19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/1

19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/2

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, така както е включена към Договорите по силата на член 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 38 от Хартата, който предвижда, че в политиките на Съюза се осигурява високо равнище на защита на потребителите,

—

като взе предвид член 26 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), който постановява, че „вътрешният пазар обхваща пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено в съответствие с разпоредбите на Договорите“,

—

като взе предвид член 3, параграф 3 от ДЕС, който ангажира Съюза да работи за „силно конкурентна социална пазарна икономика, която има за цел пълна заетост и социален прогрес, и високо равнище на защита и подобряване качеството на околната среда“,

—

като взе предвид член 9 от ДФЕС, който постановява, че „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“,

—

като взе предвид член 11 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на околната среда трябва да бъдат включени в определянето и изпълнението на политиките и действията на Съюза, в частност, за да се насърчи устойчивото развитие“,

—

като взе предвид член 12 от ДФЕС, който постановява, че „изискванията за защита на потребителите се вземат под внимание при определянето и осъществяването на другите политики и действия на Съюза“,

—

като взе предвид член 14, член 114, параграф 3 и член 169 от ДФЕС и Протокол 26 към него относно услугите от общ (икономически) интерес,

—

като взе предвид член 169, параграф 1 от ДФЕС, който гласи, че „с цел подкрепа на интересите на потребителите и осигуряването на високо равнище на защита на потребителите, Съюзът съдейства за закрилата на здравето, сигурността и икономическите интереси на потребителите, както и за развитието на тяхното право на информация, просвета и самоорганизиране с цел защита на техните интереси“,

—

като взе предвид Препоръка на Съвета 98/560/EО от 24 септември 1998 г. за развитие на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудио-визуални и информационни услуги чрез подпомагане на национални мрежи, които са насочени към постигане на сравнимо и ефективно ниво на защита на малолетните и непълнолетните и на човешкото достойнство (1),

—

като взе предвид доклада относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защитата на потребителите) (COM(2009)0336),

—

като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (2),

—

като взе предвид Решение № 1926/2006/EC на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. за създаване на програма за действие на Общността в областта на политиката за защита на потребителите (2007–2013 г.) (3),

—

като взе предвид Препоръка 2006/952/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудио-визуални и онлайн информационни услуги (4),

—

като взе предвид Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност (5),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета, Европейския парламент и Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Стратегия на ЕС за политика за защита на потребителите 2007–2013 г. — Увеличаване на правата на потребителите, повишаване на тяхното благосъстояние, осигуряване на ефективната им защита“ и резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2008 г. относно стратегията на ЕС за политика за защита на потребителите през периода 2007–2013 г. (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти (7), чиято цел е да създаде цялостна рамка от правила и принципи във връзка с акредитацията и надзора на пазара,

—

като взе предвид Директива 2009/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. относно безопасността на детските играчки (Директива за безопасността на играчките) (8),

—

като взе предвид препоръката на Комисията от 29 юни 2009 г. относно мерки за подобряване на функционирането на единния пазар и препоръката на Комисията от 12 юли 2004 г. относно транспонирането в националното законодателство на директивите относно вътрешния пазар (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на законодателството на Общността за защита на потребителите (COM(2009)0330) и доклада на Комисията от 2 юли 2009 г. относно прилагането на Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. за сътрудничество между националните органи, отговорни за прилагане на законодателството за защита на потребителите (Регламент за сътрудничество в областта на защита на потребителите) (COM(2009)0336),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на Регионите от 7 юли 2009 г. относно хармонизирана методология за класифициране и докладване на жалби и запитвания на потребители (COM(2009)0346) и придружаващата го проектопрепоръка на Комисията (SEC(2009)0949),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския, озаглавено „ЕВРОПА 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2010 г. относно защитата на потребителите (10),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио-визуалните медийни услуги (11),

—

като взе предвид доклада относно съживяването на единния пазар на професор Марио Монти до Комисията от 9 май 2010 г., озаглавен „Нова стратегия за единния пазар“,

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно осигуряване на единен пазар за потребителите и гражданите (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 21 септември 2010 г. относно доизграждането на вътрешния пазар по отношение на електронната търговия (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (междинен доклад) (14),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 22 октомври 2010 г., озаглавен „Пазарите да работят за потребителите“, (4-то издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно) (SEC(2010)1257),

—

като взе предвид доклада от 27 октомври 2010 г., озаглавен „Доклад за гражданството на ЕС за 2010 г.: Премахване на пречките за упражняване на правата на гражданите на ЕС“ (COM(2010)0603),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 4 март 2011 г., озаглавен „Как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар“, 5-то издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно (SEC(2011)0299),

—

като взе предвид годишния доклад от 2011 г. на Службата за официални публикации на Европейския съюз относно мрежата на Европейските потребителски центрове за 2010 г.,

—

като взе предвид своята позиция от 23 юни 2011 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно правата на потребителите (15),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно (16),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от октомври 2011 г., озаглавен „Пазарите да работят за потребителите“ (6-то издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно) (SEC(2011)1271),

—

като взе предвид Декларацията от Краков, приета на първия Форум по въпросите на единния пазар, проведен в Краков (Полша) на 3–4 октомври 2011 г.,

—

като взе предвид предложението от 19 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2011)0665),

—

като взе предвид своите резолюции от 23 октомври 2012 г. относно правата на пътниците за всички видове транспорт (17) и от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010-2020 г. (18),

—

като взе предвид резолюцията си от 29 март 2012 г. относно функциониране и прилагане на установените права за лицата, пътуващи с въздушен транспорт (19),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите (20),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 9 ноември 2011 г. относно програма „Потребители“ за периода 2014–2020 г. (COM(2011)0707) и свързаните с него документи (SEC(2011)1320 и SEC(2011)1321),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно нова стратегия за политика за защита на потребителите (21),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 декември 2011 г. до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „Европейска перспектива за пътниците: Съобщение относно правата на пътниците за всички видове транспорт“ (COM(2011)0898),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—

като взе предвид предложението от 25 януари 2012oг. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2012 г., озаглавена „Към съгласуван европейски подход за колективна защита“ (22),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2012oг., озаглавено „Стратегия за електронни обществени поръчки“ (COM(2012)0179),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 май 2012oг., озаглавено „Европейска стратегия за по-добър интернет за децата“ (COM(2012)0196),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за укрепване на правата на потребителите в уязвимо положение (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно индекса на вътрешния пазар (24),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 22 май 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (COM(2012)0225),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2012 г., озаглавено „Индекс на условията за потребителите — как потребителите да се чувстват уверени на вътрешния пазар“ (7-мо издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно) (SWD(2012)0165),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавен „Пазарите да работят за потребителите“, (8-мо издание на Индекса за развитие на пазарите на дребно) (SWD(2012)0432),

—

като взе предвид предложението от 4 юни 2012 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно електронната идентификация и удостоверителните услуги за електронни трансакции на вътрешния пазар (COM(2012)0238),

—

като взе предвид работния документ на Комисията от 19 юли 2012 г. относно аспекти на подобряване на познанията относно правата на потребителите 2012–2014 г. (SWD(2012)0235),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономическия и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Акт за единния пазар II: Заедно за нов растеж“ (COM(2012)0573),

—

като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар (25),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска програма за потребителите — насърчаване на доверието и растежа“ (COM(2012)0225),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0163/2013),

A.

като има предвид, че насърчаването и защитата на потребителите и техните права са основни ценности на ЕС;

Б.

като има предвид съществената роля на потребителите в икономиката, тъй като потреблението е един от основните двигатели на растежа в Съюза;

В.

като има предвид, че гражданите на ЕС имат изключително важна роля като потребители за постигането на целите на „Европа 2020“ за интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж и че ролята на потребителя следва да бъде съответно призната за част от икономическата политика на ЕС;

Г.

като има предвид, че ЕС има за цел постигане на високо ниво на информираност, оправомощаване и защита на потребителите, а също и постигане на точното равновесие по отношение на конкурентоспособността на предприятията и икономиките на Съюза, по-специално посредством опазване на здравето, безопасността и икономическите интереси на потребителите, както и насърчаване на тяхното право на информация, образование и организиране;

Д.

като има предвид, че потребителите не представляват единна и еднородна група и свързаните с това различия трябва да бъдат разгледани в Европейската програма за потребителите, тъй като сред потребителите са налице сериозни различия от гледна точка на потребителски умения, информираност относно законодателството, отстояване на правата и желание за изискване на обезщетения; като има предвид, че е необходимо недискриминацията и достъпността да бъдат вземани предвид при прилагането на Европейската програма за потребителите;

Е.

като има предвид, че е необходимо да се насърчава самочувствието на потребителите, доверието им към пазара и познанията за техните права, с по-специално внимание към уязвимите групи потребители като например децата, възрастните хора и други потребители в уязвимо положение; като има предвид, че във връзка с това от съществено значение е на потребителите в Съюза да се предостави по-добра защита по отношение на продукти и услуги, които могат да застрашат здравето или безопасността им;

Ж.

като има предвид, че подходяща и относима информация означава лесно достъпна, прозрачна, неподвеждаща и даваща възможност за сравнения информация;

З.

като има предвид, че постигането на правилно функциониращ вътрешен пазар е в съответствие с целите на Лисабонската стратегия за увеличаване на растежа и заетостта в служба на 500-те милиона потребители в ЕС;

И.

като има предвид, че електронната търговия е особено полезна за всички потребители, поради огромния ѝ трансграничен потенциал, който дава възможност на потребителите да се възползват от единния пазар в най-голяма степен; като има предвид, че електронната търговия е също изключително полезна, като средство за приобщаване, за потребителите с увреждания или с намалена подвижност и за тези в селските райони с неблагоприятни географски условия;

Й.

като има предвид, че несигурността, свързана с правата на потребителите по отношение на трансграничните покупки, ограничава ползите от пазарната интеграция;

K.

като има предвид, че развитието на електронната търговия се забавя от все още съществуващото цифрово разделение сред гражданите на Съюза, по-специално в случая на по-възрастните хора; като има предвид, че повечето публични и частни уебсайтове все още са недостъпни за хора с увреждания или такива с по-ниска компютърна грамотност;

Л.

като има предвид, че фрагментирането на цифровия единен пазар застрашава правата на потребителите; като има предвид, че някои уебсайтове не са подходящи за трансгранични купувачи и потребители; като има предвид, че Директивата за алтернативно решаване на потребителски спорове (АРС) и Регламентът за онлайн решаване на потребителски спорове (ОРС) скоро ще влязат в сила и ще предоставят на потребителите някои полезни инструменти, по-специално по отношение на трансграничните сделки; като има предвид, че заслужава да се обмислят допълнително подходящи механизми за ефективно завеждане на колективни искове;

M.

като има предвид, че неотдавнашната финансова криза подчерта силната необходимост от защита и осведомяване на потребителите в областта на финансовите и банковите услуги, тъй като тези продукти могат да окажат пряко въздействие върху цялостното им благосъстояние, както и необходимостта от по-безпристрастни консултации за потребителите;

Н.

като има предвид, че Европейската програма за потребителите очертава политиката за потребителите на Съюза, като обединява мерки, предвидени да постигнат целите на „Европа 2020“;

O.

като има предвид, че настоящата икономическа криза оказва сериозно влияние и върху покупателната способност на потребителите в рамките на общия пазар, по-конкретно на потребители в уязвимо положение, възникнало в резултат от техните социални и финансови обстоятелства; като има предвид във връзка с това, че правата на потребителите следва да се зачитат до необходимата степен;

П.

като има предвид, че вътрешният пазар предлага на потребителите от Съюза широк набор от висококачествени продукти и услуги на конкурентни цени; като има предвид, че производството на екологосъобразни стоки и предлагането на съобразени с околната среда услуги насърчава отговорното потребление, като по този начин стимулира устойчиво развитие, заетост и икономически растеж; като има предвид, че Комисията следва да обмисли и проучи нови форми на потребление, като например съвместно потребление;

Р.

като има предвид, че поради развитието на техническите и научните познания ще трябва да бъдат въведени необходимите корекции по отношение на безопасността както на храните така и на други основни потребителски продукти;

С.

като има предвид, че съществува необходимост от укрепване на ролята на сдруженията на потребителите във всички области, като се приемат необходимите правни и икономически мерки и като те биват подкрепяни при изграждането на капацитет; като има предвид, че сдруженията на потребителите играят единствена по рода си роля за гарантиране на доверието в единния пазар и неговото развитие;

Т.

като има предвид, че пътниците не са достатъчно информирани относно правата си и качеството на услугите, които имат право да очакват, а подаването на искове от страна на пътниците им често е свързано с трудности; като има предвид ,че са необходими насоки за улеснено и по-добро прилагане на различните регламенти относно правата на пътниците за всички видове транспорт; като има предвид, че при предстоящото преразглеждане на Директивата относно пакетните туристически пътувания е необходимо Комисията да направи пълно проучване на въздействието на електронната търговия и на цифровите пазари върху поведението на потребителите в рамките на европейската туристическа индустрия;

У.

като има предвид, че съществуващото законодателство на ЕС предлага основна защита на пътниците във всички видове транспорт, но прилагането, наблюдението и привеждането в сила на някои от тези права не е достатъчно гарантирано за всички видове транспорт и във всички части на Съюза, факт, който представлява пречка пред свободното движение в рамките на единния пазар, тъй като оказва влияние върху доверието на гражданите при пътуване и подкопава лоялната конкуренция сред превозвачите;

Ф.

като има предвид, че е необходимо пътниците да могат да правят ясно разграничение между задължителни оперативни разходи, включени в цената на билетите, и елементите, които могат да се резервират по избор в рамките на компютъризираните системи за резервация, регулирани от Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността (преработен) (26), тъй като това ще увеличи прозрачността на ценообразуването за пътниците, които резервират билети по интернет;

Х.

като има предвид, че четирите основни цели в съобщението на Комисията относно Европейска програма за потребителите са: 1) увеличаване на безопасността на потребителите; 2) повишаване на знанията; 3) по-енергично прилагане и осигуряване на средства за правна защита и 4) съобразяване на правата и основните политики с икономическите и обществените промени; като има предвид, че Европейският парламент и националните парламенти следва да улесняват бързото и ефективно транспониране на законодателството за защита на потребителите;

Ц.

като има предвид, че Съюзът е поставил цели за намаляване на емисиите на CO2, като се стреми да постигне целите за 2020 г. и да гарантира, че до 2050 г. основното количество от енергийните доставки се добива от възобновяеми енергийни източници;

Ч.

като има предвид, че е необходимо предложенията, които се изготвят, да бъдат в съответствие с поставените четири основни цели;

1.

Приветства цялостния подход на Европейската програма за потребителите и по-специално факта, че тя обхваща почти всички важни области на политики, свързани с потребителите, и така изпраща силен сигнал относно нарастването на ролята и значението на безопасността и правата на потребителите на единния пазар и относно укрепването на сдруженията на потребителите; подчертава обаче, че това трябва да бъде отразено и в законодателните и другите предложения на Комисията;

2.

Приветства желанието на Комисията за сътрудничество с търговци и посредници с цел насърчаване на инициативи за корпоративна социална отговорност, които да насърчават безопасността на потребителите; счита, че Комисията следва да бъде в постоянен диалог с частния сектор, така че инициативите да се приемат и прилагат на практика;

3.

Призовава потребителите да могат да упражняват лесно и ефективно правата си в основните области, включително прехрана, здравеопазване, енергия, финансови и цифрови услуги, достъп до широколентови комуникации, защита на данните, транспорт и телекомуникации;

4.

Призовава Комисията да сътрудничи тясно с националните правителства при провеждането в целия Съюз на кампанията за увеличаване на познанията относно правата и интересите на потребителите; подчертава, че за успеха на тази кампания е важно в нея да бъдат включени не само публичният сектор и организациите за защита на потребителите, но и частният сектор;

5.

Счита, че е необходимо да бъдат насърчавани електронните платформи като Европейската мрежа за подкрепа на предприятията и уебсайта Your Europe (Вашата Европа), които допринасят за развитието на единния европейски пазар и предоставят полезна информация на потребителите и малките и средните предприятия;

6.

Призовава Комисията да представи предложение как да се подобрят познанията на гражданите за финансовия сектор, така че хората да разполагат с необходимата информация, преди да решат да изтеглят кредит; счита, че специално внимание следва да бъде отделено на по-младото поколение и на образоването на обществото относно краткосрочните кредити;

7.

Подчертава, че обучението на потребителите намалява рисковете от опасни изделия или фалшифицирани, спекулативни финансови продукти и заблуждаваща реклама; счита, че това обучение (включително финансовото образоване) и оправомощаването на потребителите трябва да бъдат постоянни, започвайки от училище; подчертава необходимостта да се избягва претоварването с информация, а вместо това да се намалява дефицитът в познанията и да се повишава осведомеността на потребителите чрез надеждна, ясна, съпоставима и целенасочена информация;

8.

Подчертава, че за да могат потребителите да се възползват изцяло от правата си, не трябва да бъдат забравени ролята и обучението на предприятията; счита, че доброто познаване на правата на потребителите в предприятията е съществено с оглед постигането на пълно прилагане на съществуващото законодателство в областта на защитата на потребителите; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за тази цел, като се съсредоточат върху малките и средните предприятия;

9.

Подчертава, че според констатациите на различни изследвания, потребителите в дългосрочен план се опасяват от евентуални различия в качеството на продуктите от една и съща марка и опаковка, които се разпространяват в рамките на единния пазар; счита, че потребителите в различните държави членки нямат достъп до едно и също равнище на качество при закупуване на продукти от една и съща марка и опаковка на единния пазар; подчертава, че дискриминацията между потребителите в каквато и да е форма е неприемлива;

10.

Призовава Комисията да извърши задълбочено разследване по този въпрос, което би позволило да се прецени дали е необходимо адаптиране на съществуващото законодателство на Съюза; призовава Комисията да информира Европейския парламент и потребителите относно резултатите от разследването;

11.

Призовава Комисията да създаде актуализирани и единни стандарти за гарантиране на безопасността и автентичността на продуктите; изразява надежда, във всички случаи, че предложението за изменение на Директива 2001/95/ЕО относно общата безопасност на продуктите ще гарантира високо равнище на безопасност на потребителските стоки;

12.

Приветства предложението на Комисията за въвеждане на правна рамка за безопасност на продуктите; в тази връзка подчертава значението на ефективния надзор на пазара, тъй като на единния европейски пазар все още има опасни продукти, включително продукти с маркировка „СЕ“;

13.

Призовава за това потребителите да се възползват безопасно от напредъка в областта на науката и технологиите и да имат достъп до информацията, безпристрастните консултации и инструментите, необходими за справедлива и ефективна защита;

14.

Призовава държавите членки и Комисията да насърчават инициативи, чиято цел е да превърнат резултатите от напредъка в областта на науката и технологиите и други иновации в ползи за потребителите при спазване на законодателството за безопасност на потребителските продукти;

15.

Призовава за адекватна защита на потребителите и безопасност на продуктите на пазарите на потребителски стоки, произведени с нанотехнологии и генетично модифицирани организми;

16.

Подчертава необходимостта да се гарантира независимостта и прозрачността на научните експертизи и регулаторните становища, по-специално в областта на здравеопазването, околната среда и политиките в областта на храните, за да се гарантира най-високо равнище на защита на здравето и доверието на потребителите;

17.

Подчертава, че е необходима по-добра защита на правата на групите уязвими потребители като децата и по-възрастните хора или други потребители в уязвимо положение, особено по отношение на транспортните средства, финансовите услуги, енергетиката и ИКТ; подчертава, че са необходими мерки както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, за да се предоставят достатъчно гаранции за защитата на тези потребители;

18.

Подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да насърчават отговорното и устойчиво потребление, като се следват целите на стратегията „Европа 2020“; също така следва да се улеснява пълният достъп на потребителите до пазарите от перспективата на един солидарен Съюз със силно конкурентна социална пазарна икономика; счита, че е необходимо да се реши въпросът с разхищаването на храни, да се направят по-дълготрайни потребителските стоки, да се насърчи рециклирането и потреблението на стоки втора употреба и допълнително да се подобри енергийната ефективност на продуктите, които се предлагат в рамките на единния пазар;

19.

Настоява, че Комисията следва да продължава внимателно да наблюдава как се прилага законодателството в подкрепа на развитието на единния пазар; призовава Комисията да предприеме необходимите правни действия срещу държавите членки, които нарушават и не прилагат или изпълняват законодателството относно единния пазар в съответствие с Договора за функциониране на Европейския съюз;

20.

Приветства по-нататъшните законодателните инициативи, насочени към създаването на напълно интегриран единен пазар с цел увеличаване на конкуренцията и ефективността и предоставяне на по-голям избор на потребителите в Съюза;

21.

Призовава по-специално Комисията и държавите членки да гарантират навременното и последователно прилагане на законодателството на Съюза в областта на защитата на потребителите, по-специално Директивата относно правата на потребителите (27), Директивата относно нелоялните търговски практики (28) и Директивата относно заблуждаващата и сравнителната реклама (29); призовава освен това Комисията и държавите членки да осъществяват наблюдение над ефективността на законодателството в областта на защитата на потребителите; посочва доказателства, които подсказват, че гражданите все още не познават правата си на единния пазар, и съответно призовава Комисията и държавите членки да продължават да насърчават ясната и подробна информация за потребителите като част от процеса по прилагане, както и информацията относно наличните средства за защита на потребителите;

22.

