22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/1

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/2

—

като взе предвид съобщението на Комисията „План за действие за улесняване достъпа на МСП до финансиране“ (COM(2011)0870),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид доклада на Комисията „Mинимизиране на регулаторната тежест за МСП — Адаптиране на законодателството на ЕС спрямо нуждите на микропредприятията“ (COM(2011)0803),

—

като взе предвид програмата на Комисията за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия, програмата COSME (COM(2011)0834),

—

като взе предвид „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2008)0394), който признава основната роля на МСП в икономиката на ЕС и цели укрепването на ролята на МСП и насърчаване на техния растеж и потенциал за създаване на работни места, смекчавайки редица проблеми, които се смята че възпрепятстват развитието им,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 февруари 2011 г.„Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (COM(2011)0078), и резолюцията на Парламента по този въпрос от 12 май 2011 г. (1),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за рисков капитал (COM(2011)0860),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно европейските фондове за социално предприемачество (COM(2011)0862),

—

като взе предвид изследването на Комисията и Европейската централна банка от 2011 г. относно проучването на достъпа на МСП до финансиране,

—

като взе предвид Специален доклад 2/2012 на Сметната палата относно финансовите инструменти за малки и средни предприятия, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, комисията по регионално развитие и комисията по правни въпроси (A7-0001/2013),

А.

като има предвид, че недобрата регулация на финансовата индустрия в съчетание с тежките и всепроникващи последствия от финансовата, икономическа и дългова криза могат да затруднят достъпа на МСП до финансиране;

Б.

като има предвид, че е от ключово значение да бъдат създадени и разработени необходимите инструменти и да бъдат определени правилните условия, които ще позволят на ЕС да насърчи растежа в еврозоната и в Съюза като цяло;

В.

като има предвид, че банковите кредити са основният източник на финансиране за МСП в Европейския съюз;

Г.

като има предвид, че съгласно данните на ЕЦБ размерът на лихвите за МСП варира силно в различните държави членки и че съществуват дисбаланси по отношение на достъпа до ликвидност, като съществува висок процент на откази във връзка с кредитирането на бизнес проекти в някои държави;

Д.

като има предвид, че МСП представляват над 98 % от европейските предприятия и създават над 67 % от работните места в Съюза; като има предвид, че следователно те представляват гръбнакът на икономиката на Европейския съюз и са важни двигатели на възможностите за европейски дългосрочен икономически растеж и за създаване на устойчиви работни места в рамките на 27-те държави членки;

Е.

като има предвид, че 85 % от всички нови работни места в ЕС между 2002 г. и 2010 г. са създадени от МСП, по-конкретно от нови предприятия; като има предвид, че 32,5 милиона души в ЕС са самостоятелно заети лица;

Ж.

като има предвид, че съществуват различни видове МСП, които имат различни нужди;

З.

като има предвид, че действията в подкрепа на МСП и на предприемачеството са обект на регулиране от Законодателен акт за малкия бизнес („Small Business Act“), който държавите членки са се ангажирали да прилагат заедно с Европейската комисия;

1.

Приветства плана за действие на Комисията и неговия широк набор от предложения и препоръки относно МСП;

2.

Изразява съгласие с Комисията, че икономическият успех, високите постижения и сближаването на Европейския съюз зависят до голяма степен от устойчивия растеж и създаването на заетост въз основа на МСП, ангажирани с предоставянето на качествени продукти и услуги; подчертава значението на насърчаването на икономическия растеж в целия спектър от дружества; подчертава, че МСП са част от по-широка „екосистема“ от предприятия; отбелязва също така, че в тази „екосистема“ съществува и необходимост да се гарантира подобен фокус и върху подобряването на достъпа до финансиране за микропредприятията и едноличните търговци; отбелязва, че по-големите дружества разчитат до голяма степен на широка мрежа от по-малки МСП;

3.

Подчертава, че поради утежняващия ефект на финансовата и икономическа криза много МСП изпитват трудности при достъпа до финансиране и че МСП трябва да се съобразяват с нови и понякога по-строги регулаторни критерии отпреди; подчертава, че на банковите институции, които са се ползвали по време на кризата от държавна помощ и от други, непреки форми на субсидиране, като публични гаранции и подкрепа за ликвидността от централните банки и от Европейската централна банка, следва да бъдат поставени цели относно обема и условията на тяхното финансиране за МСП; насърчава Комисията да продължи своите усилия за насърчаване прилагането на национално равнище на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“, което означава допълнително опростяване на регулаторната и административна среда за МСП;

4.

Подчертава факта, че когато се опростява регулаторната и административна среда за МСП, трябва да се предвиди адекватна защита за служителите в областта на социалната сигурност и здравословните и безопасни условия на труд; призовава Комисията и държавите членки да вземат мерки относно евентуалната дискриминация в достъпа до финансиране в случай на МСП, управлявани от хора или социални групи в необлагодетелствано положение;

5.

Отбелязва, че през последните години са положени значителни усилия за намаляване на бюрократичната тежест;

6.

Подчертава колко е важно да се укрепят местните банкови системи; подчертава отговорността и функциите на банките, от банките с европейски мащаб до тези на местно равнище, по отношение на разумното инвестиране в икономиката и по-специално в МСП; отбелязва разликите между държавите членки по отношение на разходите за кредити за МСП и на достъпа на МСП до финансиране, резултат от неблагоприятния макроикономически контекст, което би могло да има отрицателни конкурентни последствия в граничните райони; посочва, че въпреки че проблемите на МСП по отношение на достъпа до финансиране все още варират между различните държави членки, резултатите от проведеното от ЕЦБ през октомври 2011 г. проучване на банковото кредитиране показват значително всеобщо затягане на стандартите за кредитиране при заемите за МСП и сочат, че свеждането на инвестициите до минимум може да доведе до ограничаване на кредитирането; освен това признава, че е налице значително търсене на микрокредити в ЕС;

7.

Посочва отново, че преработените правила за възлагане на обществени поръчки и за концесионни договори не следва да затрудняват достъпа на МСП и на микропредприятия до пазара на обществени поръчки;

8.

Напомня, че в Европа основният източник на финансиране за МСП е банковият сектор; счита, че поради фрагментацията на банковия сектор и съответните големи различия в размерите на лихвите и кредитното предлагане между държавите членки е необходим диференциран подход за подобряване на достъпа на МСП до финансиране, който взема предвид специфичните за различните държави условия;

9.

Напомня на Комисията, че МСП в Европа са изключително хетерогенни, от силно традиционни, семейни бизнеси до бързоразвиващи се предприятия, дружества в областта на високите технологии, микропредприятия, социални и стартиращи предприятия и че подходът за тяхното подпомагане трябва да бъде също толкова разнообразен;

10.

Посочва, че при настоящото положение, при което недостатъчният достъп до подходящи източници на рисков капитал, по-специално в ранните фази, продължава да бъде една от най-значимите пречки за създаването и развиването на дружества, ориентирани към растеж, планът за действие на Комисията набляга особено на рисковия капитал като възможност за финансиране на растеж; отбелязва обаче, че този вид финансиране е подходящ само за ограничен брой МСП и че банковите кредити остават основният източник на финансиране;

11.

Подчертава, че не съществува универсален модел на финансиране и призовава Комисията да подкрепи развитието на широк набор от специално приспособени програми, инструменти и инициативи, включващи в обхвата си капиталови инструменти (като например бизнес ангели, групово финансиране (crowd funding) и многостранни търговски системи), квазикапиталови инструменти (финансиране тип „мецанин“) и дългови инструменти (като например дружествени облигации на малка стойност, гаранционни механизми и платформи), в рамките на партньорства между банки и други оператори, участващи във финансирането на МСП (специалисти в областта на счетоводството, бизнес асоциации, асоциации на МСП или търговски камари) за подпомагане на предприятията във фазите на стартиране, растеж и прехвърляне, вземайки предвид техните финансови нужди, оборот и размер;

12.

Подчертава, че Комисията следва да обърне особено внимание на важната роля, която фондовата борса може да играе за подобряване на достъпа до ликвидност както за МСП, така и за инвеститорите на различни етапи; припомня, че в еврозоната вече съществуват фондови борси, създадени специално за МСП, и че те са замислени като отговор на специфични пазарни и финансови изисквания;

13.

Отправя искане до Комисията да подложи новите регулаторни норми, свързани с МСП, на цялостна и всеобхватна оценка на въздействието, включваща всеобхватно изпитване, което взема предвид нуждите на МСП и предизвикателствата, пред които те са изправени;

14.

Отбелязва факта, че МСП често се намират на края на дълъг жизнен цикъл на доставки и съответно биват засегнати в най-силна степен от просрочени плащания и къси срокове за плащане; съответно приветства инициативата на Комисията силно да насърчи държавите членки ускорено да приложат Директивата за просрочените плащания;

15.

Подчертава факта, че проучванията на Комисията показват, че не само достъпът до финансиране, но и достъпът до умения, включително такива в областта на управлението, и знания по финанси и счетоводство, са критични фактори за МСП по отношение на достъпа до средства, новаторството, конкурентоспособността и растежа; счита, че предоставянето на финансови инструменти на ЕС следва да бъде съпроводено от предоставянето на подходящи схеми за наставничество, професионални напътствия и бизнес услуги, основани на знание;

16.

Счита, че е необходимо да бъдат подкрепени МСП на местно равнище с цел да се разработят политики за насърчаване на предприемачеството, да се подобри състоянието на МСП на всеки етап на техния жизнен цикъл и да им се помогне да получат достъп до нови пазари; счита, че разпознаването и обменът на добри практики са ключови елементи на тази политика;

17.

Отбелязва, че липсата на познания от страна на предприемачите относно основите на финансите ограничава качеството на бизнес плановете и съответно успеха на исканията за кредит; следователно призовава държавите членки да предоставят подкрепа за професионалното обучение на потенциални предприемачи и да подкрепят партньорствата между банки, търговски камари, стопански асоциации и професионални счетоводители;

18.

Счита, че предприемачеството сред жените е неизползван ресурс за растеж и конкурентоспособност на ЕС, който следва да бъде насърчен и укрепен, и че всички препятствия, с които се сблъскват жените на трудовия пазар, следва да бъдат премахнати;

19.

Счита, че развиването на предприемачески умения и разработването на програми, чрез които да се учи как действат, функционират и взаимодействат пазарът, икономиката и финансовата система, следва да бъдат включени в основните образователни системи; счита, че един добре изготвен бизнес план е първата стъпка към по-добър достъп до финансиране и икономическа жизнеспособност; призовава Комисията и държавите членки да включат без отлагане финансовото образование в образователните си програми; подкрепя в тази връзка програмата „Еразъм за млади предприемачи“, предназначена да насърчава предприемаческата култура и да развива единния пазар и конкурентоспособността;

20.

Счита, че е необходима специална стратегия за стартиращи предприятия и финансови инструменти за осъществяване на новаторски проекти и за развитие на творческите способности на младите предприемачи;

21.

Отбелязва факта, че в някои държави членки вече съществува някаква най-добра практика в областта на подобряването на подготовката на предприемачите; призовава Комисията да подкрепи прилагането ѝ в други държави членки;

22.

Подчертава, че на национално, регионално и местно равнище е задължително предприемачите, потенциалните предприемачи и банките да бъдат уведомявани в опростен вид и редовно относно инициативи за обучение, финансиране от ЕС и програми за МСП, тъй като те трябва да се възползват от всички налични възможности и мерки; призовава Комисията да гарантира, че националните организации на МСП са информирани правилно относно инициативите и политическите предложения на ЕС;

23.

Призовава за увеличаване на комуникационните усилия от страна на групата на ЕИБ за промоция на финансовите схеми по отношение на общността на МСП в сътрудничество с организации на МСП;

24.

Посочва, че е належащо да се предоставят напътствия за изпаднали в несъстоятелност предприемачи, предвид факта, че 15 % от предприятията, преустановяващи дейността си, правят това поради несъстоятелност; подкрепя опростяването и скъсяването на процедурите по несъстоятелност, за да се даде на въпросните предприемачи втори шанс, тъй като предприятията, основани от повторно стартиращи предприемачи, могат да имат по-добри резултати;

25.

Отбелязва, че познанието на кредиторите за кредитните инструменти е като цяло по-добро от това на предприемачите и че предприемачите следва да общуват по-добре с кредиторите относно своя бизнес план и дългосрочната си стратегия; подчертава, че тези пропуски в информацията създават трудности, когато се обсъжда искане за кредит; признава, че от страна на МСП съществува необходимост от специално пригодени за тях консултации относно възможностите за кредитиране; призовава Комисията да насърчава споделянето на най-добри практики за специфични решения относно диалога, сътрудничеството и обмена на информация между кредиторите и предприемачите; призовава Комисията да подобри диалога и сътрудничеството между предприемачите и кредиторите;

26.

Подчертава, че кредиторите следва да определят ясни и специфични критерии за кандидатстване за финансиране по прозрачен начин; подчертава, че когато даден кредитор изцяло или отчасти отказва искане за кредит, той трябва да информира предприемача адекватно и конструктивно относно причините за отказа; призовава Комисията да определи ясни насоки относно този конструктивен подход към прозрачността;

27.

Отбелязва, че при предварително погасяване на кредит МСП трябва да платят загубата на финансиране и често допълнителна глоба на кредитора, което води до общи разходи, които са твърде високи, за да бъдат поносими; призовава Комисията да предложи повече прозрачност при всички договори относно предварително погасяване за МСП и да проучи възможността за налагане на таван на разходите за такъв вид операция;

28.

Отбелязва, че МСП са изправени пред все по-стриктни изисквания, включително лични гаранции, за да получат финансиране от кредитни институции; отбелязва, че увеличаването на лихвените проценти би могло да доведе до увеличаване на неценовите условия, включително до изискването на лични гаранции; поради това счита, че законодателството, които се изисква за регулиране на финансовата индустрия, трябва изрично да защитава и стимулира ефективното кредитиране на реалната икономика, и по-специално на МСП;

29.

Призовава държавите членки да намалят административната тежест при стартирането и по време на съществуването на МСП, предвид различията между отделните страни в тази област, които затрудняват завършването на единния пазар; подчертава, че е важно да се намали броят на дните, необходими за стартиране на ново предприятие; призовава Комисията да проучи най-добрите практики, които да бъдат потенциално приложени във всички държави членки; призовава Комисията да оцени възможността за въвеждане на единен идентификационен номер за МСП, съхраняван в единна европейска база данни за МСП, включващ всички финансови данни и позволяващ на МСП да кандидатстват по-лесно за програми и финансиране от ЕС и за национални такива; посочва, че при въвеждане на подобен идентификационен номер на МСП трябва да се обърне внимание на принципите за защита на данните;

30.

Приветства предложението на Комисията да насърчи употребата на качествен рейтинг като инструмент, който следва да допълни стандартните количествени оценки на кредитоспособността на МСП;

31.

Приветства новите програми за финансиране на Комисията, които вземат предвид специфичните особености на МСП; призовава Комисията да развие допълнително финансирането от ЕС, специално приспособено за МСП; подчертава факта, че фрагментирането на финансирането следва да бъде избягвано и че финансирането може да бъде ефективно само ако е в състояние да покрие съществена част от това, от което въпросното МСП има нужда;

32.

Изразява твърдо убеждение, че финансовият пакет за дълговите и капиталовите инструменти за финансиране по Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“ следва да бъде значително увеличен, а достъпът до тях за МСП съществено подобрен;

33.

Счита, че Комисията следва да проучи начините за подобряване на европейския квазикапиталов пазар, по-специално на финансиране тип „мецанин“; препоръчва Комисията да проучи как да укрепи механизма за растеж чрез финансиране тип „мецанин“ на ЕИФ и да изследва нови продукти тип „мецанин“, като например гаранция за кредити тип „мецанин“; препоръчва освен това да се предоставят данни и анализи относно финансовите инструмент с цел намаляване на препятствията за финансовите посредници, които биха желали да проучат пазара за кредитиране чрез капитал тип „мецанин“ в ЕС;

34.

Призовава най-малко 20 % от бюджета на „Хоризонт 2020“ да бъдат заделени за МСП;

35.

Отбелязва, че капиталовите гаранции са широко ценени и използвани от МСП и кредитните институции; приветства усилията на Комисията по този въпрос; призовава държавите членки да приложат подходяща рамка за капиталови гаранции;

36.

Призовава Комисията да предостави подходяща и адаптирана регулаторна рамка за източници на средства за МСП, която не представлява товар за тях и също така печели доверието на инвеститорите (съгласно европейското законодателство за счетоводните стандарти, Директивата относно проспектите, Директивата относно прозрачността, Директивата относно пазарната злоупотреба и Директивата относно пазарите на финансови инструменти)

37.

Приветства споразумението, постигнато от Европейския съвет на заседанието му на 28 и 29 юни 2012 г., относно увеличаването на капитала на ЕИБ с 10 милиарда евро, което ще позволи на групата на ЕИБ да увеличи своя капацитет за кредитиране в рамките на ЕС с около 60 милиарда евро за периода 2012 — 2015 г. и да катализира 180 милиарда евро общи инвестиции, като по този начин играе добре дошла роля като част от съгласуваните усилия за стимулиране на европейската икономика; приветства факта, че ЕИБ в своите приоритети за предоставяне на кредити конкретно посочва необходимостта от разширяване на гамата от банкови партньори за предоставяне на кредити за МСП, така че да се включат нови финансови и неконвенционални посредници; подчертава, че този нов ангажимент не трябва да подронва паралелните усилия за укрепване и подобряване на съвместните бюджетни инструменти на Съюза и ЕИБ, използвани за споделяне на риска и дялово участие; в този контекст призовава Комисията да укрепи и оптимизира инструментите за споделяне на риска на Европейската инвестиционна банка и програмите на Европейския инвестиционен фонд за портфейли от дялово участие или финансиране тип „мецанин“, отпускано от финансови институции (посредници) за МСП; признава, че политиката на сближаване е един от основните източници на финансова подкрепа за МСП и че програми за финансиране по структурните фондове, намаляване на бюрокрацията и увеличаване на бързината и ефикасността са съществени за укрепване на възстановяването на икономиката на ЕС и нейната конкурентоспособност;

38.

Призовава Комисията да създаде постоянна Европейска гаранционна платформа в рамките на Европейския инвестиционен фонд, за да улесни достъпа на МСП до финансиране, която би подобрила разработването на гаранции или кредитни продукти на основата на европейски гаранции и би намалила изискванията за банков капитал и експозицията на риск за финансовите посредници;

39.

Насърчава ЕИБ да развива допълнително своята инициатива за микрофинансиране на проекти и така да укрепи приноса ѝ за постигане на приоритетите на политиката на ЕС в областта на социалното приобщаване;

40.

Отбелязва, че в някои държави членки съществува рекордно количество спестявания на домакинства по банкови сметки, докато в други държави членки депозитите намаляват поради въздействието на кризата; подчертава, че създаването на подходяща рамка от стимули за активиране на тези спестявания на домакинства следва да улесни достъпа на МСП до финансиране както в рамките на отделните държави, така и в трансграничен план, и да даде импулс на икономиката на ЕС; призовава Комисията да представи предложение за активирането на тези спестявания, например чрез въвеждане на стимули на основата на най-добрите практики, съществуващи в държавите членки;

41.

Отбелязва, че МСП допринасят за предоставянето на работа за хората в райони с по-ниско равнище на заетост, като стимулират увеличаването на заетостта и допринасят за удовлетворяването на текущите потребности на населението и по този начин оказват положително влияние върху развитието на местните общности; следователно счита, че развитието на МСП е един начин за намаляване на различията на национално равнище;

42.

Приветства подкрепата за МСП и микропредприятия посредством инициативи като Програмата за социална промяна и социални иновации, Програмата „Творческа Европа“ (включително инструмента за гарантиране на заеми в сектора на културата и творчеството), Програмата за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME) и „Хоризонт 2020“, които предлагат нови средства за усъвършенстване на уменията и знанията, улесняващи динамичното развитие на МСП и на микропредприятията;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да потърсят начини за подобряване на достъпа до финансиране за МСП, чиято цел е да предоставят на публичния сектор иновативна дейност, доставки или услуги; призовава по-специално за мерки за подобряване на условията за финансиране посредством осигуряване на условия за това, рисковият капитал и други съответни потоци на финансиране да отчитат в пълна степен потенциала за растеж на иновативните предприятия, работещи с партньори от публичния сектор както по проекти за обществени поръчки за продукти в предпазарен стадий, така и в контекста на партньорствата за иновации;

44.

Подчертава, че една честна, открита и прозрачна регулаторна рамка на ЕС за обществените поръчки и пропорционалното, прозрачно и недискриминационно прилагане на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (3), са задължителни, за да може МСП да получат по-добър достъп до обществени поръчки и да бъдат действително способни да ги осъществяват;

45.

Допълва, че трябва да бъдат взети мерки, за да се гарантира, че опростяването на презграничната дейност за МСП не улеснява в същото време презграничните дейности, свързани с мнимата самостоятелна заетост, особено в строителния сектор;

46.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Европейската централна банка, на Европейската инвестиционна банка, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/8

—

като взе предвид Четвъртата световна конференция за жените, състояла се в Пекин през септември 1995 г., Декларацията и Платформата за действие, приети в Пекин, както и последващите документи за постигнатите резултати, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ и „Пекин + 10“ относно последващите действия и инициативи за прилагане на Декларацията и Платформата за действие от Пекин, приети съответно на 9 юни 2000 г. и 11 март 2005 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 1 март 2006 г., озаглавено „Пътна карта за равенство между жените и мъжете 2006-2010 г.“ (COM(2006)0092),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2010 г. относно Пекин + 15 — Програма за действие на ООН за равенство между половете (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жени (2),

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно насилието към жени и момичета и за борба с всички форми на дискриминация срещу тях (Съвет по общи въпроси от 8 декември 2008 г.) и плана за действие относно равенството между половете и овластяването на жените при сътрудничеството за развитие като част от приетите през юни 2010 г. заключения на Съвета (Съвет по външни работи) относно целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—

като взе предвид доклада от заседанието на експертната група за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета, проведено в Банкок от 17 до 20 септември 2012 г.,

—

като взе предвид заключителния доклад от форума на ООН на заинтересованите страни за предотвратяване и изкореняване на насилието спрямо жените, свикан в седалището на ООН на 13 и 14 декември 2012 г.,

—

като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ): изкореняване и предотвратяване на всички форми на насилие спрямо жени и момичета (O-000004/2013 — B7-0111/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че насилието спрямо жени и момичета остава едно от най-сериозните световни и структурни нарушения на правата на човека и е явление, което се отнася до жертви и извършители на всякаква възраст, с всякакво образование, всякакви доходи и социални позиции, и е едновременно следствие и причина за неравенството между жените и мъжете;

Б.

като има предвид, че насилието спрямо жени съществува във всяка страна в света и представлява широко разпространено нарушение на правата на човека, както и основна пречка за постигане на равенство между половете и овластяване на жените; като има предвид, че то засяга жени и момичета във всички части на света, независимо от фактори като възраст, класа или икономически произход, причинява вреди на семейства и общности, води до значителни икономически и социални разходи и ограничава и подкопава икономическия растеж и развитието;

В.

като има предвид, че трябва да се води борба срещу всички форми на насилие спрямо жените, а именно физическо, сексуално и психологическо насилие, както е определено в Пекинската платформа за действие, тъй като всички тези форми на насилие ограничават възможността на жените да се ползват изцяло от правата на човека и основните свободи;

Г.

като има предвид, че тормозът и насилието спрямо жените обхваща широк спектър от нарушения на правата на човека, като например: сексуална злоупотреба, изнасилване, домашно насилие, сексуално насилие и тормоз, проституция, трафик на жени и момичета, нарушение на сексуалните и репродуктивните права на жените, насилие спрямо жените на работното място, насилие спрямо жените в конфликтни ситуации, насилие спрямо жените в затвори или специализирани заведения, насилие спрямо лесбийки, произволно лишаване от свобода, както и различни вредни традиционни практики като генитално осакатяване на жени, престъпления в името на честта и принудителни бракове; като има предвид, че всички тези злоупотреби могат да оставят дълбоки психически рани и включват физическо или сексуално увреждане или страдание, заплахи за такива действия и принуда, увреждат общото здравословно състояние на жените и момичетата, включително и репродуктивното и сексуалното им здраве, а в някои случаи водят до смърт;

Д.

