I.

Сметната палата извърши одит на:

II.

Съгласно членове 317 — 318 от ДФЕС и Финансовия регламент Комисията отговаря за изготвянето и вярното представяне на консолидираните отчети на Европейския съюз въз основа на международно признати счетоводни стандарти за публичния сектор и за законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Тази отговорност включва разработване, прилагане и поддържане на системи за вътрешен контрол, необходими за изготвянето и представянето на финансовите отчети, така че те да не съдържат съществени неточности, независимо дали същите произтичат от измами или от грешки. Комисията носи крайната отговорност за законосъобразността и редовността на операциите, свързани с отчетите на Европейския съюз (член 317 от ДФЕС).

III.

Сметната палата e длъжна да представи на Европейския парламент и на Съвета, въз основа на извършен одит, декларация за достоверност относно надеждността на отчетите, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции. Сметната палата извърши своя одит в съответствие с международните одитни стандарти и етичните кодекси на Международната федерация на счетоводителите (IFAC) и международните стандарти на ИНТОСАЙ (МСВОИ). Тези стандарти изискват Сметната палата да спазва етичните норми и да планира и извършва одита си по такъв начин, че да получи достатъчна увереност, че консолидираните отчети на Европейския съюз не съдържат съществени неточности, както и че свързаните с тях операции са законосъобразни и редовни.

IV.

Одитът включва прилагането на процедури за получаване на одитни доказателства относно сумите и информацията, оповестени в консолидираните отчети, както и относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции. Избраните одитни процедури зависят от преценката на одитора, която се основава на оценка на риска от съществени неточности в консолидираните отчети и на риска от съществено несъответствие на операциите с изискванията на правната рамка на Европейския съюз, независимо дали това се дължи на измами или на грешки. При извършването на подобна оценка на риска се взема предвид вътрешният контрол, необходим за изготвянето и вярното представяне на консолидираните годишни отчети, както и законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции, с оглед разработване на подходящи за обстоятелствата одитни процедури, но не с цел изразяване на становище относно ефективността на вътрешния контрол. Одитът включва също така оценка на уместността на използваните счетоводни политики и основателността на направените счетоводни разчети, както и оценка на цялостното представяне на консолидираните отчети.

V.

В областта на приходите Сметната палата извършва проверка на собствените ресурси от данъка върху добавената стойност и от брутния национален доход, като приема за своя отправна точка съответните макроикономически агрегати, въз основа на които са направени изчисленията. Извършваме оценка на системите за контрол на Комисията за обработка на данните до получаването на вноските от държавите членки и вписването им в консолидираните отчети. По отношение на традиционните собствени ресурси Сметната палата проверява счетоводната документация на митническите органи и анализира потоците от мита, преди съответните суми да бъдат получени от Комисията и да бъдат записани в отчетите.

VI.

В областта на разходите Сметната палата проверява операциите по извършване на плащания след извършване, регистриране и приемане на разходите. Тази проверка включва всички категории плащания (включително извършените за закупуване на активи), различни от авансовите плащания, в момента на тяхното извършване. Авансовите плащания се проверяват, когато получателите на средства от ЕС представят доказателства за правилното им използване, а авансовото плащане се изчисти или стане изискуемо вземане.

VII.

Сметната палата счита, че получените одитни доказателства са достатъчни и подходящи като база за предоставените от нея становища.

VIII.

Сметната палата счита, че консолидираните отчети на Европейския съюз за годината, приключила на 31 декември 2014 г., дават вярна представа във всички съществени аспекти за финансовото състояние на Европейския съюз към 31 декември 2014 г., както и за резултатите от неговите операции, паричните потоци за приключилата на тази дата финансова година, и промените в нетните активи, в съответствие с Финансовия регламент и счетоводните правила, основаващи се на международно признати счетоводни стандарти за публичния сектор.

IX.

Сметната палата счита, че свързаните с отчетите приходи за годината, приключила на 31 декември 2014 г., са законосъобразни и редовни във всички съществени аспекти.

X.

Разходите, извършени по функции 1 — 4 (3) от Многогодишната финансова рамка, са засегнати съществено от грешки. Сметната палата изчислява процента грешки за свързаните с отчетите плащания на 4,4 %. Нашето заключение се потвърждава от анализа на Комисията относно изложените на риск суми, представен в нейния обобщаващ доклад.

XI.

Поради съществения характер на констатациите, посочени в основанието за изразяване на отрицателно становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите плащания, Сметната палата счита, че тези плащания за годината, приключила на 31 декември 2014 г., са засегнати съществено от грешки.

XII.

Документът за обсъждане и анализ на финансовите отчети не е част от финансовите отчети. Информацията, предоставена в документа за обсъждане и анализ на финансовите отчети, съответства на финансовите отчети.

1.1.

