19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/1

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/2

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу корупцията, открита за подписване в Мерида на 9 декември 2003 г.,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Международния пакт за гражданските и политическите права,

—

като взе предвид Международния пакт за икономическите, социалните и културните права,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, открита за подписване в Париж на 17 декември 1997 г., както и допълващите я препоръки,

—

като взе предвид съвместното съобщение на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на Комисията до Европейския съвет и до Съвета от 12 декември 2011 г. относно „Правата на човека и демокрацията в основата на външните действия на ЕС — към по-ефективен подход“ (COM(2011)0886),

—

като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приети на 3179-ото заседание на Съвета по външни работи, проведено на 25 юни 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент от 8 май 2001 г., озаглавено „Ролята на Европейския съюз за насърчаване на правата на човека и процеса на демократизация в трети страни“ (COM(2001)0252),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид сборника документи на Съвета, озаглавен „Включване на въпросите на правата на човека и равенството между половете във всички аспекти на европейската политика за сигурност и отбрана“ (1), и по-специално документа на Съвета, озаглавен „Общи стандарти на поведение за операциите в рамките на ЕПСО“ (док. 08373/3/2005),

—

като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—

като взе предвид Глобалния план за действие „Изпълнение на поетия ангажимент: Обединени да постигнем Целите на хилядолетието за развитие“, приет от Общото събрание на ООН на 10 октомври 2010 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Живот за всички: Премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—

като взе предвид доклада на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), озаглавен „Политика за предотвратяване и възпиране на корупцията, измамите, скритото договаряне, принудата, прането на пари и финансирането на тероризъм при извършването на дейността на ЕИБ“, („Политика на ЕИБ за борба с измамите“), приет през 2008 г.,

—

като взе предвид политиката по прилагане на законодателството и процедурите на организация (ППЗП) на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която влезе в сила през март 2009 г.,

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: Прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ (HR/PUB/11/04),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2011 г. относно външните политики на ЕС в полза на демократизацията (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г., озаглавена „Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС“ (3),

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети на 2914-ото заседание на Съвета по общи въпроси от 8 декември 2008 г.,

—

като взе предвид „Документа от Монтрьо относно съответните международни правни задължения и добри практики за държавите, свързани с дейността на частни военни и охранителни дружества по време на въоръжени конфликти“, приет в Монтрьо на 17 септември 2008 г.,

—

като взе предвид Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, открита за подписване на 27 януари 1999 г., и Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията, открита за подписване на 4 ноември 1999 г., както и Резолюциите (98) 7 и (99) 5, приети от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 5 май 1998 г. и на 1 май 1999 г. относно създаването на „Група държави срещу корупцията“,

—

като взе предвид заявлението от Джакарта относно принципите за агенциите за борба с корупцията, прието на 26–27 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид Принципите от Париж за националните институции по правата на човека (4),

—

като взе предвид Ръководните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия (5),

—

като взе предвид Тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) за принципите относно многонационалните предприятия и социалната политика (6),

—

като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“ (7),

—

като взе предвид Международния кодекс за поведение на частните доставчици на услуги в областта на сигурността,

—

като взе предвид Договора за търговията с оръжие, приет на заключителната конференция относно Договора за търговията с оръжие, проведена в Ню Йорк на 18–28 март 2013 г. (8),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А7-0250/2013),

А.

като има предвид, че корупцията може да се определи като злоупотреба с възложена власт за лична или колективна, пряка или непряка изгода, и като има предвид, че корупционните действия включват, наред с другото, престъпните състави на подкуп, присвояване, търговия с влияние, злоупотреба със служебни функциите и незаконно обогатяване, както е определено от Конвенцията на ООН за борба с корупцията; като има предвид, че измамите, изнудването, шантажирането, злоупотребата с дискреционни правомощия, фаворизацията, непотизмът, клиентелизмът и незаконният политически принос са тясно свързани с корупцията; като има предвид, че корупцията може да бъде свързана с организираната престъпност, действаща под колективно ръководство, наред с официалните структури, по-специално когато органите не успеят да осигурят да приложат закона;

Б.

като има предвид, че корупцията увековечава и задълбочава неравните, несправедливите и дискриминационните резултати по отношение на равноправното упражняване на правата на човека, независимо дали става въпрос за граждански, политически и икономически или социални и културни права; като има предвид, че корупцията може да има негативни последици за околната среда и засяга непропорционално групите в най-неравностойно положение и маргинализираните групи в обществото, като по-конкретно възпрепятства техния равен достъп до участие в политическия живот, публични услуги, правосъдие, безопасност, земя, работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване, и като има предвид, че корупцията засяга преди всичко напредъка в посока към премахване на дискриминацията, към постигане на равенство между половете и овластяване на жените чрез ограничаване на техния капацитет да претендират правата си;

В.

като има предвид, че корупцията може да навреди на икономическото развитие на държавите, като понякога създава пречки пред търговията и инвестициите;

Г.

като има предвид, че корупцията е част от принципа на добро управление, както е приет и определен от член 9, параграф 3 и член 97 от Споразумението от Котону;

Д.

като има предвид, че корупционните действия и нарушенията на правата на човека обикновено включват злоупотреба с власт, липса на отчетност и институционализиране на различни форми на дискриминация; като има предвид, че корупцията винаги се среща по-често, когато прилагането на правата на човека не е достатъчно или липсва изцяло, и като има предвид, че корупцията често подкопава ефективността на институциите и органите, които по правило предоставят контрол и взаимно възпиране и имат за цел да гарантират зачитането на демократичните принципи и правата на човека, като например парламентите, правоприлагащите органи, съдебната система, правната система и гражданското общество;

Е.

като има предвид, че като цяло корупцията е дълбоко вкоренена в манталитета на обществата, в които прониква, и като има предвид, че всички усилия за борба с нея следва да се съсредоточават преди всичко върху образователната система, като се насочват към хората на възможно най-ранна възраст;

Ж.

като има предвид, че държавите понякога не действат за предотвратяване или за наказване на корупцията в публичния и частния сектор, в нарушение на международните си задължения по силата на Международния пакт за гражданските и политическите права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, както и другите международни и регионални инструменти за права на човека;

З.

като има предвид, че корупцията изкривява размера и състава на държавния бюджет, като сериозно вреди на капацитета на държавата да използва максимално наличните си ресурси, за да прилага напълно икономическите, социалните и културните права, и като има предвид, че корупцията отклонява много финансови средства от инвестиции в икономиката, което пречи на възстановяването на държавите в икономически затруднения, включително и на държавите — членки на ЕС;

И.

като има предвид, че корупцията при хората на високи постове може да предизвика тежка несигурност и нестабилност в засегнатата държава и дори да я изложи на опасност;

Й.

като има предвид, че според Световната банка корупцията представлява 5 % от световния БВП (2,6 трилиона щатски долара), като над 1 трилион щатски долара се плащат всяка година под формата на подкупи, и като има предвид, че корупцията представлява 10 % от общите разходи за стопанска дейност в световен мащаб и 25 % от разходите на договорите за обществени поръчки в развиващите се държави (9);

К.

като има предвид, че според оценки на Световната банка всяка година 20 до 40 милиарда щатски долара, съответстващи на 20 % до 40 % от официалната помощ за развитие, се присвояват от публичните бюджети в развиващите се държави чрез корупция на високо равнище и се укриват в чужбина (10);

Л.

като има предвид, че от 2000 г. до 2009 г. развиващите се държави са изгубили 8,44 трилиона щатски долара под формата на незаконни финансови потоци, което е 10 пъти повече от чуждата помощ, която са получили; като има предвид, че всяка година през изминалото десетилетие развиващи се държави са губели по 585,9 милиарда щатски долара годишно чрез незаконни потоци; като има предвид, че средствата, присвоявани всяка година чрез корупция, са достатъчни, за да нахранят повече от 80 пъти гладните хора по света, докато подкупите и кражбите увеличават с 40 % общите разходи за проекти за осигуряване на безопасна питейна вода и канализация по света (11);

М.

като има предвид, че като представлява заплаха за укрепването на демокрацията и спазването на правата на човека, корупцията продължава да бъде основната причина и катализатор на конфликти, широко разпространени нарушения на международното хуманитарно право и безнаказаност в развиващите се страни, и като има предвид, че статуквото на корупцията и незаконното обогатяване в рамките на постове в държавната власт е довело до „грабене“ и увековечаване на властта, както и до създаване на нови въоръжени групировки и широко разпространено насилие;

Н.

като има предвид, че корупцията в съдебния сектор нарушава принципа на недискриминация, достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес и на ефективна защита, които са средства за упражняване на всички други права на човека, и като има предвид, че корупцията сериозно изкривява независимостта, компетентността и безпристрастността на съдебната система и на публичната администрация, което засилва недоверието в публичните институции, като подкопава принципите на правовата държава и води до насилие;

О.

като има предвид, че предоставянето на обществени услуги дава възможност на държавите да изпълняват своите международни задължения във връзка с правата на човека, като гарантират снабдяване с вода, храна, здравеопазване, образование, жилищно настаняване, сигурност и ред като елементи на човешкото развитие, и като има предвид, че корупцията при обществените поръчки процъфтява в отсъствието на откритост, прозрачност, информация, конкуренция, стимули, ясни правила и норми, които се прилагат строго, а също и когато не се извършва независим мониторинг и няма механизми за санкциониране;

П.

като има предвид, че широко разпространената корупция, липсата на прозрачност, на достъп до информация и на приобщаващо участие във вземането на решения възпрепятства гражданите да търсят отчетност от правителствата и политическите представители, за да се гарантира, че приходите, свързани с ресурсите и проучването на пазара, се използват за гарантиране на техните права на човека; като има предвид, че задачата на правителствата е да положи всички усилия в борбата срещу корупцията както в публичните, така и в частните дружества;

Р.

като има предвид, че защитниците на правата на човека, медиите, организациите на гражданското общество (ОГО), профсъюзните организации и разследващите журналисти играят ключова роля в борбата срещу корупцията чрез осъществяване на контрол върху публичните бюджети, мониторинг на дейността на правителството и големите — по-специално международни — дружества и на финансирането на политическите партии, като предоставят умения за изграждане на капацитет и опит и изискват прозрачност и отчетност; като има предвид, че журналистите, които съобщават за наличие на корупция и организирана престъпност, все по-често стават прицел и обект на тормоз от страна на организирани престъпни групи, „паралелни сили“ и публични органи, особено в развиващите се държави;

С.

като има предвид, че свободният и независим печат и медии както онлайн, така и офлайн, са от съществено значение за гарантиране на прозрачност и контрол — и двете необходими в борбата с корупцията, като предоставят платформа за разобличаване на корупцията и осигуряват на гражданите и обществото достъп до информация;

Т.

като има предвид, че отворените данни и отвореното правителство предоставят права на гражданите, като им дават достъп до информация относно правителствените бюджети и разходи;

У.

като има предвид, че лицата, които подават сигнали за нарушения, са от жизненоважно значение за разкриване на корупцията, измамите, лошото управление и нарушенията на правата на човека, въпреки големия личен риск, и като има предвид, че липсата на защита срещу репресивни мерки, контрол на информацията, закони за клеветата и дискредитирането и недостатъчното разследване на сигналите на лицата може както да възпре хората да говорят открито, така и често да изложи на риск тяхната лична безопасност, а също и безопасността на техните семейства; като има предвид, че ЕС има задължението да ги защитава, особено като използва по възможно най-добрия начин инструментите за сътрудничество, и по-специално Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

Ф.

като има предвид, че извънредните ситуации и постъпващата помощ създават възможности за корупция поради естеството на дейностите и сложността на действията и лицата, които ги извършват, и като има предвид, че тези „възможности“ включват подкупи, затрудняване на извършването на дейността, изнудване, пред което са изправени служителите от агенциите за помощ, неправомерно поведение от страна на служителите от агенциите за помощ, измами, невярно счетоводство, отклоняване на получената помощ и експлоатация на нуждаещите се, и подхранват широко разпространеното чувство на отчаяние по отношение на всички публични органи; като има предвид, че отклоняването на хуманитарната помощ е сериозно нарушение на международното хуманитарно право;

Х.

като има предвид, че 25 % от общия брой започнати разследвания от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) са се отнасяли до външната помощ на ЕС за трети държави и че 17,5 милиона евро са били възстановени в резултат от тези разследвания (12);

Ц.

като има предвид, че помощта на ЕС за развиващите се страни може да се пропилее без система с подходящи контрол и взаимно възпиране в страните бенефициенти и пълен независим мониторинг на системата за интегритет, който да придружава използването на средствата;

Ч.

като има предвид, че се твърди, че европейските публични банки в качеството им на институции на ЕС (ЕИБ) или тези, в които по-голямата част от акционерите са държавите — членки на ЕС (ЕБВР), са били замесени в корупционни скандали по време на своите операции извън Европейския съюз;

Ш.

като има предвид, че донорите и международните финансови институции (МФИ), като например Световната банка (СБ) и Международния валутен фонд (МВФ), следва да насърчават провеждането на ефективна реформа на управлението в страните длъжници и да допринасят за ефективна борба срещу корупцията, също така като правят критична оценка и преодоляват рисковете от корупция и деградация на правата на човека, свързани с много мерки, наложени в контекста на програмите за преструктуриране, като например приватизацията на държавни предприятия и ресурси;

Щ.

като има предвид, че трафикът на хора до голяма степен разчита на сложни корупционни мрежи, които пресичат всички клонове на правителството, публичната администрация, правоприлагането и частния сектор в страните на произход, на транзитно преминаване и на местоназначение на жертвите, и като има предвид, че корупцията отслабва действията на участниците в борбата с трафика, което се дължи на корупцията на полицейските и съдебните служители, както и на корупцията в процедурите за задържане и наказателно преследване на трафикантите и предоставянето на правна помощ и свидетелска защита на жертвите на трафика на хора;

АА.

като има предвид, че корупцията и нарушенията от страна на въоръжените сили, сектора на отбраната, правоприлагащите органи и мироопазващите сили водят до сериозни рискове за живота, физическата неприкосновеност, защитата, свободата и правата на гражданите в развиващите се страни, и като има предвид, че секторът на отбраната и възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната продължава да се характеризира с неприемливи равнища на корупция и се ползва с особена защита от тайна въз основа на националната сигурност; като има предвид, че обществените поръчки за доставка на оборудване за сигурност следва да бъдат подложени на строг контрол;

АБ.

като има предвид, че използването на частни военни и охранителни дружества от страна както на публични, така и на частни лица, е нараснало експоненциално през последните двадесет години, и като има предвид, че поради естеството на тяхната дейност частните военни и охранителни дружества са особено уязвими към корупция и срещу тях са повдигани обвинения в тежки нарушения на правата на човека, въпреки че дейността им основно е в област извън строго регулиране, без отчетност пред обществеността, каквато обикновено се изисква от въоръжените сили;

АВ.

като има предвид, че равнището на изпълнение, използване и ефикасност на взаимната правна помощ и механизмите за възстановяване на средства съгласно глави IV и V от Конвенцията на ООН срещу корупцията остава ниско сред държавите, страни по тази конвенция, и като има предвид, че тези държави все още не са изпълнили изцяло задълженията си по глава IV („Международно сътрудничество“) и V („Възстановяване на средства“) от тази конвенция по отношение на международното сътрудничество, и по-специално все още не са изпълнили в достатъчна степен взаимните си задължения за правна помощ съгласно член 46 от конвенцията;

АГ.

като има предвид, че лошо регулираната и непрозрачната глобална търговия с конвенционални оръжия и боеприпаси води до конфликти, корупция, бедност, нарушаване на правата на човека и безнаказаност;

АД.

като има предвид, че в развиващите се страни корупцията на високо равнище се извършва най-вече със съучастието и дори с подкрепата на определени бизнесмени, адвокати, финансови институции и държавни служители в развитите страни, включително и в държавите — членки на ЕС, и като има предвид, че при крещящо незачитане на актовете на равнище ЕС и на международно равнище за борба с изпирането на пари тези институции и корпорации са предоставили канали за изпиране на постъпленията от корупция в развитите и развиващите се страни, за създаване на непрозрачни структури и за скриване на активи в „юрисдикции на тайната“;

АЕ.

като има предвид, че основан на правата на човека подход към антикорупционните политики засилва общата осведоменост, че в допълнение към публичните средства, от корупция са засегнати и индивидуалните права и възможности на гражданите; като има предвид, че това тясно свързване на международните движения за борба с корупцията и движенията за права на човека ще повиши обществената осведоменост и търсенето на откритост, отчетност и справедливост, и като има предвид, че свързването на корупционни действия с нарушенията на правата на човека създава нови възможности за действие, по-специално в случаите, когато може да се води борба срещу корупцията чрез използване на съществуващите национални, регионални и международни механизми за мониторинг на спазването на правата на човека;

1.

Счита, че ЕС може да се превърне в надежден и влиятелен лидер в борбата срещу корупцията само ако се справи с проблемите на организираната престъпност, корупцията и прането на пари в рамките на собствените си граници по адекватен начин; приветства в това отношение „Доклада на ЕС за борбата с корупцията“, който предстои да се издаде от Комисията; изразява надежда, че определянето от страна на Комисията на области, уязвими по отношение на корупцията в държавите членки, ще спомогне за увеличаване на антикорупционните усилия, улесняване на обмена на най-добри практики, разкриване на тенденциите в ЕС и стимулиране на развитието на партньорско обучение и по-нататъшното спазване на ангажиментите на ЕС и международните ангажименти; приканва Комисията да представи инициативи на политиката на ЕС в областта на борбата срещу корупцията, като например план за действие на ЕС срещу корупцията;

2.

Приветства във връзка с това предоговарянето Директивата относно данъчното облагане на спестявания, предназначена да премахне ефективно банковата тайна; счита, че укрепването на регулирането и прозрачността по отношение на дружествени регистри и регистри на доверителна собственост във всички държави — членки на ЕС, е предпоставка за справяне с корупцията както в ЕС, така и в трети държави; счита, че правилата на ЕС следва да налагат задължение за регистрация на всички юридически структури и техните данни за действителна собственост, както и за публикуване на тази информация в интернет, с цифрово маркиране и във формат, който допуска търсене, така че да има безплатен достъп до нея;

3.

Счита, че ЕС следва да последва примера на САЩ по отношение на приемането на Закона от 2012 г. за отговорност за спазването на принципите на правовата държава по повод случая Сергей Магнитски („Sergei Magnitsky Rule of Law Accountability Act 2011“) и да приеме подобно законодателство на равнище ЕС, като емблематична и оперативна рамка за установяване на връзката между корупцията и нарушаването на правата на човека; следователно призовава Съвета да приеме решение за приемане на общ списък на ЕС на длъжностните лица, отговорни за смъртта на Сергей Магнитски, за последвалото съдебно прикриване и за продължителния и неспиращ тормоз, упражняван върху семейството му; добавя, че това решение на Съвета следва да налага целеви санкции на тези длъжностни лица, като например визова забрана в целия ЕС и заповед за замразяване на всички финансови активи, които те или техни близки роднини притежават в рамките на Европейския съюз; призовава Комисията да изготви план за действие, с цел да се създаде механизъм за изготвяне на списък и за налагане на подобни целеви санкции върху длъжностни лица от трети страни (включително полицаи, прокурори и съдии), участващи в тежки нарушения на правата на човека и съдебни „манипулации“ срещу лица, които подават сигнали за нарушения, журналисти, които докладват за корупция, и активисти за права на човека в трети държави; подчертава че критериите за включване в списъка следва да са изградени на основата на добре документирани, сближаващи и независими източници и убедителни доказателства, позволяващи механизми за правна защита на съответните лица;

4.

Напълно подкрепя ангажимента на ЕС за възприемане и прилагане във всички негови политики за развитие на концепцията за демократична ангажираност, т.е. действителното и пълноценно участие на хората в проектирането, изпълнението и мониторинга на стратегиите и политиките за развитие на донорите и правителствата партньори; счита, че такава политика насърчава участието на бенефициентите по програмата и следователно допринася за по-голям мониторинг и отчетност в борбата срещу корупцията; насърчава Комисията и държавите членки да прилагат принципа на условност по отношение на международните норми в областта на корупцията в програмите си за подпомагане на развитието и да въведат антикорупционна клауза в договорите за възлагане на поръчки, съгласно препоръките на ОИСР; изисква от Комисията да продължи да насърчава високи равнища на прозрачност на помощта в цифрови, машинночетими формати и с помощта на общ стандарт за осигуряване на сравнимост с други донори, а също и по-специално — в съответствие с потребностите на правителствата бенефициенти;

5.

Подчертава, че за да се гарантира, че инструментите за смесено финансиране увеличават ефективността на финансирането за развитие, е необходимо да се преразгледа управлението на тези инструменти с цел осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на критериите за подбор на проекти и отчетност пред обществото като цяло; припомня, че определянето на критичен брой минимални изисквания за подбора, мониторинга и оценката на проектите би улеснило сравнимостта и би създало последователна основа за предоставяне на информация относно осъществяването на дейностите; отбелязва, че въздействието на проектите върху напредъка и развитието следва да се докладва системно, за да се обясни използването на ресурсите за помощта от инструментите за смесено финансиране не само пред донорите и европейските финансови институции, но също и пред широката общественост;

6.

