23.11.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 433/1

---

ПОЗИЦИЯ (ЕС) № 21/2016 НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета

Приета от Съвета на 18 октомври 2016 г.

(2016/C 433/01)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (1),

в съответствие с обикновената законодателна процедура (2),

като има предвид, че:

(1)

Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета (3) изисква дейностите, свързани с риболова и аквакултурите, да са екологично устойчиви в дългосрочен план и да се управляват по начин, който съответства на целите за постигане на икономически и социални ползи и ползи за заетостта, както и за осигуряване на продоволственото снабдяване. Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) следва да прилага както подход на предпазливост, така и екосистемен подход към управлението на рибарството, за да гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема се свежда до минимум, и да се стреми да гарантира, че риболовните дейности избягват влошаването на морската среда. В този контекст от особено значение са и член 2, параграф 2 и членове 7, 20 и 22 от посочения регламент.

(2)

Съюзът се ангажира да изпълни резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално резолюции 61/105 и 64/72, с които се призовават държавите и регионалните организации за управление на рибарството да осигурят закрилата на уязвимите дълбоководни морски екосистеми от разрушителното въздействие на дънните риболовни уреди, както и устойчивата експлоатация на дълбоководните рибни запаси.

(3)

Комисията направи оценка на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета (4) и заключи по-специално, че обхватът на съответния флот е твърде голям, че липсват указания за контрола в определените пристанища и за програмите за вземане на проби, както и че качеството на докладването от страна на държавите членки на равнищата на риболовното усилие е твърде променливо. Освен това в оценката на Комисията се стига до заключението, че пределните граници на капацитета, приложими от 2002 г. насам, и състоящи се от общия капацитет на всички кораби, уловили общо количество от различни дълбоководни видове, надвишаващо 10 тона, през която и да е от годините между 1998 и 2000 г., не са довели до съществен положителен ефект. Режимът на пределните граници на капацитета следва да бъде актуализиран като част от мерките за отстраняване на недостатъците, установени в посочения Регламент.

(4)

С цел запазване на необходимите намаления на риболовния капацитет при дълбоководния риболов и с оглед получаването на по-пълна информация за дълбоководните риболовни дейности и тяхното въздействие върху морската среда риболовът на дълбоководни видове следва да подлежи на разрешение за риболов. Всяко заявление за разрешение за риболов следва да се придружава от подробно описание на зоната на планираните риболовни дейности, включително подзони, участъци и подучастъци на Международния съвет за изследване на морето (ICES) и на Комитета по риболова в централната източна част на Атлантическия океан (CECAF), както и вида уреди, планирания дълбочинен обхват, предвидената честота и продължителност на риболовната дейност и конкретните дълбоководни видове, които ще бъдат обект на риболов. Системата на разрешенията за риболов следва да допринесе и за ограничаване на капацитета на корабите, които имат право да извършват риболов на дълбоководни видове. С оглед на това мерките за управление да се концентрират върху частта от флота, която е най-тясно свързана с дълбоководния риболов, разрешенията за риболов следва да се издават в зависимост от това дали имат връзка с целевия риболов или прилова. Прилагането наt задължението за разтоварване на сушата, установено в Регламент (ЕС) № 1380/2013 следва обаче да не представлява пречка корабите, които улавят малко количество дълбоководни видове и които понастоящем не подлежат на разрешителен режим за дълбоководен риболов, да продължат традиционните си риболовни дейности.

(5)	Титулярите на разрешение за риболов, позволяващо улова на дълбоководни видове, следва да си сътрудничат в научноизследователските дейности, за да подобрят оценката на дълбоководните запаси и изследване на дълбоководните екосистеми.

(6)

С оглед допълнително да се подобри защитата на морската среда е подходящо да се даде възможност за целеви риболовни дейности единствено в тези зони, в които е извършвана дълбоководна риболовна дейност през референтния период 2009—2011 г. Въпреки това, за целите на проучвателния риболов, за корабите за целеви риболов на дълбоководни видове следва да бъде възможно да извършват риболов извън съществуващата риболовна зона, при условие че според оценка на въздействието, направена в съответствие с насоките на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), разширяването на риболовната зона не носи значителен риск от отрицателно въздействие върху уязвимите морски екосистеми (УМЕ).

(7)

Дълбоководният риболов с дънни тралове носи по-висок риск за УМЕ спрямо различните използвани уреди и при него се отчита най-големият размер на непреднамерен улов на дълбоководни видове. За да се сведе до минимум отрицателното въздействие на тези дълбоководни риболовни дейности върху морската екосистема, риболовът с дънни тралове следва да се ограничи до води над определена дълбочина, а риболовът с дънни уреди следва да подлежи на специфични изисквания за опазване на УМЕ. Поради това използването на дънни уреди следва да подлежи на допълнителна оценка след …[четири години от датата на влизането в сила на настоящия регламент]. Освен това използването на дънни хрилни мрежи за дълбоководен риболов понастоящем е ограничено с Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета (5).

(8)

С цел да се смекчи потенциалното вредно въздействие на дънните тралове е целесъобразно да се разреши риболовът с дънни тралове единствено на дълбочина от 800 метра или по-голяма. Това ограничение се основава на съществуващите доброволни мерки по инициатива на сектора, които се прилагат във водите на Съюза, и отчита особеностите на дълбоководния риболов във водите на Съюза.

