30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/1

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/2

—

като взе предвид членове 174 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които определят целта за икономическо, социално и териториално сближаване и посочват структурните финансови инструменти за постигането й, и които предвиждат, че Европейският фонд за регионално развитие е предназначен да подпомага за преодоляване на основните съществуващи регионални неравновесия в Европейския съюз,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване за постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2010 г. относно постигане на действително териториално, социално и икономическо сближаване в ЕС — задължително условие за конкурентоспособност на световно равнище? (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 26 януари 2011 г., озаглавено „Европа за ефективно използване на ресурсите — водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ (COM(2011)0021),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно актуалното състояние и бъдещото взаимодействие за увеличаване на ефективността между ЕФРР и другите структурни фондове (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Отвъд БВП – Измерване на напредъка в свят на промени“ (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно петия доклад на Комисията относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване (6) за периода след 2013 г.,

—

като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно усвояване на средствата от структурните фондове и Кохезионния фонд: поуки за бъдещата политика на сближаване на ЕС (7),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (COM(2011)0607),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2008 г. относно „Към нова култура за градска мобилност“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 24 март 2009 г. относно градското измерение на политиката на сближаване през новия програмен период (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 април 2009 г. относно план за действие относно градската мобилност (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (12),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 октомври 2005 г. относно размерите на урбанизацията в контекста на разширяването (13),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно тематична стратегия за урбанизираната среда (14),

—

като взе предвид Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, приета на неофициалната среща на министрите за градското развитие и териториалното сближаване, проведена на 24 и 25 май 2007 г. в Лайпциг,

—

като взе предвид Декларацията от Толедо за градското развитие, приета по време на неформалното заседание на министрите, проведено в Толедо на 22 юни 2010 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0406/2012),

A.

като има предвид, че 80 % от европейските граждани живеят в градски райони (тази цифра продължава да се увеличава поради ускоряването на миграционните потоци от селските към градските райони) и че точно там се концентрират най-вече последиците от икономическата криза и предизвикателствата във връзка с борбата с изменението на климата, създаването на работни места, благосъстоянието и качеството на живот;

Б.

като има предвид, че градските райони да разработват средносрочни и дългосрочни планове за действие в областта на устойчивото икономическо, социално и териториално сближаване;

В.

като има предвид, че градовете са двигател за икономиката, производството и заетостта и в същото време те са и средата, в която се проявяват проблемите във връзка със субурбанизацията, безработицата и по-общо — социалната изолация и сегрегацията, както и замърсяването на околната среда;

Г.

като има предвид, че силните градски райони оказват положително въздействие също и върху заобикалящата среда, което може да доведе до косвено въздействие и върху други области;

Д.

като има предвид, че е необходимо да се преосмисли понятието градска периферия, за да се премахне съществуващата тенденция към сегрегация на пространството, която създава условия за поляризиране на обществото;

Е.

като има предвид, че процесите на промени в градската структура водят до нарастващи очаквания и проблеми, на които трудно може да се отговори с традиционните обществени мерки и следователно са необходими иновативни и интегрирани механизми за икономическо, социално и териториално сближаване;

Ж.

като има предвид, че социално-демографските промени са причина населението на много градове да се премести от жилища в по-старите градски райони към нови жилищни комплекси в по-периферните части, към урбанизирани зони, разположени в покрайнините на градовете, или просто към нови селища близо до големите агломерации;

З.

като има предвид, че социалното неравенство е предизвикателство в множество градски райони и като има предвид, че неравенствата между кварталите често се дължат на неподходящата жилищна политика и на факта, че предоставянето на услугите често е ограничено до по-заможните райони;

И.

като има предвид, че преразглеждането на традиционните подходи може да се превърне във възможност за започване на експериментален процес, свързан с урбанизацията и проектни маршрути, чрез тълкуване на мерките за устройство на територията, общите потребности и участието на гражданите;

1.

Отбелязва, че местният модел за развитие представлява силна страна на политиката на сближаване, защото мобилизира решаващи фактори, насърчава избора на най-добрите решения възможно най-близо до гражданите, на съвместни действия и по-последователни, ефективни и ефикасни мерки, като същевременно осигурява голяма видимост за дейностите на Общността дори и в райони на ЕС, които са изправени пред много трудни предизвикателства;

2.

Призовава за нова регулаторна фаза на ЕС, свързана с прилагането на план за опазване и възстановяване на градските райони, който — при спазване на принципа на субсидиарност — може да осигури необходимата правна основа, да формулира общи и споделени средносрочни и дългосрочни цели, както и да оптимизира използването на средствата за политиката на сближаване;

3.

Изразява надежда за действия, насочени към допълване и обединяване на вече съществуващи части от градовете, включително маргинализирани квартали, към функционално преструктуриране на изоставените райони и районите за допълнително развитие, повишаване, чрез динамичен процес на развитие, на привлекателността на жилищните райони, към връщане на общините на някои много символични пространства и места с богато минало, които са загубили първоначалната си функция или постепенно са били изоставени, при едновременно популяризиране на културното наследство;

4.

Призовава за мобилизиране на културните и икономическите ресурси, като се отдава приоритетно значение на въпроса за социалната устойчивост на промените в градската среда, което води със себе си повишаване на градската солидарност, социалното включване и интеграция на уязвимите и маргинализираните групи в градските райони с цел цялостно разгръщане на потенциала за развитие, тъй като е известно ,че процесите на обновяване и преструктуриране на градската среда крият риска от изключване на по-слабите групи от населението; поради това подчертава необходимостта от активно включване на жителите на възможно най-ранен етап;

5.

Подчертава ключовата роля, която градските райони трябва да играят за постигането на икономическите, социалните и екологичните цели на стратегията „Европа 2020“ и подчертава факта, че Съюзът може да бъде конкурентоспособен в световен мащаб единствено ако чрез политиката на сближаване се използва напълно потенциалът за развитие на всички региони и градски зони на ЕС;

6.

Призовава за интегриран подход, който да предвижда взаимна свързаност на природо-екологичната система с историко-културната и социално-производствена среда, като гарантира развитието на мрежовата инфраструктура, подобряването на градските райони и растежа на икономиката и като насърчава смесеното ползване на терените чрез интегриране на жилищни и нежилищни обекти, материална инфраструктура и нематериални системи за връзка;

7.

Подчертава, че за тази цел са необходими нови форми на обновяване и преструктуриране на градската среда, като се акцентира върху необходимостта общностите да разполагат с публични пространства, паркове, места за развлечение, културни и спортни центрове;

8.

Призовава за динамично планиране чрез участие и партньорство със сдружения и граждани, за да се гарантира необходимата връзка между общите политики и специфичните териториални единици чрез подчертаване на особеностите, идентичността, паметта и историята и засилване на чувството за принадлежност към общността и доверието в институциите;

9.

Посочва, че обновяването на градската среда и икономическото съживяване са тясно свързани и че изграждането на привлекателна среда може да се превърне във фактор за икономическо възстановяване; посочва, че за да бъде постигнато това, обновяването на градската среда следва да бъде съчетано с нов подход, съдържащ усилия за предотвратяване на упадъка на градската среда, насърчаване на развитието на нуждаещите се и маргинализирани райони и за подпомагане на мастния икономически растеж и създаване на работни места, и допълнен със социални мерки;

10.

Призовава за решителни действия за борба срещу енергийната неефективност чрез функционално обновяване на сградите и изграждането на по-ефективни по отношение на ресурсите жилища, включително за социални жилища; чрез намаляване на задръстванията, замърсяванията и шума по такъв начин, че градът да стане по-конкурентоспособен по отношение на екологичните проблеми;

11.

Подчертава необходимостта от стратегия за опазване и подсигуряване на градското и жилищно наследство в районите, класифицирани като райони с висок риск от земетресения и наводнения;

12.

Подчертава необходимостта от целенасочено използване на финансовите средства, за да се гарантира интегриран подход към дисфункционалното демографско развитие, към застаряването на населението и концентрацията на населението в градовете; обръща внимание на факта, че проектите, подпомагани от структурните фондове, могат да спомагат за намиране на решения на сериозни проблеми и че акцентът следва да се поставя върху хората и да се обръща особено внимание на по-непривилегировани слоеве от обществото, като например деца, млади хора, жени и възрастни хора;

13.

Приветства мерките, предприемани с цел насърчаване на създаването на мрежи между градовете и обмена на опит и добри практики; посочва, че тези мерки следва да бъдат допълнително засилени и да обхващат функционални градски райони; призовава за разширяване на съществуващите инструменти, като подчертава, че действащите програми и органи следва да бъдат използвани за тази цел, преди да се създават нови структури;

14.

Приветства разпоредбата поне 5 % от средствата по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) за интегрирани действия за устойчиво градско развитие да бъдат делегирани за управление от градовете; подчертава, че тази сума е минимална цел и следва да бъде използвана за подпомагане на развитието във функционалните градски райони; призовава управляващите органи на властта на всички равнища да използват новите инструменти, като например воденото от общността развитие;

15.

Противопоставя се на липсата на гъвкавост по отношение на използването на горепосочените ресурси при осъществяването на интегрираните териториални инвестиции (ИТИ); счита, че на държавите членки следва да бъде дадена възможността да прилагат интегрираните действия за устойчиво градско развитие и чрез конкретна оперативна програма или конкретна приоритетна ос;

16.

Подчертава, че въпреки че градските райони оказват жизненоважен принос в качеството си на центрове и двигатели на икономически растеж, при разрешаването на проблеми, свързани с предградията, съседните и селските райони, е необходимо да бъдат интегрирани потребностите, свързани с местното развитие, за да се стимулират отношения, основани не на конфликта, но на взаимното допълване и взаимодействието, както и за да се преодолее постепенната загуба на границите между селските и градските райони поради разрастването на градовете и превръщането на селските райони в строителни площадки, като същевременно се подобрява достъпът до обществени услуги;

17.

Призовава за подобряване на административния капацитет, като например чрез повишено използване на техническата помощ, на местните и регионалните органи и на икономическите и социалните заинтересовани участници в управлението на структурните фондове с цел постигане на действително многостепенно управление, за да бъде гарантирано постигането на целите; счита за жизненоважно устойчивите многофункционални мрежи, основани на добри практики, да бъдат разработвани и стимулирани по начин, който ще поощрява възникването на оживени, интегрирани градско-селски партньорства, основани на нуждите на отделните региони;

18.

Подчертава възможността за работа в мрежа при пилотните проекти в областта на устойчивото градско развитие, финансирани от ЕФРР и новата многогодишна програма „Хоризонт 2020“, с цел гарантиране на иновативни решения и общо приложими стратегии в областта на обновяването на градската среда;

19.

Счита, че опитът на „Конвента на кметовете“ може да бъде добра отправна точка за прилагането на по-нататъшни мерки за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“;

20.

Призовава за разработване на модел за управление на устойчивата мобилност, който се интегрира в градското планиране и включва повече обществени съоръжения и мрежи за системна логистика, подходящи за изискванията във връзка с дистрибуцията на стоки и услуги в градовете, като се отдава надлежно внимание на нуждите на екологосъобразния транспорт;

21.

Изразява убеждението, че свързаните с околната среда проблеми, като например управлението на отпадъците, са значителен проблем, който надхвърля чисто техническите аспекти и оказва отражение върху социални въпроси; поради това призовава настоятелно за продължаването на свързаните с висококачествено водоснабдяване и пречистване услуги в градовете, тъй като те носят ползи както за обществеността, така и за околната среда;

22.

Отбелязва, че увеличаването на зелените площи и градските паркове представлява много важен елемент за природното, историческото и културното наследство, допринася за регулиране на отрицателното въздействие на микроклимата, по-добър енергиен бюджет и икономии на финансови средства, повишава устойчивостта и качеството на градската среда и спомага за задоволяване на нуждите свързани с отдиха, както и на социалните потребности;

23.

Изразява надежда, че при определянето насоките за обновяване на градската среда ще бъде отдадено приоритетно значение на материалите и техническите решения, които съответстват на нормите за енергоспестяване, в съответствие с целите на политиките на Общността;

24.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/6

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално дял XVIII,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1083/2006 от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (1),

—

като взе предвид Решение 2006/702/ЕО на Съвета от 6 октомври 2006 г. относно стратегическите насоки на Общността за сближаване (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно Петия доклад на Европейската комисия относно сближаването и стратегията за политиката на сближаване за периода след 2013 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно настоящото положение и бъдещото взаимодействие за постигане на по-голяма ефективност на Европейския фонд за регионално развитие и другите структурни фондове (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно „Инвестиция за бъдещето: нова Многогодишна финансова рамка (МФР) за конкурентоспособна, устойчива и приобщаваща Европа“ (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно Европейската програма за градовете и нейното бъдеще в рамките на политиката на сближаване (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 23 юни 2011 г. относно цел 3: Предизвикателство пред териториалното сътрудничество — бъдеща програма за трансгранично и междурегионално сътрудничество и за сътрудничество между съседни страни (7),

—

като има предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно политиката на сближаване и регионалната политика на ЕС след 2013 г. (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на стратегията „ЕС 2020“ (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно прилагането на взаимодействието между средствата, предназначени за изследвания и иновации съгласно Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие и Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие в градовете и регионите, както и в държавите членки и в Съюза (10),

—

като взе предвид публикуваното от Европейския парламент изследване, озаглавено „Политиката на сближаване след 2013 г.: критична оценка на законодателните предложения“,

—

като взе предвид заключенията на полското председателство от 24 и 25 ноември 2011 г. относно териториалното измерение на политиките на ЕС и бъдещата политика на сближаване (11),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхванати от общата стратегическа рамка, и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 (COM(2011)0615),

—

като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета от 6 октомври 2011 г. относно специални разпоредби по отношение на Европейския фонд за регионално развитие и целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (EО) № 1080/2006 (COM(2011)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 ноември 2010 г., озаглавено „Заключения от петия доклад за икономическото, социалното и териториалното сближаване: бъдещето на политиката на сближаване“ (COM(2010)0642),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 19 октомври 2010 г. относно прегледа на бюджета на ЕС (COM(2010)0700) и техническите приложения към него (SEC(2010)7000),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено: „Политика на сближаване: Стратегически доклад за 2010 г. относно изпълнението на програмите за периода 2007 — 2013 г. (COM(2010)0110),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „ЕВРОПА 2020: стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид Програмата за реформирана политика на сближаване — подход, основан на мястото, за посрещане на предизвикателствата и очакванията на Европейския съюз — независим доклад, изготвен по искане на Данута Хюбнер, член на Комисията, отговарящ за регионалната политика, от Fabrizio Barca, април 2009 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0421/2012),

A.

като има предвид, че политиката на сближаване е насочена към намаляване на различията между регионите на ЕС чрез засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, и като има предвид, че тя се оказа ефективен инструмент за насърчаване на европейската интеграция посредством социално и икономическо развитие;

Б.

като има предвид, че Регламентът за общите разпоредби (РОР) посочва общи правила, приложими за всички пет европейски програми за финансиране (Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР)), които са създадени за прилагане на политиката на сближаване, политиката за развитие на селските райони и политиката в областта на рибарството;

В.

като има предвид, че общата стратегическа рамка разглежда механизмите за създаване на по-голяма координация между средствата, обхванати от РОР (ЕФРР, ЕСФ, Кохезионния фонд, ЕЗФРСР и ЕФМДР), и по-добра интеграция на средствата по линия на РОР с други области на политиката на ЕС;

Г.

като има предвид, че териториалното измерение представлява хоризонтален аспект на политиката на сближаване и дава на европейските региони възможността да се възползват от индивидуалния териториален потенциал, за да работят за постигането на целите на политиката на сближаване;

Д.

като има предвид, че териториалното сближаване вече е признато в Договора от Лисабон като основна цел на ЕС;

1.

Признава опростената система на многостепенно управление като неразделна част от процеса на вземане на решения в рамките на политиката на сближаване, в която сътрудничеството е необходимо на всеки един етап на европейско, национално, регионално и местно равнище, както и при планирането, разработването и изпълнението на европейските програми за финансиране; призовава Комисията да гарантира, че това е отразено при разработването на ясни и добре дефинирани договори за партньорство;

2.

Подчертава значението на Европейския етичен кодекс за държавите членки, регионите и местните органи в процеса на подготовка, прилагане и наблюдение на програмите за финансиране; признава, че за да се постигне подобно сътрудничество, е важно да се гарантира вземането на решенията на възможно най-близко до гражданите равнище;

3.

Подчертава, че въпреки постигнатия значителен напредък по отношение на сближаването в Европейския съюз, все още съществуват различия (напр. по отношение на достъпността), които продължават да се увеличават; подчертава факта, че бюджетът за политиката на сближаване след 2013 г. трябва да се поддържа най-малко на неговото настоящо равнище, за да се гарантира, че помощта продължава да достига до районите, които се нуждаят от икономическо и социално възстановяване, включително всички региони в ЕС;

4.

Приветства предложенията на Комисията да се акцентира върху измеримите резултати на политиката на сближаване, за да се повиши устойчивостта на инвестициите и да се осигури ефикасност на програмите за финансиране; подчертава необходимостта от насочване на вниманието към система, основана на резултатите, с цел включване на гъвкавостта на национално, регионално и местно равнище, като се вземат предвид опростяването, приоритетите на програмирането и партньорството, така че системите, основани на резултатите, да бъдат съобразени с регионалната специфика;

5.

Подкрепя всеобхватните предложения на Комисията в целия РОР за намаляване на административната тежест; следователно подчертава факта, че правилата, проверките и допустимостта трябва да бъдат изяснени от самото начало и че успешното опростяване на административните процедури може да се постигне чрез интегриран подход към предоставянето на средства;

6.

Подчертава, че е важно при изготвянето и прилагането на политиката на сближаване да се осигури подходящо равновесие между необходимия контрол по отношение на използването на средствата и тяхната ефективност;

7.

