9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/5

P8_TA(2014)0059

ЕС и рамката за световно развитие за периода след 2015 г.

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (2014/2143(INI))

(2016/C 289/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—	като взе предвид доклада, приет през юли 2014 г. от отворената работна група на ООН по въпросите на целите за устойчиво развитие,

—	като взе предвид доклада, приет на 8 август 2014 г. от междуправителствения експертен комитет на ООН относно финансирането на устойчивото развитие,

—	като взе предвид министерската декларация от Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие от юли 2014 г.,

—	като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—	като взе предвид заключителния документ на срещата на високо равнище на Световното партньорство за ефективно сътрудничество в областта на развитието (GPEDC) в Мексико от април 2014 г.,

—	като взе предвид декларация и платформата за действие от Пекин, приети на Четвъртата световна конференция за жените през септември 1995 г., и последвалите я заключителни документи,

—	като взе предвид програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието (МКНР), приета в Кайро през 1994 г., и последващото преразглеждане + 20,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 18 декември 1979 г.,

—	като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“, в който се оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—	като взе предвид резултатите от Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г. и доклада от последвалата я Конференция по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

—	като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2014 г. на Програмата на ООН за развитие, озаглавен „Поддържане на човешкия напредък: намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост“,

—	като взе предвид доклада от май 2013 г. на работната група на високо равнище от изтъкнати личности към ООН относно Програмата за развитие в периода след 2015 г.,

—	като взе предвид доклада от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, преведена в Рио де Жанейро, Бразилия, в периода 20—22 юни 2012 г.,

—	като взе предвид доклада от юни 2012 г. на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., до генералния секретар на ООН, озаглавен „Осъществяване на бъдещето, което искаме за всички“,

—

като взе предвид резолюцията, озаглавена „Изпълнение на поетия ангажимент: обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, приета от Общото събрание на ООН на неговото пленарно заседание на високо равнище относно Целите на хилядолетието за развитие, в рамките на неговата шестдесет и пета сесия през 2010 г.,

—	като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—	като взе предвид доклада на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), озаглавен „Състояние на продоволствената несигурност в света“,

—	като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан през декември 2011 г.,

—	като взе предвид доклада на Програмата на ООН за развитие (ПРООН), озаглавен „Отвъд междинния преглед — постигане на Целите на хилядолетието за развитие“, публикуван през януари 2010 г.,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

—

като взе предвид дейността на работната група на системата на ООН, отговаряща за Програмата на ООН за развитие в периода след 2015 г., оглавявана съвместно от Департамента по икономически и социални въпроси към ООН и ПРООН, с подкрепата на всички агенции на ООН и в консултация със съответните заинтересовани страни,

—	като има предвид глобалната стратегия и плана за действие по отношение на общественото здраве, иновациите и интелектуалната собственост на Световната здравна организация (СЗО) от 24 май 2008 г.,

—	като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—	като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

—	като взе предвид Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие (1),

—	като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—	като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. — ръководство, озаглавено „Основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, за сътрудничеството на ЕС за развитие“ (SWD(2014)0152),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—	като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие за периода след 2015 г.“ в периода 15 юни — 15 септември 2012 г.,

—	като взе предвид Съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката за развитие на Европейския съюз, озаглавена „Европейският консенсус“ (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

—	като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г. (3),

—	като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН (4),

—	като взе предвид своята позиция от 2 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на развитието (2015 г.) (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г. (6),

—	като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.,

—	като взе предвид съвместната декларация на АКТБ и ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г. от 20 юни 2014 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по общи въпроси от 25 юни 2013 г. относно всеобхватната програма за периода след 2015 г.,

—	като взе предвид член 52 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0037/2014),

A.	като има предвид, че през 2000 г. всички имащи отношение заинтересовани страни се събраха, за да определят ЦХР с оглед на постигането на конкретни цели по отношение на развитието и премахването на бедността до 2015 г.;

Б.

като има предвид, че с ЦХР беше повишена осведомеността относно премахването на бедността в световен мащаб като неотложно предизвикателство и приоритет за глобални действия; като има предвид, че степента на постигане на ЦХР е различна, като са налице видими положителни ефекти по отношение на намаляването на крайната бедност, на борбата срещу маларията и туберкулозата, на подобряването на достъпа до питейна вода и на намаляването на различията по отношение на записаните в начално училище деца; като има предвид, че при определянето на рамката за периода след 2015 г. трябва да се обърне надлежно внимание на някои проблемни аспекти на ЦХР;

В.

като има предвид, че оценките на напредъка при постигането на настоящите ЦХР показаха, че при новата рамка е от решаващо значение наличието на силна връзка между премахването на бедността, борбата с неравенствата и насърчаването на устойчивото развитие, както и на единен и всеобщ набор от цели, обвързани с диференцирани подходи;

Г.

като има предвид, че по прогнозни данни градското население ще нарасне от сегашните 3,6 милиарда души до над 6 милиарда души, а за най-големите градове се очаква да прераснат в мегаполиси с население от над 100 милиона души; като има предвид, че прекомерната урбанизация подкопава устойчивостта на развитието във всичките му измерения;

Д.

като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. бе издигнат призив за достъп до услуги в областта на репродуктивното и сексуалното здраве, включително семейно планиране; припомня във връзка с това, че през 2013 г. около 289 000 жени са починали по време на бременността или раждането; припомня ЦХР 5 и необходимостта жените да имат достъп до ефективен метод за предпазване от забременяване и семейно планиране, за да може да се намали майчината смъртност с почти една трета;

Е.

като има предвид, че намаляването на бедността не е равномерно и неравенствата между държавите и в рамките на отделните държави, което е нараснало както в развитите, така и в развиващите се страни, представляват сериозен проблем пред развитието, особено в страни с ниски или средни доходи; като има предвид, че 1,5 милиарда души живеят в бедност с припокриващи се лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот, по-специално в засегнатите от конфликти и нестабилните държави;

Ж.	като има предвид, че съпроводените с насилие конфликти и хуманитарните кризи продължават да имат разрушителни последици за усилията за развитие; като има предвид, че жените са по-силно засегнати от военните конфликти и кризи;

З.

като има предвид, че все още са необходими допълнителни усилия за намаляване наполовина на процента на гладуващите хора, като 162 милиона малки деца са изложени на риск от недохранване; като има предвид, че скритият глад може да бъде определен като недостатък на микроелементи, който може да има необратимо въздействие в здравната и социално-икономическата сфера, свързано със спада в производителността на хората;

И.	като има предвид, че 2014 г. е международна година на семейното земеделие;

Й.

като има предвид, че в Декларацията за правото на развитие от 1986 г. се утвърждава развитието като основно право на човека; като има предвид, че с Декларацията се поема ангажимент за прилагане на подход, „основан на правата на човека“, който се характеризира с реализирането на всички права на човека (икономически, социални, културни, граждански и политически); като има предвид, че с Декларацията се поема също така ангажимент и за укрепване на международното сътрудничество;

К.

като има предвид, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната са заплаха за намаляването на бедността, като засилват съществуващите слабости, при положение че много от развиващите се страни все още зависят от селското стопанство и природните ресурси, обусловени от климата, и не разполагат с необходимия капацитет за управление на рисковете, свързани с климата; като има предвид, че съществува неотложна необходимост от намаляване на емисиите на парникови газове в световен мащаб и постигане на по-справедливо и устойчиво ръководство и управление по отношение на природните ресурси;

Л.

като има предвид, че напредъкът в посока постигане на ЦХР, свързани със здравето, се дължи до голяма степен на инвестициите в изследователска и развойна дейност, направени преди години; като има предвид, че правата на интелектуална собственост не следва да пречат на достъпа до лекарства на достъпни цени;

M.	като има предвид, че достъпът до развитие в ранна детска възраст и до възможно най-качествено образование и обучение за всяко дете, млад човек или възрастен е основна предпоставка за прекъсването на порочния кръг на „наследствената“ бедност и неравенство;

Н.	като има предвид, че е постигнат слаб напредък по отношение на равенството между половете и овластяването на жените; като има предвид, че жените често са обект на дискриминация и насилие;

като има предвид, че в световен мащаб жените и момичетата съставляват мнозинството от хората, които живеят в крайна бедност, и като има предвид, че равенството между половете и правата на жените са необходимо условие за успеха на рамката за световно развитие за периода след 2015 г.; като има предвид, че всеки ден около 800 жени умират вследствие на усложнения по време на бременността или при раждането; като има предвид, че на Международната конференция за населението и развитието в Кайро от 1994 г. беше отправен призив за всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, които могат да бъдат животоспасяващи;

П.	като има предвид, че жените представляват повече от половината от броя на мигрантите;

Р.	като има предвид, че Африка изнася значително повече капитал за света под формата на незаконни финансови потоци в сравнение с това, което получава като международна помощ и парични преводи;

С.	като има предвид, че с новата рамка за развитие се предоставя възможност да се осигури широкото участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

Т.

като има предвид, че трябва да бъдат създавани повече нови и достойни работни места, за да се отговори на демографския растеж в световен мащаб; като има предвид, че частният сектор е основен генератор на работни места както в развитите, така и в развиващите се страни и поради това може да бъде основен партньор в борбата срещу бедността, когато са налице ясни механизми за отчетност и се спазват международните актове относно социалната закрила;

У.	като има предвид, че помощта продължава да изпълнява уникална по своя характер роля за намаляването на бедността и като решаващ фактор в развиващите се страни;

Ф.	като има предвид, че мобилизацията на вътрешните ресурси е важен елемент в борбата срещу бедността и неравенството;

Х.

като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са най-големите донори на помощ за развитие и поради това следва да продължат да бъдат движещата сила и в следващия етап на преговорите в рамките на ООН, като насърчават по-конкретно подхода, основан на правата на човека, въз основа на равнопоставеност, недискриминация, участие и приобщаване при разработването и прилагането на рамката;

Ц.	като има предвид, че в заключенията на Съвета от декември 2014 г. ще бъде определен съгласуван набор от принципи, както и основните насоки на стратегията за преговорите;

Ч.	като има предвид, че в член 208 от ДФЕС се постановява, че премахването на бедността е основната цел на политиката на ЕС за развитие и се предвижда съгласуваност на политиките за развитие;

I. Целите на хилядолетието за развитие: оценка и нови предизвикателства

Подчертава, че условията в световен мащаб се промениха през последните години, като това включва и размествания в глобалното икономическо и политическо равновесие, и че макар някои страни с развиващи се и бързо развиващи се икономики да са постигнали съответния икономически растеж, те все още са изправени пред високи и нарастващи равнища на неравенство; счита, че е необходим нов подход, който да обхваща глобалното управление, със силен акцент върху съгласуваността на политиката за развитие и предоставянето на глобални обществени блага;

Припомня, че макар да имат предимството да са недвусмислени, ЦХР не обърнаха внимание на лежащите в основата структурни фактори, водещи до бедност и неравенство; подчертава, че рамката за устойчиво развитие в световен мащаб за периода след 2015 г. следва да играе преобразуваща роля, като се обърне внимание на първопричините за бедността и неравенството и по този начин да се постигнат резултати в областите, където работата по настоящите ЦХР е останала недовършена;

Подчертава, че с определените през 2000 г. ЦХР са постигнати много успехи в държавите със средни доходи и в развиващите се страни, но че напредъкът е неравномерен, както в рамките на отделните страни, така и когато се сравняват страните една с друга, поради което тези резултати трябва да бъдат правилно анализирани и да бъдат извлечени съответните поуки при разработването на световната рамка за развитие за периода след 2015 г.;

Припомня, че макар ЦХР да доведоха до коренна промяна в живота на хората, ключови въпроси като нарушенията на правата на човека, неравенствата (включително неравенството между половете), въоръжените конфликти и тероризма, изменението на климата, продоволствената несигурност, липсата на права на собственост, липсата на поземлени права, миграцията, ограничения достъп до здравни услуги и образование, демографските промени, ограничените ресурси, загубата на биологично разнообразие, корупцията, данъчните измами и избягването на данъци, неустойчивия растеж, безработицата и финансовата и икономическа криза все още представляват изключително сложни и взаимосвързани предизвикателства за следващите десетилетия и пораждат необходимостта да се намерят нови пътища за развитие, които биха могли да доведат до приобщаващо и устойчиво развитие за всички;

Подчертава, че екологичната устойчивост е първостепенно предизвикателство и евентуален неуспех в тази област вероятно ще постави под заплаха всички измерения на човешкото развитие; по-специално припомня, че влошаването на състоянието на околната среда представлява огромна пречка пред постигането на целта за премахване на крайната бедност и глада; припомня, например, че запазващите се неравенства и борби за оскъдни ресурси са сред основните движещи сили на конфликтите, глада, несигурността и насилието, които на свой ред са ключови фактори, възпрепятстващи човешкото развитие и усилията за постигане на устойчиво развитие;

Подчертава, че с новата рамка следва да се реагира ефективно на тези предизвикателства и да се предприемат мерки по важни въпроси като зачитането на достойнството на всяко човешко същество, справедливостта, равенството, доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава, мира и сигурността, изменението на климата, намаляването на риска от бедствия и изграждането на устойчивост, запазването на биологичното разнообразие, приобщаващия и устойчив растеж, правата на собственост, поземлените права, здравната и социалната закрила, образованието, научните изследвания и иновациите, както и правата на жените, на децата, на младите хора и на малцинствата;

Подчертава факта, че новата рамка за развитие трябва да бъде универсална по своя характер и да е приложима във всички държави, включително държавите — членки на ЕС, и поради това трябва да бъде подходяща и справедлива както за развитите, така и за развиващите се страни, като същевременно се отчитат различните национални обстоятелства, капацитет, политики и приоритети; подчертава, че новите отговорности и създадените тежести трябва да бъдат споделени поравно, но и справедливо от всички държави; призовава ЕС да посочи какви конкретни действия и ангажименти може да предложи, за да отговори във вътрешен и международен план на изискванията на принципа на универсалност;

Подчертава, че взаимната отчетност и прозрачността на всички равнища следва да играят централна роля в новата рамка за развитие и че е важно националните правителства и другите заинтересовани страни, включително частният сектор, да носят отговорност за прилагането на рамката;

Призовава ЕС активно да застане начело на процеса за определяне на единна, всеобхватна и интегрирана рамка за световно развитие за периода след 2015 г. и приветства консенсуса относно необходимостта с новата програма за глобално развитие да се укрепят средствата за изпълнение и да се поднови глобалното партньорство за устойчиво развитие;

II. Необходимостта от подновяване на световното партньорство и от силна и последователна позиция на ЕС

10.

Призовава ЕС да играе активна роля в оформянето на ново световно партньорство, което ще мобилизира действия от страна на всички държави, включително такива с бързоразвиващи се икономики, както и на всички заинтересовани страни, включително частния сектор, организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти;

11.

Призовава ЕС да възприеме силна, последователна и единна позиция в предстоящите междуправителствени преговори, като се вземат под внимание приоритетите, подчертани в настоящата резолюция;

12.

Подкрепя заключенията на отворената работна група на ООН; въпреки това счита, че рамката, очертана в нейните заключения, би могла евентуално да бъде обобщена, като се запази балансът между премахването на бедността, борбата с неравенствата и трите измерения на устойчивото развитие, и това да не става за сметка на подхода, основан на правата, нито за сметка на по-амбициозните и новаторски цели;

13.

Подчертава, че новата глобална рамка следва да включва подходящата институционална архитектура, като се обърне внимание на основните цели за премахване на бедността, борба с неравенствата и насърчаването на устойчиво развитие, с ясни насоки за надзора на нейното изпълнение, и че тази структура следва също да отчита сложността и взаимозависимостта между различните части на бъдещата рамка;

14.

Счита, че последователността на политиката за устойчиво развитие е ключов инструмент за прилагане на рамката за периода след 2015 г.; за целта призовава ЕС да гарантира, че необходимите насоки, оценки на въздействието и механизми за мониторинг и за докладване превръщат последователността на политиката за развитие в реално съществуващ елемент на рамката;

15.

Подчертава, че универсалният характер на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г. предполага по-амбициозни ангажименти за ЕС и неговите държави членки; подчертава, че новите цели за устойчиво развитие (ЦУР) в рамките на глобалната рамка ще трябва да бъдат отразени както във външната, така и във вътрешната политика на ЕС;

III. Приоритетни области

16.

Припомня, че премахването на бедността трябва да остане основен приоритет на глобалната програма за развитие за периода след 2015 г., като същевременно се обърне внимание на взаимосвързаните стълбове на икономическата, екологичната и социалната устойчивост и се укрепва глобалното партньорство;

Премахване на бедността, борба с неравенствата и устойчиво развитие

17.

Подчертава, че премахването на бедността и борбата с неравенствата, заедно с устойчивото развитие, следва да бъде основната тема в световната рамка за развитие за периода след 2015 г.; подчертава необходимостта рамката да бъде ориентирана към хората и към решаване на проблема с липсата на правосъдие чрез прилагане на подход, основан на правата, който има за цел намаляване на неравенствата в рамките на отделните страни и между страните като един от ключовите приоритети на новата рамка;

18.

Счита, че неравенството възпрепятства развитието и усилията за намаляване на бедността; отново заявява, че премахването на бедността, равенството и устойчивото развитие са възможни единствено ако се обърне внимание на всички уязвими групи и ако се насърчава равен достъп, устойчиво използване на ресурсите и добро управление; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят ЦУР 10, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

19.

Подчертава, че е нужна цел за премахване на крайната бедност на равнището от 2 щатски долара на ден, за да може рамката действително да изиграе преобразуващата си роля;

20.

Подчертава факта, че в бъдещата рамка следва да се разглеждат многоизмерните аспекти на бедността и на неравенството, които надхвърлят липсата на доходи, като включват достойнството на човешките същества и всички техни измерения, включително социалните измерения; подчертава, че бедността не следва да бъде оценявана само според доходите, но също така и по отношение на показателите за благосъстояние, а не само на БВП;

21.

Препоръчва да се подкрепи изграждането на държавни структури чрез засилване на общата и/или специфичната за дадени сектори помощ, обвързана с критериите за добро управление;

22.

Също така подчертава, че в една до голяма степен глобализирана икономика възможностите на работещите за договаряне са намалели вследствие на либерализацията, което на свой ред застрашава прилагането на правата, посочени във Всеобщата декларация за правата на човека и Програмата за достойни условия на труд; съответно настоятелно призовава ЕС да разработи своята стратегия в областта на търговската политиката по такъв начин, че да се поддържат и защитават високи социални и екологични стандарти, като същевременно се възпират всякакви форми на социален и екологичен дъмпинг;

23.

Подчертава, че е налице важна взаимовръзка между доброто управление, растежа при устойчиво развитие и намаляването на социалните неравенства; подчертава значението на насърчаването на равните възможности и права, както и на социалния диалог; призовава за приемането на по-широко определение за бедност от това, което се основава само на БВП, обхващащо по-широки мерки за напредък и благосъстояние;

24.

Подчертава решаващото икономическо и социално значение на една силна, стабилна средна класа; подчертава необходимостта от включване на средната класа в по-голяма степен в политическия процес, като по този начин се насърчава приобщаващ растеж;

25.

Призовава за насърчаване на екологично устойчивото развитие във всички страни — както развитите, така и развиващите се, чрез устойчиво използване на възобновяеми природни ресурси и опазване на околната среда;

26.

Подчертава необходимостта от насърчаване на устойчивото развитие чрез балансиране на регионалното развитие, насърчаване на развитието на по-малките градове и предотвратяване на прекомерното разрастване на големите градове;

Подходът, основан на правата на човека

27.

Приветства включването на насърчаването на подход, основан на правата на човека и ориентиран към хората, сред целите за устойчиво развитие, предложени от отворената работна група на ООН; изразява обаче загриженост поради факта, че до момента не е възприет по-амбициозен подход, и подчертава, че подобен подход е от основно значение за справянето с първопричините за бедността, социалната изолация и неравенството;

28.

Подчертава универсалността, неделимостта и взаимозависимостта на всички човешки права на всички хора, без дискриминация на каквото и да било основание, като се започне от основното право на достойнство за всички човешки същества и се обърне особено внимание на правата на жените и момичетата, включително насърчаването на всеобщ достъп до сексуално и репродуктивно здраве и права, както и защитата и зачитането на правата на мигрантите и на малцинствата, включително ЛГБТИ и хората, живеещи с ХИВ; подчертава значението на зачитането и на насърчаването на правата на хората с увреждания в новата рамка;

29.

Призовава ЕС да изтъкне колко е важно в програмата за периода след 2015 г. да бъде отдаден приоритет на приемането и прилагането на подходяща нормативна уредба, както и факта, че с политиките на национално и на местно равнище следва се да води борба срещу корупцията и безнаказаността, като се осигури достъп до съдебни институции, които са безпристрастни и независими и предлагат ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на правата на човека, по-специално на маргинализираните групи, както и закрилата на защитниците на правата на човека; подчертава, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. трябва да гарантира доброто управление, демокрацията и спазването на принципите на правовата държава;

30.

Призовава ЕС да се удвои усилията, насочени към това да се гарантира, в рамките на предстоящите междуправителствени преговори, че основаният на правата на човека подход и правото на развитие ще се превърнат в основни концепции на рамката за световно развитие за периода след 2015 г. и, следователно, че ключовите стълбове на основания на правата на човека подход — универсалността и неделимостта, недискриминацията и равенството, отчетността и спазването на принципите на правовата държава, участието и приобщаването, са включени в планирането, изпълнението и мониторинга на рамката за развитие за периода след 2015 г.; подчертава значението на запазването на ЦУР 16, предложени от отворената работна група на ООН, като самостоятелна цел в новата рамка;

Предотвратяване на конфликти, възстановяване в следконфликтни ситуации, укрепване на мира и насърчаване на трайния мир

31.

Счита, че рамката за световно развитие за периода след 2015 г. следва надлежно да отразява Новия курс за поемане на ангажименти в нестабилни държави и целите за укрепване на мира и за изграждане на държавност, договорени в Пусан; подчертава, че е необходимо в новата рамка да се обърне специално внимание на нестабилните държави; приветства обстоятелството, че насърчаването на мирни общества е сред един от приоритетите на ЕС и се превръща във важен елемент на новата рамка; също така счита, че е задължително да се участва в структурни, интензивни и дългосрочни партньорства, които имат за приоритет осъществяването на реформа в сектора за сигурност и утвърждаването на принципите на правовата държава и на демократични институции.

32.

Подчертава, че е необходимо в новата рамка да се разгледат основните фактори за конфликти и нестабилност; призовава европейските институции да въведат осигуряващи по-добра реакция процедури в следконфликтни ситуации и да приемат стратегия, позволяваща помощта за развитие да обслужва целите, свързани със сигурността, по възможно най-ефективен начин;

33.

Решително осъжда липсата на наказателно преследване и наказание в конфликтните райони, особено когато става въпрос за сексуално насилие, насочено към жени и момичета; подчертава необходимостта да се удвоят усилията за защита на цивилното население, засегнато от въоръжени конфликти, да се подобри достъпът до психологическа помощ, по-специално за жените и децата, и да се засили връзката между предоставяне на помощ, възстановяване и развитие в новата световна рамка;

34.

Признава важния принос на жените за предотвратяването на конфликти и усилията за укрепване на мира и във връзка с това призовава да се насърчава спазването на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация;

Смекчаване на последиците от изменението на климата, опазване на околната среда и намаляване на риска от бедствия

35.

Счита, че приспособяването към изменението на климата и смекчаването на последиците от изменението трябва да бъдат ефективно интегрирани в рамката за световно развитие за периода след 2015 г. като ключов въпрос, и то по видим и амбициозен начин; подкрепя широкия кръг от мерки за справяне с последиците от изменението на климата и за осигуряване на по-добро бъдеще за новото поколение, включително постепенното премахване на субсидиите, които са вредни за околната среда; подчертава, че следва да се обърне специално внимание на устойчивата енергетика, тъй като това е от решаващо значение за смекчаването на последиците от изменението на климата;

36.

Подчертава, че този интеграционен процес не следва да води до отклоняването на официална помощ за развитие (ОПР) за политики в областта на климата, с които не се постига пряко намаляване на бедността;

37.

Счита, че много бедни общности вече са изправени пред последиците от изменението на климата, без да носят и най-малка отговорност за това; повтаря, че е необходимо спешно да се предприемат действия за намаляване на емисиите, като се обръща специално внимание на стратегии без въглеродни емисии; подчертава, че преминаването към енергийно ефективна икономика, основана на възобновяеми източници, може да бъде ползотворно от гледна точка на премахването на бедността; счита, че ЕС следва да подкрепя всеобщия достъп до основани на възобновяеми източници, надеждни и достъпни енергийни услуги;

38.

Приветства обстоятелството, че смекчаването на последиците от изменението на климата и устойчивото използване на природните ресурси са силно застъпени и интегрирани в заключителния документ на отворената работна група, включително опазването на океаните и моретата, както и опазването на биологичното разнообразие и на горите;

39.

Подчертава значението на това новата рамка да включва предоставянето на хуманитарна помощ, изграждането на капацитет, предприемането на превантивни и стимулиращи участието мерки на принципа „от долу нагоре“, за да може ефективно да се намали рискът от бедствия и да се засили устойчивостта; подчертава необходимостта от укрепване на международното подпомагане, координация и ресурси за реагиране приизвънредни ситуации, възстановяване и реконструкция в ситуации след бедствия;

40.

Признава важната роля на жените при постигането на устойчивост и поради това призовава за интегриране на равенството между половете в политиките в областта на околната среда и изменението на климата, за да се гарантира намаляването на неравенствата между половете, що се отнася до достъпа до и контрола на ресурсите за приспособяване към изменението на климата;

Продоволствена сигурност, изхранване, устойчиво селско стопанство, борба с влошаването на качеството на земите, водоснабдяване и канализация

41.

Приветства факта, че продоволствената и хранителната сигурност се превръщат в приоритетна област за новата рамка за световно развитие и приветства включването като отделна цел на премахването на глада, постигането на продоволствена сигурност и подобряването на прехраната, както и насърчаването на устойчивото селско стопанство в изготвения от ОРГ заключителен документ; признава специфичните нужди на жените земеделски стопани, свързани с продоволствената сигурност, които трябва да бъдат взети предвид при разработването на новата рамка;

42.

Подчертава значението на това да се обърне внимание на връзките с подобрената производителност на устойчивото селско стопанство и рибарство, водещо до намаляване на загубата и разхищението на храна, прозрачното управление на природните ресурси и приспособяването към изменението на климата;

43.

Подчертава, че сигурността на поземлената собственост за дребните производители, като се вземат предвид традиционните права на земеползване, насърчава местните икономики и увеличава продоволствената сигурност;

44.

Призовава за необходимостта да се излезе от границите на продоволствената сигурност и счита, че наличието на храна е основно човешко право, за да може да се постави ясна цел за „нулево равнище на глад“ и до 2025 г. да се сложи край на скандалното положение с глада; подчертава, че усилията за премахване на глада и недохранването, както и на явлението „скрит глад“, следва да бъдат специално насочени към децата и кърмещите жени;

45.

Акцентира, че е важно да се изпълняват ангажиментите по Рио+20 относно влошаването на качеството на земите във всички държави, както и насоките на ФАО относно правото на храна и относно правото на собственост върху земя; подчертава значението на доброто управление в световен мащаб за предотвратяване на заграбването на земя;

46.

Акцентира върху необходимостта да се укрепва доброто управление в поземления сектор и да се защити земята от непрекъснато нарастващия риск от заграбване от страна на стопански обединения;

47.

Посочва, че е важно да се разгледа въпросът за всеобщия достъп до безопасна питейна вода, канализация и интегрираното управление на водите; подчертава необходимостта от предприемане на действия за намаляване на използването на опасни химически вещества и за предотвратяване на замърсяването;

Здравеопазване и образование

48.

Счита, че секторът на здравеопазването играе решаваща роля за икономическото и социалното развитие на обществата; поради тази причина призовава ЕС да се съсредоточи върху насърчаването на справедливо, всеобщо и устойчиво здравеопазване в новата глобална рамка, със специален акцент върху осигуряването на достъпно здравеопазване и грижи за децата и майките, което включва и амбициозната цел за премахване на предотвратимата смъртност на майки, на новородени и на деца, както и като се сложи край на епидемиите от СПИН, туберкулоза, малария и други заразни болести;

49.

Признава, че здравето е едно от правата на човека; подчертава значението на подобряването на всеобщия достъп до добри хигиенни условия и до висококачествено здравеопазване и здравно осигуряване, включително услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве; призовава ЕС да постави специален акцент върху действията за предотвратяване на изолацията и дискриминацията на най-уязвимите групи по отношение на здравните системи;

50.

Подчертава огромното значение на това да се продължи работата по подобряване на достъпа до водоснабдяване, канализация и санитарно-хигиенни условия като хоризонтален въпрос, който засяга постигането на други цели в програмата за периода след 2015 г., включително здравеопазване, образование и равенство между половете:

51.

Подчертава, че образованието е от ключово значение за развитието на самостоятелни общества; настоятелно призовава достъпът до всички равнища на висококачествено образование да бъде отразен в новата рамка за световно развитие и в рамката също така да разглежда въпросът за достъпа до образование в извънредни и кризисни ситуации; подчертава необходимостта от насърчаване на активното гражданско участие чрез пълното упражняване на гражданските и политическите права, както и от изграждане на общества, основани на знанието и иновативността;

52.

Настоятелно призовава Комисията да насърчава като приоритет премахването на неравенствата при достъпа до здравеопазване и образование в рамката за периода след 2015 г., както и да включи конкретни мерки, с които да се обхванат лицата в неблагоприятно положение и групите, изложени на риск от дискриминация;

Централната роля на жените в новата рамка за развитие за периода след 2015 г.

53.

Приветства факта, че предоставянето на права на жените и на момичетата и значимостта на равенството между половете са признати като приоритети в изготвения от ОРГ заключителен документ, като се има предвид основната роля на жените в новата рамка за световно развитие; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят призива на ОРГ за определяне на самостоятелна цел за равенство между половете, като същевременно се гарантира интегрирането на принципа на равенство между половете във всички цели, както и да насърчават включването на амбициозни цели относно правата на жените и на момичетата и по-ефикасното изпълнение на тези цели;

54.

Отново посочва значението на премахването на всички форми на дискриминация и насилие срещу жени и момичета в новата рамка; подчертава важността на премахването на всякакво дискриминационно законодателство и практики; настоятелно призовава ЕС да определи преустановяването на всички форми на насилие като домашното насилие, трафика на хора, сексуалната експлоатация и сексуалния тормоз, както и на всички вредни практики, включително детските, ранните или принудителните бракове и гениталното осакатяване на жени, като един от най-важните приоритети в областта на правата на човека съгласно новата световна рамка;

55.