Призовава Комисията да предприеме по-активни стъпки, за да оцени до каква степен гражданите на държавите членки имат достъп до банкови сметки; приканва Комисията да изготви доклад относно разглеждането на този проблем и да го представи пред Парламента до края на първото тримесечие на 2014 г.;

23.

Препоръчва наличната информация относно поведението на потребителите да се използва по-добре и счита по-специално, че е налице възможност за по-ефективно използване на индекса за развитие на пазарите на дребно; предлага съответно Съвместният изследователски център да осъществява анализа и наблюдението под формата на финансиран изследователски проект с цел определяне на приоритетните области за гражданите, когато става въпрос за засилване на правата им на потребители на единния пазар и съответно приспособяване на съдържанието, формата и работата на организациите, които разпространяват информация за потребителите;

24.

Подчертава, че политиките на ЕС трябва да насърчават сътрудничеството на сдруженията на потребителите с публичните институции във всички области, като по този начин се обезпечи лесен достъп до необходимите финансови ресурси и се стимулира обменът на добри практики и ноу-хау между тези сдружения; счита, че следва да се създаде регистър на европейските сдружения, който да подпомага създаването на такива сдружения;

25.

Счита, че Комисията следва да се съсредоточи не само върху закупуването на цифрово съдържание в цифровата среда, но и върху насърчаване на продажбите на стоки и услуги в цифровата среда, както и насърчаване на доверието на потребителите, така че потребителите да знаят как да защитават правата си и да пристъпват към разрешаване на спорове, ако са закупили продукт или услуга с ниско качество;

26.

Призовава Комисията да насочи специално внимание към защитата на потребителите при краткосрочните заеми, тъй като във време на криза тези финансови продукти се използват от най-уязвимите потребители, които не си дават напълно сметка за своите задължения и рискове като кредитополучатели;

27.

Припомня, че подходящата и целесъобразна информация за потребителите трябва да бъде придружена от мерки за овластяване, така че потребителите да могат да се възползват в максимална степен от възможностите, съществуващи на цифровия пазар;

28.

Призовава Комисията да сътрудничи с Европейския парламент и националните органи за подобряване на наличната за потребителите информация относно по-доброто управление на потреблението на енергия в домакинствата;

29.

Счита, че е необходимо да се осъществят трансграничните проекти, включени в програмата „Механизъм за свързване на Европа (МСЕ)“, тъй като това ще насърчи конкуренцията между доставчиците на електричество и газ и ще увеличи автономността на енергийния сектор в държавите членки;

30.

Призовава за укрепване на политиката на Съюза в областта на конкуренцията и за насърчаване на правата на потребителите, които да заемат основно място в този процес; счита, че такова пренасочване е особено важно за развитието на стабилен цифров единен пазар; подчертава в тази връзка важната роля на уебсайтовете за сравняване на цени и необходимостта от гарантиране на тяхната независимост;

31.

Призовава Комисията и държавите членки да одобрят средствата, необходими за ефективното изпълнение на програмата, по отношение също така на многогодишната финансова рамка за периода 2014–2020 г., и да провеждат систематични оценки на въздействието им;

32.

Подчертава, че все по-бързото развитие на електронната търговия е от голямо значение що се отнася до потребителите, като предлага по-богат избор, особено на тези от тях, които живеят в по-трудно достъпни, отдалечени или периферни райони, както и на хората с намалена подвижност, които в противен случай не биха имали достъп до голям избор от стоки;

33.

Призовава Комисията да предприеме мерки за борба с неравното третиране на потребителите в рамките на единния пазар, което възниква от съществуващите ограничения за продажбите от разстояние, прилагани от някои дружества за трансгранични продажби от разстояние;

34.

Подчертава, че не всички потребители имат възможността или необходимите умения да използват интернет и че поради това следва им да се предлагат услуги посредством множество канали;

35.

Посочва, че доверието на потребителите е абсолютно необходимо за електронната търговия — както вътрешна, така и трансгранична; набляга на необходимостта да се гарантира качество, безопасност, проследяемост и автентичност на продуктите, да се избягват непочтени и нелоялни практики и да се спазват правилата относно защитата на личните данни, като се гарантира, по целесъобразност, че потребителят е дал недвусмислено и изрично съгласие за използването на личните му данни;

36.

Подчертава, че защитата на личните данни е съществена предпоставка за защитата на потребителите и за функционирането и растежа на цифровия единен пазар;

37.

Подчертава, че потребителите очакват бързи, надеждни и конкурентни услуги по доставяне за електронната търговия и че са необходими добре функциониращи услуги по доставяне, за да се гарантира доверието на потребителите;

38.

Приветства мерките, предвиждани от Комисията в областта на финансовите услуги, и подчертава необходимостта от всеобхватна правна рамка, която да гарантира независими консултации на потребителите, особено в областта на финансовите услуги; подчертава, че информацията за пазарите трябва да бъде надеждна, ясна и сравнима и да бъде достъпна по електронен път и в други форми; набляга на необходимостта да се води борба по съдебен път с нелоялните търговски практики и неравноправните клаузи в договорите; подчертава, че е необходимо да се защитават потребителите, попаднали в „капана“ на някой финансов продукт;

39.

Отбелязва новото предложение (COM(2013)0130 от 13 март 2013 г.) за регламент за изменение на Регламент (ЕО) № 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и на Регламент (ЕО) № 2027/97 относно отговорността на въздушните превозвачи при въздушния превоз на пътници и техния багаж; призовава списъкът с общи за всички видове транспорт права на пътниците да получи широко разпространение в кратка форма и на всички официални езици на Съюза;

40.

Настоява, че е необходимо да се улесни правото на достъп до основна разплащателна сметка за всички потребители и да им се предостави ясна и съществена информация за всички инвестиционни продукти, както се предвижда, наред с останалото, в предложението за регламент относно основните информационни документи за инвестиционни продукти (COM(2012)0352); подчертава, че са необходими стриктни правила за регулиране на финансовите пазари; подчертава, че настоящата икономическа и финансова криза отслабва позицията на голям брой потребители, като ги прави все по-уязвими, и че засилването на несигурността на работните места, на безработицата и на загубата на покупателна способност увеличава неравенствата; призовава Комисията да взема предвид това ново развитие, когато разработва политики;

41.

Изтъква, че е необходимо тясно сътрудничество на европейските, националните и местните органи с асоциациите на потребителите за определяне на механизми за консултации и за изпълнение на мерките, предвидени в програмата;

42.

Изисква от Комисията системата за докладване RAPEX (система за бърз обмен на информация за нехранителни продукти) да бъде по-прозрачна и ефективна; трябва да се развият мрежата на европейските потребителски центрове (ECC) и мрежата за сътрудничество за защита на потребителите (CPC); счита, че Комисията следва да обмисли създаването на система за услуги от вида на RAPEX;

43.

Подчертава, че механизмите за правна защита, като например алтернативното разрешаване на спорове (АРС) или разрешаването на спорове онлайн, трябва да са бързи, достъпни и ефективни; подчертава, че ефективният достъп до правосъдие при трансгранични спорове не следва да бъде възпрепятстван от трудностите, произтичащи от трансграничния характер на спор, липсата на ресурси или липсата на информация относно достъпността на правната помощ; поради това призовава за по-добро изпълнение на Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. и при необходимост за преразглеждането й, за да се обърне внимание на нейните недостатъци;

44.

Подчертава, че алтернативното разрешаване на спорове и разрешаването на спорове онлайн не могат да заместят един механизъм за колективна правна защита; следователно призовава Комисията да проучи мерки, които биха довели до създаването на общовалиден за Съюза и съгласуван механизъм за колективна правна защита в областта на защитата на потребителите, приложим при трансгранични дела; подчертава, че некоординираните инициативи в рамките на Съюза биха могли да доведат до фрагментиране; подчертава, че за да се осигури ефикасност на колективната правна защита и да се избегнат евентуални злоупотреби, подходът на Съюза по отношение на колективната правна защита следва да включва единствено представителни действия от надлежно признати на национално равнище организации (публични органи като омбудсмани или потребителски организации); настоява подходът на Съюза към колективната правна защита да се основава на принципа на включване в иск при желание („opt-in“);

45.

Подчертава необходимостта да се гарантира достъпът до стоки и услуги в Съюза, като се обхващат области като застроената околна среда, транспорт и ИКТ; настоятелно призовава Комисията да представи амбициозен „акт на Съюза за достъпност“;

46.

Подчертава, че предстоящата многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 ще трябва да даде възможност на Европейската програма за потребителите да се ползва от достатъчно амбициозно финансиране;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/12

—

като взе предвид Директива 2003/8/ЕО на Съвета от 27 януари 2003 г. за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяване на минимални общи правила, отнасящи се до правната помощ за такива спорове (1),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет от 23 февруари 2012 г. относно прилагането на Директива 2003/8/ЕО за подобряване на достъпа до правосъдие при презгранични спорове чрез установяването на минимални общи правила за правната помощ при такива спорове (COM(2012)0071),

—

като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0161/2013),

A.

като има предвид, че член 47, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи, че „на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие“;

Б.

като има предвид, че Директива 2003/8/ЕО на Съвета съдържа разпоредби, които гарантират, че участващите в презгранични спорове граждани имат достъп до правосъдие;

В.

като има предвид, че основната разпоредба на тази директива гарантира, че правна помощ не може да бъде отказана единствено на основанието, че спорът е с презграничен характер, и по този начин всяка държава членка запазва собствената си система за правна помощ, но трябва да предостави достъп до нея на лица от други държави членки;

Г.

като има предвид, че директивата по-нататък определя условия за предоставяне на презгранична правна помощ, свързани по-специално с финансовите средства, същността на спора, както и с презграничния характер на спора;

Д.

като има предвид, че правна помощ трябва да се предоставя само на лица, чиито финансови средства не им позволяват достъп до правосъдие без такава помощ;

Е.

като има предвид, че тези средства се оценяват въз основа на действащите насоки в държавата членка, в която е седалището на съда, и че в няколко държави членки са въведени фиксирани прагове;

Ж.

като има предвид, че тези прагове се различават значително между отделните държави членки и че гражданин, който в една държава членка се счита за нуждаещ се от правна помощ, може да не се счита за нуждаещ се от правна помощ в друга държава членка, и като има предвид, че член 5, параграф 4 от директивата в известна степен признава този проблем;

З.

като има предвид, че с цел намиране на разрешение по отношение на тези несъответствия следва да се прецени дали на даден гражданин следва също така да бъде разрешено да поиска правна помощ в неговата държава членка на пребиваване и относно молбата му да бъде взето решение от компетентните органи на тази държава членка;

И.

като има предвид, че с цел улесняване както на гражданите, така и на органите, които прилагат директивата, гражданите следва да получат право на избор дали в случай на презгранични молби за правна помощ да се вземе решение относно молбата в тяхната държава членка на пребиваване или в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

Й.

като има предвид, че ако се предостави такъв избор, органите на държавите членки биха могли да прилагат собствените си критерии, а не да препращат молбата или да прилагат условията и насоките на други държави членки;

К.

като има предвид, че на гражданите, чието право на правна помощ е било признато в тяхната държава членка на пребиваване, може да бъде предоставено удостоверение в този смисъл, което ще бъде признато от компетентните органи на държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

Л.

като има предвид, че презграничната правна помощ по силата на директивата обхваща също така допълнителните разходи, свързани с презграничните дела, като например устен превод, писмен превод и пътни разноски;

М.

като има предвид, че информацията относно достъпната за гражданите правна помощ трябва да се предостави на един от официалните езици на Съюза, с цел да се гарантира, че гражданинът е бил информиран на език, който разбира;

Н.

като има предвид, че Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие съдържа подобни разпоредби на международно равнище, но се прилага само в 17 от 27-те държави членки;

О.

като има предвид, че останалите държави членки следва да бъдат насърчени да подпишат или ратифицират конвенцията;

1.

Поздравява Комисията за представянето на доклада й относно прилагането на Директива 2003/8/ЕО;

2.

Изразява съжаление от това, че Комисията не разглежда конкретно европейските процедури, за които Директивата за правната помощ също е приложима, като например европейската процедура за искове с малък материален интерес, въпреки че е било напълно възможно да се проучи приложението на директивата за гореспоменатата процедура в периода 1 януари 2009 — 31 декември 2010 г.;

3.

Отбелязва със задоволство, че всички държави членки са транспонирали директивата; отбелязва обаче, че тълкуването на обхвата на директивата по отношение на някои точки се различава между държавите членки;

4.

Обръща внимание на това, че при изготвянето на следващ доклад следва да се отчетат броят и предметните области на случаите за всяка една държава, така че да може да се получи по-подробна и по-полезна за целите на анализа картина на използването на инструмента;

5.

Изразява съжаление от факта, че сравнително малко граждани и практикуващи юристи изглежда са запознати с правата, предоставени от директивата;

6.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки за повишаване на осведомеността относно правото на презгранична правна помощ по граждански и търговски дела и по този начин да засилят свободното движение на гражданите;

7.

Отбелязва добрите резултати, постигнати от Европейския портал за електронно правосъдие, Европейската съдебна мрежа, както и e-CODEX (комуникация в областта на електронното правосъдие посредством онлайн обмен на данни), по-специално наличието на Европейския портал за електронно правосъдие на формулярите за правна помощ, предвидени в Директива 2003/8/EО; въпреки това призовава за по-голяма яснота и лесен достъп до тези формуляри за правна помощ и до националните формуляри за правна помощ на всички гореизброени платформи, както и за включването на ясна и практическа информация относно най-добрите начини за кандидатстване за правна помощ в различните държави членки в случай на презгранични граждански и търговски спорове;

8.

Призовава освен това Комисията и държавите членки да започнат ефективна информационна кампания, за да достигне информацията до голям брой лица, които евентуално биха се ползвали от правото, както и до голям брой практикуващи юристи;

9.

Счита също така, че не са добре познати и други европейски процедури, като например европейската процедура за искове с малък материален интерес или европейската заповед за плащане, а при запазване на настоящата информационната политика те няма да придобият голяма известност;

10.

Изтъква, че новите технологии и комуникационни средства могат да бъдат използвани, за да се осигури достъп до информацията за правна помощ; препоръчва следователно Комисията и държавите членки да използват широк набор от комуникационни канали, включително кампании в интернет и интерактивни платформи, като например портала за електронно правосъдие, като ефективни от гледна точка на разходите начини за достигане до гражданите;

11.

Посочва, че за осигуряване на непрекъснатост на започнали производства е необходимо подобряване на възможностите за временно и постоянно съхраняване на формулярите за правна помощ, както и на формулярите за други процедури, по-специално за европейската процедура за искове с малък материален интерес, като наред с другото се осигурява наличието им на всички езици, включително на уебсайта на Европейския съдебен атлас по гражданскоправни въпроси и на Европейския портал за електронно правосъдие; призовава Комисията да предприеме незабавни мерки за постигане на тази цел;

12.

Счита, че следва да се създадат бази данни на юристи с достатъчно езикови познания и умения по сравнителен право, които да практикуват при презгранични дела, по които е необходима правна помощ, като по този начин се гарантира, че се назначават юристи, които могат да практикуват по такива дела; като признава съществуващите презгранични правни бази данни, като например платформата „Find-a-Lawyer“, като примери за добри практики в тази област, призовава същевременно за доразвиване на такива инструменти, с оглед те да бъдат интегрирани в база данни на юристите в портала за електронно правосъдие;

13.

Посочва, че би било желателно да се въведат специални схеми за обучение, които да предоставят на практикуващите юристи компетентност по презгранични дела, с насоченост към езикови курсове и сравнително право; призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки при подкрепата на специални мерки за повишаване на квалификацията на адвокати, които предлагат правна помощ;

14.

Признава, че правната помощ и обучение имат отражение върху разходите за държавите членки и че в настоящата икономическа обстановка финансирането за тях може да бъде ограничено в множество държави членки; ето защо призовава Комисията да предостави при възможност финансиране на държавите членки, за да се гарантира последователно юридическо обучение на високо равнище относно презграничната правна помощ по граждански и търговски въпроси;

15.

Подчертава, че е важно да се гарантира, че процедурите за подаване на молба са прости, така че гражданите винаги да могат да подадат молба за правна помощ, без да се нуждаят от помощта на практикуващ юрист; предлага гражданите, на които се налага да участват в тези производства, автоматично да бъдат информирани за съществуването на портала за електронно правосъдие с цел улесняване на достъпа им до информация;

16.

Счита, че в съответствие със съществуващите национални системи за правна помощ е препоръчително да се определи самостоятелна служба, компетентна в областта на презграничната правна помощ, както и централно бюро във всяка една държава членка, което да приема и предава заявления за правна помощ;

17.

Счита, че за установяване на икономическите критерии за предоставяне на правна помощ следва в по-голяма степен да бъдат взети под внимание различията в жизнения стандарт между отделните държави членки и че начинът, по който тези различия следва да се вземат предвид, трябва да бъде определен по-ясно;

18.

Предлага кандидатите за правна помощ да получат право на избор дали да подадат молба за правна помощ в тяхната държава членка на пребиваване или в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението; отбелязва, че при тази уредба органите на всяка държава членка биха могли да прилагат собствените си критерии, когато се произнасят по молбата;

19.

Предлага всяко решение на органите на държавата членка на пребиваване, с което се предоставя правна помощ и което се доказва с общо удостоверение, да има също така действие в държавата членка, в която е седалището на съда или в която ще се изпълни решението;

20.

Препоръчва разходите, които се покриват от правната помощ, да включват и разходите за задължително явяване пред съдия или друг орган, оценяващ молбата, както и свързаните с това явяване разходи;

21.

Призовава Комисията и държавите членки да насочат вниманието си по-специално към най-уязвимите групи от населението, за да се гарантира, че техните потребности се вземат предвид;

22.

Приканва Комисията да представи предложение за изменение на директивата в посочения по-горе смисъл, с оглед установяване на общи високи стандарти за презгранично предоставяне на правна помощ;

23.

Насърчава държавите членки да създадат по-ефикасни системи за сътрудничество между публичните органи и неправителствените организации, за да направят правната помощ и правните съвети по-достъпни за гражданите;

24.

Призовава за въвеждането на система за информиране между националните съдилища с цел молба за помощ, подадена в една държава членка, да може да стане известна в другите държави;

25.

Предлага освен това по-тясно сътрудничество между Комисията, държавите членки и професионалните органи и организации на юристи, като например европейски и национални адвокатски колегии и сдружения;

26.

Приветства многобройните инициативи, които са се доказали като добри примери за най-добри практики в областта на безплатната правна помощ, включително агенции pro bono (агенции на безвъзмездни начала) и правни клиники;

27.

Насърчава държавите членки да гарантират наличието на досъдебна правна помощ и да улеснят достъпа до нея, включително на съвети относно използването на алтернативни методи за разрешаване на спорове, които често се оказват по-рентабилни и бързи, отколкото съдебните процеси;

28.

