26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/1

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/2

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Външната политика на ЕС в областта на въздухоплаването — посрещане на бъдещите предизвикателства“ (COM(2012)0556),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2011 г. относно международни споразумения относно въздушния транспорт в рамките на Договора от Лисабон (1),

—

като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. относно преразглеждането на Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия („Рамковото споразумение“) (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 юни 2010 г. относно споразумението за въздушен транспорт между Европейския съюз и Съединените американски щати (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 април 2007 г. относно създаването на общо европейско авиационно пространство (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 януари 2006 г. относно разработване на програмата за външната политика на Общността в областта на авиацията (5),

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 90, 100, параграф 2 и 218 от него,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0172/2013),

А.

като има предвид, че въздухоплаването е икономическа област, отбелязваща бърз растеж както в Съюза, така и извън него, и по-специално в Азия и Близкия Изток,

Б.

като има предвид, че въздухоплаването има да изиграе важна роля за свързване на хората и предприятията както в рамките на Съюза, така и в световен мащаб, и по-специално с развиващите се пазари,

В.

като има предвид, че броят на извършените и предвидените съкращения на работни места от европейските въздушни превозвачи от 2012 г. насам възлиза на повече от 20 000,

Г.

като има предвид, че европейските социални партньори от въздухоплавателната промишленост се споразумяха, че са необходими координирани и всеобхватни действия на международно равнище в рамките на диалога относно въздействието на световната криза в гражданското въздухоплаване, проведен на 29 януари 2013 г.,

Д.

като има предвид, че съобщението на Комисията от 2005 г. изигра важна роля за развитието на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването,

Е.

като има предвид, че с оглед на развитието на положението през последните седем години е целесъобразен нов преглед,

1.

Подчертава напредъка, отбелязан в създаването на единен и отворен регионален пазар на Съюза и същевременно — в изграждането на общ подход на Съюза по отношение на неговата външна политика в областта на въздухоплаването;

2.

Приветства съобщението на Комисията, в което се представя своевременен анализ на настоящото положение и напредъка, постигнат по отношение на външната политика в областта на въздухоплаването от 2005 г. насам, както и на предизвикателствата, пред които е изправен въздухоплавателният отрасъл в Съюза в условията на един крайно конкурентен световен пазар на въздухоплавателни услуги;

3.

Подчертава жизненоважната роля на сектора на въздухоплаването за икономиката на Съюза, особено във връзка с растежа и работните места, тъй като този промишлен сектор поддържа над 5 милиона работни места в Европа и допринася с 2,4 % за БВП на Съюза, като също така оказва принос и за свързаността на Съюза с останалия свят; подчертава, че е необходимо да бъде поддържан един силен и конкурентоспособен сектор на въздухоплаването в Съюза;

4.

Счита, че е осъществен важен напредък при определянето и прилагането на механизми и системи на Съюза като „Единно европейско небе“ (ЕЕН), изследването на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR), инициативата „Чисто небе“, Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и глобалната навигационна спътникова система (ГНСС), за повишаване на безопасността и отговаряне на изискванията на пътниците; счита, че трябва да бъде извършен по-нататъшен напредък в тези области;

5.

Изразява загриженост обаче относно забавянията в прилагането на ЕЕН и SESAR предвид ненужните разходи, които тези забавяния налагат на авиационните компании и техните клиенти; подкрепя Комисията при предприемането на наказателни действия спрямо държавите членки, които не са спазили срока до декември 2012 г. и не са осъществили напредък по отношение на функционалните блокове въздушно пространство;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да насърчават прилагането на ЕЕН и SESAR; отбелязва, че развитието на ЕЕН, когато бъде изцяло изпълнено, ще създаде значителни преки и косвени възможности за заетост;

7.

Подчертава, че програмите на Съюза са важни не само за вътрешния пазар, но също така и за външната политика; счита, че завършването и прилагането на тези инструменти ще спомогне за консолидиране на позицията на сектора на Съюза на конкурентния световен пазар;

8.

Подчертава значението на настоящото преразглеждане на Регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт и подкрепя едно силно и основно съобразено с потребителите европейско законодателство;

9.

Съзнава, че въздействието на финансовата криза е различно в отделните региони на света; счита, че това е поставило конкурентни предизвикателства пред авиационните компании на Съюза и че двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги невинаги са най-подходящото решение за борба с пазарните ограничения или нелоялното субсидиране;

10.

Счита, че тъй като не е завършено изграждането на широкообхватна външна политика в областта на въздухоплаването въпреки усилията през последните седем години, следва да се приложи възможно най-бързо по-координиран подход на Съюза, включващ по-големи амбиции, с цел установяване на лоялна и открита конкуренция;

11.

Счита, че сближаването на европейските нормативни уредби е ключов елемент за силна европейска позиция на световния пазар и за взаимодействие с трети държави;

12.

Приветства осъществения напредък относно трите стълба на политиката от 2005 г.; принципът на обозначаване на превозвачите от Съюза понастоящем се признава в повече от 100 трети държави; почти 1 000 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги бяха приведени в съответствие със законодателството на Съюза, гарантирайки по този начин правна сигурност; изразява съжаление, че на важни партньори, включително Китай, Индия и Южна Африка, все още предстои да приемат тези принципи;

13.

Посочва, че провеждането на външната политика на Съюза в областта на въздухоплаването е спомогнало за максималното увеличаване на потенциала на единния пазар, доколкото той улеснява консолидирането на въздухоплавателната промишленост на Съюза в момент, в който глобализацията призовава по-силните стопански субекти да се противопоставят на чуждестранната конкуренция;

14.

Подчертава, че беше развито разрастващо се общо авиационно пространство със съседни държави; счита, че тези споразумения създадоха важни икономически ползи; приветства съществените усилия, направени за привеждане в съответствие на различни регулаторни рамки със законодателството на Съюза в области като безопасността, сигурността, управлението на въздушното движение, околната среда, правата на пътниците, икономическото регулиране и социалните аспекти;

15.

Приветства всеобхватното споразумение за въздухоплавателни услуги между ЕС и САЩ и неговото положително въздействие върху двете икономики, както и очакваните 80 000 нови работни места, които бяха създадени в първите 5 години;

16.

Счита, че една силна външна политика на Съюза в областта на въздухоплаването, насочена към най-важните пазари за растеж при полетите на дълги разстояния, би създала нови икономически възможности за въздушните превозвачи от Съюза, особено в рамките на азиатско-тихоокеанския регион;

17.

Подчертава, че преговорите с някои ключови партньори, включително Бразилия, все още предстои да бъдат приключени, и че широкообхватни споразумения за въздухоплавателни услуги с такива държави могат да донесат съществени икономически ползи;

18.

Подчертава, че все още не са изпълнение някои от исканията в резолюцията на Парламента от 2006 г.; по-специално подчертава необходимостта от насърчаване на подходящи международни стандарти за безопасност и сигурност, от гарантиране на еднакво третиране на въздушните превозвачи от Съюза и от трети държави и от смекчаване на отрицателното въздействие върху околната среда;

19.

Подчертава значението на инструменти като системата на Съвместния комитет за създаване на общи подходи по конкретни въпроси на въздухоплаването;

20.

Приветства постигането на други цели, набелязани в резолюцията от 2006 г., например разширяването на отговорностите на ЕААБ;

21.

Отбелязва съществено увеличаване на полетите към, от и в рамките на азиатско-тихоокеанския регион, отразяващо тенденцията за икономически растеж в региона; изразява безпокойство по повод на възможността — ако нищо не се направи –авиационните компании и предприятията в Съюза да загубят както големите възможности, които открива тази част на света, така и капацитета си да генерират печалби;

22.

Отбелязва също така, че позицията на превозвачите от трети държави в световен план стана по-силна благодарение на субсидиите и големите публични инвестиции във въздухоплавателни апарати и инфраструктура, извършени в различни части на Близкия изток, Далечния Изток и Южна Америка;

23.

Подчертава съществените промени на вътрешния пазар на Съюза в резултат от нарасналия дял на нискотарифните превозвачи; счита, че въпреки конкуренцията двата икономически модела биха могли да намерят начини да се допълват взаимно, когато са изправени пред предизвикателствата на външния пазар;

24.

Отбелязва, че извънредно ниските цени на билети, предлагани от някои европейски нискотарифни превозвачи, се компенсират от тези дружества посредством нелоялни практики по отношение на условията на труд като ниски социални и трудови стандарти за персонала; отбелязва също така, че минималните инвестиции в стандарти за безопасност и неоснователните регионални субсидии изглежда играят роля в това ценообразуване на билетите;

25.

Посочва, че сред въздушните превозвачи е налице силна конкуренция в резултат на нискотарифните авиокомпании, които съставляват 40 % от авиационния пазар в Съюза; подчертава, че когато дадена държава членка е ратифицирала конвенции 87 и 98 на МОТ, въздушните превозвачи трябва да спазват техните разпоредби за основните права по отношение на свободата на събранията, както и на признаването на представителите на работниците и на колективните трудови договори, във връзка с което спазването трябва да бъде контролирано, а нарушенията — санкционирани;

26.

Изтъква значението на летищните центрове, включително развиването на вторични центрове, специализирани центрове и мултицентрове, както и на неотложната необходимост от публични и частни дългосрочни инвестиции в летищна инфраструктура за увеличаване на капацитета, например чрез изграждане на нови писти, както и за по-ефективно използване на съществуващата инфраструктура, включително регионални летища, например по Средиземноморието и източните граници на Съюза, чрез по-доброто разпределение на летищните слотове;

27.

Подчертава, че конкурентоспособността на превозвачите от Съюза е възпрепятствана на световно равнище от фактори като липса на равнопоставени условия на конкуренция, дължаща се например на различни национални такси, претоварени летища, високи такси за управление на въздушното движение и високи летищни такси, държавни помощи, получавани от конкурентите, разходите за въглеродни емисии, прилагането на по-ниски социални стандарти и различни правила относно държавната помощ извън Съюза;

28.

Счита, че тези фактори представляват потенциални пречки за растежа и заетостта;

29.

Призовава Комисията да извърши проучване относно различните в отделните държави членки въздухоплавателни такси, мита, данъци и налози и въздействието им върху цените на билетите и печалбите на авиационните компании, както и проучване относно евентуалното получаване на държавни помощи от конкурентите на световно равнище и неговото въздействие върху авиационните компании в Съюза;

30.

Приветства новите правила на Съюза относно социалната сигурност на мобилните работници;

31.

Счита, че външната политика в областта на въздухоплаването следва напълно да зачита принципа на реципрочност, включително достъп до пазара, откритост и лоялна конкуренция, при равнопоставени условия на конкуренция, и следва да има две основни цели: да бъде в полза на потребителите и предприятията и да подкрепя авиационните компании на Съюза в техните усилия да запазят позицията си на световни лидери;

32.

Следователно подчертава, че споразуменията за въздухоплавателни услуги със съседните държави и единомислещи партньори трябва да съдържат правната среда за лоялна конкуренция;

33.

Призовава за постоянно използване на процедури за преговори по широкообхватни споразумения в областта на въздухоплаването на равнището на Съюза, основаващи се на европейското единство и разрешени от Съвета;

34.

Призовава Комисията да насърчава и защитава интересите на Съюза в рамките на споразуменията и да представя и споделя стандарти, ценности и най-добри практики на Съюза;

35.

Призовава за засилване на сътрудничеството и координацията между Комисията и държавите членки при воденето на преговори с основни партньори за споразумения за въздухоплавателни услуги с цел повишаване на влиянието на Съюза и възможностите му за достъп до нови пазари;

36.

Призовава Комисията да включи в широкообхватните споразумения регулаторните условия за безопасност, сигурност, права на пътниците, обучение и сертифициране на персонала;

37.

Призовава Комисията да завърши текущите преговори със съседни държави като Украйна, Ливан, Тунис, Азербайджан и Алжир; изтъква, че близостта на тези държави и техните пазари, както и осъществилият се в някои от тях напоследък икономически растеж, могат да бъдат разглеждани като възможност за растеж за регионалните и второстепенните летища в Съюза; счита, че предвид големия капацитет на регионалните летища, те могат да играят роля за намаляване на претоварването в основните европейски летищни центрове, като по този начин ги направят по-конкурентоспособни на световно равнище;

38.

Призовава Съвета да предостави на Комисията, поотделно за всеки конкретен случай, мандат за преговори с други съседни държави като Турция, Армения и Либия;

39.

Призовава Съюза да предприеме индивидуален подход към всеки отделен случай при своите отношения с ключови партньори, и призовава Комисията да приключи възможно най-скоро преговорите относно широкообхватните споразумения в областта на въздухоплаването, включително с Австралия и Бразилия, а Съвета — да предостави на Комисията мандат за преговори по такива споразумения с бързо развиващи се икономики като Китай, Индия, АСЕАН и държавите от Персийския залив;

40.

Счита, че едно евентуално бъдещо споразумение за търговия и инвестиции между Съюза и САЩ би се отразило също и на авиационния сектор; ето защо счита, че Комисията следва да предостави достатъчна информация, така че Парламентът да може да следи отблизо предстоящите преговори;

41.

Подчертава необходимостта от пълно постигане на целите, изложени в споразумението за въздушен транспорт с основни партньори, по-специално САЩ и Канада, включително премахването на ограниченията за чуждестранна собственост и контрол върху авиокомпании; призовава за действия за преодоляване на продължаващото неравновесие между способността на авиокомпаниите от Съюза да извършват каботаж на пазара на САЩ и способността на авиокомпаниите от САЩ да извършват това в Европа; припомня, че кръстосаните международни инвестиции допринасят за насърчаването на икономическата жизненост на сектора на въздухоплаването и призовава настоятелно Комисията да поощрява една международна правна среда, която да допринася за разширяването на подобни инвестиции и подкрепата за тях, и която служи за насърчаване на активна политика, насочена към установяването на стандарти и най-добри практики за международни инвестиции;

42.

Счита, че двустранните споразумения могат да окажат важен принос за развитието на външната политика в областта на въздухоплаването, но подчертава същевременно значението на един общ подход на Съюза;

43.

Подчертава значението на лоялната и открита конкуренция във всички свързани с въздухоплавателните услуги дейности; призовава за включването на стандартни клаузи за „лоялна конкуренция“ в двустранните споразумения за въздухоплавателни услуги;

44.

Призовава Комисията да определи — а държавите членки да прилагат — минимален набор от стандартни правни изисквания на Съюза, по-специално по отношение на регулаторното сътрудничество, трудовите и екологичните стандарти и правата на пътниците, които да се включат в двустранни споразумения, с ясната цел за създаване на възможности и за премахване на бариерите за авиокомпаниите от Съюза;

45.

Призовава Комисията да предложи спешно преразглеждане или замяна на Регламент (ЕО) № 868/2004 относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността (6);

46.

Подкрепя предложението на Комисията за запазване на свободна и лоялна конкуренция в отношенията и споразуменията с трети държави и за развитието на по-ефективни нови инструменти за търговска защита, които са по-добре адаптирани за преодоляване на нелоялни практики, като например дискриминация, непоследователно прилагане на регулаторната рамка, както и липсата на прозрачност на финансовата отчетност от страна на дружествата, което може да доведе до нарушения на пазара;

47.

Призовава Комисията да стартира диалог с държави от Персийския залив с оглед повишаване на прозрачността и обезпечаване на справедлива конкуренция;

48.

Отбелязва, че Руската федерация отказва да спазва споразумението относно поетапното отменяне на таксите за прелитане над Сибир в рамките на присъединяването на Руската федерация към СТО през 2011 г.; счита, че тъй като тези незаконни транзитни такси поставят превозвачите от Съюза в дългосрочни дискриминационни условия, Съюзът следва да бъде в състояние да предприеме реципрочни мерки, като отказва или ограничава транзита през своята територия или по-цялостно, като въведе мерки, свързани с използването на въздушното пространство на Съюза от въздушните превозвачи на Руската федерация, за да я мотивира да отмени гореспоменатите такси, които са незаконни, тъй като противоречат на международни споразумения (Чикагската конвенция); поради това призовава Комисията и Съвета да разгледат възможни мерки за гарантиране на реципрочност по отношение на използването на въздушното пространство между Руската федерация и Съюза;

49.

Изтъква, че една амбициозна политика на Съюза за защита на правата на пътниците във въздухоплаването може да даде качествено предимство на авиокомпаниите от Съюза в световната конкуренция; призовава Комисията да предприеме последващи стъпки за насърчаване на високите стандарти на Съюза в областта на правата на пътниците във въздухоплаването и да следи тяхното транспониране и прилагане;

50.

Призовава Комисията да изготви възможно най-скоро нова регулаторна рамка относно изпълнението на ЕЕН въз основа на подход отгоре-надолу, включително по-добър механизъм на сътрудничество между европейските доставчици на аеронавигационно обслужване, и да предостави необходимите условия, за да започне разгръщането на SESAR;

51.

Призовава Съвета най-накрая да приеме позиция относно позицията на Парламента от 5 май 2010 г. относно предложението за директива относно такси за сигурността на въздухоплаването (7), която, макар и приета с огромно мнозинство от 96 % в Парламента, все още е блокирана от Съвета;

52.

Счита, че Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) има важна роля в разработването на регулаторни рамки за сектора на въздухоплаването в световен мащаб, например за либерализирането на собствеността и контрола на авиационните компании и за гарантирането на глобалната оперативна съвместимост в управлението на въздушното движение; насърчава ИКАО да продължава да развива основаващи се на пазара мерки в световен мащаб за намаляване на шума по летищата и ограничаване на всички съответни емисии на парникови газове; счита, че е от съществено значение възможно най-бързо в рамките на ИКАО да се постигне споразумение относно глобален подход;

53.

