ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/3

Решение на Съда (първи състав) от 16 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Anotato Dikastirio Kyprou — Кипър) — Alpha Bank Cyprus Ltd/Dau Si Senh и др.

(Дело C-519/13) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански или търговски дела - Връчване на съдебни и извънсъдебни документи - Регламент (ЕО) № 1393/2007 - Член 8 - Отказ от приемане на документ - Липса на превод на един от предадените документи - Липса на формуляр-образеца, даден в приложение II към посочения регламент - Последици))

(2015/C 371/04)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Anotato Dikastirio Kyprou

Страни в главното производство

Жалбоподател: Alpha Bank Cyprus Ltd

Ответници: Dau Si Senh, Alpha Panareti Public Ltd, Susan Towson, Stewart Cresswell, Gillian Cresswell, Julie Gaskell, Peter Gaskell, Richard Wernham, Tracy Wernham, Joanne Zorani, Richard Simpson

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че:

—	получаващият орган е длъжен при всички обстоятелства и без да разполага със свобода на преценка в това отношение, да информира адресата на документа за правото му да откаже да приеме същия, като системно използва за тази цел формуляр-образеца, даден в приложение II към този регламент, и

—

обстоятелството, че този орган, когато извършва връчване на документ на неговия адресат, не прилага формуляр-образеца, даден в приложение II към Регламент № 1393/2007, представлява не основание за нищожност на процедурата, а нередовност, която трябва да бъде отстранена в съответствие с разпоредбите на този регламент.

(1) ОВ C 377, 21.12.2013 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/4

Решение на Съда (пети състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — производство, образувано по жалба на F.E. Familienprivatstiftung Eisenstadt

(Дело C-589/13) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на капитали - Член 56 ЕО - Междинно облагане на получените от местна фондация доходи от инвестиции и прехвърляне на дялови участия - Отказ да се признае право на приспадане от данъчната основа на дарения, предоставени на чуждестранни лица, които по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не подлежат на облагане в държавата членка, в която се облага фондацията))

(2015/C 371/05)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: F.E. Familienprivatstiftung Eisenstadt

в присъствието на: Unabhängiger Finanzsenat, Außenstelle Wien

Диспозитив

Член 56 ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчна уредба на държава членка като уредбата, разглеждана в главното производство, по силата на която при междинното облагане на получените от местна частна фондация доходи от инвестиции и прехвърляне на дялови участия последната има право да приспадне от данъчната основа за определен данъчен период само тези от предоставените през същия период дарения, за които получателите на даренията са обложени с данък в държавата членка по местооблагане на фондацията, докато такова приспадане е изключено от националната данъчна уредба, ако получателят пребивава в друга държава членка и по силата на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е освободен в държавата членка по местооблагане на фондацията от данъка, който по принцип се дължи върху даренията.

(1) ОВ C 71, 8.3.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/5

Решение на Съда (пети състав) от 17 септември 2015 г. — Total SA/Европейска комисия

(Дело C-597/13 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Картели - Пазар на парафинови восъци - Пазар на суров парафин - Нарушение, извършено от дъщерно дружество, притежавано изцяло от дружество майка - Презумпция за решаващо влияние, упражнявано от дружеството майка върху дъщерното дружество - Отговорност на дружеството майка, произтичаща единствено от неправомерното поведение на дъщерното му дружество - Съдебно решение, с което се намалява размерът на глобата, наложена на дъщерното дружество - Последици за правното положение на дружеството майка))

(2015/C 371/06)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Total SA (представители: E. Morgan de Rivery и E. Lagathu, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: É. Gippini Fournier и P. Van Nuffel)

Диспозитив

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз Total/Комисия (T-548/08, EU:T:2013:434) в частта, в която Общият съд не изравнява размера на наложената на Total SA глоба към размера на глобата, наложена на Total Raffinage Marketing SA с решение Total Raffinage Marketing/Комисия (T-566/08, EU:T:2013:423).

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

Размерът на глобата, наложена съвместно и солидарно на Total SA и Total Raffinage Marketing SA в член 2 от Решение C(2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 година относно производство по член 81 [ЕО] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.181 — Восъци за свещи), се определя на 12 5 4 59 842 EUR.

4)	Total SA понася три четвърти от направените от Европейската комисия и от него съдебни разноски в настоящото производство по обжалване и в първоинстанционното производство.

5)	Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея и от Total SA съдебни разноски в настоящото производство по обжалване и в първоинстанционното производство.

(1) ОВ C 45, 15.2.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/6

Решение на Съда (пети състав) от 17 септември 2015 г. — Total Marketing Services, правоприемник на Total Raffinage Marketing/Европейска комисия

(Дело C-634/13 P) (1)

((Обжалване - Конкуренция - Пазар на парафинови восъци - Пазар на суров парафин - Продължителност на участието в картел - Преустановяване на участието - Прекъсване на участието - Липса на тайни контакти, установени в определен период - Продължаване на нарушението - Тежест на доказване - Публично разграничаване - Възприемане от останалите участници в картела на намерението за разграничаване - Задължение за мотивиране - Принципи на презумпция за невиновност, равно третиране, ефективна правна защита и индивидуализация на наказанията))

(2015/C 371/07)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Total Marketing Services, правоприемник на Total Raffinage Marketing (представители: A. Vandencasteele, C. Lemaire, и S. Naudin, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: P. Van Nuffel и A. Biolan, подпомагани от N. Coutrelis, avocat)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Total Marketing Services SA да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 45, 15.2.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/6

Решение на Съда (трети състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Нидерландия) — J.B.G.T. Miljoen (C-10/14), X (C-14/14), Société Générale SA (C-17/14)/Staatssecretaris van Financiën

(Съединени дела C-10/14, C-14/14 и C-17/14) (1)

((Преюдициално запитване - Пряко данъчно облагане - Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Данъчно облагане на дивидентите от портфейлни инвестиции - Удържане на данък при източника - Ограничаване - Окончателна данъчна тежест - Фактори за сравняване на данъчната тежест на местните данъчнозадължени лица и на чуждестранните данъчнозадължени лица - Сходство - Отчитане на данъка върху доходите или корпоративния данък - Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане - Неутрализиране на ограничението чрез спогодба))

(2015/C 371/08)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподатели: J.B.G.T. Miljoen (C-10/14), X (C-14/14), Société Générale SA (C-17/14)

Ответник: Staatssecretaris van Financiën

Диспозитив

Членове 63 ДФЕС и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, което налага удържане при източника на данък върху дивидентите, разпределени от местно дружество както на местни данъчнозадължени лица, така и на чуждестранни данъчнозадължени лица, и същевременно предвижда механизъм за приспадане или за възстановяване на така удържания данък единствено за местните данъчнозадължени лица, въпреки че за чуждестранните данъчнозадължени лица — физически лица и дружества — този удържан при източника данък е окончателен, доколкото свързаната с тези дивиденти окончателна данъчна тежест, понасяна от чуждестранните лица в тази държава, е по-голяма от данъчната тежест на местните данъчнозадължени лица, което запитващата юрисдикция следва да провери в главните производства. За да установи тези данъчни тежести, запитващата юрисдикция трябва да вземе предвид, по дела C-10/14 и C-14/14, данъчното облагане на местните лица относно всички акции, притежавани в нидерландски дружества през календарната година, както и необлагаемия размер на капитала съгласно националното законодателство, а по дело C-17/14 — разходите, които са пряко свързани със самото получаване на дивидентите.

Ако се установи, че е налице ограничение на движението на капитали, то може да бъде обосновано от последиците от спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, сключена от държавата членка по пребиваването и държавата членка по източника на дивидентите, при условие че отпада свързаното с облагането на дивиденти различно третиране на данъчнозадължените лица, които пребивават в последната държава, и на лицата, пребиваващи в други държави членки. При обстоятелства като разглежданите по дела C-14/14 и C-17/14 и след като запитващата юрисдикция извърши проверките от нейната компетентност, ако бъде установено ограничение на свободното движение на капитали, то не може да се счита за обосновано.

(1) ОВ C 129, 28.4.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/7

Решение на Съда (трети състав) от 17 септември 2015 г. — Mory SA, в производство по несъстоятелност, Mory Team, в производство по несъстоятелност, Superga Invest/Европейска комисия

(Дело C-33/14 P) (1)

((Жалба - Държавни помощи - Жалба за отмяна - Член 263 ДФЕС - Допустимост - Неправомерна и несъвместима помощ - Задължение за възстановяване - Решение на Европейската комисия да не разпростре задължението за възстановяване по отношение на приобретателя на получателя на помощта - Правен интерес - Предявени пред националните юрисдикции иск за обезщетение и жалба за възстановяване на помощта - Процесуална легитимация - Жалбоподател, който не е лично засегнат))

(2015/C 371/09)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Mory SA, в производство по несъстоятелност, Mory Team, в производство по несъстоятелност, Superga Inves (представители: B. Vatier и F. Loubières, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: T. Maxian Rusche и B. Stromsky)

Диспозитив

1)	Отменя определение на Общия съд на Европейския съюз Mory и др./Комисия (T 545/12, EU:T:2013:607).

2)	Отхвърля като недопустима жалбата за отмяна, подадена от Mory SA, Mory Team и Superga Invest срещу решение C(2012) 2401 окончателен на Комисията от 4 април 2012 година относно изкупуването на активите на групата Sernam в рамките на образуваното по отношение на нея оздравително производство.