Разходваните от ЕС средства са значим инструмент за постигане на целите на политиките. Като други важни инструменти могат да се посочат използването на законодателството и свободата на движение на стоки, услуги, капитали и хора на територията на ЕС. Разходите на ЕС представляват средно 1,9 % от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление“ на държавите членки (вж. графика 1.1 ).

1.2.

Ролята на Сметната палата, както е определена в Договора, се състои във:

Дейността на Сметната палата в подкрепа на декларацията за достоверност изпълнява първата и втората от тези цели. Тя помага на институцията ни да разкрива рисковете, свързани с икономичността, ефикасността и ефективността и осигурява важна основа за становищата ни относно законодателните проекти с финансово отражение.

1.3.

В настоящата глава от Годишния доклад:

1.4.

Констатациите и оценките на Сметната палата се отнасят до консолидираните отчети (5) (наричани по-нататък „отчетите“) на Европейския съюз за финансовата 2014 година. Отчетите, заедно с писменото изявление на отговорния счетоводител, са получени от Сметната палата на 23 юли 2015 г. (6) Отчетите са придружени от „Документ за дискусия и анализ на финансовите отчети“ (7). Този анализ не влиза в обхвата на одитното становище на Сметната палата. В съответствие с одитните стандарти обаче извършихме оценка на неговото съответствие с информацията, изложена в отчетите.

1.5.

Отчетите (представени накратко в приложение 1.3 ) показват, че към 31 декември 2014 г. общият размер на пасивите е 220,7 млрд. евро, а на активите — 162,7 млрд. евро. Финансовият резултат за 2014 г. е дефицит от 11,3 млрд. евро (вж. също точки 2.12 — 2.13).

1.6.

При извършения одит беше установено, че отчетите не са засегнати от съществени неточности (вж. също приложение 1.2 ). Констатациите и оценките на Сметната палата относно финансовото и бюджетното управление на средствата на ЕС са изложени в глава 2.

1.7.

През 2014 г. Комисията е въвела някои промени в представянето на отчетите. Те са свързани с новата многогодишна финансова рамка (МФР) и постигат по-голямо съответствие с международните стандарти. Постигнато е значително подобрение в представянето на някои бележки към отчетите (8).

1.7.

1.8.

Следните проблеми засягат отчетите:

а)

Комисията е постигнала напредък по отношение на представянето на Бележка № 6 към отчетите („Защита на бюджета на ЕС“), както се посочва в точка 1.13 от Годишния доклад за 2013 г. и в точка 2 от таблицата за проследяване на изпълнението на предишни препоръки, включена в тазгодишния доклад ( приложение 1.2 ). Бележката вече предоставя по-фокусирана информация. За областта на сближаването в Бележка № 6 се оповестява в какъв размер се извършват корекции преди вписването на разходите, по време на изпълнението и при приключването на програмите. Понастоящем в бележката се описва (но не винаги се остойностява) ефектът върху бюджета на ЕС от корективните мерки (например определянето на целеви приходи, оттеглянето и заместването на средства от държавите членки и т.н.) (9).

а)

Във връзка с бележка 6, в нея се дава обобщение на резултатите от корективните действия (решени и осъществени) на Комисията, както и от нейните превантивни действия за 2014 г. По-подробна информация по този въпрос се съдържа в годишното съобщение на Комисията относно защитата на бюджета на ЕС.

б)

В Бележка № 2.5.2 относно авансовото финансиране (авансови плащания за държавите членки) се посочва, че Комисията разполага с ограничена информация относно използването на средствата, изплатени авансово за финансови инструменти под споделено управление (3,8 млрд. евро) и други схеми за предоставяне на помощ (3,6 млрд. евро). Това може да се отрази върху определянето на тяхната стойност в края на годината. Може да се наложи Комисията да извърши значителни корекции при приключването на програмния период 2007 — 2013 г.

1.9.

Сметната палата проверява приходите и разходите на ЕС, за да прецени тяхното съответствие с приложимите закони и други нормативни актове. Резултатите от извършения одит са представени в глава 4 относно приходите и в глави 5 — 9 относно разходите (вж. таблица 1.1 ).

1.10.

Приходите не са засегнати от съществени грешки (вж. точка 4.26). Разходите продължават да бъдат засегнати от съществено ниво на грешки. Изчисленото ниво на грешки за разходите (след като са взети предвид съответните корективни действия, вж. точка 1.32 (10)) е 4,4, %, което е подобно на нивото за 2013 г. (4,5 % (11)) (вж. таблица 1.1 ). Разходите по функция 5 от МФР („Администрация“) не са засегнати от съществени грешки (вж. точка 9.15). Разходите по всички останали функции от МФР, които обхващат разходи за оперативни дейности, са засегнати от съществени грешки (вж. точки 5.32 — 5.33, 6.76 — 6.77, 7.72 — 7.73 и 8.26 — 8.27).

