21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/1

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/2

—

като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 26 от нея,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,

—

като взе предвид Сорбонската съвместна декларация за хармонизиране на архитектурата на европейското висше образование, подписана на 25 май 1998 г. в Париж от четиримата компетентни министри на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство (Сорбонска декларация) (1),

—

като взе предвид Съвместната декларация, подписана в Болоня на 19 юни 1999 г. от министрите на образованието на 29 европейски държави (Декларация от Болоня) (2),

—

като взе предвид комюникето, издадено по време на Конференцията на европейските министри, отговорни за висшето образование, проведена в Льовен и Лувен-ла-ньов на 28 и 29 април 2009 г. (3),

—

като взе предвид Декларацията от Будапеща и Виена от 12 март 2010 г., приета от министрите на образованието на 47 държави, която официално постави началото на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) (4),

—

като взе предвид комюникето, издадено от Министерската конференция и Третия форум за политиката от Болоня, проведен в Букурещ на 26 и 27 април 2012 г. (5),

—

като взе предвид Стратегията за мобилност за Европейското пространство за висше образование през 2020 г., приета от Министерската конференция на ЕПВО, проведена в Букурещ на 26 и 27 април 2012 г. (6),

—

като взе предвид Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (7),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за улесняване на издаването от държавите членки на единни визи за краткосрочно пребиваване за изследователи от трети страни, пътуващи в рамките на Общността с цел провеждане на научни изследвания (8),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование (9),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (EQF-LLL) (10),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“) (11),

—

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието (12),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование (13),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище (14),

—

като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“ (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (СOM(2010)0245),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места — програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Висшето образование в Европа 2009 г.: напредък на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2009 г.) (16),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Акцент върху висшето образование в Европа 2010 г.: напредък на процеса от Болоня“(„Евридика“, Европейска комисия, 2010 г.) (17),

—

като взе предвид доклада, озаглавен „Европейското висше образование през 2012 г.: доклад за прилагане на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2012 г.) (18),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред преподаватели през 2007 г. (19),

—

като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред студенти през 2009 г. (20),

—

като взе предвид публикацията на Евростат от 16 април 2009 г., озаглавена „Процесът от Болоня във висшето образование в Европа — ключови индикатори за социалното измерение и мобилността“ (21),

—

като взе предвид окончателния доклад на Международната конференция за финансиране на висшето образование, проведена на 8–9 септември 2011 г. в Ереван, Армения (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и студентската мобилност (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно ново партньорство за модернизирането на университетите в Европа — диалог между университетите и бизнеса (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня (25),

—

като взе предвид Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) (26),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0121/2015),

A.

като има предвид, че значението на процеса от Болоня в настоящата икономическа ситуация следва да се изразява в преследване на целите за създаване на възможно най-високо равнище на знания и иновации за гражданите посредством широк достъп до образование и непрекъснатото му осъвременяване и че следва да бъде отразено в преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ и в прилагането на плана „Юнкер“ за инвестиции за Европа;

Б.

като има предвид, че анализите сочат, че почти всеки трети работодател в ЕС има проблеми с намирането на служители с подходящи умения; като има предвид, че от гледна точка на целта за намаляване на несъответствията между уменията и потребностите в ЕС (между уменията на отделните лица за работа и изискванията на пазара на труда) реформата от Болоня до момента не е много успешна; като има предвид, че несъответствията между уменията и потребностите е основно предизвикателство за Европа, което засяга всички сфери на обществото — от производителността и ефикасността на предприятията до настоящото и бъдещото благосъстояние на младите хора;

В.

като има предвид, че не е постигнато много по проблема с безработицата сред младите хора от началото на кризата през 2008 г; като има предвид, че в края на 2014 г. безработните млади хора (на възраст под 25 години) в ЕС са около 5 милиона;

Г.

като има предвид, че както е казал един философ, „търсенето на истината и красотата трябва да е отличителният белег на университетите“, освен задължението им да подготвят нови специалисти, учени, инженери, учители, лекари, политици и граждани;

Д.

като има предвид, че е важно университетите да бъдат считани за истинските главни действащи лица в процеса от Болоня отвъд поддържащите роли по координацията, регулирането и ресурсите на регионалните и националните институции;

Е.

като има предвид, че в рамките на тази междуправителствена инициатива, осъществявана в сътрудничество с академичните среди, бяха положени усилия за намирането на общ европейски отговор на сериозни проблеми в много страни, които обаче се оказват недостатъчни;

Ж.

като има предвид, че истинската цел на процеса от Болоня е да бъде оказана подкрепа на мобилността и интернационализацията, както и да се гарантира съвместимостта и съпоставимостта на стандартите и качеството на различните системи за висше образование при зачитане на автономията на университетите, като по този начин се допринася за създаването на едно наистина демократично европейско пространство и се предлагат равни възможности на гражданите;

З.

като има предвид, че е необходима оценка на напредъка, постигнат през изминалите 15 години, която да взема предвид както успеха по отношение на вътрешнорегионалното сътрудничество, така и срещаните трайни проблеми и неравномерното постигане на обявените цели;

И.

като има предвид, че процесът от Болоня, макар и в много държави да служи за ориентир и мотив за образователни реформи, в някои други той може да се възприема като бюрократична тежест поради проблеми в комуникацията и липса на разбиране на истинската му визия;

Й.

като има предвид, че е важно да се признае общоевропейският характер на процеса от Болоня, както и участието на всички участници, в т.ч. студенти, преподаватели, изследователи и служители извън преподавателския състав;

К.

като има предвид, че непрекъснатата и увеличена финансова подкрепа за образование, обучение, включително професионално обучение, знания и научни изследвания е от решаващо значение, особено в настоящия период на икономическа криза;

Л.

като има предвид, че в този постоянно променящ се контекст съществува необходимост да се потвърди политическият ангажимент в основата на процеса от Болоня и участието на европейските институции, националните правителства и всички други заинтересовани страни в осъществяването на процеса;

1.

Отбелязва, че образованието е един от основните стълбове на нашето общество, когато става въпрос за насърчаване на развитие на уменията, растеж и създаване на работни места; подчертава, че увеличаването на инвестициите в образование е от решаващо значение за ефективното справяне с младежката безработица и за стимулиране на социалното приобщаване;

2.

Отбелязва, че процесът от Болоня може да помогне за справяне с несъответствия между уменията и потребностите в ЕС, ако той дава възможност на студентите да придобият и развият способностите, изисквани от пазара на труда, както и че по този начин той би могъл да постигне важната цел за повишаване на пригодността за заетост на дипломираните;

3.

Разбира ролята на процеса от Болоня за създаването на Европа на знанието; подчертава, че разпространението на знания, образованието и научните изследвания са ключов елемент на стратегията „Европа 2020“ и допринасят за насърчаване на европейското гражданство; подчертава също така обаче необходимостта от консултации в рамките на общността на висшето образование (преподаватели, студенти и други служители), за да се разбере съпротивата срещу реформите, свързани с процеса от Болоня, както и необходимостта от гарантиране на безплатно и достъпно за всички публично образование, отговарящо на потребностите на обществото;

4.

Отбелязва, че реформите от Болоня доведоха до създаването на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) и дадоха възможност за значителни постижения през последните 15 години, като направиха структурите за висше образование по-сравними, повишиха мобилността, предоставиха системи за осигуряване на качеството и признаване на дипломите, подобриха качеството на образователните системи, както и привлекателността на висшето образование в Европа;

5.

Отбелязва, че предстои още много работа в рамките на процеса от Болоня в областта на приспособяване на образователните системи към нуждите на пазара на труда и за подобряване на пригодността за заетост и конкурентоспособността като цяло, както и привлекателността на висшето образование в Европа; отбелязва, че европейските висши учебни заведения трябва да са в състояние да реагират бързо на икономически, културни, научни и технологични промени в съвременното общество, за да използват пълноценно своя потенциал за насърчаване на растежа, пригодността за заетост и социалното сближаване;

6.

Отбелязва целите за следващите години и националните приоритети за действията, които трябва да бъдат предприети до 2015 г., набелязани от конференцията на министрите от ЕПВО през 2012 г. в Букурещ, както и нейните препоръки за стратегията на ЕПВО за мобилността през 2020 г., като препоръчва създаването на нови обсерватории, нови подходи към различните европейски университетски общности и нови системи за включване на членовете на въпросните университетски общности в процеса на реформи на този план;

7.

Призовава държавите от ЕПВО да следват общи договорени реформи, насочени към ускоряване на постигането на целите на процеса от Болоня и към засилване на надеждността на ЕПВО; насърчава подкрепата за страните, които срещат трудности при прилагането на тези реформи; подкрепя, във връзка с това, създаването на широки партньорства между държавите, регионите и съответните заинтересовани страни;

8.

Призовава държавите членки да продължат да усъвършенстват и актуализират оценката на висшите учебни заведения съгласно стандартите, установени предварително от образователните системи на международно равнище, като възнаграждават отличните постижения с оглед на развитието на знанията, научните изследвания и науката;

9.

Подчертава значението на запазването на многообразието на преподаване, в т.ч. многообразието на езиците; настоява държавите членки да увеличат студентските стипендии и да гарантират, че тези стипендии са лесно достъпни;

10.

Изтъква, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за развитието на ЕПВО и да се надгражда върху постигнатия напредък при постигане на неговите цели и в координация с Европейското пространство на образование и обучение, Европейското пространство за учене през целия живот и Европейското научноизследователско пространство;

11.

Призовава всички заинтересовани страни във връзка с прилагането на процеса от Болоня да засилят осигуряването на качеството, за да се постигне Европейско пространство за висше образование, което увеличава своята привлекателност като еталон за високи академични постижения в света;

12.

Призовава държавите членки, държавите от ЕПВО, както и ЕС като цяло, да насърчават общественото разбиране и подкрепа на процеса от Болоня, включително действията на местно равнище, за да се постигне по-ефективно и динамично участие за постигането на неговите цели;

13.

Отбелязва, че като участник в процеса от Болоня Комисията има важна роля в развитието на ЕПВО и я призовава да продължи да играе своята роля за динамизиране на процеса и за ускоряване на усилията за постигане на обявените цели;

14.

Изтъква необходимостта от включване на качеството на образованието и научните изследвания в сектора на услугите в посочените цели; счита, че един от показателите за изпълнение на тези цели ще е увеличаване на заетостта на дипломираните, което също е една от целите на стратегията „Европа 2020“;

15.

Призовава за продължаване на диалога между правителствата, висшите учебни заведения (ВУЗ) и изследователските институти, за да бъде насочено и максимизирано и по-ефикасно използването на наличните средства и да се търсят нови и разнообразни модели за финансиране като допълнение към публичното финансиране; в тази връзка подчертава също така значението на програмата „Хоризонт 2020“ за провеждането на съвместни изследователски проекти между европейските висши учебни заведения и изразява загриженост относно непрекъснатите опити за намаляване на нейното финансиране, докато други части от бюджета остават без възражения;

16.

Призовава правителствата да подобрят ефикасността на използването на публично финансиране в образованието и да спазват водещата цел на ЕС до 2020 г. 3 % от БВП на ЕС да се инвестира в НИРД; подчертава, че амбициозното финансиране в областта на образованието и научните изследвания е необходимо, тъй като това е един от ключовите инструменти за гарантиране на достъп до качествено образование за всички, както и за борба с икономическата криза и безработицата;

17.

Отбелязва потенциалните възможности за финансиране на висшето образование и на професионалното образование и обучение, което следва да бъде предоставяно по линия на ЕФСИ; изразява силното си безпокойство относно планираното съкращаване на средства за „Хоризонт 2020“, пряко свързани с научните изследвания и образованието, в полза на ЕФСИ;

18.

Предупреждава, че това несъмнено ще се отрази на пълното прилагане на процеса от Болоня и поради тази причина настоятелно призовава Комисията да се откаже от подобни предложения;

19.

Насърчава и подхода „отдолу нагоре“, и подхода „отгоре надолу“, включващи цялата академична общност и социалните партньори, и призовава за политическа ангажираност и сътрудничество на министрите от ЕПВО в разработването на обща стратегия за осъществяването на реформите на процеса от Болоня;

20.

Призовава за по-нататъшно развитие на учебните програми с ясно определени цели, предоставяне на знанията и комбинацията от общи и професионални умения, необходими не само за подготовка на завършващите студенти за изискванията на пазара на труда, както и за изграждането на способност за учене през целия живот, но и по най-подходящия начин за включването на гражданите; подкрепя пълното прилагане на европейската рамка за сертифициране на професионалните квалификации;

21.

Подчертава ролята на дисциплините в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката и тяхното значение за обществото, икономиката и заетостта на завършващите студенти;

22.

Призовава за правилното прилагане на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и приложението към дипломите в ЕПВО — ключови инструменти, свързани с учебното натоварване и резултатите от ученето, за да се улесни мобилността и за да се помогне на студентите да събират академичните и извънучебните си постижения;

23.

Подчертава колко е важно да се гарантира взаимното признаване и сравнимостта на академичните степени за укрепване на системата за осигуряване на качеството на европейско равнище и във всички държави, присъединили се към ЕПВО, в съответствие с преразгледаната версия на стандартите и насоките за осигуряване на качеството (ЕСН) в Европейското пространство за висше образование; приканва всички държави от ЕПВО, както и техните агенции за осигуряване на качеството, да се присъединят към европейските мрежи за осигуряване на качеството (ENQA и EQAR);

24.

Насърчава партньорите по процеса от Болоня, и по-специално Комисията, редовно да измерват несъответствието на способностите и уменията към момента на постъпването на дипломираните лица в сферата на труда;

25.

Подчертава значението на целта на стратегията „Европа 2020“, според която 40 % от 30 — 34-годишните следва да са завършили висше образование и да са придобили необходимите умения и способности за намиране на пълноценна заетост;

26.

Подчертава стойността на квалификационните рамки (КР) с цел подобряване на прозрачността и призовава държавите, участващи в процеса от Болоня, да направят своите национални КР съвместими с тези на европейското пространство за висше образование и с европейските КР;

27.

Подчертава, че националните квалификационни рамки в много държави членки все още трябва да бъдат приведени в съответствие с Европейската квалификационна рамка, както и с европейските стандарти и насоки за осигуряване на качеството; отбелязва, че много национални квалификационни рамки все още не са регистрирани в Европейския регистър за осигуряване на качество във висшето образование (EQAR);

28.

Отбелязва, че мобилността на студентите, преподавателите, изследователите и служителите извън преподавателския състав е един от основните приоритети на процеса от Болоня; призовава държавите членки да увеличат възможностите за мобилност, както и нейното качество и подчертава необходимостта от засилване на прилагането на стратегията за мобилност до 2020 г. в ЕПВО, както и да достигнат количествената цел от 20 % мобилност на студенти до 2020 г.; подчертава в тази връзка решаващата роля на програмата „Еразъм +“ и „Хоризонт 2020“, както и значението на тяхното гладко и ефикасно прилагане и насърчаване; подчертава, че безвъзмездните средства за следване, отнасящи се до „Еразъм +“, следва да бъдат освободени от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски;

29.

Призовава за постепенно включване на мобилността на студентите като част от официалната учебна програма на университетите;

30.

Подчертава необходимостта от това в програмите за мобилност на ЕС да бъдат включени подходящ брой студенти и преподаватели в областта на изкуствата и музиката;

31.

Призовава Европейската комисия и държавите членки да оценяват, като част от критериите за класиране на университетите и висшите учебни заведения, нивото на партньорство и европейска и международна мобилност, което насърчават;

32.

Отбелязва основната роля на висшите учебни заведения за насърчаването на мобилността и за подготвянето на дипломирани лица и научни работници, притежаващи знания и умения за успех посредством пригодност за заетост в глобалната икономика;

33.

Призовава държавите членки, ЕС и ЕПВО за засилване на мобилността чрез благоприятстване на изучаването на езици, премахване на административните пречки, предоставяне на адекватен механизъм за финансово подпомагане и гарантиране на възможността за прехвърляне на безвъзмездни средства, стипендии и кредити; отбелязва, че мобилността продължава да е по-малко достъпна за студенти от по-необлагодетелствани среди;

34.

Подчертава, както по отношение на замисъла, така и на осъществяването на програмите, преминаването от образователна парадигма към един по-ориентиран към студентите подход, който да включва личностното развитие на студентите; подчертава значението на участието на студентите в управлението на висшето образование;

35.

Подчертава, че програмите за обучение следва да са насочени към пазарното търсене в дългосрочен план; изтъква също така, че пригодността за заетост означава, че студентите владеят широк набор от различни умения, които ги подготвят за пазара на труда и за учене през целия живот; насърчава в това отношение активния диалог и националното и трансграничното сътрудничество между университетите и предприятията, които биха могли да спомогнат за справяне с икономическата криза, да стимулират икономическия растеж, да допринесат за едно общество, основано на знанието, и по този начин да се предоставят нови възможности в по-широк социален смисъл; поощрява висшите учебни заведения да бъдат отворени към интердисциплинарни проучвания, създаване на университетски изследователски институти и сътрудничество с различни партньори;

36.

Подчертава необходимостта от осигуряване на широки възможности за учене през целия живот и за допълнителни форми на обучение като неформалното и самостоятелното образование, които са изключително важни за развитието на лични умения;

37.

Призовава за усилия за укрепване на връзката между висшето образование и научните изследвания и иновациите, включително чрез насърчаване на образованието, основано на научните изследвания, и подчертава програмата „Хоризонт 2020“ като ключов механизъм на финансиране за насърчаване на научните изследвания; призовава за по-добро синхронизиране на действията в подкрепа на процеса от Болоня, като например програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“;

38.

Призовава за по-гъвкави модели на обучение, които да включват програми за съвместни степени и интердисциплинарните изследвания и да подкрепят иновациите, творчеството, професионалното образование и обучение (ПОО), двойните системи на обучение и предприемачеството във висшето образование, и призовава за проучване на потенциала на новите технологии, цифровизацията и ИКТ, с оглед обогатяване на учебния и преподавателския опит, както и за да се разработят широк набор от умения и нови модели на учене, преподаване и оценка;

39.

Призовава висшите учебни заведения, публичните администрации, социалните партньори и предприятията да водят постоянен диалог за улесняване и повишаване на пригодността за заетост; в тази връзка подчертава необходимостта от насочване на дискусията към неизползвания потенциал на висшето образование за стимулиране на растеж и заетост; призовава страните от ЕПВО и висшите учебни заведения да засилят сътрудничеството за осигуряване на качествени стажове и професионална практика, както и за укрепване на мобилността в този контекст; подчертава, че заинтересованите страни следва да си сътрудничат по-добре за повишаване на първоначалната квалификация и за обновяване на квалифицираната работна сила, както и за подобряване на предоставянето, достъпността и качеството на насоките за професионалното ориентиране и заетост; освен това счита, че устройването на работа в рамките на учебните програми, както и обучението на работното място следва да бъдат допълнително насърчавани;

40.

Подчертава, че е необходимо на лицата, признати за бежанци, да се позволи достъп до всички институции в рамките на ЕПВО, с което да им се даде възможност да изградят свой независим живот чрез образование; подчертава и че разрешенията за пребиваване за дипломирани лица, които търсят да извършват с квалифицирана професионална дейност, следва да бъдат допълнително либерализирани; подчертава, че усилията за взаимно признаване на лицата, признати за бежанци, трябва да се увеличат, по-специално в рамките на аспекта на мобилността на такива студенти;

41.

Подчертава, че държавите членки и всички присъединили се към ЕПВО ВУЗ са отговорни за осигуряването на качествено образование, което да отговаря на социалните и икономическите предизвикателства, и изтъква необходимостта от тяхното тясно сътрудничество за постигане на целите, определени в рамките на процеса от Болоня;

42.

Отбелязва, че само няколко държави членки са създали цялостна стратегия за включване на студентите от по-необлагоприятстваните социално-икономически слоеве във висшето образование и съответно за справяне с проблема на така наречения социален филтър;

43.

Призовава за по-голямо участие на преподаватели от средните училища в процеса от Болоня по отношение на насърчаването на качеството в обучението на преподаватели и в професионалната мобилност, с цел да се отговори на новите потребности в областта на образованието и обучението на обществото, основано на знанието, и да се допринесе за подобряване на постиженията на учащите;

44.

Подчертава ролята на образованието, неговото качество и обучителна мисия в оформянето на облика на бъдещите поколения, като се допринася за по-широко социално и икономическо сближаване, както и за създаване на работни места, по-висока конкурентоспособност и потенциал за растеж; призовава в тази връзка за по-голяма степен на признаване на преподавателската професия;

45.

Призовава за повече усилия в икономическата и социалната сфера за подобряване на социалното приобщаване чрез осигуряване на справедлив и открит достъп до качествено образование за всички, чрез улесняване на признаването на академичните и професионалните квалификации, както и периодите на обучение в чужбина и предишните знания, програмите за лични умения и неформалното и самостоятелното учене и чрез осигуряване на съответното образование на диверсифицираната студентска общност чрез учене през целия живот;

46.

