27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/1

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/2

—

като взе предвид заключителните документи от Първата и Втората международна конференция относно финансирането за развитие, по-специално консенсуса от Монтерей от 2002 г. и Декларацията от Доха от 2008 г.,

—

като взе предвид Резолюции 68/204 и 68/279 на Общото събрание на ООН относно Третата международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Адис Абеба (Етиопия) от 13 до 16 юли 2015 г.,

—

като взе предвид документа от 21 януари 2015 г., озаглавен „Елементи“, представен от съпредседателите на процеса на подготовка за Третата международна конференция относно финансирането за развитие,

—

като взе предвид обобщителния доклад на генералния секретар на ООН от декември 2014 г. относно програмата за периода след 2015 г., озаглавен „Пътят към достоен живот до 2030 г.: край на бедността, преобразяване на живота на всички и опазване на планетата“,

—

като взе предвид доклада от август 2014 г. на междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие,

—

като взе предвид доклада от юли 2014 г. на отворената работна група на ООН по въпросите на целите за устойчиво развитие,

—

като взе предвид Доклада за инвестициите по света за 2014 г. на Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД) „Инвестиране в устойчиво развитие: план за действие“ (1),

—

като взе предвид заключителния документ на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие (Рио+20) от юни 2012 г., озаглавен „Бъдещето, което искаме“,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН „За създаване на многостранна правна рамка за преструктуриране на държавния дълг“ от септември 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Световно партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 юли 2013 г., озаглавено „Към изграждането на цялостен и интегриран подход към финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.“ (COM(2013)0531),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно съгласуваността на политиката за развитие,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 16 декември 2014 г. относно преобразяваща програма за периода след 2015 г. (2),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г. (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2014 г. относно засилена роля на частния сектор в сътрудничеството за развитие,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 25 юни 2013 г. относно всеобхватната програма за периода след 2015 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно последващите действия във връзка с Конференцията в Монтерей относно финансирането за развитие (6), проведена през 2002 г.,

—

като взе предвид резолюциите си от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2014 г. — 20-а конференция на страните (COP 20) в Лима, Перу (1—12 декември 2014 г.) (7), от 26 февруари 2014 г. относно насърчаването на развитието чрез отговорни стопански практики, в това число ролята на добивната промишленост в развиващите се страни (8), от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети държави (9), от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища (10); и от 16 април 2013 г. относно напредъка в развитието чрез търговията (11),

—

като взе предвид Решение № 472/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно Европейската година за развитие (2015 г.) (12),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2020—2020 г.,

—

като взе предвид член 208 от ДФЕС, който установява изкореняването на бедността като най-важна цел на политиката за развитие на ЕС и принципа на съгласуваност на политиките за развитие,

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по бюджети (A8-0143/2015),

А.

като има предвид, че 2015 г. е решаваща година за усилията за развитие в световен мащаб, с приемането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и споразумение за действия в областта на климата в световен мащаб, като и двете ще бъдат валидни до 2030 г.;

Б.

като има предвид, че Третата международна конференция относно финансирането за развитие, която ще се проведе в Адис Абеба, Етиопия, от 13 до 16 юли 2015 г., трябва да създаде необходимите условия за финансиране и изпълнение на програмата за периода след 2015 г. и като има предвид, че успехът на тази програма ще зависи от равнището на амбиция, демонстрирано на конференцията;

В.

като има предвид, че 1,5 милиарда души все още живеят в бедност и лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот, по-специално в засегнатите от конфликти и нестабилните държави; като има предвид, че това е недопустимо предвид наличието на достатъчно ресурси в света за постепенното прекратяване на това положение;

Г.

като има предвид, че премахването на бедността и неравенството може да се постигне единствено чрез мобилизирането на достатъчни и подходящи средства за всички и по-доброто целево разглеждане на маргинализирани групи като децата, жените, възрастните хора или хората с увреждания; като има предвид, че въпреки значителното намаляване на крайната бедност, напредъкът, отбелязван по отношение на децата е по-бавен, което прави необходимостта от инвестиции в децата — както чрез мобилизиране на вътрешни ресурси, така и чрез международното публично финансиране — ключов фактор;

Д.

като има предвид, че устойчивото развитие е невъзможно без мир и сигурност, както се признава в Европейския консенсус за развитие от 2015 г.;

Е.

като има предвид, че три четвърти от най-бедните хора на света, които се изчисляват на 960 милиона, живеят понастоящем в държави със средно равнище на доходите, и че следователно новата парадигма за развитие налага програми, насочени както към бедните хора, така и към бедните държави;

Ж.

като има предвид, че УНКТАД оценява финансовите нужди на развиващите се страни за нововъзникващите ЦУР на около 3,9 билиона щатски долара годишно, като понастоящем липсват 2,5 билиона щатски долара годишно; като има предвид, че разходите, породени от недостатъчните действия, в крайна сметка ще бъдат много по-големи от разходите за решителни действия за устойчиво развитие;

З.

като има предвид, че мащабът на предизвикателството да се финансират ЦУР изисква силно партньорство в световен мащаб и използването на всички форми на финансиране (национално, международно, публично, частно и такова от иновативни източници), както и на нефинансови средства; като има предвид, че частното финансиране може да допълни, но не и да замести публичното финансиране;

И.

като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси и официалната помощ за развитие (ОПР) са незаменими опори на финансирането за развитие, които трябва да бъдат засилени;

Й.

като има предвид, че потенциалът на развиващите се страни за мобилизиране на вътрешни ресурси е значителен, но че съществуват ограничения в настоящата ситуация по отношение на това, което страните могат да постигнат самостоятелно; като има предвид, че в повечето от развиващите се държави равнището на данъчните ресурси остава ниско в сравнение с БВП и поради това е от съществено значение да се насърчава една добре балансирана, справедлива и ефикасна данъчна система, основаваща се на способността за заплащане на отделните данъкоплатци и предприятия; като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси налага също така справедливо и прозрачно разпределение на ползите от природните ресурси;

К.

като има предвид, че много малко от развитите страни изпълняват своя ангажимент за предоставяне на 0,7 % от брутния си национален доход (БНД) като официална помощ за развитие, включително 0,15—0,20 % от БНД за най-слаборазвитите страни; като има предвид, че държавите членки, които се присъединиха към ЕС през 2004 г. или по-късно, се ангажираха да се стремят към целта от 0,33 % от БНД, но нито една от тях не е постигнала досега тази цел;

Л.

като има предвид, че много от по-слабо развитите държави са уязвими или станаха уязвими в резултат от външни събития, например конфликти, епидемии като ебола и природни бедствия, и като има предвид, че те се нуждаят от по-голяма подкрепа;

М.

като има предвид, че намаляването на бедността, икономическият растеж и сигурността зависят до голяма степен от способността на дадена държава да упражнява своите суверенни функции за гарантиране на принципите на правовата държава и да предоставя основни обществени услуги, като например достъп до образование и здравеопазване, като същевременно зачита принципа на собственост; като има предвид, че тези държави се нуждаят по-специално от по-голяма подкрепа за въвеждането на солидни здравни системи;

Н.

като има предвид, че програмата за развитие става все по-всеобхватна и поради това е важно да се признаят и да се стимулират допълнително усилията, полагани извън ОПР; като има предвид, че независимо от трудните фискални обстоятелства в много държави от ОИСР, бяха запазени високи равнища на ОПР, а официалната помощ за развитие достигна рекордното равнище от 134,8 милиарда щатски долара през 2013 г.; като има предвид, че ОПР може да бъде катализатор за привличане на частни инвестиции и че в този контекст следва да се отбележи уместността на иновативните финансови инструменти;

О.

като има предвид, че частният сектор и преките чужди инвестиции — ако се регулират правилно и бъдат свързани с конкретни подобрения в националната икономика, притежават важен потенциал за принос към постигането на ЦУР, както се посочва в предложението на УНКТАД за план за действие за инвестиции за ЦУР;

П.

като има предвид, че частните капиталови потоци засягат развиващите се страни по много различни начини, както положителни, така и отрицателни; като има предвид, че финансовите потоци, предназначени за развиващите се страни от частни източници, са значителни, но много променливи, неравномерно разпределени и често са свързани с изходящи парични потоци, като репатриране на печалбата, които от 2010 г. насам надхвърлиха новите входящи парични потоци за ЦУР;

Р.

като има предвид, че гражданското общество играе ключова роля в осигуряването на универсален и приобщаващ процес както на национално, така и на световно равнище, и допринася за доброто управление и отчетността; като има предвид, че помощта за развитие и корупцията се изключват взаимно;

С.

като има предвид, че е важно да се насърчава използването на банковите услуги в развиващите се държави;

Т.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки, в качеството си на най-голям донор на помощ за развитие, трябва да играят водеща роля в процеса на финансиране за развитие и да съдействат за даването на надежден отговор на предизвикателствата пред финансирането на развитието, като осигурят последователност на политиките за развитие в рамките на програмата за периода след 2015 г.; като има предвид, че други развити държави и държави с бързоразвиващи се икономики би трябвало да последват примера на ЕС;

1.

Приветства „нулевия“ проект на заключителния документ на Третата конференция относно финансирането за развитие и призовава ЕС и неговите държави членки да го подкрепят;

2.

Приветства обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН и неговия преобразяващ, цялостен и интегриран подход за постигане на амбициозно световно партньорство за нови цели за развитие и свързаната с тях финансова рамка, съсредоточена върху изкореняването на бедността, универсалността на правата на човека и равенството между половете; заявява настоятелно, че без всеобхватни и съществени средства за прилагане това амбициозно партньорство няма да постигне успех;

3.

Настоятелно призовава ЕС да затвърди своята водеща политическа роля в целия подготвителен процес за определяне на рамка за устойчиво развитие, подновено съгласие относно финансирането за развитие и други средства за прилагане, в съответствие с ангажиментите и ценностите, посочени в Договорите за създаването на ЕС; счита, че предоставянето на помощ за развитие от страна на ЕС не следва да бъде обвързано с условия, наложени от други донори партньори;

4.

Настоява, че ЕС и неговите държави членки следва да запазят позицията си на основен донор на помощ за развитие, като същевременно се стремят към споделена отговорност; призовава държавите с висок доход, със среден доход и с бързо развиващи се икономики да поемат значителни ангажименти;

5.

Приветства неотдавнашното съобщение на Комисията, озаглавено „Световно партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“, за неговата пълнота, фокуса към съгласуваност на политиката и потвърждаването, че ЕС е решен да играе пълноценно своята роля в това световно партньорство; при все това изразява съжаление относно липсата на ангажимент по отношение на графика за бъдещите финансови цели;

6.

Подчертава, че официалната помощ за развитие остава основен инструмент за финансиране на развитието; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да се ангажират повторно, без забавяне, с целта за 0,7 % от БНД за ОПР, като най-малко 50 % от ОПР и 0,2 % от БНД бъдат предназначени за най-слабо развитите страни, и да представят многогодишни бюджетни графици за увеличаването на тези нива до 2020 г., като вземат предвид бюджетните ограничения; приветства твърдата позиция на ЕС относно усилията, свързани с количеството и качеството на помощта за развитие; призовава останалите партньори — развити държави и държави с бързоразвиващи се икономики, да увеличат своята помощ, и призовава Комисията и държавите членки да убеждават публичните и частните донори по света да спазват финансовите си обещания и да поемат нови ангажименти; подчертава, че следва всички донори да гарантират, че ОПР представляват действителни преводи към развиващите се страни;

7.

Подчертава, че ЕС и другите развити държави трябва да изпълнят ангажимента си да предоставят мащабно, ново и допълнително финансиране за борбата с изменението на климата, за да се постигне до 2020 г. целта за съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно от различни източници, публични и частни, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници; изразява съжаление относно липсата на напредък по отношение на допълняемостта на финансиране в областта на изменението на климата за ОПР; призовава за съвместни международни усилия на развитите страни и страните с бързо развиващи се икономики за намиране на ново и допълнително финансиране в областта на изменението на климата за развиващите се страни — макар и не за сметка на бюджета за развитие — в споразумението за действия в областта на климата в световен мащаб, което предстои да бъде сключено по време на конференцията в Париж през декември 2015 г.; счита, че ЕС следва да предложи междинни стъпки по пътя към цялостната допълняемост; настоятелно призовава държавите членки да използват приходите, събрани от пазарите на въглеродни емисии, за действия в областта на изменението на климата в развиващите се страни; призовава също така държавите с бързо развиващи се икономики да мобилизират финансиране в областта на изменението на климата за развиващите се страни;

8.

Подкрепя иновативните източници на допълнително финансиране за развитие и за борба с изменението на климата, включително данъци върху финансовите сделки, данъци върху въглеродните емисии от международния въздушен и морски транспорт и автоматично разпределение на приходите от пазарите на въглеродни емисии; приветства по-нататъшните усилия на европейско и международно равнище за откриване на други допълнителни източници;

9.

Подчертава, че ОПР следва да остане стандартна мярка за положените финансови усилия; подкрепя въвеждането на допълнителен показател за обща официална помощ за устойчиво развитие (ООПУР), при условие че бъде ясно определено, че този показател няма в никакъв случай да замени мярката за ОПР или да намали нейното значение;

10.

Отбелязва, че макар най-голямата част от ОПР да се предоставя чрез безвъзмездни помощи, преференциалните заеми са също така важни, но увеличават дълговата тежест и създават риск за поява на балон на задлъжнялостта, най-вече в страните от Африка на юг от Сахара и Карибския басейн, които разполагат с ограничени ресурси за обслужване на дълга; призовава съответно донорите да предоставят помощ на най-слаборазвитите страни под формата на безвъзмездни средства; счита, че преференциалните заеми може да се окажат неподходящи за инвестиции в социалните сектори, в които не се търси генериране на печалби; приветства споразумението на Комитета за подпомагане на развитието на ОИСР (ОИСР—КПР) да се модернизира отчитането на преференциалните заеми чрез въвеждане на система на еквиваленти на безвъзмездна помощ за целите на изчисляването на стойностите на ОПР;

11.

Посочва, че ЕС е водещият световен донор на помощ за развитие, като допринася с почти 60 % от световната официална помощ за развитие; въпреки това призовава Комисията да представи ясни и прозрачни данни относно дела от общия бюджет, предназначен за помощта на ЕС за развитие, така че да може да се направи оценка на предприетите последващи действията във връзка с Консенсуса от Монтерей от всички европейски донори; също така изразява съжаление, че на равнището на финансовите помощи на ЕС за развиващите се страни липсва публичност, и приканва Комисията да разработи подходящи и целеви инструменти за комуникация и информиране с цел повишаване на публичността на помощта на ЕС за развитие;

12.

Призовава ЕС да вземе под внимание дългосрочните финансови изисквания, като предпочете и води по-стратегически, амбициозен и универсален подход в съответствие с ЦУР;

13.

Припомня приноса на бюджета на ЕС за финансирането на развитието в размер на 19,7 милиарда евро за сътрудничество за развитие и на 6,8 милиарда евро за хуманитарна помощ за периода 2014—2020 г. в допълнение към сумата от 2,2 милиарда евро от резерва за спешна помощ; също така насочва вниманието към Европейския фонд за развитие (ЕФР) в размер на 30,5 милиарда евро; застъпва се за включване на ЕФР в бюджета, което би имало такива предимства като повишена прозрачност, видимост, ефективност и ефикасност; приветства възможността, предоставена от следизборния средносрочен преглед и преразглеждането на многогодишната финансова рамка, да бъдат взети под внимание нарастващите структурни нужди от хуманитарна помощ, както и нуждите за развитие на най-бедните и най-нестабилните държави;

14.

Отбелязва, че в бюджета за 2015 г. са отделени 2,4 милиарда евро поети задължения (2,1 милиарда евро плащания) за сътрудничество за развитие и 928,8 милиона евро поети задължения (918,8 милиона евро плащания) за хуманитарна помощ; подкрепя стъпките, предприети за намаляване на натрупването на неплатени сметки, особено с оглед на поддържането на финансовата жизнеспособност на най-уязвимите партньори, и подчертава значението на принципа на равнопоставеност между поетите задължения и плащанията във връзка с хуманитарната помощ, тъй като кризите възникват по-често и средствата трябва да бъдат отпускани бързо;

15.

Призовава ЕС да обезпечи, че преговорите по програмата за световно развитие за периода след 2015 г., финансирането на развитието и изменението на климата са свързани по надежден начин с Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия (2015—2030 г.), за да се изгради устойчивост и готовност и същевременно се постигне световната цел никой да не бъде изоставен;

16.

Припомня, че сътрудничеството за развитие е споделена отговорност на ЕС и държавите членки и че то трябва да съответства на концепциите за допълняемост и координация; набляга на необходимостта от ангажиране на гражданското общество и местните органи в процеса на координиране;

17.

Призовава ЕС и неговите държави членки да насърчат програма за ефективност на помощта, основаваща се на ангажиментите в Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие, чрез намаляване на фрагментацията на помощта посредством механизъм за обединено финансиране и по-добра координация между различните механизми за помощ и донорите; подчертава, че всяко финансиране на развитието следва да бъде в полза на бедните, полово специфично, екологосъобразно и устойчиво на климатичните влияния;

18.

Припомня, че съгласно ДФЕС намаляването и евентуалното премахване на бедността е основната цел на ЕС в областта на развитието, а защитата на правата на човека, равенството между половете, социалното сближаване и борбата срещу неравенствата следва да продължат да бъдат в ядрото на дейностите за развитие;

19.

Набляга на важността на определянето на ясни приоритети за разходите, със специално внимание към мерките в сферата на здравеопазването, образованието, енергетиката, водоснабдяването и инфраструктурата; подчертава необходимостта от допълнителни усилия и подобрения в областта на ефективността на помощта чрез по-висока степен на координиране между различните механизми за помощ и донорите;

20.

Подчертава, че ОПР следва да дава приоритет на основните социални услуги за всички и на „обществените блага“, които се предоставят по-неефективно от частния сектор, като начално образование, мрежи за социална сигурност, здравеопазване и инфраструктура за канализация, водоснабдяване и енергетика, за да могат развиващите се страни да достигнат пълния си потенциал; подчертава, че достъпността следва да бъде ключов критерий в международното публично финансиране, за да се стимулират всеобщи и приобщаващи услуги и инфраструктури;

21.

Подчертава необходимостта да се гарантира, че най-уязвимото население има достъп до възможности за развитие; в тази връзка припомня, че канализирането на помощта само чрез правителствата води до риск от недостатъчно финансиране за маргинализираните или уязвими общности;

22.

Изтъква, че е важно банките за развитие да мобилизират допълнителни средства за намаляване на пропуските във финансирането за инфраструктура и в достъпа до кредити в развиващите се страни с механизми за мониторинг и оценка на въздействието;

23.

Подчертава абсолютната необходимост ЕС да се стреми към най-високо равнище на координация, за да се постигне съгласуваност с други области на политиката (околна среда, миграция, международна търговия, права на човека, селско стопанство и др.) и да се избегне дублиране в работата и несъгласуваност на дейностите; припомня, че с Договора от Лисабон (член 208 от ДФЕС) съгласуваността на политиките за развитие стана договорно задължение;

24.

Подчертава, че мобилизирането на вътрешни ресурси е по-предвидимо и по-устойчиво от чуждестранната помощ и трябва да бъде основен източник на финансиране; насърчава усилията на развиващите се страни да засилят такова мобилизиране; набляга на важността на подобреното събиране на данъци в развиващите се страни и на необходимостта от стабилни, балансирани, справедливи и ефективни данъчни системи, които са в интерес на бедните, отчитат потребностите на най-уязвимите групи и спазват международните ангажименти за устойчиво развитие; призовава за премахване на вредните субсидии в областта на енергетиката (особено за изкопаеми горива), рибното и селското стопанство;

25.

