21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/1

1.

Европейският икономически и социален комитет изразява дълбока загриженост за състоянието на Европейския съюз. В настоящия политически и икономически контекст, в обстановка на нарастващо недоверие на европейските граждани към процеса на интеграция на ЕС, Европейската комисия трябва да работи за възвръщане на духа на солидарност и отговорност, както вече беше посочено в работната програма за 2016 г. Все повече признаци говорят за липса на воля от страна на държавите членки за намиране на общи и сближаващи решения. В същото време основен елемент от действията на ЕС би трябвало да бъде да убеди гражданите, че целите на ЕС са и тяхно дело.

2.

Кризата с бежанците изисква спешни хуманитарни действия. Същевременно специално внимание трябва да се обърне на трудностите, срещани от европейските правителства, при предлагането на решения, приети от всички европейски граждани, които изпитват несигурност и страх. Трябва да се отворят безопасни легални коридори, а ЕС трябва решително да премине към обща система за убежище, като финализира политическите и законодателните инициативи, обявени през май и юли 2016 г. Европейската комисия следва да увеличи усилията си за привеждане в изпълнение на принципите на правовата държава при прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на миграцията и убежището и да гарантира отговорно управление на Шенгенското пространство, за да се възстанови взаимното доверие и устойчивостта на пространството на свободно движение. Застрашаването на Шенгенското споразумение би нанесло удар в сърцето на европейския проект и би ограничило неговия напредък. Справедливото искане за по-регламентиран контрол и управление на външните граници — в пълно съответствие с принципите на правовата държава — законният стремеж на широката общественост към повече безопасност и сигурност, както и търсенето на по-тясно сътрудничество в борбата с тероризма не бива да водят до издигане на бариери в рамките на ЕС и до ограничаване на свободното движение на хората.

3.

По-голяма загриженост буди разпространяването на антиевропейски настроения и все по-значителното политическо присъствие на ксенофобски и популистки движения в националните парламенти и обществото като цяло, което застрашава демократичните ценности в Европа. В някои държави членки тези движения са в състояние да упражняват влияние върху правителството. Тази враждебност към Европа като цяло може да доведе до рискован дебат относно механизмите за неучастие, предоставени на правителства въз основа на съответните актуални политически потребности, както доказа дебатът във връзка с излизането на Великобритания от ЕС. ЕС трябва да реагира на този уклон към протекционизъм и национализъм, като му противодейства и в културен план.

4.

В същото време не трябва да забравяме или подкопаваме досегашните постижения на ЕС и е настъпил моментът икономическата интеграция да бъде допълнена от по-задълбочена политическа и социална интеграция. Единният пазар е основен елемент на европейската интеграция и функционирането на равните условия трябва да бъде запазено на всяка цена. Гражданите трябва да участват активно в този напредък. Диалогът на местно, национално и европейско равнище трябва да бъде засилен и структуриран с помощта на гражданското общество, включително социалните партньори, които играят решаваща роля за очертаване на нов курс за Европа.

5.

Младите хора са приоритет за тази културна промяна, защото те са най-засегнати от безработицата, от една страна, и притежават най-голям потенциал за разрешаване на кризата, от друга. Като се опира на придобития опит, поколението „Еразъм“ демонстрира откритост и готовност да говори и расте заедно с различни народи и култури. Затова Комисията трябва да предлага възможности (извън скромните резултати от Гаранцията за младежта) на всички млади хора да се възползват от европейски програми за обмен, независимо от тяхната образователна степен или професионален статут.

6.

В икономически и социален климат, който продължава да се отличава с несигурност, Европейската комисия трябва спешно да впрегне всички налични ресурси за стимулиране на растежа, качествените работни места и социалния прогрес. Финансовите, производствените и социалните инвестиции все още са далеч от завръщане към нивата от преди кризата. Необходима е макроикономическа среда, която да стимулира растежа, обусловена от благоприятна за инвестициите обстановка в рамките на добре функциониращ вътрешен пазар. Следва да се обърне внимание на всички аспекти на международната конкурентоспособност, а повишаването на търсенето в национален план може да даде тласък на европейските дружества на световния пазар, стимулирайки непорочен кръг, който ще бъде от полза за всички.

7.

Икономическото управление трябва да се ориентира към постигането на растеж и социален напредък, като се изпълняват всички приоритети на съобщението „Стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“ и годишния обзор на растежа за 2016 г. Специфичните за всяка държава препоръки следва да използват по-добре гъвкавостта в рамките на съществуващите правила на Пакта за стабилност и растеж за стимулиране на растежа. Трябва да се повиши ангажираността с европейския семестър, като се привлече широката общественост и се отчете спецификата на социалните партньори на европейско и национално равнище.

8.

Актуализираната стратегия „Европа 2020“ следва да бъде тясно свързана с Програмата на ООН до 2030 г., включвайки новите цели за устойчиво развитие (ЦУР), разглеждайки икономическите, социалните и екологичните аспекти като неразривно свързани и взаимнозависими компоненти и подновявайки усилията за постигане на онези социални цели, по които ЕС изостава.

9.

ЕИСК отправя искане към Комисията да поеме ръководната си роля за изграждане на консенсус и ангажимент в Европейския парламент и Съвета, за да се изпълни вътрешната и външната програма на ЕС.

10.

В този контекст ЕИСК призовава Комисията да постави в центъра на работната си програма за 2017 г. следните три стратегически цели, отчитайки, че вътрешното и външното измерение, както и икономическото, социалното и политическото измерение са неделими:

—

За да се постигне план за инвестиции в размер на най-малко 2 % от БВП на ЕС, ЕИСК препоръчва фискално стимулиране, наред с другото чрез публични инвестиции, насочено към инвестиции, които стимулират иновациите и растежа, като се дава приоритет на сектори като енергетиката, транспорта и широколентовата инфраструктура, цифровизацията, нисковъглеродната кръгова икономика, социалната икономика, уменията за предприемачество и качествените работни места. Европейските фондове следва да се използват съобразно тези цели. Трябва да се насърчават устойчивите предприятия и промишления растеж, наред с целенасочен план за МСП.

—

Що се отнася до процеса на европейския семестър, ЕИСК призовава Комисията точно да следва и изпълнява всички цели — както икономически, така и социални — които са свързани с изготвянето на специфични за всяка държава препоръки в социалната област, за да се отбележат осезаеми резултати по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, включително борбата с бедността и неравенството.

—

За завършването на единния пазар е нужен твърд ангажимент от страна на Комисията към приоритетите, определени през 2016 г. Свободното движение на работници би трябвало да остане приоритет; справедлива мобилност означава да се гарантира спазване на принципите за равно третиране и недискриминация въз основа на гражданството, в съответствие с достиженията на правото на ЕС за европейските работници.

—

Понастоящем ЕИСК обсъжда прилагането в рамката на ЕС за трудова мобилност на принципа „равно заплащане за равен труд на едно и също работно място“, както е заявен от председателят на ЕК Юнкер. Комитетът вече изрази загрижеността си от евентуални изкривявания, които могат да подкопаят интеграцията на трудовия пазар и лоялната конкуренция.

—

Икономическият и паричен съюз е в основата на единния пазар и ЕИСК подчертава, че неговият икономически, социален и политически стълб трябва да се развият. Еврозоната, включително държавите, които желаят да се присъединят към нея, се нуждае от по-силна идентичност.

—

За да се използват възможностите, предоставяни от цифровизацията, са нужни мерки в множество области. ЕИСК призовава Комисията да организира процес на редовни консултации, за да управлява въздействието върху качествените и количествените аспекти на заетостта, производството, потреблението и обществените услуги за гражданите. Специално внимание трябва да се отдели на изпълнението на Програмата за цифрови умения, особено по отношение на осигуряването на достъпност за всички.

—

Енергийният съюз все още далеч не е завършен. ЕИСК насърчава Комисията да ускори изпълнението на стратегията за енергиен съюз, за да гарантира сигурността на енергийните доставки и разумни цени чрез диверсификация на енергийните източници и напълно интегриран вътрешен енергиен пазар. Необходим е фонд за справедлив преход, който да подкрепи процеса на преход към нисковъглеродна икономика. По отношение на политиката за климата са нужни незабавни конкретни действия. Европейската комисия следва да гарантира по-активното участие на гражданското общество и гражданите на глобално, национално и поднационално равнище в развитието, прегледа и преди всичко изпълнението на Парижкото споразумение.

—

Кризата с бежанците трябва да се управлява по адекватен начин. Трябва да се отворят безопасни хуманитарни коридори, а ЕС трябва решително да премине към обща система за убежище.

—

През 2016 г. ЕС израсна като световно значим фактор и трябва да укрепи позицията си по отношение на утвърждаването на мира и стабилизирането в зоните на конфликт. Същевременно недостатъчното вътрешно сближаване и липсата на политически ангажимент досега отслабваха влиянието на ЕС по света. Като предпоставка за ефективно външно действие са нужни мерки за интегриране, доколкото е възможно, на външната и вътрешната политика на ЕС.

—

Необходими са допълнителни практически мерки за укрепване на сигурността в Европа: силна обща външна политика по отношение на нерешените конфликти в съседни държави, политика за развитие, съгласувана с тази на други международни институции, международно полицейско сътрудничество и ефективен контрол на външните граници без ограничаване на личните свободи и неприкосновеността на личния живот.

—

ЕИСК смята, че от съществено значение са приключването на протичащите в момента двустранни преговори за търговия и инвестиции, които да гарантират баланс на интересите, както се посочва в становището на ЕИСК относно съобщението на Комисията „Търговията — за всички“, и работата за правилното им прилагане. Прозрачност и справедлив баланс на интересите трябва да се търсят и в многостранния подход към търговските споразумения в рамките на СТО. Споразуменията на ЕС не трябва да занижават екологичните, социалните, трудовите, потребителските и други стандарти, заедно с обществените услуги, а да се стремят към тяхното подобряване.

—

Глобалните цели за устойчиво развитие на Програмата на ООН до 2030 г. трябва да бъдат интегрирани в областите на политиката, свързани с външното действие на ЕС.

—

ЕИСК призовава Комисията да съсредоточи усилията си върху въздействие и стимулиране на разработването и износа на технологии и решения в областта на климата в световен мащаб.

—

ЕИСК отправя искане към Комисията да започне дебат за преосмисляне на начина, по който функционира ЕС. Трябва да утвърдим отново европейските ценности в рамките на обща визия, да откроим значението на измерението на Европа, основаващо се на солидарността, социалното сближаване и изграждането на приобщаваща демокрация на участието.

—

ЕИСК твърдо насърчава Комисията да следи отблизо спазването от страна на държавите членки на принципите на правовата държава и Хартата на основните права и да действа активно при евентуални нарушения.

—

ЕИСК изразява съжаление, че Комисията не е взела надлежно предвид приноса на ЕИСК към работната програма за 2016 г. и че не е счела за необходимо да проведе задълбочен обмен на мнения относно избраните от самата Комисия насоки за политиките. Изграждането на редовен диалог с организациите на гражданското общество и засилването на социалния диалог на всички равнища са от ключово значение за постигане на целите на ЕС.

—

Инвестиране в инфраструктура, производство и качествени работни места

—

Обновен европейски семестър за растеж, конкурентоспособност и социален напредък

—

Бързо преминаване към нисковъглеродна кръгова икономика

1.1.

Заетостта остава основният приоритет и през 2017 г., по-специално чрез създаването на нови работни места за трайно безработните, жените, младите хора и мигрантите.

1.2.

По отношение на европейските фондове Комисията следва да оцени използването им и да гарантира, че финансирането се разпределя по ефективен и целенасочен начин и стимулира максимално иновациите и растежа, като се дава приоритет на инвестициите в инфраструктура, производство и качествени работни места. Нередностите при използването на средства на ЕС трябва да се контролират и санкционират по-адекватно.

1.3.

Социалните услуги са един от секторите, които създават най-много работни места в Европа. Затова Комисията трябва да разработи план за действие за максимално оползотворяване на неговия потенциал и да отвори Европейския фонд за стратегически инвестиции за социалния сектор.

1.4.

През 2017 г. годишният обзор на растежа следва да даде приоритет и на социалните инвестиции и да подпомогне изоставащите икономики да достигнат европейските икономически и социални стандарти.

1.5.

Необходима е кампания по отношение на уменията посредством своевременно изпълнение на новата програма за умения в Европа и Пакета за младежката заетост (Гаранция за младежта и Европейски алианс за професионална подготовка).

1.6.

Мерките, предвидени в Плана за действие за кръговата икономика, трябва да се изпълнят без забавяне, като се даде приоритет на тези, които спомагат за осигуряването на по-конкурентна среда за европейските предприятия. Комитетът би желал Комисията да проучи доколко е осъществима една отворена европейска платформа за кръговата икономика, която да обединява всички заинтересовани страни и чийто домакин да е ЕИСК.

—

Стимулиране на цифровизацията на инфраструктурата, производството и обществените услуги

—

Повишаване на уменията и положителната нагласа спрямо цифровата промяна от страна на работниците и обществеността като цяло

2.1.

Цифровизацията на промишлеността ще бъде решаващ фактор за конкурентоспособността на европейската икономика. Процесът на цифровизация оказва значително въздействие върху европейското гражданско общество и е придобил съществено значение в живота на хората. ЕИСК, със своите хоризонтални отговорности — в качеството си на форум, представляващ гражданското общество, ще действа за даване на импулс за приемането на политиките в тази област в рамките на европейското гражданско общество.

2.2.

Потенциалът на цифровата икономика, тясно свързан с други мащабни икономически промени (напр. прехода към икономика на споделянето и нисковъглеродна икономика) трябва да бъде по-стратегически насочен към постигането на целите на ООН за устойчиво развитие.

2.3.

За да се премахнат ощетяващите различия между хората и между малките предприятия, програмата за цифровизация следва да се използва пълноценно за развитието на интелигентно производство, интелигентни енергийни мрежи, интелигентен транспорт и мобилност, интелигентни жилища и интелигентни общности. Освен това съществува и значителен потенциал за използване на цифровизацията за подобряване на обществените услуги и администрацията. Комисията трябва да насърчава обмена на най-добри практики в тази област между държавите членки.

2.4.

Социалните партньори, като част от една координирана европейска стратегия, трябва да бъдат призовани да използват всички инструменти на социалния диалог, за да посрещнат предизвикателствата на процеса на цифровизация с цел максимално увеличаване на възможностите за качествена заетост, преквалификация и повишаване на квалификацията на засегнатите работници и набелязване на нови форми на защита на тези работници. За да се гарантира всеобхватен подход, е препоръчително да се установи процес на редовни консултации с други организации на гражданското общество.

—

Изпълнение на стратегията за енергиен съюз, включително външното ѝ измерение

—

Изпълнение и консолидиране в световен план на решенията на COP21

—

Осигуряване на справедлив преход към нисковъглеродна икономика

3.1.

Комисията трябва да продължи да изпълнява далновидна стратегия в съответствие с работната програма, приложена към съобщението от 2015 г. относно състоянието на енергийния съюз.

3.2.

Предложението на ЕИСК за европейски енергиен диалог трябва да стане ключов механизъм, с който да се гарантира, че познанията, опасенията и интересите на гражданското общество се вземат предвид в процеса на енергийния съюз.

3.3.

Решенията на 21-вата сесия на Конференцията на страните по РКООНИК трябва да се изпълнят без забавяне и с пълноценното участие на организираното гражданско общество. За да се преодолее изместването на въглеродни емисии, са необходими равни условия за дружествата, които се конкурират на международния пазар. Правилният сигнал би бил да се призоват държавите членки да обявят своя национално определен принос. Трябва да се вземе предвид и необходимостта от възобновяване на инвестициите и укрепване на водещата позиция на ЕС в зелените технологии.

3.4.

Рисковете от изместване на въглеродни емисии трябва да бъдат внимателно оценени в светлината на ангажиментите, поети на 21-вата сесия на Конференцията на страните по РКООНИК, и да се приложат политически инструменти за ефективна борба с тях, особено в контекста на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода 2021—2030 г.

3.5.

Продоволствената система е една от главните причини за изменението на климата и същевременно ще бъде засегната от това изменение в значителна степен. Трябва да се засили ролята на сектора на селскостопанските и хранителните продукти в адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него. В контекста на плана за действие на ЕС за кръговата икономика следва да се подчертае значението на предотвратяването и намаляването на разхищението на храни и усилията на гражданското общество.

3.6.

Наред с Фонда за справедлив преход, ЕС трябва да прилага Фонда за иновации и Фонда за модернизация и да включи социалните партньори и други организации на гражданското общество в управлението на тези фондове.

3.7.

Вследствие на резултата от проучването на ЕИСК относно планираното остаряване следва да започне пилотен проект за включване на предполагаемата или средната минимална продължителност на жизнения цикъл на продукта в системата за етикетиране.

—

Промишленост в подем и функциониращ съюз на капиталовите пазари

—

Насърчаване на по-конкурентоспособна и по-екологосъобразна икономика, развиване на предприятията на социалната икономика, въвеждане на новаторски модели

—

Предоставяне на достъп за всички до справедлива трудова мобилност

—

Към по-справедливо данъчно облагане

4.1.

Тъй като промишлеността е в основата на единния пазар, Европейският съюз трябва да продължи да се концентрира върху съживяването ѝ и да постигне целта за увеличаване до 2020 г. на приноса на промишлеността към БВП на ЕС до 20 %. Специално внимание следва да се отдели на предизвикателствата, пред които е изправена стоманодобивната промишленост, чрез преобразуване на държавната помощ и по-целенасочено използване на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията. Трябва да се задейства и план за действие за европейската отбранителна промишленост, който да доведе до значителни икономии при обществените поръчки в областта на отбраната.

4.2.

ЕИСК призовава за ефективни мерки за подобряване на достъпа до финансиране, успоредно с инициативите в рамките на съюза на капиталовите пазари. Регулаторната и надзорната рамка (микро- и макропруденциална) на финансовия сектор следва да се адаптира, за да се намали опасността от регулаторен арбитраж. В този контекст трябва да се вземат мерки и по отношение на сектора на банкирането в сянка. Освен това следва да се разработят средства за по-добро оползотворяване на капиталите, налични в държавните инвестиционни фондове. В процеса на създаване на банков съюз следва да се упомене компонентът обществена услуга в банковите услуги. Гражданите трябва да са в състояние да използват тези услуги със съзнанието, че те са прозрачни, надеждни и евтини.

4.3.

Нужен е конкретен план за действие за справяне с трудностите, които срещат МСП, включително микропредприятията и семейните предприятия, на национално равнище и при презгранична търговия.

4.4.

За да се разгърне пълният потенциал на предприятията от социалната икономика, ЕИСК настойчиво приканва Комисията да даде ход на план за действие за социалната икономика, който да предоставя цялостна екосистема за нейното развитие и растеж.

4.5.

ЕИСК изтъква необходимостта от увеличаване на конкурентоспособността на Европа и подпомагане на зелената икономика. Във връзка с това е важно при прегледа на стратегията за единния пазар през 2017 г., наред с принципа за запазване на равни условия, да се насърчат нови предприемачески модели, които се отличават с баланс между икономическите, социалните и екологичните аспекти. Икономиката на споделянето, икономиката на функционалността и кръговата икономика се нуждаят от ясни насоки, за да процъфтяват. От решаващо значение е всеобхватният подход, който взема предвид различните социални, икономически и екологични аспекти в съгласувана политическа рамка. От решаващо значение е да се изготви по-амбициозна стратегия за корпоративна социална отговорност, която да отчита по-добре приноса на предприятията към общото благо, като измерва показатели за благосъстояние и социално развитие извън рамките на БВП.

4.6.

Във връзка с възлагането на обществени поръчки в съответствие с новите директиви е необходимо да се улесни прилагането на социални клаузи и запазен пазар, като се изготви ръководство за възлагащите органи.

4.7.

Трябва да се гарантира справедливата трудова мобилност. Във връзка с това понастоящем ЕИСК изготвя становище относно предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 96/71/ЕО и разглежда въпросите за оказване на подкрепа за свободата на предоставяне на услуги и за запазване на лоялната конкуренция на пазара на услугите и равното третиране на пазара на труда.

4.8.

Нуждите от развитие на ОСП в контекста на междинния преглед на МФР за периода 2014—2020 г., следва да са насочени към запазване на многофункционалността, семейните ферми и устойчивостта в центъра на европейското селско стопанство. Комисията следва да разработи европейска продоволствена стратегия с всеобхватен подход, който да обхваща цялата верига на доставки, от селскостопанския производител до потребителите и да осигурява съгласуваност на политиките между различните сектори, като се започне със селскостопанските политики и се стигне до политиките за търговията, образованието и климата.

4.9.

Изключително важна е Програмата на ЕС за градско развитие. Комисията следва да подготви бяла книга за селските райони. Трябва обаче да се отбележи, че градските и селските райони са тясно свързани помежду си и нямат алтернативи.

4.10.

Важно е да се извлекат ползите за заетостта от стимулирането на единния пазар, особено по отношение на услугите, цифровизацията и трудовата мобилност. Правилното функциониране на единния пазар и наличието на рамка, гарантираща сигурност за хората и лоялна конкуренция, са основата за икономическото възстановяване в Европа. ЕИСК изтъква и необходимостта да се обърне внимание на положението на работещите бедни и да се разработят ефективни средства и политики за гарантиране на достойно трудово възнаграждение и сигурност в областта на новите трудови правоотношения.

4.11.