(9)

За да се сведе до минимум въздействието на риболовните дейности в дълбоки води върху УМЕ, е целесъобразно да се предвиди набор от мерки за намаляване на случаите на откриване на УМЕ. По-специално, в случай на откриване на УМЕ следва да се прилага правилото за отдалечаване (move-on) и задължението за докладване. Освен това следва да се състави списък на зони, в които съществуват или е възможно да съществуват УМЕ, в които риболовът с дънни уреди е забранен.

(10)

Като се има предвид, че биологичната информация може да се събира най-успешно, посредством хармонизирани стандарти за биологични данни, е целесъобразно събирането на данни за дълбоководните риболовни дейности да се интегрира в общата рамка за събиране на научни данни, като се осигури предоставянето на допълнителна информация, необходима за разбирането на динамиката на риболова. Финансиране за целите на събирането на данни съгласно настоящия регламент се предоставя съгласно условията и принципите на рамката за събиране на данни, предвидена в Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета (6).

(11)

С Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета (7) се установяват по-строги изисквания за контрол и правоприлагане, които се прилагат при конкретни обстоятелства. Риболовът на дълбоководни видове, които по природа са уязвими при риболов, следва поради това да бъде обект на по-висок контрол. Целесъобразно е също така да се предвидят конкретни случаи на нарушаване на правилата на ОПОР, което следва да води до оттеглянето на разрешение за риболов.

(12)

Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан бе одобрена с Решение 81/608/ЕИО на Съвета (8) и влезе в сила на 17 март 1982 г. Тази конвенция предвижда подходяща рамка за многостранно сътрудничество относно рационалното опазване и управление на рибните ресурси в международните води от североизточната част на Атлантическия океан. Мерките за управление, приети в Комисията за риболова в североизточната част на Атлантическия океан (NEAFC), обхващат конкретна система от мерки за опазване на УМЕ в регулаторната зона на NEAFC. Въпреки това, за да се гарантира последователността на сегашния начин на действие на риболовните кораби на Съюза във водите на NEAFC, приложимите понастоящем правила, предвидени в Регламент (ЕО) № 2347/2002 относно разрешителните за дълбоководен риболов, определените пристанища и съобщаването на информация от държави членки следва да продължи да се прилага за дълбоководните риболовни дейности в регулаторната зона на NEAFC. Освен това, за да продължи подобряването на научните познания за тези запаси и тъй като приложимите мерки на NEAFC не включват присъствие на наблюдатели, е подходящо същият обхват на наблюдение да се приложи във всички зони в Северно море и всички зони на CECAF, в които се извършва риболов на дълбоководни видове.

(13)

На Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз във връзка с изменението на списъка на индикаторните видове за УМЕ, който се съдържа в приложение III, с цел привеждане в съответствие на този списък с последните научни становища. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество (9). По-специално, с цел осигуряване на равно участие при подготовката на делегираните актове, Европейският парламент и Съветът получават всички документи едновременно с експертите от държавите членки, като техните експерти получават систематично достъп до заседанията на експертните групи на Комисията, занимаващи се с подготовката на делегираните актове.

(14)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с определянето на съществуващите риболовни зони и съставянето и адаптирането на списъка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета (10).

(15)

За да се гарантират еднакви условия за изпълнението на настоящия регламент на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия във връзка с одобряването на проучвателен дълбоководен риболов и с адаптирането на съществуващите дълбоководни риболовни зони с цел включване на местоположението на риболовните дейности, които се извършват с разрешение за риболов, издадено в съответствие с настоящия регламент. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани, без да се прилага Регламент (ЕС) № 182/2011.

(16)	Следователно е необходимо да се създадат нови правила за регулиране на риболова на дълбоководни запаси във водите на Съюза в североизточната част на Атлантическия океан и в международните води в зоната на компетентност на CECAF,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Цели

Настоящият регламент допринася за постигането на целите, изброени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, по отношение на дълбоководните видове и местообитания. Освен това той има за цел:

а)	подобряване на научните знания за дълбоководните видове и техните местообитания;

б)	предотвратяване на значителни неблагоприятни последици за УМЕ в рамките на дълбоководния риболов и гарантиране на дългосрочното опазване на дълбоководните рибни запаси;

в)	гарантиране на съответствието на мерките на Съюза, с цел устойчиво управление на дълбоководните рибни запаси, с резолюциите, приети от Общото събрание на ООН, по-специално резолюции 61/105 и 64/72.

Член 2

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за риболовните дейности или планираните риболовни дейности в следните води:

а)	от риболовни кораби на Съюза и риболовни кораби на трета държава във водите на Съюза в Северно море, северозападните води и югозападните води, както и във водите на Съюза в зона IIa на ICES;

б)	от риболовни кораби на Съюза в международните води от зони 34.1.1, 34.1.2 и 34.2 на CECAF.

2.   Параграф 1 от настоящия член не засяга член 16, параграф 5.

Член 3

Приложно поле

1.   Настоящият регламент се прилага за видове, които се срещат в дълбоки води и които се характеризират с комбинация от следните биологични фактори: съзряване на относително напреднала възраст, бавен растеж, дълга продължителност на живота, ниска естествена смъртност, непостоянни цикли на попълване на годишни класове с добро качество и размножаване, което може да не се осъществи всяка година („дълбоководни видове“).

2.   За целите на настоящия регламент дълбоководните видове и най-уязвимите видове сред тях са изброени в приложение I.

Член 4

Определения

1.   За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и член 2 от Регламент (EО) № 734/2008 на Съвета (11).