3)	Mory SA, Mory Team, Superga Invest и Европейската комисия понасят съдебните разноски, направени от тях както в първоинстанционното производство, така и в настоящото производство по обжалване.

(1) ОВ C 102, 7.4.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/8

Решение на Съда (голям състав) от 15 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Bundessozialgericht — Германия) — Jobcenter Berlin Neukölln/Nazifa Alimanovic и др.

(Дело C-67/14) (1)

((Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Гражданство на Съюза - Равно третиране - Директива 2004/38/ЕО - Член 24, параграф 2 - Социално подпомагане - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Членове 4 и 70 - Специални парични обезщетения без плащане на вноски - Търсещи работа граждани на държава членка, които пребивават на територията на друга държава членка - Изключване - Запазване на статус на работник))

(2015/C 371/10)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundessozialgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Jobcenter Berlin Neukölln

Ответници: Nazifa Alimanovic, Sonita Alimanovic, Valentina Alimanovic, Valentino Alimanovic

Диспозитив

Член 24 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО и член 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕС) № 1244/2010 на Комисията от 9 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, съгласно която гражданите на други държави членки, които се намират в положение като това по член 14, параграф 4, буква б) от Директивата, са изключени от кръга на лицата с право на определени „специални парични обезщетения, независещи от вноски“ по смисъла на член 70, параграф 2 от Регламент № 883/2004, съставляващи и „социално подпомагане“ по смисъла на член 24, параграф 2 от Директива 2004/38, въпреки че тези обезщетения са гарантирани на намиращите се в същото положение граждани на тази държава членка.

(1) ОВ C 142, 12.5.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/9

Решение на Съда (трети състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het Bedrijfsleven — Нидерландия) — KPN BV/Autoriteit Consument en Markt (ACM)

(Дело C-85/14) (1)

((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Универсална услуга и права на потребителите - Директива 2002/22/ЕО - Член 28 - Достъп до номера и до услуги - Негеографски номера - Директива 2002/19/ЕО - Членове 5, 8 и 13 - Правомощия на националните регулаторни органи - Ценови контрол - Услуги по транзит на повиквания - Национална правна уредба, налагаща на доставчиците на услуги по транзит на телефонни повиквания да не налагат по-високи тарифи за повикванията към негеографски номера от тарифите за повикванията към географски номера - Предприятие без значителна пазарна сила - Компетентен национален орган))

(2015/C 371/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het Bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: KPN BV

Ответник: Autoriteit Consument en Markt (ACM)

Диспозитив

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че допуска компетентен национален орган да наложи задължение относно тарифите като разглежданото в главното производство на основание на член 28 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., за да премахне пречка пред използването на негеографски номера в Европейския съюз, която не е от техническо естество, а е в резултат на прилаганите тарифи, без да е извършил анализ на пазара, от който да е видно, че съответното предприятие притежава значителна пазарна сила, ако такова задължение представлява необходима мярка за осигуряване за крайните потребители на достъп до услуги по използване на негеографски номера в Съюза.

Националният съд трябва да провери дали посоченото условие е изпълнено и дали задължението относно тарифите е обективно, прозрачно, пропорционално, недопускащо дискриминация, основано на характера на възникналия проблем и обосновано в светлината на целите, посочени в член 8 от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., както и дали е спазен редът по членове 6, 7 и 7а от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140.

Правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че държава членка може да предвиди възможност за налагане на задължение относно тарифите като разглежданото в главното производство на основание на член 28 от Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136, от национален орган, различен от националния регулаторен орган, на който обикновено се възлага прилагането на новата правна рамка на Съюза за електронните съобщителни мрежи и услуги, при условие че този орган отговаря на предвидените в Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136, условия за компетентност, независимост, безпристрастност и прозрачност, както и при условие че заинтересованите страни могат ефективно да обжалват пред независим орган взетите при изпълнение на функциите му решения, като запитващата юрисдикция следва да провери дали в случая това е така.

(1) ОВ C 151, 19.5.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/10

Решение на Съда (първи състав) от 16 септември 2015 г. (преюдициално запитване от High Court of Justice (Chancery Division) — Обединено кралство) — Société de Produits Nestlé SA/Cadbury UK Ltd

(Дело C-215/14) (1)

((Преюдициално запитване - Марки - Директива 2008/95/ЕО - Член 3, параграф 3 - Понятие „отличителен характер, придобит чрез използване“ - Триизмерна марка - Шоколадено вафлено блокче с четири надлъжни парчета „Kit Kat“ - Член 3, параграф 1, буква д) - Знак, който се състои едновременно от форма, която произтича от естеството на самата стока, и от форма на стоката, която е нужна за постигането на технически резултат - Производствен процес, включен в техническия резултат))

(2015/C 371/12)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

High Court of Justice (Chancery Division)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Société de Produits Nestlé SA

Ответник: Cadbury UK Ltd

Диспозитив

Член 3, параграф 1, буква д) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска регистрацията като марка на знак, състоящ се от формата на стоката, когато тази форма съдържа три основни характеристики, една от които произтича от естеството на самите стоки, а другите две са нужни за постигането на технически резултат, при условие обаче че поне едно от основанията за отказ, посочени в тази разпоредба, се прилага изцяло към съответната форма.

Член 3, параграф 1, буква д), подточка ii) от Директива 2008/95, който позволява да се откаже регистрацията на знаци, състоящи се изключително от формата на стоката, която е нужна за постигане на технически резултат, трябва да се тълкува в смисъл, че той се отнася до начина, по който функционира разглежданата стока, и не се прилага към начина, по който тя се произвежда.

За да се регистрира марка, придобила отличителен характер след използването ѝ по смисъла на член 3, параграф 3 от Директива 2008/95 като част от друга регистрирана марка или пък в съчетание с такава марка, заявителят на марката трябва да докаже, че заинтересованият кръг потребители възприема стоката или услугата, обозначена само с тази марка, като произхождаща от определено предприятие, за разлика от всяка друга евентуално съществуваща марка.

(1) ОВ C 235, 21.7.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/11

Решение на Съда (девети състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Rechtbank Amsterdam — Нидерландия) — C. van der Lans/Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV

(Дело C-257/14) (1)

((Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Права на пътниците при закъснение или отмяна на полет - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Член 5, параграф 3 - Отказан достъп на борда и отмяна на полет - Голямо закъснение на полет - Обезщетяване и помощ на пътниците - Извънредни обстоятелства))

(2015/C 371/13)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Amsterdam

Страни в главното производство

Ищец: C. van der Lans

Ответник: Koninklijke Luchtvaart Maatschappij NV

Диспозитив

Член 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкува в смисъл, че технически проблем като разглеждания в главното производство, който е настъпил ненадейно, не се дължи на лоша поддръжка, нито пък е бил установен по време на редовна поддръжка, не се обхваща от понятието „извънредни обстоятелства“ по смисъла на тази разпоредба.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/12

Решение на Съда (седми състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesfinanzhof — Германия) — Kyowa Hakko Europe GmbH/Hauptzollamt Hannover

(Дело C-344/14) (1)

((Преюдициално запитване - Тарифна и статистическа номенклатура - Класиране на стоките - Смеси от аминокиселини, използвани за приготвянето на храни за кърмачета и малки деца, алергични към протеините на кравето мляко - Класиране в тарифни позиции 2106 „хранителни продукти“ или 3003 „медикаменти“))

(2015/C 371/14)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kyowa Hakko Europe GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hannover

Диспозитив

Комбинираната номенклатура, съдържаща се в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, в редакцията му съгласно Регламент (ЕО) № 1214/2007 на Комисията от 20 септември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че смеси от аминокиселини като тези по главното производство, използвани за приготвянето на храни за кърмачета и малки деца, алергични към протеините на кравето мляко, трябва да бъдат класирани в позиция 2106 от тази номенклатура като „хранителни продукти“, доколкото поради обективните им характеристики и свойства тези продукти нямат ясно изразен терапевтичен или профилактичен профил, чието действие се съсредоточава върху точно определени функции на човешкото тяло, и следователно не са годни да се прилагат за превенция или лечение на дадена болест или страдание, нито пък са естествено предназначени за медицинска употреба — нещо, което националният съд следва да провери.

(1) ОВ C 339, 29.9.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/12

Решение на Съда (трети състав) от 17 септември 2015 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-367/14) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Държавни помощи - Помощи, предоставени на предприятията на територията на Венеция и на Киоджа - Намаления на осигурителни вноски - Невъзстановяване на помощите в предписания срок - Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължения - Неизпълнение - Член 260, параграф 2 ДФЕС - Имуществени санкции - Периодична имуществена санкция - Еднократно платима сума))

(2015/C 371/15)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Conte, D. Grespan и B. Stromsky)

Ответник: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомагана от P. Gentili, avvocato dello Stato)

Диспозитив

Като не е приела към датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, издадено на 21 ноември 2012 г. от Европейската комисия, всички мерки за изпълнението на решение Комисия/Италия (C-302/09, EU:C:2011:634), Италианската република не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.

Осъжда Италианската република да заплаща на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“, считано от деня на обявяване на настоящото решение и до изпълнението на решение Комисия/Италия (C-302/09, EU:C:2011:634), периодична имуществена санкция в размер на 12 милиона евро за всяко шестмесечие закъснение при прилагането на необходимите мерки за съобразяване с посоченото решение Комисия/Италия.