Планът за действие за ефективно корпоративно данъчно облагане трябва да отбележи напредък, по-специално по отношение на общата консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). ЕИСК призовава за решителни мерки за намаляване на данъчните измами, укриването на данъци и агресивното данъчно планиране. Данъкът трябва да бъде налаган там, където е икономическата същност. За тази цел ЕИСК иска да се гарантира, че ЕС участва пълноценно в плана за действие на ОИСР за борба с избягването на данъци, намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби (BEPS).

4.12.

ЕИСК приветства факта, че по време на последния цикъл от европейския семестър Комисията постави акцент върху постепенното изместване на данъчната тежест от данъкоплатците с ниски доходи в една по-ефикасна и справедлива данъчна система, която насърчава прехода към данъци, които имат по-малко възпиращо въздействие отколкото облагането на труда. Освен това са нужни реформи на данъчните системи, за да се гарантира преразпределящата им роля, която може да спомогне за преодоляване на неравенствата.

—

Пътна карта за завършване на ИПС, включително банков съюз

—

Напредък във връзка с икономическия и политически съюз

—

Създаване на условия за това европейският семестър да осъществи целите на стратегията „Европа 2020“ и целите в социалната област

5.1.

Като се вземе предвид твърде ограничената способност на паричната политика да стимулира търсенето, икономиката на еврозоната се намира в т.нар. „ликвиден капан“. Необходима е повече солидарност от държавите със структурни излишъци, които би трябвало да допринасят в по-голяма степен за експанзионистични политики.

5.2.

Еврозоната трябва да укрепи своя потенциал за растеж и способността си да се справя с асиметрични сътресения и да насърчава икономическото и социалното сближаване. За това е нужен нов регламент относно специфичен фискален капацитет. ЕИСК призовава за установяването на макроикономически диалог в еврозоната като ключов принос за демократичното и социално развитие на ИПС. ЕИСК подчертава, че бъдещите дискусии би трябвало да са посветени не на „съвети по конкурентоспособността“, а на „съвети за конкурентоспособност, социално сближаване и устойчивост“. Еврозоната ще трябва да изразява единна позиция пред международните организации.

5.3.

ЕИСК очаква европейските институции да започнат втория етап от пътната карта за завършване на ИПС през 2017 г., което да даде на еврозоната ясна идентичност. Съответната пътна карта следва да съдържа политическа дискусия за предприемането на институционални стъпки, някои от които може да изискват промени на Договора.

5.4.

В идеалния случай дискусията трябва да засегне следните въпроси: по-стабилна структура за еврозоната, фискален капацитет на еврозоната и съвместно емитиране на дълг на държавите членки от еврозоната, управлявано от европейски паричен фонд; подобряване на отчетността и демократичната легитимност на ИПС, постигнато чрез засилване на правомощията на Европейския парламент и по-добре структурирана междупарламентарна конференция и по-тесен ангажимент от страна на националните парламенти, както и гласуване по въпроси от компетентността на ИПС единствено от членовете на ЕП, които представляват държави от еврозоната.

5.5.

Като част от европейския семестър, гражданският и социалният диалог могат да бъдат движеща сила за успешни, устойчиви и приобщаващи икономически, свързани със заетостта и социални реформи. Националните парламенти трябва да участват в планирането и оценката на националните програми за реформи (НПР) и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки (СДП), в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“. Социалните партньори изпълняват специфична роля предвид своите изключителни компетенции, отговорности и задачи.

5.6.

Незабавно трябва да се предприемат мерки за въвеждане на „защитни мрежи“ за нископлатените и уязвими работници, да се гарантира минимален доход за домакинствата, да се обърне целенасочено внимание на бедните райони и да се компенсират неравенствата. Европейският стълб на социалните права трябва да бъде ясно дефиниран и въведен през 2017 г. с активното участие на социалните партньори и другите организации на гражданското общество. Европейският стълб на социалните права трябва обаче да допринесе в подкрепата за устойчивото икономическо развитие и създаване на работни места, като за целта трябва да постигне осезаеми резултати за подобряване на качеството на живот и труд на хората в Европа и стимулиране на ефективни и приобщаващи пазари на труда и качествени и достъпни за всички обществени услуги.

5.7.

Като част от финансовия съюз банковият съюз е ключов фактор за гарантиране на интегритета на еврото и увеличаване на споделянето на риска с частния сектор. Предложението за европейска схема за застраховане на депозитите е съществена част от банковия съюз. Още по-голямото споделяне на риска като част от предложението за ЕСЗД следва да бъде придружено от още по-голямо намаляване на риска в банковия съюз. Двата въпроса трябва да се разрешават паралелно и без забавяне и решенията действително да се изпълняват. Комисията следва да направи всеобхватно задълбочено проучване на въздействието, за да подсили легитимността на предложението.

—

Сключване на търговски споразумения, съдържащи амбициозни и новаторски глави, посветени на търговията и устойчивото развитие

—

Извличане на ползи от гражданския и социалния диалог

6.1.

Необходима е съгласуваност между политиката за развитие и търговската политика. Както се посочва в съобщението „Търговията — за всички“, споразуменията на ЕС не трябва да занижават екологичните, социалните, трудовите, потребителските и други стандарти, заедно с обществените услуги, а да ги подобряват.

6.2.

При тези условия Комитетът счита, че е важно протичащите в момента търговски и инвестиционни преговори да приключат със сключването на балансирани споразумения (включително ТПТИ, ВИТС, инвестиционните преговори ЕС—Япония и ЕС—Китай, преговорите с участието на държавите от АСЕАН и евентуални неприключили СИП) и след ратифицирането на споразуменията да се следи за ефективното изпълнение.

6.3.

Стремеж към прозрачност и справедлив баланс на интересите е необходим и при многостранните преговори за услугите (TiSA) и екологичните стоки.

6.4.

Продължаването на двустранните търговски преговори не трябва да отслабва ангажимента на ЕС към СТО и силно многостранно глобално споразумение и трябва да се стреми към избягване на евентуални противоречащи си правила. В рамките на преговорите на СТО например е необходим по-целенасочен подход по отношение на електронната търговия.

6.5.

Търговията е ключов фактор за производствените сектори на ЕС и за защитата на европейския пазар от нелоялни действия и дъмпинг, чрез актуализирани инструменти за търговска защита, за да се защити изцяло вътрешният пазар от нелоялен внос от държави извън ЕС. Същевременно Европейската комисия следва да направи внимателна оценка на въздействието на решението относно предоставянето на статута на пазарна икономика на Китай.

6.6.

Въпреки че наскоро предложената от Европейската комисия съдебна система за инвестициите представлява подобрение спрямо дискредитирания механизъм за уреждане на споровете между инвеститори и държавата, подкрепян от САЩ, тя все още е предмет на полемика и трябва да бъде подложена на допълнителна оценка.

6.7.

Търговската политика на ЕС трябва да вземе предвид различните становища, изразени по повод последиците от търговските споразумения. Специално внимание следва да се отдели на участието на съвместните органи, включващи всички страни от гражданското общество, в наблюдението на всички аспекти от споразуменията за свободна търговия. Експертният опит на ЕИСК носи уникална добавена стойност в тази област. Проучванията на въздействието за бъдещите или текущите преговори продължават да бъдат ключов инструмент за всички участници в процеса на наблюдение на преговорите.

—

Подобряване на сигурността на гражданите

—

Следване на принципите на правовата държава

—

Премахване на пречките и попълване на пропуските

7.1.

Нарастващото търсене на сигурност от страна на европейските граждани налага незабавна реакция, за да се защитят основните постижения на европейската интеграция и да се възстанови доверието между държавите членки. Борбата с тероризма изисква по-тясно сътрудничество между държавите членки и между техните компетентни органи.

7.2.

Стремежът към мир в Близкия Изток, международното полицейско сътрудничество, ефективният контрол на външните граници и политиката за развитие са необходимите допълнения към мерките за засилване на сигурността в Европа.

7.3.

През 2017 г. ЕС трябва да укрепи стълбовете на действие на ЕС, определени в Европейската програма за сигурност. Програмата за сигурност на ЕС трябва да осигури пълно спазване на принципите на правовата държава и зачитане на основните права в държавите членки, включително демокрацията, правата на човека, икономическите и социалните права, и ефективен диалог с гражданското общество.

7.4.

Трябва да се деблокира предложението за директива за прилагане на принципа на равно третиране (COM 2008 (426) окончателен) и силно да се насърчи аспектът на участието на гражданското общество.

7.5.

Стратегията за равенство между половете за периода 2010—2015 г. се нуждае от обновена стратегия с ясни цели, практически мерки и ефективно наблюдение на напредъка във връзка с половата дискриминация на пазара на труда, в образованието и вземането на решения, както и във връзка с борбата с основаното на пола насилие.

7.6.

Европейската стратегия за хората с увреждания следва да се актуализира съобразно забележките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания чрез съответното законодателство и въвеждане на приоритетна карта на ЕС, призната във всички държави членки.

7.7.

По отношение на борбата с бедността трябва да се въведат специфични показатели и цели за децата в уязвими ситуации.

7.8.

Трябва да се разгледат новите форми на уязвимост като несигурните работни места, бедността на работещите и положението на възрастните и младите жени, самотните майки и жените мигранти.

—

Адекватно управление на бежанските потоци

—

Интеграция на мигрантите

—

Борба с популизма и ксенофобията

8.1.

ЕС трябва да реагира на проблемите с миграцията и убежището с по-тясно сътрудничество между държавите членки и уеднаквени и практически мерки. ЕИСК се позовава на препоръките и доклада, които изготви въз основа на констативни посещения в 11 държави членки. Трябва да се даде приоритет на предложенията, произтичащи от доклада на Европейския парламент относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията.

8.2.

През 2017 г. трябва да се създадат условия за прекратяване на дерогациите от граничните проверки, наложени с шенгенските правила и да се гарантира прилагането на принципите на правовата държава в управлението на Шенгенското пространство.

8.3.

Предложената обща система за убежище е разумно осъществима в средносрочен план. Предложените от Европейската комисия законодателни и политически инициативи трябва да се приемат бързо, като се отчита основополагащият интерес на търсещите международна закрила и се зачитат принципите на правовата държава като израз на конкретна солидарност между държавите членки.

8.4.

Затова е важно отново да се разгледа предложението за презаселване, преместване и закрила на търсещите убежище, за да се отворят легални и безопасни маршрути за търсещите убежище.

8.5.

В това отношение ЕИСК държи да подчертае, че споразумението между ЕС и Турция не разполага с необходимите гаранции за осигуряване на зачитане на основните права на ЕС и международните задължения. Нужни са решителни действия за възстановяване на положителното сътрудничество с турските власти и властите на съседните държави, които продължават да бъдат ключов фактор за запазване на сигурността на границите на ЕС.

8.6.

За политиката в областта на миграцията са нужни средства за интеграция на мигрантите и бежанците. Комитетът оценява полаганите усилия за по-рационално използване на средствата, налични по линия на различни европейски фондове. Средствата трябва да бъдат увеличени, особено в рамките на ЕСФ, за държавите членки, които са най-силно изложени на предизвикателството да интегрират мигранти и бежанци.

8.7.

За законно пребиваващите в Европа е особено важно да бъдат включени в обучения, да им се помогне да навлязат на пазара на труда и да се интегрират в обществото като цяло. Изключително важно е също да се преодолеят нарастващата ксенофобия и популизъм, които често са свързани със значителните мигрантски потоци. Съвместното изявление на европейските социални и икономически партньори (Европейска конфедерация на профсъюзите, Business Europe, Европейски център за политическа стратегия, UEAPME и Eurochambres) и работата на организациите на гражданското общество и участниците от социалната икономика показват пътя напред.

—

Вътрешно сближаване за външно действие

—

Сътрудничество със съседни държави и стратегически партньори

9.1.

ЕС трябва да укрепи позицията си на глобален фактор за мир и стабилност в зоните на конфликт в рамките на международните институции и да действа по-последователно. За ефективна външна дейност са нужни мерки за интегриране на вътрешните и външните политики на Комисията. Подобряването на отношенията и сътрудничеството със стратегическите партньори са от съществено значение за укрепването на ролята на Съюза на световната сцена.

9.2.

Приносът на ЕС за сътрудничеството и развитието следва да дава приоритет на процесите на демократизация в съседните държави. Необходими са конкретни действия, подкрепени от добре планирани инвестиции, финансирани от ЕС в координация със Световната банка.

9.3.

Диалогът с организациите на гражданското общество и междуличностните контакти трябва да бъдат интегрирани по подходящ начин във външната дейност на ЕС. От съществено значение е да се подкрепи създаването на структуриран диалог с организациите на гражданското общество в региона, за да се направи оценка на европейската политика за съседство (ЕПС). Освен това социалният диалог следва да стане неразделна част от програмите на ЕС за сътрудничество и развитие.

9.4.

Оценката на ЕПС следва да бъде приоритет. В центъра на отношенията с държавите на юг и на изток от Средиземно море трябва да е не отбранителният подход, основаващ се на аспекти, свързани със сигурността, или на кризата с бежанците, а преминаването към истинска политика на съвместно развитие между равнопоставени партньори.

9.5.

Специално внимание трябва да се обърне на отношенията с Русия, включително по-активна дипломация спрямо тази държава, особено що се отнася до отношенията в областта на енергетиката.

9.6.

Много важно ще бъде изпълнението и започването на осъществяването на целите за устойчиво развитие и целите, договорени на 21-вата сесия на Конференцията на страните по РКООНИК. По-специално целите за устойчиво развитие трябва да послужат за основа на програмата на ЕС за развитие. ЕС трябва предварително да прецени средствата, включително бюджетните нужди, които ще се изискват за посрещане на тези предизвикателства. Чрез подходяща рамка за управление трябва да се гарантира активното участие на гражданското общество. ЕИСК отново отправя предложението си за Европейски форум за устойчиво развитие.

—

Насърчаване на активното участие в обществения живот и демокрацията на участието

—

Увеличаване на откритостта и прозрачността

—

Укрепване на гражданския и на социалния диалог

10.1.

За преодоляване на общите сложни предизвикателства, пред които е изправен ЕС, от решаващо значение е всички сектори и ресурси да се мобилизират за създаването на съвместни решения. Гражданското общество играе централна роля за напредъка на това жизненоважно обновление, а промяната се нуждае, по-конкретно, от доверието на гражданите. Затова представителите на гражданското общество трябва да участват равноправно, за да се гарантира, че приносът им се оползотворява в пълна степен. Това изисква промяна в културата, но също и признаване на значението на силен и независим сектор на гражданското общество на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС.

10.2.

Във връзка с това ЕИСК припомня на Комисията своя призив за публикуване на зелена книга за това как може да бъде организиран ефективно постоянен граждански диалог.

10.3.

Освен това ЕИСК призовава отново за подобряване на процесите на консултация със заинтересованите страни от гледна точка на представителността, достъпността, прозрачността и обратната връзка.

10.4.

Трябва да се предприемат действия по предложението за преработване на Регламента относно европейската гражданска инициатива, за да се подобри неговата ефективност.

10.5.

ЕИСК продължава да разглежда укрепването на демокрацията на участието като приоритет с цел повишаване на демократичната устойчивост на процеса на вземане на решения в Европейския съюз. В тази рамка новото междуинституционално споразумение между Комисията, Съвета и Парламента следва да създаде условия институционалните консултативни органи като ЕИСК да имат по-голямо влияние върху законодателните предложения в процеса на вземане на решения.

10.6.

По-доброто регулиране би трябвало да се използва като метод за осигуряване на по-ефикасни и опростени регулаторни текстове с ясни и прозрачни цели. Следва да се обмисли предложението за законодателен отпечатък с цел по-добро проследяване на разработването на законодателството, за да се даде възможност за участие на организациите на гражданското общество и да се укрепи участието на социалните партньори в законодателния процес, с което да се гарантира, че техните потребности и очаквания ще бъдат задоволени.

10.7.

Комисията следва да продължи с процеса REFIT, в който ЕИСК трябва да играе по-голяма роля. Програмата REFIT обаче не трябва да подкопава трудовите и социалните права или защитата на околната среда и потребителите. Откритостта и прозрачността на процесите на по-добро регулиране могат да доведат до по-ефикасно регулиране, включително за МСП, което би трябвало да насърчи заинтересованите страни да предлагат законодателни инициативи отдолу нагоре и по-конкретно би трябвало да доведе до засилено участие на представителите на гражданското общество.

10.8.

През март 2016 г. европейските социални партньори представиха четири съвместни позиции относно съживяването на социалния диалог, бежанците, промишлените политики и цифровизацията. Те трябва да бъдат включени в работната програма на Комисията за 2017 г. и насърчавани като такива.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/13

Докладчик:

г-н Andrés BARCELÓ DELGADO

Съдокладчик:

г-н Gerald KREUZER

1.1.

Трудно би могло да се приеме, че Китай функционира в условията на пазарна икономика, тъй като не изпълнява четири от петте критерия, установени от практиката на Комисията и не успява да отрази основния регламент (Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета).

1.2.

Въпреки различните резултати, които се посочват в отделните източници, ЕИСК отчита факта, че ако загубим инструментите, гарантиращи свободна и лоялна търговия с Китай, ще бъдат загубени стотици хиляди работни места, което е неприемливо.

1.3.

Загубите ще бъдат концентрирани в определени сектори и региони, които биха били силно засегнати, като например производството на алуминий, велосипеди, керамични изделия, електроди, железни сплави, стъкло, хартия, слънчеви панели, стомана и гуми. Затова се препоръчват допълнителни секторни и географски проучвания.

1.4.

Засегнатите сектори са основно производители или потребители на междинни стоки, поради което частните потребители вероятно няма да могат да се възползват от намаляването на антидъмпинговите мерки.

1.5.

Промишлените отрасли, които потребяват дъмпингови продукти, биха имали полза от субсидиран внос в краткосрочен план. В средносрочен план обаче те също биха могли да бъдат изложени на риск, тъй като Китай развива и сектори, носещи добавена стойност надолу по веригата. В този смисъл незадоволителните резултати на Китай в областта на правата върху индустриалната собственост също представляват заплаха.

1.6.

Веднъж изгубени, работните места в промишлеността рядко могат да бъдат възстановени. Ако засегнатите лица успеят да си намерят работа, те по всяка вероятност ще получават по-ниски заплати за позиции, където техните умения няма да бъдат оценявани. Замяната на качествени работни места в промишлеността с нископлатени и несигурни такива носи също и рискове от засилване на неравенствата в нашето общество.

1.7.

Ето защо ЕИСК счита, че предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай ще застраши сериозно промишлеността на ЕС и заетостта в производствения сектор. Би била поставена под въпрос перспективата за съживяването на европейската промишленост посредством висококвалифицирани и стабилни работни места, въвеждането и разпространението на технологични иновации и научноизследователска и развойна дейност — всички от които са ключови фактори за осигуряване на динамична и устойчива европейска икономическа и социална система.

1.8.

В този контекст признаването на СПИ на Китай би изложило на сериозен риск съществуването на промишлените зони и местните производствени системи на МСП, чието производство е застрашено от практики на нелоялна конкуренция от страна на Китай. Това би създало риск от загуба на производствена специализация на МСП, както и на занаятчийски и силно специализирани работни места, които представляват гръбнакът на европейската производствена структура.

1.9.

ЕИСК призовава Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета да насърчават лоялна международна конкуренция като средство за защита на тези работни места и ценностите на европейското общество и за увеличаване на доходите и богатството в Европейския съюз.

1.10.

Защитата на тези работни места в ЕС и свързаните с тях инвестиции е важна не само в икономически план, но и за насърчаване на социалната и екологичната устойчивост. Преместването на производството от енергийноефективни производствени обекти в Европа, използващи по високоефективен начин ресурсите, към китайската икономика, която се основава на енергия, получавана от въглища, би било разочароващо по отношение на нашите амбиции във връзка с изменението на климата и устойчивото развитие. Зачитането на трудовите права и правата на човека също продължава да бъде проблем в Китай.

1.11.

Тази защита трябва да е съобразена с европейското право и международните договори. Тя следва да наложи и изпълнението на споразуменията от трети страни и да отчита преговорите, водени с основни търговски партньори като САЩ. Ефикасните инструменти за търговска защита (ИТЗ) осигуряват лоялна конкуренция. Те са необходими за бъдещето на европейската промишленост и в подкрепа на целта за увеличаване на дела на промишлеността в БВП до 20 %.

1.12.

Докато Китай не изпълни петте критерия, необходими за определянето на страната като пазарна икономика, Комисията следва да използва нестандартна методология при антидъмпинговите и антисубсидийните разследвания относно вноса от Китай, в съответствие с това, което остава от раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО.

1.13.

Запазването на промишлените отрасли в ЕС е основа за добре функциониращи мрежи от НИРД, които са от решаващо значение за бъдещия растеж и за намирането на решения на „големите предизвикателства пред нашето общество“ (застаряване, енергетика, изменение на климата, здравеопазване и мобилност).

1.14.

МСП не разполагат с необходимите ресурси за предприемане на антидъмпингови действия, нито за пълноценно сътрудничество с ЕК при провеждането на разследвания. ЕИСК призовава за опростен подход за сектори, в които участието на МСП е от значение.

1.15.

С оглед на стратегическото значение на този въпрос настоящото становище представлява началото, а не краят на участието на ЕИСК. ЕИСК възнамерява да се ангажира на постоянна основа и препоръчва да се създаде проект на ЕИСК във връзка с признаването на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай, за да се даде възможност на Комитета да следи този въпрос от името на гражданското общество. За тази задача следва да се заделят адекватни ресурси.