2.   Освен това се прилагат следните определения:

а)	„зони на ICES“ означава зоните, определени в Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета (12);

б)	„зони на CECAF“ означава зоните, определени в Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета (13);

в)	„регулаторна зона на NEAFC“ означава водите, обхванати от Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан, които се намират извън риболовната юрисдикция на договарящите страни по конвенцията;

г)	„най-уязвими видове“ означава дълбоководните видове, посочени в третата колона „Най-уязвим вид (x)“ от таблицата в приложение I;

д)	„риболовна дейност“ означава риболовни дейности, имащи за цел улова на определени видове с определени риболовни уреди в определен район;

е)	„дълбоководна риболовна дейност“ означава дейност, насочена към дълбоководни видове в съответствие с указанията, които се съдържат в член 5, параграф 2;

ж)	„център за наблюдение на рибарството“ означава оперативен център, създаден от държава членка на знамето и оборудван с компютърен хардуер и софтуер, позволяващи автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните;

з)	„откриване“ означава улов на такива количества индикаторни видове за УМЕ, които са над праговете, определени в приложение IV;

и)

„непреднамерен улов“ означава случаен улов на морски организми, които съгласно член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 трябва да бъдат разтоварени на сушата и приспаднати от квотите или поради факта, че са под минималния референтен размер за опазване, или защото количеството им надвишава разрешените количества съгласно правилата за състава на улова и за прилова;

й)	„индикаторни видове за УМЕ“ означава видовете, включени в приложение III;

к)	„съществуващи дълбоководни риболовни зони“ означава участъкът от зоната, посочена в член 2, параграф 1,буква а), в която в миналото са се извършвали дълбоководни риболовни дейности и която е определена съгласно член 7.

Член 5

Разрешения за риболов

1.   Риболовните дейности, целящи улов на дълбоководни видове, подлежат на разрешение за риболов („разрешение за целеви риболов“). В разрешението за целеви риболов се посочват дълбоководните видове, спрямо които на кораба е разрешено да извършва целеви риболов.

2.   За целта на параграф 1 се счита, че риболовната дейност на даден риболовен кораб е насочена към дълбоководни видове, ако съобщенията на кораба за улова (в корабния дневник, декларациите за разтоварване на сушата, документите за продажба или други подобни документи) за съответната календарна година, съдържат най-малко 8 % дълбоководни видове на даден риболовен рейс.

Това обаче не се прилага по отношение на риболовните кораби, които са отчели общо количество дълбоководни видове за съответната календарна година, по-малко от 10 тона. Настоящата алинея не засяга параграф 6.

3.   Риболовните дейности на риболовните кораби, които не извършват целеви риболов на дълбоководни видове, но въпреки това улавят дълбоководни видове като прилов, подлежат на разрешение за риболов („разрешение за прилов“). В разрешението за прилов се посочват дълбоководните видове, които корабът може да улови непланирано като прилов, докато извършва целеви риболов на други видове.

4.   Двата вида разрешения за риболов, посочени съответно в параграфи 1 и 3 от настоящия член, са ясно разграничими в електронната база данни, посочена в член 116 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

5.   На риболовните кораби, които не притежават никакво разрешително за риболов по смисъла на настоящия член, се забранява риболовът на дълбоководни видове в количества над 100 килограма за един риболовен рейс. Уловеното от такива кораби количество дълбоководни видове над 100 килограма не се задържа на борда, нито се трансбордира или разтоварва на сушата, с изключение на непреднамерения улов на дълбоководни видове, подлежащ на изискването, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, който се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.

6.   За риболовен кораб, който притежава разрешение за прилов и има достъп до квота за прилов на дълбоководни видове и който е надвишил с над 15 % посочения в параграф 2 от настоящия член праг от 10 тона, не се смята, че извършва целеви риболов на дълбоководни видове. Той разтоварва този улов на сушата и го приспада от квотата. Непреднамереният улов на дълбоководни видове, за който се прилага задължението за разтоварване на сушата, посочено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се разтоварва на сушата и се приспада от квотите.

7.   Настоящият регламент се прилага mutatis mutandis за издаването на разрешения за риболов на риболовни кораби на трети държави съгласно Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (14).

Член 6

Управление на капацитета

1.   Общият риболовен капацитет, измерен в брутен тонаж и в киловати за всички риболовни кораби на Съюза, на които държава членка е издала разрешение за целеви риболов, в нито един момент не надвишава общия риболовен капацитет на корабите на тази държава членка в периода 2009—2011 г., като се избира годината, през която стойността е най-голяма, когато:

а)	са уловили 10 или повече тона дълбоководни видове през някоя от трите календарни години в периода 2009—2011 г., като се избира годината, през която стойността е най-голяма; и

б)

са регистрирани в някой от най-отдалечените региони, по смисъла на член 349 от ДФЕС, на тази държава членка и когато уловът на дълбоководни видове от всеки кораб през някоя от трите календарни години в периода между 2009—2011 г., представлява най-малко 10 % от общия им годишен улов, като се избира годината, през която стойността е най-голяма.

2.   Чрез дерогация от параграф 1, буква а), когато на дадена държава членка са разпределени възможности за риболов за видовете, изброени в приложение I, преди … [датата на влизане в сила на настоящия регламент], но корабите ѝ не са уловили 10 или повече тона дълбоководни видове през някоя от референтните години, общият риболовен капацитет на въпросната държава членка в нито един момент не надвишава общия риболовен капацитет на корабите ѝ през някоя от последните три години, през която най-малко един от корабите ѝ е уловил 10 тона или повече дълбоководни видове, като се избира годината, през която стойността е най-голяма.

