9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/1

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/2

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Научни изследвания и иновации в областта на мобилността на бъдещето в Европа — Разработване на европейска стратегия за транспортни технологии“ (COM(2012)0501),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Хоризонт 2020 — Рамкова програма за научни изследвания и иновации“ (COM(2011)0808),

—

като взе предвид бялата книга на Комисията от 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно пътната безопасност в Европа през периода 2011-2020 г. (1),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становището на комисията по регионално развитие (A7-0241/2013),

A.

като има предвид, че Комисията идентифицира недостатъците на европейската транспортна иновационна система;

Б.

като има предвид, че инвестициите в научни изследвания и новаторска дейност в транспортния сектор са същевременно инвестиции в икономиката и в създаването на работни места и че поради това те могат да разгърнат своето действие в три направления;

В.

като има предвид, че иновациите са от изключително важно значение за създаването на една по-находчива, по-сигурна и по-интелигентна транспортна система за гражданите, за разрешаването на свързаните с околната среда предизвикателства, пред които е изправен транспортният сектор, и за реализирането на целта за нисковъглеродна икономика;

Г.

като има предвид, че целите на стратегията „Европа 2020“относно изменението на климата и енергетиката са тясно свързани с иновациите в транспорта: 20 % по-ниски емисии на парникови газове, отколкото през 1990 г., 20 % дял на енергията от възобновяеми източници на енергия и 20 %-но увеличение на енергийната ефективност, както и целта за 50 % по-малко смъртни случаи, причинени от пътнотранспортни произшествия, отколкото през 2001 г.;

Д.

като има предвид, че е необходима истинска промяна в нагласите на потребителите и изискваните от тях стандарти, за да бъдат убедени много предприятия и доставчици на услуги да изменят своите парадигми и да оползотворят възможностите за иновации, предлагани от творческото сближаване и нетрадиционните комбинации, описани в раздел 5.3 от съобщението на Комисията (COM(2012)0501);

Е.

като има предвид, че изложените в бялата книга относно транспорта инициативи са добре дошли, особено посочените в дял 3.2 (озаглавен „Нововъведения за бъдещето — технологии и поведение“), заедно с инициативи 7 („Многовидов транспорт на стоки: e-freight“) и 22 („Безпрепятствена мобилност от врата до врата“);

Ж.

като има предвид, че в рамките на европейската стратегия трябва да бъде постигнат баланс между усилията за намаляване на отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда усилията за гарантиране на свобода на движението в ЕС, за да бъде създадено единно европейско транспортно пространство, което е интермодално, свързано в мрежа, интегрирано и ефективно по отношение на използването на ресурсите;

З.

като има предвид, че през 2012 г. над 31 000 души са загинали и над 1 500 000 души са били ранени — в някои случаи тежко ранени, в пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз;

И.

като има предвид, че вече съществуват технологии, които ще спомогнат за постигането на целите на „Европейското пространство на пътна безопасност“, но че те все още не са пуснати на пазара;

1.

Подчертава, че европейската стратегия за транспортни технологии за бъдещата устойчива мобилност в Европа следва, на първо място и преди всичко, да насърчава качеството на услугите, удобството на пътниците и предприятията и устойчивата мобилност и че следва да се основава на целите и законодателството на Съюза относно намаляването на потреблението на енергия, шума от транспорта, замърсителите на въздуха, суровините и емисиите на парникови газове до 2020 г., 2030 г. и 2050 г., както и подобряването на здравето и качеството на живот, като се повишава качеството на услугите, предоставя се един все по-индивидуализиран и все по-задоволителен отговор на потребностите на потребителите и се подобряват безопасността и сигурността;

2.

Призовава Комисията и Съвета, с оглед на значението на научните изследвания и иновациите за цялата европейска икономика, да признаят значението на „Хоризонт 2020“ и съответно да предоставят достатъчно финансиране за програмата;

3.

Потвърждава целта на Комисията за привеждане в по-голямо съответствие на научните изследвания и иновациите в транспортния сектор с целите на европейската транспортна политика и пътните карти за всяка област, но счита, че е необходимо предложеният в съобщението на Комисията подход да бъде приспособен спрямо определените по-долу приоритети;

4.

Счита, че европейска стратегия в областта на транспортните технологии следва да обхваща всички региони в ЕС, за да гарантира ефективно движение на хора и стоки, и по този начин създаването на истински единен европейски пазар;

5.

Счита, че по-ефикасното, последователно и целенасочено използване на научните изследвания и иновациите в определянето и прилагането на транспортната политика е от ключово значение, за да може да се реагира на новата действителност, да се избяга от конвенционалното мислене и да се съсредоточи вниманието върху новаторските идеи, така че на ползвателите да бъдат осигурявани новаторски транспортни решения, които съответстват на техните потребности и задоволяват изискванията по отношение на наличността, рентабилността, надеждността, качеството и устойчивостта;

6.

Насърчава Комисията да създаде благоприятна рамка за научни изследвания и иновации чрез създаването на справедливи, ефикасни и новаторски системи на ценообразуване за всички видове мобилност и транспорт, по-конкретно чрез интернализация на външните разходи при зачитане на принципите „замърсителят плаща“ и „ползвателят плаща“;

7.

Посочва ползата от предложената от Комисията Система за наблюдение и информация относно научните изследвания и иновациите в транспорта (TRIMIS) и се застъпва за включването в системата на гледната точка на потребителите, тъй като тя предлага един отличен инструмент за разкриване на пречките пред иновациите, произтичащи от упоритото придържане към навиците, за определяне на възможностите и за насърчаване на разпространението на потенциални нови услуги с цел стимулиране и популяризиране на промени в обществените нагласи по отношение на устойчивия транспорт;

8.

Подчертава, че технологичните блокади са причината за това да не може да се разгърне цялостният потенциал, свързан с иновациите в транспорта, и че те могат да възпрепятстват развитието на нови новаторски идеи; ето защо счита, че политиките на Съюза следва да бъдат неутрални по отношение на алтернативните технологии за транспорта („неутралност на технологиите“), като решенията за приоритетите и финансирането се вземат въз основа на резултатите през целия жизнен цикъл на използваните в конкретните транспортни области технологии, и че усилията за хармонизация не трябва да възпрепятстват разработването на новаторски или алтернативни решения в транспортното дело, диверсификацията на енергийния микс и внедряването на интелигентни съобщителни технологии;

9.

Подчертава, че с цел да се помогне на предприятията и публичните органи да абсорбират нови решения и иновативни технологии, са необходими по-голяма ефикасност във веригата на иновациите и повече инвестиции в мерки от типа на икономическите стимули с цел преодоляване на пречките пред разгръщането на решенията и навлизането на пазара („ангажименти, засягащи целия жизнен цикъл“); поради това подкрепя Комисията да предприеме действия във връзка с идеята си, съгласно която за разгръщането на цялостния новаторски потенциал на транспортния сектори и за оказването на подкрепа на иновативни предприятия усилията следва да бъдат насочени също така към пускането на пазара, демонстрацията и цялостното прилагане на нови решения, както и че подходящи инструменти за управление и финансиране могат да гарантират бързо прилагане на резултатите от научните изследвания;

10.

Счита, че всички европейски региони и съответната им работна ръка следва да се възползват от такава стратегия, и подчертава необходимостта от това да се вземат предвид регионалните особености и потенциал, особено при разработването на по-чисти видове транспорт; призовава органите на равнищата на субсидиарност, както и заинтересованите страни, да създават партньорства за иновации в областта на устойчивата мобилност;

11.

Призовава за по-силна подкрепа за научноизследователските и иновационни дейности на малките и средните предприятия (МСП), най-вече чрез по-лесен достъп до фондовете на ЕС и намаляването на административните тежести, и изтъква, че е важно да се създават и поддържат заетост и устойчив растеж посредством научни изследвания и иновации;

12.

Поддържа становището, че инвестициите по линия на структурните фондове на Европейския съюз и инвестиционните фондове могат да разкрият широки възможности в европейските региони с оглед на развитието на интелигентна специализация в областта на устойчивата мобилност;

13.

Насърчава националните и регионалните органи да разработят стратегии за научноизследователска и развойна дейност, основани на идеята за интелигентна специализация, за да се гарантира по-ефективно използване на структурното финансиране и да се засили полезното взаимодействие между инвестициите в частния и публичния сектор;

14.

Във връзка с това припомня, че следва да се изработи стратегия за иновативна технология въз основа на характеристиките и особеностите на засегнатите територии, т.е. един-единствен универсален подход няма да даде резултат; счита, например, че регионите със специфични териториални ограничения, като например островните, планинските, най-отдалечените и слабо населените региони имат специфични видове икономически и друг потенциал, чиято реализация изисква подходящи и иновативни решения за мобилност; в този контекст изтъква необходимостта от отпускане на достатъчно ресурси за устойчива транспортна инфраструктура;

15.

Набляга на необходимостта от допълнително опростяване на административните процедури за финансиране на изследванията и иновациите на европейско, национално, регионално, местно и трансгранично равнище, за да се установи ясна и прозрачна нормативна уредба;

16.

Подчертава, че усилията за намаляване на броя на убитите и ранените лица по пътищата трябва да продължават; настоятелно призовава Комисията да проучи и да започне да прилага приетите с голямо мнозинство в Парламента предложения за подобряване на пътната безопасност;

17.

Счита, че една промяна в транспортната технология е оправдана и важна; същевременно подчертава, че тази промяна трябва да се осъществява не чрез забрани, а чрез стимули за използване на нови и щадящи по отношение на ресурсите технологии;

18.

Подчертава, че е недопустимо да съществуват забрани, насочени срещу идеите за иновативни нови решения в транспорта или за внедряване на изпитани и доказани процедури в нови комбинации;

19.

Счита, че научните изследвания и иновациите в областта на устойчивата мобилност следва да се основават на принципа на интеграция, по-специално чрез решаване на въпроса за липсващите трансгранични връзки (междусистемни връзки), повишена съвместимост между системите и вътре в тях (оперативна съвместимост), както и чрез целите за успешно пренасочване към съчетаването на най-подходящия и най-устойчивия вид транспорт за даден маршрут (интермодалност и комбиниране на транспортните услуги);

20.

Припомня необходимостта от това, Европейският съюз да разработи истинска обща транспортна политика, като се гарантира наличието на подходящ транспорт в рамките на европейските региони и между тях, както и съгласуваността на тази политика на местно, регионално, национално и европейско равнище; призовава държавите членки и регионите да гарантират, че съвкупността от модели осигурява съсредоточаването в по-голяма степен върху истински устойчива мобилност;

21.

Подчертава, че тази стратегия трябва да се основава на интегриращ модел, в който се отдава максимално голямо значение на междурегионалните връзки и трансграничните липсващи връзки, включително в географски разпокъсани региони, и че иновативните решения за многовидов транспорт могат да намалят регионалните различия, да стимулират мобилността на работната ръка и да засилят териториалното сближаване; има предвид факта, че в момента съществуват значителни различия между регионите по отношение на транспортните мрежи, и обръща внимание на необходимостта да се инвестира в устойчиви транспортни технологии и решения в региони със специфични недостатъци, като също така се вземе предвид потенциалът на Механизма за свързване на Европа;

22.

Подчертава, че научните изследвания и иновациите следва да са съсредоточени също върху разработването на устойчиви инфраструктурни елементи, в подкрепа на преминаването към използването на възобновяеми първични продукти, като например дървен или композитен материал, като компоненти на железопътната инфраструктура (напр. стълбове за контактни мрежи или сигнализация, строителни материали за платформи или мостове); посочва, че това обхваща също така дейностите в областта на научните изследвания и иновациите, целящи разработването на вещество за импрегниране на дървени траверси, които могат да служат като алтернатива на креозота, чието използване ще бъде преустановено през 2018 г. съгласно законодателството на ЕС;

23.

Подчертава, че новите концепции за мобилност не могат да бъдат налагани и че за насърчаването на по-устойчиво поведение са необходими по-интензивни изследователски усилия във връзка с еко-социалните знания, градоустройството и териториалното устройство и технологиите в областта на търсенето във връзка с мобилността и промените в поведението, целящи подобрен контрол на транспортните потоци, наред с другото, посредством новаторски инструменти за управление на мобилността, вериги на безпрепятствена мобилност от врата до врата, които отговарят на изискванията на ползвателите, екологични и интелигентни системи за шофиране и използването на информационни и комуникационни технологии с предоставяне на информация в реално време;

24.

Счита, че е абсолютно необходимо включването на местните и регионалните органи в европейското управление на иновационната политика, тъй като то засяга транспорта и мобилността; посочва, че тези публични органи могат да допринесат с опита и знанията си както за интеграцията на технологии, инфраструктура, превозни средства и пътници, така и за насърчаването на нови социални навици по отношение на мобилността; отбелязва, че местните и регионалните органи могат да определят и им се възлага да се заемат с най-големите проблеми, свързани с мобилността, че те експериментират непрестанно и прилагат добри практики и новаторски идеи и че предвид многобройните ситуации, с които се сблъскват, те са особено добре запознати с иновациите;

25.

Подчертава необходимостта от изследвания относно лоялната конкуренция в транспортния сектор и в интермодален план, както и относно пречките, възникнали поради интересите в съществуващите стопански модели, в т.ч. по-специално изследвания във връзка с технологичните средства, нужни за подобряването последователното и ефективно прилагане и контрол на разпоредбите относно каботажа, социалните разпоредби в автомобилния транспорт и условията на труд на заетите в сектора лица;

26.

Подчертава, че има спешна необходимост от новаторски решения за намаляване на шума от всички видове транспорт, и преди всичко при източника, с цел защита на здравето и качеството на живот на гражданите на ЕС и за да се гарантира приемането на тези решения от населението; припомня, в този контекст, своята резолюция относно Единно европейско транспортно пространство, в която се призоваваше за намалението на шума и вибрациите от железопътните превозни средства, както и тяхното потребление на енергия, с 20 % до 2020 г. в сравнение с референтните стойности за 2010 г.; отново подчертава, че шумовите емисии следва от самото начало да са важна част от разработването на нови технологии, стратегии и инфраструктура в областта на транспорта;

27.

Е убеден, че новаторските технологии, свързани с взаимодействието между инфраструктурата и превозните средства, могат да играят значителна роля за намаляване на броя на произшествията, шума и вибрациите, потреблението на енергия, емисиите на газ и въздействието върху климата;

28.

Потвърждава, че усилията за постигане на по-чиста енергия за технологиите в областта на транспорта и мобилността следва да са свързани с по-ефикасни концепции и по-добър дизайн на превозното средство; подчертава възможността за енергоспестяване чрез използването на новаторски идеи, като например мерки за добиване на енергия от околната среда за малки безжични автономни устройства, използващи възможностите, които предлагат възобновяемите източници, и използването на алтернативни горива;

29.

Подчертава, че е необходимо да се мисли не само за изграждане на нова транспортна инфраструктура, но и в контекста на стратегиите за научноизследователска и развойна дейност да се отчитат изрично аспектите на ремонтните дейности, поддръжката и подобренията (например чрез оборудване с компоненти за интелигентно управление на трафика и технология от типа „от превозното средство към инфраструктурата“ (car to infrastructure);

30.

Призовава държавите членки и Комисията да инвестират в научни изследвания в областта на интелигентните транспортни системи и да насърчават тяхното внедряване, за да оказват принос за намаляване на претоварването на пътните артерии, подобряване на екологичната ефективност на транспорта в Европа и подобряване на стандартите за безопасност;

31.

Призовава Комисията да разгледа възможността за хармонизация на контейнерите и на други транспортни товарни отделения, както и размерите на превозните средства във всички видове транспорт с цел насърчаване на целта за оперативна съвместимост и интермодалност;

32.

Призовава Комисията да предостави на разположение на държавите членки ръководство, съдържащо най-добри практики за спазване на предвидените в директивата за качеството на въздуха пределни стойности;

33.

Признава значението на научните изследвания и иновациите в областта на индивидуалната мобилност и подчертава, че поведението на ползвателите на транспорт има решаваща роля; призовава за създаването на стимули за избор на устойчиви, свързани с физическа активност, безопасни и здравословни транспортни средства и начини за мобилност, така че да се развият иновативни подходи, насърчаващи екологосъобразния обществен транспорт, придвижването пеша или с велосипед, като се отчитат потребностите и особеностите на градските зони, предградията, извънградските зони и селските райони; счита, че е важно да се подобри оперативната съвместимост между службите по транспорта, и счита, че органите, издаващи типово одобрение, ще трябва да се заемат особено внимателно и експедитивно да разрешат техническите или административните проблеми, които могат да възникнат, като целта е отваряне на пазара за нови възможности за транспорт, отговарящи на посочените по-горе характеристики;

34.

Подчертава, че е необходимо институциите на ЕС да дават пример за добра практика в рамките на собствените им системи за управление на мобилността, и да управляват необходимите дейности и техните резултати по прозрачен начин, превръщайки това поведение в отличителен белег на институциите на Съюза;

35.

Подчертава необходимостта от насърчаване на успешните практики в областта на устойчивия транспорт и от засилване на сътрудничеството и обмена на добри практики между регионите със сходни потенциали за развитие; препоръчва на местните органи да изградят примери за добри практики, като разработват планове за устойчива градска мобилност при провеждане на тесни консултации с гражданското общество;

36.

Счита, че европейските навигационни спътникови системи като „Галилео“ следва да бъдат главен стълб за развитието на интелигентен и ефикасен транспорт в Европа;

37.

Подкрепя научните изследвания и иновациите, които могат да допринесат за пренасочване от притежаването на превозни средства към неконвенционално поведение на ползвателите и нови форми на свързани с превоза услуги, като например съвместно ползване на автомобили и велосипеди; насърчава Комисията за по-голямо популяризиране на колективните форми за индивидуална мобилност и на индивидуализираните системи за обществен и колективен транспорт;

38.

Призовава за разширяване на обхвата на научните изследвания с данъчната и административната област, за да се създаде възможност за творчески стимули при данъците, таксите и обществените цени, предназначени както за частните лица, така и за производителите или доставчиците на продукти, услуги и/или съдържание, с оглед на насърчаването на колоезденето и придвижването пеш, когато това е подходящо в съчетание с обществения транспорт и други форми на устойчива мобилност;

39.

Отново подчертава необходимостта от подобряване и насърчаване на многовидовия транспорт чрез интегрирани схеми за електронна информация и електронни билети въз основа на решения, използващи отворени данни; подчертава, че научните изследвания и иновациите в тази област следва да са насочени най-вече към премахване на пречките, оперативна съвместимост, достъпност и прозрачност на цените, удобство за използване и ефикасност;

40.

Подчертава необходимостта от разработване на новаторски дълготрайни инфраструктурни решения, включително разработване в по-голяма степен на информационните системи и системите за плащания и резервации, които отчитат по-специално безпрепятствения достъп за всички пътници, и конкретно за лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, като например ползватели с инвалидни колички, бебешки колички, велосипеди или тежък багаж;

41.

Застъпва се за свободния достъп и предоставяне на данни, свързани с разписанията и закъсненията в обществения транспорт, така че да е възможно разработването на телематични приложения от трети лица, които могат да осигурят допълнително подобряване на комфорта на пътниците, като например информация в реално време относно това как да се стигне дадена дестинация, като се използват различни видове транспорт, или сравняване на екологичното въздействие на различните видове превоз при придвижването по определен маршрут;

42.

Подчертава, че когато става дума за разработването на иновации за транспорта и мобилността в градските и жилищните зони, следва вниманието да бъде съсредоточено върху здравето и качеството на живот, включително наличието на задоволително пространство за всички, намаляване на шума и по-чист въздух;

43.

Напомня на Комисията за неотложната необходимост от подобряване на безопасността за всички участници в пътното движение, и по-специално най-уязвимите участници като деца, възрастни хора, пешеходци, велосипедисти или лица с увреждания или намалена подвижност; одобрява научноизследователски и иновативни проекти, които съчетават технологичните решения с интелигентни водачи и техните поведенчески подходи;

44.

Счита, че за да бъдат намалени задръстванията по пътищата в градските зони и в твърде застроените региони, е важно не само да се увеличи ефективността на съществуващите транспортни средства, но и чрез технологичния напредък да се намерят алтернативни транспортни решения и да се поощрява тяхното използване;

45.

Силно насърчава Комисията да популяризира иновациите в областта на корабите с нулеви емисии, и особено фериботи, кораби за круизи и морски кораби, основани на използването на енергия от възобновяеми източници като вятъра, слънцето и вълните и енергия, свързана с технологии в областта на горивните клетки;

46.

Призовава Комисията да съсредоточи изследователските си усилия върху допълнителното намаляване на последиците за здравето и климата от различните емисии от всички видове транспорт;

47.

Счита, че една съгласувана и ефикасна европейска стратегия за транспортни технологии трябва да бъде в съответствие със стратегията „ЕС 2020“ (COM(2010)2020) и с целите за намаляване на емисиите от 1990 г., както и в пълно съответствие с бялата книга от 2011 г. относно транспорта: „Пътна карта за постигане на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144), от гледна точка на териториалното сближаване и балансираното развитие; счита, че тя следва да позволи намаляване на потреблението на енергия, на шума от движението, на нуждите на движението, на замърсителите на въздуха, както и намаляване на емисиите на парникови газове; счита, че за да постигне тези цели, ще е необходимо ЕС да определи строги цели за 2020 г., 2030 г. и 2050 г;

48.

