16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/1

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/2

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0343/2012),

A.

като има предвид, че отварянето на националните пазари за важния икономически сектор потребителски кредити, засилването на конкуренцията, третирането на различните нива на защита на потребителите, премахването на потенциалните нарушения на конкуренцията между операторите на пазара и подобряването на вътрешния пазар е политическа задача на ЕС и е в интерес на потребителите и кредиторите;

Б.

като има предвид, че с Директивата относно потребителските кредити е създадена общоевропейска рамка за защита на потребителите посредством целенасочено окончателно хармонизиране в пет сектора с малка свобода на действие за държавите членки, най-вече по отношение на различните форми на прилагане;

В.

като има предвид, че при все това ще останат бариери от правно и практическо естество;

Г.

като има предвид, че съгласно проучването на Европейския парламент относно транспонирането на Директивата относно потребителските кредити, определени ключови разпоредби на директивата, напр. член 5 относно преддоговорната информация, не са довели до предвиденото хармонизиране на правилата на държавите членки в областта на защитата на потребителите поради различното тълкуване и транспониране от страна на държавите членки;

Д.

като има предвид, че поради краткия срок и многообразните, мащабни правни изменения, които трябваше да се предприемат през това време, Директивата относно потребителските кредити не беше приложена своевременно от всички държави членки или отчасти не беше приложена съвсем коректно;

Е.

като има предвид, че според направените проучвания трансграничното вземане на потребителски кредити не се е увеличило след влизането в сила на директивата, като обяснение за това биха могли да бъдат различни фактори като езика, но също така и глобалните проблеми във финансовия сектор и липсата на достатъчно информация за потребителите относно възможностите за трансгранично вземане на потребителски кредити и правата на потребителите при сключване на такива договори;

Ж.

като има предвид, че подходящите практики за защита на потребителите в кредитния сектор играят значителна роля в обезпечаването на финансовата стабилност; като има предвид, че нестабилността на валутните курсове изправя потребителите пред значителни рискове, особено по време на финансови кризи;

З.

като има предвид, че прекомерните потребителски кредити в чуждестранна валута доведоха до по-голям риск и загуби за домакинствата;

И.

като има предвид, че Европейският съвет за системен риск от 21 септември 2011 г. прие важна препоръка относно предоставяне на кредити в чуждестранна валута (EССР/2011/1);

Й.

като има предвид, че съгласно член 27 от директивата от Комисията се изисква да извърши преглед на определени нейни аспекти и като има предвид, че вече е възложено провеждането на подготвително изследване в тази връзка;

К.

като има предвид, че придава голямо значение на това да бъде в течение на междинните стъпки и резултати от проверката и да има възможност за даване на становище;

1.

Приветства факта, че в подготовката на тази проверка Комисията вече провежда изследване относно въздействието на директивата върху вътрешния пазар и защитата на потребителите, за да проучи как точно ще се отрази това на трансграничното отпускане на потребителски кредити, и оценява мащабния труд, положен от Комисията, националния законодател и кредитните институции;

2.

Изтъква, че подобряването на трансграничния пазар на потребителски кредити може да генерира европейска добавена стойност чрез стимулиране на вътрешния пазар; счита, че това може да бъде постигнато, наред с другото, чрез предоставяне на повече информация на потребителите относно възможностите за вземане на потребителски кредит в друга държава членка и относно правата, които имат при сключване на такива договори;

3.

Отбелязва, че обемът на трансграничните вземания на потребителски кредити е под 2 % и от тях прибл. 20 % се вземат онлайн;

4.

Отбелязва, че една от целите на директивата е да се гарантира наличието на информация, което ще улесни функционирането на единния пазар също и в областта на предоставянето на кредити, и че следователно е необходимо да се прецени дали броят на трансграничните трансакции се увеличава;

5.

Счита, че разпоредбите относно информацията, която се предоставя преди сключването на договора, съгласно предвидените в член 5, параграф 6 разяснения и оценката на кредитоспособността съгласно член 8 играят важна роля по отношение на повишаване осведомеността на потребителите за рисковете при вземане на кредити в чуждестранна валута;

6.

При все това призовава надзорните органи да изискват от финансовите институции да предоставят на потребителите персонализирани, пълни и лесно разбираеми разяснения относно рисковете, свързани с предоставянето на кредити в чуждестранна валута, и влиянието върху вноските на едно драстично обезценяване на законното платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството на потребителя, както и влиянието на увеличаването на чуждестранния лихвен процент; счита, че тези пояснения следва да бъдат предоставяни преди подписването на договора.

7.

Отбелязва опасенията, изразени в някои държави членки относно начина на предоставяне на преддоговорната информация на потребителите чрез „Стандартната европейска информация за потребителския кредит“ (СЕИПК), която е от толкова технически характер, че се засяга способността на потребителите ефективно да я разберат; счита, че ефикасността на СЕИПК следва да бъде важен аспект от оценката на въздействието на директивата, извършвана от Комисията;

8.

Приветства проведената през септември 2011 г. процедура за контрол „Sweep“, при която се констатира, че при 70 % от проверените уеб сайтове на финансови институции са липсвали данни в рекламата и важни данни в офертата и представянето на разходите е било заблуждаващо, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат подходящи мерки, за да коригират това; в този контекст отбелязва, че правилата относно представителните примери понякога не се изпълняват, както е предвидено и има нужда от подобрения в това отношение;

9.

Призовава да бъдат стриктно наблюдавани практиките на финансовите институции по отношение на рекламата и маркетинга, с оглед да се избегне подвеждащата или невярна информация при рекламирането или маркетинга на договори за кредит;

10.

Отбелязва, че някои държави членки са се възползвали от възможността да включат в приложното поле на директивата и други финансови продукти, без това да доведе, както се вижда, до противоречия при прилагането;

11.

Подчертава, че в основата на законовите разпоредби следва да бъдат общият случай, средният потребител и обикновените предприемачи, а не ограничен брой случаи на злоупотреба, вследствие на което предоставяната на потребителя информация става по-неразбираема, по-непрозрачна и сравнима в по-малка степен;

12.

Отбелязва, че по-големият брой разпоредби не означава автоматично по-добра защита на потребителите и че излишъкът на информация може да предизвика именно в неопитния потребител повече объркване, отколкото да му даде яснота; в това отношение признава опита, помощта и разясненията в областта на финансовите въпроси, предоставяни от сдруженията на потребителите и тяхната потенциална роля в преструктурирането на кредитите в полза на домакинствата, които се намират в тежко положение;

13.

Призовава за това потребителите да имат право на информация относно разходите за допълнителни услуги, както и относно правото си да закупуват допълнителни услуги от алтернативни доставчици; счита, че от финансовите институции следва да се изисква да разграничават подобни услуги и свързаните с тях разходи от тези, които се отнасят до основния кредит, и да разясняват закупуването на кои услуги е съществено за предоставянето на кредит и на кои е изцяло по преценка на кредитополучателя;

14.

Счита, че трудностите, които могат да възникнат при упражняването на правото на отказ при свързаните договори, би следвало да се проучат по-задълбочено; изтъква значението на това потребителите да бъдат осведомени, че в случай на упражняване на правото им на оттегляне от договора, когато доставчикът на стоката или услугата получава директно съответната сума от кредитора посредством допълнителен договор, те не заплащат каквито и да било такси, комисионни или разходи, свързани с предоставената финансова услуга;

15.

Призовава Комисията да направи оценка на степента на неспазване на информационните задължения при договори, където посредниците не са обвързани от изисквания за предоставяне на преддоговорна информация, за да се установи как най-добре да се защитят потребителите в подобни ситуации;

16.

Счита, че на сложните разпоредби относно предсрочното погасяване трябва да се отдели специално внимание;

17.

Заявява, че уведомление, отправяно до потребителите преди извършването на промени в лихвените проценти, следва да им дава достатъчно време, за да проучат пазара и да сменят кредитора, преди промените да влязат в сила;

18.

Отбелязва, че е необходимо да се направи по-добро тълкуване на понятието „представителен пример“;

19.

Подчертава, че би следвало да се въведе унифициран метод на изчисление на годишния процент на разходите, да се отстранят неяснотите и да се постигне съгласуваност с всички други правни инструменти;

20.

Призовава държавите членки да гарантират, че на националните надзорни органи са предоставени всички необходими правомощия и ресурси, за да изпълняват функциите си; призовава националните надзорни органи да следят за спазването и прилагането на разпоредбите на директивата по един ефективен начин;

21.

Подчертава, че при определянето на сроковете за транспониране в бъдеще следва да се вземат предвид в по-голяма степен промените в националното законодателство, до които води процесът на транспониране;

22.

Призовава държавите членки да разширят съществуващото ниво на защита на потребителите по отношение на кредитите, за да се включат краткосрочни кредити, предоставяни по Интернет, чрез услугите за кратки съобщения или други медии за комуникация от разстояние, които стават все по-често срещано явление на пазара на потребителски кредити, включващи суми, ненадвишаващи по-ниския праг от 200 евро, които в момента попадат извън приложното поле на директивата;

23.

Подчертава, че в момента няма повод за преразглеждане на директивата, а много повече следва да се положат грижи тя да се транспонира и прилага коректно;

24.

Счита, че след пълно коректно транспониране следва да се изчака и да се оцени фактическото и практическото въздействие на директивата и след това Комисията да предложи необходимите изменения; призовава Комисията да представи на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка относно прилагането на директивата и пълна оценка на въздействието й по отношение на защитата на потребителите, като се вземат предвид последиците от финансовата криза и новата правна рамка на ЕС за финансовите услуги;

25.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/5

—

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 5, 6, 9, 147, 149, 151 и 153 от него,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682), и своята резолюция от 26 октомври 2011 г. към него (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно Годишния обзор на растежа за 2012 г. (COM(2011)0815), приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта и своята резолюция от 15 февруари 2012 г. относно аспектите, свързани със заетостта и социалните въпроси, в Годишния обзор на растежа за 2012 г. (2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2008 г. относно препоръка на Комисията за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда (COM(2008)0639), и съответната резолюция от 6 май 2009 г. (3),

—

като взе предвид проучването на Евростат от януари 2012 г. и Информационния бюлетин на Евростат от 8 февруари 2012 г. (4),

—

като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), становището на Европейския икономически и социален комитет към него (5) и своята резолюция от 15 ноември 2011 г. към него (6),

—

като взе предвид решението на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. относно Европейската година на борбата с бедността и социалното изключване (2010 г.) (7),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юли 2008 г., озаглавено „Обновена социална програма: Възможности, достъп и солидарност в Европа на 21-и век“ (COM(2008)0412), и своята резолюция от 6 май 2009 г. към него (8),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно дългосрочната устойчивост на публичните финанси за възстановяваща се икономика (COM(2009)0545) и своята резолюция от 20 май 2010 г. към него (9),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 9 юни 2010 г., озаглавено „Нов импулс за европейското сътрудничество в професионалното образование и обучение за подкрепа на стратегията „Европа 2020“ (COM(2010)0296), и своята резолюция от 8 юни 2011 г. към него (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 — 2020 г. (11),

—

като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно справянето с преждевременното напускане на училище (12),

—

като взе предвид комюникето от Брюж относно засилването на европейското сътрудничество в областта на професионалното образование и обучение през периода 2011 — 2020 г., прието на 7 декември 2010 г. (13),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията, озаглавен „Напредък към постигането на общите европейски цели за образование и обучение“ (SEC(2011)0526),

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците (14),

—

като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),

—

като взе предвид наскоро приетия пакет от пет регламента и една директива относно икономическото управление на ЕС (15),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г. относно инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 29 юни 2011 г. относно многогодишната финансова рамка за годините 2014 — 2020 (COM(2011)0398),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0263/2012),

А.

като има предвид, че настоящата икономическа и финансова криза ще има дългосрочно отражение не само върху икономическия растеж, но също и върху равнището на заетост, равнището на бедността и социалното изключване, обществените спестявания и количеството и качеството на социалните инвестиции в Европа,

Б.

като има предвид, че през последните години публичният сектор беше натоварен с големи дългове, и за да не се стигне до твърде голямата задлъжнялост, повечето от последните отговори на кризата се основаваха главно на краткосрочни цели, насочени към възстановяване на стабилността на публичните финанси като решаващи усилия да защитим нашата икономика, и като има предвид, че мерките за строги икономии и бюджетната консолидация следва да се съчетаят с цялостна и амбициозна инвестиционна стратегия за устойчив растеж, заетост, социално сближаване и конкурентоспособност, както и със социално управление, което би осигурило силен механизъм за надзор и контрол на социалните цели и целите в областта на заетостта в стратегията „Европа 2020“;

В.

като има предвид, че Лисабонската стратегия и Европейската стратегия по заетостта не успяха да постигнат целите си, и като има предвид, че успехът на стратегията „Европа 2020“ е несигурен и изисква по-сериозно ангажиране от страна на държавите членки и европейските институции под формата на мерки, насърчаващи растежа, заетостта и конкурентоспособността,

Г.

като има предвид, че наскоро публикуваният Годишен обзор за растежа, а също и Съвместният доклад за заетостта показаха, че тъй като фискалната консолидация все още не е достатъчно напреднала и все още се счита за приоритет, целите в областта на социалната сфера, заетостта и образованието на „Европа 2020“ не се вземат под внимание в достатъчна степен от повечето държави членки,

Д.

като има предвид, че равнището на безработица нарасна от 7,1 % през 2008 г. до над 10 % през януари 2012 г. в ЕС-27 с ясни регионални различия, като засегна основно младите хора, нискоквалифицираните работници и дълготрайно безработните, и като има предвид, че всичко това, заедно със застаряващото население, създава сериозен риск от загуба на човешки капитал в по-дългосрочен план и би могло да има необратими последици за трудовия пазар, особено за създаването на работни места, икономическия растеж, конкурентоспособността и социалното сближаване,

Е.

като има предвид, че 80 милиона европейци понастоящем са изложени на риск от бедност и че процентът на децата и възрастните, живеещи в домакинства на безработни, се е увеличил до почти 10 % през 2010 г.; като има предвид, че всичко това, съчетано с детската бедност, нарастващия брой работещи бедни, а също и високата безработица сред младите хора, в бъдеще може да доведе до увеличаване на бедността и социалното изключване, както и до тяхното наследяване,

Ж.

като има предвид, че през 2011 г. нивото на бедност сред лицата на възраст от 16 до 24 години беше средно 21,6 % в Европа и че съществува по-голяма вероятност младите хора да заемат несигурни работни места, да работят на срочни договори или на непълно работно време, и че те са също така в по-голяма степен изложени на безработица; като има предвид, че несигурните работни места са се увеличили рязко през последните години и безработицата се е повишила изключително много в някои страни,

З.

като има предвид, че отчасти поради липсата на инвестиции, резултатите в сферата на образованието и обучението в Европейския съюз все още не са в състояние да отговорят на нуждите на пазара на труда и не съответстват на нарастващата тясна специализация на наличните работни места, както и на уменията, необходими в сектори, които в бъдеще ще осигурят голям брой работни места,

И.

като има предвид, че натискът върху схемите за социално подпомагане се е увеличил поради по-високи разходи, спад на постъпленията и стремеж към икономии; като има предвид, че слабият икономически растеж, устойчивостта на високото равнище на дълготрайна безработица, нарастващият брой работещи бедни, нивото на сивата заетост и повишаващата се безработица сред младите хора имат изгледи още повече да задълбочат тази тенденция,

Й.

като има предвид, че добре насочените социални инвестиции са важни, за да се осигури отново подходящо равнище на заетост за жените и за мъжете в бъдеще, да се стабилизира икономиката, да се укрепят уменията и знанията на работната сила и да се повиши конкурентоспособността на Европейския съюз,

К.

като има предвид, че МСП имат значителен потенциал за създаване на работни места и играят решаваща роля в прехода към нова устойчива икономика;

1.

Припомня, че социалните инвестиции, които представляват предоставяне и използване на финансите за създаване както на социална, така и на икономическа възвращаемост, имат за цел да противодействат на нововъзникващите социални рискове и на незадоволените потребности и се фокусират върху обществените политики и стратегиите за инвестиране в човешкия капитал, които подпомагат и подготвят отделните лица, семействата и обществата да се приспособят към различните преобразувания, да управляват своя преход към променящи се пазари на труда и да отговорят на нови предизвикателства, например придобиването на нови умения за сектори, които в бъдеще ще осигурят голям брой работни места;

2.

Отбелязва, че всички обществени социални и здравни услуги, образователните услуги и предлаганите в тези сфери частни услуги, наред с останалото, могат да се разглеждат като социални инвестиции, и припомня, че съгласно договорите те попадат в обхвата на националната компетентност;

3.

Подчертава, че една от най-важните прояви на социалните инвестиции е тяхната способност да съгласуват социалните и икономическите цели и следователно те трябва да бъдат възприемани не само като разходи, а предимно като инвестиции с двоен дивидент, които при правилно изразходване на средствата ще осигурят истинска възвращаемост в бъдеще;

4.

Поради това отбелязва, че целенасочените социални инвестиции следва да бъдат важна съставна част от икономическите политики и политиките на заетост на ЕС и държавите членки и от отговора на ЕС на кризата, за да се постигнат целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалната сфера и образованието;

5

Счита, че улесняването и фокусирането върху социалното предприемачество и достъпа до микрофинансиране за уязвимите групи и тези, които са най-отдалечени от пазара на труда, са съществени елементи в контекста на социалните инвестиции, тъй като те позволяват създаването на нови устойчиви работни места, често водейки до промени в икономическия цикъл;

6.

Отбелязва, че кризата налага осъвременяване на европейския социален модел, преосмисляне на националните социални политики и преход от „социална държава“, която реагира главно на възникващите щети, причинени от срива на пазарите, към „активираща социална държава“, която инвестира в хората и предлага на гражданите инструменти и стимули с оглед създаването на устойчиви работни места и растеж и предотвратяването на социални деформации; отбелязва, че кризата допълнително засили необходимостта от инвестиране в социално предприемачество;

7.

Призовава във връзка с това държавите членки и Комисията да поддържат равновесие между действията за справяне с непосредствените предизвикателства, произтичащи от кризата, и действията от средносрочно и дългосрочно естество, и да дават специално предимство на дейности, които целят:

8.

Призовава държавите членки и Комисията да предприемат стъпки с цел: да разработят политики, благоприятстващи растежа и заетостта (например по-ефективно подпомагане на МСП и по-ефективни, по-целенасочени и активиращи политики при безработица и системи за социални помощи); да въведат обучение през целия живот, специално обучение, свързано с нуждите на секторите, в които има недостиг на работна ръка, както и на регионалните и местните трудови пазари, и преквалификация с цел поддържане на пригодността за заетост на дълготрайно безработните, да насърчават подобряването на уменията през целия живот, професионалното образование и обучението на работното място и платените стажове, с особен акцент върху безработните младежи и работниците с ниска квалификация; да се стремят да направят така, че заетите на пълно работно време да могат да изкарват прехраната си от своята работа;

9.

Настоява, че заетостта на младежите трябва да бъде важна част от стратегията за социални инвестиции; насърчава държавите членки да инвестират и да предлагат амбициозни стратегии, за да се избегне загубата на цяло поколение, и подобряват достъпа на младежите до пазара на труда чрез:

10.

Подчертава личната отговорност, като се има предвид, че хората също трябва да мислят какво могат да направят, за да гарантират, че са сред печелившите в състезанието за таланти;

11.

Призовава държавите членки и Комисията да вземат всички възможни мерки за усъвършенстване на образователните системи на всички равнища, като: поставят силен акцент върху стратегията за развитие в ранна детска възраст; създават приобщаваща учебна среда; предотвратяват ранното напускане на училище; усъвършенстват средното образование и въвеждат ориентиране и консултиране, осигуряват по-добри условия за успешен достъп на младежите до висше образование или за получаване на пряк достъп до пазара на труда; разработват инструменти за по-добро предвиждане на бъдещите нужди от умения и за засилване на сътрудничеството между образователните институции, стопанската сфера и службите по заетост; подобряват признаването на професионалната квалификация, а също и разработват национални квалификационни рамки;

12.

Призовава Комисията и държавите членки да осигурят добър баланс между гъвкавост и сигурност на трудовия пазар чрез цялостно прилагане на принципите на гъвкавостта и сигурността, и да предприемат мерки срещу сегментирането на трудовия пазар, като предоставят както подходяща социална защита на хората в периоди на преход или при временна заетост или заетост на непълен работен ден, така и достъп до обучение, развитие в кариерата и възможности за работа на пълен работен ден; насърчава държавите членки да инвестират в услуги като достъпни и висококачествени грижи за деца и целодневни училищни заведения и социални заведения за възрастни хора, които спомагат за поощряване на равенството между половете, благоприятстват по-доброто равновесие между личния и професионалния живот и създават рамка, позволяваща навлизането или повторното навлизане на пазара на труда;

13.

Насърчава онези държави членки, които все още не са го направили, да въведат необходимите реформи, за да направят своите пенсионни системи устойчиви, сигурни и приобщаващи, да намалят степента на икономическа зависимост, така че да поддържат достатъчно голяма работна сила, и да съчетаят това с постоянно подобряване на трудовите условия и въвеждането на схеми за обучение през целия живот, които да позволяват по-здравословна и по-дълга професионалната кариера;

14.

Насърчава държавите членки да положат повече усилия за включване на социалните инвестиции в своите средносрочни и дългосрочни бюджетни цели, както и в своите национални програми за реформи; призовава Европейския съвет и Комисията да следят по-добре за осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта и в социалната сфера;

15.

Отбелязва, че за да се осигури правилното осъществяване на целите в областта на заетостта и в социалната сфера, наскоро разработената система за макроикономически и бюджетен надзор в ЕС трябва да бъде допълнена с подобрен контрол на политиката на заетост и социалната политика; следователно призовава Комисията да обмисли разработването на индекс на общи показатели за социални инвестиции за проследяване на напредъка в държавите членки и на равнището на ЕС в тази насока и да насърчава социалната отговорност на предприятията и по-специално на МСП чрез създаването на европейски социален знак;

16.