Член 7

Съществуващи дълбоководни риболовни зони

1.   До … [шест месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент], държавите членки, чиито кораби са получили разрешение за дълбоководен риболов в съответствие с член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2347/2002, и доколкото то се отнася до риболовните дейности на корабите, улавящи над 10 тона всяка календарна година, уведомяват Комисията чрез данни от VMS или, ако няма налични данни от VMS, чрез друга приложима и проверима информация за местоположението на риболовната дейност на тези кораби, улавяли дълбоководни видове през 2009—2011 референтни календарни години.

2.   Въз основа на представената информация по параграф 1, както и въз основа на най-добрата налична научна и техническа информация, не по-късно от … [една година след датата на влизането в сила на настоящия регламент] Комисията определя посредством акт за изпълнение съществуващите дълбоководни риболовни зони. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18.

Член 8

Общи изисквания относно заявленията за разрешения за риболов

1.   Всяко заявление за разрешение за риболов се придружава от подробно описание на зоната, в която риболовният кораб възнамерява да извършва риболовни дейности, вида уреди, дълбочинния обхват, на който ще се извършват дейностите, предвидената честота и продължителност на риболовната дейност и наименованията на конкретните дълбоководни видове, които ще бъдат обект на риболов.

2.   Разрешенията за целеви риболов се издават само за риболовни дейности в рамките на съществуващите дълбоководни риболовни зони.

3.   Чрез дерогация от параграф 2 от настоящия член и до определянето на съществуващите дълбоководни риболовни зони в съответствие с член 7, разрешение за целеви риболов може да се издаде, при условие че риболовният кораб е представил доказателства, че е упражнявал риболовни дейности в рамките на дълбоководни риболовни дейности в продължение на най-малко три години преди подаването на заявлението за разрешение за риболов. Подобни разрешения за риболов може да се издадат само по отношение на местата, където са били извършвани такива риболовни дейности.

4.   Не се издават разрешения за риболов с цел риболов с дънни тралове на дълбочина, по-малка от 800 метра.

5.   Чрез дерогация от параграф 2 държава членка може да подаде искане за извършване на проучвателен риболов в места извън съществуващите дълбоководни риболовни зони. Искането се придружава от оценка на въздействието, извършена в съответствие със стандартите, посочени в Международните насоки на ФАО от 2008 г. за управление на дълбоководния риболов в открито море. При подаване на искането държавата членка посочва очакваната продължителност на проучвателния риболов и броя на участващите кораби и техния капацитет. Тя предлага мерки за смекчаване на въздействието с цел предотвратяване на случаи на откриване на УМЕ или за ефективното им опазване.

6.   След като направи оценка на информацията, представена от държавата членка, и въз основа на препоръка от научния консултативен орган, Комисията може, чрез актове за изпълнение, да одобри извършването на искания проучвателен риболов. В одобрението си Комисията може да определи по-специално:

а)	зоната на проучвателния риболов;

б)	максималния брой кораби и максималния капацитет;

в)	продължителността на този риболов, която не надвишава една година и може да бъде подновена еднократно;

г)	максималния процент от общия допустим улов на дълбоководни видове, който може да бъде уловен при проучвателния риболов; и

д)	мерките за смекчаване на въздействието, които трябва да бъдат изготвени с цел опазване на УМЕ.

7.   С оглед да се осигури събирането на представителни данни, подходящи за оценката и управлението на дълбоководните рибни запаси и на случаите на откриване на УМЕ, във всяко разрешение за риболов, издадено в съответствие с параграф 5, се изисква присъствие на научни наблюдатели или електронна система за наблюдение от разстояние на съответния кораб през първите 12 месеца от срока на валидност на разрешението за риболов.

8.   Въз основа на искане и на предоставената от съответната държава членка информация Комисията може чрез акт за изпълнение да адаптира определянето на съществуващите дълбоководни риболовни зони с цел включване на местоположението на риболовните дейности, извършвани с разрешение за риболов, издадено в съответствие с параграфи 5 и 6 от настоящия член.

Член 9

Специфични изисквания за опазване на УМЕ

1.   Настоящият член се прилага за риболовни дейности с дънни уреди на дълбочина, по-голяма от 400 метра.

2.   Когато в хода на риболовна операция количеството индикаторни видове за УМЕ, определени в приложение III, които са уловени по време на въпросната риболовна операция, надвиши посочените в приложение IV прагове, се счита, че са били открити УМЕ. Риболовният кораб прекратява незабавно риболова в съответната зона. Корабът подновява дейностите си единствено когато достигне до друга зона на разстояние най-малко пет морски мили от зоната, в която са били открити УМЕ.

3.   Риболовният кораб незабавно докладва всяко откриване на УМЕ на компетентните национални органи, които незабавно уведомяват Комисията.

4.   Държавите членки използват най-добрата налична научна и техническа информация, включително биогеографска информация и информацията, посочена в параграф 3, за да определят местонахождението или евентуалното местонахождение на УМЕ. Освен това Комисията отправя искане към научния консултативен орган да извърши годишна оценка на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ.

Оценката се извършва в съответствие с Международните насоки на ФАО от 2008 г. за управление на дълбоководния риболов в открито море, като се прилага подходът на предпазливост към управлението на рибарството, посочен в член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (EС) № 1380/2013, и се оповестява публично.

5.   Когато въз основа на посочената в параграф 4 процедура се определят зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на УМЕ, държавите членки и компетентният научен консултативен орган уведомяват своевременно Комисията.