Настоятелно призовава да бъдат предоставени на Комисията мандати за преговори за изясняване и засилване на представителството на Съюза в рамките на ИКАО;

54.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/7

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити и за отмяна на решения 2001/76/ЕО и 2001/77/ЕО на Съвета (1),

—

като взе предвид делегирания регламент на Комисията от 14 март 2013 г. за изменение на Приложение II от Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити (C(2013)1378),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно финансиране на търговската и инвестиционната дейност на МСП в ЕС: улеснен достъп до кредитиране в подкрепа на интернационализацията (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно новата търговска политика за Европа в рамките на стратегията „Европа 2020“ (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 април 2011 г. относно бъдещата европейска политика в областта на международните инвестиции (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно международната търговска политика в контекста на неотложните приоритети по отношение на изменението на климата (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно правата на човека и социалните и екологичните стандарти в международните търговски споразумения (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (7),

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02),

—

като взе предвид Съобщението на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 12 декември 2011 г. (COM(2011)0886),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г., озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—

като взе предвид изявлението на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавено „Стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията“ (11855/2012),

—

като взе предвид информационния документ на тематичния отдел на Парламента, озаглавен „Целеви показатели, свързани с правата на човека във външната политика на ЕС“ (EXPO/B/DROI/2011/15),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека от 16 юни 2011 г. (HR/PUB/11.4.2011 Организация на обединените нации),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 16 април 2013 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директиви на Съвета 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО по отношение на оповестяването на нефинансова информация и информация за многообразието от страна на някои големи дружества и групи (COM(2013)0207)

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по международна търговия (A7-0193/2013),

А.

като има предвид, че програмите за експортни кредити на държавите членки представляват важен инструмент за увеличаване на възможностите за търговия и бизнес на европейските дружества;

Б.

като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1233/2011 на Европейския парламент и на Съвета за прилагането на определени насоки в областта на официално подкрепяните експортни кредити включва изисквания за ежегодно отчитане от страна на държавите членки пред Комисията, като в същото време предвижда делегирането на права на Комисията, с които да се постигне възможно най-бързо въвеждане на изменения в съответните споразумения на ОИСР в правото на ЕС;

В.

като има предвид, че съгласно член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), „общата търговска политика се провежда съгласно принципите и целите на външната дейност на Съюза“;

Г.

като има предвид, че принципите, съгласно които Съюзът организира отношенията си с останалата част от света и принципите, от които Съюзът се ръководи във външната си дейност се съдържат в член 3 и член 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който е правнообвързващ договор между държавите членки;

Д.

като има предвид, че в съобщението от декември 2011 г. на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност се потвърждава, че „европейските предприятия следва да бъдат насърчавани да предприемат подходящи надлежни проверки, за да гарантират, че техните дейности зачитат правата на човека, без значение къде се осъществяват“,

Е.

като има предвид, че Стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията на Европейския съвет потвърждава, че „ЕС ще утвърждава правата на човека във всички области на външната си дейност без изключение“,

Ж.

като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз е правнообвързваща за институциите на ЕС и държавите — членки на ЕС, с изключение на онези, които имат право на неучастие, при прилагането на правото на ЕС, и като има предвид, че в своята Стратегия за ефективно прилагане на Хартата Комисията изрично посочва, че Хартата се прилага по отношение на външната дейност на ЕС;

З.

като има предвид, че Съюзът и неговите държави членки приветстваха Ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека, като принцип № 4 относно отношенията между държавата и бизнеса се отнася изрично до агенциите за експортно кредитиране;

И.

като има предвид, че експортно кредитиране често се предоставя за големи проекти, чийто достъп до търговски кредити е затруднен поради висок търговски, политически, икономически или екологичен риск, цената на който трябва съответно да бъде определена и калкулирана от агенциите за експортно кредитиране (АЕК);

Й.

като има предвид, че на 14 март 2013 г. Комисията предложи делегиран регламент за изменение на приложение II към Регламент (ЕС) № 1233/2011;

1.

Приветства усилията на Комисията за установяване на рамка за ежегодно отчитане от страна на държавите членки на техните дейности по експортно кредитиране в съответствие с Регламент (ЕС) № 1233/2011, с цел по-голяма прозрачност на равнището на ЕС; подчертава, че главната цел на това отчитане е да се наблюдава спазването от страна на АЕК на държавите членки на международните правила, приложими към експортното кредитиране и на задълженията, произтичащи от Договорите на ЕС;

2.

Потвърждава неформалното получаване на 14 декември 2012 г., на първия годишен доклад на Комисията относно дейностите по експортно кредитиране на държавите членки, в който се оценяват отговорите на 20 от 27-те държави членки, поддържащи активни програми за експортно кредитиране, както и получаването на отчетите на тези държави членки под формата на приложения; Комисията междувременно одобри публикуването на тези документи с цел постигане на целта на основния регламент за повече прозрачност;

3.

Приветства факта, че в доклада на Комисията ясно се посочват мащаба и значението на дейностите по експортно кредитиране на държавите членки през 2011 г., които възлизат на обща експозиция от над 250 милиарда евро — включително 260 транзакции, за които за били отчетени съществени въздействия за околната среда — които разкриват значителни възможности за търговия и бизнес за европейски дружества;

4.

Признава, че в своите годишни доклади за дейността държавите членки са предоставили на Комисията финансова и оперативна информация относно експортните кредити в съответствие с изискванията на параграф 1 от приложение I към Регламент (ЕС) № 1233/2011;

5.

В контекста на мащаба на дейностите по експортно кредитиране на държавите членки, подчертава значението на съображение 4 от Регламент (ЕС) № 1233/2011, в което се призовава за съблюдаване на основните разпоредби на Съюза относно външната дейност, като укрепване на демокрацията, зачитане на правата на човека и съгласуваност на политиките за развитие, както и борбата с изменението на климата; припомня в тази светлина значението на специфичните изисквания за отчитане, формулирани в приложение I към регламента, с цел да се осигури възможност на Комисията и Парламента да оценят съблюдаването на тези разпоредби;

6.

Подчертава, че годишните доклади на държавите членки и оценката на Комисията на тези доклади са все още недостатъчни за осъществяване на намерението на Парламента да има възможност да оценява дали дейностите на държавите членки по експортно кредитиране отговарят на целите на Съюза в областта на външната политика, така както са залегнали в член 3 и член 21 от ДЕС, както и на третирането на рисковете за околната среда при изчисляването на премиите на агенциите за експортно кредитиране;

7.

Приветства „ясно изразено общо желание“ от страна на държавите членки, констатирано от Комисията в настоящия годишен доклад, да „прилагат политики по отношение на своите програми за експортно кредитиране, целите на които съответстват на общите разпоредби на член 3 и член 21“; приветства усилията на някои държави членки, включително Германия, Италия, Белгия, Нидерландия, за по-съдържателно отчитане на съблюдаването на някои от целите на външната дейност на Съюза;

8.

Признава, че Комисията трябва да може да оценява дали дейностите по експортно кредитиране на държавите членки отговарят на целите на външната дейност на Съюза и следователно препоръчва проверката за съответствие да се състои в установяване дали официално подкрепяните АЕК разполагат с политики, които ефективно да гарантират, че техните дейности са в съответствие с целите на външната политика на Съюза;

9.

Споделя забележката на Комисията в годишния доклад, че е трудно да се определи точен целеви показател за измерване на съблюдаването в правото на ЕС; отново посочва, че разпоредбите на член 21 остават основният показател, спрямо който трябва да се оценяват политиките, прилагани по отношение на транзакциите по експортно кредитиране;

10.

Подчертава, че Съюзът може да бъде надежден и силен глобален фактор само ако държавите членки и европейските институции следват последователна външна политика;

11.

Препоръчва работната група за експортно кредитиране към Съвета и Комисията да се консултират с Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно разработването на методология за съдържателно отчитане на спазването на разпоредбите по член 21 и прилагането в ЕС на определени насоки на ОИСР в областта на официално подкрепяните експортни кредити преди следващия годишен доклад; настоява общественото допитване да бъде част от този процес;

12.

Счита, че е от първостепенно значение държавите членки да бъдат призовани да следят и докладват относно съществуването, резултатите и ефективността на процедури за надлежна проверка при преглеждането на проекти, официално подкрепяни от експортни кредити, по отношение на потенциалното им въздействие върху правата на човека;

13.

Съзнава факта, че агенциите за експортно кредитиране разчитат на информацията, предоставена от техните партньори по проекти; е убеден, че ако от АЕК се изисква структуриран подход към процедурите на надлежна проверка, за да отговарят на изискванията за проектно финансиране, партньорите по проекти биха използвали възможността самите те да ги провеждат, при което ще се намалят допълнителните административни разходи за АЕК;

14.

Разглежда напредъка в докладването относно зачитането от страна на АЕК на изискванията във връзка с правата на човека като водещ пример за по-доброто докладване и относно други цели на европейската външна дейност, залегнали в член 21, като например изкореняването на бедността, и относно третирането на рисковете за околната среда;

15.

Предлага АЕК на държавите членки да продължат да докладват своите оценки на рисковете за околната среда и счита, че това докладване от всички АЕК, от държавите членки на ОИСР и от държавите извън нея, е изключително важно за гарантиране на равни условия;

16.

Отбелязва, че агенциите на държавите членки за експортно кредитиране понастоящем докладват относно експозицията на условни пасиви при различните модели; отправя искане към Комисията да предвиди общо определение, което да отразява желанието на Парламента да бъде информиран относно извънбалансовите задължения;

17.

Призовава Комисията да предостави насоки на държавите членки за следващия период на докладване, наред с другото, относно начините за докладване относно наличието и ефективността на процедурите за надлежна проверка по отношение на техните политики на правата на човека, както и относно начините за докладване относно третирането на рисковете за околната среда;

18.

Очаква следващият годишен доклад на Комисията да съдържа заявление относно това дали тя е била в състояние да оцени спазването от страна на държавите членки на целите и задълженията на Съюза и, ако отговорът е отрицателен, препоръки относно начините за подобряване на докладването за тази цел;

19.

Приветства усилията, предприети от Комисията заедно със САЩ през 2012 г., за включването на Китай, Бразилия, Русия и други важни бързоразвиващи се икономики в създаването на международна работна група на основните доставчици на експортно финансиране (IWG);

20.

Предлага да се проучи значението на секторния подход при развитието на IWG, с цел евентуално да се изгради основата за хоризонталните разпоредби по време на втората фаза, което ще гарантира съвместното приемане на ефективни и високи стандарти и на нови международни правила относно АЕК от всички държави от ОИСР и от тези, които не са членки в ОИСР, за да се гарантират равни условия за всички;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския Съвет, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на Секретариата на ОИСР.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/11

—

като взе предвид предложението за регламент на Съвета (COM(2012)0035),

—

като взе предвид оценката на въздействието на Комисията, придружаваща предложението й за регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (ЕФ),

—

като взе предвид декларацията на Европейския парламент от 10 март 2011 г. относно създаването на европейски устав за взаимоспомагателните дружества, сдруженията и фондациите (1),

—

като взе предвид проучването за осъществимост на Института за сравнително и международно частно право „Макс Планк“ и Университета в Хайделберг относно въвеждането на устав на европейската фондация (2008 г.),

—

като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз по делата C-386/04, Centro di Musicologia Walter Stauffer/Finanzamt München für Körperschaften  (2), C-318/07, Hein Persche/Finanzamt Lüdenscheid (3) и C-25/10, Missionswerk Werner Heukelbach ev/État belge (4),

—

като взе предвид Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (Европейско гражданство) (5),

—

като взе предвид становището на Икономическия и социален комитет от 18 септември 2012 г. (6),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 29 ноември 2012 г. (7),

—

като взе предвид член 81, параграф 3 от своя правилник,

—

като взе предвид междинния доклад на комисията по правни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A7-0223/2013),

A.

като има предвид, че в Съюза съществуват повече от 110 000 фондации с нестопанска цел, чиито активи общо се оценяват на около 350 милиарда евро, общите им разходи — на около 83 милиарда евро, и които осигуряват работни места за около 750 000–1 000 000 европейски граждани;

Б.

като има предвид обаче, че част от служителите на фондациите са доброволци, които не получават заплащане за своето време;

В.

като има предвид, че съществуването и дейността на фондации, осъществяващи дейност в Съюза в името на общественото благо, са от решаващо значение в областите на образованието, обучението, научните изследвания, социалните въпроси и здравето, историческата памет и помирението между народите, опазването на околната среда, младежта и спорта, изкуството и културата, и като има предвид, че много от проектите им оказват въздействие далеч отвъд националните граници;

Г.

като има предвид, че на територията на Съюза съществуват повече от 50 различни закона в областта на гражданското и данъчното право, приложими спрямо фондациите, както и многобройни сложни административни процедури, които според оценките пораждат разходи за консултации в размер на 100 милиона евро годишно — пари, които по този начин престават да са на разположение за общественополезни цели;

Д.

като има предвид, че правни, данъчни и административни пречки, които водят до скъпи и изискващи много време процедури, както и липсата на правни инструменти, имат като последица това, че фондациите отказват или срещат трудности при започването или развиването на дейности в друга държава членка;

Е.

като има предвид, че във времена на ограничени национални бюджети, по-специално за културни и артистични дейности, образование и спорт, финансовата и социалната ангажираност на фондациите е от решаващо значение, макар и те да могат само да допълват, но не и да заместват, държавната дейност за преследване на общественополезни цели;

Ж.

като има предвид, че по отношение на данъчното третиране не се предлага хармонизиране на данъчното законодателство, а прилагане на правилото за недискриминация, по силата на което европейските фондации и техните дарители автоматично и по принцип подлежат на същите данъчни разпоредби и облекчения, които се прилагат за националните организации с общественополезна цел;

З.

като има предвид, че въвеждането на общ устав на европейската фондация би могло значително да улесни за фондациите обединяването и трансфера на ресурси, знания, дарения, както и осъществяването на дейността им в целия ЕС;

И.

като има предвид, че Европейският парламент приветства предложението на Комисията като важна стъпка към улесняване на фондациите да подкрепят общественополезни цели в целия ЕС;

Й.

като има предвид, че предложението за устав е незадължителна европейска правна форма, която ще бъде на разположение на фондациите и дарителите, които развиват дейност в повече от една държава членка, но няма да замени или да хармонизира съществуващите закони за фондациите;

К.

като има предвид, че във времена на икономически затруднения е все по-важно фондациите да разполагат с подходящите инструменти, които да им позволяват да преследват общественополезни цели на европейско равнище и да обединяват ресурси, като същевременно се намаляват разходите и правната несигурност;

Л.

като има предвид, че е от решаващо значение европейските фондации (ЕФ) да работят на устойчива и дългосрочна основа и да са действително активни в поне две държави членки, тъй като в противен случай техният специален статус не би бил оправдан;

М.

като има предвид, че някои от термините и определенията в предложението на Комисията се нуждаят от изясняване;

Н.

като има предвид, че изглежда са необходими някои допълнения и адаптирания към предложението на Комисията, за да се подобри надеждността и доверието в дадена ЕФ, например по отношение на съответствието с правните и етичните правила, изключителността на общественополезната цел, трансграничния компонент, минималните активи и необходимостта те да се поддържат по принцип през целия жизнен цикъл на ЕФ, правилото за своевременно изплащане, минималния срок и изплащането на възнаграждения на членовете на управителния съвет или на органите на ЕФ;

O.

като има предвид, че защитата на кредиторите и защитата на работниците и служителите са от решаващо значение и трябва да се поддържат през целия жизнен цикъл на ЕФ;

П.

като има предвид, че по отношение на представителството на работниците и служителите следва да бъдат подчертано позоваването на Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (преработен текст) (8), за да стане ясно, че се прилагат процедурните правила по силата на тази директива; като има предвид освен това, че следва да се налагат по-строги санкции за нарушения, например чрез обуславяне на регистрацията на ЕФ от изпълнението на изискванията съгласно Директива 2009/38/ЕО, в съответствие с член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (9); като има предвид освен това, че са необходими разпоредби по отношение на участието на работниците и служителите в органите на дадена ЕФ, в съответствие с Директива 2001/86/ЕО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (10), така че да не може да се злоупотребява с формата на ЕФ с цел лишаване на заетите лица от право на участие или отказ на такива права;

Р.

като има предвид, че трябва да се приветства разпоредба по отношение на представителството на доброволци в ЕФ, предвид факта, че 2,5 милиона доброволци извършват дейност в този сектор;

С.

като има предвид, че нарастващото представителство и ценният принос на доброволците при работата на фондациите допринасят за постигането на целите от общ интерес, преследвани от тях; особено предвид факта, че все повече и повече млади хора трябва да работят като доброволци, за да добият първоначалния си трудов опит, може да се окаже полезно за фондациите да разгледат форми и инструменти, които ще им позволят да имат достъп до информацията, необходима за по-ефективна работа, например чрез Европейския работнически съвет;

Т.

като има предвид, че е необходимо да се изясни, че седалището и централното управление на ЕФ трябва да бъдат в една и съща държава членка, с цел да се предотврати отделянето на седалището и централното управление или основното място на дейност, а също и за да се улесни надзорът, като се има предвид, че надзор върху ЕФ ще бъде осъществяван от надзорния орган на държавата членка, в която се намира нейното седалище;

У.

като има предвид, че финансирането на европейските политически партии не следва да бъде цел на ЕФ;

Ф.

