25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/1

---

Последни публикации на Съдa на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2016/C 145/01)

Последна публикация

ОВ C 136, 18.4.2016 г.

Предишни публикации

ОВ C 118, 4.4.2016 г.

ОВ C 111, 29.3.2016 г.

ОВ C 106, 21.3.2016 г.

ОВ C 98, 14.3.2016 г.

ОВ C 90, 7.3.2016 г.

ОВ C 78, 29.2.2016 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/2

---

Решение на Съда

от 9 март 2016 година

относно официалните празници и съдебната ваканция

(2016/C 145/02)

СЪДЪТ,

като взе предвид член 24, параграфи 2, 4 и 6 от Процедурния правилник,

като има предвид, че в изпълнение на тази разпоредба следва да изготви списък с официалните празници и да определи датите на съдебната ваканция,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Изготвя на основание член 24, параграфи 4 и 6 от Процедурния правилник следния списък с официалните празници:

—	Нова година,

—	понеделник след Великден,

—

1 май,

—	Възнесение,

—	понеделник след Петдесетница,

—

23 юни,

—	15 август,

—	1 ноември,

—	25 декември,

—	26 декември.

Член 2

Определя на основание член 24, параграфи 2 и 6 от Процедурния правилник за периода от 1 ноември 2016 г. до 31 октомври 2017 г. следните дати на съдебната ваканция:

—	Коледа 2016 г.: от понеделник 19 декември 2016 г. до неделя 8 януари 2017 г. включително,

—	Великден 2017 г.: от понеделник 10 април 2017 г. до неделя 23 април 2017 г. включително,

—	лятна ваканция 2017 г.: от петък 21 юли 2017 г. до неделя 3 септември 2017 г. включително.

Член 3

Настоящото решение влиза в сила в деня на неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/4

---

Решение на Съда (пети състав) от 18 февруари 2016 г. — Съвет на Европейския съюз/Bank Mellat, Европейска комисия

(Дело C-176/13 P) (1)

((Обжалване - Обща външна политика и политика на сигурност - Борба срещу разпространението на ядрено оръжие - Ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран - Замразяване на финансовите средства на иранска банка - Задължение за мотивиране - Производство за приемане на акта - Явна грешка в преценката))

(2016/C 145/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert и M. Bishop)

Други страни в производството: Bank Mellat (представители: M. Brindle, QC, R. Blakeley и V. Zaiwalla, barristers, както и Z. Burbeza, P. Reddy, S. Zaiwalla и F. Zaiwalla, solicitors), Европейска комисия (представители: D. Gauci и M. Konstantinidis)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: L. Christie и S. Behzadi-Spencer, подпомагани от S. Lee, barrister)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от Bank Mellat в производствата пред двете инстанции.

3)	Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Европейската комисия понасят направените от тях съдебни разноски в производствата пред двете инстанции.

---

(1)  ОВ C 171, 15.6.2013 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/5

---

Решение на Съда (първи състав) от 18 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia de Cartagena — Испания) — Finanmadrid EFC SA/Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merino

(Дело C-49/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи - Заповедно производство - Производство по принудително изпълнение - Компетентност на националния съд по изпълнението да разгледа служебно нищожността на неравноправна клауза - Принцип на сила на пресъдено нещо - Принцип на ефективност - Харта на основните права на Европейския съюз - Съдебна защита))

(2016/C 145/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia de Cartagena

Страни в главното производство

Взискател: Finanmadrid EFC SA

Ответници: Jesús Vicente Albán Zambrano, María Josefa García Zapata, Jorge Luis Albán Zambrano, Miriam Elisabeth Caicedo Merino

Диспозитив

Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която не позволява на сезирания съд да провери служебно в производството по изпълнение на заповед за плащане неравноправния характер на клауза, съдържаща се в договор, сключен между търговец или доставчик и потребител, когато сезираният със заявлението за издаване на заповед за плащане орган не е компетентен да извърши такава преценка.

---

(1)  ОВ C 135, 5.5.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/5

---

Решение на Съда (голям състав) от 23 февруари 2016 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-179/14) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 2006/123/ЕО - Членове 14—16 - Член 49 ДФЕС - Свобода на установяване - Член 56 ДФЕС - Свободно предоставяне на услуги - Условия за издаване на данъчно изгодни ваучери, които се предоставят от работодателите на работниците или служителите и се използват за услуги по настаняване, отдих и/или обществено хранене - Ограничения - Монопол))

(2016/C 145/05)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Tokár и E. Montaguti)

Ответник: Унгария (представители: M.Z. Fehér и G. Koós)

Диспозитив

1)

Като е въвела и оставила в сила системата на картата за отдих „Széchenyi“, предвидена в Постановление № 55/2011 на Министерски съвет от 12 април 2011 г. за уреждане на издаването и използването на картата за отдих „Széchenyi“ и изменена със Закон CLVI от 21 ноември 2011 г. за изменение на някои данъчни закони и на други свързани с тях закони, Унгария е нарушила Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар, доколкото: — член 13 от посоченото постановление на Министерски съвет, тълкуван във връзка с член 2, параграф 2, буква d) от Закон XCVI от 1993 г. за фондовете за доброволно взаимозастраховане, с член 2, буква b) от Закон CXXXII от 1997 г. за клоновете и търговските представителства на предприятията със седалище в чужбина, както и с член 1, член 2, параграфи 1 и 2, член 55, параграфи 1 и 3 и член 64, параграф 1 от Закон IV от 2006 г. за търговските дружества, изключва възможността клоновете да издават картата за отдих „Széchenyi“ и следователно нарушава член 14, точка 3 от Директива 2006/123, — посоченият член 13, тълкуван във връзка със споменатите национални разпоредби, не признава, с оглед спазване на условията, предвидени в същия член 13, букви a)—c), дейността на групите, чието дружество майка не е учредено по унгарското право и чиито членове не осъществяват дейност под предвидените в унгарското право форми на дружество, и следователно нарушава член 15, параграф 1, параграф 2, буква б) и параграф 3 от Директива 2006/123, — член 13 от Постановление № 55/2011 на Министерски съвет, тълкуван във връзка със споменатите национални разпоредби, запазва за банките и другите кредитни институции възможността за издаване на картата за отдих „Széchenyi“, тъй като само те могат да отговорят на условията по посочения член 13, и следователно нарушава член 15, параграф 1, параграф 2, буква г) и параграф 3 от Директива 2006/123, — посоченият член 13 е в противоречие с член 16 от Директива 2006/123, доколкото за издаването на картата за отдих „Széchenyi“ предвижда изискването за наличие на място на стопанска дейност в Унгария.

2)

Системата на ваучерите „Erzsébet“, която е уредена в Закон CLVI от 21 ноември 2011 г. и в Закон CIII от 6 юли 2012 г. за програмата „Erzsébet“, е в противоречие с членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, тъй като тази национална правна уредба създава монопол в полза на публични образувания за издаването на ваучери, които позволяват закупуването на студена храна и могат да бъдат предоставени при изгодни данъчни условия от работодателите на работниците и служителите като възнаграждения в натура.

3)	Осъжда Унгария да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 202, 30.6.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/6

---

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Elliniko Dimosio/Stefanos Stroumpoulis и др.

(Дело C-292/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 80/987/ЕИО - Сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател - Приложно поле - Дължими вземания за възнаграждения на моряци, полагащи труд на борда на кораб, който плава под флага на трета държава - Работодател, чието седалище съгласно устройствения му акт е в тази трета държава - Трудов договор, за който се прилага правото на същата трета държава - Несъстоятелност на работодателя, обявена в държава членка, в която е действителното му седалище - Член 1, параграф 2 - Приложение, част II, А - Национално законодателство, предвиждащо гаранция за дължимите вземания за възнаграждения на моряци, приложима единствено в случай на изоставянето им в чужбина - Равнище на закрила, което не е равностойно на предвиденото в Директива 80/987))

(2016/C 145/06)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподател: Elliniko Dimosio

Ответници: Stefanos Stroumpoulis, Nikolaos Koumpanos, Panagiotis Renieris, Charalampos Renieris, Ioannis Zacharias, Dimitrios Lazarou, Apostolos Chatzisotiriou

Диспозитив

1)

Директива 80/987/ЕИО на Съвета от 20 октомври 1980 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател трябва да се тълкува в смисъл, че освен при евентуално прилагане на член 1, параграф 2 от тази директива пребиваващите в държава членка моряци, наети на работа в тази държава от дружество, чието седалище съгласно устройствения му акт е в трета държава, но действителното му седалище е в посочената държава членка, като работници на борда на кораб на същото дружество за туристически пътувания, който плава под флага на тази трета държава, въз основа на трудов договор, в който се посочва като приложимо правото на същата трета държава, трябва, след като това дружество е обявено в несъстоятелност от юрисдикция на съответната държава членка съобразно с нейното право, да могат да се ползват от предвидената в посочената директива закрила, що се отнася до дължимите вземания за възнаграждения, които те имат спрямо същото дружество.

2)

Член 1, параграф 2 от Директива 80/987, трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на работници, намиращи се в положение като това на ответниците по главното производство, закрила като предвидената в член 29 от Закон 1220/1981 за допълване и изменение на законодателството относно управителния орган на пристанище Пирея в случай на изоставяне на моряци в чужбина не представлява „закрила, равностойна на тази, която произтича от [същата] директива“, по смисъла на посочения член 1, параграф 2.

