25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/1

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/2

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално членове 2, 3, 4, 6, 7 и 21 от него,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 1, 2, 3, 4, 18 и 19 от нея,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и протоколите към нея,

—

като взе предвид съответните инструменти на ООН за правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г., Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отношение или наказание от 10 декември 1984 г. и съответните протоколи към нея, както и Международната конвенция за защита на всички лица срещу насилствено изчезване от 20 декември 2006 г.,

—

като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека по делата ал Нашири (al Nashiri) срещу Полша, Абу Зубейда (Abu Zubaydah) срещу Литва, Хюсейн (Husayn) (Абу Зубейда) срещу Полша, ел Масри (el-Masri) срещу бивша югославска република Македония, (Наср) Nasr и Гхали (Ghali) срещу Италия и ал Нашири (al-Nashiri) срещу Румъния,

—

като взе предвид решението на италианския съд, с което задочно са признати за виновни и осъдени на затвор 22-ма агенти на ЦРУ, един пилот от военновъздушните сили на САЩ и двама италиански агенти за тяхната роля при отвличането през 2003 г. на имама на Милано Абу Омар,

—

като взе предвид резолюцията си от 6 юли 2006 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници, приета въз основа на междинните наблюдения на Временната комисия (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2007 г. относно предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници: последващи мерки във връзка с доклада на временната комисия на Европейския парламент по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 октомври 2013 г. относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ (4),

—

като взе предвид проучването на комитета на Сената на САЩ по разузнаването (SSCI) относно програмата за задържане и разпити на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и използването в нейните рамки на различни форми на изтезания на задържани лица между 2011 и 2006 г.,

—

като взе предвид своите резолюции относно Гуантанамо, последната от които е тази от 23 май 2013 г. относно Гуантанамо: гладна стачка на затворници (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно основните права и принципите на правовата държава и относно доклада на Комисията за 2013 г. относно прилагането на Хартата на основните права на Европейския съюз (Люксембург, 5 и 6 юни 2014 г.),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.) (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—

като взе предвид доклада на Комисията „Доклад на ЕС за борба с корупцията“ от 3 февруари 2014 г. (COM(2014)0038),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (7),

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета.

—

като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че зачитането на основните права и принципите на правовата държава е основен елемент за успешни антитерористични политики;

Б.

като има предвид, че Парламентът многократно е осъждал програмата на ЦРУ за тайно задържане и извънредни предавания, която доведе до множество нарушения на правата на човека, включително чрез използването на изтезания и друго нечовешко или унизително отношение, отвличания, тайно задържане, задържане без съдебен процес, както и нарушения на принципа на забрана за връщане;

В.

като има предвид, че въпреки специфичния им характер, политиките за национална сигурност и борба с тероризма не са освободени от принципа на отчетност и не може да има безнаказаност за нарушенията на международното право и правата на човека;

Г.

като има предвид, че отчетността за извънредните предавания, отвличанията, незаконните тайни задържания и изтезанията е изключително важна за защитата на правата на човека и ефективното им насърчаване в рамките на вътрешните и външните политики на ЕС, както и за гарантирането на легитимни и ефективни политики за сигурност, основани на принципите на правовата държава;

Д.

като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за цялостно разследване на сътрудничеството на държавите членки на ЕС, с програмата на ЦРУ за тайно задържане и извънредни предавания;

Е.

като има предвид, че през предишния си мандат Парламентът, в своята горепосочена резолюция от 10 октомври 2013 г., призова Парламентът през сегашния си мандат да продължи да изпълнява и прилага мандата, предоставен от временната комисия по предполагаемото използване на европейски държави от ЦРУ за транспортиране и незаконно задържане на затворници, и следователно да гарантира, че са спазени нейните препоръки, да проучи нови данни, които може да се появят, както и да използва в пълна степен и да развие своите права на провеждане на разследване;

Ж.

като има предвид, че докладът на специалния комитет на Сената на САЩ по разузнаването разкрива нови факти, които подкрепят твърденията, че редица държави членки на ЕС, техните органи и длъжностни лица, както и служители на техните служби за сигурност и разузнавателни служби, са действали в съучастие с програмата на ЦРУ за тайно задържане и извънредни предавания, понякога чрез корупционни средства, основаващи се на значителни по своя размер суми, предоставяни от страна на ЦРУ в замяна на тяхното сътрудничество;

З.

като има предвид, че докладът на специалния комитет на Сената на САЩ по разузнаването отхвърля твърденията на ЦРУ, че изтезанията са довели до разкриване на информация, която не би могло да бъде събрана посредством традиционни методи на разпит, които не са съпътствани от насилие;

И.

като има предвид, че откритото наказателно дело (№ 150/09 пред централен съд № 5 (Juzgado Central № 5)) относно изтезания във военноморската база в залива Гуантанамо се разглежда в Националния съд (Audiencia Nacional) на Кралство Испания;

Й.

като има предвид, че президентът на САЩ Барак Обама се ангажира със затварянето до м. януари 2010 г. на центъра за задържане Гуантанамо, в което съоръжение са задържани 122 лица без да са им повдигнати официални обвинения пред наказателен съд, като измежду тях 54 лица са били официално определени за освобождаване;

К.

като има предвид, че помощта на държавите членки на ЕС, за презаселването на някои от задържаните от Гуантанамо е бавна и с ограничен характер;

1.

Приветства решението на специалния комитет на Сената на САЩ по разузнаването да публикува резюмето на доклада си относно програмата на Централното разузнавателно управление за задържане и разпити; насърчава публикуването на доклада в неговата цялост, без прекомерна и ненужна редакторска намеса;

2.

Дълбоко осъжда жестоките практики за водене на разпити, които характеризират тези незаконни операции за борба с тероризма; подчертава основното заключение на Сената на САЩ, че жестоките методи, прилагани от ЦРУ, не са успели да доведат до разузнавателни данни, които да предотвратят последващи терористични нападения; припомня, че абсолютно осъжда изтезанията;

3.

Счита, че атмосферата на безнаказаност по отношение на програмата на ЦРУ позволи да се продължи с нарушенията на основните права, както пролича впоследствие от програмите за масово наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ и тайните служби на различни държави членки на ЕС;

4.

Призовава САЩ да разследват и потърсят съдебна отговорност за множеството нарушения на правата на човека в резултат на програмите на ЦРУ за предаване и тайно задържане, както и да сътрудничат по всички искания на държави членки на ЕС, за информация, екстрадиране или ефективни средства за правна защита на жертвите във връзка с програмата на ЦРУ;

5.

Подновява своя призив държавите членки да разследват твърденията, че е имало тайни затвори на тяхна територия, където са били задържани лица по програмата на ЦРУ, както и да подложат на съдебно преследване лицата, участвали в тези операции, като се вземат предвид всички излезли наяве нови доказателства;

6.

Призовава държавите членки да проведат пълно разследване на неотдавнашните твърдения, че на тяхна територия е извършено незаконно предаване, задържане и изтезания и да подложат на съдебно преследване отговорните лица;

7.

Изразява загриженост във връзка с пречките пред националните парламентарни и съдебни разследвания относно участието на някои държави членки в програмата на ЦРУ, злоупотребата с държавна тайна и неоправданото класифициране на документи, които водят до прекратяване на наказателните производства и до фактическа безнаказаност на извършителите на нарушения на правата на човека;

8.

Призовава за незабавно публикуване на констатациите от съществуващите разследвания във връзка с участието на държави членки в програмата на ЦРУ, по-специално разследването „Чилкот“;

9.

Призовава за приемането на вътрешна стратегия на ЕС относно основните права и приканва Комисията да предложи приемането на тази стратегия и свързания с нея план за действие;

10.

Възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, като бъде асоциирана и парламентарната комисия по външни работи, и по-специално подкомисията по правата на човека, да възобнови своето разследване относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ и да докладва в пленарно заседание в рамките на една година, като:

11.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/6

—

като взе предвид членове 2, 3, 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 16, 20, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47—50, 52 и 53 от нея,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г. относно окончателния доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС през периода 2010—2014 г. (COM(2014)0365),

—

като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT),

—

като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г., относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),

—

като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства (1),

—

като взе предвид своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г. относно проблема с профилирането, по-специално въз основа на етническа и расова принадлежност, в рамките на борбата срещу тероризма, правоприлагането, имиграцията, митническия и граничния контрол (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз (3),

—

като взе предвид оценката на Европол на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет (iOCTA), за 2014 г.,

—

като взе предвид оценката на Европол на заплахата от тежката и организираната престъпност в ЕС (SOCTA) за 2013 г.,

—

като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 28 януари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма,

—

като взе предвид неофициалното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), проведено на 29 и 30 януари 2015 г. в Рига,

—

като взе предвид резолюцията си от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз (4),

—

като взе предвид изявлението, направено на неофициалното заседание на Съвета по ПВР на 11 януари 2015 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по ПВР от 9 октомври и 5 декември 2014 г.,

—

като взе предвид доклада на координатора на ЕС за борба с тероризма до Европейския съвет, представен на 24 ноември 2014 г. (15799/14),

—

като взе предвид работната програма на Комисията за 2015 г., публикувана на 16 декември 2014 г. (COM(2014)0910),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2014 г., озаглавено „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013)0941),

—

като взе предвид становището на Работната група за защита на личните данни по член 29 относно прилагането на концепциите за необходимост и пропорционалност и защитата на данните в сектора на правоприлагането (Становище 01/2014),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., и становището на Правната служба на Парламента относно тълкуването на това решение,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че тероризмът и тласкащият към насилие екстремизъм са сред основните заплахи за нашата сигурност и нашите свободи;

Б.

като има предвид, че неотдавнашните трагични събития в Париж отново ни напомнят, че Европейският съюз е изправен пред непрекъсната и нарастваща терористична заплаха, която през изминалото десетилетие засегна сериозно няколко от нейните държави членки, като нападенията бяха насочени не само срещу хората, но и срещу ценностите и свободите, на които се основава Съюзът;

В.

като има предвид, че сигурността е едно от правата, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, но че основните права, гражданските свободи и пропорционалността са съществен елемент за успешното провеждане на политиките за борба с тероризма;

Г.

като има предвид, че стратегиите за превенция в областта на борбата срещу тероризма следва да се основават на многостранен подход, насочен към непосредствена борба с подготовката на нападения на територията на ЕС, но също така към интегрирането на необходимостта от борба с първопричините за тероризма; като има предвид, че тероризмът представлява глобална заплаха, на която трябва да се реагира на местно, национално, европейско и световно равнище с цел укрепване на сигурността на гражданите, защита на основните ценности, а именно свободата, демокрацията и правата на човека, както и спазване на международното право;

Д.

като има предвид, че жестоките терористични нападения на европейска територия, извършени от 11 септември 2001 г. насам, последното от които беше през януари 2015 г., оказаха значително въздействие върху усещането за сигурност на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица; като има предвид, че положението по отношение на сигурността в Европа се промени драматично през последните години вследствие на нови конфликти и сътресения в непосредствена близост до ЕС, вследствие на бързото развитие на нови технологии и на обезпокоително нарастващата радикализация, която води до насилие и тероризъм както в ЕС, така и в съседните държави;

Е.

като има предвид, че разпространяването на терористична пропаганда се улеснява от използването на интернет и социалните медии; като има предвид, че кибертероризмът позволява на терористичните групировки да установяват и поддържат връзки без физическото препятствие, което представляват границите, като по този начин се намалява необходимостта те да разполагат с бази или убежища в различни страни;

Ж.

като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред сериозна и нарастваща заплаха, породена от т.нар. „чуждестранни бойци от ЕС“, а именно лицата, които пътуват до държава, различна от тяхната държава на пребиваване или от тази, на която са граждани, за целите на извършването, планирането или подготовката на терористични актове или предоставянето или получаването на терористично обучение, включително във връзка с въоръжени конфликти; като има предвид, че приблизително 3 500 до 5 000 граждани на ЕС са напуснали домовете си, за да станат чуждестранни бойци при избухването на войната и насилието в Сирия, Ирак и Либия, което представлява огромно предизвикателство за сигурността на гражданите на ЕС;

1.

Осъжда най-категорично зверствата, извършени в Париж, и отново потвърждава своето най-дълбоко съчувствие към народа на Франция и семействата на жертвите, както и съпричастността си с него в борбата срещу тероризма и срещу нападението, извършено над демократичните ценности и свободи;

2.

Остро и категорично осъжда всички терористични актове, насърчаването на тероризма, прославянето на тези, които участват в тероризъм и пропагандирането на насилствени екстремистки идеологии, където и по света да се случват тези неща или където и да се проповядват; подчертава, че няма свобода без сигурност и няма сигурност без свобода;

3.

Отбелязва с тревога бързо нарастващия брой граждани на ЕС, които заминават в зони на конфликти, за да се присъединят към терористични организации, а по-късно се връщат на територията на ЕС и представляват опасност за вътрешната сигурност на ЕС и за живота на гражданите на ЕС; отправя искане към Комисията да предложи ясно и общо определение за понятието „чуждестранни бойци от ЕС“ с оглед увеличаването на правната сигурност;

4.

Подчертава необходимостта от повече специализирани мерки за справяне с проблема, възникващ във връзка с гражданите на ЕС, които пътуват, за да се бият за терористични организации в чужбина; потвърждава, че макар и в някои случаи да може да се търси наказателно преследване, следва да се прилагат други мерки за предотвратяване на радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм, за прекратяване на пътуването на европейски и други чуждестранни бойци и за разглеждане на въпроса за завърналите се; призовава държавите членки и Комисията да разработят най-добри практики въз основа на практиките на онези държави членки, които са приели успешни стратегии, планове за действие и програми в тази област;

5.

Подчертава, че справянето със заплахата, произтичаща от тероризма като цяло, изисква наличието на стратегия за борба срещу тероризма, основаваща се на многопластов подход, който да позволява да се разглеждат всеобхватно лежащите в основата й фактори като радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм, да се развива социалното сближаване, приобщаването, политическата и религиозната търпимост, да се избягва изолирането в гета, да се анализира подбуждането в интернет към извършване на терористични действия и да му се противодейства, да се предотвратяват пътувания с цел присъединяване към терористични организации, да се предотвратява и осуетява набирането на участници във въоръжени конфликти, да се възпрепятства осигуряването на финансова подкрепа за терористични организации и отделни лица, чиято цел е да се присъединят към тях, да се гарантира строго съдебно преследване, когато това е необходимо, и на правоприлагащите органи да се предоставят необходимите инструменти за изпълнение на техните задължения при пълно зачитане на основните права;

6.

Призовава държавите членки да инвестират в образователни програми, които да бъдат насочени към основните причини за радикализацията, в това число образователни програми, насърчаване на интеграцията, социалното приобщаване, провеждането на диалог, участието, равенството, толерантността и разбирателството между различните култури и религии, както и програми за реабилитиране;

7.

С дълбока загриженост обръща внимание на явлението радикализация в затворите и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в тази област; настоява да се отдели специално внимание на затворите и условията на задържане, като се предвидят целенасочени мерки за преодоляване на радикализацията в тази среда; призовава държавите членки да положат повече усилия за подобряване на административните системи на затворите с оглед улесняване на откриването на задържани лица, които участват в подготовката на терористични актове, наблюдение и предотвратяване на процесите на радикализация и за създаване на специфични програми за реабилитиране и дерадикализация;

8.