Призовава онези държави членки, които все още не са подписали и/или ратифицирали Хагската конвенция от 25 октомври 1980 г. за международния достъп до правосъдие, да пристъпят към това, тъй като тя подобрява достъпа на гражданите до правосъдие извън Европейския съюз;

29.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/16

—

като взе предвид своето решение от 14 март 2012 г. относно създаването, правомощията, числения състав и мандата на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, прието в съответствие с член 184 от правилника,

—

като взе предвид своето решение от 11 декември 2012 г. за удължаване на мандата на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари до 30 септември 2013 г.,

—

като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз, член 67, глава 4 (членове 82-86) и глава 5 (членове 87-89) от дял V, трета част на Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 5, 6, 8, 32, 38, 41, дял VI (членове 47-50) и член 52 от нея,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно създаването и прилагането на цикъл на политиката на ЕС за организираната и тежката международна престъпност, чрез които се установява многогодишен процес, насочен към справянето по последователен начин с най-важните заплахите от престъпления посредством оптимално сътрудничество между държавите членки, ЕС и трети държави,

—

като взе предвид заключенията на Съвета за определяне на приоритетите на ЕС в борбата срещу организираната престъпност за периода 2011 г.—2013 г.,

—

като взе предвид Стокхолмската програма в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (1), съобщението на Комисията „Установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите на Европа: План за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм“ (COM(2010)0171), както и съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС в действие: пет стъпки към една по-сигурна Европа“ (COM (2010)0673),

—

като взе предвид Стратегията на Европейския съюз относно наркотиците (2005–2012 г.) и Плана за действие на ЕС за борба с наркотиците (2009–2012 г.),

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, приета от Общото събрание на 15 ноември 2000 г. (резолюция 55/25) и открита за подписване в Палермо на 12 декември 2000 г., както и протоколите към нея,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), открита за подписване в Мерида на 9 декември 2003 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества, приета от Общото събрание на 20 декември 1988 г. (Резолюция 1988/8) и открита за подписване във Виена от 20 декември 1988 г. до 28 февруари 1989 г., а впоследствие и в Ню Йорк до 20 декември 1989 г.,

—

като взе предвид Гражданската конвенция за корупцията и Наказателната конвенция относно корупцията на Съвета на Европа, отворени за подписване в Страсбург съответно на 27 януари и 4 ноември 1999 г., както и резолюциите (98) 7 и (99) 5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 5 май 1998 г. и от 1 май 1999 г. относно създаването на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO),

—

като взе предвид Акта на Съвета от 26 май 1997 г. за приемане на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз на Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (2),

—

като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, открита за подписване в Париж на 17 декември 1997 г., както и последващите изменения,

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането, издирването, изземването и конфискацията на облагите от престъпления и относно финансирането на тероризма, открита за подписване във Варшава на 16 май 2005 г., както и резолюция CM/Res(2010)12 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 13 октомври 2010 г. относно статута на Експертния комитет за оценка на мерките за борба с изпирането на пари (MONEYVAL),

—

като взе предвид 40-те препоръки и деветте специални препоръки на работната група за финансови действия (FATF) относно борбата срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение,

—

като взе предвид работата на Базелския комитет по банков надзор (БКБН),

—

като взе предвид Рамково решение 2008/841/ПВР на Съвета от 24 октомври 2008 г. относно борбата с организираната престъпност (3),

—

като взе предвид Рамково решение 2001/500/ПВР на Съвета от 26 юни 2001 г. относно прането на пари, идентифицирането, проследяването, замразяването, изземването и конфискацията на средствата и приходите от престъпна дейност (4), Рамково решение 2003/577/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 година за изпълнение в Европейския съюз на решения за обезпечаване на имущество или доказателства (5), Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления (6), както и Рамково решение 2006/783/ПВР на Съвета от 6 октомври 2006 година за прилагане на принципа за взаимно признаване на решения за конфискация (7),

—

като взе предвид Решение 2007/845/ПВР на Съвета от 6 декември 2007 г. относно сътрудничеството между Службите за възстановяване на активи на държавите членки при проследяване и установяване на облаги или друго имущество (8), свързани с престъпления, и като взе предвид доклада на Комисията COM(2011)0176 съгласно член 8 от горепосоченото решение,

—

като взе предвид Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (9), както и последващите актове за изменение,

—

като взе предвид Рамково решение 2002/465/ПВР от 13 юни 2002 година относно съвместните екипи за разследване (10), както и доклада на Комисията относно транспонирането в законодателството на горепосоченото рамково решение (COM(2004)0858),

—

като взе предвид Решение 2009/902/ПВР на Съвета от 30 ноември 2009 г. за създаване на Европейска мрежа за превенция на престъпността (ЕМПП) (11),

—

като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (12) и съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г.“ (COM(2012)0286),

—

като взе предвид Хартата на основните права и факта, че основната грижа следва винаги да бъде насочена към висшите интереси на децата, въвлечени в случаи, свързани с трафика и миграцията на лица,

—

като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (13),

—

като взе предвид Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм (14), както и доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на горепосочената директива (COM(2012)0168),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (15),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно прекурсорите на наркотичните вещества (16),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1781/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 година относно информацията за платеца, придружаваща парични преводи (17),

—

като взе предвид Рамково решение 2003/568/ПВР на Съвета от 22 юли 2003 г. относно борбата с корупцията в частния сектор (18) и доклада на Комисията до Съвета въз основа на член 9 от горепосоченото рамково решение (COM(2007)0328),

—

като взе предвид Директива 2004/17/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координиране на процедурите за възлагане на обществени поръчки от възложители, извършващи дейност във водоснабдяването, енергетиката, транспорта и пощенските услуги (19), и Директива 2004/18/EО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки, както и последващите изменения (20),

—

като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

—

като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР (21),

—

като взе предвид предложението на Европейската комисия COM(2013)0045 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма,

—

като взе предвид предложението на Европейската комисия COM(2012)0085 за Директива за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз,

—

като взе предвид предложението на Европейската комисия COM(2010)0517 относно атаките срещу информационните системи и за отмяна на Рамково решение 2005/222/ПВР на Съвета,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Първи годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС (COM(2011)0790),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и до Европейския парламент — Борбата с престъпността в дигиталната ера: създаване на Европейски център по киберпрестъпност (COM(2012)0140),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — За цялостна европейска нормативна уредба в областта на хазартните игри по интернет (COM(2012)0596),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета — Измерване на нивото на престъпността в ЕС: план за действие за статистиката в периода 2011– 2015 г. (COM(2011)0713),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно конкретни начини за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, включително по отношение на трети държави (COM(2012)0351),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Към политика на ЕС в областта на наказателното право: гарантиране на ефективно прилагане на политиките на ЕС чрез наказателно право“ (COM(2011)0573),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Съвета относно условията на участие на Европейския съюз в групата „Държави срещу корупцията“ на Съвета на Европа (GRECO) от 6 юни 2011 г. (COM(2011)0307),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Приходи от организираната престъпност: да гарантираме, че престъпността „не си струва“ (COM(2008)0766),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно предотвратяване и борба с организираната престъпност във финансовия сектор (COM(2004)0262),

—

като взе предвид Препоръка 2007/425/ЕО на Комисията от 13 юни 2007 г., която набелязва набор от действия за прилагането на Регламент (ЕО) № 338/97 относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях,

—

като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно данъчно облагане и развитие — сътрудничество с развиващите се държави за насърчаване на доброто управление в областта на данъчното облагане (22),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 септември 2011 г. относно усилията на ЕС за борба с корупцията (23), своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно организираната престъпност в Европейския съюз (24) и своята резолюция от 22 май 2012 г. относно подход на ЕС в областта на наказателното право (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 ноември 2011 г. относно борбата срещу незаконния риболов на глобално равнище — ролята на ЕС (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно уреждането на изхода от спортни срещи и корупцията в спорта (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г. съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2005 г. съдържаща предложение за препоръка н Европейския парламент към Съвета относно борбата срещу финансирането на тероризма (29)

—

като взе предвид доклада на Европол „Оценка на заплахата от тежката и организираната международна престъпност“ (SOCTA) за 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища (30);

—

като взе предвид заключенията от публичните изслушвания, от обсъжданията на работни документи и размяната на мнения с високопоставени личности, както и от посещенията на делегации на специалната комисия на ЕП по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари,

—

като взе предвид отговорите на въпросника, изпратен до националните парламенти, относно тяхната роля и опита им в борбата срещу организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари,

—

като взе предвид тематичните разработки на като взе предвид приноса на г-жа Аяла Сендер, г-н Диаз де Мера Гарсиа Консуегра, г-жа Маккларкин и г-н Мичъл по въпроса за организираната престъпност,

—

като взе предвид тематичните разработки на Йонг, Габриел, Скилакакис и Вайлер в областта на корупцията,

—

като взе предвид тематичните разработки на Боргезио и Тавареш в областта на изпирането на пари,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид междинния доклад на специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (A7-0175/2013),

A.

като има предвид, че специалната комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари (CRIM) получи правомощията да разследва обхвата на организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари с помощта на най-добрите налични оценки на заплахите, и да предложи на ЕС съответни мерки за предотвратяване, отчитане и противодействие на тези заплахи на международно, европейско и национално равнище;

Б.

като има предвид, че традиционните престъпни организации постепенно разшириха своята дейност до международно равнище, като се възползват от възможностите, предлагани от отварянето на вътрешните граници на Европейския съюз, както и от икономическата глобализация и новите технологии, и като се свързват с престъпни групи в други държави (например наркокартелите в Южна Америка и рускоговорещата организирана престъпност), за да си поделят пазарите и зоните на влияние; като има предвид, че все повече престъпните групи разнообразяват своята дейност, като все повече се засилват връзките между трафика на наркотици, трафика на хора, улесняването на незаконната имиграция, както и трафика на оръжия; като има предвид, че връзката между тероризма и организираната престъпност става все по-систематична;

В.

като има предвид, че световната икономическа криза не само създава подходящи условия за засилена незаконна дейност от страна на определени лица, но води и до нови видове организирана престъпна дейност, като измами и корупция в професионалния спорт, фалшифициране на потребителски стоки за ежедневна употреба като хранителни и фармацевтични продукти, незаконна търговия с евтина работна ръка и трафик на хора; като има предвид, че прониквайки в законната икономика, организираната престъпност, измамите и изпирането на пари оказват разрушително въздействие върху държавите членки;

Г.

като има предвид, че е изключително рядко явление организирана престъпна група да няма презгранично измерение, като това е най-голямата невидима заплаха за сигурността и просперитета на европейските граждани, които не са информирани за лавинообразното увеличаване на презграничната престъпност или за неспособността на националните правоприлагащи органи да й се противопоставят освен в рамките на националните граници;

Д.

като има предвид, че се наблюдава нарастваща склонност към взаимопомощ между различните престъпни организации, което им позволява — също и чрез техните нови международни структури и чрез разнообразяването на дейностите — да преодоляват различията си от от гледна точка на език, етнически произход или търговски интереси, за да участват в общ трафик, като по този начин намаляват разходите и увеличават максимално печалбите в момент на световна икономическа криза;

Е.

като има предвид, че според оценката на Европол в SOCTA 2013 в Европейския съюз съществуват най-малко 3 600 престъпни организации и че между най-широко разпространените им характеристики са мрежовият и кооперативен подход между тези организации, силното им присъствие в законната икономическа структура на международно равнище, тенденцията да се занимават с множество престъпни дейности (особено що се отнася до по-големите организации), както и фактът, че около 70 % от съществуващите организации разполагат със сътрудници в различни държави, което показва транснационалния характер на явлението;

Ж.

като има предвид, че бедността представлява двигател за организираната престъпност, тъй като бедността се използва от престъпните организации;

З.

като има предвид, че е от съществено значение да се премахне бедността и да се подобри достъпът на хората до заетост и социална закрила;

И.

като има предвид, че дейности, включващи трафик на хора и човешки органи, принудителна проституция, поробване на лица и/или основаване на принудителни трудови лагери често се управляват от транснационални престъпни организации; като има предвид, че е необходимо и належащо осъществяването на редовно наблюдение на международния трафик на органи и на връзките му с престъпни организации; като има предвид, че трафикът на хора е вид престъпление и бързо променящо се явление, което създава печалба в региона в размер на 25 милиарда евро годишно и обхваща всички държави членки;

Й.

като има предвид, че общият брой на лицата, извършващи принудителен труд, в държавите членки възлиза на 880 000 души, като се оценява, че 30 % от тях са жертва на сексуална експлоатация, а 70 % са жертва на експлоатация, свързана с принудителния труд, като в ЕС жените съставляват по-голямата част от жертвите; като има предвид, че принудителният труд е много печеливш за организираната престъпност, води до социален дъмпинг и вреди на обществото чрез загубата на данъчни приходи;

К.

като има предвид, че жертвите на трафик на хора произхождат както от държави от ЕС, така и от страни извън ЕС;

Л.

като има предвид, че жертвите на трафик на хора се набират, транспортират или държат със сила, по принуда или чрез измама с цел сексуална експлоатация, принудителен труд или услуги, включващи просия, робство, слугуване, извършване на престъпни дейности, домакински труд, осиновяване или насилствен брак или с цел вземане на органи; като има предвид, че тези жертви са експлоатирани и напълно подчинени на своите трафиканти или експлоататори, че са задължени да им връщат огромни заеми, че често са лишени от своите документи за самоличност, че са затворени, изолирани и заплашвани и съответно, че живеят в страх от репресивни мерки, без средства и с насаден страх от местните органи, че губят всяка надежда да избягат или да се върнат към нормален начин на живот;

M.

като има предвид, че е невъзможно да се затворят външните граници на ЕС;

Н.

като има предвид, че всяка година в Средиземно море умират 2 000 души при опит да влязат в ЕС;

О.

като има предвид, че въпреки че трафикът на хора се развива с променящите се социално-икономически условия, жертвите произхождат предимно от държави или региони, преминаващи през икономически и социални трудности, като факторите на уязвимост остават непроменени от години; като има предвид, че другите причини за трафик на хора включват процъфтяващата сексуална индустрия, както и търсенето на евтина работна ръка и продукти, докато обичайният фактор за това хората да стават жертва на трафик на хора, като цяло, е обещанието за по-добро качество на живот и съществуване за самите тях и/или за техните семейства;

П.

като има предвид, че незаконният трафик на хора и контрабанда на органи, оръжия, наркотици, включително химични, биологични, радиологични и ядрени вещества и прекурсори, както и лекарствени продукти, изискващи лекарско предписание, видове от дивата флора и фауна и части от тялото, цигари и тютюн, произведения на изкуството и други продукти, имат разнообразни източници и снабдяват нови престъпни пазари в цяла Европа, предлагат огромни възможности за печалба на престъпните организации и представляват опасност за сигурността на границите на ЕС и на държавите членки, както и за единния пазар и финансовите интереси на ЕС;

Р.

като има предвид, че престъпните групи разнообразиха каналите за трафик на наркотици и освен това започнаха да извършват трафик на други стоки; като има предвид, че интернет представлява инструмент и нов път както за предлагане на прекурсори за производството на наркотични вещества, така и за разпространението на психотропни вещества; като има предвид, че в Съюза търговията с прекурсори на наркотични вещества като ефедрин, псевдоефедрин и оцетен анхидрид не се контролира по подходящ начин и представлява сериозна опасност;

С.

като има предвид, че контролът върху химичните прекурсори и оборудването, използвано за производството на синтетични наркотични вещества, е ключов фактор за намаляване на предлагането на наркотици;

Т.

като има предвид, че престъпните организации могат да отклонят от законната търговия химически вещества, използвани за законни цели, и да ги използват като прекурсори на наркотични вещества; като има предвид, че през 2008 г. в ЕС беше конфискувано 75 % от цялото количество оцетен анхидрит в света, който е основният прекурсор на хероина, като същевременно в годишните доклади на Международния съвет за контрол на наркотиците към ООН продължават да се посочват недостатъчно строгите мерки на ЕС за предотвратяване на отклоняването на този химически прекурсор за незаконни цели;

У.

като има предвид, че много граждани на Съюза живеят в бедност и са безработни, докато трансграничната престъпност се увеличава с всяка изминала година;

Ф.

като има предвид, че броят на законните работни места в Съюза, загубени поради незаконна дейност на престъпни групи, не може да бъде изчислен с точност, тъй като престъпниците не оповестяват отчетни данни, но могат да бъдат оценени на десетки милиони;

Х.

като има предвид, че по подобен начин загубите за националните правителства и за Съюза вследствие на нереализирани данъчни приходи могат да се изчислят само приблизително, но вероятно са от порядъка на стотици милиарди евро всяка година и продължават да растат;

Ц.

като има предвид, че незаконният трафик на цигари води до загуби от нереализирани данъчни приходи в размер на около 10 милиарда евро годишно; като има предвид, че оборотът от световния трафик на малки оръжия се оценява в диапазона между 170 и 320 милиона долара годишно, като същевременно в Европа в обръщение са над 10 милиона незаконни оръжия, което създава сериозна заплаха за безопасността на гражданите, както и за правоприлагането; като има предвид, че трафикът на горепосочените артикули може да доведе до загуба на данъчни приходи и щети за производствените предприятия и улеснява разпространението на други форми на организирана престъпност, които на свой ред създават сериозна обществена заплаха, тъй като това явление лесно би могло да се превърне в източник на финансиране за тероризма;

Ч.

като има предвид, че приходите от трафик на видове от дивата флора и фауна и части на тялото се оценяват на от 18 до 26 милиарда евро годишно, като ЕС е главният пазар по предназначение в света;

Ш.

като има предвид, че трафикът води до данъчни загуби, ощетява производствените предприятия и има пагубни последици за работните места, обществената и социалната среда;

Щ.

като има предвид, че престъпните организации са развили способността си за внедряване, тъй като понастоящем действат в области като обществените поръчки за строителство, транспорта, мащабната търговия на дребно, управлението на отпадъци, трафика на видове от дивата флора и фауна и на природни ресурси, частна охранителна дейност, развлечения за възрастни и много други сектори, повечето от които са обект на политически контрол и вземане на решения; следователно като има предвид, че организираната престъпност все повече прилича на глобален икономически участник с много добър предприемачески дух, който й позволява успоредно да предлага различни видове незаконни — но и все повече законни — стоки и услуги и да оказва въздействие върху европейската и световната икономика, което води до загуби за бизнеса в размер на 870 милиарда долара годишно;

АА.

като има предвид, че престъпните дейности от организиран и мафиотски тип в областта на околната среда — под различни форми на трафик и незаконно изхвърляне на отпадъци, унищожаването на околната среда, ландшафта, художественото и културното наследство — вече са придобили международно измерение, което изисква общи усилия от страна на всички европейски държави за по-ефективни съвместни действия с цел предотвратяване и борба с т.нар. „екомафии“;

АБ.

като има предвид, че огромните финансови средства, получени от организирана престъпност и мафиотски мрежи, са насочвани към банките и финансовите пазари в рамките на самия ЕС, като по този начин ги превръщат в съучастници в прането на пари;

АВ.

като има предвид, че международните банки имат значителна роля за създаването на възможности за изпиране на пари и са участвали пряко в изпиране на приходи от организирана престъпна дейност;

АГ.

като има предвид, че в доклада за оценка на заплахите от тежката и организираната престъпност (SOCTA), публикуван от Европол през 2013 г., се подчертава, че фалшифицирането на и незаконната търговия със стоки за ежедневна употреба представляват нововъзникващ престъпен пазар, който се разраства благодарение на икономическата криза, като има предвид, че трафикът на наркотици си остава най-големият престъпен пазар; като има предвид, че незаконната търговия с отпадъци и енергийните измами са нововъзникващи заплахи, които изискват специално внимание;

АД.

като има предвид, че за да се провежда ефективно борбата с организираната престъпност във всичките й форми, следва да се разработят и прилагат мерки, целящи да лишат престъпните организации от техните финансови ресурси като се вземат мерки по отношение на банковата тайна, когато това е необходимо;

АЕ.

като има предвид, че престъпните организации могат да се възползват от сивата зона на споразумения с други страни, като за целите на определи дейности се обединяват с т.нар. извършители с бели якички (предприемачи, държавни служители на всички нива на вземане на решения, политици, банки, специалисти и т.н.), които, въпреки че не са част от престъпни организации, имат с тях взаимноизгодни бизнес отношения;

АЖ.

като има предвид, че в някои европейски държави, които не са членки на ЕС значителна част от обществото е в сивата сфера и често се издържа с престъпна дейност; като има предвид, че това засяга основно младите хора;

АЗ.

като има предвид, че организираната престъпност освен че използва насилие, сплашване и тероризъм, вече действа и чрез корупция; като има предвид, че изпирането на пари е свързано не само с типичните дейности за организираната престъпност, но също така и с корупцията и данъчните престъпления; като има предвид, че конфликтите на интереси могат да бъдат причина за корупция и измами; следователно като има предвид, че организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, макар и различни явления, често са взаимно свързани; като има предвид, че организираната престъпност може също така да използва организации от публичния и частния сектор, включително организации с нестопанска цел, като прикритие за целите на корупцията и изпирането на пари;

АИ.

като има предвид, че разследващите журналисти играят съществена роля за разкриването на корупцията, измамите и организираната престъпност и следователно са изложени на по-особени финансови заплахи и заплахи за сигурността; като има предвид например, че за период от пет години в 27-те държави членки са публикувани общо 233 доклада от разследвания на случаи на измами, свързани с неправомерно използване на средства на ЕС (31); като има предвид, че е необходимо допълнително финансиране, особено от страна на Комисията и други международни институции, за подкрепа и по-нататъшно утвърждаване на разследващата журналистика;

АЙ.

като има предвид, че изпирането на пари, корупцията и организираната престъпност, извършвани от европейски организации, засягат сериозно развиващите се страни и са пречка за тяхното развитие, като ограбват техните природни ресурси, ограничават фискалните им ресурси и увеличават държавния им дълг;

АК.

като има предвид, че интернет позволява на престъпните групи да действат по-бързо и в по-голям мащаб, като по този начин промени моделите на престъпна дейност; като има предвид, че киберпрестъпността, особено под формата на измами и експлоатация на деца, е нарастваща заплаха, като престъпните организации използват онлайн залаганията в спорта като средство за постигане на печалби и изпиране на пари по целия свят;

АЛ.

като има предвид, че уреждането на резултатите от спортни състезания е нова форма на престъпление с високи приходи, ниски присъди и поради слабата разкриваемост — доходоносен бизнес за престъпниците;

АМ.

като има предвид, че защитата на гражданите и на законната и основана на конкуренция икономика зависи от политическата воля на всички равнища, както и от решителни мерки за борба с организираната престъпност, трафика на хора, корупцията и изпирането на пари, явления, които нанасят сериозни вреди на обществото, и по-конкретно представляват заплаха за оцеляването на предприемачите, които спазват закона, за безопасността на гражданите и потребителите и за основните демократични принципи на държавата;

АН.

като има предвид, че престъпните групи използват съвременни технологии, среди и възможности, които имитират законните възможности за стопанска дейност и цели; като има предвид, че престъпните групи притежават висока степен на експертни знания, организация, опит и сложни умения, подкрепени от увеличена мобилност, свързаност и лесно осъществими пътувания; като има предвид, че в резултат на това организираната престъпност не е толкова локализирана и че е по-вероятно да се възползва от различаващи се правни системи и национални правни юрисдикции;

АО.

като има предвид, че според Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC) приходите от незаконни дейности в световен мащаб възлизат на приблизително 3,6 % от световния БВП, като понастоящем потоците от изпрани пари в световен план възлизат на приблизително 2,7 % от световния БВП; като има предвид, че според оценките на Европейската комисия корупцията само в Европейския съюз струва около 120 милиарда евро годишно, или 1 % от БВП на ЕС; като има предвид, че по този начин значителни средства се отнемат от икономическото и социалното развитие, публичните финанси и благосъстоянието на гражданите;

АП.

като има предвид, че приходите от незаконни дейности и финансовите мрежи за изпиране на пари оказват отрицателно въздействие върху икономиката на Европейския съюз, като насърчават спекулациите и финансовите балони, които вредят на реалната икономика;

АР.