---

(1)  ОВ C 282, 25.8.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/7

---

Решение на Съда (първи състав) от 25 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen — Германия) — Vestische Arbeit Jobcenter Kreis Recklinghausen/Jovanna García-Nieto, Joel Pena Cuevas, Jovanlis Pena Garcia, Joel Luis Pena Cruz

(Дело C-299/14) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Гражданство на Съюза - Равно третиране - Директива 2004/38/ЕО - Член 24, параграф 2 - Социално подпомагане - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Членове 4 и 70 - Специални парични обезщетения без плащане на вноски - Изключване на гражданите на държава членка през първите три месеца на пребиваване в приемащата държава членка))

(2016/C 145/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landessozialgericht Nordrhein-Westfalen

Страни в главното производство

Ответник в първоинстанционното производство и жалбоподател във въззивното производство: Vestische Arbeit Jobcenter Kreis Recklinghausen

Жалбоподатели в първоинстанционното производство и ответници във въззивното производство: Jovanna García-Nieto, Joel Pena Cuevas, Jovanlis Pena Garcia, Joel Luis Pena Cruz

Диспозитив

Член 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, и член 4 Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 6, параграф 1 от тази директива, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“, по смисъла на член 70, параграф 2 от същия Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38.

---

(1)  ОВ C 315, 19.9.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/8

---

Решение на Съда (четвърти състав) от 17 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Sanoma Media Finland Oy — Nelonen Media/Viestintävirasto

(Дело C-314/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 2010/13/ЕС - Член 19, параграф 1 - Отделяне на телевизионната реклама от предаванията - Разделен екран - Член 23, параграфи 1 и 2 - Ограничаване на времето за телевизионни рекламни спотове до 20 % на час - Съобщения относно спонсорството - Друго споменаване на спонсора - „Черни секунди“))

(2016/C 145/08)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sanoma Media Finland Oy — Nelonen Media

Ответник: Viestintävirasto

Диспозитив

1)

Член 19, параграф 1 от Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 година за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като приложимото в главното производство, съгласно което разделеният екран, на който в една колона текат заключителните надписи на телевизионното предаване, а в друга колона се показва меню с анонси на по-нататъшните предавания на доставчика, за да се отдели приключващото предаване от следващия го телевизионен рекламен блок, не трябва непременно да е комбиниран със или последван от звуков или визуален сигнал, при условие че такова средство за отделяне само по себе си отговаря на изискванията, установени в първо изречение от член 19, параграф 1, което запитващата юрисдикция следва да провери.

2)

Член 23, параграф 2 от Директива 2010/13 трябва да се тълкува в смисъл, че знаци за спонсорство като обсъжданите в главното производство, излъчвани в предавания, различни от спонсорираното, трябва да се отчитат в установения с член 23, параграф 1 от Директивата максимум на времето за реклама на час.

3)

Когато съответната държава членка не е използвала възможността да предвиди по-строго правило от въведеното с член 23, параграф 1 от Директива 2010/13, този член трябва да се тълкува в смисъл, че не само допуска, но и изисква „черните секунди“ между отделните спотове в телевизионния рекламен блок или между рекламния блок и следващото телевизионно предаване да се отчитат в установения с този член 20-процентен максимум на времето за телевизионна реклама на час.

---

(1)  ОВ C 292, 1.9.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/9

---

Решение на Съда (трети състав) от 17 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas — Литва) — Air Baltic Corporation AS/Lietuvos Respublikos specialiųjų tyrimų tarnyba

(Дело C-429/14) (1)

((Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Конвенция от Монреал - Членове 19, 22 и 29 - Отговорност на въздушния превозвач в случаите на закъснение при международен превоз на пътници - Договор за превоз, сключен от работодателя на пътниците - Вреди вследствие на закъснението - Вреди, претърпени от работодателя))

(2016/C 145/09)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Air Baltic Corporation AS

Ответник: Lietuvos Respublikos specialiųjų tyrimų tarnyba

Диспозитив

Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз, сключена в Монреал на 28 май 1999 г. и одобрена от името на Европейската общност с Решение 2001/539/ЕО на Съвета от 5 април 2001 година, и по-специално членове 19, 22 и 29 трябва да се тълкуват в смисъл, че въздушният превозвач, сключил договор за международен превоз с работодателя на превозвани пътници, какъвто е случаят по главното дело, носи отговорност спрямо този работодател за вредите, причинени вследствие на закъснението на полетите, с които пътували неговите работници или служители в съответствие с този договор, в резултат на което посоченият работодател понесъл допълнителни разходи.

---

(1)  ОВ C 421, 24.11.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/9

---

Решение на Съда (шести състав) от 18 февруари 2016 г. — Федерална република Германия/Европейска комисия

(Дело C-446/14 P) (1)

((Обжалване - Държавни помощи - Услуги за отстраняване на мъртви животни и на отпадъци от кланици - Поддържане на резервен капацитет в случай на епидемия при животните - Решение, с което помощите се обявяват за несъвместими с вътрешния пазар - Услуга от общ икономически интерес - Явна грешка в преценката - Компенсация във връзка със задължението за обществена услуга - Задължение за мотивиране))

(2016/C 145/10)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Федерална република Германия (представители: T. Henze и J. Möller, и T. Lübbig и M. Klasse, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и C. Egerer)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 409, 17.11.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/10

---

Решение на Съда (осми състав) от 25 февруари 2016 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-454/14) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Околна среда - Директива 1999/31/ЕО - Член 14 - Депониране на отпадъци - Съществуващи депа, които не отговарят на изискванията - Процедура по закриване и последващи грижи))

(2016/C 145/11)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Pignataro-Nolin, E. Sanfrutos Cano и D. Loma-Osorio Lerena)

Ответник: Кралство Испания (представител: L. Banciella Rodríguez-Miñón)

Диспозитив

1)

Като не е приело, за всяко от разглежданите депа, а именно Ortuella (Баска област), Zurita и Juan Grande (Канарски острови), необходимите мерки, за да изиска от оператора да изготви план за подобрение и да осигури цялостното изпълнение на този план в съответствие с изискванията на Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, с изключение на установените в точка 1 от приложение I към тази директива, в срок от осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1 от същата, Кралство Испания не е изпълнило, по отношение на всяко от тези депа, задълженията си по член 14, буква в) от Директива 1999/31.

2)

Като не е приело, за всяко от разглежданите депа, а именно Vélez Rubio (Алмерия), Alcolea de Cinca (Уеска), Sariñena (Уеска), Tamarite de Litera (Уеска), Somontano — Barbastro (Уеска), Barranco de Sedases (Фрага, Уеска), Barranco Seco (Пунталяна, Ла Палма), Jumilla (Мурсия), Legazpia (Гуипускоа), Sierra Valleja (Аркос де ла Фронтера, Кадис), Carretera Pantano del Rumblar (Баньос де ла Енсина, Хаен), Barranco de la Cueva (Белмес де ла Мораледа, Хаен), Cerrajón (Кастильо де Локубин, Хаен), Las Canteras (Jimena y Bedmar, Хаен), Hoya del Pino (Siles, Хаен), Bellavista (Финка Ел Коронел, Алкала де Гуадайра, Севиля), El Patarín (Алкала де Гуадайра, Севиля), Carretera de Arahal-Morón de la Frontera (Араал, Севиля), Carretera de Almadén de la Plata (Касала де ла Сиера, Севиля), El Chaparral (Есиха, Севиля), Carretera A-92, KM 57,5 (Морон де ла Фронтера, Севиля), Carretera 3118 Fuente Leona — Cumbres mayores (Колина Барагона, Уелва), Llanos del Campo (Грасалема — Бенамаома, Кадис), Andrada Baja (Алкала де Гуадайра, Севиля), Las Zorreras (Алдейра, Гранада), Carretera de los Villares (Андухар, Хаен) La Chacona (Кабра, Кордоба) и El Chaparral — La Sombrerera (Пуерто Серано, Кадис), необходимите мерки, за да може в най-кратки срокове, в съответствие с член 7, буква ж) и член 13 от Директива 1999/31, да се пристъпи към закриване на депата, които не са получили разрешително за продължаване на дейността в съответствие с член 8 от тази директива, Кралство Испания не е изпълнило, по отношение на всяко от тези депа, задълженията си по член 14, буква б) от посочената директива.

3)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 448, 15.12.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/11

---

Решение на Съда (четвърти състав) от 25 февруари 2016 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-22/15) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Данък върху добавената стойност - Директива 2006/112/EО - Освобождавания - Член 132, параграф 1, буква м) - Предоставяне на услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание - Освобождаване от данъчно облагане на отдаването под наем на места за домуване и акостиране на плавателни съдове на членове на сдружения за упражняване на водни спортове в контекста на организираните плавателни или развлекателни дейности, които не могат да бъдат приравнени на практикуван на спорт или на дейности във връзка с физическото възпитание - Освобождаване от данъчно облагане, чието ползване е ограничено за членове на сдружения за упражняване на водни спортове, които не са наели на работа работници или служители с оглед на предоставянето на техните услуги - Изключване - Член 133, първа алинея, буква г))

(2016/C 145/12)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейската комисия (представители: L. Lozano Palacios и G. Wils)

Ответник: Кралство Нидерландия (представители: M. Bulterman и M. Noort)

Диспозитив

1)

Кралство Нидерландия не е изпълнило задълженията си по член 2, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 133 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, във връзка с член 132, параграф 1, буква м) от тази директива, тъй като: — Кралство Нидерландия не е освободило от облагане с данък върху добавената стойност отдаването под наем на места за домуване и акостиране на плавателни съдове на членове на сдружения за упражняване на водни спортове, когато те не са наели на работа работници или служители с оглед на предоставянето на техните услуги в контекста на организираните плавателни или развлекателни дейности, които не могат да бъдат приравнени на практикуван на спорт или на дейности във връзка с физическото възпитание, и тъй като — в случаите на отдаване под наем на места за домуване и акостиране на плавателни съдове на лица, практикуващи спорт, когато наемането на тези места е абсолютно необходимо за практикуването на съответния спорт, Кралство Нидерландия ограничило освобождаването от облагане на отдаването под наем единствено за сдруженията за упражняване на водни спортове, когато те не са наели на работа работници или служители с оглед на предоставянето на техните услуги.