като има предвид, че неравенството между половете и дискриминацията увеличават опасността от насилие, а други форми на дискриминация, основана например на увреждане или принадлежност към малцинствена група, може да увеличат опасността от излагане на жените на насилие и експлоатация; като има предвид, че настоящите реакции на насилието спрямо жени и момичета и всякакви съпътстващи стратегии за предотвратяването му не включват в достатъчна степен жените и момичетата, които са изложени на множество форми на дискриминация;

Е.

като има предвид, че съществуват множество структурни форми на насилие спрямо жените, сред които ограничаване на правото на жените да направят своя личен избор, на правото им да вземат решения по отношение на собственото им тяло и неговата неприкосновеност, правото им на образование, както и правото им на самоопределение и лишаването на жените от правото да упражняват напълно своите граждански и политически права; припомня, че общество, в което на жените и мъжете не са осигурени равни права, запазва структурната форма на насилие спрямо жени и момичета;

Ж.

като има предвид, че както местните, така и международните неправителствени организации като застъпнически групи и организации, осигуряващи убежища за жени, телефонни линии за спешни повиквания и структури за подкрепа, са от съществено значение за постигане на напредък по отношение на изкореняването на насилието спрямо жените и насилието, основано на пола;

З.

като има предвид, че за да бъдат ефективни, усилията за слагане на край на насилието спрямо жени и на насилието, основано на пола, изискват сътрудничество и действия на международно равнище, твърд ангажимент от страна на политическите лидери на всички нива, както и по-висок размер на финансиране;

И.

като има предвид, че политиките и действията на ООН за премахване на насилието спрямо жените и момичетата и на насилието, основано на пола, са от изключително значение за придвижване на тези въпроси във фокуса на международната политика и на действията на международно равнище, както и за насърчаване на държавите — членки на ЕС, да се заемат по-систематично с проблема за насилието спрямо жените;

1.

Потвърждава своя ангажимент към Пекинската платформа за действие и към набора от описаните в нея действия за равенство между половете; отново заявява, че за да се сложи край на насилието спрямо жени и момичета, е необходим координиран и многосекторен подход, участие на всички заинтересовани страни, а също така и борба с причините, които са в основата на насилието, като например пряката или непряка дискриминация, преобладаващите стереотипи по отношение на пола, както и липсата на равенство между жени и мъже;

2.

Подчертава значението на постигането на положителен резултат по време на 57-мата сесия на Комисията по статута на жените към ООН (КСЖ), която ще се проведе от 4 до 15 март 2013 г., както и на приемането на набор от насочени към бъдещето единодушни заключения, които ще допринесат в значителна степен за слагане на край на насилието спрямо жени и момичета, включително жени с увреждания, жени от коренното население, жени мигранти, девойки и жени, заразени с ХИВ/СПИН, като по този начин се постигнат промени в световен мащаб;

3.

Счита, че сред ключовите приоритети за борбата с насилието спрямо жени и момичета следва да бъде изкореняването на дискриминационните социално-културни нагласи, които укрепват второстепенната по значение позиция на жените в обществото и водят до допускане на употребата на насилие спрямо жени и момичета в частната и публичната сфера, в дома и на работното място и в образователните институции; във връзка с това се надява, че ще бъде постигнат ускорен напредък в развитието на международните правни норми, стандарти и политики, които ще подобрят услугите за жертвите и защитата им, ще повишат осведомеността, за да се променят поведението и нагласите, и преди всичко ще осигурят достатъчно и последователно прилагане във всички части на света;

4.

Счита, че ЕС и неговите държави членки, за да станат по-ефективни участници на световната сцена, също трябва да засилят вътрешните си усилия за изкореняване на насилието спрямо жените и на насилието, основано на пола; ето защо призовава отново Комисията да предложи стратегия на ЕС срещу насилието спрямо жените, както и директива, определяща минимални стандарти; във връзка с това призовава също така ЕС и отделните държави членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване и борба срещу насилието спрямо жените и срещу домашното насилие;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да преразгледат политиките, програмите и наличните ресурси за противопоставяне на насилието в рамките на ЕС и извън него, както и да засилят стратегията си с подобрени инструменти и амбициозни цели;

6.

Призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат размера на ресурсите си, определени за прекратяване на насилието спрямо жени и момичета, включително на местно, национално, европейско и световно равнище, както и да оказват подкрепа на организации, които работят за прекратяване на насилието спрямо жените и на насилието, основано на пола, по-специално на неправителствените организации, работещи в тази област;

7.

Изразява силната си подкрепа за работата на Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените „ООН — Жени“, която е централен актьор в системата на ООН за премахване на насилието спрямо жени и момичета в световен мащаб и за обединяване на всички заинтересовани страни за постигане на промяна в политиката и координиране на действията; призовава всички държави — членки на ООН, както и на ЕС, да увеличат финансовите средства, предоставяни за „ООН — Жени“;

8.

Призовава Службата за външна дейност на ЕС да увеличи усилията си, за да се гарантира защитата на човешките права на жените и момичетата и включването на тези права във всички действия и диалози, отнасящи се до тях, както и да ускори изпълнението на насоките на ЕС относно насилието към жени и момичета и за борба с всички форми на дискриминация срещу тях, както и да установи по-тесни връзки с работата, която се извършва срещу насилието спрямо жени и момичета в рамките на сътрудничеството за развитие на ЕС, а също така да подкрепи защитниците на правата на жените, правата на човека и правата на ЛГБТ;

9.

Призовава за разработване на програми и институционални механизми на международно и регионално равнище, така че да се гарантира, че стратегиите за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета са в центъра на всички международни действия, предназначени за реагиране при хуманитарни кризи, свързани със ситуации по време на конфликт и след конфликт или природни бедствия;

10.

Призовава ЕС да подкрепи напълно препоръката на експертната група, съгласно която Комисията по статута на жените за 2013 г. следва да постигне съгласие и да разработи Глобален план за изпълнение за прекратяване на насилието спрямо жени и момичета, като се обърне специално внимание на предотвратяването на насилието и осигуряването на наблюдение и оперативно ръководство по отношение на съществуващите международни задължения (Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Пекинската платформа за действие), които да бъдат подкрепени от всички държави — членки на ООН, и да влезнат в действие през 2015 г.;

11.

Призовава ЕС да подкрепи поставянето на начало на Глобална застъпническа кампания за предотвратяване на насилието спрямо жени и момичета и на насилието, основано на пола, за да се предприемат по-нататъшни стъпки за постигане на по-голяма безопасност на нашите общности и държави, както и за пълно зачитане на човешките права на жените и момичета в целия свят; счита, че тази кампания следва да се основава на съществуващите партньорства между държавите и други заинтересовани страни, включително гражданското общество и организациите на жените;

12.

Призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да взема изцяло под внимание доклади и предложения, отнасящи се до насилието спрямо жени;

13.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на специалния представител на ЕС за правата на човека.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/11

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 февруари 2012 г., озаглавено „Осъществяване на Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве“ (COM(2012)0083),

—

като взе предвид Мадридския международен план за действие по застаряването от април 2002 г.,

—

като взе предвид Решение № 940/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2011 г. относно Европейската година на активния живот на възрастните хора и солидарността между поколенията,

—

като взе предвид Стратегическия план за изпълнение на Eвропейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве от 17 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Активен живот на възрастните хора: иновации — интелигентно здравеопазване — по-добър живот“ от май 2012 г. (1),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Хоризонт 2020 г.: пътни карти за активен живот на възрастните хора“ от май 2012 г. (2),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0029/2013),

1.

Приветства предложението на Комисията за Европейско партньорство за иновации, което насърчава нова парадигма на схващане на застаряването по-скоро като възможност за бъдещето, отколкото като тежест за обществото; подчертава също така, че тази възможност не следва да се свежда до техническите иновации (ИКТ) и до техния потенциал за вътрешния пазар и секторите и предприятията на ЕС, тъй като основаващите се на ИКТ решения следва да бъдат лесни за използване и ориентирани към крайните потребители, и по-специално към възрастните хора; счита, че това следва също така да включва ясна и недвусмислена стратегия с цели от социален характер, които да насърчават и официално признават ролята на възрастните хора и стойността на техния опит и на приноса им за обществото и икономиката, без социално заклеймяване и дискриминация;

2.

Отбелязва, че тази стратегия следва също така да включва проучване на нови форми на заетост, подходящи и целесъобразни за възрастните хора; счита, че следва да се проучи по-подробно потенциалът и добавената стойност на наемането на възрастни хора, така че да се разработят насоки, включващи решения, които са приложими и приемливи за всички; подчертава възможностите за извличане на голяма обществена полза от демографския дивидент на по-възрастните поколения;

3.

Приканва Комисията официално да включи свързано с пола измерение, както и свързано с възрастта измерение, и следователно да въведе в своята стратегия за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве въпроса за равновесието между професионалния и личния живот;

4.

Отбелязва, че причината за застаряването на населението се крие в демографските промени (спад на раждаемостта);

5.

Посочва, че възрастните хора са най-бързо нарастващата възрастова група в Европа; изразява надежда в този контекст и с цел възможно най-бързото изграждане на инфраструктура, услуги и инструменти, които могат да отговорят на този социален преход, че Комисията ще продължи да включва националните правителства, местните органи, СЗО и възможно най-голям брой заинтересовани лица при прилагането на мерки за повишаване на осведомеността по този въпрос;

6.

Посочва изключително различната демографска структура в държавите членки и значимите национални, политически и културни различия при възприемането на демографското предизвикателство и особено по отношение на начините за справяне с него и изготвяне на планове за това; отбелязва постоянното увеличаване на средната продължителност на живота във всички държави членки и значителното повишаване на броя на хората, продължаващи да работят след пенсиониране, като делът на работещите във възрастовата група от 64 до 75 години се е увеличил с 15 % през периода от 2006 до 2011 г.;

7.

Подчертава необходимостта да се изслушат възрастните хора, като им се предоставя компания чрез социални програми, посредством които младите хора ще общуват с възрастни хора и ще получават в замяна ценността на техния опит; счита, че подкрепата на гражданското общество за Европейското партньорство за иновации (EIP) е необходима с цел предоставяне на по-високо равнище на грижи чрез различни фондации и асоциации;

8.

Подчертава, че равнопоставеното участие в живота е също така основно право на възрастните членове на обществото;

9.

Посочва, че възможностите за заетост и доброволен труд, както и мерките за социална закрила, са от съществено значение за гарантирането на активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

10.

Подчертава, че възрастните хора имат нужда от различни видове подкрепа и грижи и че затова услугите и решенията трябва винаги да са ориентирани към хората и да отговарят на потребностите;

11.

Подчертава необходимостта от борба с дискриминацията по възраст на трудовия пазар, за да се гарантира, че възрастните работници могат да запазят своите работни места или да получат шансове за работа;

12.

Подчертава важната роля на местните и регионалните участници при модернизирането, подобряването и рационализирането на услугите в областта на здравеопазването и социалните грижи с цел да се създадат модели, даващи по-добри резултати за отделните индивиди на трудовия пазар;

13.

Подчертава необходимостта да бъдат създадени подходящи рамкови условия, за да могат хората да участват на пазара на труда и да продължат да бъдат продуктивни, както чрез увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда посредством въвеждането на сумирано отчитане на работното време и възможности за работа на непълен работен ден, така и като се въвеждат различни форми на трудови договори, подходящи за по-възрастните работници, както и гъвкави споразумения за пенсиониране, например посредством частични пенсии или премийни години, при вземане на мерки, за да се гарантира винаги наличието на подходяща социална защита;

14.

Подкрепя приемането в предложението на Комисията на определение за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве, така както е формулирано от СЗО; подчертава, обаче, че активният живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве включва цялата продължителност на живота и че особеностите на контекста в ЕС следва да бъдат част от определението, включващо по-специално приоритетите на ЕС по отношение на здравословните и устойчиви в екологично отношение условия на околната среда, здравната осведоменост, здравната превенция и ранния скрининг, придружаван от правилно диагностициране и подходящо лечение, здравната грамотност, електронното здравеопазване, физическата активност, безопасността на храните и адекватния хранителен режим, равенството на половете, системите за социално осигуряване (включително здравеопазването и здравното осигуряване) и за социална закрила; отбелязва, че възрастта не е свързана по определение със заболявания и болести и че следователно не трябва да се свързва и ли отъждествява със зависимост и увреждания;

15.

Подкрепя предложението на Комисията за увеличаване на средния брой ГЖДЗ (години живот в добро здраве) с две години, като част от целите на „Хоризонт 2020“ и приветства напредъка в медицината, който допринася за увеличаването на продължителността на живота; изтъква обаче, че за достигане на тази амбициозна цел следва да се прилага перспектива, свързана с целия жизнен цикъл; подчертава, че достъпът до профилактика и първична медицинска помощ следва да бъде приоритет и че трябва да се разработят подходящи механизми за противодействие на вредното въздействие на хроничните заболявания върху активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве през цялата продължителност на живота;

16.

Насърчава Комисията и държавите членки да разглеждат здравето като хоризонтален въпрос, като включват здравните въпроси във всички съответни политики на ЕС, включително социалното осигуряване и закрила, политиката в областта на заетостта и икономическата политика, политиките за равенство между половете и борба с дискриминацията/недискриминация;

17.

Приканва Комисията да наблюдава и да предоставя основани на факти, изчерпателни и със свободен достъп данни относно възникването и разпространението на болести и (хронични) заболявания, както и да включи тези данни в стратегиите и насоките относно най-добрите практики в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве;

18.

Настоятелно призовава държавите членки да развият ефективни начини за оценка и контролиране на случаите на малтретиране на възрастни хора, както и тяхното въздействие върху здравето и благополучието на жертвите, и да разработят достъпни процедури за подпомагане и защита на жертвите;

19.

Подчертава, че здравните въпроси трябва да бъдат включени във всички политики на Европейския съюз, в това число социално осигуряване и социална закрила, заетост и икономически политики, равенство между половете и дискриминация;

20.

Насърчава Комисията допълнително да подчертае, че увеличаването с две години на средната продължителност на живота в добро здраве на нашите граждани е основната цел и че всички избрани действия следва съществено да допринасят за постигането на тази цел;

21.

Насърчава предложението на Комисията да улеснява и координира с действията си Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве (EIP-AHA), като се ангажира заедно с участници, представляващи както търсенето, така и предлагането; посочва, че Комисията следва да гарантира, че EIP е от полза за всички граждани на ЕС и най-вече за тези, които са по-слабо представени или са застрашени от социално изключване; приветства факта, че съобщението COM(2012)0083 признава ролята на EIP за постигане на целите на Съюза за иновации, Програмата в областта на цифровите технологии, инициативата „Нови умения за нови работни места“, Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване и Здравната стратегия на ЕС, що се отнася до осъществяване на водещите инициативи на „Европа 2020“;

22.

Призовава Комисията да изготви показатели, които могат да предоставят данни за хроничните заболявания и застаряването на населението, които са съпоставими, всеобхватни и лесно достъпни, с цел разработване на по-ефективни стратегии и осигуряване на възможност за обмен на най-добрите практики както на равнището на ЕС, така и на национално равнище;

23.

Подкрепя предложението на Комисията за увеличаване на участието на възрастните хора във вземането на решения и определянето на политиките и за стимулиране на регионалното и местното управление; подчертава, обаче, че подходът отдолу-нагоре, основан на участието, в допълнение към тяхното продължаващо участие в социалния и културния живот, изисква по-задълбочени оценки на базовите равнища и редовно наблюдение на настоящите и бъдещите потребности и изисквания на възрастните хора и лицата, които неофициално и официално се грижат за тях;

24.

Подчертава, че събраните на местно равнище информация и данни чрез подход отдолу-нагоре, основан на участието, ще предостави на вземащите политически решения познанието, необходимо за формулирането на политики, приемливи и целесъобразни за местните общности; затова приканва Комисията да определи като изискване използването на подход отдолу-нагоре, основан на участието, както и допълнителното разработване на съответните показатели и индекси, с цел набелязване и наблюдаване на настоящите потребности с оглед на ефективни политики, програми и услуги;

25.

Припомня на Комисията, че рестриктивните мерки и ограниченията, свързани със здравеопазването, предоставянето на грижи, социалната закрила и социалното осигуряване, приети и прилагани от Комисията и/или от държавите членки с цел постигане на финансови и бюджетни икономии и съкращения на публичните (здравни и социални) разходи вследствие на настоящата икономическа и финансова криза, по никакъв начин не следва да засягат или да се отразяват отрицателно върху основните човешки потребности и достойнство; подчертава, че такива икономии и съкращения, ако не се придружават от внимателно обмислени и съобразени с пациентите реформи, могат да влошат неравнопоставеността в здравеопазването и социалното неравенство и да доведат до социалното изключване; подчертава, че такива икономии и съкращения ще влошат общите здравни резултати, неравнопоставеността в здравеопазването, социалното неравенство и социалното изключване и следователно ще застрашат солидарността между поколенията и в рамките на всяко поколение; приканва следователно държавите членки да разработят Пакт за поколенията, който да включва ясна и недвусмислена стратегия за запазване на социалното сближаване, за подобряване на общите здравни резултати и за преодоляване на неравнопоставеността в здравеопазването; подчертава, че една такава стратегия следва да се стреми схемите за здравно и социално обслужване да бъдат финансово приемливи, налични и достъпни в оптимална степен;

26.

Подчертава в този контекст необходимостта от подпомагане на социалните предприятия с достатъчно финансови средства на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС; изразя съмнение относно това дали наличните ресурси на партньорството EIP-AHA, предоставяни от заинтересованите страни, са достатъчни и насърчава Комисията да осигури необходимото финансиране; приветства предвиденото съгласуване на финансовите инструменти на ЕС за оптимизиране на ефекта от финансирането и насърчава развиването и продължаването на проекти като CASA, „По-дълъг и по-добър живот“ и други, насърчаващи оперативната съвместимост и обмена на знания, данни и най-добри практики; счита, че решението за определяне на „Иновации за здравословен начин на живот и активен живот на възрастните хора“ като приоритетна тема за кръга на общностите на знанието и иновациите (ОЗИ) на Европейския институт за иновации и технологии (EIT) през 2014 — 2015 г. е стъпка в правилната посока, която е необходимо да бъде допълнена с конкретни финансови инструменти, например финансиране в рамките на Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г., включително ЕСФ, ЕФРР и EPSCI, програмата за научни изследвания и иновации, както и „Хоризонт 2020“;

27.

Изразява убеждение, че са необходими различни финансови инструменти, като например европейските фондове за социално предприемачество, европейските фондове за рисков капитал и европейските фондове за „бизнес ангели“, за подобряване на достъпа на социалните предприятия до финансовите пазари;

28.

Очаква от държавите членки да отделят повече внимание на условията на живот и труд на възрастното поколение, когато използват структурните фондове, за да изградят заедно до 2020 г. една Европа, която е благосклонна към всички поколения, и да разширят своята социална инфраструктура, за да могат да се борят с бедността сред възрастните;

29.

Приветства подхода на Комисията за превенция на крехкото здраве и функционалния спад; насърчава Комисията да приложи холистичен подход по отношение на превенцията; посочва системната връзка между социално-икономическия статус и здравните резултати през целия живот; приканва Комисията и държавите членки да разрешат структурните въпроси, включително здравната неграмотност, и да противодействат на социално-икономическите неравенства (които водят до неравнопоставеност в здравеопазването); от друга страна, като приема, че личната отговорност трябва да изиграе роля за подобряване на здравния статус, оспорва оказвания натиск върху гражданите за подобряване на техния здравен статус без подходящо разрешаване на структурните въпроси; в тази връзка приканва Комисията и държавите членки да създадат структурни условия за справяне със структурните неравенства и неравнопоставеността в здравеопазването, включително здравната неграмотност, и да предоставят необходимото финансиране за по-задълбочено проучване относно ролята, която местните общности могат да играят за справянето с тези неравенства;

30.

Приканва Комисията и компетентните органи на държавите членки да признават, насърчават и финансират всички форми на превенция, т.е. поощряване на здравословния начин на живот, редовните контролни прегледи, ранната интервенция за забавяне или спиране на развитието на дадено заболяване в началните стадии, както и разработването на превантивни мерки с цел забавяне на влошаването на пациентите с хронични заболявания;

31.

Посочва, че интелектуалната мобилност може да се увеличи чрез достъпа до учене през целия живот — също и в по-напреднала възраст — и по този начин да се противодейства на деменциите;

32.

Подкрепя подхода на Комисията по отношение на насърчаване на здравето посредством интегрирани програми; подчертава обаче, че тези програми следва да почиват на факти (да отразяват настоящите и бъдещите потребности на застаряващото население); подчертава също така, че тези програми следва да включват подходящ подход по отношение на въпроси, които не са (изцяло или пряко) свързани с индивидуалното поведение, например условия на околната среда (качество на въздуха, качество на водата, намаляване на шума, управление на отпадъците), здравословни и безопасни условия на труд (управление на възрастта), както и защита на потребителите (правила за маркетинг и реклама, безопасност на храните, права на потребителите);

33.

Подкрепя подхода на Комисията за увеличаване на физическата активност на населението с цел повишаване на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, като припомня, че липсата на редовни физически упражнения води до редица здравословни проблеми, което според СЗО е четвъртият най-често срещан рисков фактор, водещ до смърт; изразява загриженост, че по-голямата част от гражданите на ЕС не упражняват препоръчителната ежедневна физическа активност;

34.

Насърчава установяването на близка връзка между остаряването в добро здраве и по-широкото развиване на физическата активност в рамките на образователните програми; припомня значението на ежедневните решения (физическа активност, хранителен режим и т.н.) за превенцията на здравословните проблеми; призовава Комисията и компетентните органи на държавите членки да предприемат действия за насърчаване на хората на всички възрасти да упражняват по-голяма физическа активност като средство за подобряване на индивидуалното им здраве, което ще се изрази в увеличаване на броя на годините, прекарани в добро здраве, както и в съществени ползи за обществото под формата на общи резултати, свързани с областта на общественото здраве и на финансите;

35.

Приветства Стратегическия план за изпълнение на Европейското партньорство за иновации в областта на активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве, и по-специално вниманието, което се обръща в него на сътрудничеството между Комисията, държавите членки, промишлеността и предприятията, обществените и частните заинтересовани страни, работещите в областта на здравеопазването и грижите и представителните организации на възрастните хора и пациентите, обмена и трансфера на добри идеи и най-добри практики (напр. цифровата платформа „Пазар“) и оптимизирането на съществуващите финансови инструменти; подчертава необходимостта от това остаряването да се разглежда като шанс, а не като бреме, и да се признава и насърчава важното значение, което имат за обществото възрастните хора, техният опит и продължаващият им принос за обществото; приветства подхода на Комисията и неговата ясна насоченост към насърчаването на жизнеността и достойния живот на възрастните хора в Европа посредством иновации, които са от значение за тях, укрепването на „културата на активен живот на възрастните хора“ в една Европа, благоприятстваща съвместния живот на различните поколения, и направляването на този процес заедно с признати партньори от сферата на научните изследвания и гражданското общество;

36.

Напомня необходимостта от по-пълно признаване на неформалното и самостоятелното учене на по-възрастните работници, по-специално наученото благодарение на доброволческа дейност или неофициални грижи;

37.

Призовава Комисията да даде приоритет на факторите, които могат да повлияят на начина, по който остаряват хората в Европа, като например високите стойности на консумация на алкохол и тютюневи изделия;

38.

