ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/2

Иск, предявен на 19 януари 2015 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия

(Дело C-22/15)

(2015/C 228/02)

Език на производството: нидерландски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: L. Lozano Palacios и G. Wils)

Ответник: Кралство Нидерландия

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда

—

да установи, че като е освободило от ДДС отдаването под наем на места за домуване и акостиране на плавателни съдове на членове на сдружения за упражняване на водни спортове, които не са наели на работа по трудов договор поне едно лице с оглед на предоставянето на техните услуги във връзка с организирането на плавателни или развлекателни дейности, които не могат да се приравнят на практикуването на спорт или на дейности във връзка с физическото възпитание, Кралство Нидерландия е нарушило задълженията си по член 2, параграф 1, по член 24, параграф 1 и по член 133 във връзка с член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета (1) от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност („Директивата за ДДС“);

—

да установи, че тъй като възможността за освобождаване от ДДС на отдаването под наем на места за домуване и акостиране на плавателни съдове на сдружения за упражняването на водни спортове, които не са наели на работа по трудов договор поне едно лице с оглед на предоставянето на техните услуги, е ограничена само за членовете на тези сдружения, които упражняват спортна дейност, като отдаването под наем на посочените места е в тясна връзка с упражняването на този спорт и е абсолютно необходимо за него, Кралство Нидерландия е нарушило задълженията си по член 2, параграф 1, по член 24, параграф 1 и по член 133 във връзка с член 132, параграф 1, буква м) от Директива 2006/112/ЕО;

—	да осъди Кралство Нидерландия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.	Директива 2006/112/ЕО задължава държавите членки да освобождават от облагане с ДДС доставката на определени услуги, тясно свързани със спорта или физическото възпитание, предоставяни от нестопански организации на лица, участващи в спортни дейности или физическо възпитание.

Член 11, параграф 1, буква е) от нидерландския Wet Omzetbelasting 1968 (Закон за ДДС от 1968 г.) освобождава от облагане с ДДС доставката на услуги, които спортните сдружения предоставят на техните членове, с изключение на доставката на услуги, предоставени от организации по водни спортове, които с оглед на предоставянето на съответните услуги са наели на работа по трудов договор поне едно лице, доколкото тези услуги се предоставят с помощта на тези лица и се състоят в извършването на определени дейности по отношение на плавателни съдове или в предоставяне на разположение на места за домуване или акостиране на плавателни съдове.

3.	Според Комисията това освобождаване от облагане с ДДС по нидерландското право е едновременно и твърде широко, и твърде тясно формулирано.

На първо място Комисията оспорва обстоятелството, че освобождаването от ДДС не е ограничено до случаите на отдаване под наем на места за домуване и акостиране на упражняващи спортна дейност членове на сдружения с нестопанска цел, а се разпростира и до отдаването под наем на тези места на членове на сдруженията, които използват съответните плавателни съдове, закотвени върху наетите места за домуване или акостиране само за развлечения или дори се установяват трайно в тях, без да напускат пристанището. С оглед на това освобождаването от ДДС нарушавало член 2, параграф 1, член 24, параграф 1 и член 133 от Директивата за ДДС.

На второ място Комисията оспорва обстоятелството, че за да могат да се ползват от освобождаването от ДДС съответните сдружения не трябва да имат нает персонал. По този начин Нидерландия добавяла изискване, което надхвърляло допустимото съгласно предвиденото в член 133 (във връзка с член 132, параграф 1, буква м)) от Директивата за ДДС.

(1) ОВ L 347, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. и поправки в ОВ L 74, 2011 г., стр. 3 и в ОВ L 249, 2012 г., стр. 15).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/3

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Granada (Испания), постъпило на 1 април 2015 г. — Francisco Gutiérrez Naranjo/BBK Bank Cajasur, S.A.U.

(Дело C-154/15)

(2015/C 228/03)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Mercantil de Granada

Страни в главното производство

Ищец: Francisco Gutiérrez Naranjo

Ответник: BBK Bank Cajasur, S.A.U.

Преюдициални въпроси

Допустимо ли е условието за „необвързващо действие“ по член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания, независимо от обявяването ѝ за недействителна, съответната клауза продължава да поражда последици до обявяването на недействителността и следователно последиците, които тя е породила докато е била в сила, няма да се считат за отменени или ненастъпили?

Решението да се преустанови прилагането на обявена за недействителна клауза (в съответствие с член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1), постановено по предявен от потребител индивидуален иск, съвместимо ли е с ограничаване на действието на обявената недействителност? Допустимо ли е ограничаване (от съда) на задължението на търговеца да върне сумите, платени от потребителя в резултат от прилагането на клауза, която впоследствие е била обявена за изначално недействителна поради липса на информация и/или непрозрачност?

(1) Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (ОВ L 95, стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273 и поправка в OB L 293, 2014 г., стр. 59).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/4

Преюдициално запитване от Benelux Gerechtshof, постъпило на 13 април 2015 г. — Montis Design BV/Goossens Meubelen BV

(Дело C-169/15)

(2015/C 228/04)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Benelux Gerechtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Montis Design BV

Ответник: Goossens Meubelen BV

Преюдициални въпроси

Срокът на закрила, упоменат в член 10 във връзка с член 13, параграф 1 от Директивата за срока на закрила (1), прилага ли се по отношение на авторски права, които първоначално са били защитени съгласно националното законодателство в областта на авторското право, но преди 1 юли 1995 г. са били погасени поради неизпълнение (в срок) на формално изискване, по-конкретно поради неподаване (в срок) на декларация за запазване на правата по смисъла на член 21, алинея 3 от (стария) BTMW?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли Директивата за срока на закрила да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, като последица от която авторското право върху произведение на приложното изкуство, което е било погасено преди 1 юли 1995 г. поради неизпълнение на формално изискване, се смята за окончателно погасено?

3)	При утвърдителен отговор на втория въпрос: Ако съгласно националното законодателство съответното авторско право следва да се смята за възстановено или отново възникнало към определен момент, кой е този момент?

(1) Директива 93/98/ЕИО на Съвета от 29 октомври 1993 година за хармонизиране на срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 290, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 141), понастоящем Директива 2006/116/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за срока за закрила на авторското право и някои сродни права (ОВ L 372, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 7).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/4

Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 21 април 2015 г. — Daimler AG/Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft.

(Дело C-179/15)

(2015/C 228/05)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Törvényszék

Страни в главното производство

Ищец: Daimler AG

Ответник: Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft.

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 5, параграф 1, буква б) от Директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година, Първа директива за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (1) да се тълкува в смисъл, че притежател на марка може да забрани на трето лице, посочено в съобщение в интернет, да използва знак, за който съществува вероятност от объркване с марката във връзка с услуга на третото лице, идентична на стоките или услугите, за които марката е била регистрирана, по начин че в обществото може да се създаде погрешно впечатление за наличието на официално търговско отношение между предприятието на третото лице и притежателя на марката, въпреки че съобщението в интернет не е било поставено от лицето, посочено в него, или то е достъпно въпреки че посоченото в съобщението лице е действало по необходимия разумен начин, за да го заличи, но без успех?

