28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/1

Главен докладчик:

г-н Brendan BURNS

Съдокладчик:

г-н Pavel TRANTINA

1.1.

Признавайки, че ЕС не разполага с преки правомощия в сферата на образованието и професионалното обучение и че образователните системи в отделните държави членки се различават, ЕИСК би искал да насочи вниманието към общия европейски проблем с предоставянето на продължаващо (професионално) образование и обучение (ПОО) в селските и отдалечените райони на Европа, който трябва да се разгледа на европейско, национално и регионално равнище.

1.2.

Необходим е нов общоевропейски дневен ред за насърчаване на европейските институции и националните правителства, заедно с предприятията, профсъюзите и други организации на гражданското общество, да подобрят сътрудничеството по такъв начин, че ПОО да бъдат достъпни за обучаващите се служители и техните работодатели. Това трябва да става близо до работното място и в пригодена към него среда. Компетентните органи следва да популяризират и насърчават това сътрудничество и да следят за осигуряването на адекватна финансова подкрепа.

1.3.

Обществото и публичните органи трябва да признаят, че микро- и малките предприятия не са умалени версии на големите предприятия. Тази презумпция се оказа погрешна и е една от основните причини за „несъответствието между уменията“ в областта на образованието и заетостта.

1.4.

Необходимо е да се разработят нови ПОО и професионални квалификации за микро- и малките предприятия въз основа на емпирични данни за работата, която реално се извършва там.

1.5.

Обучението за предприятията в селските райони трябва да се осъществява на местно равнище чрез ИКТ и други механизми за предоставяне на широколентово покритие. За тази цел всеобщият достъп до високоскоростни мобилни и наземни широколентови услуги в селските и отдалечените райони следва да се разглежда като „основна инфраструктура“. Следователно не бива да се позволява законодателството на ЕС в областта на конкуренцията да пречи на националните или регионалните власти да развиват бързия широколентов достъп в селските райони.

1.6.

Националните и местните власти трябва да признаят, че инвестициите в развитието на микро- и малките предприятия в селските и отдалечените райони са добро дългосрочно вложение, което ще спомогне за спиране на миграцията, намаляване на натиска върху услугите в градовете, възстановяване на икономическата устойчивост на местните общности и опазване на околната среда в селските райони.

1.7.

Дългосрочната финансова подкрепа за местни групи от страна на националните/регионалните власти ще спомогне за координирането на процеса на установяване и посрещане на потребностите на местно равнище. Тази подкрепа ще допринесе и за участието на общностите в прякото разрешаване на проблемите с обезлюдяването на селските райони, а финансовата подкрепа от структурните фондове, по-специално от Европейския социален фонд, следва да позволи предоставянето на продължаващо професионално обучение, което да отговаря на нуждите на участниците.

2.1.

Целта на настоящото становище е да подчертае необходимостта от разработване на по-добра система за продължаващо образование и обучение (ПОО) и постоянно професионално развитие в селските райони, и по-специално в планинските и островните райони (СПОР).

2.2.

Съгласно определението на Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) (1) ПОО означава „образование или обучение след началното образование и обучение — или след започване на трудовия живот — което има за цел да помогне на хората да подобрят или актуализират знанията и/или уменията си; да придобият нови умения за промяна в кариерата или повторно обучение; да продължат личното или професионалното си развитие. Продължаващото образование и обучение е част от ученето през целия живот и може да включва всякакви видове образование (общо, специализирано или професионално, формално или неформално и т.н.). То е от първостепенно значение за пригодността за заетост на хората.“

2.3.

Проблемите, свързани с ПОО в селските и отдалечените райони, бяха изтъкнати в редица становища на ЕИСК (2) относно селското стопанство, както и на публични срещи. Настоящото становище има за цел да обобщи ситуацията и да предложи отговори на някои ключови въпроси.

2.4.

Намиращите се на територията на ЕС СПОР се различават значително помежду си. Наред с изключително благоденстващи селски райони с ниска безработица и солиден растеж, има други, в които се наблюдават задълбочаващи се икономически проблеми, емиграция и застаряване на населението. Също така невинаги съществуват възможности за достъп до професионално образование и обучение в рамките на разумно разстояние.

2.5.

Заради повишаването на жизнения стандарт в градовете много млади хора мигрираха от СПОР, което доведе до низходяща икономическа и социална спирала, която набира все повече скорост поради мигрирането на все повече хора. Загубата на население намалява размера на средствата в обращение в дадена общност, което на свой ред засяга жизнеспособността на местните предприятия, магазини и транспортни връзки. Тази ситуация допълнително се усложнява от евентуалната загуба на медицински услуги, банки, училища и други институции.

2.6.

СПОР в Европа осигуряват голяма част от местните храни и суровини, които използваме. Те са и места за отдих и развлечение, спорт и други дейности, но без компетентни, добре обучени местни работници, които да управляват земеделските стопанства, горите, каменоломните, хотелите, ателиетата за изкуства и занаяти, много от тези съоръжения ще престанат да съществуват.

2.7.

Способността на предприятията да развиват дейност в тези трудни откъм условия места е ключов въпрос и работодателите се нуждаят от компетентен, добре обучен персонал. За да се постигне тази цел, е необходимо по-тясно сътрудничество с работодателите и местните училища, техническите колежи и университетите.

2.8.

Регионите представляват равнището, на което най-добре се въвежда и развива сътрудничеството между центровете за обучение и предприятията. Властите на всички равнища трябва да обмислят сериозно и конкретно възможността за въвеждане и развитие на ПОО в селските и периферните райони и/или районите с ниска гъстота на населението. Това следва да включва достатъчно инвестиции, но също така и подкрепа, насърчаване и съдействие при изпълнението на местни инициативи, насърчаващи сътрудничеството между центровете за обучение и предприятията.

2.9.

Както ЕИСК е подчертавал нееднократно, необходимо е да се въведе персонализирано професионално консултиране и ориентиране (3).

2.10.

Достъпът до ПОО е от основно значение за изграждането на самостоятелна заетост и на подготвена работна сила. За съжаление повечето центрове за ПО се намират в гъстонаселени райони, което поставя обучаващите се от СПОР в неизгодно положение, тъй като трябва да пътуват на дълги разстояния, за да стигнат дотам. Това в повечето случаи води до допълнителни разходи и значителни неудобства, особено ако става дума за кратки курсове или курсове на обучение без откъсване от работа.

2.11.

Осигуряването на обучение в СПОР е проблем, признат в много държави членки на ЕС. За съжаление програмите за справяне с този проблем често се основават предимно на „градски решения“, които са неприложими в СПОР.

2.12.

Образователните системи в Европа се различават много в отделните държави членки (някои са организирани на централно, а други — на федерално равнище, и там регионите носят отговорността) и е трудно да се намери едно „европейско решение“. Въпреки че решенията могат да се различават, все пак би било от полза да се идентифицират общите проблеми и да се потърсят общи решения, което да позволи извличане на взаимна полза от най-добрите практики. ЕИСК подчертава, че според него дуалната система на обучение, която се характеризира със съвместна отговорност на училищата и предприятията за предоставянето на обучение и участие на социалните партньори, е особено добра практика.

2.13.

ПОО в селските райони може да предложи специализирано обучение в някои области, които са пряко свързани със селските икономически дейности и техните природни характеристики — рибарство, околна среда, селско и горско стопанство и др. Това специализирано обучение следва да отговаря на необходимите стандарти за качество, за да може специализираните програми да се превърнат в средство за привличане на учащи, позволяващо лицата, завършили тези обучения, да получат подходяща квалификация, като по този начин се допринася за социално-икономическото обновление по места.

3.1.

