17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/1

1.

припомня, че гражданите са в основата на европейския проект. Европейската демокрация на участието следва да се разглежда като правото на европейските граждани да участват в европейските политики и да градят бъдещето на Европа. Договорът (член 10, параграф 3) предоставя на всеки гражданин правото да участва в демократичния живот на Съюза;

2.

отбелязва, че съгласно член 11 от Договора за Европейския съюз от институциите на ЕС се изисква да информират гражданите и представителните организации, да им предоставят възможността да изразяват и обменят публично мнения във всички области на дейност на Съюза. Същият член изрично упълномощава Европейската комисия да провежда широки консултации със заинтересованите страни с цел да се осигури съгласуваност и прозрачност на действията на Съюза;

3.

отбелязва, че разпоредбите относно Европейската гражданска инициатива са по-конкретни от предвиденото в член 11, параграфи от 1 до 3. В член 11, параграф 4 относно ЕГИ не се споменава „определяне на дневния ред“, а понятието „юридически акт“. Трябва да се признае, че Европейската гражданска инициатива, подобно на други инструменти на пряката демокрация на различни равнища, също следва да позволява на гражданите да влияят върху „дневния ред“ на процеса на вземане на политически решения в ЕС;

4.

припомня, че Европейската гражданска инициатива е право на европейските граждани. ЕГИ следва да се използва, за да се отговори на демократичния дефицит в Европа и да се осигури на европейските граждани инструмент, с който да преодолеят разстоянието, което ги дели от европейската политика; подчертава, че с оглед на продължаващата икономическа криза и криза на доверието в ЕС, е от решаващо значение да се използват всички възможности за открит диалог с гражданите и да се предотврати по-нататъшното им разочарование от европейския проект. Това е и повод да се възвърне доверието на младите европейци, които може би вече не вярват в концепцията за европейска интеграция, и да се укрепи подкрепата им за европейския проект. Укрепването на демокрацията на участието е единственият начин да се запази дългосрочната цел за ЕС и да се премахне демократичният дефицит; отбелязва, че целта на Европейската гражданска инициатива е да привлече гражданите за по-пряко участие в европейския политически дневен ред, като им даде право на законодателна инициатива. Като транснационален инструмент Европейската гражданска инициатива има за цел и насърчаването на дебати на европейско равнище по въпроси, представляващи интерес за европейските граждани;

5.

подчертава, че ЕГИ трябва да се оценява в реалистичен контекст с ясна и определена амбиция и последователно управление на стъпките, чрез които това може да бъде постигнато: тя не замества правото на инициатива на Европейската комисия, което доведе до напредък в задълбочаването на Съюза и което трябва да продължи да се използва; ЕГИ допълва разнообразието на законодателната динамика и ѝ придава транснационално измерение; тя представлява допълнителен канал за взаимно разбирателство, който дава предимство на самата Европейска комисия; ЕГИ притежава потенциала да се превърне в много добър пример за „демокрация в действие“;

6.

без да се засяга Европейската гражданска инициатива, изтъква колко е важно да се насърчават всички инициативи на регионално и местно равнище, които дават възможност за прозрачност, сътрудничество и участие на гражданите в публичните политики в съответствие с принципа на демокрация на участието. Нещо повече, участието на регионалните и местните власти е необходимо поради факта, че често ЕГИ включва области на политика, за които те са напълно или частично компетентни;

7.

застъпва мнението, че правните и политическите инструменти за участие следва да се укрепят, за да се достигне до обновена структура на управление, почиваща на принципа на многостепенното управление. В същността си многостепенното управление протича по много канали и следователно позволява „по-активно“ европейско гражданство. Предизвикателството се състои в това да се осигури система за иновативно представителство на интересите, чрез която хората се чувстват представени на равни начала в различните си идентичности;

8.

подчертава, че наличието на европейско обществено пространство за дебати между гражданите и за диалог с властимащите е важен фактор за легитимността и отчетността на ЕС. Дефицитът на демокрация може да се премахне само ако се създаде европейско обществено пространство, в което да се включи демократичният процес;

9.

подчертава, че регионалните и местните власти придават специално значение на демокрацията на участието, тъй като по този начин организациите на гражданското общество могат да участват в процеса на вземане на решения в Европа и да изпълняват своята роля;

10.

счита, че Европейската гражданска инициатива следва да се разглежда като един от инструментите за постигане на целите за демокрацията на участието, но не бива да се очаква, че с тази инициатива участието на гражданите в процеса на вземане на решения в Европа се осъществява автоматично;

11.

отбелязва, че Европейската гражданска инициатива е израз на демокрацията на участието, която допълва понятието за представителна демокрация; тя укрепва набора от права, свързани с европейското гражданство, и обществения дебат по европейските политики; тя следва да заздравява чувството на ангажираност и идентифициране на гражданите с ЕС;

12.

отбелязва, че не бива да се пренебрегват другите канали на демокрацията на участието, като други форми на граждански диалог и участието на представителното гражданско общество, тъй като европейските граждански инициативи са съсредоточени върху един специфичен политически въпрос и се нуждаят от силно координирани действия и от финансови ресурси;

13.

в този контекст призовава Европейската комисия да изготви доклад за това как се изпълняват разпоредбите на член 11, параграфи 1 и 2 от Договора за Европейския съюз и така да се хвърли светлина по въпроса как Комисията прилага на практика демокрацията на участието;

14.

отчитайки ограничения брой успешни инициативи, си задава въпроса дали са постигнати първоначалните цели, заложени в регламента, а именно предоставяне на правото на всеки гражданин да участва в европейската демокрация, предоставяне на възможност на гражданите да се обръщат непосредствено към Комисията, ясни, опростени и достъпни за всеки процедури;

15.

отбелязва, че Комисията направи всичко възможно за администрирането на ЕГИ, но от друга страна, съществува належаща нужда от преразглеждане на някои аспекти от подхода ѝ и от предприемане на действия за установяване и коригиране на онези мерки, които са прекалено формалистични и ограничителни;

16.

отбелязва Доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на Регламент (ЕС) № 211/2011 относно гражданската инициатива, в изпълнение на член 22 от Регламента, който изисква от Комисията да докладва на всеки три години;

17.

посочва, че докладът признава някои проблеми и недостатъци, но остава предимно фактологичен и технически доклад, в който се прави преглед на ситуацията след трите години от влизането в сила на регламента. В него не се предлага решение на недостатъците, които биха могли да доведат до края на инициативата: „демократична революция, която не се състоя“;

18.

отбелязва, че е налице общо усещане, че Комисията е по-скоро предпазлива и рестриктивна в своя подход и оценка, и че това е въпрос, който следва да бъде наблюдаван и редовно подлаган на критичен анализ, за да се подобри ситуацията;

19.

посочва, въз основа на доклада на Комисията, че Европейската гражданска инициатива притежава голям потенциал — за три години на Комисията бяха предложени 51 инициативи. Те бяха насочени към различни области на политика, като например социалната политика, околната среда, хуманното отношение към животните и образованието;

20.

отбелязва, от друга страна, че Комисията отказа регистрацията на 20 от тези 51 инициативи (39 %) и че те не преминаха успешно проверката за допустимост, преди всичко поради факта, че „явно попадаха извън обхвата на правомощията на Комисията да представи предложение за правен акт на Съюза за целите на прилагането на Договорите“. Шестимата организатори на ЕГИ решиха да оспорят тези откази пред Съда на Европейския съюз;

21.

отбелязва, че досега само три инициативи са постигнали целта от един милион подписа. Последващите действия, които Комисията ще предприеме във връзка с тези успешни инициативи, ще определят до голяма степен дали европейските граждани ще продължат да придават значение на гражданската инициатива като модел за участие;

22.

изразява безпокойство, че броят на представените инициативи систематично намалява (23 през 2012 г., 17 през 2013 г. и 10 през 2014 г.), а броят на отказите нараства (30 % през 2012 г. и 50 % през 2014 г.). По тази причина предлага Европейската комисия да опрости условията за внасяне;

23.

изразява съгласие с позицията на Комисията, че Европейската гражданска инициатива трябва да бъде значително усъвършенствана и че трябва да се търсят решения за по-ефективното използване на този инструмент;

24.

призовава Комисията да възприеме по-политически подход към ЕГИ и да предоставя повече възможности за дебат, да проявява по-голяма откритост и да не ограничава въпроса до правните аспекти. Демокрацията, особено в една многостепенна институционална среда, предполага активно участие и контрол от страна на гражданите и задължение за институциите да насърчават това участие;

25.

отбелязва, че щеше да е подходящо критериите за допустимост да включват правата и задълженията на гражданите и принципа на субсидиарност;

26.

смята, че настоящият конфликт на интереси на Комисията, която трябва да играе ролята на основната структура, предоставяща информация и подкрепа за ЕГИ, и в същото време да бъде главен техен „адресат“ и да действа като „арбитър“ при вземането на решение относно регистрацията и допустимостта на инициативите, сериозно вреди на ефективността на ЕГИ за насърчаване на участието на гражданите и повишаване на тяхното доверие;

27.

подчертава, че този конфликт на интереси на Комисията трябва да насърчи другите институции да изпълняват своята роля в ЕГИ (Съвет, Парламент, Комитет на регионите, Европейски икономически и социален комитет);

28.

изразява предположението, че може да се окаже по-целесъобразно за всеки конкретен случай да бъде определян безпристрастен „комитет от специалисти“, съставен от експерти, учени и/или юристи, който да проверява допустимостта, като по този начин се избягва ситуацията, в която Комисията трябва да поема едновременно ролята на арбитър и на страна;

29.

смята, че преди всичко Европейският парламент играе централна роля за укрепването на прозрачността и отчетността на процедурите, свързани с ЕГИ, и с политическото проследяване, по-конкретно чрез засилване на приобщаващия характер на организираните изслушвания, и когато това е целесъобразно, чрез оказване на политически натиск върху Европейската комисия да отговаря своевременно и конструктивно на успешните ЕГИ;

30.

подчертава, че Комисията трябва да спазва принципите на върховенството на закона в Европейския съюз, за да се избягва всяка произволна оценка на допустимостта. Освен това тук става въпрос за „добро управление“, а не само за „по-добро законотворчество“. Комисията следва да взема предвид „отговорността“ по смисъла на и в съответствие с Договорите;

31.

се застъпва за усъвършенствана предварителна оценка с цел да се избегнат разочарования накрая. При настоящата ситуация се извършва само последваща оценка след регистрацията и събирането на подписите;

32.

предлага периодът на събиране на изявления в подкрепа на ЕГИ да се удължи до 18 месеца;

33.

подкрепя общото искане на заинтересованите страни и организаторите на ЕГИ на последните да се позволи да избират свободно датата за начало на събирането на подписи в рамките на ясно определен срок след регистрацията; предлага на организаторите на ЕГИ да се даде допълнителен период от два месеца между регистрацията и началото на събирането на подписи, за да могат по-добре да информират европейските граждани и да организират събирането на подписите;

34.

подкрепя създаването на правен статут за гражданските комитети с цел ограничаване на риска от лична отговорност за техните членове и улесняване на провеждането на кампании;

35.

подчертава, че Комисията не трябва да взема произволни решения за отхвърляне на ЕГИ и в случай, че одобри успешна ЕГИ, трябва да представи законодателно предложение в срок от една година, както прави с парламентарните инициативи. През този период от една година Комисията може постепенно да прилага резултата от ЕГИ, което в крайна сметка да доведе до законодателно предложение. Ако това не се случи, ЕГИ ще престане да бъде актуална;

36.

счита, че е наложително преразглеждане на регламента, за да могат да се преодолеят установените пречки. Не е твърде рано за подобно преразглеждане, тъй като става дума за единствен по рода си „експеримент“, чиито резултати трудно могат да се предвидят. Необходима е навременна и изпреварваща намеса, за да не бъдат възпрени потенциални организатори на ЕГИ;

37.

изразява готовност да продължи да работи заедно с европейските институции, както и с всички заинтересовани партньори, по оценката на досегашното функциониране на регламента и да допринесе за преразглеждането му, с цел да се използва пълният потенциал на този инструмент;

38.

предлага да се проучи възможността за изменение на Регламента относно ЕГИ, така че да стане допустимо да се предлагат и ЕГИ, които имат за цел конкретни изменения на Договорите на ЕС в съответствие с член 48 от ДЕС;

39.

посочва, че проблемите, които не изискват промени в регламента за ЕГИ, следва да бъдат преодолени възможно най-бързо. Всъщност бъдещият успех на ЕГИ зависи от опростени и прозрачни процедури;

40.

отбелязва, че коментарите по настоящите процедури и предложенията за подобрения, формулирани от различни заинтересовани страни и организатори на граждански инициативи, са много сходни и следователно би трябвало да е възможно да се направят корекции и подобрения без по-нататъшно отлагане;

41.

посочва, че изключително малък брой граждани познават ЕГИ. Показателни за това непознаване са резултатите от неотдавнашно проучване на Евробарометър (1) за нагласите на обществеността спрямо ЕС в шест държави членки (Италия, Германия, Дания, Португалия, Финландия и Полша), при което само респондентите в Германия показват значително познаване на концепцията за ЕГИ. Следователно е необходимо институциите на ЕС и публичните органи на различни управленски равнища да действат заедно, за да информират хората за тяхното право да предлагат или подкрепят ЕГИ. Във всички държави членки би трябвало да се проведат информационни кампании с участието на местните и регионалните власти, насочени и специално към младите хора, с цел осведомяване на гражданите за това тяхно право;

42.

призовава за по-ефективна комуникация относно ЕГИ и подчертава ролята на децентрализираната комуникация в този контекст. Регионалните и местните власти изпълняват важна роля в създаването и поддържането на връзката между населението като цяло и институциите на всички равнища в ЕС и могат да играят решаваща роля при изтъкването на значението на политическите въпроси на ЕС за гражданите и разясняването на начина, по който ЕГИ може да служи като инструмент за оказване на влияние върху политиките на ЕС. Застъпва идеята представителствата на Европейската комисия в държавите членки да се използват за създаването на по-силни мрежи с цел информиране относно ЕГИ и насърчава Комисията да привлече местните и регионалните власти за участие в тези мрежи. Въпреки че ЕГИ разчита до голяма степен на новите технологии за събиране на подписи в рамките на установените срокове, местните и регионалните власти имат важна роля при разпространяването на информация и обмена на мнения между властите и гражданите;

43.

отправя отново предложението си за създаване на междуинституционално информационно звено, чиято цел ще бъде да повиши общата осведоменост за ЕГИ в качеството ѝ на инструмент, да насърчи употребата ѝ, да осигурява поне минимална видимост на текущи и успешни граждански инициативи и да отговаря на някои въпроси относно ЕГИ;

44.

подкрепя създаването на помощна служба за ЕГИ, която, с финансова подкрепа от бюджета на ЕС, да предоставя технически съвети и ноу-хау за начина на организиране и провеждане на кампания за ЕГИ. Тази помощна служба трябва да бъде независима от останалите институции на ЕС, тъй като неутралността е ключов елемент за успеха на тази инициатива и може да допринесе за повишаването на доверието на хората, обмислящи да започнат гражданска инициатива;

45.

възнамерява да продължи сътрудничеството с Европейския икономически и социален комитет при редовното организиране на „Ден на ЕГИ“, на който се разглежда напредъкът в прилагането и изпълнението на регламента, поощрява се дискусията между институциите на ЕС и организаторите на ЕГИ по предизвикателствата, стоящи пред последните, и се насърчава диалогът между гражданите и представителите на институциите по повод на текущите инициативи;

46.

отбелязва, че практиката показва, че свързаното с ЕГИ обучение е може би също толкова важно колкото и самата инициатива. Очевидно е, че, за да бъде успешна, ЕГИ се нуждае от подкрепата на организациите на гражданското общество (персонал, финансови средства). Да се управлява ЕГИ от отделни граждани, без външна професионална и финансова подкрепа, е изключително трудно;

47.

подчертава, че прекалено многото изисквания и трудности могат да повлияят отрицателно на целите на ЕС за доближаване на гражданите до Съюза и на желанието им да участват в процеса на вземане на решения в ЕС. Европейската гражданска инициатива трябва да бъде двигател за насърчаване на възможно най-голям брой хора да участват активно в политиката на ЕС и за прекратяване на неуместния скептицизъм;

48.

призовава Комисията да разработи също така подходящи форми на отговор на онези ЕГИ, които получават значителна подкрепа, но не отговарят на всички формални изисквания или не събират един милион подписа, така че нито едно важно политическо послание на такива ЕГИ и породеното от тях мобилизиране да не останат напълно пренебрегнати;

49.

отбелязва, че гражданите желаят да участват в обществения ред, но ще го сторят само ако правилата са ясни и те могат да окажат реално влияние. Гражданите искат да знаят какво се случва с инициативите, които те подкрепят. От решаващо значение за успеха на ЕГИ е наличието на двустранен диалог между институциите на ЕС и поддръжниците на дадена инициатива;

50.

приканва Комисията да разгледа възможността за предоставяне на финансова подкрепа за скъпата на организационно транснационално развитие (от съответния граждански комитет) на граждански инициативи, които отговарят на област на политика от правомощията на Комисията и имат доказана широка обществена подкрепа (т.е. достигнали са определен основен праг в рамките на определен срок преди границата от един милион подписа, изисквани за представянето на законодателно предложение). Това би помогнало за поддържането на необходимото гражданско внимание върху дейностите и за гарантиране на прозрачността на финансирането, стоящо зад целите;

51.

предлага — в случаите когато подобни ЕГИ се отнасят до предложения с достатъчно доказуемо положително въздействие върху местното и регионалното управление, върху териториалното измерение или субсидиарността, така че да получават предварителна подкрепа от Бюрото на КР — на КР да бъде възлагана задачата за надзор върху функционирането на гореспоменатия механизъм за финансиране, както и за предоставяне на допълнително съдействие за дейностите за популяризиране;

52.

подчертава, че настоящите национални изисквания за събиране на данни представляват сериозна пречка пред успешното събиране на подписи, и поради това настоятелно призовава държавите членки да предприемат колкото е възможно по-скоро всички необходими стъпки за опростяване на изискванията за лични данни и за хармонизиране на изискванията в рамките на ЕС;

53.

призовава Европейската комисия да гарантира пълна прозрачност в процеса на вземане на решения и по-специално приканва Комисията да обяснява подробно мотивите за отхвърляне на дадена ЕГИ, ако счита, че тя явно не попада в обхвата на правомощията ѝ, и същевременно да информира организаторите за съответните правни съображения, така че те да могат да решат дали да преразгледат своята ЕГИ и да я представят отново в променен вид;

54.

приканва Комисията да обяснява на обществеността подробно и прозрачно своя политически избор в официалния си отговор на ЕГИ, която е получила повече от един милион подписа. Трябва да се осигури провеждането на последващи действия със силно политическо послание;

55.

отново предлага на Комисията да съдейства при оценката на съответствието на инициативите на принципа на субсидиарност или на приноса им за териториалното сближаване и трансграничното сътрудничество;

56.

подчертава, че ЕГИ предоставя на гражданите инструмент, който да ги накара да вземат активно участие в европейските политики; затова тя не следва да бъде инициирана от институции на ЕС. КР съзнава добре ролята и отговорностите си, и във връзка с това припомня решението на Бюрото (2) относно участието на Комитета на регионите в европейски граждански инициативи. Той потвърждава отново своя ангажимент да подкрепя политически значими ЕГИ, които попадат в кръга на политическите му правомощия, например като: съдейства на Европейската комисия при разглеждането на предложените ЕГИ от гледна точка на тяхното местно/регионално значение и от гледна точка на субсидиарността; поема домакинство на прояви, свързани с ЕГИ; подкрепя действията за децентрализирана комуникация във връзка с ЕГИ; при необходимост, изготвя становища по собствена инициатива относно темата на дадена ЕГИ, участва активно в изслушванията на Европейския парламент и последващите политически действия; подкрепя прилагането на успешни ЕГИ и евентуално на изготвяното в отговор законодателство.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/7

1.

посреща със задоволство факта, че люксембургското правителство е решило да постави укрепването на трансграничното сътрудничество сред приоритетите на своето председателство на ЕС, и приветства неговите усилия за премахване на препятствията пред това сътрудничество с цел укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европа и разгръщането на пълния потенциал на районите от двете страни на границите; това извеждане на трансграничното сътрудничество като приоритет е още по-важно в настоящия контекст, когато свободното движение през границите е поставено под въпрос, въпреки че то представлява едно от основните достижения на европейската интеграция;

2.

посреща със задоволство и призива за усъвършенстване на регулаторната рамка, приложима към трансграничното сътрудничество, както чрез прилагането на вече съществуващите специфични правни разпоредби относно различни аспекти на това сътрудничество, така и чрез усъвършенстването или допълването на действащата правна рамка с цел улесняване на приемането на секторни нормативни актове или такива за конкретни райони;

3.

изтъква значението на трансграничното сътрудничество за регионалното градско развитие и развитието на селските райони, и отбелязва, че сътрудничеството между местните и регионалните власти в Европа им позволява да изпълняват по-ефикасно своите задачи и подпомага по-специално напредъка и развитието на пограничните региони;

4.

подчертава, че районите, разположени по границите, представляват лаборатории за процеса на европейска интеграция, т.е. пространства, в които резултатите от изграждането на вътрешния пазар и другите европейски политики би трябвало да бъдат по-видими отколкото на всяко друго място. Районите, разположени по границите почти по дефиниция представляват уникални по своята многоизмерност кръстовища, където многообразието от гледни точки и културни и езикови синергии е най-силно;

5.

отбелязва, че през последните двадесет и пет години трансграничното сътрудничество постигна голям напредък на равнището на ЕС благодарение на програмата Interreg, Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и Европейския инструмент за съседство (ЕИС), които са негови компоненти, както и благодарение на останалите модули за европейско териториално сътрудничество, но че постигнатите досега резултати остават все още незадоволителни по отношение на пълноценното използване на потенциала на това сътрудничество. Поради това следва да се отдели по-голямо внимание на по-нататъшното укрепване на трансграничното сътрудничество и обвързването му с други съществуващи инструменти (политика на сближаване, „Хоризонт 2020“, държавна помощ и пр.), така че пограничните региони в неравностойно положение да получават специално третиране;

6.

изразява задоволство, в контекста на положените досега усилия за укрепване на трансграничното сътрудничество, във връзка с ролята на различните форми на регионално сътрудничество — на равнище функционални пространства и на макрорегионално равнище (стратегия за региона на Балтийско море, за региона на р. Дунав, Адриатическо-Йонийския регион или Алпийския регион) или на ниво териториални единици;

7.

изтъква значението на правните инструменти, приети за укрепване на трансграничното сътрудничество, между които трябва да се упоменат по-специално Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти на Съвета на Европа (1), по силата на която държавите се ангажираха да улесняват и насърчават трансграничното сътрудничество между техните териториални общности или власти и тези под юрисдикцията на другите договарящи страни, както и на Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) (2) и Европейската група за икономически интерес, тъй като те представляват качествени инструменти за установяване на необходимите правни инструменти за разцвет на трансграничното сътрудничество;

8.

припомня ролята на ЕГТС за подкрепа и насърчаване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество между държавите членки и местните и регионалните власти;

9.

поставя акцент върху гъвкавостта на ЕГТС — предимство, що се отнася до нейния състав, дължащо се на факта, че тя представлява платформа за многостепенно управление, благодарение на която органи на различни управленски равнища, разполагащи с различни правомощия, могат да действат съвместно, като се адаптират към нуждите на всяка териториална единица;

10.