(1) ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/5

Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 24 април 2015 г. — Istituto di Ricovero e Cura a Carattere Scientifico (IRCCS) — Fondazione Santa Lucia/Cassa conguaglio per il settore elettrico и др.

(Дело C-189/15)

(2015/C 228/06)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподател: Istituto di Ricovero e Cura a Carattere Scientifico (IRCCS) — Fondazione Santa Lucia

Ответници: Cassa conguaglio per il settore elettrico, Ministero dello Sviluppo economico, Ministero dell’Economia e delle Finanze, Autorità per l’energia elettrica e il gas

Преюдициални въпроси

Попада ли действително в приложното поле на Директива 2003/96/ЕО (1) национална правна уредба (като разглежданата в главното производство), която, от една страна, съдържа определение за „енергоемки предприятия“ в съответствие с това в директивата, и от друга страна, запазва за този вид предприятия стимули във връзка с вноските за покриване на общите разходи на електроенергийната система (а не стимули, свързани с данъчното облагане на енергийните продукти и на електроенергията като такава)?

При утвърдителен отговор:

Изключва ли общностният правен ред, и по-специално членове 11 и 17 от Директива 2003/96/ЕО, нормативни и административни разпоредби (като действащите в италианския правен ред, описани в настоящото определение), с които, от една страна, се възприема въвеждането на режим на облекчения върху потреблението на енергийни продукти (електроенергия) от „енергоемките“ предприятия по смисъла на посочения член 17, и от друга страна, се ограничава възможността за получаване на такива облекчения само в полза на „енергоемките“ предприятия, които извършват промишлена дейност, като от тази възможност се изключват предприятията, които извършват дейност в различни производствени сектори?

(1) Директива 2003/96/EО на Съвета от 27 октомври 2003 година относно преструктурирането на правната рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията (ОВ L 283, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 2, стр. 98).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/6

Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 29 април 2015 г. — Invamed Group Ltd, Invacare UK Ltd, Days Healthcare Ltd, Electric Mobility Euro Ltd, Medicare Technology Ltd, Sunrise Medical Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

(Дело C-198/15)

(2015/C 228/07)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

First-tier Tribunal (Tax Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Invamed Group Ltd, Invacare UK Ltd, Days Healthcare Ltd, Electric Mobility Euro Ltd, Medicare Technology Ltd, Sunrise Medical Ltd

Ответник: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Преюдициални въпроси

Преюдициалните въпроси са свързани с приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 (1) на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено с Регламент (ЕО) № 1549/2006 на Комисията и с позиция 8713 от него.

1)	Думите „за инвалиди“ означават ли „само“ за инвалиди?

Какво е значението на думата „инвалиди“, по-специално:

а)	дали се отнася само за лица, които имат и увреждане освен ограничена способност за ходене или за свободно ходене, или включва лица, които имат единствено ограничена способност за ходене или за свободно ходене?

б)	дали „инвалиди“ включва повече от леко ограничена способност?

в)	дали временно ограничена способност, като например вследствие на счупен крак, може да бъде увреждане?

3)	Дали като изключват електромобилите, оборудвани с отделни кормилни колони, Обяснителните бележки към КН от 4 януари 2005 г. (2005/C 1/03) (2), променят значението на позиция 8713?

4)	Възможността за използване на едно превозно средство от лице без увреждане засяга ли тарифното класиране, ако може да се твърди, че превозното средство притежава специални приспособления, които облекчават последствията от увреждане?

5)	Ако пригодността за използване от лица без увреждане представлява релевантно съображение, в каква степен недостатъците на това използване също следва да бъдат релевантно съображение при определянето на тази пригодност?

(1) ОВ L 301, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3.

(2) Обяснителни бележки към комбинираната номенклатура на Европейския съюз (ОВ C 137, стр. 1).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/6

Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 4 май 2015 г. — Valsts ieņēmumu dienests/SIA Latspas

(Дело C-204/15)

(2015/C 228/08)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Augstākā tiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Valsts ieņēmumu dienests

Ответник: SIA Latspas

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 29, параграф 1 от Регламент № (ЕИО) № 2913/92 (1) на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността да се тълкува в смисъл, че установеният в посочения член метод също се прилага, когато вносът на стоки и допускането им за свободно обращение на митническата територия на Общността са осъществени като следствие от това, че при транзитната операция тези стоки са били отклонени от митнически надзор, доколкото става въпрос за стоки, подлежащи на облагане с митни сборове и които не са продадени за износ с местоназначение митническата територия на Общността, а за износ извън Общността?

Трябва ли изразът „последователно“, съдържащ се в член 30, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, във връзка с правото на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, наред с принципа за мотивиране на административните актове, да се тълкува в смисъл, че за да се направи извод, че се прилага методът, съдържащ се в член 31, митническата администрация е длъжна във всеки административен акт да изложи причините, поради които при конкретните обстоятелства не могат да бъдат използвани методите за определяне на митническата стойност на стоките, съдържащи се в член 29 или в член 30?

(1) ОВ L 302, стр. 1.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/7

Иск, предявен на 12 май 2015 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-220/15)

(2015/C 228/09)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: D. Kukovec, A. C. Becker)

Ответник: Федерална република Германия

Искания

Европейската комисия иска:

—

да бъде установено, че тъй като с Erste Verordnung zum Sprengstoffgesetz (Първа наредба към Закона за взривните вещества, наричана накратко „1. SprengV“) Федерална република Германия се надхвърлят изискванията по Директива 2007/23/EО (1) — защото, независимо от първоначалната положителна проверка за съответствие на дадени пиротехнически изделия, с посочената наредба се предвижда, че преди тези изделия да бъдат пуснати на пазара, трябва да се проведе процедурата по член 6, параграф 4 от 1. SprengV, в рамките на която Bundesanstalt für Materialforschung und -prüfung (Федерална агенция по изследване и контрол на материалите) има правомощието по член 6, параграф 4, пето изречение от 1. SprengV да провери и евентуално да измени упътванията за използването на пиротехническите изделия — тази държава членка е нарушила задълженията си по член 6, параграф 1 от посочената директива.

—	да бъде осъдена Република Германия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С настоящия иск се разглежда въпросът до каква степен държавите членки могат да налагат на производителите и вносителите на пиротехнически изделия по смисъла на Директива 2007/23/ЕО допълнителни национални изисквания за пускането на пазара на пиротехнически изделия, при положение че тези продукти, видно от маркирането им със знака „CE“, отговарят на съществените изисквания на директивата. Във връзка с това оспорваната уредба от Комисията не поставя никакви изисквания за съдържанието на тези продукти, а само предвижда провеждането на допълнителна процедура преди да бъде разрешен достъпа до пазара на територията на ответника.