2)	Осъжда Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 228, 13.7.2015 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/12

---

Решение на Съда (първи състав) от 17 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Salutas Pharma GmbH/Hauptzollamt Hannover

(Дело C-124/15) (1)

((Преюдициално запитване - Обща митническа тарифа - Тарифно класиране - Комбинирана номенклатура - Позиция 3004 - Разтворими таблетки, съдържащи 500 мг калций - Количество на вещество в дневна доза, значително по-високо от това, съдържащо се в препоръчителната дневна доза за поддържане на организма в добро здраве))

(2016/C 145/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Salutas Pharma GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hannover

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, която се съдържа в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията на приложението след изменение с Регламент (ЕС) № 1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че продукт като разтворимите таблетки със съдържание на калций от 500 мг във всяка, които се прилагат за превенция и лечение на недостиг на калций или като допълнение към специална терапия за превенция и лечение на остеопорозата и чиято указана върху етикета максимална препоръчителна дневна доза за възрастни е 1 500 мг, попада в позиция 3004 от тази номенклатура.

---

(1)  ОВ C 178, 1.6.2015 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/12

---

Решение на Съда (десети състав) от 25 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — G.E. Security BV/Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-143/15) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕИО) № 2658/87 - Обща митническа тарифа - Комбинирана номенклатура - Класиране на стоките - Позиции 8517, 8521, 8531 и 8543 - Стока, наречена „видеомултиплексор“))

(2016/C 145/14)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: G.E. Security BV

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменен с Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че без да се засяга преценката на запитващата юрисдикция на всички фактически обстоятелства, с които тя разполага, стока като разглежданата в главното производство, наречена „видеомултиплексор“, трябва да бъде класирана в позиция 8521 от КН.

---

(1)  ОВ C 198, 15.6.2015 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/13

---

Решение на Съда (голям състав) от 15 февруари 2016 г. (преюдициално запитване от Raad van State — Нидерландия) — J. N./Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

(Дело C-601/15 PPU) (1)

((Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Стандарти за приемането на кандидати за международна закрила - Директива 2008/115/ЕО - Законен престой - Директива 2013/32/ЕС - Член 9 - Право за оставане в държава членка - Директива 2013/33/ЕС - Член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) - Задържане - Защита на националната сигурност или обществения ред - Валидност - Харта на основните права на Европейския съюз - Членове 6 и 52 - Ограничение - Пропорционалност))

(2016/C 145/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad van State

Страни в главното производство

Жалбоподател: J. N.

Ответник: Staatssecretaris van Veiligheid en Justitie

Диспозитив

При преценката на член 8, параграф 3, първа алинея, буква д) от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила не се установяват обстоятелства, които да засягат валидността на тази разпоредба от гледна точка на член 6 и член 52, параграфи 1 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

---

(1)  ОВ C 38, 1.2.2016 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/13

---

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy we Wrocławiu (Полша), постъпило на 1 юли 2015 г. — Z.Ś., Z.M., M.P./X w G.

(Дело C-325/15)

(2016/C 145/16)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy we Wrocławiu

Страни в главното производство

Ищци: Z.Ś., Z.M., M.P.

Ответник: X w G.

Преюдициални въпроси

С определение от 18 февруари 2016 г. Съдът (десети състав) даде отговор на първия преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция. Съдът обяви втория въпрос за явно недопустим.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/14

---

Жалба, подадена на 15 юли 2015 г. от Harper Hygienics S.A. срещу решението на Общия съд, постановено на 13 май 2015 г. по дело T-363/12, Harper Hygienics/СХВП — Clinique Laboratories (CLEANIC natural beauty)

(Дело C-374/15 P)

(2016/C 145/17)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Harper Hygienics S.A (представител: D. Rzążewska)

Други страни в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели), Clinique Laboratories, LLC

С определение от 28 януари 2016 г. на Общия съд (десети състав) жалбата бе отхвърлена в нейната цялост.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/14

---

Жалба, подадена на 11 януари 2016 г. от Кралство Белгия срещу определението, постановено от Общия съд (втори състав) на 27 октомври 2015 г. по дело T-721/14, Кралство Белгия/Европейска комисия

(Дело C-16/16 P)

(2016/C 145/18)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представители: L. Van den Broeck, M. Jacobs и J. Van Holm, пълномощници, както и P. Vlaemminck и B. Van Vooren, advocaten)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло определението на Общия съд по дело T–721/14;

—	да приеме за допустима жалбата за отмяна;

—	да разреши делото по същество;

—	да приеме за допустими молбите за встъпване, подадени от Република Гърция и от Португалската република;

—	и да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание, изложено в жалбата: нарушение на принципите на предоставена компетентност, лоялност и институционално равновесие и неправилно прилагане на изискванията по член 263 ДФЕС.

Второ основание, изложено в жалбата: нарушение на реципрочността на принципа за лоялност и незачитане на положението на държавата членка като привилегирован жалбоподател при защитата на собствените ѝ правомощия.

Трето основание: неправилно тълкуване на правните последици на препоръката по отношение на Белгия.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/15

---

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 18 януари 2016 г. — Nintendo Co. Ltd/BigBen Interactive GmbH и BigBen Interactive SA

(Дело C-24/16)

(2016/C 145/19)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nintendo Co. Ltd

Ответник: BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA

Преюдициални въпроси

1.

Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 (1) от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (2) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2.

Следва ли Регламент (ЕО) № 6/2002 от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?

3.

Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“ по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 Регламент (ЕО) № 864/2007 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) в хипотезите, в които нарушителят: a) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността чрез интернет страница, и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен, б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен?

Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?

---

(1)  ОВ. L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 33, стр. 70.

(2)  ОВ. L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

(3)  ОВ. L 199, стр. 40

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/16

---

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 18 януари 2016 г. — Nintendo Co. Ltd/BigBen Interactive GmbH и BigBen Interactive SA

(Дело C-25/16)

(2016/C 145/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nintendo Co. Ltd

Ответници: BigBen Interactive GmbH, BigBen Interactive SA

Преюдициални въпроси

1.

Може ли в рамките на производство за уреждане на права по промишлен дизайн на Общността съдът на дадена държава членка, чиято компетентност по отношение на установен в друга държава членка ответник се основава единствено на член 79, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 6/2002 (1) от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността във връзка с член 6, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 (2) на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, на основание, че същият е снабдявал установен в тази държава членка ответник с потенциално нарушаващи защитени права стоки, да постанови спрямо първия ответник мерки, които са с действие на територията на Съюза и надхвърлят отношенията по доставки, от които произтича компетентността на този съд?

2.

Следва ли Регламент (ЕО) № 6/2002 от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността, по-специално член 20, параграф 1, буква в), да се тълкува в смисъл, че трето лице може да репродуцира за търговски цели промишлен дизайн на Общността, когато иска да разпространява допълнителни артикули към съответстващи на промишления дизайн на Общността стоки на притежателя? Ако отговорът е утвърдителен, какви са приложимите критерии за това?

3.

Как се определя държавата, „в която е извършено нарушението“ по смисъла на разпоредбата на член 8, параграф 2 Регламент (ЕО) № 864/2007 (3) на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения („Рим II“) в хипотезите, в които нарушителят: a) предлага стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността чрез интернет страница, и тази интернет страница е насочена включително към държави членки, различни от държавата членка, в която нарушителят е установен, б) транспортира стоки, нарушаващи промишлени дизайни на Общността, в държава членка, различна от тази, в която е установен? Следва ли член 15, букви а) и ж) от посочения регламент да се тълкуват в смисъл, че така определеното приложимо право се прилага и спрямо действия на други участващи лица?

---

(1)  ОВ L 3, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 33, стр. 70.

(2)  ОВ. L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

(3)  ОВ. L 199, стр. 40.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/17

---

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 22 януари 2016 г. — Minister Finansów/Posnania Investment SA

(Дело C-36/16)

(2016/C 145/21)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател: Minister Finansów

Ответник: Posnania Investment SA

Преюдициални въпроси

Прехвърлянето на собствеността върху поземлен имот (вещ) от данъчнозадължено лице: a) в полза на държавата — за покриване на просрочени задължения за републикански данъци, или б) в полза на общини, окръзи или области — за покриване на просрочени задължения за местни данъци, вследствие от което съответните данъчни задължения се погасяват, представлява ли облагаема сделка (възмездна доставка на стоки) по смисъла на член 2, параграф 1, буква а) и член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1)?