отбелязва, че развитието на трансграничното сътрудничество е възпрепятствано от множество пречки, които спъват икономическия разцвет на пограничните региони и постигането на целите за икономическо, социално и териториално сближаване в Европа; от друга страна, отбелязва, че трансграничното сътрудничество се сблъсква с непредвидени препятствия, които често са резултат от действия, предприемани от държавите членки и местните и регионалните действащи лица;

11.

отбелязва, че семинарът, организиран от люксембургското председателство, и проведеното от него проучване показаха наличието на сериозни спънки, които препятстват ново укрепване на трансграничното сътрудничество като невъзможността за осъществяване на трансгранични проекти поради различията в законодателните рамки в областта на транспорта, здравеопазването, околната среда, гражданската защита и др. или поради институционалната асиметрия между държавите членки, дължаща се на различията в равнищата на териториално устройство, липсата на правна сигурност, от която страдат трансграничните субекти и споделяните услуги, или различната степен на икономическо развитие от двете страни на границата, дължаща се на различията по отношение на трудовото право, данъчното облагане и социалното осигуряване в отделните държави, ако трябва да се ограничим само с тези няколко примера;

12.

констатира освен това, че в пограничните региони националните системи за здравеопазване са несъвместими, включително по отношение на уредбата относно звената за неотложна помощ, и че във връзка с работещите в сектора, които оперират в региони под различна юрисдикция, възниква въпросът под коя юрисдикция се намират. Съществуват проблеми с асиметрията между доставчиците на здравни грижи и публичните власти от двете страни на границата. Изисква се например предварително разрешение за възстановяването на разходи, така че бързият достъп на местното население до здравни услуги в близък обсег е затруднен;

13.

счита, от друга страна, че препятствията пред трансграничното сътрудничество, установени от люксембургското председателство благодарение на извършеното проучване, са само неизчерпателни примери за такива пречки и следователно е целесъобразно да се извърши по-пълен и по-систематичен преглед на всички тези спънки;

14.

приветства заявеното намерение на Европейската комисия до края на 2016 г. да изготви анализ на пречките, решенията и примерите за добри практики в областта на трансграничното сътрудничество и я призовава да включи активно Европейския комитет на регионите в изготвянето на този анализ и в изготвянето на цялостната оценка на резултатите;

15.

изтъква, че за да се изготви качествен анализ на пречките пред трансграничното сътрудничество и за да се потърсят подходящи решения за тяхното отстраняване, е необходимо да се даде точно определение на понятието пограничен регион, както и да се разполага със съответните данни за това сътрудничество, и във връзка с това изразява съжаление поради липсата на задоволителна статистическа информация за всички погранични региони и поради наблюдаваните в държавите членки различия в начина, по който се събират статистическите данни;

16.

призовава Комисията да вземе предвид анализите на трансгранични пречки, които вече са били извършени по поръчка на погранични региони и/или в рамките на трансгранични програми;

17.

подчертава, че е важно да се насърчава и улеснява трансграничното сътрудничество с цел да се постигне балансирано развитие на всички региони на цялата територия на Съюза и да се намалят различията в степента на развитие между тях съгласно член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Освен това отбелязва, че от гледна точка на стимулирането на икономическото им развитие някои погранични региони се намират в особено необлагодетелствано положение спрямо други погранични региони, които извличат ползи от местоположението си, особено когато са налице значителни различия по отношение на степента на икономическия им просперитет. Това се отнася и за районите, граничещи с трети държави, и за най-отдалечените европейски региони. Именно поради тази неблагоприятна ситуация, в която се намират някои региони, отправя призив за по-стриктно зачитане на разпоредбите относно териториалното сближаване, съдържащи се в член 174 от договора за функционирането на Европейския съюз;

18.

изтъква, че е изключително важно да се разгърнат продължителни усилия за отстраняване на пречките пред трансграничното сътрудничество, които представляват постоянно предизвикателство, като същевременно се задълбочи процесът на европейска интеграция. Затова приветства инициативи от законодателен характер и предлага значението на трансграничното сътрудничество да намери адекватно отражение в заделените финансови средства за по-нататъшното му развитие;

19.

подчертава, че в търсенето на решение за премахването на констатираните пречки пред трансграничното сътрудничество и с оглед на резултатите от програмата за действие за намаляване на административните тежести в Европейския съюз (REFIT) (3), е целесъобразно да се приемат като отправна точка разпоредбите, които понастоящем уреждат това сътрудничество, със стремеж към пълното им прилагане;

20.

припомня, че по силата на член 4 от Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните единици или власти на Съвета на Европа, държавите, подписали конвенцията, са поели ангажимента да положат усилия да разрешат трудностите от правен, административен или технически характер, които могат да възпрепятстват развиването и доброто функциониране на трансграничното сътрудничество, както и че те ще съгласуват действията си с цел разрешаване на тези трудности;

21.

приветства неотдавнашната инициатива на люксембургското председателство да представи първоначално предложение за нов правен инструмент, чиято цел е да даде възможност на държави членки, участващи в конкретен трансграничен проект, да се договорят за правна рамка, съставена от съществуващи правни норми на съответните държави членки и приложима единствено за съответния конкретен трансграничен проект. Това би допринесло за сближаването на трансграничните райони. Въпреки че се отнася до инициативи, които не са непременно финансирани от ЕС, този инструмент представлява ценен принос към подготвящия се дебат относно бъдещето на трансграничното сътрудничество и целите на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС като цяло;

22.

посочва, че инструмент за подобряване на трансграничното сътрудничество на равнището на ЕС вече се съдържа в Регламент (ЕО) № 1082/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС), изменен с Регламент (ЕС) № 1302/2013, който се отнася до осъществяването на проектите за трансгранично сътрудничество и тяхното управление в рамките на различаващи се национални правни разпоредби и процедури. Отбелязва, че тези два инструмента се различават от правна гледна точка: докато правният режим на ЕГТС се отнася само до нейните членове, този, който би бил установен с люксембургското предложение, би бил приложим за даден проект за трансгранично сътрудничество с прецизно очертан географски обхват на действие;

23.

приветства всички опростявания, включени в изменения Регламент за ЕГТС в сила от 22 юни 2014 г., част от които бяха предложени от КР, но изразява съжаление, че някои държави членки се забавиха да приемат този изменен Регламент за ЕГТС. Затова приканва държавите членки да удвоят усилията си за прилагането му и да улеснят създаването на ЕГТС на своя територия, като вземат предвид, че той дава възможност за по-гъвкаво учредяване и регистриране на ЕГТС и по-добро определяне на техните задачи. Счита обаче, че все още не е изтекъл достатъчен период от време след влизането му в сила, за да може да се направи пълна оценка на обхвата и последиците от прилагането му по места;

24.

счита, че предвид съществуването на Регламента относно ЕГТС и целия му потенциал за укрепване на трансграничното сътрудничество чрез транспонирането му в правните уредби на всички държави членки, при обмислянето на създаването на допълнителни правни инструменти би трябвало да се зачита принципът на пропорционалност. Освен това е на мнение, че има случаи, в които за преодоляването на специфичните пречки пред конкретен проект за трансгранично сътрудничество би било от полза да се използва правен инструмент, различен от ЕГТС;

25.

приветства възприетия в предложението подход за придаване на импулс на качественото развитие на инструментариума за трансгранично сътрудничество, с който се предоставя инструмент от общ характер, който не създава ново образувание, притежаващо правосубектност и следователно представлява напредък към целта за използване на предварително определени правила за осъществяване на съвместни инициативи в две или повече държави членки което може да се счита за признание на успеха на концепцията за ЕГТС;

26.

отбелязва, че на настоящия етап предложението за нов инструмент повдига известен брой въпроси, които следва да бъдат разгледани надлежно по време на предстоящия дебат:

27.

отбелязва, че въпреки че мисията и задачите, определени от една конвенция за ЕГТС, се ограничават до самата група и до нейните членове, и че тя не може да приема законодателни актове, да ги прилага и да гарантира тяхното изпълнение и следователно не може да служи за основа за предприемането на такива дейности на трансгранично равнище, тя за сметка на това е оправомощена да управлява публична инфраструктура, да осигурява обществени услуги, да предоставя услуги от общ икономически интерес, да мобилизира и управлява публични ресурси с оглед постигане на цели от общ интерес, т.е. дейности, които са в съответствие с основните принципи на Договора и общите интереси на държавите членки; във връзка с това счита, че настоящият регламент за ЕГТС предоставя добра правна рамка за този вид действия, въпреки че биха могли да се обмислят допълнителни формули, които да улеснят трансграничното сътрудничество от общ характер в дадена територия;

28.

подчертава, че що се отнася до използването на ЕГТС като механизъм за трансгранично сътрудничество, основните проблеми се крият в недостатъчната информираност, липсата на доверие, както и в отсъствието на необходимата за укрепването на трансграничното сътрудничество политическа воля за по-широко информиране на заинтересованите участници относно възможностите за развиване на това сътрудничество, които предлага действащата правна рамка и по-специално Регламентът за ЕГТС;

29.

призовава Европейската комисия и държавите членки да положат допълнителни усилия, в сътрудничество с Комитета на регионите, за изясняване и разясняване на ролята, която може да играе ЕГТС като инструмент, позволяващ да се отговори по-добре на нуждите на местно равнище в трансграничните региони;

30.

отправя призив за максимална простота на законодателната рамка, по силата на която всеки нов регулаторен текст или изменение на действащите такива да опростяват процедурите по осъществяването на трансгранични проекти, независимо дали те се финансират от бюджета на ЕС или не. Във връзка с това счита, че предложението на люксембургското председателство представлява полезен принос към предстоящия дебат относно пакета законодателни мерки за следващия програмен период;

31.

приветства факта, че в съответствие с принципа на субсидиарност и местна демокрация, люксембургското предложение предоставя на местните и регионалните власти водеща роля, по силата на която пограничните региони и градове следва да поемат инициативата за сключване на тези европейски трансгранични конвенции, да идентифицират правните разпоредби, които трябва да бъдат адаптирани, да изготвят проект на конвенция и да го представят за окончателно приемане от компетентните органи на съответните държави членки;

32.

предлага за ЕГТС да се прилага опростена процедура за одобряване в случаите, когато вече съществува създадена предварително структура като еврорегион или работна общност по силата на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните единици или власти, приета от Съвета на Европа през 1980 г., и нейните протоколи и двустранни споразумения, сключени впоследствие;

33.

държи да отбележи, във връзка с идеята за създаване на нов правен инструмент за насърчаване на сътрудничеството в пограничните региони, че съгласно Договора за Европейския съюз Съюзът трябва да зачита основните функции на държавите членки, в това число запазването на териториалната цялост (член 4);

34.

привлича вниманието към различните процедури, прилагани при изпълнението и контрола върху проектите за трансгранично сътрудничество, в които участват редица партньори от държави членки и трети страни, както и върху трудностите при изпълнението на съответните програми и инициативи поради разнообразните участници; във връзка с това настоява да продължи опростяването на процедурите за програмиране и управление на трансграничните програми и проекти, финансирани от ЕС, по-специално що се отнася до осъществяването на малки спорадични трансгранични проекти, които ще се прилагат по еднакъв начин за всички участници, и изразява желание да бъде намерен прост и бърз начин на работа, за да се разреши в административен и правен план въпросът за тяхното осъществяване;

35.

призовава държавите членки да улеснят включването на частни участници, за да се насърчат инициативи за растеж, устойчиви работни места и ориентираното към бъдещето, ефективно отчитане на резултатите от проектите;

36.

приканва държавите членки да включат в бъдещите си оперативни програми съществуващите и потенциалните ЕГТС;

37.

констатира, че процедурите по изготвяне и приемане на програмите за териториално сътрудничество за програмирането на финансовия период 2014 — 2020 г. са бавни, което впоследствие ще окаже въздействие върху успешното изпълнение на тези програми, и призовава Европейската комисия да засили ангажимента си и съдействието си в подкрепа на участващите страни при тяхното изготвяне и приемане;

38.

призовава ЕС да обърне специално внимание на използването на неговите фондове за трансграничните региони, граничещи с трети държави и най-отдалечените европейски региони, с цел подобряване на осъществяването на трансграничните проекти, финансирани със средства на Съюза;

39.

призовава настоятелно Европейската комисия да продължи опростяването на процедурите, за да улесни осъществяването на трансграничните проекти и да започне процеса на адаптиране на фондовете, използвани на национално равнище, и във връзка с това да обмисли възможността за автоматично обвързване на фондовете на ЕС с трансгранични проекти;

40.

призовава Европейската комисия, като изходи от резултатите от анализа на пречките, решенията и примерите за добри практики в областта на трансграничното сътрудничество, да изготви, съвместно с Комитета на регионите, дългосрочна стратегия за постигане на напредък във връзка с трансграничното сътрудничество, както и съпътстващ план за действие, които да обхванат периода на няколко бъдещи председателства на Европейския съюз и по този начин да гарантират, че и след края на люксембургското председателство подетата от него работа ще бъде запазена и продължена;

41.

препоръчва обсъждането на новата нормативна уредба да се впише в рамките на цялостен дебат за бъдещето на политиката на сближаване. В средносрочен план целта би могла да бъде да се поиска от държавите членки, освен да приложат напълно и ефективно Регламента относно ЕГТС, да проведат дейности за повишаване на осведомеността относно прилагането му или да внесат евентуални корекции за отстраняване на неговите недостатъци; призовава Комисията да разгледа люксембургското предложение и да го доразвие в светлината на резултатите от извършвания понастоящем от нея преглед на трансграничното сътрудничество;

42.

накрая, изтъква значението на принципа на субсидиарност, както и на отношенията на доверие, добросъвестност и от двете страни и сътрудничество, които трябва да съществуват между централната власт и органите на местното самоуправление за развитието на истинско и напълно функциониращо трансгранично сътрудничество.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/13

1.

приветства искането на европейския комисар по въпросите на земеделието и развитието на селските райони Комитетът на регионите да вземе участие в този проект, който той определи като свой първостепенен приоритет за 2015 г.;

2.

изразява съгласие със заявената цел за по-опростена рамка на общата селскостопанска политика (ОСП), която би повишила конкурентоспособността в сектор селско стопанство, би спестила време и би намалила разходите за всички действащи лица в ОСП, включително земеделските стопани, икономическите оператори и публичните власти;

3.

счита, че добавената стойност на приноса на КР е в съсредоточаване върху териториалните аспекти на ОСП и насърчаване на субсидиарността и многостепенното управление, тъй като значителна част от изпълнението на ОСП се управлява от местните и регионалните власти;

4.

възнамерява да представи не само краткосрочни предложения, които могат да подобрят настоящия режим, като същевременно гарантират изпълнението на целите на ОСП и правната сигурност за бенефициерите, но също така да използва това становище като трамплин за начало на обсъжданията в КР на бъдещето на ОСП след 2020 г.;

5.

подкрепя продължаващото либерализиране и опростяване на ОСП и отказа от връщане към неуспешните политики от миналото, които изолираха земеделските стопани от пазара, но настоява това да не става за сметка на продоволствената сигурност и способността на земеделските стопани да получават справедливо възнаграждение за доставените на пазара продукти;

6.

припомня, че една от отличителните черти на новата ОСП е значителното увеличаване на децентрализацията, като много разпоредби се оставят на компетентността на държавите членки и в много случаи на регионалните власти. Решенията относно това какво да се прехвърля между първия стълб (директни плащания) и втория стълб (развитие на селските райони), определението за активен земеделски стопанин, минималните изисквания за директни плащания, доброволното обвързано с производството подпомагане, горната граница на директните плащания и регионализацията са сред въпросите, оставени на компетентността на държавите членки и регионите;

7.

отбелязва, че държавите членки поискаха дерогации и освобождавания, които значително допринесоха за настоящите опасения относно нарастващата сложност на ОСП;

8.

припомня, че в становището си CDR 65/2012 КР вече препоръча по-ефективно прилагане на принципа на субсидиарност в рамките на реформата, за да се гарантира повече гъвкавост на държавите членки и на регионите. Осигуряването на повече субсидиарност, многостепенно управление и териториално сближаване обаче не следва да води до сценарий, при който ОСП е прекалено разпокъсана и не е в състояние да работи като единна политика на ЕС;

9.

счита, че ключов индикатор за по-нататъшното опростяване на ОСП е правото на държавите членки, регионите и местните власти да разполагат с по-голяма гъвкавост по отношение на изпълнението и сигурността на контрола, доколкото това не нарушава равнопоставените условия на конкуренция в ЕС, които ОСП като политика за постигане на общовалидни в целия Съюз цели трябва да гарантира;

10.

предупреждава, че опростяването на ОСП не може днес да се използва за отпадане на широка гама обществени блага, особено тези в областта на околната среда, които ОСП има за цел да осигури;

11.

настоява, че всяко опростяване на правилата на ОСП трябва да гарантира конкурентна система за производство на храни, както и че земеделските стопани могат да получават справедливи печалби от пазара. Трябва да се гарантират и стимули за земеделските стопани и местните общности за предоставяне на обществени блага, като например опазване на околната среда, социално приобщаване и предоставяне на услуги в селските райони, така че общностите да бъдат оправомощени да предоставят средства за диверсифициране на икономическата дейност, като по този начин се намалява обезлюдяването;

12.

набляга на необходимостта от повече съгласуваност и взаимно допълване между ОСП и другите политики на ЕС, като например политиката в областта на околната среда (и фондовете). Необходимостта от повече съгласуваност е най-силно изразена между европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и останалите европейски структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове, които заедно осигуряват обща стратегическа рамка, основаваща се на общите политически цели на стратегията „Европа 2020“;

13.

счита, че трябва да се засилят позициите на земеделските стопани при договаряне с останалите участници във верига за доставки на храни (преди всичко доставчици на суровини, търговци на дребно и представители на преработвателната промишленост) и да се подобри прозрачността, така че първичните производители да получават по-справедлив дял от пазарната цена. Трябва да се гарантира лоялната конкуренция. Призоваваме Комисията да разследва всички потенциални злоупотреби с покупателната способност по цялата верига за доставки на храни;

14.

счита, че в текущото преразглеждане на правилата на ОСП, които включват над 200 законодателни акта, в това число актовете относно приоритетните екологични площи (ПЕП), схемата за основно плащане за земеделски стопани, ООП и правилата за географските указания, от съществено значение е да се гарантира правната сигурност и предвидимостта за бенефициерите;

15.

счита, че опростяването на ОСП ще осигури най-голяма добавена стойност в планираното намаляване на административната тежест върху земеделските стопани и бенефициерите, като например селските общности, ще допринесе за повече яснота на правната рамка, ще осигури повече съгласуваност между двата стълба на ОСП, като същевременно ще гарантира добро управление на средствата на ОСП;

16.

препоръчва по-ефикасен подход за споделяне на данни и интегрирани решения, свързани с информационните технологии (ИТ), като например електронни формуляри и бази данни, осигуряващи „обслужване на едно гише“, което ще намали трудностите за земеделските стопани, хората, стопанисващи земи, и управляващите власти при попълването на формуляри. Това налага предварителна оценка на риска относно това кои данни могат да бъдат споделяни и изисква също така участието на Комисията и на органите за одит, включително на Европейската сметна палата, за да се избегнат свързани с одита проблеми в бъдеще;

17.

приветства създаването на група на високо равнище за опростяване на ЕСИ фондове, както и факта, че следва да бъде отделено особено внимание на въздействието върху бенефициерите. Предлага представител от Комитета на регионите да бъде сред членовете на групата. Този представител ще търси съдействието на комисия NAT, националните делегации и органите на КР, както и на мрежите за наблюдение на субсидиарността на КР и на стратегия „Европа 2020“, и ще им докладва;

18.

припомня, че ОСП за периода 2014 — 2020 г. продължава да бъде разделена между един голям първи стълб, насочен към директните плащания, и един по-малък втори стълб, насочен към развитие на селските райони. От гледна точка на принципа на субсидиарност, Комитетът приветства факта, че трансферът между двата стълба се решава на национално или регионално равнище, но това води и до много сложна ситуация на равнище ЕС. В своето становище (CdR 65/2012) КР подкрепя възможността за прехвърляне на суми, равняващи се най-много на 10 % от средствата, от първия към втория стълб, а не обратното;

19.

отбелязва, че е постигнат напредък по отношение на ясното разграничаване между стълбовете, но продължава да съществува препокриване по теми като районите с природни ограничения, опазването на околната среда и подпомагането на млади земеделски стопани, както и по отношение на връзката между втория стълб и други ЕСИ фондове;

20.

счита, че в идеалния вариант не следва да има такова препокриване и може би дори след 2020 г. би могло да има инструмент на политиката на ЕС в подкрепа на производството на храни, както и друг за гарантиране на устойчивото развитие и трети за овластяване на селските общности с цел диверсификация от земеделското производство. Инструментите трябва да бъдат съгласувани и да не се препокриват. Към настоящия момент обаче опростяването следва да бъде съсредоточено върху намаляване на препокриването и гарантиране, че съществуващите правила на практика не позволяват на лицата да получават „двойно финансиране“ от двата стълба за извършване на една и съща дейност;

21.

настоява, че Комисията може да изпълнява активна и подкрепяща роля по време на целия период чрез критична оценка на първоначално направения избор от страна на държавите членки и на управляващите власти, така че да се улесни промяната на приоритетите, ако те не са предоставили реална добавена стойност, като междувременно гарантира, че подобна промяна няма да наруши правната сигурност на бенефициерите;

22.

счита, че макар и екологизирането на ОСП да е сред основните нововъведения на новия програмен период, неговото прилагане често се възприема като прекалено сложно, а тълкуването на Комисията прекалено стриктно, особено по отношение на практики, равностойни на екологизирането, а делегираните актове и актовете за изпълнение, приети от Комисията, са по-стриктни от регламентите;

23.

обръща внимание на опасенията, че предоставянето на доказателства относно диверсификацията на посевите, инспекционната честота, минималния размер на площта или правилата за поддържане на постоянни пасища, са твърде обременяващи за бенефициерите;

24.

подчертава, че ОСП трябва да бъде справедлива към всички земеделски стопани. Въпреки това, природните условия, производствените разходи и общият жизнен стандарт не са еднакви в цяла Европа и трябва да се вземат предвид при преразпределяне на подпомагането. Следователно Комитетът счита, че то следва да отразява многообразието, с което се отличава селскостопанският сектор в ЕС;

25.

припомня, че в своето становище CdR 65/2012 настоятелно призова за повече субсидиарност, така че местните и регионалните власти да имат правомощия за прилагане и управление на целеви екологични мерки, включително чрез териториални договори, в партньорство със заинтересованите страни в областта на селскостопанските, екологичните и социално-икономическите въпроси и с категории мерки, отворени за всички земеделски стопани;

26.

настоява, че доверието в политиката може да се гарантира, ако тя не подкрепя единствено производството на храни, доходите на земеделските стопани и развитието на селските райони, а работи и за постигане на биологичното разнообразие и целите в областта на климата;

27.

отбелязва, че ОСП разполага с втората по големина част от бюджета на ЕС, тя има силно териториално измерение и заедно с регионалната политика е основният инструмент за изпълнение на ангажиментите на ЕС в областта на околната среда;

28.

изразява опасения, че предвид начина, по който екологизирането е замислено, то няма да реализира пълния си потенциал. Така например, от болшинството от земеделските стопанства в ЕС не се изисква да прилагат статута на приоритетните екологични площи (ПЕП);

29.