Подкрепя целите на Комисията за допълнително развиване на системи за интегрирани грижи и лечение; като взема предвид целесъобразността на съществуващите, предпочитаните и бъдещите системи за грижи и лечение във връзка с допълнителното им развиване и като отчита надлежно принципа на субсидиарност в областта на общественото здраве, приканва държавите членки и компетентните органи да разработят национални, регионални и местни системи за грижи и лечение, които да включват цялостен и интегриран подход към управлението на свързаните с възрастта заболявания; приканва Комисията да подпомага държавите членки в тази връзка, като зачита регионалните и местните различия в очакванията, нормите и ценностите на гражданите; насърчава Комисията да се възползва от работата на Европейската агенция по лекарствата в областта на лекарствата за възрастни хора и да я интегрира, за да се подобри достъпът до безопасни и подходящи лекарства за възрастните пациенти;

39.

Приветства намерението на Комисията да прилага индивидуални схеми за управление и планове за грижи; въпреки това, макар и да признава, че е необходим подход, насочен към клиента/пациента, счита, че цената на такъв подход по отношение на използването на обучени лица, предоставящи грижи, и на подходящи „инструменти“, не следва да се поема единствено от гражданите, а следва да се счита обществена отговорност, гарантираща солидарност между поколенията и в рамките на всяко поколение; счита, че следва да се разгледа въпросът за нови форми на солидарност, които се крият в потенциала на възрастното поколение и които следва да бъдат включени в решенията на въпроси, свързани с грижите и лечението;

40.

Насърчава амбицията на Комисията по отношение на електронното здравеопазване, целяща да го превърне в значим и основен аспект от бъдещите системи за грижи и лечение; въпреки това признава, че решенията, свързани с електронното здравеопазване, макар и полезни, не биха могли да подобрят значително здравните резултати, включително психическото благосъстояние, ако заменят прякото взаимодействие между хората, вместо да бъдат интегрирани към подход, основаващ се на директни отношения между пациенти и специалисти от областта на здравеопазването; счита, че технологията за електронно здравеопазване не следва да отслабва връзката на доверие между възрастните хора и специалистите от областта на здравеопазването;

41.

Отчита намерението на Комисията да допринесе за увеличаване на икономическата ефективност на системите за грижи и лечение; въпреки това изтъква, че непрекъснатото увеличаване на цените на общите разходи за здравеопазване и социално подпомагане не може да се приписва единствено на застаряващото население; признава, че нарастващото разпространение на хронични заболявания играе съществена роля за увеличаване на разходите за здравеопазване и социално подпомагане, но отбелязва, че когато тежестта на разходите за здравеопазване се поема във все по-голяма степен от физическите лица, това е вероятно да създаде порочен кръг, при който здравето и благосъстоянието на хората се излага на риск, тъй като те са принудени да преразпределят своите често ограничени средства или се налага да отсрочват, прекъсват или дори да се отказват от лечение, помощ и/или подходящо хранене, което на свой ред може да доведе до още по-високи разходи за здравно обслужване както за физическите лица, така и за обществото;

42.

Отчита целта на Комисията за справяне с правните и регулаторните неясноти и разпокъсването на пазара, но подчертава, че всички необходими пазарни реформи следва да отчитат важността на това здравните грижи да бъдат финансово достъпни за гражданите и че следва да се признава, зачита и спазва компетентността на националните и регионалните правителства и на местните органи по отношение на здравеопазването и социалната закрила, без да се прави компромис с нуждата от инвестиции в схемите за предоставяне на грижи в рамките на общностите;

43.

Продължава да застъпва мнението, че са необходими допълнителни реформи на пенсионните системи, които да ги запазят адекватни, устойчиви и сигурни, като се отдели специално внимание на намаляването на разликата в заплащането между мъже и жени и следователно в пенсиите, като равнището на пенсиите трябва също да остане предвидимо за бъдещите поколения; за тази цел призовава за установяване на по-голяма съгласуваност между ефективната пенсионна възраст, официалната пенсионна възраст и средната продължителност на живота; призовава онези държави членки, които са увеличили законово установената пенсионна възраст или възнамеряват да го направят, да насърчават заетостта на възрастните хора, например посредством мерки за данъчни и социални облекчения;

44.

Приканва Комисията да извърши цялостен анализ на потенциала на здравеопазването в Европа във връзка с националния потенциал в държавите членки, предвид сериозния недостиг на здравни работници в някои държави членки поради факта, че в други европейски страни условията на труд са по-привлекателни;

45.

Приканва Комисията да изготви стратегия, насочена към постигане на равни възможности за всички европейски граждани в областта на здравеопазването, за да се създаде система за сътрудничество между европейските държави, които губят голям брой здравни работници, и тези, които се възползват от техните услуги;

46.

Е на мнение, че политиките на балансиране на семейния и професионалния живот позволяват на жените да се справят по-добре със стареенето, предвид факта, че работата повишава качеството на живота; вярва, че подобни политики също така позволяват на жените да избегнат разликата в заплащането и следователно риска от бедност на по-късен етап от живота в случаи, когато, за да съчетаят семейния и професионалния живот, са принудени да изберат работа на непълен работен ден, нередовна или нетипична работа, тъй като това има отражение върху пенсионните вноски;

47.

Счита, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за осигуряване на подходящ размер на пенсиите, чрез борба срещу дискриминацията на пазара на труда, основана на пола, по-специално чрез намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете;

48.

Подчертава необходимостта от лична отговорност, като има предвид, че гражданите също трябва да помислят какво могат да направят, за да гарантират пенсионната си възраст; подчертава също ключовата роля на семейството и на солидарността между поколенията;

49.

Приветства подхода на Комисията по отношение на активния живот на възрастните хора и възможностите за независим живот, и по-специално широкообхватното му виждане за ролята и значението на „мястото на остаряване“, тъй като радиусът или периметърът, в който хората живеят своя живот, се скъсява все повече с напредване на възрастта, а възрастните хора, като тенденция, предпочитат да живеят независимо възможно най-дълго, като остават активни в своята общност; подчертава необходимостта от насърчаване на възрастните хора да живеят независимо в собствените си домове, докато е възможно и ако те го желаят, за да се намалят както физическите, така и психическите сътресения, свързани с нарушаване на обичайния им начин на живот; освен това подчертава, че решението не е само домове за възрастни хора, но също така и квартали, в които протича активно общуване между различните поколения във всички области; при това счита СП ИЗС (съвместната програма „Интелигентна заобикаляща среда“) за важен инструмент за улесняване на всекидневието на хората чрез технически помощни средства;

50.

Насърчава Комисията в своята оценка на решенията за самостоятелен начин на живот да разгледа проблемите, свързани с разминаването, което съществува в много държави членки, между средната продължителност на живот в добро здраве и пенсионната възраст, при което е вероятно много хора да попаднат в период, в който вече не са в състояние да работят, но все още не могат да получат пълни пенсионни права;

51.

Припомня, че възрастните граждани са актив на нашите общества и че е от съществено значение да се използват техните знания и опит във всички сфери на живота и да се подкрепя тяхната самостоятелност възможно най-дълго;

52.

Счита, че е от изключително значение да се провежда борба срещу информационната изолация сред възрастното поколение и че достъпът до нови технологии и тяхното ползване представляват един от съществените инструментите за остаряването в добро здраве, активния живот на възрастните хора и тяхното социално приобщаване.

53.

Приканва Европейската комисия да насърчава осигуряването на достъпна и финансово приемлива физическа среда и подпомагане на адаптирането на домовете за възрастни хора, с цел да се улесни самостоятелният им живот; подчертава, че адаптирането на жилищата остава най-добрата превенция срещу битови произшествия, които причиняват сериозни увреждания и последващи значителни семейни и публични разходи и които представляват пречка за активния живот на възрастните хора и остаряването в добро здраве;

54.

Подкрепя целта на Комисията за създаване на условия, благоприятни за възрастните хора, така че да се избегне ограничаването на техния потенциал и (оставащ) капацитет поради обстановката и да им се помогне да запазят своите физически и умствени способности възможно най-дълго и да живеят в семейна и сигурна обстановка, като същевременно се предотвратява социалната изолация; приканва обаче Комисията да насърчи създаването на среда на принципа „проектирано за всички“ и подчертава, че въпросната среда следва да се разбира в широк контекст, не само като включваща застроената градска и селска среда с удобни, безопасни и достъпни домове, тротоари, градове и прочие, но също така и социалната, психологическата, културната и природната среда, предлагаща разнообразни дейности, в които всеки може да открие възможност за лично развитие и споделена мотивация; подчертава, че тази градска среда следва да гарантира на възрастните хора по-голяма достъпност на ползите, които предлага животът в гъстонаселен район, благодарение на по-лесния достъп до жизненоважни удобства, и посочва, че въпреки продължаващата урбанизация много хора все още живеят на село, където са необходими новаторски решения;

55.

Освен това подчертава значението на адаптирането на вътрешното пространство на домовете на възрастните, за да се предотвратят по-успешно битовите произшествия и падания и да се удължи независимият живот; насърчава държавите членки да гарантират допустимостта на адаптирането на жилищата за възрастни хора за финансиране; подкрепя мерките, чрез които ще се избегне изолацията на възрастните и/или трудно подвижните граждани и ще се преодолее социалното заклеймяване вследствие на болестите, било те свързани с възрастта или не;

56.

Подчертава необходимостта от постигане на баланс между селските и градските райони по отношение на грижите за възрастните хора; счита, че технологичните иновации чрез ИКТ следва да обърнат внимание на предизвикателствата, свързани с мобилността, пред които са изправени по-възрастните хора, живеещи в селските райони;

57.

Подчертава необходимостта да бъде отделено специално внимание на включването на възрастни хора, които живеят в отдалечени райони или при множество неблагоприятни обстоятелства;

58.

Подкрепя усилията на Комисията за създаване на съобразени с нуждите на възрастните хора среди, за да се гарантира, че потенциалният (и оставащ) капацитет на възрастните хора няма да бъде възпрепятстван от тяхната среда; подчертава, че тези среди трябва да бъдат разглеждани в по-широк контекст, не само по отношение на застроената околна среда, но също така и във връзка със социалната, психологическата, културната и природната среда; насърчава Комисията в този контекст да предложи и европейски законодателен акт за достъпността;

59.

Призовава Комисията да направи преглед на съществуващите решения и най-добри практики във връзка с възприемането на нов подход към активното остаряване и създаването на всеобхватна и съвместима система за активен живот на възрастните хора във всички държави членки;

60.

Предлага политиките на ЕС, провеждани в рамките на дял XII от Договора за функционирането на Европейския съюз относно образованието и спорта, да включват компонент в подкрепа на активния живот на възрастните хора;

61.

Подчертава, че премахването на архитектурните препятствия за хората с увреждания също има положителен ефект за мобилността на възрастните хора, като им помага по-дълго да се радват на независим и активен начин на живот; следователно счита, че е важно тези препятствия да бъдат отстранени и в малките градове, където живеят голям брой възрастни хора;

62.

Предлага да се насърчава съчетаването на излизането в пенсия с някакъв вид активност;

63.

Призовава Комисията да внесе предложения за мерки срещу дискриминацията на възрастни хора при достъпа до пазара на труда, на работното място и при изпълнение на професионалните задължения с цел постигането на работен свят, който е постоянно благосклонен към всички поколения;

64.

Призовава работодателите да положат повече усилия, където е необходимо, да адаптират условията на труд към здравословното състояние и способностите на по-възрастните работници и да насърчат подобряването на имиджа на възрастните граждани на работното място;

65.

Посочва, че остаряването не носи само предизвикателства, но също така предлага възможности, особено в областта на иновациите, които в дългосрочен план биха могли да допринесат за създаването на работни места и засилване на икономическото благосъстояние в Европа;

66.

Приветства подхода на Комисията по отношение на финансовите инструменти, процесите на стандартизация, развиването на хранилище за информацията, улесняване на сътрудничеството и полезните взаимодействия и обмена на добри практики между държавите членки; изтъква обаче, че следва предварително да се свържат тези цели с настоящите потребности и изисквания (т.е. да се гарантира, че политиките, програмите и услугите почиват на факти и следователно са подкрепени от представителна оценка и редовно наблюдение, така че да се улесни и ускори създаването на ЕС, съобразен с нуждите на възрастните хора); ето защо приканва Комисията да разработи стандартизирани инструменти за оценка и наблюдение, които да предоставят данни, необходими за изготвянето на препоръки за политики, основани на факти, за разработването на програми, както и за предоставянето на (здравни/свързани с полагане на грижи) услуги;

67.

Подкрепя подхода на Комисията по отношение на съобразените с нуждите на възрастните хора иновации; приканва обаче Комисията да гарантира, че тези иновации са ориентирани към крайните потребители и са лесни за използване, като включват активно техния потенциал; в тази връзка приканва Комисията да разработи методология за оценка на настоящите и бъдещите потребности на възрастните хора и да включва в по-голяма степен крайните потребители в своите политики и програми за финансиране; припомня, че аспектите, адаптирани към потребностите на възрастните хора, обикновено се оказват също така от полза и за по-младите поколения;

68.

Счита, че е необходима по-добра координация между различните равнища, които участват в разработването на решения за активен живот и остаряване в добро здраве на възрастните хора, и подчертава нуждата от многостепенно управление в тази област; счита, че регионалните и местните органи не трябва да бъдат възприемани просто като изпълнителни органи, а следва да бъдат включени в целия процес на вземане на решения и оценка;

69.

Подчертава важната роля на местните и регионалните участници при модернизирането, подобряването и рационализирането на услугите в областта на здравеопазването и социалните грижи с цел да се създадат модели, даващи по-добри резултати за отделните индивиди на трудовия пазар;

70.

Приветства съществуващите инициативи за осигуряване на достъпност, като наградите „Достъпен град“; призовава Комисията да приеме един амбициозен европейски законодателен акт за достъпността с цел развиване на пазара на достъпни стоки и услуги;

71.

Насърчава идеята за предлагане на неформално обучение на по-младите поколения за предоставяне на общи грижи за възрастните хора;

72.

Подчертава изключителната роля на по-големи инвестиции и средства в областта на образованието, обучението и повишаването на професионалната квалификация, като се дава предимство на ученето през целия живот и на насърчаването на здравословен начин на живот, за да бъде създаден работен свят, който е благосклонен към всички поколения и дава възможност на по-възрастните работници да се наложат в постоянно изменящата се технологична среда; в тази светлина настоятелно призовава за отделяне на особено внимание на ученето през целия живот в рамките на програмата „Еразъм за всички“, която представлява ефикасен инструмент за поощряване на образованието и непрекъснатото професионално развитие за гражданите на Съюза от всички възрасти;

73.

Подчертва необходимостта от цялостен подход спрямо застаряването и от всеобхватно развитие и реформи не само в областта на ученето през целия живот и пазара на труда, но също така и по отношение на достъпа до тях, включвайки фактори като транспорт, инфраструктура и сгради;

74.

Подчертава необходимостта от създаване на системи за подпомагане на хора, които полагат грижи за членове на семейството;

75.

Подкрепя подхода на Комисията за насърчаване на създаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, като следва да се разбере, че тази среда има ключов принос за постигането на активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве през целия жизнен цикъл; посочва обаче, че само да се насърчава създаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, няма да бъде достатъчно, за да се гарантира реално подобрение по отношение на въпроси като мобилност на хората, достъпност на различните части на квартала за пешеходци, средства за социално участие в общностите, както и достъп до качествени и финансово приемливи услуги и грижи и до подходящи и финансово приемливи жилища;

76.

Приветства целта за насърчаване на изграждането на среда, благоприятна за нуждите на възрастните хора, като важен инструмент за подпомагане на работещите и търсещите работа възрастни хора и за насърчаване на приобщаващите общества, предлагащи еднакви възможности на всички;

77.

Подчертава значението на гарантирането на здравословни и безопасни условия на труд като условие за устойчивост на професионалния живот и активен живот на възрастните хора, особено по отношение на работници с увреждания или хронични заболявания; посочва, че ИКТ и машините биха могли да имат ключова роля, облекчавайки физическия труд на застаряващата ни работна сила; призовава Комисията и държавите членки да насърчават такива технологии, когато това е уместно; приветства признаването на значението на превенцията в първия стълб на Стратегическия план за изпълнение; изразява убеждение, че превенцията има също ключова роля на работното място, подобрявайки здравеопазването на работното място и намалявайки в резултат на това натиска върху здравните системи и системите за полагане на дългосрочни грижи;

78.

Изразява убеждението, че за да бъдат предотвратени и избегнати сериозни недостатъци при достъпа до пазара на труда, които биха довели до допълнително забавяне на икономиката и биха представлявали заплаха за нивото на просперитет в Европа, са необходими всеобхватни реформи; подчертава в това отношение необходимостта да се разработи широкоперспективно виждане, в което да се вземат под внимание въпроси като икономическата политика, заетостта, социалната сигурност, социалната закрила, равенството между половете и дискриминацията;

79.

Приветства настоящите инициативи в областта на стандартизацията, като мандатите, свързани с принципа „проектирано за всички“, достъпност на ИКТ и на застроената околна среда; отбелязва ангажимента, поет от Комисията, да започне подобни инициативи за европейски стандарти в областта на електронното здравеопазване и независимия живот; призовава Комисията и органите по стандартизация към по-голямо включване на потребителите в тези инициативи, за да се отговори подходящо на техните потребности;

80.

Призовава Комисията и държавите членки да организират кампании за подобряване на общественото мнение по отношение на приноса и продуктивността на по-възрастните работници, по-специално на тези с увреждания или хронични заболявания;

81.

Счита, че възрастните хора имат нужда от адекватно равнище на доходи, жилища, достъп до всички здравни, социални и културни услуги, както и от силни социални мрежи, за да подобрят качеството на своя живот, и също така имат нужда от възможност да продължат своя принос към пазара на труда, ако желаят, без ограничения, произтичащи от дискриминация въз основа на възрастта;

82.

Подчертава значението на това да бъдат подкрепени и улеснени по-възрастните доброволци и доброволческата дейност между поколенията; счита, че както доброволческата дейност, така и инициативи за възрастното население от типа „възрастни помагат на възрастни“, биха могли да се окажат средство за включване и за разумен принос към устойчивостта на системите за полагане на дългосрочни грижи; поради това насърчава развитието и иновациите в тази област;

83.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/19

—

като взе предвид предстоящото 16-о заседание на Конференцията на страните (CoP16) по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), което ще се проведе в периода 3–14 март 2013 г. в Банкок, Тайланд,

—

като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно ключовите цели за CoP16 по Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 3 до 14 март 2013 г. в Банкок, Тайланд (O-000201/2012 — B7-0109/2013 и O-000202/2012 — B7-0110/2013),

—

като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A.

като има предвид, че CITES е най-всеобхватното действащо споразумение за опазване на дивата природа в световен мащаб, с което се цели предотвратяване на прекомерната експлоатация на дивата флора и фауна чрез международната търговия, като страни по него са 177 държави, включително 27-те държави — членки на Европейския съюз;

Б.

като има предвид, че целта на конвенцията CITES е да гарантира, че международната търговия с диви животни и растения не представлява заплаха за оцеляването на дивите видове;

В.

като има предвид, че е важно дългосрочното благоденствие да има приоритет пред краткосрочните икономически интереси;

Г.

като има предвид, че експлоатацията на дивите видове, незаконната търговия с дива фауна и флора, разрушаването на местообитания, изменението на климата и изразходването на природни ресурси от човека са основните причини за обедняването на биологичното разнообразие;

Д.

като има предвид, че определянето на девствени гори и запазването на зони без пътища са ефективни по отношение на разходите решения за опазване на биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

Е.

като има предвид, че приложение 4 от Резолюция по конвенцията CITES Conf. 9.24 (Rev. CoP15) се отнася до предохранителни мерки, които трябва да бъдат вземани предвид или прилагани, когато се изменят приложенията;

Ж.

като има предвид, че CITES следва да взема своите решения въз основа на научни становища;

З.

като има предвид, че в рамките на конвенцията CITES видовете са групирани в приложения въз основа на техния природозащитен статус и равнищата на международна търговия, като приложение I съдържа видовете, заплашени от изчезване, чиято търговия е забранена, а приложение II съдържа видове, търговията с които трябва да бъде контролирана, за да се предотврати използването им по начин, който е несъвместим с тяхното оцеляване;

И.

като има предвид, че видовете от приложение I на CITES подлежат на засилена защита, при което се забранява всякакъв вид търговия с тях; като има предвид че всяко разрешение за продажба на конфискувани образци или продукти (например слонова кост, тигрови кости или рогове от носорог) би накърнило постигането на целите на конвенцията CITES;

Й.

като има предвид, че периодичният процес на преразглеждане показва, че прилагането на CITES е било успешно по отношение на някои видове, изброени в приложение I, които сега могат да бъдат преместени в приложение II;

K.

като има предвид, че в цел 12 от Айчи от стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 — 2020 г. на Конвенцията за биологичното разнообразие се предвижда до 2020 г. да бъде отстранена заплахата от изчезване на известните застрашени видове и да бъде подобрен и стабилизиран техният природозащитен статус, особено на видовете с най-силно намаляващ брой;

Л.

като има предвид, че в цел 6 от Айчи от стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011 — 2020 г. на Конвенцията за биологичното разнообразие се предвижда до 2020 г. всички рибни запаси и запаси от безгръбначни животни и водни растения да се управляват и експлоатират устойчиво, законно и прилагайки подходи, основани на екосистемите, така че да се избягва прекомерният улов, да се прилагат мерки и планове за възстановяване за всички изчерпани видове, рибарството да няма съществени неблагоприятни последствия за застрашените животни и за чувствителните екосистеми и въздействията на рибарството върху запасите, видовете и екосистемите да остават в рамките на безопасните екологични граници;

M.

като има предвид, че прозрачността на процеса на вземане на решения в международните институции в областта на околната среда е ключов елемент за тяхното ефективно функциониране; като има предвид, че заключителният документ на конференцията Rio+20, озаглавен „Бъдещето, което искаме“, потвърждава, че „за да постигнем нашите цели в областта на устойчивото развитие, са ни необходими ефективни, прозрачни, отговорни и демократични институции на всички равнища“; и като има предвид, че насърчаването на прозрачността също е част от „Стратегическото виждане за CITES 2008 -2013 г.“, което се съдържа в Резолюция на CITES Conf.14.2;

Н.

като има предвид, че в настоящия правилник на CITES се предвижда „да не се използва тайно гласуване в нормални случаи“ освен в случаите, когато се избират служители и страни домакини; като има предвид, че независимо от това правило, голяма част от гласуванията в рамките на последната конференция на страните са били проведени чрез тайно гласуване; като има предвид, че редовно се използва тайно гласуване по чувствителни и важни теми, например относно морските видове или търговията със слонова кост;

O.

като има предвид, че селдовата акула е силно уязвима от прекомерна експлоатация чрез риболов;

П.

като има предвид, че акулата чук е застрашена в световен мащаб в резултат на международната търговия с перки от акула и на страничния улов, което е довело до исторически намаления на популацията;

Р.

като има предвид, че значителното нарастване на бракониерството на слонове понастоящем се отразява на популацията на слонове във всичките четири подрегиона в Африка и предизвиква сериозна и нарастваща загриженост; като има предвид, че конфискуваните количества незаконна слонова кост също са достигнали безпрецедентни равнища през периода 2009 — 2011 г.

С.

като има предвид, че неустойчивото и неетично ловуване на трофеи е причина за сериозно намаляване на популациите на застрашени видове, изброени в приложения I и II; като има предвид, че ловът на трофеи в значителна степен пречи на постигането на целта на конвенцията CITES;

Т.

като има предвид, че липсата на ефективно правоприлагане означава, че все още се убиват с цел печалба видове, включени в приложения I и II на CITES;

У.

като има предвид, че 80 % от популацията на носорози в Африка е съсредоточена в Южна Африка; като има предвид, че бракониерството на тези животни в държавите, на чиято територия са разпространени, нараства бързо;

Ф.

като има предвид, че тигрите и другите азиатски големи котки, включени в приложение I, са все още предмет на значителна незаконна търговия, но липсват докладвани на CITES мерки за правоприлагане и по-конкретно липсва докладване за спазването на решение 14.69 на CITES, което беше подкрепено от ЕС през 2007 г., за да се преустанови постепенно отглеждането на тигри във ферми и да се гарантира, че тигри не се отглеждат с цел търговия (включително и в рамките на националните граници) с части от тях и с производни продукти;

Х.