Подчертава необходимостта от засилване на научните изследвания и иновациите в областта на речното корабоплаване, а именно с цел разработване на чисти плавателни съдове и технологии, адаптирани към навигация при ниско газене на вода, като например адаптирани към речно плаване кораби за устойчиво корабоплаване по вътрешни водни пътища (RASSIN), при което се предоставя възможност за икономии във връзка с инфраструктурата на вътрешните водни пътища;

49.

Приветства предложението на Комисията относно създаването на Система за наблюдение и информация относно научните изследвания и иновациите в транспорта (TRIMIS); подчертава значението на редовното, безплатно, леснодостъпно и надеждно предоставяне на информация на лицата, определящи политиката на регионално равнище; изразява съжаление във връзка с факта, че понастоящем все още е много труден достъпът до информацията относно финансирането от Европейския съюз за транспортни проекти;

50.

Препоръчва на Комисията да развие инициативи, които идентифицират и отличават програмите за устойчиво градско развитие, като например следва модела на наградите „Реджиостарс“ (RegioStars);

51.

Подчертава, че една всеобхватна европейска стратегия трябва да бъде подкрепена от долу нагоре, т.е. от добре подготвени интегрирани транспортни стратегии от страна на местните и регионалните органи, и националните правителства; счита, че изготвянето на тези стратегии следва да бъде подкрепено от европейски фондове;

52.

Счита, че всяка подкрепа с публични средства следва да се предоставя съгласно съответното европейско законодателство във връзка с държавната помощ, включително разпоредбите относно научните изследвания, развитието и иновациите, както и относно финансирането на транспортни дейности и инфраструктура; счита обаче, че правилата на ЕС в областта на държавната помощ следва също така надлежно да отчитат специфичните недостатъци на определени региони;

53.

Подчертава необходимостта от това, Комисията да подобри своите дейности при трансфера на знания, произтичащи от научни изследвания и иновации към заинтересовани потребители (например МСП или научноизследователски институти) чрез създаване на кумулирана база данни, която предоставя ясен преглед по категории на всички проекти в областта на научни изследвания и иновации, финансирани от ЕС;

54.

Подчертава значението на нови инициативи като обединяването на транспортен и логистичен капацитет с оглед на по-ефикасен товарен транспорт; призовава Комисията да преодолее възможните пречки пред подобни инициативи;

55.

Подчертава значението на стандартите за емисиите за определени видове транспорт като например автомобилите; застъпва становището, че следва да се проучи подобен подход и за въздухоплаването и корабите;

56.

Подкрепя допълнителни научни изследвания и иновации в областта на решенията във връзка със сигурността за транспортния сектор, при условие че се спазват принципите на пропорционалност, недискриминация и защита на данните;

57.

Потвърждава и подкрепя предложената от Комисията концепция с нейните мерки за европейска стратегия за транспортна технология; същевременно подчертава, че това не осигурява правно основание за делегирани актове или подобни актове, но Комисията трябва да предложи мерки, които да бъдат приети съгласно процедурата за съвместно вземане на решение;

58.

Призовава Комисията да вземе предвид посочените в настоящия доклад приоритети, когато изготвя плана за европейска стратегия за транспортни технологии и възможностите за допълнителни действия;

59.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/8

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За постигане на реално функциониращ вътрешноевропейски енергиен пазар“, и придружаващите го работни документи (COM(2012)0663),

—

като взе предвид своята позиция от 12 март 2013 г. относно предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 994/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно мерките за гарантиране на сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия (3),

—

като взе предвид Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила на вътрешния пазар за природен газ (4),

—

като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до газопреносни мрежи за природен газ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1775/2005,

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност (6),

—

като взе предвид Директива 2009/71/Евратом на Съвета от 25 юни 2009 година за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Решение № 994/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за създаване на механизъм за обмен на информация във връзка с междуправителствени споразумения между държавите членки и трети държави в областта на енергетиката (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Акт за единния пазар II — Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 юни 2012 г., озаглавено „Енергията от възобновяеми източници: основен участник на европейския енергиен пазар“ (COM(2012)0271),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г., озаглавена „Разработване на нова стратегия за Европа в областта на енергетиката (2011 — 2020 г.)“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно ангажиране със сътрудничество в областта на енергийната политика с партньори извън нашите граници: стратегически подход за сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2012 г. относно стоманодобивната промишленост на ЕС (11),

—

като взе предвид препоръките, издадени на 12 февруари 2013 г. от кръглата маса на високо равнище относно бъдещето на европейската стоманодобивна промишленост,

—

като взе предвид своята резолюция от 15 март 2012 г. относно Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия (13),

—

като взе предвид своята резолюция относно промишлените, енергийните и други аспекти на шистовия газ и нефта (14) и своята резолюция относно въздействието върху околната среда на дейностите по извличане на шистов газ и шистов нефт (15), и двете приети на 21 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0262/2013),

A.

като има предвид, че държавите членки са поели ангажимент за ясни крайни срокове за доизграждането на вътрешния енергиен пазар до 2014 г. и за премахване на „енергийните острови“ в ЕС до 2015 г.;

Б.

като има предвид, че един завършен вътрешен енергиен пазар е изключително необходим за цялостната енергийна сигурност и устойчивост на Съюза и е особено ценен за глобалната конкурентоспособност на Съюза, икономическия растеж и създаването на нови работни места, както се отчита в Акт за единния пазар II и в стратегията „Европа 2020“;

В.

като има предвид, че стратегията „Енергетика 2020“ на Комисията се основава на оценки за инвестициите, необходими в сектора на енергетиката до 2020 г., възлизащи на един трилион евро, от които 540 милиарда евро са за производство на електроенергия, а 210 милиарда за електроенергийни и газови мрежи от европейско значение;

Г.

като има предвид, че в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. се подчертава, че пълната интеграция на европейските енергийни мрежи и отварянето на пазарите са от изключително значение за поддържането на равновесието между енергийната сигурност, конкурентоспособността, разходната ефективност, една устойчива икономика и интересите на потребителите; като има предвид, че в Енергийната пътна карта за периода до 2050 г. се посочва, че енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и енергийната инфраструктура са удовлетворяващите всички участници варианти;

Д.

като има предвид, че делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в европейския енергиен микс нараства кратко-, средно- и дългосрочно; като има предвид, че мащабното включване на ВЕИ изисква приспособяване на мрежата и по-добра гъвкавост;

Е.

като има предвид, че вътрешният енергиен пазар ще позволи на Съюза да има единна позиция спрямо външните партньори и ще гарантира равнопоставени условия за всички предприятия от ЕС и извън него, и същевременно ще гарантира социалните и екологичните стандарти и ще работи за реципрочност в третите държави;

Ж.

като има предвид,че трябва да се установи система, която да позволява обмен на информация между държавите членки във връзка със споразуменията за енергийни доставки с трети държави;

З.

като има предвид, че един вътрешен европейски енергиен пазар и съответните му национални енергийни пазари трябва да бъдат конкурентоспособни и да предоставят истински избор и прозрачна информация на всички потребители, които имат централна роля в енергийния пазар; като има предвид, че доизграждането на вътрешния енергиен пазар е съществено за намаляването на енергийните разходи до разумни и конкурентни равнища в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че намалението на цените на енергийните пазари често не се отразява в цените за потребителите;

И.

като има предвид, че Европейската енергийна общност, като се прилага общностният метод, трябва да се основава на силен общ енергиен пазар, координиране на закупуването на енергия извън ЕС и общо европейско финансиране на нови устойчиви енергийни технологии, по-специално в сферата на научните изследвания и иновациите;

Й.

като има предвид, че беше постигнат известен напредък по отношение на засиленото трансгранично сътрудничество, частичното премахване на енергийните острови и предотвратяването на недостига на доставки;

1.

Приветства най-съществената част от съобщението и от придружаващия го план за действие, в който се обобщават постигнатият досега напредък и предстоящите предизвикателства за доизграждането на вътрешния енергиен пазар;

2.

Отчита, че тенденцията на нарастване на цените на енергията вероятно ще продължи, тъй като тези цени са понастоящем обвързани — при газа с цената на барел нефт, а при електричеството — с променливите цени на горивата, и се влияят допълнително от зависимостта на Европа от вноса на газ и нефт, от въздействието на мерките за намеса, от недостатъчните действия за насърчаване на енергийна ефективност и от липса на инвестиции, необходими за поддръжката и модернизацията на енергийните системи (включително обратни потоци и междусистемни връзки) с оглед на поддържане на високи равнища на сигурност на доставките и улесняване на интегрирането на ВЕИ; поради това препоръчва да се прекрати обвързаността на механизма за определяне на цената на газа от индексацията на нефта за по-гъвкави алтернативи, като същевременно се зачита свободата на търговския обмен;

3.

Подчертава, че развитието на местни ресурси ще доведе до спешната нужда от нови търговски разпределителни центрове в ЕС и от нови спот пазари на газ и електроенергия, като с това ще се даде истинска възможност на ЕС и на държавите членки да определят собствени цени на енергията, включително на регионално и местно равнище;

4.

Отчита европейската добавена стойност на по-доброто координиране и сътрудничество между енергийните политики на държавите членки в дух на солидарност и на създаването на ефикасни и сигурни трансгранични енергийни системи, като по този начин се създават взаимодействия чрез подобрено управление на доставките и търсенето на енергия, улеснени от интелигентните технологии на равнище на разпределителните системи;

5.

Изтъква значимостта на регионалните пазари и на сътрудничеството между държавите членки, когато става дума за премахване на бариерите, ускоряване на интеграционния процес и подобряване на ефективното функциониране на мрежата;

6.

Припомня подкрепата си за създаването на Европейска енергийна общност между държавите членки и приканва Комисията и Европейския съвет да докладват за напредъка по създаването ѝ;

7.

Подчертава, че крайните потребители на енергия — както физически лица, така и МСП и промишлеността — са в самата основа на лесно използваемия и прозрачен вътрешен енергиен пазар; отбелязва, че в това си качество те трябва да бъдат надлежно защитени и точно информирани чрез лесен достъп до информация, така че да са в състояние изцяло да упражняват своите права, като същевременно се насърчават да играят по-активна роля за стимулирането на конкуренцията на пазара, превръщайки се от пасивни получатели на услуги в активни информирани потребители и съчетание от производители и потребители;

8.

Подчертава колко е важно да се гарантира конкурентоспособен, лесен за управление и прозрачен енергиен пазар, който предлага на потребителите истински избор и конкурентни цени, както и предоставя на всички потребители в ЕС безопасни, устойчиви, достъпни и надеждни средства за генериране на енергия, при които се отчитат интересите на бъдещите поколения;

9.

Счита, че по-голямото участие от страна на потребителите ще бъде улеснено от местните кооперации за енергия от възобновяеми източници, инициативи за колективно превключване и комплексните услуги или други благоприятни средства като децентрализираното съхранение и интелигентните устройства; счита, че това ще помогне на потребителите да разбират и управляват по-добре своето енергопотребление и следователно могат да станат по-гъвкави и да предлагат по-добри решения (както от гледна точка на търсенето, така и на предлагането), и чете ще могат да укрепят достъпа до възобновяеми енергийни източници и да генерират необходимите финансови инвестиции;

10.

Обръща внимание на ползата от прилагането на променливи такси за достъп до мрежата, с цел насърчаване, в интерес на насърчаването на устойчиво потребление на енергия, на консумацията от страна на потребителите на енергия извън пиковите периоди;

11.

Счита, че интелигентните технологии трябва да предоставят на потребителите вярна, разбираема и леснодостъпна информация и трябва да им дават възможност да контролират своето потребление и производство на енергия; следователно счита, че интелигентните технологии трябва да се извършват с динамично онлайн управление и разпределение на мрежите, включващо такива услуги като подпомагане на мрежите, доброволна реакция на потребителите, услуги за енергийна ефективност, микропроизводство и решения за съхранение, както и посредници на местно равнище или от дома; отбелязва обаче, че равнището на енергопотребление, което се изисква, за да могат интелигентните измервателни уреди да предлагат икономически предимства, трябва надлежно да се наблюдават и че потребителите на обеми енергия под тези равнища не трябва да бъдат задължавани да инвестират в тях;

12.

Изразява загриженост поради тенденциите, при които телекомуникационните дружества се насърчават да управляват данни от разпределителната мрежа, тъй като подобна отговорност от тяхна страна повдига сериозни въпроси относно защитата на личните данни, както и опасността операторите да трябва да купуват технически данни, които са им необходими за изпълнение на техните функции като оператори на разпределителни системи;

13.

Признава, че енергийната бедност представлява сериозно предизвикателство в държавите членки; посочва, че недиференцираният подход не отчита разликите в реалността в отделните държави; следователно счита, че уязвимите потребители се нуждаят от специална и ефективна защита и че за целта трябва да се създадат съответните механизми, като същевременно се избягват изкривявания на енергийния пазар; подчертава, че вече са въведени специални национални мерки съгласно изискванията на Третия енергиен пакет;

14.

Отбелязва, че революцията на шистовия газ в САЩ намали емисиите на СО2, като същевременно създаде значително конкурентно предимство за индустрията на страната;

15.

Подчертава, че вътрешният енергиен пазар все още не е завършен и че националните енергийни пазари не успяват да удовлетворят нуждите и очакванията на потребителите, какъвто продължава да бъде случаят в някои държави членки: високи цени; ограничен избор на доставчици, производители и тарифи; като цяло ниско качество на услугите; слаба защита на потребителите; както и трудности при смяната на доставчика; подчертава следователно нуждата от изграждане на по-достъпен за потребителите пазар, в който те да могат да играят активна роля и да се превърнат в производители потребители в един пазар, обхващащ целия ЕС, в който те да бъдат информирани за условията на отделните доставчици, така че сравнението да бъде лесно осъществимо; отбелязва във връзка с това ролята на колективното преориентиране за увеличаване на правата на потребителите и предоставяне на по-ниски цени на енергията;

16.

Счита, че непълното прилагане на законодателството за вътрешния енергиен пазар остава една от основните пречки пред доизграждането на този пазар; счита, че необходимата консолидация на вътрешния пазар включва разширяване на нашата инфраструктура, като същевременно се прилага законодателството относно вътрешния пазар и се налагат правилата на конкуренцията;

17.

Подчертава, че модернизирането на съществуващата инфраструктура и изграждането на нова, интелигентна и гъвкава инфраструктура за производство, пренос — особено на трансграничните газо- и електропреносни междусистемни връзки, инфраструктурите за разпределение и съхранение на енергия са от съществено значение за стабилен, добре интегриран и добре свързан енергиен пазар, в който се избягват всякакви отрицателни въздействия, като непланирани енергийни потоци, на който са осигурени доставките на достъпни и конкурентоспособни цени, в който изцяло се използва потенциалът на всички устойчиви енергийни източници и на микро-генерацията, когенерацията и ефективността, управлението на търсенето и съхранението и където нито една държава членка да не остане изолирана от европейските газо- и електропреносни мрежи до 2015 г., т.е. чрез синхронизирано интегриране на отделните енергийни системи в европейски континентални мрежи; подчертава, че широкомащабните инвестиции следва да се извършват успоредно с инвестициите в регионалните или дори местните мрежи, тъй като енергопроизводството все повече се осъществява на регионално/местно равнище;

18.

Отбелязва във връзка с това, че децентрализираните доставки на енергия от възобновяеми източници намаляват необходимостта от изграждане на нови преносни линии и следователно на свързаните с тях разходи, тъй като децентрализираните технологии, които могат да бъдат пряко интегрирани в домовете, градовете и отдалечените райони, са разположени в много по-голяма близост до крайните потребители;

19.

Признава, че позволяване разрастването на производството на електроенергия от възобновяеми източници без съизмеримо развитие на необходимата инфраструктура може да доведе до некоординирани трансгранични кръгови потоци и съответно до цени на енергията, по-ниски от оптималните;

20.

Припомня, че все още не е постигната целта държавите членки да достигнат равнище на междусистемни газо- и електропреносни връзки, отговарящо най-малко на 10 % от инсталираните производствени мощности, както беше договорено по време на срещите на високо равнище на Европейския съвет през 2002 и 2007 г.;

21.

Приветства подчертаното от Комисията, че бъдещите енергийни системи в Европа ще се характеризират с гъвкавост; отбелязва, че във всички периоди от време добре функциониращите трансгранични пазари на едро са леснодостъпни източници на гъвкавост; призовава да бъдат положени допълнителни усилия за стимулиране на бъдещото навлизане на технологиите за съхранение на енергия и за реагиране, обусловено от търсенето — всичките те допълнителни източници на гъвкавост;

22.

Счита, че енергийната ефективност е един от най-устойчивите и разходоефективни начини за намаляване на сметките за енергия, повишаване на сигурността на доставките, ограничаване на нуждите от внос на изкопаеми горива и избягване на въглеродните емисии; признава, че всяка мярка, която насърчава енергийната ефективност, трябва да съответства на нуждите на потребителите, да бъде разходоефективна и да се подкрепя от правилните стимули;

23.

Подчертава, че според констатациите на МАЕ едно по-смело действие в областта на енергийната ефективност може да намали вноса на газ в ЕС с една трета през 2035 г., което съответства на 100 млрд. м3 газ;

24.

Припомня, че взаимодействието между развитието на телекомуникационната и енергийната инфраструктура, разгръщането и поддръжката ще играе ключова роля в усилията за осъществяването на целите на Европейския съюз за енергийна ефективност;

25.

Подчертава необходимостта да се продължи с разделянето на европейските енергийни пазари с цел осигуряване на конкуренция и гарантиране на доставките на електроенергия на възможно най-ниска цена;

26.

Счита, че инвестициите в инфраструктура трябва да се насърчават чрез стабилни и насърчаващи иновациите и предвидими регулаторни рамки, които да не създават пречки за функционирането на вътрешния пазар, и че на пенсионните фондове и институционалните инвеститори следва да бъде разрешено да инвестират в преноса, като се отчита, че това не може да бъде постигнато, ако не се ръководи от пазара; признава същевременно, че в някои конкретни случаи преобразуването на инфраструктурите би било трудно осъществимо без подкрепата на публичното финансиране за ключовите инфраструктурни проекти, които може да нямат търговска реализация; подчертава във връзка с това значението на Механизма за свързване на Европа и изразява съжаление, че дялът му в частта „Енергетика“ е по-малък от предложения от Комисията;

27.

Призовава за проучване на възможността за създаване на европейски фонд за инвестиции в енергийните мрежи;

28.

Подчертава, че опростяването на процедурите за предоставяне на разрешение в рамките на държавите членки ще допринесе за развитието на инфраструктурните мрежи и за премахване на блокирането на инвестициите; подчертава, че местните и регионалните власти следва да играят важна роля в това отношение, като опростят процедурите по планирането и включат енергийната инфраструктура в своите местни и регионални схеми за планиране;

29.

Отбелязва, че в някои случаи липсата на открит и недискриминационен достъп до преносната инфраструктура продължава да възпрепятства навлизането на нови участници в мрежата или разбира се от конкуриране на пазара при справедливи условия спрямо установилите се на пазара дружества; подчертава нуждата да се решат структурните изкривявания на пазара, които водят до висока степен на концентрация в няколко държави членки;

30.

Подчертава в тази връзка, че правилата от Третия енергиен пакет следва да бъдат приложени изцяло както спрямо европейските, така и спрямо чуждестранните дружества; счита, че всяко изключение от тези правила, което Комисията допуска, следва да бъде с ограничен обхват и продължителност на прилагане и да подлежи на преразглеждане от страна на Парламента и Съвета;

31.

Подчертава, че липсата на прозрачност и съществуването на антиконкурентни практики на енергийните пазари на едро подкопават доверието на потребителите; счита, че е спешна нуждата да се разбере как се формират цените на пазарите на едро, както и какви са последиците за сметките на потребителите;

32.

Подкрепя напълно предприетите мерки за въвеждане на равни условия чрез създаването на по-децентрализирани и конкурентоспособни пазарни модели, предвид факта, че те създават повече възможности за местните производители на енергия и за новите участници от промишления сектор;

33.

Припомня, че за да се предотврати възпрепятстване на отварянето на пазара от страна на утвърдени доминиращи доставчици, е важно да се позволи развитието на нови стопански модели, като възможността за сключване на договори с няколко доставчика едновременно;

34.

Отбелязва, че стабилната регулаторна рамка — за производители, регулатори, оператори на мрежи, енергийни доставчици, ориентирани към търсенето доставчици на услуги и, най-важното, за крайни потребители и съчетание от производители и потребители — е от изключителна важност за доброто функциониране на вътрешния пазар и за привличането на дългосрочни инвестиции в развитието на инфраструктурата; подчертава, че развитието на кодекси за мрежите, включващи солидни, недискриминационни и добре балансирани правила, следва да води до хармонизация на управлението на мрежите, оформяне на облика на пазара и оперативна съвместимост; подчертава, че е от решаващо значение споразуменията за разделяне на преносните мрежи и за производството и доставките да се спазват в целия ЕС, включително и споразуменията за независимостта на енергийните регулатори и изискванията за защита на потребителите; подчертава следователно необходимостта да се подкрепи и доразвие ролята на Агенцията за сътрудничество между енергийните регулатори (ACER), особено на нейната компетентност да упражнява контрол върху решенията на националните регулатори и да разрешава спорове;

35.