Подчертава необходимостта да се гарантира гъвкав подход за определяне на местни и регионални цели, с участието на заинтересованите страни на регионално равнище на всички етапи от процеса, за да се гарантира, че европейските програми за финансиране отговарят на потребностите за справяне със социалните и икономическите неравенства;

8.

Подчертава, че гъвкавостта следва да включва също така осигуряването на по-големи възможности за реализация на проектите по различни фондове, обхванати от РОР, и че тази повишена гъвкавост може да спомогне за опростяване на изпълнението на проектите и за увеличаване на допълняемостта и хоризонталните аспекти на финансирането от ЕС;

9.

Подчертава, че целите на териториалното сближаване са неразделно свързани с икономическите и социалните предизвикателства и признава, че политиката на сближаване може да има ценен принос за постигането на целите на стратегията „ЕС 2020“, особено в областта на заетостта, образованието и намаляването на бедността, чрез въвеждането на териториално изменение в стратегията за растеж на Европа;

10.

Подчертава факта, че използването на други програми за финансиране (например „Хоризонт 2020“), евентуално в съответствие с финансирането по линия на политиката за сближаване, следва също да се взема предвид при работата за постигане на целите на стратегията „ЕС 2020“;

11.

Отчита нарасналото внимание към градовете и градските райони като двигател на икономическия растеж;

12.

Подчертава, че е важно да се укрепват съществуващите връзки и да се насърчава създаването на нови връзки между градските и селските райони; подчертава, че това изисква поставянето на силен акцент на много равнища, както и съдействие между заинтересованите страни в градските и селските райони, за което трябва да се създават подходящи условия чрез подобряване на партньорствата и мрежите, с цел насърчаване участието на селските райони в интегрираните дейности на определена функционална географска единица;

13.

Подчертава необходимостта от по-ефективно обвързване на програмите за териториално сътрудничество с териториалните стратегии и подчертава потенциалната роля на Европейската група за териториално сътрудничество за постигането на тази цел;

14.

Подчертава, че поради различната големина на градовете в рамките на ЕС, ресурсите, с които те разполагат, както и техните социални и икономически аспекти, определянето на тези райони се извършва на равнището на държавите членки;

15.

Подчертава, че териториалното сближаване се отнася и за сближаването в рамките на отделните територии, т.е. трябва да се гарантира, че целият район, а не само големите градове допринасят за икономическото развитие, и подчертава, че не трябва да се пренебрегва потенциалът на малките и средните градове от селските райони за осигуряване на значителен принос в рамките на региона;

16.

Подчертава, че са необходими ясни и добре формулирани договори за партньорство, за да се решат хоризонталните аспекти на териториалното сближаване с оглед постигането на осезаеми резултати на регионално равнище и пълно оползотворяване на потенциала на отделните региони; подчертава, че това може да бъде постигнато чрез включване на организации на местно и регионално равнище, така че всички страни да дават своя принос за подготовката и изпълнението на програмите; подчертава, че това е особено важно, когато се цели оказването на подкрепа за територии, които са изправени пред конкретни предизвикателства, като например трансграничните, планинските, островните и най-отдалечените региони;

17.

Приветства предложенията в РОР, които насърчават по-добрата координация и интеграция на програмите за финансиране, за да се гарантира по-голямо въздействие на средствата и по-силно присъствие на териториалното измерение на политиката на сближаване в периода 2014-2020 г.;

18.

Подчертава, че един силен и по-интегриран териториален подход към европейското финансиране, с изграждането на подходящ капацитет и включването на социалните партньори и партньорите от гражданското общество на местно и регионално равнище както в градските, така и в селските райони е добър начин да се гарантира насочването на парите към справянето с дългосрочните социални и икономически предизвикателства пред Европа;

19.

Подчертава, че по-добрата хармонизация между политиката на сближаване и другите области на политиката, посочени в РОР, ще позволи на европейските региони да продължават да се развиват икономически чрез използване на техните специфични предимства;

20.

Като пример посочва Службата за европейското финансиране на Уелс (WEFO) и нейната цел за интегриране на европейските фондове в рамките на Уелс, като се създаде единен „портал“, позволяващ достъп до информация за всички фондове, обхванати от РОР; подчертава потенциала на портала на WEFO за прилагането на обща платформа за единен процес на кандидатстване, плащания, мониторинг и оценка за всички фондове, обхванати от РОР; подчертава, че този подход ще даде възможност за по-лесно откриване на потенциалните ефекти от взаимодействието и интеграцията между източниците на финансиране, като по този начин се хармонизира и опростява процесът на кандидатстване за европейските фондове;

21.

Подчертава, че предвид характеристиките, споделяни от фондовете в рамките на РОР, и другите програми за финансиране (например „Хоризонт 2020“, LIFE +), ефективността на европейското финансиране би могла да се подобри чрез проучване на евентуалните съответствия между тези фондове;

22.

Приветства предложенията за регулаторна рамка с акцент върху местното и интегрирано развитие чрез „водено от общността местно развитие“, „съвместни планове за действие“ и „интегрирани териториални инвестиции“;

23.

Подчертава, че вследствие на предложенията на Комисията, всяка инвестиция трябва да допълва местните потребности и да не се припокрива с други проекти;

24.

Призовава за напълно интегриран подход към съответните инструменти за постигане на резултати (водено от общностите местно развитие (ВОМР), интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), съвместни планове за действие (СПД)), който да позволява на местните партньорства да правят избор в съответствие с индивидуалните си потребности, както и различни комбинации от тези инструменти, когато това е целесъобразно, като се обмисли възможността за прилагане на гъвкави договорености с цел концентриране на ресурсите и като се отчитат конкретните потребности на държавите членки и регионите;

25.

Подчертава необходимостта прилагането на предложния инструмент да се осъществява по възможно най-опростения начин, за да се избегне допълнителна административна тежест за местните органи, както и да се постигне съответствие с целите за опростяване;

26.

Счита, че институционалният капацитет на различните равнища на намеса е съществен елемент за гарантиране на успешното прилагане на териториалния подход;

27.

Подчертава примера за пределегирането на правомощия на съвети в Нидерландия, като части от програмите за финансиране (например от ЕФРР) се делегират от регионалния орган на местни органи и на местно равнище се изпълняват дейности за удовлетворяване на местните потребности; подчертава, че възлагането на отговорности по управлението на местни органи създава по-голям потенциал за постигане на най-добрата комбинация от средства, приспособена към местните потребности; подчертава, че при наличието на управленски структури на местно равнище този подход би могъл да улесни осигуряването на ИТИ на местно или дори по-ниско равнище;

28.

Подкрепя предложенията на Комисията за водено от общностите местно развитие (ВОМР) като важен принос на РОР, което да бъде насочено към развитието на взаимодействие между всички фондове, обхванати от РОР;

29.

Счита, че този инструмент е отличен начин за насърчаване на участието „отдолу-нагоре“ на всички представители на местната общност, работещи за постигането на устойчиви териториални цели; във връзка с това приветства по-нататъшното укрепване на административния капацитет на регионално и местно равнище с оглед реализацията на дейности по изграждането на капацитет, насочени към подобряване участието на местните и регионалните органи, както и на социалните партньори;

30.

Признава досегашния успех на програмата Leader като важен инструмент за прилагане на политиката за развитие на селските райони и счита, че посредством ВОМР този механизъм за изпълнение може да се превърне в инструмент за справяне с предизвикателствата на местно и регионално равнище; също така подкрепя използването на ВОМР за развитие на градоустройството;

31.

Призовава Комисията да изясни своите предложения относно ВОМР на етапа на изпълнение, за да могат потенциалните участници да определят точно вероятната цел, обхвата и ефекта от ВОМР; очаква публикуването на насоки за ВОМР за управленските органи;

32.

Признава постигнатия от 2007 г. насам напредък с местните групи за действие в областта на рибарството, които работят с местни групи за действие по инициативата Leader, като пример за това как бъдещото ВОМР може да комбинира финансовите средства на местно равнище с фондовете, обхванати от РОР; подчертава примера за 11-те местни партньорства в Дания, които използват както Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (Leader), така и Европейския фонд за рибарство (Ос 4) за финансирането на проекти, използващи една и съща система за постигане на резултати и за управление;

33.

Подчертава необходимостта от разглеждане на примерите за интегрирано използване на средствата по линия на ЕЗФРСР и на ЕФР посредством водено от общностите местно развитие в бъдещия програмен период като начин за постигане на взаимодействие между всички фондове, обхванати от РОР;

34.

Подкрепя предложенията на РОР за въвеждане на съвместни планове за действие, за да могат групи от проекти да се финансират чрез повече от една оперативна програма;

35.

Признава съвместните планове за действие като положителна стъпка към основаното на резултати управление в съответствие с една от основните цели на политиката на сближаване за периода след 2013 г.;

36.

Подчертава, че е важно да се гарантира, че разработването на тези инструменти протича паралелно с ВОМР, за да се обезпечи превръщането на ВОМР в нещо повече от обикновен стратегически инструмент за създаване на капацитет на местно равнище, вместо да бъде чисто инвестиционна цел, като същевременно се насърчава, наред с другото, социалното приобщаване и борбата с бедността;

37.

Призовава за изясняване на приложното поле и интеграцията на съвместните планове за действие, както и дали те ще бъдат използвани за изпълнението на цели програми или само на части от тях;

38.

Признава, че съвместните планове за действие могат да предложат ефективна помощ за постигането на балансирана интеграция на младите хора на пазара на труда; все пак изтъква, че следва да се избягват прекалено дългите процеси на вземане на решения и сложните административни процедури;

39.

Приветства предложенията за ИТИ, които биха могли да предоставят на градовете възможността да задоволят своите конкретни потребности чрез използването на финансиране по повече от една приоритетна ос, с цел изпълнението на оперативни програми по интегриран начин;

40.

Приветства допълнителните пояснения относно обхвата на ИТИ и потенциала на инструмента, ако той отговаря на местните потребности; този потенциал може да се използва също така в извънградски и крайградски райони чрез усвояване на всички финансови средства по линия на РОР; подчертава, че трябва да се осигури съгласуваност на ИТИ с регионалните стратегии за устойчиво развитие, с цел подобряване на икономическото и социално сближаване не само между регионите, но и между градските и извънградските райони в рамките на регионите;

41.

Изтъква примера на предложения от графството Голям Манчестър модел на ИТИ, който включва финансиране от възможно най-много подходящи източници с цел постигане на по-добра стойност на инвестициите; подчертава факта, че развитието на този модел продължава и той вероятно би могъл да се използва в подкрепа на стратегия, която да донесе много икономически и социални ползи за градския регион; подчертава, че предложените ИТИ биха включили приоритети на ЕФРР и мерки по линия на ЕСФ, както и че с оглед на по-силната насоченост на ЕФРР към МСП и иновациите, в бъдеще ИТИ могат да създадат връзки с проекти по програмата „Хоризонт 2020“;

42.

Приветства предложенията на Комисията за по-голямо използване и разширяване на обхвата на финансовите инструменти чрез създаването на по-прости и по-ясни правила, за да се гарантира по-голяма ефективност на всички пет фонда, обхванати от РОР;

43.

Подчертава потенциала на финансовите инструменти, в т.ч. и микрокредитирането, за създаването на алтернативни източници за финансиране на широк спектър от организации, които допълват традиционните методи на финансиране; подчертава, че в бъдещата финансова рамка финансовите инструменти следва да могат да привличат частно финансиране и да предлагат гъвкавост на държавите членки и на регионите, за да могат те да избират целеви сектори и методи на изпълнение според конкретни си потребности;

44.

Подчертава, че финансовите инструменти като механизми, позволяващи сътрудничеството между предприятия, публични организации и образователни институции, следва също да бъдат насърчавани като средство за постигане на интегриран подход на финансиране;

45.

Приветства предложенията в Общата стратегическа рамка за договорите за партньорство относно очертаване на потенциалното съответствие между фондовете по ОСР и някои други програми за финансиране, като например Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации (бившата Седма рамкова програма, понастоящем програма „Хоризонт 2020“), LIFE + и Механизма за свързване на Европа;

46.

Признава, че докато програмите за финансиране, като например „Хоризонт 2020“, са насочени основно към постиженията, структурните фондове успешно допринесоха за „изграждането на капацитет“ чрез предоставяне на финансиране за развитието на стопански дейности или организации, които след това станаха партньори по Седмата рамкова програма или по проекти по линията на Програмата за конкурентоспособност и иновации (ПКИ);

47.

Подчертава, че съществуващото взаимодействие между фондовете по ОСР и програмата „Хоризонт 2020“ показва, че и двата източника на финансиране биха могли потенциално да се използват, като същевременно се работи по взаимно допълващи се тематични цели;

48.

Подчертава, че политиката на заетост и социалната политика играят важна роля за устойчивото и социално балансирано териториално развитие и могат да допринесат значително за намаляване на регионалните различия, подобряване на благосъстоянието на всички граждани и осигуряване на равни възможности за всички;

49.

Подчертава, че борбата с бедността включва борбата със социалното изключване и че рядко населените селски райони или районите със застаряващо население трябва да се справят с недостига на услуги в сферата на здравеопазването, който може да се компенсира до известна степен с по-добър достъп до широколентови технологии и с насърчаването на телемедицината;

50.

Счита, че териториалният подход следва да бъде ефективен механизъм за подкрепа на МСП с оглед създаването на нови устойчиви работни места и въвеждането или развитието на програми за професионално обучение; счита, че предприемаческата дейност, насочена към растеж и заетост, и използването на потенциала могат да функционират отвъд административните териториални граници и призовава държавите членки да подобрят съществуващите условия за новите предприемачи, за да използват по-добре техния голям потенциал за създаване на нови устойчиви работни места;

51.

Подчертава значението на създаването на тясно взаимодействие между политиката на сближаване и другите европейски политики, с цел запазване на нейната ефективност при справянето с настоящите предизвикателства в областта на заетостта и социалната сфера;

52.

Посочва, че териториалното сътрудничество и макрорегионалните стратегии биха могли да бъдат полезни инструменти за идентифициране на регионалните различия и за борба с тях, като например различията в достъпа до образование и трудова заетост, както и за насърчаване на конвергенцията между европейските региони;

53.

Счита, че доброволната мобилност на работниците и младите висшисти може да бъде добро решение за недостига на работна ръка на регионалния и местния пазар на труда, и насърчава държавите членки и регионите да я използват по-ефективно, за да насърчават териториалното развитие и сближаване;

54.

Счита, че е важно да се координират дейностите, финансирани от ЕСФ, на различни политически равнища, за да се осигури ефективен териториален подход; по-специално счита, че е необходимо образователните услуги и механизми да се обвържат с потребностите на местния пазар на труда;

55.

Счита, че е много важно да се насърчава обменът на най-добри практики между държавите членки в контекста на съдържателно и ефективно дългосрочно планиране на териториалното развитие, както и чрез насърчаване на устойчивата заетост и достойния труд, с цел предотвратяване на бедността и безработицата и борба с тях;

56.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/13

—

като взе предвид членове 175, 212 и 222 от ДФЕС,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 година за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 7 ноември 2002 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията за финансирането на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз, допълващо Междуинституционалното споразумение от 6 май 1999 г. за бюджетната дисциплина и усъвършенстването на бюджетната процедура (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (COM(2011)0613),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз — Годишен доклад за 2010 година (COM(2011)0694),

—

като взе предвид доклада на Комисията относно фонд „Солидарност“ на Европейския съюз — Годишен доклад за 2008 година и доклад за натрупания опит след шест години прилагане на новия инструмент (COM(2009)0193),

—

като взе предвид своята позиция от 18 май 2006 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (3),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите — Бъдещето на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз“ (4),

—

като взе предвид Специален доклад № 3/2008 на Европейската сметна палата, озаглавен „Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз: доколко работата на фонда е бърза, ефективна и гъвкава?“ (5),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие (A7-0398/2012),

А.

като има предвид, че член 222 от ДФЕС гласи, че Съюзът и неговите държави членки трябва да действат съвместно в дух на солидарност, в случай че държава членка стане жертва на природно или предизвикано от човека бедствие или обект на терористично нападение;

Б.

като има предвид, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз е основният инструмент на Съюза за проява на солидарност чрез предоставяне на значителна финансова подкрепа за държавите членки или регионите, засегнати от големи бедствия;

В.

като има предвид, че когато е необходимо неговото мобилизиране, фонд „Солидарност“ на ЕС се възприема от широката общественост като един от най-успешните инструменти на разположение на Европейския съюз, тъй като представлява най-ясният, решителен и важен израз на европейската солидарност спрямо нейните граждани в затруднено положение;

Г.

като има предвид, че законодателното предложение от 2005 г. за нов регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС получи широка подкрепа от страна на Европейския парламент, но се оказа неприемливо за повечето от държавите членки и в крайна сметка Комисията го оттегли;

Д.

като има предвид, че настоящата криза задължава държавите членки и ЕС да не допускат преразход;

Е.

като има предвид, че в редица доклади се стига до заключението, че действащият регламент (6) относно фонд „Солидарност“ на ЕС е необходимо да бъде изменен, основно с цел той да бъде по-гъвкав и да се подобри неговото функциониране, при спазване на принципа на субсидиарност;

1.

Подчертава значението на фонд „Солидарност“ на ЕС като основен инструмент, който предоставя възможност на Европейския съюз да реагира при големи бедствия на територията на Съюза или в държавите, които преговарят за присъединяване към ЕС;

2.

Подчертава, че въпреки високата оценка на гражданите е необходимо функционирането на Фонда да се подобри с цел повишаване на неговата гъвкавост и популяризирането му сред гражданите, с оглед на повишаване на доверието на гражданите към ЕС;

3.

