ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/2

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 7 април 2015 г. — Franz Lesar

(Дело C-159/15)

(2015/C 254/02)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Franz Lesar

Ответник: Beim Vorstand der Telekom Austria AG eingerichtetes Personalamt

Преюдициален въпрос

Следва ли член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (1) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която периодите на професионално обучение и на дейност като договорно нает служител на федералната държава, за които са се плащали вноски за задължително пенсионно осигуряване и които за целите на придобиването на право на пенсия като държавен служител:

а)	се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди след навършване на 18-годишна възраст, като в този случай съгласно разпоредбите в областта на социалното осигуряване федералната държава получава за зачетените периоди паричен трансфер от социалноосигурителната институция, но

б)

не се зачитат като предходен стаж за пенсиониране, ако са периоди отпреди навършване на 18-годишна възраст, като за тези незачетени периоди федералната държава не получава паричен трансфер, а направените вноски за пенсионно осигуряване се възстановяват на осигуреното лице, и особено като се има предвид, че ако правото на Съюза наложи последващо зачитане на тези периоди, би имало възможност социалноосигурителната институция да изиска от държавния служител да върне възстановената му сума, а за осигурителната институция да възникне последващо задължение за паричен трансфер към федералната държава?

(1) ОВ L 303, стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/3

Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 9 април 2015 г. — Youssef Hassan/Breiding Vertriebsgesellschaft mbH

(Дело C-163/15)

(2015/C 254/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberlandesgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: Youssef Hassan

Ответник: Breiding Vertriebsgesellschaft mbH

Преюдициални въпроси

Допуска ли член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (1) възможността лицензополучател, който не е регистриран в регистъра на марките на Общността, да предявява претенции, основани на нарушение на права върху дадена марка на Общността?

При положителен отговор на първия въпрос, допуска ли член 23, параграф 1, първо изречение от Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността съществуването на национална съдебна практика, съгласно която при условията на процесуална субституция лицензополучателят може да предявява претенции, принадлежащи на притежателя на марката, срещу нарушителя на правата на последния върху тази марка?

(1) ОВ. L 78, стр. 1.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/3

Преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 23 април 2015 г. — TSI GmbH/Hauptzollamt Aachen

(Дело C-183/15)

(2015/C 254/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Düsseldorf

Страни в главното производство

Жалбоподател: TSI GmbH

Ответник: Hauptzollamt Aachen

Преюдициални въпроси

Трябва ли Комбинираната номенклатура в приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1), в редакцията след измененията, направени с Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 г. (2), да се тълкува в смисъл, че използващи ултравиолетови лъчения аеродинамични спектрометри за измерване на размерите на частици и ръчни броячи на частици от подробно описания в текста на определението вид следва да се класират в подпозиция 9027 10 10?

(1) ОВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

(2) Регламент (ЕО) № 1031/2008 на Комисията от 19 септември 2008 година за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (ОВ L. 291, стр. 1).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/4

Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 22 април 2015 г. — Marjan Kostanjevec/F&S LEASING, G.m.b.H.

(Дело C-185/15)

(2015/C 254/05)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Жалбоподател: Marjan Kostanjevec

Ответник: F&S LEASING, G.m.b.H.

Преюдициални въпроси

Следва ли понятието „насрещен иск“ по смисъла на член 6, точка 3 от Регламент […] № 44/2001 (1) да се тълкува в смисъл, че включва и иск, предявен като насрещен съгласно националното право, след като в ревизионно производство е отменено окончателно и подлежащо на изпълнение съдебно решение в производство по главния иск на ответника и същото дело е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, но в насрещен иск, предявен на основание неоснователно обогатяване, ищецът иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати въз основа на отмененото съдебно решение, постановено в производството по главния иск на ответника.

Следва ли понятието „дела във връзка с потребителски договори“, посочено в член 15, параграф 1 от Регламент […] № 44/2001, да се тълкува в смисъл, че включва и положение, при което потребителят предявява иск, с който претендира неоснователно обогатяване, като насрещен иск съгласно националното право, свързан с главния иск, който обаче се отнася до дело, свързано с потребителски договор в съответствие с посочената по-горе разпоредба на Регламент […] № 44/2001, и с който ищецът потребител иска връщане на сумата, която е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с потребителски договори.

Ако в посочения по-горе случай не е възможно компетентността да се основе нито на правилата за компетентност при насрещен иск, нито на правилата за компетентност при потребителски договори:

а)

следва ли понятието „дела във връзка с договори“ по член 5, точка 1) от Регламент […] № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че включва и иск, с който ищецът претендира неоснователно обогатяване, който обаче е предявен като насрещен съгласно националното право, свързан е с главния иск на ответника, който се отнася до договорното правоотношение между страните, когато предметът на иска, предявен на основание неоснователно обогатяване, е връщане на сумата, която ищецът е бил длъжен да плати по отменено (впоследствие) съдебно решение, постановено в производство по главния иск на ответника, а следователно връщане на сумата в резултат на дело във връзка с договор;

ако на предходния въпрос може да се отговори утвърдително:

б)	следва ли в посочения по-горе случай компетентността по местоизпълнение по смисъла на член 5, точка 1) от Регламент […] № 44/2001 да се разглежда въз основа на правилата, които уреждат изпълнението на задълженията, произтичащи от искове, предявени на основание неоснователно обогатяване.

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 16.1.2001 г., стр. 1;Специално издание 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/5

Преюдициално запитване от Finanzgericht Münster (Германия), постъпило на 24 април 2015 г. — Kreissparkasse Wiedenbrück/Finanzamt Wiedenbrück

(Дело C-186/15)

(2015/C 254/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Münster

Страни в главното производство

Жалбоподател: Kreissparkasse Wiedenbrück

Ответник: Finanzamt Wiedenbrück

Преюдициални въпроси

Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), когато подлежащата на приспадане част се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива?

Длъжни ли са държавите членки да приложат правилото за закръгляване по член 175, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност в случай на корекция на данъка по получени доставки съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, когато подлежащата на приспадане част по смисъла на член 175, параграф 1 от Директивата се изчислява съгласно един от специалните методи, предвидени в член 173, параграф 2, букви а), б), в) или г) от тази директива, респ. съгласно член 17, параграф 5, трета алинея, букви а), б), в) или г) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа?