1.10.

1.11.

Цялостните одитни резултати са относително стабилни на ниво, което значително надхвърля нашия праг на същественост през последните три години (вж. графика 1.2 ).

1.11.

Комисията подчертава, че е задължена да спазва Финансовия регламент, в чийто член 32, параграф 2, буква д) е посочено, че нейната система за вътрешен контрол следва да гарантира, наред с други неща, „подходящо управление на рисковете, свързани със законосъобразността и редовността на извършените операции, като се взема предвид многогодишният характер на програмите, както и естеството на съответните плащания“.

В обобщаващия доклад за 2014 г. (COM(2015)279 final) Комисията изчисли бъдещото въздействие на корективните механизми на 2,7 млрд. евро, което представлява 1,9 % от плащанията от бюджета на ЕС.

Комисията ще продължи да упражнява своята надзорна роля като прилага финансови корекции и събирания на равнище, съответстващо на равнището на установените нередности и недостатъци, през целия период и дори след приключването на програмите.

1.12.

Разходите на ЕС се извършват предимно чрез два вида разходни програми, при всяка от които са налице характерни типове риск (13):

—

Програми с права за получаване на плащания, при които се предоставят плащания при спазване на определени условия. По тези програми се отпускат стипендии за студенти и за изследователска дейност (глава 5), преки помощи за земеделски производители (глава 7), пряка бюджетна подкрепа (14) (глава 8), заплати и пенсии (глава 9).

—

Схеми за възстановяване на разходи, при които ЕС възстановява допустими разходи за допустими дейности. Тези схеми включват изследователски проекти (глава 5), схеми за инвестиции в регионално развитие и развитие на селските райони (глави 6 и 7), програми за обучение (глава 6) и проекти в областта на развитието (глава 7).

1.13.

За 2014 г. Сметната палата актуализира своя подход при остойностяването на сериозни нарушения на правилата за възлагане на обществени поръчки. Това създава по-голяма яснота относно начина, по който оценяваме ефекта от тези нарушения. По-специално, беше въведен пропорционален подход за изчисляване на грешките, свързани с изменението на договори.

1.13.

1.14.

За да се осигури сравнимост на резултатите, представени в настоящия доклад, данните за 2013 и 2012 г. бяха коригирани таблица 1.1 , графики 1.2 , 1.3 , 1.4, 1.5 и 1.6 в съответствие с актуализирания подход. Некоригираните данни от предходни години за изчисления процент грешки, отчетен през периода 2009 — 2013 г., са представени в приложение 1.4 . В резултат на корекцията общият изчислен процент грешки е намален с 0,2 % през 2013 г. и с 0,3 % през 2012 г. Тази корекция няма отражение върху изразените от Сметната палата заключения за тези предходни години. Нивото на грешки остава несъмнено съществено.

1.15.

През 2015 г. Сметната палата ще промени подхода си по отношение на кръстосаното спазване в съответствие с изменената законова рамка за общата селскостопанска политика. Докладите ни ще съдържат информацията, която Комисията предоставя по отношение на кръстосаното спазване, но вече няма да включваме този елемент в одитните тестове. Тази година открихме много грешки при кръстосаното спазване, които засягат едно от четири посетени земеделски стопанства. Техният дял в общото изчислено ниво на грешки е 0,2 процентни пункта (за 2013 г. — 0,2) (15) и 0,6 процентни пункта за глава „Природни ресурси“ (за 2013 г. — 0,5).

1.15.

1.16.

Както е посочено в общото въведение (точки 0.5 — 0.7), Сметната палата актуализира структурата на главите в своя годишен доклад. За да се запази възможността за сравнение, по-долу (вж. графика 1.3 ) е показано как миналогодишните одитни резултати биха изглеждали при новата структура, като се вземе предвид и актуализираният подход за остойностяване на нарушенията в областта на обществените поръчки (вж. точки 1.13 и 1.14). Тези стойности са използвани в таблица 1.1 .

1.17.

Както е показано на графика 1.4 , областта „Сближаване“ участва най-много в изчисленото ниво на грешки за 2014 г., като след нея се нареждат областите „Природни ресурси“, „Конкурентоспособност“ и „Глобална Европа“. Това разпределение съответства на констатациите за 2013 г.

1.18.

Свързаните с допустимостта грешки при схемите за възстановяване на разходи са най-многобройни сред откритите грешки за 2014 г. (вж. също точки 1.20 — 1.22, графика 1.5 и графика 1.6 ).

а)

За възстановените разходи изчисленото ниво на грешки е 5,5 % (за 2013 г. — 5,6 %). Характерни грешки в тази област са:

а)

Комисията също установи подобни проблеми по време на своите одити. Комисията положи значителни усилия в рамките на програмния период 2007 — 2013 г., за да определи основната причина за проблемите и при необходимост да предприеме корективни действия.

