25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/1

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/2

—

председателят г-н Jaeger ще изпълнява функцията на председател на Общия съд,

—

заместник-председателят г-н Kanninen ще изпълнява функцията на заместник-председател на Общия съд,

—

заместник-председателят г-н Kanninen и председателите на състави г-жа Martins Ribeiro, г-н Papasavvas, г-н Prek, г-н Dittrich, г-н Frimodt Nielsen, г-н van der Woude, г-н Gratsias и г-н Berardis ще изпълняват функциите на председатели на петчленни и тричленни състави,

—

решението от 23 октомври 2013 година относно разпределението на съдиите по състави (ОВ C 344, 2013 г., стр. 2), последно изменено с решение от 9 юни 2016 г. (ОВ C 243, 2016 г., стр. 2), решенията от 13 май 2015 година относно членовете на големия състав и относно начина на определяне на съдията, заместващ възпрепятстван да изпълнява функциите си съдия (ОВ C 213, 2015 г., стр. 2) и решенията от 23 септември 2013 година относно критериите за разпределяне на делата между съставите и относно членовете на състава по жалбите (ОВ C 313, 2013 г., стр. 4 и 5), ще продължат да се прилагат.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/3

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/4

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/4

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/5

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/6

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/7

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/7

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/8

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/9

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/10

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/10

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/11

1)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство относно хазартните игри, като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

2)

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат ограничителна национална разпоредба, като разглежданата в главното производство, която налага на концесионера задължение за безвъзмездно прехвърляне в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват мрежа за управление и събиране на залози, при условие че това ограничение надвишава необходимото за постигането на действително преследваната с тази разпоредба цел, а това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/12

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/13

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/13

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/14

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/14

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/14

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/15

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/15

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/15

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/16

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/16

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/16

1)

Съответстват ли на целта, по-специално на параграф 1, буква а) и параграф 4 от член 47 от Директива (1) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги, действията на национален възлагащ орган, който е приел по отношение на обществена поръчка с прогнозна стойност от 3 милиона евро, че оферентът не отговаря на изискванията за икономическото и финансово състояние въз основа на представена от него клетвена декларация и на предоставена от банката информация, съгласно която оферентът може да получи специален нецелеви банков кредит, чиято максимална стойност надвишава стойността на обществената поръчка?

2)

Дали положението на пазара на банковите услуги в една държава членка, при което банката поема ангажимент за отпускане на кредит с уговорката, че ще предостави финансовите средства след изпълнението на предвидените в договора за кредит условия, които към момента на обществената поръчка не са конкретизирани, може да представлява обективна причина по смисъла на член 47, параграф 5 от посочената Директива 2004/18/ЕО, поради която оферентът не може да представи исканите от възлагащия орган документи, т.е. дали при такова положение е възможно оферентът да докаже своето икономическо и финансово състояние с клетвена декларация, удостоверяваща съществуването на достатъчно кредитно правоотношение с банката?

3)

Дали в производството по обжалване на решението на националния орган за възлагане на обществени поръчки, с което се изключва един оферент, обстоятелството, че различните договори вече са почти изцяло изпълнени от спечелилия поръчката оферент, може да се счита за обективна пречка, поради която националният правораздавателен орган не може да приложи разпоредбата на член 47, параграфи 1 и 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз във връзка с член 1, параграф 1 и член 2, параграфи 3, 6, 7 и 8 от Директива 89/665/ЕИО (2) на Съвета от 21 декември 1989 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/17

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/17

1)

Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което попада в обхвата на член 3 от Директивата и при обстоятелства като разглежданите в случая получава лихви от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните лихви по смисъла на Директивата?

2)

За да може държава членка да се позове на член 5, параграф 1 от Директивата относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите или на член 5, параграф 2 от Директивата, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 5 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите, злоупотребите и избягването на данъци, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 5?

3)

Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на лихвите зависи от това дали получателят на лихвите трябва да се смята за бенефициер на тези лихви, представлява ли базирана на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 5 от Директивата?

4)

Налице ли е злоупотреба и пр. по смисъла на Директива 2003/49/ЕО, ако в държавата членка, на която платецът на лихвите е местно лице, се разрешава приспадане на лихвите за данъчни цели, а те не се облагат в държавата членка, на която е местно лице получателят на лихвите?

5)

Държавата членка, която не иска да признае дружество от друга държава членка за бенефициер на лихвите и смята, че дружеството от другата държава членка е т.нар. изкуствено дружество за насочване на дохода, длъжна ли е съгласно Директива 2003/49/ЕО или член 10 ЕО да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?

6)

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък (включително за доходи от лихви) на местни за нея дружества?

7)

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (евентуално член 56 ЕО), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:

Запитващата юрисдикция моли Съда на ЕС да отговори на шестия въпрос заедно с отговора по седмия.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/20

1.

За да може държава членка да се позове на член 1, параграф 2 от Директивата (1) относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 1, параграф 2 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите, злоупотребите и избягването на данъци, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 1, параграф 2?

2.

Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на разпределените дивиденти зависи от това дали получателят на дивидентите е бенефициер на тези дивиденти, представлява ли основаваща се на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос: националните съдилища ли са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, или при прилагането на Директива 90/435/ЕИО това понятие трябва да се тълкува като понятие със специфично значение в правото на ЕС, което следва да бъде определено от Съда на ЕС?

4.

При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, трябва ли това понятие да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което при обстоятелства като разглежданите в случая получава дивиденти от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните дивиденти по смисъла на това понятие в правото на ЕС?

5.

