15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/1

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/2

Докладчик:

г-н Ullrich SCHRÖDER

—

на равнище ЕС да бъде организиран специален ежегоден Съвет по конкурентоспособност за МСП и SBA, в съответствие с препоръката на ЕИСК от становището му от 2011 г. (1);

—

Групата на високо равнище по въпросите на конкурентоспособността и растежа на Съвета следва да извършва преглед на напредъка на националните действия за постигане на приоритетите на SBA и отразяване на допълнителни мерки на равнище ЕС. Резултатите следва да се изпращат на ежегодния Съвет по конкурентоспособност за МСП и SBA;

—

да се актуализира мрежата от европейски представители на МСП чрез повишаване на равнището на участниците в нея до генерални директори в министерствата на икономиката. Така ще бъде осигурена по-силна и по-добра координация между ЕС и държавите членки.

1.4.1.

Трябва да се изготвя годишен доклад на ЕС относно прилагането на SBA, който трябва да включва също и основаващ се на данни доклад за управлението му от Комисията и за функционирането на отделните програми.

1.4.2.

Европейската сметна палата следва да бъде насърчена да публикува редовни доклади за функционирането на съответните програми и мерки за МСП, както прави Правителствената служба за отчетност в САЩ по отношение на американската SBA. С вътрешното управление следва да се занимава независима служба в рамките на Комисията, подобна на Службата на генералния инспектор в рамките на Администрацията за малкия бизнес в САЩ.

1.4.3.

SBA няма да има успех, ако не бъде създадено партньорство за управление с участието на множество заинтересовани страни (със социалните партньори и обществеността и частни заинтересовани страни). Следователно консултативната група по SBA (вж. 4.3.4), планирана да се създаде през 2011 г., но която така и не беше създадена, трябва да бъде сформирана и с нея да се провеждат консултации на етапа преди вземането на решение.

1.4.4.

Системата от национални и местни планове за прилагане на SBA (вж. 4.3.3) трябва да бъде подобрена и допълнена със систематично използване на таблици за сравнение на резултатите.

2.1.

Цел: да се сравнят широките подходи и действия в САЩ и ЕС по отношение на двата SBA: Администрацията за малкия бизнес в САЩ и европейския Законодателен акт за малкия бизнес.

2.2.

Заключенията на настоящото становище (вж. глава 1) следователно не включват сравнение между конкретните програми за двата SBA, а акцентират върху възможните подобрения в правната и политическата позиция, управлението и използването на цели в европейския SBA.

3.1.

Администрацията за малкия бизнес в САЩ е независима правителствена агенция, която осигурява федерална подкрепа за малките предприятия. Създадена е от президента Айзенхауер през 1953 г., след приемането на Акта за малкия бизнес. Мисията ѝ е да съветва, да подпомага и да защитава интересите на малките предприятия. Бюджетът ѝ за 2013 г. беше около 1 милиард долара (без бюджета за дейности, несвързани с предприятията). Някои мерки са правно обвързващи. SBA има офиси във всички щати и 1 000 местни центъра. Президентът Обама повиши генералния директор на SBA в член на кабинета си.

3.2.

SBA е приела комплексно определение за малко предприятие: предприятие с независима собственост, което работи и е организирано за реализиране на печалба. В зависимост от отрасъла, продукта или услугата, стандартът за размера се основава на броя на служителите или на обема на продажбите. Максималният брой на служителите варира между 100 и 1 500.

3.3.

Общ преглед на дейностите и програмите на SBA в САЩ (3)

3.3.1.

Финанси: заеми и рисков капитал

3.3.1.1.

SBA предоставя гаранции на малки предприятия, които не могат да получат кредитиране от друго място. По правило заемите се отпускат от партньори на SBA (банки и други финансови институции) и се гарантират от SBA.

3.3.1.2.

Инвестиционното дружество за малкия бизнес (SBIC) улеснява достъпа на малките предприятия до рисков капитал.

3.3.2.

Програми за възлагане на обществени поръчки на малки предприятия

3.3.2.1.

Няколко програми за възлагане на обществени поръчки дават възможност на малките предприятия (собственост на хора в неравностойно положение или действащи в недостатъчно разработени области) да се конкурират само с подобни предприятия за важни правителствени поръчки.

3.3.3.

Програми за НИРД: стратегия за увеличаване на участието на МСП през повишаване на целите

3.3.3.1.

Програмата за новаторски научни изследвания в малките предприятия (SBIR) повишава участието на малките високотехнологични предприятия във федералната НИРД във федерални департаменти с бюджет за НИРД на стойност най-малко 100 милиона долара. Процент от бюджета им за НИРД трябва да се използва за въвличане на малки предприятия; през 1983 г. той е бил 0,2 %, достигайки постепенно 2,7 % през 2013 г. (нова цел — 3,2 % през 2017 г.).

3.3.3.2.

Програмата за трансфер на технологии в малките предприятия (STTR) осигурява финансиране за федерални научни изследвания, извършвани съвместно от малко предприятие и научноизследователска организация с нестопанска цел: 0,35 % през 2013 г., увеличение до 0,45 % през 2016 г.

3.3.4.

Програми за развитие на предприемачеството

3.3.5.

Служба за международна търговия

3.3.6.

Специални служби

4.2.1.

Комисията проучи подхода на SBA в САЩ и през 2008 г. публикува съобщението си относно „Мисли първо за малките!“ — „Small Business Act“ за Европа“ (5), предназначено за широка целева група (МСП с по-малко от 250 служители).

4.2.2.

Бяха въведени десет принципа за разработване и осъществяване на политики по отношение на МСП на равнище ЕС и на национално равнище, отнасящи се до: бизнес средата, предприемачеството, принципът „мисли първо за малките“, обществените поръчки, съкратените периоди за плащане, по-добрият единен пазар, уменията и иновациите.

4.2.3.

През 2008 г. (6) ЕИСК предложи по-амбициозен SBA. Той се отнася до SBA на САЩ.

4.2.4.

Ключовите препоръки на Комитета включваха:

4.3.1.

През 2011 г. Европейската комисия публикува съобщението си „Преглед на „Small Business Act“ за Европа“ (7). Комисията заключва, че е постигнат напредък, но все още има какво да се направи.

4.3.2.

По отношение на развитието в държавите членки Комисията не проявява такъв оптимизъм:

4.3.3.

Прегледът на SBA предложи действия в отговор на икономическата криза в следните области: регулации, финансиране, достъп до пазари, предприемачество, създаване на работни места и приобщаващ растеж (включително предприемачество сред жените и Инициатива за социално предприемачество).

4.3.4.

Стратегическите подобрения включват засилване на управлението:

4.3.5.

През 2011 г. (8) ЕИСК призна, че на МСП се отделя по-голямо внимание.

—

Комитетът е убеден, че SBA следва да приеме по-обвързваща форма;

—

SBA няма да има успех, ако не бъде създадено партньорство за управление с участието на множество заинтересовани страни (със социалните партньори и обществеността и частни заинтересовани страни);

—

Жизненоважната роля на посредническите организации от публичния и частния сектор за предоставянето на услуги, отговарящи на нуждите, се пренебрегва;

—

ЕИСК приканва Съвета да организира един път годишно специален съвет, посветен на конкурентоспособността, който да се занимава с МСП, микропредприятията и SBA.

4.4.1.

През септември 2014 г. Комисията даде начало на консултация за начина, по който следва да се преразгледа SBA под наслов „Силна политика в подкрепа на МСП и предприемачите 2015 — 2020 г.“

4.4.2.

Комисията заключва, че SBA не се прилага изцяло в много държави членки.

—

намаляване на административната тежест;

—

достъп до финансиране и пазари;

—

потенциал за предприемачество и иновации;

—

засилване на развитието на умения (нова).

4.4.3.

През април 2015 г. Комисията публикува доклад за резултатите. Предложението за преразгледан SBA беше първоначално планирано за първата половина на 2015 г., но сега се отлага за 2016 г. Европейските организации на бизнеса изразиха своето разочарование от отлагането и призоваха да се предприемат действия през 2015 г.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/8

Докладчик:

Jan KLIMEK

1.1

В цял свят семейните предприятия са гръбнакът на много национални икономики и се развиват изключително динамично. Те създават икономически растеж и работни места и отделят голямо внимание на условията на регионално и местно равнище. Има различни причини за създаването на семейно предприятие, но общи за всички тях са естествено формиралите се ценностни системи, готовността за всеотдайност и самоотверженост и чувството за отговорност към тези, които са създали предприятието, и към онези, които ще го поемат. Семейните предприятия са по-способни да издържат на трудните периоди на рецесия и стагнация, а една от основните причини за тяхната устойчивост е чувството за лична отговорност за имиджа на предприятието.

1.2

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) отбелязва уникалната стойност на семейните предприятия и призовава Европейската комисия, в съответствие с принципа от Законодателния акт за малкия бизнес („Small Business Act“), съгласно който „ЕС и държавите членки следва да създадат среда, в която предприемачи и семейни предприятия могат да преуспяват и предприемчивостта се възнаграждава“ (1), да прилага активна стратегия за насърчаване на утвърдилите се подходи по отношение на семейните предприятия в държавите — членки на ЕС.

1.3

Като следваща стъпка биха могли да се разработят рамка и съответно законодателни разпоредби относно семейните предприятия. В тях следва да се дефинира понятието „семейно предприятие“, като се определят областите за съвместен ангажимент на Комисията заедно с правните, икономическите и политическите институции, отговарящи за тези мерки.

1.4

По отношение на конкретните мерки ЕИСК призовава за:

2.1

Семейните предприятия съставляват повече от 60 % от всички — както малки, така и големи — европейски дружества и в тях са заети между 40 % и 50 % от всички работници (2). В много от икономиките повечето предприятия са микро-, малки и средни предприятия и следователно по-голямата част от семейните предприятия също принадлежат към този сектор.

2.2

Основните предимства на семейните предприятия са тяхната дългосрочна перспектива, специфичните ценности, които формират тяхната уникална организационна култура, и ангажираността им към местната общност. Тяхната уникална култура се основава на ценностите, насърчавани от заинтересованите страни в семейството, като например висока степен на доверие в предприятието и високо качество на предлаганите услуги или продукти.

2.3

Дългосрочната перспектива на семейните предприятия означава, че те създават трайни връзки със заинтересованите страни в дружеството (служители, клиенти, доставчици и местни общности).

2.4

Характерни за семейното предприятие са намерението то да бъде предадено на следващото поколение, както и ангажираността и отговорността по отношение на работниците. Този аспект допълнително повишава съзнанието за отговорност в семейните предприятия, където взаимоотношенията са изградени върху доверие.

2.5

За да постигат целите си, семейните предприятия подчиняват постигането на възможно най-голяма печалба на изграждането на стабилно, независимо, иновативно и опиращо се на собствен капитал дружество, тъй като преди всичко се стремят да сведат до минимум рисковете, които биха могли да застрашат съществуването на бизнеса за поколения напред. Семейните предприятия се стремят към постигането на дългосрочни (обхващащи няколко поколения) цели и се развиват по по-балансиран начин.

3.1

Най-общо семейните предприятия могат да бъдат характеризирани по отношение на следните три аспекта: семейство, предприятие и структура на собствеността (3). Влиянието на семейството върху другите два аспекта определя семейния характер на дружеството. Това влияние означава, че семейните предприятия са по-сложно устроени от другите и следователно се нуждаят от съответно третиране.

3.2.

В някои държави членки съществува законово определение на понятието „семейно предприятие“:

3.3

ЕИСК счита, че би било полезно във всички държави членки да се проведе законодателна процедура за въвеждането на категория „семейно предприятие“ в регистрите за стопанска дейност.

3.4

В доклада на експертната група по въпросите на семейните предприятия се препоръчва приемането на следното определение на понятието „семейно предприятие“:

3.5

Горното определение обаче е твърде широко. То следва да бъде стеснено по такъв начин, че да се наблегне на семейния характер на предприятието, по-специално на намерението то да действа поколения наред.

3.6

Всеобщото приемане на това определение от европейските държави би позволило събирането на количествени данни, които впоследствие биха могли да се обобщят и да се използват за изготвянето на статистика за този вид предприятия. Тези данни по-специално ще спомогнат да се анализират семейните предприятия в новите държави членки, където този тип предприятия има значителна роля. Тази задача би могла да бъде поета от Евростат.

3.7

На национално равнище се правят опити за установяване на броя на семейните предприятия. Такъв е случаят например в Ирландия, където Централната статистическа служба представи публикацията „Family Business in Ireland — Services Sector 2005“ („Семейните предприятия в Ирландия — Сектор на услугите 2005 г.“). Федерацията на европейските семейни предприятия, съвместно с консултантското дружество KPMG, публикува Барометър на европейския семеен бизнес. В Полша държавната агенция за развитие на предприемачеството проведе през 2008 г. всеобхватно количествено и качествено проучване.

3.8

Участието на Евростат ще позволи постигането на две важни цели: стандартизиране на определението за семейни предприятия и, въз основа на това, събиране на статистически данни за този тип предприятия.

4.1

Предизвикателствата, пред които са изправени семейните предприятия, могат да бъдат разделени на две категории: предизвикателства, пред които са изправени всички дружества, и такива, които са специфични за семейните предприятия. Първата категория включва всички фактори, влияещи върху икономиката на държавата, като вътрешното търсене, демографията и социално-икономическата ситуация. Настоящото становище е съсредоточено върху втората категория, т.е. специфичните за семейните предприятия предизвикателства, които са решаващи за тяхното развитие и растеж.

4.2

Имуществото в едно семейно предприятие не следва да се разглежда като ликвидни активи, а като нещо, което е съградено и разработено от семейството в продължение на поколения и обхваща ценности, традиции и специализирани знания (4). Поради това прехвърлянето на предприятието от едно поколение на следващото е най-голямото предизвикателство за едно семейно предприятие.

4.2.1

Цялостното планиране на наследяването определено е важно действие в рамките на семейните предприятия, тъй като намерението на техните собственици е да ги предадат в добро състояние на следващото поколение.

4.2.2

Всяка година около 450 000 семейни дружества, в които работят около 2 милиона души, са изправени пред това предизвикателство. Около 150 000 предприятия годишно прекратяват дейността си поради неуспешно уреждане на наследяването, което води до загуба на 600 000 работни места (5).

4.2.3

Във връзка с планирането на наследяването следва да се анализират основните причини за неуспеха на този процес и да се насърчават мерките за улесняване на прехвърлянето на предприятия, напр. в областта на наследственото право или посредством данъчни стимули за прехвърлянията.

4.2.4

Обхватът и мащабът на различните подходи към унаследяването и данъците върху имуществото в ЕС показват, че има още възможности за подобряване на правната среда в тази област (6).

4.2.5

Като пример за потенциално решение в областта на прехвърлянето на предприятия може да се посочи Нидерландия, където Министерството на икономиката е въвело „пакет за наследяването“(Overdrachtspakket). При навършване на 55 години предприемачите получават пакет за наследяването, с който им се обръща внимание колко е важно да се планира прехвърлянето на предприятието и им се предоставят редица инструменти, които да са им в помощ в този процес. В Белгия Институтът за семейните предприятия (Instituut voor het Familiebedrijf) публикува Харта за наследяването на три езика: нидерландски (Scorecard Opvolging), френски (Scorecard Transmission) и английски (Succession Scorecard). Друг пример е Словения, където Камарата на занаятчиите и малките предприятия (Obrtno-podjetniška zbornica Slovenije) предлага семинари и обучения по всички въпроси, свързани с наследяването. Финландия има собствена програма относно наследяването (ViestinVaihto-ohjelma). В Австрия съществува правото на продължаване на стопанските дейности от член на семейството в случай на смърт на управителя на фирмата (Gesamte Rechtsvorschrift für Gewerbeordnung, 1994 г.). Сходна уредба съществува също във Франция (loi sur les successions et les libéralités) и в Люксембург. Полската агенция за развитие на предприемачеството, съвместно с Института за семейните предприятия, е изготвила пакет за наследяване за семейните предприятия. В рамките на този пакет семейните предприятия получават наръчник относно наследяването и могат безплатно да ползват инструменти за подпомагане на този процес и да посещават обучения с практическа насоченост.

4.3

Семейните предприятия се стремят трайно да създават работни места, което допринася за създаването на семейна предприемаческа култура. Поради тази причина работните места в семейни предприятия могат да бъдат особено желани, например за майки, отглеждащи децата си. Следва да се насърчава семейният организационен климат, който може да даде на тези предприятия конкурентно предимство.

4.4

Съпрузите или партньорите на собствениците на дружества често играят важна роля в семейните предприятия, въпреки че по различни причини официалният им статут не е гарантиран. Това може да доведе до правни и финансови трудности, например в случай на развод или прекратяване на връзката. По-категоричното официализиране на статута на тези лица, както и на другите членове на семейството, които участват на неформална основа в дейността на предприятието, ще спомогне да се избегнат сложни ситуации в случай на семейни проблеми.

4.5

Що се отнася до иновационния потенциал на семейните предприятия, те следва да се ориентират не само към традиционните пазари и продукти, но и към нови иновационни решения.

4.5.1

Иновационният потенциал на семейните предприятия може да бъде засилен чрез иновативна система за обществени поръчки, при която цената не следва да бъде единственият критерий за избор на кандидат. Семейните предприятия се характеризират с това, че се конкурират въз основа на високото качество и обслужването на клиентите, гарантирано, наред с другото, от семейната търговска марка (често фамилното име на собственика или на семейството — основател на предприятието). Ето защо семейните предприятия често не участват в търгове за обществени поръчки, при които цената е единственият критерий. Предлага се критерият на икономически най-изгодната оферта (MEAT — Most Economically Advantegous Tender) (7) да се включи в оценката на офертите и семейните предприятия да бъдат съответно информирани за това.

4.6

Глобализацията принуждава предприятията да бъдат отворени за нови пазари, технологии и умения. В своята стратегия за развитие семейните предприятия следва да имат предвид тези аспекти. Това може да означава, че самите те — включително на управленско равнище — трябва да се отворят за нови работници.

4.7

На национално равнище е необходимо да се признае значението на семейните предприятия за съответната национална икономика, а след това да се въведат благоприятни данъчни и стопанско-правни условия (включително закон за семейните предприятия), както и да се насърчават мерки за образование на семейни предприемачи. В тези образователни мерки следва да се отчитат особеностите на семейните предприятия, като например въпросът за наследяването, семейния надзор и т.н.

4.8

Примери за образователни програми за собственици на семейни предприятия съществуват в Кипър (Академия за семеен бизнес към Кипърския международен институт по мениджмънт), Франция (Master 2 professionnel: Gouvernance des entreprises familiales et patrimoniales — M2 GEFP към Университета в Бордо) и Финландия (Omistajuus ja hallitustyöskentely — valmennusohjelma jatkajille — „Структура на собствеността и управление на дружества“ — програма за обучение на приемници на предприятия) (8). Организациите за подкрепа на семейните предприятия също провеждат обучения за семейни предприемачи: например шведският филиал на Family Business Network (FBN) организира „FBN Academy“, испанският Instituto de la Empresa Familiar организира обучителни програми.

4.9

Признаването на ролята на семейните предприятия за националните икономики на държавите — членки на ЕС, както и подкрепата за тях биха могли да допринесат за възстановяването на семейната занаятчийска традиция. Значителна част от малките семейни предприятия членуват в занаятчийски гилдии, които се грижат за продължаването на занаятите, поради което е важно да се оказва подкрепа на такива предприятия.

4.10

По-малките семейни предприятия са изложени на рискове, които могат да доведат до тяхното изчезване от пазара; затова би трябвало да се предприемат мерки за правна и данъчна подкрепа на тези предприятия, за да се подпомогне по-нататъшното им развитие. От друга страна, големите международни семейни предприятия биха имали полза от институционална подкрепа и от мерки, насочени към подпомагане на доставчиците и икономиката на местно равнище.

4.11

Специфична категория представляват семейните земеделски стопанства. Освен с типичните за всички семейни предприятия предизвикателства, семейните земеделски стопанства се сблъскват допълнително с предизвикателствата, характерни за селските райони.

4.11.1

Особено тревожен във връзка с това е проблемът с масовото изкупуване на земеделски земи, което води до необратимо разрушаване на икономическата структура на селските райони, както и до социално нежелателна индустриализация на селското стопанство. В становището си от януари 2015 г. (9) Комитетът призовава за предприемането на подходящи мерки, за да се запази навсякъде в ЕС аграрният модел, основан на семейни земеделски стопанства.

4.11.2

Семейните земеделски стопанства често сформират кооперативи, за да постигнат икономии от мащаба и да повишат конкурентоспособността си на пазара (10). Кооперативното предприемачество показва сходни характеристики като семейното предприемачество, т.е. насочено е към дългосрочни дейности, а не към краткосрочна печалба. В последно време обаче кооперативите загубиха инерция, а някои дори преустановиха дейността си, поради което е необходимо да се предприемат мерки за съживяване на този вид икономическа дейност.

4.12

Терминът „търпелив капитал“ се използва за обозначаване на дългосрочното натрупване на капитал за развиване на семейно предприятие (англ: patient capital) (11). При прехвърлянето на семейното предприятие неговият капитал се предава заедно със социалното и културното му измерение, а с инвестицията или закупуването на предприятието инвеститорът придобива и изградените в продължение на няколко поколения знания, (семейна) култура и ангажираност към (местната) общност.

4.12.1

Във връзка с определението на „търпеливия капитал“ би следвало да се обмисли въвеждането на данъчни облекчения върху реинвестираните печалби. Следва да се обмислят облекчения за семейни предприятия (но и не само за тях), които реинвестират печалби и по този начин отдават предпочитание на финансирането със собствен капитал пред дълговото финансиране.

4.12.2

Възможността за приспадане на лихвите по кредитите е допълнителен стимул за дружествата да използват дългово финансиране, тъй като това ефективно намалява цената на дълга. За собствения капитал обаче такива облекчения липсват.