Независимо от представените доказателства за съответствие, ответникът изисква по-специално всички пиротехнически изделия по смисъла на Директива 2007/23/ЕО да бъдат представени пред учредена със закон федерална агенция, която удостоверява, че съответните изделия са ѝ били представени, като ги отбелязва с идентификационен номер. Освен че процедурата може да е със значителна продължителност, за нейното придвижване може да се изисква наред с всичко останало и да бъде заплатена такса за обработката на искането, както и предоставянето на мостри за тестване. Комисията счита, че с изискването за провеждането на такава процедура се нарушава гарантираното с член 6 от Директива 2007/23/ЕО свободно движение на всички пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на директивата.

Описаната ситуация не се променя от обстоятелството, че вследствие на приемането на Директива 2013/29/ЕС (2) се отменя Директива 2007/23/ЕО, считано от 1 юли 2015 г. Това е така, защото, от една страна, крайната дата на периода, който се взема предвид при преценката на обстоятелството дали е налице неизпълнение на задължение от дадена държава членка, е посочен в мотивираното становище (в случая това е 27 март 2014 г.). От друга страна, в член 4, параграф 1 от 2013/29/ЕС съдържа разпоредба, която е идентична с член 6, параграф 1 от Директива 2007/23/ЕО, тъй като има за цел гарантирането на свободното движение на всички пиротехнически изделия, отговарящи на изискванията на правото на Съюза.

Оспорваното от ответника нарушение в конкретния случай се състои по същество в предвиждането на недопустима, според Комисията, процесуална предпоставка за пускането на пазара на пиротехнически изделия, с която се надхвърлят хармонизираните изисквания в правото на Съюза. Тъй като по съществото си оспорваната уредба въвежда процесуална предпоставка, на пръв поглед би могло да се създаде впечатление, че единствената последица от тази уредба е непредвидимото забавяне при пускането на пазара на разглежданите продукти в отделни случаи. Въпреки това, реалните последици от тази правна уредба не трябва да се подценяват. В това отношение, на първо място, трябва да се отчете обстоятелството, че територията на ответника представлява един от най-големите, ако не и най-големият пазар на пиротехнически изделия в рамките на вътрешния пазар. В допълнение следва да се отбележи, че някои пиротехнически изделия могат да бъдат продавани на територията на ответника на потребителите само веднъж годишно — само за кратък период от време, поради което времевото измерение на достъпа до този пазар е от още по-съществено значение. В това отношение, на последно място, следва да се обърне внимание на обстоятелството, че съгласно националното право, оспорваната в настоящото дело уредба се изпълнява от същия орган, който е нотифициран на основание на Директива 2007/23/ЕО като оправомощен да извършва оценка на съответствието орган. С предвиденото в националното законодателство на ответника изискване за провеждането на допълнителна процедура, се предоставя конкурентно предимство на нотифицирания орган в сравнение с нотифицираните от другите държави членки сходни органи. С оглед на тези практически последици от оспорваната правна уредба, в настоящото производство в никакъв случай не става въпрос единствено за принципен правен анализ на дадено препятствие пред икономическите оператори да предлагат на пазара продукти, за които вече нотифициран орган, различен от германския нотифициран орган, е преценил, че съответстват на изискванията на законодателството на Съюза.

(1) Директива 2007/23/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 май 2007 година относно пускането на пазара на пиротехнически изделия (ОВ L 154, стр. 1.).

(2) Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (преработен текст) (ОВ, L 178, стр. 27).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/8

Жалба, подадена на 15 май 2015 г. от Rose Vision, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 март 2015 г. по дело T-45/13, Rose Vision и Seseña/Комисия

(Дело C-224/15 P)

(2015/C 228/10)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Rose Vision, S.L. (представител: J.J. Marín López, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания

—	Съдът да отмени Решение на Общия съд (пети състав) от 5 март 2015 г., Rose Vision и Seseña/Комисия, T-45/13, EU:T:2015:138.

—	Съдът да обяви за нищожно спирането на плащанията, извършено от Комисията и от други органи на Съюза (по-специално Изпълнителната агенция за научни изследвания) във връзка с одити 11-INFS-025 и 11-BA119-016, с посочените в точка 51 от настоящата жалба последици.

—	Съдът да констатира, че Комисията е нарушила свързаните със задължението за поверителност клаузи на договора за отпускане на безвъзмездни средства по проекта FutureNEM, поради което Комисията трябва да обезщети Rose Vision по начина, посочен в точка 93 от настоящата жалба.

—

да се констатира, че Комисията носи извъндоговорна отговорност по отношение на Rose Vision, тъй като включила последното в степен на предупреждение W 2 от Системата за ранно предупреждение (СРП) (SAR) — въведена с Решение 2008/969/ЕО (1), Евроатом, относно Системата за ранно предупреждение за ползване от разпоредителите с бюджетни средства на Комисията и на изпълнителните агенции — и спряла плащанията, поради което посоченото дружество трябва да бъде обезщетено за неимуществените, т.е. финансовите вреди, и за неимуществените вреди, посочени в точка 122 от настоящата жалба.

Основания и основни доводи

Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като било прието, че е налице удължаване на срока по точка II.22, параграф 5 от Общите условия FP7 за представянето на окончателните одиторски доклади 11-INFS-025 и 11-BA119-016 (точки 93 и 95 от обжалваното съдебно решение) и че Комисията не е нарушила договора за отпускане на безвъзмездни средства (точка 97 от обжалваното съдебно решение)

Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като констатацията, че от проекта на одиторски доклад 11-INFS-025 „вече било видно наличието на някои разходи за персонал, които не са били допустими, както и нарушаването на някои договорни клаузи, и това е било потвърдено в окончателната редакция на посочения одиторски доклад“, не била мотивирана (точка 99 от обжалваното съдебно решение)

Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като във връзка с одиторски доклад 11-INFS-025 било прието, че Rose Vision „не е представило нито едно доказателство, с което могат да се поставят под съмнение изводите в посочения одиторски доклад“ (точка 101 от обжалваното съдебно решение) и че Комисията не е нарушила договора за отпускане на безвъзмездни средства (точка 102 от обжалваното съдебно решение)

4.	Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като било отречено наличието на нарушение на свързаните със задължението за поверителност клаузи на договора за отпускане на безвъзмездни средства по проекта FutureNEM (точка 104 от обжалваното съдебно решение)

Допусната грешка при прилагане на правото, тъй като било прието, че Съюзът не носи отговорност за вредите, произтичащи от включването на Rose Vision в степен на предупреждение W 2 от Системата за ранно предупреждение (СРП), въведена с Решение 2008/969/ЕО, и за спирането на плащанията към Rose Vision (точка 120 от обжалваното съдебно решение)

(1) ОВ L 344, стр. 125.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/10

Решение на Общия съд от 30 април 2015 г. — Франция/Комисия

(Дело T-259/13) (1)

((ФЕОГА - Секция „Гарантиране“ - ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Мерки за подпомагане на развитието на селските райони - Зони с неблагоприятни природни условия - Фиксирана финансова корекция - Разходи, извършени от Франция - Критерии за натоварване - Проверки на място - Процесуални гаранции))

(2015/C 228/11)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Френска република (представители: E. Belliard, D. Colas, C. Candat и G. de Bergues)

Ответник: Европейска комисия (представители: D. Bianchi и G. von Rintelen)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Кралство Испания (представители: първоначално N. Díaz Abad, впоследствие A. Sampol Pucurull, abogados del Estado)

Предмет

Искане за частична отмяна на Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 67, стр. 20)

Диспозитив

Отменя Решение за изпълнение 2013/123/ЕС на Комисията от 26 февруари 2013 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“ , на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която спрямо Френската република се прилага финансова корекция в рамките на мерките за подпомагане на развитието на селските райони по отношение на овцете, за които не е правено искане за премии за овце за финансовите 2008 и 2009 години.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Френската република понася три четвърти от направените от нея съдебни разноски и три четвърти от съдебните разноски на Европейската комисия.