Ако се допусне, че в случая има „вътрешни разпоредби или такива основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО, че дивидентите са разпределени от местното за дадена държава членка дружество A на дружеството майка B в друга държава членка, а оттам са прехвърлени на неговото дружество майка C извън ЕС и ЕИП, което на свой ред прехвърля средствата на своето дружество майка D, също извън ЕС и ЕИП, че между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството C, няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, че такава спогодба е сключена между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството D, и че съответно съгласно правото на първата упомената държава не би имало основание тя да облага с данък при източника дивидентите, разпределяни от дружеството A на дружеството D, ако D пряко притежаваше A, налице ли е злоупотреба по смисъла на Директивата, така че B да няма право на предвидената в нея защита?

6.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС правна уредба, съгласно която втората държава членка събира данък върху дивидентите от дружеството майка, местно лице на друга държава членка, при положение че при иначе сходни обстоятелства същата държава членка освобождава местните дружества майки от данъка върху такива дивиденти?

7.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните дивиденти в тази държава членка, допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък на местни за нея дружества?

8.

При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, и съответно ако трябва да се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), длъжна ли е втората държава членка съгласно Директива 90/435/ЕИО или член 4, параграф 3 ДЕС да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?

9.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 49 ДФЕС във връзка с член 54 ДФЕС (евентуално член 63 ДФЕС), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:

Запитващата юрисдикция моли Съда на ЕС да отговори на шестия и седмия въпрос заедно с отговора по деветия.

10.

Когато:

допуска ли член 63 ДФЕС правна уредба, съгласно която държавата членка, в която се намира дъщерното дружество, облага въпросните дивиденти, при положение че същата държава членка освобождава от данъка върху такива дивиденти местните дружества, които отговарят на изискването за участие в капитала по Директива 90/435/ЕИО, тоест които през данъчната 2011 г. притежават най-малко 10 % участие в капитала на разпределящото дивидента дружество?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/22

1.

За да може държава членка да се позове на член 1, параграф 2 от Директивата (1) относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 1, параграф 2 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите и злоупотребите, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 1, параграф 2?

2.

Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на разпределените дивиденти зависи от това дали получателят на дивидентите е бенефициер на тези дивиденти, представлява ли основаваща се на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 1, параграф 2 от Директивата?

3.

При утвърдителен отговор на втория въпрос: националните съдилища ли са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, или при прилагането на Директива 90/435/ЕИО това понятие трябва да се тълкува като понятие със специфично значение в правото на ЕС, което следва да бъде определено от Съда на ЕС?

4.

При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, трябва ли това понятие да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което при обстоятелства като разглежданите в случая получава дивиденти от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните дивиденти по смисъла на това понятие в правото на ЕС?

5.

Ако се допусне, че в случая има „вътрешни разпоредби или такива основаващи се на споразумения, които се изискват с цел предотвратяване на измамите и злоупотребите“ по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО, че дивидентите са разпределени от местното за дадена държава членка дружество A на дружеството майка B в друга държава членка, а оттам са прехвърлени на неговото дружество майка C извън ЕС и ЕИП, което на свой ред прехвърля средствата на своето дружество майка D, също извън ЕС и ЕИП, че между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството C, няма спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, че такава спогодба е сключена между първата упомената държава и държавата, на която е местно лице дружеството D, и че съответно съгласно правото на първата упомената държава не би имало основание тя да облага с данък при източника дивидентите, разпределяни от дружеството A на дружеството D, ако D пряко притежаваше A, налице ли е злоупотреба по смисъла на Директивата, така че B да няма право на предвидената в нея защита?

6.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (и/или член 56 ЕО) правна уредба, съгласно която втората държава членка събира данък върху дивидентите от дружеството майка, местно лице на друга държава членка, при положение че при иначе сходни обстоятелства същата държава членка освобождава местните дружества майки от данъка върху такива дивиденти?

7.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно член 1, параграф 2 от Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните дивиденти в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (и/или член 56 ЕО) правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък на местни за нея дружества?

8.

При утвърдителен отговор на втория въпрос и при отговор на третия въпрос в смисъл, че националните съдилища не са компетентни да определят какво включва понятието „бенефициер“, и съответно ако трябва да се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), длъжна ли е втората държава членка съгласно Директива 90/435/ЕИО или член 10 ЕО да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?

9.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 90/435/ЕИО от данък при източника за доходите от дивиденти, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), допуска ли член 43ЕО във връзка с член 48 ЕО (евентуално член 56 ЕО), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:

10.

Когато:

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/25

1.

Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което попада в обхвата на член 3 от Директивата и при обстоятелства като разглежданите в случая получава лихви от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните лихви по смисъла на Директивата?

2.

За да може държава членка да се позове на член 5, параграф 1 от Директивата относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите или на член 5, параграф 2 от Директивата, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 5 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите, злоупотребите и избягването на данъци, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 5?

3.

Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на лихвите зависи от това дали получателят на лихвите трябва да се смята за бенефициер на тези лихви, представлява ли базирана на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 5 от Директивата?

4.

Налице ли е злоупотреба и пр. по смисъла на Директива 2003/49/ЕО, ако в държавата членка, на която платецът на лихвите е местно лице, се разрешава приспадане на лихвите за данъчни цели, а те не се облагат в държавата членка, на която е местно лице получателят на лихвите?

5.

Попада ли в обхвата на Директива 2003/49/ЕО местно за Люксембург дружество, учредено и регистрирано съгласно люксембургското дружествено право като „société en commandite par actions“ (командитно дружество с акции, S.C.A.) и определено като „société d’investissement en capital à risque“ (инвестиционно дружество за рисков капитал, SICAR) по смисъла на люксембургския Закон от 15 юни 2004 г. за инвестиционните дружества за рисков капитал?

6.

Държавата членка, която не иска да признае дружество от друга държава членка за бенефициер на лихвите и смята, че дружеството от другата държава членка е т.нар. изкуствено дружество за насочване на дохода, длъжна ли е съгласно Директива 2003/49/ЕО или член 10 ЕО да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?

7.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък (включително за доходи от лихви) на местни за нея дружества?

8.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (евентуално член 56 ЕО), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:

Запитващата юрисдикция моли Съда на ЕС да отговори на седмия въпрос заедно с отговора по осмия.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/27

1.