Изисква от Комисията да засили помощта си за изграждане на капацитет в сферите данъчна администрация, финансово управление, управление на публичните финанси, антикорупционни мерки, възстановяване на откраднати активи и борба с данъчните измами и манипулирането на трансферните цени; счита, че тук Съюзът трябва да играе ключова роля; припомня значението на разпределението на данъчните приходи от природни ресурси, особено чрез създаването на държавни инвестиционни фондове; набляга на необходимостта да се ускорят и засилят продължаващите усилия за подобряване на бюджетната отчетност и призовава за по-голямо хармонизиране на практиките на бюджетна отчетност в различните страни;

26.

Призовава ЕС и неговите държави членки активно да се борят с данъчните убежища, отклонението от данъчно облагане и незаконните финансови потоци, които изяждат помощта за развитие и допринасят за задлъжняването на развиващите се страни, да сътрудничат на развиващите се страни за противодействие на агресивните практики за избягване на данъци от страна на някои транснационални дружества и да търсят начини да помагат на развиващите се страни да удържат на натиска да се включат в данъчна конкуренция, тъй като това подкопава мобилизирането на вътрешни ресурси за развитие;

27.

Подкрепя създаването на междуправителствен орган за данъчно сътрудничество под егидата на ООН; насърчава автоматичния обмен на информация; призовава за създаването на публични регистри на ефективната собственост и за задължително докладване по страни за транснационалните дружества във всички сектори, както и за гарантиране на справедливо разпределение на правата на данъчно облагане при договарянето на данъчни и инвестиционни споразумения с развиващите се страни;

28.

Счита, че международните разпоредби за облагане с корпоративен данък следва да включват принципа за плащане на данъците там, където се създава или извлича стойността;

29.

Набляга на решаващото значение на доброто управление, защитата на правата на човека, принципите на правовата държава, институционалната рамка и регулаторните инструменти; по-специално подкрепя инвестициите в изграждане на капацитет, в основни социални услуги като образование и здравеопазване (гарантиране на всеобщо здравно осигуряване), в т.ч. сексуално и репродуктивно здраве и права, хранене, обществени услуги и социална закрила и борба с бедността и неравенството, включително сред децата и от гледна точка на половете; признава необходимостта от достъпни инфраструктури и селективни публични инвестиции, както и от устойчиво използване на природните ресурси, включително от страна на добивната промишленост;

30.

Подчертава, че финансирането за развитие трябва да засили ресурсите, налични за насърчаване на равенството между жените и мъжете, правата на жените и оправомощаването на жените; набляга на специфичната роля на жените в обществото и подчертава, че това следва да включва прилагане на бюджетиране, свързано с измерението на пола, целенасочено инвестиране в ключови сектори като здравеопазване и образование и мерки, гарантиращи, че всяко финансиране за развитие отчита изцяло положението на жените и момичетата;

31.

Призовава за по-голямо финансиране на изследователската и развойна дейност в областта на науката, технологиите и иновациите в развиващите се страни, като същевременно отчита, че финансирането следва да бъде както вътрешно, така и международно; призовава настоятелно за насърчаване на изследователската и развойна дейност, която може да доведе до напредък в справянето с комплексните предизвикателства и до добро управление на световните обществени блага, като например здравни технологии и иновации; отбелязва важната роля на микро-, малките и средните предприятия (ММСП) в този контекст; призовава за преразглеждане на режимите за правата на интелектуална собственост, въведени в развиващите се страни чрез споразумения за свободна търговия, за да се идентифицират всякакви отрицателни въздействия върху публичното здраве, околната среда или трансфера на технологии;

32.

Набляга на голямото значение да бъдат установени благоприятни условия за частните предприятия и предприемачеството в развиващите се страни, особено за ММСП, тъй като те играят основна роля като двигател за създаване на работни места и приобщаващ растеж; по-конкретно призовава за по-нататъшно засилване на системите за заеми за микрофинансиране и гарантиране; настоява, че е необходимо по-нататъшно развитие на местните и регионалните банки и кредитни съюзи, за да се намалят чувствително прекомерните лихвени проценти за пазарни заеми с цел по-добро подпомагане на развитието на общностите на местно равнище (13); призовава за привеждане на частния сектор в съответствие с целите за устойчиво развитие посредством подходящи партньорства, финансови инструменти, стимули, рамка за отчетност и ефективна корпоративна социална отговорност (КСО); припомня необходимостта от спазване на договорените международни стандарти, като стандартите на Международната организация на труда (МОТ) и ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

33.

Набляга, че е необходимо да бъде насърчавано предоставянето на предприятията на инструменти за информация, обучение и платформи за съвети, които са съществено важни за тяхното развитие;

34.

Подчертава, че за да се даде дългосрочен тласък на икономиката, е важно на младите хора и на жените да бъде даден достъп до кредитиране за подпомагане на новосъздадени предприятия;

35.

Подчертава ролята за социалното сближаване, която колективното предприемачество на сдруженията на производителите играе за предотвратяване на етнически и религиозни конфликти;

36.

Настоява, че подкрепата на ЕС за частния сектор и сътрудничеството с него могат и трябва да допринасят за намаляване на бедността и неравенството и за спазване и насърчаване на правата на човека, екологичните стандарти, ангажиментите относно климата и социалния диалог; призовава за установяването на правно обвързваща рамка за дружествата, в т.ч. транснационалните корпорации, с механизъм за жалби;

37.

Призовава ЕС, заедно с развиващите се страни, да създаде нормативна рамка, в съответствие с цялостната рамка на УНКТАД за инвестиционна политика за устойчиво развитие, която да стимулира по-отговорни, прозрачни и подлежащи на отчет инвестиции, допринасящи за развитието на социално отговорен частен сектор в развиващите се страни;

38.

Призовава Комисията да подкрепи увеличен достъп до финансиране за ММСП и кооперативите в развиващите се страни; подчертава значението на системите за заеми за микрофинансиране, особено за жените; насърчава по-нататъшното развитие на местните и регионалните банки и кредитни съюзи; изисква от Комисията да насърчи развиващите се страни да установят политики и правни рамки, благоприятстващи развитието на банковите услуги; посочва необходимостта — на различни равнища, в т.ч. сред бедните, жените и други уязвими групи — от информация и обучение по финансови въпроси, използването на банкови продукти и застраховки и важни нови технологии;

39.

Припомня, че публичната помощ сама по себе си далеч не е достатъчна да покрие всички нужди от инвестиции в развиващите се страни; поради това настоява смесеното финансиране и публично-частните партньорства (ПЧП) да играят своята ролята на лост като начин за засилване на въздействието на помощта за развитие, привличане на частни средства и подпомагане на местни предприятия; при все това подчертава, че смесеното финансиране не трябва да замества отговорността на държавата да отговаря на обществените потребности и следва да бъде съгласувано с националните цели за развитие и с принципите за ефективност на развитието; насърчава публично-частните партньорства, по-специално в областта на научните изследвания, свързани с инициативата за иновативни лекарства, като програмата „Ебола+“;

40.

Призовава за приемане на международни стандарти и критерии и анализ на риска от задлъжняване за проектите със смесено финансиране и публично-частните партньорства, които привличат частни средства и подкрепят местни предприятия, като същевременно спазват договорените стандарти на МОТ, СЗО и международните стандарти за правата на човека; настоятелно призовава Комисията, предвид желанието й да разшири чувствително използването на смесено финансиране през идващите години, да прилага препоръките, изказани в Специалния доклад на Европейската сметна палата относно използването на смесено финансиране, и да извърши оценка на механизма за комбиниране на заеми и безвъзмездни средства, по-специално по отношение на развитието и на финансовата допълняемост, прозрачност и отчетност; призовава ЕИБ и други финансови институции в сферата на развитието да дадат приоритет на инвестирането в дружества и фондове, които оповестяват публично ефективната собственост и прилагат докладване по страни;

41.

Подкрепя увеличаването на пазарния достъп за развиващите се страни, и особено най-слабо развитите страни, тъй като той може да засили частния сектор и да създаде стимули за реформа; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че търговските и инвестиционните споразумения, особено с развиващите се страни, най-слабо развитите страни и нестабилните държави, са съгласувани с целите за устойчиво развитие и насърчават правата на човека и регионалната интеграция; подчертава, че такива споразумения следва да бъдат подлагани на оценки на въздействието във връзка с ЦУР; подкрепя предложението на Комисията да актуализира своята стратегия за подпомагане на търговията в светлината на резултатите от преговорите за периода след 2015 г. и да предостави специално и диференцирано третиране на развиващите се страни, най-слабо развитите страни и нестабилните държави при търговските споразумения, като зачита политическото им право да вземат самостоятелни решения в съответствие с техните национални условия и потребностите на населението им;

42.

Призовава за действия за засилване на използването и прозрачността на националните системи за възлагане на обществени поръчки в дейности, управлявани от публичния сектор, и за укрепване на органите по защита на конкуренцията в развиващите се страни;

43.

Подчертава положителния принос на мигрантите за развитието на техните държави на произход и призовава за по-ефективни и новаторски форми на сътрудничество в миграционната политика между държавите на произход и на дестинация; обръща внимание на значителните и нарастващи финансови потоци, представлявани от паричните преводи от диаспорите, и подкрепя създаването на фондове на диаспорите; призовава за по-нататъшни усилия за намаляване на разходите за преводи на средства, за да се увеличи въздействието върху местното развитие в държавите на произход;

44.

Призовава за засилено участие на местните органи и гражданското общество, включително НПО от различните общности, в обсъждането на приоритетите на развитието, и по-конкретно на конференцията в Адис Абеба, както и за по-приобщаващо и подлежащо на отчет изпълнение на програмата за периода след 2015 г.; подчертава ролята на НПО за изпълнение на операциите по места и за развитие на механизми за отчетност, наблюдение и преразглеждане; признава, че ролята на местните органи за изпълнението на целите за устойчиво развитие изисква заделяне на необходимите средства; призовава за повече допитване до младите хора при обсъжданията на програмата за периода след 2015 г., и по-специално чрез иновативни комуникационни технологии; подчертава ролята на делегациите на ЕС като посредници за подобни диалози;

45.

Припомня основната роля на ООН, заедно с други съществуващи институции и форуми като ОИСР, в глобалното икономическо управление и развитие; призовава за равнопоставено и полово балансирано представителство на всички страни в многостранните институции и други органи, които определят норми и стандарти, в т.ч. във финансовите институции; припомня, че всички международни финансови институции следва да спазват основните стандарти за прозрачност, определени в Хартата за прозрачност за международните финансови институции, и да осъществяват политики за публично оповестяване;

46.

Настоява, че трябва да бъдат улеснени устойчиви решения за дълговете, включително стандарти за отговорно получаване и отпускане на заеми, чрез многостранна правна рамка за процеси за преструктуриране на държавен дълг с оглед на облекчаване на дълговата тежест и избягване на неустойчив дълг; отправя искане към ЕС да се ангажира конструктивно в преговорите в ООН по тази рамка; призовава ЕС да настоява за прилагане на принципите на УНКТАД за отговорни трансакции, свързани с държавния дълг, както за кредитополучателите, така и за кредиторите;

47.

Приветства международните усилия за облекчаване на международните задължения, свързани с дълговете, на засегнатите от ебола държави, за да им се помогне да посрещнат икономическите кризи, породени от епидемията;

48.

Призовава за преглед на програмите и инструментите за финансова помощ за развитие на международните организации с цел привеждането им в съответствие с новите цели за устойчиво развитие; настоятелно призовава, по-специално, Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Международния валутен фонд и Световната банка да установят най-високи стандарти за отговорно финансиране и да ориентират ресурсите си в по-голяма степен към потребностите на развиващите се страни, включително чрез взаимно ефективни кредитни инструменти в полза на бедните; призовава по-конкретно за увеличаване на сумите, които са на разположение на Европейската инвестиционна банка, над настоящия й мандат, за да се засили допълнително финансирането й за страни с ниски доходи;

49.

Призовава за постигане на споразумение на конференцията в Адис Абеба относно солидна, прозрачна и достъпна рамка за наблюдение и отчетност за ефективно проследяване и последващи действия във връзка с инвестирането и напредъка по конкретни ангажименти и цели; призовава за международна инициатива за подобряване на качеството на статистическите данни и информация, включително данни, разбити по доход, пол, възраст, раса, етнически произход, миграционен статус, увреждане, географско положение и други показатели, които имат значение в национален контекст; отправя искане към всички страни да осигурят прозрачно и ефикасно прилагане на помощта и финансирането, по-специално чрез подписване и ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията и чрез ангажиране за систематично публикуване на точни, навременни и сравними данни за приходите и разходите, както и бюджетни документи; по-конкретно, призовава Комисията да наблюдава по-нататък и да контролира финансирането на програмите и проектите си за оказване на помощ и да взема подходящи мерки при наличие на доказателства за корупция и лошо управление; настоятелно призовава Комисията също така да увеличи своята помощ за укрепване на съдебните органи и органите за борба с корупцията в развиващите се страни;

50.

Призовава за международна инициатива за подобряване на качеството на статистическите данни и информация, за да се проследява изразходването, инвестирането и напредъка по конкретни ангажименти и цели; приветства глобалните усилия да се гарантира, че използваните при изпълнението на ЦУР данни са разбити в достатъчна степен по доход, пол, възраст и други показатели, така че въздействието от политиките да може да бъде ефективно наблюдавано;

51.

Отново заявява, че е необходим нов набор от показатели в допълнение към БВП, за да се отчетат новите социални и екологически предизвикателства, и че този набор следва да включва в частност индекса на човешкото развитие, коефициента на Джини, мярка за равенство между половете, въглеродния отпечатък и екологичния отпечатък;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на посредниците за процеса на подготовка за Третата международна конференция относно финансирането за развитие.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/12

—

като взе предвид своята позиция от 23 април 2009 г. относно предложението за препоръка на Съвета относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (1),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 9 юни 2009 г. относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (2),

—

като взе предвид Директива 2011/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2011 г., озаглавено „План за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност“ (COM(2011)0748),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2012 г. относно влиянието на антимикробната резистентност в сектора на хуманното здравеопазване и във ветеринарния сектор — аспект „Едно здраве“,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Предизвикателството на микробите — нарастваща заплаха за здравето на човека“ (3),

—

като взе предвид докладите 13 ноември 2012 г. и от 19 юни 2014 г. на Комисията до Съвета въз основа на докладите на държавите членки относно изпълнението на Препоръката на Съвета (2009/C 151/01) относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (COM(2012)0658 и COM(2014)0371),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно доклада на Комисията до Съвета въз основа на докладите на държавите членки относно изпълнението на Препоръката на Съвета (2009/C 151/01) относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи (4),

—

като взе предвид Решение № 1082/2013/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 октомври 2013 г. относно сериозните трансгранични заплахи за здравето,

—

като взе предвид Специалния 411-ти доклад на Евробарометър „Безопасност на пациентите и качество на здравните грижи“,

—

като взе предвид Доклада за напредъка относно плана за действие срещу нарастващите опасности от антимикробна резистентност (SANTE/10251/2015),

—

като взе предвид предложението от 10 септември 2014 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ветеринарномедицинските продукти (2014/0257(COD)),

—

като взе предвид „концептуалната рамка за международна класификация за безопасността на пациентите“, изготвена от Световната здравна организация (СЗО),

—

като взе предвид усилията на латвийското председателство за справяне с проблема с антимикробната резистентност, по-специално по отношение на туберкулозата и мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 1 декември 2014 г. относно безопасността на пациентите и качеството на здравните грижи, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи и антимикробна резистентност,

—

като взе предвид първия съвместен доклад на ECDC/ЕОБХ/EMA относно интегриран анализ на консумацията на антимикробни агенти и проявите на антимикробна резистентност при бактериите при хората и животните, отглеждани за производство на храни (съвместен междуведомствен анализ на консумацията на антимикробни средства и резистентността към тях — JIACRA),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0142/2015),

А.

като има предвид, че основното измерение на качеството на здравните грижи е безопасността на пациентите, чиито основни аспекти са културата на безопасност при здравните грижи и управлението на инциденти, които излагат на риск безопасността на пациентите;

Б.

като има предвид, че обемът на наличните данни за разпространението и честотата на нежеланите инциденти в системите на здравеопазване на държавите членки на ЕС, понастоящем е ограничен, но непрекъснато нараства, и като има предвид, че последните налични данни датират от 2008 г.;

В.

като има предвид, че по оценки между 8 % и 12 % от пациентите, приети в болница в ЕС, страдат от нежелани инциденти по време на лечението си, и като има предвид, че близо половината от тези инциденти биха могли да бъдат избегнати;

Г.

като има предвид, че най-честите нежелани събития, свързани със здравни грижи, са под формата на свързани със здравни грижи инфекции, свързани с лекарствени средства събития и усложнения по време или след хирургическа интервенция;

Д.

като има предвид, че безопасността на пациентите и качеството на здравните грижи изискват достойни условия на труд и безопасност на работното място за професионалистите в областта на здравеопазването, и като има предвид, че, по-специално, гарантирането на безопасността на пациентите, на профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи, и предотвратяването на разпространението на резистентните на множество медикаменти бактерии е много трудно в пренаселени и страдащи от недостиг на персонал здравни заведения;

Е.

като има предвид, че настоящата икономическа криза оказа увеличен натиск върху бюджетите за здравеопазване на държавите членки, което оказва отражение върху безопасността на пациентите, тъй като много на брой държави членки, вместо да предприемат мерки по отношение на ефикасността, са намалили бюджетите и числеността на персонала в своите системи на здравеопазване, като това се придружава от доста сурови съкращения;

Ж.

като има предвид, че икономическата криза допълнително задълбочи съществуващата неравнопоставеност по отношение на достъпа до здравни услуги;

З.

като има предвид, че непрекъснатото обучение на лекари и други здравни специалисти е от решаващо значение за избягване на нежелани събития, включително нежелани събития, свързани с лекарства (ADEs), които съгласно оценките струват на системите за здравеопазване в ЕС около 2,7 млрд. евро годишно в разходи за грижи и представляват 1,1 % от всички хоспитализации в Съюза;

И.

като има предвид, че ориентираното към пациента електронно здравеопазване (e-Health) и медицинско лечение в домашни условия имат голям потенциал за подобряване на качеството и ефективността на медицинското лечение и същевременно допринасят за по-добри здравни резултати;

Й.

като има предвид, че наличието на мултидисциплинарен подход увеличава възможността за положителен резултат от медицинското лечение;

К.

като има предвид, че пациентите, семействата и пациентските организации изпълняват ключова роля за отстояването на по-безопасно здравно обслужване и тяхната роля следва да бъде насърчавана чрез предоставяне на права на пациентите и тяхното участие в здравния процес и политика на всички равнища;

Л.

като има предвид, че медицинското лечение в домашни условия може да помогне психологически на пациентите и да доведе до по-добри здравни резултати;

М.

като има предвид, че се отчита повишаване на използването на антибиотици сред хората с по- ниска информираност и че пълното познаване на антибиотиците може да доведе до тяхното по-отговорно потребление от страна на гражданите;

Н.

като има предвид, че между 30 и 50 % от пациентите не вземат предписаните лекарства от лекарите или ги вземат, без да спазват лекарското предписание;

О.

като има предвид, че в болниците, сред общопрактикуващите лекари и сред ветеринарните лекари съществуват конфликти на интереси, свързани с фармацевтичната индустрия;

П.

като има предвид, че инфекциите, свързани със здравни грижи, са основен проблем за здравеопазването в държавите членки (според данни на Европейския център за превенция и контрол на болестите, 1 от всеки 20 хоспитализирани пациенти страда от инфекции, свързани с медицинско обслужване, т.е. годишно 4,1 милиона пациенти, а 37 000 души умират в резултат на инфекции, свързани с медицинско обслужване в ЕС, въпреки че 20 — 30 % от тези инфекции се считат за предотвратими с помощта на интензивни програми за хигиена и контрол), като това представлява сериозна тежест за ограничените бюджети за здравни услуги;

Р.