4.12.3

Разбира се, въпросите на данъчното облагане са от компетентността на отделните държави членки, но Европейският съюз следва да популяризира добрите практики по отношение на семейните предприятия.

4.13

Заслужава си да се обмисли създаването на собствени национални капиталови фондове за вливане на капитал в семейни предприятия. Характерната особеност на тези фондове би била предоставянето на капитал за семейни предприятия, без да се предоставят права на глас на инвеститорите, какъвто е случаят при Aksjeloven в Норвегия или Ley de Sociedades de Responsabilidad Limitada в Испания.

4.14

Мерки в подкрепа на семейното предприемачество могат да се предприемат също и от национални или местни организации за подпомагане на семейните предприятия (например държавни органи като министерства, организации на работодателите, занаятчийски камари и др.), както и от наднационални организации, сред чиито най-важни представители са European Family Business, FBN International и Les Hénokiens.

4.14.1

Тези организации имат важна роля за оживяване на сектора на семейните предприятия. Те предоставят платформа за обмен на знания и опит между семейните предприемачи и публикуват доклади относно семейните предприятия с цел разпространяване на информация за тях. Освен това организациите за подкрепа на семейните предприятия могат да лобират за конкретни решения.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/14

Докладчик:

Renate HEINISCH

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя усилията на Европейската комисия да даде висок приоритет на решенията за електронно здравеопазване като част от Програмата в областта на цифровите технологии.

1.2

ЕИСК отбелязва, че търсещите информация, пациентите и здравните специалисти многократно изтъкват необходимостта от цялостна, точна и актуална информация относно лекарствените продукти, както и от цифров единен пазар.

1.3

Според ЕИСК такава одобрена от компетентните органи информация трябва да бъде достъпна без бариери и без дискриминация, за да може достъпът до нея да стане възможен и за хората със зрителни увреждания, глухите хора или хора с друго физическо увреждане. Тя трябва да може да бъде адаптирана към индивидуалните нужди на отделните граждани, пациентите и здравните специалисти, за да предостави необходимото ниво за най-ефективната и безопасна употреба на лекарствени продукти.

1.4

Според ЕИСК електронното разпространение на продуктова информация, одобрена от органите, издаващи разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, ще доведе до допълнително подобряване на достъпа. Електронна база данни, която съдържа одобрени от здравните органи инструкции за употреба и кратка характеристика на продукта (КХП — Summary of Product Characteristics, SmPC), позволява да се предоставя актуализирана и целенасочена информация относно лекарствените продукти.

1.5

ЕИСК предлага информацията за хора със зрителни увреждания да бъде предоставяна по най-подходящия за тях начин, например чрез по-голям размер на шрифта или под формата на аудио файлове. На разположение на глухите хора биха могли да се предоставят демонстрации за правилното използване на помощни средства (напр. на спрейове за астматици) под формата на видеоклипове, включително видеоклипове на жестомимичен език. Предлагането на услуги на „по-лесен език“ позволява по-нататъшното премахване на препятствията за комуникация. Така на хората с когнитивни увреждания се дава възможност за съобразен с целевата група достъп до информацията и за компенсиране на ограничения от образователно естество.

1.6

Освен това ЕИСК отбелязва, че събирането в общ портал създава надежден и в много случаи лесно достъпен източник на одобрена от компетентните органи информация, която отговаря на критериите за достъпност без бариери. Това дава възможност на пациентите и здравните специалисти да сравняват получаваната от всички други места с официално одобрената „основна информация“.

1.7

За да се гарантира всеобхватна пригодност за ползване, разработването би трябвало освен това да се извършва в сътрудничество между ползватели и уебдизайнери с опит в областта на достъпа без бариери. Следва да бъде изготвено независимо от фактора форма решение, за да може изборът на крайното устройство (настолен компютър, таблет, смартфон и др.) за достъп до информацията да се предостави на самите потребители съобразно техните нужди и възможности.

1.8

ЕИСК счита, че базата данни/порталът за одобрена от компетентните органи информация следва да бъдат разработени в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни, т.е. фармацевтичната промишленост, пациентските организации, представителите на хората с увреждания и здравните специалисти, като се управлява и финансира от фармацевтичната промишленост, за да се отговори по най-добър начин на потребностите.

1.9

ЕИСК счита, че е важно да се намерят решения, съсредоточени върху потребителите, за да се позволи достъп до информацията и на хора с ниско образование и на такива, които не използват често интернет.

1.10

Въпреки че електронният достъп до информация се счита за важен, следва да се подчертае, че лекарите (по-специално общопрактикуващите лекари) и други здравни специалисти като аптекари и медицински сестри са първите лица за контакт, от които пациентите могат да получат препоръки за своите заболявания и тяхното лечение.

1.11

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия да подкрепи проекта „Инициатива за иновативни лекарства 2“ (ИИЛ 2) за електронна продуктова информация. Държавите членки се призовават да се присъединят към инициативата за координиране на съществуващите бази данни.

2.1

През 2012 г. Европейската комисия публикува План за действие, в който се разглеждат пречките пред пълноценното използване на цифрови технологии в европейските системи на здравеопазване, озаглавен „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012 — 2020 г. — иновационно здравно обслужване през 21-ви век“ (1).

2.2

Европейската комисия изтъкна, че целта е да се подобри здравното обслужване в полза на пациентите, да се предостави по-голям контрол на пациентите върху грижите за здравето им и да се намалят разходите. Докато пациентите, гражданите и здравните специалисти с ентусиазъм използват приложения на телемедицината и милиони европейци са свалили приложения за смартфони, за да следят своето здравословно състояние, цифровото здравно обслужване тепърва трябва да разгърне големия си потенциал за подобряване на системата на здравеопазването и намаляване на разходите посредством ефективност. Във връзка с това ЕИСК изтъква, че в този контекст трябва да бъдат взети предвид и съображения във връзка с неприкосновеността на личния живот и със защитата на личните данни.

2.3

Електронното здравеопазване, включително телемедицината и мобилното здравеопазване, се дефинират от СЗО, както следва: електронното здравеопазване е трансферът на здравни ресурси и здравно обслужване посредством електронни носители. То обхваща три основни области:

2.4

Европейската комисия публикува Зелена книга относно мобилното здравеопазване (2). Мобилното здравеопазване е сегмент на електронното здравеопазване и обхваща медицински и обществени практики във връзка със здравето, които използват мобилни устройства; То включва по-специално използването на мобилни комуникационни възможности за услуги във връзка със здравето и доброто здравословно състояние и с цел предоставяне на информация, както и мобилни здравни приложения.

2.5

Все повече хора от всички възрастови групи използват постоянно нарастващия обем на електронна здравна информация и здравни приложения.

2.6

Въпреки това качеството на тези източници на информация варира значително и търсачките по принцип не правят разграничение между надеждни, официално одобрени и по-малко надеждни източници.

2.7

За здравните работници съществуват редица сертифицирани информационни системи. Специалистите в здравеопазването — по-специално семейните лекари и аптекарите — играят ключова роля в системите на здравеопазване, а висококачествената информация е от съществено значение, ако желаем да имаме добре информирани медицински специалисти, които успешно да отвръщат на нуждите от здравно обслужване на населението в ЕС.

2.8

ЕИСК счита, че пациентите се нуждаят в еднаква степен от опростен достъп до надеждна информация, за да им се даде възможност по-добре да организират своето здравно обслужване и да могат да участват в него, което се отразява и в по-доброто спазване на предписаното лечение. Подробности относно образователните потребности и приобщаването на всички групи (включително по-възрастните хора и хората с увреждания) вече бяха описани в предходни становища (3).

2.9

Увеличаването на обема на работа на здравните специалисти и различните възможности за пациентите/гражданите да се ангажират в здравни организации, например национални органи за издаване на разрешения за пускане на пазара на лекарствени продукти, комитети на Европейската агенция по лекарствата (EMA) и етични комисии, изисква широки познания в областта.

2.10

Възможност за образование на пациентите се предоставя с „Европейската академия на пациентите за терапевтични нововъведения“ (EUPATI). Този консорциум се финансира посредством Инициативата за иновативни лекарства (ИИЛ) — публично-частно партньорство между Европейската комисия и Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (ЕФФИА).

2.11

EUPATI е консорциум от 29 организации, който се ръководи от Европейския пациентски форум (EPF). Той единствен по рода си включва общоевропейски сдружения на пациенти, както и академични организации и организации с нестопанска цел, които са експерти в обществения ангажимент по специфични за пациентите въпроси, както и дружества, членуващи в ЕФФИА. EUPATI информира пациенти, които не са професионалисти в системата на здравеопазването, както и труднодостъпните групи от пациенти, като осведомява обществеността за разработване на нови терапии. Чрез EUPATI могат също така да бъдат организирани обучения за разбирането на информацията за лекарствените продукти и съответно да бъде разработена подходяща образователна програма.

2.12

Някои държави — членки на ЕС, вече въведоха електронна информация за лекарствените продукти. Най-развитата база данни FASS (4) се управлява от шведското фармацевтично сдружение LIF, други могат да бъдат открити например в Германия, Обединеното кралство, Финландия и Дания. Тези бази данни обикновено не са безпрепятствено достъпни за хора със зрителни увреждания или не включват пълния асортимент от лекарства.

2.13

Освен това някои от тези бази данни не се актуализират редовно.

2.14

В допълнение към това органите, издаващи разрешения за пускането в продажба на лекарствени продукти, позволиха в листовките за продукта да се включват кодове (QR кодове), които препращат към листовките на продукта на фирмения уебсайт. И тук в много случаи не е осигурен достъпът без бариери.

2.15

Тези инициативи показват, че и занапред е необходим хармонизиран подход, за да се осигури посредством тези нови технологии достъпът до информация за всички групи в обществото.

3.1.1

ЕИСК счита, че фармацевтичната промишленост носи отговорността за предоставянето на точна и актуална информация за своите продукти. Всяко технологично решение би трябвало да се въвежда в тясно сътрудничество с промишлеността, за да могат да се използват вече съществуващите технически решения и да се извършва надзор от страна на органи, компетентни за одобряването на лекарства.

3.1.2

ЕИСК подчертава, че начинът, по който се представя одобрената информация, и възможностите за достъп трябва да бъдат съгласувани със съответните заинтересовани страни (органи за издаване на разрешения, пациентски организации, здравни специалисти).

3.1.3

В рамките на инициативата ИИЛ би могъл да се сформира и финансира консорциум, който да отговаря за координиране на разработването на базата данни/портала.

3.1.4

При създаването на предложените портали се вземат предвид съществуващите бази данни (като например Европейската агенция по лекарствата EMA).

—

На разположение са модели на национални бази данни. Освен това с демонстрационна цел беше разработен удобен за ползване и до голям степен достъпен без бариери допълнителен прототип, който включва и опции за аудио и видео файлове. Би трябвало да бъде разработено свободно достъпно техническо решение, което най-ефективно използва наличните източници.

—

Това техническо решение следва да отчете и факта, че гражданите/пациентите не са склонни да използват много приложения за сканиране на своите смартфони. Затова базата данни/порталът следва да бъдат достъпни посредством стандартни технологии за сканиране.

—

Трябва да се търсят решения, които не зависят от фактора форма, за да срещнат по-голяма подкрепа. Информацията трябва да може да бъде достъпна и разглеждана от всички видове устройства (настолен компютър, таблет, смартфон и т.н.).

—

Техническите решения би трябвало да бъдат съпоставяни, при което следва да се включват области на системата на здравеопазване (напр. инициативи на държавите членки за достигане на гражданите посредством телевизията или банковите автомати, инициативи, предлагани от Европейската комисия (5)).

—

В Италия аптеките са задължени по закон да отпечатват актуализирани листовки, които фармацевтичната промишленост публикува в база данни. Отпечатването в аптеките от страна на фармацевти или пациенти (на терминали, наподобяващи банкови автомати) са други варианти, които биха могли да се използват в допълнение, включително от хора, които не ползват интернет.

—

Научните изследвания трябва да включват структурни въпроси относно необходимия контрол на техническото решение, за да бъде то по-добре възприето.

—

По какъв начин разрешителните органи контролират съдържанието?

—

Съдържанието трябва да бъде представено по такъв начин, че да позволява адаптиране спрямо индивидуалните потребности на пациентите/гражданите и в същото време да съдържа цялата информация, която се изисква съгласно документите за получаване на разрешение или съгласно закона.

—

За да могат всички участници да дават бърза обратна информация, би могло да се включи опция за оценка на информацията (по-специално дали тя е разбираема) от страна на ползвателите. За това биха могли да се използват компоненти на социалните медии за представяне, разпространение и обмен.

—

Как може да се насърчава активното учене, за да се използват съществуващите източници на информация по здравни теми (включително цифровата информация)?

—

„Умението за учене“ (ученето през целия живот) е една от осемте ключови компетентности от Препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. (6), с която се призовават държавите членки да прилагат мерки на национално равнище. „Европейската програма за учене за възрастни“ предлага мерки на държавите членки за активно обучение на възрастни. Цифровата грамотност по отношение на здравето („Digital health literacy“) би могла да бъде включена в критериите за проучване на уменията на възрастните (PIAAC).

—

Каква може да бъде ролята на различните учебни заведения (университети, центрове за обучение на възрастни и др.) и на здравните институции за подобряване на разнообразните умения, напр. за работа с новите технологии, за поемане и извършване на общественополезна дейност, както и за предаването на социален и технически експертен опит?

—

Здравните специалисти следва да преминават съответно обучение в рамките на академичното си образование. Центрове за обучение на възрастни биха могли да разработят привлекателни курсове, съобразени с потребностите на ползвателите на системите. За да се достигне до целевата група, те биха могли да действат съвместно със здравни специалисти (по-специално лекари), местни аптеки и местни здравни и социални институции. Това е особено важно в селските райони, където хората са изолирани. Най-вече ученето между различните поколения би могло да спомогне за обмен на знания за съдържание и технически умения.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/19

Докладчик:

г-н Edgardo Maria IOZIA

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че оценяването на въздействието на държавните помощи е основен инструмент за проверка на съответствието между резултатите и предложените цели, като по този начин се дава възможност за по-ефективно и ефикасно разпределяне на ресурсите и се подобрява прозрачността и утвърждаването на процесите на управление.

1.2.

Много държави членки вече са разработили комплексни, структурирани системи за оценка. Тези системи се развиват успоредно с нарастващия интерес от страна на академичната общност, което позволи да се подобрят методите за оценка и да се увеличи прецизността на инструментите за измерване, които са на разположение на предоставящите помощ органи.

1.3.

Европейската комисия създаде форум на високо равнище с държавите членки относно държавната помощ за предприятия, който също се занимава с оценяването.

1.4.

В изказването си по време на форума на високо равнище през декември миналата година комисарят по въпросите на конкуренцията Margrethe VESTAGER заяви, че: „В програмата за модернизиране на държавната помощ (SAM) има два основни елемента, които са от особено значение: прозрачността, която дава възможност на гражданите да знаят къде са отишли парите им, и оценката, която ги информира дали те са били изразходвани правилно.“ ЕИСК напълно подкрепя това послание.

1.5.

ЕИСК приветства обсъждането относно оценката на въздействието във връзка с политиката в областта на помощите за предприятията и настоятелно призовава Комисията да продължи да следва подхода, който е възприела от няколко години насам.

1.6.

Следва да се отбележи обаче, че много от схемите за помощи днес не са предмет на оценка на въздействието, с изключение на оценките, заложени в европейските регламенти. В много случаи разпоредбите изискват само потвърждение, че отделните операции формално се придържат към законовите изисквания — поради това те не дават възможност за цялостна дългосрочна оценка на ефективността и ефикасността на всички инвестиции, направени в подкрепа на предприятията. ЕИСК призовава за повсеместно въвеждане на оценки на въздействието и по възможност за намаляване на прага от 150 милиона евро среден годишен бюджет за държавната помощ, който понастоящем в регламента за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар е определен за праг, при чието надхвърляне влиза в сила задължението за представяне на план за предварителна оценка — в противен случай много държави членки биха били изключени, особено когато въпросните помощи също са високи с оглед на размера на държавата.

1.7.

ЕИСК подчертава, че общата законодателна рамка за държавните помощи постепенно трансформира ролята на Комисията, пренасочвайки я от една чисто административна култура, с която тя беше пропита в миналото, към нова форма на сътрудничество с държавите членки за оптимизиране на резултатите от държавните помощи, която се съсредоточава върху тяхната ефективност и ефикасност. Приемането на „модернизирането“ беше важна стъпка напред.

1.8.

Държавите членки трябва да въведат подходящи механизми за оценка, извършвана от независими органи. ЕИСК смята за необходимо участието на социалните партньори в определянето на оценъчния модел, без обаче значителният експертен опит, придобит от служителите на публичната администрация, да бъде изгубен. Публичната администрация трябва да играе роля в определянето на процесите на оценка и да участва в изготвянето на окончателния доклад, като по този начин разпространява културата на оценяване в рамките на собствените си организации и постепенно подобрява процеса на разследване. Европейската комисия трябва да допринесе за хармонизиране на критериите за оценка в държавите членки. Установяването на съпоставими критерии за оценка ще даде възможност за извършване на цялостна оценка на ефективността и ефикасността на държавната помощ.

1.9.

Особено внимание трябва да се обърне на специфичните обстоятелства в регионите, включени в системата на държавните помощи. Похвалното решение на Комисията за освобождаване от изискването за предварително уведомяване — което обхваща около 80 % от държавната помощ (1) през този период — от една страна позволява финансирането да се отпуска незабавно, но от друга значително повишава отговорностите и разходите на местните органи, и следователно публичните разходи, и ще изисква повишено внимание от страна на държавите членки за предоставяне на адекватни ресурси за започване на специфични курсове за обучение и за обмен на добри практики между местните администрации. Културата на партньорството трябва да се развива на всички равнища.

1.10.

ЕИСК смята, че новата система, която предоставя на държавите членки отговорността за предварителна оценка води до общо нарастване на разходите за публичните администрации и предприятията. Това изисква внимателно планиране, с което да се премахнат излишните формалности и да се опростят процедурите. Отбелязва също така, че срокът от шест месеца за процедурите за одобрение на планове за оценка на много сложни схеми би могъл да бъде твърде кратък и изграждането на хипотетичен модел за малките страни би могло да бъде свързано със сериозни затруднения.

1.11.

ЕИСК препоръчва бързо приемане на съобщението относно понятието за държавна помощ, за да се помогне по-специално на местните власти, на които поради масовото освобождаване от задължението за предварително уведомление е прехвърлена двойната тежест да определят какво представлява държавна помощ и да я прилагат по начин, съобразен с пазара. Например в случай на публично финансиране на културата и опазването на културното наследство, продължаващата правна несигурност за това коя помощ е държавна води до това органите да разглеждат всяка намеса като предмет на правилата относно държавните помощи и на всички административни и процедурни тежести, които произтичат от това. Същата правна несигурност характеризира публичното финансиране на цялата инфраструктура, предвид, по-специално, съдебната практика относно случая с летището на Лайпциг. Необходими са ясни и недвусмислени определения на дейностите за публична подкрепа за предприятията, които не включват предоставяне на държавна помощ, и на дейностите, които са държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС.

1.12.

Въпреки че приветства положените усилия, ЕИСК счита, че е от съществено значение тази култура на оценяване да обхване всички равнища на управление както в регионален, така и в национален план. Следователно тя не трябва да се ограничава до посочените по-горе случаи. За тази цел Комитетът призовава за подновяване на ангажимента от страна на Комисията и държавите членки.

1.13.

Извършеният анализ показва, че публичните органи не разполагат с данни относно разходите за управление, направени при надзора на държавната помощ за предприятията. Не е възможно да се извърши цялостна оценка на ефективността на тези средства, без да се вземе предвид каква част се изразходва от публичните органи, в допълнение към измерването на самата помощ по отношение на получените резултати. Прозрачността на системата изисква тези данни да бъдат публикувани. Съгласно наличните данни се очаква всички административни разходи да възлязат на около 5 %, към които трябва да се добавят разходите за постигане на съответствие, оценени на още 5 %, и допълнителните разходи за оценка, които според Комисията възлизат на малко под 1 %. Този размер на ресурсите, които вероятно е изчислен по подразбиране, обективно погледнато изглежда прекомерен.

1.14.

ЕИСК призовава Комисията да не създава неочаквани и допълнителни тежести за предприятията и да гарантира, че цялата система за оценка става все по-ефикасна и по-ефективна.

1.15.

Изключително важно е оценките да отчитат и ефикасността на административните разходи и разходите, произтичащи от моделите на оценяване.

1.16.

Сравнимост на различните модели, гъвкавост по отношение на размера, вида и показателите, чрез опростяване на предварителната оценка и хармонизиране на критериите на последващата.

1.17.

ЕИСК призовава за интегрирано виждане за действията на Комисията в различните случаи, свързани с икономическата политика: структурни фондове, държавни помощи, споразумения за търговско партньорство, с цел да се гарантира единна програма за европейска икономическа политика, основана на развитието и растежа.

1.18.

ЕИСК препоръчва да се използват критерии, подобни на тези, които се съдържат в Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 година относно Европейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове (2), които налагат задължението за консултиране на всички потенциални заинтересовани страни, да се изготви отделен регламент, посветен на оценката на ефективността и ефикасността на държавните помощи.

1.19.

Прозрачността на извършваните оценки трябва да бъде гарантирана при възможно най-широка публичност, както вече се прави в някои държави членки по отношение на предприятията и размера на отпуснатите помощи.

1.20.

ЕИСК препоръчва плановете за оценка да предвиждат:

1.21.

ЕИСК отправя искане да участва в процеса на оценка на ефективността и ефикасността на цялата система на държавната помощ в края на периода 2014 — 2020.