Трябва ли член 1, параграф 1 във връзка с член 1, параграф 4 от Директива 2003/49/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че местно за държава членка дружество, което попада в обхвата на член 3 от Директивата и при обстоятелства като разглежданите в случая получава лихви от дъщерно дружество в друга държава членка, е „бенефициер“ на съответните лихви по смисъла на Директивата?

2.

За да може държава членка да се позове на член 5, параграф 1 от Директивата относно прилагането на националните разпоредби за предотвратяване на измамите и злоупотребите или на член 5, параграф 2 от Директивата, изисква ли се тази държава членка да е приела специални национални разпоредби за прилагане на член 5 от Директивата или националното право да съдържа общи разпоредби или принципи относно измамите, злоупотребите и избягването на данъци, които да могат да се тълкуват в съответствие с член 5?

3.

Разпоредба, която се съдържа в спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между две държави членки, съставена в съответствие с модела на данъчна спогодба на ОИСР, и която предвижда, че облагането на лихвите зависи от това дали получателят на лихвите трябва да се смята за бенефициер на тези лихви, представлява ли базирана на споразумение разпоредба за предотвратяване на злоупотребите по смисъла на член 5 от Директивата?

4.

Държавата членка, която не иска да признае дружество от друга държава членка за бенефициер на лихвите и смята, че дружеството от другата държава членка е т.нар. изкуствено дружество за насочване на дохода, длъжна ли е съгласно Директива 2003/49/ЕО или член 10 ЕО да посочи кой според нея е бенефициерът в такъв случай?

5.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО правна уредба, съгласно която втората държава членка изисква от задълженото да удържи данък при източника дружество (дъщерното дружество) да плати лихва за просрочие при късно внасяне на данъка при източника по по-висок лихвен процент от процента на лихвата за просрочие, който тази държава членка е предвидила при задължения за корпоративен данък (включително за доходи от лихви) на местни за нея дружества?

6.

Ако се констатира, че местно за дадена държава членка дружество (дружество майка) всъщност не е освободено съгласно Директива 2003/49/ЕО от данък при източника за доходите от лихви, които получава от дружество в друга държава членка (дъщерно дружество), и дружеството майка във втората държава членка има ограничено данъчно задължение за съответните лихви в тази държава членка, допуска ли член 43 ЕО във връзка с член 48 ЕО (евентуално член 56 ЕО), разглеждани заедно или поотделно, правна уредба, съгласно която:

Запитващата юрисдикция моли Съда на ЕС да отговори на петия въпрос заедно с отговора по шестия.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/29

1.

2.

Ако приложимостта на Договорите по отношение на екстрадицията между държавите членки и Съединените американски щати не е поначало изключена:

Трябва ли член 18, първа алинея ДФЕС и релевантната практика на Съда по тази разпоредба да се тълкуват в смисъл, че държавата членка необосновано нарушава забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС, когато въз основа на конституционноправна норма (в случая — член 16, параграф 2, първо изречение от GG) при молби на трети държави за екстрадиция третира по различен начин собствените си граждани и гражданите на другите държави — членки на Съюза, като екстрадира само последните?

3.

Ако следва да се приеме, че в упоменатите случаи е налице нарушение на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС:

В случай като настоящия, в който разрешението на компетентния орган за екстрадицията задължително се предхожда от съдебен контрол за законосъобразност, но органът е обвързан от преценката на съда само ако последният не допусне екстрадицията, трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че всяко нарушение на забраната за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС е съществено, или трябва да се тълкува в смисъл, че се изисква нарушението да е явно?

4.

Ако не се изисква нарушението да е явно:

Трябва ли практиката на Съда да се тълкува в смисъл, че в случай като настоящия не е налице достатъчно съществено нарушение дори само защото при липсата на практика на Съда по конкретния въпрос (в случая — по приложимостта на общата забрана за дискриминация по член 18, първа алинея ДФЕС в областта на екстрадицията между държавите членки и Съединените американски щати) висшият национален орган на изпълнителната власт може да обоснове решението си, като се позове на съответствието му с постановени преди това решения на националните съдилища по същия въпрос?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/30

1)

Съвместима ли е с общностното правото — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (1) (както и с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия (2), на вътрешния пазар, и с Учредителния договор) национална правна уредба, която не допуска търговците да предоставят на физическите лица услуги, представляващи копиране от разстояние за лично ползване на произведения, защитени от авторското право чрез т.нар. cloud computing, при активно участие на търговеца при копирането, без разрешение от носителя на правата?

2)

Съвместима ли е с общностното право — по-специално с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (както и с Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар, и с Учредителния договор) национална правна уредба, която допуска търговците да предоставят на физическите лица услуги, представляващи копиране от разстояние за лично ползване на произведения, защитени от авторското право, чрез т.нар. cloud computing, при активно участие на търговеца при копирането, дори без разрешение от носителя на правата, срещу заплащане на фиксирано обезщетение в полза на последния, като дейността им е подложена на задължителен лицензионен режим?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/31

1)

Допуска ли член 49 ДФЕС финландска правна уредба, съгласно която ако финландско дружество прехвърля активи на разположена в друга държава — членка на ЕС постоянна стопанска единица чрез прехвърлянето на дейност на установено в тази държава дружество и в замяна на това получава нови акции, прехвърлянето на активите се облага незабавно през годината на прехвърлянето, докато при съответно национално положение данъчното облагане се извършва едва към момента на реализирането?

2)

Налице ли е непряка или пряка дискриминация, ако Финландия извършва данъчното облагане незабавно през годината на прехвърляне на дейността, преди да е била реализирана печалбата, а при национални положения — едва към момента на реализирането?