4)	Европейската комисия понася една четвърт от направените от нея съдебни разноски и една четвърт от съдебните разноски на Френската република.

5)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 207, 20.7.2013 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/11

Определение на Общия съд от 20 май 2015 г. — Vinci Energies Schweiz/СХВП — Accentro Real Estate (ESTAVIS 1993)

(Дело T-327/11) (1)

((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне))

(2015/C 228/12)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vinci Energies Schweiz AG (Цюрих, Швейцария) (представител: M. Graf, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално G. Schneider, впоследствие G. Schneider и D. Botis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Accentro Real Estate AG, по-рано Estavis AG (Берлин, Германия) (представители: първоначално T. Wieland, впоследствие T. Wieland и S. Müller, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 31 март 2011 г. (преписка R 231/2010-1), постановено в производство по възражение със страни Vinci Energies Schweiz AG и Estavis AG

Диспозитив

1)	Отпаднало е основанието за произнасяне по жалбата.

2)	Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски, както и тези на ответника.

3)	Встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 269, 10.9.2011 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/11

Определение на Общия съд от 7 май 2015 г. — Lidl Stiftung/СХВП — Adveo Group International (UNITED OFFICE)

(Дело T-391/12) (1)

((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Оттегляне на искането за обявяване на недействителност - Установяване на липса на основание за произнасяне по същество))

(2015/C 228/13)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Lidl Stiftung & Co. KG (Neckarsulm, Германия) (представители: M. Wolter и S. Paul, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: A. Poch и S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Adveo Group International, SA, по-рано Unipapel Industria, Comercio y Servicios, SL (Tres Cantos, Испания) (представител: A. Tarí Lázaro, avocat)

Предмет

Жалба против решение на първи апелативен състав на СХВП от 21 юни 2012 г. (дело R 745/2011-1) в производство за обявяване на недействителност между Lidl Stiftung & Co. KG и Adveo Group International, SA.

Диспозитив

1)	Установява отпадане на основанията за произнасяне по същество.

2)	Осъжда жалбоподателя да понесе собствените си съдебни разноски, както и тези на ответника. Встъпилата страна понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 355, 17.11.2012 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/12

Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — Out of the blue/СХВП — Mombauer (REFLEXX)

(Дело T-48/13) (1)

((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне))

(2015/C 228/14)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Out of the blue KG (Лилиентал, Германия) (представители: G. Hasselblatt и I. George, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално A. Poch, а впоследствие S. Hanne)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Meinhard Mombauer (Кьолн, Германия) (представител: M. Vohwinkel, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 ноември 2012 г. (преписка R 1656/2011-4), постановено в производство по възражение със страни Out of the blue KG и Meinhard Mombauer.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда жалбоподателя и встъпилата страна да понесат направените от тях съдебни разноски, както и по половината от съдебните разноски на ответника.

(1) ОВ C 86, 23.3.2013 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/13

Определение на Общия съд от 21 май 2015 г. — APRAM/Комисия

(Дело T-403/13) (1)

((Жалба за отмяна - Кохезионен фонд - Регламент (ЕО) № 1164/94 - Намаляване на финансовата помощ - Липса на лично засягане - Недопустимост))

(2015/C 228/15)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: APRAM — Administração dos Portos da Região Autónoma da Madeira, SA (Фуншал, Португалия) (представител: M. Gorjão-Henriques, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Guerra e Andrade и D. Recchia)

Предмет

Искане за отмяна на Решение C (2013) 1870 на Комисията от 27 март 2013 г. за намаляване на финансовата помощ, отпусната от Кохезионния фонд по проект „Развитие на пристанищната инфраструктура на автономна област Мадейра — пристанище Канисал“, Мадейра (Португалия).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	APRAM — Administração dos Portos da Região Autónoma da Madeira, SA понася направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Европейската комисия.

(1) ОВ C 367, 14.12.2013 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/13

Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — Ackermann Saatzucht и др./Парламент и Съвет

(Дело T-559/14) (1)

((Жалба за отмяна - Регламент (ЕС)№ 511/2014 - Мерки за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза - Липса на лично засягане - Недопустимост))

(2015/C 228/16)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ackermann Saatzucht GmbH & Co.KG (Ирлбах, Германия) и другите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение към определението) (представители: P. de Jong, P. Vlaemminck и B. Van Vooren, адвокати)

Ответници: Европейски парламент (представители: L. Visaggio, J. Rodrigues и R. Van de Westelaken) и Съвет на Европейския съюз (представители: M. Moore и M. Simm)

Предмет

Искане за отмяна на Регламент (ЕС) № 511/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно мерките за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза (ОВ L 150, стр. 59).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбата за встъпване, подадена от European Seed Association (ESA).

3)	Ackermann Saatzucht GmbH & Co. KG и другите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски и разноските, направени от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 388, 3.11.2014 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/14

Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — ABZ Aardbeien Uit Zaad Holding и др./Парламент и Съвет

(Дело T-560/14) (1)

((Жалба за отмяна - Регламент (ЕС) № 511/2014 - Мерки за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза - Липса на лично засягане - Недопустимост))

(2015/C 228/17)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: ABZ Aardbeien Uit Zaad Holding BV (Хорн СВ, Нидерландия) и другите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение към определението) (представители: P. de Jong, P. Vlaemminck и B. Van Vooren, адвокати)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване, подадени от European Seed Association (ESA) и Международната асоциация на производителите в областта на градинарството (AIPH).

3)	ABZ Aardbeien Uit Zaad Holding BV и другите жалбоподатели, чиито наименования са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски и разноските, направени от Европейския парламент и от Съвета на Европейския съюз.