като има предвид, че изменението на климата е значителна заплаха за полярните мечки (Ursus maritimus); като има предвид, че ловът и международната търговия с части от полярни мечки също представляват сериозна заплаха;

Ц.

като има предвид, че Европейският съюз е голям и важен пазар за вноса на влечуги в качеството им на домашни любимци, включително и за внос на видове, които са включени в CITES;

Ч.

като има предвид, че много видове костенурки са жестоко експлоатирани за целите на хранителния пазар и международната търговия с домашни любимци;

Ш.

като има предвид, че увеличаването на риболовния натиск в резултат на международната търговия с хрилни пластини на скатове е довело до намаляване на популацията на манта (Manta spp.) и други видове скатови риби;

Щ.

като има предвид, че международните инструменти в областта на рибарството и CITES следва да работят за постигането на една и съща цел — гарантирането на дългосрочното запазване на рибните запаси в открито море, като, наред с другото, вземат предвид въздействието на страничния улов върху нецелевите видове;

AA.

като има предвид, че конвенцията CITES понастоящем съдържа разпоредби за „въвеждането по море“, които са неясни, по-конкретно разпоредби относно „държавата на въвеждане“, когато видовете са уловени в открито море;

АБ.

като има предвид, че работната група на CITES относно въвеждането по море е предложила решение, съобразено с юрисдикцията на държавата на знамето, която отговаря за издаването на документите по CITES, с някои малки изключения, свързани с взетите под наем риболовни съдове;

АВ.

като има предвид, че за постигането на добро функциониране на конвенцията CITES вероятно ще се наложи страните да увеличат значително предвидените за следващите няколко години средства;

АГ.

като има предвид, че Европейският съюз не допринася пряко за конвенцията CITES; като има предвид обаче, че той е един от основните донори посредством помощта за развитие, която предоставя;

1.

Призовава Европейския съюз и държавите членки да използват принципа на предохранителните мерки като основен принцип при вземане на всички решения по отношение на работни документи и предложения за включване в списъци, както и да вземат предвид по-специално принципа „потребителят плаща“, съобразения с екосистемите подход и традиционните принципи за опазване на околната среда;

2.

Призовава настоятелно Европейския съюз и държавите членки да говорят с един глас и да подобрят скоростта и ефикасността на вътрешните си процедури за вземане на решения, така че да са в състояние да се споразумеят бързо за вътрешната позиция на ЕС за 16-ото заседание на Конференцията на страните по CITES и да се възползват изцяло от предимството да имат 27 представители на ЕС, за да постигнат по-добро съобразяване на решенията на 16-ото заседание на Конференцията с принципа на предохранителните мерки;

3.

Призовава настоятелно Европейския съюз да играе водеща роля относно защитата на застрашените видове посредством вземането на активно участие в преговорите за конвенцията CITES и насърчаването на премахването на „вратичките“, които утежняват положението; изразява съжаление по повод на твърденията, че граждани на държавите — членки и Европейския съюз, са използвани като посредници при прехвърляне на рогове от носорози във Виетнам или други държави, където те имат висока търговска стойност, като така насърчават търсенето им и съответно, продължаването на бракониерството;

4.

Призовава настоятелно Европейския съюз и държавите членки да се обърнат към трети държави, както преди, така и по време на Конференцията и да създадат съюзи;

5.

Насърчава страните по CITES да разгледат допълнителни възможности за укрепване на сътрудничеството, координацията и полезните взаимодействия между споразуменията, свързани с биоразнообразието, на всички съответни равнища;

6.

Решително се противопоставя на използването на тайното гласуване в CITES на общо основание, при положение че в правилника на CITES е предвидено то да се използва само в извънредни случаи; в това отношение подкрепя съответното предложение на Дания от името на държавите — членки на Европейския съюз;

7.

Приветства предложението на Дания от името на държавите — членки на ЕС, да се включи в резолюцията на Конференцията 11.1 (Rev. CoP15) нов параграф относно конфликта на интереси;

8.

Призовава настоятелно Комисията да гарантира осигуряването на последователността на финансирането посредством помощта си за развитие с оглед на постигането на целите на CITES; в този контекст специално посочва текущата програма КНЛС (контрол на незаконния лов на слонове), която може отново да бъде подкрепена от Европейския съюз, при условие, че се извърши независим преглед и оценка на нейната ефективност;

9.

Насърчава Комисията и държавите — членки на ЕС, да търсят възможности за предоставяне на дългосрочна финансова помощ на конвенцията CITES чрез Европейския фонд за развитие;

10.

Подкрепя предложението CITES да поиска Глобалният екологичен фонд (ГЕФ) да поеме ролята на финансов механизъм на конвенцията и също да отвори стратегията за биологично разнообразие за ГЕФ 6, така че да бъде включена и част за видовете (1);

11.

Приветства дискусиите и напредъка, постигнат в работната група на CITES относно въвеждането по море; подкрепя документ 32 от 16-ото заседание на Конференцията на страните относно подобряването на прилагането на списъците на CITES за морски видове, уловени във води извън юрисдикцията на която и да е държава, и призовава настоятелно страните да приключат работата по въпроса на 16-ото заседание на Конференцията на страните;

12.

Приветства предложението на Бразилия, Коморските острови, Хърватия, Египет и Дания от името на държавите — членки на Европейския съюз, за включване на селдовата акула (Lamna nasus) в приложение II; настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да подкрепят това предложение;

13.

Приветства предложението на Бразилия, Колумбия, Коста Рика, Еквадор, Хондурас, Мексико и Дания от името на държавите — членки на Европейския съюз, за включване на три вида акули чук (Sphyrna spp) в приложение II; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят това предложение;

14.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да подкрепят предложението за включване на дългокрилата акула (Carcharhinus longimanus) в приложение II на CITES съгласно предложението, внесено от Бразилия, Колумбия и Съединените американски щати;

15.

Приветства оттеглянето на предложението на Танзания за преместване на популацията на нейния африкански слон (Loxodonta africana) от приложение I в приложение II и за еднократна продажба на слонова кост от държавните запаси на Танзания;

16.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да отхвърлят всички предложения за преместване на африканския слон или за търговия с африканска слонова кост до извършването на оценка на въздействието на еднократната продажба през ноември 2008 г. от страна на Ботсуана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве и до установяването на това, че еднократната продажба не е оказала неблагоприятно въздействие върху популациите на слонове в тези или в съседни държави;

17.

Насърчава страните по CITES, като имат предвид настоящата криза поради бракониерството на слонове, да прилагат предохранителен подход и да основават решенията си върху евентуалните последици за опазването на слоновете и прилагането на Плана за действие за африканския слон, когато обмислят механизма за вземане на решения за бъдеща търговия със слонова кост след изтичането на пълния деветгодишен период, който започва след еднократната продажба през ноември 2008 г. от Ботсуана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве; призовава съответно Европейския съюз и държавите членки да подкрепят предложение за изменение на Решение 14.77 относно механизма за вземане на решения за бъдеща търговия със слонова кост, внесено от Бенин, Буркина Фасо, Централноафриканската република, Кот д'Ивоар, Кения, Либерия, Нигерия и Того;

18.

Насърчава страните по CITES да подкрепят приемането на резолюцията относно Плана за действие за африканския слон, представен от Нигерия и Руанда, и прилагането на този план като най-ефективен начин за опазването на слоновете в цяла Африка;

19.

Призовава Европейския съюз, държавите членки и всички страни по CITES да подкрепят предложението на Кения за временна нулева квота върху износа на трофеи от носорози от Южна Африка и Свазиленд, и призовава страните по CITES да обмислят мерки относно това, как да се намали търсенето на рогове от носорози;

20.

Призовава страните по CITES да намалят годишните национални квоти за износ за ловуване с цел събиране на трофеи от изброени в приложения I и II на CITES застрашени видове;

21.

Призовава всички страни по CITES, в които се употребяват рогове от носорози, и в частност Виетнам, да предприемат спешни мерки за спиране на нелегалния внос на рогове от носорози и да наложат тежки наказания на нарушителите на закона, както и да предприемат мерки за образоване на потребителите относно последиците от тяхното потребление за популациите на диви носорози; призовава Комисията и държавите — членки на ЕС, да обърнат внимание на тези въпроси по време на търговските преговори със съответните страни по CITES;

22.

Настоятелно приканва Европейския съюз и държавите — членки на ЕС, да призоват за преустановяване на търговията със страни по CITES, които не са спазили Решение 14.69 на CITES относно тигрите, и страни, които насърчават отглеждането на тигри за търговия с части от тях и производни продукти;

23.

Настоятелно призовава страните по CITES да сложат край на неустойчивото и неетично ловуване на трофеи, който е причинил сериозно намаляване на популациите на африкански лъвове;

24.

Изразява съжаление, че не е представено предложение за преместване на лъва (Panthera leo) от приложение II на CITES в приложение I;

25.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да подкрепят поредица от предложения за добавяне на няколко вида водни и сухоземни костенурки от Северна Америка и Азия към приложение II на CITES и за прехвърляне на седем вида в приложение I;

26.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки по отношение на алтернативните предложения за три вида сладководни костенурки (Cuora galbinifrons, Mauremys annamensis и Geoemyda japonica), да подкрепят по-категоричните предложения на държавите от съответния регион (Виетнам и Япония) в съответствие с експертните препоръки на семинара на CITES в Сингапур;

27.

Призовава Европейския съюз и държавите членки да подкрепят предложение за включване на зелените гекони от Нова Зеландия (Naultinus spp.) и ямкоглавата отровна змия Mangshan (Protobothrops mangshanensis) в приложение II на CITES съобразно предложеното от единствените засегнати държави, съответно Нова Зеландия и Китай;

28.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите членки да подкрепят проекторешението относно търговията със змии и управлението на опазването, съобразно предложеното от Швейцария;

29.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите — членки на ЕС, да подкрепят проекторешението, представено от Етиопия, Кения и Уганда за проучване на законната и незаконната търговия с гепарди;

30.

Приветства работата на Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (наричана по-долу „Конвенцията ICCAT“) след връхната точка, постигната на 15-ата конференция на страните по CITES през 2010 г.;

31.

Съжалява, че не е представено предложение за включване на червения тон (Thunnus thynnus) в приложение I на CITES;

32.

Съжалява, че не е представено предложение за включване на Corallium spp. и Paracorallium spp. в приложение II на CITES;

33.

Настоятелно призовава Европейския съюз и държавите — членки на ЕС, да подкрепят:

34.

Призовава Европейския съюз и държавите — членки на ЕС, да се противопоставят на:

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, страните по CITES и Секретариата на CITES.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/24

—

като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 17 май 2006 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за бюджетната дисциплина и доброто финансово управление (1),

—

като взе предвид Решение 2007/436/ЕО, Евратом на Съвета от 7 юни 2007 г. относно системата на собствените ресурси на Европейските общности (2),

—

като взе предвид годишния доклад на Сметната палата за изпълнението на бюджета за финансовата 2011 година, заедно с отговорите на институциите (3),

—

като взе предвид дял II, глава 7 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по бюджети (A7-0020/2013),

А.

като има предвид, че все още не е постигнато споразумение относно новата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2014 — 2020 г. и че следователно таванът на функция 5 за бюджета на ЕС през 2014 г. все още не е определен, като таванът на функция 5 за 2013 г. е в размер на 9,181 милиарда евро по текущи цени (4), както и че след като се приложи годишната техническа корекция (5) този таван ще важи и за 2014 г., в случай че не бъде постигнато своевременно споразумение за следващата МФР;

Б.

като има предвид, че в контекста на тежко бреме на държавния дълг и ограничения в момент, когато продължават да се полагат усилия за бюджетна консолидация на национално равнище, Европейският парламент и всички институции на ЕС следва да продължат да упражняват висока степен на бюджетна отговорност, контрол и самоограничение;

В.

като има предвид, че безпроблемното функциониране на Парламента е също толкова важен ръководен принцип;

Г.

като има предвид, че някои инвестиции могат да окажат устойчиво въздействие върху институционалния бюджет и затова следва да бъдат взети под внимание въпреки ограничената свобода на действие;

Д.

като има предвид, че на този етап от годишната процедура Парламентът очаква бюджетните прогнози на другите институции и предложенията на своето Бюро за бюджета за 2014 г.;

Е.

като има предвид, че ще трябва да бъдат взети предвид еднократните финансови последици от европейските избори в средата на 2014 г.;

1.

Поддържа, че институциите следва да продължат да ограничават или замразяват своите административни бюджети предвид трудните икономически и бюджетни условия в държавите членки, без да се засяга качеството на основните дейности на институциите, спазването на правните задължения и необходимостта от инвестиции за развитие;

2.

Счита, че бюджетните кредити за 2014 г. следва да се основават на задълбочен анализ на резултатите от изпълнението на бюджетните кредити за плащания през 2012 и 2013 г. с цел реализиране на икономии по бюджетните редове, по които са възникнали проблеми при изпълнението; счита, че реални икономии и ефективност могат да се постигнат чрез откриването на дублирания и неефективност по различните бюджетни редове;

3.

Настоятелно призовава институциите да задълбочат взаимното си сътрудничество с цел обмяна на най-добри практики, когато това е възможно и обосновано, и определяне на възможностите за икономии чрез обединяване и споделяне на човешки и технически ресурси, например в областта на информационните системи, писмения превод, устния превод и шофьорските услуги, както и евентуално в други области;

4.

Подчертава факта, че ограниченията на равнището на институциите, като се имат предвид съответните темпове на инфлация, доведе до намаляване на бюджета на ЕП в реално изражение; припомня, че това стана възможно благодарение на строго бюджетно планиране и контрол, активното участие на комисията по бюджети и реорганизация на работата, по-точно чрез съкращения по бюджетните редове, свързани с пътуванията, намалена продължителност и брой на командировките, по-честото използване на видеоконферентна връзка и оптимизиране на услугите за писмен и устен превод; припомня, че по предварителна оценка вече договорените структурни реформи, някои от които се прилагат от 2011 г., ще доведат до годишни икономии в размер на приблизително 29 милиона евро — и до допълнителна икономия от 10 милиона евро от прогнозните лихви по финансирането за недвижимото имущество през следващите години благодарение на авансовите плащания — въпреки необходимостта да се удовлетворят потребностите във връзка с увеличаването на отговорностите и допълнителните разходи за 18-те допълнителни членове на ЕП в резултат от влизането в сила на Договора от Лисабон, както и на подготовката за присъединяването на Хърватия;

5.

Припомня, че видими признаци на самоограничението са замразяването на всички надбавки на членовете на ЕП на равнището от 2011 г. до края на настоящия парламентарен мандат и фактът, че командировъчните разходи на персонала не са индексирани от 2007 г. насам;

6.

Насърчава продължаването на структурните и организационните реформи, целящи постигането на по-голяма ефективност, без да се застрашават високите законодателни постижения и качеството на условията на труд; подкрепя организационните иновации за повишаване на ефективността на Парламента и качеството на услугите в полза на членовете на ЕП и техните условия на труд, включително, но не само, по-ефикасното структуриране на работния ритъм на Парламента и услуги по писмен и устен превод (без да се застрашава принципът на многоезичието), оптималната логистика, включително транспортната логистика за членовете на ЕП и техните сътрудници, икономиите от разходите за заведенията за хранене, подобрената помощ за вътрешните изследвания и продължаването и по-нататъшното развитие на инициативата за Парламент и електронни заседания без ползване на материали на хартиен носител; припомня искането за анализ на разходите и ползите от заседанията без ползване на материали на хартиен носител и призовава администрацията да го представи на комисията по бюджети най-късно до средата на 2013 г.;

7.

Призовава за прилагането на рационални и ефикасни методи на управление в Парламента с цел намаляване на административните тежести, като по този начин се пестят времето и парите на институцията;

8.

Счита, че съвместната работна група на Бюрото и комисията по бюджети на Парламента би могла, въз основа на работата, започната от нея през 2012 г., да играе полезна роля в тази реформа чрез определянето на възможности за икономия и разглеждането и представянето на комисията по бюджети на идеи за повишаване на ефективността; отбелязва, че работната група вече постигна в голяма степен целите, които й бяха поставени в края на 2011 г., по-специално по отношение на намаляването на пътните разходи; предвид предварителните констатации на групата, основаващи се, наред с другото, на сравнителни изследвания на бюджета на Европейския парламент спрямо бюджетите на Конгреса на САЩ и на парламентите на някои от държавите членки, насърчава продължаването на нейната работа и разработването на съответен план за действие, който да бъде представен на комисията по бюджети и на Бюрото, за да бъде разгледан в рамките на процедурата по изготвяне на бюджета на Парламента за 2014 г.; припомня своята резолюция от 23 октомври 2012 г. (6), в която изразява очакването си „това проучване да генерира дългосрочни икономии в бюджета на Парламента и да представи идеи за подобряване на неговата ефективност през 2013 г. и следващите години“; отбелязва, че Европейският парламент прави по-ниски разходи на глава от населението в сравнение с парламентите на държавите членки и Конгреса на САЩ; отбелязва също така, че е необходимо да се укрепят контролните функции на Парламента и да му се предостави по-добре насочвана подкрепа за изследвания, за да бъде в състояние да изпълнява функциите си в областта на демократичното представителство;

9.

Приветства, по-общо, засиленото сътрудничество между комисията по бюджети и Бюрото в хода на годишната бюджетна процедура; изразява готовност за задълбочаване на сътрудничеството между генералния секретар, Бюрото и комисията по бюджети през цялата година с цел гарантиране на гладко протичане на бюджетната процедура и ефективно изпълнение на бюджета; очаква Бюрото да представи основан на потребностите разумен проект на бюджетна прогноза, който да отчита евентуалните последващи увеличения, произтичащи от правно обвързващите задължения, и по-специално еднократните разходи, свързани с преходните споразумения на членовете на ЕП за европейските избори през 2014 г.; призовава генералния секретар да предостави информация относно разходите за преходните споразумения за предходните избори за Европейски парламент;

10.

Припомня приетото на пленарно заседание решение Съветът да представи до юни 2013 г. пътна карта относно трите работни места на ЕП и очаква от съответните комисии, генералния секретар и Бюрото да предоставят на членовете на ЕП актуални данни и информация за финансовото въздействие и въздействието върху околната среда на този начин на работа; предлага службите на ЕП за извършване на оценка на въздействието да разгледат този въпрос по отношение на влиянието, което оказва пълното или частично присъствие на ЕП върху съответните общности и региони, и да представят оценка до юни 2013 г., за да могат техните заключения да бъдат взети под внимание в контекста на следващата МФР;

11.

Призовава съответните служби на Парламента да направят оценка на споразумението между органите в Люксембург и Европейския парламент относно броя на персонала в Люксембург, като отчетат преразгледаните потребности на Парламента; счита, че оценката следва да включва предложения относно предоговарянето на споразумението, без да се засягат приложимите законови разпоредби;

12.

Припомня резолюциите на Парламента относно бюджета, включително последната резолюция от 23 октомври 2012 г. (7), в които се призовава за прозрачен процес на вземане на решения в областта на политиката по отношение на сградите, въз основа на ранно предоставяне на информация, и за преустановяване на придобиванията до края на текущия мандат; изисква информация за констатациите на генералния секретар относно ремонтните работи и преместването на офиси през следващите години, както и съответния график, включително информация за сграда за временно ползване от персонала на Парламента, по-специално по отношение на структурните проблеми в сграда „Paul-Henri Spaak“ (PHS) и придобиването на сграда „Trebel“;

13.

Признава положените през 2012 г. усилия да се информира комисията по бюджети относно положението със сграда „KAD“ и отправя искане да продължи да се предоставя информация по време на целия проект, по-специално по отношение на резултата от изменената покана за участие; отбелязва, че по искане на комисията по бюджети са направени корекции и са съкратени 8 000 кв. м с цел да не се достигне тавана на предварително определената финансова рамка за проекта „KAD“ или да се спази тази рамка; приветства икономията в размер на над 10 милиона евро в лихвени плащания през следващите години — в сравнение с прогнозите за разходите по проекта през 2012 г., постигната чрез трансфер на средства за изпълнението на ранен етап на авансовите плащания за сгради „KAD“ и „Trebel“; счита, че в контекста на нарастващо мнозинство в Парламента в полза на новата организация на работа (8), към проектите за сградите на Парламента трябва да се подхожда внимателно, като предпазливостта следва да надделее над амбицията; насърчава продължаването на този плодотворен диалог и настоява изисканата информация да се предоставя своевременно;

14.

Съзнава, че контекстът и резултатите от последните бюджетни процедури остави на повечето институции ограничена свобода на действие, като се има предвид увеличаващият се брой задачи, които им се възлагат, и по-специално увеличената натовареност на Съда и специалните потребности на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД);

15.

Разбира, че ЕСВД е сравнително нова институция, която е все още във фазата на растеж, и че нейната мрежа от мисии трябва да бъде разширена с цел изпълнение на политическите приоритети на ЕС; отбелязва, че ЕСВД е изложена по уникален начин на инфлацията в трети страни, на колебанията на обменния курс и на специфичните проблеми във връзка със сигурността на нейния персонал;

16.

Счита, че необоснованите, повсеместни съкращения и прилагането на недиференциран подход спрямо бюджетите на институциите водят до отрицателни последици; вместо това възнамерява да продължи да прилага подход, съобразен с всеки конкретен случай;

17.

Отново потвърждава позицията, приета при предишни бюджетни процедури, че очаква всички институции да продължат да полагат усилия за икономии и поддържане на висока степен на бюджетна дисциплина при изготвянето на своите бюджетни прогнози;

18.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Съда, Сметната палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните, както и на Европейската служба за външна дейност.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/28

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност (1),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз — План за постигане на напредък“ (COM(2003)0284) (план за действие относно корпоративното управление),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: принос на предприятията за устойчивото развитие (4),

—

като взе предвид своята резолюцията от 13 март 2007 г. относно корпоративната социална отговорност: ново партньорство (5),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия и комисията по култура и образование (A7-0017/2013),

1.

Подчертава, че предприятията не могат да поемат функциите на публичните органи по отношение на насърчаването, прилагането и мониторинга на социалните и свързаните с околната среда стандарти;

2.

Подчертава, че настоящата световна икономическа криза възникна поради съществени грешки по отношение на прозрачността, отчетността, отговорността и поради възприетата краткосрочна перспектива, както и че е дълг на ЕС да гарантира, че поуките от тези уроци ще бъдат извлечени от всички; приветства намерението на Комисията да извърши проучвания в рамките на Евробарометър относно доверието в бизнеса; призовава резултатите от тези проучвания да бъдат обсъдени цялостно и всички заинтересовани страни да предприемат действия във връзка с тях; категорично се застъпва за корпоративната социална отговорност (КСО) и счита, че КСО — ако бъде осъществявана правилно и се прилага на практика от всички предприятия, а не само от големите фирми — може да има значителен принос за възстановяването на загубеното доверие, което е необходимо за устойчивото икономическо възстановяване, и може да смекчи социалните последици от икономическата криза; посочва, че когато бизнесът поема отговорност за обществото, околната среда и служителите, се създава положение, при което всички печелят и което служи за разширяване на основата на доверието, необходимо за икономически успех; счита, че превръщането на КСО в част от устойчива бизнес стратегия е в интерес на бизнеса и на обществото като цяло; посочва, че много предприятия — по-специално малките и средните предприятия (МСП) — представляват отличен пример в тази област;

3.

Счита, че предприятията могат да допринесат за развитието на социалната пазарна икономика и за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“, като гарантират работни места и улесняват икономическото възстановяване;

4.

Счита, че е необходимо дебатът за КСО да се постави в един по-широк контекст, който, макар и да запазва предимно доброволната насоченост на КСО, да позволява при необходимост диалог относно регулаторни мерки;

5.

Изразява съгласие с новото определение на КСО, предложено от Комисията, което премахва противопоставянето между доброволни и задължителни подходи;

6.