Счита, че Комисията следва да наложи най-високите равнища на интегритет в процесите на възлагане на обществени поръчки за изпълнението на финансирани от ЕС проекти, като насърчава по-специално по-голяма достъпност до покани за участие в търг за местни организации; подчертава, че участието на по-широк кръг заинтересовани лица, а именно засегнатите от процеса на тръжната процедура (като сдружения на собственици на земя, както и групи в неравностойно положение) носи ползи за основан на правата на човека подход към възлагането на обществени поръчки; счита, че основан на правата на човека подход към обществените поръчки насърчава също така органите да дават права на групите в неравностойно положение с цел самите те да участват в процесите на възлагане на обществени поръчки и да разширят критериите, съгласно които дружествата се оценяват в процесите на възлагане на обществени поръчки; припомня, че резултатите от мониторинга на проекти в сътрудничество с гражданското общество и държането под отговорност на местните органи са от съществено значение за определянето на това дали средствата на ЕС са използвани по целесъобразен начин; настоятелно призовава Комисията да не възлага проекти на изпълнители, чиито действителни собственици не са известни или които имат корпоративна структура, предоставяща им възможност за лесно участие в трансферно ценообразуване;

7.

Настоятелно призовава ЕС да насърчава прозрачността чрез подпомагане на създаването на глобална система за проследяване на поетите ангажименти за предоставяне на помощ, за да бъде в състояние да накара държавите донори да спазват своите обещания за помощ и да ги държи отговорни за проектите, институциите или групите, които подпомагат;

8.

Освен това припомня необходимостта от предотвратяване на корупционни техники като преувеличаване на разходите за проекти, плащания за фиктивни проекти и работници, нецелесъобразно и корупционно използване на икономически и/или промишлени компенсации, открито присвояване на държавни средства, преувеличени пътни разноски и подкупи, наред с другото, при изпълнението на финансирани от ЕС проекти; следователно настоява за необходимостта от мониторинг на цялата дължина на веригата за финансиране от ЕС, включително разработването на политиките и регулирането, планирането и бюджетирането, финансирането, фискалните трансфери, управлението и програмното развитие, организирането на тръжни процедури и възлагането на обществени поръчки, изграждането, функционирането и поддържането, както и плащането за услуги;

9.

Предлага Комисията да оповести механизмите за докладване в рамките на ОЛАФ относно злоупотребата с фондове на ЕС сред участниците в обществени поръчки и бенефициери на помощ от ЕС и да изготви политически насоки за обработката на информация, предоставена от лица, които подават сигнали за нарушения, относно тези нарушения в трети страни, които да предвиждат подходящи последващи действия, обратна връзка и защита срещу репресивни мерки, като се обръща специално внимание на положението на най-уязвимите групи от населението, особено на жените, в много развиващи се държави, тъй като те са особено податливи да бъдат мишени на корупция и да сътрудничат при разкриването й, но също и да бъдат по-уязвими и заклеймявани за своето сътрудничество;

10.

Подчертава, че ЕС трябва да наблегне върху значението на прилагането на правото на участие и правото на достъп до информация и механизми за публична отчетност, като например отворени данни, като основни принципи на демокрацията във всички платформи за диалог с трети държави, включително в двустранните отношения и на най-високо равнище; подчертава, че свободата на печата и медиите както онлайн, така и офлайн е от жизненоважно значение в това отношение; предлага ЕС да финансира проекти в трети държави за подкрепа на правоприлагането на тези принципи, особено в държави, в които протичат процеси на демократизация, като гарантира интегриране на принципа на равенство между половете и обезпечи включването на гражданското общество, особено на защитниците на правата на човека, профсъюзните организации, жените и особено уязвимите групи от населението в тези процеси, както и като подпомага изготвянето на законодателство за ефективната защита на лицата, които подават сигнали за нарушения;

11.

Отбелязва, че в това отношение ЕС трябва да има водеща роля, като дава пример; настоява, че ЕС и неговите държави членки следва активно да участват в международни инициативи за по-голяма бюджетна прозрачност като партньорство за открито правителство, инициативата „Открит бюджет“ и международната инициатива за прозрачност на помощта, така че да се насърчава такъв ангажимент от държавите партньори като императиви на международните стандарти за правата на човека;

12.

Призовава Комисията да предложи разширяване на определението за защитниците на правата на човека в Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека с цел включване на активистите за борба с корупцията, на разследващите журналисти и по-специално на лицата, които подават сигнали за нарушения;

13.

Посочва, че ЕС, в качеството си на водещ в световен мащаб донор, следва да се придържа към и да разширява неотдавнашните случаи на обвързване на предоставянето на външна помощ от ЕС с бюджетни реформи към по-голяма прозрачност, достъп до данни и процеси на участие и хармонизиране на ръководните принципи в това отношение с други донори; счита, че ЕС следва да установи ясни и публични референтни критерии и стандарти, като използва основан на стимули подход, с цел правителствата бенефициери да отворят своите бюджетни процеси и да включат прозрачността, общественото участие и компонентите на надзор в своите усилия чрез обучение или техническа помощ; настоятелно призовава ЕС да насърчава и подкрепя развитието на благоприятна среда за надзорните органи в развиващите се държави (включително парламенти, сметни палати, организации на гражданското общество и медиите) да изпълняват своите ключови функции и следователно да водят борба с корупцията;

14.

Посочва, от друга страна, че ЕС следва да използва рамката на „напреднали партньорства“ с трети държави, за да упражни ефективен натиск върху режимите, които страдат от ендемична корупция, за предприемане на реформи за прилагане на горепосочените принципи; счита, че политическият диалог, натискът и сътрудничеството от страна на ЕС към необходимостта от реформа следва да бъдат явни и прозрачни и следва да интегрират адекватни и амбициозни механизми за мониторинг; счита, че ЕС следва публично да осъди приемането на закони, които ограничават свободата на медиите и дейностите на гражданското общество като крайъгълни камъни за отчетността, и че той следва да изготви стратегии за адаптиране на отношенията с тези държави, така че да се насърчават реформи по явен начин; подчертава необходимостта от ясно определени и спазвани клаузи за правата на човека в споразуменията с трети държави, които биха дали възможност за прекратяването на всяко споразумение за партньорство, когато са налице тежки нарушения на правата на човека;

15.

Подкрепя повишената прозрачност на процеса на вземане на решения относно инвестициите на европейски публични средства, а именно в проекти на ЕИБ и ЕБВР, които могат да имат неблагоприятно въздействие върху правата на човека; настоятелно призовава ЕИБ и ЕБВР да засилят своите политики за борба с измамите и корупцията с цел гарантиране на пълна прозрачност на инвестициите извън Европейския съюз; подчертава необходимостта ЕИБ и ЕБВР да потвърдят своята воля за избягване на рискови инвестиции, по-специално чрез финансови посредници, и да възприемат основан на риска подход и по-добри оценки на въздействието върху правата на човека на проектите, които подкрепят, в допълнение към извършването на добра надлежна проверка на правата на човека и интегритета на всички дейности на техните клиенти; счита, че следва да се отдели специално внимание на осигуряването на участието на обществеността, както и на безплатни предварителни и информирани консултации на засегнатите общности на всички етапи на планирането, прилагането, мониторинга и оценяването на финансираните проекти; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да използват своето влияние като изключителни членове на ЕИБ и основни акционери на ЕБВР с цел насърчаване на съществена реформа на тези институции, за да се даде възможност за по-голям демократичен контрол на техните решения и отчетност;

16.

Счита, че международните финансови институции като МВФ и Групата на Световната банка следва да провеждат оценка на риска от корупция в рамките на мерките, предложени на държавите длъжници чрез процесите на стабилизиране и асоцииране, в допълнение към оценка на въздействието на последните върху правата на човека; счита, че процесите на стабилизиране и асоцииране следва да включват реформи за подобряване на управлението и прозрачността; настоява, че адекватни и независими системи за надзор, които са добре осигурени с ресурси, следва да проследяват изпълнението на програмите, като провеждат чести одити и проверки; добавя, че следва да се обърне специално внимание на завземането на земя, принудителното изселване, възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната, отделните бюджети за отбраната и финансирането на военни и паравоенни дейности в държавите длъжници; призовава държавите членки да използват своето влияние като членове на МВФ и Световната банка, за да окажат натиск за по-голяма прозрачност и механизми за участие при преговорите за процесите на стабилизиране и асоцииране и други програми за финансиране и да насърчават по-голям демократичен контрол на техните решения и отчетност;

17.

Призовава двустранните и многостранните финансови институции, включително Групата на Световната банка, МВФ, регионалните банки за развитие, агенциите за експортно кредитиране и банките от частния сектор да изискват предприятията от добивната промишленост и правителствата да спазват изискванията на „Публикувай какво плащаш“ и/или стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост за прозрачността на плащанията като предварително условие за цялата подкрепа за проекти;

18.

Приветства плана за действие за борба с корупцията, приет на срещата на Г-20 в Сеул, и счита, че създаденият импулс следва да се запази, за да се гарантират координирани международни усилия, насочени към борба с корупцията в ключови области;

19.

Подчертава, че тъй като най-бедните хора в развиващите се държави разчитат в голяма степен на обществени услуги, те са несъразмерно засегнати от корупцията в малък мащаб, включително т.нар. „тиха корупция“, когато длъжностните лица не предоставят услугите или приноса, за които правителството им е платило (напр. в случаите на отсъстващи учители в държавните училища или отсъстващи лекари в здравните заведения, осигуряващи първично здравеопазване);

20.

Подчертава, че корупцията създава пречки пред преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и отблъсква външните лица от започване на икономическо сътрудничество с развиващите се държави;

21.

Счита, че борбата с корупцията, включително данъчните убежища, укриването на данъци и незаконното изтичане на капитали, е част от по-широките усилия за насърчаване на доброто управление, което се определя като един от ключовите приоритети за повишаване на ефективността на политиката на ЕС за развитие в Програмата за промяна от 2011 г. (COM(2011)0637); подчертава необходимостта от цялостно и незабавно прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

22.

Посочва, че всички усилия за борба с корупцията следва да бъдат съпътствани от подкрепа за програми, предназначени да предотвратяват корупцията чрез образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността;

23.

Припомня ангажиментите, поети чрез Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие и призовава ЕС и неговите държави членки да ги приложат, за да увеличат съвместните усилия за борба с корупцията и незаконните парични потоци;

24.

Счита, че осигуряването на съгласуваност на политиките за развитие е от съществено значение за справянето с корупцията и нейното изкореняване; подчертава също така, че помощта от ЕС, предоставяна в рамките на Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския фонд за развитие (ЕФР), в областта на фискалното управление и действията за борба с данъчните измами трябва да бъде увеличена;

25.

Изисква държавите членки да изменят своето наказателно право, когато е необходимо, с цел установяване на юрисдикция над лица независимо от тяхното гражданство, намиращи се на тяхна територия, които са извършили деяния на даване на подкуп или незаконно присвояване на публични средства, независимо от това къде е възникнало престъплението, доколкото постъпленията от тези престъпни дейности се намират във въпросната държава членка или са били изпрани в нея, или лицето има „тясно отношение“ с държавата членка, а именно чрез гражданство, пребиваване или действителна собственост на дружество със седалище или с дъщерно предприятие в държавата членка;

26.

Посочва обаче, че държавите членки следва да извършват внимателна преценка при предоставянето на информация на трети страни относно лица, обвинени в корупция, присвояване или укриване на данъци, за да не се замесват несправедливо защитници на правата на човека, както беше сторено в случая с Алес Беляцки;

27.

Счита, че законодателството, свързано с клеветата/дискредитирането, може да възпре предоставянето на информация за корупция в трети държави; следователно настоятелно призовава всички държави членки да имат водеща роля, като дават пример и да премахнат санкциите в законите за клевета/дискредитиране в своите правни системи, поне в случаите, когато става въпрос за обвинения в организирана престъпност, корупция и изпиране на пари в държавите членки и в чужбина;

28.

Настоятелно призовава държавите членки да приемат, в съответствие с препоръките на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), законодателни и други мерки, с които умишлено извършено незаконно обогатяване, т.е. съществено увеличение на имуществото на държавен служител, което той или тя не може разумно да обясни във връзка със своето законно възнаграждение, да бъде установено като престъпление;

29.

Приветства заявлението от Джакарта относно принципите за агенциите за борба с корупцията от ноември 2012 г.; насърчава ЕС и държавите членки да отидат по-далеч и да дадат тласък на международно равнище във връзка с необходимостта от разглеждането на липсата на ефективност при справянето с корупцията на институциите за борба с корупцията, създадени в много развиващи се държави, предимно поради техните институционални договорености, липса на функционална независимост от изпълнителната власт, липса на политическа подкрепа, източниците на тяхното финансиране, техните правила за подбор и назначаване на длъжностни лица и техните правомощия за правоприлагане;

30.

Призовава ЕС и държавите членки да започнат разработването на международни стандарти относно независимостта и ефективността на органите за борба с корупцията, изготвени на междуправителствено равнище с цел окончателно приемане от Общото събрание на ООН, които да са еквивалентни на Принципите от Париж за националните институции по правата на човека или да са в същия енергичен обхват като тях; подчертава, че тези принципи следва да бъдат използвани като референтни критерии за отчетност чрез оценки на изпълнението на партньорски прегледи;

31.

Призовава Комисията да консолидира сътрудничеството с други донори и с Международната организация на висшите одитни институции, с цел развитие на капацитета на висшите одитни институции в държавите бенефициери на помощта, за да се приложат международните стандарти за висшите одитни институции в развиващите се държави;

32.

Настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да насърчават и демонстрират подкрепа за учредяването на международна комисия срещу корупцията, създадена с международен договор или с протокол към Конвенцията на ООН за борба с корупцията, което би довело до международен орган от разследващи органи, разполагащ с еквивалентни правомощия на националните правоприлагащи органи и органи на прокуратурата, който да разследва и преследва престъпления, свързани с корупция, на националните територии на държавите страни по договора и също така да е в състояние да привлича под съдебна отговорност лица в националните наказателни съдилища;

33.

Приканва държавите — членки на ЕС да подкрепят създаването на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека с изчерпателен мандат, включително целеви план и периодична оценка на антикорупционните мерки, предприемани от държавите; приканва държавите членки, които са подписали, но все още не са ратифицирали Наказателната конвенция относно корупцията, плод на усилията на Съвета на Европа и открита за подписване на 27 януари 1999 г., да я ратифицират на най-ранната възможна дата;

34.

Обръща внимание на съществуването на наръчник, основан на Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, който позволява на дружествата да предприемат ефективни мерки за вътрешен контрол и ефективни мерки в областта на етиката и привеждането в съответствие с цел предотвратяване и разкриване на трансграничната корупция;

35.

Изисква всички предприятия на ЕС да изпълнят своята корпоративна отговорност за спазване на правата на човека в съответствие с ръководните принципи на ООН; приветства готовността на Комисията да разработи насоки за правата на човека за малките и средните предприятия; призовава държавите — членки на ЕС да разработят свои собствени национални планове за изпълнение на ръководните принципи на ООН и да настояват на необходимостта държавите партньори също да се придържат към международно признатите стандарти за корпоративната социална отговорност, като например Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика;

36.

Призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека, подпомагане на корупцията или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

37.

Отбелязва, че повечето инициативи за подобряване на корпоративната практика в трети държави, особено в зоните на конфликт, като Глобалния договор на ООН и Насоките на ООН за бизнеса и правата на човека, не създават обща основа и правилно прилагане на насоките, като разчитат на доброволната инициатива на дружествата да ги спазват; призовава ЕС да има водеща роля в международните усилия за създаване на такива нормативни стандарти, най-малко в рамките на юрисдикцията на ЕС, като се постави акцент върху отчетността на директорите на транснационални корпорации и върху механизмите за правна защита за жертвите;

38.

Настоятелно призовава Комисията да предложи законодателство, с което се поставя изискване дружествата от ЕС да гарантират, че техните покупки не подкрепят участници в корупция, конфликти и тежки нарушения на правата на човека, а именно като извършват проверки и одити на своите вериги за доставки на суровини и чрез публикуване на констатациите; счита, че задължителното извършване на надлежна проверка от дружества от ЕС, в съответствие с насоките, публикувани от ОИСР, би насърчило европейските предприятия и би довело до по-съгласувани политики на ЕС в областта на правата на човека и политики за развитие, особено в региони, засегнати от конфликти;

39.

Отново подчертава необходимостта за ЕС и държавите членки да предприемат подходящи мерки за мониторинг и евентуално налагане на санкции, включително наказателни, на дружествата със седалище, разположено на тяхната територия, които участват в корупционни схеми в трети държави; призовава Комисията да изготви публичен списък на дружествата, които са били осъдени за корупционни практики или чиито служители са подведени под наказателна отговорност за корупционни практики в държавите членки или в трети държави; счита, че подобно изброяване следва да попречи на въпросните дружества да участват в процеси на възлагане на обществени поръчки или да се възползват от фондове на ЕС в държавите — членки на ЕС или в трети държави, в случай на присъда и до окончателно съдебно решение за оправдаване; подчертава факта, че „изготвянето на черен списък“ може да бъде ефективно при разубеждаването на дружествата от участие в корупционни дейности и им предоставя добър стимул за подобряване и укрепване на техните вътрешни процедури за интегритет;

40.

Приветства споразуменията, постигнати между Европейския парламент и Съвета, в които се изисква дружествата от добивната промишленост и дърводобивът от девствени гори да оповестяват плащания на правителства по държави и проекти; настоятелно призовава правителствата на всички държави партньори да изискват еквивалентно оповестяване на плащанията на транснационални дружества, вписани в регистъра или регистрирани на финансовите пазари в тяхната юрисдикция; настоятелно призовава ЕС да насърчава този стандарт за отчетност в контекста на своите отношения с държавите партньори; счита, че Комисията, в рамките на предстоящото преразглеждане на въпросното законодателство, следва да разгледа разширяване на обхвата на докладването за всяка отделна държава, така че да се включат транснационалните дружества от всички сектори, както и оповестяване на повече информация, като например относно продажби, активи, служители, печалби и данъци;

41.

Подчертава, че корупцията често подтиква към престъпления и допринася за възникването на конфликти и нестабилност и счита, че ЕС следва да придаде по-голяма тежест на борбата с корупцията в своите усилия за предотвратяване на конфликти и в своите действия за справяне със ситуации на нестабилност;

42.

Подчертава решаващата роля на високи стандарти на интегритет сред мироопазващите сили в рамите на ООН и Африканския съюз, а именно в контекста на Механизма за подкрепа на мира в Африка; подкрепя исканията за реформа на системата на ООН за мерки във връзка с интегритета, а именно необходимостта от консолидиране на всички разследвания за неправомерни действия на длъжностни лица, включително разследвания на място, в едно вътрешно образувание за надзор; по тази причина призовава ООН да предприеме мерки с цел да гарантира, че лицата, които стават жертва на мироопазващи сили, имат право на средства за правна защита, и да подобри механизмите за докладване и политиката за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения;

43.

Подчертава необходимостта от разработване и актуализиране на Общите стандарти за поведение и кодекса за поведение за мисии на ЕС във връзка с общата политика на сигурност и отбрана, които адекватно да отразяват усилията срещу корупцията както в мисиите, така и в районите, в които се провеждат мисии; призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат мерки с цел да гарантират, че лицата, които са станали жертва на европейски персонал, участващ в мироопазващи мисии и в мисии в областта на правовия ред, имат ефективно право на средства за правна защита; настоятелно призовава Съвета да изготви безопасни и подходящи механизми за докладване и ефективна политика за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения; подчертава, че тези механизми трябва да отчитат въпросите на пола;

44.

Приветства инициативи като Документа от Монтрьо и Международния кодекс за поведение на частните доставчици на услуги в областта на сигурността (ICoC); приветства неотдавнашната подкрепа на Европейския съюз за Документа от Монтрьо и големия и увеличаващ се брой на потвържденията от страна на държавите — членки на ЕС; при все това подчертава, че е необходимо по-добро правоприлагане на установените принципи; призовава всички държави — членки на ЕС допълнително да развият своето национално законодателство и регламентация в съответствие със стандартите, изложени в Документа от Монтрьо, и препоръчва те и ЕС да сключват договори единствено с частни военни и охранителни дружества, които поддържат принципите на инициативите; призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят създаването на механизъм за надзор на ICoC, който следва да бъде орган за съответствие, който е в състояние да разглежда жалби и да налага възпиращи санкции (включително изменения на договорите, изискващи допълнителни ограничения, издаване на официални предупреждения, финансови санкции и временно или постоянно премахване на частните военни и охранителни дружества от системата на ICoC) с цел да се гарантира съответствие с техните задължения в рамките на ICoC и в крайна сметка частните доставчици на услуги в областта на сигурността да бъдат държани под отговорност за тях;

45.

Изисква ЕС и държавите членки да подкрепят създаването на международна рамка за регулиране на дейностите на частните военни и охранителни дружества, като създадат равни условия за конкуренция, така че приемащите държави да имат правомощията да регулират частните военни и охранителни дружества и договарящите се държави да могат да използват своята власт за защита на правата на човека и предотвратяване на корупцията; подчертава, че такава рамка трябва да включва възпиращи санкции за нарушения, отчетност за нарушителите и ефективен достъп до средства за правна защита за жертвите в допълнение към система за лицензиране и мониторинг, която да изисква всички частни военни и охранителни дружества да представят независими одити и да участват в задължително обучение за целия персонал в областта на правата на човека;

46.