2.1.

Помощта за предприятията може да наруши конкуренцията и да фрагментира вътрешния пазар в противоречие с буквата и духа на Договорите, ако не е определена в рамките на ясна регулаторна рамка, не е насочена към производствени дейности и предприятия, които инвестират по-специално в иновации, научни изследвания и развойна дейност, носещи икономически и социални ползи, и ако не е ограничена и контролирана.

2.2.

От друга страна, лошата икономическа конюнктура, която съществува вече много години, предизвиквайки сериозни национални кризи, които неизбежно засягат предприятията, работниците и гражданите, изисква сравнително гъвкав подход, какъвто се прилага от основните конкуренти на ЕС на международните пазари, които не се подчиняват на единен набор от правила за държавната помощ. Конкурентоспособността на европейските предприятия трябва да бъде важен референтен параметър. Безработицата в Европа изисква истински спешни мерки. Инвестициите са намалели с 15 % спрямо връхната си точка през 2007 г. и 25 милиона европейци все още са безработни. Пет милиона от тях са млади хора. Мнозинството са жени (3).

2.3.

Интересно проучване на Европейския парламент (4) подчерта значителните различия между действащите в момента схеми в ЕС и САЩ. „Политиката на ЕС в областта на конкуренцията има строги правила за държавната помощ, докато в законодателството на САЩ все още няма разпоредби в тази област.“ По искане на тогавашния комисар Joaquín ALMUNIA в текущите преговори между ЕС и САЩ за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) е включено предложение на ЕС за регулиране на държавната помощ (5).

2.4.

Предложението изглежда незадоволително и по същество без въздействие (6). Европа ще продължи да има най-рестриктивното законодателство в света. Докато това от една страна спомага да се завърши изграждането на единния пазар, то също така поставя нашите предприятия в неизгодно положение. Европейско предприятие, коeто произвежда в САЩ, може да получи държавна помощ, която е недопустимо в ЕС. Това ще бъде улеснено от приемането на споразумението. ЕИСК отправя сериозно предупреждение към Комисията да не дава предимство на американските предприятия в споразумението за свободна търговия.

2.5.

Досегашният опит показва, че е налице необходимост от цялостно преразглеждане на европейската програма за държавните помощи.

2.6.

Икономическата и финансова криза през последните години наложи радикален преглед на критериите за разходите, използвани за определяне на политиката в областта на публичните инвестиции и политиката за подкрепа на предприятията на всички равнища на управление. По-специално, необходимостта да се намери по-добър начин за рационализиране на подкрепата и за предоставяне на помощ (само когато е налице достатъчна добавена стойност), което ще подобри качеството на помощта и същевременно ще даде възможност за подходящ мониторинг на ефективността и ефикасността на тази помощ, се превърна в приоритет в светлината на недостига и ограничените налични ресурси.

2.7.

Според ЕИСК изглежда уместно да се разбере какво въздействие са оказали приетите политики в областта на помощите за предприятията, дали установените инструменти за подкрепа са подходящи и дали административните и управленските разходи са пропорционални на получените резултати. Не трябва да забравяме, че това, което не може да бъде измерено, не може да бъде установено или подобрено. Мерките, приети до този момент, са определили този подход в движение.

2.8.

Оценяването може да изглежда като техническа тема, която е от интерес единствено за малка академична научноизследователска общност, докато същевременно се упражнява от по-голяма общност от практикуващи консултанти, специализирани във финансов одит или в оценяване на проекти и програми. Въпреки това с излизането му на преден план в дневния ред на програмата за интелигентно регулиране на Европейската комисия, оценяването се превърна в основна тема на регулаторната политика, повдигайки важни управленски и институционални въпроси извън областта на програмите за разходи (7).

2.9.

От 2008 г. насам генерална дирекция (ГД) „Регионална и селищна политика“ е разработила програми за съпоставителна оценка в подкрепа на съществуващите оценки (предварителни и последващи), които се извършват по време на програмирането на структурните фондове.

2.10.

През май 2012 г., като част от своята програма за реформи за модернизиране на държавната помощ (SAM), ГД „Конкуренция“ въведе използването на оценка на въздействието, която си служи със съпоставителни методи за анализ за някои схеми за помощ (8). По-специално, новият общ регламент за групово освобождаване прави задължителна оценката на схеми за помощи в голям размер (с годишен бюджет над 150 милиона евро) в специфични сектори, като например: политиката за регионално развитие, помощите за малки и средни предприятия (МСП), подкрепата за научни изследвания, развитие и иновации, помощта в областта на околната среда и енергетиката и подкрепата за широколентовата инфраструктура. Някои национални планове вече са подадени (четири), а други — в областта на научните изследвания, развитието и иновациите и широколентовия достъп — са в процес на разглеждане (около десет).

2.11.

Европейската сметна палата неотдавна се намеси в случая със системите за оценка и ориентиран към резултатите мониторинг, използвани от EuropeAid, оценявайки ги като незадоволителни (9). Системите за оценка, използвани във всички дейности на Комисията, в момента са в процес на преразглеждане.

2.12.

Постигането на по-голяма съгласуваност между методологиите за оценка, използвани за оценяване на държавните помощи и резултатите от използването на структурните фондове, е от съществено значение, също както и пълният преглед на всички политики за разходите на Съюза.

2.13.

Целта на съпоставителния подход за оценяване на последиците от публичните политики е да се установи способността на политиката да осъществи желаната промяна в поведението или условията на дадена група бенефициери. По същество той определя степента, в която подкрепата — а не толкова други фактори — е допринесла за постигането на определен резултат. Това понякога се нарича стимулиращ ефект.

2.14.

Целта на процеса на оценяване е да се определи причинно-следственото въздействие от приетата политика, като се отчита само прекият ефект от тази политика. С други думи, той премахва всякакви евентуални изкривявания, дължащи се на общите макроикономически условия или на разнородния характер на предприятията.

2.15.

Причинно-следственото въздействие се измерва посредством разликата между наблюдаваните променливи величини на резултатите след прилагането на политиката (фактическото положение) и това, което би се случило, ако не е била приета тази конкретна политика (хипотетичната ситуация).

2.16.

Този вид анализ идва в отговор на исканията за доказване на нетния ефект от подкрепата и за степента на този ефект. С него се установява дали помощта води до положителни или отрицателни последствия и до каква степен, дали наблюдаваните промени действително се дължат на прилаганата политика, дали резултатите варират между различните бенефициери (големи или малки предприятия), между регионите или във времето и дали управленските и административните разходи са пропорционални и устойчиви.

2.17.

Въпреки че този въпрос е разгледан подробно в икономическата литература, особено през последните десетилетия, в държавите — членки на ЕС, има само няколко случая на обществени органи, които продължават и разширяват използването на оценки на въздействието за мониторинг и за подобряване на своите политики в областта на помощите за предприятията.

2.18.

Най-интересните случаи, които следва да се отбележат, включват усилията на Обединеното кралство, което от 2001 г. насам редовно оценява програмите за регионална помощ, използвайки квази-експериментални техники за оценка, и на Нидерландия, която през 2012 г. създаде експертна работна група за оценка на въздействието. По подобен начин Финландия създаде финландската агенция за иновации TEKES, а Словения одобри закона за мониторинг на държавните помощи през 2001 г.

2.19.

С настоящото становище ЕИСК желае да допринесе за дискусиите, провеждани от Европейската комисия и държавите членки, относно ефективността и ефикасността на мерките за помощ за предприятията и относно необходимостта да се разшири използването на оценките на въздействието.

3.1.

Въз основа на емпирични данни от съпоставителни анализи, настоящото становище има за цел да демонстрира значението на оценката. Оценката вече не следва да се разглежда като академично упражнение, а като съществена институционализирана практика, включена в рамките на политическия цикъл: прилагане, мониторинг, оценяване, реформиране.

3.2.

Поради тази причина бяха разгледани няколко проучвания, проведени в различни държави — членки на ЕС, и бяха откроени основните извлечени поуки, а именно последствията от политиката от гледна точка на въздействието върху ръста на инвестициите, производителността, заетостта, иновациите и разходите на схемата. Тези показатели дават представа за въздействието върху растежа и подчертават необходимостта от целенасочена, висококачествена помощ.

3.3.

Въпреки че в литературата има тенденция да се набляга на съществуването на положителна корелация между обществената подкрепа за предприятията и ръста на резултатите (инвестиции, заетост, нови продукти), трябва да се отбележи, че стимулиращият ефект на помощта не може да се приема за даденост. Всъщност има редица други фактори, които влияят върху успеха на дадена политика, като например общата икономическа тенденция, функционирането на пазара и общото данъчно облагане.

3.4.

В проучване за анализ на въздействието на Закон 488 в Италия Martini и Bondonio (2012 г.) показват, че като цяло предприятията, които са получили директни помощи, са намалили частните инвестиции. В този случай пряката държавна подкрепа за предприятията изглежда е довела до спад в изразходването на частни инвестиции, намалявайки по този начин необходимостта от частни ресурси. Държавната помощ трябва да допълва, а не да замества инвестициите.

3.5.

В литературата се подчертават също така някои важни критични забележки във връзка с въздействието на помощта върху производителността. При проучване за оценка на британски предприятия, които са получили подкрепа като част от програмата за селективна регионална помощ (RSA), Criscuolo (2012 г.) обяснява, че растежът на производителността се е оказал статистически незначителен (10).

3.6.

Тези констатации изглежда съответстват на други емпирични данни, които показват, че пряката помощ често оказва положително въздействие върху обема на производството, без обаче да оказва въздействие върху производителността. С други думи, предприятията, които получават помощи, растат, без да стават по-ефективни. Това би увеличило риска от поддържане на неконкурентоспособни предприятия на пазара.

3.7.

Статистическо-иконометричните модели, които определят въздействието на подкрепата чрез съпоставителен подход, дават възможност също така да се демонстрират нетните ефекти от конкретни мерки за помощ върху заетостта. Това позволява да се измери цената на „създадена“ трудова единица.

3.8.

Често има несъответствие между броя на новите трудови единици, които са пряко свързани с помощта, и статистическите данни, регистрирани при последващия мониторинг. В проучване, насочено към мерките за подпомагане на малките и средните предприятия в Полша, Trzciński (2011 г.) показва, че от общо 25 000 нови работни места, „създадени“ чрез подкрепата, в действителност само 10 550 са свързани с прилаганата политика (11). Bondonio и Martini (2012 г.) достигат до същото заключение. От 89 000 нови работни места, регистрирани при последващия мониторинг на Закон 488, ефективно са били създадени само 12 500 на цена от 232 000 EUR за трудова единица (12). Въздействието, което държавната помощ оказва по отношение на съществуващите работни места, а следователно и в защита на местната, регионалната или националната икономика, следва да бъде взето под внимание.

3.9.

Помощта за предприятията поражда различни ефекти в зависимост от размера на предоставената подкрепа, размера на предприятието, географския район, в който се намира то, и вида на предоставената помощ. Емпиричните данни от подобни анализи следва да бъдат на разположение на лицата, вземащи решения в обществената сфера, за да насочват избора им и да им помагат да разберат какъв вид подкрепа е най-подходяща и в какъв контекст. Както беше ясно демонстрирано дотук, необходимо е да се формулират целенасочени мерки за помощи, за да се увеличи ефикасността и ефективността на политиките.

4.1.

Европейската комисия трябва да продължи работата си за повишаване на осведомеността относно най-общите принципи и методи, използвани в областта на оценката на въздействието. ЕИСК счита по-специално, че в редица държави членки следва да се проведат работни срещи относно техниките и наличните методологии за оценка, в сътрудничество с университети, изследователски институти, социалните партньори и други заинтересовани страни. Този опит ще помогне на Комисията по-лесно да получи представа за срещаните пречки при прилагането на разпоредбите и ще ѝ даде възможност за своевременна намеса в това отношение.

4.2.

Въпреки че усилията на Комисията трябва да бъдат приветствани, важно е повече схеми за помощи да бъдат подложени на оценка, особено когато става дума за помощи в голям размер. Също така е важно да се насърчи обсъждането на методологията с цел да се допълнят съпоставителните методи за оценка с нови инструменти за оценка, които могат да обхващат и последиците от други форми на подкрепа за предприятията (финансова подкрепа, непряка помощ, индустриалната политика, разглеждана сама по себе си).

4.3.

ЕИСК набляга на необходимостта да се разработи подходяща плуралистична методология относно правните критерии и показатели. Комисията твърди (13), че „това гарантира, че публичната подкрепа стимулира иновациите, „зелените“ технологии, развитието на човешкия капитал, че се избягват щетите за околната среда и в крайна сметка се насърчава растеж, заетост и конкурентоспособност на ЕС“. Всички елементи допринасят за оценката на въздействието на държавните помощи, повече от чистата оценка на разходите. Европейският парламент призовава да бъде включен в определянето на методите на оценка, както и на европейското законодателство в областта на държавните помощи, тъй като то обуславя до голяма степен решенията в областта на икономическата политика на държавите членки. ЕИСК подчертава също така интереса за научните изследвания да имат свободен достъп до данните от оценката, с цел да се подобри методологията.

4.4.

Би било полезно Комисията да обсъди заедно с националните и европейските статистически организации възможността за създаване на надеждна база данни за държавната помощ за предприятията като част от единна методологическа рамка. Това ще гарантира прозрачността на процеса на вземане на решения, а също така ще насърчи изследванията и дейностите по оценка както от страна на държавните органи, така и от страна на участващите изследователи.

4.5.

Университетите и научноизследователските центрове могат да играят решаваща роля в повишаването на осведомеността относно културата на оценяване и в разпространението на нови и по-усъвършенствани инструменти за оценка на публичните политики. Освен това Европейската комисия може да използва независими научноизследователски институти за проучване на конкретни случаи с цел оценка на ефективността на помощта в определени сектори, като например помощта за научни изследвания, развойна дейност и иновации, подкрепата за малките и средните предприятия, помощите за енергийния сектор и за инфраструктурата.

4.6.

Като се има предвид, че оценките, изисквани по силата на новите европейски регламенти, не отдават дължимото внимание на въздействието, което политиката в областта на помощите за предприятията оказва върху европейската икономика като цяло, е препоръчително Комисията да стартира пилотно изследване на тази тема в края на текущия програмен период (2014 — 2020 г.). Изследването следва да проучи основните фактори, които определят как се изразходва помощта, да определи отношението между помощта за предприятията и икономическия потенциал на предоставящия орган и да установи съществуващата връзка между политиката на сближаване и политиката в областта на конкуренцията.

4.7.

Настоящото становище е първата стъпка в работата на ЕИСК по измерване на въздействието на държавната помощ за предприятията. То е също така в отговор и в подкрепа на дейността на Комисията в тази област. Въпреки това ЕИСК счита, че е от съществено значение обсъждането да се подобри и разшири. Комитетът ще продължи да следи отблизо работата на Комисията в тази област и, когато е възможно, да насърчава културата на оценяване на ефективността и ефикасността.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/26

Докладчик:

г-н Carlos TRIAS PINTÓ

Съдокладчик:

г-н Stefano PALMIERI

1.1.

ЕИСК счита, че моделът на икономиката за общото благо (ИОБ) (1) е замислен така, че да бъде включен както в европейската, така и в националните правни рамки, за да се постигне напредък по пътя към единния европейски пазар посредством по-етична икономика, която да се основава на европейските ценности и на постиженията на политиките в областта на социалната отговорност и да създава укрепващи синергии между тях.

1.2.

Икономиката за общото благо е цялостен подход, чиято концепция е близка до основните ценности на социалната икономика, кръговата икономика, икономиката на споделянето, икономиката на функционалността, ресурсно базираната икономика и синята икономика.

1.3.

Икономиката за общото благо се подкрепя от организациите на гражданското общество, предприятията и академичната общност и се смята за осъществим модел, който укрепва европейските ценности и социалното сближаване и насърчава отговорна икономическа система. На практика ИОБ се подкрепя от повече от 100 местни групи, близо 2 000 предприятия (2) и различни обществени организации.

1.4.

Съобразена с рамката „Европа 2020“, тя предлага преход към „Европейски етичен пазар“, който ще насърчи социалните иновации, ще увеличи дела на заетите и ще се отрази благоприятно на околната среда. „Европейският етичен пазар“ ще може да се изгради посредством прилагането на няколко стратегии:

1.4.1.

Измерване на показатели за благосъстояние и социално развитие, които отиват отвъд БВП (3), като продукта за общо благо и счетоводния баланс за общо благо.

1.4.2.

Изготвяне на политики, които отдават признание на предприятията с по-голям принос за общото благо, като етични обществени поръчки и насърчаването на етична вътрешна търговия.

1.4.3.

Насърчаване на етична външна търговия като „запазена марка на Европа“. По този начин Европа ще създаде предпоставки да бъде призната за етичен пазар, а европейските предприятия ще заемат водещи позиции на световния етичен пазар и ще допринасят за укрепването на правата на човека, трудовите стандарти и опазването на околната среда в целия свят.

1.4.4.

Насърчаване на всички видове предприемачи, които основават организации, целящи да допринасят за общото благо.

1.4.5.

Насърчаване на етичното потребление и на информираността на европейските потребители.

1.4.6.

Увеличаване на многообразието във финансовата екосистема чрез насърчаване на мрежа от етични банки и капиталови пазари в целия ЕС.

1.5.

ЕИСК отправя искане към Европейската комисия в рамките на обновената стратегия за корпоративната социална отговорност да направи качествена стъпка, с която да възнагради предприятията с по-добри етични резултати (посредством обществени поръчки, достъп до външни пазари, данъчни облекчения и др.).

2.1.

Икономиката и следователно икономическата политика играят жизненоважна роля в съвременното общество, от която зависят успехът или неуспехът на другите основни политики за благосъстоянието на гражданите — образование, здравеопазване, социални услуги, култура, околна среда, технологии и иновации. Всички тези политики зависят до голяма степен от икономическата ситуация, която дава отражение на различните местни и регионални равнища.

2.2.

Кризата, която продължава да оказва отрицателно въздействие върху икономиките на държавите членки и качеството на живот на европейците, разкри слабата устойчивост на социалната и икономическата система на ЕС.

2.3.

От друга страна, съгласно едно световно проучване от 2014 г. (4) на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП), в нито една страна мнозинството не смята, че икономическата система е справедлива. Четирима от всеки петима (78 %) смятат, че икономическата система облагодетелства богатите. Също така 88 % от немците и 90 % от австрийците искат „нов икономически ред“ (проучване на Фондация Bertelsmann (5)) и без съмнение, същото се отнася за страните, които пострадаха най-много от икономическата криза като Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Италия.

2.4.

Като се вземе предвид напредъкът на Комисията в областта на социалните иновации и становището на ЕИСК SC/39 относно „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“, докладът за средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“ и инициативата на Координационния комитет за стратегията „Европа 2020“„Да си поговорим за щастието — отвъд БВП“, е очевидно, че ако искаме да подкрепяме ефективно икономическата конкурентоспособност и социалното сближаване, е необходима смяна на парадигмата, която да направи икономическите, екологичните и социалните цели истински независими и да постигне по-добър баланс между количествените и качествените аспекти на развитието посредством цялостен подход.

2.5.

Моделът Икономика за общото благо (ИОБ) предлага подходящо допълнение, което се подкрепя от европейското общество. Неговите цели и ценности надхвърлят конвенционалните предложения на корпоративната отговорност, а цялостната му визия означава, че това предложение може да обедини най-различни участници в обществото.

2.6.

Само за четири години ИОБ се превърна в социално движение, подкрепяно от над 100 местни групи, почти 2 000 предприятия и обществени организации и все по-голям брой университети в страни като Австрия, Германия, Швейцария, Италия и Испания. Освен това регионът Южен Тирол в Италия и редица местни органи в някои европейски държави възприеха модела ИОБ, с цел да го приложат на своите територии.

3.1.

Целта на едно общество трябва да бъде общото благо на всички негови членове, в съответствие с конституционните разпоредби.

3.2.

В съответствие с насоките, изложени в член 3, параграфи 1, 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (6), основното предложение на модела за ИОБ е, че икономиката трябва да бъде в служба на хората , с други думи на общото благо. Отправната точка за постигането на тази цел трябва да бъде представата, че парите и капиталът са важни като инструменти за обмен и инвестиции, но никога не са самоцел.

3.3.

Икономическият модел за стремеж към общото благо ще се основава на ценности, които всички признават като общовалидни: човешко достойнство, солидарност, екологична устойчивост, социална справедливост, прозрачност и демократично участие.

3.4.

Признаването на общото благо за основна цел на икономиката изисква специфичен метод за измерване на икономическия успех в съответствие с целта, а не само със средствата: продукт за общото благо, счетоводен баланс за общото благо и оценка на кредитоспособността за общото благо, които да допълват съответно БВП, счетоводния баланс и кредитоспособността.

3.5.

ИОБ е цялостен модел, който се стреми да интегрира икономиката в социалния, културния и екологичния контекст на европейското общество. Както може да се види в приложената таблица, моделът на ИОБ отразява основните ценности на различни икономически предложения:

Източник: собствено проучване.

3.6.

ИОБ е икономически модел, който може да допринесе за успеха на стратегията „Европа 2020“, по-специално посредством:

3.6.1.

ИОБ е процес на „социална иновация“ и положително предприемачество, полезен за популяризирането и подкрепата на нови идеи, които едновременно удовлетворяват социални нужди, създават нови социални връзки и укрепват създаването на икономическа стойност. В този контекст „иновация“ означава способност за създаване и внедряване на идеи, които показват капацитет за създаване на стойност; прилагателното „социална“ има отношение към въпроси като качеството на живот, солидарността, щастието и благосъстоянието.

3.7.