припомня, че в същото време съществуват сериозни опасения от страна на бенефициерите, че правилата за екологизиране са изключително сложни, което по-често води до обезкуражаване, отколкото до насърчаване на устойчиви селскостопански практики;

30.

счита обаче, че опростяването на правилата за екологизиране в рамките на ОСП не може да се използва като оправдание за отслабване на нейните цели в областта на околната среда. Промените на правилата следва да почиват на научни доказателства, които гарантират, че промените са екологосъобразни, и именно тези научни доказателства следва да определят до каква степен ще се изменят административните процедури за бенефициерите с цел намаляване на регулаторната тежест;

31.

припомня, че действащите понастоящем правила на ОСП позволяват приемането на еквивалентни на екологизирането мерки и счита, че те могат да бъдат разумна алтернатива при определени обстоятелства, доколкото подобряват или поне не отслабват резултатите на ОСП в областта на околната среда;

32.

счита, че принципът на пропорционалността следва да бъде прибавен към проверките и спазването на правилата за екологизиране, като се позволи по-висока търпимост спрямо леките нарушения, неблагоприятните климатични условия и неочакваните събития, неподлежащи на контрол от страна на бенефициерите. Това е особено важно през първите години от въвеждането на новите правила на ОСП, когато рискът от грешки е висок, което се дължи и на факта, че управляващите органи и насоките на Комисията бяха създадени със закъснение;

33.

предлага по-голяма гъвкавост по отношение на картографирането, така че бенефициерът да не трябва да декларира всички елементи в съответната област. По този начин се избягва рискът от свръхдеклариране;

34.

припомня, че една от ключовите промени, внесена с новите правила в областта на ОСП, е целта да се гарантира, че ОСП ще облагодетелства само тези земеделски стопани, които реално обработват земята, а не известните като „неактивни земеделски стопани“ (slipper farmers), както Комитетът вече отбеляза в предишното си становище CdR 65/2012;

35.

отбелязва, че въпреки че това се прави посредством изискванията за минимална дейност, които налагат на бенефициера да представи доказателство за минимална гъстота на отглеждане, съществуват притеснения, че така формулираните правила все още дават възможност на неактивните земеделски стопани да получават плащания по ОСП;

36.

изразява загриженост обаче, че сегашните правила и определения за активни земеделски стопани са изключително сложни и следва да бъдат изяснени. На държавите членки трябва да бъде предоставена възможността сами да определят критериите за активни земеделски стопани, при условие че се спазват общите принципи на правото на Съюза;

37.

подкрепя специалното признаване на дребните земеделски производители в рамките на ОСП, тъй като те представляват много значителен дял от заетостта в селските райони в няколко държави–членки на ЕС. КР вече предложи като мярка за опростяване прагът на минималната помощ да бъде увеличен на 1  000 EUR;

38.

счита, че младите земеделски стопани са двигател на разнообразието на икономическите и екологичните резултати както в стопанствата, така и по отношение на по-широката селска общност;

39.

препоръчва финансовите и правните разпоредби на новата ОСП да бъдат преразгледани, за да се гарантира, че те наистина насърчават навлизането на млади земеделски стопани. Разпоредбите трябва да бъдат по-гъвкави при признаването на ролята на младите земеделски стопани в рамките на настоящите правни и икономически реалности по места (прехвърляне на права на плащане, по-възрастните земеделски стопани, които едва напоследък са започнали да развиват селскостопанска дейност и т.н.) или когато младите земеделски стопани започват своята дейност заедно с по-възрастни членовете на семейството или с други предприемачи в селските райони;

40.

отбелязва, че съществуват различни проценти в регламента (5 %) и в делегирания регламент (3 %), определящи кога следва да се наложи санкция. Счита се, че границата от 3 % е непропорционална;

41.

изразява загриженост, че въпреки заявените цели на новата ОСП за намаляване на законодателството на равнище ЕС, регулаторният принос на Комисията посредством делегираните актове се увеличава, като често насоките са разглеждани от Комисията като еквивалентни на законодателството;

42.

настоява, че трябва да се избягва свръхрегулирането от страна на ЕС чрез въвеждането на допълнителни национални или регионални насоки. В тази връзка късното изготвяне на насоките на Комисията допринесе, от своя страна, за сложността на ОСП, като така се увеличава и вероятността за одитен риск в бъдеще;

43.

счита, че когато насоките или законодателството на ЕС предоставят известна гъвкавост, националните власти и управляващите органи следва да се въздържат от допълнителни разпоредби с твърде много нормативни предписания, които са трудни за проверка;

44.

призовава текущият преглед на инструментите на ОСП да се извършва въз основа на новите критерии на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), които бяха изготвени наскоро от Комисията;

45.

счита, че както и при други фондове на ЕС, ОСП продължава да има многопластово ниво на одитиране, често с различни тълкувания. Това създава правна несигурност за националните, регионалните и местните власти, но най-вече за бенефициерите;

46.

счита, че ОСП следва да премине към по-пропорционален и основан на резултатите подход по отношение на проверките и одита, като се отделя по-малко внимание на санкциите и повече на напредъка и гарантирането, че всеобхватните резултати на ОСП се постигат. За бенефициерите, в това число местните и регионалните власти, ключов критерий за опростяване е намаляването на броя на изискуемите проверки, като настоящите 5 % проверки по места се разглеждат често като прекалено тежки;

47.

подкрепя по-гъвкав, основан на риска, пропорционален подход за проверки, така че при едно посещение да може да се извършва повече от един вид проверка и в обосновани случаи да се направи предварително уведомление за проверката, за да бъде тя ефективна и за да премине с минимално нарушение на ежедневната работа на земеделските стопани и другите бенефициери. При голяма вероятност за грешки се препоръчва извършването на предварителна проверка, която ще допринесе за по-добро спазване на изискванията и участие от страна на бенефициерите;

48.

изразява загриженост, че новият член 9 от хоризонталния регламент за ОСП ще увеличи годишната инспекционна тежест и подчертава, че е необходимо да се сведат до минимум допълнителните национални правила за извършване на одит. Последните следва да подлежат на оценка на риска по отношение на съответствието им с правилата и практиките на ЕС и трябва да се разработват въз основа на предварително становище на одиторите на ЕС;

49.

настоява в бъдеще да се развие основан на риска подход към одита, за да се стигне до сценарий, при който ако национален и регионален орган е в състояние да докаже, че разполага с вътрешна система за одит, да не се изисква допълнителен одит от страна на Комисията или Европейската сметна палата, освен в случаите на извънредни и случайни проверки с цел гарантиране, че националната одитна система остава стабилна;

50.

изразява загриженост, че в действителност одитният режим ще бъде по-тежък сега и счита, че, за да се избегне това, управителните и одитните органи трябва да работят заедно от самото начало на разработването на програмите, така че да се избегнат противоречия на по-късен етап, както и необходимостта от множество одити от различни органи за една и съща дейност. Като се има предвид бавното стартиране на програмите по ОСП, това сътрудничество все още е възможно в много държави и региони;

51.

счита, че по-голямата прозрачност по време на одитния процес може да подобри спазването на правилата, като Комисията публикува заключенията от одита на ранен етап, а резултатите от помирителната процедура и обжалването се оповестяват веднага след като бъдат готови;

52.

счита, че въпреки че общата организация на пазара (ООП) сама по себе си представлява голямо опростяване чрез замяната на предходните 21 ООП и отпадането на 81 законодателни текстове, все още е възможно подобрение по отношение на намаляване на сумата и обхвата на отчитане, което трябва да бъде представено на Комисията;

53.

отбелязва, че в много държави членки селските райони не са само синоним на селско стопанство, но са също така дом и място за дребен бизнес извън производството на храни, както и място за заселване;

54.

припомня предишни становища, в които КР заявява, че е от съществено значение, с оглед на целта на ЕС за териториално сближаване, да се отделят достатъчно средства за развитие на селските райони, като се насърчава Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) да гарантира хармонично и интегрирано развитие на тези райони, в това число осигуряване на инфраструктура по места, подкрепа за МСП, обновяване на селища и по-голяма икономическа диверсификация;

55.

настоява за обща политика за развитие на селските райони, която предоставя достъп и до други ЕСИ фондове, за да се реализират съвместно приоритетите на общата стратегическа рамка „Европа 2020“;

56.

в това отношение изразява съжаление, че инвестициите за развитие на селските райони продължават да бъдат съсредоточени в сходни селскостопански дейности, вече подкрепяни от първи стълб; настоятелно призовава Комисията да използва възможното преразглеждане на програмите за развитие на селските райони (ПРСР) през целия период с цел убеждаване на управляващите органи да преустановят тези интервенции, когато те не допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и за диверсификацията и овластяването на селските общности;

57.

изразява загриженост, че е налице значително забавяне на приемането на програмите за развитие на селските райони, дори в резултат на това средствата по бюджета за 2014 г. трябваше да бъдат прехвърлени за следващи години;

58.

счита, че това забавяне до голяма степен се дължи на вътрешната координация между генералните дирекции, като често приемането е обвързано с ритъма на работа на най-бавния служител в междуведомствената консултация. В бъдеще проблемът би могъл да бъде решен с командироването на длъжностни лица от други дирекции към ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ по време на приемането на ПРСР;

59.

счита, че предвид бавния темп, с който Комисията напредва с изработването на насоките и делегираното законодателство, по-благоразумно от гледна точка на преговорите за ПРСР би било Комисията да не изисква тези програми да се представят, докато споменатите европейски правила не са налице. Това няма да намали забавянето при приемането на програмите, но ще улесни преговорите по тях;

60.

отбелязва, че инструментът на воденото от общностите местно развитие (ВОМР) надхвърля предишната инициатива LEADER по отношение на овластяването на местните общности не само чрез ЕЗФРСР, а и чрез другите три ЕСИ фондове; КР в своето становище CdR 1684/2012 вече посочи ВОМР като една от повратните точки на настоящия програмен период;

61.

при все това изразява съжаление, че въпреки че в някои държави членки, региони и местни власти са налице обещаващи примери за широко използване на воденото от общностите местно развитие, в редица други държави членки то се свежда основно до предишната инициатива LEADER, насочена към ЕЗФРСР;

62.

счита, че това е пропусната възможност за селските общности и че се дължи на неравномерно координиране между ЕСИ фондове и на факта, че различни правила за отчитане и одит продължават да се прилага за всеки фонд, а фондовете често се управляват чрез отделно управление и министерски насоки. Комитетът изразява също загриженост, че новите правила за одит за ВОМР са по-скоро обременяващи за отговорните органи и местните групи за действие (МГД);

63.

настоява да се признае, че в повечето случаи местната власт е тази, която гарантира, че МГД могат да осигурят ВОМР;

64.

във връзка с това изразява безпокойство, че стриктното прилагане на правилото за мнозинство от 51 % при гласуване за необществени членове в решенията на МГД може в определени случаи да не се осъществи на практика, заради което общините като отговорни органи могат да бъдат санкционирани; затова настоява санкциите да са пропорционални, когато отговорните органи могат да докажат, че са привлекли частни и граждански групи в процеса на вземане на решения на МГД;

65.

отбелязва, че правилата за максималния размер на населението на МГД и за минимален размер на бюджета им предоставят на държавите членки известна свобода на действие за отклоняване в определени случаи от насоките на Комисията, но изразява съжаление, че тази свобода не се използва достатъчно, като по този начин някои области на МГД не са дефинирани по начин, който да отразява по-добре съществуващите географски реалности.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/20

1.

припомня, че аквакултурите бяха предмет на редица предходни становища на Комитета, както и че в общата политика в областта на рибарството (по-нататък ОПОР) за периода 2014-2020 г. аквакултурите за първи път се разглеждат конкретно и на равна нога с промишления риболов, въпреки че разрастването на този сектор в ЕС не спира;

2.

приветства взаимодействията, които предлага сливането на генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ и генерална дирекция „Околна среда“ на Европейската комисия, като счита че това обединение би могло да има положително въздействие върху развитието на европейските аквакултури;

3.

приветства факта, че новият Европейски фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР) включва сред своите приоритети насърчаването на устойчиви и конкурентоспособни аквакултури, като се даде истински тласък на нови форми на аквакултури с голям потенциал за иновации и за растеж, като например аквакултури, отглеждани в морето или във води, изложени на въздействие, аквакултури, които не са предназначени за консумация от човека, или диверсификация на аквакултурите, под което се разбира допълваща дейност, ориентирана към оползотворяването на свързаните със съоръженията природни ресурси, за разнообразяване на икономическата дейност в сектора, както и за популяризиране на неговите продукти;

4.

припомня, че Стратегическите насоки за устойчивото развитие на сектора на аквакултурите на ЕС от 2013 г. изтъкват стратегическия характер на производството на аквакултури като отговор на предизвикателствата, свързани с изхранването, защитата на природните ресурси и териториалното устройство;

5.

признава, че секторът на аквакултурите създава работни места, по-конкретно в структурно слаби райони, спомагайки за постигането на по-голямо териториално сближаване и развитие на селските райони в съответствие с целите за растеж, установени в стратегията „Европа 2020“;

6.

подчертава основната роля на местните и регионалните власти в развитието на европейските аквакултури, и по-специално при прилагането на многогодишните стратегически планове, изготвени от държавите членки за периода 2014 — 2020 г.;

7.

подчертава факта, че в сектора на европейските аквакултури преобладават най-вече малките и средните предприятия (МСП), в 75 % от които работят петима или по-малко служители;

8.

приветства създаването на новия Консултативен съвет по аквакултурите (AAC), чрез който заинтересованите страни могат да съветват ЕС по всички въпроси, свързани с развитието на този отрасъл, и очаква да работи съвместно с него в бъдеще;

9.

подчертава значението на комбинирането на различни мерки за опростяване на административните процедури, териториално устройство и конкурентоспособност, за да се спомогне за отключването на потенциала за устойчиво развитие на сектора на аквакултурите като допълнение, а не като заместител на риболова;

10.

предупреждава, че докато на световно равнище секторът на аквакултурите се разраства и вече съставлява около 40 % от общото производство в областта на рибарството, в Европа производството на аквакултури намалява (с 11 % между 2000 и 2012 г.) и възлиза на по-малко от 20 % от производството в областта на рибарството, въпреки че в него работят 14  000 предприятия и че създава 85  000 преки работни места. В световен мащаб аквакултурите са на път скоро да заменят рибарството така, както в миналото селското стопанство е заменило лова;

11.

изразява съжаление, че от 23 кг риба и морски продукти, консумирани средногодишно на човек в Европа, само 24 % са от аквакултури, като повече от половината от тях са внесени от страни извън ЕС, така че 70 % от общия обем на рибата и морските продукти, консумирани в ЕС, са вносни. Вследствие от това се очаква аквакултурите да предоставят отговор на нарастващото световно търсене на риба и морски продукти;

12.

изразява дълбоката си загриженост от дисбаланса между европейското и азиатското производство на аквакултури. На Азия се падат около 88 % от световното производство и макар че голяма част от вноса на азиатска риба съответства на европейското законодателство, този внос оказва все по-голям натиск върху европейските производители по отношение на цената и обема на производството. Затова европейските производители на аквакултури се специализират все повече в производството на висококачествени продукти, като ниският ценови сегмент се запълва чрез по-евтин внос от Азия;

13.

подчертава, че секторът на аквакултурите в ЕС се характеризира с многообразие по отношение на отглежданите видове, методите на производството и географските местоположения, поради което правилата на ЕС следва да се прилагат гъвкаво, по-специално в най-отдалечените региони поради тяхното особено положение;

14.

изразява съжаление, че липсата на пространство, съвместимо с тази дейност, сложността и забавянето при получаване на лицензи и разрешения за упражняване на дейност, съчетани със свързаните с това разходи, представляват сериозно ограничение за развитието на аквакултурите;

15.

припомня, че в Европа често местните и регионалните власти имат правомощия да издават лицензи и да осигуряват подкрепа за малките и средните предприятия работещи на тяхна територия. Следователно висококачественото обучение на държавните служители е препоръчително за постигане по-голяма ефикасност и ефективност на администрацията при издаването на лицензи;

16.

предлага да се създаде административна система за „обслужване на едно гише“, която да поеме и да упражнява всички правомощия и да позволява подаването на съответните документи пред един административен орган, което значително би улеснило отношенията между крайния потребител и различните равнища на публичната администрация;

17.

предлага да се въведе опростена система или „ускорено лицензиране“, при което компетентната администрация да издава временен лиценз, позволяващ на операторите, които отговарят на предварително определени критерии, да започнат дейността си. Тези критерии следва да се основават на историята на заявителя или на факта, че представеният проект за аквакултури наистина е водещ по отношение на иновациите и устойчивостта или в създаването на сервитутните зони за аквакултури, където предварително са определени несъвместимите с тази дейност предназначения;

18.

счита за целесъобразно, доколкото позволяват местните условия, използването на „системата на светофара“ за класифициране на различните равнища на дейностите, свързани с аквакултурите, като се има предвид, между другото, въздействието върху околната среда, производството, здравното състояние на животните и т.н. Тази система следва да бъде удобна за използване и лесно достъпна за микропредприятията, за да се създадат равни условия както за големите, така и за малките предприятия;

19.

подчертава, че е необходима прозрачност през целия процес на вземане на решения в областта на аквакултурите, като по този начин тя се превърне във водещ принцип както за публичните институции, така и за гражданското общество и научната общност;

20.

изтъква необходимостта от подобряване на комуникацията с обществеността отвъд обичайното рекламиране на продукта, като се поставя акцент върху предимствата на един устойчив и екологично интегриран сектор като ключов елемент за засилване на конкурентоспособността на аквакултурите;

21.

подчертава значението на научните изследвания, развойната дейност и иновациите с оглед на оползотворяването на потенциала за растеж на аквакултурите, както е посочено в стратегическата програма за научни изследвания и иновации на Европейската платформа за технологии и иновации относно европейската аквакултура (EATiP), в която са описани приоритетни области на действие, разделени на осем тематични направления;

22.

приветства факта, че експлоатацията на живите водни ресурси е един от тематичните приоритети в рамките на Европейската програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, и призовава както производителите, така и публичните органи, да използват резултатите от финансираните проекти за устойчиво развитие на аквакултурите;

23.

настоятелно призовава Комисията да въведе система за етикетиране на продуктите от аквакултури, която да отличава европейските продукти и да дава увереност на потребителите, да утвърждава имиджа на качеството на продукта и да отбелязва разликата в сравнение с продуктите на конкурентите. Точната информация може само да повиши конкурентоспособността на сектора;

24.

приветства със задоволство факта, че в ЕС се развиват програми за професионално и непрекъснато обучение, съобразени с нуждите на пазара на аквакултури, с което също се насърчава включването на млади хора в сектора. Комитетът призовава да се стандартизират професионалните квалификации, за да се насърчава по-голяма мобилност на специалистите в сектора на аквакултурите в ЕС;

25.

подчертава отново, че устойчивостта е предпоставка за развитието на европейските аквакултури;

26.

припомня, че устойчивостта е първото условие, наложено от ОПОР на европейските аквакултури. При все това всички заинтересовани страни и оператори се стремят да изготвят подходящо определение за „устойчиви аквакултури“, което да включва екологични, социални и икономически критерии и да може да се адаптира към специфичните особености на всяка територия. Комитетът счита че новият Консултативен съвет по аквакултурите следва да има ключова роля в това определение;

27.

признава, че секторът на аквакултурите изисква координирано устройство на територията, свеждащо до минимум конфликтите, произтичащи от конкуренцията за пространство между конкуриращи се начини на използване, както и повишаване на устойчивостта, намаляване на несигурността и улесняване на инвестициите. Подчертава във връзка с това вече извършената работа по Рамковата директива за морска стратегия, насочена към опазването и възстановяването на морските екосистеми в Европа, както и към гарантирането на екологичната устойчивост на икономическите дейности, свързани с морската среда;

28.

препоръчва да се популяризират новаторски производствени процеси с минимално въздействие върху заобикалящите ги екосистеми, като рециркулационни системи, интегрирани мултитрофични аквакултури или аквапоника. Всички те са примери за това, че използването на пространството е напълно съвместимо със стремежа към ефективност и генериране на богатство и добавена стойност;

29.

изтъква необходимостта от допълнителни научни изследвания и иновации, с цел да се постигне напредък в замяната на рибното брашно и рибното масло в хранителния режим при отглеждането на риба. Припомня в тази връзка, че 60 % от храната при производството на аквакултури е от растителен произход, а 80 % се осигуряват от устойчиви източници, което укрепва устойчивостта на един сектор, чието развитие все повече и по-добре допълва улова на диви организми. Едновременно с необходимите проучвания на алтернативи на рибното брашно и рибеното масло е важно да продължи и технологичното развитие на тези продукти с цел оптимизация и подобряване на добива;

30.

подчертава значението на аквакултурите за предоставянето на екологични услуги, и по-конкретно за опазването на биоразнообразието;

31.

отбелязва неблагоприятното въздействие, което бързото възстановяване на защитени видове оказва върху устойчивото производство на аквакултури и поради това препоръчва плановете за управление на популациите на тези видове да се изготвят не само въз основа на научни критерии, но като се вземат предвид и възможните конфликти с производителите на аквакултури. Поради това призовава Европейската комисия, при бъдещо осъвременяване на директивите за опазване на природата (птиците и местообитанията), да отчита съществуващите конфликти с различните начини на използване на морските пространства, вътрешните водни пътища и земята;

32.

препоръчва да се диверсифицира отглеждането на организми, като се обърне специално внимание на производството на водорасли, които, в допълнение към нарастващата консумация от хора и животни през последните години, се оказаха много подходящи за определени промишлени производства или за производство на енергия. Техният потенциал обаче все още не се експлоатира в ЕС като една от културите, която предлага по-големи възможности за устойчивост на околната среда, тъй като не изисква хранене, нито генерира отпадъци;

33.

изтъква, че противопоставянето между промишления риболов и аквакултурите не е логично в настоящия контекст, в който като цяло нараства световното търсене на продукти от аквакултури, като същевременно ЕС предприема действия за постепенно намаляване на натиска върху запасите от свободно обитаващи риби. В този смисъл можем само да поставим акцент върху необходимостта от тяхното взаимно допълване;

34.

подчертава, че сътрудничеството между аквакултурите, от една страна, и преработвателната дейност, от друга страна, може да създаде добавена стойност за продуктите от аквакултури, когато това сътрудничество се извършва в синергия, стимулирайки и двете дейности в по-слабо развитите райони;

35.

препоръчва да се насърчат местният пазар и късите дистрибуторски вериги на продукти на европейските аквакултури и по този начин да се допринесе за смекчаването на колебанията на световните пазари;

36.

припомня, че проследяемостта на аквакултурите е гарантирана в целия процес, като по този начин се повишава безопасността за потребителите и се свеждат до минимум промените в тяхното поведение по отношение на потреблението на този продукт;

37.

препоръчва да се осъществят кампании за разпространение, запознаващи потребителите с продукта, така че те да осъзнаят и да оценят работата при продоволственото снабдяване, продоволствената сигурност и създаването на нови работни места, както и ползите за околната среда, осигурявани от аквакултурите в дългосрочен план;

38.

приветства подкрепата от страна на Европейската комисия за обмена на най-добри практики и ноу-хау, който ще допринесе за подобряването на публичния имидж на производството на аквакултури и ще спомогне за определянето и популяризирането на модели. В този смисъл приветства инициативата на Европейската комисия „Farmed in the EU“ („Отгледани в ЕС“) — кампания, което несъмнено допринася за по-добрата осведоменост за продуктите от устойчиви аквакултури в ЕС.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/24

1.

