11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/1

(1)

В съответствие с Икономическа прогноза на Комисията от есента на 2015 г., икономическото възстановяване в еврозоната продължава с умерен темп. За да се поддържа и ускори растежът на еврозоната, са необходими непрекъснати усилия на политиката за подкрепа на балансираните корекции в частния и публичния сектор, за подобряване на капацитета за приспособяване и за увеличаване на конкурентоспособността и потенциала на икономиката за растеж в средносрочен и дългосрочен план. Темпът на икономическо възстановяване в еврозоната е възпрепятстван от наследството от последната икономическа и финансова криза, в това число продължаващото външно преструктуриране, високото равнище на публичния и частния дълг, високата безработица, както и продължаващата липса на структурна гъвкавост на националните трудови и стокови пазари. Инвестициите продължават да са на ниско равнище поради тези фактори, но и заради други трудности, като например неблагоприятна бизнес среда, липса на ефективност на публичната администрация, както и пречки пред достъпа до финансиране.

(2)

Следва да се засили въвеждането на амбициозни структурни реформи за увеличаване на производителността и стимулиране на потенциала за растеж в съответствие с приоритетите на политиката, както се посочва в годишния обзор на растежа на Комисията за 2016 г. за всички държави — членки. Ако структурните реформи бъдат извършвани съвместно от държавите-членки, те, благодарение в частност на търговските и финансовите канали, които пренасят извън националните граници положителното въздействие, могат да доведат до полза за еврозоната като цяло. Въпреки известния напредък при реформите за подобряване на устойчивостта на пазара на труда, в еврозоната продължават да са налице значителни различия, особено що се отнася до равнището на дългосрочната и младежката безработица. Държавите-членки, които предприеха широкообхватни реформи на пазара на труда и в областта на социалната закрила преди кризата, са в състояние да окажат по-стабилна подкрепа на заетостта и да запазят справедливостта при икономически спад. Тези реформи обхващат гъвкави и надеждни договорни отношения, широкообхватни стратегии за учене през целия живот, ефективна и активна трудова политика и адекватни и устойчиви системи за социална закрила. Облекчаването на данъчната тежест върху труда, особено за лицата с ниски трудови доходи, както и гарантирането на справедливи данъчни системи също може да доведе до по-добри резултати.

(3)

Адекватното разработване и бързото прилагане на реформите могат да способстват за преодоляването на съществуващите дисбаланси в еврозоната и за предотвратяването на нови такива. Тематичните обсъждания в рамките на Еврогрупата с акцент върху сравнителния анализ, най-добрите практики и натиска от страна на партньорите може да бъде стимулиращ фактор за сближаване по отношение на постигането на най-добри резултати. В тази връзка Еврогрупата следва да задълбочи още повече тематичните обсъждания на реформите в областите от съществено значение за функционирането на Икономическия и паричен съюз (ИПС) и редовно да наблюдава прилагането на реформите от страна на държавите-членки от еврозоната, както и напредъка по отношение на коригирането на дисбаланси в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси.

(4)

Фискалните политики са въпрос от първостепенен общ интерес в ИПС. Изключително важно за подкрепата на обслужването на дълга, както и за функционирането на фискалните стабилизатори с оглед смекчаване на специфичните за дадена държава сътресения, е провеждането в национален мащаб на отговорна фискална политика при съблюдаване на общите фискални правила. Наред с това, от съществено значение е да се постигне и подходящата фискална позиция на равнището на еврозоната като цяло, която да отразява баланса между фискалната устойчивост в дългосрочен план и краткосрочното макроикономическо стабилизиране, както и да се избягват проциклични фискални политики. Необходимият фискален стимул варира в зависимост от съответните позиции на държавите-членки спрямо изискванията по Пакта за стабилност и растеж (ПСР), като държавите-членки следва също така да обмислят нуждите от стабилизиране и да вземат под внимание възможните ефекти на разпространение в еврозоната. Това изисква засилена координация на фискалните политики в рамките на еврозоната при пълно зачитане на (ПСР). В този контекст очакваната за 2016 г. до голяма степен неутрална обща фискална политика на равнището на еврозоната изглежда подходяща предвид общите макроикономически условия и рискове пред растежа. Що се отнася до 2017 г., въз основа на прогнозата за постепенно свиване на отклонението от потенциалния БВП, фискалните политики следва да не допускат процикличност и да водят до намаляване на публичния дълг, за да се възстанови фискалният резерв. Това следва да бъде отразено в подготовката на актуализираните програми за стабилност през пролетта на 2016 г., като се вземат предвид последните икономически и фискални тенденции. Съдържанието на фискалните стратегии все още не е достатъчно благоприятно за растежа. Както бе подчертано в препоръката на Съвета към държавите-членки от еврозоната, приета на 14 юли 2015 г. (3), държавите-членки от еврозоната следва да проведат тематични обсъждания относно подобрения в качеството и устойчивостта на публичните финанси.