Длъжни ли са държавите членки да коригират приспаданията съгласно член 184 и сл. от Директива 2006/112/ЕО, прилагайки правилото за закръгляване — втори въпрос — по такъв начин, че подлежащата на корекция приспадната сума да се закръгли към по-горното или по-долното цяло число в полза на данъчнозадълженото лице?

(1) ОВ. L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/5

Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 29 прил 2015 г. — Pierre Mulhaupt, в качеството му на синдик на der Société Civile Immobilière Senior Home (SCI)

(Дело C-195/15)

(2015/C 254/07)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Pierre Mulhaupt, в качеството му на синдик на Société Civile Immobilière Senior Home (SCI)

Ответници:

Gemeinde Wedemark,

Hannoversche Volksbank eG

Преюдициален въпрос

Обхваща ли понятието за вещни права по член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (1) национална правна уредба като съдържащата се в член 12 от Grundsteuergesetz (Закон за данъка върху недвижимите имоти) във връзка с член 77, параграф 2, първо изречение от Abgabenordnung (Данъчен кодекс), съгласно която вземанията за данъка върху недвижимите имоти са публични тежести, обременяващи съответния недвижим имот, поради което собственикът на този имот е длъжен да търпи действията по принудителното изпълнение, насочено срещу същия недвижим имот?

(1) ОВ L 160, стр. 1; Специално издание, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/6

Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 6 май 2015 г. — Korpschef van politie/W.F. de Munk

(Дело C-209/15)

(2015/C 254/08)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: Korpschef van politie

Ответник: W.F. de Munk

Преюдициални въпроси

Следва ли член 7 от Директива 2003/88/EО (1) да се тълкува в смисъл, че с него е несъвместима национална разпоредба като член 19 от Barp [Besluit algemene rechtspositie politie (Наредба за общия правен статус на полицията)], съгласно която незаконно освободен от длъжност държавен служител не може да натрупва платен годишен отпуск за периода от деня на неговото освобождаване от длъжност до деня на неговото възстановяване на длъжност, съответно до деня, в който неговото освобождаване от длъжност придобие законна сила?

Ако от отговора на въпрос 1 следва, че напротив, в спорния период се натрупват часове платен годишен отпуск, следва ли в този случай член 7 от Директива 2003/88/EО да се тълкува в смисъл, че член 23 от Barp е несъвместим с него, тъй като предвижда, че в края на годината, за която е натрупан съответният платен годишен отпуск, единствено ограничен брой часове платен годишен отпуск могат да бъдат прехвърлени към следващата година, а правото върху остатъка от натрупания платен годишен отпуск не може да бъде ползвано и се губи?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (OB L 299, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/7

Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 11 май 2015 г. — Município de Vila Pouca de Aguiar/Sá Machado & Filhos, SA, Norcep Construções e Empreendimentos, Lda

(Дело C-214/15)

(2015/C 254/09)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Supremo Tribunal Administrativo

Страни в главното производство

Жалбоподател: Município de Vila Pouca de Aguiar

Ответници: Sá Machado & Filhos, SA, Norcep Construções e Empreendimentos, Lda

Преюдициален въпрос

Допуска ли правото на Съюза, и по-специално член 55 от Директива 2004/18/ЕО (1), в рамките на процедура по възлагане на обществена поръчка незабавното отстраняване на оферта, която към момента на представянето ѝ не изглежда придружена от документ, обосноваващ „необичайно ниската цена“ при положение, че в тръжната документация е определен критерият, на който трябва да отговаря посоченото понятие [срв. точка 09/C1 от Обявлението за възлагане на обществена поръчка]?

(1) Директива 2004/18/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 година относно координирането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за строителство, услуги и доставки ОВ L 134, стр. 114; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 8, стр. 116.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/7

Жалба, подадена на 18 май 2015 г. от Apple and Pear Australia Ltd, Star Fruits Diffusion срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 25 март 2015 г. по дело T-378/13, APAL и Star Fruit/СХВП

(Дело C-226/15 P)

(2015/C 254/10)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Apple and Pear Australia Ltd, Star Fruits Diffusion (представители: T. de Haan и P. Péters, адвокати)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателите

—

да се отмени решението на Общия съд на Европейския съюз от 25 март 2015 г. по дело T-378/13, EU:T:2015:186 в частта му, с която се отхвърля жалбата на жалбоподателите, целяща главно изменението на решението но четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 май 2013 г. по преписка R 1215/2011-4;

—

да се измени решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 29 май 2013 г. по преписка R 1215/2011-4 в смисъл, че жалбата, подадена от жалбоподателите до този апелативен състав, е основателна и вследствие на това да се уважи възражението на жалбоподателите на регистрацията на заявката за марка на Общността „ENGLISH PINK“ № 8610768;

—	да се осъди Службата да понесе всички съдебни разноски на жалбоподателите, направени както в производството по обжалване, така и пред първата инстанция.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите изтъкват следните правни основания.

На първо място, жалбоподателите считат, че както Общият съд, така и апелативният състав са нарушили общия принцип на сила на окончателно пресъдено нещо между едни и същи страни от съд на марките на Общността в приложение на Регламент (ЕО) № 207/2009 относно марката на Общността („РМО“) (1), както и общите принципи на правна сигурност, добра администрация и защита на оправданите правни очаквания.

На второ място, жалбоподателите упрекват Общия съд, че е нарушил член 65, параграф 3 от същия регламент, като не е изменил решението на Службата.

Накрая, жалбоподателите считат, че доколкото фазата на производството позволява това, Съдът е приканен да приложи член 61, алинея 1 от Статута на Съда.

(1) ОВ L 78, стр. 1.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/8

Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag (Нидерландия), постъпило на 20 май 2015 г. — Brite Strike Technologies Inc./Brite Strike Technologies SA

(Дело C-230/15)

(2015/C 254/11)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag

Страни в главното производство

Жалбоподател: Brite Strike Technologies Inc.

Ответник: Brite Strike Technologies SA

Преюдициални въпроси

Следва ли [Конвенцията на Бенелюкс в областта на интелектуалната собственост (марки и дизайни или модели), наричана по-нататък „КБОИС“] (по-специално поради причините, посочени в точки 28 — 34 от решението на Gerechtshof Den Haag от 26 ноември 2013 г.) да се разглежда като по-късно приета конвенция, поради което член 4.6 от КБОИС не трябва да се смята за специална уредба по смисъла на член 71 от Регламент № 44/2001 (1)?