като има предвид, че в някои държави корупцията представлява сериозна заплаха за демокрацията и е пречка пред ефективното и справедливо управление; като има предвид, че тя отблъсква инвестициите, нарушава функционирането на националните пазари, пречи на лоялната конкуренция между предприятията и в крайна сметка излага на опасност икономическото развитие посредством неправилното разпределяне на ресурси, особено в ущърб на публичните услуги като цяло и по-конкретно на социалните услуги; като има предвид, че бюрократичната сложност, утежнявана от многобройни ненужни изисквания за предварителни разрешения, може да обезкуражи предприемачеството, възпрепятства законната икономическа дейност и стимулира подкупването на длъжностни лица или предизвиква други форми на корупция;

АС.

като има предвид, че различията в законодателството и правоприлагането по отношение на подкупването на държавни служители оказват отрицателно въздействие на вътрешния пазар, не само защото предприятията са поставени при неравни условия, но и защото това подкупване се случва и в рамките на ЕС, когато предприятия, установени в една държава членка, дават подкупи на държавни служители на друга държава членка, като така нарушават функционирането на пазарите;

АТ.

като има предвид, че корупцията се възприема от 74 % от европейските граждани като основен национален и наднационален проблем (32), като случаите на корупция очевидно присъстват във всички сектори на обществото; като има предвид, че корупцията подкопава доверието на гражданите в демократичните институции и ефективността на избраните правителства по отношение на спазването на принципите на правовата държава, тъй като създава привилегии и съответно социална несправедливост; като има предвид, че недоверието в политиците се засилва в периоди на тежка икономическа криза;

АУ.

като има предвид, че областите, в които отчетената дребна корупция е по-висока, процентът на случаите на подкуп на осъществен контакт, е средно: медицински услуги — 6,2 %, поземлени услуги — 5 %, митници — 4,8 %, съдебна система — 4,2 %, полиция — 3,8 %, регистрационни и разрешителни услуги — 3,8 %, образователна система — 2,5 %, комунални услуги — 2,5 %, данъчни приходи — 1,9 %;

АФ.

като има предвид, че в районите с високи равнища на престъпност, ресурсите на местната икономика са незаконно обсебени от престъпни организации и това обезкуражава нормалното желание за стопанска дейност, включително инвестициите от други държави; като има предвид, че в тези райони достъпът до кредити за законните предприятия е затруднен от по-високите разходи и от изискваните от банките по-строги гаранции; като има предвид, че предприятията, изпитващи икономически трудности, понякога са принудени да се обърнат към престъпни организации, за да получат кредит за инвестиции;

АХ.

като има предвид, че местната организирана престъпност се възползва от пропуски в законната икономика и може да се превърне в основен участник в предлагането на стоки за ежедневна употреба; като има предвид, че освен изнудване и сплашване, които създават заплаха за местните общности, това подкопава законната икономика и общността като цяло от гледна точка на безопасността на предприятията и гражданите; като има предвид, че киберпрестъпността, фалшифицирането на или незаконният онлайн трафик на творческо съдържание, детска порнография, фармацевтични продукти, законни психотропни вещества и прекурсори на наркотични вещества, части, резервни части и други продукти за обичайна ежедневна употреба, както и въпроси, свързани със съответните права и лицензии застрашават общественото здраве, безопасност, работни места и социална стабилност и могат да нанесат сериозни щети на предприятията, работещи в засегнатите сектори, в степен да се изложи на риск продължаването на тяхното съществуване;

АЦ.

като има предвид, че зачестилите напоследък престъпления в областта на селскостопанската и хранително-вкусовата промишленост освен че излагат на сериозна опасност здравето на европейските граждани, предизвикват и значителни щети на държавите, които са превърнали постиженията в областта на хранително-вкусовата промишленост в свое предимство;

АЧ.

като има предвид, че сексуалната експлоатация на деца чрез интернет и детската порнография представляват определена заплаха; като има предвид, че киберпрестъпността, и особено мотивираната от желание за печалба киберпрестъпност, и неразрешеният достъп до информационни системи са свързани често с финансови измами; като има предвид, че киберпрестъпността като услуга се разраства и количеството опасен софтуер нараства драматично; като има предвид, че европейските органи, които се занимават с тези въпроси, се нуждаят от допълнително финансиране;

АШ.

като има предвид, че изпирането на пари се извършва с помощта на все по-сложни и трудно проследими механизми; като има предвид, че престъпните организации, с цел изпиране на мръсни пари, използват все повече незаконни и понякога законни схеми за залагания и уреждане на резултатите от спортни състезания, особено онлайн, както и банки в държави, в които паричните преводи не се следят достатъчно, за да се предотвратят изпирането на пари и укриването на данъци; като има предвид, че уреждането на резултатите от спортни състезания следва да се разглежда като печеливша форма на организирана престъпност; като има предвид, че законните хазартни игри, като израз на предприемаческа дейност, следва да бъдат подкрепяни въз основа на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

АЩ.

като има предвид, че подправянето на финансовите отчети на дадено предприятие често води до създаване на неофициална ликвидност, което намалява размера на облагаемите с данък средства и може да бъде използвано за корупция и изпиране на пари, като същевременно нарушава лоялната конкуренция и намалява способността на държавата да изпълнява своята социална функция;

БА.

като има предвид, че във времена на строги икономии е изчислено, че данъчните измами струват на държавите членки 1 трилион евро на година; като има предвид, че избягването и укриването на данъци не се ограничават до черния пазар, а се срещат и в реалната икономика сред добре познати дружества;

ББ.

като има предвид, че на европейско равнище вече са предприети известни действия с оглед създаване на балансирана правна и регулаторна рамка за справяне с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари;

БВ.

като има предвид, че особено в случая с трансграничната престъпност, разнообразието от подходи, които държавите членки прилагат по отношение на престъпността и различията в материалното и процесуалното наказателно право могат да създадат пропуски и слабости в наказателните, гражданските и фискалните правни системи в Европейския съюз; като има предвид, че данъчните убежища, държави, които следват политика на слабо банково регулиране, и отцепили се държави, в които няма централна власт, са се превърнали в ключови за изпирането на пари от страна на организираната престъпност;

БГ.

като има предвид, че престъпните групировки често представляват международна мрежа, и следователно тази международна структура изисква трансгранична реакция, включително ефективна и задълбочена комуникация и споделяне на информация между равностойни национални и международни агенции;

БД.

като има предвид, че защитата на финансовите интереси на ЕС и на еврото трябва да имат предимство от гледна точка на мониторинга на разрастващо се явление, чрез което престъпните организации злоупотребяват с европейски фондове чрез т.нар. „общностна измама“ и фалшифициране на евро;

БЕ.

като има предвид, че на европейско равнище са разработени програми като Херкулес, Фискалис, Митници и Перикъл за защита на финансовите интереси на Съюза и за борба с транснационалните и трансграничните престъпни и незаконни дейности;

БЖ.

като има предвид, че основният враг на еврозоната е различието в ръста на производителността в държавите членки; като има предвид, че така в средносрочен и дългосрочен план възниква различие по отношение на конкурентоспособността, което не може да бъде преодоляно с парична девалвация и води до тежки и политически неустойчиви програми за строги икономии, целящи вътрешна девалвация; като има предвид, че системната корупция в публичния сектор, се явява най-голямата пречка пред ефективността, преките чуждестранни инвестиции и иновациите и по този начин възпрепятства правилното функциониране на паричния съюз;

БЗ.

като има предвид съществуването на най-малко 20 милиона случая на дребна корупция в публичните сектори на Съюза и очевидния факт, че явлението се разпространява и сред публичната администрация в държавите членки (и съответните политически фигури), отговаряща за управлението на фондовете и другите финансови интереси на ЕС;

БИ.

като има предвид значителната данъчна разлика в Европа, според оценките 1 трилион евро данъчни приходи се губят в Съюза поради данъчни измами и избягване на данъци, което струва около 2 000 EUR годишно на всеки гражданин на ЕС;

БЙ.

като има предвид, че за да водят борба с организираната престъпност законодателите в държавите членки трябва да са в състояние да реагират бързо и ефективно на променящите се структури и нови форми на престъпления, дори повече от преди, тъй като съгласно Договора от Лисабон държавите членки са задължени да благоприятстват Съюз в областта на свободата, сигурността и правосъдието;

БК.

като има предвид, че европейският подход в борбата с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари трябва да се основава на най-добрите налични оценки на опасността и на засилено съдебно и полицейско сътрудничество, което да обхваща и държави, които не са членки на ЕС, на общи определения за престъпните деяния, включително за участие в престъпна организация и изпиране на пари от извършителите, на обявяването на всички форми на корупция за престъпни деяния, на сближаване на законодателството на държавите членки относно някои механизми с процесуална значимост, като давностни срокове, на ефективни системи за отнемане и възстановяване на имущество, придобито от престъпна дейност и корупция, на засилена отчетност на правителството, политиците, юристите, нотариусите, агентите на недвижими имоти, застрахователните дружества и други предприятия, на обучение на съдии и полицейски служители и на обмен на най-добри практики, свързани с подходящи мерки за превенция;

БЛ.

като има предвид, че взаимното признаване е считано за основен принцип на съдебното сътрудничество по гражданско- и наказателноправни въпроси между държавите — членки на Съюза;

БМ.

като има предвид, че борбата срещу трафика на хора е приоритет на Съюза, като от 90-те години насам са разработени много инициативи, мерки и програми за финансиране, както и правна уредба; като има предвид също, че член 5 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява изрично трафика на хора;

БН.

като има предвид, че за сътрудничеството между държавите членки в борбата с престъпността и за функционирането на съдебните системи е необходимо взаимно доверие между съдебните органи в Съюза; като има предвид, че принципът на взаимно доверие изисква установяването на стандарти за минимална защита на най-високото възможно ниво;

БО.

като има предвид, че системите на наказателното право и наказателните производства в държавите членки са се развивали в продължение на векове; като има предвид, че всяка държава членка има свои собствени характеристики и особености и в резултата на това основни области на наказателното право трябва да бъдат оставен на усмотрението на държавите членки;

БП.

като има предвид съществената разлика между свидетели и сътрудници на правосъдието; като има предвид основното задължение на държавите членки и на Европейския съюз да защитават и съхраняват лицата, избрали да се противопоставят на организираната и мафиотска престъпност, като излагат на опасност собствения си живот и този на своите близки;

БР.

като има предвид, че макар участието в търговете за обществени поръчки да се наблюдава строго, разходването на средствата след това далеч не е прозрачно, а в държавите членки съществува голямо многообразие по отношение на декларациите за интереси;

1.

Счита за необходимо изготвянето на подходящ политически отговор на присъствието на организираната престъпност и мафията на европейско равнище, посредством подробен и своевременен план за действие, който да предвижда законодателни и незаконодателни мерки, насочени към разрушаването на самите организации и към идентифицирането и възстановяването на каквато и да е форма на (пряко или косвено) свързаното с тях обогатяване;

2.

Изразява убеденост, че за да бъдат победени организираната престъпност и мафията, както и за да бъдат премахнати явления като корупцията и изпирането на пари, които, взети заедно, ограничават свободата, правата и сигурността на европейските граждани и на бъдещите поколения, са необходими, освен незабавна реакция и съществени усилия с превантивна насоченост;

3.

Призовава Комисията да предложи общи съдебни стандарти и модели за интеграция и сътрудничество между държавите членки; призовава Комисията, по-конкретно, въз основа на доклад за оценка на изпълнението на рамковото решение относно борбата с организираната престъпност и като се опира на най-новото законодателство на държавите членки, да представи законодателно предложение, съдържащо общо определение за организирана престъпност, което следва да включва, наред с другото, престъплението участие в организация от мафиотски тип, като подчертава факта, че престъпни групи от този тип имат предприемаческа насоченост и притежават власт за сплашване, и като отчита член 2, буква а) от Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност;; подчертава, че предложенията за разпоредби на материалното наказателно право на ЕС трябва да спазват основните права и принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и позициите, изложени в резолюцията на Парламента от 22 май 2012 г. относно подход на ЕС към наказателното право;

4.

Призовава Комисията да изготви общо определение за корупция, за да разработи съгласувана глобална политика за борба с корупцията; препоръчва Комисията да обхване в своя доклад относно мерките срещу корупцията, предприети от държавите членки, който се очаква да бъде готов през 2013 г., всички форми на корупция, както в публичния, така и в частния сектор, включително организациите с нестопанска цел, като подчертае най-добрите национални практики в борбата с нея, и предложи начин за надеждно оценяване на явлението, като включи за всяка държава задълбочен преглед на областите, уязвими за корупция; призовава Комисията да докладва редовно на Парламента, както и на конференцията на страните по Конвенцията на ООН срещу корупцията относно действията, предприети, както от държавите членки, така и на равнище ЕС, и съответно да актуализира действащото европейско законодателство;

5.

Счита, че ефективната регулаторна рамка следва надлежно да отчита взаимодействието между разпоредбите за борба с изпирането на пари и основното право за защита на личните данни, така че да се вземат мерки по отношение на изпирането на пари без да се намаляват установените стандарти за защита на данните; във връзка с това приветства системата за защита на данните, използвана от Европол;

6.

Призовава Комисията да предвиди в своето предстоящо да бъде внесено през 2013 г. предложение за хармонизиране на наказателното право в областта на изпирането на пари, общо определение за престъплението „изпиране от страна на извършителите“ като се основава на най-добрите практики на държавите членки, и да счита за първоначални престъпления престъпленията, които се считат за тежки, тъй като има вероятност да доведат до печалба за лицата, които ги извършват;

7.

Призовава Комисията да представи предложение, в което да доразвие член 18 от Директивата относно трафика на хора, така че да насърчи държавите членки да инкриминират използването на услуги, предоставяни от жертви на всички форми на експлоатация, свързана с трафика на хора, както по отношение на сексуалната, така и на трудовата експлоатация;

8.

Счита, че условията и унищожителните последици, понесени от жертвите на трафика на хора, са неприемливи и представляват престъпно нарушение на правата на човека; поради това призовава Комисията и държавите членки да превърнат този трафик в социална анатема чрез силни и продължителни кампании за повишаване на осведомеността с ясни и планирани цели за намаляването му; тези кампании следва да бъдат оценявани ежегодно в рамките на Европейския ден за борба с трафика на хора на 18 октомври, както и след пет години, считано от днешна дата до Европейската година за борба с трафика на хора;

9.

Препоръчва на държавите членки в сътрудничество с Комисията и Европейския парламент и с подкрепата на Европол, Евроюст и Агенцията за основните права, да изготвят показатели на равнище ЕС, които следва да бъдат възможно най-еднообразни и последователни, за измерване поне на степента, разходите и социалните вреди, причинени от организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари в Европейския съюз;

10.

Призовава Комисията и Съвета да предвидят създаването на европейски списък на престъпните организации по подобие на европейския списък на организациите, считани за терористични;

11.

Препоръчва да се създаде европейска мрежа между отделните академични учреждения, занимаващи се с въпросите на организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, за да се насърчат академичните изследвания в тези области;

12.

Посочва необходимостта от пълно прилагане на съществуващите инструменти за взаимно признаване и от законодателство на ЕС, което да гарантира изпълнимостта на осъдителните присъди и на заповедите за отнемане на имущество на територията на държави членки, различни от държавата членка, в която те са били издадени; счита, че следва да се подобри правната взаимопомощ и взаимното признаване на доказателствени средства между държавите членки;

13.

Счита, че действията за борба с трафика на хора и принудителния труд трябва да бъдат съсредоточени върху основните причини като например неравенството в световен мащаб; поради това призовава държавите членки да изпълнят своите ангажименти относно помощта за развитие и Целите на хилядолетието за развитие;

14.

Призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за укрепване на външното измерение на мерките и програмите, включително на двустранните споразумения, с цел борба с трафика на хора чрез превантивни действия в държавите на произход и транзитните държави, като се обърне специално внимание на непридружените непълнолетни и малолетни лица и децата;

15.

Призовава Комисията да разработи надеждна система за мониторинг в целия ЕС, с цел по-ефективно да следи движението на трафикантите и жертвите на трафика на хора;

16.

Призовава Комисията незабавно да разработи система в рамките на ЕС за събиране на съпоставими и надеждни данни, основана на съгласувани и стабилни показатели, съвместно с държавите членки и с международните институции, ангажирани в борбата срещу трафика на хора; за да се повиши видимостта и неотложността на тази система за данни, би било полезно да се създаде Обсерватория за борба с трафика на хора в рамките на вече действащия уебсайт на ЕС за борба с трафика на хора, като всички институции на ЕС и седемте участващи агенции бъдат задължени да въведат своите данни и неправителствени организации и други институции бъдат приканени да направят същото;

17.

Призовава Комисията да приложи препоръките, съдържащи се в стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г.;

18.

Призовава Комисията да изпълни условията, необходими за завършване на европейската гореща линия за жертвите на трафика на хора, за да помогне за увеличаване на осведомеността относно техните права;

19.

Призовава Комисията да отдели повече ресурси за борба с използването на социалните мрежи и киберпрестъпленията при трафика на хора;

20.

Призовава Комисията да повиши трансграничното съдебно и полицейско сътрудничество между държавите — членки на ЕС и агенциите на ЕС, като се има предвид, че престъплението „трафик на хора“ не е ограничено до една държава членка;

21.

Призовава за засилване на санкциите срещу банковите и финансовите институции, които стават съучастници в укриването и/или изпирането на печалбите от организирана престъпна дейност;

22.

По отношение на отнемането, призовава държавите членки, въз основа на най-напредналите национални законодателства, да разгледат прилагането на модели на отнемане на имущество по гражданскоправен път в случаите, когато въз основа на претегляне на вероятностите и при разрешение от съда можа да се установи, че активите произтичат от или се използват за престъпна дейност; счита, че възпиращите модели на отнемане на имущество могат да бъдат предвидени след решение на съда в съответствие с националните конституционни гаранции и без да се накърнява правото на собственост и на защита; освен това насърчава държавите членки да поощряват използването на активи, придобити от престъпна дейност, за социални цели; предлага да бъдат предприети действия и да бъдат отпуснати средства за финансиране на мерки за защита на имуществото, с цел запазване целостта на конфискуваното имущество;

23.

Препоръчва икономически оператор да бъде изключен от участие в обществени поръчки на територията на ЕС за период от поне пет години, ако същият е бил осъден с окончателна присъда за участие в престъпна организация, изпиране на пари или финансиране на тероризма, участие в експлоатация на трафик на хора или детски труд, корупция или други тежки престъпления против обществения интерес, когато престъпленията са довели до загуба на данъчни приходи или социални вреди, или поради всяка друго особено тежко престъпление с презгранично измерение, както е посочено в член 83, параграф 1 от ДФЕС (престъпления на европейско равнище), и препоръчва горепосочената разпоредба да се прилага дори когато основанията за изключване възникнат в хода на процедурата по възлагане на обществена поръчка; счита, че процедурите за обществени поръчки трябва да се основават на принципа на законността и също, че в тази рамка следва да бъде дадено определение за критерия за икономически най-изгодна оферта с цел да се гарантира прозрачност (която следва да бъде постигната не на последно място чрез електронни обществени поръчки) и да се предотвратят измами, корупция и други сериозни нередности; призовава службите на Комисията да създадат структура или схеми за сътрудничество, за да гарантират цялостен подход спрямо борбата срещу случаите на корупция, свързани с обществени поръчки;

24.

Отбелязва съществуването на връзка между законните и незаконните стопански дейности, тъй като в някои случаи законните интереси осигуряват ресурси за незаконни дейности; подчертава, че наблюдението на потока от законни интереси може да спомогне за откриване на имущество, придобито чрез престъпна дейност;

25.

Счита, че с цел борба срещу трафика на наркотици, както и срещу други престъпления, които са израз на организираната престъпност, действията от страна на съдебните и полицейските органи следва да са в състояние да се възползват не само от сътрудничество с Евроюст и Европол, но, без да се накърняват техните задължения за поверителност, и от механизми за сътрудничество с предприятия, развиващи дейност в секторите на транспорта и логистиката, химическата промишленост, доставчиците на интернет услуги, банки и финансови услуги както в държавите членки, така и в държави, които не са членки на ЕС; подчертава колко важно е да се вземат мерки по отношение на предлагането на наркотици чрез стриктен контрол на прекурсорите на наркотични вещества и приветства предложението на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 273/2004, в който са посочени начини за подобряване на мерките за предотвратяване на отклоняването на оцетен анхидрид от вътрешната търговия на ЕС, например, чрез разширяване на обхвата на изискването за регистрация по отношение на този продукт;

26.

Изразява загриженост относно неефективността на инструментите за разследване, налични в различните национални законодателства, които не вземат под дължимото внимание необходимостта от подходящи и специфични инструменти за борба с престъпните и мафиотски организации; отново отправя своето искане към Европейската комисия, вече формулирано в резолюцията, приета на 25 октомври 2011 г., да се направи сравнително проучване относно специалните разузнавателни средства, които към момента се използват в различните държави членки, което да може да послужи за основа за действия на европейско равнище, с цел да се предоставят на компетентните органи необходимите инструменти за разследване, въз основа на съществуващите най-добри практики;

27.