3)

При отрицателен отговор на първия и утвърдителен отговор на втория въпрос, може ли ограничението на правото на установяване да бъде обосновано със съображения като императивно съображение от общ интерес или запазването на националното правомощие за данъчно облагане? Забраненото ограничение съобразено ли е с принципа на пропорционалност?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/32

—

да отмени решението на Общия съд (четвърти състав) от 16 март 2016 г., съобщено на Комисията на 17 март 2016 г., по дело T-586/14 Xinyi PV Products (Anhui) Holdings Ltd/Комисия,

—

да отхвърли като неоснователна първата част на изтъкнатото в първоинстанционното производство първо основание за отмяна,

—

да върне делото на Общия съд за преразглеждане на втората част от първото основание и на второто, третото и четвърто основание от жалбата в първоинстанционното производство,

—

да не се произнася по съдебните разноски, направени в производствата пред двете инстанции.

—

първа част: мерките за изпълнение на петилетния план са пренесени от предишната непазарна икономика,

—

втора част: подкрепата на стратегически търговски сектори („избор на победители“) не представлява законосъобразна цел в рамките на пазарна икономика,

—

трета част: субсидиите в пазарната икономика не предполагат постоянно адаптиране, а са свързани с инвестиция,

—

четвърта част: разглежданите мерки не могат да се сравняват с неправомерни и несъвместими мерки за държавна помощ, наблюдавани в Съюза,

—

пета част: неправилно тълкуване на понятието „непазарна икономика“.

—

първа част: Общият съд се е произнесъл по въпрос извън неговата компетентност (ultra vires), допуснал е нарушение на диспозитивното начало и е нарушил член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и член 44, параграф 1 и член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд в действащата им редакция към момента на подаването на жалбата пред първата инстанция,

—

втора част: Комисията не е била изслушана по твърдяната сравнимост на държавните помощи, за които става въпрос в съдебните решения, посочени в точка 66 от обжалваното съдебно решение, с разглежданите в настоящия случай мерки,

—

трета част: Общият съд не се е произнесъл по доводите на Комисията относно определянето на понятието „непазарна икономика“.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/33

1)

Прилага ли се изискването по член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от Регламент (ЕС) 2015/751 (1) („РОТ“) тристранна платежна картова схема, издаваща платежни инструменти, свързани с карти, с партньор в рамките на сътрудничество на различни марки или чрез посредник, да се приравнява на четиристранна платежна картова схема само доколкото партньорът в рамките на сътрудничество на различни марки или посредникът действа в качеството на „издател“ по смисъла на член 2, параграф 2 и съображение 29 от РОТ (по-точно когато този партньор или посредник е в договорно правоотношение с платеца, по силата на което той се договаря да му предостави платежен инструмент за иницииране и обработка на платежните операции на платеца, свързани с карти

2)

Ако отговорът на първия въпрос е отрицателен, невалидни ли са член 1, параграф 5 и член 2, точка 18 от РОТ, доколкото предвиждат, че такива договорености се считат за четиристранни платежни картови схеми, поради:

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/34

1)

Може ли да се приеме, че когато директен продавач продава стоки (наричани по-нататък „помощни материали за продажбите“) на нерегистрирани дистрибутори или нерегистриран дистрибутор купува от трети лица стоки и услуги (наричани по-нататък „стоките и услугите на трето лице“) — които и в двата случая нерегистрираните дистрибутори използват за подпомагане на икономическата си дейност, състояща се в продажбата на други стоки, които също са закупени от директния продавач и са предмет на административни договорености, установени в съответствие с дерогация, последно предоставена с Решение на Съвета от 24 май 1989 година (89/534/ЕИО (1)) (наричана по-нататък „дерогацията“) — релевантните разрешения, разпоредби за прилагане и/или административни мерки нарушават съответни разпоредби и/или принципи на правото на Европейския съюз, доколкото задължават директния продавач да осчетоводи данъка по извършените доставки въз основа на цената, на която нерегистрираните дистрибутори продават другите стоки, без да може да се намали ДДС, платен от нерегистрирания дистрибутор за помощните материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице?

2)

Когато е поискало дерогация от Съвета длъжно ли е било Обединеното кралство да уведоми Комисията, че нерегистрираните дистрибутори плащат ДДС за покупката на помощни материали за продажбите и/или стоките и услугите на трето лице, които използват за икономическата си дейност, и че при прилагането на дерогацията следва съответно да се отчете този неподлежащ на възстановяване данък по получени доставки или надвнесен данък по извършени доставки?

3)

При утвърдителен отговор на въпрос 1 и/или въпрос 2 по-горе:

4)

Трябва ли съгласно член 27 от Шеста директива (член 395 от Основната Директива за ДДС) „непла[теният] или изб[егнат] […] данъ[к]“ да се измерва като нетна загуба на данъчни приходи (при отчитане както на платения данък по извършени доставки, така и на подлежащия на възстановяване данък по получени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) или като брутна загуба на данъчни приходи (при отчитане само на данъка по извършени доставки по схемата, която води до неплащане или избягване на данъка) за държавата членка?

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/36

—

да отмени решението на Общия съд,

—

да отмени решението на Комисията (1) в частта, в която разпорежда на Италианската република да възстанови помощта, или

—

да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Общият съд тълкувал неправилно решението от 10 декември 2013 г., тъй като се считал за длъжен да приеме, че публикуването на решението за откриване на процедурата на 2 февруари 2002 г. довело до отпадане на оправданите правни очаквания на Eurallumina.

2.

В резултат на тази грешка Общият съд не успял да постигне преследваната с връщането на делото цел и не разгледал изтъкнатите от Eurallumina доводи за това, че то продължавало да има оправдани правни очаквания, или ги преценил погрешно или на основание на неточно представена правна уредба.

3.

Дори като се основал на неточно представена правна уредба, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че необоснованото забавяне на Комисията да извърши разследване не би могло да породи за Eurallumina възпрепятстващи възстановяването на помощта оправдани правни очаквания.

4.