Подчертава социалното измерение на процеса от Болоня; призовава за предприемането на действия за засилено участие на слабо представените групи и групите в неравностойно положение, също така посредством международни програми за мобилност;

47.

Подчертава ролята на образователната мобилност за междукултурното обучение, както и това, че по процеса от Болоня следва да се предприемат активни стъпки за насърчаване на междукултурните познания и зачитането на културите от страна на студентите;

48.

Призовава да се положат допълнителни усилия, за да се изготви стратегия за външното измерение на ЕПВО чрез сътрудничество с други региони на света, за да се повиши неговата конкурентоспособност и привлекателност в глобален контекст, да се подобри предоставянето на информация за ЕПВО, да укрепне сътрудничеството, основано на партньорство, да се засили политическият диалог и да продължи по-нататъшното признаване на квалификациите;

49.

Подчертава, че е необходимо да се повиши събирането на данни от държавите от ЕПВО, за да се определят и преодолеят по-добре предизвикателствата, свързани с процеса от Болоня;

50.

Подчертава значението на следващата конференция на министрите от ЕПВО, която ще се проведе в Ереван през май 2015 г., с оглед осъществяването на обективен и критичен преглед на постигнатия напредък и пропуските в постигането на приоритетите, определени за периода 2012-2015 г., с оглед ЕПВО да се подпомогне и консолидира допълнително с пълната подкрепа на Съюза;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/10

—

като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010oг. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги) (1),

—

като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО (3),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно европейската аудио-визуална политика в цифровата епоха (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),

—

като взе предвид първия доклад на Комисията от 4 май 2012 г. относно прилагането на Директива 2010/13/ЕС „Аудио-визуални медийни услуги“, Аудио-визуални медийни услуги и свързани устройства: минало и перспективи за бъдещето (COM(2012)0203),

—

като взе предвид първия доклад на Комисията от 24 септември 2012 г. относно прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директива 2010/13/ЕС за периода 2009—2010 г., Насърчаване на европейските творби в редовните и аудио-визуални медийни услуги по заявка (COM(2012)0522),

—

като взе предвид третия доклад на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавен „Относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха“ (SWD(2012)0431), относно изпълнението на Препоръка 2005/865/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно филмовото наследство и конкурентоспособността на обвързаните с него промишлени дейности,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 24 април 2013 г. относно „Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят: Растеж, творчество и ценности“ (COM(2013)0231),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2013 г. относно държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Европейското кино в цифровата епоха: установяване на взаимовръзки между цифровото многообразие и конкурентоспособността“ (COM(2014)0272),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2014 г. относно „Европейското кино в цифровата епоха“,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2011 г. относно европейското кино в цифровата ера (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно подготовката за един напълно интегриран аудио-визуален свят (9),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0123/2015),

A.

като има предвид, че филмите са както икономическа, така и културна стока, и допринасят значително за европейската икономика по отношение на растежа и заетостта, като същевременно помагат за оформянето на европейските идентичности, като отразяват културното и езиковото многообразие, насърчават европейските култури през границите и улесняват културния обмен и взаимното разбиране между гражданите, а така също и допринасят за създаването и развитието на критично мислене;

Б.

като има предвид, че потенциалът на секторите на културата и творчеството в Европа и най-вече на европейската филмова индустрия все още трябва да бъде използван докрай за насърчаване на европейското културно многообразие и наследство и за създаване на устойчив растеж и заетост, което на свой ред може да донесе ползи за други сектори на икономиката, осигурявайки на Европа конкурентно предимство в световен мащаб;

В.

като има предвид, че европейската филмова индустрия е един от най-големите световни производители, като през 2014 г. са били пуснати 1 500 филма, но че тя се характеризира с разнородна структура както по отношение на финансирането, така и по отношение на видовете продукции;

Г.

като има предвид, че европейски филми се характеризират със своите качество, оригиналност и многообразие, но страдат от ограничена реклама и разпространение в рамките на Съюза и това се отразява в постигнатите сравнително ниски зрителски нива, като същевременно те са изправени пред силна международна конкуренция и пред трудности при своето разпространение в Съюза и извън него;

Д.

като има предвид, че разпространението на европейски ненационални филми в държавите членки остава слабо въпреки големия брой филми, които се произвеждат всяка година, докато разпространението на неевропейски продукции в Съюза е голямо;

Е.

като има предвид, че разнообразието на европейски филми, което отразява богатството и силата на европейското културно и езиково многообразие, означава, че европейският филмов пазар е естествено фрагментиран;

Ж.

като има предвид, че насърчаването на качествени филмови продукции е особено важно за по-малките държави членки, чиито езици се говорят от малко хора;

З.

като има предвид, че подпрограма „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“ (наричана по-нататък „МЕДИА“) предлага нови източници на финансиране и възможности за дистрибуция и разпространение на европейски ненационални филми и за разширяване на аудиторията, както и в подкрепа на медийната грамотност;

И.

като има предвид, че една от ключовите цели на цифровия единен пазар следва да бъде изграждането на доверие и вяра в интернет и увеличаването на достъпа до легално аудио-визуално съдържание, като по този начин се допринася за инвестирането в европейски филми;

Й.

като има предвид, че кинопрожекциите, които представляват основният метод на експлоатация, продължават да генерират голяма част от филмовите приходи и поради това са от съществено значение за финансирането на европейските филмови продукции и разпространението им, като оказват значително въздействие върху успеха на филмите, разпространявани по-късно чрез други методи;

K.

като има предвид обаче, че все по-голям брой европейски филми със скромен производствен и рекламен бюджет биха имали полза от по-гъвкави стратегии за пускане на пазара и по-ранно предлагане в рамките на услугите за видео по заявка (VOD);

Л.

като има предвид, че една по-добра организация на методите на представяне би довела до максимално увеличаване на потенциалната публика и същевременно би намалила атрактивността на нелегалното потребление на филми;

M.

като има предвид, че член 13, параграф 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; като има предвид, че тази разпоредба се прилага по различен начин с различни равнища на законодателни изисквания и това е довело до установяване на доставчиците в държавите членки с най-ниски изисквания;

Н.

като има предвид, че по-голямата част от публичното финансиране за европейската филмова индустрия, както от национални източници, така и от източници на Съюза, е посветена на филмова продукция;

О.

като има предвид, че в член 14 от Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаване на европейската програма „Творческа Европа“ е предвидено Комисията да създаде „механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството“ с цел улесняване на достъпа до финансиране на МСП от секторите на културата и творчеството и подобряване на капацитета на участващите финансови посредници да извършват оценка на рисковете, свързани с проекти на МСП, кандидатстващи за заеми и финансиране;

П.

като има предвид, че в третия доклад от 7 декември 2012 г. относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха Комисията посочи, че едва 1,5 % от европейското филмово наследство е цифровизирано; като има предвид, че този процент към днешна дата остава непроменен, въпреки повтаряните опасения за окончателно изгубване за бъдещите поколения на голяма част от това наследство, като за пример се посочват немите филми, от които са запазени едва 10 %;

Р.

като има предвид, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за разпространението и популяризирането на европейски филми зад граница, както и по-голям потенциал за нововъведения и гъвкавост, и същевременно предизвикват значителни промени в поведението и очакванията на зрителите;

С.

като има предвид, че е от ключово значение да се осигури финансиране за цифровизацията, съхраняването и достъпа в интернет на филмовото наследство и свързаните с него материали и да се въведат европейски стандарти относно опазването на цифровите филми;

Т.

като има предвид, че медийната, и особено филмовата грамотност, могат да позволят на гражданите да развият критично мислене и разбиране и да се насърчи собственото им творчество и способностите им за изразяване;

У.

като има предвид, че авторското право в цифровата епоха следва да продължи да стимулира инвестициите във филмовите продукции и създаването и осигуряването на подходящо възнаграждение за носителите на права, като същевременно насърчава развитието на нови услуги и трансграничен достъп за гражданите и позволява на културните и творческите индустрии да продължат да допринасят за растежа и създаването на работни места;

Ф.

като има предвид, че е важно да се осигури ефективно прилагане на Директива 2012/28/EС относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения и филмите, обхванати от определението за осиротели произведения, да станат публично достъпни;

1.

Насърчава европейската филмова индустрия да продължи разработването на иновативни услуги, нови бизнес модели и канали за разпространение, за да подобри трансграничното предлагане на европейски филми в Съюза и извън него и за да позволи на зрителите в рамките на Съюза да получат достъп до все по-голямо разнообразие от филми във все по-голям брой платформи; препоръчва във връзка с това европейската филмова индустрия да се поучи от най-добрите търговски практики извън ЕС;

2.

Признава въздействието, което неразрешеното използване на творби има върху творческия цикъл и правата на създателите; подчертава необходимостта от по-голямо законно предлагане и от повишаване на осведомеността сред младите хора;

3.

Счита, че развитието на трансграничната преносимост на аудио-визуални услуги, като се вземе предвид бързият растеж на услугите за видео по заявка и онлайн сделки в целия Съюз, би могло да бъде допълнително проучено, тъй като това ще даде възможност на зрителите да получат достъп до филми, независимо от това къде се намират;

4.

Подчертава значението на целевия маркетинг в целия Съюз, при който се отчитат културните особености на европейската публика с цел гарантиране на по-добро и по-ефикасно рекламиране на европейските филми;

5.

Настоятелно призовава в този смисъл за осигуряване на повече филми със субтитри с цел стимулиране на трансграничното разпространение на европейски филми, повишаване на осведомеността за езиковото и културното многообразие на Европа сред зрителите и подобряване на взаимното разбиране;

6.

Отбелязва по-специално ролята на програма MEDIA в подкрепа на въвеждането на субтитри и дублаж с цел увеличаване на достъпа до европейски филми, и особено в оригинал със субтитри, което улеснява тяхното разпространение и разширява познанията и разбирането на европейските култури и езици;

7.

Подчертава значението на наскоро приетото подготвително действие „Краудсорсинг на субтитрирането с цел увеличаване на разпространението на европейски произведения“ и предстоящата работа на Комисията за осъществяване на това действие;

8.

Освен това подкрепя инициативи като пилотния проект на Комисията „Насърчаване на европейската интеграция чрез културата“, имащи за цел да увеличат предоставянето на европейски филми със субтитри, като се излъчват нови версии със субтитри на избрани телевизионни програми в цяла Европа;

9.

Отново подчертава основното значение на по-нататъшното подобряване на достъпа до филми за лицата с увреждания, по-специално чрез аудио описание и субтитри;

10.

Подчертава особеното значение на европейските частни и обществени телевизии по отношение на филмовото производство за съвместните както телевизионни, така и кинопродукции, и подчертава тяхната роля за обезпечаване на съществуването на голям брой преди всичко малки и средни студия за производство на филми в Европейския съюз;

11.

Припомня ролята на наградата „ЛЮКС“ на ЕП за европейско кино, която през годините придоби все по-голямо признание, за насърчаването на европейските филми чрез превода на субтитрите за спечелилия филм на всички 24 официални езици на Съюза, като по този начин се гарантира по-голяма видимост, повишаване на осведомеността и достъпност на европейските филми; приканва националните парламенти все така да подкрепят наградата „ЛЮКС“ в държавите членки в сътрудничество с информационните бюра на Европейския парламент;

12.

Посочва, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа за европейските копродукции и че увеличаването на броя на такива продукции може да доведе до по-широко разпространение на европейските филми в цяла Европа;

13.

Подчертава освен това растящия успех на висококачествените европейски телевизионни сериали и стратегическото значение на по-нататъшното поощряване на тяхното производство, разпространение и реклама на европейските и световните пазари;

14.

Призовава държавите членки да подкрепят и насърчават специални събития като филмови фестивали и турнета, с цел да насърчат и подкрепят разпространението на европейски филми на своя територия;

15.

Предлага засилване на вече съществуващите мерки с цел по-голяма оптимизация на цените на билетите в кината, разработване на иновативни промоционални оферти, както и на предложения за абонамент, които биха повишили привлекателността и достъпа до всички киносалони;

16.

Насърчава разпространителите и лицата, прожектиращи филми, да увеличат видимостта и достъпността на европейските ненационални филми, за да достигнат до по-широка аудитория;

17.

Признава, че кината продължават да бъдат най-важните места за представяне и реклама на филми и също така места с важно социално измерение, където хората се срещат и обменят мнения; подчертава, че изчезването на малките и независимите кина, особено в малките градове и по-слабо развитите региони, ограничава достъпа до европейски културни ресурси, наследство и диалог; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа за оборудването на всички екрани с цифрови технологии за прожекция и озвучаване, с цел запазването на подобни кина;

18.

Подчертава значението на рекламирането на филми на ранен етап от продукцията, за да се подобри разпространението и да се осигури повече осведоменост сред потенциални зрители в Европа;

19.

Подчертава значението на програма MEDIA за експериментирането на новаторски подходи за привличане на публика, по-конкретно чрез подкрепа за фестивали, инициативи за филмова грамотност и действия за привличане на публика;

20.

Припомня, че член 13. 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; подчертава, че тази разпоредба се прилага по неравнопоставен начин с различни равнища на правни изисквания, и че това би могло да доведе до установяването на доставчици в държави членки с най-ниски изисквания;

21.

Счита, че в създаването на европейските филмови произведения следва да участват финансово всички субекти, извличащи — макар и само непряко — икономическа полза от директното предлагане, реализацията на пазара или разпространението, включително свързването или предоставянето посредством видео по заявка; призовава Комисията, с оглед на конкуренцията, да постави това схващане в основата също и на проверката на системите за финансиране на филмите на държавите членки;

22.

Призовава Комисията да вземе това предвид, когато предлага преразглеждане на действащата правна уредба, за да се гарантират условия на равнопоставеност на европейския аудио-визуален пазар, със справедливи и равни условия за всички доставчици;

23.

Призовава платформите за VOD (видео по заявка) и SVOD (абонаментно видео по заявка) публично да оповестят данните относно потреблението на всеки филм от техния каталог, с цел да се направи правилна оценка на тяхното въздействие;

24.

Счита, че за да се подобри разпространението на европейски филми на европейските и на международните пазари, публичното финансиране на продукцията и разпространението трябва да са по-добре балансирани с оглед увеличаване на подкрепата за развитие, рекламиране и международно разпространение;

25.

Счита, че е от съществено значение да се предвиди увеличение на бюджета в абсолютни показатели за дейностите по разпространение, рекламиране и пазарна реализация на филмите, без това да е за сметка на финансирането на производствените дейности;

26.

Призовава държавите членки специално да увеличат публичното финансиране, за да подкрепят ранните етапи на разпространение и реклама на национални филми зад граница, както и на европейски ненационални филми;

27.

Призовава държавите членки да насърчават стимули за улесняване на производството, разпространението, наличността и привлекателността на европейските филми; счита, че прилагането на единна намалена ставка на ДДС за културните аудио-визуални произведения, продавани онлайн и офлайн, стимулира растежа на нови услуги и платформи;

28.

Подчертава ролята, която трябва да играе механизмът за гарантиране на секторите на културата и творчеството по програма „Творческа Европа“ по отношение на улесняването на достъпа до финансиране на МСП в секторите на културата и творчеството и насърчаването на повече инвестиции от финансови посредници, като по този начин се увеличат възможностите за финансиране на филмовата индустрия;

29.

Предлага оценката на ефективността и ефикасността на европейските и националните системи за финансиране на филмите да се извършва по-специално с оглед на качеството и кръга зрители, до който достигат финансираните произведения, при което следва също така да се отчита доколко инструментите за финансиране по отношение на пазарната реализация и формирането на публика съществуват и са ефективни; призовава Комисията да разпространи в останалите държави — членки на ЕС най-добрите практики по отношение на установените в тази връзка резултати;

30.

Припомня, че филмовите продукции и копродукции изискват значителни финансови инвестиции и че съществуващата законодателна рамка не възпрепятства многотериториалното лицензиране, и следователно подчертава, че многообразието от схеми за производство и разпространение на филми следва да продължи да се прилага, за да се поощри инвестирането в европейски филми, да се отговори на езиковото и културното многообразие на европейския пазар и да се опази и насърчи културното многообразие;

31.

Подчертава, че европейските филми получават финансиране от голям брой европейски, национални и регионални публични фондове и че за да се повиши тяхната ефективност, следва да се насърчи взаимното допълване при използването им;

32.

Приветства инициативата на Комисията за създаване на европейски филмов форум, за да се улесни структурираният диалог с всички заинтересовани страни от аудио-визуалния сектор относно предизвикателствата, които той понастоящем среща в цифровата епоха, с цел подобряване на сътрудничеството, събирането на информация и обмена на най-добри практики;

33.

Във връзка с това призовава за широко участие и сътрудничество между всички заинтересовани институции и по-специално с Европейския парламент;

34.

Призовава държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на медийната грамотност, и по-специално филмовата грамотност, в училищните програми и културните институции и да разработят инициативи на национално, регионално или местно равнище, обхващащи всички нива на формалното, неформалното и самостоятелното образование и обучение;

35.

Осъзнава особеното значение на кината като място за придобиване на филмова и медийна грамотност за различните поколения и приветства мерките, насърчаващи целенасочено тази функция на киното;

36.

Обръща внимание на насърчаването на образователни филми за младите хора и подкрепя конкурсите, чрез които младите хора се поощряват да създават аудио-визуални произведения; подчертава също така възможностите, предлагани от програма MEDIA в подкрепа на проекти за филмова грамотност;

37.

Подкрепя иновационни проекти и практики, като например подготвителното действие на Комисията за разпространение на европейски филми в цифровата епоха, предназначено за тестване на по-гъвкав метод на пускане на филми в медиите в няколко държави членки, и приветства включването на това действие в програма „Творческа Европа“;

38.

Счита, че подобни инициативи, като предоставят по-голяма гъвкавост на методите за разпространение, биха могли да облагодетелстват някои видове европейски филми от гледна точка на видимостта, достигането до публика, приходите и спестяването на разходи, и насърчава Комисията и държавите членки да отделят на тези инициативи допълнително внимание;

39.

Призовава държавите членки да гарантират цифровизирането на филмови произведения и да създадат механизми за задължително съхраняване на цифрови формати или да адаптират своите съществуващи механизми към подобни формати, като изискат съхраняването на международен стандартен цифров оригинален екземпляр за цифровите филми;

40.

Подчертава значението на аудио-визуалните архиви, особено тези на институциите за съхраняване на филмовото наследство и обществените радио- и телевизионни оператори, и настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходящо равнище на финансиране и схеми за уреждане на авторските права, за да се улесни изпълнението на тяхното обществено предназначение, включително съхраняването, цифровизацията и осигуряването на публичен достъп;

41.

Подчертава важната роля на европейската цифрова библиотека EUROPEANA като цифрова библиотека за европейско аудио-визуално наследство (както кинематографично, така и телевизионно);

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/17

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“, (COM(2013)0659),

—

като взе предвид приложените към това съобщение работни документи на службите на Комисията (SWD(2013)0342) и (SWD(2013)0343),

—

като взе предвид заключенията на Съвета „Селско стопанство и рибарство“ от 19 май 2014 г. относно новата стратегия на ЕС за горите,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 януари 2014 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2014 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно прилагането на стратегията за горите на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“,

—

като взе предвид стратегията „Европа 2020“, включително Съюза за иновации и инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2013)0216),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),

—

като взе предвид член 52 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0126/2015),

A.

като има предвид, че Европейският съюз не е компетентен да разработва обща политика в областта на горското стопанство, но някои от политиките на Съюза могат да имат отражение върху националните политики в областта на горското стопанство, докато държавите членки вземат решенията за политическите подходи по отношение на горското стопанство и горите;

Б.

като има предвид, че независимо от недвусмислено определената компетентност на държавите членки, има потенциални предимства за сектора на горското стопанство от по-добро и по-активно координиране и позициониране на този важен икономически сектор, който осигурява работни места на европейско равнище, по-специално в селските райони, като опазва екосистемите и предлага екологични предимства за всички, без да се засяга компетентността на държавите членки;

В.

като има предвид, че дървесината е възобновяем ресурс, който често не се експлоатира в достатъчна степен в Европа, и че трябва да се гарантира интелигентното и устойчиво потребление на тази суровина, включително посредством развитие и обмен на ноу-хау;

Г.

като има предвид, че горите са източник на уникална флора, фауна и гъби;

Д.

като има предвид, че размерът и характеристиките на горите се различават значително, като повече от половината територия на някои държави членки е покрита с гори; като има предвид, че устойчиво управляваните гори са от огромно значение от гледна точка на създаването на добавена стойност на местно, регионално, европейско и международно равнище, на гарантирането на работни места в селските райони, на допринасянето за общество, основано на биоикономика, което е от полза за човешкото здраве, особено в структурно необлагодетелстваните региони, докато същевременно имат важен принос за опазването на околната среда и климата, както и на биологичното разнообразие;

Е.