Образователните институции, които осигуряват обученията, невинаги разбират въпроса за заетостта в микро- и малките предприятия. Повечето курсове по ПО са създадени, за да отговорят на потребностите на средните и по-големите предприятия, където работните места са структурирани в различни отдели, а служителите се наемат, за да се научат да изпълняват точно определена професионална дейност. Този вид ориентирана към масовото промишлено производство дейност разчита на това всеки да изпълнява точно определени задачи и процедури, които могат лесно да бъдат оценени, а всеки вид квалификация се обвързва с конкретна позиция.

3.2.

В противовес на това в повечето микро- и малки предприятия служителите трябва да притежават разнообразни умения и да са гъвкави. Вместо да бъдат наемани за извършването на точно определена дейност, работниците работят в малки екипи, които заедно изпълняват всички задачи, необходими за осъществяването на стопанската дейност. Така работниците в тези предприятия трябва да изпълняват задачи, които в по-големите предприятия се извършват от различни служители, заемащи отделни длъжности.

3.3.

Този начин на работа понякога остава неразбран от образователните институции, насочени към големите градове. Признаването на проблема би помогнало на обучаващите да разберат как функционират микро- и малките предприятия и защо настоящото обучение и настоящите квалификации, „ориентирани към конкретното работно място“, не са подходящи за начина на функциониране на тези предприятия. Това също така би помогнало на малките предприятия да разработят и поддържат свое вътрешно образование и обучение в процеса на работа.

3.4.

Дейността на много микро- и малки предприятия отразява различни изисквания на клиентите, което често налага намирането на еднократни новаторски решения. Така например на едно малко предприятие за машини ще са му необходими практически умения за „поправка и повторна употреба“. За разлика от това повечето големи предприятия не се занимават с поправка, а с „отстраняване и замяна с нови части“, а повредените части се връщат на производителя. Този прост пример показва защо работниците в малките предприятия се нуждаят от допълнителни умения, каквито не се изискват в по-големите дружества. Поради тази причина съществува несъответствие на уменията и много европейски микро- и малки предприятия отказват съществуващите ПОО и ПК, разработени за техните промишлени отрасли.

3.5.

Микропредприятията и малките и средните предприятия, занимаващи се с инженерство, архитектура, селско стопанство, строителство, горско стопанство и много други сфери на дейност, са се изправяли пред сходни проблеми, свързани с процедурите и уменията.

3.6.

Семейните предприятия също се сблъскват с различни проблеми, предвид факта, че в тях синовете и дъщерите често са катализатори на промените и са едновременно стажанти и потенциални мениджъри. При семейните предприятия обучението на синовете и дъщерите започва на много по-ранен етап в сравнение с обучението на служителите в едно голямо предприятие.

4.1.

Обучаването на нови и вече наети работници е проблем, особено когато работниците посещават центрове за техническо обучение, разположени далеч от местоработата им. Ако е необходимо прекалено много време за пътуване, много микро- и малки работодатели ще счетат обучението на служителя за загуба на време.

4.2.

Микро- и малките предприятия признават, че ученето през целия живот (УЦЖ) и валидирането на уменията и квалификациите, придобити чрез неформално и неофициално обучение (4), помагат на работниците и предприятията да разработват и въвеждат повече технологии. Голяма част от учебните материали за УЦЖ са поместени в интернет под формата на видеоматериали за обучение в сферата на промишлеността, учебници, онлайн демонстрации, курсове за електронно обучение и други подобни програми за дистанционно обучение онлайн. За съжаление в СПОР достъпът до тези учебни програми често е затруднен поради много бавната скорост на широколентовия интернет (между 0,4 и 1,5 Mb/s) (5).

4.3.

Разстоянието до центровете за обучение може да се окаже по-маловажно, ако качеството на курсовете е високо, транспортът е организиран, а пътните разходи се възстановяват, но това не решава основните проблеми, пред които са изправени по-голямата част от обучаващите се в СПОР.

5.1.

ПОО е специфичен фактор, който трябва да се вземе под внимание във връзка с икономическото и социалното развитие (стратегията „Европа 2020“). То е и елемент, който допринася за териториалното и социалното сближаване в Европейския съюз.

5.2.

Предоставянето на местни съоръжения в интерес на общото благо би помогнало на общностите от СПОР да осигуряват подходящо професионално обучение. Правителствените органи следва да съсредоточат усилията си върху премахването на пречките, които не позволяват на местните инициативи да отговорят на констатираните нужди в областта на ПОО. По-тясното сътрудничество и по-доброто разбиране на предизвикателствата, с които се сблъскват както местните власти, така и инициаторите на проекти, включително организациите на гражданското общество, биха допринесли за намирането на конструктивни решения.

5.3.

Правителствата биха могли да използват възможността за децентрализиране на услугите в селските райони, създавайки по този начин предимства за местните общности (6).

5.4.

По време на изслушването на тема „Професионално развитие и обучение в селските райони“ (7) в няколко от изказванията беше подчертано колко е важно самите общности да се заемат със своите проблеми и да достигнат до свои специфични решения. Тази констатация повдигна и други свързани с темата въпроси и ясно показа, че подобряването на ПОО трябва да залегне в много по-обширен план, насочен едновременно към различни проблеми, засягащи общността.

5.5.

Безусловна необходимост е сътрудничеството между всички заинтересовани страни. За да може професионалното обучение да достигне до тези общности, е необходимо участието на всички местни предприятия, училища, персонала на тези училища, учащите се и техните семейства, безработните, работещите, организациите на гражданското общество и доброволците, като се вземат предвид и дългосрочните нужди на общността. По-специално беше изтъкнато колко е важно местните хора да разполагат с възможност за действие и някои от тях да станат „двигатели“ на промяната, така че общностите да бъдат в състояние да разработват свои собствени решения.

5.6.

Политическата воля на местно, регионално и национално равнище, необходима, за да се гарантира, че тези общности получават дългосрочна финансова и инфраструктурна помощ, също беше посочена като проблем, който трябва да се разреши.

5.7.

Комуникацията посредством мобилен и наземен широколентов интернет беше посочена като важен канал за развитие на професионалното образование и обучение, особено за развитието на умения в областта на ИКТ, които добиват съществено значение както на работното място, така и у дома. Използването на устройства и достъпът до услуги изискват познания и умения в областта на цифровите технологии. Тези умения понастоящем са съществена част от икономическия и социалния живот на всеки човек и следователно следва да са обхванати от всички етапи и форми на образование: от началното образование до образованието за възрастни (8). При изготвянето на политиките следва да се отчитат и особеностите на местното население от гледна точка на възраст, образователно равнище и доходи. За целите на ПОО в селските райони могат да бъдат използвани и открито и дистанционно обучение (електронно обучение/открито обучение), които да допълват присъственото обучение по някои предмети или обучителни дейности, което изисква наличие на съответните технологии и връзки.

5.8.

Следователно универсалният достъп до високоскоростен широколентов интернет е от решаващо значение за насърчаването на социалното и териториалното сближаване. Затова Комитетът приветства плановете да се разшири използването на структурните фондове и фондовете за развитие на селските райони с цел разгръщане на жизнеспособна в търговско отношение широколентова инфраструктура. Обаче от решаващо значение е също така ползите от тази инвестиция да достигат до обществото под формата на висококачествени услуги (напр. медицински услуги, достъп до органите на местното управление и др.) и значително намаляване на разходите за всички крайни потребители. Обществените пространства, предлагащи безплатен безжичен интернет, също са от значение за осигуряването на универсален достъп до високоскоростни широколентови услуги в малките градове и селата.

5.9.

Признат факт е, че осигуряването на необходимите умения за живот и работа в СПОР е сложен въпрос, който изисква интегриран подход, иницииран от местните общности, както изтъква организацията Volonteurope в кампанията си, посветена на изолираността на жителите на селските райони в Европа (9). За осигуряването на ПОО предприятията и местните власти би трябвало да получават подходяща подкрепа от Европейския социален фонд и би следвало да се улеснят условията за достъп до тази подкрепа. Много е важно финансовата подкрепа да не се основава единствено на търговски критерии. Така например от първостепенно значение е осигуряването на достъп до средства по линия на LEADER и ВОМР (програми за водено от общностите местно развитие). Това ще улесни работата на местните групи за действие, местните организации и гражданското общество чрез осигуряването на трайна рамка за работа, финансиране, участие и съдействие.