(1) ОВ C 388, 3.11.2014 г.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/15

Жалба, подадена на 12 февруари 2015 г. — NK Rosneft a.o./Съвет

(Дело T-69/15)

(2015/C 228/18)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: NK Rosneft OAO (Москва, Русия); RN-Shelf-Arctic OOO (Москва); RN-Shelf-Dalniy Vostok ZAO (Yuzhniy Sakhalin, Русия); RN-Exploration OOO (Москва) и Tagulskoe OOO (Krasnoyarsk, Русия) (представител: T. Beazley, QC)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени член 1, параграф 1 от Решение 2014/872/ОВППС на Съвета от 4 декември 2014 година (наричано по-нататък „второто решение за изменение“) за изменение на Решение 2014/512/ОВППС относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и на Решение 2014/659/ОВППС за изменение на Решение 2014/512/ОВППС (1);

—

да отмени член 1, параграфи 3 — 8 от Регламент (ЕС) № 1290/2014 на Съвета от 4 декември 2014 година (наричан по-нататък „вторият регламент за изменение“) за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и за изменение на Регламент (ЕС) № 960/2014 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 (2);

—	освен това или алтернативно, да отмени Решение 2014/872/ОВППС и Регламент (ЕС) № 1290/2014, доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателите, и

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателите се позовават на девет основни правни основания. Чрез тях те твърдят, че Съветът не е бил компетентен да приеме, или ако е бил компетентен, не е можел законосъобразно да приеме вторите мерки за изменение.

1.	Първото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение не излагат достатъчно съображения, позволяващи контрол за законосъобразност и нарушават правото на жалбоподателите на защита и правото им на ефективна съдебна защита.

2.	Второто правно основание е твърдението, че преследваната с вторите мерки за изменение цел не е легитимна цел на ОВППС;

3.	Третото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение са в нарушение на международноправните задължения на Съюза по силата на Споразумението за партньорство и сътрудничество с Русия и/или на Общото споразумение за митата и търговията.

4.	Четвъртото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение не разкриват разумна връзка между целите на решението и средствата за изпълнението му.

5.	Петото правно основание е твърдението, че вторият регламент за изменение не придава надлежния ефект на разпоредбите на решението в материално отношение.

6.	Шестото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение противоречат на принципа за равно третиране и липса на произвол.

7.	Седмото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение са непропорционални спрямо целта на решението и в резултат на това недължимо нарушават законодателната компетентност на Съюза и водят до непропорционална намеса в основните права на жалбоподателите.

8.	Осмото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение представляват злоупотреба с власт.

9.	Деветото правно основание е твърдението, че вторите мерки за изменение накърняват принципа на правната сигурност поради липсата на яснота на ключови понятия.

(1) ОВ L 349, 5.12.2014 г., стр. 58.

(2) ОВ L 349, 5.12.2014 г., стр. 20.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/16

Жалба, подадена на 25 февруари 2015 г. — Opko Ireland Global Holdings/СХВП — Teva Pharmaceutical Industries (ALPHAREN)

(Дело T-106/15)

(2015/C 228/19)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Opko Ireland Global Holdings Ltd (Дъблин, Ирландия) (представители: S. Malynicz, Barrister, и A. Smith, Solicitor)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Teva Pharmaceutical Industries Ltd (Йерусалим, Израел)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „ALPHAREN“ — заявка за регистрация № 4 320 297

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 26 ноември 2014 г. по преписка R 2387/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя.

Изложени основания

—	Нарушение на член 1г, параграф 2 от Регламент № 216/96, тъй като член на състава, който е приел решението на апелативния състав от 2009 г., е бил и член на състава, който е приел обжалваното решение,

—	Нарушение на член 50 от Регламента за прилагане, тъй като са взети предвид нови доказателства, които не са били представени пред СХВП в първото заседание на производството по възражение,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като не е била възложена на възразяващата страна тежестта на доказване на сходството на разглежданите стоки,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, тъй като апелативният състав е допуснал грешка при определянето на съответните потребители и преди всичко при преценката на вероятността от объркване.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/17

Жалба, подадена на 20 март 2015 г. — Evropaïki Dynamiki/Парламент

(Дело T-136/15)

(2015/C 228/20)

Език на производството: Английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: I. Ampazis и M. Sfyri, адвокати)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

—

да отмени решението от 13 февруари 2015 г. (302534) на заместник-председателя на Европейския парламент, с което е отхвърлено потвърдителното заявление на жалбоподателя за достъп до документите на Европейския парламент по всички покани за представяне на оферти по всички лотове на обществена поръчка № ITS08 — Външно предоставяне на ИТ услуги 2008S/149-199622 (на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията) и е потвърдено решението на секретаря на Европейския парламент от 18 декември 2014 г. и

—	да осъди Парламента да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски, дори жалбата да бъде отхвърлена.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания на жалбата си.

1.	Първо, жалбоподателят твърди, че в нарушение на член 4, параграф 6 от Регламент № 1049/2001 (1) Парламентът не е преценил поотделно всеки от поисканите документи и е отказал дори частичен достъп до тях.

2.	Второ, жалбоподателят твърди, че дадената от Парламента обосновка за опазване на обществената сигурност, личната неприкосновеност, търговските интереси на физическо или юридическо лице и процеса на вземане на решения трябва да се отхвърли като напълно несъстоятелна.

(1) Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/17

Жалба, подадена на 31 март 2015 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Парламент

(Дело T-164/15)

(2015/C 228/21)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподатели: European Dynamics Luxembourg SA (Люксембург, Люксембург), Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: I. Ampazis и M. Sfyri, δικηγόροι)

Ответник: Европейски парламент

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение на Европейския парламент, връчено на жалбоподателите с писмо от 13 февруари 2015 г., D (2015) 7680, с което офертата на жалбоподателите е класирана на трето място за един от осемте отделни лотове и по-специално за лот № 3 в рамките на открита процедура за възлагане на обществена поръчка 2014/S 066 — 111912 под наименование „PE/ITEC ITS14 — External provision of IT services“,

—

да осъди Парламента да обезщети претърпяната от жалбоподателите вреда от пропусната възможност да се класират на първо място за лот № 3 по рамковия договор ITS14, като посочената вреда се оценява ex aequo et bono на един милион и петстотин хиляди евро (1 5 00 000,00 EUR), заедно с лихвите от датата на постановяване на съдебното решение, или в друг размер, определен от Общия съд, и

—	да осъди Парламента да заплати всички съдебни разноски на жалбоподателите.