като има предвид, че по отношение на данъчното облагане отправна точка трябва да бъде прилагането на принципа на недискриминация, разработен от Съда на ЕС; като има предвид, че е признато от сектора, че предложеният подход за предоставяне на автоматично прилагане на еднакво данъчно третиране ще повиши привлекателността на устава на ЕФ чрез значително намаляване на данъчната и административната тежест, което ще го превърне в нещо повече от обикновен инструмент на гражданското право; като има предвид обаче, че подходът изглежда много спорен в Съвета, като държавите членки не са склонни да позволят намеса в техните вътрешни данъчни закони; като има предвид, че поради това изглежда целесъобразно да не се пренебрегват възможни алтернативни сценарии;

Х.

като има предвид, че е важно преговорите по този важен законодателен акт да се придвижват бързо напред, за да се предостави на сектора на фондациите този нов инструмент, който очевидно спешно се очаква;

1.

Насърчава държавите членки да използват съществуващата инерция, за да работят за бързо и всеобхватно въвеждане на устава, с всички гаранции за прозрачност, така че да могат да бъдат премахнати бариерите пред трансграничната дейност на фондациите и да се създадат нови фондации, които да отговорят на потребностите на живеещите в ЕС или да работят за общественото благо или в подкрепа на интересите на обществото; подчертава, че създаването на устава би допринесло за осъществяването на истинско гражданство на ЕС и би проправило пътя за устав на европейската организация;

2.

Подчертава, че ЕФ следва да допринася за развитието на истинска европейска култура и идентичност;

3.

Посочва, че макар и правната форма на ЕФ да бъде нова, предложението предвижда тя да се прилага чрез вече съществуващи в държавите членки структури;

4.

Приветства факта, че уставът определя минимални стандарти по отношение на прозрачността, отчетността, надзора и усвояването на средства, които от своя страна могат да послужат на гражданите и на дарителите като своеобразен етикет за качество и по този начин да осигурят доверие в ЕФ и да насърчат развитието на техните дейности в ЕС в полза на всички граждани;

5.

Подчертава потенциала на фондациите да осигурят работни места за младите хора, сред които безработицата достига тревожни равнища;

6.

Призовава в регламента да се предвиди, че държавата членка с финансова компетентност по отношение на фондацията носи отговорност за гарантирането, че тя на практика се управлява в строго съответствие със своя устав;

7.

Отбелязва, че възможността за сливане на съществуващи ЕФ все още не е установена;

8.

Изтъква необходимостта във фокуса на вниманието да се поставят дълготрайността, сериозността и жизнеспособността на фондациите, както и ефективността на надзора върху тях, за да се подкрепи доверието в ЕФ, и с оглед на това отправя искане към Съвета да вземе предвид следните препоръки и изменения:

Промяна 1

Предложение за регламент

Съображение 15 а (ново)

Промяна 2

Предложение за регламент

Съображение 18

Промяна 3

Предложение за регламент

Член 2 — точка 1

Промяна 4

Предложение за регламент

Член 2 — точка 2

Промяна 5

Предложение за регламент

Член 2 — точка 5

Промяна 6

Предложение за регламент

Член 4 — параграф 2 — буква б а) (нова)

Промяна 9

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — алинея 2 — уводна част

Промяна 7

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — алинея 2 — точка та (нова)

Промяна 8

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 — алинея 2 — точка тб (нова)

Промяна 10

Предложение за регламент

Член 5 — параграф 2 а (нов)

Промяна 11

Предложение за регламент

Член 6

Промяна 12

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 2

Промяна 13

Предложение за регламент

Член 7 — параграф 2 — алинея 1 a (нова)

Промяна 14

Предложение за регламент

Член 12 — параграф 2

Промяна 15

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 2 — буква г а) (нова)

Промяна 16

Предложение за регламент

Член 15 — параграф 3

Промяна 17

Предложение за регламент

Член 17 — параграф 1

Промяна 18

Предложение за регламент

Член 18 — параграф 3

Промяна 19

Предложение за регламент

Член 20 — параграф 1

Промяна 20

Предложение за регламент

Член 23 — параграф 1 — буква ж)

Промяна 21

Предложение за регламент

Член 23 — параграф 2 а (нов)

Промяна 22

Предложение за регламент

Член 32 — параграф 1

Промяна 23

Предложение за регламент

Член 32 — параграф 3

Промяна 24

Предложение за регламент

Член 34 — параграф 2

Промяна 25

Предложение за регламент

Член 34 — параграф 4

Промяна 26

Предложение за регламент

Член 34 — параграф 5

Промяна 27

Предложение за регламент

Член 35

Промяна 28

Предложение за регламент

Член 37 — параграф 2 — буква д а) (нова)

Промяна 29

Предложение за регламент

Член 37 — параграф 5 — алинея 2

Промяна 30

Предложение за регламент

Член 38 — параграф 2 — алинеи 1 и 2

Промяна 31

Предложение за регламент

Член 38 — параграф 2 — алинея 3

Промяна 32

Предложение за регламент

Член 38 — параграф 3

Промяна 33

Предложение за регламент

Член 44 — параграф 2

Промяна 34

Предложение за регламент

Член 45

9.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/24

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—

като взе предвид доклада на Комисията от 11 септември 2012 г., озаглавен „Напредък на интегрираната морска политика на ЕС“ (COM(2012)0491), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията (SWD(2012)0255),

—

като взе предвид декларацията от Лимасол от 8 октомври 2012 г. за програмата за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (КООНМП), която влезе в сила на 16 ноември 1994 г.,

—

като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране и интегрирано крайбрежно управление (COM(2013)0133),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 31 октомври 2012 г., озаглавен „Преглед на политиките, законодателството и инициативите на ЕС по отношение на отпадъците в морските води“ (SWD(2012)0365),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 август 2012 г., озаглавена „Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране състоянието на океаните (COM(2012)0473),

—

като взе предвид Бялата книга на Комисията от 28 март 2011 г., озаглавена „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (COM(2011)0144),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г., озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 21 януари 2009 г., озаглавено „Съобщение и план за действие с оглед на установяване на европейско пространство за морски транспорт без бариери“ (COM(2009)0010),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2007 г., озаглавено „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 7 юни 2006 г., озаглавена „Към бъдеща морска политика на Съюза: европейска визия за океаните и моретата“ (COM(2006)0275),

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) — Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 май 2010 г. относно стратегически цели и препоръки за политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2018 г. (3),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 декември 2008 г. относно влиянието на туризма върху крайбрежните райони: аспекти на регионалното развитие (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно интегрирана морска политика за Европейския съюз (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 юли 2007 г. за бъдещата морска политика на Европейския съюз: Европейска визия за океаните и моретата (6)

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 20 март 2013 г. относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2013 г. относно „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по регионално развитие и на комисията по рибно стопанство (A7-0209/2013),

A.

като има предвид, че повече от 70 % от повърхността на Земята е покрита от океани и морета, които могат да играят изключително важна роля за преодоляване на дългосрочните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като например изменението на климата и конкурентоспособността в световен план;

Б.

като има предвид, че територията на ЕС обхваща шест големи крайбрежни области (Атлантически океан, Северно море, Балтийско море, Черно море, Средиземно море и най-отдалечените райони), между които се наблюдават различия по отношение на териториалните ресурси и развиваните дейности;

В.

като има предвид, че около половината от европейското население живее по протежението на дългата 89 000 километра европейска брегова ивица и че следователно е важно регионалните и местните органи да вземат под внимание това демографско напрежение при прилагането на публичните политики;

Г.

като има предвид, че технологичният напредък и търсенето на нови източници на устойчиво развитие се очаква да увеличат размера на морската икономика на 590 милиарда евро до 2020 г., като осигурят общо 7 милиона работни места;

Д.

като има предвид, че очакваното увеличение на човешката дейност ще настъпи в уязвима морска околна среда, в която само 10 % от морските местообитания и 2 % от морските видове са в добро състояние, което показва, че морските икономически дейности не следва да подронва морската устойчивост;

Е.

като има предвид, че инвестициите в природния и човешкия капитал са от съществено значение за посрещане на настоящите предизвикателства, най—вече за това човешките дейности да станат устойчиви в икономически и социален план, за осигуряване на добри екологични условия и за приспособяване към изменението на климата с цел борба с ерозията на бреговете, увеличаването на киселинността на морските води и опазването на биологичното разнообразие, като се отчита, че здравите и продуктивни екосистеми са от съществено значение за развитието на устойчива и конкурентоспособна синя икономика;

Ж.

като има предвид, че размерът и обхватът на въздействието върху околната среда на приоритетните области на синия растеж са много несигурни и потенциално вредни, предвид ограничените ни познания за изключителната сложност на морските екосистеми, и че поради това вземането на решения в тази област трябва да се ръководи от принципа на предпазните мерки, залегнал в член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС);

З.

като има предвид, че секторът на крайбрежната и морската политика следва да бъде включен в общата рамка на програмния период 2014 — 2020 г., както и с оглед на постигането на целите, очертани от стратегията „Европа 2020“;

И.

като има предвид, че целта за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на крайбрежните райони и островите не може да бъде отделена от задълбочения анализ на системните и структурни недостатъци, които характеризират тези области;

Й.

като има предвид, че островната система на ЕС трябва да поеме значително по-високи разходи по отношение на морския транспорт, отколкото останалите крайбрежни зони на ЕС;

К.

като има предвид, че сезонният характер на туризма оказва силно влияние върху развитието на крайбрежните райони и островите, както и че трябва да се разработи конкретна стратегия за справяне с този проблем;

Л.

като има предвид, че съществува необходимост от координация между макрорегионалните стратегии и съответните планове за действие за морските басейни на Съюза;

М.

като има предвид, че този доклад представлява пътната карта на Парламента за по-нататъшно развитие на синия растеж;

1.

Приветства съобщението на Комисията за синия растеж, което представлява морското измерение на стратегията „Европа 2020“ и ясно показва възможностите на морската икономика за създаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и за създаване на възможности за заетост;

2.

Приветства доклада на Комисията за напредъка на интегрираната морска политика на ЕС (ИМП); заявява още веднъж своята подкрепа за ИМП и подчертава, че насърчаването й остава основното средство за стимулиране на синия растеж;

3.

Признава, че в бъдеще моретата и океаните ще играят все по-ключова роля за световния икономически растеж; счита, че стратегията за „син растеж“, като част от интегрираната морска политика, ще насърчава развитието на взаимодействие и координирани политики като по този начин се създава европейска добавена стойност и се допринася за създаването на работни места в морските сектори;

4.

Счита, че за да се даде тласък на конкурентоспособността на Съюза в секторите на морската икономика на световния пазар, местните, регионалните, националните и европейските органи трябва да създадат необходимите условия за устойчиво развитие именно чрез създаване на системи на морско пространствено планиране, повишаване на качеството на инфраструктурата, създаване на достъп до професионални умения и осигуряване на финансиране; подчертава значението на споделянето на информация и най-добри практики между различните нива на публичните органи чрез създаването на специална платформа на равнището на ЕС;

5.

Отбелязва, че осигуряването на достатъчно финансиране ще бъде предизвикателство за малките и средните предприятия (МСП) с предмет на дейност в секторите на синия растеж, и заради това приветства инициативи като новите правила на ЕС за фондовете за рискови инвестиции, които ще улеснят достъпа на МСП до финансиране;

6.

Счита, че във време на съкращаване на публичните инвестиции в държавите членки е крайно необходимо политиките за развитие и преди всичко проектите с високи разходи, като например тези за транспортната, енергийната и комуникационната инфраструктура, да получават достатъчно финансиране в програмния период 2014 — 2020 г. и след това; призовава държавите членки да насочват наличните финансови инструменти и европейското финансиране към проектите за синя икономика;

7.

Подчертава, че е важно да се вземат под внимание, по-специално в следващата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г., специфичните нужди на спасените от несъстоятелност държави членки, които са изправени пред по-големи затруднения при започването на проекти с високи разходи, както и страните от островните и най-отдалечените региони със структурни ограничения, дължащи се на тяхната отдалеченост и природни особености;

8.

Отбелязва условията на икономическа криза и социални сътресения, които засягат различни области и по-специално островите, особено в Средиземноморския регион и най-вече значително отдалечените от континенталната част; подчертава, че отдалечеността на островите от единния пазар ги излага на индустриална и икономическа стагнация и обезлюдяване, които трябва да бъдат предмет на специфични мерки от страна на институциите на ЕС; поради това настоятелно призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на свободни зони като инструмент, който, чрез намаляване на данъчната тежест и привличане на преки чуждестранни инвестиции, би могъл да сложи край на низходящата спирала, която засяга островните региони, като доведе до растеж и развитие;

9.

Подчертава ролята на стратегиите за морските басейни при насърчаването на регионално развитие, както и на икономическо, териториално и социално сближаване, което съживява европейската икономика, насърчава приобщаващия син растеж, създава работни места и опазва морското и крайбрежното биологично разнообразие; призовава подобни стратегии, свързани с настоящи и бъдещи макро регионални стратегии, да бъдат ефективно разгърнати във всички европейски морски басейни, както и съответните финансови и административни европейски и други ресурси да бъдат насочени към тяхното изпълнение; счита, че ролята на регионите при разработването на стратегиите за морските басейни трябва да се засили; в тази връзка признава приноса на териториалното и трансграничното сътрудничество за справяне с проблемите, пред които са изправени крайбрежните и морските региони;

10.

Приветства напредъка, постигнат по отношение на изпълнението на стратегиите на ЕС за региона на Балтийско море и на Атлантическия океан, и повтаря искането си към Комисията за формулиране на стратегия на ЕС за региона на Черно море;

11.

Призовава за силна подкрепа от страна на Съюза и държавите членки за създаването на регионални и трансгранични морски клъстери; подчертава стратегическото значение на тези клъстери като центрове за високи постижения за икономическите дейности, свързани със синия растеж; счита, че развитието им ще насърчи споделянето на знания и добри практики, ще породи взаимодействие между отделните сектори на синята икономика и ще спомогне за привличане на инвестиции;

12.

Подчертава присъщите връзки между икономическия растеж и изменението на климата и изтъква, че всички морски дейности трябва да бъдат приведени в съответствие със стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, с цел да се допринесе за по-устойчива на изменението на климата Европа;

13.

Подчертава, по-специално, че засилването на икономическата дейност, свързана със синия растеж, не може да се извършва в ущърб на морските и крайбрежни екосистеми, които са изключително чувствителни и са сред първите, засегнати от последиците от изменението на климата; подчертава, че синият растеж трябва да бъде съвместим с екологичните цели и подхода, основаващ се на екосистемата на Рамковата директива за морска стратегия, както и Директивата за стратегическата екологична оценка, като припомня, че в случаи на несигурност, трябва да се спазва принципът на предпазливост; подчертава, че всички икономически дейности, свързани със синия растеж, следва да гарантират морската сигурност и безопасност;

14.

Отбелязва със загриженост екологичните последици от отпадъците в морските води във всички европейски морски басейни и призовава Комисията и държавите членки да се съсредоточат върху цялостното прилагане и осигуряване на изпълнението на съответните директиви на ЕС, като например за управлението на отпадъците, за пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите, за качеството на водата и за морската стратегия;

15.

Подчертава, че всички морски дейности, включително тези, които се провеждат в рамките на интегрираната морска политика, следва да се извършват в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право (КООНМП); подчертава необходимостта от общ подход на ЕС по отношение на проучването, експлоатацията, опазването и управлението на морските природни ресурси, който осигурява ефективното и сигурно определяне на границите на изключителните икономически зони (ИИЗ) между държавите — членки на ЕС и трети държави в съответствие с международното право;

16.

Подчертава в тази връзка необходимостта от правна сигурност за всички заинтересовани лица, които инвестират в морски райони, и подкрепя нови стимули за по-добро експлоатиране на изключителните икономически зони на държавите членки;

17.

Приветства законодателното предложение на Комисията за морското пространствено планиране и за интегрираното крайбрежно управление като необходими мерки за управление на увеличаващия се брой морски и крайбрежни дейности и за опазване на морската околна среда, за гарантиране на хармоничното съвместно съществуване на дейностите и за избягване на конфликтите, свързани с използването на крайбрежното и морското пространство; счита, че в тази връзка е необходимо да се отдаде предимство на екосистемен подход по отношение на управлението на човешките дейности в крайбрежното и морското пространство;

18.

Изтъква, че морското пространствено планиране се очаква да доведе до намаляване на разходите на предприятията и до подобряване на климата за инвеститорите, докато интегрираното крайбрежно управление ще улесни координацията на дейностите в крайбрежните зони и ще подобри тяхното управление като цяло;

19.

Тъй като съществуват значителни различия между държавите членки по отношение на развитието на системи за управление на морското и крайбрежното пространство, призовава Комисията и държавите членки да осигурят разпространение на най-добрите практики и възприемане на поуките от съответните подготвителни дейности; при все това счита, че е необходимо да се предприеме индивидуален подход в тази сфера, за да се даде възможност на държавите членки, в сътрудничество с местните органи, да приложат европейските насоки за морското и крайбрежното териториално планиране, като вземат предвид местните специфични особености и нужди;

20.

Счита, че е необходимо да се засили връзката суша-море в сферата на териториалното планиране, за да се гарантира последователност на човешките дейности и логистичната верига, както и взаимовръзката между крайбрежното пространство и вътрешните територии; счита, че това би спомогнало за премахване на граничното въздействие, което може да окаже границата суша-море;

21.

Подчертава, че празнините в научните познания относно морските дейности и заобикалящата ги среда представляват пречки за пространственото планиране, и изтъква значението на инициативата „Познания за морската среда 2020“ и на конкретните й цели като картографирането на морското дъно на европейските води до 2020 г.; счита, че морското дъно следва да бъде еднакво картографирано, така че информацията да бъде достъпна за заинтересовани европейски организации, по-специално за изследователски центрове, университети и публични институции;

22.