б)

При програмите с права за получаване на плащания изчисленото ниво на грешки е 2,7 % (за 2013 г. — 3,0 %). Характерни грешки в тази област са:

1.19.

Данните за 2013 г. в графика 1.5 са представени съгласно основата за 2014 г., а именно въз основа на подхода, описан в точка 1.13.

1.20.

Анализирахме зависимостта между вида на разходите и риска от грешки. Една от характеристиките на разходването на средства от ЕС е, че в голяма степен правилното изчисляване на плащанията за бенефициентите на средствата зависи от информацията, предоставена от самите бенефициенти. Това е валидно за най-голямата категория разходи, базирани на права за получаване на плащания — субсидиите за площ, изплащани на земеделските производители. Тази характеристика е особено значима при възстановяването на средства за дейности — бенефициентите трябва да представят информация в подкрепа на заявлението им, че изпълняват дейности, допустими за подпомагане, и че са извършили разходи, за които имат право да получат възстановяване на средства. Това засяга всички принципи на управление (16).

1.20.

СИЗП е създадена и се поддържа от националните органи. Плащанията към крайните бенефициери са възможни единствено след като бъдат проверени с информацията, налична в СИЗП.

В резултат на използването на СИЗП нивото на грешки за субсидиите за площ е по-ниско отколкото при другите видове субсидии при споделено управление.

Комисията счита, че каре 1.2 и каре 1.3 потвърждават това становище.

1.21.

Графика 1.6 е изготвена въз основа на всички одитни тестове на разходите на ЕС през последните две години (17), извършени за целите на годишните доклади относно общия бюджет и относно Европейските фондове за развитие. Платежните потоци са групирани според техния характер. Размерът на окръжностите в графиката съответства на техния дял в общите разходи, а разположението им по 45-градусовата ос показва относителните изчислени нива на грешки. Цветът показва дали разходите са базирани на права за плащане, или на възстановяване на средства.

1.22.

Графиката съчетава елементи на професионална преценка (оценка на въздействието на системите и на рисковете, свързани с вида операции — вж. приложение 1.1 , точка 1) с емпирични елементи (измерване на вероятните нива на грешки за период от две години). Тя следва да отговори на отправените от заинтересованите страни искания за повече информация относно различните рискови профили, както и да послужи на Комисията при действията, които тя предприема за преодоляване на проблемите в областите с трайно високи нива на грешки.

1

Възстановяването на средства в областта „Глобална Европа“ се извършва и за проекти с множество донори, които на практика имат много от характеристиките на разходи, свързани с права за получаване на плащания, и са засегнати от по-ниски нива на грешки.

1.23.

„Конкурентоспособност“ (глава 5) — изчисленото ниво на грешки е 5,6 %, което представлява увеличение в сравнение със съответните резултати от 2013 г. (4,0 % (18)). Голяма част от разходите се извършват въз основа на принципа за възстановяване на средства, като грешките в този случай отразяват като цяло различните категории недопустими разходи (по-специално разходи за персонал, други преки разходи и непреки разходи).

1.23.

1.24.

„Сближаване“ (глава 6) — изчисленото ниво на грешки е 5,7 %, което представлява увеличение в сравнение с еквивалентните резултати за 2013 г. (5,3 % (18)). Почти всички разходи в тази област се извършват под формата на възстановяване на изразходвани средства. Между основните причини за грешките са сериозните нарушения на правилата за обществени поръчки (около половината от изчисленото ниво на грешки) и недопустимите разходи, включени в декларациите за разходи (над една четвърт от изчисленото ниво грешки). Останалата част от грешките възникват поради неспазване на правилата за държавни помощи и недопустими проекти.

1.24.

1.25.

„Природни ресурси“ (глава 7) — изчисленото ниво на грешки е 3,6 %, което представлява спад в сравнение с еквивалентните резултати от 2013 г. (4,4 % (18)). Над три четвърти от разходите в тази област се извършват по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и тя е по-малко засегната от грешки, отколкото областта на развитието на селските райони, където от дълго време Сметната палата открива високи нива на грешки, особено при разходите, организирани на базата на възстановяване на разходвани средства. Като цяло завишените заявки за разходи или брой животни, подавани от производителите в земеделски райони, са причина за около една трета от изчисленото ниво грешки. Грешките, свързани с недопустими бенефициенти, дейности или разходи, са втората по големина причина (почти една четвърт от изчисленото ниво на грешки). Нарушенията на правилата за кръстосано спазване (една шеста) и административните грешки (една шеста) съставляват основните оставащи елементи.

1.25.

Вж. също отговорите по точки 1.15 и 1.20, от 7.15 до 7.19 и от 7.25 до 7.29.

1.26.