Призовава държавите членки да обмислят подписването на Пакт за социални инвестиции, който да определи цели за инвестиции и да създаде подсилен механизъм за контрол с цел подобряване на усилията за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалната сфера и образованието; този Пакт за социални инвестиции по подобие на Пакта „Евро плюс“ би съдържал списък с конкретни мерки под формата на социални инвестиции, които да бъдат предприети от държавите членки за даден период от време, за да се постигнат целите в областта на заетостта, социалната сфера и образованието в съответствие с Годишния обзор на растежа и националните програми за реформи; това следва да бъде в рамките на редовен надзор със силно участие на Европейската комисия и Европейския парламенти и включване на всички относими формации на Съвета;

17.

Призовава Комисията да вземе всички възможни мерки, за да насърчи и подпомогне държавите членки да подпишат Пакта за социални инвестиции, и да въведе оценяване на целите в областта на заетостта, социалната сфера и образованието в Европейския семестър за 2013 година;

18.

Призовава държавите членки да гарантират, че многогодишната финансова рамка за годините 2014-2020 съдържа съответните бюджетни ресурси за стимулиране и подпомагане на социалните инвестиции в Европа, и че наличните финансови средства могат да бъдат използвани рационално и ефективно, а така също структурните фондове, и по-специално Европейският социален фонд, да се насочат към подкрепа на социалните инвестиции, като се гарантира, че неговите приоритети отразяват конкретните нужди на държавите членки; призовава Комисията, когато счете за целесъобразно, да предостави на държавите членки други източници на финансиране за целите на социалните инвестиции;

19.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/10

—

като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията относно „Насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“ (COM(2012)0148),

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията относно „Насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“ (COM(2011)0436),

—

като взе предвид хоризонталната схема на насърчаване, посочена в Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2007 г. (2) и неговия регламент за прилагане — Регламент (ЕО) № 501/2008 на Комисията от 5 юни 2008 г. (3),

—

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти („Общ регламент за ООП“) (4),

—

като взе предвид проучването от 2011 г., озаглавено „Оценка на действията за насърчаване и информиране за земеделските продукти“ (5), проведено от името на Комисията,

—

като взе предвид доклада на Комисията относно прилагането на Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети държави (SEC(2010)1434),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно бъдещето на земеделската политика за насърчаване от 15 и 16 декември 2011 г.,

—

като взе предвид законодателните предложения на Комисията относно реформата на Общата селскостопанска политика, представени на 12 октомври 2011 г. (COM(2011)0625/3, COM(2011)0627/3, COM(2011)0628/3, COM(2011)0629, COM(2011)0630/3, COM(2011)0631/3), и предложението за Общ регламент за ООП,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно съобщението на Комисията относно насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа (NAT/560),

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно Зелената книга относно насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа (NAT/525) (6),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A7-0286/2012),

А.

като има предвид, че през март 2012 г. Комисията публикува съобщение относно информирането и насърчаването, което се очаква да бъде последвано от законодателни предложения в края на годината,

Б.

като има предвид, че сектора на хранително-вкусовата промишленост има потенциал да бъде силен и енергичен сектор за икономически растеж и иновации в държавите членки, особено в селските райони и на регионално равнище, увеличавайки приходите от селското стопанство, създавайки работни места и генерирайки растеж;

В.

като има предвид, че действията за информиране и насърчаване бяха въведени през 80-те години на миналия век с цел поемане на селскостопанския излишък и по-късно бяха използвани и като инструмент за справяне с кризи в хранителната промишленост като избухването на спонгиформна енцефалопатия по говедата (СЕГ), позната повече като болестта „луда крава“ през 1996 г., и скандала с диоксин в яйцата през 1999 г.;

Г.

като има предвид, че понастоящем действията за информиране и насърчаване трябва да имат по-широка и по-постоянна роля и трябва да помогнат за увеличаване на доходността на продуктите, да постигнат по-голяма конкурентна равнопоставеност на външните пазари и да предоставят повече и по-добра информация на потребителите;

Д.

като има предвид, че тези видове подкрепа понастоящем се финансират съгласно Регламент (ЕО) № 3/2008, познати като „хоризонтална схема на насърчаване“; като има предвид, че проучването от 2011 г. за оценка на политиките за насърчаване, поръчано от Комисията, направи заключенията, че липсва последователна и обширна стратегия на Съюза относно информацията и насърчаването;

Е.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1234/2007 относно единната обща организация на пазара, който понастоящем се преразглежда като част от процеса на реформи на ОСП, предоставя подкрепа за специфични мерки за насърчаване за секторите на виното, плодовете и зеленчуците като част от по-широки програми; като има предвид, че мерките за насърчаване на продукти, включени в системи за качество на храните, понастоящем се финансират в рамките на политиката за развитие на селските райони;

Ж.

като има предвид, че потреблението на вино в Европейския съюз е в постоянен спад и липсват европейски мерки за вътрешно популяризиране на този продукт;

З.

като има предвид, че разходите за хоризонталната схема на насърчаване в бюджета за 2012 г. възлизат на близо 56 милиона евро, съответстващи на приблизително 0,1 % от общите разходи за ОСП;

И.

като има предвид, че най-новите цели на политиката на ЕС за информиране и насърчаване също следва да бъдат взети под внимание за бюджетни цели и като има предвид, че тези цели не се ограничават само до възстановяване на доверието на потребителя след кризи, а включват увеличаване на доходността на продуктите, постигане на по-голяма конкурентна равнопоставеност на външните пазари и предоставяне на повече и по-добра информация за потребителите;

Й.

като има предвид, че разходите за всички други действия по ОСП за информиране и насърчаване, по-специално в рамките на единната ООП и политиката за развитие на селските райони, биват оценявани на между 400 и 500 милиона евро годишно, което е по-малко от 1 % от общите разходи за ОСП и е очевидно недостатъчно, особено когато става въпрос за насърчаване на конкурентоспособността на европейските продукти на световния пазар;

К.

като има предвид, че една от силните страни на Съюза в производството на храни са разнообразието и особеностите на неговите продуктите, които са свързани с различни географски райони и различни традиционни методи и предоставят уникални вкусове, съчетани с разнообразие и автентичност, които потребителите все повече търсят, както в ЕС, така и извън него;

Л.

като има предвид, че политиката на ЕС за насърчаване е важен инструмент на ОСП, който може да допринесе за конкурентоспособността и дългосрочната жизнеспособност на селскостопанския и хранителния сектор;

М.

като има предвид, че ЕС наскоро публикува списък с одобрени хранителни и здравни стойности, който влиза в сила през декември 2012 г., поставящ край на несигурността в хранителната индустрия, предоставяйки маркетингови инструменти, които са изключително важни за привличането на вниманието на потребителите и позволяват на потребителите да правят по-информиран избор;

Н.

като има предвид, че секторът на селското стопанство и хранителната промишленост на ЕС може да стане още по-конкурентоспособен на световно равнище, ако успее да популяризира европейското хранително разнообразие и европейския модел на производство, който подлежи на високи стандарти за качество, безопасност, хуманно отношение към животните, екологична устойчивост и т.н., поощрявайки по този начин други държави със силно земеделие да приемат този модел с цел установяване на справедливи условия на производство и търговска конкурентоспособност;

О.

като има предвид, че растящата глобализация на търговията несъмнено поставя редица предизвикателства, като същевременно отваря нови пазари и нови възможности за създаване на растеж;

П.

като има предвид, че Съветът, в заключенията си от декември 2011 г. относно земеделската политика за насърчаване изтъква, че „мерките за насърчаване следва да се провеждат и с цел стимулиране на потенциала на местното селско стопанство и кратките снабдителни вериги“ и че тези мерки следва да бъдат включени в програмите за развитие на селските райони, съгласно предложението на Комисията;

Р.

като има предвид, че е необходимо и важно да бъдат осигурени достатъчно инструменти за политика, която ще насърчи европейското селско стопанство и популяризирането на европейските храни и ще допринесе за конкурентоспособността на сектора на селското стопанство и хранителната промишленост, извличайки ползи от разнообразието, добавената стойност и качеството на неговите продукти;

С.

като има предвид, че съществува неразривна връзка между европейското селско стопанство и хранително-вкусовата промишленост, която преработва 70 % от селскостопанските суровини и продава хранителни продукти, и че 99 % от европейските предприятия за храни и напитки са МСП и повече от 52 % от тях се намират в селски райони, което ги превръща в икономически и социални движещи механизми в селските райони на Европа;

Т.

като има предвид, че подкрепата на ОСП за разработване на къси вериги за доставка и местни пазари се финансира от политиката за развитие на селските райони, което действително е най-добрият подход, предвид това, че подобни инициативи са в малък мащаб, силно локализирани и създават местна заетост;

У.

като има предвид, че уникалните европейски традиционни продукти разполагат със значителен потенциал за растеж и привлекателност за потребителите на по-големите пазари на трети държави и биха имали полза от целенасочени и засилени схеми за популяризиране, създавайки работни места и растеж в регионалните области;

Ф.

като има предвид, че една от целите на обсъжданите в момента във връзка с реформата на ОСП за периода след 2013 г. законодателни предложения е да се гарантира, че тази политика може пълноценно да допринесе за стратегия „Европа 2020“;

Х.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 1234/2007 относно единната обща организация на пазара съдържа правила за финансиране на схемите за раздаване на плодове и мляко в училищата; като има предвид, че настоящото предложение за преработване на общата организация на пазара (COM(2011)0626) предлага повишаване на равнищата на съфинансиране от страна на ЕС от 50 % на 75 % от разходите (и от 75 % на 90 % в районите по цел „Сближаване“);

Ц.

като има предвид, че схемите за раздаване на плодове и мляко в училищата имат също така и образователни цели, които следва да включват представяне на учениците на по-добра представа за начина, по който храната се произвежда, и за живота в стопанството;

Ч.

като има предвид, че когато различните схеми за популяризиране биват приложени ефективно, те помагат да се гарантира, че европейските селскостопански продукти биват разпознати в Европа и по света и повишават осведомеността сред потребителите относно високите стандарти по отношение на безопасността на храните, хуманното отношение към животните и опазването на околната среда, които се поддържат от европейските земеделски производители и постоянно се следят и подобряват;

Ш.

като има предвид, че Регламент (ЕО) № 814/2000 има за цел да помогне на гражданите да разберат европейския модел на селско стопанство и да повиши обществената осведоменост по въпросите; като има предвид, че незнанието и погрешното разбиране на селското стопанство и селския живот вероятно днес са по-сериозни отколкото през всеки друг период от европейската история и като има предвид, че един от значимите фактори, относно който обществеността е най-малко осведомена, е значителното оскъпяване на селскостопанската продукция вследствие от задълженията наложени от ЕС по отношение на хигиената и безопасността на храните, социалното подпомагане на работниците, опазването на околната среда и хуманното отношение към животните, които често не се изпълняват от преките конкуренти на ЕС в областта на селското стопанство; като има предвид, че един от значимите фактори, който най-често бива погрешно разбран от обществеността, е свързан с липсата на осведоменост относно значителния принос на селското стопанство за намаляване на емисиите на парникови газове и относно редицата обществени блага, които то създава;

1.

Приветства съобщението на Комисията относно „Насърчаването и информирането в полза на селскостопанските продукти: стратегия с висока европейска добавена стойност за насърчаване на вкусовете на Европа“, което трябва да представлява първа стъпка в посока повишаване на стойността на европейската продукция както сред европейците, така и сред останалите, и увеличаване на нейната рентабилност;

2.

Подкрепя четирите основни цели, определени в съобщението, по-специално създаване на по-висока европейска добавена стойност в хранително-вкусовия сектор, по-интересна и самоуверена стратегия за политика, по-просто управление и повече полезни взаимодействия между различните инструменти за насърчаване;

3.

Счита, че следва да бъде отдадено еднакво внимание на политиката на популяризиране, както на вътрешния, така и на външния пазар, тъй като и двата са от полза за производителите и потребителите;

4.

Подчертава, че политиката на ЕС за насърчаване остава законна и важна във вътрешен план, на местно и регионално равнище и на развиващите се световни пазари;

5.

Въпреки това вярва, че целите на политиката на ЕС за насърчаване трябва да бъдат по-ясни и подходящо определени; подчертава, че действията за насърчаване следва да включват всички селскостопански хранителни продукти, които отговарят на европейските стандарти за качество, тъй като това ще допринесе за ефикасността на действията за насърчаване и ще отговоря на изискванията на потребителите; също така подчертава, че подкрепата за селско стопанство, което гарантира продоволствената сигурност, устойчивата употреба на природните ресурси и динамиката в селските райони, спомага за растеж и създаване на работни места;

6.

Подчертава факта, че на вътрешния пазар е необходимо общо и непрекъснато популяризиране, за да се гарантира, че европейските потребители са осведомени относно характерните особености и добавената стойност на европейските селскостопански продукти, които те срещат на пазара;

7.

Подчертава, че на външния пазар има нужда да се поддържа и подпомага делът на европейските селскостопански продукти и от ориентация към нововъзникващи пазари, за да се намерят нови възможности за реализация на тези продукти, при по-добро съгласуване между политиката за насърчаване и търговската политика на ЕС;

8.

Счита, че ясното определение от страна на Комисията на целите на политиката на ЕС за насърчаване, съчетано с предоставянето на насоки за постигане на целите на държавите членки, е необходима първа стъпка към увеличаване на съгласуваността на политиката и взаимодействията между различните инструменти за насърчаване, както и от жизненоважно значение, за да се гарантира повече прозрачност при избора на програмите на национално равнище; изтъква, че дейностите на Съюза в тази област трябва да допълват както националните инициативи, така и инициативите на частния сектор;

9.

Счита, че бюджетът за повече действия за информиране и насърчаване следва значително да бъде увеличен, вземайки предвид най-новите цели на политиката за информиране и насърчаване, по-специално за хоризонталната схема на насърчаване; освен това счита, че тази схема следва да получи отделен бюджетен ред в общия бюджет;

10.

Подчертава, че успехът на европейските земеделски производители ще зависи от способността им да увеличат пазарните си дялове и да дадат възможност на силно конкурентния сектор на хранително-вкусовата промишленост да запази важно място в ЕС от икономическа и търговска гледна точка;

11.

Подчертава необходимостта от организирането в ЕС и на външните пазари на обстойни информационни кампании, насочени към потребителите, относно производствените стандарти за качество и системите на сертифициране;

12.

Подчертава, че хоризонталните мерки на насърчаване в рамките на Регламент (ЕО) № 3/2008 следва да допринасят за развитието на местните пазари и късите вериги за доставка, както и да оживят вътрешния пазар и да засилят маркетинга на европейски продукти на външните пазари;

13.

Приветства предложението на Комисията да въведе четвърти тип действие за насърчаване, предоставящо техническа помощ; счита това за изключително важно за една ефективна политика на насърчаване, особено във външен план;

14.

Признава потенциала на системата „единно знаме“ за действията за информиране и насърчаване;

15.

Препоръчва запазването на общия характер на действията за информиране и насърчаване;

16.

Отбелязва, че политиката на ЕС за информиране и насърчаване следва да има три основни цели: на местните и регионалните пазари тя следва да обръща внимание на разнообразието и свежестта на продуктите, както и на близостта между производителя и потребителя, с оглед икономическото оживяване и социалното подобрение на живота в селските райони; на вътрешния пазар тя следва да се възползва от пълните предимства на европейското пространство без граници и неговите 500 милиона потребители, с оглед на увеличаване на производството и стимулиране на потреблението на европейски продукти; на външните пазари тя следва да се възползва от високите стандарти, съблюдавани от европейския производствен модел, за да бъде получена по-висока добавена стойност за селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост;

17.

Предлага Комисията да развие къси вериги за доставки на местните и регионалните пазари, като по този начин създаде нови възможности за земеделските стопани и другите производители в селските райони и за сдруженията на земеделски производители и/или земеделски производители и други икономически субекти в селските райони, и да изготви широк набор от инструменти за насърчаване на развитието на селските райони; счита, че е желателно също така Комисията да изготви ръководства, които ще помогнат на земеделските стопани да правят повече и по-добри инвестиции в качеството и специфичната стойност на продуктите си; счита, че следва да се разгледа също така въпросът, свързан с инвестициите за разпространение посредством медиите (особено чрез интернет);

18.

Предлага Комисията да предприеме повече действия на вътрешния пазар за подкрепа на усилията, които полагат европейските производители за придобиване на капацитета, необходим да отговарят на по-високите изисквания на потребителите по отношение на качество и хигиенните стандарти за храните, както и по отношение на информацията за произхода на пресните продукти и периода, когато е най-добре да бъдат консумирани, като по този начин се насърчава многообразието на продуктите и храните и се предоставя възможност за запознаване с нови продукти или с нови форми на представяне или използване на традиционни продукти;

19.

Следователно призовава за разширяване на програмите, насочени към пазарите или към целевите продукти, както и за това инструментите за насърчаване да бъдат съсредоточени върху специфичните характерни особености на производствените стандарти, като винаги се подчертава европейският производствен модел и по-специално европейските системи за качество; счита също така за важно насърчаването на многонационални програми, обхващащи различни продукти, които, от една страна ,донасят истинско европейско измерение на програмата, а от друга страна имат по-специфична нужда от европейска подкрепа; счита в тази връзка, че следва да се отдаде приоритет на държавите, изпълняващи производствени програми, които отчитат пазарните условия и потенциал и същевременно позволяват на Комисията да адаптира подкрепата към съответната област;

20.

Настоятелно призовава за това мерките за информиране и насърчаване да станат по-привлекателни за професионалните организации посредством по-голямо сътрудничество между текущите национални и секторни действия и по-добра координация с политическите действия, като се обръща специално внимание на споразуменията за свободна търговия;

21.

Подчертава необходимостта програмите да бъдат по-гъвкави, така че да могат да се приспособят към променящите се пазарни условия по време на етапа на изпълнение; счита, че степента на детайлност, която се изисква при представянето на програмите, също следва в тази връзка да бъде намалена;

22.

Призовава за по-добро оценяване на програмите чрез строга система за оценка въз основа на специфични показатели като увеличаване на пазарния дял и създаването на работни места; счита, че процесът на подбор следва да бъде по-къс и че следва да се разгледа възможността за авансови плащания за организациите;

23.

Приветства Комисията за постигнатите добри резултати в рамките на настоящата политика за информиране и насърчаване в полза на селскостопанските продукти, но призовава за опростяване и подобряване на тази политика, като отбелязва, че е от особена важност намаляването на административната тежест, преди всичко чрез намаляване на броя на докладите, изисквани от Комисията; счита, че би било желателно Комисията да изготви просто и изчерпателно ръководство, което би помогнало на потенциалните бенефициери да спазват правилата и процедурите, свързани с тази политика;

24.

Привлича вниманието на Комисията върху факта, че по отношение на външните пазари производството на качествени хранителни продукти само по себе си не е достатъчно, за да се гарантира добра позиция на пазара и че следователно е от жизнено важно значение да се инвестира в програми за насърчаване; счита, че тези програми следва да бъдат предшествани от проучване на пазара в трети държави, за които следва да има налично съфинансиране; счита, че следва да се разгледа също така възможността за подкрепа на пилотни проекти в трети държави, идентифицирани като потенциални нови пазари;

25.

Призовава за действие за стимулиране на развитието на европейските сдружения и предприятия и ги насърчава да участват в световни форуми, влизайки в конкуренция в областта на качеството и давайки приоритет на специализацията и многообразието, което ще изисква подкрепата на земеделските производители и кооперативите в прилагането на техните собствени стратегии и експортен капацитет, включително техническа помощ за производителите;

26.

Призовава да бъде възможно насърчаване на произхода на продукти, които не са обхванати от наименования за качество, като се подчертават техните характерни особености и качества;

27.

Вярва ,че политиката на ЕС за информиране и насърчаване в полза на европейските продукти следва да разполага със собствен етикет, който да идентифицира тези продукти в границите на ЕС и извън тях;

28.

Призовава Комисията да повиши информираността на потребителите относно факта, че европейските селскостопански стандарти са най-взискателните в света по отношение на качество, безопасност, хуманно отношение към животните, екологична устойчивост и т.н., което се отразява върху крайната цена на продукта; вярва, че на потребителите следва да се предоставя прозрачна информация относно това как могат да се идентифицират европейските продукти и техните характерни особености, с цел да се избегне рискът от закупуване на фалшифицирани продукти и да се даде възможност на потребителите да решат какво желаят да закупят;

29.

Вярва, че качествените продукти са тези, които са свързани със специфични производствени методи, географски произход, традиции или културен контекст, и отбелязва, че схемите за тяхната защита вече съществуват под формата на схеми на защитено наименование за произход (ЗНП), защитено географско указание (ЗГУ), органично етикетиране и храни с традиционно специфичен характер (ХТСХ); призовава за нова схема на „местното земеделие и директна продажба“, която да обхваща местни качествени продукти, предназначени за консумация в региона, където са произведени;

30.

Счита, че указването на европейския произход следва да има предимство като главно идентифициране при всички действия за информиране и насърчаване, както на вътрешния пазара, така и в трети държави; счита, че допълнителното указване на националния произход би могло да се предвиди в трети страни, когато тази идентичност е силна и това допринася да се подчертае многообразието на предлагането на хранителни продукти;

31.