Настоятелно призовава Комисията да подпомогне държавите членки в създаването на план за проучване и локализиране на претърпели корабокрушение кораби и подводни археологически обекти, които представляват важна част от историческото и културно наследство на Съюза; подчертава необходимостта да се улесни познаването и проучването на такива обекти и да се спомогне за предотвратяване на разграбването, на което са подложени понастоящем, като по този начин се създаде възможност за тяхното правилно съхраняване;

23.

Счита, че цялостната заетост в синята икономика може да надмине прогнозираните 7 милиона работни места до 2020 г., ако бъде подпомогната от политики за професионално обучение, които да осигурят мобилна трудова сила с достатъчна специализация и опит;

24.

Отново призовава за значително подобряване на условията на труд, здраве и безопасност с цел насърчаване на привлекателността на морските професии; насърчава Комисията и държавите членки да увеличат усилията си в тази област с цел повишаване на сигурността на професионалното развитие и подобряване на привлекателността на професиите, обвързани със синята икономика и свързаните с нея сектори;

25.

Настоятелно призовава Комисията да подобри условията на труд на морските лица чрез подходящи средства, да включи конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за условията на труд в морския сектор в законодателството на Съюза и да предложи програма за квалификация и обучение на морски лица, и по-специално наемането на млади хора, включително тези от трети държави;

26.

Призовава Комисията да следи активно и да подкрепя усилията на регионално равнище за оценка на способностите и професиите, които ще се търсят в секторите на синята икономика, както и да гарантира, че инициативи като „Панорама на уменията в ЕС“ отразяват потребностите на синята икономика;

27.

Счита, че Комисията следва, заедно с държавите членки, да изготви план за действие за насърчаване на професиите, които са пряко или косвено свързани със синята икономика, за да се привлекат хора към тези професии;

28.

Призовава Комисията да насърчи инициативи за мобилността на работниците между отраслите на икономиката и между държавите членки като многогодишна програма за обмен на студенти, преподаватели и млади специалисти по примера на програмата „Еразъм“; подкрепя сътрудничеството между предприятията и предоставящите обучение с цел подготовка на завършващи студенти за работните места в новите сектори;

29.

Призовава Комисията да си сътрудничи с представители на секторите на морската икономика и с предоставящи обучение институции с оглед учредяване и финансиране на Европейски секторни съвети по въпросите на заетостта и уменията, с цел да се направи опис на работните места, промените в изискваните умения и съответните образователни потребности;

30.

Призовава Комисията да разработи инициатива за насърчаване на мобилността на научно изследователския персонал, особено в крайбрежните райони и със специално внимание към области като туризъм, енергетика и биотехнологии, по подобие на „Еразъм“, която да се прилага приоритетно през ниския туристически сезон, за да се интегрира устойчиво човешкият поток в екосистеми, които са все по-чувствителни, като в същото време се оптимизира използването на инфраструктурните ресурси на крайбрежните зони и островите;

31.

Отбелязва научноизследователския капацитет на ЕС в морската област, който е на световно равнище, и неговото значение за обосновано създаване на политики и за основаваща се на иновациите стопанска дейност, но също така и трудностите, които срещат предприятията при реализирането на пазара на резултатите от научните изследвания;

32.

Подчертава, че програмата „Хоризонт 2020“ — с опростени процедури и по-добра подкрепа за иновациите — може да осигури значителна помощ за мореплавателските и морските изследвания с оглед на подобряването на навлизането на пазара въз основа на опита от проектите „Океан на бъдещето“;

33.

Призовава Комисията до 2014 г. да актуализира своята Европейска стратегия за мореплавателските и морските изследвания, като предложи конкретни мерки за подобряване на взаимодействието и разпространението на знания сред научните изследователи в ЕС;

34.

Отбелязва, че единствено здравите морски екосистеми могат да бъдат основа за стабилна и устойчива синя икономика; призовава Комисията да продължи проучването на кумулативните въздействия от използването на морската среда от човека и от морските дейности във всички сектори;

35.

Призовава Комисията да осигури подходящо дългосрочно наблюдение на околната среда и да проведе проучвания относно системите за ранно предупреждение;

36.

Подчертава значението на проекти като Европейската мрежа за наблюдение и данни за морската среда за улесняване на обмена и наличността на данни от научни изследвания;

37.

Отбелязва с безпокойство, че корабоплаването в ЕС продължава да бъде обременено от прекомерни административни и митнически процедури, които излагат на опасност визията за европейско воднотранспортно пространство и възпрепятстват икономическия растеж на сектора, и по-специално на морския каботаж и морските магистрали; счита, че е необходимо да се разработи единна правна уредба по отношение на корабоплаването в рамките на Съюза, тъй като е от съществено значение, за да се гарантира свободата на движение на стоки и хора в рамките на водите на ЕС;

38.

Изразява удовлетворение от успеха на пилотната програма „Син пояс“ и приканва Комисията да представи необходимите законодателни предложения за създаването на Синия пояс, включително с необходимото преразглеждане на митническия кодекс на ЕС до края на 2013 г.;

39.

Изтъква, че насърчаването на морския транспорт допринася не само за икономическото развитие и за заетостта, но и за целта, поставена в Бялата книга за единно европейско транспортно пространство, за прехвърляне на 50 % от сухопътния превоз на товари към железопътния и водния транспорт до 2050 г.;

40.

Подчертава необходимостта от разширяване на ролята на морските магистрали като основни европейски коридори и подчертава, че за да се гарантира дългосрочната конкурентоспособност на европейския морски транспорт, е от съществено значение да се създадат безпрепятствени транспортни вериги за пътници и товари по отношение на различните видове транспорт; призовава Комисията да публикува съобщение относно напредъка, развитието и бъдещето на морските магистрали; счита, че по-големите острови следва да бъдат изцяло интегрирани в морските магистрали с цел подобряване на тяхната достъпност и увеличаване на икономическата им конкурентоспособност;

41.

Подчертава, че морската сигурност е от решаващо значение за устойчивото насърчаване на морския транспорт, устойчивия икономически растеж, морската заетост и устойчивите екологични стандарти в този сектор; подчертава, че принципът на предпазните мерки следва да се прилага за предвиждането на нови рискове и предотвратяването на всякакви бедствия в областта на морския транспорт; отбелязва, че трябва да се предприемат действия в тази област на територията на ЕС, но също така и на международно равнище, и по-специално в рамките на Международната морска организация;

42.

Подчертава, че прилагането на Третия пакет мерки за морска безопасност, създаден през 2009 г., подобрява качеството на европейските флагове, работата, предприета от класификационните организации, пристанищния контрол, наблюдението на движението на съдовете, разследването на произшествия, както и защитата на жертвите; призовава държавите членки да ускорят ефективното прилагане на този законодателен пакет;

43.

Подчертава, че политиката в областта на морския транспорт следва да отчита всички съответни въпроси, които будят загриженост в икономически и екологичен план, а също така и по отношение на общественото здраве; призовава Комисията да следи отблизо въздействието от спазването от страна сектора за корабни превози на ЕС на законодателството в областта на околната среда и на здравните изисквания и при необходимост да предлага конкретни мерки с цел оказване на противодействие на отрицателни отражения върху неговата конкурентоспособност; отбелязва, че съдържащите се в законодателството изисквания относно бракуването на кораби и съдържанието на сяра в морските горива следва да гарантират високо равнище на защита на околната среда, като същевременно гарантират ефективно целта за преминаване от сухопътен към морски транспорт, в съответствие с целите на Съюза във връзка с изменението на климата;

44.

Призовава Комисията и държавите членки значително да увеличат усилията си за постигане на международно споразумение за намаляване на емисиите на парникови газове от морския транспорт, като вземат под внимание нарастващото въздействие на емисиите на парникови газове от корабите;

45.

Изтъква, че по-екологосъобразните горива, като например втечненият природен газ, могат да играят важна роля за постигане на целта за намаляване на емисиите на CO2 от корабни бункерни горива в ЕС с най-малко 40 % до 2050 г.;

46.

Подчертава необходимостта да се подкрепи развитието на ефективни и устойчиви пристанищни услуги и инфраструктури, които са в състояние да се справят с предизвикателствата, свързани с очакваното увеличаване на морското корабоплаване, намаляването на екологичното и шумовото замърсяване, преминаването от сухопътен към морски транспорт и с безпрепятствения и интермодален транспорт на хора и стоки; подкрепя възможността успоредно с това в европейските пристанища да се развият дейности за ремонт на кораби и разглобяване на кораби за скрап;

47.

Обръща внимание на възможността за създаване на логистични платформи, улесняващи транспортирането на товари между Европа и другите световни икономики; подчертава стратегическото значение на морския транспорт и транспортните връзки между най-отдалечените региони и другите континентални територии;

48.

Подчертава, че отрасълът на корабостроенето в ЕС има потенциал да увеличи своя принос за растежа и заетостта, като се възползва от възможностите, които му се предоставят поради търсенето на „чисти кораби“ (с по-висока енергийна ефективност и намалени емисии на SOx, NOx), както и кораби и структури, подходящи за изграждането, инсталацията и експлоатацията на разположени в морето вятърни паркове; призовава отрасълът на корабостроенето в ЕС да се възползва от тази възможност, особено като се има предвид очакваното увеличение на корабоплаването на къси разстояния по бреговата линия на ЕС;

49.

Настоятелно призовава Съвета да постигне съгласие с Парламента за приемането на регламент, който позволява плавателните съдове да бъдат разглобявани по начин, щадящ околната среда и зачитащ условията на труд на работниците, което ще даде възможност на корабостроителната промишленост на ЕС за конкурентно рециклиране на материалите;

50.

Призовава Комисията да улеснява прилагането на стратегията „Leadership 2020“, като подкрепя действията, определени за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправено европейското корабостроене, като достъпа до финансиране, уменията и конкурентоспособността в международен план;

51.

Призовава държавите членки, с непосредственото участие на местните и регионалните органи и на организациите а гражданското общество, да подкрепят инициативи за развитие и подобрения на устойчивата туристическа инфраструктура, с особен акцент върху нуждите на лицата с увреждания и лицата с намалена подвижност, и да полагат всички възможни усилия за премахването на явленията на бюрокрация и липса на прозрачност в сектора, като едновременно с това се зачита законодателството относно околната среда;

52.

Призовава туризмът да бъде насърчаван и подкрепян като двигател на растеж и работни места в крайбрежните райони; отбелязва, че здравата околна среда е от съществено значение за развитието на всякакъв вид туризъм в крайбрежните райони и че следователно трябва да се разгърнат всички усилия, необходими за нейното опазване; подчертава необходимостта да се предостави устойчива инфраструктура за създаване на нови видове туризъм, особено за секторите на туризма с голям потенциал за растеж, като екологичен, селскостопански и риболовен туризъм, и устойчиви водни спортове; приветства инициативите за насърчаване на трансгранични стратегии в областта на туризма на базата на морските басейни;

53.

Подчертава, че ерозията на европейската брегова линия, опазването на екологичното и животинското наследство на Европа и подобряването на качеството на водата остават важни въпроси за решаване; поради това подчертава необходимостта от подходящо инвестиране в тези области с цел развитие на устойчив и висококачествен плажен и подводен туризъм;

54.

Подчертава, че е мерките за експлоатация и развитие на крайбрежното и морското наследство трябва да бъдат планирани успоредно с мерки за неговото опазване и възстановяване;

55.

Подчертава значението на създаването или обновяването на специализирани висши учебни заведения (управление и икономика на туристически предприятия, туристически професии, морски училища, готварски училища и др.), както и на подобряването на предлаганите обучения, с цел повишаване на качеството на услугите и продуктите в сферата на туризма, използването на нови технологии и приспособяването към изменението на климата;

56.

Изтъква необходимостта от опростяване на процедурите за издаване на виза, намаляване на цената на визите и издаването на многократни визи за посетители от трети държави, и по специално от държавите от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия, Китай); призовава Комисията да проучи и да приложи незабавно нови „интелигентни“ начини за издаване на туристически визи с цел максимално увеличаване на входящия туристически поток;

57.

Подчертава, че круизният сектор е важен икономически ресурс за европейските пристанища и за заобикалящите ги местни общности, който също така е от жизненоважно значение за разработването и използването на по-енергийно ефективни кораби с по-ниски емисии; насърчава планирането на привлекателни туристически програми, целящи да обогатят преживяването за посетителите, като акцентират върху морското, културното и историческото значение на пристанищните дестинации;

58.

Призовава Комисията да удвои усилията си за повишаване на конкурентоспособността на европейските пристанища чрез подпомагане и координиране на капацитета на пристанищната инфраструктура и повишаване на качеството на предоставяните услуги (например приспособяване към изискванията от Шенген), така че европейските пристанища да стават по-привлекателни за круизните кораби и по-полезни за местните и рибарските общности, като по този начин им се даде възможност да разнообразяват своите дейности; призовава Комисията да отчита специфичните особености на пристанищата в островните и най-отдалечените региони;

59.

Изисква при проекти за осъвременяване и разширяване на пристанища да бъде задължително терминалите за пътници и новите пътнически кораби да се оборудват със съоръжения, предназначени за лицата с намалена подвижност;

60.

Отново подчертава значението на крайбрежния и морския пътнически транспорт, по-специално чрез фериботи и круизни кораби, и се позовава на влизането в сила на Регламент (ЕС) № 1177/2010 относно правата на пътниците, пътуващи по море, който би трябвало да помогне за повишаване на качеството на морския туризъм; във връзка с това призовава Комисията да започне кампания за подобряване на качеството на пътническите и круизните кораби по отношение на правата на пътниците, като основава това на най-добрите практики на операторите;

61.

Подчертава значението на сектора на ветроходството (yachting) и плаването за морския туризъм; призовава Комисията да разгледа в контекста на своето предстоящо съобщение за морския туризъм социалното и икономическото въздействие на този сектор, възможностите за хармонизиране и опростяване на равнище ЕС на правилата за издаване на разрешителни, условията за навигация и експлоатация, изискванията за безопасност, поддръжка и ремонт на яхти и взаимното признаване на професионалните квалификации в сектора;

62.

Потвърждава значението на плажния туризъм като характеристика на някои европейски крайбрежни региони; призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, за да проучи дали Директива 2006/123/ЕО би могла да оказва отрицателно въздействие върху МСП от сектора и при необходимост да предложи мерки за намаляване на това въздействие и за гарантиране, че специфичните характеристики на тази професионална категория се отчитат при прилагането на Директивата;

63.

Призовава Комисията да насърчи държавите членки, регионите, автономните области и другите заинтересовани страни от крайбрежните и островните зони в разработването и прилагането по системен начин на инициативата „древни търговски пътища“, одобрена в бюджета за 2013 г. от Европейския парламент, както на равнище Средиземно море, така и по отношение на другите басейни, които засягат Европа, особено с цел диверсифициране на туристическите продукти и ограничаване на сезонния характер на туризма;

64.

Призовава Комисията да включи морския и крайбрежния туризъм в свързани действия и програми като „EDEN — Най-добрите европейски дестинации“ и програмата „Калипсо“, и да подкрепи инициативите, насърчаващи диверсификацията на видовете туризъм, свързани с крайбрежното и морското пространство, както и намаляването на сезонния характер на дейностите и работните места в сферата на туризма и приспособяването към изменението на климата; в този контекст счита, че диверсификацията на туризма може да спомогне за увеличаване на привлекателността на морските региони и да им позволи да преодолеят традиционния модел на предлагане от типа „слънце, пясък и море“;

65.

Призовава за популяризирането на морските курорти, тъй като те могат да намалят сезонните колебания и да създадат мултиплициращ ефект върху местните и регионалните икономики чрез интегриране на рибарските общности и намиране на баланс между икономическия растеж и устойчивостта;

66.

Призовава Комисията да отчита приноса и ролята на местната култура и непромишленото кулинарно изкуство за развитието на европейския крайбрежен туризъм; счита за необходимо използването и координацията на съществуващите политики и инструменти, както и разработването на нови програми и действия, с които да бъдат поощрявани взаимодействията по-специално между малките и средни предприятия (МСП) от първия и третия сектор в крайбрежните региони на ЕС;

67.

Насърчава Европейската комисия да включи във „виртуалната обсерватория на туризма“ раздел, посветен на морския и крайбрежния туризъм, гарантиращ връзките между научноизследователските институти, предприятията и публичните органи с цел популяризиране на проучването на пазара, предоставянето за предприятия и публични органи на информация с приложимост в дългосрочен план относно тенденциите в предлагането и търсенето, както и с цел създаване на по-благоприятни условия за бизнеса, като се предоставя информация относно връзките между биологичното разнообразие, опазването на климата и инициативите за устойчив туризъм;;

68.

Отбелязва, че изменението на климата е една от основните заплахи за морското биологично разнообразие в световен мащаб и че енергийните аспекти на стратегията за син растеж трябва да се основават на възобновяеми източници на енергия и енергийна ефективност;

69.

Признава значението на европейските морета и океани за енергийната сигурност на ЕС и диверсификацията на неговите източници на енергия и пътища за доставка;

70.

Отбелязва потенциала на енергията от морските ветрове, приливните и отливните вълни, вълните и океанската термална енергия, както и сектора за конвенционална морска енергия, да създаде устойчиви работни места в крайбрежните региони, да намали емисиите и да допринесе към средносрочните и дългосрочните енергийни цели на ЕС; подчертава факта, че ще бъдат необходими значителни инвестиции в перспективата за преустройство на свързването към мрежата и в капацитета за пренос, за да бъде използван този потенциал;

71.

Подчертава, че синята енергия е капитал за европейската морска икономика, и призовава настоятелно Комисията и държавите членки да допринасят за реализирането на потенциала на синята енергия посредством стратегиите за морските басейни, като обръща специално внимание на възможностите, предлагани от най-отдалечените региони, дължащи се на тяхното разположение и природни особености;

72.