3)	Осъжда Италианската република да заплати на Европейската комисия по сметка „Собствени ресурси на Европейския съюз“ еднократно сумата от 30 милиона евро.

4)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 395, 10.11.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/13

Решение на Съда (осми състав) от 17 септември 2015 г. (преюдициално запитване от Commissione Tributaria Regionale di Mestre-Venezia — Италия) — Fratelli De Pra SpA, SAIV SpA/Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Belluno, Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Vicenza

(Дело C-416/14) (1)

((Преюдициално запитване - Далекосъобщителни мрежи и услуги - Директиви 2002/19/ЕО, 2002/20/ЕО, 2002/21/ЕО, 2002/22/ЕО - Свободно движение на крайни устройства за наземни мобилни далекосъобщения - Директива 1999/5/ЕО - Такса за използването на устройствата - Общо разрешение или лиценз за използване - Договор за абонамент, заместващ общо разрешение или лиценз - Различно третиране на ползвателите със или без договор за абонамент))

(2015/C 371/16)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione Tributaria Regionale di Mestre-Venezia

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Fratelli De Pra SpA, SAIV SpA

Ответници: Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Belluno, Agenzia Entrate — Direzione Provinciale Ufficio Controlli Vicenza

Диспозитив

Директиви:

—	1999/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 1999 година относно радионавигационното оборудване и далекосъобщителното крайно оборудване и взаимното признаване на тяхното съответствие, и по-специално член 8 от нея,

—	2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа),

—	2002/20/ЕO на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешение), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

—	2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), и

—

2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), изменена с Директива 2009/136/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г.,

трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба относно прилагането на такса като правителствената концесионна такса, по силата на която използването на крайни устройства за мобилна наземна радиовръзка в рамките на договор за абонамент е обусловено от общо разрешение или лиценз, както и от заплащането на подобна такса, при положение че сам по себе си договорът за абонамент замества лиценза или общото разрешение и следователно не се изисква никаква намеса на администрацията в това отношение.

Член 20 от Директива 2002/22, изменена с Директива 2009/136, и член 8 от Директива 1999/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че за целите на прилагането на такса като правителствената концесионна такса те допускат да се приравнява на общо разрешение или на лиценз за радиостанция договор за абонамент за услуга за мобилна телефония, който при това трябва да уточнява вида на разглежданото крайно устройство и съответното му одобрение.

В случай като разглеждания по делата в главното производство правото на Съюза, произтичащо от Директиви 1999/5, 2002/19 и 2002/20, изменена с Директива 2009/140, Директиви 2002/21 и 2002/22, изменена с Директива 2009/136, както и от член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска различно третиране на ползвателите на крайни устройства за мобилна наземна радиовръзка, в зависимост от това дали сключват договор за абонамент за услуги за мобилна телефония, или закупуват тези услуги под формата на предплатени карти, които евентуално могат да бъдат презареждани, и въз основа на това третиране само спрямо първите се прилага национална правна уредба като тази, която урежда правителствената концесионна такса.

(1) ОВ C 431, 1.2.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/15

Преюдициално запитване от Nejvyšší soud České republiky (Чешка република), постъпило на 3 август 2015 г. — NEW WAVE CZ a.s./ALLTOYS spol. s r.o.

(Дело C-427/15)

(2015/C 371/17)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší soud České republiky (Върховен съд на Чешката република)

Страни в главното производство

Жалбоподател: NEW WAVE CZ a.s.

Ответник: ALLTOYS spol. s r. o.

Преюдициален въпрос

Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2004/48/ЕО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно упражняването на права върху интелектуалната собственост да се тълкува в смисъл, че е във връзка с производството за нарушаване на право върху интелектуална собственост, ако след окончателното приключване на производство, в което е установено нарушение на право върху интелектуална собственост, жалбоподателят в отделно производство поиска информация относно произхода и мрежите за разпространение на стоки или услуги, с които е нарушено това право върху интелектуална собственост (например с цел да може да определи точно размера на вредите и впоследствие да поиска обезщетение за тях)?

(1) ОВ L 157, стр. 45; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 56.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/15

Преюдициално запитване от Nejvyšší správní soud (Чешка република), постъпило на 7 август 2015 г. — Odvolací finanční ředitelství/Pavlína Baštová

(Дело C-432/15)

(2015/C 371/18)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Nejvyšší správní soud

Страни в главното производство

Жалбоподател: Odvolací finanční ředitelství

Ответник: Pavlína Baštová

Преюдициални въпроси

1.a.

Представлява ли доставката на кон от страна на неговия собственик (който е данъчнозадължено лице) на организатор на състезание с цел участие на коня в състезанието доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, а следователно и сделка, облагаема с ДДС?

1.б

При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли да се разглежда като заплащане получената от състезанието парична награда (която все пак не всеки участващ в състезанието кон получава) или получаването на услугата, състояща се във възможността конят да се състезава, предоставена от организатора на състезанието на собственика на коня, или някакво друго възнаграждение?

1.в.

При отрицателен отговор, това обстоятелство само по себе си представлява ли достатъчно основание за намаляване на първоначалното приспадане на ДДС върху облагаеми доставки, които са придобити и използвани, за да се подготвят за състезания конете на коневъда/треньора, или участието на кон в състезание трябва да се разглежда като компонент на икономическата дейност на дадено лице, което осъществява дейност в областта на отглеждането и тренирането на състезателни коне — негови и на други собственици, а разходите за отглеждането на собствените му коне и участието им в състезания следва да се включат в административните разходи, свързани с икономическата дейност на това лице? При утвърдителен отговор на тази част от въпроса, трябва ли паричната награда да се включи в данъчната основа и авансово заплатената сума на ДДС върху извършени доставки, или тя представлява доход, който по никакъв начин не се отразява върху данъчната основа за начисляване на ДДС?

2.a.

Ако за целите на ДДС е необходимо няколко отделни услуги да се разглеждат като една-единствена сделка, по какви критерии се определя тяхната взаимовръзка, а именно дали съставляващите сделката доставки са равностойни, или отношението между тях е отношение между основна и съпътстваща услуга? Съществува ли някаква йерархия между тези критерии, която да ги разпределя по приоритет и тежест?

2.б.

Трябва ли член 98 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, разглеждан във връзка с приложение III към същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена услуга да се квалифицира като такава, за която се прилага намалена ставка, ако тази услуга се състои от две отделни доставки, които за целите на ДДС трябва да се разглеждат като една-единствена доставка, при положение че тези доставки са равностойни, но едната от тях сама по себе си може да не е класифицирана в нито една от категориите, посочени в приложение III към Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност?

2.в.

При утвърдителен отговор на въпрос 2.б., при обстоятелства като тези по настоящото дело съчетаването на отделната услуга за предоставяне на право за ползване на спортни съоръжения с отделната услуга за трениране на състезателни коне препятства ли квалифицирането на тази услуга като единна услуга, за която се прилага намалена ставка на ДДС, посочена в точка 14 от приложение III към Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност?

2.г.

Ако въз основа на отговора на въпрос 2.в. прилагането на намалената данъчна ставка не е изключено, какво влияние оказва върху квалифицирането с оглед на приложимата ставка на ДДС фактът, че освен услугата за използване на спортни съоръжения и услугата за трениране данъчнозадълженото лице предоставя и услуги, свързани с предоставяне на конюшни, хранене и полагане на други грижи за конете? Трябва ли всички тези отделни услуги да се разглеждат за целите на ДДС като единно цяло и да подлежат на едно и също данъчно третиране?

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, глава 9, том 3, стр. 7.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/16

Иск, предявен на 10 септември 2015 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-481/15)

(2015/C 371/19)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls, F. Wilman)

Ответник: Федерална република Германия

Искания на ищеца

Ищецът моли Съда:

—

да приеме за установено, че като не е осигурила редовния мониторинг, с необходимите обхват и честота, по отношение на някои общи основни стандарти за сигурността на въздухоплаването, както и достатъчен брой одитори за извършването на мерки за контрол на качеството, Федерална република Германия не е изпълнила задълженията си по член 11 от Регламент (ЕО) № 300/2008 (1), както и по точки 4.1, 4.2, 7.5 и 14 от приложение II към този регламент,

—	да осъди Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищецът твърди следното:

Член 11 от Регламент (ЕО) № 300/2008 и точки 4.1, 4.2, 7.5 и 14 от приложение II от този регламент задължават всяка държава членка да осигури редовния мониторинг, с необходимите обхват и честота, по отношение на някои общи основни стандарти за сигурността на въздухоплаването, както и достатъчен брой одитори за извършването на мерки за контрол на качеството.

Според него Германия не изпълнява това задължение.

(1) Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002, (OB L 97, 9.4.2008 г., стр. 72., в изменената си редакция с Регламент № 18/2010 на Комисията от 8 януари 2010 г., ОВ L 7, стр. 3)

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/17

Жалба, подадена на 21 септември 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (девети състав) на 15 юли 2015 г. по дело T-314/13, Португалия/Комисия

(Дело C-495/15 P)

(2015/C 371/20)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: D. Recchia и P. Guerra e Andrade)

Друга страна в производството: Португалска република

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени решението на Общия съд, постановено на 15 юли 2015 г. по дело T-314/13;

—	да върне делото на Общия съд за ново разглеждане;

—	да осъди Португалската република да заплати съдебните разноски в настоящото производство по обжалване.