Счита, че със световната програма за периода след 2015 г. следва да се предаде ясно послание относно участието на жените в процесите на вземане на решения;

56.

Подчертава значението на това навсякъде да се осигури равен достъп до заетост за жените и мъжете, както и еднакво заплащане за равностоен труд; признава необходимостта от гарантиране на правото на жените с деца да останат по същото време и наети на работа;

57.

Подчертава значението на подобряване на достъпа на момичета до всички равнища на образование и премахването на бариерите между половете по отношение на ученето;

58.

Подчертава, че е важно да се осигури всеобщ достъп до здравни услуги като семейно планиране, включително в областта на сексуалното и репродуктивното здраве и свързаните с тях права;

59.

Изтъква необходимостта от установяване на ефективни специфични защитни мерки за жените мигранти и признава значението на правото на жените да мигрират и да се интегрират в нова култура;

Приобщаващ и устойчив растеж, заетост и създаване на достойни условия на труд

60.

Подчертава, че приобщаващият и устойчив икономически растеж, съпътстван от създаване на достойни работни места и ефективно използване на ресурсите, с което се цели постигането на по-устойчив модел на потребление и производство, и смекчаване на последиците от изменението на климата, е от решаващо значение за успеха на рамката за периода след 2015 г.; счита, че определянето на качествени показатели ще бъде от решаващо значение за проследяването както на степента, в която напредъкът в областта на развитието е приобщаващ и устойчив, така и на степента, в която се отчитат потребностите на най-нуждаещите се и уязвими групи;

61.

Подчертава, че е от решаващо значение да се наблюдава степента, до която икономическото развитие включва най-нуждаещите се и уязвими групи и до която заплатите са в съответствие с увеличаването на производителността; припомня, че държавата носи отговорността за осигуряването на основните социални услуги на гражданите си, като по този начин се допринася за премахването на бедността; счита, че е от съществено значение в развиващите се страни да се определят национални минимални равнища на социална закрила и да се регламентира минималният размер на работната заплата;

62.

Призовава ЕС да насърчава развитието на благоприятна среда за предприемачеството, търговията, инвестициите и иновациите, която ще бъде от полза за намаляване на неравенствата и ще има за цел укрепването на социалната справедливост;

63.

Подчертава необходимостта от постепенно премахване на детския труд в новата рамка за световно развитие;

64.

Призовава за нова световна рамка, с която се създава по-справедлива и устойчива схема за търговия, основана на диалога, прозрачността и зачитането, която е насочена към постигането на повече справедливост в международната търговия; счита, че инициативата за справедлива търговия (Fair Trade) е пример за успешно партньорство с участието на много заинтересовани страни по света и на различни етапи по веригата на доставки, с което се осигурява достъп до пазара за производители в неравностойно положение, по-специално жени, гарантира се наличието на устойчиви средства за препитание, зачитат се трудовите стандарти, постепенно се премахва детският труд и се насърчават екологично устойчиви практики в селското стопанство и производствената дейност.

65.

Подчертава необходимостта новата световна рамка да насърчава една всеобща, прозрачна, основана на правила, отворена, недискриминационна и справедлива многостранна търговска система в рамките на СТО; призовава ЕС да преразгледа своята стратегия за политиките за устойчиво развитие, включително по отношение на справедливата търговия;

66.

Призовава за подкрепа за разработването на „зелени“ стимули, като например създаването на „зелени“ работни места;

67.

Подчертава, че е важно в новата световна рамка да се обърне внимание на младежката безработица;

Частният сектор

68.

Подчертава, че частният сектор може да бъде ключова движеща сила за приобщаващ и устойчив растеж, като се вземат предвид основните принципи на развитието, като например правата на човека, трудовите права, корпоративната отговорност и механизми за прозрачност, социалният диалог и ангажиментите, свързани с околната среда; призовава ЕС да подкрепи изграждането на регулаторни системи, което би довело до намаляване на създаващата прекомерни тежести бюрокрация, насърчаване на доброто управление, борба с подкупите и корупцията и насърчаване на създаването на работни места; настоява за необходимостта от подобряване на корпоративната социална отговорност на многонационалните предприятия чрез обвързващи правни норми; при тези обстоятелства счита, че частният сектор трябва да бъде основна движеща сила на приобщаващия и устойчив икономически растеж;

69.

Призовава за прозрачни и справедливи правила за достъп до местните и международните пазари, като се предоставят равни възможности на всички участващи заинтересовани страни;

70.

Подчертава, че корпоративната социална отговорност (КСО) следва да бъде важен елемент на новата рамка;

71.

Призовава ЕС да гарантира, че всички потоци от помощи за частния сектор следват принципите за ефективност на развитието, както и че частният сектор в развиващите се страни си поставя за цел да изведе хората от бедността;

72.

Приветства препоръката на Съвета да се постави по-силен акцент върху подпомагането на МСП чрез създаването на благоприятна среда за собствениците на малки предприятия и чрез улесняване на достъпа до финансиране и обучение;

73.

Подкрепя по-специално по-нататъшното разработване на инициативата за социално предприемачество в областта на сътрудничеството за развитие; призовава да се създадат новаторски инструменти, с които да се подпомага по-доброто сътрудничество между малките и средните предприятия както в развитите, така и в развиващите се страни;

74.

Настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на данъчната справедливост и на мобилизирането на вътрешни ресурси в програмата за периода след 2015 г., тъй като тя следва да играе важна роля за преобразяването на обществото, за премахването на бедността и за намаляването на неравенствата;

Гражданско общество

75.

Като отчита необходимостта в новата рамка от подход, основан на участието, с който следва да се цели ангажирането на участниците на всички равнища, подчертава решаващата роля, която организациите на гражданското общество, в това число организациите на жените — с оглед на централната роля на жените за световното развитие — играят като фактори за развитие и насърчаване на универсалността, на равенството, на приобщаващия характер, на отчетността и на прозрачността; подчертава значението на провеждането на диалог с организациите по места и улесняването на прякото участие на хората и общностите;

76.

Подчертава особената роля на организациите на гражданското общество за насърчаване на принципите на правовата държава, на правосъдието, на правата на човека и на демократичните принципи, по-специално в страните, където изграждането на държавни структури е в началния си етап и държавният и правителствен капацитет е ограничен;

Местните власти и националните парламенти

77.

Подчертава значението на включването на местните власти и на националните парламенти в планирането на развитието, в процеса по изпълнение и по отношение на потоците от финансова помощ; подчертава, че това ще изисква наличието на истински процес на участие, проведен на ранен етап от фазата на развитие, и че с оглед на това трябва да бъде призната и засилена децентрализираната публична помощ;

IV. Мобилизиране на финансови ресурси

78.

Настоятелно призовава държавите членки да изпълнят ангажимента си да отделят най-малко 0,7 % от брутния си национален доход (БНД) за официална помощ за развитие (ОПР), включително най-малко 0,2 % за най-слабо развитите държави (НСРД) и за другите силно уязвими държави; призовава ЕС да предприеме съгласуван и всеобхватен международен подход към финансирането за периода след 2015 г.; изтъква отново необходимостта да се продължи работата в тясно сътрудничество с другите донори за разработването на още новаторски финансови механизми, като например данъка върху финансовите сделки;

79.

Подчертава колко е важно да се спазва принципът на ангажираност в контекста на развитието; подчертава необходимостта от засилване на политическия диалог между донорите и страните партньори;

80.

Припомня на Комисията и на държавите членки, че ОПР трябва да продължи да бъде в основата на европейската политика на сътрудничество за развитие, имаща за цел премахването на бедността;

81.

Призовава ЕС да извърши оценка на механизмите за смесено финансиране с цел да се гарантира, че те са прозрачни и подлежат на отчетност и безспорно оказват положително въздействие върху устойчивото развитие; призовава Комисията да публикува насоки, които се основават на хармонизирани стратегии за намаляване на бедността;

82.

Отново призовава като абсолютен приоритет при финансирането на развитието да се разглеждат борбата срещу с корупцията, изпирането на пари, данъчните измами и избягването на данъчно облагане, данъчните убежища, незаконното изтичане на капитали и вредните данъчни структури; припомня, че по приблизителни данни през последното десетилетие, вследствие на незаконни финансови потоци, развиващите се държави са загубили почти 6 трилиона щатски долара, което далеч надвишава размера на ОПР за този период, и поради това подчертава значението на увеличаването на прозрачността и на доброто управление в световен мащаб;

83.

Призовава ЕС да улесни публично-частните партньорства, където това е възможно, и да определи като приоритет включването на опита, експертните познания и системите за управление на частния сектор в партньорство с обществените ресурси;

84.

Призовава ЕС да продължи да подкрепя развиващите се страни в техните усилия за увеличаване на мобилизирането на вътрешни ресурси от публичния и частния сектор, както и да ги подпомага при въвеждането на точни, устойчиви и справедливи данъчни системи, което да доведе до намаляване на бедността и зависимостта от помощ;

V. Показатели и отчетност

85.

Подчертава, че наличието на достъпни и категоризирани надеждни данни е от решаващо значение за разработването на подходящи политики относно новата рамка и за поддържането на отчетност от страна на правителствата и на международната общност;

86.

Подчертава необходимостта от силни механизми за отчетност, за да се гарантира, че както развитите, така и развиващите се страни изпълняват своите ангажименти и се справят ефективно с предизвикателствата на бедността и устойчивостта, които ще се разглеждат в рамката за периода след 2015 г.; подчертава, че тази рамка трябва да бъде основана на обективни данни и да включва финансови цели и надеждни механизми за наблюдение и отчетност на всички равнища; припомня, че механизмите за наблюдение следва да включват процес на преразглеждане, основан на откритост и прозрачност;

o o

87.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на ООН и на председателя на отворената работна група относно целите на устойчивото развитие.

(1) Заключения на Съвета 9558/07, 15.5.2007 г.

(2) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.

(3) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.

(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0259.

(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0269.

(6) Приети текстове, P7_TA(2013)0283.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/19

P8_TA(2014)0060

Заетост и социални аспекти в рамките на стратегията „Европа 2020“

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта и социалната сфера (2014/2779(RSP))

(2016/C 289/03)

Европейският парламент,

—	като взе предвид членове 2 и 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130/2),

—	като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 и 21 март 2014 г.,

—	като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно стратегията „Европа 2020“ (1),

—	като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавен „Единен пазар за растеж и работни места: анализ на постигнатия напредък и на оставащите пречки в държавите членки — Принос към Годишния обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0785),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост (3),

—	като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно свързаните със заетостта и социалната сфера аспекти на стратегията „Европа 2020“ (O-000076/2014 — B8-0035/2014 и O-000077/2014 — B8-0036/2014),

—	като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.	като има предвид, че с интегрирания подход на стратегията „Европа 2020“ се подчертава принципът, че интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж не може да бъде постигнат без изпълнението на всичките пет водещи цели;

Б.

като има предвид, че въпреки интегрирания характер на стратегията „Европа 2020“, социалното въздействие на мерките за фискална консолидация и необходимостта от запазване на адекватно равнище на социални инвестиции като фактор за насърчаване на развитието и растежа не се отчитат в достатъчна степен в други области на политиката;

В.	като има предвид, че ЕС е далеч от постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и намаляването на бедността;

Г.

като има предвид, че след като стратегията „Европа 2020“ беше въведена през 2010 г. равнището на безработицата продължи да нараства в някои държави членки, а равнището на безработицата в ЕС-28 достигна тревожно равнище от 10,1 % през 2014 г., с 24,6 милиона безработни в Европейския съюз и нарастващ също така брой на работещите, които са бедни; като има предвид, че дори по-лоши равнища са регистрирани в най-отдалечените региони, където средният процент на безработицата е 24 %, а средният процент на безработицата сред младите хора — 51 % (4);

Д.

като има предвид, че броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил от 2008 г. насам с 10 милиона, достигайки над 122,6 милиона, като засегнат е всеки четвърти гражданин; като има предвид, че разликите между отделните държави членки също се засилват; като има предвид, че средният процент на застрашените от бедност в ЕС е 24,8 %, докато съответната цифра за деца (на възраст до 18 години) възлиза на 28 %, и като има предвид, че тези цифри са се повишили от въвеждането на стратегията „Европа 2020“ през 2010 г. насам;

Е.	като има предвид, че при хората с увреждания нивото на бедност е със 70 % по-високо от средното, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

Ж.	като има предвид, че е необходимо още 16 милиона граждани да бъдат назначени на работа, за да се постигне целта за заетост от 75 % през 2020 г.;

З.	като има предвид, че според последните прогнози на Комисията се очаква равнището на безработица в ЕС да намалее твърде незначително и да достигне 10,4 % през 2015 г.;

И.	като има предвид, че високите равнища на безработица в ЕС са свързани със свиването на неговата промишлена и производствена база;

Й.	като има предвид, че реформите трябва да продължат, за да може да се отговори на исканията на гражданите в областта на заетостта и в социалната сфера;

К.	като има предвид, че различията в равнищата на заетост между държавите членки и между регионите се увеличават, което води до поляризация в ЕС между централните части и периферията и следователно в дългосрочен план — до опасност от възникване на по-големи социални неравновесия;

Л.	като има предвид, че член 174 от ДФЕС гласи, че ЕС разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване, включително в регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия;

като има предвид, че за да преодолеят кризата, някои държави членки драстично намалиха своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаване на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни средства в областта на социалната сигурност бяха подложени на допълнителни изпитания, тъй като вноските намаляха вследствие на широкомащабни загуби на работни места и намаляване на възнагражденията, като по този начин европейският социален модел беше изправен пред сериозна заплаха;

Н.	като има предвид, че регионите, които са засегнати от сериозни неблагоприятни природни или демографски условия, често се характеризират с по-ниски равнища на заетост и по-големи трудности при достъпа до обществени услуги като образование или здравно обслужване;

O.	като има предвид, че равнищата на младежката безработица остават повод за нарастваща загриженост и са достигнали тревожното равнище от 23,3 % (средно за ЕС през 2013 г.), като повече от 40 % от младите хора са на временни договори, а близо 25 % работят на непълно работно време;

П.

като има предвид, че безработицата и младежката безработица са свързани също така с липсата на ефективни мерки за стимулиране на обществените инвестиции в областта на иновациите, научноизследователската и развойната дейност, професионалните квалификации и умения, които са двигатели на икономическия растеж и генерират икономии от мащаба;

Р.	като има предвид, че през февруари 2013 г. Комисията прие пакет от мерки за социални инвестиции;

С.	като има предвид, че в рамките на стратегията „Европа 2020“ до 13 държави членки бяха отправени специфични за всяка държава препоръки, насочени към поощряване на заетостта при жените;

Т.

като има предвид, че увеличаването на процента на заетост при жените в някои държави членки се дължи най-вече на нарастването на работата на непълно работно време; като има предвид, че при приравняване към пълно работно време само 53,5 % от работната сила от женски пол са заети в ЕС; като има предвид, че през 2012 г. равнището на заетост на непълно работно време при жените е било 32,9 % в сравнение с 8,4 % за мъжете;

У.

като има предвид, че Европейският социален фонд подкрепя усилията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ чрез действия за борба с безработицата, със специален акцент върху младите хора; като има предвид, че пакетът за инвестиции от 300 милиарда евро, обещан от Жан-Клод Юнкер, следва да бъде използван за постигане на целите на „Европа 2020“; като има предвид, че следва да се обърне специално внимание на намаляването на бедността и създаването на качествени работни места;

Ф.	като има предвид, че в своите заключения от 27 юни 2014 г. Европейският съвет подчерта, че настоящото равнище на безработица в ЕС е неприемливо високо и поради това прие стратегическа програма със силно изразен акцент върху работните места, растежа и конкурентоспособността;

Х.

като има предвид, че въпреки че ЕС е на път да постигне целите си във връзка с ранното напускане на училище, все още съществуват големи различия между процента на преждевременно напусналите училище в държавите членки; като има предвид, че намаляването на процента на преждевременно напусналите училище ще повиши пригодността за заетост на младите хора;

Ц.

като има предвид, че неравенството в доходите се е увеличило, като през 2012 г. 20-те процента с най-високи доходи са получавали 5,1 пъти повече от 20-те процента с най-ниски доходи, което е друг показател за нарастващите социални различия в рамките на държавите членки и между тях; като има предвид, че такова увеличаване на неравенството създава риск от дестабилизиране на обществата в Европа и поради това към него трябва да се подходи чрез приемане на поощряващи растежа мерки в областта на трудовата заетост и достъпа до обществени знания и чрез създаване на качествени работни места;

Ч.

като има предвид, че специално внимание следва да се обърне на интегриране на принципа на равенство между половете и на политики, насочени към жените, с цел постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ за заетост и намаляване на бедността и преодоляване на трайните неравенства между жените и мъжете по отношение на безработицата и бедността;

Ш.	като има предвид, че демографските предизвикателства и застаряващото население ще продължат да оказват въздействие върху способността на държавите членки да постигнат целите на стратегията „Европа 2020“;

Щ.	като има предвид, че Комисията посочва наличието на макроикономически дисбаланси и несъответствия във функционирането на пазарите на труда на държавите членки, по-специално по отношение на младежката безработица;

AA.	като има предвид, че увеличаването на икономическия растеж само по себе си не гарантира повече достойни работни места, намаляване на бедността или ограничаване на социалното неравенство, а че изпълнението на тези цели изисква да се изберат подходящи политики;

AB.

като има предвид, че макар социалните политики, политиките за заетостта, фискалните и икономическите политики в много голяма степен да са взаимосвързани, Комитетът за социална закрила, Комитетът по заетостта , Комитетът за икономическа политика и Икономическият и финансов комитет все още разглеждат тези въпроси в относителна изолация, като по този начин се възпрепятства създаването на интегрирана политика;

Изразява съжаление, че акцентът на настоящите политики остава единствено върху икономическия растеж, без да се признава необходимостта от приобщаващ, основан на правата и устойчив подход; подчертава, че ползите от растежа трябва да се разпрострат върху цялото общество с оглед на неговата устойчивост;

Изразява съжаление, че Годишните обзори на растежа и специфичните за всяка държава препоръки, приети до този момент като част от годишните цикли на Европейския семестър, не са в достатъчна степен приведени в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието; изразява съжаление, че значението на системите за социална сигурност като ключови инструменти за стабилизиране на икономиката и обществото и за намаляване на бедността не е взето под внимание в достатъчна степен; призовава за по-решителни усилия за насочване и координиране на политиките на ЕС, за да се спомогне за укрепване на единния пазар с оглед на преодоляване на пречките пред неговото функциониране и оползотворяване на потенциала му за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на работни места; призовава Комисията да гарантира, че бъдещите специфични за всяка държава препоръки поставят като приоритет постигането на целите на „Европа 2020“;

Отчита текущите действия във връзка с конференцията „Отвъд растежа“, пример за които са усилията на италианското председателство, и счита, че това следва да допринесе за прегледа на стратегията „Европа 2020“; припомня своята позиция, изразена в резолюцията от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП — Измерване на напредъка в свят на промени“ (5);

Призовава за въвеждането на задължителен принцип в стратегията „Европа 2020“ за възприемане на добрия опит на политиките на държавите — членки на ЕС, по-специално във връзка с европейския пазар на труда; това означава прилагането на ефективно наблюдение и регистриране на моделите и методите на най-добрите практики в Европа, като вниманието е насочено върху намаляване на процента на безработица, особено сред младите хора; по този начин би могло да се постигне сравнително оценяване и класиране на значимите национални примери, така че всички държави членки да извлекат конкретни политически последици от тези констатации;

Призовава държавите членки да прилагат по-амбициозен и конкретен подход при превръщането на целите на ЕС в техни собствени цели на национално равнище; по-специално, призовава целите, свързани със заетостта, намаляването на бедността и образованието, да бъдат разбити по възраст и пол, с цел да се улесни сравняването;

Счита, че постигането на целите за реиндустриализация е от първостепенна важност за конкурентоспособността на ЕС, както и че даването на нов импулс за истинска европейска промишлена политика би могло да насърчи растежа и да създаде нови висококачествени работни места;

Призовава за въвеждането на система на двойно образование, която да работи на национално или регионално равнище, в гъвкава форма, и за създаването на ефикасна служба по заетостта, тясно свързана с Европейската мрежа; призовава освен това за прилагането на истински концепции за учене през целия живот и измервания на пазара на труда с цел повишаване на нивото на квалификация на по-възрастните работници;

Припомня значението на социалните партньори по отношение на политиките на пазара на труда и подчертава, че консултацията с тях следва да бъде неразделна част от процеса; в тази връзка призовава Съвета, Комисията и държавите членки да увеличат участието на социалните партньори, с цел да се гарантира успешното прилагане на стратегията „Европа 2020“;

Призовава за създаването на платформа на социалните партньори с цел да се съчетаят интересите на работодателите и работниците;

10.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че всяко повишаване на равнището на заетост е резултат от добавянето на качествени работни места в европейската икономика;

11.

Изразява съжаление относно факта, че повишаването на равнищата на заетост частично е резултат от несигурни форми на заетост, като например договори за „нула часове“, фиктивна самостоятелна заетост и недоброволно непълно работно време; изразява загриженост, че подобни работни места не осигуряват на работниците достойни условия на живот и адекватни трудови права;

12.

Подчертава, че качеството на работните места е от съществено значение, за да се включат повече хора на пазара на труда и да им се предостави възможност да работят по-дълго, и поради това е ключов фактор за постигане на целта за заетост на стратегията „Европа 2020“; ето защо счита, че е необходимо показателите за заетост да се съсредоточат не само върху броя на хората, намерили работа, но също и върху качеството на работата, с цел да се предостави цялостна картина на националните пазари на труда;

13.

Счита, че всички държави членки следва да представят национални си доклади за годишния напредък по отношение на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията, в допълнение, да представи годишен доклад за напредъка по отношение на изпълнението на „Европа 2020“ и на всички водещи цели;

14.

Приветства първото използване на набор от ключови показатели за заетостта и социални показатели в настоящия годишен цикъл; призовава за включването на допълнителни показатели, например равнище на детска бедност, достъп до здравни грижи и бездомност; призовава за допълнителен анализ на характеристиките на различните групи население на държавите членки, които живеят в бедност, за да се концентрират по-добре политическите усилия; призовава държавите членки и ЕС да използват набора от показатели като механизъм за ранно предупреждение с оглед разработване на подходящи политики;

15.

Призовава за ребалансиране, в рамките на стратегията, на финансовите и икономическите приоритети със силни социални приоритети, за да се гарантира, че се дава възможност за осъществяването на социални политики; подчертава, че заетостта и социалните съображения следва да бъдат поставени наравно с макроикономическите съображения в процедурата на Европейския семестър; освен това призовава за организирането на съвместни срещи между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) за постигане на съгласувана позиция;

16.

Счита, че целта за създаване на качествена заетост и качествени работни места, а също и за ефективно използване на ресурсите, трябва да стане по-ефективна и видима във водещите инициативи на „Европа 2020“, по-специално в инициативите „Европа за ефективно използване на ресурсите“, „Съюз за иновации“, „Програма за цифрови технологии“, и „Индустриална политика“, наред с другото чрез включването на измерими показатели относно заетостта в съответния набор от показатели;

17.

Счита, че е важно също така през следващите години основните социални показатели и показателите за заетост, включени в набора от показатели, автоматично да разграничават мъжете и жените;

18.

Призовава Европейския съвет спешно да завърши реформата на Икономическия и паричен съюз (ИПС), по-специално чрез предварителната координация на бъдещите планове за важни икономически реформи, оценката на социалното въздействие и свързаните механизми за солидарност; призовава тази координация да бъде подкрепена с широкообхватна предварителна и последваща оценка на социалното въздействие и на въздействието върху половете;

19.

Припомня, че според Европейската фондация за подобряване на условията за живот и труд (Eurofound) цената на младите хора в ЕС , които не работят, не учат и не се обучават, (пропуснати доходи, загуби на данъчни приходи и увеличаване на разходите за социални плащания) е нараснала от 153 милиарда през 2011 г. на 162 милиарда през 2012 г. и че според Международната организация на труда (МОТ), за да се спомогне за разрешаването на проблема, свързан с младежката безработица в еврозоната, са необходими средства в размер общо 21 милиарда евро; следователно счита, че от страна на ЕС е необходимо засилено финансиране, за да се постигне целта на стратегията „Европа 2020“ за увеличаване на процента на заетостта на 75 %; подчертава, че полагането на по-големи първоначални усилия не означава нови средства и включва риск от концентриране на финансирането в началото, когато усвояването е по-слабо, и от изчерпването му при високо усвояване, което прави работата на бенефициентите по проектите на място по-трудна и непредвидима; освен това счита, че са необходими всеобхватни и точни насоки от страна на Комисията към държавите членки и техните публични служби по заетостта относно допустимостта на програмите им в рамките на инициативата за младежка заетост;

20.

Счита, че държавите членки трябва да откликват по-добре на нуждите на пазара на труда, по-специално като осигурят силни връзки между света на образованието и света на труда,

21.

Призовава Комисията да следи отблизо привеждане на Европейския социален фонд и на другите европейски структурни и инвестиционни фондове в съответствие с политическите приоритети на стратегията „Европа 2020“ с цел да се засили ролята им на финансови стълбове на стратегията;

22.

Подчертава, че прилагането на гаранцията за младежта трябва да се наблюдава , така че държавите членки да носят отговорност за това, за което са заявили готовност в препоръката за създаване на гаранция за младежта;

23.

Насърчава държавите членки, с оглед достигането на целите за 75 % заетост, да подобрят лидерските, управленските и предприемаческите умения сред младите хора, за да се даде възможност на новите и стартиращите предприятия да се възползват от нови пазари, да реализират своя потенциал за растеж, така че младите хора да могат да стават работодатели, а не само наети работници или служители;

24.

Приветства приемането на програми от няколко държави членки по инициативата за младежка заетост; подчертава, че сумата от 6 милиарда евро е недостатъчна, за да се разреши проблемът, свързан с безработицата сред младите хора в ЕС; поради това призовава Комисията да реши въпроса с финансирането след периода 2014—2015 г.;

25.

Приветства изявлението на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер относно всеобхватна инвестиционна програма за борба с безработицата; подчертава необходимостта от увеличаване на инвестициите (в инфраструктура, научноизследователска и развойна дейност, „зелени“ работни места , иновации и доизграждането на цифровия вътрешен пазар), насочени към запазване и създаване на работни места в съответствие със стратегията „Европа 2020“ и които не отчитат единствено приноса сам по себе си, но и вземат предвид реалните резултати от политиките; подчертава, че тези инвестиции, с оглед на дългосрочните ползи, могат да са насочени към инфраструктура за висококачествено формално и неформално образование, както и към премахването на пречките за подобряване на равенството на достъпа; насърчава свързването на тези инвестиции с конкретни цели в сферата на заетостта и намаляването на бедността, предвид това, че инвестициите в области, като например висококачествени публични услуги, също са важни за постигане на целите за приобщаващо общество;

26.

Призовава Комисията и държавите членки да обърнат специално внимание на най-отдалечените региони, чиито неблагоприятни природни условия, включително тяхната отдалеченост, географската разпокъсаност, нестабилни икономики и природни ограничения, водят до нарастващо неравенство по отношение на достъпа до работни места, стажовете в предприятия и обучението за тяхното население; подчертава, че поради това тези региони се нуждаят от специфични подобрени механизми за изпълнение на инвестиционни програми, с оглед постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и отключване на потенциала им по отношение на икономическото и социалното развитие;

27.

Призовава държавите членки да насочат вниманието си към сектори с висок потенциал за растеж и създаване на работни места като „зеления“ сектор, „белия“ сектор и ИКТ;

28.

Препоръчва в контекста на нова инвестиционна програма, посветена на борбата срещу безработицата, да се насочи вниманието към борбата срещу младежката безработица, която понастоящем е един от най-сериозните проблеми в ЕС; за целта следва да се предназначат повече средства по програмата „Еразъм за млади предприемачи“, с цел да се подкрепи по-ефективно младежкото предприемачество и мобилността на младите хора като ефикасен начин за борба срещу младежката безработица, бедността и социалното изключване;

29.

Призовава Съвета, Комисията и държавите членки да включат в рамките на „Европа 2020“ стълб, свързан с равенството между половете, така че да се измерва напредъкът в намаляването на различията между половете по отношение на заетостта и да се даде възможност политическите мерки в Годишния обзор на растежа да се отразяват в конкретните препоръки за всяка държава;

30.

Отново отправя своя призив за въвеждането на пакета за социални инвестиции, включително: съобщението относно „Социални инвестиции за растеж и сближаване“; препоръката „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“; работни документи на службите на Комисията относно „Доказателства за демографските и социалните тенденции“, „Активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда“, „Социалните услуги от общ интерес“, „Дългосрочни грижи в застаряващите общества“, „Преодоляване на бездомничеството в Европейския съюз“, „Инвестициите в здравеопазването“ и „Социални инвестиции чрез Европейския социален фонд“;

31.

Отбелязва, че сроковете и процедурите на Европейския семестър са претърпели развитие по начин, който не дава на Парламента официална роля в цикъла и съответно не му предоставя достатъчно време за провеждане на разисквания преди пролетното заседание на Европейския съвет;

32.

Призовава държавите членки да премахнат ненужните административни тежести и бюрократични формалности за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, както и да улеснят условията за стартиращи предприятия;

33.

Подчертава, че е необходимо изместване на данъчната тежест от труда към други форми на устойчиво данъчно облагане, за да се насърчат растежът и създаването на работни места;

34.

Призовава държавите членки и Комисията да насърчават и подобряват механизмите за мобилност на работната сила, по-специално Европейския портал за професионална мобилност „EURES“ и обществените служби по заетостта, с цел да се насърчи заетостта и младежката заетост;

35.

Отбелязва, че целите на стратегията „Европа 2020“ все още не са постигнати и счита, че с оглед на постигането на тези цели, следва да бъдат приложени по-силни мерки с цел преодоляване на настоящото изоставане; призовава в тази връзка Комисията, като част от средносрочния преглед и като се има предвид, че Семестърът следва да съдейства за изпълнението на стратегията „Европа 2020“, да открие процедура за обществена консултация за преразглеждането на Европейския семестър с цел подобряване на ефективността и легитимността му;

36.