като има предвид, че онова, което пациентите изживяват и изпитват, често се различава от впечатленията на здравните специалисти и че тези усещания могат да се окажат изключително важни за откриването на нови начини за намаляване и предотвратяване на инфекциите, свързани със здравни грижи;

С.

като има предвид, че нараства броят на свързаните със здравни грижи инфекции, причинени от устойчиви на полимедикаментозно лечение бактерии;

Т.

като има предвид, че антимикробната резистентност се е увеличила в световен мащаб по отношение на бактериалните патогени, което води до увеличаване на разпространението на инфекциите, свързани със здравни грижи и несполучливо лечение на инфекциозни болести при хора и животни на национално, европейско и международно равнище;

У.

като има предвид, че според оценките до 2050 г. в света ще умират по 10 милиона души всяка година вследствие на антимикробна резистентност;

Ф.

като има предвид, че резистентността към антибиотици, широко използвани за лечение на бактерии, причиняващи заболявания, достига 25 % или повече в няколко държави членки; като има предвид, че е налице все по-растяща разлика между антимикробната резистентност и разработването на нови антибиотици и въвеждането им в клиничната практика, като това е свързано с научни, регулаторни и икономически предизвикателства;

Х.

като има предвид, че последните проучвания сочат, че, като се предвиди възможност за някои изключения, антимикробната резистентност в болниците в се е увеличила навсякъде в ЕС през последните години;

Ц.

като има предвид, че съгласно оценките на ЕС най-малко 25 000 души умират от инфекции, причинени от резистентни бактерии, което струва на системите за обществено здравеопазване приблизително 1,5 милиарда евро по данни от 2011 г., събрани от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC);

Ч.

като има предвид, че разходите, направени във връзка с инфекциите, резистентни към лекарства, са в размер на приблизително 1,5 млрд. евро годишно поради увеличаването на стойността на разходите за здравеопазване и загубите на производителност; като има предвид, че пациенти, които са се заразили с резистентни бактерии, трябва да бъдат изолирани при лечение в болница и че тази допълнителна разпоредба струва 900 милиона евро и до 2,5 милиона допълнителни легло дни годишно;

Ш.

като има предвид, че една от основните причини за разпространението на антимикробната резистентност в болниците е неспазването на общоприетите практики за профилактика и контрол на инфекциите;

Щ.

като има предвид, че ефективността на лекарствата от първа група върху бактериалните патогени става все по-ограничена вследствие на тяхната резистентност, а лекарствата от втора или трета група не винаги са налични и често са по-токсични, по-скъпи и по-слабо ефективни от лекарствата от първа група;

АА.

като има предвид, че една от основните причини за антимикробната резистентност е неправилната употреба на антимикробни средства, включително антибиотици, и по-специално тяхното системно и прекомерно използване;

АБ.

като има предвид, че високото ниво на мобилност, което съществува между европейските системи на здравеопазване, и все по-нарастващият трансграничен характер на здравното обслужване в Европа могат да спомогнат за разпространението на резистентни микроорганизми от една държава членка в друга;

АВ.

като има предвид, че програмите за ваксинация са един ефективен инструмент в усилията за борба с резистентността към антибиотици, тъй като те могат да играят роля в ограничаването на употребата на антибиотици и по този начин да ограничават развитието на антимикробна резистентност;

АГ.

като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност в областта на антибактериалните средства представя уникални предизвикателства, което означава, че е необходима дългосрочна перспектива за развиването на експертен опит и прилагането на същия в лабораториите, и като има предвид, че е достоен за съжаление факта, че много изследователи с такъв опит са се ориентирали към други области поради липсата както на частно, така и на държавно финансиране;

АД.

като има предвид, че неспазването на основни предпазни хигиенни мерки за хората, както в болнична обстановка, така и извън здравните заведения, може да води до разпространение на патогени, и по-конкретно на такива, които са резистентни към антимикробните агенти;

АЕ.

като има предвид, че все повече научни доказателства сочат, че добрата хигиена на ръцете в здравните заведения налага използването на методи за изсушаване на ръцете, които не благоприятстват кръстосаното микробно заразяване чрез разпространение по въздуха и аерозолизация;

АЖ.

като има предвид наличието на резистентни бактерии върху медицинското оборудване, дори когато то е било стерилизирано съгласно спецификациите на производителя;

АЗ.

като има предвид, че използването на антимикробни средства в хуманната и ветеринарната медицина допринася за развитието на обща резистентност в околната среда, която може да служи като източник на развитие на резистентност както при хората, така и при животните; като има предвид, че едни и същи класове антибиотици се използват и във ветеринарната, и в хуманната медицина, и сходни механизми на резистентност са се появили и в двата сектора;

АИ.

като има предвид, че интензивното отглеждане може да означава, че антибиотиците са неправилно и редовно използвани за храна за животни, домашни птици и риба във ферми, за насърчаване на по-бърз растеж и са широко използвани и за профилактични цели, за да се предотврати разпространението на болести поради тесни, ограничени и стресиращи условия, в които се отглеждат животните и които инхибират тяхната имунна система, и за да се компенсират нездравословните условия, в които те са поставени;

АЙ.

като има предвид, че концепцията за „едно здраве“, одобрена от Световната здравна организация (СЗО) и Световната организация за здравеопазване на животните (СОЗЖ), признава, че здравето на човека, здравето на животните и екосистемите са взаимосвързани; като има предвид по-специално, че животните и храните, добити от животни, могат да служи като пряк основен източник на резистентните патогени, причиняващи зоонози; като има предвид, че поради това използването на антибиотици при животните, по-специално онези, които са предназначени за потребление и са поставени в условия на интензивно отглеждане, може да засегне устойчивостта срещу антибиотици при хората;

АК.

като има предвид, че в контекста на концепцията за „едно здраве“ подходът, при който специалистите както от хуманната, така и от ветеринарната медицина предприемат инициативи за профилактика на резистентните инфекции и намаляване на използването на антибиотици, може да предотврати както вътреболничните, така и извънболничните инфекции, свързани със здравни грижи;

АЛ.

като има предвид, че според СЗО използването на антимикробни средства в животновъдството е категорично по-разпространено от използването им при хората в много от държавите от държавите — членки на ЕС (5);

АМ.

като има предвид, че според европейските асоциации на потребителите повече от 70 % от месните продукти, тествани в шест държави — членки на ЕС, са дали положителни резултати за резистентни на антибиотици бактерии, докато в други осем държави тези бактерии присъстват в 50 % от пробите (6);

АН.

като има предвид, че се наблюдават високи нива на резистентност на Campylobacter към флуорохинолони и че повечето от инфекциите от Campylobacter при хората са следствие от обработка, приготвяне и консумация на пилешко месо; като има предвид, че тези високи нива на резистентност намаляват ефективните възможности за лечение на инфекции от Campylobacter при хората;

АО.

като има предвид, че в ЕС субтерапевтичното използване на антибиотици, при което ниски дози продукт се прилагат за насърчаване на растежа на животните, е забранено от 2006 г. насам;

АП.

като има предвид, че повечето медикаментозни фуражи за отглеждани животни съдържат антимикробни лекарствени продукти;

АР.

като има предвид, че употребата на антимикробни средства при домашните любимци е допълнителен рисков фактор за развитие и предаване на антимикробната резистентност при хората и че темповете на нарастване на резистентността към антибиотици във ветеринарните клиники за домашни любимци са подобни на тези в болниците;

АС.

като има предвид, че рискът от предаване на АМР от домашни любимци към хората не може да бъде цялостно измерен и че въпросът се нуждае от допълнителни проучвания;

АТ.

като има предвид, че се признава, че настоящото законодателство в областта на ветеринарномедицинските продукти не осигурява достатъчно инструменти за гарантиране на адекватното управление на рисковете за здравето на човека, произтичащи от използването на антимикробни средства;

АУ.

като има предвид, че въпросът за несъобразеното с предписанията използване на антибиотици е повод за притеснение както за ветеринарната, така и за хуманната медицина;

АФ.

като има предвид, че фармацевтичните предприятия имат склонност по-скоро да добавят нови антибиотици в рамките на съществуващите класове антибиотици, а не да откриват и разработват истински нови антибактериални агенти, и че в резултат на това устойчивостта срещу тези нови вещества ще се прояви по-бързо, отколкото при лекарствените продукти с истински нов механизъм на действие;

АХ.

като има предвид, че е необходимо да се насърчават фармацевтичните лаборатории за разработването на нови антибиотици, като се обмисля създаването на стимули и алтернативни бизнес модели, за да се поощряват иновациите;

АЦ.

като има предвид, че е от първостепенно значение фармацевтичните компании да бъдат насърчавани да инвестират и да продължават да инвестират в разработването на нови антимикробни агенти, по-специално тези, които действат срещу болести, за които антимикробната резистентност е сериозен проблем, по-специално:

както и разработване на други методи за борба с инфекциите, свързани със здравни грижи, без да се използват антибиотици;

АЧ.

като има предвид, че това може да бъде постигнато чрез решаване на някои от основните научни, регулаторни и икономически предизвикателства, които са възпрепятствали развитието на антимикробни средства, и по-специално чрез стимулиране на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност и поставяне на акцента върху най-големите публични здравни потребности, като същевременно се запазва устойчивостта на националните системи за здравеопазване;

АШ.

като има предвид, че член 4, параграф 2 на Директива 2001/18/ЕО определя краен срок за използването на гени, които прехвърлят резистентност към антибиотици на трансгенни растения;

АЩ.

като има предвид, че специалистите по продуктите никога не трябва да провеждат терапевтично лечение, а само да оказват съдействие на медицинския персонал когато и ако медицинският персонал поиска такова, напр. за сглобяването или разглобяването на специфични инструменти;

БА.

като има предвид, че разпоредбите на Директива 2011/24/ЕС относно мобилността на пациентите се прилагат в целия ЕС, в резултат на което е по-уместно европейските пациенти да са запознати с въпроса за безопасността на пациентите в различните държави членки;

ББ.

като има предвид, че от съществено значение е да се гарантират правата на пациентите и общественото доверие в здравните услуги посредством гарантиране, че държавите членки разполагат със системи, осигуряващи справедливо парично обезщетение в случай на в случай на небрежност, произтичаща от предоставяне на лошокачествени медицински услуги;

БВ.

като има предвид, че интернет е най-големият нерегулиран пазар на фармацевтични продукти в света; като има предвид, че 62 % от лекарствата, закупени онлайн, се оказват фалшиви или несъответстващи на стандартите; като има предвид, че изключително голям фармацевтични оператори работят незаконно онлайн и че годишният оборот на световно равнище, произтичащ от незаконната продажба онлайн на лекарствени средства по лекарско предписание, се оценява на 200 милиарда щатски долара;

БГ.

като има предвид, че член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че действията на Съюза трябва да допълват националните политики и да са насочени към подобряването на общественото здраве, предотвратяването на болестите и заболеваемостта при хората и избягването на източниците на опасност за физическото и психичното здраве;

1.

Припомня, че законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти беше създадено с цел защита на безопасността на пациентите; припомня своята резолюция от 22 октомври 2013 г., упомената по-горе, относно доклада на Комисията до Съвета въз основа на докладите на държавите членки относно изпълнението на Препоръката на Съвета (2009/C 151/01) относно безопасността на пациентите, включително профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи;

2.

Приветства подобряването на системата за наблюдение на инфекциите, свързани със здравни грижи, в ЕС и неотдавнашните мерки, въведени от редица държави членки, за да се подобри общата безопасност на пациентите и да се намали появата на инфекции, свързани със здравни грижи, и по-специално напредъка, постигнат от държавите членки в разработването на стратегии и програми за безопасност на пациентите, включително безопасност на пациентите в законодателството в областта на здравеопазването, и на системи за докладване и извличане на поуки;

3.

Отбелязва обаче, че вторият доклад по прилагането показва продължаващия неравномерен напредък в държавите членки по отношение на безопасността на пациентите, и изразява съжаление от факта, че някои държави членки очевидно са забавили, наред с другото, прилагането на препоръките на Съвета, може би вследствие на финансови ограничения, произтичащи от икономическата криза;

4.

Изразява съжаление, че мерките за строги икономии доведоха до намаляване на броя на отговарящия за почистването персонал в болниците и другите здравни заведения в Европа предвид решаващото значение на този персонал за осигуряването на високо равнище на хигиена;

5.

Призовава държавите членки да гарантират, че в настоящия период на икономическа криза здравето на пациентите не е засегнато от мерките за строги икономии и че системите на здравеопазване продължават да бъдат адекватно финансирани, по-специално за да се избегне предприемането на изключително вредни мерки, като например краткосрочни икономии, които ще доведат до високи разходи в среден и дългосрочен план, и вместо това да се съсредоточават върху по-нататъшното разработване на висококачествени и високоефективни системи на здравеопазване; призовава държавите членки да гарантират, че са налице достатъчен брой обучени здравни специалисти или специалисти по профилактика и контрол на инфекциозните болести, както и болничната хигиена с цел прилагане на подход, насочен в по-голяма степен към пациентите;

6.

Призовава държавите членки да определят конкретни и амбициозни количествени цели за намаляване на употребата на антибиотици;

7.

Приветства дейността на работната група на ЕС относно безопасността на пациентите и качеството на грижите, която включва представители от всички 28 държави — членки на ЕС, държавите от ЕАСТ, международни организации и органи на ЕС, и която съдейства за разработването на програма на ЕС за безопасност на пациентите и качество на грижите;

8.

Призовава Комисията да продължава да следи за прилагането на разпоредбите за безопасност на пациентите в държавите членки и при необходимост да разработва съответно нови насоки;

9.

Приветства работата, съфинансирана от ЕС и извършвана от ОИСР, относно сравними показатели за оценка на безопасността на пациентите; призовава държавите членки да прилагат тези показатели с цел оценяване на безопасността на пациентите;

10.

Отбелязва значението на включването на безопасността на пациентите в образованието, обучението на работното място и продължаващото обучение на работещите в сферата на здравеопазването във всички държави членки;

11.

Подчертава потенциалните ползи от електронното здравеопазване за намаляване на нежеланите събития чрез проследяване на информационните потоци и подобряване на разбирането на медицинските процеси, както и чрез цифрови рецепти и сигнали относно взаимодействието на лекарствените продукти; призовава Комисията и държавите членки да продължават да проучват възможностите, предлагани от електронното здравеопазване, в областта на безопасността на пациентите, включително въвеждането на електронни досиета на пациентите, и да повишават нивото на сътрудничество чрез обмен на опит, знания и най-добри практики в тази област;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на потенциала на мобилното здравеопазване (mhealth) във връзка с ефикасността на полаганите грижи, случаите на хоспитализация и намаляването на годишните разходи за здравеопазване на глава от населението;

13.

Отбелязва, че равнището на използване на антибиотици и на разпространение на антимикробна резистентност е твърде различно в отделните държави членки, и насърчава държавите членки да прилагат най-добрите практики;

14.

Подчертава спешната необходимост от насърчаване на научноизследователските дейности и иновациите в областта на ветеринарната медицина на равнището на ЕС и на национално равнище;

15.

Настоятелно призовава държавите членки да прилагат или да разработят следните мерки:

16.

Призовава държавите членки да разследват евентуалната порочна практика, свързана с регенерирането и повторното използване на медицински изделия, които първоначално са били предназначени и определени за еднократно ползване;

17.

Настоятелно призовава държавите членки да подобрят информационните програми за медицинските специалисти, другите работещи в сферата на здравеопазването, ветеринарните лекари и широката общественост, като се съсредоточат върху използването на антибиотици и профилактиката на инфекции;

18.

Призовава Европейската агенция по лекарствата (EMA) да разработи насоки за използването на неодобрени/нелицензирани лекарствени средства въз основа на медицинските потребности, както и да състави списък на неодобрените лекарствени средства, които се използват въпреки лицензирани алтернативи;

19.

Призовава Европейската комисия и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) да разработят насоки за здравните специалисти, пациентите и техните семейства относно ефективното миене и изсушаване на ръцете и да насърчават използването на методи за изсушаване на ръцете, които не благоприятстват кръстосаното микробно заразяване чрез разпространение по въздуха и аерозолизация;

20.

Подчертава, че са необходими значителни подобрения в областта на комуникацията и в областта на образованието и обучението, насочени както към ветеринарните лекари, така и към земеделските производители;

21.

Настоятелно призовава Комисията още веднъж да представи във възможно най-кратък срок законодателно предложение за задължително добавяне на карето с факти за медикамента към упътванията в опаковките;; предоставяната в карето с факти за медикамента информация следва да бъде представяна във вид, който е четлив, открояващ се и ясно различим от останалия текст; карето с факти за медикамента следва да съдържа кратко описание на необходимите факти за лекарството, с цел пациентът да може да разбере ползата и евентуалните рискове от него и с оглед безопасното и правилно прилагане на лекарствения продукт; това включва, наред с другото, препоръки за правилното и подходящо използване на антибиотици;

22.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да насърчават въвеждането на европейско лого, предвидено от Регламент за изпълнение (ЕС) № 699/2014, за да се определят ясно онлайн аптеките, които пускат в продажба за обществеността продукти от разстояние, като се предоставят гаранции за потребителите срещу закупуването на фалшиви лекарства, често опасни за здравето;

23.

Напомня, че съгласно Решение № 1082/2013/ЕС относно сериозните трансгранични заплахи за здравето държавите членки трябва да предоставят на Комисията актуализиране на плановете за подготовка и планираните ответни действия на национално равнище, и настоятелно призовава държавите членки да представят съответната информация в определените в решението срокове;

24.

Настоятелно призовава държавите членки да насърчават редовното подаване на информация от здравните специалисти, съдържаща препоръки към пациентите как да свеждат до минимум рисковете за тяхната безопасност чрез свързване със системата на здравеопазване;

25.

Насърчава държавите членки да създадат независими органи, които да осъществяват връзка с професионалистите, за да гарантират повишаване на осведомеността и разпространението на сигнали относно заплахи за безопасността на пациентите;

26.

Приканва държавите членки да подобрят своите системи за докладване на нежелани събития и медицински грешки чрез разработване на мерки, които насърчават точно, безупречно и анонимно докладване от здравни специалисти и пациенти, както и да обмислят идеята за създаване на електронна система, която би могла да улесни и да подобри докладването от страна на пациентите;

27.

Призовава държавите членки да приемат мерки, които биха подобрили качеството, а не само количеството, на докладването на нежелани събития, така че докладването да съдържа ясна информация, която би подобрила реално безопасността на пациентите, и да създадат система, в която данните могат лесно да се извличат и биха осигурили цялостна и систематична оценка;

28.

Призовава Комисията да разработва стандартизирани проучвания за събиране на данни относно инфекциите, свързани със здравни грижи;

29.

Призовава държавите членки да бъдат по-строги по отношение на проверките и налагането на забрана за извършване на медицинско лечение от немедицински външен персонал;

30.

Призовава държавите членки да информират пациентите за рисковете и превантивните мерки, свързани с нежелани събития в здравното обслужване, за процедурите за подаване на жалби и наличните правни възможности при настъпване на нежелано събитие, например, посредством представител на правата на пациентите;

31.

Призовава държавите членки да предприемат необходимите мерки за избягване на конфликт на интереси от страна на лекарите и ветеринарните лекари във връзка с предписването и продажбата на лекарствени средства;

32.

Призовава държавите членки да осигуряват цялостна информация относно съществуващите механизми за подаване на жалби и правна защита да бъде лесно достъпна за пациентите, станали жертва на инфекциите, свързани с медицинско обслужване или медицински грешки;

33.