като има предвид, че горската биомаса е много важен източник на възобновяема енергия; като има предвид, че понастоящем европейските гори поглъщат и съхраняват около 10 % от въглеродните емисии в ЕС и с това имат значителен принос за усилията за смекчаване на изменението на климата;

Ж.

като има предвид, че вследствие на урбанизацията на обществото ни гражданите на ЕС изпитват по-слаба връзка с горите и имат малко знания относно горското стопанство или за въздействието му върху просперитета, работните места, климата, околната среда, човешкото здраве и цялата верига на стойността заедно с връзката като цяло с екосистемите;

З.

като има предвид, че нарастващ брой политики на ЕС увеличават търсенето по отношение на горите; като има предвид, че това търсене трябва внимателно да се балансира и търсенето за целите на нови приложения на дървесината в биоикономиката и за биоенергия трябва да е придружено от ефективност на ресурсите, използване на нови технологии и спазване на границите за устойчиво предлагане;

И.

като има предвид, че европейското горско стопанство се характеризира с устойчиво управление и дългосрочно планиране, и че още повече следва да се подчертае принципът на устойчивост на всички равнища, от местно до световно равнище, с цел създаване на работни места, защита на биологичното разнообразие, смекчаване на изменението на климата и борба с опустиняването;

Й.

Като има предвид, че е необходимо да се подчертае икономическата, социалната и екологичната роля на горите, също и в контекста на опазването и популяризирането на природното и културното наследство, както и за насърчаването на устойчивия (еко)туризъм;

К.

като има предвид, че увеличаващо се световно население означава нарастващо търсене на енергия и следователно горите следва да играят по-важна роля в бъдещия енергиен микс на ЕС;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно новата стратегия на ЕС за горите и съпътстващите го работни документи, и подчертава, че стратегията на ЕС за горите трябва да се съсредоточи върху устойчивото управление на горите и тяхната многофункционална роля от икономическа, социална и екологична гледна точка и трябва да гарантира по-добра координация и комуникация на общностните политики, които са пряко или непряко свързани с горското стопанство; в този контекст изтъква, че нарастващ брой инициативи на европейската политика в области като икономическата политика и политика по заетостта, енергийната политика и политиката в областта на околната среда и климата, изискват по-голям принос от страна на сектора на горското стопанство;

2.

Подчертава необходимостта от по-систематично определяне на стойността на горските екосистемни услуги и от това тя да се отчита при вземането на решения в публичния и частния сектор;

3.

Отбелязва, че само здравите и стабилни планински гори могат да изпълняват в пълна степен функциите си за защита на хората и природата, като противодействат на падането на лавини и кални свлачища и като служат като естествена защита срещу наводнения; подчертава, че в тази връзка по-специално транснационалната комуникация е особено необходима;

4.

Подчертава във връзка с това, че всякакви опити горското стопанство да стане въпрос от сферата на политиката на ЕС следва да бъдат отхвърлени, и че трябва да се съблюдава местната и регионалната основа на сектора и компетентността на държавите членки в тази област, като се търси съгласуване между съответната сфера на компетентност на ЕС и на държавите членки;

5.

Подчертава, че горите на ЕС се характеризират с голямо разнообразие, включително големи различия в собствеността върху горите, размера, характера и съществуващите предизвикателства;

6.

Подчертава, че стратегията на ЕС за горите трябва да отчита факта, че горите обхващат повече от половината от територия на някои държави членки и че устойчиво управляваните гори са от огромно значение за добавянето на стойност на местно и регионално равнище и за гарантирането на работни места в селските райони, като същевременно дават жизненоважен принос за опазването на околната среда;

7.

Подчертава особено ценната роля на стабилните смесени гори, включително местните видове дървета, които са подходящи за местните условия, както и ключовата роля, която смесените гори играят в екосистемите и техния принос за биологичното разнообразие;

8.

Призовава държавите членки да подкрепят усилията на собствениците на гори за опазването и също така за създаването на местни смесени гори, които са типични за региона;

9.

Изразява своето разочарование от факта, че условията на работа на заетите в горското стопанство не са включени като позоваване в предложената стратегия, и изисква Комисията да вземе предвид интелигентната организация на работата, високите стандарти в технологията и качествените работни места;

10.

Отбелязва, че понастоящем в горския сектор са заети 3 милиона европейски граждани и подчертава, че неговата дългосрочна конкурентоспособност ще бъде постигната само с квалифицирана работна ръка;

11.

Счита, че стратегията на ЕС за горите следва да определи условията, които да позволят на ЕС да има подходящи съоръжения за обучение и работна ръка, която е напълно осведомена относно настоящите предизвикателства и заплахи, пред които е изправен секторът на горското стопанство, но също е запозната и с правилата за безопасност, характерни за управлението на горите;

12.

Подчертава необходимостта от всеобхватна и цялостна съвместна стратегия и приветства признаването на икономическата, екологичната и социалната роля и ползи от горите и горския сектора на ЕС;

13.

Счита, че това признаване осигурява силна основа за подкрепа на сектора на горското стопанство на ЕС, наред с другото чрез предотвратяване и управление на горски бедствия, подобряване на ефективното използване на ресурсите, увеличаване на конкурентоспособността, повишаване на равнището на заетост, укрепване на промишлените отрасли, които използват горите, и опазване на екологични функции;

14.

Подчертава значимата роля на биоикономиката от гледна точка на постигане на новите приоритети на Комисията за растеж, заетост и инвестиции;

15.

Признава, че ЕС трябва да изпълнява роля в подкрепата на националните политики за постигане на активно, многофункционално и устойчиво управление на горите, включително управлението на различните видове гори, и в укрепването на сътрудничеството за справяне с трансгранични заплахи, като горски пожари, изменение на климата и природни бедствия или инвазивни чуждоземни видове;

16.

Счита, че стратегията трябва да отчете в по-голяма степен проблема с болести по дърветата, като например изсъхването и измирането на дъбови видове, което унищожава насажденията от корков дъб в Португалия, Франция и Испания и поразява също специални защитени зони и биосферни резервати;

17.

Подчертава, че прогнозният ръст в търсенето на дървесина представлява както възможност, така и предизвикателство за горите и за всички сектори на горското стопанство, особено с оглед на очакването в резултат от измененията на климата горите все по-често и във все по-тежка степен да бъдат изложени на суша, пожари, бури и нашествия на вредители; подчертава в този контекст необходимостта да се опазват горите от тези нарастващи заплахи и да се намери баланс между производителните и защитните функции;

18.

Приветства действия за увеличаване на горското покритие, особено с местни видове, в зони, които не са подходящи за производство на храни, и по-специално в непосредствена близост до градски зони, с оглед да се смекчават неблагоприятните топлинни ефекти, да се намалява замърсяването и да се засилват връзките между хората и горите;

19.

Дава пълната си подкрепа за усилията на Комисията да насърчава заетост, свързана с горите, и създаването на благоденствие в Европа по един устойчив начин;

20.

Подчертава важната роля на устойчивото производство и използване на дървесина и други горски материали като корк и производните на дървесината, включително текстилни влакна за развитието на устойчиви икономически модели и създаването на зелени работни места;

21.

Призовава Комисията да анализира трудностите надолу по веригата на доставки, свързани с повишеното търсене от трети държави, по-специално на обла дървесина, и да подкрепя този сектор;

22.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за насърчаване на все по-голямата група от жени собственици на гори да получават специализирани консултации и подкрепа във връзка с активното и устойчиво управление на техните гори;

23.

Подчертава, че около 60 % от горите в ЕС са частни с около 16 милиона частни собственици на гори, и в този контекст подчертава значението на собствеността и правата на собственост и подкрепя всички мерки, позволяващи на обединенията от заинтересовани лица да участват в диалога относно укрепването и прилагането на устойчивото управление на горите и да подобрят по този начин обмена на информация;

24.

Отбелязва, че собствениците на гори са ключови фигури в селските райони и във връзка с това приветства признаването на ролята на горското стопанство и агролесовъдството в програмата за развитие на селските райони на ОСП за периода 2014 — 2020 г.;

25.

Счита, че изпълнението на стратегията на ЕС за горите би било подобрено, ако бъде подкрепено от подходяща координация с налично финансиране от ЕС, включително от ЕЗФРСР;

26.

Подчертава възможността за държавите членки и регионите да се възползват от наличното финансиране по съответните им програми за развитие на селските райони, за да подкрепят устойчивото управление на горите и да дадат тласък на агролесовъдството и да осигурят екологични обществени блага, като произвеждане на кислород, поглъщане на въглерод и защита на реколтата от въздействието на климата, както и да стимулират местните икономики и да създават зелени работни места;

27.

Признава необходимостта от по-добри средства за транспортиране и логистика за управлението на горите и добива на дървесина; следователно призовава държавите членки да разработят устойчиви логистични и дърводобивни системи, които имат намалено отрицателно въздействие върху климата, включително използването на товарни автомобили и кораби, използващи устойчиво биогориво, както и по-широко използване на железопътния транспорт; насърчава използването на структурните фондове на ЕС и програмите за развитие на селските райони за тези цели;

28.

Признава ролята на горите за обществото във връзка с физическото и психическото здраве на гражданите и признава, че обществените блага, осигурявани от горите, са с висока стойност от гледна точка на околната среда и отдиха и допринасят за качеството на живот, по-специално във връзка с осигуряването на кислород, поглъщането на въглерод, пречистването на въздуха, задържането и пречистването на вода, контрола на ерозията и защитата от лавини, както и че осигуряват места за дейности на открито;

29.

Насърчава връзките чрез обществения транспорт между градските зони и горите, за да се улесни достъпът до гори и залесени площи;

30.

Подчертава значението на другите дейности, свързани с горите, например събиране на реколта от горски продукти, различни от дървесината, като гъби или меки плодове, както и пашата и пчеларството;

31.

Призовава Комисията да насърчава икономически дейности, които могат да служат като източник на суровини за фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост, и които могат да бъдат използвани като алтернативен начин за справяне с безработицата и обезлюдяването на селските райони, както и да популяризира продуктите от тези дейности като полезни за човешкото здраве;

32.

Подчертава, че както използването на дървесината и други продукти, получен от дървесина от дърводобива, като възобновяеми и благоприятни за климата суровини, от една страна, така и устойчивото управление на горите, от друга страна, трябва да играят важна роля за изпълнението на социо-политическите цели на ЕС, като енергиен преход, смекчаване на последиците от изменението на климата, и приспособяване, както и за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и целите за биологично разнообразие; отбелязва, че отсъствието на активно управление на горите би било неблагоприятно за постигането на тези цели;

33.

Подчертава, че горите, които се управляват, имат по-висок капацитет за поглъщане на CO2 отколкото горите, които не се управляват, и подчертава значението на устойчивото управление на горите за постигането на максималния потенциал на горите на ЕС за задържане на въглерод;

34.

Счита, че горите не следва да се разглеждат единствено като въглеродни поглътители;

35.

Подчертава необходимостта да се гарантира ефективността при използването и повторната употреба на горските ресурси и дървения материал като начин за понижаване на търговския дефицит на ЕС, подобряване на самодостатъчността на ЕС по отношение на дървения материал, увеличаване на конкурентоспособността на горския сектор на ЕС, спомагане за намаляване на неустойчивото управление на горите, опазване на околната среда и намаляване на обезлесяването в държави извън ЕС;

36.

Категорично подкрепя ефективното от гледна точка на ресурсите използване на дървесина като възобновяема, гъвкава суровина с ограничена наличност, и е против правнообвързващи правила, даващи предимство при използването на дървесина, тъй като това не само ограничава енергийния пазар и развитието на нови и иновативни начини за използване на биомасата, но също така е неприложимо в много отдалечени и селски райони, дори и само по причини, свързани с инфраструктурата;

37.

Подкрепя отворен, пазарноориентиран подход и свобода за всички участници на пазара, като дава предимство на дървесината с местен произход, за да се сведе до минимум въглеродният отпечатък, създаван от презокеанския транспорт, и за да се стимулира устойчивото местно производство;

38.

Предвид факта, че някои от най-големите ресурси на биомаса в Съюза се намират в най-слабо населените и отдалечени райони, счита за наложително стратегията също така да вземе под внимание спецификите на тези райони;

39.

Признава значението на дървесината за енергийни цели като средство за борба с енергийната бедност, като принос за постигането на целите за възобновяема енергия на Рамката за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката, и като откриване на нови бизнес възможности;

40.

Счита, че новата стратегия за горите трябва да осигури възможност за засилване на сътрудничеството по въпроса със структурирането на дърводобивната промишленост и прегрупирането на операторите с цел да се гарантира по-ефективно използване на горския ресурс;

41.

Счита, че устойчивото управление на горите трябва да се основава на общопризнати и общоприети принципи и инструменти, като например критерии и показатели за устойчиво управление на горите, които трябва винаги да се прилагат за сектора като цяло, независимо от крайната употреба на дървесината;

42.

Подкрепя намерението на Комисията да разработи, съвместно с държавите членки и заинтересованите страни, набор от амбициозни, обективни и доказуеми критерии и показатели за устойчиво управление на горите, като подчертава, че тези критерии следва да бъдат в съответствие с изискванията на „Forest Europe“ (Министерска конференция за защита на горите в Европа) (2), които формират общоевропейска основа за докладване относно устойчивото управление на горите и основа за сертифициране на устойчивостта, като отчитат разнообразието от видове гори в Европа;

43.

Признава, че увеличаващото се търсене на материали, основаващи се на горското стопанство, главно в резултат на повишаването на броя на базираните на биомаса възобновяеми енергийни източници, поражда необходимост от нови начини за увеличаване на наличието на дървесина, за да се гарантира устойчивата експлоатация на горите;

44.

Посочва постигнатия значителен напредък в преговорите в рамките на „Forest Europe“ относно сключването на „Европейска конвенция за горите“ (3) като задължителна рамка за устойчиво управление на горите и за по-добро балансиране на интересите в политиката в областта на горското стопанство и призовава държавите членки и Комисията да положат всички необходими усилия, за да възобновят преговорите и да ги доведат до успешен край;

45.

Счита, че плановете за управление на горите или равностойни на тях инструменти могат да бъдат важни стратегически средства за изпълнението на конкретни мерки на равнището на отделните предприятия, за дългосрочно планиране и за прилагане на устойчиво управление на горите в европейските гори; подчертава обаче, че изпълнението на конкретните мерки, съдържащи се в тези планове, на равнището на горските стопанства трябва и занапред да се уреждат от националните разпоредби;

46.

Призовава държавите членки, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, да наблюдават и насърчават прилагането на плановете за управление на горите, без да създават ненужна административна тежест;

47.

Приветства едно ясно разделение между плановете за управление на горите и плановете за управление по „Натура 2000“;

48.

Посочва, че плановете за управление на горите са само условие за получаване на средства от фонда на ЕС за развитие на селските райони за бенефициерите, които надхвърлят определен размер на стопанството, и че горите под праговия размер са освободени от това изискване; отбелязва освен това, че могат да бъдат одобрявани и равностойни инструменти;

49.

Призовава държавите членки да се възползват изцяло от съществуващата гъвкавост при прилагането на законодателството, особено в полза на по-малките оператори;

50.

Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули и да подкрепят нови бизнес модели, като например производствени обединения, които имат за цел да насърчават малките частни собственици на гори да управляват активно и устойчиво своите гори;

51.

Настоява, че за правилното прилагане на стратегията от решаващо значение е да се разполага с конкретен дългосрочен план за действие, в който се подчертава значението на мобилизацията и на устойчивото ползване на горския дървен материал с цел създаване на добавена стойност и на работни места, като същевременно се предоставят средства за укрепване на частните стопански дейности в горския сектор и за подпомагане на организираните сдружения на собственици на гори;

52.

Подчертава, че ефикасното управление на ресурсите следва да включва програми за подпомагане за залесяване на земите, които не са пригодни за земеделие, както и за създаване на полезащитни пояси;

53.

Счита, че следва да се отдава приоритет на практическото приложение на научните изследвания, тъй като целият отрасъл може да има полза от нови идеи, а основаните на горите отрасли имат огромен потенциал за растеж; счита също така, че допълнителните инвестиции в иновации в отрасъла могат да създадат нови производствени ниши и по-ефикасни процеси, които ще гарантират по-интелигентното използване на наличните ресурси и могат да сведат до минимум отрицателното въздействие върху горските ресурси;

54.

Призовава Комисията да извърши оценка, от гледна точка на приоритетите при лесовъдството и дърводобива, на европейските програми за научноизследователска и развойна дейност („Хоризонт 2020“) на програмата за конкурентоспособност на малките и средните предприятия (COSME) и, когато е целесъобразно, да разработи нови инструменти за сектора на горското стопанство и да насърчава целенасочени научни изследвания на икономически ефективни решения за нови и иновативни продукти от дървесина, за да се подпомогне развитието на устойчивата, базирана на дървесината биоикономика;

55.

Приветства ползите от споделянето на най-добри практики и на наличните познания относно горите между държавите членки, и призовава държавите членки и Комисията да подпомагат обмена между отрасъла, научните среди и производителите;

56.

Подчертава необходимостта да се подпомагат рамковите програми на ЕС за научни изследвания, развойна дейност и иновации с цел постигането на интелигентен и устойчив растеж, продукти с по-висока добавена стойност, по-чисти технологии и висока степен на технологичен напредък, по-специално по отношение на рафинираните биогорива и промишленото строителство с използване на дървесина, съвместно с автомобилната и текстилната промишленост;

57.

Припомня, че според Европейската комисия през 2009 г. биоикономиката е представлявала пазар, оценяван на над 2 трилиона евро, осигуряващ 20 милиона работни места и 9 % от общата заетост в ЕС;

58.

Отбелязва, че всяко евро, инвестирано в научни изследвания и иновации в областта на биоикономиката в рамките на „Хоризонт 2020“, ще генерира около 10 евро във вид на добавена стойност; изтъква, че понастоящем горите изпълняват ключова роля в биоикономиката и ще продължават да я изпълняват и в бъдеще;

59.

Счита, че заместването на базираните на нефта или на топлинно интензивните суровини с дървесина и продукти, получени от дървесина от дърводобива, следва да се насърчава, в съответствие с напредъка в областта на научните изследвания и технологиите, и че това може да има положителен принос за по-нататъшни ползи по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, както и на създаването на работни места;

60.

Подчертава необходимостта да се извърши оценка на разходите по отношение на цялото законодателство на ЕС, засягащо веригите за създаване на стойност в отраслите, основаващи се на горското стопанство, с цел да се премахне цялата ненужна и обременяваща бюрокрация и да се създаде благоприятстваща рамка за повишаване на конкурентоспособността на отраслите в дългосрочен план по устойчив начин, както и да се подкрепя принципът, че законодателните предложения, засягащи сектора на горското стопанство и веригите за създаване на стойност на основаващите се на него отрасли, следва да бъдат щателно оценявани чрез оценка на въздействието;

61.

Счита, че разширяването на базата от знания, свързана с горите, е от решаващо значение за научноизследователската дейност и че за прилагането на стратегията за горите е абсолютно необходимо наличието на надеждна информация;

62.

Отбелязва наличието на ресурси за информиране и мониторинг чрез програмата „Коперник“ и други космически инициативи на европейско равнище и препоръчва да се повиши използването на тези ресурси и инструменти;

63.

Изтъква, че съставянето на националните описи на горите е всеобхватно средство за мониторинг при инвентаризацията на горите, като по този начин се зачита регионалният аспект и същевременно се удовлетворяват исканията за намаляване на бюрокрацията и на разходите;

64.

Приветства усилията на Комисията за създаване на основана на националните данни европейска информационна система относно горите и предприетите инициативи за подобряване на сравнимостта на новите и на наличните данни, като се надява в това отношение да се засили анализът на данни за икономиката и заетостта в секторите на горското стопанство и на дървообработването;

65.

Препоръчва по-специално да се осигурят повече дългосрочни набори от данни с цел по-добро разбиране на тенденциите в горското стопанство и адаптирането му към изменението на климата;

66.

Счита, че квалифицираната и добре обучена работна сила е от решаващо значение за успешното прилагане на устойчиво управление на горите и призовава Комисията и държавите членки да разработят мерки и, където е възможно, да използват съществуващите европейски инструменти, като например Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и европейските програми за обучение (ET 2020), за да се подпомогне смяната на поколенията и да се компенсира недостигът на квалифицирана работна ръка в горското стопанство;

67.

Призовава Комисията да подкрепя изготвянето на информационни кампании за сектора, насочени към повишаване на информираността за възможностите, които той предлага за справяне с безработицата и обезлюдяването, както и към повишаване на неговата привлекателност за младите хора;

68.