Приканва Комисията, държавите членки и предприятията да предприемат практически мерки, за да подобрят проследимостта на продукти (например етикетиране за указване на страната на произход при продукти на хранително-вкусовата промишленост, контролни щемпели на огнестрелното оръжие от Постоянната международна комисия за проверка на леко стрелково оръжие или дигитални кодове за данъчно идентифициране на цигари, алкохолни напитки и лекарствени продукти, отпускани с лекарско предписание), с цел да се защити здравето на потребителите, да се увеличи безопасността на гражданите, да се предотврати контрабандата и да се води борба с незаконния трафик по по-ефективен начин; изразява съжаление относно факта, че държавите членки не искат да въведат проследимост в модернизацията на Митническия кодекс на Съюза;

28.

Призовава Комисията и държавите членки да засилят своето морско сътрудничество с оглед справянето с трафика на хора и потока от наркотици и незаконни или фалшифицирани продукти през вътрешните и външните морски граници на Съюза; признава, че управлението на границите също включва аспекта на миграцията, свързан с основните права на мигрантите, включително, по целесъобразност, правото на убежище, както и на защита и помощ за жертвите на трафик на хора или принудителен труд, особено малолетни/непълнолетни;

29.

Счита, че без допълнително забавяне трябва да бъде разработен план за действие, целящ законодателна рамка на европейско равнище в областта на наказателното правосъдие и въвеждане на оперативни средства за борба с киберпрестъпността, с оглед постигане на по-голямо международно сътрудничество и с подкрепата на Европейския център за борба с киберпрестъпността (ЕЦБК), за да се осигури високо равнище на сигурност за гражданите — особено за уязвимите лица — предприятията и публичните органи без да се накърнява свободата на информация и защитата на лични данни;

30.

Отбелязва със загриженост посочената от съдебните власти и полицията значима връзка между организираната престъпност и тероризма от гледна точка на финансирането на незаконните дейности на терористични групи чрез приходи от международния незаконен трафик; призовава държавите членки да засилят своите мерки за борба с тези дейности;

31.

Призовава държавите членки да приемат свои национални стратегии за кибернетична сигурност без по-нататъшно забавяне, като се има предвид факта, че организираната престъпност използва все по-широко киберпространството и неговите незаконни инструменти;

32.

Призовава Комисията да разработи харта на ЕС за защита и подпомагане на жертвите на трафик, за да събере всички съществуващи показатели, действия, програми и ресурси по по-съгласуван, ефективен и полезен за всички участващи заинтересовани страни начин с цел по-голяма защита на жертвите; призовава Комисията да създаде гореща линия за жертвите на трафик на хора;

33.

Припомня на Комисията, че следва да има специално отношение към децата, жертва на трафик, както и да се подобри защитата на непридружавани непълнолетни и малолетни лица или децата, жертви на трафик от техните собствени семейства (да се вземат предвид фактите, когато се предлага връщането им в държавата на произход, установяване на самоличността на настойниците и т.н.); настоява, че е необходимо да се държи сметка не само за специфичния подход в зависимост от пола, но и за ролята на здравословните проблеми и уврежданията;

34.

Призовава Комисията да увеличи ресурсите, предназначени за специализираните НПО, медии и научни изследвания с цел засилване на подкрепата, защитата и помощта за жертвите, така че свидетелските им показания в съда да станат по-малко необходими; призовава също така Комисията да засили аспектите на видимостта, осведомеността и нуждите на жертвите, с цел намаляване на търсенето и малтретирането на жертвите на трафик на хора и насърчаване на „нулева визия“ срещу сексуалната експлоатация и експлоатацията на труд;

35.

Призовава Комисията да разработи система от по-ефективни и проактивни финансови разследвания като основен начин за намаляване на натиска върху жертвите на трафик на хора в качеството им на основни свидетели в съдебните процеси срещу трафикантите; призовава също така Комисията да предвиди по-добро специализирано обучение и достатъчно ресурси за агенциите на ЕС, които се борят с трафика на хора, включително трансграничното сътрудничество и сътрудничеството отвъд границите; припомня на Комисията, че тези действия изискват цялостен подход, допринасящ за мултидисциплинарно сътрудничество на местно, национално и транснационално равнище, като държавите членки се насърчават, наред с другото, да сформират специални национални звена за полицейско разузнаване и да стимулират сътрудничеството между административните и правоприлагащите органи;

36.

Подчертава важността на засилването на сътрудничеството и увеличаването на прозрачността чрез развиването на ефективна комуникация и обмен на информация между съдебните органи и правоприлагащите агенции на държавите членки, Европол, Евроюст, OLAF и ENISA, както и със съответните органи на държави, които не са членки на ЕС, и особено с държави, съседни на ЕС, с оглед подобряване на системите за събиране на доказателства и даване на възможност за ефективна обработка и обмен на данни и информация, необходими за разследването на престъпления, включително престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, при пълно спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и на основните права в рамките на Съюза; във връзка с това призовава компетентните органи в държавите членки да прилагат приетите инструменти за съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, които са важно средство за осигуряване на ефективна борба с трансграничната организирана престъпност; призовава Комисията да подготви пътна карта за още по-тясно съдебно и полицейско сътрудничество, като създаде орган за наказателно разследване, който да има правомощия да разследва закононарушения и престъпления в ЕС;

37.

Призовава Комисията да разгледа възможността в споразуменията за асоцииране и в търговските споразумения с трети държави да се включват конкретни клаузи за сътрудничество в борбата с незаконния трафик от страна на организираната престъпност и изпирането на пари; отбелязва липсата на международно сътрудничество, особено с транзитни държави или страни на произход, които не са членки на ЕС; признава необходимостта от активни дипломатически действия с цел тези държави да бъдат настоятелно призовани да сключат споразумения за сътрудничество или да спазват споразуменията, които вече са подписали; подчертава важността на механизма на съдебната поръчка;

38.

Изтъква, че съществуващата мрежа от национални звена за контакт в областта на борбата с корупцията следва да бъде засилена и подпомагана от Европол, Евроюст и Европейския полицейски колеж (Cepol); подчертава, че тя следва да служи не само като място за обмен на информация, но и че тези звена за контакт следва да се използват за подобряване на двустранното сътрудничество по конкретни случаи на подкупване на чужди длъжностни лица; препоръчва звената за контакт да разглеждат разликите по отношение на определянето на приоритети, ресурси и експертен опит и да сигнализират за всякакви проблеми, произтичащи от тези разлики; изтъква факта, че мрежата следва да насърчава координирани действия, ако действителното подкупване е извършено в държава членка в клон на предприятие майка или на предприятие холдинг, установени в друга държава членка;

39.

Призовава държавите членки да транспонират бързо и изцяло действащото законодателство на ЕС, за да се даде възможност за съгласувана борба срещу престъпността в Съюза;

40.

Призовава всички държави членки да се ангажират в пълноценното използване на агенциите Европол и Евроюст, чиито работа и резултати, независимо от провежданите реформи и предстоящото въвеждане на необходимите подобрения, са пряко зависими от нивото на участие, доверие и сътрудничество от страна на националните разследващи и съдебни органи;

41.

Подчертава, че за да се води борба срещу организираната престъпност, е от съществено значение да се прилага общ подход в борбата срещу корупцията и организираната престъпност на европейско равнище, включително подготовката и участието на полицейските служители и ръководители, особено във връзка с информираността за появяващите се нови и по-трудно забележими видове престъпна дейност; отбелязва, че местната престъпност често прераства в международна;

42.

Призовава държавите членки да разработят насоки за прилагане по отношение на корупцията и изпирането на пари; препоръчва тези насоки да се състоят от най-добри практики (т.е необходимостта от специализиран персонал, сътрудничество между разследващите и съдебните органи, методи за преодоляване на често трудното събиране на доказателства), от посочване на критичното ниво от човешки и други ресурси, необходими за ефективно повдигане на обвинение, и от мерки, улесняващи международното сътрудничество;

43.

Счита от основно значение цялостното оползотворяване на съществуващото взаимодействие между Европейската съдебна мрежа и Евроюст, с цел постигане на съдебно сътрудничество на най-високо равнище в рамките на ЕС;

44.

Подчертава значението на консултациите с регионалните и националните правоприлагащи органи и гражданското общество при разработването на законодателни и регулаторни рамки;

45.

Отбелязва, че е важно държавите членки в партньорство с Европейския съюз и международните субекти да имат стабилен и дългосрочен стратегически план по отношение на местните и глобалните въпроси, свързани с организираната престъпност, за да се установят появяващите се нови заплахи, уязвимостите на пазара и рисковите фактори и да се създаде стратегия на ЕС, която се основава на планиране, а не просто на противодействие;

46.

Призовава държавите членки и Комисията да засилят ролята на съдиите, прокурорите и служителите за връзка и да осигурят съдебно обучение, за да ги подготвят да се справят с всички форми на организирана престъпност, корупция и изпиране на пари, включително киберпрестъпност, по-конкретно посредством Европейския полицейски колеж (CEPOL) и Европейската мрежа за съдебно обучение, а също така и чрез пълноценно използване на финансови инструменти като Фонда за вътрешна сигурност за полицейско сътрудничество или програмата „Херкулес III“; предлага да се насърчава изучаването на чужди езици като част от обучението на полицейски и съдебни служители, за да се улесни транснационалното сътрудничество; призовава за подкрепа на програмата за съдии, прокурори и полицейски сили за обмен и обучение в областта на най-добрите европейски практики;

47.

Призовава държавите членки и Комисията да продължат с общите усилия за приключване на преговорите по проекта за директива за Европейска заповед за разследване по дела от наказателен характер, която опростява събирането на доказателства в трансгранични случаи и следователно е важна стъпка по пътя към единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие;

48.

Приканва към засилване на сътрудничеството по отношение на фалшивите документи и измамите и призовава към съвместни разисквания за подобряване на надеждността и установяването на автентичността на изходните документи;

49.

Застъпва се за създаването на национални структури за дейности, свързани с разследването и борбата срещу организираната престъпност и мафията, с възможност за развитие, чрез подкрепата на Европол, на „оперативна мрежа срещу мафията“, която да се характеризира със стройна структура и неформалност в отношенията с цел осъществяване на обмен на информация относно структурните конотации на съответната местна мафия, криминалните и финансови прогнози, местоположението на активите и опитите за инфилтрация в обществените поръчки;

50.

Счита, че глобализацията на организираната престъпност изисква по-тясно сътрудничество между държавите членки, както на европейско, така и на международно равнище; призовава Европейския съюз, ООН, ОИСР и Съвета на Европа да си взаимодействат в по-голяма степен по отношение на борбата с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари с оглед интегриране на политиката и изработването на общи оперативни определения; подкрепя усилията на Специалната група за финансови действия (FATF) във връзка с насърчаването на политики за борба срещу изпирането на пари; настоятелно призовава държавите членки да ратифицират и да прилагат изцяло всички съществуващи международни инструменти; призовава Комисията да подпомага ефективно усилията на държавите членки в борбата срещу организираната престъпност; препоръчва Европейският съюз да се присъедини към Групата държави срещу корупцията (GRECO) като пълноправен участник;

51.

Препоръчва съвместни действия за предотвратяване и борба с феномена на незаконните действия в областта на околната среда, свързани или произтичащи от престъпна дейност от организиран или мафиотски тип, включително чрез укрепване на европейските органи като Европол и Евроюст, както и на международните Интерпол и UNICRI, и същевременно чрез споделяне на методи на работа и информация от страна на държавите членки, които са най-ангажирани в борбата с тази форма на престъпност с цел разработване на общ план за действие;

52.

Призовава Съвета и държавите членки да ратифицират и приложат изцяло Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки; подчертава отрицателното въздействие, което подкупването на чуждестранни служители оказва върху основните права на Съюза, политиките в областта на опазването на околната среда и развитието;

53.

Приканва за въвеждане на Европейската заповед за разследване (ЕЗР) и подобряване на инструментите за борба срещу транснационалната организирана престъпност, като например съвместните екипи за разследване; призовава за по-тясно сътрудничество със съседните на ЕС държави в борбата с проникващата в Европейския съюз организирана престъпност;

54.

Призовава държавите членки да разработят подходящи глобални стратегии за обмен на информация в рамките на своите служби за разузнаване и анализи, стремящи се да идентифицират нововъзникващите тенденции в организираната престъпност;

55.

Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в областта на измамите в ЕС между службите на Съюза на всички държавни равнища — в това число регионално и общинско — които имат основна роля в управлението на фондовете на Европейския съюз;

56.

Счита, че не е възможно да съществува ефективен икономически и фискален съюз без един Съюз на борба с корупцията;

57.

Подчертава, че прозрачността е естественият враг на корупцията, откъдето започват престъпленията, и изразява убеденост, че от заемащите високи постове или притежаващите големи богатства, които са носители на привилегии и имунитет, следва да се изисква пълна прозрачност на дейността;

58.

Счита, че лошо организираната, непрозрачна бюрокрация и сложните процедури освен че могат да пречат на ефективността на административните действия, подкопават прозрачността на вземането на решения и фрустрират засегнатите лица и по този начин създават благоприятна почва за корупция; счита, че по същия начин недостъпната банкова и търговска тайна могат да прикриват незаконни печалби от корупция, изпиране на пари и организирана престъпност;

59.

Позовава се на конвенцията от Мерида за борба срещу корупцията (2003 г.) и подчертава, че високопоставените длъжностни лица или лица, притежаващи голямо богатство, със своите привилегии и имунитети следва да подлежат на контрол, наред с другото от страна на данъчните органи, като този контрол следва да бъде засилен, за да се гарантират справедливи и ефективни услуги за общността и с оглед на борбата срещу данъчната измама; препоръчва по-специално заемащите държавна длъжност да подават декларации за активи, доходи, задължения и интереси; призовава за мерки за увеличаване на прозрачността и за превенция чрез съгласувана административноправна система, регулираща публичните разходи и достъпа до документи, и установяването на необходимите регистри;

60.

Препоръчва въвеждането на по-строги системи с цел постигане на прозрачност и премахване на бюрокрацията (административната тежест) в правителствените служби и другите публични органи, като се гарантира правото на гражданите на достъп до документи (като се започне с изключително деликатната област на обществените поръчки); настоятелно призовава да се насърчава културата на законност и почтеност както в публичния, така и в частния сектор, не на последно място чрез ефективни схеми за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности;

61.

Подкрепя действията на Комисията, насочени към признаване на ролята на разследващата журналистика в откриването и докладването на факти, свързани с организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари;

62.

Приканва държавите членки да засилят ролята на държавните служители по отношение на предотвратяването, информирането и противодействието на рисковете, свързани с измами и корупция;

63.

Призовава в кодекс за поведение да бъдат посочени ясни и пропорционални правила, заедно с механизми за прилагане и мониторинг, за да се предотврати явлението „въртящи се врати“ или „pantouflage“, съгласно които ще бъде забранено на държавни служители, заемащи длъжност с определени управленски или финансови отговорности, да се преместват в частния сектор за определен срок след като са спрели да изпълняват задълженията си, ако съществува риск от конфликт на интереси с предходната публична длъжност, която са заемали; също така счита, че когато има риск от конфликт на интереси подобни ограничения следва да се прилагат и за лица, които преминават от частния в публичния сектор;

64.

Призовава Комисията възможно най-скоро да представи предложение относно административно-процесуалното право на Европейския съюз в съответствие с препоръките на Европейския парламент от 15 януари 2013 г.;

65.

Счита, че регистърът на лобистките групи е полезен инструмент за прозрачност; призовава държавите членки да възприемат това средство там, където все още не е въведено; насърчава още повече правителствата и публичните администрации да наложат регистрацията в регистър на лобистките групи като предварително условие за среща с дадена бизнес или лобистка организация или организация по интереси;

66.

отбелязва, че саморегулирането като нормален механизъм за справяне с корупцията в спорта и спортните залагания се оказа неефективно; изтъква, че управленческите структури на национално, регионално и местно равнище са едни от най-големите спонсори на спорта; призовава държавите членки да установят прозрачни работни взаимоотношения със спортната общественост и да представят пълно независимо разследване на корупцията в спорта, което да бъде възложено от националните органи на управление;

67.

Счита, че пълната прозрачност на всички административни актове на всяко равнище в обществения сектор представлява основен елемент в борбата с престъпните явления и в защита на гражданите срещу всички форми на лошо управление на обществените отношения; отхвърля каквато и да е форма на съпротива от страна на държавните органи спрямо цялостния контрол от страна на гражданите и медиите върху дейностите, извършвани с обществени средства и в интерес на обществото; изразява убеденост, че на европейско и национално равнище следва да се стигне до осезаема ангажираност, насочена към гарантиране на пълна прозрачност и разработване на форми на отворено управление по ефективен начин и въз основа на най-добрите съществуващи практики;

68.

Подчертава, че подкупването не следва да бъде прикривано чрез злоупотреба с термина „улеснителни плащания“, които Конвенцията на ОИСР счита за приемливи при определени, специфични обстоятелства (малки плащания, като например за вземане на разрешение за разтоварване на стока на пристанище); призовава държавите членки да се съгласят да отхвърлят това понятие или да го използват единствено в изключителни ситуации и също така призовава за изготвяне на насоки, които да тълкуват понятието по еднакъв начин в целия Съюз; подчертава, че нито подкупите, нито улеснителните плащания могат да бъдат данъчно признат разход;

69.

Подкрепя извършването на редовни одити относно спазването на свързаните с лоляността правила/кодекси за поведение и отпускането на достатъчно ресурси за обучение на държавните служители, свързано с лоялността;

70.

Изтъква, че политическите партии са отговорни за предлагането на кандидати или съставянето на изборни листи на всички равнища и следва да проявяват бдителност по отношение на качеството на кандидатите, включително като изискват от тях да спазват строг кодекс за етично поведение, както и кодекс за поведение, който следва да съдържа ясни и прозрачни правила и относно даренията за политически партии;

71.

Защитава принципа, че за членове на Европейския парламент или служители на други институции и агенции на ЕС не могат да се избират лица, получили окончателни осъдителни присъди за участие в организирана престъпност, изпиране на пари, корупция или други тежки икономически или финансови престъпления против обществения интерес; призовава, в съответствие с принципа на пропорционалност, за прилагането на подобен принцип за националните парламенти и за други изборни длъжности;

72.

Препоръчва държавите членки да въведат и ефективно да прилагат като част от системата от санкции, хипотези, недопускащи кандидатстването за такива постове за лица, осъдени по обвинения в корупция; счита, че това наказание следва да се прилага поне за срок от пет години, за да бъдат обхванати всички видове избори; препоръчва също така за същия период от време да се предвиди, че тези лица не могат да заемат правителствени длъжности на всички равнища на управление, както и на равнище ЕС;

73.

Препоръчва въвеждане на изискване за отказ от политически длъжности (правителствени или сходни на тях) или от управленски и административни позиции при влязла в сила присъда за престъпления, свързани с организирана престъпност, корупция или изпиране на пари;

74.

Признава, че имунитетът на някои категории лица на държавна длъжност и избрани представители е основна пречка за противодействие на корупцията; призовава Комисията и държавите членки да намалят значително категориите лица, които се ползват с имунитет;

75.

Призовава за въвеждането на етични кодекси за политическите партии и за увеличаване на прозрачността в бюджетите на партиите; предлага публичното финансиране за партиите да подлежи на по-добър контрол и да се избягват злоупотребите и пилеенето на средства, да се въведе и по-добър мониторинг и контрол за частното финансиране, за да се осигури отчетност на политическите партии и техните донори;

76.

Призовава държавите членки да обявят за незаконно и да санкционират купуването на гласове, най-вече като предвидят, че облагите, произтичащи от обещание за гласуване, могат да имат не само парично изражение, но да са под формата на други предимства, включително неимуществени облаги и облаги в полза на трети лица, които не участват пряко в незаконното споразумение;

77.

Счита, че публикуването на доходите и финансовите интереси на членовете на ЕП е добра практика, която следва да обхване депутатите и лицата на изборни длъжности на национално равнище;

78.

Препоръчва държавите членки да установят ефективни, ефикасни, отчетни и балансирани системите за наказателно правораздаване, които да могат също така да гарантират спазването на правото на защита в съответствие с Европейската харта на основните права; препоръчва също така създаване на европейско равнище на механизми за мониторинг на ефективността на системите за наказателно правораздаване в борбата срещу корупцията, като се правят редовни оценки и се публикуват препоръки;

79.

Насърчава Комисията и държавите членки да вземат под внимание и незаконодателните мерки, които укрепват доверието между различните правни системи в държавите членки, увеличават съгласуваността и насърчават развитието на обща за ЕС правна култура във връзка с борбата с престъпността;

80.

Приканва Комисията да внесе законодателно предложение, уреждащо отговорността на юридическите лица в случаи на финансово престъпление, и по-конкретно, отговорността на холдингите и дружествата майки относно техните дъщерни дружества; подчертава, че това предложение следва да пояснява отговорността на физическите лица за престъпления, извършени от дружеството или неговите дъщерни дружества, за които може да им се търси частична или пълна отговорност;

81.

Счита, че мерките за сближаване по отношение на корупцията следва да са насочени към разликите в давностните срокове между държавите членки, с цел да се отчетат както нуждите от защита, така и необходимостта от ефективно и ефикасно преследване и осъждане, и че тези давностни срокове следва да бъдат организирани в съответствие с етапите на производството или съответната инстанция, така че разглеждането на престъплението да може да бъде приключено само ако съответният етап или фаза не са били приключени в определен срок; също така счита, че при спазване на принципа на пропорционалност и принципите на правовата държава, случаите на корупция следва да нямат давност докато ефективно е в ход наказателно преследване;

82.