Подчертава, че що се отнася до частните марки, е от жизнено важно значение да се намери баланс между насърчаването на генеричните продукти и насърчаването на конкретната марка, което ще допринесе за по-голяма ефективност на рекламните кампании в трети държави; подкрепя гледната точка на Комисията, че имената на марките могат да имат стимулиращо въздействие върху този вид дейности, при които насърчаването на генерични продукти по естествен начин се допълва от свързването с икономическите участници посредством популяризирането на продукти и на марки, като по този начин се постига по-голямо въздействие върху вносителите и съответно върху потребителите; също така счита, че включването на частните марки в действията по насърчаване ще създаде по-голям интерес за участие от страна на предприятията, и отбелязва, че не трябва да се забравя, че в крайна сметка те са тези, които съфинансират подобни мерки;

32.

Изтъква, че схемите за качество позволяват на земеделските производители, доколкото те са организирани, да прилагат управление на предлагането на доставките и мерки за стабилизиране на цените, увеличавайки по този начин шансовете си да печелят средства за достоен живот от селскостопанска дейност и следователно тези схеми са в най-добра позиция за увеличаване на „европейската добавена стойност“ в съответствие с приоритетите на Комисията;

33.

Счита, че е необходимо да се осигури по-ефективна защита за продуктите, които подлежат на стандарти за качество по отношение на търговски партньори на ЕС; призовава за пълното включване на географските указания и за по-широка защита за тях в рамките на двустранните и междурегионалните търговски споразумения и на равнището на Световната търговска организация;

34.

Подчертава необходимостта от изменение на рамковите разпоредби относно финансирането за насърчаване на продукти, подлежащи на стандарти за качество, с цел увеличаване на финансовото участие на ЕС;

35.

Отбелязва, че влизането в сила на одобрената информация относно връзката между специфични вещества, открити в храните, и подобряване на здравето ще доведе до по-голяма прозрачност при популяризирането на продукти по здравословни причини;

36.

Приветства повишеното търсене на биологични продукти и призовава за по-активно стимулиране на тяхното производство и популяризиране;

37.

Подчертава необходимостта от насърчаване на местните продукти от планинските и островните райони и увеличаването на финансирането от ЕС за тази цел;

38.

Призовава Комисията, в своите външни дейности за популяризиране, да постави по-голям акцент върху подчертаването на ангажимента на ЕС към по-устойчиви методи на земеделие, разнообразие и качество и върху увеличените разходи, които това предполага, както и да развива и засилва осведомеността във връзка насърчителните схеми и логотипи на ЕС;

39.

Подкрепя предоставянето на техническа помощ за малките и средните предприятия, по-специално с цел да им се помогне да развиват свои собствени маркетингови стратегии и да анализират целевите си пазари;

40.

Препоръчва създаването на интернет платформа за обмен на евентуални проекти и най-добри практики като средство за насърчаване на рекламните кампании в европейска перспектива;

41.

Подчертава, че реформата на Общата селскостопанска политика е насочена към подобряване на организацията на производството, устойчивостта и качеството на селскостопанските продукти; счита, че в по тази причина политиката на ЕС за насърчаване следва да предоставя възможност за разгръщане на пълния потенциал на хранително-вкусовия сектор с цел насърчаване на европейския икономически растеж и заетостта;

42.

Настоятелно призовава Комисията да определи, по целесъобразност, различни механизми за управление за вътрешния и външния пазар и за многонационалните програми или програмите при криза в бъдещите си законодателни предложения за насърчаване на вкусовете в Европа;

43.

Счита, че е необходимо да се определи европейска стратегия за информиране и насърчаване, която да има по-конкретно насочена към целевите пазари и продуктите или информацията, върху които трябва да се насочи вниманието, като се вземат предвид преговорите за споразумения за свободна търговия и предлагащите най-големи възможности пазари, с цел да се избегне фрагментацията и разпиляване на финансирането;

44.

Приветства предложението на Комисията за повишаване на процентите на съфинансиране от ЕС за схемата за раздаване на плодове в училище на фона на продължаващата икономическа криза;

45.

Призовава Комисията да предприеме стъпки за насърчаване на всички държави членки да поставят по-голям акцент върху образователния характер на националните схеми за раздаване на плодове и мляко в училищата и да интегрират изцяло схемите за раздаване на плодове и мляко в училищата във втория стълб на подкрепата за селското стопанство;

46.

Призовава Комисията да извърши оценка на провеждането на информационни кампании на пазара на ЕС, насочени към пълнолетното население, относно отговорното потребление на качествени европейски вина; отбелязва, че в допълнение към умереното потребление на тези вина, подобни кампании следва да подчертават културните корени, качествените характеристики и специфичните характерни особености на европейските вина;

47.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/17

—

като взе предвид Директива 2001/84/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2001 г. относно правото на препродажба в полза на автора на оригинално произведение на изкуството (наричана по-нататък „директивата“) (1),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета и до Европейския икономически и социален комитет: Доклад за прилагането и въздействието на Директивата относно правото на препродажба“ (2001/84/ЕО) (COM(2011)0878),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по култура и образование (A7-0326/2012),

А.

като има предвид, че правото на препродажба е авторско право, утвърдено с член 14б на Бернската конвенция за закрила на литературните и художествените произведения;

Б.

като има предвид, че директивата спомогна за хармонизирането на условията, необходими за прилагането на правото на препродажба с цел премахване на потенциалните пречки за изграждането на вътрешния пазар;

В.

като има предвид, че приемането на директивата беше важно за авторите не само по отношение на инициативите им, насочени към получаване на признание и справедливо третиране като хора на изкуството, но и по отношение на ролята им на хора, които допринасят за културните ценности; като има предвид обаче, че продължават да съществуват опасения във връзка с последиците за европейските пазари на изкуство и особено за многобройните по-малки и специализирани аукционни къщи и търговци в ЕС,

Г.

като има предвид, че директивата започна да се прилага в пълна степен от всички държави членки едва от 1 януари 2012 г.;

Д.

като има предвид, че делът на ЕС на световния пазар на произведения на живи автори е намалял значително през последните няколко години,

Е.

като има предвид, че творчеството допринася за постоянното развитие на културния живот и наследство на ЕС,

Ж.

като има предвид, че пазарът на изкуство и антики оказва съществен принос към световната икономика, включително по отношение на подкрепяните от него дружества, особено дружествата в творческите сектори,

З.

като има предвид, че директивата натоварва търговците с административна тежест и поставя търговците от ЕС в неизгодни търговски условия по отношение на тези в трети държави,

1.

Отбелязва, че 2011 г. беше рекордна година за пазара на изкуство и че общите годишни приходи възлязоха на 11,57 милиарда щатски долара — увеличение с повече от 2 милиарда щатски долара спрямо 2010 г. (2); подчертава, че пазарът на изкуство и антики оказва съществен принос към световната икономика, включително по отношение на подкрепяните от него сфери на дейност, особено тези в творческите сектори;

2.

Посочва, че през 2011 г. европейският пазар на изкуство отбеляза силен растеж; Обединеното кралство запази пазарен дял от 19,4 % от световния пазар, с увеличение от 24 % на обема на продажбите; пазарният дял на Франция беше 4,5 %, с 9 % увеличение в оборота; накрая, Германия, с пазарен дял от 1,8 % отбеляза увеличение на продажбите с 23 % (3);

3.

Отбелязва, че китайският пазар е реализирал дял от 41,4 % от световния пазар през 2011 г., като така изпреварва САЩ, които понижиха оборота си с 3 % и пазарния си дял с 6 %, като минаха от 29,5 % през 2010 г. на 23,5 % през 2011 г. (4);

4.

Подчертава впечатляващия растеж, отбелязан от Китай; въпреки това отбелязва, че този пазар на изкуство понастоящем е ограничен единствено до автори, произхождащи от страната;

5.

Отбелязва, че общата тенденция за изместване на центъра на тежестта на пазара на изкуство към нововъзникващите икономики е свързана с глобализацията, с възхода на Азия и появата на нови колекционери в тези страни;

6.

Отбелязва със задоволство, че трети държави обмислят въвеждането на правото на препродажба в националното си законодателство; отбелязва по-специално, че в САЩ на 12 декември 2011 г. беше внесен проектозакон, целящ налагане на право на препродажба в размер на 7 % върху препродажбата на произведения на съвременното изкуство; отбелязва, че в Китай проектозаконът относно авторското право предвижда също така въвеждането на право на препродажба (член 11, параграф 13);

7.

Припомня, че размерът на правата върху възпроизвеждане и представяне са относително незначителни при графичното изкуство и пластичното изкуство, при които приходите идват от продажба или препродажба на творби;

8.

Подчертава, че правото на препродажба гарантира последователност при заплащането за авторите, които често продават творбите си на ниски цени в началото на кариерата си;

9.

Отбелязва, че докладът на Комисията относно прилагането и последиците на директивата и статистическите данни от сектора не подсказват, че правото на препродажба има вредно въздействие върху пазара на изкуство в Европа;

10.

Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на функционирането на пазара на произведения на изкуството като цяло, включително на административните трудности, пред които са изправени по-малките и специализираните аукционни къщи и търговци;

11.

Припомня, че няколко разпоредби на директивата гарантират балансирано прилагане на правото на препродажба, като отчитат интересите на всички заинтересовани страни, по-специално постепенното намаляване на приложимите проценти, определянето на таван на правото на 12  500 EUR, изключването на дребните продажби и освобождаване от препродажбите за първия купувач; при все това подчертава, че директивата натоварва търговците с административна тежест;

12.

Отбелязва, че правото на препродажба в полза на живия автор на оригинално произведение на изкуството може да бъде полезен инструмент за предотвратяване на дискриминация срещу авторите;

13.

Припомня, че пазарът на изкуство беше оценен на 10 милиарда щатски долара през 2010 г. и на 12 милиарда щатски долара през 2012 г., от които правото на препродажба представлява само 0,03 %; счита, че това е важен пазар, от който авторите и техните наследници трябва да получават справедливо възнаграждение;

14.

Констатира, че пазарните проучвания и статистическите данни за пазара на изкуство не подсказват, че правото на препродажба има вредно въздействие върху местонахождението на пазара на изкуство или оборота;

15.

Припомня, че директивата започна да се прилага изцяло от всички държави членки едва от 1 януари 2012 г., въпреки че правото на препродажба е вече признато в много държави членки от десетилетия;

16.

Подчертава значението на оказването на проактивна подкрепа на местните автори, включително на най-младите автори;

17.

Счита, че е рано да преоцени директивата още през 2014 г., както планира Комисията, и предлага тази нова преоценка да бъде извършена през 2015 г. (4 години след оценката, направена през декември 2011 г.);

18.

Насърчава Комисията да преразгледа в следващия си доклад за оценка уместността на приложимите проценти, праговете и уместността на категориите бенефициенти, определени в директивата;

19.

Призовава Комисията към тясно сътрудничество със заинтересованите страни с цел укрепване на позицията на европейския пазар на изкуство и справяне с проблеми като „каскадния ефект“ и административните затруднения, пред които са изправени по-малките и специализираните аукционни къщи и търговци;

20.

Приветства инициативите, предприети от трети държави, за въвеждане на правото на препродажба и настоятелно призовава Комисията да продължава да полага усилия в многостранни форуми за укрепване на позицията на европейския пазар на изкуство в света;

21.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/19

—

като взе предвид членове 26 и 114 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Зелената книга на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавена „Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (COM(2011)0941, наричана по-долу „Зелената книга“),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—

като взе предвид обществената консултация относно Зелената книга, организирана от Комисията от 11 януари 2012 г и 11 април 2012 г.,

—

като взе предвид конференцията относно картови, мобилни и интернет плащания, организирана от Комисията на 4 май 2012 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 260/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро и за изменение на Регламент (ЕО) № 924/2009 (1),

—

като взе предвид информационния бюлетин от март 2012 г. относно прилагането на разпоредбите за конкуренцията в сектора на плащанията, съставен от подгрупата по банкиране и плащания на Европейската мрежа по конкуренция (2),

—

като взе предвид препоръките на Европейската централна банка от април 2012 г. относно сигурността на интернет плащанията (3),

—

като взе предвид отговора на Европейския надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) от 11 април 2012 г. на общественото допитване на Комисията относно Зелената книга „Към интегриран европейски пазар за картови, интернет и мобилни плащания“ (4),

—

като взе предвид работния документ на Европейския икономически и социален комитет от 22 май 2012 г. относно Зелената книга (INT/634),

—

като взе предвид решението на Комисията от 24 юли 2002 г. във връзка с производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП по дело № COMP/29.373 — Visa International (5),

—

като взе предвид решението на Комисията от 19 декември 2007 г. във връзка с производство по член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП по дела № COMP/34.579 — МаsterCard, COMP/36.518 — EuroCommerce и COMP/38.580 — Търговски карти (6),

—

като взе предвид решението на Общия съд от 24 май 2012 г. по делото MasterCard и други срещу Комисията (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0304/2012),

A.

като има предвид, че европейският пазар за картови, интернет и мобилни плащания понастоящем е все още фрагментиран от националните граници и само няколко големи участници могат да бъдат приети от търговците и да осъществяват дейност на трансгранично ниво,

Б.

като има предвид, че доминиращата позиция на два неевропейски доставчика на услуги за картови плащания може да доведе до прекомерни и неоправдани такси както за потребителите, така и за търговците, при което техните съответни банки (така наречените издаващи и акцептиращи банки) се възползват от това положение, както се посочва от Комисията в Зелената книга,

В.

като има предвид, че развитието и по-широкото използване на картови, мобилни и интернет плащания би могло също така да подпомогне растежа на електронната търговия в Европа по отношение на размера и многообразието,

Г.

като има предвид, че делът и разновидностите на интернет и мобилните плащания непрекъснато нарастват в Европа и в световен мащаб,

Д.

като има предвид, че поради техническия напредък системите за картови плащания могат постепенно да бъдат заменени от други електронни и мобилни начини на плащане,

Е.

като има предвид, че Зелената книга не разглежда въпроса за разходите за плащанията в брой или с чек и социалните въздействия от тях в сравнение с картовите, интернет и мобилните плащания, като по този начин възпрепятства сравнителния анализ на икономическите и социалните разходи за плащанията в брой или с чек и социалните въздействия от тях,

Ж.

като има предвид, че настоящият бизнес модел за картови плащания позволява прекомерни равнища на многостранните такси за обмен (МТО), които понякога изглежда, че надвишават реалните разходи за финансиране на системата, и които представляват сериозна пречка за конкуренцията на пазара за плащания,

З.

като има предвид, че трансграничното акцептиране е възможност, която в момента съществува само за ограничен брой участници, и като има предвид, че тази мярка би могла да разшири възможностите за избор на търговците и по този начин да увеличи конкуренцията и да намали разходите на потребителите,

И.

като има предвид, че в някои държави членки допълнителните такси за използване на картови плащания не са разрешени, но се прилагат широко в други, и като има предвид, че прекомерните допълнителни такси са в ущърб на потребителите, тъй като доставчиците на платежни услуги често не предлагат методи за плащане, алтернативни на методите с допълнителни такси,

Й.

като има предвид, че рамката на единната зона за плащания в евро (SEPA) за разплащателни карти изисква клиентите да могат „да използват карти с общо предназначение за извършване на плащания и за теглене на пари в брой в евро на цялата територия на SEPA със същата лекота и удобство, както в собствената си държава. Не следва да съществуват никакви различия, независимо от това дали те използват своята карта (или своите карти) в собствената си държава или някъде другаде в рамките на SEPA. Занапред не следва да съществуват картови схеми с общо предназначение, които да са предназначени изключително за ползване в една държава, нито картови схеми, предназначени изключително за трансгранично ползване в рамките на SEPA“,

K.

като има предвид, че може да се очаква успешното преминаване към SEPA да даде тласък на развитието на иновативни общоевропейски средства за плащане,

1.

Приветства Комисията за представянето на Зелената книга, счита, че съображенията и въпросите, поставени в нея, са особено значими, и напълно приема изброените цели за постигане на по-голяма конкуренция, по-голям избор, повече иновации и по-голяма сигурност при плащанията, както и на по-високо доверие от страна на клиентите;

2.

Изразява съгласие с Комисията, че е необходимо да се прави разграничение между три различни продуктови пазара в сферата на четиристранните банкови картови системи: първо, пазар, на който различните картови системи се конкурират, за да привличат финансовите институции като свои издаващи или акцептиращи клиенти; след това, първи пазар „надолу по веригата“, в рамките на който издаващите банки се конкурират за клиентелата на притежателите на банкови карти („пазарът на издаване“); и накрая, втори пазар „надолу по веригата“, в рамките на който акцептиращите банки се конкурират за клиентелата на търговците („пазарът на акцептиране“), и счита също, че следва да се подобри свободната конкуренция на всеки пазар;

3.

Отбелязва значението на пазарно ориентираното саморегулиране в сътрудничество между всички заинтересовани страни, но признава, че саморегулирането може да не постигне желаните резултати в приемливи срокове поради конфликти на интереси; очаква от Комисията да внесе необходимите законодателни предложения, за да се подпомогне осигуряването на истинска SEPA за картови, интернет и мобилни плащания, и отбелязва в тази връзка значението на предстоящото преразглеждане на Директивата относно платежните услуги;

4.

Подчертава необходимостта от ясна и комплексна визия за SEPA за картови, интернет и мобилни плащания и от осигуряване на необходимите насоки и срокове за гарантиране на основната цел — заличаването на всякаква разлика между трансгранични и национални плащания;

5.

Подчертава необходимостта от преминаване към системи за клиринг и сетълмент в реално време, което вече е постижимо технически и се използва при някои плащания, и подчертава, че преминаването към икономика в реално време следва да бъде важна цел за цялата SEPA, както и че усъвършенстваната междубанкова система, оперираща в реално време, трябва да обхваща цялата SEPA;

6.

Счита поради това, че всички национални схеми за картови, мобилни и интернет плащания следва да се слеят или да се превърнат в общоевропейска схема, съответстваща на изискванията на SEPA, така че всички картови, мобилни и интернет плащания да бъдат приемани навсякъде в SEPA, и счита, че Комисията следва да предложи необходим срок за този преход;

7.

Отбелязва, че всички терминали следва да могат да приемат всички карти и да отговарят на изискванията за оперативна съвместимост и че поради това всички технически пречки, произтичащи от разлики в изискванията за функционалност и сертифициране на терминалите, следва да бъдат отстранени, тъй като общите стандарти и правила, както и стандартизираният софтуер за терминали, ще повишат конкуренцията;

8.

Счита, че подходът на саморегулиране на интегрирания европейски пазар за плащания не е достатъчен; призовава Комисията да предприеме законодателни действия, за да гарантира сигурност при плащанията, лоялна конкуренция, финансово приобщаване, защита на личните данни и прозрачност за потребителите;

9.

Призовава Комисията да реформира управлението на SEPA, за да се гарантира, че процесът на вземане на решения е демократичен, прозрачен и служи на обществените интереси; отбелязва, че това изисква по-активна и водеща роля на Комисията и Европейската централна банка (ЕЦБ) в управлението на SEPA, както и балансирано представяне на всички съответни заинтересовани страни във всички вземащи решения структури и изпълнителни органи на SEPA, като се гарантира достатъчно участие на крайните потребители;

10.

Изразява загриженост относно всяко необосновано стриктно регулиране на пазарите за интернет и мобилни плащания на този етап, тъй като тези методи на плащане все още са в процес на развитие; счита, че съществува риск всяка регулаторна инициатива в тази област да постави неоправдан акцент върху вече съществуващите платежни инструменти, като по този начин могат да се възпрат иновациите и да се стигне до изкривяване на пазара, преди да се е развил; приканва Комисията да възприеме подходящ подход спрямо всякакви бъдещи методи на плащане в бъдещо предложение, като гарантира високо ниво на защита на потребителите, особено на уязвимите потребители;

11.

Посочва, че макар че електронните плащания играят все по-важна роля в Европа и по света, продължават да съществуват сериозни пречки за изграждането на напълно и ефективно интегриран, конкурентоспособен, иновативен, безопасен, прозрачен и ориентиран към потребителите единен европейски цифров пазар по отношение на тези форми на разплащане;

12.

Отбелязва, че в настоящата криза е съществено да се предприемат действия за засилване на икономическия растеж и създаването на работни места и за ново стимулиране на потреблението, че цифровият пазар предоставя голяма възможност за постигане на тези цели, но за това Европейският съюз трябва да бъде в състояние да установи изцяло цифров вътрешен пазар, и че е жизнено важно да се премахнат съществуващите бариери, от една страна, и да се повиши доверието на потребителите, от друга; счита в тази връзка, че съществуването на неутрален и безопасен европейски единен пазар за картови, интернет и мобилни плащания, улесняващ свободната конкуренция и иновациите, е от съществено значение за постигането на истински единен цифров пазар и би могло да допринесе в значителна степен за повишаване доверието на потребителите;

13.

Отбелязва, че разработването на прозрачни, безопасни и ефективни системи за плащане на европейския цифров пазар е от съществено значение за гарантиране на истинска цифрова икономика и улесняване на трансграничната електронна търговия;

14.

Посочва, че една безопасна, внушаваща доверие и прозрачна европейска рамка за електронни плащания е от съществено значение за стартирането на цифров единен пазар; набляга на важността на информационните кампании за осведомеността на потребителите относно вариантите, налични на пазара, и условията и изискванията за безопасни електронни плащания и счита, че следва да се организират такива кампании на равнището на ЕС, също и с цел да се преодолеят често неоснователните притеснения относно тези форми на разплащане; счита, че в това отношение ориентираните към потребителите центрове за контакт биха повишили доверието в дистанционните плащания;

15.

Подчертава, че във връзка с това следва да бъдат взети мерки за прекратяване на честата дискриминация срещу някои европейски потребители, чиито плащания за трансгранични онлайн трансакции не се приемат заради държавата, от която са направени;

16.