2.1.

Съгласно правилата на СТО дадена страна може да наложи антидъмпингови мита, в допълнение към тарифите, за продукти от трети страни, ако разследване покаже, че тези продукти влизат в страната на цени, по-ниски от тези на вътрешния пазар, и това причинява вреда на местната промишленост. Когато през декември 2001 г. Китай стана член на СТО, преходна разпоредба във връзка с присъединяването му позволи той да бъде третиран като непазарна икономика (НПИ) в антидъмпинговите процедури, ако китайските дружества не могат да докажат, че работят в съответствие с принципите на свободния пазар. Настоящият статут на НПИ на Китай предлага възможността за изчисляването на дъмпинговия марж да се използват цените на държава аналог, а не на цените на вътрешния пазар (които в страните със статут на НПИ са изкуствено ниски поради държавна намеса). Използването на методики за държави с непазарна икономика е описано в раздел 15 от Протокола за присъединяване на Китай към СТО, но срокът на действие на разпоредба 15, буква а), подточка ii) ще изтече през декември 2016 г. Това ще наложи Комисията да промени методологията, която определя сравнимостта на цените в антидъмпинговите досиета.

2.2.

Настоящото становище на ЕИСК се съсредоточава върху въздействието на евентуалното признаване на статут на пазарна икономика (СПИ) на Китай и промяната на методологията за инструментите за търговска защита върху промишлеността и заетостта в ЕС. Това са въпроси, които се разглеждат отделно от правната дискусия, тъй като ЕИСК смята, че този въпрос е от изключително значение за европейската промишленост и свързаните с нея работни места.

2.3.

Европейският парламент одобри с голямо мнозинство резолюция, в която се призовава за нестандартна методология, която е в съответствие с Протокола за присъединяване на Китай към СТО, като същевременно може ефективно да установи рамка за свободна и справедлива търговия.

3.1.

По отношение на икономиката ЕИСК отбелязва, че:

3.2.

През последните 15 години Китай преживя период на безпрецедентен растеж, което промени промишлената и търговската среда в световен мащаб. Китайският модел на растеж беше основан на инвестициите, като според Международния валутен фонд (МВФ) през 2015 г. тази дейност възлиза на 46 % от БВП на страната. Това надвишава дела на инвестициите в други развити икономики, като тези на ЕС (19 %) и САЩ (20 %).

3.3.

Мащабът и темпото на промените бяха до голяма степен определяни от държавата. Според ЕИСК Китай не е пазарна икономика съгласно определението на ЕС и извън институцията съществува общ консенсус по този въпрос. Световната банка говори за широка и пряка държавна намеса в разпределянето на ресурсите чрез административни проверки и контрол на цените, посредством гаранции, насоки относно кредитите, повсеместно участие във финансовите институции (1) и посредством регулаторни политики.

3.4.

Съществуват редица примери за крайности в развитието на Китай. Между 2011 и 2013 г. в страната са били изразходвани 6,6 млрд. тона цимент, повече отколкото САЩ през целия XX век (4,4 млрд.). Това означава, че за три години Китай е използвал толкова цимент, колкото е било необходимо за изграждането на САЩ в продължение на повече от век. Освен неефективното използване на ресурсите, за произвеждането на такова количество материали в много кратък срок беше изграден огромен промишлен капацитет.

3.5.

Китай започна да променя модела си към по-голямо потребление и растеж, ориентиран към услугите. Темпът на икономиката се забавя, което означава, че значителна част от продукцията на тежката промишленост на Китай няма да намери клиенти на вътрешния пазар.

3.6.

Европейската търговска камара в Китай посочва, че вече е налице значителен свръхкапацитет при продукти, като необработена стомана, алуминий, цимент, химикали, корабостроене, рафиниране, плоско стъкло, хартия и картон. Китайското правителство признава това и е решило да съкрати мощностите за производство на необработена стомана със 100 млн. тона до 150 млн. тона до 2020 г. (2) и производството на въглища с 500 млн. тона през същия период (3).

3.7.

Независимо от тези намерения намаляването на общия производствен капацитет ще е дългосрочна задача. Фабриките, закрити през последните десет години, бяха заменени с модерни фабрики с по-висока производителност, което само влоши проблема. Търсенето на междинни стоки от домакинствата никога няма да замени промишленото търсене.

3.8.

През 80-те и 90-те години на миналия век решаването на този проблем се оказа дълъг и сложен процес за ЕС и за него няма да има бързо решение и за Китай.

3.9.

Поради това комбинация от свръхкапацитет и слабо търсене на вътрешния пазар води до излишък на производството, което се опитва да намери път към международните пазари.

3.10.

ЕИСК привлича вниманието към данните за китайския износ.

3.10.1.

Според СТО Китай е най-големият износител на промишлени изделия в света, с дял от 18 %. Този дял е нараснал с 20 % от 2010 г. насам. През 2014 г. китайският износ е нараснал с 6 %, докато в останалата част на света увеличението е 3,5 %. Ако анализираме периода 2010—2014 г., в Китай се наблюдава увеличение с 49 %, което е двойно по-голямо от това за останалата част от света.

3.10.2.

Данни на Националното статистическо бюро на Китай показват, че продуктите с най-голям растеж през 2014 г. са били цинкът и цинковите сплави (+2 360 %), памукът (+ 100 %), коксът (+ 82 %), диодите и други полупроводникови елементи (+ 61 %) и валцованата стомана (+ 50 %). От 2010 г. насам износът на памук, валцована стомана и диоди и други полупроводникови елементи се е удвоил, а обемът на продажбите на кокс, цинк и цинкови сплави се е утроил.

3.10.3.

Очаква се тази възходяща тенденция в износа да продължи и през следващите няколко години, тъй като според прогнозите ще има свиване на търсенето на китайския вътрешен пазар. Ако европейските инструменти за търговска защита са значително по-слаби от тези на нашите търговски партньори, сегашният износ на Китай за НАФТА или Япония може да бъде пренасочен към ЕС.

3.10.4.

Този модел на задвижван от износа растеж създаде голям дефицит в размер на 137 млрд. евро (48,8 млрд. евро през 2000 г.) в баланса на търговията на ЕС със стоки, като вносът на ЕС от Китай надвиши два пъти износа.

3.10.5.

В този контекст Китай стартира инициативата „Един пояс, един път“ за изграждане на транспортна инфраструктура (за железопътния, автомобилния и морския транспорт) в евроазиатската зона. Основната цел е осигуряването на достъп на китайските предприятия, в условия без конкуренция, до евроазиатските пазари, включени в инициативата, и те да се използват като основни пазари за секторите със свръхкапацитет. Предоставянето на статут на пазарна икономика би създало значителен риск за европейските предприятия от държавите — членки на ЕС, които участват в инициативата „Един пояс, един път“.

3.11.

Факти, свързани с дъмпингови практики

3.11.1.

Това рязко увеличение на китайския износ беше частично постигнато чрез нелоялни практики, както показват многобройните процедури за дъмпингови практики, заведени съгласно правилата на СТО.

3.11.2.

Китай е най-силно засегнатата от антидъмпингови мерки страна. Тя беше обект на 34 % от търговските разследвания и ѝ бяха наложени 667 наложени мерки. Само през 2015 г. срещу Китай са били в сила или са били стартирани 76 антидъмпингови мерки.

3.11.3.

67 % от антидъмпинговите мерки срещу Китай са свързани с промишлени отрасли, като текстил и облекла, керамика и стъкло, неблагородни метали, пластмаси, машини и електрическо оборудване и нефтохимични продукти. 79 % от мерките, наложени на Китай през миналата година, се отнасят до тези сектори.

3.11.4.

ЕС е един от най-активните участници в световната търговия. Неговият дял възлиза на 15,8 % от общия обем, но срещу региона са били приети едва 133 антидъмпингови мерки. Това се равнява на 7 % от случаите в световен мащаб. В замяна на това Китай е бил обект на 47 % от тези мерки и само през 2015 г. е бил санкциониран в три случая.

4.1.1.

От теоретична гледна точка признаването на статут на пазарна икономика на Китай ще има отрицателни последици за благосъстоянието на ЕС. Либерализирането на търговията е от ключово значение за ЕС. То има положителни мрежови последици, въпреки че винаги съществуват сектори, които са ощетени.

4.1.2.

В този случай ЕИСК посочва, че това не е процес на преговори, при които се премахват бариери и от двете страни. Китай няма да предостави нищо в замяна, а ЕС ще намали едностранно способността си да компенсира нарушаването на конкуренцията, причинявано от нелоялната подкрепа, предоставяна от китайското правителство на централно и местно равнище.

4.1.3.

ЕИСК установи, че работни места в промишлеността вече са прехвърлени в чужбина. Между 2000 и 2014 г. европейската промишленост е загубила 6,7 млн. работници, 12 % от първоначалните 56,3 млн. През същия период индексът на обема на вноса се е увеличил със 144 %. Изследвания показват, че в САЩ, чийто промишлен сектор е по-малък от този на ЕС, в периода между 1999 и 2011 г. са били загубени около 985 000 работни места в промишлеността поради по-голямото навлизане на китайския внос (4).

4.1.4.

Загуба на работни места има не само в основните, но също така и в иновационните отрасли. Изчезна авангардният сектор на мобилните телефони. В отрасъл от жизненоважно значение за нашето бъдеще, като фотоволтаичните панели, през периода 2010—2012 г. 34 производители са подали молба за обявяване в несъстоятелност, двама са се отказали от това производство, петима са закрили частично или изцяло производството си, а трима са били поети от китайски инвеститори (5).

4.1.5.

Особено изложени на риск са сектори от стратегическо значение в петилетните планове на Китай: алуминий, велосипеди, керамика, стъкло, части за моторни превозни средства, хартия и стомана.

4.1.6.

Различни институции извършиха оценки на въздействието. Европейската комисия възложи проучване, но то не беше публикувано, което не позволява на ЕИСК да анализира позицията на Комисията във връзка с този спешен въпрос.

4.1.7.

Институтът за икономическа политика оценява щетите на приблизително между 1,7 и 3,5 млн. работни места в ЕС, изложени на риск. Оценката се основава на модела „вложени ресурси — продукция“, който отчита преките загуби (пряко засегнати от увеличаването на вноса), непреките загуби (доставчик и преработвателна промишленост за пряко засегнатите) и загуби от реинвестиране (произтичащи от спад на доходите на домакинствата и разходи). Основният недостатък на проучването е, че в него се разглежда въздействието на целия внос от Китай, дори и в секторите, които далеч не са засегнати от него.

4.1.8.

Ако се разглеждат само отраслите, където се прилагат антидъмпингови мерки, преките и непреките загуби на работни места ще бъдат между 0,5 и 0,9 млн. Според доклада общият размер на пряката заетост, генерирана от промишлените сектори, уязвими на покачване на дъмпинговия внос, възлиза на 2,7 млн.

4.1.9.

Проучването не изчислява ефекта от реинвестиране само в тези сектори. То показва, че работните места, изложени на риск в отрасли, свързани с антидъмпингови мерки, възлизат на 60 % от работните места в производствените отрасли. Ако се запази същата пропорция между непреките последици и последиците от реинвестирането, загубите на работни места биха могли да бъдат между 1,1 и 2,1 млн.

4.1.10.

Втори доклад отразява три проучвания, възложени от сдружения на производителите на стомана от НАФТА по отношение на вероятните икономически последици от предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай за техните страни. В доклада се заключава, че ако и трите държави от НАФТА дадат на Китай статут на пазарна икономика, търсенето на работна ръка ще намалее с между 15 и 32 млрд. щатски долара, най-вече в САЩ. Това ще се изрази в намаляване на броя на работните места с около 0,4 до 0,6 милиона.

4.1.11.

И двете проучвания се основават на макроикономически общи равновесни модели. Въпреки това, ако такива проучвания се извършат поотделно за икономически зони като ЕС и НАФТА, ЕИСК счита, че едностранното предоставяне на статут на пазарна икономика на Китай почти сигурно ще доведе до пряка загуба на благосъстояние в размер на най-малко стотици хиляди работни места; числото вероятно ще бъде по-близо до един милион души, които ще трябва да си търсят друго препитание.

4.1.12.

С цел да се оцени вероятността от тези загуби, ЕИСК обръща внимание на няколко важни последствия:

4.1.13.

ЕИСК отново заявява, че работните места, които вероятно ще бъдат загубени, не са равномерно разпределени в географски план. Концентрацията на загубата на работни места в някои области може да предизвика критични ситуации в тези райони, въпреки че други региони в ЕС може да не пострадат сериозно. Най-силно засегнатите държави могат да загубят до 2,7 % от работната си сила.

4.1.14.

В много случаи тези работни места са свързани с големи промишлени инсталации, здраво свързани с икономическата и индустриалната тъкан. Наскоро станахме свидетели на значителни загуби в сектори като стоманодобива, където няколко хиляди работни места зависят от едно дружество, които доведоха до драматичен социален ефект върху съответните общности.

4.1.15.

Освен това ЕИСК изтъква качеството на работните места в промишлеността. Те са по-стабилни и средно по-добре платени от тези в други сектори на икономиката. През 2014 г. Европейската комисия (6) посочи, че месечните доходи на работниците, заети в производството, са с 5 % по-високи от средните за ЕС. В САЩ седмичните възнаграждения в производството са с 8 % по-високи, отколкото при непроизводствените работни места. Тези по-високи доходи са резултат от по-високата производителност.

4.1.16.

Промишлеността предлага качествени работни места за квалифицираните и средноквалифицираните работници, за които би било много трудно да намерят алтернативна работа при същите условия на труд. Намаляващата роля на промишлеността допринася за неравенствата в нашето общество.

4.1.17.

Според проучване на условията на труд на Eurofound работата на непълно работно време е значително по-слабо разпространена в производството (12 %) в сравнение със средните показатели за ЕС-28 (24 %). Работното време в производствените отрасли е по-редовно и нестандартното работно време се среща значително по-рядко, отколкото в икономиката на ЕС като цяло (7).

4.1.18.

Освен това ЕИСК би искал да се избегне рискът от нанасяне на щети на екосистемата от знания: производството е несъмнено секторът с най-голямо търсене на НИРД и се наблюдава нарастваща тенденция НИРД да се доставят от дружества за услуги, които се съсредоточават върху иновациите (8). Според проучване на консорциума ECSIP средният дял на услугите, включени в произведените в ЕС стоки, достига близо 40 % от общата стойност на крайните продукти. Основната част от тези услуги са дистрибуция (15 %), транспорт и комуникации (8 %), както и бизнес услуги, която варира от по-малко от 10 % до 20 % и дори повече в отделните държави — членки на ЕС. Последната категория включва услуги като НИРД, реклама и проучване на пазара, инженерни дейности и услуги в областта на ИКТ.

4.1.19.

ЕИСК вече е изготвял становища относно значението на насърчаването на повишаването на стандартите за интелектуалната собственост, поради неспазване от страна на някои държави. Това не трябва да се забравя при изготвянето на търговската политика на ЕС.

4.2.1.

В оценка на въздействието от едностранното признаване на статут на пазарна икономика на Китай трябва да се разгледат потенциалните ползи в други сектори, по-специално за потребителите на продукти, за които Китай е планирал — или планира да въведе — силна производствена дейност.

4.2.2.

Много от засегнатите до момента сектори са производители на междинни стоки, т.е. стоки, които се преработват и обединяват в крайни продукти.

4.2.3.

Световното промишлено производство все още не е достигнало до равнищата от периода, предшестващ финансовата криза. Поради това съществува голям излишък на промишлен капацитет и клиентите на китайските продукти, които са предмет на антидъмпингови мерки, ще бъдат в състояние да се снабдяват с продукти в трети държави без значителна загуба на конкурентоспособност.

4.2.4.

Ако на Китай се разреши да увеличи несправедливо своя пазарен дял и да установи предимство на олигопол, то той несъмнено ще използва това по-късно, за да увеличи отново цените, нанасяйки щети на леката промишленост в ЕС. Китай вече е действал по този начин, за да даде тласък на местните отрасли. Европейският парламент (9) представя доказателства за мерките за ограничаване на търговията с природни ресурси, които могат да се окажат в нарушение на правилата на СТО. През 2009 г. Китай въведе своя План за развитие за редкоземните елементи за периода 2009—2015 г., налагайки експортни квоти от 35 000 t годишно. През следващата година цените на китайските редкоземни елементи се утроиха. Друг пример може да бъде намерен в пазара на електроника, където Китай облага по-тежко износа на части от този на крайни продукти с цел да защити монтажа на изделия на местно равнище.

4.2.5.

Тези примери показват, че китайската политика насърчава отрасли със съдържание с по-висока добавена стойност. Ако бъдат лишени от възможността да инициират антидъмпингови процедури, сектори като оборудването или производството на автомобили в крайна сметка също ще се окажат изложени на нелоялна конкуренция. За Китай е установено, че нарушава правата върху интелектуалната собственост, следователно дори и патентите няма да се окажат от голяма полза за запазването на новаторските отрасли в границите на ЕС.

4.2.6.

В дългосрочен план предоставянето на статут на пазарна икономика на Китай би навредило и на цялата индустриална верига за създаване на стойност поради отрицателното въздействие върху иновациите. В ЕС е широко разпространено убеждението, че иновациите са единственият начин за нашите общества да се съревновават с конкуренти, основаващи се само на цените. Иновациите обаче вече не се разработват в изолирани лаборатории. Напротив, според проучване на KPMG 85 % от респондентите от световното металопроизводство считат, че бъдещето на иновациите за тяхната организация ще се формира от партньорствата. Над три четвърти от тях заявяват, че вече участват в бизнес модели, предполагащи по-голямо сътрудничество с доставчици и клиенти. Поради това е невъзможно да си представим бъдещите иновационни отрасли извън мрежи на знанието.

4.3.1.

В дългосрочен план и независимо от развитието на отделните сектори, богатството в ЕС ще се увеличава по устойчив начин посредством стабилно развитие на разполагаемия доход. Настоящите политики на Комисията, които благоприятстват създаването на работни места и инвестициите, отчитат този факт и следва да бъдат взети под внимание при вземането на решения за разрешаването на този проблем.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/20

Докладчик:

Lutz RIBBE

Съдокладчик:

Isabel CAÑO AGUILAR

1.1.

ЕИСК приветства решенията на 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж и вижда в тях важна повратна точка за ефикасна борба с изменението на климата.

1.2.

Съществуват обаче два сериозни проблема: Първо, представените от отделните държави членки цели за намаляване на емисиите (планирани национално определени приноси — INDC) не съответстват на резултатите от Париж. От друга страна, въпреки известен лек напредък, значението на гражданското общество не е оценено в достатъчна степен.

1.3.

Днес участниците от гражданското общество се сблъскват със значителни пречки, когато искат да инициират и приложат мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата. Това е свързано най-вече с факта, че политиците не виждат колко голям потенциал за опазване на климата имат действията на гражданското общество. Досега те не се интересуват в достатъчна степен от това какви стратегии по отношение на изменението на климата планират участниците от гражданското общество, какви потребности имат и от каква подкрепа се нуждаят. Понякога е дори възможно регулаторните изисквания системно да пречат на действията на гражданското общество за смекчаване на изменението на климата.

1.4.

В резултат на това участниците от гражданското общество твърде често не разполагат с рамка, която би им позволила да осъществят своите планове за „смекчаване на изменението на климата отдолу нагоре“. Това се дължи и на факта, че те не могат да финансират своите проекти, въпреки че всъщност би следвало да имат на разположение достатъчно инвестиционни средства.

1.5.

Поради това ЕИСК предлага като непосредствен отговор на решенията, взети в Париж, да се изгради коалиция между политиците, администрацията и гражданското общество. Задачата на коалицията следва да бъде да сведе до минимум пречките пред действията на гражданското общество за смекчаване на изменението на климата, като:

1.6.

Действията на коалицията трябва да се провеждат на различни политически равнища. По същество целта е да се изпълнят на практика петте задачи:

1.7.

За да се изпълнят тези пет задачи, е необходим структуриран, но открит диалог в рамките на коалицията, която в този смисъл трябва да представлява форум за дискусии. Затова е важно участниците да отразяват разнообразието на гражданско общество и да развият култура на откритост, креативност и готовност за сътрудничество. Дискусионният форум би трябвало да гарантира, че политическата рамка, която ще бъде разработена, действително ще бъде в подкрепа на действията на гражданското общество за смекчаване на изменението на климата.

1.8.

За да може коалицията да изпълни задачите си, е необходима административна подкрепа, с чиято помощ

1.9.

Посредством коалицията между политиците и гражданското общество следва да бъде постигната и още една цел, която ЕИСК подкрепя: необходимостта от справедлива промяна на сферата на труда към устойчивост със структурно участие на профсъюзите и асоциациите на работниците и служителите.

2.1.

Резултатите от 21-вата конференция на страните по РКООНИК в Париж наистина представляват важна повратна точка в преговорите по въпросите на климата, тъй като това е първото правно обвързващо международно споразумение, в рамките на което всички договарящи се държави без изключение се ангажират да предприемат активни действия срещу признатото като заплаха изменение на климата.

2.2.

Международната общност пое съвместно ангажимент за ограничаване на глобалното затопляне до под 2 градуса по Целзий, а по възможност — дори и до под 1,5 градуса.

2.3.