„Глобална Европа“ (глава 8) — изчисленото ниво на грешки е 2,7 %, което представлява увеличение в сравнение с еквивалентните резултати от 2013 г. (2,1 % (18)) (19). Недопустимите разходи, възстановени от Комисията, съставляват над половината от тази стойност. Плащанията за различни дейности, услуги или доставки, които не са били извършени, представляват една четвърт от общия процент. Останалата част се дължи на липсата на подкрепящи документи (около 1/10 от изчисленото ниво на грешки), неправилно изчисляване на разходите и неспазване на правилата за обществени поръчки.

1.26.

1.27.

„Администрация“ (глава 9) — изчисленото ниво на грешки е 0,5 %, което представлява спад в сравнение с еквивалентните резултати от 2013 г. (1,1 % (18)). По-голямата част от разходите в тази област се извършват за трудови възнаграждения, пенсии и надбавки, изплащани от институциите и агенциите на ЕС. По-голямата част от процента грешки в тази област се дължи на малък брой грешки при надбавките, чийто общ размер не е съществен.

1.27.

1.28.

Както е посочено в общото въведение, Сметната палата не представя отделна глава за разходите извън функциите на МФР 1, 2, 4 и 5. Останалата част от разходите в размер на 2,1 млрд. евро (1,5 % от разходите, обхванати от нашия одит) се разглежда в настоящата глава (20). От общо 2,1 млрд. евро, 0,5 млрд. евро представляват разходи, извършени чрез и от десет агенции, разгледани в нашите специфични годишни доклади (21). Основните грешки, разкрити в тази област, са свързани с възстановяването на недопустими разходи (вж. каре 1.1).

1.29.

Изчисленото ниво на грешки за разходите при споделено управление, взети като цяло, е 4,6 % (за 2013 г. — 4,9 % (22)), а при всички други форми на оперативни разходи (23) е 4,6 % (за 2013 г. — 3,7 % (22)). Изчисленият процент грешки за административните разходи е в размер на 0,5 % (за 2013 г. — 1,0 % (22)).

1.30.

Извършената проверка на „грешките и корекциите“има за цел да изясни сложните механизми за предприемане и документиране на корективните действия, както и да обясни различните начини, по които тези механизми могат да имат отражение върху нашата одитна дейност. В някои разходни области Комисията ще разполага с нови инструменти, когато започнат да се извършват разходите от новия програмен период.

1.30.

1.31.

Сметната палата се стреми да взема предвид корективните мерки, прилагани от държавите членки и Комисията, когато те се изпълняват преди извършването на плащанията или на нашите проверки. Вземаме предвид също така корекциите, извършени след получаването на известието за нашия одит, но не можем да намаляваме изчисления процент грешки, когато самият одит стимулира предприемането на корективни действия (24). Сметната палата проверява прилагането на тези корекции (които включват събирането на средства от бенефициентите и корекции на ниво проект) и изменя остойностяването на грешките, когато е уместно. Отражението на корективните мерки обаче варира значително между различните разходни области и между самите корективни мерки.

1.31.

В обобщаващия доклад за 2014 г. (COM(2015)279 final) Комисията изчисли бъдещото въздействие на корективните механизми на 2,7 млрд. евро, което представлява 1,9 % от плащанията от бюджета на ЕС.

За разбивка на стойностите по област на политиката вж. таблица 1 в oбобщаващия доклад.

Комисията подчертава, че всички видове финансови корекции и събирания изключват разходите, които са в нарушение на право, от възстановяване от бюджета на ЕС (вж. бележка 6 към отчетите).

1.32.

За 24 операции, попаднали в извадката през 2014 г., Комисията и органите на държавите членки са приложили корективни мерки, които са насочени пряко към съответните операции и са свързани с изчисленията на Сметната палата. Тези корективни мерки са намалили изчисленото ниво на грешки с 1,1 процентни пункта (за 2013 г. — 1,6 процентни пункта), което се равнява на около 1,6 млрд. евро. Промените в броя на засегнатите операции и в отражението върху нашето изчислено ниво на грешки не означават, че корективните действия са били повече или по-малко ефективни — тъй като тези мерки засягат сравнително малък дял от нашата извадка, разликите в стойностите от година на година са нормални.

1.33.

Комисията използва термините „финансови корекции“ и „събиране на вземания“ за широк спектър от корективни мерки, които се прилагат както преди, така и след извършване (или възстановяване) на разходи от нея.

1.33.

1.34.

Бележка № 6.2.2 към отчетите представя общата стойност на изпълнените през 2014 г. корективни дейности — 3,285 млрд. евро. На графика 1.7 е показана класификацията на Сметната палата на стойностите на корекциите, извършени в различни моменти от разходния цикъл. Една четвърт от всички корективни действия, изпълнени през 2014 г., представляват корекции и събиране на вземания „при източника“ (преди Комисията да е извършила съответното плащане) (25). Друга една четвърт представляват оттегляне и заместване на проекти в областта на сближаването (по време на изпълнението или при приключването на оперативните програми).