Изразява съжаление по повод на факта, че в своите предварителни разисквания относно оценката на стратегията „Европа 2020“ на 20 и 21 март 2014 г. Европейският съвет не се произнесе по водещата цел за намаляване на бедността;

37.

Призовава Комисията да разработи стратегия, с която чрез интегрирани политики и подходящи социални инвестиции да подкрепи държавите членки в борбата им с бездомничеството;

38.

Подчертава, че увеличаването на неравенството, наблюдавано в ЕС и документирано с докладите на държавите по време на Семестъра, включва големи рискове за демокрацията; посочва предупрежденията от МВФ и МОТ, че по-нататъшното увеличаване на неравенствата в ЕС може да дестабилизира нашите общества; отново призовава за по-амбициозни цели и по-конкретни и обективни форми на измерване с оглед намаляване на неравенството, бедността и социалното изключване, както в рамките на държавите членки, така и между тях, особено в светлината на увеличаващите се социални различия в някои държави членки;

39.

Призовава държавите членки да предприемат спешни мерки за преобръщане на тенденцията на увеличаване на процента на изложените на риск от бедност и социално изключване, с цел постигане на основната цел на „Европа 2020“ — най-малко 20 милиона души да бъдат изведени от ситуацията на риск от бедност или социално изключване;

40.

Призовава държавите членки да гарантират достъпа до пазара на труда и подходяща социална сигурност за най-уязвимите членове на обществото;

41.

Призовава Комисията да предприеме нови конкретни мерки в областта на политиките за образование и иновации с цел засилване на взаимното допълване между растежа и борбата с неравенството;

42.

Призовава за определяне на междинна цел за намаляване на бедността сред децата при средносрочния преглед на „Европа 2020“;

43.

В тази връзка призовава при измерване на равнищата на бедност в държавите членки да се използват обективни показатели за бедност, за да може да се определят групите, които са изложени на риск от изключване;

44.

Припомня обаче, че показателят за бедност не предоставя преки доказателства за социално изключване, и поради това призовава за подобряване на измерването на усещането за социално изключване с цел постигане на по-добро разбиране на причините за социално изключване, както и кои групи са особено засегнати;

45.

Отчита отговорността на държавите членки за постигането на целите на „Европа 2020“ в съответствие с принципа на субсидиарност, с подкрепата на ЕС за техните действия; счита, че процесът има потенциал, чрез партньорски проверки и обмен на най-добри практики, да подпомогне държавите членки за извършване на необходимите структурни реформи, увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда и установяване на условия за предприятията да създават работни места; подчертава, обаче, значението на навременните действия от страна на държавите членки, тъй като бездействието ще има сериозни последици в целия ЕС; призовава за включването на националните парламенти и на местните и регионалните органи в разработването и изпълнението на националните програми за реформи, включително чрез механизми за многостепенно управление;

46.

Изразява съжаление по повод на факта, че приетата Многогодишна финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. с разпределени бюджетни средства на стойност 960 милиарда евро представлява първото по рода си нетно намаление на бюджета на ЕС; счита, че МФР не е достатъчна, за да подпомогне постигането на целите в областта на заетостта и социалните въпроси на стратегията „Европа 2020“; поради това счита, че средносрочният преглед на МФР е от изключително значение за промяна на стратегическата насоченост на разходите на ЕС към икономическо възстановяване и създаване на голям брой работни места;

47.

Припомня ролята на комисията по заетост и социални въпроси при наблюдението на ефективното изразходване на средствата от Европейския социален фонд (ЕСФ), в т.ч. на предоставените 20 % за социално приобщаване, както и на начина, по-който държавите членки използват ефективно този инвестиционен ресурс за постигане на целите на „Европа 2020“;

48.

Подчертава, че е необходимо целите в областта на заетостта, намаляването на бедността и образованието да се наблюдават по-точно, както и да се представят по-своевременно сравними статистически данни; поради това призовава за получаване в реално време на данните за безработицата и показателите за „риск от бедност и социално изключване“, и по-специално на ниво NUTS 3, за да може да се прецени действителното положение на националните пазари на труда;

49.

Призовава Комисията да определи конкретна цел за младежката заетост и/или специфични интегрирани насоки относно младежката заетост по време на средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

50.

Призовава за това стратегията „Европа 2020“ да включва системно, във всички етапи от процеса, съдържателни консултации с гражданското общество, в допълнение към социалните партньори; призовава Комисията да изготви насоки за тази процедура;

51.

Подчертава, че действителните консултации със заинтересовани страни от гражданското общество не само ще увеличат демократичната легитимност на процеса и възможностите реформите да са приемливи за гражданите и успешно осъществени, но и могат да засилят фактическата обосновка за оценка на реформите; счита, че за целта Годишната конвенция срещу бедността и социалното изключване следва да се съгласува по-тясно с Европейския семестър;

52.

Призовава Комисията да вземе предвид резултатите от текущата обществена консултация, преди да публикува конкретни предложения за средносрочния преглед на стратегията; настоява също така, че Парламентът трябва да бъде консултиран относно окончателните решения, преди приемането им;

53.

Призовава за силна амбиция за постигане на целите в областта на изменението на климата и енергийната устойчивост, тъй като те са неразделна част от интелигентния устойчив и приобщаващ растеж;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на националните парламенти и на Европейския съвет.

(1) ОВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57.

(2) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.

(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0010.

(4) Евростат, Тримесечен преглед на трудовата заетост и социалното положение в ЕС, септември 2014 г.

(5) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 81.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/27

P8_TA(2014)0063

Конференция на ООН по изменението на климата (2014 г.) — COP 20 в Лима, Перу (1—12 декември 2014 г.)

Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2014 г. — 20-а конференция на страните (COP 20) в Лима, Перу (1—12 декември 2014 г.) (2014/2777(RSP))

(2016/C 289/04)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

—	като взе предвид Тринадесетата сесия на Конференцията на страните (COP 13) по РКООНИК и Третата сесия на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото (CMP 3), проведена в Бали през 2007 г., и плана за действие от Бали (Решение 1/COP 13),

—	като взе предвид Петнадесетата конференция на страните (COP 15) по РКООНИК и Петата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP5), проведена в Копенхаген, Дания, от 7 до 18 декември 2009 г., както и споразумението от Копенхаген,

—	като взе предвид Шестнадесетата конференция на страните (COP 16) по РКООНИК и Шестата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP6), проведена в Канкун, Мексико, от 29 ноември до 10 декември 2010 г., както и споразуменията от Канкун,

—

като взе предвид Седемнадесетата конференция на страните по РКООНИК (COP 17) и Седмата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP7), състояла се в Дърбан, Южна Африка, от 28 ноември до 9 декември 2011 г., и по-конкретно решенията, включени в Платформата от Дърбан за засилено действие,

—

като взе предвид Осемнадесетата конференция на страните (COP 18) по РКООНИК и Осмата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP8), проведена в Доха, Катар, от 26 ноември до 8 декември 2012 г., и приемането на „Входната врата за климата от Доха“,

—

като взе предвид Деветнадесетата конференция на страните (COP 19) по РКООНИК и Деветата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP9), проведена във Варшава, Полша, от 11 до 23 ноември 2013 г., и установяването на Варшавския международен механизъм относно загубите и щетите,

—	като взе предвид Двадесетата сесия на конференцията на страните (COP 20) по РКООНИК и Десетата сесия на конференцията на страните, служеща като заседание на страните по Протокола от Киото (CMP10), която ще се проведе в Лима, Перу, от 1 до 12 декември 2014 г.,

—	като взе предвид пакета на ЕС за климата и енергетиката, приет през декември 2008 г.,

—	като взе предвид Зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—	като взе предвид Директива 2008/101/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел включване на авиационните дейности в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността (1),

—

като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2009 г. относно стратегията на ЕС за Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (2), от 10 февруари 2010 г. относно резултата от Конференцията по изменението на климата в Копенхаген (COP 15) (3), от 25 ноември 2010 г. относно конференцията за изменението на климата в Канкун (СОР-16) (4), от 16 ноември 2011 г. относно конференцията за изменението на климата в Дърбан (СОР-17) (5), от 22 ноември 2012 г. относно конференцията за изменението на климата в Доха, Катар (COP 18) (6) и от 23 октомври 2013 г. относно конференцията за изменението на климата във Варшава, Полша (COP 19) (7),

—

като взе предвид резолюциите си от 4 февруари 2009 г. относно „2050: Бъдещето започва днес — препоръки за бъдеща интегрирана политика на ЕС за опазване на климата“ (8), от 15 март 2012 г. относно пътната карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (9) и от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. (10),

—	като взе предвид консултативното съобщение на Комисията от 26 март 2013 г., озаглавено „Международно споразумение от 2015 г. относно изменението на климата: насоки на международната политика в областта на климата след 2020 г.“ (SWD (2013) 0097),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 9 март 2012 г. относно последващите действия във връзка с COP 17/CMP 7, заключенията на Съвета от 15 май 2012 г. относно финансиране на борбата с изменението на климата — бързо финансиране, заключенията на Съвета от 18 юли 2011 г. и от 24 юни 2013 г. относно дипломацията на ЕС в областта на климата, както и заключенията на Съвета от 15 октомври 2013 г. относно ангажимента на ЕС и неговите държави членки да увеличават пропорционално мобилизирането на финансови средства за борбата с изменението на климата,

—	като взе предвид „Стратегията на ЕС за адаптация към изменението на климата“ от април 2013 г. и приложения към нея работен документ на службите на Комисията,

—	като взе предвид обобщителния доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда от ноември 2012 г., озаглавен „Разликите по отношение на емисиите за 2012 г.“,

—

като взе предвид доклада на Световната банка, озаглавен „Да намалим топлината: защо трябва да избегнем свят, по-топъл с 4 Co“, „Да намалим топлината: екстремните климатични явления, регионално въздействие и въпросът за устойчивостта“ и „Интелигентно по отношение на климата развитие: сумиране на ползите от действията в областта на климата“,

—	като взе предвид доклада на Световната комисия по въпросите на икономиката и климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат: доклад за новата икономика, съобразена с климата“,

—	като взе предвид докладите на трите работни групи от Петия доклад за оценка (AR5) на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), и неговия обобщителен доклад,

—	като взе предвид факта, че генералният секретар на ООН Бан Ки-мун покани държавните ръководители да присъстват на среща на високо равнище по въпросите на климата през септември 2014 г. с цел поемане на ясни ангажименти за по-нататъшни действия относно изменението на климата;

—	като взе предвид Бюлетин № 10 за парниковите газове на Световната метеорологична организация от 9 септември 2014 г. и резултатите от заседанието на Social PreCOP относно изменението на климата, проведено във Венецуела в периода от 4 до 7 ноември 2014 г.,

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.	като има предвид, че изменението на климата представлява непосредствена и потенциално необратима заплаха за човешките общества, биологичното разнообразие и планетата и че поради това трябва да се предприемат действия на международно равнище от всички заинтересовани страни;

Б.

като има предвид, че изменението на климата представлява безпрецедентна заплаха за биосферата, за наличността на храна и вода и снабдяването с тях, по-специално за бедните хора на повечето континенти, както и за здравето, поминъка и икономическото развитие по целия свят; като има предвид, че събитията, свързани с изменението на климата, са в състояние да нарушат равновесието в общностите и обществата, да стимулират проблемни миграционни потоци и да спомогнат за пораждането или изострянето на напрежение и конфликти;

В.

като има предвид, че през последните десетилетия промените в климата са оказали въздействие върху природните и човешките системи по всички континенти и в океаните; като има предвид, че в много региони променящите се количества на валежите и топенето на снеговете и леда изменят хидроложките системи и се отразяват на водните ресурси в количествено и качествено отношение; като има предвид, че ледниците продължават да намаляват почти в целия свят поради изменението на климата, което засяга повърхностния отток и водните ресурси надолу по веригата;

Г.

като има предвид, че последствията от изменението на климата също така оказват влияние върху флората и фауната на планетата; като има предвид, че при много сухоземни, сладководни и морски видове са променили географските ареали, сезонните дейности, моделите на миграция, популациите и взаимодействията между видовете в резултат на продължаващото изменение на климата;

Д.

като има предвид, че според научните данни, представени в докладите за 2014 г. на работните групи по петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК), затоплянето на климатичната система е безспорно; изменението на климата е факт и човешките дейности са преобладаващата причина за наблюдаваното от средата на 20-ти век насам затопляне; широкообхватните и значителни по своя характер въздействия на изменението на климата вече са очевидни в природните и човешките системи по всички континенти и в океаните; продължаващите емисии на парникови газове ще доведат до допълнително затопляне и промени в земната повърхност, атмосферата и океаните във всички региони на света; всички държави, независимо от богатството си, ще бъдат засегнати от последствията от изменението на климата; световните емисии на парникови газове за периода от 2000 г. до 2010 г. са най-високите в историята на човечеството; без значителни действия на международно равнище за смекчаване на последиците с цел намаляване на емисиите на парникови газове, средната температура в световен мащаб вероятно ще се покачи с 5 oC до края на този век; като се има предвид, че според констатациите на Междуправителствен комитет по изменение на климата някои от рисковете, свързани с изменението на климата, са значителни и нарастват непропорционално с покачването на температурата с 1—2 Co;

Е.

като има предвид, че според констатациите на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет от въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., за да има реална възможност да се задържи покачването на средните температури в световен мащаб под 2 Co, е 1 010 Gton CO2, като настоящото равнище на годишни емисии в световен мащаб е около 36 Gton CO2, от което следва, че световният бюджет от въглеродни емисии, съвместим с целта за ограничаване на затоплянето до 2 Co, ще бъде изчерпан след 28 години, ако емисиите останат на сегашното си равнище;

Ж.

като има предвид, че постигането на приетата в международен план цел за ограничаване на глобалното затопляне до 2 oC продължава да бъде от първостепенно значение; като има предвид, че в Петия доклад на МКИК се посочва ясно, че трябва да се стремим съм „агресивно“ смекчаване на последиците до 2050 г., за да се избегне превишаване на температурите в световен мащаб с повече от 2 Co; като има предвид, че Парламентът призова споразумението през 2015 г. да бъде насочено към постепенно премахване на световните въглеродни емисии до 2050 г., и като има предвид, че за тази цел съответно е необходимо нарастването на емисиите на парникови газове спешно да бъде спряно, след което количеството им да започне да намалява с постоянни темпове; като има предвид, че няма реални изгледи за спирането на това нарастване, а през 2013 г. концентрацията на парникови газове в атмосферата е нараствала с по-бързи темпове, отколкото в която и да било година в периода след 1984 г.;

З.

като има предвид, че ЕС е намалил емисиите си с 19 % до 2012 г. в сравнение с 1990 г. в рамките на Протокола от Киото, като същевременно неговият БВП е нараснал с повече от 45 %, тоест средният му коефициент на емисии е намалял почти двойно между 1990 г. и 2012 г., а емисиите на глава от населението са се понижили с 25 % до 9 тона еквивалент на CO2 (включително всички газове и всички източници на емисии, но с изключение на поглътителите); като има предвид, че това следва да бъде взето предвид в разискванията във връзка с амбициите в областта на климата за периода до 2020 г., както и в определянето на амбициозни цели за 2030 г.;

И.

като има предвид, че много държави предприемат стъпки към екологизиране на икономиката в промишлеността и енергийния сектор по различни причини, включващи опазването на климата, недостига и ефективното използване на ресурсите, енергийната сигурност, иновациите и конкурентоспособността; като има предвид, че въпреки това според Международната агенция по енергетика (МАЕ) емисиите на CO2 в световен мащаб са се повишили до рекордни стойности през 2012 г. и според МКИК средните повърхностни температури в световен мащаб и морското равнище продължават да се покачват;

Й.

като има предвид, че според Международните енергийни перспективи за 2014 г. се очаква световното търсене на енергия да се увеличи с 56 % в периода между 2010 г. и 2040 г. (11) и че задоволяването на това търсене би довело до значително увеличаване на емисиите на CO2; като има предвид, че голяма част от допълнителното търсене и нарастването на емисиите ще се дължат на бързо развиващите се икономики; като има предвид, че според данните на МВФ субсидиите за изкопаеми горива в световен мащаб възлизат на 1,9 трилиона щатски долара, като САЩ, Китай и Русия предоставят най-много субсидии, възлизащи на около половината от въпросната сума (12);

К.

като има предвид, че общия размер на антропогенните емисии на парникови газове е продължил да се увеличава в периода от 1970 г. до 2010 г., като абсолютната стойност на всяко десетгодишно нарастване се увеличава към края на този период; като има предвид, че на емисиите на CO2 от изгарянето на изкопаеми горива и промишлени процеси се дължат около 78 % от общото увеличение на емисиите на парникови газове за периода от 1970 г. до 2010 г., като процентовият дял е подобен за периода 2000—2010 г.;

Л.

като има предвид, че двата най-големи източника на парникови газове — Китай и САЩ, неотдавна засилиха своите политики в областта на климата и поставиха началото на обсъждания, свързани с постепенното извеждане от употреба на изкопаемите горива; като има предвид, че ЕС е ангажиран с пътна карта, която да доведе до намаляване на емисиите на парникови газове с поне 80 % до 2050 г.;

М.

като има предвид, че ключовата роля на реформата на субсидиите за изкопаеми горива все още не е призната в Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата (РКООНИК), въпреки важните ползи в областта на климата от премахването на тези субсидии по отношение на намаляването на глобалните разходи за стабилизиране на концентрациите на парникови газове и пренесочването на икономиките, състоящо се в прекратяване на дейностите, водещи до високи въглеродни емисии; като има предвид, че това би могло да донесе съществени ползи също и за околната среда и здравето, като например намаляване на замърсяването на въздуха по места, на задръстванията по пътищата, на пътните произшествия и на щетите за пътищата, и да осигури допълнителни стимули за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяеми източници на енергия, както и устойчиво управление на ресурсите;

Н.

като има предвид, че според Световната банка (13) борбата с изменението на климата ще доведе до допълнителен растеж на БВП в размер до 2,6 трилиона щатски долара (1,9 трилиона евро) годишно в периода до 2030 г.; като има предвид, че прилагането на иновации, свързани с климата, в сектора на енергетиката и промишлеността, особено в областта на енергийната ефективност, биха представлявали предимство за Европа като пионер на разрастващия се световен пазар на свързани с енергетиката стоки и услуги, което ще доведе до създаването на работни места, стимулиране на икономическия растеж, повишаване на енергийната независимост и осигуряване на достъпни цени на енергията за всички, като едновременно с това ще допринесе за справянето с енергийната бедност, смекчаването на изменението на климата и постигане на напредък в стремежа към изграждане на устойчива икономика;

О.	като има предвид, че ролята, която могат да изиграят повторното използване и рециклирането на материалите за намаляването на емисиите на парникови газове, също допринася за изграждането на конкурентоспособна кръгова икономика;

П.	като има предвид, че целите на политиките във връзка с изменението на климата могат да бъдат постигнати само чрез обръщане на общата посока на развитие в посока екологична устойчивост както в развитите, така и в развиващите се страни;

Р.	като има предвид, че подпомагането на развиващите се страни с цел да им се предостави възможност да предприемат мерки за адаптиране и смекчаване на последиците трябва да бъде част от усилията в световен мащаб;

С.	като има предвид, че въпросът за финансирането на борбата с изменението на климата е неделима част от по-общите въпроси за финансирането на устойчивото развитие в световен мащаб;

Т.

като има предвид, че постигането на значителни резултати в борбата с изменението на климата е от съществено значение за постигането на редица цели на ЕС в областта на околната среда, развитието, хуманитарната помощ и намаляването на риска от бедствия, икономиката, външната политика, политиката на сигурност и политиката в областта на правата на човека, а също така и за по-дългосрочните перспективи за управляеми миграционни потоци към ЕС;

У.	като има предвид, че програмата за развитие за периода след 2015 г. се съсредоточава върху устойчивостта с цел подпомагане на решаването на световни проблеми като бедността, неравенството, здравеопазването, продоволствената сигурност и сигурността на водните ресурси;

Ф.

като има предвид, че се очаква изменението на климата през 21-ви век да доведе до повишена степен на разселване на хора; като има предвид, че рискът от разселване нараства, когато хората не разполагат със земя, храна и жилища; като има предвид, че въздействието на изменението на климата върху критичната инфраструктура и териториалната цялост на много от държавите се очаква да окаже влияние върху националните политики за сигурност и териториалната цялост на малките островни държави и държавите с дълги брегови ивици; като има предвид, че разселването, дължащо се на изменението на климата, може да ама като косвена последица увеличаване на рисковете от конфликти, придружени от насилие, под формата на гражданска война и междугрупово насилие;

Х.

като има предвид, че се очаква през 21-ви век последиците от изменението на климата да забавят икономическия растеж, да затруднят намаляването на бедността, да отслабят допълнително продоволствената сигурност, да поддържат съществуващите „капани“ на бедността и дори да създадат нови такива капани; като има предвид, че се очаква въздействието на изменението на климата да задълбочава проблема с бедността в повечето развиващи се страни и да създава нови зони на бедност в държавите с увеличаващото се неравенство — както в развитите, така и в развиващите се страни;

Ц.

като има предвид, че светът спешно трябва да предприеме необходимите мерки във връзка с огромното и сложно предизвикателство, което представлява изменението на климата, като извърши промени в подхода към смекчаването на последиците и адаптирането към тях, в това число:

—

постигане на договореност в рамките на Конференцията по въпросите на климата в Париж през декември 2015 г. (COP 21) за амбициозно и правно обвързващо международно споразумение за периода след 2020 г. във връзка с действия в областта на климата, които съответстват на целта от 2 oC, като в същото време се зачита правото на справедливо и устойчиво развитие;

—	спешно засилване и разширяване на обхвата на действащите мерки за ограничаване на емисиите на парникови газове в периода до 2020 г. и след това; както и

—

увеличаване на финансирането от развитите държави за смекчаване на последиците от изменението и адаптиране към тях, разработване и пренос на технологии и изграждане на капацитет в развиващите се страни, в съответствие със създаването на Зеления фонд за климата и ангажимента за предоставяне на ново и допълнително финансиране в размер на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., като същевременно се увеличи официалната помощ за развитие, за да достигне отдавна обещаното равнище от 0,7 % от брутния национален доход;

Неотложна необходимост от действие

Признава изключителните мащаби и сериозността на заплахата, която поражда изменението на климата, и изразява дълбока загриженост относно продължаващото безсилие при реакцията в международен план по отношение на проблемите, което това изменение поражда; изразява изключително дълбока загриженост от факта, че светът сериозно изостава по отношение на ограничаването на глобалното затопляне до повишаване на температурата от под 2 oC и призовава правителствата да предприемат незабавно конкретни мерки срещу изменението на климата и за сключването на глобално споразумение в Париж през 2015 г. за постигане на тази цел;

Отбелязва, че в съответствие със заключенията на Петия доклад за оценка на МКИК световният бюджет от въглеродни емисии, който е на разположение за периода след 2011 г., за да съществува реална възможност за запазване на повишаването на средната световна температура до под 2 Co, е 1010 Gton CO2; подчертава, че всички държави трябва да дадат своя принос и че отлагането на действията ще доведе до увеличаване на разходите и намаляване на възможностите;

Отбелязва със загриженост последните научни констатации на Центъра за изследване на изменението на климата „Тиндъл“, които показват, че емисиите на CO2 са на път да достигнат нова рекордно висока стойност от 40 милиарда тона (годишно) през 2014 г. и че общата стойност на емисиите на CO2 не може да надхвърля 1 200 милиарда тона, за да има 66-процентова вероятност за ограничаване на средното затопляне в световен мащаб под 2 Co;

Подчертава, че е необходимо със споразумението от 2015 г. да се постигне целта за намаляване на световните емисии до равнище, съвместимо с бюджета от въглеродни емисии, позволяващ ограничаване на затоплянето до 2 oC, и с него следва да се цели постепенното премахване на световните въглеродни емисии до 2050 г.;

Припомня, че в рамките на процеса на РКООНИК ще се обсъди укрепването на дългосрочната цел във връзка с покачване на температурите до 1,5 Co;

Подчертава констатациите в Доклада за новата икономика, съобразена с климата, озаглавен „По-добър растеж, по-добър климат“, според които държавите от всички равнища на доходите разполагат с възможността да изградят траен икономически растеж, като в същото време ограничават огромните рискове, свързани с изменението на климата;

Очаква новата Комисия да поеме проактивна роля в преодоляването на световната криза в областта на климата, включително по отношение на допълнително финансиране в областта на изменението на климата; призовава Комисията да поясни, че въпросът за изменението на климата е един от най-важните й стратегически приоритети, и да се организира по начин, който отразява това, на всички равнища и във всички сектори на действия в областта на вътрешната и външната политика, inter alia, чрез инвестиции в устойчиво селско стопанство, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, както и в устойчив транспорт;

Подчертава, че политиките в областта на изменението на климата в световен мащаб се основават на конференцията на ООН от 1992 г. по въпросите на околната среда и развитието (UNCED) и че те са неразделна част от глобалните усилия за насърчаване на устойчивото развитие в целия свят; подчертава, че политиките по отношение на изменението на климата трябва да се разглеждат в този по-широк контекст и са свързани с изпълнението на последващите действия във връзка с конференцията в Рио, Целите на хилядолетието за развитие и програмата за периода след 2015 г.;

Напредък в рамките на Платформата от Дърбан

Припомня резюмето на генералния секретар на ООН на срещата на високо равнище по въпросите на климата, в което беше изтъкнато, че мнозина лидери от всички региони и от всички равнища на икономическо развитие са се обявили за спиране на нарастването на емисиите до 2020 г., драстично намаляване на емисиите след това и неутрални по отношение на климата икономики през втората половина на века;

10.

Очаква ЕС и неговите държави членки да играят основна конструктивна роля в рамките на COP 20 в Лима с цел създаване на необходимите условия за успешно глобално обвързващо споразумение по въпросите на климата в Париж през 2015 г.; подчертава, че правителствата на държавите по света носят колективната отговорност, включително и по отношение на бъдещите поколения, за предприемането на подходящи действия във връзка с изменението на климата;

11.

Припомня, че всички страни одобриха във Варшава Решение 1/CP.19 на РКООНИК, с което всички страни се приканват да започнат или да ускорят подготовката за своя определен на национално равнище планиран принос и да съобщят този принос достатъчно рано преди COP 21 (до първото тримесечие на 2015 г. за страните, които имат готовност за това) по начин, който способства за яснотата, прозрачността и разбирането на определения на национално равнище принос и дава възможност за количественото му измерване; призовава Страните да гарантират, че техният определен на национално равнище принос е в съответствие с ограничения бюджет от въглеродни емисии за спазване на целта от 2 oC и че възможно най-скоро тенденцията на нарастване на емисиите ще бъде спряна;

12.

Призовава участниците на конференцията в Лима да се договорят предварително относно изисквания за предоставяне на информация, така че определеният на национално равнище планиран принос да бъде прозрачен, количествено измерим и съпоставим — както и диференциран според вида на приноса; освен това призовава участниците на конференцията в Лима да се договорят относно етап на оценка преди COP в Париж и да обсъдят въпроса дали представеният определен на национално равнище планиран принос е достатъчен в колективен план с оглед на целта „под 2 Co“, както и дали е справедлив в индивидуален план;

13.

Подчертава, че държавите, които вече са се ангажирали с цел за намаляване на емисиите във всички икономически отрасли , следва да продължат да намаляват в още по-голяма степен емисиите, а другите, по-специално основните източници на емисии и държавите с най-големи отговорности и възможности, следва да приемат също така цели за всички икономически отрасли, с които се определят прагови стойности на емисиите и се намалява количеството на емисиите на парникови газове;

14.

Призовава за цялостно съживяване на политиката на ЕС относно изменението на климата и за бързото договаряне на амбициозни, обвързващи цели за намаляване на емисиите, енергийна ефективност и използване на възобновяеми източници на енергия, с изключение на вредните в социално и екологично отношение агрогорива, до 2030 г., които ще спомогнат да се набере инерция в международните разисквания относно изменението на климата и са в съответствие с ангажимента на ЕС за намаляване на неговите емисии на парникови газове с 80 %—95 % спрямо равнищата от 1990 г;

15.

Отново заявява, че наличието на амбициозна рамка за климата и енергетиката за периода до 2030 г. ще позволи на ЕС да запази водещата си позиция и би могло да насърчи международните партньори да повишат съответно своите амбиции;

16.

Изтъква факта, че Европейският парламент призова Комисията и държавите членки да поставят обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за намаляване на вътрешните емисии на парникови газове с поне 40 % в сравнение с равнищата от 1990 г., обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за енергийна ефективност от 40 %, в съответствие с изследванията в областта на потенциала за икономически ефективни икономии на енергия, и обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за производство на поне 30 % от общото крайно потребление на енергия от възобновяеми източници; настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид тези цели в рамките на настоящите дискусии помежду им;

Елементи на споразумението от 2015 г.

17.

Подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да бъде амбициозно още от самото начало, при приемането му в Париж , така че светът да запази реални шансове да изпълни целта за „под 2 Co“, и призовава ЕС да работи с международните си партньори в тази насока;

18.

Счита, че на Конференцията от Лима следва да се определят основните елементи на споразумението от 2015 г., като са използва за основа напредъкът, постигнат през 2014 г. в рамките на Платформата от Дърбан, и отново заявява, че смекчаването на последствията, адаптирането, финансирането във връзка с изменението на климата и начините за прилагане ще бъдат съществени елементи на споразумението от 2015 г.;

19.

Призовава ЕС да включи всички страни в своята работа в посока постигане на амбициозно и справедливо споразумение през 2015 г., което едновременно да е в съответствие с последните достижения на науката и отговаря на новите научни открития и променящите се обстоятелства, така че да остава подходящо за целта и устойчиво в продължение на много години след 2020 г.; поради това подчертава необходимостта от механизъм, който позволява да се извършва редовен преглед на ангажиментите за смекчаване на последиците, който ще дава възможност на страните да коригират своите ангажименти във възходяща посока в светлината на целта „под 2 Co“, без да е необходимо споразумението да се преразглежда;

20.

Подчертава необходимостта от ефективен режим на спазване, приложим по отношение на всички страни в рамките на споразумението от 2015 г.; подчертава, че споразумението от 2015 г. трябва да насърчава прозрачността и отчетността чрез общ режим, основан на правила, включително правила за отчетност и мониторинг, договорености за докладване и проверка; подчертава, че правилата следва да се разграничават въз основа на вида на ангажимента, който ще изберат страните, като се използват за основа поуките, извлечени от Конвенцията и от Протокола от Киото към нея;

21.