Основания и основни доводи

Основания — Комисията твърди главно, че Общият съд е допуснал грешка, считайки че Комисията трябва да приеме решение за финансова корекция в рамките на Кохезионния фонд в посочения в основния нормативен акт срок, считано от датата на изслушване на държавата членка.

При условията на евентуалност Комисията твърди, че Общият съд е допуснал грешка, приемайки че срокът за приемане на решение за финансова корекция от Комисията е императивен срок, чието неспазване означава, че е допуснато съществено нарушение, водещо до невалидност на приетото извън срока решение.

Основни доводи — Комисията твърди главно, че в разглеждания случай е приложим не член 100 от Регламент № 1083/2006 (1), а член H, параграф 2 от приложение II към Регламент № 1164/94 (2). Според Комисията извършеното от Общия съд тълкуване на член 108 от Регламент № 1083/2006 е неправилно. Член 108 се прилага само за съвместно финансирани проекти, които са били одобрени в съответствие с новите правила (период 2007 — 2013 г.). В разглеждания случай съгласно член 105 от Регламент № 1083/2006, приложимата разпоредба е била член H, параграф 2 от приложение II към Регламент № 1164/94. Според Комисията в Регламент № 1164/94 не се предвижда какъвто и да било срок, в който Комисията трябва да приеме решението за финансова корекция.

При условията на евентуалност Комисията твърди, че законодателят на Съюза не е въвел никакъв императивен срок, в който Комисията трябва да приема решенията за финансова корекция. Основната цел на приемането на решението за финансова корекция е свързана със защитата на финансовите интереси на Съюза. От друга страна, законът не предвижда никаква санкция или последица във връзка с неспазването на срока. Срокът за приемане на решение за финансова корекция е индикативен срок.

(1) Регламент (EO) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (EO) № 1260/1999, (ОВ L 210, стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава, 14 том 2, стр. 64)

(2) Регламент (ЕО) № 1164/94 на Съвета относно създаването на Кохезионен фонд (ОВ L 130, стр. 1)

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/19

Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — Deutsche Post/Комисия

(Дело T-421/07 RENV) (1)

((Държавни помощи - Доставка на пощенски пратки - Мерки, приети от германските власти в полза на Deutsche Post AG - Решение за започване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО - Правен интерес - Възобновяване на приключена процедура - Действие на съдебно решение за отмяна))

(2015/C 371/21)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: J. Sedemund и T. Lübbig, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Martenczuk, T. Maxian Rusche и R. Sauer)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: UPS Europe NV/SA (Брюксел, Белгия) и UPS Deutschland Inc. & Co. OHG (Нойс, Германия) (представител: T. Ottervanger, адвокат)

Предмет

Искане за отмяна на Решение на Комисията от 12 септември 2007 година за започване на процедурата по член 88, параграф 2 [ЕО] по отношение на държавната помощ, предоставена от Федерална република Германия в полза на Deutsche Post AG (държавна помощ C 36/07 (ex NN 25/07)

Диспозитив

Отменя Решение на Комисията от 12 септември 2007 година за започване на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО по отношение на държавната помощ, предоставена от Федерална република Германия в полза на Deutsche Post AG (държавна помощ C 36/07 (ex NN 25/07), доколкото с него се започва официалната процедура по разследване по отношение на посочените публични мерки, с изключение на държавните гаранции, предоставени в полза на Deutsche Bundespost Postdienst и на Deutsche Post.

2)	Осъжда Европейската комисия да понесе освен направените от нея съдебни разноски и съдебните разноски, направени от Deutsche Post във връзка с жалбата за отмяна, включително тези по производството по обжалване пред Съда.

3)	UPS Europe NV/SA и UPS Deutschland Inc. & Co. OHG понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 22, 26.1.2008 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/20

Решение на Общия съд от 23 септември 2015 г. — ClientEarth и International Chemical Secretariat/ECHA

(Дело T-245/11) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи, с които разполага ECHA - Документи, изхождащи от трето лице - Срок за отговор на искане за предоставяне на достъп - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице - Изключение, свързано със защитата на процеса на вземане на решение - По-висш обществен интерес - Информация за околната среда - Емисии в околната среда))

(2015/C 371/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ClientEarth (Лондон, Обединено кралство) и The International Chemical Secretariat (Гьотеборг, Швеция) (представител: P. Kirch, адвокат)

Ответник: Eвропейска агенция по химикалите (ECHA) (представители: M. Heikkilä, A. Iber и T. Zbihlej, подпомагани от D. Abrahams, barrister)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално E. Manhaeve, P. Oliver и C. ten Dam, впоследствие E. Manhaeve, P. Oliver и F. Clotuche-Duvieusart, и накрая E. Manhaeve, F. Clotuche-Duvieusart и J. Tomkim) и European Chemical Industry Council (Cefic) (Брюксел, Белгия) (представители: M. Bronckers и Y. van Gerven, адвокати)

Предмет

Искане за отмяна на решението на ECHA от 4 март 2011 г. за отказване на достъп до информация, представена в рамките на процедурата по регистриране на определени химични вещества.

Диспозитив

Не е налице вече основание за произнасяне по жалбата за отмяна на решението от 4 март 2011 г. на Европейската агенция по химикалите (ECHA), доколкото с нея се отказва разкриването на данните, предявени в точка 1 от искането за информация, тъй като става дума за имена и данни на 6 611 дружества, достъпни в интернет към 23 април 2014 г.

2)	Отменя решението на ECHA от 4 март 2011 г. в частта, с която се отхвърля разкриването на данните, предявени в точка 1 от искането за информация, тъй като се отнася до данни, все още наразкрити към 23 април 2014 г.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Всяка от страните, включително Европейската комисия и European Chemical Industry Council (Cefic), понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 194, 2.7.2011 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/21

Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — Oil Pension Fund Investment Company/Съвет

(Дело T-121/13) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел възпрепятстване на ядреното разпространение - Замразяване на средства - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Явна грешка в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Адаптиране на действието във времето на отмяна))

(2015/C 371/23)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Oil Pension Fund Investment Company (Техеран, Иран) (представител: K. Kleinschmidt, адвокат)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bishop и J.-P. Hix)

Предмет

Отмяна на Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 71) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 55) в частите, в които тези актове се отнасят до жалбоподателя

Диспозитив

Отменя Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран в частта, в която включва наименованието на Oil Pension Fund Investment Company в списъка по приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС.

Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран в частта, в която включва наименованието на Oil Pension Fund Investment Company в списъка по приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010.

Действието на Решение 2012/829 и на Регламент за изпълнение № 1264/2012 по отношение на Oil Pension Fund Investment Company се запазва до изтичане на срока за обжалване, предвиден в член 56, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, или, ако в този срок бъде подадена жалба, до нейното отхвърляне.

4)	Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Oil Pension Fund Investment Company.

(1) ОВ C 129, 4.5.2013 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/22

Решение на Общия съд от 22 септември 2015 г. — First Islamic Investment Bank/Съвет

(Дело T-161/13) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран с цел предотвратяване на разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на финансови средства - Грешка в преценката - Задължение за мотивиране - Право на защита - Право на ефективна съдебна защита - Пропорционалност))

(2015/C 371/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: First Islamic Investment Bank Ltd (Лабуан, Малайзия) (представители: B. Mettetal и C. Wucher-North, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: Á. de Elera-San Miguel Hurtado и M. Bishop)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 71 и поправка в OB L 268, 2013 г., стр. 19) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 356, стр. 55; поправка в OB L 268, 2013 г., стр. 18), и от друга страна, искане за отмяна на решението на Съвета за запазване на ограничителните мерки по отношение на жалбоподателя

Диспозитив

Отменя в частите, в които се отнасят до First Islamic Investment Bank Ltd:

—	точка I от приложението към Решение 2012/829/ОВППС на Съвета от 21 декември 2012 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран,

—	точка I от приложението към Регламент за изпълнение (ЕС) № 1264/2012 на Съвета от 21 декември 2012 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

First Islamic Investment Bank понася половината от собствените си съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз. Съветът понася половината от собствените си съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от First Islamic Investment Bank.

(1) ОВ C 141, 18.5.2013 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/23

Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — IOC-UK/Съвет

(Дело T-428/13) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие - Замразяване на средства - Право на изслушване - Задължение за мотивиране - Право на защита - Явна грешка в преценката - Пропорционалност - Право на собственост - Равно третиране и недопускане на дискриминация))

(2015/C 371/25)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Iranian Oil Company UK Ltd (IOC-UK) (Лондон, Обединено кралство) (представители: J. Grayston, solicitor, P. Gjørtler, G. Pandey, D. Rovetta, M. Gambardella, D. Sellers и N. Pilkington, avocats)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: V. Piessevaux и M. Bishop)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: първоначално S. Behzadi-Spencer и V. Kaye, впоследствие V. Kaye, подпомагани от M. Gray, barrister)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2013/270/ОВППС на Съвета от 6 юни 2013 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 156, 2013 г., стр. 10), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 522/2013 на Съвета от 6 юни 2013 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (OВ L 156, стp. 3)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Iranian Oil Company UK Ltd (IOC-UK) понася, освен направените от него съдебни разноски, и разноските на Съвета на Европейския съюз.