Изразява съжаление, че в настоящата ситуация повечето разходи за плащания не са прозрачни, като изтъква, че тези, които не използват скъпи методи на плащане, все пак покриват разходите по тях; припомня, че всеки начин на плащане е свързан с разходи; поради това приканва Комисията да разгледа в бъдеще разходите, особеностите и социалните въздействия на плащанията в брой и с чек за всички участници на пазара и потребители в сравнение с други методи на плащане; припомня, че всички европейци следва да имат достъп до основни банкови услуги; подчертава, че в светлината на важността, ефективността и задоволителността на действащите понастоящем стандарти в Европа се предприемат действия за установяване на общи технически стандарти;

17.

Счита, че по-нататъшната работа върху общи технически стандарти, основани на отворен достъп, би подобрила конкурентоспособността на европейската икономика и функционирането на вътрешния пазар, а също така би насърчила оперативната съвместимост и би внесла преимущества, свързани със сигурността, под формата на общи стандарти за сигурност, от полза както за потребителите, така и за търговците;

18.

Отбелязва, че повечето стандарти за интернет и мобилни плащания следва да бъдат същите, както за настоящите плащания в SEPA, но че са необходими нови стандарти за сигурност и идентификация на потребителите и за осигуряване на междубанкова онлайн доставка в реално време, и подчертава, че разработването на нови стандарти не е достатъчно, и че координираното изпълнение е поне също толкова важно;

19.

Подчертава, че стандартизацията не следва да поставя прегради пред конкуренцията и иновациите, а напротив, следва да премахва пречките, за да осигури равни условия за всички страни; поради това препоръчва стандартите да бъдат отворени, за да се насърчат иновациите и конкуренцията на пазара, тъй като установяването на единен или затворен стандарт би ограничило развитието на пазара и иновациите, би наложило непропорционално ограничение и не би допринесло за постигането на равнопоставени условия на конкуренция; отбелязва обаче антитръстовото разследване на Комисията на процеса на стандартизация на плащанията по интернет (електронни плащания), предприет от Европейския платежен съвет (ЕПС);

20.

Отбелязва, че по същество всички платежни трансакции съдържат един и същ вид данни, и подчертава, че следва да съществува безопасно предаване на данни за всяко плащане, позволяващо напълно автоматизирана обработка в реално време, и вижда предимствата на използването на еднакъв формат на съобщения от всички системи; припомня, че най-очевидният избор е този, който се използва за кредитни преводи и директни дебити, както е посочено в приложението към Регламента относно крайните срокове за SEPA (т.е. ISO XML 20022); препоръчва при всяко предаване на данни за трансакции от терминал до потребител да бъде използван един и същ формат на съобщения, който съдържа всичката необходима информация;

21.

Подчертава, че предвид бързия растеж, но все още незрялата фаза на развитие на пазара за електронни и мобилни плащания, налагането на задължителни стандарти в тези ключови области за укрепването на единния цифров пазар в Европа рискува да окаже отрицателно въздействие върху иновациите, конкуренцията и растежа на пазара;

22.

Посочва, че според становището на Комисията за получените мнения от общественото допитване относно Зелената книга прилагането на разработените стандарти често представлява основно предизвикателство; призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на механизми за прилагане, като например определяне на крайни срокове за преминаване към SEPA;

23.

Отбелязва, че таксите за теглене на пари в брой от терминално устройство извън банката и картовата схема на ползвателите на платежни услуги са често прекомерни в много държави членки и следва да бъдат в по-голяма степен определяни въз основа на разходите на територията на цялата SEPA;

24.

Подчертава, че всички изисквания за стандартизация и оперативна съвместимост следва да имат за цел да подобряват конкурентоспособността, прозрачността, иновативния характер, сигурността на плащанията и ефективността на европейските системи за плащане в интерес на всички потребители и други заинтересовани страни; подчертава, че изискванията за стандартизация не следва да поставят прегради чрез ненужни различия от световния пазар; освен това счита, че общите стандарти следва да се търсят и на световно равнище в тясно сътрудничество с основните икономически партньори на ЕС;

25.

Отправя искане към Комисията да оцени възможните начини за насърчаване навлизането на нови участници на пазара на картови плащания, например чрез обсъждане на обща инфраструктура за плащания за всички трансакции независимо от доставчика на картата;

26.

Отбелязва, че разделянето на разплащателните инфраструктури от разплащателните схеми би могло да увеличи конкуренцията, тъй като по-малките участници няма да бъдат изключени поради технически ограничения; подчертава, че доставчиците на платежни услуги следва да бъдат свободни да избират всяка една комбинация от услуги по издаване и акцептиране, достъпна в рамките на разплащателните схеми на пазара, и че разплащателните инфраструктури следва да обработват неутрално трансакциите на различни паралелни разплащателни схеми за подобни инструменти;

27.

Отбелязва, че трябва да се положат усилия да се гарантира, че всички подобни мерки винаги спазват принципите на свободна и лоялна конкуренция и свободно влизане на пазара и достъп до пазара, като се отчитат бъдещите технологически иновации в сектора, с цел системата да може да се приспособи към бъдещите изменения и последователно да стимулира и улеснява иновациите и конкурентоспособността;

28.

Призовава Комисията да предложи по-добро управление на SEPA, обхващащо организационната структура, свързана с развитието на основните характеристики на платежните услуги и изпълнението на изискванията, които трябва да бъдат спазени, и позволяваща разработването на технически стандарти и стандарти за сигурност да бъде организирано отделно в подкрепа на изпълнението на съответното законодателство; призовава за по-балансирано представяне на всички заинтересовани страни в бъдещото разработване на общи технически стандарти и стандарти за сигурност за платежните схеми; настоятелно призовава Комисията да отговори на предишните призиви за цялостна реформа на управлението на SEPA, за да се гарантира по-добро представяне на потребителите на платежни услуги в процесите на вземане на решение и определяне на стандарти; отбелязва, че тези заинтересовани страни могат да включват, без задължително да се ограничават до тях, Европейския платежен съвет (ЕПС), организации на потребителите, търговски организации и големи търговски вериги, Европейския банков орган, Комисията, експерти в различни области, небанкови доставчици на платежни услуги и оператори на мобилна, интернет и картова търговия и оператори на мобилни мрежи; приканва тези заинтересовани страни да организират работата си в рамките на нова управленска структура, в която Съветът на SEPA да има роля; счита, че Съветът на SEPA следва да бъде подпомаган от различни технически комитети или работни групи за електронни, мобилни, картови плащания, плащания в брой и за други стандартизационни въпроси, както и от ad hoc работни групи; припомня ангажимента на Комисията в декларацията относно управлението на SEPA при приемането на Регламент (ЕС) № 260/2012 да направи предложение до края на 2012 г.; призовава европейските органи за стандартизация като Европейския комитет за стандартизация (Comité européen de normalisation, CEN) и Европейския институт за телекомуникационни стандарти (ETSI) в сътрудничество с Комисията да играят по-активна роля в стандартизирането на картовите плащания;

29.

Отчита в тази връзка, че SEPA е крайъгълен камък за създаването на интегриран пазар на ЕС за плащания и следва да служи като основа за развитието на подобен пазар и засилването на неговата иновативност и конкурентоспособност;

30.

Счита, че налагането на правилата в електронните плащания често пъти е трудно, неподходящо и варира в Европа, и че следва да се положат по-големи усилия за обезпечаване на правилно и еднакво налагане на правилата;

31.

Посочва, че подходът на саморегулирането не е достатъчен; счита, че Комисията и ЕЦБ, в сътрудничество с държавите членки, следва да възприемат по-активна и водеща роля и че следва да бъдат проведени консултации с всички съответни заинтересовани страни, включително с асоциациите на потребителите, и те да бъдат надлежно включени в процеса на вземане на решения;

32.

Счита, че вероятно ще нараства броят на европейските дружества, чиято дейност на практика зависи от способността им да приемат картови плащания; счита, че е в интерес на обществеността да се определят обективни правила за обстоятелствата и процедурите, при които схемите за картови плащания могат едностранно да отказват приемане;

33.

Счита, че е важно да се засили управлението на SEPA и да се отреди по-съществена роля на обновения Съвет на SEPA, и че този нов ръководен орган следва да се състои от представители на основните заинтересовани страни и да бъде създаден по такъв начин, че да предоставя възможност за демократичен контрол от страна на Комисията и други органи на ЕС; предлага обновеният Съвет на SEPA да ръководи работата, да определя график и план за работа, да взема решения относно приоритетите и основните въпроси, като по този начин изпълнява арбитражни функции при разногласия между заинтересованите страни; подчертава, че следва да се гарантира демократичен контрол посредством Комисията, като ЕЦБ и ЕБО играят важна роля;

34.

Приветства предприетата от Комисията консултация със заинтересовани страни като част от Зелената книга за управлението на SEPA, в съответствие със съображение 5 от Регламент (ЕС) № 260/2012, и очаква предложението, което Комисията възнамерява да внесе по темата в края на тази година; подчертава, че непосредствен приоритет за всички заинтересовани страни в SEPA трябва да бъде подготовката за преминаване към SEPA съгласно условията, посочени в Регламент (ЕС) № 260/2012, за да се гарантира плавен преход от използването на национални към общоевропейски платежни схеми;

35.

Посочва, че допълнителната стандартизация и хармонизация на практиките за преодоляване на техническите пречки и националните изисквания за клиринг и сетълмент би допринесла за по-нататъшното насърчаване на трансграничното акцептиране — мярка, която би увеличила конкуренцията и оттук възможностите за избор на търговците и която би могла да доведе до по-рентабилни начини на плащане за потребителите; счита, че търговците следва да бъдат по-добре информирани относно възможностите за трансгранично акцептиране;

36.

Настоятелно призовава за активно търсене на решения за допълнително подпомагане на трансграничното акцептиране с оглед на преимуществата, които то носи за вътрешния пазар; изразява загриженост относно съществуващите национални, правни и технически прегради като например някои условия по лицензирането, които следва да бъдат премахнати, с цел ненационален акцептор, съвместим със SEPA, да не бъде третиран по различен начин от национален акцептор в съответната страна;

37.

Подчертава, че не следва да съществуват съществени разлики между законодателството за различните разплащателни сметки и че платецът следва да бъде в състояние да извършва интернет или мобилни прехвърляния на средства на който и да е получател, чиято сметка е в която и да е финансова институция, свързана със SEPA;

38.

Подчертава, че всички лицензирани доставчици на платежни услуги следва да имат еднакво право на достъп до системи за клиринг и сетълмент, ако разполагат с подходящи процедури за управление на риска, изпълняват минималните технически изисквания и се считат за достатъчно стабилни, така че да не представляват никакъв риск, т.е. ако са обект на същите съответни изисквания като банките;

39.

Припомня, че според решението на Съда на Европейския съюз по делото „Mastercard“ от 24 май 2012 г. многостранно договорените такси за обмен (МТО) могат да се считат за насочени срещу конкуренцията, и призовава Комисията да предложи по какъв начин следва да се вземе под внимание това решение при регулиране на бизнес моделите за картови, интернет и мобилни плащания.

40.

Отбелязва, че настоящите приходи от МТО в много случаи са прекалено високи в сравнение с разходите, които следва да покриват; посочва, че може да бъде необходимо да се балансират различните такси за плащания, за да се гарантира, че практиките на кръстосано субсидиране няма да насърчат избора на неефективни инструменти, и призовава Комисията да гарантира чрез регламентиране, че МТО не нарушават повече конкуренцията, като създават пречки за новите участници на пазара и иновациите; призовава Комисията до края на 2012 г. да извърши оценка на въздействието на различните възможности; подчертава, че е необходима правна сигурност и яснота по отношение на МТО;

41.

Отбелязва, че след преходния период съвместимата със SEPA разплащателна карта на лице от която и да било държава членка следва да бъде приемана от всеки терминал за плащане в SEPA и че плащанията следва да бъдат насочвани безопасно; отбелязва, че това изискване би могло да доведе до необходимостта МТО да бъдат регулирани, за да бъдат сведени под определен праг, и настоява, че това не следва да води до увеличаване на МТО в държавите членки, а по-скоро до намаляване и може би до свеждане до нула на по-късен етап;

42.

Счита, че трансграничното и централното акцептиране следва да бъдат подобрени и че всички технически и правни пречки следва да бъдат отстранени, тъй като това ще помогне да се намалят равнищата на МТО и търговските такси;

43.

Счита, че МТО следва да се регулират на европейско равнище с цел гарантиране на улеснен достъп на новите участници на пазара до трансгранично акцептиране, като по този начин се предоставя на търговците реален избор към кои платежни схеми да се присъединят; посочва, че ако новото законодателно предложение предвижда такси, следва да се гарантира пълна прозрачност относно елементите, които съставляват техните ставки; припомня, че в член 5 от Регламент (ЕС) № 260/2012 за определяне на технически и бизнес изисквания за кредитни преводи и директни дебити в евро се посочва, че никакви МТО за сделки не могат да бъдат прилагани след 1 февруари 2017 г.; призовава за същия подход при картовите плащания;

44.

Счита, че бизнес моделът за тристранните и смесените платежни схеми може да породи тревоги относно конкуренцията, подобни на тези за четиристранните платежни схеми; поради това счита, че всички картови схеми, независимо дали са четиристранни, тристранни или смесени, и всички нови участници на пазара следва да бъдат третирани еднакво, за да се гарантират условия на равнопоставеност и да се насърчат конкуренцията и прозрачността за потребителите и търговците;

45.

Отбелязва, че съвместяването на брандове, което е предприето доброволно от участващите платежни системи, може да е от полза за потребителите, тъй като ще доведе до по-малко на брой карти в портфейлите на потребителите и ще улесни достъпа на местните национални схеми до по-широкия пазар на SEPA, насърчавайки конкуренцията; посочва обаче, че съвместяването на брандове не следва да се използва като средство за заобикаляне на местните схеми чрез предварително взето решение за използване на местния бранд;

46.

Посочва, че клиентите картопритежатели следва да имат свободата да избират кой от предложените варианти за съвместяването на брандове да бъде активиран за отделните им карти, и настоява, че търговците следва да имат право да избират кои варианти за съвместяване на брандове са склонни да приемат, и че във всяка конкретна платежна ситуация клиентите картопритежатели следва да имат право да избират предпочитания вариант за съвместяване на брандове сред тези, които търговецът приема; призовава Комисията да предложи решения, които ще насърчат съвместяването на брандове на повече от една отговаряща на изискванията на SEPA схема; счита, че следва да се проучат задълбочено такива въпроси като съвместимостта на процедурите за управление, техническата оперативна съвместимост и отговорността за слабости по отношение на сигурността;

47.

Счита, че съвместяването на брандове следва да бъде представено на потребителя чрез подходяща информация, с цел той да бъде защитен и да не бъде изложен на риск от подвеждащи ситуации; подчертава, че трябва да бъде ясно на всички страни кой отговаря за защитата и поверителността на данните на картопритежателите и търговците, както и кой отговаря за платежния инструмент на съвместените брандове;

48.

Счита, че по начина, по който те обикновено биват прилагани, допълнителните такси, отстъпките и другите насочващи практики често са вредни за крайните потребители на платежните услуги; отбелязва, че съществува риск налагането на допълнителни такси, основаващо се единствено на платежния избор, направен от клиента, да бъде произволно, и че то може да бъде използвано по-скоро за злоупотреби с цел получаване на допълнителни приходи, отколкото за покриване на разходи; счита, че би било важно да се забрани възможността за прилагане на прекомерни допълнителни такси към търговската такса за отделна трансакция и да се контролират отстъпките и подобни насочващи потребителя практики на равнище ЕС; ето защо отбелязва, че търговците следва да приемат един широко използван платежен инструмент без никакви допълнителни такси (съответстваща на изискванията на SEPA дебитна карта, електронно плащане), и че всички допълнителни такси върху други инструменти не могат в нито един момент да надвишават преките разходи на тези инструменти в сравнение с инструментите, приемани без допълнителна такса;

49.

Подчертава, че е необходимо да се изисква по-голяма прозрачност и по-добра информация на потребителите по отношение на по-високите такси и допълнителните такси за различните методи на плащане, като се има предвид, че търговците обикновено включват разходите за трансакциите в цените на своите продукти и услуги, като в резултат на това потребителите не са добре информирани предварително за общите разходи и по този начин плащат повече за своите покупки, обстоятелство, което подкопава доверието на потребителите;

50.

Отбелязва, че съществува риск, тъй като налагането на допълнителни такси, основаващо се единствено на направения от клиента платежен избор, е произволно, то да може да бъде използвано по-скоро за злоупотреби с цел получаване на допълнителни приходи, отколкото за покриване на разходи, и като цяло то не е от полза за развитието на единния пазар, тъй като възпрепятства конкуренцията и увеличава фрагментирането на пазара и объркването на потребителя;

51.

Отбелязва, че ограничаването на допълнителните такси до преките разходи за употребата на даден платежен инструмент представлява една възможност, както и забраната на допълнителните такси на равнище ЕС; поради това настойчиво призовава Комисията да проведе оценка на въздействието на забраната на възможността за прилагане на прекомерни допълнителни такси към търговската такса и на забраната на допълнителните такси на равнище ЕС в светлината на член 19 от Директивата за правата на потребителите 2011/83/EC;

52.

Подчертава, че гарантирането на доверието на потребителите е от основно значение, за да се развие пълният потенциал на електронните плащания, и че от своя страна то изисква високо ниво на сигурност като предпазна мярка срещу риска от измами и за защита на чувствителните лични данни на потребителите;

53.

Подчертава, че неприкосновеността на личния живот на потребителите следва да бъде защитена в съответствие със законодателството на ЕС и националното законодателството и че всяка от страните в платежната верига следва да има достъп единствено до данни, отнасящи се до обработката, а останалите данни да бъдат предавани криптирани;

54.

Счита, че минималните изисквания за сигурност за картови, интернет и мобилни плащания следва да бъдат еднакви във всички държави членки и че следва да има общ ръководен орган, който да определя тези изисквания; отбелязва, че стандартизираните решения относно сигурността биха опростили информацията за клиентите и по този начин биха улеснили адаптирането на клиентите към мерките за сигурност, а също така биха намалили разходите на доставчиците на платежни услуги; съответно предлага от доставчиците на платежни услуги да се изисква да поддържат минимални общи решения относно сигурността, които могат да бъдат подобрени от доставчиците на платежни услуги, но тези подобрения не следва да се превръщат в ограничения за конкуренцията;

55.

Припомня, че макар и крайната отговорност за мерките за сигурност, свързани с различните методи на плащане, не може да е на клиентите, те следва да са информирани относно предпазните мерки за сигурност, и че финансовите институции следва да бъдат отговорни за разходите, свързани с измами, освен ако не са причинени от клиента „чрез измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията му по член 56 от Директивата относно платежните услуги умишлено или поради груба небрежност“; поради това счита, че е целесъобразно да се насърчават обществени информационни кампании, с цел да се увеличат по-специално обществената информираност и познания относно въпроси, свързани с безопасността на цифровото пространство; призовава Комисията, когато разработва стратегия и инструменти за интегриране на пазарите за плащания чрез карта, интернет и мобилен телефон, да вземе под внимание стандартите и препоръките на ЕНОЗД относно прозрачност, идентификация на администратора/лицето, обработващо данните, пропорционалност и права на субекта на данните; счита, че е важно всички измами, свързани с плащанията в SEPA, да се докладват на централизиран орган за наблюдение, статистика и оценка, с цел да се реагира бързо на нови заплахи за сигурността, и че основните развития следва да се оповестяват публично; изисква Комисията да разшири понятието за неприкосновеност на личния живот още при разработването отвъд механизмите за удостоверяване и предпазните мерки за сигурност, за да се гарантира намаляване на обема на данните, да се въведат настройки за неприкосновеността на личния живот по подразбиране, да се ограничи достъпът до лична информация до това, което е строго необходимо за предоставяне на услугата, както и да се прилагат инструменти, позволяващи на потребителите по-добре да защитават личните си данни;

56.

Счита, че сигурността на преките картови плащания е в общи линии висока и че постепенното преминаване от магнитни карти към карти с чипове, което следва да бъде бързо осъществено, ще подобри още нивото на сигурност; изразява загриженост относно въпроси, свързани със сигурността на други форми на картови плащания, и относно това, че някои настоящи прилагания в Европа на стандартите EMV може да не са напълно съвместими, и призовава за преодоляване на тази нежелана ситуация, и припомня, че са необходими също така подобрени решения за дистанционни картови плащания в мрежа; призовава Комисията да събере независими данни относно измами с онлайн плащания и да включи в своето законодателно предложение подходящи разпоредби за борба с измамите;

57.

Счита, че предоставянето на трети страни на данни относно наличието на средства в банковите сметки е свързано с рискове; отбелязва, че един от тези рискове е, че потребителите може да не са напълно информирани относно това кой има достъп до данните за банковата им сметка, в контекста на коя правна рамка и кой оператор отговаря за платежните услуги, които ползват; подчертава, че защитата на личните данни не може да бъде излагана на риск на нито един етап;

58.

Подчертава, че развитието в областта на нормативната уредба и технологиите може да намали тези рискове за сигурността и да направи плащанията чрез небанкови доставчици на платежни услуги толкова безопасни, колкото и плащанията директно от добре защитени банкови сметки, доколкото на практика съществуват сигурни системи и доколкото легитимността на подобен достъп и организациите, отправящи искане за подобен достъп, са ясно определени;

59.