(5)

Банковият съюз трябва да бъде изцяло приведен в действие. На първо място, Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (4) („Директива за възстановяване и преструктуриране на банките“) трябва да бъде изцяло транспонирана без по-нататъшно забавяне от всички държави-членки. На второ място, през преходния период ще бъде разработен данъчно неутрален общ механизъм за подкрепа на Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който ще започне да функционира изцяло до края на преходния период, както е посочено в Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета (5), когато ресурсите на ЕФП подлежат изцяло на взаимно използване. Преглед на постигнатия напредък се извършва в кратки срокове след датата на влизане в сила на ЕФП. Общият механизъм за подкрепа ще бъде също данъчно неутрален в средносрочен план и ще осигурява еднакво третиране във всички участващи държави-членки, без да води до разходи за държавите-членки, които не участват в банковия съюз. След влизането в сила на ЕФП и след като участващите държави-членки ратифицират междуправителственото споразумение и транспонират изцяло Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, държавите-членки ще направят преглед на създаването на договорености за мостово финансиране и ще обмислят следващите стъпки и графика за работата по общия механизъм за подкрепа, за да се гарантира, че той ще започне да функционира изцяло до края на преходния период. През 2016 г. държавите-членки ще продължат да обмислят и мерките, необходими за по-нататъшното задълбочаване на банковия съюз. Накрая, като част от по-нататъшното развитие на банковия съюз, на 24 ноември 2015 г. Комисията публикува съобщението си „Към завършването на банковия съюз“.

(6)

Конюнктурата на финансовите пазари в еврозоната като цяло е благоприятна на фона на експанзионистичната парична политика. От друга страна, все още слабите икономически показатели и високата степен на задлъжнялост на частния сектор продължават да оказват натиск върху търсенето на банково кредитиране и оттам — на икономическия растеж. Върху счетоводните баланси на банките все още тежат високи равнища на необслужвани заеми, които затрудняват кредитната им дейност. Различните и понякога неподходящи режими за несъстоятелност в Съюза пречат на бързото намаляване на дълга на частния сектор, а оттам и на инвестициите.

(7)

Независимо от скорошните постижения по отношение на укрепването на структурата на ИПС, работата по завършването му трябва да продължи. Докладът на петимата председатели „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“ от 22 юни 2015 г., подготвен от председателя на Европейската комисия в тясно сътрудничество с председателите на Европейския съвет, на Европейската централна банка, на Еврогрупата и на Европейския парламент, очертава бъдещите стъпки за завършването на ИПС до 2025 г. На 21 октомври 2015 г. Комисията прие съвместно с Европейския парламент, Съвета и Европейската централна банка „Съобщение относно стъпки към завършването на икономическия и паричния съюз“, което съдържа първия пакет от предложения за последващи действия във връзка с доклада на петимата председатели. Държавите-членки от еврозоната следва да поемат съвместна отговорност и да пристъпят своевременно и в условията на откритост и прозрачност към изпълнението на краткосрочните и средносрочните инициативи за завършването на ИПС. С цел да се стимулира сближаването в еврозоната предложенията включват мерки, чрез които измерението на еврозоната да залегне още повече в европейския семестър, като, наред с другото, по-ранното публикуване на препоръките на еврозоната, за да бъдат установени на ранен етап от процеса общите предизвикателства и да се допринесе за формулирането на специфични за всяка държава-членка от еврозоната препоръки, които трябва да се приемат по-късно през европейския семестър. Наред с това държавите-членки от еврозоната следва да работят по открит и прозрачен начин на основата на повече дългосрочни инициативи за завършването на ИПС,

1.

Да провеждат политика в подкрепа на възстановяването, да засилят сближаването, да способстват за коригирането на макроикономическите дисбаланси и да подобрят капацитета на икономиката за приспособяване. За тази цел държавите-членки, особено тези с голям размер на частния и чуждестранния дълг, трябва да проведат реформи за увеличаване на производителността, насърчаване на създаването на работни места, повишаване на конкурентоспособността и подобряване на бизнес средата. Държавите-членки с големи излишъци по текущата си сметка трябва да прилагат като приоритет мерки, включително структурни реформи, които да спомогнат за стимулиране на вътрешното търсене и на потенциала им за растеж.

2.