Препоръчва държавите членки да засилят прилагането на глава IV (Международно сътрудничество) и глава V (Възстановяване на активи) от Конвенцията на ООН за борба с корупцията, особено с цел да се придаде по-голяма ефективност на правната взаимопомощ, поискана от трети държави, по-специално при тълкуването на националното законодателство по начин, който да улеснява поисканата помощ и чрез премахване на връзката между конфискацията и присъдата в отправящата искане държава за целите на предоставяне на правна взаимопомощ, както и чрез предоставяне на необходимите човешки и финансови ресурси, които да позволят на съдебните им системи да разглеждат делата правилно и бързо; настоятелно призовава ЕС да отдаде приоритет на този въпрос от важно значение в трети държави, в които протичат процеси на демократизация, а именно при разглеждането на правните бариери и липсата на готовност за сътрудничество от страна на финансовите центрове в ЕС, които често поддържат неотзивчив и неефективен режим на правна взаимопомощ;

47.

Счита, че стандартната клауза за правата на човека, въведена във всички споразумения с трети държави, следва да включва също така ангажимент по отношение на защитата и насърчаването на доброто управление;

48.

Насърчава Комисията в следващото преразглеждане на Споразумението от Котону да предложи спазването на принципа на добро управление като съществен елемент от Споразумението и да разшири обхвата на определението на понятието „корупция“, като се даде възможност за санкциониране на нарушенията на клаузата за добро управление при всички сериозни обстоятелства, а не само във връзка с икономическите и секторните политики и програми, в които Европейският съюз е основен партньор от гледна точка на финансовата подкрепа;

49.

Приветства решението на работните групи ЕС–Египет и ЕС–Тунис да завършат изготвянето на пътна карта за връщането на незаконно придобити активи, които са все още замразени в редица трети държави; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да спазват изцяло съществуващите международни норми, уреждащи възстановяването на активи, например глава V от Конвенцията на ООН за борба с корупцията, плана за действие за възстановяване на активи, както е разработен от партньорството на Г-8 от Довил с арабските държави, които се намират в преход, и новата законодателна рамка, разработена от Съвета на 26 ноември 2012 г.; счита, че разпоредбите за възстановяване на активи ще подпомогнат усилията на държавите да компенсират най-лошите последици от корупцията и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да полагат значителни усилия, насочени към улесняване на връщането на присвоени активи, отнети от предишните режими, на хората от държавите от арабската пролет; подчертава значението на основан на правата на човека подход при разглеждането на възстановяването на активи и държавния дълг от държави, излизащи от режими, при които корупцията е ендемична; подкрепя инициативи за извършване на одит на външния и вътрешния държавен дълг с цел откриване на корупция и нейното въздействие върху правата на човека; призовава държавите членки да подкрепят инициативите за извършване на одит на дълга;

50.

Призовава ЕС и държавите членки да предоставят правна и техническа помощ на развиващите се държави, които желаят да възстановят откраднати активи (или активи, натрупани по незаконен начин от диктатури), които се съхраняват на територията на Европейския съюз;

51.

Посочва, че корупцията в търговията с оръжие представлява голяма част от корупцията в световните транзакции; приветства Договора за търговията с оръжие (ДТО), приет от Общото събрание на ООН на 2 април 2013 г., с който се установяват общи задължителни стандарти и критерии за оценяване на международните трансфери на оръжие; приветства ангажимента на държавите членки да подпишат Договора за търговията с оръжие на най-ранната възможна дата и ги призовава да имат също така водеща роля във връзка с усилията на ООН за бързо ратифициране и прилагане на Международния договор за търговията с оръжие от всички държави — членки на ООН; насърчава ЕС да гарантира по-голяма бдителност по отношение на износа на европейските предприятия за производство на оръжия и да води борба с липсата на прозрачност в сектора на търговията с оръжие, особено във връзка с използването на посредници и икономически/промишлени компенсации, в съответствие с Обща позиция 2008/944/ОВППС на Съвета от 8 декември 2008 г. определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване;

52.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и на парламентите на държавите — членки на ЕС, на държавите кандидатки и на асоциираните държави, на Съвета на Европа, на Африканския съюз, на Международния валутен фонд, на Световната банка, на Европейската инвестиционна банка, на Европейската банка за възстановяване и развитие и на Обединените нации.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/16

—

като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година (1), и по-специално подготвително действие „Междуинституционална система за определяне на дългосрочните тенденции на развитие“ в бюджета за 2013 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и по-специално член 54, параграф 2, букви а) и (б) и член 54, буква д) от него, и неговите правила за прилагане,

—

като взе предвид доклада на ESPAS (Европейската система за стратегически и политически анализ), озаглавен „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, изготвен от Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС) (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становищата на комисията по регионално развитие и на комисията по конституционни въпроси (А7-0265/2013),

А.

като има предвид, че живеем в период на бърз преход — очевиден по отношение на динамиката на властта, демографските промени, изменението на климата, урбанизацията и технологиите — поради което става все по-необходимо лицата, определящи политиките, от всички юрисдикции да влагат повече усилия в изследването и наблюдението на основните световни тенденции;

Б.

като има предвид, че в бюджета на ЕС за 2010 г., по инициатива на Парламента, беше предвидено Комисията да постави началото на двугодишен пилотен проект с цел проучване на възможността за създаване на „междуинституционална система за идентифициране на дългосрочните тенденции по отношение на основните политически въпроси, пред които е изправен ЕС“;

В.

като има предвид, че в бюджета на ЕС за 2012 г. беше дадено разрешение проектът да премине към следващата фаза под формата на подготвително действие за срок от три години (от 2012 до 2014 г.), с цел да бъде разработена, до края на 2014 г., пълноценно функционираща Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS) с участието на всички съответни институции на ЕС, като се развие „тясно оперативно сътрудничество между изследователските отдели на различните институции и органи на ЕС, които анализират средносрочните и дългосрочните политически тенденции“ (3);

Г.

като има предвид, че установяването на трайна междуинституционална система на административно равнище за идентифициране и очертаване на основните тенденции, способни да оформят бъдещия политически контекст, би подпомогнало и подкрепило институциите на ЕС при подготовката и предприемането на ответни действия във връзка с предизвикателствата и при определянето на съгласувани възможни стратегии през следващите години;

Д.

като има предвид, че една добре установена и призната система би могла да осигури основа за размисъл в контекста на изготвянето на бюджета на ЕС и определянето на политическите приоритети на годишна и многогодишна основа и като установи по-пряка връзка между финансовите средства и политическите цели;

Е.

като има предвид, че увеличаването на правомощията на жените не може да се осъществи без признаването и ефективното прилагане на техните права; като има предвид, че ESPAS би могла също така да осигури ефективен анализ на предизвикателствата пред действията за насърчаване на равенството между половете, от увеличаването на политическите правомощия до борбата с всички форми на дискриминация спрямо жените;

Ж.

като има предвид, че в първия изготвен с подкрепата на ESPAS доклад, „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, изготвен по искане на ЕИИС, се идентифицират няколко световни тенденции, които вероятно ще определят облика на света през следващите десетилетия;

З.

като има предвид, че тези тенденции включват по-конкретно: все по-голямото увеличаване на правата и възможностите на индивида, подхранвано отчасти от технологичното развитие; по-силния акцент върху устойчивото развитие на фона на нарастващ недостиг на ресурси и трайна бедност, към които се прибавят последиците от изменението на климата; както и появата на международна система, характеризираща се с изместване на властта извън контрола на държавите, с нарастващи пропуски в управлението, тъй като традиционните механизми, регулиращи междудържавните отношения, не успяват да дадат адекватен отговор на потребностите на обществото;

1.

Счита, че последователното и ефективно определяне на политиката на ЕС ще зависи все повече от навременното идентифициране на дългосрочните световни тенденции, които оказват влияние върху предизвикателствата и възможностите за избор, пред които е изправен Съюзът в един все по-сложен и взаимозависим свят;

2.

Подчертава, че е важно институциите на ЕС да си сътрудничат по ефективен начин за наблюдението и анализа на тези дългосрочни тенденции, както и да си сътрудничат и да работят в мрежа с други участници, в т.ч. по-широк кръг представители на научноизследователската общност, както в рамките на Европейския съюз, така и извън него, които се интересуват от сходни проблеми в трети държави; подчертава във връзка с това, че е важно да се продължи процесът на изграждане на ефективен капацитет за осигуряването на независим, висококачествен междуинституционален анализ и консултации относно основните тенденции, с които се сблъскват лицата, определящи политиките, в системата на ЕС;

3.

Посочва, че в съответствие с принципа на субсидиарност развитието на дългосрочни социално-икономически стратегии и прилагането на политиките в ЕС е отговорност на голям брой обществени организации като европейските институции, министерствата, службите на регионални или местни органи и специалните агенции; подчертава факта, че икономическите и социалните партньори, неправителствените организации и други заинтересовани страни също са от значение за разработването на дългосрочните стратегии наред с публичните органи в държавите членки и европейските институции; затова подчертава, че следва да се прилага подход на многостепенно управление;

4.

Подчертава, че поради своя многогодишен, дългосрочен и хоризонтален характер политиката на сближаване е необходимо да бъде политика със силен компонент на предварително планиране и че като се има предвид значителният й дял в бюджета на ЕС, е необходимо да заема важно място в предварителното планиране на бюджета;

5.

Счита, че формулирането на политиката на сближаване и на политиката в други области зависи все повече от навременното идентифициране на дългосрочните световни тенденции; отбелязва във връзка с това различни доклади, ориентирани към бъдещето, като например проект „Европа 2030“ (доклад на вниманието на Европейския съвет, изготвен от групата за размисъл относно бъдещето на Европейския съюз „Проект Европа 2030“) и „Глобални тенденции 2030 — гражданите в един взаимосвързан и полицентричен свят“, подготвен от Европейския институт за изследване на сигурността (ЕИИС) като част от проекта за Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS); препоръчва по-тясна координация при подобни инициативи за докладване;

6.

Призовава за интегриране на въпросите за равенството между половете в оценката на дългосрочните световни тенденции и бъдещи доклади като средство за борба срещу нарушенията на правата на човека, дискриминацията и бедността;

7.

Приветства по-конкретно постигнатия до момента резултат от пилотния проект (2010 — 2011 г.) и подготвителното действие (2012 — 2014 г.) на административно равнище, предназначени за изграждането на Европейска система за стратегически и политически анализ (ESPAS), с цел да се допринесе за идентифицирането на дългосрочните тенденции по основните въпроси, пред които е изправен Съюзът, и настоятелно препоръчва този процес да продължи и след приключването на настоящото подготвително действие; счита освен това, че подобна система следва да включва служители от всички съответни институции и органи на ЕС, в т.ч. Комитета на регионите; счита, че механизмът за докладване трябва да бъде предмет на дискусия, включваща всички съответни обединения за защита на колективни интереси, предприятия и неправителствени организации;

8.

Настоятелно призовава четирите институции и органи, които понастоящем участват в процеса ESPAS — Комисията, Парламента, Съвета и Европейската служба за външна дейност — да изготвят и подпишат някакво междуинституционално споразумение, което в най-добрия случай да бъде сключено през пролетта на 2014 г., като всеки от партньорите се задължи да поддържа споразумението и да участва в него на постоянна основа;

9.

Подчертава, че е необходимо участващите институции и органи да предоставят необходимия персонал и финансови ресурси за системата ESPAS чрез бюджета на всеки от тях, при пълно спазване на Финансовия регламент, и по-специално член 54, буква д) от него, както и в контекста на годишната бюджетна процедура, за да се гарантира, че този капацитет може да се развива през следващите години без отражение върху бюджета; подчертава, че е необходимо институциите на ЕС да инвестират в персонал с конкретен опит, който да допринася пълноценно за анализа и мониторинга на световните тенденции и който е способен също така да идентифицира възможности за действие и да формулира препоръки съобразно специфичните потребности на всяка институция на ЕС;

10.

Настоява ESPAS да бъде ръководена и наблюдавана от междуинституционален съвет с подходящ състав, който ще определя мандата и приоритетите на ESPAS и ще назначава директора и другите длъжностни лица и в който Парламентът, ако пожелае, ще бъде представляван от свои членове, като се има предвид при все това, че в рамките на предоставения й мандат, конкретната дейност на ESPAS следва да се осъществява на независима основа;

11.

Приветства намерението да се използва процесът ESPAS, така че въз основа на нейната световна мрежа да се изгради глобална онлайн база данни с документи и материали от различни източници, свързани със средносрочните и дългосрочните тенденции, със свободен достъп за лицата, определящи политиките, и гражданите от цял свят;

12.

Приветства факта, че това по-тясно административно сътрудничество между институциите на ЕС чрез процеса ESPAS ще доведе до представянето, като част от подготвителното действие, на прогнозен доклад, в който се анализират дългосрочните тенденции и тяхното отражение върху предизвикателствата и възможностите за избор, пред които ще бъде изправен Съюзът през периода 2014 — 2019 г., като докладът трябва да бъде представен на вниманието на бъдещите председатели на институциите през 2014 г.; счита, че това е положителна инициатива, която следва да се повтаря най-малко на всеки пет години;

13.

Счита, че една постоянна система — предназначена да осигурява на институциите на ЕС редовен анализ на средносрочните и дългосрочните тенденции, за да се насърчи един по-стратегически подход към вземането на решения — следва да включва разпоредби за представянето на институциите на годишен „доклад за стратегическите тенденции“, преди разискванията относно състоянието на Съюза и публикуването на годишната работна програма на Комисията, за да се проследи и оцени променящият се модел на дългосрочните тенденции и да се осигури също така на бюджетния орган специфична подкрепа в навечерието на преговорите за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г., както и в случай на междинно преразглеждане на МФР за периода 2014 — 2020 г.;

14.

Възлага на своя председател да предаде настоящия доклад на Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/19

—

като взе предвид членове 12, 15, 16, 27, 28, 30, 31 и 33 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 45, 81 и 146 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз по дела C-18/02 (1), C-341/05 (2) и C-438/05 (3),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0291/2013),

А.

като има предвид, че прегледът на Регламент „Брюксел I“ (4) беше много успешен, тъй като въведе значителни подобрения в нормите относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела в рамките на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че в обхвата на процедурата по преработка не бяха включени някои въпроси на трудовото право;

В.

като има предвид, че Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. (5) предвижда да се използва техниката за преработване за актове, които биват често изменяни;

Г.

като има предвид, че е важно да се гарантира съгласуваност между правилата за компетентността по отношение на спор и правилата за приложимото право при спор;

Д.

като има предвид, че основна загриженост на международното частно право на европейско равнище е да се предотврати явлението „търсене на най-благоприятна правна система“ — особено когато това може да бъде във вреда на по-слабата страна, по-специално на работниците и служителите, и да се гарантира най-високото възможно равнище на предсказуемост по отношение на компетентността;

Е.

като има предвид, че по принцип компетентен следва да е съдът, който има най-тясна връзка с делото;

Ж.

като има предвид, че редица придобили известност дела на европейски съдилища относно компетентността на съда и приложимото право във връзка с индивидуални трудови договори и колективни трудови спорове предизвикаха опасения, че националните разпоредби в областта на трудовото право биха могли да бъдат подронени от европейските норми, което в определени случаи може да доведе до това, правото на една държава членка да бъде прилагано от съда на друга държава членка (6),

З.

като има предвид, че поради ключовото значение на трудовото право за конституционната и политическата идентичност на държавите членки е важно европейското право да зачита националните традиции в тази област;

И.

като има предвид, че е също така в интерес на доброто правораздаване правилата относно компетентността да бъдат приведени в съответствие с правилата относно приложимото право доколкото е възможно;

Й.

като има предвид, че изглежда уместно да оцени дали е необходимо да се направят промени в правилата относно компетентността в областта на трудовото право;

К.

като има предвид по-специално, че по отношение на колективните трудови спорове следва да са компетентни съдилищата в държавите членки, в които се предвиждат или са проведени действията по колективен трудов спор;

Л.

като има предвид, че по отношение на индивидуалните трудови договори следва да се гарантира, доколкото е желателно, че компетентност имат съдилищата на държавите членки, които са най-тясно свързани с трудовото правоотношение;

1.

Поздравява институциите за успешния преглед на Регламент „Брюксел I“;

2.

Счита, че въпросите на трудовото право следва да бъдат допълнително разгледани от Комисията с оглед на евентуално бъдещо преразглеждане;

3.

Отбелязва, че един от основните принципи на правилата относно компетентността в международното частно право е защитата на по-слабата страна и че целта за защита на работниците и служителите е включена в настоящите правила относно компетентността;

4.

Отбелязва, че работниците и служителите като цяло са добре защитени от правилата относно компетентността по трудови въпроси, когато са ответници по трудови дела, заведени от работодателите им посредством изключителните основания за компетентност, предвидени в Регламент „Брюксел I“;

5.

Настоятелно призовава Комисията да прецени дали настоящата правна рамка съгласно Регламент „Брюксел I“ в достатъчна степен взема предвид специфичните особености на действията в областта на заетостта;

6.

Призовава Комисията да обърне специално внимание на следните въпроси:

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на Европейския икономически и социален комитет.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/21

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който подчертава ценностите, общи за държавите членки, като плурализма, липсата на дискриминация, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между мъжете и жените, и член 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), с който се установява принципът за интегриране на принципа на равенство между половете, като се заявява, че във всички свои дейности Съюзът полага усилия за премахването на неравенствата и за насърчаване на равенството между мъжете и жените,

—

като взе предвид член 19 от ДФЕС, в който се говори за борбата с дискриминацията, основана на пола,

—

като взе предвид член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 18 декември 1979 г. относно премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW),

—

като взе предвид декларацията и платформата за действие от Пекин, приети от Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., и своите резолюции от 18 май 2000 г. (1), 10 март 2005 г. (Пекин + 10) (2) и от 25 февруари 2010 г. (Пекин + 15) (3),

—

като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), приети на срещата на високо равнище на хилядолетието, организирана от ООН през септември 2000 г., и по-специално ЦХР за насърчаване на равенството на половете и участието на жените като предпоставка за преодоляване на глада, бедността и болестите, като се постигне равенство на всички нива на образование и във всички области на дейност, равнопоставен контрол на ресурсите и еднакво представителство в обществения и политическия живот,

—

като взе предвид Европейския пакт за равенство между мъжете и жените (2011–2020 г.), приет от Европейския съвет през март 2011 г.,

—

като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—

като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека и биомедицината,

—

като взе предвид насоките на Европейския съюз за утвърждаване на спазването на международното хуманитарно право, по отношение на смъртното наказание, по отношение на изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и относно защитниците на правата на човека, както и относно диалозите по правата на човека с държави извън ЕС, за утвърждаването и защитата на правата на детето и относно насилието срещу жените и момичетата и борбата с всички форми на дискриминация на жените,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 2 декември 1998 г., постановяващи, че годишната оценка на прилагането на Програмата за действие от Пекин ще се основава на количествени и качествени параметри и показатели за сравнение,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 2 и 3 юни 2005 г., в които държавите членки и Комисията се приканват да заздравят институционалните механизми за насърчаване на равенството между половете и да създадат рамка за оценка на прилагането на Програмата за действие от Пекин, с цел да се проследява по-последователно и систематично постигнатият напредък,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 5 и 6 декември 2007 г. относно прегледа на прилагането от държавите членки и институциите на ЕС на Платформата за действие от Пекин, както и изготвения от португалското председателство съпътстващ доклад, който съдържа показатели за жените и бедността,

—

като взе предвид „Стратегията за равенство между жените и мъжете: 2010-2015“, представена на 21 септември 2010 г., и придружаващия я работен документ на службите на Комисията относно действията за изпълнение на тази стратегия,

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно Плана за действие на ЕС относно равенството между половете и участието на жените в политическия и икономическия живот при сътрудничеството за развитие (2010-2015 г.),

—

като взе предвид общата декларация на министрите от ЕС, отговарящи по въпросите на равенството между половете, направена на 4 февруари 2005 г. в контекста на 10-годишния преглед на Програмата за действие от Пекин, в която, наред с другото, се потвърждава тяхната силна подкрепа и ангажираност по отношение на пълното и ефективно прилагане на Декларацията и Програмата за действие от Пекин,

—

като взе предвид заключенията, приети на 15 март 2013 г. от 57-та сесия на Комисията на ООН по статута на жените, в които за първи път в международен текст изрично се признава явлението на свързаните с пола убийства или „убийствата на жени“;

—

като взе предвид съвместното изявление от 2011 г. „Предотвратяване на избора на пол въз основа на полови предубеждения“, представено от Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ), Фонда на ООН за населението (ФНООН), Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ), „ООН Жени“ и Световната здравна организация (СЗО),

—

като взе предвид декларацията и програмата за действие на Международната конференция за населението и развитието, проведена в Кайро през 1994 г. (МКНР), ключовите действия за по-нататъшното ѝ изпълнение, както и Резолюция 65/234 на Общото събрание на ООН относно последващите действие във връзка с Международната конференция за населението и развитието след 2014 г. (декември 2010 г.),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2008 г. относно равенство между половете и участие на жените в политическия и икономическия живот в сътрудничеството за развитие (4), и по-специално параграф 37 от нея,

—

като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2010 г. относно годишния доклад за 2009 г. относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област (5), по-специално параграф 76, изтъкващ необходимостта от изкореняване на всички форми на дискриминация и насилие спрямо жените и момичетата, включително аборти въз основа на пола,

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно годишния доклад за 2011 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази връзка (6),

—

като взе предвид резолюцията си от 11 октомври 2007 г. за убийството на жени в Мексико и Централна Америка и ролята на Европейския съюз в борбата срещу това явление (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правата на жените и равенството между половете и становището на комисията по развитие (A7-0245/2013),

A.