Приканва Комисията да докладва относно националните практики на колективно обезщетение в случаите с инфекциите, свързани със здравни грижи;

34.

Признава стойността на гражданските инициативи, като например Европейската харта за правата на пациентите въз основа на Хартата на основните права на Европейския съюз, и на Европейския ден на правата на пациента, който се организира всяка година на 18 април от 2007 г. насам; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят Европейския ден за правата на пациентите на местно, национално и европейско равнище;

35.

Приветства работата на Комисията в областта на антимикробната резистентност и профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи, както и координационната и надзорна дейност на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), по-специално в рамките на Европейската мрежа за надзор на антимикробната резистентност (EARS-Net), Европейската мрежа за надзор на консумацията на антимикробни средства (ESAC-Net) и Мрежата за наблюдение на инфекциите, свързани със здравни грижи (HAI-Net);

36.

Приветства съвместната работа за координация и наблюдение в областта на антимикробната резистентност на ECDC, Европейската агенция по лекарствата (EMA) и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ);

37.

Отбелязва със загриженост, че между 2010 г. и 2013 г. делът на К. pneumoniae, устойчиви на флуорохинолоните, цефалоспорините от трето поколение и аминогликозидите, както и комбинираната резистентност към всички три групи антибиотици и резистентността към карбапанеми се е увеличил значително в много държави членки и на равнище на ЕС; също така отбелязва, че през същия период в много държави членки и на равнище на ЕС се е увеличила резистентността към цефалоспорини от трето поколение за E. coli; отбелязва също така, че в някои региони на Европа мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB) е отговорна за приблизително 20 % от всички нови случаи, като същевременно ефективността на лечението на MDR-TB е обезпокоително ниска;

38.

Отбелязва със загриженост, че в държави с високо ниво на полимедикаментозна резистентност, включително резистентност към карбапанеми, съществуват много малко на брой терапевтични възможности, като полимиксините са една от тях; подчертава, че в тези държави наличието на бактерии, които са устойчиви на полимиксини, е важно предупреждение, че възможностите за лечение на заразени пациенти стават все по-ограничени;

39.

Отбелязва, че инфекциите, причинени от резистентни на антимикробни средства бактерии, е много вероятно да доведат до скъпи и продължителни престои в болница, както и до използването на алтернативни и по-скъпи терапевтични лечения, които ще увеличават тежестта върху здравните системи на държавите членки;

40.

Изразява съжаление, че през последните 25 години се наблюдава липса на осведоменост за значението на разумното използване на антимикробни агенти, по-специално на антибиотици, и стагнация в разработването на лекарства в областта на антимикробните лекарства, което се дължи най-вече на едновременно възникналите научни, икономически и регулаторни пречки;

41.

Отбелязва, че програмата „Хоризонт 2020“ и Третата програма на ЕС в областта на общественото здраве са поставили акцент върху инфекциите, свързани със здравни грижи, и върху антимикробната резистентност;

42.

Отбелязва, че някои съществуващи и ефикасни антибиотици не са на разположение в няколко държави членки, което води до неподходящ избор на антимикробна терапия, и затова призовава държавите членки и Комисията да разгледат въпроса как да поддържат на пазара ефикасните антибиотици;

43.

Отбелязва, че резистентността към антибиотици често забавя предписването на подходяща антибиотична терапия и че прилагането на неподходяща или закъсняла антибиотична терапия предизвиква сериозни усложнения при пациенти със сериозни инфекциозни заболявания и понякога може да причини смърт;

44.

С голяма загриженост отбелязва големия брой животни, заразени с бактерии, които са резистентни на антибиотици, и риска за пренасяне на тези бактерии към потребителите чрез заразено месо;

45.

С голяма загриженост отбелязва връзката между ветеринарната употреба на антимикробни средства и развиването на резистентност у земеделските стопани към тези средства, както и риска от разпространение на тази резистентност чрез болнично лечение;

46.

Приветства инициативите и действията, предприети от държавите членки, специалистите в областта на здравеопазването на животните и собствениците на животни, имащи за цел отговорно използване на антимикробни средства и намаляване на използването на антимикробни средства в животновъдството;

47.

Счита изследователската дейност за нови антимикробни лекарства за изключително важна и призовава Комисията да използва Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за стимулиране на тази дейност, например чрез подпомагане на съществуващи структури като инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ);

48.

Призовава да се обръща по-голямо внимание на разработването на нови антимикробни агенти, предназначени за нови цели;

49.

Приветства и насърчава по-нататъшната изследователска дейност за нови антимикробни лекарства, по-специално антибиотици с широко разпространена дейност срещу полирезистентни грам-отрицателни бактерии и срещу болести, които се харектеризират с висока степен на антимикробна резистентност, като например K. pneumoniae, E. Coli, Acinetobacter, staphylococcus aureus, ХИВ/СПИН, туберкулоза и малария; настоява обаче, че от първостепенно значение преди всичко да се гарантира отговорното и разумно използване на антимикробни средства; приветства и насърчава по-нататъшната научноизследователска работа по алтернативни методи, насочени към борбата с инфекциите, свързани със здравни грижи, без да се използват антибиотици, и към борбата с мултирезистентната туберкулоза (MDR-TB);

50.

Призовава Комисията и държавите членки да ускорят научноизследователските и развойните дейности, за да предложат нови инструменти за борба с бактериалните инфекции, които се наблюдават все по-често в Европа;

51.

Призовава Комисията и държавите членки да увеличат стимулите за сътрудничество в публичния и частния сектор, за да се даде нов тласък на антибиотичната научноизследователска и развойна дейност (НИРД);

52.

Призовава държавите членки да увеличат нивото на сътрудничество в областта на безопасността на пациентите и борбата срещу антимикробната резистентност, за да се ограничи и намали разпространението на резистентни микроорганизми от една държава членка в друга;

53.

Призовава Комисията и държавите членки да използват схеми на адаптивни решения и други регулаторни инструменти за ранен достъп на пациентите до иновативни антибактериални средства за лечение на резистентни инфекции;

54.

Призовава Комисията и държавите членки да се възползват от програмата „адаптивни пътеки“ на Европейската агенция по лекарствата и да използват всички регулаторни инструменти, с които разполагат, за да се осигури по-бърз достъп на пациентите до иновативни антибактериални лечения;

55.

Подчертава необходимостта пациентите да бъдат в центъра на всяка здравна политика и насърчава здравната грамотност и участието на пациентите във вземането на решения относно лечението;

56.

Счита, че е от първостепенно значение Комисията да гарантира продължаването на плана за действие на ЕС относно антимикробната резистентност след 2016 г., като се поставя акцент върху това как да се преодолеят научните, регулаторните и икономическите предизвикателства, свързани с антимикробната резистентност, като същевременно се включи профилактиката и контрола на инфекциите, свързани със здравни грижи;

57.

Припомня, че самолечението с антибиотици следва да бъде строго забранено, и подчертава необходимостта националните компетентни органи на държавите членки да налагат политика „само с рецепта“ за антибактериалните средства;

58.

Призовава държавите членки да предприемат подходящи действия, за да се гарантира отговорно и разумно използване в хуманната медицина на всички антимикробни агенти и в частност на антибиотици, които се считат за последно средство за лечение на бактериални инфекции в болници, като се има предвид, че неправилната употреба на антибиотици с профилактична цел (включително в болници) е един от основните фактори, които допринасят за появата на резистентност към антибиотици;

59.

Призовава държавите членки да насърчават достъпа до висококачествени лекарства и придържане към пълен цикъл на лечение за всички пациенти, с конкретно подпомагане на най-уязвимите, като начин за предотвратяване на развиването на резистентност;

60.

Настоятелно призовава държавите членки да обърнат внимание и на „забравените“ антибиотици, с цел да се разширява изборът по отношение на средствата за действие;

61.

Призовава Комисията да участва в работата на СЗО за разработване на нов икономически модел с цел отчитане на опасенията и нуждите от гледна точка на общественото здраве;

62.

Призовава държавите членки и Комисията да започнат процес на обмисляне на разработването на нов икономически модел, който прекъсва връзката между обема на продажбите и възнаграждението, платено за нов антибиотик, който да отразява обществената стойност на нов антибиотик и да позволява достатъчно възвращаемост на инвестициите за дружеството, като купувачът получава правото да използва продукта и да има пълен контрол върху обемите;

63.

Настоятелно призовава държавите членки да прилагат или да разработят следните мерки:

64.

Призовава Комисията да помисли за последствията от по-голямата мобилност, предвидена в Директива 2011/24/ЕС, по отношение на по-голямата антимикробна резистентност, която би могла да последва от пътуването на пациентите за лечение в цяла Европа;

65.

Изразява загриженост, че съвместният доклад от ЕОБХ и ECDC относно антимикробната резистентност показва, че бактерии, които най-често причиняват хранителни инфекции, например Salmonella и Campylobacter, показват значителна резистентност към традиционните антимикробни средства;

66.

Отново отправя призива си, приет с резолюцията от 27 октомври 2011 г. относно антимикробната резистентност (7) като заплаха за общественото здраве, за поетапно премахване на профилактичната употреба на антибиотици в животновъдството, като подчертава, че секторите на животновъдството и интензивното рибно стопанство следва да се съсредоточат върху превенция на заболеваемостта чрез добра хигиена и добри условия на живот и развъждане, както и върху стриктни мерки за биологична сигурност, вместо върху профилактичната употреба на антибиотици;

67.

Призовава държавите членки да прилагат или да разработят следните мерки:

68.

Настоятелно призовава държавите членки да регулират всички конфликти на интереси и финансови стимули, включващи ветеринарни лекари, които продават и предписват антибиотици;

69.

Призовава Европейската агенция по лекарствата да изготви списък на антибиотиците, които се използват при животните и при които е открит значителен риск за общественото здраве;

70.

Настоятелно призовава националните органи и ЕМА да прилагат или да разработят следните мерки:

71.

Призовава съзаконодателя при воденето на преговори относно предложението за регламент относно лекарствените продукти за ветеринарна употреба (2014/0257(COD)), да следва курс на действие, който е в съответствие с принципа „едно здраве“, и по-специално:

72.

Призовава съзаконодателя, когато води преговорите по предложението за регламент относно производството, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи и за отмяна на Директива 90/167/ЕИО на Съвета (2014/0255(COD)), да гарантира, че то предвижда разпоредби, насочени към значително ограничаване на използването на съдържащи антимикробни средства медикаментозни фуражи за животни, отглеждани за производството на храни, и по-специално към строга забрана на профилактичната употреба на антимикробни средства, включени в медикаментозните фуражи;

73.

Призовава Комисията и ECDC да извършат изследване на потенциалните преки или косвени вреди, произтичащи от използването на антимикробни средства при отглеждането на домашни любимци, и да разработят мерки за намаляване на риска от предаване на антимикробна устойчивост от домашни любимци към хора;

74.

Отбелязва, че някои държави членки на ЕС, вече са премахнали успешно и поетапно профилактичната употреба на равнище стопанства; поради това призовава Комисията да предложи законодателство за поетапно премахване на профилактичната употреба на антибиотици;

75.

Насърчава държавите членки да си сътрудничат при определянето на минимални стандарти за безопасност на пациентите и показатели за безопасност и качество на здравеопазването на равнището на ЕС, след консултации с всички заинтересовани страни, включително организации на пациентите;

76.

Призовава Комисията и държавите членки да се ангажират да водят диалог с всички заинтересовани страни и да разработват координирана, всеобхватна и устойчива стратегия на ЕС за безопасност на пациентите, както и да представят конкретни решения, които да се прилагат на равнище на ЕС, на национално, регионално и местно равнище и/или на равнище на първични грижи;

77.

Призовава държавите членки и Комисията да стартират процес на обмисляне заедно със СЗО за разработване на нов икономически модел, който прекъсва връзката между обема на продажбите и възнаграждението, платено за нов антибиотик, гарантирайки справедлива възвращаемост на инвестициите за дружествата, като същевременно предпазват устойчивостта на националните здравни системи;

78.

Призовава Комисията, държавите членки и фармацевтичния бранш да оптимизират европейските партньорства между академичните среди и фармацевтичния бранш, пример за което е Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ);

79.

Насърчава фармацевтичните дружества, правителствата и научните среди да допринасят със своите най-силни активи (инфраструктура, съединения, идеи и финансови ресурси) за особено значими фундаментални научни изследвания и предконкурентни съвместни проекти; счита, че инициативата за иновации в медицината (IMI) следва да разполага с гъвкавост да проучва всички нови открития, произтичащи от тези проекти;

80.

Призовава Комисията да разгледа възможностите за законодателна рамка, насърчаваща разработването на нови антибиотици, например под формата на инструмент, уреждащ употребата на антибиотици за хуманна употреба, подобен на този, който вече е предложен за употребата на антибиотици при животните;

81.

Насърчава продължаването на публично-частните партньорства, като инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ), програмите „New Drugs for Bad Bugs“, „COMBACTE“, „TRANSLOCATION“, „Drive AB“ и „ENABLE“, с цел използване на силата на сътрудничеството;

82.

Приветства съвместната програмна инициатива относно антимикробната резистентност, която позволява на държавите членки да се споразумяват относно нуждата от научни изследвания с цел избягване на дублиране и призовава за увеличаване на финансирането за разработване на нови лекарства и други алтернативни на антибиотиците методи за борба с антимикробната резистентност;

83.

Насърчава Европейския съюз да се присъедини към глобалния фонд за иновации, предложен от прегледа на резистентността към антибиотици, извършен в Обединеното кралство, с цел подпомагане на научните изследвания, които нямат непосредствено практическо приложение (blue sky science);

84.

Изисква Комисията и държавите членки да подпомагат въвеждането на лесни за използване инструменти за диагностика, за да се гарантира по-голяма наличност на правилна диагноза преди предписването или даването антибиотик, особено в амбулаторния сектор;

85.

Насърчава ЕС да подкрепя и участва във всяка глобална инициатива, насочена към подобряване на начините за борба с резистентността към антибиотици, и да подкрепя научните изследвания в тази област;

86.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да подготви препоръки относно стандарти за безопасност на храните, които да се прилагат по отношение на наличието на устойчиви на (поли)медикаментозно лечение патогени и/или определени детерминанти на резистентност;

87.

Подчертава, че антимикробната резистентност се е превърнала в сериозен проблем, който трябва да бъде спешно решен; призовава Комисията да разгледа възможностите за предлагане на законодателство относно разумното използване на антибиотици, ако след публикуването на настоящите препоръки в държавите членки бъде постигнат слаб или не бъде постигнат никакъв напредък;

88.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Комитета на регионите и на правителствата на държавите членки.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/27

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Възможности за ресурсна ефективност в строителния сектор“ (COM(2014)0445),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър относно МСП, ресурсна ефективност и „зелени“ пазари (Флаш Евробарометър № 381), и проучването на Евробарометър относно ролята на публичната подкрепа за въвеждането на иновациите на пазара (Флаш Евробарометър № 394),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите (прието на 109-тата пленарна сесия на 3 и 4 декември 2014 г.) относно „Пакет за индустриалната политика“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0440),

—

като взе предвид манифеста на Европейската платформа за ефективно използване на ресурсите и препоръките за политиката, март 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към кръгова икономика: програма за Европа с нулеви отпадъци“ (COM(2014)0398),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации за устойчиво развитие — План за действие за екологични иновации (ПДЕИ)“ (COM(2011)0899),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по бюджети и на комисията по регионално развитие (A8-0135/2015),

A.

като има предвид, че МСП представляват над 98 % от предприятията в ЕС и създават над 67 % от съвкупната заетост в Съюза и 58 % от брутната добавена стойност; като има предвид, че те са гръбнакът на икономиката на Европейския съюз и са най-важните двигатели на възможностите за европейски дългосрочен икономически растеж и за създаване на устойчиви работни места в 28-те държави членки; като има предвид, че заетостта в сектора на екологичните стоки и услуги в периода 2007—2011 г. е нараснал с 20 % въпреки кризата и дава възможност на МСП да извършват все по-голяма икономическа дейност и да създават работни места, включително в райони, засегнати от обезлюдяване и застаряване на населението; като има предвид, че по този начин те играят важна роля в промишлената екосистема, заедно с дружествата със средна пазарна капитализация и многонационалните дружества; като има предвид, че девет от всеки десет МСП са малки предприятия, които наемат 10 души или по-малко и че тези микропредприятия осигуряват 53 % от всички работни места в Европа;

Б.

като има предвид, че в момента световният пазар за екологични стоки и услуги се оценява на 1 000 милиарда евро годишно и се очаква тази стойност да се удвои и дори утрои до 2020 г., като това ще създава огромни възможности за МСП от ЕС и икономически растеж в Европейския съюз като цяло; като има предвид, че Европейският съюз е световен лидер във вноса и износа на екологични стоки; като има предвид, че услугите са неразривно свързани с тези стоки, но че все още съществуват нетарифни бариери за доставчиците на екологични услуги;

В.

като има предвид, че Европейският съюз се ангажира с повторна индустриализация на Европа чрез инвестиции и подкрепа за принципите на устойчивостта, конкурентоспособността и иновациите, за да се постигне дял от поне 20 % в промишленото производство като част от европейския БВП на държавите членки на ЕС, до 2020 г.; като има предвид, че Европейският съвет пое ангажимент за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 %, увеличаване на дела на възобновяемата енергия най-малко до 27 % и повишаване на енергийната ефективност с поне 27 % до 2030 г., като се цели повишаване на целта до 30 %; като има предвид, че МСП трябва да допринасят за постигането на тези цели, тъй като 93 % (4) от МСП вече предприемат стъпки за по-ефективно използване на ресурсите; като има предвид, че съгласно Комисията по-добрият екодизайн, предотвратяването, рециклирането и повторното използване на отпадъци биха могли да доведат до нетни икономии за предприятията от ЕС, които се очаква да бъдат в размер до 600 млрд. евро или 8 % от годишния оборот, като в същото време ще доведат до намаление на общите емисии на парникови газове с 2 до 4 %;

Г.

като има предвид, че даването на възможност на МСП да превръщат екологичните предизвикателства в икономически възможности при едновременно извършване на устойчива стопанска дейност е един от принципите на „Small Business Act“ за Европа, но като има предвид, че не е бил постигнат съществен напредък на политиката и че МСП често се сблъскват с непоследователни политики при започването на стопанска дейност и прилагането на стандарти в областта на околната среда;

Д.

като има предвид, че спазването на все по-многобройните екологични стандарти от страна на МСП ще бъде насърчавано както от страна на пазара, така и от законодателството;; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да свеждат до минимум административната тежест в новата и съществуващата нормативна уредба и че следва да се стремят да избягват създаването на допълнителни разходи за предприятията за постигане на съответствие с тази нормативна уредба; като има предвид, че са предложени нови инициативи за намаляване на регулаторната тежест върху МСП и върху други сектори и че те следва да се прилагат от Комисията и държавите членки;

Е.

като има предвид, че 90 % от предприятията в ЕС са микропредприятия; като има предвид, че въпреки неотдавнашните усилия МСП и микропредприятията продължават да изпитват затруднения с достъпа до, умения, информация и финансиране, както и до достатъчно разнообразен избор на капиталови и дългови инструменти, необходими за растежа на дадено дружество, и като има предвид, че програмите на ЕС все още са далеч от оказване на значителен принос за иновациите; като има предвид, че процедурите за подаване на заявления за финансиране от ЕС за МСП все още са твърде бюрократични и следователно недостижими за повечето МСП;

Ж.

като има предвид, че следва да се отчете потенциалът на бюджета на ЕС, в качеството на бюджет, стимулиран от инвестициите, за да се улесни достъпът до финансиране на МСП от ЕС чрез намаляването на бюрокрацията и посредством конкретно заделени финансови средства и за да се увеличи финансирането за LEO (местни служби за предприемачество); като има предвид, че следва да се засили разработването на лесни за използване процедури за различните форми на подпомагане;

З.