Подчертава значението на помощта, оказана на държавите членки от фонд „Солидарност“ на ЕС с цел облекчаване на тежестта върху публичните финанси при предприемането на действия при извънредни ситуации, предизвикани от голямо бедствие, които често надхвърлят възможностите им;

4.

Счита, че понастоящем времето за мобилизиране на Фонда е неприемливо дълго и във връзка с това посочва необходимостта от подобряване на ефективността и бързината на административните процедури за неговата мобилизация, които понастоящем изискват намесата на три европейски институции, преди да се даде одобрение, като в резултат на това тези процедури забавят и удължават прекомерно сроковете, в рамките на които се предоставя помощ на засегнатите от бедствие държави членки, и поради това не се постигат очакваните резултати;

5.

Изтъква, че по-голямата част от заявленията (63 %) са били подадени в рамките на извънредната категория „регионално бедствие“ и че след оценка от страна на Комисията 66 % от тях са били отхвърлени;

6.

Счита, че в случай на т.нар. „бавно настъпващи“ природни бедствия действащите разпоредби на регламента водят до правни и практически затруднения, свързани с мобилизирането на средства от фонда, и поради това отправя искане Комисията да разгледа възможността да проявява по-голяма гъвкавост по отношение на сроковете за подаване на заявления, за да може да се обърне особено внимание на гарантирането на това, че подобни щети могат да бъдат покрити и от фонд „Солидарност“ на ЕС;

7.

Изразява задоволство от решението на Комисията относно необходимостта от преразглеждане на действащия регламент относно фонд „Солидарност“ на ЕС, с цел подобряване на неговата ефективност и функциониране; споделя мнението на Комисията, че с оглед на настоящата икономическа криза предложеното изменение на разпоредбите не би трябвало да представлява допълнителна финансова тежест нито за бюджета на Съюза, нито за бюджетите на държавите членки;

8.

Припомня, че принципът „причинителят на щетите плаща“ следва да продължи да се прилага, за да може използването на фонд „Солидарност“ на ЕС да не освобождава от отговорност онези, които са предизвикали дадено бедствие;

9.

Счита, че противопоставянето на редица държави членки, които се опасяват, че въвеждането на значителни промени в правното основание на този инструмент би довело до големи финансови разходи, е неоснователно и е ограничило адаптирането на регламента от 2002 г. до някои разяснения и опит да се подобри неговото функциониране; припомня, че за съжаление от създаването на Фонда насам бедствията в регионите на Европейския съюз са се разраснали значително по брой, естество, тежест и интензивност;

10.

Изразява задоволство все пак от факта, че простото въвеждане на някои промени в действащата нормативна уредба ще постигне значителни подобрения в неговото функциониране, като се запазва неговото предназначение и естество, което се състои главно в предоставянето на гъвкав и ефективен инструмент, който да може да окаже своевременна помощ на гражданите, засегнати от явление, което има сериозни последици за техните условия на живот и тяхното благосъстояние;

11.

Задава си въпроса дали едно по-ясно и точно определение на понятието „бедствие“ би спомогнало за намаляване на скептицизма на много държави членки, които се противопоставят на идеята за задълбочена реформа на този инструмент на ЕС;

12.

Подчертава неотложността и необходимостта от опростяване на бюрократичните процедури за мобилизиране на този инструмент на ЕС, така че да се съкрати периодът между момента, в който се случва бедствието, и момента, в който съответната държава членка или регион получава помощ — който понякога е по-дълъг от една година; въпреки това припомня, че този инструмент не беше създаден с цел бърза реакция, а за да рефинансира операции в спешни случаи, финансирани първоначално от публичните органи на засегнатата страна;

13.

Приветства предложението на Комисията да спомогне за опростяване на процедурите на европейско равнище, така че да се намалят забавянията; подчертава, че държавите членки следва също така да анализират своите административни процедури и да открият и премахнат евентуални слабости, които биха могли да представляват пречка за по-бързото мобилизиране на помощ за засегнатите региони;

14.

Призовава държавите членки да оказват тясно сътрудничество на местните и регионалните органи на всички етапи от прилагането с цел да се гарантира, че помощта на Съюза е видима и ефективна на място, и да се насърчат устойчивите решения;

15.

Счита за интересно и целесъобразно предложението на Комисията във връзка със сливането на решенията за отпускане на безвъзмездни средства и споразуменията за прилагане в Комисията и в държавите членки, веднага щом Парламентът и Съветът предоставят финансовите средства, тъй като това би спестило време и в резултат би довело до по-бърза реакция;

16.

Счита, че като се има предвид несигурността и непредвидимостта на броя и тежестта на бедствията, които могат да настъпят, фонд „Солидарност“ на ЕС трябва да остане, както в момента, извън бюджета на ЕС и да се мобилизира, когато такива бедствия настъпят;

17.

Подкрепя идеята, че въвеждането на възможността за авансови плащания веднага след като засегнатата държава внесе заявление за помощ също представлява жизнеспособен начин да се ускори предоставянето на помощ за държавите, засегнати от тежко бедствие, както и да се спомогне за подобряване на ефективността на фонд „Солидарност“ на ЕС; счита, че ако се вземе подобно решение, авансовите плащания следва да представляват фиксиран процент от общия размер на помощта, която се очаква да бъде отпусната, и в случай, че заявлението се отхвърли, те трябва да се върнат в бюджета на ЕС;

18.

Призовава Комисията да определи ясно полето на действие и обхвата на Фонда, за да се премахне всяка потенциална правна несигурност относно неговия обхват и да се избегне подаването на заявления от страна на държавите членки, които, знаейки, че заявлението ще бъде отхвърлено, все пак чувстват натиск от страна на своите граждани за неговото подаване;

19.

Изразява становище, че ако бедствието води до „верижни последствия“, свързаните с него „странични“ щети следва да продължават да се покриват от Фонда, когато имат значително отрицателно въздействие върху социално-икономическата структура на даден регион;

20.

Подчертава необходимостта от ясна и опростена дефиниция за „бедствие на регионално равнище“ и от изясняване на условията за отпускане на средства за бедствия на регионално равнище, посредством въвеждане на прост и обективен критерий, който позволява те да се приравнят към останалите бедствия, като се премахне всякаква възможност за спекулативни тълкувания и всякакви съмнения за кандидатите относно това, дали те отговарят на условията за отпускане на средства;

21.

Счита, че критерият, основан на праг на доходите, може да послужи като общ основен критерий за всички видове бедствия; настоява, че за да се използва като показател за определяне на това, дали дадено бедствие с регионално измерение отговаря на условията за отпускане на средства, той би трябвало да се адаптира, за да се приведе в съответствие с равнището на регионалния БВП от последната година, за която са на разположение официални данни, като към него се прилага предварително определен коригиращ коефициент, който обхваща загуби, които не могат да бъдат количествено изразени в доходи, както и преките и косвените последици, които обикновено съпътстват едно регионално бедствие, които често многократно надвишават отчетените загуби на доходи;

22.

Заема становището, че предложеният праг за щетите от 1,5 % от регионалния БВП на ниво NUTS 2 (7) за целите на определянето на това, дали дадено регионално бедствие отговаря на условията за отпускане на средства, би изяснил очакванията по отношение на това, дали евентуалното заявление за мобилизиране на средства от Фонда отговаря на съответните условия, но подчертава, че тъй като в действителност резултатите от него ще бъдат същите като от настоящите критерии за регионалните бедствия, на практика всички подобни регионални бедствия ще продължат да не отговарят на условията за отпускане на средства; във връзка с това изтъква, че един толкова висок праг няма да осигури реакцията, която гражданите очакват, и поради това няма да предотврати чувството на разочарование и недоволство сред жертвите на бедствия, които, напротив, ще продължат да осъждат действията на Съюза и да го обвиняват в липса на чувствителност към неговите граждани;

23.

Припомня, че предотвратяването на бедствията има жизнено важна роля в рамките на политиките на Съюза и представлява най-евтиният начин за намаляване на уязвимостта спрямо бедствия; подчертава, че регионите на ЕС следва да се ползват по последователен начин от различните възможности за финансиране с оглед на устойчивото предотвратяване на бедствия;

24.

Подчертава, че трябва да се посочи ясно, че сушата ще продължи да се счита за вид бедствие, което отговаря на условията за отпускане на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС, с акцент върху социално-икономическите последици и последиците за околната среда от засушаванията в контекста на Рамковата директива за водите, като се взема предвид фактът, че това е траен структурен проблем, който трудно може да се вмести в определените срокове за подаване на заявления и който има силно отражение върху социалното и икономическото развитие на засегнатите региони; отправя настоятелен призив при тежки случаи на засушаване или други бедствия, които настъпват бавно, да се въведат специални разпоредби, с които се определя датата за първоначалната намеса на публичните органи с цел справяне с бедствието, като по този начин се предоставя възможност за бърза и недвусмислена от правна гледна точка реакция;

25.

Настоятелно призовава Комисията да разгледа и адаптира критериите, така че фонд „Солидарност“ на ЕС да може да реагира при природни бедствия в Средиземноморския регион, които, отчасти вследствие на изменението на климата, през последните години са сред най-тежките природни бедствия в Съюза;

26.

Изтъква, че фонд „Солидарност“ на ЕС не обхваща всички щети, нанесени от природни бедствия, и поради това щетите, които попадат в обхвата на настоящия инструмент, следва точно да се определят в бъдещо предложение за регламент;

27.

Изтъква, че със съществуващите инструменти е много трудно да се отговори по подходящ начин на равнището на ЕС на тежки бедствия, предизвикани от човека, както се оказа в случаи на промишлени аварии и сериозни кризи в областта на общественото здраве, и че при такива бедствия е необходимо Съюзът да разполага с подходящи инструменти, за да отговори по целесъобразен начин;

28.

Изтъква, че е необходимо фонд „Солидарност“ на ЕС да допълва други финансови инструменти, като например структурните фондове, при предприемането на действия в отговор на природни бедствия, като се възползва от създаването на положителни взаимодействия с тези инструменти и свързаните с тях програми;

29.

Подчертава, че регионите следва да разполагат с достатъчна гъвкавост в контекста на следващата финансова рамка за 2014 — 2020 г. и че те следва да могат да преразпределят предоставените им ресурси с цел, ако счетат за необходимо и целесъобразно, да увеличат наличните ресурси при бедствие, и призовава Комисията своевременно да преразгледа действащия регламент с оглед на следващия финансов период;

30.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/17

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че правото на добра администрация е основно право,

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 45/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2000 г. относно защитата на лицата по отношение на обработката на лични данни от институции и органи на Общността и за свободното движение на такива данни (1),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (2),

—

като взе предвид богатата съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в рамките на която са признати поредица от общи принципи на административното право въз основа на конституционните традиции на държавите членки,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 септември 2001 г. относно специалния доклад на Европейския омбудсман до Европейския парламент във връзка с проверката по собствена инициатива относно съществуването и обществения достъп до кодекс за добро поведение на администрацията в различните институции и органи на Общността (3),

—

като взе предвид Решение 2000/633/ЕО, ЕОВС, Евратом на Комисията от 17 октомври 2000 г. за изменение на нейния процедурен правилник чрез добавяне като приложение на Кодекс за добро административно поведение на персонала на Европейската комисия при неговото отношение с обществеността (4),

—

като взе предвид решението на генералния секретар на Съвета/върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност от 25 юни 2001 г. относно кодекс за добро поведение на администрацията на генералния секретариат на Съвета на Европейския съюз и неговия персонал в техните професионални отношения с обществеността (5),

—

като взе предвид Препоръка CM/Rec(2007)7 на Съвета на Европа от 20 юни 2007 г. от Комитета на министрите до държавите членки относно добрата администрация,

—

като взе предвид документа „Принципи на публичната администрация, приложими към публичната администрация на ЕС“, публикуван от Европейския омбудсман на 19 юни 2012 г.,

—

като взе предвид проучването, възложено от шведското правителство на шведската агенция за публично управление, относно принципите за добра администрация в държавите — членки на Европейския съюз (6),

—

като взе предвид информационните бележки, представени на конференцията относно административното право на ЕС, организирана от тематичния отдел към комисията по правни въпроси на Парламента и Университета на Леон (Леон, 27 и 28 април 2011 г.),

—

като взе предвид препоръките, включени в работния документ относно състоянието и перспективите на административното право на ЕС, представен от работната група относно административното право на ЕС пред комисията по правни въпроси на 22 ноември 2011 г.,

—

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност относно административно-процесуалното право на Европейския съюз, представена от отдела за европейска добавена стойност пред комисията по правни въпроси на 6 ноември 2012 г.,

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по петиции (A7–0369/2012),

А.

като има предвид, че с развитието на компетентностите на Европейския съюз гражданите все по-често се сблъскват пряко с администрацията на Съюза, без винаги да разполагат съответните процесуални права, които биха могли да упражнят насреща, в случаите, когато подобни действия може да се необходими;

Б.

като има предвид, че гражданите имат право да очакват високо ниво на прозрачност, ефикасност, бързо изпълнение и отзивчивост от страна на администрацията на Съюза, независимо дали подават официална жалба или упражняват правото си на петиция съгласно Договора, заедно с информация относно възможността за предприемане на допълнителни действия по въпроса;

В.

като има предвид, че съществуващите разпоредби и принципи на Съюза относно добрата администрация са разпръснати сред множество различни източници: първично право, съдебна практика на Съда на Европейския съюз, вторично право, право с незадължителен характер и едностранно поети от институциите на Съюза ангажименти;

Г.

като има предвид, че фактът, че Съюзът няма последователен и всеобхватен набор от кодифицирани разпоредби на административното право, пречи на гражданите да добият ясна представа за административните права, с които те разполагат съгласно правото на Съюза;

Д.

като има предвид, че съществуващите вътрешни кодекси за поведение на различните институции имат ограничено действие, различават се един от друг и не са правно обвързващи;

Е.

като има предвид, че в посочената по-горе резолюция от 6 септември 2001 г. Парламентът, считайки, че във всички институции, органи и агенции на Съюза следва да се прилага един и същи кодекс за добро поведение на администрацията, одобри с изменения Европейския кодекс за добро поведение на администрацията, изготвен от Европейския омбудсман;

Ж.

като има предвид, че в същата тази резолюция Парламентът призова Комисията да представи предложение за регламент, който да съдържа кодекс за добро поведение на администрацията, основаващ се на член 308 от Договора за създаване на Европейската общност;

З.

като има предвид, че както беше подчертано от омбудсмана, това би спомогнало за премахване на объркването, произтичащо понастоящем от паралелното съществуване на различни кодекси за по-голямата част от институциите и органите на Съюза, би гарантирало, че в своите отношения с гражданите институциите и органите прилагат едни и същи основни принципи, и би подчертало както пред гражданите, така и пред служителите, значението на тези принципи;

И.

като има предвид, че всички действия на Съюза трябва да отговарят на принципите на правовата държава при строго разделение на властите;

Й.

като има предвид, че основното право на добра администрация, предвидено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, е правно обвързващо, тъй като е част от първичното право;

К.

като има предвид, че разпоредбите относно добрата администрация насърчават прозрачността и отчетността;

Л.

като има предвид, че един от належащите проблеми, пред които е изправен Европейският съюз понастоящем, е липсата на доверие от страна на част от гражданите, което може да накърни неговата легитимност; като има предвид, че е необходимо Европейският съюз да предостави на гражданите бързи, ясни и видими отговори, с цел да откликне на техните тревоги;

М.

като има предвид, че кодификацията на принципа на обслужване — т.е. принципа, че администрацията следва да се стреми да насочва, да помага, да служи на гражданите и да ги подкрепя, да действа с необходимата вежливост и следователно да избягва ненужно тромави и продължителни процедури, като по този начин спестява време и усилия както на гражданите, така и на служителите — би помогнало за изпълнение на легитимните очаквания на гражданите и би било от полза и за гражданите, и за администрацията по отношение на подобрено обслужване и повишена ефикасност; като има предвид, че осведомеността относно правото на гражданите на Съюза на добра администрация следва да се повиши, включително чрез съответните информационни служби и мрежи на Комисията;

Н.

като има предвид, че като се отчитат препоръките на групата „Държави срещу корупцията“ (GRECO) на Съвета на Европа един ясен и правно обвързващ набор от правила за администрацията на Съюза би изпратил положителен сигнал в борбата срещу корупцията в публичната администрация;

О.

като има предвид, че понастоящем съществува основен набор от принципи за добра администрация, който се ползва с широка подкрепа сред държавите членки;

П.

като има предвид, че в рамките на съдебната практика на Съда на Европейския съюз има добре установени процесуални принципи, които се прилагат към процедурите в държавите членки, свързани с общностните въпроси, и които следва в още по-голяма степен да се прилагат към прякото администриране от страна на Съюза;

Р.

като има предвид, че европейското административно-процесуално право би помогнало на администрацията на Съюза да използва своето правомощие за вътрешна организация с цел да улеснява и насърчава възможно най-високите стандарти в областта на администрацията;

С.

като има предвид, че наличието на европейско административно-процесуално право би увеличило легитимността на Съюза и би повишило доверието на гражданите в администрацията на Съюза;

Т.

като има предвид, че наличието на европейско административно-процесуално право би могло да укрепи спонтанното сближаване на националното административно право във връзка с основните процедурни принципи и основните права на гражданите по отношение на администрацията и по този начин би могло да укрепи процеса на интеграция;

У.

като има предвид, че европейското административно-процесуално право би могло да засили сътрудничеството и обмена на най-добри практики между националните администрации и администрацията на Съюза, с цел изпълнение на целите, установени в член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Ф.

като има предвид, че след влизането в сила на Договора от Лисабон Съюзът разполага с подходящо правно основание за приемането на европейско административно-процесуално право;

Х.