Освен това е на мнение, че трябва да бъдат разработени програми за обучение, по-специално за новите участници на пазара и за младите горски стопани, както и за вече назначените служители в строителната промишленост, за да се повиши тяхната осведоменост за възможностите, които създава употребата на дървесина, така че да продължи да се гарантира трансферът на знания относно устойчивото управление на горите и в промишлените сектори надолу по веригата;

69.

Признава, че устойчивото управление на горските продукти през целия им жизнен цикъл може да има значителен принос за постигането на целите за зелена икономика, по-специално на тези, свързани с политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ефективно използване на ресурсите;

70.

Счита, че държавите членки следва да насърчават устойчивата употреба на горски продукти в строителния сектор, включително използването им при строежа на жилища на по-достъпни цени, изградени от добити по устойчив начин суровини;

71.

Посочва значението на традиционните употреби с висока стойност, които все още имат огромен потенциал за растеж, като например употребата на дървесина в строителството и пакетирането;

72.

Отбелязва, че съвременното равнище на развитие на технологиите позволява изграждането на жилищни комплекси с голям капацитет, построени предимно от дървесина, с което значително се ограничават емисиите на CO2 в строителния сектор;

73.

Отбелязва, че правилата за използване на дървен материал с цел строителство са различни в отделните държави членки; поради това призовава да се поеме ангажимент за приемане на правила на ЕС с цел насърчаване на по-мащабната употреба на дървен материал в сградния фонд;

74.

Призовава държавите членки да разработят инициативи в подкрепа на трансфера на знания и технологии и да използват в пълна степен съществуващите програми на ЕС в подкрепа на научните изследвания и иновациите в горското стопанство и в сектора на горското стопанство;

75.

Отбелязва, че са налице значителни пропуски в научните и технологичните изследвания, свързани с адаптирането на горското стопанство към изменението на климата, включително изследванията относно въздействието на увеличаващите се вредители и болести, които представляват сериозна заплаха за горите в Европа и за сектора на горското стопанство;

76.

Насърчава държавите членки и Комисията да предприемат действия с цел повишаване на осведомеността за икономическата, екологичната и социалната роля на европейските гори и на горското стопанство, както и за значението на устойчивата, основаваща се на горите биоикономика и на дървесината като една от ключовите възобновяеми суровини в ЕС;

77.

Счита, че е важно да се насърчава научно-изследователската дейност, насочена към рационалното използване на биомасата и разработването на бързо растящи енергийни култури, както и да се създаде модел, който осигурява икономически стимул за използването на отпадъците от биомаса;

78.

Подчертава, че устойчивото управление на горите оказва положително въздействие върху биологичното разнообразие и по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и може да намали рисковете от горски пожари, вредители и болести;

79.

Подчертава, че Съюзът е постигнал съгласие, че до 2020 г. трябва да бъде преустановена загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги, в т.ч. опрашването, че екосистемите и техните услуги трябва да се поддържат и поне 15 % от екосистемите с влошено състояние следва да бъдат възстановени; допълва, че Съюзът освен това е постигнал съгласие, че управлението на горите трябва да бъде устойчиво, че горите, тяхното биологично разнообразие и услугите, които те предоставят, трябва да бъдат защитени и доколкото е осъществимо подобрени, и че трябва да се подобри устойчивостта на горите към изменението на климата, пожари, бури, вредители и болести; в допълнение подчертава, необходимостта да се разработи и приложи обновена стратегия на Съюза за горите, която да е насочена към разнообразното търсене по отношение на горите и многобройните ползи от тях и да допринася за по-стратегически подход към опазването и подобряването на състоянието на горите, в това число чрез устойчиво управление на горите (4);

80.

Посочва, че други въпроси следва да бъдат проучени допълнително, особено проблемът със свръхпопулацията от тревопасни животни, здравето на горите и способстването на устойчиво производство на дървен материал, генетичните ресурси в горското стопанство, мерките за предотвратяване на горски пожари и за борба с такива пожари и за избягване на ерозия на почвата, както и възстановяването на приземната растителност;

81.

Признава, че горите с кратък цикъл на ротация могат да осигуряват устойчива дървена биомаса, като същевременно гарантират необходимото поддържане на земите, като по този начин се намаляват рисковете от ерозия на почвите и свлачища при земите под угар и изоставените земи;

82.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия за постигане на цел 5 от Аичи, която изисква до 2020 г. темпът на загуба на всички природни местообитания, включително гори, да бъде намален поне наполовина, като там, където това е възможно, да бъде сведен почти до нула, а деградацията и разпокъсаността да бъдат значително намалени;

83.

Настоятелно призовава държавите членки да изготвят своите политики по отношение на горите по начин, който изцяло взема под внимание значението на горите за опазването на биологичното разнообразие, предотвратяването на ерозията на почвата, осигуряването на поглъщането на въглерод и пречистването на въздуха, както и за поддържането на кръговрата на водата;

84.

Изтъква, че биоикономиката, като ключов елемент на интелигентния и екологосъобразен растеж в Европа, е необходима с оглед на постигането на целите на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“ в рамките на стратегията „Европа 2020“ и че дървесината като суровина има важна роля за постигането на напредък в посока изграждането на биоориентирана икономика;

85.

Подчертава необходимостта незабавно да се изясни въздействието от гледна точка на парниковия ефект на различните употреби на горска биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;

86.

Счита, че е важно да се насърчава прилагането на концепцията за биоикономика, като същевременно се съблюдават пределните стойности за устойчиви доставки на суровини с цел подкрепа за икономическата жизнеспособност на веригите за създаване на стойност в горското стопанство чрез иновации и трансфер на технологии;

87.

Призовава за по-голяма подкрепа за различните продукти на горското стопанство, като се гарантира, че различното търсене на такива продукти е балансирано и се оценява въз основа на потенциала за устойчиво предлагане и на останалите екосистемни функции и услуги, предлагани от горското стопанство;

88.

Изразява сериозна загриженост относно темповете на обезлесяване по света, по-специално в развиващите се страни и често в резултат от незаконна сеч;

89.

Подкрепя механизмите, които насърчават световното развитие на горското стопанство в посока към по-устойчиво използване и в тази връзка посочва по-специално директивата на ЕС относно дървения материал (5), която има за цел борба срещу незаконната сеч и пускането на незаконен дървен материал на европейския пазар чрез внос от трети държави, както и Схемата за разрешителни при внос на дървен материал в ЕС (6) и доброволните споразумения за партньорство;

90.

Призовава Комисията да публикува очаквания преглед на функционирането и на ефективността на Регламента на ЕС относно дървения материал и подчертава, че един нов регламент следва да бъде пропорционален и да разглежда начините за намаляване на ненужните разходи и изисквания за докладване за собствениците на горски площи и лесовъдите в Европа без да се застрашава целта на регламента;

91.

Счита, че предвид предизвикателствата, които пораждат глобалното затопляне и изменението на климата, екосистемите и популациите на видовете трябва да бъдат здрави, биологично разнообразни и силни, за да могат да оцелеят;

92.

Подчертава значението на зоните по „Натура 2000“, където, благодарение на изключителните им природни ресурси, могат да се произвеждат продукти и услуги, основаващи се на горското стопанство, с високо екологично и културно качество;

93.

Подчертава значението на здравите горските екосистеми, които предлагат местообитания за животните и растенията, но подчертава, че добронамереното законодателство, като например директивата на ЕС за местообитанията, засяга решения за управление на земите и трябва да се прилага пропорционално;

94.

Признава ролята на горите за развитието на свързаните сектори и отстоява в тази връзка значението на подкрепата за лесовъдите, отглеждащи медоносни дървета, което от своя страна допринася за процеса на опрашване;

95.

Счита, че определени проблеми засягат горската промишленост на световно равнище, по-специално незаконната сеч, и поради това призовава Европейската комисия да засили подкрепата за горската промишленост в рамките на свързаните международни органи;

96.

Отбелязва, че търсенето на биомаса, особено от дървесина, нараства и поради това приветства усилията на Комисията и на държавите членки да подкрепят развиващите се страни при предприеманите от тях мерки за подобряване на политиката и на законодателството в областта на горското стопанство, и по-специално в рамките на REDD+ (7) (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите).

97.

Приканва Комисията да разработи план за действие относно обезлесяването и деградацията на горите с цел да се предприемат мерки във връзка с целите, посочени в нейното съобщение относно обезлесяването, в съответствие с призивите в рамките на Седмата програма за действие за околната среда; счита за важно да се гарантира не само опазването и управлението на съществуващите гори, но и повторното залесяване на обезлесените зони;

98.

Счита, че допълнително трябва да се посочи необходимостта от мащабно повторно залесяване в областите, засегнати от повтарящи се горски пожари;

99.

Подчертава, че изпълнението на стратегията на ЕС за горите следва да бъде многогодишен координиран процес, в който трябва да се взема под внимание позицията на Парламента, както и че стратегията следва да бъде прилагана ефикасно, съгласувано и с възможно най-малко бюрокрация;

100.

Изразява съжаление, че процесът на изпълнение отчасти е започнал преди Парламентът да приеме своята позиция, и счита, че това не е в съответствие с целта за по-добра координация на политиките, свързани с горите, заявена от Комисията в текста относно нейната стратегия;

101.

Счита, че новата стратегия следва да установи връзки между стратегиите и плановете за финансиране на ЕС и на държавите членки и да засили съгласуваността по отношение на планирането, финансирането и изпълнението на междусекторните дейности;

102.

Призовава за приобщаващо, добре структурирано и балансирано изпълнение на стратегията;

103.

Поради това счита, че пълномощията на Постоянния комитет по горите следва да бъдат засилени и да се осигурят повече ресурси, за да може Комисията изцяло да използва експертния опит на държавите членки при прилагането на новата стратегия на ЕС за горите на равнището на ЕС; призовава Европейската комисия да се консултира с Постоянния комитет по горите с достатъчно ранно предизвестие, преди да представи инициатива или проект на текст, която/който ще окаже въздействие върху управлението на горите и дърводобивната и дървопреработвателната промишленост;

104.

Подчертава важната роля на Групата за граждански диалог по въпросите на горите и корка, както и на други имащи отношение заинтересовани страни, и призовава за тяхното подобаващо участие в изпълнението на стратегията;

105.

Счита, че хоризонталното естество на въпросите в областта на горското стопанство изисква сътрудничество между различните отдели на Комисията при разглеждането на мерки, които могат да засегнат специфичния характер на устойчивото управление на горите и свързаните промишлени отрасли; поради това призовава ГД „Околна среда“, ГД „Действия по климата“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Енергетика и транспорт“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и другите имащи отношение генерални дирекции да работят съвместно и стратегически, за да гарантират ефективното изпълнение на стратегията чрез засилена координация и комуникация;

106.

Счита, че с оглед на списъка с приоритети на Комисията в областта на растежа, заетостта и инвестициите, при изпълнението на новата стратегия на ЕС за горите следва да се отдава приоритет и на насърчаването на конкурентоспособността и на устойчивостта на сектора на горското стопанство, на подкрепата на селските и градските райони, на разширяването на базата от знания, на опазването на горите и на съхранението на техните екосистеми, на насърчаването на координацията и на комуникацията, и на повишаването на степента на използване на продуктите от дървесина и на останалите продукти на горското стопанство;

107.

Призовава Комисията да допълни стратегията със стабилен план за действие, съдържащ конкретни мерки, и да докладва ежегодно на Европейския парламент за напредъка, постигнат при изпълнението на конкретните действия в рамките на стратегията;

108.

Обявява се в подкрепа на свикването на разширената комисия AGRI — ENVI — ITRE, за да може да се проведат балансирани обсъждания относно напредъка при изпълнението на новата стратегия на ЕС за горите;

109.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/27

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (1),

—

като взе предвид предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети (2),

—

като взе предвид предложението за регламент относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, членове 2, 6 и 7 от Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно пътна карта за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 86, 218, 263, 265, 267, 268 и 340 от него,

—

като взе предвид член 99, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид междинния доклад на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по правни въпроси (A8-0055/2015),

А.

като има предвид, че данните, събрани и анализирани от Комисията, доведоха до установяването на предполагаеми измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, които възлизат средно на около 500 милиона евро годишно, въпреки че съществуват основателни причини да се счита, че до 3 милиарда евро годишно биха могли да са изложени на риск от измами;

Б.

като има предвид, че процентът на повдигнатите обвинения е нисък — около 31 % за осемте години от 2006 до 2013 г. — в сравнение с броя на съдебните препоръки от страна на Европейска служба за борба с измамите (OLAF) към държавите членки; като има предвид, че една от целите на Европейската прокуратура е да намали тази разлика;

В.

като има предвид, че някои държави членки могат да бъдат по-малко ефективни в разкриването и наказателното преследване на измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, като по този начин ощетяват данъкоплатците на всички държави членки, които внасят средства в бюджета на Съюза;

Г.

като има предвид, че в своята резолюция от 12 март 2014 г. Парламентът призова Съвета да предвиди широко участие на Парламента в своята законодателна дейност чрез осигуряване на постоянен информационен поток и непрекъснати консултации с него;

Д.

като има предвид, че разликите в юрисдикциите, правните традиции, системите за правоприлагане и съдебните системи в държавите членки не следва да затрудняват или възпрепятстват борбата срещу измамите и престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза;

Е.

като има предвид, че тероризмът също се финансира от организираната престъпност, като престъпните групировки набират средства чрез измами;

Ж.

като има предвид, че член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз позволява разширяване на правомощията на Европейската прокуратура, така че да обхващат тежки престъпления с трансгранично измерение; като има предвид, че Съветът може да вземе предвид тази възможност след като Европейската прокуратура бъде учредена и започне да функционира успешно;

1.

Отново потвърждава твърдата си воля за реализиране на приоритетите за създаването на Европейската прокуратура и за определяне на принципите и условията, при които може да даде своето одобрение;

2.

Припомня съдържанието на предишния си междинен доклад, който прие със своята резолюция от 12 март 2014 г., и се стреми да го допълни и актуализира след последните резултати от обсъжданията в Съвета;

3.

Призовава Съвета да гарантира прозрачност и демократична легитимност, като предоставя цялата информация на Парламента и редовно се консултира с него; настоятелно призовава Съвета надлежно да отчита вижданията на Парламента като предпоставка за осигуряване на одобрение за приемането на регламента за Европейската прокуратура;

4.

Припомня, че Европейската прокуратура следва да има за цел преследването на престъпления, свързани с измами, засягащи финансовите интереси на Съюза; припомня, в тази връзка, че съответните престъпления трябва да бъдат посочени в предложената Директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (т. нар. „Директива PIF“); призовава Съвета, като същевременно признава напредъка, постигнат от съзаконодателите в преговорите по приемането на Директивата PIF, да поднови усилията си за постигане на съгласие, в рамките на тези преговори за учредяване на Европейска прокуратура;

5.

Счита, че е необходим новаторски подход към разследването, наказателното преследване и предаването на съд на извършителите на измами, засягащи финансовите интереси на Съюза, с цел да се повиши ефикасността на борбата с измамите, процентът на възстановяване и доверието на данъкоплатците в институциите на ЕС;

6.

Счита, че е от решаващо значение да се гарантира създаването на единна, силна и независима Европейска прокуратура, която може да разследва, да преследва наказателно и да предава на съд извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, и счита, че едно по-слабо решение би струвало средства на бюджета на Съюза;

7.

Подчертава, че структурата на Европейската прокуратура следва да бъде напълно независима от националните правителства и институциите на ЕС и да бъде защитена от политическо влияние и натиск; призовава поради това за откритост, обективност и прозрачност в процедурите за подбор и назначаване на европейски главен прокурор, неговите/нейните заместници, европейските прокурори и европейските делегирани прокурори; счита, че за да се предотвратят всякакви конфликти на интереси, длъжността европейски прокурор следва да бъде на пълно работно време;

8.

Подчертава значението на участието си в процедурите по назначаване на европейските прокурори и предлага открит конкурс за набиране на кандидати, които отговарят на необходимите критерии за почтеност, професионализъм, опит и умения; счита, че европейските прокурори следва да бъдат назначавани от Съвета и Парламента с общо съгласие въз основа на списък, изготвен от Комисията, след оценка от независима комисия от експерти, включваща съдии, прокурори и юристи с призната компетентност; Европейският главен прокурор следва да бъде назначаван по същата процедура след изслушване от Парламента;

9.

Счита, че членовете на колегиума следва да се освобождават след решение на Съда на Европейския съюз, по искане на Съвета, Комисията и Парламента и/или Европейския главен прокурор;

10.

Подчертава, че държавите членки трябва да включат национални самоуправляващи се съдебни органи в процедурите за номиниране на европейски делегирани прокурори в съответствие с националните закони и практики;

11.

Приветства съдържащата се в документа на Съвета клауза за представянето на годишен доклад на институциите на ЕС, за да се гарантира постоянна оценка на дейностите, осъществявани от новата структура; призовава Съвета да гарантира, че годишният доклад съдържа, наред с другото, подробности относно готовността на националните органи да сътрудничат на Европейската прокуратура;

12.

Счита, че правилата за разделение на правомощията между Европейската прокуратура и националните органи следва да бъдат ясно определени, за да се предотврати всякаква несигурност или погрешно тълкуване в оперативната фаза: Европейската прокуратура следва да има компетентност за разследване и наказателно преследване на престъпленията, които представляват измама, засягаща финансовите интереси на Съюза, в съответствие с директивата относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред; счита, че Европейската прокуратура следва първа да реши дали има компетентност преди националните органи да започнат свое разследване, за да се избегнат паралелни разследвания, които са неефективни;

13.

Настоява националните органи, разследващи престъпления, които биха могли да са от компетентността на Европейската прокуратура, да бъдат задължени първо да я информират за тези разследвания; отново изтъква необходимостта от това Европейската прокуратура да има правото да поема подобни разследвания, когато определи това за уместно, с цел гарантиране на независимостта и ефективността на Прокуратурата;

14.

Отново заявява, че правомощията на Европейската прокуратура следва да обхващат престъпления, различни от престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, само когато кумулативно е изпълнено следното:

счита също така, че в случай на разногласие между Европейската прокуратура и националните прокурорски органи във връзка с упражняването на компетентност Европейската прокуратура следва да реши на централно равнище кой трябва да води разследването и наказателното преследване; освен това счита, че определянето на компетентността с помощта на тези критерии следва винаги да подлежи на съдебна проверка;

15.

Изразява съжаление относно факта, че държавите членки разглеждат варианта за колегиална структура, вместо йерархичния вариант, предложен първоначално от Комисията; във връзка с това счита, че решението за провеждане на наказателно преследване и за избора на компетентната юрисдикция, решението за преразпределяне или прекратяване на дело, както и решението относно споразуменията за решаване на делата, следва да се вземат на централно равнище от страна на съставите;

16.

Подчертава факта, че съставите следва да играят водеща роля при разследванията и наказателните преследвания и да не ограничават своите дейности само до функциите на координация, а следва да упражняват надзор върху работата на европейските делегирани прокурори в областта;

17.

Изразява загриженост във връзка с автоматичната връзка между европейски прокурор в централната прокуратура и дело, образувано в неговата държава членка, поради факта, че това би могло да доведе до явни проблеми по отношение на независимостта на прокурорите и равномерното разпределяне на съдебните дела;

18.

Поради това призовава за рационална организация на работата на прокуратурата на централно равнище; в тази връзка отбелязва, че при системата за разпределяне на делата между съставите трябва да се следват предварително определени и обективни критерии; също така предлага възможността на по-късен етап да се предвиди конкретна специализация на съставите;

19.

Изразява убеденост, че необходимите знания, опит и експертни знания на националните правоприлагащи системи ще бъдат гарантирани също така от персонала на Европейската прокуратура в централната прокуратура;

20.

Призовава законодателя да гарантира рационализирани процедури за Европейската прокуратура с цел получаване на разрешение за действия по разследване по трансгранични дела в съответствие с правото на държавите членки, в които е изпълнено въпросното действие; припомня, че съзаконодателите постигнаха съгласие относно критериите за отправяне на искания за действия по разследване от държавите членки въз основа на принципа за взаимно признаване в Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси; счита, че същите критерии следва да се прилагат по отношение на мерките по разследване, които трябва да бъдат разрешени от Европейската прокуратура, особено по отношение на основанията за отказ;

21.

Призовава Съвета да гарантира признаването и допустимостта на доказателствата, събрани от Европейската прокуратура, при пълно спазване на съответното европейско и национално законодателство в рамките на Съюза, тъй като това е от решаващо значение за гарантиране на ефективността на наказателните преследвания, в съответствие с член 6 от Договора за ЕС, Хартата на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека;

22.

Припомня, че Европейската прокуратура трябва да издирва всички относими доказателства, независимо дали са обвинителни или оправдателни; настоява освен това, при всяко разследване, предприето от Европейската прокуратура, да се предоставят определени права във връзка с доказателствата, и по-специално:

23.