Правни основания и основни доводи

Според жалбоподателите оспореното решение подлежи на отмяна по член 263 ДФЕС, тъй като Парламентът е нарушил:

своето задължение за мотивиране, тъй като не е изложил достатъчно мотиви относно оценката на техническата оферта, с която жалбоподателите са участвали в спорната процедура за възлагане на обществената поръчка, и не им е предоставил данни относно икономическите оферти на спечелилите обединения от предприятия,

2.	условията на съставената от самия него договорна документация (спецификацията на обществената поръчка и допълнителните указания), доколкото по отношение на оценката на икономическите оферти на участниците е приложил различен метод за изчисление от установения в посочената документация, и

3.	условията на договорната документация и правото на Съюза, доколкото не е установил и разгледал въпроса за необичайно ниските оферти, които са били представени.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/18

Жалба, подадена на 7 април 2015 г. — Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия

(Дело T-165/15)

(2015/C 228/22)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Ryanair Ltd (Дъблин, Ирландия); и Airport Marketing Services Ltd (Дъблин) (представители: G. Berrisch, E. Vahida, и G. Metaxas-Maranghidis, lawyers, и B. Byrne, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателите искат от Общия съд:

—

да отмени член 1, параграфи 1 и 2 и (доколкото се отнасят до член 1, параграфи 1 и 2) членове 3, 4 и 5 от Решение на Европейската комисия от 23 юли 2014 г. по преписка за държавна помощ SA.22614, с което е прието, че Ryanair и Airport Marketing Services са получили от Chambre de Commerce et d'Industrie de Pau-Béarn неправомерна държавна помощ, която е несъвместима с вътрешния пазар, и

—	да осъди Комисията да плати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири основания за отмяна на обжалваното решение.

Първото основание е нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, принципа на добра администрация и правото на защита на жалбоподателите, тъй като Комисията не предоставила на жалбоподателите достъп до преписката за разследването и ги поставила в положение да не могат надлежно да изразят становище.

2.	Второто основание е нарушение на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото Комисията неправилно приела, че спорните мерки са държавни.

Второто основание е нарушение на член 107, параграф 1 от ДФЕС, доколкото Комисията неправилно отказала да се основе на сравнителен анализ, което щяло да я доведе до извода за липса на предоставена на жалбоподателите помощ. При условията на евентуалност жалбоподателите твърдят, че Комисията не придала нужното значение на маркетинговите услуги, като неправилно не приела съображенията поради които летището е решило да закупи тези услуги, неправилно отхвърлила възможността част от маркетинговите услуги да са закупени в обществен интерес, не анализирала маркетинговите договори от различните гледни точки на инвеститорите, действащи в условията на пазарна икономика, и на стопанисващия летището, основала се на непълни и неотносими данни при определяне на рентабилността на летището, взела предвид твърде краткосрочни перспективи, неправилно основала преценката си единствено на одобрените маршрути и не взела предвид мрежовите външни фактори, които летището можело да очаква от отношенията си с Ryanair. При всяко положение, дори да имало предимство за жалбоподателите, Комисията не установила, че то е селективно.

Четвърто, изтъкнато при условията на евентуалност, основание е нарушение на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, доколкото Комисията допуснала явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като приела, че помощта за Ryanair и AMS е равна на съвкупните странични загуби за летището в По, а не на действителната печалба на Ryanair и AMS. Комисията трябвало да прецени до каква степен твърдяната предимство действително е било прехвърлено на пътниците на Ryanair. По-нататък, Комисията не оценила предимството от гледна точка на конкуренцията, което получило Ryanair чрез (предполагаемите) непокриващи разноските на летището в По плащания. Накрая, Комисията не обяснила надлежно защо връщането на посочената в решението сума, на която възлиза помощта, е необходимо за възстановяване на положението отпреди предоставянето на помощта.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/20

Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — Beele Engineering/СХВП (WE CARE)

(Дело T-222/15)

(2015/C 228/24)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Beele Engineering BV (Aalten, Нидерландия) (представител: M. Ring, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словните елементи „WE CARE“ — заявка за регистрация № 12 610 275

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 11 февруари 2015 г. по преписка R 1933/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/20

Жалба, подадена на 27 април 2015 г. — Morton’s of Chicago/СХВП — Mortons the Restaurant (MORTON’S)

(Дело T-223/15)

(2015/C 228/25)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Morton’s of Chicago, Inc. (Чикаго, Съединени американски щати) (представител: J. Moss, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mortons the Restaurant Ltd (Лондон, Обединено кралство)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „MORTON’S“— марка на Общността № 3 951 291

Производство пред СХВП: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 12 февруари 2015 г. по преписка R 46/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника да заплати направените от притежателя на марката съдебни разноски

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 52, член 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/21

Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — QuaMa Quality Management/СХВП — Microchip Technology (medialbo)

(Дело T-225/15)

(2015/C 228/26)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: QuaMa Quality Management GmbH (Гласхютен, Германия) (представител: C. Russ, Rechtsanwalt)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Microchip Technology, Inc. (Чандлър, Съединени американски щати)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „medialbo“— заявка за регистрация № 11 454 766

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 19 февруари 2015 г. по съединени преписки R 1809/2014-4 и R 1680/2014-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение.

Изложени основания

—	Нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/22

Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Łabowicz/СХВП — Pure Fishing (NANO)

(Дело T-237/15)

(2015/C 228/27)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Edward Łabowicz (Kłodzko, Полша) (представител: M. Żygadło, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Pure Fishing, Inc. (Spirit Lake, Съединени американски щати)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: Жалбоподателят

Спорна марка: Фигуративна марка на Общността със словния елемент „NANO“ — заявка за регистрация № 6 649 818

Производство пред СХВП: Производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: Решение на първи апелативен състав на СХВП от 5 март 2015 г. по преписка R 2426/2013-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Неправилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на членове 76 и 83 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на членове 6 и 14 от Европейската конвенция за защита на правата на човека що се отнася съответно до правото на справедлив съдебен процес и забраната за дискриминация.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/23

Жалба, подадена на 13 май 2015 г. — Novartis/СХВП — Meda (Zimara)

(Дело T-238/15)

(2015/C 228/28)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Novartis AG (Базел, Швейцария) (представител: M. Douglas, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Meda AB (Солна, Швеция)

Данни за производството пред СХВП

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Общността „Zimara“ — заявка за регистрация № 9 782 764

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 6 март 2015 г. по преписка R 636/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламента относно марката на Общността

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/23

Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Klyuyev/Комисия

(Дело T-244/15)

(2015/C 228/29)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Andriy Klyuyev (Донецк, Украйна) (представител: R. Gherson, Solicitor)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение (ОВППС) 2015/364 на Съвета от 5 март 2015 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна (ОВ L 62, стр. 25) и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/357 на Съвета от 5 март 2015 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна (OВ L 62, стp. 1), доколкото те се прилагат спрямо жалбоподателя;

—	при условията на евентуалност, да обяви член 1, параграф 1 oт Решение 2014/119/ОВППС от 5 март 2014 година (изменено) и член 3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 208/2014 oт 5 март 2014 година (изменен), за неприложими спрямо жалбоподателя, тъй като са незаконосъобразни.

—	да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага седем правни основания.

Първото правно основание е твърдението, че Решение 2014/119/ОВППС на Съвета от 5 март 2014 година, изменено (наричано по-нататък „Решението“), доколкото налага ограничителни мерки спрямо жалбоподателя, не съответства на изрично изразените цели на Решението (например демокрация, върховенство на закона, спазване на човешките права) и не попада сред принципите и целите на Общата външна политика и политика на сигурност (наричана по-нататък „ОВППС“), установени в член 21 ДЕС. Условията за позоваване на член 29 ДЕС следователно не са удовлетворени от Решението. Тъй като Решението е било недействително, Съветът не е могъл да се позове на член 215, параграф 2 ДФЕС, за да постанови Регламент (ЕС) № 208/2014 oт 5 март 2014 година, изменен (наричан по-нататък „Регламентът“). Скорошните събития са показали ясно, че жалбоподателят няма да получи справедливо, независимо и непредубедено третиране от украинските разследващи или съдебни власти.