Отбелязва, че съществуват притеснения затова, че някои държави членки вече са приложили или планират да приложат националните механизми за заплащане на капацитета, за да осигурят доставката на електричество, без надлежно да са проучили всички потенциални алтернативни решения, по-специално по отношение на трансграничните решения и ресурси за гъвкавост; признава, че независимо от това, че тези механизми са необходими при някои обстоятелства, те биха могли да влязат във взаимодействие със замисъла на пазара за търговия на едро и да го изкривят и при неправилното му замисляне да създадат ефект на блокиране; призовава Комисията да осигури по-координиран подход на равнище ЕС, за да се гарантира, че тези механизмите са необходими, ефективни, прозрачни, технологично неутрални и недискриминационни;

36.

Изразява съжаление, че до момента механизмите за сътрудничество, въведени от Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, все още не са били използвани; посочва констатациите на Комисията, съобразно които по-доброто използване на съществуващите възможности за сътрудничество би могло да донесе значителна полза, като например насърчаване на търговията; призовава държавите членки следователно да използват по-добре механизмите за сътрудничество, когато това е уместно, и да засилват също така комуникацията помежду си;

37.

Подчертава, че, без да се нарушава правото на държавите членки да избират своя енергиен микс или нуждата от увеличена координация в рамките на целия ЕС, ЕС като цяло трябва да използва в неговата цялост потенциала на всички устойчиви енергийни източници, които са на разположение на държавите членки, при пълно зачитане на тройните цели на енергийната политика на ЕС като цяло, а именно конкурентоспособност, устойчивост и сигурност на доставките;

38.

Отбелязва, че някои държави членки, в качеството на енергийни острови, продължават да бъдат напълно изолирани от европейските газо- и електропреносни мрежи и продължават да плащат по-високи цени за енергийни ресурси, което нарушава тяхната конкурентоспособност; посочва, че без съществени инвестиции в инфраструктурите тези държави членки няма да бъдат в състояние да осъществят поетия ангажимент, подновен от Европейския съвет, че нито една държава членка не следва да остане изолирана от мрежите на ЕС до 2015 г.; счита, че Комисията следва, при отправена молба от страна на тези държави членки, да вземе участие в преговорите с външните доставчици на енергия по въпроса за цените на енергията, например що се отнася до закупуването на газ;

39.

Изтъква, че солидарността между държавите членки, към която призовава Договорът за ЕС, следва да се прилага в ежедневната работа по вътрешната и международната енергийна политика, както и при управлението на кризи в тази област; призовава Комисията да даде ясно определение на понятието „енергийна солидарност“, за да се гарантира, че всички държави членки я спазват;

40.

Подчертава необходимостта от справяне с очаквания ръст на вноса на газ и електроенергия в ЕС от трети държави в краткосрочен и средносрочен план, с оглед на гарантирането на сигурността на енергийните доставки, споделянето на тежестта и справедливото функциониране на вътрешния пазар; отново изтъква, че за някои държави членки това предизвикателство е тясно свързано със зависимостта от вноса на газ и нефт от една-единствена трета държава и че справянето с него изисква действия, насочени към разнообразяване на портфолиото от енергийни доставчици, трасета и източници; признава, че стратегическа цел в тази връзка е осъществяването на южния газов коридор, включително газопровода „Набуко“ и потенциалните му разклонения към държавите от Централна и Източна Европа, както и осъществяването на трасето за енергийни доставки към ЕС, което да бъде в състояние да доставя около 10 — 20 % от търсенето на газ в ЕС до 2020 г., за да се гарантира, че всеки европейски регион ще има физически достъп до най-малко два различни източника на газ;

41.

Счита, че откритият и прозрачен вътрешен пазар, на който всички дружества от ЕС и от трети държави зачитат достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, може да помогне за укрепването на преговорните позиции на доставчиците на енергия в ЕС спрямо външните им конкуренти, което е от особена важност за потенциала за по-нататъшно координиране на закупуването на външна енергия на равнище ЕС; призовава ЕС да разгледа въпроса за създаването на съвместна агенция за закупуване на газ и на необходимите за това механизми, с цел противовес на монополната позиция на доминиращи външни доставчици; отбелязва, че отношенията с доставчиците на енергия от ЕС и трети държави трябва да се ръководят от принципа на реципрочност; подчертава необходимостта в отношенията си с доставчиците на енергия от трети държави Комисията да отчита и да бъде прозрачна относно последиците от своите решения върху цените за потребителите;

42.

Изразява убеденост, че на Комисията следва да бъдат връчени мандати за провеждане на преговори относно инфраструктурни проекти от стратегическо значение, които засягат сигурността на доставките за ЕС като цяло, и че подобни мандати следва да бъдат обмислени и в случаите на други междуправителствени споразумения, за които се счита, че имат значително въздействие върху дългосрочните енергийни политически цели на ЕС, по-специално върху неговата енергийна независимост; в тази връзка приветства напредъка, постигнат във водените от Комисията преговори относно договора между ЕС, Азербайджан и Туркменистан за изграждане на транскаспийска газопроводна система;

43.

Подчертава, че все по-голямата конвергенция на стимулите, свързани с възобновяемите източници на енергия и с ефективността, както и на разходите за спомагателна енергия във всички държави членки след 2020 г. е от основно значение за доброто и ефективно функциониране на вътрешния енергиен пазар както за търговията на едро, така и за търговията на дребно, а също и за създаване на благоприятни условия за дългосрочното развитие и широкомащабното възприемане на възобновяеми енергийни източници;

44.

Счита, че в краткосрочен план регионалните групи от съседни държави членки следва да бъдат насърчавани да се пренасочат от национални планове към хармонизирани или единни регионални схеми за подкрепа за възобновяеми енергийни източници;

45.

Насърчава държавите членки редовно да извършват преглед на своите преференциални или други тарифи за подкрепа по прозрачен начин, което би позволило тяхното адаптиране в синхрон с намаляването на технологичните разходи и разходите за доставка;

46.

Отчита недостатъчното използване на съвместни научноизследователски проекти на ЕС, подкрепяни от рамкови програми и инициативи като Стратегическия план за енергийните технологии, при разработването на нови технологии, позволяващи подобрения в ефективността, възобновяемите източници на енергия, безопасността и сигурността на атомните електроцентрали, нискоемисионното използване на изкопаеми горива и интелигентните мрежи, всички от които са критични за енергийния пазар;

47.

Счита, че е важно да се отбележи по-голям напредък относно електропреносните магистрали на бъдещето, и по-специално Електропреносната магистрала югоизток—север (SENEH), което също така би помогнало за осъществяване на преноса на енергия, произведена от фотоволтаичните паркове, като например проекта „Хелиос“, от Югоизточна Европа на север и на запад;

48.

Призовава държавите членки изцяло да транспонират и приложат всички съответни законодателни актове на ЕС, и по-специално третия енергиен пакет, възможно най-скоро; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия срещу онези държави членки, в които прилагането безпричинно се забавя; приветства факта, че Европейската комисия вече е открила официална процедура за разследване на нарушенията на правилата на ЕС;

49.

Подчертава нуждата да се вземат мерки относно структурните нарушения на пазара и липсата на пазарна прозрачност; призовава Комисията да увеличи своите усилия за прилагане на изпълнението на Третия енергиен пакет;

50.

Отправя искане до Комисията да наблюдава отблизо ефективното прилагане на енергийното законодателство на ЕС, и по-конкретно разпоредбите, които създават съществени потребителски права, и тези относно системните оператори, националните регулаторни органи и правилата за конкуренцията и държавната помощ, както и разпоредбите, които целят да ограничат явлението „кръгови потоци“ на вътрешния пазар на електроенергия, което създава значително, макар и преодолимо, предизвикателство за вътрешния енергиен пазар, тъй като отслабва сигурността на енергийната система, като намалява вариантите за съхранение и капацитета на мрежата; настоятелно призовава Комисията да използва най-подходящите средства на свое разположение за мерки спрямо всякакво продължаващо неспазване на съответното законодателство на ЕС;

51.

Отбелязва, че всички досегашни прекъсвания са били в резултат на оперативни повреди, а не на недостиг на капацитет; признава, че поради икономическата рецесия, високите цени на природния газ и увеличаващия се дял на непостоянното производство на електроенергия от възобновяеми енергийни източници инвеститорите в ЕС изпитват значителна несигурност при създаването на гъвкави мощности за производство на електроенергия; призовава Комисията да направи широкообхватна оценка на адекватността на мощностите за производство на електроенергия на базата на хармонизирана методология, както и да предостави насоки за начина, по който да се подобри гъвкавостта и да се поддържат доставките;

52.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да координират инфраструктурните проекти по-добре и да планират развитието на мрежата съвместно, като така гарантират пълна свързаност на системите в целия ЕС и разходна ефективност, извличайки ползи от трансграничните положителни взаимодействия и от по-ефективната енергийна инфраструктурна мрежа; посочва, че следва да се насърчава интегриран подход, който включва операторите на разпределителни мрежи; за тази цел насърчава Комисията и държавите членки да гарантират бърза оценка, подбор, издаване на разрешение и изпълнение на проектите от общ европейски интерес, особено относно трансграничните междусистемни връзки на електрически и газови мрежи, включително механизмите за обратни потоци, втечнения природен газ, инфраструктурата за съхранение на енергия и интелигентните преносни и разпределителни мрежи, които са жизненоважни за един добре интегриран и добре функциониращ енергиен пазар;

53.

Препоръчва при прилагане на енергийния бюджет за Механизма за свързване на Европа Комисията да отдава приоритет на проекти с най-голямо влияние върху функционирането на вътрешния пазар, като с това насърчава конкуренцията, ускорява проникването на възобновяеми енергийни източници на пазара, създава необходимите трансгранични връзки и засилва сигурността на доставките;

54.

Призовава Комисията да извърши нов преглед на съществуващите планове за енергийни проекти, особено във връзка с изграждането на нови терминали за втечнен природен газ, чието завършване е предвидено да отнеме повече от 10 години, с цел да направи оценка на икономическата полза от тях — като има предвид терминалите за втечнен природен газ, които вече са в процес на изграждане или на етап планиране в отделни държави членки и които в близко бъдеще ще допринесат за сигурността на енергийните доставки в държави членки, определени като „енергийни острови“ — и да участва във финансирането на такива проекти;

55.

Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да въведат ефективна система за управление на претоварването, за да насърчат ефикасното използване на съществуващия капацитет за пренос на газ и електроенергия, намаляването на разходите за разширяване на възможностите на мрежите и подпомагане на повишеното свързване на източниците за производство на възобновявема енергия с електропреносната мрежа;

56.

Призовава държавите членки възможно най-скоро да се откажат от прилагане на ограничения на цените или регулирани цени на дребно на енергията, определяни на национално равнище под себестойността ѝ, тъй като подобни мерки могат да нарушат конкуренцията и да заплашат сериозно бъдещите инвестиции в капацитет и инфраструктура в сектора на енергетиката; подчертава обаче, че политиките в това отношение трябва да вземат под внимание законните интереси на уязвимите потребители, които не винаги са в позиция да извлекат ползи от реалната конкуренция на енергийните пазари;

57.

Приветства решимостта на Комисията да прилага антитръстовите правила и тези за държавната помощ спрямо всички предприятия от енергийния сектор и дъщерните им дружества, извършващи дейност на територията на Европейския съюз, като гарантира установяването на равнопоставеност с равни условия за достъп за всички участници на пазара; призовава Комисията да издаде препоръки относно начина за оценка на злоупотребата с доминиращо положение на пазарите на газ и електроенергия от което и да е дружество, както и да предостави насоки относно най-добрите практики и опита, получени в областта на схемите за подпомагане на енергията от възобновяеми източници;

58.

Призовава Комисията да преразгледа правилата за държавната помощ във връзка с националните мерки за енергийна ефективност, както и проектите, съфинансирани в рамките на политиката на сближаване, за да гарантира допустимостта за държавно финансиране на по-голяма част от тези действия, което ще доведе до повече завършени проекти;

59.

Препоръчва на Комисията да използва правомощията си за надзор във връзка с държавната помощ, за да насърчи развитието на трансграничната инфраструктура; счита, че такива междусистемни връзки биха имали жизненоважна роля за увеличаването на възможностите за ползване на доставки от съседни държави при извънредни ситуации или дисбаланс в енергетиката, както и за постепенното намаляване на субсидиите;

60.

Твърдо подкрепя усилията на Комисията, въз основа на извършената от Европейските мрежи на операторите на преносни системи координирана работа, за въвеждане на хармонизирани мрежови кодекси до 2014 г. и правила според плана, както и за гарантиране на стабилна и по-подпомагаща иновациите регулаторна рамка за вътрешния енергиен пазар;

61.

Твърдо подкрепя регулаторните мерки, взети от ACER и националните регулаторни органи за насърчаване, подобряване и опростяване на трансграничната търговия с енергия, включително пазарите в рамките на деня и за период от един ден напред и пазарите на балансираща електроенергия, както и за премахване на несъответствията между енергийните системи в различните държави членки чрез насърчаване на прозрачна употреба на междусистемните връзки; подчертава необходимостта от подходящ брой служители — с необходимата квалификация, опит и експертни знания — в ACER и националните регулаторни органи за изпълнение на задачите, свързани с наблюдението на сделките на едро и идентифицирането на практики на търговия с вътрешна информация и на опити за манипулиране на пазара;

62.

По отношение на вътрешния пазар на електроенергия призовава Комисията спешно да предостави изчерпателен анализ на адекватността и гъвкавостта на националния капацитет за производство на електроенергия в кратко- и дългосрочен план, като вземе предвид в пълна степен потенциалния принос на всички гъвкави мерки, като реагиране на потреблението, съхранение на енергия и междусистемни връзки, и да докладва относно въздействието на приложените национални мерки, свързани с оценката на капацитета и планирането на развитието на вътрешния енергиен пазар и на правилата за конкуренцията, като вземе предвид последствията както във връзка със сигурността на доставките, така и с трансграничните аспекти на тази допълваща политика за структуриране на пазара; в тази връзка призовава да бъдат положени допълнителни усилия за бъдещото навлизане на технологиите за съхранение на енергия и за реагиране, обусловено от търсенето, всички от които представляват допълнителни източници на гъвкавост;

63.

Призовава Комисията да изготви насоки относно използването и внедряването на ресурси за гъвкавост — като управление, обусловено от търсенето, съхранение и материална инфраструктура, включително трансгранична, така че държавите членки да могат да разработят и приложат национални стратегии за внедряване на ресурси за гъвкавост на своята територия;

64.

Призовава Комисията и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия да разработят последователна и съгласувана методология за гарантиране на производствена адекватност в Европа, като включат положителния принос на възобновяемите източници на енергия, и по-специално на променливите източници на възобновяема енергия;

65.

Призовава Комисията да проучи бъдещи форми на енергийния пазар, които, противно на настоящите национални механизми за капацитет, биха могли да предоставят допълнителни недискриминационни потоци от приходи за инвеститорите във всички форми на производство на електроенергия, както и да гарантират възможно най-разходноефективно осигуряване на услуги за гъвкавост в енергийния сектор;

66.

Призовава Комисията да установи правила за насърчаване на по-нататъшното развитие на пазар на допълнителни услуги, открит за участие на всички източници на енергия, включително възобновяемите;

67.

Призовава Комисията, държавите членки и съответните заинтересовани страни да предоставят стимули и да подкрепят регионални инициативи и партньорства, насочени към по-голяма интеграция на пазара, чрез създаването на регионални енергийни борси и центрове за търговия с газ и чрез по-хармонизирани правила за търговия с газ и механизми за свързване на пазарите за всички времеви рамки, както и чрез въвеждането на подходящо равнище на пазарна ликвидност и прозрачност;

68.

Подчертава, че мерките относно вътрешния пазар следва да насърчават разнообразяването както на местните, така и на външните източници на енергия, а не да бъдат насочени предимно към по-нататъшно развитие или разширяване на съществуващите маршрути и доставки;

69.

Насочва вниманието в този контекст към външното измерение на енергийния пазар, което има за цел да улесни всички държави членки да получат достъп до диверсифицирани източници на енергия; призовава Комисията в координация с ЕСВД да използва инструментите на външната политика, с които разполага, за да насърчава правилата и стандартите на вътрешния енергиен пазар по отношение на трети държави и по-специално в съседните на ЕС региони; настоятелно призовава Комисията да разреши в двустранен диалог със съответните трети държави въпроса за ясни правила за управление на претоварването на трансгранични електропреносни и газови връзки и за достъп на трети страни до преносните мрежи; силно и настоятелно призовава Комисията да вземе мерки за предотвратяване на антиконкурентните практики на дружества от трети държави, които могат да водят до ограничаване на конкуренцията, по-високи цени или намалена сигурност на енергийните доставки; призовава Комисията да гарантира в отношенията си с външните партньори, че дружествата от ЕС могат да се конкурират на равни начала в световен план; настоятелно призовава Комисията да засили сътрудничеството си със съседните на ЕС държави във връзка с ядрената безопасност; призовава Комисията да бъде прозрачна относно всички фактори, които продължават да създават затруднения по отношение на прилагането на третия енергиен пакет, и да представи ясни данни за тяхното въздействие върху цените за потребителите;

70.

Призовава държавите членки и Комисията да увеличат политическата и финансовата подкрепа за Енергийната общност и да предприемат по-нататъшни мерки за подпомагане на включването на Югоизточна и Източна Европа в обхвата на правилата относно вътрешния пазар;

71.

Призовава Комисията и държавите членки, предвид създаването на механизъм за обмен на информация за междуправителствени споразумения между държавите — членки на ЕС, и трети държави относно енергийната политика, да проявят допълнителна воля, за да се гарантира, че няма да бъдат приемани споразумения, противоречащи на законодателството на вътрешния пазар; счита, че Комисията следва да може да преглежда проекти на споразумения с оглед на тяхната съвместимост с достиженията на правото на Общността и да участва в преговори, когато това е целесъобразно;

72.

Припомня на Комисията, че вътрешният пазар не е независим от световния; приканва Комисията при планирането на действията си по отношение на вътрешния пазар да вземе изцяло предвид препоръките на Парламента относно външното измерение на енергийната политика (16); потвърждава подкрепата си за идеята, че само един напълно действащ вътрешен пазар ще позволи на ЕС да говори с единен глас в световен мащаб; отправя искане към Комисията да разработи още допълнителни действия в областта на външната енергийна политика;

73.

Счита, че бъдещото споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ следва да съдържа глава, посветена на енергийните въпроси, които биха могли да засягат вътрешния пазар, която да включва, наред с другото: търговия на едро с енергия, стокова търговия, правила относно морския транспорт на енергия, схеми за търговия с емисии, стандарти за безопасност на горивата, счетоводни практики, държавни енергийни субсидии и прехвърляне на права върху интелектуална собственост във връзка с проучванията в сферата на енергетиката, производството, трансформацията и продуктите в края на жизнения цикъл;

74.

Подкрепя мандата, даден от Европейския съвет на Комисията да представи анализ на състава и определящите фактори на цените на енергията и разходите за енергия в отделните държави членки преди края на 2013 г., с особен акцент върху въздействието върху домакинствата, МСП, и секторите с интензивно енергопотребление, който разглежда и в по-широк план конкурентоспособността на ЕС в сравнение със съответните други глобални икономически участници; призовава също така Комисията да наблюдава непрекъснато цените и разходите за енергия в държавите членки;

75.

Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат във връзка с вътрешния газов пазар всички договори за доставки на газ, основани на остарели механизми за ценообразуване, и по-специално на принципа на индексация спрямо цената на петрола, които налагат на потребителите високи цени, и настоятелно призовава Комисията да окаже съдействие при проучването на възможностите за предоговаряне на тези договори, не само в контекста на тяхното продължаване; потвърждава необходимостта от развитие и подпомагане на всички продукти и механизми, насочени към засилване на капацитета за краткосрочно търгуване с газ; подчертава, че горепосочените мерки са ключови за гарантиране на реална конкурентоспособност, когато става дума за цената за доставяне на газ за всички потребители на вътрешния газов пазар;

76.

Призовава Комисията, държавите членки и съответните заинтересовани страни да подобрят качеството и наличността на информацията, предлагана на потребителите, да им предоставят ясни и прозрачни методи на фактуриране и да създадат инструменти за сравняване на цени, които им позволяват да направят информиран в най-висока степен избор, да ги информират за начините за контрол на потреблението, възможностите за спестяване на енергия и енергийна ефективност и дребномащабно производство; настоятелно призовава държавите членки да приложат Директивата за алтернативно разрешаване на потребителски спорове и Регламента за онлайн решаване на потребителски спорове; приветства предложението от Комисията да се създаде информационна платформа за правата на потребителите; препоръчва Комисията и държавите членки да започнат информационни кампании, подпомагащи потребителите, в които активно да участват правителствата и организациите на гражданското общество;

77.

Отбелязва, че макар и цените на енергията да спаднаха на енергийните пазари на едро в световен мащаб, потребителите продължават да плащат високи цени; призовава Комисията и държавите членки, както и регулаторите в държавите членки да гарантират, че потребителите се възползват пряко и по подходящ начин от промените в цените на пазарите на едро;

78.