Счита, че предвид възможността за множествена подсъдност при трансгранични престъпления, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура, е важно да се гарантира, че европейските прокурори, европейските делегирани прокурори и националните прокуратури спазват в пълна степен принципа ne bis in idem по отношение на наказателните преследвания, свързани с престъпления, попадащи в компетентността на Европейската прокуратура;

24.

Потвърждава, че правото на правни средства за съдебна защита следва да се зачита по всяко време по отношение на дейността на Европейската прокуратура, и признава също така необходимостта от ефективно функциониране на Европейската прокуратура; следователно счита, че всяко решение, взето от Европейската прокуратура, следва да подлежи на съдебен контрол пред компетентния съд; подчертава, че решенията на съставите, като например избора на юрисдикция за наказателното преследване, прекратяването или преразпределянето на дело или приемането на споразумение за приключване на делото, следва да подлежат на съдебен контрол пред съдилищата на Съюза;

25.

Счита, че за целите на съдебния контрол върху всички действия по разследване и други процесуални мерки, приети в изпълнение на функцията ѝ за наказателно преследване, Европейската прокуратура следва да се счита за национален орган пред компетентните съдилища на държавите членки;

26.

Припомня, че новата прокуратура следва да извършва дейността си при пълно зачитане на правата на заподозрените лица или на обвиняемите, заложени в член 6 от ДЕС, член 16 от ДФЕС и Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в законодателните мерки, приети на равнището на Съюза, относно процесуалните права на заподозрените лица и на обвиняемите в наказателни производства и относно защитата на личните данни;

27.

Потвърждава, че бъдещата Директива относно правната помощ следва да се прилага по еднакъв начин за всички заподозрени лица или обвиняеми, срещу които Европейската прокуратура води разследване или наказателно преследване; призовава държавите членки, при липсата на директива на ЕС, да гарантират ефективен достъп до правна помощ в съответствие с относимото национално право;

28.

Подчертава, че всички заподозрени лица или обвиняеми, срещу които Европейската прокуратура води разследване или наказателно преследване, имат право на защита на личните данни; в тази връзка подчертава факта, че обработката на лични данни от Европейската прокуратура трябва да бъде предмет на разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001; подчертава, че всички специални разпоредби относно защитата на данните, съдържащи се в регламента на Съвета за създаване на Европейска прокуратура, могат само да допълват и да доразвиват разпоредбите на Регламент (ЕО) № 45/2001, единствено доколкото това е необходимо;

29.

Потвърждава твърдата си воля за създаване на Европейска прокуратура и за реформиране на Евроюст, както беше предвидено в двете предложения на Комисията; изисква от Комисията да коригира оценките за отражението върху бюджета на създаването на колегиална структура; призовава за изясняване на отношенията между Евроюст, Европейската прокуратура и OLAF, с цел разграничаване на съответните им роли за защита на финансовите интереси на ЕС; призовава Съвета и Комисията да проучат възможностите за по-интегриран подход на тези агенции, с оглед постигане на по-голяма ефективност на разследванията;

30.

Настоятелно призовава Съвета да следва тези препоръки и подчертава факта, че горепосочените условия са от съществено значение, за да може Парламентът да даде одобрението си за проекта на регламент на Съвета;

31.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/32

—

като взе предвид въпроса към Комисията относно стратегията на ЕС по отношение на алкохола (O-000008/2015 — B8-0108/2015),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 282/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 година за създаване на Трета програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1350/2007/ЕО (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС (2),

—

като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който гласи, че Съюзът само допълва действията на държавите членки в областта на общественото здраве,

—

като взе предвид годишния доклад за 2011 г. за платформата на ЕС относно хранителния режим, физическата активност и здравето,

—

като взе предвид своята резолюция от 5 септември 2007 г. относно стратегия на Европейския съюз за оказване на подкрепа на държавите членки за намаляване на вредата от алкохола (3),

—

като взе предвид заключенията от заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 1 и 2 декември 2011 г. относно преодоляването на несъответствията в здравето в ЕС чрез съгласувани действия за насърчаване на модели на здравословен начин на живот,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че вредната употреба на алкохол е втората най-значима свързана с начина на живот причина за заболявания в някои държави членки и че пристрастяването към алкохола е рисков фактор при над 60 хронични заболявания, включително алкохолната чернодробна болест, алкохолния хроничен панкреатит и почти всички други болести на храносмилателната система, както и рака, диабета, сърдечносъдовите заболявания, затлъстяването, феталните разстройства, свързани с консумацията на алкохол от страна на майката, и невро-психиатричните разстройства като зависимостта от алкохола;

Б.

като има предвид, че компетентните органи в държавите членки са най-добре подготвени, за да разработват индивидуално пригодени политики за превенция на злоупотребата с алкохол;

В.

като има предвид, че съществува причинно-следствена връзка между злоупотребата с алкохол и голям брой психични и поведенчески разстройства, други незаразни болести и увреждания;

Г.

като има предвид, че социалните разходи, пряко и косвено свързани с вредната употреба на алкохол, според оценките са възлезли на 155,8 милиарда евро в Европа през 2010 г., като по-голямата част от тях (82,9 млрд. евро) са били извън системата на здравеопазване;

Д.

като има предвид, че злоупотребата с алкохол причинява смъртта на 3,3 милиона души в световен мащаб всяка година, т.е. 5,9 % от смъртните случаи; като има предвид, че приблизително 25 % от всички смъртни случаи във възрастовата група 20—39 години могат да се отдадат на злоупотребата с алкохол; като има предвид, че тези смъртни случаи често са в резултат от злополуки, актове на насилие или чернодробни заболявания;

Е.

като има предвид, че между 5 и 9 милиона деца живеят в семейства, които са неблагоприятно засегнати от консумацията на алкохол;

Ж.

като има предвид, че не всяка консумация на алкохол има едни и същи последици, тъй като тя в голяма степен зависи от модела на консумация, включително какво и как се консумира; като има предвид, че моделите и тенденциите на консумация на алкохол варират значително в различните региони в Европейския съюз, като съществуват силно изразени подрегионални модели на консумация и последици за здравето, свързани с вредната употреба на алкохол, на територията на ЕС; като има предвид, че вследствие на социалните, културните, географските и икономическите различия в страните от ЕС е необходимо да се прави разграничение между различните модели и тенденции на консумация;

З.

като има предвид, че прилагането на политика за намаляване на свързаните с алкохола вреди и за оказване на подкрепа за отговорната консумация на алкохол, приспособена към конкретните местни и регионални условия, би довела до намаляване на здравните и социалните разходи, свързани с преките и косвените последици от вредите от алкохола, като пристрастяването към алкохола, хроничните заболявания, смъртността и домашното насилие, както и на разходите за алкохол; като има предвид, че такава политика за намаляване на свързаните с алкохола вреди следва да ангажира не само сектора на здравеопазването, но и всички съответни заинтересовани страни, включително асоциациите в подкрепа на хората, страдащи от алкохолизъм, и че тя следва да бъде съгласувана с принципите на субсидиарност и на защита на здравето в рамките на всички политики, като същевременно постига значителни подобрения на общественото здраве;

И.

като има предвид, че злоупотребата с алкохол и вредната консумация на алкохол могат да доведат до пристрастяване към алкохола, към което трябва да се подхожда с повишено внимание и подкрепа в рамките на системите на здравеопазване на държавите членки;

Й.

като има предвид, че следва да се подчертае, че някои групи — като младите хора — са по-склонни към неправилно поведение по отношение на консумацията на алкохол, като свързаните с алкохол смъртни случаи представляват около 25 % от всички смъртни случаи при младите мъже на възраст между 15 и 29 години и една десета от всички смъртни случаи при младите жени; като има предвид, че прекомерната консумация на алкохол сред младите хора е все по-широко разпространена практика в държавите членки, като включва специфични методи на консумация, например периодично преднамерено напиване („binge drinking“); като има предвид, че по принцип черният дроб на мъжа преработва алкохола много пъти по-бързо от черния дроб на жената, което означава, че жените стават хронични алкохолици много по-бързо и консумирайки по-малки количества алкохол;

K.

като има предвид, че свързаните с алкохола вреди обикновено са свързани с множество фактори като социално-икономическото и културното равнище, моделите на консумация на алкохол и влиянието на родители и връстници, както и степента и равнището на прилагане и изпълнение на подходящи политики в тази област; като има предвид, че видовете уязвимост в рамките на дадено общество могат понякога да са толкова различни, колкото и видовете уязвимост между отделните общества;

Л.

като има предвид, че в някои региони на Европа занаятчийското производство на алкохолни напитки е основен фактор за местния туризъм;

M.

като има предвид, че рекламата и маркетингът оказват влияние върху нивата на консумация на алкохол, особено сред младите хора; като има предвид, че прилагането на Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги е от ключово значение за ефективната защита на физическото, умственото и нравственото развитие на децата и малолетните и непълнолетните лица; като има предвид, че съществува връзка между започването в ранна възраст на консумирането на алкохол и вероятността от появата на проблеми, свързани с алкохола, в зряла възраст; като има предвид, че най-ефективните инструменти за предотвратяване на прекомерната консумация на алкохол сред младите хора са образователните, информационните и превантивните кампании; като има предвид, че поради това Комисията трябва да започне незабавно да разработва нова европейска стратегия по отношение на алкохола, която да спомогне за ограничаване на прекомерната употреба на алкохол, а обществеността трябва да бъде информирана чрез кампания за повишаване на осведомеността относно неблагоприятните последици за здравето от консумацията на алкохол;

Н.

като има предвид, че Световната здравна организация (СЗО) подчертава необходимостта от допълнителни знания и действия в области като връзката между консумацията на алкохол и нероденото дете, алкохола и възрастните хора, въздействието върху хората в неравностойно социално положение и социалното изключване, свързано с злоупотребата с алкохол;

O.

като има предвид, че различни социални, културни, географски и икономически фактори в границите на Европейския съюз създават навици и тенденции, свързани с консумацията на алкохол, които се различават дори и на местно равнище, като водят и до различия в отношението към консумацията на алкохол;

П.

като има предвид, че е необходимо да се направи ясно разграничение между отговорната и вредната консумация на алкохол; като има предвид, че отговорната консумация на алкохол е съвместима със здравословния начин на живот;

Р.

като има предвид, че приблизително едно на всеки четири пътнотранспортни произшествия може да бъде свързано с шофиране в нетрезво състояние и че най-малко 5 200 души загиват при свързани с алкохола пътнотранспортни произшествия в ЕС всяка година; като има предвид, че шофирането в нетрезво състояние продължава да бъде втората по значимост причина за смърт по пътищата на ЕС;

С.

като има предвид, че много граждани на ЕС, и най-вече млади хора, не са достатъчно добре информирани за опасностите за здравето, свързани с вредната употреба на алкохол и пристрастяването към алкохола, и че превенцията и повишаването на осведомеността следователно са от първостепенно значение в рамките на новата европейска стратегия по отношение на алкохола; като има предвид, че ранното разпознаване на хората с вредни модели на употреба на алкохол и предоставянето на консултации на тези хора са доказали своята ефективност; като има предвид, че има още много какво да се направи, що се отнася до защитата на малолетните и непълнолетните лица от рекламите на алкохол;

Т.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 178/2002 от 28 януари 2002 г. (4) съдържа заключението, че следва да се приема, че храните, които се считат за вредни за здравето, не са безопасни;

У.

като има предвид, че при различните възрастови групи се проявяват различни модели на консумация на алкохол, които досега не са били проучвани пропорционално;

Ф.

като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1169/2011 от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (5) изключва напитките с алкохолно обемно съдържание над 1,2 % от две от своите разпоредби, а именно от списъка на съставките и от изискванията за етикетиране на хранителната информация; като има предвид, че предоставянето на изчерпателна информация относно алкохолните напитки все пак е необходимо предвид естеството на свързаните с алкохола рискове;

Х.

като има предвид, че съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 от Комисията се изискваше да изготви в срок до декември 2014 г. доклад, в който да извърши оценка на това дали алкохолните напитки следва да подлежат в бъдеще на изискването за предоставяне на информация за енергийната стойност и да посочи причините, обосноваващи евентуално освобождаване, както и по целесъобразност да изготви законодателно предложение, което би определило правилата за изготвянето на списък със съставките или за задължителното обявяване на хранителната стойност на тези продукти;

Ц.

като има предвид, че стратегията на ЕС по отношение на алкохола се оказа успешна по отношение на подпомагането на действията на държавите членки за намаляване на свързаните със злоупотребата с алкохол вреди, по-специално чрез споделянето на най-добри практики в области като закрилата на младите хора, намаляването на броя на свързаните със злоупотребата с алкохол пътнотранспортни произшествия, образователните дейности за повишаване на осведомеността относно консумацията на алкохол и създаването на обща база данни и механизъм за мониторинг на равнището на ЕС, както и подобряването на координацията между Комисията и държавите членки, което в крайна сметка доведе до разработването на план за действие относно консумацията на алкохол и периодичното преднамерено напиване сред младежите (2014—2016 г.) от Комитета по националните политики и действия по отношение на алкохола (CNAPA);

Ч.

като има предвид, че участието на широк кръг заинтересовани страни в рамките на Европейския форум относно алкохола и здравето и извън него стимулира разработването на конкретни и измерими мерки за намаляване на свързаните със злоупотребата с алкохол вреди на местно равнище в целия Европейски съюз;

Ш.

като има предвид, че третата програма за действие на Съюза в областта на здравето (2014—2020 г.) насърчава възприемането на утвърдени най-добри практики за икономически ефективни мерки за превенция, насочени към ключови рискови фактори, включително злоупотребата с алкохол;

Щ.

като има предвид, че външната оценка на стратегията, извършена през 2012 г., потвърждава уместността и ползотворността на подхода на съществуващата стратегия и нейните приоритетни теми;

1.

Отбелязва, че на заседанието на Комитета по националните политики и действия по отношение на алкохола, проведено на 22 октомври 2013 г., Комисията обяви своето намерение да работи в тясно сътрудничество с държавите членки за разработването на европейски план за действие за намаляване на свързаните с алкохола вреди; отбелязва приемането през септември 2014 г. на план за действие относно консумацията на алкохол и периодичното преднамерено напиване („binge drinking“) сред младежите и призовава Комисията да следи неговото прилагане от държавите членки;

2.

Призовава Комисията да предостави насоки за борбата срещу свързаните с алкохола вреди и да продължи да полага усилия за подпомагане на компетентните органи в държавите членки, в които тези действия носят добавена стойност, като същевременно зачита принципите на субсидиарност и на пропорционалност;

3.

Подчертава, че за ограничаването на причинените от алкохола здравословни проблеми, социално-икономически проблеми и проблеми, свързани със сигурността, се изисква да се предприемат действия във връзка с мащаба, моделите и условията на употреба на алкохол, както и във връзка с по-широките социални обуславящи фактори, например чрез образованието и провеждането на информационни кампании;

4.

Призовава Комисията да започне незабавно работа по изготвянето на нова стратегия на ЕС по отношение на алкохола (2016—2022 г.) със същите цели, като актуализира регулаторната рамка, с цел да се подпомогнат националните правителства в борбата срещу вредите, свързани с употребата на алкохол, да се подкрепи мониторингът и събирането на надеждни данни, да се насърчат превенцията и популяризирането на здравословния начин на живот и здравното възпитание, ранната диагностика, по-добрият достъп до лечение, непрекъснатата подкрепа за засегнатите лица и техните семейства, включително програми за предоставяне на консултации, да се намали броят на пътнотранспортните произшествия, причинени от шофиране в нетрезво състояние, и да се направи по-добро разграничение между моделите на консумация на алкохол, видовете поведение и нагласите по отношение на консумацията на алкохол;

5.

Счита, че настоящата стратегия на ЕС за оказване на подкрепа на държавите членки в борбата срещу свързаните с алкохола вреди следва да бъде подновена като цяло в същия формат и със същите цели, т.е. като борба срещу вредите, свързани с употребата на алкохол, на равнището на държавите членки, която е ориентирана към предприемането на действия и която насърчава подхода, благоприятстващ участието на множество заинтересовани страни;

6.

Настоятелно призовава Комисията незабавно да представи доклада, който съгласно Регламент (ЕС) № 1169/2011 трябваше да бъде изготвен в срок до декември 2014 г., с оценка дали алкохолните напитки следва да подлежат в бъдеще на изискването за предоставяне на информация за съставките и хранителното съдържание, като разгледа по-специално въздействието върху МСП и занаятчийското производство;

7.

Настоятелно призовава Комисията незабавно да отправи искане към Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) да извърши нова оценка на употребата на ацеталдехид като ароматично вещество в алкохолните и безалкохолните напитки;

8.

Подчертава необходимостта от ясно обозначаване върху етикетите поне на калорийното съдържание на алкохолните напитки във възможно най-кратки срокове и призовава Комисията да представи съответно законодателно предложение най-късно през 2016 г.;

9.

Призовава Комисията да започне незабавно работа по изготвянето на нова стратегия на ЕС по отношение на алкохола за периода 2016 — 2022 г., като вземе предвид плана за действие на Комитета по националните политики и действия по отношение на алкохола и заключенията от независимата оценка на стратегията на ЕС по отношение на свързаните с алкохола вреди, за да се осигури трайното въздействие на постигнатите досега резултати и да се продължи да се оказва подкрепа на националните правителства в тяхната борба срещу свързаните с алкохола вреди в дългосрочен план;

10.

Подчертава, че взаимното допълване между законодателството и кодексите за поведение при защитата на малолетните и непълнолетните лица от отрицателните последици от опасната консумация на алкохол е необходимо, за да се гарантира ефективна защита на малолетните и непълнолетните лица; призовава държавите членки да прилагат стриктно съществуващото национално законодателство относно възрастовите граници по отношение на консумацията на алкохол и да извършат оценка на необходимостта от допълнителни правно обвързващи изисквания, за да осигурят ефективната защита на малолетните и непълнолетните лица;

11.

Призовава държавите членки да прилагат политики и лечения в рамките на своите системи на здравеопазване, които водят до намаляване на пристрастяването към алкохола при отделните лица;

12.

Призовава държавите членки да увеличат усилията си за информиране на широката общественост, особено на малолетните и непълнолетните лица и бременните жени, относно вредното въздействие на консумацията на алкохол и при необходимост да приемат целесъобразно законодателство;

13.

Отчита различията между моделите на консумация между държавите членки и културните аспекти на отговорната консумация на алкохол;

14.

Подчертава необходимостта от информационна кампания в целия ЕС с цел бременните жени да бъдат предупредени да не консумират алкохол, и призовава Комисията да проучи въздействието на включването на такава информация в етикетите и да представи законодателно предложение за тази цел най-късно през 2016 г.;

15.

Настоятелно призовава държавите членки, които носят основната отговорност в тази област, да изготвят, прилагат и оценяват политиките в областта на общественото здраве, насочени към намаляването на вредната употреба на алкохол и към въвеждането на строги разпоредби относно търговията с алкохолни напитки, особено във връзка с продажбата им на малолетни и непълнолетни лица;

16.

Призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на валидно за целия ЕС етикетиране с цел предупреждаване на потребителите за опасностите от шофирането след употреба на алкохол;

17.

Призовава Комисията да извърши оценка на ролята и функционирането на Европейския форум относно алкохола и здравето и при необходимост да извърши реформи, с цел да осигури, че членовете на форума действително представляват в достатъчна степен и по балансиран начин всички съответни заинтересовани страни, включително икономическите субекти и неправителствените организации, както и да полага усилия за насърчаването и подпомагането на тяхното участие във форума и на техния ангажимент за разработване на конкретни и ефективни мерки за намаляване на вредите от алкохола и за оказване на подкрепа за целенасочените действия, прилагани на национално, регионално и местно равнище;

18.

Призовава Комисията да въведе допълнителни оперативни подобрения в настоящото прилагане на стратегията на ЕС, например: осигуряване на участието в Европейския форум относно алкохола и здравето на всички съответни заинтересовани страни; активизиране на взаимодействието на равнището на ЕС с Комитета по националните политики и действия по отношение на алкохола; насърчаване на добри практики при планирането, мониторинга и оценката на ангажиментите; събиране на по-качествени показатели, които предоставят обективна, актуализирана и реалистична картина на тенденциите при консумацията на алкохол и вредите, свързани с употребата на алкохол; и подпомагане на целенасочените действия, които са от значение на местно равнище, въз основа на пълното спазване на основните разпоредби на Договора за ЕС;

19.

Подчертава, че новата стратегия на ЕС по отношение на алкохола не следва да определя нови цели, а по-скоро да подкрепя целите, които вече са съгласувани в рамките на СЗО като част от Европейския план за действие за намаляване на вредната консумация на алкохол за периода 2012 — 2020 г.;

20.