5.10.

Европа разполага с мрежи на местните и регионалните власти, които са ангажирани с въпроса за сътрудничеството в областта на професионалното обучение и ученето през целия живот (УЦЖ). По-конкретно това са Фондацията на европейските региони за научни изследвания в областта на образованието и обучението (FREREF) и Европейската асоциация на регионалните и местните власти за учене през целия живот (EARLALL). Въпросът за достъпа до продължаващо професионално обучение, със специален акцент върху селските райони, трябва да бъде разгледан и от тези европейски мрежи, тъй като зони на сътрудничество и партньорства между съответните сектори могат да бъдат създавани най-вече на регионално равнище, напр. между органите на местното и регионалното самоуправление, дружествата и социалните партньори, гражданското общество и службите по заетостта, центровете за обучение и професионално ориентиране и др.

5.11.

Организациите на гражданското общество следва да бъдат поощрени да споделят примери за най-добри практики и иновативни подходи за решаване на проблема с изолираността на селските райони. На техните представители следва да се предостави възможността да участват активно в управлението на европейските фондове, имащи отношение към развитието на селските райони (ЕЗФРСР, ЕСИФ), да се включат реално в разработването на програми и в контрола над мониторинговите комитети на национално равнище, както и да привличат местни и уязвими групи за участие в изготвянето и изпълнението на проекти. Отличен пример в областта на недържавното обучение е движението на Грюндвиг за народни гимназии (10) (зародило се в Дания през XIX век и след това разпространило се много успешно в други страни). В същото време представителите на организациите на гражданското общество следва да съобщават на Европейската комисия за лоши практики от страна на държавите членки, с цел да се гарантира, че правителствата спазват своите ангажименти за консултация и участие на различни заинтересовани страни (особено на местно равнище) при изготвянето, прилагането и оценката на европейските програми.

5.12.

ЕИСК призовава инициативата на ЕС „Гаранция за младежта“ да се използва за насърчаване на образованието и обучението на младите поколения в селските райони. Субсидиите на ЕС трябва да са насочени най-вече към засилване на споделянето на успешен и новаторски опит и прилагането му на практика.

6.1.

Разглежданият в настоящото становище въпрос се оказа изключително сложен по своя характер. В повече дълбочина биха могли да се разгледат широк кръг свързани въпроси, като например транспорта, жилищната политика в селските райони, здравните и социалните услуги, насърчаването на предприятията в селските райони чрез данъчни стимули, развитието на туризма и много други идеи, които бяха засегнати при обсъжданията и по време на изслушването.

6.2.

Въпреки това отчитаме, че всички тези въпроси не могат да бъдат разгледани в рамките на едно становище. Препоръчваме обаче те да бъдат разгледани в бъдещи становища.

6.3.

Необходимо е по-задълбочено проучване, което да позволи по-добро разбиране на задачите, които трябва да се изпълняват в микро- и малките предприятия, и на начина, по който те се разпределят; това на свой ред оказва влияние върху начина, по който се изграждат квалификациите и се предоставя обучение в микро- и малките предприятия.

6.4.

ЕИСК предлага да бъде даден ход на проучване, което да спомогне за намирането на решения на изложените в становището предизвикателства.

6.5.

ЕИСК призовава да бъде поставено началото на междуинституционален диалог относно предизвикателствата и възможните решения, с участието на няколко генерални дирекции на Комисията, гражданското общество (ЕИСК), местните и регионалните власти (КР) и Cedefop.

28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/8

Докладчик:

г-н Pierre-Jean COULON

1.1.

След провеждането на форума на гражданското общество от Западните Балкани на 2 и 3 юни 2015 г. в Белград, ЕИСК призовава за това, „Енергийната общност, която цели разширяване на обхвата на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката към държавите, обхванати от политиката на разширяване и политиката на съседство, да бъде допълнително укрепена и интегрирана по-тясно в проекта за енергиен съюз; енергетиката трябва да бъде фактор за развитие и взаимна свързаност на региона, а гражданите на Западните Балкани трябва да имат ясна представа за икономическите и екологичните предимства, които носи членството в ЕС“.

1.2.

Проектът за енергиен съюз в областта на енергийните междусистемни връзки трябва да включва Западните Балкани.

1.3.

Съществуващата газопреносна и газоразпределителна инфраструктура трябва да се използва оптимално; трябва да се внедри техниката на „обратните потоци“. Не бива да се отхвърля възможността за нито едно проучване относно потенциалните нови структури:

1.4.

Трябва да се проучи възможността за съвместен резерв за съхранение на газ за региона, отделно от укрепването на националните мощности.

1.5.

ЕИСК приветства възобновяването на проучването за терминал за втечнен метан (втечнен природен газ — ВПГ) в Адриатическия регион и настоява за неговото изграждане.

1.6.

Необходими са инвестиции в областта на производството на енергия от възобновяеми източници. Инвестициите трябва да се основават на укрепване на мрежите и междусистемните връзки и на ясна и стабилна законодателна рамка.

1.7.

Гражданското общество на Балканите трябва да бъде системно приобщавано и да участва в срещите на „Енергийната общност“, действайки чрез ЕИСК и неговите партньори по места.

1.8.

ЕИСК призовава за по-добро междурегионално сътрудничество и за разработването на проекти в областта на енергетиката като фактори за по-голяма стабилност в региона и за създаване на работни места.

1.9.

Директивата за енергийната ефективност е особено важна част от достиженията на правото на ЕС и би трябвало да бъде последвана от конкретни програми в съответните държави. Трябва да се търси сътрудничество между различните заинтересовани страни в областта на интелигентните измервателни уреди и глобалните решения. Енергийната ефективност и пестенето на енергия са фактори, създаващи възможности за стопанска дейност на предприятията, както и фактори за създаване както на „зелени“, така и на традиционни работни места.

2.1.

Сред 35-те глави на достиженията на правото на ЕС, необходими за присъединяването на нова държава към Съюза, е глава 15 „Енергетика“, което е свидетелство за важността на този въпрос. Тази глава вече е разгледана в процеса за присъединяване на Черна гора, а скоро ще бъде разгледана и за Сърбия. Следва обаче да се посочи, че в доста други глави енергийните въпроси също имат много полезна или необходима роля: те следва да се имат предвид във връзка със селското стопанство, транспорта, предприятията, социалните въпроси, околната среда и т.н.

2.2.

В региона на Югоизточна Европа има държави, които вече са членки на ЕС, държави, които официално са кандидатки и се намират на различни етапи от предприсъединителния процес, и държави, които са потенциални кандидатки.

2.3.

В рамките на преговорите за присъединяване държавите кандидатки трябва да бъдат насърчавани да въведат възможно най-бързо достиженията на правото на ЕС, за да се спомогне за интегрирането им във вътрешния енергиен пазар на Европейския съюз, в интерес на благосъстоянието на техните граждани.

2.4.

Новата Европейска комисия определи изграждането на енергиен съюз като един от главните си приоритети: то е единствен ресор на един от нейните заместник-председатели, а най-малко дузина други членове на Комисията също работят по темата. Този енергиен съюз, за който ЕИСК призовава от няколко години (вж. напр. TEN/493), най-сетне е в дневния ред и не бива от първоначалните обсъжданията да бъдат изключвани държави, които е вероятно в краткосрочен или средносрочен план да се присъединят към Съюза. В горепосоченото становище изрично се посочва необходимостта тези държави да бъдат взети предвид.

2.5.