Призовава Комисията да подкрепя решително водещата световна позиция на ЕС в този сектор чрез разработване на европейска промишлена стратегия за синята енергия, както е правила това в миналото за други отрасли;

73.

Приканва Комисията да приеме в следващото си съобщение по този въпрос интегриран подход за развитието на морските източници на енергия, като използва взаимодействието между вятърната енергия от морски инсталации и другите форми на възобновяема морска енергия; подчертава, че е необходимо този подход да позволява да се осигури цялостен и устойчив енергиен микс, като се спазва принципът на предпазливост и се гарантира морската сигурност и безопасност, и да предвиди също така развитието на подходящи инфраструктури за пренос на произведената в морето енергия до сушата и за свързване с конвенционалната електропреносна мрежа;

74.

Призовава държавите членки да работят заедно за улесняване на устойчивото изграждане на морската мрежа за възобновяема енергия в Северно море; призовава Комисията да направи предложение за съответна регулаторна рамка;

75.

Подчертава, че аквакултурите и рибното стопанство следва да допринесат за производство на храни на устойчива основа в целия Европейски съюз и за дългосрочна продоволствена сигурност и защита на потребителите; счита, че развитието и иновациите на секторите на устойчивите аквакултури и обработката на риба следва да бъдат насърчавани чрез намаляване на бюрокрацията и насърчаване на възможностите за заетост в тези сектори, като се подобрява качеството на живот в крайбрежните и земеделските райони;

76.

Подчертава значението на разработването на устойчива аквакултура за намаляване на прекомерния улов на европейските рибни запаси и на зависимостта от вноса от трети държави, който представлява над 60 % от консумираната риба на територията на ЕС;

77.

Изтъква, че аквакултурите в ЕС вече са създали 80 000 работни места и разполагат с възможността да подобрят значително икономиките на крайбрежните общности, като се има предвид оценката на ООН, съгласно която през 2019 г. производството на риба в развъдници ще надвишава производството на риба от традиционен улов;

78.

Призовава Комисията в предстоящите стратегически насоки за аквакултурите в ЕС да започне да насърчава аквакултурите в открито море, които могат да бъдат комбинирани със съоръжения за производство на синя енергия, така че да се намали натискът, упражняван от свръхинтензивните аквакултури, върху крайбрежните екосистеми и върху други дейности; подчертава необходимостта съответните интегрирани планове за управление, изготвени от държавите членки, да опростят административната тежест и да гарантират определянето на правилното място за развитието на тези дейности;

79.

Подчертава значението на бъдещия Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), който за първи път съчетава интегрираната морска политика и финансирането на рибарството, както и на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за подкрепата на устойчивото и екологосъобразното развитие на рибарството, аквакултурите и обработката на риба, както и за икономическата диверсификация в риболовните общности, зависими от тези сектори, и по-специално по отношение на малките крайбрежни рибни стопанства, професионалното обучение за жени и млади хора и привличането на нови предприемачи към сектора;

80.

Признава, че защитата на морските граници на Европа е предизвикателство за държавите членки; счита, че една успешна синя икономика изисква сигурни морски граници на ЕС, с оглед да се гарантира защитата на морската среда, контролът върху рибарството, борбата с незаконния риболов и правоприлагането; следователно изтъква значението на създаването на европейска брегова охрана за координиране на действията и наблюдение в морето; освен това подчертава значението на засилването на инициативите за регионално сътрудничество, отнасящи се до сектора на рибарството;

81.

Признава съществуването на благоприятни условия за добива на полезни изкопаеми в морска среда; подчертава обаче, че околната среда на морското дъно е свързана с останалата част на планетата чрез обмен на вещества, енергия и биологично разнообразие и че нарушаването на това равновесие може да доведе до непредвидими промени в рибните запаси и до загуба на биологично разнообразие;

82.

Призовава Комисията да обръща специално внимание на отрицателните последствия за околната среда, предизвиквани от добива на полезни изкопаеми на морското дъно, особено във високочувствителна морска среда, да подкрепя научните изследвания в тази област, да прилага принципа на предпазливост и да си сътрудничи с органите на трети държави, които участват в този сектор, с цел полагане на усилия за своевременно запълване на празнините в научните знания;

83.

Признава, че по-ефективното използване на ресурсите, съчетано с подобрени политики за рециклиране, предлага много по-рентабилен и устойчив подход за задоволяване на нашите потребности от минерали, отколкото интензивната експлоатация на подводните ресурси; изразява съжаление, че пропуските в областта на рециклирането на суровини и редкоземни елементи допринасят за увеличаването на отпадъците, и поради това призовава за мерки за подобряване на процедурите за рециклиране, които биха осигурили алтернативни методи спрямо интензивната експлоатация на подводните ресурси; отбелязва дългосрочните възможности за заетост, залегнали в този алтернативен подход;

84.

Признава, че сините биотехнологии са в състояние да създава заетост с висока степен на специализация и да оказва принос в жизненоважни сектори като здравеопазването, храненето и иновациите; приветства намерението на Комисията да подкрепя научните изследвания и иновациите, които са необходими за насърчаването на тази дейност в сферата на предприемачеството;

85.

Подчертава потенциала на морското биологично разнообразие за сектора на сините биотехнологии, по-специално в дълбоководните зони, които все още са в голяма степен непознати, но подчертава необходимостта от внимателно изследване на тези високочувствителни екосистеми;

86.

Призовава Комисията ясно да определи въпросите и предизвикателствата, свързани със сините биотехнологии (например бионанотехнологиите, биоматериалите и въвеждането на генетично модифицирани риби, черупкови организми и микроорганизми), и да използва научно обоснован подход, основаващ се на принципа на предпазните мерки, за да установи, оцени и управлява свързаните рискове за околната среда и здравето и тяхното управление;

87.

Приканва Комисията да насърчава сътрудничеството между частния сектор и научноизследователските институти, както и трансграничното сътрудничество като Европейския научноизследователски център за морска биология, като се има предвид, че морската биотехнология и достъпът до морското биологично разнообразие изискват научно ноу-хау и съвременно и скъпоструващо оборудване;

88.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/34

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 54 от него,

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 3, параграф 3 от него,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на преструктурирането (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета от 22 юли 2003 г. относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE) (4),

—

като взе предвид Препоръка 94/1069/ЕО на Комисията от 7 декември 1994 г. относно прехвърлянето на собствеността на малките и средните предприятия (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно прехвърлянето на собствеността на малките и средните предприятия (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно насърчаването на кооперативните дружества в Европа (COM(2004)0018),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно инициативата за социалното предприемачество (COM(2011)0682),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно кооперациите и преструктурирането (7),

—

като взе предвид Препоръка 193 на МОТ относно насърчаването на кооперациите, която беше одобрена от правителствата на всички 27 настоящи държави членки, резолюцията на Общото събрание на ООН от 2001 г. относно „Кооперациите в човешкото развитие“ и факта, че ООН обяви 2012 г. за Международна година на кооперациите,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A7-0222/2013),

1.

Посочва, че кооперациите заедно с другите предприятия от социалната икономика играят съществена роля в европейската икономика, особено по време на криза, като комбинират рентабилност и солидарност, създават качествени работни места, укрепват социалното, икономическото и регионалното сближаване и генерират социален капитал; признава освен това, че предприятията от социалната икономика следва да се ползват от по-ясна и съгласувана законодателна рамка, в която се взема надлежно предвид богатото разнообразие сред институциите на социалната икономика и техните специфични характеристики;

2.

Отбелязва, че в ЕС кооперациите придобиват все по-голямо значение, и че съществуват около 160 000 кооперативни предприятия, които са собственост на 123 млн. членове и осигуряват работни места за 5,4 млн. души, включително около 50 000 кооперативни предприятия в сферата на промишлеността и услугите, осигуряващи работни места за 1,4 млн. души, както и че кооперациите допринасят средно за около 5 % от БВП на всяка държава членка; отбелязва, че през последните няколко години са били учредени няколко стотици кооперативни предприятия в сферата на промишлеността и услугите в резултат на преструктурирането на предприятия в криза или без правоприемници, като по този начин са се съхранили и отново развили местни икономически дейности и работни места; отбелязва, че кооперативните групи в сферата на промишлеността и услугите са изиграли ключова роля за развитието на някои от регионите с най-силно развита промишленост в ЕС; отбелязва, че „социалните кооперации“, специализирани в интеграцията на пазара на труда, осигуряват работни места на над 30 000 души с увреждания и лица в неравностойно положение в сферата на промишлеността и услугите; отбелязва, че кооперациите са станали модел за самостоятелно заетите и за свободните професии и че този модел е нараснал значително в нетрадиционни сектори, като например социалните услуги, здравеопазването, цифровите услуги, подкрепата на бизнеса и услугите от общ интерес, предоставяни преди това от публичния сектор (например екологичните услуги и управлението на природни пространства, образованието и културата, както и производството на енергия от възобновяеми източници); отбелязва, че поради тези причини кооперациите изпълняват много важна роля в ЕС по отношение на икономиката, социалните дейности, устойчивото развитие и заетостта, освен че представляват отправен пункт за социални иновации, тема от голямо значение за стратегиите „Европа 2020“ и „Хоризонт 2020“, и помагат за преследване на целта за устойчиво икономическо и социално развитие на регионалните и местните общности;

3.

Заявява повторно, че кооперативният бизнес модел допринася за истинския икономически плурализъм и е жизненоважен елемент от „социалната пазарна икономика“, както и че той е изцяло в съответствие с ценностите на Договора за ЕС и целите на стратегията „Европа 2020“;

4.

Посочва, че много кооперации са доказали, че в период на криза са дори по-устойчиви от много традиционни предприятия по отношение както на дела на заетост, така и на закриването на дружества; отбелязва, че въпреки кризата кооперации бяха създавани в нови и иновативни сектори и че съществуват солидни доказателства относно тяхната издръжливост, особено по отношение на кооперативните банки и кооперациите в сферата на промишлеността и услугите (кооперации от работници, социални кооперации и кооперации, сформирани от МСП); отбелязва освен това, че като модел развитието на кооперациите доказа, че може по-добре от други модели да отговори на новите потребности и да стимулира създаването на работни места благодарение на голямата способност на кооперациите да се адаптират към промените и да поддържат стопанските си дейности, когато те са изложени на риск, като продължават да следват своята мисия; подчертава освен това стратегическата роля на кооперациите, образувани от МСП, които могат да предоставят колективни решения на общи проблеми и да дадат възможност за реализиране на важни икономии от мащаба; също така отбелязва нарастващото значение на „общностните кооперации“, които позволяват, особено в отдалечените и необлагодетелстваните райони, прякото участие на гражданите в отговор на различни нужди, като например здравеопазване и социални услуги, училищни услуги, търговски услуги, комуникации и др.;

5.

Счита, че кооперациите могат ефективно да насърчат предприемачеството на микроикономическо равнище във време на рецесия, тъй като те позволяват на собствениците на малки предприятия, често групи от граждани, да поемат стопански отговорности; в това отношение подкрепя развитието на кооперациите в социалната област, както и в тази на социалното подпомагане, за да се гарантира по-голямо обществено участие за най-уязвимите групи;

6.

Твърди, че благодарение на своето децентрализирано естество кооперативният модел допринася значително за прилагането на приоритетите за 2020 г., изложени в Директивата за възобновяемите енергийни източници (2009/28/EО) и за прехода от енергия от изкопаеми източници към възобновяема енергия; посочва в тази връзка, че повече от 1 000 кооперации за възобновяема енергия бяха създадени от граждани; счита, че кооперациите, извършващи дейност в сферата на възобновяемата енергия, дават възможност на гражданите да станат кооперативни членове на местни проекти и насърчават инвестициите в проекти за възобновяема енергия, което от своя страна подобрява общественото приемане на нови инсталации за възобновяема енергия; счита, че участието на гражданите в производството на енергия може да повиши както тяхната осведоменост относно необходимостта от устойчиво и ефективно потребление на енергия, така и контрола им върху цените на енергията; призовава Комисията да отдели специално внимание на ролята, която кооперациите в областта на енергетиката могат да играят за увеличаване на използването на възобновяеми енергийни източници и за подобряване на енергийната ефективност;

7.

Изразява становище, че тази по-голяма издръжливост се дължи до голяма степен на кооперативния модел на управление, основан на съсобственост, демократично икономическо участие и контрол, организация и управление от страна на членуващите в тях заинтересовани лица и на ангажимента към общността; подчертава, че устойчивостта на кооперациите се дължи и на характерния за тях метод на натрупване на капитал, който зависи в по-малка степен от развитието на финансовите пазари и е свързан както със заделянето на излишъците за резерв, при което по възможност поне една част от него е неделима (по-специално под формата на активи, които укрепват кооперативното движение като цяло след изплащане на евентуални неуредени заеми в случаи на ликвидация), така и с изпълнението на целите на дружеството, като балансира социалните и икономическите цели и целта за подобряване на функционирането и дейността му; счита, че този модел спомага за гарантиране на дългосрочен подход на кооперациите през поколенията и им осигурява стабилно място в местната икономика, като допринася за местното устойчиво развитие и гарантира, че няма да се стигне до прехвърляне на дейността им, дори ако тя се развие в международен план;

8.

Отбелязва, че кооперативните предприятия са в състояние да отговарят на съществуващи и нови нужди по ефективен и ефикасен начин в области като управлението на културните ресурси и творчеството, както и устойчивостта на околната среда във връзка с новите начини на живот и потребление; подчертава, че кооперациите подхранват ценности като защитата на законността: пример за това е Италия, където кооперации са натоварени с управлението на конфискувани активи на мафията;

9.

Счита, че кооперациите следва да бъдат изцяло включени в целите на индустриалната политика на ЕС и предприеманите от него мерки, като се взема под внимание техният съществен принос в преструктурирането на индустрията — ключов аспект от новата индустриална политика на ЕС;

10.

Освен това отбелязва, че посредством сътрудничество кооперациите могат да се възползват от икономии от мащаба, да обменят опит и най-добри практики, както и да обединяват или прехвърлят човешки и финансови ресурси, където е необходимо; изразява становище, че присъщата за кооперациите гъвкавост им позволява да се издържат дори и в най-тежките периоди;

11.

Отбелязва, че в различни държави членки могат да бъдат намерени многобройни добри практики, които показват отлични резултати, постигнати от кооперативните предприятия по отношение на растежа, заетостта, проценти на оцеляване и стартиране на нови предприятия, като например системата на „единно плащане“ (pago único) в Испания и законът „Маркора“ в Италия, които позволяват финансиране на създаване на нови кооперации чрез обезщетенията за безработица, „кооперациите за заетост и стопанска дейност“, създадени във Франция, Швеция и Белгия, посочва освен това групите от отделни кооперации, които могат да формират на доброволни начала големи бизнес групи, обхващащи сектори като промишленост, селско стопанство, разпространение, финанси, научноизследователска и развойна дейност и образование на високо равнище; отбелязва, че кооперативното дружество, следващо модела на британското тръстово дружество, например, може да бъде също така ефективен модел за добро управление на професионални и полупрофесионални спортни организации, който същевременно улеснява активното участие на основните заинтересовани страни — поддръжниците — в управлението на клуба (независимо от това дали той е професионален или не); призовава Комисията да разгледа задълбочено тези добри практики, както и да направи оценка на възможността те да бъдат включени в определянето на европейските политики, подпомагащи предприятията;

12.

Смята за значителен приноса на кооперациите за икономиката на ЕС и стабилността на заетостта, особено в контекста на кризата;

13.

Подчертава необходимостта да се развие, наред с другото, моделът на кооперацията за стопанска дейност и заетост, който позволява на предприятията да се изграждат постепенно, за да отговорят на нуждите на своите предприемачи, и да се развиват заедно с развитието на своите стопански дейности;

14.

Отбелязва обаче, че кооперациите не са гарантирани срещу неуспех;

15.

Отбелязва, че в различни държави членки може да бъде наблюдавано разнообразие от ситуации, отразяващо правни и концептуални различия; поради това призовава Европейската комисия да извърши преглед на съществуващото законодателство с цел да се намерят общи аспекти и при спазване на принципа на субсидиарността да се хармонизират ключовите елементи за премахване на пречките в развитието на кооперациите;

16.

Подчертава, че служителите са изложени на съществен финансов риск при основаване на кооперация или при прехвърляне на собствеността на стопанската дейност на служителите; отбелязва, че доброто управление, по-специално в кооперациите от работници, зависи до голяма степен от подкрепата и надзора на управлението от служителите на стопанската дейност;

17.

Споделя становището, че характерната за кооперациите способност за устойчивост следва да се засили, като им се обърне необходимото внимание във всички съответни политики на ЕС, насочени към насърчаване на интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж, също и чрез различен модел на икономическо развитите, който зачита европейския социален модел, и чрез усъвършенстване на съществуващото законодателство на ЕС относно кооперациите; по-специално счита, че важната роля на кооперациите следва да се посочи в Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“; счита, че следва да бъдат предприети необходимите мерки, за да се гарантират равнопоставени условия на конкуренция между кооперациите и други типове предприятия, като същевременно се запазят целите на кооперациите и методите им на работа, както и техният социален характер;

18.

Припомня, че е необходимо Европейският съюз да признае и да третира еднакво, по законодателен път, различните форми на предприемачество, с цел зачитане на принципа на свобода на стопанската инициатива, независимо от статута на предприятието; изразява съжаление, че в своя план за действие „Предприемачество 2020 г.“, Европейската комисия не набляга на ролята на предприятията от социалната икономика, като се ограничава до това да припомни техния принос за създаване на работни места и социални иновации, както и по-големите затруднения по отношение на финансирането, пред които те са изправени в сравнение с МСП;

19.