Счита, че споделянето на усилията следва да се основава на принципите за справедливост, при което се акцентира по-специално върху настоящите и натрупани в миналото емисии на парникови газове и върху капацитета, оценен например с помощта на данните за БВП на глава от населението, показателите за човешко развитие и бедност и данните, които дават представа за степента на трудност, свързана с намаляването или ограничаването на емисиите; отбелязва значението на напредъка в областта на финансирането на борбата с изменението на климата за цялостния напредък в посока сключване на ново споразумение за климата;

Цели за периода до 2020 г. и Протоколът от Киото

22.

Подчертава, по-специално, спешната необходимост от напредък в преодоляването на огромните различия по отношение на количествата въглеродни емисии, които съществуват между научните констатации и настоящите ангажименти на страните за периода до 2020 г.; призовава страните, които все още не са поели ангажимент, да сторят това; подчертава важната роля на други политически мерки, включително за енергийна ефективност, значителни икономии на енергия, възобновяеми енергийни източници, постепенно намаляване на флуоровъглеводородите, постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и засилване на ролята на многокомпонентното ценообразуване на въглеродните емисии, за да се допринесе за преодоляването на тези огромни различия по отношение на въглеродните емисии;

23.

Призовава всички страни, международни организации, участници на поднационално равнище и неправителствени организации спешно да разработват, засилват и прилагат вътрешни политики и инициативи за международно сътрудничество за преодоляване на огромните различия по отношения на въглеродните емисии, особено като се използват за основа инициативите, определени конкретно по време срещата на най- високо равнище на генералния секретар на ООН по изменението на климата (като например коалицията за борба с изменението на климата и чист въздух) и като се надгражда върху диалозите за политиките, в които се установяват имащите голяма сила на въздействие възможности в областта на климата, развитието и растежа, провеждани на техническо и политическо равнище в рамките на РКООНИК;

24.

Като отбелязва значителния излишък от единици на спазване на Протокола от Киото (ПЕЕ, СЕР и ЕРЕ), които следва да бъдат прехвърлени към сметките на Съюза и на държавите членки за втория период на ангажимент по Протокола от Киото, призовава Съюза и държавите членки, съгласно Решение 1/CMP.8, в което се изисква страните да преразгледат до 2014 г. своите цели за намаляване на емисиите за втория период на ангажимент, да анулират определен брой единици с цел привеждане в съответствие с предвидените реални емисии и с икономически ефективна траектория на вътрешните емисии за постигане на целта на Съюза по отношение на климата за 2050 г.;

25.

Очаква ЕС и някои негови държави членки, както и други страни, да извършат многостранна оценка на напредъка по своите цели за намаляване на емисиите за 2020 г. на Конференцията в Лима като част от процедурата за международна оценка и преглед; счита, че подобна прозрачност е необходима, за да се спомогне за разбирането на взаимните усилия и да се изгради доверие между всички страни;

26.

Отбелязва, че ЕС е на път да постигне намаляване на емисиите, което надхвърля значително настоящата цел за 20 %, и отново заявява, че ЕС е предложил да повиши целта си за намаляване на емисиите до 30 % в срок до 2020 г., ако други държави с големи емисии се ангажират със сравними цели за намаление на емисиите;

27.

Пояснява, че макар вторият период на ангажимент по Протокола от Киото да е ограничен по обхват, той следва да се разглежда като много важна междинна стъпка и поради това призовава страните, включително държавите членки на ЕС, да ратифицират бързо втория период на ангажимент;

28.

Подчертава приноса на повторната употреба и рециклирането за намаляването на емисиите на парникови газове, тъй като употребата на суровини е значителен източник на парникови газове; отново заявява, че е важно да се премине към кръгова икономика с повишена степен на рециклиране;

29.

Отбелязва, че ЕС трябва да изпълни решаващата си роля за намаляване на емисиите чрез политики за преустановяване на разработването на неконвенционални изкопаеми горива като катранени пясъци, които предизвикват големи емисии на парникови газове;

30.

Отбелязва, че много държави вече дават пример в тази насока, като показват, че стратегиите за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и икономическият растеж вървят ръка за ръка; подчертава, че с едно силно международно споразумение ще се насърчат по-нататъшни амбициозни действия на национално равнище;

Финансиране на борбата с изменението на климата

31.

Припомня ангажимента на ЕС и на неговите държави членки за увеличаване на мобилизирането на финансиране за борба с изменението на климата с цел да дадат своя принос за изпълнение на ангажимента в споразумението от Копенхаген за финансиране на Зеления фонд за климата и са съвместно мобилизиране на 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. от широк кръг източници — публични и частни, двустранни и многостранни, включително алтернативни източници на финансиране; призовава другите държави донори да дадат своя принос, за да се насърчи допълнителното мобилизиране на финансиране за борба с изменението на климата;

32.

Изисква ЕС да се споразумее за пътна карта за постепенно повишаване на предвидимото, ново и допълнително финансиране, в съответствие със съществуващите ангажименти, за да поеме своя справедлив дял от сумата от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г., и да създаде механизъм за улесняване на отчетността и контрола; приветства неотдавнашните ангажименти за участие във финансирането на Зеления фонд за климата и настоятелно призовава другите държави да дадат своя справедлив принос, като развитите държави предоставят 15 милиарда щатски долара под формата на безвъзмездни средства за Зеления фонд за климата през следващите три години;

33.

Призовава държавите членки да правят финансовите си вноски далеч преди провеждането на конференциите и да координират по-добре своите съобщения относно финансирането на борбата с изменението на климата с ЕС, за да се улесни комуникацията с трети страни относно общия принос на ЕС и да се повлияе по възможно най-добрия начин върху преговорите; подчертава факта, че финансовите ангажименти, поети по време на срещата на най-високо равнище под патронажа на Бан Ки Мун, са добър сигнал и са оказали положително въздействие върху авторитета на ЕС преди провеждането на преговорите от Лима;

34.

Припомня, че е възможно да бъдат необходими новаторски финансови източници, за да се гарантира, че целта от 100 милиарда щатски долара годишно ще бъде постигната до 2020 г. и след това, и призовава отделните нации да разглеждат възможни варианти в Лима;

35.

Отново призовава за заделяне на приходите от основаните на пазара инструменти за намаляване на емисиите от въздухоплаването и корабоплаването в световен мащаб, за международно финансиране на борбата с изменението на климата в периода след 2020 г. и за Зеления фонд за климата; счита, че ЕС следва да направи предложения за подходящо и предвидимо международно финансиране на борбата с изменението на климата по споразумението от 2015 г.;

36.

Настоятелно призовава държавите членки да използват част от приходите от пазарите на въглеродни емисии за финансиране на борбата с изменението на климата и помощ за развитие в развиващите се държави; посочва обаче, че този механизъм е изправен пред сериозни проблеми, тъй като приходите намаляха драстично заедно с цените на въглеродните емисии в световен мащаб; в тази връзка счита, че е необходимо да се предприемат мерки, за да стане схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) много по-ефективен инструмент, с цел да се приведе в съответствие с предвидените реални емисии, и с икономически ефективна тенденция на развитие на вътрешните емисии в посока спазване на целта на ЕС в областта на климата за 2050 г., които след това могат да генерират значителни ресурси, които следва да помогнат за финансиране на мерките в развиващите се държави за смекчаване на последиците и адаптиране към тях;

37.

Призовава ЕС и неговите държави членки да определят ясно ролята на частното финансиране в контекста на набирането на допълнително финансиране, като същевременно се отчита фактът, че това не може да замести необходимостта от публично финансиране, по-специално за адаптиране, да подчертаят необходимостта от прозрачно докладване и отчетност по отношение на такова финансиране и да осигурят прилагането на съответните социални и екологични гаранции;

Адаптиране; загуби и щети

38.

Призовава основните развити икономики да използват своята съществуваща модерна инфраструктура за насърчаване, повишаване и развитие на устойчивия растеж и да се ангажират с подкрепа за развиващите се държави в изграждането на техен собствен капацитет, за да се гарантира постигането на бъдещ икономически растеж във всички части на света, без това да става отново за сметка на околната среда;

39.

Подчертава, че действията за адаптация са неизбежна необходимост и трябва да играят централна роля в новото споразумение; подчертава, че предприемането на незабавни действия за намаляване на емисиите на парникови газове ще бъде по-изгодно за глобалната и за националните икономики и ще намали разходите, свързани с действията за адаптиране; настоятелно призовава всички държави да предприемат подходящи мерки за планиране, адаптиране и реагиране спрямо въздействието на изменението на климата с цел да се защитят хората, обществото, икономиките и околната среда и да бъде постигнато устойчиво на изменението на климата развитие; отбелязва, реакцията спрямо свързаните с изменението на климата рискове включва вземане на решения в един променящ се свят, при продължаваща несигурност относно сериозността и момента на настъпване на последиците от изменението на климата и при ограничения по отношение на ефективността на адаптацията;

40.

Припомня, че развиващите се държави, и по-специално най-слабо развитите държави и малките островни развиващи се държави, имат най-малка вина за нарастващата концентрация на парникови газове в атмосферата, но са най-уязвими по отношение на неблагоприятните въздействия на изменението на климата и имат най-малък капацитет за адаптиране; призовава всички държави, които са в състояние да направят това, да подпомагат държавите, които са най-уязвими, в техните усилия за адаптиране и реагиране на въздействията на изменението на климата, за да постигнат устойчиво на изменението на климата устойчиво развитие и да се стремят към постигането на споразумения за укрепване на националните процеси на планиране на адаптацията, финансиране на борбата с изменението на климата, пренос на технологии и за изграждане на капацитет;

41.

Отчита акцента, поставен по време на двете последни конференции по въпросите на изменението на климата върху необходимостта да се обърне внимание на загубите и щетите, свързани с последиците от изменението на климата в развиващите се държави и в най-слабо развитите държави, които са особено уязвими по отношение на неблагоприятните последствия от изменението на климата; отбелязва необходимостта от цялостно изпълнение на решенията, взети във Варшава, и от по-нататъшното разглеждане на този въпрос в Лима;

42.

Подчертава необходимостта да се гарантира предвидимост на финансирането на борбата с изменението на климата за развиващите се държави, за да им се окаже съдействие в техните усилия за адаптиране и смекчаване на последиците от изменението на климата; в този контекст подчертава, че държавите, които правят вноски в Зеления фонд за климата, ще трябва да изяснят въпроса какви източници на финансиране ще се използват и как ще съберат тези пари, тъй като тази информация ще гарантира предвидимостта на приходите за развиващите се държави;

43.

Признава, че е трудно да се прави разделение между дейностите във връзка с изменението на климата и тези във връзка с развитието, както и между полезните им взаимодействия на равнището на отделните държави, но настоява, че все пак е възможно да се извършат надеждни и прозрачни оценки за това как се спазва принципът за допълващия характер;

44.

Изразява съжаление относно факта, че макар разходите за дейностите за смекчаване на последиците и за адаптация да се увеличават, те се омаловажават от факта, че повечето правителства, включително правителствата на развитите държави, все още активно субсидират производството и потреблението на изкопаеми горива;

45.

Подчертава необходимостта от поставяне на действията в областта на изменението на климата върху подходи, основани на равенството между половете, участието и правата, както и от справяне с въздействията на изменението на климата, по-специално с цел подпомагане на бедните и маргинализираните лица и общности;

Поземлен сектор

46.

Подчертава, че в съответствие със заключенията на МКИК земеползването (ползване за земеделие, за горски площи и други видове ползване на земите) е сред най-изложените на въздействие и уязвими сегменти на нашите икономики, като същевременно земеползването разполага със значителен потенциал за икономически ефективно смекчаване на последиците и повишаване на устойчивостта; отбелязва, че е от голямо значение всички страни да включат поземлен компонент в рамките на своя национален принос, с подходящи общи показатели за наблюдение, докладване и проверка на количествено измеримия напредък по отношение на няколко взаимосвързани цели (т.е. смекчаване на последствията, производителност и устойчивост); подчертава факта, че споразумението следва да създаде всеобхватна рамка за отчитане на емисиите и поглъщанията, свързани със земеползването;

47.

Подчертава, че трябва да се обръща специално внимание на гарантирането на продоволствената сигурност и сигурността на изхранването на уязвимите групи от населението с оглед на настъпващото изменение на климата;

Международно въздухоплаване и морски транспорт

48.

Отново подчертава значението на морския и на въздушния транспорт по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове и необходимостта от бърз напредък и амбициозност при постигането на задоволителни и навременни резултати — както в рамките на Международната морска организация, така и в рамките на Международна организация за гражданско въздухоплаване, в съответствие с мащабите и неотложността на климатичните предизвикателства;

Дипломатическа дейност във връзка с изменението на климата

49.

Подчертава в тази връзка значението на това ЕС, като главно действащо лице, да говори с един глас на конференцията в стремежа към постигане на напредък в посока сключването на международно споразумение и запазването на единство в тази насока; призовава държавите членки да координират ефективно своите позиции с позицията на ЕС; подчертава, че ЕС трябва да оказва натиск върху страните, които не следват посока, съответстваща на целта за 2 oС; призовава делегацията на ЕС да подчертае тези ангажименти, поети от други правителства с подписването на Протокола от Киото;

50.

Призовава държавите членки да се ангажират с интензивни дипломатически контакти с нашите държави партньорки за утвърждаване на преговорните позиции на ЕС, като това се координира с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията, включително чрез мрежата за „зелена дипломация“;

51.

Приветства срещата на високо равнище по изменението на климата под егидата на генералния секретар на ООН, проведена в Ню Йорк на 23 септември 2014 г. с цел да се обсъдят въпросите във връзка с изменението на климата за първи път след срещата в Копенхаген, която събра над 130 държавни и правителствени ръководители и представители на многобройни организации на гражданското общество и на бизнеса; приветства по-специално обявените от лидерите конкретни действия за намаляване на емисиите, инвестиране в технологии за чиста енергия и растеж с ниски равнища на въглеродни емисии, подпомагане на ценообразуването на въглеродните емисии и осъществяване на принос за финансирането на борбата с изменението на климата; подчертава, че последващите действия във връзка с ангажиментите, поети от ръководителите в Ню Йорк, ще бъдат от ключово значение за запазване на набраната инерция в навечерието на конференциите в Лима и Париж;

52.

Счита, че доверието в ЕС в контекста на преговорите по въпросите на изменението та климата зависи от амбицията на вътрешнополитическите действия на ЕС;

53.

Подчертава, че всеобхватната програма за периода след 2015 г. следва да засили ангажимента на международната общност за устойчиво развитие и да следва също така да бъде в подкрепа на международните ангажименти и цели, включително относно изменението на климата;

54.

Подчертава, че COP 21 е единствена по рода си възможност за справяне с изменението на климата и за изграждане на връзка с работата на ООН по програмата за развитие за периода след 2015 г. и с подготовката на насрочената за март 2015 г. конференция относно рамковата прогрома от Хиого за намаляване на риска от бедствия; призовава за по-активна дипломация на ЕС в областта на изменението на климата, за да бъдат свързвани тези процеси, като целите за устойчиво развитие се следват съгласувано и с необходимата амбиция;

Промишленост и конкурентоспособност

55.

Изразява загриженост по повод на факта, че по данни на Международната агенция по енергетика през 2013 г. емисиите на CO2 са нараснали в световен мащаб въпреки намаляването на емисиите в Европа и Съединените щати; поради това предлага да се обсъдят диференцирани отговорности, така че всяка държава да допринася за глобалните усилия в областта на промишлената и енергийната политика; призовава за по-ефективно използване на технологиите, като например космически спътници, за точно събиране на данни за емисии и температурни стойности, както и за прозрачно сътрудничество и обмен на информация между държавите;

56.

Подчертава, че Европа следва да продължава да повишава пазарното проникване на своите съобразени с околната среда технологии, включително в областта на ИКТ, възобновяемите източници на енергия, иновационните и ефикасни технологии с ниски емисии и най-вече в областта на технологиите за енергийна ефективност; подчертава, че наличието на стабилна международна правна рамка ще насърчи инвестициите в намаляване на въглеродните емисии, енергийна ефективност и енергия от възобновяеми източници и ще осигури възможности за предприятията от ЕС в тези сектори; отбелязва, че иновативните и устойчиви инвестиции могат да създават растеж и работни места;

57.

Счита, че едно амбициозно и правно обвързващо международно споразумение ще помогне да се вземат мерки по отношение на опасенията във връзка с изместването на въглеродни емисии и конкурентоспособността от страна на съответните сектори, и по-специално на енергоемките отрасли;

Научни изследвания и иновации

58.

Подчертава, че разработването и внедряването на устойчиви революционни технологии е от ключово значение в борбата срещу изменението на климата, като същевременно е убедително доказателство за партньорите на ЕС по целия свят, че намаляването на емисиите е осъществимо едновременно с повишаването на конкурентоспособността и създаването на работни места;

59.

Призовава за международен ангажимент за увеличаване на инвестициите в устойчиви революционни технологии в областта на научноизследователската и развойна дейност в съответните отрасли; счита, че е от ключово значение ЕС да играе водеща роля с примера, който дава, като насочва разходите си за научни изследвания към представяне на иновативни, щадящи климата и енергийно ефективни технологии, и че ЕС следва да развива тясно научно сътрудничество в тази област с международни партньори като страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай) и САЩ;

Енергийна политика

60.

Приветства неотдавна отправените сигнали от правителствата на САЩ и Китай по отношение на действията в областта на климата и тяхната готовност да играят по-значима роля в глобалните усилия за справяне с изменението на климата; изразява съжаление, че някои развити държави продължават да увеличават своите емисии на глава от населението;

61.

Отбелязва, че цените на различните източници на енергия изпълняват съществена роля за определянето на поведението на участниците на пазара, включително промишлеността и потребителите, и отбелязва, че неспособността на настоящата международна политическа рамка изцяло да интернализира външните разходи води до трайното установяване на неустойчиви модели на потребление; освен това отново заявява, че един световен пазар на въглеродни емисии с достатъчно високи цени на търгуване би представлявал солидна основа за постигането както на съществено намаляване на емисиите, така и на условия на равнопоставеност за промишлеността; призовава ЕС и неговите партньори да намерят в близко бъдеще най-ефективния начин за насърчаване на връзките между схемата на ЕС за търговия с емисии и другите схеми за търговия с цел изграждане на световен пазар на въглеродни емисии, като по-този начин се гарантира по-голямо разнообразие от възможности за намаляване на емисиите, подобряване на мащабите и ликвидността на пазара, прозрачност и, в крайна сметка, по-ефективно разпределяне на ресурсите за енергийния и промишления сектор;

62.

Призовава за по-тясно сътрудничество между Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), така че да се даде възможност на ЕС да говори с един координиран глас в рамките на международни организации като Международната агенция по енергетика, Международната агенция за възобновяема енергия, Международното партньорство за сътрудничество в областта на енергийната ефективност и Международната агенция по атомна енергия (МААЕ), и по този начин да играе по-активна и влиятелна роля, най-вече като дава настоява за политики за насърчаване на устойчивата енергетика, енергийната ефективност и енергийната безопасност;

63.

Призовава Комисията и държавите членки да приемат незабавно конкретни мерки за поетапно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии до 2020 г., включително субсидиите за изкопаеми горива, по ръководството на Комисията и като се използват основани на действията подход и мониторинг чрез Европейския семестър; в допълнение призовава за координирано на международно равнище прилагане на целта от срещата на високо равнище на Г-20 в Питсбърг за постепенно премахване на субсидиите за изкопаеми горива, които, по данни на МАЕ, в световен мащаб възлизат на 544 милиарда долара за 2012 г., тъй като това би довело до значително намаляване на емисиите на CO2 и също така ще спомогне за намаляване на бюджетния дефицит в много държави; приветства намерението, заявено на срещата на Г-20 в Санкт Петербург, за създаване на система за партньорска проверка относно постепенното прекратяване на субсидиите за изкопаеми горива; изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по отношение на конкретните мерки за изпълнението на посочената цел; призовава за преразглеждане на механизма за чисто развитие (МЧР), със специален акцент върху предотвратяването на неблагоприятните въздействия на проектите, свързани с МЧР, по отношение на правата на човека, продоволствената сигурност и околната среда;

64.

Изразява съжаление, че потенциалът за икономии на енергия не се разглежда по подобаващ начин на международно равнище и на равнище ЕС; подчертава факта, че икономиите на енергия дават възможност за създаване на работни места, съкращаване на разходите и гарантират енергийна сигурност, както и за повишаване на конкурентоспособността и намаляване на емисиите, и че те са от ключово значение при отделянето на емисиите от икономическия растеж; призовава ЕС да настоява за повече внимание и действия по отношение на икономиите на енергия в рамките на международните преговори, независимо дали става дума за обсъждане на трансфери на технологии, развойни планове за развиващите се държави или финансова помощ; подчертава, че за да заслужават доверие, ЕС и неговите държави членки трябва да определят и изпълняват амбициозни цели за енергийна ефективност; подчертава значението на намаляването на загубите на енергия в строителния и транспортния сектор и в битовите електрически системи и уреди с цел да се постигне максимална степен на енергоспестяване и на енергийна ефективност;

65.

Подчертава необходимостта от въвеждане на транспортни системи с ниско потребление на енергия и с използване на водород като гориво;

Флуоровъглеводородите и Монреалският протокол

66.

Приканва страните да почерпят опит от механизмите за гласуване и вземане на решение на Монреалския протокол, от различния му подход по отношение на отговорностите и неговите механизми за прилагане и налагане на санкции и финансиране като успешен пример, който би могъл да се използва и в рамките на РКООНИК; призовава ЕС да увеличи усилията си за регулиране в световен мащаб на постепенното намаляване на флуоровъглеводородите съгласно Монреалския протокол;

67.

Припомня, че ЕС е приел амбициозно законодателство за постепенното намаляване на флуоровъглеводородите (HFC) със 79 % до 2030 г., тъй като благоприятните за климата алтернативи са широко достъпни и техният потенциал следва да се използва пълноценно; отбелязва, че постепенното намаляване на използването на HFC е лесно за осъществяване действие за смекчаване на последствията от изменението на климата в ЕС и извън него, и призовава ЕС да се ангажира активно с улесняването на глобалните действия във връзка с HFC;

68.

Приветства документа на ЕС за обсъждане, представен на страните по Монреалския протокол, относно създаването на условия за постепенно намаляване на флуоровъглеводорите в световен мащаб и, в тази връзка, призовава Комисията и държавите членки да внесат официално предложение за изменение, за да бъде разгледано то на 27-ата среща на страните по Монреалския протокол, която ще се проведе през 2015 г.;

Делегация на Европейския парламент

69.

Счита, че делегацията на ЕС играе решаваща роля в преговорите, свързани с изменението на климата, и следователно счита за неприемлив факта, че членовете на Европейския парламент не получиха възможност да присъстват на координационните заседания на ЕС на предишните конференции на страните по РКООНИК; очаква, че поне на председателя на делегацията на Европейския парламент ще бъде дадена възможност да присъства на координационните заседания на ЕС в Лима;

o o

70.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Секретариата на РКООНИК с молба да бъде разпространена до всички държави, които не са членки на ЕС и са страни по конвенцията.

(1) ОВ L 8, 13.1.2009 г., стр. 3.

(2) ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 1.

(3) ОВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 25.

(4) ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 77.

(5) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 83.

(6) Приети текстове, P7_TA(2012)0452.

(7) Приети текстове, P7_TA(2013)0443.

(8) ОВ C 67 E, 18.3.2010 г., стр. 44.

(9) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 75.

(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0094.

(11) http://www.eia.gov/forecasts/ieo/?src=Analysis-b2

(12) http://www.imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2013/int032713a.htm

(13) http://documents.worldbank.org/curated/en/2014/06/19703432/climate-smart-development-adding-up-benefits-actions-help-build-prosperity-end-poverty-combat-climate-change-vol-1-2-main-report

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/40

P8_TA(2014)0064

Пакистан: закони относно богохулството

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно Пакистан: закони относно богохулството (2014/2969(RSP))

(2016/C 289/05)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Пакистан,

—	като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—	като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—	като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

—	като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите Габриела Кнаул от 4 април 2013 г., съставен след мисията ѝ в Пакистан от 19 до 29 май 2012 г.;

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса, която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства (1),

—	като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията (2),

—	като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,

—	като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства (3),

—	като взе предвид изявлението от 18 октомври 2014 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно решението на Областния съд в Лахор да потвърди присъдата на г-жа Асия Биби в Пакистан,

—	като взе предвид съобщението за медиите от 29 октомври 2014 г., публикувано от делегацията на Европейския съюз в Пакистан по повод на посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 26 до 29 октомври 2014 г.,

—	като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС (4),

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през 2009 г. и беше осъдена на смърт през 2010 г. за богохулство съгласно раздел 295 В от Наказателния кодекс на Пакистан; като има предвид, че на 16 октомври 2014 г. Областният съд в Лахор отхвърли жалбата на Асия Биби и потвърди присъдата; като има предвид, че на 24 ноември 2014 г. подсъдимата обжалва решението пред Върховния съд, като това производство може да отнеме години; като има предвид, че президентът на Пакистан все още може, чрез помилване от своя страна, да отхвърли решението на Областния съд в Лахор и да амнистира Асия Биби;

Б.

като има предвид, че на 7 ноември 2014 г. християнската двойка Шама Биби и Шахбаз Масих бяха пребити от тълпа, която ги обвинила в изгарянето на страници от Корана, в източната част на Пакистан; като има предвид, че телата им са били изгорени в тухлена пещ, като според някои сведения те са били все още живи, когато са били хвърлени в пещта;

В.

като има предвид, че неотдавна няколко пакистански граждани получиха смъртни присъди заради нарушения на законите относно богохулството, в т.ч. християнинът Саван Масих за предполагаема обида към пророка Мохамед по време на разговор и християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар за предполагаема обида към пророка в текстово съобщение;

Г.

като има предвид, че активистът в областта на правата на човека и адвокат Рашид Рехман беше убит на 7 май 2014 г.; като има предвид, че няколко седмици по-рано Рехман е бил заплашван, защото е защитавал университетски преподавател, подлежащ на съдебно преследване съгласно законите относно богохулството в Пакистан;

Д.

като има предвид, че през октомври 2014 г. Мохамад Асгар, британски гражданин от пакистански произход, който е бил задържан за богохулство в Пакистан въпреки диагнозата си на психично болен в Обединеното кралство, беше прострелян и ранен от затворнически надзирател; като има предвид, че неговият нападател беше арестуван и обвинен в опит за убийство от местните органи и че осем други затворнически надзиратели бяха отстранени от длъжност;

Е.	като има предвид, че на 5 ноември 2014 г. Туфаил Хайдер, 45-годишен шиит, беше убит от разпитващия полицейски служител, който по-късно заявил, че г-н Хайдер е направил унизителни забележки срещу „придружителите на пророка Мохамед“;

Ж.

като има предвид, че според сведенията между 1987 г. и октомври 2014 г. общо 1 438 души са обвинени в богохулство в Пакистан, в т.ч. 633 мюсюлмани, 494 ахмади, 187 християни и 21 индуси; като има предвид, че от 1990 г. насам най-малко 60 души са убити вследствие на масово насилие в свързани с богохулство дела;

З.

като има предвид, че няколко десетки души, в т.ч. мюсюлмани, индуси, християни и други, в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство; като има предвид, че до момента не е изпълнена нито една смъртна присъда по обвинения в богохулство, но няколко обвиняеми са били убили вследствие на масово насилие; като има предвид, че съществува огромен натиск върху съдебната система на Пакистан от страна на някои религиозни лидери за потвърждаване и изпълнение на смъртните присъди, които обикновено се издават от съдилища на по-ниска инстанция; като има предвид, че съдебните производства често отнемат много години и имат пагубен ефект върху невинните пакистански граждани и техните семейства и общности;

И.

като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че широко разпространената злоупотреба с тези закони е добре документирана; като има предвид, че вместо да защитят религиозните общности, тези закони са насадили страх в цялото пакистанско общество; като има предвид, че всички опити за реформиране на законите или тяхното прилагане са били осуетени чрез заплахи и убийства; като има предвид, че опитите за обсъждане на тези въпроси в медиите, онлайн или офлайн, често се посрещат със заплахи и тормоз, включително от страна на правителството;

Й.	като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в Южна Азия и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;

К.

като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;

Л.

като има предвид, че чрез механизмите на ООН в областта на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне да въведе незабавни защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата със законите с цел налагане на наказания на граждани, често от малцинствени религиозни общности;

М.

като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;

Н.	като има предвид, че Пакистан се включи в схемата ОСП+ за първи път на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази схема следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и трудовите права, околната среда и принципите за добро управление;

Изразява дълбока загриженост и покруса от решението на Областния съд в Лахор от 16 октомври 2014 г. да потвърди издадената на Асия Биби смъртна присъда за богохулство; призовава Върховния съд да започне работата си по делото бързо и без забавяне и да спазва принципите на правовата държава и пълното зачитане на правата на човека в своето решение;

Призовава пакистанските съдилища също да се заемат бързо с преразглеждането на смъртните присъди на Саван Масих, Мохамад Асгар, Шафкат Емануел и неговата съпруга Шагуфта Каусар, както и с присъдите на всички други граждани, които понастоящем са осъдени на смърт заради предполагаеми нарушения на законите относно богохулството;

Осъжда остро убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и изказва съболезнованията си на техните семейства, както и на семействата на всички невинни жертви, убити вследствие на законите относно богохулството в Пакистан; призовава за изправяне пред съд на извършителите на тези деяния; отбелязва решението на правителството на Пенджаб да създаде комитет с цел ускоряване на разследването на убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и да разпореди осигуряването на допълнителна полицейска защита за християнските квартали в провинцията; въпреки това подчертава, че е необходимо да се сложи край на климата на безнаказаност и да се проведат по-широки реформи, за да се намери решение на проблема с насилието срещу религиозните малцинства, който е все още широко разпространен в Пакистан;

Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният министър Шахбаз Бхати, покойният губернатор Салман Тазир и Рашид Рехман, които бяха убити заради позицията си в подкрепа на религиозната толерантност, се използват все по-често срещу уязвимите малцинствени групи, в т.ч. ахмади и християни, в Пакистан;

Призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство, с оглед на тяхната отмяна; призовава пакистанското правителство да премахне смъртното наказание, в т.ч. за богохулство и вероотстъпничество, и да въведе защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата с правните разпоредби относно богохулството и вероотстъпничеството;

Призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и справедливия процес в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства, включително като вземат предвид неотдавнашните препоръки на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;

Припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от 5 % от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

Въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу реалната или предполагаема безнаказаност;

Категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; освен това подчертава, че всички пакистанци, независимо от своето вероизповедание и религия, заслужават равно зачитане, насърчаване и защита на своите човешки права;

10.