Приканва държавите членки и Комисията да разработят всеобхватна стратегия за насърчаване на активно участие на потребителите и потребителите производители да участват активно в енергийния пазар, наред с другото чрез съществуващото законодателство, както и чрез прилагане на съответните разпоредби на Директивата за енергийна ефективност; насърчава редовното адаптиране на тарифите за използване на мрежите с цел подходящо ориентиране на настоящите и бъдещите потребители, като по този начин да се осигури съгласуваност между развитието на мрежите и индивидуалните решения.

79.

Призовава Комисията да насърчи по-нататъшно сътрудничество между секторите на енергетиката и информационните и комуникационни технологии (ИКТ) и да преразгледа съществуващите регулаторни рамки за насърчаване на иновации, свързани с енергетиката, в полза на всички потребители и да се улесни въвеждането по удобен за ползвателите, сигурен и надежден начин на интелигентни мрежи, които не създават финансово бреме за потребителите и са съобразени с неприкосновеността на техните данни; призовава за сътрудничество в развитието на интелигентни мрежи на европейско, национално и регионално равнище и в разработването на европейски стандарти за интелигентни мрежи;

80.

Настоятелно призовава държавите членки и регионалните и местните органи да включват и създават финансови стимули за инвестиции в ИКТ решения за интелигентни мрежи и да се стремят към пазар на потребители производители, което води до по-голяма гъвкавост, енергийна ефективност/икономии на енергия и доброволно участие в аспекта, свързан с търсенето;

81.

Очаква насоките на Комисията, които да помогнат да се определят амбициозни цели на политиките по отношение на уязвимите потребители, които ще помогнат на държавите членки за по-добро определяне на техния подход към тази категория потребители; призовава Комисията да подготви тези насоки, като вземе надлежно предвид съществуващите национални механизми и инструменти за защита на такива потребители с оглед да се постигне по-съгласуван и всеобхватен подход на равнище ЕС, като остави на държавите членки да изберат най-подходящите инструменти за предоставяне на подобна подкрепа; допълва, че при това важна роля могат да играят всеобхватните услуги за консултации за тази категория потребители и обменът на най-добри практики;

82.

Приветства предстоящия анализ на Комисията относно енергийната бедност в ЕС; счита, че като част от този анализ Комисията следва да положи усилия да гарантира, че борбата срещу енергийната бедност ще се превърне в част от социалната кошница на услугите в Европа, например чрез социалния и Кохезионния фонд; посочва, че съществуващите и новите програми за енергийна ефективност следва винаги да включват целенасочено внимание върху групите с ниски доходи;

83.

Настоятелно призовава Комисията да разработи и препоръча собствен проект за истински ориентиран спрямо доставчиците пазар на дребно, за да хармонизира европейския пазар на дребно, с което да се облекчи административната тежест за потребителите, като се оставят доставчиците да начисляват всички налози директно в сметката за електроенергия;

84.

Призовава държавите членки, Комисията и съответните заинтересовани участници да превърнат необходимите схеми за подкрепа на всички производители на електроенергия в прозрачни, предвидими, конвергентни и ръководени от пазара механизми веднага, щом това е осъществимо, за да се създаде общ пазар за търсените елементи на подкрепа — като например енергийна ефективност, потребители производители, комбинирано енергопроизводство, гъвкавост, възобновяеми източници на енергия и услуги за подпомагане на мрежите — по начин, който да гарантира тяхната съвместимост и да избягва застъпвания; призовава Комисията да представи насоки за ефективни и разходно-ефективни схеми за подкрепа за възобновяемите енергоизточници;

85.

Призовава Комисията, държавите членки и националните регулаторни органи да преразгледат показателите, използвани за измерване на степента на конкуренция на енергийните пазари, и да включат такива показатели като дела на потребителите по най-евтините тарифи, възможностите на нови дружества за навлизане на пазара, както и равнищата на обслужване на потребителите и иновациите, които ще помогнат да се осигури реална картина на нивото на конкуренция на пазара;

86.

По отношение на вътрешния пазар на електроенергия призовава Комисията да разгледа подробно последствията на интегрирането в енергийните мрежи на растящия дял възобновяеми енергоизточници по отношение на финансовата подкрепа, техническите изисквания за цялата система и структурата на пазара; подчертава, че липсата на координиран подход към тези източници до момента усложнява тяхното интегриране в рамките на европейските енергийни системи; подчертава факта, че настоящата европейска енергийна мрежа и инфраструктура за съхранение трябва да бъде адаптирана към приноса на разпределеното производство от възобновяеми енергийни източници; подчертава значението на газа като резервно гориво за справяне с променливия характер на енергопроизводството от възобновяеми източници и отправя искане към Комисията да оцени необходимото равнище на гъвкавост в електроенергийната система (интелигентни мрежи, управление, свързано с търсенето, съхранение и гъвкав резервен капацитет); счита, че помпеното акумулиране ще играе важна роля в съхранението на електроенергията;

87.

Изисква от Комисията да продължи да използва фонда за регионално развитие, Кохезионния фонд и другите структурни фондове на ЕС, за да подкрепя през следващия период създаването на интелигентни газови и енергийни мрежи с цел по-добро включване на нови видове и източници на енергия и за модернизиране на всички региони на Европа; счита, че операторите на разпределителни системи следва също да бъдат насърчавани да приемат адаптиране на техните мрежи;

88.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчат стимули за отключване на неизползваните възможности на микропроизводството и да обръщат внимание на необходимостта от по-нататъшно развитие на комбинираното енергопроизводство, тъй като то е един от най-ефективните начини да се произвежда едновременно електроенергия и топлоенергия и като основа за това да се предвиди широко въвеждане на ефективно централно отопление и централно охлаждане;

89.

Подчертава потенциала на комбинираното топлинно и електропроизводство/централно отопление и охлаждане за приспособяване към нарастващия дял на непостоянното производство на енергия, чрез добавяне на гъвкавост и устойчивост на енергийния пазар и осигуряване на икономично съхранение на излишъка от електроенергия; призовава Комисията да разгледа и възнагради тази способност в предстоящата си инициатива във връзка с механизмите за заплащане на капацитета и да подкрепи този вид междусекторна интеграция и балансиране по програмата „Хоризонт 2020“;

90.

Призовава Комисията да започне проучване, което да анализира нови и разходно-ефективни пазарни структури за европейския пазар на електроенергия, за да гарантира, че потребителите получават електроенергия на разумни цени и да предотврати изместването на въглеродни емисии;

91.

Приветства извършеното за превръщане на изследванията в енергетиката в приоритет на програмата „Хоризонт 2020“ и призовава държавите членки да се възползват пълноценно от тази програмна област; насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят изследвания и разработки на новаторски енергийни технологии и да подобрят съществуващите технологии, които излизат извън рамката на „Хоризонт 2020“ и на проектите на Европейския институт за иновации и технологии (EIT); настоятелно призовава държавите членки да създават полезни взаимодействия между програмите за научни изследвания на ЕС и на национално равнище, отчитайки факта, че изследванията са единственият начин да се постигне напредък при намаляването на емисиите, подобряването на енергийната сигурност, подобряването на конкурентната позиция на промишлеността на ЕС на световния пазар, запазването на лидерските позиции на ЕС в областта на технологиите и допринасянето за европейската програма за растеж и работни места; подчертава необходимостта да се предложи на промишлеността законодателна сигурност за период, по-дълъг от този до 2020 г.;

92.

Настоятелно призовава Комисията да предостави достатъчно финансиране за развитието на интелигентни разпределителни мрежи, които са най-ефективният от гледна точка на разходите начин за реализиране на мащабно навлизане на разпределено производство от възобновяеми енергийни източници, като същевременно дават сигурност на доставките и използват в максимална степен потенциала за енергоспестяване;

93.

Отбелязва, че настоящата система, характеризираща се с фрагментиран вътрешен пазар, поставя предизвикателства пред дългосрочната стабилност на дружествата и инвеститорите, което може да доведе до затваряне на предприятия и несигурност по отношение на заетостта и капацитета; отправя искане до Комисията да предприеме независима оценка на бъдещето на вътрешния пазар за електроенергия и природен газ, в която въпросите относно инвестициите, заетостта в сектора, околната среда и защитата на потребителите имат централна роля; иска тази оценка да бъде готова до март 2014 г. и да включва мненията на такива заинтересовани страни като социалните партньори, представители на домакинствата с ниски доходи, екологични организации и МСП;

94.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/21

—

като взе предвид член 194 от Договора за функционирането на ЕС,

—

като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 3 от Договора за ЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за създаване на Кохезионен фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1164/94,

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—

като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“ (COM(2013)0225),

—

като взе предвид глава 5 („Разделението на европейците по отношение на чистата енергия и енергийната бедност“) от доклада на Европейския синдикален институт (ETUI) „Сравнителен анализ в трудова Европа през 2013 г.“, Брюксел, 2013 г.,

—

като взе предвид Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета,

—

като взе предвид своя резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз (1),

—

като взе предвид доклада на Съвета от 4 март 2013 г., озаглавен „Изпълнението на европейския семестър — обобщаващ доклад“ (6754/13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за устойчив растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2011)0017),

—

като взе предвид статистическия наръчник на Комисията от 2012 г., озаглавен „Енергията на ЕС в цифри“ (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2008 г., озаглавено „Политиката на сближаване: инвестиране в реалната икономика“ (COM(2008)0876),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2006 г., озаглавено „План за действие за енергийна ефективност: реализиране на потенциала“ (COM(2006)0545),

—

като взе предвид специалния доклад № 21/2012 на Сметната палата, озаглавен „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“,

—

като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно европейския план за икономическо възстановяване (3),

—

като взе предвид доклада на KfW Research, озаглавен „Въздействие на програмите за насърчаване на KfW в областта на енергийно-ефективното строителство и саниране върху публичните бюджети“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно ролята на политиката на ЕС на сближаване и на участниците в нея в прилагането на новата европейска енергийна политика (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (6),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 18 април 2013 г., озаглавен „Политика на сближаване: стратегически доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007 — 2013 г.“ (COM(2013)0210),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 май 2012 г., озаглавено „Енергийната ефективност в градовете и регионите — акцент върху различията между селските области и градовете“ (7),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 14 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна ефективност“ (8),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно енергийната ефективност (9),

—

като взе предвид документа във връзка с проектите MARIE/ELIH-MED, озаглавен „Подобряване на средствата за транснационално сътрудничество в рамките на програмата MED с цел предоставяне на отговор на предизвикателствата в областта на енергийната ефективност в сградите“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „План за енергийна ефективност, 2011 г.“ (COM(2011)0109),

—

като взе предвид препоръките на структурните и кохезионните фондове за инвестиции в устойчива енергия (SF Energy Invest), озаглавени „Практически препоръки за увеличаване на дела на инвестициите за устойчива енергия в следващия програмен период на структурните и кохезионните фондове 2014 — 2020 г. (10),

—

като взе предвид доклада, предаден на Комисията от „Исмери Европа“ (Ismeri Europa), озаглавен „Мрежа за експертна оценка, предоставяща политически анализ относно изпълнението на политиката на сближаване 2007 — 2013 г. — обобщение на националните доклади 2011 г. — възобновяема енергия и енергийна ефективност на жилищата“,

—

като взе предвид зелената книга на Комисията от 27 март 2013 г., озаглавена „Рамка за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2013)0169),

—

като взе предвид проучването на „Копенхаген икъномикс“ (Copenhagen Economics), озаглавено „Многобройни ползи от инвестирането в енергийно-ефективно обновяване на сгради“ (11),

—

като взе предвид приноса на Комисията към заседанието на Европейския съвет от 22 май 2013 г., озаглавен „Предизвикателства и политика в областта на енергетиката“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0271/2013),

A.

като има предвид, че подобрената енергийна ефективност (EE) означава използване на по-малко енергия за същото равнище на икономическа дейност или услуга (12);

Б.

като има предвид, че насърчаването на ЕЕ се определя от член 194, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) в контекста на създаването и функционирането на вътрешния пазар и необходимостта от опазване и подобряване на околната среда;

В.

като има предвид, че постигането на EE е основен приоритет за Комисията и държавите членки, както се доказва от една от целите на „ЕС 2020 г.“ за увеличаване на ЕЕ с 20 %;

Г.

като има предвид, че намаляването на потреблението посредством енергийна ефективност е най-устойчивият начин за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива, като води до намаление на вноса с около 25 %;

Д.

като има предвид, че голяма част от енергията все още се произвежда от въглеводороди, които при изгаряне отделят парникови газове;

Е.

като има предвид, че инвестирането в EE може да донесе икономически, социални и екологични постъпления за европейските региони;

Ж.

като има предвид, че своевременното и разходно-ефективно прилагане на Директивата за енергийна ефективност може да намали значително потреблението на енергия, да намали вноса на изкопаеми горива, да създаде нови работни места, да осигури социална закрила и да премахне енергийната бедност;

З.

като има предвид, че в настоящия програмен период 2007 — 2013 г. за енергийна ефективност, комбинирано производство и управление на енергия в рамките на бюджета на политиката на сближаване бяха отпуснати 5,5 милиарда евро;

И.

като има предвид, че в последния доклад на Комисията (13) се заключава, че до края на 2011 г. почти 3,8 милиарда евро са били отпуснати за конкретни проекти за ЕЕ, включително револвиращи фондове, което представлява степен на усвояване 68 %; като има предвид, че в доклада се отбелязва също така, че степента на усвояване е била неравномерна в рамките на Съюза;

Й.

като има предвид, че в своя обобщаващ доклад от март 2013 г. (14) Съветът посочи сред факторите, влияещи неблагоприятно на развитието на EE, липсата на достатъчно информация и финансови стимули, ниския профил на мерките за енергийна ефективност и незадоволителното прилагане на съществуващото законодателство, като отбеляза, че тези фактори са по-скоро практически, отколкото нормативни;

K.

като има предвид, че минималният размер на проектното финансиране, налично по линия на Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), възлиза на 50 милиона евро, а от програма „Интелигентна енергия“ — на 6 милиона евро, което е повече, отколкото получават много проекти в малките и селските общности;

1.

Подчертава, че в настоящия период на криза, когато Съюзът внася над 50 % от енергията за посрещане на своите енергийни нужди, подобряването на ЕЕ по разходно-ефективен начин може да има важен принос за повишаването на конкурентоспособността на Съюза, създаването на работни места и растеж на местно и регионално равнище, и би могло да представлява печеливша възможност в борбата с изменението на климата и високите разходи за енергия;

2.

Подкрепя ангажимента на ЕС за постигане на целта за увеличаване на ЕЕ с 20 % до 2020 г.; подчертава, че навременното и правилно прилагане на Директивата за енергийна ефективност и нейните инструменти, в съответствие с индивидуалните национални условия, би върнало държавите членки в правилната насока, за да се постигне целта за 20 %; във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да направят допълнителни усилия за постигане на целта „ЕС 2020“ и да положат основите за по-нататъшни икономии след тази дата;

3.

Отбелязва, че европейските структурни и инвестиционни фондове биха могли да осигурят стимули за частните инвестиции в енергийно-ефективни продукти, начини на транспорт, сгради, промишленост, дейности и услуги, включително услуги за енергийна ефективност, и биха могли да спомогнат за намаляване на публичните разходи за енергия, като осигуряват по-добро използване на публичните средства; приветства предложението за определяне на енергийната ефективност като приоритет в рамките на главата за научни изследвания в областта на енергетиката в „Хоризонт 2020“;

4.

Подчертава опита от текущия период на финансиране, който показва, че средствата, предвидени за енергийна ефективност от европейските структурни и инвестиционни фондове, не могат да се използват пълноценно; ето защо подчертава, че по време на изпълнението на финансовата рамка 2014 — 2020 г., в която делът на предвидените средства за енергийна ефективност е по-голям, отколкото преди, е необходимо да се положат усилия за улесняване на достъпа на местни и регионални органи до тези средства;

5.

Подчертава, че държавите членки следва да разглеждат използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за ЕЕ като възможност за инвестиция със силен ефект на лоста, а не като разход; призовава Комисията да преразгледа допълнително правилата относно държавната помощ, за да се даде възможност за по-засилено финансиране на ЕЕ на национално равнище, редом с европейските инвестиции;

6.

Подчертава значението на политиката на сближаване и на отпусканите за нея финансови ресурси за пълното разработване на интелигентни енергийни мрежи, които водят до по-ефективни енергийни системи в регионите, като се намаляват енергопотреблението и енергийните загуби;

7.

Подчертава, че местните и регионалните органи трябва да имат адекватни правомощия и отговорности, свързани не само с енергоснабдяването и потреблението, но също така и с изпълнението на целите за енергийна ефективност;

8.

Призовава Комисията да подобри правната сигурност по отношение на правилата за регионална държавна помощ (RSA), приложими за строителството на социални жилища съгласно стандартите за енергийна ефективност и инвестициите в устойчиви сгради и енергия;

9.

Припомня, че съгласно някои академични изследвания през 2010 г. близо 9 % от гражданите на ЕС, Норвегия и Швейцария (52,08 милиона души) не са могли да отопляват достатъчно домовете си; отбелязва, че енергийната бедност е особено тежка в новите държави членки и в повечето случаи се дължи на незадоволителна изолация на сградите; призовава Комисията да проучи подробно връзките между насърчаването на EE, енергийната бедност и уязвимите потребители; подчертава, че спестените посредством мерките за ЕЕ средства трябва да бъдат прехвърлени към потребителите за намаляване на техните сметки;

10.

Посочва, че потенциалът за енергийна ефективност все още не е ефективно реализиран в някои икономически сектори, като например строителството и транспорта, и че разпределените средства от структурния фонд, Кохезионният фонд или други видове инвестиции с цел по-голяма енергийна ефективност следва да спомогнат за увеличаване на възможностите за заетост в този сектор;

11.

Подчертава необходимостта да се осигури строителство и обновяване на социални жилища с оглед на изпълнението на целите и нормите за енергийна ефективност; зачитайки принципа на субсидиарност, призовава държавите членки и всички заинтересовани страни да вземат предвид социалните жилища в националните програми за реформа и в определянето на стратегическите приоритети в рамките на споразуменията за партньорство за следващия програмен период 2014 — 2020 г.; в този контекст припомня на държавите членки разпоредбите, посочени в член 20 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност;

12.

Признава, че една от най-големите пречки пред постигането на енергоспестяване на местно и регионално равнище е необходимостта от предварителни инвестиции; изразява убеденост, че всички мерки, предприети на равнище ЕС, следва надлежно да отчитат последиците и бюджетните ограничения за общините и регионите; поради тази причина препоръчва да се осъществят консултации с местните и регионалните представители при установяването на насоки за развитие в областта на енергетиката и да се осигури финансова подкрепа за програми на местно и регионално равнище за използването на съществуващите енергийни източници;

13.

Припомня, че Парламентът вече е приел доклада относно ролята на политиката на сближаване на ЕС и на участниците в нея при прилагането на новата европейска енергийна политика, както и че в този доклад са включени и въпроси относно енергийната ефективност;

14.

Отбелязва, че основната цел на политиката на сближаване остава намаляването на икономическите, социалните и териториалните различия между регионите и счита, че политиките за енергийна ефективност не следва да възпрепятстват постигането на тази цел; подчертава, че някои от най-бедните региони на ЕС може да имат различни приоритети и изискват най-напред инвестиции в други области; подчертава, че силата на политиката на сближаване се състои в гъвкавостта й и в децентрализираното управление на финансовите средства на местно равнище;

15.

Припомня изменението на регламента за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), настъпило през 2009 г., в областта на енергийната ефективност, с което стана възможно жилищата във всички части на ЕС да изпълнят изискванията за подпомагане при таван от 4 %; отбелязва, че в резултат на късна промяна в разпоредбите, и по-специално изменение на оперативните програми по време на програмния период, в много държави членки това политическо действие не доведе до съществено увеличаване на финансовите средства, насочени за тази цел; отбелязва, че тъй като за въпросната промяна не беше предназначено ново допълнително финансиране на ЕС, някои държави членки отхвърлиха тази възможност, докато в други беше установена значителна взаимосвързаност между ниската степен на усвояване на средствата и слабите административни функции; подчертава значението на правната яснота относно мерките за ЕЕ преди и по време на програмния период 2014–2020 г.;

16.

Приветства новите възможности, които предлагат ЕФРР и Кохезионният фонд, и по-важната роля, която им е предоставена за осъществяването на целите на ЕЕ през програмния период 2014-2020 г.; подкрепя по-специално бъдещата роля на финансирането на политиката на сближаване в целия строителен сектор, включително жилищния фонд;

17.

Настоятелно призовава държавите членки в рамките на оперативните си програми да въведат опростени и небюрократични процедури за използването на средства, предназначени за подобряване на енергийната ефективност на домакинствата;

18.

Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че договореностите за децентрализация предоставят на общинските органи пряк достъп до финансиране за енергийна ефективност на домакинствата;

19.

Отбелязва резултата от преговорите за регламент относно ЕФРР по отношение на определени минимални проценти, които да се използват по конкретни тематични цели за всяка категория региони, което дава възможност за увеличение на разпределените части за ЕЕ и възобновяеми енергийни източници; припомня, че амбициозните минимални дялове са от решаващо значение за по-лесното мобилизиране на местни участници и спомагат за създаването на стабилни, дългосрочни програми;

20.