Поради тази причина призовава Комисията да засили дейността на службите си, като създаде отдел, отговорен за кооперациите и други организации от социалната икономика (като например взаимоспомагателните дружества, фондациите и сдруженията, които осъществяват икономическа и финансова дейност), с цел да обръща повече внимание на мерките, насочени към гарантиране на подходящо равнище на ресурсите и на наблюдение и мерки за развитието на политиката относно организациите от социалната икономика; настоятелно призовава Комисията да насочи необходимото внимание към преструктурирането на предприятия в сферата на промишлеността и услугите, които са в период на криза или без правоприемник, в кооперации чрез създаването на служби, посветени на тази задача;

20.

Призовава Комисията да осигури по-голяма гъвкавост по отношение на правилата за възлагане на обществени поръчки за предприятия, ръководени от служители, например чрез включване на ограничено във времето резервиране;

21.

Призовава също така Комисията да следи за координирането на мерките в рамките на Инициативата за социално предприемачество и за ограничаването на административните пречки между двете инициативи;

22.

Настоятелно призовава държавите членки, съгласно Препоръка 193/2002 на МОТ, да преразгледат законодателството си, което се прилага общо за кооперациите и конкретно за някои типове кооперации, като кооперации от работници, социални кооперации, занаятчийски кооперации и кооперативни банки, с оглед на приемането на всеобхватна политика в подкрепа на кооперативния бизнес модел и за създаване на регулаторна среда, благоприятна за признаването на ролята на кооперациите и техните управленски организации и за развитието на кооперациите, особено в области и сектори, в които моделът е доказал, че има социална, икономическа и екологична добавена стойност; призовава държавите членки в сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни на регионално и местно равнище да определят стратегически сектори, подходящи за кооперативни проекти; подчертава, че това следва да включва въвеждането на подходящи финансови инструменти и признаването на ролята на кооперациите в националния социален диалог, както и тази на банките за кооперативен кредит, които винаги са считали за особено важно устойчивото и социално-отговорно финансиране и са солидно установени на местно равнище; призовава тази препоръка да бъде взета под внимание при преразглеждането на Регламента относно устава на Европейското кооперативно дружество (SCE);

23.

Подчертава необходимостта от разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различните национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

24.

Подчертава значението на включването на кооперациите във всички етапи от процеса в бъдещите инициативи и действия на Съюза, свързани с кооперациите;

25.

Счита, че прехвърлянето на стопанска дейност на служителите чрез създаването на кооперация и други форми на собственост на служителите би могло да бъде най-добрият начин да се гарантира, че дадено предприятие ще продължи дейността си; подчертава, че този вид прехвърляне на стопанска дейност на служителите, по-специално по отношение на кооперациите от работници и придобиванията от страна на работниците (worker buy-outs), следва да е подкрепено от специален бюджетен ред на ЕС, който също включва финансови инструменти; спешно призовава с участието на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и социалните партньори, както и със заинтересовани страни от кооперативното движение да се създаде европейски механизъм, предназначен да насърчава развитието на кооперациите, и по-специално прехвърлянето на стопански дейности под формата на кооперация, включително например чрез инструмента на взаимоспомагателните фондове;

26.

Подчертава, че използването на придобиването от страна на работниците се превръща във все по-честа практика в държавите членки в отговор на икономическата криза; поради това призовава Комисията да определи финансови инструменти или да разшири съществуващите такива, за да се насърчи тази практика;

27.

Подчертава активната роля на социалните кооперации в преструктурирането на МСП, по-специално чрез „социални отделящи се предприятия“, които насърчават интеграцията на работниците, които могат да бъдат определени като такива в неравностойно положение или които се намират в критична за заетостта им ситуация, като укрепват чрез солидарност растежа на капацитета за отговор на социалните потребности;

28.

Отбелязва, че много често проблемът, който се среща при прехвърлянето на стопански дейности на служители не се дължи единствено на продължителността на конкретните процедури, но също, дори в по-голяма степен, на липса на познания относно тази бизнес практика сред съответните специалисти (например адвокати и счетоводители) и в рамките на правната и образователната система; подчертава, че обучението и повишаването на осведомеността на всички лица, които участват в процеса на създаване или прехвърляне на собствеността върху предприятия биха допринесли много за насърчаване на тази практика; поради тези причини препоръчва кооперативната форма на предприятия да бъде заложена трайно в съответната учебна програма на университетите и училищата по мениджмънт; освен това счита, че по-доброто познаване на кооперациите следва също да се насърчава, а прехвърлянето на стопанска дейност на служителите чрез създаването на кооперация да се подкрепя финансово, включително чрез целенасочено и разумно използване на структурните фондове в средите на синдикатите и органите, които имат за задача да предоставят информация относно създаването или прехвърлянето на стопански дейности; подчертава придобития експертен опит от кооперативните федерации в някои държави членки в областта на създаването и прехвърлянето на стопански дейности под формата на кооперации и призовава Европейската комисия да въведе механизми, които да улеснят сътрудничеството и обмена на добри практики и методи между предприятията в тази област, както и да изготви доклад до Съвета и до Парламента относно резултатите;

29.

Призовава държавите членки да разработят рамка за улесняване на прехвърлянето на стопански дейности на служители, включително финансови механизми, предназначени да помагат на служителите да инвестират в предприятия, които са в период на криза или без правоприемник, както и преференциални права за служителите, с цел да се създадат най-добрите условия за предложение за придобиване за предприятие, което е пред закриване;

30.

Счита също, че държавите членки следва да приемат политики, които да улеснят дейността на служителите за участие в капитала и резултатите на техните предприятия, чрез конкретни данъчни механизми в други форми на промишлени предприятия и предприятия в сферата на услугите и с необходимата правна защита и съответен процент на участие в управлението, надзора, вземането на решения и отговорността на предприятието; припомня, че подобни дейности могат да увеличат конкурентоспособността на съответния сектор като цяло;

31.

Подчертава положителния аспект на механизмите, характерни за кооперативния модел, като неделимостта на резервите, т.е. резерви, които не могат да се разпределят между членовете, дори и в случай на ликвидация, а трябва да се използват за развитието на кооперативното движение и на правните разпоредби, които да позволяват на трети лица да предоставят рисков капитал за кооперациите, със или без право на глас, като взаимоспомагателните фондове и Cooperazione Finanza Impresa (CFI) в Италия, Institut de Développement de l'Economie Sociale (ESFIN-IDES) във Франция и инвестиционната структура Mondragon Corporation в Испания;

32.

Призовава Комисията да насърчава политики и мерки в полза на запазването на съществуващите работни места, а не само за създаване на нови работни места в новосъздадени предприятия; изисква Комисията да създаде услуги за новосъздадени предприятия в подкрепа на кооперативната форма на предприятията чрез инициативи за повишаване на осведомеността и за обучение;

33.

Подчертава, че превръщането на предприятията, които са в криза, в икономически устойчиви кооперации изисква точно и ранно диагностициране; призовава органите на всички равнища да сътрудничат на социалните партньори и кооперативното движение в извършването на това ранно диагностициране и оценка на осъществимостта и ползата от превръщането на предприятията в кооперации; счита, че синдикатите и кооперативните федерации също следва да бъдат привлечени в този процес;

34.

Предлага Комисията да направи изчерпателен и сравнителен опис на най-добрите практики, които се прилагат в държавите членки, както и на националните закони, които благоприятстват преструктурирането под формата на кооперации, а именно разпоредбите за придобиването на предприятия, фалитите, механизмите за финансиране, институциите за подкрепа на предприятията и създаването на групи от кооперации; подчертава колко е важно да се включат кооперациите в подобно проучване с цел установяване на приоритетите; за тази цел призовава Комисията да разгледа възможността за създаване на база данни, която систематично да събира казуси и информация за преструктурирания под формата на кооперации с оглед обмен на добри практики и събиране на последователни данни;

35.

Призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават създаването на групи от кооперации и социални предприятия, за да ги подпомагат в набавянето на ресурсите, които са им необходими, за да заемат по-важно място в рамките на веригата на производство и разпространение, и да подкрепят икономиите от мащаба, необходими за финансиране на научни изследвания, развойна дейност и иновации;

36.

Подчертава, че кооперативните предприятия в сферата на промишлеността и услугите, и по-специално МСП, не могат, поради причини от различен характер, включително естеството на своето предприемачество, да получат достъп до рисков капитал и кредит на капиталовите пазари; отбелязва също, че кооперациите от работници в капиталоемките сектори обикновено срещат затруднения да си осигурят големи количества капитал от своите членове и че поради тази причина следва да се създадат подходящи финансови инструменти, за да се гарантира зачитането на техните форми на предприемачество;

37.

Напомня, че въпросът с достъпа до кредит за кооперациите е от съществено значение с оглед на особеното естество на тяхната структура; следователно призовава Европейската комисия, Базелския комитет и ЕИБ да разработят и използват параметри за качество, в това число по отношение на предоставянето на кредит и на финансирането, за да се разграничи ролята на кооперациите, включително социалните, от тази на предприятията от друг тип;

38.

Счита, че е необходимо да се засили капитализирането на кооперациите чрез по-добро използване на ресурсите, които могат да бъдат набавени от тяхната социална структура; призовава Комисията да насърчава инициативи в подкрепа на капитализацията, включително данъчни облекчения, дори и с временен характер, след договарянето или извършването на операции по придобиване, без това да се счита за държавна помощ;

39.

Посочва, че в някои държави членки външни страни могат да предоставят рисков капитал на кооперациите, като придобият само ограничено право на глас или са без право на глас — за да бъдат зачетени собствеността на членовете и структурата на контрол — и че това е позволило на кооперациите да подобрят диалога си с други финансови институции; изразява одобрението си за подобни политики и насърчава всички държави членки да улеснят достъпа на кооперациите до кредити;

40.

Счита, че Комисията, ЕИБ и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) следва да гарантират, че кооперациите имат достъп до финансовите механизми на равнище ЕС — включително при необходимост до плана за действие за финансиране на МСП, предложен в Акта за единния пазар — и че следва да положат специални усилия заедно с кооперативния банков сектор, за да гарантират, че това ще се случи; подчертава, че подобни действия могат да подобрят функционирането на единния пазар;

41.

Счита, че специфичните характеристики на кооперативните банки трябва да се вземат под внимание при регулирането на финансовите пазари и последващите закони за прилагане;

42.

Подчертава, че програмите и фондовете, създадени съгласно многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. следва да са важни инструменти в подкрепа на кооперациите; счита, че при изготвянето на оперативните програми следва да се постави акцент върху улесняването на създаването на нови кооперации, предоставянето на подкрепа за устойчиво развитие на предприятията и отговорното преструктуриране, включително по-конкретно мерки като прехвърляне на стопански дейности на служители и социални кооперации, в областта на местното развитие и на социалните, технологичните и свързаните с процесите иновации, с използване на глобални безвъзмездни средства и други финансови инструменти, включително Европейския фонд за приспособяване към глобализацията;

43.

Счита, че в рамките на финансовото планиране на европейско и национално равнище особено внимание трябва да бъде обърнато (или да се запази процентна квота) на кооперациите, които работят за улесняване на достъпа до заетост за хората в неравностойно положение, както са определени и в Регламент (ЕО) № 2204/2002, с цел да се утвърдят и развиват повече и по-добри нива на социална защита;

44.

Призовава Комисията през следващата финансова година да подкрепи пилотен проект за подпомагане на прехвърлянето на стопански дейности в състояние на криза на служители, за да могат те да продължат своята дейност, като така създадат нови кооперации, които да подпомагат стопанските дейности в състояние на криза или в несъстоятелност;

45.

Призовава Комисията да разработи инициативи в подкрепа на заетостта на младите хора в сектора на кооперациите; призовава също така Комисията да насърчи разпространението на кооперативния модел в държавите членки като ключово средство за създаване на нови работни места;

46.

Счита, че държавите членки следва също да предприемат действия за улесняване на достъпа на кооперациите до редица услуги в подкрепа на предприятията, тъй като това ще им помогне допълнително да допринесат за устойчивото развитие на техните дейности; в тази връзка настоятелно призовава държавите членки да въведат мерки за улесняване на достъпа до кредит за кооперациите, по-специално по отношение на кооперациите от работници и занаятчии и кооперации, състоящи се от микропредприятия;

47.

Счита, че държавите членки следва да приемат подходящи мерки за отстраняването на всякакви правни, административни или бюрократични пречки, затрудняващи или ограничаващи растежа на кооперациите;

48.

Счита, че достъпът на малки кооперативни кредитни асоциации до пазарите следва да се улесни в цяла Европа;

49.

Освен това счита, че мрежи на сътрудничество между МСП като тези, които вече съществуват в ЕС под формата на кооперации (занаятчийски кооперации, кооперации на МСП, кооперации за стопанска дейност и заетост и т.н.), следва да се насърчават, тъй като подобни мрежи значително засилват създаването и устойчивостта на микропредприятията и малките предприятия чрез общ маркетинг, покупки или други услуги и подпомагат тези предприятия като източник на иновации;

50.

Счита, че следва да се разработят услуги за новосъздадени кооперации, за да се подкрепи създаването на нови кооперации; освен това счита, че следва да се насърчават инициативите в подкрепа на кооперативния модел сред новите потенциални предприемачи (т.е. в университетските учебни програми) както на национално, така и на европейско равнище;

51.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и правителствата и парламентите на държавите членки.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/41

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. относно Европа за ефективно използване на ресурсите (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Посрещане на предизвикателствата, свързани със стоковите пазари и суровините относно ефективна стратегия за суровините в Европа“ (COM(2011)0025), и своята резолюция от 13 септември 2011 г. във връзка с това съобщение (2),

—

като взе предвид заключенията на председателството на Обединеното кралство на Съвета („Основаната върху знания биоикономика в Европа“), на германското председателство от 2007 г. („Към основана на знания биоикономика в Европа“) и на белгийското председателство от 2010 г. („Основаната на знания икономика в Европа: достижения и предизвикателства“),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по промишленост, изследвания и енергетика и комисията по регионално развитие (A7-0201/2013),

A.

като има предвид, че според прогнозите през 2050 г. населението на света ще нарасне от 7 на повече от 9 милиарда души, което ще доведе до нарастване със 70 % на търсенето на хранителни продукти и до оказване на силен натиск върху водните запаси;

Б.

като има предвид, че оскъдността на световните природни запаси, нарастването на натиска върху възобновяемите суровини и изменението на климата в световен мащаб налагат ефикасното използване на ресурсите;

В.

като има предвид, че един дългосрочен, новаторски и ефикасен подход ще гарантира не само по-голяма устойчивост, но също така и подкрепа за развитието на селските райони и за регионалното развитие, потенциално намаляване на емисиите на парникови газове, по-голяма устойчивост на производствения цикъл и разпространение на промишлените иновации по цялата верига на стойността;

Г.

като има предвид, че преходът към устойчива икономика ще направи възможна консолидацията на конкурентоспособността на промишления и селскостопанския отрасъл на ЕС, повишаването на икономическия растеж и следователно ще спомогне за значително нарастване на равнището на заетост в ЕС;

Д.

като има предвид, че успехът на биоикономиката за Европа зависи от наличието на управлявани и произвеждани устойчиво хранителни продукти (от селското стопанство, от горското стопанство и от биоразградими отпадъци);

Е.

като има предвид, че биоикономиката на ЕС вече има оборот от почти 2 трилиона евро и се очаква значителен ръст от устойчивото първично производство, хранително-вкусовата промишленост, промишлената биотехнология и биорафинериите;

1.

Подкрепя съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“, и включения в съобщението план за действие за пускане в ход на стратегията за биоикономиката;

2.

Счита, че биоикономиката дава възможност за производство на промишлени и потребителски стоки при по-ниски цени, като се използва по-малко енергия и се причинява по-малко замърсяване на околната среда;

3.

Изразява съгласие с идеята, че преходът към интелигентна, устойчива и приобщаваща биоикономика следва да се основава не само върху производство на възобновяеми природни ресурси, които не оказват голямо въздействие върху околната среда, но и върху тяхното устойчиво използване от екологична, икономическа и социална гледна точка, като използването на биотични ресурси се извършва в рамките на обновяването на екосистемите;

4.

Подчертава неотложната необходимост от предприемане на действия в настоящия момент в подкрепа на иновациите и инвестициите в нови техники и бизнес модели и за създаване на стимули, които ще доведат до дългосрочни ползи за икономиката; подчертава основната роля на частния сектор за постигане на устойчив икономически растеж;

5.

Счита, че биоикономиката е предварително изискване за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и в по-конкретен план на инициативите „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“;

6.

Приветства подкрепата на Комисията за радикална промяна в подхода на ЕС към производството, потреблението, преработването, съхранението, рециклирането и обезвреждането на биологични ресурси;

7.

Посочва, че независимо от факта, че22 млн. души вече са наети в биоикономиката, което представлява 9 % от всички заети в ЕС, тя разполага със силен потенциал за наемането още на милиони;

8.

Подкрепя предложението на Комисията за създаване на специална работна група и на пътна карта за биоиндустриите, в която да се посочва ясно приносът на възобновяемите ресурси и на биотехнологиите за устойчивото развитие и да бъдат насърчавани регионите и стопанските субекти да разработват новаторски продукти за отрасъла на биоикономиката;

9.

Призовава държавите членки да разработват национални и регионални планове за действие за биоикономиката и изисква от Комисията да представя на Парламента два пъти годишно доклад с оглед реализирането на биоикономиката;

10.

Подчертава, че ЕС заема водеща позиция в световен мащаб в различни области на бионауката и биотехнологиите; счита, че преходът към биоикономика ще позволи на Европа да осъществи важни стъпки напред в областта на нисковъглеродната икономика, иновациите и конкурентоспособността и ще укрепи ролята на ЕС на международната сцена;

11.