Счита, че мерките за борба с организираната престъпност следва да се основават на комбинация от ефективни възпиращи системи за конфискация на имущество, придобито чрез престъпна дейност, усилия, насочени към гарантиране на правосъдие за лицата, които умишлено се укриват от разследващите органи, и, без да се накърняват основните принципи, свързани с правата на затворниците, усилия да се попречи на намиращите се в затвора ръководители на престъпни групи да продължат да управляват своите организации и да дават нареждания на членовете на групите, независимо че самите те се намират в затвора;

83.

Насърчава държавите членки да определят възпиращи и ефективни наказания, както наказателни присъди, така и глоби, включително глоби в голям размер, за всички случаи на тежки престъпления, които причиняват вреди на здравето и сигурността на гражданите, и препоръчва хармонизиране на наказанията;

84.

Изтъква, без да се накърнява параграф 80, значението на предотвратяването на престъпността и на организираната престъпност, и настоятелно призовава държавите членки да разработят и да въведат ефективни правни инструменти и наказания, като предложат алтернативи на затвора, като глоби или обществено полезен труд, в случаи, когато това е разрешено, и като отчитат всички обстоятелства, включително нетежкия характер на престъплението;

85.

Настоятелно призовава предприятията да практикуват саморегулиране и прозрачност чрез кодекси за поведение и да въведат процедури за надзор, включително вътрешен или външен одит и публични регистри на лобистите, работещи към институциите, за да се избегнат корупцията, тайните споразумения и конфликтите на интереси между публичния и частния сектор и да се предотврати нелоялната конкуренция; също така препоръчва прозрачност по отношение на области, цели и финансова информация както на национално, така и на равнище ЕС;

86.

Призовава за създаването на списъци с дружества, акредитирани към публичните органи, и списъци на тези, които следва да бъдат изключени; счита, че последните биха се прилагали, когато дружествата са показали сериозни пропуски по отношение на договорните изисквания или когато има конфликт на интереси в държава членка или на равнище ЕС;

87.

Призовава държавите членки да засилят ролята на търговските камари чрез предотвратяването, предоставянето на информация относно и противодействието на най-често срещаните при стопанската дейност рискове, свързани с изпирането на пари, и изцяло да прилагат плана за действие на Комисията за засилване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци;

88.

Припомня, че разследващата журналистика, както и неправителствените организации и академичните среди, които работят по въпроси, свързани с функционирането на публичната администрация и на корпоративни предприятия, изпълняват ключова полезна функция при идентифицирането на случаи на измама, корупция или други нарушения;

89.

Приканва предприятията да гарантират прилагането на вътрешни насоки в областта на възлагането на обществени поръчки, така че да гарантират спазването на закона и максимална прозрачност при тръжните процедури за възлагане на обществени поръчки, да избягват преговори с изпълнители и доставчици, за които съществуват улики или е доказано, че дават подкупи, да докажат необходимата прилежност при оценка на потенциални изпълнители и доставчици, така че да гарантират, че те разполагат с ефикасни програми за противодействие на корупцията, да популяризират политиките за борба срещу корупцията сред изпълнители и доставчици, да наблюдават основните изпълнители и доставчици в рамките на периодичния преглед на отношенията, които предприятието поддържа с тях и да разполагат с право да се оттеглят в случай, че последните дават подкупи или действат по начин, който не съответства на програмата на предприятието;

90.

Призовава за засилване на сътрудничеството с и за по-голяма прозрачност на банковата система и професиите, включително професиите от финансовия сектор и професиите, свързани със счетоводството, във всички държави членки и с държави, които не са членки на ЕС, по-конкретно с цел да се установи кои информационни инструменти и законодателни и административни мерки могат да се използват, за да се гарантира проследимостта на финансовите потоци и да се установява престъпна дейност и да се определят процедури за уведомяване за евентуални престъпления;

91.

Призовава Комисията и другите надзорни органи да гарантират осигуряването на мерки за комплексна проверка на клиента и свързаните рискови профили от страна на банките, застрахователните дружества и кредитните институции, за да се гарантира, че корпоративните или юридическите образувания в държавите членки получават и разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно действителните си крайни собственици, включително от офшорни данъчни убежища, и че търговските регистри редовно се актуализират и следят за качество; счита, че прозрачността на информацията — също чрез публикуването на регистър на действителната собственост за всяка държава и чрез презгранично сътрудничество — може да допринесе за борбата с явления като изпирането на пари, финансиране на тероризма, данъчни измами и избягване на данъчно облагане;

92.

Призовава държавите членки да въведат концепцията за „действителен собственик“ в търговските си регистри и да работят в посока на включване на същата концепция във всеобщ план, както и на механизми за обмен на информация;

93.

Призовава Комисията да определи общ набор от принципи и административни насоки за правилно използване на трансферното ценообразуване;

94.

Изцяло подкрепя предложението на Комисията за изричното споменаване на данъчните престъпления като първоначални престъпления за изпирането на пари в съответствие с препоръката от 2012 г. на Специалната група за финансови действия (FATF); настоятелно призовава Европейския съюз да подобри прозрачността по отношение на информацията относно действителните бенефициери и процедурите за надлежна проверка на клиентите с цел борба срещу изпирането на пари; подкрепя хармонизирането на престъплението изпиране на пари в рамките на целия Съюз и призовава за цялостно прилагане на нормите на Специалната група за финансови действия (FATF) посредством ефективно наблюдение, пропорционални санкции и на основата на надеждна защита;

95.

Препоръчва точно преценяване на рисковете от нови банкови и финансови продукти, в случай че позволяват анонимност или операции от разстояние; призовава освен това за общо определение за данъчни убежища, тъй като те често се използват от престъпни организации за емитиране на облигации от частни дружества или банки, чийто действителен собственик е трудно да бъде установен;

96.

Изразява надежда да бъдат намерени оперативни решения, за да се гарантира, без да се нарушава законодателството относно защитата на личните данни, че финансовите и кредитните оператори ще са в състояние да установяват самоличността на лицето, желаещо да извърши дадена трансакция, като се има предвид, че измамите, свързани с кражбата на самоличност, понякога предхождат изпирането на пари; следователно приветства създаването на банков съюз;

97.

Препоръчва премахване на банковата тайна;

98.

Приканва всички заинтересовани лица от публичния и частния сектор да започнат решителна борба срещу изпирането на пари; приканва за гарантиране на пълното спазване от специалистите на изискванията за борба с изпирането на пари, чрез насърчаване на механизмите за докладване на съмнителни операции и кодексите за поведение, свързани с професионалните организации и секторните асоциации;

99.

Изтъква ключовата роля на отделите за финансова информация при гарантирането на високи международни стандарти в борбата с изпирането на пари; признава значимостта на европейските инструменти за проследимост на финансовите потоци с цел борба със заплахи като киберпрестъпления, изпиране на пари и финансиране на тероризма;

100.

Препоръчва да бъдат взети мерки за системно идентифициране и проверка на участниците в хазартни игри, за забрана на използването на анонимни начини на изплащане на залози, направени онлайн, и за предотвратяване на анонимността при онлайн хазарта като се позволи идентифициране на хостващите сървъри и като се разработят информационни системи, за да се гарантира пълно проследяване на движението на пари, извършвано чрез онлайн и офлайн игри;

101.

Приветства факта, че предложеният обхват на четвъртата директива за борба с изпирането на пари беше разширен с хазартните игри; призовава Комисията да предложи законодателна рамка и подходящи мерки за борба с изпирането на пари, свързано със залагания, особено спортни залагания, като посочи нови престъпления като свързаното със залагания уреждане на резултати от спортни състезания и като определи подходящи по размер наказания и като подкрепи механизми за наблюдение, включващи спортните федерации, асоциациите, онлайн и офлайн операторите, както и, при необходимост, националните органи; настоятелно призовава спортните организации да създадат кодекс за поведение на всички служители, който да съдържа ясна забрана за манипулиране на мачове за целите на залаганията или за други цели, забрана за залагане на собствени мачове и задължение за докладване при наличие на данни за уреждане на резултатите от спортни състезания, с подходящ механизъм за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения;

102.

Констатира, че изпирането на пари чрез организирани залози за резултатите от спортни състезания се използва често от организираната престъпност; поради това приканва Комисията да представи законодателно предложение, съдържащо общо определение на престъпленията, свързани с корупция и измами в спорта; приканва държавите членки да не позволяват организирането на залози за срещи без спортна стойност, както и да забранят най-опасните форми на спортни залози; препоръчва също така да се въведат национални изисквания за сигнализиране на подозрения за корупция в спорта, по подобие на тези в областта на изпирането на пари, които да бъдат задължителни за операторите на онлайн и офлайн хазартни игри и за всички работещи в спортния сектор;

103.

Подчертава, че сътрудничеството и обменът на информация между държавите членки, техните регулаторни органи, Европол и Евроюст следва да бъдат засилени с цел предотвратяване на престъпните трансгранични хазартни онлайн дейности;

104.

Признава, че хазартните онлайн игри са все по-разпространен начин за изпиране на пари, при който печалбите често са освободени от данъци, големите обеми на сделките правят откриването на мръсни пари много трудно и множеството участници, обработващи плащанията, допълнително усложняват системата; призовава за създаване на нормативна уредба за борба с явлението „изпиране на пари чрез хазартни онлайн игри“ във всичките му разновидности;

105.

Призовава държавите членки да въведат в наказателното си право хармонизирано определение за „уреждане на резултатите“ и да установят правен инструмент за противодействие на явлението, като определят съответните наказания и предвидят, наред с другото, имуществени санкции, както и конфискация, и да създадат в рамките на органите за противодействие специално звено за борба с уреждането на резултатите от спортни състезания като център за комуникация и сътрудничество с основните заинтересовани страни, за по-нататъшно разследване и предаване на съдебните органи;

106.

Призовава за по-тясно сътрудничество на европейско равнище, координирано от Комисията, за установяване и възпрепятстване на операторите на хазартни онлайн игри, които участват в дейности по уреждане на резултатите от спортни състезания и други незаконни дейности;

107.

Призовава управителните органи в областта на спорта, държавите членки и Комисията да инвестират в информационни кампании, насочени към спортисти, относно уреждането на резултатите от спортни състезания, правните последици от това престъпление и вредното въздействие върху почтеността на спортните състезания;

108.

Призовава за хармонизиране на ролята на звената за финансово разузнаване на държавите членки, за увеличаване на техните правомощия и за подобряване на механизмите за сътрудничество между тях;

109.

Предлага държавите членки да имат съгласувана съвместна позиция относно присъдите и наказанията, както и относно системата на местата за лишаване от свобода и обучението на служителите в затворите;

110.

Препоръчва на Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Единния надзорен механизъм да бъде предоставена по-силна надзорна роля на европейско равнище във връзка с изпирането на пари, не на последно място с цел създаване на истински Европейски банков съюз, който да е в състояние да се бори с корупцията и изпирането на пари чрез ефективни действия въз основата на хармонизирани правила относно конфликтите на интереси и системите за мониторинг; настоява в същото време да бъдат увеличени на национално ниво капацитетът, експертните знания и проницателността в областта на надзора с оглед на по-тясно сътрудничество между националните органи;

111.

Призовава да бъдат насърчавани минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, по-специално чрез съвместни инициативи на държавите членки, свързани с техните взаимоотношения с територии с характер на данъчни убежища, не на последно място с цел улесняване на достъпа до информация за собствеността на дружества „пощенски кутии“, които може да имат седалище там; подчертава значението на горепосоченото съобщение на Комисията от 6 декември 2012 г. относно укрепването на връзката между политиката на ЕС за борба с измамите и политиките в областта на развитието, данъците и търговията;

112.

Призовава Европейския съюз да предприеме ефективни мерки на международната сцена, например на срещите на Г-8 и Г-20, за изкореняване на престъпления, свързани с данъчните убежища;

113.

Подчертава, че принципите на данъчното облагане следва да бъдат приведени в съответствие с препоръките на ОИСР в доклада „Преодоляване на подкопаването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби“, така че общият принцип на данъчно облагане да бъде принципът за „произход на богатството“, гласящ, че данъчното облагане следва да се извършва там, където се извършват икономическите дейности, които генерират доходи;

114.

Счита, че принципът „произход на богатството“ улеснява данъчните органи при ефективното данъчно облагане и при предотвратяване на укриването на данъци; счита, че една справедлива данъчна система е жизнено необходима, особено във времена на криза, когато данъчната тежест несправедливо се прехвърля върху малкия бизнес и домакинствата, както и че укриването на данъци отчасти се дължи на данъчни убежища в рамките на ЕС;

115.

Подчертава, че засилването на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци е от съществено значение за насърчаване на устойчивия растеж в ЕС; подчертава, че понижените равнища на измами и укриване биха укрепили потенциала за растеж на икономиката, като направят публичните финанси по-здрави и гарантират, че предприятията се конкурират при честни и равнопоставени условия;

116.

Призовава одиторските дружества и правните консултанти да предупреждават националните данъчни органи за всякакви признаци на агресивно данъчно планиране от страна на дружеството, предмет на одит или консултиране;

117.

Приветства поетия от Комисията ангажимент за насърчаване на автоматичния обмен на информация; още веднъж обаче призовава за приемане на международно многостранно споразумение с обвързващ характер за автоматичен обмен на данъчна информация, което следва да обхваща също така тръстове и фондации и да съдържа санкции за юрисдикции, които не оказват съдействие, и за финансови институции, които работят с данъчни убежища; настоятелно призовава ЕС да приеме мерки, сходни със закона на САЩ за спиране на злоупотребите с данъчните убежища, и да разгледа възможността за оттегляне на банковите лицензи на финансови институции, които работят с данъчни убежища; призовава Комисията да предложи европейски черен списък на данъчните убежища, въз основа на строги критерии, и да предложи европейски режими на санкции в случай на несъответствие или на засилено сътрудничество, в случай че не е възможен подход на равнището на ЕС;

118.

Призовава държавите членки и Европейския парламент бързо да постигнат споразумение по директивите на ЕС относно откритостта и счетоводната отчетност; призовава в бъдеще обхватът на директивите да бъде разширен, за да включи всички големи предприятия, независимо от сектора;

119.

Призовава Комисията да разработи стриктни критерии, свързани със същността на стопанската дейност, за да се сложи край на създаването на подставени дружества или „дружества — пощенски кутии“, които помагат на законни и незаконни практики за избягване на данъчното облагане и укриване на данъци;

120.

Призовава Комисията да извърши оценка на настоящите действащи договори в областта на данъчното облагане между държавите членки и трети държави, които могат да бъдат смятани за данъчни убежища; призовава също така Комисията да представи предложения за справяне с този проблем, включително преразглеждане на всички такива споразумения; призовава Комисията да докладва установените от нея констатации и предложения пред Европейския парламент най-късно до края на 2013 г.;

121.

Счита, че европейските сателитни системи за позициониране и сухоземно наблюдение биха могли да допринесат за установяване на маршрутите на плавателните съдове, които тайно извършват превоз, разтоварване или прехвърляне на незаконни стоки; следователно призовава съдебните органи да увеличат използването на нови технологии, включително сателитното наблюдение, в тази област, тъй като те биха могли да допринесат за борбата с дейностите на организираната престъпност;

122.

Отбелязва, че ръстът в световен мащаб в използването на интернет предостави нови възможности за интернет базирана престъпност като кражба на интелектуална собственост, продажба и покупка на фалшифицирани стоки и кражба на самоличност, с което се създава заплаха за икономиката, безопасността и здравето на европейските граждани;

123.

Отбелязва, че образованието, осведомеността и обществените кампании са от съществено значение за справяне с нарастващия проблем с престъпността в кибернетичното пространство; подчертава, че липсата на обществена осведоменост и умения засилва способността на организираните престъпни групи да използват интернет и неговите възможности;

124.

Приветства създаването на Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол и насърчава по-нататъшното развитие на тази агенция, по-специално с цел борба с организираната престъпност, също и на презгранична основа и в сътрудничество с трети държави;

125.

Подчертава, че е налице неотложна необходимост от разработване на съгласувана и точна концепция за понятието „престъпност в кибернетичното пространство“, която да може да се прилага за всички държави членки в рамките на Европейския съюз;

126.

Насърчава подкрепата за научните изследвания относно използването на нови технологии в различни системи за контрол, използвани от държавите членки, и улесняването на прилагането им; те могат да включват например онлайн наблюдение и вписване на данък на място, както и митнически и други видове контрол от централизираните антикорупционни звена;

127.

Насърчава създаването на единна система за уведомяване за всички случаи на измами и корупция, които са предмет на разследване (с адекватна защита на личните данни, както и с презумпцията за невиновност);

128.

Призовава за създаване на Европейска прокуратура, както е предвидено в член 86 от ДФЕС, по-конкретно за борба, разследване, преследване и санкциониране в съда на престъпления срещу финансовите интереси на ЕС и тежките престъпления от трансграничен характер; препоръчва бъдещата Европейска прокуратура да разполага с ефективна и опростена структура и да получи задачата да координира и насърчава националните органи, за да се осигури по-голяма съгласуваност на разследванията чрез единни процесуални правила; счита за важно Комисията да представи предложение преди септември 2013 г., с което ясно да определи структурата на Европейската прокуратура, нейната отчетност пред Европейския парламент и по-специално взаимодействието й с Европол, Евроюст, OLAF и Агенцията за основните права, както и че Европейската прокуратура следва да бъда подкрепена с ясна рамка на процесуалните права и ясно определяне на престъпленията, които ще попадат в сферата на компетентност на Европейската прокуратура;

129.

Счита, че Евроюст би могъл да продължи да се занимава с престъпленията, посочени в член 83, параграф 1 от ДФЕС, както и, по целесъобразност, с престъпления с допълващ към тях характер срещу прилагането на политиките на Съюза, както е предвидено в параграф 2 на същия член, като при предстоящия си преглед продължи да гарантира демократична отчетност по отношение на демократичните и основните права;

130.

Настоятелно призовава държавите членки да не намаляват бюджета на Съюза поради краткосрочни приоритетни причини, а да осигурят допълнителни средства за Европол, Евроюст, Frontex и бъдещата Европейска прокуратура, защото техният успех оказва мултиплициращ ефект върху намаляването на загубите от данъци за държавите членки;

131.

Би желал да види сключването на споразумение с Лихтенщайн за борба с трансграничната престъпност;

132.

Настоятелно призовава държавите членки да приемат възможно най-скоро Директива 2012/29/EС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления; призовава Комисията да следи за правилното транспониране в националното законодателство; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да завършат Пътната карта за укрепване на правата на заподозрени лица и на обвиняеми в рамките на наказателното производство и да изработят директива относно предварителното задържане;

133.

Призовава за налагане на по-тежки наказания за участие в организирани престъпни групи и за престъпления, свързани с трафик на наркотици и трафик на хора и човешки органи;

134.

Настоятелно призовава държавите членки да приемат, в съответствие с препоръките на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC), законодателни и други мерки, с които неправомерното обогатяване, т.е. съществено увеличение на имуществото на държавен служител, което последният не може разумно да обоснове чрез законното си възнаграждение, да бъде установено като престъпление, когато е извършено умишлено;

135.

Изразява загриженост във връзка с това, че много от така наречените „нововъзникващи“ престъпления — като например незаконният трафик на отпадъци, незаконният трафик на произведения на изкуството и защитени видове или фалшифицирането на стоки — въпреки че представляват изключително доходоносна дейност за престъпните организации и имат особено негативни социално-екологични и икономически последствия и силен транснационален характер, все още не попадат сред „европрестъпленията“; счита, че посочените престъпления трябва да бъдат разгледани по подходящ начин в решенията на европейско равнище и същевременно предлага Съветът, по силата на правомощията по член 83, параграф 1 от ДФЕС, да приеме решение за определяне на други области на престъпност, включително посочените по-горе;

136.

Призовава Комисията да представи възможно най-бързо законодателно предложение за ефективна европейска програма за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, доколкото се отнася до трансгранична корупция и корупция, засягаща финансовите интереси на ЕС, и в областта на защитата на свидетели и сътрудници на правосъдието, по-конкретно с оглед на решаването на въпроса за трудните условия, при които може да им се наложи да живеят, вариращи от опасност от репресии до разпадане на семейните връзки или от прекъсване на връзката с родното място до социална и професионална изолация;

137.

Счита, че работата със съдебните свидетели и управлението на програмите за тяхната защита не може да зависи от бюджетни ограничения, тъй като гарантирането на безопасността и сигурността на гражданите, особено на онези, които са променили живота си, за да застанат на страната на държавата, е задължение, което националните и европейските органи не могат да пренебрегнат; призовава всички държави членки да предприемат необходимите мерки (законодателни и незаконодателни), за да се гарантира както физическата неприкосновеност на съдебните свидетели и техните семейства, така и тяхното право да водят достоен социален, професионален, личен и финансов живот, с подходящата подкрепа от страна на институциите (включително и разпоредба за постъпването на съдебни свидетели в публичната администрация);

138.

Призовава Комисията да приложи във възможно най-кратък срок всички мерки и инструменти, представени в Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г.“ (COM(2012)0286);

139.

Приканва Комисията да представи законодателно предложение относно Европол, както е предвидено в член 88, параграф 2 от ДФЕС, с оглед подобряване на оперативната ефективност на Европол и ефективността в областта на борбата с тежката и организираната престъпност; подчертава, че бъдещата реформа на агенцията не трябва да затруднява уникалната роля, която Европейският полицейски колеж (CEPOL) играе в дейностите на Съюза за обучение в областта на правоприлагането;

140.