(*)

Решения на Комисията (предимно решения за съответствие в областта на земеделието), корекции при приключване, които водят до освобождаване на бюджетни кредити и събиране на вземания от бенефициентите.

(**)

Намаляване на възстановените разходи и въвеждане на нови проекти или разходи по време на изпълнението на програмите и при тяхното приключв ане.

(***)

Корекции преди плащане при споделеното управление, недопустими средства и кредитни известия при прякото и непрякото управление (вписани като „събиране на вземания“ в Бележка № 6).

1.35.

Корективните действия, разглеждани в тази част на Годишния доклад, обхващат също действията на националните органи на държавите членки и събраните вземания от тези органи и Комисията.

1.36.

Всички регламенти, действащи в областта на споделеното управление, определят правила за проверки от първо ниво или за намаляване на заявените от бенефициентите суми, като това се извършва от националните органи преди сертифицирането на разходи. Националните органи също понякога се съгласяват да намалят или да премахнат някои постоянно повтарящи се разходи от декларациите поради грешки с дългосрочно отражение (като например многократни плащания по договор, засегнат от грешки при възлагането на обществената поръчка). Подобни корекции могат да имат видимо отражение върху степента на възстановяване на средствата, заявена по отделните проекти, или върху субсидиите, изплащани на отделни земеделски производители, което позволява на корекциите да намалят изчисленото от Сметната палата ниво на грешки.

1.37.

При прякото и непрякото управление „събиранията на вземания“, които регистрира Комисията, включват приспадането на недопустими суми от заявките за разходи преди разрешаването на дадено плащане. Допустимостта на разходите се установява с документни проверки на наличната информация или въз основа на резултатите от извършени проверки (вж. също графика 1.7 ). Това също позволява на Сметната палата да намали изчисленото ниво на грешки.

1.37.

1.38.

Решенията относно съответствието („финансовите корекции“ в областта на земеделието) често използват фиксиран процент. Като цяло те се отнасят по-скоро до слабости на системите, отколкото до грешки на нивото на крайните бенефициенти. Корекциите рядко водят до събиране на средства от засегнатите земеделски производители. Тези корективни мерки представляват стимул за държавите членки да подобрят своите системи за управление и контрол. Те допринасят за законосъобразността и редовността на операциите на нивото на крайните бенефициенти, ако имат за резултат трайни подобрения на декларациите за разходи, приемани от разплащателните агенции (вж. каре 1.2 и каре 1.3).

1.38.

Те не водят до събиране на вземания пряко от земеделските производители, тъй като Комисията не плаща директно на крайните бенефициери, а възстановява плащанията от държавите членки към земеделските производители. Въпреки това, когато в резултат на процедурата за уравняване с оглед на съответствието се установят такива неправомерни плащания, Комисията очаква държавите членки да предприемат действия за събиране на вземанията от бенефициерите. Моля, вж. отговора по каре 10.3.

1.39.

Разплащателните агенции изпълняват решенията относно съответствието, като намаляват сумите по следващите заявки за възстановяване на средства от Комисията за земеделските производители. Комисията вписва цялата сума, изплатена на земеделските производители, като разход (т.е. корекцията не намалява размера на записаните плащания). Вместо това в отчетите се записва разликата между плащанията към земеделските производители и сумите, възстановени на разплащателните агенции като целеви приходи, от които може да се финансират разходи в областта на земеделието (26).

1.40.

В областта на сближаването над две трети от вписаните „финансови корекции“ представляват случаи, при които държавите членки оттеглят декларираните разходи и ги заменят с нови разходи. В някои случаи на „оттегляне“ липсват конкретни проекти, които да са отбелязани като оттеглени. Вместо това държавите членки декларират допълнителни проекти и по този начин реално получават по-нисък процент съфинансиране. Оттеглянето е ефективно като корективна мярка само когато заместващите разходи не са засегнати от съществени грешки.

1.40.

1.41.

Когато не е възможна замяна на разходите, корекциите водят до загуба на средства от ЕС за държавите членки (27). Такъв може да е случаят, когато държавите членки не са в състояние да представят достатъчно допустими разходи и когато вече не е възможно (28) или разрешено да се направи замяна (29), но подобни ситуации възникват сравнително рядко. Комисията очаква промените в законодателството да увеличат прилагането на нетни корекции в бъдеще.

1.41.

Освен това Комисията счита, че при споделено управление всички финансови корекции и събирания оказват отрицателно влияние върху националните бюджети, независимо от метода на тяхното изпълняване. За да не загуби финансиране от ЕС, държавата членка трябва да замени недопустимите разходи с допълнителни допустими операции.