Счита, че корпоративното управление е основен елемент на корпоративната социална отговорност, по-специално по отношение на връзката с публичните органи и с работниците и представляващите ги сдружения, както и по отношение на политиката на предприятията във връзка с бонусите, обезщетенията и възнагражденията; изразява убеждението си, че особено в случаите, когато предприятието е изправено пред трудности, прекалено високите бонуси, обезщетения и възнаграждения на мениджърите са несъвместими със социално отговорното поведение;

7.

Счита, че фискалната политика на дадено предприятие следва да се счита за част от КСО и че съответно стратегиите за избягване на данъци или използване на данъчни убежища са неприемливи от гледна точка на социално отговорното поведение;

8.

Счита, че при оценяването на социалната отговорност на дадено предприятие е необходимо да се взема под внимание поведението на предприятията, участващи в неговата верига на доставки, и евентуалните му подизпълнители;

9.

Призовава Комисията и националните органи да насърчават иновативните стопански модели, насочени към създаване на по-тесни връзки между предприятията и социалната среда, в която те извършват своята дейност;

10.

Призовава Комисията да разгледа текущите обсъждания по отношение на прегледа на Директивите за отчетността и прозрачността, така че новопредложената стратегия за КСО да допълни преразгледаната директива;

11.

Подчертава значението на подкрепата за иновативни решения, за да се даде възможност на предприятията да се справят със социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като например въвеждането на системи за интелигентен транспорт и екологично ефективните и достъпни продукти, проектирани за всички;

12.

Насърчава предприетите от Комисията инициативи, насочени към повишаване на видимостта на КСО и разпространение на добрите практики, и изразява решителна подкрепа за въвеждане на европейска схема за награждаване на предприятия и партньорства в областта на КСО; във връзка с това призовава Комисията наред с другите действия да обмисли за тази цел възможността за въвеждане на европейски социален знак;

13.

Приветства създаването на многостранни платформи по въпросите на КСО и изразява съгласие с избрания секторен подход;

14.

Признава значението и потенциала на инициативата на „КСО Европа“„Предприемачество 2020“, която може да играе значителна роля за укрепването на връзката между КСО и конкурентоспособността чрез насърчаване разпространението на най-добри практики; призовава Комисията и държавите членки да работят за постигане на по-голямо взаимодействие по отношение на целите за развитие на политики и инициативи за насърчаване на социалните иновации и създаването на работни места; настоятелно призовава Комисията да подкрепя усилията, положени от мрежата „КСО Европа“, с първостепенната цел да се укрепва сътрудничеството между бизнеса и държавите членки, така че да се създаде основата за национални планове за действие и разпространение на най-добри практики;

15.

Подкрепя предложението на Комисията за провеждане на периодични проучвания на публичното доверие и публичните нагласи спрямо стратегиите на предприятията в областта на КСО; препоръчва съдържанието на тези проучвания да бъде свързано с прегледа на плана на действие за устойчиво потребление и производство, за да бъдат установени препятствията пред по-отговорното потребление;

16.

Настоятелно призовава Комисията да изготви специални мерки за борба с подвеждащата и невярна информация по отношение на ангажиментите за корпоративна социална отговорност и във връзка с екологичното и социалното въздействие на продуктите и услугите, които да надхвърлят рамките на директивата срещу нелоялните търговски практики, като по-специално се вземат под внимание въпросите за внасяне и разглеждане на жалби на основата на открита и ясна процедура и за започване на разследвания; счита, че заблуждаващата информация за екологосъобразност не само е форма на измама, подвеждаща потребителите, публичните органи и инвеститорите, но също така намалява доверието в КСО като ефективно средство за насърчаване на устойчив и приобщаващ растеж;

17.

Изразява съгласието си, че при обществените поръчки следва в по-голяма степен да се отчитат социалните и свързаните с околната среда аспекти; във връзка с това призовава най-ниската цена да отпадне като критерий за възлагане, както и за повече отговорност по веригата от подизпълнители;

18.

Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи за отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

19.

Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

20.

Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) са част от процеса на прилагане на КСО в инвестиционните решения; отбелязва, че макар понастоящем да не съществува общоприето определение за СОИ, те обикновено съчетават финансовите цели на инвеститорите с техните опасения относно социалните, екологичните и етичните въпроси и въпросите, свързани с корпоративното управление;

21.

Признава значението на разпространението на информация, свързана с устойчивостта, като социални и екологични фактори, от страна на предприятията с цел разпознаване на рисковете за устойчивостта и увеличаване на доверието на инвеститори и потребители; посочва постигнатия значим напредък в това отношение и призовава Комисията да подкрепи целта на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC) международното отчитане да се превърне в световна норма до края на следващото десетилетие;

22.

Подчертава, че строгото зачитане на правата на човека, дължимата грижа и прозрачността трябва да бъдат поддържани с цел гарантиране на КСО по цялата верига на доставка, измерване на характеристиките на европейския бизнес от гледна точка на устойчивостта и борбата с избягването на данъци и незаконни парични потоци;

23.

Подчертава, че корпоративната отговорност не трябва да бъде свеждана до маркетингов инструмент и че единственият начин КСО да бъде развита в пълна степен е тя да бъде заложена в цялостната бизнес стратегия на дружеството и да бъде прилагана и превръщана в реалност в ежедневната дейност и финансовата стратегия; би приветствал създаването на връзка между добрата корпоративна отговорност и доброто корпоративно управление; счита, че Комисията следва да насърчава дружествата да вземат решения по стратегията за КСО на равнище управителен съвет; призовава Комисията и държавите членки да въведат кодекси за корпоративно управление, които да отразяват важността на отговорността за всички в дружеството и да установяват силна връзка между показателите на дружеството от гледна точка на околна среда, права на човека и от социална гледна точка и неговите финансови резултати;

24.

Подчертава, че за инвеститорите и потребителите следва да е лесно да идентифицират предприятията, които са се ангажирали с КСО, за да бъдат насърчени те в усилията им;

25.

Подчертава, че социално отговорните инвестиции (СОИ) като част от процеса на прилагане на КСО в решенията за инвестиране съчетават финансовите и икономическите цели на инвеститорите със социалните, екологичните, етичните, културните и образователните съображения;

26.

С интерес следи продължаващата дискусия във връзка със законодателното предложение относно прозрачността и предоставяната от дружествата информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; обявява се за приемането на законодателно предложение, което да позволява висока степен на гъвкавост на действията, за да се отчете фактът, че КСР има много измерения и политиките за КСР, прилагани от предприятията, са много разнообразни, така че да се предвиди достатъчна степен на сравнимост, която да отговаря на потребностите на инвеститорите и другите заинтересовани страни, както и на потребността от предоставяне на лесен достъп на потребителите до информация относно влиянието на бизнеса върху обществото, включително аспектите, свързани с управлението и методологията за оценка на разходите за целия жизнения цикъл; счита, че тази информация относно устойчивостта следва да обхваща също така, по целесъобразност, подизпълнителската верига и веригата на доставки и да се основава на общоприети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане; призовава освен това да се въведе изключение или опростена рамка за МСП;

27.

Призовава да се увеличи и направи по-приобщаващо и прозрачно наблюдението на спазването на принципите на КСО в търговската политика на ЕС, с ясни критерии за измерване на подобренията, така че да се повиши доверието в системата;

28.

Насърчава ЕС, както и държавите членки, да предоставят конкретна информация, както и образование и обучение относно КСО, за да могат предприятията да се възползват напълно от КСО и да я прилагат в своята организационна култура;

29.

Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

30.

Призовава Комисията да обмисли допълнителни обвързващи и необвързващи мерки, които имат за цел да улеснят признаването и насърчаването на усилията, положени от предприятията по отношение на прозрачността и оповестяването на нефинансова информация;

31.

Решително отхвърля въвеждането на специални параметри като показатели за резултатите на равнище ЕС, които биха могли да създадат ненужна бюрокрация и да доведат до неефикасни оперативни структури; вместо това призовава Комисията да предостави на дружествата международно приети методологии като тези на Глобалната инициатива за отчитане или Съвета по международно интегрирано отчитане и да насърчава тяхната употреба;

32.

Счита обаче, че е от съществено значение възможно най-бързо Комисията да разработи обявената обща методология за измерване на резултатите в сферата на околната среда, основаваща се на разходите за целия жизнен цикъл; счита, че тази методология би била полезна както по отношение на прозрачността на предоставяната от предприятията информация, така и за целите на оценяването от страна на публичните органи на постигнатите от предприятията резултати в сферата на околната среда;

33.

Приветства намерението на Комисията да стартира „Общност за обмяна на практики“ за КСО и социални дейности от страна на бизнеса; счита, че това трябва да е в допълнение към кодекса за добри практики за съвместно регулиране и саморегулиране, позволяващ на всички заинтересовани страни да се включат в общ процес на обучение, с цел да подобрят и засилят ефективността и отчетността на дейностите, в които участват по повече от една заинтересовани страни;

34.

Призовава за пълни и активни консултации и участие на представителни организации, включително синдикати, в разработването, прилагането и наблюдението на процедурите и структурите на предприятията по отношение на КСО, в които служителите участват в рамките на действително партньорски подход;

35.

Призовава Комисията да гарантира, че задължението за систематично докладване на ключовата информация относно устойчивостта не е в прекомерна тежест на дружествата, тъй като всяка нова стратегия за КСО трябва да бъде добре приета от тях; призовава Комисията да разреши преходен период преди влизането в сила на редовното нефинансово отчитане за дружествата, тъй като това ще им предостави възможност първо да приложат правилно КСО вътрешно, въвеждайки точна и подробна политика за КСО като част от своите вътрешни системи на управление;

36.

Подкрепя предложението на Комисията от всички инвестиционни фондове и финансови институции да се изисква да информират всички свои клиенти (граждани, предприятия, публични органи и др.) за всички прилагани от тях критерии за етично или отговорно инвестиране, както и за всички стандарти и кодекси, към които се присъединяват;

37.

Одобрява директивата на Комисията относно минималните стандарти за жертвите; призовава политиките за КСО на дружествата от съответните сектори (като пътуване, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и на техните семейства във време на криза и да изготвят специални политики за всеки служител, който стане жертва на престъпление, било то на работното място или не;

38.

Признава значимата стойност и потенциал на инструментите за саморегулиране и съвместно регулиране като секторните кодекси за поведение; съответно приветства желанието на Комисията да подобри съществуващите инструменти посредством етичен кодекс в тази област; въпреки това е против въвеждането на общ подход, който не взема предвид особеностите на отделните сектори и специфичните изисквания на предприятията;

39.

Напомня специфичните особености на МСП, които са активни преди всичко на местно и регионално равнище и в специфични сектори; поради това счита за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително и националните планове за действие в областта на КСО, да зачитат специфичните изисквания на МСП и да съответстват на принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО;

40.

Посочва важността на включването на малките и средните предприятия в КСО и признаването на техните постижения в тази област;

41.

Признава, че редица МСП в Европа вече предприемат политики за КСО като местна заетост, ангажиране в обществото, прилагане на добри политики на управление спрямо своята верига на доставки и др.; изтъква обаче, че повечето от тези МСП не знаят, че всъщност прилагат практики на устойчивост, КСО и добро корпоративно управление; поради това призовава Комисията първо да разгледа сегашните практики на МСП, преди да обсъжда стратегии за КСО, разработени специално за МСП;

42.

Противопоставя се на всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП; поддържа обаче мерки, които дават възможност на МСП да извършват съвместни действия;

43.

Призовава държавите членки и регионалните органи да използват интелигентно финансирането от политиката на сближаване с цел да подкрепят ролята на посредническите организации на МСП в насърчаването на КСО, като използват за основа примери като този на основната немска програма, съфинансирана от Европейския социален фонд;

44.

Призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, посредническите организации на МСП и други заинтересовани страни, да идентифицира стратегии и мерки за насърчаване на обмена на добри практики в областта на КСО сред МСП, като например база данни за събиране на информация относно политиките за КСО, прилагани от МСП, с подробности за проектите, провеждани в различните държави;

45.

Препоръчва изготвянето на ръководства и наръчници относно КСО, предназначени за МСП; в тази връзка подчертава спешната необходимост от повече научни изследвания относно методите за подобряване на приемането на КСО от страна на МСП и относно икономическото, социално и свързаното с околната среда въздействие на политиките за КСО на местно и регионално равнище;

46.

Счита, че за да окаже реално въздействие върху намаляването на бедността, програмата за КСО трябва да постави акцент също върху МСП, тъй като тяхното кумулативно социално и екологично въздействие е значително;

47.

Призовава Комисията и държавите членки да идентифицират стратегии за развитие и подкрепа с цел популяризирането на КСО сред МСП; препоръчва по-специално разработването на специфични мерки за малките предприятия и микропредприятията;

48.

Подчертава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Парламентът следва да получава пълна информация относно това, по какъв начин заключенията от оценките на въздействието на споразуменията върху устойчивостта се вземат предвид при преговорите преди сключването на въпросните споразумения и кои глави от тези споразумения са изменени с цел да се избегне евентуалното отрицателно въздействие, посочено в оценките на въздействието върху устойчивостта;

49.

Подчертава, че бъдещите двустранни инвестиционни договори, подписвани от ЕС, трябва да гарантират постигането на справедливо равновесие между необходимостта от защита на инвеститорите и необходимостта да се осигури държавна намеса, особено по отношение на социалните и здравните норми и нормите в областта на околната среда;

50.

Призовава за популяризиране на идеята за спонсорството сред работодателите;

51.

Припомня, че вече съществуват способи както за съдебно решаване на спорове, така и за алтернативно решаване на търговски спорове и/или за претендиране на обезщетения за отрицателни вторични ефекти, произтичащи от безотговорна или незаконна стопанска дейност; в този смисъл призовава Комисията да положи повече усилия за подобряване на осведомеността на стопанската общност и широката общественост за тези два варианта; припомня, че Международната търговска камара (МТК) предлага услуги за разрешаване на спорове за лица, предприятия, държави, държавни организации и международни организации, търсещи алтернативи на съдебните дела, които могат да допринесат за подобряване на достъпа до правосъдие на засегнатите лица в случаите на нарушения на практиките на отговорна стопанска дейност, които са предизвикали икономически, социални и екологични вреди в ЕС и/или извън него;

52.

Подчертава, че задачата на Комисията да подобрява осведомеността относно важността на КСО и последствията от неспазването на тези принципи на корпоративно равнище трябва да се придружава от съответни мерки за осведомяване и изграждане на капацитет от страна на правителствата на държавите, в които се извършва стопанската дейност, за да се гарантира ефективно прилагането на правата в областта на КСО и правото на достъп до правосъдие;

53.

Счита, че Комисията и държавите членки следва да насърчават дружествата от ЕС да предприемат инициативи, насочени към насърчаване на КСО, и обмена на добри практики с партньорите им в други държави;

54.

Подчертава необходимостта от евентуалното разработване на регулаторни мерки в рамките на стабилна правна рамка и в съответствие с международните стандарти с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рисковете, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на регионално, национално или макрорегионално равнище;

55.

Насърчава усилията на Комисията в отношенията й с други страни и региони по света за поощряване на КСО; във връзка с това призовава за повече усилия за утвърждаване на принципа на реципрочност в търговията;

56.

Отново заявява, че развитието на КСО следва да се извършва чрез подход, обхващащ всички заинтересовани страни, в който главна роля имат предприятията, които трябва да имат възможност да изградят подходящ за тяхната ситуация подход; подчертава необходимостта от специални мерки и подходи за развитие на КСО сред МСП;

57.

Отбелязва, че настоящата стратегия на Комисията за КСО включва периода от 2011 до 2014 г.; призовава Комисията да гарантира, че ще бъде своевременно приета амбициозна стратегия за периода след 2014 г.;

58.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/33

—

като взе предвид членове 5, 12, 14, 15, 16, 21, 23, 26, 27, 28, 29, 31, 32, 33, 34 и 36 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта, и по-специално членове 5, 6 и 19 от нея,

—

като взе предвид Декларацията на Международната организация на труда (МОТ) за основните принципи и права на работното място, приета през 1998 г., както и конвенциите на МОТ, въвеждащи основни универсални стандарти на труда по отношение на: премахването на принудителния труд (№ 29 (1930 г.) и № 105 (1957 г.)); свобода на сдружаване и правото на колективно договаряне (№ 87 (1948 г.) и № 98 (1949 г.)); забраната на детския труд (№ 138 (1973 г.) и № 182 (1999 г.)); и недискриминацията в сферата на заетостта (№ 100 (1951 г.) и № 111 (1958 г.)),

—

като взе предвид също така конвенциите на МОТ относно трудовите клаузи (обществени поръчки) (№ 94) и относно колективното договаряне (№ 154),

—

като взе предвид Дневния ред за достойни условия на труд на МОТ и Глобалния пакт за заетостта на МОТ, приети с глобален консенсус на 19 юни 2009 г. на Международната конференция по труда,

—

като взе предвид декларацията относно социалната справедливост за справедлива глобализация, приета чрез консенсус от 183-те държави-членки на МОТ на 10 юни 2008 г,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (1948 г.) и другите инструменти на ООН в сферата на правата на човека, по-специално Международния пакт за граждански и политически права (1966 г.), Пакта за икономически, социални и културни права (1966 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация (1965 г.), Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (1979 г.), Конвенцията за правата на детето (1989 г.), Международната конвенция за защита правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства (1990 г.) и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (2006 г.),

—

като взе предвид Принципите за овластяването на жените на ООН, чието начало бе поставено през март 2010 г., които предлагат насоки относно начина на овластяване на жените на работното място, пазара и в общността и са резултат от сътрудничеството между ООН Жени и Глобалния договор на ООН,

—

като взе предвид „проекта за съгласуваност“ — съвместен проект на Climate Disclosure Standards Board (CDSB), Глобалната инициатива за отчитане (ГИО), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Конференцията на ООН за търговия и развитие (UNCTAD), предназначен да подпомага по-голямата съгласуваност на подхода за търсене и предлагане на корпоративна информация, свързана с изменението на климата,

—

като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, както и заключенията на Съвета по външни работи от 8 декември 2009 г. (1),

—

като взе предвид „Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия“, осъвременени през май 2011 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването (1997 г.),

—

като взе предвид Глобалната инициатива за отчитане,

—

като взе предвид създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC),

—

като взе предвид датския Акт за финансовата отчетност (2008 г.)

—

като взе предвид Глобалния договор на ООН,

—

като взе предвид изготвеното от Комисията проучване от октомври 2010 г. относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство (известно като проучване Единбург) (2), чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека на Европейския парламент от 2011 г. (3), и което бе напълно одобрено от Европейския съвет,

—

като взе предвид параграфи 46 и 47 от заключителния документ на световната среща на високо равнище Рио + 20 относно устойчивото развитие,

—

като взе предвид Принципите на ООН за отговорно инвестиране (UNPRI),

—

като взе предвид международния стандарт ISO 26000, предоставящ насоки за социална отговорност, оповестен на 1 ноември 2010 г.,

—

като взе предвид „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия (4),

—

като взе предвид създаването на Европейския многостранен форум за корпоративната социална отговорност, стартирал на 16 октомври 2002 г.,

—

като взе предвид Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г., относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки (5),

—

като взе предвид предложението на Комисията за директива на Европейския парламент и на Съвета относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

—

като взе предвид Регламент (EО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (6), който замени Брюкселската конвенция от 1968 г. що се касае до отношенията между Дания и другите държави-членки,

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 3 декември 2001 г. относно предприемането на последващи мерки във връзка със Зелената книга относно корпоративната социална отговорност (7),

—

като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 февруари 2003 г. относно корпоративната социална отговорност (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Насърчаване осигуряването на достойна работа за всички — приносът на ЕС за изпълнение на дневния ред за осигуряване на достойна работа по света“ (COM(2006)0249) (Съобщение на Комисията за достойна работа),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Модернизиране на дружественото право и насърчаване на корпоративното управление в Европейския съюз — План за постигане на напредък (COM(2003)0284) (План за действие на ЕС за корпоративно управление),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговия, растеж и световни дела: Търговската политика като ключов елемент на стратегията на ЕС 2020“ (COM(2010)0612),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено "Пакет „Отговорни предприятия“ (COM(2011)0685),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010 — 2015 г.“ (COM(2010)0491),

—

като взе предвид своята резолюция от 30 май 2002 г. относно Зелената книга на Комисията за насърчаване създаването на европейска рамка за корпоративната социална отговорност (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 май 2003 г. относно „съобщението на Комисията във връзка с корпоративната социална отговорност: приносът на предприятията за устойчивото развитие“ (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 март 2007 г. относно „корпоративната социална отговорност: едно ново партньорство“ (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020, която гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (14),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 24 май 2012 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011–2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 14 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по правни въпроси, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по международна търговия, комисията по култура и образование (A7-0023/2013),

A.

като има предвид, че понятието корпоративна социална отговорност (КСО) не бива да бъде погрешно използвано за дефиниране наново на международно договорени минимални приложими стандарти, но да се стреми към измерване на тяхното прилагане и към по-добро разбиране на начина, по който те могат лесно и пряко да бъдат приложени от различните по големина предприятия;

Б.

като има предвид, че понятието за КСО, използвано обичайно в институциите на ЕС, следва да се разглежда като в голяма степен неразличимо от свързаните с него понятия за отговорен или етичен бизнес — „околна среда, общество и управление“, устойчиво развитие и корпоративна отговорност;

В.

като има предвид, че подходът с участието на множество заинтересовани страни трябва да остане крайъгълният камък на всички подкрепени от ЕС инициативи за КСО и основата на най-надеждната КСО, изпълнявана от самия бизнес, като се започне от местното равнище;

Г.

като има предвид, че Глобалната инициатива за отчитане е предоставила несравнено най-широко приетата в международен план методика за бизнес прозрачност и като има предвид, че създаването на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), включващ основните органи за определяне на световните счетоводни стандарти, показва, че интегрираната във финансовите отчети корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта ще стане валидна в световен мащаб норма в рамките на по-малко от десетилетие;

Д.

като има предвид, че новаторската работа, извършена от Проекта за отчетност за устойчивост на Принца на Уелс, ИЕБР за бизнеса и Програмата на ООН за околната среда направиха понастоящем възможно бизнесът напълно и правилно да разбере финансовата стойност на своето външно въздействие върху социалната сфера и околната среда и по този начин да я интегрира във финансовото управление на предприятията;

Е.

като има предвид, че се е състояла фундаментална промяна в инвеститорската общност, като 1 123 инвеститори (представляващи общ размер на управлявани активи от 32 трилиона щатски долара) одобряват Принципите на ООН за отговорно инвестиране(UNPRI); като има предвид, че според оценката на Европейския форум за устойчиви инвестиции световният пазар на социално отговорни инвестиции (СОИ) е достигнал приблизително 7 трилиона щатски долара към септември 2010 г. и 82 инвеститори, водени от Aviva Global Investors и представляващи общ размер на управлявани активи от 50 трилиона щатски долара, оглавиха призива на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на устойчивото развитие корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта да стане задължителна;

Ж.

като има предвид, че създаването на Европейската многостранна платформа по въпросите на КСО, предприемането на серия от пилотни и научноизследователски проекти, дейностите на бившия Бизнес алианс — всички те създадоха стабилни резултати за европейските действия в областта на КСО, заедно с продължаващия ценен принос от страна на „семейството“ на европейските организации за КСО, в това число КСО за Европа, Европейската бизнес академия (EABS), Европейският форум за устойчиви инвестиции (Eurosif) и Европейската Коалиция за корпоративна справедливост (ECCJ);

З.

като има предвид, че е от съществено значение да има известни общи стандарти за КСО, че разликите в прага на същественост също налагат диференцирани подходи от страна на промишлеността, както и че в едно свободно общество КСО никога няма да може да направи благотворителната дейност задължителна, тъй като това може да намали готовността на хората да дават;

И.

като има предвид, че кодексите за поведение на предприятията изиграха важна роля при инициирането на КСО и повишаването на осведомеността относно нея, но представляват недостатъчен отговор, като се има предвид честата липса на специфичност, липсата на последователност спрямо съществуващите международни стандарти, примерите за избягване на съществени въпроси, липсата на съпоставимост и прозрачност при прилагането;

Й.