като има предвид, че законодателните действия, за които се отправя искане в настоящата резолюция, следва да се основават на подробни оценки на въздействието, в които, наред с другото, се изчисляват разходите, свързани с административните процедури;

Ц.

като има предвид, че Комисията следва да започне адекватен процес на консултации с всички съответни участници и по-специално следва да използва специфичните знания и опит на Европейския омбудсман, тъй като той представлява инстанцията, пред която се представят обществените жалби относно нарушения в органите и институциите на Съюза;

1.

Отправя искане към Комисията да представи, въз основа на член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз, предложение за регламент за административно-процесуално право на Европейския съюз, в съответствие с подробните препоръки, отправени в приложението към настоящата резолюция;

2.

Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност;

3.

Счита, че исканото предложение не поражда финансови последици;

4.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция и придружаващите я подробни препоръки на Комисията, на Съвета, на Европейския омбудсман и на парламентите и правителствата на държавите членки.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/23

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид член 9 и член 151, както и член 153, параграф 1, буква д) от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид оценката на европейската добавена стойност на мярката на Съюза относно информирането и консултирането на работници, прогнозирането и управлението на процеса на преструктуриране, осъществена от Отдела за европейска добавена стойност на Европейския парламент и предоставена на комисията по заетост и социални въпроси на 19 ноември 2012 г. (1),

—

като взе предвид „Управление на промяната — окончателен доклад на групата на високо равнище по въпросите на икономическите и социалните последици от индустриалните промени, създадена по време на срещата на върха в Люксембург по въпросите на заетостта през ноември 1997 г. (2)“,

—

като взе предвид Препоръка 92/443/EИО на Съвета от 27 юли 1992 г. относно насърчаването на участието на работниците и служителите в печалбите и резултатите на предприятията (включително акционерен капитал) (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета от 8 октомври 2001 г. относно Устава на Европейското дружество (SE) (4),

—

като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения (5),

—

като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (6),

—

като взе предвид Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (7),

—

като взе предвид Директива 2001/86/EО на Съвета от 8 октомври 2001 г. за допълнение на Устава на европейското дружество по отношение на участието на заетите лица (8),

—

като взе предвид Директива 2002/14/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за създаване на обща рамка за информиране и консултиране на работниците и служителите в Европейската общност (9),

—

като взе предвид Директива 2003/72/ЕО на Съвета от 22 юли 2003 г. за допълване на Устава на Европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (10),

—

като взе предвид Директива 2004/25/EО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно предложенията за поглъщане (11),

—

като взе предвид Директива 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (12),

—

като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (13),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г. относно „Преструктуриране и заетост — прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г. (14),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно социалната програма (COM(2005)0033),

—

като взе предвид Решение 2010/707/EC на Съвета от 21 октомври 2010 г. относно насоки за политиките за заетост на държавите членки (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Интегрирана индустриална политика за ерата на глобализацията. Извеждане на преден план на конкурентоспособността и устойчивото развитие“ (COM(2010)0614),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Програма за нови умения и работни места“ (COM(2010)0682),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно „Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“ (COM(2012)0007),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2007 — 2012 г. (16),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид своята резолюция от 26 май 2005 г. относно социалната програма за периода 2006 — 2010 г. (17),

—

като взе предвид становището по собствена инициатива на Европейския икономически и социален комитет от 25 април 2012 г. относно кооперации и преструктуриране (18),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2007 г. за засилване на европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците (19),

—

като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията (20),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 8 март 2011 г., озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—

като взе предвид резултатите от научните изследвания и от проведените проучвания от Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд,

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя Правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0390/2012),

A.

като има предвид, че преструктурирането не е ново явление, а практика, която се осъществява по-често поради икономически предизвикателства, и че през последните години придоби все по-голямо влияние и прие нови форми, като се засили в определени сектори и се разпростря върху нови сектори, което има непредвидими последствия за икономическата и социалната структура на държавите членки;

Б.

като има предвид, че глобалната икономическа криза, настъпила през 2008 г., налага на дружествата и техните служители да направят необходимите промени за запазване на конкурентоспособността и работните места, и че кризата в значителна степен е влошена от финансови спекулации във финансовия сектор, като рязко ускорява промяната и по този начин повишава до тревожна степен натиска за структурни промени върху работниците, териториите и всички равнища на управление;

В.

като има предвид, че в резултат от радикалните промени на икономическите стратегии, през последните 30 години се осъществи масивен преход на богатството от реалната към финансовата икономика; като има предвид, че трябва да се подобри положението на онези, които създават всички стоки и услуги, но въпреки това понасят всички неблагоприятни последици;

Г.

като има предвид, че преструктурирането се превръща в проблем за заинтересованите страни едва на по-късен етап, най-често когато се разглеждат възможни съкращения;

Д.

като има предвид, че в случай на преструктуриране най-голямо внимание се обръща на непосредственото и очевидното въздействие върху заетостта, докато неблагоприятният ефект върху условията на труд и здравето на работниците не се разпознава и решава адекватно;

Е.

като има предвид, че многобройните и разнородни заинтересовани страни, участващи в преструктурирането, са изолирани и рядко си сътрудничат в дългосрочен план;

Ж.

като има предвид, че, както последователно беше подчертавано в неотдавнашните документи на Комисията относно политиките, и по-специално в стратегията „Европа 2020“ и съобщението относно индустриалната политика от 28 октомври 2010 г. — „подобряването на действията по прогнозиране и управление на преструктурирането би помогнало на трудещите се и на предприятията да се приспособят към прехода, наложен от прекомерния капацитет и от модернизацията и структурното приспособяване“. […] „Представителите на работодателите и работниците и служителите са основните действащи лица, които трябва да се споразумеят относно стратегиите за преструктуриране на равнището на предприятията. Това преструктуриране следва да се придружава от интервенции в областта на отделните политики, за да се избегнат социалните сътресения и за да се насърчи придобиването на нови умения и разкриването на нови работни места, като така се свеждат до минимум масовите съкращения и западането на цели региони или преместването на цели промишлени отрасли и се спомага за икономическото преориентиране и осъществяването на преходите в професионалния живот.“;

З.

като има предвид, че кризата доведе до ново икономическо управление на равнището на Съюза посредством Годишния обзор на растежа и Европейския семестър и че новото икономическо управление на свой ред може да доведе до преструктуриране и така да направи наложително включването на социалните партньори;

И.

като има предвид необходимостта от своевременна подготовка на работниците във връзка с прехода към ефикасна по отношение на ресурсите и щадяща околната среда икономика и че развитието има огромен потенциал да създава заетост, но в същото време ще доведе до преструктуриране на неустойчивите сектори и дружества;

Й.

като има предвид, че броят на закритите работни места беше почти двойно по-голям от този на създадените работни места през третото тримесечие на 2011 г., като вероятно тази тенденция ще нараства, с оглед на съобщените основни преструктурирания в стратегически области;

К.

като има предвид, че над 6,4 милиона работни места бяха загубени в секторите на строителството и производството в периода между 2008 г. и 2011 г.;

Л.

като има предвид, че всички държави членки, в които от началото на кризата имаше относително малко съкращения на работници, разполагат с много силно развити системи на трудови отношения, и че при тези системи работниците и техните представители разполагат с относително големи права в области като консултиране, предоставяне на информация и съвместно вземане на решения — условия, довели до съвместни споразумения на равнището на отделните предприятия въз основата на закони и колективни споразумения;

M.

като има предвид, че — както се заявява в „Годишния обзор на растежа: напредване с изчерпателния отговор на Съюза на кризата“ — „положителните износни показатели на някои държави членки показват, че успехът на световните пазари зависи не само от конкурентните цени, но и от по-широки фактори като секторно специализиране, иновации и равнища на умения, които засилват истинската конкурентоспособност“; като има предвид, че дори по време на кризата предприятия в някои държави членки предприеха дългосрочен подход и направиха всичко възможно, за да не се стигне до съкращения на техните добре образовани и придобили богат опит работници;

Н.

като има предвид, че за предприятията в Съюза може да е трудно постигането на успех на световните пазара само чрез подбиване на цените на конкурентите, а не чрез развитие на добри продукти, процеси и услуги;

O.

като има предвид, че заетите лица в неустойчиви сектори следва да получат помощ и обучение с оглед на преход към „зелени“ работни места;

П.

като има предвид, че съществува опасност добрият опит, натрупан вследствие на кризата, особено от МОТ, да не бъде взет предвид в достатъчна степен и да не бъде използван при бъдещи кризи; като има предвид, че следва тези добри практики да бъдат проучени и документирани от институциите на Съюза, за да могат да бъдат използвани и в случай на преструктуриране;

Р.

като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Програма за нови умения и работни места“ от 23 ноември 2010 г., Комисията също така признава, че „приспособимостта и активността при смяна на работни места или професии обаче може да бъде затруднена от несигурност, тъй като преходът носи със себе си потенциален риск от безработица, по-ниски заплати и социална несигурност; като се има предвид, че положителният преход, заедно с кариерите на хората следователно са от съществено значение за непрестанното приспособяване, поддържане и увеличаване на пригодността за заетост, като същевременно се осигурява сигурност на отделните лица и гладко функциониране на пазарите на труда“;

С.

като има предвид, че в случаите на преструктуриране, когато съкращенията са неизбежни, уязвимите категории работници, включително по-младите и по-възрастните работници, по-често са обект на съкращения в сравнение с останалите възрастови групи, дори когато това представлява възрастова дискриминация според съответното законодателство на Съюза;

Т.

като има предвид, че — както се заявява в съобщението на Комисията, озаглавено „За Акт за единния пазар“ — „усещаната от някои умора по отношение на вътрешния пазар може да се обясни и със схващането, че последователните либерализации са били за сметка на социалните права, придобити от различните стопански субекти“; „Договорът от Лисабон и утвърждаването на понятието „силно конкурентна социална пазарна икономика“ като една от ключовите цели налагат по-пълна визия за единния пазар. Икономическите свободи и свободите на колективните действия трябва да бъдат „приведени в хармония“. Възобновяването на диалога между социалните партньори е от съществено значение и увеличава възможностите за постигане на закони „от и за“ социалните партньори, както е предвидено изрично в Договора от Лисабон“; „Извън действията в непосредствен отговор на икономическата и финансовата криза, стратегиите за прогнозиране позволиха на бизнеса“ и на служителите да предотвратят „социалните конфликти чрез проактивно (…) управление на преструктуриранията. Това е условие за икономически успех и социален императив, тъй като позволява пренасочване на ресурсите към новоразвиващите се сектори и предоставя на трудещите се нови възможности, в случай че работното им място е застрашено“. Като има предвид, че правен акт на Съюза в областта на преструктуриранията би позволил създаването на среда, основана на взаимно доверие;

У.

като има предвид, че задълбочаването на единния пазар води до допълнителна конкуренция, която може да причини преструктуриране; като има предвид, че Съюзът следва да поеме отговорност за този процес, като създаде рамка за облекчаване на социалните последици;

Ф.

като има предвид, че „Насоките за управление на промените и техните социални последици“, изготвени от социалните партньори през октомври 2003 г., не бяха последвани от никакви законодателни мерки, освен два цикъла от семинари на национално равнище, организирани от социалните партньори в рамките на техните многогодишни работни програми; като има предвид, че те все още остават в значителна степен непознати не само за националните и браншовите организации на социалните партньори, но, което е по-важно, също и за предприятията и представителите на работниците в тях; като има предвид обаче, че навременното и ефективно спазване на принципите, залегнали в тези насоки и произтичащи от множество други проучвания и доклади, би било особено важно; като има предвид, че тъй като фирмените практики в това отношение често са по-скоро реактивни, отколкото проактивни, те се намесват на прекалено ниско равнище в процесите на вземане на решения, без да привличат външни субекти, които биха могли да изиграят достатъчна или достатъчно своевременна роля за смекчаването на социалното въздействие;

Х.

като има предвид, че Комисията потърси конкретен принос по въпроса относно това как да се развива по-нататък политиката в тази област чрез своята „Зелена книга. Преструктуриране и предвиждане на промените: какви са поуките от наскоро придобития опит?“, в която се приема, че „технологичните промени и иновациите могат да наложат стратегии за приспособяване на предприятията и работната сила, но налице са също и данни, че в съчетание с изследователската дейност и образованието иновациите могат да проправят пътя, по който Европа да излезе успешно от кризата“;

Ц.

като има предвид, че кооперациите имат социално отговорен подход към управлението на преструктурирането, и че техният специфичен модел на кооперативно управление, основаващ се на съвместна собственост, демократично участие и контрол от страна на членовете, както и способността им да разчитат на собствени финансови ресурси и мрежи за подкрепа обясняват защо кооперациите са по-гъвкави и по-иновативни при управлението на преструктурирането във времето, както и при създаването на нови възможности за бизнес;

Ч.

като има предвид, че независимо от посочените по-горе силни изявления, Комисията даде разочароващи отговори на парламентарните резолюции относно информирането, консултирането и преструктурирането, подчертаващи необходимостта от спешни и конкретни стъпки в тази област, както и на исканията от страна на други съответни икономически и социални участници;

Ш.

като има предвид, че настоящата резолюция не засяга задълженията във връзка с информирането, произтичащи от друго право на Съюза и от националното право; като има предвид, че доколкото се предвижда в правото на Съюза и националното право, процедурите за информиране следва да бъдат използвани изцяло за изпълнението на посочените в настоящата резолюция препоръки;

Щ.

като има предвид, че настоящата резолюция не засяга задълженията за защита на заетостта и задълженията, свързани с прекратяване на трудово правоотношение, произтичащи от националното право;

AA.

като има предвид големите различия, които съществуват в момента в националните законодателства по отношение на отговорността на работодателите към техните служители в процеса на преструктуриране; като има предвид, че през последното десетилетие с европейските социални партньори бяха проведени консултации два пъти, а Комисията не успя да предприеме никакви действия;

АБ.

като има предвид, че ефективното и ефикасно информиране и консултиране във връзка с преструктурирането означава те да бъдат проведени няколко месеца преди предвиденото решение за преструктуриране, да обхващат зависимите дружества и да включват бързо провеждане на обучения за професионална преквалификация, така че да допринесат за това, предприятията и Съюзът да станат по-конкурентни, както и да изпратят послание за сигурност и прозрачност към гражданите на Съюза и към инвеститорите по време на криза;

АВ.

като има предвид, че предприятията, които не успеят да се приспособят към променящите се условия, няма да могат да издържат на темпото на конкурентите в дългосрочен план; като има предвид, че обикновено предприятията, работниците и секторите най-добре познават собствените си потребности от преструктуриране; като има предвид, че всяка държава членка преминава през различни по вид процеси на преструктуриране и че последиците от тях са специфични за всяка една държава;

АГ.

като има предвид, че Комисията, с цел да подпомогне работниците и предприятията да се подготвят по-ефективно за промените, постави началото на задълбочени изследвания и анализи, насочени едновременно към самото преструктуриране като явление и към наблюдението на стопанските сектори, включително серия от проучвания относно промените в заетостта от днес до 2020 г. (21); като има предвид, че този прогнозен анализ се осъществи съвместно с независими изследователи, със социалните партньори и други институции на Съюза, като например Европейския парламент, както и агенции и органи на Съюза, като Европейския център за мониторинг на промяната (22) към Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Европейския център за развитие на професионалното обучение;

АД.

като има предвид текущото преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1927/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година за създаване на Европейски фонд за приспособяване към глобализацията (23);

1.

Изисква от Комисията, въз основа на член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз и след консултации със социалните партньори, да представи възможно най-скоро предложение за законодателен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането, което да се съобразява с подробните препоръки, изложени в приложението към настоящата резолюция;

2.

Потвърждава, че в препоръките се зачитат основните права и принципът на субсидиарност; потвърждава, също така, че препоръките са съобразени с принципа на пропорционалност, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост;

3.

Потвърждава, че е от голямо значение да се води засилен социален диалог, основан на взаимно доверие и споделена отговорност, като най-добър инструмент за търсене на консенсусни решения и общи подходи за прогнозиране, предотвратяване и управление на процесите по преструктуриране;

4.

Настоятелно призовава Комисията да направи анализ на необходимостта от предприемане на мерки на равнището на Съюза за наблюдение на дейностите на предприятията, с цел да се избегнат всякакъв вид злоупотреби с вредящи последици, особено за работниците;

5.

Призовава Комисията да гарантира, че до съкращения се прибягва като последна мярка и след като са били разгледани всички алтернативни варианти, без това да намалява конкурентоспособността на предприятията;

6.