Рамковата стратегия за енергиен съюз, публикувана от Европейската комисия на 25 февруари 2015 г. и която е предмет на становище TEN/570, предлага укрепване на Енергийната общност. Тя подчертава необходимостта от по-тясна интеграция на енергийните пазари на ЕС и на държавите от Енергийната общност. Освен това в нея страните, участващи в тази общност, изрично се посочват в контекста на управлението на кризи с доставките. Накрая, стратегията предвижда редовното осъвременяване на проекти от общ интерес в областта на енергийната инфраструктура (ПОИ), което може впоследствие да обхване проектите от интерес за Енергийната общност (ПИЕО).

2.6.

Необходимо е да се намери баланс между традиционните и възобновяемите енергийни източници: за целта към енергийните мрежи трябва да бъдат създадени нови междусистемни връзки или да бъдат укрепени съществуващите връзки с мрежите на Съюза. По отношение на важния въпрос за газа, доставките трябва да бъдат обезпечени както посредством междусистемни връзки със Съюза, така и посредством изграждането на терминал за втечнен газ. Накрая, проектът за газопровод „Турски поток“, който заменя прекратения проект „Южен поток“, представлява възможност, каквато са и проектите „Трансадриатически газопровод“ (ТАГ) или „Йонийско-Адриатически газопровод“ (ЙАГ). Следва да се има предвид, че този регион е почти неизбежен коридор между регионите — производители (на нефт и газ), и регионите с най-голямо потребление в Европейския съюз. Приоритет обаче трябва да се даде на използването на съществуващата инфраструктура, която често не се експлоатира в достатъчна степен; внедряването на техниката на „обратните потоци“ трябва да се насърчава: в рамките на подход към енергетиката, основан на сигурността на доставките, не бива като приоритет да се извеждат големите уязвими газопроводи.

3.1.

Както отбеляза неотдавна Европейският икономически и социален комитет (TEN/562, TEN/570 и др.), в областта на енергетиката управлението е от първостепенно значение за вземането на решения, координирането на инвестициите, по-специално по отношение на инфраструктурата, изграждането на солидарност между държавите и определянето на ролята и участието на различните заинтересовани страни, включително гражданското общество (социални партньори, потребители, екологични организации и т.н.).

3.2.

В много отношения основите на това управление съществуват от самото създаване през юли 2006 г. на Енергийната общност, включваща всички държави от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Хърватия, Косово, бившата югославска република Македония, Черна гора и Сърбия). През 2010 г. към Енергийната общност се присъединява Молдова, а през 2011 г. — Украйна. Грузия е кандидат за членство в нея. Трябва също така да се отбележи, че Норвегия, Армения и по-специално Турция имат статут на наблюдатели.

3.3.

Договорът има за цел да разшири вътрешния енергиен пазар на ЕС така, че да включи Югоизточна Европа и други региони. Целта му е:

3.4.

Макар намеренията да са похвални, напредъкът през последните години е по-скоро ограничен.

3.4.1.

Трябва да се излезе извън рамките на междуинституционалните отношения между ЕС и държавите, членуващи в Енергийната общност, както е предвидено в предложения от Европейската комисия процес за формиране на енергиен съюз. За тази цел ЕИСК трябва да бъде неразривна част от това разширяване на процедурите, включвайки в европейския диалог в областта на енергетиката енергийното положение на региона в широкия му смисъл.

3.4.2.

Приемането на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, както и интеграцията във вътрешния пазар изискват съществена промяна на практиките в региона по отношение на цените на енергията, така че те да отчитат реалните разходи, а не да се основават на политика на субсидиране не цените.

3.4.3.

За тази цел трябва да се използват изградените в рамките на процеса на разширяване структури за подкрепа на гражданското общество като съвместните консултативни комитети (за бившата югославска република Македония — който засега не функционира, за Черна гора и Сърбия — страни кандидатки, които са започнали преговори и съвместните комитети за които работят) и комитета за наблюдение „Западни Балкани“.

4.1.

Констатирана беше необходимостта от укрепване на междусистемните връзки за пренос на електроенергия в рамките на региона, от и към него, както и на маршрутите, особено що се отнася до природния газ, и евентуално от изграждане на терминал за втечнен газ. Последният очевидно ще бъде разположен в адриатическата част на региона и ще бъде общ за всички или поне за повечето държави от него, като ще осигури маршрут за ВПГ с произход от по-отдалечени доставчици и впоследствие за добитите в Източното Средиземноморие количества (кипърски залежи).

4.1.1.

В рамките на свързаността на газопреносната система в Централна и Югоизточна Европа (CESEC) подписаният неотдавна (10 юли 2015 г.) меморандум за разбирателство между Европейската комисия и Австрия, България, Хърватия, Гърция, Унгария, Италия, Румъния, Словакия, Словения, Албания, бившата югославска република Македония, Сърбия и Украйна следва да спомогне за увеличаване на диверсификацията на доставките на природен газ, както и за интеграция на пазарите в региона. ЕИСК призовава за включването на Черна гора в това споразумение.

4.2.

На практика в регионалния енергиен микс липсва равновесие. Не съществува реален пазар, тъй като структурата на енергийния микс варира между различните държави, а цените почти винаги са регулирани и често се поддържат на изкуствено ниско равнище, което не стимулира нито енергийната ефективност, нито инвестициите в диверсифицирани източници.

4.3.

Всъщност, в глобален план въглищата представляват почти 50 % от потреблението на енергия, нефтът и нефтените продукти — над 30 %, а газът — „едва“ около 10 %. Производството от отпадъци и биогорива набира скорост, но липсват реално съгласувани планове.

4.4.

Според множество източници (Международната агенция по енергетика, Международната агенция за възобновяеми енергийни източници) и проучвания за оценка държавите от Западните Балкани разполагат със значим потенциал за енергопроизводство от възобновяеми източници, който трябва да се мобилизира и да привлича инвестиции, така че тези държави да могат да участват в „Рамката за действие на Европейския съюз в областта на климата и енергетиката до 2030 г.“:

4.4.1.

Тези перспективи трябва да се оценят с оглед на съгласуването на инвестициите и най-вече с оглед на възможностите за развиване на дейности и създаване на работни места, по-специално в сферата на новите енергийни технологии (зелени работни места), както и с цел решаване на проблема с енергийната бедност. Енергийната общност следва да служи за развитието на тези дейности, включително посредством финансиране от ЕИБ.

4.4.2.

„Механизмът за подкрепа на гражданското общество“, предвиден в рамките на процеса на присъединяване, трябва да спомага за предложените проекти за гражданско енергопроизводство (проекти на нестопански организации, кооперации, НПО и др.).

28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/12

Докладчик:

г-н Stefano PALMIERI

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва, че активирането на „Европейската стратегия за Алпийския регион — EUSALP“ се случва в особен момент, който от една страна се характеризира с продължаващите отрицателни въздействия на финансовата криза върху реалната икономика, а от друга — със стремежа да се насърчат и активират структурни промени на икономическо, екологично и социално равнище, със специален акцент върху качеството на живот и благосъстоянието на гражданите.

1.2.

Комитетът отчита, че заинтересованите от EUSALP териториални системи — тези на 5 държави членки (Италия, Франция, Австрия, Германия и Словения) и две трети държави (Швейцария и Лихтенщайн) — се характеризират с равнища на икономическо развитие, устойчивост на околната среда и социално сближаване, които са значително по-високи от средните за Европа, както и с дългогодишни традиции в дейностите за териториално сътрудничество.

1.2.1.

Независимо от наличието на тези особености ЕИСК счита, че за Алпийския регион EUSALP представлява елемент на добавена стойност, който спомага за поддържането и при възможност за подобряването на високите икономически, екологични и социални стандарти, които характеризират тези териториални системи.

1.2.2.

ЕИСК вижда в EUSALP движеща сила за развитието, която е в състояние да поддържа конкурентоспособността и сближаването на цяла Европа, в съответствие с целите на европейската политика на сближаване и на принципите на сътрудничество и солидарност, които я характеризират.

1.3.