Подчертава неотложната необходимост от засилване на мерките за предотвратяване на радикализацията и от насърчаване на програми за дерадикализация чрез оправомощаване и приобщаване на общностите и гражданското общество на национално и местно равнище, за да се спре разпространението на екстремистки идеологии; призовава Комисията да усили мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), която обединява всички заинтересовани страни, участващи в разработването на кампании за борба с радикализацията и в изграждането на структури и процеси за дерадикализация на завръщащите се чуждестранни бойци, и непосредствено да се противопостави на екстремистките идеологии чрез предоставянето на положителни алтернативи;

9.

Подкрепя приемането на европейска стратегия за противодействие на терористичната пропаганда, радикалните мрежи и набирането онлайн, която да се опира на вече положените усилия и на предприетите инициативи на междуправителствена и доброволна основа с оглед на по-нататъшния обмен на най-добри практики и успешни методи в тази област;

10.

Призовава за приемането на препоръка на Съвета относно националните стратегии за предотвратяване на радикализацията, която да засегне широк кръг от факторите, залегнали в основата на радикализацията, и която да съдържа препоръки до държавите членки относно създаването на програми за прекратяване на участието, реабилитация и дерадикализация;

11.

Призовава държавите членки да се възползват оптимално от съществуващите платформи, бази данни и системи за предупреждение на европейско равнище като Шенгенската информационна система (ШИС) и Системата за предварителна информация за пътниците (Cистема API);

12.

Подчертава, че свободното движение в рамките на Шенгенското пространство представлява една от най-важните свободи на Европейския съюз и поради това изключва всякакви предложения за временно прекратяване на действието на Шенгенската система и насърчава вместо това държавите членки да усилят съществуващите правила, които вече включват възможността за временно въвеждане на проверки на документи, както и да използват по-добре системата ШИС II; отбелязва, че вече могат да се извършват целенасочени проверки на лица, които пресичат външните граници;

13.

Поема ангажимент да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината; ето защо настоятелно призовава Комисията да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни (5) и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците; насърчава Съвета да постигне напредък по пакета за защита на личните данни, така че тристранните срещи по двата пакета — директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците и пакета за защита на личните данни, да биха могли да се провеждат едновременно; насърчава Комисията да покани независими експерти от правоприлагащите органи, органите за сигурност и разузнавателните служби и представители на Работната група по член 29, които да изложат своите становища и принципи относно необходимостта и пропорционалността на резервационните данни на пътниците в светлината на нуждите в областта на сигурността;

14.

Призовава Комисията незабавно да направи оценка на настоящите инструменти, а след това редовно да извършва тази оценка, и да предприеме съответно оценяване на все още наличните пропуски в борбата срещу тероризма, като Европейският съвет извършва редовно оценка на заплахите, пред които е изправен Съюзът, с цел да осигури на Съюза и на неговите държави членки възможност за предприемане на ефективни действия; призовава Комисията и Съвета да подкрепят обновяването на пътната карта за борба с тероризма, която дава ефективен отговор на съществуващите заплахи и предоставя реална сигурност за всички, като същевременно се гарантират правата и свободите, които са основополагащи принципи на Европейския съюз;

15.

Подчертава, че важен аспект на борбата срещу тероризма трябва да бъде включването на политики за защита и подкрепа на жертвите и техните семейства; поради това призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;

16.

Счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; убеден е по-конкретно, че трябва да бъде укрепено още повече сътрудничеството, що се отнася до механизмите за обмен на информация, както и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; призовава Комисията спешно да оцени съществуващите разпоредби на ЕС относно движението на незаконни огнестрелни оръжия, взривни устройства и трафика на оръжие, които са свързани с организираната престъпност;

17.

Приветства предстоящото приемане на европейско равнище на актуализирана правна уредба за борба с изпирането на пари като решителна стъпка, която следва да се приложи на всички равнища, за да се гарантира нейната ефективност и по този начин да се атакува един значителен източник на финансиране на терористичните организации;

18.

Призовава държавите членки да засилят съдебното сътрудничество помежду си въз основа на наличните инструменти на ЕС, като например Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване;

19.

Призовава всички държави членки да предотвратяват движението на лица, заподозрени в тероризъм, чрез засилване на контрола по външните граници, чрез извършване на по-систематични и по-ефективни проверки на пътните документи, чрез противодействие на незаконния трафик на оръжия и на използването на документи за идентичност с цел измама, както и чрез определяне на рисковите области;

20.

Отбелязва със загриженост нарастващото използване на интернет и на комуникационните технологии от страна на терористични организации с цел обмен на информация, планиране на нападения и разпространяване на пропаганда; призовава интернет дружествата и дружествата, управляващи социалните медии, да си сътрудничат с правителствата и правоприлагащите органи, както и с гражданското общество, за да противодействат на този проблем, като същевременно се гарантира неотменното спазване на основните принципи на свободата на изразяване и на правото на неприкосновеност на личния живот; подчертава, че мерките, ограничаващи използването и разпространяването на данни в интернет за целите на борбата срещу тероризма, трябва да бъдат необходими и пропорционални;

21.

Отново заявява, че всяко събиране и споделяне на данни, включително от агенции на ЕС като Европол, следва да се извършва в съответствие със законодателството на ЕС и националното законодателство и да се основава на съгласувана рамка за защита на данните, която предлага правно обвързващи стандарти за защита на личните данни на равнището на ЕС;

22.

Насърчава решително подобряването на обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и агенциите на ЕС; освен това подчертава необходимостта от подобряване, засилване и ускоряване на световния обмен на информация в областта на правоприлагането; призовава за повишаване на ефективността на оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави чрез използване на такива ценни съществуващи инструменти като съвместните екипи за разследване, Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и споразуменията относно резервационните данни на пътниците (PNR), както и чрез извършване на по-бърз и по-ефикасен обмен на съответни данни и информация при спазване на подходящи предпазни мерки в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;

23.

Призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и свързаните мерки, по-специално по отношение на прилагането им в законодателството и в практиката в държавите членки, и на степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на все още съществуващите пропуски, като използват процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС, и да въведат този процес на оценка като част от Европейската програма за сигурност;

24.

Подчертава, че е необходимо европейските агенции и националните правоприлагащи органи да насочат вниманието си към прекъсване на основните източници на приходи за терористичните организации, включително прането на пари, трафика на хора, както и незаконната търговия с оръжие; във връзка с това призовава за пълното прилагане на законодателството на ЕС в тази област с цел постигане на координиран подход в рамките на целия ЕС; отбелязва, че държавите членки предоставят само 50 % от информацията, свързана с тероризма и организираната престъпност, на Европол и Евроюст;

25.

Приканва държавите членки да използват по-добре уникалните възможности на Европол, като гарантират, че националните единици предоставят съответната информация на Европол по-системно и с рутина; освен това подкрепя създаването в рамките на Европол на европейска платформа за борба с тероризма с цел максимално увеличаване на неговия оперативен и технически капацитет и на капацитета за обмен на разузнавателни данни;

26.

Подчертава необходимостта да се увеличи ефективността и координирането на реакцията на наказателното правосъдие чрез Евроюст, да се хармонизира криминализирането на правонарушенията, свързани с чуждестранни бойци в целия ЕС, за да се осигури наличието на правна рамка, както и за да се улесни трансграничното сътрудничество, да се избягват пропуски в наказателно преследване и да се реагира на практическите и правните предизвикателства, възникващи при събирането и допустимостта на доказателства в случаи на тероризъм, чрез актуализиране на Рамково решение 2008/919/ПВР;

27.

Призовава за силен демократичен и съдебен надзор на политиките за борба с тероризма и разузнавателната дейност в рамките на ЕС, като се прилага изцяло независим демократичен контрол, и настоява сътрудничеството в областта на сигурността да бъде в строго съответствие с международното право;

28.

Призовава ЕС да се застъпва активно за световно партньорство за борба срещу тероризма и да работи в тясно сътрудничество с регионални организации като Африканския съюз, Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Лигата на арабските държави, и по-специално със съседните на Сирия и Ирак държави и с държавите, засегнати драстично от конфликта, като Йордания, Ливан и Турция, както и с ООН и по-специално неговия Комитет за борба с тероризма; във връзка с това призовава за засилване на диалога между експерти от ЕС и тези държави в областта на развитието и в областта на сигурността;

29.

Подчертава по-специално, че е необходимо ЕС, неговите държави членки и партньорски държави да поставят принципите на правовата държава и зачитането на основните права в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм; подчертава освен това, че външните дейности на Съюза за борба с международния тероризъм следва да бъдат насочени на първо място към предотвратяването, борбата и наказателното преследване на тероризма;

30.

Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приеме външна стратегия на ЕС за борба с международния тероризъм, която да е насочена към премахване на източниците на международния тероризъм и към превръщане на борбата срещу тероризма в неразделна част на политиката; призовава Комисията и ЕСВД да разработят стратегия за сътрудничество с трети държави за борба срещу тероризма, като същевременно се гарантира спазването на международните стандарти в областта на правата на човека;

31.

Настоятелно призовава ЕС да преразгледа своята стратегия за Южното Средиземноморие като част от провеждания в момента преглед на европейската политика за съседство, както и да се съсредоточи върху оказването на подкрепа за тези страни и участници, които действително се ангажират със споделени ценности и провеждане на реформи;

32.

Подчертава, че в плановете за действие и в политическия диалог между ЕС и неговите партньорски държави е необходимо акцентът да се постави върху предотвратяването и противодействието на радикализацията, включително чрез засилване на международното сътрудничество, като се използват съществуващите програми и капацитет, и като се работи с участници от гражданското общество в държави, представляващи интерес в борбата срещу терористичната и радикалната пропаганда чрез интернет и други средства за комуникация;

33.

Подчертава, че за една цялостна стратегия на ЕС относно мерките за борба с тероризма ЕС трябва също така да използва пълноценно външната си политика и политиката за развитие с цел противодействие на бедността, дискриминацията и маргинализацията, водене на борба срещу корупцията и насърчаване на доброто управление, както и с цел предотвратяване и разрешаване на конфликти, като се има предвид, че всеки един от тези елементи допринася за маргинализирането на определени групи и слоеве на обществото, което от своя страна ги прави по-податливи на пропаганда от страна на екстремистки групировки;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, и на парламентите на държавите членки.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/12

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2005 г. относно информационното общество (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2006 г. относно европейско информационно общество за растеж и заетост (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2008 г. относно Втория форум за управление на интернет (3),

—

като взе предвид декларацията относно принципите и плана за действие, изготвени на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество и приети в Женева на 12 декември 2003 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към световно партньорство в рамките на информационното общество: превръщане на принципите от Женева в действия“ (COM(2004)0480),

—

като взе предвид ангажиментите и програмата за информационното общество от Тунис, приети на 18 ноември 2005 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, изготвено след Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество през 2006 г. (COM(2006)0181),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 юни 2010 г. относно управление на интернет: следващи стъпки (4),

—

като взе предвид многостранното изявление на NETmundial, представено на 24 април 2014 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Политиката по отношение на интернет и управлението му — Ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“ (COM(2014)0072),

—

като взе предвид съвместното изявление на делегацията на ЕС на Форума за управление на интернет, проведен от 2 до 5 септември 2014 г. в Истанбул,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че целта на Форума за управление на интернет е да изпълнява мандата си от Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество във връзка с организирането на форуми за демократичен и прозрачен диалог относно политиката с участието на множество заинтересовани страни;

Б.

като има предвид, че основната роля и функция на Форума за управление на интернет е обсъждането на широк набор от въпроси, свързани с управлението на интернет, и по целесъобразност, отправянето на препоръки към международната общност;

В.

като има предвид, че Общото събрание на ООН реши на 20 декември 2010 г. да удължи мандата на Форума за управление на интернет за още пет години;

Г.

като има предвид, че обсъждането и вземането на решение относно по-нататъшното подновяване на мандата на Форума за управление на интернет ще се състои през 2015 г. в Общото събрание на ООН;

Д.

като има предвид, че Парламентът изпрати специални делегации на Световната среща на високо равнище по въпросите на информационното общество през 2005 г., както и след това на всяка годишна среща на Форума за управление на интернет;

Е.

като има предвид, че специалните делегации, които Парламентът изпрати, изиграха ключова роля по отношение на популяризирането на европейските ценности и взаимодействието с организациите на гражданското общество и представителите на националните парламенти, присъстващи на тези срещи, в сътрудничество с държавите членки и Комисията,

Ж.

като има предвид, че най-важните приоритети за Европейския съюз по време на деветия Форум за управление на интернет, проведен през септември 2014 г. с основната тема „Свързване на континентите за засилено участие на множество заинтересовани страни в управлението на интернет“, бяха: разширен достъп до интернет в световен мащаб; поддръжка на интернет като глобален, отворен и общ ресурс; недискриминационен достъп до знания; по-голяма отчетност и прозрачност в модела на управление на интернет с участието на множество заинтересовани страни; отхвърляне на идеята за интернет, контролиран от държавата; и признаване на факта, че нашите основни свободи и правата на човека не подлежат на преговори и трябва да бъдат защитавани онлайн;

З.

като има предвид, че на 27 ноември 2014 г. министрите на транспорта, телекомуникациите и енергетиката на ЕС одобриха заключенията на Съвета, в които се подчертава значението на координираната европейска позиция за управлението на интернет и засилването на Форума за управление на интернет като платформа с участието на множество заинтересовани страни;

И.

като има предвид, че през март 2014 г. Администрацията по национални телекомуникации и информация (NTIA) към Министерството на търговията на САЩ обяви своето намерение да прехвърли функциите на IANA (Служба за присвояване на имена и адреси в интернет) по надзора на интернет към световната многостранна общност преди изтичането на текущия договор между NTIA и Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN) през септември 2015 г.; като има предвид, че балансирано решение за прехвърлянето трябва да бъде намерено навреме и следва да доведе до система, която не може да бъде обект на присвояване и манипулиране, и следва да продължи да гарантира стабилен интернет;

Й.

като има предвид, че през април 2014 г. на Световната многостранна среща NetMundial относно бъдещето на управлението на интернет беше изготвен набор от принципи за управлението на интернет и пътна карта за бъдещото развитие на екосистемата на интернет;

K.

като има предвид, че прогнозите за растежа, свързан с интернет икономиката, са за почти 11 % в ЕС, а нейният дял в БВП се очаква да нарасне от 3,8 % през 2010 г. на 5,7 % през 2016 г.;

Л.

като има предвид, че интернет представлява основен стълб на цифровия единен пазар и насърчава, наред с другото, иновациите, растежа, търговията, демокрацията, културното многообразие и правата на човека;

M.

като има предвид, че в отворен интернет всички права и свободи на хората извън интернет следва да се прилагат и онлайн;

1.

Призовава Общото събрание на ООН да поднови мандата на Форума за управление на интернет, да засили неговите ресурси и модела с участието на множество заинтересовани страни в управлението на интернет;

2.