Отбелязва, че една нова стратегия на ЕС може да бъде от особена важност за държавите членки, като им предлага възможности за действия, основани на обективни данни, тъй като националните, регионалните и местните органи носят отговорност да използват най-подходящия подход за намаляване на вредите, свързани с употребата на алкохол; настоятелно призовава Комисията да продължи да изпълнява ценната си роля в насърчаването на качествените научни изследвания и обмена на данни;

21.

Отново подчертава, че е важно Комисията, Парламентът, Съветът и държавите членки да поемат силен политически ангажимент за активизиране на усилията за предотвратяване на вредите, свързани с алкохола, и да дадат адекватен политически отговор, основаващ се на обективни данни, който да отразява тежките и разнородни здравни и социално-икономически въздействия на свързаните с алкохола вреди и тяхната взаимовръзка с други рискови фактори;

22.

Припомня значението на наличието на измерими и стриктни политически цели и на подходящи многогодишни механизми за наблюдение на напредъка, за да се гарантира ефективно изпълнение на стратегията в държавите членки; подчертава необходимостта от проследяване на прилагането на свързаното с алкохола национално законодателство;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят активно подобряването на показателите, събирането на надеждни данни, сравнимостта и навременния анализ по отношение на консумацията на алкохол и нейните последици за здравето и обществото, да предоставят подходящи ресурси за намаляване на тежестта, дължаща се на злоупотребата с алкохол, и на преките и косвените разходи за обществото, свързани с вредите от алкохола, както и да насърчават ефективната интеграция на съответните данни в политиките на ЕС и националните политики по отношение на алкохола, като използват обща база обективни данни;

24.

Настоятелно приканва държавите членки да активизират усилията си за закрила на младите хора от свързаните с алкохола вреди, по-специално катоналожат стриктно спазване на националното законодателство относно възрастовата граница и гарантират, че рекламирането се извършва по отговорен начин;

25.

Призовава Комисията и държавите членки да инвестират в образованието, за да се подчертаят последиците за здравето и обществото от вредната консумация на алкохол, като същевременно се насърчава умереността и отговорния подход при консумацията на алкохолни напитки;

26.

Подчертава, че не следва да бъдат използвани публични средства за насърчаване на консумацията на алкохол, с изключение на мерките за насърчаване, обхванати от Регламент (ЕО) № 1144/2014 и Регламент (ЕО) № 1308/2013;

27.

Подчертава необходимостта държавите членки да ограничат продажбата на алкохол на лица под законната възраст за купуване на алкохол, като извършват редовни проверки, по-специално в близост до училищата; призовава Комисията да предприеме действия за правилното регулиране на трансграничните продажби на алкохол в интернет; призовава Комисията и държавите членки да провеждат кампании за повишаване на обществената осведоменост относно опасностите от алкохолните ексцесии, особено сред непълнолетните лица, и да полагат допълнителни усилия за намаляване на пътнотранспортните произшествия, свързани с шофирането в нетрезво състояние;

28.

Настоятелно призовава Комисията да следи отблизо изпълнението на Директива 2010/13/ЕС относно аудиовизуалните медийни услуги, както и да разгледа въпроса за преразглеждането ѝ по отношение на маркетинга на алкохол, насочен към младите хора, и спонсорството на алкохола, така че да се намали излагането на младите хора на маркетинга на алкохолни напитки;

29.

Призовава държавите членки и Комисията, както и всички други съответни заинтересовани страни, да преразгледат и засилят кампаниите за повишаване на осведомеността, насочени към вредната консумация на алкохол, и по-специално консумацията от бременни жени и въздействието на алкохола върху плода;

30.

Призовава Комисията и държавите членки да разгледат възможността за предприемане на конкретни мерки за ограничаване на консумацията на алкохол, особено сред непълнолетните и малолетните лица и лицата, страдащи от тежки смущения, хронични заболявания или тежка зависимост, свързани с употребата на алкохол;

31.

Призовава Комисията да запази в своята стратегия финансовата подкрепа за ефективни и научно обосновани проекти, свързани с вредите, предизвикани от злоупотребата с алкохол, както и да включи анализа на основните причини за злоупотребата с алкохол в рамките на новата програма за здравеопазването и на програмата „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да гарантира, че финансовата ѝ подкрепа е адресирана само към проекти с добре обоснована от научна гледна точка методология и обективни изпълнители;

32.

Призовава държавите членки, Комисията и другите заинтересовани страни да диверсифицират информационните кампании относно опасностите от консумацията на алкохол за различните възрастови групи, както и относно начина на шофиране и последствията от шофиране в нетрезво състояние, да адаптират тези кампании към различните възрастови групи и да ги провеждат по-активно;

33.

Призовава държавите членки да прилагат образователни мерки и мерки за повишаване на осведомеността, насочени към младите хора, като част от стратегиите за предотвратяване на злоупотребата и разпространяване на най-добрите практики;

34.

Призовава държавите членки да използват стратегията на СЗО по отношение на алкохола като основа и да подобрят ранното откриване на вредната консумация на алкохол при първичната медицинска помощ чрез насърчаване на извършването на скрининг и осигуряване на подходящи услуги за подкрепа на лечението на разстройствата, причинени от употребата на алкохол, и свързаните с нея хронични заболявания;

35.

Подчертава, че разпоредбите, прилагани от съответните органи в държавите членки, трябва да допринасят за повишаването на осведомеността относно последиците от злоупотребата с алкохол, за достъпността и приемливите цени на леченията за лицата, страдащи от разстройства, свързани с прекомерната консумация на алкохол, и да въведат програми за скрининг и кратка намеса в случаи на вредна и опасна употреба на алкохол; призовава държавите членки да си сътрудничат, за да намерят решения за подпомагане на страдащите от смущения, хронични заболявания или силна зависимост, свързани с консумацията на алкохол, за да им се помогне да се грижат за себе си и да надмогнат зависимостта си;

36.

Изразява съжаление, че в някои държави членки са съкратени основни услуги, свързани със зависимостта от алкохола;

37.

Призовава държавите членки и всички други съответни заинтересовани страни да продължат да прилагат, да изпълняват по-активно и/или да разработят политики и действия за насърчаване на модели на здравословен начин на живот, включително правилно хранене и спортни и здравословни развлекателни дейности, като в същото време отчитат факта, че умерената консумация на алкохолни напитки е важен елемент от културния живот в много държави членки и не е задължително в противоречие със здравословния начин на живот;

38.

Призовава държавите членки внимателно да обмислят дали е подходящо да се въведат национални политики, насочени към предотвратяването на продажбата на много евтин алкохол, при условие че тези мерки осигуряват ефективна защита на здравето и отдават дължимото внимание на принципите на пропорционалност и субсидиарност, както и на становището, което предстои да бъде изготвено от Съда на Европейския съюз, относно съвместимостта на политиката на шотландското правителство за определяне на минимални цени със законодателството на ЕС;

39.

Настоятелно призовава държавите членки да разгледат своите действащи законодателства и инициативи, отнасящи се до информацията за потребителите и подходящата култура на консумация на алкохол, за да образоват и повишават осведомеността относно последиците от вредната употреба на алкохол и да намалят свързаните със злоупотребата с алкохол вреди; по-конкретно препоръчва държавите членки да контролират рекламите на алкохол и тяхното въздействие върху младите хора и да предприемат подходящи действия с оглед на ограничаването на тяхното излагане на такива реклами;

40.

Призовава Комисията да извърши оценка на съществуващото законодателство на ЕС по отношение на необходимостта от подобряване на информацията за потребителите относно алкохола, за да се гарантира, че потребителите са информирани за алкохолното и калорийното съдържание, без да се издигат пречки пред единния пазар; подчертава значението на наличието на ясна, кратка и полезна информация за въздействието на употребата на алкохол и рисковете, които представлява за здравето; призовава Комисията да разгледа възможността за приемане на етикет за целия ЕС, съдържащ предупреждение за потребителите относно опасностите от злоупотребата със силни алкохолни напитки по време на бременност или при шофиране;

41.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят подходящи стратегии и да активизират проверките, за да се справят с проблема с фалшивия алкохол, както и с незаконната продажба и черния пазар на алкохол, които оказват особено отрицателно въздействие върху най-необлагодетелстваните слоеве на обществото и младите хора, както и да защитават географските указания в Съюза и в цял свят чрез международни търговски споразумения;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/39

—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Бангладеш, и по-специално резолюциите си от 18 септември 2014 г. (1), 16 януари 2014 г. (2), 21 ноември 2013 г. (3) и 14 март 2013 г. (4),

—

като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (5) и относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (6),

—

като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие (7),

—

като взе предвид Пакта за устойчиво развитие за постоянно подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в промишлеността за готови облекла и плетива в Бангладеш,

—

като взе предвид съвместното изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини, члена на Комисията, отговарящ за търговията, Сесилия Малстрьом, члена на Комисията, отговарящ за заетостта, социалните въпроси, уменията и трудовата мобилност, Мариан Тейсен, и члена на Комисията, отговарящ за международното сътрудничество и развитие, Невен Мимица, по повод втората годишнина от трагедията със срутването на сградата „Рана Плаза“,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от Йоханесбург относно устойчивото потребление и производство за насърчаване на социално и икономическо развитие,

—

като взе предвид Рамката за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд на МОТ (2006 г., C-187) и Конвенцията относно безопасността на труда и здравето на работниците (1981 г., C-155), които не са ратифицирани от Бангладеш, както и съответните им препоръки (R-197); като взе предвид също така Конвенцията относно инспекцията по труда (1947 г., C-081), по която Бангладеш е страна, и нейните препоръки (R-164),

—

като взе предвид програмата на МОТ за по-добра работа за Бангладеш, изпълнението на която започна през октомври 2013 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681) и резултатите от общественото допитване относно работата на Комисията относно посоката на нейната политика за корпоративна социална отговорност след 2014 г.,

—

като взе предвид своите резолюции от 6 февруари 2013 г. относно „Корпоративна социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж“ (8) и относно „Корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване“ (9),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, които определят рамка както за правителствата, така и за дружествата по отношение на защитата и зачитането на правата на човека, и които бяха одобрени от Съвета по правата на човека през юни 2011 г.,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека, приета на 26 юни 2014 г., с която се създава междуправителствена работна група с мандат за разработване на международен правно обвързващ инструмент за регулиране на дейностите на транснационалните корпорации,

—

като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) относно основните принципи и права в областта на труда,

—

като взе предвид Глобалния договор на ООН за права на човека, трудови норми, околна среда и антикорупция,

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент за създаване на система на Съюза за надлежна проверка по веригата на доставки (COM(2014)0111), насочен към транспонирането в законодателството на Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони,

—

като взе предвид законопроекта, свързан с надлежната проверка от дружества майки и дружества основни изпълнители (№ 2578), приет на първо четене от Националното събрание на Френската република на 30 март 2015 г.,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 24 април 2013 г.„Рана Плаза“ — осеметажна сграда в Савар, близо до Дака, в която се помещаваха няколко фабрики за облекло, се срути, като причини смъртта на над 1 100 души и раняването на близо 2 500 души; като има предвид, че срутването на сградата „Рана Плаза“ беше най-страшният промишлен инцидент и най-смъртоносният дефект на неотговарящ на стандартите строеж в съвременната история на Бангладеш;

Б.

като има предвид, че най-малко 112 души загинаха в пожара във фабриката „Tazreen“ в района Ашулия, Дака, Бангладеш на 24 ноември 2012 г.; като има предвид, че пожарите във фабрики, срутванията на сгради и други злополуки, свързани със здравето и безопасността на работното място, не са ограничени само до сектора на производството на готови облекла в Бангладеш, а продължават да будят сериозна загриженост в други развиващи се и най-слаборазвити страни със силно производство на готови облекла, ориентирано към износ;

В.

като има предвид, че след изтичането на Споразумението относно мултифибрите и поради високата трудова интензивност на сектора за производство на готови облекла, развиващи се страни като Китай, Бангладеш, Индия и Виетнам се превърнаха в световни производители; като има предвид, че Бангладеш беше станал вторият по големина износител на облекла в света след Китай, като заетите в този сектор получаваха едни от най-ниските заплати в производството на облекла, докато текстилният сектор осигуряваше близо 85 % от износа на страната; като има предвид, че 60 % от производството на облекла беше предназначено за ЕС, който е най-големият пазар за износа на Бангладеш;

Г.

като има предвид, че в сектора на производството на готови облекла в Бангладеш работят около 4 милиона души, и че той косвено осигурява прехраната на 40 милиона души, около една четвърт от населението на Бангладеш; като има предвид, че секторът на производство на готови облекла допринесе значително за намаляване на бедността; като има предвид, че Бангладеш е постигнал значителен напредък по отношение на намаляването на неравнопоставеността между половете в обществото, като успешно постигна третата цел от Целите на хилядолетието за развитие на ООН в областта на равенството между половете, и като има предвид, че секторът на производството на готови облекла е допринесъл значително за това, тъй като 3,2 милиона от 4-те милиона души, работещи в него са жени; като има предвид, че назначаването на работа на жени в много случаи е допринесло за тяхното овластяване;

Д.

като има предвид, че реорганизирането на сектора на производство на готови облекла около модела на веригата на интегрираната стойност означаваше, че поръчките могат да бъдат осигурени единствено чрез подобряване на производителността и по-нататъшното понижаване на производствените разходи, което направи работната сила на Бангладеш и на други развиващи се страни особено уязвима; като има предвид, че Камбоджа и Шри Ланка, където икономиката силно зависи от сектора за производство на готови облекли, бяха засегнати от понижаване на заплатите въпреки рязкото разрастване на производствените съоръжения и увеличение на заетостта; като има предвид, че минималната работна заплата се увеличи значително в Бангладеш след трагедията със срутването на сградата „Рана Плаза“, но въпреки това все още не е достигнала това, което се счита за адекватно равнище за покриване на основните потребности;

Е.

като има предвид, че според различни източници над 600 работници от сектора за производство на облекло са загинали при пожари във фабрики в Бангладеш между 2006 г. и 2013 г., докато според организации за защита на правата на човека, нито един от собствениците или управителите на фабриките не е бил изправен пред съд;

Ж.

като има предвид, че срутилата се сграда „Рана Плаза“ е била построена незаконно и не е отговаряла на стандартите за безопасност; като има предвид, че след бедствието 32 фабрики в Бангладеш бяха окончателно затворени поради сериозни опасения във връзка с безопасността, а 26 фабрики са били частично затворени; като има предвид, че остават значителен брой фабрики, на които все още предстои да повишат своите стандарти до отговаряща на законите степен; като има предвид, че МОТ подкрепя инициативата на правителството на Бангладеш за провеждане на проверки на структурната стабилност на сградите и противопожарната и електрическата безопасност на близо 1 800 фабрики за готови облекла, много от които са преустроени търговски или жилищни сгради;

З.

като има предвид, че на 24 април 2013 г. беше подписано „Споразумение за практическа договореност за плащанията, дължими на жертвите на злополуката в сградата „Рана Плаза“ и техните семейства“ (Доверителен фонд на донорите), за обезщетяване на пострадалите от злополуката и техните семейства, от представители на правителството на Бангладеш, местните производители на облекла и международни търговски марки за облекла, местни и международни синдикални организации и международни НПО; като има предвид, че сумата, определена за покриване на разходите по всички предявени искове възлиза на 30 милиона щатски долара; като има предвид, че към втората годишнина на трагедията, общата сума, събрана от доброволни корпоративни вноски, възлиза на около 27 милиона щатски долара, като е налице недостиг от 3 милиона;

И.

като има предвид, че финансовото обезщетение е основна икономическа подкрепа и че няма да бъде възможно да се изплатят медицинските разноски на пострадалите, които се нуждаят от дългосрочни медицински грижи, ако фондът остане недофинансиран; като има предвид, че Парламентът изрази съжаление, че общата сума, събрана от доброволни дарения на дружества към доверителния фонд, не е достигнала посочената цел и отбеляза, че един задължителен механизъм би бил от по-голяма полза за оцелелите и за семействата на жертвите;

Й.

като има предвид, че в резултат на трагичните събития в „Рана Плаза“, общественият отзвук, който те предизвикаха и призивите на Европейския парламент за действие, ЕС, съвместно с правителството на Бангладеш и МОТ, лансира на 8 юли 2013 г. Пакт за устойчиво развитие за постоянно подобряване на трудовите права и безопасността във фабриките в сектора на производството на готови облекла и плетива в Бангладеш (Пакта за устойчивост), по силата на който Бангладеш се ангажира да предприеме действия за подобряване на трудовите стандарти и условията на труд в сектора на производството на готови облекла в страната;

К.

като има предвид, че преди инцидента Бангладеш имаше само 92 инспектори, които трябваше да инспектират близо 5 000 фабрики за готови облекла и други предприятия в страната; като има предвид, че правителството на Бангладеш пое ангажимент да наеме допълнителни 200 инспектори до края на 2013 г.;

Л.

като има предвид, че първият преглед на Пакта се състоя през октомври 2014 г., и доведе до заключението, че независимо от постигнатия добър напредък правителството на Бангладеш трябва да предприеме по-нататъшни важни стъпки, по-конкретно във връзка с подобряването и прилагането на трудовото право, подобряването на трудовите права в зоните за преработка на продукцията за износ („EPZ“) и наемането на повече инспектори по труда; като има предвид, че вторият преглед на Пакта ще се състои през есента на 2015 г.;

М.

като има предвид, че през юли 2013 г. беше изменен Закона за труда на Балгладеш; като има предвид, че въпреки че съдържа някои положителни реформи, като например в областта на здравословните и безопасни условия на труд, този закон продължава до голяма степен да не отговаря на международните стандарти по отношение на свободата на сдружаване и колективното договаряне, както беше подчертано от коментарите на експертната комисия на МОТ по Конвенции 87 и 98, включително ограничения на правото напълно свободно да се избират представители, многобройни ограничения на правото на стачка и широки административни правомощия за анулиране на регистрацията на синдикална организация, и като има предвид също така, че правителството многократно заяви, че не възнамерява да разглежда други изменения;

Н.

като има предвид, че Споразумението за противопожарна безопасност и безопасност на сградите в Бангладеш, което е правнообвързващо, беше подписано на 13 май 2013 г. от корпорации за производство на облекла, всеобщи и местни синдикални организации, НПО и групи, отстояващи правата на работниците, и че на 9 юли 2013 г. беше създаден Алианс за безопасни условия на труд в Бангладеш, който обедини 26 предимно северноамерикански търговски марки, но без участието на синдикални съюзи; като има предвид, че към момента 175 модни марки и и търговски марки за търговия на дребно са подписали Споразумението; като има предвид, че в рамките на Споразумението и Алианса са извършени проверки на 1 904 фабрики, произвеждащи за износ;

О.

като има предвид, че правителството на Бангладеш все още не е приело правилата и разпоредбите за прилагане на Закона за труда от 2013 г. въпреки многократните обещания, като за последен път заяви, че ще ги приема през лятото на 2015 г.; като има предвид, че прилагането на закона е необходимо условие за допустимост за „Програмата за по-добра работа“ на МОТ и за функционирането на програмата за обучение в рамките на Алианса;

П.

като има предвид, че в Бангладеш 10 % от работната сила в сектора на производството на готови облекла е заета в зоните за преработка на продукцията за износ (EPZ); като има предвид, че през юли 2014 г. правителството прие нов Закон за труда в EPZ, но че с него не изравнява правата на работниците в тези зони с тези на работниците, работещи на други места в Бангладеш; като има предвид, че въпреки че забраната на стачките изтече на 1 януари 2014 г., сдруженията за защита на правата на работниците нямат същите права и привилегии като синдикалните организации;

Р.

като има предвид, че от началото на 2013 г. в сектора за производство на облекла са регистрирани близо 300 нови синдикални организации; като има предвид, че през 2014 г. 66 заявления, представляващи 26 % от всички подадени заявления, бяха отхвърлени; като има предвид, че дискриминацията, насочена срещу синдикалните организации, продължава да бъде много сериозен и бързо разрастващ се проблем; като има предвид, че според сигнали на синдикалните организации правителството на Бангладеш проактивно възпрепятства работниците и работодателите, които желаят да създадат свои собствени комисии по безопасността, в съответствие с изискванията на Споразумението;

С.

като има предвид, че Бангладеш е на 136 място от общо 177 държави по индекса на прозрачност и като има предвид, че корупцията е ендемична в глобалната верига на доставки на облекла и включва политическата класа, както и местни и многонационални корпорации;

Т.

като има предвид, че според Консорциума за права на работниците, производствената цена на всяка от седемте милиарда дрехи, които Бангладеш продава ежегодно на западни марки би се повишила с по-малко от 10 цента, ако страната повиши стандартите за безопасност в своите 5000 фабрики за производство на облекла до тези на западните страни в срок от 5 години; като има предвид, че не съществуват индикации, че цените на облеклата и текстилните изделия са се увеличили през последните две години;

У.