Счита, че поисканото предложение няма финансови отражения;

7.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и подробните препоръки, съдържащи се в приложението, на Комисията и на Съвета.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/38

—

като взе предвид своята резолюция от 10 май 2012 г. относно морското пиратство (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2009 г. относно положението в Африканския рог (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2010 г. относно годишния доклад за общата външна политика и политиката на сигурност за 2008 г. (3),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 май 2011 г. относно годишния доклад за общата външна политика и политиката на сигурност за 2009 г. (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2012 г. относно годишния доклад от Съвета до Европейския парламент относно общата външна политика и политиката на сигурност (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 14 ноември 2011 г. относно региона на Африканския рог, и по-специално стратегическата рамка в приложението към тях,

—

като взе предвид Европейската стратегия за сигурност и документа от 14 март 2008 г. на върховния представител и Комисията до Европейския съвет, озаглавен „Изменение на климата и международна сигурност“,

—

като взе предвид окончателния доклад на мисията на Европейския съюз за наблюдение на изборите във връзка с проведените избори в Етиопия на 23 май 2010 г.,

—

като взе предвид приемането на конституция за Сомалия от 825 членове на Националното учредително събрание на 1 август 2012 г.; като взе предвид демократичния избор на нов президент на Сомалия на 11 септември 2012 г. като част от процеса на преход,

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно общата политика за сигурност и отбрана от 1 декември 2011 г. и 23 юли 2012 г.,

—

като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации относно положението в Сомалия, и по-специално Резолюция 2067 (2012),

—

като взе предвид мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), нейната стратегическа концепция от 5 януари 2012 г. относно установяването на присъствие в четирите сектора и Резолюция 2036 (2012) на Съвета за сигурност на ООН, изискваща Африканският съюз да увеличи числения състав на въоръжените сили на AMISOM от 12 000 до максимален брой от 17 731 униформени служители, включващи военни части и служители на обучени полицейски подразделения,

—

като взе предвид Резолюция 1820 (2008) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид доклада на ООН от 25 януари 2011 г. и съдържащите се в него 25 предложения, направени от Джак Ланг, специален съветник на генералния секретар на ООН по правните въпроси, свързани с пиратството край бреговете на Сомалия; като взе предвид съответните последващи доклади от Джак Ланг, включително доклада относно реда и условията за създаване на специализирани сомалийски съдилища за борба с пиратството от 15 юни 2011 г., и доклада на генералния секретар относно специализираните съдилища за борба с пиратството в Сомалия и други държави в региона от 20 януари 2012 г.,

—

като взе предвид съвместната стратегия Африка-ЕС,

—

като взе предвид член 48 от Правилника за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (A7-0408/2012),

А.

като има предвид, че Африканският рог е един от най-несигурните региони в света по отношение на храните и че милиони хора, които живеят в региона, страдат от недохранване и са изложени на риск от гладуване; като има предвид, че този географски регион включва страни, които са сред държавите с най-ниски здравни стандарти в света; като има предвид, че Африканският рог е също така един от най-бедните и най-нуждаещите се от управление региони в света; като има предвид, че несигурността на хората, и по-специално продоволствената несигурност, утежнява сериозните хуманитарни кризи в региона; като има предвид, че международната общност не е успяла да предприеме превантивни мерки за справяне със сигурността на хората, сушата и глада в региона;

Б.

като има предвид, че регионът има дълга история на конфликти, и като има предвид връзката между конфликтите, бедността и недостатъчното развитие; като има предвид, че устойчивото развитие не може да бъде постигнато в условия на напрежение, въоръжени конфликти и нестабилни държавни институции, докато в същото време бедността и недостатъчното развитие са фактори, които генерират конфликти; като има предвид, че изменението на климата вероятно допълнително ще утежни ситуацията в региона, където тежките суши вече са по-чести;

В.

като има предвид, че продължителната нестабилност в региона на Африканския рог води до последици за сигурността на съседните държави и целия континент и поради съществуването на терористична мрежа в региона може да засегне сигурността на други региони, като например Европа, Арабския полуостров и Южна Азия;

Г.

като има предвид, че порочният кръг от несигурност, нестабилност, бедност и лошо управление може да бъде успешно и ефективно преодолян единствено чрез цялостен и холистичен подход, ангажиран с постигане на устойчивото развитие на държавните в региона; като има предвид, че Африканският рог нагледно показва връзката между развитието и сигурността, като регион, където престъпната дейност, особено тероризмът и пиратството, процъфтява в резултат на крайната бедност и лошото управление или на липсата на държавно управление;

Д.

като има предвид, че има троен европейски и още по-голям международен интерес по отношение на положението със сигурността в региона на Африканския рог във връзка с: на първо място, заплахата, която представлява международният тероризъм, и средствата, насочвани към терористични организации от пиратство и отвличания; второ, икономическата заплаха за международната търговия и необходимостта да се улесни безопасното преминаване на морския транспорт и трето, необходимостта да се подпомогне ООН в постигането на нейните цели, например чрез защита на корабите на Световната продоволствена програма в региона;

Е.

като има предвид, че ангажиментът на ЕС към региона е мотивиран както от неговото геостратегическо значение, така и от желанието да се окаже подкрепа на хората от Африканския рог и да им се помогне да преодолеят бедността; като има предвид, че за тази цел и за постигането на траен мир ЕС се е ангажирал да подкрепя усилията както на регионално равнище — напр. чрез IGAD (Междуправителствения орган за развитие) и Африканския съюз, така и на национално равнище, за укрепване на мира и правосъдието въз основа на принципите на приобщаването, правовата държава и зачитането на правата на човека;

Ж.

като има предвид, че IGAD продължава да е недостатъчно развит инструмент за засилване на сътрудничеството, интеграцията и сигурността на регионално равнище; като има предвид, че е необходимо IGAD да играе централна роля в политическите структури и структурите за сигурност на региона на Африканския рог, както и за предотвратяването на конфликти и за политическата и икономическата интеграция в региона, с оглед да ангажира и обвърже държавите от региона с обща политическа и икономическа програма;

З.

като има предвид, че една непрекъсната зона на несигурност и нестабилност, простираща се от Атлантическия океан до Индийския океан, би дала и нова сила на трафика на наркотици в цялата южна част на Атлантическия океан и в Латинска Америка и Карибския басейн, както и на трафика на оръжия и хора, отваряйки нови маршрути за трафик и създавайки възможност за контрабанда на наркотици както към Европа, така и към Арабския полуостров;

И.

като има предвид, че конкуренцията между държавите в региона за природни ресурси, по-специално изкопаеми горива и вода, и конкуренцията за осигуряване на инфраструктура за достъп до пристанища на държавите, добиващи нефт и газ, както и достъп до море на държавите без излаз на море, биха могли допълнително да подхранват напрежение в региона и да доведат до продължителна нестабилност;

Й.

като има предвид, че дългосрочната и трайна стабилност в Африканския рог може да се изгради единствено със силни и подлежащи на отговорност демократични институции, при зачитане на принципа на правовата държава и спазване на правата на човека, по-специално свободата на изразяване, и при по-добри икономически перспективи за обществото като цяло;

К.

като има предвид, че е особено важно активно да се създават зони на стабилност в региона, да се води борба с бедността и да се насърчава икономическото възстановяване като начин за възстановяване на държави в упадък; като има предвид, че не може да има сигурност без развитие и развитие без сигурност;

Л.

като има предвид, че насилствените безредици на Ал Шабааб, липсата на държавно управление в Сомалия, заплахата от непрекъснати пиратски дейности край бреговете на Сомалия, напрежението и потенциалните конфликти между Судан и Южен Судан, застрашените от конфликта райони на Абией и Дарфур, политическият преход в Етиопия след смъртта на министър-председателя Мелес Зенави, напреженията между Етиопия и Еритрея и Сомалия, напреженията между Еритрея и Джибути, както и терористичните действия на Божията армия на съпротивата (Lord’s Resistance Army (LRA)) допринасят за това Африканският рог да бъде един от най-конфликтните региони в света, причинявайки по този начин огромни човешки страдания, вътрешно разселване на хора, влошаване на хуманитарните кризи, възпрепятстване на устойчивото социално и икономическо развитие, както и на демокрацията и правовата държава;

М.

като има предвид, че тъй като борбата срещу Ал Шабааб в Сомалия отбелязва все по-голям напредък, нараства рискът терористичната дейност и дестабилизацията да се преместят в други части на Сомалия или в по-отдалечени райони в Африка, които по-рано не са били засегнати;

Н.

като има предвид, че продължаващата политическа нестабилност и конфликтът в Сомалия на практика са унищожили всякаква перспектива за устойчиво икономическо развитие в региона; като има предвид, че липсата на стабилни демократични и икономически перспективи за населението, особено за младите, в съчетание с липсата на демокрация, правова държава, управление и сигурност на хората, осигурява плодородна почва за насърчаване на престъпни дейности, включително пиратство и контрабанда на наркотици, и едновременно с това спомага за поддържането на терористични групи като Ал Шабааб; като има предвид, че е важно подобни въпроси да се разглеждат по всеобхватен начин, като се използват всички инструменти на ЕС в областта на външната дейност, и всякакви действия да бъдат допълвани чрез създаването на специализирани сомалийски съдилища за борба с пиратството веднага след установяването на жизнени държавни структури в Сомалия;

О.

като има предвид, че преходното федерално правителство на Сомалия не успя да създаде стабилна и приобщаваща администрация, способна да насърчава консенсус между различните етнически и политически елементи; като има предвид, че новото правителство на Сомалия трябва да получи пълна подкрепа от международната общност, за да може да се ангажира с предизвикателствата, пред които е изправена Сомалия, и да възстанови устойчивата политическа, демократическа, етническа и социална стабилност;

П.

като има предвид, че рибарски кораби от много държави се възползваха от хаоса в Сомалия и извършват риболов в зоната от 200 морски мили на Сомалия от 1990 г. насам, като по този начин застрашават прехраната на сомалийските рибари;

Р.

като има предвид, че според ВКБООН има повече от един милион сомалийски бежанци, пръснати из региона на Африканския рог, най-вече в Кения и Етиопия, и 1,3 милиона вътрешно разселени лица (ВРЛ) в Сомалия; като има предвид, че вътрешният конфликт, терористичните действия на Ал Шабааб и последователните кризи със сушата са в основата на явлението масово изселване и разселване на хора в Сомалия, което осезаемо засяга целия регион;

С.

като има предвид, че на 20 август 2012 г. се случиха две събития от голямо значение за региона: от една страна, смъртта на министър-председателя на Етиопия — Мелес Зенави, и от друга страна, учредяването на първия официален парламент на Сомалия след повече от две десетилетия; като има предвид, че полагането на клетва за встъпване в длъжност на новия парламент и избора на новия президент на Сомалия Хасан Шейх Мохамед на 10 септември 2012 г. представляват исторически момент и важна стъпка към укрепване на мира и сигурността и показват, че положението в Сомалия не е необратимо;

Т.

като има предвид, че Етиопия, Джибути, Кения и Уганда предоставиха военна и политическа подкрепа за усилията за постигане на стабилност в региона, по-конкретно посредством AMISOM — мисията на Африканския съюз в Сомалия, като по този начин работят за трайно решение за сигурността и стабилността в региона, което е дело на африканци и ръководено от африканци, с активната подкрепа на международната общност; като има предвид, че Африканският съюз е ценен партньор за мира и стабилността в региона;

У.

като има предвид, че положението със сигурността и военното положение в Сомалия продължават да бъдат опасни и непредвидими; като има предвид, че мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM) успя да изтласка ислямистката милиция Ал Шабааб и да разположи 100 войници в Байдоа; като има предвид, че неотдавна Кения предприе военни действия в централната южна част на Сомалия, но не бе в състояние да се справи окончателно с Ал Шабааб; като има предвид, че националните отбранителни сили на Етиопия навлязоха в региона Хираан и региона Бей през февруари 2012 г.; като има предвид, че „Human Rights Watch“ информира обществеността за нарушения на правата на човека, изтезания, произволни задържания, екзекуции по бърза процедура, както и за неправомерни репресии срещу гражданското население, извършвани от етиопските военни сили и милициите, лоялни към преходното федерално правителство; като има предвид, че съседна Еритрея беше обвинена от мониторинговата група по санкциите на ООН, че предоставя оръжие, обучение и финансова подкрепа на Ал Шабааб, като по този начин нарушава оръжейното ембарго на ООН;

Ф.

като има предвид, че краят на кризата в Сомалия, макар и зависещ от стабилността, постигната при операциите на Африканския съюз в страната, може да се осъществи само при запазване и подкрепа на социалната и политическата стабилност, което означава, че страните, участващи във военните операции, също носят голяма отговорност за оказването на подкрепа на местните власти с всички необходими средства в периода след прекратяването на военните операции;

Х.

като има предвид, че международните военни действия в никакъв случай не могат сами по себе си да постигнат сигурност, стабилност и траен мир, ако не са придружени от демократични програми за развитие;

Ц.

като има предвид, че смъртта на министър-председателя на Етиопия Мелес Зенави вероятно ще има дълбоки национални и регионални последици, създавайки възможност за новото ръководство да отвори политическото пространство, да отмени репресивните закони и да се ангажира с всеобхватен политически диалог за демократичен преход; като има предвид, че създаването на приобщаващо, демократично избрано правителство в Етиопия е единственият начин да се предотврати разпространението на нестабилност, радикализъм и безредици в страната, което застрашава ролята на Етиопия в борбата срещу тероризма;

Ч.

като има предвид, че на парламентарните избори през май 2010 г. FDRPE получи 545 от 547те изборни места, което накара мисията на ЕС за наблюдение на изборите да заяви, че извършеният вот не отговаря на международните стандарти;

Ш.

като има предвид, че Етиопия получава по-голяма международна помощ от САЩ и ЕС съюз в сравнение с всяка друга африканска държава;

Щ.

като има предвид, че след 20-годишна независимост под управлението на президента Исаяс Афеверки Еритрея е една от най-репресивните и затворени държави в света с изключително незадоволителни резултати по отношение на правата на човека, включващи лишаване от свобода, изтезания и убийства на нейните граждани; като има предвид, че на 5 юли 2012 г. Съветът на ООН по правата на човека прие резолюция, с която решително се осъжда ширещото се и системно нарушаване на правата на човека от страна на еритрейските органи, строгите ограничения върху свободата на мнение и на изразяване и принудителната военна повинност за неопределен срок и с която се назначава специален докладчик за положението с правата на човека в Еритрея, с цел да се прекрати изолацията на страната и да се разследват и докладват случаите на нарушаване на правата на човека; като има предвид, че през последните 11 години шведско-еритрейският гражданин Давит Исаак е държан в изолация в затвор в Еритрея без съдебен процес;

АА.

като има предвид, че на 26 септември 2012 г. президентите на Судан и Южен Судан подписаха дългоочаквано споразумение за сътрудничество, даващо възможност за възобновяване на подаването на нефт от юг на север, демилитаризиране на буферната зона по границата, подновяване на трансграничната търговия и свободата на движение на гражданите от двете държави; като има предвид, че предстои двете държави да се споразумеят относно статута на Абией и на други спорни зони;

АБ.

като има предвид, че Южен Судан е изправен пред сериозни предизвикателства в областта на политиката, икономиката и сигурността, по-специално във връзка с междуобщностното насилие и отсъствието на стабилни управленски структури; като има предвид, че се твърди, че продължаващото гражданско разоръжаване, наречено „Операция за възстановяване на мира“, започнало през март 2012 г. в отговор на междуобщностното насилие в провинция Джонглей, е довело до нарушения от страна на въоръжените сили срещу гражданското население;

АВ.

като има предвид, че мирът в западния региона на Судан — Дарфур, и в южните провинции — Южен Кордофан и Сини Нил, продължава да бъде относителен; като има предвид, че организациите за защита на правата на човека продължават да съобщават за безразборни бомбардировки от страна на правителствени сили срещу граждански територии, за извънсъдебни убийства, произволни арести, масови грабежи и разрушаване на имущество; като има предвид, че продължаващото насилие доведе до трайна и обезпокоителна хуманитарна криза;

АГ.

като има предвид, че достъпът до населението остава един от основните проблеми в държавите от региона на Африканския рог, що се отнася до справянето с извънредната хуманитарна ситуация там;

АД.

като има предвид, че Комисията се готви да увеличи на 158 милиона евро общата хуманитарна помощ за пострадалите от сушата, засегнала държавите от региона на Африканския рог;

АЕ.

като има предвид, че по време на международната конференция на донорите, проведена в Адис Абеба, основните държави, членки на Африканския съюз, са се ангажирали да осигурят близо 350 милиона долара в полза на страните, засегнати от сушата;

АЖ.

като има предвид, че Африканският рог и по-специално Сомалия бяха засегнати от тежка криза с глада, предизвикана от сушата, което доведе до сериозна хуманитарна криза, засегнала над 12 милиона души в региона, включително над 7,5 милиона души в Сомалия; като има предвид, че кризата с глава не само причини смъртта на много хора, по-специално деца, но също така доведе до огромен бежански поток към съседните Кения и Етиопия; като има предвид, че Комисията увеличи предоставяните от нея средства за хуманитарна помощ от 9 милиона евро през 2008 г. на 46 милиона евро през 2009 г., но след това намали помощта си на 35 милиона евро през 2010 г. и 30 милиона евро през 2011 г.; като има предвид, че впоследствие тя увеличи помощта си на 77 милиона евро, но това стана едва след страшната суша през лятото на 2011 г.;

АЗ.

като има предвид, че всяко съществено подобряване на хуманитарната ситуация в Африканския рог ще бъде взаимосвързано с всички други цели, преследвани от Съюза в региона, и следователно всяко устойчиво разрешаване на различните конфликти, нанасящи вреда на региона, трябва да вземе предвид нуждите на вътрешно разселените лица, продължаващата криза с бежанците и причините за нея, включително структурната продоволствена несигурност, конфликтите и въздействието на климата, като също така обръща конкретно внимание на най-уязвимите групи от населението като жените и децата;

АИ.

като има предвид, че големите донори и политическите фигури в региона включват не само традиционните участници в областта на политиката и развитието като ЕС, САЩ и международни организации като Организацията на обединените нации (ООН) и Световната банка, но също така и Турция, Египет, държавите от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, по-специално Катар, и Организацията за ислямско сътрудничество; като има предвид, че Китай играе ключова роля в насърчаването на инфраструктурното развитие и икономическите възможности в Африканския рог, като предоставя специални нисколихвени заеми, необвързани с условия държавите да извършват ефективни реформи, които често са мотив за привилегирован достъп до природните ресурси и до пазара в съответната държава;

АЙ.

като има предвид, че ЕС е най-големият донор на международно подпомагане и хуманитарна помощ в региона на Африканския рог и че той допринася за развитието и сигурността на този регион както на сушата, така и в морето;

АК.

като има предвид, че създаването на сигурна среда за търговия и транспорт е основният път към постигане на стабилизация и развитие в региона както на сушата, така и в морето;

АЛ.