като има предвид, че „убийство въз основа на пола“ е неутрално по отношение на пола понятие, отнасящо се до системно, предумишлено и основано на пола масово убийство на хора, принадлежащи към определен пол, което представлява разрастващ се, но недостатъчно отразяван проблем в няколко страни, с фатални последствия; като има предвид, че в доклада по-специално се разглеждат причините, актуалните тенденции и начините за борба с практиките на подбор на пола поради свързани със социалния пол предразсъдъци, които също така приемат формата на убийство на новородени деца и насилие чрез подбор на пола (други термини като фемицид, за които вече съществува специален доклад на Парламента (8), са били използвани по отношение на убийството на жени и момичета като краен израз на дискриминация и насилие срещу жените);

Б.

като има предвид, че въпреки новото законодателство срещу практиките на подбор на пола, момичетата са в непропорционална степен обект на безмилостна полова дискриминация, която често включва неродените деца, за които е известно, че са от женски пол, които биват абортирани, изоставяни или убивани, единствено поради факта, че са от женски пол;

В.

като има предвид, че според някои изчисления, още през 1990 г. над 100 милиона жени са били демографски „липсващи“ от световното население, вследствие на убийства въз основа на пола (9); като има предвид, че според неотдавнашни изчисления този брой се е увеличил до почти 200 милиона жени, „липсващи“ от световното население (10);

Г.

като има предвид, че убийствата въз основа на пола са световен проблем, който не се ограничава само до Азия и Европа, но се наблюдава и в Северна Америка, Африка и Латинска Америка; като има предвид, че убийства въз основа на пола представляват и всички случаи, при които бременни жени, по своя воля или под натиск, решават да не раждат децата от женски пол, тъй като се считат за тежест за обществото;

Д.

като има предвид, че в Азия и по-специално в Китай, Индия и Виетнам количественото съотношение между двата пола е особено деформирано; като има предвид, че през 2012 г. в Китай са били родени 113 момчета на всеки 100 момичета, а във Индия и Виетнам 112 момчета на всеки 100 момичета (11);

Е.

като има предвид, че в някои държави в Европа количественото съотношение между половете е особено деформирано, като през 2012 г.. в Албания, Армения, Азербайджан и Грузия са били родени 112 момчета на всеки 100 момичета (12);

Ж.

като има предвид, че убийствата въз основа на пола са практика, най-често дълбоко вкоренена в културите, където се проявява „предпочитание към раждането на синове“, неравнопоставеност между половете, трайна дискриминация и стереотипи срещу дъщерите, а в някои случаи и в страни, прилагащи държавни политики на принуда;

З.

като има предвид, че възприятията в основата на предпочитанията за деца от мъжки пол са дълбоко вкоренени и представляват част от стари традиции, свързани с въпроси като например наследяването на собствеността, продължаването на фамилното име и рода, както и желанието да бъдат спестени традиционно високите разходи по зестрата за дъщерите, с цел избягването на финансови затруднения;

И.

като има предвид, че в някои държави неадекватните системи, схеми и възможности за семейно социално осигуряване могат погрешно да доведат до „предпочитание към раждането на синове“ и практики за подбор на пола;

Й.

като има предвид, че практиките за подбор на пола нарушават равновесието между половете в обществата, изкривяват съотношението между половете и имат икономически и социални последици; като има предвид, че неравновесието между половете под формата на „излишък от мъже“ оказва отражение върху дългосрочната социална стабилност, води до увеличаване на престъпността като цяло, фрустрация, насилие, трафик на хора, сексуално робство, експлоатация, проституция и изнасилване;

К.

като има предвид, че патриархалната култура с трайно „предпочитание към раждането на синове“ не само запазва стереотипи, демократични дефицити и неравенства между половете, но също така дискриминира жените и по такъв начин създава препятствия пред тях, като не им дава възможност да се ползват напълно с равно третиране и равни възможности във всички сфери на живота;

Л.

като има предвид, че случаите на използване на практики на подбор на пола, по-високата смъртност сред новородените момичета и по-малкият брой на постъпили в училищата момичета, отколкото момчета, могат да бъдат показател за доминираща култура на „предпочитание към раждането на синове“ в някои общества; от значение е да се проучи и диагностицира дали тези явления са придружени от допълнителен демократичен дефицит в ущърб на децата от женски пол, като например влошаване на достъпа им до изхранване, образование, здравни грижи, санитарни инфраструктури, безопасна вода, медицински грижи и социално подпомагане, с цел да се намерят ефективни средства за тяхното преодоляване;

М.

като има предвид, че демографските дефицити на население от женски пол в много държави не могат да бъдат решени поради липсата на надеждни статистически данни за наблюдение на раждаемостта и смъртността;

Н.

като има предвид, че оправомощаването на жените ще допринесе за насърчаването на поведенческите и социални промени, необходими за изкореняването на практиките на подбор на пола в дългосрочен план,

О.

като има предвид, че изкореняването на практиките на подбор на пола е сложен процес, който изисква редица взаимосвързани подходи и методи, включително специализирано обучение на медицинския персонал за консултации и предотвратяване на практиките на подбор на пола в ЕС и по света,

П.

като има предвид, че застъпничеството, мерките на политики и добрите практики като например кампанията „Грижа за момичетата“ в Китай, имаща за цел повишаването на осведомеността по отношение на ценността на момичетата, както и схемата ‘Balika Samriddhi Yojana’ във Индия, предоставяща парични стимули за образованието на момичета от бедни семейства, са от съществено значение за промяната в поведенческите модели спрямо момичетата и жените;

Р.

като има предвид, че успешният пример на Южна Корея е забележителен с това, че държавата успя да промени силно изкривеното съотношение между половете от 114 момчета, родени на всеки 100 момичета през 1994 г. на 107 момчета на всеки 100 момичета през 2010 (13);

1.

Изтъква, че убийствата въз основа на пола остават престъпление и тежко нарушение на правата на човека, изискващо ефективни начини за третиране и изкореняване на намиращите се в основата на това явление причини, залегнали в патриархалната култура;

2.

Настоява на задължението на всички държави и правителства да насърчават и защитават правата на човека и да предотвратяват дискриминацията, като основа на действията в посока към изкореняване на всички видове насилие спрямо жените;

3.

Приканва правителствата да разработят и приложат мерки, насърчаващи коренни промени в манталитета и поведенческите модели спрямо жените, като по този начин да се преборят с пагубните вярвания и поведения, увековечаващи насилието спрямо жените;

4.

Призовава правителствата да категоризират изрично като престъпление убийствата на жени или убийствата въз основа на пола и да прилагат законодателни мерки, така че случаите на убийства на жени да бъдат обект на разследване, извършителите да бъдат подсъдни, а оцелелите да разполагат с гарантиран лесен достъп до здравни услуги и дългосрочна подкрепа;

5.

Подчертава, че в съответствие с Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жени и домашното насилие и с декларацията и платформата за действие от Пекин, всяка форма на семеен или социален натиск върху жените за предприемане на аборт с цел подбор на пола се счита за форма на физическо и психологическо насилие;

6.

Посочва, че изкореняването на селективните по отношение на пола практики е сложен процес, за който се изисква широк набор от взаимосвързани подходи и методи, от проучване на първопричините и културните и социално-икономическите фактори, характерни за държавите, в които съществуват предпочитания за синове/мъже, до водене на кампании в подкрепа на правата и статута на момичетата и жените и въвеждането на закони и правила; в по-широк план счита, че единственият устойчив начин за предотвратяване на бъдещи селективни по отношение на пола практики е насърчаване на равностойността на половете във всяко общество;

7.

Изтъква необходимостта и призовава Комисията за насърчаване на изчерпателно научно проучване и изследване на причините, намиращи се в основата на практиките за подбор на пола, с цел насърчаване на научните изследвания на тези различни за всяка държава обичаи и традиции, които могат да доведат до подбор на пола, както и на дългосрочните последствия на подбора на пола за обществото;

8.

Призовава за подробен анализ на финансовите и икономическите причини в основата на селективните по отношение на пола практики; призовава освен това правителствата активно да ограничат такива тежести върху семействата, които могат да доведат до явлението увеличаване на мъжкото население;

9.

Подчертава значението на изготвянето на законодателство срещу селекцията по пол, което следва да предвижда пакети за социална защита на жените, по-добро наблюдение на изпълнението на съществуващото законодателство и по-силен акцент върху културните и социално-икономическите причини за това явление, за да се разреши този проблем по един устойчив и холистичен начин, като се подкрепя равенството между половете и се насърчава активното участие на гражданското общество;

10.

Призовава правителствата да елиминират демократичния и законов дефицит, да се борят с трайните пречки, пораждащи дискриминация спрямо момичетата, да гарантират правата на жените за наследяване на собствеността, да прилагат националното законодателство, гарантиращо равенството ма жените и мъжете пред закона във всички сфери на живота, както и да предоставят стимули за укрепване на позицията на момичетата и жените в областите на икономиката, образованието и политиката;

11.

Призовава Комисията да подкрепя и насърчава всички форми на инициатива за повишаване на осведомеността по въпроса за дискриминацията въз основа на пола, включително убийствата въз основа на пола, както и да намери ефективни средства за борба с това явление, предоставяйки насоки, подпомагане, подходящи политики и финансиране, като част от външните си отношения, хуманитарната помощ и интегрирането на принципа на равенство между половете;

12.

Посочва, че неовластяването на жените и момичетата, както и неполагането на усилия за промяна на социалните норми и структури има сериозни правни, етични и здравни последици, както и последствия за правата на човека и потенциално сериозни по-дългосрочни последици, нанасящи вреда на съответните общества;

13.

Подчертава, че според няколко проучвания липсата на равновесие между половете може да доведе до: увеличаване на трафика с цел женитба или сексуална експлоатация; насилие срещу жените; бракове между деца, ранните бракове и насилствените бракове; както и разпространението на ХИВ/СПИН и на други предавани по полов път болести; изтъква, че така дисбалансът между половете представлява заплаха за обществената стабилност и сигурност и във връзка с това призовава за дълбочинен преглед на евентуалните здравни, икономически и свързани със сигурността последици от спираловидното увеличение на мъжкото население;

14.

Подкрепя свързаните с това реформи, постоянно наблюдение и ефективно прилагане на законодателството за равенство между половете и недискриминация, по-специално в държавите с ниски и средни доходи и държавите в преход;

15.

Призовава Комисията да работи интензивно за предотвратяване на подбора на пола поради свързани със социалния пол предразсъдъци, не като налага ограничения върху достъпа до услуги и технологии в областта на репродуктивното здраве, а като насърчава тяхното отговорно използване, да въведе и засили насоките, да предостави специализирано обучение на медицинския персонал за даване на препоръки и за предотвратяване на практиките за подбор на пола, с редките изключение на доказани случаи на свързани с пола генетични заболявания, както и да предотврати употребата и разпространението на технологии за подбор на пола и/или с цел печалба;

16.

Подчертава, че законодателството за управление или ограничаване на подбора на пола трябва да защитава правото на жените да имат достъп до законни технологии и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве без разрешението на съпруга, че това законодателство трябва да се прилага ефективно и че трябва да се налагат подходящи санкции на тези, които нарушават закона;

17.

Насърчава по-тясно участие и сътрудничество между правителствата и медицинската общност и призовава за по-строги насоки за саморегулирането на клиники и болници, като активна мярка за предотвратяване на практиките на подбора на пола като бизнес за финансови облаги;

18.

Призовава Комисията и държавите членки да идентифицират клиниките в Европа, които извършват селективен аборт въз основа на пола, да предоставят статистически данни за тази практика и да изработят най-добри практики за предотвратяването на тази дейност;

19.

Отчита, че осигуряването и насърчаването на правата на жените и момичетата, като им се предоставят равни възможности, по-специално в областите на образованието и заетостта, е от жизненоважно значение за преодоляването на сексизма и изграждането на общество, в което принципът на равенство между мъжете и жените е реалност; подчертава факта, че подобряването на равнището на образованието, увеличаването на възможностите за работа и интегрираното здравеопазване за жените, включително грижи за сексуалното и репродуктивното здраве на жените, играят изключително важна роля за изкореняването на селективните по отношение на пола практики, от абортите до убийствата на деца, и за постигане на цялостен икономически растеж в развиващите се държави и намаляване на бедността; подчертава, че овластяването на жените и участието на мъжете са от ключово значение в борбата срещу неравенството между половете и за насърчаване на поведенческата и обществената промяна, необходима за изкореняването на селективните по отношение на пола практики в дългосрочен план;

20.

Ето защо призовава Комисията да насърчава създаването на образователна и обществена среда, в която представителите на двата пола биват зачитани и третирани равностойно и в която представителите на двата пола получават признание за способностите и потенциала си, без стереотипи или дискриминация, като укрепи интегрирането на измерението на пола, равните възможности и равностойното партньорство;

21.

Призовава Комисията и настоятелно приканва релевантните международни организации да подкрепят образователните програми, които дават власт на жените, като им дават възможност да развият самоуважение, да придобият знания, да вземат решения и да поемат отговорност за собствения си живот, здраве и трудова заетост, което би им позволило да водят финансово независим живот;

22.

Призовава Комисията, ЕСВД и правителствата на трети държави да разработят кампании за повишаване на осведомеността, които да насърчават принципа на равенството между мъжете и жените и да се стремят да повишат осведомеността относно необходимостта от взаимно зачитане на правата на човека между партньорите в една двойка, по-специално по отношение на достъпа до право на собственост, право на труд, подходящо здравеопазване, правосъдие и образование;

23.

Припомня Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) и изтъква, че достъпът до образование и здравеопазване, включително до сексуално и репродуктивно здраве и такива права, са основни права на човека; изтъква необходимостта от изрично и конкретно посочване на убийствата въз основа на пола и на подбора на пола в диалозите и докладите относно ЦХР и други международни форуми, базирани на обмен на опит;

24.

Подчертава, че възможността на жените да упражняват своите права безспорно е свързана със способността им да вземат решения самостоятелно и независимо от техните съпрузи, и че е от съществено значение да се гарантира достъпът на жените до образование, работа, здравеопазване, бърз достъп до противозачатъчни средства, както и до банкова сметка без разрешение или съгласие на друго лице;

25.

Призовава правителствата на партньорските държави да намалят цените за лечение на деца и особено момичета, които понякога умират в резултат на лошите или неподходящите грижи, които получават;

26.

Призовава правителствата да подобрят достъпа на жените до здравеопазването, по-специално грижите за пренаталното и майчинското здраве, до образование, до селското стопанство, кредити и микрокредити, икономически възможности и собственост;

27.

Изисква поставянето на специален акцент върху създаването на условия на солидарност в развиващите се държави, наред с друго чрез основаването на пенсионни фондове, с цел да се намали икономическата тежест за семействата и отделните лица, като по този начин се намали зависимостта им от децата им от мъжки пол и предпочитанието им към тях;

28.

Отбелязва, че практики на подбор на пола продължават да съществуват дори в най-проспериращите райони с грамотно население;

29.

Насърчава развитието на механизми на подкрепа за жените и семействата, които могат да предоставят информация и съвети на жените относно опасностите и вредата от практиките на подбор на пола и консултации с цел оказване подкрепа на жените, които може да бъдат подложени на натиск за абортиране на ембриони от женски пол;

30.

Насърчава гражданското общество и правителствените органи да предприемат съвместни действия за насърчаване на кампании за информиране и повишаване на осведомеността на обществеността за отрицателните последици от практиките на подбор на пола за майката;

31.

Призовава Комисията да предостави техническа и финансова подкрепа за иновативни дейности и образователни програми с цел стимулиране на дебата и разбирането относно еднаквата стойност на децата от женски и съответно от мъжки пол, като се използват всички съществуващи медии и социални мрежи, като се алармират и ангажират младите хора, религиозните и духовни водачи, учителите, общностните лидери и други влиятелни личности в стремеж за промяна на схващанията на съответните култури за равенство между половете и за изтъкване на необходимостта от недискриминиращо поведение;

32.

Призовава ЕС да включва силен компонент, свързан с въпросите на пола и акцент върху овластяването на жените във всичките си партньорства и диалози с развиващите се държави, съгласно призива на Европейския консенсус за развитие; счита освен това, че е необходимо интегриране на принципите на равенство между половете във всички етапи на бюджетна подкрепа, наред другото чрез насърчаване на диалога с асоциации на жените в развиващите се държави и чрез въвеждане на диференцирани по пол показатели;

33.

Призовава органите на засегнатите държави да подобрят наблюдението и събирането на статистически данни относно съотношението между половете, както и да предприемат мерки за справяне с евентуално съществуващ дисбаланс; призовава в тази връзка за по-тясно сътрудничество между ЕС, агенциите на ООН и други международни партньори и партньорски правителства;

34.

Призовава Комисията и всички релевантни заинтересовани страни да предприемат необходимите законодателни или други мерки за гарантиране на криминализирането на осъществяването на принудителни аборти и основани на подбор на пола хирургически интервенции за прекратяване на бременност без предварителното и информирано съгласие или разбиране на процедурата от засегнатите жени;

35.

Призовава правителствата и всички релевантни заинтересовани страни да гарантират ефективното прилагане на законодателството в областта на подбора на пола и налагането на подходящи санкции на нарушителите;

36.

Призовава Комисията да засили сътрудничеството с други международни организации и органи като ООН, Световната здравна организация, УНИЦЕФ, Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека, Фонда на ООН за населението и ООН — Жени с цел борба срещу практиките на подбор на пола и техните първопричини във всички държави, както и да работи в мрежа с правителствата, парламентите, различните заинтересовани страни, медиите, неправителствените организации, организациите на жените и други общностни органи с цел повишаване на осведомеността за убийствата въз основа на пола и начините за предотвратяването им;

37.

Призовава Комисията и ЕСВД да сътрудничат с горепосочените международни организации с цел борба срещу практиките на подбор на пола и техните първопричини във всички държави, както и да работят в мрежа с правителствата, парламентите, различните заинтересовани страни, медиите, неправителствените организации, организациите на жените и други общностни органи с цел повишаване на осведомеността за убийствата въз основа на пола и начините за предотвратяването им;

38.

Призовава Комисията и ЕСВД, в хода на дискусията за пакетите от хуманитарна помощ, да включат убийствата въз основа на пола като приоритетен въпрос, по който да се вземат мерки в засегнатите трети държави, като изискат от тях да се ангажират с това, премахването на този вид убийства да стане приоритет за тях, да повишат осведомеността по този проблем и да предприемат твърди мерки за предотвратяването му;

39.

Призовава ЕС и неговите държави партньори да подобрят, чрез сътрудничество за развитие, наблюдението и събирането на данни относно съотношението между половете при раждане и да предприемат бързи действия при евентуален дисбаланс; подчертава, че в споразуменията за международна търговия и сътрудничество следва също да бъдат включени клаузи за правата на човека, свързани с половата дискриминация;

40.

Призовава Европейския съюз да гарантира основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, и да включи силен акцент върху оправомощаването и насърчаването, зачитането и реализирането на правата на жените и момичетата, включително техните сексуални и репродуктивни права и равенството между половете, като предпоставки за справянето с убийствата въз основа на пола като ключов въпрос в програмата за политика за развитие в периода след 2015 г.;

41.

Заявява, че при изпълнение на специалните клаузи за забрана на принудата или подтикването по въпроси, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, договорени на проведената в Кайро Международна конференция за населението и развитието, както и на правно обвързващи международни инструменти за права на човека, на достиженията на правото на ЕС и правомощията на политиката на ЕС в тази област помощта на Съюза не следва да се предоставя на органи, организации или програми, които насърчават, подкрепят или участват в управлението на действия, включващи такива нарушения на правата на човека като принудително прекратяване на бременност, насилствена стерилизация на жените или мъжете или определяне на пола на ембриона, водещо до подбор на пола преди раждането или убийство на деца;

42.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата на държавите членки.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/29

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28–29 юни 2012 г. (1),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 14/15 март 2013 г. (2),

—

като взе предвид текущите междуинституционални преговори относно бъдещата политика на сближаване и Многогодишната финансова рамка,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно доклада на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата, озаглавена „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (4),

—

като взе предвид своята позиция от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната (5),

—

като взе предвид своята позиция от 12 март 2013 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка (8),

—

като взе предвид проектостановището на Комитета на регионите от 6 март 2013 г., озаглавено „Синергии между частните инвестиции и публичното финансиране на местно и регионално равнище — партньорства за икономически растеж и просперитет“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 1 февруари 2013 г., озаглавено „Създаване на по-голямо взаимодействие между европейския бюджет, националните и поднационалните бюджети“,

—

като взе предвид бележката на Комитета на регионите от 2012 г. относно влиянието на бюджетните ограничения върху местните финанси и инвестициите,

—

като взе предвид бележката на Европейската инвестиционна банка от 14 декември 2012 г. относно влиянието на рецесията през 2008-2009 г. върху регионалното сближаване в ЕС (9),

—

като взе предвид извънредните документи на Комисията от декември 2012 г. относно качеството на публичните разходи на ЕС (10),

—

като взе предвид доклада на МВФ, озаглавен „World Economic Outlook“ („Перспективи пред световната икономика“) от октомври 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по бюджети, както и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0269/2013),

A.

като има предвид, че световната икономическа и финансова криза накърни социалното, икономическо и териториално сближаване в ЕС, като предизвика увеличаване на безработицата, понижаване на БВП и засилване на неравенството между регионите и на бюджетните дефицити на национално, регионално и местно равнище;

Б.

като има предвид, че моментът на настъпване и сериозността на кризата варират до голяма степен в регионите на ЕС, като те изведоха на преден план вече съществуващи структурни слабости и причиниха сериозен упадък на растежа на БВП, рекордно висок процент на безработицата, значително обедняване на най-социално слабите слоеве от населението, влошен бизнес климат, както и понижено потребителско доверие;

В.

като има предвид, че банките и финансовите пазари отпускат кредити с все по-голяма неохота, тъй като оценката на кредитоспособността на националните и поднационални административни органи е понижена;

Г.