Счита, че въпреки че Форумът за управление на интернет няма да приеме официални заключения, отговорност на Европейския съюз е да подкрепи този процес и да засили въздействието на този обмен в дискусиите по политиката, тъй като той предоставя положителен и конкретен контекст за определяне на бъдещето на интернет въз основа на подход на участие на множество заинтересовани страни;

3.

Призовава заинтересованите държави членки и институции на ЕС да запазят Форума за управление на интернет на челно място в своя дневен ред, да продължат да подкрепят финансово Форума и неговия секретариат и да допринасят за развитието на ефикасна и независима организация, която е в състояние да упражнява своя мандат, както и да допринася за развитието на модел за управление на интернет;

4.

Подчертава, че Парламентът следва да продължи да участва със значителна делегация в бъдещите заседания на Форума за управление на интернет, за да допринася ефективно при формулирането на подход на ЕС по отношение на управлението на интернет съвместно с държавите членки и Комисията;

5.

Подчертава необходимостта от подобряване на достъпа до интернет в целия свят; подчертава, че Форумът за управление на интернет следва да увеличи приобщаващото участие на всички заинтересовани страни;

6.

Подчертава, че е поел сериозен ангажимент към модела за участие на множество заинтересовани страни в управлението на интернет; призовава държавите членки, Комисията и всички съответни заинтересовани страни да засилят още повече устойчивостта на модела, като направят участниците и процесите на национално, регионално и международно равнище по-приобщаващи, прозрачни и отговорни;

7.

Подчертава значението на завършването на глобализацията на основните функции и организации на интернет; приветства ангажимента на правителството на Съединените щати през март 2014 г. за прехвърляне на управлението на функциите на IANA; подчертава значението на пълната отчетност и прозрачност на ICANN;

8.

Подчертава наличието на строго определен срок за приключване на преговорите за функциите на IANA, което ще предостави дългосрочно решение за стабилността и сигурността на интернет, тъй като през септември 2015 г. сегашното споразумение между ICANN и правителството на САЩ относно надзора на функциите на IANA ще изтече;

9.

Призовава държавите членки и Комисията да увеличат усилията си за подкрепа на сключването на това ново навременно споразумение;

10.

Призовава заинтересованите институции на ЕС да предложат самия ЕС като първи международен партньор на ICANN във връзка с функциите на IANA, включително роля, равна на тази на САЩ и други държави, при потвърждаването на ангажиментите, които понастоящем уреждат услугите на IANA; счита, че това е важна стъпка в процеса на гарантиране на цялостната неутралност на ICANN;

11.

Подчертава, че от плодотворния обмен, проведен до момента в рамките на Форума за управление на интернет, вече могат да се извлекат поуки и могат да се предприемат последващи действия, по-специално във връзка с регулаторните аспекти на електронните съобщения и въпросите, свързани със сигурността на данните и неприкосновеността на личния живот; счита, че са необходими по-нататъшни обсъждания в рамките на Форума за управление на интернет по въпроси, свързани с киберсигурността и киберпрестъпленията, като се започне с решенията за повишаване на сигурността на критичната инфраструктура и се стигне до предоставянето на подходящи средства за защитена комуникация на физическите лица и на малките предприятия, и по-специално електронна автентификация и криптиране; подчертава необходимостта от обезпечаване на отворен и независим интернет като глобален, общ ресурс, заедно с недискриминационен достъп до знания в бъдеще въз основа на инициативите и потребностите на заинтересованите страни, както и свобода на изразяване;

12.

Подчертава, че е от ключово значение да се продължат усилията, за да се гарантира правната защита на мрежовата неутралност, която е необходимо условие за гарантиране на свободата на информация и на изразяване, за стимулиране на растежа и създаването на работни места чрез развитие на иновациите и възможностите за бизнес, свързани с интернет, и за насърчаване и защита на културното и езиковото многообразие;

13.

Подчертава, че основните свободи и правата на човека не подлежат на преговори и трябва да бъдат защитавани както онлайн, така и офлайн; изразява съжаление, че някои държави се опитват да ограничат глобалната връзка на своите граждани чрез цензура и други ограничения; категорично отхвърля идеята за контролиран от държавата интернет и масово наблюдение на интернет;

14.

Подчертава икономическото и обществено значение на онлайн правата на неприкосновеност на личния живот и контрол на ползвателите върху техните лични данни; счита тези права за основополагащи за демокрацията, за отворен и неутрален интернет и за равнопоставените условия за конкуренция на предприятията в мрежата;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, държавите членки и националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/15

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и Регламент (ЕО) № 608/2004 (1) на Комисията („Регламент относно предоставянето на информация за храните на потребителите“), и по-специално член 26, параграфи 6 и 7 от него,

—

като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка (COM(2013)0755), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавен „Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласите на потребителите, осъществимостта и въздействието на различни възможни сценарии“ (SWD(2013)0437),

—

като взе предвид Регламент на Комисията за прилагане (ЕС) № 1337/2013 от 13 декември 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно посочения по-горе регламент за изпълнение на Комисията от 13 декември 2013 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях (4),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно етикетиране на страната на произход на месото в преработените храни (O-000091/2014 — B8-0101/2015),

—

като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—

като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че в член 26, параграф 6 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите се изисква Комисията да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета в срок до 13 декември 2013 г. относно задължителното обозначаване на страната на произход или мястото на произход на месото, използвано като съставка;

Б.

като има предвид, че член 26, параграф 7 от гореспоменатия регламент предвижда, че в доклада трябва, наред с другото, да се отчита необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване на страната на произход или мястото на произход, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането на такива мерки; като има предвид, че освен това той предвижда, че докладът може да бъде придружен от предложения за изменение на съответните разпоредби от законодателството на ЕС;

В.

като взе предвид, че на 17 декември 2013 г. Комисията публикува своя доклад относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласите на потребителите, осъществимостта и въздействието на различни възможни сценарии“;

Г.

като има предвид, че според проучванията в зависимост от държавата членка между 30 и 50 % от общия обем на месото от заклани животни се преработва в месни съставки за храни, предимно в мляно месо, месни заготовки и месни продукти;

Д.

като има предвид, че Комисията продължава да не прави никакви последващи законодателни предложения и заключава, че ще бъдат предприети допълнителни подходящи мерки след разисквания в Европейския парламент и Съвета;

Е.

като има предвид, че съгласно горепосочения доклад на Комисията относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, съществуващите системи за проследяване в ЕС не са подходящи за предаване на информация за произхода по хранителната верига;

Ж.

като има предвид, че в член 26, параграф 2 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите се предвижда, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място;

З.

като има предвид, че оценката на въздействието, която подкрепи Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите, показа, че произходът на месото се оказва от първостепенно значение за потребителите в целия ЕС (5);

И.

като има предвид, че според проучването на потребителите от 2013 г., извършено от Консорциума за оценка на хранителната верига, сред различните групи храни, обхванати от проучването, храните на основата на месо са начело на списъка, когато става въпрос за интерес относно етикетирането на произход; като има предвид, че въз основа на едно по-целенасочено проучване по отношение на различните видове продукти на основата на месо резултатите от проучването сочат, че за над 90 % от респондентите е важно произходът да бъде посочен на етикета;

1.

Отбелязва, че посочването на произхода е задължително за говеждото месо и продуктите от говеждо месо в ЕС вследствие на кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ) (6) и че правилата на ЕС за етикетиране на говеждото месо са в сила от 1 януари 2002 г.; отбелязва, че тези изисквания за етикетиране вече включват място на раждане, отглеждане и клане;

2.

Счита, че горепосочените изисквания, приложими за непреработеното говеждо месо и продуктите от говеждо месо, са повишили очакванията на потребителите по отношение на информацията относно произхода на други видове прясно месо, които широко се консумират в ЕС, както и на месо, използвано като съставка в преработените храни;

3.

Отбелязва, че съображение 31 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите подчертава факта, че произходът на месото е от първостепенно значение за потребителите и в резултат на това потребителите очакват да бъдат надлежно информирани за страната на произход на месото; освен това изтъква, че съображение 31 предвижда, че задължителните изисквания за етикетиране следва да отчитат принципа на пропорционалност и административната тежест за стопанските субекти в хранителната промишленост и за правоприлагащите органи;

4.

Подчертава, че 90 % от дружествата в месопреработвателния сектор са МСП; подчертава специалната роля на МСП за създаването на растеж и работни места, техния принос за конкурентоспособността на икономиката на ЕС и техния ангажимент за безопасни и висококачествени храни; счита, че създаването на равнопоставени условия на конкуренция за стопанските субекти в сектора е от съществено значение;

5.

Изразява отново своята загриженост относно потенциалното въздействие на измамите с храни върху безопасността на храните, здравето на потребителите, доверието на потребителите, функционирането на хранителната верига и стабилността на цените на селскостопанските продукти и подчертава значението на разглеждането на измамите с храни като въпрос от първостепенно значение, като по този начин се постигне бързо възстановяване на доверието на европейските потребители;

6.

Счита, че посочването на страната на произход или мястото на произход при етикетирането на месо и месни продукти само по себе си не предотвратява измамите, но че една строга система за проследяване все пак допринася за установяването на потенциални нарушения и за предприемането на мерки срещу тях; отбелязва, че неотдавнашните скандали, свързани с храните, включително измамната подмяна на говеждо месо с конско, показаха, че по-строгите правила за проследяването и информацията за потребителите са както необходими, така и желани от потребителите; посочва, че по-строгите правила относно проследимостта на храните ще позволяват на органите също така да разследват по-ефективно случаите на измами с храни;

7.

Подчертава колко е важно конското месо да се разглежда в контекста на месото, използвано като съставка в преработени храни наред с говеждото, свинското, овчето, козето месо и месото от домашни птици, тъй като то представлява значителен дял от месото, използвано в преработени храни;

8.

Подчертава освен това факта, че в доклада на Комисията се признава, че повече от 90 % от откликналите потребители са на мнение, че е важно произходът на месото да бъде обозначаван върху етикета на преработени хранителни продукти (7); отбелязва, че това е един от няколко фактора, които могат да оказват въздействие върху поведението на потребителите;

9.

Счита, че етикетирането на произхода на месото, използвано като съставка в храните, ще гарантира по-добра проследимост по веригата за доставки на храни, по-стабилни връзки между доставчиците на месо и месопреработвателите и по-голямо старание от страна на стопанските субекти в хранителната промишленост при избора на техните доставчици и продукти;

10.

Счита, че при етикетирането на храните следва да се взема предвид прозрачността на информацията и нейната разбираемост за потребителите, като същевременно се позволява на предприятия от ЕС да функционират по икономически рентабилен начин и при условия, приемливи за покупателната способност на потребителите;

11.

Изтъква, че що се отнася до въздействието върху цените, резултатите от научни изследвания, проведени от една френска организация на потребителите, се различават значително от констатациите в доклада на Комисията относно разходите за въвеждане на етикетиране за указване на страната на произход; препоръчва този въпрос да бъде допълнително проучен с цел да се добие по-ясна представа за възможното въздействие върху цените, при условие че такъв преглед се извършва заедно с организациите на потребителите и няма да забави законодателни предложения;

12.

Отбелязва, че от април 2015 г. обозначаването на държавата на произход върху етикета ще стане задължително за непреработено свинско, овче, козе и птиче месо; като се има предвид фактът, че това трябва да се вземе предвид при оценката на разходите за предоставяне на информация за произхода на тези видове месо, когато се използват като съставка;

13.

Отбелязва, че валидното понастоящем доброволно предоставяне на информация за произход може да предостави на потребителите подвеждаща информация;

14.

Призовава Комисията да извърши преглед на тези доброволни системи за етикетиране на произхода и да предложи ясни, последователни, съгласувани и приложими правила, когато производителите решават да прилагат доброволното обозначаване на произхода върху етикета;

15.

Отбелязва също така, че въпреки че съгласно посоченото в доклада на Комисията изискването за етикетиране ЕС/извън ЕС би било по-евтина алтернатива, научните изследвания, проведени от Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), които обхващат няколко държави членки, са установили, че това решение не би било приемливо за потребителите (8);

16.

Счита, че Комисията следва да проучи допълнително практиката (която вече е доста разпространена) между някои европейски търговци на дребно и производители по отношение на етикетирането на произхода на месото в преработените храни и да докладва за своите констатации;

17.

Отново призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки с цел превръщане на превенцията и на борбата срещу измамите с храни в неразделна част от политиката на ЕС и с цел преодоляване на структурните слабости в рамките на хранителната верига като цяло, преди всичко чрез провеждането на засилен и по-строг контрол;

18.

Изисква от Комисията да приеме акт за изпълнение за прилагане на член 26, параграф 3 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите относно обозначаването на страната на произход на основните съставки, когато тя не съвпада с тази на хранителния продукт;

19.

Настоятелно призовава Комисията да придружи своя доклад със законодателни предложения, като направи задължително указването на произхода на месото в преработените храни с цел осигуряване на по-голяма прозрачност по цялата хранителна верига и по-добро осведомяване на европейските потребители, като същевременно взема под внимание своите оценки на въздействието и избягва прекомерните разходи и административната тежест;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/19

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (1) („Споразумението от Котону“), изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (2) и за втори път в Уагадугу на 22 юни 2010 г. (3),

—

като взе предвид позицията си от 13 юни 2013 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването на Споразумение за второ изменение на Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. и изменено за първи път в Люксембург на 25 юни 2005 г. (4),

—

като взе предвид Правилника за дейността на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) АКТБ—ЕС, приет на 3 април 2003 г. (5), последно изменен в Адис Абеба (Етиопия) на 27 ноември 2013 г. (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (7),

—

като взе предвид своята позиция от 11 декември 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие (8),

—

като взе предвид резолюцията си от 12 март 2013 г. относно подготовката на многогодишната финансова рамка относно финансирането на сътрудничеството на ЕС с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските държави и територии за периода 2014—2020 г. (11-и Европейски фонд за развитие) (9),

—

като взе предвид своите решения от 3 април 2014 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за Осми, Девети и Десети европейски фондове за развитие за финансовата 2012 (10) година, и от 3 април 2014 г.относно приключването на сметките във връзка с изпълнението на бюджета на Осми, Девети и Десети европейски фондове за развитие за финансовата 2012 (11) година, както и своята резолюция от 3 април 2014 г., съдържаща забележките, които са неразделна част от решението му относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за Осми, Девети и Десети европейски фондове за развитие за финансовата 2012 година (12);

—

като взе предвид приетите от СПА резолюции на 27 ноември 2013 г. относно: спазването на принципите на правовата държава и ролята на безпристрастната и независима съдебна система; сътрудничеството Юг—Юг и тристранното сътрудничество: възможности и предизвикателства пред държавите от АКТБ; социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ и сигурността в региона на Големите африкански езера,

—

като взе предвид приетите от СПА резолюции на 19 юни 2013 г. относно: породените отново от военни преврати заплахи за демокрацията и политическата стабилност в държавите от АКТБ и ролята на международната общност; споразуменията за икономическо партньорство — следващи стъпки; човешки ресурси в здравеопазването в държавите от АКТБ; положението в Република Гвинея положението в Централноафриканската република,

—

като взе предвид приетите от СПА резолюции на 29 ноември 2012 г. относно: политическата и хуманитарната криза в Сомалия: предизвикателствата пред Европейския съюз и групата на държавите от АКТБ; предприемачеството, основано на ИКТ, и въздействието му върху развитието на държавите от АКТБ; и значението на достъпа до енергия за устойчивото икономическо развитие и постигането на Целите на хилядолетието за развитие,

—

като взе предвид приетите от СПА резолюции на 30 май 2012 г. относно: политическото въздействие на конфликта в Либия върху съседните държави от АКТБ и ЕС; нестабилност на цените, функционирането на световните пазари на земеделски продукти и тяхното въздействие върху продоволствената сигурност в държавите от АКТБ; социалното и екологичното въздействие на добива на полезни изкопаеми в държавите от АКТБ,

—

като взе предвид комюникето, прието на 19 юли 2013 г. в Абуджа (Нигерия) на западноафриканското регионално заседание на СПА (13),

—

като взе предвид комюникето, прието на 16 февруари 2013 г. в Санто Доминго (Доминиканска република) на карибското регионално заседание на СПА (14),

—

като взе предвид комюникето, прието на 20 юли 2012 г. в Апия (Самоа) на тихоокеанското регионално заседание на СПА (15),

—

като взе предвид комюникето, прието на 24 февруари 2012 г. в Лусака (Замбия) на южноафриканското регионално заседание на СПА (16),

—

като взе предвид кодекса на поведение, приет на 19 юни 2013 г. за членовете на Съвместната парламентарна асамблея на АКТБ—ЕС, участващи в делегации за наблюдение на избори,

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на ООН от 18 септември 2000 г., с която се установяват Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) като цели, съвместно определени от международната общност за премахване на бедността,

—

като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“ (COM(2011)0637),

—

като взе предвид член 52 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8-0012/2015),

А.