Комитетът подчертава, че тези райони се характеризират с общи териториални особености, като например тези, които са присъщи на алпийските планински райони.

1.3.1.

Комитетът отбелязва, че Алпите, освен че представляват вторият източник на биологично разнообразие в Европа, са и съществен елемент на идентичност и разпознаваемост за цялата област. Поради своите размери и форма Алпите в някои случаи очертават област на материално и нематериално разделяне, докато в други представляват свързващо звено между различните териториални равнища от икономическа, екологична, културна и социална гледна точка.

1.4.

Въпреки че ЕИСК приветства стратегията на ЕС за Алпийския регион (EUSALP), Комитетът счита, че е необходимо да се направят известни допълнения.

1.5.

ЕИСК изразява съжаление във връзка с факта, че социалното измерение в EUSALP не се разглежда наравно с икономическото и екологичното. По тази причина Комитетът призовава за неговото засилване посредством отчитане на социалния аспект с цел да се гарантира развитието на модел на растеж, който да е в състояние да осигури конкурентоспособността и същевременно социалното приобщаване и социалната защита, като се обръща специално внимание на хората, които са по-засегнати от фактори, свързани с несигурност и неравностойно положение.

1.5.1.

Във връзка с това ЕИСК счита за изключително важно укрепването на хоризонталното измерение на целите на EUSALP, за да се подкрепят в по-голяма степен хармонизацията и балансът между икономическата, екологичната и социалната устойчивост, в съответствие с прилагането на цялостен подход за развитие и социални иновации.

1.6.

Ако от една страна Комитетът счита, че определените от EUSALP цели съответстват на стратегическите приоритети на Алпийския регион, то от друга изразява желание за допълнителни мерки, целящи истинска трансформация на предизвикателствата във фактори на конкурентоспособност и сближаване, по-специално по отношение на икономическата глобализация, демографските тенденции, изменението на климата, енергийните въпроси и географското разположение.

1.7.

Във връзка с тематичния приоритет „Икономически растеж и иновации“ ЕИСК счита за изключително важно разработването на стратегии в подкрепа на иновациите, които да бъдат по-ефективни по отношение на конкурентоспособността и създаването на работни места, привличането на нови инвестиции, засилването на мерките в подкрепа на селското и горското стопанство, разкриването на потенциала на различните форми на туризъм, които характеризират района. (По-подробна информация може да бъде намерена в параграфи 3.3, 3.4, 3.5, 3.6 и 3.7.)

1.8.

Във връзка с тематичния приоритет „Мобилност и свързаност“ ЕИСК счита, че е от съществено значение да се предприемат действия за намаляване на автомобилния превоз на товари и пътници, насърчаване на екологично устойчивата достъпност на туристическите райони, намаляване на трафика от превозни средства в градските и метрополните системи и гарантиране на достъпа до услуги и свързаността във всички териториални измерения на Алпийския регион. (По-подробна информация може да бъде намерена в параграфи 3.8, 3.9 и 3.10.)

1.9.

Във връзка с тематичния приоритет „Околна среда и енергия“ ЕИСК счита, че от съществено значение са поддържането на баланса между опазването на природните и културните активи и тяхното рационално използване, екологичната свързаност, предприемането на действия за смекчаване и приспособяване към изменението на климата, сигурните, икономически достъпни и висококачествени енергийни доставки. (По-подробна информация може да бъде намерена в параграфи 3.11, 3.12 и 3.13.)

1.10.

ЕИСК счита, че е необходимо да се осигури ефективно „многостепенно управление“ на EUSALP, което да използва едновременно „хоризонталното измерение“ (участието на гражданското общество), допълващо и конкретизиращо „вертикалното измерение“ (участието на регионите и местните власти), при пълно спазване на принципите на „субсидиарност и пропорционалност“.

1.11.

Комитетът призовава за активирането на постоянен процес на изграждане на капацитет, който да придружава и квалифицира активното участие на гражданското общество в процесите на развитието на EUSALP, както и за активирането на „постоянен форум“ за представителство и подкрепа на социалните и икономическите партньори в Алпийския регион, който да е активен и в отделните региони, за които се отнася стратегията.

1.11.1.

Във връзка с това ЕИСК предлага да се постави началото на специфична програма „Going local — EUSALP“, която да предвижда активното участие на всички организации, представени в Комитета, участващи в предлаганите от EUSALP процеси на развитие и засегнати от тях. По този начин „Going local EUSALP“ ще даде възможност за започване — сред местното гражданско общество — на процеси на информиране и обучение във връзка с дейностите, предвидени в плана за действие, и с възможностите за участие на различните местни действащи лица, като същевременно се гарантира съвместно вземане на решенията по предвидените мерки.

1.12.

По отношение на системите за мониторинг и оценка на EUSALP, ЕИСК счита за изключително важно „количественото“ измерване да бъде допълнено от показатели за „качество“, в съответствие с установеното от подхода „отвъд БВП“.

1.13.

Комитетът изразява надежда икономическата устойчивост на действията, които ще се предприемат в рамките на EUSALP, да се подобри чрез прилагането на стратегия, насочена към повишаване на взаимодействието и допълването между „европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.“ и другите европейски програми с централно управление, и към използване на инструментите, предоставени от „Воденото от общностите местно развитие“.

1.14.

ЕИСК счита, че за постигането на стратегическите цели, определени от EUSALP, е от основно значение както да се използват възможностите за финансиране, предлагани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), така и да се насърчава участието на частните инвестиции, както предвижда „Планът Юнкер“.

1.15.

ЕИСК дава положителна оценка на дейностите, предложени в плана за действие и насочени към използване на синергиите между EUSALP и другите макростратегии, които вече се прилагат, включително и с оглед на проекцията на понятието макрорегионалност върху други европейски райони със стратегическо значение за европейската конкурентоспособност и социалното сближаване в Европа, като например Западното Средиземноморие и Балканите.

2.1.

Целта на настоящото становище е да направи оценка на „Плана за действие на стратегията на ЕС за Алпийския регион — EUSALP“ (1) от гледна точка на организираното гражданско общество. Становището се основава и развива на базата на проучвателното становище „Стратегия на ЕС за Алпийския регион“ (2) и заключенията от изслушването, проведено на 25 юни 2015 г. в Испра (Италия), както и върху други становища, приети от ЕИСК във връзка с макрорегионалните стратегии (3).

2.2.

За да се превърнат набелязаните в плана за действие EUSALP предизвикателства във фактори на икономическа конкурентоспособност и социално сближаване, е необходимо да се подпомогне прилагането на политики за развитие в съответствие с насоките, посочени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (4), както и на цялостен подход за развитие и социални иновации.

2.2.1.

Чрез засилването на цялостния подход на EUSALP ще бъде възможно ефективно да се подкрепи конкурентоспособността и сближаването на макрорегиона чрез прилагането на политики и проекти, които са в състояние да направят икономическите, екологичните и социалните цели действително взаимозависими.

2.2.2.

EUSALP трябва да бъде планирана и изпълнявана с оглед на социалните иновации — процес на развитие, който е в състояние да насърчава и подкрепя осъществяването на нови идеи, които освен за укрепването на икономическата конкурентоспособност трябва да допринасят за намирането на отговор на нуждите на хората и обществото като цяло.

2.3.

Като се вземат предвид анализите и оценките, направени от ЕИСК в становището относно „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ (5) и в доклада относно „Средносрочен преглед на стратегията „Европа 2020“ (6), става ясно, че EUSALP представлява полезен инструмент за гарантирането на устойчива икономическа и социална система, който е в състояние да гарантира на гражданското общество от Алпийския регион „закрила и развитие“.

2.3.1.

Укрепването на устойчивостта на Алпийския макрорегион е ключов фактор за повишаване на способността на гражданското общество да абсорбира, управлява и предотвратява последиците от кризата и структурните промени, които все по-често засягат нашите социално-икономически системи, както и да спомага за икономическата конкурентоспособност на Алпийския регион от гледна точка на социалното сближаване и устойчивостта.