като има предвид, че фискалният пакт е явно неподходящ за справяне с предизвикателствата на кризата, като пакт за растежа, който позволява значителни инвестиции на общностно равнище, се предвижда като най-практично решение, тъй като понастоящем съществува консенсус, че фискалните ограничения и бюджетните съкращения без инвестиции не съживяват икономиката и няма да създадат благоприятни условия за създаването на работни места и за икономически растеж;

Д.

като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове имат за цел да насърчават икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС, като намаляват неравенствата между регионите, насърчават сближаването и стимулират развитието, заетостта и социалния напредък чрез продуктивни инвестиции;

Е.

като има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове са също разходи, предназначени за подкрепата на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и конкурентоспособност, и така оказват благоприятно въздействие върху знаменателя в съотношението между дефицит спрямо БВП;

Ж.

като има предвид, че сривът на публичните финанси в целия ЕС, предизвикан от кризата с държавния дълг, причини масовото разпространение на политики на бюджетни ограничения; като има предвид, че тяхното въздействие върху местните финанси е гибелно, като то доведе до намаляване или адаптиране на няколко бюджетни реда, и сериозно застрашава способността за финансиране/съфинансиране за продуктивни инвестиции на националните, регионални и местни органи;

З.

като има предвид, че само няколко държави продължават да подкрепят местните инвестиции, докато други — изправени пред кризата с държавния дълг, решиха да замразят или намалят финансовата подкрепа за инвестиции на местните органи, като съществува изразена тенденция на централизиране или въвеждане на правила от пакта за вътрешна стабилност, които силно намалиха инвестициите;

И.

като има предвид, че значителните бюджетни съкращения, извършвани във важни области и сектори, представляват един от основните проблеми, пред които са изправени понастоящем местните и регионалните органи;

Й.

като има предвид, че поднационалните административни органи са ключови участници в регионалното развитие: те представляват 60 % от публичните инвестиции и 38 % от консолидираните държавни разходи за „икономически въпроси“, като по този начин включват повечето разходи, които могат да повлияят върху регионалното развитие, като например разходите в сферата на търговията и заетостта, селското стопанство, транспорта или научноизследователските и развойни дейности;

К.

като има предвид, че в ЕС инвестирането функционира като коригираща променлива в две от всеки три държави, като отчасти това се дължи на усилията, положени през 2009 г. за справяне с кризата; като има предвид, че преките инвестиции спаднаха в седемнайсет държави членки през 2011 г. в сравнение с 2010 г. и с над 10 % в десет от тях през 2011 г., (Австрия, Литва, Чешката република, Словакия, България, Гърция, Португалия, Унгария и Испания); като има предвид, че спадът на инвестициите, който започна през 2010 г. (инвестиционните субсидии от държавата намаляха с -8,7 %), продължава и изглежда се движи в ориентирана надолу спирала;

Л.

като има предвид, че равнището на инвестиции на местните власти е по-ниско от това на инвестициите на националните участници;

M.

като има предвид, че от органите на поднационално равнище се изисква да участват в усилията за консолидиране и да намалят своите дефицити и дългове, като същевременно условията за вземане на кредити са вече по-неблагоприятни за финансово по-слабите поднационални администрации;

Н.

като има предвид, че публичните инвестиции са ключови за социалното приобщаване, а потребностите от инвестиции са съществени в много значими сектори на икономиката на ЕС, като например пазара на труда, инфраструктурите, научните изследвания и иновациите, МСП;

O.

като има предвид, след период на нарастващо сближаване в ЕС между 2000 г. и 2007 г., сближаването забави ход значително в периода на рецесията; като има предвид, че най-засегнатите региони бяха тези с неустойчиви и спекулативни инвестиции, както и тези със силни сектори на производство за износ;

П.

като има предвид, че механизмът на усвояване на структурните фондове на Съюза предполага, че Комисията може единствено да възстановява единствено междинни плащания въз основа на декларациите за вече платени разходи в държавите членки;

Р.

като има предвид, че националното публично съфинансиране на структурните фондове на ЕС-27 за програмния период 2007-2013 г. е нараснало до почти 132 милиарда евро и че подобна сума представлява необходима предпоставка за редовното усвояване на тези фондове, както и за качеството на инвестициите при нарастване на участието и отговорността по отношение на използването на фондовете на Съюза;

С.

като има предвид, че публичното съфинансиране на програми, подкрепяни от политиката на сближаване, може да бъде застрашено от липсата на гъвкавост в прилагането на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), което ограничава приноса на политиката на сближаване за подобряване на конкурентоспособността и преодоляване на настоящата криза;

1.

Отбелязва с голяма загриженост ясната тенденция на нарастване на неравенството между регионите в ЕС в днешно време, с много сравнително бедни региони в новите държави членки и Южна Европа и множество богати региони в Централна и Северна Европа, дори в държави членки и региони; във връзка с това подчертава изключителното значение на политиката на сближаване на ЕС като основен инструмент за инвестициите, целящи сближаване и устойчиво развитие в ЕС;

2.

Изтъква, че местната икономика и ключов фактор за възстановяване на общностите и че това е важно в текущото кризисно положение; изтъква, в този контекст, икономическото и социалното влияние на социалната икономика за подобряването на социалното сближаване на местно равнище; призовава държавите членки да предоставят възможности за финансиране на социалната икономика чрез структурните фондове за периода 2014-2020 г.;

3.

Отново изтъква значението на политиката на сближаване като основен инвестиционен инструмент на Съюза, който играе централна роля в борбата срещу кризата, намаляването на неравновесията и насочването на ЕС и неговите региони по пътя на устойчивия растеж; подчертава специалната роля на Европейския социален фонд (ЕСФ) за подкрепата на социалните инвестиции и изпълнението на стратегия „Европа 2020“, в частност посредством принос за високо равнище на устойчиви работни места и производителност и същевременно ефективна борба срещу бедността и социалното изключване, както и увеличаване на социалното сближаване; във връзка с това изтъква значението на осигуряване на достатъчно бюджетни средства в контекста на преговорите за МФР за структурните и инвестиционните фондове, като в частност отбелязва ключовия им дял от инвестициите в области като заетост, иновации, устойчиво развитие, нисковъглеродна икономика и подкрепа за МСП;

4.

Изтъква, че политиката на сближаване показа, че е устойчива спрямо кризата, като адаптира програмите си и инструментите за финансиране и по този начин предостави по-голяма гъвкавост и направи сериозен принос в области, където са необходими инвестиции за икономическа модернизация и повишена конкурентоспособност и за намаляване на неравенствата от географско естество;

5.

Изтъква ролята, която редица органи на поднационално равнище играят за постигането на баланс в бюджета чрез запазване на равнището на публичните инвестиции и съфинансиране на нови проекти, както и предоставяне на ливъридж, особено когато частните инвестиции са малки; подчертава факта, че във времена на рецесия и слаб растеж, устойчивите обществени поръчки и капацитетът за финансиране/съфинансиране и поемане на инвестиционни ангажименти са ключови за запазването на потенциала за растеж;

6.

Изразява загриженост относно това, че продължителните мерки на бюджетни ограничения и строгото икономическо управление, осъществявани през 2011 г. и 2012 г. и свързани с повишен натиск и съкращения в публичните бюджети, рискуват да доведат до намаляване на възможността за местни политики, насочени към изпълнението на „Европа 2000“;

7.

Изтъква необходимостта от възстановяване и подобряване на финансовия капацитет на поднационално равнище и от предоставяне на подходяща техническа помощ, особено при осъществяването на сложни съвместни проекти, ръководени на местно равнище, с цел осигуряване на публични инвестиции за програми и проекти, които целят засилване на устойчивия растеж, борба със социалното изключване и възстановяване на социалната структура, осигуряване на адекватни здравни и социални услуги и на работни места, особено на регионално и местно равнище; поддържа становището, че допълнителните средства, отпускани специално за най-отдалечените региони, не следва да се определят от тематичната концентрация и следва да се използват за компенсиране на допълнителните разходи, свързани с характеристиките и ограниченията, посочени в член 349 от ДФЕС, които са извършени в най-отдалечените региони; освен това отбелязва, че специфичните допълнителни средства могат също така да се използват, за да се подпомогне финансирането на оперативни помощи и разходи, покриващи задължения и договори за обществени услуги в най-отдалечените региони.;

8.

Подчертава необходимостта от допълнително укрепване на административния капацитет на местните и регионалните органи и от задълбочаване на усилията за намаляване на бюрокрацията, която също така оказва неблагоприятно въздействие върху тези органи в ролята им на бенефициери и ограничава капацитета им за осъществяване на проектите, финансирани от ЕС;

9.

Изисква от институциите да подобрят съществуващите разпоредби, така че регионите в някои държави членки, които са особено силно засегнати от финансовата криза, да могат допълнително да подобрят своя капацитет за усвояване на структурните фондове и Кохезионния фонд и да предотвратят очакваните огромни по размер отменени бюджетни кредити;

10.

Призовава за допълнително опростяване на правилата и повишаване на гъвкавостта и прозрачността при планирането и управлението на структурните фондове, което ще позволи по-добро осъществяване на проектите и по-бърза и адекватна реакция на социалните предизвикателства и заплахи;

11.

Приветства доклада на Комисията от 2012 г. относно публичните финанси в ИПС и по-специално главата относно фискалната децентрализация в ЕС, която изтъква разумността на фискален федералистки модел, който възлага събирането на приходи, както и свързани с разходите отговорности на поднационални органи; изисква от Комисията да включи такава глава относно състоянието на поднационалните публични финанси и реформи в доклада относно публичните финанси в ИПС за следващата година;

12.

Изтъква необходимостта от по-голямо взаимодействие между бюджетите за публични разходи на национално, поднационално и европейско равнище чрез ясно определяне на ролите и отговорностите на различните бюджетни органи на равнище ЕС, държави членки и на поднационално равнище, включително чрез яснота по отношение на ролята и обосновката на политиката и финансовата намеса на ЕС, чрез придържане към сроковете за плащане, установени в Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, чрез зачитане на субсидиарността и бюджетните права на местните и регионалните органи (тяхната роля в процеса на вземане на решения и надзора), т.е. тяхната демократична отчетност пред общностите, които ги избират, както и чрез гарантиране на автономността на всяко равнище на управление при определянето на приоритетите и разходите; отправя искане към Комисията да предостави ясни фактически данни относно начините, по които ролята на бюджета на ЕС би могла да бъде засилена за стимулирането на инвестициите на различни равнища;

13.

Категорично подкрепя повишената прозрачност и опростяване на бюджетните процедури на всички равнища на управление (включително определяне на източниците на финансиране на ЕС изрично в рамките на националните и поднационалните бюджети), както и гарантирането на наличността на данни на равнище ЕС относно профила на разходи на програмите за финансиране на ЕС на регионално равнище (когато това е възможно), но и разясняване на това, как приоритетите и финансирането са съгласувани на равнище ЕС, държави членки и на поднационално равнище с оглед на договорените приоритети на равнище ЕС;

14.

Изтъква значението на приспособяването към текущите бюджетни ограничения в цяла Европа при продължаване на инвестициите в бъдеще; припомня на държавите членки, че предизвикателството не се състои в това, да се харчи повече, а да се харчи по-ефикасно;

15.

Приветства факта, че прилагането на финансови инструменти е разширено в рамките на политиката на сближаване и обхваща всички тематични цели и всички европейски структурни и инвестиционни фондове; изисква от Комисията да представи обстоен анализ и оценка на потенциала на новите средства и източници на финансиране в подкрепа на инвестициите за растеж, като например пазара на облигации, инструмента за споделяне на риска и използването на иновативни финансови инструменти; призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да предложат иновативни начини за финансиране на дългосрочни инвестиции на местните и регионалните органи, включително чрез привличане на частен капитал; подчертава ключовата роля, която играят схемите за отпускане на заеми от ЕИБ за финансирането на проекти от европейски интерес и призовава за установяването на по-голяма координация и взаимодействие между тези схеми и структурните фондове;

16.

Подчертава значението на Jessica за подкрепа на устойчивото градско развитие и възобновяването на градски зони чрез механизмите на финансовия инженеринг и желае използването на този механизъм да бъде разширено през следващия програмен период;

17.

Подчертава ролята, която местните и регионалните органи биха могли да играят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; отново посочва значението на партньорството между централните органи и регионалните и местните органи за установяване на приоритети и предоставяне на необходимото съфинансиране за осъществяване на програмите като предварително условие за постигане на максимален ефект с ограничени ресурси в стремежа към постигането на тези цели; изтъква, в този контекст, значението на новия инструмент за водено от общностите местно развитие, което би позволило на групите за действия на местно равнище да развият и приложат местни стратегии за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; призовава държавите членки да предвидят такива възможности като част от текущия процес на планиране, така че да използват големия потенциал за иновации на местните групи за действия; подчертава значението на местните и регионалните органи и, по целесъобразност, на социалните партньори и други релевантни партньори при планирането, прилагането, осъществяването на наблюдение и оценка на структурните фондове и на подготовката на споразумения за партньорство, което би могло да доведе до по-добра връзка между стратегиите на ЕС, националните, регионалните и местните стратегии;

18.

Изразява своето убеждение, че е необходима тематична концентрация върху малък брой приоритети; при все това подчертава, че се изисква гъвкавост, която да позволява на държавите членки и на регионите да реагират по възможно най-ефективен начин на общите цели, като същевременно зачитат териториалните, икономическите и социалните особености;

19.

Категорично потвърждава това, че е против въвеждането на макроикономическа обусловеност в политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., която би била в ущърб на региони и социални групи, които вече са повлияни неблагоприятно от кризата, като преустановяването на плащанията евентуално би имало непропорционални въздействия в някои държави членки и особено в региони въпреки пълноценното им участие в усилията за балансиране на публичните бюджети, и която би довела единствено до отслабване на държавите, които изпитват финансови затруднения и до подкопаване на усилията за солидарност, които са от съществено значение за запазването на макроикономическото равновесие в рамките на Съюза; освен това счита, че подобен санкциониращ подход може да не бъде разбран от широката общественост и би могъл да засили общественото недоверие в момент, когато населението вече е тежко засегнато от кризата и от последиците от политиките на бюджетни ограничения;

20.

Счита, че в период на съкращаване на публичното финансиране, принципът на допълняемост следва да бъде преразгледан, като той следва да бъде приложен в съответствие с рамката за европейско икономическо управление, и изразява надежда, че този въпрос ще бъде обсъден в рамките на преговорите относно политиката на сближаване след 2013 г.;

21.

Отбелязва неотдавнашните коментари на МВФ, че бюджетните ограничения отслабват държавите, в които те се прилагат прибързано, като това се дължи на факта, че когато глобалните икономически перспективи са лоши, прибързаното намаляване на държавния дефицит пречи на възстановяването в краткосрочен план чрез намаляване на данъчните постъпления, като по този начини дефицитът допълнително се влошава; изразява съгласие с МВФ, че вместо да се ограничава до фискалната консолидация, акцентът следва да се разшири с оглед балансиране на консолидацията с растежа;

22.

Приветства предложението, направено от редица държави членки, че преговорите за МФР следва да включват „клауза за преразглеждане“ за 2015 и 2016 г., при което бюджетите биха могли да бъдат увеличени в процеса на тяхното изпълнение, за да се насърчи младежката заетост, МСП и други ключови сектори;

23.

Приканва Комисията и държавите членки да използват всички маржове за гъвкавост, съществуващи в рамките на превантивните мерки на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), за да се постигне баланс между потребностите от продуктивни и устойчиви публични инвестиции и целите за спазване на фискална дисциплина; счита, че това би могло да стане, например, чрез изключване на агрегираните обеми на националното съфинансиране в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове от ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж, чрез базиране на изчисленията за целите на Пакта върху нетните парични изисквания на дадена държава членка, а не върху брутните парични изисквания, т.е. нетната сума от данъците, платими върху реалните разходи (най-вече ДДС) или чрез етапно определяне на двата източника на програмно финансиране (европейско и национално) според различни графици, така че финансирането да бъде изцяло европейско по време на първите години на дадена програма и да зависи изцяло от национални източници през последните години, въз основа на предположението, че до този момент засегнатите отделни държави членки биха успели да постигнат осезаеми резултати по отношение на политиката за съдържане на съотношение на дълга спрямо БВП;

24.

Призовава Комисията да гарантира, че публичните разходи, извършвани от държавите членки за съфинансиране на програми, които са подкрепяни от структурните фондове, не се включват в публичните или еквивалентни структурни разходи, взети предвид при споразуменията за партньорство за целите на проверката на спазването на Пакта за растеж и стабилност, при положение че последните разходи съставляват задължение, което произтича пряко от спазването на принципа на допълняемост; следователно призовава публичните разходи, свързани с изпълнението на програми, които са съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, да бъдат изцяло изключени от определението за структурни дефицити на ПСР, тъй като това са разходи, предназначени за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ и за подпомагане на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места, особено когато става въпрос за младежката заетост;

25.

Приканва Комисията да докладва относно възможностите за действия в рамките на съществуващата фискална рамка на ЕС с цел предприемане на по-нататъшни мерки във връзка с въпроса за отделяне на текущите разходи и инвестиции в изчисленията на бюджетния дефицит, за да се избегнат публични инвестиции, дългосрочните нетни ползи от които са изчислени като отрицателни;

26.

Настоятелно приканва Комисията и държавите членки да вземат предвид, в контекста на текущите преговори относно бъдещия Икономически и паричен съюз, всички възможности за гъвкавост в рамките на макроикономическото управление с цел допускане на продуктивни инвестиции, в частност чрез преосмисляне на връзката между Пакта за стабилност и растеж и продуктивните публични инвестиции и чрез изключване на публичните разходи, които са свързани с изпълнението на програми, съфинансирани от структурните и инвестиционни фондове в рамките на стимулиращи растежа политики, от правилата за бюджетен надзор съобразно Пакта за стабилност и растеж;

27.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/35

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Общото събрание на ООН относно рибарството, и по-специално параграф 157 от резолюция 66/68 във връзка със задълженията на развитите държави спрямо най-слабо развитите и малките островни развиващи се държави,

—

като взе предвид Споразумението от 1995 г. относно прилагането на разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

—

като взе предвид Международния план за действие на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) за управление на риболовния капацитет, приет от Съвета на ФАО през ноември 2000 г. (IPOA-Capacity),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета от 29 септември 2008 г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (ННН риболов) (1),

—

като взе предвид Споразумението за мерките на пристанищната държава с цел предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, одобрено на 36-ата сесия на Конференцията на ФАО на 22 ноември 2009 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (2),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 21 март 2012 г., озаглавено „Към изграждане на подновено партньорство за сътрудничество между ЕС и Тихоокеанския регион“ (3),

—

като взе предвид Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан, по която ЕС е договаряща страна считано от 25 януари 2005 г. по силата на Решение 2005/75/EО (4),

—

като взе предвид Решение 2006/539/EО на Съвета от 22 май 2006 г. за сключване от името на Европейската общност на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена с Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. (5),

—

като взе предвид Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (6), одобрена от името на Европейския съюз с Решение 2012/130/ЕС на Съвета, с което се създава Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) (7),

—

като взе предвид Решение 2011/144/ЕС на Съвета от 15 февруари 2011 г. за сключване на Временното споразумение за партньорство между Европейската общност, от една страна, и държавите от Тихоокеанския басейн, от друга страна (8),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (9) (Споразумението от Котону),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 215/2008 на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно Финансовия регламент, приложим за 10-ия Европейски фонд за развитие (10),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство между Европейската общност и Федеративни щати Микронезия за риболов във води на Федеративни щати Микронезия (11),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност, от една страна, и Република Кирибати, от друга страна (12),

—

като взе предвид Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейския съюз и Соломоновите острови (13),

—

като взе предвид Решение за изпълнение на Комисията от 15 ноември 2012 г. за уведомяване на третите държави, които Комисията счита за потенциално определими като несътрудничещи трети държави, съгласно Регламент (ЕО) № 1005/2008 на Съвета за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов (14),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (A7-0297/2013),

А.

като има предвид, че за да се осигури последователност на политиките за развитие, политиките на ЕС, които оказват въздействие върху рибарството в тихоокеанските държави от АКТБ — т.е. политиките в областта на рибарството, търговията и развитието — следва да се прилагат по начин, който да гарантира, че те допринасят за устойчивото развитие на целите на рибарството, поставени от тихоокеанските държави от АКТБ; като има предвид, че този подход следва да бъде интегриран при предстоящото подновяване на Споразумението от Котону или в инструментите, които ще поемат функциите на това споразумение;

Б.

като има предвид, че ЕС трябва да се стреми към последователност на политиките за развитие въз основа на член 208, параграф 1 от ДФЕС, съгласно който „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“;

В.

като има предвид, че ЕС е вторият по големина донор в този регион след Австралия, като насочва помощта си чрез Европейския фонд за развитие (ЕФР), и като има предвид, че независимо от факта, че рибните ресурси са основният източник на богатство в тихоокеанските държави от АКТБ и единственият общ ресурс за всички тях, и въпреки че държавите от Западния и Централния Тихи океан многократно са заявявали намерението си да превърнат улова на риба тон в двигател на социално-икономическото развитие на региона, само 2,3 % от помощите от 10-ия ЕФР са предназначени за дейности, свързани с рибарството;

Г.

като има предвид, че договорените от ЕС двустранни и многостранни търговски споразумения следва да бъдат предшествани от оценка на въздействието, по-специално с оглед на опазването на живите морски ресурси и последиците от споразуменията върху местното население; като има предвид, че тези двустранни и многостранни споразумения следва да се ръководят от заключенията на оценките на въздействието;

Д.