като има предвид уникалния статут на Съвместната парламентарна асамблея (СПА) АКТБ—ЕС като единствена многостранна интерпарламентарна асамблея, създадена с международно споразумение, Споразумението от Котону;

Б.

като има предвид, че СПА се превърна в истинска парламентарна асамблея, предоставяща трибуна за открити и откровени разисквания по основните въпроси на сътрудничеството за развитие и че тя допринася значително за равнопоставеното партньорство между държавите от АКТБ и ЕС;

В.

като има предвид, че Споразумението от Котону между държавите членки на групата на държавите от АКТБ и на ЕС, има за основна цел намаляването и в крайна сметка премахването на бедността; като има предвид, че сътрудничеството следва също да допринася за устойчивото икономическо развитие, което е основата за постигане на траен мир и сигурност и за демократичната и политическата стабилност на държавите от АКТБ;

Г.

като има предвид мисиите за установяване на фактите, проведени през 2013 г. в Мали, с цел по-добро разбиране на причините за нестабилната ситуация в тази страна, в Либерия, с цел подпомагане на политическия диалог, както предвижда член 8 от Споразумението от Котону, и в Хаити, с цел проверка на възстановяването и политическата ситуация;

Д.

като има предвид, че приемането от Асамблеята на Кодекс на поведението на нейните членове, участващи в мисии за наблюдение на избори създаде нова динамика, която допринася за добавената стойност, както показаха съвместните мисии на СПА на президентските избори в Мали и парламентарните избори и втория кръг от президентските избори в Мадагаскар;

Е.

като има предвид, че преразглеждането на Споразумението от Котону за партньорство през 2010 г. засили ролята на СПА и нейното регионално измерение;

Ж.

като има предвид, че следва да бъде гарантирано пълноценното участие на СПА в рамките на политическия диалог, провеждан в съответствие с член 8 от Споразумението от Котону;

З.

като има предвид, че е важно да се стимулира редовен неформален диалог, основан на задълбочен анализ, с различни категории важни официални и неофициални участници, в кръговете на АКТБ—ЕС (Съвместната парламентарна асамблея, Съвет на министрите АКТБ—ЕС, диалога между частните сектори и гражданските общества на АКТБ—ЕС) и други кръгове, които не се интересуват пряко от света на АКТБ—ЕС;

И.

като има предвид, че от 2003 до 2013 г. почти всички европейски сесии на СПА се провеждаха по принцип в държавата, председателстваща на ротационен принцип Съвета на Европейския съюз; като има предвид, че ротационните председателства трябва да спазват всички ангажименти, поети със Споразумението за партньорство от Котону в това отношение;

Й.

като има предвид, че бързият възход на БРИКЮ (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) и други бързо развиващи се икономики на световно равнище и в страните и регионите на АКТБ оказва все по-голямо въздействие на групата от държави от АКТБ и текущото състояние на отношенията между АКТБ и ЕС;

К.

като има предвид, че съгласно новите правила за пътуванията, приети от Бюрото на Европейския парламент, акредитираните парламентарни сътрудници вече няма да могат да асистират на членовете по време на пленарните заседания на СПА, което има значително отражение върху парламентарната работа;

1.

Приветства факта, че СПА, като една от съвместните институции по Споразумението от Котону, продължава да осигурява рамка за открит, демократичен и всеобхватен диалог между членове на Европейския парламент и парламентаристи от държавите от АКТБ относно изпълнението на това споразумение, включително относно контрола над сътрудничеството по линия на ЕФР и сключването и изпълнението на споразумения за икономическо партньорство; приветства капацитета, който СПА има като форум, в рамките на който могат откровено и открито да се обсъждат трудни и спорни въпроси; призовава следователно в бъдещото споразумение, което ще замени Споразумението от Котону, изрично да се споменава недискриминацията на основание сексуална ориентация и сексуална идентичност, за което Европейският парламент е призовавал по много поводи;

2.

Подчертава необходимостта от засилване на политическия диалог и в тази връзка подчертава ролята на СПА за насърчаването и защитата на принципите, изложени в член 9 от Споразумението от Котону, и по-специално на тези, свързани с върховенството на закона и доброто управление;

3.

Подчертава добавената стойност на провеждането на сесиите на СПА в държавите членки на ЕС, председателстващи на ротационен принцип Съвета на ЕС, и счита, че тази ротация следва да продължи и в бъдеще; изразява загриженост относно неблагоприятното стечение на обстоятелствата, което накара ирландското председателство да не домакинства 25-ата сесия на СПА; поздравява обаче правителството на Дания, което се съгласи да бъде домакин на изключително успешната 23-та сесия в Хорсенс, на която бяха установени културни и образователни връзки между гражданите на Хорсенс и делегатите на СПА; изразява съжаление за липсата на интерес от страна на някои държави — членки на ЕС, които са председателствали или се очаква в бъдеще да поемат ротационното председателство на Съвета на ЕС, да бъдат домакини на сесиите на СПА; призовава всяка държава членка на ЕС, поела ротационното председателство на Съвета на ЕС, да се ангажира по-задълбочено с подготовката, организирането и домакинството на сесията на СПА;

4.

Подчертава значението на заседанията на СПА, включително на заседанията на постоянните комисии, но съжалява, че често участието от страна на ЕС и на АКТБ е неравностойно и изразява загриженост във връзка с намаляващото участие на членове на ЕП, особено по време на гласуване; отбелязва, че участието в мисии, като регионалните заседания, е било по-равномерно и се надява, че това ще послужи за пример при провеждането на заседанията на СПА в Брюксел в бъдеще;

5.

Припомня ангажимента, поет от предходния заместник-председател/върховен представител, Съветът на ЕС да бъде представляван на министерско равнище на заседанията на Асамблеята и призовава настоящия заместник-председател/върховен представител да спазва този ангажимент;

6.

Припомня задължението на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС да представя годишен отчет на Асамблеята относно изпълнението на Споразумението от Котону, който следва да включва политически, социално-икономически и екологични аспекти и да не бъде просто отчет на проведените срещи;

7.

Припомня, че съгласно член 14 от преразгледаното Споразумение от Котону съвместните институции се стремят да осигурят координиране, съгласуваност и взаимно допълване, както и ефективен и двупосочен поток на информация; счита, че след като председателят на Европейския парламент се кани на заседанията на Европейския съвет, двамата съпредседатели на СПА следва да имат възможност да участват в заседанията на Съвета на министрите на АКТБ—ЕС; приканва заместник-председателя/върховен представител да подобри още повече съществуващото сътрудничество и да гарантира, че СПА ще бъде поканена да участва на следващото заседание на съвместния Съвет на министрите;

8.

Подчертава изключително важната роля на националните парламенти на държавите от АКТБ, както и на местните им органи и неправителствени организации по време на подготовката и мониторинга на националните и регионалните стратегически документи и изпълнението на Европейския фонд за развитие (ЕФР); призовава Комисията и правителствата на държавите от АКТБ да гарантират участието им като предоставят навреме цялата налична информация на парламентите на държавите от АКТБ и им помагат в упражняването на демократичен контрол, в частност чрез изграждане на капацитет;

9.

Отбелязва работата на работните групи на комисията по развитие на Европейския парламент по контрола чрез оценка и мониторинг на програмните документи за страните и регионите от АКТБ в рамките на 11-ия Европейски фонд за развитие и отправя искане за процедура по докладване на членовете на СПА на резултатите от този процес;

10.

Поздравява Бюрото на СПА за това, че разширява дейността си отвъд чисто административните въпроси и за това, че използва заседанията си и за политически разисквания, чрез включване в дневния ред на заседанията си в Брюксел и Адис Абеба съществени въпроси от взаимен интерес, като например „бъдещето на отношенията между АКТБ и ЕС след 2020 г.“; приканва за продължаване на тази практика в бъдеще;

11.

Призовава Бюрото на СПА да възприеме по-стратегическа ориентация по отношение на работната програма на Асамблеята и избора на доклади на постоянните ѝ комисии, като се уверява, че докладите са тясно свързани със стратегическите цели на СПА и дават своя принос, по-специално за преговорите по рамката за развитие за периода след 2015 г. и отношенията ЕС—АКТБ след 2020 г.;

12.

Отново изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаващото се политическо и хуманитарно положение в няколко държави и региони от АКТБ, включително във връзка с вътрешните и външните последици от това положение и изразява солидарност със засегнатото население; призовава СПА да продължи да наблюдава положението в държавите от АКТБ в криза, да обръща повече внимание на случаите на нестабилност на държавата и да призовава държавите от АКТБ и ЕС към координирани усилия за борба срещу епидемията, предизвикана от вируса Ебола в Западна Африка;

13.

Приветства нарастващия парламентарен и съответно политически характер на СПА, заедно с все по-активната роля, която играят членовете ѝ и по-високото качество на разискванията, провеждани в нейните рамки, които ѝ помагат значително да допринася за партньорството АКТБ—ЕС; призовава СПА да засили диалога по правата на човека в съответствие с Декларацията за правата на човека на ООН и Споразумението от Котону и да включи този диалог като постоянна точка от дневния ред на своите заседания;

14.

Обръща внимание на факта, че в момента текат разисквания относно отношенията АКТБ—ЕС след 2020 г. и бъдещето на групата на АКТБ и подчертава важната роля, която СПА следва да играе в този процес; подчертава в тази връзка необходимостта от всеобхватен и засилен съвместен парламентарен надзор, независимо от крайния резултат; подчертава, че в евентуално бъдещо споразумение, заменящо Споразумението от Котону, следва изрично да се споменава недискриминацията на основание сексуална ориентация и сексуална идентичност, за което Европейският парламент е призовавал по много поводи;

15.

Отново изразява дълбоката си загриженост относно приемането и обсъждането на законодателство, което допълнително инкриминира хомосексуалността в някои държави от АКТБ; призовава СПА да включи това в дневния ред на своите разисквания; призовава за укрепване на принципа на неподлагане на преговори на клаузите, свързани с правата на човека, както и санкциите при незачитане на подобни клаузи, наред с другото по отношение на дискриминацията, основана на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст, сексуална ориентация и по отношение на хората, носители на ХИВ/СПИН;

16.

Счита, че разискванията за периода след изтичането на Споразумението от Котону следва да бъдат повод за подробен анализ на неуспехите и успехите на настоящото споразумение по отношение на устойчивото социално-икономическо развитие на държавите от АКТБ; счита също така, че всяко бъдещо развитие и икономическо сътрудничество между АКТБ и ЕС, както и всички търговски и инвестиционни договорености следва да гарантират, че нито една страна от АКТБ не е оставена в по-неблагоприятно положение;

17.

Призовава Бюрото на СПА да назначи, в рамките на СПА, двама постоянни съвместни докладчици в областта на съгласуваността на политиките за развитие (СПР), които да работят в тясно сътрудничество с постоянния докладчик по СПР на Европейския парламент и да изготвят двугодишен доклад относно изпълнението на член 12 от преразгледаното Споразумение от Котону;

18.

Счита, че паралелно със заседанията на СПА следва да се провеждат срещи с организации на гражданското общество в съответните държави за придобиване на по-широка представа и използване на техния опит и дейности, с акцент върху най-добрите практики, с цел установяване на по-тесни връзки с тези организации;

19.

Настоява, че СИП с държавите от АКТБ следва да служат на целите на развитието, които отразяват както националните, така и регионалните интереси и потребностите на населението на държавите от АКТБ, с цел намаляване на бедността, постигане на целите на хилядолетието за развитие и гарантиране на спазването на основните права на човека, включително социално-икономическите права, като правото на храна или правото на достъп до основни обществени услуги;

20.

Приканва СПА на ЕС—АКТБ да разработи общ подход за определяне на бъдещата рамка за развитие за след 2015 г.; насърчава ангажирането на членове на СПА в преговорите по бъдещите цели за устойчиво развитие;

21.

Приветства факта, че през 2012 г. и 2013 г. бяха проведени успешни регионални заседания, както е предвидено в Споразумението от Котону и правилника на СПА; признава, че тези заседания целят истински обмен на възгледи по регионални въпроси, включително по предотвратяването и решаването на конфликти, регионалната интеграция и сътрудничество и преговорите за съвместими със СТО споразумения за икономическо партньорство; поздравява организаторите на успешните заседания в Нигерия, Доминиканската република, Самоа и Замбия;

22.

Подчертава значението на семинарите, организирани в рамките на сесиите на СПА, които допълват пленарните разисквания; приканва Бюрото, което отговаря за мониторинга на изпълнението на резолюциите и решенията на Асамблеята, да засили ролята си и да проследява изпълнението заедно с председателя и докладчика на съответната постоянна комисия;

23.

Приветства участието на съпредседателя на СПА от ЕП в неформалните срещи на министрите на развитието на ЕС и в Седмата среща на високо равнище на държавните и правителствените ръководители на държавите от АКТБ;

24.

Призовава Комисията да продължи практиката на предварително представяне в писмена форма на отговорите на въпросите с искане на устен отговор за всяка сесия на Асамблеята;

25.

Призовава държавите, които все още не са ратифицирали преразгледаното Споразумение от Котону, да направят това;

26.