6.   До … [една година след датата на влизане в сила на регламента], въз основа на най-добрата налична научна и техническа информация и въз основа на оценките и констатациите, направени от държавите членки и научния консултативен орган, Комисията приема актове за изпълнение с цел съставяне на списък на зоните с местонахожденията или евентуалните местонахождения на УМЕ. Комисията преразглежда ежегодно списъка въз основа на препоръка на Научния, технически и икономически комитет по рибарство и по целесъобразност го изменя посредством актове за изпълнение. Комисията може да премахне дадена зона от списъка, ако въз основа на оценка на въздействието и след допитване до компетентния научния консултативен орган определи, че има достатъчно доказателствени данни за липсата на УМЕ или че са приети подходящи мерки за опазване и управление, гарантиращи предотвратяването на значителни неблагоприятни последици за УМЕ в тази зона. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 18.

7.   Въз основа на най-добрата налична научна информация Комисията може да преразгледа индикаторните видове за УМЕ и е упълномощена да измени списъка, включен в приложение III, посредством делегирани актове в съответствие с член 17.

8.   Изисква се нова оценка на въздействието, ако има значителни промени в техниките за извършване на риболов с дънни уреди или ако има нова научна информация, според която в дадена зона съществуват УМЕ.

9.   Риболовът с дънни уреди се забранява във всички зони, изброени в съответствие с параграф 6.

Член 10

Прилагане на конкретни разпоредби за контрол

Риболовът и риболовните дейности, попадащи в обхвата на настоящия регламент, подлежат също така на разпоредбите на членове 7, 17, 42, 43 и 45, член 84, параграф 1, буква а), член 95,параграф 3, член 104, параграф 1, член 105, параграф 3, буква в), член 107, параграф 1, член 108, параграф 1 и член 115, буква в) и приложение I от Регламент (ЕО) № 1224/2009, освен ако в настоящия регламент не е предвидено друго.

Член 11

Определени пристанища

1.   Държавите членки определят пристанищата, на които ще се извършва разтоварването или трансбордирането на дълбоководни видове или на общо количество от различни дълбоководни видове, надвишаващо 100 килограма. До … [60 дни след датата на влизане в сила на настоящия регламент] държавите членки предават на Комисията списък с тези определени пристанища.

2.   Разтоварването на общи количества от различни дълбоководни видове, надвишаващи100 килограма, не е възможно на места, различни от пристанищата, които са определени от държавите членки съгласно параграф 1.

Член 12

Предварително уведомление

Чрез дерогация от член 17 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 от капитаните на всички риболовни кораби на Съюза, възнамеряващи да разтоварят 100 килограма или повече дълбоководни видове, независимо от дължината на риболовния кораб, се изисква най-малко четири часа преди предвиденото време за пристигане на пристанището да уведомят компетентния орган на своята държава на знамето за намерението си. Капитанът на кораба или всяко друго лице, отговарящо за експлоатацията на кораби с дължина 12 метра или по-малко, уведомява компетентните органи най-малко един час преди очаквания час на пристигане на пристанището.

Член 13

Записи в корабния дневник за дълбоки води

1.   Когато се прилага задължението за водене на корабен дневник, капитаните на риболовни кораби на Съюза, притежаващи разрешение за риболов в съответствие с член 5, параграфи 1 или 3, при извършване на дълбоководни риболовни дейности или при риболов на дълбочина, по-голяма от 400 метра:

а)	вписват нов ред в корабния дневник на хартиен носител след всяко изтегляне; или

б)	ако трябва да използват системата за електронно записване и отчитане, правят отделен запис след всяко изтегляне.

2.   Капитаните на риболовни кораби на Съюза също така вписват в корабния дневник всички количества дълбоководни видове, изброени в приложение I, които са били уловени, задържани на борда, трансбордирани или разтоварени на сушата в съответствие с член 5, параграф 5, и всички количества от индикаторните видове на УМЕ, изброени в приложение III, над праговете, определени в приложение IV, включително състава и теглото на видовете, и докладват тези количества на компетентните органи.

Член 14

Оттегляне на разрешения за риболов

Без да се засягат член 7, параграф 4 и член 92 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 и в съответствие с член 90, параграф 1 от него, разрешенията за риболов по член 5, параграфи 1 и 3 от настоящия регламент се оттеглят за срок от най-малко два месеца в някой от следните случаи:

а)	неспазване на условията, определени в разрешението за риболов, по отношение на ограниченията за използване на уредите, разрешените зони на експлоатация или ограниченията на улова относно разрешените целеви видове; или

б)	недопускане на присъствието на научен наблюдател на борда или на вземането на проби от улова с научна цел, както е посочено в член 16 от настоящия регламент.

Член 15

Правила за събиране на данни и за докладване

1.   Без да се засягат по-конкретните разпоредби на настоящия регламент, се прилага Регламент (ЕО) № 199/2008.

2.   При събирането на данни за дълбоководните риболовни дейности в съответствие с общите правила за събиране на данни и равнищата на точност, предвидени в многогодишната програма на Съюза за събиране и управление на биологични, технически, екологични, социални и икономически данни, държавите членки спазват специфичните изисквания за събиране на данни и за докладване, посочени в приложение II, във връзка с дълбоководните риболовни дейности.

3.   Държавите членки включват във всички издадени в съответствие с член 5 разрешения за риболов условията, необходими, за да се гарантира участието на съответния кораб, в сътрудничество с компетентния научен институт, в схемите за събиране на данни, в чийто обхват са включени риболовните дейности, за които са издадени разрешения.