приветства общата цел на предложението на Комисията да се насърчава и гарантира в дългосрочен план международната конкурентоспособност чрез създаването на свързан цифров единен пазар в Европа, като се генерират в по-голяма степен мрежови ефекти и икономии от мащаба, за да се осигурят устойчив растеж и заетост в Европа;

2.

счита, че създаването на цифров единен пазар е стратегически принос за сигурността на „цифровия суверенитет“ на Европа, тъй като една просперираща европейска цифрова икономика има структурен принос за справянето с политическите предизвикателства, пред които е изправена Европа;

3.

подчертава, че във всички бъдещи законодателни актове, които се приемат във връзка с изграждането на цифровия единен пазар би трябвало да се вземат предвид ключовата роля и потенциалът на местните и регионалните власти;

4.

подчертава, че отвореният характер на интернет е основен двигател на конкурентоспособността, икономическия растеж, социалното развитие и иновациите, който доведе до изключително равнище на развитие на онлайн приложенията, онлайн съдържанието и онлайн услугите и до появата на нови продукти в Европа, като този процес продължава да се стимулира;

5.

отбелязва, че местните и регионалните власти мотивирано реализират потенциала на цифровизацията, включително в контекста на цифровия единен пазар, като се концентрират преди всичко върху области, представляващи особен интерес за тях:

6.

споделя позицията на Комисията, че цифровите технологии и интернет услугите променят из основи икономиката и обществото;

7.

изрично подчертава, че местните и регионалните власти са изправени пред специфични предизвикателства, тъй като те са особено силно засегнати от някои изменения, но същевременно разполагат само с ограничени възможности за управление;

8.

ето защо смята по-специално, че е необходимо всички действия на европейско и национално равнище във връзка с цифровия единен пазар да са насочени към по-нататъшното целево развитие на привлекателността на регионите;

9.

подкрепя целите на Комисията да развива цифровия единен пазар като основа за подобряване на конкурентоспособността в международен план, тъй като някои държави разполагат с по-големи възможности за икономии от мащаба, които са от особено значение в областта на цифровата икономика;

10.

отбелязва в допълнение към това, че акцентирането единствено върху мрежовите ефекти с европейско измерение не би било достатъчно, а че успоредно с тях трябва да продължат да се развиват процъфтяващи цифрови екосистеми с МСП и новосъздадени предприятия на местно и регионално равнище, които генерират по места добавена стойност и работни места;

11.

подчертава във връзка със стратегическата ориентация с трите „стълба“ на съобщението на Комисията, че от гледна точка на местните и регионалните власти трябва да се включат и последиците от цифровизацията в свързването на онлайн и офлайн областите в икономиката и обществото, тъй като в една „икономика на мобилните приложения“ и в тези области се наблюдават мрежови ефекти чрез нови платформи за услуги на местно и регионално равнище;

12.

в този контекст отдава значение не само на въпроса дали продукти, услуги и приложения от офлайн средата ще бъдат прехвърлени към тази онлайн, но и на необходимостта да се проучи как в един цифров единен пазар:

13.

изразява съгласие с Комисията, че осъвременените правила за онлайн покупки и цифрови покупки зад граница ще насърчат повече предприятия да предлагат онлайн продуктите и услугите си в цяла Европа и ще доведат до увеличаване на доверието на потребителите в трансграничната електронна търговия;

14.

смята, че обявеното за края на 2015 г. предложение на Комисията за хармонизиране е основа за известно намаляване на преобладаващото понастоящем акцентиране върху платформите и посредниците при сделките на вътрешния пазар, при което МСП ще имат по-добра база за развитието на преките си продажби в цяла Европа;

15.

споделя мнението на Комисията, че в този контекст успешното развитие на единния пазар може да се укрепи единствено ако рамката за защита на потребителите продължи да се развива на високо равнище, и подчертава във връзка с това важната роля на местните и регионалните власти, например за осигуряване на управление на личните данни, което би трябвало да се развие допълнително на основата на международни стандарти;

16.

подчертава значението на бързите и достъпни трансгранични колетни услуги и в този контекст приветства подходите на саморегулиране, които имат за цел да се окаже качествено въздействие в интерес на потребителите, например в областта на технологиите за проследяване на пратките, да се повиши прозрачността на цените и да се предложат по-добри варианти за доставка;

17.

споделя оценката на Комисията, че необоснованото блокиране на географски принцип в повечето случаи е неразбираемо от гледна точка на потребителя, особено когато е налице отказ за осъществяване на покупка на услуги за определен регион или потребителят е насочен към местен сайт, който предлага различни търговски условия, и подчертава съществуващите ограничения на цифровия единен пазар; припомня, че блокирането на географски принцип, между другото, е резултат от настоящата система на финансиране на аудио-визуалната продукция и на закупуването на права за излъчване с териториално ограничен лиценз. Изтъква все пак необходимостта от трансгранични решения за цифровите медийни услуги в интерес на 50-те милиона европейски граждани, които говорят регионален малцинствен език или по-малко разпространен език на Съюза. Достъпът на много малцинства до медийни услуги на майчиния им език трябва да бъде възможен в духа на езиковото многообразие като основна характерна черта на Европа; затова отново отправя призива си за законодателно предложение за забрана на блокирането по географски принцип на цифровия единен пазар (1);

18.

потвърждава констатацията на Комисията, че креативността, особено в регионите на ЕС, е една от силните страни, на които Европа разчита в международната конкуренция, и е от съществено значение за развитието на цифровия единен пазар;

19.

затова призовава в законодателните предложения, обявени от Комисията, да се вземе надлежно предвид настоящата система на териториално лицензиране на аудио-визуалните произведения;

20.

отбелязва, че развитието на цифровизацията, като например услугите за изчисления в облак или излъчването в реално време (стрийминг) носят със себе си огромни предизвикателства, по-специално в областта на авторското право;

21.

приветства намеренията на Комисията, от една страна, да се създаде по-хармонизиран режим в областта на авторското право, за да се намали фрагментацията на различните правни режими в държавите членки, и, от друга — да се модернизират правилата за защита на авторските права и да се адаптират към развитието през последните години;

22.

подкрепя становището на Комисията, че модернизирането на авторското право следва да позволи преноса и потреблението на съдържание през границите, но също така стимулите за творчество и инвестиции — правата на авторите — следва да са на преден план;

23.

подкрепя твърдението на Комисията, че сегашното равнище на хармонизиране на разпоредбите за ДДС между държавите членки във връзка с предлагането на стоки и услуги в рамките на вътрешния пазар на ЕС все още не предоставя достатъчна основа за развитието на цифровия единен пазар; призовава Комисията да включи в следващото си предложение за преразглеждане на Директива 2006/112/ЕО („Директивата за ДДС“) разпоредби, улесняващи развитието на цифровия единен пазар и по-специално да премахне дискриминационните разпоредби относно цифровите носители;

24.

отбелязва, че се забелязва, че освобождаването от ДДС за малките пратки, идващи от трети страни, подлага на конкурентен натиск най-вече МСП в някои държави членки, тъй като през дадени платформи малките пратки от трети страни могат да бъдат получени относително лесно; никоя реформа на тази система не бива да създава непропорционална административна тежест, като следва да се има предвид малката стойност на тези пратки;

25.

приветства в този контекст намерението на Комисията да представи през 2016 г. различни законодателни предложения, за да се постигне целенасочено по-нататъшно развитие на сложните правила за ДДС;

26.

приветства заявеното от Комисията, че ще подкрепя създаването на центрове за цифрови иновации („Digital Innovation Hubs“) и я призовава да следи за географския баланс при разпределението на средствата;

27.

споделя преценката на Комисията, че надеждните, сигурни, високоефективни и достъпни мрежи и услуги са съществена основа за по-нататъшното развитие на цифровия единен пазар и че в това отношение един конкурентоспособен и динамичен сектор на далекосъобщенията предоставя необходимите импулси за иновации и инвестиции. В този контекст Комисията с право подчертава значението на ефикасната конкуренция;

28.

препоръчва да се създадат условия, които позволяват свързването на всички райони с широколентова връзка, доставяна ефективно и дългосрочно, в конкурентна среда и призовава Европейската комисия в рамките на изграждането на единния цифров пазар да докладва редовно и за напредъка в преодоляването на „цифровото разделение“ (digital divide), по-специално на регионално и местно равнище. Особено в селските зони на регионите често поради твърде висока неефективност не се изграждат високоскоростни широколентови мрежи на пазарен принцип, така че трябва постоянно и последователно да продължат да се развиват възможностите за подпомагане на европейско и национално равнище. Гражданите и предприятията имат право на високоскоростен широколентов достъп при необходимата им скорост на пренос на данни, за да работят, да учат или да извършват стопанска дейност, независимо от географското място, на което се намират;

29.

в този контекст отново припомня своето искане, проектите за разгръщане на цифровата инфраструктура в слабо населените селски райони да бъдат признати за услуги от общ икономически интерес (2) и във връзка с това подчертава необходимостта, по-специално на регионално равнище, да се определят бъдещите потребности от инвестиции в широколентовата мрежа и предлага съвместно с Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да бъдат разработени нови възможности за финансиране и подпомагане на инфраструктурите за ИКТ, например в селските райони;

30.

с оглед на постигнатото на 30 юни 2015 г. споразумение между Съвета, Комисията и Парламента за единния пазар в областта на далекосъобщенията, изразява съгласие, че във всички региони на Европа и по-специално в пограничните региони от голямо значение е наличието на отворен, недискриминационен интернет и подходящо развитие на неутралността на мрежите, както и предвиденото за 15 юни 2017 г. отпадане на таксите за роуминг в мобилните мрежи;

31.

подчертава във връзка с това, особено по отношение на Комисията и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения, че всички необходими мерки са изключително важни за привлекателността и видимостта на единния цифров пазар сред европейските крайни клиенти. Тези мерки са необходими, за да могат съответно да се спазят определените срокове. По-специално следва да се проучи възможността за политика на разумно ползване („Fair Use Policy“) за потребителите, която да е разработена така, че да отчита регулираните роуминг услуги.

32.

с оглед на динамиката на развитието през последните години подчертава, че адекватното бъдещо развитие на регулаторната рамка в областта на ИКТ следва да има за цел и установяването на равни за всички условия, в които структурните недостатъци се редуцират посредством едностранни ангажименти за операторите на телекомуникационни мрежи в сближаващи се пазари;

33.

отбелязва, че оценките на Комисията за липсата на регулаторна съгласуваност и предвидимост на цялата територия на ЕС могат само да известна степен да бъдат приети, тъй като с последния преглед на разпоредбите в областта на далекосъобщенията и съдържащия се в него член 7 относно процедурата по нотифициране беше направена стъпка към по-голяма регулаторна съгласуваност;

34.

затова приветства факта, че през 2016 г. ще започне задълбочен процес на преглед на нуждите за адаптиране на правилата в областта на далекосъобщенията;

35.

подкрепя намерението на Комисията да направи предложения за хармонизиране относно достъпа до честотните ленти в обхвата 700 MHz, което е важна предпоставка за осигуряване на доставката на услуги с широколентов достъп в селските райони. Призовава Комисията бързо да подготви достъпа до честотните ленти в обхвата 800 MHz, за да се ускори разгръщането на най-новата 4G технология. Обсъждането на някои параметри на разпределението на честоти и на ползването, които са от национална компетентност, в рамките на Групата за политика в областта на радиочестотния спектър („Radio Spectrum Policy Group“) може евентуално да доведе до полезни последици за единния пазар. Радиочестотният спектър в много случаи отразява и стимулира регионалните приложения и медийната и културната идентичност. С оглед на това в по-нататъшното развитие трябва да се следи за съчетаването на различните интереси;

36.

счита, че обявеното преразглеждане на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги ще трябва да даде важен стимул, от една страна за навременно определяне на потребностите за развитие на цифров единен пазар и, от друга, за насърчаването на културно многообразие и високо качество в европейското аудио-визуално медийно пространство; Интеграцията на медиите би трябвало да бъде следвана от сближаване на нормативните уредби със справедливи условия на конкуренция за всички медийни оператори;

37.

твърдо подчертава, че платформите много пъти изпълняват ролята на участници на пазара и при това, наред с предоставянето на нови възможности за бизнес, често се намесват в регионалните и местните икономически и социални структури. По този начин платформите и посредниците играят стратегическа роля и трябва да се наблюдава внимателно тяхното развитие по отношение на евентуалното възникване на потребности от ново законодателство. При това трябва да се има предвид, че мрежовите ефекти увеличават и укрепват пазарната мощ на платформите, а с това може да се повиши и рискът от злоупотреба с пазарно положение;

38.

изразява съжаление, че съобщението на Комисията съвсем бегло засяга темата за „икономиката на споделянето“ и не съдържа предложения за координиран подход към разпоредбите, които се прилагат по отношение на нея, за да се гарантира свободна и лоялна конкуренция, т.е. еднакви условия по отношение на разпоредбите и рамката като тези за традиционните предприятия, безопасност на потребителите и условия на заетост, по-специално по отношение на данъчното облагане на приходите, генерирани от платформите за обмен. Комитетът отбелязва освен това с известна загриженост, че в търговските дейности в рамките на т.нар. „икономика на споделянето“ протичат структурни промени, като в много случаи предприемаческите рискове остават на равнището на местните или регионалните оператори, но поради огромните мрежови ефекти на платформите или посредниците се изнася добавена стойност от региона. В този смисъл трябва да се следи внимателно сложното взаимодействие между възможностите за растеж с нови клиенти в цифровия единен пазар и отрицателните структурни промени в регионите;

39.

изразява своята убеденост, че модернизирането на образованието е предпоставка за развитието на цифровия единен пазар, тъй като образователната система играе важна роля в обществото чрез изграждането на основни умения и в областта на цифровите технологии. За да се използват големите възможности за нови подходи и методи в образованието, трябва да се насърчава разработването на новаторски и цифрови методи и да се подкрепят и подпомагат преподавателите и всички участници в този процес;

40.

в този контекст приветства поставянето на акцент от страна на Комисията върху проучванията ѝ, които трябва да започнат още през 2015 г., относно ролята на платформите;

41.

решително приветства ясното стратегическо съсредоточаване на Комисията върху значението на киберсигурността при цифровите услуги, както и поверителното третиране на личните данни като съществена основа за развитието на цифровия единен пазар;

42.

във връзка с това подчертава особеното значение на предстоящия Общ регламент относно защитата на данните, както като основа за поверителната обработка на данни на цифровия единен пазар, така и за стимулирането на равнопоставени условия на конкуренция, така че и регионалните предприятия да разполагат с по-добри възможности за развитие;

43.

приветства ясното заявление на Комисията, че е наложителна цифровизация на всички сектори и че в дългосрочен план повечето икономически сектори ще участват във все по-голяма степен в цифрови екосистеми;

44.

отбелязва, че начинът, по който Европа успее в дългосрочен план да приложи почти неограничените възможности за създаване на стойност посредством цифровизацията, е от съществено значение за дългосрочния просперитет в регионите и селските райони на Европа;

45.

смята, подобно на Комисията, че едно от основните предизвикателства за цифровия единен пазар е в създаването на устойчива, основана на данни икономика, включително в контекста на промишлеността (Промишленост 4.0). При това насоките на технологично развитие от последните години създадоха разнообразни възможности за създаване на нова стойност. Трябва обаче да се отбележи, че в този процес местните и регионалните власти също са изправени пред огромни технически, организационни и правни предизвикателства;

46.

подчертава, че оперативната съвместимост е хоризонтален ключов фактор за развитието на цифровия единен пазар, за да могат въз основа на стандарти и норми да бъдат разработени нови, цифрови мрежи за създаване на стойност, при които именно електронните административни услуги, предоставяни от местните и регионалните власти, могат да дадат решаващ принос;

47.

подчертава огромното значение на грамотността и уменията в областта на цифровите технологии на гражданите, работниците и търсещите работа за широкообхватното реализиране на цифровизацията на икономиката и обществото. В този контекст на държавите членки и местните и регионалните власти, които в много случаи отговарят за училищата и образователните институции, се пада дългосрочна ключова роля за развитието на „цифровите умения“;

48.

в контекста на бързо напредващата цифровизация на всички сфери на нашето общество подкрепя цифровото приобщаване, за да може ползите от цифровото общество да са достъпни за всички;

49.

препоръчва също така, като се спазват стандартите на отделните държави относно неприкосновеността на личните данни, да се извършва обмен на данни, насочен към общополезни цели и процеси, който е източник на реално опростяване и стандартизиране, особено на национално (в някои държави процесите вече протичат), но и на транснационално равнище;

50.

препоръчва с оглед на реалното развитие на цифровия единен пазар да се извърши сериозно преструктуриране на процесите, както в публичната администрация, така и в предприятията; да се мисли дигитално и да се създават нови технологични решения не означава да се компютризират вече съществуващите процеси и да се дублират по цифров път поредици от ръчни действия и потоци от документи. С оглед на използването на вече съществуващите иновативни цифрови инструменти би следвало да се опростят вътрешните и външните потоци и процедури в икономиката, с цел да се направи по-гъвкав и по-бърз процесът на комуникация между различните субекти, както и да се създадат персонализирани услуги с по-голяма добавена стойност;

51.

споделя оценката на Комисията, че електронните административни услуги са основен инструмент за по-нататъшното повишаване на ефективността на разходите и качеството на услугите в публичния сектор, предоставяни на гражданите и предприятията, най-вече от страна на местните и регионалните власти;

52.

в контекста на обявения план за действие за електронно управление за периода 2016 — 2020 г. изтъква, че посредством допълнително подобрени структури в съществуващи портали и услуги в публичния сектор могат да бъдат генерирани положителните ефекти, за които местните и регионалните власти, по-специално тези в трансграничните метрополни области, могат да дадат значителен принос;

53.

оценява обаче по-сдържано отколкото Комисията лостовия ефект и потенциала за икономии в тази област, свързани с генерираната ефикасност в близко бъдеще, и призовава при изготвянето и изпълнението на запланувания план за действие за електронно управление местните и регионалните власти да бъдат включени по специфичен начин, за да могат да разгърнат по-добре наличния си потенциал за електронно управление. По-голямо внимание следва да бъде отделено на по-малките местни органи, които не разполагат нито с финансови средства, нито с човешки ресурси, за да се справят оптимално с предизвикателствата на цифровизацията. Следва също така да се изпробват нови организационни форми на сътрудничество, които биха могли да бъдат различни от тези, които се използват за доставката на материални стоки или услуги;

54.

подчертава в тази контекст, че отговорността и ключовата роля във връзка с възникващите потребности за адаптиране на структурите на управление се пада на местните и регионалните власти, които са приоритетно „звено за контакт“ на публичния сектор с гражданите и предприятията;

55.

подкрепя Комисията в поставянето на акцент върху подобряването на инвестиционния климат за цифрови мрежи, изследвания и иновативни предприятия, включително за да се преодолее цифровото разделение между градските и селските райони.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/30

1.

счита, че в светлината на постоянно променящите се технологично развитие и геополитическа ситуация, както и на тяхното въздействие върху начините на производство, разпространение и потребление на аудио-визуалните медии, е целесъобразно да се преразгледа Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ);

2.

припомня, че е важно да се запази изричното упоменаване на културното многообразие като основен стълб на ДАВМУ, по-специално с оглед на присъединяването на Европейския съюз към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване. Във връзка с това КР отбелязва, че регионалната ПМС (Публична медийна служба) — представена в Европа от CIRCOM — предоставя такава услуга, като излъчва новинарски хроники и програми от значение за териториите и малцинствените езикови общности;

3.

подчертава необходимостта от продължаване на политиките в подкрепа на плурализма на информационните медии, за защита на личните свободи, както и за спазване на международните стандарти, които са гаранти на демокрацията; посочва, че трябва да се разработят нови инициативи, за да се гарантират независими и плуралистични медии като основен стълб на регионалната и местната демокрация;

4.

изтъква, че ДАВМУ следва да отчита регионалното измерение, по-специално с цел популяризиране на европейските културни идентичности, на съвместните трансгранични продукции в рамките на Европейския съюз и местните творчески иновации;

5.

отбелязва икономическата мощ на културната индустрия, големия ѝ капацитет за създаване на стойност и потенциала ѝ за създаване на качествени работни места в обещаващи икономически сектори;

6.

споделя изразената от Европейската комисия амбиция в нейната зелена книга, озаглавена ,,Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят: растеж, творчество и ценности“, да осигури „възможно най-широк достъп на всички европейци до европейско разнообразно съдържание и най-богат избор на висококачествени предложения“. Във връзка с това подчертава необходимостта от регламентиране на достъпността до регионалната публична аудио-визуална служба, по-специално за да се популяризират нейната цел и обхватът на предлаганите услуги;

7.

отбелязва със задоволство амбицията, изразена от Европейската комисия в рамките на стратегията за цифровия единен пазар, за модернизиране на законодателството в областта на авторското право и гарантиране на справедлив баланс между интересите на творците и на потребителите с цел да се насърчи достъпът до културата и културното многообразие;

8.

изтъква ползата от двойната система, характерна за европейския аудио-визуален пейзаж, която позволява стимулиращо съвместно съществуване на публичните и частните участници, и подчертава, че е важно да се насърчава трайно и достатъчно публично финансиране от страна на държавите членки на публичните аудио-визуални оператори за изпълнение на задълженията за извършване на обществена услуга, независимо дали става въпрос за линейни или нелинейни услуги, при пълно спазване на европейските правила, приложими за финансирането на обществената услуга радио- и телевизионно разпространение;

9.

отново посочва значението на ефективното регулиране на аудио-визуалните медийни услуги, което предполага действително сътрудничество между регулаторите и независимост на националните регулатори по отношение както на публичните органи, така и на аудио-визуалните оператори и политическите партии;

10.

изтъква ролята на европейските аудио-визуални медии по отношение на социалното сближаване, която е от съществено значение за европейското гражданство;

11.

счита, че е необходимо разширяване на приложното поле на ДАВМУ, което да обхване и аудио-визуалното съдържание, което не може да бъде квалифицирано като съдържание с „телевизионен характер“;

12.

счита, че приложното поле на ДАВМУ следва да обхваща всички видове доставчици на аудио-визуално съдържание, включително тези, които хостват генерирано от потребителите съдържание;

13.

препоръчва да се проучи доколко е целесъобразно създаването на нови категории доставчици на услуги като дистрибутори на услуги по смисъла на Директивата, независимо от платформата за разпространение;

14.

при условие че бъдат създадени нови категории, подчертава, че е целесъобразно тези нови категории доставчици на услуги да бъдат обхванати от някои разпоредби на директивата, в зависимост от естеството на тяхната дейност;

15.

отбелязва, че след преминаването на етапа на избор на програма потребителят е поставен в сходна ситуация на гледане, независимо дали става въпрос за линейна, или нелинейна услуга, и че следователно разликата в третирането на линейните и нелинейните услуги, предвидена от ДАВМУ, по отношение на защитата на малолетните и непълнолетните лица и на търговските съобщения трябва да бъде адаптирана;

16.

приканва Европейската комисия да изясни понятието „редакционна отговорност“, което характеризира дейността на доставчика на аудио-визуални медийни услуги съгласно настоящата директива, с цел включване на отговорността за производството на услугата и съпътстващата я правна отговорност;

17.