Поздравява члена на Комисията Пиебалгс всеотдайното му участие и високото качество на приноса му в работата на СПА;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Съвета на АКТБ, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, на Бюрото на СПА и на правителствата и парламентите на Дания, Суринам, Ирландия и Етиопия.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/25

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Бурунди, особено тази от 18 септември 2014 г. относно Бурунди, и по-специално относно случая на Пиер Клавер Мбонимпа (1),

—

като взе предвид Споразумението от Котону,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 10 април 2014 г. относно положението в Бурунди,

—

като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2014 г. относно региона на Големите африкански езера,

—

като взе предвид докладите на бюрото на ООН в Бурунди,

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и свободата на изразяване, както и заключенията на Съвета от юни 2014 г. с ангажимент за засилване на работата по отношение на защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—

като все предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

—

като взе предвид становището от 25 април 2013 г. на Националната консултативна комисия по права на човека,

—

като взе предвид изявлението от 10 септември 2014 г. на делегацията на ЕС в Бурунди,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—

като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че на 20 януари 2015 г. органите на Бурунди задържаха защитника на правата на човека Боб Ругурика, директор на Радио пюблик африкен (РПА), след отказа му да разкрие източниците си, дни след като неговата радиостанция излъчи поредица доклади с разследвания за убийството през септември 2014 г. на три възрастни италиански монахини, Лучия Пуличи, Олга Раскиети и Бернадета Боджиан, в Каменге, град на север от Буджумбура;

Б.

като има предвид, че предаванията включваха твърдения за участието на висши служители на разузнаването в убийството и че на тези служители е било предложено правото да направят коментар преди излъчването;

В.

като има предвид, че органите на Бурунди не са представили доказателства, оправдаващи задържането на г-н Ругурика на основание „нарушаване на обществената солидарност, нарушаване на поверителността на разследването, укриване на престъпник и съучастничество в убийство“; като има предвид, че това задържане е част от модел, по който правителството напада свободата на изразяване, като се насочва към журналисти, активисти и членове на политически партии; като има предвид, че тези нападения ескалираха с приближаването на изборите в Бурунди, предстоящи през май и юни 2015 г.;

Г.

като има предвид, че международното право в областта на правата на човека, включително Африканската харта за правата на човека и народите и Международният пакт за граждански и политически права, ратифицирани от Бурунди, ясно гласи, че досъдебното задържане следва да се основава на достоверно и правно обосновано обвинение; като има предвид, че органите на Бурунди не са представили никакви доказателства за необходимостта да задържат г-н Ругурика;

Д.

като има предвид, че това не е първият опит на правителството на Бурунди да спре медиите и групите за защита на правата на човека, за да не публикуват чувствителна информация и да не докладват за предполагаеми правителствени злоупотреби; като има предвид, че въпреки този продължаващ тормоз журналистите не се побояха да документират и докладват по спорни въпроси, включително случая на Пиер Клавер Мбонимпа, водещ защитник на правата на човека, който беше арестуван през май 2014 г. за забележките си по Радио пюблик африкен и беше освободен едва по-късно, но обвиненията срещу него все още не са оттеглени;

Е.

като има предвид, че през юни 2013 г. Бурунди прие ограничителен закон за печата, с който се намаляват свободите на медиите, ограничават се темите, които журналистите могат да отразяват, и потенциално се криминализира отразяването на теми като обществения ред и сигурността; като има предвид, че Съюзът на журналистите в Бурунди отнесе този въпрос до Източноафриканския съд;

Ж.

като има предвид, че приемането на поредица от ограничителни закони преди изборите през 2015 г., включително медийния закон от април 2013 г., допринесе за тормоза и заплахите, на които са обект от 2010 г. насам журналисти и други, чиито критични гласове изобличават политическите убийства, корупцията и лошото управление на страната;

З.

като има предвид, че Бурунди се нарежда на 142-ро място от 180 страни в индекса за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2014 г.;

И.

като има предвид, че специалният докладчик за защитниците на правата на човека в Африка, г-жа Рен Алапини-Гансу, осъди това задържане, поиска незабавното освобождаване на Боб Ругурика и припомни отговорностите на органите на Бурунди, произтичащи от Декларацията за принципите на свободата на изразяване на мнение в Африка и от декларациите от Кигали и Гранд бей;

Й.

като има предвид, че правото на свобода на изразяване на мнение е гарантирано от Конституцията на Бурунди и международните и регионалните договори, ратифицирани от Бурунди, а също така е част от Националната стратегия за доброто управление и борбата срещу корупцията, както и съществено условие за провеждането на свободни и честни избори през 2015 г. и за приемането на резултата от тях от всички участници;

К.

като има предвид, че свободният, честен, прозрачен и мирен изборен процес през 2015 г. ще даде възможност на страната, която е все още в следконфликтно положение, да излезе от политическата безизходица, породена от изборния процес от 2010 г.;

Л.

като има предвид, че след резолюцията на Европейския парламент от 18 септември 2014 г., и по-специално позоваването в нея на член 96 от Споразумението от Котону, представители на ЕС настояха, че е необходимо приобщаващо участие в изборния процес на всички политически сили в страната съгласно Пътната карта и Кодекса за поведение;

М.

като има предвид, че правителството на Бурунди потвърди ангажимента си да предприеме действия, за да гарантира, че преговорите с всички политически сили в страната спазват горепосочените два документа, и повтори искането си към ЕС и неговите държави членки да предоставят материална и финансова подкрепа за протичащия изборен процес и да изпратят мисии за наблюдение в Бурунди преди, по време на и след изборите;

Н.

като има предвид, че неотдавна ЕС разпредели 432 милиона евро за Бурунди в рамките на Европейския фонд за развитие 2014 — 2020 г., с цел, наред с другото, да спомогне за подобряване на управлението и да подпомогне гражданското общество;

О.

като има предвид, че Бурунди продължава да е изправена пред най-тежката си политическа криза след края през 2005 г. на продължилата 12 години гражданска война, и като има предвид, че тази ситуация представлява нова заплаха не само за вътрешната стабилност на страната, но и за тази на съседните държави в този и без това нестабилен регион на африканския континент;

1.

Осъжда неоснователното задържане на Боб Ругурика и призовава за незабавното му и безусловно освобождаване; същевременно призовава органите на властта да продължат разследването си на трагичното убийство на трите италиански монахини и да изправят отговорните лица пред правосъдието; призовава също така за образуване на независимо разследване на убийството на трите монахини;

2.

Осъжда всички нарушения на правата на човека в Бурунди и въвеждането на рестриктивни закони преди провеждането на президентските и парламентарните избори в страната през 2015 г., и по-специално тези, които имат вредно въздействие върху опозицията, медиите и гражданското общество, като ограничават свободата на изразяване на мнение, свободата на сдруженията и свободата на провеждане на събирания;

3.

Призовава бурундийските органи да гарантират подходящ и справедлив баланс между свободата на медиите, включително свободата на журналистите да разследват и отразяват престъпления, и необходимостта от осигуряване на интегритета на наказателните разследвания;

4.

Призовава правителството на Бурунди да позволи провеждането на истински и открит политически дебат в периода преди изборите през 2015 г. и да спазва Пътната карта и Кодекса за поведение, договорени под егидата на ООН и подписани от всички политически лидери на Бурунди; припомня, че в Конституцията на Бурунди се заявява: „Президентът на републиката се избира за петгодишен мандат, който може да бъде подновен веднъж. Никой не може да изпълнява длъжността президент повече от два мандата“;

5.

Призовава бурундийското правителство да спази изборния график и да включи опозиционните партии в наблюдението на изборите, включително на етапа на частично регистриране на нови гласоподаватели, както бе договорено между Независимата национална избирателна комисия (ННИК) и политическите партии в хода на заседанието за оценяване на регистрацията на гласоподавателите от 29 – 30 януари 2015 г.

6.

Изразява дълбоката си загриженост от намесата на правителството във вътрешното управление на опозиционните партии, липсата на свобода на провеждане на кампания от тези партии и засилващата се тенденция съдебната власт да изключва опозиционните лидери от избирателния процес;

7.

Настоятелно призовава правителството на Бурунди да предприеме мерки, за да постави под контрол младежкото крило на партията CNDD-FDD и да му попречи да сплашва и напада тези, които счита за опоненти, и да гарантира, че лицата, отговорни за извършването на нарушения, биват изправяни пред съда; призовава за независимо международно разследване на твърденията, че CNDD-FDD въоръжава и обучава младежкото си крило; настоятелно призовава лидерите на опозиционните партии да предотвратяват насилието срещу своите опоненти;

8.

Подчертава значението на спазването на Кодекса за поведение във връзка с изборите (Code de bonne conduite en matière électorale) и на договорената с посредничеството на ООН пътна карта за изборите, която беше подписана от политическите участници през 2013 г., и изцяло подкрепя дейността на ООН и международната общност, целяща предотвратяване на по-нататъшно задълбочаване на политическото насилие преди изборите през 2015 г. и подпомагане на възстановяването на дългосрочна сигурност и мир;

9.

Насърчава всички участници в избирателния процес, включително органите, които отговарят за организирането на изборите, и службите за сигурност, да спазват ангажиментите, поети в Споразумението от Аруша, като припомня, че това споразумение сложи край на гражданската война и е основата на Конституцията на Бурунди;

10.

Подчертава водещата роля, която ЕС следва да играе при наблюдението на предизборната ситуация, за да се избегне всякакво неизпълнение на ангажименти, което би могло да има сериозни последици не само за процеса на демократизация, но също така и за мира и сигурността в Бурунди и в целия регион на Големите африкански езера;

11.

Повтаря, че Бурунди е обвързана от клаузата за правата на човека от Споразумението от Котону, Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите и че съответно тя е задължена да зачита всеобщите права на човека, включително правото на изразяване на мнение; призовава правителството на Бурунди да предостави възможност за провеждането на истински и открит политически дебат преди изборите през 2015 г. без страх от сплашване, като се въздържа от намеса във вътрешното управление на опозиционните партии, като не налага засягащи всички партии ограничения върху предизборните кампании, особено в селските райони, и като се въздържа от злоупотреба със съдебните органи за целите на изключването на политически съперници;

12.

Призовава Комисията, върховния представител/заместник-председател и държавите членки да продължат да работят за ясна и принципна политика на ЕС по отношение на Бурунди, насочена срещу продължаващите сериозни нарушения на правата на човека, в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека; призовава Комисията да разгледа възможността за започване на консултации с Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону с оглед на евентуалното временно прекратяване на действието на Споразумението по отношение на страната и да предприема всички целесъобразни мерки по време на провеждането на тези консултации;

13.

Призовава върховния представител/заместник-председател да използва интензивния политически диалог, предвиден в член 8 от Споразумението за партньорство от Котону, сключено с правителството на Бурунди, за конкретни действия по отношение на затварянето на политическото пространство в Бурунди и да установи ясни и конкретни референтни показатели за измерване на развитието и стратегия за реакция спрямо тях;

14.

Призовава правителството на Бурунди, лидерите на опозиционните партии и активистите на гражданското общество да направят всичко възможно, за да подпомогнат Комисията за мир и помирение (КМП) по демократичен и прозрачен начин, за да се справят с престъпленията от миналото и да тръгнат напред, за да подготвят бъдещето;

15.

Призовава Европейския съюз и държавите членки да отпуснат средствата, изисквани за действие относно хуманитарната ситуация в тази част на света, и да работят съвместно с органите на ООН, по-конкретно по ситуацията с хроничното недохранване;

16.

Отправя искане до Комисията да разпредели приоритетно средствата си за периода 2014—2020 г. на НПО и международни организации, които работят пряко с хората и да упражни натиск върху правителството на Бурунди да извърши реформите, необходими за консолидиране на държавата;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, правителството на Бурунди, правителствата на държавите от региона на Големите африкански езера, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и Панафриканския парламент.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/29

—

като взе предвид своите предишни резолюции относно Саудитска Арабия, и по-специално резолюциите относно правата на човека, и особено резолюцията от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка (1),

—

като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител/заместник-председател по въпросите на външната политика и политиката на сигурност Федерика Могерини, направено на 9 януари 2015 г.,

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин, в което той отправи призив към органите на Саудитска Арабия да прекратят наказанието на Раиф Бадауи,

—

като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 19 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—

като взе предвид Арабската харта за правата на човека, ратифицирана от Саудитска Арабия през 2009 г., член 32, параграф 1 от която гарантира правото на информация и свободата на мнение и на изразяване, а член 8 забранява физически или психологически изтезания или жестоко, унизително, оскърбително или нечовешко отношение,

—

като взе предвид насоките на Европейския съюз относно изтезанията и малтретирането, както и относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Раиф Бадауи, блогър и активист в областта на правата на човека беше обвинен в измяна осъден от наказателния съд в Джеда през май 2014 г. на 10 години затвор, 1000 удара с камшик и глоба от 1 милиона саудитскоарабски риал (228 000 евро) след като създаде уебсайта „Мрежа на свободните саудитски либерали“ за социален, политически и религиозен дебат, който беше счетен за обида на Исляма; като има предвид, че с присъдата също така се забранява на г-н Бадауи да използва медии и да пътуват в чужбина в продължение на 10 години след освобождаването му от затвора;

Б.

като има предвид, че на 9 януари 2015 г. на г-н Бадауи бяха нанесени първите 50 удара с камшик пред джамията Ал-Джафари в Джеда, в резултат на което той получи толкова дълбоки рани, че когато е бил откаран в клиниката към затвора за медицински преглед, лекарите са установили, че няма да бъде в състояние да понесе следващата серия от удари;

В.

като има предвид, че съдебните присъди, с които се налага телесно наказание, включително бичуване, са строго забранени съгласно международното право в областта на правата на човека, включително Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която е ратифицирана от Саудитска Арабия;

Г.

като има предвид, че на 6 юли 2014 г. адвокатът на Раиф Бадауи, видният защитник на правата на човека Уалид Абу ал-Хаир, беше осъден от Специализирания наказателен съд на 15 години лишаване от свобода, последвано от забрана за пътуване в продължение на 15 години, след като създаде организацията за правата на човека „Наблюдение на правата на човека в Саудитска Арабия“;

Д.

като има предвид, че случаят на г-н Бадауи е един от многото случаи, в които са използвани сурови присъди и тормоз срещу саудитски активисти в областта на правата на човека и други застъпници на реформите са преследвани за изразяване на мнението си, като няколко от тях са били осъдени в процедури, при които не са спазени международните стандарти за справедлив съдебен процес, както беше потвърдено от бившия върховен комисар на ООН по правата на човека през юли 2014 г.,

Е.

като има предвид, че в Саудитска Арабия има оживена общност от онлайн активисти и най-големи брой потребители на Туитър в Близкия изток; като има предвид обаче, че интернет се подлага на строга цензура, като се блокират хиляди интернет сайтове, а за новите блогове и уебсайтове е необходимо разрешение от Министерството на информацията; като има предвид, че Саудитска Арабия е в списъка на Репортери без граници за „Враговете на интернет“ поради цензурата на саудитските медии и интернет и наказването на хората, които критикуват правителството или религията;

Ж.

като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на печата и медиите както онлайн, така и офлайн са решаващи предварителни условия и катализатори за демократизация и реформа и представляват съществен фактор за контрол върху властта;

З.

като има предвид, че въпреки въвеждането на някои предпазливи реформи по време на управлението на крал Абдула, политическата и социалната система на Саудитска Арабия остава дълбоко недемократични, прави жените и мюсюлманските шиити второкласни граждани, дискриминира силно голямата чуждестранна работна сила на страната и жестоко потиска всички гласове на несъгласие;

И.

