|
ISSN 1977-0855 |
||
|
Официален вестник на Европейския съюз |
C 380 |
|
|
||
|
Издание на български език |
Информация и известия |
Година 59 |
|
Известие № |
Съдържание |
Страница |
|
|
IV Информация |
|
|
|
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ |
|
|
|
Европейска комисия |
|
|
2016/C 380/01 |
||
|
2016/C 380/02 |
|
BG |
|
IV Информация
ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Европейска комисия
|
14.10.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 380/1 |
СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА И СМЕТНАТА ПАЛАТА
Консолидирани годишни отчети на Европейския съюз за 2015 г.
(2016/C 380/01)
СЪДЪРЖАНИЕ
| ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 2 |
| БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ | 25 |
| КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 26 |
| СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 27 |
| ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 28 |
| ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 29 |
| ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 30 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 31 |
| АГРЕГИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 100 |
ОБСЪЖДАНЕ И АНАЛИЗ НА ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
2015 ФИНАНСОВА ГОДИНА
Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
1. ЕС: Институционално управление и операции
ЕС се основава на върховенството на закона. Това означава, че всяко действие, предприето от ЕС, се основава на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички държави — членки на ЕС. Той притежава уникална по рода си институционална структура:
|
— |
европейските граждани избират пряко членовете на Европейския парламент (ЕП); |
|
— |
общите приоритети на ЕС се определят от Европейския съвет, в който участват националните лидери и лидерите на равнище ЕС; |
|
— |
Правителствата на държавите членки са представени в рамките на Съвета на Европейския съюз (Съветът). |
|
— |
Интересите на ЕС като цяло се подкрепят от Европейската комисия (Комисията), чийто председател се избира от ЕП и чиито членове се предлагат за назначаване от националните правителства по общо съгласие с избрания председател и се подлагат колективно на гласуване за одобрение от ЕП. |
ЕС разполага със собствена нормативна уредба, която функционира отделно от международното право и е неразделна част от правните системи на държавите членки. Нормативната уредба на ЕС се основава на източници на право, които са собствени на ЕС. Поради различното естество на тези източници трябваше да бъде въведена йерархия за тях. Първичното законодателство се намира на върха на йерархията и се представлява от Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); Хартата на основните права на Европейския съюз и други договори и протоколи. След него идват международните споразумения, сключени от ЕС, общите правни принципи и вторичното законодателство, което се основава на Договорите.
Организационното управление на ЕС се състои от институции, агенции и други органи на ЕС, които са посочени в бележка 9 от бележките към финансовите отчети. Основните институции от гледна точка на отговорността за изготвянето на политиките и вземането на решения са ЕП, Европейският съвет, Съветът и Комисията.
2. Основни политически цели на ЕС
На 3 март 2010 г. Комисията предложи стратегията „Европа 2020“, която е 10-годишна стратегия за съживяване на икономиката на ЕС. Тя има за цел постигането на „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ с по-голяма координация на националните и европейските политики. Бяха договорени редица водещи цели, които ЕС трябва да постигне до края на 2020 г. Сред тях са заетостта, научноизследователската и развойната дейност, климатът и енергетиката, образованието, социалното приобщаване и намаляването на бедността. Този ограничен набор от цели на равнището на ЕС се превръща в национални цели във всяка държава от ЕС, които отразяват различни положения и обстоятелства.
Европа набеляза нови начини за стимулиране на растежа и работните места. По тези области се работи посредством 7 водещи инициативи:
|
— |
Програма в областта на цифровите технологии за Европа; |
|
— |
Съюз за иновации; |
|
— |
Младежта в движение; |
|
— |
Европа за ефективно използване на ресурсите; |
|
— |
Индустриална политика за ерата на глобализация; |
|
— |
Програма за нови умения и работни места; и |
|
— |
Европейска платформа срещу бедността. |
В рамките на всяка инициатива както органите на ЕС, така и националните органи трябва да координират своите усилия, така че те взаимно да се подсилват.
Комисията, която встъпи в длъжност през ноември 2014 г., определи следните 10 инициативи (до 2019 г.), които представляват продължение на стратегията „Европа 2020“:
|
— |
Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите: Основната инициатива на ЕС в тази категория е Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който бе стартиран заедно с групата на ЕИБ. Той има за цел да подпомогне преодоляването на настоящия недостиг на инвестиции в ЕС чрез мобилизиране на частно финансиране за стратегически инвестиции в ключови области като инфраструктурата, образованието, научните изследвания и иновациите, енергията от възобновяеми източници и рисковото финансиране за малки предприятия. Очаква се благодарение на допълнителното финансиране от държавите членки, националните насърчителни банки и частните инвеститори инвестициите в ЕС да достигнат общо 315 млрд. EUR. |
|
— |
Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата: ЕС отдавна участва в международните усилия за борба с изменението на климата и прецени, че е негово задължение да даде пример чрез определяне на надеждни политики у дома. На европейско равнище чрез Европейската програма по изменението на климата (ЕПИК) бе дадено начало на цялостен пакет от мерки в областта на политиката, имащи за цел намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС си е поставил цели за постепенно намаляване на емисиите си на парникови газове до 2050 г. Ключови цели в областта на климата и енергетиката са набелязани в пакета от мерки за климата и енергетиката до 2020 г. и в рамката за климата и енергетиката до 2030 г. Тези цели са определени по начин, който позволява на ЕС да постигне прехода към нисковъглеродна икономика, описан подробно в пътната карта за постигане на нисковъглеродна икономика до 2050 г. ЕС следи постигнатия напредък по отношение на намаляването на емисиите чрез редовен мониторинг и докладване. ЕС е в челните редици на международните усилия за постигане на глобално споразумение по въпросите на климата. След ограниченото участие в Протокола от Киото и липсата на споразумение в Копенхаген през 2009 г. ЕС започна да изгражда широка коалиция от развити и развиващи се страни в подкрепа на голямата амбиция, благодарение на която бе постигнат успешният резултат от конференцията в Париж по въпросите на климата (COP21), проведена през декември 2015 г. В рамките на тази конференция 195 държави приеха първото по рода си универсално, правно обвързващо глобално споразумение по въпросите на климата. ЕС бе първата голяма икономика, която през март 2015 г. представи планирания си принос към новото споразумение. Той вече предприема действия за изпълнение на целта си да намали емисиите с поне 40 % до 2030 г. |
|
— |
Нова политика за миграцията: Миграцията е един от политическите приоритети на настоящата Комисия. Основната цел на Европейската програма за миграцията е да се изработи цялостен подход в тази област. В първата част на тази програма се определят незабавни мерки за предотвратяване на човешките трагедии и за подсилване на механизмите за справяне с извънредни ситуации. Това ще бъде направено чрез засилване на присъствието в морето с цел спасяване на човешки живот, борба с престъпните контрабандни мрежи, предприемане на мерки в отговор на големия брой пристигащи в ЕС и използване на оперативните и финансовите инструменти на ЕС за подпомагане на държавите членки по външните граници. Като първо действие през 2015 г. Комисията предостави чрез коригиращи бюджети допълнителни средства — вж. раздел 6 по-долу. Освен това дългосрочната политика в областта на миграцията трябва да бъде преформулирана въз основа на четири стълба: 1) ограничаване на стимулите за незаконна миграция; 2) спасяване на човешки живот и гарантиране на сигурността на външните граници; 3) силна обща политика за убежище; и 4) нова политика за законната миграция. |
|
— |
По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар: Единният пазар е едно от най-големите постижения на Европа и нейният най-голям актив във време на нарастваща глобализация. Тя е двигател за изграждането на по-силна и по-справедлива икономика на ЕС. Като предоставя на хората, стоките, услугите и капиталите възможността да се движат свободно, той разкрива нови възможности за гражданите, работниците, предприятията и потребителите, като създава работните места и растежа, от които Европа толкова спешно се нуждае. По-интегрираните и по-задълбочени капиталови пазари ще насочат повече финансиране към предприятията, особено МСП, и към инфраструктурните проекти. По-добрата мобилност на работниците ще позволи на хората да отидат по-свободно там, където уменията им са нужни. Борбата с укриването на данъци и с данъчните измами ще гарантира, че всички допринасят по справедлив начин. |
|
— |
Пакет за цифровия единен пазар: Интернет и цифровите технологии променят света. Съществуващите пречки онлайн обаче означават, че гражданите не могат да се сдобият със стоки и услуги, перспективите пред интернет дружествата и пред стартиращите предприятия са ограничени и предприятията и правителствата не могат да се възползват в пълна степен от цифровите инструменти. Поради това е необходимо единният пазар на ЕС да бъде пригоден за цифровата ера — чрез премахване на регулаторните препятствия и преминаване от 28 национални пазара към един пазар. По този начин могат да бъдат осигурени 415 млрд. EUR годишно за икономиката на ЕС и да бъдат създадени стотици хиляди нови работни места. |
|
— |
Пространство на правосъдие и основни права: ЕС не представлява само общ пазар на стоки и услуги. Европейците имат общи ценности, които са формулирани в Договорите за ЕС и в Хартата на основните права. ЕС не трябва никога да забравя за тези ценности в усилията си да се бори с тероризма, трафика на хора, контрабандата и киберпрестъпността. Неговата цел е да улесни живота на европейците, които учат, работят или сключват брак в други държави от ЕС. Поради това една от основните цели е да изгради връзки между различните национални правни системи в ЕС. Наличието на европейско пространство на правосъдие без граници и препятствия ще гарантира, че гражданите могат да разчитат на един набор от права на територията на целия континент. |
|
— |
По-силен участник на глобално равнище: ЕС се нуждае от силна обща външна политика, за да реагира по ефикасен начин на глобалните предизвикателства, включително кризите в съседните му държави, да насърчава приемането на своите ценности и да допринася за мира и благоденствието в световен мащаб. |
|
— |
Балансирано споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ: ЕС води преговори по амбициозно и балансирано споразумение за търговия и инвестиции със САЩ. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) ще създаде нови търговски и инвестиционни възможности за предприятията — големи и малки, и нови работни места. Що се отнася до потребителите, то ще доведе до намаляване на цените и разширяване на избора, като същевременно се съблюдават високите стандарти на ЕС за защита на потребителите, социалните права и правилата в областта на околната среда. То ще повиши също така влиянието на Европа в света чрез оформяне на световната търговия, насърчаване на приемането на нейните ценности и привличане на повече инвестиции. |
|
— |
Съюз на демократична промяна: През 2014 г. държавите от ЕС трябваше за първи път да се съобразят с резултатите от изборите при предлагането на кандидат за длъжността председател на Комисията. Макар и важна стъпка, това е едва първата от много на брой мерки, насочени към постигането на по-демократичен ЕС и към доближаването на ЕС до неговите граждани. Европейците имат право да знаят с кого разговарят комисарите и служителите на Комисията, членовете на Европейския парламент и представителите на Съвета в контекста на законодателния процес. Комисията се е ангажирала да даде нов тласък на отношенията с Европейския парламент, както и да работи в по-тясно сътрудничество с националните парламенти. |
|
— |
По-задълбочен икономически и паричен съюз: продължаване на усилията за насърчаване на икономическата стабилност и за привличане на инвеститори в Европа: Работата на Комисията по завършването на Икономическия и паричен съюз се основава на Доклада на петимата председатели, в който са посочени четири области, в които има какво да бъде направено. Докладът на петимата председатели е резултат от многобройни консултации между държавите членки, институциите на ЕС и 5-та председатели. |
3. Бюджетът на ЕС: От изготвянето му до освобождаването от отговорност във връзка с неговото изпълнение
3.1. Бюджет и финансиране
Многогодишната финансова рамка (МФР) определя политическите цели на ЕС и фиксира максималните годишни суми (таваните) за разходите на ЕС като цяло и за основните категории разходи (функциите). Сумата от таваните на всички функции дава общия таван на бюджетните кредити за поети задължения. Бюджетът на ЕС финансира широк набор от политики и програми в целия ЕС. В съответствие с приоритетите, определени от ЕП и Съвета в МФР, Комисията изпълнява на място специфични програми, дейности и проекти. Бюджетът се изготвя от Комисията и обикновено се одобрява в средата на декември от ЕП и Съвета въз основа на процедурата по член 314 от ДФЕС. Според принципа на балансираност на бюджета общият размер на приходите трябва да е равен на общия размер на разходите (бюджетните кредити за плащания) за дадена финансова година.
ЕС разполага с две основни категории финансиране: приходи от собствени ресурси и разни приходи. Собствените ресурси могат да бъдат разделени на традиционни собствени ресурси (като митническите налози), собствен ресурс на база данъка върху добавената стойност (ДДС) и ресурс на база брутния национален доход (БНД). Разните приходи, идващи от дейностите на ЕС (напр. глобите в областта на конкуренцията), обикновено представляват по-малко от 10 % от общите приходи. Приходите от собствени ресурси представляват основната част от финансирането на ЕС и се начисляват автоматично за ЕС, за да може той да финансира своя бюджет, без да е необходимо националните органи да вземат последващо решение. Общият размер на собствените ресурси, необходими за финансиране на бюджета, се определя, като от общия размер на разходите се извади общият размер на разните приходи. Общият размер на собствените ресурси не може да надвишава 1,23 % от брутния национален доход (БНД) на ЕС.
По принцип ЕС не може да взема средства назаем на капиталовите пазари или от финансови институции, за да финансира своя бюджет.
3.2. Как се управлява и разходва бюджетът на ЕС
Основни оперативни разходи
Оперативните разходи на ЕС обхващат различните функции от МФР и съществуват под различна форма в зависимост от това как парите се разходват и управляват. От 2014 г. Комисията класифицира разходите, както следва:
|
|
Пряко управление: при него бюджетът се изпълнява пряко от службите на Комисията. |
|
|
Непряко управление: то се отнася до случаите, в които Комисията възлага задачи по изпълнението на бюджета на органи, уредени от правото на ЕС или от национално право, като например агенциите на ЕС. |
|
|
Споделено управление: при този метод на изпълнение на бюджета задачите са делегирани на държавите членки. Около 80 % от разходите попадат в този режим на управление, който обхваща области като селскостопанските разходи и дейностите по структурните фондове. |
Различните финансови участници в Комисията
Колегиумът от членовете на Комисията носи колективна политическа отговорност, но на практика не упражнява самият той възложените му правомощия за изпълнението на бюджета. Всяка година той делегира тези задачи на публични служители, които отговарят пред него по силата на Финансовия регламент (ФР) и Правилника за персонала (ПП). Въпросният персонал — по принцип генералните директори и началниците на службите — са известни като „оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“, или ОРБК. Те на свой ред могат да делегират задачи по изпълнението на бюджета на „вторично оправомощени разпоредители с бюджетни кредити“.
Отговорността на разпоредителите с бюджетни кредити обхваща целия управленски процес — от определянето на това, какво трябва да се направи, за да бъдат постигнати определените от институцията цели на политиката, до управлението на извършваните дейности както от оперативна, така и от бюджетна гледна точка. Всеки разпоредител с бюджетни кредити трябва да изготвя годишен отчет за дейността (ГОД) за дейностите, за които отговаря, като в този отчет той докладва за резултатите по политиката и за основателната увереност, която може да има, че ресурсите, отпуснати за описаните в отчета му дейности, са използвани по предназначение и в съответствие с принципите на доброто финансово управление, както и че прилаганите процедури за контрол осигуряват необходимите гаранции за законосъобразността и редовността на съответните операции. Въз основа на член 66 от ФР Комисията предава на ЕП и Съвета обобщаващ доклад за отделните ГОД, с който Комисията поема цялостна политическа отговорност за управлението на бюджета на ЕС в съответствие с член 317 от ДФЕС. Този доклад и ГОД могат да бъдат намерени на следния адрес: http://ec.europa.eu/atwork/planning-and-preparing/synthesis-report/index_bg.htm.
Според член 318 от ДФЕС Комисията изготвя доклад за оценка на напредъка и изпълнението на програмите на Комисията въз основа на ГОД на разпоредителите с бюджетни кредити. Считано от 2015 финансова година, обобщаващият доклад и докладът за оценка се обединяват с информацията, представена в нов доклад, наречен „Годишен доклад за управлението и изпълнението на бюджета“.
Счетоводителят изпълнява платежните нареждания и нарежданията за събиране на вземания, изготвени от разпоредителите с бюджетни кредити, и отговаря за управлението на касата, за определянето на счетоводните правила и методи, за утвърждаването на счетоводните системи, за воденето на счетоводството и за съставянето на годишните отчети на институцията. Освен това счетоводителят трябва да подписва годишните отчети, като декларира, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци.
3.3. Финансово докладване и отчетност
Консолидираните годишни отчети на ЕС съдържат финансова информация за дейностите на институциите, агенциите и другите органи на ЕС от гледна точка на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване и от бюджетна гледна точка. Тези отчети не съдържат годишните отчети на държавите членки.
Годишните отчети на ЕС се състоят от две отделни, но свързани части:
|
а) |
финансови отчети; и |
|
б) |
отчети за изпълнението на бюджета, които съдържат подробен запис на изпълнението на бюджета. |
Счетоводителят на Комисията е този, който отговаря за изготвянето на консолидираните годишни отчети на ЕС и за гарантирането на това, че те представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на ЕС.
Освен горепосочените годишни отчети се изготвят и специални доклади за определени области, като например за бюджетното и финансовото управление, за финансовите инструменти, за предоставените гаранции и за финансовите корекции.
Докладване и отчетност в Комисията:
3.4. Одит и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
Одит
Годишните отчети на ЕС и управлението на ресурсите от страна на ЕС се одитират от Европейската сметна палата (Палатата) — външния одитор на ЕС, която в рамките на своята дейност изготвя за ЕП и Съвета:
|
(1) |
годишен доклад за дейностите, финансирани от общия бюджет, с подробно описание на констатациите на Палатата по отношение на годишните отчети и свързаните с тях операции; |
|
(2) |
становище, основано на извършените от нея одити и представено в годишния доклад под формата на декларация за достоверност относно i) надеждността на отчетите и ii) законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции, свързани както с приходите, събрани от данъчно задължени лица, така и с плащанията за крайните бенефициери; и |
|
(3) |
специални доклади с констатациите от одитите на определени области. |
Освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета
Последната стъпка в бюджетния цикъл е освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за дадена финансова година. Освобождаването от отговорност представлява политическият аспект на външния контрол на изпълнението на бюджета и е решението, с което ЕП, действащ по препоръка на Съвета, „освобождава“ Комисията (и други органи на ЕС) от отговорността ѝ във връзка с управлението на даден бюджет, като отбелязва края на съществуването на този бюджет. В ЕС органът, който извършва това освобождаване от отговорност, е ЕП. Това означава, че след одита и приключването на годишните отчети Съветът трябва да отправи препоръка и след това ЕП да освободи Комисията и други органи на ЕС от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за дадена финансова година. Това решение се основава на проверка на годишните отчети, на годишния доклад на Комисията за управлението и изпълнението на бюджета (наречен преди обобщаващия доклад и годишния доклад за оценка), на годишния доклад, на одитното становище и специалните доклади на Сметната палата, както и на отговорите на Комисията на въпроси и на искания за допълнителна информация.
Процедурата по освобождаване от отговорност може да има три резултата: освобождаване от отговорност, отлагане на това освобождаване от отговорност и отказ да бъде предоставено освобождаването от отговорност. Неразделна част от ежегодната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета в ЕП са изслушванията на комисарите, които отговарят на въпроси на членовете на комисията на ЕП по бюджетен контрол относно областите на политиката, за които комисарите отговарят. Окончателният доклад за освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, съдържащ конкретни препоръки към Комисията за предприемане на мерки, се приема на пленарно заседание на ЕП. Препоръките на Съвета за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета се приемат от Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN). Във връзка с доклада на ЕП за освобождаването от отговорност и препоръките на Съвета за освобождаване от отговорност се изготвя годишен доклад, в който Комисията очертава конкретните мерки, които е предприела, за да изпълни отправените препоръки.
4. Консолидирани финансови отчети на ЕС: Финансово състояние през 2015 г.
4.1. Приходи
По-голямата част от приходите на институциите и органите на ЕС са приходи от операции без размяна. Таблицата по-долу прави преглед на основните категории на тези приходи.
Петгодишна тенденция на приходите от операции без размяна в милиони евро:
Ресурсът от БНД през 2014 г. включваше големи промени в БНД за годините назад до 2002 г. По тази причина корекцията на вноските беше безпрецедентна по размер, възлизайки на почти 10 млрд. EUR общо за всички държави — членки на ЕС. Това обяснява по-голямата част от намалението през 2015 г. в сравнение с предходната година.
Събирането на разходи представлява нареждания за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от бюджета на ЕС.
4.2. Разходи
Разходите бяха на стойност 155,9 млрд. EUR, което е по-ниско равнище от предходната година (2014 г.: 165,3 млрд. EUR). За Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) бе отбелязано намаление с 4,6 млрд. EUR, което се дължеше на бавното започване на изпълнението на периода на програмиране 2014—2020 г. Разходите по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) намаляха с 2,8 млрд. EUR поради по-малкото декларации за направени разходи, представени за периода 2007—2013 г. на многогодишната финансова рамка.
Основните разходи (112,4 млрд. EUR) са трансферни плащания при режима споделено управление. Основните фондове са: Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и други инструменти за развитие на селските райони, ЕФРР, КФ и ЕСФ. През 2015 финансова година те представляваха почти 71 % от общите разходи.
Разходите, направени при прякото управление, представляват предимно изпълнението на бюджета от страна на Комисията, изпълнителни агенции и (нов елемент от 2015 г. нататък) от доверителни фондове. В прякото управление са включени също административните разходи на всички институции и агенции на ЕС. При непрякото управление бюджетът се изпълнява от агенции на ЕС, органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти. Като цяло разходите, направени при прякото и непрякото управление, представляваха около 14 % от общите разходи (22 млрд. EUR).
Освен това ЕС признава бъдещите задължения за плащане като разходи, които все още не са отразени в бюджетните сметки на касова основа. Те са посочени по-конкретно при задълженията и начислените разходи за земеделието и развитието на селските райони и при задълженията, свързани с пенсиите и доходите на наети лица, във връзка с пенсионните права, придобити от членовете на Комисията, членовете на ЕП и персонала, и водят до отрицателен финансов резултат (тези плащания ще бъдат финансирани от бъдещи бюджети и все още не са включени в приходите).
4.3. Финансов резултат
Финансовият резултат за периода (т.е. дефицитът) от (13 033) млн. EUR остана на равнище, сходно на това от предходната година.
4.4. Активи
Активи на стойност 154 млрд. EUR в консолидирания счетоводен баланс на ЕС
Най-съществените позиции от страната на активите на счетоводния баланс са финансовите активи (заеми, финансови активи, обявени за продажба, пари в брой) и сумите по предварително финансиране, които представляват почти 83 % от активите на ЕС. Размерът на заемите намаля с 1,6 млрд. EUR на 57 млрд. EUR, докато размерът на финансовите инструменти, обявени за продажба, финансирани от бюджета на ЕС (бюджетните инструменти), се е увеличил с около 460 млн. EUR. От страната на активите, при имотите, машините и съоръженията са посочени активи на програмата „Коперник“ (1,7 млрд. EUR) и активи в процес на изграждане, предвидени за „Галилео“ (2,1 млрд. EUR).
През предходни години институциите и органите на ЕС успяха да задържат парите и паричните еквиваленти към края на годината на ниско равнище. Високата парична наличност от 21,7 млрд. EUR към 31 декември 2015 г. се дължи предимно на:
|
— |
забавеното плащане на салдата по БНД и по ДДС за 2014 г. (5,4 млрд. EUR), които бяха разпределени през 2015 г., като много голяма част бе платена през септември 2015 г. Вноската на държавите членки в бюджета на ЕС, основана на ДДС и БНД, подлежи на годишна корекция, която се прави всяка година на първия работен ден на месец декември. Корекцията, направена през 2014 г., включваше големи промени в БНД за годините назад до 2002 г., което доведе до безпрецедентните 9,5 млрд. EUR общо за всички държави — членки на ЕС; |
|
— |
салдото по БНД и по ДДС за 2015 г. (1,4 млрд. EUR); |
|
— |
БНД за 2016 г. (0,7 млрд. EUR), платен предварително от две държави членки; |
|
— |
глоби и други приходи (1,5 млрд. EUR). |
Въз основа на регламента за собствените ресурси тези салда могат да бъдат върнати на държавите членки едва през 2016 г. посредством коригиращ бюджет.
Предварително финансиране
Следва да се отбележи, че равнището на предварителното финансиране се влияе значително от цикъла на МФР — например в началото на даден период на МФР може да се очакват големи авансови плащания към държавите членки в рамките на политиката на сближаване. Комисията прави всичко възможно, за да гарантира, че нивата на предварителното финансиране се поддържат на подходящо равнище. Трябва да бъде постигнат баланс между осигуряването на достатъчно финансиране за проектите и своевременното признаване на разходите.
Общият размер на предварителното финансиране (без другите авансови плащания към държавите членки и средствата, предоставени на доверителните фондове) в счетоводния баланс на ЕС възлиза на 40 млрд. EUR (2014 г.: 45 млрд. EUR), почти всички от които са свързани с дейности на Комисията. Около 70 % от предварителното финансиране от Комисията се отнасят до споделеното управление, което означава, че изпълнението на бюджета се делегира на държавите членки (Комисията има надзорна функция).
Предварително финансиране от Комисията по режими на управление
Най-значителната сума предварително финансиране в рамките на споделеното управление се отнася до ЕФРР и КФ.
Дългосрочното предварително финансиране нарасна с 12,6 млрд. EUR, свързани с новата МФР, докато краткосрочното предварително финансиране намаля със 17,7 млрд. EUR. Увеличението на дългосрочното предварително финансиране се дължи предимно на новите плащания по предварително финансиране, извършени в рамките на споделеното управление за МФР за периода 2014—2020 г. (общо 10 млрд. EUR, от които 7 млрд. EUR са предназначени за политиката на сближаване). Намалението на краткосрочните суми също се дължи предимно на споделеното управление — тъй като МФР за периода 2007—2013 г. се намира в етап на приключване, съответното предварително финансиране постепенно се изчиства.
Финансови инструменти в рамките на прякото и непрякото управление
Като финансови инструменти в годишните отчети на ЕС са показани следните елементи:
|
— |
заеми, отпуснати от бюджета; |
|
— |
заеми, отпуснати от заемни средства; |
|
— |
капиталови инструменти; |
|
— |
гаранционни инструменти; и |
|
— |
гаранционни фондове: гаранции, предоставени на външни субекти (предимно групата на ЕИБ) за инструменти, които не са създадени от бюджета на ЕС. |
Значението и обемът на финансовите инструменти, финансирани от бюджета на ЕС, в рамките на прякото и непрякото управление нараства всяка следваща година. Основната идея зад този подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над 1 EUR финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Този интелигентен начин на усвояване на бюджета на ЕС има за цел да максимизира въздействието на наличните средства. Капиталовите инструменти и инвестиции (т.е. капиталовите инструменти и дълговите ценни книжа), държани при гаранционните инструменти, и гаранционните фондове са показани в годишните отчети на ЕС като финансови активи, обявени за продажба.
Финансови активи, обявени за продажба, на бюджетните финансови инструменти
Гаранционни фондове
Гаранционните фондове, създадени от ЕС, имат за цел постигането на конкретни цели и се захранват със средства чрез плащания от бюджета на ЕС, за да се осигури ликвиден буфер срещу потенциални загуби от гарантираните операции по гаранциите, предоставени от бюджета на ЕС на групата на ЕИБ. Основният нов гаранционен фонд, създаден през 2015 г., е гаранционният фонд на ЕФСИ.
ЕФСИ е инициатива, предприета с цел повишаване на капацитета за поемане на риск на групата на ЕИБ и която позволява на ЕИБ да инвестира до 61 млрд. EUR в ЕС. ЕФСИ не е отделно юридическо лице или инвестиционен фонд в тесния смисъл на думата. Резервът за рискове на ЕФСИ осигурява защита на ЕИБ срещу потенциални загуби по съответните операции. Той се състои от 5 млрд. EUR, отпуснати от собствения капитал на ЕИБ, и от гаранция от бюджета на ЕС в размер до 16 млрд. EUR (таван). Целта е благодарение на допълнителното финансиране от държавите членки, националните насърчителни банки и частните инвеститори инвестициите в ЕС да достигнат общо 315 млрд. EUR.
Операциите на ЕФСИ се осъществяват в рамките на два прозореца: инфраструктурния и инвестиционен прозорец (ИИП), прилаган от ЕИБ, и прозореца за МСП (ПМСП), прилаган от ЕИФ, като и двата прозореца ще имат дългов портфейл (гаранция от ЕС в размер на 12,25 млрд. EUR) и капиталов портфейл (гаранция от ЕС в размер на 3,75 млрд. EUR). ЕИФ действа по силата на споразумение с ЕИБ въз основа на гаранция на ЕИБ, която гаранция на свой ред е гарантирана от ЕС.
ЕС и ЕИБ имат различни роли в рамките на ЕФСИ. ЕФСИ е създаден в рамките на ЕИБ, която финансира операциите (дългови и капиталови инвестиции). За да прави това, тя взема назаем необходимите средства на капиталовите пазари. Що се отнася до ИИП, ЕИБ взема инвестиционните решения независимо и управлява операциите в съответствие с правилата и процедурите, които прилага за собствените си (рискови) операции. За да се гарантира, че инвестициите, направени по линия на ЕФСИ, остават насочени към постигането на конкретната цел да бъде преодоляна пазарната неефективност, която пречи на инвестирането в ЕС, и че тези инвестиции могат да ползват защитата на гаранцията на ЕС, бе въведена специална управленска структура. Инвестиционният комитет от независими експерти проверява за всеки проект, предложен от ЕИБ, дали отговаря на условията за покритие от гаранцията на ЕС. Когато дадена операция бъде потвърдена за допустима, като гарантирана операция по ЕФСИ, по отношение на решението за продължаване на проекта и неговото управление се прилагат обичайният проектен цикъл и обичайният управленски процес на ЕИБ.
Ролята на ЕС е свързана с предоставянето на гаранцията на ЕС за част от потенциалните загуби, които ЕИБ може да претърпи от инвестициите си в дългови и капиталови инструменти. Поради това ЕС не се намесва в окончателния подбор и в управлението на операциите по ЕФСИ, не инвестира средства в операциите по ЕФСИ и не е пряка страна по договор по съответните инструменти. Тъй като критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането на счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени, съответните активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС — вж. също бележка 5.2 от консолидираните финансови отчети.
Във всеки момент гаранцията на ЕС не може да надвишава 16 млрд. EUR и общият размер на нетните плащания от бюджета на ЕС не може да надвишава тази сума. Плащанията по гаранцията на ЕС ще бъдат извършвани от новосъздаден гаранционен фонд, който осигурява ликвиден буфер срещу потенциалните нетни загуби (очакваните загуби, които не са покрити от очакваните приходи) от гарантираните операции по ЕФСИ. Гаранционният фонд на ЕФСИ ще бъде финансиран от бюджета на ЕС от 2016 г. нататък и постепенно ще достигне 8 млрд. EUR до 2022 г., като по този начин ще бъдат осигурени средства на стойност 50 % от максималния размер на гаранцията на ЕС. Към 31 декември 2015 г. бе поето задължение за 1 350 млн. EUR, които ще бъдат внесени в гаранционния фонд през 2016 г. (500 млн. EUR) и 2017 г. (850 млн. EUR). Тази сума е включена в сумата, оповестена като RAL в бележка 5.3.1 от консолидираните финансови отчети.
Таблиците по-долу съдържат преглед на финансовите инструменти, които използва ЕС, за различните МФР.
|
млн. EUR |
|||
|
МФР 2014—2020 г. |
Активи |
Пасиви |
Гаранции |
|
Капиталови инструменти: |
|
|
|
|
COSME — капиталов механизъм за растеж |
39 |
(2) |
|
|
„Хоризонт 2020“ — капиталов механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации |
108 |
(2) |
|
|
|
146 |
(4) |
|
|
Гаранционни инструменти: |
|
|
|
|
COSME — механизъм за гарантиране на заеми |
125 |
(43) |
|
|
Заетост и социални иновации |
10 |
(3) |
|
|
Механизъм за гарантиране на студентски заеми |
16 |
(1) |
|
|
„Хоризонт 2020“ — услуга за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации |
638 |
(97) |
(442) |
|
„Хоризонт 2020“ — гаранция за МСП по InnovFin |
294 |
(22) |
(17) |
|
Инструмент за финансиране на природен капитал |
12 |
— |
|
|
Инструмент за частно финансиране за енергийна ефективност (PF4EE) |
12 |
— |
|
|
|
1 107 |
(166) |
(459) |
|
Общо |
1 253 |
(170) |
(459) |
|
|
|||
|
МФР преди 2014 г. |
Активи |
Пасиви |
Гаранции |
|
Инструменти за заеми/капиталови инструменти/инструменти за техническа помощ: |
|
|
|
|
Инструмент за икономическо и финансово сътрудничество в рамките на Евро-средиземноморското партньорство (MEDA) |
251 |
(2) |
|
|
Европейски инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП) |
153 |
(4) |
|
|
|
404 |
(6) |
|
|
Инструменти за заеми: Заем за подкрепа на МСП |
19 |
|
|
|
Капиталови инструменти: |
|
|
|
|
Механизъм за висок растеж и иновации на МСП по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации |
413 |
— |
|
|
Схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии 1998 (ETF Start-up) |
11 |
— |
|
|
Световен фонд за енергийна ефективност и възобновяема енергия (GEEREF) |
76 |
— |
|
|
Капиталов механизъм по многогодишната рамкова програма |
192 |
— |
|
|
Фонд Marguerite |
50 |
— |
|
|
Европейски механизъм за микрофинансиране „Прогрес“ (ММП) за заетост и социално приобщаване |
71 |
— |
|
|
Европейски фонд за енергийна ефективност |
128 |
(22) |
|
|
Пилотни проекти за трансфер на технологии |
1 |
|
|
|
|
943 |
(22) |
|
|
Гаранционни инструменти: |
|
|
|
|
Механизъм за гарантиране по отношение на МСП по Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации (CIP SMEG) |
108 |
(215) |
|
|
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи (LGTT) |
238 |
(3) |
(209) |
|
Многогодишна програма (МП) за предприятията |
23 |
(35) |
|
|
Инициатива за облигации за проекти (PBI) |
236 |
(1) |
(220) |
|
Европейски мандат за микрофинансиране „Прогрес“ |
13 |
(11) |
|
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР) |
927 |
(94) |
(845) |
|
Механизъм за гарантиране по отношение на МСП |
16 |
(16) |
|
|
|
1 561 |
(375) |
(1 274 ) |
|
Общо |
2 927 |
(403) |
(1 274 ) |
|
млн. EUR |
|||
|
Свързани с повече от една МФР |
Активи |
Пасиви |
Гаранции |
|
Капиталови инструменти: |
|
|
|
|
Европейски фонд за Югоизточна Европа (ЕФЮЕ) |
118 |
— |
|
|
Фонд за разрастване на предприятията по Инструмента за развитие на предприятията и иновации за Западните Балкани |
10 |
— |
|
|
Фонд за иновации в предприятията (ФИП) по Инструмента за развитие на предприятията и иновации за Западните Балкани |
21 |
— |
|
|
Фонд „Екология за растеж“ за региона на източните съседни държави (SE4F) |
52 |
— |
|
|
Инициатива за микрофинансиране за Фонда за азиатския дълг |
9 |
— |
|
|
Фонд за БИСА за микро-, малките и средните предприятия (SANAD) |
10 |
— |
|
|
|
220 |
— |
|
|
Гаранционни инструменти: |
|
|
|
|
Механизъм за гарантиране по Инструмента за развитие на предприятията и иновации за Западните Балкани |
20 |
(14) |
|
|
|
20 |
(14) |
|
|
Гаранционни фондове: |
|
|
|
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
2 108 |
(25) |
(19 450 ) |
|
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
1 |
— |
(202) |
|
|
2 109 |
(25) |
(19 652 ) |
|
Общо |
2 349 |
(39) |
(19 652 ) |
|
|
|||
|
Общо всичко |
6 529 |
(612) |
(21 385 ) |
Заеми, отпуснати от заемни средства
По силата на Договора за ЕС ЕС е оправомощен да извършва операции по вземане на заеми с цел мобилизиране на финансовите ресурси, необходими за изпълняването на специфични мандати. Като действа от името на ЕС, понастоящем Комисията управлява три основни програми — макрофинансовата помощ (МФП), помощта за платежния баланс (ПБ) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), в рамките на които може да отпуска заеми, а капиталът, необходим за финансиране на заемите, които отпуска ЕС, се набира на капиталовите пазари или с помощта на финансови институции. През 2015 г. Ирландия официално поиска удължаване на първия срок за погасяване на заема си по ЕМФС. Траншът от 5 млрд. EUR бе разделен на три нови транша — 2 млрд. EUR, 1 млрд. EUR и 2 млрд. EUR, с падежи, настъпващи съответно през 2023 г., 2029 г. и 2035 г. През януари 2016 г. Португалия официално поиска удължаване на първия срок за погасяване на заема си по ЕМФС, който бе 3 юни 2016 г. Траншът от 4,75 млрд. EUR бе рефинансиран с три нови транша — 1,5 млрд. EUR, 2,25 млрд. EUR и 1 млрд. EUR, с падежи, настъпващи съответно през 2023 г., 2031 г. и 2036 г. На 17 юли 2015 г. на Гърция бе отпуснат междинен заем по ЕМФС като временен заем преди споразумението за заем, подписано между Гърция и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). Първото и единствено плащане на средствата бе направено на 20 юли 2015 г. и бе изцяло погасено, когато споразумението по ЕМС бе ратифицирано от националните парламенти на държавите членки от еврозоната. Това погасяване бе направено на 20 август 2015 г.
Преглед на заемите, отпуснати от заемни средства, в номинални стойности
|
млрд. EUR |
||||||||||
|
|
ПБ |
ЕМФС |
Други (3) |
ОБЩО |
||||||
|
Унгария |
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Гърция |
Общо |
Общо |
||
|
Общо отпуснати заеми |
6,5 |
3,1 |
8,4 (4) |
18,0 |
22,5 |
26,0 |
7,2 |
55,7 |
5,1 |
78,8 |
|
Преведени към 31.12.2014 г. |
5,5 |
2,9 |
5,0 |
13,4 |
22,5 |
24,3 |
— |
46,8 |
2,4 |
62,6 |
|
Преведени през 2015 г. |
— |
— |
— |
— |
5,0 |
— |
7,2 |
12,2 |
1,3 |
13,5 |
|
Общо преведени към 31.12.2015 г. |
5,5 |
2,9 |
5,0 |
13,4 |
27,5 |
24,3 |
7,2 |
59,0 |
3,6 |
76,0 |
|
Погасени заеми към 31.12.2015 г. |
(4,0 ) |
(2,2 ) |
(1,5 ) |
(7,7 ) |
(5,0 ) |
— |
(7,2 ) |
(12,2 ) |
(0,1 ) |
(20,0 ) |
|
Непогасена сума към 31.12.2015 г. |
1,5 |
0,7 |
3,5 |
5,7 |
22,5 |
24,3 |
0 |
46,8 |
3,5 |
56,0 |
4.5. Пасиви
Пасиви на стойност 226 млрд. EUR в консолидирания счетоводен баланс на ЕС за 2015 г.
Пасивите се състоят предимно от четири основни позиции: задълженията, свързани с пенсиите и другите доходи на наети лица, получените заеми, задълженията и начислените разходи. Най-голямата промяна в сравнение с 2014 г. е нарастването на начислените разходи с почти 12,4 млрд. EUR поради започването на изпълнението на МФР за периода 2014—2020 г., като направените разходи са прогнозни, тъй като те все още не са декларирани от държавите членки. Друга важна промяна е намалението на задълженията с около 12,5 млрд. EUR в областта на сближаването поради по-малкото представени декларации за разходи от държавите членки за периода на програмиране 2007—2013 г. Друга причина са по-малкото подадени декларации за разходи поради бавното стартиране на МФР за периода 2014—2020 г., което се дължи на забавеното определяне на органи за управление и контрол в държавите членки.
Общо декларации за разходи и фактури, които са получени и са признати като задължения
Това, че пасивите надвишават активите, не означава, че институциите и органите на ЕС са в затруднено финансово положение, а по-скоро, че някои задължения ще бъдат финансирани от бъдещи годишни бюджети. Много разходи са признати по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през 2015 г., въпреки че може в действителност да бъдат платени през 2016 г. или по-късно и да бъдат финансирани от бъдещи бюджети, а съответните приходи ще бъдат отчетени едва през бъдещи периоди. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по линия на ЕФГЗ (платени през 2016 г.) и доходите на наети лица (които предстои да бъдат платени през следващите 30 и повече години).
5. ЗАЩИТА НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Финансови корекции и събирания — преглед за 2015 г.
Важен аспект на изпълнението на бюджета на ЕС е необходимостта да се гарантират подобаващото предотвратяване или откриване и впоследствие поправяне на слабости на системите, водещи до грешки, нередности и измами. В годишния си доклад Сметната палата предоставя декларация за достоверност относно законосъобразността и редовността на свързаните с годишните отчети операции, както и нивото на същественост на грешките в плащанията. Декларацията за достоверност съпътства годишните отчети на ЕС при публикуването ѝ в Официален вестник.
Защитните действия на Комисията смекчават въздействието на тези грешки чрез два основни механизма:
|
(1) |
превантивни механизми (напр. предварителни проверки, прекъсвания и спирания на плащанията); и |
|
(2) |
коригиращи механизми (предимно финансови корекции, наложени на държавите членки или договорени с тях, и в по-малка степен — събирания на вземания от получателите на плащания от ЕС). |
При режим споделено управление (селскостопанските разходи и структурните дейности) държавите членки носят основната отговорност през целия цикъл на разходите за гарантирането на това, че изплащаните от бюджета на ЕС разходи са законосъобразни и редовни.
Коригиращите действия, т.е. финансовите корекции и събиранията, възникват вследствие на надзора и проверките, извършени както от Комисията, така и — при разходите със споделено управление — също от държавите членки по отношение на допустимостта на разходите, финансирани от бюджета на ЕС. Когато определя размера на финансовата корекция или на събирането, Комисията взема предвид естеството и сериозността на нарушението на приложимото право и финансовите последици за бюджета на ЕС, включително случаите на недостатъци в системите за управление и контрол. Повечето корекции се правят след плащането.
Процес на финансови корекции и на събиране:
Финансовите корекции и събиранията се представят на два основни етапа от процеса. Двата етапа могат да бъдат проведени през една и съща година или през различни години:
|
1) |
Финансови корекции и събирания на етапа на потвърждение: тези суми са или одобрени от съответната държава членка, или приети с решение на Комисията. През 2015 г. общият размер на потвърдените финансови корекции и събирания бе 3 499 млн. EUR (2014 г.: 4 728 млн. EUR). Финансови корекции и събирания, потвърдени през 2015 г. — разбивка по области на политиката
|
|
2) |
Финансови корекции и събирания на етапа на извършване: тези суми са крайният етап от процеса, през който етап констатираната ситуация на недължимо платени разходи се поправя окончателно. В нормативната уредба за различните сектори са предвидени няколко механизма за извършване. През 2015 г. общият размер на извършените финансови корекции и събирания бе 3 853 млн. EUR (2014 г.: 3 285 млн. EUR). Извършването на финансови корекции и на събирания може да отнеме няколко години главно поради решения за разсрочване или отсрочване, взети по искане на държавите членки в рамките на селскостопанската политика. В рамките на политиката на сближаване нормативната уредба предвижда извършването да бъде направено при приключването или след приключването на периода на програмиране. Финансови корекции и събирания, извършени през 2015 г. — разбивка по области на политиката
|
Информацията по-горе е допълнителна и не се изисква от счетоводните стандарти. Тя съдържа данни, които невинаги са извлечени директно от счетоводната система. Повече подробности за тези данни и за превантивните и коригиращите механизми могат да бъдат намерени в годишното съобщение относно защитата на бюджета на ЕС, изготвяно от Комисията и изпращано на органа по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета и на Сметната палата. То се намира на уебсайта Europa на генерална дирекция „Бюджет“.
6. Управление на рисковете и несигурността при изпълнението на бюджета на ЕС
Рисковете и несигурността при изпълнението на бюджета на ЕС могат да бъдат групирани в две основни категории:
|
— |
общи и очаквани рискове и несигурност; и |
|
— |
извънредни рискове и несигурност. |
6.1. Общи и очаквани рискове и несигурност
Проблеми, срещнати в хода на финансовата година
Макроикономическа среда
Макроикономическата среда в ЕС влияе на способността на държавите — членки на ЕС, да изпълняват задълженията си за финансиране към институциите и органите на ЕС, а следователно и на способността на ЕС да продължи да прилага политиките на ЕС, както се изтъква в раздел 2 по-горе. Европейската икономика продължава да бъде подпомагана от няколко положителни фактора като цените на петрола, обменния курс на еврото и разходите за финансиране, които фактори стимулираха износа и частното потребление. Инвестициите обаче продължават да бъдат възпрепятствани от икономическата несигурност и несигурността в областта на политиката, а в някои държави — от прекомерната задлъжнялост. Сега, с навлизането си в четвъртата си година на възстановяване, европейската икономика е изправена пред трудности и значителни рискове вследствие на забавянето на бързо развиващите се икономики. До момента не е постигнат икономически растеж, който да е достатъчно силен, за да доведе до значително намаляване на безработицата, и доказателствата за съживяването на инвестициите, които са от решаващо значение за устойчивостта на възстановяването, остават ограничени. Освен това темповете на изпълнение на бюджета на ЕС по МФР за периода 2014—2020 г. са доста бавни и продължаващите проблеми с Гърция и с бежанската криза допълват тази обща картина.
Икономическото възстановяване на еврозоната продължава да е умерено въпреки значителната помощ от страна на положителните фактори, описани по-горе, които сега има вероятност да бъдат малко по-силни и по-дълготрайни, отколкото се очакваше по-рано. По-конкретно, тъй като се определя предимно от изобилното предлагане, цената на петрола отново падна и сега се счита, че ще остане на значително по-ниско равнище и че ще се покачи по-късно. Фискалната политика в еврозоната става малко по-благоприятна за растежа, което в голяма степен се дължи на правителствените разходи, свързани с притока на кандидати за убежище в някои държави членки. Освен това комбинацията от увеличаване на паричната маса и облекчаване на условията за кредитиране от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) означава, че разходите за финансиране в еврозоната би трябвало да останат ниски за по-дълъг период от време, отколкото се очакваше по-рано, и ще помогне още повече за намаляването на финансовата фрагментация и разликите между държавите членки. Междувременно стимулът, който дават тези фактори, все повече се намалява от влошаващата се среда в световен мащаб и някои от проблемите, наследени от кризата (главно голяма несигурност в областта на политиката, дълг и безработица), продължават да затрудняват растежа.