Споразумението съдържа друга важна конкретна насока за действие: през втората половина на века да се постигне неутралност по отношение на парниковите газове в световен мащаб.

2.4.

ЕИСК приветства тези резултати (1), но вижда и два сериозни проблема:

2.4.1.

На първо място, представените от държавите членки национални цели за намаляване на емисиите (планирани национално определени приноси — INDC) не съответстват на резултатите от Конференцията на страните: изпълнението в този им вид би ограничило глобалното затопляне не до 2 градуса по Целзий, а до над 2,5 и евентуално би довело дори до повишаването му на над 3 градуса по Целзий.

2.4.2.

На второ място, не се осъзнава в достатъчна степен значението на гражданското общество. Вярно е, че в миналото беше отбелязан известен напредък по отношение на прозрачността и участието, но действителната роля на гражданското общество в политиката в областта на климата още не се разбира достатъчно добре: не преговарящите от Конференцията на страните, а гражданското общество е това, което ще трябва да приложи и да изпълни с живот резултатите от Париж.

2.5.

Липсва или не се забелязва стратегия за това как гражданското общество да се използва като стратегически партньор за изпълнение на решенията на Конференцията на страните. Този стълб следва да е ориентиран към това да се разбере значението на гражданското общество, да се засили ролята му и много разнообразните участници от гражданското общество да бъдат улеснени в разработването и прилагането на стратегии за действие по отношение на изменението на климата в тяхната жизнена сфера.

2.6.

Политиката в областта на климата не може и не бива да се налага единствено „отгоре надолу“, а ще бъде успешна само ако се основава на широка подкрепа и активно участие от страна на голяма част от предприятията, местните органи и гражданите. Следователно тя или се прилага предимно „отдолу нагоре“, или се проваля.

2.7.

Наистина, в миналото бяха постигнати решаващи успехи в политиката в областта на устойчивото развитие и климата именно затова, защото представители на гражданското общество — а към тях следва изрично да се причислят и „обикновените“ хора в ролята им на граждани, не се ограничиха единствено да реагират или да се възприемат само като „инструмент на прилагането“. Напротив, точно те се държаха като пионери на промяната и действаха активно, като по този начин — в рамките на предоставените им възможности — допринесоха за постигането на значителни успехи, както и упражниха политически натиск. Това е така както в технологично, така и в икономическо, но преди всичко в обществено отношение (по-специално що се отнася до общественото одобрение на такива технологии и най-вече при „интегрирането“ на промяната, т.е. при социалното учене и „ученето от общността“).

2.8.

Докато например досегашното производство на енергия и енергийната политика, които са съотговорни за изменението на климата, бяха ориентирани главно към ограничени по количество енергийни носители и към големи, централизирани структури с малък брой участници, а гражданското общество най-често се явяваше само като „потребител“, в бъдеще действията, насочени към устойчивост на климата, ще се извършват много по-децентрализирано и ще изискват ангажираност от всички заинтересовани страни. Готовността за това несъмнено е налице и тя трябва да бъде последователно използвана и насърчавана.

2.9.

В действията на гражданското общество, които се наблюдават вече и днес, се крие огромен потенциал за иновации, който произтича от мисленето, работата и действията на градовете и общините, местните власти, както и на частни лица (отделни граждани, земеделски производители, кооперативи, МСП и др.).

2.10.

Тези действия днес често не са свързани с организации, а със съвсем конкретни проекти. Именно оттук произтича тяхната специфична обществена динамика. Същевременно обаче това означава, че ако такива инициативи се провалят, участниците ще трябва да плащат за неуспеха им от собствения си джоб. При това се имат предвид не само финансовите рискове, тъй като действията на гражданското общество освен от пари се нуждаят от мотивация и ангажираност, а изискват и време. Следователно, тези действия трябва да се „рентират“ (и то не само в икономическо отношение), а рискът от неуспех трябва да бъде в разумни граници. В този контекст от европейската политика и от националните политики се иска да създадат възможно най-широка и много отворена рамка за действията на гражданското общество.

2.11.

В Европейския съюз вече съществуват, наистина, редица успешни примери, доказващи колко важна и ефективна е ангажираността на участниците от гражданското общество за смекчаване на изменението на климата, но тези примери не се събират и оценяват систематично. Не се провежда дискусия по въпроса какви политически поуки могат да се извлекат от тези многобройни разнообразни инициативи, кои пречки трябва да бъдат отстранени, за да станат те още по-успешни и да се умножават, или поради какви причини дадени инициативи се провалят.

2.12.

Освен това не съществуват действащи схеми за стимулиране, които да дават възможност за рефинансиране на вложения капитал. Не съществуват и механизми, които да излъчват желаните сигнали към неправителствени участници, различни от големите промишлени предприятия. Нещо повече, днес в Европа дори се наблюдава противоположна тенденция: осъществяването на съответни инициативи често се затруднява допълнително и даже става невъзможно поради погрешни политически изисквания. Следователно в много случаи липсва (!) рамка за действие за разработването и — още повече — за прилагането на концепции в областта на смекчаването на изменението на климата от организации на гражданското общество: те не могат да осъществят своите идеи на практика. Понякога просто правно-административната уредба не е адекватна, понякога те не намират финансиране за проектите си, а в други случаи непреодолимо препятствие се оказва фактът, че външните разходи за изкопаеми енергийни източници продължават да не се интернализират напълно (2) и така въглеродът няма „правилна“ цена, въпреки декларации в обратния смисъл.

2.13.

Твърде често се говори за „губещи“ от една амбициозна политика в областта на климата и също толкова често се създава впечатлението, че смекчаването на изменението на климата означава преди всичко лишение от нещо. Разбира се, проблемите, които води със себе си преходът към икономика с ниски въглеродни емисии, следва да бъдат достатъчно адекватно разгледани и взети под внимание. Но и положителните елементи трябва да бъдат поне също толкова силно изтъквани, за да се осигури обществена нагласа за извършване на промяна. Основания за такава нагласа дават технологичният и икономическият напредък през последните години (например в производството на енергия от възобновяеми източници, съхраняването на енергия, но също и преди всичко в цифровите приложения, значителният напредък в ефективното и интелигентно използване на ресурсите).

2.14.

В технологично и икономическо отношение Европа днес вече е структурирана така, че смекчаването на изменението на климата и устойчивостта могат да бъдат от полза за всички. Европейският енергиен съюз изхожда именно от това виждане. Предпоставката е политиката да подкрепя или поне да позволява съответни инициативи, а не да се опитва да им попречи — например защото поставят под въпрос дадени съществуващи структури. В такъв случай далеч не се оползотворява потенциалът за промяна и напредък в областта на изменението на климата, който по принцип може лесно да бъде използван.

3.1.

Нуждаем се от нов подход на многостепенно управление. ЕИСК предлага създаването на амбициозна коалиция, включваща участници от гражданското общество, местните и регионалните власти и компетентните политически и административни структури на национално и европейско равнище.

3.2.

Коалицията би следвало да има за цел:

3.3.

По този начин коалицията — като израз на многостепенното управление — може да допринесе за успешното решаване на общата за цялото общество задача за смекчаване на изменението на климата.

3.4.

Целите на Конференцията на страните са ясно назовани, а Европейският съвет определи широкообхватни концепции за нисковъглеродна Европа с ефективно използване на ресурсите. Те предвиждат през 2050 г. да се отделят от 80 до 95 % по-малко парникови газове от днес. Това ще има огромно въздействие върху живота на всеки отделен европейски гражданин, на всяко отделно предприятие и на неговите работници.

3.5.

В своето проучвателно становище относно устойчивото развитие (3) ЕИСК вече посочи колко е важно да се приемат много сериозно именно въпросите за последиците, които предстоящите дълбоки политически промени ще имат за ежедневието на хората.

3.6.

На риска устойчивото развитие да се разглежда като заплаха, а не като възможност за бъдещето, може да се отвърне с едно простичко послание: смекчаването на изменението на климата означава промени, но всеки член на обществото има възможността — самостоятелно или в съюз с други хора — активно да формира тези промени, и то по начин, който е от полза не само за климата, но също и за условията на живот по места.

3.7.

Това послание трябва да бъде отправено както към онези, които със сигурност ще бъдат непосредствено засегнати от предвидимите „отрицателни“ промени (например целия сектор на енергията от изкопаеми горива), както и към съществуващия в обществото положителен потенциал на тези, които са готови да действат и могат да служат като модел за останалите.

3.8.

Нашето гражданско общество е изключително разнообразно. Това се проявява и по отношение на борбата с изменението на климата: нещо, което е лесно за някои участници, за други е трудно постижимо. Тези разлики трябва да се възприемат сериозно, а разнообразието от участници да се разглежда като шанс и да се използва.

3.9.

По същество е важно да се конкретизира какво означава „смекчаване на изменението на климата“. В това отношение също има недостиг от знания. Въпреки че са изготвени многобройни проучвания на конкретни случаи, липсва систематизация — например по категории участници. Тя обаче е необходима, тъй като различното ресурсно обезпечаване на отделните участници изисква и съвършено различни стратегии за действие. Ето някои примери за това:

3.10.

Тези примери показват, че ресурсите на участниците от гражданското общество са много разнообразни, но логиката на действие винаги си прилича. Те ще използват местните, материалните, финансовите ресурси и ресурса от време само тогава, когато виждат реалистичен шанс да постигнат непосредствен отзвук. Това обаче означава също така, че в случаите, когато не може да се предизвика положителна ангажираност, съществува риск от бездействие и дори от съпротива (например срещу нови инвестиционни проекти).

3.11.

Примерите показват също, че спектърът от стратегии на действие, които в цяла Европа се разработват и изпълняват предимно от неправителствени участници, е толкова широк и разнообразен, колкото самото гражданско общество.

3.12.

Би било напълно погрешно, ако при подходите „отгоре надолу“ политиката отреди на участниците от гражданското общество само някаква политически измислена роля.

3.13.

При предстоящите промени специално внимание следва да се обърне на запазването на социалната сигурност. „Смекчаването на изменението на климата отдолу нагоре“ означава, наистина, че личната инициатива на отделните граждани придобива по-голямо значение и оттук се пораждат важни икономически импулси, но това не бива да става за сметка на социалната сигурност.

3.14.

Ето защо е важно хората, работещи за „смекчаването на изменението на климата отдолу нагоре“, да останат част от солидарната социална система. В определени случаи това ще означава да се предефинира начинът на структуриране на солидарната социална система и кой какви вноски прави в нея. Това е необходимо дори и само поради факта, че досега изгарянето и използването на изкопаеми суровини бяха съществени стълбове на социалната държава. Отказът от тях и преминаването към икономика с ниски въглеродни емисии не бива да става за сметка на социалните стандарти и на благоденствието, постигнати в Европейския съюз. Коалицията от политици, администрация и гражданско общество следва да бъде особено бдителна в това отношение. Нещо повече, въз основа на тази необходимост следва да бъдат разработени съвършено нови стратегии.

Един пример:

3.15.

Енергия от възобновяеми източници вече може да се произвежда децентрализирано толкова евтино, че — в съчетание с мерки за енергийна ефективност — би могъл да се разреши дори проблемът със (социалната) енергийна бедност. Политиката обаче трябва да осигури на съответните инициативи добра правна рамка и достъп до инвестиционен капитал.

3.16.

Ангажиментът на гражданското общество за смекчаване на изменението на климата в повечето случаи има местна или регионална насоченост. Преговорите на конференцията на страните по РКООНИК и много политически дискусии обаче се водят в глобален контекст. Същевременно принципът „Мисли глобално, действай локално“ не е валиден никъде другаде в толкова висока степен, както в областта на смекчаването на изменението на климата. Въздействията от дейността на гражданското общество не трябва да се изгубват в глобалното пространство. Те трябва да могат да бъдат изживявани, усещани и възприемани непосредствено, т.е. на мястото, където се предприемат мерките.

3.17.

За европейската политика това означава преосмисляне, респ. мислене в по-далечна перспектива: инициативите на местно равнище нямат особена полза например от логиката на СП/МЧР („Съвместно изпълнение“/„Механизъм за чисто развитие“) от Протокола от Киото. Това е принципен проблем, защото дейността на участниците от гражданското общество обикновено се осъществява на местно и регионално равнище, но рамковите условия за нея се определят предимно на национално и европейско равнище. ЕИСК наблюдава със загриженост, че между тези равнища се очертава пропаст.

3.18.

Активно провежданото смекчаване на изменението на климата чрез действия на гражданското общество като втори основен стълб на европейската политика в областта на климата трябва да се осъществява и да се проявява на местно равнище, в противен случай участниците от гражданското общество не биха предприемали каквито и да било действия.

3.19.

Важна роля играят регионите, градовете и общините. ЕИСК наблюдава с голямо удовлетворение колко разнообразни инициативи са предприети вече за координиране на тези дейности. Такива са Световната среща на върха по въпросите на климата и териториите, Конвентът на кметовете, мрежата на Международната асоциация на органите на местното самоуправление за устойчиво развитие (ICLEI) и др. Много от тези инициативи междувременно вече могат да разчитат и на различни видове държавна подкрепа.

3.20.

Регионалното развитие и щадящата климата енергийна политика могат успешно да се допълват взаимно, когато децентрализираното производство на енергия се извършва чрез местни или регионални структури и по този начин се създава добавена стойност от използването на вятърна и слънчева енергия и биомаса. Следователно диверсификацията на участниците е полезна, но тази възможна стратегическа връзка досега не е разгледана достатъчно задълбочено в нито един официален документ на ЕС.

3.21.

Този пример е показателен за това, че ЕС не използва напълно потенциала на гражданското общество. Така на Конвента на кметовете се гледа основно като на опора за изпълнението на целите и задачите, поставени от ЕС. Ролята на Конвента като източник на импулси за нови политически инициативи обаче не се отчита в достатъчна степен и не се използва системно.

4.1.

Коалицията ще има основно следните пет задачи:

4.1.1.

На първо място е необходимо по-добро разбиране за това какви действия за смекчаване на изменението на климата планират и искат да осъществят участниците от гражданското общество в различни функции.

4.1.2.

Второ, необходимо е да се идентифицират и отстранят структурните проблеми и бариери, които пречат на успешното прилагане. Оттук произтича задачата на политиците да премахват бюрократичните пречки и сложните процедури, които обуславят липсата на действия на участниците от гражданското общество или сериозно затрудняват техните действия. Комисията направи първа стъпка в тази посока със съобщението „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ (4). Това обаче далеч не е достатъчно, включително и защото понятието за произвеждащ потребител се тълкува прекалено тясно (5).

4.1.3.

Трето, успешните примери следва да бъдат още по-широко популяризирани.

4.1.4.

На четвърто място, следва да бъдат посочени решаващите условия и фактори за успех.

4.1.5.

Пето, трябва да се разработи политическа рамка, която да създава необходимите условия за действия, за да могат участниците от гражданското общество да разработват и прилагат стратегии за действие за смекчаване на изменението на климата. Представянето на рамката да действие следва да се опише като задача на многостепенното управление, тъй като за прилагането на рамката се изискват както общо разбиране сред създателите на политики на европейско, национално и поднационално равнище, така и координирани действия от тяхна страна.

4.2.

Изпълнението на задачите ще изисква допълнителна административна подкрепа, с която да се извършат следните дейности като основа за дискусиите в коалицията от политици, администрация и гражданско общество:

4.3.

Ролята на политиците и администрацията ще бъде да координират тази коалиция — евентуално в сътрудничество с ЕИСК, да разглеждат и по възможност да отстраняват препятствията, за които се съобщава, или поне да дават ясно отговори защо смятат, че определени инициативи не би трябвало да бъдат осъществявани.

4.4.

Само ако е налице рамка, която адекватно оценява разнообразните функции на участниците от гражданското общество, признава различната ресурсна обезпеченост, отчита факторите за успех и създава благоприятни рамкови условия, участниците от гражданското общество ще имат и достъп до капитал и други инвестиционни средства. Днес това е значителен практически проблем, на който политиката не обръща достатъчно внимание. Защото от Парижкото споразумение произтичат огромни финансови последствия, които далеч надхвърлят рамките на глобалния Зелен фонд за климата в размер на 100 милиарда щатски долара годишно.

4.5.

Точно малките, местни банки и други инвеститори на чужд капитал отпускат заеми за инициативи на гражданското общество за смекчаване на изменението на климата единствено при наличието на относително сигурно рефинансиране. Политическата рамка следва да изпълни и това условие — нискорисково рефинансиране на инвестиции от страна на участници от гражданското общество с цел смекчаване на изменението на климата.

4.6.

Рамката за действие трябва да създаде дългосрочна сигурност на планирането и инвестициите. Нищо не вреди на нужната ангажираност повече от несигурността вследствие на постоянни промени в политическите насоки.

4.7.

Нужни са алтернативни възможности за инвестиране в проекти с ефективност на местно равнище, чиито възможности и рискове участниците от гражданското общество да могат сами да преценяват и управляват — например като член на кооперация. Ако общността установи, че инвестициите идват „при нея“, а не се размиват анонимно в мрежата от финансови институции и големи инвеститори, това може да повиши и доверието във финансовите институции.

4.8.

Ако е налице стабилна и солидна рамка за действия, ще бъде възможен друг вид растеж в променени икономически структури. За новия „растеж“ социалният капитал вероятно ще бъде също толкова важен, колкото и финансовият капитал. Отчуждаването от труда отчасти ще изчезне в резултат от развитието на концепции за произвеждащия потребител, а разделението на труда ще се организира в по-голяма степен в общностни структури. Така се открива огромен потенциал за социални иновации, които са абсолютно необходими за една амбициозна политика за смекчаване на изменението на климата. Възникват нови функции, които засега все още са неточно описани с понятия като „произвеждащи потребители“, „платформи“ и „групиращи структури“. Именно осъществяваното от потребителите производство може да се разглежда като важен фактор за успех с оглед постигането на устойчив начин на живот и устойчиви икономическа дейност.

4.9.

Тази нова форма на икономика не е утопия, а и днес вече се проявява и съответно е измерима в множество, организирани предимно на местно равнище, инициативи за борба с изменението на климата. Измеримост, възпроизвеждане и разширяване са спешно необходими не само с оглед на амбициозните цели за смекчаване на изменението на климата. Нещо повече, те са и предпоставка за намаляване на цената на промяната и за избягване на конфликт между целите на политиката в областта на климата и целите на социалната политика.

4.10.

ЕИСК подчертава, че в Споразумението от Париж ясно е залегнала необходимостта от справедливо преструктуриране на трудовата сфера, която вече беше констатирана на Конференцията за климата в Лима. В контекста на новия икономически модел следва да се създадат висококачествени работни места. Това може да се направи чрез засилен социален диалог и колективно договаряне, в които се включват предприемачите, и които се придружават от съдържание и/или дейности, като например обучение на работници за придобиване на новите квалификации, необходими в рамките на енергийния и екологичния преход, както и мерки за укрепване на системите за социална сигурност. За тази цел също е нужна благоприятна рамка. Само в такъв случай участниците от гражданското общество могат да компенсират неизбежната при преструктурирането загуба на работни места и конкурентоспособност в някои сектори и може да се постигне икономически растеж, който да бъде социален, устойчив и приобщаващ.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/28

Докладчик:

г-жа Laure BATUT

1)

бързо да се промени подходът към „сребърната икономика“ (silver economy), като се отчете фактът, че цифровите технологии заличават възрастовото разделение, и че възрастните хора са участници във веригата за създаване на стойност и действащи лица в собствения си живот;

2)

по време на неофициалната среща на министрите на ЕС, отговарящи за заетостта, социалната политика, здравеопазването и защитата на потребителите, през юни 2016 г., както и на Европейския съвет през декември 2016 г., посветен на въпросите, свързани с възрастните хора, да се създадат благоприятни условия за електронното приобщаване на възрастните хора, с цел преодоляване на двата прехода — цифровия и демографския;

3)

да се разработи цялостно управление, насочено към интегрирането на възрастните хора в цифровия живот чрез разработване на ефективни публични услуги, които разполагат с ресурси на всички равнища, включително на местно равнище, и са освободени от изискванията на европейския семестър;

4)

да се определи европейска хоризонтална клауза за „равенство за възрастните хора“, като се предвидят стимули за нейното прилагане от министерствата по въпросите на равенството в държавите членки;

5)

да се включат сдруженията на възрастни хора и ЕИСК да участват в обсъжданията на групата на заинтересованите страни по въпросите на икономиката на споделянето, за чието създаване призовава Европейският парламент;

6)

да се улесни достъпът на възрастните хора до цифрови услуги и се повиши достъпността на тези услуги чрез придобиване на знания и умения и незабавно да се създадат предназначени за възрастните хора образование, обучение през целия живот, адаптиран хардуер и софтуер и настойничество с цел успешната им интеграция;

7)

да се определят показатели за измерване на икономическото въздействие на възрастните хора, тяхното качество на живот, както и на ползите от иновациите;

8)

да се благоприятства достъпът на възрастните хора до европейска програма за обмен на добри практики, каквато трябва да бъде създадена — например платформа, която да се нарече „Сенека“ (SENEQUE) — еквивалент на „Еразъм“ за възрастни хора“;

9)

да се укрепи доверието и да се запознаят гражданите с европейските правила в цифровата област чрез публикуването им под формата на кодекс и на единно цифрово гише в духа на многоезичието;

10)

във всички държави членки достъпът до интернет да се признае като право на универсална услуга, основано на критерия за ценова достъпност, и в случай на ценови бариери да се стимулира адаптиране на цените и дори предоставянето в определени пространства на свободен и безплатен достъп за възрастни хора с ниски доходи;

11)

да се насърчават публично-частни партньорства (ПЧП), чийто успех зависи от човешкия капитал, като се предоставят безплатни курсове за възрастни хора, финансирани от големите предприятия в областта на ИКТ като част от политиката им за корпоративна социална отговорност (КСО), които да се провеждат във всички основни училища в ЕС в извънучебно време;

12)

да се премахнат пречките пред възрастните хора за теглене на банкови заеми;

13)

да се насърчи изграждането на „гражданска служба“ за борба с цифровата неграмотност.