3)	Кралство Великобритания и Северна Ирландия понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 313, 26.10.2013 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/23

Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — Wahlström/Frontex

(Дело T-653/13 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Атестиране - Доклад за развитие на кариерата - Процедура по атестиране за 2010 г. - Ежегодно събеседване с оценяващия - Набелязване на цели))

(2015/C 371/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Kari Wahlström (Espoo, Финландия) (представител: S. Pappas, avocat)

Друга страна в производството: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex) (представители: S. Vuorensola и H. Caniard, подпомагани от A. Duron и D. Waelbroeck, avocats)

Предмет

Жалба срещу Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 9 октомври 2013 г. Wahlström/Frontex (F-116/12 Сб. СПС, EU:F:2013:143), с която се иска отмяна на това решене.

Диспозитив

Отменя Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 9 октомври 2013 г., Wahlström/Frontex (F-116/12, Сб. СПС, EU:F:2013:143), в частта, в която Съдът на публичната служба отхвърля втората и третата част от второто основание за отмяна, изложено пред първата инстанция, както и искането за присъждане на обезщетение.

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	Отменя атестационен доклад за 2010 г. на г-н Kari Wahlström.

4)	Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз (Frontex) да заплати на г-н Wahlström обезщетение в размер на 2 000 EUR.

5)	Осъжда Frontex да заплати всички свързани с настоящото производство разноски и разноските за производството пред Съда на публичната служба.

(1) ОВ C 52, 22.2.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/24

Решение на Общия съд от 18 септември 2015 г. — Federación Nacional de Cafeteros de Colombia/СХВП — Accelerate (COLOMBIANO COFFEE HOUSE)

(Дело T-359/14) (1)

((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „COLOMBIANO COFFEE HOUSE“ - По-ранно защитено географско указание „Café de Colombia“ - Членове 13 и 14 от Регламент (ЕО) № 510/2006 - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2015/C 371/27)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Federación Nacional de Cafeteros de Colombia (Богота, Колумбия) (представители: A. Pomares Caballero и M. Pomares Caballero, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: O. Mondéjar Ortuño)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Accelerate s.a.l. (Бейрут, Ливан)

Предмет

Жалба срещу решението на пети апелативен състав на СХВП от 27 март 2014 г. (преписка R 1200/2013–5) относно производство за обявяване на недействителност със страни Federación Nacional de Cafeteros de Colombia и Accelerate s.a.l.

Диспозитив

1)	Отменя решението на пети апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 27 март 2014 г. (преписка R 1200/2013-5) в частта му, с която се отхвърля искането за обявяване на недействителност.

2)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Federación Nacional de Cafeteros de Colombia.

(1) ОВ C 253, 4.8.2014 г.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/25

Жалба, подадена на 20 август 2015 г. — KV/EACEA

(Дело T-484/15)

(2015/C 371/28)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: KV (Атина, Гърция) (представител: S. Pappas, lawyer)

Ответник: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решение EACEA/MH/OG/OKRAPF15D013150 на началника на отдела на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура, който отговаря за финансирането на споразумение № 519177-LLP-1-2011-1-GR-KA3-KA3NW, във връзка с проекта „Улесняване и насърчаване на цифровите технологии чрез доброволци“,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две основания.

Първо, жалбоподателят твърди явна грешка в преценката:

—

в обжалваното решение била допусната явна грешка в преценката, тъй като правейки разлика между „обичайни“ и „допълнителни“ услуги, предоставяни от партньорите/акционерите на жалбоподателя в рамките на въпросния проект, EACEA явно пренебрегнала естеството на предоставяните от партньорите услуги, ясната воля на общото събрание на жалбоподателя да разгледа и уреди тези услуги като отделна, необхваната от разпоредбите на устава категория, както и факта, че предоставяните от партньорите в рамките на въпросния проект услуги отговарят на всички изисквания на посоченото решение на общото събрание.

Второ, жалбоподателят твърди втора явна грешка в преценката:

—	в обжалваното решение била допусната явна грешка в преценката на съображенията на решението, свързани с връзката на субординация между партньорите/акционерите и жалбоподателя, чието съществуване било ясно установено чрез представените на EACEA доказателства.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/26

Жалба, подадена на 26 август 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено на 18 юни 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-5/14, CX/Комисия

(Дело T-493/15 P)

(2015/C 371/29)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J. oCurrall и C. Ehrbar)

Друга страна в производството: CX (Enghien, Белгия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на СПС от 18 юни 2015 г. по дели F-5/14, CX/Комисия,

—	да върне делото на СПС, за да се произнесе по другите основания на жалбата,

—	да не се произнася по разноските.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание относно представените в дисциплинарно производство медицински становища е изведено от грешки при прилагане на правото, които се дължат на несъобразяване с (i) правилата за доказателствената тежест, (ii) приложение IX към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), (iii) член 59 от Правилника и (iv) правомощията на Съда на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“).

2.	Второто основание относно понятието за съвкупност от съвпадащи улики е изведено от несъобразяване с обхвата на задълженията във връзка със събирането на доказателствата и пороци на мотивите.

Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото при тълкуването на принципа на полагане на грижа, тъй като въз основа на доказателствата, с които разполагал при постановяване на спорното решение, СПС приел, че като не поканила жалбоподателя в производството пред първата инстанция на трета дата, по съображения, че, първо, фактите, за които бил обвинен, били относително стари, второ, длъжностното лице било в отпуск по болест и трето, адвокатът му два пъти не приел поканата Комисията не спазила задължението си за полагане на грижа,.

Четвъртото основание е изведено от грешка в мотивите относно последиците от нарушаване на правото на изслушване и неточността на фактическите констатации, тъй като СПС се основал на неверни факти, за да приеме, че изслушването на жалбоподателя в производството пред първата инстанция могло да има значение за обжалваното решение.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/27

Жалба, подадена на 28 август 2015 г. от CX срещу решението, постановено на 18 юни 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-27/13, CX/Комисия

(Дело T-496/15 P)

(2015/C 371/30)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: CX (Enghien, Белгия) (представител: É. Boigelot, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да приеме, че жалбата му е допустима и основателна,

—	поради това да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 18 юни 2015 г., съобщено в деня на произнасянето, по дело F-27/13 и

—	да постанови решение по същество и да уважи първоначалните искания на жалбоподателя и следователно направените пред първата инстанция искания, без да прави нови искания,

—	във всеки случай да осъди ответника да заплати всички разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си.

Първото основание е изведено от нарушения на правото на защита и от факта, че Съдът на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) не е взел предвид че фактите, за които е упрекван не съществуват, от отказа на Комисията и на СПС да направят необходимите за установяване на истината проверки, от явни грешки в преценката.

Второто основание е изведено от нарушение на членове 4 и 6 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) и на член 9 приложение IX към Правилника, тъй като СПС признал, че компетентният орган по назначаването няма право да накаже съответното длъжностно лице като му определи направо „класиране“ в определена степен, а има само право да го понижи, но не направил въз основа на това правилните изводи.

3.	Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на явни грешки в преценката.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/28

Жалба, подадена на 29 август 2015 г. — Република Гърция/Комисия

(Дело T-506/15)

(2015/C 371/31)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: G. Kanellopoulos, E. Leftheriotou, O. Tsirkinidou и A.-E Vasilopoulou)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

Да отмени Изпълнително решение на Комисията от 22 юни 2015 г. за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (нотифицирано под номер С(2015) 4076] (1)“ в частта, в която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз разходи, направени в рамките на отделени от производството преки помощи за референтни години 2009, 2010 и 2011 и в рамките на кръстосаното спазване за референтната 2011 година, както и доколкото не предвижда възстановяване на Република Гърция на сума в размер 1 0 4 60 620,42EUR на основание решение на Общия съд от 6 ноември 2014 г. по дело T-632/11, Република Гърция/Европейската комисия в съответствие с изложеното в жалбата във връзка с фактическата обстановка и основанията за отмяна; и

—	Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

По-специално, що се отнася до финансовата корекция, наложена по схемата за отделени от производството преки помощи, Република Гърция изтъква четири основания за обжалване.

Първото основание за обжалване се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 25 %, наложена поради нередностите и при контрола на постоянните пасища за годините 2009, 2010 и 2011. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 2, параграф 2 от Регламент № 796/2004 (2) [впоследствие на член 2, буква в) от Регламент № 1120/2009 (3)].

Второто основание за обжалване също се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 25 %, наложена поради пропуските при определянето на и контрола на постоянните пасища за годините 2009, 2010 и 2011. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на насоките относно условията за прилагане на финансова корекция от 25 %, от липса на мотиви, незачитане на пределите на правомощията за преценка на Комисията и от нарушение в същото време на принципа на пропорционалност.

Третото основание за обжалване се сочи във връзка с корекцията с еднократна фиксирана сума от 5 %, наложена поради пропуски в Системата за идентификация на земеделски парцели (СИЗП) през първата година от прилагането ѝ (2009 г.). То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на насоките, от незачитане на пределите на правомощията за преценка на Комисията и от нарушение в същото време на принципа на пропорционалност.