Приветства предложението на Комисията за разширяване на използването на иновативни финансови инструменти (ФИ) в програмния период 2014–2020 г. за всички тематични цели, включително EE;

21.

Подкрепя предложенията на Комисията за опростяване на европейските структурни и инвестиционни фондове в програмния период 2014–2020 г.; вярва, че приключването на преговорите относно Регламента за общите разпоредби (РОР) следва да доведе до успешно едновременно използване на различни фондове, което ще бъде от полза в значителна степен за проекти за ЕЕ;

22.

Приветства напредъка, постигнат в преговорите относно РОР по отношение на споразуменията за партньорство; в тази връзка призовава държавите членки и управляващите органи да работят с експерти от областта на енергийната ефективност, за да използват правилно този механизъм при подготвянето на оперативните програми (ОП);

23.

Насърчава държавите членки да укрепят връзките между техните съответни национални планове за действие за енергийна ефективност и оперативните програми с цел да се гарантира, че европейските структурни и инвестиционни фондове ще бъдат част от последователна стратегия, като същевременно отговарят на териториалните нужди; подчертава, че основната цел на енергийната ефективност следва да бъде енергийната автономност на регионално и местно равнище;

24.

Счита, че мерките на ЕС следва да подпомагат енергийната ефективност във фазите на производство, разпределение и потребление на енергията; отбелязва, че докато понастоящем финансирането от политиката на сближаване в областта на енергетиката се използва главно за възобновяеми енергийни източници (15), трябва да се постигне по-добър баланс, при който по-голям процент от финансирането да е насочен към проекти за енергийна ефективност;

25.

Подчертава, че прекомерната спецификация и обвързващите цели по отношение на изпълнението на целите за енергийна ефективност биха могли да доведат до по-високи разходи за регионалните и местните органи във връзка с прилагането на тези мерки и да наложат допълнителни разходи за потребителите;

26.

Подчертава значението на интегрирането на измерението на енергийната ефективност в научноизследователските и иновационните стратегии за интелигентна специализация, които държавите членки и регионите ще трябва да изготвят, за да получат достъп до финансиране на иновациите в рамките на бъдещата политика на сближаване;

27.

Още веднъж припомня на държавите членки значението на един добре обезпечен със средства бюджет за многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г., в която политиката на сближаване може и следва да действа като двигател за възстановяване;

28.

Призовава Комисията да подобри качеството и разпространението на практическа информация по въпросите на ЕЕ сред местните и регионалните органи, по конкретно по отношение на ползите от инвестициите в ЕЕ, най-добрите методологии, стандарти и финансови стимули, доставчиците на съответните услуги, включително договори за енергоспестяване; отбелязва, че липсата на дружества за енергийни услуги в много региони и държави членки би могла да окаже влияние върху усвояването на финансирането за ЕЕ;

29.

Подчертава, че липсата на подробна информация относно характеристиките на сградния фонд на регионално равнище представлява значителна пречка за националните и регионалните органи при формулирането на стратегии и планове; отбелязва изискванията за набавяне на такава информация, както се предвижда в Директива 2012/27/ЕС, и изисква това да бъде извършено на регионално равнище, както и да бъде достъпно за обществеността;

30.

Насърчава управляващите органи да подобрят видимостта на оперативните програми и възможностите за потенциалните бенефициери на предлаганите устойчиви енергийни проекти; предлага това да стане чрез създаването на национални интернет страници, платформи или бази данни за потенциални бенефициери и заинтересовани страни, организиране на семинари и мероприятия за информиране на целеви групи, както и чрез мерки за подобряване на видимостта и достъпа до съществуващите интернет ресурси (като уеб портала „Изграждане“ (Build Up) и ръководството за инвестиции в енергия (SF Energy Invest));

31.

Насърчава управляващите органи, в програмния период 2014–2020 г., да насърчават интегрирани проекти чрез приемане на цялостен подход спрямо ЕЕ на териториално равнище, по-специално чрез използване на новите инструменти за стратегическо програмиране, като например интегрираните териториални инвестиции, и чрез включване на съществуващи инициативи, като например Споразумението на кметовете, с оглед на подпомагането на разработването на интегрирани планове; насърчава Комисията и държавите членки да приложат ускорен подход за финансиране на заявления от органите, които са подписали Споразумението на кметовете и изпълняват изцяло неговите изисквания;

32.

Приветства годишната конференция „Дни на отворените врати“ и броя на експертните групи, посветени на местните и регионалните проекти за енергийна ефективност; предлага Комисията, държавите членки и управляващите органи въз основа на това събитие да създадат платформа за обмен на информация с оглед насърчаване на така необходимия диалог и обмен на най-добри практики за изпълнението и управлението на проектите за ЕЕ, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове;

33.

Призовава държавите членки да изпълнят препоръките на Комисията (16) и да засилят изграждането на капацитет, като използват бюджетите за техническа помощ, с цел подобряване на реалното участие на местните и регионалните участници и тези от гражданското общество в изготвянето на регионални и местни енергийни стратегии;

34.

Признава, че преходът към енергоефективни технологии изисква нови умения, основаващо се на екологично съзнание професионално обучение и специално обучение в строителството и други сектори; във връзка с това насърчава държавите членки да продължат да използват средства за предоставяне на техническа помощ на всички равнища (например чрез Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище („ELENA“); освен това призовава държавите членки да се възползват от европейските структурни и инвестиционни фондове за преквалификация и повишаване на квалификацията на работници за нововъзникващите работни места в нисковъглеродната икономика и да избягват недостига на квалифицирани човешки ресурси в този сектор;

35.

Подчертава потенциалните ползи, които носят инициативите „JESSICA“ (Съвместна европейска подкрепа за устойчиви инвестиции в градските райони) и „ELENA“ за инвестициите в устойчива енергетика на местно равнище, тъй като подпомагат градовете и регионите да се включат в жизнеспособни инвестиционни проекти в сферата на енергийната ефективност, и призовава за насърчаване на тези инициативи;

36.

Насърчава допълнителна административна подкрепа за местните и регионалните органи с оглед да бъдат подпомогнати за създаване на обединения на малки и средни проекти за енергийна ефективност, които сами по себе си биха били под минималните финансови ограничения за достъп до финансиране по програмите „ELENA“, „JESSICA“ и „Интелигентна енергия“; насочва вниманието на държавите членки и Комисията към факта, че малките и средни по размер градове и селски общности често не разполагат с необходимия административен капацитет, за да използват пълноценно новите финансови инструменти;

37.

Подчертава, че бюрокрацията и липсата на яснота по процедурите затрудняват достъпа до структурните фондове и Кохезионния фонд и обезсърчават участниците, които най-много се нуждаят от средствата, да подават заявления за финансиране; поради това подкрепя опростяването на процедурните правила, премахването на бюрокрацията и увеличаването на гъвкавостта при разпределянето на тези средства както на равнището на ЕС, така и на национално равнище; счита, че опростяването ще допринесе за по-голяма ефективност при разпределението на средствата, по-висок процент на усвояване, по-малко грешки и по-кратки срокове на плащане и ще позволи на най-бедните държави членки и региони да се възползват пълноценно от финансовите инструменти, предназначени за намаляване на регионалните и междудържавните различия; счита, че трябва да се постигне баланс между опростяването и стабилността на правилата и процедурите;

38.

Подчертава, че една комбинация от безвъзмездни средства и ФИ може да послужи като успешен и иновативен подход за увеличаване на частното финансиране, създаване на нови модели на публично-частни партньорства и укрепване на иновациите; подчертава значимостта на привличането на частни инвестиции в енергийната ефективност както от ЕС, така и от трети държави;

39.

Посочва, че усилията за осигуряване на финансиране за инвестиции в енергоефективни проекти често са възпрепятствани от пазарни и регулаторни бариери и пречки, свързани с доверието, като например високи първоначални разходи за инвеститорите и трудности при прогнозиране на точния потенциал за енергоспестяване; настоятелно призовава държавите членки да намерят подходящи начини за насърчаване на инвестициите в енергийната ефективност на домакинствата;

40.

Подчертава със загриженост, че настоящата икономическа и финансова криза все повече затруднява намирането от страна на държавите членки на необходимите финансови средства за съфинансиране на програмите на политиката на сближаване, свързани с ЕЕ; във връзка с това счита, че е от съществено значение да се намерят нови иновативни начини за финансиране на проекти за ЕЕ, също и от частния сектор;

41.

Признава подкрепата на Комисията за засилване на ролята на новите и иновативни ФИ през програмния период 2014–2020 г.; подчертава, че липсата на навременно предоставяне и на правна яснота представлява значителна трудност както за държавите членки, така и за други заинтересовани страни, участващи в управлението на подобни инструменти; настоятелно призовава Комисията незабавно да представи предложения за стандартни ФИ, които да бъдат на разположение за подкрепа на мерки за ЕЕ;

42.

Призовава държавите членки да обменят добри практики при изготвянето на националните фондове за енергийна ефективност, при което европейските структурни и инвестиционни фондове могат да се използват като капиталови вноски, или подобни, и да са съобразени с допълнителните източници на финансиране от частния сектор;

43.

Призовава Комисията допълнително да подобри целевата финансова помощ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Банката за развитие към Съвета на Европа (БРСЕ) и Европейския фонд за енергийна ефективност (ЕФЕЕ) за проекти за ЕЕ; призовава ЕИБ, БРСЕ и ЕБВР да създадат съвместна работна група за проучване на алтернативи за нови ФИ, които да могат да бъдат предоставени на държавите членки, съвместно с техните национални фондове за енергийна ефективност или чрез тях с цел стимулиране на допълнителни инвестиции от страна на частния сектор;

44.

Подчертава, че разпределянето на средства трябва да се основава на принципите на пропорционалност, ефективност на разходите и икономическа ефективност и не трябва да води до увеличаване на административната тежест;

45.

Подчертава значението на редовното провеждане на оценки дали мерките и изискванията за ЕЕ все още са адекватни по отношение както на климатичните явления и влиянието върху конкурентоспособността на промишлеността и МСП, така и на отражението на цените на енергията в различните държави членки и региони; призовава Комисията да разгледа това внимателно при изготвянето на набор от показатели за изпълнение;

46.

Подчертава необходимостта от отчитане също така на специфичните географски характеристики на най-отдалечените региони (НОР) по отношение на ЕЕ с цел по-доброто използване на природните богатства, произтичащи от тяхното островно положение (геотермална, слънчева, вятърна и морска енергия);

47.

Подкрепя напредъка на програма „MARIE“ за създаването на Средиземноморска стратегия за подобряване на енергийната ефективност на сградите; призовава във връзка с това държавите членки от средиземноморския регион да споделят най-добри практики, с цел осигуряване на оптимален по отношение на разходите модел за Южна Европа; призовава към създаване на подобни програми в други европейски региони, по-специално Централна Европа; счита, че подобна стратегия би могла да се приложи за НОР, особено поради това, че повечето от тях (въпреки че не всички) са разположени в тропиците;

48.

Призовава държавите членки да определят амбициозни цели, за да се гарантира, че обществените сгради и сградите, използвани за други цели, отговарят на най-високите стандарти за ЕЕ, посочени в Директива 2010/31/ЕС, и да ги подлагат на редовно енергийно сертифициране;

49.

Призовава Комисията да изясни общите показатели за EE в политиката на сближаване, които ще се прилагат и използват от държавите членки в рамките на програмния период 2014–2020 г.;

50.

Призовава Комисията да отчете надлежно икономическото, географското и социалното положение при определянето за всяка държава членка или регион на инвестиционните разходи, свързани със спестяването на един kWh;

51.

Призовава Комисията да разработи, без забавяне и при тесни консултации с държавите членки и регионите, насоки за оценка на проектите за ЕЕ, които биха могли да послужат като основа за създаването на механизми за оценка, мониторинг и проверка на проекти и за установяване на тяхната разходна ефективност;

52.

Призовава държавите членки да прилагат показатели за резултатите, така както са определени в приложението към регламента за ЕФРР, както и да използват прозрачни критерии за подбор на проекти и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия, определящи максимално допустим обичаен период на възвръщаемост за проектите за ЕЕ;

53.

Отбелязва последния доклад на Сметната палата относно разходната ефективност на инвестициите в ЕЕ в рамките на политиката на сближаване; подчертава препоръката на Сметната палата за използване на прозрачни и по-строги критерии за подбор на проекти както на равнище ЕС, така и на равнище държави членки; изразява съгласие със заключението на Сметната палата, че критериите за оценка, използвани за вземане на инвестиционни решения, трябва да бъдат по-ясни и по-точни по отношение на начина, по който трябва да се разглеждат аспектите за ЕЕ;

54.

Отбелязва обаче, че оценката на Сметната палата е по-скоро ограничителна по отношение на извадката и на периода на възвръщаемост; подчертава, че политиката на сближаване е интегрирана политика и поради това при извършване на оценки на проекти трябва да се приеме цялостен подход, основан на анализ на разходите за целия жизнен цикъл;

55.

Изтъква, че през 2010 г. потреблението на енергия в сградите представляваше най-големият дял от общото крайно потребление на енергия в ЕС — 40 %, от които домакинствата допринесоха за 26,7 %, и че това потребление възлезе на 36 % от общите емисии на CO2 на Европейския съюз; изразява съжаление, че повечето държави членки изостават, когато става въпрос за пълноценно използване на потенциала за енергоспестяване на сградите; призовава Комисията да намери начини да насърчава усилия за гарантиране, че най-големият потенциал за енергоспестяване няма да остане неоползотворен, като представи предложения за ясни и цели по отношение на енергопотреблението на сградите в държавите членки;

56.

Припомня, че сградите имат естествен цикъл на обновяване от 40 години и че технологиите за енергоспестяване в този сектор са добре развити, като повечето пречки, възпрепятстващи пълноценното използване на потенциала за енергоспестяване, остават от нетехническо естество; отбелязва, че поради естеството на проектите за обновяване на ЕЕ, които често са с по-малка видимост, по-малки и по-трудни за обединяване, европейските структурни и инвестиционни фондове също могат да играят съществена роля за осигуряване на необходимото финансиране за преодоляване на тези пречки;

57.

Отбелязва, че потенциалът за енергоспестяване, който до голяма степен зависи от състоянието на съществуващия сграден фонд, не е еднакво разпределен между държавите членки и регионите; изисква от държавите членки да уточнят своето определение на понятието „достойно жилище“, така че то да включва стандартите за енергийна ефективност;

58.

Подчертава, че са необходими публични инвестиции в областта на ЕЕ на сградите, по-специално в най-слабо развитите региони и в държави членки, които са бенефициери на финансирането по линия на политиката на сближаване, където е налице значителен потенциал за намаляване на потреблението на енергия посредством разходно-ефективни мерки;

59.

Насърчава държавите членки да оползотворят в максимална степен националните и регионалните програми, за да се гарантира, че при проектирането на нови сгради се предвижда висока степен на ЕЕ и че това се прилага и към съществуващия сграден фонд („реконструкция“), включително и сградите за настаняване на домакинства с ниски доходи;

60.

Отбелязва, че селските и отдалечените райони разполагат с много подходящи условия за развитие на ефективни форми на децентрализирано производство на енергия, което би намалило енергийните загуби, произтичащи от транспортирането на енергия на големи разстояния;

61.

Призовава съответните публични органи да ускорят обновяването на сградите, които притежават, като използват финансирането по политиката на сближаване, за да осигурят необходимия ефект на лоста и да дадат пример;

62.

Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на трудностите, съпътстващи съвместната собственост на многофамилни жилищни сгради, които представляват труден за решаване проблем на паразитизъм;

63.

Призовава Комисията да осведомява обществеността относно реалния потенциал на основното обновяване и поетапното основно обновяване на сградния фонд, като подкрепя държавите членки при изготвянето на техните стратегии за обновяване; препоръчва тези стратегии да се разработват успоредно с предложения за оперативни програми, да се съсредоточат върху включването на използването на иновативни ФИ и да включват общи насоки за изграждане на доверие на инвеститорите;

64.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и Комитета на регионите.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/31

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Морска стратегия за Адриатическо и Йонийско море“ (COM(2012)0713),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 г. относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море, за изменение на Регламент (ЕИО) № 2847/93 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1626/94 (1) и последващите изменения („регламент относно Средиземно море“),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно външното измерение на общата политика в областта на рибарството (3),

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО и задължението на държавите членки да предприемат необходимите мерки, за да се постигне или поддържа добро състояние на околната морска среда най-късно до 2020 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно развитието на макрорегионалните стратегии на ЕС: практики и перспективи, по-специално в Средиземноморието (4),

—

като взе предвид своята позиция от 8 март 2011 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за ГКРСМ (Генералната комисия по риболова в Средиземно море) (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) — Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства (6),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно нов импулс за стратегията за устойчиво развитие на европейската аквакултура (7),

—

като взе предвид Директивата за местообитанията (8),

—

като взе предвид декларацията на европейските министри, отговарящи за интегрираната морска политика, и на Комисията от 7 октомври 2012 г. относно програма за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване („Декларация от Лимасол“),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено: „Син растеж: възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването (COM(2012)0494),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 23—24 юни 2011 г.,

—

като взе предвид конвенцията за защита на Средиземно море срещу замърсяване и протоколите към нея (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид становището по собствена инициатива на Комитета на регионите от 12 октомври 2011 г. в подкрепа на развитието на нов макрорегион за региона на Адриатическо и Йонийско море (10),

—

като взе предвид Декларацията от Анкона, приета на 5 май 2010 г. в рамките на 12-ия Йонийски съвет,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право от 10 декември 1982 г. (UNCLOS),

—

като взе предвид Кодекса за поведение за отговорно рибарство на ФАО, приет на 31 октомври 1995 г.,

—

като взе предвид Препоръка № 199 на Международната организация на труда (МОТ) относно труда в сектора на рибарството,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A7-0234/2013),

A.

като има предвид, че седем държави имат излаз на Адриатическо и на Йонийско море (11), сред които четири държави — членки на ЕС (Италия, Гърция, Хърватия и Словения) , една държава кандидатка (Черна гора) и две потенциални държави кандидатки (Албания и Босна и Херцеговина);

Б.

като има предвид, че трансграничното сътрудничество е от съществено значение за разработването на общо управление на риболовните дейности и за гарантирането на устойчива експлоатация на рибните ресурси;

В.

като има предвид, че макар някои адриатически държави да са създали специални зони, международните води все още продължават да съставляват значителна част от Адриатическо-йонийския басейн;

Г.

като има предвид, че в неотдавнашната си резолюция относно развитието на макрорегионалните стратегии на Съюза, Парламентът подчерта, че макрорегионална стратегия за Адриатическо и Йонийско море представлява важен фактор в усилията за постигане на помирение между държавите от Западните Балкани и може да подпомогне усилията на тези държави за присъединяване към Съюза, като по този начин даде възможност за провеждане на цялостна политика за целия Средиземноморски басейн;

Д.

като има предвид, че всички държави, подписали „Декларацията от Анкона“ призоваха Комисията да състави макрорегионална стратегия за региона на Адриатическо и Йонийско море, като следва примера на вече предложените от Комисията макрорегионални стратегии за региона на Балтийско море (2009 г.), за региона на река Дунав (2010 г.) и за района на Атлантическия океан (2011 г.) (12);

Е.

като има предвид, че в своите заключения от 23—24 юни 2011 r., Европейският съвет прикани държавите членки „да продължат, в сътрудничество с Комисията, работата по потенциални бъдещи макрорегионални стратегии, по-специално във връзка с региона на Адриатическо и Йонийско море“;

Ж.

като има предвид, че в неотдавнашното си становище Комитетът на регионите прикани Парламента да подкрепи създаването на стратегия на Съюза за макрорегиона на Адриатическо и Йонийско море, която да отчита големите предизвикателства, пред които е изправен този басейн и по-конкретно по отношение на секторите на рибарството и аквакултурите;

З.

като има предвид, че риболовът традиционно представлява важен сектор за по-голяма част от регионите с излаз на Адриатическо и Йонийско море, както и че риболовните дейности в региона към момента се ръководят от Генералната комисия по риболова в Средиземно море (CGPM) и от Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT);

И.

като има предвид, че геофизичната структура на Адриатическия басейн, особено в северната му част, се състои основно от плитчини и пясък, които достигат по-голяма дълбочина едва на много мили от брега, специфичната геофизична структура на Йонийския басейн е сходна с тази на останалата част от много по-дълбокото Средиземно море, по-специално с GSA 18 и 19, достигащи дълбочини до 2 000 метра;

Й.

като има предвид, че риболовът в Адриатическо-йонийския басейн е разнообразен и се характеризира с дейности, които предвиждат използване на различни способи, като се започне от дребномащабния непромишлен риболов до тралните дейности, от пелагичния риболов на средна дълбочина до любителския риболов;

К.

като има предвид, че региона на Адриатическо море приютява голям брой ендемични видове риби; като има предвид все пак, че увеличението на риболовното усилие и/или на замърсяването причини сериозни проблеми за рибните запаси и сектора на рибарството като цяло, по-специално на италианското крайбрежие на южната част на Адриатическо море;

Л.