като има предвид, че в текущите преговори по споразумението за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и държавите от АКТБ, които имат за цел адаптирането на Общата система за преференции, произтичаща от Споразумението от Котону, към правилата на Световната търговска организация (СТО), рибните продукти имат изключително важна роля по отношение на достъпа както до европейските пазари, така и до ресурсите, а също и по отношение на доброто управление на рибарството с цел постигане на устойчиво развитие;

Е.

като има предвид опасността, която възниква следствие на дерогацията от правилата за произход, предвидени в член 6, параграф 6 от Протокол II относно правилата за произход, приложен към Временното споразумение за партньорство между Европейската общност и държавите от Тихоокеанския басейн, и произтичащия от това риск от нелоялна конкуренция на европейския пазар за рибни продукти;

Ж.

като има предвид, ЕС има интерес от задълбочаване на отношенията с Тихоокеанския регион и от сътрудничество с оглед на постигането на целта за развитие, предпоставка за което е опазването на рибните ресурси, насърчаването на устойчивото развитие на рибарството и подкрепата за прозрачността в неговото управление;

З.

като има предвид, че около половината от световния улов на риба тон се извършва във водите на Западния и Централния Тихи океан, 80 % от който попада в изключителните икономически зони на островни държави и само 20 % — в международни води;

И.

като има предвид, че последните оценки на запасите, извършени от научната комисия към Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан през 2012 г. показват, че не е извършен свръхулов нито на ивичест тон (Katsuwonus pelamis), нито на жълтопер тунец (Thunnus albacares) в регулаторната му зона, но посочват, че се осъществява свръхулов на големоок тон (Thunnus obesus); като има предвид, че смъртността при младите риби големоок тон при риболовна дейност с мрежи гъргър, особено когато се използват устройства за събиране на риба, е много обезпокоителна;

Й.

като има предвид, че независимо от незначителните подобрения по отношение на наблюдението, контрола и надзора на рибарството в Тихия океан, устойчивостта на ресурсите в региона е застрашена от значителното нарастване на броя на корабите с мрежи гъргър (предимно от Азия и от островни държави), увеличаването на риболовното усилие и незаконния риболов;

К.

като има предвид, че подходът на ЕС в областта на рибарството в Тихия океан следва активно да подкрепя настоящите регионални усилия за справяне със свръхкапацитета и за подобряване на управлението на рибарството;

Л.

като има предвид съществуващата традиция на регионални агенции и структури за управление на риболова на риба тон, като Риболовната агенция на Форума на Тихоокеанските островни държави (FFA) и субрегионалната организация на страните по Споразумението от Науру (PNA);

М.

като има предвид, че през 2008 г. страните по Споразумението от Науру въведоха схемата за търговия с риболовни дни (VDS) в опит за налагане на контрол над достъпа до своите води, за ограничаване на риболовното усилие в тези води и за увеличаване на ползите от риболова за малките тихоокеански развиващи се държави;

Н.

като има предвид, че прекомерното риболовно усилие на страните е действителност и че в рамките на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан се водят дискусии по нова мярка за опазване и управление през следващите години, в рамките на която да се намери решение на въпроса с границите на риболовното усилие;

О.

като има предвид, че Съединените американски щати подписаха многостранно споразумение с тихоокеанските държави през 1988 г. и че това споразумение, което понастоящем е в процес на предоговаряне, гарантира достъпа до около 20 % от риболовните дни в региона;

П.

като има предвид, че схемата за търговия с риболовни дни трябва да бъде напълно прозрачна, а разпоредбите й трябва да бъдат подобрени и да се прилагат от всички нейни членове, за да й се позволи да постигне целите си и за да се осигури пълна съвместимост на мерките, предприети както в изключителните икономически зони, така и в открито море;

Р.

като има предвид, че се очаква таксите за достъп на флотовете за далечно плаване да продължат да се увеличават значително през следващите години, тъй като са важен източник на приходи за държавите от зоната; като има предвид, че в момента таксата за риболовен ден за 2014 г., договорена на годишното заседание на страните по Споразумението от Науру, е определена на най-малко 6 000 щатски долара;

С.

като има предвид, че подписаните от ЕС споразумения за партньорство в областта на рибарството, включително с държавите от Тихоокеанския регион, традиционно се основават на ограничение в броя на плавателните съдове с примерен референтен тонаж и че това породи неравнопоставеност в резултат на въвеждането на схемата за търговия с риболовни дни от страните по Споразумението от Науру и желанието им да я прилагат спрямо споразуменията за партньорство с ЕС;

Т.

като има предвид, че една добре организирана и правилно приложена схема за търговия с риболовни дни има потенциала да предостави средства за предотвратяване на по-нататъшното увеличаване на риболовното усилие в региона;

У.

като има предвид, че сътрудничеството и изпълнението в областта на ННН риболов е утвърдено предварително изискване от страна на ЕС за отношенията му с трети държави с оглед на бъдещи споразумения за партньорство в областта на рибарството; като има предвид, че в член 38, параграф 9 от Регламент (ЕО) № 1005/2008 за борба с ННН риболов се посочва, че Комисията не започва преговори за сключване на подобни споразумения за партньорство с държави, които не сътрудничат в това отношение;

Ф.

като има предвид, че СИП следва да включва специално позоваване на прилагането на регламента за ННН риболов, а не просто обща формулировка на необходимостта от борба срещу ННН риболов, и следва да не бъде сключвано с трети държави, определени като „несътрудничещи“;

Х.

като има предвид, че в своето решение от 15 ноември 2012 г. Комисията е уведомила Фиджи и Вануату, наред с други, като потенциално несътрудничещи трети държави по смисъла на Регламента относно ННН риболов поради това, че в тези държави липсват възпиращи мерки и санкции по отношение на корабите, които извършват ННН риболов под техен флаг, както и поради това, че те не са изпълнили препоръките на регионалните организации за управление на рибарството;

Ц.

като има предвид, че исторически риболовните дейности на европейския флот с мрежи гъргър се осъществяват основно в Централния Тихи океан както в международни води, така и в изключителните икономически зони на Кирибати, но също и в тези на Тувалу, Токелау и Науру въз основа на споразумения в частния сектор;

Ч.

като има предвид обаче, че освен споразумението за партньорство в областта на рибарството с Кирибати, ЕС е договорил подобни споразумения с някои държави от Западния Тихи океан, които обаче не са влезли в сила, като споразумението с Федеративните щати Микронезия не е ратифицирано от парламента на държавата, а преговорите за подновяване на споразумението със Соломоновите острови са блокирани от 2012 г.;

Ш.

като има предвид, че Комисията е приключила предварителните оценки с Островите Кук и Тувалу с оглед на започването на преговори за споразумения в областта на рибарството с тези държави и че са били подписани съответните меморандуми за разбирателство като предварително условие за искане на мандат за преговори от Съвета;

Щ.

като има предвид, че Европейската служба за външна дейност до момента не е разполагала със служители по въпросите на рибарството към делегацията си във Фиджи;

1.

Настоятелно призовава Комисията да гарантира съгласуваността между всички политики на Съюза, които засягат Тихоокеанския регион, както се изисква от член 208 от ДФЕС, и по-специално политиките в областта на рибарството, търговията и развитието, както и да увеличи възможните взаимодействия с цел постигане на мултиплициращ ефект, създаващ максимални ползи както за държавите от Тихоокеанския регион, така и за държавите — членки на ЕС, да укрепва присъствието на ЕС в Западния и Централния Тихи океан и да допринася за устойчивата експлоатация на тихоокеанските ресурси;

2.

Счита, че в бъдещата рамка на отношенията с тихоокеанските държави от АКТБ след изтичането на Споразумението от Котону стратегията в областта на рибарството следва да има регионална насоченост, която да укрепва позицията и ролята на ЕС в региона на Западния и Централния Тихи океан;

3.

Призовава Комисията да гарантира, че 11-ият ЕФР взема под внимание тази стратегия и също така отразява възможността за увеличаване на процента на помощта за отделните сектори за посрещане на нуждите на риболовните общности (включително увеличаване на приноса им за местната продоволствена сигурност) и за развитието на инфраструктура в областта на рибарството за разтоварване и преработка на уловите на място, тъй като риболовът е един от основните икономически ресурси на региона;

4.

Приветства неотдавнашното присъединяване към Делегацията на ЕС във Фиджи на служители, които отговарят конкретно по въпросите в областта на рибарството, и изразява надежда, че това ще спомогне за установяването на постоянна и специализирана връзка в тази област с държавите от региона;

5.

Призовава също така за задълбочаване на координацията и засилване на допълняемостта с други участници в региона по отношение на помощта за развитие в съответствие с Кеърнската спогодба от август 2009 г.; приветства провеждането на 12 юни 2012 г. на втората министерска среща между ЕС и Форума на тихоокеанските острови, която засили политическия диалог между ЕС и Тихоокеанския регион, особено в областта на рибарството и развитието, като по този начин гарантира, че предприеманите от ЕС и държавите от региона действия в тези области ще бъдат по-ефективни;

6.

Подчертава необходимостта от това, флотите за далечен риболов, в сътрудничество с тихоокеанските държави, да допринасят за намаляване на оказвания от риболова натиск върху запасите от тропическа риба тон, включително чрез съществено намаляване на равнищата на смъртност при младите риби големоок тон — запас от голямо икономическо значение за региона, при който в момента се наблюдава прекомерен улов;

7.

Подчертава, че е важно да се създаде стратегия в областта на рибарството за Западния и Централния Тихи океан предвид значимостта на този регион от гледна точка на риболова и ценността му за флота на Съюза и за пазара и рибопреработвателната промишленост на ЕС, както и да се предостави правна сигурност на корабите, извършващи дейност там;

8.

Отбелязва, че стратегията на ЕС за достъп до ресурсите в изключителните икономически зони на държавите от региона чрез споразумения за сътрудничество в областта на рибарството не е проработила с изключение на случая с Кирибати, и счита, че за близки и икономически изгодни отношения между различните участващи страни е необходима нова рамка за възобновяването и консолидирането на споразуменията;

9.

Счита, че част от проблемите произтичат от това, че ЕС води неуспешни преговори по споразумения с държави от Западния Тихи океан, където се намират изключителните икономически зони на Соломоновите острови и Федеративните щати Микронезия, вместо да насочи усилията си към Централния Тихи океан, където традиционно е съсредоточена дейността на флота с мрежи гъргър на Съюза;

10.

Приветства факта, че Комисията е приключила предварителните оценки с Островите Кук и Тувалу с оглед на започването на преговори за споразумения за партньорство в областта на рибарството и че са били подписани съответните меморандуми за разбирателство като предварително условие за искане на мандат за преговори от Съвета;

11.

Счита, че този нов начин за преговори е съобразен в по-голяма степен с регионалния подход, за който Парламентът многократно призовава, особено по отношение на риболова на далекомигриращи видове; призовава Комисията да осигури съответствие с разпоредбите на Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан в случай на преговори с държави, които са страни по Споразумението от Науру, и други тихоокеански държави от АКТБ;

12.

Отбелязва, че подходът на ЕС към Тихия океан следва да подпомага развиващите се държави, по-специално малките островни развиващи се държави, в техните усилия за получаване на по-голям дял от ползите от устойчивата експлоатация на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси и следва също така да съдейства за укрепването на регионалните усилия за устойчиво опазване и управление на риболова на тези запаси, за което призовава Конференцията за преглед на Споразумението на ООН за рибните запаси;

13.

Изразява загриженост във връзка със съществуването на ННН риболов в района и макар че признава, че са налице известни подобрения в управлението на рибарството, счита, че постигнатият напредък е все още недостатъчен, особено по отношение на въвеждането на основните инструменти за борба с ННН риболов;

14.

Призовава Комисията да включи изрично позоваване на Регламент (ЕО) № 1005/2008 относно ННН риболов в разпоредбите на договорените с тихоокеанските държави СИП;

15.

Призовава държавите от АКТБ да продължат да участват активно в рамките на регионалните организации за управление на рибарството, както и редовно да информират гражданското си общество и социално-професионалните организации относно вземаните в областта на риболова решения;

16.

Призовава Комисията да предвиди възможност за създаване на по-дългосрочна стратегия за достъпа на флота на ЕС до изключителните икономически зони на държавите от региона, която се основава на регионално рамково споразумение между ЕС и държавите от Западния и Централния Тихи океан, договорено с Риболовната агенция на Форума, което да обхваща следните аспекти:

17.

Подчертава, че последният етап от този процес следва да бъде изключително с регионална насоченост, т.е. той следва да се осъществи под формата на многостранно споразумение за партньорство в областта на рибарството с държавите, подписали СИП, което да даде на флота на Съюза достъп до изключителните икономически зони на тези държави;

18.

Препоръчва на Комисията, при преразглеждането на Споразумението от Котону, да вземе под внимание стратегията в областта на рибарството за Тихоокеанския регион, както и специфичните особености на островните държави;

19.

Подчертава необходимостта Парламентът да участва по подходящ начин в процеса на подготовка и преговори, както и в дългосрочния мониторинг и оценка на функционирането на двустранните споразумения в съответствие с разпоредбите на ДФЕС; настоява Парламентът да бъде информиран незабавно и в пълна степен, на равни начала със Съвета, относно всички етапи от процедурата във връзка със споразуменията за партньорство в областта на рибарството съгласно член 13, параграф 2 и член 218, параграф 10 от ДФЕС; припомня своето убеждение, че Парламентът следва да бъде представен от наблюдатели на заседанията на съвместния комитет, предвидени в споразуменията в областта на рибарството; настоява на това, че наблюдатели от гражданското общество, в това число представители на сектора на рибарството както на ЕС, така и на трети държави, също следва да присъстват на тези заседания;

20.

Възлага на своя председател да предаде настоящия доклад на Съвета и на Комисията, както и на Европейската служба за външна дейност.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/41

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

—

като взе предвид Споразумението от 1995 г. за прилагане на разпоредбите на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право от 10 декември 1982 г., свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси,

—

като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), приет през октомври 1995 г. на Конференцията на ФАО,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана в Букурещ през април 1992 г.,

—

като взе предвид Конвенцията за опазване на морската среда и крайбрежния регион на Средиземно море и протоколите към нея, подписана в Барселона през февруари 1976 г. и изменена в Барселона през юни 1995 г.,

—

като взе предвид стратегическия план за действие за опазване и възстановяване на околната среда на Черно море, приет в София през април 2009 г.,

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (1),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133),

—

като взе предвид [част VII относно външната политика] от Регламент (ЕС) № […]/2013 на Европейския парламент и на Съвета от […] относно общата политика в областта на рибарството (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2011 г. относно стратегията на ЕС за Черно море (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2011 г. относно настоящото и бъдещото управление на риболова в Черно море (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) — Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 11 септември 2009 г., озаглавено „Към интегрирана морска политика за по-добро управление в Средиземноморието“ (COM(2009)0466),

—

като взе предвид европейската политика за съседство и свързаните с нея инструменти за финансиране,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 8 септември 2010 г., озаглавено „Познания за морската среда 2020 — морски данни и наблюдение за интелигентен и устойчив растеж“ (COM(2010)0461),

—

като взе предвид програмата за трансгранично сътрудничество „Средиземноморски басейн“ 2007 — 2013 г. в рамките на Европейския инструмент за съседство и партньорство (ЕИСП), приета от Комисията на 14 август 2008 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство и становището на комисията по развитие (А7–0288/2013),

A.

като има предвид, че до 2025 г. развитието на градските райони в Средиземноморието може да достигне равнище от 60 % със съсредоточаване на една трета от населението в крайбрежните райони, като по този начин ще се удвои търсенето на вода и на рибни ресурси;

Б.

като има предвид, че в Средиземно море се извършва 30 % от световното морско корабоплаване;

В.

като има предвид, че Средиземно море и Черно море имат специфични характеристики от океанографска и социално-икономическа гледна точка, както и от гледна точка на рибарството и околната среда;

Г.

като има предвид, че управлението на морските и крайбрежните райони е сложно и включва различни частни и публични органи;

Д.

като има предвид, че Средиземноморският и Черноморският басейн имат много ниско равнище на обновяване на водите (съответно 80-90 години и 140 години) и следователно са изключително чувствителни към замърсяване на морската среда;

Е.

като има предвид, че приблизително 75 % от рибните запаси в Средиземно море са прекомерно експлоатирани;

Ж.

като има предвид, че правните режими, които уреждат достъпа на плавателни съдове до националния риболов, се различават в зависимост от националността на плавателния съд;

1.

Изразява своята загриженост относно по-голямата конкуренция за по-малко запаси и морски ресурси, което води до възникването на регионално напрежение и възможни спорове между крайбрежните държави относно морските области; в този контекст призовава за повишаване на усилията на регионално и национално равнище и на равнище ЕС с цел засилване на регулирането на достъпа до ресурси;

2.

Настоятелно призовава всички крайбрежни държави да положат повече усилия за постепенното премахване на прекомерния риболов в Средиземно и Черно море, тъй като намаляващите рибни запаси ще увеличат потенциала за конфликти в тази област;

3.

Изразява твърдо убеждение, че мирното уреждане на спорове относно морските области и определянето на морските граници в съответствие с правата и задълженията на държавите членки и трети страни съгласно правото на ЕС и международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право, е съществен елемент от доброто управление на океаните;

4.

Счита, че морското управление в Средиземно море и Черно море изисква по-голяма степен на политическо сближаване и сътрудничество между съответните крайбрежни държави; подчертава важната роля на двустранното сътрудничество и международните споразумения, като се има предвид, че по-голямата част от черноморските и средиземноморските държави не са държави — членки на ЕС и следователно не са субекти на законодателството на ЕС;

5.

Приветства ролята на Комисията за насърчаване на по-солиден и структуриран диалог с държавите, които не са членки на ЕС, граничещи със Средиземно море и Черно море за управлението на общите запаси в тези басейни; насърчава Комисията да задълбочи усилията си за тази цел, следвайки регионален подход;

6.

Счита, че морското управление в Средиземноморския и Черноморския регион предоставя възможности за международни отношения и за ефективно управление на региона;

7.

Подчертава, че конкуренцията за намалени равнища на рибните запаси и на морските ресурси може да се превърне в източник на напрежение с трети страни; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да работят съвместно с цел гарантиране на мониторинга, контрола, сигурността и безопасността на крайбрежните и териториалните води, изключителните икономически зони (ИИЗ), континенталния шелф, морската инфраструктура и морските ресурси; отбелязва, че ЕС следва да запази силната си политическа роля в това отношение и следва да се стреми да предотвратява появата на разногласия в международен план;

8.

Настоятелно призовава ЕС да използва своите дипломатически ресурси за насърчаване на диалога между държавите членки и трети страни, така че да гарантира, че те ценят принципите на общата политика на ЕС в областта на рибарството и да следи за спазването на нейните правила; подчертава, че страните кандидатки за членство в ЕС, по-специално, следва да спазват принципите на политиката на ЕС в областта на рибарството, както и съответното законодателство на ЕС и международно законодателство, приложимо за риболовните дейности;

9.

Отбелязва, че от 21 средиземноморски държави три нито са подписали, нито са ратифицирали Конвенцията на ООН по морско право; отправя искане към Комисията настоятелно да призове тези страни, особено страните кандидатки за членство в ЕС, да станат страни по конвенцията и да приложат Конвенцията на ООН по морско право като неразделна част от регулаторната рамка на ЕС за морско дело;

10.

Призовава Комисията и трети страни да развият регионален подход към опазването на рибните ресурси и рибарството във водите на Средиземно море и Черно море при отчитане на трансграничното измерение на рибарството и миграционния характер на някои видове; в това отношение подчертава съществената роля на Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) за гарантиране на равнопоставени условия на конкуренция и като регионален форум за гарантиране на устойчиво рибарство в Черно море;

11.

Подчертава необходимостта от опазване на околната среда и устойчиво развитие в тези басейни, както и от задълбочаване на усилията за морско управление и контрол в съответствие с международното право — по-специално Конвенцията на ООН по морско право — като начин за оказване на принос към засиленото опазване на околната среда на крайбрежното и морското пространство;

12.

Счита, че интегрираната морска политика, и по-специално морското пространствено планиране, може да играе централна роля за предотвратяването на конфликти между държавите — членки на ЕС, както и с трети страни;

13.

Насърчава държавите членки да въведат интегрирано управление на крайбрежните зони и морско пространствено планиране — по отношение на генерирането на вятърна енергия от разположени в морето инсталации, полагането на подводни кабели и тръбопроводи, морския транспорт, рибарството и аквакултурите и създаването на зони за подновяване на рибните запаси — съгласно стратегията за син растеж и в рамките на действащите споразумения със съседните държави, включително с трети страни, които са разположени на едно и също регионално море;

14.

Насърчава създаването на морски зони, по-специално изключителни икономически зони и защитени морски области, които не само ще подобрят опазването и управлението на рибните ресурси извън териториалните води, но също така ще насърчат устойчиви рибни ресурси, ще улеснят контрола върху ННН (незаконния, недекларирания и нерегулирания) риболов и борбата с него, както и ще подобрят морското управление в рамките на тези басейни; подчертава необходимостта ЕС да предостави подходящи насоки, координация и подкрепа за държавите членки в това отношение;

15.

Призовава Комисията допълнително да разгледа тези въпроси с оглед гарантиране на съгласуваност между съответните политически области на ЕС, по-специално общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика, и да насърчава тази съгласуваност и равностойни условия както в рамките на ЕС, така и със съседните държави партньори чрез засилено сътрудничество и диалог;

16.