4.   От капитана на кораба или всяко друго лице, което носи отговорност за експлоатацията на кораба, се изисква да приеме на борда научния наблюдател, определен от държавата членка за този кораб, освен ако това е невъзможно от съображения за сигурност. Капитанът улеснява изпълнението на задачите на научния наблюдател.

5.   При поискване от Комисията държавата членка представя годишни доклади, съдържащи обобщена информация за броя на корабите, плаващи под нейното знаме, които участват в дълбоководен риболов, зоните, в които извършват риболов, вида уреди, размера, броя на всеки вид издадени разрешения за риболов, пристанището, от което са тръгнали първоначално, общите възможности за дълбоководен риболов, с които разполагат нейните кораби, и общия процент на използване на тези възможности за риболов. Тези доклади се оповестяват публично.

Член 16

Присъствие на наблюдатели

1.   Държавите членки въвеждат програма за присъствие на наблюдатели, за да се гарантира събирането на релевантни, своевременни и точни данни за улова и прилова на дълбоководни видове, откриването на УМЕ и друга информация от значение за ефективното прилагане на настоящия регламент. За корабите, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, които притежават разрешение за целеви риболов на дълбоководни видове, се изисква най-малко 20 %-но присъствие на наблюдатели, с изключение на корабите, които от съображения за сигурност не е подходящо да приемат наблюдател. За всички други кораби, които притежават разрешение за улов на дълбоководни видове, се изисква най-малко 10 %-но присъствие на наблюдатели, с изключение на корабите, които от съображения за сигурност не е подходящо да приемат наблюдател.

2.   Когато дадена държава членка поиска от свой оператор да приеме на борда на кораба си наблюдател, отсъствието на наблюдателя по независещи от оператора причини не пречи на кораба да напусне пристанището.

3.   До 1 януари 2018 г. Комисията се стреми да получи научни становища, въз основа на данни, събрани по силата на настоящия регламент, за това дали присъствието на наблюдатели по параграф 1 от настоящия член е достатъчно за постигане на целите, посочени в член 1, по-специално с оглед на предотвратяването на значителни неблагоприятни последици за УМЕ в рамките на дълбоководния риболов, и за това дали присъствието следва да бъде адаптирано на базата на актуализирана методология за статистически извадки. Комисията уведомява незабавно Европейския парламент и Съвета за резултатите от потърсените научни становища.

4.   Когато въз основа на научните становища, посочени в параграф 3, Комисията счита, че посочените в параграф 1 проценти на присъствие на наблюдатели следва да бъдат адаптирани, тя може да представи спешно предложение за преразглеждане на тези проценти.

5.   Чрез дерогация от член 2, член 16 се прилага mutatis mutandis за риболова на дълбоководни видове от кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, в регулаторната зона на NEAFC.

Член 17

Упражняване на делегирането

1.   Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.   Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 9, параграф 6, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от [датата на влизане в сила на настоящия регламент]. Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия, не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.

3.   Делегирането на правомощия, посочено в член 9, параграф 6 може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. Оттеглянето поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в решението. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.   Преди приемането на делегиран акт Комисията се консултира с експерти, определени от всяка държава членка в съответствие с принципите, залегнали в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество.

5.   Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и на Съвета.

6.   Делегиран акт, приет съгласно член 9, параграф 6 влиза в сила, само ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на същия акт на Европейския парламент и Съвета, или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Посоченият срок може да се удължи с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.

Член 18

Процедура на комитет

1.   Комисията се подпомага от комитет по рибарство и аквакултури. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.   При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 19

Оценка

1.   До … [четири години след датата на влизането в сила на настоящия регламент] Комисията, въз основа на докладите на държавите членки и на научните становища, които изисква за тази цел, оценява въздействието на мерките, установени в настоящия регламент, и определя в каква степен са били постигнати целите, посочени в член 1, букви а) и б).

2.   Оценката се фокусира върху тенденциите в следните области:

а)	използването на всички видове риболовни уреди със специално внимание към въздействието върху най-уязвимите видове и върху УМЕ;

б)	корабите, които са преминали към използване на уреди с намалено въздействие върху морското дъно, и напредък по отношение на предотвратяването, свеждането до минимум и — когато е възможно — премахването на непреднамерен улов;

в)	обхвата на операциите на участващите кораби за всички дълбоководни риболовни дейности;

г)	пълнотата и надеждността на данните, които държавите членки предоставят на научни органи с цел оценка на запасите или на Комисията в отговор на конкретни искания за данни;

д)	запасите от дълбоководни видове, за които качеството на научните становища се е подобрило;

е)	ефективността на съпътстващите мерки за преустановяване на изхвърлянето на улов и за намаляване на улова на най-уязвимите видове;

ж)	качеството на оценките на въздействието, извършвани съгласно член 8;

з)	броя на корабите и пристанищата на Съюза, пряко засегнати от прилагането на настоящия регламент;

и)	ефективността на въведените мерки за гарантиране на дългосрочната устойчивост на дълбоководните рибни запаси и за предотвратяване на прилова на нецелеви видове, по-специално прилова на най-уязвимите видове;

й)	степента, до която УМЕ са ефективно защитени чрез ограничаване на разрешените риболовни дейности в съществуващите дълбоководни риболовни зони, правилото за отдалечаване и/или чрез други мерки;

к)	прилагане на ограничението за дълбочина от 800 метра.