При утвърдителен отговор на този въпрос:

2)	От член 22, точка 4 от Регламент № 44/2001, следва ли че както съдилищата на Белгия, така и съдилищата на Нидерландия, а и съдилищата на Люксембург имат международна компетентност да разрешат конкретния правен спор?

При отрицателен отговор: в случай като настоящия по какъв начин следва да се определи дали международно компетентни са съдилищата на Белгия, или съдилищата на Нидерландия, или съдилищата на Люксембург? Може ли, за да се определи (по-точно) кой съд е международно компетентен (въпреки всичко), да бъде приложен член 4.6 от КБОИС?

(1) Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OB L 12, 16.1.2001г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/9

Преюдициално запитване от Tribunal administratif (Люксембург), постъпило на 22 май 2015 г. — Maria do Céu Bragança Linares Verruga, Jacinto Manuel Sousa Verruga, André Angelo Linares Verruga/Ministre de l'Enseignement supérieur et de la recherche

(Дело C-238/15)

(2015/C 254/12)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Tribunal administratif

Страни в главното производство

Жалбоподател: Maria do Céu Bragança Linares Verruga, Jacinto Manuel Sousa Verruga, André Angelo Linares Verruga

Ответник: Ministre de l'Enseignement supérieur et de la recherche

Преюдициален въпрос

Дали условието спрямо непребиваващите във Великото херцогство Люксембург студенти, което е добавено със Закона от 19 юли 2013 г. в член 2bis от Закона от 22 юни 2000 г. относно държавната финансова помощ за висше образование и което изключва вземането предвид на какъвто и да било друг критерий на свързаност, а именно да са деца на наети или самостоятелно заети лица, упражнявали дейността си в Люксембург през непрекъснат период от поне пет години към момента на подаване на молбата за финансова помощ, е обосновано от изтъкнатите от люксембургската държава съображения за образователна и бюджетна политика и подходящо, съответно пропорционално с оглед на определената цел, а именно да се насърчи увеличаването на дела на завършилите висше образование, като същевременно се гарантира, че тези лица, след като са се ползвали от възможността, предоставена от разглежданата система за помощ, да финансират образованието си, включително в чужбина, ще се завърнат в Люксембург, за да прилагат така придобитите си знания в полза на развитието на икономиката на тази държава членка?

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/10

Иск, предявен на 27 май 2015 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-244/15)

(2015/C 254/13)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Triantafyllou и W. Roels)

Ответник: Република Гърция

Искания на ищеца

—

да се приеме за установено, че като е приела и оставила в сила нормативна уредба, която предвижда освобождаване от данък наследство за първото жилище и е дискриминационна, тъй като се прилага само по отношение на установените в Гърция граждани на ЕС, Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има по силата на член 63 от Договора за функциониране на ЕС и член 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство,

—	да бъде осъдена Република Гърция да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Разликата в данъчното третиране във връзка с първия получен по наследство недвижим имот на установените в Гърция лица, които не притежават недвижимо имущество (освободени от данък наследство), и лицата, които не са установени в Гърция, представлява неоснователно ограничаване на свободното движение на капитали по смисъла на член 63 ДФЕС (вж. също член 65 ДФЕС).

Различното данъчно третиране на установените в Гърция лица и на тези, които не са установени в тази държава, представлява необоснована разлика при третирането на сходни положения, тъй като лицата, които не са установени в Гърция, могат да се преместят там, в който случай ще се окажат в същото положение като вече установените в Гърция лица, и тъй като освобождаването не е свързано със заемането от собственика на получения по наследство имот, мястото на установяване не може да бъде критерий за ползване на освобождаването от данък. Мястото на установяване прикрива критерия на гражданството, тъй като преобладаващата част от установените в Гърция лица са гръцки граждани и обратно.

3.	Посоченото по-горе разграничение, което не е свързано със заемането на имота от собственика, не може да бъде оправдано със съображения от областта на социалната политика или с необходимостта да се осигурят публичните приходи.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/10

Жалба, подадена на 29 май 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-412/13, Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-253/15 P)

(2015/C 254/14)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, M. França)

Други страни в производството: Chin Haur Indonesia, PT, Съвет на Европейския съюз, Maxcom Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

да отмени решението на Общия съд от 19 март 2015 г., връчено на Комисията на 23 март 2015 г., по дело T-412/13 Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз, да отхвърли първоинстанционната жалба и да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски,

или, при условията на евентуалност,

—	да върне делото на Общия съд за преразглеждане; да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбата на Комисията е подадена срещу решение на Общия съд от 19 март 2015 г. по дело T-412/13. В това решение Общият съд отменя, доколкото се отнася до Chin Haur Indonesia, PT, член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 (1) на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис.

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква три основания.

Първо, Комисията твърди, че Общият съд не е можел законосъобразно да стигне до извода, че Съветът е нарушил член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент (2), защото този извод се основава на неправилно тълкуване на релевантното съображение от спорния регламент и на неправилно тълкуване на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент. Второ, Комисията поддържа, че Общият съд е мотивирал в недостатъчна степен и противоречиво своя извод, в нарушение на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз. Трето, Комисията счита, че Общият съд е нарушил процесуалните ѝ права по член 40 от Статута на Съда.

(1) ОВ L 153, стр. 1

(2) Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ОВ L 343, стр. 51, поправки в ОВ L 7, 12.1.2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 10.2.2011 г., стр. 20)

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/11

Жалба, подадена на 29 май 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-413/13, City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-254/15 P)

(2015/C 254/15)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland, M. França)

Други страни в производството: City Cycle Industries, Съвет на Европейския съюз, Maxcom Ltd

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

да отмени решението на Общия съд от 19 март 2015 г., връчено на Комисията на 23 март 2015 г., по дело T-413/13 City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз, да отхвърли първоинстанционната жалба и да осъди жалбоподателя в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски,

или, при условията на евентуалност,

—	да върне делото на Общия съд за преразглеждане; да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Жалбата на Комисията е подадена срещу решение на Общия съд от 19 март 2015 г. по дело T-413/13. В това решение Общият съд отменя, доколкото се отнася до City Cycle Industries, член 1, параграфи 1 и 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 (1) на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис.