Подчертава значението и огромния потенциал на ресурсната и енергийната ефективност; подчертава необходимостта „да се произвежда повече с по-малко“, така че биоикономиката да остане устойчива;

12.

Счита, че биоикономиката за Европа не следва просто да замести съществуващата и основана на изкопаеми горива икономиката или да води до повторение на съществуващото разхитително поведение и потребление, но че следва да се превърне в по-ефективен и устойчив модел, като поведението на добър стопанин в социално и екологично отношение се взема предвид по цялата основана на биоикономиката верига на стойността;;

13.

Приветства текущото преразглеждане на законодателството на Съюза в областта на биогоривата, целящо да смекчи отрицателните последици от непреките промени в земеползването (НПЗ), както и да насърчава пазара и разработването на по-съвременни биогорива, което следва да даде възможност за по-голямо използване на нехранителни суровини като отпадъци, остатъци, лигноцелулозни и целулозни материали;

14.

Припомня,че факторите, свързани с непреките промени в земеползването (НПЗ), за биогоривата и течните горива от биомаса, както и задължителните критерии за устойчивост за използване на твърдата и газообразната биомаса, следва да бъдат включени в Директивата за възобновяемите енергийни източници и Директивата за качеството на горивата; призовава Комисията да предложи рамкова директива относно биомасата, обхващаща всички приложения на биомасата (енергия, горива, материали и химикали) и въвеждаща йерархия на биомасата;

15.

Насърчава Комисията да продължава да полага усилия за координация в областта на научноизследователската и развойната дейност в трансграничен план и в различни отрасли и по-специално подчертава необходимостта от изследвания на оценката на границите на устойчивост за биотичните продукти, като се вземат предвид функциите на екосистемите и естествените хранителни вериги и търсенето на храни от хората;

16.

Призовава за по-задълбочено изследване на социалните и екологичните възможности, както и на потенциалните разходи на биоикономиката, като се имат предвид различните потенциални въздействия и евентуални погрешни методи за използване на биоикономиката във връзка с употребата на ограничените природни ресурси, опасността от загуба на биоразнообразието и възможността за опазването;

17.

Подкрепя създаването на постоянна работна група от експерти в областта на биоикономиката, която да спомага за засилването на полезните взаимодействия и съгласуваност между политиките и инициативите, и на биоикономическа обсерватория, която да насърчава взаимното учене чрез осигуряване на непрекъснат обмен на знания и информация между научноизследователските институти, предприятията, институциите и университетите и регионалните стопански субекти, селскостопанските производители и гражданите в селските райони и която да ускори разработването на правна рамка за засилването и улесняването на научноизследователската дейност, нейните приложения и предлагането на пазара на получените иновации;

18.

Припомня, че е важно да се прилага принципът на предпазливостта при използването на биотехнологиите, особено в областта на генетично манипулирани организми и синтетичната биология;

19.

Счита, че е необходимо да бъдат създадени програми за мултидисциплинарно и междусекторно обучение и образование, така че резултатите от научноизследователската дейност да бъдат направени достъпни за заинтересованите участници, включително потребителите, като се създава възможността за повишаване на осведомеността и участието;

20.

Призовава за премахване на съществуващите пречки пред новаторството по веригата на стойността, по-конкретно чрез своевременни и основани на научни факти процедури на ЕС за биотехнологични продукти и значително ускорен пазарен достъп;

21.

Призовава Комисията да предложи практически мерки, които да са всеобхватни в регионално отношение, за насърчаване на производството и потреблението на продукти на биоикономиката на регионално равнище;

22.

Подчертава, че биоикономиката изисква нови умения, нови знания и нови дисциплини, които трябва да се доразвиват и/или да бъдат допълнително интегрирани с цел справяне с промените в обществото, свързани с биоикономиката, за насърчаване на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места, отговаряне на потребностите на индустрията, както и за постигане на по-добро съответствие между умения и работни места;

23.

Изтъква, че за биоикономиката се нуждае първокласно ноу-хау и квалифицирана работна ръка; счита, че е необходимо да се пристъпи към удовлетворяване на нуждите на професионалното обучение и висшето образование в регионите на Европейския съюз, като се вземат предвид техните специфични характеристики; изтъква, че широкият набор от системи за образование и обучение в регионите също благоприятства разрастването на предприемачеството;

24.

Приветства предложеното от Комисията финансиране в размер на 4,5 милиарда евро за Рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ и изразява надежда, че това финансиране ще бъде предоставено на разположение на всички отрасли и инструменти на биоикономиката, както и за целите на усъвършенстването на иновациите, включително научни изследвания в областта на границите на екосистемите, повторната употреба и рециклирането на биоматериали;

25.

Застъпва становището, че биорафинериите, основани на местен устойчив биоматериал, който не измества хранителните продукти или някои по-стойностни употреби, са инструмент от решаващо значение за задействането на екологосъобразни процеси на реконвертиране на изведени от експлоатация съоръжения и съживяването на засегнатите от криза области чрез новаторски процеси и инвестиции, и изисква насърчаването на тази роля да продължава;

26.

Подчертава, че за успешната експлоатация на биорафинериите в Европа са необходими достатъчни количества суровини; изтъква, че това ще направи необходимо подобряването на инфраструктурата за съхранение и превоз и разработване на необходимата логистика;

27.

Изтъква, че в Европа са малко на брой образцовите предприятия и че е необходимо увеличаване на инвестициите, за да бъдат съхранени водещите позиции на европейската промишленост в сектора на биорафинериите; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат пилотни и демонстрационни дейности с цел повишаване на профила на продуктите и процесите;

28.

Подчертава, че политиките в областта на биоикономиката трябва да бъдат разработвани по-интелигентно, за да се гарантира верижното използване на биомаса; в този контекст призовава за разработване на правен инструмент, който ще проправи пътя за по-ефикасно и устойчиво използване на този ценен ресурс; подчертава, че с този инструмент следва да бъде установено принципа на верижно ползване в така наречената „пирамида на биомасата“, като се отчитат нейните различните сегменти и се засилват нейните най-високи нива; изтъква, че този подход би довел до йерархично, интелигентно и ефикасно използване на биомасата, до приложения за създаване на добавена стойност и до мерки за подпомагане, като например координирането на научните изследвания по цялата верига на добавена стойност;

29.

Счита за необходимо да бъде осигурен интегриран, съгласуван, междусекторен и междудисциплинарен и подход към биоикономиката и призовава за хармонизация на различните политики на ЕС и съответните ръководни принципи, като например принципа на предпазливост, в различните сектори (Пътна карта за ефективно използване на ресурсите, Съюз за иновации, Инициатива за суровините, „Хоризонт 2020“, Програма за действие за околната среда 2020, Политика на сближаване, Обща селскостопанска политика, Обща политика в областта на рибарството, Директива относно възобновяемите източници на енергия, Рамкова директива за водите, Рамкова директива за отпадъците, Директива относно опаковките и конкретни мерки относно биологичните отпадъци); също така счита за необходимо създаването на единна, дългосрочна и стабилна регулаторна среда на равнище на ЕС и на национално равнище, насочен към насърчаване и повишаване на инвестициите за биоикономиката в Европа;

30.

Призовава Комисията да приеме разпоредби за финансови инструменти в подкрепа на инвестиране, предхождащо търговията, за да се превърне финансирането в областта на изследванията в търговски успех и да осигури възможност на иновационни дружества, най-вече МСП, да намират финансови и други инструменти за подкрепа, които насърчават биоикономиката, например чрез използване на интелигентна специализация на регионалните и на структурните фондове, и на фондовете на Европейската инвестиционна банка, на механизмите за споделяне на риска и чрез създаване на едно гише за информация относно всички основани на биоикономиката инициативи, с цел постигане на възможно най-голямо въздействие; признава трудностите и финансовите рискове, свързани с пускането на пазара на иновации в областта на биоикономиката;

31.

Призовава за изграждането на промишлена инфраструктура и подобряване на веригите за доставки за продуктите на биологична основа в селските и крайбрежните райони с цел създаването на нови работни места в селското стопанство, горския сектор и сферата на аквакултурите; призовава за тази цел да бъде предоставено финансиране за развитие на селските райони на ЕС и това да се направи по такъв начин, че да се ограничат, а не да се увеличават щетите върху околната среда и загубата на биоразнообразие.

32.

Изисква целенасочени и конкретни разпоредби с цел намаляване на сложността и продължителността на бюрократичните процедури за издаване на разрешения, които усложняват процесите на разработване на биорафинериите и които по-конкретно биха породили опасност от стимулиране на трансфера на новаторски и авангардни технологии извън територията на ЕС;

33.

Одобрява използването на формулата на публично-частните партньорства (ПЧП), като бъдат извлечени необходимите поуки от проблемите, появили се при използването в миналото на тази формула в други отрасли; приканва Комисията да предостави подходящи средства за финансиране на разработването и растежа на посочените партньорства, като счита, че става въпрос за изключително важно средство за създаване на нови вериги на стойност, за засилване на съществуващите сектори и за улесняване на инвестициите в технологии и в образцови предприятия, способни да пускат на пазара резултатите от научните изследвания;

34.

Изразява съгласие, че е необходим многостепенен подход, и изисква да се обръща все по-голямо внимание на регионалното и местното измерение на биоикономиката, и на инициативи „отдолу-нагоре“; приветства създаването на платформи относно биоикономиката на регионално, национално и европейско равнище, които ще бъдат в състояние да измерват постигнатия напредък в даден отрасъл и ще позволяват обмен на ноу-хау и на най-добри практики, който да благоприятства изравняването на степента на развитие на биоикономиката на територията на ЕС; в допълнение към това, изисква от Комисията да осигурява участието на експерти от отрасъла и от всички заинтересовани дисциплини, а също така и представители на потребителите и на гражданите; изтъква, че регионалните икономики играят централна роля в осъществяването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж;

35.

Счита, че инициативите отдолу нагоре са важни за създаването на биообщество и че прилагането на подход, ориентиран към бизнеса и търсенето, съчетан с подход, насочван от правителството, е от изключително значение; счита, че следва да бъдат осигурени подходящи възможности за регионалните инициативи; призовава Комисията да подкрепя подобни мрежи и клъстери, с цел да се насърчава обмяната на опит.

36.

Призовава Комисията да съсредоточи финансовата си подкрепа върху иновациите в съответствие с инициативата „Съюз за иновации“, включително приоритетите на Хоризонт 2000, като стимулира откритията на изследванията да се подготвят за пазарна употреба, като преодолее така наречената „долина на смъртта“ на изследванията в Европа;

37.

Счита, че съществува цяла серия подходящи инструменти (обществени поръчки, стандартизация, данъчни стимули, системи за сертифициране и специално етикетиране), които биха могли да гарантират достатъчни доставки на устойчиви и висококачествени биологични продукти, както и ефикасни от гледна точка на ресурсите системи за производство; счита, че е необходима реформа на действащото законодателство; призовава Комисията да разработи устойчиви критерии за използването на биомаси, на които следва да се основават и инструментите, създаващи пазари;

38.

Подчертава, че биоикономиката, която разчита на използването на биологични ресурси вместо на енергия от изкопаеми горива, трябва да се урежда от стабилна политическа рамка, която отчита не само икономическата жизнеспособност, но също така социалните и екологичните фактори за устойчивост;

39.

Изразява мнение, че е от основно значение потребителят да бъде приобщен и информиран относно избора на биологични продукти и услуги; в този смисъл призовава за развитието на стандартен модел за това производство въз основа на достатъчни критерии за устойчивост в ЕС, като счита последното за инструмент за насърчаване на изгоден европейски пазар за тези продукти;

40.

Счита, че жизненият цикъл на биологичните продукти може да не бъде изкуствено съкращаван; продуктите следва да се създават за възможно най-дълъг жизнен цикъл;

41.

Подчертава, че биоикономиката ще допринесе значително за развитието на селските и крайбрежните райони; изразява мнение, че взаимодействието и близкото сътрудничество по веригата на стойността, включваща местните производители на селскостопански и горски суровини, и биорафинериите биха могли да допринесат за укрепване на конкурентоспособността и за увеличение на рентабилността на селските региони; подчертава необходимостта от разработване на дългосрочна стратегия в областта на биоикономиката, като вземе предвид необходимостта от гарантиране на продоволствена сигурност;

42.

Изисква развиваните биологични и биотехнологични процеси да могат да намерят приложение в използването на възобновяеми ресурси на биологична основа, произлизащи от отпадъци и култури с нехранителна цел, както и в използването на елементи от съществуващите селскостопански и горски отрасли;

43.

Счита, че един от ръководните принципи на биоикономиката е да допринася за подобряване на ефективно използване на ресурсите и за намаляване на зависимостта от вносни суровини, енергия и невъзобновяеми природни ресурси; изтъква значението на горския сектор и други промишлени сектори на биологична основа и счита, че въглеродно неутралните възобновяеми природни ресурси и суровини, като например дървесината и дървесните фибри, могат да заместят невъзобновяемите изкопаеми суровини; изтъква, че промишлените сектори на биоикономиката произвеждат продукти с висока добавена стойност — химикали, лекарства, пластмаси и други иновативни нови материали — и създават работни места; подчертава потенциала на основаващите се на морските ресурси биотехнологии;

44.

Приканва Комисията да насърчава мерки за устойчиво увеличаване на потенциала на фуражите, за по-добро мобилизиране на посочените фуражи, за събиране на биоразградими отпадъци, като се избягва екстензивното транспортиране и за да се гарантира, че използването на биомаса ще спазва изискванията за опазване на околната среда и няма да ограничи функцията за поглъщане на въглерод; в този контекст счита за неотложно установяване на критерии за устойчивост за използването на биомаси за производство на енергия, за да се гарантира наличността на биомаси за по-ефикасни от гледна точка на ресурсите цели, като избегне стимулите за преработка на биомаси в енергия да създават дисбаланс на пазара и да намаляват наличността за производителите;

45.

Счита за важно да се инвестира във веригите за доставка на биоикономиката, така че да се обезпечи наличието на суровини; счита, че стратегиите в биоикономиката следва да насърчават не само по-ефикасното използване на домакинските и общинските отпадъци, но също така и оползотворяването на селскостопански и горскостопански потоци на странични продукти и остатъци; призовава изготвянето на по-добро и ефективно законодателство, което да предоставя правна сигурност и пълна подкрепа за устойчивото използване на ресурсите на биоикономиката и експлоатация на суровините, както и за това политиката да бъде основана във всяко отношение на един гъвкав дългосрочен и благоприятстващ инвестициите подход;

46.

Счита, че в съответствие с определението на новата стратегия за европейската промишлена политика, биоикономиката може да предложи важен принос за противодействие на процеса на деиндустриализация, който понастоящем засяга Европа и да промени тенденцията чрез нови стратегии, които стимулират пазара и дават нов тласък на конкурентоспособността на регионалната система;

47.

Категорично призовава Комисията да определи субсидиите, вредни за околната среда като „резултат от правителствени действия, които предоставят облекчения на потребители или производители, за да допълнят доходите или намалят разходите им, но по този начин пренебрегват добрите практики по отношение на околната среда“ (3); призовава Комисията и държавите членки да приемат без отлагане и най-късно до 2014 г. конкретни планове, основани върху това определение, за поетапно прекратяване на всички вредни за околната среда субсидии преди 2020 г., включително субсидии, които стимулират неефективното използване на възобновяемите ресурси и субсидиите за изкопаеми горива, и да докладват относно напредъка националните програми за реформи; в този контекст изразява загриженост, че помощите за използване на биоматериали за производство на енергия вече накърняват целите за ефективно използване на ресурсите;

48.

Отбелязва със загриженост, че нарастващото търсене на биомаса, по-специално дървесина, може да предизвика широкоразпространено обезлесяване в развиващите се страни, в които емисиите на парникови газове не са отчетени в рамките на Протокола от Киото; изтъква, че докато това може да окаже въздействие върху качеството на почвите, цикъла на водата и биологичното разнообразие, то увеличава натиска върху глобални споразумения като Конвенцията за биологичното разнообразие и Съвместната програма на ООН за намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите в развиващите се страни; изразява също така загриженост, че тъй като системите за управление на земята са слаби в редица развиващи се страни, нарастващото търсене на продукти от дървесина може да предизвика не само незаконна сеч и съответно отслабване на споразуменията за доброволно партньорство в рамките на прилагането на законодателството в областта на горите, плана за действие в областта на управлението и търговията;

49.

Подчертава, че преходът към биоикономика ще допринесе допълнително за включването на резултатите от Рио+20 в политиките на ЕС; счита, че ЕС следва допълнително да засили приноса си към инициативи за улесняване на прехода към приобщаваща зелена икономика на международно равнище;

50.

Призовава ЕС да се превърне в изключително динамичен международен изследователски и иновационен център в сферата на изследванията, посветени на биоикономиката; отбелязва, че развитието на нови продукти, нови процеси и нови услуги въз основа на възобновяеми източници ще позволи да се засили конкурентоспособността на европейската промишленост и ще й даде водеща международна позиция;

51.

Счита, че е от решаващо значение да се развиват международни правно обвързващи стандарти за устойчивост за всички сектори, както и задължителни критерии за устойчиво управление на горите; настоятелно призовава ЕС да се стреми към постигането на многостранни споразумения и да предоставя, особено за най-слабо развитите страни, съответна институционална и техническа подкрепа за осигуряване на устойчиво използване на биомасата;

52.

