 2122 (2013 г.) на Съвета за сигурност на ООН и ангажиментите и задълженията на ЕС и на държавите от АКТБ съгласно тези резолюции,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—

като взе предвид Насоките на Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) относно закрилата на жените бежанци, в това число предотвратяването и реагирането на сексуалното насилие срещу тях,

—

като взе предвид публикувания на 28 декември 2015 г. годишен доклад на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на децата и въоръжените конфликти Лейла Зеруги до Съвета на ООН по правата на човека,

—

като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН от 23 март 2015 г. и 13 януари 2012 г. относно свързаното с конфликти насилие,

—

като взе предвид документа, озаглавен „Да преобразим нашия свят: програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, приет на провелата се на 25 септември 2015 г. в Ню Йорк среща на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие,

—

като взе предвид забраната за насилие срещу жените и правата на жените на достойнство, живот, неприкосновеност, сигурност и свобода от дискриминация, прогласени в протокола относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите (Протокола от Мапуто),

—

като взе предвид Резолюция 283 (2014 г.) на Африканската комисия по правата на човека и народите относно положението на жените и децата при въоръжен конфликт,

—

като взе предвид четвъртата световна конференция относно жените, проведена в Пекин през септември 1995 г., и Пекинската декларация и платформа за действие,

—

като взе предвид изпълнението на програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г.,

—

като взе предвид член 18, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че изнасилването, сексуалното робство, принудителната стерилизация и други форми на насилие срещу жени, момичета и деца се използват системно като средства за водене на война, и като има предвид, че тези практики са широко разпространени в много неотдавнашни и текущи въоръжени конфликти; като има предвид, че когато са част от широко разпространени и системни практики, изнасилването и сексуалното робство са признати от Женевската конвенция за престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

Б.

като има предвид, че понастоящем изнасилването също се признава за елемент на престъплението геноцид, когато се извършва с цел да се унищожи, изцяло или частично, определена група;

В.

като има предвид, че за голяма част от тези посегателства няма достатъчно сведения, а извършителите рядко биват преследвани по съдебен ред и подвеждани под съдебна отговорност;

Г.

като има предвид, че поради дълбоко вкоренените норми, свързани с пола, в Африка жените и момичетата са особено често жертва на сексуално насилие, използвано в това число като средство за унижаване, налагане на превъзходство, всяване на страх, разпръскване и/или принудително преместване на цивилното население от дадена общност или етническа група;

Д.

като има предвид, че сексуалното насилие има тежки физически, емоционални, психологически и социални последици за жертвите, както и за техните семейства и цели общности;

Е.

като има предвид, че в много случаи жертвите на сексуално насилие са изправени пред косвени последици като стигматизация, изключване от съответната им общност, изолация и икономическа уязвимост;

Ж.

като има предвид, че международното хуманитарно право изисква абортът да се разглежда като необходима медицинска грижа за момичетата и жените, забременели вследствие на изнасилване по време на война, което означава, че жертвите на това посегателство имат право на достъп до аборт като част от необходимата медицинска грижа;

З.

като има предвид, че международното хуманитарно право, в това число Женевските конвенции и протоколите към тях, се прилага по време на конфликт и заменя националното или местното право;

И.

като има предвид, че мироопазващите части на ООН в много случаи са обвинявани в сексуална експлоатация и злоупотреба; като има предвид, че през януари 2016 г. независима проверка във връзка с такива злоупотреби обвини ООН, че не е успяла да опровергае твърденията за злоупотреби с деца, отправени срещу мироопазващите ѝ сили; като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН прие резолюция по този въпрос през март 2016 г.;

Й.

като има предвид, че през 2014 г. Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ на д-р Муквеге за изключителната му работа по обгрижване на жени, които са станали жертви на сексуално насилие в Демократична република Конго;

1.

решително осъжда всички форми на насилие и посегателства и злоупотреби с човешките права от страна на държавни и недържавни субекти срещу жени и деца, както и нападенията, насочени към защитници на човешките права и организации на гражданското общество в ситуации както по време на конфликт, така и след него;

2.

решително осъжда използването на изнасилването като средство за водене на война и подтисничество и счита, че то трябва да бъде премахнато; подчертава, че държавите имат първостепенното задължение да закрилят цивилното население и да търсят отговорност в ситуации на конфликт; изразява съжаление във връзка с липсата на защита на невинните жени и деца срещу растящото насилие срещу тях, в това число изнасилвания, мъчения и набирането на деца войници;

3.

настоятелно призовава ЕС, държавите от АКТБ, Африканския съюз и ООН да упражнят натиск върху правителствата и всички заинтересовани страни в регионите, в които такова насилие е налице, за да се сложи край на практиката и да се гарантира независимостта на съдебната система, за да могат извършителите да бъдат подведени под съдебна отговорност и да се прекрати безнаказаността за това насилие;

4.

призовава всички държави да приемат и прилагат законодателни, административни и социални мерки, насочени към предотвратяване на изнасилването и насилието срещу жени и деца в ситуации на конфликт и след него, както и да гарантират, че жертвите получават рехабилитация, подходяща подкрепа, здравни грижи и психологическа помощ, в това число грижи за сексуалното и репродуктивното си здраве;

5.

призовава всички държави да подпишат и ратифицират КООНПД и факултативните протоколи към нея, да приемат законодателство, с което изрично се забранява и криминализира вербуването и използването на деца от въоръжени сили или групи и използването на деца във военни действия;

6.