Призовава ЕСВД и Комисията да използват всички инструменти, с които разполагат, включително посочените в Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, за да подпомогнат религиозните общности и да упражнят натиск върху пакистанското правителство да положи повече усилия за защитата на религиозните малцинства; приветства във връзка с това неотдавнашното посещение на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан и обсъжданията, които е провел там;

11.

Подчертава, че предоставянето на статут по ОСП+ е обвързано с условия и, наред с другото, както е посочено в приложение VIII към новия основен регламент относно ОСП, зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции, повечето от които са в областта на правата на човека, и че ЕС може да реши да оттегли преференциите по ОСП+, ако дадена държава не изпълнява своите ангажименти;

12.

Настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да наблюдават строго спазването от страна на Пакистан на ангажиментите му съгласно ОСП+, както и да насърчават и защитават правата на човека в Пакистан;

13.

Призовава ЕСВД и Комисията да работят с пакистанските органи с цел да се реформира начинът, по който се използват законите относно богохулството, включително чрез прилагане на мерките, предложени в параграф 6 по-горе;

14.

Насърчава пакистанското правителство да работи с органите на ООН, включително докладчика на ООН за свободата на религията и убежденията, с цел да се даде отговор на основателните опасения относно проблемите в областта на правата на човека;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0575.

(2) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf

(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/135946.pdf

(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0208.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/46

P8_TA(2014)0066

Ирак: отвличане и малтретиране на жени

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. Ирак: отвличане и малтретиране на жени (2014/2971(RSP))

(2016/C 289/07)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак,

—	като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно кризата, свързана с ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, от 20 октомври 2014 г.,

—	като взе предвид Резолюция S-22/1на Съвета по правата на човека към ООН от 1 септември 2014 г. относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи,

—	като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

—	като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (1),

—	като взе предвид Резолюция 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 юни 2013 г. относно сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти и постконфликтни ситуации,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—	като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—	като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), по която Ирак е страна, и Резолюция 1325 от 2000г. на Съвета за сигурност на ООН;

—	като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

като има предвид, че т.нар. Ислямска държава (ИД) е извършила многобройни жестокости, които представляват престъпления срещу човечеството, включващи масови убийства, екзекуции, постановени от самозвани съдилища на ИД, налагане на сурово тълкуване на законите на шериата, сексуално насилие срещу жени и деца, поробване, изнасилване, насилствени бракове, трафик на хора, разселване и отвличане, които са причина за катастрофална хуманитарна криза и разселване на голям брой лица от районите под неин контрол;

Б.

като има предвид, че през август 2014 г. бойци от ИД напреднаха дълбоко в Северен Ирак, надделявайки над силите на кюрдските пешмерги, които бяха заели райони, изоставени от иракската армия; като има предвид, че град Синжар беше окупиран, стратегически важният язовир на Мосул, който захранва с вода и електроенергия големи части от Ирак, беше завзет, а бойци от ИД се доближиха на 40 километра от Ирбил, столицата на кюрдския регион на Ирак; като има предвид, че много кюрдски жени се сражават в Кобане, включително жени, които са членове и водачи на войски на Кюрдската работническа партия ПКК;

В.	като има предвид, че членовете на етнически и религиозни малцинства, по-специално християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и много араби и сунити са били мишена на ИД в Мосул и околните райони, включително Синджар и Тал Афар;

Г.

като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“3 133 язиди са отвлечени и убити от ИД, или са изчезнали след нападенията на ИД от началото на август; като има предвид, че този списък включва 2 305 лица, за които се предполага, че са били отвлечени, от които 412 деца; като има предвид, че ИД приобщава пленени язидски деца;

Д.

като има предвид, че през октомври 2014 г. разследващи от ООН са заявили, че между 5 000 и 7 000 жени също са държани в импровизирани центрове за задържане, откъдето са били извеждани и или продавани в принудително робство, или предавани на джихадистите за наложници; като има предвид, че се счита, че само в град Тал Афар се намират около 3 500 жени и деца в пет центъра за задържане;

Е.

като има предвид, че ИД и други джихадистки екстремисти в Ирак и Сирия са причинили бежански потоци, запълващи бежанските лагера в Турция, Ливан и Йордания, където жените и момичетата по-специално са поставени при тежки хуманитарни условия и са изключително уязвими за тормоз, сексуално насилие, принудителни бракове и други злоупотреби;

Ж.	като има предвид, че трансграничният характер на ИД и свързаните с нея терористични групи е въпрос от глобално значение;

З.	като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) е дълбоко загрижена за способността на международната общност да отговори на неотложните нужди в Ирак през зимата, по-специално за наскоро разселените лица;

И.	като има предвид, че единството, суверенитетът и териториалната цялост на Ирак са от основно значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

Осъжда най-категорично системните нарушения и злоупотреби с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, произтичащи от действията, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; категорично осъжда, по-конкретно, насилието срещу лица поради тяхната религиозна и етническа принадлежност, както и насилието срещу жени и деца;

Решително осъжда многобройните зверства, извършени от ИД и насочени специално към жените, които са равносилни на престъпления срещу човечеството, като отвличания, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, принуждаване към робство, насилствени бракове и насилствена смяна на религията; подчертава, че е необходимо лицата, извършили такива нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, да бъдат подведени под отговорност;

Подчертава, че децата следва да бъдат незабавно върнати при семействата им, следва да се сложи край на принудителните бракове и сексуалното малтретиране и да бъдат освободени незабавно всички задържани от ИД цивилни лица, и най-вече жените;

Призовава правителството на Ирак да ратифицира Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (МНС), за да се даде възможност на МНС за съдебно преследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от ИД;

Призовава правителството на Ирак да утвърди и защити правата на човека, като ангажира всички сегменти на иракското общество в дух на национално единство и помирение, спазване на правата на човека и на международното хуманитарно право в усилията за справяне с ИД; предлага своята подкрепа за правителството в изграждането на по-справедливо и по-приобщаващо общество, което защитава и насърчава правата на жените;

Приветства усилията на международната общност и най-вече на САЩ да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, за спиране на напредването на ИД и за улесняване на достъпа за хуманитарната помощ; подкрепя световната коалиция срещу ИД и нейните усилия да води борба с нея, включително и с военни средства; настоятелно призовава международната общност да предостави необходимата животоспасяваща помощ за хората в Ирак през зимата, в това число за язидските семейства, които са все още на планината Синджар и защитават храмове си от разрушаване от ИД;

Призовава всички регионални действащи лица да направят всичко възможно за преустановяването на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност и най-вече ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

Призовава настоятелно ООН, по-специално специалния докладчик относно насилието срещу жените, г-жа Рашида Манджу, да направи всичко възможно да се открият жертвите, да се разследват и установят фактите и обстоятелствата при злоупотребите и нарушенията срещу момичета и жени, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групировки в Ирак и Сирия, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност; изразява подкрепата си за работата на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Зайнеб Хава Бангура;

Призовава международните хуманитарни агенции, работещи в Ирак, включително агенциите на ООН, да увеличат медицинските услуги и услугите по консултиране за разселените лица, избягали в резултат на напредването на ИД, като обръщат специално внимание на потребностите на оцелелите от сексуалното насилие и на децата;

10.

Отново призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението на жените в Ирак и за гарантиране на тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки, за да се предотвратят експлоатацията на жените и децата и злоупотребите и насилието срещу тях; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД; призовава по-конкретно държавите членки да засилят политиките по такъв начин, че да отговорят на потребностите на оцелелите, и да установят механизъм, който да позволи травматизирани жени от Сирия и Ирак, особено жени от общността язиди, да получават специални посттравматични съвети, адаптирани към техните нужди;

11.

Убеден е, че спешната хуманитарна помощ и защита трябва да бъдат допълнени с дългосрочни стратегии в подкрепа на социално-икономическите права и възможности за препитание на завърналите се жени, вътрешно разселените жени и жените бежанци, по-добро ръководство и участие, с оглед да им се предостави възможност да избират трайни решения, които да са подходящи за техните нужди; счита, че е необходимо да се намери решение за специфичните рискове и конкретни потребности на различните групи жени, които са подложени на множествени и взаимно пресичащи се форми на дискриминация;

12.

Осъжда факта, че с напредването на ИД са били осъществявани актове на насилие и убийства срещу ЛГБТ иракчани при пълна безнаказаност; отбелязва, че въпреки че ЛГБТ иракчаните не са единствената група, изложена на риск в настоящата криза и настоящия конфликт, тяхното положение е изключително уязвимо предвид ограничената подкрепа от семейството и общността и недостатъчната правителствена защита; отбелязва, че ЛГБТ иракчаните продължават да бъдат маргинализирани и изложени на риск в бежанските общности или в някои приемащи общества; призовава иракското правителство да осигури защита за ЛГБТ лицата;

13.

Изразява съжаление, че в резултат от годините на диктатура и конфликти животът на иракските жени значително се е влошил; призовава за утвърждаване и прилагане на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация; заявява, че без участието на жените в процеса на вземане на решения няма да има реална защита, нито истинска сигурност за жените в Ирак;

14.

Призовава за съгласувани международни усилия в тясно сътрудничество с мюсюлманските държави, организации и общности за противопоставяне на радикалната салафистка/уахабитска идеология, която подкрепя и вдъхновява действията на ИВ и свързаните с нея терористични организации и се превръща в нарастваща заплаха за сигурността на държавите членки на ЕС; призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки, в диалога им с държавите от Персийския залив, да изказват сериозни опасения относно продължаващите салафистки/уахабитски усилия за приобщаване в много преобладаващо мюсюлмански държави и мюсюлмански общности в световен мащаб от участници от тези държави;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/53

P8_TA(2014)0069

Насоки на Комисията за оценка на въздействието

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (2014/2967(RSP))

(2016/C 289/09)

Европейският парламент,

—	като взе предвид неотдавнашната обществена консултация относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и съответния проект на преразгледани насоки за оценка на въздействието,

—	като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието (1),

—	като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.

като има предвид, че оценките на въздействието, в качеството си на инструмент, прилаган на ранните етапи от разработването на законодателството, изпълняват ключова роля в рамките на програмата на Комисията за интелигентно регулиране и имат за цел да предоставят прозрачна, всеобхватна и балансирана информация за икономическите, социалните и екологичните последици, за добавената стойност на действията на ЕС, за очакваната административна тежест и за разходите и ползите за всички заинтересовани страни от алтернативните начини на действие;

Б.	като има предвид, че съществуващите насоки за оценка на въздействието отреждат централна роля на Генералния секретариат на Комисията и на Комитета по оценка на въздействието по отношение на решението дали за конкретната инициатива е необходима или не оценка на въздействието;

В.	като има предвид, че Комитетът по оценка на въздействието изпълнява важна роля като централно звено за контрол на качеството на оценките на въздействието;

Г.

като има предвид, че Договорите съдържат „хоризонтални“ социални и екологични клаузи — заедно със задължения за спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност — които трябва да се вземат предвид при определянето и прилагането на политиките и действията на Съюза и които изискват задълбочен анализ на съответното въздействие на всяко предложение за законодателен акт;

Д.

като има предвид, че според експертна група на Комисията разходите на едно МСП за спазване на дадена разпоредба могат да бъдат 10 пъти по-високи от разходите на по-големите дружества; като има предвид следователно, че правилната и независима оценка на въздействието е от особено значение за МСП, които често срещат по-големи трудности в сравнение с големите предприятия да се приспособят към нови правни и административни изисквания и които поради своя размер разполагат с по-малък капацитет да предвиждат на ранен етап промените в регулаторната уредба;

Е.

като има предвид, че принципът „Мисли първо за малките предприятия!“ е в основата на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа от 2008 г.; като има предвид, че той е част от насоките за оценка на въздействието от 2009 г. насам и е включван и в други текстове на Комисията от 2005 г. насам; като има предвид, че този принцип има за цел интересите на МСП да се вземат под внимание още на най-ранните етапи на процеса на определяне на политиките, така че законодателството да е съобразено в по-голяма степен с нуждите на МСП; като има предвид, че съществува набор от средства за осигуряване на ефективното прилагане на този принцип, в т.ч. подлагане на бъдещите законодателни предложения на тест за МСП;

Ж.	като има предвид, че действащите насоки за оценка на въздействието съдържат конкретни указания под формата на „тест за МСП“, включително за възможните мерки за смекчаване на въздействието; като има предвид, че в проекта на преразгледаните насоки не са включени разпоредби относно теста за МСП;

З.	като има предвид, че правилната оценка на измененията по същество, внасяни от Парламента към първоначалното предложение на Комисията, показва значителна добавена стойност в подкрепа на позицията на Парламента в тристранните преговори;

Обхват

Приветства ангажимента на Комисията за редовно преразглеждане на насоките за оценка на въздействието с цел подобряване на процедурите за оценка на въздействието;

Подчертава факта, че Комисията следва да гарантира, че икономическите, социалните, административните и свързаните с околната среда аспекти се оценяват еднакво задълбочено;

Изразява обаче загриженост във връзка с това, че в проекта преразгледаните насоки съвсем не са толкова конкретни по отношение на обхвата на оценките на въздействието, колкото съществуващите насоки, и че те оставят много повече възможности за тълкуване от страна на генералната дирекция, отговаряща за решението дали е необходима или не оценка на въздействието; счита, че съществуващите практики, които предвиждат участието на Комитета по оценка на въздействието в процеса на вземане на решения, следва да се запазят;

Счита, че Комисията следва да се придържа към настоящия си подход, като продължи да представя оценки на въздействието на инициативите, които отговарят на поне един от следните критерии:

а)	законодателни предложения, включени в законодателната и работна програма на Комисията;

б)	законодателни предложения, които не са включени в законодателната и работна програма на Комисията, но имат ясно разпознаваемо икономическо, административно, социално и екологично въздействие;

в)	незаконодателни инициативи, които определят бъдещите политики (например бели книги, планове за действие, разходни програми и насоки за водене на преговори за международни споразумения);

г)	делегирани актове или актове за изпълнение, въведени от Комисията (и по целесъобразност от нейните агенции), които има вероятност да окажат значително разпознаваемо икономическо и социално въздействие и въздействие по отношение на околната среда и административната тежест;

Отбелязва, че оценките на въздействието трябва да бъдат строги, всеобхватни и основани на най-точната, обективна и пълна налична информация, с анализ, който е пропорционален и съсредоточен върху задачата и целта на предложението, за да се създадат условия за вземането на добре информирано политическо решение;

Изразява своето убеждение, че оценките на въздействието са важно средство за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и са важна част от процеса на по-добро законотворчество; признава обаче, че оценките на въздействието не могат да заместват политическите оценки и решения;

Подчертава, че е важно да се провеждат консултации с всички заинтересовани страни на ранен етап от процеса на оценка на въздействието, за да може приносът на тези страни да бъде взет под внимание при съставянето на оценките на въздействието, преди те да бъдат публикувани;

Отбелязва, че обхватът на дадена оценка на въздействието може да не съответства на приетите предложения, когато те са били променени след представянето им за одобрение от колегиума на членовете на Комисията; изисква проектът на преразгледаните насоки да посочва, че оценката на въздействието следва да се актуализира, за да се осигури приемственост между въпросите, за които се отнася тя, и окончателно приетото от Комисията предложение;

Комитет по оценка на въздействието

Изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че в проекта на преразгледаните насоки ролята на Комитета по оценка на въздействието в процеса на оценка на въздействието не е по-ясно определена; решително настоява Комисията, когато изготвя своя отговор на настоящата резолюция, приета от Парламента, да преразгледа този пропуск и да определи по-ясно свързаните с Комитета по оценка на въздействието процедури в нов проект на преразгледани насоки;

10.

Счита, че тези нови процедури следва да определят по ясен, разбираем и прозрачен начин процеса на предаване, преразглеждане и окончателно одобрение на оценките на въздействието, представяни на Комитета по оценка на въздействието;

11.

Изразява отново становището си, че предложенията следва да бъдат приемани от Комисията само ако са придружени от становище на Комитета по оценка на въздействието;

12.

Припомня също така на Комисията отправеното от Парламента искане за укрепване на независимостта на Комитета по оценка на въздействието, и по-специално искането членовете на Комитета по оценка на въздействието да не подлежат на политически контрол; счита, че в състава на Комитета по оценка на въздействието следва да влизат единствено висококвалифицирани специалисти, компетентни да оценяват представения анализ с оглед на икономическото, социалното и екологичното въздействие;

13.

Очаква с интерес новата Комисия да поясни действията, който възнамерява да предприеме във връзка с аспектите, повдигнати в настоящата резолюция, за да може Парламентът да отчете този подход в по-голяма степен при подготовката на своята позиция по неотдавнашното съобщение на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), без да се засяга позицията на Парламента в този контекст;

Тест за МСП

14.

Припомня, че при преразглеждането на Законодателния акт за малкия бизнес през 2011 г. Комисията изрази съжаление, че само осем държави членки са включили теста за МСП в своите национални процеси на вземане на решения; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел по-добро разпространяване на принципите на теста за МСП в контекста на националните процедури, в подкрепа на политиката за МСП;

15.

Приветства ясния ангажимент, изразен от Комисията при преразглеждането, да укрепи допълнително теста за МСП; изразява съжаление обаче във връзка с факта, че въпреки обявения ангажимент тестът за МСП дори не се споменава в проекта на преразгледаните насоки за оценка на въздействието;

16.

Припомня, че в Законодателния акт за малкия бизнес Комисията пое ангажимент за прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своя процес на определяне на политиките и че това включва теста за МСП за оценка на въздействието на бъдещо законодателство и административни инициативи върху МСП; подчертава, че е от първостепенно значение да се гарантира, че този тест се извършва правилно, и счита, че съществува значителна възможност за постигане на по-голям напредък;

17.

Настоява, че тестът за МСП, както е определен в приложение 8 към насоките, следва да се запази, за да се избегне непропорционално или неблагоприятно въздействие върху МСП в сравнение с големите дружества вследствие на инициативи на Комисията;

18.

Подчертава, че в такива случаи оценките на въздействието следва да включват възможности за прилагане на алтернативни механизми и/или на гъвкав подход с цел да се помогне на МСП да спазят изискванията на съответната инициатива (както е посочено в приложение 8.4); във връзка с това посреща със задоволство изключването на микропредприятията от обхвата на законодателните предложения като политически вариант, посочен в проекта на преразгледаните насоки; счита обаче, че автоматичното освобождаване на микропредприятията може не винаги да е най-добрият подход и че следователно това трябва да се оценява поотделно за всяко предложение, за да се приложи политиката за обръщане на тежестта на доказване, т.е. че микропредприятията следва да остават извън обхвата на предложенията освен ако е доказано, че следва да бъдат включени; подкрепя обмислянето на адаптирани решения и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато това не ограничава неправомерно ефективността на законодателството;

Прилагане и мониторинг

19.

Отбелязва, че окончателната форма на даден законодателен акт може да се различава значително от предложението, прието от Комисията; счита, че би било полезно за приетите законодателни актове да се изготвя кратко изложение на очакваните ползи и разходи, което да се актуализира, за да отрази промените в анализа, който съдържа оценката на въздействието, в резултат на измененията, внесени в хода на законодателния процес; счита, че по този начин мониторингът и оценката на въздействието на дадено предложение биха били опростени;

Създаване на консултативен орган за по-добро законотворчество

20.

Признава работата на Групата на високо равнище относно административната тежест и представения от нея окончателен доклад съобразно мандата, възложен от Комисията; припомня намерението на Комисията, посочено в нейното последно съобщение относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) от юни 2014 г., да създаде нова група на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, която да се състои от представители на заинтересованите страни и от национални експерти;

21.

Предлага във възможно най-кратки срокове Комисията да създаде тази група в качеството на консултативен орган на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, в който да участват както експерти на заинтересованите страни, така и национални експерти; предлага на този орган да се предостави силен и независим консултативен мандат, който следва да допълва работата на Комисията по оценките на въздействието; счита, че експертният опит на такъв орган, включително по отношение на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, би могъл да осигури добавена стойност за процедурата по оценка на въздействието и за други инициативи, свързани с по-доброто законотворчество; призовава Парламента и Съвета да участват в процедурата за номиниране на експертите; предлага най-добрите практики и опитът на съществуващите органи за по-добро законотворчество (като например тези в Швеция, Чешката република, Нидерландия, Обединеното кралство и Германия) да бъдат взети под внимание;

22.

Призовава Комисията да представи нов проект на преразгледаните насоки за оценка на въздействието, като вземе предвид точките, подчертани в настоящата резолюция, и новата структура на Комисията, по-специално ролята на новия заместник-председател, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество;

Оценки на въздействието в Парламента

23.

Призовава оценките на въздействието на Комисията да се разглеждат от Парламента, и по-конкретно на равнището на отделните комисии, систематично и на възможно най-ранен етап;

24.

Припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието, в която се призовава за по-последователно използване на изготвените от Парламента оценки на въздействието, инструмент, който вече е на разположение; припомня, че съществуват специален бюджетен ред и специализирани служби за целите на извършването на оценки на въздействието; счита, че изготвянето от Парламента на оценка на въздействието е особено необходимо, когато са направени изменения по същество на първоначалното предложение на Комисията;

Оценки на въздействието в Европейския съвет

25.

Очаква Съветът да изпълни поетия ангажимент за систематична оценка на въздействието на собствените си изменения по същество;

o o

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/57

P8_TA(2014)0070

Двадесет и пета годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето (2014/2919(RSP))

(2016/C 289/10)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—	като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—	като взе предвид приетата през 2009 г. Стокхолмска програма и свързания с нея план за действие за периода 2010—2014 г.,

—	като взе предвид Общ коментар № 14 (2013) на Комитета на ООН по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение,

—	като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето, приета през февруари 2011 г.,

—	като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—	като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

—	като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—	като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

—	като взе предвид плана за действие на ООН, озаглавен „Свят за децата“,

—	като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,

—	като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР (1) на Съвета,

—	като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР (2) на Съвета,

—	като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики;

—	като взе предвид препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС (4),

—	като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и Пекинската платформа за действие на ООН,

—	като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени (5) и своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“ (6),

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—	като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—	като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.	като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея представляват стандарт в утвърждаването и защитата на правата на детето, който съдържа всеобхватен набор от международни правни стандарти за защитата и благосъстоянието на децата;

Б.	като има предвид, че всички държави — членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето и носят ясни правни задължения с цел утвърждаване, защита и спазване на правата на всяко дете в рамките на тяхната юрисдикция;

В.	като има предвид, че утвърждаването на правата на детето е изрична цел на политиките на ЕС и като има предвид, че Хартата на основните права на ЕС изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС;

Г.	като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС зачитат правата на децата да бъдат изслушани и техните възгледи да се вземат под внимание по въпроси, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им;

Д.	като има предвид, че правата на детето — а именно на принципа на висшия интерес на детето, правото на детето на живот, оцеляване и развитие, недопускането на дискриминация и зачитането на правото на децата да изразяват мнение — се отнасят до всички политики на ЕС;

Е.

като има предвид, че е постигнат напредък след приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето преди 25 години, но като има предвид, че правата на децата продължават да се нарушават в много части на света, включително в държави членки на ЕС, в резултат от насилие, злоупотреба, експлоатация, бедност, социално изключване и дискриминация, основана на религия, увреждане, пол, сексуална идентичност, възраст, етническа принадлежност, статут на мигрант или на пребиваване;

Ж.	като има предвид, че за да имат смисъл правата, всички деца и техните семейства трябва да разполагат с приобщаващ достъп до правосъдие и справедливи, навременни и ефективни правни средства за защита;

З.

като има предвид, че през 2012 г. са починали около 6,6 милиона деца под 5-годишна възраст, като в повечето случаи причините са били предотвратими, и по този начин са били лишени от основното си право да оцелеят и да се развиват; като има предвид, че 168 милиона деца на възраст между 5 и 17 години са наети за детски труд, което излага на риск правото им да бъдат защитени от икономическа експлоатация и нарушава правото им да учат и играят; като има предвид, че 11 % от момичетата сключват брак преди да са навършили 15 години, което застрашава правото им на здравеопазване, образование и защита; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара 1 на всеки 10 родени деца почива преди 5-ия си рожден ден;

И.

като има предвид, че образованието — и по-специално безплатното начално образование за всички деца — е основно право, по отношение на което правителствата са поели ангажимент в рамките на Конвенцията на ООН от 1989 г. за правата на детето; като има предвид, че целта за 2015 г. е да се гарантира, че всички момчета и момичета завършват пълния курс на начално образование; като има предвид, че въпреки известния напредък в развиващия се свят, тази цел далеч не е постигната;

Й.	като има предвид, че широкообхватното сексуално образование е неразделна и важна част от укрепването на правото на момчетата и момичетата на благоденствие и здраве, като се насърчава равенството и се води борба със стереотипите;

К.

като има предвид, че хуманитарните кризи продължават да имат катастрофално въздействие върху децата и като има предвид, че през 2014 г. животът на повече от 59 милиона деца е бил пряко засегнат от кризи, главно свързани с конфликти; като има предвид, че днес по света има около 250 000 деца войници, 40 % от които са момичета;

Л.

като има предвид, че само през 2012 г. почти 95 000 деца и юноши под 20-годишна възраст са станали жертва на убийство, почти 1 милиард деца на възраст между 2 и 14 години са били подложени на физическо наказание, един на всеки трима младежи на възраст между 13 и 15 души е бил обект на тормоз и около 70 милиона момичета на възраст между 15 и 19 години са били жертви на някаква форма на физическо насилие, и като има предвид, че 120 милиона момичета по света са преживели принудително полово сношение или друг принудителен, сексуален акт в някакъв момент от живота си;

М.	като има предвид, че децата представляват половината от населението в развиващите се страни и като има предвид, че около 100 милиона деца живеят в ЕС;

Н.

като има предвид, че според последната докладна записка на Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) относно детската бедност в богатите държави, от 2008 г. насам 2,6 милиона деца са попаднали под прага на бедността в най-богатите страни в света, с което по оценки общият брой на децата в развития свят, които живеят в бедност, достига 76,5 милиона; като има предвид, че според същото изследване през 2013 г. 7,5 милиона млади хора в ЕС са класифицирани като NEET (които не са в процес на заетост, образование или обучение);

О.

като има предвид, че насилието срещу деца се проявява по различни форми, включително психологически, физически, сексуален, емоционален и словесен тормоз, небрежност и лишения и се наблюдава в голям брой контексти, включително у дома, в училището, в здравеопазването и в съдебната система, на работното място, в различни общности и онлайн;

П.

като има предвид, че програмата на ЕС за правата на детето очертава ясна рамка за действията на ЕС и като има предвид, че нейното прилагане доведе до значителен напредък в редица ключови области на действие и законодателство, включително създаване на горещи линии за изчезнали деца, насърчаване на съобразено с правата на децата правосъдие, подобряване на събирането на данни и интегриране на правата на децата във външните действия;

Р.	като има предвид, че всяко дете е преди всичко дете, чиито права следва да бъдат изпълнени без дискриминация, независимо от неговия етнически произход или този на неговите родители, от националност, социално положение, статут на мигрант или на пребиваване;

С.	като има предвид, че момичетата и момчетата имат както сходни, така и различни очаквания и форми на социализация, и като има предвид, че дискриминацията, на която са обект момичета и момчета се различава в различните възрастови групи;

Т.

като има предвид, че въпреки постигнатия значителен напредък, по-специално в областта на трафика на хора, сексуалната експлоатация и правата на жертвите, както и по отношение на търсещите убежище и непридружени деца, трябва да се направи много повече, за да се гарантира, че правата на децата мигранти се спазват напълно в целия ЕС; като има предвид, че много непридружени деца изчезват и се укриват след първото си пристигане в ЕС и са особено уязвими от злоупотреби;

У.

като има предвид, че, предвид международния им характер, експлоатацията на деца и сексуалната експлоатация на деца онлайн — включително разпространението на материали за сексуална експлоатация на деца в интернет и явлението киберхищничество — продължават да бъдат повод за сериозна загриженост за правоприлагащите органи, като нарушенията варират от сексуално изнудване и манипулация със сексуална цел до заснемане на собствени материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца и тяхното директно излъчване в интернет, което изправя следствените органи пред особени предизвикателства, дължащи се на технологичните иновации, които предоставят на извършителите на престъпления, включително киберхищниците, по-лесен и по-бърз достъп до съответните материали;

Ф.

като има предвид, че децата са особено силно засегнати от бедността и от съкращенията в системите за социална сигурност и основните социални обезщетения, като например семейните надбавки, и като има предвид, че подобни съкращения в ЕС се увеличиха от 2007 г. насам; като има предвид, че в ЕС дори след социалните трансфери процентът на риск от детска бедност остава много висок (20,3 % през 2013 г.);

Х.	като има предвид, че рамката за периода след 2015 г. за световно развитие ще представлява възможност за инвестиране в правата на всички деца, навсякъде по света — без оглед на пол, етническа принадлежност, раса или статус по отношение на икономическо състояние, увреждания или други фактори;

Счита, че правата на децата са в центъра на политиките на ЕС, както и че 25-ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето е възможност да се гарантира цялостното ѝ прилагане в политиката и в практиката и да се предприемат допълнителни мерки, за да се осигури зачитането на правата на всяко дете навсякъде, особено на най-уязвимите сред тях;

Приветства поетия от ЕС ангажимент в рамките на Стокхолмската програма да разработи интегрирана стратегия на ЕС за ефективно утвърждаване и закрила на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и да подкрепя усилията на държавите членки в тази област; призовава Комисията да предложи амбициозна и всеобхватна стратегия за правата на детето и план за действие за следващите пет години, като се опира на програмата на ЕС за правата на детето и я актуализира;

Приветства ангажимента на ЕС за по-нататъшно разработване на интегрирани насоки на ЕС за закрила на детето, за да се намали раздробяването, произтичащо от реакциите, основани на отделни въпроси, за справяне със специфични проблеми по защитата на децата, така че да се гарантира, че всички деца в целия ЕС са ефективно защитени срещу всякакви форми на насилие;

Призовава Комисията да наблюдава и да докладва относно изпълнението в държавите членки на нейната препоръка, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“, както и да осигури достъп до качествени услуги и участие на децата; призовава държавите членки с по-високи от средните равнища на детска бедност да определят национални цели и да дадат приоритет на инвестициите, насочени към намаляване на бедността и социалното изключване сред децата и младите хора;

Призовава ЕС и неговите държави членки да превърнат Целите на хилядолетието за развитие в основен приоритет в своите вътрешни политики и отношенията си с трети държави; подчертава факта, че тези цели, по-специално в областта на изкореняването на бедността, достъпа до образование за всички и равенството между половете, ще бъдат постигнати единствено чрез развитието на публични услуги, които да бъдат достъпни за всички;

Призовава Комисията и държавите членки да включат изрично фокусиране на вниманието върху децата и младежите в Европейския семестър, в годишния обзор на растежа, както и в една преразгледана стратегия „Европа 2020“, с цел по-добро прилагане на препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“;

Призовава Комисията да осигури засилена координация в рамките на различните си служби с цел ефективното включване на правата на децата във всички законодателни предложения, политики и финансови решения на ЕС, както и да следи за тяхното пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС относно децата и със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране в политиките на правата на детето;

Призовава Комисията да се възползва от възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка, за да гарантира, че средствата на ЕС допринасят полза за най-необлагодетелстваните и уязвими деца;

Призовава държавите членки и Комисията изрично да разглеждат децата като приоритет при програмирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като Европейската стратегия за хората с увреждания, рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, както и на политиката на ЕС по отношение на равенството и недискриминацията; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

10.