В подкрепа на жалбата си Комисията изтъква четири основания. Първо, Комисията твърди, че Общият съд не е проверил служебно дали жалбата за отмяна е била допустима съгласно член 263, четвърта алинея ДФЕС. Второ, Комисията счита, че Общият съд не е можел законосъобразно да стигне до извода, че Съветът е нарушил член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент (2), защото този извод се основава на неправилно тълкуване на релевантното съображение от спорния регламент и на неправилно тълкуване на член 13, параграф 1 от основния антидъмпингов регламент. Трето, Комисията поддържа, че Общият съд не е мотивирал в достатъчна степен извода си, в нарушение на член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз. Четвърто, Комисията счита, че Общият съд е нарушил процесуалните ѝ права по член 40 от Статута на Съда.

(1) ОВ L 153, стр. 1

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/12

Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-412/13, Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-259/15 P)

(2015/C 254/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, R. Bierwagen, C. Hipp, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Chin Haur Indonesia, PT, Европейска комисия, Maxcom Ltd

Искания на жалбоподателя

Съветът моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 19 март 2015 г., връчено на Съвета на 23 март 2015 г., по дело T-412/13 Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз,

—	да отхвърли подадената от Chin Haur Indonesia, PT първоинстанционна жалба за отмяна на спорния регламент (1), и

—	да осъди Chin Haur Indonesia, PT да заплати разноските на Съвета както на първа инстанция, така и при обжалването.

При условията на евентуалност,

—	да върне делото на Общия съд за преразглеждане,

—	да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Основания и основни доводи

Общият съд тълкува неправилно член 13, параграф 1 от основния регламент (2), когато стига до извода, че Съветът не е разполагал с достатъчно доказателства, за да реши, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Общият съд е тълкувал условията, на които трябва да отговарят отделните дружества, за да бъдат освободени от мерките с разширен обхват, в противоречие със структурата на член 13 от основния регламент (първо основание).

Общият съд не е изложил надлежно своите съображения за извода си, че, въз основа на представените пред него документи, Съветът не е разполагал с доказателства, от които изрично да стигне до извода в спорния регламент, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Освен това, и противно на обжалваното съдебно решение, като се има предвид, че претоварването е било надлежно доказано на национално равнище и че искането за освобождаване на жалбоподателя в първоинстанционното производство не е било обосновано, единственият извод, до който Съветът, и впоследствие Общият съд, са можели да достигнат въз основа на фактите, е, че жалбоподателят в първоинстанционното производство е извършвал претоварване. Като е достигнал до различен извод, Общият съд е изопачил фактите (второ основание).

(1) Регламент за изпълнение (ЕС) № 501/2013 на Съвета от 29 май 2013 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 990/2011 върху вноса на велосипеди с произход от Китайската народна република, за да включва вноса на велосипеди, изпращани от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис, независимо дали са декларирани с произход от Индонезия, Малайзия, Шри Ланка и Тунис (ОВ L 153, стр. 1)

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/13

Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-413/13, City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-260/15 P)

(2015/C 254/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Съвет на Европейския съюз (представители: S. Boelaert, R. Bierwagen, C. Hipp, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: City Cycle Industries, Европейска комисия, Maxcom Ltd

Искания на жалбоподателя

Съветът моли Съда:

—	да отмени решението на Общия съд от 19 март 2015 г., връчено на Съвета на 23 март 2015 г., по дело T-413/13 City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз,

—	да отхвърли подадената от City Cycle Industries първоинстанционна жалба за отмяна на спорния регламент (1), и

—	да осъди City Cycle Industries да заплати разноските на Съвета както на първа инстанция, така и при обжалването.

При условията на евентуалност,

—	да върне делото на Общия съд за преразглеждане,

—	да не се произнася по съдебните разноски във връзка с първоинстанционното производство и производството по обжалване.

Основания и основни доводи

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/14

Жалба, подадена на 8 юни 2015 г. от Кралство Белгия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 25 март 2015 г. по дело T-538/11, Белгия/Комисия

(Дело C-270/15 P)

(2015/C 254/18)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Кралство Белгия (представлявано от: C. Pochet и J.-C. Halleux в качеството на представители, както и от L. Van Den Hende, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Кралство Белгия иска от Съда,

—	да отмени решението на Общия съд от 25 март 2015 г.,

—	да отмени решението на Европейската комисия от 27 юли 2011 г. относно държавната помощ за финансиране на диагностиката на трансмисивни спонгиформни енцефалопатии (ТСЕ) по говедата (държавна помощ C 44/08 (ex NN 45/04)) и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: Общият съд допуснал редица грешки при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, що се отнася до констатацията, че е налице икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

а)

Първа част: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, по-специално тъй като приел, че всеки път, когато публичните органи възлагали на определени предприятия законодателно или административно задължение, разходите, свързани с изпълнението на това задължение, следвало автоматично да бъдат поемани от съответните предприятия, без тези органи да могат да се намесват по никакъв начин и независимо от целта на мярката и връзката с упражняваните властнически правомощия. Като се има предвид, че това твърдение трябва да бъде отхвърлено, Общият съд не разяснява по никакъв начин защо разходите за тестове за ТСЕ представляват тежест, която „обичайно“ следва да бъде понесена от бюджета на съответното предприятие. Общият съд нарушил същевременно задължението за мотивиране, предвидено в член 36 във връзка с член 53 от Статута на Съда, по-специално, тъй като не разгледал редица от изтъкнатите от жалбоподателя доводи и прецеденти или не подложил на преценка тяхната относимост към случая.

б)

Втора част: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, тъй като приел, че наличието или липсата на законодателство за хармонизация, било напълно ирелевантно за преценката дали е налице държавна помощ. По този начин Общият съд нарушил задължението си за мотивиране по член 36 във връзка с член 53 от Статута на Съда, тъй като не разгледал доводите, изтъкнати от Кралство Белгия.

в)

Трета част: Общият съд неоснователно приел в обжалваното съдебно решение, че Кралство Белгия не е доказало защо наличието или липсата на свръхкомпенсация е от правно значение, за да се приеме, че е налице икономическо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. В обжалваното съдебно решение било допусната освен това грешка при прилагането на правото, доколкото ставало ясно от него, тъй като изложените доводи не били достатъчно ясни във фактически план.