Реален БВП (прогноза), инфлация и безработица в %, спрямо средната стойност за ЕС (5)
|
|
Реален БВП |
Инфлация |
Безработица |
||||||
|
2015 |
2016 |
2017 |
2015 |
2016 |
2017 |
2015 |
2016 |
2017 |
|
|
Белгия |
1,3 |
1,3 |
1,7 |
0,6 |
1,4 |
1,7 |
8,3 |
8,0 |
7,4 |
|
Германия |
1,7 |
1,8 |
1,8 |
0,1 |
0,5 |
1,5 |
4,8 |
4,9 |
5,2 |
|
Естония |
0,9 |
2,1 |
2,3 |
0,1 |
1,0 |
2,5 |
6,3 |
6,3 |
7,5 |
|
Ирландия |
6,9 |
4,5 |
3,5 |
0,0 |
0,6 |
1,4 |
9,4 |
8,5 |
7,8 |
|
Гърция |
0,0 |
(0,7 ) |
2,7 |
(1,1 ) |
0,5 |
0,8 |
25,1 |
24,0 |
22,8 |
|
Испания |
3,2 |
2,8 |
2,5 |
(0,6 ) |
0,1 |
1,5 |
22,3 |
20,4 |
18,9 |
|
Франция |
1,1 |
1,3 |
1,7 |
0,1 |
0,6 |
1,3 |
10,5 |
10,5 |
10,3 |
|
Италия |
0,8 |
1,4 |
1,3 |
0,1 |
0,3 |
1,8 |
11,9 |
11,4 |
11,3 |
|
Кипър |
1,4 |
1,5 |
2,0 |
(1,6 ) |
0,2 |
1,3 |
15,5 |
14,5 |
13,2 |
|
Латвия |
2,7 |
3,1 |
3,2 |
0,2 |
0,4 |
2,0 |
9,9 |
9,2 |
8,6 |
|
Литва |
1,6 |
2,9 |
3,4 |
(0,7 ) |
(0,1 ) |
2,1 |
9,0 |
8,0 |
7,2 |
|
Люксембург |
4,7 |
3,8 |
4,4 |
0,1 |
0,4 |
2,4 |
6,1 |
6,0 |
6,0 |
|
Малта |
4,9 |
3,9 |
3,4 |
1,2 |
1,7 |
2,1 |
5,4 |
5,4 |
5,4 |
|
Нидерландия |
2,0 |
2,1 |
2,3 |
0,2 |
0,9 |
1,5 |
6,9 |
6,6 |
6,4 |
|
Австрия |
0,7 |
1,7 |
1,6 |
0,8 |
0,9 |
1,8 |
6,0 |
6,2 |
6,4 |
|
Португалия |
1,5 |
1,6 |
1,8 |
0,5 |
0,7 |
1,1 |
12,6 |
11,7 |
10,8 |
|
Словения |
2,5 |
1,8 |
2,3 |
(0,8 ) |
(0,3 ) |
1,1 |
9,1 |
8,8 |
8,4 |
|
Словакия |
3,5 |
3,2 |
3,4 |
(0,3 ) |
0,3 |
1,7 |
11,5 |
10,3 |
9,3 |
|
Финландия |
0,0 |
0,5 |
0,9 |
(0,2 ) |
0,1 |
1,5 |
9,5 |
9,4 |
9,3 |
|
Еврозона |
1,6 |
1,7 |
1,9 |
0,0 |
0,5 |
1,5 |
11,0 |
10,5 |
10,2 |
|
България |
2,2 |
1,5 |
2,0 |
(1,1 ) |
(0,1 ) |
0,9 |
10,1 |
9,4 |
8,8 |
|
Чешка република |
4,5 |
2,3 |
2,7 |
0,3 |
0,4 |
1,4 |
5,1 |
4,8 |
4,7 |
|
Дания |
1,2 |
1,7 |
1,9 |
0,2 |
0,9 |
1,7 |
6,0 |
5,8 |
5,6 |
|
Хърватия |
1,8 |
2,1 |
2,1 |
(0,3 ) |
0,3 |
1,6 |
16,2 |
15,1 |
13,8 |
|
Унгария |
2,7 |
2,1 |
2,5 |
0,1 |
1,7 |
2,5 |
6,7 |
6,0 |
5,2 |
|
Полша |
3,5 |
3,5 |
3,5 |
(0,7 ) |
0,6 |
1,7 |
7,5 |
7,0 |
6,5 |
|
Румъния |
3,6 |
4,2 |
3,7 |
(0,4 ) |
(0,2 ) |
2,5 |
6,7 |
6,6 |
6,5 |
|
Швеция |
3,6 |
3,2 |
2,9 |
0,7 |
1,1 |
1,4 |
7,4 |
6,9 |
6,7 |
|
Обединено кралство |
2,3 |
2,1 |
2,1 |
0,0 |
0,8 |
1,6 |
5,2 |
5,0 |
4,9 |
|
ЕС |
1,9 |
1,9 |
2,0 |
0,0 |
0,5 |
1,6 |
9,5 |
9,0 |
8,7 |
Очаква се БВП в еврозоната да се ускори леко от 1,6 % през 2015 г. до 1,7 % през 2016 г. След като световната икономическа дейност започне да се възстановява, положителните последици от това би трябвало да се усетят по-късно през 2016 и 2017 г. Освен това някои от структурните реформи, провеждани в държавите членки, следва да продължат да оказват положително въздействие върху растежа. Намаляването на наследените от кризата проблеми следва да повлияе благотворно на потреблението и инвестициите. Въпреки че равнищата на дълга остават високи в някои части на икономиката, облекчените условия за финансиране следва да ограничат силния натиск за намаляване на задлъжнялостта. Като цяло растежът на БВП в еврозоната следва да се увеличи още до 1,9 % през 2017 г. През 2016 г. държавите членки следва да продължат да се движат в посока на възстановяване, включително Гърция, като се очаква растежът да започне да нараства отново в хода на годината. Инвестиционният план за Европа бе изготвен, за да се подпомогне преодоляването на настоящия недостиг на инвестиции в ЕС чрез мобилизиране на частно финансиране за стратегически инвестиции в ключови области. Той следва да започне да оказва положително въздействие върху публичните и частните инвестиции. През 2017 г. икономическата дейност следва да се увеличава във всички държави членки.
През 2015 г. се очаква бюджетният дефицит в еврозоната да е намалял на 2,2 % от БВП и да намалее още на 1,9 % и 1,6 % съответно през 2016 г. и 2017 г. През следващата година се очаква, ако се допусне, че политиката няма да бъде променена, структурното салдо да остане като цяло стабилно както в еврозоната, така и в ЕС. Очаква се съотношението дълг/БВП в еврозоната да се понижи от върховото равнище от 94,5 % през 2014 г. на 91,3 % през 2017 г.
Подобряването на условията на пазара на труда продължава с умереното икономическо възстановяване, което стои в основата на леко увеличение на нарастването на заетостта. Като цяло се очаква заетостта да е нараснала с 1,1 % в еврозоната през 2015 г. и се предвижда тя да продължи да нараства със същия темп през настоящата и следващата година благодарение на засилващата се икономическа дейност, подобреното доверие на бизнеса и натрупването на повече капитал.
Икономическите перспективи за еврозоната остават много несигурни и като цяло рисковете водят до влошаване на тези перспективи. Рисковете пред перспективите за растеж на световната икономика и световните финансови пазари несъмнено са нараснали, по-специално поради забавянето на растежа в Китай и други бързо развиващи се пазари, което може да доведе до по-силни отрицателни последици от предвидените или до по-голямо влошаване на ситуацията от очакваното. Съвместно с несигурността, що се отнася до приспособяването в Китай, продължаването на нормализирането на паричната политика в САЩ може да окаже по-силно отрицателно въздействие върху уязвимите бързо развиващи се пазарни икономики, особено тези с голям дълг в чуждестранна валута, и може също да се отрази на стабилността на финансовите пазари. Реализирането на който и да е от тези водещи до влошаване рискове ще доведе до отрицателни последици за държавите членки посредством различни предавателни канали. В Европа вътрешните рискове също са нараснали напоследък. Всяко неочаквано връщане към криза в Гърция може да затрудни още повече инвестиционните решения, а следователно и икономическия растеж. Освен това, ако големите политически предизвикателства не бъдат успешно преодолени на ниво ЕС (напр. управлението на миграционните потоци), това може да стимулира появата на промени, които възпрепятстват растежа.
Гаранционни фондове за предоставените гаранции
ЕС е предоставил гаранции на групата на ЕИБ по заемите, отпуснати извън ЕС, и по дълговите и капиталовите операции на ЕФСИ. Към 31 декември 2015 г. ЕС показва в бележките към финансовите отчети (вж. бележка 5.2.1) условни пасиви за двете гаранции в размер на 19,7 млрд. EUR. За да се намали рискът, който задействането на гаранциите от ЕИБ може да породи за бюджета на ЕС, Комисията създаде отделни гаранционни фондове — Гаранционния фонд за външни дейности и Гаранционния фонд на ЕФСИ.
Гаранционният фонд за външни дейности се захранва от бюджета на ЕС така, че да покрива 9 % от гарантираните непогасени заеми към края на годината. Към 31 декември 2015 г. общата стойност на активите от 2,1 млрд. EUR покрива максимална експозиция на ЕС в размер на 19,45 млрд. EUR. От 2016 г. нататък Гаранционният фонд на ЕФСИ постепенно ще достигне 8 млрд. EUR до 2022 г., като по този начин ще обезпечи 50 % от максималната експозиция на гаранцията на ЕС в размер на 16 млрд. EUR.
Операции по получаване и отпускане на заеми
По силата на Договора за ЕС ЕС е оправомощен да извършва операции по вземане на заеми с цел мобилизиране на финансовите ресурси, необходими за изпълняването на специфични мандати. Като действа от името на ЕС, понастоящем Комисията управлява три основни програми — макрофинансовата помощ (МФП), помощта за платежния баланс (ПБ) и Европейския механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС), в рамките на които може да отпуска заеми, а капиталът, необходим за финансиране на заемите, които отпуска ЕС, се набира на капиталовите пазари или с помощта на финансови институции. Дейностите на ЕС по получаване и отпускане на заеми не представляват бюджетни операции. По принцип събраните средства след това се предоставят на държавата бенефициер „бек-ту-бек“, т.е. със същия купон, срок и размер. Независимо от метода „бек-ту-бек“, обслужването на дълга по инструментите за финансиране е правно задължение на ЕС, който ще направи необходимото всички плащания да се извършват в пълен размер и в срок.
За да смекчи риска от това да не бъде в състояние да върне взетите назаем средства, Комисията е въвела процедури, които гарантират връщането на взетите назаем средства дори в случай на неизпълнение на задължението за плащане по отпуснатите заеми. За всяка програма за дадена държава решенията на ЕП, Съвета и Комисията определят общата отпусната сума, (максималния) брой части от заема, които трябва да се платят, и максималния (среден) срок на пакета от заеми. Впоследствие Комисията и държавата бенефициер се договарят относно параметрите на заема/финансирането, включително частите от заема и изплащането на траншове. Освен това всички части от заема освен първата зависят от спазването на строги условия, сходни с тези за помощите от Международния валутен фонд (МВФ), в контекста на съвместна финансова помощ от ЕС и МВФ, което е друг фактор, влияещ на момента на отпускане на средствата. Това означава, че моментът на емитиране и сроковете зависят от съответните дейности на ЕС по отпускане на заеми. Финансирането се извършва само в евро, а сроковете варират от 3 до 30 години.
Следната таблица съдържа преглед на планирания график за изплащане, в номинално изражение, на непогасените суми от заемите по ЕМФС и по ПБ към датата на подписване на настоящите отчети:
|
млрд. EUR |
||||||||
|
|
ПБ |
ЕМФС |
ОБЩО |
|||||
|
Унгария |
Латвия |
Румъния |
Общо |
Ирландия |
Португалия |
Общо |
||
|
2017 |
|
|
1,15 |
1,15 |
|
|
|
1,15 |
|
2018 |
|
|
1,35 |
1,35 |
3,9 |
0,6 |
4,5 |
5,85 |
|
2019 |
|
0,5 |
1,0 |
1,5 |
|
|
|
1,5 |
|
2021 |
|
|
|
|
3,0 |
6,75 |
9,75 |
9,75 |
|
2022 |
|
|
|
|
|
2,7 |
2,7 |
2,7 |
|
2023 |
|
|
|
|
2,0 |
1,5 |
3,5 |
3,5 |
|
2024 |
|
|
|
|
0,8 |
1,8 |
2,6 |
2,6 |
|
2025 |
|
0,2 |
|
0,2 |
|
|
|
0,2 |
|
2026 |
|
|
|
|
2,0 |
2,0 |
4,0 |
4,0 |
|
2027 |
|
|
|
|
1,0 |
2,0 |
3,0 |
3,0 |
|
2028 |
|
|
|
|
2,3 |
|
2,3 |
2,3 |
|
2029 |
|
|
|
|
1,0 |
0,4 |
1,4 |
1,4 |
|
2031 |
|
|
|
|
|
2,25 |
2,25 |
2,25 |
|
2032 |
|
|
|
|
3,0 |
|
3,0 |
3,0 |
|
2035 |
|
|
|
|
2,0 |
|
2,0 |
2,0 |
|
2036 |
|
|
|
|
|
1,0 |
1,0 |
1,0 |
|
2038 |
|
|
|
|
|
1,8 |
1,8 |
1,8 |
|
2042 |
|
|
|
|
1,5 |
1,5 |
3,0 |
3,0 |
|
Общо |
0 |
0,7 |
3,5 |
4,2 |
22,5 |
24,3 |
46,8 |
51,0 |
Получените заеми на ЕС представляват преки и безусловни задължения на ЕС и се гарантират от 28-те държави членки. Заемите, взети с цел финансиране на заеми за държави извън ЕС, попадат в обхвата на Гаранционния фонд за външни дейности. Ако държава членка бенефициер не изпълни задълженията си по заем, ако е възможно, дългът се изплаща от средствата, с които разполага Комисията. Ако това не е възможно, Комисията взема необходимите средства от държавите членки. Съгласно законодателството на ЕС за собствените ресурси (член 12 от Регламент № 1150/2000 на Съвета) държавите — членки на ЕС, са правно задължени да осигуряват достатъчно средства за изпълняване на задълженията на ЕС. Поради това инвеститорите са изложени само на кредитния риск на ЕС, а не на този на бенефициера, на който са отпуснати финансираните заеми. Благодарение на отпускането на заеми „бек-ту-бек“ бюджетът на ЕС не поема никакъв лихвен или валутен риск.
Междуправителствените механизми за финансова стабилност — Европейският инструмент за финансова стабилност (ЕИФС) и Европейският механизъм за стабилност (ЕМС), не попадат в приложното поле на Договора за ЕС, поради което не са включени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
6.2. Извънредни рискове и несигурност
Всяка година ЕС е изправен пред неочаквани рискове и несигурност и целта на институциите и органите на ЕС е да бъдат намерени бързи решения на проблемите, които възникват в хода на годината. През 2015 финансова година кризата с бежанците, трудностите, пред които са изправени европейските земеделски стопани, и положението, що се отнася до неплатените декларации за разходи и фактури, получени в края на годината, бяха най-съществените рискове и несигурност, които трябва да бъдат преодолени.
Управление на кризата с бежанците
През последните шест месеца Европейската комисия работи за бързи и координирани действия на европейско равнище в отговор на рисковете и несигурността, свързани с кризата с бежанците, като внесе няколко предложения, имащи за цел да предоставят на държавите членки средствата, необходими за по-добро управление на големия брой пристигащи лица. Чрез утрояване на присъствието в морето, чрез нова система за солидарност при извънредни обстоятелства за преместване на търсещите убежище от най-засегнатите държави, чрез безпрецедентно мобилизиране на бюджета на ЕС за сума в размер на над 10 млрд. EUR, предназначени за справяне с кризата с бежанците и подпомагане на най-засегнатите държави, чрез осигуряване на нова рамка за координация и сътрудничество за държавите от Западните Балкани, чрез започване на ново партньорство с Турция и чрез амбициозно предложение за нова европейска гранична и брегова охрана Европейският съюз укрепва европейската политика в областта на убежището и миграцията, за да може да се справи с новите предизвикателства, пред които е изправен. Въпреки тези мерки несигурността, свързана със силния приток на търсещи убежище лица и с неговото отражение върху икономиката, остава голяма.
Първа и незабавна мярка на Комисията бе да увеличи финансирането за 2015 и 2016 г. за Frontex, Европол и Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (170 млн. EUR), както и финансовите приноси към фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ) и фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) от първоначалните 2 млрд. EUR на 3,7 млрд. EUR. Незабавната финансова подкрепа за дейности, свързани с кризата с бежанците извън ЕС, доведе до увеличаване на хуманитарната помощ (2,2 млрд. EUR), до създаването на Доверителния фонд на ЕС за Сирия (500 млн. EUR), до създаването на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка (1,8 млрд. EUR), до създаването на Механизма за бежанците в Турция (1 млрд. EUR) и до други мерки, свързани със сигурността и граничния контрол (300 млн. EUR), борбата с тероризма (100 млн. EUR) и връщането на разселени лица и бежанци (280 млн. EUR).
Пакет от мерки за подкрепа на европейските земеделски стопани
Общата политическа и пазарна среда през 2015 финансова година доведе до трудности за европейските земеделски стопани, свързани с паричните им потоци и с все по-нестабилните пазари. Тези трудности породиха рискове не само за европейските земеделски стопани, но и за институциите на ЕС във връзка с успешното изпълнение от тяхна страна на общата селскостопанска политика. Комисията реагира на тази ситуация, като мобилизира 420 млн. EUR съществена помощ за разрешаване на проблемите през следващите години в сектора на млечните продукти и свинското месо. Освен това бяха въведени други мерки, като въвеждането на нови схеми за помощ за частно складиране на млечни продукти и свинско месо и на възможността за авансово извършване на преките плащания за земеделските стопани. Като цяло вследствие на предприетите през 2015 г. мерки цялостният пакет (бъдещи бюджети), предназначен за европейските земеделски стопани, възлиза на около 500 млн. EUR. Тази незабавна реакция показва, че Комисията приема много сериозно отговорността си към земеделските стопани и е готова да я подплати с подходящите финансови средства.
Декларации за разходи и фактури за плащане
През 2015 г. проблемите във връзка с декларациите за разходи и фактурите за плащане бяха:
|
— |
неочакваният ритъм на подаване на декларации за разходи и на фактури, които не съответстваха на прогнозите, поради което институциите на ЕС трябваше да се адаптират към нуждите от плащания; и |
|
— |
липсата на бюджетни кредити за плащания в края на годината за плащане на получените декларации за разходи и фактури, които трябваше да бъдат финансирани чрез коригиращи бюджети. |
След няколко години постоянен натиск върху бюджетните кредити за плащания през 2015 финансова година имаше значително подобрение по отношение на плащанията. Размерът на декларациите за разходи и фактурите за плащане към края на годината намаля от 25,8 млрд. EUR през 2014 г. на 15,2 млрд. EUR в края на 2015 г. По-голямата част от това намаление е свързано с предходните периоди на програмиране на политиката на сближаване, тъй като размерът на декларациите за разходи и фактурите за плащане за програмите за периода 2014—2020 г. бе незначителен в края на 2014 и 2015 г.
В Комисията краткосрочното прогнозиране на паричните потоци се прави всяка седмица (понякога ежедневно), за да се гарантира, че задълженията за незабавно плащане на ЕС могат да бъдат изпълнени, като се спазват ограниченията за бюджетните кредити за плащания в бюджета. Тази краткосрочна прогноза е базата, използвана за изчисляване на размера на собствените ресурси, които трябва да бъдат изисквани всеки месец от държавите членки. На първия работен ден на всеки месец държавите членки трябва да внасят в сметките за собствените ресурси на Комисията една дванадесета част от общия размер на ресурса от ДДС и от БНД, записан в бюджета на Съюза. В зависимост от паричните наличности на Комисията, от държавите членки може да бъде поискано през първото тримесечие на годината да изтеглят напред с един или два месеца ресурсите на база ДДС и БНД. Тези авансово предоставени средства трябва да бъдат приспаднати от поканите за внасяне на средства през по-късните месеци, в зависимост от прогнозите за нуждите от парични средства.
В средносрочен и дългосрочен план Комисията следи подробно нуждите от плащания на ЕС в рамките на редовните си дейности. Например това е необходимо за подготвянето на предложенията на Комисията относно МФР, като част от годишното изготвяне на бюджета и при изготвянето на коригиращи бюджети. По време на етапа на преговорите по МФР използваните модели и допусканията, на които те се основават, се наблюдават редовно и при необходимост се актуализират. Резултатите от моделите се използват в бюджетните преговори за определяне на тавана на плащанията в МФР.
Събитие след датата на счетоводния баланс — референдум в Обединеното кралство
На 23 юни 2016 г. гражданите на Обединеното кралство гласуваха да излязат от Европейския съюз. За да се придаде действие на това решение на британските граждани, трябва да бъде задействан член 50 от Договора за Европейския съюз. В този член е определена процедурата, която трябва да бъде следвана, ако държава членка реши да излезе от Европейския съюз, и преговорите във връзка с излизането на Обединеното кралство могат да започнат едва след задействането на този член. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът следва след това да договори и сключи споразумение с Обединеното кралство, в което се определят редът и условията за излизането на държавата, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Към момента на подписване на настоящите отчети не бе представено официално уведомление за задействането на член 50.
БЕЛЕЖКА, ПРИДРУЖАВАЩА КОНСОЛИДИРАНИТЕ ОТЧЕТИ
Консолидираните годишни отчети на Европейския съюз за 2015 г. са изготвени въз основа на информацията, представена от институциите и органите съгласно член 148, параграф 2 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Европейския съюз. С настоящото заявявам, че те бяха съставени в съответствие с дял IX от този Финансов регламент и със счетоводните принципи, правила и методи, посочени в бележките към финансовите отчети.
От счетоводителите на тези институции и органи, които удостовериха нейната надеждност, получих цялата информация, необходима за изготвянето на отчетите, които показват активите и пасивите на Европейския съюз и изпълнението на бюджета.
С настоящото удостоверявам, че въз основа на тази информация и на проверките, които прецених за необходими, за да подпиша отчетите на Европейската комисия, имам достатъчна увереност, че отчетите представят честно, във всички съществени аспекти, финансовото състояние, резултатите от дейността и паричните потоци на Европейския съюз.
[подпис]
Manfred KRAFF
Счетоводител на Комисията
8 юли 2016 г.
КОНСОЛИДИРАНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (1)
СЪДЪРЖАНИЕ
| СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС | 27 |
| ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 28 |
| ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 29 |
| ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ | 30 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ | 31 |
|
1. |
ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ | 31 |
|
2. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 42 |
|
3. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ | 69 |
|
4. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ | 78 |
|
5. |
УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ | 78 |
|
6. |
УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК | 83 |
|
7. |
ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА | 95 |
|
8. |
СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС | 97 |
|
9. |
ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА | 98 |
| АГРЕГИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ | 100 |
СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
НЕТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
|
Нематериални активи |
2.1 |
337 |
282 |
|
Имоти, машини и съоръжения |
2.2 |
8 700 |
7 937 |
|
Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал |
2.3 |
497 |
409 |
|
Финансови активи |
2.4 |
56 965 |
56 438 |
|
Предварително финансиране |
2.5 |
29 879 |
18 358 |
|
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
870 |
1 198 |
|
|
|
97 248 |
84 623 |
|
ТЕКУЩИ АКТИВИ |
|
|
|
|
Финансови активи |
2.4 |
9 907 |
11 811 |
|
Предварително финансиране |
2.5 |
15 277 |
34 237 |
|
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
2.6 |
9 454 |
14 380 |
|
Материални запаси |
2.7 |
138 |
128 |
|
Пари и парични еквиваленти |
2.8 |
21 671 |
17 545 |
|
|
|
56 448 |
78 101 |
|
ОБЩО АКТИВИ |
|
153 696 |
162 724 |
|
НЕТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
|
Пенсии и други доходи на наети лица |
2.9 |
(63 814 ) |
(58 616 ) |
|
Провизии |
2.10 |
(1 716 ) |
(1 537 ) |
|
Финансови пасиви |
2.11 |
(51 764 ) |
(51 851 ) |
|
|
|
(117 293 ) |
(112 005 ) |
|
ТЕКУЩИ ПАСИВИ |
|
|
|
|
Провизии |
2.10 |
(314) |
(745) |
|
Финансови пасиви |
2.11 |
(7 939 ) |
(8 828 ) |
|
Задължения |
2.12 |
(32 191 ) |
(43 180 ) |
|
Начислени разходи и приходи за бъдещи периоди |
2.13 |
(68 402 ) |
(55 973 ) |
|
|
|
(108 846 ) |
(108 726 ) |
|
ОБЩО ПАСИВИ |
|
(226 139 ) |
(220 730 ) |
|
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(72 442 ) |
(58 006 ) |
|
Резерви |
2.14 |
4 682 |
4 435 |
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки (2) |
2.15 |
(77 124 ) |
(62 441 ) |
|
НЕТНИ АКТИВИ |
|
(72 442 ) |
(58 006 ) |
ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
2015 |
2014 |
|
ПРИХОДИ |
|
|
|
|
Приходи от операции без размяна |
|
|
|
|
Ресурси от БНД |
3.1 |
95 355 |
104 688 |
|
Традиционни собствени ресурси |
3.2 |
18 649 |
17 137 |
|
Ресурси от ДДС |
3.3 |
18 328 |
17 462 |
|
Глоби |
3.4 |
531 |
2 297 |
|
Събиране на разходи |
3.5 |
1 547 |
3 418 |
|
Други |
3.6 |
5 067 |
5 623 |
|
Междинна сума |
|
139 478 |
150 625 |
|
|
|
|
|
|
Приходи от операции с размяна |
|
|
|
|
Финансови приходи |
3.7 |
1 846 |
2 298 |
|
Други |
3.8 |
1 562 |
1 066 |
|
Междинна сума |
|
3 408 |
3 364 |
|
Общо приходи |
|
142 886 |
153 989 |
|
РАЗХОДИ (6) |
|
|
|
|
Изпълнени от държавите членки |
3.9 |
|
|
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
|
(45 032 ) |
(44 465 ) |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
|
(16 376 ) |
(14 046 ) |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
|
(38 745 ) |
(43 345 ) |
|
Европейски социален фонд |
|
(9 849 ) |
(12 651 ) |
|
Други |
|
(2 380 ) |
(2 307 ) |
|
Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
3.10 |
(15 626 ) |
(15 311 ) |
|
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
3.11 |
(1 209 ) |
(1 025 ) |
|
Изпълнени от трети държави и международни организации |
3.11 |
(3 031 ) |
(2 770 ) |
|
Изпълнени от други субекти |
3.11 |
(2 107 ) |
(1 799 ) |
|
Разходи за персонал и за пенсии |
3.12 |
(10 273 ) |
(9 662 ) |
|
Промени в актюерските предположения за доходите на наети лица |
3.13 |
(2 040 ) |
(9 170 ) |
|
Финансови разходи |
3.14 |
(1 986 ) |
(2 926 ) |
|
Дял от нетния дефицит на съвместни и асоциирани предприятия |
3.15 |
(641) |
(640) |
|
Други разходи |
3.16 |
(6 623 ) |
(5 152 ) |
|
Общо разходи |
|
(155 919 ) |
(165 269 ) |
|
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
|
(13 033 ) |
(11 280 ) |
ОТЧЕТ ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
2015 |
2014 |
|
Финансов резултат за годината |
|
(13 033 ) |
(11 280 ) |
|
Оперативни дейности |
4.2 |
|
|
|
Амортизация на дълготрайни финансови активи |
|
74 |
61 |
|
Амортизация |
|
489 |
408 |
|
(Увеличение)/намаление на заемите |
|
1 591 |
(1 298 ) |
|
(Увеличение)/намаление на предварителното финансиране |
|
7 439 |
6 844 |
|
(Увеличение)/намаление на вземанията по операции с размяна и на средствата, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
|
5 253 |
(1 898 ) |
|
(Увеличение)/намаление на материалните запаси |
|
(10) |
— |
|
Увеличение/(намаление) на задължението, свързано с пенсиите и доходите на наети лица |
|
5 198 |
11 798 |
|
Увеличение/(намаление) на провизиите |
|
(253) |
414 |
|
Увеличение/(намаление) на финансовите пасиви |
|
(977) |
1 146 |
|
Увеличение/(намаление) на задълженията |
|
(10 989 ) |
6 967 |
|
Увеличение/(намаление) на начислените разходи и приходите за бъдещи периоди |
|
12 429 |
(309) |
|
Бюджетен излишък от предходната година, взет като непаричен приход |
|
(1 435 ) |
(1 005 ) |
|
Други непарични движения |
|
32 |
130 |
|
Инвестиционни дейности |
4.3 |
|
|
|
(Увеличение)/намаление на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията |
|
(1 381 ) |
(2 347 ) |
|
(Увеличение)/намаление на инвестициите, отчетени посредством метода на собствения капитал |
|
(87) |
(60) |
|
(Увеличение)/намаление на финансовите активи, обявени за продажба |
|
(213) |
(1 536 ) |
|
НЕТНИ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ |
|
4 126 |
8 035 |
|
Нетно увеличение/(намаление) на парите и паричните еквиваленти |
|
4 126 |
8 035 |
|
Пари и парични еквиваленти в началото на годината |
2.8 |
17 545 |
9 510 |
|
Пари и парични еквиваленти в края на годината |
2.8 |
21 671 |
17 545 |
ОТЧЕТ ЗА ПРОМЕНИТЕ В НЕТНИТЕ АКТИВИ
|
млн. EUR |
|||||
|
|
Резерви (А) |
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки (Б) |
Нетни активи =(А)+(Б) |
||
|
|
Резерв на справедливата стойност |
Други резерви |
Натрупан излишък/(дефицит) |
Финансов резултат за годината |
|
|
САЛДО КЪМ 31.12.2013 г. |
99 |
3 974 |
(45 560 ) |
(4 365 ) |
(45 852 ) |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
— |
247 |
(247) |
— |
— |
|
Движения на справедливата стойност |
139 |
— |
— |
— |
139 |
|
Други |
— |
(24) |
16 |
— |
(8) |
|
Разпределение на финансовия резултат за 2013 г. |
— |
(0) |
(4 365 ) |
4 365 |
— |
|
Бюджетен резултат за 2013 г., предоставен на държавите членки |
— |
— |
(1 005 ) |
— |
(1 005 ) |
|
Финансов резултат за годината |
— |
— |
— |
(11 280 ) |
(11 280 ) |
|
САЛДО КЪМ 31.12.2014 г. |
238 |
4 197 |
(51 161 ) |
(11 280 ) |
(58 006 ) |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
— |
189 |
(189) |
— |
— |
|
Движения на справедливата стойност |
54 |
— |
— |
— |
54 |
|
Други |
— |
2 |
(24) |
— |
(22) |
|
Разпределение на финансовия резултат за 2014 г. |
— |
3 |
(11 283 ) |
11 280 |
— |
|
Бюджетен резултат за 2014 г., предоставен на държавите членки |
— |
— |
(1 435 ) |
— |
(1 435 ) |
|
Финансов резултат за годината |
— |
— |
— |
(13 033 ) |
(13 033 ) |
|
САЛДО КЪМ 31.12.2015 г. |
292 |
4 390 |
(64 091 ) |
(13 033 ) |
(72 442 ) |
БЕЛЕЖКИ КЪМ ФИНАНСОВИТЕ ОТЧЕТИ
1. ВАЖНИ СЧЕТОВОДНИ ПОЛИТИКИ
1.1. ПРАВНО ОСНОВАНИЕ И ПРАВИЛА ЗА СЧЕТОВОДНА ОТЧЕТНОСТ
Счетоводството на ЕС се води в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Финансовият регламент“) и с Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. (ОВ L 362, 31.12.2012 г., стр. 1) относно подробните правила за прилагане на този финансов регламент.
В съответствие с член 143 от Финансовия регламент ЕС изготвя своите финансови отчети въз основа на правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване, които се основават на международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС). Тези правила за счетоводна отчетност, приети от счетоводителя на Комисията, трябва да се прилагат от всички институции и органи на ЕС, които попадат в обхвата на консолидацията, за да бъде установен единен набор от правила за счетоводна отчетност, оценка и представяне на отчетите с цел хармонизиране на процеса на съставяне на финансовите отчети и консолидация. Счетоводството се води в евро въз основа на календарната година.
1.2. СЧЕТОВОДНИ ПРИНЦИПИ
Целта на финансовите отчети е да се предостави информация за финансовото състояние, резултатите и паричните потоци на даден субект, която е полезна на широк кръг ползватели. За ЕС като публичноправен субект целите по-конкретно са да бъде предоставена информация, полезна при вземането на решения, и да бъде показана отчетността на субекта за ресурсите, които са му поверени. Настоящият документ е съставен с оглед на тези цели.
Общите съображения (или счетоводни принципи), които трябва да бъдат съблюдавани при съставянето на финансовите отчети, са посочени в счетоводно правило 1 „Финансови отчети“ на ЕС и са същите като описаните в МССПС 1, а именно: честно представяне, текущо начисляване, действащо предприятие, последователно представяне, агрегиране, прихващане и сравнителна информация. Качествените характеристики на финансовото отчитане съгласно член 144 от Финансовия регламент са релевантност, надеждност, разбираемост и сравнимост.
Изготвянето на финансовите отчети в съответствие с гореупоменатите правила и принципи налага ръководството да прави прогнозни оценки, които имат отражение върху отчетените суми за някои позиции в счетоводния баланс и в отчета за финансовия резултат, както и върху оповестените данни, свързани с финансовите инструменти и с условните активи и пасиви.
1.3. КОНСОЛИДАЦИЯ
Обхват на консолидацията
Консолидираните финансови отчети на ЕС обхващат всички важни контролирани субекти (т.е. институциите (включително Комисията) и агенциите на ЕС), асоциирани предприятия и съвместни предприятия. Пълният списък на консолидираните субекти се съдържа в бележка 9 от финансовите отчети на ЕС. Понастоящем той включва 52 контролирани субекта, 7 съвместни предприятия и 1 асоциирано предприятие. В сравнение с 2014 г. обхватът на консолидацията остана непроменен, с изключение на едно ново включено съвместно предприятие и едно заличено съвместно предприятие — вж. бележка 2.3.
Контролирани субекти
Решението за включване на субект в обхвата на консолидацията се основава на концепцията за контрол. Контролирани субекти са всички субекти, чиито финансови и оперативни политики ЕС има, пряко или непряко, правомощието да управлява, така че да може да извлича полза от дейностите на тези субекти. Това правомощие трябва да е упражняемо в настоящия момент. Контролираните субекти се консолидират изцяло. Консолидирането започва на първата дата, на която има наличие на контрол, и приключва, когато такъв контрол вече не съществува.
Най-често използваните показатели за контрол в рамките на ЕС са: създаване на субекта с учредителни договори или вторично законодателство, финансиране на субекта от общия бюджет, наличие на право на глас в ръководните органи, одит от Сметната палата и освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета от Европейския парламент. Прави се индивидуална оценка на всеки субект, за да се прецени дали един или всички от изброените по-горе критерии са достатъчни, за да се породи контрол.
Съгласно този подход институциите (с изключение на ЕЦБ) и агенциите (с изключение на агенциите от бившия 2-ри стълб) на ЕС се считат за намиращи се под изключителния контрол на ЕС и поради това попадат в обхвата на консолидирането. Освен това Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) в ликвидация също се счита за контролиран субект.
Всички съществени операции и салда между контролирани субекти на ЕС са изключени, докато нереализираните печалби и загуби от такива операции не са съществени и поради това не са изключени.
Съвместни дружества
Съвместно предприятие е договорно споразумение, по силата на което ЕС и една или повече страни („съдружници“) се заемат със стопанска дейност, над която се упражнява съвместен контрол. Съвместен контрол е договорно уреденото споделяне на контрола, пряко или непряко, над дадена дейност, съдържаща потенциал за предоставяне на услуга. Участията в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. точка 1.5.4 по-долу).
Асоциирани предприятия
Асоциирани предприятия са субектите, върху които ЕС има, пряко или непряко, значително влияние, но не и контрол. Приема се, че съществува значително влияние, ако ЕС държи пряко или непряко 20 % или повече от правата на глас. Участията в асоциирани предприятия се отчитат по метода на собствения капитал (вж. точка 1.5.4 по-долу).
Неконсолидирани субекти, чиито средства се управляват от Комисията
Средствата на общата система за здравно осигуряване за служителите на ЕС, на Европейския фонд за развитие и на Гаранционния фонд за участниците се управляват от Комисията от тяхно име. Тъй като обаче тези субекти не се контролират от ЕС, те не се консолидират в неговите финансови отчети.
1.4. БАЗА ЗА ИЗГОТВЯНЕТО
1.4.1. Валута и база за конвертиране
Работна и отчетна валута
Финансовите отчети са представени в милиони евро — работната и отчетна валута на ЕС.
Операции и салда
Операциите в чуждестранна валута се конвертират в евро, като се използва обменният курс, преобладаващ към датaтa на операциите. Печалбите и загубите от курсови разлики, произтичащи от уреждането на операции в чуждестранна валута и от повторното конвертиране на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута по обменните курсове в края на годината, се признават в отчета за финансовия резултат.
Различни методи за конвертиране се прилагат за имотите, машините и съоръженията и за нематериалните активи, които запазват стойността си в евро при курса, който се е прилагал към датата, на която са закупени.
Салдата в края на годината на паричните активи и пасиви в чуждестранна валута се конвертират в евро въз основа на обменния курс, прилаган на 31 декември:
Обменни курсове спрямо еврото
|
Валута |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
BGN |
1,9558 |
1,9558 |
|
CZK |
27,0230 |
27,7350 |
|
DKK |
7,4626 |
7,4453 |
|
GBP |
0,7340 |
0,7789 |
|
HRK |
7,6380 |
7,6580 |
|
HUF |
315,9800 |
315,5400 |
|
PLN |
4,2639 |
4,2732 |
|
RON |
4,5240 |
4,4828 |
|
SEK |
9,1895 |
9,3930 |
|
CHF |
1,0835 |
1,2024 |
|
JPY |
131,0700 |
145,2300 |
|
USD |
1,0887 |
1,2141 |
Промените в справедливата стойност на паричните финансови инструменти в чуждестранна валута, класифицирани като обявени за продажба, които са свързани с разлика от конвертиране, се признават в отчета за финансовия резултат. Разликите от конвертиране за непаричните финансови активи и пасиви, държани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се признават в този отчет. Разликите от конвертиране за непаричните финансови инструменти, класифицирани като обявени за продажба, се включват в резерва на справедливата стойност.
1.4.2. Използване на приблизителни оценки
В съответствие с МССПС и общоприетите счетоводни принципи финансовите отчети по необходимост включват суми, основани на приблизителни оценки и предположения на ръководителите, основаващи се на най-надеждната налична информация. Съществените приблизителни оценки включват, без да са ограничени до това: сумите за задълженията, свързани с доходите на наети лица, провизиите, финансовия риск, свързан с материалните запаси и вземанията, начислените приходи и разходи, условните активи и пасиви, степента на обезценка на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията и сумите, оповестени в бележките във връзка с финансовите инструменти. Действителните резултати могат да се различават от тези приблизителни оценки. Промените в приблизителните оценки се отразяват през периода, през който станат известни.
1.5. СЧЕТОВОДЕН БАЛАНС
1.5.1. Нематериални активи
Придобитите лицензи за компютърен софтуер се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Активите се амортизират по линейния метод през очаквания си полезен живот. Очакваният полезен живот на нематериалните активи зависи от специфичния им икономически живот или от правния им живот, който се определя от споразумение. Вътрешно разработените нематериални активи се капитализират, когато съответните критерии на правилата за счетоводна отчетност на ЕС бъдат изпълнени, и са свързани единствено с етапа на разработка на актива. Капитализируемите разходи включват всички разходи, които могат директно да се припишат и които са необходими за създаването, производството и подготвянето на актива за работа по предвидения от ръководството начин. Разходите, свързани с научноизследователски дейности, некапитализируемите разходи по разработката и разходите за поддръжка се признават като разходи в момента на възникването си.
1.5.2. Имоти, машини и съоръжения
Всички имоти, машини и съоръжения се посочват по историческа стойност минус натрупаната амортизация и загубите от обезценка. Стойността включва разходите, които могат директно да се припишат на придобиването, създаването или прехвърлянето на актива.
Последващите разходи се включват в балансовата стойност на актива или се признават като отделен актив, както е уместно, единствено когато е вероятно бъдещите икономически ползи или потенциалът за предоставяне на услуга, свързани с актива, да са по посока на ЕС и стойността на актива може да бъде надеждно оценена. Разходите за ремонт и поддръжка се включват в отчета за финансовия резултат през финансовия период, през който са били извършени.
Земята и произведенията на изкуството не се амортизират, тъй като се счита, че имат безкраен полезен живот. Активите в процес на изграждане не се амортизират, тъй като тези активи все още не са на разположение за употреба. Амортизацията на другите активи се изчислява чрез линейния метод, за да бъде разпределена тяхната стойност минус остатъчната им стойност през очаквания им полезен живот, както следва:
|
Вид актив |
Норма на линейна амортизация |
|
Сгради |
от 4 % до 10 % |
|
Машини и съоръжения |
от 10 % до 25 % |
|
Обзавеждане и превозни средства |
от 10 % до 25 % |
|
Компютърен хардуер |
от 25 % до 33 % |
|
Други |
от 10 % до 33 % |
Печалбите и загубите от намаленията на активи се определят чрез сравняване на приходите минус разходите по продажбата с балансовата стойност на актива, от който институцията се освобождава, и се включват в отчета за финансовия резултат.
Лизинг
Лизингът на материални активи, при който ЕС носи по същество всички рискове и ползи от собствеността, се класифицира като финансов лизинг. Финансовият лизинг се капитализира в началото на лизинга по по-ниската от следните две стойности — справедливата стойност на наетия актив и настоящата стойност на минималните лизингови плащания. Лихвеният елемент на плащането по финансов лизинг се начислява към разходите за срока на лизинга при постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо. Наемните задължения, без включени финансови разходи, се включват във финансовите пасиви (нетекущи и текущи). Лихвеният елемент от финансовата стойност се отнася като разход в отчета за финансовия резултат през лизинговия период така, че да бъде получен постоянен периодичен лихвен процент за оставащото салдо по пасива за всеки период. Държаните чрез финансов лизинг активи се амортизират през по-краткия от следните периоди — полезния живот на актива и срока на лизинга.
Лизингът, при който наемодателят запазва значителна част от рисковете и ползите, произтичащи от собствеността, се класифицира като оперативен лизинг. Плащанията по оперативен лизинг се признават като разход в отчета за финансовия резултат по линейния метод през срока на лизинга.
1.5.3. Обезценка на нефинансови активи
Активите, имащи безкраен полезен живот, не подлежат на амортизация и се проверяват всяка година за обезценка. Активите, подлежащи на амортизация, се проверяват за обезценка, когато събития или промени в обстоятелствата покажат, че балансовата им стойност може да не е възстановима. Загуба от обезценка се признава за сумата, с която балансовата стойност на актива надвишава възстановимата му стойност (на ползване). Възстановимата стойност (на ползване) е по-високата от следните две стойности — справедливата стойност на актива, намалена с разходите по продажбата му, и стойността му в употреба.
Остатъчната стойност и полезният живот на нематериалните активи и на имотите, машините и съоръженията се преразглеждат и ако е необходимо, се коригират поне веднъж годишно. Балансовата стойност на даден актив се намалява веднага до неговата възстановима стойност (на ползване), ако балансовата стойност на актива е по-голяма от приблизителната му възстановима стойност (на ползване). Ако основанията за обезценки, признати през предходни години, вече не са валидни, загубите от обезценка съответно се сторнират.
1.5.4. Инвестиции, отчетени посредством метода на собствения капитал
Участия в асоциирани предприятия и в съвместни предприятия
Участията в асоциирани и в съвместни предприятия се отчитат по метода на собствения капитал, като първоначално се признават по себестойност. Делът на ЕС от резултатите на асоциираните и съвместните му предприятия се признава в отчета за финансовия резултат, а делът му от движенията на резервите се признава в резервите. Първоначалният разход заедно с всички движения (допълнителни вноски, дял от финансовите резултати и от движенията на резервите, обезценки и дивиденти) образуват счетоводната стойност на асоциираното или съвместното предприятие във финансовите отчети към датата на счетоводния баланс. Разпределенията, получени от дадено асоциирано или съвместно предприятие, намаляват балансовата стойност на актива.
Ако делът на ЕС от дефицита на съвместно предприятие е равен на дела му в съвместното предприятие или превишава този дял, ЕС спира да признава дела си от следващите загуби („непризнати загуби“). Непризнатият дял от загубите е резултатът от техническо счетоводно действие, необходимо при използването на метода на собствения капитал. Тези непризнати загуби не представляват загуби за ЕС и се дължат на факта, че признаването на разходи обикновено се извършва преди увеличението на капитала за вноската в натура на съдружниците, различни от ЕС.
Нереализираните печалби и загуби от операции между ЕС и неговите асоциирани или съвместни предприятия не са съществени и поради това не са изключени. Счетоводните политики на асоциираните или съвместните предприятия могат да се различават от тези, приети от ЕС за подобни операции и събития при сходни обстоятелства.
Ако има признаци за обезценка, трябва да се направи намаление до по-ниската възстановима стойност. Възстановимата стойност се определя съгласно описаното в точка 1.5.3. Ако след време причината за обезценката спре да бъде валидна, загубата от обезценка се сторнира до балансовата стойност, която щеше да бъде определена, ако не беше призната загуба от обезценка.
В случаите, когато ЕС държи 20 % или повече от фонд за инвестиционен капитал, той не се стреми да упражнява значително влияние. Поради това тези фондове се третират като финансови инструменти и се категоризират като финансови активи, обявени за продажба.
1.5.5. Финансови активи
Класификация
ЕС класифицира своите финансови активи в следните категории: финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат; заеми и вземания; инвестиции, държани до падеж; и финансови активи, обявени за продажба. Класификацията на финансовите инструменти се определя при първоначалното им признаване и се преоценява към датата на всеки счетоводен баланс.
i) Финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат
Финансов актив се класифицира в тази категория, ако е придобит основно с цел продажба в краткосрочен план или ако е посочен като такъв от ЕС. Деривативите също попадат в тази категория. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи, ако се очаква да бъдат реализирани в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс. През тази финансова година ЕС не държа финансови активи в тази категория.
ii) Заеми и вземания
Заемите и вземанията са недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания, които не се котират на активен пазар. Те възникват, когато ЕС предоставя пари, стоки или услуги пряко на длъжник без намерение да търгува с вземането или когато ЕС встъпва в правата на първоначалния заемодател след плащане, направено от ЕС по договор за гаранция. Плащанията, които стават дължими в срок от 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като текущи активи. Плащанията, които стават дължими след 12 месеца от датата на счетоводния баланс, се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията включват срочните депозити с първоначален срок от над три месеца.
iii) Инвестиции, държани до падеж
Инвестициите, държани до падеж, представляват недеривативни финансови активи с фиксирани или определими плащания и фиксиран падеж, които ЕС има категоричното намерение и възможност да държи до падеж. През тази финансова година ЕС не държа инвестиции в тази категория.
iv) Финансови активи, обявени за продажба
Обявените за продажба финансови активи са недеривативни инструменти, които или се посочват в тази категория, или не се класифицират в никоя от другите категории. Те се класифицират или като текущи, или като нетекущи активи в зависимост от периода от време, през който ЕС очаква да ги държи и който обикновено е срокът до настъпването на падежа. Инвестициите в субекти, които не са консолидирани и не се отчитат по метода на собствения капитал, и другите инвестиции от капиталов вид (напр. операциите с рисков капитал), също се класифицират като финансови активи, обявени за продажба.
Първоначално признаване и оценяване
Покупките и продажбите на финансови активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, държани до падеж и обявени за продажба (с изключение на парите и паричните еквиваленти), се признават на датата на търгуване — датата, на която ЕС поема задължение да закупи или продаде актива. Заемите се признават, когато паричните средства бъдат отпуснати на заемополучателите. Финансовите инструменти първоначално се признават по справедлива стойност. Трансакционните разходи за всички финансови активи, които не са отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, се добавят към справедливата стойност при първоначалното признаване. Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, първоначално се признават по справедлива стойност, а трансакционните разходи се вписват като разход в отчета за финансовия резултат.