Подчертава значението на оценките на запасите и призовава за засилено сътрудничество между научните институти в двата басейна, включително обмена на научни данни и споделянето на информация; счита, че ЕС следва да насърчава, стимулира и улеснява сътрудничеството и съвместната работа между научните екипи на ЕС и техните партньори от други засегнати държави, които не са членки на ЕС; приветства в това отношение инициативата „Познания за морската среда 2020“, която има за цел предоставянето на данни за морската среда на разположение на голям брой потенциално заинтересовани участници, включително публични, промишлени, образователни и научноизследователски органи и гражданското общество;

17.

Призовава за засилена система за мониторинг, контрол и наблюдение на риболовните дейности в рамките на интегрирана перспектива за засилване опазването на екосистемите в двата басейна в съответствие с правото на ЕС и с международното право, по-специално Конвенцията на ООН по морско право, като по този начин се окаже принос към дългосрочната устойчива експлоатация на рибните запаси и борбата с незаконния, недекларирания и нерегулирания риболов по един по-ефективен начин;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/45

—

като взе предвид членове 2, 3, 6 и 21 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 153, 191, 207 и 218 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 12, 21, 28, 29, 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Стратегическата рамка и Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 25 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Протокола за присъединяване на Народна република Китай към Световната търговска организация от 23 ноември 2001 г.,

—

като взе предвид резолюцията си от 23 май 2012 г. относно ЕС и Китай, липса на баланс в търговията (1) и доклада на своята Генерална дирекция по външни политики на ЕС от юли 2011 г. относно търговските и икономическите отношения с Китай,

—

като взе предвид резолюцията си от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай (2),

—

като взе предвид общоприетите принципи и практики, наречени „принципи от Сантяго“, приети през октомври 2008 г. от работната група на Международния валутен фонд относно държавните инвестиционни фондове;

—

като взе предвид съвместната декларация от Тринадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена в Брюксел на 20 септември 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела — Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612) и резолюцията на Парламента от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2011 г. относно бариерите пред търговията и инвестициите (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (5),

—

като взе предвид своите резолюции от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (6), относно правата на човека, социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (7) и относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „ЕС—Китай: по-близки партньори, нарастващи отговорности“ (COM(2006)0631) и придружаващия го политически документ „Конкуренция и партньорство — политически документ относно търговските и инвестиционните отношения между ЕС и Китай“ (COM(2006)0632),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия (9),

—

като взе предвид неотдавнашното си решение за въвеждане на изисквания за публикуване на информация от страна на предприятията от добивната промишленост и дърводобива относно техните плащания към правителствата (10),

—

като взе предвид съвместното решение на ЕС и Китай, взето на Четиринадесетата среща на високо равнище между ЕС и Китай, проведена през февруари 2012 г. в Пекин, за започване на преговори за сключване на двустранно инвестиционно споразумение;

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че търговията между ЕС и Китай нараства бързо и непрестанно през последните три десетилетия, като общата търговия достигна върхова стойност в размер на 433,8 милиарда евро през 2012 г., и като има предвид, че двустранната търговия разкрива дисбаланс в полза на Китай от 1997 г. насам; като има предвид, че този търговски дефицит възлиза на 146 милиарда евро през 2012 г., в сравнение с 49 милиарда евро през 2000 г.;

Б.

като има предвид, че размерът на чуждестранните инвестиции на ЕС в Китай е 102 милиарда евро през 2011 г., докато размерът на чуждестранните инвестиции на Китай в ЕС е 15 милиарда евро за същата година; като има предвид, че само през 2006 г. размерът на чуждестранните инвестиции на Китай в ЕС възлиза на 3,5 милиарда евро;

В.

като има предвид, че Договорът от Лисабон превърна преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в изключителната компетентност на Съюза;

Г.

като има предвид, че 26 държави членки на ЕС имат индивидуални двустранни инвестиционни споразумения с Китай, които са в сила; като има предвид, че ЕС все още не е разработил устойчива дългосрочна индустриална политика, която да бъде двигател за офанзивните и дефанзивните му интереси в рамките на новата му политика в областта на чуждестранните инвестиции;

Д.

като има предвид, че дори при годишно нарастване на цената на труда с 10 % през последните години, Китай все още е сред трите най-привлекателни за инвестиране пазари на света;

Е.

като има предвид, че целите за развитие, формулирани, съответно, в 12-тия петгодишен план и стратегията „ЕС 2020“, включват голям брой общи интереси и общи предизвикателства; като има предвид, че по-високо ниво на интеграция и технологичен обмен между икономиката на ЕС и тази на Китай би могло да доведе до полезни взаимодействия и взаимни ползи;

Ж.

като има предвид, че частните и държавните предприятия следва да се ползват с равнопоставени условия на конкуренция;

З.

като има предвид, че настоящето инвестиционно споразумение е първото споразумение от този вид, което ще бъде договорено от ЕС при упражняване на изключителна компетентност след влизането в сила на Договора от Лисабон; като има предвид, че преговорите по инвестиционното споразумение, включително достъпа до пазара, притежават потенциал да породят засилен интерес, както и евентуални опасения сред обществеността и поради това следва да бъдат водени с най-високо ниво на прозрачност, с цел да се даде възможност за необходимия парламентарен контрол, като по този начин бъде изпълнено едно от предварителните условия за необходимото одобрение на резултата от преговорите от Европейския парламент;

И.

като има предвид, че инвеститорите трябва да се съобразяват както със законите на приемащата държава, така и с разпоредбите на всяко споразумение, сключено между ЕС и Китай, след влизането му в сила, така че техните инвестиции изцяло да се ползват с възможно най-добрата защита;

Й.

като има предвид, че слабото спазване или неспазването от страна на Китай на някои основни социални и трудови права, както и на екологичните стандарти, които обаче са международно признати, са сред причините за настоящото неравновесие в търговските потоци между ЕС и Китай, което дори може да бъде допълнително изострено от задълбочаване на отношенията в областта на инвестициите, ако не се постигне напредък при прилагането на тези права и стандарти; като има предвид, че поради тази причина това инвестиционно споразумение не следва да води до допълнително понижаване на социалните и екологичните стандарти в Китай, а напротив — следва да бъде предпоставка и да допринесе за повишаването им, което ще доведе до по-балансирани търговски и инвестиционни отношения от взаимна полза;

K.

като има предвид, че инвестиционното споразумение следва да включва и задължения за инвеститорите, в това число по отношение на зачитането на синдикалните и други трудови права, прозрачността и опазването на околната среда, както това е залегнало в правото на всяка от двете страни, и следва да бъде сключено в съответствие с правилата на Световната търговска организация (СТО) и други относими международни споразумения и основни конвенции, подписани и ратифицирани от страните; като има предвид, че инвестиционните споразумения не следва да обхващат инвестиции в специално създадени зони, които предвиждат заобикаляне на трудовите права и стандарти, и на други законови изисквания;

Л.

като има предвид, че стоките за износ към ЕС, които са произведени чрез полагане на принудителен труд в лагери, като например в рамките на системата за превъзпитаване чрез труд, известна на-общо под наименованието Лаогай, не следва да се възползват от инвестициите, направени съгласно двустранното инвестиционно споразумение;

M.

като има предвид, че Комисията и Съветът се ангажираха да гарантират, че инвестиционната политика на ЕС ще отчита принципите и целите на външната дейност на Съюза, включително правата на човека, и да постигнат резултати в тази област, считано от 2013 г.;

Н.

като има предвид, че тъй като едно инвестиционно споразумение с Китай би дало значителен тласък на икономическите отношения между ЕС и Китай, то следва също така да допринесе за задълбочаване на политическия диалог между ЕС и Китай, особено по въпроси като правата на човека — в рамките на ефективен и ориентиран към резултатите диалог за правата на човека, както и принципите на правовата държава, с оглед поддържане на баланс между политическите и икономическите отношения, в съответствие с духа на стратегическото партньорство;

O.

като има предвид, че инвеститорите следва да се стремят, чрез своите управленски политики и практики, техните инвестиции да бъдат в съответствие с целите за развитие на приемащите държави и местните нива на управление, където е направена инвестицията;

1.

Приветства засилването на икономическите отношения между ЕС и Китай; призовава ЕС и Китай да се стремят към добре балансирани отношения на партньорство, редовен диалог на високо равнище и взаимни ползи, вместо да встъпват в противопоставяща ги конкуренция;

2.

Изтъква, че Китай, който се присъедини към СТО през 2001 г., следва да положи повече усилия за либерализиране на своята търговия и отваряне на своя пазар, за да осигури по-голяма равнопоставеност и да ускори премахването на изкуствените пречки, пред които се изправят дружествата при достъпа до китайския пазар;

3.

Отбелязва, че европейските предприятия не одобряват наличието на множество тарифни и нетарифни бариери пред достъпа до китайския пазар, като например някои форми на дискриминация по отношение на чуждестранните оператори, както и сложността на структурата на тарифите и техническите бариери пред търговията;

4.

Приветства включването на достъпа до пазара в мандата за преговори; счита, че потвърждение от страна на Китай, че пазарът на труда ще бъде включен в преговорите следва да бъде предварително условие за започването им;

5.

Подчертава необходимостта от изрично включване на ПЧИ и портфейлните инвестиции в преговорите;

6.

Отбелязва, че китайските предприятия по принцип възприемат Съюза като стабилна инвестиционна среда, но изразяват съжаление по повод на това, което им се струва като продължаващо субсидиране на износа от страна на ЕС за европейските селскостопански продукти, както и по повод съществуването на някои търговски бариери пред пазара на ЕС, като технически пречки за търговията и пречки с цел блокиране на инвестициите от трети страни в някои държави членки, и те призовават за отстраняване на оставащите необосновани пречки и за улесняване на инвестициите в държавите членки; припомня обаче, че наскоро в Китай беше създаден механизъм за сигурност с оглед проверка на чуждестранните инвестиции и че използването на тези механизми от двете страни може да е основателно; изтъква, че ЕС и Китай могат да имат основателни опасения относно сигурността, които оправдават пълно или частично изключване на някои сектори от чуждестранни инвестиции във временен или в дългосрочен план;

7.

Изтъква, че към момента основната форма, под която чуждестранните дружества имат право да се установят в Китай е чрез съвместни предприятия, които често са свързани с трансфера на стратегически технологии, които насърчават развитието на конкурентоспособността на Китай в ущърб на европейската индустрия; изразява убеждение, че по-нататъшно отваряне от страна на Китай към друг вид правно регулиране, което да позволи на чуждестранни инвеститори да се установяват, в съчетание с необходимата защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), индустриалната собственост, марките и географските указания на продукти, е от решаващо значение и ще бъде от взаимна полза, като също така ще укрепи по-висока степен на интегриране на европейската и китайската икономика въз основа на по-стратегически подход към икономическо сътрудничество, насочено, наред с другото, към екологосъобразни технологии и иновации;

8.

Изразява убеждение, че по-добрата защита на ПИС и ефективното прилагане на съответните правила в Китай значително ще насърчат стремежа на ЕС и на други чуждестранни инвеститори да инвестират, да споделят нови технологични възможности и да модернизират наличните там технологии, по-специално по отношение на съобразените с околната среда технологии;

9.

Приветства усилията, положени от китайските органи след приемането на Китай в СТО за подобряване на зачитането на ПИС; все пак продължава да изразява съжаление относно недостатъчната защита и относно липсата на средства на разположение на европейските предприятия, особено МСП, за ефикасна борба срещу нарушенията на ПИС;

10.

Изразява загриженост относно липсата на надеждност на китайската съдебна система, която не успява да гарантира спазването на договорните задължения, както и относно липсата на прозрачност и уеднаквяване при прилагането на регулаторния режим в областта на инвестициите;

11.

Настоятелно призовава Комисията да договори амбициозно и балансирано инвестиционно споразумение между ЕС и Китай, което да цели създаването на по-добра среда за инвеститорите от ЕС в Китай и обратно, включително подобрен достъп до пазара с цел повишаване равнището на паричните потоци между двете страни и гарантиране на прозрачност по отношение на управлението както на държавните, така и на частните дружествата, които инвестират в партньорската икономика; препоръчва насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) относно корпоративното управление като референтен документ; настоява също така за по-добро прилагане на законите, за да се гарантира лоялна конкуренция между обществените и частните участници, да се ограничи корупцията и да се повиши правната сигурност и предвидимост на бизнес климата в Китай;

12.

Подчертава значението на установяването, чрез това споразумение, на предпоставките за лоялна конкуренция между ЕС и Китай; за тази цел препоръчва на Комисията да договори категорични разпоредби със задължителна сила за прозрачност и лоялна конкуренция, така че равнопоставените условия на конкуренция да се отнасят и за държавните предприятия и за инвестиционните практики на държавните инвестиционни фондове;

13.

Призовава споразумението за асоцииране, което понастоящем е обект на договаряне, да обхваща както достъпа до пазара, така и защитата на инвеститорите;

14.

Подчертава, че никоя от разпоредбите на инвестиционното споразумение не следва да намалява политическото пространство на страните и тяхната способност да упражняват законодателните си правомощия, за да преследват легитимни и обосновани цели на държавната политика, като същевременно се опитва да не неутрализира изгодите, произтичащи от ангажиментите, поети от страните; подчертава, че гарантирането на зачитането на принципите на правовата държава за всички инвеститори и граждани от ЕС и Китай трябва да остане приоритет;

15.

Призовава Комисията да гарантира пълна прозрачност по отношение на държавните инвестиционни фондове;

16.

Отбелязва, че следва да бъдат установени ясни срокове на преговорите и да бъдат обсъдени логични и разумни преходни периоди;

17.

Счита, че инвестиционното споразумение с Китай следва да се основава на най-добрите практики, почерпени от опита на държавите членки, да допринася за по-голяма съгласуваност и да включва следните стандарти:

18.

Отново потвърждава, че с оглед на успешното приключване на преговорите, качеството винаги трябва да има предимство пред бързината;

19.

Отбелязва, че споразумението за защита на инвестициите следва да включва ясни определения за инвестициите и инвеститорите, които ще бъдат защитени, и че чисто спекулативните форми на инвестиции не следва да бъдат защитени;

20.

Призовава за съгласуваност на това споразумение с многостранните задължения по Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), така че да отговаря на критериите за споразумение за икономическа интеграция;

21.

Приветства факта, че очакваното подобрение на правната сигурност ще помогне на МСП да инвестират в чужбина, и подчертава, че гласът на МСП трябва да бъде чут по време на преговорите (включително чрез участието на новия център на ЕС за МСП в Китай, бюрото на ЕС за помощ за защита на правата на интелектуална собственост на МСП и Търговската палата на ЕС в Китай), така че споразумението, което ще бъде сключено, да насърчава интернационализацията на тези МСП, които желаят да получат достъп до пазара на другата страна;

22.

Подчертава, че предпоставка за сключването на споразумението следва да бъде включването на сериозен ангажимент на страните за устойчиво и приобщаващо развитие в икономическо, социално и екологично отношение и във връзка с инвестициите, с цел да се изградят по-балансирани търговски и инвестиционни отношения между ЕС и Китай, които не се основават предимно на ниската цена на труда и ниските екологични стандарти в Китай;

23.

Подчертава, че инвестиционните споразумения, сключени от ЕС, не трябва да бъдат в противоречие с основните ценности, които ЕС се стреми да насърчава чрез своите външни политики, и не трябва да накърняват капацитета за публична намеса, по-специално когато се преследват цели на обществената политика, като например социални и екологични критерии, правата на човека, сигурността, правата на работниците и на потребителите, общественото здраве и безопасност, индустриалната политика и културното многообразие; призовава за включване в споразумението на съответните специални клаузи със задължителен характер;

24.

Призовава в рамките на настоящето споразумение, по подобие на останалите търговски ангажименти, поети от Съюза, защитата на обществените услуги да остане основен принцип;

25.

Подчертава факта, че бъдещото развитие на инвестиционното споразумение между ЕС и Китай трябва да се основава на взаимно доверие и на пълно спазване на ангажиментите в рамките на СТО; изразява съжаление във връзка с огромния размер на публично субсидиране за определени сектори с потенциал за растеж, включително слънчевите панели, и призовава Комисията да гарантира цялостното отстраняване на вредните последици от такъв дъмпинг и субсидиране, за да се ускорят преговорите;

26.

Препоръчва, по отношение на достъпа до пазара, и двете страни да се ангажират с подходящи периоди на постепенно въвеждане и преходни разпоредби за определени сектори, с цел улесняване на пътя към тяхната пълна или частична либерализация; признава също така, че двете страни може да не са в състояние да поемат ангажименти в определени сектори; в тази връзка призовава за изключване на културните и аудиовизуалните услуги от преговорите относно достъпа до пазара, в съответствие с приложимите разпоредби на Договорите за ЕС; подчертава, че е необходимо да се предприемат мерки във връзка с интервенционистките индустриални политики, недостатъчната защита на правата върху интелектуалната собственост (ПИС), неяснотите в съдържанието и в прилагането на правилата и други нетарифни и технически бариери пред търговията;

27.

Счита, че поради затруднения достъп до китайския пазар в резултат на водещите позиции, които заемат държавните предприятия, споразумението трябва, за да бъде балансирано, да бъде разглеждано като ключова възможност за установяване на равнопоставени условия за конкуренция между държавните и частните предприятия;

28.

Подчертава, че е необходимо споразумението да гарантира възможността ЕС да не допусне китайски инвеститори в определени стратегически сектори;

29.

Подчертава, че споразумението следва да позволява на страните, а по отношение на Съюза — на неговите отделни държави членки, да определят и прилагат ключови политики за насърчаване и опазване на културното многообразие;

30.

Подчертава, че споразумението трябва да насърчава инвестиции, които са устойчиви, приобщаващи и щадящи околната среда (особено важен въпрос в областта на добивната промишленост) и които благоприятстват висококачествените условия на труд в предприятията, които са обект на инвестицията;

31.

Призовава за клауза, съгласно която инвеститорът да предоставя на страна — потенциална приемаща държава информацията, която тази страна може да изиска относно въпросната инвестиция за целите на вземане на решения във връзка с инвестицията или само за статистически цели, а страната да защитава всяка поверителна търговска информация от разкриване, което би засегнало конкурентната позиция на инвеститора или инвестицията;

32.

Подчертава, че е необходимо в бъдещото споразумение да се включат разпоредби относно прозрачността и управлението на държавни предприятия и държавни инвестиционни фондове, като тези разпоредби са основани на приетите под егидата на МВФ принципи от Сантяго, които определят принципите, приложими за управлението и институционалната структура на държавните инвестиционни фондове, както и за прозрачността на инвестиционните им стратегии;

33.

Отново призовава за ефективна клауза относно корпоративната социална отговорност, която е в съответствие с ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; потвърждава, че инвеститорите следва съответно да прилагат Тристранната декларация на МОТ относно многонационалните предприятия и социалната политика и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, както и специфични или секторни международни стандарти за отговорна практика, когато има такива; призовава за социални и екологични клаузи със задължителна сила като част от самостоятелна глава относно устойчивото развитие, която е предмет на механизъм за уреждане на спорове; призовава двете страни да приложат устойчива и приобщаваща инвестиционна стратегия, която включва клауза относно корпоративната социална отговорност с конкретни насоки за инвеститорите, както и ефикасна методология за оценка, която да бъде на разположение на държавните органи, осъществяващи надзор върху така получените инвестиции по отношение на социалното и екологичното им въздействие;

34.

Подчертава, че споразумението трябва да задължава китайските инвеститори в ЕС да спазват европейските социални стандарти и договореностите в рамките на социалния диалог;

35.

Подчертава, че е необходимо двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай да доведе до устойчив растеж и създаване на работни места, както и да засили полезните взаимодействия и положителното въздействие по отношение на други регионални споразумения за търговия и инвестиции, по които или ЕС, или Китай е страна;

36.

Призовава Комисията да допълни своята оценка на въздействието чрез оценка на въздействието на инвестиционното споразумение между ЕС и Китай върху правата на човека, съгласно поетия от нея ангажимент в Стратегическата рамка и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията;

37.

Счита, че споразумението трябва да включва разпоредба, съгласно която всички инвеститори са задължени да спазват изцяло законодателството на приемащата държава на местно, регионално, национално и, където е приложимо, на наднационално равнище, и съгласно която срещу инвеститорите, които не са спазили правната уредба ще бъдат предявени граждански искове в рамките на производства пред компетентната съдебна инстанция за всички неправомерни действия или решения във връзка с инвестицията, в частност в случаи, когато тези действия или решения водят до значителни екологични щети, телесни повреди или загуба на живот;

38.

Настоява в споразумението да бъде включена клауза, която забранява занижаване на изискванията в законодателството в социалната и екологичната област с цел привличане на инвестиции, и която предвижда, че никоя от страните не може да се въздържи от ефективното прилагане на съответното законодателство чрез постоянно или повтарящо се действие или бездействие като средство за насърчаване на установяването, придобиването, разширяването или задържането на инвестиции на нейна територия;

39.

Настоява, че двустранното инвестиционно споразумение между ЕС и Китай трябва да е в съответствие с достиженията на правото на ЕС, включително с действащото законодателство в социалната и екологичната област, и че никоя от страните не може да се въздържа от ефективно прилагане на законодателството си в тези области, така че всички разпоредби на това споразумение да насърчават законно установяване, придобиване, разширяване или задържане на инвестиция в съответната територия на двете страни, както и да насърчават най-добрите предприемачески практики и лоялната конкуренция между предприятията;

40.

Настоява, че е необходимо в споразумението да се изиска чуждестранните инвеститори да спазват стандартите на ЕС за защита на данните;

41.