като има предвид, че незаконната търговия със слонова кост се е превърнала в един от най-важните източници на доходи за бойните формирования като Ал Шабааб, както и за официалните военни сили, поради огромния ръст в търсенето от страна на азиатски държави; като има предвид, че според CITES за едно десетилетие равнището на бракониерство на слонове бележи връх, а отчетеният обем конфискувана слонова кост е най-високият от 1989 г. насам;

АМ.

като има предвид, че според доклад на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) огромен брой незаконни пратки с токсични отпадъци, чието съдържание изтича, са били изхвърлени по протежение на бреговете на Сомалия при пълно пренебрегване на здравето на местното население и опазването на околната среда; като има предвид, че според същия доклад част от изхвърлените в морето отпадъци са от ЕС и нанасят необратими щети на човешкото здраве и на околната среда в региона в явно нарушение на правата на човека;

АН.

като има предвид, че понастоящем всичките осем Цели на хилядолетието за развитие в региона са изместени и само с решителна проява на политическа воля ще бъде възможно да се постигне някакъв напредък през оставащите три години до крайния срок през 2015 г.;

АО.

като има предвид, че нерационалността и политическият екстремизъм се крепят в ситуациите на крайна бедност и глад; като има предвид, че 14 месеца, след като ООН официално заяви, че в Африканския рог е настъпил първият глад за 21 век, хуманитарната ситуация се характеризира с относително подобрение, но остава критична;

АП.

като има предвид, че напредъкът по отношение на намаляването на бедността в Африканския рог беше затруднен поради продоволствената криза и кризата с горивата, както и поради световната икономическа и финансова криза и въздействието от изменението на климата;

АР.

като има предвид, че според изчисленията на ФАО от март 2012 г. над осем милиона души в Африканския рог се нуждаят от помощ (в т.ч. 3,2 милиона в Етиопия, 2,5 милиона в Сомалия, 2,2 милиона в Кения и 180 000 в Джибути); като има предвид, че през 2011 г. регионът преживя най-голямата суша за последните 60 години, която засегна над 13 милиона души, стотици хиляди от които трябваше да изоставят домовете си, а десетки хиляди умряха;

АС.

като има предвид, че работата на Международния наказателен съд в Африканския рог за подвеждане на извършителите под отговорност и борба срещу безнаказаността е възпрепятствана от някои отделни държави в региона;

АТ.

като има предвид, че за да продължи дейността си по предоставяне на хуманитарна помощ, както и за да инвестира в усилия за възстановяване в Сомалия, Кения и Етиопия, УНИЦЕФ се нуждае от общо 273 милиона долара за 2012 г., от които към края на юли 2012 г. беше получил едва 33 %;

1.

Приветства стратегията на ЕС за региона на Африканския рог и в частност всеобхватния й подход, основан на овладяване на проблемите във връзка със сигурността и стабилността, на укрепване на принципа на правовата държава и на гарантиране на справедлив процес, което трябва да включва функциониране на механизмите и процедурите на правоприлагане, както и независима съдебна система, като същевременно се обръща внимание на лежащите в основата им причини, по-конкретно чрез стратегии за развитие и хуманитарни стратегии с ясни цели; настоятелно призовава за пълно прилагане на стратегическата рамка на ЕС за региона на Африканския рог и подкрепя петте й аспекта, основани на:

набляга колко е важно да се насърчава устойчив икономически растеж в региона и да се намалява бедността чрез удовлетворяване на основните потребности на хората;

2.

Подчертава, че всяко устойчиво решение на многобройните конфликти в региона може да има успех единствено ако установява принципите на добросъседство за преодоляване на съперничеството и граничните спорове, ненамеса и сътрудничество между държавите, устойчиво развитие със справедливо и честно разпределяне на достъпа до ресурси с икономически възможности за всички без дискриминация; отбелязва, че това налага усилия за преобразуване, а именно укрепване на мира, посредничество и помиряване, както и слагане на край на безнаказаността в сътрудничество с Международния наказателен съд и при пълно спазване на международното хуманитарно право, включително безпрепятствен достъп на населението до хуманитарна помощ, както и зачитане на правата на човека; отбелязва, че Съюзът в тясно сътрудничество с регионалните органи трябва да играе своята роля за подпомагане на тези процеси, за борба с разпространението на малки оръжия и леко въоръжение и за подпомагане на демобилизацията, разоръжаването и реинтеграцията на бивши бойци, но подчертава, че в крайна сметка самите хора от Африканския рог са единствените действащи лица, които могат да дадат възможност на региона да постигне устойчив мир, стабилност и просперитет, както и отговорно управление и прилагане на принципа на правовата държава;

3.

Приветства назначаването на специален представител на Европейския съюз (СПЕС) за региона на Африканския рог, за което призова Европейският парламент в горепосочената резолюция от 10 май 2007 г. относно Африканския рог; призовава ВП/ЗП и Комисията да подкрепят активно работата на специалния представител на ЕС, като обезпечат адекватни финансови и човешки ресурси и пряк достъп до структури и мисии на ОПСО, както и до структури и програми по линия на политиката на Комисията за развитие и хуманитарна помощ; припомня, че в своята резолюция Европейският парламент прикани СПЕС за региона на Африканския рог да представя редовни доклади пред Парламента; в тази връзка приветства редовните доклади на СПЕС за региона на Африканския рог пред Парламента и го приканва да продължи редовния диалог и обмен на мнения с членовете на ЕП; също така приветства назначаването на СПЕС за Судан и Южен Судан; счита, че с оглед осигуряването на пълни консултации и координиране на действията, двамата специални представители следва да консултират редовно компетентните служби за програмиране на финансовите инструменти за външната дейност на ЕС и да им предоставят редовни политически и стратегически съвети; изтъква значимостта на редовния диалог и координацията между двамата специални представители на ЕС и ръководителите на делегациите на ЕС в региона;

4.

На мнение е, че биха могли да се инвестират повече средства в Междуправителствения орган за развитие, за да се насърчи система от добри управленски практики, както и ефективен политически диалог и механизми за постигане на консенсус във и сред всички участващи държави; призовава ЕС да улесни тази роля, като се ангажира допълнително с техния процес на изграждане на вътрешен капацитет; припомня, че ще бъде от изключително значение да се насърчи регионална институционална рамка за диалог и координация между страните от региона, с особено внимание към ключовите регионални играчи Етиопия, Кения и Уганда, които ще трябва да продължат да координират усилията и да преследват общи цели; припомня също така, че Междуправителственият орган за развитие би могъл да предостави подходяща рамка за диалог и координация във връзка с използването на жизнено важни природни ресурси като водата;

5.

Приканва Комисията да предвиди помощ и подкрепа за всички африкански държави, в които са разположени военни сили за опазване на мира в държавите от региона на Африканския рог, и по-специално в Сомалия;

6.

Приветства решението на ЕС за предоставяне на допълнителна подкрепа на AMISOM, за да й позволи да изпълни мандата си и да достигне обща численост на войските от 17 731 души съгласно пълномощията на ООН;

7.

Счита, че резултатите, постигнати от AMISOM в Сомалия в борбата срещу Ал Шабааб, като например възстановяването на контрола над Кисмайо, потвърждават стратегическото значение на подкрепата за Африканския съюз; поради това подчертава важността на насърчаването на процеса на изграждане на институции, капацитет и добро управление в Африканския съюз, както и на неговите способности за реагиране, включително при управление на кризи и на военно равнище; приветства учредяването на делегация на ЕС към Африканския съюз в Адис Абеба;

8.

Призовава по спешност за съдействие на съдебните системи и на системите от места за лишаване от свобода на държавите, които са оказали сътрудничество на ЕС при прехвърлянето на заподозрени в пиратство лица (Кения, Сейшелските острови и Мавриций), както и за подкрепа на сомалийските органи, за да се гарантира, че те имат съдебния и процесуален капацитет в съответствие с международното законодателство, по-специално законодателството в областта на правата на човека, да третират заловените пирати и бойци на Ал Шабааб; в същото време подчертава, че е важно на заловените пирати да се предоставя процес на реабилитация и социална реинтеграция;

9.

Изразява съжаление, че въпреки оказаната помощ от ЕС за укрепване на правовата държава в региона, съществуването на споразумения за прехвърляне между Съюза и трети държави (Кения, Сейшелските острови, Мавриций) и двустранните споразумения за репатриране на осъдените пирати между Сейшелските острови, Пунтленд и Сомалиленд, както и различните международни правни рамки, много пирати и други престъпници или все още не са арестувани, или са били арестувани, но след това освобождавани поради липса на солидни доказателства или на политическа воля за тяхното съдебно преследване;

10.

Горещо приветства доклада на ООН от 25 януари 2011 г., наблягащ на 25те предложения, направени от Джак Ланг, специален съветник на генералния секретар на ООН по правните въпроси, свързани с пиратството край бреговете на Сомалия; също така приветства съответните последващи доклади от Джак Ланг, като доклада относно реда и условията за създаване на специализирани сомалийски съдилища за борба с пиратството от 15 юни 2011 г., и доклада на генералния секретар относно специализираните съдилища за борба с пиратството в Сомалия и други държави в региона от 20 януари 2012 г.; настоятелно призовава ВП/ЗП, специалния представител на ЕС и тримата ръководители на мисии и ръководители на делегации да разгледат с приоритет предложенията, направени от Джак Ланг, и да разработят стратегия за приноса на ЕС към международния подход за наказателно правосъдие на територията на Сомалия;

11.

Отново призовава държавите членки, в сътрудничество с Европол и Интерпол, да разследват и проследяват паричните потоци и да конфискуват сумите, платени на пиратите под формата на откуп, тъй като има признаци, че тези пари биха могли да бъдат прехвърлени в банкови сметки в целия свят, включително и в банки в Европа, както и да идентифицират и разбият мрежите на организираната престъпност, които печелят от тези действия; призовава Съвета да улесни по-нататъшното сътрудничество между EU NAVFOR, от една страна, и Европол и Интерпол, от друга;

12.

Настоятелно призовава всички държави в региона да сътрудничат на Международния наказателен съд и припомня обвързващото задължение на страните, които са подписали и ратифицирали Римския статут; също така приветства случилите се наскоро събития в Международния наказателен съд, позволяващи провеждането на проучвания и разследвания в държави, които не са страни по Римския статут или не са го ратифицирали;

13.

Призовава институциите на Европейския съюз да продължат да бъдат бдителни и активни по отношение на протичащия политически преход в Етиопия и на първите стъпки към демокрация в Сомалия;

14.

Счита, че е желателно да се използва възможността, предоставена от откриването на процедурата по попълването на поста на починалия на 20 август 2012 г. министър-председател на Етиопия Мелес Зенави, както и от избирането на новия сомалийски президент и от приближаването на парламентарните избори в Кения през 2013 г., с цел:

15.

Приветства постигането, в края на срока, определен от пътната карта на Съвета за мир и сигурност на АС, одобрена от Резолюция 2046 (2012) на Съвета за сигурност на ООН, на споразумение между Судан и Южен Судан относно петролните ресурси; изразява надежда, че въпросното споразумение ще уреди окончателно и в най-кратък срок проблема с преноса на петрол от Южен Судан;

16.

Приветства важния принос на операцията EU NAVFOR ATALANTA в усилията за борба с пиратството и подобряване на безопасността по море в близост до бреговете на Сомалия; подчертава нейната роля за защитата на наетите от Световната продоволствена програма кораби за доставяне на помощ за Сомалия и други уязвими кораби, както и доставките за мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM); приветства решението на Съвета от 23 март 2012 г. за удължаване на EU NAVFOR ATALANTA до декември 2014 г. и разширяване на нейния мандат за насочване към оперативните бази на пиратите на сушата; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че EU NAVFOR ATALANTA се подпомага по подходящ начин с достатъчно кораби за наблюдение и патрул, тъй като настоящите успехи в борбата срещу пиратството могат да бъдат изгубени, както и със средства за международната общност, за да може тя да преследва пиратите и техните финансисти и мрежи, като отчита, че най-ефективните мерки против пиратството всъщност са били бордовите мерки за защита на плавателните средства, въведени от корабните дружества; в този контекст приветства изложените наскоро искания на морската промишленост за регулиране на частните дружества за морска охрана и призовава Международната морска организация, правителствата на държавите на флага и морската промишленост да работят заедно за по-нататъшното разработване и прилагане на ясни, последователни и изпълними международно договорени стандарти за използването на частни служители за въоръжена охрана на борда на кораби, а частните дружества за морска охрана да спазват стриктно тези стандарти;

17.

Отбелязва важността на сътрудничеството между EU NAVFOR и останалите международни мисии, действащи в региона, по-специално операцията по суша AMISOM, и счита, че добрите взаимоотношения и тясното сътрудничество, включително споделянето на информация, са ключът към гарантиране на стабилност в Сомалия; припомня, че EU NAVFOR ATALANTA и операцията „Океански щит“ на НАТО могат да бъдат в състояние успешно да спрат и ограничат пиратството единствено ако в Африканския рог, и по-специално в Сомалия, се въведе цялостна стратегия за справяне с причините, подтикнали сомалийците към пиратство и престъпна дейност с цел получаване на доходи; отбелязва, че настоящата мисия на НАТО за борба с пиратството, операция „Океански щит“, е имала успех при две по-кратки операции за борба с пиратството от октомври 2008 г. за защита на корабите на Световната продоволствена програма (СПП);

18.

Приветства решението на Съвета по външни работи от 12 декември 2011 г. за започване на инициатива за изграждане на регионален морски капацитет, известна като EUCAP Nestor, с цел укрепване на морския капацитет и капацитета на съдебната система и обучение на крайбрежната полиция и на съдии при консултиране и със съгласието на местните общности в пет държави в региона на Африканския рог и западната част на Индийския океан; призовава всички държави членки да осигурят незабавно компетентен граждански и военен персонал за новата мисия; призовава за тясно сътрудничество с други инициативи, в т.ч. с проекта на ЕС MARSIC, част от програмата за критични морски маршрути в рамките на Инструмента за стабилност и на регионалната Програма за морска сигурност (MASE), инициирани от държавите от Източна и Южна Африка и от Индийския океан, подкрепяни от ЕС и насочени към справяне с пиратството на сушата и повишаване на капацитета на съдебната система за арестуване, прехвърляне, задържане и преследване на заподозрени в пиратство лица; счита, че международната общност ще бъде в състояние да постигне по-широката цел за стабилност и сигурност в региона и следователно да намали потребността от военноморски патрули в района единствено чрез повишаване на крайбрежните възможности за сигурност на крайбрежните държави, справяне с първопричините за пиратството по суша и насърчаване на спазването на най-добрите практики за управление на корабоплаването (BMP4) и на подобрени стандарти за индустрията за морска сигурност;

19.

Приветства решението от юли 2011 година за разширяване и префокусиране на мандата на тренировъчна мисия на ЕС (EUTM), базирана в Уганда; при все това призовава за по-добро пресяване и наблюдаване на поведението и отчетността на всички новобранци, обучавани от EUTM, за да се гарантира, че в програмата не се приемат непълнолетни лица или лица, свързани с военни групи, че те са интегрирани в сомалийските въоръжени сили и че всички случаи на дезертиране се съобщават и разследват незабавно; също така призовава ЕС да поеме роля в наблюдението отблизо на веригата на плащанията за обучението на сили, за да се гарантира, че плащанията достигат до предвидените бенефициери и генерират мотивация, вярност и ангажираност, като по този начин също така се обезпечава, че способността за поемане на отговорност остава у бъдещите сили за сигурност на Сомалия;

20.

Подчертава необходимостта от тясно стратегическо координиране между всички свързани със сигурността действащи лица и по-специално EU NAVFOR ATALANTA, EUTM Сомалия и EUCAP Nestor, както и НАТО (операция „Океански щит“), оглавявания от САЩ специализиран отряд CTF-151, ООН и AMISOM; отбелязва съществуването на международните механизми за координация като Контактната група по пиратството край бреговете на Сомалия (CGPCS) в Ню Йорк и механизма „Взаимна осведоменост и избягване на конфликти“ (SHADE) в Бахрейн; поради това приветства решението на Съвета от 23 март 2012 г. за активиране, за първоначален двугодишен период, на оперативния център на ЕС, за да се координира и засили взаимодействието между трите мисии по ОПСО в Африканския рог, както и базираните в Брюксел структури в контекста на стратегията за Африканския рог и във взаимодействие със специалния представител на ЕС за Африканския рог;

21.

Отбелязва, че са налице признаци, че Божията армия на съпротивата (LRA) вероятно разширява периметъра си на действие, като привлича повече държави в борбата и излага на риск все повече деца; припомня, че борбата срещу Божията армия на съпротивата (LRA) и преследването на нейния лидер Джоузеф Кони в значителна степен разчитат на финансирането, обезпечаването с оборудване и логистичната подкрепа на САЩ; призовава ЕС да координира със САЩ всяка допълнителна подкрепа, която е необходима в борбата срещу LRA, под ръководството на Африканския съюз;

22.

Осъжда неприлагането на разпоредбите на CITES; призовава Комисията и Съвета да насърчат създаването на система за сертифициране и контрол за вноса на слонова кост в ЕС подобно на успешния процес Кимбърли;

23.

Приветства стратегията на ЕС за Африканския рог, която обхваща не само сигурността и хуманитарната политика, но и една по-дългосрочна политика за развитие и Целите на хилядолетието за развитие; подчертава важността на тази дългосрочна визия за политиката за развитие и призовава Комисията и държавите членки да координират своите политики в това отношение и да пристъпят към съвместно програмиране за различните държави и региона възможно най-скоро;

24.