призовава за включването в постановителната част на директивата на ясно разграничение на правилата, приложими за доставчиците на аудио-визуални медийни услуги, които упражняват пълен редакторски контрол върху услугите и програмите, които предлагат, и правилата, приложими за доставчиците на услуги, които не упражняват такъв редакторски контрол, като дистрибуторите на услуги и услугите „over the top“(ОТТ), включващи търсачките, социалните мрежи, занимаващите се с агрегиране на съдържание, услугите за електронна търговия, порталите или услугите за споделяне онлайн;

18.

отбелязва, че местните и регионалните медии са поставени под все по-голям натиск. Представянето на местни новини е застрашено от изчезване. За да се насърчи разпространяването на местни и регионални информационни материали и развитието на плуралистични медии, е необходимо да се създаде правна рамка, позволяваща публично-частно сътрудничество;

19.

призовава, както вече отбеляза в своето становище относно европейското кино в цифровата ера (1), за оценка на принципа на страна на произход, залегнал в ДАВМУ, с оглед по-специално на въпросите, свързани с правната сигурност, която е от ключово значение за развитието на европейските аудио-визуални оператори. Във връзка с това следва да се проучи доколко е целесъобразно да се обърне внимание и на т.нар. „принцип на страната на местоназначение“, който се прилага в някои държави членки, при условие че това няма да лиши от смисъла му принципа на страна на произход;

20.

счита, както и Европейският парламент в резолюцията му от 12 март 2014 г. относно подготовката за един напълно интегриран аудио-визуален свят, че е необходимо правото на ЕС да се адаптира към реалностите на интернет и цифровата среда, и да се обърне специално внимание на дружествата, предлагащи аудио-визуално съдържание онлайн, които се опитват да избегнат данъчно облагане в определени държави членки, като се установяват в държави с много ниски данъчни ставки;

21.

призовава за засилване и разширяване на сегашния механизъм (така че да обхване и нелинейните услуги), предвиден в член 4 от ДАВМУ, който има за цел да предотврати заобикалянето на националните и европейските мерки;

22.

счита, че е целесъобразно да се изисква от установените извън ЕС доставчици на аудио-визуални медийни услуги, насочени към аудитория в ЕС, да се регистрират или да посочат представител в държава членка (например основната целева държава);

23.

счита, че първият критерий за определяне на това, под чия национална юрисдикция се намира даден доставчик на аудио-визуални медийни услуги, трябва да бъде критерият за установеното място за извършване на стопанска дейност, т.е. мястото, където са наети най-много служители за извършване на дейности, свързани с аудио-визуални медийни услуги;

24.

отбелязвайки нарастващото значение на услугите OTT — определени като начин за разпространение на съдържание чрез интернет и без посредничеството на доставчиците на достъп до интернет извън маршрутизацията на данните — и нарастващата им роля на интерфейс между гражданите и аудио-визуалното съдържание, подчертава ползата от ефективното регулиране на тези услуги, за да се гарантират достъпът до предлагане на плуралистична информация и многообразието на аудио-визуално съдържание;

25.

счита за необходимо да се гарантира, че местните и регионалните създатели на аудио-визуално съдържание разполагат с равен достъп до гражданите, включително когато тези материали се разпространяват от занимаващите се с агрегиране на съдържание;

26.

счита, че този принцип за равен достъп на местните и регионалните производители на аудио-визуални материали до гражданите трябва да е водещ при обсъждането от страна на европейските институции;

27.

призовава за приемането на разпоредби, гарантиращи, че услугите ОТТ и доставчиците на достъп до интернет и телекомуникационни услуги не могат по никакъв начин да дават предимство на собствените си материали или на материали по свой избор, когато действат като дистрибутори на аудио-визуални услуги, по-специално с оглед на насърчаване на културното многообразие. Най-важното тук е, че следва да се зачитат изцяло и да се запазват целостта и качеството на предоставяния от един излъчващ оператор сигнал на даден програмен канал;

28.

заявява, че за да се гарантира ефективността на принципите на културното многообразие и плурализма на информационните медии, търсенето и подборът на аудио-визуално съдържание не трябва в никакъв случай да зависят от икономически интереси;

29.

призовава да се следи за това при преразглеждането на директивата да се приемат необходимите мерки за гарантиране целостта на съдържанието, с оглед зачитането както на неговите автори, така и на потребителите;

30.

счита, че справедливото възнаграждение на авторите на аудио-визуално съдържание е предпоставка, която не може да се поставя под въпрос;

31.

счита, че в един все по-интегриран цифров свят е необходимо да се гарантира верига за създаване на стойност, която да стимулира създаването на европейски аудио-визуални материали;

32.

счита, че в целия ЕС следва да има на разположение публично финансирано и разработено регионално и местно аудио-визуално съдържание. Цифровите бариери пред достъпа до него следва да бъдат премахнати;

33.

призовава Европейската комисия при анализа на геоблокирането на аудио-визуално съдържание да вземе предвид културната специфика на това съдържание;

34.

призовава също така Европейската комисия да вземе необходимите мерки, за да подкрепи производителите на европейско аудио-визуално съдържание и европейските и националните разпространители;

35.

счита, че принципът на териториалност на авторските права трябва да бъде запазен, тъй като този механизъм е доказал своята ефективност за гарантиране на изплащането на възнаграждения на авторите и насърчаване на създаването на качествени европейски аудио-визуални творби;

36.

подкрепя въвеждането на преносимост на правата на ползвателите на аудио-визуални медийни услуги, по-специално преносимост на правата, свързани с аудио-визуалните абонаменти, което би позволило на ползвателите по време на престоя си в друга страна от Европейския съюз да получат достъп до услугите, които ползват в своята страна;

37.

призовава освен това да се обръща особено внимание на езиковите и културните малцинства в Европейския съюз, засегнати от политиките на геоблокиране, които препятстват достъпа им до аудио-визуални медийни услуги на техния език;

38.

насърчава всички европейски аудио-визуални оператори да дават предимство на създаването на качествени материали, за да повишат привлекателността на предлаганите европейски линейни и нелинейни услуги;

39.

изтъква, че е важно ДАВМУ да бъде приведена в изпълнение. Директивата препоръчва „приемането на подходящи мерки за окуражаване на дейността и развитието на европейска аудио-визуална продукция и разпространение, най-вече в страни с малък производствен потенциал или езиковите области с ограничен брой хора“, включително и на регионално равнище.

40.

препоръчва, по отношение на линейните и нелинейните услуги, държавите членки да се насърчават да прилагат механизми за финансово участие в подкрепа на цялата аудио-визуална верига, включително производството на европейски аудио-визуални произведения в настоящия му вид, на незадължителна основа за нелинейните услуги в член 13 от директивата, включително придобиването на права върху тези произведения и тяхната реклама;

41.

като си поставя същата цел за насърчаване на качествените европейски творби и програми, счита, че са необходими допълнителни мерки за хармонизиране на насърчаването на линейните и нелинейните услуги;

42.

препоръчва да се запазят основните принципи на защита на потребителите във връзка с търговските съобщения, а новите разпоредби, които ще бъдат приети в рамките на сближаването, да се съсредоточат върху частта, която се отнася до гледането на програмите;

43.

привлича вниманието на Европейската комисия към новите рекламни стратегии и практики, разработени във връзка с нелинейните услуги, имащи за цел повишаване ефективността на разпространяваните послания, както и към потенциалните рискове, които те пораждат, що се отнася до защитата на потребителите, техния личен живот и лични данни;

44.

затова призовава за създаването на набор от съгласувани и единни мерки за гарантиране на защитата на потребителите на линейни и нелинейни аудио-визуални медийни услуги;

45.

отбелязва, че следва да се обърне особено внимание на връзката между въпросите, свързани с привидно безплатния достъп до услуги, достъпността, качеството на съдържанието и рисковете за личните свободи на гражданите, включително използването на личните им данни;

46.

подчертава, че насърчаването на все по-широкообхватна и осъзната цифрова грамотност засилва способността за контрол и превенция от страна на гражданите и техните представители във връзка с опасността от изчезване — в икономически, търговски и културен план — на местните специфични териториални характеристики, в полза на уеднаквяване на предлагането на аудио-визуални медийни услуги, наложено от контролиращия мрежата;

47.

предлага подобно регулиране на програмите, които могат да навредят на непълнолетните лица, независимо от начина на достъп до тези програми и канала за предаване както за линейните, така и за нелинейните услуги. Изтъква, че в повечето европейски публични медийни служби — както национални, така и регионални, програмите и предаванията, предназначени за малолетни или непълнолетни, се регулират по договорен или по законов ред;

48.

отправя искане за въвеждането на стимули за създаването на материали, конкретно предназначени и адаптирани за деца, както и за насърчаването на партньорства между аудио-визуалните оператори и образователната общност в цифровата среда. Следва да се създадат образователни програми, за да се научат младите хора на ранен етап да боравят с всички форми на социалните медии, цифровото съдържание, предоставянето на информация и др.;

49.

призовава за по-широко популяризиране на материали, посветени на медийната грамотност, по-специално във връзка с новите медии. КР призовава за разумното използване на всички налични медии — цифрови и аналогови, с цел да се повиши качеството на живот на отделния човек и да се направи така, че гражданите да могат да участват пълноценно в медийното общество;

50.

счита за целесъобразно да се проучи задълбочено доколко е уместно включването в обхвата на директивата на някои елементи от печата онлайн (видео) и услугите за изтегляне (download-to-rent и download-to-own), по-специално чрез преразглеждане на определението на „аудио-визуални медийни услуги“;

51.

отбелязва, че в мандата за водене на преговори по ТПТИ изрично се посочва, че „споразумението няма да съдържа разпоредби, които има опасност да засегнат културното и езиковото многообразие на Съюза или неговите държави членки, по-специално в културния сектор, нито ще ограничава Съюза и неговите държави членки да поддържат действащите политики и мерки в подкрепа на културния сектор, като се има предвид неговият специален статут в ЕС и неговите държави членки“;

52.

подкрепя включването в ДАВМУ на принципите на ERGA — Групата на европейските регулатори за аудио-визуалните медийни услуги — залегнали в учредителната ѝ декларация: „установяването на европейско равнище на общи характеристики за всички независими регулатори“, що се отнася до независимостта, прозрачността на процедурите на вземане на решения и назначаване, компетентността и експертния опит, ефективността на изпълнителните правомощия, механизмите за уреждане на спорове и преразглеждането на решенията на регулаторите от орган на съдебната власт.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/35

1.

формулира препоръките си относно използването на финансови инструменти за териториалното развитие, като се основава на анализ на регулаторната среда, въпроса за ползата за политиката на териториално развитие и мерките за гарантиране на ефективността и осигуряване на институционална рамка за използването на финансови инструменти;

2.

изтъква, че с оглед на значението на използването на финансови инструменти за териториалното развитие при изготвянето на становището е обобщен опитът на членовете на комисия COTER и работната група по бюджетните въпроси и са проведени консултации с Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и други заинтересовани страни, които разполагат със знания и опит в областта на използването на финансови инструменти;

3.

отбелязва, че финансовите инструменти могат да бъдат важни инструменти за териториално развитие. Възмездното финансиране може да осигури по-висока ефективност на инвестирания капитал в някои области, в които частното финансиране може да допълва публичното и в които рентабилността е достатъчно привлекателна;

4.

изтъква, че системата за подпомагане има важна роля в насърчаването на регионалното развитие, по-специално там, където пазарът не е успял и където предизвикателствата пред териториалното развитие са истински проблем, и посочва допълващия характер на субсидиите и финансовите инструменти, тъй като те би трябвало да се прилагат към различни ситуации. Насърчаването на използването на финансови инструменти не бива да води до прекомерно ограничаване на системата за подпомагане или до ефект на изместване върху бюджета на ЕС, заделен за политиката на сближаване;

5.

изразява подкрепата си за заключенията на Съвета относно предизвикателствата пред прилагането на политиката на сближаване за периода 2014 — 2020 г., приети на 9 юни 2015 г. в Рига — предизвикателства, чрез които Комисията е приканена „да осигури насоки за използването на финансовите инструменти, както и за взаимодействия между различните инструменти по навременен, съгласуван, последователен и ясен начин и да проучи всички възможности за внасяне на повече яснота, без в никакъв случай да надхвърля обхвата на правните разпоредби, приети от съзаконодателите, като създава допълнителни задължения“;

6.

отбелязва заключенията от специалния доклад № 5/2015 на Сметната палата относно използването на финансовите инструменти в селските райони (1), в който се подчерта рискът от свръхкапитализация на гаранционните фондове спрямо търсенето на частни инвеститори, но и последиците, свързани с липсата на ефект на лоста в случаите, когато се прибягва до частно финансиране за допълване на публичното. По тази причина призовава Европейската комисия да извлече поуки от този доклад.

7.

целта на предоставянето на публични средства от структурните фондове е да се осигури прилагането на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Компетентните институции на ЕС и националните органи следва при представянето на своята позиция или съответно при вземането на решение относно финансовите инструменти винаги да правят оценка на тяхното въздействие върху усилията за постигане на тази цел;

8.

недостатъчното регулиране на използването на финансови инструменти е също толкова вредно колкото и свръхрегулирането. Особено в началото на новата финансова рамка за периода 2014 — 2020 г. е важно да се приемат незабавно всички необходими правни решения, за да не се повтарят онези грешки, които бяха направени в началото на приключващата финансова рамка за периода 2007 — 2013 г.;

9.

след започване на прилагането от страна на държавите членки на инструменти, финансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), нови правила на ЕС следва да се въвеждат само по изключение. Трябва да се гарантира, че органите и институциите на ЕС, и в частност Европейската комисия (ЕК), ще се консултират с представителите на регионите във всички случаи, когато се налага промяна на законодателството, оказваща влияние върху планирането на програмите, изпълнението и сетълмента на финансовите инструменти, които са от значение за териториалното развитие.

10.

трябва да се създаде формат за непрекъснат диалог между представителите на регионите, на Комисията, на ЕИБ и на представителните сдружения на предприятия, в рамките на който могат да се обсъждат тълкуването на действащите правни разпоредби, въздействието от прилагането, както и възникващите проблеми, за да се извлекат максимални ползи от прилагането на инструментите, финансирани от ЕСИФ. Комитетът на регионите призовава Европейската комисия спешно да осигури институционална рамка за това сътрудничество;

11.

отбелязва също, че цялата информация по този въпрос трябва да бъде прозрачна, възможно най-подробна и представена опростено, така че всички потенциално заинтересовани страни, независимо дали са физически или юридически лица, да разполагат с цялата съществена информация, необходима за вземането на решение за инвестиции или развитие. По този начин скритите рискове се намаляват, административните процедури могат да бъдат оценявани и планирани и като цяло интересът на инвеститорите нараства.

12.

важно е да се гарантира, че настоящите проблеми на местните и регионалните власти, които през периода 2007 — 2013 г. са избрали да прилагат и използват възстановими инструменти, няма да ги възпрат през програмния период 2014 — 2020 г. да разчитат точно на тази форма на финансиране. Освен това е необходимо да се следи рискът, който носи недостатъчното регулиране на финансовите инструменти през периода 2007 — 2013 г., да не натоварва управляващите органи, финансовите посредници и преди всичко крайните потребители;

13.

при евентуални корекции във финансовата рамка за периода 2007 — 2013 г. трябва да се вземе предвид, че в съответствие с член 98 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. следва да се отчитат естеството и сериозността на нередността, както и финансовите загуби за фондовете. Европейската комисия би трябвало да се погрижи тази разпоредба да се спазва както на равнището на ЕС, така и в отделните държави членки;

14.

КР отбелязва, че точка 20 от Насоките относно държавните помощи за насърчаване на инвестициите в рисково финансиране (2) гласи, че „мерките за помощ за рисково финансиране трябва да се осъществяват чрез финансови посредници или алтернативни платформи за търговия, с изключение на фискалните стимули за преки инвестиции в допустими предприятия. Поради това мерките, чрез които държава членка или публичен субект извършва преки инвестиции в предприятия без участието на такива посреднически структури, не попадат в обхвата на правилата за държавните помощи за рисково финансиране, определени в Общия регламент за групово освобождаване и в настоящите насоки“. По тази причина, когато управляващ орган извършва в рамките на финансов пакет прякото изплащане на помощ за МСП, въпросната помощ може да бъде разглеждана като държавна помощ, съвместима с Договора, единствено ако е по-ниска от размерите, посочени в регламента de minimis или когато тази помощ се предоставя в рамките на други хоризонтални разпоредби относно държавните помощи (например за МСП, регионално сближаване, научноизследователска и развойна дейност и т.н.). Вследствие на това отправя искане към Комисията да провери дали този механизъм не води до фрагментиране на проектите, подпомагани чрез финансови инструменти и дали тези насоки не са в противоречие с член 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 относно общите разпоредби, приложими към структурните фондове във връзка с прилагането на финансовите инструменти;

15.

На всички равнища на прилагане трябва да се цели отстраняването на ненужните регулаторни ограничения, които увеличават разходите и намаляват търсенето на финансови инструменти;

16.

в случай на нередности при усвояването на средствата от структурните фондове от финансовата рамка 2007 — 2013 г. трябва да се гарантира, че съответните разходи не се представят на Комисията за отчетно приключване. Трябва обаче да се подчертае, че в случай на установяване на нередност финансовите средства би трябвало да бъдат оттегляни от посредниците или съответно от фондовете само ако не може повече да се гарантира ефективното им усвояване. Комитетът подчертава, наред с другото, целта на член 78, параграф 6, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г., който гласи, че допустимите разходи се определят при частичното или окончателно приключване на оперативната програма. Комитетът на регионите призовава Европейската комисия да гарантира горното и, ако е необходимо, да променя съответно правилата;

17.

трябва да се гарантира, че при отчитането на разходите бенефициерите представят надеждна документация. Комитетът на регионите обаче подчертава, че голямата част от използваните финансови инструменти са разработени на търговския пазар, поради което при сетълмента трябва да се взема предвид тяхното естество и начинът им на функциониране;

18.

изискваните оправдателни документи за допустимостта на разходите трябва да са задължително необходими за постигането на желаната цел. Винаги когато е възможно, трябва да се допускат оправдателни документи, които минимално натоварват бенефициерите и крайните потребители, като например отчети. Това не засяга в никакъв случай необходимостта от контрол, при който могат да бъдат проверявани оправдателните документи. Целесъобразно е да се направи предложение относно използването на публичните регистри на държавите членки; Освен това Комитетът предлага още от етапа на планиране тази система на оправдателни документи и проверки да бъде замислена по такъв начин, че да не влияе негативно върху решението на бенефициерите или на крайните потребители относно поканата за внасяне на средства;

19.

както на всеки пазар, и в случая с финансовите инструменти, търсенето и предлагането осигуряват баланс. Цената е факторът, който влияе върху размера на предлагането и търсенето. Комитетът на регионите подчертава, че и при публичните финансови инструменти трябва във възможно най-голяма степен да действат естествените пазарни механизми;

20.

във връзка с това е важно да се подчертае, че в случай на прихващане от страна на посредниците на такси и комисиони за МСП намаляването на финансираните от финансовата рамка 2007 — 2013 г. допустими разходи може да представлява отрицателен стимул за разумното използване на публичните средства и прекомерна намеса в естествените пазарни механизми. Комитетът на регионите призовава Комисията да предприеме съвместно с регионите мерки за установяване на неефективните сектори и незабавно да предприеме подходящи корективни действия;

21.

трябва да се подчертае, че решението за използването на финансовите инструменти винаги трябва да се основава на обстоен анализ и извличане на максимална полза за обществото. Затова Комитетът на регионите изрично подчертава, че финансовите инструменти трябва да решават конкретни обществени, икономически или екологични проблеми. такава цел би могло да бъде насърчаването на интелигентен, приобщаващ и устойчив растеж;

22.

при решението за използването на финансови инструменти би трябвало винаги да се оценяват последиците върху други форми на финансова помощ, сред които и възможността за синергийни ефекти посредством свързването на различни форми на подпомагане, както и евентуално припокриване на инструменти. Компетентните органи би трябвало да имат грижата за съгласуване между отделните инструменти, прилагани на равнището на ЕС (напр. COSME или „Хоризонт 2020“), и средствата за подпомагане от други източници — по-специално средства на ЕИБ, ЕСИФ, както и националните или съответно регионалните банки за развитие и насърчителните банки. Предвид ползите от взаимодействието Комитетът на регионите призовава Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да осигурят провеждането на постоянен диалог с местните и регионалните партньори в тази област;

23.

следва също така да се подчертае, че трябва да се приложат решения, които дават възможност за по-гъвкаво комбиниране на различни форми на финансиране, както и на финансиране от различни източници. Що се отнася до ЕСИФ, би трябвало да е позволено припокриването на допустими за подпомагане разходи с оглед на комбинирането на помощи и финансови инструменти. Това е особено важно за икономически субекти, които нямат достъп до банковия сектор. Поради това Комитетът на регионите призовава Европейската комисия да изготви заедно с представителите на регионите предложения за изменение на разпоредбите, при което да вземе под внимание интересите на най-слабите икономически субекти;

24.

важно е да се избягва инструментите за териториално развитие да бъдат използвани за стабилизиране на финансовата система и за антициклични мерки. Подобни мерки би трябвало да бъдат финансирани от други източници. Комитетът на регионите призовава органите и институциите на ЕС да се грижат за това средствата за развитие да се усвояват в съответствие с тяхното предназначение;

25.

Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да осигурят подобаващо участие на регионите в използването на финансови инструменти в рамките на новия „План за инвестиции за Европа“. Приветства в този контекст факта, че съображение 56 от Регламента относно Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) предвижда, че регионалните и местните власти би трябвало да могат да допринасят за създаването и управлението на Европейския портал за инвестиционни проекти;

26.

положително е, когато финансовите инструменти привличат частен капитал, а Европейската комисия трябва да има грижата ефектът на лоста при инструментите, финансирани със средства на ЕС, да е оптимален и в съответствие с преследваната обществена цел;

27.

КР се застъпва за опростяване на финансовите инструменти на ЕС и подчертава, че инструментите трябва да бъдат прости и лесни за ползване с подходящ брой контролни механизми;

28.

КР подчертава необходимостта от по-добро популяризиране на финансовите инструменти сред потенциалните потребители с цел повишаване на осведомеността за специфичната им добавена стойност и оптималното им използване;

29.

трябва да се гарантира, че финансовите инструменти се използват в съответствие с обществените и икономическите потребности с ясно съзнание за регионалното измерение и изхождайки от съображението, че условията в градовете и в селските райони често са различни и че следва например да бъдат подкрепени малки проекти и достъпът на малки региони до тези възможности за финансиране. Важно е да се обръща внимание на нежеланите странични ефекти, които вредят на оптималното използване на финансовите инструменти;

30.

КР посочва, че много местни и регионални власти срещат трудности при достъпа до финансиране от ЕС, тъй като не могат да си осигурят съфинансиране; подчертава, че трябва да бъдат разработени финансови инструменти, за да се преодолее този проблем;

31.

с оглед на ограничените външни възможности за финансиране, по-специално за микропредприятията и малките предприятия в ЕС, е безусловно необходимо формите на финансиране на текущите активи да станат по-гъвкави. Предвид недостига на плащания или сезонния характер на производството би трябвало да се предоставя финансиране за тези активи без ненужни ограничения. За тази цел Европейската комисия следва да предприеме заедно с представители на регионите необходимите в това отношение мерки;

32.

в отговор на икономическата криза е необходимо да се позволи финансирането на оборотния капитал в рамките на финансовата перспектива за периода 2007 — 2013 г., тъй като това би било в интерес на европейската икономика;

33.