2.4.

В съответствие с решенията, приети с „Политическа резолюция за прилагането на стратегия на ЕС за Алпийския регион“ (Конференция от Гренобъл) (7), планът за действие определя предизвикателствата, които засягат областта на сътрудничество, политическите приоритети, целите и конкретните действия, както и някои примери за идеи за проекти.

2.5.

Основните предизвикателства и цели, определени в плана за действие на EUSALP, са свързани с икономическата глобализация, демографските тенденции, изменението на климата, енергийните въпроси и географското разположение. Въпреки че оценява положително съдържанието на плана за действие на EUSALP, ЕИСК смята за необходимо целите да бъдат допълнени, съгласно изложеното по-долу.

2.5.1.

Насърчаване на динамична бизнес система и подпомагане на конкурентоспособността на местните предприятия чрез иновации, с цел повишаване на капацитета на икономическата система да се справя ефективно с предизвикателствата на икономическата глобализация, да отговаря на нуждите на гражданското общество и да гарантира заетостта и създаването на нови качествени работни места.

2.5.2.

Съдействие за подобряване на способностите, основаващи се на традициите и социалното многообразие, чрез подпомагане на поддържането на ценностите, определящи идентичността, които характеризират съответните територии, като същевременно се насърчава превръщането на знанията и местните традиции в лостове на икономическото развитие и социалното приобщаване.

2.5.3.

Подкрепа на инициативите за по-ефективен отговор на демографските промени, характерни за Алпийския регион, като се обръща особено внимание на управлението на комбинираните въздействия, дължащи се на застаряването на населението и новите миграционни процеси.

2.5.4.

Насърчаване на процесите, насочени към смекчаване и приспособяване на заинтересованите региони към изменението на климата, особено по отношение на въздействието върху околната среда, биологичното разнообразие, икономическите дейности и условията на живот на гражданите (8).

2.5.5.

Подкрепа на мерките за справяне с енергийните предизвикателства, насочени към устойчивост на търсенето, сигурност и икономическа достъпност за предприятията и гражданите, чрез насърчаване на инвестициите в по-евтини и по-чисти енергийни източници, по-отворен и конкурентен макрорегионален енергиен пазар, повече икономии на разходи чрез оползотворяване на местни енергийни ресурси и конвенционални възобновяеми енергийни източници (напр. биомаса, водна и геотермална енергия), а също и неконвенционални такива (напр. вятърна и слънчева енергия).

2.5.6.

Разработване на политики и действия, насочени към използване на стратегическото географско положение на Алпийския регион, по-специално по отношение на транспорта, при пълно спазване на принципите за защита и опазване на околната среда. Следва също така да се насърчават нови подходи за споделени отговорности и равноправно сътрудничество между регионите, като например вертикалните връзки между градовете, селските, планинските и туристическите райони.

2.5.7.

Насърчаване на балансирания, равнопоставен и всеобщ достъп до услугите от общ интерес, за да се посрещнат нуждите на жителите на Алпийския регион, като се обръща особено внимание на териториалните системи, характеризиращи се с „неблагоприятни географски условия“.

2.5.8.

Подпомагане на опазването и устойчивото управление на биологичното разнообразие, ландшафта и природните ресурси чрез намиране на правилен баланс между действиятаза опазване и тези за рационално използване на екосистемните услуги и продукти, както и за по-балансирано разпределение на ползите от тяхното използване.

2.5.9.

Насърчаване на определянето на референтен модел за отчитане на социалния аспект чрез планиране на действия по отношение на условията на труд, социалното осигуряване, свързаните с пола въпроси, хората с увреждания и имигрантите.

2.5.10.

Определяне и развитие на специфична и разпознаваема „функционална цел“ в рамките на подготовката и прилагането на процесите на развитие, насочени към ограничаване на дисбалансите между икономическото, екологичното и социалното измерение — своеобразна изпитателна площадка, която да е полезна за капитализирането на резултатите от политиката на сближаване в цяла Европа.

2.5.11.

Насърчаване на възможно най-широкообхватен процес — на регионално и местно равнище — на обучение, обсъждане и споделяне на решенията в икономическата, социалната и екологичната сфера, които засягат района, чрез използване на вече експериментирани в друг контекст методи и на места, които са подходящи за установяване на контакти между представителите на гражданите, социалните и икономическите партньори и представителните организации на гражданското общество.

3.1.

Основното предизвикателство, на което трябва да бъде потърсено решение посредством стратегията за Алпийския регион, е свързано с хармонизирането и укрепването на баланса между целите за икономическа, екологична и социална устойчивост.

3.2.

ЕИСК оценява положително плана за действие на EUSALP, но счита, че трите тематични приоритета („икономически растеж и иновации“, „мобилност и свързаност“ и „околна среда и енергия“) се нуждаят от допълнения и уточнения.

3.3.

Независимо от факта, че според данните от Европейския сравнителен доклад за иновациите  (9) включените в стратегията за Алпийския регион територии имат равнища на иновации над средните за Европа, очевидно е, че политиките и стратегиите в подкрепа на „традиционните“ форми на иновации имат ниска възвращаемост по отношение на конкурентоспособността и създадените работни места в сравнение с вложените инвестиции.

3.4.

Поради това е необходимо да се укрепят оперативните инструменти в подкрепа на „откритите иновации“ (10) — модел, който се основа на прилагането на концепцията за „четворната спирала“, чрез която публични институции, предприятия, университети и частни лица (граждани) работят заедно в рамките на типичните за иновациите процеси (съвместно създаване, проучване, експериментиране и прилагане), с цел разработване на нови продукти и услуги, фокусирани върху реалните потребности на крайните потребители.

3.5.

Развитието на Алпийския регион е свързано с оползотворяването на местните производствени вериги и на районите, които представляват гръбнакът на производствената система. Необходимо е да се приложат политики за развитие с цел привличане на нови инвестиции, най-вече в „нововъзникващите промишлени отрасли“, не само за да се оптимизира ефективността на производството, но и за да се противодейства на обезлюдяването на „периферните“ райони.

3.6.

Изключително важно е да се насърчат мерките за квалифициране и специализиране на работниците, както по отношение на „традиционните“ производствени вериги, така и на нововъзникващите такива (включително в областта на културата и творчеството).

3.7.

Селското стопанство, особено в планинските райони, и горското стопанство са икономически сектори, които трябва да бъдат подкрепяни с оглед на опазването на променения от човека ландшафт, насърчаването на заселването в отдалечените райони, запазването на инфраструктурата в планинските райони, както и осигуряването на основни суровини за производството на храни и продукти с високо качество.

3.7.1.

За да се повиши конкурентоспособността на селското и горското стопанство в планинските райони, е от първостепенно значение да се насърчават инициативи за използване на специфични „знаци за качество“ на планинските продукти, да се подкрепят по-структурирани форми на сътрудничество между различните планински райони в Алпийския регион, както и между тях и градските системи, включително чрез стартиране на проекти в рамките на програмите на Общността за периода 2014 — 2020 г. (11) (като се обръща специално внимание на инициативите за популяризиране на планинските селскостопански продукти).

3.8.

Характерна черта на туризма в принадлежащите към Алпийския регион области е разнообразието от дейности от туристически интерес: природен туризъм, активен и спортен туризъм, здравен и рекреативен туризъм, културен туризъм, конгресен и конферентен туризъм, както и шопинг туризъм.

3.8.1.

Приоритет представлява възстановяването на устойчивия туризъм чрез интегрирана политика, която да доведе до определяне на правила за защита на Алпийския регион и разпространяване на модели на устойчиво развитие. Също така е необходимо да се подпомогнат процесите в подкрепа на преодоляването на сезонния характер на присъствието на туристите посредством насърчаване на форми на туризъм, които все още не са напълно оползотворени (напр. здравния туризъм), както и чрез общо подобряване на качеството на услугите в планинските райони.