2.1.

Европейският съюз е изправен пред предизвикателство, с което човечеството не се е сблъсквало никога досега, а именно съчетанието между население, живеещо все по-дълго, от една страна, и широкото разпространение на цифровите технологии, от друга страна, което създава потребност от реални стратегии както в икономическата, така и в социалната сфера.

2.2.

Според прогнозите (Доклада на Европейската комисия за застаряването от 2015 г.) до 2060 г. на всеки двама възрастни хора ще се пада по един млад човек, като броят на хората в много напреднала възраст ще надвишава броя на децата под пет години: по критерия за средната възраст (Евростат) първите засегнати държави ще бъдат Швеция, Германия, Полша, Румъния и Словакия, а няколко години по-късно — Белгия, Дания, Ирландия и в крайна сметка всички държави членки.

2.3.

Възрастните хора и работници се възприемат едновременно като заплаха за системите за социална закрила и възможност за сектора на стоките и услугите. През 2011 г. ЕС пое ангажимент към „възрастните“ (1) и определи пет стратегически насоки, с цел икономика с висока степен на заетост и подобряване на качеството на живот и ефективността на предоставянето на образование и обучение за възрастни.

2.4.

Комитетът констатира, че този ангажимент не се отнася пряко за възрастните хора.

2.5.

Хората, родени по време на т. нар. „бейби бум“ (термин, с който се обозначава голямата раждаемост непосредствено след Втората световна война) — първото поколение, живяло без война на общата територия, както и техните родители, са „най-проевропейски“ настроените поколения в историята. Те вече се определят като „възрастни хора“. В своя помощен документ за обсъждането „Growing the European Silver Economy“ (Развитие на сребърната икономика в Европа) от февруари 2015 г. Европейската комисия изразява воля да покрие „нуждите на над 50-годишните“. Тази група от населението понякога се дели на три подгрупи: активни, уязвими и зависими. ЕИСК възприема това определение, което потвърждава позицията му в полза на необходима промяна в подхода към възрастните хора: това са участници в растежа.

2.6.

Застаряване на населението означава нарастване на процента на възрастните хора в едно население, поради намаляването на раждаемостта и смъртността. Японците са взели изпреварващи мерки по отношение на явлението застаряване на населението (David Barboni, в Eurasiam, серия Management № 001, 2007 г. „Étude comparative du marché des seniors français et japonais — Opportunités croisées“) [„Сравнително проучване на пазара за възрастни хора във Франция и Япония — Кръстосани възможности“]. Те са създали специфична динамика на потреблението, свързана с „възрастните хора“ в сферата на благоденствието, здравеопазването, финансите, застраховането, търговията и туризма. Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) са част от пазарните продукти, които служат за подобряване на начина на живот; те са насочени към възрастния човек по-скоро в качеството му на „потребител“ на целеви продукти, отколкото в качеството му на възрастен „участник“ в цифровото общество, като по този начин се вписват в перспективата на краткосрочни печалби за производителите. Това е важно, но ограничаващо.

2.7.

В ЕС родените по време на т. нар. „бейби бум“ не са само потребители на стоки. И мъжете, и жените — за първи път в историята на континента — масово са завършвали средно и висше образование, ставали са „активни“ и „производителни“. Много от тях вече имат избор да продължат да участват активно в пазарната икономика или в социалната и солидарната икономика.

2.8.

Тяхното включване в ИКТ понякога изглежда бавно и трудно. Те обаче често са сред първите, които използват тези технологии и дори създават нововъведения. („The Seven Myths of Population Aging“ [„Седемте мита за застаряването на населението“], Julika Erfurt и др., в Accenture, февруари 2012 г.) През 2010 г. във Франция над 16 % от новосъздадените предприятия са дело на хора на 50 и повече години, като почти всяко второ използва собствено финансиране: това са възрастни служители, търсещи работа лица, все още активни предприемачи и дори пенсионери (в Yann Le Galès, Le Figaro, 27 април 2012 г.).

2.9.

В ЕС се заговори за „сребърна икономика“ (silver economy) едва след Декларацията и международния план за действие на ООН по въпросите на застаряването от 2002 г. и Декларацията на Съвета относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията (2012 г.) Освен това Комисията смята, че е целесъобразно да се положат всички усилия, за да се гарантира „добро остаряване“, по-специално с помощта на ИКТ, като по този начин се предостави възможност на Съюза да играе важна роля: „сребърната икономика може да се определи като икономически възможности, създадени благодарение на разходите за потребление и публичните разходи, свързани със застаряването на населението и потребностите на хората над 50-годишна възраст“ (вж. уебстраницата „Silver economy“ на Европейската комисия).

2.10.

Комитетът счита, че трябва да бъдат вземани под внимание въпросите, свързани с благосъстоянието, самостоятелния живот и зависимостта, както и с пазара. Възрастните европейци са почти 125 милиона; те участват активно в собствения си живот, в икономиката и растежа и поради това информационните технологии трябва да бъдат част от живота им, както и от този на „хората в активна възраст“.

2.11.

Ето защо Комитетът би искал да се постави акцент върху необходимостта от възрастов подход, който да създава приемственост с останалите етапи на живота, без изолация, като всеки възрастен човек в добро здраве запазва своя опит и цифрови умения и не може да бъде изолиран от останалите участници във веригата на стойността. Става въпрос възрастните хора да се разглеждат в динамична и приобщаваща перспектива, а не само като хора в последния етап от живота им, и цифровите технологии да не се ограничават само до „техническата и медицинската подкрепа“.

2.12.

Това по никакъв начин не засяга правото на пенсиониране (членове 25 и 34 от Хартата на основните права, членове 153 и 156 от ДФЕС), нито пенсионните системи, които са различни в отделните държави членки.

2.13.

Един глобален и всеобхватен подход може да даде на всички възрастни европейски граждани увереност, че иновациите в цифровите технологии се отнасят и за тях. Според Комитета ЕС би могъл да изиграе водещата роля, към която се стреми в областта на „сребърната икономика“, само като поеме отговорност на всички равнища.

3.1.1.

„Бейби бумърите“, които са вече на възраст, имат на свое разположение един инструмент: революцията на новите технологии. Наложително е да се излезе извън ограниченията на пазара и никой да не бъде забравен при изграждането на познания и опит в областта на информационните технологии, тъй като свързаността е повсеместна. ЕС е разделен между потребността от оперативна съвместимост на европейско равнище и изискванията за защита в държавите членки, където ситуацията навсякъде е различна; съобщенията на Комисията от април 2016 г. (COM(2016) 176, 178 и 179 final) обаче се отнасят само за техническите аспекти, без да споменават социалните. Съобщението на Комисията от юни 2016 г. относно „Нова европейска програма за умения“ (COM(2016) 381/2) и предложението на Комисията за препоръка на Съвета за създаване на гаранция на уменията (COM(2016) 382/2) са насочени към пригодността за заетост и производителността. В тях не се говори за възрастните хора, за цифровите технологии се казва малко. Комитетът се надява, че срещата на министрите на ЕС през юни и срещата на високо равнище през декември 2016 г., на които ще се разгледа въпросът за възрастните хора, ще могат да създадат благоприятни условия за тяхното цифрово включване, както и за подобряването на условията им на живот и труд, което е необходимо за посрещането на двата прехода — цифровия и демографския.

3.1.2.

За да се насърчи сближаването, както и с цел информиране и повишаване на осведомеността на възрастните хора и на всички категории от населението, Комитетът би искал всички вече приети текстове на ЕС, които са свързани с цифровите технологии, да бъдат публикувани под формата на „кодекс“ и да се помисли за създаването на електронно „единно гише“, в духа на многоезичието.

3.2.1.

Цифровите технологии позволяват на възрастните хора да се учат и да бъдат проактивни, особено с напредването на възрастта и в случаите на ограничена подвижност. Те предоставят възможност да се избегне сегрегацията и улесняват разпространението на знанията. Те могат да доведат до промяна на посоката на предаване на знанието между поколенията и до заличаване на възрастовото разделение.

3.3.1.

Комитетът е публикувал множество становища относно техническите, икономическите и социалните аспекти на новите развития в цифровата сфера: инфраструктура, права, разходи, телемедицина, електронно здравеопазване („e-health“), активен живот на възрастните хора, компютърни престъпления, градове/мобилност/интелигентни острови, неутралност на интернет и др.

3.3.2.

Комисията следва да включи всички поколения без географско разделение и да действа изпреварващо в дългосрочен план (2060 г.), тъй като кривата на застаряването (3) ще става все по-стръмна във всички държави членки.

3.3.3.

В съобщенията (4) си от 19 април 2016 г. Комисията посочва, че ще насочи вниманието си към стандартизацията в областта на ИКТ, „изключително важен елемент от цифровия единен пазар“, цифровизацията на предприятията и компютърните услуги в облак.

3.3.4.

Нидерландското и словашкото председателство отправиха искане към Комитета да изготви проучвателно становище относно социалните последици: „Промените в естеството на трудовите правоотношения и въздействието им върху поддържането на достойно трудово възнаграждение, въздействието на технологичното развитие върху системата за социална сигурност и трудовото право“; становището е прието от ЕИСК на 26 май 2016 г.

3.3.5.

В своята резолюция от 19 януари 2016 г.„Към Акт за цифровия единен пазар“ (параграф 80) Европейският парламент насърчава Комисията да „създаде група от заинтересовани страни, която да отговаря за насърчаването на най-добрите практики в сектора на икономиката на споделянето“, която ЕИСК нарича още икономика на сътрудничеството и която в голямата си част не може да съществува без цифровите технологии; представляването на гражданското общество е типична задача, която може да бъде изпълнявана от възрастните хора. ЕИСК желае да вземе участие в тази инициатива.

3.4.1.

По отношение на мегаданните, компютърните услуги в облак, интернет на нещата, 3D печата и други технологии, които се появиха заедно с твърде внезапното разпространение на интернет в съвременния живот, все още продължават да се ширят някои парализиращи страхове; възрастните хора са по-податливи на тях в сравнение с младежите от „цифровото поколение“ и се сблъскват със следните затруднения:

3.4.2.

Комитетът, подобно на Европейския парламент, „счита, че доверието на гражданите и предприятията в цифровата среда е от жизненоважно значение за пълно отключване на новаторството и растежа в областта на цифровата икономика“.

3.4.3.

В контекста на кризата и спешните държавни мерки усещането за заплаха за свободите и за свръхнаблюдение, както и опасенията за свързаните с киберпрестъпността рискове се засилват.

3.4.4.

Предпазните текстове, които съществуват в държавите членки и на равнище ЕС, не са достатъчно познати. Повишаването на осведомеността, без да се насажда страх у населението, което вече не посещава училище, информирането и обучаването, би позволило да се постигне напредък чрез намаляване на информационната асиметрия между основните оператори — почти винаги чуждестранни, и гражданите потребители.

3.5.1.2.1.

Погледнато като цяло, едно ново управление би могло да създаде активна солидарност между поколенията и устойчивост в социалния сектор.

3.5.1.3.1.

За развитието на цифровите технологии са предназначени специални фондове (за научни изследвания, високоскоростен интернет, разузнаване), както и структурни фондове и специални програми. Независимо от това, инвестициите, необходими за запазването на доминиращата позиция на ЕС, не са оценени количествено, въпреки че би трябвало да се направи по отношение на нуждите на европейското население — от основното училище до възрастните хора, през ученето през целия живот. Важно е да се гарантира, че отпусканото финансиране няма да се подчинява на правилата за бюджетна дисциплина. И накрая, наложително е да се премахнат пречките, които ограничават достъпа на възрастните хора до частно финансиране (банкови заеми) (6).

3.5.1.3.2.

Комисията предлага публично-частни партньорства (ПЧП). Комитетът е предпазлив, защото рискът остава същият: частният сектор се включва само ако очаква потенциална печалба, разходите за лихвите увеличават държавния дълг и в крайна сметка част от публичната сфера бива приватизирана.

3.6.1.

ЕИСК вече е препоръчал достъпът до интернет да се разглежда като право на универсална услуга, като се набляга на икономическата достъпност, с цел борба със социалните и географските неравенства. Създаването на обществени места за възрастни хора със свободен достъп до интернет би било крачка в тази посока.

Публичните услуги трябва да бъдат естествено включени в темите, засягащи възрастните хора: транспорт, здравеопазване, пощенски услуги, услуги от общ интерес (УОИ), услуги от общ икономически интерес (УОИИ), услуги от общ социален интерес (УОСИ), социални услуги от общ икономически интерес (СУОИИ) и т.н.

3.6.2.

Националните и регионалните органи трябва да следят възрастните хора да придобиват навици за защита и безопасност на цифровите данни. Необходимостта от изграждане на неразривна връзка между социалното приобщаване и цифровото приобщаване нараства с увеличаването на загубата на самостоятелност. Непосредствената близост благоприятства развитието в тази посока на местно равнище. ЕИСК призовава за изграждане на гражданска служба за борба с цифровата неграмотност.

3.6.3.

3.6.4.

Включването на възрастните хора: държавите членки трябва да носят отговорността за информирането на своите граждани за всички възможности, които предоставят на възрастните хора да се обучават в цифровите технологии. За тази цел биха могли да се използват кампании за повишаване на осведомеността чрез медиите.

3.6.4.2.

Възрастните хора имат нужда да придобият или да запазят цифровите си знания. Макар и важна, дейността на НПО не е достатъчна. Възрастните хора имат нужда от признаване на квалификациите, които са придобили, и от продължаване на обучението през целия живот. Например в Словакия съществуват 18 висши училища за възрастни хора и много академии за най-слабо образованите възрастни хора.

3.6.4.3.

Чрез учене и „цифрово ограмотяване“: Комитетът отново призовава за насърчаване на обучението (7) в областта на медиите и интернет за всички граждани на ЕС и особено за уязвимите лица, и приветства създаването на „широка коалиция за работни места в сферата на цифровите технологии“ на европейско равнище. Той посочва, че много заинтересовани страни участват в обученията.

3.6.4.4.

Комитетът счита, че Комисията ще спечели от сътрудничеството с държавите членки и университетите в областта на потребностите от умения за възрастните хора и начините за тяхното задоволяване, например чрез създаване на институционални връзки с университетите с цел улесняване на достъпа на възрастните хора до курсове онлайн (масов отворен онлайн курс, МООК).

3.6.5.

3.6.5.1.

Подобно на Парламента (8), Комитетът признава необходимостта от „преодоляване на стереотипите“ и отбелязва „значителния потенциал на жените новатори и предприемачи и ролята, която те могат да играят в цифровата трансформация“, и призовава за „тяхното интегриране и участие в информационното общество“; Комитетът разбира, че кариерите на възрастните жени често са били многократно прекъсвани и че те в по-голяма степен са изложени на бедност след излизането си в пенсия. Тези данни следва да се вземат предвид при определянето на мерките за включване на жените в цифровия свят за възрастни хора.

3.6.5.2.

Също така той „признава потенциала на цифровия единен пазар за осигуряване на достъпност и участие за всички граждани, включително за хората със специални нужди, възрастните хора, малцинствата и другите граждани, принадлежащи към уязвими групи, по отношение на всички аспекти на цифровата икономика  (9)“, но предпочита „възрастните хора“ да останат участници в икономиката, вместо всички да бъдат стигматизирани и третирани като хора „със специални нужди“.

3.6.5.3.

Комитетът заяви подкрепата си за предложението за директива относно достъпността (10), но изразява съжаление във връзка с неговото закъсняло изготвяне, както и във връзка с факта, че Договорът от Маракеш не е ратифициран. В цифровата област под достъпност той разбира както хардуерния елемент, така и софтуера, и призовава да се улеснят функционалностите за възрастни хора, както и да се предложи по-добре адаптиран многоезичен софтуер и обществени места за цифрови технологии, създаващи връзки между хората. Социалните връзки са от жизненоважно значение за хората в неравностойно положение.

3.6.6.

ЕИСК препоръчва в европейската програма „Еразъм+“ да се включи част, предназначена за възрастните хора, която би могла да бъде платформа за обмен на добри практики, наречена например „Сенека“ (SENEQUE) — еквивалент на „Еразъм“ за възрастните хора“.

3.6.7.

Насърчаване на творчеството и иновациите във всички възрасти чрез цифровите технологии, тъй като възрастните хора най-добре познават собствените си потребности, и подкрепа за полагащите грижи лица и съответните участници.

—

ЕИСК предлага да се създаде ПЧП, чийто успех ще зависи от човешкия капитал, чрез предоставяне на безплатни курсове като част от политиката за КСО на самите големи предприятия в областта на ИКТ: за подпомагане на излизащите в пенсия служители и предоставяне на обучения за всички възрастни хора във всяко държавно училище в държавите членки в извънучебно време.

—

В ЕС е налице липса на цифрови умения (900 000 незаети работни места) (11). Преквалификацията на възрастните работници би могла да спомогне за подобряване на положението, което трябва да се оцени с оглед на световната конкуренция. Насърчаването на цифровото предприемачество, обучението и новосъздадените предприятия, както и изграждането на умения и осигуряването на благополучие за всички изисква значителни публични инвестиции.

—

В ситуация на масова безработица икономиката 4.0 дава възможност на възрастните хора да се обединяват в мрежи и да създават нови предприятия, както и стабилни работни места с висока добавена стойност, които не могат да бъдат делокализирани, като например работни места в областта на обслужването на лица и такива, свързани със здравеопазването, подкрепата за самостоятелния живот или политиките за превенция (12).

—

Изправен пред различните форми на икономиката на споделянето, ЕС не изразява ясно своята принципна позиция по отношение на злоупотребите с господстващо положение и тяхната съвместимост с целта за „социална пазарна икономика“, докато все по-голям дял от засегнатите работници фактически остават извън закона по отношение на трудовото законодателство. Съществува риск възрастните хора да усетят по-силно от останалите въздействието на цифровизацията върху социалното сближаване.

3.8.1.

Цифровите технологии позволяват към социалните отношения, и по-специално към възрастните хора, да бъде приложен подход отгоре-надолу, както и подход отдолу-нагоре.

3.8.2.

Икономиката на споделянето може да сближи хората чрез методи на обучение, насърчаващи всички форми на интелектуално развитие, и чрез иновативни решения в здравеопазването, които позволяват на хората с увреждания или на възрастните да участват пълноценно в живота на обществото и да бъдат гъвкави, за да компенсират ограничената си мобилност („да бъдат навсякъде“).

3.8.3.

Тя обаче разрушава структурата на трудовите правоотношения. В контекста на застаряването на населението цифровите технологии разтърсват из основи онова, което от Втората световна война насам е допринасяло за сближаването на обществата в Европа: системите за солидарност, които играеха ролята на буфери в периоди на криза (например през 2008 г.).

3.8.4.

Революцията 4.0, дейностите в мрежа, увеличаването на броя на възрастните хора и размиването на „границите“ дестабилизират йерархичните връзки между работниците; в същото време около 10 % от електронно ангажираните възрастни хора са свързани към мрежата, но остават бедни и могат отново да се превърнат в неспособни да удовлетворяват нуждите си „старци“ (семейни ядра), както е било през миналите векове. При тези условия възможни ли са изобщо преходи, основани на предаване на знанията?

3.8.5.

Запазването на пенсионните системи е от жизненоважно значение за насочената към приобщаване (13) на всички социална икономика на цифровия пазар. До 2060 г. те неизбежно следва да бъдат поставени на други основи, различни от наемния труд, като в същото време се избягват рисковете, свързани с пенсионните фондове: следва задълбочено да се обмисли основата за определяне на размера на вноските и трябва да се осъществи преразпределение на богатството, за да се подготвят нашата психика и манталитет за промяната.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/35

Докладчик:

г-н Antonio LONGO

1.1.

Четири години след влизането в сила на регламента за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подчертава централната роля на гражданите в европейския проект и способността на този инструмент да допринася за преодоляване на демократичния дефицит чрез подкрепа на активното гражданство и демокрацията на участието.

1.2.

Като подкрепя вече изразените от Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския омбудсман позиции, ЕИСК счита, че европейската гражданска инициатива не е разкрила своя пълен потенциал поради един регламент, за чието преразглеждане призовава.

1.3.

ЕИСК откри значителни проблеми от техническо, правно и бюрократично естество, както и прекомерна концентрация на правомощия в рамките на Европейската комисия, което възпрепятства пълното разпространение и прилагане на ЕГИ и последващите действия в случай на успешни инициативи.

1.4.

С оглед на преразглеждането на регламента Комитетът предлага следните мерки:

1.4.1.

да се даде възможност на гражданските комитети да започват събиране на изявления за подкрепа на дата по техен избор;

1.4.2.

да се предостави правно признаване на гражданските комитети, така че да се ограничава наказателната отговорност на организаторите при умишлено нарушение и тежко нарушение, в съответствие с Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право;

1.4.3.