Да проведат реформи, които съчетават мерки за: i) гъвкави и надеждни трудови договори, с които се насърчава плавният преход от една сфера на трудова дейност към друга и се избягва неравнопоставеността между различните трудови категории; ii) широкообхватни стратегии за обучение през целия живот; iii) ефективна политика за подпомагане на безработните да се завърнат на пазара на труда; iv) адекватни и устойчиви системи за социална закрила, които допринасят ефективно и ефикасно през целия жизнен цикъл за социалното приобщаване и интеграцията на пазара на труда; и v) отворени и конкурентоспособни пазари на стоки и услуги. Да намалят данъчната тежест върху труда, особено за лицата с ниски трудови доходи, по бюджетно неутрален начин, за да се насърчи създаването на работни места.

3.

Да следват фискална политика при пълно зачитане на ПСР. За 2016 г. целта за постигане на до голяма степен неутрална обща фискална позиция в еврозоната изглежда подходяща, за да се отрази балансът между дългосрочната фискална устойчивост и краткосрочното макроикономическо стабилизиране. За 2017 г. да намалят публичния дълг, за да се възстанови фискалният резерв и да се избегне процикличност. Да се диференцира фискалният стимул в отделните държави-членки в зависимост от съответната им позиция по отношение на изискванията в ПСР, като се отчитат и потребностите от стабилизиране, както и възможните ефекти на разпространение в държави-членки от еврозоната. За тази цел да правят преглед на фискалната позиция на еврозоната в контекста на програмите за стабилност и на проектите на бюджетни планове.

4.

Да съдействат за постепенното намаляване на необслужваните кредити на банките и да подобрят производството по обявяване в несъстоятелност за дружествата и домакинствата. Държавите-членки с голям размер на частния дълг да насърчават и системно да намаляват задлъжнялостта, включително като способстват за преструктурирането на потенциално несъбираемия частен дълг.

5.

Да работят за завършването на ИПС при пълно зачитане на правилата на вътрешния пазар и по открит и прозрачен начин, като продължат да проучват правните, икономическите и политическите аспекти на мерките с по-дългосрочен характер, съдържащи се в доклада на петимата председатели.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/4

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32016M7841. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/4

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32016M7903. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/5

—

в раздела за сливанията на уебсайта на Комисията, свързан с конкуренцията (http://ec.europa.eu/competition/mergers/cases/). Този уебсайт предоставя различни средства за подпомагане на достъпа до решения за отделни сливания, включително показатели за търсене по дружество, по номер на делото, по дата и по отрасъл,

—

в електронен формат на уебсайта EUR-Lex (http://eur-lex.europa.eu/homepage.html?locale=bg) под номер на документа 32016M7909. EUR-Lex предоставя онлайн достъп до европейското право.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/6

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/7

а)

Сумата, с която трябва да разполагат чужденците за издръжката си по време на своя престой в Испания следва да представлява в евро 10 % от минималната брутна работна заплата за страната (66,52 ЕUR) или законен еквивалент на тази сума в чуждестранна валута, умножена по броя на дните, които възнамеряват да прекарат в Испания и по броя на лицата, които пътуват с тях и са на тяхна издръжка. Минималната сума, с която разполагат трябва да представлява 90 % от минималната брутна заплата за страната (598,68 EUR) или законен еквивалент на тази сума в чуждестранна валута за всяко лице, независимо от очакваната продължителност на престоя.

б)

За връщане в страната на произход или за транзитно преминаване през територията на трети държави чужденците трябва да са в състояние да представят поименен билет или билети, с фиксирана дата за пътуване и без възможност за прехвърляне на други лица, за превозното средство, което възнамеряват да използват.

ОВ C 247, 13.10.2006 г., стр. 19

ОВ C 153, 6.7.2007 г., стр. 22

ОВ C 182, 4.8.2007 г., стр. 18

ОВ C 57, 1.3.2008 г., стр. 38

ОВ C 134, 31.5.2008 г., стр. 19

ОВ C 37, 14.2.2009 г., стр. 8

ОВ C 35, 12.2.2010 г., стр. 7

ОВ C 304, 10.11.2010 г., стр. 5

ОВ C 24, 26.1.2011 г., стр. 6

ОВ C 157, 27.5.2011 г., стр. 8

ОВ C 203, 9.7.2011 г., стр. 16

ОВ C 11, 13.1.2012 г., стр. 13

ОВ C 72, 10.3.2012 г., стр. 44

ОВ C 199, 7.7.2012 г., стр. 8

ОВ C 298, 4.10.2012 г., стр. 3

ОВ C 56, 26.2.2013 г., стр. 13

ОВ C 98, 5.4.2013 г., стр. 3

ОВ C 269, 18.9.2013 г., стр. 2

ОВ C 57, 28.2.2014 г., стр. 1

ОВ C 152, 20.5.2014 г., стр. 25

ОВ C 224, 15.7.2014 г., стр. 31

ОВ C 434, 4.12.2014 г., стр. 3

ОВ C 447, 13.12.2014 г., стр. 32

ОВ C 38, 4.2.2015 г., стр. 20.

11.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 96/9