Второ основание: Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото и нарушил задължението си за мотивиране, що се отнася до прилагането на изискването за селективност по смисъла на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, доколкото той приел обобщено, че предприятията, които са длъжни да бъдат подложени на проверки преди да могат да пуснат своите стоки на пазара или да ги продадат, били по дефиниция „в сходно фактическо и правно положение“. Общият съд е нарушил задължението си за мотивиране най-малкото защото не обяснил изцяло защо тези предприятия се намирали „в сравнимо фактическо и правно положение“ от гледна точка на държавните помощи, като Общият съд не разгледал изразените от Кралство Белгия във връзка с това резерви.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/16

Жалба, подадена на 22 май 2015 г. — Iberdrola/Комисия

(Дело T-260/15)

(2015/C 254/19)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Iberdrola, SA (Билбао, Испания) (представители: J. Ruiz Calzado и J. Domínguez Pérez, abogados)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени член 1,

—	да отмени член 4, параграф 1 от решението, доколкото в него се изисква от Кралство Испания да сложи край на схема за помощи, посочена в член 1,

—	да отмени член 4, параграфи 2, 3, 4 и 5 от решението, доколкото с тях се предвижда възстановяване на установената от Комисията държавна помощ,

—	при условията на евентуалност, да ограничи обхвата на задължението за възстановяване, наложено на Кралство Испания в член 4, параграф 2 от решението, до същите условия като предвидените в първото и второто решение и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В настоящото производство е обжалвано същото решение, което е обжалвано по дела T-12/15, Banco de Santander и Santusa/Комисия, и T-252/15 Ferrovial SA и др./Комисия.

Правните основания и основните доводи са подобни на тези, които са изтъкнати по посочените дела.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/16

Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo/Комисия

(Дело T-263/15)

(2015/C 254/20)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподатели: Gmina Miasto Gdynia (Гдиня, Полша), Port Lotniczy Gdynia Kosakowo sp. z o.o. (Гдиня, Полша) (представители: T. Koncewicz, K. Gruszecka-Spychała, M. Le Berre, adwokaci)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—	да отмени изцяло решението на Европейската комисия от 26 февруари 2015 г. относно мярката SA 35388 (2013/C) (ex 2013/NN и ex 2012/N) — Полша — Изграждане на летище Гдиня-Косаково,

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат в частност следните основания.

Първо основание:

—	Обжалваното решение е издадено въз основа на произволни и явно погрешни фактически констатации, а следователно — при превишаване на пределите на предоставените на Комисията дискреционни правомощия и при явно неправилна преценка на доказателствата.

Второ основание:

—	Комисията не е взела предвид някои факти и доказателства, релевантни за правната преценка на инвестицията в летище Гдиня-Косаково.

Трето основание:

—	Комисията е превишила пределите на правото си преценка по смисъла на съдебната практика, която налага задължение на упражняващата дискреционни правомощия институция да се мотивира защо взема предвид определени факти и доказателства, а други — не.

Четвърто основание:

—	Налице е нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС във връзка с общите принципи на европейското право за правна сигурност и лоялност на институциите към правните субекти поради неправилното им тълкуване и прилагане.

Пето основание:

—

Правната преценка на фактите и доводите е неправилна, поради което в нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС в обжалваното решение е прието, че действията на жалбоподателите не отговарят на критерия за частния инвеститор и не е доказано, че инвестиционният проект би бил осъществен от частен инвеститор, и съответно е констатирано, че инвестицията в летище Гдиня-Косаково съставлява неправомерна държавна помощ.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/17

Жалба, подадена на 8 май 2015 г. — Gameart/Комисия

(Дело T-264/15)

(2015/C 254/21)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Gameart sp. z o.o. (Белско-Бяла, Полша) (представител: P. Hoffman, adwokat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Европейската комисия от 18 февруари 2015 г. в частта, в която се потвърждава отказът по подаденото до министерството на външните работи на Република Полша заявление за достъп до съхраняваните от министерството копия от писма на Република Полша до Комисията относно провеждани от Комисията производства за установяване на неизпълнение от страна на Република Полша на задълженията ѝ по правото на Съюза във връзка със Закона от 19 ноември 2009 г. за хазартните игри (Ustawa z dnia 19 listopada 2009 roku o grach hazardowych),

—

да установи по реда на член 277 ДФЕС — ако не приеме довода на жалбоподателя, че член 5, втора алинея от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията не трябва да се тълкува в смисъл, че оправомощава Европейската комисия да издава обвързващи решения по предадените ѝ от държавите членки заявления за достъп до документи, подадени от физически или юридически лица до органи на тази държава — че член 5, втора алинея от Регламента е неприложим по настоящото дело, тъй като е невалиден,

—	да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири основания.

Първо основание: липса на компетентност на Комисията по член 5, втора алинея от Регламент № 1049/2001.

—

Тъй като заявлението е подадено до орган на държава членка и се отнася до документи, издадени от тази държава, член 5 от Регламента е неприложим. Само по себе си предаването на заявлението от държавата членка на Комисията по реда на член 5, втора алинея от Регламента не учредява компетентност на Комисията, при положение че заявлението не се отнася до издадени от нея документи. Дори ако се приеме, че член 5 от Регламента се прилага към заявлението, член 5, втора алинея не може да се тълкува в смисъл, че оправомощава институцията на Съюза да издава обвързващи решения по такива заявления.

Второ основание: нарушение на член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1049/2001.

—

Когато се произнася по въпроса за достъпа до документ, издаден от Република Полша, Комисията е длъжна да се консултира с тази държава по реда на член 4, параграф 4 от Регламента, което тя в случая не е направила. Отказът да се предостави достъп до издаден от Република Полша документ въпреки липсата на възражение от страна на последната по член 4, параграф 5 от Регламента, е възможен само при изключителни обстоятелства, каквито в случая не са налице.

Трето основание: нарушение на член 296 ДФЕС.

—

Комисията изобщо не мотивира извода си, че е компетентна да издаде решението в обжалваната му част, въпреки че в потвърдителното си заявление жалбоподателят отделя значително внимание на въпроса за липсата на компетентност на Комисията. В мотивите на обжалваното решение не се съдържа информация в това отношение, което лишава жалбоподателя от възможност ефективно да защитава правата си пред Общия съд.

Четвърто основание: възражение за невалидност по член 277 ДФЕС.