3.   Въз основа на оценката, посочена в параграф 1 от настоящия член, Комисията може да направи предложения за изменение на настоящия регламент по целесъобразност. По-специално, ако тази оценка сочи, че риболовът с дънни уреди не отговаря на целите, посочени в член 1, Комисията може да представи предложение за изменение на настоящия регламент с цел да се гарантира, че разрешенията за целеви риболов на кораби, използващи дънни тралове или дънни хрилни мрежи, изтичат или се оттеглят и че са въведени всички необходими мерки по отношение на дънните уреди, включително парагадите, така че да се осигури опазването на най-уязвимите видове и УМЕ.

Член 20

Отмяна и заключителни разпоредби

1.   Регламент (EO) № 2347/2002 се отменя.

2.   Позоваванията на отменения регламент се считат за позовавания на настоящия регламент.

3.   Чрез дерогация от параграф 1 от настоящия член, членове 3, 7 и 9 от Регламент (ЕО) № 2347/2002 продължават да се прилагат за риболовните кораби на Съюза, извършващи риболовни дейности в регулаторната зона на NEAFC.

4.   Специалните разрешения за риболов, издадени в съответствие с Регламент (ЕО) № 2347/2002, продължават да бъдат валидни за максимален срок от една година след [датата на влизането в сила на настоящия регламент].

Член 21

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 133, 9.5. 2013 г., стр. 41.

(2)  Позиция на Европейския парламент от 10 декември 2013 г. (все още непубликувана в Официален вестник) и позиция на Съвета на първо четене от 18 октомври 2016 г. Позиция на Европейския парламент от … (все още непубликувана в Официален вестник).

(3)  Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр.22).

(4)  Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета от 16 декември 2002 г. за определяне на специалните условия за достъп до риболовните полета на дълбоководни запаси и за определяне на съответните изисквания (ОВ L 351 28.12.2002 г., стр. 6).

(5)  Регламент (ЕО) № 1288/2009 на Съвета от 27 ноември 2009 г. за определяне на преходни технически мерки от 1 януари 2010 г. до 30 юни 2011 г. (ОВ L 347, 24.12.2009 г., стр. 6).

(6)  Регламент (ЕО) № 199/2008 на Съвета от 25 февруари 2008 г. за установяване на общностна рамка за събиране, управление и използване на данни в сектор Рибарство и за подкрепа на научните консултации във връзка с Общата политика в областта на рибарството (ОВ L 60, 5.3.2008 г., стр. 1).

(7)  Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Общността за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(8)  Решение 81/608/ЕИО на Съвета от 13 юли 1981 г. относно подписването на Конвенция за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 227, 12.8.1981 г., стр. 21).

(9)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стр. 1.

(10)  Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(11)  Регламент (ЕО) № 734/2008 на Съвета от 15 юли 2008 г. относно опазването на уязвимите морски екосистеми в открито море от неблагоприятните въздействия при използване на дънни риболовни съоръжения (ОВ L 201, 30.7.2008 г., стр. 8).

(12)  Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

(13)  Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

(14)  Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. относно разрешения за риболовни дейности на риболовните кораби на Общността извън водите на Общността и достъпа на кораби на трети държави до водите на Общността, изменящ регламенти (ЕИО) № 2847/93 и (ЕО) № 1627/94 и отменящ Регламент (ЕО) № 3317/94 (ОВ L 286, 29.10.2008 г., стр. 33).

---

---

---

---

---

23.11.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 433/19

---

Изложение на мотивите на Съвета: Позиция (ЕС) № 21/2016 на Съвета на първо четене с оглед приемането на Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси в североизточната част на Атлантическия океан и на разпоредби за риболова в международни води от североизточната част на Атлантическия океан и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2347/2002 на Съвета

(2016/C 433/02)

I.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

На 19 юли 2012 г. Европейската комисия представи на Съвета и на Европейския парламент посоченото по-горе предложение (1). Целта на предложението е да се актуализира съществуващият регламент за определяне на специални условия за риболова на дълбоководни запаси (2).

2.

Работната група по вътрешна и външна политика на рибарството разгледа предложението между януари 2014 г. и ноември 2015 г.

3.

Европейският парламент гласува позицията си на първо четене на 10 декември 2013 г. (3)

4.

След като работната група разгледа измененията на Парламента, като взе предвид и принципите на новата ОПОР (4), люксембургското председателство изготви компромисен текст, изложен в третата колона на док. 5803/5/14, включително техническите актуализации, поместени в док. 15306/15. Текстът беше одобрен от Комитета на постоянните представители на 11 ноември 2015 г. и въз основа на това председателството получи мандат за започване на преговори с Европейския парламент.

5.

След тристранната среща от 17 ноември 2015 г., която се проведе по време на люксембургското председателство, и допълнителните тристранни срещи от 26 април, 25 май, 14 и 30 юни 2016 г., проведени по време на нидерландското председателство, беше постигнато предварително споразумение с Парламента.

6.

С писмо от 13 юли 2016 г. председателят на Комисията на Европейския парламент по рибно стопанство информира председателя на Корепер (I част), че ако Съветът предаде официално на Европейския парламент своята позиция в договорения вид, след проверка от юрист-лингвистите, той ще препоръча на пленарното заседание позицията на Съвета да бъде приета без изменения от Европейския парламент на второ четене.

7.

На 20 юли 2016 г. Комитетът на постоянните представители потвърди окончателния компромисен текст с оглед на постигането на споразумение (5).

II.   ЦЕЛ

8.

Целта на предложението е да се актуализират и да се фокусират по-добре ключовите елементи на съществуващия регламент (режим на разрешения за риболов, събиране на данни, наблюдение на усилието и контрол), като задълженията за докладване се опростят, а режимът се допълни с мерки за намаляване на въздействието на дълбоководния риболов върху екосистемата (понятието за „риболовен отпечатък“ и постепенното преустановяване на използването на дънни тралове).