Второто правно основание е, че жалбоподателят не е отговарял на критериите за включване в списъка в приложението към Решението и към Регламента (наричани по-нататък общо „оспорените мерки“). Жалбоподателят не е бил към момента на вписването обект на наказателно преследване от украинските власти за незаконно присвояване на публични средства или активи или злоупотреба със служба, довела до загуба на украински публични средства или активи.

Третото правно основание е твърдението, че Съветът е нарушил правото на жалбоподателя на защита и правото му на ефективна съдебна защита. На жалбоподателя не са били предоставени сериозни или убедителни или конкретни доказателства в подкрепа на обвинението, които биха могли да обосноват налагането на ограничителни мерки спрямо него. По-специално липсват доказателства за внимателно или безпристрастно разглеждане дали съображенията, за които се твърди, че обосновават твърдените съображения за повторното вписване, са добре обосновани в светлината на направените постъпки от жалбоподателя.

4.	Четвъртото правно основание е липсата на посочени от Съвета достатъчно основания за включването на жалбоподателя в списъка. Съображенията не включват подробности и се състоят просто в обща стереотипна формулировка.

Петото правно основание е сериозно нарушение от страна на Съвета на основните права на жалбоподателя на собственост и на добро име. Ограничителните мерки не са били „предвидени от закона“; те са били наложени без надлежни гаранции, даващи възможност на жалбоподателя да изложи действително случая си пред Съвета; те не се ограничават до конкретно имущество, за което се твърди, че представлява незаконно присвоени държавни средства или дори не се ограничават до сумата на средствата, за които се твърди, че са били незаконно присвоени; те са били разгледани като признаци за вина, водещи до съответни насрещни действия в други юрисдикции.

Шестото правно основание е позоваването от страна на Съвета на неточни факти от материална страна. Твърдението, че жалбоподателят е обект на криминално преследване от украинските власти за незаконно присвояване на публични средства или активи или злоупотреба със служба, довела до загуба на украински публични средства или активи или че вероятно е виновен за такива, е явно погрешно.

Седмото правно основание, повдигнато в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност, се състои в твърдението, че член 1, параграф 1 от Решението и член 3, параграф 1 от Регламента трябва да се тълкуват така, че да обхванат (a) всяко разследване от украинските власти, независимо дали съществува съдебно решение или производство, което да го обосновава, контролира или осъществява надзор над него; и/или (б) всяка „злоупотреба със служба на държавен служител с цел да се снабди с неоправдано предимство“, независимо дали е налице твърдение за незаконно присвояване на държавни средства, критериите за повторно вписване, предвид произволното приложно поле и обхват, които биха произтекли от такова широко тълкуване, били лишени от надлежно законно основание и/или непропорционални на целите на Решението и Регламента. Критериите за повторно вписване следователно били незаконосъобразни.

Съд на публичната служба на Европейския съюз

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/27

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 3 юни 2015 г. — Gross/ ЕСВД

(Дело F-78/14) (1)

((Публична служба - Персонал на ЕСВД - Длъжностни лица - Повишаване - Членове 43 и 45, параграф 1 от Статута - Съпоставяне на заслугите на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица - Длъжностни лица, предложени от службите на ЕСВД и длъжностни лица, които не са предложени - Съобразяване с всички атестационни доклади - Изключително буквални преценки))

(2015/C 228/39)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Philipp Oliver Gross (Брюксел, Белгия) (представители: първоначално D. de Abreu Caldas, M. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, avocats, впоследствие J.-N. Louis, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (ЕСВД) (представители: S. Marquardt и M. Silva)

Предмет

Искане за отмяна на решенията жалбоподателите да не бъдат повишени в следващата степен в процедурата по повишаване за 2013 г. на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД).

Диспозитив

1)	Отменя решението на органа по назначаването на Европейската служба за външна дейност от 9 октомври 2013 г., с което се определя списъкът на повишените длъжностни лица в процедурата по повишаване за 2013 година, доколкото името на г-н Gross не фигурира в него.

2)	Европейската служба за външна дейност понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски, направени от г-н M. Gross.

(1) ОВ C 388, 3.11.2014 г., стр. 31.

13.7.2015

Официален вестник на Европейския съюз

C 228/27

Решение на Съда на публичната служба (един съдия) от 3 юни 2015 г. — Bedin/Комисия

(Дело F-128/14) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Дисциплинарно производство - Дисциплинарно наказание - Съответни задачи и правомощия на дисциплинарния съвет и на ОН - Преценка дали са установени фактите на предполагаемото нарушение))

(2015/C 228/40)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Luc Bedin (Watermael-Bisfort, Белгия) (представител: L. Vogel, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и C. Ehrbar)

Предмет

Искане за отмяна на решението на ОН да наложи на жалбоподателя дисциплинарното наказание „спиране на повишаването в стъпка“ за 12 месеца.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Bedin понася направените от него съдебни разноски, както и разноските на Европейската комисия.

(1) ОВ C 34, 2.2.2015 г., стр. 51.

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 228

Издание на български език	Информация и известия	Година 58 13 юли 2015 г.