като има предвид, че броят и темпото на екзекуциите са повод за сериозна загриженост; като има предвид, че над 87 души бяха екзекутирани през 2014 г., главно чрез публично обезглавяване; като има предвид, че най-малко 21 души бяха екзекутирани от началото на 2015 година; като има предвид, че са докладвани 423 екзекуции между 2007 и 2012 г.; като има предвид, че смъртното наказание се налага за широк спектър от престъпления;

Й.

като има предвид, че Кралство Саудитска Арабия представлява влиятелен политически, икономически, културен и религиозен фактор в Близкия изток и в ислямския свят, и е основател и водещ член на Съвета за сътрудничество в Персийския залив и на Г-20;

К.

като има предвид, че през ноември 2013 г. Саудитска Арабия беше за член на Съвета на ООН по правата на човека за период от 3 години;

Л.

като има предвид, че т.нар. Ислямска държава и Саудитска Арабия предвиждат почти еднакви наказания за редица престъпления, като смъртното наказание за богохулство, убийство, хомосексуални актове, кражба или измяна, смърт чрез убиване с камъни за прелюбодеяние и рязане на ръце и крака за бандитизъм;

М.

като има предвид, че Саудитска Арабия изпълнява водеща роля за финансирането, разпространението и насърчаването в световен мащаб на особено строго екстремистко тълкуване на Исляма; като има предвид, че сектантското схващане на Исляма вдъхнови терористични организации като т.нар. Ислямска държава и Ал-Каида;

Н.

като има предвид, че органите на Саудитска Арабия претендират страната да е партньор на държавите членки, по-специално в областта на световната борба срещу тероризма; като има предвид, че новият закон за борба с тероризма, приет през януари 2014 г., включва разпоредби, които позволяват всеки израз на несъгласие или независими асоциации да бъдат тълкувани като престъпления, свързани с тероризъм;

1.

Остро осъжда бичуването на Раиф Бадауи като жесток и шокиращ акт от страна на органите на Саудитска Арабия; призовава органите на Саудитска Арабия да прекратят всяко по-нататъшно бичуване на Раиф Бадауи и да го освободят незабавно и безусловно, тъй като той се счита за затворник заради убежденията си, задържан и осъден единствено заради упражняването на правото си на свобода на изразяване; призовава органите на Саудитска Арабия да гарантират, че осъждането и присъдата му, включително забраната му за пътуване, са отменени;

2.

Призовава органите на Саудитска Арабия да гарантират, че Раиф Бадауи е защитен срещу изтезания и други форми на малтретиране и че му се обръща необходимото медицинско внимание, както и че му се предоставя незабавен и редовен достъп до семейството му и до адвокат по негов избор;

3.

Призовава органите на Саудитска Арабия да освободят безусловно адвоката на Раиф Бадауи и всички защитници на правата на човека и други лица, лишени от свобода заради убежденията си, задържани и осъдени просто за упражняване на тяхното право на свобода на изразяване;

4.

Осъжда остро всички форми на телесно наказание като неприемливо и унизително отношение, противоречащо на човешкото достойнство, и изразява загриженост във връзка с използването на церемониално бичуване, като призовава настоятелно за неговото пълно премахване; призовава органите на Саудитска Арабия да спазват забраната на изтезания, тъй като тя е твърдо залегнала в Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, която Саудитска Арабия е подписала и ратифицирала; призовава Саудитска Арабия да подпише Международния пакт за граждански и политически права;

5.

Подчертава процеса на съдебна реформа, предприет от Саудитска Арабия с цел увеличаване на възможностите за подобряване на защитата на индивидуалните права, но остава дълбоко загрижен във връзка със състоянието на правата на човека в Саудитска Арабия, която продължава да е сред най- репресивните държави в света; счита случая на Раиф Бадауи за символ на посегателство върху свободата на изразяване и мирно несъгласие в страната, и по-общо за характерните за Кралството политики на нетърпимост и екстремистко тълкуване на Исляма;

6.

Настоятелно призовава органите в Саудитска Арабия да премахнат Специализирания наказателен съд, създаден през 2008 г. за преследване на случаи на тероризъм, но все повече използван за преследване на мирни дисиденти за очевидно политически мотивирани обвинения и при производства, в които се нарушава основното право на справедлив съдебен процес;

7.

Призовава органите на Саудитска Арабия да разрешат независимия печат и независимите медии и да гарантират свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и на мирните събирания за всички жители на Саудитска Арабия; изразява съжаление относно репресията на активисти и протестиращи, когато те участват в мирна демонстрация; подчертава, че мирната подкрепа на основните законни права или отправянето на критични забележки чрез използването на социалните медии са израз на важно право;

8.

Припомня на ръководството на Саудитска Арабия нейния ангажимент да „поддържа най-високи стандарти при насърчаване и защита на правата на човека“, поет, когато страната кандидатства и стана член на Съвета на ООН по правата на човека през 2013 г.;

9.

Счита, че Саудитска Арабия ще бъде по-надежден и ефективен партньор в борбата с терористични организации като т.нар. Ислямска държава и Ал Кайда, ако не участва в анахронични и екстремистки практики, като например публично обезглавяване, убиване с камъни и други форми на изтезание, подобни на тези, извършвани от Ислямска държава;

10.

Призовава Европейската служба за външна дейност и Комисията да подкрепят, по ефективен и творчески начин, групи на гражданското общество и лица, защитаващи правата на човека в Саудитска Арабия, включително чрез организирането на посещения в затворите, наблюдение на съдебни процеси и публичните изявления;

11.

Възлага на своята делегация за връзки с Арабския полуостров да повдигне въпроса относно Раиф Бадауи и другите лица, лишени от свобода заради убежденията си, по време на своето предстоящо посещение в Саудитска Арабия, и да докладва на подкомисията по правата на човека;

12.

Призовава ЕС и държавите членки да преразгледат отношенията си със Саудитска Арабия по начин, който им позволява да преследват своите интереси в областта на икономиката, енергетиката и сигурността, като в същото време не се накърнява доверието в основните им ангажименти по отношение на правата на човека;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на генералния секретар на ООН, на върховния комисар на ООН за правата на човека, на Негово Величество крал Салман бин Абдулазис, на правителството на Кралство Саудитска Арабия, както и на генералния секретар на Центъра за национален диалог на Кралство Саудитска Арабия.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/32

—

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2007 г. за безследно изчезналите лица в Кипър (1),

—

като взе предвид съответните доклади на генералния секретар на ООН (2), резолюциите на Съвета за сигурност на ООН (3) и международните инициативи, предприети с цел разследване на въпроса за участта, постигнала безследно изчезналите лица в Кипър (4),

—

като взе предвид решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 10 май 2001 г. (5) и 10 януари 2008 г. (6) относно обявените за безследно изчезнали лица в Кипър, както и решението на Голямата камара на ЕСПЧ от 12 май 2014 г. по делото Кипър с/у Турция,

—

като взе предвид своята резолюция от 18 юни 2008 г. относно безследно изчезналите лица в Кипър (7),

—

като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A6-0139/2008),

—

като взе предвид своето изявление от 9 юни 2011 г. относно дейността на Комитета за безследно изчезналите лица в Кипър,

—

като взе предвид международното хуманитарно право, както писано, така и обичайно, относно безследно изчезнали лица,

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Турция,

—

като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.

като има предвид, че на 14 август 1974 г. селото Аша беше бомбардирано от турски военновъздушни сили; като има предвид, че на 21 август 1974 г. турската армия извърши принудителни масови евакуации; като има предвид, че на 28 август 1974 г. беше извършено окончателното принудително отвеждане на всички жители на селото;

Б.

като има предвид, че през 1974 г. от селото Аша изчезнаха безследно общо 106 лица на възраст между 11 и 84 години;

В.

като има предвид, че през пролетта на 2009 г. Комитетът за безследно изчезналите лица в Кипър проведе търсене в района на село Орнити, разположено на 4 км западно от село Аша; като има предвид, че бяха разкопани четири гробища, две от които се оказаха кладенци за вода, превърнати в масови гробове; като има предвид, че беше потвърдено, че тленните останки, идентифицирани с ДНК тестове, принадлежат на 71 цивилни лица, обявени за безследно изчезнали в Аша на 21 август 1974 г., съгласно посоченото по-горе;

Г.

като има предвид, че определени доказателства водят до предположението, че двата масови гроба са били по-рано отворени и труповете са били ексхумирани; като има предвид, че тленните останки са били отстранени умишлено и прехвърлени на неизвестно място;

Д.

като има предвид, че все още продължава силната болка и непоносимото страдание на семействата на изчезналите лица, които вече десетилетия не познават участта на своите скъпи родственици, и като има предвид, че трябва да се положат всички възможни усилия за ускоряване на разследванията, извършвани от Комитета за безследно изчезналите лица;

Е.

като има предвид, че Европейският съд по правата на човека е на мнение, че по отношение на безследно изчезналите кипърски гърци и техните родственици е налице: продължаващо нарушение на член 2 (право на живот) от Конвенцията, тъй като Турция не е провела ефективно разследване на местонахождението и съдбата на кипърските гръцки лица, изчезнали при животозастрашаващи обстоятелства; продължаващо нарушение на член 5 (право на свобода и сигурност), тъй като Турция не е провела ефективно разследване на местонахождението и съдбата на кипърските гръцки изчезнали лица, за които се твърди, че по време на изчезването си са били задържани от турска страна; и продължаващо нарушение на член 3 (забрана за нечовешко или унизително отношение) във връзка с мълчанието на турските органи, с което на фона на действителните притеснения на роднините те достигат степен на жестокост, която може единствено да бъде окачествена като нечовешко отношение;

Ж.

като има предвид, че случаите, в които само части от скелета на лица могат да бъдат предоставени за погребване, не може да се считат за приключени, докато не са открити всички идентифицирани останки на всички изчезнали лица;

З.

като има предвид, че Европейският съд по правата на човека се е произнесъл, че Турция, в качеството си на de facto окупационна сила в северната част на Кипър, е отговорна за провеждането на разследване на местонахождението и съдбата на безследно изчезналите и трябва да улеснява работата на Комитета за безследно изчезналите лица;

И.

като има предвид, че проблемът с безследно изчезналите лица е хуманитарен и произтича от правото на близките на безследно изчезналите лица да узнаят участта им;

Й.

като има предвид, че мъченичеството във връзка с безследно изчезналите лица в Кипър започна през 1964 г. с изчезването на ограничен брой лица от двете общности и достигна своя връх с близо 2 000 изчезнали лица след военната инвазия на Турция през 1974 г., вследствие на която островът все още е разделен;

К.

като има предвид, че досега, десетки години по-късно, общо 2 001 кипърци все още се считат за безследно изчезнали, от които 1 508 са кипърски гърци и 493 са кипърски турци;

1.

Осъжда преместването на тленните останки, извършено в Орнити, както и други подобни действия, тъй като това представлява грубо незачитане на изчезналите лица и грубо нарушение на правото на техните семейства най-накрая да узнаят за действителните обстоятелства във връзка със смъртта на своите близки; изразява своето съчувствие към семействата на изчезналите лица, които все още живеят в несигурност;

2.

Подчертава, че преместването на тленни останки и други подобни действия може да наруши и да усложни значително изключително сложния и труден процес на разследване на съдбата на всички безследно изчезнали лица в Кипър;

3.

Подчертава неотложността на въпроса, що се отнася до семействата на изчезналите лица 41 години след тяхното изчезване, и подчертава, че времето за намирането им изтича, тъй като свидетелите и роднините си отиват; призовава за незабавно и пълно изясняване на участта на безследно изчезналите лица;

4.

Приветства работата на Комитета за безследно изчезналите лица и подчертава значението на засилването на дейността му, тъй като местоположението на половината от всички изчезнали лица все още трябва да бъде открито, а на повече от две трети все още трябва да бъде установена самоличността;

5.

Подчертава, че дейността на Комитета за безследно изчезналите лица зависи от пълната подкрепа и сътрудничеството на всички участващи страни и във връзка с това приветства предоставянето на средства от ЕС и призовава за по-нататъшното им предоставяне;

6.

Отбелязва, че Комитетът за безследно изчезналите лица е отправил спешен призив към всички, които разполагат с информация за места, където е възможно да са погребани изчезналите лица, да се свържат с извършващите разследванията лица от Комитета за безследно изчезналите лица; призовава Турция и нейното правителството да прекратят незабавно преместването на останките от масовите гробове и да спазват международното право, международното хуманитарно право и решенията на ЕСПЧ, и в този смисъл да улесняват усилията на състоящия се от три страни Комитет за безследно изчезналите лица чрез предоставяне на пълен достъп до военните архиви и военните зони за ексхумация; призовава Турция да изпълни изцяло задължението си, произтичащо от решението на Европейския съд по правата на човека, за обезщетяване на семействата на безследно изчезналите лица;

7.

Призовава Турция да разреши, без умишлено забавяне, достъпа до зони, които са били определени като военни, за които има информация, че в тях се намират гробове на безследно изчезнали лица; подчертава , че турските военни следва да предоставят и да предават стари военни карти и да предоставят пълен достъп до своите архиви с цел да се улесни търсенето на все още неразкрити гробове;

8.

Настоятелно призовава всички държави членки на ЕС да ратифицират Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване като въпрос от първостепенно значение и призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да подкрепят работата на Комитета на ООН срещу насилственото изчезване на хора, създаден в съответствие с тази конвенция;

9.

Призовава всички заинтересовани страни, както и всички, които имат или чието положение им позволява да имат достъп до каквато и да било информация или доказателства въз основа на лични сведения, архиви, полеви доклади или регистри на центровете за задържане, да ги предоставят незабавно на Комитета за безследно изчезналите лица;

10.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на правителството и парламента на Турция, и припомня безусловното задължение на всяка държава, по силата на Европейската конвенция за правата на човека, да се придържа към окончателните съдебни решения по дела, по които тя е страна.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/35

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак и Сирия,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак и Сирия, и по-специално заключенията от 15 декември 2014 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно Ирак и Сирия от 30 август 2014 г.,

—

като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно Ирак и Сирия,

—

като взе предвид съвместното съобщение от 6 февруари 2015 г. на ЗП/ВП и Комисията, озаглавено „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш)“,

—

като взе предвид Резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 2139 (2014 г.), № 2165 (2014 г.) и № 2170 (2014 г.) и Резолюция S-22/1 на Съвета на ООН по правата на човека,

—

като взе предвид доклада на ООН на Независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

—

като взе предвид заключителните общи наблюдения по втория, третия и четвъртия периодичен доклад относно Ирак, публикувани от Комитета по правата на детето на 4 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и Сирия,

—

като взе предвид неотдавна направените изявления на върховния комисар на ООН за бежанците Антониу Гутереш относно положението на сирийските и иракските бежанци,

—

като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО от 5 септември 2014 г.,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно международното хуманитарно право, относно защитниците на правата на човека и относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

—

като взе предвид заключенията на Международната конференция за мир и сигурност в Ирак, проведена в Париж на 15 септември 2014 г.,

—

като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и законодателната си резолюция от 17 януари 2013 г. относно това споразумение (1),

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че продължаващата жестока криза в Сирия в резултат от режима на Асад и от проявяваното от терористите насилие доведе до хуманитарна катастрофа с безпрецедентен в историята мащаб, в която бяха убити над 200 000 души, повечето от които цивилни лица, над 7,6 милиона души бяха вътрешно разселени и над 12,2 милиона сирийци отчаяно се нуждаят от помощ на територията на Сирия; като има предвид, че 211 500 души все още са под обсада — 185 000 от правителствените сили и 26 500 г. от опозиционните сили; като има предвид, че над 3,8 милиона сирийци са избягали от страната си, главно в Ливан (1 160 468 бежанци), Турция (1 623 839), Йордания (621 773) и Египет/Северна Африка (160 772);

Б.