III.   АНАЛИЗ НА ПОЗИЦИЯТА НА СЪВЕТА НА ПЪРВО ЧЕТЕНЕ

А.    Общи положения

9.

Позицията на Съвета до голяма степен подкрепя предложението на Комисията по отношение на модернизирането на режима на разрешенията за риболов, по-доброто съгласуване на разпоредбите за събиране и регистриране на конкретни данни с общата рамка за събиране на данни, опростяването на докладването и преразглеждането на разпоредбите за контрол. Въпреки това Съветът въведе елементи на гъвкавост с цел намаляване на административната тежест и избягване на непропорционалните мерки (вж. например член 5, параграф 6, член 6, параграф 2, членове 10 и 12 и член 13, параграф 2 от позицията на Съвета). Освен това незадължителните разпоредби на предложението, свързани с управлението на риболовното усилие, бяха заличени от Съвета с оглед на новите принципи на управление, установени с реформата на ОПОР, включително въвеждането на задължението за разтоварване на сушата.

10.

Предвид реформата на ОПОР, която влезе в сила едва на 1 януари 2014 г., след като Парламентът гласува позицията си на първо четене, Съветът не беше в състояние да се съгласи с някои изменения, предложени от Европейския парламент, които имаха за цел да се отиде отвъд новите принципи на ОПОР за дълбоководния риболов (например изменения 36 и 37 относно управлението на капацитета, изменения 65 и 66 относно ограниченията за улова при недостиг на данни, изменение 71 относно задължението за разтоварване на дълбоководни видове) или преформулираните елементи на ОПОР (например изменение 119 относно подкрепата от Европейския фонд за морско дело и рибарство).

11.

Във връзка с измененията на предложението на Комисията Съветът се основава на измененията, предложени от Парламента по отношение на „риболовния отпечатък“ (изменения 43—55) и по отношение на определянето на зоните на местонахождение или евентуално местонахождение на уязвими морски екосистеми (УМЕ) (изменения 42 и 56). Предложението на Комисията за постепенно преустановяване на използването на дънни тралове в зони за дълбоководен риболов, което Парламентът не прие в първоначалния му вид (вж. изменение 62), беше заменено в позицията на Съвета, въз основа на сближаването на три различни становища, от пакет от разпоредби (без използване на дънни тралове на дълбочина под 800 метра във води на ЕС, както и в зоните от водите на ЕС, определени за защита на дълбоководни УМЕ; строги условия за проучвателния риболов извън установените риболовни зони („отпечатък“) и свързаните с тях санкции в случай на неспазване; засилено присъствие на наблюдатели и изисквания за докладване относно видовете, показващи вероятност за наличие на УМЕ; както и подробна оценка на въздействието от регламента след четири години).

Б.    Конкретни елементи

12.

От особено значение за трите институции беше присъствието на наблюдатели на борда на корабите за улов на дълбоководни видове. В опит да се постигне баланс между интереса на Парламента за бързо увеличаване на научните знания за дълбоководните видове и въздействието от уредите и интереса на Съвета за прилагане на стандартните параметри за присъствие на наблюдатели и за избягване на отдаването на предпочитание на един вид риболов за сметка на много други видове риболов в ситуация на недостиг на човешки ресурси, беше постигнат компромис за 20 %-но присъствие на наблюдатели, което ще бъде задължително за корабите, извършващи целеви риболов на дълбоководни видове с дънни тралове или дънни хрилни мрежи (член 16 от позицията на Съвета). Този процент може да бъде преразгледан по процедурата за съвместно вземане на решение след научна оценка, извършена по искане на Комисията.

13.

В хода на контактите с Парламента и Комисията пространственият обхват на регламента беше оспорен. По-конкретно, Парламентът подкрепи разширяването на новия режим, така че да включва дейностите на корабите на ЕС в международни води в североизточната част на Атлантическия океан, която се регулира с мерки на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC). Съветът беше против този подход, тъй като имаше опасения поради различните правила, които биха се прилагали в една и съща зона, поради специфичния подход на управление, разработен в NEAFC, и поради различията в риболовните модели. Може да се намери компромис чрез селективно разширяване на обхвата на правилата за присъствие на наблюдатели, така че да включва корабите на ЕС, опериращи във водите на NEAFC (член 16, параграф 5 от позицията на Съвета), като по този начин се въведе стандарт в това отношение, който е по-висок от стандарта, понастоящем прилаган на международно равнище. Освен това Съветът изрази съгласие за дейностите във водите на NEAFC да продължат да се прилагат разпоредбите на първоначалния регламент за достъпа по отношение на определените пристанища, задължението за предоставяне на информация и разрешенията за риболов (член 20, параграф 3 от позицията на Съвета).

14.

И накрая, в позицията си Съветът изразява съгласие за пакет от елементи за оценка (член 19), която следва да доведе до задълбочен преглед на съществуващите и новите мерки по отношение на тяхната целесъобразност за постигане на дългосрочно опазване на запасите, слабо въздействие върху УМЕ и подобряване на научните познания.

IV.   ЗАКЛЮЧЕНИЕ

15.

При определянето на своята позиция Съветът взе изцяло предвид предложението на Комисията и позицията на Европейския парламент на първо четене.

---

(1)  Вж. док. 12801/12.

(2)  Регламент (ЕО) № 2347/2002.

(3)  Вж. док. 17452/2013.

(4)  Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(5)  Вж. док. 11141/16.

---