---

(1)  ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/17

---

Преюдициално запитване от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша), постъпило на 22 януари 2016 г. — Minister Finansów/Stowarzyszenie Artystów Wykonawców Utworów Muzycznych i Słowno-Muzycznych SAWP mit Sitz in Warschau (SAWP)

(Дело C-37/16)

(2016/C 145/22)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Naczelny Sąd Administracyjny

Страни в главното производство

Жалбоподател в производството по касационно обжалване: Minister Finansów

Oтветник в производството по касационно обжалване: Stowarzyszenie Artystów Wykonawców Utworów Muzycznych i Słowno-Muzycznych SAWP, със седалище гр. Варшава (SAWP)

Преюдициални въпроси

1)

Предоставят ли авторите, артистите изпълнители и другите притежатели на права услуга по смисъла на член 24, параграф 1 и член 25, буква а) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1) на производители и вносители на магнетофони и на други подобни устройства, както и на празни носители на информация, от които организации за колективно управление на права събират за сметка на притежателите на права, но от свое име, такси за продажбата на посочените устройства и носители на информация?

2)

Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, когато събират такси за извършваната от страна на производители и вносители продажба на устройства и носители на информация, действат ли организациите за колективно управление на права в качеството на данъчнозадължени лица по смисъла на член 28 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, които са длъжни да документират тези доставки посредством издадена на съответните производители и вносители на магнетофони и на други подобни устройства, както и на празни носители на информация, фактура по смисъла на член 220, параграф 1, точка 1 от посочената директива, в която е указан дължимият на основание на събирането на таксата данък върху добавената стойност, а когато събираните такси се разпределят на авторите, артистите изпълнители и другите притежатели на права — трябва ли те да документират получаването им като издават на събиращата таксите организация за колективно управление на права фактура, в която е указан данък върху добавената стойност?

---

(1)  ОВ. L 347, стр. 1., Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/18

---

Жалба, подадена на 25 януари 2016 г. от Dyson Ltd срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 11 ноември 2015 г. по дело T-544/13, Dyson Ltd/Европейска комисия

(Дело C-44/16 P)

(2016/C 145/23)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Dyson Ltd (представители: E. Batchelor, M. Healy, solicitors, F. Carlin, barrister, A. Patsa, advocate)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени обжалваното съдебно решение изцяло,

—	да отмени обжалвания регламент (1) изцяло и

—	да постанови Комисията да заплати собствените си разноски, както и тези на Dyson, направени във връзка с настоящото производство и производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

Dyson излага, че Общият съд е допуснал грешки в правото:

i.	Първо, Общият съд е преквалифицирал неправилно повдигнатото от Dyson основание за обжалване като явна грешка в преценката, вместо като липса на компетентност на Комисията по член 10, параграф 1 oт Директива 2010/30/EС (2);

ii.	Второ, Общият съд е приложил неправилно тълкуване на обхвата на делегираната компетентност на Комисията по член 10, параграф 1 oт Директива 2010/30/EС;

iii.	Трето, Общият съд е нарушил правото на защита на Dyson, тъй като последният не е имал възможност да изрази становището си по някои факти;

iv.	Четвърто, Общият съд е изопачил и/или пренебрегнал относими доказателства;

v.

Пето, Общият съд е нарушил член 36 oт Статута на Съда, тъй като не е изложил мотивите, поради които: (i) е приел, че приложимият правен критерий е явната грешка в преценката; (ii) е заключил, че данните на Dyson са били „изключително спекулативни“; (iii) се е позовал на неуточнена част от неопределена „оценка на въздействието“; и (iv) е пренебрегнал представените от Dyson доказателства относно възпроизводимостта на резултатите; и

vi.	Шесто, Общият съд е приложил неправилно правния критерий за равно третиране.

В съответствие с това Dyson иска от Съда да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи исканията му, направени пред Общия съд, като отмени Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията („обжалвания регламент“), тъй като разполага с достатъчно данни, за да се произнесе по същество по повдигнатите в производството пред първата инстанция въпроси.

---

(1)  Делегиран регламент (ЕС) № 665/2013 на Комисията от 3 май 2013 година за допълване на Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на енергийното етикетиране на прахосмукачки (ОВ L 192, стр. 1).

(2)  Директива 2010/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно посочването на консумацията на енергия и на други ресурси от продукти, свързани с енергопотреблението, върху етикети и в стандартна информация за продуктите (ОВ L 153, стр. 1).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/19

---

Преюдициално запитване от Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie (Румъния), постъпило на 1 февруари 2016 г. — Evo Bus GmbH/Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Ploiești, представлявана от Administrația Județeană a Finanțelor Publice Argeș

(Дело C-55/16)

(2016/C 145/24)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Înalta Curte de Casaţie şi Justiţie

Страни в главното производство

Въззивник: Evo Bus GmbH

Въззиваем: Direcția Generală Regională a Finanțelor Publice Ploiești, представлявана от Administrația Județeană a Finanțelor Publice Argeș

Преюдициални въпроси

Допускат ли/допускали ли са разпоредбите на Осма директива (79/1072/[ЕИО]) (1), както и принципът на данъчния неутралитет, законодателство, с което в държава членка се уреждат/или са се уреждали, при зачитане на принципа на определеност на данъка, условията, при които може да се упражнява правото на възстановяване на данък добавена стойност, като доказването на платения от страна на доставчиците данък, както е в настоящия случай.

---

(1)  Осма директива 79/1072/ЕИО на Съвета от 6 декември 1979 година за хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху търговския оборот — режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката (OB L 331, 27.12.1979 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 1, стр. 34).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/20

---

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 3 февруари 2016 г. — The Shirtmakers BV, друга страна: Staatssecretaris van Financiën

(Дело C-59/16)

(2016/C 145/25)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: The Shirtmakers BV

Друга страна: Staatssecretaris van Financiën

Преюдициални въпроси

Следва ли член 32, параграф 1, буква д), подточка i) от Митническия кодекс да се тълкува в смисъл, че понятието „транспортни разходи“ обхваща фактурираните от фактическите превозвачи на внасяните стоки разходи, също и когато тези превозвачи не са фактурирали посочените суми пряко на купувача на внасяните стоки, а на друг икономически оператор, който за сметка на купувача на внасяните стоки е сключил договорите за превоз с фактическите превозвачи и във връзка с неговите дейности за осъществяване на превоза е фактурирал по-големи суми на купувача?

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/20

---

Иск, предявен на 3 февруари 2016 г. — Европейска комисия/Румъния

(Дело C-62/16)

(2016/C 145/26)

Език на производството: румънски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: S. Petrova, M. Heller и A. Biolan)

Ответник: Румъния

Искания на ищеца

—

Да се установи, че като не е приела необходимите законови и подзаконови актове за транспониране на разпоредбите на Директива 2012/33/ЕС (1) или във всички случаи, като не е уведомила Комисията за такива мерки, Румъния не е изпълнила задълженията си, произтичащи от член 2, параграф 1 от тази директива;

—

Да задължи Румъния, в съответствие с разпоредбите на член 260, алинея 3 от Договора за функционирането на ЕС, да заплати периодична имуществена санкция за всеки ден забава за нарушаване на задължението й да уведоми за мерките за пълното транспониране на Директива 2012/33/ЕС в размер от 38 042,6 евро на ден, считано от деня на произнасяне на съдебното решение по това дело;

—	да осъди Румъния да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Срокът за транспониране на директивата във вътрешното право е изтекъл на 18 юни 2014 г.

---

(1)  Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива (OB L 327, 27.11.2012 г., стр. 1).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/21

---

Преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo № 4 de Madrid (Испания), постъпило на 10 февруари 2016 г. — Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania/Ayuntamiento de Getafe

(Дело C-74/16)

(2016/C 145/27)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo № 4 de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: Congregación de Escuelas Pías Provincia Betania

Ответник: Ayuntamiento de Getafe

Преюдициален въпрос

Противоречи ли на член 107, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз освобождаването на Католическата църква от облагане с данък върху строителни, монтажни и ремонтни работи във връзка с извършването им в недвижими имоти, които са предназначени за развиване на икономически дейности без строго религиозен характер?

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/21

---

Преюдициално запитване от Raad voor Vreemdelingenbetwistingen (Белгия), постъпило на 12 февруари 2016 г. — K. и др./Belgischer Staat

(Дело C-82/16)

(2016/C 145/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Raad voor Vreemdelingenbetwistingen

Страни в главното производство

Жалбоподатели: A. K., Z. M., J. M., N. N. N., I. O. O., I. R., A. B.

Ответник: Белгийската държава

Преюдициални въпроси

1)