Настоява, че всички политики за правата на децата трябва да включват перспектива за равенство между половете и призовава за конкретни мерки за укрепване на правата на момичетата, включително по отношение на образованието и здравеопазването;

11.

Призовава държавите членки да гарантират, че принципът за висшия интерес на детето се зачита във всички законодателни актове, в решенията, взети от представители на правителствата на всички равнища и във всички съдебни решения и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики с оглед подобряването на правилното прилагане на принципа на висшия интерес на детето в целия ЕС;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че всички деца могат да имат ефективен достъп до съдебни системи, които са съобразени с техните специфични нужди и права, независимо дали те фигурират в качеството на заподозрени лица, извършители, жертви или страни по производството;

13.

Призовава Комисията да направи оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането и на системите за наказателно правосъдие; изтъква, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител-затворник всяка година, което се отразява на правата на децата по множество начини;

14.

Счита, че децата са уязвими по отношение на достъпа си до стоки и услуги; призовава предприемаческата общност и заинтересованите страни да се въздържат от агресивна или подвеждаща реклама, насочена към деца, както онлайн, така и офлайн, включително чрез прилагане на съществуващите кодекси за поведение и подобни инициативи; счита, че насочената към децата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол или захар следва да се извършва по отговорен начин, като се има предвид увеличаването на затлъстяването и диабета сред децата;

15.

Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по достъпен и подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от употребата на техните лични данни онлайн; подчертава, че следва да бъдат забранени онлайн профилите на деца; счита, че всички деца следва да имат правото да се ползват от здравословна и безопасна околна среда и достъп до игри;

16.

Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, тъй като повечето жертви на трафик са млади момичета и момчета, които са деца-жертви на трудова и сексуална експлоатация и други злоупотреби; призовава също така държавите членки и ЕС да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с оглед предотвратяването и съдебното преследване на такива престъпления; призовава държавите членки да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне на деца, да работят в сътрудничество с трети държави за справяне с разрастващия се проблем, свързан с контрабандата и трафика с деца, както и да преследват наказателно трафикантите чрез подходящи санкции;

17.

Счита, че трябва да се предприемат мерки за борба с кибертормоза, и че децата, учителите и младежките и детски организации трябва да играят активна роля за повишаване на осведомеността по този въпрос;

18.

Призовава ЕС и неговите държави членки да инвестират в обществени услуги за деца, включително в грижите за малки деца, образованието и здравеопазването, и по-специално в разширяването на обществената мрежа от детски градини, ясли и комунални услуги за предлагане на развлекателни дейности за деца;

19.

Като се има предвид, че първите степени на образование не винаги гарантират необходимия основен стандарт на обучение, призовава държавите членки да предоставят безплатно задължително средно образование за всички, като това е задължително условие за упражняване на правото на равни възможности;

20.

Призовава държавите членки да приемат закони за защита и укрепване на правата във връзка с майчинството и бащинството, за да осигурят здравословна и стабилна среда за децата през първите месеци на техния живот;

21.

Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

22.

Призовава за ефективен подход на партньорство и обмен на информация между правоприлагащите агенции, съдебните органи, свързаната с информационните и комуникационните технологии промишленост, доставчиците на интернет услуги, банковия сектор и неправителствените организации, включително младежки и детски организации, с оглед гарантиране на правата и защита на децата онлайн и на това децата да бъдат разглеждани като уязвими лица съгласно закона; призовава Комисията да поеме инициативата да изиска от всички държави членки да предприемат действия за борба с всички форми на т.нар. „киберхищничество“ и кибертормоз;

23.

Счита, че непридружените деца са особено уязвими; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да вземат мерки, за да се прекрати задържането на деца мигранти на територията на ЕС; приветства решението на Съда на Европейските общности по дело C-648/11 MA, BT, DA срещу Secretary of State for the Home Department, в което се посочва, че за държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в две или повече държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, се счита държавата, в която лицето се намира след подаване на молба там; припомня, че едно непридружено малолетно или непълнолетно лице е преди всичко дете, което потенциално е изложено на опасност, и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тези лица, като така се спазва основният принцип за висшия интерес на детето;

24.

Призовава всички държави членки да прилагат за деца, лишени от родителски грижи, стандартите, определени в Конвенцията на ООН за правата на детето и в насоките на ООН за алтернативни грижи за децата; призовава Комисията да използва структурните фондове на ЕС, за да подкрепи прехода от институционални грижи към услуги по места; призовава Комисията, с оглед на значителния брой случаи, в които се твърди, че публичните органи в някои държави членки са пристъпили към принудително осиновяване без съгласие на родителите, да предложи конкретни мерки, за да гарантира, че практиките за осиновяване, прилагани в държавите членки, защитават висшия интерес на детето;

25.

Призовава всички държави членки да улеснят събирането на семейства по положителен, хуманен и експедитивен начин, в съответствие с член 10 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

26.

Подчертава необходимостта от по-координиран подход по отношение на търсенето на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, включващи случаите на изчезнали деца и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца и оказване на подкрепа на жертвите в случаи на малтретиране на деца; призовава държавите членки да улеснят безпроблемното присъединяване на Мароко, Сингапур, Руската федерация, Албания, Андора, Сейшелските острови, Габон и Армения към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

27.

Призовава Комисията при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, сериозно да вземе предвид висшите интереси на детето, с оглед на пропуските в прилагането и изпълнението на този регламент в държавите членки, що се отнася до родителските права и правото на упражняване на родителски права;

28.

Осъжда всички форми на насилие срещу деца, физическото, сексуалното и вербалното насилие, насилствените бракове, детския труд, проституцията, трафика на хора, мъченията, убийствата на честта, гениталното осакатяване на жени, използването на деца войници и на деца като човешки щитове, бедността, занемаряването и недохранването; счита, че традицията, културата и религията никога не следва да се използват като оправдание за насилието срещу деца; призовава държавите членки да спазват задълженията си и да водят борба с всички форми на насилие срещу деца, включително чрез официална забрана и санкциониране на телесни наказания спрямо деца; призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество и диалога с трети държави, да повишават осведомеността и да се застъпват за това правата на децата да се зачитат навсякъде по света;

29.

Осъжда използването на деца за военни и терористични дейности или цели; припомня, че е важно да се предоставят психологическа подкрепа и помощ на всички деца, които са били изложени на насилие или са жертви на военни конфликти; приветства инициативата на ЕС „Деца на мира“ и подчертава, че е важно да се осигури достъп до образование на деца, засегнати от конфликти; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да подкрепи кампанията на ООН „Деца, а не войници“, насочена към прекратяване на набирането и използването на деца войници от националните сили за сигурност до 2016 г.;

30.

Призовава ЗП/ВП да даде приоритет на правата на децата във всички външни действия на ЕС, така че да се гарантира ефективното интегриране на правата на детето, включително в рамките на диалога по правата на човека, търговските споразумения, процеса на присъединяване и Европейската политика на съседство, и в отношенията с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), и по-специално страните в конфликт; призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, която е съсредоточена върху децата;

31.

Призовава Комисията да интегрира правата на децата в сътрудничеството за развитие и в хуманитарната помощ с цел да осигури достатъчно финансиране и да повиши нивото на защита на децата, засегнати от извънредни ситуации или предизвикани от човека или природни бедствия, вътрешно разселените деца и децата бежанци; подчертава значението на обвързването на помощта, възстановяването и развитието, особено при продължителни кризи, и на интегрирането на иновациите и новите технологии в политиките и програмите на ЕС, с цел по-ефикасно утвърждаване на правата на децата в контекста на политиките за развитие и при спешни ситуации;

32.

Приветства факта, че през 2014 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена съвместно на Кайлаш Сатярти и Малала Юсуфзай за тяхната ангажираност със защитата на правата на децата, и по-специално правото на всички деца на образование; приветства публичното одобрение от страна на мрежата на наградата „Сахаров“ на инициативите за повишаване на осведомеността по отношение на насилието срещу деца; счита, че те представляват ясна демонстрация на важната роля, която играят гражданското общество и международните организации в застъпването за, утвърждаването и защитата на правата, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето;

33.

Подчертава важната роля, изпълнявана от социалните партньори, както и от местните органи в утвърждаването на правата на детето, и призовава Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да предприемат действия и проектостановища с оглед на това да бъдат изцяло ангажирани в утвърждаването на правата на детето в рамките на различни политики на ЕС;

34.

Призовава институциите на ЕС, държавите членки, местните органи, социалните партньори и гражданското общество да обединят силите си и да си сътрудничат на всички равнища с цел подобряване на положението на децата в ЕС и в останалата част на света; приветства и подкрепя манифеста за правата на детето, изготвен съвместно с УНИЦЕФ и 14 организации, които утвърждават правата на детето, и насърчава повече членове на Европейския парламент и членове на националните парламенти да подпишат манифеста и да се превърнат в „шампиони“ в областта на правата на децата;

35.

Изразява желание да се създаде интергрупа в Европейския парламент по въпросите на правата и благоденствието на децата, въз основа на манифеста за правата на детето, като постоянен орган, отговарящ за утвърждаване на правата на детето във всички политики и дейности на Европейския парламент в контекста на вътрешните и на външните работи; поради това подкрепя инициативата за назначаване на координатори за правата на децата в рамките на всяка парламентарна комисия с цел да се осигури интегрирането на правата на детето във всички политики и законодателни текстове, които се приемат;

36.

Счита, че е важно да се увеличи участието на децата в парламентарните дейности на ЕП в съответствие с практиките, установени от Интерпарламентарния съюз и УНИЦЕФ; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да проучат начини и средства за увеличаване на участието на децата и юношите в процеса на вземане на решения; насърчава използването на нови технологии и иновации за консултации с децата и младежта и увеличаване на участието на децата;

37.

Призовава всички държави членки да ратифицират незабавно факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето;

38.

Призовава Комисията и ЗП/ВП да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето;

39.

Насърчава САЩ, Сомалия и Южен Судан да ратифицират Конвенцията на ООН за правата на детето с цел постигането на всеобщо ратифициране;

40.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, Комитета на регионите, Европейския социален и икономически комитет, генералния секретар на ООН, председателя на Комитета на ООН по правата на детето и изпълнителния директор на УНИЦЕФ.

(1) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.

(2) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.

(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.

(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0387.

(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.

(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0105.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/65

P8_TA(2014)0071

Единен цифров пазар

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на цифровия единен пазар (2014/2973(RSP))

(2016/C 289/11)

Европейският парламент,

—	като взе предвид член 3, параграф 3 и член 6 от Договора за Европейския съюз,

—	като взе предвид членове 9, 10, 12, 14, 16, 26, 36, член 114, параграф 3, член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—	като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 7, 8, 11, 21, 38 и 52 от нея,

—	като взе предвид процедура на съвместно вземане на решение 2013/0309 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и за изграждане на континентална мрежа (COM(2013)0627),

—	като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012—2015 г. — актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

—	като взе предвид Информационно табло за вътрешния пазар № 26 на Комисията от 18 февруари 2013 г.,

—	като взе предвид изготвените от Комисията доклади за 2014 г. по Програмата в областта на цифровите технологии,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите (1),

—	като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа (3),

—	като взе предвид резолюцията си от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар (4),

—	като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар (5),

—	като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за укрепване на правата на уязвимите потребители (6),

—	като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно „Конкурентоспособен единен цифров пазар — електронното управление като движеща сила“ (7),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно нова стратегия за политика за защита на потребителите (8),

—	като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“ относно това как да изградим повсеместно цифрово общество в ЕС,

—	като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“, озаглавено „Entertainment x.0 — средство за ускоряване на разпространението на широколентовите мрежи“,

—	като взе предвид своята препоръка към Съвета от 26 март 2009 г. относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет (9)

—

като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи (10)

—	като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“ относно дискриминацията на потребителите в цифровия единен пазар,

—	като взе предвид решението на Съда от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, с което Директивата за запазване на данни беше обявена за недействителна,

—	като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че цифровият единен пазар е една от областите на напредък, които, макар и свързани с предизвикателства, предлагат потенциал за високоефективни печалби, които биха могли да достигнат 260 милиарда евро годишно, като по този начин се допринася за възстановяването на Европа от кризата;

Б.	като има предвид, че завършването на европейския цифров единен пазар ще доведе до създаването на милиони работни места и потенциално ще позволи на Европа да увеличи БВП с 4 % до 2020 г.;

В.	като има предвид, че се очаква икономиката във връзка със софтуерни приложения сама по себе си да увеличи три пъти своите приходи от 2013 до 2018 г., като създаде 3 милиона работни места през същия период;

Г.	като има предвид, че Парламентът възложи проучване за анализ на цената на „отказа от Европа“ в рамките на цифровия единен пазар, което утвърждава значението на разглеждането на цифровите решения като възможност за потребителите, гражданите и предприятията, а не като заплаха;

Д.

като има предвид, че Съюзът трябва да насърчава масовото възприемане на изчисленията в облак в Европа, тъй като те представляват мощен двигател за растежа на европейската икономика; като има предвид, че проучването предоставя доказателства за значителни очаквани печалби, свързани с тяхното бързо развитие;

Е.

като има предвид, че пречките, възпрепятстващи участието на потребителите в цифровия единен пазар, се отнасят до дискриминационни практики, като например ограничаване на дейността на доставчиците на услуги до определени държави или територии, прост отказ за продажба, автоматично пренасочване, както и неоснователно диверсифициране на условията за продажба;

Ж.	като има предвид, че сигурните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни мобилни плащания и електронни плащания са от решаващо значение, за да могат потребителите да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар;

З.

като има предвид, че защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, както и киберсигурността и сигурността на електронните съобщителни услуги и мрежи са приоритет за цифровия единен пазар, тъй като те са основни предпоставки за неговото функциониране и за създаване на доверие на гражданите и потребителите в него;

И.	като има предвид, че наличието в цяла Европа на широкоразпространен, високоскоростен, сигурен и бърз достъп до интернет и на цифрови услуги в полза на обществения интерес е от съществено значение за социалния и икономическия растеж, конкурентоспособността, социалното приобщаване и единния пазар;

Й.	като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност и иновациите в цифровата икономика ще спомогнат за гарантирането на конкурентоспособността на Европа в средносрочен и дългосрочен план;

К.

като има предвид, че бързото разпространение на високоскоростни широколентови мрежи е изключително важно за развитието на европейската производителност и за появата на нови и малки предприятия, които могат да бъдат водещи в различни сектори, като например здравеопазването, производството и сектора на услугите;

Л.	като има предвид, че частният сектор следва да има водеща роля при внедряването и модернизирането на широколентовите мрежи и да се подкрепя от благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба;

М.

като има предвид, че цифровият единен пазар е един от най-иновативните сектори на икономиката и следователно играе важна роля за конкурентоспособността на европейската икономика и допринася за икономическия растеж чрез развитие на електронната търговия, като в същото време улеснява спазването на административните и финансовите разпоредби от страна на предприятията и предоставя на потребителите на по-богат избор от стоки и услуги;

Н.	като има предвид, че цифровият единен пазар не само предлага икономически ползи, но също така оказва силно влияние върху всекидневния политически, социален и културен живот на потребителите и гражданите на ЕС;

О.	като има предвид, че конкурентният цифров единен пазар не може да съществува без бързи и с по-висок капацитет широколентови и телекомуникационни мрежи на територията на всички региони на ЕС, включително отдалечените райони;

П.	като има предвид, че съществуващото и непрекъснато разрастващо се цифрово разделение оказва пряко отрицателно въздействие върху развитието на цифровия единен пазар, както по отношение на достъпа до интернет, така и на електронните умения;

Р.

като има предвид, че защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, както и сигурността на електронните съобщителни услуги и мрежи са приоритет за цифровия единен пазар, тъй като те са основни предпоставки за неговото функциониране, както и за осигуряване на доверието на гражданите и потребителите в него;

С.	като има предвид, че за да могат да се развиват и разрастват, онлайн пазарите следва да бъдат едновременно гъвкави и благоприятни за потребителите;

Т.	като има предвид, че електронната търговия е важно допълнение към търговията извън интернет и важен двигател за избора на потребителите, конкуренцията и технологичните иновации, като по този начин допринася за Европейския съюз в контекста на основаната на знанията икономика;

У.

като има предвид, че неограничената конкуренция и равните условия за предприятията, които ще насърчат инвестициите, са от ключово значение за този сектор на икономиката, тъй като ще осигурят нейното дългосрочно устойчиво развитие в полза на крайните ползватели; като има предвид, че ефективна конкуренция е добър фактор за ефективни инвестиции и може да осигури ползи за потребителите по отношение на избора, цената и качеството;

Ф.	като има предвид, че в някои области на цифровия единен пазар са налице слабости, предизвикани от прекомерно високата пазарна концентрация и наличието на доминиращи оператори;

Х.	като има предвид, че предизвикателството на фрагментирането на пазара и липсата на оперативна съвместимост в Европейския съюз представлява пречка пред бързото развитие на цифровия единен пазар;

Ц.	като има предвид, че заетостта, създадена чрез цифровия единен пазар е като цяло високо квалифицирана и добре платена и поради това има важен принос за създаването на качествени и устойчиви работни места;

Ч.	като има предвид, че Комисията следва да внимава за антиконкурентно поведение, което оказва влияние върху медийния плурализъм по отношение както на предоставянето на съдържание, така и на формата на собственост, тъй като достъпът до информация е ключът към процъфтяваща демокрация;

Призовава държавите членки и Комисията, чрез постоянните усилия за прилагане на съществуващите правила и изпълнението на тези правила и в рамките на една всеобхватна стратегия, да работят по премахването на всички съществуващи бариери, които затрудняват развитието на цифровия единен пазар, като в същото време гарантират, че мерките се осъществяват на базата на оценка на въздействието, съобразени са с бъдещите потребности и са пригодени за ерата на цифровите технологии, счита, че тези усилия трябва да бъдат в основата на усилията на ЕС за създаване на икономически растеж и заетост и за укрепване на неговата конкурентоспособност и устойчивост в рамките на световната икономика;

Подчертава, че свързаните с цифровия единен пазар законодателни предложения трябва да са съобразени с Хартата на основните права на ЕС, така че залегналите в нея права да бъдат напълно защитени в областта на цифровите технологии;

Изтъква, по-специално, потенциала на електронната търговия, която, според оценките, би могла да спести на потребителите повече от 11,7 милиарда евро годишно, ако те имат възможността да избират от пълния набор от стоки и услуги от ЕС при пазаруването онлайн;

Като приветства разрастването на електронната търговия, отбелязва господстващото положение в някои държави членки на определен брой участници в пряката продажба на материални стоки или под формата на пазарна платформа, на която други лица продават материални стоки; подчертава необходимостта от това на европейско равнище да се наблюдава и предотвратява злоупотребата с такова господстващо положение по отношение на наличието на стоки за потребителите, както и на таксите, изисквани от МСП за използването на такива пазарни платформи;

Подчертава необходимостта от това да се работи за преодоляването на цифровото разделение с цел цялостно оползотворяване на потенциала на цифровия единен пазар и осигуряване на възможност за социалното приобщаване на всички граждани, независимо от техните доходи, социално положение, географско местоположение, здравословно състояние или възраст, в ерата на цифровите технологии;

Отбелязва по-специално, че е необходимо да се предприемат действия във връзка с пречките, които остават за потребителите и предприятията по отношение на електронната търговия, включително онлайн услугите, достъпа до цифрово съдържание, предотвратяването на измами, уебсайт регистрациите, търговските промоции и етикетирането;

Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на единния пазар на услугите и да гарантира изпълнението и прилагането на разпоредбите, като например на Директивата относно правата на потребителите, алтернативното разрешаване на спорове и разрешаването на спорове онлайн, като същевременно гарантира намаляване на административната тежест;

Призовава за бързото приемане на новия модернизиран пакет относно защитата на данните, за да се осигури подходящ баланс между високото равнище на защита на личните данни, безопасността на потребителите и контрола над собствените лични данни, както и стабилна, предсказуема правна среда, в която предприятията да могат да процъфтяват в един по-добър единен пазар в полза на крайните потребители, равнопоставени условия на конкуренция за насърчаване на инвестициите, както и среда, допринасяща за привлекателността на ЕС като дестинация за предприятията; призовава Комисията и държавите членки да разпределят необходимите ресурси за борба с киберпрестъпността посредством законодателни мерки и сътрудничество между правоприлагащите органи, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС;

Подчертава необходимостта да се гарантират равнопоставени условия за дружествата, които функционират в цифровия единен пазар, за да могат те да са в състояние да се конкурират; поради това призовава Комисията да прилага правилно правилата на ЕС за конкуренция, за да се избегне прекомерната пазарна концентрация и злоупотребата с доминиращо положение, както и да упражнява мониторинг над конкуренцията по отношение на пакетните услуги и съдържание;

10.

Отбелязва, че трябва да бъде осигурено наличието на равнопоставени условия за предприятията на цифровия единен пазар, за да се гарантира динамична цифрова икономика в ЕС; подчертава, че последователното прилагане на правилата за конкуренцията в ЕС в рамките на цифровия единен пазар ще бъде определящ фактор за растежа на пазара, достъпа и избора на потребителите и конкурентоспособността в дългосрочен план; изтъква, че е важно на потребителите да се предостави същата защита онлайн, каквато имат на традиционните си пазари;

11.

Настоятелно призовава Съвета да постигне бърз напредък и да започне преговори с Парламента относно предложението за регламент за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и за изграждане на континентална мрежа, тъй като по-конкретно това би сложило край на таксите за роуминг в рамките на ЕС, би осигурило повече правна сигурност по отношение на неутралността на мрежите, а също така би подобрило защитата на потребителите в цифровия единен пазар; счита, че този регламент би могъл да представлява решаваща стъпка към реализиране на единен европейски пазар на мобилни услуги;

12.

Счита, че Комисията следва да предприеме действия, за да създаде и гарантира законодателна среда, сигурна в правно отношение, която да насърчава творчеството и иновациите за новосъздадени предприятия, микропредприятия и МСП;

13.

Отправя искане към Комисията да представи инициатива за цифрово предприемачество, тъй като това е от решаващо значение за създаването на нови работни места и новаторски идеи, включително мерки за подобряване на достъпа до финансиране за нови цифрови предприемачи (например чрез краудсорсинг) и за насърчаване предоставянето на втори шанс за неуспелите предприемачи;

14.

Изтъква, че целият интернет трафик следва да се третира еднакво, без налагане на дискриминация, ограничения или намеса, независимо от неговия подател, получател, вид, съдържание, устройство, услуга или приложение;

15.

Отбелязва, че уебсайтове за онлайн търсене на пазара са от особено значение за осигуряването на конкурентни условия в рамките на цифровия единен пазар, като се има предвид потенциалното развитие на търсачките в „портиери“, както и възможността, с която разполагат, за търговска реализация на вторичното използване на получената информация; поради това призовава Комисията решително да прилага правилата за конкуренция на ЕС, въз основа на принос от всички заинтересовани лица и при отчитане на цялата структура на цифровия единен пазар с цел да се гарантират средства за правна защита, които наистина са в полза на потребителите, ползвателите на интернет и онлайн предприятията; освен това призовава Комисията да обмисли представянето на предложения за проекти, целящи освобождаването на търсачките от обвързаността с предоставянето на други търговски услуги като един от потенциалните дългосрочни средства за постигане на посочените по-горе цели;

16.

Освен това призовава Комисията да действа бързо, за да разгледа възможните решения, насочени към балансирана, справедлива и отворена структура за търсене в интернет;

17.

Подчертава, че при експлоатирането на търсачките, процедурата по търсенето и резултатите следва да бъдат безпристрастни, за да остане търсенето в интернет недискриминационно, да се гарантира по-голяма конкуренция и избор за ползвателите и потребителите и да се запази многообразието на източниците на информация; следователно отбелязва, че индексация, оценяването, представянето и класирането от търсачките трябва да бъде безпристрастно и прозрачно; призовава Комисията да предотврати злоупотребите при предлагането на пазара на взаимосвързаните услуги от операторите на търсачки;

18.

Приветства обявяването от по-нататъшни проучвания на Комисията по отношение на практиките, свързани с търсачките и цифровия пазар като цяло;

19.

Подчертава значението на това да се осигури ефикасна и балансирана рамка за защита на авторското право и правата на интелектуална собственост, приспособена към реалността на цифровата икономика,;

20.

Насърчава бързото приемане и влизане в сила на международните разпоредби за улесняване на достъпа на потребители с увреждания до цифрово съдържание и до печатни произведения посредством тяхното цифровизиране;

21.

Приветства сключването на Договора от Маракеш за улесняване на достъпа на лицата с увредено зрение до книги и насърчава всички страни да ратифицират Договора; счита, че Договорът от Маракеш представлява добра стъпка напред, но че все още остава много работа, която трябва да се свърши, за да се осигури достъп до съдържание за хората с увреждания, в допълнение към онези, които са засегнати от увреждания на зрението; подчертава значението на по-нататъшното подобряване на достъпа в широк спектър от области — от авторското право и търсачките до телекомуникационните оператори;

22..

Призовава Комисията и държавите членки за по-нататъшно разработване и прилагане на европейските и националните регулаторни рамки, за да се създадат условия за интегриран и сигурен пазар на онлайн и мобилни плащания, като в същото време се гарантира защитата на потребителите и данните на клиентите; подчертава, в тази връзка, необходимостта от наличието на ясни и предвидими правила, установени от законодателството;

23.

Припомня, че изчисленията в облак могат да се превърнат в мощен инструмент за развитието на цифровия единен пазар и могат да предложат икономически ползи, особено за МСП, чрез намаляване на информационната инфраструктура и други разходи; подчертава в това отношение, че ако компютърните услуги в облак се предоставят само от ограничен брой големи доставчици, все по-голям обем от информация ще бъде съсредоточен в ръцете на тези доставчици; освен това припомня, че изчисленията в облак също водят до рискове за потребителите, особено по отношение на чувствителните данни; призовава за подходящо прилагане на Европейската стратегия за гарантиране на конкурентоспособността и сигурността на изчисленията в облак;

24.

Призовава Комисията да поеме водеща роля в насърчаването на международни стандарти и спецификации за изчисления в облак, което да позволи съществуването на компютърни услуги в облак, които са надеждни, сигурни, достъпни и енергийно ефективни, зачитат правото на личен живот и имат висока степен на оперативна съвместимост, като неделима част от бъдеща индустриална политика на Съюза; подчертава, че надеждността, сигурността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и за конкурентоспособността;

25.

Подчертава, че е необходимо да се гарантира безопасността в интернет онлайн, особено за децата, и да се предотврати експлоатацията на деца, като се гарантира, че са въведени средства за откриване и премахване в интернет на незаконни изображения на посегателство над деца и се въведат в действие средства за предотвратяване на достъпа на деца и юноши до съдържание с възрастово ограничение;

26.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0239.

(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0063.

(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0535.

(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0327.

(5) Приети текстове, P7_TA(2012)0468.

(6) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 11.

(7) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 64.

(8) ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 25.

(9) ОВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 206.

(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/71

P8_TA(2014)0072

Недохранване при децата в развиващите се страни

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни (2014/2853(RSP))

(2016/C 289/12)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., по-специално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт,

—	като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, по-специално член 11 от него, в който се признава „правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна“, а също така и „основното право на всеки човек да бъде защитен от глад“,

—	като взе предвид приетия през 2008 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна се превръща в право, чието упражняване може да бъде наложено на международно равнище,

—	като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, по-специално член 24, параграф 2, буква в) и член 27, параграф 3 от нея,

—	като взе предвид декларацията относно световната продоволствена сигурност, приета на Световната среща на високо равнище относно прехраната, свикана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в Рим през 1996 г.,

—	като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които на държавите се предоставят насоки как да изпълняват задълженията си по отношение на правото на храна,

—	като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, по-специално цел 1 (премахване на крайната бедност и глада до 2015 г.) и цел 4 (намаляване на детската смъртност),

—	като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, приета през 2012 г.,

—	като взе предвид глобалния и обобщаващия доклад на ООН „Международна оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD)“, публикувани през 2009 г. (1)

—	като взе предвид доклада за 2009 г. на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) относно световния недостиг на храна, засягащ децата,

—	като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на храна, озаглавен „Агроекология и правото на храна“, представен на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 8 март 2011 г.,

—	като взе предвид предстоящото през 2015 г. световно изложение в Милано на тема „Изхранването на планетата, енергия за живот“,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Хуманитарна хранителна помощ“ (COM(2010)0126),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се държави за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010)0127),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: Уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141),

—	като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (3),

—	като взе предвид въпроса до Комисията относно детското недохранване в развиващите се страни (O-000083/2014 — B8-0041/2014),

—	като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по развитие,

—	като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

като има предвид, че все още близо един милиард души гладуват, и като има предвид, че в световен мащаб най-малко 225 милиона деца под петгодишна възраст страдат от остро и хронично недохранване или от забавен растеж в резултат на хронично недохранване на децата и майките, като се счита, че всяка година в развиващите се страни умират приблизително 2,6 милиона от тези деца;

Б.