като има предвид, че малките предприятия печелят пропорционално повече от големите дружества от действията за подобряване на ефективното използване на ресурсите и че те следва да получават повече внимание по отношение на политиките; като има предвид, че потенциалните брутни ползи от подобряването на ефективното използване на ресурсите е 10-17 % от оборота, в зависимост от сектора на стопанска дейност;

И.

като има предвид, че цифровите технологии са важен инструмент за използване от страна на МСП при реализиране на ползите, очаквани от оптималното използване на ресурсите, и сектор, в който новите МСП могат лесно да се появяват и развиват;

Й.

като има предвид, че вниманието е съсредоточено основно върху високотехнологични МСП, които доставят пряко „зелени“ иновации, но че съществува необходимост от подкрепа за други дружества за спазването на нормативната уредба в областта на околната среда, за прилагането на мерки за „зелени“ иновации и за подобряване на техните екологични показатели; като има предвид, че екоиновациите могат да служат като идея за създаване на ново дружество, но че те също така са мярка за подобряване на съществуващите предприятия в рамките на „зелената“ икономика;

К.

като има предвид, че въпреки че не съществува международно признато определение за „зелен“ растеж, съществува консенсус, че то е съчетание от икономически растеж и устойчивост по отношение на околната среда; като има предвид, че повишаването на уменията и обучението е основно предизвикателство за МСП, на което следва да се отделя особено внимание, особено по отношение на иновациите и ефективното използване на ресурсите; като има предвид, че недостатъчният достъп до рисков капитал, по-конкретно в началните етапи, продължава да бъде една от основните пречки за създаването и развитието на дружества, ориентирани към растеж;

Л.

като има предвид, че като се има предвид, че микропредприятията създават хиляди работни места и 53 % от заетостта в цяла Европа и че поради това те се нуждаят от различна рамка за работа, е спешно необходимо последователно използване на определението за микропредприятия; като има предвид, че микропредприятията са изправени пред редица сериозни затруднения, като например пречки в правилата за възлагане на обществени поръчки, излишна регулаторна тежест и достъп до финансиране;

1.

Подкрепя концепцията за „зелен“ растеж и кръгова икономика и отбелязва, че произтичащите от нея възможности се отнасят до различни области от съществено значение, като например възобновяемите източници на енергия, и по-специално на икономически жизнеспособно производство на вятърна, слънчева, водна и геотермална енергия, енергийна ефективност, ефективно използване на ресурсите, управление на отпадъците, намаляване на емисиите, електрификация и системата „от люлка до люлка“; изтъква огромния икономически потенциал и потенциал за създаване на заетост, който тези сфери имат за различните сектори; отбелязва, че „зеленият“ растеж трябва да бъде част от по-широка стратегия за насърчаване на създаването на работни места и икономически растеж сред МСП;

2.

Подчертава, че „зеленият“ растеж трябва да бъде разглеждан в по-широка перспектива и че той следва да включва действия, разгръщани в цялата верига на стойността и в цялата предприемаческата екосистема, включително усилията на участници в промишленото производство, за намаляване на екологичния отпечатък на техните продукти, производствени процеси, бизнес практики и услуги; припомня препоръките на Европейската платформа за ефективно използване на ресурсите, като подчертава, че ефективността на ресурсите изисква динамична регулаторна рамка, която дава подходящи сигнали на производителите и потребителите за подобряване на характеристиките на продуктите през целия техен жизнен цикъл; призовава Комисията да създаде всеобхватна рамка на политиката, включително конкретни цели на политиката и по-добро интегриране и рационализиране на съществуващите инструменти на политиката, за да се гарантират възможности и участие на МСП в „зелената“ и кръговата икономика;

3.

Подчертава факта, че световната икономика ще трябва да предвижда едно непрекъснато нарастващо население — 9 милиарда души до 2050 г. — и че нашите природни ресурси са ограничени и следователно следва да бъдат използват по устойчив и много ефикасен начин; посочва нови иновативни, „зелени“ и устойчиви решения за тези предизвикателства, като например създаването на нови продукти, производствени процеси, бизнес практики и услуги, като например чрез интегриране на новаторски цифрови технологии, както и нова подпомагаща правна рамка;

4.

Напомня на Комисията и на държавите членки, че МСП в ЕС са изключително разнородни и че те варират от силно традиционни, семейни дружества до бързоразвиващи се предприятия, високотехнологични дружества, микропредприятия, социални и стартиращи предприятия и че подходът за тяхното подпомагане трябва да бъде също толкова разнообразен;

5.

Счита, че ЕС трябва да промени драстично своята предприемаческа култура с цел да подпомага икономически растеж чрез наличието на повече хора, които откриват собствени предприятия и търсят по-добри възможности за извършване на стопанска дейност, по-специално в „зелен“ растеж, и чрез приемане на неуспеха и поемането на рискове; подчертава, че е важно този въпрос да бъде поставян в центъра на формулирането на политиките; призовава държавите членки да осигуряват условия за „по-меко кацане“ след фалит в съответните изготвени от тях законодателни рамки, за да се даде възможност на хората да започват нов бизнес скоро след неуспеха на предишно предприятие, особено в нови и иновативни сектори; призовава Комисията да облекчи страха от неуспех чрез кампании за повишаване на осведомеността и образование;

6.

Изтъква добавената стойност на бюджета на ЕС за подпомагането на МСП, микропредприятията, социалните предприятия и кооперациите в получаването на достъп до финансиране и до финансовите пазари, по-специално посредством програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия COSME, както и по програмата „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ); подчертава необходимостта от ясно и единно за целия ЕС тълкуване от националните регулатори и за открити правила за обществените поръчки;

7.

Отбелязва, че много европейски МСП днес се конкурират в международен план за решения, които включват и продукти, и т.нар. „зелени услуги“, като строителство, инсталации, ремонти и управление; отбелязва, че тези услуги са централни за развитието, продажбите и износа на „зелени“ продукти; призовава Комисията да включи „зелените“ услуги в текущите преговори по споразумението за екологичните стоки, както и в двустранните търговски споразумения като ТПТИ, за да се намалят бариерите пред европейските МСП и доставчици на услуги, които искат да развиват международна дейност;

8.

Набляга на важността на доброто управление, независимата съдебна система, прозрачността и принципите на правовата държава в целия ЕС за създаването на благоприятен за бизнеса климат и на пазар с равнопоставени условия на конкуренция за МСП;

9.

Посочва, че при сегашните обстоятелства, при които недостатъчният достъп до подходящи източници на рисков капитал, по-специално на ранния етап, продължава да бъде една от най-значимите пречки за създаването и развиването на дружества, ориентирани към растеж, планът за действие на Комисията за подобряване на достъпа до финансиране за МСП поставя изричен акцент върху рисковия капитал като възможност за финансиране на растеж; при все това подчертава, че този вид финансиране е подходящ само за ограничен брой МСП и че банковите кредити все още са важен източник на финансиране, както и че алтернативите следва да бъдат разработвани от частния сектор; в този контекст отбелязва, че е важно да се насърчават алтернативни форми на кредитиране на МСП като кредитните съюзи; изтъква възможностите за финансиране, които трябва да бъдат проучвани посредством Европейския фонд за стратегически инвестиции;

10.

Насърчава държавите членки да стимулират чуждестранните инвеститори, като премахнат езиковите бариери; отбелязва, че приемането на заявления и предоставянето на данни на английски език в допълнение към официалния език (официалните езици) на дадена държава членка, е крачка в тази посока;

11.

Подчертава, че не съществува универсален механизъм на финансиране, и призовава Комисията да отчита интересите на МСП във всички съществуващи и евентуални бъдещи програми, инструменти и инициативи, особено за нови бизнес модели в областта на „зелената“ икономика, обхващащи капиталови инструменти (като например бизнес ангели, групово финансиране и многостранни търговски системи), квазикапиталови инструменти (финансиране тип „мецанин“) и дългови инструменти (като например дружествени облигации на малка стойност, гаранционни механизми и платформи) и партньорства между банки и други оператори, участващи във финансирането на МСП (специалисти в областта на счетоводството, бизнес сдружения или асоциации на МСП или търговски камари) за подпомагане на предприятията на етапа на тяхното създаване, растеж и трансфер, като вземат предвид техния размер, оборот и нужди от финансиране; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да гарантират адекватни стимули и да предоставят фискални стимули за тези модели на финансиране; подчертава значението на преразглеждането на съществуващите инструменти за подпомагане на МСП, така че те да включват допълнителни възможности за „зелен“ растеж;

12.

Изтъква нуждата да се гарантира координираност и взаимно допълване между финансовите инструменти в бюджета на ЕС, по-специално по европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и Програмата на ЕС за заетост и социални иновации (EaSI) и програмата LIFE;

13.

Призовава Комисията и държавите членки да наблюдават резултатите, постигнати от МСП, които са имали достъп до финансиране за екологосъобразни иновации, за да оценят ефективността на такова финансиране; призовава настоятелно Комисията да не губи време и да въведе необходимите промени, за да бъде финансирането по-ефективно, ако резултатите се окажат незадоволителни;

14.

Отбелязва, че поради изключително техническия характер на множество „зелени“ инвестиционни планове е от изключително значение да се изтъкне значението на стандартизираните модели за риска и възвръщаемостта, както и на разработването на нови модели за новите предизвикателства и сектори;

15.

Припомня, че от МСП може да се очаква да играят важна роля в кръговата икономика, като осигуряват устойчиви, но трудоемки услуги като ремонт, обновяване и рециклиране; отбелязва, че Комисията, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Международният валутен фонд (МВФ), Международната организация на труда (МОТ), Парламентът и Еврогрупата подкрепят в общ план принципа на прехвърляне на данъчната тежест от труда към потреблението и използването на природни ресурси; изисква Комисията да направи оценка на въздействието на изместването на данъчната тежест от труда към използването на природните ресурси;

16.

Изтъква, че предприемачите, МСП, бизнес сдруженията и организациите за подкрепа следва да са по-добре осведомени за възможностите за финансиране за по-ефективните технологии или за договорните услуги, като например консултантски услуги, наставничество и обучение в областта на екодизайна, управление на ресурсите и „зелено“ предприемачество и наличност на „зелени“ технологии, продукти и услуги, които биха могли да бъдат от полза за тяхната стопанска дейност; призовава държавите членки да засилят предоставянето на услуги за МСП в тези области и също така подчертава необходимостта от прости и достъпни източници на информация и бази данни за тези продукти и услуги; припомня на Комисията и на държавите членки, че тази информация трябва да бъде съобщавана по начин, който отговаря най-добре на логиката и методите на работа на МСП;

17.

Отбелязва, че програмите на ЕС не успяват да допринесат в значителна степен за екоиновациите и кръговата икономика и че следователно Комисията трябва да съсредоточи в по-голяма степен своето внимание върху финансирането по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“ върху разработването на екоиновативни решения от и за МСП и да подкрепя финансирането за подобряване на проектирането на продуктите и резултатите от процесите, като се надгражда върху успешния опит на миналата МФР; счита, по-специално, че инструментът за МСП по „Хоризонт 2020“ трябва да бъде изцяло приложен;

18.

Призовава Комисията и ЕИБ да гарантират, че на етапа на прилагане на „плана за инвестиции за Европа“ МСП, включително „зелените“ и новаторските МСП, ще бъдат основните получатели на подкрепата, предвидена съгласно настоящото предложение; настоява, че трябва да се разработят ясни критерии, включително европейска добавена стойност, за постигането на тази цел, и че трябва да се засили предоставянето на консултативни услуги за ефективност на ресурсите и екоиновации за МСП; призовава ЕИБ и Комисията да гарантират, че всички категории, включени в препоръката на Комисията за определяне на микро-, малки и средни предприятия (C(2003)1422), се възползват в еднаква степен; изтъква значението на „Хоризонт 2020“ и COSME за подкрепата за МСП и необходимостта от пълно прилагане на инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“;

19.

Счита, че за да се гарантира взаимно допълване на финансовите схеми за МСП, от съществено значение е да се координират мерките, предприемани в рамките на политиката на сближаване и на други програми, като програмата „Хоризонт 2020“, както на национално, така и на регионално равнище; подчертава, че е важно законодателството да се създава така, че да позволява на МСП да запазят своята конкурентоспособност;

20.

Призовава Комисията и държавите членки да намерят бързо и трайно решение на въпроса с огромното количество забавени плащания във връзка с регионалната политика и по отношение на обработването на помощта от ЕСИ фондове за предходния период на финансиране, така че да се гарантира, че като партньори по проекти МСП няма да бъдат възпрепятствани от участие в програми за подпомагане и проекти поради забавяне на плащанията;

21.

Подчертава значението на активното осъществяване на сътрудничеството между секторите, по веригите на стойността, както и в географските области, което предлага потенциал за стимулиране на иновациите и новите възможности за растеж чрез взаимно обогатяване с идеи и новаторски концепции; приветства действието по „Хоризонт 2020“, озаглавено „Осъществени с помощта на клъстери проекти за нови промишлени вериги за създаване на стойност“, имащо за цел по-ефективното разгръщане на потенциала за иновации на МСП, включително новаторски в екологично отношение и ресурсно ефективни решения, които те предлагат;

22.

Приветства създаването на Европейски център за високи научни постижения в областта на ефективността на ресурсите, който да консултира и подпомага МСП, които се стремят да подобрят резултатите си в областта на ефективността на ресурсите; подчертава необходимостта той да се установи като силна мрежа от партньори от различните региони на ЕС и да надгражда върху доказания опит в държавите членки; счита, че той следва да напътства МСП към европейски, национални и регионални програми в тази област на действие, както и да предоставя достъп до експертен опит, мрежи и инфраструктура;

23.

Подчертава значението на трансфера на знания и включващия множество заинтересовани участници обмен на знания, включително в трансграничен план, чрез неформални мрежи, особено за МСП и микропредприятията, с цел повишаване на осведомеността за съществуващите и нови иновационни техники, добри практики, начини за придобиване на подходящо финансиране, възможни държавни схеми за подпомагане и съответните законодателни рамки, които предполагат най-малко бюрократична администрация, и припомня, че съществуващите национални звена за контакт за програмите за финансиране на ЕС и мрежата Enterprise Europe (EEN) трябва да бъдат напълно включени в подкрепата за МСП и проактивно да информират, обучават и подкрепят МСП да намират възможности за финансиране на равнището на ЕС или на национално или регионално равнище; Подкрепя организирането на европейска кампания за ефективно използване на ресурсите с цел информиране на МСП относно ползите и възможностите, предлагани от ефективното използване на ресурсите и начините на взаимодействие в промишлеността по отношение на рециклирането; призовава Европейската комисия и EEN да си сътрудничат по въпросите на ефективността на ресурсите с отраслови сдружения, професионални съюзи, МСП, НПО, академични среди, както и с регионални инициативи; приветства във връзка с това съсредоточаването на вниманието на Комисията върху симбиози и клъстери и я насърчава да представи конкретни инициативи за улесняване на транссекторното сътрудничество и управление на ресурсите;

24.

Призовава настоятелно отрасловите федерации да играят по-водеща роля за предоставянето на подходяща информация и експертни съвети относно „зелени“ технологии, възможности за финансиране и съответните процедури; призовава Комисията и държавите членки да коригират пропуските в случаите, когато тази подкрепа е недостатъчна, и в сътрудничество с отраслови сдружения и дружества да проучват допълнително какви възможности съществуват, да ускоряват вземането на устойчиви решения и да инвестират в екологосъобразни технологии, ефективното използване на ресурсите и в отрасъла на рециклирането; отбелязва нарастващата разлика между потребностите на МСП и уменията на служителите; отбелязва, че 26 % от работодателите в Европа срещат трудности в намирането на служители с правилните умения;

25.

Подчертава необходимостта от по-ефективно разработване на научноизследователски и развойни дейности, от цялостно включване на МСП в този процес и от активна подкрепа за допълнително преобразуване на резултатите от основни научноизследователски и развойни дейности в по-нататъшен технологичен напредък; подчертава значението на повторната индустриализация на Европа, като се има предвид значението на производството за научноизследователските и развойни дейности и по този начин конкурентното предимство на ЕС в бъдеще; счита, че следва също така да се отделя достатъчно внимание на нетехнологичните, организационни, системни иновации и иновациите в публичния сектор, наред с решенията въз основа на технологии;

26.

Подчертава значението на търговското разпространение и остойностяване от дружествата в ЕС на резултатите от научноизследователските и развойни дейности; призовава Комисията и държавите членки да осигуряват по-стабилна регулаторна рамка и подходящи финансови схеми, за да се даде възможност за икономическа инициатива и предприемачество и за да бъде ограничено времето за пускане на пазара на новите продукти, услуги и бизнес практики, особено в сферата на „зелената“ икономика;

27.

Подчертава потенциала за иновации и „зелен“ растеж, който се намира в новата европейска космическа инфраструктура; призовава Комисията да насърчава използването от МСП на данните, получени от тази инфраструктура, в бизнес образователни центрове и инкубатори; призовава Комисията да учреди режим за МСП, който да позволява безпрепятствен достъп до данни от тази инфраструктура на етапите на изследването, разработването и пускането на пазара;

28.

Отбелязва, че според Инобарометър от май 2014 г. едва 9 % от всички дружества заявяват, че са се ползвали от публична финансова подкрепа за техните научноизследователски и развойни дейности от януари 2011 г. насам; подчертава необходимостта от разработване на лесни за използване процедури за различните форми на подпомагане;

29.

Отбелязва ползите, които единният европейски патент носи на МСП, особено в областта на „зелените“ технологии; призовава всички държави членки да се присъединят към единната европейска патентна система; призовава държавите членки да ратифицират незабавно Споразумението относно Единен патентен съд, което е необходимо за прилагането на единния европейски патент; призовава Комисията да предложи опростена процедура за използване от МСП при завеждане на дела за нарушения пред Единния патентен съд;

30.

Призовава за подобрена политическа рамка за кръговата икономика, включително приемането и прилагането на интелигентно регулиране, стандарти и кодекси за поведение, насочени към поемане на външните фактори, преодоляване на ресурсно интензивните продукти, създаване на равнопоставени условия за конкуренция, възнаграждаване на лидерите и ускоряване на прехода към ресурсно ефективна и устойчива икономика;

31.

Призовава Комисията да включи като част от пакета за кръговата икономика разширяването на инструмента за екодизайна, така че да включва измерение, свързано с ефективността на ресурсите; счита, че екодизайнът следва да разглежда трайността, пригодеността за поправяне и пригодеността за рециклиране на продукта, включително стандарти за гарантиран минимален срок на годност и разглобяване;

32.

Насърчава разширяването на иновативните схеми за подпомагане, като например ваучери за „зелени“ иновации, които могат да стимулират въвеждането на устойчиви технологии и решения, съобразени с околната среда и устойчиви спрямо изменението на климата; що се отнася до подаването на заявления за подкрепа, счита, че правилата трябва да бъдат прости и ясни и не следва да представляват административен товар; освен това приканва Комисията и държавите членки да намерят иновативни решения за финансиране за МСП и да предоставят изцяло достъпни финансови инструменти; припомня, че капацитетът за устойчив растеж и иновации на европейските МСП е едно от основните конкурентни предимства на ЕС в глобализираните пазари;

33.

Призовава държавите членки да избягват създаването на препятствия за вътрешния пазар чрез допълнително регулиране на национално равнище, да преразгледат действащите си регулаторни режими и да премахнат всички излишни или неефективни разпоредби, които представляват пречки на пазара, и да гарантират последователно транспониране в националното законодателство; призовава Комисията да гарантира, че тестът за МСП се прилага изцяло във всички оценки на въздействието; приканва Комисията да увеличи усилията си за справяне с прекомерното регулиране в отделни държави членки; подчертава необходимостта от ясно и единно за целия ЕС тълкуване от националните регулатори и за открити правила за обществените поръчки, включително за „зелените“ обществени поръчки и електронното възлагане на обществени поръчки, което към момента представлява значителна пречка за МСП, които желаят да се интернационализират, и в същото време предлага огромни възможности за държавите членки, които са го въвели на ранен етап, включително в ресурсно и енергийно ефективни продукти и решения;

34.