като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека бяха одобрени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите членки на ЕС, Международната организация на работодателите (МОР) и Международната търговска камара, включително подкрепа за концепцията на „умело съчетаване“ между действията на регулаторен и доброволен принцип;

К.

като има предвид, че бившият специален представител на генералния секретар на ООН по въпросите на предприемачеството и правата на човека John Ruggie отправи призив към държавите членки на ЕС да изяснят и подкрепят въпроса за извънтериториалната юрисдикция за нарушения, извършени от предприятията в несигурни трети държави, като част от конференцията относно КСО, свикана от тогавашното шведско председателство; като има предвид, че неговият призив впоследствие бе подкрепен в заключенията на Европейския съвет, но понастоящем не са предприети никакви ответни действия;

Л.

като има предвид, че изготвеното от Комисията проучване относно несъответствията в управлението между инструментите и стандартите за международна корпоративна социална отговорност и съществуващото европейско законодателство, известно като „проучване Единбург“, публикувано през октомври 2010 г. и чиито заключения бяха изложени в Годишния доклад по правата на човека от 2011 г., напълно одобрен от Европейския съвет и Европейския парламент;

M.

като има предвид, че Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия са най-надеждният международен стандарт за КСО и че осъвременяването, одобрено през май 2011 г., представлява значителна възможност за постигане на напредък при прилагането на КСО;

Н.

като има предвид, че са били проведени многобройни международни инициативи с цел гарантиране на отчетност по отношение на устойчивостта от страна на предприятията, включително изискването за отчитане за китайските държавни предприятия, отчитане на прилагането на насоките относно КСО, разработени от правителството на Индия, и оповестяване на показателите за устойчивост, изисквано като условие за регистрация на фондова борса в Бразилия, Южна Африка и Малайзия, и от страна на Комисията по ценните книжа и фондовите борси на Съединените щати;

O.

като има предвид, че датският Акт за финансовата отчетност (2008 г.) относно корпоративната отчетност по отношение на устойчивостта, със специфични допълнителни изисквания за отчитане относно въздействието в областта на изменението на климата и правата на човека, се оказа изключително популярен сред датските предприятия, като в рамките на първите три години от неговото прилагане 97 % избраха отчитането въпреки разпоредбата „изпълнение или обяснение“;

П.

като има предвид, че Франция и Дания са се съгласили да бъдат две от четирите правителства на държави — членки на ООН, които са приели да започнат прилагането на ангажимента, поет на Конференцията на ООН за устойчивото развитие (Рио+20), относно корпоративна отчетност по отношение на устойчивостта;

Р.

като има предвид, че осъвременяването на Ръководните насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, ръководено от Нидерландия, предостави възможност за осъвременяване на видимостта и статуса на тези насоки чрез системата от „национални точки за контакт“ и сложи край на „инвестиционната връзка“, възпрепятстваща тяхното пълно прилагане по отношение на веригата на доставка и интегрира напълно ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека;

С.

като има предвид, че резолюцията му относно Европа 2020 гласи, че съществува пряка зависимост между корпоративната отговорност и корпоративното управление;

Т.

като има предвид, че „Зелените победители“ — проучване от 2009 г. на 99 предприятия — показа, че в 16 отделни промишлени сектора предприятията със стратегии за КСО са постигнали с поне 15 % по-добри резултати от средната стойност за техния отрасъл, което представлява допълнителна пазарна капитализация от 498 милиона евро (650 милиона щатски долара) за всяко предприятие;

У.

като има предвид, че Глобалното проучване за 2012 г. сред главните изпълнителни директори показва, че предприятията признават, че растежът изисква да се работи тясно с местното население; като има предвид, че например 60 % от запитаните планират да увеличат инвестициите през следващите три години, за да помогнат да се запази здравето на работната сила;

1.

Признава, че съобщението на Комисията представлява част от една поредица от политически изявления, имащи за цел да гарантират, че КСО бива по-широко насърчавана и включвана в политиките на ЕС и ще се превърне в утвърден принцип за действие на европейско равнище; призовава Комисията и държавите членки да се облегнат на стратегията за КСО за периода 2014 — 2020 г., с цел да предприемат конкретни мерки, насочени към насърчаване на предприятията да се ангажират с КСО;

2.

Подчертава, че с активното поемане на отговорност към обществото предприятията печелят повече доверие и обществено одобрение;

3.

При все това изразява съгласието си с изложения в съобщението анализ, според който практиките на КСО са все още до голяма степен ограничени до едно малцинство големи дружества, въпреки директния призив за присъединяване на повече предприятия към КСО, отправен в съобщенията на Комисията през 2001 г. и 2006 г.; при все това счита, че предприятията винаги са проявявали ангажираност към обществото, в което осъществяват стопанска дейност и че КСО може да бъде въведена в предприятия от всякакви мащаби; отбелязва също така необходимостта от включване в разискванията относно КСО и на МСП, много сред които я възприемат въз основа на един по-неформален и интуитивен подход, свързан с минимална администрация и без увеличаване на разходите;

4.

Припомня стратегическата роля, която малките и средните предприятия (МСП) могат да изпълняват за насърчаването на разпространението на КСО благодарение на тесните си връзки с мястото, където извършват дейност; приканва Комисията да разработи, съвместно с националните органи и многостранните платформи, специфични за отделните сектори форми на сътрудничество между МСП, които да им позволят да предприемат колективни действия за справяне със социални и свързани с околната среда проблеми;

5.

Счита за достоен за съжаление факта, че КСО все още е насочена основно към нормите за опазване на околната среда в ущърб на социалните норми, които имат основно значение за възстановяването на социален климат, благоприятстващ икономическия растеж и социалното сближаване;

6.

Счита, че световната финансова криза създава реален риск създателите на политики, включително в ЕС, да станат жертва на последиците от своята собствена фатална краткосрочна насоченост, като се фокусират изключително върху мерки за тясно дефинирана прозрачност и отчетност на финансовите пазари и пренебрегват спешната необходимост финансовите, както и всички промишлени сектори, да отговорят по интегриран начин на все по-неотложните и първостепенни предизвикателства на влошаването на околната среда и социалната дезинтеграция;

7.

Предупреждава, че в бъдеще стопанската дейност може да бъде устойчиви само в рамките на устойчива икономика и че не може да съществува алтернатива на приспособяването към бъдеще с ниски равнища на въглерод, което обхваща също така запазването на социалния и природен капитал в света — процес, в който КСО трябва да играе решаваща роля;

8.

Счита, че укрепването на КСО трябва да бъде подобрено посредством: наблягане върху световните инструменти за КСО; нов тласък от страна на водещите в своята област предприятия; оповестяването на дружествена информация в сферата на социалните въпроси и околната среда; използването на подходящи насоки; подкрепа на инициативите от страна на публичната администрация за създаване на подходящи условия за сътрудничество в полза на корпоративната социална отговорност и предоставяне на съответните методи и инструменти като например система за мотивиране; изчерпателен анализ на въздействието за съществуващите инициативи за КСО; подкрепа на новите инициативи в социалната област; адаптиране на КСО към нуждите на МСП; и по-голямо признаване, както в рамките на предприемаческата общност, така и в обществото като цяло, на огромния мащаб на социалните и екологичните предизвикателства, пред които са изправени Европа и светът;

9.

Подкрепя намерението на Комисията за задълбочаване на КСО в Европа чрез формулирането на насоки и подкрепата за инициативите, предприети от различните заинтересовани страни, за отделните промишлени сектори и отправя призив към водещите предприятия и асоциации да се присъединят към тази инициатива;

10.

Отново заявява, че КСО трябва да премине от процес към резултат;

11.

Приветства факта, че определението на КСО, изложено в съобщението на Комисията, отразяващо новия подход, който бе първоначално приет от Комисията на Многостранния форум през 2009 г., предоставя необходимата възможност за приобщаване и изграждане на консенсус и отразява точно новия консенсус по този въпрос, постигнат между предприятията и други заинтересовани страни, благодарение на единодушното договаряне на Ръководните принципи на ООН и на други инструменти като стандарта ISO 6000 с насоки относно социалната отговорност; приветства включването на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека в предприемаческата дейности; настоява, че Комисията трябва да прави по-ясна разлика между: (1) благотворителна дейност, осъществявана от предприятия; (2) социална дейност на предприятия въз основа на закони, правила и международни норми; и (3) антисоциални практики на предприятия, които представляват нарушение на закони, правила и международни норми и са експлоататорски, като например използването на детски или принудителен труд, и следва да бъдат категорично осъдени;

12.

Отново заявява, че КСО трябва да обхваща и дейността на предприятията спрямо и в трети държави;

13.

Отбелязва с интерес, че Комисията започна да се позовава на корпоративната социална отговорност (КСО) в търговските споразумения на ЕС; като се има предвид важната роля, която изпълняват големите предприятия, техните дъщерни предприятия и снабдителни вериги в рамките на международната търговия, счита, че корпоративната социална и екологична отговорност следва да се превърне в измерение на търговските споразумения на ЕС в рамките на главата за устойчиво развитие”; призовава Комисията да изработи конкретни предложения за прилагане на посочените принципи на КСО в търговската политика;

14.

Счита, че „социалната отговорност“ следва да съблюдава също така основни принципи и права като тези, определени от МОТ, включително по-специално свободата на сдружаване, правото на колективно договаряне, забраната на принудителния и детския труд и премахването на дискриминацията на работното място;

15.

Силно приветства приноса на членовете на Европейската комисия по заетост, предприятия и вътрешен пазар и на техните служители за насочения към бъдещето и конструктивен подход, възприет в съобщението на Комисията; признава приноса на други части на Комисията посредством междуведомствена работна група за КСО; въпреки това призовава председателя на Комисията лично да поеме лидерството в областта на КСО и да гарантира, че съществува пълна „ангажираност“ по отношение на ангажимента на Комисията за КСО, по-специално в генералните дирекции по околна среда и в тези, обхващащи външните отношения;

16.

Счита, че КСО трябва да включва социални мерки, насочени по-специално към професионалното обучение, съвместяването на личния и професионалния живот, създаването на подходящи условия на труд; отново изразява увереността си в „икономическите аргументи“ в полза на КСО, но повтаря, че когато тези аргументи не са валидни в краткосрочен план за дадена ситуация или предприятие, това в никакъв случай не може да бъде използвано като претекст за безотговорни и антисоциални практики; счита, че съществуват достатъчно изследвания, които доказват „икономическите аргументи“ и че разпространението на такава изследвания следва да бъде приоритет; призовава новите изследвания относно КСО да бъдат посветени на оценка на кумулативното въздействие от промененото бизнес поведение вследствие на КСО при справянето с цялостните европейски и световни предизвикателства като въглеродните емисии, окисляването на водата, крайната бедност, детския труд или неравенството, и извлечените поуки да бъдат използвани в бъдещия европейски принос за развитието на глобални инициативи за КСО;

17.

Признава, че един от сериозните недостатъци на инициативите за КСО възниква, в случай че дружествата, които твърдят, че прилагат КСО, успеят да избегнат важни групи на интереси или третирането на деликатни проблеми, свързани с тяхната дейност и тяхната световна верига за доставки; призовава Комисията, в сътрудничество с финансовите органи и социалните партньори, да работи на основата на досега постигнатото от „лабораториите“ за КСО, за да може по-добре да разбере как дружествата и техните заинтересовани страни могат обективно да идентифицират социалните и екологичните проблеми, които са от съществено значение за съответната предприемаческа дейност, както и за справедлив и балансиран подбор на заинтересованите страни, които да бъдат включени в инициативите по КСО на дружествата;

18.

Счита, че потребителите обръщат все по-голямо внимание на осъществяваните от предприятията дейности във връзка с КСО, поради което предприятията се насърчават към прозрачност, по-специално на онези стопански операции, които имат връзка с етични, социални и екологични съображения;

19.

Подчертава, че може да се говори за социална отговорност на предприятията само когато се спазват действащите правни разпоредби и съществуващите по места клаузи в колективните трудови договори, сключени между социалните партньори;

20.

Отбелязва, че при оценяването на социалната отговорност на дадено дружество трябва да се отчита поведението на дружествата, участващи в неговата верига на доставки, и на евентуалните му подизпълнители;

21.

Изразява подкрепа спрямо признанието в съобщението на Комисията, според което „да се помогне да се смекчат социалните последици от настоящата криза“ и да се намерят устойчиви бизнес модели е част от социалната отговорност на предприятията; призовава Комисията и държавите членки да помогнат на предприятията, в сътрудничество с представителите на работниците, да се ангажират с КСО; призовава предприятията да обмислят инициативи с цел запазването и създаването на работни места, особено за млади хора и жени, във всички области на дейност (като управлението и обучението, пазарите, човешките ресурси, околната среда и обществото), като се обърне специално внимание на засегнатите от многостранни неблагоприятни фактори, например ромското население и хората с увреждания, както и с цел назначаване не само на обикновени работници, но и на висши ръководни кадри от местните пазари на труда, и установяване, например, на система, която ще позволи на завършилите университет да започнат качествени стажове с цел придобиване на трудов опит, изискван от работодателите в частния сектор;

22.

Счита, че предприятията следва да участват в решаването на такива социални проблеми, задълбочени в резултат на икономическата криза, като липсата на жилища и бедността, както и в развитието на общностите, в които те работят;

23.

Признава, че икономическата криза е придружена от увеличаване на сключването на временни договори за наемане на работа, особено за жени, от разлики на условията на работа, които възникват отчасти в резултат от използването на подизпълнители, от принудително преминаване на непълно работно време за много хора, които се стремят към работни места на пълен работен ден, и от зачестяването на трудови практики, които понякога са експлоатативни, и възраждането на неформалния сектор; призовава Комисията и Многостранния европейски форум да направи специален преглед на растежа в областта на използването на подизпълнители; призовава тази дейност да бъде обусловена от Ръководните принципи на ООН, които се прилагат за веригата на доставка и по-специално за концепцията за „оценка на въздействието“ независимо от различните нива на доставчици;

24.

Счита, че спазването на правните норми в сферата на условията за физическа работа, разработването на процедури и политика за назначаване и освобождаване от работа, опазването на данните и личната информация за работника, навременното изплащане на трудовите и другите възнаграждения също са елемент на корпоративната социална отговорност, и призовава към спазване на тези аспекти;

25.

Отчита това, че кризата се отразява върху социалната тъкан; приветства мерките, предприети от определени предприятия, за интегриране на уязвими групи и групи в неравностойно положение на пазара на труда; изисква от дружествата да следват този вид инициатива; при все това изтъква, че закриванията и свиванията на предприятия излага на опасност част от напредъка, постигнат посредством КСО, като например заетостта на уязвимите групи в обществото, в частност хората с увреждания, подобряването на обучението и статуса на тези работници, насърчаването на нови форми на социално полезно производство и услуги, например чрез кредитни съюзи, насърчаването на нови модели на заетост чрез социални предприятия, кооперативи и лоялна търговия; счита, че следователно е от съществено значение определянето на стандарти за социални мерки; призовава Комисията да предприеме мащабен анализ на социалното въздействие на кризата върху тези инициативи, като използва основан на пола подход и акцент върху държавите от Източна Европа, и да проведе цялостни консултации със социални партньори и със заинтересовани страни във връзка с КСО относно неговия резултат;

26.

Счита, че действията във връзка с КСО носят полза не само за обществото като цяло, но и че помагат на предприятието да подобри образа си и да бъде оценявано по-високо от потенциалните потребители, което ще допринесе за неговата икономическа жизнеспособност в дългосрочен план;

27.

Смята, че създаването на програми за развиване на уменията и постоянна квалификация на работниците, за редовно индивидуално оценяване на работниците и на програма за управление на способностите, а също така поставянето на индивидуални работни и развойни цели пред работниците, е източник за повишаване на мотивацията и ангажирането им и е съществен елемент на корпоративната социална отговорност;

28.

Посочва, че особено през кризисния период действащите в рамките на принципите на КСО предприятия трябва да вземат участие в развиването на иновативните възможности на своя регион чрез въвеждането на иновативни и благоприятни за околната среда технологични решения в производствените подразделения и нови инвестиции и модернизации; подчертава, че интегрирането на въпроси, свързани с околната среда, като например биоразнообразие, изменение на климата, ефективност на ресурсите и екологично здраве в бизнес дейностите носи потенциал за насърчаване на устойчиво възстановяване;

29.

Счита, че в някои случаи финансовата криза може да е разклатила доверието на работещите в способността на предприятията да изпълняват задълженията си по отношение на дългосрочните права във връзка с частното пенсионно осигуряване, като бъдат взети под внимание разликите в пенсионно-осигурителните системи в Европейския съюз, след кризата; приканва отговорните предприятия да разгледат този проблем, като работят с Комисията и със социалните партньори, включително чрез въвеждането на открити, всеобхватни и основани на правила договорености за управление на пенсионните инвестиции и като част от по-обширното предизвикателство в рамките на КСО за осигуряване на активен живот на възрастните хора в ера на демографска промяна; отбелязва, че възвръщането на доверието между работниците и предприятията е особено важно за постигането на устойчиво икономическо възстановяване;

30.

Твърдо приветства поставения в съобщението на Комисията акцент върху укрепване и прилагане на международните стандарти и — с оглед осъвременяването от 2011 г. на Ръководните насоки на ОИСР и договарянето на Ръководните принципи на ООН — счита, че действията на ЕС трябва да бъдат основно съсредоточени върху подкрепата за тези насоки и принципи и прилагането им от европейския бизнес; подчертава, че тези насоки на ОИСР са създадени и одобрени на международно равнище с цел да се създаде среда на равнопоставеност, като същевременно се насърчават открити, справедливи и отговорни стопански практики в световен мащаб; предлага на Комисията да докладва годишно на Парламента и на Съвета относно изпълнението на тези насоки на ОИСР в ЕС;

31.

Подчертава, че е важно политиките на Съюза в областта на КСО да се развиват в съответствие с международните стандарти, с цел да се избегнат различни национални тълкувания, както и рискове, свързани с конкурентни предимства или недостатъци на национално или международно равнище;

32.

Настоява всички 27 държави членки да ускорят преразглеждането на своите национални планове за действие относно корпоративната социална отговорност, както и разработването на национални планове, прилагащи съответните насоки на ОИСР и ръководни принципи на ООН, които следва да бъдат финализирани най-късно до декември 2013 г.; счита, че държавите членки следва да гарантират, че тези планове се изготвят с участието на всички съответни заинтересовани страни, включително НПО, гражданското общество, профсъюзите, организациите на работодателите и националните институции за правата на човека (НИПЧ); призовава ЕС да улесни извличането на поуки от опита на държавите членки, които понастоящем провеждат този процес; насърчава държавите членки да вземат пример от насоките, съдържащи се в стандарта ISO 26000, от последната версия на насоките на Глобалната инициатива за отчетност и от насоките, разработени от Европейската група на националните институции за правата на човека;

33.

Призовава за по-голяма съгласуваност между политиките на равнище ЕС чрез привеждането на възлагането на обществени поръчки, експортното кредитиране, доброто управление, конкуренцията, развитието, търговията, инвестициите и другите политики и споразумения в съответствие с международните стандарти за правата на човека, социалните и екологичните стандарти, установени в съответните насоки и принципи на ОИСР и ООН; във връзка с това призовава за усилия за сътрудничество с органите, представляващи работниците, работодателите и потребителите, като същевременно се ползват съответните консултации на НИПЧ, като например представянето на Европейската група на националните институции за правата на човека пред комисията относно правата на човека и обществените поръчки; призовава за съдържателни и подходящи оценки на въздействието на законодателни предложения за потенциални несъответствия с ръководните принципи на ООН и настоява за координиране с работната група на ООН за бизнеса и правата на човека с цел да се избегнат коренно различни и непоследователни тълкувания на тези ръководни принципи;

34.

Приветства по-конкретно включването на сектора на ИКТ в специфични европейски насоки за бизнеса и правата на човека; признава истинските дилеми, създадени от необходимостта за защита на поверителността и за борба с престъпното съдържание, от една страна, и целта за защита на свободата на изразяване, от друга страна, както се видя от скорошното противоречие, създадено от анти-ислямския видеоклип, качен в YouTube; призовава много повече европейски предприятия да се ангажират с водещата в тази връзка инициатива с множество участници — Глобалната мрежова инициатива (ГМИ), — в която в момента членуват предимно фирми от САЩ;

35.

Изтъква, че всички „инвестиции за търговия и развитие“, предоставени на частния сектор от инструменти на ЕС за инвестиции, от Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, следва да включват договорни клаузи, изискващи съответствие с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека с разпоредби относно отчетността и ясен механизъм за подаване на жалби; отново призовава държавите членки да направят същото по отношение на отпускането на кредити за износ на предприятията;

36.

Приветства инициативата на Комисията относно националните планове за действие за прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поеме по-активна роля, за да допринесе за прилагането им на високо равнище и за насърчаване на ефективен мониторинг и докладване; призовава за провеждането на „процес на партньорска проверка“ между държавите членки с оглед постигането на напредък при прилагането; призовава Комисията и ЕСВД да извършат оценка на прилагането на плановете за действие и на действията, предприети на равнището на ЕС, и да докладват пред Европейския съвет и Парламента до края на 2014 г.;

37.

Признава, че предприятията все повече работят в нестабилни държави и че те имат задължение да се грижат за защитата на своя персонал от конфликти, тероризъм и организирана престъпност; независимо от това настоява, че предприятията са еднакво задължени да гарантират, че мерките по отношение на сигурността не нанасят вреда на мира или сигурността на други лица, на местата, където те оперират или че могат да станат причина за обвинения за съучастие в нарушаване на правата на човека; призовава Комисията и държавите членки да осигурят много по-голямо приемане на международните Принципи за доброволна сигурност и да се стремят към сключването на международна регулаторна рамка за регулиране, мониторинг и наблюдение на дейностите на частните военни и охранителни предприятия (PMSC);

38.

Призовава предприятията и останалите заинтересовани страни да участват конструктивно в процеса на развитие от Комисията на специфични за всеки сектор насоки за правата на човека и да използват тези насоки след неговото приключване;

39.

Призовава Комисията и най-вече нейната ГД Правосъдие да изготви предложения за по-голямо улесняване на достъпа до правосъдие в съдилищата на ЕС за най-екстремните тежки случаи на нарушаване на правата на човека или на трудовото право от страна на базирани в Европа предприятия или техни филиали, подизпълнители или бизнес партньори, както се препоръчва от специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на бизнеса и правата на човека;

40.

Смята също и че има нужда от създаване и усъвършенстване на механизми за заявяване на нарушения на правата на човека в отделните предприятия;

41.

Счита, че проучването „Зелени въпроси“ ясно показва положителната връзка между предприятията, съблюдаващи КСО и постигането на по-добра финансова ефективност при излизането от кризата; потвърждава концепцията за „отговорна конкурентоспособност“ и подчертава, че потенциалният пазар за социално и екологично полезни стоки и услуги продължава да бъде изключително важна пазарна възможност за предприятията, както и за задоволяване на обществените потребности;

42.

Споделя възгледа на бизнеса, определен в Глобалното проучване за 2012 г. сред генералните директори, че устойчивият бизнес растеж изисква работа в тясно сътрудничество с местното население, правителства и бизнес партньори, и инвестиране в местните общности; подкрепя и призовава за засилване на бизнес инициативите, които са свързани със създаване на работни места, обучение, помощ при управлението на ресурсни ограничения и допринасяне за здравните решения;

43.