Справедливата стойност на даден финансов актив при първоначалното признаване обикновено е цената на операцията (т.е. справедливата стойност на полученото възнаграждение). Въпреки това, когато бъде отпуснат дългосрочен безлихвен заем или дългосрочен заем, чиято лихва е под пазарните условия, неговата справедлива стойност може да бъде оценена като настоящата стойност на всички бъдещи парични постъпления, дисконтирани посредством преобладаващия пазарен лихвен процент за подобен инструмент с подобен кредитен рейтинг.
Отпуснатите заеми се оценяват по номиналната им стойност, която се счита за справедливата стойност на заема. Обяснението за това е следното:
|
— |
„Пазарната среда“ за отпускане на заеми от ЕС е много специфична и различна от капиталовия пазар, използван за емитиране на корпоративни или държавни облигации. Тъй като заемодателите на тези пазари имат възможността да избират алтернативни инвестиции, вероятността за тази възможност се отчита в пазарните цени. Тази възможност за алтернативни инвестиции обаче не съществува за ЕС, който няма право да инвестира пари на капиталовите пазари. Той само взема средства назаем с цел отпускане на заеми при същия лихвен процент. Това означава, че за взетите назаем суми ЕС не разполага с алтернативен вариант за отпускане на заеми или за инвестиране. Ето защо не съществува алтернативен разход и следователно не съществува база за сравнение с пазарните проценти. Всъщност самата операция на ЕС по отпускане на заем представлява пазарът. По същество, тъй като алтернативният разход „вариант“ не важи, пазарната цена не отразява справедливо същността на операциите на ЕС по отпускане на заеми. Поради това не е подходящо справедливата стойност на отпускането на заеми от страна на ЕС да се определя с упоменаване на корпоративни или държавни облигации. |
|
— |
Освен това, тъй като няма активен пазар или подобни операции, с които да се направи сравнение, лихвеният процент, който ЕС трябва да използва за определяне на справедливата стойност на своите операции по отпускане на заеми в рамките на ЕМФС, за подпомагане на ПБ и други такива заеми, следва да бъде дължимият лихвен процент. |
|
— |
Освен това за тези заеми има компенсиращи ефекти между отпуснатите и получените заеми поради техния реципрочен характер („бек-ту-бек“). Поради това ефективната лихва за отпуснатия заем е равна на ефективната лихва за свързаните с него получени заеми. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
Финансовите инструменти се отписват, когато правата за получаване на парични потоци от инвестициите са изтекли или ЕС по същество е прехвърлил всички рискове и ползи от собствеността на друга страна.
Последващо оценяване
|
i) |
Финансовите активи, отчетени по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на категорията „финансови инструменти по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат“, се включват в отчета за финансовия резултат през периода, в който възникват. Понастоящем ЕС не държи инвестиции в тази категория. |
|
ii) |
Заемите и вземанията и инвестициите, държани до падеж, се отчитат по амортизирана стойност чрез метода на ефективната лихва. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, същата ефективна лихва се прилага както за отпуснатите, така и за получените заеми, тъй като тези отпуснати заеми имат характеристиките на операции от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back) и разликите между условията за отпускане и получаване на заем и между сумите не са съществени. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат. |
|
iii) |
Инвестиции, държани до падеж — понастоящем ЕС не държи инвестиции, държани до падеж. |
|
iv) |
Финансовите активи, обявени за продажба, впоследствие се отчитат по справедлива стойност. Печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се признават в резерва на справедливата стойност, с изключение на разликите от конвертиране на паричните активи, които се признават в отчета за финансовия резултат. Когато активи, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, бъдат отписани или се обезценят, кумулативните корекции на справедливата стойност, които преди са били признати в резерва на справедливата стойност, се признават в отчета за финансовия резултат. Лихвата по финансовите активи, обявени за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в отчета за финансовия резултат. Дивидентите от капиталови инструменти, обявени за продажба, се признават, когато бъде установено правото на ЕС да получи плащането. |
Справедливата стойност на инвестициите, котирани на активни пазари, се основава на текущите цени „купува“. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен (и за нерегистрирани на борсата ценни книжа), ЕС определя справедлива стойност с помощта на техники за оценяване. Те включват използването на скорошни операции между несвързани страни, отнасяне към други инструменти, които по същество са същите, анализ на дисконтирания паричен поток, модели на ценообразуване на опции и други техники за оценяване, обикновено използвани от участниците на пазара.
Когато справедливата стойност на инвестициите в капиталови инструменти, които нямат посочена пазарна цена на активен пазар, не може да бъде оценена по надежден начин, тези инвестиции се оценяват по себестойност минус загубите от обезценка.
Обезценка на финансови активи
Към датата на всеки счетоводен баланс ЕС преценява дали има обективни доказателства, че даден финансов актив се е обезценил. Финансов актив се е обезценил и са настъпили загуби от обезценка, ако и само тогава, когато съществува обективно доказателство за обезценка в резултат на едно или повече събития, настъпили след първоначалното признаване на актива, и това събитие (или събития), което води до загуба, има измеримо по надежден начин въздействие върху очакваните бъдещи парични потоци по финансовия актив.
а) Активи, отчетени по амортизирана стойност
Ако има обективно доказателство, че е възникнала загуба от обезценка по заеми и вземания или по инвестиции, държани до падеж, които са отчетени по амортизирана стойност, размерът на загубата се оценява като разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци (като се изключват бъдещите кредитни загуби, които не са възникнали), дисконтирани по първоначалния ефективен лихвен процент на финансовия актив. Балансовата стойност на актива се намалява и стойността на загубата се признава в отчета за финансовия резултат. Ако заем или инвестиция, държана до падеж, има променлив лихвен процент, дисконтовият процент за оценяване на всяка загуба от обезценка е текущият ефективен лихвен процент, определен съгласно договора. Изчисляването на настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци по обезпечен финансов актив отразява паричните потоци, които могат да произтекат от конфискацията, минус разходите по придобиването и продажбата на обезпечението, без значение дали конфискацията е вероятна или не. Ако в следващ период размерът на загубата от обезценка намалее и намалението може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след като обезценката е била призната, признатата преди това загуба от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
б) Активи, отчетени по справедлива стойност
В случай на капиталови инвестиции, класифицирани като финансови активи, обявени за продажба, при определяне на това дали ценните книжа са се обезценили се взема предвид значителният или постоянен (продължителен) спад в справедливата стойност на ценната книга под нейната себестойност. Ако съществува такова доказателство за финансови активи, обявени за продажба, кумулативната загуба — оценявана като разликата между цената на придобиване и текущата справедлива стойност, минус загубите от обезценка по този финансов актив, вече признати в отчета за финансовия резултат — се отстранява от резервите и се признава в отчета за финансовия резултат. Признатите в отчета за финансовия резултат загуби от обезценка на капиталовите инструменти не се сторнират чрез отчета за финансовия резултат. Ако през следващ период справедливата стойност на дългов инструмент, класифициран като финансов актив, обявен за продажба, нарасне и нарастването може обективно да бъде свързано със събитие, настъпило след признаването на загубата от обезценка, загубата от обезценка се сторнира чрез отчета за финансовия резултат.
Инвестиции във фондове за рисков капитал
Инвестициите във фондове за рисков капитал се класифицират като финансови активи, обявени за продажба, и в съответствие с това се отчитат по справедлива стойност, като печалбите и загубите, възникващи от промени в справедливата стойност (включително разликите от конвертиране), се признават в резерва на справедливата стойност. Тъй като нямат посочена пазарна цена на активен пазар, инвестициите във фондове за рисков капитал се оценяват ред по ред по по-ниската от следните две стойности — себестойността или нетната стойност на актива, която може да се припише. Нереализираните печалби, произтичащи от оценяването на справедливата стойност, се признават чрез резервите, а нереализираните загуби се оценяват за обезценка, за да се установи дали се признават като загуби от обезценка в отчета за финансовия резултат или като промени в резерва на справедливата стойност.
1.5.6. Материални запаси
Материалните запаси се посочват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и нетната реализируема стойност. Себестойността се определя посредством метода първа входяща, първа изходяща (FIFO). Себестойността на завършените стоки и на започнатата работа включва суровините, прекия труд, другите разходи, които могат директно да им се припишат, и свързаните с производството режийни разходи (въз основа на обичайния работен капацитет). Нетната реализируема стойност е очакваната продажна цена в нормалния ход на дейността минус разходите по завършване и продажба. Когато материалните запаси са държани за дистрибуция без разход или при номинален разход, те се оценяват по по-ниската от следните две стойности — себестойността и текущата възстановителна стойност. Текущата възстановителна стойност е разходът, който ЕС би направил, за да придобие актива на отчетната дата.
1.5.7. Суми по предварително финансиране
Предварителното финансиране е плащане, предназначено да осигури на бенефициера паричен аванс, т.е. налични средства. То може да се раздели на няколко плащания в продължение на период от време, определен в конкретния договор, решение, споразумение или основен правен акт. Наличните средства, или авансът, се използват за целта, за която са осигурени, през периода, определен в споразумението, или се връщат. Ако бенефициерът не направи допустими разходи, той е длъжен да върне авансово предоставената сума на ЕС. Сумата по предварителното финансиране може да бъде намалена (изцяло или частично) с приемането на допустимите разходи (които се признават като разходи).
На следващите дати на счетоводния баланс предварителното финансиране се оценява по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус допустимите разходи (включително прогнозните суми, когато е необходимо), направени през периода.
Лихвата по предварителното финансиране се признава в момента на начисляването ѝ в съответствие с разпоредбите на съответното споразумение. В края на годината се прави приблизителна оценка на начислените приходи от лихви въз основа на най-надеждната информация и тази оценка се включва в счетоводния баланс.
Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, които произхождат от възстановяването от страна на ЕС на суми, платени авансово от държавите членки на техните бенефициери (включително финансовите инструменти под режим споделено управление), се признават като активи и се представят в позицията за предварителното финансиране. Другите авансови средства, предоставени на държавите членки, впоследствие се оценяват по стойността, първоначално призната в счетоводния баланс, минус най-точната оценка на допустимите разходи, направени от крайните бенефициери, изчислена въз основа на разумни предположения, които могат да бъдат подкрепени.
Средствата, които ЕС отпуска за доверителните фондове на Европейския фонд за развитие или други неконсолидирани субекти, също се класифицират като предварително финансиране, тъй като целта им е да осигурят налични средства на доверителния фонд, за да може той да финансира конкретни действия, които са определени в целите на доверителния фонд. Средствата от ЕС за доверителните фондове се оценяват по първоначалната стойност на финансовия принос на ЕС минус допустимите разходи, включително прогнозните суми, когато е необходимо, направени от доверителния фонд през отчетния период и отнесени към финансовия принос на ЕС съгласно съответното споразумение.
1.5.8. Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна
Тъй като счетоводните правила на ЕС изискват отделно представяне на операциите с размяна и операциите без размяна за целите на изготвянето на отчетите, вземанията се дефинират като произтичащи от операции с размяна, а средствата, подлежащи на събиране, се дефинират като произтичащи от операции без размяна (когато ЕС получава стойност от друг субект, без да дава директно приблизително същата стойност в замяна — например подлежащите на събиране от държавите членки средства, свързани със собствените ресурси).
Вземанията от операции с размяна отговарят на определението за финансови инструменти и поради това се класифицират като заеми и вземания и се оценяват по съответния начин (вж. точка 1.5.5 по-горе). Оповестените данни в бележките за финансовите инструменти във връзка с вземанията от операции с размяна включват начислените приходи и разходите за бъдещи периоди от операции с размяна, тъй като те не са съществени.
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се отчитат по първоначална стойност (коригирана с лихвите и глобите) минус намалението за обезценка. Намаление за обезценка на средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна се установява, когато има обективно доказателство, че ЕС няма да може да събере всички дължими суми в съответствие с първоначалните срокове, предвидени за средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна. Размерът на намалението е разликата между балансовата стойност на актива и възстановимата стойност. Стойността на намалението се признава в отчета за финансовия резултат. Прави се и общо намаление, въз основа на опит от миналото, за неизпълнените нареждания за събиране на вземания, които не подлежат на специфично намаление. Вж. бележка 1.5.14 по-долу относно третирането на начислените приходи към края на годината. Сумите, посочени и оповестени като средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна, не са финансови инструменти, тъй като не са следствие от договор, който ще доведе до финансово задължение или капиталов инструмент. При все това, когато е целесъобразно, в бележките към финансовите отчети средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна са оповестени заедно с вземанията от операции с размяна.
1.5.9. Пари и парични еквиваленти
Парите и паричните еквиваленти са финансови инструменти и се класифицират като финансови активи, обявени за продажба. Те включват парите в брой, депозитите по разплащателни или краткосрочни спестовни сметки в банки и другите краткосрочни високоликвидни инвестиции с първоначален срок от три месеца или по-малко.
1.5.10. Пенсии и други доходи на наети лица
Пенсионни задължения
ЕС управлява пенсионни планове за дефинирани доходи. Докато персоналът участва с вноски от своята заплата за събирането на една трета от очакваната стойност на тези доходи, задължението не се финансира. Задължението, признато в счетоводния баланс по отношение на пенсионните планове за дефинирани доходи, е настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи към датата на счетоводния баланс минус справедливата стойност на активите, свързани с плана. Задължението за изплащане на дефинирани доходи се изчислява от актюери, като се използва кредитният метод на прогнозираните единици. Настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи се определя чрез дисконтиране на очакваните бъдещи изходящи парични потоци, като се използват лихвени проценти на държавни облигации във валутата, в която ще се изплащат доходите, и които имат падежни срокове, приблизително отговарящи на сроковете на съответното пенсионно задължение.
Актюерските печалби и загуби, възникващи от корекции, свързани с опита, и от промени в актюерските предположения, се признават веднага в отчета за финансовия резултат. Разходите за предишен стаж се признават веднага в отчета за финансовия резултат, освен ако промените в пенсионния план са с условието служителите да останат на служба за определен период от време (правопораждащия период). В този случай разходите за предишен стаж се амортизират по линейния метод през правопораждащия период.
Обезщетения за болест след напускане на работа
ЕС предоставя обезщетения при болест на своите служители чрез възстановяване на медицинските разходи. За извършване на свързаната с това ежедневна дейност е създаден отделен фонд. От системата се ползват както настоящите служители, така и пенсионерите, вдовците и техните роднини. Доходите, отпускани на „неактивните лица“ (пенсионери, сираци и т.н.), се класифицират като „Доходи на наети лица след напускане на работа“. Поради естеството на тези доходи е необходимо извършването на актюерско изчисление. Задължението в счетоводния баланс се определя на база, подобна на тази за пенсионните задължения (вж. по-горе).
1.5.11. Провизии
Провизиите се признават, когато ЕС има настоящо правно или конструктивно задължение към трети страни в резултат на минали събития, когато е по-вероятно да е необходим изходящ поток от ресурси за уреждане на задължението и когато сумата може да бъде надеждно оценена. Провизии не се признават за бъдещи оперативни загуби. Размерът на провизията е най-точната оценка на разходите, които се очаква да бъдат необходими за погасяване на настоящото задължение към отчетната дата. Когато провизията включва голям брой позиции, задължението се оценява, като бъдат претеглени всички възможни резултати чрез свързаните с тях вероятности (метод на очакваната стойност).
1.5.12. Финансови пасиви
Финансовите пасиви се класифицират като финансови пасиви по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат или като финансови пасиви, отчетени по амортизирана стойност. Получените заеми се състоят от заеми от кредитни институции и дългове, удостоверени със сертификати. Те се признават първоначално по справедлива стойност, която представлява постъпленията от тяхното отпускане (справедливата стойност на полученото възнаграждение) без направените трансакционни разходи, а впоследствие се отчитат по амортизирана стойност, като се използва методът на ефективната лихва. Всяка разлика между постъпленията, от които са извадени трансакционните разходи, и погасителната стойност се признава в отчета за финансовия резултат през срока на получените заеми, като се използва методът на ефективната лихва.
Финансовите пасиви се класифицират като нетекущи пасиви, освен когато падежът настъпва по-малко от 12 месеца след датата на счетоводния баланс. В случай на заеми, отпуснати от заемни средства, методът на ефективната лихва не може да се прилага за отпуснатите заеми и за получените заеми по съображения за същественост. Трансакционните разходи, направени от ЕС и след това начислени на бенефициера на заема, се признават направо в отчета за финансовия резултат.
Финансовите пасиви, категоризирани по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат, включват деривативите, когато справедливата им стойност е отрицателна. Те следват същата счетоводна обработка като финансовите активи по справедлива стойност чрез отчета за финансовия резултат (вж. бележка 1.5.5). През тази финансова година ЕС не държа финансови пасиви в тази категория.
1.5.13. Задължения
Значителна част от задълженията на ЕС не са свързани с операции с размяна като закупуването на стоки или услуги — те са декларации за направени разходи от бенефициерите на безвъзмездни средства или на друго финансиране от ЕС (операции без размяна), по които плащането не е извършено. Те се записват като задължения в размер на исканата сума при получаване на декларацията за разходи. След проверка и приемане на допустимите разходи задълженията се оценяват по приетата и допустима стойност.
Задълженията, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават при получаването на фактурата за първоначалната сума и съответните разходи се вписват в сметките, когато доставките или услугите бъдат извършени и приети от ЕС.
Доверителните фондове на ЕС, създадени и управлявани от Комисията, се считат за част от оперативните дейности на Комисията и се отчитат в сметките на Комисията. По тази причина средствата от други донори, предназначени за доверителните фондове на ЕС, отговарят на критериите за приходи от операции без размяна при определени условия и се представят като задължения, докато разходите бъдат направени от доверителния фонд. Доверителният фонд трябва да финансира конкретни проекти и да върне оставащите средства при приключването на дейността си. Към датата на счетоводния баланс задълженията по оставащите вноски се оценяват по стойността на получените вноски минус разходите, направени от доверителния фонд, включително прогнозните суми, когато е необходимо, и отнесени към вноските от други донори в съответствие със съответните споразумения.
1.5.14. Начислени приходи и разходи и приходи и разходи за бъдещи периоди
Операциите и събитията се признават във финансовите отчети през периода, за който се отнасят. В края на годината, ако все още не е издадена фактура, но услугата е предоставена, доставките са извършени от ЕС или съществува договорно споразумение (напр. чрез позоваване на договор), във финансовите отчети се признава начислен приход. Освен това в края на годината, ако е издадена фактура, но услугите все още не са предоставени или стоките не са доставени, приходът се отсрочва и признава през следващия отчетен период.
Разходите също се отчитат през периода, за който се отнасят. В края на отчетния период начислените разходи се признават въз основа на очакван размер на задължението за прехвърляне за периода. Изчисляването на начислените разходи се прави в съответствие с подробни оперативни и практически насоки, издадени от Комисията и насочени към гарантиране на това, че финансовите отчети дават вярна представа за икономическите и другите явления, които се предполага, че представляват.
1.6. ОТЧЕТ ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
1.6.1. Приходи
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
По-голямата част от приходите на ЕС са от операции без размяна:
Ресурси на база БНД и ресурси от ДДС
Приходите се признават за периода, за който Комисията изпрати покана за внасяне на средства до държавите членки, с която изисква те да внесат своята вноска. Те се оценяват по своя „поискан размер“. Тъй като ресурсите от ДДС и от БНД се основават на приблизителни оценки на данните за съответната бюджетна година, те могат да бъдат променяни при настъпването на промени до публикуването на окончателните данни от държавите членки. Резултатът от промяна на приблизителна оценка се включва при определянето на нетния излишък или дефицит за периода, през който е настъпила промяната.
Традиционни собствени ресурси
Средствата, подлежащи на събиране, от операции без размяна и свързаните с тях приходи се признават, когато бъдат получени изпратените от държавите членки съответни месечни отчети „A“ (включително събраните мита и дължимите суми, които са обезпечени и не са оспорени). Към отчетната дата събраните от държавите членки приходи за периода, които все още не са платени на Комисията, се оценяват и признават като начислени приходи. Тримесечните отчети „Б“ (включително митата, които не са събрани и не са обезпечени, както и обезпечените суми, които са оспорени от длъжника), получени от държавите членки, се признават като приход, като от тях се изваждат разходите по събирането, на които държавите имат право. Освен това се признава намаление на стойността в размер на очакваните несъбрани суми.
Глоби
Приходите от глоби се признават, когато решението на ЕС за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. Ако има съмнения по отношение на платежоспособността на предприятието, се признава намаление на стойността на вземането. След решението за налагане на глоба длъжниците разполагат с два месеца от датата на уведомлението:
|
— |
или да приемат решението, в който случай те трябва да платят глобата в посочения срок и сумата се събира от ЕС окончателно; |
|
— |
или да не приемат решението, в който случай го обжалват в съответствие със законодателството на ЕС. |
При все това, дори и решението да бъде обжалвано, глобата трябва да бъде платена в определения тримесечен срок, тъй като обжалването няма суспензивно действие (член 278 от Договора за ЕС), или, при определени обстоятелства и със съгласието на счетоводителя на Комисията, вместо това длъжникът може да представи банкова гаранция за сумата.
Ако предприятието обжалва решението и вече е платило глобата условно, сумата се записва като условeн пасив. Въпреки това, тъй като обжалването на решение на ЕС от адресата няма суспензивно действие, получените парични средства се използват за изчистване на подлежащата на събиране сума. Ако вместо плащане бъде получена гаранция, глобата остава като сума, която подлежи на събиране. Ако изглежда вероятно, че Общият съд може да не се произнесе в полза на ЕС, се признава провизия за покриване на този риск. Ако вместо това е предоставена гаранция, сумата, която подлежи на събиране, се намалява в необходимата степен. Натрупаната лихва, получена от Комисията по банковите сметки, в които се депозират получаваните плащания, се признава като приход и всеки условен пасив се увеличава в съответната степен.
От 2010 г. всички условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
Приходите от продажбата на стоки и услуги се признават, когато значителните рискове и ползи от собствеността върху стоките се прехвърлят на купувача. Приходите, свързани със сделка, включваща предоставянето на услуги, се признават в зависимост от етапа на завършеност на сделката към отчетната дата.
Приходи и разходи от лихви
Приходите и разходите от лихви се признават в отчета за финансовия резултат посредством метода на ефективната лихва. Това е метод за изчисляване на амортизираната стойност на финансов актив или пасив и за разпределяне на лихвените приходи или разходи през съответния период. При изчисляване на ефективния лихвен процент ЕС оценява приблизително паричните потоци, като взема предвид всички договорни условия на финансовия инструмент (например възможностите за предплащане), но не взема предвид бъдещите кредитни загуби. Изчислението включва всички такси и пунктове, платени или получени между страните по договора, които са неразделна част от ефективния лихвен процент, от трансакционните разходи и от всички други премии или намаления.
Когато даден финансов актив или група от подобни финансови активи бъдат намалени в резултат на загуба от обезценка, приходите от лихви се признават посредством лихвения процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци за целите на оценяването на загубата от обезценка.
Приходи от дивиденти
Приходите от дивиденти се признават, когато бъде установено правото за получаване на плащането.
1.6.2. Разходи
Разходите от операции без размяна представляват основната част от разходите на ЕС. Те се отнасят до трансферите към бенефициери и могат да бъдат три вида: вземания, трансфери по споразумения и дискреционни безвъзмездни средства, вноски и дарения.
Трансферите се признават като разходи през периода, през който са настъпили събитията, пораждащи трансфера, при условие че естеството на трансфера се допуска от нормативната уредба (Финансовия регламент, Правилника за персонала или друг регламент) или е подписано споразумение, разрешаващо трансфера; бенефициерът е изпълнил всички критерии за допустимост; и може да бъде направена разумна оценка на сумата.
Когато бъде получено искане за плащане или декларация за направени разходи, които изпълняват критериите за признаване, те се признават като разход в размер на допустимата сума. В края на годината направените допустими разходи, които се дължат на бенефициерите, но които все още не са съобщени, се оценяват и записват като начислени разходи.
Разходите от операции с размяна, възникващи от закупуването на стоки и услуги, се признават, когато доставките бъдат извършени и приети от ЕС. Те се оценяват по първоначална фактурна стойност. Освен това към датата на счетоводния баланс разходите, свързани с предоставяната услуга през периода, за който все още не е получена или приета фактура, се оценяват приблизително и се признават в отчета за финансовия резултат.
1.7. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ
1.7.1. Условни активи
Условен актив е възможен актив, който възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС. Условен актив се оповестява, когато е вероятна появата на входящ поток от икономически ползи или на потенциал за предоставяне на услуга.
1.7.2. Условни пасиви
Условен пасив е възможно задължение, което възниква от минали събития и чието съществуване ще бъде потвърдено единствено от настъпването или ненастъпването на едно или повече несигурни бъдещи събития, които не са изцяло под контрола на ЕС; или настоящо задължение, което възниква от минали събития, но не е признато, тъй като: не е вероятно да бъде необходим изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически ползи или потенциал за предоставяне на услуга, за уреждане на задължението или в редките случаи, когато размерът на задължението не може да бъде оценен достатъчно надеждно.
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
АКТИВИ
2.1. НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ
|
млн. EUR |
|
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2014 г. |
577 |
|
Новопридобити активи |
134 |
|
Намаления на активи |
(14) |
|
Трансфер между категориите активи |
0 |
|
Други промени |
0 |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2015 г. |
698 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2014 г. |
(295) |
|
Амортизационен разход за годината |
(74) |
|
Намаления на активи |
9 |
|
Трансфер между категориите активи |
0 |
|
Други промени |
— |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2015 г. |
(361) |
|
Нетна балансова стойност към 31.12.2015 г. |
337 |
|
Нетна балансова стойност към 31.12.2014 г. |
282 |
Сумите по-горе се отнасят предимно до компютърния софтуер.
2.2. ИМОТИ, МАШИНИ И СЪОРЪЖЕНИЯ
Увеличението на имотите, машините и съоръженията се дължи предимно на по-нататъшното разработване на активите, свързани с космическите програми „Галилео“ и „Коперник“, които активи се изграждат с помощта на Европейската космическа агенция (ЕКА).
За „Галилео“ — глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) на ЕС — активите в процес на изграждане към 31 декември 2015 г. възлизат на общо 2 110 млн. EUR (2014 г.: 1 478 млн. EUR). През периода като разход е призната сума на стойност 17 млн. EUR (2014 г.: 17 млн. EUR) некапитализируеми разходи за развойна дейност. Когато бъде завършена, системата ще се състои от 30 спътника и мрежа от наземни станции. Към датата на счетоводния баланс вече са били пуснати в орбита 12 спътника на „Галилео“.
Що се отнася до „Коперник“ — европейската програма за наблюдение на Земята — съответните активи се признават в счетоводния баланс на ЕС от 2014 г. след прехвърлянето им от ЕКА. Към датата на счетоводния баланс като активи в процес на изграждане са признати 1 188 млн. EUR, свързани със спътниците на „Коперник“, които се изграждат понастоящем (2014 г.: 1 228 млн. EUR). Освен това 498 млн. EUR във връзка със спътниците в орбита Sentinel 1A и 2A са признати като активи в позицията за машини и съоръжения, без да се включва натрупаната амортизация (2014 г.: 283 млн. EUR), след като Sentinel 2A бе пуснат в орбита и започна да функционира през отчетния период. Спътниците Sentinel 1А и 2А се амортизират през очаквания им полезен живот от 7 години.
Имоти, машини и съоръжения
|
млн. EUR |
||||||||
|
|
Земя и сгради |
Машини и съоръжения |
Обзавеждане и превозни средства |
Компютърен хардуер |
Други |
Финансови лизинги |
Активи в процес на изграждане |
Общо |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2014 г. |
4 768 |
990 |
242 |
623 |
261 |
2 693 |
3 176 |
12 754 |
|
Новопридобити активи |
41 |
58 |
16 |
54 |
34 |
61 |
998 |
1 262 |
|
Намаления на активи |
(8) |
(25) |
(12) |
(53) |
(8) |
(1) |
(38) |
(145) |
|
Трансфер между категориите активи |
54 |
261 |
— |
0 |
(11) |
0 |
(305) |
— |
|
Други промени |
1 |
3 |
2 |
2 |
0 |
31 |
1 |
39 |
|
Брутна балансова стойност към 31.12.2015 г. |
4 856 |
1 288 |
248 |
627 |
277 |
2 784 |
3 832 |
13 911 |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2014 г. |
(2 549 ) |
(477) |
(168) |
(501) |
(173) |
(950) |
|
(4 817 ) |
|
Амортизационен разход за годината |
(158) |
(116) |
(18) |
(69) |
(27) |
(103) |
|
(489) |
|
Отменена амортизация |
— |
0 |
0 |
1 |
0 |
— |
|
1 |
|
Намаления на активи |
6 |
24 |
11 |
52 |
7 |
1 |
|
101 |
|
Трансфер между категориите активи |
— |
(10) |
— |
0 |
10 |
0 |
|
— |
|
Други промени |
0 |
(3) |
(1) |
(1) |
0 |
(2) |
|
(6) |
|
Натрупана амортизация към 31.12.2015 г. |
(2 701 ) |
(581) |
(176) |
(517) |
(182) |
(1 054 ) |
|
(5 211 ) |
|
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2015 г. |
2 155 |
708 |
72 |
110 |
94 |
1 730 |
3 832 |
8 700 |
|
НЕТНА БАЛАНСОВА СТОЙНОСТ КЪМ 31.12.2014 г. |
2 219 |
513 |
74 |
122 |
89 |
1 743 |
3 176 |
7 937 |
2.3. ИНВЕСТИЦИИ, ОТЧЕТЕНИ ПОСРЕДСТВОМ МЕТОДА НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Участия в съвместни предприятия |
2.3.1 |
5 |
— |
|
Участия в асоциирани предприятия |
2.3.2 |
491 |
409 |
|
Общо |
|
497 |
409 |
Участията в съвместни и асоциирани предприятия се отчитат посредством метода на собствения капитал.
2.3.1. Участия в съвместни предприятия
|
млн. EUR |
||||||||
|
|
СПГ |
SESAR |
БТП |
„Чисто небе“ |
ИИЛ |
ECSEL |
ГКВ |
Общо |
|
Участия към 31.12.2014 г. |
— |
0 |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
Вноски |
— |
93 |
1 |
224 |
147 |
145 |
67 |
677 |
|
Дял от нетния резултат |
— |
(93) |
4 |
(163) |
(147) |
(145) |
(67) |
(611) |
|
Признаване на преди това непризнат дял от загубите |
— |
— |
— |
(61) |
— |
— |
— |
(61) |
|
Други капиталови движения |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
(0) |
|
Участия към 31.12.2015 г. |
— |
0 |
5 |
0 |
0 |
0 |
0 |
5 |
|
Непризнат дял от загубите (7) |
— |
(252) |
— |
(38) |
(161) |
(55) |
(156) |
(662) |
Следните балансови стойности могат да се припишат на Комисията въз основа на процента на нейното участие:
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи активи |
188 |
250 |
|
Текущи активи |
301 |
178 |
|
Нетекущи пасиви |
— |
— |
|
Текущи пасиви |
(856) |
(813) |
|
Приходи |
13 |
2 |
|
Разходи |
(811) |
(666) |
Международна организация по термоядрена енергия ITER (ITER)
След преглед на счетоводството за съвместните предприятия бе преценено, че организацията ITER не отговаря на критериите за признаване като съвместно предприятие. От 2015 г. тя вече не се записва като съвместно предприятие и средствата, които ЕС отпуска на организацията ITER, се третират като разходи. Тъй като балансовата стойност на организацията ITER към 31 декември 2014 г. бе нула и последиците от промяната не са съществени, резултатите за предходните години не са коригирани.
Съвместно предприятие „ГАЛИЛЕО“ (СПГ)
СПГ мина в ликвидация в края на 2006 г. и този процес все още не е приключил. През 2015 г. субектът не е развивал дейност и продължава да е в ликвидация.
Съвместно предприятие SESAR
Към 31 декември 2015 г. Комисията притежава 41,28 % от SESAR (2014 г.: 43,53 %).
Съвместни технологични инициативи
Публично-частните партньорства (ПЧП) под формата на съвместни технологични инициативи (СТИ), които бяха осъществени посредством съвместни предприятия (СП) по смисъла на член 187 от Договора, са създадени с цел изпълняване на целите на програмата от Лисабон за растеж и работни места. Съвместните предприятия „Биотехнологични производства“ (БТП), „Чисто небе“, „Инициатива за иновативни лекарства“ (ИИЛ), ECSEL (сливане на предишните СП ARTEMIS и ENIAC) и „Горивни клетки и водород“ (ГКВ) са ПЧП, създадени под формата на СТИ. Капиталовото участие в края на годината е, както следва: 57,81 % в БТП (2014 г.: N/A), 63,59 % (2014 г.: 61,39 %) в „Чисто небе“, 67,07 % (2014 г.: 80,47 %) в ИИЛ, 96,29 % (2014 г.: 95,47 %) в ECSEL и 64,86 % (2014 г.: 70,85 %) в ГКВ.
2.3.2. Участия в асоциирани предприятия
Европейски инвестиционен фонд
Участието на Комисията в Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) се третира като асоциирано предприятие, като се използва методът на собствения капитал. ЕИФ е финансовата институция на ЕС, специализирана в предоставянето на рисков капитал и гаранции на МСП.
|
млн. EUR |
|
|
|
ЕИФ |
|
Участия към 31.12.2014 г. |
409 |
|
Вноски |
44 |
|
Дял от нетния резултат |
31 |
|
Други капиталови движения |
7 |
|
Участия към 31.12.2015 г. |
491 |
Следните балансови стойности могат да се припишат на Комисията въз основа на процента на нейното участие:
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Активи |
578 |
497 |
|
Пасиви |
(87) |
(87) |
|
Приходи |
51 |
38 |
|
Излишък/(дефицит) |
26 |
21 |
Комисията е внесла 20 % от капиталовото си участие (остатъкът не е поискан), които съответстват на 909 млн. EUR.
|
млн. EUR |
||
|
|
Общ размер на капитала на ЕИФ |
Участие на Комисията |
|
Общо акционерен капитал |
4 286 |
1 136 |
|
Внесен |
(857) |
(227) |
|
Непоискан |
3 429 |
909 |
2.4. ФИНАНСОВИ АКТИВИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи финансови активи |
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
7 222 |
6 550 |
|
Заеми |
2.4.2 |
49 743 |
49 888 |
|
Общо |
|
56 965 |
56 438 |
|
Текущи финансови активи |
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
2.4.1 |
2 399 |
2 856 |
|
Заеми |
2.4.2 |
7 508 |
8 955 |
|
Общо |
|
9 907 |
11 811 |
|
Общо |
|
66 871 |
68 249 |
2.4.1. Финансови активи, обявени за продажба
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Инвестиции в BUFI |
2 647 |
3 068 |
|
Гаранционен фонд за външни дейности |
2 002 |
1 825 |
|
ЕОВС в ликвидация |
1 699 |
1 699 |
|
Европейска банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) |
188 |
188 |
|
Междинна сума |
6 536 |
6 780 |
|
Бюджетни инструменти: |
|
|
|
Механизъм за финансиране с поделяне на риска (МФПР) |
773 |
842 |
|
„Хоризонт 2020“ |
765 |
514 |
|
ETF Start-up (схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии) |
485 |
399 |
|
Инициатива за облигации за проекти |
217 |
125 |
|
Инструмент за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи (LGTT) |
208 |
186 |
|
Операции с рисков капитал |
152 |
145 |
|
Европейски фонд за Югоизточна Европа |
118 |
117 |
|
Други бюджетни инструменти |
366 |
298 |
|
Междинна сума |
3 084 |
2 626 |
|
Общо |
9 620 |
9 406 |
|
Нетекущи |
7 222 |
6 550 |
|
Текущи |
2 399 |
2 856 |
Инвестиции в BUFI
Условно платените глоби, свързани с дела в областта на конкуренцията, се внасят в специално създаден за целта фонд (фонд BUFI) и се инвестират от Комисията в дълговите инструменти, категоризирани като финансови активи, обявени за продажба.
Гаранционен фонд за външни дейности
Гаранционният фонд за външни дейности обхваща заемите, гарантирани от ЕС, и по-специално операциите на ЕИБ по отпускане на заеми извън ЕС, заемите в рамките на макрофинансовата помощ (МФП) и заемите от Евратом извън ЕС. Той представлява дългосрочен инструмент (нетекуща част: 1 614 млн. EUR), управляван от ЕИБ и предназначен за покриване на гарантираните от ЕС заеми, задълженията по които не се изпълняват. Фондът се финансира с плащания от бюджета на ЕС, с постъпленията от лихви върху инвестициите, направени от активите на Фонда, и със сумите, събрани от просрочили плащанията си длъжници, за които Фондът е трябвало да задейства своята гаранция. Всеки годишен излишък се възстановява под формата на приход за бюджета на ЕС. ЕС е задължен да включва гаранционен резерв за покриването на заемите, отпускани на трети държави. Този резерв е предназначен за покриване на нуждите на Гаранционния фонд и, при необходимост, задействаните гаранции, надвишаващи сумата, налична във Фонда, за да могат тези суми да бъдат покрити от бюджета. Този резерв съответства на целта от 9 % от неизплатените отпуснати заеми към края на годината.
ЕОВС в ликвидация
Във връзка със сумите на ЕОВС в ликвидация всички финансови активи, обявени за продажба, са дългови ценни книжа в евро, котирани на активен пазар.
Европейска банка за възстановяване и развитие
Тъй като акциите на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) не се котират на никоя фондова борса и предвид на договорните ограничения, включени в учредителния акт на ЕБВР, свързани, освен с друго, с продажбата на дялови участия, ограничени до цената на придобиване и разрешени единствено за съществуващите акционери, акционерният дял на Комисията се оценява по себестойност минус намалението за обезценка.
|
млн. EUR |
||
|
|
Общ размер на капитала на ЕБВР |
Участие на Комисията |
|
Общо акционерен капитал |
29 674 |
900 |
|
Внесен |
(6 202 ) |
(188) |
|
Непоискан |
23 472 |
712 |
Бюджетни инструменти
ЕС държи финансови активи, обявени за продажба, под формата на дългови ценни книжа (напр. облигации) и капиталови инструменти. Дълговите ценни книжа се използват предимно за временно инвестиране на сумите, заделени за гаранцията на ЕС и инструментите за поделяне на риска, докато бъдат използвани за задействаните гаранции.
Механизъм за финансиране с поделяне на риска
Механизмът за финансиране с поделяне на риска (МФПР) се управлява от ЕИБ и инвестиционният портфейл на Комисията се използва за осигуряване срещу финансовия риск при заемите и гаранциите, предоставени от ЕИБ на допустими проекти в областта на научните изследвания. Общо в МФР за периода 2007—2013 г. за МФПР бе заделен бюджет на Комисията в размер на максимум 1 млрд. EUR. В МФР за периода 2014—2020 г. не са предвидени допълнителни бюджетни средства за МФПР. През 2015 г. 65 млн. EUR от средствата, предоставени от ЕС за МФПР, бяха прехвърлени на дълговия инструмент по линия на „Хоризонт 2020“, който замени МФПР. Към 31 декември 2015 г. средствата от Комисията за МФПР, включително държавите от ЕАСТ и третите държави, възлиза на 791 млн. EUR. Следва да се отбележи, че общият риск за Комисията е ограничен до размера на сумата, която тя предоставя за Механизма.
„Хоризонт 2020“
Съгласно Регламента на ЕС за създаване на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.), бяха създадени нови финансови инструменти, за да се подобри достъпът до финансиране за субекти, работещи в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ). Тези инструменти са: услугата за заеми и гаранции по InnovFin за научни изследвания и иновации — по която Комисията споделя финансовия риск, свързан с портфейл с нови операции за финансиране, предприети от ЕИБ, гаранцията за МСП по InnovFin, включително инструмента за неограничена гаранция в рамките на инициативата за МСП (SIUGI) — механизми за гарантиране, управлявани от ЕИФ, предоставящи гаранции и насрещни гаранции за финансовите посредници за новите портфейли със заеми (по SIUGI Комисията споделя финансовия риск, свързан с дадената гаранция, с държавите членки, ЕИФ и ЕИБ), и капиталовия механизъм по InnovFin за научни изследвания и иновации, който отпуска инвестиции във фондове за рисков капитал и се управлява от ЕИФ. Към 31 декември 2015 г. общият размер на средствата от ЕС за финансовите инструменти по „Хоризонт 2020“ бе 1 060 млн. EUR.
ETF Start-up (схема за подкрепа на стартиращи предприятия по Европейския механизъм за технологии)
Това са капиталови инструменти, които бяха финансирани от Програмата за растеж и заетост, Многогодишната програма за предприятията и предприемачеството, Програмата за конкурентоспособност и иновации и Пилотния проект за трансфер на технологии, които се намират под попечителството на ЕИФ, и подпомагат създаването на МСП и финансирането на новосъздадени МСП чрез инвестиране в подходящи специализирани фондове за рисков капитал.
Йерархия на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба:
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Ниво 1: котирани цени на активни пазари |
8 123 |
8 183 |
|
Ниво 2: наблюдаеми елементи, различни от котираните цени |
188 |
76 |
|
Ниво 3: техники за оценяване, при които елементите не са наблюдаеми пазарни данни |
1 310 |
1 147 |
|
Общо |
9 620 |
9 406 |
През периода от ниво 2 в ниво 1 бяха прехвърлени 10 млн. EUR.
Равняване на финансовите активи, оценени с помощта на техники за оценяване, използващи елементи, които не се основават на наблюдаеми пазарни данни (ниво 3):
|
млн. EUR |
|
|
Начално салдо към 31.12.2014 г. |
1 147 |
|
Покупки и продажби |
98 |
|
Печалби или загуби за периода като финансови приходи или разходи за финансиране |
(27) |
|
Печалби или загуби в нетните активи |
91 |
|
Трансфери към ниво 3 |
— |
|
Трансфери от ниво 3 |
— |
|
Други |
— |
|
Крайно салдо към 31.12.2015 г. |
1 310 |
2.4.2. Заеми
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Заеми, отпуснати от заемни средства |
56 874 |
58 509 |
|
Заеми, отпуснати от бюджета |
377 |
334 |
|
Общо |
57 251 |
58 843 |
|
Нетекущи |
49 743 |
49 888 |
|
Текущи |
7 508 |
8 955 |
Заеми, отпуснати от заемни средства
|
млн. EUR |
||||||
|
|
МФП |
Евратом |
ПБ |
ЕМФС |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
|
Общо към 31.12.2014 г. |
1 842 |
349 |
8 590 |
47 507 |
221 |
58 509 |
|
Нови заеми |
1 245 |
— |
— |
12 160 |
— |
13 405 |
|
Възстановени суми |
(67) |
(48) |
(2 700 ) |
(12 160 ) |
— |
(14 975 ) |
|
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
14 |
14 |
|
Промени в балансовата стойност |
4 |
— |
(79) |
2 |
(6) |
(79) |
|
Обезценка |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
Общо към 31.12.2015 г. |
3 024 |
301 |
5 811 |
47 509 |
229 |
56 874 |
|
Нетекущи |
2 937 |
251 |
4 200 |
42 050 |
218 |
49 656 |
|
Текущи |
87 |
50 |
1 611 |
5 459 |
11 |
7 218 |
Промяната в балансовата стойност съответства на промяната в начислените лихви.
МФП е основан на политиката финансов инструмент за необвързана и непредназначена за конкретна цел помощ за платежния баланс и/или бюджетна подкрепа за партньорските държави, които понастоящем изпълняват програма на МВФ. Тя се предоставя под формата на средно-/дългосрочни заеми или безвъзмездни средства или на подходяща комбинация от двете и обикновено допълва финансирането, осигурено в контекста на подкрепяна от МВФ програма за корекция и реформи. Тези заеми са гарантирани от Гаранционния фонд за външни дейности. Към 31.12.2015 г.1 323 млн. EUR във връзка със споразумение за заем по линия на МФП бяха отпуснати на Украйна (1 200 млн. EUR), на Тунис (100 млн. EUR), на Грузия (13 млн. EUR) и на Киргизстан (10 млн. EUR), но тези средства все още не бяха изплатени на държавите.
Правният субект Евратом (който се представлява от Комисията) дава назаем средства както на държави, които са членки на ЕС, така и на държави, които не са членки на ЕС, за финансиране на проекти, свързани с енергийни съоръжения. Към 31 декември 2015 г. на Украйна бяха отпуснати заеми на стойност 300 млн. EUR, които все още не бяха изплатени на държавата. За заемите от Евратом са получени гаранции от трети страни на стойност 301 млн. EUR (2014 г.: 349 млн. EUR).
Инструментът за ПБ, който е основан на политиката финансов инструмент, осигурява средносрочна финансова помощ за държавите — членки на ЕС. Благодарение на него могат да се отпускат заеми на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от трудности със своите платежни баланси или капиталови движения. Единствено държавите членки, които не са приели еврото, могат да се ползват от този инструмент. Помощта за ПБ за Латвия бе отпусната преди въвеждането на еврото на 1 януари 2014 г. Максималният размер на непогасените отпуснати заеми по инструмента е ограничен до 50 млрд. EUR. Получените заеми, свързани с тези заеми, отпуснати в подкрепа на ПБ, са гарантирани от бюджета на ЕС — поради това към 31 декември 2015 г. бюджетът е изложен на максимален възможен риск на стойност 5,8 млрд. EUR по отношение на тези отпуснати заеми.
ЕМФС предоставя възможност да се оказва финансова помощ на държава членка, изпитваща трудности или сериозно застрашена от големи трудности, причинени от извънредни обстоятелства извън нейния контрол. Тази помощ може да бъде под формата на заем или кредитна линия. Съгласно заключенията на Съвета по икономическите и финансовите въпроси от 9 май 2010 г. механизмът не може да надвишава 60 млрд. EUR, но правното ограничение ограничава непогасените отпуснати заеми или кредитните линии до наличния под тавана за собствените ресурси марж. Получените заеми, свързани със заеми, отпуснати по линия на ЕМФС, са гарантирани от бюджета на ЕС — поради това към 31 декември 2015 г. бюджетът е изложен на максимален възможен риск на стойност 47,5 млрд. EUR по отношение на тези отпуснати заеми. Тъй като действието и на двете програми по ЕМФС изтече, няма суми, които да не са преведени на съответните получатели. Не е предвидено ЕМФС да участва в нови програми за финансиране или да сключва нови споразумения за заем.
Заемите от ЕОВС в ликвидация са отпуснати от заемни средства в съответствие с членове 54 и 56 от Договора за ЕОВС.
Ефективни лихвени проценти за заемите (изразени като лихвен диапазон)
|
Заеми |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % — 4,54 % |
0,181 % — 4,54 % |
|
Евратом |
0,08 % — 5,76 % |
0,26 % — 5,76 % |
|
Платежен баланс (ПБ) |
2,375 % — 3,625 % |
2,375 % — 3,625 % |
|
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,625 % — 3,75 % |
1,875 % — 3,750 % |
|
ЕОВС в ликвидация |
5,2354 % — 5,8103 % |
5,2354 % — 5,8103 % |
Заеми, отпуснати от бюджета
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Заеми при специални условия |
113 |
130 |
|
Жилищни кредити от ЕОВС в ликвидация (8) |
6 |
9 |
|
Срочни депозити със срок между 3 и 12 месеца |
257 |
195 |
|
Общо |
377 |
334 |
|
Нетекущи |
88 |
116 |
|
Текущи |
290 |
217 |
Заемите при специални условия се отпускат при преференциални лихви като част от сътрудничеството с държави, които не са членки на ЕС.