като има предвид също така, че през последните години Адриатическо-йонийският басейн също претърпя значително развитие на сектора на аквакултурите, въпреки че е изправен пред значителни екологични и пространствени ограничения, и въпреки че не всички зони са подходящи за офшорно отглеждане и/или са съвместими с други дейности;

M.

като има предвид, че вече съществуват няколко стабилни инициативи за регионално сътрудничество за насърчаване на научното сътрудничество в подкрепа на отговорния риболов в Адриатическо море, като например ADRIAMED (13),

Н.

като има предвид, че в много държави — членки на ЕС липсват специални национални или регионални планове за развитие, в които да се урежда дейността на съоръженията в крайбрежните и морските зони и които ясно да определят районите, в които могат да се разполагат съоръжения за аквакултури, с което да се избегнат лесно предвидимите конфликти на интереси с други икономически сектори като туризма, селското стопанство и крайбрежния риболов;

O.

като има предвид мрежата на защитени морски и крайбрежни зони в Адриатическо море (AdriaPAN) — инициатива, имаща за цел да подобри ефикасността на управлението и капацитета за проектиране в рамките на партньорството;

П.

като има предвид, че разработването на интегриран подход към морските политики в Адриатическо и Йонийско море е необходимо да бъде придружено от процес на диалог и партньорство с всички крайбрежни държави предвид трансграничното естество на морските дейности и споделените ресурси;

1.

Отбелязва, че с влизането в сила на Договора от Лисабон, Парламентът се превърна в пълноправен съзаконодател по отношение на сектора на рибарството и аквакултурите, и следователно възнамерява да осъществява изцяло своята роля при определянето на насоките в областта на рибарството на общностно, както и на регионално и трансрегионално равнище;

2.

Счита, че стратегията за Адриатическо и Йонийско море следва да обърне особено внимание на устойчивото развитие и растеж на сектора на рибарството и аквакултурите, включително що се отнася до заетостта;

3.

Счита, че стратегията за Адриатическо и Йонийско море следва да се стреми към обезпечаване на съхранението и опазването на околната среда;

4.

Поздравява Комисията за приемането на съобщението от 3 декември 2012 г., което представлява важна основа за приемането на нормативна уредба, която да изпълнява функцията на катализатор за по-засилено сътрудничество между държавите и регионите, които имат излаз на Адриатическо и на Йонийско море в подкрепа на отговорен и икономически устойчив за крайбрежните общности риболов;

5.

В този контекст счита, че интегрираната морска политика (ИМП) следва да играе жизненоважна роля в разработването на дългосрочна стратегическа политика в Адриатическо и Йонийско море, имаща за цел устойчивия растеж на морския сектор и морското корабоплаване и опазването на морските екосистеми за бъдещите поколения;

6.

Също така счита, че планирането на морското пространство като обществен процес на анализ и планиране на пространственото и времево разпределение на човешките дейности в районите на Адриатическо и Йонийско море — по-специално в северната част на Адриатическо море — е от жизненоважно значение за устойчивото бъдеще на сектора на рибарството във взаимовръзката му с други свързани с него дейности;

7.

Потвърждава подкрепата си за въвеждането на макрорегионална стратегия за този важен морски басейн, с цел да се посрещнат общите предизвикателства и проблеми, пред които са изправени гражданите в засегнатите крайбрежни региони, както и да насърчава икономическото развитие и европейската интеграция;

8.

Счита, че всички програми и инструменти за финансиране на ЕС (14), както и инструментите за предприсъединителна помощ (ИПП), отнасящи се до региона на Адриатическо-йонийския басейн трябва да бъдат съвместими помежду им и да се използват по най-ефикасния възможен начин, за да донесат действителна добавена стойност на операторите и на предприятията от сектора на рибарството, които развиват дейност в региона;

9.

Изразява дълбокото си убеждение, че всяко усилие в полза на отговорен и устойчив риболов в Адриатическо-йонийския басейн може да послужи като катализатор за развитието на крайбрежните и селските райони на засегнатите държави и да допринесе за развитието на приобщаващи производствени дейности, като например риболовен туризъм, развиван от професионални рибари, който се състои във вземането на борда на риболовни кораби на лица с цел туризъм, развлечение или обучение, като при това продължава да се съблюдава цялостно спазване на принципите на устойчивия риболов, които изцяло зачитат околната среда и биологичното разнообразие на самия басейн;

10.

Счита, че Конвенцията от Барселона и протоколът към нея относно интегрираното крайбрежно управление, влязла в сила през март 2011 г. биха могли да послужат като модел за това интегрираната политика да стане задължителна за държавите членки, граничещи с Адриатическо и Йонийско море;

11.

Счита, че наличната информация относно рибните запаси в Адриатическо-йонийския басейн, техните движения и разпределение, както и относно любителските риболовни дейности не е задоволителна, и следователно призовава съответните органи и изследователски институти да предприемат действия за навременното отстраняване на съществуващите празнини;

12.

Призовава Комисията да вземе мерки за насърчаване на изследователски програми, свързани с морската околна среда и рибарството, и да насърчи използването и разпространението на резултатите от тези изследвания;

13.

Счита, че в областта на търговията успешните схеми на сътрудничество между административните органи от различни региони (15) могат да служат като примери за „най-добри практики“, които трябва да бъдат използвани и в други области, за да се гарантира подобряването на проследяемостта, рентабилността и маркетинга на рибни продукти и аквакултури, по-специално на местни продукти;

14.

Подкрепя участието на всички заинтересовани страни за разработването на устойчив и производителен сектор на рибарството в този регион;

15.

Счита, че от съществено значение за целите на устойчивото развитие на сектора на рибарството и аквакултурите в целия Адриатическо-йонийски басейн, както и за насърчаването на заетостта в крайбрежните общности е да се отдаде дължимото признание на изключително важната работа, извършвана от жените в сектора на рибарството, да се улесни получаването от тяхна страна на професионални квалификации и включването им в групи за действие в крайбрежните райони и в организации на производителите;

16.

Призовава за създаването на стимули, които могат да привличат младите хора в секторите на рибарството и аквакултурите в този район и да ги насърчават да се занимават с тези дейности;

17.

Отбелязва, че в миналото Парламентът вече обърна внимание на необходимостта от по-опростено, последователно и прозрачно законодателство относно аквакултурите, което премахва пречките, възпрепятстващи до момента осъществяването на пълния потенциал на сектора на аквакултурите в ЕС, което от своя страна налага създаването на ясни и последователни правила на равнище ЕС и на национално равнище, заедно с изготвянето на ясно определени „планове за устройството на морските райони“ от държавите членки, в съответствие с насоките, приети неотдавна от Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (16);

18.

Припомня, че целенасоченото развитие на сектора на аквакултурите би могло да създаде в крайбрежните региони на Адриатическо-йонийския басейн, които са силно зависими от летния туризъм, работни места, които не са зависими от сезонните колебания, като по този начин би могло да даде значителен тласък на заетостта;

19.

Изтъква, че разрастването на дейностите на аквакултурите не бива да възпрепятства постигането на добър екологичен статус съгласно Директива 2008/56/ЕО и бива осъществявано в пълно съответствие с всички съответни законови разпоредби на Съюза в областта на опазването на околната среда;

20.

Изтъква, че единственият начин да се осигури защитата на рибните запаси и на морската среда от замърсяване и прекомерен и/или незаконен риболов е да се създаде интегрирана мрежа от системи за информация и надзор на морските дейности, в тясно сътрудничество със заинтересованите държави и крайбрежни региони;

21.

Настоятелно призовава крайбрежните държави от Адриатическо-йонийския басейн за морски басейн да си сътрудничат за изготвянето на глобален обзор на специфичните геофизични и батиметрични характеристики на района, присъствието и разпределението на различните морски видове и различните риболовни техники, с оглед придобиването на цялостна перспектива, която да послужи като основа за едно по-добро управление на рибарството и да допринесе за укрепване на риболовната дейност в рамките на бъдещите макрорегионални стратегии;

22.

Настоятелно призовава Комисията да приеме възможно най-скоро, но във всеки случай до 2013 г., съответен план за действие за практическото изпълнение на макрорегионална основа на морската стратегия за Адриатическо и Йонийско море, като посочва, че секторът на рибарството следва да бъде един от приоритетите, включени в тази стратегия, като бъде отчетена специфичната геофизична структура и този план за действие бъде свързан с регионалната политика, с интегрираната морска политика на Съюза и с Механизма за свързване на Европа, така че да се увеличи максимално стимулиращия му ефект;

23.

Призовава Комисията да представи при първа възможност предложение за регламент за определяне на общи технически мерки в областта на риболова в Адриатическо-йонийския басейн, както и на допустимото риболовно усилие, периоди за риболов и риболовни съоръжения в Адриатическо-йонийския басейн и други подходящи мерки за управление;

24.

Изразява съжаление по повод факта, че държавите членки не са използвали в по-голяма степен индивидуалните планове за управление, които позволяват действието на някои общи правила да бъде спряно, така че да се отчетат специфичните характеристики; счита, че това би улеснило значително местното управление и би предоставило ценни данни относно положението в различни райони, като направи възможно въвеждането на подходящи изменения; следователно призовава крайбрежните държави членки да сътрудничат конструктивно помежду си и с Комисията за актуализирането и постоянното адаптиране на мерките за управление на рибарството;

25.

Призовава Комисията да установи постоянен диалог с трети държави от Адриатическо-йонийския басейн с цел постигане на конкретни двустранни или многостранни споразумения с цел осъществяване на напредък към хармонизиране и стандартизиране на правилата за управление на рибарството, с цел постигане на целите на общата политика в областта на рибарството в Средиземно море, като се възползва изцяло от рамката за сътрудничество, предоставена от международни и регионални риболовни организации; изтъква, че една стратегия за Адриатическо и Йонийско море може да има добавена стойност единствено при условие, че бъдат взети предвид всички гранични държави, както тези от ЕС, така и онези извън него;

26.

Призовава Комисията да насърчава целите на ОПОР, по-конкретно целта за постигането на горепосочения максимален устойчив добив за всички рибни запаси най-късно до 2020 г. и да насърчава възприемането, по отношение на държави извън ЕС, на подход ориентиран към опазването на екосистемата;

27.

Приканва Комисията, в сътрудничество с крайбрежните държави, да ускори обмена на най-добри практики за опазване и да насърчава създаването на защитени морски територии („зони за възстановяване“) с цел възстановяване на най-застрашените видове;

28.

Призовава Комисията да насърчава целите на Рамковата директива за морската стратегия по отношение на държави извън ЕС, граничещи с Адриатическо и Йонийско море, по-конкретно да постигне или поддържа добър екологичен статус на морската среда най-късно до 2020 г.

29.

В това отношение призовава Комисията да насърчава онези държави членки, граничещи с Адриатическо и Йонийско море да разработят и приложат морски стратегии, които възприемат подход, ориентиран към опазване на екосистемата и гарантират включване на свързани с опазването на околната среда аспекти в различните политики, оказващи въздействие върху морската среда, като отчитат трансграничните последици, които съседните трети държави оказват върху качеството на морските води;

30.

Припомня, че както по линия на бъдещия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), чрез неговата програма за събиране на данни, така и в рамките н различните изследователски програми на Съюза, е налично финансиране за подобряване на проучването на морската среда, включително на морските видове и за въвеждане на по-усъвършенствани иновации и по-добри практики в риболовните дейности; следователно призовава държавите членки да предложат проекти в посочените области и счита, че засилено сътрудничество между отделните крайбрежни държави, независимо дали последните са членки на ЕС, чрез проекти, предложени от държавите членки може да доведе до изключително интересни инициативи, от които може да се възползва целия Адриатическо-йонийски басейн;

31.

Призовава Комисията да извърши оценка на възможността за създаване, в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и въз основа на опита, придобит чрез FEMIP (17), на специална линия за финансиране за изпълнението на мерките и целите, предвидени в тази стратегия, така че да се избегне допълнително усложняване на материята чрез приемане на нови бюджетни инструменти; призовава също Комисията да разгледа също така възможността да се използват проектни облигации и публично-частни партньорства като непосредствено подходящи финансови инструменти;

32.

Призовава Комисията да предложи създаването на конкретни консултативни органи за Адриатическо и Йонийско море в рамките на вече създадения Регионален консултативен съвет за Средиземноморието, въз основа на положителния опит от „морските райони“, установени в италиански води (18) (като риболовната зона в северната част на Адриатическо море, създадена през 2012 г. за целите на съвместно и координирано управление на риболовната зона в северната част на Адриатическо море от политическа, икономическа, социална и екологична гледна точка);

33.

Призовава Комисията да включи в бъдещото законодателно предложение относно планирането на морското пространство разпоредби, задължаващи държавите членки да въведат мерки с цел консолидиране на действащата на съответната национална територия нормативна уредба в областта на околната среда и защитата на туризма, а по отношение на областите, които не са подложени на ограничения — мерки с цел приемане на „планиране на устройството на морските райони“, които да определят допустимостта и съвместимостта на използването и заемането на тези райони с оглед улесняване достъпа до области, подходящи за дейности в сектора на аквакултурите;

34.

Призовава Комисията да създаде специален работен план за Адриатическо и Йонийско море, като определи бъдещи цели в този регион, както това е в процес на реализация в проекта за Средиземно море; подчертава, че посоченият работен план следва да се разглежда като проект, допустим за финансиране по ЕФМДР;

35.

Настоятелно призовава Комисията да установи набор от санкции, за да гарантира, че държава членка, която не изпълнява задълженията си за събиране и предаване на данни или не е в състояние да се справи с проблемите с незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, осъществяван в нейни води или от нейния риболовен флот, може да бъде санкционирана;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/37

—

като взе предвид член 286 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид резолюцията си от 5 септември 2006 г. относно Специален доклад № 5/2005 на Сметната палата относно разноските на Парламента, Комисията и Съвета за устен превод (1),

—

като взе предвид Специален доклад № 5/2005 на Европейската сметна палата, озаглавен „Разходи за устен превод, възникнали в Парламента, Комисията и Съвета, съвместно с отговорите на институциите“ (2),

—

като взе предвид съобщението до членовете на Бюрото, озаглавено „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие — изпълнение на решението относно бюджета на Европейския парламент за 2012 г.“,

—

като взе предвид доклада на генералния секретар на Европейския парламент от 9 април 2013 г., озаглавен „Подготовка за комплексност: Европейският парламент през 2025 г. — Отговорите“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A7-0233/2013),

A.

като има предвид, че многоезичието е един от най-важните основни елементи на Европейския парламент и на Съюза като цяло и че то осигурява зачитането на културното и езиковото разнообразие, както и равнопоставеността на гражданите на ЕС с различен произход и от различна среда;

Б.

като има предвид, че принципът на многоезичието в Европейския парламент представлява основата на политическата, съзаконодателната и комуникативната дейност на този орган;

В.

като има предвид, че принципът на многоезичието в Европейския парламент предпазва от ненужно нарушаване на пасивното избирателно право на европейските граждани в изборите за Европейски парламент;

Г.

като има предвид, че многоезичието гарантира правото на гражданите да общуват с Парламента на всеки един от официалните езици на ЕС, като по този начин им позволява да упражняват своето право на демократичен контрол;

Д.

като има предвид, че езиковите служби на Парламента улесняват комуникацията и по този начин осигуряват достъпността на Парламента за всички граждани на Европа, като гарантират прозрачност в рамките на уникалната многоезична структура на Съюза, основаваща се на 24 официални езика;

Е.

като има предвид, че Правилникът за дейността на Парламента постановява, че членовете на ЕП имат право да се изказват на официален език по техен избор и че изказванията им ще се превеждат устно на останалите официални езици, като по този начин се зачита демократичното право на гражданите да бъдат избирани за членове на Европейския парламент, независимо от езиковите им умения;

Ж.

като има предвид, че в резултат на последователни разширявания предизвикателството, свързано с многоезичието, достигна съвършено нови измерения по отношение на размери, комплексност и политическо значение, и като има предвид, че всеобхватното прилагане на многоезичието води, естествено, до високи и нарастващи разходи за Парламента и следователно за жителите на Съюза;

З.

като има предвид, че по отношение на бюджета на Парламента за 2012 г. бяха необходими значителни икономии, включително намаляване на разходите за услугите по писмен превод с 10 милиона евро годишно, така че да се ограничи нарастването на бюджета до 1,9 % в сравнение с предходната година;

1.

Потвърждава, че Европейският съюз е единственият правен субект в света, който води официална политика на многоезичие въз основа на 24 официални езика с общо 552 езикови комбинации, които трябва да бъдат обхванати; приветства във връзка с това изключително високото качество на услугите по устен превод на Парламента, но счита, че следва да бъдат потърсени начини за намаляване на тежестта, породена от комплексната структура на многоезичието, както и на свързаните с него значителни и непрекъснато нарастващи разходи;

2.

Отбелязва, че от всички езици, използвани при устни изказвания по време на заседанията в Страсбург и Брюксел, в периода от септември 2009 г. до февруари 2013 г. английският език е ползван 26 979 минути (29,1 %), немският — 12 556 минути (13,6 %), френският — 8 841 минути (9,5 %), естонският — 109 минути (0,1 %), а малтийският — 195 минути (0,2 %);

3.

Подчертава, че както пленарните заседания, така и заседанията на комисиите могат да бъдат публично достъпни за всички граждани чрез излъчванията в реално време по интернет или видеоизлъчванията при поискване — новите медии, чрез които се увеличава прозрачността на дейността на Европейския парламент за гражданите на ЕС — и че наличността им на всички официални езици подчертава демократичния и мултикултурен характер на Парламента;

4.

Отбелязва, че някои многонационални организации, като например Обединените нации и Организацията на Северноатлантическия договор, работят само на междуправителствено равнище и нямат законодателни функции; отбелязва във връзка с това, че ООН, в която членуват 192 държави, работи на шест официални езика, а НАТО, с 28 държави членки, използва основно английски език, макар и официалните езици на организацията да са два;

5.

Подчертава обаче, че Парламентът е политически орган, който се избира пряко и чиито членове се избират независимо от езиковите им умения; потвърждава следователно правото на всеки член на ЕП да се изказва на официален език по свой избор като основен принцип на начина на действие на Парламента;

6.

Отбелязва, че практическите последствия от използването на официални езици в Европейския парламент са изложени в „Кодекса за поведение относно езиковото многообразие“, актуализиран през 2008 г.; отбелязва факта, че концепцията за „контролирано пълно езиково многообразие“, залегнала в Кодекса, запазва равнопоставеността на членове и граждани; посочва, че прилагането на пълното многоезичие, основаващо се на принципа „устен превод по заявка“, в дългосрочен план ще зависи от това, до каква степен ползвателите на езикови услуги са осведомени относно разходите, необходими за предоставяне на тези услуги, и следователно до каква степен чувстват отговорност за използването им по възможно най-добрия начин;

7.

Счита, че принципът на добро финансово управление трябва да се прилага и по отношение на услугите по устен превод, както и че в интерес на европейските данъкоплатци, които очакват максимална рентабилност, следва непрестанно да се извършва критичен анализ на възможностите и начините за подобряване на ефективността и за контролиране или ограничаване на разходите;

8.

Отбелязва решението относно „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие — Устни преводи“, взето от Бюрото през 2011 г., с което се повишава ефективността на услугите по устен превод и се намаляват разходите за тях както следва:

9.

Приветства факта, че в резултат на тези мерки бюджетните средства, предназначени за услугите по устен превод в Парламента, вече намаляват; посочва, че за 2010 г. бюджетният резултат е 54 990 000 EUR, че за 2011 г. той е 56 964 283 EUR, и че понастоящем възлиза на 47 000 000 EUR за 2012 г., въпреки че окончателният резултат за 2012 г. ще стане известен едва на 31 декември 2013 г. и може да е по-висок;

10.

Отбелязва, че прогнозираният размер на бюджета на ГД за устни преводи за 2013 г. възлиза на 58 000 000 EUR, от които 53 000 000 EUR са свързани пряко с услугите по предоставяне на устен превод; изисква да бъде осведомяван подробно и редовно относно конкретните резултати на инициативата „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“ за бюджета за 2013 г., преди всичко по отношение на очакваните намаления или спадане на разходите;

11.

Отбелязва освен това, че въпреки че разходите за службите за устен превод на Парламента през тригодишния период, приключил в края на 2012 г., възлизат на 157 954 283 EUR, при сравняването на бюджетните резултати за 2010 и 2012 г. се установява спад от 17 %; отбелязва, че интелигентните икономии, постигнати при услугите по устен превод, не са представлявали заплаха за многоезичието и настоява за осигуряване на равен достъп до езикови услуги за членовете и за поддържане на подходящи условия на труд за съответните служби;

12.

Приветства факта, че прогнозите относно приходите и разходите на Парламента за 2014 финансова година предвиждат намаляване на разходите за устен превод по време на изборна година с 23 % спрямо бюджета от 58 000 000 EUR за 2013 г.; изисква подробна информация, която да доказва, че предложените съкращения са осъществими и че отличното качество на устния превод може да бъде запазено;

13.

Подчертава, че с прилагането на „ефективното по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“ са постигнати значителни икономии в резултат на по-равномерното разпределяне на заседанията на комисиите през седмицата, без да се намалява общият брой на заседанията на комисиите; отбелязва, че вследствие на това общият брой човекодни устен превод отбелязва спад от 105 258 (107 047 386 EUR) през 2011 г. на 97 793 (100 237 825 EUR) през 2012 г., което представлява икономии в размер на 6 809 561 EUR;

14.