да се създаде обслужване на едно гише, физически и онлайн, където гражданите да могат да получават информация и насоки при представянето на инициативи;

1.4.4.

да се разгледат предложенията за намаляване на минималната възраст за подкрепа на ЕГИ, както беше предложено от Европейския парламент и Комитета на регионите;

1.4.5.

да се разреши явният конфликт на интереси в рамките на Комисията чрез разделяне на ролите на „институционален наставник“ и „съдия“. С оглед на това, като заявява отново готовността си за продължаване на своята ангажираност с предприетите вече инициативи, ЕИСК може да бъде естествен кандидат за ролята на посредник и на институционален наставник;

1.4.6.

да се гарантират подходящи последващи действия във връзка с успешните инициативи, като се изисква от Комисията да изготвя законодателно предложение в рамките на 12 месеца след края на съответната кампания или чрез адекватно обосноваване на решението да не се внася предложение. При липса на предложение ЕИСК желае Европейският парламент да упражнява натиск върху Комисията по силата на член 225 от ДФЕС.

1.5.

ЕИСК подчертава, че някои проблеми не изискват преразглеждане на регламента и следователно би трябвало да бъдат незабавно преодолени, за да не се обезсърчават потенциалните организатори. С цел този инструмент да стане по-ефективен и лесен за използване Комитетът изразява желание за прилагането на следните инициативи:

1.5.1.

За да стане регистрационният процес по-прозрачен, Комисията трябва да приеме ясни и прости процедури, да дава подробни отговори и да предоставя възможни решения в случай на инициативи, оценени като недопустими, като дава възможност на вносителите да ги променят и представят отново.

1.5.2.

Комисията трябва да продължи преговорите си с държавите членки за опростяване, намаляване и стандартизиране на системата от национални правила, предвидена за събирането на данни. По-специално се предлага да се ограничат исканията за документи за самоличност и да се даде възможност на всички граждани да подписват инициативите в държавите на пребиваване.

1.5.3.

Безплатният софтуер за събиране онлайн на изявления за подкрепа (OCS) (1) да може да се използва постоянно, за да се опростят събирането и каталогизирането на изявления за подкрепа, както и тяхната проверка от националните власти. Освен това е желателно този инструмент да бъде достъпен и за лица с увреждания.

1.6.

В по-общ аспект, относно разпространението и утвърждаването на ЕГИ Комитетът препоръчва:

1.6.1.

да се предоставя повече информация и да се повиши осведомеността на гражданите относно ЕГИ посредством специални кампании, за да могат гражданските комитети да информират гражданите, подписали дадена инициатива, за постигнатите резултати, и по-специално чрез по-голямо участие на Комисията в оповестяването на последващите действия във връзка с успешни инициативи;

1.6.2.

да се гарантира многоезичието и да се проучват нови начини за свързване на събирането на подписи онлайн и социалните и цифровите медии, за да се достигне до все по-широк кръг граждани;

1.6.3.

да се разреши по принцип всеки гражданин на ЕС да бъде инициатор на ЕГИ, като се гарантира възможността за подкрепа на съществените разходи на една кампания в случаите, когато става въпрос за официално регистрирана ЕГИ.

1.7.

ЕИСК предлага създаването на институционален форум относно участието на европейските граждани, който да се превърне в постоянно място за дискусии и дебати в рамките на Комитета — по модела на Европейския форум за миграцията, като се използва вече натрупаният опит с Деня на Европейската гражданска инициатива. Темата би могла да бъде предмет на конкретно и по-подробно предложение на Комитета, което да бъде изложено в бъдещо становище по собствена инициатива по този въпрос.

2.1.

Правото на гражданска инициатива беше въведено с Договора от Лисабон (2) като новаторски инструмент за транснационална демокрация на участието. Той позволява на един милион европейски граждани от поне седем държави членки да призоват Европейската комисия да предложи законодателен текст по въпроси от правомощията на ЕС. Желанието е по този начин гражданите активно да се ангажират в европейския процес на вземане на решения, като им се осигури непряка форма на право на законодателна инициатива.

2.2.

Правилата и процедурите за Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) са изложени в регламент на ЕС, приет на 16 февруари 2011 г. и в сила от 1 април 2012 г. (3)

2.3.

ЕГИ може да се организира и/или подпише от всички европейски граждани, навършили възрастта, на която се придобива право да се гласува на изборите за Европейски парламент (4). Инициатива не може да бъде организирана от организации. Всяка организация обаче може да популяризира или подкрепя инициативи, при условие че прави това при пълна прозрачност.

2.4.

Процедурата за европейска гражданска инициатива може да бъде обобщена в три фази:

2.4.1.

Началната фаза включва учредяването на „граждански комитет“ (5), официалната регистрация на инициативата (6), която се проверява за допустимост от Комисията (7), и сертифицирането на системата за събиране на подписи онлайн (8).

2.4.2.

Във фазата на събиране трябва се да получат 1 милиона „изявления за подкрепа“ (подписа) за максимален период от 12 месеца в най-малко 7 държави — членки на ЕС (9). Този резултат трябва да бъде удостоверен от компетентните национални органи (10).

2.4.3.

На етапа на внасяне инициативата се разглежда от Комисията след среща с организаторите и публично изслушване в Европейския парламент. Комисията разполага с три месеца, за да отговори със специално съобщение и да вземе решение дали да приеме предложението, като започне законодателната процедура.

3.1.

Към настоящия момент повече от 6 милиона европейски граждани са подписали ЕГИ. Въпреки че са внесени 56 инициативи, само 36 са регистрирани от Комисията, от които само 3 са събрали поне 1 милион подписа (11). Никоя от успешните инициативи не е довела до ново законодателно предложение, независимо че в някои случаи Европейската комисия е взела под внимание позицията на гражданското общество относно някои специфични аспекти.

3.2.

Значителните технически, правни и бюрократични трудности, срещани от организаторите, и оскъдното законодателно въздействие на успешните инициативи подкопаха сериозно доверието в инструмента ЕГИ. Това явление ясно личи от драстичното намаляване на регистрираните инициативи — от 16 през 2012 г. на 5 през 2015 г. (12), и от броя на събраните изявления за подкрепа — от над 5 милиона през 2012 г. на само няколко хиляди през 2015 г. (13)

3.3.

През тези четири години много организатори и представители на организираното гражданското общество (14) посочваха слабостите и липсата на гъвкавост на инструмент, който съгласно намеренията би трябвало да бъде ясен, опростен и удобен за ползване. Тези тенденции бяха потвърдени по време на публичното изслушване, организирано от ЕИСК на 22 февруари 2016 г.

3.4.

През февруари 2015 г., три години след влизането му в сила, Европейският парламент представи проучване (15) относно състоянието на прилагане на регламента, като призовава за преразглеждането му. През октомври 2015 г. констатациите от това проучване бяха включени в резолюция (16), с която Парламентът внесе официално искане в Комисията с ясни и конкретни предложения.

3.5.

Вследствие на проверката по собствена инициатива на ефективното функциониране на процедурата за ЕГИ, както и на ролята и отговорностите на Комисията, през март 2015 г. Европейския омбудсман изготви 11 насоки, целящи подобряване на инициативата (17).

3.6.

През октомври 2015 г. Комитетът на регионите прие становище, в което също се изразява съгласие за бързо и съществено преразглеждане на регламента (18).

3.7.

В отговор на многобройните искания за изменение на регламента през април 2015 г. Комисията публикува, както се предвижда в регламента, доклад (19) за постигнатите досега резултати и впоследствие, през февруари 2016 г. проследяване на предложенията (20), направени от Парламента. И в двата случая, независимо че признава различните трудности, срещнати от организаторите на ЕГИ, и че приема възможността за подобряване на прилагането на съществуващата нормативна рамка, Комисията многократно отхвърли всякаква възможност за преразглеждане в кратък срок на настоящия регламент.

3.8.

Вече е широко признато от европейските институции, организаторите и представителите на организираното гражданско общество, че въпреки някои положителни резултати ЕГИ е все още далеч от разгръщането на своя пълен потенциал като политическо предложение и форма на активно участие на гражданите.

3.9.

Основните проблеми, единодушно установени от институции и заинтересовани страни, са:

3.9.1.

Слабо познаване и информираност от страна на гражданите и националните институции на инструмента ЕГИ (21).

3.9.2.

Гражданските комитети срещат много пречки от техническо, правно и бюрократично естество във фазата на регистрацията и събирането на изявления за подкрепа, които са такива, че могат да повлияят на резултата на самата инициатива.

3.9.3.

Гражданите, които желаят да подкрепят дадена инициатива, са изправени пред множество трудности, свързани с отделните национални закони относно обработката на данни.

3.9.4.

Малкото успешни инициативи не са взети под внимание от Комисията при изготвянето на нови законодателни предложения, а само за непряко свързани с тях законодателни инициативи.

3.10.

По-подробно основните трудности, срещани от гражданските комитети, са:

3.10.1.

Липсата на правно признаване на гражданските комитети. Това оказва отрицателно въздействие върху важни практически аспекти на ЕГИ, като набирането на средства или обикновеното откриване на банкова сметка. Освен това обстоятелството, че организаторите носят отговорност „за причинените от тях вреди при организирането на гражданска инициатива“ (22), оказва възпиращ ефект.

3.10.2.

Прекалено стриктно прилагане на критериите за допустимост на ЕГИ. Около 40 % от инициативите са били обявени за недопустими от Европейската комисия в първата фаза на процеса, т.е. „регистрацията“ на инициативата (23). Според Европейския парламент е целесъобразно да се разгледа по-задълбочено конфликтът на интереси вътре в самата Комисия, която, от една страна, е задължена да информира организаторите и да дава оценка за допустимостта на инициативата, а от друга е адресат на същата инициатива (24).

3.10.3.

Дублиращи се дейности в графика на ЕГИ. Времето, необходимо да бъдат сертифицирани във всяка държава членка системите за събиране на изявления онлайн, намалява и без това краткия срок от 12 месеца за събирането на изявленията за подкрепа.

3.10.4.

Липса на адекватна подкрепа от страна на Комисията, най-вече по време на лансирането и управлението на инициативата. Особено внимание следва да се обърне на услугите за хостинг и на OCS, предлагани безплатно от Комисията, и на трудностите, които организаторите срещат при изготвянето и разпространението на документацията на много езици.

3.10.5.

Управлението на ЕГИ е скъп процес. Това се илюстрира от факта, че трите успешни инициативи са получили подкрепа от големи организации на гражданското общество, които са ги подкрепили в техническо, организационно и финансово отношение. Много организатори подчертаха, че за да не се опорочава основополагащият принцип на Европейската гражданска инициатива, е необходима по-голяма подкрепа на равнището на ЕС за стартирането на кампанията.

3.10.6.

Прекалената строгост по отношение на събирането и обработката на личните данни. В някои държави членки правилата в тази сфера възпират допълнително организацията и присъединяването към нови инициативи. Освен това в някои страни законите за събиране на данни предвиждат да се вземат предвид само подписите на граждани, пребиваващи на националната територия, като по този начин на практика 11 милиона души се лишават от правото им да участват (25).

3.10.7.

Слабо участие на организаторите в последващите дейности. Предвид оскъдните последващи действия по успешните инициативи, заседанията и изслушванията изглеждат недостатъчни, за да породят конкретни законодателни действия от страна на Комисията.

3.11.

2016 година е решаваща за ЕГИ в процес, който би могъл да доведе до нейното преразглеждане. Това становище по собствена инициатива представлява приносът на ЕИСК към този процес, предвид огромния неосъществен потенциал на толкова важен и иновативен инструмент в европейските процеси на вземане на решения и в духа на истинско европейско гражданство.

4.1.

ЕИСК като мост между европейските институции и организираното гражданско общество участва от самото начало в дебата относно ЕГИ. Това личи от вече приетите становища (26) и от създаването на ad hoc група, която непрекъснато следи развитието и прилагането на това законодателство (27).

4.2.

Освен това Комитетът участва активно и в процеса на ЕГИ (28) с двойната роля на посредник и на институционален наставник. Сред инициативите и компетенции на ЕИСК се открояват:

4.2.1.

„Ден на Европейската гражданска инициатива“, организиран ежегодно, за да се оцени с всички участници състоянието на изпълнението и ефективността на ЕГИ. Това събитие улеснява и обмена на най-добри практики и създаването на контакти между организаторите на инициативи и други заинтересовани страни.

4.2.2.

Създаването на служба за съдействие (helpdesk) във връзка с ЕГИ, която предлага, наред с другото, превод на всички официални езици на ЕС на описанието на онези инициативи, които са били утвърдени от Комисията.

4.2.3.

Предоставянето на зали на Комитета за улесняване на кампаниите.

4.2.4.

Изготвянето на практическо ръководство, преиздадено за трети път, за повишаване на осведомеността и за насърчаване на ЕГИ (29). Освен това Комитетът отрежда ключова роля на ЕГИ в друга публикация, озаглавена „Европейският паспорт за активно гражданство“  (30), която има за цел да информира европейските граждани за пълните им права и да стимулира транснационалната демокрация на участието.

4.2.5.

Създаването през 2016 г. на публичен архив на академичната и научната документация относно ЕГИ, отворен за всички граждани и за безплатни справки.

4.2.6.

Представянето на пленарна сесия или, като алтернатива, на заседание на секция на всички регистрирани инициативи с най-голям успех, които не са в противоречие с официалната политика на Комитета, изразена в становищата му. Това би позволило на ЕИСК — независимо че заема неутрална позиция, да им даде подходяща видимост.

4.2.7.

ЕИСК участва със свои делегати в изслушванията, организирани от Европейския парламент по повод на успешни инициативи, които допринасят за процеса на анализ и задълбочено разглеждане от страна на Комисията.

5.1.

ЕИСК отново изтъква своята силна подкрепа за Европейската гражданска инициатива. Четири години след влизането в сила на Регламента относно ЕГИ ясно се открояват окуражаващи данни по отношение на участието, както и огромен неизползван потенциал. Комитетът смята, че едно точно и пълно прилагане на ЕГИ може да спомогне да се преодолее нарастващата пропаст между гражданите и Европейския съюз.

5.2.

ЕИСК споделя мнението, изразено от Европейския парламент, Комитета на регионите и Европейския омбудсман, че частичното и ограничено прилагане на ЕГИ се дължи на редица фактори. Съществуват ограничения от технически, правен и бюрократичен характер, но също и явно „институционално късо съединение“, предизвикано от претоварване с правомощия и отговорности на Европейската комисия.

5.3.

Освен това ЕИСК смята, че някои от тези проблеми бяха решени успешно от Комисията, както в случая с безплатното предоставяне на OCS, докато други, за съжаление, не могат да бъдат решени без преразглеждане на самия регламент.

5.4.

По тази причина ЕИСК призовава Комисията да работи в две насоки: да се намесва навреме, за да разреши и/или опрости най-простите и очевидни технически и бюрократични проблеми; да представи възможно най-скоро предложение за реформа на горепосочения регламент, в което да разгледа най-сложните институционални, правни и организационни въпроси.

6.1.

С цел опростяване и рационализиране на инструмента ЕГИ, ЕИСК отправя следните предложения за реформа в регламента:

6.1.1.

да се даде възможност на гражданските комитети да започват събирането на изявления за подкрепа на дата по техен избор. Това е изключително важно, за да се разполага действително с 12 месеца за събирането на подписи;

6.1.2.

гражданските комитети да получат правно признаване, като при необходимост им се предостави специален статут, така че да се ограничава наказателната отговорност на организаторите при умишлено нарушение и тежко нарушение, в съответствие с Директива 2008/99/ЕО относно защитата на околната среда чрез наказателно право;

6.1.3.

да се създаде обслужване на едно гише, физически и онлайн, където заинтересованите граждани да могат да получават информация и насоки при представянето на инициативи. От основно значение е да се осигури на гражданските комитети подходяща техническа и правна помощ с цел улесняване на представянето на предложенията и увеличаване на дела на допустимите такива;

6.1.4.

да се разгледат предложенията, целящи намаляването на минималната възраст за подкрепа на ЕГИ, както беше поискано от Европейския парламент и Комитета на регионите, за да се даде възможност на младежите активно да участват в процеса на изграждането на Европейския съюз;

6.1.5.

да се разделят ролите на „институционален наставник“ и „съдия“, които понастоящем се изпълняват от Комисията. Това е от ключово значение за разрешаването на очевидния конфликт на интереси в рамките на Комисията и да се благоприятства пълното и ефективно прилагане на инструмента ЕГИ;

6.1.5.1.

като потвърждава готовността си за продължаване на своята ангажираност с предприетите вече инициативи, ЕИСК може да бъде естествен кандидат за ролята на посредник и на институционален наставник;

6.1.6.

да се гарантират подходящи последващи действия във връзка с успешните инициативи. При зачитане на правото на инициатива на Европейската комисия, същата се призовава да изготвя законодателно предложение в рамките на 12 месеца след края на съответната кампания или адекватно да обосновава решението да не внася предложение. Комитетът изразява желание, когато не е внесено предложение в определения срок, Европейският парламент да упражнява натиск върху Комисията по силата на член 225 от ДФЕС. Освен това Комисията ще трябва да установи по-тесни връзки с вносителите на тези инициативи, надхвърлящи обикновените изслушвания, организирани от Европейския парламент, така че да гарантира, че изготвеното предложение отговаря на очакванията на хората, които са го подкрепили.

6.2.

Освен това Комитетът отбелязва, че Комисията би трябвало:

6.2.1.

да направи процеса на регистрация по-прозрачен и ефикасен. По-специално Комисията би трябвало да играе по-проактивна роля, като дава подробни отговори и възможни решения, ако инициатива се счита за недопустима, така че да позволява на гражданските комитети да я променят, като я приведат в съответствие с критериите, установени от действащото законодателство;

6.2.2.

да продължат преговорите с държавите членки за опростяване, ограничаване и стандартизиране на системата от национални правила, предвидена за събирането на заявления за подкрепа. По-специално се предлага максимално да се ограничат исканията за документи за самоличност и да се даде възможност на всички европейски граждани да подписват инициативите в държавите на пребиваване (31);

6.2.3.

безплатният софтуер за събиране онлайн на изявления за подкрепа (OCS) да може да се използва постоянно, за да се опростят събирането и каталогизирането на изявления за подкрепа, както и тяхната проверка от националните власти. Освен това е желателно този инструмент да бъде достъпен и за лица с увреждания.

6.3.

Препоръчва се по-специално:

6.3.1.

да се засилят процесите на информиране и повишаване на осведомеността относно ЕГИ. Това трябва да бъде направено главно посредством специални кампании, популяризирани от Комисията и държавите членки. В този контекст освен това се предлага да се даде възможност на гражданските комитети да информират заинтересованите подкрепящи граждани за напредъка и резултатите от кампанията (след като получат предварително разрешение за това от тях). Това важи и за Комисията, която трябва по-добре да оповестява проследяването на успешните инициативи и да информира първо гражданските комитети;

6.3.2.

да се гарантира многоезичието като изискване, абсолютно необходимо за постигането на висок процент на участие, и да се проучват нови начини за свързване на електронното събиране на подписи и социалните и цифровите медии, за да се достига до все по-широк кръг граждани;

6.3.3.

да се разреши по принцип всеки гражданин на ЕС да бъде инициатор на ЕГИ, като се гарантира възможността за подкрепа на съществените разходи на една кампания, в случаите, когато става въпрос за официално регистрирана ЕГИ.

6.4.

Накрая ЕИСК предлага създаването на институционален форум относно участието на европейските граждани, който да се превърне в постоянно място за дискусии и дебати в рамките на Комитета — по модела на Европейския форум за миграцията, като се използва вече натрупаният опит с Деня на Европейската гражданска инициатива. В този контекст, за да се гарантира все по-квалифицирано увеличаване на участието, ЕИСК би поканил сред представителите на заинтересованите институции представител на всеки граждански комитет, чиято инициатива е регистрирана официално, както и всички заинтересовани страни. Темата би могла да бъде предмет на конкретно и по-подробно предложение на Комитета, което да бъде изложено в бъдещо становище по собствена инициатива по този въпрос.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/43

Докладчик:

г-н Daniel MAREELS

Докладчик:

г-н Giuseppe GUERINI

1.1.

ЕИСК приветства „плана за действие във връзка с данъка върху добавената стойност“, за въвеждане на окончателна система на ДДС в ЕС и подкрепя неговите цели, както и подхода, основаващ се на 4 стълба в рамките на кратко- и средносрочна перспектива. Сега предизвикателството е да се направи „качествен скок“ напред, за да се подкрепи единният пазар и да се допринесе за създаването на работни места, растежа, инвестициите и конкурентоспособността.

1.2.

Според ЕИСК е важно целта да бъде изпълнението на всички елементи на плана за действие като едно неделимо цяло. Това важи в особено голяма степен за преминаването към окончателна система на ДДС. Действителното ѝ въвеждане, което се предвижда едва на втори етап в плана за действие и ще зависи от индивидуалната преценка на отделните държави членки, трябва във всички случаи да се извърши в рамките на разумен период от време, за да не се застрашава постигането на поставените цели.

1.3.

Що се отнася до първия етап на плана за действие, който понастоящем се ограничава до определени доставки на стоки, Комитетът насърчава всички заинтересовани страни да проучат по какъв начин в новата система биха могли по-бързо да се включат услугите и по този начин да се ограничат също така проблемите, свързани с този (преходен) етап. Би могло да се помисли и за методи за по-широко облагане с ДДС на финансовите услуги.

1.4.