3.9.

Поради особената топографска структура, транспортът в Алпийския макрорегион е съсредоточен в малък брой коридори, което води до непропорционално повишаване на дела на товарния автомобилен транспорт на дълги разстояния в области, които са изключително чувствителни в екологично отношение. В отдалечените и високопланинските райони мобилността е предпоставка за поддържането на социални контакти; явления като промените в начина на живот и тенденциите в демографското развитие водят до увеличаване на личния автомобилен транспорт.

3.9.1.

Изключително важно е да се подкрепя прилагането на мерки за адаптиране и рационализиране на транспортните инфраструктури във всички териториални системи на Алпийския регион, като се обръща особено внимание на трансграничните връзки, на прехвърлянето на възможно най-голямо количество товари и пътници от автомобилния към други форми на транспорт (напр. към железопътния), както и да се насърчава екологично устойчивата достъпност на туристическите райони, като се обръща внимание както на дългите разстояния, така и на т. нар. „последна миля“.

3.9.2.

Най-вече по отношение на градските и метрополните системи е необходимо да се насърчи пренасочването на индивидуалния автомобилен трафик към местния обществен транспорт, пешеходните и велосипедните маршрути, посредством подобряване на инфраструктурата и действия за насърчаване на промяна на навиците на хората, като се поощрява използването на екологосъобразни форми на транспорт и мобилност.

3.10.

Балансираният, равнопоставен и всеобщ достъп до висококачествени услуги и свързаността са основни фактори за гарантиране на подходящи стандарти за качество на живота на цялото население на Алпийския макрорегион, със специален акцент върху хората, които живеят и работят в области, отличаващи се с неблагоприятни географски условия.

3.10.1.

Приоритет представлява подкрепата за приемането на иновативни решения за осигуряване на основни услуги в планинските и селските райони (образование, здравеопазване, социални услуги и мобилност), укрепване на инфраструктурата и информационните и комуникационни технологии, с цел да се осигури ниво на достъпност до обществените услуги, което да е съобразено с нуждите на цялото население, живеещо в Алпийския регион.

3.11.

Разнообразието от растителни и животински видове и природни ландшафти в Алпийския регион представляват „капитал“, който трябва да се пази и оползотворява, тъй като те са ключовите елементи, залегнали в основата на качеството на живот и привлекателността на тези територии.

3.11.1.

Необходимо е да се подпомага опазването и устойчивото управление на биологичното разнообразие, природните, културните и ландшафтните ресурси чрез намиране на подходящ баланс между действията за тяхното опазване и тези за рационалното им използване. Също така е изключително важно да се подпомогне предприемането на действия в подкрепа на „екологичната свързаност“ на района, в съответствие със съобщението на Европейската комисия „Екологосъобразна инфраструктура (ЕИ) — увеличаване на природния капитал на Европа“ (12).

3.12.

Факт е, че управлението на изменението на климата и предизвиканите от него природни бедствия представляват общо предизвикателство за целия Алпийски регион; също толкова вярно е, че Алпите, като най-гъсто населената и най-интензивно използваната планинска верига в света, проявяват по-висока от средната чувствителност към изменението на климата.

3.12.1.

От първостепенно значение е да се предприемат действия на транснационално равнище (последиците от изменението на климата не се спират на границите) за смекчаване на последиците и приспособяване на Алпийския регион към изменението на климата: смекчаването трябва да има за цел да се избегнат неуправляемите последствия от изменението на климата посредством намаляване на парниковите газове, а приспособяването трябва да бъде насочено към намаляване на уязвимостта от изменението на климата и управление на неизбежните въздействия.

3.13.

За да се гарантират и насърчат качеството на живот и предимствата на местоположението, Алпийският регион се нуждае от система за сигурни, икономически достъпни и висококачествени енергийни доставки.

3.13.1.

В допълнение към подпомагането за действията за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници като вода, дървесина, биомаса, слънце и вятър, е изключително важно да се насърчи енергийната ефективност както в публичния, така и в частния сектор.

4.1.

Освен че предизвика отрицателни последици за реалната икономика и условията на живот на милиони мъже и жени, икономическата криза ясно показа необходимостта от публични действия за предотвратяване на регресивните фактори на неустойчивия растеж от икономическа, социална и екологична гледна точка, и следователно за опазване на условията на живот и благосъстоянието на гражданите чрез укрепване на мерките в социалния сектор и социалните политики, както и в областта на околната среда.

4.2.

ЕИСК смята, че социалното измерение на EUSALP не е достатъчно застъпено и трябва да бъде засилено, за да се гарантира развитието на модел на растеж, който да е в състояние да осигури конкурентоспособност и същевременно социално приобщаване и закрила, със специален акцент върху хората, които са засегнати в по-голяма степен от фактори, свързани с несигурност и неравностойно положение.

4.2.1.

За тази цел в EUSALP би трябвало да бъдат предвидени мерки за:

4.3.

Въпреки че системата на управление на EUSALP съответства на установеното в оценките, изготвени от ЕИСК в становището относно „Управление на макрорегионалните стратегии“ (13), биха могли да се посочат проблемни области и възможни допълнения.

4.3.1.

Необходимо е укрепване на „многостепенното управление“ посредством прилагането на ефективно „хоризонтално измерение“ (участие на икономическите оператори, социалните партньори и представителите на гражданското общество), което да допълни и конкретизира „вертикалното измерение“ (участието на регионите и местните власти), при пълно спазване на принципите на „субсидиарност и пропорционалност“, чието прилагане е от определящо значение за гарантирането на справедливо териториално преразпределение на произтичащите от EUSALP предимства, като се избегне целите на отделни държави и територии да вземат превес над общите интереси.

4.3.2.

Изключително важно е да се предвиди създаването на „Форум на гражданското общество“ на EUSALP, чиито дейности следва да бъдат интегрирани с тези на „инициативните групи“ и развивани в съответствие с оперативен модел, който да позволява действителното участие на представители на социалните и икономическите партньори в осъществяването на стратегията на регионално и местно равнище. Поради тази причина е желателно вместо форум на гражданското общество на макрорегиона да се създадат регионални (и при възможност местни) форуми на гражданското общество, за да се осигури управление на стратегията, което да бъде действително споделено с всички местни компоненти.

4.3.3.

Също така е изключително важно да се насърчава постоянното изграждане на капацитет, който да подкрепя и подобрява активното участие на гражданското общество в процесите на развитие на EUSALP, и който същевременно да спомага за повишаване на осведомеността и подобряване на познанията на гражданите за основните въпроси и приоритети, свързани с Алпийския регион. Във връзка с този приоритет ЕИСК предлага да се постави началото на специфична програма „Going Local — EUSALP“.

4.4.

Прилагането на стратегията за Алпийския регион трябва да бъде придружено от ефективна система за наблюдение, която да предостави възможност за изготвяне на оценка на реалните подобрения, въведени с EUSALP.

4.4.1.

Изключително важно е „количественото“ измерване да бъде допълнено от показатели за „качество“, в съответствие с подхода „отвъд БВП“ (14), за да се направи оценка на въздействието на прилаганите политики върху качеството на живот, екологичната устойчивост, социалното сближаване, здравето и общото благосъстояние на настоящите и бъдещите поколения.

4.5.

Ако значителните суми, които ЕС вече задели по линия на „Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.“ (15) и „Европейското териториално сътрудничество“ (16), се координират и поставят в рамките на единен стратегически подход, те могат да осигурят необходимите икономически средства за подкрепа на изпълнението на EUSALP.

4.5.1.

Важно е да се развиват новаторски подходи, насочени към повишаване на взаимодействието и допълването между „европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 — 2020 г.“ и другите европейски програми с централно управление, както е описано в ръководството на Европейската комисия „Активиране на взаимодействието между европейските структурни и инвестиционни фондове и „Хоризонт 2020“ (17).