Правото на Съюза, и по-специално член 20 ДФЕС, както и членове 5 и 11 от Директива 2008/115/ЕО (1) във връзка с членове 7 и 24 от Хартата (2) следва ли да се тълкуват в смисъл, че при определени обстоятелства това право забранява национална практика, съгласно която молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване, подадена от член на семейството, гражданин на трета страна, в рамките на събиране на семейството с гражданин на Съюза в държавата членка по пребиваването на въпросния гражданин на Съюза, който е гражданин на тази държава членка и не се е ползвал от правото си на свободно движение и от свободата си на установяване (наричан по-нататък „статичен гражданин на Съюза“), се отхвърля само на основание, че — евентуално с едновременно издаване на решение за извеждане — на засегнатия член на семейството, гражданин на трета страна, е наложена действаща забрана за влизане на европейско равнище? а) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е фактът, че между члена на семейството, гражданин на трета страна, и статичния гражданин на Съюза съществува отношение на зависимост, което надхвърля обикновената семейна връзка? При утвърдителен отговор на този въпрос, кои фактори играят роля при установяване на обстоятелството дали е налице отношение на зависимост? Целесъобразно ли е позоваване по този въпрос на съдебната практика във връзка с установяването на наличие на съвместен семеен живот по член 8 от ЕКПЧ и член 7 от Хартата? б) Специално що се отнася до ненавършилите пълнолетие деца, изисква ли член 20 ДФЕС нещо повече от биологична връзка между родителя, гражданин на трета страна, и детето, гражданин на Съюза? В това отношение от значение ли е обстоятелството, че съжителството им е доказано, или е достатъчно наличието само на емоционални и финансови връзки, които са видни от акт за регламентиране на пребиваването и на посещенията, както и от плащането на издръжка? Целесъобразно ли е позоваване по този въпрос на решенията на Съда от 10 юли 2014 г. по дело Ogieriakhi, C-244/13, точки 38 и 39, от 16 юли 2015 г. по дело Singh и др., C-218/14, точка 54 и от 6 декември 2012 г. по дело O. и S., съединени дела C-356/11 и C-357/11, точка 56? Вж. в тази връзка и преюдициалното запитване по още неприключилото дело C-133/15. в) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е фактът, че семейният живот е започнал в момент, към който вече е действала забрана за влизане на гражданина на трета страна и следователно на последния е било известно, че престоят му в държавата членка е незаконен? Целесъобразно ли е позоваване на това обстоятелство, за да се предотврати евентуална злоупотреба с производствата за предоставяне на разрешение за пребиваване в рамките на събирането на семейства? г) За преценката на тези обстоятелства от значение ли е обстоятелството, че срещу решението за налагане на забрана за влизане не е било използвано средство за защита по смисъла на член 13, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО, или фактът, че жалбата срещу това решение за налагане на забрана за влизане е била отхвърлена? д) Релевантен ли е фактът, че забраната за влизане е наложена по съображения, свързани с обществения ред, или поради незаконен престой? При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли освен това да се провери дали засегнатият гражданин на трета страна представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за основен обществен интерес? В това отношение могат ли да се приложат съответно членове 27 и 28 от Директива 2004/38/ЕО (3), които са транспонирани с членове 43 и 45 от Закона за чужденците, както и практиката на Съда в областта на обществения ред по отношение на членове на семейството на статични граждани на Съюза? (вж. преюдициалните запитвания по още неприключилите дела C-165/14 и C-304/14)

2)

Правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115/ЕО, както и членове 7 и 24 от Хартата, следва ли да се тълкуват в смисъл, че това право забранява национална практика, съгласно която действаща забрана за влизане се посочва като основание за отхвърлянето на молба за събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, подадена по-късно в дадена държава членка, без да се вземат предвид семейният живот и висшият интерес на засегнатите деца — обстоятелства, които са изтъкнати в тази по-късно подадена молба за събиране на семейството?

3)

Правото на Съюза, и по-специално член 5 от Директива 2008/115/ЕО, както и членове 7 и 24 от Хартата, следва ли да се тълкуват в смисъл, че това право забранява национална практика, съгласно която срещу гражданин на трета страна, за когото вече действа забрана за влизане, се издава и решение за извеждане, без да се вземат предвид семейният живот и висшият интерес на засегнатите деца — обстоятелства, които са изтъкнати в по-късно подадена молба за събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, тоест след като вече е наложена забраната за влизане?

4)

Член 11, параграф 3 от Директива 2008/115/ЕО следва ли да се разбира в смисъл, че поначало гражданинът на трета страна винаги трябва да подаде извън Европейския съюз искането си за отмяна или за спиране действието на действаща и окончателна забрана за влизане, или има обстоятелства, при които той може да подаде това искане и на територията на Европейския съюз? а) Член 11, параграф 3, трета и четвърта алинеи от Директива 2008/115/ЕО следва ли да се разбира в смисъл, че предпоставките по член 11, параграф 3, първа алинея от тази директива — според която забраната за влизане може да бъде отменена или действието ѝ спряно само ако гражданинът на трета страна докаже, че е напуснал държавната територия при пълно спазване на решението за връщане — трябва да са безусловно изпълнени във всеки конкретен случай, съответно във всички групи случаи? б) Допускат ли членове 5 и 11 от Директива 2008/115/ЕО тълкуване в смисъл, че молбата за предоставяне на разрешение за пребиваване в рамките на събиране на семейството със статичен гражданин на Съюза, който не се е ползвал от правото си на свободно движение и от свободата си на установяване, се счита за имплицитно (ограничено по време) искане за отмяна или за спиране действието на действаща и окончателна забрана за влизане, като, ако се установи, че предпоставките за предоставяне на разрешение за пребиваване не са изпълнени, се възстановява действието на забраната за влизане? в) Релевантен ли е фактът, че задължението искането за отмяна или за спиране на действието [на забраната за влизане] да се подаде в държавата по произход евентуално води най-много до временна раздяла между гражданина на трета страна и статичния гражданин на Съюза? Има ли обстоятелства, при които членове 7 и 24 от Хартата все пак не допускат временна раздяла? г) Релевантен ли е фактът, че задължението искането за отмяна или за спиране на действието [на забраната за влизане] да се подаде в държавата по произход води единствено до положение, при което гражданинът на Съюза евентуално трябва да напусне за известно време изцяло територията на Европейския съюз? Има ли обстоятелства, при които член 20 ДФЕС все пак не допуска положение, при което статичният гражданин на Съюза трябва да напусне за известно време изцяло територията на Европейския съюз?

---

(1)  Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (OB L 348, стр. 98).

(2)  ОВ C 364, 2000 г., стр. 1.

(3)  Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (OB L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/23

---

Преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 15 февруари 2016 г. — The English Bridge Union Limited/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-90/16)

(2016/C 145/29)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: English Bridge Union Limited

Ответник: Commissioners for Her Majesty’s Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

1)

Какви са основните характеристики, които трябва да има дадена дейност, за да бъде „спорт“ по смисъла на член 132, параграф l, буква м) от Директива 2006/112/ЕО (1) от 28 ноември 2006 г. („основната директива за ДДС“)? По-конкретно, трябва ли дейността да има съществен (или не несъществен) физически компонент, който е определящ за нейния резултат, или е достатъчно тя да има съществен умствен компонент, определящ за нейния резултат?

2)	Представлява ли двойковият спортен бридж „спорт“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква м) от основната директива за ДДС?

---

(1)  Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/24

---

Преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona (Испания), постъпило на 17 февруари 2016 г. — Banco Santander, S.A./Mahamadou Demba и Mercedes Godoy Bonet

(Дело C-96/16)

(2016/C 145/30)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia no 38 de Barcelona

Страни в главното производство

Жалбоподател: Banco Santander, S.A.

Ответници: Mahamadou Demba и Mercedes Godoy Bonet

Преюдициални въпроси

1)

Съвместима ли е с правото на Съюза, и по-конкретно на член 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, член 2 В от Договора от Лисабон и член 4, параграф 2, член 12 и член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (1) търговска практика на прехвърляне или купуване на вземания, без да се предоставя възможност на потребителя да погаси задължението чрез плащане на цената, лихвите и разноските на прехвърлителя?

2)

Съвместима ли е с принципите, установени в Директива 93/13/ЕИО (2) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и съответно с принципа на ефективност и с член 3, параграф 1 и член 7, параграф 1 от нея посочената търговска практика на изкупуване на потребителски дългове на ниска цена без съгласието или знанието на потребителя, без тази практика да е включена като общо условие или неравноправна клауза в договор и без на потребителя да се даде възможност да участва в такава операция чрез право на обратно изкупуване?

3)

Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13, и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза определянето с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите като нееднозначен критерий в договорите за кредит без обезпечение, сключени с потребители, че е неравноправна недоговорената клауза за лихви за забава, предполагаща увеличение с повече от два процентни пункта на договорената възнаградителна лихва?

4)

Съответства ли на правото на Съюза, а именно на Директива 93/13 и по-специално на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 и на съдебната практика на Съюза предвиждането с цел да се гарантира защитата на потребителите и ползвателите на последица, съгласно която възнаградителните лихви продължават да текат до пълното погасяване на задължението?

---

(1)  ОВ 2000, C 364, стр. 1

(2)  ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/25

---

Иск, предявен на 17 февруари 2016 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-98/16)

(2016/C 145/31)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels и D. Triantafyllou)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

Да се обяви, че като е приела и оставила в сила правна уредба, която предвижда преференциална ставка за облагане с данък върху наследствата при завещания в полза на организации с нестопанска цел, установени в други държави — членки на ЕС или ЕИП, при условията на взаимност, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за ЕИП,

—	да се осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Гръцката правна уредба предвижда намалена ставка за облагане с данък върху наследствата при завещания в полза на юридически лица с нестопанска (филантропическа, и т.н.) цел. Тази намалена ставка обаче не се прилага за чуждестранни юридически лица, освен ако съответните им държави членки също са предвидили по-благоприятно третиране при завещания в полза на гръцки юридически лица с нестопанска цел (условие за взаимност).

—	Посочената правна уредба съдържа дискриминация във вреда на юридическите лица (с нестопанска цел) от другите държави — членки на ЕС (и на ЕИП), която представлява ограничение на свободното движение на капитали (член 63 ДФЕС).

—	Посоченото ограничение не е обхванато от изключенията, предвидени в член 65 ДФЕС.

—	Това ограничение не може да се обоснове с облекчаване на държавния бюджет чрез дейността на организациите с нестопанска цел (неприемливо финансово основание).