Комитетът счита, че промяната на действащата система следва да доведе до установяването на окончателна, ясна, съгласувана, стабилна и цялостна система на ДДС; освен това тя трябва да бъде пропорционална и да може да издържи на проверката на бъдещето. В този контекст ЕИСК приветства предложението за избор на принципа на облагане в държавата по местоназначение като основа за окончателната система на ДДС, доколкото той ще осигури равнопоставени условия на конкуренция за всички доставчици на един и същ национален пазар и ще доведе до по-малко нарушения на пазара.

1.5.

Според Комитета е много важно новата система да бъде благоприятна за бизнеса, за предприятията и особено за МСП. Въпреки предложените в плана за действие иновации и опростявания все още съществуват значителни опасения във връзка със сложния и комплексен характер на бъдещия регламент и евентуалната голяма административна тежест, свързана с прилагането му.

1.6.

Без да се засягат яснотата и правната сигурност, които трябва да бъдат от първостепенно значение при изготвянето на окончателна система на ДДС, Комитетът се застъпва за това да се помисли допълнително за по-нататъшно опростяване и намаляване на административната тежест. В този смисъл би могло да се обмисли възприемането на пропорционален подход в полза на МСП, като същевременно се зачитат цялостният характер и другите основни характеристики на окончателната система на ДДС. За тази цел те би трябвало да бъдат включени в разработването на системата от самото начало.

1.7.

Следва да се обмисли и широко предоставяне на полезна информация на предприятията по съвременен начин, например чрез интернет портал. Това следва по-специално да помогне на малките предприятия да се конкурират при равни условия с други предприятия и с доставчици от публичния сектор. В по-общ план е важно трансграничните дейности в ЕС да се улеснят и да станат по-привлекателни за всички дружества и по-специално за МСП.

1.8.

ЕИСК приветства поставянето на силен акцент върху преодоляването на несъответствието при ДДС и уязвимостта на този данък спрямо измами, особено предвид размера на сумите, за които става въпрос — до 170 млрд. евро годишно. Важно е на тази цел да се обърне приоритетно внимание и да се постигнат бързи резултати, включително чрез подобряване на сътрудничеството между данъчните администрации, както и с митническите администрации в рамките на ЕС и с трети държави, повишаване на ефективността на данъчните администрации, укрепване на ролята на Еврофиск, на доброволното спазване на правилата и по-добро събиране на данъка.

1.8.1.

Според Комитета държавите членки трябва да укрепят капацитета на своите данъчни администрации във всички сфери, както в областта на човешките ресурси, така и във финансов и технически аспект. Това би трябвало да им даде възможност да гарантират доброто и правилно функциониране на новата система, така че измамите също да намалеят.

1.8.2.

Независимо от мерките, предвидени в плана за действие в тази област, Комитетът си задава въпроса дали не следва да бъдат използвани и други инструменти в тази област, по примера на редица постигнати неотдавна международни договорености относно автоматичния обмен на информация относно прякото данъчно облагане.

1.8.3.

В същия дух според ЕИСК следва да се отдели голямо внимание на присъщите качества и свойства на окончателната система на ДДС във връзка с уязвимостта от измами. Новите правила, подходящият надзор и добре разработеният контрол с необходимите, включително съдебни, средства за привеждане в изпълнение би трябвало да водят последователно към по-цялостна и по-правилно прилагана система на ДДС. В този контекст трябва да се обмисли и съществуващото освобождаване от ДДС за малки пратки от доставчици извън ЕС, но Комитетът се застъпва за възприемането на нюансиран подход към този въпрос.

1.9.

Според Комитета конкретните действия за борба срещу измамите трябва да бъдат целенасочени и пропорционални. „Добросъвестните“ предприятия трябва да бъдат защитени и да не се налагат нови непропорционални мерки.

1.10.

Комитетът приветства поставянето на акцент върху новите развития в областта на електронната търговия и по отношение на видовете предприятия. Важно е в тази област да има яснота и прозрачност за всички заинтересовани страни, като в същото време се гарантира еднакво третиране на всички доставчици, независимо дали те следват тези развития или се придържат към по-традиционни канали и форми, и дали осъществяваните сделки са трансгранични или не.

1.11.

Що се отнася до по-голямата гъвкавост, предоставена на държавите членки по отношение на намалената ставка, и предвидените в плана за действие два варианта, Комитетът си запазва правото да заеме позиция, тъй като е необходима повече информация относно предложените варианти, начина на тяхното функциониране и правилата, на които трябва да се подчиняват. Затова понастоящем Комитетът предпочита да определи набор от критерии за бъдещата система. Тя трябва да съчетава гъвкавост и правна сигурност, да бъде прозрачна и — с цел опростяване — е необходимо да се ограничи броят на ниските ставки и изключенията. При настоящите обстоятелства и въз основа на наличната на този етап информация Комитетът изразява своето предпочитание към вариант 1, тъй като той отговаря в най-голяма степен на посочените по-горе критерии.

2.1.

Планът за действие във връзка с ДДС очертава път за създаването на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС. То може да подкрепи единния пазар, да допринесе за създаването на повече работни места, да стимулира растежа, инвестициите и конкурентоспособността и да отговори на изискванията на 21-ви век. Новата система би трябвало да бъде по-опростена, по-добре защитена срещу измами и по-благоприятна за бизнеса.

2.2.

Действащата система на ДДС е прекомерно фрагментирана и усложнена, особено в трансграничен контекст. Тя не е способна да отговори на предизвикателствата на днешната глобална, цифрова и мобилна икономика. Съществува значителна разлика между очакваните и действителните приходи от ДДС („нереализирани приходи“) и системата е уязвима по отношение на измамите.

2.3.

Целта на предложения подход е да доведе до модернизирането и обновяването на ДДС. Други подходи не се считат за приемливи варианти. Промените в системата изискват единодушно одобрение от всички държави членки.

2.4.

Планът за действие включва четири компонента и най-малко 27 мерки (2). Някои от тях са разработени в съответствие с насоките на програмата за по-добро регулиране (REFIT).

2.4.1.

Същината на плана за действие и най-важната част от него са, несъмнено, основните принципи за бъдещото единно пространство на ЕС по отношение на ДДС. Целта е през 2017 г. да се излезе с предложение за окончателни правила.

2.4.1.1.

Окончателната система на ДДС ще се основава на принципа на облагане в държавата по местоназначение на стоките и услугите (3), тъй като прилагането на принципа на държавата на произход се оказа невъзможно. Това се отнася за всички, включително и за трансграничните операции. Методът на облагане ще се развива постепенно към една по-добре защитена от измами система. Предложенията би трябвало да бъдат осъществени на два етапа.

2.4.2.

Освен това съществуват редица скорошни и текущи инициативи. Те се отнасят до:

2.4.3.

Най-големият пакет се отнася до спешни мерки за справяне с нереализираните приходи от ДДС и за борба с измамите с ДДС. В него се набляга на:

2.4.4.

Крайната цел е в по-дългосрочен план да се премине към модернизирана политика на определяне на ставките. Стремежът е да се гарантира на държавите членки повече свобода и гъвкавост по отношение на ставките и по-специално по отношение на намалените ставки. През 2017 г. ще последват инициативи в тази област.

3.1.1.

ЕИСК приветства плана за действие за създаване на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС. Това е амбициозен и неотложно необходим план за действие, който се вписва добре в изграждането на един по-модерен и по-конкурентоспособен единен пазар.

3.1.2.

ЕИСК приветства подхода, основаващ се на 4 компонента (4), с диференциран подход в краткосрочен и средносрочен план. Целта е да се преодолеят слабостите и пропуските на настоящата преходна система и да се направи качествен скок напред, в съответствие с потребностите на единния пазар.

3.1.3.

Комитетът изразява съгласие с предложения подход, съгласно който окончателната система на ДДС следва да се основава на принципа на облагане в държавата по местоназначение. Освен това новата система трябва да бъде ясна, съгласувана, стабилна и цялостна, както и пропорционална и да може да издържи на проверката на бъдещето. Във връзка с това ЕИСК отправя искане към Европейската комисия, от съображения за предпазливост да обмисли възможността за въвеждане на общоприложима система на самоначисляване (5) за всички трансгранични транзакции от вида B2B. Въпреки че механизмът на „самоначисляване“ вече се използва в някои държави членки с цел намаляване на измамите с ДДС, засягащи определени икономически сектори, общото прилагане на този принцип би могло да доведе изместване на риска от измами с ДДС към етапа на продажби на дребно.

3.1.4.

Важно е преходът към окончателната система да бъде обект на подходящ надзор. От голямо значение е да се повиши резултатността на данъчните администрации на държавите членки и да се подобри тяхното трансгранично сътрудничество, както и да се намери решение на проблема с уязвимостта на системата спрямо измами. С оглед подобряването на събирането на ДДС и борбата с измамите е важно да се насърчат развитието и обменът на добри практики в целия ЕС. Например би могло също така да се обмисли въвеждането на срокове за счетоводното отчитане на ДДС между държавите членки. Следва да се положат всички усилия, за да се намали във възможно най-голяма степен несъответствието в приходите от ДДС. Това ще бъде от полза за администрациите (коректни приходи от ДДС!) и в по-голяма степен ще осигури равни условия на конкуренция за всички доставчици.

3.1.5.

В същото време е изключително важно системата да се направи по-благоприятна за бизнеса. Яснотата и правната сигурност следва да бъдат приоритет. Освен това е важно да се намали административната тежест, особено за МСП, без обаче да се засягат определящият характер и другите основни характеристики (6) на окончателната система на ДДС. В този контекст трябва да се работи за изготвянето на стандартни формуляри с оглед на връщането на ДДС, своевременното възстановяване и за достъпна система на ставките на ДДС.

3.1.6.

Прилагането на принципа на облагане в държавата по местоназначение оставя на държавите членки свободата да определят своите ставки, но това не бива да води до разпокъсаност и прекомерно усложняване. Необходимо е да се възприеме пропорционален подход — в интерес на МСП. Освен това следва да се вземат предвид както новите развития в трансграничната търговия, цифровата и мобилната икономика, така и всички — традиционни, както и модерни — форми на предприятия.

3.1.7.

ЕИСК е на мнение, че стремежът към осъвременена политика на определяне на ставките, която дава на държавите членки повече свобода и гъвкавост по отношение на ставките и по-специално по отношение на намалените ставки (7), по принцип следва да се вписва в обхвата на прилагането на „принципа на облагане в държавата по местоназначение“, тъй като в такава ситуация е нормално да има по-малко нарушения на търговията. Броят на изключенията следва да бъде ограничен, а за да се подобри икономическата ефективност, е необходимо стоките и услугите, предоставяни от частни и публични доставчици, да бъдат третирани по един и същи начин (8) за целите на ДДС. Колкото по-широка е базата, на която се прилага ДДС, толкова по-ниска трябва да бъде ставката, за да се постигнат еднакви данъчни приходи. Същевременно по този начин могат да се избегнат икономически изкривявания.

3.1.8.

За ЕИСК е важно планът за действие да бъде приложен напълно в съвкупността и във всичките му части като неразделно цяло. Несигурността в това отношение, която евентуално съществува понастоящем, не е в съответствие с принципа на система на ДДС за единния пазар и би могла да изложи на риск поставените цели. Според ЕИСК в плана за действие би следвало да се интегрират всички необходими гаранции за постигането на тази цел. Това се отнася в особено висока степен за преминаването към окончателен режим на ДДС в две фази, като по решение на държавите членки сега (9) втората фаза се обвързва с отделна оценка. Трябва да има стремеж към ефективното прилагане на окончателната система на ДДС през втората фаза във всички случаи и в разумен срок.

3.1.9.

От гледна точка на цялостното осъществяване на плана за действие Комисията призовава държавите членки да си сътрудничат с оглед на засилването и задълбочаването на обмена на информация и за изграждане на доверие в усилията, полагани за прилагането на текстовете и за увеличаване на приходите от ДДС. Според Комитета за тази цел ще е необходимо държавите членки да укрепят капацитета на своите данъчни администрации, които следва да разполагат с достатъчно средства както за човешки ресурси, така и по отношение на финансовите и техническите възможности (включително ИКТ). Комитетът настоява Комисията да окаже подкрепа по този въпрос.

3.1.10.

Комитетът очаква Комисията своевременно да представи задълбочена и всеобхватна оценка на въздействието на предложените действия и на плана за действие в неговата цялост. В нея не бива да липсват последиците за МСП, за които сложността и административната тежест представляват сериозни предизвикателства.

3.2.1.

ЕИСК подкрепя избора на принципа на облагане в държавата по местоназначение, тъй като по този начин се създават равни условия за всички доставчици на един и същи национален пазар, независимо от това къде са установени.

3.2.2.

Съгласно плана за действие, през първата фаза на преминаване към окончателен режим на ДДС принципът на облагане в държавата по местоназначение ще се прилага само по отношение на стоките. В интерес на опростяването и за да се избегне допълнително усложняване, Комитетът приканва Комисията и държавите членки да проучат, как в условията на новия режим услугите могат да бъдат предоставяни по-бързо, и да потърсят начини, как финансовите услуги в по-общ план да бъдат включени в режима на ДДС.

3.2.3.

Прилагането на новата система носи рискове от допълнителна административна тежест за предприятията, затова Комитетът подчертава необходимостта от опростени правила за ДДС — по-специално за МСП, които обаче да не поставят под въпрос цялостния характер на системата. В същото време е необходимо да се обърне сериозно внимание на яснотата на правилата и правната сигурност.

3.2.4.

За предприятията следва да бъде лесно и привлекателно да разширяват дейността си отвъд границите в рамките на ЕС. При трансгранични сделки принципът на облагане в държавата по местоназначение определя, че доставчиците следва да прилагат ставката на ДДС в държавата на местоживеене на техните клиенти, което може да доведе до усложнения и допълнителни разходи. Наистина, в такъв случай може да им се наложи да работят в условията на системите на другите 27 държави членки. За да се запази управляема произтичащата от това тежест, следва да се предвиди разпоредба за публични системи за информиране на обществеността (например интернет портал), които наред с останалото да показват приложимите във всяка от държавите членки ставки. Също толкова важно е дружествата да се регистрират само в държавата по тяхното установяване. Ето защо ЕИСК приветства предложението на Комисията регистрация за целите на ДДС да се изисква само в държавите членки, където са установени предприятията, което ще даде на засегнатите предприятия възможност да спестят около 1 милиард евро.

3.3.1.

ЕИСК приветства поставянето на акцент върху намаляване на несъответствието между очакваните и действително събраните приходи от ДДС и върху уязвимостта на системата на ДДС от измами, тъй като загубите на публичните органи се оценяват на 170 милиарда евро годишно, т.е. на не по-малко от 15,2 % от общите приходи от ДДС. Само трансграничните измами възлизат на 50 милиарда евро пропуснати приходи всяка година.

3.3.2.

Важно е да се даде приоритет на тази цел и да се постигнат бързи резултати. Без да се засягат различните дейности, предвидени в плана за действие в тази област, ЕИСК се пита трябва ли или не да се приложат повече и други инструменти, по примера на неотдавнашните международни договорености в областта на прякото данъчно облагане, включително относно обмена на данни и плановете (10) на Комисията за борба с избягването на данъци.

3.3.3.

В същия дух според ЕИСК следва да се отдели голямо внимание на присъщите качества и свойства на окончателната система на ДДС във връзка с уязвимостта от измами. Обстоятелството, че данъчните измами могат значително (11) да намалеят в резултат на прилагането на системата на разсрочени плащания при трансгранични операции, не означава че трябва да почиваме на лаврите си.

3.3.4.

Новите правила, подходящият надзор и добре разработеният контрол с необходимите, включително съдебни, средства за привеждане в изпълнение би трябвало да водят последователно към по-цялостна и по-правилно прилагана система на ДДС.

3.3.5.

ЕИСК счита, че е важно преодоляването на несъответствието при ДДС и борбата с измамите да се осъществяват целенасочено. Мерките за преодоляване на несъответствието следва да отговарят на принципа на пропорционалност и да подобряват функционирането на вътрешния пазар. Добросъвестните предприятия трябва да бъдат защитени и да не им се налагат нови непропорционални мерки.

3.3.6.

Слабости и пропуски в сегашната система, като например освобождаването на вноса на малки пратки от доставчици от държави извън ЕС, създават неравни условия на конкуренция, изкривяват пазара и водят до значителни загуби на приходи за публичните органи (оценявани на 3 милиарда евро годишно). Дори и ако такава схема по принцип се счита за несъвместима с една съвременна система на ДДС в ЕС, Комитетът призовава, от гледна точка на разходите, за нюансиран подход, при който от ДДС могат да бъдат освободени сделки, които наистина не нарушават пазара, какъвто е случаят с малките и спорадични пратки с ниска стойност и предназначени само за лични цели.

3.3.7.

От миналото могат да бъдат извлечени и поуки. В този смисъл би могло да се помисли дали в бъдеще не би било подходящо да се направи широкообхватна оценка на системата на ДДС — не само на правилата и функционирането ѝ, но също така, в по-общ план, дали тя отговаря на потребностите на икономиката и на публичните органи, както и на приноса ѝ към европейския проект. Тази оценка би следвало да се прави през редовни интервали.

3.4.1.

ЕИСК приветства вниманието, отделено в плана за действие на новаторските бизнес модели и на технологичния напредък в една все по-цифровизирана среда. В по-широк смисъл е необходимо да се вземат под внимание всички важни и ориентиран към бъдещето развития. Това би било от полза и за пригодния за бъдещето характер на окончателната система на ДДС.

3.4.2.

За ЕИСК е важно в тази среда да бъдат определени правилата за ДДС, така че да се създадат яснота и сигурност за всички заинтересовани страни.

3.4.3.

По същия начин следва да се гарантира еднакво третиране на всички доставчици, които — трансгранично или не — предлагат едни и същи стоки или услуги, независимо от това дали следват новите развития (цифрова форма) или се придържат към по-класически канали и форми (материален носител). ЕИСК насърчава въвеждането на мерки за опростяване като общия за ЕС праг на ДДС, за да се улеснят стартиращите предприятия в електронната търговия, и предлага тези мерки да се прилагат за всички МСП.

3.5.1.

ЕИСК приветства и изтъква вниманието към МСП, отделено в плана за действие. Важно и нужно е планът за действие да предвижда осъществяването на съвкупност от специфични мерки с пропорционални и адекватни правила за МСП. Този въпрос вече е засегнат на друго място в настоящото становище.

3.5.2.

Намерението да се предвиди цялостен пакет от мерки за опростяване в полза на МСП заслужава да бъде приветствано. Тези намерения в плана за действие обаче все още се нуждаят от допълнително изясняване и задълбочаване. За ЕИСК е важно МСП да бъдат включени в този процес от самото начало.

3.5.3.

По отношение на предприятията от селскостопанския сектор би било желателно да се направи така, че настоящата факултативна възможност за компенсиране на ДДС, платен върху определени покупки, да се превърне в задължение за всички държави членки. Същевременно дейностите, свързани с преработката на селскостопански продукти от организации на земеделски производители, и други дейности, които са сравними с тях, следва да бъдат приравнени към селскостопанското производство.

3.6.1.

По отношение на повишената гъвкавост за намалените ставки Комитетът изразява опасения, че това може да доведе до по-голяма фрагментираност на ставките на ДДС между държавите членки, което би било в ущърб на яснотата и приложимостта на системата, преди всичко за МСП.

3.6.2.

По отношение на предложените в плана за действие два варианта, Комитетът си запазва правото допълнително да заеме позиция, тъй като е необходима повече информация относно предложените варианти, начина на тяхното функциониране и правилата, на които трябва да се подчиняват. Затова тук Комитетът предпочита да посочи редица характеристики на бъдещата система. В нея трябва да се съчетават гъвкавост и правна сигурност, да е налице прозрачно регулиране, а броят на ниските ставки и изключенията следва да се ограничи. При настоящите обстоятелства и въз основа на наличната на този етап информация Комитетът изразява своето предпочитание към вариант 1 (12), тъй като той отговаря в най-голяма степен на посочените по-горе критерии.

3.6.3.

ЕИСК призовава в бъдещия окончателен режим на ДДС да се вземат предвид ролята и стратегическото значение на социалните предприятия (13). В този смисъл би могло да се обсъди преразглеждане на точка 15 от приложение III на Директива 2006/112/ЕО или добавяне на нова разпоредба, която да предвижда прилагането на намалена ставка за социални, здравни и образователни услуги за лица в неравностойно положение, предоставяни от институции с признат социален характер. По-специално би следвало да се разгледа възможността, в рамките на новия режим на ДДС продукти и услуги за хора с увреждания и в неравностойно положение да бъдат освобождавани от ДДС или да се облагат с намалена ставка.

3.6.4.

Важно е също така да се запази освобождаването от ДДС на доброволчески организации, което вече се прилага в редица държави членки с оглед на специфичното естество на заинтересованите организации и на липсата на трансграничен компонент.

3.6.5.

В рамките на преразгледаната Директива за ДДС би могла да се проучи възможността отделните държави членки да прилагат по-високи от стандартните данъчни ставки по ДДС за луксозни продукти, както и кои правила следва да се прилагат в такъв случай.

3.6.6.

Директива 2006/112/ЕО на Съвета предоставя специални намалени данъчни ставки по ДДС и дерогации за някои европейски острови и отдалечени райони като компенсация за техните постоянни природни, икономически и демографски неблагоприятни условия. Като се има предвид значението на тези данъчни режими за предприятията, намиращи се на острови, и за местните икономики, ЕИСК призовава за тяхното продължаване.