Поради това не подкрепя достъпа на трети страни до информация относно банковите сметки на клиентите, освен ако системата не е напълно изпитана и доказано сигурна; отбелязва, че в която и да е разпоредба достъпът на трети страни следва да бъде ограничен до двоична („да-не“) информация за наличността на средства и че следва да се обърне специално внимание на сигурността, защитата на данните и правата на потребителите; по-специално счита, че следва ясно да бъде посочено кои страни до каква информация могат да получат достъп на недискриминираща основа и при какви условия могат да се съхраняват данните, и че тези разпоредби трябва да бъдат предмет на договорни отношения между участващите субекти; подчертава, че когато се установява регулаторна рамка за достъпа на трети страни, трябва да се прави ясно разграничение между достъпа до информация относно наличността на средства за дадена трансакция и достъпа до информация относно сметката на клиента като цяло; призовава Комисията да гарантира защитата на личните данни, като предложи, след консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, ясно регулиране на ролята, която всеки участник изпълнява в събирането на данни, и с каква цел, както и ясно да определи участниците, които отговарят за събирането, обработването и съхранението на данните; добавя, че ползвателите на карти следва да имат възможност за достъп до своите лични данни и за тяхното коригиране, включително и в сложен презграничен контекст; счита, че изискванията за защита на личните данни следва да бъдат прилагани заедно с принципа на неприкосновеност на личния живот още при разработването/по подразбиране и че предприятията и потребителите не следва да носят отговорност за защита на своите данни;

60.

Счита, че правата на потребителите за възстановяване на средства следва да бъдат засилени както в случаи на неразрешени плащания, така и в случаи на недоставени (или доставени не както е обещано) стоки или услуги, и че ефективните системи за колективна правна защита и за алтернативно разрешаване на спорове са незаменими инструменти за защита на потребителите също и в сферата на електронните плащания;

61.

Отбелязва, че тъй като заплахите за сигурността продължават да нарастват, Европейският комитет по стандартизация (CEN) и Европейският институт за телекомуникационни стандарти (ETSI) следва също да участват активно в разработването на стандарти за сигурност;

62.

Отбелязва, че по отношение на платежни системи, при които един или много от участниците са в различни държави членки, от Комисията се очаква да направи предложение за разясняване на това кои съдебни органи или кои системи за извънсъдебно решаване на спорове следва да бъдат използвани за разрешаване на всякакви спорове, и че потребителите разполагат с лесен достъп и могат лесно да използват тези структури за алтернативно разрешаване на спорове;

63.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на националните парламенти.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/28

—

като взе предвид предложенията и съобщението на Европейската комисия от 12 септември 2012 г. относно банковия съюз,

—

като взе предвид заключенията на Г-20 от 18 юни 2012 г., в които се призовава за приключване на работата по паралелната банкова система, за да бъде постигнато пълно прилагане на реформите,

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно финансовата, икономическа и социална криза: препоръки за мерките и инициативите, които трябва да се предприемат (1),

—

като взе предвид междинния доклад на работното направление, създадено от СФС, относно репо-сделките и заемането на ценни книжа, публикуван на 27 април 2012 г., както и консултативния доклад относно фондовете на паричния пазар (ФПП), публикуван на същия ден от Международната организация на комисиите по ценни книжа,

—

като взе предвид специален документ № 133 на Европейската централна банка относно паралелната банкова система в еврозоната, публикуван на 30 април 2012 г.,

—

като взе предвид зелената книга на Комисията относно паралелната банкова система (COM(2012)0102),

—

като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 26 юли 2012 г., озаглавен „Правила за продукти, управление на ликвидността, депозитар, фондове на паричния пазар и дългосрочни инвестиции за ПКИПЦК“,

—

като взе предвид доклада на СФС, публикуван на 27 октомври 2011 г., относно подобряването на надзора и регулирането на паралелната банкова система, в отговор на поканите от Г-20 в Сеул през 2010 г. и Кан през 2011 г.,

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A7-0354/2012),

A.

като има предвид, че понятието за паралелната банкова система, според определението на СФС, означава системата на кредитно посредничество, която включва структури и дейности извън традиционната банкова система;

Б.

като има предвид, че регулираните структури в традиционната банкова система имат широко участие в дейностите, определени като част от паралелната банкова система, и са свързани в много отношения със структурите на паралелната банкова система;

В.

като има предвид, че значителна част от дейността на паралелната банкова система се извършва в регулирания банков сектор и че тази част трябва да бъде изцяло обхваната в съществуващата регулаторна рамка;

Г.

като има предвид, че някои елементи, които попадат под термина „паралелна банкова система“, са жизненоважни за финансирането на реалната икономика и при определянето на обхвата на нови или разширяването на съществуващи регулаторни мерки следва да се прояви необходимото внимание;

Д.

като има предвид, че в някои случаи в паралелния банков сектор ефективно се отделя рискът от банковия сектор и следователно от потенциалните данъкоплатци или системното въздействие; като има предвид, че независимо от това, по-пълното разбиране на операциите в паралелната банкова система и техните връзки с финансовите институции и регулирането с цел осигуряване на прозрачност, намаляването на системния риск и премахването на всички погрешни практики са необходима част от финансовата стабилност;

Е.

като има предвид, че за да се изясни паралелната банкова система, е необходимо при всяко регулиране да се вземат под внимание в максимална степен въпросите относно възможността за оздравяване, сложността и непрозрачността на финансовите дейности, свързани с нея, особено в ситуация на криза;

Ж.

като има предвид, че СФС оценява размера на паралелната банкова система в световен план на приблизително 51 трилиона евро през 2011 г., докато през 2002 г. тази сума е била 21 трилиона евро; като има предвид, че това съставлява 25 — 30 % от цялата финансова система и половината от всички банкови активи;

З.

като има предвид, че въпреки някои възможни положителни последици, като повишена ефективност на финансовата система, по-голямо разнообразие на продукти и по-голяма конкуренция, паралелната банкова система беше посочена като една от главните възможни причини или фактори, допринасящи за финансовата криза, и може да заплаши стабилността на финансовата система; като има предвид, че СФС призовава за засилен надзор на дела от паралелната банкова система, който поражда загриженост i) относно системния риск, особено чрез трансформиране на матуритет/ликвидност, степен на чуждо финансиране и недостатъчно прехвърляне на кредитен риск, и ii) относно регулаторния арбитраж;

И.

като има предвид, че предложенията относно паралелната банкова система и относно структурата на ресурсите на едрото и дребното кредитиране са важни елементи от ефективното изпълнение на решението на Г-20 от 2008 г. за регулиране на всеки продукт и участник; като има предвид, че Европейската комисия трябва да разгледа тази сфера по-бързо и по-критично;

Й.

като има предвид, че паралелната банкова система, като глобално явление, изисква последователен регулаторен подход в световен мащаб, основан на препоръките на СФС (които ще бъдат публикувани през следващите седмици), които следва да бъдат допълнени от всички други съответни национални или наднационални регулаторни органи;

1.

Приветства Зелената книга на Комисията като първа стъпка към по-строго наблюдение и надзор на паралелната банкова система; одобрява подхода на Комисията, основан на непряко регулиране и подходящо разширяване на обхвата или преразглеждане на съществуващото регулиране на паралелната банкова система; същевременно обръща внимание на необходимостта от пряко регулиране, когато съществуващото регулиране е недостатъчно по отношение на някои свои аспекти по функционален начин, избягвайки припокриването и гарантирайки съвместимостта със съществуващите разпоредби; призовава за цялостен подход към паралелната банкова система, при който както пруденциалният аспект, така и аспектът, свързан с пазарното поведение, са важни; отбелязва засилено преминаване към пазарно финансиране и продажба на дребно на изключително сложни финансови продукти; следователно подчертава, че пазарното поведение и защитата на потребителите следва да бъдат взети под внимание;

2.

Подчертава факта, че всяко по-строго регулиране на кредитните институции, инвестиционните дружества и застрахователните и презастрахователните предприятия неминуемо ще създаде стимули за преместване на дейностите извън обхвата на съществуващото секторно законодателство; във връзка с това подчертава необходимостта от подобряване на процедурите за системен, превантивен преглед на възможното въздействие на промените в законодателството във финансовия сектор върху риска и капиталовия поток чрез регулирани в по-малка степен или нерегулирани финансови структури, и съответно от разширяване на регулаторния режим с цел избягване на арбитраж;

3.

Е на едно мнение със СФС относно определението на паралелната банкова система като „система от посредници, инструменти, структури или финансови договори, създаваща комбинация от банкоподобни функции, но намираща се извън обсега на разпоредбите или в регулаторен режим, който или е лек, или не засяга системните рискове, и неразполагаща с гарантиран достъп до инструментите за осигуряване на ликвидност на централната банка или кредитните гаранции в обществения сектор“; посочва, че противно на внушението на термина паралелната банкова система не е непременно нерегулирана или незаконна част от финансовия сектор; подчертава предизвикателството това определение да бъде приложено в контекст на наблюдение, надзор и регулиране, вземайки също така предвид и поддържаната непрозрачност, липсата на данни и разбиране на тази система;

4.

Изтъква, че от началото на кризата само малко на брой практики на паралелната банкова система са изчезнали; въпреки това отбелязва, че новаторският характер на системата на паралелна банкова система може да доведе до нови промени и може да бъде източник на системен риск, срещу който следва да бъдат взети мерки; следователно подчертава необходимостта на европейско и световно равнище да бъде събрана повече и по-добра информация относно трансакциите, участниците на пазара, финансовите потоци и взаимовръзките на паралелната банкова система с цел да се постигне пълен преглед на сектора;

5.

Е убеден, че тясното международно сътрудничество и обединяването на усилията на световно равнище са жизненоважни за съставянето на цялостна представа за паралелната банкова система;

6.

Е на мнение, че по-обстоен обзор, по-добро наблюдение и по-добър анализ ще позволят да бъдат установени положителните за реалната икономика аспекти на паралелната банкова система, както и тези, които пораждат притеснения, свързани със системния риск или регулаторния арбитраж; подчертава необходимостта от по-силни процедури за оценка на риска, оповестяване и надзор по отношение на всички институции с повишен профил на риск със системна значимост; припомня ангажиментите, поети от Г-20 на срещата на върха в Лос Кабос, за създаване на система за международен идентификатор за юридическите лица и подчертава необходимостта да се гарантира в управлението на групата подходящото представителство на европейските интереси;

7.

Отбелязва, че е необходимо надзорните органи да имат информация, най-малкото в общ план, относно нивото на репо споразумения, сключени от институциите, на предоставените в заем ценни книжа и на всички форми на утежнение или договорености за възвръщане на предоставени средства; освен това отбелязва, че за разрешаването на този проблем в доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно ДКИ IV, който в момента се обсъжда със Съвета, се призовава за това такава информация да се отчита в регистъра на трансакциите или в централния депозитар на ценни книжа, за да се позволи достъп, наред с другото, за Европейския банков орган (ЕБО), Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), съответните компетентни органи, Европейския съвет за системен риск (ЕССР), съответните централни банки и Европейската система на централните банки (ЕСЦБ); също рака отбелязва, че докладът призовава нерегистрираните договорености за възвръщане на предоставени средства да бъдат считани без правна стойност при производства по ликвидация;

8.

Подкрепя създаването и управлението, по възможност от страна на ЕЦБ, на централна база данни на ЕС на репо-сделките в евро, захранвана от инфраструктурите и банките депозитари до степента, в която те интернализират репо сетълмента в собствените си книги; е на мнение обаче, че такава база данни следва да обхваща сделките във всички валутни деноминации, за да имат надзорните органи пълна представа и разбиране за световния пазар на репо-сделки; призовава Комисията да премине към бързото приемане (в началото на 2013 г.) на съгласуван подход за централизирано събиране на данни, установяване на пропуски в данните и съчетаване на усилията на съществуващите инициативи, предприети от други органи и от националните органи, по-специално регистрите с данни за трансакции, създадени с Регламента за европейската пазарна инфраструктура; приканва Комисията да изпрати доклад (до средата на 2013 г.), който обхваща, но не се ограничава до изискваната институционална структура (напр. ЕЦБ, ЕССР, независим централен регистър), съдържанието и честотата на изследванията на данни, по-специално относно репо-сделките в евро и прехвърлянето на финансов риск, както и относно нивото на необходимите ресурси;

9.

Счита, че въпреки значителното количество данни и информация, изисквани от ДКИ съгласно задължението за отчитане на репо-сделки, Комисията следва да проучи наличността, навременността и пълнотата на данните за целите на проследяването и наблюдението;

10.

Приветства разработването на идентификационен номер за юридически лица (ЕНЮЛ) и счита, че въз основа на неговата полезност следва да се разработят подобни общи стандарти по отношение на отчитането на репо-сделките и сделките с ценни книжа, които да включват главницата, лихвения процент, обезпечението, процентните намаления, срока, контрагентите и други аспекти, които да спомагат за сформирането на агрегирани данни;

11.

Подчертава, че за наличието на съвместен глобален подход за регулаторите, за да анализират данни и да могат взаимно да ги обменят, с цел да предприемат при необходимост действия за предотвратяване на натрупването на системен риск и за защита на финансовата стабилност, е от съществено значение да съществуват общи формати на отчитане, основани на открити отраслови стандарти;

12.

Освен това подчертава необходимостта от получаване на по-обстоен обзор на прехвърлянето на риск от страна на финансовите институции, който включва, но не се ограничава до прехвърляне, извършено чрез сделки с деривативни инструменти, за които ще бъдат предоставени данни в рамките на Регламента за европейската пазарна инфраструктура и Директивата/Регламента за пазарите на финансови инструменти, за да определи кой от кого какво е купил и как биват подкрепени прехвърлените рискове; подчертава, че постигането на проследяване на сделките в реално време следва да бъде цел във всички финансови услуги и че това се подпомага и може да бъде автоматизирано чрез стандартизирани идентификатори на съобщенията и данните; следователно приканва Комисията, в консултация с ЕССР и международни органи като СФС, да включи в своя доклад за централизираното събиране на данни текущата работа, свързана със стандартизираните формати на съобщенията и данните, и възможността за създаване на централен регистър за прехвърляне на риск, който да може да си набавя и да следи данни относно прехвърлянето на риск в реално време, като използва пълноценно данните, предоставени съгласно изискванията за отчитане, определени в съществуващото и бъдещото финансово законодателство, и като включва налични в международен мащаб данни;

13.

Счита, че изискванията за банково отчитане са жизнено важен и ценен инструмент за установяване на дейността на паралелната банкова система; отново заявява, че счетоводните правила следва да отразяват действителността и че в идеалния случай счетоводният баланс следва да отразява агрегираните данни във възможно най-голяма степен;

14.

Подчертава, че тези нови задачи ще изискват съответното количество нови средства;

15.

Подчертава, че някои дейности и структури на паралелната банкова система биват регулирани или нерегулирани в зависимост от страната; подчертава значението на равнопоставените условия между държавите, както и между банковия сектор и структурите на паралелната банкова система, за да се избегне регулаторният арбитраж, който би довел до нарушаване на регулаторните стимули; отбелязва също така, че в момента финансовата взаимозависимост между банковия сектор и структурите на паралелната банкова система е прекалено голяма;

16.

Отбелязва, че точното регулиране, оценка и одит понастоящем са почти невъзможни в случаите, когато съществува нарушаване на кредитния риск или нарушаване на паричните потоци;

17.

Счита, че фондовете и лицата, които ги управляват, следва да демонстрират, че са защитени от срив и че позициите могат да бъдат правилно разбрани и поети от други;

18.

Подчертава нуждата от подобряване на оповестяването на прехвърлянията на финансови активи от счетоводния баланс, като се попълнят пропуските в Международните стандарти за финансово отчитане; изтъква отговорността на финансовите контролни органи, като счетоводители и вътрешни одитори, за подаването на сигнали за потенциално вредни промени и натрупване на рискове;

19.

Счита, че счетоводните правила следва да отразяват действителността и че позволяването на това, активите да бъдат остойностявани по покупна цена, когато тя е далеч над пазарната им стойност, спомогна за нестабилността на банките и другите структури и не следва да бъде разрешавано; призовава Комисията да насърчи промените в МСФО и да се обърне повече внимание на агрегати без нетиране и рискови тегла;

20.

Счита, че финансовото регулиране следва да има за цел да се справи с проблемите, свързани със сложността и непрозрачността при финансовите услуги и продукти и че регулаторните мерки, като повишено капиталово изискване и премахване на намаляванията на рисковите тегла, ще имат важна роля при ограничаване на комплексното хеджиране на деривати; счита, че новите финансови продукти не следва да бъдат пускани на пазара или одобрявани, ако заедно с тях на регулаторите не е представено доказателство за възможността за тяхното оздравяване;

21.

Предлага несиметричността на информацията да бъде наказвана, особено по отношение на документацията и клаузите за отказ от отговорност към финансовите услуги и продукти; счита, че при необходимост подобни откази от отговорност следва да подлежат на глоба заради „дребен шрифт“ (на страница и на клауза);

22.

Подчертава, че докладите на комисията по икономически и парични въпроси по ДКИ IV (2), които в момента се обсъждат със Съвета, представляват важна крачка при вземането на положителни мерки срещу паралелната банкова система, налагайки капиталово третиране на линиите за ликвидност към структурирани инвестиционни дружества със специална цел, определяйки максимална граница на риск от 25 % от собствените средства за всички нерегулирани структури, което ще спомогне за насочване на банките към нетния коефициент на стабилно финансиране, и признавайки повишения риск, свързан с регулираните и нефинансовите структури, на експозициите към такива структури при пруденциалните разпоредби относно рисковете, свързани с ликвидността;

23.

Отбелязва, че един от уроците на финансовата криза е, че докато обикновено съществува ясно разграничение между осигурителния риск и кредитния риск, то разграничаването, например при продуктите на кредитното осигуряване, е може би по-неопределено; приканва Комисията да преразгледа законодателството относно банковите, осигурителните и особено финансовите конгломерати, с цел да се гарантират условия на равнопоставеност между банките и осигурителните компании и да се предотврати регулаторният и/или надзорният арбитраж;

24.

Счита освен това, че предложеното разширяване на някои елементи на ДКИ IV върху определени финансови компании, които не приемат депозити, невключени в определението от Регламента относно капиталовите изисквания (РКИ), е необходимо, за да се преодолеят определени рискове, като се отчита факта, че някои разпоредби може да бъдат приспособени към особеностите на тези структури с оглед избягването на несъразмерно въздействие върху тези институции;

25.

Счита, че на Европейския банков орган не трябва да се позволи да изключва сектора на паралелната банкова система;

26.

Подчертава необходимостта всички структури, имащи банка-спонсор или свързани с някоя банка, да бъдат включени в общия баланс на банката с цел пруденциална консолидация; приканва Комисията да проучи до началото на 2013 г. начини за гарантиране на консолидацията поради пруденциално консолидационни причини на структури, които не са консолидирани от счетоводна гледна точка, за да се подобри общата финансова стабилност; насърчава Комисията да вземе под внимание всяка насока от страна на БКБН или други международни органи за по-доброто привеждане в съответствие на счетоводния и основания на риска обхват на консолидацията;

27.

Подчертава необходимостта от гарантиране на по-голяма прозрачност в структурата и дейностите на финансовите институции; приканва Комисията, като взема предвид заключенията на доклада Liikanen, да предложи мерки относно структурата на европейския банков сектор, като се вземат под внимание и ползите, и възможните рискове при комбинирането на банковите дейности на дребно и инвестиционните банкови дейности;

28.

Отбелязва значението на пазара на репо-сделки и на заемане на ценни книжа; приканва Комисията да вземе мерки до началото на 2013 г. за увеличаване на прозрачността, в частност за клиентите, които мерки може да включват идентификационен код на обезпечението и повторно използване на обезпечението и които да бъдат докладвани на регулаторите съвкупно, както и да позволят на регулаторите да наложат препоръчителен минимален процент на намаление на стойността на обезпечението или минимални равнища на обезпечение за обезпечените финансови пазари, но без това да води до тяхната стандартизация; във връзка с това признава значението на ясното определяне на собствеността върху ценните книжа и гарантирането на тяхната защита; въпреки това призовава Комисията да започне широк дебат относно маржовете в допълнение към вече предприети отраслови подходи, както и да проучи и обмисли налагането на ограничения върху повторното ипотекиране на обезпечения; подчертава необходимостта да се разгледа законодателната уредба относно несъстоятелността във връзка както с пазара и секюритизацията на репо-сделките, така и със заемането на ценни книжа, с цел хармонизация и вземане под внимание на проблемите с предходността, които са актуални за оздравяването на регулираните финансови институции; призовава Комисията да разгледа различни подходи за ограничаване на привилегиите при изпадане в несъстоятелност, в това число предложенията за ограничаване на привилегиите при изпадане в несъстоятелност по отношение на трансакциите с централен клиринг, както и обезпеченията, които отговарят на хармонизирани и предварително определени критерии за приемливост;

29.

Счита, че стимули, свързани със секюритизация, трябва да бъдат добре взети под внимание; подчертава, че изискванията за платежоспособността и ликвидността при секюритизациите следва да насърчават разнообразен инвестиционен портфейл от високото качество, като по този начин се избягва „груповото поведение“; приканва Комисията да проучи пазара на секюритизация, както и да преразгледа обезпечените облигации, които могат да увеличат рисковете за банковите балансови отчети; приканва Комисията да предложи стъпки за значително засилване на неговата прозрачност; призовава Комисията най-късно до началото на 2013 г. да актуализира, където това е необходимо, настоящия регламент, така че да е в съответствие с новата рамка за секюритизация на БКБН, обсъждана понастоящем; предлага налагането на ограничение на броя на секюритизациите, на които един финансов продукт може да бъде подложен, както и специални изисквания за доставчиците на секюритизации (например инициатори и спонсори) да запазват част от рисковете, свързани със секюритизацията, като гарантират, че запазването на рисковете в действителност се извършва от доставчика, а не се прехвърля върху лицата, управляващи активи, а също така и мерки за постигане на прозрачност, призовава по-специално за въвеждането на последователна методология за оценка на базовите активи и стандартизация на секюритизационните продукти в различните законодателства и юрисдикции;

30.

Отбелязва, че кошниците от активи са изкупени обратно по начин „пораждащ репо-сделка“, придобивайки висок рейтинг в някои случаи; подчертава, че подобни трансакции не следва да бъдат използвани като регулаторна мярка за ликвидност (вж. доклада на комисията по икономически и парични въпроси относно ДКИ 4);

31.