—

В случай че Общият съд не приеме доводите по първото основание и постанови, че разпоредбата на член 5, втора алинея от Регламент № 1049/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че предаването на заявлението за достъп до съхраняван от държава членка документ от тази държава до институция на Съюза оправомощава тази институция да издаде обвързващо решение по това заявление, жалбоподателят поддържа, че член 15, параграф 3 ДФЕС, съответно член 255 ЕО не са годно правно основание за така тълкувания член 5 и поради това същият е невалиден. Освен това така тълкуваната разпоредба е в противоречие със съображенията на Регламент № 1049/2001, поради което е невалидна съгласно член 296 ДФЕС (член 253 ЕО).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/19

Жалба, подадена на 5 юни 2015 г. — Industrias Químicas del Vallés/Комисия

(Дело T-296/15)

(2015/C 254/22)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Industrias Químicas del Vallés, SA (Mollet del Vallès, Испания) (представители: C. Fernández Vicién, I. Moreno-Tapia Rivas и C. Vila Gisbert, abogadas)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да не прилага Регламент № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и по-специално член 24 от него, както и точка 4 от приложение II към същия,

—	да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/408 на Комисията от 11 март 2015 година в частта му, в която веществото металаксил е включено в списъка на списъка на веществата кандидати за замяна, съдържащ се в приложението към този регламент и

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три основания.

Първото основание е, че Регламентът за изпълнение е приет въз основа на незаконосъобразна правна уредба, тъй като Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета относно пускането на пазара на продукти за растителна защита, нарушава правото на Европейския съюз, защото:

—	предвижда механизъм за замяна на активни вещества въз основа на хипотетични рискове, които не са обективно обосновани, с което нарушава принципа на предпазните мерки,

—	засяга разрешени вещества и така нарушава принципа на пропорционалност, тъй като надхвърля стриктно необходимото за постигането на легитимната цел за осигуряване на високо равнище на защита,

—	насърчава замяната на вещества при предвидените в него условия и по този начин изопачава компетентността в рамките на вътрешния пазар и

—	нарушава принципа на мотивиране във връзка с критерия за „значителен процент неактивни изомери“, предвиден в точка 4 от приложение II към Регламент (ЕО) № 1107/2009.

Второто основание е, че Регламент (ЕС) 2015/408 не зачита задължението за мотивиране, тъй като необосновано включва веществото металаксил в списъка на списъка на веществата кандидати за замяна на базата на научни и технически критерии, с което нарушава принципа на недопускане на дискриминация във връзка с веществото металаксил-M.

3.	Третото основание е, че Регламент (ЕС) 2015/408 нарушава принципа на пропорционалност във връзка с преследваните от Европейския съюз цели за намаляване на рисковете за здравето и околната следа.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/20

Иск, предявен на 8 юни 2015 г. — Nova/Комисия

(Дело T-299/15)

(2015/C 254/23)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Nova Onlus Consorzio nazionale di cooperative sociali — Soc. coop. (Трани, Италия) (представители: M. Astolfi, avvocato, M. Petrucci, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на ищеца

Ищецът иска от Общия съд:

Като главно искане:

—

да приеме за установено пълното изпълнение на предвидените в Споразумение за подпомагане № HOME/2011/PPRS/AG/2176 Abac No. 30-CE-0495809/00-94 договорни задължения и въз основа на това:

—

да признае правото му да задържи сумата от 80 242,78 EUR, получена вече като „плащане за предварително финансиране“ и понастоящем предмет на дебитно известие от 1 април 2015 г., издадено от Европейската комисия — Генерална дирекция миграция и вътрешни работи — Дирекция E: Миграция и фонд сигурност — Отдел E2: „Убежище, миграция и фонд интеграция“ — HOME E2/FL/2015, prot 1520007 от 1 април 2015 г. във връзка с „HOME/2011/PPRS/AG/2176 TORRE — Transnational Observatory for Refugee’s Resettlement in Europe n. 3241503771“, за възстановяване на посочената сума,

—	да осъди ответника да заплати дължимия остатък в размер на 52 146,36 EUR, като „окончателно плащане“, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане, по смисъла на член II.16.3 от Grant Agreement както и направените от ищците съдебни разноски.

При условията на евентуалност:

—

да отмени решението на Европейската комисия — Генерална дирекция миграция и вътрешни работи — Дирекция E: Миграция и фонд сигурност — Отдел E2: „Убежище, миграция и фонд интеграция“ — „HOME E2/FL/2015, prot. 1520007 от 1 април 2015 г. относно“HOME/2011/PPRS/AG/2176 TORRE — Transnational Observatory for Refugee’s Resettlement in Europe — дебитно известие № 3241503771” за възстановяване нa сумата от 80 242,78 EUR и всички предхождащи, подготвителни и/или последващи актове.

—

да осъди ответника да заплати дължимия остатък в размер на 52 146,36 EUR като „окончателно плащане“ за изпълнението на Grant Agreement n. HOME/2011/PPRS/AG/2176 Abac No. 30-CE-0495809/00-94, ведно с лихвата за забава до окончателното изплащане, по смисъла на член II.16.3 от Grant Agreement както и направените от ищците съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на иска си ищците излагат четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от неизпълнение на задължението за плащане на остатъка от сумата и нарушение на задълженията по член II.15.4 от G.A.

—	Във връзка с това се твърди, че е нарушен принципът на състезателното начало във връзка с поведението на Комисията, както и принципите на прозрачност и безпристрастност на независимия оценител, който трябва да има качеството на трето лице.

Второто правно основание е изведено от неизпълнението на задълженията за обективна оценка на резултата по приложение I — LogFrame от Grant Agreement, и във връзка с пределите за намаляване на заплащането по смисъла на член II.17.5 от Grant Agreement и пределите на глобите по член II.12.

—

Във връзка с това се посочва отговорността на Комисията за това, че не са постигнати резултатите, неоснователното обогатяване на Комисията, нарушаването на принципа на добра администрация във връзка с оценяването на целите на проекта и в светлината на фактическия принос, също на Комисията, както и нарушаването на принципа за спазване на съществените изисквания за форма.

Третото правно основание е изведено от неизпълнението на договорните задължения.

—

Във връзка с това се посочват нарушенията на принципа на пропорционалност, на принципа на лоялно сътрудничество, на принципа на право на защита, във връзка с поведението, възприето от Комисията по време на процедурата за проверка и връщане на суми, и нарушение на член [41], параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на ЕС.