Счита, че стабилният и сигурен Африкански рог ще окаже положително въздействие върху политиката и сигурността извън региона, също така по отношение на инвестициите и безопасните морски пътища в Индийския океан; поради това е на мнение, че на равнището на Г-20 следва да започнат обсъждания на стратегиите за насърчаване на сигурността и стабилността в региона и за координация, която да осигури необходимите финансови средства за прилагане на всеобхватен подход; в тази връзка отбелязва положителния опит от конференцията за Сомалия, проведена в Лондон през февруари 2012 г., и насърчава ВП/ЗП да проучи възможността за провеждане на подобна конференция през 2013 г.;

25.

Счита, че по отношение на Африканския рог също трябва да се смята, че разполага със силен икономически потенциал, по-специално в областта на полезните изкопаеми и селското стопанство; в този контекст призовава Съвета, Комисията, ЕСВД и ЕИБ, координирано с други многостранни донори и финансови институции, да определят проекти от общ интерес за държавите в региона, които биха могли да стимулират сътрудничеството и положителната взаимозависимост, например в областта на енергоснабдяването, включително с енергия от възобновяеми източници, и природните ресурси, включително водите; подчертава значението на трансграничната търговия, достъпа до международни пазари, пристанищната инфраструктура и осигуряването на подходящи коридори за достъп до пристанища на държавите без излаз на море като жизненоважни елементи за дългосрочното икономическо развитие на Африканския рог; призовава Комисията да направи задълбочен анализ на мащаба и въздействието от икономическа, екологична и социална гледна точка на практиките за отдаването на земя под аренда на трети държави в Африканския рог и да предложи възможни защитни стратегии и механизми;

26.

Счита, че засилването на сигурността в региона и борбата срещу тероризма и пиратството, независимо от тяхното съществено значение, не трябва да засенчват абсолютната необходимост да се подкрепи на първо място изкореняването на бедността в региона, особено поради факта, че ЕС следва, съгласно учредителния си договор, да взема предвид целите за сътрудничеството за развитие (сред които на първо място фигурират намаляването и изкореняването на бедността) при прилагането на политиките, които могат да засегнат развиващите се държави (член 208, параграф 1 от ДФЕС); отбелязва, че всички държави от Африканския рог са развиващи се държави и че с изключение на Судан и на Южен Судан, които не са подписали Споразумението от Котону, всички те са получили два милиарда евро помощ за развитие (от които 644 милиона само за Етиопия) за индикативните национални и регионални програми по линия на 10-ия ЕФР (2008-2013 г.); посочва, че през същия период и също така по линия на 10-ия ЕФР регионът на Източна Африка, Южна Африка и Индийския океан се ползва от 619 милиона евро (отчасти за IGAD), като целта е изкореняване на бедността в държавите от региона и оказване на помощ за постигане на Целите на хилядолетието за развитие; припомня също, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка, който е подинструмент на ЕФР, подпомага финансово мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM);

27.

Счита, че в качеството на основен доставчик (в световен мащаб) на помощ за развитие и на хуманитарна помощ в региона, подпомаган по-специално от централизирането на дипломатическите усилия около ЕСВД и специалния представител на Европейския съюз, от успешното провеждане на операцията ATALANTA и от присъствието в региона на дипломатически и военни сили на някои държави членки, ЕС (държавите членки и Комисията) би могъл да положи по-големи усилия за изкореняването на характеризиращата региона бедност и на проявите на анархия и беззаконие, присъстващи там;

28.

Счита, че е желателно да се използва възможността, която представлява избирането на 10 септември 2012 г. на новия сомалийски президент Хасан Шейх Мохамед, с цел да се работи — с помощта на стратегическата рамка за Африканския рог, с подкрепата на специалния представител на Европейския съюз в региона, на ЕСВД и на националните дипломатически служби и с подкрепата на Африканския съюз, за установяването на нормални дипломатически и икономически отношения между Етиопия и Еритрея, както и за разрешаване на кризата в Сомалия, което би се отразило благоприятно на целия регион; отбелязва, че регионът на големите езера, който се разпростира по границата с региона на Африканския рог в западната му част, е също така един от най-нестабилните региони, в който някои от явно недоразвитите държави са жертва на въоръжено насилие (напр. Демократична република Конго), а дори и на войни с една или повече от една съседна държави (напр. напрежение между Демократична република Конго и Руанда, която в широкия смисъл на думата е част от Африканския рог); подчертава, че провеждането на европейска стратегия за Африканския рог не може да не вземе предвид евентуалното отражение върху развитието, което е също така необходимо, на съседните региони (най-вече регионът на големите езера, Централна Африка и Южна Африка);

29.

Приветства, в полза на двойния план за подпомагане на регионалното развитие и за предоставяне на хуманитарна помощ, новия план за Африканския рог, предложен от Комисията през 2012 г., познат под името SHARE (Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог), който има амбицията да бъде инструмент, осъществяващ връзката между краткосрочната хуманитарна помощ и дългосрочното развитие, за да се прекъсне порочният кръг на кризите, засягащи региона; подкрепя изцяло Комисията по отношение на засилването на връзката между помощта при неотложни ситуации, възстановяването и развитието (LRRD: връзката между помощ, възстановяване и развитие); призовава ЕС да работи чрез тази програма за осигуряване на разнообразни възможности за препитание, по-добър достъп до пазари и информация за увеличаване на дохода на домакинствата от странстващи скотовъдци и земеделци и речното, крайбрежното, градското и крайградското население, за подобряване на достъпа до основни социални услуги, и да се стреми да предлага надеждни и предвидими нива на подкрепа за хронично и сезонно уязвимите групи от населението;

30.

Приветства новата програма SHARE на Европейския съюз, която има за цел да увеличи устойчивостта на държавите от региона на Африканския рог по отношение на различните заплахи, пред които са изправени; при все това настоява тази програма да бъде съгласувана със стратегията на ЕС за Сахел, който е изправен пред същите заплахи (тероризъм, трафик на наркотици, изменение на климата, приток на бежанци и разселени лица и т.н.);

31.

Изразява своето убеждение, че в държавите от региона на Африканския рог е важно да се подкрепят земеделието, скотовъдството и животновъдство и приветства значителната работа, извършена в тези области от НПО;

32.

Приканва Европейската комисия да подкрепи всички програми за достъп до вода, който е основно право и общо благо за човечеството, както и да поддържа публичните и частните партньорства за достъп до питейна вода;

33.

Настоява, когато е възможно, помощта от ЕС за Африканския рог да не бъде под формата на директна бюджетна помощ, а да се отпуска за постигането на конкретни цели въз основа на ясни показатели за изпълнение; счита, че когато помощта трябва да бъде под формата на бюджетна помощ, тя следва да зависи от постигането на конкретни цели; счита, че програмите, насочени към подкрепа на стратегията на ЕС за Африканския рог, следва да могат да се възползват от комбинирането на ресурси, т.е. финансирането на тези програми следва да бъде отворено към други международни донори въз основа на ясни общи стандарти, с цел да се улесни координиран и еднакъв подход към всички донори и минимален риск от противоречиви подходи или дублиране; счита, че по подобен начин ЕС следва да може да участва във финансирането на програми на трети страни в региона, при условие че може да се гарантира пълно спазване на правилата за предоставяне на финансова помощ от ЕС за трети държави;

34.

Призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да предоставят неутрална, безпристрастна и независима хуманитарна помощ на уязвимите групи от населението и да оказват подкрепа на държавите от региона за засилване на техния национален капацитет чрез стратегии за ограничаване на рисковете от бедствия и дългосрочни програми за сътрудничество за развитие в областите подготвеност за суша, селско стопанство, развитие на селските райони и продоволствена сигурност;

35.

Подчертава, че макар да се счита, че причината за продоволствената криза в Африканския рог (също като в Сахел) произтича от продължителната суша, лошата реколта и ръста на цените, следва да се има предвид, че освен тези циклични елементи (въпреки че сушата може да се счита за структурна причина), съществуват други първостепенни причини като разпадането на общностите и прекомерното нарастване на износа на селскостопанска продукция, които застрашават продоволствената независимост и селскостопанското производство за собствено потребление и продажба на националните пазари;

36.

Подчертава, че зачитането на правата на човека и основните свободи са неизменна основа на ангажиментите на Съюза с партньори от трети държави; поради това изразява дълбока загриженост по повод докладите за произволни арести, малтретиране на затворници и насилие срещу демонстранти, както и за репресивни мерки срещу политическата опозиция, включително цензура и произволно задържане на журналисти и активисти, които се извършват в целия регион; призовава органите в Африканския рог да зачитат тези основни принципи и да освободят безусловно всички политически затворници;

37.

Изразява дълбоката си загриженост поради заграбването на земя в Африка, което рискува да подкопае местната продоволствена сигурност и увеличава глада; призовава правителствата на държавите от Африканския рог и ЕС да извършат оценка на въздействието на настоящото придобиване на земеделски площи върху бедността в селските райони и настоящата криза с глада; настоятелно призовава Комисията да включи проблема със заграбването на земя в своя политически диалог с развиващите се държави, за да постигне съгласуваност на политиките;

38.

Изразява загриженост относно предполагаемото незаконно изхвърляне на отпадъци от дружества и престъпни мрежи от ЕС; припомня, че незаконното изхвърляне на отпадъци е основен проблем за сомалийското население, живеещо по крайбрежието; призовава върховния представител/заместник-председател и Комисията спешно да поръчат пълно разследване от независим орган, включително събиране на доказателства и проби, и в зависимост от резултата от изследванията да обмислят възможността за правни действия, включително компенсации от страна на европейски дружества, държави членки на ЕС и ЕС;

39.

Признава, че е жизненоважно да се запази предоставянето на независима и безпристрастна хуманитарна помощ на всички засегнати от конфликти населения в региона на Африканския рог и да се продължи адекватното финансиране, особено за Сомалия; подчертава, че всяко намаляване на помощта би могло отново да доведе до хуманитарна криза за сомалийския народ; набляга на необходимостта, в допълнение към хуманитарната помощ, да се доразвият усилия като инициативата на ЕС „Подпомагане на устойчивостта на Африканския рог“ (SHARE), за да се гарантира устойчивост и подобряване на поминъка на местното население;

40.

Подчертава, че правата на човека, по-специално на жените, децата, ЛГБТ лицата и религиозните малцинства отдавна са били пренебрегвани в региона, и отбелязва, че сектантският ислямизъм се е разпространил в някои части на Африканския рог и застрашава свободите на малцинствата;

41.

Подчертава важността на европейската подкрепа за гражданското общество; призовава Комисията и държавите членки да гарантират координирана подкрепа за гражданското общество както в отделните държави, така и на трансгранично и регионално равнище;

42.

Набляга на значението на продължаващото подпомагане на Южен Судан с оглед създаването и поддържането на ефективно гражданско общество; твърдо е убеден, че новият инструмент за насърчаване на демокрацията и правата на човека следва да включва специализирани линии за финансиране за региона на Африканския рог; счита, че следва да се обмисли възможността за разширяване на Фонда за демокрация и за държавите от региона на Африканския рог;

43.

Приветства постигнатите споразумения между Судан и Южен Судан относно възобновяването на износа на петрол и определянето на границите и призовава двете държави да ги спазват; призовава двете държави да прекратят укриването на бунтовнически групи или подкрепата за такива групи срещу другата държава; настоятелно призовава за по-нататъшни преговори за определянето на границите между двете държави, за да се избегне избухването на нови конфликти, които могат да изложат на риск постигнатото наскоро споразумение, и препоръчва двамата лидери да продължат във възможно най-кратък срок разговорите с цел постигане на споразумение относно статута на Абией и други оспорвани райони в съответствие с Пътната карта на АС и Резолюция 2046 на Съвета за сигурност на ООН; поздравява групата на високо равнище на бившия президент Мбеки, финансирана отчасти от ЕС, за постигнатия с подкрепата на Африканския съюз успех в усилията за преговори и посредничество между Судан и Южен Судан; призовава специалния представител на ЕС за Судан и Южен Судан да се координира с ръководителите на делегации в Судан и Южен Судан, за да се гарантира, че ангажиментът, политическите усилия и помощта на ЕС поддържат висока степен на видимост;

44.

Приветства меморандумите за разбирателство, сключени поотделно между правителството на Судан и Суданското народно-освободително движение (Север) с ООН, Африканския съюз и Лигата на арабските държави, за да се позволи доставката на хуманитарна помощ за гражданското население на провинциите Сини Нил и Южен Кордофан;

45.

Изразява безпокойство поради възобновяването на насилието в провинция Джонглей в Южен Судан — насилие, което застрашава постигнатия напредък във възстановяването на мира и сигурността в региона; подкрепя разследването, поискано от мисията на ООН в Южен Судан, и призовава отговорните за насилието да бъдат наказани; призовава правителството на Южен Судан:

подчертава важността от непрекъснатата подкрепа на ЕС за Южен Судан с оглед обезпечаване на изграждането на капацитет в рамките на публичната администрация и правоприлагащите органи на Южен Судан, създаване и поддържане на ефективно гражданско общество и насърчаване на доброто управление; настоятелно призовава ЕС да настоява на ратифицирането на основни международни договори в областта на правата на човека от страна на Южен Судан и да окаже съдействие на властите в Южен Судан при прилагането им; осъжда съобщенията за насилие срещу гражданското население от страна на военните сили в процеса на демилитаризация и призовава правителството на Южен Судан да проведе независимо разследване на събитията, с оглед от участвалите войници да бъде потърсена отговорност и да бъдат осигурени компенсации за жертвите;

46.

Категорично осъжда всички действия на насилие, извършени в Судан срещу граждански лица в нарушение на международното хуманитарно право и законодателството в областта на правата на човека; настоятелно призовава ЕС и международната общност да постигнат съгласие за единен подход към разглеждане на защитата на гражданското население и прекратяване на нарушенията на правата на човека, по-специално в Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил; призовава правителството на Судан и Суданското народно-освободително движение (Север) незабавно да започнат преки разговори за постигане на съгласие за пълно прекратяване на враждебните действия и да постигнат политическо споразумение въз основа на Рамковото споразумение от 28 юни 2011 г., както е постановено в Резолюция 2046 на Съвета за сигурност на ООН; подчертава значението на оставането на международните представители в зоните на конфликт и настоятелно призовава суданските власти да гарантират тяхната сигурност, заедно с тази на гражданското население; припомня отговорностите на ЕС и на държавите членки за засилена подкрепа и съдействие на Международния наказателен съд при изпълнението на заповедите за арест на Ахмад Мухамад Харун, Али Мухамад Али Абд-Ал-Рахман, Абдел Рахим Мохамед Хюсеин и президента Омар Хасан Ахмад Ал-Башир;

47.

Изразява безпокойство от влошаването на здравословното състояние на суданските бежанци, наброяващи близо 170 000, половината от които деца, в 4-те лагера в Горен Нил и в лагера в провинция Юнити, където рисковете от инфекции, диария и малария са изключително високи и се утежняват от недохранването;

48.

Осъжда всякаква подкрепа, предоставена както от Судан, така и от Южен Судан, на всяка въоръжена групировка, което не е част от тяхната редовна армия;

49.

Отбелязва резултата от проведените на 20 август 2012 г. президентски избори в Сомалия; настоятелно призовава всички политически участници в Сомалия да се ангажират с демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека като единствен начин за излизане от порочния кръг на бедността, изостаналостта и несигурността; подчертава, че приключването на мандата на преходното федерално правителство (TFG) е важен тест за потенциала на Сомалия да се превърне във функционираща държава и за капацитета й да възстанови силни, демократични и истински представителни институции; счита, че ще бъде от решаващо значение да се улесни постигането на широк политически диалог в Сомалия и да се насърчат процесите на изграждане на консенсус, за да се подкрепи новото правителство; призовава новото федерално правителство и новия президент Хасан Шейх Мохамед да работят за помирението на сомалийския народ чрез надграждане на Споразумението от Гарове, за да създадат новата федерална държава и да започнат дългия, но важен процес на осигуряване на мир, сигурност и демокрация за всички сомалийци;

50.

Приветства неотдавнашното полагане на клетва за встъпване в длъжност на първия официален парламент на Сомалия след повече от 20 години и се надява, че това ще бележи първата стъпка в прехода към по-представителна парламентарна демокрация; отбелязва, че квотата на жените депутати в Парламента, определена на 30 %, е почти достигната, и припомня, че пълноценното участие на жените във всички сектори на обществения живот е важно за успеха на усилията за разрешаване на конфликта и изграждане на мира;

51.

Приветства края на прехода в Сомалия като възможност за обновление; приветства работата на страните, подписали пътната карта, традиционните старейшини, Националното учредително събрание, новия федерален парламент и Техническия комитет за подбор заради тяхната роля за прекратяването на преходния период; приветства ангажимента на отиващия си президент да подкрепя работата на президента Хасан Шейх Мохамед; настоятелно призовава всички политически действащи лица в Сомалия да сътрудничат на новите органи; приветства визията за Сомалия на президента Хасан Шейх и неговото намерение да гарантира изграждането на обединяващи управляващи институции на широка основа, стабилизация, върховенство на закона и добро управление, икономическо възстановяване, укрепване на мира и сближаване, предоставяне на обществени услуги и подобряване на отношенията на Сомалия със света; настоятелно го призовава да спази ангажимента си за прозрачно и отговорно управление, за борба с корупцията на всички нива и гарантиране на обединяващ диалог и създаване на представителни и отговорни институции на национално, регионално, областно и местно равнище съгласно временната конституция на Сомалия;

52.

Призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията и специалния представител на ЕС за региона на Африканския рог да направят критичен преглед на мирния процес от Джибути и да обмислят разполагане на екип от медиатори, чиито членове се ползват с доверието на широк кръг сомалийски действащи лица, включително асоциации на жените, и които са в състояние да съберат около масата за преговори разнообразни участници в Сомалия; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да започне процес, насочен към участници от гражданското общество на Сомалия в рамките на страната и извън нея, за да се даде възможност за редовно и непрекъснато обсъждане на възможните решения на политическите проблеми в страната; призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да обедини тези два процеса, като вземе за пример успешния мирен процес от 2000-2005 г. в Судан;

53.