Известие №	Съдържание	Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2015/C 228/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2015/C 228/02	Дело C-22/15: Иск, предявен на 19 януари 2015 г. — Европейска комисия/Кралство Нидерландия	2
2015/C 228/03	Дело C-154/15: Преюдициално запитване от Juzgado de lo Mercantil no 1 de Granada (Испания), постъпило на 1 април 2015 г. — Francisco Gutiérrez Naranjo/BBK Bank Cajasur, S.A.U.	3
2015/C 228/04	Дело C-169/15: Преюдициално запитване от Benelux Gerechtshof, постъпило на 13 април 2015 г. — Montis Design BV/Goossens Meubelen BV	4
2015/C 228/05	Дело C-179/15: Преюдициално запитване от Fővárosi Törvényszék (Унгария), постъпило на 21 април 2015 г. — Daimler AG/Együd Garage Gépjárműjavító és Értékesítő Kft.	4
2015/C 228/06	Дело C-189/15: Преюдициално запитване от Consiglio di Stato (Италия), постъпило на 24 април 2015 г. — Istituto di Ricovero e Cura a Carattere Scientifico (IRCCS) — Fondazione Santa Lucia/Cassa conguaglio per il settore elettrico и др.	5
2015/C 228/07	Дело C-198/15: Преюдициално запитване от First-tier Tribunal (Tax Chamber) (Обединено кралство), постъпило на 29 април 2015 г. — Invamed Group Ltd, Invacare UK Ltd, Days Healthcare Ltd, Electric Mobility Euro Ltd, Medicare Technology Ltd, Sunrise Medical Ltd/Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs	6
2015/C 228/08	Дело C-204/15: Преюдициално запитване от Augstākā tiesa (Латвия), постъпило на 4 май 2015 г. — Valsts ieņēmumu dienests/SIA Latspas	6
2015/C 228/09	Дело C-220/15: Иск, предявен на 12 май 2015 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия	7
2015/C 228/10	Дело C-224/15 P: Жалба, подадена на 15 май 2015 г. от Rose Vision, S.L. срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 5 март 2015 г. по дело T-45/13, Rose Vision и Seseña/Комисия	8
	Общ съд
2015/C 228/11	Дело T-259/13: Решение на Общия съд от 30 април 2015 г. — Франция/Комисия (ФЕОГА — Секция Гарантиране — ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Мерки за подпомагане на развитието на селските райони — Зони с неблагоприятни природни условия — Фиксирана финансова корекция — Разходи, извършени от Франция — Критерии за натоварване — Проверки на място — Процесуални гаранции)	10
2015/C 228/12	Дело T-327/11: Определение на Общия съд от 20 май 2015 г. — Vinci Energies Schweiz/СХВП — Accentro Real Estate (ESTAVIS 1993) (Марка на Общността — Възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за произнасяне)	11
2015/C 228/13	Дело T-391/12: Определение на Общия съд от 7 май 2015 г. — Lidl Stiftung/СХВП — Adveo Group International (UNITED OFFICE) (Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Оттегляне на искането за обявяване на недействителност — Установяване на липса на основание за произнасяне по същество)	11
2015/C 228/14	Дело T-48/13: Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — Out of the blue/СХВП — Mombauer (REFLEXX) (Марка на Общността — Възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за произнасяне)	12
2015/C 228/15	Дело T-403/13: Определение на Общия съд от 21 май 2015 г. — APRAM/Комисия (Жалба за отмяна — Кохезионен фонд — Регламент (ЕО) № 1164/94 — Намаляване на финансовата помощ — Липса на лично засягане — Недопустимост)	13
2015/C 228/16	Дело T-559/14: Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — Ackermann Saatzucht и др./Парламент и Съвет (Жалба за отмяна — Регламент (ЕС)№ 511/2014 — Мерки за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза — Липса на лично засягане — Недопустимост)	13
2015/C 228/17	Дело T-560/14: Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — ABZ Aardbeien Uit Zaad Holding и др./Парламент и Съвет (Жалба за отмяна — Регламент (ЕС) № 511/2014 — Мерки за спазване от ползвателите, произтичащи от Протокола от Нагоя за достъпа до генетични ресурси и справедливата и равноправна подялба на ползите, произтичащи от тяхното използване в Съюза — Липса на лично засягане — Недопустимост)	14
2015/C 228/18	Дело T-69/15: Жалба, подадена на 12 февруари 2015 г. — NK Rosneft a.o./Съвет	15
2015/C 228/19	Дело T-106/15: Жалба, подадена на 25 февруари 2015 г. — Opko Ireland Global Holdings/СХВП — Teva Pharmaceutical Industries (ALPHAREN)	16
2015/C 228/20	Дело T-136/15: Жалба, подадена на 20 март 2015 г. — Evropaïki Dynamiki/Парламент	17
2015/C 228/21	Дело T-164/15: Жалба, подадена на 31 март 2015 г. — European Dynamics Luxembourg и Evropaïki Dynamiki/Парламент	17
2015/C 228/22	Дело T-165/15: Жалба, подадена на 7 април 2015 г. — Ryanair и Airport Marketing Services/Комисия	18
2015/C 228/23	Дело T-220/15: Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — Beele Engineering/СХВП (WE CARE)	19
2015/C 228/24	Дело T-222/15: Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — Beele Engineering/СХВП (WE CARE)	20
2015/C 228/25	Дело T-223/15: Жалба, подадена на 27 април 2015 г. — Morton’s of Chicago/СХВП — Mortons the Restaurant (MORTON’S)	20
2015/C 228/26	Дело T-225/15: Жалба, подадена на 4 май 2015 г. — QuaMa Quality Management/СХВП — Microchip Technology (medialbo)	21
2015/C 228/27	Дело T-237/15: Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Łabowicz/СХВП — Pure Fishing (NANO)	22
2015/C 228/28	Дело T-238/15: Жалба, подадена на 13 май 2015 г. — Novartis/СХВП — Meda (Zimara)	23
2015/C 228/29	Дело T-244/15: Жалба, подадена на 15 май 2015 г. — Klyuyev/Комисия	23
2015/C 228/30	Дело T-232/11: Определение на Общия съд от 21 май 2015 г. — Stichting Greenpeace Nederland и PAN Europe/Комисия	25
2015/C 228/31	Дело T-45/12: Определение на Общия съд от 8 май 2015 г. — Обединено кралство/ЕЦБ	25
2015/C 228/32	Дело T-8/13: Определение на Общия съд от 21 май 2015 г. — ClientEarth и др./Комисия	25
2015/C 228/33	Дело T-30/13: Определение на Общия съд от 18 май 2015 г. — GRE/СХВП — Villiger Söhne (LIBERTE american blend)	25
2015/C 228/34	Дело T-93/13: Определение на Общия съд от 8 май 2015 г. — Обединено кралство/ЕЦБ	25
2015/C 228/35	Дело T-671/13: Определение на Общия съд от 12 май 2015 г. — PAN Europe и Confédération paysanne/Комисия	26
2015/C 228/36	Дело T-358/14: Определение на Общия съд от 8 май 2015 г. — Hoteles Catalonia/СХВП — Fundació Catalunya-La Pedrera, fundació especial (HOTEL CATALONIA LA PEDRERA)	26
2015/C 228/37	Дело T-462/14: Определение на Общия съд от 12 май 2015 г. — EEB/Комисия	26
2015/C 228/38	Дело T-542/14: Определение на Общия съд от 8 май 2015 г. — Grupo Bimbo/СХВП (Форма на питка за сандвич)	26
	Съд на публичната служба на Европейския съюз
2015/C 228/39	Дело F-78/14: Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 3 юни 2015 г. — Gross/ ЕСВД (Публична служба — Персонал на ЕСВД — Длъжностни лица — Повишаване — Членове 43 и 45, параграф 1 от Статута — Съпоставяне на заслугите на всички подлежащи на повишаване длъжностни лица — Длъжностни лица, предложени от службите на ЕСВД и длъжностни лица, които не са предложени — Съобразяване с всички атестационни доклади — Изключително буквални преценки)	27
2015/C 228/40	Дело F-128/14: Решение на Съда на публичната служба (един съдия) от 3 юни 2015 г. — Bedin/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарно производство — Дисциплинарно наказание — Съответни задачи и правомощия на дисциплинарния съвет и на ОН — Преценка дали са установени фактите на предполагаемото нарушение)	27