ИОБ е инструмент за изграждане на устойчива социална и икономическа система, която може да осигури на европейското гражданско общество „защита и развитие“, допринасяйки за намирането на решения, и там, където това е възможно, за предотвратяване на кризите, а в допълнение към всичко това — и за икономическата и социалната промяна. ИОБ е начин устойчивостта да заеме централно място в подкрепата на прехода от криза към възстановяване и развитие.

3.7.1.

Устойчивостта е фактор, който се отразява на способността на гражданското общество да реагира на големи сътресения и да действа в случай на неочаквани напрежения и кризи. Съществуват начини гражданското общество да бъде подготвено да предотвратява кризите и да се справя с тях, но те изискват по-ефективно управление и по-тясно сътрудничество на всички равнища, представящи институционални, икономически и социални интереси.

3.8.

Подобряването на способността на икономическите и социалните партньори да смекчават, управляват и предотвратяват последиците от кризите и структурните промени е ключов елемент за гражданското общество, когато става въпрос за подкрепа на достигнатия стандарт на живот, който отговаря на нуждите на хората. То подкрепя и икономическата конкурентоспособност на ЕС с оглед на социалното сближаване и устойчивостта, като целта е да не се ограничават възможностите на идните поколения.

3.9.

С оглед на прилагането на тези идеи на практика, моделът на ИОБ се основава на прякото участие на хората както в бизнеса, така и в политиката. Такива инструменти като отчетът/счетоводният баланс за общото благо и по-специално Общинския индекс за общото благо се основават на активното участие на всички групи заинтересовани страни.

4.1.

В резултат на неблагоприятните въздействия, които се усетиха по време на неотдавнашната икономическа и финансова криза, хората в Европа са по-малко толерантни към такива явления като загуба на доход, орязване на социалното обезпечаване и услуги, екологични щети, икономическа несигурност и несигурност на работното място, намаляващата значимост на техните социални права, а също така и на техните права като потребители и ползватели.

4.2.

Същевременно резултатите от доброволните и недостатъчните политики в областта на корпоративната социална отговорност, които не представят достатъчно необходима информация, се нуждаят от нов стимул, тъй като различията в заплащането се увеличават в много от големите предприятия, жените са малцинство в процесите на вземане на решения и ангажираността по отношение на кариерното развитие на младите работници намалява.

4.3.

Предприемачите и МСП от своя страна са застрашени от нелоялна конкуренция и неетични практики, които поставят под въпрос оцеляването на много такива предприятия. Хората като цяло призовават за икономика, основаваща се на ценностите, които на теория са залегнали в националните конституции.

4.4.

Климатът на нежелание за поемане на социални ангажименти намира отражение в загубата на обществено доверие в институциите и в тези, които ги представляват. За да завоюва отново това доверие и за да укрепи социалното и териториалното сближаване, Европейският съюз ще трябва да преработи своите политики и да изготви нова стратегия, съобразявайки се с исканията и ценностите на хората.

4.5.

Във връзка с това в становището на ЕИСК относно „Годишен обзор на растежа за 2014 г.“, се призовава за таблица със социални показатели, която да бъде включена проактивно в европейския семестър на равна нога с макроикономическите и бюджетните показатели. Освен това целите, методите и инструментите на европейския семестър трябва и занапред да включват екологизирането на съществуващите промишлени процеси във всички сектори и екологизирането на икономиката като цяло, за да се излезе от кризата чрез по-устойчив модел на развитие.

4.6.

Ето защо моделът на ИОБ предлага преминаване към „Европейски етичен пазар“, при който икономическите и търговските политики са съобразени с културата и ценностите, които хората определят като универсални. С помощта на тази стратегия европейската икономика и европейските предприятия ще възстановят своя международен имидж на организации, служещи за пример по отношение на защитата и популяризирането на правата на човека, качеството и значението на труда и опазването на околната среда.

4.7.

Следователно ще се признават организациите, които пускат на пазара продукти и услуги в съответствие с етичните критерии и които допринасят за общото благо. По-конкретно продуктите и услугите, които не гарантират етичен минимум през цялата верига за производство на стойност, постепенно ще излязат от зоната на печалба.“

4.8.

Казано накратко, моделът на ИОБ включва предложенията на конвенционалната корпоративна социална отговорност (КСО) по отношение на ценностите, но отива по-далеч по отношение на целите и методите. КСО в Европа се основаваше основно на принципа „върни на обществото част от печалбата, която си получил от него“, преди да се съсредоточи върху целта за „оптимизиране създаването на общи ценности за техните собственици/акционери и другите заинтересовани страни, както и обществото като цяло“ (7). Това е причината, за съжаление, значителен брой предприятия да сведат КСО единствено до благотворителни дейности или жестове в рамките на връзките с обществеността.

5.1.

За изграждането на Европейския етичен пазар се предлагат редица стратегии. Пътната карта ще започне с измерване на приноса на предприятията за общото благо и стъпки в посока към европейско нефинансово отчитане. След това европейското гражданско общество ще бъде информирано за резултатите на предприятията посредством разработването на етично етикетиране. Изготвянето на политики ще отдаде признание на предприятията с по-голям принос за общото благо посредством етични обществени поръчки и политики, насочени към изграждането на етичен вътрешен и международен пазар. Накрая и политиките в областта на предприемачеството, потреблението и банкирането ще бъдат съобразени с принципите на общото благо. Всичко това ще се осъществи, като се избягва прекомерната административна тежест и се използват пазарните механизми.

5.2.

Измерване на приноса на предприятията за общото благо чрез попълване на Счетоводния баланс за общото благо. Счетоводният баланс за общото благо измерва нефинансовата част от успеха на дадено предприятие: неговия етичен успех и приноса му към общото благо. Настоящият вариант на счетоводния баланс за общото благо измерва най-важните конституционни ценности: достойнство, солидарност, устойчивост, справедливост и демократично участие: етичните резултати по отношение на всички контактни групи.

5.3.

За да се отиде отвъд конвенционалната КСО, движението ИОБ предлага счетоводният баланс да отговаря на осем „метакритерия“: той трябва да бъде: 1) универсален, 2) измерим в неутрални единици, 3) сравним с този на други предприятия, 4) понятен на заинтересованите страни, 5) публичен, 6) преминал външен одит, 7) задължителен, 8) правно обвързващ: колкото по-добър е резултатът, толкова по-ниски са данъците, митническите тарифи, лихвите и др. в съответствие с мотото „с етика към успех“.

5.4.

В рамките на движението ИОБ над 200 МСП изготвиха счетоводни баланси за общото благо, които преминаха и последния етап: партньорска оценка или външен одит. Преходът към задължителен счетоводен баланс би могъл да се осъществи постепенно. Неотдавна ЕС предприе първата стъпка със своята директива за нефинансовото отчитане. Втората стъпка би могла да бъде включването в директивата на стандарти, които отговарят на всички упоменати по-горе метакритерии и водят до правни предимства в зависимост от резултата. Оставащите стандарти впоследствие могат да бъдат съчетани в един, който ще представлява нефинансовата част на задължителния счетоводен баланс на предприятието. „Универсалният“ (финансов и нефинансов) баланс ще се превърне в паспорт за достъп до бъдещия Общ етичен пазар.

5.5.

Етично етикетиране. Според ИОБ информация относно етичното поведение би трябвало да се предоставя за всички продукти, които се продават на европейския общ пазар, посредством общо етично етикетиране, в което да се посочва приносът на предприятието за общото благо. При етикетирането резултатите от счетоводния баланс за общото благо могат да се подредят в класация визуално, например в пет различни цвята. С помощта на QR кода потребителят би могъл да види резултатите подробно.

5.6.

Етични обществени поръчки. Приоритет при обществените поръчки би могъл да се дава на организации, които могат да покажат най-голям принос за общото благо в своите счетоводни баланси за общото благо. Обществените поръчки в Европа могат да бъдат движеща сила за внедряването на Европейския етичен пазар посредством приемането на изложените в Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (8) критерии, свързани с приноса за общото благо и качеството на социалния и екологичния отпечатък, и прилагането на съответната социална клауза.

5.7.

Етична вътрешна търговия. Свободната вътрешна търговия ще се насърчава в тези организации, които могат да покажат най-голям принос за общото благо в своите счетоводни баланси за общото благо. Първо, свободната продажба и движение на стоките и услугите на европейските предприятия ще бъдат улеснени за онези от тях, които са в състояние да покажат, че спазват минималните етични стандарти на Европейския етичен пазар. Второ, ще се улеснява вносът на стоки, инвестициите и предоставянето на услуги от страна на тези неевропейски предприятия, които също могат да покажат, че спазват минималните етични стандарти на „Европейския етичен пазар“. По този начин вносните мита и данъчните политики, свързани с вътрешната търговия и вноса, ще се определят в зависимост от етичното поведение на дружествата.

5.8.

Етична международна търговия. Етичното поведение и приносът за общото благо трябва да бъдат визитната картичка на европейската икономика — с други думи „запазената марка на Европа“. Европейските предприятия — посланици на европейското общество, култура и ценности, трябва да гарантират своето етично поведение и да го доказват посредством счетоводния баланс. Следователно политиките на Европейския съюз за насърчаване на външната търговия (програми за подпомагане на външната търговия, етични стандарти за правилата в търговията и др.) би трябвало да подкрепят на първо място онези предприятия, които показват най-голям принос за общото благо.

5.9.

Предприемачество за общото благо. Насърчаването на предприемачеството е ключово за осигуряването на икономическата устойчивост на Европейския съюз. По същия начин социалната иновация трябва по принцип да бъде насочена към предоставянето на продукти и услуги, които да допринасят за общото благо на обществото. Поради тази причина политиките за насърчаване на предприемачеството на Европейския етичен пазар ще насърчават новосъздадените предприятия и обучението на предприемачи въз основа на ценности като човешко достойнство, солидарност, екологична устойчивост, социална справедливост и демократично участие. Във всички градове (на общото благо) биха могли да се изградят инкубатори на общото благо, създаващи предприятия, които да използват счетоводния баланс от самото начало или да са създадени като „предприятия за общото благо“.

5.10.

Потребители и насърчаване на етичното потребление. Успехът на Европейския етичен пазар ще зависи от търсенето от страна на европейските потребители на стоки и услуги, допринасящи за общото благо. Необходимо е да се изготвят и популяризират стратегии и програми за насърчаване на етичното потребление. Тези програми ще предоставят информация за характера на Европейския етичен пазар посредством образование, повишаване на информираността и рекламни кампании. Съчетаването на счетоводния баланс за общото благо с етикетирането ще предостави идеални инструменти за постигането на тази цел.

5.11.

Етичните банки и включване в Базелските споразумения на критерии за етично качество в регулирането на банковата дейност. След финансовата криза от 2008 г. и банковите и финансовите неблагоприятни епизоди европейската общественост постепенно губи доверие не само в банковата система, но и в националните и европейските регулатори. Тази ситуация създава голям риск за икономическата стабилност в еврозоната.

5.11.1.

Следователно е необходимо да се подобрят етичните стандарти във финансовата индустрия и същевременно да се увеличи многообразието във финансовата екосистема чрез укрепване на мрежите от етични банки в целия ЕС (кооперативни банки, спестовни банки, нови етични банки), които допринасят за общото благо. Това може да спомогне за насърчаване на такова банкиране в Европа, при което: а) се предоставят само основни услуги (спестявания, плащания, заеми), б) не се изплащат дивиденти или се изплащат ограничени дивиденти, в) извършва се одит за общото благо във връзка с всяка молба за кредит. Подобна оценка на етичната кредитоспособност ще представлява включване на етични критерии в Базелските споразумения. Тя ще измерва етичната добавена стойност на дадена инвестиция.

5.11.2.

Първоначален прототип на подобна проверка на общото благо се разработва понастоящем от проекта за „банка за общото благо“ в Австрия. Условията, при които се отпускат заемите, биха могли да се обвързват с резултата от оценката. По този начин финансовият пазар ще се превърне в инструмент за устойчиво социално и екологично развитие.

5.12.

„(Регионален) капиталов пазар за общото благо“. Всички етични банки, работещи за общото благо, биха могли да създадат заедно регионален капиталов пазар за общото благо, който да приема молбите за кредити, които отговарят на етичния тест, но не и на теста за финансова платежоспособност. Тези капиталови пазари за разлика от своите конвенционални аналози няма да бъдат форуми за търгуване на дялове от предприятия или за получаване на финансова възвращаемост — това няма да е причината за инвестиране в дадено предприятие. Предимствата за финансовите инвеститори ще бъдат други, като например смисъл, полза и етика („тройния хоризонт“). Така европейците и европейските предприятия биха имали възможност да направят етични инвестиции, отразяващи ценностите, залегнали в конституциите на държавите членки и договорите на ЕС.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/33

Докладчик:

Gabriele BISCHOFF

1.1.

Истинско стабилизиране на Икономическия и паричен съюз (ИПС) може да се постигне само ако се отстранят недостатъците в конструкцията на ИПС и се предприемат съществени реформи. Това изисква преразглеждане на Договорите в рамките на конвент. Тъй като не е твърде реалистично това да се случи преди 2018 г., е необходимо дотогава да бъдат предприети други мерки, за да може в рамките на съществуващите Договори ИПС да стане по-демократичен и по-социален и да се направи така, че самоналожените правила наистина да се спазват.

1.2.

Колкото по-дълго продължава настоящата политика на икономии, насочена главно към съкращаване на разходите, без ефикасна инвестиционна програма за генериране на доходи чрез растеж, социално сближаване и солидарност, толкова по-ясно става, че нарастващото социално неравенство застрашава икономическата интеграция и просперитета на Европа.

1.3.

Ето защо продължаването на сегашния курс не може да се разглежда като вариант. Вместо това е необходимо да се укрепи социалното, политическото и икономическото сближаване и да се предотврати разпадането на еврозоната. ЕИСК споделя мнението, че различията в националните икономики в ИПС трябва да се вземат в по-голяма степен под внимание и че в посочените държави трябва да се проведат балансирани структурни реформи в съзвучие с националните изисквания, за да се гарантира необходимото сближаване. Освен това ЕИСК счита, че е абсолютно необходимо да се управлява търсенето в краткосрочна перспектива.

1.4.

ЕИСК настоява за по-силно „парламентаризиране“ на еврозоната, с голяма комисия на ЕП, включваща всички членове на ЕП от еврозоната и от страните, които възнамеряват да се присъединят към нея (26 държави членки), наред с по-тясна координация между парламентаристите от еврозоната по въпросите, свързани с ИПС (Конференция на комисиите по европейски въпроси — КОСАК+). Началото на този процес може да бъде поставено в относително кратък срок.

1.5.

ЕИСК отбелязва, че някои от икономическите цели на икономическото управление (economic governance) през последните години трябва да бъдат приведени в по-добро съответствие с целите на ЕС, съгласно член 4, параграф 2 от ДФЕС, и че следва да бъдат премахвани възможните противоречия между икономическите и социалните цели. Всички мерки, договорени в рамките на европейския семестър, следва — в съответствие с хоризонталната социална клауза — да се подлагат на оценка на социалното въздействие. Тези резултати би следвало да се оповестяват и обсъждат на национално и европейско равнище. ЕИСК може да подкрепи това в рамките на своите правомощия.

1.6.

Преодоляването на различията в начина на функциониране на пазарите на труда, в системите за определяне на работните заплати и в социалните системи играе важна роля за един демократичен и социален ИПС.

1.7.

ЕИСК изразява убеждението, че макроикономическият диалог в рамките на еврозоната (МИД-EURO) може да даде решаващ принос за демократичното и социалното развитие на ИПС, като резултатите и заключенията от него трябва да се вземат под внимание както при изготвянето на годишния обзор на растежа, така и при таблицата с показатели (scoreboard) и специфичните за всяка държава препоръки.

2.1.

ЕИСК изготви няколко становища, в които се отправят конкретни предложения относно начина, по който ИПС може да бъде по-добре уреден. Докато в някои от тези становища се описват бъдещи сценарии, настоящото становище съдържа предложения как възможно най-бързо да се продължи с демократичното и социалното изграждане на ИПС в рамките на общностния метод, така че да се подобри демократичната устойчивост и да се изпълнят произтичащите от Договорите социални задължения. Защото е малко вероятно преди 2018 г. да бъдат предприети сериозни стъпки за по-всеобхватни изменения на Договорите. Същевременно се запазват опасенията, че междуправителствените инструменти, по-специално фискалният пакт, подронват общностния метод и насърчават разделението на Европа (2). Освен това колкото по-дълго продължава политиката на икономии, насочена предимно към съкращаване на разходите, без да бъде допълнена поне с инвестиционна програма и мерки за генериране на доходи чрез растеж, социално сближаване и солидарност, толкова по-ясно става, че нарастващото социално неравенство застрашава икономическата интеграция и просперитета на Европа.

2.2.

Кризата в еврозоната извади на показ конструктивните недостатъци на валутния съюз. Тъй като възможността за съгласуване на различните национални икономически политики беше пропусната още от самото начало, страните — членки на валутната общност, в много отношения се развиха в различни посоки (3).

2.3.

По време на кризата междуправителствените методи изглеждаха единствената възможност за бързо завършване на ключови инструменти на ИПС като фискалния пакт, тъй като отделни държави членки нямаше да се съгласят с промяна на Договора. От една страна, по време на кризата някои инструменти бяха подобрени. От друга страна, всеобщо е мнението, че до момента липсва достатъчно изразен парламентарен характер и контрол в ИПС. Сега това трябва да се промени в духа на една по-съгласувана политика в областта на интеграцията. Поради това групата външни министри (4) препоръча още през 2012 г. във всички действия да се гарантира „пълна демократична легитимност и отчетност“ и за тази цел да се засили сътрудничеството между ЕП и националните парламенти (5). В концептуалния си документ за задълбочен ИПС Европейската комисия предлага този процес да се извършва на основата на институционалната и правна рамка на Договорите. Еврогрупата може да предложи конкретни мерки тогава, когато такива стъпки ще могат да се предприемат от всички държави членки.

2.4.

В практиката на европейската политика все повече се налагат междуправителствени решения, като например фискалния пакт, с което нараства опасността в това отношение да се установи „международноправен паралелен режим“. В доклада на Ван Ромпой, представен през декември 2012 г., се посочва, че е необходимо общо разбиране, за да могат да бъдат проведени по-съществени реформи. Освен това са необходими висока степен на социално сближаване, силно участие на ЕП, както и на националните парламенти, и възобновен диалог със социалните партньори. Отговорността (Ownership) на държавите членки също трябва да се подобри. Тогавашният председател на Европейския съвет (6) включи социалното измерение и особената роля на социалните партньори в дебата, който до този момент беше насочен преди всичко към въпросите на икономическата и бюджетната политика, както и към липсата на демократична легитимност.

2.5.

След изборите за ЕП през 2014 г. и засилената в резултат от демократичния избор позиция на председателя на Комисията бяха направени нови предложения за обсъждане:

2.6.

ЕИСК отбелязва тези предложения и ще ги оценява съгласно степента, в която концепцията им за по-нататъшно развитие на икономическото управление допринася за изграждането на социален, демократичен, солидарен и политически съюз, който да гарантира подобаващо участие на гражданите на ЕС и на социалните партньори.

2.7.

ЕИСК счита, че ИПС се нуждае от истинско укрепване на вътреобщностното сътрудничество, както е описано в общи линии в плана на Комисията. По този начин — чрез увеличаване на търсенето, вместо чрез потискането му — би се постигнало сближаване на икономическата ефективност на различните държави в рамките на една растяща и просперираща икономика. Това включва сближаване на социалните стандарти и на правата на работниците чрез напредък.

2.8.

Успоредното съществуване на общностния метод, на междуправителствени инициативи (като например фискалния пакт) както и на нови „междинни форми“ поради надзорни функции от Комисията или на Съда на ЕС при прилагането на междуправителствени споразумения направи ситуацията още по-неясна по отношение на участниците, тяхната легитимност и отговорност. Така не могат да се осигурят прозрачност и пълен демократичен контрол. Това предизвика много критики. Защото по време на кризата трябваше да се даде приоритет на бързите решения, макар и винаги заедно със заявената цел, че отделните международноправни споразумения по-късно трябва да бъдат прехвърлени в общностния метод. Според виждането на петимата председатели това положение би трябвало да остане непроменено поне до 2018 г. Така според предвиждания от тях график въпросът за пълната демократизация на ИПС се отлага за още по-късно, а въпросът за политическия съюз остава на заден план в доклада им. Дотогава се очаква диалогът в рамките на европейския семестър между ЕП, Съвета и Еврогрупата, както и между националните парламенти и Комисията или съответно между членовете на националните парламенти и членовете на ЕП (КОСАК) да води до доверие и съвместни действия. Във връзка с това ЕИСК изтъква, че засиленият диалог не може да замести политиката на интеграция. Сега общностният метод трябва отново да бъде укрепен и — вместо успоредното съществуване на различни международноправни режими — да бъде основата за един добре функциониращ ИПС.

3.1.

По-доброто участие на социалните партньори може да допринесе за по-добро управление на ИПС, а структурираният диалог с гражданското общество спомага за подобряване на демократичната устойчивост. За тази цел ЕИСК е готов да поеме специална роля и да предостави опита и ресурсите си, както вече стори това например по отношение на стратегията „Европа 2020“ (9).

3.2.

Въпросът за отговорността („ownership“), по-специално на социалните партньори, повдигнат от председателя на Съвета Херман ван Ромпой, обещава да става несравнимо по-заплетен, още повече че социалните партньори — за разлика от правителствата — до момента участват в съвсем недостатъчна степен в изготвянето на целите/инструментите на икономическото управление. Как тогава могат да бъдат подтикнати да участват в политика, върху чиито детайли имат слабо влияние? В качеството си на страни в колективното трудово договаряне и на икономически участници те също имат определящо влияние върху равнището и стабилността на цените, като ИПС представлява общата рамка за различните им системи за определяне на работните заплати и за изготвяне на политиката по отношение на пазара на труда и на социалната политика.