Общият съд тълкувал Директива 2003/96 (2) contra legem в нарушение на правото на Съюза и на принципите на тълкуване.

5.

Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като отхвърлил доводите на Eurallumina за направените от него в завода в Сардиния инвестиции.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/37

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Magic Mountain Kletterhallen GmbH, Kletterhallenverband Klever eV, Neoliet Beheer BV и Pedriza BV понасят солидарно направените от тях съдебни разноски и тези, направени от Комисията.

3)

Deutscher Alpenverein eV и Deutscher Alpenverein, Sektion Berlin eV понасят направените от тях съдебни разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/38

1)

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати в частта, отнасяща се до Patriot Renewable Fuels LLC, Plymouth Energy Company LLC, POET LLC и Platinum Ethanol LLC.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Growth Energy и Renewable Fuels Association, Съветът на Европейския съюз, Европейската комисия и ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol, понасят направените от тях съдебни разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/38

1)

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 157/2013 на Съвета от 18 февруари 2013 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на биоетанол с произход от Съединените американски щати в частта, отнасяща се до Marquis Energy LLC.

2)

Съветът на Европейския съюз понася собствените си съдебни разноски, както и тези на Marquis Energy.

3)

Европейската комисия иt ePURE, de Europese Producenten Unie van Hernieuwbare Ethanol, понасят собствените си съдебни разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/39

1)

Отменя Решение C(2013) 8681 окончателен на Комисията от 6 декември 2013 г.

2)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/40

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Fútbol Club Barcelona да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/41

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Staatliche Porzellan-Manufaktur Meissen GmbH да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/41

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Loops, LLC да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/42

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Monster Energy Company да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/43

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Monster Energy Company да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/43

1)

Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)

Осъжда REWE Zentral AG да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/44

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Istituto di ricerche economiche per la pesca e l’acquacoltura — IREPA Onlus понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия и от Сметната палата на Европейския съюз.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/45

1)

Отхвърля жалбата като явно лишена от всякакво правно основание

2)

Осъжда Kohrener Landmolkerei GmbH и DHG Deutsche Heumilchgesellschaft mbH да понесат направените от тях разноски, както и разноските на Европейската комисия.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/45

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2016/175 на Комисията от 8 февруари 2016 година относно мярка, предприета от Испания съгласно Директива 2006/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, за забрана на пускането на пазара на тип машина за миене под налягане (ОВ L 33, 2016 г., стр. 12),

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: съществено процесуално нарушение

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не отговаря на изискването за мотивиране по член 296, алинея втора ДФЕС, тъй като съображенията са противоречиви и неясни.

Освен това обжалваното решение нарушавало принципа, че Комисията следва да установи правилно фактите. В съображение 4 Комисията погрешно твърдяла, че в ЕО декларацията за съответствие жалбоподателят посочвал стандарт EN 60335-2-67:2009, което било невярно.

2.

Второ основание: нарушение на член 11 от Директива 2006/42/ЕО (1)

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/46

—

да отмени обжалваното решение и в резултат на това да отхвърли възражението и да допусне регистрацията на марката, за която е подадена заявка,

—

да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят разноските във връзка със съдебното производство и с производството пред апелативния състав.

—

Нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009;

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/47

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 15, член 51, параграф 1, буква а), член 57, параграф 1, член 63, параграф 2, членове 64 и 75, член 76, параграф 2 и член 77 от Регламент № 207/2009.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/48

—

да отмени обжалваното решение, и съответно да отмени изцяло спорната марка, поради липсата на реално използване на същата, включително, що се отнася до стоките „метални значки“ от клас 6.

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 15, параграф 1 и член 51, параграф 1, буква а) и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно марката на Общността, като настоящата жалба е подадена на основание член 65 от Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за изменение на Регламент № 207/2009 и Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2869/95 на Комисията относно таксите, събирани от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн).

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/48

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 г. за прилагане на Регламент (EС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, в частта относно жалбоподателя, и

—

при условията на евентуалност, да обяви, че (1) член 1, параграф 1 oт Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (изменено) и (2) член 3, параграф 1 oт Регламент (EС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. (изменен), са неприложими по отношение на жалбоподателя, тъй като са незаконосъобразни;

—

да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

Първото основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението, че Съветът не е определил подходящото правно основание за обжалваните мерки.

2.

Второто основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението за нарушаване на правата на жалбоподателя по член 6, във връзка с членове 2 и 3 ДЕС и членове 47 и 48 oт Хартата на основните права на Европейския съюз с допускането от Съвета, че съдебните производства в Украйна отговарят на основните права на човека.

3.

Третото основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явни грешки в преценката като е приел, че критерият за включване на жалбоподателя в списъка в член 1, параграф 1 oт Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (изменено) и член 3, параграф 1 oт Регламент (EС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. (изменен) е бил удовлетворен.

4.

Четвъртото основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и на добра администрация, както и и правото му на ефективна съдебна защита. В частност Съветът не проверил внимателно и безпристрастно дали наведените съображения, за които се предполага, че обосновават повторното му включване в списъка, действително са основателни, предвид становището, представено от жалбоподателя преди това повторно включване.

5.

Петото основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението, че Съветът е нарушил без да се обоснове и непропорционално основните права на жалбоподателя, в това число правото на защита на собствеността му и на доброто му име. Според жалбоподателя обжалваните мерки имат тежки последици както за имуществото му, така и за репутацията му по света. Съветът не е доказал, че замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателя е свързано с каквато и да било легитимна цел, или е обосновано от такава цел и че освен това не било пропорционално на подобна цел.

6.