4.5.2.

Освен това за постигането на целите, определени от EUSALP, е от основно значение както оползотворяването възможностите за финансиране, предлагани от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), така и насърчаването на използването на частните инвестиции, както предвижда „Планът Юнкер“ (18).

4.5.3.

За да се подкрепи финансовата устойчивост на EUSALP, е от първостепенно значение и подпомагането, когато е възможно, на инициативите за прилагане на инструментите, предвидени от „Воденото от общностите местно развитие“, със специален акцент върху инструментите „Водено от общностите местно развитие“ (19) и „Интегрираните териториални инвестиции“ (20), както се предлага в становището на ЕИСК относно „Воденото от общностите местно развитие“ (21) и в Програмата Interreg V Италия — Австрия, чрез известието за представяне на трансграничните стратегии за местно развитие по отношение на CLLD (22).

28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/20

Главен докладчик:

г-н Carmelo CEDRONE

1.1.

Икономическото и социалното положение в Гърция продължава да е свързано с големи и сериозни трудности, дължащи се на все още слабия растеж и липсата на необходимите за неговото стимулиране публични фондове. Причините за това положение са добре известни и ЕИСК многократно ги е изтъквал през последните месеци и години. Тези трудности дават съществено отражение и върху наличието на средства, необходими за прилагането на планираните програми, за които е предвидено финансиране от структурните фондове за периода 2014 — 2020 г., както и върху остатъчните средства за периода 2007 — 2013 г.

1.2.

Комисията представи на Европейския парламент и на Съвета предложение за изменение на Регламент(ЕС) № 1303/2013 (относно общите разпоредби за петте европейски структурни и инвестиционни фонда) по отношение на специфичните мерки за Гърция (1).

1.3.

В предложението на Комисията, насочено към преодоляване на липсата на ликвидност и публични ресурси за инвестиции в Гърция, са предвидени две финансови улеснения, които се състоят по същество в предварителното изплащане на суми, за които вече е взето решение да бъдат предоставени на Гърция и които следователно не оказват въздействие върху бюджета за периода 2014 — 2020 г., и в увеличаването на дела на съфинансирането.

1.4.

Законодателното предложение се отнася както за периода 2007 — 2013 г., така и за периода 2014 — 2020 г.

1.5.

Що се отнася до периода 2014 — 2020 г., Комисията предлага да се увеличи със 7 процентни пункта размерът на първоначалното предварително финансиране от наличните средства за програмите на политиката на сближаване по цел „Инвестиции за растеж и работни места“ (ЕФРР, ЕСФ и КФ) и програмите, подпомагани от ЕФМДР. Като цяло това възлиза на 1 милиард евро, предоставени в рамките на две години (500 милиона евро през 2015 г. и 500 милиона евро през 2016 г.).

1.6.

Що се отнася до периода 2007 — 2013 г., Комисията предлага максимален дял на съфинансиране от 100 % (отнася се за декларираните допустими разходи за изчисляване на междинните плащания и на окончателното салдо за оперативните програми, изпълнявани в Гърция, и за освобождаване по-рано на 5 % от оставащите плащания от ЕС, които обикновено се задържат до приключването на програмите). Това ще се изрази в незабавна допълнителна наличност в размер на около 500 милиона евро през 2015 г. и други 500 милиона евро през 2016 г.

2.1.

ЕИСК споделя безпокойството на Комисията, свързано с необходимостта от предоставяне на Гърция на допълнителни финансови средства, които да дадат тласък на инвестициите в подкрепа на устойчивия растеж. От доста време ЕИСК формулира предложения в тази насока за всички страни и територии, изпитващи затруднения, свързани с бюджета, задлъжняването или високите равнища на безработица (2).

2.2.

Счита, че предложението на Комисията, което самата тя смята за изключително и което в момента се разглежда от Европейския парламент, не отговаря на поставените цели. Става въпрос за помощ, която както поради своето финансово измерение, така и поради реда и условията за нейното отпускане (предварително изплащане на предвидените средства) е недостатъчна да покрие нуждите на Гърция от публични инвестиции и от възстановяване на равнищата на конкурентоспособност и заетост на нейната производствена система. Ликвидността, която ще бъде предоставена в резултат от прилагането на новия регламент, се оценява на около 2 милиарда евро. Това без съмнение е значителна сума, но тя не се добавя към другите средства и ще бъде компенсирана от равностойното намаляване на сумите, предвидени за следващите години (2018 г. и 2020 г.).

2.3.

ЕИСК многократно е заявявал в своите становища, че ако Комисията възнамерява да помогне на Гърция, допълнителните средства, които се отпускат на страната, трябва да бъдат по-съществени — било под формата на нови инвестиционни програми, било чрез още по-голямо намаляване на дела на националното финансиране, който се изисква за финансирането на оперативните програми, финансирани от структурните фондове за периода 2014 — 2020 г.

2.4.

ЕИСК изтъква и още едно безпокойство, свързано със забавянията при стартирането на новата програма за структурните фондове. Средствата, отпуснати на Гърция от политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., възлизат общо на около 35 милиарда евро. Драматичното икономическо, а също и политическо положение, в което се намира Гърция, породи голяма несигурност по отношение на инвестиционните решения, наред с административни забавяния, които не ѝ позволиха да започне необходимите процедури за получаване на достъп до средствата за новия програмен период 2014 — 2020 г.

2.5.

ЕИСК се опасява, че тези забавяния, съчетани с мерките за бюджетни ограничения, които ЕС изисква, за да одобри третия план за помощ, и които неминуемо ще доведат до намаляване на публичните средства за инвестиции, ще се отразят и върху реализирането на разходните програми, предвидени от фондовете за следващата година, както и за целия период до 2020 г.

2.6.

Проектите, които се реализират понастоящем в Гърция, се финансират до голяма степен със средствата за програмния период 2007 — 2013 г. Последните анализи на остатъчните средства за периода 2007 — 2013 г. показват, че все още е налична сума от порядъка на 1,5 — 2 милиона евро, които ще трябва да бъдат върнати, ако не се изразходват до края на годината. Предвид извънредните обстоятелства в страната, Комисията би могла да включи в своето предложение удължаване на сроковете за отчитане на направените разходи (от n + 2 на n + 3).

3.1.

В заключение ЕИСК споделя и подкрепя предложението на Комисията, въпреки че го намира за недостатъчно. Всъщност, в съответствие с предложенията, направени в много от неговите становища, Комитетът счита, че европейските институции и държавите членки трябва да изготвят програма за помощ на страните от еврозоната, които изпитват трудности, като се започне от Гърция. Тази програма трябва да бъде по-съществена и да вдъхва по-голямо доверие от това, което е предлагано до момента. За тази цел тя трябва да въведе по-голяма гъвкавост в осъществяването на новото европейско управление на фискалната и бюджетната политика, да увеличи наличните средства за финансиране от ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) въз основа на плана „Юнкер“, да включи и да координира по по-функционален начин средствата, предназначени за финансиране на другите политики на ЕС.

3.2.

Накратко, в допълнение към гореизложеното, е необходимо: а) предложението за премахване на съфинансирането за Гърция да се разшири така, че да обхване целия период 2014 — 2020 г.; б) да се ускорят и да се приложат изпреварващо мерките на плана „Юнкер“ за Гърция, за да се насърчат по този начин икономическото възстановяване, развитието и заетостта; в) административните разпоредби да се опростят, а НЕ да се усложняват; г) Комисията да създаде съвместна работна група, която да помага на Гърция и да я подкрепя на различните етапи на използване на различните структурни фондове; д) да се оцени възможността за разширяване на тези или подобни мерки, съпътствани от подходящи проверки, така че те да обхванат и други страни, които са били и продължават да бъдат сред най-силно засегнатите от кризата и в които безработицата е над средната за Европа.

28.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/23