като има предвид, че хуманитарната ситуация в Ирак, предизвикана от продължаващия конфликт и насилието и репресиите от страна на терористичната организация „Ислямска държава в Ирак и Леванта/Даиш“ (ИДИЛ/Даиш), продължава да се влошава, и като има предвид, че над 5,2 милиона души се нуждаят от спешна хуманитарна помощ и над 2,1 милиона иракски граждани са вътрешно разселени; като има предвид, че 3,6 милиона души живеят в контролирани от ИДИЛ/Даиш територии, 2,2 милиона от които се нуждаят от спешна помощ, и като има предвид, че е особено трудно да се достигне до тези хора; като има предвид, че в Ирак също така се намират над 233 000 сирийски бежанци;

В.

като има предвид, че много бежанци и вътрешно разселени лица не са регистрирани и това ги лишава от правото на така необходимата хуманитарна помощ и основни мерки за защита;

Г.

като има предвид, че терористичната организация ИДИЛ/Даиш завзе части от Северозападен Ирак чрез използване на брутално и безогледно насилие, включително втория по големина град в Ирак — Мосул, и като има предвид, че това беше последвано от извънсъдебни екзекуции на иракски граждани, налагане на сурово тълкуване на законите на шериата, унищожаване на шиитски, суфитски, сунитски, язидски, кюрдски и християнски храмове и светилища и варварски зверства срещу цивилното население, които се отразяват особено на жените и децата;

Д.

като има предвид, че бивши баатистки военни от иракската армия са се присъединили към ИДИЛ/Даиш, и като има предвид, че самата армия е белязана от ширеща се корупция и политическа намеса, които възпрепятстват даването на ефективен отговор от нейна страна на ИДИЛ/Даиш;

Е.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш е създала т.нар. „шериатски съдилища“ на територията под неин контрол, които налагат варварски, жестоки и нечовешки наказания на мъже, жени и деца; като има предвид, че ИДИЛ/Даиш публикува наказателен кодекс, в който са предвидени престъпления, наказуеми чрез отрязване на крайници, убиване с камъни и разпъване на кръст; като има предвид, че наказаните лица са обвинявани в нарушаване на екстремистките тълкувания на групата относно ислямските закони на шериата или в подозрение за нелоялност;

Ж.

като има предвид, че ИДИЛ/Даиш започна систематична кампания на етническо прочистване в Северен Ирак и Сирия, като извършва военни престъпления, включително масови извънсъдебни убийства и отвличания, срещу етнически и религиозни малцинства; като има предвид, че ООН вече докладва за целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, изнасилвания, трафик и отвличане на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени нападения и сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че атаките на ИДИЛ/Даиш са насочени срещу етнически и религиозни малцинства, включително християнски, кюрдски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани;

З.

като има предвид, че в доклад, разпространен от Комитета на ООН за правата на детето на 4 февруари 2015 г., се твърди, че бойци на ИДИЛ/Даиш продават отвлечени деца като сексуални роби и убиват други, включително като ги разпъват на кръст и ги погребват живи; като има предвид, че повечето деца бежанци и разселени деца нямат достъп до образование;

И.

като има предвид, че голям брой жени са били убити или отвлечени от ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак; като има предвид, че според някои информации отвлечените жени и момичета са били жертви на изнасилване или сексуално насилие, принуждавани да сключват брак с бойци или са продавани в сексуално робство; като има предвид, че някои жени са били продадени като роби за едва 25 щатски долара; като има предвид, че мишена са по-специално жените язиди в Ирак; като има предвид, че очевидно липсват интегрирани служби за сексуално и репродуктивно здраве/сексуално и основано на пола насилие;

Й.

като има предвид, че изложени на риск изглеждат образованите, работещите жени, и особено жените, които са участвали като кандидати в избори за публична служба; като има предвид, че е налице информация за най-малко три екзекутирани жени адвокати и за четирима наскоро убити лекари в централен Мосул; като има предвид, че се очаква Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) да представи през март 2015 г. на Съвета на ООН по правата на човека доклад, в който се документират нарушения на правата на човека в Ирак от страна на ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че вероотстъпниците са взети на прицел и са обект на нехуманно насилие;

К.

като има предвид, че ЛГБТ лица са подложени на насилие и убийства, извършвани напълно безнаказано от ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че положението на ЛГБТ лицата в региона е особено уязвимо предвид ограничената подкрепа от семейството и общността, както и ограничената защита от страна на правителството, и като има предвид, че тяхната безопасност остава изложена на риск в бежанските общности или в някои приемащи общества;

Л.

като има предвид, че липсва така необходимата специфична психологическа помощ за жертвите на конфликта, включително жертвите на изнасилвания;

М.

като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) почти 50 % от всички сирийци са загубили домовете си, а 40 % от бежанците са принудени да понасят неотговарящи на стандартите условия на живот; като има предвид, че според ООН трима от четирима сирийци живеят в бедност и безработицата е над 50 %; като има предвид, че въпреки големите усилия, полагани от съответните правителства, две трети от сирийските бежанци в Йордания живеят под прага на бедността и 55 % от бежанците в Ливан се намират в неотговарящи на стандартите приюти; като има предвид, че в приемащите държави насилието и дискриминацията срещу бежанците са се засилили;

Н.

като има предвид, че Близкият изток преживява сурова зима и ВКБООН е увеличил зимното си подпомагане чрез стартиране на зимен план за 206 милиона щатски долара в помощ на милиони уязвими хора в региона; като има предвид, че въпреки положените усилия много бежанци са принудени да живеят в незавършени сгради и неподходящи приюти, които ги излагат на температури под нулата, силни снеговалежи и силни ветрове; като има предвид, че приблизително 740 000 вътрешно разселени иракчани са приютени в неотговарящи на стандартите жилища и че Съветът на ООН по правата на човека предприема мерки да предостави зимна подкрепа на 600 000 разселени лица в Ирак;

О.

като има предвид, че с повишаването на температурата се увеличава рискът от епидемии, свързани с лошите санитарни условия и ограничения достъп до безопасна питейна вода, най-вече в общинските и неофициалните поселища;

П.

като има предвид, че УНИЦЕФ предоставя зимна помощ в Сирия, Ирак, Ливан, Йордания и Турция на 916 000 от всичките 1,3 милиона нуждаещи се деца; като има предвид, че УНИЦЕФ и Световната продоволствена програма стартираха зимна кампания за парична помощ през януари 2015 г. с цел да предоставят на 41 000 уязвими деца бежанци в лагерите Заатари и Азрак по 14 йордански динара, за да могат семействата им да им купят зимни дрехи;

Р.

като има предвид, че на 1 декември 2014 г. Световната продоволствена програма беше временно принудена да спре жизнено важна схема за хранителни помощи за над 1,7 милиона сирийски бежанци в резултат на международната криза с финансирането; като има предвид, че след спешен апел Световната продоволствена програма набра 88 милиона щатски долара и би могла да предостави хранителна помощ на бежанците в Ливан, Йордания, Египет и Турция; като има предвид, че по преценки на Световната продоволствена програма понастоящем около 2,8 милиона души в Ирак се нуждаят от хранителна помощ; като има предвид, че само Световната продоволствена програма спешно е имала нужда от 214,5 милиона щатски долара за своите операции в Сирия и региона, от които 112,6 милиона щатски долара са били необходими, за да се отговори на нуждите от хранителни помощи за следващите четири месеца;

С.

като има предвид, че страните в конфликта са използвали колективното наказание като средство за водене на война и са извършвали кражби и незаконна търговия с продукти от помощта, като по този начин са нарушили Женевските конвенции;

Т.

като има предвид, че според Комисията около 276 000 бежанци са се опитали да влязат незаконно в ЕС, като повечето от тях са извършили опасно пътуване през Средиземно море; като има предвид, че според международни организации близо 2 % от бежанците са се удавили по време на пътуването; като има предвид, че престъпни организации превозват бежанци в „лодки-призраци“, стигащи до ЕС на автопилот; като има предвид, че на 9 декември 2014 г. в Женева се проведе конференция, посветена на презаселването, на която правителствата поеха обещание да приемат 100 000 сирийски бежанци; като има предвид, че според ВКБООН паричните вноски ще продължават да бъдат недостатъчни с оглед на нуждите, свързани с презаселването в региона;

У.

като има предвид, че за нуждаещите се в Сирия и за бежанците и приемащите ги държави са мобилизирани над 3,3 милиарда евро от ЕС и неговите държави членки за оказване на помощ и за възстановяване; като има предвид, че само през 2014 г. ЕС и неговите държави членки са били вторият най-голям донор на хуманитарна помощ за Ирак, предоставяйки 163 милиона евро; като има предвид, че Механизмът на Европейския съюз за гражданска защита беше задействан по молба на правителството на Ирак; като има предвид, че ЕС е изразходвал повече от предвидените средства за посрещане на хуманитарните нужди, и като има предвид, че финансовите средства, обещани от няколко държави извън ЕС, невинаги са били действително прехвърляни;

Ф.

като има предвид, че въпреки множеството апели международната общност не успява да отговори на нуждите на сирийците и иракчаните и на държавите, които приютяват бежанци; като има предвид, че според г-жа Кюн Ва Кан, помощник генерален секретар на ООН по хуманитарните въпроси, операциите на ООН страдат от липса на финансиране, тъй като са били получени едва 39 % от необходимите 2,3 милиарда щатски долара; като има предвид, че ВКБООН заяви, че предоставянето на хуманитарна помощ е важен приоритет, но че работата по места за предоставяне на цивилните лица и на бежанците на помощта, от която се нуждаят, е все още много трудна; като има предвид, че агенциите на ООН, ръководещи оперативни програми за хуманитарна помощ, трябва да гарантират по-интегриран и ефективен от гледна точка на разходите отговор на потребностите на всички общности, предизвикващи загриженост;

Х.

като има предвид, че международната общност трябва да предостави пропорционален отговор на военните действия, насочен към облекчаване на страданията на цивилните лица, попаднали в капана на конфликта; като има предвид, че правосъдието и помирението ще бъдат необходими като елемент на мерките след края на конфликта и като стъпка към изграждането на приобщаващо, представително и демократично управление;

Ц.

като има предвид, че някои държави членки предлагат оборудване и помощ за обучение на законните иракски сили и на кюрдските бойци пешмерга; като има предвид, че някои държави членки пряко участват във военни действия на коалицията срещу ИДИЛ/Даиш;

1.

Категорично осъжда жестоките систематични и широко разпространени нарушения на правата на човека, извършени от режима на Асад, от терористи на ИДИЛ/Даиш и от други джихадистки групировки в Ирак и Сирия, в това число убийствата на заложници, всички актове на насилие срещу лица поради тяхната религиозна и етническа принадлежност и насилието срещу жени и ЛГБТИ лица; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; изразява съжаление относно създаването на незаконни, т. нар. „шериатски съдилища“ на територията, контролирана от ИДИЛ/Даиш; припомня абсолютното си осъждане на изтезанията; изразява дълбоката си съпричастност с жертвите на жестокостите, извършени от режима на Асад, от терористи на ИДИЛ/Даиш и от други джихадистки групировки , и призовава за незабавно освобождаване на всички заложници; решително осъжда злоупотребите на ИДИЛ/Даиш срещу деца;

2.

Изразява нарастваща загриженост по повод на влошаването на хуманитарното положение и положението с правата на човека в Сирия и Ирак и нарушенията на международното хуманитарно право, не на последно място в контекста на бунтовническите действия на ИДИЛ/Даиш;

3.

Подчертава, че продължаващата война в Сирия и по-новата заплаха от ИДИЛ/Даиш излагат на сериозна опасност народите на Ирак и Сирия и широкия Близък изток; призовава ЕС да приеме и да приложи всеобхватна регионална стратегия за разгромяване на ИДИЛ/Даиш и да допринесе за съвместните усилия за смекчаване на хуманитарната криза и прекратяване на конфликта в Сирия и Ирак; припомня, че е необходима съгласувана реакция, за да се координират всички аспекти на участието и да се подкрепят приемащите държави, включително с помощ в областта на сигурността, хуманитарна, макроикономическа помощ и помощ за развитие; приветства ролята на съседните държави за приема на бежанци; подчертава, че ЕС се нуждае от стратегия, която допълва дейностите на ООН и на коалицията срещу ИДИЛ/Даиш и е насочена към ангажиране с регионалните партньори с цел справяне с финансирането на тероризма, доставката на оръжия и потока от транснационални чуждестранни бойци;

4.

Подчертава, че различни етнически и религиозни малцинства в продължение на десетилетия са живели в мир в Близкия изток;

5.

Подкрепя световната кампания срещу ИДИЛ/Даиш и приветства ангажимента на коалиционните партньори да работят заедно в обща, многостранна и дългосрочна стратегия за разгром на ИДИЛ/Даиш; подкрепя силната решимост на края на Йордания да води борба с ИДИЛ/Даиш; приветства разгрома на ИДИЛ/Даиш в сирийския град Кобани; подчертава, че помощта за държавите от региона в борбата им срещу съпроводения с насилие екстремизъм, както и инструментите за борба с финансирането на тероризма следва да представляват част от тази стратегия; във връзка с това подчертава, че всяка военна кампания за освобождаване на териториите под контрола на ИДИЛ/Даиш следва да се придържа стриктно към международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека, за да не доведе до повече жертви и до подхранване на екстремистката програма, както и за да предотврати нови вълни от бежанци и вътрешно разселени лица;

6.

Осъжда използването и експлоатацията от ИДИЛ/Даиш и свързаните с нея групи на нефтени находища и свързаната с тях инфраструктура, което дава възможност на ИДИЛ/Даиш да генерира значителни приходи, и настоятелно призовава всички държави да спазват Резолюции 2161 (2014 г.) и 2170 (2014 г.) на Съвета за сигурност на ООН, които осъждат всяка търговия, пряка или косвена, с ИДИЛ/Даиш и свързаните с нея групи;

7.

Подчертава първостепенното значение на защитата на гражданското население в своята цялостна регионална стратегия и необходимостта да се поддържат отделни хуманитарните от военните усилия/усилията за борба с тероризма; подчертава взаимовръзката между конфликта и хуманитарното страдание и радикализацията;

8.

Счита, че разгромът на екстремистката терористична заплаха, която се разпространява в Близкия изток и Северноафриканския регион и извън него, е от решаващо значение за борбата с тероризма в ЕС, тъй като разпространението й действително подхранва радикализацията на местно ниво;

9.