Шестото основание в подкрепа на искането за отмяна е изведено от твърдението, че, ако противно на доводите, изтъкнати в третото основание, член 1, параграф 1 oт Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. (изменено) и член 3, параграф 1 oт Регламент (EС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. (изменен), се тълкуват в смисъл, че включват a) всяко разследване на украински орган независимо дали се извършва въз основа на съдебни решение или производство, в рамките на които това решение или производство се контролира или върху тях се осъществява надзор; и/или б) всяка „злоупотреба със служебно положение в качеството му на лице на публична длъжност с цел получаване на неправомерна облага за себе си или за трето лице“, независимо дали се твърди присвояване на публични финансови средства, то в такъв случай критерият за включване в списъка — предвид произволните обхват и приложно поле, които следвали от едно толкова широко тълкуване — бил лишен от подходящо правно основание; и/или бил непропорционален на целите на член 1, параграф 1 от Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 г. и член 3, параграф 1 oт Регламент (EС) № 208/2014 на Съвета от 5 март 2014 г. По тази причини разпоредбата била незаконосъобразна.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/50

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/318 на Съвета от 4 март 2016 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/311 на Съвета от 4 март 2016 г. за прилагане на Регламент (EС) № 208/2014 на Съвета относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, доколкото тези актове запазват името на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки;

—

да осъди Съвета да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

Първото основание е изведено от твърдението, че съставеният списък е незаконосъобразен, тъй като е бил изменен, за да позволи включване само въз основа на факта, че дадено лице е било обект на наказателно производство, без каквото и да е изискване за съдебна санкция.

2.

Второто основание е изведено от твърдението, че Съветът е изложил недостатъчно и стереотипни мотиви, като просто е копирал текста на правната уредба относно включването в списъка.

3.

Третото основание е изведено от твърдението, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, тъй като не е разполагал с достатъчно солидна фактическа основа за включването на жалбоподателя в списъка поради това, че е бил обект на наказателно производство пред украинските власти за присвояване на публични финансови средства или активи.

4.

Четвърто основание, изведено от твърдението, че предприетите от Съвета мерки по отношение на жалбоподателя не представляват мерки на външна политика, а международно сътрудничество по наказателно производство, което в съответствие с това е било прието на погрешно правно основание.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/51

—

да отмени решението на ЕЦБ от 3 март 2016 г. за отнемане на банковия лиценз на Trasta Komercbanka AS, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е, че ЕЦБ не е разгледала и преценила внимателно и безпристрастно всички фактически обстоятелства, включително без ограничение обстоятелството, че ЕЦБ не е отчела по адекватен начин факта, че подадените от латвийския регулаторен орган сведения и документи са неточни.

2.

Второто основание е, че ЕЦБ е нарушила принципа на пропорционалност, като не е признала наличието на алтернативни мерки.

3.

Третото основание е, че ЕЦБ е нарушила принципа на равно третиране.

4.

Четвъртото основание е, че ЕЦБ е нарушила член 19 и съображение 75 от Регламент ЕНМ (1) и е злоупотребила с власт.

5.

Петото основание е, че ЕЦБ е нарушила принципите на защита на оправданите правни очаквания и на правна сигурност.

6.

Шестото основание е, че ЕЦБ е нарушила процедурни правила, включително правото на изслушване, правото на достъп до преписката, правото на достатъчно мотивирано решение, член 83, параграф 1 от Рамковия регламент за ЕНМ (2) и правото на справедливо административно производство.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/52

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 57, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/52

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 75, стр. 16) в частта, в която от финансирането се изключва сума в размер на 385 762,22 EUR във връзка с декларирани от Португалия разходи по мярката за специфично подпомагане, въведена в съответствие с член 68 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари, за финансовите 2011, 2012 и 2013 г.

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 46, параграф 2 от Регламент № 1122/2009 на Комисията — Спазване от португалските органи на всички правила относно проверките на „допълнителното плащане на глава добитък, еквивалентна на млекодайна крава“ по специфичната помощ, въведена от португалското правителство в съответствие с член 86 от Регламент № 73/2009.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент № 1290/2005 на Съвета, тъй като не били изпълнени установените от Комисията изисквания в единните насоки, съдържащи се в документ № VI/5330/97, за прилагане на финансова корекция с фиксирана ставка 2 %.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/53

—

да отмени обжалваното Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), нотифицирано под номер C(2016) 1509 и публикувано в Официален вестник на Европейския съюз L 75от 22 март 2016 г., стр. 16:

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/55

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO, и ако встъпи, и другата страна в производството пред EUIPO, да понесат направените от тях съдебни разноски и да компенсират разноските на жалбоподателя в производството пред Общия съд и в производството по обжалване пред EUIPO.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на член 75 и сл. от Регламент № 207/2009,

—

Неизпълнение от EUIPO на задължението му да упражнява правомощията си в съответствие с общите принципи на Европейския съюз.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/56

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/411 на Съвета от 18 март 2016 г. за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 74, 2016 г., стр. 40), в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

—

да обяви, че член 1, параграф 1 от Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2011 г., стр. 63 и поправка в ОВ L 203, 2014 г., стр. 113) и член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 г. относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, 2011 г., стр. 4) са неприложими в частта, в която се отнасят до жалбоподателя, и следователно да отмени Решение (ОВППС) 2016/411 в частта, в която се отнася до жалбоподателя,

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

Първо основание: Съветът не е посочил подходящо правно основание за член 1, параграф 1 от Решение 2011/172/ОВППС (наричано по-нататък „решението“) и за член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 270/2011 (наричан по-нататък „регламентът“). Няма доказателства, че Съветът е извършил преценка на правното основание на член 1, параграф 1 от решението при приемането на Решение (ОВППС) 2016/411 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), въпреки изричното задължение за това съгласно член 5 от решението. Обстоятелството, че член 1, параграф 1 може да е имал валидно правно основание при първоначалното му приемане на 21 март 2011 г. не осигурява на тази разпоредба правно основание, важащо до 2016 г. или след това.

2.

Второ основание: Съветът е нарушил правата на жалбоподателя по член 6, във връзка с членове 2 и 3 ДЕС, както и по членове 47 и 48 от Хартата на основните права на ЕС, като е приел, че в съдебните производства в Египет се спазват основните права на човека.