трябва да се подчертае, че доброто сътрудничество между ЕК, ЕИБ и местните и регионалните власти представлява ключов елемент за успешното използване на финансовите инструменти за териториалното развитие и цялата политика на сближаване;

34.

с оглед на опита от кризата не бива да се забравя, че публичните финансови инструменти не би трябвало да водят до прекалено повишаване на риска във финансовата система и по-специално в банковата система;

35.

преди да се взема решение за използването на инструментите, трябва да се анализира дали финансирането на дадена инвестиция, напр. посредством дългов инструмент, не води до прекомерна тежест за потребителя вследствие на разходите за обслужване на този дълг. Освен това трябва да се има предвид, че предимствата от използването на публично финансирани финансови инструменти не бива да отиват в полза на финансовите посредници или съответно да бъдат ограничавани от тях (напр. гаранционният инструмент би трябвало да води до намаляване на цената на привлечения капитал). Трябва също да се гарантира, че финансовите посредници не извличат неоправдани печалби от финансовите инструменти, напр. чрез банково застраховане или обвързани продажби. Европейската комисия и националните органи следва да приемат съответни разпоредби в това отношение;

36.

обмяната на опит и ноу-хау между Комисията, ЕИБ и местните и регионалните органи следва да се засили. Необходимо е също така местните и регионалните власти и органите, отговарящи за вече съществуващите финансови инструменти, да извършват съвместен анализ, за да се оптимизира ефикасността на тези инструменти. Комитетът на регионите признава ангажимента на Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка в тази област; припомня обаче, че пълноценното прилагане на решения, като например платформата „fi-compass“, трябва безусловно да бъде ускорено с оглед на решаващото значение на началната фаза на изпълнението;

37.

Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка следва да предоставят на регионите възможността за подходяща по съдържание подкрепа с оглед насърчаване на използването на финансови инструменти — не само в изпълнението на ЕСИФ. В рамките на тази подкрепа следва да може да се прилага индивидуален подход към всеки отделен регион, но тя изисква и наличие на подходящи цялостни насоки за начина, по който местните и регионалните власти могат да кандидатстват за финансови инструменти, кредитни линии на ЕИБ и заеми от ЕФСИ, така че да могат да вземат информирани решения за това кои финансови инструменти са по-подходящи за тях от гледна точка на размера, вида на инвестициите и нивото на риска;

38.

припомня, че финансовите инструменти трябва да бъдат достъпни за евентуалните ползватели при по-изгодни условия в сравнение със стандартните търговски заеми;

39.

Комитетът на регионите признава вече предприетите от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка мерки, но призовава тези институции да гарантират бързото прилагане на програми за повишаване на информираността, като напр. курсове и обучения (на различни равнища и на съответния език на страната) за органите, които отговарят за прилагането и сетълмента на финансовите инструменти, но също така и за регионалните финансови участници, особено тези с нестопанска цел, които имат само ограничен достъп до този вид информация. Аналогично, като се има предвид, че някои региони и групи от общини в миналото са използвали успешно кредитни инструменти, финансирани от ЕС, следва да има подкрепа за преносимостта на техните модели и извлечени поуки към други страни и региони. Комитетът подчертава, че за постигането на тази цел непременно следва да се използва електронното обучение;

40.

финансирането на участници, които прилагат финансови инструменти, трябва да бъде стимул за ефективното използване на отпуснатите средства;

41.

при анализа на необходимостта от хармонизиране на финансовите инструменти (на регионално, национално и европейско равнище) трябва преди всичко да се има предвид ефективността на тези инструменти по отношение на постигането на поставените цели, както и многостранният характер на регионите. При това трябва да се избягва хармонизиране, основаващо се единствено на желанието за намаляване на административните разходи на посредниците;

42.

въпреки че необходимото планиране на финансовите инструменти вероятно отнема повече време отколкото в случая на безвъзмездните помощи, скоростта, с която могат да бъдат предоставени тези инструменти (заеми и гаранции), би следвало да представлява най-важното им предимство спрямо помощите в новата финансова рамка; За постигане на по-голяма ефикасност и ефективност при използването на финансовите инструменти, без да се засяга прецизността и качеството на предварителните анализи, необходими за процеса на планиране, е важно времето, необходимо за административните процедури, да бъде сведено до минимум;

43.

действащите лица трябва да имат предвид, че при прилагането на финансови инструменти може да се стигне до нежелани последици, по-специално до изместване на капитала на частните вложители от пазара поради намесата на публичната сфера. Следователно трябва да се предприемат съответни мерки, за да се предотвратят подобни развития. В тази област е необходимо съответно сътрудничество между Европейската комисия, Европейската инвестиционна банка и регионите, включително всеобхватни официални насоки за различните финансови инструменти, които могат да се ползват от местните и регионалните власти;

44.

във връзка с това следва да се изтъкне, че използването на финансови инструменти, особено когато става въпрос за действащи лица, които нямат достъп до банковата система, в крайна сметка би трябвало да доведе до това те да получат отново такъв достъп и да могат да се финансират в дългосрочен план посредством търговския пазар;

45.

при прилагането на финансовите инструменти от ЕСИФ акцентът следва да се поставя не върху отчета за предоставената подкрепа, а върху постигането на дългосрочно положително въздействие върху европейската икономика;

46.

финансовите инструменти би трябвало да се използват както от големи финансови институции (по-специално в случаите на мащабни и сложни продукти), така и — в случай на по-прости продукти — от по-малки посредници, които предлагат продукти от областта на микрофинансирането;

47.

за да е налице ефективна структура за външно финансиране и след края на публичната интервенция, Европейската комисия, заедно с представителите на регионите, следва да разработи съответни решения, които да гарантират, че институциите за подпомагане на бизнеса ще бъдат укрепени посредством интервенцията в периода 2014 — 2020 г.;

48.

КР подчертава, че извършваните на различни равнища проверки трябва да бъдат координирани по-добре, за да се премахнат ненужните тежести за местните и регионалните власти; от друга страна е важно правителствата на различните държави членки да бъдат задължени да сътрудничат на местните и регионалните власти;

49.

стига това да не противоречи на други цели, финансовите инструменти би трябвало да служат и за развитието на финансови продукти — така те следва да се използват например за подпомагането на публично-частни партньорства или на дружества за предоставяне на енергийни услуги (ESCO). За тази цел е необходимо Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка да предоставят възможности за подкрепа на регионите;

50.

при това трябва да се внимава промените на разпоредбите, допълнителните тежести или рискът при предоставянето на инструментите да не причиняват финансови затруднения за финансовите посредници и да не вредят на тяхната надеждност на пазарите, което би довело да тяхното отслабване;

51.

необходимо е да се подкрепят усилията за интернационализиране на финансовите инструменти (дейности на институциите, поток на частни капитали и др.). Това ще позволи подобряване на тяхната ефикасност и ефективност и по този начин ще допринесе за засилване на конкурентоспособността на европейската икономика.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/41

1.

счита, че е важно Комисията да включи по-доброто регулиране сред политическите приоритети с цел постигане на по-добри резултати за гражданите. Новаторските методи на провеждане на консултации между институциите могат да допринесат за създаването на ясно и ефективно законодателство на Съюза, което да утвърждава основните принципи на ЕС;

2.

счита, че по-доброто регулиране, а именно простите, качествени законодателни актове, които са ясно формулирани, правилно транспонирани в законодателството на държавите членки и при необходимост преразглеждани, допринася за задълбочаването на единния пазар, намаляването на бюрокрацията и създаването на добавена стойност за гражданите и предприятията;

3.

изразява убеждението, че мнозинството от европейските граждани гледат на ЕС като на институцията, която утвърждава и гарантира тяхното право на качествен живот, екологична сигурност и икономическо, социално и териториално сближаване;

4.

изразява съгласие със засилването на ангажимента на Комисията за повишаване на качеството на законотворчеството, започвайки от Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка и целта за намаляване на бюрокрацията и премахване на нормативните тежести, като по този начин се допринася за създаването на благоприятни условия за инвестициите; изразява съгласие с опростяването и намаляването на административната тежест за частните оператори, но при зачитане на необходимостта от баланс между опростяването и запазването на качеството на околната среда и защитата на правата и интересите на частните лица, работниците, потребителите и ползвателите. Подчертава, че доброто регулиране и намаляването на излишната административна тежест не трябва да се използват като претекст за дерегулиране или нерегулиране на сектори, към които гражданите имат изброените по-горе основателни очаквания, или за избягване на действия в области, в които Договорите на ЕС създават ясни задължения за институциите на ЕС да действат;

5.

отново отбелязва, че по-доброто регулиране следва да се извършва в духа на многостепенното управление чрез координирани действия от страна на ЕС, националното, регионалното и местното равнище;

6.

приветства политическото значение, което беше отдадено на усилията за по-добро регулиране с решението първият заместник-председател на Комисията да оглави този процес, и очаква подобряване на качеството чрез изготвяне на законодателство, което да отговаря на очакванията на европейските граждани за изпълнение на поставената амбициозна цел за спазване на основните принципи и високите стандарти на политиката на ЕС;

7.

оценява положително факта, че Комисията оглавява усилията за прилагане на принципите на добро законотворчество през целия законодателен цикъл, включително на голяма част от вторичното законодателство, с новаторски методи и процедури, които са международно утвърдена добра практика и пример за държавите членки;

8.

изразява желание за по-голямо участие на местните и регионалните власти, посредством КР, в посветени на тази тема специални консултации, на етапа на законодателната инициатива, така че да се отчита териториалното измерение, за да се даде конкретен отговор на икономическата криза, като се предостави възможност за набелязване на поднационални цели, съобразени с различните местни и регионални характеристики; изразява желание местните и регионалните власти да участват, посредством КР, в определянето на самите цели и в прилагането на стратегиите, тъй като тези власти играят роля в прилагането и изпълнението на европейското законодателство, като същевременно се защитават местните особености, при спазване на принципа на субсидиарност;

9.

приветства разширяването на обхвата на консултациите с включването на заинтересованите страни, местните власти и гражданите в подготвителните етапи на законодателния процес и в прилагането на законодателството; тяхното участие още на ранните етапи от изготвянето на законодателните инициативи може да улесни приемането на окончателните разпоредби и тяхното транспониране и прилагане от националните, регионалните и местните власти;

10.

изразява желание Комисията да прави разграничение между регионални и местни институции, представляващи териториите (институционални участници), и такива, изразяващи частни интереси (частни участници), тъй като само първите, демократично избрани, съставляват демократичния синтез на реалните нужди на гражданите, включително на тези, които индивидуално не са в състояние да бъдат чути. Следователно изглежда необходимо да се укрепи структурираният диалог на Комисията с Комитета на регионите, както и с представителите на регионалните и местните власти, за да се гарантира демократичният характер на процеса на участие в създаването на европейското законодателство с убеждението, че териториалните власти, като носители на интересите на всички социално-икономически категории, следва да се ползват, в сравнение с големите корпорации, с приоритетно внимание от страна на институциите на ЕС, включително и в консултациите;

11.

оценява особено положително новата платформа „Lighten the Load — Have Your Say“ („Облекчете товара — споделете мнението си“) и ангажимента на Комисията да разшири нейните функции и услуги. Отбелязва, че откритите онлайн консултации, макар че могат да поставят в благоприятна позиция организираните групи и участниците с развити компютърни умения, често действат ограничително по отношение на вида и обхвата на внесеното предложение; поради тази причина не бива да се изключват традиционните методи на комуникация с Комисията извън платформата;

12.

предлага да се използват алтернативни инструменти за целенасочена консултация (конференции, експертни групи, работни срещи, срещи със заинтересовани страни), тъй като така се осигурява участието на пряко засегнатите страни и се насърчава Комисията да разшири техния формат и употреба (въвеждане на целеви групи, групи ползватели, групи за тестване и др.);

13.

обръща внимание, че публичните изслушвания не бива да представляват заместител, а само допълнение към заложените в член 154, параграф 2 от ДФЕС консултации със социалните партньори;

14.

тъй като консултативният процес е пряко зависим от представителността на участниците и от качеството на техния принос, провежданите практически консултации трябва да улесняват участието на пряко засегнатите страни и разпространението на информация относно процеса на вземане на решения, особено относно законодателни разпоредби с изключително технически характер, изискващи сериозни познания;

15.

отбелязва необходимостта поне основните текстове да бъдат превеждани на всички официални езици на ЕС на всеки етап от консултациите, тъй като това би улеснило участието на повече заинтересовани страни и граждани в процеса;

16.

призовава Комисията да осигури по-голяма прозрачност по отношение на използването на експертни групи, на това кога и в кои области на политиката ще бъдат използвани тези групи и кой е представен в тях, както и преди всичко по отношение на процедурата за подбор, прилагана от Комисията при създаването на експертни групи;

17.

припомня, че — както беше отбелязано и в неотдавнашното становище на КР относно REFIT (CIVEX-V-040) — са необходими подобрения по отношение на процеса на консултации, включително предоставяне на по-подходяща обратна информация, по-добра видимост на процеса и необходимост да се положат повече усилия за количествено изразяване на резултатите. Призовава Комисията да вземе предвид препоръките на КР при следващата процедура;

18.

отбелязва, че участието на местните и регионалните власти, заинтересованите страни или гражданите в консултациите — посредством техните институционални представители като КР и ЕИСК, които трябва ясно да се разграничават от другите заинтересовани страни — ще допринесе за постигането на целта за по-добро регулиране, по-специално поради факта, че често времето е ограничено и е по-лесно да се получи обратна връзка от горепосочените колективни органи, които разполагат с всеобхватни мрежи. Тяхното активно и значимо участие в процеса на добро регулиране е необходима предпоставка за постигане на качествени резултати;

19.

посочва, че за да се постигне целта на партньорството, както и по-добро и по-ефективно законодателство, би трябвало да се определят няколко оперативни насоки, които да се прилагат при проверката на принципа на субсидиарност при подготовката на нови законови разпоредби;

20.

приветства ангажимента на Комисията за засилен контрол чрез оценки на въздействието през целия законодателен цикъл;

21.

предлага Комисията, в интерес на прозрачността и повишаването на отчетността, да публикува всички предварителни оценки на въздействието, дори и за инициативите, които не се превръщат в законодателни предложения; публикуването на оценки на въздействието от етапа на създаване в началото на процеса на изготвянето на политиките се счита за добра първа стъпка за осигуряване на обратна информация и изтъкване на опасенията относно субсидиарността;

22.

оценява ползата от многостранните оценки на въздействието, които не се ограничават само до икономическото измерение, а обхващат и опазването на околната среда, природата, защитата на потребителите, здравето и труда, както и социалната закрила и трудовото право, и включват както възможността за нерегулиране, така и — при регулирането — анализ на последиците от гледна точка на гарантирането на основните принципи на ЕС и въздействието върху социалното и териториалното сближаване;

23.

по-специално подчертава необходимостта от извършване на оценка на териториалното въздействие за всеки нов или вторичен законодателен акт. Със своето ноу-хау КР ще допринесе активно за тази цел, включително чрез своите платформи и мрежи, които осигуряват добър достъп до регионалните и местните власти. Следвайки ангажимента на Комисията за „запазване на конкурентоспособността на ЕС и устойчивостта на развитието му“ (1), отправя искане да се следи и въздействието върху конкурентоспособността и устойчивостта;

24.

макар и да признава значението на МСП като двигател на растежа на ЕС, изразява съжаление относно недостатъчното старание при анализа на въздействието на законодателството, по-специално що се отнася до намаляването на административната тежест за местните и регионалните власти, чието задължение е да прилагат по-голямата част от законодателството на ЕС;

25.

счита, че модернизирането на законодателството трябва да е в съответствие с достиженията на европейското право за гарантиране на ценностите на ЕС. С оглед на това изтъква факта, че при изпълнението на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) трябва да се спазват високите стандарти на ЕС в социалната и екологичната сфера и да се постигне целта за задълбочаване на единния пазар. Припомня, че целта на програмата REFIT не е дерегулиране, а по-добро и по-ефективно регулиране посредством намаляване на излишната административна тежест, по-добра взаимовръзка между средствата и целите и възможно най-голямо участие на засегнатите страни във вземането на решения;

26.

настоява, че при извършването на оценки на въздействието за възлагането им следва да се разчита в по-малка степен на външни консултанти, особено по въпроси от пряко местно и регионално значение. Вместо това КР и представителните органи на местните и регионалните власти са в по-добра позиция да предоставят данни за положението на място;

27.

конкретно по въпроса за МСП отбелязва, че при изключенията от общото правило трябва да се търси подходящ баланс между ползата за бенефициерите и защитата на общия европейски интерес и не трябва да се създава опасност от подкопаване на високите стандарти на защита (на работниците и околната среда);

28.

призовава за разработването на по-структурирана форма на консултации с представители на местните и регионалните власти на предзаконодателния етап, при което може да се черпи вдъхновение от съществуващата методология на европейския социален диалог, който включва Комисията и социалните организации в подготовката на законодателството на ЕС, което пряко ги засяга;

29.

оценява положително заявеното от Комисията намерение да проучи възможността за опростяване на разпоредбите, свързани с общата селскостопанска политика и европейските структурни и инвестиционни фондове, и отново отправя предложение да се проверява пригодността на законодателството в съответните области за местните и регионалните власти, като например градоустройствената политика, законодателството в областта на околната среда, транспортния сектор, както и за предприемане на мерки за намаляване на административната тежест в области като предоставянето на лицензи и разрешителни;

30.

отбелязва, че програмата REFIT може да допринесе за подобряване на съотношението разходи/ползи не само за предприятията, но и за местните и регионалните власти, като освободи човешки и финансови ресурси и насърчи конкурентоспособността на ЕС;

31.

счита, че благодарение на постоянния си характер и състава си новият Комитет за регулаторен контрол с разширен мандат отчасти обръща внимание на изразените от КР опасения относно ефективността на този орган и настоява, че като се зачита независимостта на Комисията като институцията, представляваща общия интерес, в идеалния случай Комитетът за регулаторен контрол би могъл да е съставен от независими външни експерти, каквато е практиката за подобни органи в някои държави членки;

32.

подчертава, че поне един от външните експерти на Комитета за регулаторен контрол следва да има опит в управлението и администрацията на местно/регионално равнище;

33.

приветства решението на Комисията да включи представител на КР в новата платформа REFIT в отговор на отправеното от КР искане. Въпреки това отново отбелязва, че институционалната роля на Комитета не трябва да се бърка с ролята на други заинтересовани страни, които участват в платформата;

34.

припомня, че в Договорите се признават местното и регионалното измерение на принципа на субсидиарност, както и ролята на КР, и призовава за включване на Комитета на регионите в новото Междуинституционално споразумение за по-добро регулиране. Отново изразява загриженост относно степента на консултиране с местните и регионалните власти при изготвянето на политиките на ЕС, както и относно предоставянето на пълна и навременна информация, която да им позволява да изразяват позициите си. Някои членове на Европейския парламент призоваха за по-голямо участие на КР с неговите експертни познания и опит на ранен етап в подготовката на законодателството;

35.

приветства факта, че платформата REFIT се формира чрез открита процедура. Въпреки това Комитетът на регионите настоява адресатите на тази открита процедура да се разширят, така че изрично да се позволява на представители на европейски и национални организации на местните и регионалните власти директно да кандидатстват и да бъдат представлявани в нея;

36.

призовава генералните дирекции на Комисията и съзаконодателите да признаят ролята на КР и неговите членове като институционален партньор и да провеждат по-активни консултации както с КР, така и с местните и регионалните власти, когато изготвят оценка на въздействието;

37.

отбелязва нееднаквото прилагане на процедурите за по-добро регулиране от страна на държавите членки. Вследствие на това не може да се направи разлика между въздействието на законодателството на ЕС, което се дължи на начина на изпълнение на разпоредбите, и въздействието, което произтича пряко от това законодателство, и е трудно да се извърши цялостно проследяване на жизнения цикъл на законодателните актове;

38.

призовава държавите членки да откликнат на призива на Комисията за подобряване на изпълнението на процедурите за добро регулиране както в Съвета, така и в националните администрации;

39.

призовава заинтересованите държави членки да гарантират прилагането на национална процедура на консултации по въпросите на законодателството на ЕС, в която от ранен етап и във всички фази да се включат местните и регионалните власти, включително посредством своите национални организации. Тези власти разполагат с всеобхватни технически и експертни знания и опит в прилагането на законодателството;

40.

призовава Комисията да проучи причините, които водят до забавено или неправилно прилагане на законодателството на ЕС от страна на държавите членки, и да потърси решения на този важен проблем, включително като аргументира избора между директива и регламент, и да активизира усилията си, като укрепи механизмите за подпомагане, контрол и прилагане;

41.

подчертава, че транспонирането на директивите в националното законодателство е национален процес, към който трябва да се приспособят както националните, така и регионалните и местните административни разпоредби. Това изисква както достатъчно време, така и възможност за маневриране. КР счита, че намерението на Комисията да публикува планове за прилагане на законодателството и насоки, както и упражняването на контрол — не само върху формалното, но и върху практическото транспониране на разпоредбите в националното право — са стъпки в правилната посока;

42.

отбелязва, че ако законодателството е просто, разбираемо и лесно за спазване и е придружено от подробна оценка на въздействието и пътна карта за прилагането му, това спомага за по-бързото му и ефективно транспониране в националното право и за спазването му на практика;

43.

признава правото на страните да гарантират по-високи стандарти от предвидените в съответното законодателство на Съюза. Това обаче не следва да се обърква с практиката на така нареченото „свръхрегулиране“, при която държави членки прибавят допълнителни правни или административни изисквания в процеса на транспониране на законодателството на ЕС в националното законодателство. За широката общественост е важно да разбере кои точно задължения произтичат от ЕС и кои са следствие от свръхрегулиране от страна на държавите членки и затова Комитетът на регионите призовава държавите членки да посочат и ясно да аргументират всички приети от тях допълнителни разпоредби, когато транспонират законодателство на Съюза;

44.

припомня, че съществуват различни определения за „свръхрегулиране“, изготвени от различни институции (КР (2), Европейската комисия) и от други организации. Отново отправя предложение да бъде прието общо определение, което да гарантира правна яснота при транспонирането и прилагането на законодателството на ЕС и да даде възможност за извършване на сравнителен анализ между държавите членки;

45.

подчертава необходимостта от своевременно, точно и ефективно транспониране на законодателството на ЕС в националното право;

46.

приветства ангажимента на Комисията за щателен контрол на спазването на принципите на пропорционалност и субсидиарност в законодателните предложения и във връзка с това припомня, че ролята на КР и националните парламенти е институционално утвърдена;

47.

припомня, че националните, регионалните и местните администрации отговарят за прилагането на редица разпоредби и закони, основаващи се на законодателството на ЕС, поради което е важно при прилагането на ново законодателство на ЕС да се следи то да може да се извършва гладко и възможно най-опростено в административно отношение, така че за съответните равнища на управление да не възникват излишна нужда от ресурси и допълнителни разходи при прилагането;

48.

изразява съжаление, че пакетът за по-добро регулиране не подобрява оценката на спазването на принципа на субсидиарност, за да се гарантира, че решенията могат да се вземат на възможно най-ниското равнище на управление в съответствие с инструментариума на Комитета на регионите за оценка на субсидиарността;

49.

отбелязва усещането за неучастие в процеса на вземане на решения в ЕС, което преобладава в много държави членки. Затова подчертава необходимостта от включване на местното и регионалното управление, които са равнищата най-близо до гражданите, в законодателния процес, както и колко е важно европейските институции да бъдат ръководени от принципи на прозрачност, отчетност и удобство за гражданите и предприятията;

50.