Призовава Комисията и по-специално ГД Търговия да се пренасочи от „пасивен“ към един „активен“ подход по отношение на насоките на ОИСР, наред с другото чрез ангажиране със спазване на Декларацията на ОИСР относно международните инвестиции и мултинационалните предприятия, която съдържа насоките на ОИСР, гарантиране на насърчаването и непрекъснатата подкрепа за насоките на ОИСР посредством делегациите на ЕС в трети държави, финансиране на инициативи за изграждане на капацитет заедно с предприятията, професионалните съюзи и гражданското общество в трети държави във връзка с прилагането на насоките, при същевременно гарантиране на това, че насоките се цитират конкретно във всички нови споразумения между ЕС и трети държави, включително във всички търговски и инвестиционни договори; призовава Европейския съюз да направи значително дипломатическо усилие да убеди повече държави в целия свят да положат подписа си и да предоставят конкретна подкрепа за групи на гражданското общество за представянето на „специфични примери“ на предполагаеми нарушения, в сътрудничество с държавите членки;

44.

Счита, че КСО представлява значим инструмент, който ще помогне на Европейския съюз да подкрепя прилагането на конвенциите на Международната организация по труда (МОТ) в целия свят; призовава Комисията да подкрепи европейските организации и социални партньори, желаещи да предприемат пилотни проекти в съответствие с насоките на ОИСР и други международни стандарти за КСО с оглед изграждането на капацитет в трети държави; изисква Комисията да определи конкретна цел за преговори и договаряне на нови рамкови споразумения по въпроси, свързани с КСО, и да покани социалните партньори да сключат тези споразумения в контекста на техния нов секторно базиран подход към КСО; приканва Комисията и по-специално ГД Заетост да включи в КСО трудови стандарти чрез провеждането на пилотни проекти за „достоен труд“ с правителства на трети държави;

45.

Изразява съгласие със съобщението на Комисията, озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 2014 г. за корпоративната социална отговорност“, а именно че спазването на приложимото законодателство и на колективните споразумения между социалните партньори е предварително условие за съобразяването с тази отговорност; счита, че КСО следва да допълва, но в никакъв случай да не заменя съществуващото законодателство, колективното договаряне и диалог с работници, организирани в рамките на професионални съюзи; счита, че дружествата следва да се ангажират с обсъждането на тяхната политика в областта на КСО — и на елементи като годишния доклад относно социалното и екологично въздействие на дейностите им, с работниците и служителите и техните представители; счита, че следва да се приеме незадължителен набор от правила за ЕСА на основата на съдържанието на такава рамка, като описаната в работния документ на службите на Комисията по тази тема;

46.

Призовава ЕС и в частност Комисията:

47.

Приветства факта, че някои представители на бизнеса използваха срещата на високо равнище Рио + 20 за прокарването на идеята за нова световна конвенция за корпоративната отговорност в системата на ООН; счита, че въпреки, че подобна конвенция вероятно ще се изготви след няколко години, ЕС следва да се ангажира конструктивно с дебата; въпреки това счита, че подобни дискусии не трябва да отклоняват вниманието на лицата, които вземат решения относно политиките в бизнеса и в правителствата, от прилагането на съществуващите инструменти за КСО с първостепенен приоритет; обръща внимание на факта, че съществуват различни модели за това, как могат да се появят нови форми на глобално управление относно КСО, в допълнение към системата на ООН, например чрез насърчаване на разрастването на насоките на ОИСР сред държавите, които не са членки на ЕС, или чрез самостоятелна инициатива от правителства с подобно мислене; призовава ЕС, Комисията и държавите членки да разработят и защитават конкретни предложения за договаряне на конкретен и проверим бизнес принос, като част от предложените цели на ООН за устойчиво развитие за периода след 2015 г.;

48.

Подкрепя виждането в първия доклад на Многостранния форум от юни 2004 г., че обществените органи могат да играят значителна роля като използват функциите си за събиране и стимулиране с цел развитие на КСО, включително при възлагането на обществени поръчки, и призовава държавите членки да дадат нов значителен тласък на тези усилия чрез групата на високо равнище и по други начини;

49.

Отправя искане когато ЕС или неговите държави членки са партньори в бизнеса (например в контекста на възлагане на обществени поръчки, предприятия с държавна собственост, съвместни предприятия, гаранции за експортно кредитиране и мащабни проекти в трети държави), съответствието с насоките и принципите на ОИСР и ООН следва да бъде приоритет, като това се отразява в специфични клаузи, носещи последици за дружествата, които явно нарушават социалните и екологичните стандарти и стандартите за правата на човека;

50.

Подчертава значението на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“ и счита, че трите й стълба — отговорността на държавата да предоставя защита срещу нарушенията на правата на човека, корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека и необходимостта от по-ефективен достъп до правни средства за защита, следва да бъдат подкрепени от подходящи мерки, които да способстват за тяхното прилагане;

51.

Подчертава, че предвид размера на дела им в международната търговия европейските дружества, техните дъщерни предприятия и подизпълнители играят основна роля за насърчаването и разпространението на социалните и трудовите стандарти по света; признава, че жалби срещу дружества на ЕС, които извършват дейност в чужбина, често се разрешават много по-ефективно на място; препоръчва националните контактни точки на ОИСР като установени в държавите механизми, нямащи правна сила, които могат да посредничат в широк кръг от спорове в областта на бизнеса и правата на човека; при все това призовава за полагане на повече усилия от страна на дружествата при разработване на механизми за подаване на жалби, които са в съответствие с критериите за ефективност, изложени в ръководните принципи на ООН, и за допълнителни авторитетни насоки, които да бъдат търсени в международно признати принципи и насоки, по-специално наскоро актуализираните Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, 10-те принципа на Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, както и Тристранната декларация на МОТ за принципите относно мултинационалните предприятия и социалната политика;

52.

Призовава за разработване на по-ефективни стандарти за прозрачност и отчетност за технологичните дружества в ЕС във връзка с износа на технологии, които могат да се използват за нарушаване на правата на човека или за действия срещу интересите на ЕС в областта на сигурността;

53.

Призовава да се прилага принципът „опознай своя краен потребител“, за да се осигури повишен контрол и предотвратяване на нарушенията на правата на човека нагоре или надолу по снабдителната верига и по протежение на производствените или пазарните потоци;

54.

Счита, че държавите членки следва да държат предприятията отговорни за приемането на принципи и проактивни политики, за да противодействат на дискриминацията и социалното изключване, да насърчават равенството между половете и да зачитат основните права на всички;

55.

Приканва Комисията и държавите членки, предвид многостранния подход към корпоративната социална отговорност, да разгледат възможността за разширяване на присъствието на наблюдатели по време на двугодишните срещи на групата на високо равнище, включвайки сред наблюдателите представители, в състава на които влизат двамата докладчици от съответните комисии на Европейския парламент, представители на Програмата на ООН за околната среда, Съвета на ООН по правата на човека и Международната организация на труда, както и по един номиниран представител на европейските предприятия, на синдикатите и на гражданското общество, съгласувани от координационния комитет на Многостранния форум;

56.

Признава, че необходимостта, посочена в Декларацията от Лаакен през 2001 г., институциите на ЕС да се „доближат“ до гражданите на Съюза продължава да бъде актуална; подкрепя по тази причина официалното разглеждане на предложението на „Solidarité“ за междуинституционална програма за човешки ресурси в институциите на ЕС с цел улесняване на участието на служителите и стажантите от институциите в доброволчески хуманитарни и положителни обществени дейности — както като част от обучението на служителите, така и под формата на доброволен труд през свободното им време; подчертава факта, че с предложената програма се реализират икономии и се осигурява значителна добавена стойност, като тя би помогнала за популяризирането и изпълнението на политиките и програмите на ЕС; настоятелно призовава всички държави членки да включат доброволческата дейност на служителите в своите национални планове за действие; призовава за подписване на „договор“ чрез Европейския доброволчески център (ЕДЦ) за ангажиране на организациите на гражданското общество в цяла Европа за постигането на тази цел;

57.

Призовава предприятията да насърчават своите служители да участват в международни доброволчески дейности, с цел да се улесни взаимодействието между публичния и частния сектор в областта на сътрудничеството за развитие; призовава Комисията да подпомага инициативи на предприятията в тази област чрез бъдещия Европейски доброволчески корпус за хуманитарна помощ;

58.

Счита, че държавите членки следва да насърчават предприятията да развиват политики и да въведат мерки във връзка с необходимостта да се зачита личния и семейния живот на всички техни служители; счита, че тези политики и мерки следва да бъдат в съответствие с принципа на равенство и следва да обхванат и преговорите относно продължителността и организацията на работното време, равнищата на заплащане, предоставянето на някои практически удобства за работниците, както и гъвкави условия на труд, включително естеството на трудовите договори и наличието на прекъсвания на професионалното развитие;

59.

Признава, че социалните показатели изостават от екологичните индекси по отношение на икономическата оценка и общата специфика в много инициативи във връзка с КСО; счита, че въпреки наръчника относно социалните обществени поръчки, самият Европейски съюз е прекалено ограничен в тази област; призовава за проучване относно „оценяването на социалния капитал“, което да доведе до широкообхватен дебат на европейско равнище относно по-доброто интегриране на социалното въздействие в рамките на устойчивото стопанско управление; подкрепя финансирането на пилотни проекти за развитие на социални индекси, агенции за социална оценка и на практиката на социален одит в някои държави членки и в някои отрасли;

60.

Приветства признанието за ролята, която обществените поръчки трябва да играят за насърчаването на КСО на практика, включително за достъп до обучение, равенство, справедлива търговия, както и за социалното приобщаване на работниците и служителите в неравностойно положение и на лицата с увреждания, може да представляват положителен стимул за по-голяма социална отговорност на предприятията; счита обаче, че остава неясно доколко последователните изменения на правилата за възлагане на обществени поръчки в ЕС действително са били възприети от публичните органи и какво общо въздействие е постигнато по отношение на подобряването на екологичните и социалните резултати на предприятията, както и по отношение на стимулирането на КСО; призовава за по-нататъшни научни изследвания и оценки на въздействието, водещи съответно до ясни препоръки с оглед предоставяне на лесноразбираеми стимули за предприятията; изисква те да включат проучване на все по-разпространената практика предприятията да включват клаузи за КСО в своите частни договори за покупка — т.е. в договорите между предприятия — и призовава за установяване на добри практики в тази област;

61.

Насърчава използването на информационни и комуникационни технологии и социалните медии за насърчаване на тези, които имат интереси в световен мащаб да участват по-активно в консултации с много заинтересовани страни;

62.

Поздравява държавите членки за значителните им усилия да разработват и прилагат национални планове за действие относно КСО в рамките на консултации с много заинтересовани страни на национално равнище в много държави от ЕС; при все това изразява загриженост, че голям брой от мерките в областта на обществената политика все още не са оказали значително видимо въздействие за постигане на напредък по отношение на корпоративната социална отговорност; призовава за повече научни изследвания и оценки на мерките в областта на обществената политика във връзка с КСО на европейско равнище; призовава Комисията като отговорен работодател да покаже своето „лидерство чрез личен пример“, като публикува доклад за своята собствена КСО в съответствие с допълнението за публичния сектор на Глобалната инициатива за отчитане, като предложи на служителите на Комисията „съответното“ време за отсъствие от работа за осъществяване на инициативи за доброволческата дейност на служителите и като преразгледа използването на инвестициите на пенсионните фондове в съответствие с етичните критерии;

63.

Призовава в Европейската година на гражданството 2013 г. да се включи специална част за бизнес гражданство, приканваща предприемачи и представители на деловите среди да се ангажират със съществуващите инициативи за КСО в държавите членки и на равнището на ЕС за насърчаване и развитие на концепцията за „добър корпоративен гражданин“;

64.

Приветства намерението на Комисията да изгради своята нова схема за отличаване въз основа на съществуващите практики в тази област; счита, че отличията могат да стимулират КСО, но единствено ако победителите представляват истински най-добри практики на национално, европейско и световно равнище; приканва Комисията да създаде независима експертна група, за да оцени това и да „одитира“ на трайна основа схемата през тази и следващите години; изисква публичността около отличаването да отразява истинската сложност на срещаните предизвикателства и да изтъква поуките за всички предприятия, а не само за победителите;

65.

Счита за изключително важно Комисията да разработи възможно най-скоро обявената обща методология за измерване на екологичните показатели, която се основава на разходите за жизнения цикъл; тази методология ще бъде полезна както по отношение на прозрачността на информацията за предприятията, така и по отношение на оценката на екологичните показатели на предприятията от страна на органите;

66.

Призовава Комисията да ускори своите усилия да представи в своята работна програма нови предложения за преодоляване на управленските пропуски по отношение на международните стандарти в областта на КСО, както е препоръчано в „Проучването от Единбург“, възложено от нея;

67.

Призовава държавите членки да предприемат мерки за засилване на ефективността на политиката за корпоративна социална отговорност, като, наред с другото, насърчават възмездяването на отговорното поведение на предприятията чрез създаване на стимули в рамките на инвестиционната политика и на достъпа до обществени инвестиции;

68.

Приветства намеренията на Комисията да даде тласък на инициативите в областта на отговорното производство и потребление; счита, че ЕС може да надгражда опита на инициативи за КСО, които са започнали специфично обучение и изграждане на капацитет за купувачите в рамките на предприятията; счита, че планираната инициатива за прозрачност може да бъде основен двигател на движението на етичните потребители; призовава Комисията и държавите членки да разгледат доколко е приложимо и желателно разработването на европейски социален етикет за всички дружества, ангажирани с корпоративна социална отговорност, за да се направят усилията им по-видими за потребителите и инвеститорите и чрез надграждането на съществуващите инициативи за етикетиране, да се насърчава постоянно сътрудничеството „отдолу-нагоре“ под егидата на Международния алианс за социална и екологична акредитация и етикетиране (ISEAL); предлага притежаващите такъв европейски етикет предприятия да бъдат редовно проверявани по отношение на спазването на посочените в знака социални разпоредби в областта на КСО;

69.

Отбелязва, че основна движеща сила за пазара на социално и устойчиво отговорни инвестиции остава търсенето от институционални инвеститори, но че те не бива да бъдат насочвани основно към опазването на околната среда; отбелязва, в тази връзка, че оповестяването пред инвеститорите и потребителите е основен двигател на КСО и трябва да се осъществява на базата на лесно приложими и измерими социални и екологични принципи; приветства действията на Комисията за ангажиране с инвеститорската общност по въпросите на КСО; призовава този ангажимент да се основава твърдо на подкрепа на принципите на ООН за отговорно инвестиране и на принципа за интегрирано докладване (ИД);

70.

Отбелязва, че бенефициентите на дългосрочни инвеститори, като например пенсионните фондове, имат интерес от устойчива възвръщаемост и отговорно корпоративно поведение; счита, че е важно стимулите за инвестиционните посредници да бъдат ефективно съобразени с интересите на бенефициерите и да не се ограничават до тясно тълкуване на тези интереси, което се съсредоточава единствено върху максимално увеличаване на краткосрочната възвръщаемост; одобрява правна рамка в подкрепа на тази цел; приветства факта, че Комисията разработва предложения за дългосрочно инвестиране и за корпоративно управление, които ще помогнат за справяне с тези проблеми;

71.

Подкрепя намерението на Комисията да внесе законодателно предложение за „оповестяване на нефинансова информация“ от страна на бизнеса; изразява задоволство, че това предложение се основава на широкообхватни публични консултации, както и на серия работни срещи със съответните заинтересовани страни; предупреждава, че употребата на термина „нефинансова“ следва да не прикрива реалните финансови последствия върху бизнеса от социални и екологични въздействия, както и от влиянието на сферата, свързана с правата на човека; счита, че предложението дава възможност на ЕС да препоръча на европейския бизнес да прилага ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и на Глобалния договор на ООН, както и да се съобразяват с интегрираното отчитане във вида, в който то понастоящем е разработено от Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC); подчертава, че решенията трябва да бъдат гъвкави и да не създават излишни административни тежести и разходи;

72.

Отбелязва, че за повишаване на достоверността на предприеманите от предприятието действия следва да се осигури проверка на публичния доклад от външна институция;

73.

Изразява одобрение за продължаване на водещата роля на Многостранния европейски форум в подкрепа на изпълнението на предложенията, представени в съобщението на Комисията; припомня, че КСО, която е по-добре адаптирана към МСП, ще позволи нейното по-широко разпространение на европейско равнище; призовава всички участници да се включат в работата на форума с гъвкав, непредубеден и насочен към постигане на консенсус подход в духа на истинската КСО;

74.

Настоява правата и свободите на синдикатите и представителството на демократично избраните представителни органи на работниците и служителите са в центъра на всяка стратегия за КСО; изразява задоволство от съществуващата рамка на ЕС на секторните и междусекторните структури за социален диалог и призовава за пълноценни и активни консултации и включването на представителните организации и синдикатите, по-специално в развитието, управлението и мониторинга на процесите и структурите на КСО на предприятията, при истински партньорски подход в работата с работодателите; призовава Комисията да посочи изрично синдикатите и представителите на работниците и служителите, които са важни действащи лица, като партньори в диалога във връзка с въпросите за КСО наред с предприятията и другите заинтересовани страни; счита, че социалните партньори могат да изиграят важна роля за насърчаването на корпоративната социална отговорност, като отбелязват значението на КСО за социалния диалог и неговото улесняване;

75.

Призовава за политики за КСО, които да включват специални мерки за борба с неправомерната практика на вписване на работници в черен списък и лишаването им от достъп до заетост, което често се дължи на тяхното членство и дейности в синдикати или роля на представителство в областта на здравеопазването и безопасността;

76.

Настоява, че всяко предприятие, за което е установено, че вписва работници в черни списъци или нарушава правата на човека и трудовите стандарти следва да бъде лишено от възможността да получава безвъзмездни средства и финансиране от ЕС, както и да бъде изключено от участие в покани за представяне на оферти за други договори за възлагане на обществени поръчки на равнището на ЕС, на национално равнище или на равнището на публичната администрация;

77.

Отбелязва, че политиките за КСО трябва да бъдат спазвани не само от главния изпълнител или предприятие, но и от всички подизпълнители или вериги за доставки, които те може да използват за доставка на стоки, набиране на работници или предоставяне на услуги, независимо дали са установени в ЕС или в трета държава, като по този начин се осигуряват условия на равнопоставеност, основани на справедливо заплащане и достойни условия на труд, и се гарантират синдикалните права и свободи;

78.

Подкрепя Директивата на Комисията за установяване на минимални стандарти за жертвите и призовава политиките за КСО на предприятията в съответните сектори (като например туризъм, застраховане, настаняване и телекомуникации) да включват положителни и практически стратегии и структури за подкрепа на жертвите на престъпления и техните семейства по време на криза, както и да се определят конкретни политики за всеки служител, станал жертва на престъпление на работното място или извън него;

79.

Изразява съгласие, че не може да съществува подход на „един размер, подходящ за всички“ по отношение на корпоративната социална отговорност , но признава, че твърде многото на брой инициативи, макар и да демонстрират информираност относно значението на политиките за КСО, могат да генерират допълнителни разходи и да бъдат пречка за прилагането, подкопавайки доверието и справедливостта; счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО, трябва да се предвиди достатъчно свобода на действие за всяка държава членка и регион и особено от гледна точка на възможностите на малките и средните предприятия; приветства обаче активното сътрудничество на Комисията с участието на Парламента и Съвета заедно с други международни органи за постигане на дългосрочно принципно „сближаване“ на инициативите във връзка с КСО и обмяната и насърчаването на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 с цел осигуряване на единно глобално, последователно и прозрачно определение на КСО; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите — членки на ЕС, така че да се минимизират рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на разнородни подходи;

80.

Счита, че идеята, че КСО е „лукс“ и се подкрепя от стопанските субекти само в добри времена за икономиката, се опровергава решително от продължаващите високи равнища на ангажираност на стопанските субекти с КСО; счита, че това е остаряло разбиране, което пренебрегва значението на репутацията, а също и равнището на външен риск за рентабилността на съвременната стопанска дейност; призовава всички европейски създатели на политики да интегрират КСО на всички равнища на икономическата политика, включително като засилят КСО в рамките на стратегията „Европа 2020“;

81.

Изтъква, че КСО следва да се прилага за цялата световна верига на доставки, включително на всички нива на подизпълнение и независимо дали за доставката на стоки, работници или услуги, че следва да включва разпоредби за разширяване на защитата, така че да обхваща и работниците мигранти, предоставяните от агенции работници и командированите работници, и че следва да се основава на справедливо заплащане и достойни условия за труд и да гарантира правата и свободите на синдикатите; счита, че идеята за отговорното управление на веригата на доставки трябва да се доразработи като механизъм за осъществяване на КСО;

82.

Приветства работата на някои бизнес училища за популяризиране на КСО, но признава, че тези училища са твърде малко; призовава групата на високо равнище и държавите членки, в сътрудничество с Комисията, и, когато е уместно, с университетите, да разгледа начини за включване на КСО, отговорното управление и отговорното гражданство в управленското образование и професионално обучение за всички бъдещи бизнес ръководители, така че те да станат крайъгълен камък на стратегическото корпоративно управление и да насърчи информираността относно устойчивото потребление; счита, че това би могло да обхване и децата, които участват в програми за млади предприемачи; призовава Комисията да предостави допълнителна финансова подкрепа за проекти за образование и обучение по КСО в рамките на програмите на ЕС за „Учене през целия живот“ и „Младежта в действие“;

83.

Отново заявява, че КСО следва да се прилага за всички предприятия, за да се създадат справедливи и равнопоставени условия; изтъква обаче, че начинът, по който добивната промишленост осъществява дейност в развиващите се държави, изисква да се отиде отвъд доброволния подход; подчертава, че инвестициите от петролната промишленост в Нигерия са добър пример за ограниченията на КСО във вида, в който се прилага понастоящем, когато дружествата не са успели да предприемат инициативи за КСО с цел създаване на устойчиви бизнес практики или да допринесат за развитието на приемащите ги държави; решително подкрепя законодателното предложение за отчитане по държави, основано на стандартите на Инициативата за прозрачност на добивната промишленост (ИПДП) и отчитане относно продажбите и печалбите, както и относно данъците и приходите, с цел възпиране на корупцията и предотвратяване на избягването на данъчно облагане; призовава европейските добивни предприятия, които функционират в развиващите се държави, да изиграят ролята на модел за социална отговорност и насърчаване на достойни условия на труд;

84.

Призовава за стандарти за надлежна проверка на правата на човека и на веригата на доставки на равнище ЕС, които, наред с другото, отговарят на изискванията, определени в Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони, като разглеждат, наред с други въпроси, области със значителен потенциал за отрицателно или положително въздействие върху правата на човека, като например глобални и местни вериги на доставки, полезни изкопаеми от зони на конфликт, възлагане на подизпълнители, заграбване на земя и региони, в които трудовото право и закрилата на работниците са недостатъчни или където се произвеждат продукти, които са опасни за околната среда и здравето; приветства вече установените от ЕС програми, и по-специално програмите за правоприлагане, управление и търговия в областта на горите (FLEGT) в сферата на горското стопанство, и подкрепя частните инициативи, като инициативата за прозрачност в добивните промишлености (ИПДП);

85.

Призовава Комисията да предприеме допълнителни инициативи с цел отключване и засилване на потенциала на КСО в борбата с изменението на климата (чрез обвързването й с ресурсната и енергийната ефективност), например в процесите на закупуване на суровини от дружествата;

86.

Подчертава, че помощта от ЕС за правителствата на трети държави при прилагането на социални и екологични разпоредби и ефективните режими на инспекция са необходимо допълнение за постигането на напредък по отношение на КСО на европейските предприятия в световен мащаб;

87.

Предлага правителствата на държавите членки да призоват ЕИБ да включи клауза относно КСО в своите операции;

88.

Призовава Комисията да насърчава КСО на международни форуми, като подкрепя засиленото сътрудничество между СТО и други многостранни форуми, занимаващи се с КСО, като например МОТ и ОИСР;

89.

Призовава да бъде създадена система за съдебно сътрудничество между ЕС и трети държави, подписали двустранни търговски споразумения, за да се осигури ефективен достъп до правосъдие на засегнатите от нарушения на социалното законодателство или на законодателството в областта на околната среда, или от неспазване на принципите на КСО от страна на мултинационални предприятия и техни дъщерни дружества, в държавата, в която е извършено нарушението, и за да се подкрепи създаването на международни съдебни процедури, които да гарантират, при необходимост, че нарушенията на правото от страна на дружествата, се санкционират;

90.