призовава всички държави да разследват всички участвали страни и да преследват по съдебен ред всички лица до най-високите нива в йерархията на командването, като им повдигнат възможно най-тежки обвинения, в това число за военнопрестъпления, за да се прекрати безнаказаността и да се възстанови справедливостта;

7.

подчертава необходимостта от повече усилия и ресурси за предотвратяване и премахване на всички дискриминационни практики срещу жените и за провеждане на борба и преследване на всички форми на насилие, включително трафика на хора, гениталното осакатяване на жени, принудителната стерилизация, насилственото забременяване, убийствата въз основа на пола, домашното насилие и изнасилването в брака, браковете на деца, ранните и принудителните бракове, както и основаното на пола насилие при ситуации на конфликт и след него;

8.

призовава всички държави и международни субекти, участници в конфликти и в предоставянето на хуманитарна помощ, в това число Европейската комисия, да се ангажират с гарантиране на безопасността на жените и момичетата от началото на всяка извънредна или кризисна ситуация чрез усилия за отстраняване на риска от сексуално и основано на пола насилие, чрез повишаване на осведомеността, чрез предприемане на стъпки за наказателно преследване на извършителите на този вид насилие и чрез гарантиране, че при хуманитарни кризи жените и момичетата имат достъп до пълния набор от услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително безопасни аборти, така че да се сложи край на положение, равностойно на нехуманно отношение, както е предвидено в Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

9.

призовава държавите да предоставят цялата необходима подкрепа на децата, родени от изнасилени майки, които често са отхвърлени от обществото и семействата си, както и на самите майки;

10.

призовава държавите от АКТБ, държавите — членки на ЕС, и Европейския парламент да се присъединят към призива за действие с цел премахване на насилието срещу жени и момичета при извънредни ситуации, отправен в Лондон през ноември 2013 г.;

11.

призовава всички държави да разработят рамка за системно реагиране на насилието срещу деца, която да е интегрирана в националните процеси на планиране, да се оценява системно спрямо установени целеви равнища и графици и да бъде обезпечена с подходящи човешки и финансови ресурси в подкрепа на изпълнението ѝ; настоятелно призовава да се предприемат действия за отстраняване на първопричините за насилието срещу деца; подчертава ролята на образованието като мощно средство, което може да възстанови усещането за нормалност, да помогне на децата да преодолеят травмата и да им даде възможност да станат пълноценни граждани, щом премине извънредната ситуация; подчертава необходимостта от подходящи ресурси за образование при извънредни ситуации, възникващи по време на въоръжен конфликт;

12.

изразява дълбоко безпокойство във връзка с увреждащите, необратими и понякога фатални физически, психологически и социални последици от гениталното осакатяване и обрязването на жени; призовава за премахването им във всички държави;

13.

призовава всички държави и международни субекти, участници в конфликти и в предоставянето на хуманитарна помощ, да се ангажират да защитават хуманитарните работници от наказателно преследване в съответствие с Женевските конвенции и допълнителните протоколи към тях;

14.

призовава ООН да предостави на членовете си обучителни насоки и материали относно закрилата, правата и специфичните потребности на жените и децата, както и специализирано обучение за целия мироопазващ състав относно закрилата, специфичните потребности и правата на жените и децата в ситуации на конфликт;

15.

настоятелно призовава високопоставените военни командири да формулират достатъчно ясни и точни правила за взаимодействие с цивилното население, с които ясно да се забраняват сексуалното насилие и други форми на насилие; подчертава колко е важно да се напомни на командирите какви са отговорностите им във връзка с дисциплинарните наказания в случай на насилие срещу цивилното население; настоятелно призовава командирите да съобщават на правораздавателните органи всички случаи на насилствени действия, извършени от войниците им срещу цивилното население;

16.

приветства препоръката на генералния секретар на ООН Африканският съюз да гарантира изпълнението на плана за действие на въоръжените сили срещу сексуалното насилие, както и системно да подвежда извършителите под съдебна отговорност и да осигурява репарации, в това число обезщетения за жертвите;

17.

изразява силна загриженост във връзка с многобройните твърдения за сексуално малтретиране от страна на мироопазващите сили на ООН; приветства приемането на Резолюция 2272 на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос; приветства по-специално факта, че за пръв път ООН започна да назовава държавите, от които идват предполагаемите извършители — ход, който има за цел да окаже натиск върху държавите да разследват твърденията, които често са оставяли без последици в миналото; призовава за прилагане на политика на нулева търпимост към експлоатацията и сексуалните посегателства, за които се твърди, че са извършени от служители на ООН;

18.

подчертава необходимостта измерението, свързано със сексуалното насилие, да бъде включено в програмите за разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, за да се попречи на извършителите отново да заемат военна длъжност или ръководни постове;

19.

изразява съжаление, че данните относно изнасилванията и сексуалното насилие по време на конфликти остават изключително оскъдни; изисква от държавите, в които има конфликт, или тези, които участват в хуманитарни дейности след конфликт, да събират данни с разбивка по съответни признаци относно този тип насилие, неговите жертви и извършители;

20.

възлага на своите съпредседатели да предадат настоящата резолюция на Съвета на АКТБ — ЕС, Европейската комисия, Съвета на Европейския съюз, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, институциите на Африканския съюз и генералния секретар на Организацията на обединените нации.