Отбелязва със загриженост, че съгласно докладите относно Кодекса за поведение относно езиковото многообразие равнището на късно анулиране на заявки за услуги по устен превод от страна на комисиите, делегациите и политическите групи продължава да бъде високо и като цяло нараства, както показват следните данни:

15.

Отбелязва със загриженост, че ако в последния момент не се предприеме преразпределяне на някои устни преводачи, потенциалните разходи, причинени от тези случаи на късно анулиране, биха представлявали значителен дял от общия бюджет за устни преводи; във връзка с това отбелязва, че суми в размер на 4 350 000 EUR през 2011 г. (7,6 % от бюджета за устни преводи) и 5 480 000 EUR през 2012 г. (11,9 % от бюджета за устни преводи) са щели да бъдат изразходвани за услуги по устен превод, осигурени и впоследствие анулирани след изтичане на крайния срок, определен в Кодекса за поведение относно езиковото многообразие; призовава Бюрото да представи на комисията по бюджетен контрол подробен анализ на нарастващата тенденция за късно анулиране на заявки и да въведе механизъм за повишаване на осведомеността относно загубата на ресурси вследствие на късно анулиране и за значително намаляване на броя и процента на тези случаи на анулиране;

16.

Отново заявява, че успоредно с поддържането на висок стандарт на работа е необходимо езиковите ресурси да се използват по-ефективно и разходите за тях да се контролират, като се разглежда общата работна натовареност на всеки езиков отдел и се гарантира намаляването на разходите, породени от късното анулиране на заявки за заседания и посещения на делегации с устен превод в нарушение на крайните срокове, определени в Кодекса за поведение; настоятелно призовава комисиите, делегациите и политическите групи да бъдат осведомени за правилата, определени в Кодекса за поведение;

17.

Призовава Бюрото да изготви система на по-нататъшни мерки за противодействие на късното анулиране на заявките за ползване на услуги по устен превод;

18.

Призовава администрацията да използва цялостно и ефективно актуализираните езикови профили на членовете на ЕП при организирането на езиковите услуги за комисиите, делегациите и политическите групи както на местата на работа на ЕП, така и извън тези места; настоява езиковите профили на всички членове на ЕП да се актуализират всяка година; освен това посочва, че копие от актуализираните профили следва да се изпраща на секретариатите на комисиите, делегациите, политическите групи и работните групи;

19.

Настоява услуги по устен превод на официален език по време на посещения на делегации да се предоставят само при изрично писмено искане от страна на участващ в делегацията член на Европейския парламент, като се спазва надлежно решението на Бюрото на Парламента от декември 2011 г. относно „Ефективно по отношение на ресурсите пълно езиково многообразие“; подчертава, че при посещения на делегации броят на устните преводачи следва да бъде сведен до абсолютния минимум, като се спазват съответните действащи разпоредби;

20.

Припомня предложението на генералния секретар за въвеждане на мерки за повишаване на осведомеността сред потребителите на услуги по устен превод, включително комисиите, делегациите и политическите групи, и очаква по-нататъшни подробни предложения за повишаване на осведомеността относно разходите за късно анулиране;

21.

Призовава администрацията и занапред да изисква от ръководителя на екипа от устни преводачи да изготвя в края на всяко заседание и в споразумение със секретариата на заседанието списък със заявените, но неизползвани услуги по устен превод; отбелязва, че копие от този списък следва да бъде изпращано на секретариата на съответното заседание; счита, че в този списък следва да се отчитат и ползвателите на излъчванията в реално време по интернет и на видеоизлъчванията при поискване;

22.

Отбелязва новата услуга за осигуряване на персонален преводач (Interpretation ad personam, IAP), която се предлага на членовете на ЕП и е въведена въз основа на пилотен проект, започнал през 2010 г.; отбелязва, че тази нова услуга е породила разходи в размер на 157 000 EUR през 2011 г. и 115 000 EUR през 2012 г.; изразява убеждението си, че тази услуга следва да се преразгледа, за да се потърсят начини тя да бъде подобрена;

23.

Приветства факта, че през последните години службите по устен превод са повишили ефективността и са намалили разходите си, като същевременно са запазили отлично качество на работа; подчертава, че разходите за устни и писмени преводи продължават да представляват значителен дял от бюджета на Парламента, и поради това изразява убеждението си, че предизвикателството на многоезичието на разумна цена изисква постоянното внимание на Парламента;

24.

Изразява убеждението си, че комисията по бюджетен контрол следва да бъде информирана редовно относно промените на разходите за устен превод; изисква ежегодният доклад относно Кодекса на поведение, който се изготвя от службите по устен превод и се изпраща на генералния секретар, да бъде предоставян на членовете на тази комисия;

25.

Счита, че доколкото това е възможно, следва да се избягват ситуациите, при които преводът на определени езици се предлага, без да бъде използван; подчертава необходимостта от мерки за намаляване на разходите за ненужен устен превод по време на заседания и поради това призовава за разработването и спешното прилагане на система за предотвратяване на ситуации, при които се осигурява превод на езици, които в действителност не се използват на дадено заседание или не се заявяват от ползватели на излъчването в реално време по интернет;

26.

Изразява очакването си генералният секретар да представи до края на годината подробен анализ на езиците, на които се предоставя устен превод и които се осигуряват на всички заседания на (работни) групи, комисии и делегации, и на езиците, използвани действително на тези заседания, както и преглед на дерогациите от общите правила за превод, приети от Бюрото на 12 март 2012 г. (3), поискани и предоставени за посещения на делегации;

27.

Призовава Бюрото до края на годината да приеме по-нататъшно решение относно многоезичието, по-специално като разгледа възможните сценарии за „устен превод по заявка“ и очакваното в резултат на това повишаване на ефективността;

28.

Поради това призовава Сметната палата да представи на Парламента в разумен срок и най-късно до март 2014 г. специален доклад относно разходите за устен и писмен превод на Парламента, Комисията и Съвета, като направи оценка на финансовото управление в тази област и актуализира фактите, установени в нейния Специален доклад № 5/2005; освен това отбелязва, че такъв доклад би могъл да бъде изготвян редовно и да се използва за процедурата по освобождаване от отговорност; отново подчертава, че този доклад следва да предоставя информация относно това дали съответните институции разполагат с подходящи инструменти и процедури, за да гарантират, че:

29.

Отбелязва също така, че този последващ доклад следва внимателно да съпостави разходната ефективност на службите по устен превод на Парламента с тази на службите по устен превод на Съвета и на Комисията и да сравни действителните разходи на службите по устен превод на трите институции с тези от референтния одитен период;

30.

Освен това настоятелно призовава Парламента да предприеме като приоритет действия по отношение на високия дял на случаи на късно анулиране и приканва Бюрото да представи подробен план за действие за намаляване на тези случаи;

31.

Отново заявява, че междуинституционалното сътрудничество е от съществено значение за обмена на най-добри практики, които насърчават ефективността и позволяват осъществяването на икономии; счита, че следва да се подобри междуинституционалното сътрудничество по отношение на устните преводи; призовава за извършването на задълбочен преглед, като се даде приоритет на по-ефективното споделяне на наличните ресурси между всички институции и на конкретни мерки в областта на външния устен превод;

32.

Подчертава значението на софтуерните приложения като инструменти за управление и настоятелно призовава за тази цел в бюджета за следващата година да се отдели по-голямо финансиране; отбелязва, че може да се постигне по-високо равнище на ефективност, ако на административните служби на Парламента се предостави подходяща информация във връзка с управлението; изразява съжаление, че някои генерални дирекции все още изостават по отношение на съществуващите софтуерни приложения въпреки подобренията в сектора на ИТ от 2010 г. насам;

33.

Призовава съответните служби да направят оценка на това дали постигнатото значително подобрение на ефективността в областта на устния превод може да служи като пример за подобрения в други генерални дирекции;

34.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/42

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 23 октомври 2012 г., озаглавено „За цялостна европейска нормативна уредба в областта на хазартните игри по интернет“ (COM(2012)0596),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 януари 2011 г., озаглавено „Развиване на европейското измерение в спорта“(COM(2011)0012),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г. относно европейското измерение в спорта (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно хазарта по интернет на вътрешния пазар (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2009 г. относно почтеността на онлайн хазарта (4),

—

като взе предвид декларацията от Никозия от 20 септември 2012 г. относно борбата с уреждането на изхода от спортни срещи,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2010 г. и докладите за постигнатия напредък на френското, шведското, испанското и унгарското председателство относно рамката за хазартните игри и залаганията в държавите — членки на ЕС,

—

като взе предвид подготвителното действие, озаглавено „Европейски партньорства в областта на спорта“, и по-конкретно изследователски проекти с акцент върху предотвратяването на уреждането на изхода от спортни срещи чрез предоставяне на образование и информация на заинтересованите участници,

—

като взе предвид членове 51, 52 и 56 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид Протокола относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложен към ДФЕС,

—

като взе предвид съдебната практика, развита от Съда на Европейския съюз, в която в конкретната област на организирането на хазартни игри Съдът с особено внимание признава защитата на потребителите, предотвратяването на измамите и на подтикването на гражданите към прекалено харчене във връзка с игрите, както и най-общо необходимостта от предотвратяване на нарушенията на обществения ред, като причини от първостепенен обществен интерес, които могат да обосноват ограничения на свободата на предоставяне на услуги (5),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2012 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по култура и образование и на комисията по правни въпроси (A7-0218/2013),

А.

като има предвид, че хазартните игри не са обичайна икономическа дейност поради своето потенциално отрицателно социално въздействие, което включва: пристрастеност към хазартните игри, последиците и разходите от което са трудни за прогнозиране; организирана престъпност; изпиране на пари; уреждането на изхода от спортни срещи; като има предвид, че хазартните игри по интернет могат да крият по-голям риск от пристрастяване, отколкото традиционните хазартни игри извън интернет, наред с другото поради улеснения достъп и липсата на обществен контрол, но че в тази връзка са необходими допълнителни проучвания и данни; отбелязва, че поради това някои правила на вътрешния пазар, включително свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, както и принципът на взаимно признаване, не възпрепятстват държавите членки при определянето на техни собствени допълнителни мерки за защита на играчите;

Б.

като има предвид, че член 35 от Хартата на основните права на Европейския съюз установява задължението за опазване на човешкото здраве при определянето и изпълнението на всички политики и дейности на Съюза;

В.

като има предвид, че член 169 от ДФЕС задължава ЕС да осигури висока степен на защита на потребителите;

Г.

като има предвид, че поради особения характер на сектора на хазартните игри в интернет защитата на човешкото здраве и на потребителите трябва да бъде основен ръководен принцип при изготвянето на препоръки на равнище ЕС, както и на национално законодателство;

Д.

като има предвид, че при надлежното зачитане на принципа на субсидиарност, държавите членки имат право да определят как да се организира и регулира предлагането на услуги за хазартни игри по интернет в съответствие със собствените си ценности и цели от общ интерес, към които се стремят, при спазване на законодателството на Съюза;

Е.

като има предвид, че поради специфичния си характер и при прилагане на принципа на субсидиарност предоставянето на услуги в областта на хазартните игри по интернет не е обект на специфични за сектора разпоредби на равнище ЕС е изключено от директивите относно услугите и правата на потребителите, но въпреки това продължава да бъде обект на редица подзаконови нормативни актове на ЕС като Директивата за защита на личните данни, Директивата за неприкосновеността на личния живот и електронните съобщения и Директива за нелоялните търговски практики;

Ж.

като има предвид, че пазарът на хазартни игри по интернет се различава от другите пазари заради произтичащите опасности, свързани със защитата на потребителите и борбата с организираната престъпност, както многократно е било отбелязвано от Съда на ЕС;

З.

като има предвид, че Съдът потвърди, че предлагането на игри на късмета или на хазартни игри е икономическа дейност от особено естество, в която може да има обосновани ограничения поради по-висши съображения от общ интерес, като например защитата на потребителите, предотвратяването на измами, борба срещу изпирането на пари или опазването на обществения ред и на общественото здраве; като има предвид, че всички наложени му ограничения трябва да бъдат в съответствие с ограниченията, предвидени по силата на ДФЕС, така че да бъдат съизмерими с преследваните цели и да не бъдат дискриминиращи;

И.

като има предвид, че повече от всеки друг път държавите членки споделят общи тревоги по отношение на отрицателното въздействие на незаконните хазартни игри по интернет върху обществото и националните им икономики като цяло, които се изразяват основно в защита на малолетните и непълнолетните лица и уязвимите социални групи, справяне с проблемите на пристрастяването и борба с престъпността и укриването на данъци;

Й.

като има предвид, че трансграничният характер на хазартните игри по интернет, както и свързаните с това рискове по отношение на защитата на потребителите, предотвратяването на измами и прилагането на правото срещу незаконни дейности, като например изпирането на пари и уреждането на мачове, както и необходимостта от провеждане на борба срещу свързаните с хазарта незаконни дейности, изискват по-добре координирани между държавите членки действия на равнище ЕС;

К.

като има предвид, че въвеждането на механизми за контрол на спортните състезания и финансовите потоци, както и на надзорни механизми, е от съществено значение;

Л.

като има предвид, че понастоящем има нужда от цялостен преглед на сектора на хазартни игри по интернет по отношение на сведенията и данните относно националното и трансграничното, европейското и световното, законното и незаконното предлагане;

M.

като има предвид, че формата на реклама на хазартни игри по интернет е различна в отделните държави членки или изобщо не е регулирана;

1.

Счита, че, за да се гарантира висока степен на защитата на потребителите, особено на най-уязвимите, наличието на справедливо и законно предлагане на услуги в областта на хазартните игри, както е определила всяка държава членка съгласно правото на Съюза, може да намали социалните разходи и неблагоприятното въздействие на хазартните дейности;

2.

Предупреждава, че хазартните игри могат да доведат до опасно пристрастяване — въпрос, който ще трябва да бъде разглеждан във всяко законодателно предложение в интерес на потребителите;

3.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия срещу незаконните хазартни игри, предлагани на територията на държавите членки; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да отправи призив към държавите членки да предприемат правоприлагащи мерки срещу предложения за незаконни хазартни игри в планираните си препоръки относно защитата на потребителите и рекламата;

4.

Счита, че съществува опасна връзка между ситуациите на тежка икономическа криза и увеличаването на хазарта; подчертава, че изключително тежките настоящи социални и икономически условия са допринесли в най-голяма степен за особено бързото му разпространение, най-вече сред бедните обществени прослойки, и че поради това съществува необходимост от тясно и постоянното наблюдение на явлението на зависимост, както и на проблемите, свързани с хазарта;

5.

Потвърждава, че хазартните игри по интернет са форма на използване на спорта за търговски цели, и предвид факта, че секторът постоянно се развива в крак с технологичните иновации, държавите членки са изправени пред затруднения при контролирането му, предвид специфичното естество на интернет, което създава риск от нарушаване на правата на потребителите и от това, секторът да бъде предмет на разследване в контекста на борбата срещу организираната престъпност;

6.

Подчертава факта, че независимо от начина, по който държавите членки решават да организират и регулират предлагането на услуги в областта на хазартните игри по интернет на национално равнище, трябва да се гарантира висока степен на защита на човешкото здраве и на потребителите; призовава Комисията да продължи да проучва мерките на равнище ЕС за защита на уязвимите потребители, включително официално сътрудничество между регулаторните органи в държавите членки; подчертава, че експертната група следва да гарантира, че достъпът на малолетни до хазартните игри по интернет ще бъде невъзможен; приканва държавите членки да задължават операторите, имащи лиценз от държавите членки, да поставят на видно фиксирано място в своя уебсайт логото, което е знак за доверие на регулаторния орган;

7.

Изисква от Комисията да проучи какво може да бъде направено за прекратяване на практиката, при която някои дружества, установени в друга държава членка, предлагат на пазара хазартни игри по интернет например чрез сателитни телевизионни програми или рекламни кампании в друга държава членка, в която не притежават лиценз за предлагане на тези услуги;

8.

Призовава операторите да бъдат задължавани да обявяват ясни, забелязващи се и изрични предупреждения към малолетните и непълнолетните лица, че е незаконно да играят хазартни игри по интернет;

9.

Счита, че следва да се предприемат мерки за гарантиране, че вследствие на хазарта гражданите в неравностойно социално положение не затъват още повече в екзистенциален недоимък;

10.

Счита, че са необходими допълнителни изследвания и данни, за да се предаде количествено измерение на пристрастеността към хазартните игри и на рисковете, свързани с различните форми на хазарт; призовава всички държави членки и Комисията да осъществят допълнителни координирани проучвания, за да разберат същността на проблема, свързан с хазартните игри; отбелязва, че операторите на хазартни игри носят отговорността да дадат своя принос за предотвратяване на пристрастяването към хазартните игри;

11.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки и по целесъобразност чрез експертна група, да проучи възможността за широко взаимодействие на равнище ЕС между националните регистри за самоизключване, включващи наред с другото самоизключването, личните загуби и времевите ограничения, и достъпни за националните органи и лицензираните оператори на хазартни игри, така че всеки потребител, който се самоизключва от списъка с играчи на даден оператор на хазартни игри или надхвърли лимита за залагания, да има възможност да се самоизключи автоматично от всички други лицензирани оператори на хазартни игри; подчертава факта, че всеки механизъм за обмен на лична информация относно проблемните комарджии трябва да подлежи на строги правила за защита на данните; подчертава значимостта на дейността на експертната група за предпазване на гражданите от пристрастяване към хазартни игри; подчертава, че за да бъдат потребителите наясно със собствената си хазартна дейност, този регистър следва да показва на потребителя цялата информация, отнасяща се до неговата история на хазартните игри, всеки път, когато той/тя започне да играе;

12.

Препоръчва да се направи ясно разграничаване между хазартни дейности и други форми на развлечение в интернет; услугите, които комбинират отличителни свойства на сектора на хазартните игри, трябва да попадат в обхвата на съответните нормативни уредби, свързани с хазартните игри, и да съблюдават изцяло механизмите за проверка на възрастта и самоличността;

13.

Отбелязва, че инициативите за саморегулиране може да послужат като добър принос за определяне на съдържанието на общите стандарти; отново заявява позицията си, че в една чувствителна област като хазарта саморегулирането може единствено да допълни, но не и да замени националните разпоредби;

14.

Призовава Комисията да разгледа прилагането на задължителен контрол на идентификацията от трета страна, за да се изключи участие в игрите на малолетни и непълнолетни лица или такива, които използват фалшива самоличност; е на мнение, че това, наред с другото, би могло да бъде проверка на номера на социалната осигуровка, информация за банкова сметка или друг уникален идентификатор, като отбелязва, че подобна идентификация следва да се извършва преди започване на каквато и да хазартна дейност;

15.

Счита, че следва да се гарантира по-голяма сигурност на софтуера, който се използва за хазартни игри по интернет, и смята за целесъобразно приемането на минимален общ сертификат на ЕС за осигуряване на приемането на същите параметри и стандарти;

16.

Обръща внимание на необходимостта от разработване на ефикасни методи за надзор над залаганията, като се има предвид скоростта, с която се развива онлайн средата, но също така изтъква колко е важно да се защитят от злоупотреби личните данни на ползвателите;

17.

Счита, че общите стандарти за хазартните игри по интернет следва да обхванат правата и задълженията както на доставчиците на услуги, така и на потребителите, да гарантират високо равнище на защита на гражданите и потребителите, по-конкретно на малолетните и непълнолетните лица и други уязвими лица, и предотвратяването на подвеждащи и прекомерни реклами; насърчава сдруженията на европейските оператори на хазартни игри да разработят и приемат саморегулиращи се кодекси на поведение;

18.

Призовава Комисията да включи в своята препоръка изискване, че операторите на хазартни игри следва да бъдат задължени активно да насърчават използването на самоограничения по време на регистрацията, както и в случаите на повтарящи се загуби;

19.

Препоръчва да бъдат въведени единни и общи европейски стандарти за сигурност по отношение на електронната идентификация и услугите в областта на трансграничните електронни проверки; приветства предложението на Комисията за директива относно електронната идентификация и електронното удостоверяване на автентичността, която ще даде възможност за оперативна съвместимост на националните схеми за електронна идентификация, където съществуват такива; следователно призовава държавите членки за рационализиране на процедурите за регистрация и идентификация и за подобряване на тяхната ефективност, по-специално за да се гарантира наличието на ефективни механизми за идентификация и да се предотврати наличието на повече от една регистрация на играч, както и достъпа на малолетните и непълнолетните лица до уебсайтове за хазартни игри по интернет; препоръчва държавите членки да обменят помежду си добри практики по отношение на мерките за прилагане като изготвянето на бели и черни списъци на незаконните уебсайтове за залагания , съвместното определяне на сигурни и проследими решения за извършване на плащанията и да разгледат доколко е изпълнимо блокирането на финансовите сделки, за да се защитят потребителите срещу незаконните оператори;

20.