Призовава за извършване на оценки на въздействието на новите технологии върху правата на човека още във фазата на проучването и разработването, доколкото е възможно, и призовава тези оценки да включват сценарии и съобразяване на характеристики на проекта с принципите за спазване на правата на човека;

91.

Отбелязва, че КСО е механизъм, който позволява на работодателите да подкрепят своите работници и местните общности в развиващите се държави, че спазването на стандартите в областите на КСО и на труда може да позволи на такива държави да се възползват допълнително от международната търговия и че КСО може да гарантира, че печалбите се поделят справедливо, за да се развие устойчива икономика и социално благоденствие и да се изведат повече хора от състоянието на бедност, особено в периоди на финансови кризи;

92.

Насърчава ЕС да играе активна роля за повишаване на осведомеността относно потенциалния принос на предприятията за обществото чрез КСО в областта на културата, образованието, спорта и младежта;

93.

Насърчава медийните предприятия да включат стандарти за прозрачна журналистика в своите политики за КСО, включително гаранции за защита на източниците и лицата, които подават сигнали за нередности;

94.

Призовава Комисията да запази установените, добре функциониращи инициативи във връзка с КСО като въведе тест за КСО, който прави оценка на въздействието на предстоящите законодателни и административни инициативи относно мерките във връзка с КСО и да вземе предвид съответните резултати при изготвяне на предложения;

95.

Одобрява въвеждането на задължения за участниците на пазара с оглед постигане на устойчивост, и призовава Комисията да наблюдава и извършва оценка на инициативите във връзка с КСО.

96.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/49

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално членове 9 и 151 и член 153, параграф 1, буква д) от него,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28—29 юни 2012 г.,

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално член 136 във връзка с член 121, параграф 2 от него,

—

като взе предвид Съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа 2013 г.“ (COM(2012)0750),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по регионално развитие и комисията по конституционни въпроси (A7-0032/2013),

A.

като има предвид, че еврозоната като цяло се намира във вторична рецесия, предизвикана от свръхзадлъжнялост и финансова криза;

Б.

като има предвид, че кризата оказа пагубно въздействие върху живота на милиони европейци, както е документирано от официалните статистически данни за заетостта: в ЕС над 8 милиона души са загубили работата си от 2008 г. насам; над 25 милиона европейци в момента нямат работа, от които почти 11 милиона са безработни от повече от година; близо 10 милиона млади хора са засегнати в момента от безработицата; само през изминалата година 2 милиона души са загубили своята работа;

В.

като има предвид, че строгото регулиране на пазара на труда в няколко държави членки няма необходимата гъвкавост, за да поеме ефективно сътресения като настоящата криза; като има предвид, че съществуващото законодателство относно пазара на труда защитава непропорционално участниците в него и има неблагоприятно въздействие върху приобщаването на младите хора към работната сила;

Г.

като има предвид, че разликите между процентите на безработица в държавите членки са нараснали драматично;

Д.

като има предвид, че следва да се припомни, че през 2007 г., в началото на кризата, средният бюджетен дефицит в еврозоната възлизаше на само 0,7 %;

Е.

като има предвид, че следва да се припомни, че през 2007 г., в началото на кризата, някои от държавите, които понастоящем изпитват най-сериозни затруднения, бяха натрупали прекомерен дефицит по текущата сметка;

Ж.

като има предвид, че средният бюджетен дефицит в еврозоната достигна върховата си стойност от 6,3 % през 2009 г. и от този момент тенденцията се обърна със средни бюджетни дефицити от 6,2 % през 2010 г., 4,1 % през 2011 г. и последващ спад през първите две тримесечия на 2012 г.;

З.

като има предвид, че поемането на надеждни ангажименти за благоприятни за растежа мерки за консолидация представлява предпоставка за всяко устойчиво решение на проблема с прекомерния дълг и дефицита на повечето държави членки;

И.

като има предвид, че кризата подчерта жизненоважната необходимост от започване или завършване на балансирани и диференцирани структурни реформи, които да засилят устойчивото развитие;

Й.

като има предвид, че единният пазар е основен двигател за икономическия растеж и заетостта в Европа и че едно по-амбициозно прилагане на директивата за услугите само по себе си би могло вече да осигури прогнозно допълнение от 1,8 % към БВП; като има предвид, че при настоящите икономически обстоятелства, по-конкретно, Съюзът не може да си позволи да остави неизползвани подобни възможности за незабавен растеж; като има предвид, че е необходимо по-стриктно транспониране, прилагане и изпълнение на разпоредбите относно единния пазар, за да се извлекат ползи от още неизползвания и непосредствен потенциал;

К.

като има предвид, че неустойчивите равнища на дълга оказват вредно въздействие върху цялото икономическо положение; като има предвид, че фискалната и макроикономическата дисциплина, както и координация трябва да бъдат принудително поддържани и засилвани, за да се възпрепятства възникването на подобни общи дефицити и равнища на дълга, като тези наблюдавани в Европа през последното десетилетие, тъй като те оказаха пагубно въздействие по отношение на устойчивия растеж и финансовата стабилност, както и на заетостта в редица държави членки;

Л.

като има предвид, че стратегията на затягане на бюджета цели задържане на нарастването на публичните разходи под размера на средносрочната тенденция на нарастване на БВП;

М.

като има предвид, че бъдещото икономическо благоденствие на Европа зависи в решаваща степен от нейната способност изцяло да оползотворява трудовите си ресурси, също така чрез увеличаване на участието на жените и младите хора на пазара на труда;

Н.

като има предвид, че постепенната и гладка фискална консолидация е за предпочитане пред стратегията на бързо и рязко намаляване на дисбалансите в публичните финанси, но че състоянието на икономиката на някои от държавите членки не оставя алтернатива за възвръщане на достъпа до пазара и за връщане на инвестициите;

О.

като има предвид, че стойностите на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) показват сериозни различия в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

П.

като има предвид, че мерките за консолидация, предприети в няколко държави членки, достигнаха безпрецедентни измерения:

Р.

като има предвид, че въпреки усилията на държавите членки за реформиране и консолидация, пазарите на държавни облигации в еврозоната са все още в затруднение, както показват високите спредове и нестабилност на лихвените проценти; като има предвид, че сред непосредствените отключващи фактори и първопричини за безпрецедентните различия беше загрижеността на финансовите пазари относно стабилността на публичните и частни финанси в няколко държави членки;

С.

като има предвид, че разликата в конкурентоспособността в рамките на еврозоната оказва въздействие върху различията между държавните лихвени проценти;

Т.

като има предвид, че високите държавни лихвени проценти в някои държави членки от еврозоната се дължат отчасти на забелязаната липса на доверие в тяхната способност да провеждат структурни реформи;

У.

като има предвид, че еврозоната не съумя да използва общото намаление на държавните лихвени проценти през първите десет години на еврото, за да преодолее разликата в конкурентоспособността, което, наред с другото, беше отразено в трайно високи дефицити по текущата сметка и бързо растящи разходи за труд за единица продукция в някои държави членки;

Ф.

като има предвид, че настоящата корекция в някои държави би била не толкова тежка в политически, икономически и социален план, ако положителният икономически климат през първите десет години от съществуването на еврото беше използван за приспособяване;

Х.

като има предвид, че отпускането на заеми на частния сектор, което е ключово за финансирането на реалната икономика, остава слабо и че частните кредитни потоци също са намалели в няколко държави членки, въпреки различните програми за ликвидност, създадени от ЕЦБ;

Ц.

като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) са двигателят на европейската икономика и държавите членки следва да ги подкрепят, като намаляват административната тежест, пред която те са изправени;

Ч.

като има предвид, че корекцията следва да се разглежда като заслужаваща доверие, за да могат да се върнат потоците от инвестиции;

Ш.

като има предвид, че в няколко държави членки капацитетът за принос на данъкоплатците е подложен на силен натиск; като има предвид, че според приблизителни оценки европейската сива икономика представлява 22,1 % от общата икономическа дейност, което води до изгубени данъчни приходи на стойност около 1 000 милиарда евро годишно; като има предвид, че системите с прости, предсказуеми и ниски данъци подобряват изпълнението на данъчните задължения;

Щ.

като има предвид, че годишният обзор на растежа за 2013 г. (ГОР 2013) се стреми да очертае икономическите приоритети за 2013 г.;

АА.

като има предвид, че принципът на фискална консолидация, благоприятстваща растежа, следва да бъде развиван успоредно с принципите за структурни реформи, увеличаващи растежа, и за солидарност и демокрация във всяка държава членка;

АБ.

като има предвид, че единният пазар е ключовият двигател на ЕС за растеж и работни места чрез икономии от мащаба и повече конкуренция, но държавите членки проявяват удовлетвореност при прилагането на законодателството за вътрешния пазар, и по-специално на директивата за услугите;

АВ.

като има предвид, че всяка държава членка следва да намери национално единство относно стратегия за реформи, така че тя да може да бъде разбрана и подкрепена от хората и от различните икономически субекти, като така се избягнат разделения, съпротива и действия, основани само на краткосрочен собствен интерес, които заплашват постигането на определените цели;

АГ.

като има предвид, че политиката в областта на конкуренцията, основаваща се на принципите на отворения пазар и на равни условия във всички сектори е крайъгълен камък за функционирането на вътрешния пазар без ограничения;

1.

Приветства духа на годишния обзор на растежа (ГОР) за 2013 г. във вида, в който е представен от Комисията; счита, че той е адекватно последващо действие на Европейския семестър за 2012 г. като цяло и на ГОР 2012 г. в частност; приветства по-конкретно увеличената яснота в националните стратегии, която Комисията е въвела, като е дала приоритет на напредъка в страните от еврозоната, както и на напредъка в структурно, вместо в номинално отношение;

2.

Приветства факта, че ГОР 2013 г. признава увеличаването на устойчивия растеж и секторите и дейностите, в които има много зелени работни места, за необходими за излизането от кризата, подчертава, че решенията, които конкретно са насочени към настоящата криза на държавния дълг и финансовата криза, а именно подходящи структурни реформи, следва да се комбинират успоредно с мерки, засилващи дългосрочната конкурентност и растеж на европейската икономика и възвръщащи доверието;

3.

Изразява съгласие с Комисията, че е необходима благоприятна за растежа фискална консолидация, за да се излезе от кризата; припомня, че ключовият елемент във връзката между растежа и консолидацията е съставът на консолидацията; подчертава в това отношение, че подходящата комбинация от мерки по отношение на разходите и на приходите зависи от контекста, като обаче консолидациите въз основа на намаляване на непродуктивните разходи вместо въз основа на увеличаване на приходите обикновено са по-трайни и в по-голяма степен укрепват растежа в средносрочен план, но водят в по-голяма степен до рецесия в краткосрочен план;

4.

Приветства проекторазпоредбата за „пакета от два законодателни акта“ относно ориентирани в по-голяма степен към качеството наблюдение и оценка на публичните финанси, както и оценки на разходите и ползите от публичните инвестиции;

5.

Приветства проекторазпоредбите в „пакета от два законодателни акта“ за укрепване на икономическия диалог и цялостното наблюдение на процеса, свързан със Семестъра, от страна на националните парламенти и Европейския парламент;

6.

Изразява съжаление поради липсата на изпълнение на съгласуваните на равнище ЕС политики и действия в държавите членки, което не позволява договорените мерки да реализират пълния си потенциал;

7.

Призовава Комисията да продължи да бъде бдителна по отношение на своята политическа позиция и да я коригира в зависимост от общата оценка на разходите и ползите от комбинацията от политики, приложени в Съюза, и да преразгледа, ако е подходящо, и допълнително да изясни своите препоръки по отношение на политиката за следващата година, както са посочени в нейната ГОР;

8.

Настоятелно призовава държавите членки да коригират прекомерните дефицити в сроковете, определени от Съвета, като припомня, че в пакета от шест законодателни акта е предвидено известно ниво на гъвкавост;

9.

Насърчава държавите членки да подобрят своите вътрешни фискални рамки с оглед насърчаване на ефикасни и устойчиви фискални политики;

10.

Подчертава факта, че държавите членки следва да преследват диференцирани стратегии в съответствие със своето бюджетно положение и настоява, че държавите членки трябва да запазят ръста на своите публични разходи на равнище под размера на средносрочната тенденция на нарастване на БВП;

11.

Приветства признаването на ролята на единния пазар и необходимостта да се предприемат мерки относно множеството бариери, които все още съществуват в сектора на услугите; припомня, че все още има много да се направи, за да се постигне наистина единен европейски пазар;

12.

Призовава Комисията да наблюдава положението, пред което са изправени държавите членки в светлината на тежкия икономически спад, както е посочено в преразгледания Пакт за стабилност и растеж;

13.

Призовава Комисията и Съвета да намерят баланс между необходимостта от продуктивни частни и публични инвестиции и целите за фискална консолидация, като оценят внимателно програмите за инвестиции, повишаващи растежа, в своята оценка на програмата за стабилност и конвергенция, като същевременно спазват изцяло разпоредбите на законодателството на ЕС; счита, че фискална консолидация, която благоприятства растежа, може едновременно да постави публичните финанси на устойчив път и да възстанови доверието на инвеститорите;

14.

В това отношение очаква с нетърпение доклада на Комисията относно качеството на публичните разходи и прегледа на обхвата за възможни действия в рамките на ЕС по отношение на квалифицирането на инвестиционните програми;

15.

Призовава Комисията да започне да разработва спешно начини, чрез които да се гарантира, че елементи на устойчивата фискална дисциплина паралелно са следвани от конкретни предложения за растеж и работни места и да насърчава частни инвестиции, които създават елементи на растежа, солидарността между държавите членки и демократичната легитимност, и необходимите структурни реформи, а именно намаляването на безработицата сред младите хора, включително чрез по-добро съответствие на квалификациите на младите хора с търсенето на работна сила, чрез борба със сегментирането на пазара на труда, подобряване на устойчивостта на пенсионните системи, увеличаване на ефективността на данъчните системи, укрепване на конкуренцията в съответните области на сектора на услугите, улесняване на достъпа до кредитиране, намаляване на бюрокрацията, премахване на ненужните нива на управление и борба с укриването на данъци; приветства засилената демократична легитимност в рамките на европейския семестър; припомня необходимостта от допълнително засилване на демократичната легитимност в рамките на европейския семестър;

16.

Призовава Комисията и Съвета да работят за постоянното и подходящо усъвършенстване и по-нататъшно подобряване на качеството, националните специфики и адекватността на специфичните за всяка държава препоръки;

17.

Отново заявява, че за да се запази доверието в годишния обзор на растежа и в целия процес, свързан със Семестъра, Съветът трябва да представи основания за своето решение, ако откаже да последва препоръките на Комисията, основаващи се на годишния обзор на растежа; приветства принципа „изпълнение или обяснение“, въведен с пакета от шест законодателни акта, по отношение на специфичните за отделните държави препоръки, съгласно който Съветът носи обществена отговорност за всяка промяна, внесена от него в предложенията на Комисията, и счита, че този принцип следва да се затвърди в практиката;

18.

Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, и в иновациите ще бъдат увеличени и рационализирани и че резултатите бързо ще бъдат превърнати от публичния и частния сектор в Европа в конкурентно предимство и увеличена производителност;

19.

Призовава Комисията и Съвета да увеличат усилията си да намалят зависимостта от внос на енергия и суровини, за да създадат една по-устойчива в екологично, икономическо и социално отношение Европа;

20.

Призовава държавите членки да постигнат съгласие за Многогодишна финансова рамка (МФР), като един неотложен въпрос, и да гарантират, че е укрепена нейната роля като крайно необходим източник на дългосрочни инвестиции в повишаването на устойчивия растеж и в дейности и сектори, които създават множество работни места; подчертава важността на структурата на бюджетите на ЕС, която следва да насърчава инвестициите в областите на добавена стойност;

21.

Призовава Комисията да предложи холистичен подход по отношение на устойчивия растеж за постигане на целите по стратегията „ЕС 2020“, който следва да включва доизграждане на вътрешния пазар, увеличаване на конкуренцията, истинска европейска промишлена политика, стабилна и подходящо насочена политика на сближаване и гаранция, че Европа ще използва цялата си сила и влияние в своите външнотърговски отношения; призовава Комисията изцяло да използва източниците на растеж, които произтичат от привличането на ПЧИ (преки чуждестранни инвестиции) и търговията с трети държави, а именно чрез задълбочаването и разширяването на трансатлантическите икономически отношения; подобна програма следва да съдържа свързаните с това цели за обновяване и отваряне на трансатлантическия пазар, укрепване на основните правила на международния икономически ред и разширяване на основаната на правила многостранна система, така че да включва нови членове и нови области на икономически възможности; призовава също така Комисията да ускори сключването на споразумения за свободна търговия, по които понастоящем се водят преговори;

22.

Приветства признаването на ролята на единния пазар и необходимостта да се предприемат мерки относно множеството бариери, които все още съществуват в сектора на услугите; припомня, че все още има много да се направи, за да се постигне наистина единен европейски пазар; призовава Комисията да засили прилагането на законодателството за вътрешния пазар; настоятелно призовава държавите членки изцяло да прилагат законодателството за вътрешния пазар и по-специално директивата за услугите;

23.

Приветства първия доклад относно състоянието на интеграцията на единния пазар за 2013 г., който придружава и допълва Годишния обзор на растежа; подчертава, че единният пазар играе важна роля при възстановяването на конкурентоспособността на Съюза, стимулирайки по този начин икономическия растеж и създаването на работни места; призовава Комисията и държавите членки да вземат адекватни мерки относно пропуски в специфичните за всяка държава препоръки и да засилят постоянната и редовна оценка на прилагането и налагането на разпоредбите на единния пазар с цел по-добър икономически растеж;

24.

Изразява притеснението си относно факта, че много държави членки изостават по отношение на производителността; настоява върху ролята на структурните реформи при справянето с този проблем; изисква Комисията да докладва в следващия си годишен обзор на растежа за наблюдението на развитието на производителността на капитала и на ресурсите;

25.

Подчертава, че стриктното прилагане на политиката на ЕС в областта на конкуренцията, основаваща се на принципите на отворени пазари и равни условия във всички отрасли, е крайъгълен камък за успешен вътрешен пазар и предварително условие за създаването на устойчиви и основани на знанието работни места;

26.

Подчертава, че са необходими решителни усилия на държавите членки за поддържане на публичните финанси в рамките на подходящи темпове, но те могат да успеят само ако макроикономическите неравновесия бъдат намалени; отбелязва, че тези цели могат да бъдат постигнати само едновременно чрез растеж в еврозоната като цяло;

27.

Отбелязва добавянето на нов показател към индекса за макроикономически дисбаланси по отношение на финансовия сектор; изразява съжаление, че Комисията не спази процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1176/2011, според която: „Комисията следва тясно да си сътрудничи с Европейския парламент и със Съвета при изготвянето на таблото с показатели и набора от макроикономически и макрофинансови показатели за държавите членки“ и, по-конкретно, според която „Комисията следва да представя предложения за коментар от компетентните комисии на Европейския парламент и Съвета относно планове за изработване и приспособяване на показателите и праговете“;

28.

Припомня на Комисията, че за да изгради междуинституционално доверие и икономически диалог с високо качество, е от изключително значение в бъдеще да спазва по-добросъвестно процедурата, предвидена в Регламент (ЕС) № 1176/2011;

29.

Призовава Комисията и Съвета да действат задълбочено и бързо, за да придадат истинско съдържание и ефективност на Пакта за растеж и работни места, както беше договорено на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г.;

30.

Призовава за бързо приемане на пакета от два законодателни акта;

31.

Отбелязва влизането в сила на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз (Фискален пакт); счита, че Фискалният пакт следва да бъде транспониран във вторичното законодателство на Съюза възможно най-бързо въз основа на оценка на опита с неговото прилагане и в съответствие с ДЕС и ДФЕС;

32.

Приветства плана за действие на Комисията за засилване на борбата с данъчните измами и укриването на данъци, препоръките относно мерките за насърчаване на трети държави да прилагат минимални стандарти за добро управление в областта на данъчното облагане, и препоръките относно агресивното данъчно планиране, приети от Комисията на 6 декември 2012 г.; подкрепя проактивната позиция, която е заела Комисията, и, по-специално, членът на Комисията, отговарящ за данъчното облагане и митническия съюз, одита, борбата с измамите и статистиката; призовава държавите членки да прилагат последващи мерки по отношение на препоръките на Комисията, да предприемат незабавни и координирани действия срещу данъчните убежища и агресивното данъчно планиране, като така ще се гарантира по-справедливо разпределение на фискалното усилие и ще се увеличат приходите на държавите членки;

33.

Счита за положително, че накрая „всички държави членки признават значението на предприемането на ефективни мерки за борба с укриването на данъци и данъчните измами, също във време на бюджетни ограничения и икономическа криза“, както е посочено в заключенията на Съвета по икономически и парични въпроси от 13 ноември 2012 г.;

34.

Припомня, че целта на общото законодателство относно фискалните рамки на държавите членки, е да гарантира, че държавите членки спазват ангажиментите си към общоприетите правила, а не да конкретизира избора на политики на дадена държава членка;

35.

Призовава Комисията да се явява пред компетентните комисии на Парламента и да представя ГОР ежегодно в началото на ноември, като започне на 4—5 ноември 2013 г., за да дава на Парламента достатъчно време да представя своите възгледи през следващите европейски семестри;

36.

Изразява съжаление, че в своето съобщение „Годишен обзор на растежа 2013 г.“ (COM(2012)0750) Комисията не обръща подобаващо внимание на ролята на бюджета на ЕС в процеса на европейския семестър; изразява по-специално съжаление, че докато ЕС предлага основни приоритети, той не успява да предостави фактически и конкретни данни относно начина, по който бюджетът на ЕС може в действителност да изиграе отключваща, каталитична, синергетична и допълваща роля по отношение на местните, регионалните и националните политики и инвестиции, предприети с оглед прилагане на тези приоритети;

37.

Изразява убеждение, че финансирането на равнище ЕС може да генерира икономии за бюджетите на всички държави членки и че това следва да бъде подчертано; счита, че бюджетът на ЕС играе жизненоважна роля за стимулирането на растежа, насърчаването на създаването на работни места и успешното намаляване на макроикономическите дисбаланси на територията на Съюза, и основно също така за постигане на целите на „ЕС–2020“; отново изразява съжаление, че Комисията не обръща внимание на този въпрос в съобщението си относно годишния обзор на растежа;

38.

Признава оценката на Комисията, че размерът на дълга, натрупан от публични и частни лица, ограничава възможността за нови дейности и инвестиции в държавите членки; въпреки това призовава държавите членки да не разглеждат своите национални вноски от БНД в бюджета на ЕС като променлива величина за корекция в рамките на техните усилия за консолидация, нито да се стремят изкуствено да намалят обема на стимулиращите растежа разходи от бюджета на ЕС в противоречие с политическите ангажименти, които са поели на най-високо равнище; напълно осъзнава обаче икономическото напрежение между необходимостта от консолидиране на публичните финанси в краткосрочен план и евентуалното увеличение за някои държави членки на вноските, основаващи се на БНД, предизвикано от увеличение в равнището на плащанията в бюджета на ЕС; поради това отново заявява своя настоятелен призив за реформа на финансовите разпоредби относно бюджета на ЕС — която да бъде приета в рамките на преговорите за МФР за периода 2014 — 2020 г. — чрез намаляване на дела на основаващите се на БНД вноски на държавите членки в бюджета на ЕС до 40 % до 2020 г., като по този начин се подпомогнат техните усилия за консолидация (1);

39.

Припомня, че европейският бюджет е преди всичко инвестиционен бюджет и 94 % от общата му стойност биват реинвестирани в държавите членки;

40.

Изисква от Комисията да предостави актуална информация относно усилията на държавите членки да препрограмират и да ускорят употребата на структурните и кохезионни фондове на ЕС, за да подкрепят растежа и социалното сближаване, по-специално за МСП, и да вземат мерки срещу безработицата сред младите хора;

41.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

22.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 24/55