като има предвид, че съгласно „Световни индекси и карти на скрития глад“ (4), приблизително 2 милиарда души в света или всеки трети човек в развиващите се страни страда от хроничен недостиг на основни витамини и минерали (микроелементи на хранителните вещества), състояние, известно като „скрит глад“, което драстично увеличава предразположеността към генетични аномалии, инфекции и нарушения на развитието;

В.	като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) недохранването определено е основната причина за детската смъртност и причинява 35 % от заболяванията при деца под петгодишна възраст;

Г.	като има предвид, че почти 20 милиона деца продължават да страдат от тежка форма на остро недохранване както в извънредни ситуации, така и в ситуации, които нямат неотложен характер, и като има предвид, че само 10 % от тях имат достъп до лечение;

Д.	като има предвид, че храненето при децата на пет или под пет години зависи до голяма степен от равнището на хранене на техните майки по време на бременността и кърменето;

Е.	като има предвид, че недохранването е също така причина за заболеваемост и намалена производителност и че то възпрепятства социалното и икономическо развитие в развиващите се страни;

Ж.

като има предвид, че в много случаи децата, оцелели въпреки недохранването, страдат през целия си живот от физически и когнитивни увреждания, които ограничават способността им да учат и да упражняват професия, вследствие на което попадат в кръговрат от болести и бедност, който се предава от поколение на поколение;

З.	като има предвид, че поради въздействието на изменението на климата върху земеделското производство, а оттам и върху храненето, се очаква броят на недохранените деца да нарасне;

И.

като има предвид, че една от важните причини за глада в развиващите се страни е масовата бедност в селските и градските райони — положение, което се утежнява вследствие на обезлюдяването на селските райони, предизвикано от факта, че за много хора дребномащабното селско стопанство не представлява приемлива възможност;

Й.	като има предвид, че 25 години след приемането на Конвенцията за правата на детето някои държави — страни по конвенцията, не са в състояние да създадат условия, които да позволяват да бъде гарантиран достъпът на децата до подходяща храна;

К.

като има предвид, че на проведената през 1996 г. световна среща на върха по въпросите на прехраната правителствата потвърдиха правото на храна и се ангажираха да намалят до 2015 г. броя на гладните и непълноценно хранещите се хора наполовина — от 840 на 420 милиона; като има предвид обаче, че броят на гладните и недохранените, особено деца, е нараснал през последните години, най-вече вследствие на продоволствените кризи от 2008 и 2011 г.;

Л.	като има предвид, че различни международни правни инструменти обвързват правото на храна с други права на човека, преди всичко с правото на живот, на препитание, на здраве, собственост, образование и вода;

М.

като има предвид, че правото на храна и на пълноценно хранене за всички е от изключително значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); като има предвид, че храненето е свързано с повечето, ако не и с всички цели на хилядолетието за развитие, като самите те са тясно взаимосвързани;

Н.

като има предвид, че международни организации потвърждават, че производството на храни е достатъчно за изхранването на цялото световно население и че недохранването при децата е свързано с продоволствената несигурност и бедността на домакинствата, с изключването, с неподходящи методи на полагане на грижи и на хранене, с нездравословна домашна среда и недостиг на здравни услуги;

О.

като има предвид, че правото на храна и на пълноценно хранене е от съществено значение за укрепване на устойчивостта на семействата и общностите и за повишаване на тяхната способност за по-бързо възстановяване след критични ситуации, още повече предвид на факта, че броят и мащабите на бедствията се увеличават;

П.

като има предвид, че оптимален хранителен статус се постига, когато децата имат достъп до храна, предлагана на достъпни цени, разнообразна и богата на хранителни вещества, както и до подходящи методи на полагане на грижи за майките и децата, до подходящи здравни услуги и до здравословна среда, в т.ч. безопасна вода, канализация и добри хигиенни практики;

Посочва, че причините за недохранването при децата са многобройни, а повечето от тях са предизвикани от човека и следователно могат да бъдат избегнати, като към тях се числят неефикасните икономически структури, неравномерното разпределение и/или неустойчиво използване на ресурсите, лошото управление, прекаленото разчитане на отделни култури и практиките за отглеждане на монокултури, дискриминацията срещу жени и деца, както и уврежданията на здравето, причинени от несъвършени системи за здравеопазване, съпроводени от липсата на образование, особено що се отнася до майките;

Настоява, че публичните органи трябва да гарантират трите измерения на правото на храна и на пълноценно хранене: наличност, което означава или възможност човек да се изхранва непосредствено от плодородна земя или други природни ресурси, или от добре функциониращи системи за дистрибуция, обработка и пласиране на пазара; достъпност, което означава гарантиране както на икономическия, така и на физическия достъп до храна; а също така и пригоденост, което означава, че храната трябва да бъде безопасна и да задоволява нуждите на хранителния режим на всеки индивид, като се вземат предвид възрастта, условията на живот, здравето, професията, пола, културата и религията;

Подчертава факта, че от гледна точка на жизнения цикъл периодът, през който е най-важно да бъдат задоволени хранителните потребности на едно дете, са първите 1 000 дни от живота му, включващи бременността, тъй като по време на този период детето има завишени хранителни потребности за подкрепа на бързия растеж и развитие, по-уязвимо е към инфекции и е напълно зависимо от другите по отношение на хранене, грижи и социални взаимодействия;

Повторно заявява, че борбата с недохранването при децата и майките изисква интегриран подход и координирани действия в редица сектори, които влияят на недохранването, като здравеопазване, образование, земеделие, вода, достъп до енергия и канализация, както и отговорно участие от страна на всички заинтересовани страни, и призовава Комисията и държавите членки да приемат последователни дългосрочни стратегии за развитие и да полагат усилия за намаляване на недохранването, включително в контекста на спешни ситуации и интервенции по хуманитарни причини;

Призовава ЕС да увеличи в своите програми за помощ за развитие подкрепата за устойчивото земеделие в дребни, селски и средни стопанства, чието производство е предназначено предимно за местна консумация, и да инвестира в планове, достъпни за широко участие и направлявани на национално равнище, които следва да се изпълняват на местно равнище в сътрудничество със земеделските производители и техните представители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество;

Приветства постигнатите през последните няколко години подобрения в борбата с недохранването при децата, както отразяват показателите относно напредъка, постигане по отношение на цел 1 от Целите на хилядолетието за развитие; счита обаче, че броят на децата, които умират или страдат от недохранване, продължава да бъде неприемливо висок и допринася за поддържането на порочния кръг на бедност и глад;

Ето защо подчертава, че борбата с недохранването при децата и предоставянето на универсален достъп до подходяща питателна храна следва да останат едни от най-важните цели на програмата за периода след 2015 г. в съответствие с целта за премахване на глада, като отправя специален призив за премахване на всички форми на недохранването до 2030 г. и за постигане до 2025 г. на договорените на международно равнище цели по отношение на забавянето на растежа и уврежданията при децата под петгодишна възраст;

Счита, че намаляването на средствата за земеделие в рамките на 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) в сравнение с 9-ия ЕФР е било грешка; поради тази причина призовава Съвета да обмисли този въпрос и да предприеме коригиращи действия по отношение на 11-ия ЕФР;

Подчертава значението на политическата воля за справянето с непълноценното хранене; приветства пътната карта за укрепване на храненето, разработена от Постоянния комитет на ООН по храненето с цел по-бързо подобряване на качеството храненето, най-вече в страните със сериозни затруднения, с участието на различни заинтересовани страни, в т.ч. агенциите на ООН с мандат в областта на храненето; призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципите, посочени в пътната карта за укрепване на храненето; настоятелно призовава Комисията да насърчава и ръководи участието в инициативата за укрепване на храненето на гражданското общество и местните организации с преки връзки към дребните селскостопански производители и техните семейства;

10.

Приветства ангажимента на Комисията да инвестира 3,5 милиарда евро между 2014 и 2020 г. за подобряване на храненето в някои от най-бедните държави в света и призовава Комисията да увеличи ангажиментите, поети конкретно по отношение на мерките, свързани с храненето, за да постигне целта си за намаляване на броя на децата под петгодишна възраст, които страдат от забавяне на растежа, със 7 милиона до 2025 г;

11.

Подчертава, че жените играят ключова роля в храненето на децата и продоволствената сигурност чрез кърмене, производство, закупуване, подготовка и разпределяне на храната в семейството, чрез полагане на грижи за децата и болните и чрез осигуряване на подходяща хигиена; изтъква, че въпреки че 60 % от хроничния глад засяга жените и момичетата, жените произвеждат 60 до 80 % от храните в развиващите се страни;

12.

Подчертава факта, че жените, въпреки че носят отговорност за 80 % от селското стопанство в Африка, официално притежават едва 2 % от земята; освен това посочва, че неотдавнашни програми в Индия, Кения, Хондурас, Гана, Никарагуа и Непал показват, че домакинствата, начело на които са жени, разполагат с по-добра продоволствена сигурност и по-добри здравни грижи и наблягат в по-голяма степен върху образованието в сравнение с домакинствата, начело на които са мъже;

13.

Подчертава, че съществува тясна взаимовръзка между равнището на образование на жената и хранителния статус на семейството ѝ; ето защо настоятелно призовава за премахването на свързаните с пола пречки пред придобиването на образование и грамотност, за да се предостави на жените по-голям достъп до образование;

14.

Ето защо призовава за включване на измерението на пола и за насърчаване на овластяването на жените във всички политики, насочени към борбата с недохранването при децата;

15.

Подчертава, че недохранването сред бременните жени има опустошителни последствия за новородените, тъй като може да доведе до необратимо увреждане на бъдещото развитие на детето; ето защо призовава да се отдава специално внимание на защитата на здравето и правата на жените, както и за това, обучението по хранене да се включи като неразделна част в образователните програми и учебните планове на училищата за момичета;

16.

Отново потвърждава значението на грамотността като мощно средство за борба с бедността и за засилване на икономическото развитие; поради това подчертава, че е важно да се подкрепя образованието на момичетата, тъй като инвестирането в момичетата подобрява както техните възможности, така и възможностите на бъдещите им деца да водят по-здравословен и по-продуктивен живот;

17.

Подчертава, че недохранването при децата се наблюдава най-вече в развиващите се страни не само сред селското население, но и в градовете; счита поради това, че един от ключовите фактори за изкореняването на глада при децата представляват земеделските политики и реформите, чиято цел е да се позволи на дребните селскостопански производители да произвеждат по-ефективно и по по-устойчив начин, за да осигуряват достатъчно препитание за себе си и за семействата си;

18.

Подчертава, че ако не се предприемат своевременно мерки за противодействие на детското недохранване както в рамките на сътрудничеството за развитие, така и при хуманитарни интервенции, съществува опасност да бъдат застрашени всички измерения на човешкото развитие, да бъдат подкопани националните образователни системи, увеличени националните разходи за здравеопазване и възпрепятствано социално-икономическото развитие на развиващите се страни, като им бъдат причинени икономически загуби, оценявани на 2 до 8 % от БВП на тези държави;

19.

Припомня, че недостигът на микроелементи, който е причина за около 7 % от заболяванията в световен мащаб, има сериозни последици за физическото и когнитивното развитие на кърмачетата и малките деца; подчертава факта, че в 20-те държави с най-високи стойности на индекса на скрития глад (18 от които са в Африка на юг от Сахара и две, а именно Индия и Афганистан — в Азия) забавянето на растежа, желязодефицитната анемия и недостигът на витамин А са широко разпространени сред деца в предучилищна възраст;

20.

Посочва, че недохранването при децата произтича не само от недостига на храна и липсата на инфраструктура, но и от проблеми, свързани с разпределянето на храната, незадоволителния достъп до храна и липсата на покупателна способност, особено предвид на високите продоволствени цени, които нарастват допълнително вследствие на спекулацията на пазарите на суровини; отбелязва, че липсата на покупателна способност засяга по-специално бедните, живеещи в градовете, които не са в състояние да произвеждат сами своята прехрана; отбелязва във връзка с това значението на защитата на дребните селскостопански производители и традиционните селскостопански методи на производство;

21.

Призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, които ще участват в световното изложение през 2015 г., за започването на съвместна инициатива с отправна точка „Изхранването на планетата: енергия за живот“ , която да доведе до обвързващи ангажименти и цели за борба с глада и недохранването, както и до определянето на разнообразни стратегии, като се започне от областта на земеделието и се стигне до сътрудничеството;

22.

Отчита, че подобренията по отношение на храненето на децата и майките и по отношение на продоволствената сигурност като цяло ще се нуждаят от предприемане на ефективни и координирани действия в редица политически области и сектори, включително: ефективно и устойчиво развитие на селските райони, политики, засягащи използването на земята и водите; подходящи услуги в областта на здравеопазването и достъпа до безопасна вода и канализация; подходящи методи на полагане на грижи за майките и децата; опазване на живота в моретата и океаните, на други екосистеми и на биологичното разнообразие; обезлесяване и смекчаване на последиците от изменението на климата; адаптиране към опасността от бедствия и намаляването й; устойчивото производство и потребление; устойчив и сигурен достъп до енергия; търговия; рибарство; социално приобщаване и достойни условия на труд;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да включат храненето, безопасността на храните и устойчивото селско стопанство във всички свои политики в областта на развитието с оглед защитата и насърчаването на правото на храна, както и да осигурят всеобхватен подход от местното до глобалното равнище; приканва Съвета и Комисията, когато е необходимо, да дадат приоритет на храненето като основна цел за развитие в рамките на инструментите за сътрудничество за развитие, по-специално в 11-ия ЕФР и новия Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР);

24.

Подчертава, че за да бъдат по-ефективни, програмите за развитие и за спешна помощ при неотложни ситуации трябва да бъдат тясно взаимосвързани, така че да може да се предвиждат и предотвратяват продоволствени кризи, да се намалят причинените щети и да се улеснява възстановяването;

25.

Призовава правителствата на развиващите се страни да създадат условия, позволяващи по-добро хранене на децата, като подобрят политиките си, засилят координацията между националните планове и стратегии относно храненето и донорските програми, управлението и отчетността пред своите граждани; насърчава постигането на по-голяма прозрачност в бюджетите на развиващите се държави, например посредством проследяването на бюджетните разходи, така че да се даде възможност за по-добро оценяване на броя и качеството на проектите в областта на непълноценното хранене;

26.

Подчертава необходимостта от подобряване и съгласуване на данните за недохранването и недостига на микроелементи с цел по-добро подпомагане на програмите за интервенция и предоставяне на целенасочена и основаваща се на факти подкрепа за съответните страни;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да мобилизират дългосрочни финансови инвестиции и ресурси за храненето в сътрудничество с действащи лица като агенциите на ООН, Г-8 и Г-20, страните с бързо развиваща се икономика, международните и неправителствените организации, висшите учебни заведения, организациите на гражданското общество и частния сектор, както и да посочат храненето като приоритет за иновативно финансиране;

28.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на постоянния комитет на ООН по храненето.

(1) http://www.unep.org/dewa/Assessments/Ecosystems/IAASTD/tabid/105853/Default.aspx

(2) ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.

(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0578.

(4) Global Hidden Hunger Indices and Maps: An Advocacy Tool for Action (Световни индекси и карти за скрития глад: Инструмент за действие)

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/79

P8_TA(2014)0056

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma — Финландия

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma от Финландия) (COM(2014)0630 — C8-0214/2014 — 2014/2137(BUD))

(2016/C 289/15)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0630 — C8-0214/2014),

—	като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (1) (Регламента за ЕФПГ),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 (2), и по-специално член 12 от него,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—	като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—	като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—	като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0043/2014),

A.	като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от големите структурни промени в моделите на световната търговия, и да ги подпомогне при повторното им интегриране на пазара на труда;

Б.

като има предвид, че финансовата помощ на Съюза за съкратените работници следва да бъде динамична и да се предоставя по възможно най-бърз и най-ефикасен начин, в съответствие със Съвместната декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията, приета по време на заседанието по съгласуване на 17 юли 2008 г., и при надлежно спазване на МИС от 2 декември 2013 г. по отношение на вземането на решения за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ);

В.

като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение за повторно въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60 % от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки, за повишаване на ефективността от страна на Комисията при обработването на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета чрез съкращаване на времето за оценка и одобрение, за разширяване на обхвата на допустимите действия и бенефициери чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.

като има предвид, че финландските органи са подали заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma на 27 май 2014 г. вследствие на съкращаването на 577 работници от STX Finland Oy, предприятие извършващо дейност в икономическия сектор, класифициран в разделение 30 от NACE Rev. 2 („Производство на превозни средства, без автомобили“);

Д.	като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

Отбелязва, че финландските органи са подали заявлението в съответствие с критерия за намеса по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който се изисква съкращаване или прекратяване на дейността на най-малко 500 работници или самостоятелно заети лица за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително съкращаване на работници или прекратяване на дейността на самостоятелно заети лица при неговите доставчици или производители надолу по веригата;

Отбелязва, че финландските органи са внесли заявлението за финансово участие от ЕФПГ на 27 май 2014 г. и че оценката му е била представена от Комисията на 14 октомври 2014 г.; приветства краткия период на оценка от по-малко от пет месеца;

Отбелязва, че финландските органи посочват, че през последните години са настъпили коренни промени в морската индустрия в световен план и че пазарният дял на ЕС в корабостроителната индустрия в световен мащаб (4) се е сринал от 13 % през 2007 г. на 5 % през първите три тримесечия на 2013 г., докато съответният дял на Китай, Южна Корея и Япония, взети заедно, се е увеличил от 77 % през 2007 на 86 % през първите три тримесечия на 2013 г.; отбелязва, че в допълнение към тази значителна експанзия от страна на Азия на корабостроителния пазар, намаляването на броя на поръчките в резултат на икономическата криза е довело до глобален свръхкапацитет на сектора в Европа, а оттам и до силна конкуренция;

Изразява съгласие, че тези фактори са свързани с големи структурни промени в световните търговски модели и че условията по член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ са изпълнени и следователно Финландия има право на финансова помощ съгласно този регламент;

Отбелязва, че към днешна дата корабостроителният сектор в широк смисъл е бил предмет на шест заявления за намеса от ЕФПГ, едно от които се позовава на свързана с търговията глобализация, а останалите пет на световната финансова и икономическа криза; счита, че преструктурирането на сектора може да намали проблемите и че корабостроителната промишленост в различните държави членки би могла да се подкрепя от насоки от европейска перспектива;

Отбелязва, че тези съкращения ще влошат още повече положението с безработицата в югозападна Финландия, тъй като повечето от съкратените работници са с ниска степен на образование, съчетана с относително напреднала възраст, което вероятно ще увеличи риска от продължителна безработица; е допълнително разтревожен за ефекта, който това закриване ще има върху региона, тъй като корабостроителницата и металургията представляват ключови икономически дейности с исторически традиции, което прави преминаването към нови икономически дейности още по-трудно;

Отбелязва, че в допълнение към 577-те съкратени работници в рамките на референтния период, допустимите бенефициери включват и 57 работници, които са били съкратени след четиримесечния референтен период, като общият брой на допустимите бенефициери възлиза на 634 души; от които броят на целевата група бенефициери на мерките по линия на ЕФПГ възлиза на 565 души;

Отбелязва, че общият размер на очакваните разходи възлиза на 2 378 000 EUR, от които 113 000 EUR са за изпълнение на мерките, а участието на ЕФПГ възлиза на 1 426 800 EUR, което представлява 60 % от общите разходи;

Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, финландските органи са решили да започнат прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 15 януари 2014 г., преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет и дори преди подаването на заявлението за финансово участие от ЕФПГ;

10.

Отбелязва, че финландските органи са посочили, че съгласуваният пакет персонализирани услуги е бил изготвен след консултации със съответните социални партньори, както и с редица други заинтересовани лица и приветства продължаването на консултациите под формата на работна група, свикана от Министерството на заетостта и икономиката специално за разглеждане на съкращенията в STX Finland;

11.

Отбелязва, че персонализираните услуги, които трябва да бъдат предоставени, се състоят от следните три вида дейности за съкратените работници, включени в заявлението: i) подпомагане за преминаване на нова работа, ii) подпомогне за започване на собствена стопанска дейност и iii) осигуряване на обучение или образование.

12.

Приветства предвиденото сред предложените действия откриване на звена за обслужване; оценява факта, че от тези звена се очаква да предоставят много по-персонализирани и целенасочени услуги, отколкото предоставяните обикновено от бюрата по труда;

13.

Отбелязва, че висок процент (41,42 %) от съкратените работници са от възрастовата група между 55 и 64 години; отбелязва също така, че тази възрастова група е изложена на по-висок риск от продължителна безработица и изключване от пазара на труда; счита следователно, че тези работници могат да имат специфични потребности при предоставянето на персонализирани услуги;

14.

Приветства по-специално мярката „Проучване на предприятията“, която предвижда провеждане на проучване на работните места в региона на Раума съвместно с предприемаческия и индустриалния сектор в региона, с цел получаване на актуална информация за потребностите от персонал на предприятията и правилно насочване на работниците от целевата група и осигуряване на необходимото обучение;

15.

Приветства идеята лицата, които възнамеряват да започнат стопанска дейност, да могат да проверят какво означава да си предприемач, като преминат през стаж в съществуващо предприятие; отбелязва потенциалната добавена стойност на започването на самостоятелна стопанска дейност след съкращаване от работа за въпросните лица и за обществото като цяло;

16.

Отбелязва, че целта на субсидиите за изплащане на възнаграждения е да се гарантира, че работниците от целевата група, наемани от нови работодатели, получават разумна заплата и цялата необходима подкрепа и обучение на работното място, докато свикнат с новите за тях длъжности; счита, че подобни мерки биха могли да бъдат стимул за търсене на работа и наемане на работници в един по-широк спектър от нови и непознати за работниците професии;

17.

Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че пакетът следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

18.

Призовава мерките, планирани по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) в рамките на новия програмен период на ЕСФ, да допълват предложените мерки и да улесняват реинтеграцията на работниците в ориентирани към бъдещето и устойчиви икономически сектори;

19.

Припомня, че пригодността за заетост зависи също така от степента на социално приобщаване и поради това призовава да се обръща специално внимание на социалната подкрепа за по-възрастните и по-ниско квалифицирани работници;

20.

Приветства заявлението, че принципите на равно третиране и недискриминация ще се спазват при достъпа до предложените действия и тяхното изпълнение;

21.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

22.

Възлага на своя председател да подпише решението заедно с председателя на Съвета и да осигури публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

23.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително и приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4) измерен в обем на производство.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma от Финландия)

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2014/878/ЕС.)

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/83

P8_TA(2014)0057

Мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията: заявление EGF/2014/005 FR/GAD — Франция

Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/005 FR/GAD, от Франция) (COM(2014)0662 — C8-0226/2014 — 2014/2166(BUD))

(2016/C 289/16)

Европейският парламент,

—	като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0662 — C8-0226/2014),

—	като взе предвид Регламент (EС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014 — 2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006 (1) (Регламента за ЕФПГ),

—	като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (2), и по-специално член 12 от него,

—	като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (3) (МИС от 2 декември 2013 г.), и по-специално точка 13 от него,

—	като взе предвид тристранната процедура, предвидена в точка 13 от МИС от 2 декември 2013 г.,

—	като взе предвид писмото на комисията по заетост и социални въпроси,

—	като взе предвид писмото на комисията по регионално развитие,

—	като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A8-0044/2014),

като има предвид, че Съюзът създаде законодателни и бюджетни инструменти, за да осигури допълнителна подкрепа за работници, които са засегнати от последиците от мащабните структурни промени в моделите на световната търговия или световната финансова и икономическа криза, и за да ги подпомогне при повторната им интеграция на пазара на труда;

Б.

В.

като има предвид, че приемането на Регламента за ЕФПГ отразява постигнатото между Европейския парламент и Съвета споразумение относно повторното въвеждане на критерия за мобилизиране на ЕФПГ във връзка с кризата, за увеличаване на финансовото участие на Съюза до 60 % от общия размер на очакваните разходи за предложените мерки и за повишаване на ефективността при обработката от страна на Комисията на заявления за мобилизиране на ЕФПГ, както и от страна на Парламента и Съвета, чрез съкращаване на срока за оценка и одобрение, за разширяване на набора от допустими действия и бенефициери чрез включване на самостоятелно заетите лица и младите хора, както и за финансиране на стимули за създаване на собствен бизнес;

Г.

като има предвид, че френските органи са подали заявление EGF/2014/005 FR/GAD на 6 юни 2014 г. вследствие на съкращаването на 744 работници от опростено акционерно дружество GAD — предприятие, осъществяващо дейност в икономически сектор от разделение 10 по NACE Rev. 2 („Производство на хранителни продукти“);

Д.	като има предвид, че заявлението отговаря на критериите за допустимост, установени от Регламента за ЕФПГ;

Е.

като има предвид, че органите в региона Бретан не са участвали в организирането на персонализирани услуги („звено за преквалификация“) за засегнатите работници, въпреки че отговарят за професионалното обучение; като има предвид, че представителите на местните синдикати на основните засегнати обекти не са участвали в договарянето на мерките;

Отбелязва, че френските органи са подали заявлението в съответствие с критерия за намеса, посочен в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, съгласно който се изисква съкращаване или прекратяване на дейността на най-малко 500 работници или самостоятелно заети лица за референтен период от четири месеца в дадено предприятие в държава членка, включително съкращаване на работници или прекратяване на дейността на самостоятелно заети лица при неговите доставчици или производители надолу по веригата;

Изразява съгласие с Комисията, че критериите за намеса, посочени в член 4, параграф 1, буква а) от Регламента за ЕФПГ, са изпълнени и че следователно Франция има право на финансово подпомагане по този регламент;

Отбелязва, че френските органи са подали заявлението за финансова помощ от ЕФПГ на 6 юни 2014 г. и че Комисията представи своята оценка на 24 октомври 2014 г.; приветства Комисията, че е спазила краткия срок от 12 седмици, определен в Регламента за ЕФПГ;

Отбелязва, че френските органи заявяват, че дружеството GAD, което извършва дейност като кланица и месопреработвателно предприятие, е подложено на ценови натиск от две страни — както от усилията на животновъдите да се справят с увеличената цена на фуражите, така и от усилията на потребителите да се приспособят към свилите се приходи;

Изразява съгласие, че намалената консумация на свинско месо вследствие на увеличените цени и по-ниската покупателна способност на потребителите е свързана със световната финансова и икономическа криза, която е предмет на Регламент (ЕО) № 546/2009 (4);

Счита, че увеличаването на цените на фуражите за свине, които Съюзът внася предимно от други континенти, неотдавна поразени от суша, би могло да се отдаде на глобализацията;

Счита, че други фактори бяха от голямо значение за затрудненията на дружеството, като например нелоялна конкуренция в рамките на вътрешния пазар от страна на конкуренти, които злоупотребяват с Директивата относно командироването на работници (5), и липсата на достойна минимална работна заплата във всички държави членки;

Призовава Комисията да гарантира равнопоставени условия на конкуренция в рамките на вътрешния пазар и съвместимостта на неговата нормативна уредба и инструменти;

Заключава, че факторите, допринесли за финансовите затруднения на дружество GAD, са разнообразни, но изразява съгласие, че Франция има право на финансово подпомагане от ЕФПГ;

10.

Отбелязва, че до момента по линия на ЕФПГ е подадено едно друго заявление в сектора за производство на хранителни продукти (6), което също се обосновава със световната финансова и икономическа криза;

11.

Отбелязва, че съкращенията ще влошат положението с безработицата в Бретан, тъй като производството и преработката на селскостопански продукти са определящ фактор за заетостта в региона в по-голяма степен, отколкото средно за Франция (11 % в Бретан спрямо 5 % средно за страната);

12.

Отбелязва, че в допълнение към 744-те съкратени работници в рамките на референтния период допустимите бенефициери включват и 16 работници, които са били съкратени след четиримесечния референтен период, като общият брой на допустимите бенефициери възлиза на 760 души, като броят на бенефициерите от целевата група на мерките по линия на ЕФПГ също е 760;

13.

Отбелязва, че общата сума във връзка със заявлението е в размер на 1 530 000 EUR, от които 30 000 EUR са предназначени за прилагането, и че финансовата участие от ЕФПГ възлиза на 918 000 EUR, което представлява 60 % от общите разходи;

14.

Приветства факта, че за да предоставят бързо помощ на работниците, френските органи са решили да започнат прилагането на персонализираните мерки за засегнатите работници на 3 януари 2014 г., преди окончателното решение за предоставяне на подкрепа от ЕФПГ за предложения съгласуван пакет и дори преди подаването на заявлението за финансово участие на ЕФПГ;

15.

Отбелязва, че френските органи са посочили, че съгласуваният пакет от персонализирани услуги е бил съставен, след като на 28 юни 2013 г. Централният комитет на предприятието в GAD е бил уведомен за планираното закриване на 889 работни места в предприятието;

16.

Изразява все пак съжаление по повод недостатъчно активното участие на местните политически органи и синдикати; предлага в рамките на бъдещ преглед на Регламента за ЕФПГ да се включи изискване към досието със заявлението за мобилизиране на средства, представяно на Комисията от националните органи, да бъдат включвани официални консултации с местните политически органи и синдикати; счита, че е необходимо по-добро съчетаване на ЕФПГ с програмите и процесите на преобразуване на местните икономики;

17.

Приветства факта, че чрез предприетите различни мерки работниците вече получават съдействие, за да намерят нова работа, и че към 20 май 2014 г. вече 108 души са сключили договори за срок, по-дълъг от шест месеца, 66 имат договори за по-кратък срок, а трима са започнали собствена стопанска дейност, като почти всички са предпочели да останат в региона;

18.

Изразява съжаление, че персонализираните услуги, които ще бъдат предоставени, включват едно-единствено действие, като то ще се изпълнява от единично звено за контакт („звено за преквалификация“) под ръководството на две агенции; отбелязва, че искането на Франция се отнася единствено за финансирането от ЕФПГ на въпросното единично звено за контакт; изразява загриженост що се отнася до малката по размер сума на работник (приблизително 1 200 EUR); призовава френските органи да предложат по-амбициозна програма, включваща по-широк набор от мерки, като например приемен център и работа по случаите, насоки от външни експерти, тематични семинари, обучение, помощи за обучение и безвъзмездни средства за започване на стопанска дейност, в следващото си заявление за мобилизиране на средства от ЕФПГ във връзка с другите обекти на GAD, които предстои да бъдат закрити;

19.

Очаква Комисията и френските органи да следват строго принципа, съобразно който плащанията към агенциите ще се осъществяват на вноски и съобразно постигнатите резултати;

20.

Счита, че наблюдението на дейността на агенциите с помощта на редовни писмени отчети гарантира правилното използване на средствата, така че на всеки от участниците да се осигури персонализирано професионално развитие, достатъчен брой предложения за работа и наставничество за започване на стопанска дейност в рамките на системата на единично звено за контакт;

21.