Приветства решението на Комисията за оттегляне на остарели или прекомерно обременителни законодателни предложения; очаква от Комисията да представи по-амбициозно предложение за законодателство в областта на отпадъците, както беше обявено от заместник-председателя Тимерманс в Парламента на пленарната сесия през декември 2014 г.; призовава Комисията да се въздържа от законодателни предложения, които ще доведат до ненужна административна тежест за предприятията и МСП, и да преразглежда непрекъснато съществуващото законодателство с цел намаляване на съществуващата административна тежест, подобряване на ефективността на законодателството и адаптиране към новите бизнес модели; при все това подчертава необходимостта от амбициозни действия, адекватно и навременно прилагане на съществуващото законодателство и своевременно участие на заинтересованите страни от съответните сектори на промишлеността и МСП, включително в рамките на оценката на въздействието, за да се постигнат целите на ЕС в областта на околната среда;

35.

Припомня значението на неутрално по отношение на технологията и насърчаващо новаторството законодателство, което позволява разработването на различни нови технологии, които ще бъдат изпитвани и оценявани от пазара; приветства разработването на механизъм за екологичен одит на МСП като нов инструмент, помагащ на иновативните екологични технологии да стигнат до пазара; призовава държавите членки да използват по подходящ начин пазарни инструменти в своите схеми за държавно подпомагане и да се въздържат от използване на вредни за околната среда нарушаващи пазара субсидии; припомня, че публичната интервенция, следва да се използват за преодоляване на случаите на неефективност на пазара, като например невключването на външните фактори в цената; призовава Комисията да изготви общи насоки за националните схеми за публично подпомагане за „зелени“ инвестиционни проекти с цел създаването на по-уеднаквен набор от мерки;

36.

Отбелязва, че създаващите нестабилност индустрии и технологии често показват пропуски в съществуващото законодателство; подчертава необходимостта от непрекъснато наблюдение и актуализиране на съществуващото законодателство и неговото прилагане, така че устойчивите или екоиновационните технологии и новите технологични развития да не срещат пречки;

37.

Счита, че развиването на предприемачески умения и разработването на програми, чрез които да се учи как функционират и си взаимодействат пазарът, икономиката и финансовата система, както и осведомеността по въпросите на околната среда и начините, по които новите технологии могат да стимулират ефективни, новаторски и екологични възможности, следва да бъдат включени в системите за основно и висше образование и също така да бъдат насърчавани чрез извънучебни занимания и учене през целия живот; счита, че един добре изготвен бизнес план е първата стъпка към по-добър достъп до финансиране и икономическа жизнеспособност; призовава Комисията и държавите членки да включат без отлагане предприемаческото, финансовото, икономическото и екологичното образование в образователните си програми; във връзка с това подкрепя програмата „Еразъм за млади предприемачи“, предназначена да насърчава предприемаческата култура и да развива единния пазар и конкурентоспособността;

38.

Подчертава, че микропредприятията и новосъздадените дружества също следва да получават помощ и насоки за развитие в посока устойчив „зелен“ растеж; призовава Комисията да гарантира, че тези предприятия ще бъдат адекватно включени в новите инициативи, фокусирани върху възможностите за „зелен“ растеж за МСП;

39.

Отбелязва, че програма „Еразъм +“ дава възможност на студентите и младите хора да развиват предприемачески умения чрез, наред с другото, финансирането на стажове; подкрепя програмата „Еразъм за млади предприемачи“, предназначена да насърчава предприемаческата култура и да развива единния пазар и конкурентоспособността;

40.

Отбелязва, че е важно да бъдат преодолявани неустойчивите модели на потребление и да бъде насърчавана промяната в поведението на потребителите; изтъква необходимостта от подходящо обучение на потребителите и необходимостта да се насърчават стимули за по-устойчиво потребление; призовава Комисията и държавите членки да засилят мерките, свързани с търсенето, като използването на възлагането на обществени поръчки с цел засилване на навлизането на ресурсно- и енергийноефективни продукти и решения; подчертава, че е важно използването на ресурсите да се включи в информацията за продукта и екомаркировката, за да се дадат повече възможности на потребителите;

41.

Подчертава значението на улесняването на нови и съпътстващи предприятия чрез сътрудничество с научноизследователските и технологичните институти, университети и учреждения за професионално обучение;

42.

Подчертава значението на износа за създаването на работни места и растеж в Европа; призовава Комисията да ускори висящите търговски споразумения с нашите партньори, за да се улесни достъпът на европейски МСП до нови пазари;

43.

Счита, че предприемачеството сред жените е все още недостатъчно използван актив за растеж и конкурентоспособност на ЕС, който следва да бъде насърчаван и засилван, и че всички препятствия, като например дискриминацията по отношение на заплащането, по-конкретно пред жените, включително в „зелената“ икономика, следва да бъдат премахнати, така че жените и мъжете да се възползват в еднаква степен; счита, че редовното събиране на хармонизирани статистически данни, включително относно свързаното с пола въздействие на законодателството, и на категоризирани по пол данни за работната сила, би улеснило основаното на факти създаване на политики и наблюдение и би запълнило празнотите в познанията в „зеления“ дискурс;

44.

Призовава Комисията да проучи и определи отраслите на европейската промишленост и географските райони, където са налице условия за създаване на нови клъстери и центрове, и да подкрепя тяхното развитие;

45.

Призовава Комисията и държавите членки да обръщат особено внимание на възможностите и предизвикателствата, създавани от селските райони по отношение на МСП, „зеления“ растеж и екоиновациите, и да отговорят на тези възможности и предизвикателства;

46.

Призовава държавите членки (на равнището на лицата, определящи политики, и управляващите органи на национално, регионално и местно равнище) да насърчават непрестанно устойчивия растеж в рамките на стратегиите за интелигентно специализиране с участието на ключовите заинтересовани страни, с което да се благоприятства създаването на клъстери, полезни взаимодействия и мрежи във връзка с дейностите на „зелената“ икономика; отправя искане до Комисията да докладва пред Парламента относно изпълнението на стратегиите за интелигентно специализиране на национално и/или регионално равнище, когато това е целесъобразно, и по-специално по отношение на различните модели на „низходящи дейности“, използвани в ЕС и на равнището на държавите членки; призовава Комисията и държавите членки да предоставят информация относно практическите мерки, предприети с цел развиване на компетентност за новаторски в екологично отношение МСП чрез взаимно свързване на регионалните центрове за иновации и ключовите мрежи за подпомагане;

47.

Призовава Комисията в рамките на регионалната политика да изготви специфични програми, които олицетворяват всички подходящи елементи на „зеления растеж“ за МСП; подчертава необходимостта да се използва докрай младежкият предприемачески потенциал в контекста на „зеления“ растеж на МСП; призовава Комисията да подготви мерки, които биха свързали образователните институции с европейските програми, и мерки за подкрепа на „зелената“ икономика; отправя искане до Комисията и държавите членки да използват всички средства, с които разполагат, за предоставяне на съвети на работниците и служителите в МСП и за повишаване на тяхната осведоменост, за да се подобрят техните знания и умения; призовава подкрепата за обучение да се съсредоточава върху младежите и най-необлагодетелстваните групи;

48.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/35

—

като взе предвид Делегирана директива на Комисията (C(2015)00383),

—

като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2011/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2011 г. относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване, и по-специално член 4, член 5, параграф 1, буква а) и член 22 от нея (1),

—

като взе предвид член 105, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че член 4, параграф 1 от Директива 2011/65/ЕС относно ограничението за употребата на определени опасни вещества в електрическото и електронното оборудване (ДООВ“) ограничава, наред с другото, използването на кадмий в електрическото и електронното оборудване (вж. списъка в приложение II към ДООВ);

Б.

като има предвид, че приложение III към ДООВ предвижда изключения от ограниченията, определени в член 4, параграф 1;

В.

като има предвид, че точка 39 от приложение III съдържа дерогация за „кадмий в променящи цвета си светодиоди въз основа на съединения II-VI (< 10 μg Cd за mm2 светлоизлъчваща площ) за използване в твърдотелни осветителни или дисплейни системи“, чийто срок на действие изтича на 1 юли 2014 г.;

Г.

като има предвид, че в член 5 се предвижда адаптиране към научно-техническия прогрес на приложение III за включване и заличаване на случаи на освобождаване;

Д.

като има предвид, че Комисията посочи, че през декември 2012 г. е получила заявление за подновяване на освобождаване № 39, а през май 2013 г. — едно свързано с него заявление за по-тясно, по-конкретно освобождаване от ограничението за кадмий в квантови точки в екрани през май 2013 г.;

Е.

като има предвид, че съгласно член 5, параграф 1, буква а) освобождаванията се включват в приложение III, при условие че тяхното включване не отслабва опазването на околната среда и здравето, предвидено в Регламент (ЕО) № 1907/2006, и когато е изпълнено някое от следните условия: тяхното отстраняване или замяна посредством промени в проектирането или чрез материали и компоненти, които не изискват никакви материали или вещества, изброени в приложение II, е технически или научно неосъществимо; не са осигурени надеждни заместители; или общото отрицателно влияние върху околната среда, здравето и безопасността на потребителите, причинени от замяната, има вероятност да надвишат общите ползи за околната среда, здравето и безопасността на потребителите от тази замяна;

Ж.

като има предвид, че делегираната директива на Комисията удължава освобождаване № 39 до 30 юни 2017 г., като го назовава „освобождаване № 39, буква а)“, и въвежда ново специално освобождаване № 39, буква б) „кадмий в понижаващи честотата полупроводникови нанокристални квантови точки на база кадмий с приложения за светенето на екрани (< 0,2 μg Cd за mm2 екранно пространство)“, с дата на изтичане на освобождаването 30 юни 2018 г.;

З.

като има предвид, че и продължаването на освобождаването по точка 39, и новото освобождаване № 39, буква б) се отнасят до квантови точки на база кадмий, въпреки че конкретно позоваване на квантови точки се прави единствено в освобождаване № 39, буква б);

И.

като има предвид, че удължаването на освобождаването по точка 39 се отнася до две различни приложения на квантовите точки на база кадмий: едното се отнася за употребата в твърдотелни осветителни системи (наричано по-долу „осветление“), докато другото се отнася до дисплейни системи;

Й.

като има предвид, че новото освобождаване № 39, буква б) се отнася само до екрани;

К.

като има предвид, че Комисията заявява изрично, че светодиодите за осветление на база квантови точки (кадмиеви или без кадмий) все още не са налични, и признава, че поради това не може да се докаже положителното въздействие върху околната среда от такова осветление; като има предвид, че въпреки това Комисията удължи общото освобождаване за осветителни приложения на база кадмиеви квантови точки до 30 юни 2017 г., за да се даде възможност на сектора на осветлението да подаде заявление за конкретно освобождаване, тъй като такива приложения биха били вече в предпроизводствена фаза;

Л.

като има предвид, че независимите консултанти, които от името на Комисията направиха оценка на заявленията, стигнаха до заключението, че предоставената информация не позволява да се направи извод, че понастоящем би било оправдано освобождаване за осветление, и затова изрично препоръчаха да няма такова освобождаване (2);

М.

като има предвид, че неофициалната информация, изпратена от Комисията на 12 май 2015 г., не променя положението, тъй като не е представено доказателство за наличието на тези продукти на европейския пазар и липсва оценка на свойствата им, съпоставени с условията на член 5, параграф 1, буква а);

Н.

като има предвид, че при отсъствие на каквито и да е относими продукти за осветление в наличност вносителят на заявлението не е могъл да докаже, че е изпълнено някое от условията по член 5, параграф 1, буква а) за използването на кадмиеви квантови точки в осветлението; като има предвид, че следователно е неоправдано да се разреши удължаване на освобождаването за осветление;

О.

като има предвид, че такова освобождаване може да бъде от значение в бъдеще, но че то може да бъде предоставено само на основата на подходяща оценка, която все още не е извършена;

П.

като има предвид, че в делегираната директива Комисията също така предостави ново конкретно освобождаване за кадмиеви квантови точки в екрани с твърдението, че те са влезли в употреба в екраните, че това ще има положителен цялостен ефект поради ниското им потребление на енергия и че квантовите точки без кадмий все още не са технически достъпни;

Р.

като има предвид, че независимите консултанти, които от името на Комисията направиха оценка на заявленията, препоръчаха през април 2014 г. предоставяне на конкретно освобождаване за кадмиеви квантови точки в екрани за срок, по-кратък от посочения в заявлението (до 30 юни 2017 г., т.е. една година по-малко от срока, приет от Комисията), предвид разбирането, че приложенията, водещи до намаляването на количествата кадмий и до заместители без кадмий, са в последните етапи на научните изследвания; като има предвид, че с други думи, препоръката се основава на отсъствието в екраните по това време на квантови точки без кадмий;

С.

като има предвид обаче, че оттогава на пазара настъпиха значителни промени; като има предвид, че през 2015 г. един от водещите световни производители на телевизори пусна на пазара на Съюза цяла линия нови модели телевизори, базирани на квантови точки без кадмий, които са налични в големи магазини за продажба на дребно в няколко държави членки (най-малкото в Германия, Обединеното кралство и Белгия);

Т.

като има предвид, че от друга страна на пазара на Съюза вече не изглежда да има телевизори с кадмиеви квантови точки, и като има предвид, че е трудно да се намери търговец на дребно за единствения преносим компютър, чийто дисплей се основава на технологията за кадмиеви квантови точки;

У.

като има предвид, че може да се очаква, че енергоспестяващите свойства на квантовите точки без кадмий са подобни на тези на кадмиевите квантови точки; като има предвид, че според информацията за екомаркировката, когато се сравняват телевизори с еднакъв размер, телевизионният екран на база квантови точки без кадмий показва по-ниско потребление на енергия в сравнение с модел на базата на кадмиеви квантови точки; като има предвид, че по данни на сектора изпитването за цветови показатели спрямо съответния стандарт е показало, че те са равностойни, ако не и по-добри, при екраните на база квантови точки без кадмий;

Ф.

като има предвид, че главната обосновка от страна на Комисията за предоставянето на новото специално освобождаване е, че „квантови точки без кадмий все още не са технически достъпни“;

Х.

като има предвид, че тази обосновка е явно погрешна, тъй като квантовите точки без кадмий не само са технически достъпни, но и една цяла линия телевизори въз основа на тази технология е широко достъпна на пазара на Съюза и се предлага от известни големи търговци на дребно;

Ц.

като има предвид, че неофициалната информация, изпратена от Комисията на 12 май 2015 г., не променя това положение; като има предвид, че примерите, посочени от Комисията за продукти с екрани с кадмиеви квантови точки, или не са налични понастоящем (телевизори TCL 55 инча), или са налични само в САЩ (преносими компютри ASUS, телевизори Sony), или се отнасят само до продукти, които предстои да бъдат пуснати (Konka, Phillips, AOC);

Ч.

като има предвид, че и удължаването на настоящото освобождаване по точка 39, и въвеждането на ново изключение № 39, буква б) не изпълняват никое от условията по член 5, параграф 1, буква а) и поради това са неоснователни; като има предвид, че относително краткото изтичане на сроковете не може да оправдае неспазването на условията по член 5, параграф 1, буква а);

Ш.

като има предвид, че според член 5, параграф 5 от Директивата за ограничението на опасните вещества съществуващото освобождаване № 39 остава валидно, докато Комисията не вземе решение по заявлението за подновяване;

Щ.

като има предвид, че съгласно член 5, параграф 6 от Директивата за ограничението на опасните вещества, в случай че заявлението за подновяване на освобождаване бъде отхвърлено или правото на освобождаване бъде отнето, правото на освобождаване изтича най-рано 12 месеца и най-късно 18 месеца след датата на вземане на решението;

АА.

като има предвид, че отхвърлянето на делегираната директива следователно не забранява кадмиевите квантови точки, а само задейства нова оценка; като има предвид, че поради това няма нарушения на пазара, тъй като настоящото освобождаване остава валидно до отмяната и след това се предоставя допълнителен гратисен период;

АБ.

като има предвид, че настъпиха значителни промени по отношение на търговската наличност на продуктите, основани на технологията за квантови точки без кадмий, които изискват нова оценка;

1.

Възразява срещу делегираната директива;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираната директива не може да влезе в сила;

3.

Счита, че делегираната директива на Комисията не отговаря на условията, предвидени в член 5, параграф 1, буква а) от Директива 2011/65/ЕС, както за освобождаване № 39, буква а), така и за освобождаване № 39, буква б) от Приложение III към Директива 2011/65/ЕС;

4.

По-специално счита, че обосновката за освобождаване № 39, буква б) е базирана на неактуална ситуация по отношение на практическата осъществимост на замяната на кадмия в квантовите точки; поради това призовава за бързо преразглеждане на съществуващото освобождаване в точка 39 от Приложение III към Директива 2011/65/ЕС спрямо условията по член 5, параграф 1, буква а) от него, с оглед на неговото оттегляне;

5.

Призовава Комисията да представи нов делегиран акт, който да вземе предвид позицията на Парламента;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/38

—

като взе предвид Делегиран регламент на Комисията (C(2015)00861),

—

като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 на Съвета (1), и по-специално член 177, параграф 1, буква а), член 223, параграф 2 и член 227, параграф 5 от него,

—

като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по земеделие и развитие на селските райони,

—

като взе предвид член 105, параграф 3 от своя правилник,

А.

като има предвид, че проследяването на данните, свързани с етиловия алкохол от земеделски произход, осигурява както прозрачност, така и осведоменост по отношение на развитието на пазара, който е все още нестабилен и среща силна конкуренция, особено от страна на вноса от трети държави;

Б.

като има предвид, че тази информация е също изключително полезна в случаите на преговори по международни споразумения и разследвания за борба с дъмпинга;

В.

като има предвид, че Евростат не предоставя такава точна информация, което означава, че операторите, държавите членки и институциите на ЕС не разполагат с алтернативен начин за пълно осведомяване относно положението на пазара;

1.

Възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/39

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3, втора алинея от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 8 и 294 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Директива 92/85/EИО на Съвета от 19 октомври 1992 г. за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки (1) (Директива за отпуска по майчинство);

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (COM(2008)0637),

—

като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 20 октомври 2010 г., с оглед на приемането на Директива 2011/…/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директивата за отпуска по майчинство (2),

—

като взе предвид нееднократните заявления на Парламента по тази тема, включително резолюцията от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г. (3),

—

като взе предвид междуинституционалното споразумение относно по-доброто законотворчество (4) и предстоящото междуинституционално споразумение по тази тема,

—

като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно отпуска по майчинство (O-000049/2015 — B8-0119/2015 и O-000050/2015 — B8-0120/2015),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 14 април 2015 г. относно, наред с другото, правото на Комисията да оттегля свои предложения (дело C 409/13),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че принципът на равно третиране на жените и мъжете предполага, че не трябва да има каквато и да е дискриминация, пряка или непряка, включително по отношение на майчинството, бащинството и поемането на семейни задължения;

Б.

като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж включва амбициозни цели, например равнище на заетостта от 75 % и намаляване на броя на хората, които страдат или са застрашени от бедност и социално изключване, с най-малко 20 милиона в срок до 2020 г.;

В.

като има предвид, че има повече жени, отколкото мъже, които живеят в условията на бедност и изолация, по-специално възрастни жени, при които средното равнище на пенсията е 39 % по-ниско от това на мъжете, и самотни майки; като има предвид, че за жените е по-характерно, отколкото за мъжете, да работят на непълно работно време или да сключват срочни или временни трудови договори, и като има предвид, че бедността при жените се дължи предимно на несигурността на техните работни места;

Г.