Четвъртото основание за обжалване се сочи във връзка с корекциите с еднократна фиксирана сума, наложени поради пропуски в проверките на място, и по-конкретно корекцията от 2 %, наложена поради неефикасен анализ на риска за референтната година 2010. То е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 31, параграф 2 от Регламент № 1122/2009 (4) и на член 27 от Регламент № 796/2004, както и от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания.

Освен това, що се отнася до другите спорни точки от обжалваното изпълнително решение, Република Гърция изтъква две основания за обжалване, посочени по-долу.

Петото основание за обжалване се отнася до корекцията с еднократна фиксирана сума от 2 %, наложена по схемата за кръстосано спазване за референтната година 2001. То е изведено от неправилно прилагане и тълкуване на член 11 от Регламент № 885/2006 (5) и на член 31 от Регламент № 1290/2005 (6), непълнота на мотивите и фактическа грешка по отношение на корекцията с еднократна фиксирана сума от 2 % за референтната година 2011.

Шестото основание за обжалване се отнася до сумата, която трябва да бъде върната на Република Гърция в изпълнение на решение на Общия съд от 6 ноември 2014 г. по дело T-632/11. То е изведено от нарушение на членове 266 и 280 ДФЕС относно задължението на Комисията да приеме необходимите мерки за изпълнение на решението на Съда и от липса на мотиви относно невъзстановяването на Република Гърция на сумата от 1 0 4 60 620,42 EUR вследствие на горепосоченото решение на Съда.

(1) ОВ L 182, стр. 39

(2) Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 141, 30.4.2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210).

(3) Регламент (ЕО) № 1120/2009 на Комисията от 29 октомври 2009 година за определяне на подробни правила за прилагането на схемата за единно плащане, предвидена в дял III от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (OB L 316, 2.12.2009 г., стр. 1).

(4) Поправка на Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, 2.12.2009 г.),(OB L 246, 17.9.2013 г., стр. 3).

(5) Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР (OB L 171, 23.6.2006 г., стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 37).

(6) Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (OB L 209, 11.8.2005 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/29

Жалба, подадена на 2 септември 2015 г. — Република Литва/Европейска комисия

(Дело T-508/15)

(2015/C 371/32)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: D. Kriaučiūnas, R. Krasuckaitė, M. Palionis и A. Petrauskaitė)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2015/1119 от 22 юни 2015 г за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта, в която се отнася до Република Литва и е свързана със схемата за ранно пенсиониране при производството на селскостопански продукти (бюджетна позиция: 6711);

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага едно основание.

С приемането на обжалваното решение Комисията нарушила член 52, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 (1) във връзка с принципа на пропорционалност, тъй като:

(1)

Без да вземе предвид естеството на нарушението и причинената на Европейския съюз финансова вреда, Комисията приложила корекция с фиксирана ставка, макар благодарение на информацията, представена ex-post извършената надлежно и разумно проверка на всички заявления, Литва дала възможност да се определи реалната финансова вреда, причинена на Европейския съюз. Правителството на Република Литва твърди, че ex-post проверките, извършени от литовските органи, са подходящо средство за определяне на реалната вреда на фондовете, тъй като:

—	избраният за проверките критерий съответства на понятието за производство на селскостопански продукти;

—	Комисията неправилно свързала понятието за производство на селскостопански продукти с понятието за полупазарни земеделски стопанства;

—	Комисията не взела предвид целите на Република Литва и мерките, ясно определени в документите от програмата за развитие на селското стопанство.

(2)

Във всеки случай Комисията приложила неправилно прекомерна финансова корекция от 5 % процента, когато прилагането ѝ е предвидено само в случай, че опасността от загуби за бюджета на ЕС е значителна, докато извършените проверки и представената от Република Литва информация установявали, че е възможно да възникне единствено неголям финансов риск за бюджета на ЕС.

(1) Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 549)

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/31

Жалба, подадена на 1 септември 2015 г. — Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych/Комисия

(Дело T-514/15)

(2015/C 371/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Izba Gospodarcza Producentów i Operatorów Urządzeń Rozrywkowych (Варшава, Полша) (представител: P. Hoffman, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Комисията от 12 юни 2015 г., GESTDEM 2015/1291, с което на жалбоподателя е отказан достъп до подробното становище, прието от Европейската комисия в рамките на процедура за уведомяване 2014/537/PL,

—	да отмени решението на Комисията от 17 юли 2015 г., GESTDEM 2015/1291, с което на жалбоподателя е отказан достъп до подробното становище, прието от Република Малта в рамките на процедура за уведомяване 2014/537/PL,

—	да осъди Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати тези на жалбоподателя.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

Първото основание е нарушаването на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (1) с отказа да се предостави достъп до подробното становище на Комисията:

—

Член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 не може разумно да се тълкува в смисъл, че притежаван от Комисията документ не може да бъде оповестен, ако това би засегнало целите на дейности по инспектиране, разследване и одит дори когато документът не е изготвен в рамките или за целите на подобно инспектиране, разследване и одит.

—

По отношение на документ, представен в рамките на процедура за уведомяване, изобщо не може да се приложи обща презумпция, че оповестяването на документ би засегнало защитата целите на производство за установяване на неизпълнение на задължение, тъй като във връзка с процедурата за уведомяване не съществува подобна обща презумпция.

—

Доводът на Комисията, че становището ѝ се отнася до мярка, насочена към преустановяването на нарушение на правото на Европейския съюз и че в това становище се съдържат препращания към официалното уведомително писмо на Комисията за започване на производство за установяване на неизпълнение на задължение и преценка на мярката, за която е отправено уведомление с оглед на това производство, не доказва наличието на обща презумпция, че подробното становище не следва да бъде оповестено.

—	Позицията на Комисията е несъгласувана, тъй като тя основава решението си на обща презумпция, а същевременно се позовава на спецификите на този „особен случай“.

Второто основание е нарушаването на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 и на член 296 ДФЕС с частичния отказ на достъп до подробното становище на Комисията:

—	Във всички случаи Комисията е трябвало да оповести частично своето подробно становище, т.е. след като заличи всички препращания към официалното уведомително писмо относно производството за установяване на неизпълнение на задължения.

Третото основание е нарушаването на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 с отказа на достъп до подробното становище на Комисията, въпреки че е налице по-висш обществен интерес от оповестяването:

—

Като се има предвид, че подробното становище се отнася до мярка, която вече е разгледана от Парламента и това е довело до изменението на мярката, оповестяването му е необходимо, за да се даде възможност на членовете на Парламента да разберат причината, обосноваваща искането на правителството за изменение на представения им законодателен проект. Следователно по-висшият интерес от оповестяването е налице. Демократичният процес не може да се развива правилно, ако от Парламента се иска да прилага становища на Комисията, които не са оповестени.

—	Тъй като законосъобразното провеждане на процедурата за уведомяване и оттук възможността за прилагане на приетия законодателен проект могат да зависят от текста на становището на Комисията, въз основа на принципа на правна сигурност е налице по-висш обществен интерес от оповестяването.

Четвъртото основание е нарушаването на съображение 3 и член 8, параграф 4 от Директива 98/34/EC (2) с отказа на достъп до подробното становище на Комисията:

—	Отказът за оповестяване на подробното становище е несъвместим с естеството на Директива 98/34, основаваща се на прозрачността; такъв е по-специално случаят, когато съответната държава членка не се е позовала на клаузата за поверителност по член 8, параграф 4 от същата директива.

Петото основание е нарушаването на член 4, параграф 2, трето тире и параграфи 5 и 6 от Регламент № 1049/2001 с отказа на достъп до подробното становище на Малта:

—

Отказът да се предостави достъп до становището не може да се основава само на обстоятелството, че Комисията възнамерява да вземе предвид подробното становище на Малта, когато ще приеме решение в рамките на производството за установяване на неизпълнение на задължение, което е в ход, или че е приложила това становище към преписката по посоченото производство.

Шестото основание е нарушаването на член 296 ДФЕС с отказа на достъп до подробното становище на Малта:

—

Първоначално Комисията е отказала да се произнесе по оповестяването на становището на Малта с мотиви, които могат да се тълкуват само в смисъл, че решението зависи от това дали Комисията ще приеме решението на Общия съд по дело T-402/12, Carl Schlyter/Комисия, съгласно което подробните становища подлежат на оповестяване, или няма да го приеме и съответно ще го обжалва. Комисията обаче не е подала жалба срещу това съдебно решение и е отказала оповестяването по съображения, които нямат никаква връзка със същото решение и които вероятно самата Комисия е счела за недостатъчни, тъй като иначе тя щеше да се произнесе с решение в отрицателен смисъл още преди да е изтекъл срокът за обжалване по дело T-402/12.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, (OB L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76)

(2) Директива 98/34/EО на Европейския Парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти, (OB L 204, стр. 37; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 23, стр. 207)

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/33

Жалба, подадена на 1 септември 2015 г. — Almaz-Antey/Съвет

(Дело T-515/15)

(2015/C 371/34)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: OAO Concern PVO Almaz-Antey (Москва, Русия) (представители: C. Stumpf и A. Haak, lawyers)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени Решение (ОВППС) 2015/971 на Съвета от 22 юни 2015 г. за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (ОВ L 157, стр. 50), доколкото обжалваното решение се прилага за жалбоподателя,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага шест основания.