като има предвид, че секторът на производството на готови облекла явно е доминиран от големи търговци на дребно, маркови производители и търговци, които контролират световните производствени мрежи и директно определят условията за доставка; като има предвид, че производителите на облекла и текстил, в контекста на една глобализирана промишленост, често нямат друг избор освен да приемат по-ниски цени, да повишават стандартите за качество, да съкращават сроковете за доставка, да намаляват минималните количества и да поемат възможно най-висок риск; като има предвид, че са налице сериозни слабости по отношение на прозрачността и проследяемостта в глобалната верига на доставки; като има предвид, че достойните условия на труд в световната верига на доставки ще бъде основна точка от дневния ред на конференцията на МОТ през 2016 г.;

Ф.

като има предвид, че трагедията породи безпрецедентно търсене от страна на европейските потребители на повече информация относно произхода на стоките и условията на тяхното производство; като има предвид, че европейските граждани внесоха многобройни петиции и организираха кампании с искане за по-голяма отчетност от страна на марките за облекло за гарантиране на етичен начин на производство на техните продукти;

Х.

като има предвид, че като най-слаборазвита страна Бангладеш се ползва от безмитен и освободен от квоти достъп до пазара на ЕС за всички свои продукти в рамките на инициативата „Всичко освен оръжие“, което обхваща 55 % от износа на Бангладеш, голяма част от който облекла/текстилни изделия, и следователно е длъжна да осигури ефективното прилагане на редица основни конвенции на ООН/МОТ, свързани с правата на човека и трудовите права;

1.

Припомня жертвите във връзка с втората годишнина от трагедията в „Рана Плаза“ — една от най-страшните промишлени злополуки, които са се случвали; изразява отново своите съболезнования на опечалените семейства, както и на ранените и на получилите увреждания; подчертава, че тези загуби можеха да бъдат избегнати с по-добри системи за безопасност на работното място;

2.

Припомня, че координационният комитет „Рана Плаза“ създаде Доверителния фонд на донорите за „Рана Плаза“ с цел доброволно събиране на дарения от дружества, за да се обезщетят жертвите и семействата; изразява съжаление, че 3 милиона щатски долара от 30-те милиона щатски долара обезщетения бяха все още неизплатени към април 2015 г. и настоятелно призовава международните марки, които са получавали доставки от „Рана Плаза“ или които имат значими връзки с Бангладеш, правителството на Бангладеш и Бангладешката асоциация на производителите и износителите на облекла (BGMEA) да осигурят незабавното изплащане на всички дължими обезщетения;

3.

Осъжда факта, че около една трета от дружествата, за които се счита, ме имат връзки с този комплекс от фабрики, като Adler Modemarkte, Ascena Retail, Carrefour, Grabalok, J.C. Penney, Manifattura Corona, NKD, PWT или YesZee, все още не са направили своите вноски в Доверителния фонд на донорите; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че след месеци отлагане Бенетон предостави 1,1 милиона щатски долара в Доверителния фонд на донорите за „Рана Плаза“, въпреки че необходимата вноска се изчислява на много по-голяма сума въз основа на платежоспособността на дружеството и като се има предвид степента му на ангажираност с „Рана Плаза“; изразява също така съжаление, че търговските марки, свързани с „Рана Плаза“, са предоставили недостатъчни дарения, като по този начин не са поели отговорност спрямо жертвите, включително Манго, Маталан и Индитекс, които отказаха да разкрият размера на дарените суми, докато други, като Уолмарт и Чилдрънс плейс, са внесли минимални суми;

4.

Отбелязва, че обезщетението за пожара във фабриката „Tazreen“ понастоящем се договаря на същата основа като споразумението за „Рана Плаза“, изразява дълбоко съжаление за продължаващите забавяния и призовава обезщетенията да бъдат предоставяни на време;

5.

Приветства предприетите стъпки в посока установяване на постоянна национална схема за застраховка срещу злополука на работното място и насърчава правителството на Бангладеш да спази ангажимента си в рамките на Националния тристранен план за действие във връзка с това; призовава Комисията да подкрепи подобно усилия, когато е целесъобразно, и все пак отбелязва, че докато настоящите усилия за обезщетяване продължават да не са приключили, това ще продължи да бъде пречка пред напредъка в тази област;

6.

Призовава Комисията, правителствата на държавите членки на ЕС, и други страни да разгледат предложения за задължителни регулаторни рамки, които да гарантират, че достъпът до правни средства за защита и обезщетение се основава на потребностите и отговорността, а не само върху способността на кампанийни групи да назовават и порицават или доброволните усилия на дружествата;

7.

Приветства инициативата на ЕС за създаването на Пакта, чиято цел е осигуряването на ново начало в областта на здравето и безопасността на работното място, условията на труд, спазването на трудовите права и насърчаването на отговорно поведение на стопанските субекти в сектора на производството на готови облекла в Бангладеш;

8.

Отбелязва заключенията от първия преглед на Пакта през октомври 2014 г., който отбеляза добър напредък от страна на органите на Бангладеш, и признава приноса на Пакта за подобряване на здравословните и безопасни условия на труд във фабриките за производство на готови облекла; по тази причина призовава настоятелно правителството на Бангладеш да се ангажира в още по-голяма степен за активно изпълнение на всички ангажименти по Пакта като въпрос с най-висок приоритет; е убеден, че съществен напредък по всички свързани с условията на труд и безопасността въпроси, и по-специално по отношение на зачитането на трудовите права, трудовите инспекции, достойното заплащане, структурната стабилност на сградите и здравословните и безопасни условия на труд и отговорното поведение на стопанските субекти, може да бъде постигнат от втория преглед на Пакта, който следва да се състои през есента на 2015 г.;

9.

Отбелязва предприетите от Бангладеш стъпки за изменение на неговия Закон за труда след бедствието в „Рана Плаза“, като укрепи основните права в областта на здравословните и безопасни условия на труд и трудовите права; изразява съжаление, че не са предприети действия по редица ограничения на свободата на сдружаване на работниците и че законът все още не отговаря на изискванията на основните конвенции на МОТ;

10.

В съответствие с ангажиментите съобразно Пакта настоятелно призовава правителството и парламента на Бангладеш да приемат, като абсолютен приоритет, необходимите правила и разпоредби за гарантиране на ефективното прилагане на закона, в тясна консултация с Тристранния консултативен съвет и като се отдели специално внимание на изпълнението на конвенции 87 и 98 на МОТ относно свободата на сдружаване и колективното договаряне;

11.

Изразява загриженост във връзка с положението в зоните за преработка на продукцията за износ, където синдикалните организации продължават да бъдат забранени, а условията на труд и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд са недостатъчно добри, и подчертава, че работниците там следва да се ползват от същите основни правни свободи и стандарти за безопасност като работниците в другите райони в страната; изразява дълбоко съжаление, че предложеният Закон за труда в зоните за преработка на продукцията за износ продължава да забранява на работниците да формират синдикални организации в тези зони и посочва, че сдруженията за социално подпомагане на работниците в никакъв случай не притежават права и привилегии, съпоставими с тези на синдикалните организации; настоятелно призовава правителството на Бангладеш незабавно и изцяло да разшири обхвата на Закона за труда, като включи зоните за преработка на продукцията за износ;

12.

Приветства увеличението на минималната работна заплата в сектора на промишлеността за готови облекла със 77 % от 35 EUR на 62 EUR месечно и насърчава по-широкото му приложение; отбелязва при все това, че на практика минималната работна заплата в промишлеността за производство на облекла все още не покрива основните потребности на работниците и че тя следва да възлиза най-малко на 104 EUR за целта, и призовава правителството на Бангладеш да определи заплата, осигуряваща най-малкото жизнен минимум, в тясна консултация със синдикалните организации и служителите; освен това настоятелно призовава правителството да гарантира, че всички фабрики за облекло действително изплащат дължимите заплати;

13.

Приветства регистрацията на приблизително 300 нови синдикални организации в сектора на производството на облекла от началото на 2013 г., с което техният брой в този сектор се удвои, но изразява загриженост, че през 2014 и 2015 г. процесът на регистрация е отбелязал спад; насърчава органите на Бангладеш да продължат първоначалната положителна тенденция за постигане на целите за адекватно представителство на четирите милиона работници в сектора на промишлеността за готови облекла;

14.

Изразява дълбока загриженост във връзка с докладите, съгласно които новоучредените синдикални организации са подложени на дискриминация, уволнения и репресии; изразява възмущението си от широко разпространената дискриминация, насочена срещу синдикалните организации, която е подчертана от доказани действия за сплашване, тормоз и физическо насилие срещу представители на работниците, в т.ч. убийството на синдикалния лидер Аминул Ислам; настоятелно призовава правителството на Бангладеш за ефективно справяне с нелоялните трудови практики чрез прилагане на необходимите мерки за предотвратяване, разследване и преследване на нарушения по бърз и прозрачен начин с цел да се сложи край на безнаказаността и да се подведат под съдебна отговорност убийците на Аминул Ислам; е убеден, че подходящото обучение и повишаването на осведомеността относно трудовите права е ефективен начин за намаляване на дискриминацията срещу синдикалните организации;

15.

Счита, че наличието на демократични синдикални структури играе важна роля за повишаване на стандартите по отношение на опазването на здравето на работниците и безопасните условия на труд, например трайното развитие на ръководени от работниците комисии по безопасността във всички фабрики; подчертава също така значението на достъпа на синдикалните организации до фабриките с цел да обучат работниците как да защитават своите права и безопасност, включително правото си на отказ на опасен труд;

16.

Приветства ангажимента, поет от правителството за преустройство на Отдела за инспекции на фабрики и обекти (Department of Inspections of Factories and Establishments, DIFE), в който се очаква да работят 993 служители и да включва 23 регионални служби, за модернизирането на неговата служба за инспекции през януари 2014 г. и за приемането на национална политика за здравословни и безопасни условия, както и на единни стандарти за инспекция на здравословните и безопасни условия; призовава Комисията и международните партньори да предоставят техническа помощ и да обменят най-добри практики, които да подпомагат модернизацията на DIFE; призовава правителството на Бангладеш да изпълни своите ангажименти във връзка с инспекцията на труда и да спазва Конвенция 81 на МОТ; приветства закриването на фабрики, които не отговарят на стандартите за безопасност;

17.

Изразява все така загриженост по повод твърденията за ендемична корупция в Бангладеш между инспекторите в областта на здравето и безопасността и собствениците на фабрики за облекло и призовава за полагане на повече усилия за борба срещу такива практики;

18.

Разбира трудностите, свързани с постигането на напредък при назначаването на инспектори, които произтичат от необходимостта хората да бъдат подходящо обучени съобразно единен стандарт и хармонизирани оперативни процедури, преди реално да поемат функциите си; изразява съжаление при все това, че целта да бъдат наети 200 инспектори до края на 2013 г. все още не е изпълнена, тъй като понастоящем са назначени 173 души, и подчертава, че 200 инспектори са далеч под необходимото за упражняването на надзор над промишленост с 4 милиона работници;

19.

Приветства факта, че Споразумението и Алиансът са приключили проверките на всички фабрики, които попадат в рамките на техните правомощия, и са завършили над 400 планове за корективни действия; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да допълни тези действия с бързата проверка на производствените помещения под негова отговорност и да приеме подходящи корективни действия; подкрепя важната работа на МОТ в подкрепа на гарантирането на тези действия; приветства ангажимента на производителите, които желаят да повишат стандартите и призовава всички заинтересовани страни да гарантират правилното изпълнение на плановете за корективни действия;

20.

Приветства факта, че до момента повече от 250 модни марки и марки за търговия на дребно, които си доставят готови облекла от Бангладеш, подписаха Споразумението или Алианса, за да координират своите усилия за подпомагане на повишаването на безопасността на фабриките в Бангладеш, които ги снабдяват; насърчава в този контекст други дружества, включително малки и средни предприятия (МСП), да се присъединят към Споразумението; подчертава необходимостта от подходящо участие на всички заинтересовани страни за ефективно прилагане на Споразумението и насърчава прилагането на сходни споразумения и в други високорискови държави;

21.

Насърчава страните по Споразумението и Алианса да подобрят сътрудничеството помежду си и да обменят редовно доклади от проверки във фабрики, за да се избегне дублиране на дейността, както и двойни стандарти; призовава Алианса също така да публикува своите доклади на бенгалски език, включително онлайн, и да ги предоставя, придружени със снимки, така че да бъдат достъпни за всички в страната;

22.

Счита, че глобалните търговци на дребно и производителите на маркови облекла носят голяма част от отговорността, с оглед на настоящите модели на производство, за затрудненото подобряване на условията на труд и повишаване на заплатите в държавите производителки; е убеден, че биха могли да бъдат създадени по-справедлива структура на пазара и по-справедливи социални условия, ако тези предприятия гарантират, по цялата дължина на своите вериги на доставки, пълно спазване на основните трудови стандарти на МОТ, международно признатите стандарти за корпоративна социална отговорност, и по-конкретно наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за многонационалните предприятия, десетте принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика и Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; приветства водещата инициатива на Комисията относно отговорното управление на веригата на доставки в сектора за производство на облекла, като взема под внимание вече съществуващите национални инициативи в Германия, Нидерландия, Франция и Дания, и счита, че ЕС има възможността и задължението да бъде на челно място в света по отношение на отговорността в рамките на веригата на доставки;

23.

Счита, че достъпът до информация в сектора за производство на облекла е често пъти най-важната пречка за справяне с нарушенията на правата на човека в глобалната верига на доставки и че е необходима задължителна система за докладване, която да осигурява информация, свързваща всички участници по веригата за създаване на стойност на даден продукт, от мястото на производство до търговците на дребно; счита, че е необходимо ново законодателство на ЕС, за да се създаде правно задължение за корпоративна надлежна проверка за дружествата от ЕС, които изместват производството си в трети държави, включително мерки за осигуряване на проследяемост и прозрачност, в съответствие с Ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

24.

Призовава Съвета и Комисията да включат задължителна клауза с изпълнителна сила относно корпоративната социална отговорност (КСО) във всички двустранни търговски и инвестиционни споразумения, подписвани от ЕС, която да обвързва европейските инвеститори с принципите на КСО, определени на международно равнище, включително с актуализацията от 2010 г. на Насоките на ОИСР и стандартите, определени от ООН, МОТ и ЕС; изисква в бъдещите търговски споразумения на ЕС с трети държави здравословните и безопасни условия на труд да заемат по-значимо място като част от програмата за достоен труд и ЕС да осигурява техническа подкрепа за прилагането на тези разпоредби, така че те да не представляват пречка за търговията;

25.

Признава, че заетостта в сектора за производство на облекла е помогнала на милиони бедни жени от селските райони в Бангладеш и на други места да избягат от лишенията и зависимостта от подкрепата на мъжете; отбелязва, че работната сила извън профсъюзите се състои основно от неквалифицирани работници и жени в сектора на промишлеността за готови облекла в развиващите се страни; признава, че напредъкът по отношение на правата и защитата на работниците е от основно значение за овластяването на жените и подчертава, че е необходимо да се увеличи представителството на жените в синдикалните организации, включително новосъздадените синдикалните организации в Бангладеш, и приветства Пакта за признаването на значението на участието на жените в подобряването на трудовите стандарти;

26.

Отбелязва, че инициативата „Всичко освен оръжие“ изигра важна роля в икономическото развитие на Бангладеш и допринесе за подобряването на материалните условия на милиони хора, по-специално на жените; е убеден въпреки това, че без солидно обвързване с условия по отношение на правата на човека и трудовите права, съществува риск инициативата и Общата схема за преференции да понижат още повече ниските стандарти в областта на защитата на работниците и да подкопаят достойните условия на труд; призовава Комисията да провери дали Бангладеш спазва конвенциите в областта на правата на човека, трудовото право и околната среда в рамките на Общата схема за преференции и да докладва на Парламента; подчертава, че държавите, които постигат добър напредък по отношение на социалните и трудовите стандарти, следва да бъдат насърчавани чрез запазване на пълния достъп до пазара за техните стоки;

27.

Насърчава г-жа Могерини, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, и г-жа Малстрьом, член на Комисията, да продължат да включват ратифицирането на основните стандарти на МОТ, проверката за здравословни и безопасни условия на труд и свободата на сдружаване в обсъжданията с Бангладеш относно продължаване на преференциалната търговия;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Европейската служба за външна дейност, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, Съвета на ООН по правата на човека, правителството и парламента на Бангладеш и генералния директор на МОТ.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/47

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Женевската конвенция от 1951 г. и допълнителния протокол към нея,

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно миграционните потоци в Средиземноморието, със специално внимание към трагичните събития край бреговете на Лампедуза (1),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 май 2014 г. относно изпълнението на съобщението относно дейността на Работната група по въпросите на Средиземноморието,

—

като взе предвид разискванията относно положението в Средиземноморието и необходимостта от цялостен подход на ЕС към миграцията, проведени в Парламента на 25 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията (2),

—

като взе предвид инициативата на ВКБООН за Централното Средиземноморие и предложенията на ВКБООН за справяне с настоящите и бъдещите случаи на пристигащи лица, търсещи убежище, и пристигащи бежанци и мигранти в Европа,

—

като взе предвид плана за действие от 10 точки относно миграцията, приет на съвместното заседание на Съвета по външни работи и на Съвета по вътрешни работи на 20 април 2015 г.,

—

като взе предвид заключенията на специалната среща на високо равнище на Съвета на ЕС относно бежанската криза в региона на Средиземноморието, проведена на 22 април 2015 г.,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че по данни на Международната организация по миграция, над 1 500 души са загинали в Средиземно море от началото на тази година;

Б.

като има предвид, че според Международната организация по миграция приблизително 23 918 мигранти са достигнали италианското крайбрежие, считано от 1 януари 2015 г.; като има предвид, че според гръцките органи 10 445 мигранти са били спасени от гръцката брегова охрана в Егейско море през първото тримесечие на 2015 г.;

В.

като има предвид, че италианските морски сили, италианската брегова охрана, италианският флот и различни търговски кораби извършват непрекъснати операции за спасяване на бедстващи мигранти в Средиземно море и са спасили около 10 000 мигранти за шест дни, считано от петък, 10 април, до четвъртък, 16 април 2015 г.;

Г.

като има предвид, че в рамките на последната операция, посветена единствено на издирвателни и спасителни операции в Средиземно море, „Маре нострум“, бяха спасени 150 810 мигранти в продължение на 364-дневен период; като има предвид, че първоначалните данни не сочат намаляване на броя на мигрантите, прекосяващи Средиземно море към настоящия момент;

Д.

като има предвид, че по-голяма част от хората, които се опитват да прекосят Средиземно море, бягат от конфликти или преследване в Сирия, Ирак, Еритрея и Сомалия; като има предвид, че около 700 мигранти са изчезнали и съществуват опасения, че са се удавили, след като претовареният дървен риболовен кораб, на който са били качени, се е преобърнал близо до Либия, докато португалски търговски кораб е идвал на помощ, в късните часове на събота, 18 април 2015 г.; като има предвид, че има сведения, че един от оцелелите е информирал италианските органи, че е възможно на борда да е имало до 950 души; като има предвид, че по-рано този месец се е случила подобна трагедия, при която, според сведенията, около 400 мигранти са загубили живота си в морето, когато дървен риболовен кораб, превозващ около 550 души, се е преобърнал;

Е.

като има предвид, че съвместната операция „Тритон“, координирана от Frontex, стана напълно оперативна на 1 ноември 2014 г. с първоначален бюджет в размер на едва 2,9 милиона евро на месец в сравнение с над 9 милиона евро на месец за „Маре нострум“; като има предвид, че над 24 400 незаконни мигранти са спасени по централния средиземноморски път от началото на съвместната операция „Тритон“, включително почти 7 860 души с участието на сили и средства, съфинансирани от Frontex;

Ж.

като има предвид, че куриерите и трафикантите на хора се възползват от незаконната миграция и излагат на риск живота на мигрантите заради собствената си финансова печалба, отговорни са за хиляди смъртни случаи и представляват сериозно предизвикателство за ЕС и държавите членки; като има предвид, че трафикантите реализират печалба в размер на 20 милиарда евро годишно от престъпната си дейност; като има предвид, че според Европол организираните престъпни групи, активно улесняващи транспортирането на незаконни мигранти през Средиземно море, са свързани с трафик на хора, наркотици, огнестрелни оръжия и тероризъм; като има предвид, че на 17 март 2015 г. Европол стартира съвместния си оперативен екип „Маре“ за борба с тези престъпни групи;

З.

като има предвид, че регионалната нестабилност и конфликтите се отразяват върху масовия приток на мигранти и потоците на разселените лица и следователно — върху броя на лицата, които се опитват да стигнат до ЕС; като има предвид, че бързата експанзия на „Ислямска държава“ и Даиш в съседните райони на конфликт в крайна сметка ще има въздействие върху масовия приток на мигранти и потоците разселени лица;

1.