предлага всички генерални дирекции на Комисията, Европейският парламент и Съветът да приемат и прилагат, доколкото е възможно, хармонизирани правила за оценка на въздействието на всички законодателни етапи, тъй като това ще допринесе за взаимното разбирателство и за подобряване на качеството;

51.

призовава съзаконодателите да откликнат на призива на Комисията да приемат възможно най-бързо новото междуинституционално споразумение и впоследствие да изпълняват произтичащите от него ангажименти, за да се даде тласък на процедурата за добро регулиране във всички европейски институции и да се насърчи прилагането на законодателството на ЕС от страна на гражданите;

52.

подчертава, че тясното сътрудничество с ЕИСК в рамките на подкомитета за по-добро регулиране би било полезно за постигането на по-добра координация на позициите на гражданското общество и представителите на местните и регионалните власти;

53.

счита, че оттеглянето на законодателни предложения, по които дълго време не е взето решение, би могло да допринася за доброто европейско управление, но трябва да се използва предпазливо, за да не се превръща в средство за оказване на натиск върху съзаконодателите. Очевидно е, че съзаконодателите, в качеството им на компетентни органи, следва да разполагат с разумен период от време и с цялостната възможност да изразяват позициите си по набелязаните за оттегляне предложения;

54.

изразява съгласие с предложението на Европейския парламент към Комисията да обмисли въвеждането на „клаузи за изтичане на срока на действие“ в законодателни инициативи с ограничен срок, стига така да не се създават „вратички“ в закона, както и на „клаузи за преразглеждане“ — в рамките на разумен срок след влизането в сила на мерките, — които да дадат възможност за оценка на вече прилаганите мерки. Комисията следва да насърчи държавите членки да въведат „клауза за изтичане на срока на действие“ и при оценката на националното законодателство, особено когато тя възпрепятства бързото транспониране на законодателството на ЕС;

55.

констатира, че резултатите от законодателството следва да се анализират не само на етап предложение на Комисията, но и след внасянето на значителни промени от страна на съзаконодателите. Отбелязва обаче, че не може да се поставя под съмнение демократичната легитимност на законодателния процес и че тези оценки на въздействието не трябва да водят до ограничаване на възможността за маневриране, с която разполагат съзаконодателите, и следователно не подкрепя идеята да се извършват допълнителни оценки на въздействието в периода между приключването на преговорите и окончателното гласуване;

56.

отбелязва, че никъде не се упоменават нито саморегулирането, нито съвместното регулиране като по-гъвкави процедури за сътрудничество между публичния и частния сектор, в един постоянно променящ се свят, в който законодателството понякога изостава от регулаторните нужди;

57.

подчертава колко е важно да се диверсифицират консултациите и да се създадат стабилни мрежи за консултации и мониторинг на въпроси, които изискват специализирани знания, както и да се оползотворява експертният опит на участниците в консултацията и след приемането на законодателство, включително при контрола и мониторинга на прилагането;

58.

счита за положителен факта, че Комисията иска да установи по-ясни критерии за това, кога ще използва делегирани актове и кога — актове за изпълнение. Положително е също така, че Комисията може да се консултира със заинтересованите страни, преди да представи предложения за делегирани актове; поради това призовава Комисията да прилага тази практика винаги, а не само тогава, когато вижда в нея добавена стойност;

59.

изразява увереност, че Комисията ще положи всички възможни усилия за пълно прилагане на предвидените в съобщението мерки, въпреки увеличаването на административната тежест и ангажирането на човешки ресурси, които може да се наложат;

60.

изтъква необходимостта да се предотврати възникването на допълнителни закъснения в законодателния процес вследствие на нови процедури за добро регулиране;

61.

подчертава задължението да се информира общественото мнение в държавите членки и да се популяризира процесът на консултации чрез мобилизиране на местните и регионалните власти, с цел да се повиши обществената осведоменост и да се засили участието на гражданите и заинтересованите страни, като същевременно се укрепи демократичният процес на вземане на решения;

62.

поема ангажимента да информира местните и регионалните власти за новата процедура за по-добро регулиране с цел постигане на по-добри резултати и да допринася за по-доброто прилагане на законодателството на европейско, национално и регионално равнище.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/48

1.

припомня, че това е вече третото становище по собствена инициатива относно годишната бюджетна процедура на ЕС; основната тема на консултацията е раздел III от проектобюджета на ЕС с изключение на административните разходи по функция V;

2.

отново подчертава, че изготвянето на годишния бюджет на ЕС — в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, има както пряко, така и непряко въздействие върху бюджетите на местните и регионалните власти. По този начин се предоставя важен допълнителен принос за изпълнението на предстоящите задачи и за приспособяване към новите предизвикателства по места;

3.

подчертава решаващата роля на бюджета на ЕС за мобилизирането на инвестиции, предвид факта, че породеният от тях ефект на лоста, който допълва публичното и частното финансиране на национално и поднационално равнище, допринася за конкурентоспособността и икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС;

4.

отбелязва, че във време на икономически трудности и ограничени финансови ресурси акцентът следва да се постави върху по-доброто разходване и изпълнение на бюджета на ЕС, а не толкова върху усвояването и съответствието с правилата; приветства усилията на Европейската комисия вниманието да се насочи към конкретни резултати с по-висока добавена стойност за ЕС, постигнати въз основа на увеличаване на „ефекта на лоста“ от средствата на ЕС и допълнителните усилия за опростяване;

5.

приветства проектобюджета за 2016 г. и заложените в него приоритети, които съответстват на новата програма на Европейската комисия за стимулиране на икономиката чрез инвестиции за създаването на работни места, растеж и знания и позволяват да се реагира на най-новите развития, като миграционната криза и несигурната ситуация в съседните на ЕС региони;

6.

критикува значителното забавяне в стартирането на нови програми по МФР за периода 2014 — 2020 г., дължащо се на късното одобряване на оперативните програми, което ще има отрицателни последици в полето на дейност на местните и регионалните власти; настоятелно призовава институциите на европейско и национално равнище да предприемат заедно с регионалните и местните власти всички необходими мерки за наваксване на закъсненията при изпълнението на новото финансиране от ЕС;

7.

констатира, че в проектобюджета на ЕС за 2016 г. са предвидени 153,5 млрд. евро за бюджетни кредити за задължения (5,3 % по-малко спрямо 2015 г.) и 143,5 млрд. евро за бюджетни кредити за плащания (1,6 % повече спрямо бюджета за 2015 г.);

8.

привлича вниманието върху факта, че въпреки че поетите бюджетни задължения намаляват, равнището на плащанията се запазва стабилно в реално изражение спрямо 2015 г. и включва бюджетни кредити за постепенно намаляване на натрупаните неразплатени искания от последния бюджетен период, които достигнаха 24,7 млрд. евро в края на 2014 г.;

9.

приветства изготвянето на специален план за плащанията в резултат на постигнато споразумение, но е загрижен, че просрочването на плащания ще нанесе вреди на бенефициерите, особено на местните и регионалните власти, които в момента са изправени пред множество икономически и социални предизвикателства; освен това отбелязва, че разликата от 10 млрд. евро между поетите задължения и плащанията няма да реши структурния проблем с натрупаните неразплатени искания, който може да се очаква в края на програмния период, и изразява съжаление във връзка със слабото участие на КР в аналитичния процес;

10.

задава въпроса, дали не следва да се начисляват лихви върху забавените плащания от Комисията към ръководителите на проекти;

11.

подчертава готовността на КР да участва в дебата относно реформата на системата на собствените ресурси на ЕС. Задълбочената промяна на системата е безусловно необходима, тъй като настоящите ѝ недостатъци спъват преговорите по бюджета и са в основата на проблема с все още неизвършените плащания. Единственото надеждно решение може да бъде въвеждането на истински механизъм за собствени ресурси за ЕС;

12.

подчертава, че бюджетът на ЕС оказва пряко въздействие върху местните и регионалните власти, тъй като те са бенефициери и същевременно управляващи органи на някои програми;

13.

подчертава, че заради финансовата и икономическата криза и строгите бюджетни ограничения бюджетът на ЕС придоби още по-голямо значение, тъй като с негова помощ се подкрепят също и програми и публични и частни инвестиционни проекти, които по време на подобни кризи би било трудно или невъзможно да бъдат финансирани и които същевременно спомагат за преодоляване на кризите;

14.

отправя искане КР да бъде привлечен за участие в междуинституционалните срещи за оценка на актуалното състояние и на перспективите за изпълнението на бюджета през настоящата и следващите финансови години — срещи, които ще се провеждат въз основа на разпоредбите на параграф 36 от приложението към Междуинституционалното споразумение за многогодишната финансова рамка (МФР);

15.

подчертава продължаващото твърде съществено разминаване между бюджетните кредити за поети задължения и тавана, определен от многогодишната финансова рамка (МФР), в условия на мерки за строги икономии и значително намаляване на публичните и частните инвестиции, за финансиране на мерки, насочени към създаване на работни места, борба с безработицата, справяне с проблемите на миграцията или намаляване на регионалните различия;

16.

изразява особена загриженост във връзка с малкия размер на резерва за непредвидени разходи в бюджета за 2016 г., по-специално с оглед на разходите за управление на европейската миграционна криза, които, въз основа на плана на Комисията за преместване на 1 60  000 търсещи убежище лица в целия Европейски съюз и за оказване на помощ в размер на 6  000 евро на подкрепено лице, следва да възлизат на най-малко 1 милиард евро;

17.

подчертава, че икономическата конкурентоспособност на ЕС в световен план трябва да се повиши чрез превръщането му в интелигентна и приобщаваща икономика; затова приветства факта, че във функция 1a на проектобюджета се предвижда увеличение на бюджетните кредити за поети задължения със 7,8 % спрямо 2015 г. с цел повишаване на конкурентоспособността, както и създаването на икономически растеж и на работни места;

18.

припомня вече формулираната в становището му относно проектобюджета за 2015 г. (1) препоръка да бъде създаден специален бюджетен ред за техническото подпомагане на Адриатическо-Йонийския макрорегион, както и на Алпийския макрорегион, по примера на бюджетния ред, който беше въведен през 2014 г. за макрорегиона на Балтийско море и макрорегиона на р. Дунав в размер на 2,5 млн. евро за бюджетни кредити за поети задължения и плащания;

19.

отбелязва, че проектобюджетът включва нови елементи спрямо предходните бюджети, като например ЕФСИ, въведения за първи път общ марж за поетите задължения, предвиден в член 14 от Регламента за МФР, и разпоредбите за използването на гъвкавост за финансиране на нови инициативи по функция 3;

20.

посочва, че COSME остава единствената програма, специално насочена към МСП и към повишаване на конкурентоспособността, и изразява загриженост във връзка с намаляването на бюджетните кредити за поети задължения в сравнение с проектобюджета за 2015 г.;

21.

приветства факта, че част от общия марж за поетите задължения и неизползваните маржове ще бъдат използвани за финансиране на ЕФСИ и че съкращенията в програмите „Хоризонт 2020“ и Механизма за свързване на Европа бяха намалени в съответствие с препоръките на КР;

22.

смята, че ограничаването на стратегически важните научни изследвания може да има тежки отрицателни последици в дългосрочен план, поради което възразява срещу намаляването на бюджетните кредити за поети задължения, предложено в програмата „Хоризонт 2020“. Вдъхва надежда обаче фактът, че бюджетните кредити за плащания по „Хоризонт 2020“ би трябвало да се увеличат с 10,45 %;

23.

оценява положително факта, че в бюджета се предвиждат повече средства за авангардни научни изследвания в областта на продоволствената сигурност, устойчивото земеделие и биоикономиката. Заслужава похвала инициативата на Комисията посредством програмата „Хоризонт 2020“ да се стимулира допълнително финансирането за научните изследвания и иновациите, като се използват възможностите на публичния и частния сектор;

24.

отбелязва, че тъй като множество малки предприятия и микропредприятия все още не разполагат с финансови възможности за научни изследвания, усвояването на съответните средства е по-слабо;

25.

изразява загриженост във връзка с намаляването на бюджетните кредити за поети задължения за стратегията „Европа 2020“ с 2,5 % спрямо 2015 г. Допълнителните съкращения на бюджетните кредити за поети задължения затрудняват осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“;

26.

подчертава, че хармонизираното структуриране на приходите на държавите — членки на ЕС, може да бъде постигнато чрез приобщаващ бюджетен модел, като се инвестира повече в междудържавното сътрудничество в областта на научноизследователската и развойната дейност. Отправна точка в този процес би трябвало да бъдат нуждите на предприятията в регионите, което от своя страна ще подобри тяхната конкурентоспособност, регионалното развитие и доходите на хората;

27.

приветства факта, че беше одобрено и утвърдено финансирането на програмите и мерките, които се очаква да бъдат предприети през 2016 г. Програмите в рамките на политиката на сближаване (ЕСФ, ЕФГЗ, ЕФРР, Кохезионен фонд), съфинансирана от държавите членки, бяха одобрени и поради забавяния предоставените за предходните периоди бюджетни кредити за поети задължения се използват сега. Същевременно Комитетът се надява, че Комисията ще се ангажира активно с пълното им оползотворяване при изпълнението на тези програми;

28.

изразява надежда, че капацитетът на Комисията за изпълнението на плащанията като цяло ще се подобри и че необходимите инвестиции ще достигнат навреме своите целеви групи;

29.

привлича вниманието върху необходимостта от спазване на бюджетна дисциплина в държавите — членки на ЕС, и призовава Европейската комисия да насърчи използването на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за икономическо възстановяване, съсредоточено върху инвестиции, фискална консолидация и структурни реформи; във връзка с това отбелязва важната роля на политиката на сближаване в качеството ѝ на главната инвестиционна политика на ЕС, с помощта на която следва да се намалят различията между европейските региони чрез укрепване на икономическото, социалното и териториалното сближаване;

30.

призовава Европейската комисия да се придържа към своите правила за финансова отчетност; подчертава, че в момента задълженията за докладване изискват административен капацитет и време; затова призовава за опростяване на системата за докладване;

31.

изразява загриженост, че във функция 2 не са предвидени достатъчно средства, за да се компенсира загубата на приходи за земеделските производители в държавите — членки на ЕС, в резултат на резкия спад на цените на селскостопанските продукти, дължащ се на ниските изкупни цени, премахването на квотите за мляко, разпространената в Европа чума по свинете и наложените от Русия санкции, както и че не са предвидени (преки) помощи с цел облекчаване на подобни ситуации;

32.

привлича вниманието към обяснителния меморандум към бюджета, според който се намаляват бюджетните кредити за смекчаването на последиците от руските санкции във функция 2. В същото време изразява несъгласие с твърдението, че пазарът предлага добри перспективи и пазарната среда е благоприятна;

33.

смята, че резервът, създаден от разликата между бюджетните кредити за поети задължения за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и евентуалната горна граница (приблизително 1,7 % от задълженията на фонда), не е обоснован достатъчно ясно. По места се очакват готови планове за действие, в които да се посочва кога и при какви обстоятелства (например в случай на криза или за управлението на мерките за нейното преодоляване) може да се използва резервът;

34.

изразява съжаление поради липсата на адекватност на предложените от Европейската комисия средства за резерв за кризите в селскостопанския сектор и поради недостатъчното увеличаване на бюджетните кредити за Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) спрямо предвидените за 2015 г. бюджетни кредити за поети задължения;

35.

разглежда критично тенденциите във връзка с дела на усвояваните средства по програмите за периода 2007 — 2013 г. и си задава въпроса, дали предположенията на Европейската комисия не са твърде оптимистични;

36.

изразява опасение, че в някои случаи държавите членки биха предпочели бързото изразходване на средства поради страх да не загубят вече отпуснати суми, като по този начин биха повишили риска от нередности, което би могло да доведе до финансови корекции. Опасява се също така, че наличието на неусвоени суми в края на програмния период би довело до автоматична отмяна на бюджетни кредити;

37.

подчертава, че в качеството си на основни бенефициери местните и регионалните власти биха понесли най-голямата част от тежестта на нередностите и освобождаването на средства, тъй като това би увеличило финансовата тежест върху тях;

38.

призовава за по-качествено финансово планиране на всички равнища и за полагане на усилия за избягване на механичното програмиране от Европейската комисия на бюджетните кредити за поетите задължения и плащанията;

39.

изтъква значението на поетите в проектобюджет на ЕС за 2016 г. задължения за разходи и призовава за тяхното допълнително увеличаване в отговор на последните развития, които налагат нови, по-трудни и по-скъпи задачи, като например миграционната криза и новите проблемни ситуации в съседните региони; подкрепя прилагането на инструмента за гъвкавост по подходящ начин; изразява опасения обаче, че предложените увеличения може да се окажат недостатъчни и че ще са необходими дори още повече ресурси;

40.

смята, че в борбата с причините за кризата бюджетът на ЕС за 2016 г. трябва да бъде доказателство за решимостта на ЕС да поеме по-активна и по-сериозна роля в международен план и да вземе предвид местните и регионалните, както и глобалните интереси и отговорности;

41.

призовава за това основните законодателни предложения за следващия програмен период (след 2020 г.) да бъдат представени и приети на по-ранен етап. Закъсненията при приемането на многогодишната финансова рамка, Регламента за общоприложимите разпоредби и другите специфични регламенти за европейските структурни и инвестиционни фондове поради продължителните преговори забавиха началото на програмния период 2014 — 2020 г. Освен това те са една от основните причини за увеличаването на непогасените бюджетни задължения (RAL). Комитетът ще се стреми да допринася активно за обсъждането на ранен етап на бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г. и ще предостави своевременно своя принос;

42.

подчертава значението на Групата на високо равнище за собствените ресурси и на нейния „първи доклад за оценка“, в който се предлага въпросът за собствените ресурси да бъде разгледан от възможно най-голям брой гледни точки;

43.

подчертава своята готовност да участва в дебата относно реформата на собствените ресурси на ЕС. Комитетът е на мнение, че е необходима задълбочена реформа, тъй като сегашните недостатъци на системата вече създават проблеми по време на преговорите по бюджета и могат да се очакват дори още по-големи проблеми, като например отрицателното въздействие на неуредените плащания и просрочените задължения по съфинансирането на инвестиционни проекти на национално, местно и регионално равнище;

44.

започна своевременно предварителен дебат относно планирането на мерките през следващия програмен период след 2020 г., които оказват пряко и непряко въздействие върху местните и регионалните бюджети и отчитат променящите се потребности. По този начин би трябвало да се избегнат проблемите, възникнали през предишните програмни периоди, особено в началото на програмния период 2014 — 2020 г.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/53

—

препоръчва настоятелно Европейският съюз (ЕС) да изпълнява пълноценно ролята си на лидер в международните преговори;

—

призовава Съюза преди 2020 г. и влизането в сила на новото споразумение за климата да ускори усилията си във връзка с енергийната ефективност, ценовия сигнал за CO2 в Европа и мобилизирането на международно финансиране за борба срещу изменението на климата в развиващите се страни;

—

насърчава Съюза преди конференцията в Париж и не по-късно от 2016 г. да повиши равнището на „планираните национално определени приноси“ (INDC — Intended Nationally Determined Contribution) и счита, че Парижкото споразумение трябва да бъде устойчиво и динамично и да съдържа механизъм, позволяващ редовна оценка и повишаване (на всеки пет години) на приносите на държавите;

—

насърчава Съюза да покаже как възнамерява да спази своята част от поетите през 2009 г. в Копенхаген финансови ангажименти и да отстоява справедлив подход относно финансирането и диференциацията, който да подкрепи енергийния преход и издръжливостта на най-бедните и най-уязвимите територии в света;

—

призовава за ново глобално управление на дейността в областта на климата въз основа на принципите на многостепенното управление, при което действията на недържавните участници да намират пълно признание и всяко равнище на управление да може да увеличи в максимална степен своите действия в областта на климата.

1.

С оглед на Петия доклад за оценка на Междуправителствения комитет по изменението на климата (IPCC) и на обобщения му доклад, КР изразява дълбоката си загриженост от факта, че светът не е поел в правилната посока за ограничаване на повишаването на температурата до не повече от 2 oC. Той отчита належащата нужда от ускоряване на усилията за намаляване на емисиите на парникови газове и приспособяване към последиците от изменението на климата и от приемане на споразумение, което да позволява да не се надхвърля този праг.

2.

Затова КР призовава ЕС да подкрепи активно глобална дългосрочна цел, съответстваща на най-сигурните сценарии на Междуправителствения комитет по изменението на климата, а именно: да се постави за цел постигането на нулеви въглеродни емисии през 2050 г. Такава обща цел на практика би изпратила ясен сигнал до всички страни и участници, по-специално инвеститорите, за нуждата от отдалечаване на световната икономика от енергията от изкопаеми източници.

Във връзка с това КР припомня, че ЕС си е поставил дългосрочна цел за намаляване с 80 до 95 % на емисиите на парникови газове до 2050 г.

3.

Според КР първите ангажименти на ЕС в рамките на „планираните национално определени приноси“ са крачка в правилната посока, но призовава Съюза да отиде по-далеч, като приеме решение за повишаване на определените от Европейския съвет през октомври 2014 г. ангажименти. КР счита (2), че намаление от поне 50 % на емисиите на парникови газове в Европа би било едновременно реалистично и от полза за Европа. Също така е възможно и желателно да се постигне дял от най-малко 40 % енергопроизводство от възобновяеми източници и повишаване с 40 % на енергийната ефективност. Освен това КР счита, че ЕС би трябвало да подкрепи включването в Парижкото споразумение на петгодишни периоди на поемане на задължения и цикли на преразглеждане, считано от 2025 г., за да се избегне ограничаването до недостатъчно амбициозни цели за дълъг период от време и за да се отчита редовно научно-техническият напредък.

4.

КР призовава още преди откриването на 21-вата конференция на страните по РКООНИК развитите страни в ЕС и извън него да обявят „финансов пакет“ в подкрепа на усилията за приспособяване към изменението на климата и намаляване на парниковите газове в развиващите се страни. КР очаква от ЕС пътна карта за увеличаване на финансирането. Предоставянето на средства трябва да се отличава с предсказуемост, прозрачност, новаторство и допълняемост. В този документ ЕС следва да посочи как възнамерява да спази ангажимента си за мобилизиране на дължимия дял от поетия ангажимент за 100 млрд. долара годишно до 2020 г. Освен това в Парижкото споразумение ЕС ще трябва да подкрепи принципа за определяне, на всеки пет години, на нови финансови ангажименти за периода след 2020 г. с отделни цели във връзка с приспособяването към последствията от изменението на климата, което досега оставаше на заден план при финансирането в областта на изменението на климата.

5.

КР приветства също така позицията на Европейската комисия, че споразумението и придружаващите го решения трябва да осигурят необходимата рамка за солиден набор от правила за прозрачност и обща, унифицирана система за редовно измерване, отчитане и проверка на изпълнението на целите за намаляване на емисиите на парникови газове, които си е поставила всяка от страните по споразумението. Такава рамка ще бъде в основата на истинско глобално сътрудничество във връзка с климата и ще бъде от полза, за да се повишат доверието и увереността, че поетите задължения ще бъдат изпълнени. Освен това тя ще бъде от ключово значение за разбирането на постигнато равнище на смекчаване на последиците от изменението на климата и за насърчаването на амбициозни цели, поради което е в интерес на всички.

6.