—	На последно място, принципът на реципрочност не може да оправдае нарушение на принципа на свободно движение на капитали чрез дискриминация.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/25

---

Жалба, подадена на 26 февруари 2016 г. от SNCF Mobilités (SNCF) срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 17 декември 2015 г. по дело T-242/12, SNCF/Комисия

(Дело C-127/16 P)

(2016/C 145/32)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: SNCF Mobilités (SNCF) (представители: P. Beurier, O. Billard, G. Fabre, V. Landes, avocats)

Други страни в производството: Европейска комисия, Френска република, Mory SA, в ликвидация, Mory Team, в ликвидация

Искания на жалбоподателя

—	жалбата да се приеме за допустима и основателна,

—	да се отмени решението на Общия съд от 17 декември 2015 г. по дело T-242/12 Société nationale des chemins de fer français (SNCF)/Комисия,

—	да се осъди Комисията да заплати всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага няколко основания.

Първо, като изопачил разпоредбите на член 3, параграф 2 от решение Sernam 2 относно прехвърлянето на активите en bloc на Sernam, Общият съд допуснал няколко грешки при прилагане на правото и нарушил задължението си за мотивиране.

Второ, като приел, че изискванията за откритост и прозрачност на процедурата за възлагане на обществена поръчка по член 3, параграф 2 от решение Sernam 2 задължително налагали избраният кандидат да е участвал като такъв самостоятелно в първоначалната процедура, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.

Трето, като приел, че офертата на ръководния екип на Sernam е много по-неизгодна за продавача, отколкото предварителните оферти на другите кандидати, Общият съд изопачил фактите и допуснал грешка при прилагане на правото.

Четвърто, като приел, че нямало каквото и да било объркване от Комисията между предмета и цената на продажбата на активите en bloc на Sernam, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, нарушил задължението си за мотивиране и постановил решение въз основа на противоречиви мотиви.

Пето, като приел, че вписването в пасива от съдебната ликвидация на дружество Sernam S.A. на вземането, съответстващо на сумата на помощта от 41 милиона евро, противоречи на член 4 от решение Sernam 2, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото и изопачил диспозитива на решение Sernam 2.

Шесто, като приел, че принципът на частния инвеститор в условията на пазарна икономика не е приложим по отношение на прехвърлянето на активите en bloc на Sernam, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, нарушил задължението си за мотивиране и изопачил диспозитива на решение Sernam 2.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/27

---

Решение на Общия съд от 10 март 2016 г. — credentis/СХВП — Aldi Karlslunde (Curodont)

(Дело T-53/15) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Curodont“ - По-ранна национална словна марка „Eurodont“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2016/C 145/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: credentis AG (Windisch, Швейцария) (представител: D. Breuer, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: A. Folliard-Monguiral et J. Ivanauskas)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Aldi Karlslunde K/S (Karlslunde, Дания) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и N. Bertram, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 13 ноември 2014 г. (преписка R 353/2014-1), постановено в производството по възражение между Aldi Karlslunde K/S и credentis AG

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда credentis AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 107, 30.3.2015 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/27

---

Решение на Общия съд от 10 март 2016 г. — LG Developpement/СХВП — Bayerische Motoren Werke (MINICARGO)

(Дело T-160/15) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „MINICARGO“ - По-ранна словна марка на Общността „MINI“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2016/C 145/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: LG Developpement (Baud, Франция) (представител: A. Sion, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Bayerische Motoren Werke AG (Мюнхен, Германия) (представител: R. Delorey, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 23 януари 2015 г. (преписка R 596/2014-4), постановено в производство по възражение между Bayerische Motoren Werke AG и LG Developpement

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда LG Developpement да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 198, 15.6.2015 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/28

---

Определение на Общия съд от 26 февруари 2016 г. — Colomer Italy/СХВП — Farmaca International (INTERCOSMO ESTRO)

(Дело T-681/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Оттегляне на заявката за регистрация - Липса на основание за произнасяне))

(2016/C 145/35)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Colomer Italy SpA (Сала Болонезе, Италия) (представители: M. Ricolfi, F. Tarocco и C. Mezzetti, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Bullock и N. Bambara)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Farmaca International SpA (Торино, Италия) (представители: M. Caramelli и S. Fierro, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 3 октомври 2013 г. (преписка R 1186/2012-1), постановено в производство по възражение между Farmaca International SpA и Colomer Italy SpA

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)	Осъжда Colomer Italy SpA и Farmaca International SpA да понесат направените от тях съдебни разноски и всеки от тях да заплати половината от съдебните разноски на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

---

(1)  ОВ C 78, 15.3.2014 г.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/29

---

Жалба, подадена на 3 февруари 2016 г. — Унгария/Комисия

(Дело T-50/16)

(2016/C 145/36)

Език на производството: унгарски

Страни

Жалбоподател: Унгария (представители: M. Fehér и G. Koós)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия, прието на 24 декември 2015 г. за регистрацията на европейската гражданска инициатива с наименованието „Wake Up Europe! Agir pour préserver le projet démocratique européen“.

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три основания.

1.

С първото си основание жалбоподателят поддържа, че, от една страна, като е регистрирала разглежданата гражданска инициатива Комисията е нарушила член 11, параграф 4 ДЕС, както и член 2, точка 1 и член 4, [параграф 2,] буква б) от Регламент № 211/2011 (1), тъй като, според жалбоподателя, започването на предвиденото в член 7 ДЕС производство (подобно на производството за установяване на неизпълнение на задължения) не може да се счита за юридически акт на Съюза, необходим за целите на прилагането на Договорите. От друга страна, жалбоподателят смята, че гражданската инициатива трябва да бъде насочена към поемането на инициатива от Комисията за приемането на юридически акт на Съюза под формата на нов законодателен акт от позитивното право на Съюза.

2.

С второто си основание жалбоподателят поддържа, че с решението си Комисията е нарушила правото на добра администрация, както и принципите на правна сигурност и на равно третиране, и че не е изпълнила задължението си за мотивиране. С това основание жалбоподателят твърди по същество, че тъй като с това решение Комисията напълно се отклонява от по-ранната си практика във връзка с регистрацията на граждански инициативи, вследствие на тази липса на предвидимост и на това противоречие по-ранните инициативи и евентуалните бъдещите инициативи няма да бъдат третирани еднакво.

3.

С третото си основание жалбоподателят поддържа, че решението на Комисията нарушава принципа на лоялното сътрудничество по член 4, параграф 3 ДЕС. От една страна, Комисията вече е изразила становище, че не са налице условията за започване на производство срещу Унгария на основание член 7 ДЕС, докато решението за регистрация на гражданската инициатива може да прокара посланието, че все пак Комисията не изключва възможността посочената инициатива да има своето основание. От друга страна, съгласно посочения принцип Комисията е трябвало да уведоми Унгария за гражданската инициатива, от която е пряко засегната, и да ѝ даде възможност да изрази своето становище.

---

(1)  Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива (OB L 65, стр. 1, поправка в ОВ L 94, 2012 г., стр. 49).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/30

---

Жалба, подадена на 5 февруари 2016 г. — Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия

(Дело T-53/16)

(2016/C 145/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия) и Airport Marketing Services Ltd (Дъблин) (представители: G. Berrisch, E. Vahida, I. Metaxas-Maragkidis, адвокати, и B. Byrne, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени членове 1, 4, 5 и 6 от Решение на Комисията от 23 юли 2014 г. относно държавна помощ SA.33961 (2012/C) (ex 2012/NN), съгласно което Ryanair и Airport Marketing Services неправомерно са получили несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ чрез редица споразумения относно летище Nîmes-Garons; и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите излагат пет основания в подкрепа на своята жалба.

1.

С първото основание се твърди, че решението нарушава член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и правото на жалбоподателите на защита, тъй като Комисията не им предоставила достъп до материалите по разследването и не им дала възможност ефективно да изложат своите становища.

2.	С второто основание се твърди, че е нарушен член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията погрешно вменила разглежданите мерки в тежест на държавата.

3.	С третото основание се твърди, че е нарушен член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията погрешно приела, че ресурсите на един от операторите на летището, Veolia Transport Aéroport de Nîmes (VTAN), са ресурси на държавата.

4.

С четвъртото основание се твърди, че е нарушен член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като Комисията не приложила по подходящ начин критерия за оператора, осъществяващ дейност при условията на пазарна икономика. Комисията неправило отказала да прибегне до използването на сравнителен анализ, който можел да доведе до извода за липсата на предоставена в полза на жалбоподателите помощ. При условията на евентуалност се твърди, че Комисията не успяла да остойности правилно маркетинговите услуги, неправилно отхвърлила доводите за решението на летището да закупи такива услуги, неправилно отхвърлила възможността част от маркетинговите услуги да са били закупени с оглед на общ интерес, неправилно приела, че мениджърът на летището Syndicat Mixte pour l’aménagement et le dévelopment de l’aéroport de Nîmes — Alès — Camargue — Cévennes (SMAN) и съдоговарящата с него частна страна VTAN са единен субект, като се е основала на извода си относно непълнотата и неподходящия характер на данните за изчислените от нея приходи на летището, не е взела под внимание мрежата от външни връзки, които летището е могло да очаква да получи с оглед на осъществяваната с Ryanair дейност, а също така е пренебрегнала сравнението между предоставените от летището данни с тези, които обикновено се отнасят до едно добре разработено летище. При всички случаи, дори да е имало предоставено предимство на жалбоподателите, Комисията не е доказала, че това предимство е избирателно.

5.