3.

Tрето основание: Съветът е допуснал явни грешки в преценката, като е приел, че е изпълнен критерият за включване на жалбоподателя в член 1, параграф 1 от решението и в член 2, параграф 1 от регламента.

4.

Четвърто основание: Съветът не е представил достатъчно мотиви, за да включи отново жалбоподателя.

5.

Пето основание: Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото на добра администрация и на ефективна съдебна защита. По-специално, Съветът не е разгледал надлежно и безпристрастно дали мотивите, поради които се приема за основателно повторното включване, са обосновани с оглед на изявленията на жалбоподателя преди повторното включване.

6.

Шесто основание: Съветът неоснователно и непропорционално е нарушил основните права на жалбоподателя, включително правата му на защита на собствеността и на добро име. Последиците от обжалваното решение за жалбоподателя са значителни по обхват, както по отношение на собствеността му, така и по отношение на доброто му име в световен мащаб. Съветът не е доказал, че замразяването на средствата и икономическите ресурси на жалбоподателя е свързано или обосновано със законосъобразна цел, и още по-малко, че е пропорционално на такава цел.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/57

—

да отмени Решение (ОВППС) 2016/411 oт 18 март 2016 година за изменение на Решение 2011/172/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (OВ L 74, стp. 40), доколкото се прилага спрямо жалбоподателите;

—

да обяви, че член 1, параграф 1 oт Решение 2011/172/ОВППС на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (ОВ L 76, стр. 63) и член 2, параграф 1 oт Регламент (EС) № 270/2011 на Съвета от 21 март 2011 година относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Египет (OВ L 76, стp. 4) са неприложими, доколкото те засягат жалбоподателите, и като последица от това да отмени Решение (ОВППС) 2016/411, доколкото то се прилага спрямо жалбоподателите,

—

да осъди Съвета да заплати разноските на жалбоподателите.

1.

Първото основание е неправилен избор от страна на Съвета като правно основание на член 1, параграф 1 oт Решение 2011/172/ОВППС (наричано по-нататък „Решението“) и член 2, параграф 1 oт Регламент (EС) № 270/2011 (наричан по-нататък „Регламентът“). Липсват данни, че Съветът е предприел каквото и да е преразглеждане на правното основание по член 1, параграф 1 oт Решението при приемането на Решение (ОВППС) 2016/411 (наричано по-нататък „обжалваното решение“), въпреки изричното задължение за това по член 5 oт Решението. Фактът, че член 1, параграф 1 може да е имал валидно правно основание когато е бил приет за пръв път на 21 март 2011 г., не дава възможност тази разпоредба да продължи да бъде правно основание до 2016 г. или по-късно.

2.

Второто основание е нарушаване на правата на жалбоподателите по член 6, във връзка с членове 2 и 3 ДЕС и членове 47 и 48 oт Хартата на Европейския съюз за основните права чрез допускането от страна на Съвета, че съдебните производства в Египет съблюдават основните права на човека.

3.

Третото основание е явни грешки в преценката от страна на Съвета, който е приел, че критерият за включване на жалбоподателите в списъка по член 1, параграф 1 oт Решението и член 2, параграф 1 oт Регламента, е бил удовлетворен.

4.

Четвъртото основание е непосочването от страна на Съвета на адекватни мотиви за повторното включване на жалбоподателите.

5.

Петото правно основание е нарушаване от страна на Съвета на правото на жалбоподателите на защита и на правото им на добра администрация и на ефективна съдебна защита. По-специално Съветът не е разгледал внимателно и безпристрастно дали посочените мотиви за повторното включване са били достатъчно основателни с оглед на изявленията на жалбоподателите преди повторното включване.

6.

Шестото основание е нарушаване от страна на Съвета, без оправдание и непропорционално, на основните права на жалбоподателите, включително правата им на неприкосновеност на частната собственост и на добро име. Обжалваното решение има тежки последици за имуществото на жалбоподателите и за репутацията им по света. Съветът не е доказал, че замразяването на финансовите средства и икономическите ресурси на жалбоподателите е свързано или оправдано от някаква легитимна цел, още по-малко, че е било пропорционално на подобна цел.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/58

—

да установи невалидността на Решение (ЕС) C(2015) 8236 на Европейската комисия от 26 ноември 2015 година относно помощ SA.38869 (2014/N), която Полша възнамерява да приложи с цел предоставянето на компенсация на Poczta Polska за нетните разходи във връзка със задължението за предоставяне на универсални услуги през периода 2013—2015 г.,

—

ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

1.

Първото твърдение е относно нарушение на член 106, параграф 2 от Договора, неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 19 (от раздел 2.6 от рамката на ЕС), нарушение на принципите на възлагане на обществени поръчки, произтичащи от Договора, и неправилно тълкуване на член 7, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, стр. 14; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12) (наричана по-нататък „Директива за пощенските услуги“).

2.

Второто твърдение е относно нарушение на член 106, параграф 2 от Договора и неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 14 (от раздел 2.2) и точка 60 (от раздел 2.10) от рамката на ЕС.

3.

Третото твърдение е относно нарушение на член 106, параграф 2 от Договора, неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 52 (от раздел 2.9) от рамката на ЕС и нарушение на член 7, параграфи 1, 3 и 5 от Директивата за пощенските услуги.

4.

Четвъртото твърдение е относно нарушение на член 7, параграф 1 от Директивата за пощенските услуги поради това, че Европейската комисия приела разходите за универсални услуги да се финансират посредством известен брой изключителни и специални права на Poczta Polska.

5.

Петото твърдение е относно нарушение на член 102 във връзка с член 106, параграф 1 от Договора.

6.

Шестото твърдение е относно нарушение на член 16 и на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

7.