КР приветства позицията на Европейската комисия (ЕК) за включване на приспособяването като стълб на споразумението, наред с намаляването на парниковите газове и финансирането. Важно е да се признае ясната връзка между повишаването на температурата и нарастването на нуждите от адаптиране.

КР приветства факта, че в крайна сметка беше взето решение средствата по линия на Зеления фонд за климата да се разпределят поравно между целите за смекчаване на изменението на климата и приспособяването към последствията от него. Той препоръчва на ЕК да използва инициативата „Кметовете се адаптират“, стартирана през 2014 г. в рамките на стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата, като възможен пример за добра практика, който да бъде следван от международните партньори с цел повишаване на устойчивостта на териториите.

Развиващите се страни и по-специално най-слабо развитите страни и малките островни държави са най-уязвими спрямо въздействието на изменението на климата. Новото споразумение трябва да даде възможност да се вземат предвид техните нужди от приспособяване.

7.

Освен това КР препоръчва на ЕС още отсега да увеличи усилията си за борба с изменението на климата (без да се чака влизането в сила на Парижкото споразумение през 2020 г.), като:

8.

Регионите и градовете имат ключова роля за постигането и укрепването на целите в областта на климата на национално равнище. Тъй като те са тези, които оказват въздействие върху мобилността и транспорта, градоустройството и строителството, енергетиката и екологосъобразната инфраструктура, те са основните действащи лица в глобалните усилия за намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на издръжливостта спрямо последиците от изменението на климата.

9.

КР изразява задоволството си от факта, че новият режим във връзка с климата обещава да постави по-голям акцент върху ефективното изпълнение на ангажиментите, поети в Парижкия протокол. ЕК и редица други участници в преговорите на ООН (4) относно климата извеждат на преден план ролята на градовете и регионите. Те препоръчват в новото споразумение да бъде отчетена дейността на градовете и регионите, без която държавите няма да могат да изпълнят своите ангажименти. Доверието в ангажиментите, поети от страните по споразумението, ще зависи от твърдия и реален ангажимент на градовете, регионите, както и на промишлеността и инвеститорите.

10.

Необходимо е да се изведе на преден план Конвентът на кметовете и той да бъде продължен до 2030 г. и 2050 г., за да се увеличи динамиката на 6  500-те града и региона, поели ангажимента да надхвърлят целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.

КР подкрепя разширяването на инициативата „Конвент на кметовете“ в световен мащаб и призовава Европейската комисия да предостави необходимите средства за подобен динамичен процес, зачитащ реалностите по места. Това разширяване трябва да се извършва в координация с другите международни и национални инициативи на мрежите на местните власти като „Пакт на кметовете“ и при зачитане на тези инициативи. Същевременно е необходимо да не се маргинализират градовете, които са решили да предприемат действия в областта на климата, без да участват в Конвента.

11.

КР призовава ЕК да положи усилия в новото споразумение да бъдат взети предвид количествено измеримите усилия на градовете и регионите във връзка с планираните национално определени приноси (по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове и енергията от възобновяеми източници). ЕК може да се опре по-конкретно на работата на Пакта на държавите и регионите, Конвента на кметовете и Пакта на кметовете, тъй като всички те съдържат ясни, точни и прозрачни ангажименти за градовете и регионите в Европа и по света.

КР счита, че е необходимо да се създадат подходящи условия — регулаторни и финансови механизми, позволяващи оптимизиране на действията на градовете и регионите.

12.

КР припомня необходимостта от доброволна новаторска инвестиционна политика, насочена към устойчиви проекти в териториалните единици — по-специално в областта на енергетиката и приспособяването към последиците от изменението на климата — политика, която да включва градовете и регионите в процедурите за отпускане на средства и включването на по-малки проекти в плана „Юнкер“. Той препоръчва да се проучи идеята за приспадане на инвестициите в климата при изчисляването на дълга „Маастрихт“.

13.

КР препоръчва улесняване на достъпа на градовете и регионите до основните световни фондове в областта на климата: Зеления фонд за климата, Глобалния екологичен фонд и Фонда за адаптация.

По-конкретно, пряк достъп на местните и регионалните власти от най-уязвимите развиващи се страни до световните фондове в областта на климата, в частност Зеления фонд, би дал възможност за ускорени действия на тези участници в общ подход към климата и целите на хилядолетието за развитие.

14.

КР предлага глобално управление на климата, което да придаде официален характер на дейността на градовете и регионите въз основа на принципите на многостепенното управление:

15.

КР приветства организирането на световната среща на върха, посветена на климата и териториите, на 1 и 2 юли в Лион, както и на световната среща на високо равнище на местните власти за изменението на климата в Париж на 4 и 7 декември, и възнамерява да вземе участие в тях. Тези прояви са добра възможност за всички недържавни участници да работят заедно преди и по време на 21-вата конференция на страните по РКООНИК и да изтъкнат отново важната си роля, обявявайки твърд ангажимент, катализиращ действия в областта на климата в световен мащаб, по-специално на национално равнище.

16.

Най-накрая, КР препоръчва Европейският съюз да подкрепи решение на конференцията на страните по РКООНИК относно работна програма за действията на градовете и регионите в областта на климата, която да определи начина на съдействие между местните и регионалните власти, от една страна, и държавите членки, от друга. За пример може да послужи Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР), която през 2010 г. прие „План за действие за градовете и регионите“ (5). Подобен план би дал възможност за гъвкаво прилагане на принципа на многостепенното управление в международен мащаб.

За успеха на 21-вата конференция на страните по РКООНИК и глобалната борба срещу изменението на климата е необходим ангажимент на всички действащи лица.

17.

Междуправителственият комитет по изменението на климата и Програмата на ООН за околната среда заявяват ясно, че, за да бъде ограничено глобалното затопляне до не повече от 2 oC до края на този век, е необходимо още отсега да се ускорят действията на всички заинтересовани страни за намаляване на емисиите, като се започне от страните, които допринасят в най-голяма степен за изменението на климата.

Новата политика в областта на климата трябва да се основава на широка подкрепа от страна на всички участници и да бъде изпълнявана чрез прилагането на възходящ подход. Във връзка с това градовете и регионите имат съществена роля по отношение на информирането, възпитателните цели и обединяването на инициативите на действащите лица.

18.

Предвид текущите дискусии по „Програмата за действие“, предложена от френското и перуанското съпредседателство на конференцията на страните по РКООНИК с цел засилване на действията в областта на климата от страна на всички участници, КР отново потвърждава желанието си градовете и регионите да участват в тази програма. КР:

19.

В този дух на колективна мобилизация КР възнамерява да отправи съгласувани послания с Европейския икономически и социален комитет, които да покажат, че регионите и градовете са мобилизирани за 21-вата конференция на страните по РКООНИК заедно с гражданското общество и предприятията.

20.

Затоплянето на климата представлява едно от най-големите предизвикателства за устойчивото развитие, здравето и световната икономика, пред които е изправено човечеството. Конференцията в Париж не е самоцел, а начало на динамичен процес на развитие, който ще позволи на международната общност да поеме в правилната посока към ограничаване на повишаването на температурите под 2 C. Постигането на ново глобално споразумение за климата в Париж е наложително, още по-наложително е да се даде възможност за укрепване на динамиката на участниците за съвместно гарантиране на отговор, който да бъде на висотата на предизвикателствата.

17.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 423/58

1.

подчертава важния принос на океанската енергия за задоволяване на бъдещите енергийни потребности не само на Европейския съюз, а и глобално; приветства също така включването ѝ като една от петте приоритетни области на стратегията за син растеж и счита, че ЕС би могъл да бъде важен фактор в сферата на океанската енергия;

2.

отбелязва, че като надежден и предвидим източник на възобновяема енергия океанската енергия има потенциала да:

3.

изтъква, че фактът, че океанската енергия е свързана с толкова много различни техники, означава, че тя трябва да се развива на много и различни равнища и в разнообразен контекст. ЕС би могъл да бъде успешен участник на глобално равнище в тази сфера, като се имат предвид неговите многобройни крайбрежни региони;

4.

отбелязва прогнозите на Европейската пътна карта за океанската енергия (EOER) за периода 2010 — 2050 г.:

5.

изтъква, че Атлантическият океан има най-голям потенциал за океанска енергия в ЕС, но подчертава важния принос на другите морета и водни басейни в ЕС, включително Северно море, Балтийско море, Ламанша и Средиземно море;

6.

признава потенциала на чистата океанска енергия за многото острови на ЕС; оползотворяването на тази енергия би могло да допринесе за енергийната автономност на островите и на периферните морски региони, включително на най-отдалечените региони (3), като същевременно предоставя огромен потенциал за икономическо и социално развитие чрез създаване на местна заетост в тези общности, включително възможности за многото малки и средноголеми пристанища в ЕС;

7.

подчертава, че развитието на сектора на океанската енергия е в интерес на целия ЕС: възможностите за инвестиране в научни изследвания, знания, умения и развитие, производство и износ на компоненти, както и в развитие на вериги за доставка не са ограничени до крайбрежните/островните райони;

8.

подчертава значението на възприемане на цялостен подход към възобновяемата енергия от инсталации в морето. Редица от предизвикателствата, пред които е изправен секторът на океанската енергия — например достъпът до електрическата мрежа и свързаността, както и развитието на умения — се срещат и при други енергийни източници в морето;

9.

отбелязва различните видове океанска енергия: приливно-отливната амплитуда (напр. приливни лагуни), морските течения, енергията на вълните, електроенергията от градиента на солеността и преобразуването на океанската топлинна енергия (4);

10.

отбелязва, че тези различни технологии за океанска енергия са на различен етап на развитие и с изключение на приливно-отливната амплитуда, са на етапа на научно-изследователска и развойна дейност — предимно малки пилотни проекти, а не инсталации от търговски мащаб в действие, като все още няма консенсус относно предпочитаните технологични устройства;

11.

подчертава обаче, че преобразувателите на енергията от морските течения и вълните привличат все по-голям търговски интерес и може да добият все по-голямо значение, тъй като са способни да произвеждат енергия на множество места.

12.

отбелязва, че понастоящем в световен мащаб ЕС е в челните редици на развитието на сектора с внедрени множество малки демонстрационни и научноизследователски дейности, над 500 дружества, работещи в сектора на океанската енергия и над 50 % от дейността, свързана с енергията от приливите и отливите в световен план; някои проекти са достигнали етапа на финансово приключване (5);

13.

признава, че в много случаи стремежът към разработване на океанска и морска енергия идва от поднационално равнище, като например в Корнуол, Бретан, Аквитания, Пеи дьо ла Лоар, Долна Нормандия, Страната на баските, Кантабрия, Галисия, Шотландия, Уелс, Фландрия, регион Вестра Йоталанд и други;

14.

отбелязва обаче, че въпреки промишления интерес и включването на редица мултинационални компании и доставчици на енергия в научноизследователската и развойна дейност, мащабът на инвестициите е по-малък спрямо други сектори в областта на възобновяемите енергийни източници и целите за внедряване, предвидени за 2020 г., не са изпълнени;

15.

посочва, че ако ЕС не предприеме достатъчно действия, рискува да загуби водещата си роля в световен мащаб.

16.

подчертава редица взаимосвързани пречки пред растежа на сектора, които трябва да бъдат преодолени:

17.

подчертава, че макар че тези предизвикателства трябва да се преодоляват колективно, технологичните и финансовите предизвикателства са особено належащи, тъй като без доказала се концепция и надеждни технологии, за отрасъла ще бъде трудно да постигне пробив и да се докаже като жизнеспособен;

18.

изразява загрижеността си, че ранните етапи на голяма част от технологиите за океанска енергия, в съчетание с високите разходи за изпитване в океаните и моретата — особено в сурови и непредсказуеми условия — е сериозна пречка пред мащабното инвестиране и по този начин осуетява напредъка в технологичното развитие; това е особено голям проблем за частните инвеститори, тъй като доказването на концепцията и възможностите за мащабно развитие на технологиите са ключови фактори за достъпа до финансиране и за намаляване на единичните разходи;

19.

изтъква отново значението на екологичните съображения, изложени в Рамковата директива за морска стратегия и в неотдавнашното му становище по този въпрос (6); подкрепя по-нататъшните изследвания и иновации за разработване на устойчиви решения за океанска енергия за дейности, свързани с изпитанията и внедряването, тъй като въвеждането на енергопроизводството в морето (шум, светлина, топлина и радиация) засяга морската среда и морските екосистеми;

20.

призовава да се извлекат поуки от ветроенергийния сектор на сушата и в морето, особено с оглед на сътрудничество между предприятия и научноизследователски институти за избягване на дублирането на усилия и финансиране и за насърчаване на стандартизацията в рамките на сектора, която е необходима за повишаване на разходната конкурентоспособност;

21.

отбелязва, че като се имат предвид необходимите инвестиции за реализиране на потенциала на сектора на океанската енергия, е изключително важно да са налице координирани действия между различните нива на управление в ЕС, призовава Европейската комисия да организира конференция с Европейската инвестиционна банка, Европейския парламент и другите институции на ЕС, като работи в сътрудничество с държавите членки, местните и регионалните власти (МРВ), научноизследователските институти и университетите, НПО, новите промишлени сектори и потенциалните инвеститори;

22.

приветства инициативата на Европейската комисия да създаде Форум по въпросите на океанската енергия, на който да бъде възложена задачата да публикува пътна карта за океанската енергия с цел да направлява развитието на този сектор, и възнамерява със становището си да се увери, че в пътната карта ще бъде подходящо отчетено силното местно и регионално измерение в развитието на този нововъзникващ отрасъл;

23.

призовава Европейската комисия да развие Форума по въпросите на океанската енергия, така че той да прерасне в индустриална платформа, която да даде тласък на изпълнението на ключовите действия, заложени в пътната карта за океанската енергия;

24.

призовава за създаването на равнището на ЕС на цели за океанската енергия като ясен знак за намерение, за да се осигури на инвеститорите сигурност по отношение на дългосрочните ангажименти;

25.

подчертава необходимостта от последователен подход към всички дейности, свързани с моретата и океаните; счита, че развитието на сектора за океанската енергия би могло да даде тласък на развитието на морската индустриална политика за ЕС;

26.

приветства разработването от страна на Ирландия и Португалия на национални стратегии за морска и океанска енергия; приветства включването на океанската енергия в националните планове за действие относно енергията от възобновяеми източници от страна на осем държави членки: Обединеното кралство, Ирландия, Франция, Португалия, Испания, Финландия, Италия и Нидерландия, както и инициативи в други държави членки като Дания и Швеция;

27.

призовава държавите членки да насочат стратегически и политически усилия към развитието на този сектор чрез по-голяма подкрепа за научноизследователски и демонстрационни проекти на своя територия; освен това подчертава колко е важно държавите членки да осигурят стабилни регулаторни рамки и разходоефективни схеми за субсидиране на възобновяеми енергийни източници, за да привлекат инвеститори с дългосрочни планове;

28.

отново повтаря своя призив за създаването на специфична общност на знание и иновации за синята икономика (7), тъй като развитието на умения и разпространението на идеи от областта на морските изследвания към частния сектор играят решаваща роля в развитието на океанската енергия;

29.

подчертава необходимостта да се извлече полза от наличните успешни инициативи и партньорства (8); да се използва пълноценно цялото знание, натрупано в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET) и неговия стълб, посветен на научните изследвания — Съюза за европейски научни изследвания в областта на енергетиката; т.е. участниците в плана SET, „Интелигентни градове“ и „Хоризонт 2020“ да се включат в разработването на местната и регионалната енергийна стратегия;

30.

поради това приветства включването на две отделни покани за сектора на океанската енергия в работната програма „Син растеж и нисковъглеродна енергетика“ (LCE) за периода 2016 — 2017 г. (LCE 15 „Увеличаване на мащаба в сектора на океанската енергия към инсталации“ и LCE 16 „Второ поколение инструменти за проектиране на съоръжения за производство на океанска енергия и разработване и внедряване на инсталации“) на програмата „Хоризонт 2020“;

31.

посочва необходимостта от разработването на професионално обучение за умения, необходими за монтажа и поддръжката на електроцентрали за океанска енергия, с каквито в момента разполагат петролните и газовите компании, и насърчаване на секторите да обменят знания и да се учат едни от други;

32.

приветства даденото през април 2015 г. одобрение за държавна помощ на португалска схема за подкрепа на демонстрационни проекти (с инсталирани мощности от 50 MW) за производство на възобновяема енергия от океана (енергия от вълните, приливите и отливите) и иновативни технологии за разположени в морето ветроенергийни инсталации;

33.

отбелязва, че много заинтересовани страни смятат, че Насоките от 2014 г. относно държавната помощ за защита на околната среда и енергетиката позволяват гъвкавост в подкрепа на демонстрационни проекти в тази област;

34.

призовава за извършването на допълнителни технически анализи от експерти в областта на държавната помощ, които работят с Форума по въпросите на океанската енергия, за да гарантират, че системата на държавните помощи е наясно с предизвикателствата, пред които е изправен този сектор, и ще даде възможност за големи публични инвестиции, например в инфраструктурата на електропреносната мрежа, и за мащабни пилотни проекти в предпазарен стадий;

35.

призовава бъдещите програми за финансиране на ЕС в подкрепа на териториалното сътрудничество, включително Транснационалната програма за района на Атлантическия океан, да бъдат пренасочени в подкрепа на развитието на океанската енергия;

36.

препоръчва да се обмисли сериозно създаването на Атлантически макрорегион, насочен към развиване на океанската енергия; подобен подход би осигурил ясна база за сътрудничество между петте държави членки и нации/региони в този район и би могъл евентуално да доведе до съгласувана Морска индустриална стратегия за Атлантическия макрорегион, в основата на която стоят възобновяемите източници и свързаността;

37.

препоръчва да бъдат разработени подходящи и съобразени с индивидуалните особености стратегии/технологии за всички отделни морски басейни, които да използват натрупания опит/настоящото развитие на авангардни технологии за региони с по-слаб/различен потенциал за морска енергия;

38.

приветства съобщението на Комисията C(2015) 6317 „Към интегриран стратегически план за енергийните технологии (план SET)“, и по-специално позоваванията на укрепването на регионалното сътрудничество по атлантическото крайбрежие в областта на океанската енергия, за да се спомогне за допълнително намаляване на разходите в тази област;

39.

застъпва мнението, че широката обществена подкрепа, включително чрез иновативни публично-частни партньорства, е от съществено значение за развитието на океанската енергия;

40.

отдава признание на изключително важната роля на настоящите механизми за подкрепа от страна на ЕИБ (9), но подчертава необходимостта от нови и иновативни инструменти на равнище ЕС, които ще създадат по-благоприятна среда за подкрепящи инвестиции в „по-рискови“ новаторски енергийни технологии, особено за внедряване на технологии за океанска енергия;

41.

ето защо приветства стартирането през юни 2015 г. на новите енергийни демонстрационни проекти InnovFin от ЕИБ и Европейската комисия и призовава държавите членки и МРВ да насърчават използването на този нов механизъм в подкрепа на проекти в областта на океанската енергия;

42.

подчертава значението на инвестициите в междусистемни връзки, особено между държавите членки и техните региони, модернизирането на преносната инфраструктура, за да се повиши капацитетът им за поемане на произведена електроенергия от възобновяеми източници, инвестициите в електроразпределителни мрежи, разрастването на мрежите към отдалечените райони, както и разработването и прилагането на решения за интелигентни мрежи;

43.

призовава ЕИБ и Европейската комисия да дадат приоритет на използването на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) за подпомагане на инвестициите в сектора на океанската енергия, включително като се разгледа начинът, по който този фонд може да се използва в подкрепа на развитието и свързаността на енергийната мрежа;

44.

приветства все по-силния акцент върху морските възобновяеми енергийни източници в редица стратегии за интелигентна специализация (СИС); приветства стартирането на Европейската платформа за интелигентна специализация, посветена на енергетиката, и подчертава колко е важно нейната дейност да допълва работата на Форума по въпросите на океанската енергия;

45.

приветства включването в регионалните оперативни програми на приоритет за инвестиции в морска енергия;

46.

подчертава значението на укрепването на връзката между енергийната политика и политиката на сближаване на ЕС и призовава Европейската комисия да предостави подробности за това с какъв приоритет се ползва океанската енергия в регионалните оперативни програми за ЕСИФ за периода 2014 — 2020 г., както и анализ на това кои региони отдават приоритет на океанската енергия в своите СИС;

47.

приветства решението на Европейския съвет от октомври 2014 г. за подновяване на програмата за Резерва за нови участници (NER 300) и отбелязва, че отсега нататък ще се допускат и проекти от малък мащаб (10);

48.

призовава за стабилна по-висока цена за емисиите на CO2 и по-високи бюджетни кредити за финансиране на (иновативни) проекти за възобновяеми енергийни източници по новата схема;

49.

приветства проекти като „Океанска енергия“ на Мрежата на европейското научноизследователско пространство (ERA-NET), който има за цел съгласуване на действията на агенциите в държавите членки и регионите в подкрепа на научните изследвания и иновациите в сектора, и очаква по линия на „Хоризонт 2020“ и други програми, като „Еразъм +“, да бъдат подкрепени множество проекти за океанска енергия;

50.

отново призовава да се отдаде по-силен политически приоритет на създаването на синергии между бюджета на ЕС, националните и поднационалните бюджети (местни и регионални власти) (11) за подпомагане на инвестиции от ключово значение за Европа, като океанската енергия;

51.

изтъква, че океанската енергия може да се развива по начин, който подобрява околната среда;

52.

подчертава колко е важно да се осигури участието на регионални органи, екологични организации и други НПО във Форума по въпросите на океанската енергия и други стратегически инициативи на равнището на ЕС и настоятелно приканва държавите членки, МРВ и отрасъла да работят пълноценно с тези органи, за да се гарантира, че този нов отрасъл се развива по устойчив начин, свеждайки до минимум въздействието върху околната среда;

53.

подчертава важната роля на морското пространствено планиране (МПП) в подкрепа на развитието на океанския (и морския) енергиен сектор, тъй като това осигурява механизъм, обединяващ различните ползватели на морето/океана (енергийния сектор, морския транспорт, аквакултурата, рибарството, отдиха и опазването на околната среда) с цел да провеждат диалог, да обменят информация и да вземат съгласувани решения относно използването на морските пространства, да съдействат за избягване на конфликти между секторите, да развиват синергии и да намаляват отрицателните последици върху екосистемите; настоятелно приканва държавите членки и МРВ, които се занимават с подготовката на МПП, да планират развитието на океанската енергия в този процес;

54.

подчертава значението на опростяването на административните процедури за планиране и издаване на разрешителни на местно, регионално и национално равнище, и подчертава добрите практики в Шотландия в това отношение, където са въведени програми за секторно морско планиране, екологични научни изследвания и стратегическо наблюдение, орган за издаване на разрешителни на принципа „обслужване на едно гише“ и консултации по издаването на разрешителни;

55.

подчертава значението на достъпа до данни и обмен на информация за избягване на дублирането, намаляване на разходите за започване на дейност и като част от по-широкия обществен интерес за опознаване на морската среда и потенциалното въздействие от развойна дейност върху морските екосистеми;

56.

подчертава значението на разбирането, наблюдаването и проучването на морската среда и екология, за да се натрупат по-всеобхватни данни от съществуващите към момента, включително извършването на подробни проучвания на въздействието върху околната среда, като се използва екосистемен подход, за да се отчете биоразнообразието в тези региони, и да се даде количествена стойност на потенциалното въздействие на съоръженията върху морската среда;