Признава важната роля, която играят фондовете на паричния пазар (ФПП) при финансирането на финансови институции в краткосрочен план и при диверсификацията на риска; признава различните роля и структура на фондовете на паричния пазар в ЕС и в САЩ; признава, че насоките на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 2010 г. налагат по-строги стандарти на фондовете на паричния пазар (кредитно качество, падеж на базовите ценни книжа и по-добро информиране на инвеститорите); все пак отбелязва, че някои фондове на паричния пазар, особено тези, които предлагат на инвеститорите стабилна нетна стойност на активите, са уязвими при масово оттегляне на инвеститорите; следователно подчертава, че следва да бъдат взети допълнителни мерки за подобряване устойчивостта на тези фондове и за покриване на ликвидния риск; подкрепя окончателния доклад на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO) от м. октомври 2012 г. в частта му относно предлаганите препоръки за регулирането и управлението на фондовете на паричния пазар между различните юрисдикции; счита, че фондовете на паричния пазар, които предлагат стабилна нетна стойност на активите, следва да подлежат на мерки, замислени така, че да намалят конкретните рискове, свързани с тяхната характеристика на стабилна нетна стойност, и да интернализират възникващите от тези рискове разходи; счита, че регулаторите следва да изискват, когато това може да стане, преминаване към плаваща/променлива нетна стойност на активите или, в противен случай, следва да се въведат гаранции за укрепване на устойчивата нетна стойност на активите на фондовете на паричния пазар и способността им да се справят със значителни погасявания; приканва Комисията да представи преглед на рамката на ПКИПЦК в началото на 2013 г. със специален акцент върху проблема с фондовете на паричния пазар, задължаващо фондовете на паричния пазар или да приемат променлива стойност на активите с ежедневна оценка, или, в случай че запазят стабилната стойност, да бъдат задължени да кандидатстват за банков лиценз за ограничени цели, и да подлежат на капиталови и други пруденциални изисквания; подчертава, че регулаторният арбитраж трябва да се сведе до минимум;

32.

Приканва Комисията в контекста на проверката на ПКИПЦК да проучи допълнително идеята да се въведат специфични разпоредби за ликвидността по отношение на ФПП чрез поставяне на минимални изисквания за овърнайт, седмична и месечна ликвидност (20 %, 40 %, 60 %), и чрез налагане на такси за ликвидност върху начално събитие, което също така води до директно информационно задължение към компетентния надзорен орган и ЕОЦКП;

33.

Признава ползите, които носят фондове, търгувани на организиран пазар (ETF), позволявайки достъпа на малки инвеститори до по-широка гама от активи (по-специално стоки), но подчертава рисковете, които фондовете, търгувани на организиран пазар, носят по отношение на сложност, риск от контрагента, ликвидност на продукти и възможен регулаторен арбитраж; предупреждава за рисковете, свързани с изкуствените фондове, търгувани на организиран пазар (ETF), вследствие на тяхната увеличаваща се непрозрачност и сложност, по-специално в случаите, когато изкуствените ETF се търгуват на малки инвеститори; съответно приканва Комисията да оцени и да вземе мерки срещу тези възможни структурни уязвимости в продължаващата и в момента проверка на раздел VI на ПКИПЦК, като се вземат предвид различните категории клиенти (напр. малки инвеститори, професионални инвеститори, институционални инвеститори) и техните различни рискови профили;

34.

Приканва Комисията при всички нови законодателни предложения да предприема широкообхватни проучвания на въздействието относно ефектите върху финансирането на реалната икономика;

35.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Съвета за финансова стабилност.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/33

—

като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Европейската конвенция по правата на човека и Конвенцията на Съвета на Европа за защита на физическите лица по отношение на автоматизираната обработка на лични данни,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 20 ноември 1989 г.,

—

като взе предвид Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета (1),

—

като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (2),

—

като взе предвид Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 г. относно някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия) (3),

—

като взе предвид Решение № 1718/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. относно изпълнението на програмата за подкрепа на европейския аудиовизуален сектор (MEDIA 2007) (4),

—

като взе предвид Препоръка 2006/952/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство, и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги (5),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно защитата на децата в света на цифровите технологии (6),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Икономическия и социален комитет и Комитета на регионите от 15 февруари 2011 г. относно „Програма на ЕС за правата на детето“ (COM(2011)0060),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26 август 2010 г., озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245/2),

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 28 март 2012 г. озаглавено „Борбата с престъпността в дигиталната ера: създаване на европейски център по киберпрестъпност“ (COM(2012)0140),

—

като взе предвид Стратегията за правата на детето на Съвета на Европа (2012-2015 г.) от 15 февруари 2012 г.,

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 2 май 2012 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-добър интернет за децата“(COM(2012)0196),

—

като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 13 септември 2011 г. относно прилагането на Препоръка на Съвета от 24 септември 1998 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно защитата на непълнолетните лица и на човешкото достойнство и на правото на отговор по отношение на конкурентоспособността на европейската индустрия за аудиовизуални и онлайн информационни услуги — ЗАКРИЛА НА ДЕЦАТА В ЦИФРОВИЯ СВЯТ (COM(2011)0556);

—

като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие;

—

като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2011 г. относно всеобхватния подход за защита на личните данни в Европейския съюз (7),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A7-0353/2012),

A.

като има предвид, че закрилата на малолетните и непълнолетните лица в цифровия свят трябва да бъде разгледана на регулаторно равнище, като се въведат ефективни мерки, включително чрез саморегулиране и ангажиране на сектора да поеме своята отговорност, както и на равнището на образованието и обучението посредством обучение на деца, родители и учители с цел да се предотврати достъпът на малолетни и непълнолетни лица до незаконно съдържание;

Б.

като има предвид, че с оглед на необходимостта да се води борба срещу всички форми на незаконно съдържание онлайн, и като има предвид спецификата на сексуалното посегателство срещу деца следва да бъде призната не само защото това съдържание е незаконно, но и защото става въпрос за една от най-отвратителните форми на съдържание, налично онлайн;

В.

като има предвид, че основните цели на една ефективна стратегия за защита на детето следва да бъдат да се гарантира, че всички деца, млади хора и родители/настойници имат достъп до информацията и уменията, които им дават възможност сами да се предпазват в интернет;

Г.

като има предвид, че бързото развитие на технологиите създава необходимост от бързи отговори чрез саморегулиране и съвместно регулиране, както и чрез постоянни органи, които могат да приемат цялостен подход в различни среди;

Д.

като има предвид, че цифровият свят предлага многобройни възможности, свързани с образованието и обучението; като има предвид, че училището се адаптира към света на цифровите технологии, но със скорост и начини, които не са в крак с промените на технологията в живота на малолетните и непълнолетните лица, и като има предвид, че това създава проблеми за родителите, когато се опитват да обучават децата да ползват медията критично, но се опитват да останат встрани от техния виртуален живот;

Е.

като има предвид, че, въпреки че малолетните и непълнолетните лица обикновено с голяма лекота използват интернет, те се нуждаят от помощ, за да могат да го използват разумно, отговорно и безопасно;

Ж.

като има предвид, че е важно не само малолетните и непълнолетните лица да разбират по-добре опасностите, пред които могат да бъдат изправени онлайн, но и че семействата, училищата и гражданското общество споделят отговорността за възпитанието на непълнолетните и да гарантират, че малолетните и непълнолетните лица получават подходяща защита, когато използват интернет и други нови медии;

З.

като има предвид значението на медийната грамотност и грамотността, свързана с новите информационни и комуникационни технологии, в развитието на политиките за защита на непълнолетните лица в света на цифровите технологии и нейната роля за безопасно, подходящо и критично използване на тези технологии;

И.

като има предвид, че развитието на цифровите технологии представлява отлична възможност на малолетните и непълнолетните лица и младите хора да се предоставят възможности да използват ефективно новите медии и интернет по начини, чрез които могат да споделят своето мнение с други и следователно да се научат да участват активно в обществения живот, онлайн и офлайн;

Й.

като има предвид, че упражняването на гражданство и ползване на произтичащите от него права, включително участие в културния, социалния и демократичния живот, изисква достъп, също и за малолетните и непълнолетните лица, по отношение на използването на плуралистичните и безопасни цифрови инструменти, услуги и съдържание;

K.

като има предвид, че освен борбата срещу незаконното и неподходящо съдържание мерките за превенция и намеса за защита на непълнолетните лица трябва да се занимават и с много други заплахи, като например тормозът, дискриминацията и ограничаването на достъпа до услуги, онлайн следенето, накърняването на неприкосновеността на личния живот, свободата на изразяване на мнение и свободата на информация, липсата на прозрачност на целите на събиране на лични данни;

Л.

като има предвид, че новите информационни и комуникационни възможности, предлагани от света на цифровите технологии, като например компютри, телевизия на различни платформи, мобилни телефони, видео игри, таблети, приложения и равнището на разпространение на различни медии, които се приближават към единна цифрова система, съдържат не само предоставяне на възможностите за децата и юношите, но също така и рискове по отношение на лесния достъп до съдържание, което е незаконно, неподходящо или вредно за развитието на малолетните и непълнолетните лица, както и възможността да се събират данни с цел целенасочено третиране на децата като потребители, с вредни и непремерени ефекти;

M.

като има предвид, че в свободното движение на аудиовизуалните услуги на единния пазар благоденствието на малолетните и непълнолетните лица и човешкото достойнство заслужават да бъдат обект на особена правна защита;

Н.

като има предвид, че мерките, взети от държавите членки, за предотвратяване на незаконното съдържание в онлайн среда, не винаги са ефективни и неизбежно включват различни подходи към предотвратяване на вредно съдържание; и като има предвид, че подобно незаконно онлайн съдържание следва да се заличава незабавно въз основа на надлежно съдопроизводство;

О.

като има предвид, че фактът, че личната информация и данни, свързани с малолетни и непълнолетни лица, остават онлайн това може да доведе до незаконното им обработване, до експлоатация на малолетни и непълнолетни лица или до увреждане на тяхното лично достойнство, което може да причини огромни щети на тяхната идентичност, умствени способности и социалното приобщаване, особено защото тези данни могат да се окажат в неподходящи ръце;

П.

като има предвид, че бързият растеж ресурсите на социалните мрежи предполага различни рискове по отношение на сигурността на личния живот, личните данни и личното достойнство на непълнолетните лица;

Р.

като има предвид, че почти 15 % от малолетните и непълнолетните лица на възраст от 10 до 17 години получават някаква форма на сексуални реклами и че 34 % от тях откриват съдържание със сексуален характер, което не са търсили;

С.

като има предвид, че различните кодекси за поведение, приети от доставчиците на съдържание и цифрови услуги, невинаги отговарят на изискванията европейското и националното законодателство по отношение на прозрачност, независимост, поверителност, обработка на личните данни и могат да представляват риск по отношение на профилиране с търговска цел, други форми за експлоатация, като например сексуална експлоатация и дори трафик на хора;

Т.

като има предвид, че рекламата, насочена към малолетните и непълнолетните лица, следва да бъде отговорна и разумна;

У.

като има предвид, че непълнолетните и малолетните лица трябва да бъдат защитени от опасностите, свързани с цифровия свят, в съответствие с тяхната възраст и напредък в развитието; като има предвид, че държавите членки информират за трудности при координирането на аспектите, свързани с приемането на видове класификация на съдържанието по възрастови групи и степен на опасност на съдържанието;

Ф.

като има предвид, че признавайки множеството опасности, на които са изложени малолетните и непълнолетните лица в света на цифровите технологии, същевременно следва да продължим да използваме различните възможности, предлагани от този свят, като развиваме общество на знанието;

Х.

като има предвид, че ролята на родителите в процеса на защита на малолетните и непълнолетните лица срещу опасностите, произлизащи от света на цифровите технологии, е от съществено значение;

1.

Отбелязва, че е започнал нов етап на защита правата на детето в рамките на ЕС с влизането в сила на Договора от Лисабон заедно със правнообвързващата в момента Харта на основните права на Европейския съюз, чиито член 24 определя закрилата на децата като основно право и предвижда, че при всички действия, които се предприемат от публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес на детето трябва да бъде от първостепенно значение; отново изтъква необходимостта ЕС изцяло да спазва стандартите на тези международни инструменти, в които не е страна, както е призован от Европейския съд в Решение на Съда (голям състав) по дело C-540/03 Европейски парламент срещу Съвет на Европейския съюз;

2.

Настоятелно призовава държавите членки да транспонират и приложат плавно и своевременно Директива 2011/92/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; призовава държавите членки да гарантират максимална хармонизация на усилията си в областта на закрилата на децата в света на цифровите технологии;

3.

Отново изтъква призива си към държавите членки да подпишат и ратифицират, ако все още не са го правили, международните инструменти относно закрилата на децата например Конвенцията на Съвета на Европа за защита на децата от сексуална експлоатация и сексуална злоупотреба, Третия факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето и Европейската конвенция относно упражняване на правата на децата и да транспонират тези инструменти, като им придаде необходимата правна сигурност и яснота, както се изисква от правния ред на ЕС;

4.

Призовава Комисията да увеличи броя на вътрешните механизми за гарантиране на съгласуван и координиран подход за закрила на правата на малолетните и непълнолетните лица в цифровия свят; приветства европейската стратегия на Комисията за по-добър интернет за децата и я призовава да увеличи броя на вътрешните механизми за гарантиране на съгласуван и координиран подход за безопасността на малолетните и непълнолетните лица онлайн;

5.

Подчертава необходимостта от интегриране на правата на децата във всички сфери на политиката на ЕС, като анализира въздействието на мерките върху правата, сигурността и физическата и психическата неприкосновеност на децата, както и че това трябва да включва предложенията на Комисията по отношение на света на цифровите технологии, описани по ясен начин;

6.

Подчертава, че единствено всеобхватна комбинация на правни, технически и образователни мерки, която да включва превенция, може подходящо да се справи с опасностите, с които децата се сблъскват онлайн, и да укрепи закрилата на децата в интернет пространството;

7.

Приветства създаването на новата агенция за кибернетична сигурност, базирана в Европол, и призовава Комисията да гарантира, че екипът в новия център, отговорен за защитата на малолетните и непълнолетните лица, разполага с подходящите ресурси и сътрудничи ефективно с Интерпол;

8.

Изразява надежда за продължаване на Програмата за по-безопасен интернет и с подходящо финансиране да извършва изцяло своите дейности и за запазване на нейния специфичен характер и призовава Комисията да представи доклад на Парламента относно нейните успехи и неуспехи, за да се гарантира максимална ефективност в бъдеще;

9.

Настоятелно приканва държавите членки и Комисията да предприемат подходящи мерки, включително действия чрез интернет, като изследователски и образователни програми, когато е уместно в сътрудничество със съответните организации на гражданското общество, семействата, училищата, доставчиците на аудиовизуални услуги, индустрията и други заинтересовани лица, с цел да се повиши осведомеността и да се намали рискът за децата да станат жертви на интернет;

10.

Отбелязва създаването по инициатива на Комисията на коалицията за безопасност на децата в онлайн пространството; във връзка с това призовава за тясно сътрудничество със сдруженията и организациите на гражданското общество, които работят наред с другото в областта на защитата на малолетните лица, защитата на данните, образованието и др., на представителите на родителите и възпитатели, по-специално на европейско равнище, както и на различни генерални дирекции на Комисията, отговарящи за защитата на потребителите и за правосъдието;

11.

Изтъква, че интернет предлага на децата и младите хора изключително ценни средства, които могат да бъдат използвани за да изразяват или да отстояват своите виждания, за да имат достъп до информация и за да се информират и претендират за спазването на правата им, като представлява отлично средство за комуникация, което предоставя възможности за отвореност към света и личностно обогатяване;

12.

Подчертава, че въпреки всичко интернет пространството и социалните медии представляват съществен потенциален риск за неприкосновеността и достойнството на децата, които са сред най-уязвимите потребители;

13.

Припомня, че интернет излага децата и на опасности посредством явления като детска порнография, обмен на материали с насилствено съдържание, киберпрестъпност, сплашване, психически тормоз, сексуална злоупотреба, възможност за достъп или придобиване от страна на децата на забранени от закона или неподходящи за възрастта им стоки и услуги, излагане на неподходяща за възрастта им, агресивна или заблуждаваща реклама, измами, кражба на самоличност, мошеничество и подобни заплахи от финансов характер, които могат да причинят травматични преживявания;

14.

Във връзка с това подкрепя усилията на държавите членки да насърчават систематичното образование и обучение на децата, родителите, преподавателите, учителите и социалните работници, които имат за цел да им позволят да разберат света на цифровите технологии, да определят опасностите, които биха могли ад увредят физическата или психическата неприкосновеност на децата, като ограничат свързаните с цифровите медии опасности, и осигурят информация относно пунктовете за съобщаване и как да се отнасяме към децата жертви; посочва също така, че е необходимо децата да разберат, че начинът, по който използват цифровата технология, може да засегне правата на други хора или дори да представлява престъпно поведение;

15.

Придава особено голямо значение на възможно най-ранното образование относно медиите, благодарение на което малолетните, непълнолетните и младите хора се научават да вземат решения съзнателно и критично относно това кои пътища в интернет да изберат и кои да предпочетат да избегнат, както и на предаването на основните ценности на съвместния живот и на подхода на уважение и толерантност към другите;

16.

Определя „Media Education“ като основния инструмент за даване възможност на непълнолетните лица за критично използване на медиите и на възможностите на света на цифровите технологии и призовава държавите членки да го включат в учебните програми; припомня, че при непрекъснатото разширяване на цифровия маркетинг обучението на потребителите също е важно;

17.

Припомня значението на ограмотяването и на цифровите умения на малолетните и непълнолетните лица, както и на техните родители; подчертава също така, че цифровата грамотност, цифровите умения и безопасно използване на интернет от малолетни и непълнолетни лица, трябва да се счита за приоритет в държавите членки и в областта на социалната и образователната политика и политиката за младежта в Съюза и за ключов елемент на стратегията „Европа 2020“;

18.

Подкрепя непрекъснато обучение в цифровите технологии за преподавателите, които постоянно работят с учениците в училищата;

19.

Подчертава необходимостта от образователно сътрудничество между семейства, училище, гражданско общество, заинтересовани страни, в това число от сферата на медийните и аудиовизуалните услуги, за да се гарантира балансирана и активна динамика между света на цифровите технологии и непълнолетните лица; насърчава Комисията да подкрепя инициативи за повишаване на осведомеността, предназначени за родителите, възпитателите и преподавателите, за да могат те да подпомагат по най-добрия начин непълнолетните лица при използването на цифровите инструменти и услуги;

20.

Насърчава Комисията и държавите членки да подкрепят достъпа на малолетните и непълнолетните до безопасно и високо качествено цифрово съдържание в съществуващите и в нови те програми и услуги, предназначени за младежите, за образованието и обучението, културата и спорта;

21.

Призовава държавите членки, публичните органи и доставчиците на интернет достъп да засилят своите информационни кампании, за да повишат осведомеността на малолетните и непълнолетните лица, юношите, родителите и преподавателите за неконтролираните опасности на цифровите технологии;

22.

Признава ролята на обществените медии за насърчаване на безопасно и надеждно пространство за малолетните и непълнолетните;

23.

Настоятелно призовава Комисията да включи сред главните си приоритети защитата на малолетните и непълнолетните срещу агресивната и заблуждаваща телевизионна и онлайн реклама;

24.

Подчертава ролята на частния сектор и на индустрията, както и на други заинтересовани лица, по отношение на техните отговорности, свързани с тези въпроси като и за обозначаване на безопасните за деца уебстраници и насърчаване на т.нар. „нетикети“ за деца; подчертава, че всяка подобна мярка следва да бъде изцяло съобразена с принципите на правовата държава и правната сигурност, да отчита правата на крайните потребители и да бъде съвместима с приложимите правни и съдебни процедури, както и с Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, Хартата на основните права на Европейския съюз и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и на ЕСПЧ; призовава индустрията да зачита и прилага изцяло съществуващите кодекси за поведение и подобни инициативи като доброволно поетия ангажимент за промяна на начина на рекламиране на стоките, предназначени за деца, от страна на водещи дружества в хранително-вкусовата промишленост (Обещанието за ЕС) и Декларацията от Барселона на Форума за потребителски стоки;

25.

Подчертава, че трябва да се обърне специално внимание на продажбите по интернет на вредни вещества като алкохол, които могат да достигнат до млади хора; изтъква, че поради естеството и обхвата на методите за продажба по интернет, например чрез социалните мрежи, за отделните държави членки е много трудно да наблюдават продажбата на алкохол по интернет, и че по тази причина действия от страна на Комисията биха осигурили добавена стойност в това отношение;

26.

Подчертава ефективността на официалното, неофициалното и неформално образование и на образованието между равнопоставени партньори в разпространението на безопасни практики по отношение на евентуалните заплахи (чрез конкретни примери) между непълнолетните лица при използване на мрежата, социалните мрежи, видео игрите и мобилната телефония, и насърчава „Европейска училищна мрежа“ да стимулира наставничеството сред учениците в тази област; подчертава необходимостта от информиране и на родителите относно безопасните практики и заплахите;

27.

Призовава Комисията и държавите членки да разработят схеми, насочени към създаването на подходящи умения у децата и младежите и за осигуряване на информиран достъп за тях до интернет и до новите медии и във връзка с това подчертава значението от интегриране на образованието, свързано с цифровите медии, на всички равнища на официалното и неофициалното образование, включително с подход за учене през целия живот колкото се може по-рано;

28.

Подчертава предизвикателствата, пред които е изправено наказателното право във връзка с прилагането му спрямо интернет пространството, по отношение на принципите на правната сигурност и законност, презумпцията за невинност, правата на жертвата и на заподозрения; посочва във връзка с това предизвикателствата, възникнали в миналото, по отношение на предоставянето на ясно определение на случаите на сексуална злоупотреба и детска порнография в интернет — за предпочитане е да се използва понятието „материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца“;

29.