3.3.

През 2013 г. Комисията представи съобщението си за социалното измерение на ИПС (10) и повдигна въпроса за недоволството на представителите на гражданското общество. „Проблематичните“ икономически промени следва да се установяват и отстраняват своевременно, тъй като трайно запазващите се социални неравенства биха могли да застрашат финансовата и икономическата стабилност на ИПС. В последвалите дебати стана ясно, че съществуват два начина на мислене. Единият приема, че социалното измерение на ИПС е допълнителен евентуален стълб, който — за разлика от задължителните процедури на бюджетната и икономическата политика — има доброволен характер. Други, като например ЕИСК, отбелязват, че някои от икономическите цели са в противоречие с целите на социалната политика на ЕС, съгласно член 4, параграф 2 от ДФЕС, и че тези конфликти между целите трябва да се посочват и отстраняват.

3.4.

Комисията възнамерява да включи по-интензивно социалните партньори и да проведе обмен на мнения по динамиката на работните заплати и колективното трудово договаряне. За тази цел тя вече предприе множество действия. От друга страна, тя би желала да проведе дискусии със социалните партньори във връзка с европейския семестър и призовава за по-ефективно включване на социалните партньори в държавите членки. Самият ЕИСК представи много конкретни предложения за по-ефективно участие на социалните партньори в икономическото управление (SOC/507) (11). Поне новото разпределяне на задачите в Комисията, и по-специално разширените правомощия на заместник-председателя Домбровскис, могат да се разглеждат като признак за това, че се обръща по-голямо внимание на участието на социалните партньори.

4.1.1.

ЕИСК очаква, че представеният на 22 юни 2015 г. доклад на петимата председатели (12) „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“  (13) ще представлява основната насока за бъдещото развитие на структурите за икономическо управление в Европа. ЕИСК счита, че поради продължаващите дисбаланси, както и с оглед на изграждането на доверие е необходимо по-ефективно и по-демократично икономическо управление — по-специално в еврозоната (14). За разлика от това анализът изхожда от отчасти погрешни по същество предпоставки, което — въпреки някои верни моменти — води до проблематични заключения: без промени в курса ще се стигне до продължаване на политиката на икономии и до по-нататъшно намаляване на заплатите и на социалните плащания. Признава се, наистина, че засега минималните предпоставки за по-дългосрочна жизнеспособност на ИПС все още не са изпълнени, но че въпреки това трябва да продължат препоръчаното засилване и трайното институционализиране на досегашната антикризисна политика. Според ЕИСК в това има противоречие.

4.1.2.

Настоящото катастрофално икономическо положение в еврозоната (също и в сравнение със САЩ и Япония) не се отдава на продължаващата антикризисна политика, а на недостатъчната конкурентоспособност на отделни държави членки поради разлики във формирането на заплатите и в държавните дефицити. ЕИСК изразява съжаление поради факта, че се игнорират краткосрочните предизвикателства за макроикономическата политика, като инфлацията и дефлацията, липсата на антициклична политика от 2010 г. насам, както и твърде слабото търсене, и че трябва да продължи да се води една до голяма степен асиметрична политика на адаптиране. Основният проблем, станал очевиден по време на кризата, а именно че — за разлика от САЩ, Япония и Обединеното кралство — еврозоната като цяло няма свой „кредитор от последна инстанция“, за съжаление напълно се пренебрегва от петимата председатели.

4.1.3.

Изобщо не се отчитат различните подходи на централните банки, които доведоха до сравнително бързо възстановяване в САЩ и Обединеното кралство, но в Европа първоначално влошиха положението. Вместо антициклична политика на стабилизиране, се предвижда съществуващите инструменти за икономическо управление да се подсилят, включително чрез национални органи за конкурентоспособност, фокусирани върху намаляване на задлъжнялостта („deleveraging“) и развитие на заплатите в съответствие с производителността. ЕИСК изразява съжаление, че не е използвана възможността да се провери доколко основите на съществуващото законодателство са дългосрочно устойчиви и те да бъдат допълнени с по-силно изразено общоевропейско измерение.

4.1.4.

ЕИСК изразява съжаление, че председателите обясняват значително по-лошото в сравнение с очакваното икономическо развитие единствено с това, че новите механизми на икономическото управление („economic governance“), както и програмите за приспособяване на държавите в криза не се прилагат и не са разработени в достатъчна степен. С прекалено силния акцент върху значението на структурните реформи и ценовата конкурентоспособност на държавите членки за изграждането на икономически съюз (раздел 1) се пропуска фактът, че структурните реформи и формирането на заплатите са предмет на непрекъснати преговори и решения на местно равнище, съобразени с демократичните принципи. По този начин обаче петимата председатели застават в позицията на външни субекти, които искат да насочат държавите членки към произволно определени целеви показатели, без да засилят необходимата за това демократична легитимност и без да създадат отговорност („Ownership“).

4.1.5.

Затова ЕИСК изразява опасения, че липсата в доклада на перспектива за един пълноценен фискален съюз още повече ще делегитимира еврозоната пред държавите членки, най-вече поради това, че рецептата „още от същото лекарство“ няма да повиши икономическото благоденствие на всички нейни граждани и че и в бъдеще доминираща ще остане гледната точка на отделните национални държави. ЕИСК счита предложените мерки за интегриране на пазарите на труда и социалните системи за абсолютно недостатъчни, включително и затова, че — противно на реториката на председателите, които призовават еврозоната да си спечели рейтинг „три пъти А в социалната сфера“ — на тези мерки се отдава второстепенно значение. ЕИСК разглежда развитието на социалния съюз като неразделна част от един демократичен и социален ИПС, а не като негов придатък.

4.2.1.

Европейският мозъчен тръст Bruegel отбелязва, че от самото начало ИПС се характеризира със значителни различия в икономическите, социалните и политическите условия, на които се дължат политическите грешки в държавите членки и неадекватното европейско икономическо управление („еconomic governance“). Той предлага реформа на икономическото управление в областта на банковия съюз и макропруденциалния надзор на финансовия сектор, предотвратяването на силни различия по отношение на разходите за труд на единица продукция и фискално управление, което може да осигури устойчиви бюджети за отделните членове и ресурси в случай на банкова криза и криза с държавния дълг. Съвсем неотдавна ЕИСК представи много подобни предложения в своите становища (16).

4.2.2.

Капиталови потоци от държавите с излишък допринесоха за прегряване в държавите с дефицит и за произтичащото от това повишаване на номиналните заплати. На финансовите дисбаланси досега се обръщаше твърде малко внимание. Това противоречи на намерението за задълбочена интеграция на финансовите пазари.

4.2.3.

Процикличната фискална политика през периода 2011 — 2013 г. и липсата на антициклична фискална политика през 2014 г. задълбочиха ненужно и допълнително социалните трудности (17). Затова политиката, наред с необходимите структурни реформи, следва да разкрива пред хората и перспективи, например чрез благоприятни цялостни условия за частни инвестиции, за да може отново да се създаде дългосрочна заетост. Освен това политиката би следвало да предприеме мерки за засилване на конкурентоспособността, за да се генерират доходи и благосъстояние, които да гарантират социална стабилност за всички. Поради това ЕИСК изразява изрично съгласие със заключението, че в краткосрочен план съвкупното търсене и инфлацията трябва спешно да бъдат повишени. Освен това ЕЦБ трябва да бъде освободена от задачите, свързани с фискалната политика и адаптирането на разходите за труд на единица продукция, които не са в правомощията ѝ, но които тя де факто изпълнява поради политическото бездействие на останалите институции.

4.2.4.

Според ЕИСК са нужни по-големи усилия за решаването на принципни въпроси за демократичната легитимност. ЕИСК категорично настоява за „парламентаризиране“ на еврозоната (голяма комисия на ЕП с всички членове на ЕП от страните от ИПС или тези, които възнамеряват да се присъединят към еврозоната). Трябва да се подобри също и координацията на парламентаристите от еврозоната по въпросите, свързани с ИПС, в рамките на КОСАК (18).

4.2.5.

През 2014 г. самата КОСАК отбеляза, че много парламенти все още не са включени в достатъчна степен, и изрази загриженост, че по този начин се нарушава връзката между гражданите и ЕС. Тя призовават Комисията и Съвета, заедно с депутатите да променят тази ситуация чрез конкретни предложения (19). Предвидените в член 13 от фискалния пакт форми на участие представляват наистина стъпки в правилната посока, но не са достатъчни за действително парламентаризиране.

4.3.1.

Преодоляването на различията в начина на функциониране на пазарите на труда, в системите за определяне на работните заплати и в социалните системи играе важна роля за един демократичен и социален ИПС. Федерална система с единен европейски пазар на труда, наред с уеднаквени институции и социални системи, както в САЩ, не изглежда осъществима в краткосрочен план. Освен това би следвало процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) да бъде симетрично укрепена и в нея да се включат социалните партньори.

4.3.2.

ЕИСК отбелязва, че някои от икономическите цели на икономическото управление (economic governance) през последните години трябва да бъдат приведени в по-добро съответствие с целите на ЕС, съгласно член 4, параграф 2 от ДФЕС, и че следва да бъдат премахвани възможните противоречия между икономическите и социалните цели. Всички мерки, договорени в рамките на европейския семестър, следва — в съответствие с хоризонталната социална клауза — да се подлагат на оценка на социалното въздействие. Тези резултати би следвало да се оповестяват и обсъждат на национално и европейско равнище. ЕИСК може да подкрепи това в рамките на своите правомощия.

4.3.3.

В доклада на петимата председатели става дума за финансов, фискален и политически съюз, социалният съюз не се споменава. Казва се, че е необходимо да се укрепи уникалният европейски модел, но за уникалния европейски социален модел вече не се говори. Споменава се символичното „три пъти А в социалната сфера“, но остава повече от неясно как да се постигне това в един по-задълбочен ИПС. Социалните въпроси се засягат в най-добрия случай като допълващи или в контекста на улесняване на географската и професионалната мобилност на националните пазари на труда. Основните елементи са минимално равнище на социална закрила, ефективни социални системи в държавите членки, както и нови инициативи за гъвкавост и сигурност в трудовоправните отношения, без това да е по-подробно пояснено.

4.3.4.

Правителствата на държавите членки носят голяма отговорност за по-нататъшното развитие на един демократичен и социален ИПС. Същото се отнася и за социалните партньори както на национално, така и на европейско равнище, за които ИПС представлява общата рамка за техните различни системи на определяне на работните заплати и изготвяне на политиката по отношение на пазара на труда и на социалната политика. В качеството си на икономически и социални партньори те имат решаващо участие в решенията, свързани с изпълнението на общата цел за стабилност на ИПС.

4.3.5.

ЕИСК за пореден път отбелязва, че валутен съюз с различна динамика на цените и работните заплати в държавите членки неминуемо води до дисбаланси между регионите на една и съща валутна зона, при които външни сътресения могат да предизвикат социална и политическа криза и допълнително да засилят различията (20). Поради това ЕИСК счита, че никое решение не може да бъде взето без сериозен дебат относно стабилната конструкция на ИПС, който да включва единодушие по икономическите и социалните цели, както и съгласувано управление (21). Оттук ЕИСК заключава, че макроикономическият диалог на ЕС (МИД) се нуждае от укрепване и задълбочаване в рамките на еврозоната.

4.3.6.

Макроикономическият диалог беше създаден от Европейския съвет в Кьолн (юни 1999 г.) с цел постигане на трайно ориентиран към растеж и стабилност макроикономически микс от политики, т.е. безпроблемно съчетание между динамиката на работните заплати, паричната и фискалната политика. Днес целите му са по-актуални от всякога: повече растеж и заетост, като се запазват ценовата стабилност, пълноценното използване на производствения потенциал и увеличаването на потенциалния растеж (22). ЕИСК изразява съжаление поради факта, че с течение на годините този инструмент беше разводнен и че от началото на кризата насам не се използва за демократизиране на инструментите на икономическото управление (economic governance) и за засилване на съзнанието за отговорност (оwnership) в рамките на общото валутно пространство на ИПС.

4.3.7.

ЕИСК изразява убеждението, че МИД в еврозоната (МИД-EURO) може да допринесе значително за демократичното и социално развитие на ИПС, ако участниците в диалога са на висотата на изискванията му. При това запазването на уменията за водене на диалог в рамките на МИД-EURO налага ограничаване на броя на участниците. В този диалог — наред с представителите на социалните партньори, Европейската централна банка, Еврогрупата и Комисията (при пълно зачитане на тяхната автономност и независимост) — следва да участва равноправно и председателят на Комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент.

4.3.8.

ЕИСК счита, че МИД-EURO следва да заседава поне два пъти годишно и да се превърне в неразделна част от икономическото управление на ИПС. Поради това резултатите и заключенията от него трябва да се вземат под внимание както при изготвянето на годишния обзор на растежа, така и при таблицата с показатели (scoreboard) и специфичните за всяка държава препоръки. В цялостния контекст на паричната, бюджетната политика и политиката за определяне на заплатите в ИПС може да се изгради доверие и да се постигне по-висока степен на сближаване, без да се нарушава автономността в колективното договаряне. Това би могло — аналогично на „Пакта за стабилност и растеж“– да доведе до по-висока степен на прозрачен (самоиницииран) ангажимент на всички икономически субекти и да действа като „Пакт за стабилност и заетост“. Във връзка с това ЕИСК подчертава значението на гладкото взаимодействие между паричната и бюджетната политика и динамиката на работните заплати с оглед на постигането на повече растеж и заетост, като по този начин би се укрепило доверието във валутния съюз.

4.3.9.

Този подход е различен от предложението на петимата председатели — аналогично на предложението на Bruegel — за създаване на национални органи в областта конкурентоспособност, които да следят процесите на формиране на заплатите на национално равнище. Освен това, съгласно предложението на петимата председатели, тези национални органи в областта на конкурентоспособността следва да се координират и на европейско равнище. Една своевременна консултация със социалните партньори преди представянето на доклада щеше да е полезна, защото в този си вид предложението на председателите няма много изгледи за успех.

4.3.10.

Поглед в перспектива: без дълбоки институционални и политически реформи ИПС ще остане винаги нестабилен. Комитетът изразява сериозното си безпокойство относно стабилността на ЕС, тъй като необходимите реформи — със или без изменения в Договорите — винаги се извършват едва в последния момент и под силен натиск. Необходимо е отново да се укрепи социалното, политическото и икономическото сближаване в ЕС и да продължи съгласуваната икономическа интеграция и интеграцията по отношение на паричната политика като основа за функциониращ ИПС. Без смели парламентаристи, политици и социални партньори, които както на национално, така и на европейско равнище да водят дискусията с гражданското общество и да се борят за намирането на най-добри решения, постигането на функциониращ ИПС няма да бъде възможно.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/40

Докладчик:

г-н Bernd SCHLÜTER

1.1.

ЕИСК се застъпва за това ЕС да поставя по-ясно изразени стратегически акценти в социалната политика. Същевременно трябва да се извлекат поуки от кризата, от политиката за справяне с кризата и загубата на доверие сред населението.

1.2.

Призовава се Комисията в рамките на съдържателна работна програма да изготви общи принципи на социалната политика, предложения за които ЕИСК представя в параграф 4. Това може да се направи например в рамките на водеща инициатива, на правилата за добро управление или на бяла книга. Основата е по-доброто сравнително събиране на данни на равнище ЕС и в държавите членки. Показателите, отнасящи се само до вложените ресурси (колко средства се изразходват в отделните държави членки за конкретен вид социално подпомагане), не са достатъчни, за да дадат представа за качеството на системите за социално подпомагане.

1.3.

При разработването на социално-политически принципи за сближаване на социалните стандарти в посока най-високо равнище е необходимо да се имат предвид правомощията на държавите членки и политическите и културните различия на социалните системи и да се работи за постигането по възможност на консенсус между държавите членки.

1.4.

Принципите на социалната политика следва да съставляват съдържателната основа например за бъдещи препоръки към държавите членки в рамките на ефективно организиран европейски семестър (1). Тези принципи трябва да се прилагат и чрез структурните фондове, ОМК и оценката на социалното въздействие в съответствие с член 9 от ДФЕС. Като част от мерките би следвало да се полагат усилия и за постигането на задължително минимално равнище на социална закрила (minimum social protection floor). При това трябва да се използват съществуващите правни основания.

1.5.

Принципите на социалната политика трябва да бъдат и основа за действията на органите на ЕС, по-специално във връзка с икономическото управление, бюджетния контрол и управлението на кризи.

1.6.

Социалните партньори имат ключова роля, по-специално в съвместните системи за социално осигуряване и в други системи, създадени в резултат на преговори между социалните партньори. Те следва да участват в разработването на принципите на социалната политика. Участници от гражданското общество, от сдруженията в областта на социалните услуги, социалните предприятия, общинските власти, от държавните социални служби, институциите за социално осигуряване, представители на ползвателите и потребителите също следва да се включват по въпросите от техните области на компетентност.

1.7.

ЕИСК представя тук конкретни предложения за принципи на социалната политика в областта на системите за социално подпомагане. Целта е да се постигнат по-добра ефикасност и надеждност на услугите както в областта на социалната закрила, така и на социалната сигурност и системите на здравеопазването, независимо от вида на доставчика и на естеството на услугата. В този контекст ЕИСК се стреми преди всичко към социално-правното и финансовото гарантиране на съвременни и общественополезни социални услуги във всички държави — членки на ЕС.

1.8.

ЕИСК отчита разнообразието на системите и се спира, наред с другото, на целите, видовете и съдържанието на социалните услуги, съотношението между солидарност и собствена отговорност, на правната сигурност, финансирането и качеството. Той взема отношение и към мястото на потребителите и на социалните служби. ЕИСК вижда необходимост от гарантирането на основно социално подпомагане, основаващо се на общи правила на равнище ЕС.

2.1.

Европейската социална политика се основава, наред с другото, на правата на човека, на поуките от световните войни (2), на договорния принцип на социална пазарна икономика, на целите на стратегията „Европа 2020“, на потребностите на високоефективните национални икономики, на задачата за борба с бедността, на главите от Договора, отнасящи се до социалната политика, политиката за заетостта и здравната политика, целта за социално сближаване, както и на общите правила за конкуренция съгласно член 3 от ДЕС. Цел на социалната политика в съответствие с член 151 от Договора за функционирането на Европейския съюз е и насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот, осигуряването на адекватна социална закрила и борбата срещу различните видове изключване. Европейският социален модел е израз на една уникална общност от ценности и култури (3), която свързва демокрацията и принципите на правовата държава с обществената отговорност и солидарността. ЕИСК би искал да подсили този модел и да го направи устойчив за в бъдеще.

2.2.

ЕИСК е убеден, че социалната политика — както сама по себе си, така и като средство за устойчиво насърчаване на растежа и заетостта  (4), трябва да бъде един от стълбовете на политиката на ЕС. Той високо оценява постигнатия досега напредък в политиката по заетостта, в някои области на координацията и в осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. ЕИСК потвърждава инвестиционния характер (5) на ефективните системи за социално подпомагане и обръща внимание върху нематериалните, социалните и материалните разходи вследствие на неприлагането на социална политика. ЕИСК счита, че високопроизводителните, новаторски национални икономики и надеждните, ефективни и ефикасни социални услуги се обуславят взаимно. Модерните системи за социална сигурност могат да направят националните икономики по-устойчиви на кризи, насърчават заетостта и предлагат висок потенциал за създаване на работни места дори и в необлагодетелствани региони (6). В контекста на модерното технологично и информационно общество, демографското развитие (7) и миграцията ниските разходи напр. за активно приобщаване, за изграждане на автономност на търсещите работа и за създаването на възможности за децата и младите хора не представляват устойчиво конкурентно предимство. По-нататъшното развитие на системите въз основа на общи принципи може да допринесе за насърчаването на по-голямо равенство на възможностите и за честна конкуренция в ЕС.

2.3.

Системите за социално подпомагане и здравеопазване и подобните им системи служат, наред с другото, за постигането на необходимия социален баланс, борба с бедността, субсидиарно задоволяване на основните жизнени потребности и социален мир. Почти всеки гражданин на ЕС в определени фази от живота си се нуждае от подкрепа чрез социалните служби. Системите за социална сигурност гарантират, наред с останалото, адекватно пенсионно осигуряване и предоставят квалифицирано обслужване, включително на хора, нуждаещи се от грижи и чужда помощ.

2.4.

Както работодателите, така и работниците имат интерес например от успешното съвместяване на професионалния и семейния живот, от промоция на здравето и от изграждане на автономност. Професионалните социални служби насърчават комуникационните умения и уменията, необходими във всекидневието, обучението и оказват помощ, включително при наркотична зависимост, в кризи и при предоставянето на грижи и възпитанието в семейството.

2.5.

ЕИСК констатира големи различия по отношение на ефективността, надеждността и ефективността на системите за социална сигурност  (8). От една страна, в много държави членки съществуват добре функциониращи системи, от друга страна за всички държави членки би било полезно да се проведе общ дебат по въпросите на социалната политика. Не навсякъде са гарантирани минимално необходимото задоволяване на основните жизнени потребности чрез социално подпомагане/Minimum Income (минимален доход), професионални социални услуги, както и ефективната интеграция в пазара на труда и обществото. Особено здравеопазването често не е достъпно за всички, например за хората, които не могат да заплатят поисканото им официално или неофициално доплащане; професионални услуги — включително такива, свързани с амбулантни грижи, помощ за хора с увреждания, със специфични възпитателни потребности и проблеми в развитието не се предоставят във всички региони и държави членки. ЕИСК установява, че солидарното финансиране и правните гаранции отчасти се нуждаят от подобрения.

2.6.