Отправя призив към всички държави членки да транспонират незабавно в националните си законодателства всички съществуващи европейски и международни правни инструменти, по-специално като отговор на множеството напомняния, направени от Европейската комисия по отношение на правилното транспониране на редица действащи рамкови решения;

141.

Подчертава необходимостта от насърчаване на култура на законност и увеличаване на осведомеността за феномена мафия сред гражданите; в този смисъл признава основната роля на културните, развлекателните и спортните сдружения за повишаването на осведомеността на гражданското общество по отношение на борбата срещу организираната престъпност и за насърчаването на законността и справедливостта;

142.

Призовава Комисията да разработи европейски план за действие срещу трафика на диви видове, като очертае ясни вътрешни и външни за ЕС резултати, с цел намаляване на незаконната търговия с диви видове и части на тялото на животни; призовава Комисията и Съвета да повишат ефективността на своите инструменти, за да създадат специални програми със значително финансиране, да засилят прилагането на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и да осигурят средства за изграждане на капацитет за борба с бракониерството и трафика, по-специално чрез подпомагане, укрепване и разширяване на обхвата на инициативи за правоприлагане като АСЕАН-WEN и HA-WEN, които имат за цел да установят регионални експертни центрове и да осигурят модели за сътрудничество за борба с престъпленията срещу дивата природа;

143.

Изисква налагането на хармонизирани и строги санкции за контрабанден внос на диви животни и части от телата им и редки растения и дървета на територията на Съюза;

144.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти, CEPOL, Европол, Евроюст, ОЛАФ, Съвета на Европа, ОССЕ, Интерпол, UNODC, Световната банка и FATF/GAFI.

19.2.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 65/40

—

като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3, параграф 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 9, 14, 148, 151, 153 и 160 от него, както и Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 34 и 36 от нея,

—

като взе предвид Протокол № 26 към ДФЕС относно услугите от общ интерес,

—

като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално член 30 (право на закрила срещу бедност и социално изключване), член 31 (право на жилище) и член 16 (право на семейството на социална, правна и икономическа защита),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (2),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 година за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната (4),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (5),

—

като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и становищата на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. (7), по този въпрос,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския социален фонд за и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1784/1999 (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (9),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1080/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1783/1999 (10),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2008 г., озаглавено „Европейски план за икономическо възстановяване“ (COM(2008)0800),

—

като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (11) , както и своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност (12),

—

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 март 2011 г., озаглавено „Реформа на правилата на ЕС за държавните помощи относно услугите от общ икономически интерес“ (СOM(2011)0146), и своята резолюция от15 ноември 2011 г. по този въпрос (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз“ (COM(2010)0573),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173),

—

като взе предвид насоките на Комисията от 15 май 2012 г. относно най-добрите практики за ограничаване, смекчаване или компенсиране на запечатването (SWD(2012)0101),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно „Заетост и социално развитие в Европа за 2012 г.“ от 8 януари 2013 г. (15),

—

като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 20 февруари 2013 г.,

—

като взе предвид статистическите данни относно доходите и условията на живот в ЕС и прессъобщението на Евростат от 8 февруари 2012 г. (16),

—

като взе предвид европейските статистически данни, включени в Третия европейски доклад за качеството на живот, и по-специално глава 61 от него (17),

—

като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) относно консултантски услуги в Европейския съюз по въпросите на задълженията за нужди на семейството (18);

—

като взе предвид доклада на Eurofound „Условията на живот на ромите: неотговарящи на стандартите жилища и здравни грижи“ (19),

—

като взе предвид предложението за решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (20),

—

като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 14 март 2013 г. по дело Mohamed Aziz (C-415/11) за защита на потребителите на ипотечни кредити срещу банки в случаи на неравноправни договорни условия (21),

—

като взе предвид Решение № 1098/2008/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. година относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) (22),

—

като взе предвид Декларацията на Съвета от 6 декември 2010 г., озаглавена „Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване: съвместни усилия за борба с бедността през 2010 г. и след това“ (23),

—

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 18 февруари 2011 г., озаглавен „Оценка на социалното измерение на стратегията „Европа 2020“ (24),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 февруари 2010 г., озаглавен „Съвместен доклад относно социалната закрила и социалното приобщаване“ (SEC(2010)0098),

—

като взе предвид доклада на Комитета за социална закрила от 15 февруари 2010 г., озаглавен „Съвместен доклад за социалната закрила и социалното включване за 2010 г.“ (25),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Проблемите при определянето на социалното жилищно настаняване като услуга от общ икономически интерес“ (26),

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите, озаглавено „Към европейска програма за социални жилища“ (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно социален инвестиционен пакт като отговор на кризата (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно „ЕС 2020“ (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (30),

—

като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (31),

—

като взе предвид резолюцията си от 20 октомври 2010 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (32),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно бъдещето за социалните услуги от общ интерес (33),

—

като взе предвид резолюцията си от 10 май 2007 г. относно жилищното настаняване и регионалната политика (34),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността (35),

—

като взе предвид своите писмени декларации от 22 април 2008 г. за премахване на уличната бездомност (36) и от 16 декември 2010 г. относно стратегията на ЕС за борба срещу бездомността (37),

—

като взе предвид доклада на Eurofound относно третото европейско проучване на качеството на живот „Качеството на живот в Европа: въздействие на кризата“ (38),

—

като взе предвид окончателните препоръки на Европейската консенсусна конференция от 9 и 10 декември 2010 г. относно бездомността,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по регионално развитие и комисията по правата на жените и равенството между половете (A7-0155/2013),

А.

като има предвид, че правото на жилище е основно право, което може да се разглежда като предпоставка за упражняване и достъп до останалите основни права и за достоен живот; и като има предвид, че гарантирането на достъп до прилично и адекватно жилище е международно задължение на държавите членки, което Съюзът трябва да отчете, като се има предвид, че правото на достъп до жилище и на подпомагане за жилищно настаняване е признато в член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в членове 30 и 31 от преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа и в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в много от конституциите на държавите членки;

Б.

като има предвид, че националните, регионалните и местните органи в държавите членки имат както право, така и задължение да определят своята собствена политика за жилищно настаняване и да предприемат мерки, за да гарантират, че това основно право се упражнява на съответните им пазари за жилища, в съответствие с нуждите на жителите им, с цел да се даде възможност на всеки гражданин да има достъп до прилично жилище на достъпна цена;

В.

като има предвид, че подходящите и сигурните жилища на достъпна цена са подходящ инструмент за постигане на социална справедливост и сближаване и че инвестирането в жилища на достъпна цена е предпоставка за повишена мобилност на работната сила и повече възможности за работа, като същевременно строителството и ремонтът на социалните жилища е от ключово значение за постигането на целите по задоволяване на търсенето в жилищния сектор чрез предоставяне на жилищно настаняване на достъпна цена на широки слоеве от обществото, стимулиране на икономиките, намаляване на разпространението на „балоните“ в сферата на недвижимите имоти, борба срещу енергийната бедност и повишаване на приходите от данъци в държавите членки;

Г.

като има предвид, че държавите членки, в съответствие с принципа на субсидиарността, имат основна роля и широки правомощия при предоставянето, възлагането и организирането на успоредно предлагане на социални жилища в допълнение към спонтанно присъстващото предлагане на пазара; като има предвид, че предоставянето на социални жилища следва да отговаря на високи стандарти за качество, безопасност и достъпни цени и да насърчава равното третиране и правата на ползвателите.

Д.

като има предвид, че има недостиг на помещения за социално настаняване и че нуждата от жилищно настаняване на достъпна цена в повечето държави — членки на ЕС нараства; като има предвид, че социалният и семейният профил на хората, ползващи социални жилища, се е изменил; като има предвид, че тези нови социални фактори следва да бъдат установени, за да могат държавите членки и съответните им местни и регионални органи да определят набор от стратегии за настаняване, които да съответстват в по-голяма степен на конкретните условия;

Е.

като има предвид, че политиката за социално жилищно настаняване е неразделна част от услугите от общ икономически интерес, като подпомага удовлетворяването на нуждите от жилища, улеснява достъпа до собственост, насърчава качеството на пространството за живеене, подобрява съществуващото пространство за живеене и адаптира разходите за жилище към положението на семейството и средствата на обитателите, като същевременно оставя място и за усилия от тяхна страна;

Ж.

като има предвид, че социалните жилища следва да се отличават с добро съотношение между качеството и цената за закупуване или наемане, да позволяват пестене на енергия и да бъдат разположени в среда, която включва зелени площи, и да са подходящи за различни поколения, отчитайки специфичните нужди на децата и по-възрастните хора;

З.

като има предвид, че с цел да се предотврати както увеличаването на бездомните лица, така и бъдещите кризи в жилищния сектор, трябва да бъдат установени ипотечни правила, с цел да се защитават потребителите и да се насърчава справедливото разпределение на рисковете;

И.

като има предвид, че социалните жилища играят ключова роля за прилагането на стратегията „Европа 2020“ — по специално целта за премахване на бедността, включително предотвратяване на предаването на неблагоприятното положение между поколенията — с това, че допринася за осигуряване на високо равнище на заетост, приобщаване и социално сближаване, за насърчаване на трудовата мобилност и за борба както срещу изменението на климата, така и срещу енергийната бедност, чрез модернизиране на жилищния фонд;

Й.

като има предвид, че съчетанието на финансовата и икономическата криза, мерките за строги икономии, повишаващите се цени на жилищата и спадащите приходи на домакинствата увеличи безработицата и социалното изключване в рамките на ЕС, особено сред най-уязвимите групи от хора, което доведе до повишаване на тежестта върху социалните услуги; отбелязва, че независимо от важното си стабилизиращо въздействие, публичните инвестиции в социалното жилищно настаняване станаха обект на неотдавнашни мерки за финансови икономии в някои държави членки;

К.

като има предвид, че икономическата и социалната криза оказва пряко отрицателно въздействие върху дейността и финансовата подкрепа в сектора на строителството и реновирането на жилища, и по-специално на социални жилища, в резултат на „спукването на балона“ в сферата на недвижимите имоти, намаляването на кредитите, просрочените плащания или отбелязания спад на обществените поръчки; като има предвид, че строителният сектор може да бъде двигател на излизането от кризата по устойчив и приобщаващ начин и да отговори на предизвикателствата в областта на климата и енергетиката;

Л.

като има предвид, че мерките за строги икономии и фискална консолидация следва да бъдат свързани с цялостна инвестиционна стратегия за устойчив и приобщаващ растеж и за съблюдаване на целите на стратегията „Европа 2020“, включително по отношение на борбата с бедността и социалното изключване;

М.

като има предвид, че жилището е основна необходимост, във връзка с която държавите членки, в зависимост от собствения си политически избор, определят минималните стандарти за обитаемост и удобство, специфичните правила за градоустройство и строителство, процентите на максимално натоварване, в определени случаи регулират промените в цените на жилищата, като дори създават механизми за предоставяне на социално подпомагане или данъчни облекчения, с цел да се повлияе на този важен елемент от разходите на домакинствата;

Н.

като има предвид, че с оглед на тежкото икономическо, социално и дългосрочно въздействие на кризата, не само върху икономическия растеж, равнището на заетост, бедност и социално изключване, но също така и върху достъпа до жилищно настаняване и инвестициите в социални жилища в рамките на ЕС, са необходими неотложни действия от страна на държавите членки и на Съюза, за да се гарантира достъпът до прилични жилища на достъпна цена; като има предвид, че тъй като жилищното настаняване е най-голямото перо в разходите на домакинствата в Европа, рязкото покачване на цените, свързани с жилищата (поземлените и недвижимите имоти, наемите, потреблението на енергия), е източник на нестабилност и безпокойство и трябва да се разглежда като основен проблем; като има предвид, че тъй като безработицата в ЕС също нарасна, както се вижда от факта, че средният процент за ЕС–27 се повиши на 10,9 % през януари 2013 г., и предвид факта, че в същото време населението на Европа застарява, има сериозен риск от задълбочаване на пропастта между бедни и богати, социално изключване и бездомност, като 80 милиона европейци вече са изложени на риск от бедност;

О.

като има предвид, че ромите като правило живеят в крайно изолирани райони, където достъпът до социални и здравни услуги е затруднен;

П.

като има предвид, че съществува пряка връзка между неотговарящите на стандартите жилища и лошото здраве: ипотечните дългове се асоциират с влошаващо се психическо здраве; пренаселването се асоциира с психологични проблеми, туберкулоза, дихателни инфекции, повишена честота на пожарите и битови злополуки; живеенето в неподходящи жилища влияе отрицателно на здравето, безопасността и увеличава риска от битови злополуки; животът в шумен район се асоциира с хипертония и повишено кръвно налягане; като има предвид, че липсата на жилище е източник на стрес и дискомфорт, които имат отрицателно въздействие върху качеството на живот, здравето и благосъстоянието;

Р.

като има предвид, че жените — 24,5 % от които са били изложени на риск от бедност или социално изключване през 2010 г., по-специално жените с ниски доходи, самотните майки, жените на ниско платени работни места, жените мигранти, вдовиците с деца на тяхна издръжка и жени, които са жертви на домашно насилие — както и семействата с деца, начело с един възрастен, който е жена, младите семейства, многодетните семейства, студентите, младите хора в началото на кариерата си, младите безработни двойки, лицата с увреждания, лицата с физически или психични заболявания, лицата от маргинализираните общности, включително ромите, и възрастните лица са особено силно засегнати от липсата на достъпни и съобразени възможности за социално жилищно настаняване; като има предвид, че тези категории са особено уязвими към бездомността и често се преместват да живеят в частни жилищни имоти под нормалните стандарти, което увеличава значително риска от здравословни проблеми; като има предвид, че тези категории често търсят алтернативни решения като съжителство със семейство, приятели или познати и това затруднява правилния анализ и прозрачното документиране на бездомните хора;

С.

като има предвид, че в комбинацията си икономическата криза и високите цени на пазара на жилища намаляват възможността жените да се разведат или да прекратят дадено съжителство, като ограничава свободата им и ги прави по-уязвими спрямо домашно насилие, основано на пола;

Т.

като има предвид, че достъпните наеми за жилища са от основно значение за младите хора, за да започнат професионално обучение, обучение във висши учебни заведения, стаж или да търсят възможности за работа;

У.

като има предвид, че държавите членки също така определят и организират успоредно предлагане на социални жилища в допълнение към спонтанно присъстващото предлагане на пазара; като има предвид, че тези социални жилища се предлагат при специфични условия от агенции с нестопанска цел, учредени специално с тази цел; като има предвид, че 25 милиона европейски домакинства живеят в социални жилища, чиито условия на местно и регионално планиране, правила за достъп и цени се определят пряко от публичните органи на държавите членки; като има предвид, че това успоредно предлагане на жилища допринася именно за намаляване на обхвата на влиянието на циклите и на феномена на „балоните“ в сектора на недвижимите имоти, благодарение на неговата стабилност и на факта, че цените са регулирани;

1.

Отбелязва, че поради настоящата икономическа и социална криза пазарът все по-рядко може самостоятелно да задоволява нуждата от жилища на достъпна цена, особено в градските райони с висока гъстота на населението, и че увеличаването на цените на жилищата и на енергията допринасят за нарастване на риска от болести, бедност и социално изключване; отбелязва увеличаването в няколко държави членки на броя на принудителните извеждания от имоти и конфискации на имоти от страна на банките; настоятелно призовава да се предприемат мерки в отговор на тези предизвикателства; изразява безпокойство както от прякото, така и от непрякото въздействие на мерките за строги икономии в контекста на настоящата социална и икономическа криза — като например намаляване на помощите за жилищно настаняване и на социалните услуги, данъчно облагане на доставчиците на социални жилища, спиране на нови жилищни проекти и продажба на част от националните фондове от социалния жилищен фонд — което би могло допълнително да изостри създалия се порочен кръг на дългосрочно социално изключване и сегрегация;

2.

Припомня, че политиките за социално жилищно настаняване играят важна роля в борбата с бедността сред децата чрез премахване на бедността в семейството и предотвратяване на предаването на неблагоприятното социално-икономическо положение между поколенията; отбелязва, че в резултат на социалните и демографските промени в структурата на семейството и увеличаването на броя на нестабилните и несигурните работни места, е налице повишена нужда от жилища на достъпни цени също така и за социално интегрираните групи от населението;

3.

Настоятелно призовава за спазване на член 14 от ДФЕС и Протокол № 26, приложен към него, съгласно които публичните органи могат да определят как се организира и финансира секторът на социалното жилищно настаняване и какви видове домакинства отговарят на изискванията, с оглед задоволяване на потребностите на местното население и гарантиране на висока степен на качество, безопасност, достъпни цени, равно третиране и насърчаване на правата на ползвателите; счита, че тази намеса на публичните органи представлява средство за преодоляване на проблемите на пазара, за да се гарантира всеобщ достъп до прилични жилища на достъпна цена в съответствие с членове 16, 30 и 31 от Европейска социална харта;

4.

Припомня на Комисията, държавите членки и местните и регионалните органи, че разходите в сектора на социалното жилищно настаняване позволяват да се гарантират основните права, да се задоволят неотложните социални нужди и че в качеството си на стратегическа социална инвестиция подпомагат по устойчив начин създаването на местни работни места, които не могат да бъдат делокализирани, стабилизирането на икономиката чрез предотвратяване на риска от „балони“ в сферата на недвижимите имоти и прекомерното задлъжняване на домакинствата, насърчаването на трудовата мобилност, предотвратяването на изменението на климата, борбата срещу енергийната бедност и смекчаването на здравословни проблеми в резултат на пренаселване и лоши условия на живот; настоява поради това социалното жилищно настаняване да не се разглежда като разход, който трябва да се съкрати, а като инвестиция, която се изплаща в дългосрочен план чрез по-добро здраве и социално благосъстояние, достъп до пазара на труда и овластяване на хората, по-специално възрастните хора, да водят независим живот;

5.

Призовава Комисията да определи европейска рамка за действие за социално жилищно настаняване по такъв начин, че да се гарантира последователност между различните политически инструменти, които ЕС използва за справяне с този въпрос (държавни помощи, структурни фондове, енергетика, борба срещу бедността и социалното изключване, политика в областта на здравеопазването);

6.

Изисква от Комисията, въз основа на обмен на най-добри практики и опит между държавите членки и като вземе предвид факта, че социалното жилищно настаняване е изградено и управлявано по различен начин в държавите членки, региони и местни общности (често поради гъвкавост при определяне на приоритетите), да изясни определението за социално жилищно настаняване;

7.

Отбелязва, че инвестициите в областта на социалното жилищно настаняване формират част от по-глобална политика, насочена към организиране и финансиране на предлагането на публични социални, здравни и образователни услуги, с цел гарантиране на упражняването на основните социални права и адаптирането им към новите социалните потребности и цикличните икономически промени;

8.

Подчертава необходимостта от мониторинг върху социалните инвестиции в рамките на „пакт за социалните инвестиции“, основаващ се на модела на пакта „Евро плюс“, с цел да се засили икономическото и бюджетното управление на Съюза, като се включат инвестициите в социално жилищно настаняване; подчертава също така необходимостта от цели за социалните инвестиции, които държавите членки ще бъдат задължени да спазват, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ в социалната сфера, в областта на заетостта и образованието; приветства факта, че предложението се подкрепя от заключенията на Европейския съвет от декември 2012 г., в които се подчертава, че „възможностите, които действащата фискална рамка на ЕС предлага за постигане на баланс между нуждите от продуктивни публични инвестиции и целите за спазване на бюджетна дисциплина, могат да се използват в рамките на предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж“; приканва Комисията да проследява по-добре социалните инвестиции с помощта на индекс на показателите за инвестициите, осъществени от държавите членки и на равнището на Съюза, като за инвестициите в областта на социалното жилищно настаняване се вземат предвид промените в разходите за жилищата и броят на лицата, очакващи предоставяне на жилище, в държавите членки; освен това призовава всички държави членки да ратифицират преразгледаната Европейска социална харта, по-специално член 31;

9.

Счита, че организациите на обитателите и наемателите следва да бъдат включени при определянето на стратегиите за жилищно настаняване, които държавите членки трябва да въведат;

10.

Подчертава необходимостта социалните иновации да се подкрепят от Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване и от Рамковата програма за научни изследвания, за да се анализират новите политики, чиято цел е да се подобри достъпът до жилища и да се намали броят на бездомните хора;

11.

Приветства предложението за Директива (COM(2011)0142) на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2011 г., целящо да се създаде рамка за договорите за кредити за жилищни имоти и по този начин да се ограничи прекомерното задлъжняване на домакинствата; призовава законодателството на ЕС относно ипотеките да включи най-добрите практики, които са по-благоприятни за потребителите; настоятелно призовава за включване на процедури за предоговарянето на дълга или разсрочването на плащанията за отделни лица или семейства, изпаднали в несъстоятелност; призовава държавите членки да предотвратят продължаването на изплащането на ипотечните кредити от домакинствата, които вече са били принудени да напуснат жилищата си; призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия в отговор на социалните трудности, причинени на тези лица, които са най-засегнати от икономическата криза и от безработицата и които са били съдебно отстранени и лишени от домовете си; отбелязва, че това се случва в контекста на големи инициативи за публични помощи, предназначени за възстановяването на финансовата система; призовава държавите членки да положат усилия за предлагане на алтернативи решения на принудително извеждане;

12.