С петото основание се твърди при условията на евентуалност, че са нарушени член 107, параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията допуснала явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, приемайки че помощта за Ryanair и Airport Marketing Services е равностойна на съвкупните маржови загуби на летището (както те са изчислени от Комисията), а не на действителната печалба за Ryanair и Airport Marketing Services. Комисията трябвало да проучи доколко от твърдяната печалба действително са се възползвали пътниците на Ryanair. Също така тя не предоставила количествено изражение на каквото и да е конкурентно предимство на Ryanair, произтичащо от твърдяната помощ, и не могла да обоснове по подходящ начин с какво определеният в решението като подлежащ на възстановяване размер на помощта е необходим, за да се осигури възстановяването на положението, което предхожда нейното предоставяне.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/31

---

Жалба, подадена на 17 февруари 2016 г. — POA/Комисия

(Дело T-74/16)

(2016/C 145/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Pagkyprios organismos ageladotrofon (POA) Dimosia Ltd (Латсия, Кипър) (представител: N. Korogiannakis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение Ares(2015)5632670 от 7 декември 2015 г. на Генералния секретариат, с което е отхвърлено потвърдителното заявление, подадено от жалбоподателя с писмо от 15 септември 2015 г., в което жалбоподателят иска достъп съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) до документи във връзка със заявлението на организация на кипърски производители за регистрацията на наименованието „Halloumi“ съгласно Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 година относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, стр. 1 и поправка в ОВ L 55, 2013 г., стр. 27), и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания:

1.	По първото основание се твърди, че позовавайки се на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, Комисията не дава надлежно обяснение защо оповестяването на неоповестените части би могло да засегне сериозно процеса на вземане на решения.

2.	По второто основание се твърди грешка при прилагане на правото, тъй като представените от Република Кипър мотиви за отказ на оповестяването съгласно член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 са недостатъчни.

3.	По третото основание се твърди нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на принципа на прозрачност, тъй като отказът на Република Кипър да оповести някои от въпросните документи означава, че жалбоподателят не е в състояние да разбере предмета на всеки неоповестен документ.

4.

По четвъртото основание се твърди грешка при прилагане на правото, тъй като държавата членка не може да се позовава на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, за да откаже оповестяването на документи, ако решението, което би могло да бъде засегнато, е решение на институция на Европейския съюз.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/32

---

Жалба, подадена на 26 февруари 2016 г. от Nicole Clarke, Sigrid Dickmanns и Elisavet Papathanasiou срещу решението постановено на 15 декември 2015 г. от Съда на публичната служба по съединени дела F-101/14, F-102/14 и F-103/14, Clarke и др./EUIPO

(Дело T-89/16 P)

(2016/C 145/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Nicole Clarke (Аликанте, Испания), Sigrid Dickmanns (Gran Alacant, Испания) и Elisavet Papathanasiou (Аликанте) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени в неговата цялост решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав), постановено на 15 декември 2015 г. по съединени дела F-101/14, F-102/14 и F-103/14;

—	да постанови решение в съответствие с исканията на жалбоподателите, направени в производството по посочените дела;

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски в цялото производство — тоест в производството пред Съда на публичната служба на ЕС и в производството по обжалване пред Общия съд на ЕС.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания в подкрепа на жалбата си.

1.

Първо основание: неправилно прилагане на предвидената в договорите на срочно наетите служители клауза за прекратяване на договора, както и на подписания от EUIPO и жалбоподателите „протокол за повторно назначаване“, тъй настоящата процедура по подбор не е „следващата“ процедура по подбор по смисъла на клаузата за прекратяване на договорите.

2.

Второ основание: неправилно прилагане на предвидената в договорите на срочно наетите служители клауза за прекратяване на договора, тъй настоящата процедура по подбор не е в областта на посочената в тази клауза специализирана област „индустриална собственост“, поради което клаузата за прекратяване не може да породи действие. В рамките на първото и второто основания жалбоподателите повдигат оплакването, че в обжалваното съдебно решение Съдът на публичната служба (наричан по-нататък: „СПСл“) не преценил правилно текста, смисъла и целта и времевото измерение на клаузата за прекратяването на договорите, както и нейната приложимост във времето.

3.

Трето основание: неправилно прилагане на член 8, параграф 1 от Условия за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък: „УРДС“) Във връзка с това жалбоподателите посочват, че в обжалваното съдебно решение СПСл не преценил правилно обстоятелството, че, тъй като представлявал договорно споразумение, подписаният от EUIPO и жалбоподателите „протокол за повторно назначаване“ се явявал съответно най-малкото второ по ред продължение на срока на договорите с жалбоподателите в качеството им на срочно наети служители, което съгласно член 8, параграф 1 от УРДС има за последица обстоятелството, че тези договори следвало да се разглеждат като договори, сключени за неопределен срок.

4.

Четвърто основание: неправилно прилагане на задължението за полагане на грижа и на принципа за защита на обоснованите правни очаквания Във връзка с това жалбоподателите упрекват СПСл, че при преценката на въпросите дали EUIPO е изпълнила задължението си за полагане на грижа или дали е нарушила принципа за защита на обоснованите правни очаквания, доколкото едва 9 години след подписването на клаузата за прекратяването на договорите EUIPO провела процедура по подбор, в която следвало да се реши професионалното бъдеще на жалбоподателите, СПСл се позовал на датата на повторното назначаване, а не на датата на подписването на клаузата за прекратяването на договорите.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/33

---

Жалба, подадена на 1 март 2016 г. — Sheridan/Парламент

(Дело T-94/16)

(2016/C 145/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Gavin Sheridan (Мидълтън, Ирландия) (представител: N. Pirc Musar, lawyer)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение A(2015)13844 C на Европейския парламент от 14 януари 2016 г., с което е отхвърлено потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до някои документи, отнасящи се до информация за пътни разноски, дневни надбавки, надбавки за общи разходи, както и разноски за сътрудници на членове на Европейския парламент;

—	да разпореди Парламентът да заплати разноските на жалбоподателя съгласно членове 134 и 140 от Процедурния правилник на Общия съд, включително разноските на встъпилите страни, ако има такива страни.

Основания и основни доводи

Изтъкнатите от жалбоподателя основания и основни доводи по същество са идентични или сходни с изтъкнатите по дело T-639/15, Psara/Парламент (ОВ C 48, 2016 г., стр. 53).

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/33

---

Жалба, подадена на 29 февруари 2016 г. — Kasztantowicz/EUIPO — Gbb Group (GEOTEK)

(Дело T-97/16)

(2016/C 145/41)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Martin Kasztantowicz (Берлин, Германия) (представител: R. Ronneburger, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Gbb Group Ltd (Лечуърт, Обединено кралство)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Европейския съюз „GEOTEK“ — заявка за регистрация № 5 772 975

Производство пред EUIPO: производство по отмяна

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на EUIPO от 14 декември 2015 г. по преписка R 3025/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и решението на отдела по отмяна на EUIPO от 26 септември 2014 г. (решение за отмяна № 9014 C),

—	да осъди EUIPО да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на правила 57 и 65 от Регламент № 2868/95,

—	нарушение на решение № EX-11-3 на председателя на Службата.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/34

---

Жалба, подадена на 4 март 2016 г. — Италия/Комисия

(Дело T-98/16)

(2016/C 145/42)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, S. Fiorentino и P. Gentili, avvocati dello Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение C (2015) 9526 окончателен на Европейската комисията от 23 декември 2015 година, нотифицирано на същата дата, относно държавна помощ SA.39451 (2015/C) (ex 2015/NN), предоставена от Италия на BANCA TERCAS (Cassa di risparmio della provincia di Teramo S.p.A.);

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С обжалваното решение Комисията приема, че представлява несъвместима с вътрешния пазара държавна помощ, нарушаваща член 108, параграф 3 ДФЕС, общата сума от 295,14 милиона евро, предоставена на Banca Tercas от Fondo interbancario di tutela dei depositi. Този размер е следствие от три отделни мерки: безвъзмездни средства от 265 милиона евро (мярка 1), гаранция от 35 милиона евро (заедно с помощ от 0,14 милиона евро), предоставена за покриване на експозиции към кредитен риск на Banca Tercas спрямо италианска предприемаческа група (мярка 2), и накрая допълнителни безвъзмездни средства от 30 милиона евро за покриване на свързани с тази операция данъчни задължения (мярка 3).

Жалбоподателят изтъква четири основания в подкрепа на своята жалба.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и от погрешното възприемане на обстоятелството, че средствата, които са предмет на спорните мерки, имат публично естество. — Във връзка с това се твърди, че решението неправилно квалифицира използваните от Fondo interbancario di tutela dei depositi средства като публични средства, без да вземе предвид в частност възприетите от Съда принципи в решения от 15 юли 2004 г., C-354/02, Pearle и др., и от 30 май 2013 г., C-677/11, Doux Èlevage.

2.

Второто основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и от неправилното възприемане на обстоятелството, че за спорните мерки вина има държавата. — Във връзка с това се твърди, че решението неправилно приема, че държавата има вина за спорните мерки, без да вземе под внимание обстоятелството, че те са следствие от самостоятелното решение на частноправен субект, какъвто е Fondo interbancario di tutela dei depositi, при което никой публичен орган не е упражнил каквото и да е недължимо влияние или натиск за приемането на подобно решение.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС и от неправилното възприемане на обстоятелството, че е било предоставено избирателно предимство. Неправилно бил приложен критерият на инвеститор в условията на пазарна икономика. — Във връзка с това се твърди, че решението е погрешно, тъй като не е отчело, че спорните мерки всъщност съответстват на т.нар. критерий на инвеститора в условията на пазарна икономика, доколкото за Fondo interbancario di tutela dei depositi те са били явно икономически по-изгодни в сравнение с алтернативния вариант на развитие, който би се проявил при ликвидацията на Banca Tercas.

4.