като има предвид, че спадът на раждаемостта в ЕС се изостри поради кризата, като се има предвид, че безработицата, нестабилността и липсата на сигурност по отношение на бъдещето и икономиката станаха причина двойките, и по-специално младите жени, да отлагат раждането на деца, което още повече засили тенденцията, характеризираща се със застаряване на населението в ЕС;

Д.

като има предвид, че жените отделят три пъти повече време седмично за домакинството от мъжете (включително за грижи за деца, възрастни хора и хора с увреждания, както и за домакинска работа); като има предвид, че равнището на безработица сред жените се подценява, като се има предвид, че много жени не са регистрирани като безработни, особено жените, които посвещават изцяло времето си на домакинската работа и грижите за децата;

Е.

като има предвид, че споделянето на семейните и домакинските задължения между жените и мъжете е от съществено значение за постигането на равенство между половете; като има предвид, че в една четвърт от държавите членки не е въведен отпуск по бащинство;

Ж.

като има предвид, че Съветът все още не отговорил официално на позицията на Парламента на първо четене от 20 октомври 2010 г. относно предложението за директива за изменение на Директивата за отпуска по майчинство;

1.

Изразява съжаление във връзка с блокирането в Съвета на Директивата за отпуска по майчинство; настоятелно призовава държавите членки да подновят преговорите;

2.

Изразява съжаление във връзка с междуинституционалната несигурност, произтичаща от бездействието на Съвета, като се има предвид, че въпреки че Парламентът приключи с първото четене, разискванията в Съвета бяха преустановени, което подкопава целия законодателен процес;

3.

Отново изтъква готовността си да сложи край на застоя в разглеждането на този акт и призовава Комисията да изпълни ролята си на „честен посредник“ и да започне дискусии по конструктивен начин със съзаконодателите с оглед на сближаването на позициите на Парламента и Съвета, като се обърне дължимото внимание на баланса между институциите и на ролята, която им е възложена съгласно Договорите;

4.

Изразява съжаление във връзка с факта, че предложеното преразглеждане на директивата може да бъде оттеглено от Комисията като част от Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка и че ако в крайна сметка това стане, отправя искане по време на люксембургското председателство на Съвета да се постави началото на законодателна инициатива, насочена към преразглеждане на Директива 92/85/ЕИО на Съвета, като непосредствена алтернатива, с цел да се подобрят безопасността и здравето по време на работа на бременните работнички и на работничките родилки или кърмачки, като по този начин се отговори на демографските предизвикателства и същевременно се намали неравенството между мъжете и жените;

5.

Изтъква решението на Съда на Европейския съюз от 14 април 2015 г. относно правото на Комисията да оттегля свои предложения (дело C-409/13), което потвърждава специфичните условия, които Комисията трябва да спазва, наред с другото тя трябва да изпълнява задължението си да заяви пред Парламента и Съвета основанията за оттеглянето и да се придържа към принципите на предоставяне на правомощия, равновесие между институциите и лоялно сътрудничество, определени в Договора за Европейския съюз;

6.

Отново изтъква своята готовност да изготви отделна директива, въвеждаща платен отпуск по бащинство от най-малкото 10 работни дни и насърчаваща предприемането на законодателни и други мерки, за да могат мъжете, и по-специално бащите, да упражняват правото си на постигане на равновесие между професионалния и личния живот;

7.

Очаква с интерес окончателната оценка на Директива 2010/18/EС на Съвета относно отпуска по бащинство и с оглед на наличните междинни проучвания призовава тази директива да бъде преразгледана, тъй като тя не постига целта си да осигури съвместяване на личния и професионалния живот с оглед на постигането на равновесие между професионалната и личната сфера за двамата родители и по-специално за жените, които са засегнати неблагоприятно от разликата между половете в заплащането, пенсиите и равнището на бедност;

8.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/41

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (1),

—

като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагане от страна на Европейския съюз и за представителството му в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания (2),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Доклад за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейския съюз“ (SWD(2014)0182),

—

като взе предвид списъка с въпроси, приет от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (3),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (4),

—

като взе предвид годишния доклад за 2013 г. на Европейския омбудсман,

—

като взе предвид членове 2, 9, 10, 19 и 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 3, 15, 21, 23 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (5),

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани хората с увреждания имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим живот и пълноценно участие в обществото;

Б.

като има предвид, че около 80 милиона души в Европейския съюз живеят с някаква форма на увреждане;

В.

като има предвид, че доказателства от Агенцията на Европейския съюз за основните права последователно сочат, че хората с увреждания са изправени пред дискриминация и пречки да упражняват правата си на равни начала с всички останали;

Г.

като има предвид, че хората с увреждания са една от най-уязвимите групи в нашето общество и тяхното интегриране на пазара на труда представлява едно от най-големите предизвикателства за социалната политика и политиката за пазара на труда;

Д.

като има предвид, че пълно приобщаване и равноправно участие на хората с увреждания могат да се постигнат само чрез предприемане на основан на правата на човека подход към уврежданията на всички равнища на изготвянето на политиките на ЕС, изпълнението и мониторинга, включително на междуинституционално равнище, и като има предвид, че Комисията трябва да се съобразява с това при бъдещи предложения;

Е.

като има предвид, че според Агенцията на Европейския съюз за основните права 21 от 28-те държави членки все още налагат ограничения за пълното упражняване на правоспособност;

Ж.

като има предвид, че Директивата на ЕС за борба с дискриминацията беше предложена от Комисията през 2008 г., но че тя продължава да бъде блокирана в Съвета;

З.

като има предвид, че принципите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания далеч надхвърлят дискриминацията, сочат пътя към пълното упражняване на правата на човека от всички хора с увреждания в едно приобщаващо общество и също така са насочени към осигуряване на необходимата защита и необходимото съдействие, за да се даде възможност на семействата да допринасят за пълното и равноправно упражняване на правата на хората с увреждания;

И.

като има предвид, че ЕС официално ратифицира Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която също е подписана от всичките 28 държави — членки на ЕС и ратифицирана от 25 от тях;

Й.

като има предвид, че всяка година комисията по петиции към Парламента получава петиции, свързани с дискриминация на основание увреждания при достъпа до заетост, самостоятелна заетост, обществени услуги и образование;

К.

като има предвид, че хората с увреждания не представляват хомогенна група, и като има предвид, че политиките и действията, планирани от тяхно име, следва да вземат под внимание тази липса на хомогенност и факта, че някои групи, като жените, децата и лицата, които се нуждаят от по-интензивна подкрепа, са изправени пред допълнителни трудности и множество форми на дискриминация;

Л.

като има предвид, че Парламентът трябва да отчете факта, че разпоредбите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания са минимални стандарти, които позволяват на европейските институции да излязат извън техните рамки с цел защита на хората с увреждания и борба с дискриминацията;

М.

като има предвид, че достъпът до работа, в съчетание с недопускането на дискриминация на работното място, е основен елемент за самоопределен и независим живот; като има предвид, че въпреки всички съществуващи програми, инициативи и стратегии на равнището на ЕС, заетостта на хората на възраст между 20 и 64 години е над 70 %, а заетостта на хората с увреждания е под 50 %; като има предвид, че процентът на заетост при жените без увреждания е 65 %, в сравнение с 44 % при жените с увреждания;

Н.

като има предвид, че платената заетост е от съществено значение, за да се даде възможност на хората с увреждания да водят независим живот, и като има предвид, че следователно държавите членки следва да се стремят към по-широк достъп до трудова заетост за хората с увреждания, така че те да могат да допринасят за обществото, в което живеят, и следва, като предварително условие, да осигуряват приобщаващо образование за всички деца с увреждания, включително за деца със затруднения в ученето, за да им се помогне да придобият добра образователна основа от началното училище и те да могат да следват учебна програма, подходяща за техните способности за учене, като по този начин им се предоставя възможност да придобият солидно образование, което може да им помогне да развият кариера или да си осигурят добра работа, даваща им възможност да водят независим живот на по-късен етап;

О.

като има предвид, че увреждането е еволюиращо понятие, което е резултат от взаимодействието между лица с нарушени функции и различни бариери в нагласите и заобикалящата среда, които затрудняват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото на равни начала с всички останали и със същото достойнство,

П.

като има предвид, че въз основа на член 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) достъпността за хора с увреждания трябва да се взема под внимание през цялото време на подготовка и изпълнение на програмите, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, и като има предвид, че същите въпроси следва да бъдат взети предвид в подготовката и прилагането на други фондове на ЕС;

Р.

като има предвид, че в някои държави членки търсенето на социални услуги се покачва поради демографски и социални промени, поради повишените равнища на безработица, бедност и социално изключване, включително липсата на качествени услуги за хората с увреждания, което оказва отрицателно въздействие върху възможността на хората с увреждания да водят самостоятелен начин на живот, по приобщаващ начин и равноправно с всички останали;

С.

като има предвид, че съществуващото законодателство на ЕС, отнасящо се до правата на хората с увреждания, следва да бъдат по-добре прилагано и изпълнявано с цел повишаване на достъпността за всички хора с увреждания в целия ЕС;

Т.

като има предвид, че Парламентът е част от рамката на ЕС за популяризиране, защита и наблюдение на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, в съответствие с член 33, параграф 2 от Конвенцията;

У.

като има предвид, че няколко организации на гражданското общество представиха информация на Комитета за правата на хората с увреждания във връзка със списъка с въпроси;

Ф.

като има предвид, че на Комисията, в качеството ѝ на координатор съгласно член 33, параграф 1 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ѝ е възложено да отговори на списъка с въпроси, приет от Комитета за правата на хората с увреждания;

Х.

като има предвид, че Парламентът е единственият пряко избран орган на Европейския съюз, представляващ европейските граждани, и следователно спазва изцяло Парижките принципи, както е предвидено в член 33 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

1.

Уверява Комитета за правата на хората с увреждания, че Европейският парламент ще отговори на въпроси, отнесени пряко до него, и настоятелно призова Комисията да вземе предвид мнението на Парламента при изготвянето на нейните собствени отговори до Комитета;

2.

Счита, че е жалко, че Кодексът на поведение беше приет от Комисията и Съвета без участието на Парламента, в резултат на което Парламентът има ограничени правомощия по отношение на мониторинга на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

3.

Призовава Комисията официално да се консултира относно своя отговор на списъка с въпроси с всички заинтересовани институции и агенции, включително Европейския парламент, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Омбудсмана и Агенцията на ЕС за основните права;

4.

Призовава Комисията да покани рамката на ЕС официално да участва в конструктивен диалог;

5.

Набляга на факта, че предложението за директива на ЕС за борба с дискриминацията има за цел за защити хората с увреждания от дискриминация в социалната закрила, здравеопазването и възстановяването, образованието и достъпа до и снабдяването със стоки и услуги, като напр. жилищно настаняване, транспорт и застраховане; изразява съжаление относно липсата на напредък в Съвета по това предложение и настоятелно призовава държавите членки да работят за приемането на обща позиция без по-нататъшно забавяне;

6.

Отбелязва, че липсата на категоризирани данни и статистическа информация във връзка с конкретни групи увреждания е пречка за изготвянето на подходящи политики; поради това призовава Комисията да събира и разпространява статистически данни относно уврежданията, разбити по възраст и пол, с цел да се наблюдава положението на хората с увреждания в ЕС в съответните области на ежедневния живот, а не само в областта на заетостта;

7.

Отбелязва, че няколко организации на гражданското общество представиха информация на Комитета за правата на хората с увреждания по списъка с въпроси; поради това настоятелно призовава Комисията допълнително да развива структуриран диалог и да се консултира и да си сътрудничат с организации, представляващи хората с увреждания, като част от процеса на преглед, включително при формулирането на отговор до Комитета за правата на хората с увреждания по списъка с въпроси, както и за разработване, прилагане и наблюдение на политиките на ЕС в тази област;

8.

Призовава държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията без отлагане;

9.

Призовава Комисията да представи амбициозно предложение за Европейски акт за достъпност, с пълноценното участие на хората с увреждания в целия законодателен цикъл, и подчертава необходимостта това предложение да включва широк кръг от области на политиката по отношение на достъпността на стоки и услуги за всички граждани на ЕС, насърчаване на независимия живот и пълно приобщаване на хората с увреждания и установяването на текущ, ефективен и независим механизъм за мониторинг и прилагане;

10.

Призовава държавите членки да въведат в националното си законодателство задълженията, произтичащи от член 12 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-конкретно да премахнат всякакви ограничения на правото им да гласуват и да бъдат избирани;

11.

Настоятелно призовава Съвета да ускори работата си по предложението за директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, с оглед на постигането на обща позиция и напредък към приемането на този законодателен акт, като по този начин се повиши достъпността на документи, видеоматериали и уебсайтове и се осигурят алтернативни формати и средства за комуникация;

12.

Препоръчва средствата на ЕС се използват за насърчаване на достъпността и електронната достъпност за хора с увреждания, за поощряване на преход от институционални грижи към грижи в общността, за разработване на качествени социални и здравни услуги и за инвестиране в изграждането на капацитет на организациите, представляващи хора с увреждания;

13.

Отбелязва своите отговори и действия по отношение на списъка с въпроси, повдигнати във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз като част от прегледа на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания:

14.

Подчертава необходимостта от засилено политическо сътрудничество в рамката на ЕС, включително необходимите финансови и човешки ресурси, за да се гарантира, че рамката може да изпълнява своите задачи, както е посочено в гореспоменатото решение на Съвета, и настоятелно призовава участниците в рамката на ЕС да отделят необходимите ресурси за изпълнението на тази задача;

15.

Приветства инициативата на членовете на ЕП да изискат редовно изготвяне на съвместен доклад от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по заетост и социални въпроси и комисията по петиции в отговор на препоръките на Комитета за правата на хората с увреждания;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Комитета за правата на хората с увреждания, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/46

—

като взе предвид Директива 2000/29/ЕО на Съвета относно защитните мерки срещу въвеждането в Общността на вредители по растенията или растителните продукти и срещу тяхното разпространение в Общността (1),

—

като взе предвид научното становище на Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), публикувано на 26 ноември 2013 г. и 6 януари 2015 г., относно рисковете за здравето на растенията, свързани с Xylella fastidiosa, на територията на ЕС, в което се посочват и оценяват възможностите за намаляване на риска,

—

като взе предвид решенията за изпълнение на Комисията от 13 февруари 2014 г., 23 юли 2014 г. и 28 април 2015 г. относно мерките за предотвратяване на въвеждането и разпространението на Xylella fastidiosa в Съюза,

—

като взе предвид докладите на Хранителната и ветеринарна служба за проверки, извършени през февруари и ноември 2014 г.,

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно разпространението на заразяването с бактерията Xylella fastidiosa сред маслиновите дървета (O-000038/2015 — B8-0117/2015),

—

като взе предвид Директива 2009/128/ЕО за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (2),

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че Xylella fastidiosa е много опасна непосредствена заплаха за производството в Южна Европа на определени култури, включително маслинови, бадемови и прасковени дървета и декоративни растения; като има предвид, че в зависимост от вида на бактерията тя представлява потенциална заплаха за лозята, цитрусовите дървета и други култури и би могла да доведе до безпрецедентни и опустошителни загуби с драматични икономически, екологични и социални последици; като има предвид, че щамът, който заразява маслинови дървета в областта Пулия, е различен от изолатите, които причиняват болести по лозята или цитрусовите насаждения в други части на света;

Б.

като има предвид, че бактерията вече причинява сериозни вреди на маслинови горички в областта Пулия в Южна Италия, като потенциално застрашава други култури и области;

В.

като има предвид, че производството на маслини е един от най-важните селскостопански сектори в областта Пулия и генерира 11,6 % (или 522 милиона евро) от общата стойност на селскостопанското производство в областта и 30 % от стойността на италианското производство на маслини през 2013 г.;

Г.

като има предвид, че наличието на Xylella fastidiosa причинява сериозни икономически щети не само на производителите на маслини, но и на цялата верига на производство, включително кооперативните и частните фабрики, туризма и дейностите за предлагане на пазара;

Д.

като има предвид, че първото уведомление за заразяване с бактерията Xylella fastidiosa беше извършено от италианските органи на 21 октомври 2013 г., като от тази дата насам броят на заразените дървета буди тревога;

Е.

като има предвид, че проверките, извършени в Италия през февруари и ноември 2014 г. от Хранителната и ветеринарна служба (FVO) на Генералната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията, потвърдиха, че положението рязко се е влошило и че не може да се изключи възможността за по-нататъшно разпространение на бактерията;

Ж.

като има предвид, че в момента няма лечение за излекуването на болни растения в тази сфера, и като има предвид, че засегнатите растения обикновено остават заразени през целия си живот или загиват бързо;

З.

като има предвид, че в Европейския съюз голям брой различни растения, включително асимптоматични диви растения, могат да бъдат гостоприемници на болестта;

И.

като има предвид, че ЕОБХ подчертава, че предвид трудностите за спиране на разпространението на Xylella fastidiosa, след като е засегнала дадена производствена площ, следва приоритетно да бъдат предприети превантивни действия, съсредоточени върху вноса и ограничаването на разпространението на заразяването, наред със засилването на споделянето на научноизследователски данни;

1.

Отбелязва, че решенията за изпълнение, взети преди април 2015 г. от Комисията, се съсредоточават главно върху вътрешните дейности за борба със заразяването и не включват строги мерки, за да се предотврати навлизането на болестта в ЕС от трети държави;

2.

Призовава Комисията да предприеме целенасочени мерки срещу Xylella fastidiosa, за да се предотврати вносът на заразен материал в ЕС; приветства решението, взето през април 2015 г. от Комисията за спиране на вноса на заразени растения Coffea от Коста Рика и Хондурас, и ограниченията, приети по отношение на вноса на растения от засегнати области в други трети държави; изисква прилагане при необходимост на по-строги мерки, включително разрешаването на внос само от производствени площи, незасегнати от вредители;

3.

Изразява съжаление във връзка с факта, че много често Комисията не реагира достатъчно бързо, за да предотврати навлизането в ЕС на болести по растенията от трети държави; поради това настоятелно призовава Комисията да провери източника на заразата и да преразгледа системата на ЕС за официален фитосанитарен контрол с цел защита и опазване на нашата територия;

4.

Настоятелно призовава Комисията, особено с оглед на настъпването на лятото, да предприеме ефективни мерки за предотвратяване на разпространението на Xylella fastidiosa в ЕС, в частност чрез съсредоточаване на действията върху култури, които са най-силно изложени на риск, като същевременно не се пренебрегват други култури, които биха могли също така да бъдат сериозно засегнати от болестта, и във връзка с това подчертава значението на разпоредбите на член 9 от решението за изпълнение от 2015 г.;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да обезщетят производителите за мерките за унищожаване на растенията и за загубата на приходи, която включва загуба не само по отношение на селскостопанското производство, но също и на културното наследство, историята и свързаните с туризма дейности;

6.

Отправя искане към Комисията и съответните органи да използват всички възможни фондове и инструменти, за да се подпомогне икономическото възстановяване на засегнатите области; призовава Комисията да определи стимули за производителите, прилагащи превантивни мерки;

7.

Призовава Комисията да гарантира наличието на достатъчни финансови и човешки ресурси за изпълнението на съответните стратегии, включително финансова подкрепа за земеделските стопани за прилагане на подходящи селскостопански практики за овладяване на Xylella fastidiosa и нейните разпространители; настоятелно призовава Комисията да насърчи своевременно активизирането на усилията в областта на научните изследвания, включително чрез активизиране на контактите в рамките на международните мрежи и чрез предоставяне на средства на научноизследователските институти, с оглед на задълбочаването на научните познания за Xylella fastidiosa и положително идентифициране на естеството на връзката между патогена, симптомите и развитието на заболяването;

8.