Четвъртото правно основание е изведено от неизпълнението на задълженията по член II.14.

—	Във връзка с това се посочва нарушението на принципа на оправданите правни очаквания относно допустимостта на разходите за човешки ресурси и за изследователска дейност.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/21

Жалба, подадена на 18 юни 2015 г. — Италия/Комисия

(Дело T-317/15)

(2015/C 254/24)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: P. Gentili, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обявлението за конкурс EPSOAD/302/15 — Администратори в областта на одита (AD 5),

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Основанията и основните доводи съвпадат с изтъкнатите по дело T-17/15, Италианска република/Комисия (ОВ C 81, 9.3.2015 г., стр. 27).

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/22

Жалба, подадена на 19 юни 2015 г. — Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro/Комисия

(Дело T-320/15)

(2015/C 254/25)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro SpA (Виченца, Италия) (представители: M. Merola, avvocato, M. Santacroce, avvocato, M. Toniolo, avvocato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени изцяло обжалваното решение, с което Комисията изключва Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. от участие във всички процедури за възлагане на обществени поръчки и за отпускане на финансови помощи от общия бюджет на ЕС, включително процедура № JRC/IPR/2014/C.5/0003 RC, публикувана в ОВ 2014/S 034-054569, с последващи изменения, за срок от две години и десет месеца,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Производството за изключване е образувано по повод на участието на жалбоподателя в ограничена процедура за възлагане на обществени поръчки, организирана от Общ изследователски център на 18 февруари 2014 г. за изграждане на нова сграда на обект Испра. Комисията всъщност знаела за някои нередности, които изглежда били допуснати от дружеството жалбоподател.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

Първото правно основание е изведено от липсата на разследване, изопачаване на фактите, в резултат на което е допусната грешка при прилагане на правото, тъй като не било приложено изключението по член 106, параграф 1, последна алинея от Финансовия регламент.

—

Във връзка с това се посочва, че обжалваното решение е опорочено от липсата на разследване, изопачаване на фактите, в резултат на което е допусната грешка при прилагане на правото в частта, в която в конкретния случай не е приложен член 106, параграф 1, последна алинея от Регламент № 966/2012. По-конкретно, Комисията допуснала грешка, като не приела, че в настоящия случай били налице условията по член 106, параграф 1, последна алинея от Регламент № 966/2012, и като не оценила правилно представеното в хода на разследването от Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. писмено доказателство за установяване приемането на „подходящи мерки“ по отношение на д-р E. Maltauro.

Второто правно основание е изведено от факта, че не е бил приложен член 106, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.

—

Във връзка с това, при условията на евентуалност, се посочва, че обжалваното решение е опорочено от изопачаване на фактите и липса на мотиви в частта, в която възлага отговорността за сериозно професионално нарушение по смисъла на член 106, параграф 1, буква в) от Регламент № 966/2012. От документите относно съдебното минало на д-р E. Maltauro не може да се направи изводът, че Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. не е изпълнило задължението си за бдителност и лоялност към съконтрахентите, нито е извлякло полза от неправомерното поведение, приписвано на бившия му изпълнителен директор. Нямало следователно условия Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. да носи отговорност за толкова сериозна професионална грешка, която да доведе до посоченото основание за изключване.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на състезателното начало.

—

Във връзка с това, пак при условията на евентуалност, се посочва, че според жалбоподателя обжалваното решение е опорочено и от нарушение на принципа на състезателното начало, тъй като се основава на факти, които не са били споменати от Комисията в писмото за образуване на производството и по отношение на които на Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. никога не е била дадена възможност да изложи становището си. Поради това то не е могло да се защити удачно във връзка с доказателства, които впоследствие се оказват определящи за изключването му от възлагането на обществените поръчки и отпускането на финансова помощ от общия бюджет на Европейския съюз и от Европейския фонд за развитие.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност при определянето на периода на изключване.

—

Във връзка с това, при условията на евентуалност спрямо предходното, се посочва, че при приемане на решението за изключване е нарушен принципът на пропорционалност, по-конкретно в частта, в която е определен период на изключване от две години и десет месеца. Тази продължителност е напълно необоснована, противоречи на духа и целите на разпоредбите на Регламент № 966/2012 и на Регламент № 1268/2012, в които са посочени основанията за изключване, очевидно е непропорционална, тъй като причините, които биха могли да имат отрицателно отражение върху професионалния морал на Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro S.p.A. били отстранени от него и вече нямало никаква причина Комисията да има опасения във връзка с финансови вреди или увреждане на репутацията ѝ.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/24

Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 25 юни 2015 г. — EE/Комисия

(Дело F-55/14) (1)

((Публична служба - Срочно нает служител - Неподновяване на договор за определен срок за неопределено време - Искане за отмяна - Процедура по подновяване - Член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на изслушване - Незачитане - Искане за обезщетение - Неимуществени вреди))

(2015/C 254/26)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: EE (представители: L. Levi и A. Tymen, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и T. S. Bohr)

Предмет

Искане за отмяна на решението за неподновяване на договора на жалбоподателя, който е трябвало да бъде за неопределен срок.

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската комисия за неподновяване на договора на ЕЕ като договорно нает служител, съобщено устно на 14 октомври 2013 г., потвърдено писмено на 31 октомври 2013 г. и мотивирано писмено на 13 декември 2013 г.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати на EE сумата 10 000 EUR.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и тези на EE.

(1) ОВ C 421, 24.11.2014 г.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/24

Решение на Съда на публичната служба (едноличен състав) от 25 юни 2015 г. — Mikulik/Съвет

(Дело F-67/14) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Срок за изпитване - Удължаване на срока за изпитване - Уволнение след изтичане на срока за изпитване - Незаконосъобразно проведен стаж))

(2015/C 254/27)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Filip Mikulik (Прага, Чешка република) (представител: M. Velardo, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и M. Veiga)

Предмет

Искане за отмяна на решението за уволнение на жалбоподателя след изтичането на срока за изпитване и искане за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Mikulik понася направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 380, 27.10.2014 г., стр. 26.