Обезценка на заеми, отпуснати от бюджета
|
млн. EUR |
||||||
|
|
31.12.2014 |
Новопридобити активи |
Сторниране |
Отписване |
Други |
31.12.2015 |
|
Заеми при специални условия |
6 |
75 |
0 |
0 |
149 |
231 |
|
Жилищни кредити от ЕОВС в ликвидация |
— |
0 |
0 |
0 |
0 |
— |
|
Общо |
6 |
75 |
0 |
0 |
149 |
231 |
Позицията за заеми при специални условия включва също суброгираните заеми, т.е. необслужваните заеми, които са отпуснати от ЕИБ и за които всички права са суброгирани на ЕС след плащането от Гаранционния фонд за външни дейности, както и които са изцяло обезценени за сума в размер на 217 млн. EUR (2014 г.: 149 млн. EUR).
2.5. ПРЕДВАРИТЕЛНО ФИНАНСИРАНЕ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущо предварително финансиране |
|
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
28 543 |
15 980 |
|
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
1 332 |
2 378 |
|
Принос към доверителните фондове |
|
4 |
— |
|
Общо |
|
29 879 |
18 358 |
|
Текущо предварително финансиране |
|
|
|
|
Предварително финансиране |
2.5.1 |
11 498 |
29 222 |
|
Други средства, предоставени авансово на държавите членки |
2.5.2 |
3 779 |
5 015 |
|
Общо |
|
15 277 |
34 237 |
|
Общо |
|
45 156 |
52 595 |
Предварителното финансиране съставлява голяма част от общите активи на ЕС, поради което редовно му се отделя подобаващо внимание. Следва да се отбележи, че нивото на сумите по предварително финансиране за различните програми трябва да е достатъчно за осигуряване на средствата, необходими на бенефициера, за да започне проекта, като същевременно се защитават финансовите интереси на ЕС и се вземат под внимание правните и оперативните ограничения и ограниченията, свързани с разходната ефективност. Комисията отдели нужното внимание на всички тези елементи с цел подобряване на действията, които се предприемат във връзка с предварителното финансиране.
2.5.1. Предварително финансиране
|
млн. EUR |
||||||
|
|
Брутна сума |
Изчистени в края на годината |
Нетна сума към 31.12.2015 г. |
Брутна сума |
Изчистени в края на годината |
Нетна сума към 31.12.2014 г. |
|
Споделено управление |
|
|
|
|
|
|
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
4 726 |
(1 629 ) |
3 097 |
5 644 |
(2 115 ) |
3 529 |
|
ЕФРР и КФ |
24 268 |
(7 416 ) |
16 852 |
24 934 |
(2 182 ) |
22 752 |
|
EСФ |
7 251 |
(1 325 ) |
5 926 |
6 884 |
(953) |
5 931 |
|
Други |
4 359 |
(2 365 ) |
1 994 |
4 626 |
(2 535 ) |
2 091 |
|
Общо |
40 604 |
(12 735 ) |
27 869 |
42 088 |
(7 785 ) |
34 303 |
|
Пряко управление |
|
|
|
|
|
|
|
Извършено от: |
|
|
|
|
|
|
|
Комисията |
12 512 |
(9 536 ) |
2 976 |
13 173 |
(10 215 ) |
2 958 |
|
Изпълнителните агенции на ЕС |
11 065 |
(7 767 ) |
3 298 |
9 079 |
(6 618 ) |
2 461 |
|
Доверителни фондове |
14 |
(5) |
9 |
— |
— |
— |
|
Общо |
23 591 |
(17 308 ) |
6 283 |
22 252 |
(16 833 ) |
5 419 |
|
Непряко управление |
|
|
|
|
|
|
|
Извършено от: |
|
|
|
|
|
|
|
Други агенции и органи на ЕС |
627 |
(95) |
532 |
548 |
(98) |
450 |
|
Трети държави |
2 151 |
(1 229 ) |
922 |
1 981 |
(1 169 ) |
812 |
|
Международни организации |
6 640 |
(4 014 ) |
2 626 |
6 236 |
(3 476 ) |
2 760 |
|
Други субекти |
5 330 |
(3 521 ) |
1 809 |
4 370 |
(2 910 ) |
1 460 |
|
Общо |
14 748 |
(8 859 ) |
5 889 |
13 135 |
(7 653 ) |
5 482 |
|
Общо |
78 943 |
(38 902 ) |
40 041 |
77 474 |
(32 273 ) |
45 202 |
|
Нетекущи |
28 543 |
— |
28 543 |
15 980 |
— |
15 980 |
|
Текущи |
50 401 |
(38 902 ) |
11 498 |
61 495 |
(32 273 ) |
29 222 |
Приключването на периода на програмиране 2007—2013 г. и постепенното започване на програмите за периода 2014—2020 г. са основните фактори, които влияят на размера на този актив: предварителното финансиране за старите програми намалява поради приемането на разходи, докато за новия период на програмиране е изплатено допълнително предварително финансиране.
Що се отнася до споделеното управление, този преход между периодите на програмиране също обяснява движението между текущи и нетекущи салда. Новото предварително финансиране, изплатено по отношение на периода на програмиране 2014—2020 г., по принцип се отчита като нетекущо. Изплатените през 2015 г. суми възлизат на 10 млрд. EUR, 7 млрд. EUR от които са свързани с политиката на сближаване. Периодът на програмиране 2007—2013 г. е в заключителната си фаза, поради което повече суми стават дължими в срок от дванадесет месеца.
Гаранции, получени по отношение на предварително финансиране
Това са гаранции, които Комисията изисква в някои случаи от бенефициерите, които не са държави членки, при извършване на авансови плащания (предварително финансиране). За този вид гаранция се оповестяват две стойности: „номиналната“ и „текущата“ стойност. При номиналната стойност пораждащото събитие е свързано със съществуването на гаранцията. При текущата стойност пораждащото събитие за гаранцията са плащането на предварителното финансиране и/или последващите изчиствания. Към 31 декември 2015 г. номиналната стойност на гаранциите, получени във връзка с предварително финансиране, възлиза на 844 млн. EUR, докато текущата стойност на тези гаранции е 626 млн. EUR (2014 г.: съответно 957 млн. EUR и 605 млн. EUR).
Някои суми предварително финансиране, платени по 7-та рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) и по програмата „Хоризонт 2020“, успешно се покриват от Гаранционен фонд за участниците (ГФУ). ГФУ е инструмент от взаимна полза, създаден с цел покриване на рисковете, свързани с неплащането на суми от страна на бенефициерите в хода на изпълнението на непреките дейности по линия на 7РП и „Хоризонт 2020“. Всички участници в непреки дейности, които получават безвъзмездни средства от ЕС, внасят 5 % от общата вноска в капитала на ГФУ.
Към 31 декември 2015 г. сумите по предварително финансиране, покрити от ГФУ, възлизат на общо 1,7 млрд. EUR (2014 г.: 1,8 млрд. EUR). ЕС (представляван от Комисията) действа като изпълнител за участниците в ГФУ, но Фондът се притежава от участниците.
Към края на годината ГФУ има активи на обща стойност 1 838 млн. EUR (2014 г.: 1 640 млн. EUR). Активите на ГФУ включват също финансовите активи, които се управляват от генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“. Тъй като ГФУ е отделен субект, активите му не се консолидират в годишните отчети на ЕС.
2.5.2. Други средства, предоставени авансово на държавите членки
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Авансови средства, отпуснати на държавите членки, за финансовите инструменти под режим споделено управление |
3 287 |
3 823 |
|
Схеми за помощ |
1 824 |
3 570 |
|
Общо |
5 111 |
7 393 |
|
Нетекущи |
1 332 |
2 378 |
|
Текущи |
3 779 |
5 015 |
В рамките на програмите по структурните фондове и по ЕЗФРСР за периода 2007—2013 г. беше възможно да се правят авансови плащания от бюджета на ЕС към държавите членки, за да могат те да предоставят средства за финансови инструменти (под формата на заеми, капиталови инвестиции или гаранции). Тези финансови инструменти се създават и управляват под отговорността на държавите членки, не на Комисията. При все това средствата, които не са усвоени от тези инструменти към края на годината, са собственост на ЕС (както и цялото предварително финансиране) и поради това се третират като актив в счетоводния баланс на ЕС. Основните правни актове обаче не задължават държавите членки да представят периодични доклади на Комисията относно усвояването на тези аванси и в някои случаи държавите членки дори не са задължени да ги посочват изрично в декларациите за разходи, изпращани на Комисията.
Що се отнася до развитието на селските райони, Комисията поиска информация за неизползваните суми директно от разплащателните агенции в държавите членки. Въз основа на тази информация се изчислява, че към 31 декември 2015 г. са останали неизползвани 56 млн. EUR.
Що се отнася до политиката на сближаване, всяка година Комисията събира от държавите членки информация за тези финансови инструменти и я обединява в годишен доклад за изпълнението. Очаква се следващият доклад за неусвоените към края на 2015 г. суми да бъде предоставен на 1 октомври 2016 г. По тази причина съдържащата се в него информация няма да бъде налична навреме, за да бъде включена в настоящите отчети. Вследствие на това стойността на този актив се оценява въз основа на последната налична надеждна информация, т.е. годишния доклад за изпълнението към 31 декември 2014 г. и извършените през 2015 г. плащания. Оценката също така се основава на допускането, че средствата ще бъдат усвоени изцяло и равномерно през оставащия период на действие (до 31 март 2017 г.). Изчислено е, че към края на 2015 г. неусвоените средства за инвестиции в крайни бенефициери възлизаха на 3 231 млн. EUR.
Тъй като периодът на действие е към своя край, започна целенасочено събиране на данни с цел събиране на информация за неусвоените от държавите членки средства към 31 декември 2015 г. Предоставените данни показаха ясно, че изчислената от Комисията оценка е достатъчно точна.
Общият размер на средствата, които държавите членки са поискали от Комисията за тези инструменти, бе 10 938 млн. EUR, от които към края на годината неплатени останаха 353 млн. EUR. През 2015 г. са платени ограничени по размер суми, свързани с периода на програмиране 2014—2020 г.
Подобно на посоченото по-горе, изплатените от държавите членки аванси за различни схеми за помощ (държавна помощ, пазарни мерки на ЕФГЗ), които не са усвоени към края на годината, се записват като активи в счетоводния баланс на ЕС. Комисията е оценила стойността на тези авансови средства въз основа на предоставената от държавите членки информация. Получените суми са включени в подпозициите за схемите за помощ по-горе. Счита се, че 972 млн. EUR от общата сума, които представляват авансови плащания, извършени в контекста на развитието на селските райони, са останали неусвоени към края на 2015 г.
2.6. ВЗЕМАНИЯ ПО ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА И СРЕДСТВА, ПОДЛЕЖАЩИ НА СЪБИРАНЕ, ПО ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
857 |
1 158 |
|
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
13 |
40 |
|
Общо |
|
870 |
1 198 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна |
2.6.1 |
8 882 |
13 828 |
|
Вземания от операции с размяна |
2.6.2 |
572 |
551 |
|
Общо |
|
9 454 |
14 380 |
|
Общо |
|
10 324 |
15 578 |
2.6.1. Средства, подлежащи на събиране, от операции без размяна
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи |
|
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
857 |
305 |
|
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.3 |
— |
853 |
|
Общо |
|
857 |
1 158 |
|
Текущи |
|
|
|
|
Държави членки |
2.6.1.1 |
6 845 |
10 679 |
|
Глоби |
2.6.1.2 |
1 601 |
2 270 |
|
Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди |
2.6.1.3 |
369 |
832 |
|
Други средства, подлежащи на събиране |
|
67 |
48 |
|
Общо |
|
8 882 |
13 828 |
|
Общо |
|
9 739 |
14 987 |
2.6.1.1. Средства, подлежащи на събиране от държавите членки
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Установени в сметка „А“ |
3 041 |
2 789 |
|
Установени в отделната сметка |
1 283 |
1 617 |
|
Собствени ресурси за получаване |
— |
5 413 |
|
Обезценка |
(760) |
(1 144 ) |
|
Други |
10 |
12 |
|
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси |
3 573 |
8 686 |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) |
3 846 |
2 250 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) |
750 |
52 |
|
Временен инструмент за развитие на селските райони (ВИРСР) |
26 |
27 |
|
Специална предприсъединителна програма за развитие на земеделието и селските райони (САПАРД) |
175 |
166 |
|
Обезценка |
(1 092 ) |
(840) |
|
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони |
3 705 |
1 655 |
|
Очаквано събиране на предварително финансиране |
313 |
437 |
|
Платен и подлежащ на събиране ДДС |
36 |
44 |
|
Други средства, подлежащи на събиране от държавите членки |
75 |
161 |
|
Общо |
7 701 |
10 984 |
|
Нетекущи |
857 |
305 |
|
Текущи |
6 845 |
10 679 |
Нетекущите суми, които държавите членки дължат, са свързани с неизпълнени решения за уравняване с оглед на съответствието за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), които трябва да бъдат изплатени на годишни траншове и/или с отсрочване.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на собствените ресурси
Приносът на държавите членки към вноските в бюджета на ЕС, основани на ДДС и БНД, подлежи на годишна корекция, която се прави всяка година на първия работен ден на месец декември. Корекцията, направена през 2014 г., включваше големи промени в БНД за годините назад до 2002 г., което доведе до безпрецедентните 9,5 млрд. EUR общо за всички държави — членки на ЕС, от които 5,4 млрд. EUR все още не бяха получени към края на годината. Оставащите суми бяха получени през 2015 г. в съответствие с планираните отсрочени плащания.
Корекцията за 2015 г. не доведе до суми, които трябва да бъдат събрани от държавите членки.
Средства, подлежащи на събиране, в областта на ЕФГЗ и на развитието на селските райони
Тази позиция включва предимно сумите, които държавите членки дължат към 31 декември, декларирани и сертифицирани от тях към 15 октомври. Направена е приблизителна оценка на средствата, подлежащи на събиране, които възникват след това деклариране до 31 декември. Комисията оценява също размера на намаление за сумите, дължими от бенефициерите, които е малко вероятно да бъдат събрани. Фактът, че се прави такава корекция, не означава, че Комисията се отказва от събирането на тези суми в бъдеще. В корекцията е включено и отчисление от 20 %, което съответства на средствата, които държавите членки могат да задържат за покриване на административните си разходи.
2.6.1.2. Глоби
Това са глобите, наложени от Комисията, които не са платени (условно) към края на годината (2 165 млн. EUR), минус намалените суми (181 млн. EUR) и минус сумите, съответстващи на съдебни решения в полза на предприятието (384 млн. EUR). За неплатените към края на годината глоби бяха получени гаранции на обща стойност 1 428 млн. EUR (2014 г.: 1 916 млн. EUR). Следва да бъде отбелязано, че 116 млн. EUR от тези вземания бяха дължими след 31 декември 2015 г.
Намалението на салдото на неокончателните глоби към края на годината се дължи на факта, че някои глоби станаха окончателни и бяха прехвърлени в бюджета през 2015 г., както и че размерът на някои глоби бе намален от Съда.
2.6.1.3. Начислени приходи и разходи за бъдещи периоди
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Кохезионен фонд и фондове за земеделието и развитието на селските райони: финансови корекции |
10 |
1 502 |
|
Други начислени приходи |
162 |
83 |
|
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции без размяна |
196 |
101 |
|
Общо |
369 |
1 686 |
|
Нетекущи |
— |
853 |
|
Текущи |
369 |
832 |
2.6.2. Вземания от операции с размяна
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи |
|
|
|
Други вземания |
13 |
40 |
|
Общо |
13 |
40 |
|
Текущи |
|
|
|
Клиенти |
225 |
211 |
|
Обезценка на вземанията от клиенти |
(107) |
(103) |
|
Разходи за бъдещи периоди, свързани с операции с размяна |
228 |
219 |
|
Други |
227 |
224 |
|
Общо |
572 |
551 |
|
Общо |
585 |
591 |
Обезценката на вземанията от клиенти, оповестена по-горе, включва обезценка на стойност 39 млн. EUR, определена на индивидуална основа.
2.7. МАТЕРИАЛНИ ЗАПАСИ
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Научни материали |
55 |
66 |
|
Други |
83 |
62 |
|
Общо |
138 |
128 |
2.8. ПАРИ И ПАРИЧНИ ЕКВИВАЛЕНТИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Сметки към министерствата на финансите и в централните банки |
|
17 119 |
11 840 |
|
Текущи сметки |
|
110 |
303 |
|
Сметки за авансови средства |
|
4 |
4 |
|
Трансфери (парични средства в движение) |
|
— |
— |
|
Други срочни депозити |
|
28 |
28 |
|
Банкови сметки за изпълнението на бюджета и други срочни депозити |
2.8.1 |
17 262 |
12 174 |
|
Парични средства, предназначени за финансови инструменти |
2.8.2 |
1 298 |
1 275 |
|
Парични средства от глоби |
2.8.3 |
1 908 |
2 738 |
|
Парични средства, свързани с други институции, агенции и органи |
|
1 012 |
1 358 |
|
Парични средства, свързани с доверителни фондове |
|
192 |
— |
|
Общо |
|
21 671 |
17 545 |
2.8.1. Банкови сметки за изпълнението на бюджета и други срочни депозити
Тази позиция обхваща средствата, които Комисията държи в банковите си сметки във всяка държава членка и държава от ЕАСТ (към министерството на финансите или в централната банка), както и в текущи сметки в търговски банки, в сметки за авансови средства и в каса.
Високата наличност към края на 2015 г. се дължи предимно на високите вноски собствени ресурси във връзка с частта от салдата по ДДС и по БНД за 2014 г., платена от държавите членки едва през 2015 г., на салдата по ДДС и по БНД за 2015 г., платени през 2015 г., и на съществения размер на наложените глоби за нарушаване на правилата за конкуренцията, които глоби станаха окончателни. Коригиращият бюджет, основан на регламента за собствените ресурси, с който вноските на държавите членки се намаляват в съответната степен, беше приет късно през 2015 г., поради което съответните суми бяха върнати на държавите членки едва през януари 2016 г. Техният общ размер бе 9,5 млрд. EUR. Освен това две държави членки платиха своето салдо по БНД за 2016 г. предварително.
2.8.2. Парични средства, предназначени за финансови инструменти
Сумите в тази позиция се отнасят предимно до парични еквиваленти, управлявани от доверени лица от името на Комисията с цел изпълнение на конкретни програми за финансови инструменти, финансирани от бюджета на ЕС. Средствата, предназначени за финансови инструменти, могат да се използват само в съответната програма.
2.8.3. Парични средства от глоби
Това са парични средства, получени във връзка с глоби, наложени от Комисията, по които случаят все още не е приключен. Тези суми се държат в специални депозитни сметки, които не се използват за никакви други дейности. При обжалване или когато не е известно дали другата страна ще обжалва, съответната сума се оповестява като условен пасив в бележка 5.2.
Намалението на това салдо се дължи на факта, че от 2010 г. всички нови условно платени глоби се управляват от Комисията в специално създаден за целта фонд (BUFI) и се инвестират във финансови инструменти, категоризирани като обявени за продажба (вж. бележка 2.4.1).
ПАСИВИ
2.9. ПЕНСИИ И ДРУГИ ДОХОДИ НА НАЕТИ ЛИЦА
Нетно задължение във връзка със схемата за доходи на наети лица
|
млн. EUR |
|||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за пенсионно осигуряване |
Обща система за здравно осигуряване |
31.12.2015 г. Общо |
31.12.2014 г. Общо |
|
Задължение за изплащане на дефинирани доходи |
54 967 |
1 613 |
7 662 |
64 242 |
59 053 |
|
Активи на плана |
|
(149) |
(280) |
(428) |
(437) |
|
Нетни задължения |
54 967 |
1 465 |
7 382 |
63 814 |
58 616 |
Увеличението на общия размер на задължението, свързано с доходите на наети лица, се дължи предимно на движения в двете основни схеми:
Пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица:
|
— |
Допълнителното намаление на реалния дисконтов процент от 0,7 % на 0,6 % имаше съществен ефект. Намалението на дисконтовия процент доведе до увеличение на настоящата стойност на доходите и до увеличение на разходите за текущ трудов стаж. |
|
— |
Имаше също така промяна в очаквания процент на увеличение на заплатите — от 1,1 % на 1,2 %. |
|
— |
Други промени в актюерските предположения и параметри (например актюерските печалби/загуби, основани на опита и на промени в съвкупността) повлияха на изчислението на задължението. |
Общата система за здравно осигуряване, за която бяха актуализирани някои финансови предположения.
Задължението за изплащане на дефинирани доходи представлява теоретична оценка на сумата, която даден работодател трябва да внесе в схемата, за да изпълни задълженията си към членовете на пенсионната схема към дадения момент. Схемите обаче са текущи и като такива, всички плащания, които трябва да бъдат направени от схемата на годишна основа, се включват в бюджета на ЕС всяка година.
2.9.1. Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица
В съответствие с член 83 от Правилника за персонала плащането на обезщетенията, предвидени в пенсионноосигурителната схема на персонала, представлява разход за бюджета на ЕС. Схемата не се финансира, но държавите членки колективно гарантират изплащането на тези обезщетения. Освен това длъжностните лица внасят една трета от неговия размер за дългосрочното финансиране на тази схема чрез задължителна вноска от техните заплати.
Задълженията на пенсионноосигурителната схема бяха оценени въз основа на броя на служителите и на пенсионираните служители към 31 декември 2015 г. и на правилата на Правилника за персонала, приложими към тази дата. Тази оценка беше извършена в съответствие с методиката на МССПС 25 (а следователно и на счетоводно правило 12 на ЕС). Комисията ще доусъвършенства процесите си за изчисляване на задължението, свързано с доходите на наети лица, през 2016 г. Когато е целесъобразно, евентуалните резултати ще бъдат отразени в отчетите за 2016 г.
2.9.2. Други схеми за пенсионно осигуряване
Тази позиция се отнася до пасива, свързан с пенсионните задължения към членовете и бившите членове на Комисията, Съда (и Общия съд) и Сметната палата, генералните секретари на Съвета, Омбудсмана, Европейския надзорен орган по защита на данните и Съда на публичната служба на Европейския съюз. Също включен в тази позиция е пасив, свързан с пенсиите на членовете на Европейския парламент.
2.9.3. Обща система за здравно осигуряване
В допълнение към горепосочените схеми за пенсионно осигуряване се прави оценка на очакваното задължение на ЕС, що се отнася до общата система за здравно осигуряване, във връзка с разходите за здравеопазване, които трябва да се плащат по време на периодите след напускането на служителите (като се приспаднат техните вноски).
Движение в настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи за доходите на наети лица
Настояща стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи е настоящата стойност, без да се приспадат активи на плана, на очакваните бъдещи плащания, необходими за уреждането на задължението, произтичащо от трудовия стаж на наетите лица през текущия и миналите периоди.
По-долу е показан анализ на движението в задължението за изплащане на дефинирани доходи за текущата година:
|
млн. EUR |
||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за пенсионно осигуряване |
Обща система за здравно осигуряване |
Общо |
|
Настояща стойност към 31.12.2014 г. |
50 897 |
1 488 |
6 668 |
59 053 |
|
Разходи за текущ трудов стаж |
3 323 |
77 |
243 |
3 643 |
|
Разходи за лихви |
1 170 |
27 |
140 |
1 337 |
|
Нетни актюерски (печалби) и загуби |
1 429 |
91 |
674 |
2 194 |
|
Вноски от членовете |
|
|
21 |
21 |
|
Изплатени доходи |
(1 244 ) |
(52) |
(85) |
(1 380 ) |
|
Увеличение/(намаление) на задължението поради данъци върху пенсиите |
(608) |
(17) |
|
(625) |
|
Настояща стойност към 31.12.2015 г. |
54 967 |
1 613 |
7 662 |
64 242 |
Разходите за текущ трудов стаж представляват увеличението на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от услугите, предоставени от членовете на персонала през текущия период.
Разходите за лихви представляват увеличението през периода на настоящата стойност на задължението за изплащане на дефинирани доходи, което увеличение е следствие от това, че доходите са с един период по-близо до своето плащане.
Нетните актюерски печалби и загуби включват:
|
— |
Произтеклите от опита и действителността корекции (ефекта от разликите между предходните актюерски предположения и събитията, които са се случили в действителност); и |
|
— |
ефекта от промените в актюерските предположения, като например финансовите предположения, смъртността и очакваните увеличения на заплатите. Тези предположения са по същността си несигурни, поради което могат да показват значителни движения всяка следваща година. |
Платените доходи са доходите, платени през годината съгласно правилата на схемата (напр. пенсии за пенсионерите). Тези платени доходи водят до намаление на задължението за изплащане на дефинирани доходи, тъй като те вече не трябва да бъдат платени в бъдеще.
Актюерски предположения — доходи на наети лица
Основните актюерски предположения, използвани при оценяването на двете основни схеми за доходи на служителите на ЕС, са показани по-долу:
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Обща система за здравно осигуряване |
|
2015 |
|
|
|
Номинален дисконтов процент |
2,0 % |
2,1 % |
|
Очаквана инфлация |
1,4 % |
1,4 % |
|
Реален дисконтов процент |
0,6 % |
0,7 % |
|
Очаквано увеличение на заплатите |
1,2 % |
1,2 % |
|
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
|
Възраст на пенсиониране |
63/64/65 |
63/64/66 |
|
2014 |
|
|
|
Номинален дисконтов процент |
2,0 % |
2,1 % |
|
Очаквана инфлация |
1,3 % |
1,3 % |
|
Реален дисконтов процент |
0,7 % |
0,8 % |
|
Очаквано увеличение на заплатите |
1,1 % |
1,1 % |
|
Промяна в медицинските разходи |
N/A |
3,0 % |
|
Възраст на пенсиониране |
63/64/65 |
63 |
Смъртността се основава на международната таблица „Живот“ за публичните служители (International Civil Servants Life Table (ICSLT) 2013).
Номиналният дисконтов процент се определя като стойността на доходността на облигациите с нулев купон в евро (със срок 18 години, считано от декември 2015 г., за пенсионноосигурителната схема на европейските длъжностни лица (PSEO) и 20 години за общата система за здравно осигуряване). Използваната инфлация е очакваната инфлация през еквивалентния период. Тя трябва да бъде определена емпирично въз основа на очаквани стойности, изразени чрез свързани с индекс облигации на европейските финансови пазари. Реалният дисконтов процент се изчислява чрез номиналния дисконтов процент и очакваната инфлация в дългосрочен план.
Движение в настоящата стойност на активите на плана
|
млн. EUR |
|||
|
|
Други схеми за пенсионно осигуряване |
Обща система за здравно осигуряване |
Общо |
|
Настояща стойност към 31.12.2014 г. |
165 |
272 |
437 |
|
Нетно движение в активите на плана |
(16) |
8 |
(8) |
|
Настояща стойност към 31.12.2015 г. |
149 |
280 |
428 |
5-годишна тенденция
|
млн. EUR |
|||||
|
|
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
|
Задължение, свързано с доходите на наети лица |
34 835 |
42 503 |
46 818 |
58 616 |
63 814 |
Значителното увеличение на задължението, свързано с доходите на наети лица, през петте години може да бъде обяснено до голяма степен с намаляването на реалния дисконтов процент, използван за дисконтиране на бъдещите парични потоци. Това намаление е свързано с извънредните икономически условия, и по-специално с намаляването на лихвените проценти. Например, що се отнася до основната схема PSEO, реалният дисконтов процент намаля от 3,0 % в края на 2011 г. на 0,6 % в края на 2015 г.
Суми, признати в отчета за финансовия резултат
|
млн. EUR |
||||
|
|
Пенсионноосигурителна схема на европейските длъжностни лица |
Други схеми за пенсионно осигуряване |
Обща система за здравно осигуряване |
Общо |
|
2015 |
|
|
|
|
|
Разходи за текущ трудов стаж |
2 981 |
68 |
243 |
3 293 |
|
Разходи за лихви |
1 050 |
24 |
140 |
1 214 |
|
Промяна в активите на плана |
|
|
(71) |
(71) |
|
Междинна сума — записана в разходите за персонала и за пенсиите |
4 031 |
92 |
312 |
4 435 |
|
Актюерски печалби и загуби |
1 282 |
84 |
674 |
2 040 |
|
Общо признати |
5 313 |
176 |
986 |
6 475 |
Чувствителност на общата система за здравно осигуряване
Промяната с един процентен пункт на предположената промяна в медицинските разходи има следните последици:
|
млн. EUR |
||
|
|
Увеличение с един процентен пункт |
Намаление с един процентен пункт |
|
Обща стойност на компонента на разходите за текущ трудов стаж и компонента на разходите за лихви от нетните периодични медицински разходи след напускане |
88 |
(54) |
|
Натрупано задължение за изплащане на медицинските разходи след напускане |
2 765 |
(1 686 ) |
2.10. ПРОВИЗИИ
|
млн. EUR |
|||||||
|
|
Сума към 31.12.2014 г. |
Допълнителни провизии |
Сторнирани неизползвани суми |
Използвани суми |
Трансфер към текущи |
Промяна в очакваната стойност |
Сума към 31.12.2015 г. |
|
Съдебни дела |
728 |
252 |
(52) |
(469) |
— |
0 |
459 |
|
Демонтаж на ядрени обекти |
1 091 |
— |
— |
(32) |
— |
19 |
1 078 |
|
Финансови |
332 |
262 |
(0) |
(179) |
— |
(5) |
411 |
|
Глоби |
30 |
4 |
(30) |
— |
— |
— |
4 |
|
Други |
102 |
19 |
(19) |
(24) |
— |
0 |
79 |
|
Общо |
2 282 |
537 |
(101) |
(703) |
— |
15 |
2 030 |
|
Нетекущи |
1 537 |
315 |
(48) |
(22) |
(87) |
20 |
1 716 |
|
Текущи |
745 |
222 |
(53) |
(681) |
87 |
(6) |
314 |
Съдебни дела
Това са очакваните суми, които вероятно ще трябва да бъдат платени след края на годината във връзка с редица продължаващи съдебни дела. Намалението, отбелязано през 2015 г., бе породено от използването на вече създадени провизии за съдебни дела във връзка с финансови корекции по ЕФРР (457 млн. EUR) — тези дела бяха изгубени и повечето от сумите бяха изплатени до края на годината. През 2015 г. бяха записани нови провизии за съдебни дела, свързани със сближаването (120 млн. EUR) и селското стопанство (123 млн. EUR).
Демонтаж на ядрени обекти
През 2014 г. основанието за провизията беше актуализирано в съответствие с актуализираната през 2014 г. стратегия на JRC относно извеждането от експлоатация и управлението на отпадъците (D&WM). То е съобразено с коментарите, изразени в извършения от външни експерти през 2012 г. преглед на програмата D&WM на JRC. В съответствие със счетоводните правила на ЕС тази провизия се индексира с инфлацията, след което се дисконтира до нетната си настояща стойност (като се използва суаповата крива с нулев купон в евро). Към 31 декември 2015 г. това води до провизия в размер на 1 078 млн. EUR, разпределени между сумите, които се очаква да бъдат използвани през 2016 г. (25 млн. EUR) и след това (1 053 млн. EUR).
С оглед на очакваната продължителност на тази програма (около 20 години) следва да бъде посочено, че има известна несигурност по отношение на тази оценка и окончателният разход може да се различава от отчетените понастоящем суми.
Финансови провизии
Те се отнасят предимно до провизиите, представляващи очакваните загуби, които ще бъдат претърпени във връзка с гаранциите, предоставени от различните финансови инструменти, при които ЕИФ и ЕИБ са оправомощени да издават гаранции на свое име, но от името и на риска на Комисията. Финансовият риск, свързан със задействаните и незадействаните гаранции, обаче е ограничен. Нетекущите финансови провизии се дисконтират до нетната си настояща стойност (като се използва годишният процент на суаповете в евро).
2.11. ФИНАНСОВИ ПАСИВИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи финансови пасиви |
|
|
|
|
Получени заеми |
2.11.1 |
49 642 |
49 743 |
|
Други финансови пасиви |
2.11.2 |
2 122 |
2 108 |
|
Общо |
|
51 764 |
51 851 |
|
Текущи финансови пасиви |
|
|
|
|
Получени заеми |
2.11.1 |
7 218 |
8 727 |
|
Други финансови пасиви |
2.11.2 |
721 |
101 |
|
Общо |
|
7 939 |
8 828 |
|
Общо |
|
59 703 |
60 680 |
2.11.1. Получени заеми
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Получени заеми |
56 860 |
58 491 |
|
Изключване: Гаранционен фонд за външни дейности (9) |
— |
(20) |
|
Общо |
56 860 |
58 470 |
Получени заеми по финансови инструменти
|
млн. EUR |
||||||
|
|
МФП |
Евратом |
ПБ |
ЕМФС |
ЕОВС в ликвидация |
Общо |
|
Общо към 31.12.2014 г. |
1 842 |
349 |
8 590 |
47 507 |
203 |
58 491 |
|
Нови получени заеми |
1 245 |
— |
— |
12 160 |
— |
13 405 |
|
Възстановени суми |
(67) |
(48) |
(2 700 ) |
(12 160 ) |
— |
(14 975 ) |
|
Курсови разлики |
— |
— |
— |
— |
13 |
13 |
|
Промени в балансовите стойности |
4 |
— |
(79) |
2 |
(1) |
(74) |
|
Общо към 31.12.2015 г. |
3 024 |
301 |
5 811 |
47 509 |
215 |
56 860 |
|
Нетекущи |
2 937 |
251 |
4 200 |
42 050 |
204 |
49 642 |
|
Текущи |
87 |
50 |
1 611 |
5 459 |
11 |
7 218 |
Получените заеми на стойност 56 656 млн. EUR (2014 г.: 58 261 млн. EUR) включват предимно дълговете, удостоверени със сертификати. Промените в балансовата стойност съответстват на промяната в начислените лихви.
Ефективни лихвени проценти за получените заеми (изразени като лихвен диапазон)
|
Получени заеми |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Макрофинансова помощ (МФП) |
0 % — 4,54 % |
0,181 % — 4,54 % |
|
Евратом |
0 % — 5,6775 % |
0,138 % — 5,6775 % |
|
Платежен баланс (ПБ) |
2,375 % — 3,625 % |
2,375 % — 3,625 % |
|
Европейски механизъм за финансово стабилизиране (ЕМФС) |
0,625 % — 3,75 % |
1,875 % — 3,750 % |
|
ЕОВС в ликвидация |
6,92 % — 9,78 % |
6,92 % — 9,78 % |
2.11.2. Други финансови пасиви
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Нетекущи |
|
|
|
Задължения по финансов лизинг |
1 648 |
1 674 |
|
Сгради, които се изплащат на вноски |
352 |
371 |
|
Задължение по финансова гаранция във връзка с Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
— |
— |
|
Други |
122 |
63 |
|
Общо |
2 122 |
2 108 |
|
Текущи |
|
|
|
Глоби, които подлежат на възстановяване |
625 |
— |
|
Задължения по финансов лизинг |
75 |
81 |
|
Сгради, които се изплащат на вноски |
21 |
20 |
|
Общо |
721 |
101 |
|
Общо |
2 842 |
2 209 |
Задължения по финансов лизинг
|
млн. EUR |
||||
|
Описание |
Бъдещи суми за плащане |
|||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо пасив |
|
|
Земя и сгради |
69 |
385 |
1 256 |
1 711 |
|
Други материални активи |
6 |
7 |
— |
13 |
|
Общо към 31.12.2015 г. |
75 |
392 |
1 256 |
1 723 |
|
Лихвен елемент |
57 |
265 |
352 |
674 |
|
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2015 г. |
132 |
658 |
1 608 |
2 396 |
|
Общо бъдещи минимални лизингови плащания към 31.12.2014 г. |
151 |
638 |
1 700 |
2 489 |
2.12. ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
млн. EUR |
||||||
|
|
Брутна сума |
Корекции (10) |
Нетна сума към 31.12.2015 г. |
Брутна сума |
Корекции (10) |
Нетна сума към 31.12.2014 г. |
|
Декларации за разходи и фактури, получени от: |
|
|
|
|
|
|
|
Държави членки: |
|
|
|
|
|
|
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
2 621 |
(230) |
2 391 |
318 |
(23) |
295 |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
8 361 |
(950) |
7 411 |
19 928 |
(2 306 ) |
17 622 |
|
Европейски социален фонд |
3 355 |
(2) |
3 353 |
5 893 |
(272) |
5 621 |
|
Други |
434 |
(102) |
332 |
751 |
(93) |
658 |
|
Частни и публични субекти |
1 928 |
(223) |
1 705 |
1 718 |
(106) |
1 612 |
|
Общо получени декларации за разходи и фактури |
16 699 |
(1 507 ) |
15 192 |
28 608 |
(2 800 ) |
25 808 |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
6 851 |
N/A |
6 851 |
11 066 |
N/A |
11 066 |
|
Задължения по собствените ресурси |
9 506 |
N/A |
9 506 |
5 945 |
N/A |
5 945 |
|
Разни задължения |
356 |
N/A |
356 |
156 |
N/A |
156 |
|
Други |
286 |
N/A |
286 |
204 |
N/A |
204 |
|
Общо |
33 698 |
(1 507 ) |
32 191 |
45 980 |
(2 800 ) |
43 180 |
Задълженията включват декларациите за направени разходи, получавани от Комисията в рамките на дейностите, свързани с безвъзмездни средства. Те се кредитират с декларираната сума в момента на получаване на искането. Ако партньорът е държава членка, се класифицират като такива. Процедурата е същата за фактурите и кредитните известия, получавани в рамките на дейностите, свързани с обществените поръчки. Съответните декларации за направени разходи са взети предвид в рамките на процедурите по разделяне на финансовите периоди в края на годината. След тези вписвания, свързани с разделянето на финансовите периоди, очакваните допустими суми следователно са записани в отчетите като разходи, докато оставащата част се оповестява като „Очаквани недопустими суми и висящи предварителни плащания“ (вж. по-долу).
Най-голямото движение в задълженията е свързано с политиката на сближаване (10 763 млн. EUR през 2015 г. в сравнение с 23 243 млн. EUR през 2014 г.). То се дължи предимно на по-малкото декларации за разходи, подадени от държавите членки за периода на програмиране 2007—2013 г. Декларациите за разходи, подадени във връзка с периода на програмиране 2014—2020 г., също са малко на брой, тъй като държавите членки се бавят с изпълнението на едно основно предварително условие — определянето на органите за управление и контрол.
Задълженията по собствените ресурси са свързани с вноската на държавите членки в бюджета на ЕС, която трябва да бъде върната в края на годината вследствие на осмия коригиращ бюджет за 2015 г. Значителното увеличение в сравнение с миналата година се дължи на късното приемане на коригиращ бюджет 8/2015, който се основаваше на Регламента за собствените ресурси, и бе изплатено на държавите членки едва през януари 2016 г.
Очаквани недопустими суми и висящи предварителни плащания
Задълженията са намалени с тази част от получените, но все още непроверени искания за възстановяване на средства, която бе преценена за недопустима. Най-големите суми се отнасят до генералните дирекции, отговарящи за дейностите по структурните фондове. Задълженията са намалени също с частта от получените искания за възстановяване на средства във връзка с други авансово отпуснати на държавите членки средства (вж. бележка 2.5.2), които все още не са платени към края на годината (770 млн. EUR).
Искания за предварително финансиране
В допълнение към горепосочените суми бяха получени искания за предварително финансиране на стойност 711 млн. EUR, които не бяха платени към края на годината. Според счетоводните правила на ЕС тези суми не се отчитат като задължения.
2.13. НАЧИСЛЕНИ РАЗХОДИ И ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Начислени разходи |
67 358 |
55 798 |
|
Приходи за бъдещи периоди |
869 |
56 |
|
Други |
175 |
118 |
|
Общо |
68 402 |
55 973 |
Увеличението на начислените разходи се дължи на започването на изпълнението на МФР за периода 2014—2020 г. Комисията е изчислила приблизително разходите по новата МФР, но декларациите за разходи все още не са получени.
Увеличението на приходите за бъдещи периоди се дължи на авансови плащания в размер на 726 млн. EUR за вноски собствени ресурси. Такива плащания се правят сравнително често — през 2014 г. бяха платени предварително 557 млн. EUR, но сумата беше част от задълженията. От 2015 г. бе решено, че тези суми представляват приходи за бъдещи периоди и следва да се оповестяват като такива.
Разпределението на начислените разходи е, както следва:
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
38 263 |
33 667 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
14 806 |
13 414 |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
5 026 |
3 157 |
|
Европейски социален фонд |
2 636 |
976 |
|
Други |
6 627 |
4 584 |
|
Общо |
67 358 |
55 798 |
НЕТНИ АКТИВИ
2.14. РЕЗЕРВИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Резерв на справедливата стойност |
2.14.1 |
292 |
238 |
|
Резерв на Гаранционния фонд |
2.14.2 |
2 561 |
2 372 |
|
Други резерви |
2.14.3 |
1 829 |
1 825 |
|
Общо |
|
4 682 |
4 435 |
2.14.1. Резерв на справедливата стойност
В съответствие с правилата за счетоводна отчетност на ЕС корекцията на справедливата стойност на финансовите активи, обявени за продажба, се отчита чрез резерва на справедливата стойност.
Движения на резерва на справедливата стойност във връзка с финансовите активи, обявени за продажба, през периода:
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Включени в резерва на справедливата стойност |
79 |
135 |
|
Включени в отчета за финансовия резултат |
(33) |
(10) |
|
Общо |
46 |
125 |
Освен това 7 млн. EUR (2014 г.: 15 млн. EUR) от общото движение на резерва на справедливата стойност се отнасят до инвестициите, отчетени по метода на собствения капитал.
2.14.2. Резерв на Гаранционния фонд
Този резерв отразява 9 %-овата целева сума от непогасените средства, гарантирани от Фонда, която трябва да се държи като актив.
2.14.3. Други резерви
Сумата е свързана предимно с резерва на ЕОВС в ликвидация (1 534 млн. EUR) за активите на Изследователския фонд за въглища и стомана, който резерв бе създаден в контекста на приключването на дейността на ЕОВС.
2.15. СУМИ, КОИТО ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОИСКАНИ ОТ ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ
|
млн. EUR |
|
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2014 г. |
62 441 |
|
Връщане на бюджетния излишък за 2014 г. на държавите членки |
1 435 |
|
Движение на резерва на Гаранционния фонд |
189 |
|
Движения на други резерви |
26 |
|
Финансов резултат за годината |
13 033 |
|
Суми, които трябва да бъдат поискани от държавите членки, към 31.12.2015 г. |
77 124 |
Тази сума представлява тази част от разходите, направени от ЕС до 31 декември, която трябва да бъде финансирана от бъдещи бюджети. Много разходи се признават по правилата за счетоводна отчетност на базата на текущо начисляване през годината N, въпреки че може в действителност да бъдат платени през годината N+1 (или по-късно) и поради това да бъдат финансирани от бюджета за годината N+1 (или по-късно). Включването на тези пасиви в отчетите, съчетано с факта, че съответните суми се финансират от бъдещи бюджети, води до това, че в края на годината пасивите значително надвишават активите. Най-значителните суми, които трябва да бъдат изтъкнати, са дейностите по Европейския фонд за гарантиране на земеделието. По-голямата част от сумите, които трябва да бъдат поискани, реално се плаща от държавите членки по-малко от 12 месеца след края на въпросната финансова година като част от бюджета за следващата година.
Следва също да се отбележи, че горното няма отражение върху бюджетния резултат — бюджетните приходи винаги трябва да са равни на бюджетните разходи или да ги превишават и всеки приходен излишък се връща на държавите членки.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ
ПРИХОДИ
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
3.1. РЕСУРСИ ОТ БНД
Приходите от собствени ресурси са основният елемент на оперативните приходи на ЕС. От трите категории собствени ресурси (традиционни собствени ресурси (ТСР), ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД) приходите от БНД на стойност 95 355 млн. EUR (2014 г.: 104 688 млн. EUR) са най-значителни.
3.2. ТРАДИЦИОННИ СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Мита |
18 524 |
17 204 |
|
Налози върху захарта |
125 |
(67) |
|
Общо |
18 649 |
17 137 |
Традиционните собствени ресурси се състоят от мита и налози върху захарта. Държавите членки задържат, като разходи по събирането, 20 % от традиционните собствени ресурси и посочените по-горе суми са показани след приспадане на тази сума.
3.3. РЕСУРСИ ОТ ДДС
Ресурсът от ДДС се събира от базите за ДДС на държавите членки, които са теоретично хармонизирани в съответствие с правилата на ЕС за тази цел. Вноската ДДС се изчислява чрез прилагане на унифицирана изискуема ставка от 0,3 % към базата на всяка държава членка. За периода 2014—2020 г. Решение 5602/14 на Съвета предвижда намалена изискуема ставка (0,15 %) за Германия, Нидерландия и Швеция.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА: ТРАНСФЕРИ
3.4. ГЛОБИ
Тези приходи от 531 млн. EUR (2014 г.: 2 297 млн. EUR) са свързани с глобите, наложени от Комисията за нарушаване на разпоредбите и свързани предимно с дела в областта на конкуренцията. Вземанията и свързаните с тях приходи се признават, когато решението на Комисията за налагане на глоба бъде взето и адресатът бъде официално уведомен за него. През 2015 г. основните суми се отнасят до пазарите за оптични дискови устройства (116 млн. EUR) и опаковки на храни на дребно (116 млн. EUR).
3.5. СЪБИРАНЕ НА РАЗХОДИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
|
2015 |
2014 |
|
Споделено управление |
|
1 465 |
3 328 |
|
Пряко управление |
|
76 |
45 |
|
Непряко управление |
|
6 |
45 |
|
Общо |
|
1 547 |
3 418 |
Тази позиция представлява предимно нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията, средствата по които са получени или са прихванати със (т.е. приспаднати от) следващи плащания, записани в счетоводната система на Комисията. Тези нареждания за събиране на вземания са изготвени, за да бъдат събрани разходи, изплатени по-рано от общия бюджет. Събирането на средства се извършва въз основа на проверки, одити или анализ на допустимостта, поради което тези действия са важен елемент при изпълнението на бюджета на ЕС. Тези операции предпазват бюджета на ЕС от разходи, направени в нарушение на закона, и са особено важни, тъй като резултатите от извършените от Европейската сметна палата одити са констатирали съществено ниво на грешки при плащанията, направени от бюджета на ЕС — вж. годишния доклад на Палатата, включително декларацията за достоверност относно законосъобразността и редовността на операциите.
Включват се също нарежданията за събиране на вземания, изготвени от държавите членки за бенефициери на разходи по линия на ЕФГЗ, както и промяната на очакваните начислени приходи от края на предходната година до края на настоящата година.
Сумите, включени в таблицата по-горе, представляват приходи, реализирани чрез изготвяне на нареждания за събиране на вземания. Поради това те не могат да покажат и не показват пълната степен на мерките, предприети за защита на бюджета на ЕС, особено за политиката на сближаване, където са въведени специални механизми за гарантиране на коригирането на недопустимите разходи, повечето от които механизми не включват издаването на нареждане за събиране на вземания. Не са включени сумите, събрани чрез прихващане с разходи, сумите, събрани посредством оттегляния, и събраните суми предварително финансиране.
Споделеното управление съставлява по-голямата част от общото:
Селско стопанство: ЕФГЗ и развитие на селските райони
В рамките на ЕФГЗ и на ЕЗФРСР сумите, отчетени в тази позиция като приходи за годината, са финансовите корекции за годината и възстановяванията, декларирани от държавите членки и събрани през годината, както и нетното увеличение на дължимите суми, декларирани от държавите членки, които трябва да бъдат събрани към края на годината във връзка с измами и нередности.