1.	Първото основание е, че решението на Съвета нарушава принципа на пропорционалност.

2.	Второто основание е, че необосновано и непропорционално Съветът е нарушил основните права на жалбоподателя, а именно правото му на защита и правото му на ефективна съдебна защита.

3.	Третото основание е, че Съветът не е мотивирал надлежно и в достатъчна степен включването на жалбоподателя в списъка на лицата, образуванията и органите, за които са наложени ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

4.	Четвъртото основание, е че Съветът не е доказал, че жалбоподателят е замесен в дестабилизирането на положението в Украйна или че е имал някакво влияние по отношение на успешното прилагане на договореностите от Минск.

5.	Петото основание е, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката, като е приел, че спрямо жалбоподателя е изпълнен един от критериите за включване в списъка на лицата, за които е наложена спорната мярка.

Шестото основание е, че вследствие на отмяната на Решение 2015/971/ОВППС, Регламент (ЕС) № 833/2014 е лишен от надлежно правно основание, което означава, че е отпаднало действието на включването на жалбоподателя в списъка съгласно Регламент (ЕС) № 833/2014 по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) № 826/2014.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/34

Жалба, подадена на 7 септември 2015 г. — NICO/Съвет

(Дело T-524/15)

(2015/C 371/35)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Naftiran Intertrade Co. (NICO) Sàrl (Пюли, Швейцария) (представители: J. Grayston, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

в рамките на процесуално-организационните действия да разпореди на Съвета да оповести пълния текст на приложение 1 към документ 7228/14 EXT 1 от 23 януари 2015 г. относно „БЕЛЕЖКА ПО ТОЧКИ „I/А“, изготвена от Генералния секретариат на Съвета за Комитета на постоянните представители, както и да оповести всеки друг отнасящ се до жалбоподателя документ,

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в изпратеното на 26 юни 2015 г. до адвокатите на жалбоподателя писмо и отнасящо се до преразглеждане на списъка на лицата и образуванията в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета (1) относно ограничителни мерки срещу Иран, изменено с Решение 2012/635/ОВППС на Съвета от 15 октомври 2012 г., и в приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012 (2) относно ограничителни мерки срещу Иран, изпълнен с Регламент за изпълнение (ЕС) № 945/2012 на Съвета от 15 октомври 2012 г., доколкото с обжалваното решение се отказва заличаването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, за които са наложени ограничителни мерки,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание — нарушение на правото на защита и на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, нарушение на член 41 от Хартата на основните права и на принципа на добра администрация

—

Жалбоподателят бил уведомен едва в производството по преразглеждане, че Съветът вече приел за него решение с неблагоприятни последици. Не му била дадена възможност да представи становище и да упражни правото си на защита. Вместо това му бил даден единствено срок, в който да представи становище, което не само не можело да бъде взето предвид преди приемането на решение, а щяло да бъде разгледано в отделно, образувано в бъдеще административно производство по преразглеждане с оглед на евентуално заличаване от списъка.

Второ основание — непълни мотиви

—	В решението, взето в производството по преразглеждане, не били изложени надлежни мотиви, които да позволят на жалбоподателя да се запознае със съображенията за отхвърляне на отправеното от него по административен ред искане за заличаване от списъка.

Трето основание — явна грешка в преценката и нарушение на основни процесуалноправни и материалноправни изисквания

—	За да обоснове обжалваното решение, Съветът видимо се основал на документи и доказателства, представени във връзка с предходни фази на административното производство.

Четвърто основание — нарушение на основни процесуалноправни и материалноправни изисквания, нарушение на член 41 от Хартата на основните права и липса на правомощия на лицето, което е подписало обжалваното решение

—	Обжалваното решение, което се съдържало в писмото на Съвета от 26 юни 2015 г. и с което се отказвало заличаване от списъка, страдало от процесуални пороци. Такива процесуални пороци на разглеждания акт водели и до нарушение на материални права на жалбоподателя.

(1) Решение на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39 и поправка в ОВ L 197 от 29.7.2010 г., стр. 19)

(2) Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (OB L 88, стр. 1 и поправки в ОВ L 332 от 4.12.2012 г., стр. 31 и ОВ L 93 от 28.3.2014 г., стр. 85).

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/35

Жалба, подадена на 7 септември 2015 г. — Petro Suisse Intertrade/Съвет

(Дело T-525/15)

(2015/C 371/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Petro Suisse Intertrade Co. SA (Пюли, Швейцария) (представители: J. Grayston, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2015/1008 на Съвета от 25 юни 2015 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 161, стр. 19) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1001 на Съвета от 25 юни 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 161, стр. 1), доколкото в тези актове жалбоподателят е посочен в категорията на лицата и образуванията, за които са наложени ограничителни мерки,

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в изпратеното на 26 юни 2015 г. до адвокатите на жалбоподателя писмо и отнасящо се до преразглеждане на списъка на лицата и образуванията в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС и в приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012, доколкото с това решение се отказва заличаването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, за които са наложени ограничителни мерки,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание — непълнота на мотивите

—

С решението от 26 юни 2015 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение, прието в производството по преразглеждане“) също така се съобщавало за Решение (ОВППС) 2015/1008 на Съвета и за Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1001 на Съвета (наричани по-нататък „обжалваните актове“), но в него не били изложени мотиви за приемането на обжалваните актове.

Второ основание — явна грешка в преценката

—	Макар да бил притежаван от NIOC, жалбоподателят бил отделен правен субект, установен в Швейцария и осъществяващ законна дейност като местно дружество за услуги с много малък оборот.

Трето основание — нарушение на правото на защита

—

Като позволил на една-единствена, неустановена държава членка на практика да го принуди да приеме решение без проверка на каквито и да било релевантни и подкрепящи това решение документи или доказателства, Съветът едностранно въвел нова процедура за приемане на решения, която не се основавала на член 215 ДФЕС или на друга разпоредба от Договорите. С подобни действия се нарушавало равновесието между правомощията на Съвета за разследване и за приемане на решения и правото на жалбоподателя на съдебна защита.

Четвърто основание — нарушение на основното право на собственост

—

Съветът ни най-малко не изложил реални мотиви за наложените на жалбоподателя ограничения. Включването в списъка на жалбоподателя — швейцарско дружество с ограничена дейност като местно дружество за услуги, по никакъв начин не можело да допринесе за поддържането на международния мир и сигурност и Съветът не можел да докаже противното.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/36

Жалба, подадена на 7 септември 2015 г. — HK Intertrade/Съвет

(Дело T-526/15)

(2015/C 371/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: HK Intertrade Co. Ltd (Wanchai, Хонконг) (представители: J. Grayston, P. Gjørtler, G. Pandey и D. Rovetta, адвокати)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на Съвета, съдържащо се в изпратеното на 26 юни 2015 г. до адвокатите на жалбоподателя писмо и отнасящо се до преразглеждане на списъка на лицата и образуванията в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС и в приложение IX към Регламент (ЕС) № 267/2012, доколкото с това решение се отказва заличаването на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, за които са наложени ограничителни мерки,

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание — непълнота на мотивите

—

Второ основание — явна грешка в преценката

—	Макар да бил притежаван от NIOC, жалбоподателят бил отделен правен субект, установен в Хонконг и осъществяващ дейност на азиатския пазар, който бил отделен пазар далеч извън обхвата на какъвто и да било твърдян контрол от страна на NIOC върху дейността на жалбоподателя.

Трето основание — нарушение на правото на защита

—

Четвърто основание — нарушение на основното право на собственост

—

Съветът ни най-малко не изложил реални мотиви за наложените на жалбоподателя ограничения. Включването в списъка на жалбоподателя — установено в Хонконг дружество, осъществяващо дейност на азиатския пазар, по никакъв начин не можело да допринесе за поддържането на международния мир и сигурност и Съветът не можел да докаже противното.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/37

Жалба, подадена на 8 септември 2015 г. — Intesa Sanpaolo/СХВП (START UP INITIATIVE)

(Дело T-529/15)

(2015/C 371/38)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Intesa Sanpaolo SpA (Торино, Италия) (представители: P. Pozzi, F. Braga, avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: Фигуративна марка на Общността със словните елементи „START UP INITIATIVE“ — заявка за регистрация № 13 011 838

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 29 юни 2015 г. по преписка R 2777/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви, че е налице нарушение и неправилно прилагане на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламента относно марката на Общността,

—	да обяви, че е налице нарушение на член 75 от Регламента относно марката на Общността,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски и хонорари по настоящото производство.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) и параграф 2 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/38

Жалба, подадена на 16 септември 2015 г. — LG Electronics/СХВП — Cyrus Wellness Consulting (Viewty GT)

(Дело T-534/15)

(2015/C 371/39)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: LG Electronics, Inc. (Сеул, Република Корея) (представител: M. Graf, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Cyrus Wellness Consulting GmbH (Берлин, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „Viewty GT — Заявка за марка на Общността № 9 017 237

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 12 юни 2015 г. по съединени преписки R 1937/2014-2 и R 1564/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/39

Жалба, подадена на 15 септември 2015 г. — CBM/СХВП — ÏD Group (Fashion ID)

(Дело T-535/15)

(2015/C 371/40)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CBM Creative Brands Marken GmbH (Цюрих, Швейцария) (представител: U. Lüken, J. Bärenfänger, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: ÏD Group (Рубе, Франция)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „Fashion ID“ — заявка за регистрация № 10 638 658