Подчертава необходимостта от провеждане на информационни кампании в потенциално засегнатите райони на ЕС с цел да се повиши осведомеността на лицата, които участват не само в селскостопанския сектор, но и в сектора на градинарството, включително търговците на дребно на декоративни растения, професионалните градинари и техните клиенти;

9.

Счита, че, особено с оглед на настъпването на лятото, Комисията и държавите членки следва да предупреждават пътниците за рисковете от въвеждане в ЕС на заразени растения от страни, засегнати от Xylella fastidiosa;

10.

Призовава за предоставяне на повече средства, за да се гарантира откриването на вредните организми на пунктовете за влизане в ЕС; освен това насърчава държавите членки да увеличат броя на редовните проверки с цел предотвратяване на разпространението на Xylella fastidiosa извън демаркационните зони;

11.

Призовава Комисията да предостави отворена база данни със списък на институциите и компетентните органи на равнище ЕС и на равнище държави членки с цел обмен на информация и опит, включително на най-добри практики, както и с цел бързо известяване на компетентните органи и вземане на необходимите мерки;

12.

Призовава Комисията да изготви по прозрачен начин всеобхватни насоки за прилагането на превантивни мерки и мерки за контрол на болестите, в които ясно да се посочва техният обхват и продължителност, въз основа на съществуващия опит и най-добри практики, които могат да се използват като помощен инструмент от компетентните органи и служби в държавите членки;

13.

Отправя искане към Комисията да докладва на Парламента ежегодно или по всяко време, ако промяната в ситуацията го изисква, относно опасността за производителите от ЕС от Xylella fastidiosa и други организми, които представляват заплаха за селскостопанското производство;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/49

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Зимбабве, и по-специално резолюцията от 7 февруари 2013 г. (1),

—

като взе предвид изявленията на ЕС на място относно отвличането на Итай Дзамара от 11 март 2015 г. и от 9 април 2015 г.,

—

като взе предвид декларацията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, от името на ЕС, от 19 февруари 2014 г. относно прегледа на отношенията между ЕС и Зимбабве,

—

като взе предвид решения на Съвета 2014/98/ОВППС от 17 февруари 2014 г. (2) и 2015/277/ОВППС от 19 февруари 2015 г. (3) за изменение на Решение 2011/101/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на Службата на Върховния комисар за правата на човека от 18 януари 2013 г. относно последните нападения срещу защитници на правата на човека, извършени преди изборите,

—

като взе предвид Глобалното политическо споразумение, подписано през 2008 г. от трите основни политически партии — ZANU PF, MDC-T и MDC;

—

като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2012 г. (4) относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 27 юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

—

като взе предвид Конституцията на Зимбабве,

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че на 9 март 2015 г. беше съобщено, че Итай Дзамара, виден зимбабвийски активист в областта на правата на човека, лидер на движението Occupy Africa Unity Square и дисидент, противопоставящ се на президента Мугабе, е бил отвлечен от петима неидентифицирани въоръжени мъже в предградията на Хараре; като има предвид, че местонахождението му остава неизвестно и съществува сериозна загриженост за неговата безопасност и за защитата на неговите права;

Б.

като има предвид, че през месеците преди неговото отвличане г-н Дзамара е провел няколко мирни протеста срещу влошаващото се политическо и икономическо положение в Зимбабве; като има предвид, че два дни преди това г-н Дзамара е държал реч на политически митинг, организиран от опозиционното Движение за демократична промяна — Цвангирай (MDC-T), като е призовал за масови протести срещу все по-тежките репресии и влошаващото се икономическо положение в страната, отправил е искане до президента Мугабе да подаде оставка и е призовал за реформи на избирателната система;

В.

като има предвид, че до момента правителството пази мълчание относно изчезването на г-н Дзамара, което повдигна съмнения сред обществеността, че държавата може би носи отговорност; като има предвид, че управляващата партия ZANU-PF отрече неговото насилствено изчезване и твърди, че става дума за акт, който е инсцениран от опозиционните партии;

Г.

като има предвид решението на Върховния съд от 13 март 2015 г., с което се разпорежда на органите на Зимбабве да започнат издирване на г-н Дзамара и да докладват за постигнатия напредък пред Съда на всеки две седмици, докато се установи неговото местонахождение; като има предвид, че разпореждането на Върховния съд е пренебрегнато от органите, отговарящи за предприемането на действия по него, и че държавните органи все още не са започнали изпълнението на това съдебно решение;

Д.

като има предвид, че г-н Дзамара е бил нападан няколко пъти от поддръжници на управляващата партия ZANU-PF и от униформени полицейски служители; като има предвид, че през ноември 2014 г. около двадесет униформени полицейски служители са поставили белезници на г-н Дзамара и са му нанесли побой до загуба на съзнание, като са упражнили насилие и спрямо неговия адвокат Кенеди Масийе;

Е.

като има предвид, че на 27 април 2015 г. в Хараре са били задържани единадесет души, след като са взели участие в шествие в подкрепа на изчезналия Итай Дзамара; като има предвид, че активистите са били задържани в продължение на шест часа;

Ж.

като има предвид, че след отвличането неговата съпруга, Шефра Дзамара, се е обърнала към Върховния съд в Хараре с искане да принуди полицията и Централната разузнавателна организация (CIO) да предприемат действия за издирването на съпруга ѝ; като има предвид, че по време на съдебното заседание полицията и CIO са отрекли да им е известно местонахождението на Дзамара; като има предвид, че Шефра Дзамара е съобщила в началото на април, че неидентифицирани мъже я държат под постоянно наблюдение и че тя се страхува за живота си;

З.

като има предвид, че настоящото положение в Зимбабве по отношение на правата на човека и демокрацията се влошава, и че непрекъснато се съобщава за тормоз и нарушения на правата на човека срещу защитници на правата на човека, журналисти и членове на гражданското общество в Зимбабве;

И.

като има предвид, че полицията често злоупотребява с действащите закони, като Закона за обществения ред и сигурността (Public Order and Security Act, POSA) и Закона за достъп до информация и за защита на неприкосновеността на личния живот (Access to Information and Protection of Privacy Act, AIPPA), за да забрани законни публични митинги и събирания;

Й.

като има предвид, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация;

К.

като има предвид, че през февруари 2015 г. ЕС възобнови предоставянето на помощ за Зимбабве, под формата на национална индикативна програма за 234 милиона евро, чиято цел е да се подпомогне Зимбабве да стане по-демократична и просперираща страна, докато Европейският съвет взе решение да потвърди някои от санкциите срещу Зимбабве; като има предвид, че само президентът Робърт Мугабе, неговата съпруга и едно дружество за отбрана продължават да подлежат на мерките за замразяване на активи и забрана за пътуване; като има предвид, че оръжейното ембарго на ЕС също продължава да е в сила;

Л.

като има предвид, че на 16 март 2013 г. с референдум беше приета нова конституция, за която беше заявено, че цели прочистване на политиката, но на практика напредък се постига бавно и положението с правата на човека остава уязвимо;

1.

Осъжда решително насилственото изчезване на защитника на правата на човека Итай Дзамара и призовава за незабавното му и безусловно освобождаване;

2.

Призовава настоятелно правителството на Зимбабве да вземе необходимите мерки, за да бъде открит г-н Дзамара и виновните да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава правителството да се съобрази изцяло с разпореждането на Върховния съд да се предприеме издирването на г-н Дзамара;

3.

Призовава органите на Зимбабве да гарантират безопасността и сигурността на неговата съпруга и на неговото семейство, както и на неговите колеги и поддръжници;

4.

Изразява дълбока загриженост по повод докладите на организации за защита на правата на човека за нарастване на политическото насилие и тормоза спрямо политическата опозиция и по повод строгите ограничения и заплахи, пред които са изправени защитниците на правата на човека, които често са пребивани от полицията и задържани по неверни обвинения; изразява съжаление, че след последните избори и приемането на новата конституция през 2013 г. е реализиран слаб напредък по отношение на принципите на правовата държава и в частност в посока на реформа на положението с правата на човека;

5.

Призовава настоятелно органите на Зимбабве да разследват твърденията за прекомерно използване на насилие и други нарушения на правата на човека от страна на полицейски и държавни служители, и да ги подведат под отговорност;

6.

Припомня общата отговорност на правителството на Зимбабве за осигуряване на безопасността на всички граждани на страната; призовава органите на Зимбабве да приложат разпоредбите на Всеобщата декларация за правата на човека, Африканската харта за правата на човека и народите и регионалните инструменти в областта на правата на човека, ратифицирани от Зимбабве;

7.

Припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве пое ангажимента да гарантира, че както законодателството на страната, така и нейните процедури и практики са в съответствие с международните принципи и закони в областта на правата на човека, в т.ч. свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение;

8.

Признава създаването на Комисията по правата на човека в Зимбабве, но изразява загриженост във връзка с това, че не ѝ е бил предоставен никакъв значителен капацитет, с който да действа независимо и да изпълни целите си по отношение на неотложните въпроси във връзка с правата на човека, пред които е изправена страната;

9.

Призовава следователно за съгласувани действия от страна на международната общност, и по-специално от Южноафриканската общност за развитие; счита, че тази регионална организация трябва да изпълнява важна роля като гарант на Глобалното политическо споразумение, като настоява, наред с другото, за прилагането на споразумението, и по-специално на член 13 от него, за да се гарантира надпартийният характер на дейността на полицията и на другите сили за сигурност;

10.

Настоятелно призовава правителството на Зимбабве и президента Мугабе да спазват своите международни задължения и разпоредбите на международните договори, подписани от Зимбабве и гарантиращи спазването на принципите на правовата държава и зачитането на гражданските и политическите права;

11.

Изисква ЕС да активизира политическия си диалог по въпросите на правата на човека въз основа на член 8 от Споразумението от Котону, и по-специално да насърчи правителството да отмени или измени по подходящ начин Закона за обществения ред и сигурността и Закона за достъп до информация и за защита на неприкосновеността на личния живот, за да прекрати злоупотребата с тях;

12.

Изразява съжаление във връзка с липсата на категорична и действаща клауза за правата на човека във временното Споразумение за икономическо партньорство (СИП), сключено с четири държави от Източна и Южна Африка, в т.ч. Зимбабве;

13.

Отбелязва премахването на санкциите по решение на ЕС и подкрепя целенасочените мерки, които понастоящем продължават да бъдат в сила по отношение на президента и неговата съпруга, също както и оръжейното ембарго, които са отговор на политическото положение и положението с правата на човека в Зимбабве;

14.

Счита, че насърчаването на демокрацията и защитата на правата на човека и на принципите на правовата държава са от първостепенно значение, за да може Зимбабве да стане свободна и благоденстваща държава;

15.

Призовава делегацията на ЕС в Хараре да продължи да предоставя подкрепа на Зимбабве, за да се подобри положението с правата на човека; настоява, че ЕС трябва да гарантира, че финансирането на развитието, предоставяно на Зимбабве, се използва ефективно за удовлетворяване на потребностите на населението, по-конкретно чрез организациите на гражданското общество, както и че политическите и икономическите реформи, финансирани от него, се осъществяват;

16.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на Южноафриканската общност за развитие, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и на генералния секретар на Британската общност.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/52

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар/Бирма и народността рохингия, и по-специално резолюциите от 20 април 2012 г. (1), от 13 септември 2012 г. (2), от 22 ноември 2012 г. (3) и от 13 юни 2013 г. (4), както и своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно положението на бежанците от Бирма в Тайланд (6),

—

като взе предвид изявлението на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) от 6 май 2015 г. относно масовите гробове на членове на народността рохингия в Тайланд,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—

като взе предвид Декларацията за правата на човека на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), и по-специално параграфи 13, 15, 16 и 18 от нея,

—

като взе предвид призива на ВКБООН от 15 май 2015 г. към регионалните правителства да провеждат операции по издирване и спасяване, в който беше отправено предупреждение за потенциално хуманитарно бедствие,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че в условията на разрастваща се общорегионална криза, се счита, че хиляди бежанци от народността рохингия и други бежанци са все още на плавателни съдове в Андаманско море и Малакския пролив, някои изоставени от трафикантите с малко храна и вода, и са отблъсквани обратно в морето, когато плавателните съдове, на които се намират, навлязат в териториални води;

Б.

като има предвид, че на 1 и 4 май 2015 г. военната полиция откри телата на най-малко тридесет мюсюлмани от народността рохингия в предполагаем лагер за трафик на хора в окръг Садао, провинция Сонгкхла, близо до границата между Тайланд и Малайзия; като има предвид, че няколко дена по-късно беше открит друг лагер с най-малко пет други гроба;

В.

като има предвид, че представителите на народността рохингия продължават да бъдат подлагани на преследване и дискриминация и да бъдат произволно лишавани от гражданство в Мианмар/Бирма, поради което остават без гражданство; като има предвид, че на 1 април 2015 г. правителството на Мианмар/Бирма анулира техните временни лични карти, като по този начин ги лиши от правото да гласуват; като има предвид, че безнаказаността продължава да е широко разпространена в случаи на престъпления и жестокости срещу тях;

Г.

като има предвид, че голям брой представители на народността рохингия напускат Мианмар/Бирма след като рязко увеличаване на насилието през 2012 г. доведе до разрушаването на жилищни квартали и отне живота на стотици; като има предвид, че много от оцелелите попаднаха в ръцете на престъпни организации, занимаващи се с трафик в Бенгалския залив;

Д.

като има предвид, че според периодичния доклад на ВКБООН от 8 май 2015 г. около 25 000 членове на народността рохингия и бангладешци са се качили на плавателни съдове на трафиканти между януари и март 2015 г.; като има предвид, че това са почти два пъти повече хора в сравнение със същия период през 2014 г.;

Е.

като има предвид, че няколко хиляди членове на народността рохингия са избягали по море, за да избегнат преследване, и като има предвид, че стотици са загинали на потъващи плавателни съдове или отблъсквани обратно в морето;

Ж.

като има предвид, че след като бяха предприети мерки, трафикантите на хора използват морски пътища; като има предвид, че все по-често мигрантите биват изоставяни в морето от трафикантите;

З.

като има предвид, че хиляди представители на народността рохингия и други мигранти продължават да бъдат превозвани незаконно през Тайланд и от други държави в региона от трафиканти на хора, в някои случаи включително корумпирани представители на местните тайландските органи, и да бъдат държани в плен при нечовешки условия в лагери в джунглата в южните части на Тайланд, където са измъчвани, подлагани на глад и пребивани до смърт от похитителите си с цел изтръгване на откупи от техните семейства и роднини, или са продавани в робство;

И.

като има предвид, че ВКБООН призова за съвместни действия след разкриването на масовите гробове на народността рохингия в Тайланд, като настоятелно призовава държавите в региона да засилят сътрудничеството за мерки за борба срещу незаконното превеждане през граница и незаконния трафик, като същевременно се осигурява защитата на жертвите;

Й.

като има предвид, че проблемът с общността рохингия не беше обсъден по време на неотдавнашната 26-а среща на високо равнище на АСЕАН, проведена от 26 до 28 април 2015 г. в Малайзия;

К.

като има предвид, че от 2010 до 2015 г. Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) на Комисията предостави 57,3 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за уязвимото население в щата Рахин; като има предвид, че през 2015 г. Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) финансира проекти в щата Рахин за посрещане на някои от най-спешните потребности сред народността рохингия в северните общини, включително храна и продоволствия, основни здравни услуги и осигуряването на други основни вещи за домакинството, и за подпомагане на разселваното от 2012 г. население;

Л.

като има предвид, че Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) предостави 325 000 EUR за Международната организация по миграция (МОМ) от 2013 г. до днес за осигуряване на храна, основни вещи за домакинството, здравеопазване и защита на около 3 000 мъже, жени и деца от народността рохингия, задържани в Тайланд;

1.

Изразява своята дълбока загриженост във връзка с проблема с бежанците от народността рохингия и текущата хуманитарна криза в открито море и в териториални води между Мианмар/Бирма, Бангладеш, Тайланд и Индонезия и е потресен от заключенията след неотдавнашната ексхумация на десетки тела от масови гробове в близост до лагери за трафик на хора в южните части на Тайланд; изказва своите съболезнования на семействата на жертвите;

2.

Призовава тайландските органи да започнат незабавни, пълни и надеждни наказателни разследвания във връзка с масовите гробове на мюсюлманите от народността рохингия и ако е необходимо със съдействието на ООН, да предприемат съответни мерки за подвеждане на виновните под съдебна отговорност;

3.

Приветства признанието от страна на правителството на Тайланд на проблема с трафика на хора в Тайланд и в региона, както и на съучастието на някои корумпирани органи на властта в трафика на хора; призовава правителството на Тайланд и неговите длъжностни лица да преустановят съучастието с престъпните организации, които осъществяват трафика на представители на народността рохингия и на други мигранти в Тайланд;

4.

Призовава всички държави в региона да засилят сътрудничеството за мерки за борба с незаконното превеждане през граница и трафика, като същевременно се осигурява защитата на жертвите; подчертава важната роля, която може да играе в това отношение АСЕАН; насърчава правителствата на държавите в региона да участват в предстоящата регионална среща относно положението с мигрантите, на която ще бъде домакин Тайланд на 29 май 2015 г. в Банкок; приветства изготвянето на Конвенцията на АСЕАН срещу трафика на хора, и особено на жени и деца, която следва да бъде подкрепена от лидерите на АСЕАН през 2015 г.;

5.

Призовава всички държави от региона да подпишат и ратифицират Конвенцията на ООН за статута на бежанците да предоставят на търсещите убежище членове на народността рохингия най-малкото временна закрила, като същевременно подкрепят правителството на Мианмар/Бирма в търсенето на дългосрочни, справедливи решения на първопричините;

6.

Призовава освен това правителството на Мианмар/Бирма да промени политиката си и да предприеме необходимите мерки, за да се прекратят преследването и дискриминацията срещу малцинството рохингия; отправя отново своите призиви за изменение или отмяна на Закона за гражданството от 1982 г., за да се гарантира равен достъп на представителите на народността рохингия до гражданство на Мианмар/Бирма;

7.

Приветства дългоочакваното изявление от 18 май 2015 г. на говорителя на опозиционната партия Национална лига за демокрация, ръководена от Аун Сан Су Чи, че правителството на Мианмар/Бирма следва да предостави гражданство на малцинството рохингия;

8.

Призовава настоятелно лидерите на Индонезия, Малайзия и Тайланд да определят като висш приоритет спасяването на живота на мигрантите и бежанците в затруднено положение на кораби в Бенгалския залив и Андаманско море и приветства декларацията на Малайзия и Индонезия от 20 май 2015 г., че те ще предоставят временно убежище на мигранти, открити в морето;

9.

Приветства помощта, предоставена от Европейския съюз и от международните организации като ВКБООН за общността рохингия в Мианмар/Бирма и Тайланд и хуманитарната помощ на ЕС, предоставяна на вътрешно разселените лица в щата Рахин/Аракан, на представителите на народността рохингия, които са без документи, и на уязвимото приемащо население в Бангладеш, както и на мигрантите от Бангладеш и от народността рохингия, които понастоящем са настанени в центровете за задържане на имигранти (мъже) или в центрове за социално подпомагане (жени и деца) в Тайланд;

10.

Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледа този въпрос на възможно най-високо политическо равнище при нейните контакти с Тайланд и Мианмар/Бирма и с други държави — членки на АСЕАН;

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Мианмар/Бирма, на правителството и парламента на Тайланд, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, на специалния представител на ООН за правата на човека в Мианмар, на Върховния комисар на ООН за бежанците, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителствата и парламентите на другите държави в региона.

27.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 353/55

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид закона на Свазиленд относно трудовите правоотношения от 2000 г. (изменен),

—