Отново изразява загриженост във връзка с факта, че хиляди чуждестранни бойци, включително граждани на държави членки на ЕС, са се присъединили към бунтовническите действия на ИДИЛ/Даиш; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от тяхна територия, в съответствие с Резолюция 2170 (2014 г.) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС във връзка с наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на подходящи правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове; призовава държавите членки да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС;

10.

Приветства новата стратегия на ЕС „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и заплахата от „Ислямска държава“ (Даиш)“, и по-специално пакета от мерки на стойност 1 млрд. евро за „подпомагане на възстановяването на мира и сигурността, твърде дълго разрушавани от тероризма и насилието“, както заяви заместник-председателят/върховен представител;

11.

Призовава международната общност да предостави повече хуманитарна помощ и подкрепа на хората, засегнати от кризата в Ирак и Сирия; призовава ЕС да обмисли инициатива за свикване на конференция на донорите; приветства ангажиментите, поети от държавите членки на ЕС, като най-голям донор на финансова помощ, и техните бъдещи ангажименти; призовава ЕС да упражни натиск върху всички донори, така че те своевременно да изпълнят своите обещания и да осъществят ангажиментите си; призовава за увеличаване на вноските на ЕС в хуманитарните програми на ООН и за засилване на сътрудничеството на ЕС с международни организации;

12.

Подчертава, че предвид безпрецедентния мащаб на кризата облекчаването на страданията на милиони сирийци и иракчани, нуждаещи се от основни стоки и услуги, трябва да бъде приоритет за ЕС и международната общност като цяло; осъжда последователното възпрепятстване на опитите за предоставяне на хуманитарна помощ и призовава всички страни в конфликта да зачитат всеобщите права на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и подкрепа чрез всички възможни канали, включително през границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници в съответствие с различните резолюции на Съвета за сигурност на ООН по този въпрос;

13.

Призовава всички страни в конфликта да спазват международното хуманитарно право и да гарантират, че цивилното население е защитено, има безпрепятствен достъп до медицински съоръжения и хуманитарна помощ и е в състояние да напусне областите, засегнати от насилие, по безопасен начин и с достойнство;

14.

Изразява убеждението си, че незабавната хуманитарна помощ и защитата трябва да бъдат неразделна част от дългосрочни стратегии за облекчаване на човешкото страдание, причинено от конфликта, и за подкрепа на социално-икономическите права и възможностите за препитание на завърналите се лица, вътрешно разселените лица и бежанците, включително жените, така че да се осигури по-добро ръководство и участие, с оглед да им се предостави възможност да избират трайни решения, подходящи за техните нужди; счита, че е необходимо да се обърне внимание на специфичните рискове и особените потребности на различните групи жени и деца, които са подложени на множество и пресичащи се форми на дискриминация;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат незабавно конкретни стъпки за намиране на решение за положението на жените и момичетата в Ирак и Сирия и за гарантиране на тяхната свобода и на зачитането на основните им права, както и да приемат мерки за предотвратяване на експлоатацията, малтретирането и насилието срещу жени и деца, и по-специално принудителните бракове на момичетата; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жените, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членове на ИДИЛ/Даиш;

16.

Призовава за подновен акцент върху достъпа до образование, съобразено със специфичните потребности, породени от продължаващия конфликт;

17.

Призовава ЕС и неговите държави членки да използват докрай насоките на ЕС за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, по отношение на Ирак и Сирия;

18.

Призовава международните хуманитарни агенции, работещи в Ирак и Сирия, включително агенциите на ООН, да увеличат предоставянето на медицински услуги и услуги по консултиране за разселените лица, включително психологическо лечение и подкрепа, за разселените лица, избягали в резултат на напредването на ИДИЛ/Даиш, като обръщат специално внимание на нуждите на най-уязвимите части от населението, а именно жертвите на сексуално насилие и децата; призовава за осигуряване на финансова подкрепа и за разработване на програми за всеобхватен отговор на медицинските/психологическите и социалните потребности на оцелелите от сексуално и основано на пола насилие по време на продължаващия конфликт;

19.

Призовава всички държави членки да ускорят обработката на молбите за убежище от нарастващия брой бежанци, които бягат от зоните на конфликт; призовава ЕС да разгледа въпроса за често смъртоносните пътувания през Средиземно море, да приложи координирана стратегия, насочена към спасяване на човешкия живот, и да предостави подкрепа на държавите членки, които са най-силно засегнати от масовото пристигане по техните брегове на незаконни имигранти и търсещи убежище лица;

20.

Отново осъжда най-категорично престъпленията, извършени от сирийския режим срещу неговото население, в т.ч. използването на химически и запалителни оръжия срещу цивилни лица, масовите произволни задържания и стратегията за обсади, чрез които гладуващото население бива принуждавано да се подчини;

21.

Посочва, че неадекватният отговор на нестабилността в Сирия е дал възможност на ИДИЛ/Даиш да процъфти; изразява своята загриженост във връзка с все по-активното участие на екстремистки ислямистки групи и транснационални чуждестранни бойци в конфликта в Сирия; подчертава, че едно трайно решение изисква политически преход чрез воден от Сирия, приобщаващ политически процес въз основа на комюникето от Женева от юни 2012 г. с подкрепата на международната общност; призовава ЕС да поеме инициатива за дипломатически усилия за тази цел; приветства и подкрепя работата на специалния пратеник на ООН за Сирия Стафан де Мистура и неговите усилия за постигане на „замразяване“ на тежките сражения в градските центрове, в т.ч. в Алепо;

22.

Призовава всички регионални участници да допринесат за усилията за намаляване на напрежението в Ирак и Сирия;

23.

Призовава новото иракско ръководство за действия по ангажимента му за постигане на приобщаващо правителство, представляващо законните интереси и отговарящо на сериозните хуманитарни нужди на всички иракчани; призовава иракските органи и международната общност да предотвратят предприемането на отмъщение спрямо сунитското цивилно население в областите, които понастоящем са под контрола на ИДИЛ/Даиш, след като тези области бъдат освободени от ИДИЛ/Даиш; подчертава факта, че единството, суверенитетът и териториалната неприкосновеност на Ирак са от основно значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

24.

Приветства усилията на бюрото на Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията в Ербил, столицата на Кюрдистанския регион в Ирак, за справяне с хуманитарната ситуация в региона; подчертава, че е необходима по-голяма и по-добра координация между Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Комисията и Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ на Комисията с цел да се служи на нуждаещото се население по най-добър и най-ефективен начин;

25.

Приветства съобщението на заместник-председателя/върховен представител относно откриването на бюро на ЕС в Ербил и призовава откриването на това бюро да подобри ефективността и видимостта на действията на ЕС на място, включително по-добра координация на хуманитарната помощ и помощта за развитие; призовава за укрепване на бюрото на ЕС в Газиантеп, Турция;

26.

Подкрепя искането на Съвета по правата на човека към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за спешно изпращане на мисия в Ирак, която да разследва злоупотребите и нарушенията на международното право в областта на правата на човека, извършени от ИДИЛ/Даиш и свързаните с нея терористични групи, и да установи фактите и обстоятелствата около такива злоупотреби и нарушения с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност;

27.

Поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия и Ирак без отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта, най-вече тези на религиозна или етническа основа; повторно отправя призива си за предаването на заподозрените в извършването на престъпления срещу човечеството в Сирия и Ирак на Международния наказателен съд и подкрепя всички инициативи в тази насока, например чрез Съвета за сигурност на ООН;

28.

Изисква еднакви мерки за отчетност за всички страни в конфликта и достъп до правна помощ за всички жертви на повсеместните нарушения; счита, че е от първостепенно значение да се гарантира защитата на цивилните лица, попаднали в капана на насилието и нямащи достъп до безопасни убежища, или които не могат да получат достъп до животоспасяваща хуманитарна помощ;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник- председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на всички участващи в конфликта в Сирия страни.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/42

—

като взе предвид предложението на Председателския съвет,

—

като взе предвид решението на Комисията да разследва практиката на данъчните постановления съгласно правилата на ЕС за държавна помощ във всички държави членки;

—

като взе предвид задължението на всички държави членки съгласно правилата на ЕС за данъчно облагане да съобщават на други държави членки, чрез спонтанен обмен, информация относно данъчните постановления, и по-специално в случаите на възможна загуба на данъчни приходи в друга държава членка, или когато намаляването на данъчното задължение може да е следствие от изкуствени прехвърляния на печалби в рамките на групи предприятия;

—

като взе предвид член 197 от своя правилник,

1.

Решава да създаде Специална комисия относно данъчните постановления и други мерки, сходни по естество или въздействие, с цел проверка на практиката, свързана с прилагането на правото на ЕС относно държавната помощ и данъчното облагане, във връзка с данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, издадени от държавите членки, в случай че подобна практика изглежда да е акт на дадена държава членка или на Комисията;

2.

Решава, че Специалната комисия ще разполага със следните правомощия:

3.

Решава, че Специалната комисия ще се състои от 45 членове;

4.

Решава, че срокът на действие на Специалната комисия ще бъде 6 месеца, считано от датата на приемане на настоящото решение.

5.

Счита, че е целесъобразно Специалната комисия да представи доклад, изготвен от двама съдокладчици.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/44

—

като взе предвид Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г. (1),

—

като взе предвид решението си от 28 септември 2005 г. за приемане на Устава на членовете на Европейския парламент (2), и по-конкретно член 2, параграф 1 и член 3, параграф 1 от него,

—

като взе предвид Директива 93/109/ЕО на Съвета от 6 декември 1993 г. за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани (3),

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 7 юли 2005 г. и 30 април 2009 г. (4),

—

като взе предвид членове 3, 4 и 11 и Приложение I към своя правилник,

—

като взе предвид официално обявените от компетентните органи на държавите-членки резултати от изборите за Европейски парламент,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0013/2015),

A.

като има предвид, че в член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г. се уточняват ясно длъжностите, несъвместими с положението на член на Европейския парламент;

Б.

като има предвид, че съгласно член 11 и Приложение I към правилника членовете на ЕП се задължават да декларират подробно професионалните си дейности и всички други функции или дейности, изпълнявани срещу възнаграждение;

В.

като има предвид, че всички държави членки съобщиха на Европейския парламент имената на избраните кандидати, някои от тях все още не са изпратили — или изпратиха със закъснение — списъците с имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране, произтичащо от изборния резултат съгласно изискванията на член 3, параграф 4 от Правилника за дейността на ЕП;

Г.

като има предвид, че в някои случаи държавите членки извършиха частично уведомяване относно избраните кандидати и изпратиха допълнителни подробности впоследствие;

Д.

като има предвид, че в някои държави членки възраженията срещу избора на някои членове на Парламента се разглеждат в съответствие с националното законодателство и като има предвид, че тези процедури биха могли да доведат до анулирането на избора на съответните членове на Парламента;

Е.

като има предвид, че съгласно член 12 от Акта от 20 септември 1976 г. Европейският парламент се задължава да се произнесе по всеки спор относно действителността на мандата на своите членове само когато те се отнасят до нарушения на разпоредбите на горепосочения акт, а не в случаи на нарушения на национални изборни разпоредби, към които той препраща;

Ж.

като има предвид, че за да провери пълномощията на своите членове в съответствие с член 12 от Акта от 1976 г., Парламентът е длъжен да се запознае с резултатите от изборите, официално обявени от компетентните органи на държавите членки, без възможност за преценка по въпроса; като има предвид обаче, че тази разпоредба не е пречка за докладване от страна на Парламента, по целесъобразност, за потенциални случаи на несъвместимост между националното законодателство относно провеждането на избори, на което се основават резултатите, и правото на ЕС;

З.

като има предвид, че гражданите на някои държави членки, които са живели в друга държава членка за определен период от време, могат да бъдат лишени от правото да гласуват в своята държава членка по произход (лишаване от избирателни права); като има предвид, че в някои случаи това може да означава лишаване от правото на кандидатиране;

И.

като има предвид, че избирателната комисия на Обединеното кралство съобщи, че редица граждани на други държави членки, които пребивават в Обединеното кралство, не са могли да упражняват правото си да гласуват на последните европейски избори;

1.

Обявява за действителен, освен ако не са налице евентуални решения на компетентните органи на държавите членки, където изборните резултати евентуално са оспорени, мандата на членовете на Европейския парламент, посочени в приложението към настоящото решение, избирането на които е съобщено от компетентните национални органи и които са направили писмени декларации по член 7, параграфи 1 и 2 от Акта от 20 септември 1976 г. и по Приложение I към правилника;

2.

Изразява отново искането си компетентните национални органи не само своевременно да съобщят на Европейския парламент всички имена на избраните кандидати, но също така да изпратят имената на техните евентуални заместници по реда на тяхното класиране, произтичащо от изборния резултат;

3.

Призовава компетентните органи на държавите членки да приключат без забавяне разглеждането на спорове, които са отнесени до тях, и да уведомят Европейския парламент за резултатите;

4.

Счита, че лишаването от избирателни права е равносилно на наказване на граждани, които са упражнили правото си на свободно движение в рамките на ЕС (член 20, параграф 2, буква а) от ДФЕС), отричане на правото им да гласуват и да се кандидатират в избори за Европейски парламент в държавата членка по пребиваване (член 20, параграф 2, буква б) от ДФЕС) и нарушаване на принципа на преките всеобщи избори (член 14, параграф 3 от ДЕС и член 1, параграф 3 от Акта от 1976 г.); счита, че при никакви обстоятелства лишаването от избирателни права не бива да се прилага по отношение на европейските избори, и призовава Комисията да гарантира, че нито една държава членка не предвижда тази възможност;

5.

Призовава държавите членки да гарантират опростяване на регистрационните формалности, свързани с участието на граждани на други държави членки в изборите за Европейски парламент, независимо от това дали като гласоподаватели или кандидати, по-специално чрез премахване на ненужните административни пречки, така че правата, посочени в член 20, параграф 2, букви а) и б) от ДФЕС да се упражняват на практика; изисква от Комисията да гарантира, че практиките на държавите членки са в съответствие с правото на ЕС;

6.

Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Комисията и компетентните национални органи, както и на парламентите на държавите членки.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/85

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0308),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0011/2014),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г. (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове (2),

—

като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0031/2014),

A.

като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/87

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0317),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C8-0017/2014),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г. (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове (2),

—

като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0033/2014),

A.

като има предвид, че съгласно становището на Консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/88

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0318),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0016/2014),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

след като се консултира с Европейския икономически и социален комитет,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове (1),

—

като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0032/2014),

A.

като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/89

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0321),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0012/2014),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г. (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официално кодифициране на законодателни текстове (2),

—

като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0040/2014),

A.

като има предвид, че съгласно становището на Консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/90

—

като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0322),

—

като взе предвид член 294, параграф 2 и член 207, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0013/2014),

—

като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2014 г. (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 20 декември 1994 г. относно ускорен метод на работа за официална кодификация на законодателни текстове (2),

—

като взе предвид членове 103 и 59 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси (A8-0035/2014),

A.

като има предвид, че съгласно становището на Kонсултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията въпросното предложение се свежда до обикновена кодификация на съществуващите текстове, без промяна по същество;

1.

Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.

Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

25.8.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 310/91

—

като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2011)0904),

—

като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г.,

—

като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0263/2014),

—

като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г.,

—

като взе предвид член 59 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0007/2015),