Изразява дълбоката си загриженост по повод равнището на свобода на преценка на международните арбитражи за даване на разширително тълкуване на клаузите за защита на инвеститорите, като по този начин се лишава от смисъл установената от публичен орган нормативна уредба; изисква арбитрите, определени от страните в контекста на даден спор, да бъдат независими и безпристрастни, а арбитражът да следва кодекс за поведение, основан или на правилата, приети от Комисията на Обединените нации за международно търговско право (КОНМТП), или на правилата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (МЦУИС), или на други международни споразумения и норми, признати и приети от страните;

42.

Счита, че споразумението следва да включва, като основен приоритет, ефективни механизми за уреждане на спорове между държавите и между инвеститор и държава, с цел, от една страна, да се предотвратят необосновани искове да водят до неоправдани арбитражи, и, от друга страна, да се гарантира, че всички инвеститори имат достъп до справедлив съдебен процес, последван от незабавно прилагане на всички арбитражни решения;

43.

Счита, че споразумението следва да предвижда процедури за уреждане на спорове между държавите, както и механизми за уреждане на спорове между инвеститорите и държавата, които да се вписват в подходяща правна рамка и да се подчиняват на стриктни критерии за прозрачност;

44.

Призовава ЕС и Китай да създадат съвместно механизъм за ранно предупреждение, за да си предоставят възможност за проактивно решаване на всеки нововъзникващ спор във връзка с търговията или инвестициите на възможно най-ранен етап, като се използват всички подходящи мерки, включително „мека сила“ и търговска дипломация;

45.

Счита също така, че споразумението следва да включва разпоредби относно извънсъдебно решаване на спорове с цел насърчаване на бързо, достъпно и по взаимно съгласие разрешаване на спорове между страните, които свободно да решат да прибегнат до него;

46.

Предлага в рамките на споразумението да бъдат точно определени гъвкави механизми за уреждане на спорове като медиацията, по отношение, например, на продължителността, разходите и прилагането на решенията, приети от страните;

47.

Счита, че след като бъде сключено и окончателно ратифицирано, инвестиционното споразумение между ЕС и Китай ще замени всички действащи двустранни инвестиционни споразумения между отделните държави — членки на ЕС и Китай, в съответствие с правото на Съюза;

48.

Препоръчва преговорите да започнат единствено при условие, че Държавният съвет на Китай предварително предостави официално одобрение за включване на достъпа до пазара в инвестиционното споразумение;

49.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/52

—

като взе предвид своята резолюция от 17 февруари 2011 г. относно стратегията „Европа 2020“ (1),

—

като взе предвид член 3, параграф 5 от Договора за Европейския съюз и член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които съответно постановяват, че „в отношенията си с останалата част от света Съюзът […] допринася за […] стриктното спазване и развитието на международното право“ и че „Съюзът следи за съгласуваността между различните си политики и действия“,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) през 2009 г. (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад на Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политика на сигурност (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно отношенията между ЕС и Китай (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2009 г. относно засилването на ролята на европейските малки и средни предприятия в международната търговия (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно въздействието на подправянето на продукти върху международната търговия (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно търговията с услуги (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно търговия със суровини и стоки (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2008 г. относно стратегията на ЕС за осигуряване на по-добър достъп до външни пазари за европейските предприятия (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2007 г. за Глобална Европа — външни аспекти на конкурентоспособността (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2005 г. относно отношенията между ЕС, Китай и Тайван и сигурността в Далечния изток (12),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела — Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Глобална Европа: конкурентоспособна в световен мащаб. Принос към стратегията на ЕС за растеж и заетост“ (COM(2006)0567),

—

като взе предвид доклада на Комисията за пречките пред търговията и инвестициите за 2013 г., публикуван на 28 февруари 2013 г. (COM(2013)0103),

—

като взе предвид въпроса до Комисията относно търговските отношения между ЕС и Тайван (O-000093/2013 — B7-0509/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

А.

като има предвид, че основаната на правила многостранна търговска система, установена от Световната търговска организация (СТО), представлява най-подходящата рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб; като има предвид обаче, че е от съществено значение да се разбере, че двустранните споразумения са също така част от един и същ общ инструментариум за международните въпроси;

Б.

като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с постигането на балансиран и справедлив резултат за Програмата за развитие от Доха (ПРД) като предпочитан подход и като има предвид, че едновременното постигане на напредък в двустранните търговски споразумения с други индустриализирани страни също е валиден вариант;

В.

като има предвид, че общата стойност на двустранната търговия между ЕС и Тайван се е увеличила повече от 12 пъти през последните две десетилетия, като през 2011 г. е надхвърлила 40 милиарда евро;

Г.

като има предвид, че Тайван е седмият по големина търговски партньор на ЕС в Азия и двадесет и третият по големина търговски партньор на ЕС в света;

Д.

като има предвид, че през 2010 г. делът на ЕС съставляваше 31,5 % от всички потоци на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) и 21 % от дела на ПЧИ в Тайван и ЕС беше най-големият чуждестранен инвеститор в страната;

Е.

като има предвид, че цялостните търговски отношения между ЕС и Тайван са понастоящем доста под потенциала си;

Ж.

като има предвид, че откритата и справедлива търговия е мощен инструмент за създаване на повече растеж и благоденствие, който се опира на сравнителните предимства на всяка икономика и потенциалните взаимодействия, произтичащи от по-голяма икономическа интеграция и нов принос към основани на знанието икономики;

З.

като има предвид, че митата вече са на принципно ниски равнища между двата търговски партньора; като има предвид, че ЕС и Тайван провеждат редовен структуриран диалог за разглеждане на търговските и инвестиционните въпроси от взаимен интерес и грижа; като има предвид, че в тази рамка четири технически работни групи са създадени с цел разглеждане на въпросите, свързани с правата върху интелектуална собственост, техническите пречки пред търговията и санитарните и фитосанитарните мерки, както и на фармацевтичния сектор;

И.

като има предвид, че въпреки относително ниските тарифи обемите на двустранната търговия между ЕС и Тайван изостават от голямата част от търговския обмен на ЕС с другите основни търговски партньори;

Й.

като има предвид, че индустрията на информационните и комуникационните технологии е сектор с висока добавена стойност и източник на растеж както в ЕС, така и в Тайван, особено по отношение на по-нататъшното разработване на интелигентни продукти и услуги;

К.

като има предвид, че ЕС и Тайван могат допълнително да задълбочат своите икономически отношения по начин, който в действителност е от взаимна полза и с оглед на справяне с общите обществени предизвикателства;

Л.

като има предвид, че Тайван е пълноправен член на Световната търговска организация (СТО) от 2002 г. насам, а също и пълноправен член на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (APEC) и на Азиатската банка за развитие;

М.

като има предвид, че присъединяването на Тайван към Споразумението на СТО за държавните поръчки (GPA) през юли 2009 г. беше съществена и положителна стъпка, която ще даде възможност на Тайван не само да се възползва от реципрочното отваряне на пазарите за държавни поръчки, но също така ще подобри ефикасността на неговия вътрешен пазар;

Н.

като има предвид, че Тайван и Китайската народна република (КНР) възприеха конструктивен подход, допринасящ за сключването на 19 споразумения, подписани между Фондацията за обмен между двата бряга на Тайванския проток — от страна на Тайван, и Асоциацията за връзки между двата бряга на Тайванския проток — от страна на КНР; като има предвид, че тези споразумения включват Рамковото споразумение за икономическо сътрудничество (РСИС) между двата бряга на Тайванския проток и Споразумението за правата върху интелектуалната собственост (ПИС), които бяха подписани на 29 юни 2010 г., както и Споразумението за инвестиции и Споразумението за митническо сътрудничество, които бяха подписани на 9 август 2012 г.;

О.

като има предвид, че други конструктивни алтернативи доведоха до това Тайван да сключи 31 двустранни споразумения за инвестиции с трети държави, включително с Япония на 22 септември 2011 г., и споразумение за икономическо сътрудничество с Нова Зеландия на 10 юли 2013 г., да възобнови преговорите си по Рамковото споразумение за търговия и инвестиции (РСТИ) със САЩ на 10 март 2013 г. и понастоящем да води преговори по Споразумение за инвестиции с Република Корея, както и по споразумение за свободна търговия със Сингапур (ASTEP);

П.

като има предвид, че икономическото и културно представителство на Тайпей в САЩ и Американският институт в Тайван се споразумяха за съвместни декларации относно принципите за международни инвестиции и услугите в областта на ИКТ; като има също така предвид, че Тайван сключи всеобхватни споразумения за данъчно облагане на доходите с 25 държави, включително 9 държави — членки на ЕС;

Р.

като има предвид, че по-тесните икономически връзки с Тайван не противоречат по никакъв начин на политиката на ЕС за „единен Китай“, предвид факта, че Китай и Тайван се присъединиха съответно към APEC през 1991 г. и към СТО през 2002 г.;

1.

Счита, че многостранната търговска система, представлявана от СТО, остава далеч най-ефективната рамка за постигане на открита и справедлива търговия в световен мащаб; счита, че ЕС и Тайван следва да допринесат за напредъка на многостранните търговски преговори;

2.

Счита, че макар че ЕС работи по подобряване на своите икономически отношения с Китай, той следва да разгледа възможността да направи същото с Тайван, с цел последователно да следва пътя на предоставянето на подкрепа за тайванската демократична система, социален плурализъм и добри резултати във връзка със зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава;

3.

Следователно счита, че ЕС следва да даде положителен отговор на желанието на Тайван за започване на паралелни преговори за двустранни споразумения за защита на инвестициите и достъп до пазара, за да се засили допълнително правната сигурност на инвестициите и да се увеличат обемът и качеството на инвестиционните потоци;

4.

Счита, че решението за започване на такива преговори с Тайван следва да се базира на икономически основания и не следва да бъде взаимосвързано с оценката на отношенията между ЕС и Китайската народна република;

5.

Подчертава факта, че Парламентът подкрепя споразуменията за защита на инвестициите и достъп до пазара с Тайван, които биха довели до задълбочаване на съществуващите икономически отношения между ЕС и Тайван;

6.

Счита, че споразуменията между ЕС и Тайван за защита на инвестициите и достъп до пазара имат истинския потенциал да доведат до печеливша за двете страни ситуация, която ще носи ползи и за двете икономики;

7.

Отбелязва, че всяко споразумение следва надлежно да отчита МСП и да подобрява тяхната способност за инвестиции в чужбина;

8.

Припомня също така, че ЕС и Тайван вече имат добре интегрирани икономически отношения, принципно ниски мита от двете страни и добре структуриран диалог, който включва редовни срещи с цел разрешаване на двустранните търговски и инвестиционни въпроси;

9.

Подчертава, че споразумението следва да включва сериозен ангажимент на страните за устойчиво и приобщаващо развитие в икономическо, социално и екологично отношение във връзка с инвестициите;

10.

Подчертава, че споразуменията за инвестиции, сключени от ЕС, трябва да спазват капацитета за публична намеса, по-специално когато се преследват цели на обществената политика, като например социалните и екологичните стандарти, правата на човека, сигурността, правата на работниците и на потребителите, общественото здраве и безопасността и културното многообразие; призовава за включването на специфични клаузи относно тези цели в споразумението;

11.

Препоръчва по отношение на достъпа до пазара двете страни да могат да изключват определени сектори от задълженията за либерализация, за да защитят стратегически национални интереси;

12.

Отново призовава за ефективна клауза относно корпоративната социална отговорност и ефективни социални и екологични клаузи;

13.

Подчертава, че споразумението трябва да задължи чуждестранните инвеститори в ЕС да спазват изискванията на европейските социални стандарти и европейския социален диалог;

14.

Призовава Комисията да започне преговори за такива споразумения между ЕС и Тайван;

15.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството на Тайван и на законодателния орган на Тайван.

19.5.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 181/56

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Сирия, и по-конкретно резолюциите от 16 февруари 2012 г. (1), 13 септември 2012 г. (2), 23 май 2013 г. (3) и 12 септември 2013 г. (4), както и относно бежанците, бягащи от въоръжения конфликт,

—

като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Сирия от 23 януари, 18 февруари, 11 март, 22 април, 27 май, 24 юни, 9 и 22 юли 2013 г.; като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 8 февруари 2013 г. относно Сирия,

—

като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън от 21 август 2013 г. относно последните данни за употребата на химическо оръжие в Дамаск, от 23 август 2013 г. относно неотложността на намирането на политическо решение на сирийския конфликт (отразяващо обща позиция на ЕС относно Сирия от 7 септември 2013 г.), от 10 септември 2013 г. относно предложението за поставяне на сирийските химически оръжия под международен контрол и от 14 септември 2013 г. след споразумението между САЩ и Русия относно химическите оръжия в Сирия, както и изявленията на заместник-председателя/върховен представител по време на пленарния дебат в Парламента в Страсбург на 11 септември 2013 г.,

—

като взе предвид изявленията на комисаря, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева относно сирийските бежанци и реакцията на ЕС, и по-специално изявлението ѝ от 3 септември 2013 г. относно последните данни за бежанците от сирийската криза, както и докладите за обстановката и информационните справки за Сирия на ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO),

—

като взе предвид забележките на върховния комисар на ООН за бежанците Антониу Гутереш по време на неофициалната среща на Съвета по правосъдие и вътрешни работи във Вилнюс на 18 юли 2013 г. (5),

—

като взе предвид брифингите на Съвета за сигурност на ООН относно Сирия, дадени от заместник генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор за спешната помощ Валери Амос, и по-специално брифинга от 18 април 2013 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление от срещата на министерско равнище на страните, граничещи със Сирия, организирана от върховния комисар на Обединените нации за бежанците на 4 септември 2013 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека относно Сирия,

—

като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание, Конвенцията за правата на детето и Незадължителния протокол относно участието на деца във въоръжени конфликти, както и Конвенцията за преследване и наказване на престъплението геноцид, по които Сирия е страна,

—

като взе предвид членове 78, 79 и 80 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че до 20 септември 2013 г. Службата на върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) е регистрирала общо 1 929 227 сирийски бежанци в съседните държави и в Северна Африка; като има предвид, че общият брой на бежанците, включително нерегистрираните, се изчислява на 2 102 582; като има предвид, че според същите източници 76 % от сирийското бежанско население са жени и деца; като има предвид, че 410 000 сирийски деца бежанци са в начална училищна възраст (между 5 и 11 г.); като има предвид, че според Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси броят на вътрешно разселените лица към 9 септември 2013 г. е бил 4,25 милиона;

Б.

като има предвид, че по данни на ВКБООН броят на бежанците (включително очакващите регистрация) в приемните страни към 20 септември 2013 г. е както следва: Турция — 492 687; Ливан — 748 608; Йордания — 531 768; Ирак — 190 857; Египет — 124 373; Мароко, Алжир и Либия — 14 289 (регистрирани); като има предвид, че ежедневно хиляди сирийци бягат в съседните държави, а Регионалният план за реагиране в Сирия на ООН предвижда броят на бежанците от Сирия да достигне общо 3,5 милиона до края на 2013 г.;

В.

като има предвид, че молбите от сирийци за убежище в ЕС са продължили да се увеличават през 2013 г., като от началото на конфликта през 2011 г. досега са подадени 52 037 молби в ЕС и неговите най-близки съседки (Швейцария и Норвегия);

Г.

като има предвид, че в ЕС-28 Германия (14 842) и Швеция (14 083) са получили 59 % от подадените молби; като има предвид, че в други страни също се наблюдава значително увеличение на броя на молбите, но само една друга държава членка е получила повече от 2 000 молби (Обединеното кралство — 2 634);

Д.

като има предвид, че липсват напълно точни и достоверни данни за общия брой на сирийците, идващи в Европа, както и информация за броя на търсещите убежище в европейски страни и броя на всички намиращи се в тях сирийци; като има предвид, че съгласно ВКБООН, въпреки тези пропуски и факта, че има недостатъци в статистическите данни за практиките, по които се разглеждат молбите за убежище в държавите членки на ЕС, има основания да се твърди, че все още не са преодолени слабостите в закрилата на сирийците в ЕС;

Е.

като има предвид, че кризата със сирийските бежанци представлява първо изпитание за току-що преразгледаната обща европейска система за убежище;

Ж.

като има предвид, че законодателството на ЕС вече предвижда някои средства, като например Визовия кодекс (6) и Кодекса на шенгенските граници (7), които позволяват издаването на визи по хуманитарни причини;

З.

като има предвид, че държавите членки следва да бъдат насърчавани да използват средствата, които ще бъдат на разположение по линия на Фонд „Убежище и миграция“, както и наличните по подготвителното действие „Осигуряване на възможност за презаселване на бежанци при извънредни ситуации“, което включва, наред с другото, следните мерки: подпомагане на лицата, които вече са признати за бежанци от ВКБООН; подкрепа за спешни действия в случаи на групи бежанци, определени като приоритетни, които са обект на въоръжено нападение и които са изправени пред условия на крайна уязвимост със застрашаващ живота им характер; при необходимост, предоставяне на допълнителна финансова подкрепа при извънредни ситуации на ВКБООН и неговите бюра за връзка в държавите членки и на равнището на ЕС;

И.

като има предвид новата драма, при която загинаха 130 мигранти и изчезнаха стотици други близо до Лампедуза на 3 октомври 2013 г.; като има предвид, че десетки хиляди мигранти са загинали при опити да достигнат до ЕС; като припомня още веднъж необходимостта да се положат всички усилия, за да се спаси живот в опасност, и държавите членки да изпълняват своите международни задължения за провеждане на морски спасителни операции;

1.

Изразява дълбока загриженост за продължаващата хуманитарна криза в Сирия и сериозните затруднения, която тя създава за съседните държави; изразява тревога относно факта, че масовите потоци от бежанци продължават да се ускоряват, без да са налице никакви признаци за скорошен край на изходящия поток;

2.

Оценява високо усилията и солидарността на органите на тези държави и щедростта на тяхното население в подпомагането на сирийските бежанци;

3.

Приветства политиката на отворени врати на съседните на Сирия страни и настоятелно ги призовава да държат своите граници отворени за всички бежанци от Сирия;

4.

Изразява загриженост, че все по-голям брой сирийци излагат на риск живота си, като предприемат опасни пътувания с лодки, пресичащи Средиземно море към ЕС;

5.

Приветства факта, че ЕС и неговите държави членки са заделили повече от 1 милиард евро под формата на хуманитарна и не само помощ за сирийците във и извън Сирия; отбелязва, че ЕС е най-големият донор на хуманитарна помощ за кризата в Сирия; призовава също така ЕС да наблюдава разпределението на това финансиране;

6.

Призовава ЕС да продължи своето щедро финансиране на хуманитарните и всякакви други усилия в отговор на потребностите на хората в Сирия и бежанците оттам в съседните страни;

7.

Насърчава държавите членки да реагират на възникващите остри нужди чрез презаселване, в допълнение към съществуващите национални квоти, както и чрез прием по хуманитарни причини; насърчава държавите членки да използват наличните все още средства по линия на подготвителното действие/пилотния проект за презаселването;

8.

Призовава международната общност, ЕС и държавите членки да продължат да предоставят подкрепа в отговор на тази извънредна хуманитарна криза и да се ангажират с оказване на ефективна помощ на съседните на Сирия държави;

9.

Призовава ЕС да свика хуманитарна конференция за кризата със сирийските бежанци, като отдаде предимство на дейности, насочени към приемните държави в региона (по-специално Ливан, Йордания, Турция и Ирак), за да ги подкрепи в усилията им да приемат непрекъснато нарастващия брой бежанци и да поддържат политиката на отворени врати; подчертава, че тази конференция следва да включва всички институции на ЕС и организациите на гражданското общество и да се съсредоточи върху хуманитарните усилия и засилването на ролята на ЕС и участието в дипломатически усилия, за да спомогне за решаването на конфликта в Сирия;

10.

Подчертава значението на този етап да се проучи конкретно дали, как и кога държавите членки биха могли да направят повече, за да се повиши техният капацитет за реагиране за защита по отношение на Сирия; изтъква необходимостта от солидарност и проактивно укрепване на цялостното реагиране за защита в ЕС чрез засилено сътрудничество, обмен на информация, изграждане на капацитет и политически диалог;

11.

Приветства общия консенсус между държавите членки, че сирийските граждани не следва да бъдат връщани в Сирия; подчертава обаче, че е необходим по-последователен подход и по-голяма солидарност с държавите членки, които са изложени на особен натиск при приемането на бежанци от Сирия; призовава държавите членки да гарантират, че всички разпоредби на различните инструменти на общата европейска система за убежище се прилагат правилно;

12.

Призовава държавите членки да проучат всички съществуващи закони и процедури на ЕС за осигуряване на безопасно влизане в ЕС с цел временно допускане на сирийците, които бягат страната си; отбелязва, че законното влизане в ЕС е за предпочитане пред по-опасното незаконно влизане, което може да породи риск от трафик на хора; отбелязва, че някои от държавите членки са предоставили на сирийците право на постоянно пребиваване (например Швеция) или временно допускане (например Германия);

13.

Припомня на държавите членки, че сирийците, които бягат от конфликта и търсят международна закрила, следва да бъдат препращани към компетентните национални органи в областта на убежището, както и да им се предоставя достъп до справедливи и ефективни процедури в областта на убежището;

14.

Призовава ЕС да вземе подходящи и отговорни мерки относно възможния приток на бежанци в неговите държави членки; призовава Комисията и държавите членки да продължат да наблюдават ситуацията и да работят за планиране на действия при извънредни ситуации, включително възможността за прилагането на Директивата за временната закрила (8), ако и когато условията го налагат;