Припомня, че средствата трябва да се използват за осигуряване на помощ за работниците и в никакъв случай за подпомагане на агенциите;

22.

Приветства факта, че на агенциите ще се плаща пропорционално на постигнатите резултати;

23.

Отбелязва, че 17,50 % от съкратените работници са на възраст между 55 и 64 години; отбелязва освен това, че тази възрастова група е изложена на по-голям риск от дългосрочна безработица и изключване от пазара на труда; счита следователно, че тези работници биха могли да имат специфични потребности по отношение на персонализираните услуги, които да им бъдат предоставени;

24.

Приветства факта, че принципите на равно третиране и недискриминация ще се спазват при достъпа до предложените действия и тяхното изпълнение;

25.

Припомня, че в съответствие с член 7 от Регламента за ЕФПГ при изготвянето на съгласувания пакет от персонализирани услуги следва да се вземат предвид бъдещите перспективи за пазара на труда и необходимите умения и че той следва да бъде съвместим с прехода към устойчива икономика, която използва ефикасно ресурсите;

26.

Отбелязва, че френските органи не са поискали средства за финансирането на подготвителна дейност, управление, популяризиране и информация;

27.

Одобрява приложеното към настоящата резолюция решение;

28.

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, включително приложението към нея, съответно на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855.

(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.

(3) ОВ C 373, 20.12.2013 г., стр. 1.

(4) Регламент (ЕО) № 546/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1927/2006 за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (ОВ L 167, 29.6.2009 г., стр. 26).

(5) Директива 96/71/EO на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1).

(6) EGF/2014/001 EL/Nutriart — производство на тестени и сладкарски изделия.

ПРИЛОЖЕНИЕ

РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

(Текстът на това приложение не е възпроизведен тук, тъй като той съответства на окончателния акт, Решение 2014/876/ЕС.)

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/87

P8_TA(2014)0061

Събиране на статистическа информация от Европейската централна банка *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно проекта на регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2533/98 относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (11200/2014 — C8-0109/2014 — 2014/0808(CNS))

(Консултация)

(2016/C 289/17)

Европейският парламент,

—	като взе предвид препоръката на Европейската централна банка (11200/2014 –EЦБ/2014/13),

—	като взе предвид член 129, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС и членове 5.4 и 41 от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0109/2014),

—	като взе предвид Меморандума за разбирателство относно сътрудничеството между членовете на Европейската статистическа система и Европейската система на централните банки, подписан на 24 април 2013 г.,

—	като взе предвид член 59 от своя правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0027/2014),

Одобрява проекта, предложен в препоръката на Европейската централна банка, с внесените в него изменения;

Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

Призовава Съвета отново да се консултира с Парламента, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в проекта, предложен в препоръката на Европейската централна банка;

Възлага на своя председател да предаде неговата позиция на Съвета, на Европейската централна банка и на Комисията.

Изменение 1

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1 — точка 1 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 3 — алинея 1 — буква в

Текст в сила

Изменение

1. В член 3, първа алинея буква в) се заменя със следния текст:

в)	може изцяло или частично да освободи конкретни категории от отчетни единици от изпълнение на изискванията за статистическа отчетност.

„в)	може изцяло или частично да освободи конкретни категории от отчетни единици от изпълнение на изискванията за статистическа отчетност. Всяко изключване на конкретни категории от отчетни единици се извършва под формата на мотивирано писмено решение. Това решение се оповестява публично;“

Изменение 2

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1 — точка 2 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 3 — алинея 1 — буква г) (нова)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

2. В член 3, първа алинея се добавя следната буква:

„г)	взема предвид съответните разпоредби в законодателството на Съюза относно пазарния обхват и обхвата на събирането на данни.“

Изменение 3

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1 — точка 3 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 3 — алинея 1а (нов)

Проект на Европейската централна банка	Изменение
	3. В член 3 след първа алинея се вмъква следната алинея:
	„На икономическите оператори може да се позволява да подават информация чрез своя редовен канал за докладване.“

Изменение 4

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1а — точка 1 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 5 — параграф 1

Текст в сила	Изменение
	1. В член 5 параграф 1 се заменя със следния текст:
1. ЕЦБ може да приема регламенти за дефиниране и налагане на изисквания за статистическа отчетност за действителната съвкупност от отчетни единици в държавите членки.	„1. ЕЦБ може да приема регламенти за дефиниране и налагане на изисквания за статистическа отчетност за действителната съвкупност от отчетни единици в държавите членки. ЕЦБ спазва принципа на пропорционалност при определяне и налагане на изисквания за статистическа отчетност.“

Изменение 5

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1б — точка 1 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 6 — параграф 1 — уводна част

Текст в сила	Изменение
	1. В член 6, параграф 1 уводната част се заменя със следния текст:
1. В случай на съмнение за нарушение от страна на отчетна единица, резидент в участваща държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 2 от изискванията на ЕЦБ за статистическата отчетност, ЕЦБ и, в съответствие с член 5.2 от Устава, националната централна банка на участващата държава членка имат право да проверят точността и качеството на статистическата информация и да извършат принудителното ѝ събиране. Ако въпросната статистическа информация е необходима за доказване на спазването на изискването за минимални резерви, проверката се извършва в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно приложението на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (10). Правото на проверка на статистическа информация или за извършване на принудително събиране на такава включва правото:	„1. В случай на съмнение за нарушение от страна на отчетна единица — резидент в участваща държава членка, както е предвидено в член 7, параграф 2 от изискванията на ЕЦБ за статистическата отчетност, ЕЦБ и в съответствие с член 5.2 от Устава, националната централна банка на участващата държава членка имат право да проверят точността и качеството на статистическата информация и да извършат принудителното ѝ събиране. Ако въпросната статистическа информация е необходима за доказване на спазването на изискването за минимални резерви, проверката се извършва в съответствие с член 6 от Регламент (ЕО) № 2531/98 на Съвета от 23 ноември 1998 г. относно приложението на минимални резерви от страна на Европейската централна банка (10). Правото на проверка на статистическа информация или за извършване на принудително събиране на такава включва по-специално правото:“

Изменение 6

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1б — точка 2 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 6 — параграф 1 — буква б

Текст в сила

Изменение

2. В член 6, параграф 1 буква б) се заменя със следния текст:

б)	да преглежда книгите и записите на отчетните единици;

„б)	да преглежда книгите и записите на отчетните единици , включително необработени данни ;“

Изменение 7

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1в — точка 1 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 7 — параграф 2 — буква б

Текст в сила

Изменение

1. В член 7, параграф 2 буква б) се заменя със следния текст:

б)	статистическата информация е неточна, непълна или във форма, която не отговаря на изискванията.

„б)	статистическата информация е фалшифицирана, манипулирана, неточна, непълна или във форма, която не отговаря на изискванията.“

Изменение 8

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1в — точка 2 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 7 — параграф 3

Текст в сила	Изменение
	2. В член 7 параграф 3 се заменя със следния текст:
3. Задължението да се позволи на ЕЦБ и на националната централна банка да проверят точността и качеството на статистическата информация, представена от отчетната единица на ЕЦБ или националната централна банка, се счита за нарушено във всички случаи, когато отчетната единица възпрепятства тази дейност. Възпрепятстването включва, но не се ограничава до изнасяне на документи и предотвратяване на физически достъп от страна на ЕЦБ или националната централна банка, който им е необходим за изпълнение на задачата по проверка или принудително събиране.	„3. Задължението да се позволи на ЕЦБ и на националната централна банка да проверят точността и качеството на статистическата информация, представена от отчетната единица на ЕЦБ или националната централна банка, се счита за нарушено във всички случаи, когато отчетната единица възпрепятства тази дейност. Възпрепятстването включва, но не се ограничава до фалшифициране и/или изнасяне на документи и предотвратяване на физически достъп от страна на ЕЦБ или националната централна банка, който им е необходим за изпълнение на задачата по проверка или принудително събиране.“

Изменение 9

Проект на регламент

Член 1 — точка - 1в — точка 3 (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 7 — параграф 6

Текст в сила	Изменение
	3. В член 7, параграф 6 се заменя със следния текст:
6. При упражняване на правомощията, предвидени в настоящия член, ЕЦБ действа в съответствие с принципите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2532/98.	„6. При упражняване на правомощията, предвидени в настоящия член, ЕЦБ действа в съответствие с принципите и процедурите, предвидени в Регламент (ЕО) № 2532/98 и в Регламент (ЕС) № 1024/2013 .“

Изменение 10

Проект на регламент

Член 1 — точка 2

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 8 — параграф 4 — буква а

Проект на Европейската централна банка

Изменение

„a)	в степента и с равнището на детайлност, необходими за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, посочени в Договора, или на задачите в областта на пруденциалния надзор, възложени на членовете на ЕСЦБ ; или“.

„a)	в степента и с равнището на детайлност, необходими за изпълнението на задачите на ЕСЦБ, посочени в Договора, или на задачите в областта на пруденциалния надзор, възложени на ЕЦБ ; или“.

Изменение 11

Проект на регламент

Член 1 — точка 3а (нова)

Регламент (ЕО) № 2533/98

Член 8 — параграф 4 б (нов)

Проект на Европейската централна банка	Изменение
	3a. Вмъква се следният параграф:
	„4б. В рамките на техните съответни сфери на компетентност органите или организациите на държавите членки и на Съюза, отговарящи за надзора на финансовите институции, пазари и инфраструктури или за стабилността на финансовата система в съответствие с правото на Съюза или с националното право, на които се предава поверителната статистическа информация в съответствие с параграф 4а, предприемат всички необходими регулаторни, административни, технически и организационни мерки за осигуряване на физическата и логическата защита на поверителната статистическа информация. Държавите членки гарантират, че всяка поверителна статистическа информация, която се предава към ЕМС в съответствие с параграф 4а, подлежи на всички необходими регулаторни, административни, технически и организационни мерки за осигуряване на физическата и логическата защита на поверителната статистическа информация.“

9.8.2016

Официален вестник на Европейския съюз

C 289/93

P8_TA(2014)0062

Правомощията на Европейската централна банка да налага санкции *

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно проекта за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2532/98 относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (10896/2014 — C8-0090/2014 — 2014/0807(CNS))

(Консултация)

(2016/C 289/18)

Европейският парламент,

—	като взе предвид препоръката на Европейската централна банка (10896/2014 — EЦБB/2014/19),

—	като взе предвид член 129, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС, както и член 34.3 и член 41 от устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, съгласно които Съветът се е консултирал с Парламента (C8-0090/2014),

—	като взе предвид член 59 от своя Правилник,

—	като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0028/2014),

Одобрява проекта, предложен в препоръката на Европейската централна банка, с внесените в него изменения;

Изменение 1

Проект на регламент

Съображение 6

Проект на Европейската централна банка

Изменение

(6)

ЕЦБ следва да публикува решенията за налагане на административни имуществени санкции за нарушения на пряко приложими правни актове на Съюза и на санкции за нарушения на регламент или решение на ЕЦБ, както в областта на надзора, така и в областите, които не са свързани с надзора, освен ако публикуването би било непропорционално, като се отчита тежестта на налаганата на предприятието административна имуществена санкция или санкция, или би застрашило стабилността на финансовите пазари .

(6)

ЕЦБ следва по принцип да публикува без необосновано забавяне решенията за налагане на административни имуществени санкции за нарушения на пряко приложими правни актове на Съюза и на санкции за нарушения на регламент или решение на ЕЦБ, както в областта на надзора, така и в областите, които не са свързани с надзора . В случай че ЕЦБ счита , че незабавното публикуване на дадено решение би застрашило стабилността на финансовите пазари или би било непропорционално, като се отчита тежестта на налаганата на предприятието административна имуществена санкция или санкция, тя следва да разполага със свободата да забавя публикуването на решението до три години след датата, на която е било взето решението, или до изчерпването на всички правни средства за обжалване на решението . При поискване ЕЦБ следва да провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя и заместник-председателите на компетентната комисия на Европейския парламент относно тези случаи. ЕЦБ следва да предостави обосновка за забавянето в приложение към публикуваното решение.

Изменение 2

Проект на регламент

Съображение 6 a (ново)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

(6a)

В член 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 се постановява, че ЕЦБ развива дейност при пълно зачитане на и задължение за полагане на грижа за единството и интегритета на вътрешния пазар на основата на равнопоставено третиране на кредитните институции с оглед да се избегне регулаторният арбитраж, както и че с нито едно свое действие, предложение или политика ЕЦБ не дискриминира пряко или непряко която и да било държава членка или група от държави членки като място за предоставяне на банкови или финансови услуги в каквато и да било парична единица. В тази връзка ЕЦБ действа с цел предотвратяване на наличието на конкурентно предимство, с което се насърчава нелоялната конкуренция.

Изменение 3

Проект на регламент

Съображение 9

Проект на Европейската централна банка

Изменение

(9)

Член 25 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 урежда принципа за разделение, съгласно който ЕЦБ изпълнява възложените ѝ с Регламент (ЕС) № 1024/2013 задачи, без да се засягат и отделно от задачите ѝ, свързани с паричната политика, и другите ѝ задачи. С оглед утвърждаването на този принцип за разделение беше създаден Надзорен съвет съгласно член 26, който inter alia отговаря за подготовката на проекти на решения за Управителния съвет на ЕЦБ в областта на надзора. Освен това приетите от Управителния съвет на ЕЦБ решения подлежат на преглед от Административния съвет за преглед при условията на член 24 от същия регламент. Като се отчитат принципът за разделение и създаването на Надзорния съвет и Административния съвет за преглед, следва да прилагат две различни процедури: а) в случай че ЕЦБ възнамерява да наложи административни санкции при изпълнение на надзорните си задачи, решенията за това се вземат от Управителния съвет на ЕЦБ въз основа на цялостен проект за решение от Надзорния съвет и подлежат на преглед от Административния съвет за преглед; и б) в случай че ЕЦБ възнамерява да наложи санкции при изпълнение на задачите си, които не са свързани с надзора, решенията за това се вземат от Изпълнителния съвет на ЕЦБ и подлежат на преглед от Управителния съвет на ЕЦБ.

(9)

Член 25 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 урежда принципа за разделение, съгласно който ЕЦБ изпълнява възложените ѝ с Регламент (ЕС) № 1024/2013 задачи, без да се засягат и отделно от задачите ѝ, свързани с паричната политика, и другите ѝ задачи. За да се избегне конфликт на интереси, този принцип трябва да бъде следван безусловно във всички действия на ЕЦБ. С оглед утвърждаването на този принцип за разделение беше създаден Надзорен съвет съгласно член 26, който inter alia отговаря за подготовката на проекти на решения за Управителния съвет на ЕЦБ в областта на надзора. Освен това приетите от Управителния съвет на ЕЦБ решения подлежат на преглед от Административния съвет за преглед при условията на член 24 от същия регламент. Като се отчитат принципът за разделение и създаването на Надзорния съвет и Административния съвет за преглед, следва да прилагат две различни процедури: а) в случай че ЕЦБ възнамерява да наложи административни санкции при изпълнение на надзорните си задачи, решенията за това се вземат от Управителния съвет на ЕЦБ въз основа на цялостен проект за решение от Надзорния съвет и подлежат на преглед от Административния съвет за преглед; и б) в случай че ЕЦБ възнамерява да наложи санкции при изпълнение на задачите си, които не са свързани с надзора, решенията за това се вземат от Изпълнителния съвет на ЕЦБ и подлежат на преглед от Управителния съвет на ЕЦБ.

Изменение 4

Проект на регламент

Съображение 10 a (ново)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

(10a)

Като се има предвид глобализацията на банковите услуги и нарасналото значение на международните стандарти, ЕЦБ, съвместно с компетентните органи на участващите държави членки, следва да установи редовен диалог с надзорните органи извън Съюза с цел насърчаване на международната координация и договаряне на общи принципи при налагането и прилагането на санкции. Диалогът следва да включва общо схващане за последствията от наличието на различаващи се политики на санкции по отношение на достъпа до пазара и по отношение на конкуренцията и също така следва да има за цел подобряването на условията на равнопоставеност в международен план.

Изменение 5

Проект на регламент

Член 1 — точка 1 — буква а

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 1 — точка 6

Проект на Европейската централна банка

Изменение

„периодични парични санкции“ означава суми, които предприятието е длъжно да плати или като санкция в случай на продължаващо нарушение, или за да бъдат принудени съответните субекти да изпълнят надзорни решения или регламенти на ЕЦБ. Периодичните парични санкции се изчисляват за всеки ден на траене на нарушението: а) след като предприятието е било уведомено за решението, с което се изисква прекратяване на това нарушение, в съответствие с процедурата, уредена в член 3, параграф 1, втора алинея; или б) когато продължаващото нарушение попада в приложното поле на член 18, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (*), в съответствие с процедурата, уредена в член 4б от настоящия регламент;

„периодични парични санкции“ означава суми, които предприятието е длъжно да плати или като санкция в случай на продължаващо нарушение, или за да бъдат принудени съответните субекти да изпълнят надзорни решения или регламенти на ЕЦБ. Периодичните парични санкции се изчисляват за всеки пълен ден на траене на нарушението: а) след като предприятието е било уведомено за решението, с което се изисква прекратяване на това нарушение, в съответствие с процедурата, уредена в член 3, параграф 1, втора алинея; или б) когато продължаващото нарушение попада в приложното поле на член 18, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 г. за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (**), в съответствие с процедурата, уредена в член 4б от настоящия регламент;

Изменение 6

Проект на регламент

Член 1 — точка 2

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 1а — параграф 3

Проект на Европейската централна банка

Изменение

3. ЕЦБ може да публикува решение за налагане на предприятие на административни имуществени санкции за нарушения на пряко приложимо право на Съюза и на санкции за нарушения на регламенти или решения на ЕЦБ, както в областта на надзора, така и в областите, които не са свързани с надзора , независимо дали това решение е било обжалвано или не . ЕЦБ извършва публикацията съгласно приложимото право на Съюза, независимо от националните закони или подзаконови актове, а когато приложимото право на Съюза се състои от директиви — от националното законодателство за транспониране на тези директиви.

3. След като уведоми засегнатото предприятие, ЕЦБ публикува , съгласно прозрачни правила и процедура, които прави публично достояние, и по принцип без необосновано забавяне, решение за налагане на предприятие на административни имуществени санкции за нарушения на пряко приложимо право на Съюза и на санкции за нарушения на регламенти или решения на ЕЦБ, както в областта на надзора, така и в областите, които не са свързани с надзора , при условие че са изчерпани всички правни средства за обжалване на решението . В случай че ЕЦБ счита, че незабавното публикуване на дадено решение би застрашило стабилността на финансовите пазари или би било непропорционално, като се отчита тежестта на налаганата на предприятието административна имуществена санкция или санкция, тя разполага със свободата да забавя публикуването на решението до три години след датата, на която е било взето решението. При поискване ЕЦБ провежда поверителни устни обсъждания при закрити врата с председателя и заместник-председателите на компетентната комисия на Европейския парламент относно тези случаи. ЕЦБ предоставя обосновка за забавянето в приложение към публикуваното решение. ЕЦБ извършва публикацията в случаите и съгласно условията, определени в приложимото право на Съюза, независимо от националните закони или подзаконови актове, а когато приложимото право на Съюза се състои от директиви — от националното законодателство за транспониране на тези директиви.

Изменение 7

Проект на регламент

Член 1 — точка 2

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 1а — параграф 3а (нов)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

3a. Без да се засягат техните други специфични правомощия, произтичащи от националното право, компетентните национални органи запазват компетентността си да налагат административни санкции, но налагат такива санкции на кредитни институции, над които ЕЦБ упражнява пряк надзор, само ако ЕЦБ изиска от тях да започнат производство за тази цел.

Изменение 15

Проект на регламент

Член 1 — точка 4 — буква a а) (нова

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 3 — параграф 9

Текст в сила

Изменение

aa)	параграф 9 се заменя със следния текст:

9. Постъпленията от санкциите, наложени от ЕЦБ, принадлежат на ЕЦБ.

„9. Постъпленията от санкциите, наложени от ЕЦБ, принадлежат на ЕЦБ. Постъпленията от санкциите, наложени от ЕЦБ при изпълнението на надзорните й задачи, включително събирането на статистическа информация, принадлежат на Единния фонд за преструктуриране.“

Изменение 8

Проект на регламент

Член 1 — точка 4 — буква б

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 3 — параграф 10

Проект на Европейската централна банка

Изменение

Ако нарушението е свързано изключително със задача, възложена на ЕСЦБ или на ЕЦБ в съответствие с Договора и Устава на ЕСЦБ, процедурата за нарушение може да започне единствено на основание на настоящия регламент, независимо от съществуващите национални закони или подзаконови актове, които могат да предвиждат отделна процедура. Ако нарушението също е свързано и с една или повече области извън компетентността на ЕСЦБ или на ЕЦБ, правото да се започне процедура за нарушение на основание настоящия регламент е независимо от правото на компетентния национален орган да започне отделна процедура по отношение на областите извън компетентността на ЕСЦБ или на ЕЦБ. Настоящата разпоредба не накърнява приложението на наказателното право и на националното право, свързано с компетентностите по пруденциален надзор в участващите държави членки, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013.

10. Ако нарушението е свързано изключително със задача, възложена на ЕСЦБ или на ЕЦБ в съответствие с Договора и Устава на ЕСЦБ, процедурата за нарушение може да започне единствено на основание на настоящия регламент, независимо от съществуващите национални закони или подзаконови актове, които могат да предвиждат отделна процедура. Ако нарушението също е свързано и с една или повече области извън компетентността на ЕСЦБ или на ЕЦБ, правото да се започне процедура за нарушение на основание настоящия регламент е независимо от правото на компетентния национален орган да започне отделна процедура по отношение на областите извън компетентността на ЕСЦБ или на ЕЦБ. Настоящата разпоредба не накърнява приложението на наказателното право и на националното право, свързано с компетентностите по пруденциален надзор в участващите държави членки, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1024/2013. Също така постъпленията от събирането на санкциите, посочени в член 2 от настоящия регламент, остават на разположение на ЕЦБ, при условие че тя посочи предназначение, за което ще бъдат използвани постъпленията, различно от финансиране на текущите разходи, и при условие че тя докладва за използването им пред Европейския парламент и Сметната палата.

Изменение 9

Проект на регламент

Член 1 — точка 4 а (нова)

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 4 — параграф 1

Текст в сила

Изменение

4a.	В член 4 параграф 1 се заменя със следния текст:

1. Правото за вземане на решения за започване на процедура на нарушение, както е предвидено в настоящия регламент, се погасява една година след като съществуването на твърдяното нарушение е станало известно на ЕЦБ или на националната централна банка в държавата-членка, в чиито териториални предели на компетентност е извършено твърдяното нарушение и, във всички случаи, пет години след извършване на нарушението , или в случаите на продължаващо нарушение, пет години след прекратяване на нарушението.

„1. Правото за вземане на решения за започване на процедура на нарушение, както е предвидено в настоящия регламент, се погасява една година след като съществуването на твърдяното нарушение е станало известно на ЕЦБ или на националната централна банка в държавата членка, в чиито териториални предели на компетентност е извършено твърдяното нарушение и, във всички случаи, три години след датата , на която е било взето решението за започване на процедура за нарушение, или, в случаите на продължаващо нарушение, три години след прекратяване на нарушението.“

Изменение 10

Проект на регламент

Член 1 — точка 5

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 4в — параграф 1

Проект на Европейската централна банка

Изменение

1. Чрез дерогация от член 4, правото за вземане на решение за налагане на административна санкция във връзка с нарушения, отнасящи се до съответни пряко приложими правни актове от правото на Съюза, както и до решения и регламенти, приети от ЕЦБ при изпълнение на надзорните ѝ задачи, се погасява пет години след извършване на нарушението или в случай на продължаващо нарушение — пет години след прекратяване на нарушението.

1. Чрез дерогация от член 4, правото за вземане на решение за налагане на административна санкция във връзка с нарушения, отнасящи се до съответни пряко приложими правни актове от правото на Съюза, както и до решения и регламенти, приети от ЕЦБ при изпълнение на надзорните ѝ задачи, се погасява пет години след датата, на която е взето решение за започване на процедура за нарушение, или, в случай на продължаващо нарушение — пет години след прекратяване на нарушението.

Изменение 11

Проект на регламент

Член 1 — точка 5

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 4в — параграф 2

Проект на Европейската централна банка

Изменение

2. Всяко предприето от ЕЦБ действие за целите на разследването или производството във връзка с нарушение води до прекъсване на давностния срок по параграф 1. Давността се прекъсва, считано от датата, на която съответното поднадзорно лице е уведомено за действието. След всяко прекъсване давностният срок започва да тече наново. Давностният срок обаче не може да надвишава период от десет години след извършване на нарушението или в случай на продължаващо нарушение — десет години след прекратяване на нарушението.

2. Всяко предприето от ЕЦБ действие за целите на разследването или производството във връзка с нарушение води до прекъсване на давностния срок по параграф 1. Давността се прекъсва, считано от датата, на която съответното поднадзорно лице е уведомено за действието. След всяко прекъсване давностният срок започва да тече наново. Давностният срок обаче не може да надвишава период от седем години след датата, на която е взето решение за започване на процедура за нарушение, или, в случай на продължаващо нарушение — седем години след прекратяване на нарушението.

Изменение 12

Проект на регламент

Член 1 — точка 5

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 4в — параграф 4 а (нов)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

4a. Действията, с които се прекъсва давностният срок, включват по-специално следното:

а)	искане в писмена форма за предоставяне на информация от страна на ЕЦБ или от страна на компетентния национален орган на държава членка;

б)	разрешения в писмена форма за извършване на проверки, издадени на длъжностни лица от ЕЦБ или от компетентния национален орган на държава членка;

в)	започването на процедура за нарушение от компетентния национален орган на държава членка;

Изменение 13

Проект на регламент

Член 1 — точка 5 а (нова)

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 5

Текст в сила

Изменение

5a.	Член 5 се заменя със следния текст:

Член 5

„Член 5

Съдебен контрол

Съдът на Европейските общности има неограничена компетентност по смисъла на член 172 от Договора по контрола на окончателните решения, с които се налагат санкции.

Както е предвидено в член 263 от Договора за функционирането на Европейския съюз, Съдът на Европейския съюз има неограничена компетентност по контрола на окончателните решения, с които се налагат санкции.“

Изменение 14

Проект на регламент

Член 1 — точка 5 б (нова)

Регламент (ЕО) № 2532/98

Член 6 а (нов)

Проект на Европейската централна банка

Изменение

5б.	Вмъква се следният член:

„Член 6а

Международен диалог

Съгласно член 8 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 ЕЦБ поддържа редовен контакт с надзорни органи извън Съюза, за да работи за съгласувано прилагане на санкциите и механизмите за налагане на санкции на международно равнище.“

(*) OJ L 287, 29.10.2013, p. 63.

(**) ОВ L 287, 29.10.2013 г., стр. 63.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 289

Издание на български език	Информация и известия	Година 59 9 август 2016 г.

Известие №	Съдържание	Страница

	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СЕСИЯ 2014—2015 г. Заседания от 24 до 27 ноември 2014 г. Протоколите от тази сесия са публикувани в ОВ C 42, 4.2.2016 г. ПРИЕТИ ТЕКСТОВЕ	1

	I Резолюции, препоръки и становища
	РЕЗОЛЮЦИИ
	Европейски парламент
	Вторник, 25 ноември 2014 r.
2016/C 289/01	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно искането за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни) (2014/2966(RSP))	2
2016/C 289/02	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие в периода след 2015 г. (2014/2143(INI))	5
2016/C 289/03	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно аспектите на стратегията Европа 2020, свързани със заетостта и социалната сфера (2014/2779(RSP))	19
	Сряда, 26 ноември 2014 r.
2016/C 289/04	Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата за 2014 г. — 20-а конференция на страните (COP 20) в Лима, Перу (1—12 декември 2014 г.) (2014/2777(RSP))	27
	Четвъртък, 27 ноември 2014 r.
2016/C 289/05	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно Пакистан: закони относно богохулството (2014/2969(RSP))	40
2016/C 289/06	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно Сърбия: делото на обвинения във военни престъпления Шешел (2014/2970(RSP))	44
2016/C 289/07	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. Ирак: отвличане и малтретиране на жени (2014/2971(RSP))	46
2016/C 289/08	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. (2014/2946(RSP))	50
2016/C 289/09	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (2014/2967(RSP))	53
2016/C 289/10	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето (2014/2919(RSP))	57
2016/C 289/11	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на цифровия единен пазар (2014/2973(RSP))	65
2016/C 289/12	Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни (2014/2853(RSP))	71

	III Подготвителни актове
	ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
	Вторник, 25 ноември 2014 r.
2016/C 289/13	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно проекта на решение на Съвета относно утвърждаването от името на Европейския съюз на Протокола към Конвенцията за международните гаранции по отношение на подвижното оборудване по специфични въпроси за железопътния подвижен състав, приет в Люксембург на 23 февруари 2007 г. (15113/2013 — C8-0004/2014 — 2013/0184(NLE))	77
2016/C 289/14	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно проекта на решение на Съвета за утвърждаване от името на Европейския съюз на Хагската конвенция от 30 юни 2005 г. за споразуменията относно избор на съд (12052/2014 — C8-0222/2014 — 2014/0021(NLE))	78
2016/C 289/15	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/008 FI/STX Rauma от Финландия) (COM(2014)0630 — C8-0214/2014 — 2014/2137(BUD))	79
2016/C 289/16	Резолюция на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за мобилизиране на средства от Европейския фонд за приспособяване към глобализацията в съответствие с точка 13 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление (заявление EGF/2014/005 FR/GAD, от Франция) (COM(2014)0662 — C8-0226/2014 — 2014/2166(BUD))	83
	Сряда, 26 ноември 2014 r.
2016/C 289/17	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно проекта на регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2533/98 относно събирането на статистическа информация от Европейската централна банка (11200/2014 — C8-0109/2014 — 2014/0808(CNS))	87
2016/C 289/18	Законодателна резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2014 г. относно проекта за Регламент на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 2532/98 относно правомощията на Европейската централна банка да налага санкции (10896/2014 — C8-0090/2014 — 2014/0807(CNS))	93
	Четвъртък, 27 ноември 2014 r.
2016/C 289/19	Решение на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. за неповдигане на възражения срещу Делегирания регламент на Комисията от 8 октомври 2014 г. относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период (C(2014)7164 — 2014/2882(DEA))	101