Четвъртото основание е изведено от нарушение на член 107, параграф 3, буква б) и от неправилната преценка на въпроса за съвместимостта с вътрешния пазар на твърдяната държавна помощ. — Във връзка с това накрая се твърди, че Комисията е допуснала грешка, приемайки спорните мерки за несъвместими с вътрешния пазар, дори те да биха могли да се квалифицират като държавна помощ.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/35

---

Иск, предявен на 8 март 2016 г. — Klausner Holz Niedersachsen/Комисия

(Дело T-101/16)

(2016/C 145/43)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Klausner Holz Niedersachsen GmbH (Залбург-Еберсдорф, Германия) (представители: D. Reich, C. Hipp и T. Ilgner, Rechtsanwälte)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

—

да установи, че ответникът нарушил член 108 ДФЕС във връзка с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като след писмото на ищеца от 13 ноември 2015 г. не приел решение по член 4 от същия регламент за прекратяване на процедурите по предварителна проверка SA.37113 и SA.375009,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително и ако предметът на иска отпадне поради приемане в хода на производството на съответна мярка от Европейската комисия.

Основания и основни доводи

Като основание на иска си ищецът изтъква, че Комисията не приела в разумен срок решение за прекратяване на процедурата по предварителна проверка, както предвиждал член 4, параграфи 2 — 4 от Регламент (ЕС) 2015/1589 (1), въпреки че била поканена да действа в съответствие с член 265, параграф 2 ДФЕС.

---

(1)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (OB L 248, стр. 9)

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/37

---

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 10 март 2016 г. — Kozak/Комисия

(Дело F-152/15)

((Публична служба - Конкурс на общо основание EPSO/AD/293/14 - Решение на конкурсната комисия за недопускане на кандидат до изпити по модела „Център за оценяване“ - Искане за преразглеждане - Ново решение на конкурсната комисия, потвърждаващо първото ѝ решение - Съобщаване от EPSO на мотивиран отговор - Акт с чисто потвърдителен характер - Срок за обжалване - Явна недопустимост - Член 81 от Процедурния правилник))

(2016/C 145/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Małgorzata Kozak (Варшава, Полша) (представител: J. Łojkowska-Paprocka, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет

Искане за отмяна на решението на EPSO за недопускане на жалбоподателя до изпитите на конкурс EPSO/AD/293/14

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Г-жа Kozak понася направените от нея съдебни разноски.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/37

---

Жалба, подадена на 24 януари 2016 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-5/16)

(2016/C 145/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: O. Mader, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяна на решението на Комисията да не преквалифицира договора на жалбоподателя като договор за срочно нает служител или, евентуално, поправяне на претърпяната имуществена вреда.

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението на Комисията от 9 април 2015 г. относно преквалифицирането на договора на жалбоподателя и, евентуално, решението от 13 октомври 2015 г. (R/513/15) за отхвърляне на жалбата на жалбоподателя по административен ред,

—	евентуално, да се осъди Комисията да поправи вредите, претърпени от жалбоподателя вследствие на отказа по искането му за преквалифициране на договора,

—	да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/38

---

Жалба, подадена на 29 януари 2016 г. — ZZ и др./ЕСВД

(Дело F-6/16)

(2016/C 145/46)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и др. (представители: N. de Montigny и J.-N. Louis, avocats)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД)

Предмет на производството

Отмяна на фишове за възнаграждение на жалбоподателите за март 2015 г. и издадените след това, доколкото с тях се прилага решение на ЕСВД за намаляване на надбавката за условия на живот от 15 % на 10 %

Искания на жалбоподателите

—	решение на генералния административен директор на ЕСВД от 23 февруари 2015 г. да се обяви за неприложимо спрямо жалбоподателите,

—	вследствие на това да се отменят фишовете им за възнаграждение за март 2015 г. и издадените след това, с които се прилага надбавка за условия на живот от 10 % ,

—	да се осъди ЕСВД да заплати съдебните разноски.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/38

---

Жалба, подадена на 4 февруари 2016 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-7/16)

(2016/C 145/47)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: C. Mourato, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Предмет на производството

Отмяна на решението на Комисията, с което размерът на компенсаторната надбавка, плащана на работещия по трудов договор за неопределено време по белгийското право жалбоподател, се преразглежда и намалява, като се предвижда и връщане на надплатените суми

Искания на жалбоподателя

—

главно искане — отмяна на акта от 9 април 2015 г. на Комисията (PMO) с адресат жалбоподателят, както и на издадените му впоследствие в съответствие с този акт фишове за заплата и, при необходимост, отмяна на акта от 12 декември 2014 г. и издадените му впоследствие фишове за заплата в частта, в която се отнасят до преизчисляване на месечната му компенсаторна надбавка, и по-специално: — акта от 9 април 2015 г. на Европейската комисия (Служба за управление и плащане по индивидуални права, PMO/1 — Възнаграждение и управление на правата на парични плащания), отнасящ се до жалбоподателя, — фишовете за заплата за периода април 2015 г.—юни 2015 г. на жалбоподателя и следващите фишове за заплата, които предвиждат удръжка от 208,30 € (код DPN — Връщане на дължими суми) и последвалите фишове за заплата, — предварителен акт от 12 декември 2014 г. на Европейската комисия (Служба за управление и плащане по индивидуални права, PMO/1 — Възнаграждение и управление на правата на парични плащания), отнасящ се до жалбоподателя, — фишовете за заплата за периода декември 2014 г.—март 2015 г. на жалбоподателя.

—	искане при условията на евентуалност — да се отменят актовете и фишовете за заплата в частта, в която предвиждат прилагане на удръжки със задна дата от възнагражденията, получени от жалбоподателя до 9 април 2015 г.,

—	във всички случаи ответникът да се осъди да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/39

---

Жалба, подадена на 5 февруари 2016 г. — ZZ/EMA

(Дело F-8/16)

(2016/C 145/48)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представители: L. Levi и A. Blot, avocats)

Ответник:Европейска агенция по лекарствата (EMA)

Предмет на производството

Искане за отмяна на атестационния доклад на жалбоподателя за 2014 г. и на решението от 1 април 2015 г., с което органът, оправомощен да сключва договори, отказва да поднови договора на жалбоподателя като срочно нает служител, както и искане за обезщетение за неимуществените вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени атестационният доклад на жалбоподателя за периода от 16 февруари 2014 г. до 31 декември 2014 г. в окончателния му вариант, изготвен от апелативния оценяващ („assessor“) на 31 март 2015 г. и подписан от жалбоподателя на 14 април 2015 г.,

—	да се отмени решението от 1 април 2015 г., с което органът, оправомощен да сключва договори, отказва да поднови договора на жалбоподателя като срочно нает служител,

—	да се отменят двете решения от 26 октомври 2015 г., с които органът, оправомощен да сключва договори, отхвърля двете жалби, които жалбоподателят подава по административен ред на 30 юни 2015 г.,

—	на жалбоподателя да се присъди обезщетение за вреди в размер на 10 000 EUR,

—	ответникът да бъде осъден да заплати всички съдебни разноски.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/40

---

Жалба, подадена на 17 февруари 2016 г. — ZZ и др./Парламент

(Дело F-9/16)

(2016/C 145/49)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: ZZ и др. (представител: M. Casado Garcia-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент

Предмет на производството

Отмяна на решенията, с които на четиримата жалбоподатели се отказва предоставяне на надбавки за образование за 2014/2015 и следващите години и да се осъди ответника да изплати на жалбоподателите надбавките за образование за 2015/2016 и лихвите за забава, изчислени от датата, на която са били дължими сумите съгласно приложение VII към Правилника

Искания на жалбоподателите

—	да се отменят индивидуалните решения, обжалвани на 24 април 2015 г.,

—	при необходимост да се отменят решенията на генералния секретар на Европейския парламент от 17 ноември и 19 ноември 2015 г,

—	да се осъди Европейския парламент да изплати на жалбоподателите надбавка за образование за 2015/2016 и лихвите за забава, изчислени от датата, на която са били дължими сумите съгласно приложение VII към Правилника,

—	да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски.

---

25.4.2016

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 145/41

---

Жалба, подадена на 19 февруари 2016 г. — ZZ/Комисия

(Дело F-11/16)

(2016/C 145/50)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: N. Lhoest, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Предмет и описание на спора

Отмяната на решението на Комисията за отказ да преразгледа степента, която жалбоподателят е получил при прехвърлянето му в Европейския парламент, и да го възстанови в кариерата, както и осъждането на Комисията да заплати разликата между изплатеното на жалбоподателя възнаграждение и това, което е трябвало да му бъде изплатено вследствие на възстановяването му в кариерата, заедно с мораторната лихва.

Искания на жалбоподателя

—

да се отмени решението на Европейската комисия от 17 април 2015 г. за отказ да се преразгледат степента на жалбоподателя при прехвърлянето му и кариерата му в Европейската комисия за периода от 16 юни 2001 г. до 31 декември 2010 г., въпреки повишаването му от степен C4 (понастоящем AST 3) в степен C3 (понастоящем AST 4), което му е предоставено от Европейския парламент на 7 август 2009 г. с обратно действие от 1 януари 2000 г.,

—	да се отмени решението на Европейската комисия от 9 ноември 2015 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред, подадена от жалбоподателя на 17 юли 2015 г.,

—	да се осъди Европейската комисия да заплати на жалбоподателя разликата между изплатеното му възнаграждение и това, което е трябвало да му бъде изплатено вследствие на възстановяването му в кариерата в степен и стъпка, заедно с мораторната лихва,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

---