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 14 юли 2015 г. по преписка R 2470/2014-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото потвърждава решението на отдела по споровете, с което се отхвърля заявката за марка на Общността № 10 638 658 що се отнася до стоки и услуги от класове 9, 14, 18, 25 и 35;

—	да отмени съответното решение, прието от отдела по споровете на СХВП на 28 юли 2014 г. (преписка B 2 038 399), доколкото отделът по споровете е уважил възражението за отхвърляне на заявка за марка на Общността № 10 638 658;

—	да отхвърли изцяло възражението, подадено на 26 юни 2012 г. срещу марка на Общността № 10 638 658;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	отделът по споровете и апелативният състав не са взели предвид постоянната практика на Общия съд и на Съда, според която общото впечатление от знаците трябва да се преценява като спорната марка се разглежда като цяло, а не като се сравняват отделните елементи.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/40

Жалба, подадена на 15 септември 2015 г. — CBM/СХВП — ÏD Group (Fashion ID)

(Дело T-536/15)

(2015/C 371/41)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: CBM Creative Brands Marken GmbH (Цюрих, Швейцария) (представители: U. Lüken, J. Bärenfänger, lawyers)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: ÏD Group (Рубе, Франция)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „Fashion ID“ — заявка за регистрация № 11 589 082

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 14 юли 2014 г. по преписка R 2472/2014-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото потвърждава решението на отдела по споровете, с което се отхвърля заявката за марка на Общността № 11 589 082 що се отнася до стоки и услуги от класове 16 и 41;

—	да отмени съответното решение, прието от отдела по споровете на СХВП на 28 юли 2014 г. (преписка B 2 197 401), доколкото отделът по споровете е уважил възражението за отхвърляне на заявка за марка на Общността № 11 589 082;

—	да отхвърли изцяло възражението, подадено на 7 юни 2012 г. срещу марка на Общността № 11 589 082;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	отделът по споровете и апелативният състав не са взели предвид постоянната практика на Общия съд и на Съда, според която общото впечатление от знаците трябва да се преценява като спорната марка се разглежда като цяло, а не като се сравняват отделните елементи.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/41

Жалба, подадена на 14 септември 2015 г. — Deutsche Post/СХВП — Verbis Alfa (InPost)

(Дело T-537/15)

(2015/C 371/42)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: M. Viefhues и T. Heitmann, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Други страни в производството пред апелативния състав: Verbis Alfa sp. z o.o. (Краков, Полша), EasyPack sp. z o.o. (Краков, Полша)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: другите страни в производството пред апелативния състав

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „InPost“ — заявка за регистрация № 11 049 558

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 26 юни 2015 г. по преписка R 546/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, доколкото със същото е отхвърлена жалбата, подадена от жалбоподателя с мотив идентичност на услуги,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/42

Жалба, подадена на 17 септември 2015 г. — Regent University/СХВП -Regent’s College (REGENT UNIVERSITY)

(Дело T-538/15)

(2015/C 371/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Regent University (Вирджиния Бийч, Съединени американски щати) (представители: D. Wilkinson, Solicitor и E. Himsworth, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Regent’s College (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „REGENT UNIVERSITY“ —заявка за регистрация на марка на Общността № 4 711 594

Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 6 юли 2015 г. по преписка R 1859/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да върне делото на апелативния състав за преразглеждане,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав,

—	да осъди лицето, което иска обявяване на недействителността, да заплати съдебните разноски, включително съдебните разноски, направени от жалбоподателя в производството пред апелативния състав, в случай че това лице встъпи в настоящото производство.

Изложено основание

—	Нарушение на член 53, параграф 1 във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от регламент № .

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/43

Жалба, подадена на 22 септември 2015 г. — Pi-Design/СХВП — Nestlé (PRESSO)

(Дело T-545/15)

(2015/C 371/44)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Pi-Design AG (Тринген, Швейцария) (представител: M. Apelt, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Société des produits Nestlé SA (Веве, Швейцария)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на марката „PRESSO“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 093 132

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 2 юли 2015 г. по преписка R 428//2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/44

Жалба, подадена на 16 септември 2015 г. от Fernando De Esteban Alonso срещу определението, постановено на 15 юли 2015 г. от Съда на публичната служба по дело F-35/15, De Esteban Alonso/Комисия

(Дело T-557/15 P)

(2015/C 371/45)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Fernando De Esteban Alonso (Сен-Мартен-дьо-Сенян, Франция) (представител: C. Huglo, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени определение от 15 юли 2015 г. по дело F-35/15, с което председателят на Съда на публичната служба на Европейския съюз отхвърля жалбата му, подадена по съдебен ред;

—	да отмени полученото на 3 декември 2014 г. решение на органа по назначаването от 21 ноември 2014 г., с което се отхвърля жалба № R/865/14, подадена по административен ред от жалбоподателя на 5 август 2014 г.;

—	да осъди Европейската комисия да заплати сумата от 17 242,51 EUR, чийто размер е актуализиран на 24 242,51 EUR към момента на подаване на настоящата жалба;

—	да осъди Европейската комисия да заплати неподлежащи на възстановяване разноски в размер на 3 000 EUR, както и всички съдебни разноски, като сумите подлежат на доуточняване

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три основания в подкрепа на жалбата си.

1.	Първото основание е изведено от отказ от правосъдие, тъй като Съдът на публичната служба (наричан по-нататък „СПС“) се произнесъл с определение без да допуска нова размяна на писмени становища или провеждането на открито съдебно заседание.

2.	Второто основание е изведено от нарушаване на принципа на състезателност и на правото на защита, тъй като СПС се произнесъл с определение без да допуска нова размяна на писмени становища или провеждането на открито съдебно заседание.

3.	Третото основание е изведено от грешка при прилагане на правото, тъй като СПС добавил ново условие към условията за оказване на съдействие от страна на институцията, предвидени в член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/45

Жалба, подадена на 24 септември 2015 г. — Paglieri Sell System/СХВП (APOTEKE)

(Дело T-563/15)

(2015/C 371/46)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Paglieri Sell System SpA (Pozzolo Formigaro, Италия) (представители: P. Pozzi, F. Braga, avvocati)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „APOTEKE“ — заявка за регистрация № 13 014 691

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 23 юли 2015 г. по преписка R 2428/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	Да установи нарушение и неправилно прилагане на член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 7, параграф 2 от Регламента относно марката на Общността;

—	Да установи нарушение на член 75 от Регламента относно марката на Общността;

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009;

—	нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/46

Определение на Съда на публичната служба (първи състав) от 30 септември 2015 г. — Schönberger/Сметна палата

(Дело F-14/12 RENV)

((Публична служба - Длъжностни лица - Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна - Повишаване - Процедура по повишаване за 2011 г. - Отказ за повишаване - Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба))

(2015/C 371/47)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peter Schönberger (Люксембург, Люксембург) (представител: O. Mader, адвокат)

Ответник: Европейска сметна палата (представители: B. Schäfer и Í. Ní Riagáin Düro)

Предмет

Жалба за отмяна на решението на ответника за отказ за повишаване на жалбоподателя в степен AD 13 в рамките на процедурата по повишаване за 2011 г.

Диспозитив

1.	Отхвърля жалбата като частично явно недопустима и частично явно неоснователна.

2.	По дело F-14/12 и дело F-14/12 RENV г-н Schönberger понася направените от него съдебни разноски, както и тези, които са направени от Сметната палата на Европейския съюз.

3.	По дело T-26/14 P Сметната палата на Европейския съюз понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, които са направени от г-н Schönberger.

9.11.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 371/46

Определение на Съда на публичната служба (втори състав) от 28 септември 2015 г. — Kriscak/Европол

(Дело F-73/14) (1)

((Публична служба - Персонал на Европол - Конвенция за Европол - Правилник за персонала на Европол - Приложение 1 към Правилника за персонала на Европол - Списък на длъжностите в получер шрифт, на които могат да бъдат назначавани само лица, наети от компетентните органи по смисъла на член 2, параграф 4 от Конвенцията за Европол - Ограничен брой длъжности - Решение за Европол - Длъжности, на които могат да бъдат назначавани само лица, наети от компетентните органи по смисъла на член 3 от Решението за Европол - Прилагане на УРДС за служителите на Европол - Неподновяване на договор за определен срок на срочно нает служител - Отказ да се сключи договор за неопределено време със срочно нает служител - Жалба за отмяна - Иск за обезщетение))

(2015/C 371/48)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Christiana Kriscak (Хага, Нидерландия) (представител: M. Velardo, адвокат)

Ответник: Европейска полицейска служба (Европол) (представители: D. Neumann, J. Arnould и C. Falmagne)

Предмет на делото

Искане за отмяна на решението да не се подновява договорът на жалбоподателката и за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които тя твърди, че е претърпяла

Диспозитив на определението

1.	Отхвърля жалбата като явно неоснователна.

2.	Осъжда Европейската полицейска служба да понесе направените от нея съдебни разноски и една трета от разноските на г-жа Kriscak.

3.	Г-жа Kriscak понася две трети от направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 380, 27.10.2014 г., стр. 27.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 371

Издание на български език	Информация и известия	Година 58 9 ноември 2015 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2015/C 371/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1