Това означава, че държавата членка поема с националния бюджет финансовите последици от загубата на съфинансиране от ЕС на разходите, които са определени като недопустими за финансиране, освен ако възстанови сумите от отделни бенефициери.

1.42.

В карета 1.2 — 1.4 са описани различни видове корективни мерки и тяхното отражение:

1.43.

Бележка № 6 към отчетите представя най-вече доброволно оповестяване на информация, която не се изисква от счетоводните стандарти. Значителна част от тази информация не е извлечена от счетоводните системи. Бележката описва, но не винаги остойностява различното въздействие на множеството корективни мерки върху бюджета на ЕС.

1.43.

1.44.

Капацитетът на Комисията да подобрява качеството на извършваните разходи не е просто функция на разходваните суми, а на предизвиквания от тях ефект. За обстойна оценка на въздействието на корективните мерки е необходима по-добра информация за вида на коригираните грешки и за начина на извършване на корекциите (34). Когато генералните дирекции на Комисията оценяват отражението от наложените от тях корективни мерки, те извършват необходимите корекции на данните, извлечени от Бележка № 6 (вж. точка 1.55).

1.44.

1.45.

Всяка генерална дирекция на Комисията изготвя годишен отчет за дейността. В този отчет са включени:

1.46.

Обобщаващият доклад резюмира тази информация и съдържа декларация, че с приемането му Комисията поема цялостната политическа отговорност за управлението на бюджета на ЕС.

1.47.

В настоящия раздел са представени резултатите от извършения от Сметната палата анализ на годишните отчети за дейността на генералните директори и обобщаващия доклад на Комисията (35). Той се съсредоточава върху последователността и пригодността на оценките от страна на Комисията на:

1.48.

Ако генералните директори не могат да предоставят увереност относно значителна част от разходите, те формулират резерви (вж. каре 5). Генералните директори трябва да формулират резерви в следните случаи:

—

три нови резерви, изразени от генералните директори на ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ (37), ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (38)  (39) и ръководителя на Служба за инструментите в областта на външната политика (40);

—

една повтаряща се резерва е разделена на две (41); и

—

една резерва е премахната (42).

1.49.

В своята резолюция относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за финансовата 2013 година (44) Европейският парламент призовава Комисията да направи още по-ясно изчисляването на изложените на риск суми, като обясни изчисляването на вероятния ефект от корективните механизми върху тези суми.

1.50.

В отговор на исканията на органа за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, през 2014 г. Комисията е разработила допълнителни вътрешни указания (45) относно представянето на информацията в годишните отчети за дейността. Тя е изискала от генералните директори да представят „средна стойност на разкрития процент грешки“ (46). Чрез прилагането на този процент грешки към общия размер на плащанията за годината се изчисляват „изложените на риск суми“ (47). В обобщаващия доклад тази стойност е представена заедно с изчислението на корективния капацитет на последващите проверки на Комисията в бъдеще.

1.50.

1.51.

В обобщаващия доклад за 2014 г. Комисията посочва, че „изложените на риск суми“ са в диапазона между 3,7 млрд. евро и 5 млрд. евро. Това представлява от 2,6 % до 3,5 % от плащанията за 2014 г., обхванати от обобщаващия доклад (48). Тези стойности показват, че като цяло разходите са засегнати от съществено ниво на грешки.

1.51.

1.52.

Обобщаващият доклад от 2014 г. представя прогноза за общата сума на вероятните бъдещи корекции (или корективен капацитет). Въз основа на вписаните корекции за последните шест години (49), Комисията прави приблизително изчисление, че в следващите години ще разкрие и коригира грешки на обща стойност от около 2,7 млрд. евро (50).

1.52.

1.53.

При над три четвърти от разходите за 2014 г. (функции 1б и 2 от МФР) генералните дирекции са основали разчетите си за изложените на риск суми върху данни, предоставени от националните органи. Комисията обаче посочва в обобщаващия доклад, че надеждността на докладите на държавите членки за контрола продължава да представлява предизвикателство (51). Поради това генералните дирекции извършват значителни корекции на докладваните проценти грешки (52). Подобни корекции са необходими, но Комисията не представя обобщение за собствената си дейност (върху която се основават корекциите).

1.53.

Всеки един от въпросните годишни отчети за дейността включва а) описание на процеса на проверка и заверяване или коригиране на информацията, докладвана от държавите членки, б) обобщаваща таблица, съдържаща информация относно въздействието на корекцията за всяка държава членка и в) от настоящата година, подробни данни за всяка оперативна програма или разплащателна агенция за всички съответни генерални дирекции.

1.54.

Повечето генерални дирекции, прилагащи принципите на пряко и непряко управление, са използвали новата методология. За целите на обобщаващия доклад обаче Комисията е завишила изчислението за средствата, изложени на риск за ГД „Международно сътрудничество и развитие“, с около 60 млн. евро (53).