В неотдавнашно проучване на Фондация Бертелсман (9) бяха очертани огромни различия по отношение на ефективността на социалните системи, беше установено тревожно развитие, свързано с бедността и богатството в ЕС и в рамките на всички държави членки, и беше отправено искане за по-голям социално-политически ангажимент на ЕС. Проучването показа, че съществуването на ефективни социални системи е възможно и там, където БВП е относително нисък, а недобре функциониращи социални системи има и на места, където БВП е относително висок. Разрастването на бедността застрашава социалния мир и икономическото развитие (10). На увеличаването на разликите между държавите членки и на тревожните политически тенденции трябва да се противодейства и чрез предложения в областта на социалната политика.

2.7.

Съдържателната основа за препоръки към държавите членки и за кризисната политика трябва да бъде подобрена. Вместо впоследствие да се отправят искания за хуманитарни действия, ЕС би трябвало да се придържа към еднозначни принципи на социалната политика. Съмнителното, финансирано от данъци компенсиране на рисковите операции на банките би следвало да е от порядък, разумно съотносим към инвестициите, позволяващи функционирането на системите за социална сигурност. Правилата на вътрешния пазар като например разпоредбите относно държавните помощи и обществените поръчки и сега вече имат значително въздействие върху системите за социална сигурност и социалните услуги, без да има признаци да им е направена оценка съобразно със социално-политически концепции.

2.8.

В контекста на новата цел в Договора за социално пазарно стопанство  (11) политиката, свързана с единния пазар, следва да бъде допълнена със социално-политически елементи (12). ЕИСК отбелязва актуалните искания (13) и насърчава Комисията и Европейския съвет да конкретизират и осъществят направените декларации в областта на социалната политика (14).

2.9.

За основа на една нова фаза на европейската социална политика могат да послужат следните предварителни стъпки: още през 1992 г. Съветът настоя за въвеждането на гарантиран минимален доход (15). През 2000 г. той изготви социална програма. Член 12 от Европейската социална харта задължава държавите членки да поддържат системи за социална закрила. Договорите за ЕС включват също и целите за социално сближаване и за защита на услугите от общ интерес (16). МОТ (17) публикува основни стандарти за социалните системи. Досегашната Бяла книга относно социалната политика на ЕС е от 1994 г. На равнището на ЕС съществува право на гарантиране на основните жизнени потребности  (18). Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания поставя важни стандарти.

2.10.

В съзвучие с Парламента (19), с Комитета на регионите (20) и с редица сдружения (21) в своето становище SOC/482 ЕИСК призовава за подобаващ минимален доход. В частност той изведе подчертано на преден план темите за социалните служби, социалните предприятия, социалните инвестиции, заетостта, член 9 от ДФЕС, младежката инициатива, икономическото управление и услугите от общ интерес. Настоящото становище е свързано и в много други отношения с документи на ЕИСК и с други документи на ЕС, които не могат да бъдат изброени тук поотделно.

3.1.

EИСК се концентрира върху една част от необходимата програма за социална политика: подобряването на ефективността и надеждността на услугите, предоставяни както в рамките на социалната закрила, така и на социалната сигурност и на системите на здравеопазване. Той взема отношение към видовете „социално подпомагане“, които се финансират изцяло или частично от данъци или от социално-осигурителни схеми и които се включват в областта на социално-политическата отговорност по контролируем начин, посредством законодателството в социалната сфера или чрез съвместни споразумения. При това не е от решаващо значение какъв вид е доставчикът на услуги. „Социалното подпомагане“ по смисъла на настоящото становище може да се предоставя от публичната и местната администрация, социално-осигурителни институции, самостоятелни социални предприятия, благотворителни организации и дружества с различни правни форми. В становището всички тези доставчици на услуги се означават като „социални служби“, ако самите те предоставят социални услуги. Понятието „социално подпомагане“ обхваща всички видове подпомагане, включително услуги и парични обезщетения в секторите на социалните грижи и здравеопазването. Под „социално осигуряване“ се имат предвид съвместното и/или задължителното социално осигуряване и/или почиващите на взаимност форми на осигуряване, които имат функция в законово определените или съвместно уредените системи за социална сигурност.

3.2.

Разнообразието на системите за социална сигурност, на видовете подпомагане, на понятията и на тяхното съдържание изисква прецизност в социално-политическия дебат и при превода. Системите на държавите членки отговарят съответно на тяхната социална политика, култура и история. Те следва да бъдат допълнително развивани в духа на европейския социален модел. Трябва да се постигне разумен баланс между разнообразието на системите и необходимите общи принципи (22).

3.3.

ЕС трябва да създаде общо пространство на дебат относно социалната политика, да изработи съвременни стандарти и да предприема свои собствени инициативи. Той би трябвало да насърчава сближаването при по-нататъшното развитие на системите за социална сигурност. Социално-политическите принципи могат да бъдат съдържателна основа за препоръки на Комисията, най-вече в контекста на европейския семестър, на стратегията „Европа 2020“, ОМК и за прилагането на оценката на социалното въздействие, в съответствие с член 9 от ДФЕС (23). Такива принципи би следвало да предоставят и съдържателната основа за задължително минимално равнище на социална закрила (minimum social protection floor) и за собствените действия и управлението (24) на органите на ЕС, най-вече в управлението на кризи, бюджетния контрол и икономическото управление.

3.4.

Системите за социално подпомагане следва да бъдат проверени по отношение на пригодността им за бъдещето. Социалните услуги следва да бъдат обвързани с демократично легитимирани общополезни цели, като се зачита тяхната концептуална самостоятелност.

3.5.

Решенията за предоставяне на социално подпомагане на гражданите по правило се вземат от публичните служби за социално подпомагане, социално-осигурителните институции, а също и от трети лица в качеството им на доставчици на услуги — например лекари, които предписват конкретно лечение. Следва да се прави разграничение между решението за предоставяне на подпомагане и въпроса за предоставянето на подпомагането и неговото финансиране: съществува например чисто парично подпомагане, изплащано на потребителя, със или без задължение от негова страна да ползва услугите на определени квалифицирани служби. Съществуват социални услуги, предоставяни директно от местните власти, други социални администрации и от социално-осигурителни институции. Ако те обаче се предоставят от самостоятелни социални служби, правното отношение и финансирането могат да бъдат уредени по много различни начини: съществуват например системи за възлагане на обществени поръчки, споразумения за подпомагане и обезщетения между социалните служби и органите, предоставящи финансирането, последващо възстановяване на разходите, ваучерни системи или независещо от конкретния случай пряко финансиране на социалното подпомагане, най-вече за консултиране и превенция. При договорните и ваучерните системи публичният орган финансира пряко социалната служба въз основа на броя случаи. При всички системи трябва да може да се зададе въпросът дали са налице достатъчни правни гаранции и достатъчно възможности за избор и участие на потребителите.

3.6.

Най-вече в системите за социално осигуряване социалните партньори имат основна функция. Поради това те следва да участват с приоритет при определянето на социално-политическите принципи. Държавните и общинските администрации за социално подпомагане, социално-осигурителните институции, самостоятелните служби за социални услуги имат ключова роля, например в предоставянето на социални обезщетения. Затова техните представители също би следвало да участват активно в областите от тяхна компетентност.

3.7.

Със съзнанието, че трябва да се намери разумен баланс между правомощията на държавите членки, общите европейски ценности и справедливата конкуренция в рамките на ЕС, трябва да се приложат следните принципи, за да се даде съдържателен импулс за по-нататъшни стъпки в социалната политика на ЕС.

4.1.

Принцип на минимално равнище на закрила: гарантиране на фундаментално, субсидиарно социално подпомагане, включително за задоволяване на основните жизнени потребности на хора без достатъчен доход например от заетост, пенсии и други социални плащания. Това включва разработването на общи показатели за основни социални услуги (25). Финансовите средства за осигуряване на основните жизнени потребности следва да покриват най-малко реалните разходи за храна, жилище, облекло, вода, енергия и първични здравни услуги.

4.2.

Принцип на нуждите: разработване и предоставяне на съвременни, професионални социални и здравни услуги за различните проблемни ситуации: например за семейства, хора с увреждания, болни хора, безработни, самотни родители, деца, лица, полагащи грижи за нуждаещи се от помощ близки, бежанци, млади хора (26) с проблеми в развитието, родители с проблеми при възпитаването на децата им, домашни грижи и други свързани с домакинството услуги (27), помощ при свръхзадлъжнялост (28), при наркотични зависимости, при бездомност и при психосоциални проблеми. Ефективни социални услуги, наред с другите, са: консултиране, гледане, насочване, асистиране, полагане на грижи, изграждане на автономност и възпитаване, оздравителни процедури лечение и терапия (29). Тъй като причините за безработицата са многобройни и е необходимо да се избягва спиралата на бедността, е целесъобразно чрез правно гарантирани, активни мерки да се подпомага бързото реинтегриране в пазара на труда, а до постигане на реинтеграцията да се гарантира приемлива помощ на всеки, търсещ работа, особено на младите работници, очакващи своето първо работно място, или на жените, желаещи да се върнат на работа след дълго прекъсване на професионалната си кариера.

4.3.

Принцип на предназначението: разработване на ясни социално-политически цели във връзка с предназначението на социалното подпомагане, например справедливост по отношение на възможностите и различните поколения, активно включване, компенсации поради необлагодетелствано положение, съвместяване на професионален и семеен живот, осигуряване при житейски рискове, превенция, интервенция при кризи, участие в заетостта и обществото, материално осигуряване при старост, изграждане на автономност и т.н. С това е свързано целесъобразното социално-правно предназначение на видовете подпомагане: напр. парични средства или/и услуги, амбулаторни, от резидентен тип и др. В този процес правото на самоопределяне на потребителя следва да бъде в равновесие с целта за ефикасност на социалното подпомагане.

4.4.

Принцип на достъпността: гарантиране, че социалното подпомагане и най-вече социалните услуги са достъпни по място, време и финансово и нямат дискриминационен характер. Солидарното и устойчиво финансиране, прозрачността на предлаганите видове подпомагане и конкретната законова гаранция с възможности за подаване на искове и жалби увеличават достъпността. Когато съществуват, задълженията за доплащане трябва да бъдат социално балансирани и да не действат като пречка пред достъпността. Бюрократичните проверки на конкретната нужда от помощ при определени видове подпомагане като например при наркотична зависимост или при психосоциални проблеми може да се окажат контрапродуктивни. На ползвателите трябва преди всичко активно да се предлагат услуги за консултиране и превенция.

4.5.

Принцип на пропорционалност: подпомагането следва да бъде подходящо и необходимо по вид и обхват. Това следва да се отчита в дискреционнитe решения и социалното законодателство. Размерът на отпуснатите ресурси и очакваният резултат от социалното подпомагане следва да бъдат в разумно съотношение помежду си. Правните задължения, произтичащи за гражданите от ползването на социално подпомагане или от предприемането на други видове действия, както и съотношението между права и задължения също следва да съответстват на принципа на пропорционалност.

4.6.

Принцип на солидарност: финансирането на социалното подпомагане би следвало да се основава главно на солидарни социално-осигурителни системи и на справедливи, солидарни данъчни системи. Солидарното финансиране следва по възможност да включва всички социални групи и социални слоеве. Това би укрепило надеждността, приемливостта и устойчивостта на финансирането. Недекларираният труд (30) и избягването на данъци вредят на системите за социална сигурност. Предвид демографското и икономическото развитие може да се окаже целесъобразно да се вземат предвид всички видове доходи, например също и капиталовите доходи. Едно по-добро координиране на данъчните системи и системите за финансиране в ЕС може да подобри основата на финансирането. Частните инвестиции, даренията, гражданската и религиозната ангажираност и използването средства на фондации са добре дошли допълнения към редовното финансиране, но те не могат да гарантират право на социално подпомагане и инфраструктура.

4.7.

Принцип на собствената отговорност: търсещите работа, хората с трудности в професионалната интеграция и т.н. следва да бъдат подкрепяни посредством социални услуги и системи от стимули с цел сами да осигуряват — изцяло или частично — препитанието си. Гражданите би трябвало да могат да се възползват от допълнително покритие в рамките на допълнителни за публичната система съвместни споразумения, договорени и управлявани с нестопанска цел. Професионалната помощ за развитие на професионални квалификации и лични умения като например комуникационните, социалните и необходимите в ежедневието умения често са предпоставка за достатъчна способност за поемане на лична и на социална отговорност. Що се отнася до опазването на личното здраве, здравословният начин на живот би могъл да се насърчава от системите за социална сигурност чрез предлагането на превантивни мерки, посредством мерки за стимулиране и чрез по-добра защита на потребителите.

4.8.

Принцип на участие: всички видове подпомагане следва сами или в комбинация с други услуги да допринасят за социалното участие на гражданите. Социалното участие включва също и професионалното, културното, политическото участие и участието в общественото благоденствие.

4.9.

Структурен принцип: целесъобразно структуриране на правните и финансовите отношения между потребителите, публичните или евентуално самостоятелните социални служби (в зависимост от системата), публичната администрация по социалните въпроси или социално-осигурителните институции. Там, където самостоятелните социални служби са включени в публичните системи за социално подпомагане — например по силата на законодателството в социалната област и чрез финансиране, предоставяните от тях услуги и най-вече тяхното финансиране би следвало да съответстват на очертаните тук принципи. Такива социални служби следва да бъдат финансирани на солидарен принцип и да бъдат регулирани в съответствие със законодателството в социалната област така, че да могат да предоставят на цялото население висококачествени услуги.

4.10.

Принцип на самоопределяне на потребителите: потребителите не са обекти, а „съпроизводители“ на помощите и граждани, които имат право на подпомагане. В рамките на подходящ размер на разходите те би трябвало да могат да избират между различни форми на подпомагане, например амбулантни социални услуги, социални услуги от резидентен тип и други форми като домове с предоставяне на обслужване. Подходящият вид помощ зависи от индивидуалното положение, конкретната потребност от професионална помощ, която следва да бъде проверена от обучени специалисти, и от желанията на отделния човек, както и от местните обстоятелства. Там, където самостоятелните социални служби са включени в публичните системи за социално подпомагане — например по силата на законодателството в социалната област и чрез финансиране — потребителите следва да могат да избират между различни услуги.

4.11.

Принцип на правната сигурност: правно гарантиране на подпомагането, например чрез закони в социалната област или подобни демократично обосновани правни инструменти на държавите членки. Социално-правното съдържание на такива разпоредби следва да включва: права на потребителите, дискреционни клаузи, задължения на потребителите за участие, описание на условията за придобиване на право на подпомагане, на възможностите за подаване на иск или жалба, евентуално на публичния контрол над частните доставчици на публични услуги, правилата за качество и гаранциите за достъпност, задължението за осигуряване на инфраструктура, вида финансиране и т.н. Сигурното правно положение, респ. правата на потребителите следва да бъдат гарантирани поне при основните социални и здравни услуги. В някои области на подпомагане дискреционните решения могат по-добре да се съобразяват със съответните обстоятелства. Благосъстоянието на уязвими лица трябва да бъде обект на особена правна защита (31). Самостоятелните служби за социално подпомагане се нуждаят от защитено правно положение и от недискриминационна възможност за предоставянето на услуги, доколкото не става дума за монополни системи. В някои държави членки заложеният в конституцията принцип на социалната държава утвърждава мястото на социалната политика и гарантира основните социални услуги дори по време на криза.

4.12.

Принцип на защита на общия интерес: на предприятията и организациите, които по своята форма са особено силно ориентирани към общия интерес и участието  (32) като организации с нестопанска цел, социални предприятия, публични служби, сдружения, някои видове фондации и кооперации, организации на потребителите и други участници от гражданското общество би следвало да бъдат предоставени подходящи финансови и правни условия. Финансирането на действащите в тази област организации с нестопанска цел чрез данъци или социално-осигурителни вноски се нуждае от задълбочено социално-политическо обсъждане, адекватни проверки и поне от рамка за разпределяне на печалбите.

4.13.

Принцип на прозрачност: използването на обществени средства от социалните служби и публичните администрации трябва да бъде организирано прозрачно. Правните основания, мотивите за вземане на решенията за предоставяне на подпомагане и възлагане и т.н. следва да бъдат достъпни за гражданите.

4.14.

Принцип на свързване в мрежа: реалностите във всекидневието на хората, промяната в житейските обстоятелства, новите форми на семейството, застаряването и имиграцията изискват интегрирани и свързани в мрежа услуги  (33). Следва да се избягват сегрегация, изключване и дискриминация.

4.15.

Принцип на равнопоставеност: потребителите, администрациите по социални въпроси и социалните служби следва да имат законово уредени и приложими права и задължения. Ако в случай на нарушение на правилата са предвидени санкции и/или заплащане на обезщетение, то те следва да се прилагат не само по отношение на потребителите, но също и спрямо публичните администрации по социални въпроси.

4.16.

Принцип на качеството: социалните услуги следва да се обвържат с мерки за гарантиране на качеството. Анализът на нуждите, планирането и провеждането на мерките следва да се извършват на основата на познанията в областта на социалните науки и на експертен опит. Услугите, предоставяни лично на потребителя, би трябвало да се подобрят чрез обучение, повишаване на професионализма, адекватно заплащане и адекватни условия на труд в рамките на свободата на колективното трудово договаряне. Рамката за качеството за услугите от общ интерес в Европа (34) може да бъде образец за препоръките на ЕС относно социалните услуги. Където е целесъобразно, трябва да се насърчава и привличането и обучаването на доброволци.

4.17.

Принцип на координиране: следва да се подобри работата при трансгранични случаи по отношение на услуги в рамките на социалната сигурност и социалната закрила. При това е необходимо да се вземат предвид финансовият капацитет на организациите платци, на данъкоплатците и на вносителите на осигуровки, както и принципът на обществена солидарност и пропорционалност. Трябва да се избягва едностранно натоварване на особено ефективните национални системи.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/49

Докладчик:

Pavel TRANTINA

Съдокладчик:

Marie ZVOLSKÁ

1.1.

ЕИСК счита, че трябва да се акцентира върху установяването, регистрацията, оценката и следователно валидирането на резултатите, получени благодарение на неформалното учене, и то по начин, възможно най-сравним и разбираем за всички заинтересовани страни, особено за работодателите и образователните институции.

1.2.

Държавите членки би трябвало да направят така, че гражданите, независимо от тяхната възраст и степен на квалификация, да имат възможност за валидиране на резултатите от неформалното и самостоятелното учене. Това може да изисква по-голямо сътрудничество между предоставящите неформално образование, публичните органи и другите заинтересовани страни, по-специално по въпроси като финансирането и валидирането.

1.3.

ЕИСК призовава настоятелно да се окаже подкрепа на всички заинтересовани страни, по-специално социалните партньори и други организации на гражданското общество, за да бъдат те по-добре информирани за ползите от такова валидиране и да могат да участват активно в изготвянето на национални квалификационни рамки и определянето на професионалните квалификации.

1.4.

Необходимо е на гражданите да се предостави подходяща информация за предимствата, възможностите и механизмите за валидиране на уменията. ЕИСК препоръчва на държавите членки да разширят обхвата на институциите, които предоставят такива инструкции и съвети, и в този смисъл да се ангажират по-специално службите по заетостта, както и младежките информационни центрове, образователните институции, работодателите, синдикалните организации, центровете за кариерно консултиране, младежките организации, женските организации, организациите за помощ на мигрантите и хората с увреждания и публичните власти.

1.5.

Необходима предпоставка е наличието на качествена законодателна рамка на национално равнище, която да осигурява равностойността на удостоверенията, получени от формалното образование и от неформалното и самостоятелното учене. Това поставя много високи изисквания към качеството на процедурите на валидиране, които трябва да се подкрепят и финансово, например със средства от Европейския социален фонд.

1.6.

ЕИСК отправя призив към образователните институции, по-специално в средното, средното професионално и висшето образование, да насърчават в по-голяма степен валидирането на придобитите по неформален начин умения и знания. В това отношение в ЕС има много примери за добри практики, които трябва да се разпространяват.

1.7.

ЕИСК е на мнение, че колективното договаряне и социалният диалог между профсъюзите и работодателите могат да играят важна роля в процеса на валидиране на неформалното образование и на ученето през целия живот. Чрез тях е необходимо да се работи за валидирането на неформалното учене, тъй като то дава важен принос за дебата относно пригодността за заетост и благоприятстващите я инструменти.

1.8.

Предвид високата младежка безработица, е разумно да се създават повече възможности на взаимодействие между частните и публичните агенции по заетост, доброволческите организации (по-конкретно младежките) и работодателите. Това може да спомогне за повишаване на видимото присъствие и осведомеността относно значението и стойността на неформалното образование и самостоятелното учене в доброволчески организации и може също така да укрепи взаимното доверие.

1.9.

Ето защо е необходимо да се насърчават развитието и използването на инструменти за самооценка, които спомагат за установяването и документирането на резултатите от ученето. Във връзка с това следва да се използва опитът на организациите на гражданското общество. Преди време ЕИСК вече изрази подкрепата си за въвеждането на Европейски паспорт за умения и на инструмента „Europass Experiencе“. Ето защо е разочарован от факта, че Европейската комисия спря подготовката на „Europass Experience“ и я приканва да пристъпи към действие и да доведе този инструмент до успешен край.

2.1.

Въпреки неблагоприятното икономическо и социално положение, в което се намират много държави членки на ЕС, и в което дори формалното образование не дава гаранция за включване в пазара на труда, ЕИСК е на мнение, че Европейският съюз не може да си позволи да не признава ценните латентни ресурси, криещи се в придобитите неформално или самостоятелно опит и умения.

2.2.

Тяхното валидиране може да даде шанс по-конкретно на определени групи в неравностойно положение (жени, мигранти, млади хора и възрастни работници). Все пак то не би трябвало да буди лъжливи надежди относно възможностите за бързо извличане на полза от него на пазара на труда. За тази цел е необходимо икономическата и социалната политика да бъде по-силно ориентирана към инвестициите, създаването на качествени работни места, борбата с бедността и риска от социално изключване. Същевременно тези политики трябва да водят до укрепване на образователните системи и системите за обучение и преквалификация.