Счита, че моделът на биоикономиката, разработван в рамките на посочената стратегия ще позволи да се преодолеят съпътстващите критики, и в по-дългосрочен план ще може да приложи на практика по-устойчиви и ефикасни модели за производство, потребление, развитие и начин на живот, като съживи процеса на европейски растеж, благодарение на нов синтез между икономика, околна среда и социално качество;

53.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/47

—

като взе предвид членове 310, 311, 312 и 323 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2012 г. с цел постигане на положителен резултат от процедурата по одобряване на многогодишната финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2013 г. относно заключенията на Европейския съвет от 7 и 8 февруари 2013 г. относно многогодишната финансова рамка (2),

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 8 февруари 2013 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет, приети на 28 юни 2013 г.,

—

като взе предвид член 110, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

1.

Приветства политическото споразумение между Парламента, председателството на Съвета и Комисията относно многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г., което беше постигнато на най-високо политическо равнище на 27 юни 2013 г. след дълги и напрегнати преговори; признава значителните усилия на ирландското председателство при постигането на това споразумение;

2.

Подчертава, че благодарение на постоянството на Парламента по време на преговорите, за първи път бяха приети редица разпоредби, които ще способстват, за да бъде новата финансова рамка работеща, последователна, прозрачна и отговаряща в по-голяма степен на нуждите на гражданите на ЕС; изтъква, по-конкретно, новия режим, свързан с преразглеждането на МФР, с гъвкавостта, собствените ресурси и единството и прозрачността на бюджета, които по време на преговорите бяха ключови приоритети за Парламента;

3.

Изразява готовност да постави на гласуване Регламента за МФР и Междуинституционалното споразумение в началото на есента, веднага щом бъдат изпълнени необходимите технически и правни условия за финализиране на съответните текстове, така че те да отразяват цялостното споразумение, постигнато между Съвета и Парламента;

4.

Заявява отново, обаче, своята позиция, изразена в горепосочената резолюция от 13 март 2013 г. относно МФР, че не може да бъде дадено одобрение за Регламента за МФР, освен ако няма абсолютни гаранции, че неизпълнените искания за плащания за 2013 г. ще бъдат изцяло покрити; следователно очаква Съветът да вземе официално решение относно проекта на коригиращ бюджет № 2/2013 в размер на 7,3 милиарда евро, не по-късно от заседанието на Съвета по икономически и финансови въпроси, което ще се проведе на 9 юли 2013 г.; настоява Съветът да се придържа към политическия ангажимент да приеме без отлагане допълнителен коригиращ бюджет, за да се избегне дефицит при бюджетните кредити за плащания, който може да доведе до структурен дефицит в бюджета на ЕС в края на 2013 г.; заявява, че Парламентът няма да даде одобрението си за Регламента за МФР или няма да одобри бюджета за 2014 г., докато Съветът не приеме този нов коригиращ бюджет, който покрива оставащия дефицит, както е посочено от Комисията;

5.

Подчертава освен това, че Регламентът за МФР не може да бъде законно приет, освен ако няма политическо споразумение за съответните правни основния, особено по точки, които са отразени и в Регламента за МФР; изразява готовността си да приключи възможно най-бързо преговорите относно правните основания за всички многогодишни програми и отново потвърждава, че се придържа към принципа „по нищо не е постигнато споразумение, докато по всичко не се постигне споразумение“; настоява за пълно спазване на законодателните правомощия на Парламента, както са предоставени от Договора от Лисабон, и призовава Съвета да води коректно преговори по всички свързани с МФР части от правните основания; приветства политическите споразумения, постигнати до този момент, по няколко нови многогодишни програми на ЕС;

6.

Признава фискалната консолидация, пред която са изправени държавите членки; счита обаче, че цялостното равнище на следващата МФР, според решението на Европейския съвет, не съответства на политическите цели на ЕС и не отговаря на необходимостта от осигуряване на успешно изпълнение на стратегията „Европа 2020“; изразява загриженост, че това равнище на ресурси може да не бъде достатъчно, за да осигури на ЕС необходимите средства за координирано възстановяване от настоящата криза, и за да му даде възможност да излезе от нея по-силен; изразява съжаление, че държавите членки продължават да подценяват ролята на бюджета на ЕС в и неговия принос за укрепването на икономическото управление и фискалната консолидация в ЕС; освен това изразява опасения, че толкова ниски тавани на МФР значително ще намалят всяка възможност на Парламента за маневриране при годишните бюджетни процедури;

7.

Подчертава важността на задължителния преглед и последващо преразглеждане на следващата МФР до края на 2016 г., за да се даде възможност на следващата Комисия и на Парламента да направят преоценка на политическите приоритети на ЕС, да адаптират МФР към новите предизвикателства и потребности, и да отчетат изцяло последните макроикономически прогнози; настоява задължителният преглед както на разходната, така и на приходната част на бюджета на ЕС, който Комисията ще извърши, да бъде придружен от законодателно предложение за преразглеждане на Регламента за МФР, както е заявено в декларацията на Комисията, приложена към същия регламент; възнамерява да заложи задължителното преразглеждане на МФР като ключово искане при избора на нов председател на Комисията;

8.

Заявява отново ключовото значение на засилената гъвкавост в МФР за периода 2014 — 2020 г. с оглед на пълноценното използване на съответните тавани на МФР за поети задължения (960 милиарда евро) и за плащания (908,4 милиарда евро), наложени от Европейския съвет; следователно приветства одобрението, дадено от Съвета, за две ключови предложения на Парламента, а именно създаването на общ марж за плащанията и общ марж за поетите задължения, което ще позволи автоматичния пренос на неусвоени бюджетни кредити от една финансова година в друга; счита обаче, че следва да се съжалява за ограниченията, наложени от Съвета (от гледна точка на срок или размер), които могат да попречат на пълноценната употреба на тези инструменти; счита, че подобряването на тези механизми следва да бъде неразделна част от следизборното преразглеждане на МФР, което ще предложи Комисията;

9.

Подчертава, че новите правила за гъвкавост относно поетите задължения следва да доведат, в хода на МФР за периода 2014 — 2020 г., до допълнителни бюджетни кредити за програми, свързани с растежа и заетостта, и по-конкретно Инициативата за младежка заетост, за да се осигури непрекъснато финансиране и максимализиране на ефективната употреба на договорените тавани;

10.

Приветства предвиждането на по-голям размер бюджетни кредити за 2014/2015 г. за Инициативата за младежка заетост и настоява, че ще са необходими допълнителни бюджетни кредити от 2016 г., за да се осигури устойчивост и ефективност на тази програма;

11.

Подчертава, че в резултат на настояването от страна на Парламента, за финансирането за „Хоризонт 2020“, Еразъм и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за МСП (COSME) също са планирани повече средства за 2014/2015 г., за да се намали ликвидният дисбаланс между съответните бюджетни кредити в бюджетите за 2013 г. и 2014 г.; освен това настоява, че е изключително важно да се предостави допълнително финансиране и за Програмата в областта на цифровите технологии;

12.

Приветства факта, че е предвидена разпоредба за допълнително увеличаване до 1 милиард евро за схемата за разпределение на храна за държавите членки, които желаят да използват това увеличаване, за да подпомагат най-нуждаещите се лица в Съюза; очаква Съветът и Парламентът възможно най-бързо да постигнат съгласие относно конкретните условия за изпълнението на този ангажимент в контекста на текущите преговори относно правното основание за въпросната схема;

13.

Изразява съжаление, че Съветът не е в състояние да отбележи напредък по отношение на реформата на системата на собствените ресурси на базата на законодателните предложения, внесени от Комисията; подчертава, че бюджетът на ЕС следва да се финансира от истински собствени ресурси, както е предвидено в Договора, и заявява ангажимента си към реформа, която да намали дела на вноските на база БНД в бюджета на ЕС до максимум 40 %; следователно очаква Съвместната декларация относно собствените ресурси, по която постигнаха съгласие институциите на ЕС, да позволи осъществяването на осезаем напредък, особено с оглед на средносрочния преглед/преразглеждане на МФР; следователно призовава в момента на официалното приемане на Регламента за МФР да бъде създадена група на високо равнище по въпросите на собствените ресурси, чийто мандат да бъде проучване на всички аспекти на реформата на системата на собствените ресурси;

14.

Приветства изхода от преговорите относно единството и прозрачността на бюджета на ЕС; счита, че всеки евентуален „бюджет на еврозоната“, който може да бъде предвиждан в бъдеще следва или да бъде част от, или да бъде приложение към бюджета на ЕС;

15.

Счита за повод за дълбоко съжаление процедурата, довела до настоящото споразумение за МФР за периода 2014 — 2020 г., която реално отне на Парламента неговите истински бюджетни правомощия, така както са предвидени в ДФЕС; счита, че многобройните заседания, проведени през последните няколко години между неговата делегация и последователните председателства на Съвета като част, но не напълно, от съответните заседания на Съвета по общи въпроси, както и нейното участие в неофициални заседания на Съвета, които разглеждаха МФР, не послужиха за постигането на определена цел, тъй като не оказаха въздействие върху духа, графика или съдържанието на преговорите или върху позицията на Съвета, включително необходимостта от разграничаване на законодателните от бюджетните аспекти на споразумението за МФР;

16.

Призовава следователно своята комисия по бюджети, в сътрудничество с комисията по конституционни въпроси, да изготви необходимите заключения и да отправи нови предложения относно условията на тези преговори, за да се гарантира демократичният и прозрачен характер на цялата бюджетна процедура;

17.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Европейския съвет, Съвета, Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на другите заинтересовани институции и органи.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/49

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно пътната безопасност в Европа през периода 2011 — 2020 г. (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към европейско пространство на пътна безопасност: насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011 — 2020 година“ (СOM(2010)0389),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията относно „Изпълнението на цел 6 от насоките на Европейската комисия за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011 — 2020 година — отправна точка към стратегия за нараняванията“ (SWD(2013)0094),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Насоки за политиката в областта на пътната безопасност през периода 2011 — 2020 година“ (3),

—

като взе предвид „Световния доклад за превенция на нараняванията при пътнотранспортни произшествия“, публикуван през 2004 г. съвместно от Световната банка и Световната здравна организация (СЗО),

—

като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно eCall: нова услуга на номер 112 за граждани (4),

—

като взе предвид въпроса към Комисията относно пътната безопасност през периода 2011 — 2020 г. — отправна точка към стратегия за нараняванията (O-000061/2013 — B7-0211/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че през 2011 г. над 30 000 души са загинали и че се съобщава за почти 1 500 000 ранени (като над 250 000 от тях са тежко ранени) при пътнотранспортни произшествия в Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че към всяко произшествие, довело до смърт, други четири произшествия водят до постоянни увреждания, 40 предизвикват леки наранявания и 10 предизвикват тежки наранявания;

В.

като има предвид, че повече от половината от всички тежки наранявания стават в градските райони, като особено засегнати са пешеходците, мотоциклетистите, велосипедистите (включително тези с електрически велосипеди) и други уязвими участници в пътното движение;

Г.

като има предвид, че основните причини за жертвите на пътнотранспортни произшествия и тежките наранявания са отказът на оборудването, пътното проектиране, лошата поддръжка на пътищата и поведението на водачите, включително скоростта; като има предвид, че скоростта е пряко свързана с тежестта на нараняването и че някои държави членки обмислят повишаване на ограниченията на скоростта по магистралите си;

Д.

като има предвид, че участието в пътнотранспортни произшествия е една от основните причини за хоспитализация на гражданите на ЕС на възраст под 45 г. и че много тежки наранявания водят до страдания през целия живот или трайни увреждания;

Е.

като има предвид, че времето за реакция на службите за спешна помощ (правилото за златния час), включително оказването на животоспасяваща първа помощ, както и качеството на грижите, играят важна роля за оцеляването при произшествия;

Ж.

като има предвид, че социално-икономическата цена на нараняванията при пътнотранспортни произшествия се оценява на 2 % от БВП, или приблизително 250 милиарда евро за 2012 г. (5);

З.

като има предвид, че европейските действия в това отношение отчитат положителни резултати;

1.

Подкрепя инициативата на Комисията да се отдаде приоритет на тежките наранявания в работата в областта на пътната безопасност;

2.

Приветства приемането от страна на Комисията на общо определение на ЕС за тежките наранявания въз основа на световно приета класификация на травмите, известна като Максимално опростена скала на нараняванията;

3.

Призовава държавите членки да приложат бързо общото определение на ЕС за тежки наранявания при пътнотранспортни произшествия и на тази база да съберат и докладват за 2014 г. статистически данни по вид транспорт, включително за уязвимите участници в пътното движение, както и по вид пътна инфраструктура;

4.

Настоятелно призовава Комисията, въз основа на събраните данни, да определи амбициозна цел за намаляване на нараняванията при пътнотранспортни произшествия с 40 % през периода 2014 — 2020 г. и да запази глобалната идея за „нулева смъртност“ като дългосрочна цел;

5.

Счита, че разработването на общ механизъм за събиране и докладване на данни не следва да възпрепятства спешните действия, които се предприемат на равнището на ЕС с цел намаляване на броя на тежко ранените по пътищата;

6.

Приветства приоритетите, определени от Комисията за разработването на нейната глобална стратегия, например разглеждането на въздействието на сблъсъка, стратегията за управление на произшествията, службите за първа помощ и спешна помощ и дългосрочните процеси на рехабилитация, и призовава за бързото прилагане на тези приоритети;

7.

Подчертава, че целият набор от съществуващо законодателство и мерки трябва незабавно да бъде приложен по-добре, за да се намали въздействието на сблъсъка, да се повиши безопасността за участниците в движението и да се намалят тежките наранявания;

8.

Призовава Комисията да преразгледа своето законодателство относно пасивната и активната безопасност на превозните средства, за да го адаптира към най-новия технически напредък, както и да подкрепи въвеждането на внедрени в автомобилите технологии за прилагане;

9.

Призовава Комисията да подкрепи развитието на безопасна и интелигентна пътна инфраструктура;

10.

Призовава Комисията да предостави подробна информация за това как държавите членки транспонират Директива 2011/82/ЕС за улесняване на трансграничния обмен на информация относно пътнотранспортни нарушения, свързани с безопасността по пътищата;

11.

Настоятелно призовава държавите членки да продължат усилията си в борбата срещу шофирането след употреба на алкохол или под влиянието на наркотици и обмена на най-добри практики за оценка и реабилитиране на пътните нарушители;

12.

Отбелязва, че пешеходците и велосипедистите заедно представляват 50 % от всички смъртни случаи по градските пътища и голям дял от тежките наранявания;

13.

Подкрепя наблюдението и по-нататъшното развитие на технически стандарти и политики за защита на най-уязвимите участници в пътното движение — възрастните хора, малките деца, хората с увреждания и велосипедистите, като част от съгласуваните усилия за утвърждаване на „правата на уязвимите участници в пътното движение“ в законодателството и транспортната политика на ЕС;

14.

Призовава Комисията да представи преглед на градските райони с ограничение на скоростта от 30 км/ч и ефектите от това ограничение за намаляването на смъртните случаи и тежките наранявания;

15.

Призовава държавите членки да подчертаят значението на информационните и обучителните кампании относно по-безопасното придвижване с велосипед и пеш и на политиките за насърчаване на придвижването с велосипед и пеш, тъй като безопасността на велосипедистите и пешеходците в градските райони е тясно свързана с разпространението на придвижването с велосипед и пеш като видове транспорт, по целесъобразност в комбинация с обществената и колективната мобилност;

16.

Призовава Комисията да разработи насоки за безопасност по градските пътища, които биха могли да бъдат включени в плановете за устойчива градска мобилност (ПУГМ), както и да обмисли обвързването на съфинансирането от ЕС за градски транспортни проекти с ПУГМ, които включват целите на ЕС за намаляване на смъртните случаи и тежките наранявания по пътищата;

17.

Настоятелно призовава държавите членки да подкрепят европейския номер за спешни повиквания 112 и да спазят изискванията, съгласно които трябва да пуснат напълно в действие центровете за приемане на спешни повиквания до 2015 г. и да проведат във възможно най-кратък срок информационна кампания за въвеждането им;

18.

Приветства предложението на Комисията да гарантира задължителното въвеждане във всички държави членки до 2015 г. на публична система за спешни повиквания (eCall), основаваща се на телефонен номер 112, във всички нови типово одобрени автомобили, като същевременно се спазват правилата за защита на данните;

19.

Призовава Комисията, посредством разглеждането на най-добрите практики в държавите членки, да обмисли въвеждането на „шофиране с придружител“ за по-възрастните непълнолетни;

20.

Призовава държавите членки да насърчават систематично обучението по първа помощ, като начин за повишаване на способността за реагиране на минувачите при произшествие чрез оказване на помощ на жертвите преди пристигането на службите за спешна помощ;

21.

Призовава държавите членки да насърчават сътрудничеството между службите за спешна помощ и проектантите и производителите на автомобили, за да се гарантира ефективна намеса и безопасност за спасителя и пострадалия;

22.

Призовава държавите членки да насърчават въвеждането на системи за електронно здравеопазване, и по-специално използването на интелигентни транспортни системи за комуникации от екипите за спешна помощ, включително в техните превозни средства;

23.

Насърчава държавите членки да подчертаят важността на грижите след произшествие в своите здравни политики и да продължат да подобряват дългосрочните болнични грижи, следболничните грижи и рехабилитацията, включително грижите, свързани с причинена травма, и психологическите грижи за оцелелите и свидетелите на пътнотранспортно произшествие, например, чрез осигуряването на центрове за помощ, които да им помогнат да подобрят качеството си на живот;

24.

Призовава държавите членки да подобрят осведомеността относно въздействието на тежките наранявания, като установят по-тесни връзки с други мерки, които имат социално въздействие, например във връзка със степента на увреждане и функционална недостатъчност, и да разработят образователни програми в областта на пътната безопасност;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

26.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 75/52

—

като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се определят ценностите, на които се основава Съюзът,