1.54.

1.55.

ГД „Бюджет“ е предоставила на генералните директори информация за средните стойности на събраните вземания и финансовите корекции за техните служби от 2009 г. насам въз основа на информацията, записана в Бележка № 6 към отчетите (вж.точки 1.8 и 1.44). Някои генерални директори са коригирали тези данни, за да отчетат проблемите с последователността на необработените данни. Основните извършени корекции са описани по-долу:

1.55.

1.56.

Няколко генерални дирекции изчисляват бъдещите корекции в размер, който надхвърля изчислената стойност на средствата, изложени на риск (55). Комисията отбелязва, че в областта на политиката на сближаване това се дължи най-вече на факта, че корективният капацитет се базира на средните стойности за шестгодишен период, докато изложените на риск суми са свързани с изчисления процент грешки за 2014 г., който е по-нисък от стойностите в предходни години.

1.57.

Едно съществено нововъведение при последното преразглеждане на Финансовия регламент, приет през октомври 2012 г., е изискването Комисията да извършва оценка на областите с трайно високи нива на грешки. Съгласно вътрешните инструкции (56) това следва да се извърши след три години, но въпреки това в обобщаващия доклад Комисията обявява, че не планира да извърши подобни прегледи, докато не може да докаже ефекта върху нивото на грешки от въведените нови системи за управление и контрол за програмния период 2014 — 2020 г. (57)

1.58.

Сметната палата изпраща случаите на предполагаема измама, установени при извършването на нейната дейност, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за анализ и евентуално разследване. Сметната палата не може да коментира отделни случаи или отговорите на OLAF по тях. Въпреки това, при извършения одит за 2014 г.:

—

беше разгледана законосъобразността и редовността на около 1  200 операции;

—

бяха установени 22 случая на предполагаема измама (за 2013 г. — 14), които са изпратени на OLAF (58);

—

най-честите случаи на предполагаема измама са свързани с декларации за разходи, които не отговарят на условията за допустимост, следвани от случаите на конфликти на интереси и други нередности при обществените поръчки и изкуственото създаване на условия за получаване на субсидии.

1.59.

Основната цел на настоящата глава е да даде обосновка на одитните становища, представени в декларацията за достоверност.

1.60.

Резултатите от извършения одит показват значително съответствие с резултатите от предходни години.

1.61.

Одитните резултати, изложени в графика 1.6 , показват силна зависимост между вида на разходите и нивата на грешки. Този анализ следва да отговори на отправените от заинтересованите страни искания за повече информация относно различните рискови профили, както и да послужи на Комисията при действията, които тя предприема за преодоляване на проблемите в областите с трайно високи нива на грешки.

1.62.

Корективните мерки,записани в Бележка № 6 към отчетите, включват някои важни инструменти за изключване на нередовни разходи и създаване на стимули за подобряване на системите за контрол. Когато е възможно, приложимото корективно действие се взема предвид при оценката на Сметната палата на отделните операции,и това доведе до по-ниско ниво на изчисления процент грешки за 2014 г.

1.63.

В своя обобщаващ доклад Комисията признава, че разходите в тяхната съвкупност са засегнати от съществено ниво на грешки.

1.64.

Комисията е предприела стъпки за подобряване на анализа на ефекта от корективните действия. По този начин тя е намалила, но не е премахнала риска от това, отражението на тези действия да бъде надценено или да бъде с ограничена полза. Съществуват още възможности за подобряване на оценката на Комисията по отношение на ефекта от корективните действия.

1.64.

1.65.

Сериозно предизвикателство е постигането на последователност при представянето на изложените на риск суми и на корективния капацитет. В Комисията и в държавите членки се прилагат множество различни системи, които предоставят информация за сумите, изложени на риск, и за корективния капацитет. Съгласуването на тези системи не е лесна задача. Новите указания, изготвени от Комисията (вж. точка 1.50), са довели до някои подобрения при представянето на нейното изчисление на вероятния процент грешки, но не са премахнали риска от значително занижаване на изчисленото ниво грешки, нито (в по-малка степен) от надценяване на корективния капацитет. Въведените от много генерални дирекции промени (вж. стр. 12 от обобщаващия доклад) следва да послужат на Комисията като основа за по-нататъшно подобряване на системите за информация.

1.65.

Освен това корекциите са в резултат на осъществяването от страна на Комисията на проверки на качеството. Както е посочено в обобщаващия доклад, Комисията счита, че това е най-добрият наличен показател за бъдещия капацитет за коригиране на грешки.

(Вж. отговора по точка 1.53).

1.66.

Комисията все още не е извършила анализ на областите с постоянно високи нива на грешки. Сметната палата счита, че е важно този анализ да бъде извършен преди или като част от средносрочния преглед на МФР за периода 2014 — 2020 г.

1.66.