Седмото твърдение е относно нарушение на съществени процесуални изисквания и неспазване на задължението за мотивиране по член 296 от Договора.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/60

—

да отмени Решение (ЕС) C(2015) 8236 на Европейската комисия от 26 ноември 2015 година относно мярка за помощ SA.38869 (2014/N), която Полша възнамерява да приложи с цел предоставянето на компенсация на Pocztа Polskа за нетните разходи във връзка със задължението за предоставяне на универсални услуги през периода 2013—2015 г.,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание: нарушение на член 106, параграф 2 от Договора, неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 19 (от раздел 2.6 от Рамката на ЕС), нарушение на принципите на възлагане на обществени поръчки, произтичащи от Договора, и неправилно тълкуване на член 7, параграф 2 от Директива 97/67/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 декември 1997 година относно общите правила за развитието на вътрешния пазар на пощенските услуги в Общността и за подобряването на качеството на услугата (ОВ L 15, стр. 14; Специално издание на български език 2007 г., глава 6, том 3, стр. 12) (наричана по-нататък „Директива за пощенските услуги“).

2.

Второ основание: нарушение на член 106, параграф 2 от Договора и неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 14 (от раздел 2.2) и точка 60 (от раздел 2.10) от Рамката на ЕС.

3.

Трето основание: нарушение на член 106, параграф 2 от Договора, неправилна констатация, че са изпълнени изискванията по точка 52 (от раздел 2.9) от Рамката на ЕС, и нарушение на член 7, параграфи 1, 3 и 5 от Директивата за пощенските услуги.

4.

Четвърто основание: нарушение на член 7, параграф 1 от Директивата за пощенските услуги поради това, че Европейската комисия приела разходите за универсални услуги да се финансират посредством предоставянето на известен брой изключителни и специални права на Poczta Polska.

5.

Пето основание: нарушение на член 102 във връзка с член 106, параграф 1 от Договора.

6.

Шесто основание: нарушение на член 16 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

7.

Седмо основание: нарушение на съществени процесуални изисквания и неизпълнение на задължението за мотивиране по член 296 от Договора.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/61

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/62

—

главно, отмяната на Решение за изпълнение (ЕС) 2016/417 на Комисията от 17 март 2016 година, доколкото изключва от финансиране от страна на Европейския съюз Кралство Белгия относно сума в размер на 9 601 619,00 EUR (бюджетна позиция 6701);

—

при условията на евентуалност, частична отмяна на решението, с което се изключва общностното финансиране на сумата от 9 601 619 EUR, тъй като включва сумата от 4 106 470,02 EUR, които ЕФГЗ вече е използвала преди това;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 31, параграф 1 и на член 32, параграф 8 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OВ L 209, стp. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193), тъй като Комисията не доказала, че разходът, направен от белгийската разплащателна агенция, не съответства на общностното право и че липсата на възстановяване или нередността се дължат на нередност или на небрежност, извършена или проявена от Bureau d’intervention et de restitution belge (BIRB) (Белгийската служба за подпомагане и възстановяване).

2.

Второто основание, изтъкнато при условията на евентуалност, е изведено от нарушение на член 31, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и на принципа на пропорционалност, тъй като изключената сума не отговаряла на значението на констатираното несъответствие и не била взета предвид нанесената на Европейския съюз финансова вреда.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/63

—

да отмени Final Report OF/2013/0086/B1 THOR (2015) 40189 — 26.11.2015 г., тъй като е опорочен от сериозни нарушения,

—

и в резултат на това да отмени Recommendation for action to be taken following an OLAF investigation THOR (2015) 4257 — 9.12.2015 г.,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание, което има преюдициален характер, е свързано с възможността за обжалване по член 263 ДФЕС на актовете, предмет на жалбата.

2.

Второто основание е свързано с незаконосъобразността на обжалваните актове.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/64

—

да осъди Европейската комисия да поправи вредите, претърпени от Escarp. S.C.P., Agropecuaria Sebcar, S.L. и Rusfal 2000, S.L. в резултат на нейните действия и бездействия във връзка със смущенията на пазарите на праскови и нектарини по време на кампанията през 2014 г. и по-специално поради приемането на Делегиран регламент (ЕС) № 913/2014 на Комисията и Делегиран регламент (ЕС) № 932/2014.

—

да осъди Европейската комисия да заплати:

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

—

приела кризисен механизъм, който самата тя преди това счела за неподходящ и неефективен поради неизползването му от организациите на производителите, тъй като били твърде малки и нямали възможности да го използват;

—

не събрала информация за пазара;

—

действала без да е събрала необходимата информация във връзка с мерките за изтегляне от пазара, и

—

се намесила със закъснение.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/66

—

да обяви настоящия иск за допустим и основателен,

—

да постанови, че е ангажирана извъндоговорната отговорност на Европейската комисия,

—

да осъди ответника да поправи претърпените от ищеца вреди, оценени на сумата от 496 000 EUR, без да се изключва възможността тази сума да се промени в хода на производството,

—

във всички случаи, да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски.

1.

Първо основание — Комисията е извършила достатъчно съществени нарушения на правни норми, като на основание на Решение 2008/969/ЕО, Евратом на Комисията от 16 декември 2008 г. относно Системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции (ОВ, L 344, 2008 г., стр. 125) е активирала предупреждението „W3b“ в системата за ранно предупреждение (СРП) срещу ищеца след разследване на Службата за борба с измамите (OLAF), определящо равнището на риск във връзка с ищеца в качеството му на оферент, на когото се възлага изпълнението на обществена поръчка за услуги относно проект, който цели да засили борбата срещу недекларирания труд в Бившата Югославска Република Македония. Това основание се разделя на пет части:

2.

Второ основание, изведено от претъpпените от ищеца вреди и от причинно-следствената връзка между виновното поведение на Комисията и тези вреди.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/67

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/67

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/67

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/68

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски на г-жа Elia Fernández González.

25.7.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 270/69

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда HI да понесе собствените си разноски и да заплати направените от Европейската комисия съдебни разноски.