Приветства неотдавнашната инициатива за мир на сомалийското правителство, с която се предлагат граждански работни места и обучение за дезертирали бунтовници от Ал Шабааб; приветства неотдавнашното приемане на амбициозна конституция, която обещава равни права за „всички граждани, независимо от пол, религия, социален или икономически статус, политически възгледи, клан, увреждане, професия, произход или диалект“, обявява за незаконно гениталното осакатяване на жени и създава Комисия за истина и помирение; изразява загриженост обаче, че в държава, от десетилетия засегната от междуособни вражди, новата конституция не разглежда въпроса за разделението на властта и ресурсите между центъра и регионите, и призовава за по-тясно сътрудничество с новите органи за решаването на тези въпроси;

54.

Призовава сомалийските органи незабавно да дадат приоритет на институционалното изграждане и създаването на отговорни, прозрачни и интегративни полицейски сили, тъй като това ще укрепи доверието на населението в новото правителство; във връзка с това приветства ценния принос, който EUTM Сомалия има за силите за сигурност на държавата; изразява доверие в продължаващата подкрепа от страна на държавите членки за работата на мисията по линия на ОПСО, която се стреми да вдъхне разбиране за зачитането на правата на човека, динамиката между половете и принципите на правовата държава сред военните в Сомалия; отбелязва, че развитието на стабилни, отговорни и приобщаващи сомалийски институции трябва да надхвърля рамките на силите за сигурност и да бъде ръководено и осъществено от Сомалия, за да се превърне тя в жизнеспособна държава;

55.

Подчертава, че жизнеспособните и приобщаващи икономически структури и една система на разпределяне на приходите от бъдещи добиви на нефт и газ между регионите и федералното равнище, в полза на цялото население, ще бъдат от съществено значение за дългосрочната устойчивост на Сомалия като функционираща федерална държава; настоятелно призовава международната общност да не повтаря грешките от миналото, свързани с концентрирането на помощта върху федералните институции в Могадишу за сметка на регионите на Сомалия, тъй като последните могат да играят ключова роля за децентрализираното предоставяне на основни услуги и осигуряване на стабилност на населението; призовава ЕС да мобилизира всички ресурси по време на открилата се понастоящем възможност, за да подпомогне регионалните субекти в Сомалия в този жизненоважен процес на демократичен преход; предвид последните политически развития и развития, свързани със сигурността в Сомалия, насърчава държавите членки и върховния представител/заместник-председател на Комисията, в тясно сътрудничество със законните сомалийски органи, Африканския съюз и Междуправителствения орган за развитие (IGAD), както и с правителството на САЩ, да обмислят възможността за мисия за реформа на сектора за сигурност веднага щом условията на място позволят това;

56.

Признава, че мирът в Сомалия трябва да се постигне чрез процес отгоре надолу; подчертава, че ЕС трябва да гарантира, че неговата стратегия позволява местните усилия за укрепване на мира и разрешаване на спорове да бъдат подкрепяни в достатъчна степен и да се превърнат в национален и регионален приоритет; също така припомня, че местната легитимност ще помогне за появата на управленски институции в Сомалия, които предлагат дългосрочни перспективи за стабилност;

57.

Припомня, че Африканският съюз разположи AMISOM, военна мисия в Сомалия, която е с мандат от Съвета за сигурност на ООН и за която отчаяно се търсят държави, които да предоставят допълнително войски;

58.

Подчертава необходимостта ЕС, в тясно сътрудничество със САЩ и Африканския съюз, да играе ключова роля по отношение на бъдещето на Сомалия;

59.

Призовава международната общност, в сътрудничество с МКЧК и Червения полумесец, възможно най-скоро да създаде и разработи в Сомалия здравни структури и амбулаторни центрове за здравни грижи и терапевтично хранене;

60.

Приветства създаването на Фонд за местна стабилност, имащ за цел координацията на международната помощ в наскоро освободените и станали достъпни зони в южната част на Сомалия;

61.

Изразява дълбоко съжаление, че само от декември 2011 г. досега 13 журналисти и работещи в медиите са били убити в контролираните от правителството области на Сомалия и че не е постигнат напредък в съдебното преследване на тези случаи; подчертава значението на осигуряването на свобода на изразяване и настоятелно призовава новото правителство и президента да приемат мерки, за да осигурят по-добра защита на журналистите, и да извършат надеждни разследвания на тези убийства;

62.

Настоятелно призовава ЕС и всички регионални и международни партньори да извлекат максимума от възможността, създадена от появата на ново правителство в Сомалия, която в съчетание с очевидния спад на дейността на Ал Шабааб в държавата предоставя потенциал за настъпване на нова политическа ера в Сомалия; поради това подчертава необходимостта международната общност и особено ЕС да бъдат готови да осигурят подкрепа на законните и демократични органи в областта на изграждането на институционален капацитет, реформата на сектора за сигурност и демилитаризацията, разоръжаването и реинтеграцията (ДРР), както и да подкрепят гражданското общество; настоятелно призовава върховния представител/заместник-председател на Комисията да гарантира, че действията на ЕС в Сомалия насърчават изграждането на едно свободно и отворено общество, което зачита и утвърждава правата на човека, особено правата на жените и на малцинствата, дава възможност за оправомощаване на жените и осигурява баланс между половете във всички сектори на обществото;

63.

Подчертава много положителния пример на Сомалиленд, която показа способността си да развива и укрепва своите демократични, икономически и административни структури в продължение на повече от двадесет години и да създава устойчив демократичен процес; отбелязва, че досега Сомалиленд много успешно консолидира сигурността и стабилността на своята територия и сътрудничи в борбата срещу пиратството и тероризма; при все това изразява безпокойство, че в случай на прегрупиране на Ал Шабааб в граничните планински райони Сомалиленд може да стане уязвима; затова подчертава, че е важно да се подкрепя Сомалиленд в борбата срещу тероризма, включително чрез мерки като насърчаване на икономическа диверсификация и изграждане на капацитет за заетост на младите хора, за да се ограничи вербуването сред младите хора; посочва колко е важно за Сомалиленд насърчаването на икономическото и социалното развитие в региона като начин да се противодейства на радикализацията на областите на нестабилност на нейна територия; призовава Комисията и ЕСВД да предоставят подкрепа на Сомалиленд за увеличаване на перспективите й за развитие и за насърчаване на нейната икономическа и социална стабилност; подчертава, че в търсенето на решение за дълготрайна стабилност и сигурност на Сомалия е важно да се оцени положителният пример на стабилността на Сомалиленд;

64.

Приветства силното изявление на върховния представител/заместник-председател за подкрепа на новите федерални институции на Сомалия, направено на мини-срещата на върха относно Сомалия по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, и по-специално нейния ангажимент за четиригодишен процес на консолидация на новите федерални институции и регионални администрации, както и за провеждане на международна конференция относно Сомалия през 2013 г.; призовава Сомалиленд и другите федерални структури да играят пълноценна и подкрепяща роля при договарянето на техните правни и политически отношения с новите федерални институции в Сомалия с оглед на постигането на устойчива, стабилна и просперираща сомалийска федерална държава;

65.

Посочва ключовата роля на Етиопия за политическата и икономическата стабилност на целия регион; отбелязва, че в речта при встъпването си в длъжност Хайлемариам Десалегн, новият министър-председател на Етиопия, подчерта значението на укрепването на правата на човека и демократичните институции в страната за подпомагане развитието на демократична култура и пълно зачитане на правата на човека в страната; вярва, че новото правителство на Етиопия осигурява възможност за ангажирането на страната във всички въпроси от общ интерес, включително въпроси, по които в миналото може да са съществували различни мнения, и подчертава значението на оказването на подкрепа за Етиопия по пътя на страната към нова демократична система чрез конструктивен диалог и партньорство; подкрепя Етиопия в борбата с тероризма, но подчертава, че тази борба следва да се провежда в рамките на пълното зачитане на основните права;

66.

Изразява надежда, че под ръководството на министър-председателя Хайлемариам Десалегн, назначен на 21 септември 2012 г., Етиопия ще се ангажира с процес на истински демократичен преход, за да реализира силния си демократичен потенциал, като сложи край на намесата в религиозната свобода и свободите на гражданското общество; призовава Европейската служба за външна дейност, СПЕС за региона на Африканския рог и СПЕС за правата на човека приоритетно да ангажират Етиопия по въпросите на правата на човека, за да може страната да се възползва от възможността, предоставяна от текущия политически преход, и да извърши истински демократичен преход, в центъра на който са правата на човека и основните свободи, свободата на медиите и пълното признаване на свободата на изразяване; настоятелно призовава ЕС и международната общност да продължат да бъдат бдителни и активни по отношение на протичащия политически преход в Етиопия, да насърчават укрепването на демократичните институции и да обвържат политическата и военната помощ и помощта за развитие с конкретни демократични реформи, които трябва да включват освобождаването на всички лишени от свобода заради техните убеждения като Ескиндер Нега и други журналисти, активисти в областта на правата на човека и развитието и членове на опозицията, допускането на специалните докладчици на ООН по правата на човека с безпрепятствен достъп до всички региони и места за задържане, отмяната или изменението на прокламацията за благотворителните организации и сдружения и прокламацията за борба с тероризма, както и връщането на опозиционните политици, които са в изгнание; призовава ЕС да намери иновативни и сигурни начини за финансово и политическо подпомагане на борещото се гражданско общество в Етиопия и да се ангажира с диалог с опозицията, както в Етиопия, така и в изгнание;

67.

Отбелязва, че понастоящем в Етиопия не съществуват нито независими съдилища, нито независими медии поради нарочна кампания, целяща да упражнява натиск и ограничаване на съдиите, да контролира медиите, да сплашва опозицията и да заглушава организациите за защита на правата на човека;

68.

Посочва, че много журналисти са дадени под съд по закона срещу тероризма от 2009 г.; осъжда неотдавнашната кампания за съдебно преследване, с която Върховният федерален съд осъди блогъра Елиас Кифле в негово отсъствие на доживотен затвор, а Убишет Тайе, заместник-редактор на местен всекидневник, и журналиста Рийот Алемн — на 14 години затвор; приветства обаче неотдавнашното освобождаване на шведските журналисти Мартин Шибийе и Йохан Персон след смъртта на министър-председателя Мелес Зенави; настоятелно призовава новите управляващи да приложат същото милосърдие спрямо всички жертви на произволно правосъдие;

69.

Подчертава големия потенциал на проекта за язовир на Сини Нил „Grand Renaissance“ в региона Бенишангул-Гумуз в Етиопия за производството на чиста енергия и икономическото развитие на целия регион; подкрепя международната експертна група, сформирана между Етиопия, Судан и Египет по този проект, и призовава за по-добро разбиране на съвместното използване на водни ресурси от река Нил и на енергията, произвеждана от водноелектрическата централа, свързана с язовира;

70.

Призовава правителството на Етиопия официално да признае решението за определяне на границите между Еритрея и Етиопия, изготвено от комисията за границата, за окончателно и обвързващо, в съответствие с Резолюции 1907 (2009) и 2023 (2011) на Съвета за сигурност на ООН, както и със съответните резолюции на Африканския съюз и IGAD; поради това призовава правителството на Еритрея да се съгласи да започне диалог с Етиопия, за да разгледа въпроса за процеса на оттегляне на войски от границата и физическата демаркация в съответствие с решението на комисията за границата, като се вземе предвид колко е важно да се запази единството на общностите, както и за нормализиране на отношенията с Етиопия, включително повторно отваряне на границата; призовава международната общност да се ангажира с Еритрея и да защити интересите и нуждите на народа на Еритрея, като същевременно оказва натиск върху режима и военните да разрешат достъпа на международни организации, да подготвят дълго обещаваните избори и да отворят политическото пространство в страната; подчертава, че цялата помощ от ЕС, която не преследва хуманитарни цели, следва да бъде при строгото условие за поемане на ангажимент от страна на органите на Еритрея за улесняване на демократичния преход и подобряване на положението с правата на човека в страната, при прозрачни и осезаеми критерии, както и на основните нужди на народа на Еритрея; призовава Еритрея да прекрати всякаква подкрепа за въоръжени групи, които подкопават мира и помирението в Сомалия и регионалната стабилност в по-общ план; призовава за свобода на словото, печата и вероизповеданието, както и за въвеждане на свободни и честни избори и демокрация в страната; призовава за незабавно освобождаване на политическите затворници, включително на арестувания журналист Давит Исак, който е лишен от свобода без съдебен процес повече от 4 000 дни;

71.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, на ЕСВД и на държавите членки, на специалния представител на ЕС за Судан, специалния представител на ЕС за Африканския рог, държавите членки на ЕС, правителството на Турция, Конгреса на САЩ, Държавния департамент на САЩ, Комисията на Африканския съюз, Панафриканския парламент, правителствата и парламентите на Междуправителствения орган за развитие (IGAD) и властите на Сомалиленд.

30.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 440/55

—

като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. (КБР),

—

като взе предвид Протокола от Нагоя от 2010 г. към КБР за достъп до генетични ресурси и справедливото и равноправно споделяне на ползите, произтичащи от тяхното използване,

—

като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие от 2001 г.,

—

като взе предвид Договора за патентно коопериране от 2002 г.,

—

като взе предвид Декларацията на Организацията на обединените нации за правата на коренното население, приета от Общото събрание на 13 септември 2007 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на МОТ от 1989 г. за коренното население и племенните народи (Конвенция № 169),

—

като взе предвид Международната конвенция за закрила на новите сортове растения, преразгледана в Женева на 19 март 1991 г.,

—

като взе предвид Споразумението на СТО за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост от 1995 г.,

—

като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГР) от 2002 г. и рамката на СЗО относно грипните вируси от 2011 г.,

—

като взе предвид Директива 98/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 1998 година относно правната закрила на биотехнологичните изобретения (1),

—

като взе предвид своята резолюция от 7 октомври 2010 г. относно стратегическите цели на ЕС за десетото заседание на Конференцията на страните (COP 10) по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (КБР), което ще се проведе в Нагоя (Япония) от 18 до 29 октомври 2010 г. (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011) 0244),

—

като взе предвид дейностите и докладите на Междуправителствения комитет по интелектуална собственост и генетични ресурси, традиционно знание и фолклор на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС),

—

като взе предвид Доклада от заседанието на Групата технически и правни експерти относно традиционното знание, свързано с генетични ресурси, в контекста на международния режим за достъп и споделяне на ползите, (UNEP/CBD/WG-ABS/8.2.2009 г.),

—

като взе предвид изследването, поискано от комисията по развитие на Европейския парламент, озаглавено „Права на интелектуална собственост върху генетичните ресурси и борбата срещу бедността“ (2011 г.),

—

като взе предвид Рамсарската конвенция за влажните зони от 1971 г.,

—

като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) от 1973 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по развитие и становищата на комисията по международна търговия и комисията по правни въпроси (A7-0423/2012),

A.

като има предвид, че 70 % от бедните хора по света, живеещи в селски и градски райони, зависят пряко от биологичното разнообразие за оцеляването и благосъстоянието си;

Б.

като има предвид, че основните цели на Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР) са да подкрепя опазването и устойчивото използване на биологичното разнообразие и да взема мерки относно пречките пред неговото използване;

В.

като има предвид, че доставчиците на генетични ресурси (ГР) и носителите на свързаното с тях традиционно знание (ТЗ) често са от развиващи се страни, които са богати на биологично разнообразие;

Г.

като има предвид, че националното законодателство за достъп и споделяне на ползите (ДСП), прието като част от процеса по КБР, беше създадено в отговор на практиките на биопроучвателна дейност и биопиратство;

Д.

като има предвид, че едно общо определение за „биопиратство“ е индустриалната практика да се приватизира и патентова традиционно знание или генетични ресурси на коренно население, без да се взема разрешение от страните на произход и без да им се предоставя компенсация;

Е.

като има предвид, че съгласно КБР и Протокола от Нагоя от извършващите биопроучвателна дейност се изисква да получат „предварително осведомено съгласие“ (ПОС) и да постигнат „взаимно договорени условия“ (ВДУ) със страните на произход или с общностите на местното и коренното население във връзка с традиционното знание, свързано с генетични ресурси, и да споделят ползите от биопроучвателната дейност с тях;

Ж.

като има предвид, че развиващият се режим на достъп и споделяне на ползите, произтичащ от КБР, в дейността си се допълва със СТО и нейното споразумение относно свързани с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (СТО-ТРИПС); Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФAO), Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV) и Световната здравна организация (СЗО);

З.

като има предвид, че управление на достъпа и споделянето на ползите се предвижда и в редица инструменти в областта на правата на човека, в т.ч. във Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г. и Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.;

И.

като има предвид, че член 27, параграф 3, буква б) от СТО-ТРИПС дава право на правителствата да изключват възможността за патентоване на растения, животни и биологични „по своята същност“ процеси, докато микроорганизмите и небиологичните и микробиологичните процеси са допустими за патентоване;

Й.

като има предвид, че биологичното разнообразие осигурява широк кръг от екосистемни услуги, като местни водоизточници, прехрана, материали, осигуряващи поминъка, и регулиране на климата; като има предвид, че влошаването на състоянието на околната среда поставя нови предизвикателства, свързани със запазването и устойчивото използване на широко разнообразие от видове и генетични ресурси като основа за продоволствена сигурност и устойчиво развитие на селското стопанство;

К.

като има предвид, че Международният договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГР), договорен в рамките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), цели запазването и устойчивото използване на растителните генетични ресурси за прехрана и земеделие и справедливото и равноправно споделяне на ползите от тяхното използване в съответствие с КБР;