2.3.

ЕИСК се опира на един важен документ — Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене (1). В нея се подчертава: „Валидирането на учебни резултати, а именно знания, умения и компетентности, постигнати чрез неформално и самостоятелно учене, могат да играят важна роля за повишаване на пригодността за заетост и на мобилността, както и за увеличаване на мотивацията за учене през целия живот, особено при хората в социално и икономически неравностойно положение или при нискоквалифицираните. […] валидирането на адекватни знания, умения и компетентности дава още по-ценен принос за подобряване на функционирането на пазара на труда, като стимулира мобилността и повишава конкурентоспособността и икономическия растеж.“

2.4.

Според Съвета работодателските организации, отделните работодатели, синдикатите, промишлените, търговските и занаятчийските камари, националните органи, участващи в процедурата на валидиране на професионалните квалификации, както и на оценката и сертифицирането на учебните резултати, службите по заетостта, младежките организации и работещите с младежи, организациите, предоставящи образование и обучение и други организации на гражданското общество изпълняват първостепенна роля в улесняването на достъпа до възможности за неформално и самостоятелно учене и до свързаните с това процедури на валидиране.

2.5.

Според препоръката на Съвета от 2012 г. държавите членки следва да въведат най-късно до 2018 г. — в съответствие с националните условия и особености и по подходящ според тях начин — разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, които да дават на всяко лице възможността да:

2.6.

Според препоръката на Съвета е целесъобразно държавите членки да включат следните елементи в системите си за валидиране на неформалното и самостоятелното учене, като създават условия всяко лице да се ползва от тези елементи, поотделно или в съчетание, в зависимост от индивидуалните си потребности:

2.7.

ЕИСК на няколко пъти подчерта положителния принос на неформалното образование и значението на неговото валидиране. Настоящото становище е първото, което разглежда въпроса всеобхватно. То има за цел да обобщи мнението на представителите на работодателите, работниците и другите организации на гражданското общество по отношение на практическите процедури за валидиране и да доведе до предложения за практически решения от тяхна гледна точка.

3.1.

Спадът на производствения сектор, опиращ се на специализация и специализирани знания, технологичното развитие и растежът на сектора на услугите доведоха до това, че работодателите от 21 век изместват центъра на вниманието към личността на работника и към „хоризонталните“ или „прехвърлимите“ умения. Нараства значението на ученето през целия живот и на валидирането на уменията и знанията, получени извън училище.

3.2.

През 2012 г., по искане на Европейския младежки форум, Университетът в Bath и GHK Consulting изготвиха проучване на въздействието, което неформалното учене в младежките организации може да окаже пригодността за заетост на младите хора (3). Младежките организации са важни доставчици на неформално обучение. Обучението в младежки организации не цели на първо място повишаване на пригодността за заетост, но придобитите чрез него умения могат да спомогнат за това, както се вижда от направения анализ.

3.3.

Общото заключение на проучването е, че има ясно съответствие между уменията, изисквани от работодателите, и тези, които се развиват в сектора на неформалното учене. Пет от шестте най-търсени „меки умения“ са сред уменията, които могат да бъдат развивани в младежките организации (единствено изключение е математическата грамотност). „Меките умения“, които са най-търсени от работодателите, включват: комуникационни умения, умения за организация/планиране, способност за вземане на решения, за работа в екип, надеждност или независимост и математическа грамотност. Тези „меки умения“ се считат за ключов елемент за успех в работата. Благодарение на тях се формират и определени черти на характера, като лична мотивация, инициативност и творчество — личностни качества, свързани с надеждността/самостоятелността и предприемаческия дух.

3.4.

Всички граждани учат неформално и самостоятелно в рамките на процеса на учене през целия живот. Например много жени (но също и мъже) развиват умения в домакинството, които могат да бъдат използвани на работното място, по-конкретно в сферата на социалните услуги. В случай на необходимост от промяна на работното място в резултат на уволнение или по семейни причини те могат да се възползват от това знание в преходния период до постъпване на нова работа, или, при жените мигранти, за намиране на първо работно място. ЕИСК вече призова държавите членки (4)„да ускорят процесите за признаване на квалификациите и опита, придобити в чужбина, за да дадат възможност на жените да си намерят работа, съответстваща на техните умения и очаквания“ и да „приемат, че работата в някои сектори (почистване, гледане на деца, грижи за възрастните хора, хотелиерство и ресторантьорство, селско стопанство и др.) може да предложи възможности на жените имигранти с по-ниска квалификация, при условие че тези сектори за работа на черно бъдат извадени на светло, професионализирани и оценени, жените бъдат обучавани за тази работа и им се осигуряват възможности за кариерно развитие“. Той призова също социалните партньори „да улеснят, в рамките на колективното трудово договаряне, признаването на квалификациите на жените мигранти“.

3.5.

За успешното валидиране на неформалното и самостоятелното учене е важно да се наблегне по-силно на резултатите, постигнати благодарение на него. От 2014 г. насам това развитие се подкрепя изрично и систематично в рамките на програмата на политиката на ЕС в областта на образованието, професионалното обучение и заетостта. Ново изследване на Cedefop (въз основа на проучване, проведено между 2013 — 2015 г.) показва, че значение, което се придава на резултатите от ученето, се повишава непрекъснато в цяла Европа, например при разработването на националните квалификационни рамки, при определянето и описването на професионалните квалификации, при използването на резултатите от ученето в учебната програма и при използването на резултатите от ученето в процедурите за оценяване като референтен пункт за валидирането му. Това би трябвало да доведе до по-голяма прозрачност, адекватност и по-високо качество на неформалното и самостоятелното учене. На практическо равнище е важно за учениците/студентите да се определят ясни цели, което ще има стимулиращ ефект и ще даде възможност за гъвкавост на образователните пътеки и изборът на ориентацията да се извършва в зависимост от оценката на резултатите. Същевременно, за получаване на качествени резултати е необходимо да се подобрят също дидактическите методи и процеси.

3.6.

От това следва, че трябва да се акцентира върху оценяването и документирането на резултатите, постигнати посредством неформално учене, и то по начин, разбираем за всички заинтересовани страни, особено за работодателите и образователните институции. Впоследствие, по искане на заинтересованото лице, тези резултати могат — ако са налице съответните условия — да бъдат валидирани като действителна професионална квалификация, равностойна на квалификацията, получена чрез официалните образователни програми.

4.1.1.

В рамките на процедурите на валидиране държавите членки следва да гарантират, че физическите лица и организациите могат да получат информация и насоки относно възможностите и предимствата на валидирането; освен това валидирането на неформалното и самостоятелното учене би трябвало да бъде подкрепено от подходящи насоки и съвети и да бъде леснодостъпно.

4.1.2.

Системите за валидиране на неформалното и самостоятелното учене трябва да се определят по подходящ начин с оглед на националните, регионалните и местните, както и на секторните нужди и обстоятелства.

4.1.3.

Трябва да се осигурят възможности за участие на гражданите, независимо от тяхната възраст и степен на квалификация. Това може да изисква по-голямо сътрудничество между нестопанския сектор, публичните органи и други заинтересовани страни, включително по въпроси като финансирането и валидирането.

4.1.4.

Гражданите трябва да бъдат информирани за допълнителните ползи от продължителното участие в дейността на доброволчески организации. Дори и за кратък период участието в доброволчески дейности може да окаже значително влияние върху равнището на уменията и да повиши пригодността за заетост на пазара на труда.

4.1.5.

Необходимо е координирано да се достигне до гражданите и да им се предостави съответната информация за предимствата, възможностите и механизмите за валидиране на уменията. На държавите членки се препоръчва да разширят обхвата на институциите, които предоставят такова ориентиране и консултиране, и да привлекат по-специално службите по заетостта, както и младежките информационни центрове, образователните институции, работодателите, синдикалните организации, центровете за професионално ориентиране, доброволческите организации, младежките организации и публичните власти.

4.1.6.

Предоставянето на консултации по време на процеса на валидиране на уменията е от съществено значение и от голяма полза, особено за младите хора, и то на всички етапи — от установяването до удостоверяването. То трябва:

4.2.1.

Според Съвета държавите членки следва да насърчават координацията и участието на всички заинтересовани страни в разработването и прилагането на елементите и принципите на валидирането. За да се насърчи участието в този процес:

4.2.2.

Поради това ЕИСК призовава настоятелно да се окаже подкрепа на всички заинтересовани страни, по-специално на социалните партньори и други организации на гражданското общество, за да се запознаят с предимствата на валидирането и да могат да участват активно в изготвянето на националните квалификационни рамки и определянето на професионалните квалификации. Постигането на „истинска“ промяна в настройката на заинтересованите страни може да се окаже много трудно, особено в държавите членки, които не разглеждат тази тема като приоритет, или ако отношението на обществото към валидирането на неформалното и самостоятелното учене не получава реална подкрепа на национално равнище. Би било полезно да се осигури платформа и/или подкрепа и др. за тези, които вече са постигнали напредък в тази област (напр. благодарение на пилотните проекти), в усилията им на национално равнище.

4.3.1.

Държавите членки следва да позволят на гражданите да придобиват пълна или евентуално частична квалификация, призната въз основа на опита, придобит чрез неформално и самостоятелно учене. Те трябва да гарантират, че процедурите по валидиране са свързани с националната квалификационна рамка, съответстват на Европейската квалификационна рамка и осигуряват синергия между правилата за валидиране и кредитните системи, използвани в системата на формалното образование и обучение, например ECTS и ECVET.

4.3.2.

В създаването на националните квалификационни рамки следва да бъдат включени възможно най-много участници (и да бъдат съответно мотивирани), по-специално социалните партньори и други организации на гражданското общество. Опитът на някои държави показва, че за въвеждането на процедурите на валидиране на браншово равнище трябва да се създадат комисии и звена за умения в сектора, както и добре да бъдат подбирани участващите в тях хора. В определени области може да се създадат национални стандарти за качество за съответните професии и професионални квалификации.

4.4.1.

Държавите членки следва да въведат прозрачни мерки за гарантиране на качеството, съответстващи на съществуващите рамки за осигуряване на качество, тъй като такива мерки насърчават използването на надеждни, солидни и достоверни методи и инструменти за оценка. Това изисква на първо място адекватно законодателство, т.е. регулаторна рамка за валидирането и гаранции за издаваните сертификати, които да са в съответствие с националните квалификационни рамки, основаващи се на Европейската квалификационна рамка.

4.4.2.

За ЕИСК това означава, че е необходимо да се осигури равностойност на удостоверенията, придобити чрез формално и неформално образование или самостоятелно учене. Това поставя много високи изисквания към качеството на процедурите на валидиране, които трябва да се подкрепят и финансово, например от Европейския социален фонд.

4.5.1.

Съществена роля за процеса на валидиране играят образователните институции. Съветът препоръчва доставчиците на услуги в сферата на образованието и обучението да улесняват достъпа до формалното образование и формално обучение въз основа на резултатите, постигнати чрез неформално или самостоятелно учене, и, ако е необходимо и възможно, да освобождават или да предоставят кредити за съответни учебни резултати, постигнати в такъв контекст.

4.5.2.

Комитетът отправя призив към университетската общност за по-голяма подкрепа на валидирането на знания и умения, придобити по неформален начин. Пример в това отношение може да бъде Ирландия. Националната ѝ стратегия за висшето образование до 2030 г. подкрепя гражданската мисия на висшето образование и „по-широката ангажираност на обществото“ като „една от трите основни взаимосвързани роли на висшето образование“. Тя е описана като „сътрудничество с бизнеса, гражданското общество, с политиката на правителството, с изкуствата, културата и спортния живот като доставчици на образование в общността и регионите и все повече акцентира върху участието на международната общност“ (5).

4.5.3.

Разбира се, не само университетите могат да валидират резултатите от неформалното и самостоятелното учене. В Малта например, с представените през септември 2010 г. удостоверение и профил, съответстващи на завършено средно образование, се валидират всички форми на учене по време на петгодишния курс на обучение в средното училище. Както за формалното, така и за неформалното образование се предвиждат кредити, с които учащите се насърчават да продължат и висше образование.

4.6.1.

В препоръката на Съвета се подчертава значението, което валидирането има за реализацията на пазара на труда, и настоятелно се препоръчва държавите членки да насърчават участието на всички заинтересовани страни, като работодатели, синдикати, бизнес, индустриални, търговски и занаятчийски камари или национални органи, участващи в процеса на признаване на професионалните квалификации. Освен това работодателите се приканват да насърчават и улесняват установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място.

4.6.2.

Валидирането на неформалното и самостоятелното учене може да бъде част от колективното трудово договаряне (като например в Нидерландия). Това е отличен пример за това как работниците могат да получат достъп до такова валидиране, и допринася за ефективно управление на човешките ресурси в предприятията. Работодателите следва да бъдат активно включени в оценката на знанията, способностите и уменията както на работното място, така и при разработването на образователни и обучителни програми. Това ще спомогне за повишаване на стойността на валидирането и за увеличаване на доверието към него.

4.6.3.

Колективното договаряне и социалният диалог между профсъюзите и работодателите могат да играят важна роля в процеса на валидиране на неформалното образование и ученето през целия живот. Конкретен пример на европейско равнище е Европейската федерация на металоработниците (FEM), която работи за валидирането на неформалното учене, като важен принос към дебата относно пригодността за заетост и инструментите за нейното подобряване.

4.6.4.

В някои държави, синдикалните активисти поемат все по-често нова роля, като предоставят консултантски услуги през работното си време и преговарят с работодателите относно свободния достъп до възможности за обучение на работното място. В Австрия, Дания, Финландия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство синдикалните представители играят ролята на „посланици на ученето“, които насърчават работещите да продължат своето обучение и да продължават да запълват пропуските в своите умения и същевременно консултират предприятията относно техните потребности от обучение (6).

4.6.5.

Като се има предвид, че при набирането на нови работници сред младите хора с малък или без трудов стаж работодателите оценяват високо участието в младежки организации, това участие би трябвало да се насърчава като една от мерките за подпомагане на младите хора в прехода от училище към работа (7).

4.6.6.

Освен това на всички кандидати за валидиране трябва да бъдат предоставени по-добри насоки и наставничество, така че когато кандидатстват за работа, да бъдат в състояние ефективно да представят уменията и компетенциите, които са придобили неформално и самостоятелно, и да придобият по-добро разбиране за това как могат да прилагат тези умения в работна среда и как те могат да допринасят за изпълнението на конкретни задачи, свързани с работата. Това е процес, в който своя принос могат да дадат професионалните консултантски служби, съветниците в училищата и университетите, младежкият сектор и бюрата по труда, както и работодателите и международните организации. На младите хора може да се помогне и чрез предоставяне на информация и полезни съвети в тази област.

4.7.1.

В препоръката на Съвета се изтъква, че доброволческият сектор следва да участва активно в процеса на валидиране: работодателите, младежките организации и организациите на гражданското общество следва да насърчават и улесняват установяването и документирането на резултатите от ученето, постигнати на работното място или при доброволчески дейности, като използват съответните инструменти за прозрачност на Съюза, например разработените по рамката на Европас и по Youthpass;

4.7.2.

Гражданите трябва да осъзнават по-добре значението, което работодателите отдават на уменията и компетенциите, придобити неформално или самостоятелно, например чрез доброволческа дейност. Това важи особено за хора с по-ниска степен на образование, които често са по-малко осведомени за значението на този вид дейност за работодателя и са по-малко обучени как да представят тези умения.

4.7.3.

В контекста на високата младежка безработица е целесъобразно да се създават благоприятни условия за възможности на взаимодействие между частните и публичните агенции по заетостта, доброволческите организации (по-конкретно тези, които са насочени към младежите) и работодателите. Това може да служи като средство за популяризиране и повишаване на осведомеността относно значението и стойността на неформалното образование в доброволчески организации и може също така да укрепи взаимното доверие.

4.7.4.

Разработването на програми за обучение и оценка за доброволческите организации следва да бъде подкрепяно, тъй като съществуването на такива програми е свързано с доказано по-високо равнище на уменията. В този контекст трябва също да се има предвид, че дейностите на доброволческите организации се различават значително, а следователно са различни и критериите, които те използват за оценка на придобитите при тях умения. От тази гледна точка е необходимо в доброволческия сектор да се насърчава по-голяма съгласуваност в областта на терминологията и методите на оценка. Сближаването на критериите би могло да допринесе например за това повече доброволци да си дадат по-добра сметка за уменията, които са развили чрез участието си в доброволна служба на обществото.

4.8.1.

В препоръката на Съвета се изтъква значението на общите европейски инструменти за валидиране, като рамките на Europass и Youthpass, за гарантиране на прозрачността. Държавите членки следва да осигуряват взаимодействие между режима за валидиране и кредитните системи, които се използват в системата на формалното образование и обучение, като например ECTS и ECVET.

4.8.2.

Знанията и уменията, развити по време на участие в организациите на гражданското общество, също имат значение на пазара на труда, но често не са документирани, нито достатъчно изтъкнати. Ето защо е необходимо да се насърчават развитието и използването на инструменти за самооценка, които спомагат за установяването и описването на естеството на резултатите, свързани с наученото от опита, придобит в организации на гражданското общество. Например създаването на лично портфолио на уменията може да има добавена стойност в по-нататъшното образование и трудов живот.

4.8.3.

Удостоверенията и портфолиата са важен елемент от валидирането на неформално придобитите умения и квалификации. Институциите, предлагащи неформално обучение, следва да се стремят да издават сертификати/документи, които предлагат подробно описание на естеството и резултатите на обучителните дейности, и да поясняват на гражданите защо това е толкова ценно. Става въпрос не толкова за засвидетелстването на успех, а преди всичко за образователната стойност на тези документи (да информират хората по-добре за уменията и способностите, които са придобили в организациите на гражданското общество и за това как тези умения могат да бъдат от полза при търсене на работа или продължаване на образованието).

4.8.4.

Преди време ЕИСК вече изрази подкрепата си за въвеждането на Европейски паспорт за умения и на инструмента „Europass Experiencе“. Ето защо изразява разочарованието си, че Европейската комисия спря подготовката на Europass Experience.

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/57

Докладчик:

г-жа Dorthe ANDERSEN

1.1.

Младите европейци в няколко държави членки бяха засегнати тежко от кризата на огромна човешка, социална и икономическа цена. По-високата безработица сред младите хора обаче не е ново явление и показва съществуването на структурни проблеми, които затрудняват прехода от училището към трудовия живот.

1.2.

Добре функциониращите системи за чиракуване и други качествени форми на учене в процеса на работа могат да улеснят прехода на младите хора от училището към трудовия живот.

1.3.

ЕИСК подчертава, че не съществува „един единствен най-добър модел“ за дуално/комбинирано обучение. Целта е да се насърчи висококачествено дуално/комбинирано обучение, което да дава резултати.

1.4.1.

ЕИСК е убеден, че е необходим европейски инструмент за оценка на качеството, който да отчита напредъка и въздействието на реформите, предприемани от държавите членки с цел повишаване на ефективността на системите за ПОО и за дуално/комбинирано обучение.

1.4.2.

ЕИСК препоръчва на Комисията да разработи — със съответните партньори — инструменти за мониторинг и събиране на данни, да направи оценка на схемите, които дават резултати в държавите членки и да открои основните елементи на добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение. Целта е да се измери и оцени това, което дава добри резултати, да се осигури качество на системите за обучение и да се изтъкне взаимозависимостта между дуалното/комбинирано обучение и заетостта.

1.4.3.

И в бъдеще висококачествените и отговарящи на нуждите на пазара на труда професионални умения и квалификации ще представляват ключов сегмент на пазара на труда и европейската конкурентоспособност. Затова ЕИСК предлага да се определи европейска цел за ПОО и дуалното/комбинирано обучение, която да служи като насока за създаването на по-добри възможности за младежка заетост. Това би могло да стане в рамките на една обновена стратегия „Европа 2020“ и затова ЕИСК призовава Комисията да разгледа възможните варианти.

1.4.4.

ЕИСК е убеден, че определянето на европейска цел за ПОО и събирането на данни биха допринесли за това държавите членки да вървят в правилната посока за повишаване на образователните равнища и да се гарантира положителен опит на младите хора в образователната система, както и да я напускат, придобили уменията, от които се нуждае пазарът на труда.

1.5.1.

ЕИСК препоръчва държавите членки, които не разполагат с добре функциониращи системи за дуално/комбинирано обучение, да проучат разходите, свързани с тяхното изграждане и да ги съпоставят с компенсациите и ползите за конкурентоспособността на предприятията и възможностите за заетост за младите хора, които те биха донесли.

1.5.2.

ЕИСК изтъква значението на партньорствата между училища, центрове за обучение, синдикати и бизнес общността. Социалните партньори играят решаваща роля на всички етапи от добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение (създаване, изграждане, мониторинг, оценка и др.). Укрепването и по-широкото използване на социалния диалог на всички равнища може да бъде ефективен инструмент за повишаване на качеството на дуалното/комбинирано обучение и на неговата привлекателност.

1.5.3.

ЕИСК призовава държавите членки да въведат или системно да преразглеждат професионалното развитие на преподавателите, наставниците и обучителите в ПОО — и по-специално на обучителите в предприятията, тъй като те са от ключово значение за подобряване на ефективността на системите за ПОО.

1.5.4.

ЕИСК подчертава значението на работодателите и изразява убедеността си, че те, включително МСП, ще се ангажират по-активно със схеми за чиракуване, при условие че те наистина отговарят на техните нужди и при наличието на добри връзки с училищата. В центъра на вниманието през следващите години би трябвало да бъде въвеждането на системи за дуално/комбинирано обучение, които позволяват разходоефективно включване на работодателите и ги правят по-съпричастни.

1.5.5.

ЕИСК препоръчва на европейските социални партньори да продължат работата си в тази област в рамките на самостоятелна работна програма.