Изразява дълбоко съжаление и тъга по повод на нееднократната трагична загуба на човешки живот в Средиземно море; настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да продължат да развиват съществуващото сътрудничество и да направят всичко възможно, за да предотвратят нови случаи на загуба на човешки живот в морето; призовава ЕС и държавите членки да направят всичко възможно, за да идентифицират телата и изчезналите лица и да информират техните роднини;

2.

Призовава ЕС и държавите членки да предоставят необходимите ресурси, за да се гарантира, че задълженията за издирване и спасяване се изпълняват ефективно и съответно, че са подходящо финансирани; призовава държавите членки да продължат да показват солидарност и ангажимент чрез увеличаване на своите вноски в бюджетите и операциите на Frontex и EASO; ангажира се да предостави на тези агенции ресурсите (персонал и оборудване), необходими за изпълнение на техните задължения, чрез бюджета на ЕС и съответните му фондове;

3.

Отново заявява необходимостта ЕС да базира своя отговор на последните трагични събития в Средиземно море на солидарността и на справедливото споделяне на отговорността, както е посочено в член 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и да възприеме всеобхватен европейски подход; подчертава отново необходимостта ЕС да подобри справедливото разпределение на отговорностите и солидарността по отношение на държавите членки, които посрещат най-голям брой бежанци и лица, търсещи убежище, в абсолютни или относителни стойности;

4.

Приветства ангажимента на Европейския съвет за укрепване на операцията на ЕС „Тритон“ чрез увеличаване на финансирането и на активите; настоятелно призовава ЕС да установи ясен мандат за „Тритон“, така че да разшири нейната област на дейност и мандата ѝ за операции по издирване и спасяване на равнище ЕС;

5.

Призовава за солидна и постоянна европейска хуманитарна спасителна операция, която подобно на „Маре нострум“ да действа в открито море и за която всички държави членки да допринасят с финансови средства, оборудване и капацитет; настоятелно призовава ЕС да съфинансира подобна операция;

6.

Приветства предложението на Европейския съвет за съвместно разглеждане на молбите за предоставяне на убежище с подкрепата на екипи на EASO; призовава Комисията да разшири мандата на EASO, за да увеличи нейната оперативна роля при обработването на молбите за предоставяне на убежище;

7.

Призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от съществуващите възможности за издаване на хуманитарни визи в своите посолства и консулски служби; във връзка с това изтъква, че Съветът следва да обмисли сериозно възможността за прибягване до Директивата за временна закрила от 2001 г. или до член 78, параграф 3 от ДФЕС, с които се предвижда механизъм за солидарност в случай на масов и внезапен приток на разселени лица;

8.

Призовава държавите членки да увеличат приноса си за действащите програми за презаселване, особено онези държави членки, които не са давали принос;

9.

Призовава Комисията да установи обвързваща квота за разпределяне на търсещите убежище лица между всички държави членки;

10.

Подчертава необходимостта да се насърчава политиката за доброволно връщане, като се гарантира спазване на правата на всички мигранти и се осигурява сигурен и законосъобразен достъп до системата на ЕС за получаване на убежище, при пълно зачитане на принципа на забрана за връщане;

11.

Приветства факта, че ЗП/ВП и латвийското председателство незабавно свикаха извънредно съвместно заседание на министрите на външните работи и на министрите на вътрешните работи в Люксембург, и приветства факта, че държавите членки незабавно свикаха извънредна среща на високо равнище, с цел да се намерят общи решения в отговор на кризисното положение в Средиземноморието; отбелязва, че беше проведено обширно първо разискване относно възможностите за спасяване на човешки живот, борбата срещу нелегалните куриери и трафикантите и поделянето на отговорността по отношение на приемането и закрилата между държавите членки; подчертава, че държавите членки трябва да продължат да развиват този ангажимент, и изразява съжаление във връзка с липсата на ангажимент от страна на Европейския съвет за създаване на надежден общоевропейски обвързващ механизъм за солидарност;

12.

Призовава за бързо и цялостно транспониране и ефективно прилагане на Общата европейска система за убежище от всички участващи държави членки, като по този начин се гарантират общи европейски стандарти, включително условията за приемане на лицата, търсещи убежище, и зачитането на основните права, съгласно действащото законодателство.

13.

Призовава за по-тясна координация на политиките на ЕС и на държавите членки за преодоляване на първопричините за миграцията; подчертава необходимостта от всеобхватен подход на ЕС, който ще засили съгласуваността на вътрешните и външните политики на Съюза, и по-специално неговата обща външна политика и политика на сигурност, политиката за развитие и политиката по отношение на миграцията; призовава за засилване на сътрудничеството на ЕС с държавите партньори от Близкия изток и Африка, с цел насърчаване на демокрацията, основните свободи и права, сигурността и благоденствието;

14.

Настоятелно призовава държавите членки и третите държави да установят възможно най-строги наказателни санкции срещу трафика на хора и незаконното превеждане през граница, както към ЕС, така и на неговата територия, а също така и срещу отделни лица или групи, които експлоатират уязвимите мигранти в ЕС, като същевременно се гарантира, че физическо лице, което е помогнало на лица, търсещи убежище, и на плавателни съдове в опасност, няма да бъде подлагано на наказателно преследване;

15.

Призовава държавите членки да работят в тясно сътрудничество с Европол, Frontex, EASO и Евроюст с цел борба срещу трафикантите на хора и престъпните мрежи за превеждане през граница, откриване и проследяване на тяхното финансиране и определяне на начина им на действие, за да не им се дава възможност да печелят пари, като излагат на риск живота на мигрантите; подчертава, че е необходимо да се засили сътрудничеството с трети държави, по-специално граничещите с Либия, което е крайно необходимо, за да бъдат успешно премахнати тези престъпни мрежи, както по отношение на обучението в областта на правоприлагането, така и по отношение на предоставянето на информационни услуги; подчертава необходимостта третите държави да зачитат международното право по отношение на спасяването на човешки живот по море и да гарантират защитата на бежанците и зачитането на основните права;

16.

Подчертава, че за да се спре потокът от бежанци и икономически мигранти, трябва да се предприемат мерки по отношение на първопричините за насилието и изоставането в развитието в държавите на произход; изтъква в тази връзка, че значителното подобряване на управленските структури чрез изграждането на ефективни и приобщаващи публични институции, гарантирането на изграждането на капацитет в системите на третите държави за предоставяне на убежище, установяването на принципите на правовата държава и борбата срещу системната корупция на всички нива, както и насърчаването на правата на човека и демокрацията, трябва да бъдат основните приоритети на всички правителства в страните на произход;

17.

Отново изразява своята подкрепа за всички ръководени от ООН преговори за възстановяване на демократичната държавната власт в Либия и за ангажимента за повишаване на усилията за справяне с конфликтите и нестабилността в Либия и Сирия; подчертава, че създаването на регионална стабилност в районите на конфликт е от ключово значение, за да намалее по-нататъшното разселване на лица;

18.

Припомня, че целта на настоящата резолюция е да откликне на неотдавнашните трагични събития в Средиземно море и на заключенията на Европейския съвет от 23 април 2015 г. и да предложи пакет от спешни мерки, които да бъдат предприети незабавно, като се има предвид, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи — комисията, отговаряща за тези въпроси — в момента изготвя доклад, в който ще бъдат отразени средносрочните и дългосрочните насоки на Парламента за политиката в областта на миграцията;

19.

Призовава Комисията да разработи и представи амбициозна европейска програма за миграцията, която да взема предвид всички аспекти на миграцията;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/51

—

като взе предвид предходните си резолюции относно Кения,

—

като взе предвид второто преразгледано Споразумение за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону), и по-специално членове 8, 11 и 26 от него,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 23 ноември 2014 г. относно убиването на 28 цивилни пътници, и от 3 април 2015 г. относно жестокостите, извършени в университета в Гариса,

—

като взе предвид изявлението за печата на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС), на 497-ото му заседание, проведено на 9 април 2015 г., относно терористичното нападение, извършено в Гариса, Кения,

—

като взе предвид нападението от кенийските въздушни сили върху тренировъчни лагери на Ал Шабаб в Сомалия в отговор на кръвопролитието в университета в Гариса,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно международното хуманитарно право,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че неотдавнашното терористично нападение в Гариса, Кения, беше насочено срещу младите хора, образованието и, следователно, бъдещето на страната; като има предвид, че младите хора представляват обещание за по-добро и мир и са бъдещите носители на развитието на страната; като има предвид, че образованието е жизненоважно за борбата с екстремисткото насилие и фундаментализма;

Б.

като има предвид, че броят на нападенията срещу религиозни малцинства, по-специално християни, по света се е увеличил значително през последните месеци; като има предвид, че хора биват убивани, бити и арестувани всеки ден поради своята религия и вярвания;

В.

като има предвид, че християните са най-преследваната религиозна група; като има предвид, че екстремизмът и преследването с такъв характер се оформят като съществен фактор за разрастващото се явление на масовата миграция; като има предвид, че според данните броят на убитите християни всяка година е над 150 000;

Г.

като има предвид, че на 15 февруари 2015 г. ИДИЛ/Даиш обезглави 21 египетски коптски християни в Либия;

Д.

като има предвид, че нападателите в Гариса преднамерено атакуваха немюсюлманите и отделяха християните, за да ги екзекутират по брутален начин; като има предвид, че Ал Шабаб заявява открито и публично, че ще води война срещу християните в региона;

Е.

като има предвид, че защитата на правата на децата и младите хора и засилването на уменията, образованието и иновациите са от първостепенно значение, за да се повишат техните икономически, социални и културни възможности и да се засили развитието на страната;

Ж.

като има предвид, че Ал Шабаб редовно са атакували студенти, училища и други образователни институции; като има предвид, наред с другото, че през декември 2009 г. атентатор-самоубиец уби 19 души по време на церемонията за дипломиране на студенти по медицина в Могадишу, Сомалия, а през октомври 2011 г. терористичната групировка пое отговорност за бомбардирането, при което бяха убити 70 души, включително студенти в очакване на изпитни резултати в сомалийското министерство на образованието, също в Могадишу;

З.

като има предвид, че на 25 март 2015 г. поне 15 души загинаха при нападение, извършено от Ал Шабаб в хотел в Могадишу, и като има предвид, че Юсуф Мохамед Исмаил Бари-Бари, постоянен представител на Сомалия в Организацията на обединените нации в Женева, Швейцария, беше сред хората, убити при нападението;

И.

като има предвид, че Кения е изправена пред нараснал брой нападения срещу цивилното население от октомври 2011 г. насам, когато войските ѝ навлязоха в Южна Сомалия, за да вземат участие в координирани операции с военни сили на Сомалия срещу зона, контролирана от Ал Шабаб, след като терористичната групировка взе четирима заложници;

Й.

като има предвид, че от ноември 2011 г. насам кенийски войници са част от мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), създадена на 19 януари 2007 г. от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз и разрешена на 20 февруари 2007 г. от Съвета за сигурност на ООН (Резолюция 1744 (2007)), който наскоро даде зелена светлина на АС да продължи мисията си до 30 ноември 2015 г. (Резолюция 2182 (2014));

К.

като има предвид, че един от основните фактори, допринасящи за борбата срещу терористичната групировка Ал Шабаб, е етиопската армия, както и — в по-малка степен — армията на Уганда;

Л.

като има предвид, че Ал Шабаб е образувала връзки с други ислямистки групировки в Африка, като например Боко Харам в Нигерия и Ал Кайда в ислямския Магреб;

М.

като има предвид, че терористичната групировка Ал Шабаб редовно бомбардира и убива главно цивилни граждани в Сомалия, както и в съседните страни, например в Кампала, Уганда, през юли 2010 г., и много по-често в Кения, където само широкомащабни действия привлякоха международно внимание, но по-малки нападения се случват непрекъснато;

Н.

като има предвид, че Ал Шабаб пое отговорност за нападенията, извършени през юли 2014 г. в селата Хинди, Гамба, Ламу и Тана Ривър по кенийското крайбрежие, в които над 100 души бяха екзекутирани, и за две нападения в провинция Мандела в края на 2014 г., при които бяха убити 64 души;

О.

като има предвид, че след терористичното нападение срещу университета в Гариса кенийското правителство заплаши Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) със закриването на бежанския лагер в Дадаб в срок от три месеца; като има предвид, че ВКБООН предупреди, че това би имало „изключителни хуманитарни и практически последици“; като има предвид, че Конвенцията на ООН за бежанците забранява принуждаването на бежанци да се върнат обратно в области, където техният живот или свобода са застрашени;

П.

като има предвид, че африканските резервни сили (ASF) все още не функционират, и като има предвид, че ЕС заяви готовността си да подкрепя африканските мироопазващи сили като част от своята стратегия за сигурност за Африка;

Р.

като има предвид, че съобразно член 11 от Споразумението за партньорство между ЕС и АКТБ дейностите в областта на изграждането на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти включват по-специално подкрепа за балансиране на политическите, икономическите, социалните и културните възможности между всички сегменти на обществото, за укрепване на демократичната легитимност и ефективността на управлението, за създаването на ефективни механизми за мирно съжителство на групови интереси, […], за намаляване на разделението между различните сегменти на обществото, както и за подкрепата на активно и организирано гражданско общество;

1.

Осъжда най-категорично преднамереното терористично нападение, извършено от Ал Шабаб на 2 април 2015 г. в Гариса, при което 147 млади и невинни студенти бяха убити, а други 79 — ранени; осъжда категорично всички нарушения на правата на човека, особено когато биват убивани хора въз основа на тяхната религия, убеждения или етнически произход;

2.

Осъжда още веднъж нападенията, извършени от Ал Шабаб през лятото на 2014 г. срещу няколко крайбрежни кенийски села, включително Мпекетони, където бяха екзекутирани 50 души; осъжда категорично нападението върху търговския център „Уестгейт“ в Найроби на 24 септември 2013 г., където бяха открити 67 трупа; осъжда нападението на Ал Шабаб на 25 март 2015 г. в Могадишу, при което посланик Юсуф Мохамед Исмаил Бари-Бари, постоянен представител на Сомалия в Организацията на обединените нации в Женева, загуби живота си;

3.

Изразява съболезнованията си на семействата на жертвите и на народа и правителството на Република Кения; подкрепя народа на Кения с оглед на тези осъдителни актове на агресия;

4.

Припомня, че свободата на религията е основно право, и остро осъжда всички актове на насилие или дискриминация въз основа на религията;

5.

Осъжда неотдавнашните нападения срещу християнски общности в редица страни, най-вече във връзка с изхвърлянето на 12 християни зад борда по време на неотдавнашното прекосяване на морето откъм Либия, и избиването на 30 етиопски християни на 19 април 2015 г. и изразява своята солидарност със семействата на жертвите;

6.

Изразява сериозната си загриженост относно злоупотребата с религията от страна на извършителите на терористични актове в няколко района в света, както и дълбоката си загриженост относно зачестилите прояви на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу религиозните общности, включително християните; отхвърля превръщането на религията в инструмент в различни конфликти; осъжда нарастващия брой нападения над църкви по света, и по-конкретно нападението, отнело живота на 14 души в Пакистан на 15 март 2015 г.; решително осъжда лишаването от свобода, изчезването, изтезанията, поробването и публичните екзекуции на християни в Северна Корея; потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, включително християни, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни места при условия на достойнство, равенство и безопасност; отбелязва, че от векове членовете на различните религиозни групи съжителстват мирно в региона;

7.

Настоятелно призовава институциите на ЕС да спазват задължението по член 17 от ДФЕС да водят открит, прозрачен и редовен диалог с църквите и религиозните, философските и нерелигиозните организации с цел да се гарантира, че въпросът за преследването на християнските и другите религиозни общности се счита за приоритетен за ЕС въпрос;

8.

Осъжда използването на древен закон (т.нар. закон за немюсюлманите „dhimmi“) от страна на ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак с цел изнудване на християните посредством налагането на религиозни данъчни задължения и ограничения под заплаха от смърт;

9.

Отново потвърждава солидарността си с всички преследвани християни в различни части на Африка, по-специално във връзка с неотдавнашните жестокости в Либия, Нигерия и Судан;

10.

Осъжда и отхвърля всяка погрешно тълкуване на посланието на исляма с цел създаване на насилствена, жестока, тоталитарна, репресивна и експанзивна идеология, която узаконява унищожаването на християнските малцинства; настоятелно призовава мюсюлманските лидери да осъдят напълно всички терористични нападения, включително тези, които са насочени към религиозни общности и малцинства, и по-специално към християни;

11.

Призовава за провеждането на цялостно, бързо, безпристрастно и ефективно разследване, за да бъдат идентифицирани отговорните лица и за да бъдат изправени пред съда извършителите, организаторите, финансиращите институции и спонсорите на тези осъдителни актове на тероризъм;

12.

Признава, че истинският отговор трябва да бъде организиран около координирани действия с други африкански страни, и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да разгледат заплахите за сигурността и терористичните заплахи в този регион в сътрудничество с Африканския съюз, в подкрепа на решаващите му усилия за борба с Ал Шабаб чрез AMISOM; настоятелно призовава Европейския съюз да окаже силна подкрепа за прилагането на континентални и регионални механизми за управление на конфликти, главно африканските резервни сили (ASF);

13.

Призовава кенийското правителство да поеме отговорност и да вземе мерки срещу насилието на Ал Шабаб и неговите първопричини; счита, че сигурност може да бъде постигната единствено ако разделенията в рамките на кенийските политически и граждански общности и регионалните дисбаланси в развитието бъдат коригирани по подобаващ начин; изразява съжаление поради закъснялата реакция на полицейските сили; в частност, настоятелно призовава правителството да се въздържа от използването на терористичните нападения като претекст за ограничаване на гражданските свободи; призовава кенийските власти да базират стратегията си за борба с тероризма на принципите на правовата държава и зачитането на основните права; настоява върху необходимостта от демократичен и съдебен надзор върху политиките за борба с тероризма;

14.

Настоятелно призовава кенийските органи да гарантират, че се предотвратява всяко разделение между религиите и очертаване на паралели между мюсюлманската общност и Ал-Шабаб, и да предприемат всички мерки, за да осигурят запазване на единството на страната в името на нейния социален и икономически растеж и стабилност, както и на достойнството и човешките права на нейния народ; приканва правителството на Кения, лидерите на опозицията и водачите на религиозните общности да предприемат действия по историческите неправди на маргинализацията, регионалните разделения в рамките на страната и институционалната дискриминация, както и да гарантират, че операциите за борба с тероризма са насочени само срещу извършителите, а не срещу по-широки етнически и религиозни общности;

15.

Припомня на Европейската служба за външна дейност и на държавите членки за техния ангажимент в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юни 2012 г., да гарантират, че въпросите за правата на човека се повдигат във всички форми на диалог относно борбата с тероризма с трети държави;

16.

Призовава ЕС да приложи програма за военна мисия за обучение в Кения и да осигури модерно оборудване, като си сътрудничи с кенийските военни и полицейски сили и като ги обучава с цел борба с тероризма и предотвратяване на разрастването на Ал Шабаб;

17.

Настоятелно призовава кенийското правителство да полага всички усилия, за да зачита принципите на правовата държава, правата на човека, демократичните принципи и основните свободи, и призовава ЕС да направлява международния си партньор в тази насока, да осигури финансов принос за укрепване на съществуващите програми за управление, за да се гарантира националната сигурност и да се постигне мир и стабилност в страната и региона; настоява, че срещу растящото насилие на Ал Шабаб трябва да се вземат мерки заедно със съседните държави; призовава ЕС да предостави цялата необходима финансова, логистична и експертна подкрепа в тази връзка, включително възможността за използване на Механизма за подкрепа на мира в Африка и инструментите на ЕС за управление на кризи;

18.

Призовава кенийските сили за сигурност да гарантират законосъобразна реакция за противодействие на терористичната заплаха; призовава кенийското правителство да гарантира сигурността и защитата на бежанските лагери на територията на страната, в съответствие с международното право;

19.

Подчертава, че международният тероризъм се финансира чрез незаконно изпиране на пари, откупи, изнудване, трафик на наркотици и корупция; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави за обмен на разузнавателни данни във връзка с изпирането на пари за финансиране на тероризма;

20.

Подчертава отново своята подкрепа за всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното уважение между религиозните и други общности; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата и агресивната и екстремистка радикализация;

21.

Осъжда насочването на терористичните нападения към учебни заведения и помещения, като средство за подкопаване на образованието и достойнството на всички граждани, както и за пораждане на недоверие и разделение между общностите; припомня отвличането и изчезването на християнски момичета в нигерийския град Чибок през 2014 г., извършено от джихадистката терористична групировка „Боко Харам“, което беше осъдено в цял свят;

22.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Кения, на институциите на Африканския съюз, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН и на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.

21.9.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 346/55