Призовава държавите членки и операторите да насърчават отговорната реклама на хазартните игри по интернет; приветства инициативата на Комисията за приемане на препоръка за отговорна реклама на хазартни игри; призовава Комисията да включи общи минимални стандарти, които осигуряват достатъчна защита за уязвими потребители; препоръчва рекламата да бъде отговорна, да съдържа ясни предупреждения за рисковете от пристрастяване към хазартни игри и да не бъде нито прекомерна, нито разположена върху съдържание, което е конкретно предназначено за малолетни и непълнолетни лица, или на места, на които има по-висока степен на риск да бъде насочена към малолетните и непълнолетните, какъвто е по-специално случаят с рекламите в социалните медии;

21.

Призовава за определяне и прилагане на мерки за придобиване и засилване на медийната грамотност на децата и младите хора; счита, че въвеждането на курсове в училище, насочени към младите хора, относно най-добрите приложения на интернет може да повиши уменията на потребителите да се защитят срещу пристрастяване към услуги в областта на хазартните игри по интернет;

22.

Подчертава важната роля на образоването, консултативното обслужване и родителите за повишаването на осведомеността относно хазартните игри по интернет и техните последствия за малолетните и непълнолетните лица;

23.

Призовава Комисията и държавите членки да въведат ефективни мерки за повишаване на осведомеността за рисковете от пристрастяване към хазартните игри, насочени по-специално към младите хора;

24.

Призовава за социално отговорна реклама на хазартни дейности по интернет, която да бъде разрешена само за законни хазартни игри; счита, че никога не следва да бъде разрешено рекламирането на услугите в областта на хазартните игри по интернет посредством преувеличаване на възможностите за печалба, така че да се създаде лъжливо впечатление, че хазартните игри са разумна стратегия за подобряване на личното финансово състояние; счита, че рекламата следва да съдържа ясна информация за последствията от патологичната зависимост от хазарта;

25.

Подчертава, че определянето на безвреден формат за реклама и на правила за нейното разпространение е ключът към предпазване на лицата под 18 години от хазартните игри и към борба с проблемната и патологична зависимост от хазарта;

26.

Подчертава, че мерките за защита на потребителите следва да бъдат подкрепени от комбинация от превантивни правоприлагащи мерки и правоприлагащи мерки в отговор на конкретен проблем, за да се намали контакта на гражданите с неоправомощени оператори; подчертава колко важно е съвместното определяне на понятието за законни оператори на хазартни игри, така че държавите членки, в съответствие с правота на ЕС, да упълномощават само онези оператори, които отговарят поне на следните изисквания и следователно се считат за законни:

27.

Счита, че процесът на регистрация следва като задължителен елемент да включва определен от съответния участник максимален размер на загубите за определен период от време; този елемент следва да присъства поне при игри, които се провеждат често;

28.

Подчертава, че от една страна операторите на хазартни игри по интернет следва във всички случаи да спазват националните закони на държавите членки, в които се организират тези игри, а от друга страна, че държавите членки следва да запазят правото за налагане на ограниченията, които те счетат за необходими и обосновани, насочени срещу незаконните хазартни игри по интернет, с цел да се приложи националното законодателство и да се прекрати достъпът до пазара за незаконните оператори на хазартни игри;

29.

Признава, че в съответствие с принципа на субсидиарност държавите членки разполагат с правомощия да определят как предлагането на услуги в областта на хазартните игри по интернет да бъде организирано и регулирано на национално равнище, както и с правомощия да прилагат всички мерки, които счетат за необходими, срещу незаконните услуги в областта на хазартните игри, като спазват основните принципи на Договора за ЕС; отчита, че такова законодателство трябва да бъде съразмерно, последователно, прозрачно и недискриминационно; отбелязва необходимостта от по-последователни политики на ЕС за решаване на проблемите, свързани с трансграничното естество на хазартните игри по интернет;

30.

Отбелязва, че Комисията е изпратила писма до редица държави членки с искане за подробна информация относно тяхното настоящо законодателство в областта на хазарта; призовава Комисията да продължи диалога с държавите членки; отбелязва работата на Комисията по отношение на производствата за нарушения и жалбите, заведени срещу някои държави членки; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да продължи да наблюдава и налага спазването на правото на ЕС от страна на националните законодателства и практики, както и да възбуди производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу тези държави членки, за които се установи, че нарушават правото на ЕС; зачита решението на държавите членки във връзка с установяването на монополи в този сектор, при условие че в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз те подлежат на стриктен държавен контрол и гарантират особено високо равнище на защита на потребителите, че дейностите им съответстват на целите от общ интерес и че по последователен начин намаляват възможностите за хазартни игри;

31.

Призовава Комисията, държавите членки и експертната група относно услугите в областта на хазартните игри да разработят координирани мерки и стратегии, в т.ч. обмен на добри практики за изследване и борба с феномена на избягването на данъци от страна на оторизираните оператори, които работят на пазара на ЕС, но седалищата им се намират в данъчни убежища във или извън рамките ЕС;

32.

Отбелязва рисковете, които биха могли да възникнат от достъпа на потребителите до незаконни услуги за хазартни игри по интернет; призовава Комисията и държавите членки да обсъдят, като част от дейността на експертната група относно услугите в областта на хазартните игри, социалните разходи, произтичащи от разрешаването на регулирани хазартни дейности, спрямо неблагоприятните последици от действията на потребители, които прибягват до незаконни оператори;

33.

Подчертава, че тези държави членки, които са избрали да отворят своите сектори на хазартни игри по интернет, трябва да осигурят прозрачни и сигурни от правна гледна точка процедури за заявленията за получаване на лиценз, въз основа на обективни и недискриминационни критерии, изцяло съответстващи на законодателството на ЕС и с достатъчна и стриктна защита на гражданите и потребителите;

34.

Призовава експертната група относно услугите в областта на хазартните игри и Комисията да улеснят, доколкото е възможно, потока от данни между регулаторите в държавите членки, с цел да обменят най-добри практики и информация, свързани със създаването на обща система за идентификация на играчите, мерките за правоприлагане срещу незаконни оператори, засилването на защитата на потребителите, отговорното рекламиране, създаването на бели и черни списъци, предотвратяването на уговарянето на спортни срещи и създаването на механизми за самоизключване, които включват, наред с другото, лични времеви и парични граници, приложими в целия ЕС; призовава Комисията да осигури на експертната група предимството да се ползва от възможно най-обширните експертни познания при развиването на дейността й; настоятелно приканва държавите членки да възобновят диалога относно услугите за хазартни игри по интернет във форума на работната група на Съвета по установяването и услугите;

35.

Призовава Комисията винаги да включва експерти, специализирани в областта на проблемите, свързани с проблемната или патологичната склонност към хазартни игри, в експертните групи и консултациите;

36.

Счита, че сътрудничеството и обменът на добри практики между национални експерти от социалната и здравната сфера, специализирани в областта на проблемите, свързани с проблемната или патологичната склонност към хазартни игри, следва да се засилят на европейско равнище;

37.

Подчертава, че докато ефективният обмен на информация между разследващите органи е важен за успешното правоприлагане, дейността за борба срещу уреждането на резултати от спортни срещи е необходимо да бъде в съответствие с националните и европейските законови и подзаконови актове в областта на защитата на личните данни;

38.

Насърчава държавите членки, в контекста на дейността на експертната група, да работят в тясно сътрудничество с Комисията, както и помежду си, с цел координиране на действията за борба с неразрешеното предлагане на трансгранични услуги за хазартни игри и прилагане на плана за действие, съдържащ се в съобщението на Комисията относно хазартните игри по интернет;

39.

Отчита, че сътрудничеството между държавите членки е от съществено значение, но подчертава, че е също така много важно експертната група по проблемите на хазартните игри да работи в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни, включително сектора на хазартните игри и потребителските организации;

40.

Подчертава необходимостта от полагане на усилия от страна на експертната група за по-прозрачни и опростени процедури, които премахват ненужната административна тежест върху държавите членки, която може излишно да увеличи разходите за законните оператори по интернет в тези държави, когато те решат да отворят своите пазари; отбелязва, че премахването на административната тежест не трябва да бъде за сметка на защитата на потребителите;

41.

Счита, че следва да бъдат взети мерки за уеднаквяване на националните данъчни режими за хазартните игри, с цел да се избегне това непропорционалните данъчни облекчения да благоприятстват разпространението и концентрацията на тези хазартни игри в интернет;

42.

Насърчава националните регулаторни органи в тези държави членки, които са решили да въведат системи за лицензиране, да обменят най-добри практики, които биха улеснили прилагането на националните лицензи за хазартни игри, включително на техническите стандарти за игрални съоръжения; насърчава компетентните национални регулаторни органи да разрешават действието на дружества за хазартни игри в рамките на своята юрисдикция единствено ако съответните дружества не действат в разрез със закона в друга държава членка, чието законодателство не е било определено от Съда на ЕС като неотговарящо на изискванията;

43.

Посочва факта, че хазартните игри по интернет не са основани на плащания в брой и че като се има предвид зависимостта от външни доставчици на финансови услуги, са необходими допълнителни гаранции срещу изпирането на пари; подчертава необходимостта от тясно сътрудничество между националните и европейски органи в областта на хазарта, националните полиции и националните правоприлагащи органи при предотвратяването на престъпни дейности;

44.

Призовава Комисията, държавите членки и експертната група да предприемат ефективни действия срещу изпирането на пари; приветства в тази връзка предложението за разширяване на обхвата на разпоредбите на Директивата срещу изпирането на пари, така че да се включат всички форми на хазарт, и призовава компетентните национални органи да гарантират, че всяка транзакция, за която съществува подозрение, че е потенциално свързана с изпиране на пари или друга престъпна дейност, се докладва в съответствие с разпоредбите на настоящата директива;

45.

Призовава Съвета да пристъпи бързо и амбициозно към преговорите относно предложението на Комисията за директива за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (COM(2013)0045) и да разгледа всички форми на хазартна дейност, включително по интернет, за да се предотврати използването на спортните залагания по интернет от престъпни интереси за целите на изпирането на пари;

46.

Подчертава, че стабилните системи за регистрация и точна проверка са ключови инструменти за предотвратяване на злоупотреби с хазартни игри по интернет, като изпиране на пари например; отбелязва, че за такива цели за проверка на самоличността могат да се използват съществуващите и развиващи се структури в интернет, като системи за проверка в интернет на банкови и кредитни карти;

47.

Счита, че всички дружества за хазартни игри по интернет, които извършват дейност в ЕС, трябва да бъдат регистрирани като законни субекти в ЕС;

48.

Подчертава, че всички държави членки трябва да определят и посочат публичния орган, компетентен за наблюдението на хазартните игри по интернет; подчертава, че този орган също така ще бъде оправомощен да се намесва в случай на подозрителна хазартна дейност по интернет; от дружествата за игри също следва да се изисква предоставяне на информация на този орган относно подозрителна игрова дейност;

49.

Подчертава, че с оглед на транснационалния характер на уреждането на спортни срещи борбата срещу тяхното уреждане изисква по-ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни, включително органите на държавната власт, правоприлагащите служби, спортната индустрия, операторите на хазартни игри, регулаторите на хазартни игри, спортистите и поддръжниците, като същевременно в това отношение се акцентира върху действията в областта на образованието и превенцията; във връзка с това приветства неотдавнашното подготвително действие за 2012 г. на Комисията, което подкрепя транснационалните образователни проекти за борба с уреждането на спортни срещи; отбелязва, че уреждането на спортни срещи се среща както на пазарите за хазартни игри в интернет, така и извън него и че в по-голямата част от случаите залаганията по интернет, свързани с уреждане на спортни срещи, се осъществяват чрез оператори на хазартни игри, установени в нерегулираните пазари извън ЕС;

50.

Призовава за въвеждането на кодекс за поведение като част от инициатива за саморегулиране, който да включва обща забрана за всички участващи в спортни събития служители (по-специално спортисти, треньори, съдии, медицински и технически персонал, собственици и управители на клубове), които могат да повлияят пряко върху резултата, да участват в залози относно техните собствени спортни срещи или събития; в този контекст подчертава също така нуждата от строги и надеждни системи за проверка на възрастта и самоличността на равнище на държавите членки; призовава спортните организации да използват образователни кампании и кодекси за поведение, за да образоват от ранна възраст спортисти, съдии и длъжностни лица относно незаконния характер на манипулирането на спортните срещи;

51.

Признава, че усилията — като например кодексите за поведение — срещу участието на спортни организации в корупционни дейности, като например уреждане на изхода от спортни срещи или изпиране на пари, трябва да бъдат насочени към всички заинтересовани групи (длъжностни лица, собственици, мениджъри, агенти, спортисти, съдии и поддръжници) и всички организации (клубове, лиги, федерации и т.н.);

52.

Призовава държавите членки да дадат по-голям приоритет на предотвратяването на корупцията в спорта и подчертава нуждата от по-силен акцент върху ефикасното правоприлагане в това отношение; призовава за приемане на ефективни мерки на национално равнище с цел предотвратяване на конфликти на интереси, по-специално като се избягва участието на всички заинтересовани страни от света на спорта в залагания, организирани за състезания, в които те участват; призовава всички управляващи органи в областта на спорта да се ангажират с практики на добро управление с цел намаляване на опасността те да станат жертва на уреждане на спортни срещи; в това отношение призовава Комисията да вземе предвид работата на Съвета на Европа относно оценката на рисковете, свързани с определени видове залози, и да оцени евентуалните рискове от извършване на залози за специфични моменти, когато е възможно да се извършват залози по време на състезания, като предприеме съответните целесъобразни действия;

53.

Призовава спортните федерации и операторите на хазартни игри да включат в съответния кодекс за поведение забрана върху залагания на така наречените негативни събития, като например жълти картони, наказателни или свободни удари по време на спортни срещи или събития; призовава държавите членки и операторите на хазартни игри да забранят всички форми на спортните залагания на живо, тъй като е доказано, че те са много уязвими по отношение на уреждането на резултата и поради това съставляват риск за почтеността на спорта;

54.

Призовава за задължение за сътрудничество и обмен на информация относно подозрителни дейности както на национално, така и на европейско равнище, между спортни и публични органи, Европол и Евроюст, с цел предотвратяване на престъпните трансгранични хазартни дейности по интернет;

55.

Приветства намерението на Комисията да насърчи по-добрия обмен на добри практики в областта на борбата срещу манипулирането на резултати от спортни срещи; подчертава значението на подкрепата на Европейския съюз за продължаващата работа в рамките на Съвета на Европа, насочена към договаряне на международна конвенция за защита и насърчаване на почтеността на спорта; подчертава, че уреждането на спортни срещи невинаги е свързано със залагания и че тази несвързана със залаганията страна на уреждането на спортни срещи, която съставлява проблем и за почтеността на спорта, също е необходимо да бъде разгледана; подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството на равнище ЕС и на световно равнище в борбата срещу уреждането на спортни срещи; призовава Комисията да поеме водеща роля в създаването на глобална платформа за обмен на информация и най-добри практики и за координиране на съвместните действия за превенция и правоприлагане между регулаторите, спортните организации, полицията и съдебните органи, както и операторите на хазартни игри;

56.

Счита, че последователна политика по отношение на наказателните санкции е от съществено значение за установяването на общоевропейски подход към регулирането на сектора на хазартните игри по интернет, и с тази цел настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че неправомерното манипулиране на резултати за финансови или друг вид ползи е забранено, като се определи като престъпление всяка заплаха за почтеността на състезанията, включително и свързаните с дейностите по залагания; призовава Комисията да предприеме действия на равнището на ЕС за борба с нерегулираните хазартни игри по интернет и да подкрепя борбата срещу уреждането на резултати от спортни срещи;

57.

Отчита, че в някои държави членки приходите от хазартни игри и лотарии съставляват значителен източник на приходи, които могат да бъдат насочени в подкрепа на обществено полезни и благотворителни цели, културни дейности, масов спорт; конни надбягвания и конни спортове; подчертава освен това значението на този устойчив принос и на конкретната роля, която следва да бъде призната в дискусиите на европейско равнище; потвърждава своята позиция, че спортните залози са вид търговска експлоатация на спортните състезания; препоръчва, като същевременно се спазват правомощията на държавите членки по въпроса, спортните състезания да бъдат защитени от каквото и да било неразрешено използване за търговски цели, по-специално чрез признаване на правото на собственост на организаторите на спортни прояви, така че не само да се гарантира справедлива финансова печалба в полза на професионалния и любителския спорт на всички равнища, но и да се засили борбата срещу измамите в спорта, и по-специално уреждането на резултати от спортни срещи;

58.

Призовава за по-тясно сътрудничество на равнище ЕС, под ръководството на Комисията, за да се установи и забрани извършването на незаконни дейности от страна на операторите на залагания по интернет, като например, наред с другото, уреждане на спортни срещи или извършване на залози на юношески състезания с участие на малолетни или непълнолетни лица и очаква секторът на хазартните игри по интернет да спазва тази забрана чрез саморегулиране;

59.

Насърчава държавите членки да предвидят забрана върху всички форми на уреждане на специфични моменти от спортните срещи, като например залагания на ъглови удари, свободни удари, тъчове и жълти картони, тъй като е доказано, че те са много уязвими по отношение на уреждането на резултата от спортни срещи;

60.

Призовава Комисията да въведе Европейска система за предупреждение на регулаторите на залаганията с цел бърз обмен на информация относно уреждането на спортни събития;

61.

Приветства осъществяването на транснационални образователни проекти за борба с уреждането на изхода от спортни срещи на световно равнище;

62.

Подчертава, че спортистите се нуждаят от ефективни механизми за защита, за да се противопоставят на корумпиращо влияние, включително гарантиране на нравствената и физическата неприкосновеност на спортистите, подходящи условия на труд и гарантиране на заплащане или възнаграждения, включително забрана за участие на различни нива от състезанията за спортните организации, които не изпълняват редовно тези задължения по отношение на техните спортисти;

63.

Подчертава, че съдебните процеси във връзка с твърдения за уреждане на резултати от спортни срещи често се водят от общите съдилища и от спортен арбитраж и че в рамките на двете процедури трябва да се спазват минималните международни процесуални стандарти, предвидени в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека;

64.

Призовава за строгото регулиране или забраната на опасните форми на хазартни игри след провеждането на оценка на равнището на всяка държава членка;

65.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

9.3.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 93/52

—

като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз,

—

като взе предвид член 21, параграф 1 и член 22 от Хартата на основните права,

—

като взе предвид проучването „Евромозайка“ на Комисията, в което се констатира, че европейски езици изчезват, тъй като действащите мерки не могат да ги опазят,

—

като взе предвид Конвенцията на Юнеско от 17 октомври 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство, която включва устните традиции и изрази, включително езика като носител на нематериалното културно наследство;

—

като взе предвид Конвенцията на Юнеско от 20 октомври 2005 г. за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване,

—

като взе предвид Атласа на Юнеско на застрашените езици по света,

—

като взе предвид резолюцията на Конгреса на местните и регионалните власти в Европа на Съвета на Европа от 18 март 2010 г., озаглавена „Малцинствените езици — преимущество за регионалното развитие“ (301/2010) (1),

—

като взе предвид Доклад 12423/2010, Резолюция 1769/2010 и Препоръка 1944/2010 на Съвета на Европа,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 септември 2008 г., озаглавено „Многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност“ (COM(2008)0566),

—

като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за обучение през целия живот (2),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите относно закрилата и развитието на историческите езикови малцинства в рамките на Договора от Лисабон (3),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 21 ноември 2008 г. относно европейска стратегия за многоезичието (4),

—

като взе предвид Европейската харта за регионалните или малцинствените езици на Съвета на Европа, открита за подписване на 5 ноември 1992 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за езиковите права (1996 г.),

—

като взе предвид Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (1995 г.),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2004 г. относно запазването и насърчаването на културното многообразие: ролята на европейските региони и на международните организации, като Юнеско и Съвета на Европа (5), и своята резолюция от 4 септември 2003 г. относно европейските регионални и по-малко използвани езици — езиците на малцинствата в ЕС, в контекста на разширяването и културното многообразие (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2003 г. относно ролята на регионалните и местните органи в европейската интеграция (7), която се позовава на езиковото многообразие в Европа,

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно многоезичието: преимущество за Европа и обща отговорност (8);

—

като взе предвид своята резолюция от 25 септември 2008 г. относно общностните медии в Европа (9),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A7-0239/2013),

A.

като има предвид, че Договорът от Лисабон подкрепи целта за опазване и насърчаване на културното и езиковото наследство на Европейския съюз във всички негови аспекти;

Б.

като има предвид, че езиковото и културното многообразие е един от основните принципи на Европейския съюз, залегнал в член 22 от Хартата на основните права, който гласи: „Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“;

В.

като има предвид, че езиковото многообразие е признато за гражданско право в членове 21 и 22 от Хартата на основните права, което означава, че опитите за установяване на изключителност на даден език са ограничение и нарушение на основните ценности на Съюза;

Г.

като има предвид, че застрашените от изчезване езици следва да се считат за част от европейското културно наследство, а не като средство за политически, етнически или териториални домогвания;

Д.

като има предвид, че всички езици в Европа са равни по ценност и стойност и че те са неразделна част от своите култури и цивилизации и допринасят за обогатяването на човечеството;

Е.

като има предвид, че сплотените многоезични общества, които управляват езиковото си многообразие по демократичен и устойчив начин, помагат за укрепване на плурализма и са по-отворени и повече в състояние да допринасят за богатството, което езиковото многообразие представлява;