21.10.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 389/50

1.1.

ЕИСК горещо приветства съобщението относно „Цифровизиране на европейската промишленост“ (1). Той разглежда целия пакет (2) като първата стъпка в мащабна европейска работна програма, която трябва да се изпълнява в тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни в публичния и частния сектор.

1.2.

ЕИСК оценява изложената в съобщението последователна и амбициозна стратегическа визия в индустриалната политика и поставения акцент върху четири основни въпроса: 1) технологии и платформи; 2) стандарти и референтна архитектура; 3) географско сближаване, въплътено в мрежа от регионални центрове за иновации; 4) умения на всички равнища.

1.3.

Неотложният характер произтича от анализа, извършен от ЕК. В него се подчертават силните страни на европейската цифрова индустрия, но също така се изразява опасение, че добавената стойност може значително да се измести от промишлените предприятия към собствениците на цифрови платформи със затворен код, и се набляга на липсата на общи стандарти и оперативно съвместими решения. Съществува и голяма потребност от умения в областта на цифровите технологии.

1.4.

По своя характер четвъртата индустриална революция е процес „отдолу нагоре“. Публичният сектор би трябвало обаче да разработи стратегически насоки и има решаваща роля на регулатор, посредник и източник на финансова подкрепа.

1.5.

Цифровизацията и четвъртата индустриална революция имат силно отражение върху бизнес моделите и целия контекст, в който работят дружествата понастоящем. Фактори от основно значение са повишаването на осведомеността и общата мотивация на всички заинтересовани страни: сред последните се нареждат социалните партньори на всички равнища, академичните среди, научноизследователските институти, регионалните и местните действащи лица, образователният сектор и потребителите.

1.6.

Нито една европейска държава не би могла самостоятелно да оползотвори успешно всички възможности на цифровата епоха. Европа като цяло достига критичния мащаб, съпоставим с големи пазари като САЩ и Китай. Цифровизацията на промишлеността изисква ЕС и държавите членки да разполагат със споделена индустриална стратегия. Това би трябвало да укрепи индустриалната база на Европа, да привлече нови инвестиции и да върне инвестициите и работните места. То ще поддържа вниманието на Европа насочено към целта до 2020 г. промишленото производство да заеме 20 % от БНП.

1.7.

От жизнено важно значение е наличието на надеждна и предвидима среда. Новосъздадените и разрастващите се предприятия заслужават специално внимание. Желателно е Съветът, и по-специално Съветът по конкурентоспособност, по инициатива на ЕК, спешно да вземе решение за стратегията на ЕС относно четвъртата индустриална революция и цифровия единен пазар с цел преодоляване на настоящата разпокъсаност, произтичаща от наличието на 28 цифрови политики. Цифровият единен пазар би трябвало да бъде неразделна част от преразгледания единен пазар, за да се избегне раздробяването на европейската цифрова среда.

1.8.

Сътрудничеството е от ключово значение. Всички заинтересовани участници трябва да бъдат обединени в национални и регионални платформи, посветени на четвъртата индустриална революция. В общата рамка на ЕС всеки би трябвало да разработи свои собствени характеристики. Следва да се насърчават партньорства от всякакъв вид, синергии и създаване на клъстери, трансгранични договорености и сравнителна оценка на европейско равнище.

1.9.

В същия ред на мисли, трябва да се насърчават публично-частни партньорства и важни проекти от общоевропейски интерес (3), както и инициативи за електронно управление.

1.10.

Будят тревога нарастващите различия между държавите членки по отношение на промишленото производство и технологичните постижения. ЕИСК настоятелно призовава вместо това да се даде начален тласък на сближаване, посредством подходящо замислено сътрудничество.

1.11.

ЕИСК приветства планираните 5 млрд. евро за финансирането на НИРД в областта на ИКТ по линия на програмата „Хоризонт 2020“, както и финансирането от редица други европейски фондове, включително от плана за инвестиции „Юнкер“. ЕК трябва да уточни начина, по който тези намерения ще бъдат приведени в действие.

1.12.

Изглежда са необходими значителни допълнителни финансови ресурси. Според ЕК става дума за 50 милиарда евро само за инвестиции в ИКТ. Това означава сериозно финансово участие на публичния и частния сектор в цяла Европа. Все още не е ясно как тези финансови разпоредби ще бъдат приложени в рамките на разумен срок.

1.13.

Частните дялови инвестиции играят основна роля при финансирането. Банките би трябвало да бъдат насърчавани да играят своята роля в четвъртата индустриална революция. Пълноценен европейски капиталов пазар може да осигури подходяща подкрепа.

1.14.

Персонализирани продукти на цената на продукти серийно производство ще бъдат от голяма полза за ползвателите и потребителите. Повечето области на продукти за лично потребление ще извлекат полза от повишаването на производителността и качеството.

1.15.

В съобщението се обръща разочароващо малко внимание на значителните социални последици от цифровизацията в промишлеността. Нетните последици са непредвидими. За да се избегне разделението на обществото, следва да се обърне специално внимание на онези поколения и доходни интервали, които могат да бъдат силно засегнати. За много други ще се открият нови възможности.

1.16.

Цифровизацията ще доведе до значителни последици за пазара на труда и организацията на труда, като например увеличаване на неравенството в заплащането и ограничаване на достъпа до социалноосигурителни схеми, които могат да се окажат отрицателни, ако не им се противодейства по подходящ начин (4).

1.17.

Гарантирането на стабилни социални отношения, сплотено общество и образована и мотивирана работна сила с достойни доходи и качествени работни места изисква активното участие на всички заинтересовани страни. Необходим е социален и всеобхватен диалог на всички равнища — европейско, национално и регионално и на равнището на предприятията, за да се гарантира справедливо адаптиране за служителите, засегнати от цифровизацията, със своевременно предвиждане и достатъчна подкрепа за професионално адаптиране.

1.18.

Съществува пряка връзка между образователните програми и помощни средства от една страна и социалното сближаване от друга. Осъвременяването на уменията и квалификациите на потребителите на цифрови технологии и преквалификацията са ключови въпроси. Предприятията и социалните партньори би трябвало да участват активно в изготвянето на учебните програми на всички равнища и форми на образование.

1.19.

ЕИСК очаква Комисията да действа като катализатор чрез ефективно изпълнение на стратегическия план. Това означава по-специално ефективно координиране на конкурентни подходи, като се избягват несигурността и разпокъсаността на пазара. Цифровият единен пазар има ключово значение. Решаващ фактор ще бъде ускоряването на европейската стандартизация.

1.20.

Освен това ЕИСК очаква ЕК да играе активна роля за:

2.1.

Цифровизацията на промишлеността е ключов елемент от една по-широка трансформация на икономиката, включваща роботизация, материалознание и нови производствени процеси, известна под името четвърта индустриална революция. Тази промяна на модела ще промени коренно предприятията и обществото. До 2014 г. ЕС все още нямаше ясна представа за икономическите, технологичните, социалните и обществените аспекти на четвъртата индустриална революция. ЕИСК представи списък на желателните мерки (7).

2.2.

През септември 2015 г. ЕИСК прие становище, в което разгледа социално-икономическите последици от цифровизацията на промишлеността и дестабилизиращите пазари на труда (8).

2.3.

Извършват се междусекторни промени, по-специално в САЩ, Китай, ЕС, Япония и Корея. Ще последват и други. Големите информационни масиви, в качеството си на нова суровина, действат като катализатор за промяна на моделите на продукти и услуги. Сектори, които досега не са били свързани (9), си взаимодействат, а обслужването (по-специално по отношение на цифровите технологии) във веригите за създаване на стойност генерира значителна добавена стойност в производствените процеси.

2.4.

Днес нито една дейност не може да функционира без стратегия в областта на цифровите технологии. Тази стратегия засяга едновременно продукти, услуги и процеси в промишлеността като цяло. С оглед на развитието на нови пазари, цифровизацията на промишлеността създава ожесточена конкуренция между предприятията, както и между икономическите блокове. В световен мащаб в бизнеса обичайно се наблюдава сътрудничеството, предшестващо конкуренцията.

2.5.

Мерките се ръководят от целенасочена индустриална стратегия, по-специално в САЩ и Китай, където предприятията извличат полза от големи вътрешни пазари. Става въпрос за политика на високо равнище. През 2011 г. администрацията на Обама даде ход на мащабна текуща програма в областта на новите технологии, по-специално ИКТ, в която участват предприятията, научноизследователските институти и университетите от цялата страна.

2.6.

Както обикновено обявените неотдавна от федералните агенции нови технологични програми ще донесат значителни ползи на частните проекти.

2.7.

САЩ възнамеряват да използват цифровата трансформация, за да наваксат изпуснатите позиции в промишлените пазари, като се възползват от американската свобода на действие, както и от господстващото положение на участниците в световен мащаб в областта на ИКТ и големите масиви от данни като Google, Amazon, Microsoft, Cisco и други (10).

2.8.

Консорциум на водещи промишлени предприятия работи в същата насока. Списък на 50-те най-иновативни дружества от 2014 г. показва, че седем от десет водещи дружества са базирани в САЩ (11).

2.9.

Китайските органи използват цифровата трансформация за засилване на позицията на Китай в световен мащаб. Официалните документи подчертават целта за изравняване със САЩ.

2.10.

Целенасочената амбиция на Китай е подчертана в междусекторна държавна програма, наречена „Made in China 2025“, основаваща се на целите на германската „Industrie 4.0“. Това е съвършено нова концепция в китайските икономически и производствени процеси, с висока степен на координация между лицата, отговорни за вземането на решения, икономическите субекти и иновационните сили.

2.11.

Отпуснати са значителни финансови средства. Въпреки икономическото забавяне, тези специфични програми не са засегнати.

2.12.

Интересът към четвъртата индустриална революция нарасна значително. Успоредно с това цифровизацията е основен приоритет на Комисията „Юнкер“. Тя ще се нуждае от оптимална координация между службите на ЕК.

2.13.

Наличието на ясна насоченост в Съвета по конкурентоспособност е от съществено значение за чувството за обща цел между вземащите решения на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище. Цифровизацията на промишлеността и големите информационни масиви в европейското производство трябва да гарантират силна позиция за бъдещето. Това по същество е процес „отдолу нагоре“ с участието на всички заинтересовани страни. Публичният сектор играе роля на регулатор, посредник и източник на финансова подкрепа.

2.14.

От 2011 г. насам инициативата идва от Германия, под формата на съвместни усилия на федералното правителство, академичната общност и деловите среди. След стартирането на „Industrie 4.0“ през 2013 г., процесът беше оптимизиран чрез „Платформа 4.0“ и споразумение за сътрудничество между правителството, бизнеса и профсъюзите. Предприятията все повече се включват в междусекторни инициативи, често в сътрудничество с регионалните власти.

2.15.

Междувременно беше поставено началото на програмата „Industrie 4.0“ в Австрия, „L’Industrie du Futur“ във Франция, „Catapult“ в Обединеното кралство, „Smart Industry“ в Нидерландия, и други. Картината е разнообразна, всяка държава развива собствено виждане за четвъртата индустриална революция и бъдещето на промишлеността. Интензивността на сътрудничеството и усещането за неотложност, обаче, се различават значително в отделните държави.

2.16.

На национално, регионално и местно равнище (градовете!) инициативите се допълват. ЕК основателно планира сключването на трансгранични споразумения и партньорства, както и обмен на най-добри практики.

2.17.

Големите и специализираните средни предприятия поемат водеща роля. Основните елементи, будещи безпокойство, са големите различия между отделните държави, изоставането или недостатъчната осведоменост на МСП и липсата на обществено участие. Много сложен въпрос е разпокъсаността на европейския пазар и обичайната потискаща европейска картина на 28 промишлени и цифрови политики.

2.18.

Цифровизацията на промишлеността и четвъртата индустриална революция обхващат много повече от технологиите. Предприятията трябва да се подготвят за радикални промени, дължащи се на редица фактори: темп, мащаб и непредвидимост на производството, както и все по-голяма разпокъсаност и пренасочване на веригите за създаване на стойност, нови отношения между научноизследователските институти, висшето образование и частния сектор, нови бизнес модели, нови връзки между големите и по-малките предприятия, нови форми на сътрудничество между всички равнища в стопанската сфера (дизайн, производство, продажби, логистика, поддръжка), необходимостта от актуализиране на квалификацията и придобиване на нова, успоредно с възникването на нови методи на работа, и по-тесни връзки между предприятията и ползвателите. По-конкретно традиционните индустрии са изправени пред съвсем нови концепции (12).

2.19.

Потребителят може да играе ръководна роля повече от всякога. Чрез комбиниране на производство и услуги, цифровизацията води до персонализиране на производството и до производство „по мярка“, на същата или по-ниска цена от серийното производство, често в нов контекст. Същевременно потребителите трябва да имат възможност да получават подходяща информация относно социалното и екологичното въздействие на продуктите, което ще улесни изграждането на информирано мнение за планираните от тях покупки.

3.1.

В подкрепа на четвъртата индустриална революция и свързаните с нея заинтересовани страни — предприемачи, служители, социални партньори, доставчици и клиенти, образователни институции — ЕС се нуждае от индустриална стратегия с подходящо разделение на труда между всички заинтересовани страни. Ролята на Съвета по конкурентоспособност е решаваща. Както при всички промишлени политики, става въпрос за споделени правомощия.

3.2.

Европейският съвет (13) определи целта до 2020 г. европейската промишленост да достигне 20 % от европейския БНП вместо сегашните 12 %. Вместо това колебанието на инвеститорите и липсата на зададена (европейска) посока водят до спад в производството.

3.3.

Като подчертават необходимостта от съгласувани политики, службите на Комисията в момента подготвят впечатляваща работна програма — законодателство, стандартизация, НИРД и финансови ресурси — в тясно сътрудничество с държавите членки и предприятията.

3.4.

ЕИСК отбелязва със задоволство, че повечето от седемнайсетте препоръки, представени в становището му от 2014 г. (14), са в процес на обсъждане.

3.5.

Европейската комисия, правителствата на държавите членки, предприятията и заинтересованите страни с основание ще участват едновременно в политически заседания, посветени на четвъртата индустриална революция. Следва да се насърчават европейски ПЧП (15), както и планираният важен проект от общоевропейски интерес за електроника с малка мощност за интернет на нещата. Необходима е подробна пътна карта, предназначена за предприятията и правителствата.

3.6.

Една от основните причини за безпокойство е продължаващото наличие на 28 цифрови политики. Това е изключително контрапродуктивно предвид необходимостта от мащабни действия и е основен аргумент в полза на ускоряването на изграждането на цифровия единен пазар.

3.7.

Цифровият единен пазар би трябвало да стане неразделна част от преразгледания единен пазар. Трябва да бъдат ускорени интелигентното законодателство и регулиране. Дневният ред включва:

3.8.

ЕИСК настоятелно призовава за организиране на консултации за постигането на подходящ баланс между законодателните разпоредби и свободата на действие на икономическите субекти.

3.9.

Европа трябва да положи усилия за определяне на световни стандарти в тясно сътрудничество с участници извън Европа.

3.10.

Общият регламент относно защитата на данните (ОРЗД) съдържа множество механизми за гъвкавост за държавите членки. Важно е този регламент да не води до резултати, които да ограничават достъпа и повторното използване на данни, увеличавайки дисхармонията на пазара на ЕС.

3.11.

Киберсигурността все още до голяма степен се подценява от предприятията и държавите членки. Киберпрестъпността се разпространява в целия свят. ЕС има очевидна роля в този контекст.

3.12.

ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да обърне специално внимание на статистиките, които продължават да бъдат систематично пренебрегвани. Наличието на по-подробни статистически данни относно услугите е от съществено значение за предприятията и създателите на политики.

4.1.

Все повече държави и региони понастоящем работят сериозно по цифровизацията.

4.2.

Сериозна загриженост будят обаче нарастващите различия между държавите и неравномерната осведоменост в предприятията в отделните държави. Оперативната съвместимост между дружества и доставчици е въпрос от първостепенно значение.

4.3.

Създадени са програми за повишаване на осведомеността, насочени към предприятията и заинтересованите страни. Всяка държава членка установява свои собствени методи. Съществуващите платформи, често на регионално равнище, са много важни за засилването на сътрудничеството между големи и малки предприятия, както и между тях и научноизследователските институти и университетите.

4.4.

Би трябвало да се насърчава разширяването на регионалните и националните ПЧП. Те обединяват партньори от различни области и насърчават взаимното обогатяване. Те насърчават сътрудничеството и може да се окажат добър източник на крайно необходимата финансова подкрепа.

4.5.

Платформите, центровете за високи постижения и лабораториите често се съсредоточават върху конкретни части от цифровизацията, например върху промяната на веригите за създаване на стойност, нови бизнес модели и социални иновации и иновации на работното място (16), с активното участие на служителите и синдикатите. Трябва да бъде насърчавано обслужването на едно гише. Секторните организации играят роля в решаването на специфични за секторите въпроси.

4.6.

(Техническите) университети, около които са групирани инкубатори — комплекси от предприятия — също играят проактивна роля. От голяма полза е концепцията за „предприемачески университет“, която добива разпространение в целия континент (17).

4.7.

Мрежи от предприятия, платформи, секторни организации и университети допринасят за засилването на положителните тенденции. Цифровият единен пазар би трябвало да подобри условията за трансграничното сътрудничество. За благоприятстване на сътрудничеството между оператори с (много) различни размери може да са необходими икономически и правни условия за споделяне на създаването на стойност чрез цифровизация на промишлеността. Необходимо е да се постави особен акцент върху МСП и новосъздадените предприятия. Повечето страдат от липса на целенасочена информация и много от тях не разполагат с инструменти за усъвършенстване.

4.8.

Новосъздадените и развиващите се предприятия в Европа представляват доста слабо звено в сравнение със САЩ. Взаимното обогатяване на големи, малки и организирани в мрежи (трансгранични) инкубатори е ползотворно. Ментори и наставници — пенсионирани и опитни предприемачи, работещи на непълно работно време, могат да оказват ценна подкрепа.

5.1.

Цифровизацията се превръща в приоритет за европейските фондове („Хоризонт 2020“, регионално и друго финансиране). Съвместният изследователски център в Севиля и бъдещите иновационни центрове, натрупали световен опит, могат да бъдат от голяма полза.

5.2.

От гледна точка на ЕИСК, въпросът за финансирането на всички необходими инвестиции е много по-сложен, отколкото е представен в съобщението. Изглежда са необходими значителни допълнителни финансови ресурси. Според ЕК става дума за 35 милиарда евро само за инвестиции в ИКТ. Това предполага тясно сътрудничество между ЕС, националното и регионалното финансиране, както и активното участие на промишления сектор чрез платформи и публично-частни партньорства. Необходимо е да се изясни как тези финансови разпоредби ще бъдат приложени в рамките на разумен срок. Както обикновено възниква въпросът кой колко се очаква да плати и с каква цел.

5.3.

Европейското финансиране често с основание бива критикувано за това, че е твърде бавно и прекалено бюрократично, което обикновено е свързано с много разходи и обезсърчава малките предприятия. Вижте САЩ! Наложително е процедурите да се коригират и бюрокрацията да се намали, като същевременно се запази справедливостта. Намаляването на броя на задължителните партньори в групите за НИРД може да бъде от полза (18).

5.4.

Класациите на университетските бизнес инкубатори за малките предприятия могат да бъдат полезен инструмент за оценка на обещаващите новосъздадени предприятия и за ускоряване на бюрократичните процедури на ЕС.

5.5.

Новосъздадените и разрастващите се предприятия като „еднорозите“ са движещата сила на иновативните цифрови процеси в предприятията (19). Американците са лидерите в тази област. Освен това американските предприятия, следящи за иновации, са много активни в Европа и търсят рентабилни поглъщания.

5.6.

Освен банковия сектор, дейно участие имат фондовете за частни дялови инвестиции. Частното банкиране също се цифровизира. Финансовите технологии (FinTech) функционират успоредно с този процес. Като продукт на света на цифровите технологии, те насърчават бързината, по-голямата ефективност и прозрачност, както и промените в отношението към клиентите. Би било от полза в Европа освен Лондон да съществуват повече центрове на финансовите технологии.

5.7.

Банките и финансовите технологии трябва да бъдат основен партньор в цифровия единен пазар, с по-високо равнище на ефективност и създаване на стойност. Те би трябвало да бъдат насърчавани да действат като стратегически партньор за промишлеността, като оценяват професионално икономическите, социалните и екологичните ползи от проектите. За тази цел могат да помогнат коренно нови форми за свързване на платформите и услугите с добавена стойност.

5.8.

Финансовият регламент (или преразгледаната му версия) не би трябвало да възпрепятства банковия сектор да поема премерен риск при инвестициите в четвъртата индустриална революция.

5.9.

За създаване на финансова равнопоставеност, сравнима с тази на САЩ, е необходим пълноценен европейски капиталов пазар.

6.1.

Четвъртата индустриална революция и цифровото общество засягат всички. Трябва да се повиши осведомеността. В процес на обсъждане са рисковете и несигурността за бъдещето, както и шансовете и възможностите, обществените условия и приемането на промените от обществото.

6.2.

В Северозападна Европа цифровата революция вече ежедневно присъства в медиите (телевизия, преса, социални медии). В някои държави общественото мнение е сравнително добре информирано, но предоставянето на информация трябва да бъде значително подобрено в цяла Европа.