Призовава Комисията да предупреждава държавите членки в препоръките за отделните държави, когато реформите застрашават инвестициите в социално жилищно настаняване на достъпна цена, както и да се въздържа от отправяне на препоръки по отношение на размера на сектора на социалното жилищно настаняване в отделните държави членки; критикува факта, че, като част от програмите за фискална консолидация и в съответствие с конкретните препоръки, направени от Комисията, относно действия на пазара на жилища, някои държави членки намаляват капацитета на сектора чрез данъчно облагане на наемодателите на социални жилища; освен това изразява безпокойство по повод ограничителното определение на социално жилищно настаняване от Комисията в областта на политиката на конкуренция, което е насочено единствено към групите в неравностойно положение;

13.

Призовава Съвета да провежда най-малко веднъж годишно заседания с министрите, отговарящи за жилищното строителство в държавите членки, с цел обсъждане на въздействието на различните политики на ЕС върху политиките за жилищно настаняване и за гарантиране на по-добро отчитане на икономическите, социалните и екологичните измерения на сектора на жилищното настаняване в политиките на ЕС, с участие на заинтересованите лица, като например органите за социално жилищно настаняване, представителните сдружения на жителите и сдруженията, които работят в полза на достъпа до жилищно настаняване;

14.

Отбелязва, че определението на социално жилищно настаняване и на бенефициентите следва да са резултат от демократична процедура за обсъждане, с цел да се вземат предвид различните традиции в държавите членки;

15.

Призовава Комисията и държавите членки да отделят по-голямо внимание на жилищното настаняване и съответните услуги в рамките на Стратегията за закрила и социално приобщаване, включително чрез инициативи за намаляване на бездомността и жилищното изключване, въз основа на общи показатели за държавите членки, както и да насърчат обмена на добри практики за ефективно прилагане на правото на жилище;

16.

Настоятелно призовава държавите членки да положат повече усилия, за да включат инвестициите в социални жилища в бюджетните си цели в средносрочен и дългосрочен план, както и в националните си програми за реформи и в стратегическите оси на договорите си за партньорство за периода 2014–2020 г.; призовава Европейския съвет и Комисията да следят по-ефективно за прилагането и осъществяването на социалните цели на стратегията „Европа 2020“;

17.

Отбелязва, че политиките и програмите за жилищно настаняване трябва да се разработват след провеждането на консултации с жени с ниски доходи и различен социален произход, за да се прецени кои политики отразяват най-добре на нуждите на жените;

18.

Подчертава антицикличната икономическа роля на сектора на жилищното настаняване, и по-специално социалното жилищно настаняване, чрез намаляването на енергийната зависимост, подкрепата за сектора на строителството и реновирането и оттам — за произтичащи от това устойчиви местни работни места, които не могат да бъдат делокализирани, а именно благодарение на големия интензитет на работната ръка в този сектор, на развиването на екологосъобразни сегменти в местната икономика и на ефекта на въздействието върху останалата част от икономиката; поради това счита, че инвестициите в социалното жилищно настаняване следва да се разглеждат не само като разходи, но и като производствени инвестиции; допълнително насърчава държавите членки да предприемат диалог със строителния сектор, с цел развитието на по-добра стопанска среда и по-добро регулиране на социалното жилищно настаняване, като се обръща специално внимание на определянето на цели за строене на жилища, уреждането на инфраструктурни разходи и предоставянето на земя за строителни дейности;

19.

Подчертава добавената стойност към местната заетост и значителното отражение на лоста върху инвестициите, генерирани от прякото действие на структурните фондове за периода 2007–2013 г. в сектора на социалното жилищно настаняване;

20.

Счита, че сумите, които се заделят за Кохезионните фондове по Многогодишната финансова рамка (МФР) за 2014–2020 г., не следва да са по-малки от сумите по настоящата МФР, така че да се гарантира подходящо финансиране за Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), особено за инвестиционния приоритет „насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността — подкрепа за материалното и икономическото възстановяване на изостаналите градски и селски общности“;

21.

Признава, че много държави членки вече са въвели ефективни политики за социално жилищно настаняване, и счита, че ролята на ЕС в тази връзка следва да бъде улесняването на обмена на най-добри практики между държавите членки;

22.

Отбелязва предложенията на Комисията за законодателния пакет от регламенти за политиката на сближаване за 2014–2020 г.; подкрепя извършването на приоритетни инвестиции в енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници в социалните жилища на достъпни цени, както и интегрирани проекти за устойчиво градско и териториално развитие, равен достъп до жилищно настаняване на маргинализирани общности и насърчаване на участниците в социалната и солидарна икономика, като например жилищни кооперации с нестопанска цел, предприятия, отговарящи на условията за помощ от структурните фондове и Кохезионния фонд;

23.

Насърчава държавите членки и всички компетентни органи да отделят значително място на инвестициите в полза както на социалното жилищно настаняване на достъпни цени, така и на укрепването на нестопанския жилищен сектор, в националните програми за реформи и в стратегическите приоритети съгласно споразуменията за партньорство за периода 2014–2020 г., както и да гарантират, че техните национални стратегии за приобщаване на ромите са отразени в планираните мерки за жилищното настаняване;

24.

Призовава държавите членки да използват повече частни правни инструменти — като например дългосрочни договори за наем, които дават възможност за строителство без закупуване на земята, както и устойчива индивидуална собственост на социални жилища, като се насърчават договорености за право на ползване от страна на наемодателя;

25.

Подчертава, че сградите със жилищно и търговско предназначение представляват 40 % от крайното потребление на енергия и от общите емисии на CO2 в Европа и че екологосъобразното устойчивото строителство позволява намаляване на разходите и времето за строеж и драстично намаляване на въздействието върху околната среда и на потреблението на енергия, а оттам и на разходите за управление, свързани с жилищата;

26.

Подкрепя подходящ бюджет за Многогодишната финансова рамка за 2014–2020 г, като политиката на сближаване бъде разглеждана като двигател на възстановяването; подкрепя заключенията на Европейския пакт за растеж и работни места по отношение на неговия призив към държавите членки да улеснят и ускорят преразпределението на неизползваните средства от структурните фондове към проекти за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в рамките на програмния период 2007–2013 г.; счита, че секторът на социалното жилищно настаняване следва да се ползва от тези преразпределения;

27.

Настоятелно призовава държавите членки, техните ръководни органи и Комисията да гарантират активното ангажиране на участниците в жилищното настаняване, представителните сдружения на жителите и сдруженията, които работят в полза на достъпа до жилищно настаняване, в списъка на социалните партньори за изготвянето, мониторинга и оценката на споразуменията за партньорство и оперативните програми; подчертава значението на новите инструменти за интегрирано развитие („Водено от общностите местно развитие“ и Интегрирани териториални инвестиции) за прилагане на интегрирани стратегии за настаняване, при които органите за социално жилищно настаняване и гражданите се очаква да играят водеща роля; счита, че структурните фондове и Кохезионния фонд трябва да използват ефективно както принципа на партньорство, така и принципа на многостепенно управление и че държавите членки трябва да бъдат насърчавани към сътрудничество с местните и регионални органи, за да определят приоритетите и начина, по който следва да се използва финансирането; счита, че засилено взаимодействие между структурните фондове и Кохезионния фонд би могло да насърчи устойчивото развитие на селските райони в неравностойно положение, като предотврати изолацията и обезлюдяването им, като по този начин се избегнат отрицателните ефекти от социалната сегрегация и се насърчи хетерогенността, социалното сближаване и равенството между половете;

28.

Призовава държавите членки с цел стимулиране на качествено производство и реновация на социалните и достъпни жилища да укрепят и разработят специфични механизми за финансиране, както и да насърчават координирано използването на безвъзмездните средства по програмата „Хоризонт 2020“ и използването на финансови инструменти и на програми за техническо подпомагане, предлагани от структурните фондове, ЕИБ, ЕБВР, Банката за развитие към Съвета на Европа и Европейския фонд за енергийна ефективност; призовава държавите членки освен това да потърсят начини за прилагане на изменения Регламент за ЕФРР, за да се осигурят жилища за маргинализираните общности;

29.

Призовава ЕИБ, в тясно сътрудничество с местните и регионалните органи, да отдели по-голямо внимание на сектора на социалното и достъпното жилищно настаняване при определянето на своите инвестиционни приоритети, особено в онези държави членки, в които не съществува публична банка за жилищно кредитиране, като същевременно подобрява условията по отпусканите кредити; призовава също така ЕИБ да определи обхвата на използването на облигациите за финансиране на проекти като инструмент за финансиране на социалната инфраструктура, например в жилищното настаняване, при отчитане на оценката на пилотна фаза преди нейното удължаване;

30.

Призовава държавите членки да подкрепят дейността на жилищните кооперации, които са важен инструмент за придобиването на първо жилище на достъпни цени. изтъква, че кооперациите представляват ефективен инструмент за насърчаване на инициативи за обновяване на градската среда, като създават взаимодействие с местните общности и противодействат на изоставянето на градовете;

31.

Приканва Комисията да предостави на държавите членки други възможни източници на финансиране за насърчаване на предлагането и реновирането на социалните жилища като форма на социални инвестиции, както и да насърчи държавите членки и регионалните и местни органи да използват ефективно наличното европейско финансиране, и да запази намаления процент ДДС, приложим за тези инвестиции, предвид голямата интензивност на работна ръка в сектора и много ограниченото й въздействие върху трансграничната търговия в рамките на ЕС; и предлага да се проучи възможността за прилагане на същите ставки на ДДС като за стоките от първа необходимост; насърчава държавите членки да използват частното спестяване в подкрепа както на улесняването на достъпа до земя, така и на насърчаването на изграждането и реновирането на социални жилища;

32.

Призовава за прилагането на интегрирани модели за сътрудничество, обединяващи ръководителите на проекти, доставчиците на социални жилища и строителните фирми в подкрепа на топлинното преустройство и изграждането на социални жилища с нисък разход на енергия;

33.

Приветства съобщението на Комисията от 31 юли 2012 г. относно стратегия за устойчивата конкурентоспособност на строителния сектор и предприятията от него (COM(2012)0433); счита, че, в допълнение към данъчните стимули и финансовото подпомагане за подобряване на конкурентоспособността и иновациите в сектора, са абсолютно необходими мерки за повишаване на равнището на квалификация на работната ръка с цел справяне с предизвикателствата, свързани с ефективното използване на ресурсите в Европа, изграждането на икономика с ниски въглеродни емисии, както и постигане на целите, поставени в директивата относно енергийната ефективност (2012/27/ЕС) (39) и директивата относно енергийните характеристики на сградите (2010/31/ЕС) (40);

34.

Призовава Комисията да установи по-тясно сътрудничество с държавите членки и отговорните местни органи, с цел да състави прогнози в средносрочен и дългосрочен план за уменията, които ще бъдат необходими на пазара на труда; призовава отговорните заинтересовани страни да наблюдават тенденциите за заетостта с цел адаптиране на базовото професионално обучение и ученето през целия живот; призовава държавите членки и отговорните местни органи да адаптират бързо своите образователни системите и системите за професионално обучение, включително професионалното образование и обучение, чрез включване на концепцията за устойчива икономика, и да гарантират достъпа до програмите за подобряване на квалификацията, както и да улеснят достъпа на младите хора до новите „зелени“ работни места и „зелени“ индустрии; изтъква, че стимулирането на екологосъобразни работни места може да създаде качество и устойчиви възможности за заетост, да се справи с бедността и социалното изключване, както и да осигури отзивчиви служби по заетостта;

35.

Отбелязва, че този „зелен“ сектор може да предостави редица различни възможности за заетост — от работни места, изискващи начално или по-ниско ниво на квалификация, до длъжности за висококвалифицирани кадри; Във връзка с това:

36.

Приветства пакета от социални инвестиции, с който Комисията предоставя на държавите членки насоки за постигане на по-ефикасни и ефективни социални политики, насочени към растежа и сближаването;

37.

Отбелязва, че тези инвестиции в областта на социалното жилищно настаняване се вписват в рамките на по-глобални политики, насочени към организацията и финансирането на публични социални и здравни услуги, на образователни услуги в стремежа да се позволи на хората успешно да упражняват своите основни социални права и да се отговори на променящите се социални нужди;

38.

Посочва, че признаването и упражняването на правото на жилищно настаняване засягат упражняването на останалите основни права, в това число на политическите и на социалните права; посочва, че държавите членки или съответните публични органи, отговарящи за превръщането на правото на жилищно настаняване в реалност чрез подобряване на всеобщия достъп до настаняване чрез техните политики и програми, по-специално за хората в неравностойно положение, чрез осигуряването на достатъчно предлагане на подходящи, достойни, здравословни жилища на достъпни цени;

39.

Призовава Агенцията на европейския съюз за основните права да извърши проучване за оценка на ефективността и на условията за прилагане на правото на жилищно настаняване и жилищно подпомагане в държавите членки, при участието на заинтересованите страни в процеса; призовава агенцията да насърчава обмена на най-добри практики за ефективното упражняване на правото на жилищно настаняване на особено уязвимите, в това число на бездомните лица; призовава Комисията да проследява тези дейности в рамките на пакета за социални инвестиции;

40.

Препоръчва на държавите членки и на Комисията да подкрепят и насърчават новаторски обмен на добри практики при прилагането на правото на жилищно настаняване за особено уязвимите групи и маргинализираните групи, при обръщане на особено внимание на борбата срещу домашното насилие; отбелязва със съжаление, че жертвите на домашно насилие често е по-вероятно да останат в среда, в която върху тях се упражнява тормоз, когато нямат финансовата възможност да намерят подходящо жилище; призовава държавите членки да предоставят интегрирани социални услуги за семействата на жетвите на домашно насилие;

41.

Очаква Комисията да проучи до каква степен прякото подпомагане чрез жилищни помощи или непрякото подпомагане чрез социални жилища е по-ефективна мярка за предоставяне на достъпни жилища на социални групи, които не могат да покрият жилищните си нужди на пазара на жилища;

42.

Призовава Европейската комисия и Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд през 2014 г. да проведат проучване за цената на бездействието по отношение на неадекватните условия на настаняване в рамките на работната програма на фондацията за 2014 г.;

43.

Отбелязва със загриженост факта, че много от държавите членки, сблъскващи се с бюджетен дисбаланс, преустановяват операции, програми и действия (субсидии за наеми и ипотечни кредити, например), предназначени да улеснят закупуването на жилище, и в същото време вдигат прекалено много данъците върху недвижимото имущество насред острата икономическа криза, като оставят много прослойки от населението в жертва на бедността и лишенията;

44.

Призовава държавите членки да провеждат анализи на социалното въздействие с акцент върху анализи, основаващи се на показатели за пола и домакинството, като част от всички социални политики и програми за жилищно настаняване, като по-специално бъдат взети предвид свързаните с пола несъответствия в приходите и финансовите средства; изтъква, че всички статистически данни следва да бъдат раздробени по пол и видове домакинства, както и че са необходими повече проучвания, за да се оцени как точно политиките за жилищно настаняване могат да бъдат в подкрепа на лица и групи в уязвимо положение като жените (отчитайки многостранната роля на жените като самотни родители и полагащи грижи за членове на семейството и за хора с увреждания), семействата, младите хора, хората с увреждания и хората в напреднала възраст;

45.

Препоръчва на държавите членки и на техните местни и регионални органи да разработят интегрирани политики за насърчаване на социалното приобщаване, както и за гарантиране на достойни, здравословни и достъпни жилища; предлага тези политики да включват следните мерки:

46.

Приканва държавите членки да гарантират на всички граждани възможността да си позволят жилище, като следят увеличаването на наемите да се основава на обективна система, която да гарантира умерено повишаване на цените на недвижимите имоти и като приспособят своята данъчна политика с цел да намалят спекулативните сделки;

47.

Изисква от Комисията да приложи незабавно резолюцията на Парламента относно стратегията на Европейския съюз за бездомните лица;

48.

Подчертава, че към различните аспекти на бездомничеството сред жените трябва да се подходи комплексно и това следва да е неразделна част от всички политически рамки на ЕС; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да извършват системни оценки на въздействието върху половете и наблюдение на специфичното положение и нужди на бездомните жени, да насърчават проектите за подпомагаща заобикаляща среда и изграждането на достъпни, подходящи и енергийно ефективни жилища, както и да включат в програмите за социално жилищно настаняване семействата от средната класа, които често остават извън тях, тъй като поради икономическата криза тези семейства вероятно страдат от материални лишения, както и другите домакинства;

49.

Насърчава въвеждането на интегрирани модели на сътрудничество, обединяващи социалните и здравните служби, службите за подпомагане на лица в неравностойно положение, наемодателите на социални жилища и съответните сдружения в областта на подпомагането на уязвимите лица в търсенето на жилище или вече разполагащи с такова;

50.

Призовава Комисията, държавите членки и отговорните органи да отпуснат средства от структурните фондове за настаняването и временното настаняване на маргинализираните общности, по-специално в областта на социалното жилищно настаняване, като включат тава като приоритет в оперативните си програми; в тази връзка призовава Комисията и Агенцията за основните права да разработят система за обмен на добри практики между местните органи на основата на общи и прозрачни критерии;

51.

Препоръчва на държавите членки и съответните им отговорни органи да инвестират в изграждането и ремонтирането на достъпни социални жилища, за да се справят с проблемите, свързани с овехтяването на жилищата и съответните здравословни рискове, многообразието на семейните модели, застаряването на населението и по-специално оставането в семейството на възрастните зависими лица, специфичните потребности на хората с увреждания и на младите, по-специално в областта на професионалната и жилищна мобилност; препоръчва през следващия програмен период (2014 — 2020 г.) за тази цел да се използват средства от структурните фондове; счита, че мерките за социално подпомагане в областта на достъпа до настаняване е фактор за създаване на законна заетост, работни места, които са от съществено значение за справянето със съвременните и бъдещите предизвикателства пред обществото като застаряването на населението; подчертава положителната роля, която може да изиграе Европейският фонд за социално предприемачество в подкрепа на проекти за социално подпомагане посредством проекти за жилищно настаняване;

52.

Приканва държавите членки и съответните регионални и местни органи да предприемат ефективни мерки за насърчаване на основата на проспективни анализи на потребностите от жилища с цел справяне с явлението на продължителното овакантяване на жилища, особено в проблемните райони, с цел провеждането на борба срещу спекулациите с недвижими имоти и преобразяването на тези жилища за нуждите на социалното жилищно настаняване;

53.

Подчертава значението на създаването на система за оценка на здравословността и безопасността на жилищното настаняване, която да предоставя оценка на рисковете за здравето, свързани с жилищното настаняване;

54.

Приканва държавите членки и съответните органи да опростят процеса на подаване на заявления за социално жилищно настаняване и да подобрят справедливостта, прозрачността и безпристрастността при присъждането на жилищата съгласно конкретните социални, икономически и културни обстоятелства на всяка държава членка, за да се премахне всякаква дискриминация и да се предотврати възникването на „ефекта на избягване“ на особено уязвимите групи лица, което води до задълбочаване на пространствената сегрегация и до създаването на гета; в тази връзка подчертава уместността на договореностите, които се прилагат в определени държави членки, като списък със законно установени, конкретни и прозрачни критерии за присъждане, насърчаващи социалното многообразие, анонимността на подаване на заявленията за социално жилищно настаняване, публичното обявяване на свободните жилища, въвеждането на система за оценка на досиетата на заявителите, разграничаване на органите, отговарящи за контрола на критериите, и на тези, извършващи присъждането на жилищата, както и адекватни механизми за управление на присъждането на жилища с оглед насърчаване на социалното многообразие в голям мащаб;

55.

Изтъква предизвикателствата, свързани със застаряването на населението и необходимостта от осигуряване на достъп до адекватни, прилични и достъпни жилища за нарастващия брой възрастни хора в ЕС; отбелязва, че възрастните хора във всички държави членки продължават да обедняват и с оглед на това настоятелно призовава в новото европейско партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора, което координира изследователските усилия в тази област, да се отдели специална част за разработването на достъпни решения, за да се гарантира, че на възрастните лица ще бъде дадена възможност да останат в домовете си възможно най-дълго; отбелязва в тази връзка, че предприемането на действия за подобряването на достъпността на съществуващите жилища е уместен подход за намаляване на социалното изключване посредством мерки за засилване на тяхната независимост; следователно призовава държавите членки да включат в своите национални реформи специална част, посветена на разработването на достъпни решения, които да позволят на възрастните хора да останат възможно най-дълго в своите собствени домове, като вземат под внимание, че е желателно условията за достъп до съществуващите жилища да бъдат подобрени, да се помогне на хората да останат на своите места на пребиваване и да им бъде помогнато да възвърнат социалния си живот чрез стимулиране на личната им независимост;

56.

Изтъква, че социалните жилища следва да бъдат така структурирани, че да бъде избегнато както„обуржоазяването на дадени райони“, така и образуването на гета; призовава, когато това е уместно, за финансови стимули, насочени към развиването на общо и смесено частно и общинско жилищно пространство с цел избягване на социална сегрегация;

57.

С оглед на съществуващите в Европа социални дисбаланси, особено в новоприсъединилите се към ЕС държави, счита, че усилията на Европейския съюз за предоставяне на подкрепа на хората в неравностойно положение са от изключително значение, особено по отношение на осигуряването на настаняване;

58.

Препоръчва на държавите членки и на съответните органи да предприемат мерки за подобряване на достъпа до достъпни жилища, като увеличат броя и качеството на социалните и достъпни жилища и развият тяхното интегриране с грижите, предоставяни от общността, и социалните услуги, като използват ЕСФ и други структурни фондове за постигането на този резултат;