Политика на сближаване
Основните суми, свързани с политиката на сближаване, включват нарежданията за събиране на вземания, изготвени от Комисията за събиране на недължимите разходи, направени през предходни години, и приспаданията от разходите минус намалението на начислените приходи в края на годината.
3.6. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ БЕЗ РАЗМЯНА
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Данъци и вноски на персонала |
1 115 |
1 276 |
|
Бюджетни корекции |
984 |
794 |
|
Вноски от трети държави |
946 |
726 |
|
Селскостопански налози |
814 |
409 |
|
Трансфер на активи |
197 |
1 448 |
|
Корекция на провизиите |
71 |
369 |
|
Други |
939 |
600 |
|
Общо |
5 067 |
5 623 |
Приходите от данъци и вноски на персонала възникват предимно от удръжки от заплатите на персонала и са съставени от две съществени суми — пенсионните вноски на персонала и данъците върху доходите.
Бюджетните корекции включват бюджетния излишък от 2014 г. (1 435 млн. EUR), който се връща по косвен начин на държавите членки чрез приспадането му от сумите собствени ресурси, които те трябва да предоставят на ЕС през следващата година — следователно той е приход за 2015 г.
Вноските от трети държави са вноски от държавите от ЕАСТ и от присъединяващите се държави.
Селскостопанските налози се отнасят до налозите върху млякото, които са инструмент за управление на пазара, насочен към санкциониране на производителите на мляко, които превишават референтните си количества. Тъй като не са свързани с предходни плащания от страна на Комисията, те на практика се считат за приход за конкретна цел. Увеличението на налозите върху млякото през тази година се дължи предимно на допълнителния налог от 811 млн. EUR.
Прехвърлянето на приходи от активи е свързано предимно с прехвърлянето на спътници по програмата „Коперник“ (бившата програма ГМОСС) от Европейската космическа агенция (ЕКА) на Комисията (вж. бележка 2.2). Според счетоводните правила на ЕС това прехвърляне е операция без размяна. То ще бъде извършвано през бъдещи периоди за оставащите спътници по програмата „Коперник“, които понастоящем са в процес на изграждане.
ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
3.7. ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Приходи от лихви върху: |
|
|
|
Предварително финансиране |
9 |
16 |
|
Просрочени плащания |
20 |
387 |
|
Финансови активи, обявени за продажба |
56 |
65 |
|
Заеми |
1 616 |
1 722 |
|
Пари и парични еквиваленти |
14 |
10 |
|
Обезценени финансови активи |
7 |
— |
|
Други |
0 |
1 |
|
Приходи от лихви |
1 721 |
2 202 |
|
Приходи от дивиденти |
8 |
6 |
|
Реализирани печалби от продажба на финансови активи |
50 |
30 |
|
Други финансови приходи |
66 |
61 |
|
Общо |
1 846 |
2 298 |
Приходите от лихви върху заеми се отнасят предимно до заемите, отпуснати от заемни средства (вж. бележка 2.4.2).
Нетни печалби или загуби от финансови активи
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Нетни загуби/(печалби) от финансови активи, обявени за продажба |
3 |
13 |
3.8. ДРУГИ ПРИХОДИ ОТ ОПЕРАЦИИ С РАЗМЯНА
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Печалби от курсови разлики |
970 |
478 |
|
Приходи от такси за предоставяне на услуги |
358 |
323 |
|
Продажба на стоки |
43 |
44 |
|
Приходи от такси и от премии, свързани с финансовите инструменти |
43 |
59 |
|
Приходи, свързани с имоти, машини и съоръжения |
4 |
16 |
|
Други |
145 |
146 |
|
Общо |
1 562 |
1 066 |
РАЗХОДИ
ТРАНСФЕРНИ ПЛАЩАНИЯ И СУБСИДИИ ПО МЕТОДИ НА УПРАВЛЕНИЕ
3.9. СПОДЕЛЕНО УПРАВЛЕНИЕ
|
млн. EUR |
||
|
Изпълнени от държавите членки |
2015 |
2014 |
|
Европейски фонд за гарантиране на земеделието |
45 032 |
44 465 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и други инструменти за развитие на селските райони |
16 376 |
14 046 |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
38 745 |
43 345 |
|
Европейски социален фонд |
9 849 |
12 651 |
|
Други |
2 380 |
2 307 |
|
Общо |
112 382 |
116 814 |
С прехода от предходния програмен период 2007—2013 г. към периода 2014—2020 г. се обяснява намалението на разходите за областта на сближаването: разходите, декларирани за предходния период, намаляват, а разходите за настоящия период са ниски поради бавното започване на изпълнението му.
Подкатегорията „Други“ включва предимно: вътрешната сигурност (509 млн. EUR), рибарството и морското дело (503 млн. EUR), Инструмента за предприсъединителна помощ (492 млн. EUR) и фонд „Убежище и миграция“ (299 млн. EUR).
3.10. ПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Изпълнени от Комисията |
10 089 |
10 431 |
|
Изпълнени от изпълнителните агенции на ЕС |
5 532 |
4 880 |
|
Изпълнени от доверителните фондове |
6 |
— |
|
Общо |
15 626 |
15 311 |
Тези суми са свързани предимно с изпълнението на политиката в областта на научните изследвания (6,9 млрд. EUR) и програмите за мрежи (1,7 млрд. EUR), както и на инструментите в областта на европейската политика за съседство (1,6 млрд. EUR) и сътрудничеството за развитие (1,3 млрд. EUR).
3.11. НЕПРЯКО УПРАВЛЕНИЕ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
1 209 |
1 025 |
|
Изпълнени от трети държави |
905 |
1 005 |
|
Изпълнени от международни организации |
2 127 |
1 765 |
|
Изпълнени от други субекти |
2 107 |
1 799 |
|
Общо |
6 348 |
5 594 |
3.12. РАЗХОДИ ЗА ПЕРСОНАЛ И ЗА ПЕНСИИ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Разходи за персонал |
5 838 |
5 693 |
|
Разходи за пенсии |
4 435 |
3 970 |
|
Общо |
10 273 |
9 662 |
Разходите за пенсии представляват елементи на движенията, които са възникнали след актюерската оценка на задълженията, свързани с доходите на наети лица, различни от актюерските предположения.
3.13. ПРОМЕНИ В АКТЮЕРСКИТЕ ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ЗА ДОХОДИТЕ НА НАЕТИ ЛИЦА
Нетната актюерска загуба от 2 млрд. EUR, посочена в тази позиция, се отнася до задълженията, свързани с доходите на наети лица, признати в счетоводния баланс (вж. бележка 2.9).
3.14. ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Разходи за лихви: |
|
|
|
Получени заеми |
1 607 |
1 712 |
|
Други |
21 |
22 |
|
Финансови лизинги |
91 |
90 |
|
Загуби от обезценка на финансови активи, обявени за продажба |
27 |
3 |
|
Загуби от обезценка на заеми и вземания |
174 |
1 030 |
|
Реализирана загуба от продажба на финансови активи |
3 |
17 |
|
Други финансови разходи |
63 |
51 |
|
Общо |
1 986 |
2 926 |
Размерът на разходите за лихви по получените заеми съответства на приходите от лихви по отпуснатите заеми (операции от вида „бек-ту-бек“).
3.15. ДЯЛ ОТ НЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ НА СЪВМЕСТНИ И АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
В съответствие с метода на собствения капитал ЕС включва в своя отчет за финансовия резултат дела си от нетния резултат на своите съвместни и асоциирани предприятия (вж. също бележки 2.3.1 и 2.3.2).
3.16. ДРУГИ РАЗХОДИ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Административни разходи и разходи в областта на ИТ |
2 419 |
2 070 |
|
Разходи, свързани с имоти, машини и съоръжения |
1 304 |
1 186 |
|
Намаление на глоби от Съда |
1 137 |
— |
|
Загуби от курсови разлики |
785 |
370 |
|
Корекция на провизиите |
520 |
688 |
|
Други |
458 |
839 |
|
Общо |
6 623 |
5 152 |
Увеличението на другите разходи се дължи предимно на отписването на глоби в случаите, в които Съдът се е произнесъл в полза на глобеното предприятие. През предходни години тези суми бяха посочени при финансовите разходи. През 2015 г. бе решено, че естеството на тези суми не е свързано с обезценката на финансови инструменти, поради което размерът на отписаните глоби е включен в тази позиция.
Разходите за научноизследователска и развойна дейност са включени в административните разходи и в разходите за ИТ и са, както следва:
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
Разходи за научни изследвания |
384 |
353 |
|
Некапитализирани разходи за развойна дейност |
60 |
54 |
|
Общо |
443 |
406 |
В позицията за разходи, свързани с имоти, машини и съоръжения, са включени 373 млн. EUR (2014 г.: 369 млн. EUR), свързани с оперативни лизинги. Сумите, за които е поето задължение за плащане през оставащия срок на тези лизингови договори, са, както следва:
|
млн. EUR |
||||
|
|
Бъдещи суми за плащане |
|
||
|
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Сгради |
366 |
1 086 |
1 040 |
2 491 |
|
Материали, свързани с ИТ, и друго оборудване |
8 |
11 |
0 |
20 |
|
Общо |
374 |
1 097 |
1 040 |
2 511 |
3.17. ОТЧИТАНЕ ПО СЕГМЕНТИ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
|
млн. EUR |
|||||||
|
|
Интелигентен и приобщаващ растеж |
Устойчив растеж |
Сигурност и гражданство |
Глобална Европа |
Администрация |
Неотнесени към функция на МФР (11) |
Общо |
|
Ресурси от БНД |
— |
— |
— |
— |
— |
95 355 |
95 355 |
|
Традиционни собствени ресурси |
— |
— |
— |
— |
— |
18 649 |
18 649 |
|
ДДС |
— |
— |
— |
— |
— |
18 328 |
18 328 |
|
Глоби |
— |
— |
— |
— |
— |
531 |
531 |
|
Събиране на разходи |
103 |
1 408 |
14 |
21 |
0 |
0 |
1 547 |
|
Други |
875 |
869 |
3 |
1 |
4 522 |
(1 204 ) |
5 067 |
|
Приходи от операции без размяна |
978 |
2 278 |
18 |
22 |
4 522 |
131 659 |
139 478 |
|
Финансови приходи |
61 |
2 |
0 |
29 |
1 |
1 753 |
1 846 |
|
Други |
105 |
(10) |
(9) |
34 |
289 |
1 153 |
1 562 |
|
Приходи от операции с размяна |
167 |
(8) |
(9) |
63 |
290 |
2 906 |
3 408 |
|
Общо приходи |
1 144 |
2 270 |
9 |
85 |
4 812 |
134 565 |
142 886 |
|
Разходи, изпълнени от държавите членки: |
|
|
|
|
|
|
|
|
ЕФГЗ |
— |
(45 032 ) |
— |
— |
— |
— |
(45 032 ) |
|
ЕЗФРСР и други инструменти за развитие на селските райони |
— |
(16 376 ) |
— |
— |
— |
— |
(16 376 ) |
|
ЕФРР и КФ |
(38 745 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(38 745 ) |
|
EСФ |
(9 849 ) |
— |
— |
— |
— |
— |
(9 849 ) |
|
Други |
(181) |
(517) |
(908) |
(773) |
— |
— |
(2 380 ) |
|
Изпълнени от ЕК, изпълнителните агенции и доверителните фондове |
(9 813 ) |
(464) |
(799) |
(4 545 ) |
(13) |
8 |
(15 626 ) |
|
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС |
(994) |
(51) |
(551) |
(19) |
— |
407 |
(1 209 ) |
|
Изпълнени от трети държави и международни организации |
(343) |
(0) |
1 |
(2 661 ) |
0 |
(29) |
(3 031 ) |
|
Изпълнени от други субекти |
(1 552 ) |
— |
(0) |
(555) |
(0) |
— |
(2 107 ) |
|
Разходи за персонал и за пенсии |
(1 534 ) |
(329) |
(370) |
(569) |
(6 617 ) |
(854) |
(10 273 ) |
|
Промени в актюерските предположения за доходите на наети лица |
— |
— |
— |
— |
(2 040 ) |
— |
(2 040 ) |
|
Финансови разходи |
(89) |
(63) |
(1) |
(18) |
(136) |
(1 678 ) |
(1 986 ) |
|
Дял от нетния дефицит на съвместни/асоциирани предприятия |
(641) |
— |
— |
— |
— |
— |
(641) |
|
Други разходи |
(1 223 ) |
(181) |
(122) |
(121) |
(4 104 ) |
(872) |
(6 623 ) |
|
Общо разходи |
(64 964 ) |
(63 014 ) |
(2 750 ) |
(9 262 ) |
(12 911 ) |
(3 019 ) |
(155 919 ) |
|
Финансов резултат за годината |
(63 820 ) |
(60 744 ) |
(2 741 ) |
(9 177 ) |
(8 098 ) |
131 547 |
(13 033 ) |
Посочването на приходите и разходите по функции от МФР се основава на приблизителна оценка, тъй като не всички поети задължения са свързани с функция от МФР.
4. БЕЛЕЖКИ КЪМ ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
4.1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
Информацията за паричните потоци се използва, за да се осигури база за оценка на способността на ЕС да генерира пари и парични еквиваленти и нуждите му, свързани с използването на тези парични потоци.
При изготвянето на отчета за паричните потоци се използва косвеният метод. Това означава, че финансовият резултат за финансовата година се коригира с ефекта от операциите, извършвани по безналичен начин, отсрочените или начислените минали или бъдещи оперативни касови приходи или плащания и приходите или разходите, свързани с инвестирането на парични потоци.
Паричните потоци, произтичащи от операции в чуждестранна валута, се отчитат във валутата, използвана за счетоводството на ЕС (евро), като към сумата в чуждестранна валута се прилага обменният курс на еврото към чуждестранната валута към датата на паричния поток.
Отчетът за паричните потоци съдържа паричните потоци през периода, класифицирани по оперативни и инвестиционни дейности (ЕС не извършва дейности по финансиране).
4.2. ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ
Оперативни дейности са дейностите на ЕС, които не са инвестиционни дейности. Това са по-голямата част от извършваните дейности. Заемите, отпуснати на бенефициери (и когато е приложимо, свързаните с тях получени заеми), не се считат за инвестиционни дейности (или дейности по финансиране), тъй като са част от общите цели и следователно са ежедневни дейности на ЕС. Оперативните дейности включват също инвестициите като ЕИФ, ЕБВР и фондовете за рисков капитал. Целта на тези дейности е да допринесат за постигането на преследвани от политиката резултати.
4.3. ИНВЕСТИЦИОННИ ДЕЙНОСТИ
Инвестиционни дейности са придобиването на нематериални активи и имоти, машини и съоръжения и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти, и освобождаването от тях. Инвестиционните дейности не включват заемите, отпуснати на бенефициери. Целта е да бъдат показани реалните инвестиции на ЕС.
5. УСЛОВНИ АКТИВИ И ПАСИВИ И ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ
5.1. УСЛОВНИ АКТИВИ
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Получени гаранции: |
|
|
|
Гаранции за добро изпълнение |
398 |
400 |
|
Други гаранции |
27 |
27 |
|
Други условни активи |
48 |
49 |
|
Общо |
474 |
476 |
Гаранциите за добро изпълнение се изискват, за да се гарантира, че бенефициерите на средства от ЕС изпълняват задълженията по своите договори с ЕС.
5.2. УСЛОВНИ ПАСИВИ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Предоставени гаранции |
5.2.1 |
21 401 |
20 862 |
|
Глоби |
5.2.2 |
3 951 |
5 602 |
|
ЕФГЗ, развитие на селските райони и етап, предшестващ присъединяването |
5.2.3 |
1 377 |
505 |
|
Политика на сближаване |
5.2.4 |
3 |
9 |
|
Съдебни дела и други спорове |
5.2.5 |
795 |
789 |
|
Други условни пасиви |
|
58 |
5 |
|
Общо |
|
27 584 |
27 772 |
Всички условни пасиви, с изключение на свързаните с глоби, ще бъдат финансирани, ако станат дължими, от бюджета на ЕС през следващите години.
5.2.1. Предоставени гаранции
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Гаранции по заеми, отпуснати от ЕИБ |
|
|
|
Гаранция в размер на 65 % |
18 712 |
18 283 |
|
Гаранция в размер на 70 % |
356 |
447 |
|
Гаранция в размер на 75 % |
112 |
168 |
|
Гаранция в размер на 100 % |
270 |
300 |
|
Общо |
19 450 |
19 198 |
|
Гаранция за портфейла на ЕФСИ |
202 |
— |
|
Други предоставени гаранции |
1 749 |
1 664 |
|
Общо |
21 401 |
20 862 |
Гаранции по заеми, отпуснати от ЕИБ — Гаранционен фонд за външни дейности
Бюджетът на ЕС гарантира заемите, подписани от ЕИБ и отпуснати от нея от собствените ѝ средства на трети държави (включително заемите, отпуснати на държави членки преди присъединяването). Гаранцията на ЕС обаче е ограничена до процент от тавана на разрешените кредитни линии: 65 % (за споразуменията, подписани до 2007 г.), 70 %, 75 % или 100 %. Когато таванът не е достигнат, гаранцията на ЕС покрива цялата сума. За споразуменията, подписани след 2007 г. (мандати за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г.), гаранцията на ЕС е ограничена до 65 % от неизплатените средства, а не от разрешените кредитни линии. Към 31 декември 2015 г. неизплатената сума възлиза на 19 450 млн. EUR и следователно това е максималният риск, на който е изложен ЕС. Към 31 декември 2015 г. за около 82 % от операциите по отпускане на заеми на ЕИБ (суверенни и подсуверенни операции по отпускане на заеми) има цялостна гаранция, докато за останалите операции ЕИБ има покритие само за политическия риск.
Гаранция на ЕС за портфейла на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
Гаранцията на ЕС, предоставена на групата на ЕИБ по ЕФСИ, се отчита като задължение по финансова гаранция по отношение на дълговия портфейл и като условен пасив както за дълговия портфейл, така и за капиталовия портфейл. С единодушната подкрепа на консултативната експертна група за счетоводните стандарти на ЕС счетоводителят заключи, че критериите за контрол и счетоводните изисквания за консолидирането на счетоводните правила на ЕС (и МССПС) не са изпълнени. Поради това съответните финансови активи не са отчетени в консолидираните годишни отчети на ЕС.
По линия на дълговия портфейл на ЕФСИ гаранцията на ЕС покрива транша за първа загуба по портфейл с операции по финансиране на ЕИБ, които са предимно стандартни заеми и гаранции. Гаранцията на ЕС се задейства в случаите, в които длъжникът не извърши плащане, когато плащането стане изискуемо, или при преструктуриране на загуби. ЕС получава заплащане пропорционално на поетия риск под формата на разпределение — между ЕИБ и ЕС, на свързаните с риска приходи, които ЕИБ ще получи от гарантираните операции по ЕФСИ. Приходите на ЕС следва първо да покрият загубите по гарантираните операции по линия на ЕФСИ. Поради това гаранцията на ЕС се отчита като задължение по финансова гаранция и се оценява, при първоначалното признаване, по справедлива стойност, която представлява нетната настояща стойност на вземанията по премии (приходите на ЕС). Към следващи дати на счетоводния баланс задължението по финансова гаранция се оценява по по-високата от следните две стойности — очакваните загуби и първоначално признатата стойност минус, когато е уместно, натрупаната амортизация на приходите. Задължението по финансова гаранция е представено без приходите на ЕС, които все още не са получени.
По капиталовия портфейл по линия на инфраструктурния и инвестиционен прозорец (ИИП) на ЕФСИ, който се състои от преки капиталови или квазикапиталови участия или подчинени заеми, ЕИБ инвестира при равни условия на свой риск, както и на риска на ЕС. Поради това гаранцията на ЕС покрива частта от капиталовите инвестиции, гарантирани от ЕС, отрицателните корекции на стойността (нереализираните загуби) към датата на всеки счетоводен баланс, реализираните загуби при изтеглянето на вложените средства и разходите за финансиране на ЕИБ. В случаите, когато стойността на инвестиция, която преди е била подложена на отрицателна корекция на стойността, нарасне към следващи отчетни дати, ЕИБ възстановява на ЕС сумата до първоначалната цена на инвестицията. В момента на изтеглянето на вложените средства ЕС има също право на постъпленията от инвестицията, които надвишават първоначалната цена. ЕС получава заплащане от приходите, получени от ЕИБ от гарантираните операции, включително лихви, дивиденти и реализирани печалби. Разплащането между ЕС и ЕИБ се извършва ежегодно, без да се включват загубите и приходите. Към 31 декември 2015 г. по линия на капиталовия портфейл по ИИП са инвестирани операции, гарантирани от ЕС, на стойност 7,6 млн. EUR, записани като условен пасив.
Продължават дискусиите между Комисията и групата на ЕИБ относно капиталовия портфейл по линия на прозореца за малките и средните предприятия (ПМСП), който портфейл не бе реализиран през 2015 г. Счетоводното третиране на капиталовите операции ще бъде определено от счетоводителя след консултация с консултативната експертна група за счетоводните стандарти на ЕС след окончателното изготвяне на измененото правно основание.
Сумата, оповестена като условен пасив, представлява сумите, за които реално е поето задължение и които реално са изплатени от ЕИБ/ЕИФ за гарантираните операции по линия на ЕФСИ (както дълговия, така и капиталовия портфейл) към края на годината, но които надвишават нетните очаквани загуби. Сумите, за които е поето задължение и които са изплатени от ЕИБ/ЕИФ за гарантираните операции по ЕФСИ, които са равни на нетните очаквани загуби, се признават като задължение по финансова гаранция (нулева стойност към 31 декември 2015 г.) — вж. бележка 2.11.2. Общата неизползвана гаранция на ЕС до максимума от 16 млрд. EUR се оповестява като съществени правни задължения — вж. бележка 5.3.2. Тази сума включва операции на програмите COSME и „Хоризонт 2020“, които временно попадат в обхвата на гаранцията на ЕС по ЕФСИ.
Други предоставени гаранции
Другите предоставени гаранции са свързани предимно с 845 млн. EUR за Механизма за финансиране с поделяне на риска (2014 г.: 883 млн. EUR), 459 млн. EUR за „Хоризонт 2020“ (2014 г.: 365 млн. EUR), 220 млн. EUR за инициативата за облигации за проекти (2014 г.: 138 млн. EUR) и 209 млн. EUR за Инструмента за гарантиране на заемите по проекти, свързани с трансевропейските транспортни мрежи (2014 г.: 209 млн. EUR).
5.2.2. Глоби
Тези суми се отнасят до глобите, наложени от Комисията за нарушение на правилата за конкуренция и платени условно, по отношение на които или е внесена жалба, или не е известно дали такава ще бъде внесена. Условният пасив се запазва до произнасяне на окончателно решение на Съда по делото. Лихвата, натрупана върху условните плащания, се включва във финансовия резултат за годината, а също и като условен пасив, за да се отрази несигурността на правото на собственост на Комисията върху тези суми.
5.2.3. ЕФГЗ, развитие на селските райони и етап, предшестващ присъединяването
Това са условни задължения към държавите членки, свързани с решения с оглед на съответствието по ЕФГЗ, с развитието на селските райони и с финансовите корекции в областта на предприсъединителната помощ, по които Съдът все още не се е произнесъл. Определянето на окончателния размер на пасива и годината, през която резултатът от успешните обжалвания ще бъде вписан като разход за бюджета, зависят от продължителността на процедурата пред Съда.
5.2.4. Политика на сближаване
Това са условни задължения към държавите членки във връзка с дейности в областта на политиката на сближаване, за които се очаква датата на изслушване или Съдът да се произнесе.
5.2.5. Съдебни дела и други спорове
Тази позиция се отнася до делата за обезщетения, понастоящем заведени срещу ЕС, други съдебни спорове и очакваните съдебни разноски. Следва да се отбележи, че при дело за обезщетения по член 288 от Договора за EО ищецът трябва да докаже наличието на достатъчно сериозно нарушение от страна на институцията на законова разпоредба, предназначена да предостави права на лица, реална вреда, претърпяна от ищеца, и пряка причинно-следствена връзка между неправомерното действие и вредата.
5.3. ДРУГИ СЪЩЕСТВЕНИ ОПОВЕСТЕНИ ДАННИ
5.3.1. Все още неизпълнени бюджетни поети задължения
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Все още неизпълнени бюджетни поети задължения |
177 477 |
144 741 |
Сумата, оповестена по-горе, представлява бюджетните RAL (Reste à Liquider — неизпълнени поети задължения) минус свързаните с тях суми, които са включени като разходи в отчета за финансовия резултат за 2015 г. Бюджетните RAL са сума, която представлява неприключените поети задължения, за които плащанията и/или отмените все още не са извършени. Това е нормално следствие от съществуването на многогодишни програми. Към 31 декември 2015 г. бюджетните RAL възлизат на общо 217 692 млн. EUR (2014 г.: 189 585 млн. EUR).
5.3.2. Съществени правни задължения
|
млн. EUR |
||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
|
Многогодишни дейности под споделено управление |
343 715 |
433 527 |
|
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) |
16 000 |
— |
|
Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) |
10 051 |
— |
|
„Коперник“ |
2 939 |
3 476 |
|
Споразумения в областта на рибарството |
373 |
176 |
|
„Галилео“ |
124 |
719 |
|
Протокол със средиземноморските страни |
— |
264 |
|
Други договорни задължения |
3 101 |
3 127 |
|
Общо |
376 303 |
441 288 |
Тези задължения възникнаха, тъй като ЕС пое дългосрочни правни задължения по отношение на суми, които все още не са покрити от бюджетни кредити за поети задължения в бюджета. Това може да се отнася до многогодишни програми като структурните дейности или до суми, които ЕС се е ангажирал да плати в бъдеще по административни договори, съществуващи към датата на счетоводния баланс (напр. във връзка с предоставянето на услуги като охрана, почистване и т.н., но също и договорни задължения относно конкретни проекти като проекти за строителни работи). Значителното увеличение на правните задължения, свързани със структурните дейности, се дължи на началото на МФР за периода 2014—2020 г. през отчетния период.
Многогодишни дейности под споделено управление
Таблицата по-долу показва сравнение между правните задължения, за които все още не са поети бюджетни задължения, и максималните задължения във връзка със сумите, предвидени в МФР за 2014—2020 г., функции 1Б, 2 и 3. Бъдещите задължения представляват неизплатените суми, които Комисията продължава да има задължението да плати след 31 декември 2015 г.
|
млн. EUR |
||||||
|
Фондове |
Финансова рамка за 2014—2020 г. (А) |
Поети правни задължения (Б) |
Бюджетни задължения (В) |
Отмени (Г) |
Правни задължения минус бюджетни задължения (= Б-В+Г) |
Бъдещи задължения (= А-В) |
|
Европейски фонд за регионално развитие и Кохезионен фонд |
259 802 |
259 802 |
66 572 |
— |
193 230 |
193 230 |
|
Европейски социален фонд |
89 624 |
89 624 |
26 410 |
— |
63 213 |
63 213 |
|
Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица |
3 814 |
3 814 |
1 036 |
— |
2 777 |
2 777 |
|
ФУНКЦИЯ 1Б: ФОНДОВЕ В ОБЛАСТТА НА ПОЛИТИКАТА НА СБЛИЖАВАНЕ |
353 239 |
353 239 |
94 018 |
— |
259 221 |
259 221 |
|
Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони |
99 348 |
98 786 |
23 414 |
— |
75 371 |
75 933 |
|
Европейски фонд за морско дело и рибарство |
5 749 |
5 749 |
1 586 |
— |
4 163 |
4 163 |
|
ФУНКЦИЯ 2: ПРИРОДНИ РЕСУРСИ |
105 097 |
104 535 |
25 000 |
— |
79 535 |
80 096 |
|
Фонд „Убежище и миграция“ |
3 371 |
631 |
631 |
— |
0 |
2 741 |
|
Фонд „Вътрешна сигурност“ |
2 195 |
538 |
538 |
— |
— |
1 657 |
|
ФУНКЦИЯ 3: СИГУРНОСТ И ГРАЖДАНСТВО |
5 566 |
1 169 |
1 169 |
— |
0 |
4 398 |
|
Общо |
463 902 |
458 943 |
120 187 |
— |
338 755 |
343 715 |
Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)
Тези поети задължения се отнасят до правните задължения, които не са били използвани към края на годината във връзка с общата гаранция на ЕС в размер на 16 млрд. EUR.
|
млн. EUR |
|
|
|
31.12.2015 |
|
Неизпълнени правни задължения по ЕФСИ към края на годината |
16 000 |
|
от които |
|
|
Задължение по финансова гаранция, свързано с ЕФСИ |
— |
|
Условен пасив, свързан с ЕФСИ |
202 |
Механизъм за свързване на Европа
МСЕ предоставя финансова помощ за трансевропейските мрежи, за да се подпомогнат проекти от общ интерес в секторите на транспортните, телекомуникационните и енергийните инфраструктури.
„Коперник“
„Коперник“ е европейската програма за наблюдение на Земята (вж. също бележка 2.2).
Споразумения в областта на рибарството
Това са задължения, поети с трети държави, за операции по международни споразумения в областта на рибарството.
Протоколи със средиземноморските страни
Проведен наскоро анализ показа, че вече не съществува правно основание за все още съществуващи задължения — условни или не, във връзка с тези протоколи.
„Галилео“
Тези суми са заделени за програмата „Галилео“ за разработване на европейска глобална навигационна спътникова система (вж. също бележка 2.2).
Други договорни задължения
Включените в тази позиция суми съответстват на сумите, за които е поето задължение за изплащане по време на срока на договорите. Най-големите суми, включени тук, са 2 023 млн. EUR за Агенцията за термоядрен синтез за енергия в контекста на проекта ITER и 388 млн. EUR предимно за договорите за строителни работи на Европейския парламент.
6. УПРАВЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РИСК
Следната оповестена информация във връзка с управлението на финансовия риск на ЕС се отнася до:
|
— |
дейностите на Комисията по отпускане и получаване на заеми чрез: ЕМФС, ПБ, МФП и действия на Евратом и ЕОВС в ликвидация; |
|
— |
касовите операции, които Комисията извършва с цел изпълняване на бюджета на ЕС, включително получаването на глоби; |
|
— |
Гаранционния фонд за външни дейности; |
|
— |
Гаранционния фонд на ЕФСИ; и |
|
— |
финансовите инструменти, финансирани от бюджета. |
6.1. ВИДОВЕ РИСК
Пазарният риск е рискът от колебание на справедливата стойност или бъдещите парични потоци на финансов инструмент поради промени в пазарните цени. Пазарният риск обхваща не само потенциала за загуба, но и потенциала за печалба. Той включва валутния риск, лихвения риск и други ценови рискове (за ЕС няма други значителни ценови рискове).
|
(1) |
Валутният риск е рискът, че операциите на ЕС или стойността на неговите инвестиции ще бъдат засегнати от промени в обменните курсове. Този риск възниква от промяната в цената на една валута спрямо друга. |
|
(2) |
Лихвеният риск е възможността да намалее стойността на ценна книга, особено на облигация, в резултат на повишение на лихвените проценти. Като цяло по-високите лихвени проценти водят до по-ниски цени на облигациите с фиксиран лихвен процент, и обратно. |
Кредитният риск е рискът от загуба поради неизплащане от страна на длъжник/заемополучател на заем или друга кредитна линия (било то главницата или лихвата или и двете) или поради друго неизпълнение от негова страна на договорно задължение. Събитията, с които се нарушават поети задължения, включват закъсняване с плащането на вноските, преструктуриране на вноските на заемополучателя и фалит.
Ликвидният риск е рискът, произтичащ от трудното продаване на даден актив. Например рискът, че дадена ценна книга или актив не могат да бъдат продадени достатъчно бързо на пазара, за да се предотврати загуба или изпълни задължение.
6.2. ПОЛИТИКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
Изпълнението на бюджета на ЕС разчита все повече на използването на финансови инструменти. Основната идея зад този нов подход, за разлика от традиционния метод на изпълнение на бюджета чрез предоставяне на безвъзмездни средства и субсидии, е, че за всяко евро, похарчено от бюджета чрез финансови инструменти, крайният бенефициер получава над 1 EUR финансова подкрепа благодарение на лостовия ефект. Този интелигентен начин на усвояване на бюджета на ЕС максимизира въздействието на наличните средства. За повече информация за съответните суми вж. бележка 2.4.
За повечето финансови инструменти важи фактът, че изпълнението се делегира или на групата на ЕИБ (включително ЕИФ) въз основа на споразумение между ЕК и ЕИБ, или на други финансови посредници. Споразуменията, подписани с тези посредници, включват строги условия и задължения за посредниците, за да се гарантира, че средствата на ЕС се управляват правилно и че за тях се докладва правилно. Когато бъде поето задължение за финансов принос в полза на един от инструментите, средствата се прехвърлят в специално създадена за целта банкова сметка на финансовия посредник (т.е. доверителна сметка). Финансовият посредник може, в зависимост от въпросния инструмент, да използва средствата по тази доверителна сметка, за да отпуска заеми, да емитира дългови инструменти и т.н. Приходите от финансовите инструменти по правило трябва да се връщат на бюджета на ЕС.
Рискът по отношение на тези финансови инструменти обикновено е ограничен до таван, посочен в съответните споразумения, който представлява предвидените в бюджета средства за инструмента. Тъй като Комисията често поема „първата загуба“ и тъй като инструментите са предназначени за финансиране на по-рискови бенефициери (които се изправят пред трудности при получаването на финансиране от търговски заемодатели), може да се очаква, че бюджетът на ЕС ще понесе поне известни загуби.
Дейности по получаване и отпускане на заеми
Операциите по получаване и отпускане на заеми, както и свързаното с тях управление на касата, се извършват от ЕС съгласно съответните решения на Съвета, ако са приложими, и съответните вътрешни насоки. Изготвени са писмени наръчници за процедурите, обхващащи конкретни области, като получените заеми, отпуснатите заеми и управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. По правило не се извършват дейности за компенсиране на промените в лихвените проценти или промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране), тъй като операциите по отпускане на заеми по принцип се финансират чрез „бек-ту-бек“ получени заеми, които следователно не генерират открити лихвени или валутни позиции. Прилагането на принципа „бек-ту-бек“ се проверява редовно.
Каса
Правилата и принципите за управлението на касовите операции на Комисията са посочени в Регламент № 1150/2000 на Съвета (изменен с регламенти № 2028/2004 и № 105/2009 на Съвета) и във Финансовия регламент и правилата за неговото прилагане.
В резултат на посочените по-горе регламенти се прилагат следните основни принципи:
|
— |
Собствените ресурси се внасят от държавите членки в сметки, открити за тази цел на името на Комисията към министерството на финансите или към посочения от всяка държава членка орган. Комисията може да тегли от посочените по-горе сметки само за да покрие нуждите си от парични средства. |
|
— |
Собствените ресурси се плащат от държавите членки в националната им валута, докато плащанията на Комисията са предимно в евро. |
|
— |
Не може по банковите сметки, открити на името на Комисията, да се теглят суми, надвишаващи наличните. Това ограничение не важи за сметките за собствените ресурси на Комисията в случай на неизпълнение на задълженията по заеми, сключени или гарантирани по силата на регламенти и решения на Съвета на ЕС, и при определени условия, ако нуждите от средства надвишават наличностите по сметките. |
|
— |
Средствата в банкови сметки във валути, различни от EUR, се използват за плащания в тези валути или периодично се конвертират в EUR. |
Освен сметките за собствените ресурси Комисията открива и други банкови сметки към централните банки и търговските банки с цел извършване на плащания и получаване на приходи, различни от вноските на държавите членки в бюджета.
Касовите и платежните операции са силно автоматизирани и разчитат на модерни информационни системи. Прилагат се специални процедури, за да се гарантира сигурността на системата и да се осигури разделението на служебните задължения в съответствие с Финансовия регламент, стандартите на Комисията за вътрешен контрол и принципите за одит.
Набор от писмени насоки и процедури уреждат управлението на касовите и платежните операции на Комисията с цел ограничаване на оперативния и финансовия риск и осигуряване на подходяща степен на контрол. Те обхващат различните области на дейността (напр.: извършването на плащанията и управлението на паричните средства, прогнозирането на паричните потоци, непрекъснатостта на дейността и т.н.) и спазването на насоките и на процедурите се проверява редовно. Освен това между ГД „Бюджет“ и ГД „Икономически и финансови въпроси“ се обменя информация относно управлението на риска и най-добрите практики.
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Сумите, получени преди 2010 г., остават в банкови сметки в банки, които са специално избрани за депозиране на условно платени глоби. Подборът на банки се извършва съгласно тръжните процедури, определени във Финансовия регламент. Влагането на средства в специални банки се определя от вътрешната политика за управление на риска, в която са посочени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, пропорционално на капитала на контрагента. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Условно платени глоби: портфейл на BUFI
Глобите, които са наложени и са платени условно от 2010 г. нататък, се инвестират в специално създаден фонд — BUFI. Основните цели на Фонда са намаляването на рисковете, свързани с финансовите пазари, и равното третиране на всички глобени субекти чрез предлагане на гарантирана възвръщаемост, изчислена на същата база. Управлението на активите за условно платените глоби се извършва от Комисията в съответствие с вътрешните насоки за управление на активите. Изготвени са процедурни наръчници, обхващащи конкретни области, като управлението на касата, които се използват от съответните оперативни отдели. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните насоки и процедури.
Целите на дейностите по управление на активите са условно платените на Комисията глоби да се инвестират по начин, по който:
|
а) |
се гарантира, че средствата са лесно достъпни, когато са нужни, като същевременно |
|
б) |
се цели постигане, при нормални обстоятелства, на възвръщаемост, която средно е поне равна на референтната възвръщаемост от BUFI след приспадане на разходите. |
В основата си инвестициите се ограничават до следните категории: срочни депозити в централните банки от еврозоната, в агенции за държавния дълг на държавите от еврозоната, в изцяло държавни или гарантирани от държавата банки или в наднационални институции и облигации, менителници и депозитни сертификати, издадени от суверенни или наднационални институции.
Банкови гаранции
Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС (вж. бележка 2.6.1.2). Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Гаранциите се управляват в съответствие с вътрешната политика за управление на риска. Идентифицират се и се оценяват финансовият и оперативният риск и редовно се проверява съблюдаването на вътрешните политики и процедури.
Гаранционен фонд за външни дейности
Правилата и принципите за управлението на активите на Гаранционния фонд са изложени в Конвенцията между Комисията и ЕИБ от 25 ноември 1994 г. и в нейните изменения от 17/23 септември 1996 г., 8 май 2002 г., 25 февруари 2008 г. и 9 ноември 2010 г. Този гаранционен фонд работи само в евро. Той инвестира само в тази валута, за да бъде избегнат всякакъв валутен риск. Управлението на активите се основава на традиционните правила за предпазливост, съблюдавани при финансовите дейности. То трябва да обръща специално внимание на намаляването на рисковете и на това да се гарантира, че управляваните активи могат да бъдат продадени или прехвърлени без значително забавяне, отчитайки обхванатите поети задължения.
Гаранционен фонд на ЕФСИ
Гаранционният фонд на ЕФСИ бе създаден с Регламент (ЕС) 2015/2017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. Правилата и принципите за управлението на активите на фонда са посочени в Решение C(2016) 165 на Комисията от 21 януари 2016 г. Към 31 декември 2015 г. нямаше средства в гаранционния фонд на ЕФСИ. Предвидено е средства да започнат да се внасят от април 2016 г. нататък.
6.2.1. Равнение на балансовата стойност и справедливата стойност на финансовите инструменти
Равнение на балансовата стойност и справедливата стойност на финансовите активи по класове:
|
млн. EUR |
||||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
||
|
Балансова стойност |
Справедлива стойност |
Балансова стойност |
Справедлива стойност |
|
|
Финансови активи по справедлива стойност |
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
9 620 |
9 620 |
9 406 |
9 406 |
|
Пари и парични еквиваленти |
21 671 |
21 671 |
17 545 |
17 545 |
|
Общо |
31 292 |
31 292 |
26 951 |
26 951 |
|
Финансови активи по амортизирана стойност |
|
|
|
|
|
Заеми |
57 251 |
57 252 |
58 843 |
58 843 |
|
Вземания по операции с размяна и средства, подлежащи на събиране, по операции без размяна |
10 324 |
10 324 |
15 578 |
15 578 |
|
Общо |
67 575 |
67 576 |
74 421 |
74 421 |
|
Общо |
98 867 |
98 868 |
101 372 |
101 372 |
Равнение на балансовата стойност и справедливата стойност на финансовите пасиви по класове:
|
млн. EUR |
||||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
||
|
|
Балансова стойност |
Справедлива стойност |
Балансова стойност |
Справедлива стойност |
|
Финансови пасиви по справедлива стойност |
— |
— |
— |
— |
|
Финансови пасиви по амортизирана стойност |
|
|
|
|
|
Получени заеми |
56 860 |
56 860 |
58 470 |
58 470 |
|
Задължения по финансов лизинг |
1 723 |
1 723 |
1 755 |
1 755 |
|
Задължения |
32 191 |
32 191 |
43 180 |
43 180 |
|
Други |
1 120 |
1 120 |
454 |
454 |
|
Общо |
91 894 |
91 894 |
103 859 |
103 859 |
6.3. ВАЛУТЕН РИСК
Експозиция на ЕС, свързана с финансовите инструменти, по отношение на валутния риск към края на годината — нетна позиция
|
млн. EUR |
||||||||||||||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
||||||||||||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
EUR |
Други |
Общо |
|
|
Финансови активи |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Финансови активи, обявени за продажба |
81 |
76 |
11 |
8 |
9 416 |
28 |
9 620 |
68 |
77 |
7 |
9 |
9 203 |
42 |
9 406 |
|
Заеми (12) |
5 |
0 |
— |
— |
354 |
18 |
377 |
2 |
— |
— |
— |
303 |
28 |
334 |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
10 |
542 |
53 |
85 |
9 555 |
78 |
10 324 |
2 |
4 102 |
50 |
88 |
11 197 |
140 |
15 578 |
|
Пари и парични еквиваленти |
36 |
1 785 |
368 |
1 287 |
17 342 |
853 |
21 671 |
44 |
1 157 |
471 |
928 |
14 180 |
764 |
17 545 |
|
Общо |
132 |
2 403 |
433 |
1 380 |
36 667 |
977 |
41 992 |
116 |
5 336 |
528 |
1 024 |
34 883 |
974 |
42 862 |
|
Финансови пасиви |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Задължения |
(1) |
(2) |
0 |
(0) |
(32 187 ) |
(1) |
(32 191 ) |
— |
(10) |
— |
— |
(43 168 ) |
(2) |
(43 180 ) |
|
Общо |
(1) |
(2) |
0 |
(0) |
(32 187 ) |
(1) |
(32 191 ) |
— |
(10) |
— |
— |
(43 168 ) |
(2) |
(43 180 ) |
|
Общо |
131 |
2 401 |
433 |
1 380 |
4 480 |
976 |
9 801 |
116 |
5 326 |
528 |
1 024 |
(8 284 ) |
972 |
(318) |
Ако еврото се беше засилило с 10 % спрямо другите валути, ефектът от това щеше да е следният:
|
млн. EUR |
||||
|
|
Финансов резултат |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
31.12.2015 |
(5) |
(212) |
(38) |
(125) |
|
31.12.2014 |
(4) |
(483) |
(47) |
(92) |
|
млн. EUR |
||||
|
|
Нетни активи |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
31.12.2015 |
(7) |
(7) |
(1) |
(1) |
|
31.12.2014 |
(6) |
(7) |
(1) |
(1) |
Ако еврото беше отслабнало с 10 % спрямо тези валути, ефектът от това щеше да е следният:
|
млн. EUR |
||||
|
|
Финансов резултат |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
31.12.2015 |
6 |
259 |
47 |
152 |
|
31.12.2014 |
5 |
591 |
58 |
113 |
|
млн. EUR |
||||
|
|
Нетни активи |
|||
|
USD |
GBP |
DKK |
SEK |
|
|
31.12.2015 |
9 |
8 |
1 |
1 |
|
31.12.2014 |
8 |
9 |
1 |
1 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми
Повечето финансови активи и пасиви са в евро, поради което в тези случаи за ЕС няма валутен риск. При все това чрез финансовия инструмент Евратом ЕС отпуска заеми в USD, финансирани от получени заеми с равностоен размер в USD (операция от вида „бек-ту-бек“ (back-to-back). Към датата на счетоводния баланс за ЕС няма валутен риск по отношение на Евратом.
Каса
Собствените ресурси, плащани от държавите членки във валути, различни от EUR, се държат в сметките за собствени ресурси в съответствие с регламента за собствените ресурси. Те се конвертират в EUR, когато са необходими за обезпечаване на плащания. Процедурите, които се прилагат за управлението на тези средства, са посочени в гореупоменатия регламент. В неголям брой случаи тези средства се използват директно за плащания, които трябва да бъдат извършени в същите валути.
Комисията има в търговски банки редица сметки във валути на ЕС, различни от EUR, и в USD и CHF с цел извършване на плащания в същите тези валути. Тези сметки се захранват в зависимост от размера на плащанията, които трябва да бъдат извършени, поради което наличностите по тях не водят до излагане на валутен риск.
При получаване на различни постъпления (различни от собствените ресурси) във валути, различни от еврото, те или се прехвърлят в сметки на Комисията в същите валути, ако са необходими за обезпечаване на плащания, или се конвертират в евро и се прехвърлят в сметки в евро. Сметките за авансови средства във валути, различни от еврото, се захранват в зависимост от очакваните краткосрочни местни платежни нужди в същите валути. Наличностите по тези сметки се поддържат в рамките на съответните тавани.
Глоби
Условно платени глоби (депозити и портфейл на BUFI) и банкови гаранции
Тъй като всички глоби се налагат и плащат в евро, не съществува валутен риск.
Гаранционен фонд за външни дейности
Финансовите активи на този фонд са в евро, поради което не съществува валутен риск. Заемите, суброгирани на ЕС в резултат на искове, предявени към Фонда поради просрочени от бенефициер на заем плащания, се извършват в първоначалната им валута, поради което излагат ЕС на валутен риск. Поради несигурността, свързана с графика за погасяване на заемите, не се извършват дейности за компенсиране на промените в чуждестранните валути (дейности по хеджиране).
6.4. ЛИХВЕН РИСК
Следната таблица показва чувствителността на финансовите активи, обявени за продажба, по отношение на лихвения процент, като се допусне, че лихвените проценти се променят с +/- 100 базисни пункта (1 %).
|
млн. EUR |
||
|
|
Увеличение (+)/намаление (-) в базисни пунктове |
Ефект върху финансовия резултат и нетните активи |
|
31.12.2015: Финансови активи, обявени за продажба |
+ 100 |
(206) |
|
|
-100 |
223 |
|
31.12.2014: Финансови активи, обявени за продажба |
+ 100 |
(138) |
|
|
-100 |
149 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми
Получени и отпуснати заеми при променлива лихва
Поради естеството на дейностите си по получаване и отпускане на заеми ЕС има значителни лихвоносни активи и пасиви. Получените заеми по МФП и по Евратом, отпуснати при променливи лихвени проценти, излагат ЕС на лихвен риск. Лихвените рискове, възникващи от получените заеми, обаче се компенсират от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия („бек-ту-бек“). Към датата на счетоводния баланс ЕС има отпуснати заеми (изразени в номинални стойности) с променливи лихвени проценти в размер на 380 млн. EUR (2014 г.: 484 млн. EUR), като на всеки 6 месеца се извършва преоценка.