2.1.

Икономическата криза в Европа засегна тежко младите хора. 4,5 млн. млади хора на възраст 15 — 24 години са без работа (1), въпреки че за някои държави от ЕС високата безработица сред младите хора не е ново явление, а беше само изострена от кризата. Равнището на младежката безработица в ЕС надхвърля над два пъти това при възрастните — 20,9 % спрямо 9,8 %. Около 7 млн. млади европейци не работят, не учат и не се обучават (NEETS) (2). В условията на по-скоро слаби краткосрочни икономически перспективи младежката безработица в някои държави членки достигна екстремни равнища, което има огромна човешка, социална и икономическа цена.

2.2.

Младежката безработица беше по-висока отколкото тази при възрастните и преди кризата. Това предполага наличието на структурен проблем при създаването на по-тесни връзки между системите за образование и обучение и пазарите на труда. Друг аргумент в тази посока е фактът, че в много държави безработицата сред младите хора е висока, докато в същото време работодателите се затрудняват да намерят служители с подходящи умения.

2.3.

Ситуацията налага нов подход за подобряване на основата на заетостта и растежа с оглед на разработването на висококачествени и съобразени с пазара на труда професионални умения и квалификации и добре функциониращи пазари на труда.

2.4.

Между държавите — членки на ЕС, обаче съществуват значителни различия по отношение на техния опит във връзка с въвеждането на младите хора на пазара на труда.

2.5.

В много страни хората с професионално обучение съставляват болшинството служители в частния сектор, но играят също и значителна роля в части от публичния сектор. Понастоящем около половината от учениците в последните класове на средните училища в цяла Европа се обучават в програми по ПОО, а около една четвърт от тях се обучават по програма, основаваща се на комбинирано обучение в училище и на работното място (3). Но основните предизвикателства се крият в това ПОО да стане по-привлекателно, като се повишат неговото качество и неговата целесъобразност.

2.6.

В редица свои становища (4) ЕИСК е изтъквал, че е важно да се създадат правилните условия за младите хора с цел улесняване на прехода от образованието към трудовия живот посредством увеличаване на възможностите за дуално/комбинирано обучение в рамките на висококачествено професионално образование и обучение (ПОО).

2.7.

ЕИСК счита, че е важно да се запази набраната инерция и да се гарантира, че отделните държави членки, в сътрудничество със социалните партньори, адаптират своите системи за ПОО, като включват компоненти на дуално/комбинирано обучение.

3.1.

Настоящото становище се съсредоточава върху системите за дуално/комбинирано обучение в ПОО. Дуалното/комбинирано обучение е обобщаващ термин, който обхваща редица национални модели. Според Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) дуалното/комбинирано обучение е образование или обучение, при което се съчетават периоди в училище или център за обучение и на работно място. Дуалността се отнася до възможностите за обучение (училища/доставчици на ПОО и дружества, предоставящи обучение, които споделят отговорността за осигуряване на теоретично и практическо обучение) и дуалността на участниците (представители на публичния и частния сектор).

3.2.

Всички държави членки разполагат със системи, които включват аспект, свързан с обучението на работното място, но качеството, резултатите и мащабът се различават (5). Например, колко време се прекарва на работното място? Има ли договор между учащия и работодателя, получава ли учащият заплащане и каква е ролята на социалните партньори?

3.3.

Не съществува единствен или „най-добър“ модел и изграждането на система за дуално/комбинирано обучение зависи от различията в социалния и икономическия контекст.

3.4.

Най-общо понастоящем съществуват три форми на ПОО:

3.5.

Ключов елемент е създаването на тясна връзка между работното място и различните взаимодействия, които трябва да се развият между обучаващия се, теоретичната основа и практическото обучение и развитието на работното място.

4.1.

Европейският съвет от 27 и 28 юни 2013 г. (6) постигна договореност за нова стратегия за борба с младежката безработица, включително целта за насърчаване на „качествените възможности за чиракуване и ученето в процеса на работа“. 22 държави членки получиха специфични за всяка от тях препоръки да адаптират своите системи за професионално образование и обучение, като поставят по-голям акцент върху свързаните с работното място компоненти от обучението и висококачественото чиракуване, предлагани на младите хора.

4.2.

На равнището на ЕС бяха предприети редица мерки. Например беше приета Гаранция за младежта, средства от ЕСФ бяха заделени за развитието на чиракуването на национално равнище, включително системата за дуално/комбинирано обучение, и беше създаден Европейският алианс за професионална подготовка.

4.3.

В рамката за действия във връзка с младежката заетост от юни 2013 г. (7) европейските социални партньори също изтъкнаха стойността на моделите на обучение на работното място като системата за дуално/комбинирано обучение.

4.4.

Латвийското председателство одобри пет цели, които да бъдат постигнати в рамките на прегледа на Комюникето от Брюж. Първата от тях ще бъде насърчаването на ученето на работното място, като се отделя специално внимание към обучението под форма на чиракуване (8).

5.1.

Проучвания на Cedefop и на Европейската комисия например показват положителна връзка между системите за ПОО, основаващи се на дуално образование и младежка заетост (9).

5.2.

Опитът и цифрите говорят високо и недвусмислено. Държавите с подходящи и привлекателни системи за професионално обучение, основаващи се на принципите да дуално/комбинирано обучение, постигат по-добри резултати по отношение на въвеждането на младите хора на пазара на труда. Държави като Австрия дават и добър пример за възможностите за обучение за младите хора в неравностойно положение, като например помощ за работа или защитна мрежа за чиракуващите.

5.3.

Добре функциониращата система за дуално/комбинирано обучение предоставя на младите хора първоначален професионален опит и следователно ги прави по-привлекателни за бизнеса и бъдещите работодатели. В Германия над две трети от чиракуващите остават на работа при същия работодател след приключването на периода на чиракуване (10). Цифрите (11) в Дания показват, че завършилите програма за ПОО са сред тези, които най-бързо намират нова работа, ако бъдат съкратени и че голям брой от тях основават собствени дружества.

5.4.

Въпреки това много млади хора и родители не възприемат ПОО и чиракуването като толкова привлекателни колкото традиционното академично образование или ги възприемат само като традиционна форма на физическа трудова дейност. Това, което се забравя, е че дуалното/комбинирано обучение дава възможност за придобиване на „конкурентни знания“, така че младите хора имат не само възможност за професионално развитие, но придобиват конкурентни знания, които могат да бъдат допълнително развити.

5.5.

В рамките на преразгледаната стратегия „Европа 2020“ следва да се обмисли цел на ЕС за процент на учениците в ПОО и дуалното/комбинирано обучение. Това би могло да насочи вниманието в по-голяма степен към силния компонент на дуалното/комбинирано обучение и чиракуването, свързан с пригодността за заетост и приобщаването. Това би могло да насочи вниманието в по-голяма степен към силния компонент на дуалното/комбинирано обучение и чиракуването, свързан с пригодността за заетост и приобщаването.

5.6.

Следва да се определи амбициозна цел, тъй като данните показват положителна връзка със заетостта и трябва да се вземат предвид бъдещите нужди на пазара на труда от квалифицирани работници със средна квалификация.

5.7.

За подобряване на имиджа и привлекателността са необходими съвместни усилия от страна на училищата, центровете за обучение и дружествата, социалните партньори и политиците. Училищата и центровете за обучение с интегрирано ПОО трябва да бъдат по-приспособими към променящите се нужди на пазара на труда и икономика. Следва да бъдат насърчавани конкурсите за професионални умения и ролевите модели с цел изтъкване на определени умения или училища и даване на пример на младите мъже и жени. Създаването на пътеки към висшето образование, за да се избегне възприемането на чиракуването като задънена улица от страна на учениците и родителите или усъвършенстването на програмите за вътрешна мобилност на ЕС като „Еразъм +“, може да направи тези схеми по-привлекателни.

5.8.

Качественото и ранно професионално ориентиране и консултантските услуги са от съществено значение за подобряване на разбирането и имиджа на системите за дуално/комбинирано обучение.

5.9.

Учителите също имат роля за повишаването на привлекателността на системата за дуално/комбинирано обучение и оказват пряко влияние върху начина, по който младите хора възприемат ПОО. Професията на преподавател в ПОО също трябва да бъде възприемана като привлекателна възможност. Един от начините да се гарантира, че професионалните и педагогическите умения на преподавателите в областта на ПОО постоянно се актуализират, е засиленото сътрудничество между училищата и предприятията, така че учителите да са в течение на изискванията на предприятията, съвременните работни практики, новите технологии и др.

5.10.

Наличието на квалифициран и мотивиран служител на предприятието, който да играе ролята на наставник или обучител, би трябвало да бъде основно изискване за гарантиране на качеството в една система за дуално/комбинирано обучение. Трябва да се постави по-силно ударение върху отговорността на обучителите в рамките на предприятията. Наличието на по-ясни и подробни описания на уменията, които следва да бъдат усвоени, може да повиши качеството на обучението в процеса на работа.

6.1.

Вече бяха извършени редица проучвания, които показват, че германската, швейцарската и австрийската система за дуално/комбинирано обучение, например, функционират добре, тъй като предоставят на младите хора подходящо обучение и добър старт за навлизане в трудовия живот. Но няма „един-единствен най-добър модел“ — целта е да се набележат успешни структури и практики.

6.2.

По-прозрачна информация за причините, съдържанието и резултатите може да спомогне за установяването на ключовите елементи, които характеризират добре функциониращите системи за дуално/комбинирано обучение. Въпреки че по-голямата част от държавите членки и Cedefop събират данни относно пригодността за заетост на завършващите програми за ПОО, тези данни следва да бъдат използвани в по-голяма степен за подобряване на системите, включително дуалното/комбинираното обучение.

6.3.

Например, делът на „учене в процеса на работа“ би могъл да се използва като променлива в показателя на ЕС за пригодността за заетост. Европейски показател за дуално/комбинирано обучение би могъл да изтъкне връзката между системите за дуално/комбинирано обучение и младежката заетост. Данни относно такъв показател могат да се събират ежегодно посредством наблюдението на работната сила.

6.4.

Евростат (Евробарометър), в сътрудничество със Cedefop, би могъл да прави по-системно проучване на младите хора, които завършват професионално образование и обучение и притежават търсените умения, а също и на начина, по който дуалното/комбинираното обучение в предприятията им е помогнало да придобият тези умения.

6.5.

Би било полезно да се съберат съпоставими данни от държавите членки, въз основа на които да се извърши оценка на ефективността по отношение на въвеждането на различните системи за дуално/комбинирано обучение в Европа и резултатите от тях. Cedefop, Евростат и Комисията вече събират данни в рамките на стратегията „Образование и обучение 2020 г.“ и стратегията от Копенхаген, но ЕС се нуждае от съгласуван инструмент, който да отчита напредъка и въздействието на реформите, предприемани в много държави членки за повишаване на ефективността и качеството на националните системи за ПОО.

ЕИСК предлага този инструмент за оценка на качеството да обхваща най-малкото следните въпроси, отнасящи се до тази област на политика:

6.6.

Набор от сравнително прости параметри с точни времеви графици може да се използва като отправна точка за по-качествен анализ и същевременно да служи за наблюдение на развитието във всяка държава по отношение на възприетия от нея процес на адаптиране на системите за ПОО към дуалното/комбинираното обучение и ползите от него. Освен това подобна платформа за данни би могла да допринесе за работата на Европейския алианс за професионална подготовка и на референтната рамка EQAVET.

7.1.

Много предизвикателства все още не се разглеждат сериозно, например по отношение на качеството на обучението и неговата целесъобразност за предприятията.

7.2.

Програмите за чиракуване играят важна роля за задоволяване на нуждите на предприятията от гледна точка на уменията, като в същото време помагат на младите хора да навлязат на пазара на труда. Програмите за чиракуване предлагат на работодателите редица ползи, сред които по-добро съответствие между търсени и предлагани умения посредством обучение в предприятията, нови знания и перспективи. Пълноправното чиракуване води до редица права и задължения за всички участници.

7.3.

Предприятията трябва да гледат на това като на инвестиция за бъдещето в квалифициран човешки ресурс и да поемат отговорност за реалното обучение на младите хора. Ако обаче предприятията, включително МСП, гледат на програмите за чиракуване като на инвестиция, трябва да им се даде възможност да поемат по-голям ангажимент по отношение на схемите, включително създаването на учебните програми.

7.4.

Някои работодатели се опасяват, че разходите за обучение на чиракуващите превишават ползите, но тази нагласа трябва да се промени. Анализ на разходите и ползите, направен в Швейцария, показва, че производственият принос на чиракуващия надвишава разходите за неговото обучение (включително възнаграждението на чиракуващите) с над 6 000 евро за всяка програма за чиракуване (12), а BusinessEurope понастоящем провежда проучване на съотношението между разходите и ползите от програмите за чиракуване.

7.5.

В някои страни бяха създадени фондове за споделяне на финансовата тежест. Предприятията внасят известна сума във фонда като компенсация за часовете, прекарани в училище или за транспортните разходи (в Дания — Arbejdsgivernes uddannelsesbidrag). В Австрия дружествата получават бонус за обучението на чиракуващи, които получават добра оценка. В Австрия съществува модел за споделяне на тежестта (Vorarlberg), при който дружествата внасят 0,2 ‰ от заплатите на чиракуващите във фонд за обучение. След 18 месеца обучението се оценява и предприятията, които предоставят добри възможности за чиракуване получават възнаграждение под формата на бонус.

7.6.

Въпреки това резултатите от гледна точка на съотношението между разходите и ползите може да се различават в различните сектори и за различните системи за ПОО. Затова е необходимо националните системи за обучение постоянно да се подлагат на оценка и при необходимост да се адаптират, с цел да се гарантира, че допринасят за конкурентоспособността на европейските предприятия. Качествените и съпоставими в по-голяма степен инструменти за оценка също могат да подпомогнат държавите членки в това отношение.

7.7.

Също толкова важни са добрата гаранция за качеството и правилната оценка на програмите за чиракуване и другите форми на дуално/комбинирано обучение, включително условията на труд, и в това отношение социалните партньори също могат да играят роля. Преди всичко, социалните партньори трябва да участват в разработването на националните разпоредби по отношение на дуалното/комбинираното обучение и могат освен това да съдействат за осигуряването на качествени програми за чиракуване и други форми на учене в процеса на работа, като използват подходящи традиционни модели на колективно договаряне. Синдикатите и техните представители също могат да играят по-голяма роля в обучението и гарантирането на благосъстоянието на младите хора в предприятията.

—

Становище на ЕИСК относно „Професионалното образование и обучение след завършено средно образование като привлекателна алтернатива на висшето образование“ (ОВ C 68, 6.3.2012 г., стр. 1).

—

Становище на ЕИСК относно „Рамка за качество на стажовете“ (ОВ C 214, 8.7.2014 г., стр. 36).

—

Становище на ЕИСК относно „Пригодност за заетост на младите хора — постигане на съответствие между обучението и нуждите на индустрията в период на бюджетни ограничения“ (ОВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 7).

—

Становище на ЕИСК относно „Мерки за младежка заетост — най-добри практики“ (ОВ C 424, 26.11.2014 г., стр. 1).

15.1.2016   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 13/63

Докладчик:

г-н Filip HAMRO-DROTZ

Съдокладчик:

г-н Pierre GENDRE

1.1.

ЕС следва незабавно да разработи последователна и всеобхватна петгодишна стратегия за борба с корупцията и придружаващ я план за действие, които да бъдат одобрени от председателите на Европейската комисия, Европейския парламент и Европейския съвет. Председателствата и институциите на ЕС трябва да се ангажират с ясни цели за борба с корупцията в своите програми, както и в рамките на междуинституционалното сътрудничество. Те трябва да имат далновиден дневен ред и да се съсредоточат върху хоризонталните аспекти на борбата с корупцията в рамките на ЕС и във външните му отношения, засилването на помощта за държавите членки и насърчаването на транснационалното сътрудничество, повишаването на почтеността в институциите и защитата на финансовите интереси на ЕС. Насърчаването на прозрачността и предотвратяването на корупцията следва да бъдат основни цели във всички политики на ЕС. Стратегията следва да отчита отправените в настоящото становище препоръки.

1.1.1.

Приоритет номер едно следва да бъде подкрепата за усилията на държавите членки да изпълняват и прилагат съществуващите национални, европейски и международни инструменти.

1.1.2.

Необходимо е да се прави преглед на напредъка на стратегията в рамките на цикъла на европейския семестър, като се вземат предвид докладите на Комисията за борбата с корупцията и редовните анкети. Разпространението на корупцията следва да се взема предвид и при мониторинга, който ЕС упражнява над спазването на принципите на правовата държава в държавите членки, и по-конкретно в контекста на обвързването с условията по програмите за икономическа подкрепа, договорени с държавите членки и с трети държави.

1.2.

Засиленото и приобщаващо транснационално сътрудничество за борба с корупцията следва да бъде ключова концепция на стратегията:

1.2.1.

Европейската комисия и държавите членки на ЕС, следва да засилят транснационалното сътрудничество за борба с корупцията в контекста на обновената европейска стратегия за вътрешна сигурност за периода 2015 — 2020 г. (COM(2015)185), да подобрят координацията между компетентните органи (OLAF, Евроюст, Европол, омбудсмана, Сметната палата) и да осигурят ефективно управление на Европейската мрежа за борба с корупцията (EACN). Те следва да разширят обмена на най-добри практики и да засилят координацията и сътрудничеството между националните прокурори при трансгранични наказателни производства, например в случаи на възстановяване и репатриране на активи, придобити от престъпна дейност.

1.2.2.

Европейският съвет има ключова ръководна роля и може да даде тласък на борбата с корупцията, като:

1.2.3.

На тристранната среща на високо равнище по социалните въпроси следва, в съответствие с членове 152–155 от ДФЕС, да се обмисли как социалният диалог на хоризонтално и секторно равнище би могъл да допринесе за усилията за предотвратяване и борба с корупцията.

1.2.4.

Следва да се засилят консултациите и участието на гражданското общество (въз основа на член 11 от ДФЕС), както и на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите, във връзка ангажирането им с инициативите на ЕС за борба с корупцията.

1.2.5.

Институциите на ЕС и компетентните органи следва, в сътрудничество с държавите членки, да предприемат по-активни действия за повишаване на обществената осведоменост за това как гражданите могат да участват в борбата с корупцията, като се наблегне на правата и средствата за правна защита, гарантирани от законодателството на ЕС. Необходимо е да се организира информационна кампания, насочена към масмедиите, с която, например, да се обясни какви са каналите, по които гражданите могат да сигнализират за подозрения за корупция и злоупотреби със средства на ЕС. Това следва да се съчетае с по-голяма прозрачност при изразходването на средствата на ЕС.

1.3.

В допълнение към законодателните мерки, ЕС следва да инициира и подкрепи алтернативни мерки за насърчаване на приемането и прилагането на кодекси и стандарти за съответствие и за борба с подкупите и корупцията в отделните дружества, в съответствие с международните, секторните и европейските инструменти и насоки. Прилагането на етичен кодекс (включващ и подходящи разпоредби относно подаването на сигнали за нередности) от страна на отделните дружества следва да съдържа концепцията за прозрачно и приобщаващо участие на съответните заинтересовани страни, включително служителите. От дружествата навсякъде по света следва да се изисква да разполагат със система за управление на борбата с корупцията, за да могат да бъдат избирани за проекти, получаващи средства от ЕС.

1.3.1.

ЕС следва също така да използва подновяването на своята стратегия за корпоративната отговорност, за да проучи — със съдействието на предприятията, социалните партньори и търговските сдружения — как да се осигури широко разпространение на най-добрите практики в корпоративното управление и етиката.

1.3.2.

Приветства се приетата неотдавна директива относно оповестяването на нефинансова информация, която налага на големите дружества в ЕС изискването да се отчитат за своите норми за съответствие и етични стандарти. Тя следва да насърчи дружествата да гарантират, че антикорупционните стандарти, включващи подходящи механизми за предупреждение, се спазват по цялото протежение на веригата им на доставки, и че малките и средните предприятия също са предприели пропорционални мерки.

1.3.2.1.

Това засяга в особено голяма степен доставките на природни ресурси, които често са източник на уязвимост на корупция. ЕС може да използва за основа най-добрите практики в сектора на горското стопанство и регулаторните подходи към т.нар. „полезни изкопаеми от зони на конфликт“ в САЩ. В този контекст Европейската комисия следва да приложи последователен подход при преразглеждането на своята стратегия за суровините. Тя следва да работи съвместно с представителите на бизнеса на европейско равнище за разработването на съгласуван и последователен подход към изкореняването на корупцията във веригата на доставки.

1.4.

Европейската комисия следва отново да преразгледа директивите за обществените поръчки, за да потърси начини за подобряване на прозрачността и надеждността на процедурите. Тя следва да наблюдава проактивно как държавите членки (а също и регионалните и местните власти) прилагат съществуващите разпоредби за предотвратяване на конфликти на интереси и привилегироване, и при необходимост да предоставя по-подробни насоки. Правилата за възлагане на обществени поръчки следва да обхващат всички дружества независимо от техния произход.

1.4.1.

Европейската комисия следва да гарантира наличието на подходящи канали за съобщаване на случаи на корупция при процедурите за възлагане на обществени поръчки на национално и местно равнище и да осигури по-добри възможности за предявяване на искове, включително от участници, които не са пряко засегнати. ЕС и държавите членки следва да насърчават висока степен на прозрачност при тези процедури. Положително се оценява бъдещото налагане на електронната тръжна процедура като норма. Следва да се направи по-широко достояние фактът, че информацията относно тръжната процедура и спечелилите се публикува на електронната платформа на ЕС TED (Tenders Electronic Daily — „електронен ежедневник за обществените поръчки“) в лесно достъпен и позволяващ анализиране формат.