3.8.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 254/25

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 22 юни 2015 г. — Van Ourdenaarden/Парламент

(Дело F-139/14) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Годишен отпуск - Пренасяне, което не може да надвишава дванадесет дни - Прихващане - Извлечение от пенсионната партида - Липса на оспорване в предвидения срок - Липса на нови и съществени обстоятелства - Член 81 от Процедурния правилник - Явно недопустима жалба))

(2015/C 254/28)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Annetje Elisabeth van Ourdenaarden (Гревенмахер, Люксембург) (представител: F. Moyse, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Ecker и N. Chemaï)

Предмет

Искане за отмяна на решението да не бъдат пренесени за 2013 г. дните отпуск, неизползвани от жалбоподателката през 2012 г. поради отпуск по болест, и искане за обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпяла

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Г-жа van Oudenaarden и Европейският парламент понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 89, 16.3.2015 г., стр. 46.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 254

Издание на български език	Информация и известия	Година 58 3 август 2015 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2015/C 254/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2015/C 254/02	Дело C-159/15: Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 7 април 2015 г. — Franz Lesar	2
2015/C 254/03	Дело C-163/15: Преюдициално запитване от Oberlandesgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 9 април 2015 г. — Youssef Hassan/Breiding Vertriebsgesellschaft mbH	3
2015/C 254/04	Дело C-183/15: Преюдициално запитване от Finanzgericht Düsseldorf (Германия), постъпило на 23 април 2015 г. — TSI GmbH/Hauptzollamt Aachen	3
2015/C 254/05	Дело C-185/15: Преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije (Словения), постъпило на 22 април 2015 г. — Marjan Kostanjevec/F&S LEASING, G.m.b.H.	4
2015/C 254/06	Дело C-186/15: Преюдициално запитване от Finanzgericht Münster (Германия), постъпило на 24 април 2015 г. — Kreissparkasse Wiedenbrück/Finanzamt Wiedenbrück	5
2015/C 254/07	Дело C-195/15: Преюдициално запитване от Bundesgerichtshof (Германия), постъпило на 29 прил 2015 г. — Pierre Mulhaupt, в качеството му на синдик на der Société Civile Immobilière Senior Home (SCI)	5
2015/C 254/08	Дело C-209/15: Преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep (Нидерландия), постъпило на 6 май 2015 г. — Korpschef van politie/W.F. de Munk	6
2015/C 254/09	Дело C-214/15: Преюдициално запитване от Supremo Tribunal Administrativo (Португалия), постъпило на 11 май 2015 г. — Município de Vila Pouca de Aguiar/Sá Machado & Filhos, SA, Norcep Construções e Empreendimentos, Lda	7
2015/C 254/10	Дело C-226/15 P: Жалба, подадена на 18 май 2015 г. от Apple and Pear Australia Ltd, Star Fruits Diffusion срещу решението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 25 март 2015 г. по дело T-378/13, APAL и Star Fruit/СХВП	7
2015/C 254/11	Дело C-230/15: Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag (Нидерландия), постъпило на 20 май 2015 г. — Brite Strike Technologies Inc./Brite Strike Technologies SA	8
2015/C 254/12	Дело C-238/15: Преюдициално запитване от Tribunal administratif (Люксембург), постъпило на 22 май 2015 г. — Maria do Céu Bragança Linares Verruga, Jacinto Manuel Sousa Verruga, André Angelo Linares Verruga/Ministre de l'Enseignement supérieur et de la recherche	9
2015/C 254/13	Дело C-244/15: Иск, предявен на 27 май 2015 г. — Европейска комисия/Република Гърция	10
2015/C 254/14	Дело C-253/15 P: Жалба, подадена на 29 май 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-412/13, Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз	10
2015/C 254/15	Дело C-254/15 P: Жалба, подадена на 29 май 2015 г. от Европейската комисия срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-413/13, City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз	11
2015/C 254/16	Дело C-259/15 P: Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-412/13, Chin Haur Indonesia, PT/Съвет на Европейския съюз	12
2015/C 254/17	Дело C-260/15 P: Жалба, подадена на 1 юни 2015 г. от Съвета на Европейския съюз срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 19 март 2015 г. по дело T-413/13, City Cycle Industries/Съвет на Европейския съюз	13
2015/C 254/18	Дело C-270/15 P: Жалба, подадена на 8 юни 2015 г. от Кралство Белгия срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 25 март 2015 г. по дело T-538/11, Белгия/Комисия	14
	Общ съд
2015/C 254/19	Дело T-260/15: Жалба, подадена на 22 май 2015 г. — Iberdrola/Комисия	16
2015/C 254/20	Дело T-263/15: Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Gmina Miasto Gdynia и Port Lotniczy Gdynia Kosakowo/Комисия	16
2015/C 254/21	Дело T-264/15: Жалба, подадена на 8 май 2015 г. — Gameart/Комисия	17
2015/C 254/22	Дело T-296/15: Жалба, подадена на 5 юни 2015 г. — Industrias Químicas del Vallés/Комисия	19
2015/C 254/23	Дело T-299/15: Иск, предявен на 8 юни 2015 г. — Nova/Комисия	20
2015/C 254/24	Дело T-317/15: Жалба, подадена на 18 юни 2015 г. — Италия/Комисия	21
2015/C 254/25	Дело T-320/15: Жалба, подадена на 19 юни 2015 г. — Impresa Costruzioni Giuseppe Maltauro/Комисия	22
	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2015/C 254/26	Дело F-55/14: Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 25 юни 2015 г. — EE/Комисия (Публична служба — Срочно нает служител — Неподновяване на договор за определен срок за неопределено време — Искане за отмяна — Процедура по подновяване — Член 41, параграф 2, буква a) от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на изслушване — Незачитане — Искане за обезщетение — Неимуществени вреди)	24
2015/C 254/27	Дело F-67/14: Решение на Съда на публичната служба (едноличен състав) от 25 юни 2015 г. — Mikulik/Съвет (Публична служба — Длъжностни лица — Срок за изпитване — Удължаване на срока за изпитване — Уволнение след изтичане на срока за изпитване — Незаконосъобразно проведен стаж)	24
2015/C 254/28	Дело F-139/14: Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 22 юни 2015 г. — Van Ourdenaarden/Парламент (Публична служба — Длъжностни лица — Годишен отпуск — Пренасяне, което не може да надвишава дванадесет дни — Прихващане — Извлечение от пенсионната партида — Липса на оспорване в предвидения срок — Липса на нови и съществени обстоятелства — Член 81 от Процедурния правилник — Явно недопустима жалба)	25