Получени и отпуснати заеми при фиксирана лихва
ЕС има също заеми, отпуснати в рамките на МФП и по Евратом, с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 2 927 млн. EUR за 2015 г. (2014 г.: 1 692 млн. EUR) и със срок от под една година (13 млн. EUR), между една и пет години (760 млн. EUR) и над пет години (2 154 млн. EUR). По-съществено е, че ЕС има 7 отпуснати заема по свързания с ПБ финансов инструмент с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 5,7 млрд. EUR за 2015 г. (2014 г.: 8,4 млрд. EUR) и със срок от под една година (1,5 млрд. EUR), между една и пет години (4,0 млрд. EUR) и над пет години (0,2 млрд. EUR). В рамките на финансовия инструмент ЕМФС ЕС има 23 отпуснати заема с фиксирани лихвени проценти в размер на общо 46,8 млрд. EUR за 2015 г. (2014 г.: 46,8 млрд. EUR) и със срок от под една година (4,75 млн. EUR), между една и пет години (4,5 млрд. EUR) и над пет години (37,55 млрд. EUR).
Каса
Касата на Комисията не взема средства назаем. Поради това тя не е изложена на лихвен риск. Лихви обаче се начисляват върху наличностите в различните банкови сметки. Поради това Комисията е въвела мерки, с които да се гарантира, че лихвите, които се начисляват по нейните банкови сметки, редовно отразяват пазарните лихвени проценти, както и тяхното евентуално колебание.
Сметките, открити към министерствата на финансите на държавите членки за постъпленията от собствени ресурси, не носят лихва и по тях не се начисляват такси. Сметките в националните централни банки могат да генерират доход по официалните ставки, прилагани от всяка институция. Тъй като някои от плащанията, които се прилагат по отношение на тези сметки, могат понастоящем да са отрицателни, са въведени процедури за управление на средствата с цел свеждане до минимум на наличностите по тези сметки.
Върху овърнайт наличностите в сметки в търговски банки лихва се начислява всеки ден. Тази лихва се основава на променливи пазарни лихвени проценти, за които се прилага договорен марж (положителен или отрицателен). По принцип прилаганите от търговските банки лихвени проценти са определени в договорите на нулево равнище. Поради това не съществува риск Комисията да печели лихви при лихвени проценти, които са по-ниски от пазарните.
Глоби
Условно платени глоби (депозити, портфейл на BUFI) и банкови гаранции
Депозитите и банковите гаранции не са изложени на лихвени рискове. Начислените по депозитите лихви отразяват пазарните лихвени проценти, както и евентуалните им колебания. Има облигации с номинална стойност от 225 млн. EUR с променливи лихвени проценти, които облигации представляват 8,76 % от портфейла на BUFI. Параметърът за чувствителност на лихвения процент (срокът на портфейла) следва отблизо срока на индекса на BUFI. Поради това всички отрицателни ефекти върху оценката на активите се отразяват в пасивите на BUFI. Остава само ограничено излагане на лихвения риск, в случай че през времето, докато глобата е във Фонда, такива отрицателни ефекти доведат до отрицателен индекс като цяло.
Гаранционен фонд за външни дейности
Дълговите ценни книжа с променлив лихвен процент на Гаранционния фонд се влияят от нестабилността на тези проценти, докато дълговите ценни книжа с фиксиран лихвен процент носят риск от гледна точка на своята справедлива стойност. Облигациите с фиксиран лихвен процент представляват приблизително 88 % от инвестиционния портфейл към датата на счетоводния баланс (2014 г.: 65 %).
6.5. КРЕДИТЕН РИСК
Сумите, които представляват експозицията на ЕС на кредитен риск в края на отчетния период, са балансовите стойности на финансовите инструменти, оповестени в бележка 2.
Анализ на възрастта на финансовите активи, които не са обезценени
|
млн. EUR |
|||||
|
|
Общо |
Непросрочени и необезценени |
Просрочени, но необезценени |
||
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
|||
|
Заеми |
57 251 |
57 251 |
0 |
— |
— |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
10 324 |
8 672 |
120 |
1 384 |
148 |
|
Общо към 31.12.2015 г. |
67 575 |
65 922 |
120 |
1 384 |
148 |
|
Заеми |
58 843 |
58 843 |
— |
— |
— |
|
Вземания и средства, подлежащи на събиране |
15 578 |
7 968 |
5 624 |
1 847 |
138 |
|
Общо към 31.12.2014 г. |
74 421 |
66 811 |
5 624 |
1 847 |
138 |
Вземанията и средствата, подлежащи на събиране, със срок между 1 и 5 години включват подлежащи на събиране средства, свързани с глоби в областта на конкуренцията, в размер на 1 305 млн. EUR, които са до голяма степен покрити от банкови гаранции, поради което Комисията не е изложена на кредитен риск. Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания.
Кредитно качество на финансовите активи, които не са просрочени и не са обезценени
|
млн. EUR |
||||||||
|
|
31.12.2015 |
31.12.2014 |
||||||
|
ОЗП (13) |
Заеми и вземания |
Пари в брой |
Общо |
ОЗП (13) |
Заеми и вземания |
Пари в брой |
Общо |
|
|
Контрагенти с външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Нискорисков и висок рейтинг |
5 945 |
3 256 |
16 147 |
25 349 |
7 511 |
2 951 |
13 947 |
24 409 |
|
Горен среден рейтинг |
1 087 |
23 818 |
4 503 |
29 409 |
359 |
25 045 |
2 932 |
28 335 |
|
Долен среден рейтинг |
1 247 |
4 527 |
263 |
6 037 |
347 |
6 001 |
301 |
6 649 |
|
Неинвестиционен рейтинг |
32 |
29 371 |
732 |
30 136 |
42 |
28 191 |
317 |
28 550 |
|
Общо |
8 310 |
60 973 |
21 646 |
90 930 |
8 259 |
62 188 |
17 497 |
87 944 |
|
Контрагенти без външен кредитен рейтинг |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Група 1 |
— |
4 855 |
25 |
4 880 |
— |
4 488 |
48 |
4 537 |
|
Група 2 |
— |
95 |
— |
95 |
— |
136 |
— |
136 |
|
Общо |
— |
4 950 |
25 |
4 975 |
— |
4 624 |
48 |
4 673 |
|
Общо |
8 310 |
65 922 |
21 671 |
95 905 |
8 259 |
66 812 |
17 545 |
92 616 |
В таблицата по-горе не са включени финансовите активи, обявени за продажба, под формата на капиталови инструменти без външен кредитен рейтинг. Четирите рискови категории, посочени по-горе, по принцип се основават на рейтинговите категории на външни агенции за кредитен рейтинг и съответстват на:
|
— |
Нискорисков и висок рейтинг: Moody P-1, Aaa — Aa3; S&P A-1+, A-1, AAA — AA -; Fitch F1+, F1, AAA — AA- и еквивалентен на него |
|
— |
Горен среден рейтинг: Moody P-2, A1 — A3; S&P A-2, A+ — A-; Fitch F2, A+ — A- и еквивалентен на него |
|
— |
Долен среден рейтинг: Moody P-3, Baa1 — Baa3, S&P A-3, BBB+ — BBB-; Fitch F-3, BBBB+ — BBB- и еквивалентен на него |
|
— |
Неинвестиционен рейтинг: Moody не нискорисков, Ba1 — C; S&P B, C, BB+ — D; Fitch B, C, BB+ — D и еквивалентен на него |
След да бъде отбелязано, че ЕС използва тези рейтингови категории на външни агенции като отправна точка, и по-специално за финансовите инструменти и за търговските банки, но може, след като направи собствен анализ на отделните случаи, да държи средства в една от горепосочените рискови категории, въпреки че една или повече от горепосочените агенции за кредитен рейтинг може да са понижили кредитния рейтинг на съответния контрагент. Що се отнася до контрагентите без рейтинг, група 1 се отнася до длъжниците без неизпълнени задължения в миналото, а група 2 се отнася до длъжниците с неизпълнени задължения в миналото.
Сумите, показани по-горе в позицията за заемите и вземанията, получили неинвестиционен рейтинг, са свързани предимно със заеми за финансова подкрепа, отпуснати от Комисията на държави членки, изпитващи финансови трудности, и със средства, които подлежат на събиране от определени държави членки въз основа на нормативната уредба в областта на собствените ресурси или друго правно основание. Сумата в позицията за парите в брой се отнася до банковите сметки за собствените ресурси, открити към министерството на финансите или в централните банки на държавите членки с цел съхраняване в тях на вноските собствени ресурси, съгласно предвиденото в нормативната уредба. Комисията може да тегли средства от тези сметки само за да покрие нуждите от парични средства, произтичащи от изпълнението на бюджета.
Дейности по получаване и отпускане на заеми
Излагането на кредитен риск се управлява, първо, чрез получаване на гаранции от съответната държава в случая на Евратом, на второ място, чрез Гаранционния фонд за външни дейности (МФП и Евратом), на трето място, чрез възможността за изтегляне на необходимите средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки и на последно място, чрез бюджета на ЕС. Съгласно законодателството в областта на собствените ресурси таванът за плащанията на собствени ресурси възлиза на 1,23 % от БНД на държавите членки и през 2015 г. реално за покриване на бюджетните кредити за плащания бяха използвани 0,92 %. Това означава, че към 31 декември 2015 г. имаше наличен марж от 0,31 % за покриване на тези гаранции. Гаранционният фонд за външни дейности беше създаден през 1994 г., за да покрива рисковете от просрочване на получените заеми, които се използват за финансиране на заеми за държави извън ЕС. Във всеки случай излагането на кредитен риск се намалява от възможността за теглене на средства от сметките на Комисията за собствените ресурси в държавите членки над наличностите по тези сметки, в случай че длъжник не е в състояние да възстанови сумите, които дължи, в пълен размер. Във връзка с това ЕС има право да поиска от всички държави членки да направят необходимото за спазване на правното задължение на ЕС към неговите заемодатели.
Що се отнася до касовите операции, трябва да се прилагат насоките за избор на контрагенти. В съответствие с това оперативното звено ще може да работи само с банките, които отговарят на нужните условия и които имат достатъчни ограничения спрямо контрагентите.
Каса
В съответствие с Регламент № 1150/2000 на Съвета за собствените ресурси по-голямата част от касовите ресурси на Комисията се държат в сметките, открити от държавите членки за плащане на техните вноски (собствени ресурси). Всички такива сметки са към министерствата на финансите на държавите членки или в националните централни банки. Тези институции носят най-ниския кредитен риск (или риск на контрагента) за Комисията, тъй като рискът е поет от държавите членки. За частта от касовите ресурси на Комисията, които се държат в търговски банки с цел обезпечаване на плащанията, захранването на тези сметки се извършва съгласно принципа „точно навреме“ и се управлява автоматично от системата за управление на касата. Във всяка сметка се държат минимални наличности, съобразени със средния размер на ежедневните плащания, извършвани от нея. Вследствие на това общата наличност по тези сметки в края на деня остава постоянно малка (като цяло средно около 60 млн. EUR, разпределени в над 20 сметки) и по този начин рискът, на който е изложена Комисията, е ограничен. Тези суми следва да се разглеждат с оглед на дневните цялостни парични наличности, които през 2015 г. се колебаят между 300 млн. EUR и 34 млрд. EUR, и с оглед на общия размер на плащанията, извършени през 2015 г. от сметките на Комисията, който възлиза на над 142 млрд. EUR.
Освен това за подбора на търговски банки се прилагат специални насоки с цел допълнително минимизиране на риска на контрагента, на който е изложена Комисията:
|
— |
Всички търговски банки се подбират чрез покана за участие в търг. Минималният краткосрочен кредитен рейтинг за допускане до тръжната процедура е Moody’s P-1 или негов еквивалент. При специални и надлежно обосновани обстоятелства може да бъде прието по-ниско равнище. |
|
— |
Кредитните рейтинги на търговските банки, в които Комисията има сметки, се преглеждат ежедневно. В контекста на финансовата криза бяха приети по-интензивни мерки за мониторинг и ежедневен преглед на рейтингите на търговските банки. Тези мерки и този преглед бяха запазени. |
|
— |
В делегациите извън ЕС сметките за авансови средства се държат в местни банки, подбрани чрез опростена тръжна процедура. Изискванията във връзка с рейтинга зависят от местната ситуация и могат да се различават значително между различните държави. За да се ограничи излагането на риск, наличностите по тези сметки са възможно най-малки (като се отчитат оперативните нужди). Сметките се захранват редовно, а прилаганите тавани се преразглеждат ежегодно. |
Глоби
Условно платени глоби: депозити
Банките, които държат депозити за глобите, платени условно преди 2010 г., се подбират чрез тръжна процедура в съответствие с политиката за управление на риска, в която са определени изискванията по отношение на кредитния рейтинг и размерът на средствата, които могат да бъдат вложени, пропорционално на капитала на контрагента.
За търговските банки, избрани специално за депозиране на условно платени глоби, по правило се изискват минимален дългосрочен рейтинг А (S&P или негов еквивалент) и минимален краткосрочен рейтинг А-1 (S&P или негов еквивалент). Прилагат се специални мерки, ако рейтингът на банките в тази група бъде понижен. Освен това вложените във всяка банка средства са ограничени до определен процент от нейните собствени средства, който процент варира в зависимост от рейтинга на всяка институция. При изчисляването на тези граници се отчита и стойността на гаранциите с неизтекъл срок, предоставени на Комисията от същата институция. Редовно се проверява дали депозитите отговарят на приложимите изисквания на политиката.
Условно платени глоби: портфейл на BUFI
Що се отнася до инвестициите от условно платени глоби, Комисията е изложена на кредитен риск. Най-концентрираният риск е по отношение на Франция и Италия, тъй като тези държави представляват съответно 32 % и 16 % от общия номинален обем на портфейла.
Банкови гаранции
Гаранции със значителна стойност, издадени от финансови институции, се държат също от Комисията във връзка с глобите, които тя налага на предприятията, нарушаващи правилата за конкуренция на ЕС (вж. бележка 2.6.1.2). Тези гаранции се предоставят от глобените предприятия като алтернатива на условните плащания. Политиката за управление на риска, която се прилага за приемането на такива гаранции, бе преразгледана през 2012 г. и предвид на настоящата финансова ситуация в ЕС, бяха определени нова комбинация от изисквания по отношение на кредитния рейтинг и ограничени проценти за всеки контрагент (пропорционални на собствените средства на всеки контрагент). Тя продължава да гарантира високо качество на кредитите за Комисията. Редовно се проверява дали получените гаранции са в съответствие с приложимите изисквания на политиката.
Гаранционен фонд за външни дейности
В съответствие със споразумението между ЕС и ЕИБ за управлението на този гаранционен фонд всички инвестиции (ценни книжа, депозити и т.н.) имат изисквания инвестиционен рейтинг.
6.6. Ликвиден риск
Анализ на срока на финансовите пасиви по оставащия срок по договора
|
млн. EUR |
||||
|
|
< 1 година |
1—5 години |
> 5 години |
Общо |
|
Получени заеми |
7 218 |
9 660 |
39 982 |
56 860 |
|
Задължения по финансов лизинг |
75 |
392 |
1 256 |
1 723 |
|
Задължения |
32 191 |
— |
— |
32 191 |
|
Други |
645 |
120 |
353 |
1 120 |
|
Общо към 31.12.2015 г. |
40 130 |
10 173 |
41 591 |
91 894 |
|
Получени заеми |
8 727 |
15 386 |
34 357 |
58 470 |
|
Задължения по финансов лизинг |
81 |
366 |
1 309 |
1 755 |
|
Задължения |
43 180 |
— |
— |
43 180 |
|
Други |
20 |
97 |
336 |
454 |
|
Общо към 31.12.2014 г. |
52 008 |
15 849 |
36 002 |
103 859 |
Дейности по получаване и отпускане на заеми
Ликвидният риск, възникващ от получените заеми, обикновено се компенсира от заеми, отпуснати при еквивалентни срокове и условия (операции „бек-ту-бек“). По отношение на МФП и Евратом Гаранционният фонд за външни дейности служи за резерв за ликвидност (или „спасителна мрежа“) в случай на неизпълнение на задължение за плащане и на просрочени плащания на заемополучатели. За ПБ в Регламент № 431/2009 на Съвета е предвидена процедура, предоставяща достатъчно време за мобилизиране на средства чрез сметките за собствените ресурси на Комисията в държавите членки. За ЕМФС в Регламент № 407/2010 на Съвета е предвидена сходна процедура.
Каса
Принципите на бюджета на ЕС гарантират, че общите парични наличности за дадена година са винаги достатъчни за извършването на всички плащания. Всъщност общият размер на вноските на държавите членки е равен на размера на бюджетните кредити за плащания за бюджетната година. Вноските на държавите членки обаче се получават под формата на дванадесет месечни вноски през цялата година, докато плащанията се характеризират с известна сезонност. Освен това, в съответствие с Регламент № 1150/2000 на Съвета (Регламента за собствените ресурси), вноските на държавите членки за (коригиращите) бюджети, одобрени след 16–то число на даден месец (N), стават налични едва през месец N+2, докато свързаните с тях бюджетни кредити за плащания са налични незабавно. За да се гарантира, че наличните касови ресурси винаги са достатъчни за покриване на плащанията, които трябва да бъдат извършени през даден месец, са въведени процедури за редовно прогнозиране на паричните средства, а собствените ресурси или допълнителни средства могат да бъдат изискани предварително от държавите членки, ако е необходимо, в определени граници и при определени условия. Сезонността на разходите и общите бюджетни ограничения през последните години доведоха до необходимостта от по-силен мониторинг на ритъма на плащанията в хода на годината. Освен това в контекста на ежедневните касови операции на Комисията автоматизирани инструменти за управление на паричните средства ежедневно гарантират, че във всяка от банковите сметки на Комисията има достатъчни парични наличности.
Гаранционен фонд за външни дейности
Фондът се управлява съгласно принципа, че активите трябва да имат достатъчна степен на ликвидност и на мобилизация във връзка със съответните задължения. Фондът трябва да поддържа поне 100 млн. EUR в портфейл със срок под дванадесет месеца, който трябва да бъде инвестиран в парични инструменти. Към 31 декември 2015 г. тези инвестиции, които включват и парични наличности, възлизат на 173 млн. EUR. Освен това поне 20 % от номиналната стойност на фонда трябва да се състои от парични инструменти, облигации с фиксиран лихвен процент с оставащ срок от не повече от една година и облигации с плаващ лихвен процент. Към 31 декември 2015 г. това съотношение е 28 %.
7. ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЪРЗАНИ ЛИЦА
7.1. СВЪРЗАНИ ЛИЦА
Свързаните лица на ЕС са консолидираните субекти на ЕС, асоциираните предприятия и ключовият управленски персонал на тези субекти. Операциите между тези субекти се осъществяват като част от обичайните операции на ЕС и тъй като случаят е такъв, не са необходими специални изисквания от гледна точка на оповестяването за тези операции в съответствие със счетоводните правила на ЕС.
7.2. ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
За целите на представянето на информация за операциите на свързани лица във връзка с ключовото ръководство на ЕС, тук тези лица са показани в пет категории:
Категория 1: председателите на Европейския съвет, на Комисията и на Съда на Европейския съюз
Категория 2: заместник-председателят на Комисията и върховен представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност и другите заместник-председатели на Комисията
Категория 3: генералният секретар на Съвета, членовете на Комисията, съдиите и генералните адвокати на Съда на Европейския съюз, председателят и членовете на Общия съд, председателят и членовете на Съда на публичната служба на Европейския съюз, Омбудсманът и Европейският надзорен орган по защита на данните
Категория 4: председателят и членовете на Европейската сметна палата
Категория 5: най-висшестоящите служители в институциите и агенциите
Техните финансови права са обобщени по-долу, а допълнителна информация може да бъде намерена в Правилника за персонала, публикуван на уебсайта Europa и представляващ официалният документ, в който са описани правата и задълженията на всички служители на ЕС. Служителите на ключова ръководна длъжност не са получавали никакви заеми при преференциални условия от ЕС.
ФИНАНСОВИ ПРАВА НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА КЛЮЧОВА РЪКОВОДНА ДЛЪЖНОСТ
|
EUR |
|||||
|
Финансово право (на служител) |
Категория 1 |
Категория 2 |
Категория 3 |
Категория 4 |
Категория 5 |
|
Основна заплата (на месец) |
26 167,89 |
23 702,80 - |
18 962,24 - |
20 479,22 - |
12 057,21 - |
|
|
|
24 650,91 |
21 332,52 |
21 806,58 |
18 962,24 |
|
|
|
|
|
|
|
|
Квартирна надбавка/Надбавка за експатриране |
15 % |
15 % |
15 % |
15 % |
0 — 4 % — 16 % |
|
|
|
|
|
|
|
|
Семейни надбавки: |
|
|
|
|
|
|
Домакинство (% от заплатата) |
2 % + 176,01 |
2 % + 176,01 |
2 % + 176,01 |
2 % + 176,01 |
2 % + 176,01 |
|
Дете на издръжка |
384,60 |
384,60 |
384,60 |
384,60 |
384,60 |
|
Предучилищно образование |
93,95 |
93,95 |
93,95 |
93,95 |
93,95 |
|
Образование или |
260,95 |
260,95 |
260,95 |
260,95 |
260,95 |
|
образование извън мястото на работа |
521,90 |
521,90 |
521,90 |
521,90 |
521,90 |
|
Надбавка за председателстващи съдии |
N/A |
N/A |
607,71 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Надбавка за представителство |
1 418,07 |
911,38 |
607,71 |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Годишни пътни разноски |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Трансфери към държава членка: |
|
|
|
|
|
|
Надбавка за образование (14) |
Да |
Да |
Да |
Да |
Да |
|
% от заплатата (14) |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
5 % |
|
% от заплатата без кк |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
Макс. 25 % |
|
Представителни разходи |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
N/A |
N/A |
|
|
|
|
|
|
|
|
Встъпване в длъжност: |
|
|
|
|
|
|
Разходи за настаняване |
52 335,78 |
47 405,60 - |
37 924,50 - |
40 958,44 - |
Възстановяват се |
|
|
|
49 301,82 |
42 665,04 |
43 613,16 |
|
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
При напускане на длъжността: |
|
|
|
|
|
|
Разходи за пренастаняване |
26 167,89 |
23 702,80 - |
18 962,24 - |
20 479,22 - |
Възстановяват се |
|
|
|
24 650,91 |
21 332,52 |
21 806,58 |
|
|
Семейни пътни разноски |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Разходи за преместване |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
Възстановяват се |
|
Преход (% от заплатата) (15) |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
40 % — 65 % |
N/A |
|
Здравно осигуряване |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
Покриват се |
|
Пенсия (% от заплатата, преди облагане с данък) |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
Макс. 70 % |
|
|
|
|
|
|
|
|
Удръжки: |
|
|
|
|
|
|
Данък върху заплатата |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
8 % — 45 % |
|
Здравно осигуряване (% от заплатата) |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
1,7 % |
|
Специален налог върху заплатата |
7 % |
7 % |
7 % |
7 % |
6 — 7 % |
|
Удръжка за пенсия |
N/A |
N/A |
N/A |
N/A |
10,1 % |
|
Брой лица към края на годината |
3 |
8 |
93 |
28 |
112 |
8. СЪБИТИЯ СЛЕД ДАТАТА НА СЧЕТОВОДНИЯ БАЛАНС
Към датата на подписване на настоящите отчети, с изключение на описания по-долу въпрос, нямаше съществени въпроси, забелязани от счетоводителя на Комисията или които са му били съобщени, които да се нуждаят от отделно оповестяване в този раздел. Отчетите и свързаните с тях бележки бяха изготвени, като бе използвана последната налична информация и това е отразено в представената информация.
На 23 юни 2016 г. гражданите на Обединеното кралство гласуваха да излязат от Европейския съюз. За да се придаде действие на това решение на британските граждани, трябва да бъде задействан член 50 от Договора за Европейския съюз. В този член е определена процедурата, която трябва да бъде следвана, ако държава членка реши да излезе от Европейския съюз, и преговорите във връзка с излизането на Обединеното кралство могат да започнат едва след задействането на този член. В съответствие с насоките, дадени от Европейския съвет, Съюзът следва след това да договори и сключи споразумение с Обединеното кралство, в което се определят редът и условията за излизането на държавата, като се вземат предвид рамките на бъдещите ѝ отношения със Съюза. Към момента на подписване на настоящите отчети не бе представено официално уведомление за задействането на член 50.
9. ОБХВАТ НА КОНСОЛИДАЦИЯТА
А. КОНТРОЛИРАНИ СУБЕКТИ (52)
1. Институции и консултативни органи (11)
Европейски парламент
Европейски съвет
Европейска комисия
Европейска сметна палата
Съд на Европейския съюз
Европейска служба за външна дейност
Европейски надзорен орган по защита на данните
Европейски икономически и социален комитет
Европейски омбудсман
Комитет на регионите
Съвет на Европейския съюз
2. Агенции на ЕС (39)
2.1. Изпълнителни агенции (6)
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура
Изпълнителна агенция за потребителите, здравеопазването, селското стопанство и храните
Изпълнителна агенция за научни изследвания
Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет
2.2. Децентрализирани агенции (33)
Европейска агенция по морска безопасност
Европейска агенция по лекарствата
Европейски надзорен орган на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС)
Европейска агенция по химикали
Термоядрен синтез за енергия (европейско съвместно предприятие за ITER и развитие на термоядрената енергетика)
Евроюст
Европейски институт за равенство между половете
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията
Европейска агенция за околната среда
Европейски център за развитие на професионалното обучение
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия
Европейски банков орган
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището
Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения
Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз
EU-LISA (Европейска агенция за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието)
Европейски орган за безопасност на храните
Европейска железопътна агенция
Служба на Общността за сортовете растения
Европейска агенция за контрол на рибарството
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите
Европейски полицейски колеж (ЕПК)
Европейска полицейска служба (ЕВРОПОЛ)
Европейска агенция за авиационна безопасност
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност
Агенция на Европейския съюз за основните права
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване
Център за преводи за органите на Европейския съюз
Европейски орган за ценни книжа и пазари
Европейска фондация за обучение
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
Служба на ЕС за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни)
3. Други контролирани субекти (2)
Европейска общност за въглища и стомана (в ликвидация)
Европейски институт за иновации и технологии
Б. СЪВМЕСТНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (7)
Съвместно предприятие SESAR
Съвместно предприятие „Горивни клетки и водород 2“
Съвместно предприятие „Чисто небе 2“
Съвместно предприятие „Галилео“ в ликвидация
Съвместно предприятие „Инициатива за иновативни лекарства 2“
Съвместно предприятие ECSEL
Съвместно предприятие „Биотехнологични производства“ (16)
В. АСОЦИИРАНИ ПРЕДПРИЯТИЯ (1)
Европейски инвестиционен фонд
АГРЕГИРАНИ ОТЧЕТИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА И ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ (17)
СЪДЪРЖАНИЕ
| БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ | 102 |
| РАВНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 103 |
| СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ | 104 |
| БЕЛЕЖКИ КЪМ АГРЕГИРАНИТЕ ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА | 107 |
|
1. |
ЦИКЪЛ НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 107 |
|
1.1. |
МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 г. | 107 |
|
1.2. |
ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА | 108 |
|
1.3. |
ГОДИШНИЯТ БЮДЖЕТ | 108 |
|
2. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ РЕЗУЛТАТА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС | 109 |
|
2.1. |
ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 109 |
|
2.2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2015 г. | 110 |
|
3. |
БЕЛЕЖКИ КЪМ РАВНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ | 111 |
|
4. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 112 |
|
4.1. |
ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ | 112 |
|
4.2. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ | 115 |
|
5. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС | 118 |
|
5.1. |
МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 118 |
|
5.2. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 119 |
|
5.3. |
МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 120 |
|
5.4. |
МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL) | 121 |
|
5.5. |
МФР: РАЗБИВКА НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 122 |
|
5.6. |
ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 123 |
|
5.7. |
ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 127 |
|
5.8. |
ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ | 131 |
|
5.9. |
ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ | 133 |
|
5.10. |
ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: РАЗБИВКА НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ | 135 |
|
5.11. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА 2015 г. | 138 |
|
6. |
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ И АГЕНЦИИТЕ | 139 |
|
6.1. |
ИНСТИТУЦИИ: ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ | 139 |
|
6.2. |
ИНСТИТУЦИИ: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ | 140 |
|
6.3. |
ПРИХОДИ НА АГЕНЦИИТЕ: БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ, ВЗЕМАНИЯ И ПОЛУЧЕНИ СУМИ | 142 |
|
6.4. |
БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ | 143 |
|
6.5. |
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ, ВКЛЮЧВАЩ АГЕНЦИИТЕ | 145 |
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ
|
млн. EUR |
|||
|
|
Бележка |
2015 |
2014 |
|
Приходи за финансовата година |
4.1 |
146 624 |
143 940 |
|
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
5.3 |
(143 485 ) |
(141 193 ) |
|
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
|
(1 299 ) |
(1 787 ) |
|
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
|
29 |
25 |
|
Промяна на целевите приходи |
|
(704) |
336 |
|
Курсови разлики за годината |
|
182 |
110 |
|
Бюджетен резултат (18) |
2.2 |
1 347 |
1 432 |
РАВНЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
|
млн. EUR |
||
|
|
2015 |
2014 |
|
ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
(13 033 ) |
(11 280 ) |
|
Приходи |
|
|
|
Вземания, установени през текущата година, но все още несъбрани |
(318) |
(6 573 ) |
|
Вземания, установени през предходни години и събрани през текущата година |
7 943 |
4 809 |
|
Начислени приходи (нетни) |
(359) |
(4 877 ) |
|
Разходи |
|
|
|
Начислени разходи (нетни) |
9 920 |
9 223 |
|
Разходи от предходната година, платени през текущата година |
(1 208 ) |
(821) |
|
Ефект „нето“ на предварителното финансиране |
(4 831 ) |
457 |
|
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за следващата година |
(2 195 ) |
(1 979 ) |
|
Плащания, извършени с пренесени суми, и отмяна на неизползвани бюджетни кредити за плащания |
1 979 |
1 858 |
|
Движение на провизиите |
4 950 |
12 164 |
|
Други |
(1 671 ) |
(1 719 ) |
|
Финансов резултат на агенциите и ЕОВС |
169 |
170 |
|
БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ ЗА ГОДИНАТА |
1 347 |
1 432 |
За допълнителни разяснения относно равняването на финансовия с бюджетния резултат вж. бележка 3.
Вж. също таблица 6.5„Бюджетен резултат, включващ агенциите“.
СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ СУМИ
БЮДЖЕТНИ ПРИХОДИ
|
млн. EUR |
|||||
|
|
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети |
Окончателен приет бюджет |
Приходи |
|
|
1 |
Собствени ресурси |
139 639 |
(9 971 ) |
129 667 |
130 738 |
|
|
от които мита |
16 701 |
1 934 |
18 635 |
18 607 |
|
|
от които ДДС |
18 264 |
(241) |
18 023 |
18 269 |
|
|
от които БНД |
104 548 |
(11 664 ) |
92 884 |
94 009 |
|
3 |
Излишъци, салда и корекции на собствените ресурси |
— |
8 568 |
8 568 |
8 031 |
|
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и към други органи на Съюза |
1 301 |
— |
1 301 |
1 329 |
|
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
54 |
40 |
94 |
563 |
|
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
60 |
— |
60 |
4 198 |
|
7 |
Лихви за забава и глоби |
123 |
1 400 |
1 523 |
1 703 |
|
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
7 |
30 |
37 |
42 |
|
9 |
Разни приходи |
30 |
— |
30 |
19 |
|
Общо |
141 214 |
66 |
141 280 |
146 624 |
|
За информация относно изпълнението на приходите за 2015 г. вж. бележка 4.
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ: ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
|
млн. EUR |
|||||||
|
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Допълнителни бюджетни кредити (19) |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
|
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
66 782 |
11 173 |
77 955 |
11 429 |
89 384 |
88 151 |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
17 552 |
0 |
17 552 |
2 538 |
20 090 |
18 905 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
49 230 |
11 173 |
60 403 |
8 890 |
69 293 |
69 246 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
58 809 |
5 069 |
63 877 |
5 262 |
69 140 |
67 375 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 456 |
(1) |
43 455 |
2 841 |
46 296 |
44 948 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
2 147 |
375 |
2 522 |
347 |
2 869 |
2 826 |
|
4 |
Глобална Европа |
8 408 |
386 |
8 795 |
979 |
9 774 |
9 397 |
|
5 |
Администрация |
8 660 |
(0) |
8 660 |
765 |
9 425 |
9 154 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
3 667 |
(0) |
3 667 |
420 |
4 087 |
3 954 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
515 |
(51) |
465 |
231 |
696 |
288 |
|
Общо |
145 322 |
16 952 |
162 273 |
19 013 |
181 286 |
177 190 |
|
БЮДЖЕТНИ РАЗХОДИ: ПЛАЩАНИЯ ПО ФУНКЦИИ ОТ МНОГОГОДИШНАТА ФИНАНСОВА РАМКА (МФР)
|
млн. EUR |
|||||||
|
Функция от МФР |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Допълнителни бюджетни кредити (20) |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
|
1 |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
66 923 |
(347) |
66 576 |
3 740 |
70 316 |
68 009 |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
15 798 |
(189) |
15 609 |
3 375 |
18 984 |
16 802 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
51 125 |
(158) |
50 967 |
365 |
51 332 |
51 207 |
|
2 |
Устойчив растеж: природни ресурси |
55 999 |
214 |
56 213 |
3 276 |
59 489 |
58 066 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 448 |
(1) |
43 447 |
2 857 |
46 304 |
44 940 |
|
3 |
Сигурност и гражданство |
1 860 |
104 |
1 963 |
92 |
2 055 |
2 019 |
|
4 |
Глобална Европа |
7 422 |
229 |
7 652 |
576 |
8 228 |
7 884 |
|
5 |
Администрация |
8 659 |
0 |
8 659 |
1 526 |
10 185 |
8 978 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
3 667 |
(0) |
3 667 |
877 |
4 543 |
3 791 |
|
6 |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8 |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9 |
Специални инструменти |
352 |
(134) |
218 |
105 |
322 |
288 |
|
Общо |
141 214 |
66 |
141 280 |
9 314 |
150 595 |
145 243 |
|
|
|
|||||||
За повече информация за изпълнението на разходите за 2015 г. вж. бележка 5, а за обяснението вж. бележка 5.11.
БЕЛЕЖКИ КЪМ АГРЕГИРАНИТЕ ДОКЛАДИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА
1. ЦИКЪЛ НА БЮДЖЕТА НА ЕС
Бюджетното счетоводство се води в съответствие с Финансовия регламент (ФР) и правилата за неговото прилагане. Общият бюджет, основният инструмент на финансовата политика на Съюза, е инструментът, който всяка година предвижда и разрешава приходите и разходите на Съюза. В съответствие с ФР съществуват два основни елемента: многогодишната финансова рамка (МФР), в която се определят основните тавани за период от 7 години, и годишната бюджетна процедура.
1.1. МНОГОГОДИШНА ФИНАНСОВА РАМКА ЗА 2014—2020 Г.
|
млн. EUR |
||||||||||
|
Функция |
2014 |
2015 |
2016 |
2017 |
2018 |
2019 |
2020 |
Общо |
||
|
52 756 |
77 986 |
69 304 |
72 386 |
75 271 |
78 752 |
82 466 |
508 921 |
||
|
16 560 |
17 666 |
18 467 |
19 925 |
21 239 |
23 082 |
25 191 |
142 130 |
||
|
36 196 |
60 320 |
50 837 |
52 461 |
54 032 |
55 670 |
57 275 |
366 791 |
||
|
49 857 |
64 692 |
64 262 |
60 191 |
60 267 |
60 344 |
60 421 |
420 034 |
||
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 779 |
44 190 |
43 950 |
44 145 |
44 162 |
44 240 |
44 263 |
308 729 |
||
|
1 737 |
2 456 |
2 546 |
2 578 |
2 656 |
2 801 |
2 951 |
17 725 |
||
|
8 335 |
8 749 |
9 143 |
9 432 |
9 825 |
10 268 |
10 510 |
66 262 |
||
|
8 721 |
9 076 |
9 483 |
9 918 |
10 346 |
10 786 |
11 254 |
69 584 |
||
|
от които: административни разходи на институциите |
7 056 |
7 351 |
7 679 |
8 007 |
8 360 |
8 700 |
9 071 |
56 224 |
||
|
29 |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
29 |
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
|
|
|
|
|
|
|
|
||
|
Бюджетни кредити за поети задължения: |
121 435 |
162 959 |
154 738 |
154 505 |
158 365 |
162 951 |
167 602 |
1 082 555 |
||
|
Общ размер на бюджетните кредити за плащания: |
135 762 |
142 007 |
144 685 |
142 771 |
149 074 |
153 362 |
156 295 |
1 023 956 |
||
Таблицата по-горе показва таваните в МФР по текущи цени. 2015 година бе втората финансова година от новата МФР за периода 2014—2020 г. Общият таван за бюджетните кредити за поети задължения за 2015 г. бе 162 959 млн. EUR, което се равнява на 1,17 % от БНД, докато съответният таван за бюджетните кредити за плащания бе 142 007 млн. EUR, или 1,02 % от БНД.
Препрограмирането на неусвоените бюджетни кредити за поети задължения от 2014 г. за 2015 и 2016 г. (съгласно член 19 от МФР) бе направено с Регламент (ЕС, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. (ОВ L 103, 22 април 2015 г., стр. 1) с преразглеждане на таваните в МФР и приемане на съответен коригиращ бюджет за 2015 г. Основните промени през 2015 г. са във функция 1б (11,2 млрд. EUR) и функция 2 (5 млрд. EUR), a за 2016 г. основната промяна е във функция 2 (4,4 млрд. EUR).
За МФР за периода 2014—2020 г. са договорени нови разпоредби за гъвкавост. Една от новите разпоредби е възможността за прехвърляне на неизразходения марж под таваните на плащанията за следващите години — посредством общия марж за плащанията в рамките на техническата корекция на МФР за следващата година. По тази причина неизразходената сума от 2014 г. (104 млн. EUR по текущи цени за 2014 г.) бе прехвърлена за 2015 г. (106 млн. EUR по текущи цени за 2015 г.) и таваните за 2014 и 2015 г. бяха съответно коригирани — вж. техническата корекция на МФР за 2016 г. (COM(2015) 320 final, 22 май 2015 г.).
Обяснение на различните функции на МФР е дадено по-долу:
Функция 1 — Интелигентен и приобщаващ растеж
Тази функция е разделена на два отделни, но взаимосвързани компонента:
|
(3) |
„Конкурентоспособност за растеж и работни места“, обхващащ разходите за научни изследвания и иновации, образование и обучение, Механизма за свързване на Европа, социалната политика, вътрешния пазар и съпътстващите ги политики. |
|
(4) |
„Икономическо, социално и териториално сближаване“, предназначен за подобряване на сближаването на най-слабо развитите държави членки и региони, за допълване на стратегията на ЕС за устойчиво развитие извън по-бедните региони и за подкрепа на междурегионалното сътрудничество. |
Функция 2 — Устойчив растеж: природни ресурси
Функция 2 включва общата селскостопанска политика и общата политика в областта на рибарството, развитието на селските райони и мерките за околната среда, и по-специално „Натура 2000“.
Функция 3 — Сигурност и гражданство
Функция 3 (Сигурност и гражданство) отразява нарастващото значение, което се отдава на някои сфери, в които на ЕС са възложени конкретни задачи — правосъдие и вътрешни работи, гранична защита, политика в областта на имиграцията и убежището, обществено здравеопазване и защита на потребителите, култура, младеж, информация и диалог с гражданите.
Функция 4 — Глобална Европа
Функция 4 обхваща всички външни действия, включително сътрудничеството за развитие, хуманитарната помощ, инструментите за предприсъединителна помощ и инструментите в областта на съседските отношения. ЕФР продължава да е извън обхвата на бюджета на ЕС и не е включен в МФР.
Функция 5 — Администрация
Тази функция обхваща административните разходи за всички институции, пенсиите и европейските училища. За институциите, различни от Комисията, тези разходи представляват всички техни разходи.
Функция 6 — Компенсации
В съответствие с политическото споразумение, според което новите държави членки не трябва да правят нетни вноски в бюджета в самото начало на своето членство, по тази функция беше предвидена компенсация. Тази сума им беше предоставяна като трансфери за балансиране на сумите, които получават от бюджета, и вноските им в него.
1.2. ОБЛАСТИ НА ПОЛИТИКАТА
Като част от прилагането на управление, основано на дейностите (ABM), Комисията извършва бюджетиране, основано на дейностите (ABB), в своите процеси на планиране и управление. При ABB се използва бюджетна структура, при която бюджетните дялове съответстват на области на политиката, а бюджетните глави — на дейности. ABB има за цел да предостави ясна рамка за превръщане в действие на целите на политиката на Комисията чрез законодателни, финансови или всякакви други средства на публичната политика. Чрез структуриране на работата на Комисията от гледна точка на дейностите се получава ясна картина на начинанията на Комисията и в същото време се създава обща рамка за определяне на приоритетите. По време на бюджетната процедура средствата се разпределят по приоритети, използвайки дейностите като градивни елементи за целите на бюджетирането. Като създава такава връзка между дейностите и средствата, отпуснати за тях, ABB се стреми да увеличи ефикасността и ефективността при използването на средства в Комисията.
Една област на политиката може да бъде дефинирана като хомогенна група от дейности, представляващи части от работата на Комисията и които са от значение за процеса на вземане на решения. Всяка област на политика по принцип съответства на генерална дирекция и обхваща средно около 6 или 7 отделни дейности. Областите на политиката са предимно оперативни, тъй като техните основни дейности са насочени към трета страна бенефициер в съответната сфера на дейност. Оперативният бюджет се допълва с необходимите административни разходи за всяка област на политиката.
1.3. ГОДИШНИЯТ БЮДЖЕТ
Всяка година Комисията оценява приходите и разходите на всички институции за годината и изготвя проектобюджет, който изпраща на бюджетния орган. Въз основа на този проектобюджет Съветът излиза с позиция, по която след това се провеждат преговори между двата клона на бюджетния орган. Председателят на Европейския парламент обявява, че съвместният проект е окончателно приет, с което бюджетът влиза в сила. В хода на въпросната година се приемат коригиращи бюджети. Задачата за изпълнението на бюджета е основно отговорност на Комисията.
За Комисията бюджетната структура се състои от бюджетни кредити за административни разходи и от бюджетни кредити за оперативни разходи. Другите институции имат само бюджетни кредити за административни разходи. Освен това в бюджета се прави разграничение между два вида бюджетни кредити: едногодишни и многогодишни. Едногодишните бюджетни кредити се използват за финансиране на операции с годишен характер (които са в съответствие с принципа на ежегодност на бюджета). Многогодишните бюджетни кредити се използват, за да бъде съгласуван принципът на ежегодност с необходимостта от управление на многогодишните операции. Многогодишните бюджетни кредити се разделят на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания:
|
— |
бюджетни кредити за поети задължения: обхващат общия размер на разходите по правните задължения, поети за текущата финансова година за операции, протичащи в рамките на няколко години. Въпреки това бюджетните задължения за дейности, които надхвърлят една финансова година, могат да се разделят за няколко години под формата на годишни вноски, когато това е предвидено в основния акт. |
|
— |
бюджетни кредити за плащания: обхващат разходите, възникващи от задължения, поети през текущата финансова година и/или предходни финансови години. |
Произход на бюджетните кредити
Основният източник на бюджетни кредити е приетият бюджет на Съюза за текущата година. Въпреки това обаче има и други видове бюджетни кредити, произтичащи от разпоредбите на Финансовия регламент. Те идват от предходни финансови години или от външни източници. Вследствие на това могат да бъдат разграничени следните видове произход на бюджетните кредити:
|
— |
бюджетни кредити от първоначалния приет бюджет и от коригиращи бюджети; |
|
— |
бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
|
— |
целеви приходи, които включват възстановени средства, бюджетни кредити от ЕАСТ, приходи от трети страни/други държави и от работа за трети страни и бюджетни кредити, предоставени отново в резултат на възстановяване на предплати. |
Състав на общия наличен бюджет
|
— |
първоначален приет бюджет = бюджетните кредити, гласувани през година N-1; |
|
— |
приети коригиращи бюджети; |
|
— |
допълнителни бюджетни кредити = целеви приходи + бюджетни кредити, пренесени от предходната финансова година или отново предоставени след отмяна на бюджетни кредити. |
2. БЕЛЕЖКИ КЪМ РЕЗУЛТАТА ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТА НА ЕС
2.1. ИЗЧИСЛЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
Бюджетният резултат на ЕС се връща на държавите членки през следващата година чрез приспадането му от дължимите от тях суми за тази година.
Сумите собствени ресурси, записани в отчетите, са сумите, кредитирани в течение на годината в сметките, открити на името на Комисията от правителствата на държавите членки. Приходите обхващат също, в случай на излишък, бюджетния резултат за предходната финансова година. Другите приходи, записани в отчетите, са действително получената в хода на годината сума.
За целите на изчисляването на бюджетния резултат за годината разходите се състоят от плащанията, направени спрямо бюджетните кредити за годината, плюс всички бюджетни кредити за тази година, които са пренесени за следващата година. Под плащания, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, се разбира плащанията, които са извършени от счетоводителя до 31 декември на финансовата година. Що се отнася до ЕФГЗ, плащанията са тези плащания, които са извършени от държавите членки между 16 октомври на година N-1 и 15 октомври на година N, при условие че счетоводителят бъде уведомен за поетото задължение и за разрешението до 31 януари на година N+1. Разходите по ЕФГЗ могат да бъдат предмет на решение за съответствие след провеждането на проверки в държавите членки.
Бюджетният резултат се състои от два елемента: резултата на ЕС и резултата от участието на страните от ЕАСТ, които са част от Европейското икономическо пространство (ЕИП). В съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000 за собствените ресурси този резултат представлява разликата между:
|
— |
общия размер на приходите, получени за финансовата година; и |
|
— |
общия размер на плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за текущата година, плюс общия размер на бюджетните кредити за тази година, пренесени за следващата година. |
Към така получената цифра се добавя или от нея се приспада следното:
|
— |
нетното салдо на отменените бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходни години, и всички плащания, които поради колебанията на курса на еврото надвишават едногодишните бюджетни кредити, пренесени от предходната година; |
|
— |
промяната на целевите приходи; и |
|
— |
нетните печалби или загуби от валутния курс, записани през годината. |
Бюджетните кредити, пренесени от предходната финансова година, във връзка с вноските от трети страни и работата за трети страни, които по дефиниция никога не губят сила, се включват като допълнителни бюджетни кредити за финансовата година. Това обяснява разликата между пренесените от предходната година суми в докладите за изпълнението на бюджета за 2015 г. и сумите, пренесени за следващата година, в докладите за изпълнението на бюджета за 2014 г. При изчисляването на бюджетния резултат не се вземат предвид бюджетните кредити, отново предоставени след възстановяването на предплати.
Пренесените бюджетни кредити за плащания включват: автоматично пренесени суми и суми, пренесени с решение. Отмяната на неизползвани бюджетни кредити за плащания, пренесени от предходната година, показва отмените на бюджетни кредити, пренесени автоматично и с решение.
2.2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ЕС ЗА 2015 Г.