Във връзка с това призовава Комисията, в рамките на задълженията Й да докладва относно транспонирането на Директива 2011/92/EC, да събере точни и ясни данни относно престъпленията, свързани със сексуална злоупотреба в интернет, включително конкретно да посочи националните разпоредби, криминализиращи такова поведение; призовава държавите членки и Комисията да събират данни за този вид престъпление по отношение на броя на образуваните наказателни производства, броя на осъдителните присъди и важните дела от националната съдебна практика, както и да обменят най-добри практики във връзка с наказателното му преследване и наказание; призовава също Комисията да подобри значително развитието и публикуването на статистическа информация, така че да се даде възможност за по-добро развитие и преглед на политиката;

30.

Приема в тази връзка, че високото ниво на сътрудничество, което съществува между полицията и съдебните органи в държавите членки, както и между тях и Европол и Евроюст във връзка с престъпните действия, извършени спрямо деца с помощта на цифрови медии, като например операция „Икар“ през 2011 г. за разбиване на интернет мрежи за споделяне на файлове за сексуално малтретиране на деца;

31.

Подчертава обаче, че може да се постигне още по-голямо подобрение във връзка с по-нататъшното хармонизиране на наказателното право и наказателните производства на държавите членки, включително процесуалните права и правото на защита на личните данни на заподозрените лица и спазване на основните права съгласно Хартата на ЕС, предвид съществуващите препятствия пред пълното сътрудничество и взаимното доверие;

32.

Приветства намерението на Комисията да предвиди възможни законодателни мерки в случай на неуспех на саморегулирането на промишлеността;

33.

Подчертава обаче, че предложенията за разпоредби на материалното наказателно право на ЕС трябва да зачитат напълно принципите на субсидиарност и пропорционалност, както и общите принципи, уреждащи наказателното право, и трябва да показват ясно, че тяхната цел е да внесат добавена стойност в общия подход на ЕС за борба с тежките трансгранични престъпления, както се посочва в резолюцията на Парламента от 22 май 2012 г. относно подход на ЕС към наказателното право (8);

34.

Призовава Комисията и държавите членки да положат всички възможни усилия, за да засилят сътрудничеството с трети държави по отношение на бързото заличаване на уебстраници, съдържащи или разпространяващи незаконно съдържание или поведение, и чийто хостинг е на територията на тези държави, както и по отношение на борбата срещу киберпрестъпността; насърчава, в това отношение, международното споделяне на експертен опит, най-добри практики и размяна на идеи между правителствата, правоприлагащите органи, специализираните в киберпрестъпността полицейски звена, горещите линии, организациите за закрила на детето и интернет индустрията;

35.

Призовава във връзка с това за цялостното приемане на всички мерки, посочени в Пътната карта на Съвета от 2009 г. за укрепване на процесуалните права на заподозрени лица или на обвиняеми в рамките на наказателното производство, както и за общ подход относно допустимостта и оценката на доказателствата, за да се премахнат препятствията за свободното движение на събраните доказателства в друга държава членка;

36.

Подкрепя създаването и укрепването на горещи линии за съобщаване за престъпления и незаконно съдържание и поведение, като се отчете, наред с другото, опита с европейската гореща линия за случаи с изчезнали деца, както и националните системи за бързо предупреждение и европейската автоматизирана система за тревога при случаи, свързани с деца; подчертава обаче, че при всяко незабавно репресивно действие въз основа на докладване, трябва да се постига баланс, от една страна, между правата на потенциалните жертви и позитивното задължение за действие от страна на държавите членки съгласно членове 2 и 8 от ЕКПЧОС, както вече е подчертано в съдебната практика на ЕКПЧОС, и правата на заподозрения, от друга; призовава във връзка с това държавите членки и Комисията да осъществяват обмен на най-добри практики по отношение на разследването и разкриването на престъпни действия срещу деца в света на цифровите технологии; припомня, че в член 8 от предложението на Комисията за общ регламент относно защитата на данните (COM(2012)0011) се съдържат такива специални предпазни мерки за обработването на лични данни на деца като задължително родителско съгласие за обработване на данни на деца под 13 години;

37.

Отбелязва, че в някои държави членки процедурите „за уведомяване и премахване“ все още са твърде бавни; приветства инициативата на Комисията да публикува в тази област оценка на въздействието и препоръчва укрепване на ефикасността на посочените процедури и продължаване на тяхното разработване в държавите членки в интерес на най-добрите практики;

38.

Призовава Комисията да направи оценка на ефективността на сътрудничеството между силите на реда при акциите в защита на непълнолетните лица срещу онлайн престъпления, на горещите линии и на съществуващите споразумения с доставчиците на интернет услуги; призовава за развитието на сътрудничество с други компетентни служби, включително полицията и съдебните системи за малолетни и непълнолетни лица с цел защита на тези лица срещу онлайн престъпления, най-вече чрез координиране и включване на горещи линии и пунктове за контакт;

39.

Насърчава държавите членки да утвърдят националните горещи линии и другите услуги за подпомагане , като например „алармените бутони“, съобразени със стандартите INHOPE, да подобрят взаимосвързаността между тях и да анализират внимателно получените резултати,

40.

Подчертава значението на всеобщото прилагане на надеждни инструменти, като страниците за предупреждение или звуковите и визуалните сигнали, за да се ограничи пряк достъп на малолетните и непълнолетните лица до съдържание, което е вредно за тях;

41.

Призовава Комисията и държавите членки да подобрят информацията относно горещите линии и други пунктове за контакт, като „алармените бутони“ за малолетните и непълнолетните лица и техните семейства, като по този начин улеснят съобщаването за незаконно съдържание, и призовава държавите членки да повишат осведомеността относно съществуването на горещи линии като пунктове за контакт за съобщаване за изображения на сексуални посегателства срещу деца;

42.

Подкрепя ангажимента на доставчиците на съдържание и цифрови услуги да приложат кодекси за поведение в съответствие с действащите разпоредби, за да се открива, предотвратява и премахва незаконното съдържание въз основа на решения на съдебните органи; насърчава Комисията и държавите членки да извършат оценки в тази област;

43.

Призовава Комисията и държавите членки да предприемат нова кампания, предназначена за родителите с цел да им се помогне да разбират цифровото съдържание, с което техните деца боравят, и най-вече начините за защитата им от незаконно, неподходящо и опасно цифрово съдържание;

44.

Изразява съжаление заради неспазването на пакта, подписан на 9 февруари 2009 г. между Комисията и 17 социални мрежи онлайн, в това число Facebook и MySpace, с цел насърчаване защитата и безопасността на малолетните и непълнолетните лица в интернет;

45.

Подчертава, че извършваните в мрежата престъпленията често са с трансграничен характер, и че следователно важен елемент в борбата срещу тези престъпления следва да съставлява международното сътрудничество между съществуващите правоприлагащи органи;

46.

Настоятелно призовава държавите членки и Комисията да подкрепят и да инициират кампании за повишаване на осведомеността на малолетните и непълнолетните лица, на родителите и преподавателите, за да им се предоставя необходимата информация за защитата срещу киберпрестъпността и да бъдат насърчени да сигнализират за подозрителните уеб сайтове и поведения онлайн;

47.

Призовава държавите членки надлежно да приложат действащите процесуални правила за заличаване на уеб сайтове, които поместват съдържание с користен, заплашителен, неправомерен, дискриминационен или по друг начин увреждащ характер;

48.

Призовава Комисията да извърши анализ на ефективността на различните системи за доброволна класификация на вредното за малолетните и непълнолетните лица съдържание в държавите членки и насърчава Комисията, държавите членки и интернет индустрията да разработят стратегии и стандарти за обучение на малолетните и непълнолетните лица за отговорно използване на интернет и за информирането им и защитаването им от излагане на неподходящо за възрастта им съдържание онлайн и офлайн, включително насилие, реклама, насърчаваща прекалено големите разходи и купуването на виртуални стоки или кредити чрез мобилните им телефони;

49.

Приветства техническите иновации, прилагани от икономиката, за да се представят конкретни предложения онлайн, които дават възможност за използване на интернет, адаптиран за малолетните и непълнолетните лица;

50.

Призовава сдруженията на доставчиците на аудиовизуални и цифрови услуги, в сътрудничество с други подходящи сдружения, да включат защитата на малолетните и непълнолетните лица в съответните правилници и да посочват подходящата възрастова група,

51.

Насърчава държавите членки да продължат диалога за хармонизиране на класификацията на цифровото съдържание за малолетни и непълнолетни лица, в сътрудничество с операторите и подходящите сдружения, и трети държави;

52.

Насърчава Комисията и държавите членки да категоризират цифровите игри с ясно изписани знаци в зависимост от възрастовите групи, за които са предназначени, и най-вече в зависимост от съдържанието им;

53.

Призовава Комисията да продължи разработването на Европейската рамка за безопасно използване на мобилните комуникации, като изтъква възможностите, които улесняват родителския контрол;

54.

Подчертава добрата работа, извършена от организациите на гражданското общество, и ги насърчава да сътрудничат и да работят заедно на трансгранично равнище и в партньорство с органите, отговарящи за прилагането на законодателството, правителството, доставчиците на достъп до интернет и обществеността;

55.

Отново изтъква важността на защитата на личните данни на деца, особено по отношение на бързото разрастване на медиите на социалните мрежи и чат стаите, предвид увеличаващия се поток от лични данни и достъпа до тях посредством цифровите медии;

56.

Приветства предложения нов Регламент относно защитата на данните (COM(2012)0011) и специалните му разпоредби относно съгласието на децата и правото да бъдеш забравен, което забранява да се съхранява онлайн информация относно лични данни на малолетните и непълнолетните лица, която може да изложи на опасност техния личен и професионален живот, като припомня, че трайността на интернет информацията и данните, свързани с деца могат да бъдат обект на злоупотреба в ущърб на тяхното достойнство и социална интеграция;

57.

Подчертава, че тези разпоредби трябва да бъдат разяснени и разработени по начин, който да гарантира, че са ясни и напълно работещи, след като бъде прието новото законодателство, и че не подкопават свободата в интернет;

58.

Приветства също така намерението да се въведе електронна система за разпознаване на възрастта;

59.

Счита, че притежателите и администраторите на интернет страници следва да указват прилаганата от тях политика по отношение на защита на личните данни по ясен и видим начин, и следва да осигуряват система за задължително родителско съгласие за обработването на данни на деца под 13 години; призовава също за полагане на повече усилия за укрепване във възможно най-висока степен на неприкосновеността по принцип, така че да се избегне вторичното превръщане на деца в жертви;

60.

Подчертава, че е важно да се повиши осведомеността на ползвателите за обработката на личните им данни и на данните на трети лица, свързани с доставчиците на услугите или на социални мрежи, както и за възможните средства за обжалване, с които те разполагат в случай на използване на данните им, надхвърлящо законната цел, за която са били събрани от доставчиците и техните партньори, като това се прави на език и във форма, съобразени с профила на ползвателите, като се обръща специално внимание на непълнолетните ползватели; счита, че в това отношение доставчиците имат особена отговорност, и изисква те да информират ясно и разбираемо ползвателите относно своята издателска политика;

61.

Изразява силна надежда насърчаването във всеки цифров сектор на технологични опции, ако има такъв избор, за ограничаване на ползването на интернет от малолетните и непълнолетните лица в проследими граници и при условен достъп, като по този начин се предостави ефикасно средство за родителския контрол; все пак отбелязва, че посочените мерки не могат да заменят задълбоченото обучение за малолетни и непълнолетни лица за използване на медиите;

62.

Подчертава, че е важно децата и юношите да бъдат много рано информирани за своите права на неприкосновеност на личния живот в интернет и да бъдат научени да разпознават методите, понякога трудно разпознаваеми, които се използват за получаване на информация от тях;

63.

Призовава държавите членки да разработят и хармонизират системите, свързани с правото на отговор в цифровите медии, като подобрят и ефективността им;

64.

Подчертава, че цифровата технология е важно средство за обучаване в гражданство, улесняващо участието на много граждани, които живеят в отдалечени райони, и по-специално на младите хора, като им дава възможност да се възползват напълно от свободата на изразяване на мнение и на онлайн комуникация;

65.

Призовава държавите членки да разглеждат цифровите платформи като методи за обучение за демократично участие за всяко дете, като се обръща специално внимание на най-уязвимите;

66.

Подчертава, че в цифровите услуги и съдържание новите медии са възможност за насърчаване на разбирателството и диалогът между поколенията, половете и различните културни и етнически групи;

67.

Припомня, че в интернет информацията и гражданството са тясно свързани и че това, което днес заплашва гражданската ангажираност на младите хора, е незаинтересоваността, която те проявяват по отношение на информацията;

68.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/42

—

като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 18 април 2012 г.„Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

—

като взе предвид работния документ на специализирана секция „Единен пазар, производство и потребление“ относно съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“, INT/606 от 22 февруари 2012 г.,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 8 февруари 2012 г. за регламент на Съвета относно устав на европейската фондация (COM(2012)0035),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 20 декември 2011 г. за директива относно обществените поръчки (COM(2011)0896),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 07 декември 2011 г. за регламент относно европейски фондове за социално предприемачество (COM(2011)0862),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г.„Инициатива за социалното предприемачество — Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г. относно Обновена стратегия на ЕС за периода 2011 — 2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 април 2011 г. относно „Акт за единния пазар — Дванадесет лоста за насърчаване на растежа и укрепване на доверието. „Заедно за нов тип икономически растеж“ (COM(2011)0206),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2010 г., „За Акт за единния пазар — За изграждане на високо конкурентна социална пазарна икономика“ (COM(2010)0608),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за програма на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации (COM(2011)0609),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г.„Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 6 октомври 2011 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета (COM(2011)0607),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—

като взе предвид публикацията на Програмата на ООН за развитие и на научноизследователската мрежа EMES от 2008 г., „Социалното предприятие: нов модел за намаляване на бедността и създаване на заетост“ (1),

—

като взе предвид проучвателното становище на ЕИСК от 26 октомври 2011 г.„Социално предприемачество и социални предприемачи“ IN/589,

—

като взе предвид своята резолюция от 19 февруари 2009 г. относно социалната икономика (1),

—

като взе предвид своята декларация от 10 март 2011 г. (2),

—

като взе предвид резолюцията си от 13 март 2012 г. относно устава на европейското кооперативно дружество относно участието на работниците и служителите (3),

—

като взе предвид член 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A7-0305/2012),

A.

като има предвид, че предприятията от сферата на социалната икономика, представляващи 10 % от всички европейски предприятия, т.е. 2 милиона предприятия, които осигуряват заетост на най-малко 11 милиона души в ЕС, т.е. на 6 % от цялата работна сила, значително допринасят за европейския социален модел и за стратегията „Европа 2020“;

Б.

като има предвид, че различни исторически събития са довели до правни рамки за всички видове предприятия, включително предприятията от сферата на социалната икономика и социалните предприятия, които показват значителни разлики сред държавите членки;

В.

като има предвид, че повечето предприятия от сферата на социалната икономика не са признати от правна рамка на европейско равнище и са признати само на национално равнище в някои държави членки;

Г.

като има предвид, че последиците от настоящата социална, икономическа и финансова криза, както и демографските промени, най-вече застаряването на населението, подлагат на изпитание системите за социално подпомагане, включително задължителните и доброволните здравноосигурителни схеми и следователно следва да се насърчават иновативни системи в областта на социалното подпомагане, за да се осигури подходяща и достойна социална сигурност;

Д.

като има предвид, че Актът за единния пазар и стратегията „Европа 2020“, които целят установяването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж при същевременно увеличаване на количеството и качеството на работните места и борба с бедността, са силно взаимосвързани, и като има предвид, че социалните предприятия могат да допринесат значително за това чрез със своя иновативен потенциал и възможностите си за съответно реагиране на социалните нужди;

Е.

като има предвид, че Комисията признава участниците в социалната икономика и социалните предприятия като движещи сили на икономическия растеж и социалните иновации с потенциал за създаване на устойчиви работни места и за насърчаване на приобщаването на уязвими групи към пазара на труда;

Ж.

като има предвид, че следва да се приветстват предложението на Комисията за регламент относно европейски фондове за социално предприемачество и Програмата на Европейския съюз за социална промяна и социални иновации;

З.

като има предвид, че социалните предприятия могат да предоставят социални услуги, които са основни компоненти на социалната държава и с това допринасят за постигане на общите цели на Европейския съюз;

И.

като има предвид, че социалните предприятия срещат трудности при достъпа до финансиране с цел разширяване на своята дейност и по тази причина се нуждаят от специфична, съобразена с нуждите им подкрепа, като например социално банкиране, инструменти за поделяне на риска, благотворителни фондове или (микро) кредити, особено когато става въпрос за микропредприятия и МСП; като има предвид, че във връзка с това структурните фондове и програми на ЕС играят значителна роля за улесняване на достъпа до финансиране на социалните предприятия, както и на тези с висока инвестиционна интензивност;

Й.

като има предвид, че повечето социални предприятия способстват за реформата на политиката чрез насърчаване на доброто управление, по-специално чрез привличането на работниците, клиентите и заинтересованите страни, и подкрепят взаимното обучение и социалните иновации, и по този начин отговарят на нарастващите изисквания на гражданите за етично, социално и съобразено с околната среда корпоративно поведение;

K.

като има предвид, че социалните предприятия, поради своето естеството и начина си на действие, допринасят за установяване на по-сплотено, по-демократично и активно общество, като често предлагат — и следва да предлагат — благоприятни условия за труд и равно заплащане за равен труд и подкрепят равните възможности за мъжете и жените, като по този начин се дава възможност за съчетаване на професионалния и личния живот;

Л.

като има предвид, че предложението на Комисията за добавяне на новата категория на хора в неравностойно положение към запазените поръчки е взето предвид;

1.

Приветства съобщенията на Комисията „Инициатива за социалното предприемачество“ и „Към възстановяване и създаване на работни места“ с препоръки към националните правителства за подобряване на рамковите условия за социалните предприятия, което може да доведе до нови възможности и работни места, наред с другото в бързо развиващия се сектор на здравеопазването и социалните грижи (така нареченият бял сектор), както и в сферата на опазване на околната среда (така нареченият зелен сектор) — две области, които предлагат нови възможности за социалната икономика и за икономиката в широкия смисъл на думата;

2.

Заявява, че социалното предприемачество е част от екологичната и социална пазарна икономика и от европейския единен пазар, и посочва неговата висока устойчивост на кризи и стабилните му бизнес модели; подчертава, че социалните предприятия често се стремят да удовлетворят социални и човешки нужди, които не са или са само недостатъчно изпълнени от търговските оператори или от държавата; подчертава, че работните места в социалната икономика е по-вероятно да останат на местно равнище;

3.

Заявява, че под социално предприятие се разбира предприятие, независимо от правната му форма, което:

4.

Подчертава, че дейностите, извършвани от доброволци в различни сектори на социалната икономика, включително от млади хора, които започват кариерата си и внасят своя ентусиазъм и нови умения, както и от възрастни хора с огромен опит и развити умения, представляват важен принос за икономическия растеж, солидарността и социалното сближаване и дават смисъл в живота на много хора; изисква признание и подходяща финансова и структурна подкрепа на местно, национално и европейско равнище;

5.

Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че социалните предприятия няма да бъдат поставени в неблагоприятно положение от страна на другите видове предприятия, които избират доходоносни райони в социалната икономика; изтъква, че тези райони са в повечето случаи градски райони, така че по-малко доходоносните, в повечето случаи селски или периферни райони, където логистичните аспекти водят по-високи разходи, остават с по-малко и по-нискокачествени услуги; подчертава, че потребителите следва да разполагат със свобода на избор сред множество доставчици;

6.

Подчертава значението на стратегия и мерки за насърчаване на социалното предприемачество и на иновативните социални предприятия, особено по отношение на младите хора и на хората в неравностойно положение, за да се гарантира по-добър достъп на младите предприемачи — както мъже, така и жени — до програми и финансиране от ЕС и от държавите членки; призовава за по-нататъшна подходяща подкрепа за програмата „Еразъм за млади предприемачи“ с цел подобряване на привлекателността и видимостта на програмата и в рамките на социалната икономика; въпреки това припомня, че самостоятелната заетост трябва да се придружава от предоставяне на достатъчно насоки;

7.

Отбелязва многообразието в сектора на социалната икономика; подчертава, че разработването на нови правни рамки на равнището на ЕС следва да бъде въпрос на избор за предприятията и да се предшества от оценка на въздействието, за да се вземе под внимание наличието на различни социални бизнес модели в държавите членки; подчертава, че всяка мярка следва да доказва своята добавена стойност за ЕС;

8.

Подкрепя инициативите на равнището на ЕС за разширяване и укрепване на вече напредналия асоцииран сектор в много държави членки; призовава за европейски устав на сдруженията, който да допълва съществуващите правни статути на равнището на държавите членки;

9.

Приветства намерението на Комисията да представи предложение за опростяване на регламента относно устава на Европейското кооперативно дружество;

10.

Приветства проучването от страна на Комисията на състоянието на взаимоспомагателните дружества в Европа с тясното участие на сектора; подчертава, че взаимоспомагателните дружества следва да бъдат признати, чрез европейски устав, за открояващи се и важни участници в икономиката и обществото на ЕС; подчертава ползите от европейския устав за улесняване на трансграничната дейност на взаимоспомагателните дружества; насърчава държавите членки, които все още не са въвели национален устав за взаимоспомагателните дружества, да го направят;

11.

Приветства предложението на Комисията за регламент относно устав на европейската фондация;

12.