Бюджетен излишък от 1,3 млрд. EUR:
|
— |
Излишъкът произтича предимно от приходите, и по-специално от извършената през 2014 г. промяна на ресурсите от БНД и от ДДС, която държавите членки платиха през 2015 г. |
|
— |
Оставащите 182 млн. EUR излишък идват от печалби от курсови разлики. |
Приходи:
|
— |
приходите (общо 146,6 млрд. EUR) бяха с 5,3 млрд. EUR по-високи от окончателно приетия бюджет, което се дължи предимно на целевите приходи по функции 5 и 6 (вж. таблица 4.1 по-долу); |
|
— |
приходите от глоби в размер на 1,3 млрд. EUR бяха използвани за финансиране на нарасналите нужди от бюджетни кредити за плащания; |
|
— |
през 2014 г. бе направена изключително голяма по размер промяна на собствените ресурси от БНД (9,5 млрд. EUR), обхващащa периода назад до 2002 г. Това повлия съществено на приходите в бюджета за 2015 г., тъй като сумите бяха изплатени едва през 2015 г. |
Разходи:
|
— |
Бюджетните кредити за плащания в окончателния приет бюджет, без да се включват специалните инструменти, възлизаха на общо 141,1 млрд. EUR и бяха с 1,6 % по-високи в сравнение с 2014 г. — вж. таблица 5.1; |
|
— |
общият размер на плащанията бе 145,2 млрд. EUR (2014 г.: 142,5 млрд. EUR) — вж. таблица 5.3. |
Поети задължения и RAL:
|
— |
Наличните бюджетни кредити за поети задължения в размер на 181,3 млрд. EUR бяха изпълнени на общо равнище от 97,7 % — вж. таблица 5.2; |
|
— |
неизпълнените поети задължения (RAL) нараснаха от 189,6 млрд. EUR в края на 2014 г. на 217,7 млрд. EUR в края на 2015 г. — вж. таблица 5.4. Това отразява нарастващото изпълнение на поетите задължения от новия период на програмиране. |
По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и тяхното отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2015 г., част А, която прави преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от многогодишната финансова рамка.
3. БЕЛЕЖКИ КЪМ РАВНЕНИЕТО НА ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ С БЮДЖЕТНИЯ РЕЗУЛТАТ
В съответствие с Финансовия регламент финансовият резултат за годината се изчислява въз основа на принципите на счетоводната отчетност на базата на текущо начисляване, а бюджетният резултат се основава на модифицирани правила за касова отчетност. Тъй като финансовият и бюджетният резултат обхващат едни и същи операции, гарантирането на тяхната равняемост представлява полезна проверка.
Равняване на позиции — Приходи
Реалните бюджетни приходи за дадена финансова година съответстват на събраните приходи от вземанията, установени в хода на годината, и на събраните суми от вземанията, установени през предходни години. Поради това вземанията, установени през текущата година, но все още несъбрани, трябва да бъдат приспаднати от финансовия резултат за целите на равняването, тъй като не са част от бюджетните приходи. Обратно, вземанията, установени през предходни години и събрани през текущата година, трябва да бъдат добавени към финансовия резултат за целите на равняването.
Нетните начислени приходи се състоят предимно от начислените приходи за селското стопанство, собствени ресурси и лихви и дивиденти. Взема се предвид само ефектът „нето“, т.е. начислените приходи за текущата година минус сторнираните начислени приходи от предходната година.
Равняване на позиции — Разходи
Нетните начислени разходи се състоят предимно от начисленията, направени за целите на разделянето на финансовите периоди в края на годината, т.е. допустимите разходи, направени от бенефициерите на средства от ЕС, но за които все още не е съобщено на Комисията. Въпреки че начислените разходи не се считат за бюджетни разходи, плащанията, извършени през текущата година и свързани с фактури, регистрирани през предходни години, са част от бюджетните разходи за текущата година.
Ефектът „нето“ на предварителното финансиране е комбинация от 1) новите суми по предварително финансиране, платени през текущата година и признати като бюджетни разходи за годината, и 2) изчистването на предварителното финансиране, платено през текущата година или предходни години, чрез приемането на допустимите разходи. Последните представляват разход от гледна точка на начисляването, но не и в бюджетните сметки, тъй като плащането на първоначалната сума по предварителното финансиране вече е било счетено за бюджетен разход в момента на извършването на плащането.
Освен плащанията, извършени спрямо бюджетните кредити за годината, бюджетните кредити за тази година, които са пренесени за следващата година, също трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на бюджетния резултат за годината (в съответствие с член 15 от Регламент № 1150/2000). Същото важи и за бюджетните плащания, извършени през текущата година от пренесени суми от предходни години, и за отменените неизползвани бюджетни кредити за плащания.
Движението на провизиите е свързано с приблизителните оценки в края на годината, направени във финансовите отчети (основно на доходите на наети лица), които нямат отражение върху бюджетните сметки. Други равняващи се суми включват различни елементи като амортизацията на активи, придобиването на активи, плащанията по финансов лизинг и финансовите участия, за които бюджетното третиране и счетоводното отчитане на базата на текущо начисляване се различават.
4. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
4.1. ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ
|
млн. EUR |
|||||||||||
|
Дял |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като |
Неизплатени суми |
||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
% от бюджета |
|||
|
1 |
Собствени ресурси |
139 639 |
129 667 |
130 733 |
32 |
130 766 |
130 729 |
9 |
130 738 |
100,83 % |
28 |
|
3 |
Излишъци, салда и корекции |
— |
8 568 |
2 624 |
5 407 |
8 031 |
2 624 |
5 407 |
8 031 |
93,74 % |
— |
|
4 |
Приходи от лица, работещи към институциите и други органи на Съюза |
1 301 |
1 301 |
1 334 |
8 |
1 343 |
1 320 |
8 |
1 329 |
102,12 % |
14 |
|
5 |
Приходи от административната дейност на институциите |
54 |
94 |
560 |
21 |
581 |
548 |
15 |
563 |
596,25 % |
17 |
|
6 |
Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на Съюза |
60 |
60 |
4 202 |
271 |
4 473 |
4 065 |
133 |
4 198 |
6 996,33 % |
275 |
|
7 |
Лихви за забава и глоби |
123 |
1 523 |
480 |
8 016 |
8 497 |
256 |
1 447 |
1 703 |
111,82 % |
6 793 |
|
8 |
Операции по получаване и отпускане на заеми |
7 |
37 |
45 |
3 |
48 |
39 |
3 |
42 |
114,97 % |
6 |
|
9 |
Разни приходи |
30 |
30 |
21 |
9 |
30 |
18 |
1 |
19 |
64,21 % |
10 |
|
Общо |
141 214 |
141 280 |
139 999 |
13 768 |
153 768 |
139 599 |
7 024 |
146 624 |
103,78 % |
7 144 |
|
Подробно дял 1: Собствени ресурси
|
млн. EUR |
|||||||||||
|
Глава |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като |
Неизплатени суми |
||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
% от бюджета |
|||
|
11 |
Налози върху захарта |
125 |
125 |
124 |
— |
124 |
124 |
— |
124 |
99,21 % |
— |
|
12 |
Мита |
16 701 |
18 635 |
18 602 |
32 |
18 634 |
18 597 |
9 |
18 607 |
99,85 % |
28 |
|
13 |
ДДС |
18 264 |
18 023 |
18 269 |
— |
18 269 |
18 269 |
— |
18 269 |
101,36 % |
— |
|
14 |
БНД |
104 548 |
92 884 |
94 009 |
— |
94 009 |
94 009 |
— |
94 009 |
101,21 % |
— |
|
15 |
Корекция на бюджетни дисбаланси |
— |
— |
(270) |
— |
(270) |
(270) |
— |
(270) |
— |
— |
|
Общо |
139 639 |
129 667 |
130 733 |
32 |
130 766 |
130 729 |
9 |
130 738 |
100,83 % |
28 |
|
Подробно дял 3: Излишъци, салда и корекции
|
млн. EUR |
|||||||||||
|
Глава |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като |
Неизплатени суми |
||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
% от бюджета |
|||
|
30 |
Излишък от предходната година |
— |
1 435 |
1 435 |
— |
1 435 |
1 435 |
— |
1 435 |
100,00 % |
— |
|
31 |
Салда по ДДС |
— |
(193) |
24 |
(205) |
(182) |
24 |
(205) |
(182) |
94,40 % |
— |
|
32 |
Салда по БНД |
— |
7 326 |
1 346 |
5 613 |
6 958 |
1 346 |
5 613 |
6 958 |
94,98 % |
(0) |
|
34 |
Корекция за неучастие в политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи |
— |
— |
(7) |
— |
(7) |
(7) |
— |
(7) |
— |
— |
|
35 |
Корекция за Обединеното кралство — Корекции |
— |
— |
(27) |
— |
(27) |
(27) |
— |
(27) |
— |
— |
|
36 |
Корекция за Обединеното кралство — Междинно изчисление |
— |
— |
(146) |
— |
(146) |
(146) |
— |
(146) |
— |
— |
|
Общо |
— |
8 568 |
2 624 |
5 407 |
8 031 |
2 624 |
5 407 |
8 031 |
93,74 % |
— |
|
4.2. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРИХОДИТЕ
4.2.1. Преглед на приходите за 2015 г.
В първоначалния приет бюджет на ЕС, подписан от председателя на Европейския парламент на 17 декември 2014 г., размерът на бюджетните кредити за плащания бе 141 214 млн. EUR, а сумата, която трябва да се финансира със собствени ресурси, възлизаше на 139 639 млн. EUR. Прогнозите за приходите и за разходите в първоначалния бюджет по принцип се коригират през бюджетната година, като тези корекции се представят в коригиращи бюджети. Корекциите на собствените ресурси на база БНД гарантират, че включените в бюджета приходи съответстват точно на включените в бюджета разходи. В съответствие с принципа на балансираност бюджетните приходи и разходи (бюджетните кредити за плащания) трябва да са балансирани.
През 2015 г. бяха приети осем коригиращи бюджета. След вземането им под внимание общият окончателен размер на приетите приходи за 2015 г. възлезе на 141 280 млн. EUR. Тази сума бе финансирана със собствени ресурси в размер на общо 129 667 млн. EUR (следователно с 9 972 млн. EUR по-малко от първоначално прогнозираната сума), а останалата част — с други приходи. Това се обяснява предимно с излишъка от предходната финансова година, с извънредните приходи вследствие на корекциите на ДДС и на БНД за предходните години и с глоби, които доведоха до значително намаляване на изравнителната вноска по БНД на държавите членки през 2015 г. Що се отнася до резултата за собствените ресурси, събраните традиционни собствени ресурси бяха много близки до прогнозираните суми. Това се дължи предимно на факта, че бюджетните прогнози, които бяха променени по време на съставянето на коригиращ бюджет № 6/2015 (бяха увеличени с 1 134 млн. EUR съгласно новите прогнози от пролетта на 2015 г.), бяха отново променени в коригиращ бюджет № 8/2015, за да бъде взет под внимание реалният ритъм на събиране. Вследствие на това те бяха повторно увеличени с 800 млн. EUR.
Окончателните плащания на базата на ДДС и на БНД на държавите членки също са близки до окончателната бюджетна прогноза. Разликите между прогнозираните суми и реално платените суми се дължат на разликите между курсовете на еврото, използвани за бюджетни цели, и курсовете в сила в момента, в който държавите членки, които не са част от ИПС, реално са извършили своите плащания.
Салдата на ДДС и на БНД през 2014 г. включваха големи промени в БНД за годините назад до 2002 г. По тази причина корекцията беше безпрецедентна по размер, възлизайки на 9,5 млрд. EUR общо за всички държави — членки на ЕС. За да се реагира на извънредната ситуация, на 18 декември 2014 г. Съветът прие предложение на Комисията (Регламент (ЕС, Евратом) № 1377/2014 на Съвета от 18 декември 2014 г.), което позволява на държавите членки да отсрочват плащането, без да се начисляват лихви и при строги условия, до 1 септември 2015 г. В съответствие с това 6 държави членки избраха да платят своите корекции през 2015 г. Отсроченото плащане възлизаше на 5,4 млрд. EUR. Обичайната корекция, която съответстваше на 2015 г., възлизаше на общо 1,4 млрд. EUR. Позицията „Вноски и възстановени средства във връзка със споразумения и програми на ЕС“ се отнася предимно до приходи от ЕФГЗ и ЕЗФРСР (и по-конкретно до уравняването на сметки и до нередности), участието на трети държави в научноизследователските програми и други вноски и възстановени средства в полза на програми и дейности на ЕС. Значителна част от тази обща сума представлява заделени приходи, които по принцип водят до записването на допълнителни бюджетни кредити в разходната част на бюджета.
Коригиращ бюджет № 8/2015 съдържаше глоби, наложени на предприятия, и свързаните с тях лихви на обща стойност 1 345 млн. EUR, които бяха известни към момента на изготвяне на съответния проект на коригиращ бюджет. До 31 декември 2015 г. други глоби станаха окончателни — след окончателно решение на Съда или поради това че предприятията не обжалваха новите решения за налагане на глоба.
4.2.2. Приходи от собствени ресурси
Основната част от приходите идват от собствени ресурси. Това е посочено в член 311 от Договора за функционирането на ЕС, който гласи, че: „Без да се засягат другите приходи, бюджетът се финансира изцяло от собствени ресурси.“ Основната част от бюджетните разходи се финансират със собствени ресурси.
Собствените ресурси могат да бъдат разделени на следните категории:
|
(1) |
Традиционните собствени ресурси (ТСР) се състоят от мита и налози върху захарта. Тези собствени ресурси са за сметка на икономическите оператори и се събират от държавите членки от името на ЕС. Държавите членки задържат обаче 25 % като компенсация за разходите си по събирането (20 % съгласно Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. в очакване на приключването на процеса на ратификация за прилагане със задна дата от 2014 г. нататък). Митата се начисляват върху вноса на продукти от трети държави по ставки въз основа на Общата митническа тарифа. Налозите върху захарта се плащат от производителите на захар за финансиране на възстановяванията при износ за захарта. ТСР обикновено представляват приблизително 13 % от приходите от собствени ресурси. |
|
(2) |
Собствените ресурси на база данък върху добавената стойност (ДДС) се събират от базите за ДДС на държавите членки, които се хармонизират за тази цел в съответствие с разпоредбите на ЕС. Спрямо хармонизираната база на всяка държава членка се прилага един и същ процент. При все това базата за ДДС, която се взема под внимание, е ограничена до 50 % от БНД на всяка държава членка. Ресурсът на база ДДС обикновено представлява около 13 % от приходите от собствени ресурси. |
|
(3) |
Ресурсът на база брутен национален доход (БНД) се използва за балансиране на бюджетните приходи и разходи, т.е. за финансиране на тази част от бюджета, която не е покрита от никакви други източници на приходи. Спрямо БНД на всяка държава членка се прилага един и същ процент, който се определя в съответствие с разпоредбите на ЕС. Ресурсът на база БНД обикновено представлява около 74 % от приходите от собствени ресурси. |
Разпределянето на собствените ресурси се извършва в съответствие с правилата, залегнали в Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на ЕС (РСР 2007). За периода 2014—2020 г. бе прието ново решение за определяне на системата на собствените ресурси на ЕС (РСР 2014: Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г.). РСР 2014 ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от всички държави членки съгласно техните конституционни правила (очаква се това да стане през 2016 г.). Дотогава остава в сила РСР 2007. Последиците със задна дата (РСР 2014 ще се прилага от 1 януари 2014 г.) ще бъдат взети предвид през бюджетната година, през която решението влиза в сила.
4.2.3. Традиционни собствени ресурси
Всички установени суми традиционни собствени ресурси трябва да бъдат записани в една или друга от сметките, водени от компетентните органи:
|
— |
В обикновените сметки, предвидени в член 6, параграф 3, буква а) от Регламент № 1150/2000: всички събрани или обезпечени суми. |
|
— |
В отделните сметки, предвидени в член 6, параграф 3, буква б) от Регламент № 1150/2000: всички суми, които все още не са събрани и/или не са обезпечени; сумите, които са обезпечени, но са оспорени, също могат да бъдат вписани в тази сметка. |
За отделната сметка тримесечният отчет на държавите членки за Комисията включва:
|
— |
салдото, подлежащо на събиране през предходното тримесечие, |
|
— |
констатираните вземания през въпросното тримесечие, |
|
— |
поправките на базата (корекции/отмени) през въпросното тримесечие, |
|
— |
отписаните суми (които не могат да бъдат предоставени съгласно член 17, параграф 2 от Регламент № 1150/2000), |
|
— |
сумите, събрани през въпросното тримесечие, |
|
— |
салдото, което подлежи на събиране в края на въпросното тримесечие. |
Традиционните собствени ресурси трябва да бъдат записани в сметката на Комисията към министерството на финансите или определения от държавата членка орган най-късно на първия работен ден след 19-ия ден на втория месец след месеца, през който вземането е било установено (или в случая на отделната сметка — събрано). Държавите членки задържат — като разходи по събирането, 25 % от традиционните собствени ресурси (20 % съгласно Решение 2014/335/ЕС, Евратом на Съвета от 26 май 2014 г. в очакване на приключването на процеса на ратификация за прилагане със задна дата от 2014 г. нататък). Условните вземания на собствени ресурси се коригират въз основа на вероятността да бъдат събрани.
4.2.4. Ресурси на база ДДС и ресурси на база БНД
Собствените ресурси на база ДДС произтичат от прилагането на унифицирана ставка за всички държави членки към хармонизираната база за ДДС, определена в съответствие с разпоредбите на член 2, параграф 1, буква б) от РСР 2007. Унифицираната ставка е фиксирана на 0,30 %, освен за периода 2007—2013 г., за който изискуемата ставка за Австрия бе фиксирана на 0,225 %, за Германия — на 0,15 %, а за Нидерландия и Швеция — на 0,10 %. Базата за ДДС не може да надвишава 50 % от БНД за всички държави членки. Съгласно РСР 2014 изискуемата ставка ще остане 0,3 %, освен за периода 2014—2020 г., за който изискуемата ставка за Германия, Нидерландия и Швеция ще бъде 0,15 %. Тези по-ниски ставки ще бъдат приложени със задна дата, когато приключи ратифицирането на РСР 2014.
Ресурсът на база БНД е променлив ресурс, предназначен да осигури необходимите приходи всяка година за покриване на разходите, надвишаващи сумата, събрана от традиционните собствени ресурси, ресурсите от ДДС и разни приходи. Приходите произтичат от прилагането на унифицирана ставка към съвкупния БНД на всички държави членки. Ресурсите на база ДДС и БНД се определят въз основа на прогнози за базите за ДДС и за БНД, направени при изготвянето на проектобюджета. Тези прогнози впоследствие се преразглеждат. Цифрите се актуализират през въпросната бюджетна година чрез коригиращ бюджет. Реалните цифри за базите за ДДС и за БНД са на разположение в хода на годината, следваща въпросната бюджетна година. Комисията изчислява разликите между дължимите от държавите членки суми, базирайки се на реалните бази, и реално платените суми въз основа на (преразгледаните) прогнози. Комисията изисква тези салда по ДДС и БНД, били те положителни или отрицателни, от държавите членки за първия работен ден на месец декември на годината, следваща въпросната бюджетна година. На 18 декември 2014 г. Съветът прие Регламент (ЕС, Евратом) № 1377/2014, който дава възможност на държавите членки при определени условия да отсрочат предоставянето на салдата по ДДС и по БНД до първия работен ден на месец септември на следващата година. Корекции могат все още да се правят на реалните бази за ДДС и за БНД през следващите четири години, освен ако не бъде изразена резерва. Изчислените по-рано салда се коригират и разликата се изисква по същото време като салдата по ДДС и по БНД за предходната бюджетна година.
Когато извършва проверки на декларациите за ДДС и на данните за БНД, Комисията може да изрази резерви пред държавите членки по отношение на някои въпроси, които могат да имат последствия за техните вноски собствени ресурси. Тези въпроси могат да се дължат например на липсата на приемливи данни или на нуждата от разработване на подходяща методика. Тези резерви трябва да бъдат разглеждани като потенциални искания към държавите членки за неопределени суми, тъй като финансовото им отражение не може да бъде оценено с точност. Когато е възможно да бъде определен точният размер, съответните ресурси на база ДДС и БНД се изискват или във връзка със салдата по ДДС и по БНД, или посредством индивидуални покани за внасяне на средства.
4.2.5. Корекция за Обединеното кралство
Този механизъм намалява плащанията по собствените ресурси на Обединеното кралство пропорционално на неговия т.нар. „бюджетен дисбаланс“ и увеличава съответно плащанията по собствените ресурси на другите държави членки. Механизмът за корекция на бюджетния дисбаланс в полза на Обединеното кралство беше въведен от Европейския съвет във Фонтенбло (юни 1984 г.) и с произтеклото от тази среща решение за собствените ресурси от 7 май 1985 г. Целта на механизма бе да се намали бюджетният дисбаланс на Обединеното кралство чрез намаляване на неговите плащания към ЕС. Германия, Австрия, Швеция и Нидерландия се ползват от намалено финансиране на корекцията (ограничено до една четвърт от обичайната им сума).
4.2.6. Брутно намаление
На заседанието на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. бе заключено, че Дания, Нидерландия и Швеция следва да се ползват от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД само за периода 2014—2020 г. и че Австрия следва да се ползва от брутни намаления на годишните си вноски на база БНД само за периода 2014—2016 г. Дания, Нидерландия и Швеция ще се ползват от брутни намаления на годишната си вноска на база БНД съответно в размер на 130 млн. EUR, 695 млн. EUR и 185 млн. EUR. Австрия ще се ползва от брутно намаление на годишната си вноска на база БНД на стойност 30 млн. EUR през 2014 г., 20 млн. EUR през 2015 г. и 10 млн. EUR през 2016 г. (всички суми са изчислени по цени от 2011 г.). Тези разпоредби бяха включени в РСР 2014 и бяха приложени (със задна дата) след влизането му в сила.
5. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ В БЮДЖЕТА НА ЕС
5.1. МФР: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||||||||
|
Функция от МФР |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
|
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо |
||||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Налични бюджетни кредити |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренасяния |
Целеви приходи |
Налични бюджетни кредити |
||
|
1 |
2 |
3 = 1 + 2 |
4 |
5 |
6 = 3 + 4+5 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 |
11 |
12 = 9 + 10 + 11 |
||
|
1. |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
66 782 |
11 173 |
77 955 |
8 480 |
2 949 |
89 384 |
66 923 |
(347) |
66 576 |
128 |
3 612 |
70 316 |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
17 552 |
0 |
17 552 |
— |
2 538 |
20 090 |
15 798 |
(189) |
15 609 |
112 |
3 263 |
18 984 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
49 230 |
11 173 |
60 403 |
8 480 |
411 |
69 293 |
51 125 |
(158) |
50 967 |
16 |
349 |
51 332 |
|
2. |
Устойчив растеж: природни ресурси |
58 809 |
5 069 |
63 877 |
2 867 |
2 395 |
69 140 |
55 999 |
214 |
56 213 |
902 |
2 374 |
59 489 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 456 |
(1) |
43 455 |
868 |
1 973 |
46 296 |
43 448 |
(1) |
43 447 |
884 |
1 973 |
46 304 |
|
3. |
Сигурност и гражданство |
2 147 |
375 |
2 522 |
254 |
93 |
2 869 |
1 860 |
104 |
1 963 |
8 |
84 |
2 055 |
|
4. |
Глобална Европа |
8 408 |
386 |
8 795 |
335 |
644 |
9 774 |
7 422 |
229 |
7 652 |
42 |
534 |
8 228 |
|
5. |
Администрация |
8 660 |
(0) |
8 660 |
93 |
672 |
9 425 |
8 659 |
0 |
8 659 |
845 |
681 |
10 185 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
3 667 |
(0) |
3 667 |
93 |
327 |
4 087 |
3 667 |
(0) |
3 667 |
543 |
334 |
4 543 |
|
6. |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8. |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9. |
Специални инструменти |
515 |
(51) |
465 |
162 |
69 |
696 |
352 |
(134) |
218 |
36 |
69 |
322 |
|
Общо |
145 322 |
16 952 |
162 273 |
12 191 |
6 822 |
181 286 |
141 214 |
66 |
141 280 |
1 960 |
7 354 |
150 595 |
|
5.2. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
млн. EUR |
||||||||||||||||
|
Функция от МФР |
|
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 = 9/1 |
11 |
12 |
13 |
14 = 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
||
|
1. |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
89 384 |
77 917 |
8 480 |
1 754 |
88 151 |
98,62 % |
1 190 |
7 |
1 198 |
1,34 % |
30 |
— |
5 |
35 |
0,04 % |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
20 090 |
17 542 |
— |
1 364 |
18 905 |
94,10 % |
1 170 |
0 |
1 170 |
5,83 % |
10 |
— |
5 |
14 |
0,07 % |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
69 293 |
60 375 |
8 480 |
391 |
69 246 |
99,93 % |
20 |
7 |
27 |
0,04 % |
21 |
— |
— |
21 |
0,03 % |
|
2. |
Устойчив растеж: природни ресурси |
69 140 |
63 432 |
2 853 |
1 090 |
67 375 |
97,45 % |
1 306 |
410 |
1 716 |
2,48 % |
35 |
14 |
— |
49 |
0,07 % |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
46 296 |
43 018 |
854 |
1 077 |
44 948 |
97,09 % |
896 |
410 |
1 306 |
2,82 % |
27 |
14 |
— |
42 |
0,09 % |
|
3. |
Сигурност и гражданство |
2 869 |
2 520 |
254 |
53 |
2 826 |
98,49 % |
41 |
— |
41 |
1,42 % |
2 |
0 |
0 |
3 |
0,09 % |
|
4. |
Глобална Европа |
9 774 |
8 745 |
335 |
317 |
9 397 |
96,15 % |
327 |
17 |
344 |
3,52 % |
32 |
1 |
— |
33 |
0,34 % |
|
5. |
Администрация |
9 425 |
8 577 |
92 |
484 |
9 154 |
97,12 % |
187 |
2 |
189 |
2,01 % |
82 |
1 |
— |
82 |
0,87 % |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 087 |
3 585 |
92 |
276 |
3 954 |
96,74 % |
51 |
2 |
53 |
1,29 % |
80 |
1 |
0 |
81 |
1,97 % |
|
6. |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
|
8. |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
|
9. |
Специални инструменти |
696 |
126 |
162 |
— |
288 |
41,46 % |
69 |
219 |
288 |
41,43 % |
119 |
— |
— |
119 |
17,11 % |
|
Общо |
181 286 |
161 317 |
12 175 |
3 698 |
177 190 |
97,74 % |
3 119 |
656 |
3 775 |
2,08 % |
301 |
15 |
5 |
321 |
0,18 % |
|
5.3. МФР: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||||||||||||
|
Функция от МФР |
|
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
10 = 7 + 8+9 |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8+9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
||
|
1. |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
70 316 |
66 429 |
114 |
1 466 |
68 009 |
96,72 % |
119 |
2 |
2 144 |
2 264 |
3,22 % |
27 |
14 |
2 |
42 |
0,06 % |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
18 984 |
15 482 |
100 |
1 221 |
16 802 |
88,50 % |
104 |
2 |
2 041 |
2 147 |
11,31 % |
22 |
12 |
2 |
36 |
0,19 % |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
51 332 |
50 947 |
14 |
246 |
51 207 |
99,76 % |
15 |
— |
103 |
118 |
0,23 % |
5 |
2 |
— |
7 |
0,01 % |
|
2. |
Устойчив растеж: природни ресурси |
59 489 |
55 748 |
885 |
1 432 |
58 066 |
97,61 % |
20 |
410 |
942 |
1 372 |
2,31 % |
35 |
17 |
— |
51 |
0,09 % |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
46 304 |
42 995 |
868 |
1 077 |
44 940 |
97,05 % |
14 |
410 |
896 |
1 320 |
2,85 % |
28 |
16 |
— |
44 |
0,10 % |
|
3. |
Сигурност и гражданство |
2 055 |
1 951 |
7 |
60 |
2 019 |
98,22 % |
9 |
— |
23 |
32 |
1,58 % |
3 |
1 |
0 |
4 |
0,20 % |
|
4. |
Глобална Европа |
8 228 |
7 611 |
37 |
237 |
7 884 |
95,82 % |
33 |
— |
297 |
330 |
4,02 % |
8 |
5 |
— |
13 |
0,16 % |
|
5 |
Администрация |
10 185 |
7 871 |
680 |
427 |
8 978 |
88,14 % |
704 |
2 |
255 |
961 |
9,44 % |
82 |
165 |
— |
246 |
2,42 % |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
4 543 |
3 129 |
408 |
254 |
3 791 |
83,43 % |
456 |
2 |
80 |
537 |
11,83 % |
80 |
135 |
— |
215 |
4,74 % |
|
6. |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
|
8. |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
0 |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
|
9. |
Специални инструменти |
322 |
217 |
36 |
35 |
288 |
89,41 % |
1 |
— |
33 |
34 |
10,51 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,08 % |
|
Общо |
150 595 |
139 827 |
1 759 |
3 657 |
145 243 |
96,45 % |
886 |
413 |
3 695 |
4 994 |
3,32 % |
154 |
202 |
2 |
358 |
0,24 % |
|
5.4. МФР: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ (RAL)
|
млн. EUR |
||||||||||
|
Функция от МФР |
Неизпълнени поети задължения в края на предходната година |
Поети задължения за годината |
Общо поети задължения |
|||||||
|
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задължения/преоценки/отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
неизпълнени към края на годината |
||
|
1. |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
143 009 |
(2 320 ) |
(57 944 ) |
82 746 |
88 151 |
(10 066 ) |
(4) |
78 081 |
160 827 |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
33 532 |
(1 177 ) |
(10 967 ) |
21 389 |
18 905 |
(5 835 ) |
(4) |
13 066 |
34 455 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
109 477 |
(1 143 ) |
(46 977 ) |
61 357 |
69 246 |
(4 230 ) |
(0) |
65 015 |
126 372 |
|
2. |
Устойчив растеж: природни ресурси |
19 382 |
(500) |
(8 803 ) |
10 079 |
67 375 |
(49 263 ) |
(0) |
18 112 |
28 191 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
43 |
(2) |
(30) |
11 |
44 948 |
(44 910 ) |
— |
38 |
49 |
|
3. |
Сигурност и гражданство |
2 582 |
(252) |
(864) |
1 466 |
2 826 |
(1 155 ) |
— |
1 671 |
3 137 |
|
4. |
Глобална Европа |
23 846 |
(685) |
(5 934 ) |
17 227 |
9 397 |
(1 951 ) |
(0) |
7 446 |
24 673 |
|
5. |
Администрация |
781 |
(97) |
(683) |
1 |
9 154 |
(8 294 ) |
5 |
864 |
865 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
469 |
(67) |
(401) |
0 |
3 954 |
(3 389 ) |
5 |
570 |
570 |
|
6. |
Компенсации |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
8. |
Отрицателен резерв |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
9. |
Специални инструменти |
0 |
(0) |
(0) |
— |
288 |
(288) |
— |
1 |
1 |
|
Общо |
189 600 |
(3 855 ) |
(74 227 ) |
111 518 |
177 190 |
(71 016 ) |
— |
106 175 |
217 692 |
|
5.5. МФР: РАЗБИВКА НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
|
млн. EUR |
||||||||||
|
Функция от МФР |
< 2009 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
Общо |
|
|
1. |
Интелигентен и приобщаващ растеж |
1 949 |
710 |
1 446 |
2 995 |
11 077 |
35 400 |
29 168 |
78 081 |
160 827 |
|
|
1a: Конкурентоспособност за растеж и работни места |
295 |
672 |
1 209 |
1 541 |
3 885 |
5 942 |
7 844 |
13 066 |
34 455 |
|
|
1б: Икономическо, социално и териториално сближаване |
1 653 |
38 |
237 |
1 455 |
7 191 |
29 459 |
21 324 |
65 015 |
126 372 |
|
2. |
Устойчив растеж: природни ресурси |
223 |
62 |
82 |
127 |
213 |
7 231 |
2 140 |
18 112 |
28 191 |
|
|
от които: разходи, свързани с пазара, и преки плащания |
— |
— |
— |
0 |
3 |
— |
8 |
38 |
49 |
|
3. |
Сигурност и гражданство |
21 |
39 |
62 |
136 |
277 |
580 |
350 |
1 671 |
3 137 |
|
4. |
Глобална Европа |
938 |
522 |
883 |
1 412 |
3 364 |
4 719 |
5 390 |
7 446 |
24 673 |
|
5. |
Администрация |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
864 |
865 |
|
|
от които: административни разходи на институциите |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
570 |
570 |
|
9. |
Специални инструменти |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
|
Общо |
3 130 |
1 333 |
2 473 |
4 671 |
14 931 |
47 931 |
37 049 |
106 175 |
217 692 |
|
5.6. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: РАЗБИВКА И ПРОМЕНИ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||||||||
|
Област на политиката |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
|||||||||||
|
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо |
Бюджетни кредити |
Допълнителни бюджетни кредити |
Общо |
||||||||
|
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренесени |
Целеви приходи |
Налични бюджетни кредити |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Пренесени |
Целеви приходи |
Налични бюджетни кредити |
||
|
1 |
2 |
3 = 1 + 2 |
4 |
5 |
6 = 3 + 4+5 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 |
11 |
12 = 9 + 10 + 11 |
||
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
371 |
1 281 |
1 652 |
— |
118 |
1 770 |
459 |
(43) |
416 |
7 |
121 |
544 |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 536 |
(19) |
2 517 |
— |
298 |
2 815 |
2 266 |
(120) |
2 147 |
19 |
369 |
2 534 |
|
03 |
Конкуренция |
98 |
(1) |
97 |
— |
6 |
103 |
98 |
(1) |
97 |
7 |
6 |
110 |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
13 096 |
2 817 |
15 913 |
2 161 |
83 |
18 157 |
10 929 |
(305) |
10 625 |
51 |
175 |
10 850 |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
57 603 |
4 347 |
61 951 |
2 912 |
2 382 |
67 245 |
54 942 |
298 |
55 240 |
892 |
2 376 |
58 508 |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
3 281 |
(699) |
2 582 |
— |
178 |
2 760 |
2 056 |
(96) |
1 960 |
5 |
174 |
2 139 |
|
07 |
Околна среда |
431 |
0 |
432 |
— |
17 |
448 |
397 |
(3) |
395 |
16 |
14 |
425 |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
6 699 |
(501) |
6 198 |
— |
769 |
6 967 |
5 987 |
(144) |
5 843 |
23 |
1 223 |
7 089 |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
1 727 |
0 |
1 728 |
— |
169 |
1 897 |
1 727 |
21 |
1 748 |
16 |
254 |
2 018 |
|
10 |
Преки научни изследвания |
404 |
(11) |
393 |
— |
551 |
944 |
402 |
(5) |
397 |
44 |
492 |
933 |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
1 082 |
724 |
1 806 |
29 |
31 |
1 866 |
1 007 |
(49) |
958 |
3 |
14 |
975 |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
119 |
(3) |
116 |
— |
12 |
128 |
115 |
(4) |
111 |
4 |
12 |
127 |
|
13 |
Регионална и градска политика |
35 347 |
8 393 |
43 739 |
6 481 |
422 |
50 642 |
40 721 |
131 |
40 851 |
11 |
267 |
41 130 |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
161 |
(0) |
161 |
— |
9 |
170 |
137 |
13 |
151 |
5 |
8 |
163 |
|
15 |
Образование и култура |
2 918 |
(26) |
2 892 |
— |
447 |
3 339 |
2 661 |
164 |
2 825 |
14 |
610 |
3 450 |
|
16 |
Комуникация |
245 |
2 |
247 |
— |
12 |
259 |
240 |
5 |
244 |
12 |
12 |
269 |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
616 |
(14) |
601 |
7 |
24 |
632 |
567 |
(31) |
536 |
10 |
25 |
572 |
|
18 |
Вътрешни работи |
1 172 |
389 |
1 560 |
247 |
53 |
1 860 |
972 |
161 |
1 133 |
3 |
41 |
1 178 |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
759 |
(51) |
708 |
15 |
51 |
774 |
578 |
(22) |
556 |
10 |
47 |
612 |
|
20 |
Търговия |
115 |
(1) |
114 |
0 |
3 |
117 |
124 |
(10) |
114 |
3 |
3 |
121 |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
5 023 |
391 |
5 414 |
7 |
281 |
5 702 |
4 308 |
74 |
4 382 |
26 |
212 |
4 620 |
|
22 |
Разширяване |
1 524 |
1 |
1 525 |
40 |
15 |
1 580 |
976 |
(13) |
963 |
5 |
11 |
980 |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
1 019 |
164 |
1 183 |
199 |
173 |
1 555 |
999 |
277 |
1 275 |
10 |
140 |
1 426 |
|
24 |
Борба с измамите |
80 |
(0) |
79 |
— |
1 |
80 |
76 |
(0) |
76 |
7 |
1 |
83 |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
192 |
1 |
192 |
— |
11 |
204 |
192 |
1 |
192 |
14 |
11 |
218 |
|
26 |
Администрация на Комисията |
997 |
16 |
1 013 |
— |
162 |
1 176 |
992 |
19 |
1 011 |
158 |
166 |
1 335 |
|
27 |
Бюджет |
70 |
(14) |
57 |
— |
8 |
64 |
70 |
(14) |
57 |
7 |
8 |
71 |
|
28 |
Одит |
12 |
0 |
12 |
— |
1 |
13 |
12 |
0 |
12 |
0 |
1 |
13 |
|
29 |
Статистика |
134 |
1 |
135 |
— |
14 |
149 |
116 |
1 |
117 |
5 |
22 |
144 |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
1 567 |
(4) |
1 563 |
— |
0 |
1 563 |
1 567 |
(4) |
1 563 |
— |
0 |
1 563 |
|
31 |
Езикови служби |
389 |
(5) |
384 |
— |
70 |
454 |
389 |
(5) |
384 |
18 |
70 |
471 |
|
32 |
Енергетика |
1 064 |
(100) |
964 |
— |
114 |
1 078 |
1 035 |
(43) |
992 |
6 |
125 |
1 123 |
|
33 |
Правосъдие |
209 |
2 |
211 |
— |
9 |
220 |
195 |
(20) |
175 |
3 |
10 |
188 |
|
34 |
Действия по климата |
127 |
0 |
128 |
— |
1 |
129 |
84 |
(18) |
66 |
3 |
1 |
70 |
|
40 |
Резерви |
465 |
(127) |
338 |
— |
— |
338 |
150 |
(150) |
— |
— |
— |
— |
|
90 |
Други институции |
3 667 |
(0) |
3 667 |
93 |
327 |
4 087 |
3 667 |
(0) |
3 667 |
543 |
334 |
4 543 |
|
Общо |
145 322 |
16 952 |
162 273 |
12 191 |
6 822 |
181 286 |
141 214 |
66 |
141 280 |
1 960 |
7 354 |
150 595 |
|
5.6.1. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||
|
Област на политиката |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Допълнителни бюджетни кредити (21) |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
|
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
371 |
1 281 |
1 652 |
118 |
1 770 |
1 654 |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 536 |
(19) |
2 517 |
298 |
2 815 |
2 704 |
|
03 |
Конкуренция |
98 |
(1) |
97 |
6 |
103 |
100 |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
13 096 |
2 817 |
15 913 |
2 244 |
18 157 |
18 069 |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
57 603 |
4 347 |
61 951 |
5 294 |
67 245 |
65 492 |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
3 281 |
(699) |
2 582 |
178 |
2 760 |
2 683 |
|
07 |
Околна среда |
431 |
0 |
432 |
17 |
448 |
443 |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
6 699 |
(501) |
6 198 |
769 |
6 967 |
6 674 |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
1 727 |
0 |
1 728 |
169 |
1 897 |
1 833 |
|
10 |
Преки научни изследвания |
404 |
(11) |
393 |
551 |
944 |
504 |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
1 082 |
724 |
1 806 |
60 |
1 866 |
1 834 |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
119 |
(3) |
116 |
12 |
128 |
126 |
|
13 |
Регионална и градска политика |
35 347 |
8 393 |
43 739 |
6 903 |
50 642 |
50 599 |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
161 |
(0) |
161 |
9 |
170 |
165 |
|
15 |
Образование и култура |
2 918 |
(26) |
2 892 |
447 |
3 339 |
3 249 |
|
16 |
Комуникация |
245 |
2 |
247 |
12 |
259 |
253 |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
616 |
(14) |
601 |
30 |
632 |
622 |
|
18 |
Вътрешни работи |
1 172 |
389 |
1 560 |
300 |
1 860 |
1 837 |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
759 |
(51) |
708 |
66 |
774 |
706 |
|
20 |
Търговия |
115 |
(1) |
114 |
3 |
117 |
116 |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
5 023 |
391 |
5 414 |
288 |
5 702 |
5 596 |
|
22 |
Разширяване |
1 524 |
1 |
1 525 |
55 |
1 580 |
1 573 |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
1 019 |
164 |
1 183 |
372 |
1 555 |
1 484 |
|
24 |
Борба с измамите |
80 |
(0) |
79 |
1 |
80 |
79 |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
192 |
1 |
192 |
11 |
204 |
199 |
|
26 |
Администрация на Комисията |
997 |
16 |
1 013 |
162 |
1 176 |
1 121 |
|
27 |
Бюджет |
70 |
(14) |
57 |
8 |
64 |
60 |
|
28 |
Одит |
12 |
0 |
12 |
1 |
13 |
12 |
|
29 |
Статистика |
134 |
1 |
135 |
14 |
149 |
141 |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
1 567 |
(4) |
1 563 |
0 |
1 563 |
1 563 |
|
31 |
Езикови служби |
389 |
(5) |
384 |
70 |
454 |
425 |
|
32 |
Енергетика |
1 064 |
(100) |
964 |
114 |
1 078 |
980 |
|
33 |
Правосъдие |
209 |
2 |
211 |
9 |
220 |
212 |
|
34 |
Действия по климата |
127 |
0 |
128 |
1 |
129 |
128 |
|
40 |
Резерви |
465 |
(127) |
338 |
— |
338 |
— |
|
90 |
Други институции |
3 667 |
(0) |
3 667 |
420 |
4 087 |
3 954 |
|
Общо |
145 322 |
16 952 |
162 273 |
19 013 |
181 286 |
177 190 |
|
5.7. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
млн. EUR |
||||||||||||||||
|
Област на политиката |
|
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
||||||||||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
Целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 = 9/1 |
11 |
12 |
13 |
14 = 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
||
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
1 770 |
1 651 |
— |
3 |
1 654 |
93,42 % |
115 |
— |
115 |
6,51 % |
1 |
— |
— |
1 |
0,06 % |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 815 |
2 521 |
— |
184 |
2 704 |
96,07 % |
110 |
— |
110 |
3,91 % |
(4) |
— |
5 |
1 |
0,02 % |
|
03 |
Конкуренция |
103 |
97 |
— |
3 |
100 |
97,52 % |
3 |
— |
3 |
2,46 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,02 % |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
18 157 |
15 902 |
2 161 |
6 |
18 069 |
99,51 % |
77 |
— |
77 |
0,42 % |
12 |
— |
— |
12 |
0,06 % |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
67 245 |
61 508 |
2 898 |
1 086 |
65 492 |
97,39 % |
1 296 |
410 |
1 705 |
2,54 % |
33 |
14 |
— |
47 |
0,07 % |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
2 760 |
2 579 |
— |
104 |
2 683 |
97,22 % |
74 |
— |
74 |
2,67 % |
3 |
— |
— |
3 |
0,11 % |
|
07 |
Околна среда |
448 |
431 |
— |
12 |
443 |
98,81 % |
5 |
— |
5 |
1,04 % |
1 |
— |
— |
1 |
0,14 % |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
6 967 |
6 197 |
— |
477 |
6 674 |
95,79 % |
292 |
— |
292 |
4,19 % |
1 |
— |
— |
1 |
0,02 % |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
1 897 |
1 728 |
— |
105 |
1 833 |
96,63 % |
64 |
— |
64 |
3,37 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,00 % |
|
10 |
Преки научни изследвания |
944 |
393 |
— |
111 |
504 |
53,44 % |
439 |
— |
439 |
46,56 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,00 % |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
1 866 |
1 803 |
29 |
2 |
1 834 |
98,32 % |
29 |
0 |
29 |
1,56 % |
2 |
— |
— |
2 |
0,12 % |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
128 |
116 |
— |
10 |
126 |
98,15 % |
2 |
— |
2 |
1,77 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,08 % |
|
13 |
Регионална и градска политика |
50 642 |
43 725 |
6 481 |
393 |
50 599 |
99,91 % |
29 |
— |
29 |
0,06 % |
14 |
— |
— |
14 |
0,03 % |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
170 |
161 |
— |
4 |
165 |
96,71 % |
5 |
0 |
5 |
3,17 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,13 % |
|
15 |
Образование и култура |
3 339 |
2 891 |
— |
358 |
3 249 |
97,31 % |
89 |
— |
89 |
2,67 % |
1 |
— |
— |
1 |
0,02 % |
|
16 |
Комуникация |
259 |
246 |
— |
7 |
253 |
97,89 % |
5 |
— |
5 |
1,99 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,12 % |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
632 |
601 |
7 |
15 |
622 |
98,52 % |
9 |
— |
9 |
1,44 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0,05 % |
|
18 |
Вътрешни работи |
1 860 |
1 559 |
247 |
31 |
1 837 |
98,74 % |
22 |
— |
22 |
1,20 % |
1 |
0 |
— |
1 |
0,05 % |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
774 |
663 |
15 |
28 |
706 |
91,12 % |
23 |
17 |
40 |
5,18 % |
28 |
0 |
— |
29 |
3,70 % |
|
20 |
Търговия |
117 |
114 |
— |
2 |
116 |
98,46 % |
2 |
— |
2 |
1,30 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,24 % |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
5 702 |
5 406 |
7 |
183 |
5 596 |
98,15 % |
98 |
7 |
105 |
1,85 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,01 % |
|
22 |
Разширяване |
1 580 |
1 524 |
40 |
9 |
1 573 |
99,56 % |
6 |
— |
6 |
0,37 % |
1 |
— |
— |
1 |
0,07 % |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
1 555 |
1 182 |
199 |
103 |
1 484 |
95,39 % |
70 |
— |
70 |
4,51 % |
2 |
— |
— |
2 |
0,11 % |
|
24 |
Борба с измамите |
80 |
79 |
— |
0 |
79 |
98,44 % |
1 |
— |
1 |
1,18 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,37 % |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
204 |
192 |
— |
6 |
199 |
97,32 % |
5 |
0 |
5 |
2,61 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,07 % |
|
26 |
Администрация на Комисията |
1 176 |
1 013 |
— |
107 |
1 121 |
95,30 % |
55 |
— |
55 |
4,68 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,02 % |
|
27 |
Бюджет |
64 |
57 |
— |
4 |
60 |
94,03 % |
4 |
— |
4 |
5,85 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,12 % |
|
28 |
Одит |
13 |
12 |
— |
0 |
12 |
96,96 % |
0 |
— |
0 |
3,00 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,05 % |
|
29 |
Статистика |
149 |
135 |
— |
6 |
141 |
94,86 % |
7 |
— |
7 |
4,92 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0,22 % |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
1 563 |
1 563 |
— |
0 |
1 563 |
99,99 % |
0 |
— |
0 |
0,01 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,00 % |
|
31 |
Езикови служби |
454 |
384 |
— |
40 |
425 |
93,55 % |
29 |
— |
29 |
6,43 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,02 % |
|
32 |
Енергетика |
1 078 |
961 |
— |
19 |
980 |
90,96 % |
95 |
— |
95 |
8,78 % |
3 |
— |
— |
3 |
0,27 % |
|
33 |
Правосъдие |
220 |
210 |
— |
2 |
212 |
96,29 % |
7 |
— |
7 |
3,36 % |
1 |
— |
0 |
1 |
0,36 % |
|
34 |
Действия по климата |
129 |
128 |
— |
1 |
128 |
99,57 % |
0 |
— |
0 |
0,34 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,09 % |
|
40 |
Резерви |
338 |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
219 |
219 |
64,84 % |
119 |
— |
— |
119 |
35,16 % |
|
90 |
Други институции |
4 087 |
3 585 |
92 |
276 |
3 954 |
96,74 % |
51 |
2 |
53 |
1,29 % |
80 |
1 |
0 |
81 |
1,97 % |
|
Общо |
181 286 |
161 317 |
12 175 |
3 698 |
177 190 |
97,74 % |
3 119 |
656 |
3 775 |
2,08 % |
301 |
15 |
5 |
321 |
0,18 % |
|
5.7.1. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: СЪПОСТАВКА НА БЮДЖЕТНИТЕ С РЕАЛНИТЕ ПЛАЩАНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||
|
Област на политиката |
Първоначален приет бюджет |
Коригиращи бюджети и трансфери |
Окончателен приет бюджет |
Допълнителни бюджетни кредити (22) |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
|
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
459 |
(43) |
416 |
128 |
544 |
424 |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 266 |
(120) |
2 147 |
388 |
2 534 |
2 234 |
|
03 |
Конкуренция |
98 |
(1) |
97 |
13 |
110 |
98 |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
10 929 |
(305) |
10 625 |
226 |
10 850 |
10 711 |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
54 942 |
298 |
55 240 |
3 267 |
58 508 |
57 093 |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
2 056 |
(96) |
1 960 |
179 |
2 139 |
2 055 |
|
07 |
Околна среда |
397 |
(3) |
395 |
30 |
425 |
416 |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
5 987 |
(144) |
5 843 |
1 246 |
7 089 |
6 229 |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
1 727 |
21 |
1 748 |
270 |
2 018 |
1 855 |
|
10 |
Преки научни изследвания |
402 |
(5) |
397 |
536 |
933 |
517 |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
1 007 |
(49) |
958 |
17 |
975 |
960 |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
115 |
(4) |
111 |
16 |
127 |
121 |
|
13 |
Регионална и градска политика |
40 721 |
131 |
40 851 |
278 |
41 130 |
41 078 |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
137 |
13 |
151 |
12 |
163 |
154 |
|
15 |
Образование и култура |
2 661 |
164 |
2 825 |
624 |
3 450 |
3 176 |
|
16 |
Комуникация |
240 |
5 |
244 |
25 |
269 |
250 |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
567 |
(31) |
536 |
35 |
572 |
552 |
|
18 |
Вътрешни работи |
972 |
161 |
1 133 |
45 |
1 178 |
1 163 |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
578 |
(22) |
556 |
56 |
612 |
589 |
|
20 |
Търговия |
124 |
(10) |
114 |
6 |
121 |
116 |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
4 308 |
74 |
4 382 |
238 |
4 620 |
4 523 |
|
22 |
Разширяване |
976 |
(13) |
963 |
17 |
980 |
962 |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
999 |
277 |
1 275 |
150 |
1 426 |
1 325 |
|
24 |
Борба с измамите |
76 |
(0) |
76 |
8 |
83 |
74 |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
192 |
1 |
192 |
25 |
218 |
195 |
|
26 |
Администрация на Комисията |
992 |
19 |
1 011 |
324 |
1 335 |
1 120 |
|
27 |
Бюджет |
70 |
(14) |
57 |
15 |
71 |
60 |
|
28 |
Одит |
12 |
0 |
12 |
1 |
13 |
12 |
|
29 |
Статистика |
116 |
1 |
117 |
27 |
144 |
125 |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
1 567 |
(4) |
1 563 |
0 |
1 563 |
1 563 |
|
31 |
Езикови служби |
389 |
(5) |
384 |
87 |
471 |
424 |
|
32 |
Енергетика |
1 035 |
(43) |
992 |
130 |
1 123 |
1 035 |
|
33 |
Правосъдие |
195 |
(20) |
175 |
13 |
188 |
179 |
|
34 |
Действия по климата |
84 |
(18) |
66 |
4 |
70 |
64 |
|
40 |
Резерви |
150 |
(150) |
— |
— |
— |
— |
|
90 |
Други институции |
3 667 |
(0) |
3 667 |
877 |
4 543 |
3 791 |
|
Общо |
141 214 |
66 |
141 280 |
9 314 |
150 595 |
145 243 |
|
5.8. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПЛАЩАНИЯ
|
млн. EUR |
|||||||||||||||||
|
Област на политиката |
|
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
целеви приходи |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8+9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
||
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
544 |
410 |
6 |
8 |
424 |
77,95 % |
6 |
— |
113 |
119 |
21,81 % |
0 |
1 |
— |
1 |
0,24 % |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 534 |
2 130 |
17 |
87 |
2 234 |
88,13 % |
15 |
— |
282 |
296 |
11,69 % |
2 |
2 |
0 |
4 |
0,17 % |
|
03 |
Конкуренция |
110 |
88 |
7 |
3 |
98 |
89,16 % |
8 |
— |
3 |
11 |
10,31 % |
0 |
1 |
— |
1 |
0,53 % |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
10 850 |
10 602 |
47 |
61 |
10 711 |
98,72 % |
13 |
— |
113 |
126 |
1,16 % |
9 |
4 |
— |
13 |
0,12 % |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
58 508 |
54 778 |
875 |
1 440 |
57 093 |
97,58 % |
21 |
410 |
936 |
1 366 |
2,34 % |
32 |
17 |
— |
48 |
0,08 % |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
2 139 |
1 947 |
4 |
104 |
2 055 |
96,05 % |
4 |
— |
69 |
73 |
3,42 % |
9 |
1 |
1 |
11 |
0,53 % |
|
07 |
Околна среда |
425 |
390 |
15 |
11 |
416 |
97,99 % |
4 |
— |
3 |
7 |
1,56 % |
1 |
1 |
— |
2 |
0,46 % |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
7 089 |
5 811 |
21 |
397 |
6 229 |
87,86 % |
30 |
— |
826 |
856 |
12,08 % |
2 |
2 |
— |
4 |
0,06 % |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
2 018 |
1 736 |
15 |
104 |
1 855 |
91,91 % |
10 |
— |
151 |
161 |
7,98 % |
1 |
1 |
— |
2 |
0,11 % |
|
10 |
Преки научни изследвания |
933 |
357 |
39 |
121 |
517 |
55,46 % |
39 |
— |
371 |
411 |
44,03 % |
0 |
5 |
— |
5 |
0,51 % |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
975 |
955 |
2 |
2 |
960 |
98,39 % |
3 |
— |
12 |
15 |
1,52 % |
1 |
0 |
— |
1 |
0,09 % |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
127 |
107 |
3 |
10 |
121 |
94,97 % |
3 |
— |
2 |
6 |
4,64 % |
0 |
0 |
— |
1 |
0,40 % |
|
13 |
Регионална и градска политика |
41 130 |
40 840 |
10 |
228 |
41 078 |
99,87 % |
11 |
— |
39 |
50 |
0,12 % |
0 |
1 |
— |
2 |
0,00 % |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
163 |
146 |
4 |
4 |
154 |
94,87 % |
5 |
— |
3 |
8 |
5,02 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,12 % |
|
15 |
Образование и култура |
3 450 |
2 812 |
13 |
351 |
3 176 |
92,07 % |
13 |
— |
259 |
272 |
7,89 % |
0 |
1 |
— |
1 |
0,03 % |
|
16 |
Комуникация |
269 |
233 |
11 |
6 |
250 |
92,97 % |
11 |
— |
6 |
17 |
6,42 % |
0 |
1 |
— |
2 |
0,61 % |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
572 |
526 |
9 |
16 |
552 |
96,48 % |
9 |
— |
9 |
19 |
3,24 % |
1 |
1 |
0 |
2 |
0,28 % |
|
18 |
Вътрешни работи |
1 178 |
1 127 |
3 |
33 |
1 163 |
98,77 % |
5 |
— |
8 |
13 |
1,11 % |
1 |
0 |
— |
1 |
0,12 % |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
612 |
551 |
9 |
29 |
589 |
96,24 % |
3 |
— |
18 |
21 |
3,43 % |
2 |
0 |
— |
2 |
0,32 % |
|
20 |
Търговия |
121 |
112 |
3 |
2 |
116 |
96,43 % |
2 |
— |
2 |
4 |
3,31 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,26 % |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
4 620 |
4 357 |
22 |
143 |
4 523 |
97,89 % |
24 |
— |
69 |
93 |
2,02 % |
0 |
4 |
— |
4 |
0,09 % |
|
22 |
Разширяване |
980 |
951 |
4 |
7 |
962 |
98,19 % |
6 |
— |
4 |
10 |
1,07 % |
6 |
1 |
— |
7 |
0,74 % |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
1 426 |
1 268 |
9 |
47 |
1 325 |
92,94 % |
6 |
— |
93 |
100 |
6,98 % |
1 |
0 |
— |
1 |
0,08 % |
|
24 |
Борба с измамите |
83 |
68 |
5 |
1 |
74 |
88,81 % |
6 |
2 |
0 |
7 |
8,94 % |
0 |
1 |
— |
2 |
2,25 % |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
218 |
178 |
12 |
6 |
195 |
89,85 % |
14 |
0 |
6 |
20 |
9,31 % |
0 |
2 |
— |
2 |
0,84 % |
|
26 |
Администрация на Комисията |
1 335 |
893 |
144 |
83 |
1 120 |
83,88 % |
118 |
— |
83 |
200 |
15,01 % |
0 |
15 |
— |
15 |
1,11 % |
|
27 |
Бюджет |
71 |
50 |
7 |
3 |
60 |
83,84 % |
7 |
— |
5 |
11 |
15,52 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,64 % |
|
28 |
Одит |
13 |
11 |
0 |
0 |
12 |
90,64 % |
1 |
— |
0 |
1 |
8,50 % |
0 |
0 |
— |
0 |
0,85 % |
|
29 |
Статистика |
144 |
112 |
5 |
8 |
125 |
86,78 % |
5 |
— |
14 |
18 |
12,78 % |
0 |
1 |
0 |
1 |
0,44 % |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
1 563 |
1 563 |
— |
0 |
1 563 |
99,99 % |
0 |
— |
0 |
0 |
0,01 % |
0 |
— |
— |
0 |
0,00 % |
|
31 |
Езикови служби |
471 |
371 |
17 |
37 |
424 |
90,04 % |
14 |
— |
33 |
46 |
9,82 % |
0 |
1 |
— |
1 |
0,14 % |
|
32 |
Енергетика |
1 123 |
985 |
5 |
45 |
1 035 |
92,22 % |
5 |
— |
80 |
84 |
7,51 % |
2 |
1 |
— |
3 |
0,27 % |
|
33 |
Правосъдие |
188 |
171 |
3 |
6 |
179 |
95,52 % |
4 |
— |
4 |
7 |
3,92 % |
0 |
1 |
0 |
1 |
0,56 % |
|
34 |
Действия по климата |
70 |
61 |
3 |
0 |
64 |
91,31 % |
4 |
— |
0 |
4 |
6,02 % |
1 |
0 |
— |
2 |
2,68 % |
|
40 |
Резерви |
— |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
— |
— |
— |
— |
0,00 % |
|
90 |
Други институции |
4 543 |
3 129 |
408 |
254 |
3 791 |
83,43 % |
456 |
2 |
80 |
537 |
11,83 % |
80 |
135 |
— |
215 |
4,74 % |
|
Общо |
150 595 |
139 827 |
1 759 |
3 657 |
145 243 |
96,45 % |
886 |
413 |
3 695 |
4 994 |
3,32 % |
154 |
202 |
2 |
358 |
0,24 % |
|
5.9. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: ДВИЖЕНИЯ НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
|
млн. EUR |
||||||||||
|
Област на политиката |
Неизпълнени поети задължения в края на предходната година |
Поети задължения за годината |
|
|||||||
|
Задължения, пренесени от предходната година |
Отменени задължения/преоценки/отмени |
Плащания |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Задължения, поети през годината |
Плащания |
Отмяна на поетите задължения, които не могат да бъдат пренесени |
Неизпълнени поети задължения към края на годината |
Общо неизпълнени поети задължения в края на годината |
||
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
667 |
(14) |
(140) |
513 |
1 654 |
(284) |
— |
1 370 |
1 883 |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
2 204 |
(50) |
(1 219 ) |
935 |
2 704 |
(1 015 ) |
(2) |
1 688 |
2 623 |
|
03 |
Конкуренция |
7 |
(1) |
(7) |
— |
100 |
(91) |
— |
9 |
9 |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
26 124 |
(215) |
(9 635 ) |
16 274 |
18 069 |
(1 076 ) |
(0) |
16 993 |
33 266 |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
17 308 |
(282) |
(8 054 ) |
8 971 |
65 492 |
(49 039 ) |
(0) |
16 453 |
25 424 |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
5 647 |
(393) |
(1 642 ) |
3 613 |
2 683 |
(413) |
— |
2 270 |
5 883 |
|
07 |
Околна среда |
1 093 |
(1) |
(292) |
800 |
443 |
(125) |
— |
318 |
1 118 |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
14 826 |
(84) |
(4 535 ) |
10 207 |
6 674 |
(1 693 ) |
(2) |
4 978 |
15 185 |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
3 305 |
(36) |
(1 295 ) |
1 975 |
1 833 |
(560) |
(0) |
1 273 |
3 247 |
|
10 |
Преки научни изследвания |
208 |
(21) |
(131) |
56 |
504 |
(387) |
(0) |
118 |
174 |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
1 571 |
(244) |
(644) |
682 |
1 834 |
(315) |
(0) |
1 519 |
2 201 |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
21 |
(3) |
(15) |
3 |
126 |
(105) |
— |
21 |
23 |
|
13 |
Регионална и градска политика |
84 237 |
(1 085 ) |
(37 414 ) |
45 738 |
50 599 |
(3 664 ) |
(0) |
46 935 |
92 673 |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
122 |
(8) |
(76) |
39 |
165 |
(79) |
— |
86 |
125 |
|
15 |
Образование и култура |
2 879 |
(52) |
(1 312 ) |
1 515 |
3 249 |
(1 864 ) |
(0) |
1 386 |
2 901 |
|
16 |
Комуникация |
110 |
(7) |
(83) |
21 |
253 |
(167) |
(0) |
86 |
107 |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
535 |
(68) |
(262) |
206 |
622 |
(290) |
— |
333 |
538 |
|
18 |
Вътрешни работи |
1 586 |
(147) |
(403) |
1 036 |
1 837 |
(760) |
— |
1 076 |
2 113 |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
862 |
(73) |
(333) |
456 |
706 |
(256) |
(0) |
449 |
905 |
|
20 |
Търговия |
22 |
(1) |
(15) |
6 |
116 |
(101) |
(0) |
14 |
20 |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
16 379 |
(387) |
(3 772 ) |
12 220 |
5 596 |
(751) |
(0) |
4 845 |
17 066 |
|
22 |
Разширяване |
3 669 |
(53) |
(857) |
2 759 |
1 573 |
(105) |
(0) |
1 468 |
4 227 |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
671 |
(3) |
(400) |
268 |
1 484 |
(925) |
— |
559 |
827 |
|
24 |
Борба с измамите |
31 |
(5) |
(18) |
8 |
79 |
(56) |
(0) |
23 |
31 |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
14 |
(2) |
(12) |
— |
199 |
(184) |
(0) |
15 |
15 |
|
26 |
Администрация на Комисията |
201 |
(17) |
(171) |
13 |
1 121 |
(948) |
(0) |
172 |
185 |
|
27 |
Бюджет |
7 |
(0) |
(7) |
— |
60 |
(53) |
— |
7 |
7 |
|
28 |
Одит |
0 |
(0) |
(0) |
— |
12 |
(12) |
— |
1 |
1 |
|
29 |
Статистика |
105 |
(6) |
(45) |
54 |
141 |
(80) |
(0) |
61 |
115 |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
— |
— |
— |
— |
1 563 |
(1 563 ) |
(0) |
— |
— |
|
31 |
Езикови служби |
18 |
(1) |
(17) |
— |
425 |
(408) |
— |
17 |
17 |
|
32 |
Енергетика |
4 416 |
(509) |
(914) |
2 993 |
980 |
(121) |
(0) |
859 |
3 853 |
|
33 |
Правосъдие |
181 |
(22) |
(66) |
94 |
212 |
(114) |
— |
99 |
193 |
|
34 |
Действия по климата |
105 |
(1) |
(40) |
64 |
128 |
(25) |
— |
104 |
168 |
|
40 |
Резерви |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
90 |
Други институции |
469 |
(67) |
(401) |
0 |
3 954 |
(3 389 ) |
5 |
570 |
570 |
|
Общо |
189 600 |
(3 855 ) |
(74 227 ) |
111 518 |
177 190 |
(71 016 ) |
0 |
106 175 |
217 692 |
|
5.10. ОБЛАСТ НА ПОЛИТИКАТА: РАЗБИВКА НА НЕИЗПЪЛНЕНИТЕ ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ПО ГОДИНИ НА ВЪЗНИКВАНЕ
|
млн. EUR |
||||||||||
|
|
< 2009 |
2009 |
2010 |
2011 |
2012 |
2013 |
2014 |
2015 |
Общо |
|
|
01 |
Икономически и финансови въпроси |
14 |
— |
0 |
60 |
178 |
244 |
16 |
1 370 |
1 883 |
|
02 |
Предприятия и промишленост |
11 |
20 |
34 |
60 |
184 |
304 |
323 |
1 688 |
2 623 |
|
03 |
Конкуренция |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
9 |
9 |
|
04 |
Заетост, социални въпроси и приобщаване |
515 |
36 |
26 |
448 |
1 662 |
6 383 |
7 203 |
16 993 |
33 266 |
|
05 |
Земеделие и развитие на селските райони |
75 |
0 |
— |
3 |
206 |
6 830 |
1 856 |
16 453 |
25 424 |
|
06 |
Мобилност и транспорт |
76 |
44 |
85 |
402 |
695 |
700 |
1 612 |
2 270 |
5 883 |
|
07 |
Околна среда |
49 |
61 |
74 |
102 |
136 |
177 |
202 |
318 |
1 118 |
|
08 |
Научни изследвания и иновации |
70 |
87 |
283 |
584 |
2 005 |
3 160 |
4 017 |
4 978 |
15 185 |
|
09 |
Комуникационни мрежи, съдържание и технологии |
17 |
20 |
40 |
82 |
284 |
551 |
980 |
1 273 |
3 247 |
|
10 |
Преки научни изследвания |
9 |
1 |
3 |
2 |
3 |
15 |
24 |
118 |
174 |
|
11 |
Рибарство и морско дело |
99 |
— |
8 |
25 |
47 |
454 |
49 |
1 519 |
2 201 |
|
12 |
Вътрешен пазар и услуги |
— |
— |
— |
— |
0 |
0 |
3 |
21 |
23 |
|
13 |
Регионална и градска политика |
1 365 |
3 |
216 |
1 020 |
5 918 |
23 611 |
13 606 |
46 935 |
92 673 |
|
14 |
Данъчно облагане и митнически съюз |
— |
— |
0 |
1 |
2 |
4 |
31 |
86 |
125 |
|
15 |
Образование и култура |
56 |
32 |
43 |
109 |
199 |
461 |
615 |
1 386 |
2 901 |
|
16 |
Комуникация |
0 |
0 |
0 |
1 |
0 |
2 |
17 |
86 |
107 |
|
17 |
Здравеопазване и защита на потребителите |
6 |
11 |
9 |
14 |
15 |
39 |
112 |
333 |
538 |
|
18 |
Вътрешни работи |
14 |
28 |
50 |
110 |
245 |
491 |
99 |
1 076 |
2 113 |
|
19 |
Инструменти в областта на външната политика |
7 |
5 |
14 |
17 |
76 |
96 |
242 |
449 |
905 |
|
20 |
Търговия |
— |
— |
0 |
0 |
0 |
2 |
3 |
14 |
20 |
|
21 |
Развитие и сътрудничество |
555 |
448 |
706 |
1 108 |
2 304 |
3 246 |
3 853 |
4 845 |
17 066 |
|
22 |
Разширяване |
140 |
55 |
138 |
252 |
411 |
616 |
1 146 |
1 468 |
4 227 |
|
23 |
Хуманитарна помощ и гражданска защита |
9 |
13 |
25 |
25 |
24 |
30 |
142 |
559 |
827 |
|
24 |
Борба с измамите |
0 |
0 |
— |
— |
0 |
2 |
5 |
23 |
31 |
|
25 |
Координиране на политиките на Комисията и правни съвети |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
15 |
15 |
|
26 |
Администрация на Комисията |
— |
— |
— |
0 |
— |
7 |
6 |
172 |
185 |
|
27 |
Бюджет |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
7 |
7 |
|
28 |
Одит |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
1 |
1 |
|
29 |
Статистика |
0 |
0 |
1 |
1 |
4 |
12 |
35 |
61 |
115 |
|
30 |
Пенсии и свързаните с тях разходи |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
— |
— |
|
31 |
Езикови служби |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
0 |
17 |
17 |
|
32 |
Енергетика |
41 |
467 |
717 |
238 |
324 |
469 |
737 |
859 |
3 853 |
|
33 |
Правосъдие |
— |
1 |
1 |
5 |
9 |
22 |
57 |
99 |
193 |
|
34 |
Действия по климата |
— |
— |
— |
— |
1 |
3 |
60 |
104 |
168 |
|
40 |
Резерви |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
|
90 |
Други институции |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
— |
570 |
570 |
|
Общо |
3 130 |
1 333 |
2 473 |
4 671 |
14 931 |
47 931 |
37 049 |
106 175 |
217 692 |
|
5.11. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАЗХОДИТЕ ЗА 2015 Г.
2015 година бе втората година от новия период на програмиране 2014—2020 г.
Поети задължения:
Първоначалният приет бюджет за всички институции, с изключение на специалните инструменти, бе в размер на 144 806 млн. EUR.
От самото начало в този бюджет бяха внасяни значителни промени вследствие на ниското изпълнение на поетите задължения през 2014 г., свързано с късното приемане на оперативните програми за фондовете под режим споделено управление в началото на новия период на програмиране. Преносът за 2015 г. бе в размер на 12 млрд. EUR, а препрограмирането на неизползваните поети задължения от 2014 г. — на 16 млрд. EUR.
Увеличените поети задължения през 2015 г. върнаха неизпълнените поети задължения на равнището отпреди 2014 г. (217 млрд. EUR). Това означава, че намалението, наблюдавано през 2014 г., бе временно, както се очакваше.
През 2015 г. новосъздаденият Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) бе включен във функция 1а и за него бяха предоставени 1 360 млн. EUR (включително 10 млн. EUR за Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси) бюджетни кредити за поети задължения (преразпределени от Механизма за свързване на Европа, „Хоризонт 2020“ и програмата за международния експериментален термоядрен реактор (ITER), както е посочено в коригиращ бюджет 2/2015), като бяха поети задължения за цялата тази сума.
Корекциите на поетите задължения извън препрограмирането бяха свързани предимно с потоците за миграцията и за бежанците: допълнителни средства за агенцията Frontex, фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и хуманитарната помощ за Сирия и държавите около нея.
Окончателният приет бюджет за поетите задължения, без да се включват специалните инструменти, възлизаше на 161 808 млн. EUR, от които бяха поети задължения за 161 191 млн. EUR (изпълнение в размер на 99,6 %).
До края на 2015 г. изгубиха сила 202 млн. EUR неизползвани бюджетни кредити и немобилизираният резерв от 119 млн. EUR за Европейския фонд за приспособяване към глобализацията.
Плащания:
Размерът на първоначалния приет бюджет, без да се включват специалните инструменти, бе 140 862 млн. EUR (увеличение с 1,6 % в сравнение с окончателния приет бюджет за 2014 г.). Първоначалните бюджетни кредити за плащания съответстваха на 1,01 % от БНД на ЕС. Те бяха увеличени с 66 млн. EUR в хода на годината, тъй като новите нужди, свързани с кризата с миграцията и бежанците, се покриваха предимно чрез преразпределяне на бюджетни кредити.
Преносът от 2014 г. бе в размер на 1 960 млн. EUR.
Окончателният приет бюджет бе в размер на 141 280 млн. EUR, от които през 2015 г. бяха изплатени 139 827 млн. EUR (99 %).
До края на 2015 г. изгубиха сила общо 358 млн. EUR, включително 0,5 млн. EUR от резервите.
По-подробен анализ на бюджетните корекции, техния съответен контекст, тяхната обосновка и тяхното отражение е представен в доклада на Комисията за бюджетното и финансовото управление за 2015 г., част А, която прави преглед на бюджетно равнище, и част Б, която разглежда всяка функция от многогодишната финансова рамка.
6. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТА НА ИНСТИТУЦИИТЕ И АГЕНЦИИТЕ
6.1. ИНСТИТУЦИИ: ОБОБЩЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА БЮДЖЕТНИТЕ ПРИХОДИ
|
млн. EUR |
||||||||||
|
Институция |
Бюджетни кредити от приходи |
Установени вземания |
Приходи |
Приходи като |
Неизплатени суми |
|||||
|
Първоначален приет бюджет |
Окончателен приет бюджет |
Текуща година |
Пренесени |
Общо |
От вземания за текущата година |
От пренесени вземания |
Общо |
% от бюджета |
||
|
Европейски парламент |
149 |
149 |
176 |
21 |
198 |
173 |
3 |
176 |
118,49 % |
21 |
|
Европейски съвет и Съвет |
57 |
57 |
73 |
4 |
77 |
71 |
3 |
74 |
129,14 % |
3 |
|
Комисия |
140 885 |
140 951 |
139 403 |
13 743 |
153 147 |
139 010 |
7 018 |
146 027 |
103,60 % |
7 119 |
|
Съд |
45 |
45 |
50 |
0 |
50 |
49 |
0 |
50 |
110,39 % |
0 |
|
Сметна палата |
20 |
20 |
19 |
0 |
19 |
19 |
0 |
19 |
96,20 % |
0 |
|
Икономически и социален комитет |
11 |
11 |
15 |
— |
15 |
15 |
0 |
15 |
138,57 % |
— |
|
Комитет на регионите |
8 |
8 |
10 |
— |
10 |
10 |
0 |
10 |
127,90 % |
0 |
|
Омбудсман |
1 |
1 |
1 |
— |
1 |
1 |
0 |
1 |
101,02 % |
— |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
1 |
1 |
1 |
— |
1 |
1 |
0 |
1 |
102,41 % |
— |
|
Европейска служба за външна дейност |
38 |
38 |
251 |
0 |
251 |
250 |
0 |
250 |
661,85 % |
1 |
|
Общо |
141 214 |
141 280 |
139 999 |
13 768 |
153 768 |
139 599 |
7 024 |
146 624 |
103,78 % |
7 144 |
Консолидираните отчети за изпълнението на общия бюджет на ЕС включват, както през предходни години, изпълнението на бюджета на всички институции, тъй като в рамките на бюджета на ЕС се създава отделен бюджет за всяка институция. Агенциите не разполагат с отделен бюджет в бюджета на ЕС и се финансират частично със субсидия от бюджета на Комисията.
Що се отнася до ЕСВД, следва да се отбележи, че в допълнение към своя бюджет тя получава и средства от Комисията в размер на 138 млн. EUR (2014 г.: 208 млн. EUR) и от ЕФР в размер на 61 млн. EUR (2014 г.: 56 млн. EUR). Тези бюджетни кредити се предоставят на ЕСВД (като целеви приходи) с цел покриване предимно на разходите за персонала на Комисията, който работи в делегациите на ЕС, като тези делегации се управляват административно от ЕСВД.
6.2. ИНСТИТУЦИИ: ИЗПЪЛНЕНИЕ НА БЮДЖЕТНИТЕ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ
Бюджетни кредити за поети задължения
|
Институция |
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
|
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
от целеви приходи |
пренасяния с решение |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 = 7 + 8 |
10 = 9/1 |
11 |
12 |
13 |
14 = 11 + 12 + 13 |
15 = 14/1 |
|
|
Европейски парламент |
1 929 |
1 779 |
86 |
34 |
1 899 |
98,45 % |
14 |
— |
14 |
0,72 % |
16 |
— |
— |
16 |
0,83 % |
|
Европейски съвет и Съвет |
589 |
500 |
3 |
25 |
528 |
89,53 % |
20 |
— |
20 |
3,36 % |
42 |
0 |
— |
42 |
7,10 % |
|
Комисия |
177 199 |
157 732 |
12 083 |
3 422 |
173 236 |
97,76 % |
3 068 |
654 |
3 723 |
2,10 % |
221 |
15 |
5 |
240 |
0,14 % |
|
Съд |
359 |
354 |
— |
1 |
355 |
98,83 % |
1 |
— |
1 |
0,23 % |
3 |
— |
— |
3 |
0,94 % |
|
Сметна палата |
133 |
131 |
— |
0 |
131 |
98,62 % |
0 |
— |
0 |
0,06 % |
2 |
— |
— |
2 |
1,32 % |
|
Икономически и социален комитет |
134 |
124 |
— |
4 |
128 |
95,98 % |
0 |
— |
0 |
0,08 % |
5 |
— |
— |
5 |
3,93 % |
|
Комитет на регионите |
91 |
87 |
— |
2 |
89 |
98,17 % |
0 |
— |
0 |
0,02 % |
2 |
— |
— |
2 |
1,81 % |
|
Омбудсман |
10 |
10 |
— |
— |
10 |
92,32 % |
— |
— |
— |
0,00 % |
1 |
— |
— |
1 |
7,68 % |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
9 |
8 |
— |
— |
8 |
95,60 % |
— |
— |
— |
0,00 % |
0 |
— |
— |
0 |
4,40 % |
|
Европейска служба за външна дейност |
833 |
592 |
3 |
210 |
806 |
96,72 % |
16 |
2 |
18 |
2,16 % |
9 |
1 |
— |
9 |
1,13 % |
|
Общо |
181 286 |
161 317 |
12 175 |
3 698 |
177 190 |
97,74 % |
3 119 |
656 |
3 775 |
2,08 % |
301 |
15 |
5 |
321 |
0,18 % |
Бюджетни кредити за плащания
|
млн. EUR |
||||||||||||||||
|
Институция |
|
Извършени плащания |
Бюджетни кредити, пренесени за 2016 г. |
|
Бюджетни кредити, които губят сила |
|||||||||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
от целеви приходи |
Общо |
% |
автоматични пренасяния |
пренасяния с решение |
от целеви приходи |
Общо |
% |
от окончателния приет бюджет |
от пренасяния |
целеви приходи (ЕАСТ) |
Общо |
% |
|
|
1 |
2 |
3 |
4 |
5 = 2 + 3+4 |
6 = 5/1 |
7 |
8 |
9 |
10 = 7 + 8+9 |
11 = 10/1 |
12 |
13 |
14 |
15 = 12 + 13 + 14 |
16 = 15/1 |
|
|
Европейски парламент |
2 207 |
1 489 |
253 |
29 |
1 771 |
80,24 % |
289 |
— |
19 |
309 |
13,99 % |
16 |
111 |
— |
127 |
5,77 % |
|
Европейски съвет и Съвет |
639 |
454 |
48 |
24 |
527 |
82,43 % |
46 |
— |
20 |
65 |
10,25 % |
42 |
5 |
— |
47 |
7,32 % |
|
Комисия |
146 051 |
136 698 |
1 351 |
3 404 |
141 453 |
96,85 % |
430 |
412 |
3 615 |
4 456 |
3,05 % |
74 |
66 |
2 |
142 |
0,10 % |
|
Съд |
376 |
334 |
15 |
1 |
350 |
93,10 % |
20 |
— |
1 |
21 |
5,49 % |
3 |
2 |
— |
5 |
1,41 % |
|
Сметна палата |
141 |
122 |
7 |
0 |
129 |
91,70 % |
9 |
— |
0 |
9 |
6,62 % |
2 |
1 |
— |
2 |
1,68 % |
|
Икономически и социален комитет |
142 |
114 |
6 |
3 |
124 |
87,24 % |
9 |
— |
1 |
11 |
7,48 % |
5 |
2 |
— |
7 |
5,28 % |
|
Комитет на регионите |
99 |
79 |
6 |
2 |
86 |
87,37 % |
9 |
— |
0 |
9 |
8,97 % |
2 |
2 |
— |
4 |
3,66 % |
|
Омбудсман |
11 |
9 |
0 |
— |
9 |
86,37 % |
1 |
— |
— |
1 |
5,91 % |
1 |
0 |
— |
1 |
7,72 % |
|
Европейски надзорен орган по защита на данните |
10 |
8 |
0 |
— |
8 |
82,61 % |
1 |
— |
— |
1 |
8,24 % |
0 |
0 |
— |
1 |
9,15 % |
|
Европейска служба за външна дейност |
920 |
520 |
73 |
194 |
787 |
85,53 % |
72 |
2 |
38 |
112 |
12,20 % |
9 |
12 |
— |
21 |
2,27 % |
|
Общо |
150 595 |
139 827 |
1 759 |
3 657 |
145 243 |
96,45 % |
886 |
413 |
3 695 |
4 994 |
3,32 % |
154 |
202 |
2 |
358 |
0,24 % |
6.3. ПРИХОДИ НА АГЕНЦИИТЕ: БЮДЖЕТНИ ПРОГНОЗИ, ВЗЕМАНИЯ И ПОЛУЧЕНИ СУМИ
|
Агенция |
Окончателен приет бюджет |
Установени вземания |
Получени суми |
Неизплатени суми |
Финансиране за област на политиката на Комисията |
|
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
11 |
11 |
11 |
— |
06 |
|
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
16 |
14 |
14 |
— |
18 |
|
Европейска агенция за авиационна безопасност |
185 |
150 |
150 |
0 |
06 |
|
Frontex |
143 |
147 |
147 |
— |
18 |
|
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
18 |
18 |
17 |
2 |
15 |
|
Европейски полицейски колеж |
8 |
9 |
9 |
0 |
18 |
|
Европейска агенция по химикали |
34 |
38 |
38 |
0 |
02 |
|
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията |
58 |
59 |
59 |
0 |
17 |
|
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите |
18 |
19 |
19 |
— |
18 |
|
Европейски банков орган |
33 |
34 |
34 |
0 |
12 |
|
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
20 |
21 |
21 |
0 |
12 |
|
Европейска агенция за околната среда |
42 |
53 |
43 |
10 |
07 |
|
Европейска полицейска служба |
95 |
103 |
103 |
0 |
18 |
|
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
37 |
37 |
37 |
— |
12 |
|
Агенция на Общността за контрол в рибарството |
9 |
9 |
9 |
— |
11 |
|
Европейски орган за безопасност на храните |
79 |
80 |
80 |
0 |
17 |
|
Европейски институт за равенство между половете |
8 |
8 |
8 |
— |
04 |
|
Надзорна агенция „Галилео“ |
23 |
361 |
361 |
0 |
06 |
|
Термоядрен синтез за енергия (ITER) |
414 |
493 |
493 |
0 |
08 |
|
Звено на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст) |
34 |
34 |
34 |
0 |
33 |
|
eu.LISA |
68 |
74 |
71 |
2 |
18 |
|
Европейска агенция по морска безопасност |
65 |
65 |
65 |
0 |
06 |
|
Служба за хармонизация във вътрешния пазар |
384 |
216 |
216 |
0 |
12 |
|
Европейска агенция по лекарствата |
308 |
350 |
304 |
45 |
02 |
|
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност |
10 |
10 |
10 |
— |
09 |
|
Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) |
4 |
4 |
4 |
— |
09 |
|
Агенция на Европейския съюз за основните права |
22 |
22 |
22 |
— |
18 |
|
Европейска железопътна агенция |
26 |
27 |
27 |
0 |
06 |
|
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
15 |
16 |
16 |
— |
04 |
|
Европейски институт за иновации и технологии |
243 |
229 |
229 |
0 |
15 |
|
Център за преводи за органите на ЕС |
50 |
42 |
42 |
0 |
15 |
|
Европейска фондация за обучение |
20 |
21 |
21 |
0 |
15 |
|
Служба на Общността за сортовете растения |
15 |
13 |
13 |
— |
17 |
|
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
21 |
21 |
21 |
0 |
04 |
|
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
47 |
47 |
47 |
— |
15 |
|
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации |
36 |
36 |
36 |
— |
06 |
|
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет |
40 |
40 |
40 |
0 |
08 |
|
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
55 |
55 |
55 |
0 |
08 |
|
Изпълнителна агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите |
7 |
7 |
7 |
— |
17 |
|
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
18 |
18 |
18 |
— |
06 |
|
Общо |
2 740 |
3 007 |
2 946 |
61 |
|
|
млн. EUR |
||||
|
Вид приходи |
Окончателен приет бюджет |
Установени вземания |
Получени суми |
Неизплатени суми |
|
Субсидия от Комисията |
1 715 |
1 700 |
1 698 |
2 |
|
Приходи от хонорари |
588 |
647 |
602 |
45 |
|
Други приходи |
438 |
660 |
646 |
14 |
|
Общо |
2 740 |
3 007 |
2 946 |
61 |
6.4. БЮДЖЕТНИ КРЕДИТИ ЗА ПОЕТИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ЗА ПЛАЩАНИЯ ПО АГЕНЦИИ
|
млн. EUR |
||||||
|
Агенция |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Пренесени за 2016 г. |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Пренесени за 2016 г. |
|
|
Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия |
11 |
11 |
0 |
14 |
11 |
2 |
|
Европейска служба за подкрепа в областта на убежището |
17 |
16 |
1 |
18 |
13 |
2 |
|
Европейска агенция за авиационна безопасност |
208 |
140 |
65 |
213 |
127 |
84 |
|
Frontex |
152 |
151 |
1 |
180 |
125 |
50 |
|
Европейски център за развитие на професионалното обучение |
19 |
19 |
0 |
20 |
17 |
2 |
|
Европейски полицейски колеж |
9 |
9 |
0 |
10 |
8 |
2 |
|
Европейска агенция по химикали |
115 |
113 |
0 |
126 |
111 |
13 |
|
Европейски център за профилактика и контрол на заболяванията |
60 |
56 |
0 |
71 |
55 |
11 |
|
Европейски център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите |
19 |
18 |
1 |
20 |
18 |
1 |
|
Европейски банков орган |
33 |
33 |
— |
39 |
35 |
3 |
|
Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване |
20 |
20 |
0 |
26 |
22 |
3 |
|
Европейска агенция за околната среда |
68 |
58 |
10 |
73 |
55 |
17 |
|
Европейска полицейска служба |
103 |
100 |
3 |
109 |
93 |
15 |
|
Европейски орган за ценни книжа и пазари |
37 |
35 |
2 |
43 |
35 |
7 |
|
Агенция на Общността за контрол в рибарството |
9 |
9 |
— |
10 |
9 |
1 |
|
Европейски орган за безопасност на храните |
81 |
81 |
0 |
87 |
79 |
8 |
|
Европейски институт за равенство между половете |
8 |
8 |
0 |
10 |
7 |
3 |
|
Надзорна агенция „Галилео“ |
1 582 |
144 |
1 438 |
616 |
211 |
404 |
|
Термоядрен синтез за енергия (ITER) |
792 |
791 |
0 |
531 |
524 |
6 |
|
Звено на Европейския съюз за съдебно сътрудничество (Евроюст) |
34 |
34 |
0 |
38 |
34 |
4 |
|
eu.LISA |
82 |
81 |
1 |
87 |
64 |
22 |
|
Европейска агенция по морска безопасност |
70 |
64 |
6 |
70 |
58 |
10 |
|
Служба за хармонизация във вътрешния пазар |
424 |
266 |
— |
424 |
231 |
29 |
|
Европейска агенция по лекарствата |
308 |
290 |
6 |
349 |
291 |
43 |
|
Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност |
10 |
10 |
— |
11 |
11 |
1 |
|
Служба на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) |
4 |
4 |
— |
5 |
4 |
1 |
|
Агенция на Европейския съюз за основните права |
22 |
22 |
0 |
28 |
22 |
6 |
|
Европейска железопътна агенция |
27 |
26 |
0 |
30 |
27 |
3 |
|
Европейска агенция за безопасност и здраве при работа |
17 |
15 |
1 |
21 |
15 |
5 |
|
Европейски институт за иновации и технологии |
276 |
251 |
0 |
247 |
224 |
1 |
|
Център за преводи за органите на ЕС |
50 |
44 |
— |
54 |
43 |
5 |
|
Европейска фондация за обучение |
21 |
21 |
0 |
22 |
21 |
1 |
|
Служба на Общността за сортовете растения |
17 |
15 |
— |
15 |
14 |
1 |
|
Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд |
22 |
22 |
0 |
26 |
23 |
3 |
|
Изпълнителна агенция за образование, аудио-визия и култура |
47 |
46 |
— |
52 |
46 |
5 |
|
Изпълнителна агенция за конкурентоспособност и иновации |
36 |
36 |
— |
40 |
34 |
5 |
|
Изпълнителна агенция на Европейския научноизследователски съвет |
40 |
39 |
— |
42 |
39 |
2 |
|
Изпълнителна агенция за научни изследвания |
55 |
54 |
— |
59 |
54 |
3 |
|
Изпълнителна агенция за здравеопазване и въпроси, свързани с потребителите |
7 |
7 |
— |
9 |
7 |
1 |
|
Изпълнителна агенция за иновации и мрежи |
18 |
18 |
— |
20 |
18 |
2 |
|
Общо |
4 930 |
3 175 |
1 538 |
3 864 |
2 835 |
787 |
|
млн. EUR |
||||||
|
Вид разходи |
Бюджетни кредити за поети задължения |
Бюджетни кредити за плащания |
||||
|
Общо налични бюджетни кредити |
Поети задължения |
Пренесени за 2016 г. |
Общо налични бюджетни кредити |
Извършени плащания |
Пренесени за 2016 г. |
|
|
Персонал |
975 |
956 |
1 |
991 |
953 |
18 |
|
Административни разходи |
412 |
392 |
2 |
467 |
356 |
85 |
|
Оперативни разходи |
3 543 |
1 827 |
1 535 |
2 406 |
1 526 |
685 |
|
Общо |
4 930 |
3 175 |
1 538 |
3 864 |
2 835 |
787 |
6.5. БЮДЖЕТЕН РЕЗУЛТАТ, ВКЛЮЧВАЩ АГЕНЦИИТЕ
|
млн. EUR |
||||
|
|
Европейски съюз |
Агенции |
Изключване на субсидиите за агенциите |
Общо |
|
Приходи за финансовата година |
146 624 |
2 946 |
(1 698 ) |
147 872 |
|
Плащания спрямо бюджетните кредити за текущата година |
(139 827 ) |
(2 233 ) |
1 698 |
(140 363 ) |
|
Плащания спрямо бюджетните кредити от целеви приходи |
(3 657 ) |
(375) |
— |
(4 032 ) |
|
Бюджетни кредити за плащания, пренесени за година N+1 |
(1 299 ) |
(787) |
— |
(2 086 ) |
|
Отмяна на неусвоени бюджетни кредити, пренесени от година N-1 |
29 |
268 |
— |
297 |
|
Промяна на целевите приходи |
(704) |
145 |
— |
(559) |
|
Курсови разлики за годината |
182 |
2 |
— |
184 |
|
Бюджетен резултат за 2015 г. |
1 347 |
(34) |
— |
1 313 |
За да бъдат предоставени всички съответни бюджетни данни за агенциите, консолидираните годишни отчети включват отделни отчети за изпълнението на индивидуалните бюджети на консолидираните традиционни агенции.
(1) Поетият от ЕС риск е изцяло обезпечен (т.е. включен в пасивите).
(2) Поетият от ЕС риск е изцяло обезпечен (т.е. включен в пасивите).
(3) МФП, Евратом и ЕОВС в ликвидация.
(4) Включително превантивната помощ.
(5) Източник: Европейска комисия, „Европейски икономически прогнози“, зима 2016 г.
(1) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(2) На 25 ноември 2015 г. Европейският парламент прие бюджет, който предвижда плащането на краткосрочните задължения на Съюза от собствените ресурси, които държавите членки ще съберат или които ще бъдат поискани от тях през 2016 г. Освен това съгласно член 83 от Правилника за персонала (Регламент № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 г. съгласно неговото изменение) държавите членки съвместно гарантират пенсионните задължения.
(6) Изпълнени от държавите членки: споделено управление
Изпълнени от Комисията, изпълнителните агенции и доверителните фондове: пряко управление
Изпълнени от други агенции и органи на ЕС, трети държави, международни организации и други субекти: непряко управление.
(7) За подробно обяснение на непризнатите загуби вж. бележка 1.5.4.
(8) Отпуснати от собствените средства на ЕОВС в ликвидация.
(9) Към 31.12.2014 г. Гаранционният фонд за външни дейности държеше облигации по ЕМФС, емитирани от Комисията, поради което те трябваше да бъдат изключени.
(10) Очаквани недопустими суми и висящи предварителни плащания.
(11) Позицията „Неотнесени към функция от МФР“ включва изпълнението на бюджета от консолидираните субекти и консолидационните изключвания, извънбюджетните операции и неразпределените несъществени програми.
(12) Без заемите „бек-ту-бек“.
(13) Финансови активи, обявени за продажба (без капиталовите инструменти).
(14) С приложен корекционен коефициент („кк“).
(15) Изплащат се в продължение на първите 3 години след напускане.
(16) Субект, включен за първи път през 2015 г.
(17) Следва да се отбележи, че поради закръглянето на цифрите в милиони евро някои финансови данни в таблиците по-долу може да изглеждат грешни.
(18) От който резултатът на ЕАСТ е (2) млн. EUR за 2015 г. и (3) млн. EUR за 2014 г.
(19) Допълнителните бюджетни кредити включват бюджетните кредити, пренесени от предходната година, целевите приходи и бюджетните кредити, които стават налични вследствие на отмени.
(20) Допълнителните бюджетни кредити включват бюджетните кредити, пренесени от предходната година, целевите приходи и бюджетните кредити, които стават налични вследствие на отмени.
(21) Допълнителните бюджетни кредити включват бюджетните кредити, пренесени от предходната година, целевите приходи и бюджетните кредити, предоставени отново вследствие на отмени.
(22) Допълнителните бюджетни кредити включват бюджетните кредити, пренесени от предходната година, целевите приходи и бюджетните кредити, предоставени отново вследствие на отмени.
|
14.10.2016 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 380/147 |
ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ДОСТОВЕРНОСТ, ПРЕДОСТАВЕНА ОТ СМЕТНАТА ПАЛАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА — ДОКЛАД НА НЕЗАВИСИМИЯ ОДИТОР
(2016/C 380/02)
Отговорност на ръководството
Отговорност на одитора
|
|
Надеждност на отчетите
|
Становище относно надеждността на отчетите
|
Законосъобразност и редовност на свързаните с отчетите операции
|
Становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите приходи
|
|
Основание за отрицателно становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания
Отрицателно становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания
|
|
Друга информация
|
14 юли 2016 г.
Vítor Manuel da SILVA CALDEIRA
Председател
Европейска сметна палата
12, rue Alcide De Gasperi, 1615 Luxembourg, LUXEMBOURG
(1) Консолидираните финансови отчети включват счетоводен баланс, отчет за финансовия резултат, отчет за паричните потоци, отчет за промените в нетните активи, обобщение на основните счетоводни политики и други обяснителни бележки (включително отчитане по сектори).
(2) Консолидираните отчети за изпълнението на бюджета се състоят от консолидирани отчети за изпълнението на бюджета и обяснителни бележки.
(3) Тези функции (1—4) се разглеждат в глави 5—8 в Годишния доклад на ЕСП за 2015 г.
(4) 82,7 млрд. евро. Допълнителна информация е представена в точки 1.21—1.24 от Годишния доклад на ЕСП за 2015 г.