Припомня, че в COM(2004)0018 Комисията пое ангажимент за дванадесет конкретни действия за подпомагане развитието на кооперациите, и изразява съжаление, че досега е постигнат много малък напредък; призовава Комисията амбициозно да предложи — в съответствие с инициативата от 2004 г. — по-нататъшни мерки за подобряване на оперативните условия на кооперациите, взаимоспомагателните дружества, асоциациите и фондациите, и по такъв начин да подкрепи развитието на социалната икономика изобщо;

13.

Приветства приемането на преработения пакет от правила на ЕС в областта на държавните помощи за социалните и местните услуги, като същевременно насърчава Комисията да изясни тези правила в още по-голяма степен, за да улесни тяхното разбиране и прилагане от местните и регионалните органи, по-специално по отношение на социалните предприятия;

14.

Подчертава, че социалните предприятия са важни доставчици на услуги от общ интерес (СУОИ); посочва, че такива предприятия често произхождат или са тясно свързани с организации на гражданското общество, доброволчески организации и/или сдружения за социално подпомагане, предоставящи услуги за хората и имащи за цел да отговорят на жизненоважни човешки потребности, и по-конкретно потребностите на потребители в уязвимо положение; изтъква, че социалните предприятия често се оказват между традиционните частен и публичен сектор, като предоставят публични услуги, напр. в рамките на обществена поръчка;

15.

Счита, че понятието за корпоративна социална отговорност (КСО) следва да бъде разграничавано от това за социална икономика и социално предприемачество, въпреки че някои търговски предприятия със значителни дейности във връзка с КСО могат да имат силно взаимодействие със социалното предприемачество;

16.

Счита, че програмата СПСИ за периода 2014-2020 г., с нейната ос „Микрофинансиране и социално предприемачество“, допринася за усилието да се гарантира по-добър достъп до микрокредитиране за микропредприятията от социалната икономика, като същевременно взема предвид разнообразните потребности от финансиране на социалните предприятия;

17.

Счита, че са необходими различни финансови инструменти — като европейските фондове за социално предприемачество, европейските фондове за рисков капитал и европейските фондове за „бизнес ангели“ — за подобряване на достъпа на социалните предприятия до финансовите пазари;

18.

Подчертава необходимостта социалните предприятия да се подпомагат чрез достатъчни финансови средства на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС, и посочва относимите фондове по Многогодишната финансова рамка за периода 2014-2020 г. (като Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, програмата за социална промяна и социални иновации, програмата за научни изследвания и иновации, както и „Хоризонт 2020“); изрично иска подкрепа за иновативните социални предприятия, особено тези, които насърчават висококачествена заетост, водят борба с бедността и социалното изключване и инвестират в образование, обучение и учене през целия живот;

19.

Подчертава, че достъпът до финансиране от ЕС трябва да бъде опростен, като същевременно дава възможност за подходяща гъвкавост на равнището на държавите членки, и че възможностите за финансиране следва да бъдат предоставяни и ясно рекламирани, и че освен това организационните, административните и отчетните изисквания следва да бъдат опростени;

20.

Посочва, че въвеждането на нови форми на финансова подкрепа ще бъде предшествано от анализ на съществуващите инструменти, за да се провери тяхната ефективност, и поради това счита за необходимо да се снабди със средства за измерване и сравняване на социалната възвращаемост на инвестициите с цел насърчаване на развитието на един по-прозрачен инвестиционен пазар;

21.

Счита за необходимо да се създадат условия, при които социалните предприятия могат да получат финансова независимост и да се занимават с търговска дейност;

22.

Счита, че са необходими процеси на отговорно управление, подкрепени от подлежащи на надежден мониторинг и прозрачност механизми на финансиране, за да се запази фокусът на социалното предприемачество и социалните предприятия;

23.

Призовава за сравнително проучване, инициирано от Комисията и извършено в сътрудничество със социалните предприятия, на различните национални и регионални правни рамки в целия ЕС и на оперативните условия и характеристиките на социалните предприятия, включително техния размер, брой и сфера на дейност, както и на националните системи за сертифициране и етикетиране;

24.

Подчертава, че съществуват сериозни различия между социалните предприятия по отношение на форма, размер, стопанска дейност, икономика и сътрудничество; посочва, че съществуват социални предприятия, които са лидери в развойната дейност в своята сфера и които имат подходящ капацитет за свои собствени разработки, но че има и такива, които се нуждаят от ноу-хау, когато става въпрос за създаването, развитието и управлението на техните предприятия;

25.

Счита, че за да се повиши конкурентоспособността на социалните предприятия в ЕС, е необходимо да се насърчи създаването на социални иновационни клъстери, чиято добавена стойност надхвърля конкретния район; счита освен това, че ако разполагат с подходящи стимули, социалните предприятия могат да бъдат от жизненоважно значение за наемането на квалифицирани работници на възраст над 50 години, които са напуснали пазара на труда;

26.

Подкрепя предложението на Комисията да въведе многоезична, достъпна и лесна за ползване онлайн платформа за социални предприятия, която, наред с другото, следва да дава възможност за партньорско обучение и обмен на проверени и изпитани модели, да стимулира развитието на партньорства, да улеснява споделянето на информация относно достъпа до финансиране и до възможности за обучение и да служи като мрежа за трансгранично сътрудничество; призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на социалните предприятия чрез отворения метод на координация;

27.

Подкрепя предложението на Комисията да се създаде експертна група по въпросите на социалното предприемачество, за да разглежда и оценява напредъка по предвидените мерки в нейното съобщение COM(2011)0682;

28.

Призовава Комисията и държавите членки да разгледат осъществимостта и желателността на разработването на „европейски социален знак“, който да се дава на социалните предприятия, за да им гарантира по-добър достъп до обществени и социално иновативни поръчки без нарушаване на правилата на конкуренцията; предлага притежаващите такъв знак предприятия да бъдат редовно проверявани по отношение на спазването на посочените в знака разпоредби;

29.

Призовава за правила на ЕС за обществените поръчки, при които при договаряне на предоставянето на услугите да се прилага по-скоро принципът на „икономически най-изгодна оферта (ИИО)“, отколкото този на „най-ниска цена“;

30.

Призовава Комисията да подобри разбирането и познанията за социалните предприятия и социалната икономика и да подобри видимостта им, като насърчава академични изследвания, наред с останалото, в контекста на Осмата рамкова програма („Хоризонт“), и да стартира редовен доклад за дейността на социалните предприятия и техните социални резултати; призовава държавите членки да осъществят поканата на Комисията за предложения за надеждни статистически данни за социалните предприятия, разработени от националните статистически служби;

31.

Призовава Комисията и държавите членки да включат социалните предприятия в плановете за действие за заетост и социално приобщаване и подкрепя установяването на Европейска награда за социално предприемачество за признаване на неговото социално въздействие;

32.

Посочва, че социалните предприятия изискват максимална подкрепа и приемане чрез повишаване на осведомеността, не на последно място чрез наблягане на ползите, които надхвърлят чисто икономическите, и призовава за широка информационна кампания, подкрепяна от Комисията, държавите членки и социалните партньори, която да бъде стартирана чрез въвеждане на достъпен многоезичен уебсайт, който предоставя бърза и лесна информация за социалните продукти и услуги за гражданите;

33.

Призовава държавите членки да разгледат ползите от включването на принципите на социалните предприятия/социалното предприемачество и социалната отговорност в учебната програма на училищата, университетите и други образователни институции и в програмите за обучение през целия живот, за да се допринесе за развиването на социални и граждански компетенции и да се подкрепят назначенията в социални предприятия; освен това приканва Комисията и държавите членки да подкрепят конвенционалното и основаното на интернет образование на социалните предприемачи и да насърчават по-тясно сътрудничество между социалните предприятия, търговските предприятия и академичните среди с цел повишаване на осведомеността и по-добро разбиране за социалните предприятия, както и да водят борба със всякакви съществуващи стереотипи;

34.

Счита, че въвеждането на обща европейска рамка за публикуване на данните ще гарантира по-ясна и по-ефективна информация за инвестициите в социални предприятия;

35.

Приветства ангажимента на Комисията да проучи и обмисли възможността социалните предприятия да използват неактивни патенти, за да се улесни тяхното развитие, и изразява надежда, че скоро ще бъдат предприети конкретни действия;

36.

Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

16.12.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 419/48

—

като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г.,

—

като взе предвид изявлението от 29 юни 2012 г. на държавните или правителствените ръководители на държавите от еврозоната,

—

като взе предвид доклада от 26 юни 2012 г. на председателите на Европейския съвет, на Европейската комисия, на Европейската централна банка и на Еврогрупата „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“,

—

като взе предвид членове 42 и 48 от своя правилник,

—

като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по конституционни въпроси, комисията по бюджети, както и на комисията по заетост и социални въпроси (A7-0339/2012),

A.

като има предвид, че от подписването на Римския договор Европейският съюз е направил съществени крачки напред в посока постигането на политическа, икономическа, фискална и парична интеграция;

Б.

като има предвид, че Икономическият и паричен съюз не е самоцел, а по-скоро инструмент за постигане на целите на Съюза и на държавите членки, по-специално на балансиран и устойчив растеж и на висока степен на заетост; като има предвид, че социалното приобщаване и солидарността са крайъгълните камъни на европейския социален модел и на европейската интеграция като цяло и не могат да останат извън която и да било бъдеща реформа на Съюза;

В.

като има предвид, че в едно глобализирано информационно общество необходимостта от по-тясна европейска интеграция, изградена на основата на демократична легитимност, отчетност, прозрачност и одобрение от гражданите става още по-ясна;

Г.

като има предвид, че европейската интеграция следва да осигури по-голямо парламентарно участие както на национално равнище, така и на равнището на Съюза;

Д.

като има предвид, че Съюзът е на кръстопът и трябва да се избере ясна посока, която или да съчетае силите в рамките на Съюза и да изгради бъдещето за един силен и воден от ценностите Съюз, основаващ се на солидарността, в глобализирания свят, или да се свие в себе си и да бъде принуден пасивно да се приспособи към глобализацията;

Е.

като има предвид, че икономическата, финансовата и банковата криза и настоящият икономически спад доведоха до повишаване на публичния и частния дълг на национално равнище и финансови проблеми на публично равнище в няколко държави членки и наред с прекомерните макроикономически неравновесия, това засегна социално-икономическото развитие на еврозоната и на Съюза като цяло по бърз, пряк и отрицателен начин;

Ж.

като има предвид, че между 2008 г. и средата на 2012 г. равнището на безработица в ЕС-27 се е покачило от около 7 % на 10,4 %, или 25 милиона безработни, и че повече от един от всеки петима младежи е безработен (22 %), като младежката безработица надхвърля 50 % в някои държави членки;

З.

като има предвид, че създаването на работни места, качествената заетост и достойният труд са от решаващо значение за преодоляване на настоящата криза;

И.

като има предвид, че редица държави членки се оказват в сериозно икономическо и финансово положение, влошено от непрестанните ограничения, налагани върху пазарите на държавни облигации, изразяващи се във високи лихвени проценти за заемите за някои държави, както и в много ниски или отрицателни лихвени проценти за заемите за други, което води до значителна финансова и икономическа нестабилност;

Й.

като има предвид, че комбинацията от конкуренстоспособност, развиваща се в различни посоки и слаб потенциал за растеж, и висока степен на безработица с висок дефицит и висок публичен и частен дълг не само причиняват вреди в някои държави членки, но правят еврозоната уязвима като цяло;

К.

като има предвид, че неотдавнашните събития ясно доказаха, че еврозоната все още не е достатъчно добре подготвена за разрешаването на кризата и за адекватното реагиране на регионални и глобални икономически трусове вътре в нея;

Л.

като има предвид важната роля, изиграна от еврото както в еврозоната, така и на световно равнище, в качеството на втора по значение валута на международния резерв, изисква силна ответна реакция и координирани действия на равнището на Съюза за връщане на растежа и стабилността на икономиката;

М.

като има предвид, че през последното десетилетие еврото донесе редица ползи за гражданите на Съюза като стабилност на цените, премахване на разходите за обмяната на валута в рамките на еврозоната, невъзможността за номинални конкурентни девалвации, по-ниски лихвени проценти, насърчаването на интеграцията на финансовите пазари и по-лесно трансгранично движение на капитали;

Н.

като има предвид, че единната валута на Съюза не следва да се превръща в символ на разделението, което заплашва целия европейски проект, а следва да продължи да бъде валутата на Съюза като цяло, който проявява решителност и е в състояние да взема далновидни решения за едно общо и проспериращо бъдеще;

О.

като има предвид, че напредъкът по пята към истински ИПС следва да зачита волята на държавите членки, които избират да на въвеждат еврото, да запазят съответните си национални валути;

П.

като има предвид, че членството в еврозоната предполага висока степен на икономическа и финансова взаимозависимост между съответните държави членки и следователно налага много по-тясна координация на финансовата, фискалната, социалната и икономическата политика, като държавите членки, прехвърлят правомощия на равнището на Съюза, свързани със строги инструменти за надзор и за ефективно прилагане; като има предвид обаче, че по-голямата интеграция на държавите членки, чиято валута е еврото, вероятно, допълвана от група други желаещи държави, трябва да бъде развита в рамките на създаване на „една Европа на две скорости“ с оглед избягване на стъпки в сферата на политиката, които, в крайна сметка, биха довели до създаването на две различни Европи;

Р.

като има предвид, че последното изследване на Евробарометър посочва, че поради продължителността на кризата е имало рязък спад на доверието в политическите институции както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, а също така и рязък спад на възприемането на Съюза като носител на положителен имидж от страна на обществеността; като има предвид все пак, че Съюзът продължава да бъде действащата фигура, която в очите на гражданите на Съюза играе най-ефективната роля при справянето с икономическата криза;

С.

като има предвид, че лицата, изготвящи политиките в национален мащаб и на равнището на Съюза, следва непрестанно да обясняват на своите граждани какви са ползите от европейската интеграция и последиците, и предизвикателствата от единната валута, в това число разходите и рисковете, свързани с разпадането на еврозоната;

Т.

като има предвид, че вече 17 държави членки са приели единната валута на Съюза и повечето от останалите ще се присъединят към еврото, когато са готови за това;

У.

като има предвид, че всяко съмнение в бъдещето на ИПС като цяло, включително необратимостта на членството в еврозоната, и по-специално в единната валута на Съюза е неоснователно, тъй като ползата за всички граждани е наличието на силен Съюз;

Ф.

като има предвид, че възстановяването на доверието е основната задача, за да бъдат европейските граждани и предприятия убедени да започнат да инвестират отново в икономиката и да създават условия, в които финансовите институции да осигурят на реалната икономика още веднъж кредит на широка, но и стабилна основа;

Х.

като има предвид, че отговорът на кризата с еврото е сложен и налага последователни, многостранни усилия на всички институционални и политически равнища;

Ц.

като има предвид, че институциите на Съюза и държавните и правителствените ръководители на държавите членки като цяло, и особено държавите членки от еврозоната играят важна роля в създаването на фискален съюз така, че всички механизми за управление на криза в еврозоната, като Европейският механизъм за стабилност, да са заложени в институционална уредба, където Парламентът е цялостно ангажиран като съзаконодател; като има предвид, че настоящата междуправителствена структура представлява сериозен недостиг на демократична легитимност; като има предвид, че общата валута може да бъде установена единствено ако държавите членки желаят да прехвърлят правомощията в областта на фискалната политика на равнището на Съюза;

Ч.

като има предвид, че възстановяването на доверието изисква също така тези държавни и правителствени ръководители и техните министри да защитят и да обяснят в своите държави членки политическите решения, за които е било постигнато съгласие на равнището на Съюза; като има предвид, че в някои случаи чрез несправедливото приписване на непопулярни решения на Съюза, се играе една особено опасна игра с възприятията, която има опасност да урони основите на Съюза, подкопавайки солидарността и в крайна сметка нанасяйки вреди на доверието в самите национални лидери и вероятно в европейския проект като цяло;

Ш.

като има предвид, че в социално отношение Съюзът понастоящем е нестабилен; като има предвид, че няколко държави членки са в процес на изключително сложни структурни реформи и програми за консолидация; като има предвид, че в крайна сметка политическият съюз е ключът към преодоляването на такива времена, насърчавайки солидарността и продължаването на европейския проект;

Щ.

като има предвид, че Европейският съвет и срещата на върха на държавите от еврозоната от 28 и 29 юни 2012 г. потвърдиха решимостта да бъдат предприети необходимите мерки за гарантиране на финансово стабилна, конкурентоспособна и благоденстваща Европа, като по този начин се увеличи благосъстоянието на гражданите;

АА.

като има предвид, че нарастващото разделение между държавите, намиращи се в ядрото и тези по периферията на Съюза, не следва да се превръща в хронично по своята природа; като има предвид, че трябва да бъде създадена постоянна рамка, в която държавите членки, изпитващи затруднения, следва да бъдат в състояние да разчитат на солидарна подкрепа от други държави членки; като има предвид, че онези държави членки, желаещи солидарност, следва да бъдат задължени да поемат своята отговорност за изпълнение на всички свои ангажименти в бюджетната област, както и на конкретните препоръки за своите държави и своите ангажименти по европейския семестър, по-специално онези, свързани с Пакта за стабилност и растеж, пакта „Евро плюс“, стратегията „Европа 2020“ и процедурата при макроикономически дисбаланси, като отчитат специфичните за дадена държава членка обстоятелства; като има предвид, че гарантирането на финансовата стабилност на всяка държава членка е въпрос от взаимен интерес за държавите членки; като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда, че държавите членки трябва да възприемат своите икономически политики като въпрос от общо значение и да ги координират в рамките на Съвета;

АБ.

като има предвид, че от първостепенно значение за възстановяването на растежа е завършването на вътрешния пазар; като има предвид, че в качеството си на пазител на договорите Комисията трябва да увеличи своите усилия, за да осигури прилагането и спазването на съществуващото законодателство в областта на вътрешния пазар; като има предвид, че за правилното функциониране на вътрешния пазар е необходимо правилата за пазарна интеграция да се основават в по-голяма степен на регламенти, а не на директиви;

АВ.

като има предвид, че е извън всякакво съмнение, че европейската интеграция е необратим и прогресивен процес;

АГ.

като има предвид, че от демократична гледна точка и с оглед на всички разпоредби на Договора от Лисабон не е приемливо, че председателят на Европейския парламент, който се състои от избрани членове, представляващи над 502 милиона европейски граждани, не е взел участие в изготвянето на гореспоменатия доклад, озаглавен „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“;

АД.

като има предвид, че е настъпил моментът, в който политическите лидери на и в рамките на Съюза трябва да проявят своята решителност, творчество, смелост, устойчивост и лидерство за премахването на все още съществуващите недостатъци, възпрепятстващи правилното функциониране на ИПС; като има предвид, че междуправителственият метод е достигнал границите на своите възможности и не е подходящ за процеса на демократично и ефективно вземане на решения през 21-ви век; като има предвид, че следва да се направи скок към една наистина федерална Европа;

АЕ.

като има предвид, че гореспоменатият доклад, озаглавен „Към постигане на действителен Икономически и паричен съюз“, недвусмислено избира пътя напред и се стреми да разчупи кръга на недоверие чрез структурни мерки; като има предвид, че докладът следва също така да обърне внимание на социалното измерение;

АЖ.

като има предвид, че Европейският съвет от 28 и 29 юни 2012 г. поиска от своя председател да разработи специфична пътна карта с посочени крайни срокове за постигането на истински ИПС; като има предвид, че разработването на дългосрочен подход посредством пътна карта е важен белег, който може да допринесе за възстановяване на доверието, което може да нарасне, тъй като пътната карта се прилага постепенно;

АЗ.

като има предвид, че постоянният напредък в изпълняването на дългосрочната пътна карта не предоставя някакво непосредствено решение на кризата и не следва да забавя необходимите мерки в краткосрочен план;

АИ.

като има предвид, че не може да се изключи необходимостта от нови промени в договора с цел увеличаване на демократичната легитимност на един изцяло действащ ИПС; като има предвид, че Комисията следва да изброи текущите законодателни инициативи, които не трябва да бъдат забавяни от институционалното развитие в дългосрочен план;

АЙ.

като има предвид, че завършването на истински ИПС в рамките на Съюза ще изисква в средносрочен план изменение на Договора;

АК.

като има предвид, че максималното използване на процедурите и гъвкавостта, предвидени в съществуващите договори, с цел бързо подобряване на управлението на ИПС в контекста на оформянето на истинско европейско политическо пространство, е предпоставка за изграждане на демократичен консенсус за бъдеща всеобхватна и успешна промяна на Договора;

АЛ.

като има предвид, че Парламентът има право да внася за разглеждане от Съвета предложения за изменение на Договорите, като тези предложения впоследствие трябва да бъдат разгледани от Конвент, за да се завърши оформянето на истински ИПС чрез увеличаване на правомощията на Съюза, по-специално в сферата на икономическата политика и чрез укрепване на собствените ресурси и бюджетния капацитет на Съюза, на ролята на Комисията, нейната демократична отчетност и на прерогативите на Парламента;

АМ.

като има предвид, че, погледнато реалистично и предвид обстоятелствата, такъв Конвент не би следвало да се проведе преди следващите избори за Европейски парламент; като има предвид, че подготвителната работа за Конвента следва да започне преди следващите избори;

АН.

като има предвид, че както мерките, предложени съгласно действащите Договори, така и бъдещите промени на Договора, не следва да изключват възможността за желанието за участие от страна на държавите членки, и следва да гарантират целостта на Съюза;

АО.

като има предвид, че бъдещите промени в договора не следва да бъдат пречка за бързото прилагане на това, което вече може да бъде постигнато съгласно съществуващите договори; като има предвид, че съществуващите договори дават широки възможности за значителен напредък към ИПС въз основа на засилена и по-интегрирана рамка на финансовата, бюджетната и икономическата политика и на по-голяма демократична легитимност и отчетност;

АП.

като има предвид, че засега пълният потенциал на Договора от Лисабон в сферата на заетостта и социалните политики остава неизползван, преди всичко по отношение на: