12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/1

1.

подчертава основната роля на местните и регионалните представители в процеса на разширяване и насърчава усилията на страните, обхванати от този процес (Черна гора, бившата югославска република Македония, Сърбия, Албания, Босна и Херцеговина, Косово (1), Турция и Исландия), в посока децентрализация и регионализация; счита, че зачитането на принципа на субсидиарност е от първостепенно значение;

2.

отбелязва и подкрепя мнението на Европейската комисия, че е необходим период на консолидация; подчертава, че това все пак не бива да доведе до застой. Периодът от пет години следва да се разглежда като етап на интензивна подготовка и приемане на необходимите политики за покриване на критериите за членство в ЕС;

3.

подчертава значението на една реалистична перспектива за членство в ЕС за страните кандидатки и потенциалните такива като ключов стабилизиращ фактор и важен стимул за изпълнението на необходимите политически и икономически реформи;

4.

отново отправя своята препоръка към Комисията да разгледа по-подробно ситуацията на регионалното и местното самоуправление в бъдещите си доклади за стратегията за разширяване и насочва вниманието към необходимостта от допълнителна реформа в областта на регионализацията и децентрализацията в страните, обхванати от процеса на разширяване, като ги насърчава цялостно да адаптират и прилагат всеобхватна правна уредба, създавайки силни поднационални равнища на управление; подчертава, че делегираните пълномощия следва да са съобразени с равнището на отговорностите, поемани при въвеждането на достиженията на правото на ЕС на местно и регионално равнище;

5.

предлага по-задълбочено сътрудничество и същевременно избягване на дублиране с работата на Съвета на Европа и по-конкретно с неговия Конгрес на местните и регионалните власти, който систематично наблюдава спазването на Европейската харта за местното самоуправление от всички държави — членки на Съвета на Европа; заключенията и препоръките в мониторинговите доклади на Конгреса следва да бъдат взети под внимание при изготвянето на позицията на ЕС за съответните страни;

6.

приветства стартирането на новия Инструмент за предприсъединителна помощ, по линия на който се отпускат 11,7 милиарда евро за периода 2014–2020 г. за подпомагане на страните, обхванати от процеса на разширяване, в тяхната подготовка за присъединяване, както и регионалното и трансграничното сътрудничество;

7.

като признава ръководната и координационна роля на макрорегионалната стратегия за Адриатическо-Йонийския регион (EUSAIR), се надява — що се отнася до обхванатите от нея страни кандидатки (Черна гора, Сърбия и Албания) и потенциални страни кандидатки (Босна и Херцеговина) — тя да подпомага по-бързото сближаване в рамките на процеса на присъединяване, особено по отношение на административния капацитет и в секторите, обособени от отделните стълбове. Освен това фактът, че един стълб се координира съвместно от страна кандидатка и държава членка, предоставя възможност за обмен на знания и опит в областта на планирането и използването на европейските фондове

8.

призовава за подобаващо участие на местните и регионалните власти от страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в предприсъединителния процес;

9.

признава, че в повечето държави, обхванати от процеса на разширяване, публичните администрации на всички равнища продължават да бъдат слаби и да се характеризират с ограничен административен капацитет, високо равнище на политизация и корупция и липса на прозрачност. Политизацията както на централно, така и на местно равнище продължава да бъде сериозен проблем в повечето от страните в процес на присъединяване и трябва да се обърне внимание на размиването на границите между държавата и управляващите партии, което поражда безпокойство, тъй като подкопава доверието в държавните институции;

10.

подчертава необходимостта от укрепване на демократичните институции и от зачитане на основните права и принципите на правовата държава, включително на справедливите изборни процеси и правилното функциониране на парламентите, регионалните събрания и общинските съвети, както и на конструктивния и устойчив диалог в целия политически спектър. Необходимо е да се положат повече усилия за по-голяма ангажираност на гражданското общество;

11.

е твърдо убеден в необходимостта от зачитане на принципа на добросъседски отношения между държавите — членки на ЕС, страните кандидатки и потенциални кандидатки и другите държави, както и в ролята и значението на развитието на трансграничното и регионалното сътрудничество между тези страни;

12.

отбелязва със съжаление решението на исландското правителство да оттегли кандидатурата си за присъединяване към Европейския съюз;

13.

приветства трайната ангажираност на Турция с процеса на присъединяване към ЕС, която беше засвидетелствана от това, че през септември 2014 г. Турция прие стратегия за ЕС, имаща за цел да даде нов тласък на нейния присъединителен процес, и факта, че 2014 г. премина под наслова „Година на Европейския съюз“;

14.

приветства стартирането през ноември 2013 г. на преговорите по глава 22 „Регионална политика и координация на структурните инструменти“ и призовава да се продължат усилията за финализиране на Националната стратегия за регионално развитие; във връзка с това припомня заключенията на Съвета по общи въпроси от декември 2014 г. и призовава Турция да продължи изпълнението на необходимите реформи, които ще донесат ползи и на местните общности; призовава Турция да спазва изцяло своите задължения, произтичащи от допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране ЕС–Турция, както и да признае Република Кипър;

15.

изразява задоволство, че местните избори през 2014 г. като цяло бяха добре организирани и протекоха мирно, включително в югоизточната част на страната. Подчертава обаче, че кампанията беше поляризирана и напрегната, и отбелязва, че твърдения за измама доведоха до избухването на протести в няколко града;

16.

отбелязва, че след местните избори през 2014 г. нарасна броят на метрополните общини и техните територии бяха разширени; изтъква, че това ще окаже влияние върху правомощията на поднационално равнище, особено в областта на околната среда;

17.

подкрепя предприемането на допълнителни мерки за увеличаване на прозрачността и насърчава непрекъснати действия за борба с корупцията, по-специално на равнището на местните власти;

18.

изразява съжаление от липсата на напредък в прехвърлянето на правомощия към местното управление и от факта, че фискалната децентрализация все още е много ограничена;

19.

призовава да се продължат усилията за преобразуване на работната група на КР с Турция в съвместен консултативен комитет;

20.

отбелязва със съжаление факта, че през 2013 г. делът на местното управление от държавните приходи и разходи е бил под 10 %;

21.

приветства факта, че институциите, участващи в изпълнението на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), бяха подсилени посредством обучение и техническо съдействие и препоръчва да бъдат положени допълнителни усилия за повишаване на административния капацитет на местните власти;

22.

отбелязва, че кризата в Сирия доведе до сериозно нарастване на броя на сирийските бежанци в Турция, чийто общ брой според оценките вече надхвърля 1 6 00  000 души; приветства Турция за неоценимата ѝ подкрепа за сирийските бежанци, които поставят местния капацитет и ресурси под сериозен натиск; изтъква решаващата роля на местните власти, които имат спешна нужда от подкрепата на централното правителство и на външните хуманитарни организации;

23.

посочва, че по линия на ИПП II страната ще продължи да се ползва от предприсъединителна помощ през периода 2014–2020 г. в размер от ориентировъчно над 620 милиона евро годишно; подчертава, че финансирането по линия на ИПП II ще бъде насочено към подпомагане на усилията за реформи в областта на правовата държава, администрацията, демократичното и икономическото управление, конкурентоспособността и растежа. Необходимо е обаче да се подобри капацитетът за съфинансиране на подкрепяни от ЕС проекти на местно равнище;

24.

отбелязва, че са необходими повече ресурси за приключване на процеса на децентрализация на управлението и за подпомагане на местното развитие;

25.

изтъква, че вторият етап на фискалната децентрализация все още не е приключил във всички общини, и подчертава, че общините се нуждаят от финансова стабилност, за да изпълняват възложените им задължения;

26.

изразява съжаление, че съответните закони за регионалното развитие не са приложени в пълна степен и че органите, отговорни за регионалното икономическо развитие, не разполагат с достатъчно ресурси;

27.

изразява надежда, че Турция ще подкрепя активно усилията на ООН за намиране на справедливо, цялостно и трайно решение на кипърския въпрос; призовава Турция да започне да изтегля силите си от Кипър и да предаде контрола върху затворения участък от Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 (1984 г.) на Съвета за сигурност на ООН, тъй като това е мярка за изграждане на доверие, както и реална възможност за мир, икономически, социален и регионален растеж и за двете общности;

28.

призовава Турция да поддържа добросъседски отношения с всички свои съседи, което е ключово предварително условие за процеса на присъединяване, особено що се отнася до оттеглянето на заплахата за повод за война (casus belli) срещу Гърция, а също и по отношение на кипърския въпрос; приветства факта, че турските местни и регионални власти, представени в работната група „Отношения с Турция“ на Комитета на регионите, проявиха голяма отвореност към Европейския съюз; потвърждава заключенията на Европейския съвет от 24 октомври и 16 декември 2014 г. и категорично подкрепя Резолюцията на Европейския парламент от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, предизвикващи напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър (P8_TA(2014) 0052);

29.

приветства промените в правната уредба за политическите партии и предизборните кампании; отново изтъква колко е важно да се понижи 10-процентовият изборен праг, което би дало възможност на всички социални групи в Турция да участват в политическия живот на страната в съответствие с политическите критерии от Копенхаген;

30.

подчертава голямото значение на диалога между религиите и между културите на всички равнища за укрепване на гражданското общество и международните партньорства; подчертава, че един такъв важен участник е Вселенската патриаршия и призовава Турция да предприеме всички необходими стъпки в подкрепа на нейната роля, включително като разреши публичното използване на църковното ѝ звание, признае нейната правосубектност и разреши отварянето на Семинарията в Халки;

31.

изразява съжаление във връзка с чувствителното повишаване на корупцията в Турция през последната година; подчертава необходимостта от подходяща правна уредба за борба с корупцията; изразява съжаление от незачитането на свободата на словото, свободата на мисълта, свободата на медиите, свободата на съвестта и вероизповеданието, както и на свободата на събранията и сдруженията;

32.

потвърждава препоръките на Комисията и Европейския парламент до Съвета да се започнат присъединителни преговори въз основа на доклада за напредъка на бившата югославска република Македония за 2013 г., в който се констатира, че страната е изпълнила политическите критерии; отбелязва със сериозна загриженост ескалиращата напоследък политизация както на централно, така и на местно равнище, и все по-силното размиване на границите между държавата и управляващите партии, което подкопава доверието в държавните институции на всички равнища;

33.

подчертава, че поддържането на добросъседски отношения, в това число намирането на общо и приемливо за всички решение на въпроса за името под егидата на ООН, продължава да бъде от основно значение, и че местните и регионалните власти ще играят конструктивна роля в това отношение, като се въздържат от действия и изказвания, подкопаващи добросъседските отношения с държавите — членки на ЕС;

34.

отбелязва със съжаление и раздразнение неотдавнашния скандал с изнудване и подслушване на телефони и се надява, че правителството ще успее бързо да изясни случая, доколкото подобно събитие би могло да окаже отрицателно въздействие върху процеса на присъединяване на бившата югославска република Македония (БЮРМ);

35.

изразява безпокойство от нарастващото недоволство сред гражданите на бившата югославска република Македония и от намаляващия интерес към европейската интеграция въпреки значителното влияние, което присъединяването оказва върху местния политически живот на всички равнища;

36.

подкрепя възможността за включване на бившата югославска република Македония в инициативата за Адриатическо-Йонийския макрорегион;

37.

приветства работата на ЗЕЛС, сдружението на органите на местното самоуправление, която представлява поднационалното равнище в бившата югославска република Македония;

38.

би искал да подкрепи усилията на Съвместния консултативен комитет с Комитета на регионите за повишаване на административния капацитет на местно равнище, особено по отношение на законодателството за околната среда, образованието, основните права, борбата с корупцията, правата на малцинствата, културните права и децентрализацията;

39.

приветства текущата реформа на публичната администрация и работата на специалната група по реформата на публичната администрация; възнамерява да допринесе към усилията за повишаване на административния капацитет на местно равнище, целящи децентрализация на управлението, която е ключов елемент от Охридското рамково споразумение;

40.

изразява съжаление, че съответните закони за регионалното развитие все още не са приложени в пълна степен и че органите, отговорни за регионалното икономическо развитие, не разполагат с достатъчно ресурси;

41.

призовава да се положат повече усилия, за да се гарантира прозрачно разпределение на капиталовите субсидии за местните власти;

42.

изразява съжаление от отказа на опозицията да участва в редовната парламентарна дейност, който вреди на демократичния институционален ред на местно равнище;

43.

изразява безпокойство, че въпреки напредъка в законодателната област, публичната администрация остава фрагментирана и изложена на политическо влияние; настоятелно призовава нейният професионализъм и независимост да бъдат повишени на всички равнища и да бъде гарантирано спазването на принципите на прозрачност, доказани способности и равностойно представителство; призовава правителството да приеме програма за реформиране на управлението на публичните финанси;

44.

приветства измененията на закона за териториалната организация на Черна гора и изменението на закона за местното самоуправление; отбелязва, че сред критериите за създаване на нови общини следва да фигурират и финансовата и административната устойчивост;

45.

приветства приемането през 2014 г. на план за действие за реформа на местното самоуправление; отбелязва със задоволство, че Черна гора разполага с действаща всеобхватна стратегическа рамка за реформа на публичната администрация. Стратегията за реформа на публичната администрация за периода 2011–2016 г. обхваща държавната администрация и местното самоуправление; Комитетът насърчава бързото ѝ изпълнение;

46.

приветства подобренията, внесени в изборното законодателство, и факта, че най-накрая беше приет законът за избора на общински съветници, но изразява съжаление, че в него не се засяга въпросът за финансирането на предизборните кампании за кметове и председатели на общински съвети; подчертава също така необходимостта от изпълнение на препоръките на ОССЕ/БДИПЧ за правилата за провеждане на избори в съответствие с европейските стандарти и най-добри практики, включително относно правото за участие като независим кандидат, пропорционалното публично финансиране за насърчаване на равнопоставеността на всички кандидати и извършването на одит на политическите партии;

47.

отбелязва, че законът за местното самоуправление трябва да бъде хармонизиран с новите правила за управление на държавната служба;

48.

посочва, че Черна гора трябва да укрепи административния капацитет на създадените структури на ИПП и да ги подготви по подходящ начин, за да увеличи способността си за усвояване на предприсъединителните фондове;

49.

отбелязва, че е необходима прозрачна, ефективна и подлежаща на отчет местна администрация и че сред критериите за създаване на нови общини следва да фигурират и финансовата и административната устойчивост;

50.

приветства факта, че парламентът единодушно прие резолюция за пътя на Черна гора към европейската интеграция и че парламентарната Комисия за европейска интеграция проведе консултативни изслушвания, обсъди преговорните позиции, изготвени от правителството, и организира публични дебати по въпроси, свързани с ЕС;

51.

приветства факта, че правителството продължи да съсредоточава усилията си върху целта за членство в ЕС и прие редица стратегически документи във връзка с процеса на интегриране към ЕС;

52.

приветства факта, че представители на организациите на гражданското общество (ОГО) продължават да участват в дейностите на държавната и местната администрация, включително в работните групи за преговорните глави в процеса на присъединяване към ЕС;

53.

изтъква факта, че Черна гора продължи да допринася активно за регионалната стабилност;

54.

приветства продължаването на изключително успешните заседания на Съвместния консултативен комитет (СКК) на Комитета на регионите с Черна гора и се надява през следващите години да бъде поддържано взаимноизгодно сътрудничество с поднационалните власти на Черна гора;

55.

приветства приемането на съвместен доклад относно „Повишаване на капацитета за усвояване на средствата от предприсъединителните фондове на ЕС и подобряване на административния капацитет на местно равнище в Черна гора“ (2) в рамките на СКК;

56.

изразява задоволство от факта, че на 27 октомври 2014 г. в Котор, Черна гора, СКК проведе четвъртото си заседание, на което обсъди плана за действие от 2014 г. за реформа на местното самоуправление и участието на местните и регионалните власти в развитието на селското стопанство и селските райони, както и в услугите от общ икономически интерес;

57.

изразява задоволство от факта, че правителството работи усилено по новия закон за местното самоуправление, както беше подчертано на последното заседание на СКК с Черна гора на 27 октомври 2014 г. в Котор;

58.

изразява съжаление, че силно поляризираната ситуация в страната доведе до бойкот на парламентарната работа от страна на опозицията, който възпрепятства напредъка на усилията за реформи; настоятелно призовава всички политически партии, управляващи и опозиционни, да продължат да работят за интегрирането на страната в ЕС чрез устойчив диалог и конструктивно сътрудничество на всички равнища;

59.

изразява задоволство от факта, че на 21 януари 2014 г. официално беше даден старт на преговорите за присъединяване; приветства готовността и ангажираността, засвидетелствана от Сърбия на първото заседание на Международната контактна група ЕС-Сърбия, както и високото равнище на готовност и ангажираност, демонстрирано от сръбското правителство по време на аналитичния преглед на достиженията на правото на ЕС;

60.

препоръчва на сръбското правителство да привлече представители на местното равнище и представители на автономната провинция Войводина за участие в процеса на присъединяване от самото му начало;

61.

приветства факта, че новото правителство запазва твърдия ангажимент да продължи подпомагания от ЕС диалог с Прищина, и насърчава продължаването на реформите в областта на правовата държава, съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност на всички равнища;

62.

приветства новото специализирано Министерство на публичната администрация и местното самоуправление, което е първата крачка към по-ефективна публична администрация на местно равнище;

63.

приветства приемането през януари 2014 г. на нова стратегия за реформа на публичната администрация, която обхваща организационната политика на централно и местно равнище, включително децентрализацията; призовава новото Министерство на публичната администрация и местното самоуправление да привлече всички заинтересовани страни за участие в процеса на определяне на дейностите в рамките на план за действие;

64.

изразява задоволство от създаването на специална група за реформа на публичната администрация (РПА), която да изпълнява ролята на форум за политически диалог между Европейската комисия и Сърбия, и призовава да бъдат организирани дейности за РПА на поднационално равнище;

65.

изразява съжаление, че все още не са приети законите, уреждащи статута на служителите в органите на местното самоуправление и техните заплати, както и стратегията в областта на обучението в органите на местното самоуправление;

66.

подчертава, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на корупцията в местната администрация и че заплахите и насилието срещу журналисти на местно равнище все още са проблем;

67.

изтъква, че по линия на ИПП II Сърбия ще продължи да получава предприсъединителна помощ през периода 2014–2020 г. в общ ориентировъчен размер от 1,5 милиарда евро; изразява надежда, че подходяща част от предприсъединителните средства ще бъде използвана на поднационално равнище;

68.

отбелязва, че през май беше обявен нов, преразгледан статут на Войводина в резултат на общия процес в националния парламент и събранието на автономната провинция в отговор на решението на Конституционния съд от декември; изразява съжаление обаче, че автономията на автономна провинция Войводина беше намалена в сравнение с предишните разпоредби;

69.

изразява съжаление, че все още не е обърнато достатъчно внимание на въпроса за участието на автономна провинция Войводина във финансирането от националния бюджет на Сърбия;

70.

приветства факта, че автономна провинция Войводина продължава да гарантира висока степен на защита на малцинствата и че междуетническите отношения като цяло продължават да са добри;

71.

отбелязва с безпокойство, че административният и управленският капацитет на местно равнище продължават да са слаби, че значителните различия между общините са трайно явление и че Националният съвет за децентрализация и междуведомствената комисия за общинските финанси все още не са заработили;

72.

приветства създаването на Съвместен консултативен комитет със Сърбия от 2015 г., който ще бъде част от присъединителния процес и ще поддържа сътрудничество със сръбските местни и регионални представители; очаква с нетърпение да работи заедно със сръбските местни и регионални власти;

73.

приветства създаването на Национален конвент за Европейския съюз като платформа за сътрудничество с гражданското общество в процеса на преговорите за присъединяване; призовава да бъдат проведени по-широки консултации с по-добър график;

74.

призовава албанските власти в периода преди местните избори през 2015 г. да гарантират независимостта на избирателните административни органи;

75.

отбелязва, че след постигнатия напредък на парламентарните избори през 2013 г., в периода преди местните избори през 2015 г. Албания трябва да изпълни препоръките на мисията за наблюдение на изборите на ОССЕ/БДИПЧ, най-вече що се отнася до укрепването на независимостта на избирателните административни органи;

76.

приветства назначаването на нов министър, отговарящ за местните въпроси;

77.

изразява задоволство от факта, че е постигнат напредък в реформите в посока децентрализация и че е започнала работата по изясняване на функциите на единиците на местното управление съгласно новата административна структура;

78.

призовава да се положат по-големи усилия за постигане на напредък в административната реформа и за финансово устойчиво повишаване на административния капацитет на единиците на местното управление; отбелязва, че предоставянето на Албания на статут на страна кандидатка е възможност за провеждане на по-нататъшни реформи в областта на публичната администрация, независимостта на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, както и защитата на правата на човека, включително правата на малцинствата;

79.

признава факта, че общите разходи за местното управление през 2013 г. възлязоха на 2,2 % от БВП, докато приходите останаха 0,8 % от БВП, а местните данъци продължиха да бъдат основната част от приходите на местното управление;

80.

подчертава, че съществуващите единици на местното управление все още не са започнали да прилагат пълноценно новия закон за държавната служба;

81.

изразява съжаление, че силната политизация все още пречи на отношенията между централното и местното управление, ограничава ролята на сдруженията на местните власти и влияе на сътрудничеството между тях;

82.

насърчава местните власти да поддържат приобщаващ диалог с гражданското общество и местните общности;

83.

отбелязва със съжаление, че приетият през юли закон за териториалната и административната реформа драстично намали броя на единиците на местното управление от 373 на 61, премахна общините и запази 12-те съществуващи региона, без да бъдат отчетени съображенията на малцинствата; подчертава необходимостта от запазване на местната идентичност и близостта до гражданите;

84.

изразява съжаление, че местното управление продължава да се характеризира с лошо управление на човешките ресурси и слаб финансов контрол;

85.

приветства писмената декларация, приета от председателството на Босна и Херцеговина, подписана от политическите лидери и одобрена от парламента на Босна и Херцеговина, относно мерки за установяване на институционална функционалност и ефективност, за започване на реформи на всички равнища на управление, както и мерки за ускоряване на процеса на помирение и укрепване на административния капацитет. Подчертава, че сега вече е възможно Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) да влезе в сила, и приканва новите лидери да постигнат съгласие с ЕС по пътна карта за програма за широкообхватни и приобщаващи реформи с цел постигане на напредък в страната;

86.

подчертава, че големият и неефективен публичен сектор с множество припокриващи се компетенции на държавно равнище и на равнище ентитети, общини или кантони (особено във Федерацията) продължава да застрашава фискалната устойчивост;

87.

посочва, че настоящата политическа ситуация в Босна и Херцеговина се отразява негативно на способността на страната да изразява единно мнение по европейските въпроси. Важно е да бъде създаден механизъм за координация по въпросите, свързани с ЕС, между различните равнища на управление;

88.

отбелязва, че законодателството за ентитетите до голяма степен съответства на Европейската харта за местното самоуправление, но все още липсва яснота при разпределянето на правомощията между ентитетите, кантоните и общините, а степента на финансова самостоятелност на общинско равнище е много ниска;

89.

изразява съжаление, че като цяло Босна и Херцеговина не е отбелязала напредък в усилията за подобряване на функционалността и ефективността на всички равнища на управление и не е постигнала равнопоставеност между трите съставни народности, което представлява съществена пречка за функционирането на институциите и държавата;

90.

отбелязва със съжаление, че цялостният темп на реформите на всички държавни равнища продължава да е бавен, ако не и нулев, и че властите в страната не са постигнали напредък в посока изграждане на необходимата структура за непряко управление на средствата от ЕС;

91.

отхвърля продължаващото използване на разединяваща реторика от страна на някои политически представители на всички държавни равнища и поставянето под въпрос на способността на Босна и Херцеговина да функционира като държава;

92.

изразява съжаление, че изборите на 12 октомври 2014 г. не бяха проведени в съответствие с решението по делото Sejdic-Finci, което значително възпрепятства по-нататъшната хармонизация между ЕС и Босна и Херцеговина;

93.

приветства активното участие на окръг Бръчко в предприсъединителната подготовка, силната му ангажираност и значителния му напредък в прилагането на реформите, който значително надвишава този на останалите административни единици в рамките на държавата;

94.

приветства започването на преговори по Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово;

95.

изразява задоволство от факта, че Косово и Сърбия участват активно и конструктивно в подпомагания от ЕС диалог;

96.

отбелязва, че през есента на 2013 г. в Косово се проведоха успешни кметски и общински избори, а на 8 юни 2014 г. — предсрочни парламентарни избори;

97.

подчертава, че бяха продължени усилията за повишаване на капацитета на местното управление и че Министерството на местната публична администрация е подобрило насоките си за общините;

98.

изтъква, че продължава да има политическа намеса в публичната администрация както на централно, така и на местно равнище, и че е необходимо да се положат още усилия за пълно прилагане на разпоредбите за предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в държавната служба;

99.

подчертава, че косовските власти, особено на местно равнище, трябва да демонстрират по-силна ангажираност със защитата на културното и религиозното наследство;

100.

приветства факта, че за пръв път местните власти в Северно Косово започнаха работа в съответствие с косовското законодателство;

101.

посочва, че трябва да продължат усилията на местните власти за увеличаване на прозрачността при вземането на решения, осъществяването на децентрализацията и усилията за гарантиране на подходяща подкрепа и ресурси за местните власти;

102.

очаква бързо изясняване на случая с отправените неотдавна обвинения в корупция срещу представители на Мисията на Европейския съюз в областта на върховенството на закона в Косово (EULEX), за да се избегне подкопаване на доверието в институциите на ЕС;

103.

е загрижен от липсата на сериозен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност, което е значителна пречка пред демократичното, социалното и икономическото развитие на Косово;

104.

изразява задоволство от факта, че е постигнат известен напредък, по-специално избирането на кметове на избори, обхващащи цялата територия на Косово, и че нараства броят на финансираните от ЕС проекти в северната част на страната; подчертава обаче, че е необходимо да се предприемат по-нататъшни стъпки за създаване на Сдружение на сръбските общини, което да премахне всяка необходимост от паралелни структури; същевременно отбелязва, че са необходими по-нататъшни постоянни усилия за сближаване на етническата албанска и етническата сръбска общности;

105.

препоръчва Косово да бъде включено във всички форуми за регионално сътрудничество в Западните Балкани и по-специално в тези, които са свързани с местното управление; препоръчва също така Косово и косовските общини да бъдат включени в европейските органи за местното управление като Съвета на европейските общини и региони или Конгреса на местните и регионалните власти; подкрепя участието на Косово в програмите на ЕС, които ще му позволят да се ползва от значителна финансова подкрепа и на местно равнище;

106.

приветства назначаването на общински служители, отговарящи за европейската интеграция, в 35 общини.

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/10

1.

отбелязва, че мобилността на хората и стоките е предпоставка за постигането на основните цели на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване и за завършване на единния пазар. Транспортът допринася за конкурентоспособността на Европа и нейните региони, а ЕС има водеща позиция в сектора в световен план;

2.

отбелязва високите цени на транспорта за стоките и домакинствата като процентно изражение: разходите за транспорт възлизат на 13,2 % от бюджета на домакинствата и на 15 % от цената на продуктите. Същевременно транспортът продължава да зависи на 96 % от нефта, голяма част от който се добива в нестабилни райони по света;

3.

отбелязва, че няма определени междинни цели, което затруднява оценяването на постигнатия до момента напредък. И все пак назначаването на новата Европейска комисия и предстоящата оценка на изпълнението на Бялата книга, наред с бързо променящата се среда (икономическата криза, по-широките геополитически процеси, които оказват въздействие върху транспорта) създават условия за извършването на частична оценка на постигнатото до момента;

4.

изтъква, че амбициозните цели на Бялата книга са движеща сила за постигането на напредък. Отбелязва, че политиките за транспорта са тясно свързани с политиката за околната среда, политиката за иновациите, както и със социалната и икономическата политика. Предлага тези цели да бъдат обвързани с целите за намаляване на зависимостта от нефта, шума и замърсяването на въздуха, както и за понижаване на високите разходи и за борба с изменението на климата, причинено от емисиите на парникови газове;

5.

препоръчва на Европейската комисия, когато оценява напредъка и евентуално актуализира целите, да вземе предвид новите предизвикателства, като геополитическите процеси, пренасочването на транспортните потоци, появата на нови конкуренти, новите технологични разработки, социалния дъмпинг и специфичните условия, съществуващи във всяка държава членка и регион. Тя следва също така да определи междинни цели за периода след 2020 г.;

6.

приветства Европейската комисия за решимостта, която засвидетелства чрез приемането на поредица от законодателни предложения и инициативи във връзка с пакетите от мерки за железопътния и въздушния транспорт и политиката за пристанищата, и отправя искане към Европейския парламент и Съвета да ускорят приемането им. Тези мерки следва да бъдат разработени в съответствие с принципите на субсидиарност и минимална степен на бюрокрация;

7.

при все това Комитетът отправя искане да се положат поне равностойни усилия за градския обществен транспорт, който е съществен елемент от системата на обществения транспорт и съответно може да окаже най-непосредствено влияние върху околната среда и качеството на живот на най-голям брой жители в по-гъсто населените райони на ЕС;

8.

отбелязва, че в интерес на по-голямата конкурентоспособност на европейските сектори на транспорта и логистиката спрямо конкуренцията от други части на света преди всичко трябва да се гарантира свободното движение на стоки и продукти на единния пазар на ЕС;

9.

отбелязва по-голямата роля на органите на местното самоуправление при планирането на транспорта и мобилността в градовете и регионите, както и тяхното определящо значение за качеството на живота на гражданите и конкурентоспособността на регионите. Местните и регионалните власти отговарят за планирането и поддръжката на мрежите, паркирането и достъпността, както и за наблюдението на спазването на екологичните стандарти, и с оглед на това трябва да бъдат привлечени за участие въз основа на партньорство и многостепенно управление. КР отправя искане местните и регионалните власти да участват по-активно в процеса на вземане на решения;

10.

отбелязва, че планирането на транспорта в градските центрове е пряко свързано с териториалното и селищното планиране. Отново обръща внимание на концепцията за устойчиво планиране на градската мобилност (включително ценообразуването), където ролята на ЕС трябва да е да насърчава хармонизацията, без да бъде обвързваща;

11.

изтъква отново, че за да се гарантира висококачествен транспорт в европейски мащаб, е необходимо на началните и крайните точки на потока на трафика да се обръща същото внимание и да се оказва същата подкрепа като на трансевропейските транспортни мрежи. Целесъобразно е да се предостави пълна подкрепа за тези точки на отпътуване и пристигане и именно тук да се извършва управлението на всички начини и видове транспорт;

12.

отбелязва, че макар в Бялата книга да се отбелязва, че за бъдещия просперитет е необходимо да се гарантира наличието на ефикасен транспорт във всички региони, Европейската комисия все повече гледа на транспортния сектор като на всеки друг сегмент от свободния пазар, и то не само при оценката на публичната помощ. Доставчиците на обществени транспортни услуги (или доставчиците, принадлежащи на публичен орган) често са изправени пред трудна ситуация, тъй като частните оператори поемат печелившия транспорт и печелившите маршрути (понякога на дъмпингови цени с цел да създадат бъдещо монополно положение), а за обществените органи и някои транспортни оператори (включително звената, собственост на публични субекти) остава експлоатацията само на слабо печелившите линии и маршрути. Ако вземем предвид, че Бялата книга анализира транспорта не само като търговски сектор, но и като инструмент за насърчаване на конкурентоспособността и просперитета на ЕС и неговите региони, е необходимо да се възприеме коренно различен подход към обществените оператори (или техните аналози) в сравнение с частните оператори. Напълно логично частните оператори разглеждат транспорта единствено като потенциален източник на търговски печалби, без да вземат предвид необходимостта да се гарантира конкурентоспособността на различните региони и на ЕС като такъв;

13.

подкрепя насърчаването на немоторизираните начини за придвижване (велосипед, ходене пеша) на малки разстояния като по-екологични, икономични и често по-бързи варианти. За тази цел ще допринесат подходящите транспортни мрежи и предприемането на мерки, които да предизвикат промяна в нагласите, особено що се отнася до насърчаването и използването на тези начини за придвижване;

14.

по отношение на превоза на стоки на дълги разстояния, подкрепя насърчаването на интермодалността между устойчивите видове транспорт и пренасочването от автомобилния към устойчивите видове транспорт (железопътния, морския и речния);

15.

подчертава колко е важно наличието на задоволителни и достатъчно финансирани транспортни мрежи и средства за необлагодетелстваните в демографско отношение региони, като регионите със силно разпръснато население, както и за островните, най-отдалечените, трансграничните и планинските региони, като основен фактор за постигането на териториално сближаване. Потребностите на тези региони не са отразени в достатъчна степен в политиките и програмите на ЕС, свързани с транспорта. Подкрепя необходимостта от внимателно планиране, което да съчетава екологичните изисквания, нуждите на доставчиците на транспортни услуги и определянето на разумни цени за потребителите;

16.

подчертава, че тъй като новите държави членки все още не разполагат с качествени основни транспортни връзки (не само мрежи ТЕМ-Т, но най-вече основни регионални и местни връзки — като околовръстни пътища в градските райони и функционални регионални и местни пътни мрежи, от които зависи мобилността на работната ръка — които са ключов фактор за конкурентоспособността на тези региони), за да се решат транспортните проблеми и да се насърчи този сектор в новите държави членки, е необходимо да се възприеме съвсем различен подход от съществуващия в старите държави членки, където такава инфраструктура вече съществува;

17.

отбелязва, че трансграничните транспортни връзки на местно и регионално равнище са от съществено значение за сближаването на трансграничните територии и за развитието на трансграничното сътрудничество. Комитетът изтъква, че за съжаление това не е отчетено в достатъчна степен при изготвянето на програмите за трансгранично сътрудничество за периода 2014–2020 г.;

18.

изтъква, че трябва да се обърне внимание на гарантирането на високо качество на предоставяните транспортни услуги за уязвимите групи от населението, както и в регионите, изправени пред демографски предизвикателства;

19.

подчертава тясната връзка, която съществува между осигуряването на надеждна, гъвкава и качествена транспортна система и конкурентоспособността на туристическия сектор;

20.

изразява разочарованието си, че до момента не е постигнат голям напредък по отношение на постигането на целта да се издава „един билет за цялата продължителност на пътуването“, особено за мултимодален транспорт, преминаващ през регионални или национални граници; очаква значителен напредък в тази област до 2020 г.;

21.

отбелязва, че в сферата на европейската информация по отношение на мултимодалния транспорт и услугите по продажба на билети е отбелязан съвсем слаб напредък. Комитетът също така отбелязва, че понастоящем повечето държави — членки на ЕС, все още не разполагат с национална система за фиксираните разписания на транспортните средства, която да обединява всички действащи в страната разписания и да дава възможност да се търсят и резервират билети за обществения транспорт в рамките на една държава. Информацията относно мултимодалния транспорт е един от инструментите, които могат значително да засилят интереса на пътниците към използването на обществения транспорт. Освен това смята, че би било целесъобразно при въвеждането на тези информационни системи и създаването на връзки между тях да се разчита не само на статичната информация на фиксираните разписания, но също и на големите възможности за получаване на информация благодарение на системите ГНСС, включително европейската сателитна навигационна система Галилео;

22.

приветства постигнатия напредък по отношение на правата на пътниците. Все пак отбелязва разпокъсаността на информацията за правата и на самите права на пътниците в зависимост от вида превозно средство и отправя искане те да бъдат уеднаквени в по-голяма степен в интерес на потребителите. Комитетът също така отправя искане тези права, предоставени от Европейския съюз, да бъдат по-широко прилагани от държавите членки, които понастоящем използват всички възможни дерогации, за да ограничат прилагането им;

23.

изтъква, че най-сложният етап от гледна точка на информацията за пътуванията и регистрацията е „първият и последният километър“, съответстващи на частта от пътуването, която по правило е в правомощията на местните и регионалните власти. Затова е извънредно важно местните и регионалните власти да бъдат включени в прилагането и наблюдението на конкретните решения, за да се гарантира доброто функциониране на системата като цяло;

24.

изразява съжаление, че само четири държави членки прилагат изцяло Регламента за правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, и настоятелно призовава всички останали държави членки да отменят съществуващите изключения;

25.

отбелязва, че недостатъчното хармонизиране на стандартите между държавите членки води до нарушаване на конкуренцията и евентуално отклоняване на транспортното натоварване, което има екологични, комуникационни и административни последици;

26.

установяването на добра транспортна инфраструктура и добри нива на достъп до нея ще направи всички региони икономически по-силни и по-привлекателни за преки инвестиции, което ще увеличи както тяхната конкурентоспособност, така и конкурентната позиция на ЕС като цяло;

27.

счита, че правомощията на националните органи по прилагането на правата на пътниците при трансгранични пътувания трябва да бъдат изяснени;

28.

отбелязва неравномерното развитие и разпокъсаността на транспортната мрежа, особено железопътната и автомобилната, в различните региони в Европа; за да се насърчи конкуренцията, е необходима качествена транспортна мрежа, както и създаване на гъвкави финансови инструменти. Счита, че за целта е от съществено значение изграждането на мрежата ТЕМ-Т, преди всичко с оглед на увеличаването на железопътния превоз на стоки и изграждането на мрежа на регионалните летища;

29.

подкрепя интернализирането на външните разходи (социални и екологични разходи, включително за произшествията, замърсяването на въздуха, шума и задръстванията) и принципа „ползвателят плаща и замърсителят плаща“, за да може по този начин пазарните варианти да се приведат в съответствие с изискванията за устойчивост. Във връзка с това би следвало да се проучи дали с допълнителни мерки може да се постигне постепенно въвеждане на задължителна хармонизирана система за интернализиране на разходите при товарните транспортни средства в цялата междуградска мрежа, което ще сложи край на настоящата ситуация, при която международните превозвачи трябва да имат евровинетка, пет национални винетки и осем различни електронни системи и договори за пътно таксуване, за да могат да се движат безпрепятствено по европейските пътища, за които се събира пътна такса;

30.

отбелязва постигнатия напредък по отношение на сигурността на автомобилния превоз, но също така и съществуващите разлики в законодателството и стандартите в отделните държави членки, например относно превоза на опасни товари. Отново отправя искането си да бъде предложен научен модел за интернализиране на разходите, по-специално за пътнотранспортните произшествия;

31.

отбелязва, че при пътническия и по-специално въздушния транспорт сигурността на пътниците, освен от техническото качество, зависи и от редовното оценяване на екипажите и непрекъснатото подобряване на стандартите за сигурност, и призовава компетентните органи да предприемат незабавни действия в тези области;

32.

приветства инициативата „Shift2Rail“ и насърчаването на т.нар. „Син пояс“, но същевременно обръща внимание на факта, че не е постигнат достатъчен напредък в усилията за пренасочване към железопътния и водния/морския транспорт, въпреки претоварения трафик по пътищата и във въздуха. Влаковете и корабите могат да допринесат допълнително за постигането на целите за намаляване на емисиите на парникови газове и произшествията. Поради това е необходимо да се насърчава изграждането и довършването на мрежата ТЕМ-Т, уеднаквяването на критериите и нормативните уредби на различните железопътни администрации и улесняването на достъпа на нови оператори в рамките на свободната конкуренция;

33.

приветства изпълнението на Механизма за свързване на Европа, но е обезпокоен от факта, че планът „Юнкер“ ще погълне 2,7 милиарда EUR, при положение че бюджетът на МСЕ и без това е твърде малък за довършването на трансевропейската транспортна мрежа. С оглед на това изразява съжаление относно очевидния недостиг на инвестиции от страна на Европейския съюз в ефикасна и устойчива транспортна система и в екологизиране на транспорта;

34.

призовава държавите членки, след неотдавнашния доклад на Европейската сметна палата, да предприемат действия за отстраняване на проблемните участъци във водния транспорт (при мостове, шлюзове, свързани с широчината на реките и т.н.), за взаимна координация, завършване на инфраструктурните проекти и изпълнение на плановете за поддръжка;

35.

отбелязва факта, че не се споменава комбинираният морски/воден и въздушен транспорт, както и развитието на хидропланите, и отправя искане те да бъдат включени в транспортното планиране;

36.

подкрепя инициативата „Единно европейско небе“ и призовава Европейската комисия да представи система за прозрачно разпределяне на слотовете с оглед на по-добрата експлоатация на летищата в интерес на конкуренцията. Отбелязва проблема със закъсненията при излитане и приземяване, който е фактор за повишаването на цените, и отправя искане да бъдат разгледани евентуалните екологични последици от повишаването на височината на полетите с оглед на емисиите на замърсители в тропосферата;

37.

призовава да се предприемат координирани действия за укрепване на мултимодалния транспорт, главно посредством създаването на необходимите връзки с т.нар. пресечни точки (като летища, пристанища и интермодални транспортни центрове), и отбелязва необходимостта от координация по границите на държавите членки, която може да бъде поета от Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС);

38.

оценява изключително позитивно постигнатия напредък в развитието на алтернативните източници и методи на финансиране на големите транспортни проекти, които изискват дългосрочно планиране и финансиране. Все пак Комитетът обръща внимание върху разликата във възприетия подход за насърчаване на алтернативните източници и върху липсата на прогресивно подпомагане, вероятно свързано със степента на „чистота“ на съответните видове транспорт с алтернативно задвижване. Вследствие на това препоръчва да се предостави по-ефективна подкрепа на начините на задвижване, които не генерират емисии или генерират само минимално количество, и за които вече съществува доказано функционираща инфраструктура (какъвто е например случаят с трамваите и тролейбусите);

39.

подчертава, че технологичното развитие и законодателните промени в сектора на транспорта като цяло налагат необходимостта от овладяване на нови умения от страна на потребителите. Призовава държавите членки и Европейската комисия да вземат предвид необходимостта от непрекъснато обучение и съответните разходи, когато планират действията за цялостно изпълнение на Бялата книга;

40.

отбелязва бързите промени в условията на труд в сектора на транспорта и призовава Европейската комисия и държавите членки да предприемат действия за засилено хармонизиране на нормите и социалните права с цел подобряване на условията на труд и предотвратяване на нелоялната конкуренция;

41.

отбелязва, че за да бъде по-екологичен транспортът, са необходими едновременни действия за насърчаване на използването на обществения транспорт и научни изследвания в областта на екологично чистите горива и по-ефективните двигатели. За целта е необходимо да се прилагат политики, които да насърчават използването на хибридни превозни средства и електрически транспорт;

42.

подчертава значението на технологичните иновации, основани на алтернативни горива и обновена инфраструктура, за постигането на устойчива, природосъобразна и нисковъглеродна икономика, за да могат европейските дружества да разширяват износа, да стимулират растежа и да създават работни места;

43.

отново заявява подкрепата си за усилията, които Европейският съюз полага в международен план, за да „изнася“ прилаганите транспортни модели чрез активното си участие в международни форуми;

44.

качеството и сигурността на европейските транспортни мрежи, които се дължат на високите стандарти, са пример за други държави и същевременно допринасят за сигурността и качеството на живота на европейците. В същото време „износът“ на европейските стандарти и отварянето на международните пазари засилват конкурентоспособността на европейската промишленост;

45.

отбелязва, че секторът на транспорта е изключително комплексен и обхваща аспекти като инфраструктурата, информационните технологии, научните изследвания и иновациите, спецификациите на превозните средства и поведението на потребителите. КР призовава държавите членки и институциите да отделят необходимото внимание на поддържането на координация между тези сфери, с минимална степен на бюрокрация и в тясно сътрудничество с местните и регионалните власти, с оглед постигането на оптимални резултати.

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/15

1.

отбелязва, че в доклада си COM(2014) 345 final от 13 юни 2014 г., изготвен въз основа на данните, налични към средата на март 2014 г., Европейската комисия смята, че ситуацията на пазара на мляко е благоприятна в краткосрочен и средносрочен план и премахването на квотната система би следвало да протече успешно. Комисията признава, че все още има въпроси, които трябва да бъдат уредени, но счита, че на този етап е твърде рано да се измерва въздействието на преустановяването на квотната система, и желае да изчака до 2018 г., за да направи нови законодателни предложения;

2.

счита, че след март 2014 г. много благоприятната тенденция на развитие на пазара и на цените се е обърнала под въздействието на три фактора: засиленото производство в световен мащаб, намаленото търсене в света и руското ембарго. В контекста на силно увеличаване на европейското производство тези три елемента вече допринасят за значително намаляване на цената на млякото;

3.

отбелязва, че прогнозите за първата половина на 2015 г. са за спад в цените и за запаси от млечни продукти, които могат да надвишат тези от 2009 г., с чувствителни разлики между държавите членки, а понякога и в рамките на една и съща държава членка;

4.

отбелязва посоченото в доклада на Комисията, че сключените задължителни договори все още са незначителни като обем, което затруднява възстановяването на баланса в подкрепа на производителите. Кооперациите, които преработват повече от 60 % от млякото в Европа, са се освободили от изискването за сключване на договори и ограничаване на производството, като предварително са обявили, че ще изкупуват цялото количество мляко на своите членове. Всичко това сериозно ограничава обхвата на мерките от пакета за млякото;

5.

отбелязва, че много голямото увеличение на производството и на изкупуването на млякото на цялата територия на Европейския съюз през 2014 г. показва, че задължителните договори не са имали — и няма да имат — отражение върху управлението на глобалното предлагане в Европейския съюз, тъй като млекопреработвателните предприятия вече са в открита конкуренция помежду си;

6.

отбелязва, че последното звено от веригата за производство и продажба на млякото, а именно секторът за търговия, използва често млякото и млечните продукти, предназначени за продажба на потребителя, като продукт за привличане на клиенти, предлагайки ги на ниска цена. Това намаление се отразява в обратна посока по цялата верига до производителя, който в крайна сметка понася последиците от тези агресивни търговски политики. В редица случаи производителят получава сума, която не покрива производствените му разходи;

7.

посочва, че конкретните мерки, непредвидени в пакета за млякото и приети в отговор на руското ембарго, са очевидно недостатъчни с оглед на понесените загуби от август 2014 г. насам;

8.

констатира, че възможността за регулиране на предлагането на продукти със защитено наименование за произход (ЗНП), разрешена от пакета за млякото, все още не се използва достатъчно (три вида сирене във Франция и два в Италия), и би искал да разполага с повече информация от Европейската комисия относно текущите заявления. Настоява тази възможност да бъде популяризирана в държавите членки и Комисията да опрости достъпа до схемите за защитени наименования за произход (ЗНП) и защитени географски указания (ЗГУ);

9.

отбелязва, че анализът, направен за конференцията „Секторът на млякото и млечните продукти в ЕС: перспективите за развитие след 2015 г.“, проведена на 24 септември 2013 г., както и докладът COM 2014-2024 показват, че ръстът на млекопроизводството в ЕС зависи, на първо място, от световния пазар, който представлява едва 7 % от световното производство, но е много силно конкурентен. Млякото на прах съставлява 2/3 от количествата, доставяни от тримата основни износители: ЕС, Нова Зеландия и САЩ. ОИСР и ФАО прогнозират, че световното търсене на млечни продукти ще нараства с около 2 % годишно до 2023 г.; все още има необходимост от намиране и разработване на нови пазари, увеличаване на пазарния дял на ЕС в световен мащаб, гарантиране на справедлив достъп за износителите от ЕС и стимулиране на растежа на износа. Подобряването на трансфера на знания, научните изследвания, иновациите и мерките за подобряване на качеството и етикетирането ще донесе допълнителна добавена стойност на млечните продукти от ЕС и ще повиши конкурентоспособността им на вътрешния и на световния пазар;

10.

посочва, че съгласно анализа от септември 2013 г. с течение на времето все по-голямо количество мляко, произведено в Европейския съюз, ще се преработва в продукти с по-висока добавена стойност за сметка на производството на непреработени продукти;

11.

посочва, че в анализа се признава нарастващият дисбаланс в разпределението на добавената стойност по веригата за доставка на млечни продукти в полза на преработвателите;

12.

отбелязва, че по всеобщо мнение премахването на квотите ще доведе до допълнителна концентрация на млекопроизводството в по-големите стопанства и в определени региони на ЕС;

13.

посочва, че ЕС не разполага с оперативни инструменти, за да ограничи нестабилността на изкупната цена на млякото;

14.

отбелязва също така, че голяма част от направените напоследък инвестиции в европейския сектор на млякото и млечните продукти са съсредоточени предимно в сушилните за мляко на прах, а не в преработката на млякото в продукти с висока добавена стойност, каквито са сирената (50 % за млякото на прах срещу 20 % за сирената (1));

15.

счита, че концентрацията на производството в по-големите стопанства сама по себе си не е гаранция за ефективност или доходи, както е видно от датския пример;

16.

отбелязва, че за периода след отпадането на квотната система редица проучвания (2) потвърждават концентрацията на млекопроизводство в най-производителните райони, с най-голяма гъстота на млекопроизводителни предприятия и най-ниски разходи за събиране на млякото, както и намаляването или изоставянето на производството на мляко в регионите в неблагоприятно положение или в уязвимите региони. Подчертава, че в тези региони — отдалечени, планински или най-отдалечени — производството на мляко е икономическа дейност, която трудно може да бъде заменена, а и има важна социална и екологична роля;

17.

изразява съжаление, че липсват или са малко на брой конкретните проучвания за бъдещето на районите в неблагоприятно положение в случай на постепенно изоставяне на млекопроизводството, като в доклада на Комисията от 2014 г. се отбелязва единствено, че „все още е твърде рано за отчитане на значими последици от прилагането на Пакета за млякото в сектора на млякото в регионите в неблагоприятно положение“;

18.

изразява съжаление по-специално във връзка с липсата на конкретни проучвания за регионите, в които производството на мляко е не само определящо за създаването и запазването на работни места, но има и стратегически ефект на лоста за други икономически сектори като туризма. За тези райони рядко има информация като брой стопанства и работни места на местно равнище и никога по отношение на приноса към обществените блага (качество на водата и ландшафта, биологично разнообразие, качество на продуктите, екотуризъм, регионални пазари и др.) или като принос за другите икономически сектори;

19.

отбелязва, че последните проучвания на Комисията и на експертите прогнозират все по-бързо изоставяне на млекопроизводството в почти всички страни от източната част на Европейския съюз (с изключение на Полша), а отглеждането на млекодайни животни в тези страни често е основната селскостопанска дейност, и това следователно ще попречи на способността на селските райони да задържат населението си;

20.

счита също така, че за „междинните“ райони за земеделие/животновъдство е необходимо спешно да се определи общата загуба на работни места, до която би довело изоставянето на производството на мляко в полза на зърнените култури;

21.

подчертава, че съществуващите предпазни мрежи като публични интервенции и помощи за частно складиране не са подходящи инструменти за справяне с постоянната нестабилност или с криза в млечния сектор, утежнена допълнително от руското ембарго, което засяга особено силно балтийските държави и Финландия;

22.

отбелязва, че последните прогнози, публикувани от Европейската комисия, показват ограничено увеличаване на европейското производство въпреки премахването на квотите, по-специално поради все по-строгите ограничения, свързани с околната среда, в някои държави членки. Ръстът на производството през 2014 г. показа, че комбинацията на добра цена за млякото и благоприятна за производството на фураж година доведоха до значителен и напълно непредвиден излишък от мляко;

23.

посочва, че според Комисията, средната цена на млякото би трябвало да е приблизително 350 EUR за тон през периода 2016 — 2024 г., с колебания между 300 и 400 EUR за тон през осем от десет години и още по-отчетливи колебания на две от десет години;

24.

смята, че подобни колебания в цените, значителните смущения, до които те водят, както и несигурността, която поради тези смущения тегне над сектора на млякото и млечните продукти в европейското пространство, са несъвместими с осъществяването на значителни инвестиции в животновъдството и с установяването на нови производители и ще се усетят особено силно в планинските райони или в най-отдалечените региони, които се характеризират с по-големи ограничения и по-малки възможности за икономии от мащаба;

25.

отбелязва освен това, че предприятията от Европейския съюз са изправени пред конкуренцията на други, немногобройни, но мощни световни износители (Нова Зеландия, САЩ, Австралия), които имат традиционен достъп до азиатските пазари и определяща тежест върху цените на световния пазар на млечни продукти;

26.

счита, че нарастването на световния пазар не трябва да се смесва с нарастването на световното търсене, което е доста равномерно в средносрочен до дългосрочен план, докато световният пазар се развива по-несигурно, влияейки само на 7 % от производството и на излишъците на някои страни;

27.

счита за неприемливо, че изкупните цени на млякото в Европа са толкова тясно обвързани с международните цени, при условие че 90 % от производството на Европейския съюз се усвоява на европейския пазар;

28.

счита, че търсенето на млечни продукти и възможностите за износ ще бъдат изложени на въздействието на различни споразумения за свободна търговия и регионални търговски споразумения, по които понастоящем се водят преговори;

29.

отбелязва, че основният риск, произтичащ от тези споразумения за отглеждането на млекодайни животни в Европа и за потребителя, е понижаването на стандартите за качество и безопасност за европейските граждани, но също и непризнаването на ЗНП, за които настоява млечната промишленост;

30.

счита също така, че споразумението, което понастоящем е предмет на преговори със Съединените американски щати, относно хармонизацията и значителното намаляване на митата, споменато в мандата на ЕС за водене на преговори, представлява възможности, но също и рискове за сектора на млякото и млечните продукти, по-специално заради митата за млечните продукти, които обикновено са много високи на европейско равнище, докато помощите за американските производители на мляко са увеличени със Закона за земеделието (Farm Bill) за периода 2014 — 2018 г.;

31.

отбелязва, че Европейският съюз е пред сключване на споразумение за икономическо партньорство със Западна Африка, чиято цел е премахването на митата със страните от този регион за поне 75 % от неговия износ, включително и млякото на прах. Увеличеният износ от страна на Европейския съюз ще постави обаче под заплаха развитието на млекопроизводството и на малките млекопреработвателни предприятия в тези страни и ще ускори миграцията на населението от селските райони към градовете и към Европа;

32.

отбелязва, че в рамките на новата ОСП (2014 — 2020 г.) за сектора на млякото и млечните продукти се въвежда спасителна мрежа, съчетана с регулаторна рамка, позволяваща на Комисията да реагира при извънредни обстоятелства;

33.

счита, че равнището на настоящата спасителна мрежа (217 EUR за тон) е прекалено ниско, за да може да окаже защита в случай на падане на цената млякото;

34.

предлага на Комисията да направи така, че интервенционната цена да отразява в по-голяма степен производствените разходи и да бъде по-добре адаптирана към промените на пазара. Непроменяната от 2008 г. интервенционна цена трябва да се преразгледа, за да се вземе под внимание увеличаването на производствените разходи и на разходите за суровини, и следва да се преразглежда редовно;

35.

отбелязва, че в държавите членки, които взеха решение за задължително сключване на договори с млекопроизводителите, учредяването на организации на производителите не доведе до постигане на целта, за която те бяха създадени, тъй като преработвателите продължиха да сключват договори непосредствено с производителите, налагайки им твърде краткосрочни договори, без гаранции за цени на млякото. Затова предлага, по примера на Квебек, вместо на преките договори между производителите и млекопреработвателните предприятия, да се наблегне на създаването на регионални или териториални организации на производителите, които да не зависят само от едно млекопреработвателно предприятие и да разполагат с много по-големи възможности за договаряне;

36.

счита, че е от съществено значение да се засили ролята на организациите на производители, така че те да играят ясна икономическа роля в управлението на цените и на предлагането;

37.

предлага да се подобри ефективността на сключването на задължителни договори, като уредбата обхване целия сектор, включително големите търговски вериги;

38.

предлага да се насърчава участието и включването на производителите в организации, които могат да преработват млякото, като по този начин се намали броят на звената в сектора;

39.

предлага да се насърчава вътрешното потребление на млечни продукти в ЕС и да се приемат правила за етикетиране, предоставящи пълна информация относно произхода, метода на производство, използваните промишлени процеси и др.;

40.

предлага да се забрани на сектора на търговията да използва практики, които водят до банализиране на млякото и млечните продукти, така че те да не бъдат използвани в търговската политика на този сектор като продукти за привличане на клиенти;

41.

предлага да се подобри работата на Европейската обсерватория за наблюдение на пазара на мляко (European Milk Market Observatory) и да се предоставят необходимите средства, за да може обсерваторията да се превърне в реален инструмент за управление, а не само за последващо наблюдение. За тази цел към Обсерваторията на пазара на ЕС би било подходящо да се създаде ефективна система за ранно предупреждение за очертаващи се кризи на пазара. Затова е особено важно обсерваторията да предоставя данни всеки месец и по-детайлно отколкото държавите членки, за да се вземе предвид многообразието от ситуации в различните европейски региони. Комисията трябва да уведомява държавите членки и заинтересованите страни за ранните предупреждения и да взема незабавно всички необходими мерки;

42.

припомня, че държавите членки могат да вземат решение за доброволно, обвързано с производството подпомагане на млекопроизводители до определен процент в рамките на своите национални пакети от първия стълб, и могат да предоставят плащания за райони с природни ограничения в размер до 5 % от националния пакет. За най-отдалечените региони на Европейския съюз разпоредбите на програмата POSEI („Програма със специални опции, предназначени за отдалечените и островните райони“) са разработени така, че да отчитат географските и икономическите ограничения на тези райони, а не за справяне с кризи, причинени от дерегулирането на пазара на мляко и млечни продукти;

43.

счита, че за да се признае съществуването на допълнителни разходи за производство и преработка в най-отдалечените региони, е необходимо на програмата POSEI да се отпуснат допълнителни ресурси за компенсиране на млекопроизводителите за последиците, причинени от дерегулацията на пазарите, и за гарантиране на запазването на конкурентоспособността им спрямо производителите от останалата част на европейското пространство;

44.

опасява се обаче, че, тъй като всяка държава може да направи собствен избор, ще се появи голямо разнообразие от видове и нива на подпомагане между животновъдите в Европейския съюз и често ще се преразпределят твърде малко средства в сравнение с разликите в разходите за производство;

45.

отбелязва, че държавите членки могат да отговорят на специфичните потребности на сектора на млякото и млечните продукти със стратегически подход, като изготвят адаптирани тематични подпрограми, насочени, например, към ограничаване на преструктурирането на сектора на млякото и млечните продукти;

46.

посочва, че подкрепата за районите с природни и други специфични ограничения предвижда увеличаване на компенсаторните плащания за пропуснати приходи и допълнителни разходи за производство;

47.

смята, че тази разпоредба трябва да се прилага също и за млекопроизводителите в райони, засегнати от природни ограничения. Тези плащания имат особено значение за предотвратяване на изоставянето на обработваеми земи и обезлюдяването на селските райони;

48.

отбелязва обаче значително намаляване на наличните бюджетни средства за политиката за развитие на селските райони в рамките на Европейския съюз, последиците от което биха били забавяне на модернизацията на малките земеделски стопанства, а това би им попречило да отговорят на изискванията в областта на опазване на околната среда;

49.

с цел постигане на по-жизнеспособно бъдеще насърчава устойчивите инвестиции в стопанствата и дейностите за разширяване на земеделието, за да се подобри добивът на мляко и ефективността в стопанствата, например чрез по-добри доилни съоръжения, подобряване на техниките за разплод, на ИКТ системите, и за да се осигурят по-безопасни работни места; съответно подкрепя предприемането на допълнителни мерки от страна на Европейската комисия и ЕИБ за вливане на инвестиции и ликвидност в този сектор;

50.

изразява опасение, че задължението за съфинансиране, приложимо спрямо мерките от втория стълб, ще доведе до големи различия между производителите, предвид разликите между бюджетните ресурси на държавите членки;

51.

признава необходимостта от последователност на политиките на ЕС за справяне с въпросите, свързани с изменението на климата и продоволствената сигурност и препоръчва да се подкрепят най-ефективните по отношение на въглеродните емисии и най-устойчивите по отношение на околната среда системи за производство на мляко и млечни продукти;

52.

препоръчва, в рамките на дългосрочен стратегически подход да се разработят мерки за подкрепа на млекопроизводството в регионите в неблагоприятно положение, като се укрепи правната рамка;

53.

предлага укрепването на програмата „Схема за помощ за предлагане на плодове и зеленчуци, банани и мляко в учебните заведения“ и изразява съжаление поради решението на Европейската комисия в работната ѝ програма за 2015 г. да отложи законодателното предложение, разглеждано понастоящем от Европейския парламент и Съвета, в очакване на резултатите от нова оценка на програмите „плодове в училищата“ и „мляко в училищата“;

54.

счита, че предлагането на мляко в училищата би могло да окаже реално въздействие на регионално равнище, като се инициира целенасоченото снабдяване на органите на местно управление с местни продукти с високо екологично качество, в рамките на къси вериги на доставка, и би позволило да се възстанови връзката на децата със селското стопанство;

55.

следва да се използват пълноценно мерките в областта на научните изследвания, за да се разработват иновативни високостойностни млечни продукти на пазари с висок растеж, като например лекарствени хранителни продукти и хранителни продукти за кърмачета и спортисти;

56.

счита, че следва да се даде приоритет на научноизследователската и развойната дейност и на иновациите, за да могат преработвателите по-добре да се конкурират в международен план;

57.

отбелязва, че в САЩ Законът за земеделието от 2014 г. преразгледа реда и условията за подпомагане на сектора на млякото и млечните продукти. Новата програма за защита на маржовете на печалба на млекопроизводителите предлага обезщетение, когато разликата между цените на млякото и разходите за фуражи спадне под определена стойност. С публични средства се гарантира минимален марж върху разходите за изхранване. Могат да бъдат избрани по-високи равнища на този марж, за сметка на производителите. Тези нови разпоредби, които не определят горна граница по отношение на големите стада, ще спомогнат за увеличаване на производството и износа на САЩ;

58.

отбелязва, че в Канада адаптирането на производството към вътрешния пазар и индексацията на цената на млякото се основават по-скоро на реалните разходи за производство, отколкото на световните цени. Този механизъм води до далеч по-стабилни и по-високи цени на млякото, отколкото в Европа. Този инструмент за управление на предлагането се основава на организиране на производителите, обединени в една единствена пазарна служба за всяка провинция;

59.

предлага Европейската комисия да почерпи опит от тези модели и да преосмисли вида подпомагане и системата на организация на млекопроизводителите по големи производствени области;

60.

отбелязва, че на 23 и 24 януари 2013 г. Комисията по земеделие на Европейския парламент прие компромисно изменение по доклада Dantin (за единната ООП) относно механизъм, който предвижда в случай на сериозна криза подпомагане на производителите, които доброволно намалят производството си;

61.

предлага създаването на европейска обсерватория за новосъздадените предприятия, която да анализира данните, свързани с новите предприятия в сектора на млякото и млечните продукти;

62.

отбелязва, че програмата за отговорно поведение на пазарите, предложена от European Milk Board (Европейската организация на асоциациите на млекопроизводителите) и предназначена за прилагане в случаите, когато балансът на пазара на мляко е застрашен, е гъвкаво предложение, несвързано с високи разходи, което следва да бъде проучено и оценено с оглед на неговата приложимост и ефикасност, като за тестова година се вземе 2014 г.;

63.

тъй като доброволните кодекси за добри практики не действат, препоръчва на Европейската комисия да представи предложения, за да се гарантира, че всички участници във веригата на хранителни доставки, включително на прясно мляко и млечни продукти, се третират справедливо, и за да се ограничат всякакви антиконкурентни практики, които не са съвместими с поддържането на устойчиви вериги на доставки;

64.

си задава по-специално въпроси относно възможностите за осъществяване на такова предложение, предлагани от Общия регламент за ООП, по-конкретно в членове 219, 221 и 222;

65.

припомня, че в редица държави членки и региони млекопроизводството е основен стълб на регионалната икономика и на добавената стойност на селското стопанство. Преработката на млякото в множество сирена, благодарение на хилядолетните специфични традиции във всеки регион и на всяка европейска нация, решително допринася за идентичността на териториите и за положителния имидж на европейската хранително-вкусова промишленост по света. Освен това производството на сирена допринася за запазване на заетостта в селските райони, гарантира опазването на ландшафта и ограничава загубата на земеделски земи вследствие на урбанизацията;

66.

препоръчва на европейските институции да разработят спешно гъвкави и ефективни инструменти за стабилизиране на пазара на мляко, а по този начин и на доходите на млекопроизводителите във времена на криза, включително чрез повишаване на ефикасността на мерките за управление на риска, по-специално на тези, които имат за цел стабилизиране на доходите срещу колебанията в пазарните цени и гарантиране на цената на млякото; за да се гарантира сигурността на храните, е необходимо опростяване, намаляване на бюрокрацията и премахване на административната тежест;

67.

препоръчва на органите на ЕС да насърчават износа за трети държави на европейски млечни продукти под официалните знаци за качество (ЗГУ, ЗНП и др.), да поощряват инвестиции в логистични платформи за износ, да подкрепят обучението на специалистите, както и да насърчават мерки за популяризиране, насочени към нововъзникващите пазари;

68.

препоръчва на органите на ЕС да засилят защитата на продуктите със ЗНП и ЗГУ в рамките на международните споразумения в процес на изготвяне, също и с цел борба срещу фалшифицирането и имитацията на европейските продукти;

69.

по отношение на планинските млекопроизводителни райони, както и на млекопроизводителните райони северно от 62-рия паралел, призовава за сближаване на компенсаторните плащания за неблагоприятни природни условия, възстановяване на помощта за събиране на млякото (съфинансирана от бюджета на общата селскостопанска политика) и подкрепа на популяризирането и развитието на обозначението „планински“ за млечните продукти, при условие че е налице достатъчно равнище на продоволствена независимост;

70.

настоява за мащабен план за развитие на селските райони в балтийските държави, България, Румъния, Словения, голяма част от Полша и Гърция. Тези страни разполагат с малки стада, млекопроизводството все още е основна дейност за по-голямата част от стопанствата, чието бъдеще изглежда изложено на риск след премахването на квотите, а днес животновъдството е структурната основата на селските райони.

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/22

1.

приветства съобщението „За интегриран подход към културното наследство на Европа“, чиято двойна цел е, от една страна, да оцени икономическото и социалното въздействие на културното наследство, и, от друга — да подчертае, че Европа се намира в повратен момент, а именно пред възможността да даде отговор на предизвикателствата в сектора на културното наследство чрез цялостен, интегриран и стратегически подход. Комитетът приветства по-специално факта, че в съобщението се акцентира на важността да се използват възможностите за насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, както и това, че се апелира за пълноценно използване на европейските фондове, предназначени за културното наследство. Европейският комитет на регионите изразява съгласие с мнението на Комисията, че обменът на най-добри практики и идеи изисква установяването — от местно до европейско равнище, на по-тясно и координирано сътрудничество, и предлага съдействието си по този въпрос;

2.

признава дългогодишната ползотворна работа на Съвета на Европа в сферата на културното наследство и призовава да се поддържа тясно сътрудничество както по отношение на законодателството, така и на практиките. Във връзка с темата на съобщението Комитетът насочва вниманието към Рамковата конвенция от Фаро относно опазването на културното наследство, която защитава всички съществуващи форми на културно наследство в Европа, които заедно съставляват общата основа на историческата памет, взаимното разбирателство, идентичността, чувството за принадлежност и творчество (1). В същото време КР следи отблизо световния форум на ЮНЕСКО по въпросите на културата и културните индустрии, чиито цели са в синергия с позицията на Европейския комитет на регионите, а именно че е необходимо пълно включване на културата и културното наследство в рамките на програмата за развитие след 2015 г., при строго зачитане на принципа на субсидиарност (2);

3.

подчертава, че всички равнища на управление, с активното участие на заинтересованите страни трябва да играят важна роля в защитата и подкрепата на европейското културно наследство, както и, предвид предизвикателствата на XXI век, в насърчаването на многообразието на културното наследство в полза на икономическото възстановяване. Според Договора от Лисабон ЕС зачита богатството на собственото си културно и езиково многообразие, като същевременно следи за опазването и развитието на европейското културно наследство (3). Съюзът допринася за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално многообразие и принципа на субсидиарност, и същевременно извежда на преден план общото културно наследство (4). От културното, историческото и социалното многообразие ще произлязат бъдещите иновации в икономическата, научната, художествената и политическата сфера, както и в ежедневния живот;

4.

подчертава, че културното наследство е неразделна част от културните и творческите сектори, че то е съставено от съвкупността от материални, нематериални и природни ресурси, блага и знания, завещани от миналото, и може да помогне за оформянето на облика на общините, градовете и регионите и значително да допринесе за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и за укрепване на социалното сближаване. Културното наследство е обща ценност, общо благо, което, ако бъде признато като такова, може да спомогне за развитието на визия за бъдещето. Съхраняването на културното наследство, неговото възстановяване, осигуряването на непреходността му е обща мисия, отговорност и цел. Във връзка със защитата и опазването на културното наследство на държавите — членки на ЕС, Комитетът изразява съгласието си със съобщението относно подчертаването на значението на член 36 от Договора (5), на Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета относно износа на паметници на културата (6), както и на Директива 2014/60/ЕС за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка;

5.

смята, че ролята на културното наследство продължава да се подценява. Делът на държавните помощи за цели, свързани с културното наследство, непрекъснато намалява. Съзнавайки, че културното наследство е нещо повече от икономическа стойност, и като има предвид, че бюджетните съкращения могат да го засегнат, счита, че трябва да се търсят нови начини за финансиране на опазването на огромното културно наследство, което Европейският съюз притежава. Поради това Комитетът изразява задоволство от напредъка, постигнат от Европейската комисия в областта на законодателните мерки, с разширяването — в рамките на модернизирането на правилата за държавните помощи — на приложното поле на Общия регламент за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар (7), така че да обхваща помощите за насърчаване на културата и опазване на културното наследство; това е признание, от една страна, за важността на културното наследство като фактор за създаване на работни места и, от друга, за ролята му на носител на идентичност и ценности, изграждащи обществото — два аспекта, които е добре да бъдат взети под внимание при разпределянето на държавни помощи;

6.

отбелязва, че природното наследство е неразделна част от културното наследство и изразява съжаление, че това не се посочва в съобщението. Във връзка с това приветства факта, че в Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията (8) ясно се признава, че тъй като природното наследство „често пъти е от ключово значение за сформирането на творческото и културното наследство, опазването на културното наследство по смисъла на настоящия регламент следва да включва също така природно наследство, свързано с културното наследство, или официално признато от компетентните публични органи на държава членка“;

7.

приветства факта, че в преразгледаната неотдавна Директива 2014/52/ЕС относно оценката на въздействието върху околната среда (9) се въвежда идеята, че е важно да се взема под внимание и потенциалното въздействие на някои публични и частни проекти върху културното наследство. Тези европейски разпоредби могат да окажат насърчително въздействие върху мерките, приети от местните и регионалните власти в сферата на културата, както и върху интегрираното развитие и осъществимостта на защитата и опазването на културното наследство в рамките на техните комплексни планове за развитие на градовете и териториално развитие;

8.

обръща внимание на факта, че унищожаването на културни ценности, както и незаконните разкопки и трафикът на културни артефакти застрашават устойчивостта и опазването на културното наследство. Това е тема, която изисква колективни действия на европейско и международно равнище. За целта са необходими отворени канали за комуникация и тясно сътрудничество с участието на държавите — членки на ЕС, както и на държавите кандидатки и на трети държави. Комитетът приветства въвеждането на Информационната система за вътрешния пазар (ИСВП), създадена с Регламент (ЕС)№ 1024/2012, и очаква с нетърпение създаването на модул на ИСВП, специално пригоден за паметници на културата, с който следва да се улесни прилагането на Директива 2014/60/ЕС;

9.

счита, че Комисията следва да предприеме ефективни действия за справяне с липсата на данни от целия ЕС за приноса на културното наследство за икономическия растеж и социалното сближаване. С оглед на това насърчава създаването и въвеждането в действие на европейска база данни, за която биха могли да спомогнат различните проекти в тази насока (10). Също така насърчава разработването на стандарти, които могат да бъдат основа за извършване на някои анализи на разходите и ползите, чрез които да се демонстрира степента, в която културното наследство има икономически и социален принос, като се посочва действителната полза от това наследство, която да служи като основание за допълнителни мерки за опазване;

10.

подкрепя отворения метод на координация (ОМК) в рамките на Европейската програма за култура, тъй като той структурира културното сътрудничество въз основа на стратегически цели и улеснява комуникацията между държавите членки, разпространението на добри практики и взаимното учене. КР препоръчва съвместно с Европейската комисия да се проучи възможността от 2015 г. Комитетът да бъде представен в работните групи, предвидени в новия работен план за културата. Освен това Комитетът отново заявява, че националните представители би трябвало да се консултират систематично с местните и регионалните участници с цел да могат да се подготвят по всички въпроси (11), като съберат възможно най-много информация, и да гарантират, че експертният опит, знанията и опитът, натрупани на местно и регионално равнище, както и творческите и новаторски предложения относно постигнатите резултати в ключовите области ще бъдат популяризирани чрез разпространение на добрите практики;

11.

подчертава, че културното наследство е крайъгълен камък на местната, регионалната, националната и европейската идентичност. Нейното опазване и защита, както и укрепването на социалната идентичност на местно и регионално равнище са ключови фактори за устойчивост, които гарантират съхраняването на ценностите на Общността за бъдещите поколения и непреходността на традиционните особености и знания. Културното наследство е насочено към обществото и играе ключова роля в борбата срещу бедността и социалното изключване, тъй като е източник на икономическо развитие и социално сближаване. В същото време опознаването на културното наследство на местно и регионално равнище следва да бъде неразделна част от всички официални учебни програми;

12.

подчертава, че местните културни ценности — художественото, литературното, аудио-визуалното и архитектурното творчество, съвременната култура, занаятите, фолклорът, археологическото, историческото, религиозното и етнографското наследство, диалектите, музиката, храните и гастрономията, особеностите на ландшафта и природата, традиционният експертен опит и познания, уменията, живите традиции и др. — са тясно свързани с идентичността, която се корени в материалното, нематериалното и природното наследство на общностите. Комитетът припомня, че развитието на културата на местно равнище укрепва идентичността на даден град или регион и специфичния им характер, а съчетаването, при взаимно зачитане, на различните идентичности помага за изграждането на общото културно наследство. Така създадените културни продукти придават уникална стойност на мястото. Тези културни фактори са важни и на европейско равнище (12);

13.

подчертава, че нематериалното културно наследство е това, което определя идентичността на даден регион и че извеждането му на преден план благоприятства регионалното развитие. В контекста на трансграничното и транснационалното сътрудничество се забелязват много добри практики в създаването на стратегии, опиращи се на нематериалните културни ресурси. Като се съсредоточават върху това, което е специфично и уникално, те насочват вниманието към това, с което можем да се гордеем и същевременно засилват местната или регионална привлекателност от гледна точка на конкурентоспособността на предприятията (13) и спомагат за създаването на работни места;

14.

отбелязва, че опазването на културното наследство допринася за развитието на чувство за идентичност, като повишава осведомеността по отношение на ценностите на наследството, засилва чувството за принадлежност, създава връзка с концепциите за „развитие на мястото“ и чрез самото признание, което им се отдава. Това може да допринесе за развитието на социалното партньорство, както и на структури за публично-частно партньорство, като трайните усилия за опазване на културното наследство могат да спомогнат за създаването на работни места и за насърчаването на социалната икономика. Във връзка с това счита, че е важен обменът на опит с други държави в областта на описването и цялостната защита на местното културно наследство;

15.

смята, че е важно политиката на устойчиво развитие на културното наследство да има в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план благоприятно въздействие върху подобряването на икономическото положение и качеството на живот в съответния регион. Културното наследство може да бъде двигател за планиране на приобщаващото местно и регионално развитие и за развитието на творческите индустрии и допринася за икономическия растеж, разширявайки достъпа до културните блага. Съществен елемент на конкурентоспособността е готовността за възприемане на новаторски решения за опазване на културното наследство, осъществявани и посредством публично-частни партньорства;

16.

подчертава необходимостта в преразгледаната стратегия „Европа 2020“ да бъдат по-добре интегрирани културното наследство, културата, креативността и свързаните с тях водещи инициативи, както и да се гарантира, че стратегията отчита елементите, доказващи приноса на културното наследство към икономиката;

17.

счита за необходимо в бюджета на новите фондове на ЕС (например ЕФРР, ЕСФ, ЕЗФРСР и ЕФР) и програми (например „Творческа Европа“ и РП7) да се предоставят все повече ресурси за секторите на културата и творчеството, свързани с културното наследство, и това наследство да бъде по-добре интегрирано в новия финансов цикъл на ЕС (2014 — 2020 г.); приветства по-специално изготвянето на карта на дейностите в областта на културното наследство в политиките и програмите на ЕС (14); препоръчва ресурсите на ЕС да се използват пълноценно, за да се изготвят и прилагат местни и регионални стратегии с творчески и новаторски цели. Освен това от първостепенно значение е да се създадат оптимални синергии между европейските фондове и програми, така че да се гарантира тяхната ефикасност и ефективност. За това Европейската комисия допринася чрез своите насоки по отношение на координацията, синергиите и взаимната допълняемост между структурните фондове и инвестициите, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на ЕС в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, управлявани пряко от ЕК (15);

18.

подчертава, че в контекста на развитието на регионалната икономика и на стратегиите и програмите за регионално, териториално и градско развитие, настоятелно препоръчва да се вземат предвид: съхраняването на културите и на културните ресурси — носители на ценности, тежестта, която могат да понесат околната среда и регионите, както и съображенията, свързани с опазването на околната среда. Екологосъобразните и енергийно ефективни действия, мерки и инструменти, които биха могли да предотвратят последиците от природни бедствия (например наводнения) или бедствия, предизвикани от човека, могат да изиграят важна роля за смекчаване на отраженията от изменението на климата върху ефективността на развитието, основано на местните и регионалните предимства;

19.

счита за важно да се оползотворява културно-историческото развитие на сградите, което може да придаде нови функции на обектите от културното наследство в контекста на градското обновление и — с участието на малки и средни предприятия — да допринесе за заетостта и създаването на работни места. Професионалната надеждност при възстановяването на сградите се увеличава, когато работата се извършва не само с традиционни материали, но също и с традиционни и съвременни техники. Това знание, както и самият паметник, трябва да бъдат запазени и предавани в рамките на професионалното обучение. Обучената и специализирана работна ръка ще бъде търсена на пазара. На местно и регионално равнище съществуват многобройни образцови практики за подкрепа и насърчаване на творческа среда, за оползотворяване на възможностите на културното многообразие, за интегриране на културните стратегии в местното и регионалното развитие с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и Европейският комитет на регионите допринася за разпространяването на знания и споделянето на опит в тази област. Тези подходи и практически модели благоприятстват формирането на устойчива културна екосистема, насърчавайки творческия предприемачески дух;

20.

приветства факта, че във връзка с икономическата стойност на културното наследство Комисията извежда на преден план европейската строителна индустрия и инвестициите в историческата среда, които създават работни места и допринасят за започването на нови стопански дейности; насърчава местните и регионалните власти да участват в управлението на архитектурното наследство и на историческите сгради, които в много случаи са публична собственост, и да ги използват по различни начини, така че да се генерират приходи и да се осигури тяхната поддръжка и устойчивост; отбелязва, че програмата „Европейска столица на културата“ (ЕСК) също е важен принос на ЕС за съхраняването и придаването на нови измерения на архитектурното наследство, в рамките на което редица исторически обекти и градски райони биха могли да бъдат събудени за нов живот успоредно с процеса на управление и преосмисляне на индустриалното наследство и промишлените зони;

21.

подчертава, че местните и регионалните власти, които са най-близкото до гражданите равнище, следва да поемат водеща роля в развитието на отговорност за опазване на естествената и застроената среда в контекста на положителна промяна в начина на мислене и на мобилизация на населението в този смисъл. Редовното наблюдение на състоянието на архитектурното наследство следва да се превърне в обща практика, властите следва също така да насърчават разпространението на практиките за поддръжка и обучение на служителите и собствениците на паметници;

22.

отново заявява, че на всички равнища политиката за МСП следва да взема под внимание и да работи с различни бизнес модели, така че да се създават максимален брой работни места и устойчив икономически растеж (например културните и творческите индустрии) (16);

23.

във всички области на културното наследство е препоръчително да се насърчава участието на частен капитал, което изисква едновременно данъчни стимули и формирането на отговорна обществена нагласа към съхраняването на материалното и нематериалното културно наследство; припомня, че частният сектор често играе важна роля за насърчаване на културата в контекста на социалната отговорност на предприятията, посредством дарения или други форми на подкрепа, но че местните и регионалните власти биха могли да допринесат за създаване на благоприятна среда за възможно най-добро оползотворяване на тази помощ (17);

24.

е убеден, че културното наследство е мощна движеща сила за местното и регионалното развитие на цялото население и създава значителни материални блага посредством насърчаването на устойчив, висококачествен и отговорен културен туризъм, чието развитие се основава върху материалното и нематериалното наследство на местните и регионалните общности. Европейският комитет на регионите счита, че вече е от решаващо значение да се създаде взаимодействие между стратегиите за устойчив туризъм и местните и регионалните творчески и културни индустрии с оглед подпомагане на растежа на икономиката и заетостта и улесняване на достъпа до културата;

25.

посочва обаче, че е важно да се намери подходящ баланс между разширяването на сектора на културния туризъм и опазването на културното наследство;

26.

що се отнася до използването на многофункционалния потенциал на културното наследство, Комитетът насочва вниманието към културните маршрути, които — в рамките на дадена държава и отвъд нейните граници, с участието на обществеността и на всички заинтересовани страни — предлагат ценен принос за разпространението на местните и регионалните културни ценности, като същевременно комплексно допринасят за заетостта и за създаването на работни места, както и за функционирането на предприятията (например производство и транспорт на местни продукти, настаняване, ресторантьорство). Маршрутите, създадени по принципа на тематичната организация (18) — като съединяващо звено — често свързват помежду им туристически дестинации, общини, по-малко познати селища и по този начин увеличават разнообразието на туристическото предлагане и популярността на културното (архитектурно, ландшафтно, кулинарно и нематериално) наследство в селските райони. Културните маршрути (пътеки, велосипедни алеи и др.) също имат важен принос за подобряване на здравето на населението;

27.

отбелязва, че в рамките на културния туризъм, свързан с гастрономията, местните специалитети се считат за важен елемент от културата, който привлича туристите благодарение на местните и традиционни храни и селскостопански продукти. Подчертава, че устойчивото производство на храни и мерките, имащи за цел да се опази многообразието на местното и регионалното кулинарно наследство, допринасят за създаването на нови устойчиви работни места, които могат да играят ключова роля за растежа и сближаването на местно и регионално равнище;

28.

подчертава голямата добавена стойност на програмите за европейско териториално сътрудничество за опазването и трансграничната подкрепа на културното наследство: чрез премахването на границите те придават по-голяма видимост на Европа и нейните региони, градове и общини благодарение на местното и регионалното сътрудничество; в областта на културния туризъм те насърчават търговията с местни продукти, а по отношение на творческите индустрии дават възможност за обмен на умения и знания, укрепване на регионалната икономика и за разкриването на нови пазари. Те спомагат да се предотврати отмирането на традиционни умения и занаяти, които се сблъскват с демографските предизвикателства (19); счита, че е важно макрорегионалните стратегии за развитие да могат да допринасят и за социалното, икономическото и териториалното сближаване в контекста на транснационалното сътрудничество, като превръщат ценностите на европейското културно наследство в туристически продукт и прилагат новаторски и творчески решения;

29.

признава, че едно от предизвикателствата на програмата в областта на цифровите технологии за Европа е цифровизацията на културното наследство и на европейските исторически паметници, предоставянето на онлайн достъп до тях и съхраняването им за бъдещите поколения, като в тази област вече е постигнат напредък (20). При преосмислянето на цялостния подход и на ролята на културното наследство следва да се положат усилия за достигане до широката общественост — а същевременно и до нова публика, като се използват предимствата на технологиите и се прилагат новите инструменти за комуникация, което улеснява създаването на общности, обмена и умножаването на знания, културните дейности, обучението и научните изследвания; счита, че цифровизацията и новите технологии предлагат едновременно иновативни възможности за подобряване на конкурентоспособността; творческите и новаторските индустрии и цифровизираните материали в областта на културата, с които те разполагат, се укрепват взаимно;

30.

подчертава, че музеите, библиотеките и архивите играят важна роля за укрепване на свързаното с културното наследство сближаване в общностите. Във връзка с достъпността и разпространението на знания за културното наследство в информационното общество на ХХI век е необходимо да се помисли за ролята и бъдещето на местните библиотеки, които в много държави членки са финансирани и управлявани от местните власти. При изработване на концепцията за съдържанието на новите услуги и на нововъзникващите цифрови медии трябва да се вземат под внимание не само икономическите параметри, но също и социалните и културните потребности (21). Конференциите, обученията и проучвателните посещения в рамките на побратимяванията между градове биха могли да допринесат за обмена на опит в търсенето на модерни решения и най-добри практики;

31.

оценява като изключително важна ролята на проектите на ЕС за цифровизация и подчертава значението на културната онлайн платформа Europeana, която обединява съдържанието на библиотеки, музеи и архиви в Европа и има за цел да гарантира на всекиго интернет достъп до европейското културно и научно наследство. Признава, че въпросите, свързани с авторските права, и изясняването на онлайн правата продължават да бъдат предизвикателство, и се застъпва за създаване на правна рамка за цифровизация;

32.

отбелязва, че филмовото наследство и кинематографията като източник на информация за историята на европейското общество са неразделна част от европейското културно наследство; в този контекст е желателно да се подобри използването на индустриалния и културния им потенциал. Продължават да съществуват пречки по отношение на цифровизацията на филми и предоставянето им онлайн (22); при все това киното играе важна роля в представянето на културата и цивилизацията, уникални за всеки народ. Като има предвид, че цифровата революция и финансовите тежести могат да предизвикат трайни промени за индустрията на местно и регионално равнище, КР отново настоява за съвместни усилия и сътрудничество, за да се избегне изчезването на малките киносалони (23), и насърчава местните и регионалните органи да използват средствата от ЕС за модернизиране на кварталните кина;

33.

подчертава значението на придобиването от най-ранна възраст на цифрови умения в рамките на образователната система, така че младите хора да се възползват изцяло от новите форми на достъп до културата и да бъдат по-добре подготвени за бъдеща заетост; необходимо е също така да се помогне на по-младото поколение и на голяма част от обществото да се справят с последствията от преминаването към цифрови технологии (24);

34.

приветства факта, че в съобщението се признават резултатите от програми и инициативи на ЕС, които имат за цел осъзнаването от гражданите на обществената стойност на културното наследство и насърчаването на междукултурния диалог. Комитетът изразява съгласие, че Знакът за европейско наследство и Европейските столици на културата са инициативи, които подчертават богатството, многообразието и общите аспекти на европейските култури (25), и изтъква необходимостта кандидатстващите градове да разработват в зависимост от местните и регионалните ресурси конкретни културни програми със силно европейско измерение, с положително въздействие върху културния сектор и града домакин в дългосрочен план (26). Следва да се припомни, че осъзнаването от обществото на стойността на европейското културно наследство като фактор за развитие може да помогне за установяването на стандартни показатели в европейския контекст, които да дадат възможност за измерване на въздействието на този сектор върху икономиката на регионите и създаването и запазването на работни места;

35.

счита, че обявяването на „Европейска година на културното наследство“, както е предложено от Съвета на Европейския съюз (27), ще допринесе за запознаване на повече хора с културното наследство;

36.

признава значението на наградата на Европейския съюз за културно наследство/наградите „Europa Nostra“, учредени да осигурят признание за отличната работа, извършена за опазване на културното наследство и разпространение на високи технически постижения, които мотивират ангажираните граждани, гражданското общество, органите на местна и регионална власт, частни фондации и компании за съживяване на историческите паметници и обекти — което е и цел на подпомагането от новата програма „Творческа Европа“, като се обръща особено внимание на транснационалните дейности в секторите на културата и творчеството (28);

37.

счита, че санкциите за прояви на вандализъм срещу паметниците, околната среда и нейните художествени компоненти и археологическите обекти трябва да станат още по-строги;

38.

изразява съгласие, че научните изследвания в областта на културното наследство допринасят за опазване, развитие и популяризиране на културното наследство. Седмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (РП 7), инициативите за съвместно планиране (ИСП) и програмата „Хоризонт 2020“ могат да гарантират динамика и устойчивост на европейското културно наследство чрез насърчаване на научните изследвания и иновационните дейности, насочени към борба с изменението на климата и природните заплахи и бедствия. Приветства предстоящия старт на програмата и рамката за действие за научни изследвания и иновации в областта на културното наследство и във връзка с това призовава за създаването на механизъм за сътрудничество в партньорство с местните и регионалните власти;

39.

подчертава необходимостта обектите на културата и културните услуги да бъдат достъпни за всички, като се намаляват неравенствата между богати и бедни, селските и градските райони, възрастните и младите хора и хората с увреждания. Мерките за намаляване на неравенствата ще доведат до резултати само ако бъдат осъществявани с подкрепата и участието на заинтересованите лица и ако разширяват възможностите за достъп до експертен опит. Равните възможности са задължителен елемент на културната демокрация;

40.

счита, че е важно младите хора да научават повече за собственото си материално и нематериално културно наследство, да осъзнават необходимостта от опазването и популяризирането на обектите на културата (напр. в контекста на Европейските дни на културното наследство). Смята, че благодарение на тези познания могат да се осъществяват партньорства с цел устойчива експлоатация на културното наследство и информирано използване на околната среда. Препоръчва в рамките на Европейските дни на културното наследство да се определи съдържанието на тематична седмица, за да се изгради мрежа от културните дейности на местните органи;

41.

счита, че доброволческата дейност е обещаваща форма на участие на местното население и за изграждане на връзки с обществеността, изпълнява важна роля за усвояването на знания и за пораждане на интерес към културата и допринася за предотвратяване на маргинализацията на уязвимите групи от обществото;

42.

КР счита за важно, с цел да се повиши устойчивостта, развитието и популярността на културното наследство, да се защитават и управляват по устойчив начин същинските ценности от веригата на стойност на културното наследство, а местните и регионалните органи и институциите, отговорни за образованието, културата и културното наследство, да си сътрудничат и да развиват своите дейности — за предпочитане по систематичен начин, тъй като това може да бъде полезно за информирането на обществеността в разбираема форма. Сътрудничеството изгражда доверие, създава междуличностни контакти и дава гаранция за намиране на общи решения на общите предизвикателства;

43.

подчертава важната роля, която има побратимяването между погранични градове за — интерактивното и ориентирано към преживяването — взаимно опознаване на местното и регионалното културно наследство в неговото многообразие, благодарение на активното участие на гражданите. Във връзка с това подчертава добавената стойност на равнището на ЕС от програма „Европа за гражданите“ за изграждането на програми за побратимяване и мрежи от градове; благодарение на проектите с европейско измерение за съхраняване на паметта за миналото се насърчават толерантността и по-доброто разбиране на историята и разнообразието на Европейския съюз и се създава връзка между Европа и нейните граждани. КР приветства също и факта, че тази програма продължава в новата финансова рамка на ЕС (29);

44.

препоръчва да се възнаграждават най-добрите практики в областта на опазването на културното наследство, възникващи от партньорства и сътрудничество между местните органи, което също ще спомогне за утвърждаване на идентичността на Европейския съюз;

45.

счита, че е важно в селските общини и в малките градове да се създават и задействат тематични проекти за сътрудничество в сферата на културното наследство, както и да се насърчава активното участие на всички заинтересовани страни в процеса на вземане на решения, така че да се стимулира ефективно управление, основано на участието. Подчертава стойността и важността на многостепенното управление (30), което улеснява, наред с останалото, разпространението на най-добри практики в областта на културното наследство, развитието на демокрацията на участието, взаимното обучение, появата на нови форми на партньорство и диалог, както и ефективността и съгласуваността на секторните политики, които имат отношение към културното наследство;

46.

отбелязва, че преосмислянето на значението на културата и културното наследство е продължителен процес, който включва всички заинтересовани участници в обществото. Комитетът на регионите е на мнение, че тази промяна в начина на мислене може да бъде постигната само ако се гарантира, че още по-голяма част от населението се ангажира, например чрез намаляване на социалното неравенство, чрез изграждането на местни общности, чрез увеличаване на възможностите за участие в обществото, чрез откритост за нови идеи и чрез развитието на способностите за създаване, разпознаване и оценяване на уменията за иновации и на културните ценности. Счита, че е обща отговорност, с участието на всички заинтересовани страни, да се гарантира придобиването на конкурентни знания и култура, толкова необходими за справянето с предизвикателствата пред ЕС. Във връзка с това КР приветства и подкрепя параграф 28 от Заключенията на Съвета по образование, младеж, култура и спорт от 25 ноември 2014 г., в който се предлага да се обмисли обявяването на Европейска година на културното наследство. Това би допринесло за осъществяването на общите цели в общоевропейския контекст;

47.

подчертава, че културата може да играе важна роля във външните работи за преодоляването на различията и за признаването на общите и споделени ценности между народите. Поради това КР призовава да се придаде по-голяма видимост на културните връзки на високо равнище и във връзка с това отбелязва неотдавнашните усилия за включване на културната дипломация във външните отношения на Европейския съюз, по-специално чрез подготвителното действие „Културата във външните отношения на ЕС“;

48.

подчертава също необходимостта от укрепване на сътрудничеството в борбата с незаконния трафик на културни ценности и паметници на културата. Във връзка с това настоятелно призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970 г. и Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. и да гарантират ефективното им прилагане чрез подходящо транспониране в националното законодателство и засилване на полицейския и митническия контрол по границите на ЕС.

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/30

1.

подчертава, че още отначало Териториалната програма на ЕС беше дефинирана като политическа рамка за мерки за насърчаване на полицентрично териториално развитие на ЕС, при което отговорността за политическите мерки е преди всичко на местните и регионалните власти, държавите членки, както и на институциите на ЕС;

2.

отбелязва, че Териториалната програма има за цел да предостави стратегически насоки за териториалното развитие, да стимулира включването на териториалното измерение в отделните области на политиките на всички равнища на управление и да гарантира осъществяването на стратегията „Европа 2020“ в съответствие с принципите на териториалното сближаване (1);

3.

изразява съжаление, че Териториалната програма изчезна за няколко години от политическата сцена, но отбелязва със задоволство интереса по темата, заявен от настоящата тройка председателства Италия — Латвия — Люксембург;

4.

подчертава, че (ориентираният към конкретни райони) териториален подход е единственият политически модел, с помощта на който ЕС може да отговори на очакванията на своите граждани (2). Поради тази причина ЕС трябва да играе по-важна роля, с активното участие на Комитета на регионите, както и на местните и регионалните власти и други заинтересовани страни, при разработването на ориентиран към конкретни територии подход, който би позволил по-ефективно прилагане на Териториалната програма;

5.

отбелязва, че е необходимо общо стратегическо планиране за целия ЕС въз основа на цялостна концепция за бъдещето развитие, за да се гарантира по-добро координиране на политиките на ЕС и да се създадат синергии между отделните сектори, като се определи ясно кои институции отговарят за прилагането на Териториалната програма на европейско, национално, регионално и местно равнище;

6.

смята, че с оглед на гарантирането на по-устойчиво и социално приобщаващо развитие, наред с механизмите за планиране и координиране са необходими повишаване на осведомеността и предоставяне на териториална информация и методологична подкрепа за местните и регионалните власти. В това отношение все още предстои да се свърши много работа с цел получаване на сравними данни на местно и по-ниско равнище навсякъде в ЕС;

7.

затова призовава на равнището на ЕС да се изготви стратегия за интегрирано териториално развитие, като се гарантира, че се зачитат съществуващите правомощия по отношение на устройството на територията на местно и регионално равнище (3);

8.

препоръчва, с оглед на ефективното осъществяване на стратегията „Европа 2020“ и на по-нататъшните мерки, да се укрепи териториалното измерение, при което да се вземе предвид териториалното въздействие на политиките на ЕС; за тази цел препоръчва да се проведе преглед на секторните политики по отношение на тяхното териториално въздействие и да се въведе като постоянен елемент в процеса на приемането на законодателни актове по отделните политики на ЕС , и по-специално при политиката на сближаване след 2020 г., извършването на оценки на териториалното въздействие, които да бъдат един от основните компоненти на оценката на въздействието на регламентирането;

9.

отбелязва необходимостта да се наблюдават стъпките, предприети на равнището на ЕС, които в контекста на неотдавнашната криза са необходими за борба с нарастващото в цяла Европа регионално неравенство, тъй като то представлява сериозна заплаха за териториалното сближаване;

10.

заявява, че ЕС има нужда от насочена към конкретни територии стратегия за развитие и че в рамките на новия законодателен пакет за политиката на сближаване трябва да се положат повече усилия в тази насока. С други думи политиката на сближаване трябва да съвместява принципа на обвързаност с условия и принципа на субсидиарност, обръщайки засилено внимание на последния;

11.

отбелязва, че териториалната политика на ЕС трябва да отчита въздействието на различните политически стратегии върху регионите, градовете и градските зони и да осигурява възможност за комплексен отговор на настоящите предизвикателства, който да не включва само структурните и инвестиционните фондове, а да покрива околна среда, транспорт, вътрешен пазар, програмата в областта на цифровите технологии, които са само няколко примера за политики на ЕС с ясно териториално въздействие. При изготвянето на политиките следва да се взема предвид териториалното измерение, за да се постигнат максимални синергии, да се използват възможностите за развитие и да се избегне негативно въздействие на политиката;

12.

отново препоръчва създаването на Съвет за политиката на сближаване, съставен от отговарящите за регионалното развитие министри на компетентното управленско равнище в държавите членки и представител на Комитета на регионите като координатор на сътрудничеството, с цел да се укрепи системата за контрол и да се постигне баланс. Комитетът би искал да участва активно в политическите консултации относно създаването на подобен орган, за да се гарантира, че гледната точка на местните и регионалните власти се отчита напълно;

13.

подчертава, че партньорството е съществена предпоставка за повишаване на ефективността на политиката на сближаване и че само система на многостепенно управление може да осигури ефективна връзка между стратегическите насоки, определени от Европейския съюз, и местните и регионалните предизвикателства (4);

14.

потвърждава своята подкрепа за новите механизми и инструменти за укрепване на териториалния подход посредством водено от общностите местно развитие (ВОМР) и интегрирани териториални инвестиции, тъй като те предоставят отлични възможности пред местните власти, градовете и регионите да използват фондовете на ЕС за постигане на икономически растеж и благосъстояние, както и за завръщане на пътя към сближаването. Затова изразява съжаление, че въпреки че много държави членки са обмисляли прилагането им на практика, тяхното използване се възпрепятства от регулаторните бариери на разпоредбите на ЕС и от нежеланието на управляващите органи да допуснат фондовете на ЕС до регионалното и местното равнище;

15.

с оглед на факта, че гореспоменатите инструменти в отделните държави членки бяха използвани в твърде различна степен, системата за управление, прилагане, наблюдение и контрол на инструментите за насърчаване на териториалното развитие трябва да бъде опростена и съгласувана, доколкото това е възможно;

16.

въпреки това отбелязва, че подходът на териториално развитие далеч надхвърля тези инструменти и трябва да бъде вземан предвид във всички аспекти на политиката на сближаване;

17.

призовава за по-добро спазване на член 174 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), отнасящ се до териториалното сближаване. В този член се посочва, че Съюзът се стреми към намаляване на неравенството между нивата на развитие на различните региони и на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони, обръщайки специално внимание на селските райони, зоните в индустриален преход и регионите, засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони; в действителност една от възможностите за краен успех на ТП 2020 е да се позволи на тези територии да преодолеят структурните проблеми, затрудняващи развитието им;

18.

подчертава също така специфичния случай на най-отдалечените региони (НОР), чиито особености и ограничения, посочени в чл. 349 от ДФЕС, следва да бъдат взети предвид, за да се даде възможност на тези територии да преодолеят структурните пречки пред развитието си, превръщайки се по този начин в един от ключовите елементи за успеха на Териториалната програма 2020;

19.

освен това трябва да се вземат предвид и други демографски предизвикателства, които оказват голямо влияние върху регионите, като обезлюдяването, застаряването и голямата разпръснатост на населението; призовава Комисията да обърне особено внимание на най-необлагодетелстваните в географско и демографско отношение зони в процеса на прилагане на политиката на сближаване (5);

20.

призовава за възобновяване на дебата относно измерването на стандарта на живот с помощта на показатели отвъд БВП („GDP and beyond“), като подчертава, че териториалното сближаване допълва икономическото и социалното сближаване и следователно не може да се отчита единствено с помощта на икономически показатели. Интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж в ЕС включва много повече аспекти, а не само нарастването на БВП. Той обхваща и териториални, социални, културни и по-специално екологични аспекти, които имат особено значение в селските райони или в по-слабо населените региони. Във връзка с това проектирането на екологосъобразни инфраструктури в селските и градските райони подобрява качеството и намалява уязвимостта на територията. При избора на показатели следва да се взема под внимание, че наличността на статистически данни на регионално равнище е ограничена във всички държави членки;

21.

призовава за въвеждането на набор от сравними и надеждни показатели и индекси за измерване, насърчаване и наблюдение на териториалното сближаване, комплексното териториално развитие, структурните проблеми, териториалните предизвикателства и възможности, както и на териториалните последици за отделните географски равнища и типове региони (6). Това ще позволи на вземащите решения лица да вземат осъзнати и съответстващи на принципа на пропорционалност решения относно териториалното устройство;

22.

счита, че е от съществено значение да се вземат предвид рисковете, свързани с климата и околната среда, и териториалното им въздействие;

23.

освен това отбелязва необходимостта да се започне дебат относно бъдещето на политиката на сближаване след 2020 г., в който по-специално да се обсъди дали нейните първоначални цели, сред които насърчаването на ориентиран към конкретни територии подход, са били постигнати, но също така и да се прецени дали настоящата методика за разпределение на средства за европейските структурни и инвестиционни фондове е напълно съобразена с целите на политиката и дали отразява в достатъчна степен териториалното многообразие;

24.

отбелязва, че полицентричното развитие на ЕС има ключово значение за постигането на териториално сближаване, тъй като допринася за подобряване на свързаността на мрежите от градове и на предоставянето на стоки и услуги за социално сближаване за цялата територия;

25.

припомня, че ефективността и качеството на Европа зависят от създаването на мрежи от контакти между градове с различен размер — от местното до световното равнище, както и от засилването на ролята на гражданите и прилагането на действия на местно равнище за популяризиране на силните страни на даден район в Европа и по света;

26.

изтъква, че откритостта спрямо съседните страни и останалата част от света е необходима предпоставка за всички европейски градове и региони, за да могат да бъдат използвани възможностите за развитие, които произтичат от световния растеж и техническия напредък. В това отношение подкрепата за трансграничното сътрудничество, особено по външните граници на ЕС, се утвърди като ефективен инструмент. Дългосрочното развитие на Европа зависи от авторитета ѝ на световната сцена и от използването на конкурентните предимства на отделните градове и региони в процеса на завършване на единния пазар и на изготвяне на ефективни общи стратегии за развитие, особено в контекста на Евро-средиземноморското и Източното партньорство, както и на трансатлантическото партньорство (7);

27.

отбелязва, че сътрудничеството между градовете и регионите с най-високи нива на развитие носи добавена стойност и допринася за развитието на околните територии; затова подчертава, че ролята на местните и регионалните власти, както и техните възгледи и предложения, трябва да бъдат вземани предвид, когато политиките на ЕС имат непосредствено въздействие върху тези власти;

28.

изтъква предимствата на полицентричния модел на регионално развитие и във връзка с това отбелязва значението на връзките между селските и градските райони;

29.

призовава за приемането на политически подход, който да стимулира изграждането на функционални региони както във вътрешността на страната, така и на трансгранично равнище, като се има предвид, че функционалните райони обхващат както градски, така и селски райони, и че тяхната роля за запазването на критичната маса, която е от значение за развитието и намаляването на уязвимостта спрямо външни сътресения, многократно е изтъквана в различни икономически и пространствени анализи;

30.

отбелязва, че пространствена концентрация на социална изолация се наблюдава в градски, крайградски и селски райони, които често са разположени в близост до други области, които предлагат подходящ стандарт на живот. С оглед на по-доброто прилагане на Териториалната програма трябва да се отчитат особеностите на подрегионалното равнище;

31.

призовава ЕС да постави по-голям акцент в политиките си и да вложи повече финансови средства за създаването на ефективни и ефикасни връзки между градските региони, като се отчитат разрастването на градските зони и новите форми на земеползване, улесняването на достъпа до знания и образование, както и за ефективното създаване на мрежи от градове и функционални области (8), които да позволяват обмен на добри практики и ефективни политически решения и проекти;

32.

отбелязва със задоволство, че в Териториалната програма 2020 се отправя призив към държавите членки, регионите и градовете (включително малките и средните градове) да допринесат за общите европейски териториални приоритети, но едновременно с това изразява съжаление, че местните и регионалните власти все още не са признати като равностойни партньори в процеса на вземане на решения по тези въпроси. Следователно трябва да се положат усилия, за да се даде възможност на местните и регионалните власти да реагират ефективно на най-важните териториални предизвикателства;

33.

смята, че ефективното функциониране на малките и средните градове, както и диверсифицирането на селската икономика, са от основно значение за цялостното прилагане на Териториалната програма. Във връзка с това стратегиите би трябвало да бъдат насочени на първо място към предоставянето на справедлив достъп до услуги от общ икономически и социален интерес, към разширяването на функционалните области (като се използват за основа вече разработените инициативи за развитие на градските и селските райони) и към насърчаването на достъпността и изграждането на връзки между малките и средните градове (9);

34.

отбелязва ролята на малките и средните градски агломерации, които са един от елементите на полицентричното териториално развитие. В този контекст приветства факта, че тройката председателства е взела под внимание тази обща тема от сферата на малките и средноголемите градове, която включва проучването на връзките между градските и селските райони, представянето на механизми за сътрудничество между различните области и постигането на по-балансирано териториално развитие. Изключително важно е да се работи за укрепване на ценностите, които определят идентичността на територията (ландшафт, културно и екологично наследство), като активи, предлагащи конкурентоспособност и диференциация на световния пазар;

35.

малките и средноголемите градски райони играят активна роля за гарантиране на благосъстоянието и просперитета на жителите на околните селски райони; те са центрове за предоставяне на заетост и услуги, местни транспортни възли и насочват нарастващото търсене на мобилност. Поради това те са важни за намаляване на обезлюдяването на градските и селските райони. Освен това могат да имат принос и за развитието на градските агломерации чрез участие в обща полицентрична мрежа. Те спомагат за решаването на проблеми, свързани с опазването на околната среда и качеството на живот, които възникват поради прекомерната концентрация на населението в големите градове;

36.

във връзка с това призовава за по-нататъшно изграждане на градското измерение на политиката на сближаване и за по-добра координация с другите политики, имащи отношение към градските райони, в рамките на интегрирана програма за градовете, както и засилване на официалното сътрудничество между градските райони в ЕС и прилежащите селски райони (10); призовава отново за изготвянето на Бяла книга за интегрирана програма за градовете;

37.

застъпва виждането, че европейското териториално сътрудничество, което се осъществява с подкрепата на инициативи на трансгранично, междурегионално или междудържавно равнище (напр. ЕГТС), и изготвянето на макрорегионални стратегии са инструменти от основно значение, които позволяват по-доброто прилагане на Териториалната програма. Поради това приветства плана на тройката председателства да се анализира необходимостта от правни разпоредби за създаването на интегрирани трансгранични зони, както и създаването на работна група в Съвета, която да следи за напредъка на макрорегионалните стратегии. Отбелязва, че участието на поднационалните органи в изготвянето и управлението на тези инструменти, както и във въпросната група, трябва да остане ключов елемент за изпълнението на техните цели;

38.

смята, че трябва да се насърчава полицентричен и равномерно разпределен между различните региони растеж, включително посредством решителни мерки за премахване на цифровото разделение, сътрудничество в областта на енергетиката, климата и околната среда, научните изследвания и иновациите, достъпността и привлекателността на териториите и устойчива транспортна политика въз основа на стратегия, съобразена с местните особености;

39.

изтъква ролята, която изпълнява транспортната инфраструктура като инструмент на териториалното сближаване. В това отношение регионите с географски и демографски проблеми се нуждаят от специално внимание (11). Във връзка с това Комитетът отбелязва възможността да се използват европейските групи за териториално сътрудничество като инструмент за насърчаване на трансграничните връзки (включително с трети страни), както и различни други финансови инструменти като Механизма за свързване на Европа;

40.

призовава Комисията да продължи и да увеличи усилията си за окончателното изграждане на основната мрежа на ТЕN-Т, по-специално що се отнася до отстраняването на проблемните участъци и улесняването на трансграничните връзки, и да укрепи участието на местните и регионалните власти в платформите, посветени на коридорите;

41.

подчертава, както е посочено в Шестия доклад за сближаването, че в насоките за развитие на трансевропейската транспортна мрежа се поставя за цел изграждането на истинска мултимодална мрежа на територията на ЕС, която трябва да включва железопътните линии, чрез изграждане на нова инфраструктура и подобряване на съществуващата. Комитетът счита, че за тази цел е необходимо да има транспортни средства, които да са устойчиви, конкурентни, ефективни от енергийна гледна точка и по-екологични; необходимо е също така да се насърчава интермодалността и допълващата употреба на различни транспортни средства, както и да се осъществят инфраструктурни проекти в по-слабо развитите региони, трансграничните региони, регионите, които се сблъскват с физически пречки пред достъпа си до вътрешния пазар, и регионите, които имат проблеми с териториалното сближаване;

42.

обръща внимание, че в Териториалната програма на Европейския съюз 2020 се потвърждава значението на териториалния подход за осъществяването на стратегията „Европа 2020“. Трябва да се използва преразглеждането на стратегията, за да се включи по-силно териториално измерение в нея. Очертаните в тази стратегия цели на ЕС могат да бъдат реализирани само ако се вземе предвид нейното териториално измерение, тъй като различните региони имат различни възможности за развитие (12);

43.

припомня искането си да бъде изготвена Бяла книга за териториалното сближаване, която да се основава на анализ на връзката между Териториалната програма на Европейския съюз 2020 и стратегията „Европа 2020“, за да се окаже противодействие на нарастващите регионални различия в ЕС (13);

44.

препоръчва политиката на ЕС на сближаване, благодарение на своите цели за икономическо, социално и териториално сближаване, да продължи и за в бъдеще да оказва значителен принос за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Посредством засилената връзка между целите за растеж и сближаване политиката на сближаване ще подпомогне намаляването на различията в Европейския съюз с оглед на осъществяването на водещите цели на стратегията и по този начин ще спомогне за повишаване на благоденствието в цяла Европа. Този потенциал трябва да се използва последователно, като спрямо политиката на сближаване се прилага партньорският подход, в рамките на стратегия, основана на спецификите на даден регион и предприемането на конкретни действия, насочени към местните условия и потенциал;

45.

с оглед на това подкрепя идеята да бъде предложен кодекс за поведение във връзка със стратегията „Европа 2020“ (14), който да се основава на Европейския кодекс на поведение за партньорство и да гарантира, че местните и регионалните власти и други заинтересовани страни са включени в изготвянето и прилагането на свързаните с териториалното развитие дългосрочни стратегически документи;

46.

изтъква дейностите на ESPON за разработване на набор от показатели и индекси във връзка с териториалното развитие на Европа, които биха могли да бъдат използвани като помощни средства за вземащите решения лица при измерването и наблюдението на териториалното сближаване; призовава изрично за разработването на показатели, които да отразяват в каква степен териториалните и демографските предизвикателства (като например разпръснатост, ниска гъстота на населението, обезлюдяване и застаряване на населението) влияят върху устойчивия, интелигентен и приобщаващ растеж;

47.

счита за крайно наложително да се разработят съпоставими статистически данни относно местното и по-ниско равнище, както и да се преведе съществуващата класификация на градските и селските райони, използвана от ОИСР и Комисията, в използвани от Евростат категории, които, черпейки достоверна информация по места, могат да съдействат за оценката и изготвянето на политиките на ЕС;

48.

освен това отбелязва, че създаването на открита и полицентрична Европа е най-сближаващата териториална стратегия в подкрепа на икономическия растеж, конкурентоспособността и социалното сближаване, както и за насърчаване на осъществяването на целите в областта на устойчивото развитие, формулирани в стратегията „Европа 2020“ и Териториалната програма за следващите десетилетия (15); изразява своята подкрепа за стратегия, която да обединява развитието със сближаването и да създава подходяща жизнена среда;

49.

смята, че е необходимо общо стратегическо планиране на европейската територия въз основа на цялостна концепция за бъдещето развитие, за да се гарантира по-добро координиране на европейските политики за регионално развитие (16).

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/36

1.

подкрепя изцяло усилията на Европейската комисия, насочени към развитие на общи цели и показатели като основа за общи европейски стандарти за ресурсната ефективност в строителния сектор, за да се увеличи координацията между политиките и тяхната съгласуваност. Местните и регионалните власти са основни партньори, които насърчават по-голяма ресурсна ефективност, тъй като това се отразява положително на околната среда, климата, икономиката и обществото, и така допринася за устойчивото развитие. Тези власти могат да действат и чрез инструменти като зелените обществени поръчки, като стимулират пазара на продукти, изработени от отпадъци от строителство и разрушаване;

2.

ето защо изразява загрижеността си от това, че Комисията не споменава никъде в съобщението си ролята на местните и регионалните власти, въпреки че Комитетът е обръщал внимание на този аспект в предходни становища по сходни теми. Изтъква централната роля на местните и регионалните власти като инвеститори, не на последно място в строителния сектор, но също и по отношение на обществените поръчки, прилагането на законодателството на ЕС и на националното законодателство относно сградите, подкрепата за местния бизнес и иновациите, както и информацията за инвеститорите и широката общественост. Поради това Комитетът на регионите призовава Комисията да анализира начина, по който Комитетът на регионите и местните и регионалните власти могат да участват в консултациите, които ще последват настоящото съобщение;

3.

подчертава, че предвид мащаба и сложността на въпроса за устойчивото строителство в политически план, към инициативите трябва да се подхожда холистично, като се отчитат преди всичко и аспектите, свързани с нуждите и грижите на хората, общностите и институциите, които ще се ползват от тях. Местните условия и ползите за местната икономика следва да се разглеждат като важни аспекти на устойчивостта, като например се зачитат основните принципи на свободното движение чрез насърчаване на използването на местни строителни материали, които в редица случаи се считат за по-ефикасни и могат да оказват положителен ефект за местната икономика;

4.

счита за неприемливо, че рециклируеми отпадъци от строителство и разрушаване на обществени сгради често се депонират в сметища без предварителна оценка на икономическата жизнеспособност на тяхното събиране и рециклиране. КР счита, че следва да се даде приоритет на затварянето на веригата за рециклиране, например чрез определяне на индивидуални цели за специфични видове отпадъци, задължителни разпоредби за одита, демонтирането и сортирането на такива отпадъци, преди разрушаване или реновиране на обществени сгради, както вече се предвижда в някои национални или местни законодателства;

5.

смята, че за да се екологизира (т.е. да се направи по-щадящ за околната среда) сградният сектор, е необходимо публичните органи да предоставят на клиентите, изпълнителите и инвеститорите от строителния бранш рамка за преминаване към щадящи природата практики, тъй като фазата на изграждане е от решаващо значение за екологичните характеристики на всяка сграда по време на целия ѝ жизнен цикъл. Този преход няма да се случи толкова бързо, колкото се предполага, при липсата на общи за ЕС показатели и стандарти, но също и докато няма икономически жизнеспособни бизнес модели, за да се избират по-екологосъобразните и по-ефективните по отношение на ресурсите строителни техники и материали в сравнение с настоящото положение;

6.

счита за необходимо да поясни, че материалите, получени при разрушаване, могат да са резултат както от цялостното разрушаване на сградите, така и от реновирането им, поради което трябва да се посочи ясно, че в понятието „разрушаване“ се включва частичното разрушаване на дадена сграда като част от процеса на реновиране. В повечето региони общото количество отпадъци, генерирани при реновирането, е по-голямо от това на всички отпадъци, генерирани при цялостното разрушаване на сградите;

7.

приветства Европейската комисия за намерението ѝ да насърчава пазара за рециклиране на отпадъци от строителство и разрушаване, като оказва по-категорична подкрепа на научноизследователските и демонстрационните дейности. Подобни проекти, както и такива по Рамковата програма „Хоризонт 2020“, които се изпълняват в тясно сътрудничество с държавите членки, следва да имат за цел да търсят решения за това как да увеличат икономическата привлекателност на дейностите по рециклиране. Комитетът на регионите подкрепя и въвеждането на инструменти, благоприятстващи пазарите на вторични материали, получени от отпадъци от строителство и разрушаване;

8.

счита, че от гледна точка на местните и регионалните власти в целия ЕС основната цел е да се постигне напредък в усилията за изготвяне на общи показатели, които са необходимо предварително условие за определянето на общи цели и стандарти, за да стане строителният сектор по-екологосъобразен. В интерес на местните и регионалните власти е да подчертаят значението на основните екологични и икономически предизвикателства, пред които е изправен процесът на подобряване на ресурсната ефективност в строителния сектор;

9.

в този контекст подчертава, че местните и регионалните власти вече играят съществена роля за насърчаване на устойчивите сгради при ниски или никакви разходи посредством местни или регионални строителни кодекси. Най-добрите практики, които произтичат от прилагането на тези кодекси, като например минималните изисквания за дневна светлина, енергийна ефективност или строителни материали, биха могли да допринесат значително за насърчаване на истински устойчиви сгради в Европа и следователно трябва да бъдат насърчавани;

10.

припомня, че по отношение на намаляването на въздействието на сградите върху околната среда местните и регионалните власти имат първостепенна роля. В обхвата на своята отговорност те разработват адекватни мерки и изпълняват стратегии, приети в подкрепа на ресурсната ефективност, като анализират внимателно особеностите и местните аспекти;

11.

призовава местните и регионалните власти да използват инструменти и практики от териториалното планиране и градоустройството при формулирането на политиката за устойчиви сгради. Трябва да се вземат предвид и възобновяемите енергийни източници, енергийната ефективност, управлението на отпадъците и въпросите на експлоатацията и поддръжката;

12.

в този контекст призовава местните и регионалните власти да възприемат цялостен подход по отношение на целия жизнен цикъл на сградите, включително строителните материали, проектирането и строителството на една сграда, нейната поддръжка и ремонт, за да се насърчи по-ефективното използване на материалите, енергията и потреблението на вода, както и по-доброто управление на отпадъците;

13.

определя като изключително важни положените досега усилия от местните и регионалните власти на Европа, като например стратегията за енергийна ефективност на региона Емилия-Романя и плана в областта на климата „Енергетика-Алто Адидже 2050“ на автономна провинция Болцано, програмите, които идентифицират новите технологии и подходи въз основа на местната традиционна архитектура на департамента Харгита или иновационните дейности на град Раквере в Естония и на местната общност Анавра в община Алмирос в Магнезия, Гърция. Тези инициативи, както и други подобни, са забележителни по отношение на ресурсната ефективност и устойчивото строителство;

14.

отбелязва, че промишлените дейности, свързани със строителните материали, идващи от сектора на зеленото строителство и разрушаването, би трябвало да доведат до създаване на нови работни места. Изготвянето на регионални и местни планове за действие, насочени към тези дейности, комбинирани с подходящо оползотворяване на човешките ресурси, ще допринесе значително за осъществяване на целите за ресурсна ефективност;

15.

смята, че инициативи като Конвента на кметовете могат да бъдат полезни за преодоляване на предизвикателството на ресурсната ефективност, но е убеден, че трябва да се търсят подходящите начини, едва след като бъдат определи целите на ЕС за ресурсна ефективност;

16.

припомня също така, че използването на ресурсите зависи в голяма степен от решенията в областта на проектирането и от избора на строителни материали. Ето защо, както подчертава Комисията, за да се гарантира увеличаване на ресурсната ефективност, инженерите, проектантите, производителите, изпълнителите, органите и крайните ползватели се нуждаят от надеждна и използваема информация, за да вземат решения с оглед на устойчивото планиране. Предвид това и тъй като местните и регионалните власти са издаващите разрешителни органи, които са в най-голяма близост до всички заинтересовани страни, те трябва да разработват конкретни информационни сесии за повишаване на информираността, както и политики и механизми за подкрепа и насърчаване на използването на тези ресурси, като за целта разполагат с линии за финансиране по европейските фондове. Тези политики трябва да се вписват в общ европейски подход в областта на оценката на екологичните характеристики на сградите, който да включва всички определени ключови показатели;

17.

призовава Комисията активно да включва местните и регионалните власти при разработването на рамка с основни показатели за оценка на екологичната ефективност на сградите през целия им жизнен цикъл. Следва да се провеждат консултации с местните и регионалните власти и те да участват в целия процес на изготвяне на тези показатели;

18.

отбелязва, че местните и регионалните власти имат важна роля не само в качеството на политически органи, които осъществяват финансови инвестиции в устойчивите сгради, но също така имат ключова роля като собственици на обществени сгради, обществени жилища и инфраструктурни мрежи за комунални услуги;

19.

подчертава отново, че се противопоставя на системата от макроикономически условия, позволяваща да се наказва дадена държава членка, която не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на ЕС (например относно целите за отпадъците или за енергийната ефективност), чрез частично или пълно оттегляне на средствата, постъпващи от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), защото тази система създава риск местните и регионалните власти да бъдат санкционирани без оглед на мащаба на приноса им за политическите цели;

20.

приканва местните и регионалните власти да укрепят сътрудничеството в рамките на зелените обществени поръчки и по този начин да допринесат за подобряване на местния и регионалния контекст за постигането на амбициозните цели на ЕС в областта на устойчивите сгради;

21.

припомня, че строителната промишленост е инструмент и че сградите могат да имат както положително, така и отрицателно въздействие в рамките на конкретен урбанистичен, архитектурен, социален, икономически и екологичен контекст. Следователно особено внимание трябва да се отдели на проблема, свързан с устойчивостта, в тази сложна съвкупност от взаимовръзки.

22.

припомня, че техническите и експлоатационните характеристики на някои строителни материали се променят бързо след производството им и този процес продължава в някои случаи дори след използването им в рамките на дадено строителство. Във връзка с това е изключително важно да се проучи дали и при какви условия тези материали са подходящи за повторно използване след разрушаване и да се обсъди необходимостта от въвеждане на отделни системи на сертифициране на подобни материали;

23.

обръща при все това внимание върху необходимостта от продължаване на научните изследвания в областта на поддръжката на сградите и съответните инсталации като възможност за удължаване на жизнения им цикъл, като по-конкретно следва да се насърчават договорите за доставка на енергия, подобряване и поддържане на сградните инсталации, изпълнявани от дружествата за енергийни услуги;

24.

подчертава, че широкото използване на строителни материали от разрушаване, например в пътното строителство, трябва да се разглежда като област на изследване от първостепенно значение. Много строителни материали наистина съдържат редица вредни, опасни или заразни елементи, но оценката на тяхното въздействие и, при необходимост, намаляването на произтичащите от това рискове за околната среда и човешкото здраве са въпроси, които понастоящем не са намерили своето решение;

25.

счита, че преоткриването на традиционните строителни техники и материали може да има значителен потенциал за европейския строителен сектор: нерядко те представляват модел за начина, по който местните ресурси могат да бъдат използвани в услуга на ефективни и адаптирани към местните условия решения, без да се отразяват, в съответствие с използването на терените, на разкриването на нови кариери, когато последните не се вписват в хомогенен контекст;

26.

припомня, че заслужава да се анализира въпросът дали реновирането на съществуващи сгради е подходящо решение във всички случаи: в редица региони на Европа съществуващите сгради, по-конкретно търговските, жилищните и обществените сгради, могат да бъдат реновирани, за да предложат подходящ комфорт, само с цената на значителни инвестиции. Тези ситуации привличат вниманието върху факта, че макар и реновирането на съществуващи сгради да продължава да бъде, от гледна точка на ресурсната ефикасност в съответната сграда, по-добро решение от тяхното разрушаване или изграждането на нови сгради, естетичната, архитектурната и социалната стойност на новото строителство понякога е далеч по-значима, особено за отделния потребител. Ето защо, за да се разбере дали реновирането на съществуващи сгради е подходящо решение, трябва да бъдат отчетени не само чисто техническите аспекти, но и архитектурните, социалните, икономическите и екологичните съображения, както и гледната точка на потребителите;

27.

припомня също така огромния потенциал за създаване на работни места, който може да има устойчивото строителство, преди всичко в икономически сектор като строителния, толкова засегнат от кризата. Счита, че с подкрепа и подходящо обучение в областта на новите екологично устойчиви методи на строителство много безработни от сектора биха могли да намерят отново място на трудовия пазар;

28.

препоръчва при разработването на единни критерии за оценка на екологичната устойчивост на сградите (като основни показатели) изрично да се вземат под внимание и възобновяемите суровини, за предпочитане местни или първични, по отношение на които да се прилагат механизми за проследяване. Потвърждава, че използването на възобновяеми суровини може в решаваща степен да допринесе за ресурсната ефективност в строителния сектор, като възможностите за използване на такива суровини не се ограничават само до построяването (напр. с дървен материал) и изолацията, а съществуват също при вътрешното оформление (подове, стенни покрития, оформление на различни повърхности) и т.н. Това се отнася най-вече за случаите на каскадно използване на възобновяемите суровини, т.е. на многократното им използване през няколко етапа. Освен това възобновяемите суровини могат да заменят изкопаемите енергоносители при отоплението на сградите и по този начин да намалят въздействието върху околната среда;

29.

обръща внимание на факта, че що се отнася до строителството, в документа на Комисията не се посочва използването на енергия от възобновяеми източници, в ущърб на очевидния ѝ принос за устойчивия характер на дадена сграда. Интегрираните в сградите соларни, фотоволтаични и ветрогенераторни системи, както и използването на биомаса за отопляване на сградите или за загряване на води за непитейни цели могат да допринесат значително за намаляване на въздействието върху околната среда и това през целия жизнен цикъл, по-специално по отношение на емисиите на въглероден диоксид. Трябва да се споменат и други технологии, като геотермалната енергия, потенциалът за централизирано производство, ефективната инфраструктура за районно отопление и охлаждане, възобновяемите енергийни източници, отпадната топлина или високоефективното комбинирано производство на енергия. За да бъде прецизен анализът, е важно също така да се вземат предвид материалите и енергията, използвани за производството на токови и енергийни единици;

30.

счита, че на равнището на ЕС трябва възможно най-бързо да се изяснят и дефинират единни термини, които често се използват като синоними: „пасивна сграда“, „екологична сграда“, „устойчива сграда“, „сграда с ниско потребление на енергия“ или „сграда с почти нулево потребление на енергия“. Спешно е необходимо да се постигне напредък чрез подходящи инициативи и консултации за НИРД, тъй като тези дефиниции ще представляват основата за общи стандарти и мерки на политиката в тази област в бъдеще;

31.

подчертава, че освен повторното използване на металите и стъклото, подробно разгледано в съобщението, научните изследвания представят интересни данни относно бетона и дървения материал. Като строителни материали бетонът и дървесината имат характеристики, които благоприятстват повторното използване, подлежат на лесен подбор и са лесни за рециклиране и/или използване. Анализите, направени на местно и регионално равнище във връзка с повторното им използване трябва да бъдат приоритетни;

32.

счита, че по отношение на използването на дървения материал или на други естествени строителни материали не трябва да се забравя, че нарастващите нужди на строителната промишленост ще доведат до преки или до непреки промени относно земеползването и екосистемите. Във връзка с това е важно да се избегне повтарянето в този сектор на грешките, направени в миналото при производството на биомаса за енергийни цели, и да се анализират подробно и да се вземат предвид промените в земеползването и екосистемите при разработването на общи цели и показатели за ресурсната ефективност в строителния сектор;

33.

предлага в рамките на обучението на инженерите, архитектите и икономистите да се предвидят, освен процедурите за ресурсна ефективност, и практики за намаляване на допълнителното използване на материали и създаване на отпадъци, произтичащи от промените в първоначалния проект;

34.

счита, че в рамките на ресурсната ефективност и по-специално в случая с рециклирането на отпадъците от строителство и разрушаване, следва да се вземат също предвид разходите и въздействието от подбора и транспорта. За тази цел са необходими напълно стандартизирани процедури за анализ, а политическите процеси и научноизследователската и развойната дейност трябва също да включват съпоставянето на възможностите, обусловени от транспорта и капацитета за рециклиране на обекта или на местно равнище;

35.

приветства факта, че в съобщението на Комисията ясно се подчертава важната роля, която е отделена сред планираните мерки на обмена на най-добрите практики. Във връзка с това е важно да се отдели приоритетно внимание на проектите за сътрудничество между групи региони със сходни особености. В тази област не е целесъобразно да се залага на единна най-добра практика или на единен подход на изпълнение: регионалните и местните участници трябва да се учат едни от други кои са най-добре адаптираните решения, а споделянето на местните познания на различните региони би могло да бъде съпътствано от увеличена добавена стойност;

36.

подчертава, че редица местни и регионални власти са отбелязали, че държавите членки възприемат чисто формално създадените в рамките на законодателството относно ресурсната ефективност инстанции, като механизъм, който е чужд на културата на проектиране на съответния регион или страна. Поради това Комитетът предлага да се изготви един вид междинен доклад относно състоянието на прилагането на директивата за енергийната ефективност, без да се създават нови задължения за докладване за местните и регионалните власти, а те да се включват на доброволен принцип във формулирането на доклада;

37.

припомня, че много региони не разполагат с адекватни познания, нито умения, което може да доведе, най-вече в слабо развитите региони, до увеличаване на технологичното изоставане спрямо развитите региони. За да се намери решение на този проблем, тези региони трябва също да бъдат подпомагани чрез механизми за сътрудничество, насочени по-конкретно към трудностите, свързани с трансфера на знания. Следва да се обсъди възможността за оптимизиране на трансфера на знания в областта на проектирането и строителството към регионите, чиито умения са неадекватни;

38.

счита, че политическите ръководители следва да бъдат наясно, че евентуалното трансформиране на строителния сектор предполага политическа воля и силна водеща роля на високите равнища на местната и регионалната администрация. Те не могат да не знаят за проблемите на местните и регионалните оперативни бюджети, които са винаги ограничени и предоставят много малко възможности за инвестиции в подобряването на сградите, въпреки че тези инвестиции имат добра възвращаемост и бърза амортизация;

39.

изтъква не само ползите за околната среда, но също и икономическите и социалните ползи на устойчивите сгради в сравнение с разходите за изграждане и поддръжка, и подчертава, че въз основа на данните от анализа на пазара, на който се позовава Комисията, инвестиционните разходи в зелено строителство надхвърлят само с няколко процента тези в традиционното строителство;

40.

счита, че е важно да бъде отделено приоритетно специално внимание на конкретните проблеми на селските райони и на малките и средните градове. Важно е да се признаят съответните за тях характеристики при определянето на стандартите, целите и другите мерки за прилагане, за да не бъдат засегнати непропорционално или за да могат да бъдат компенсирани, ако е необходимо. В съответствие с това, приоритетната област „Интелигентни градове“ („Smart Cities“) в програма „Хоризонт 2020“ би следвало да се нарича „Интелигентни градове и региони“ и да се допълни с нов приоритет — „Интелигентни селски региони и градове“.

12.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 195/41

1.

приветства плана за инвестиции за Европа и Регламента относно ЕФСИ, предложени от Европейската комисия, с цел насърчаване на инвестициите в Съюза;

2.

подчертава, че Европейският фонд за стратегически инвестиции е само един елемент от Плана за инвестиции; за да успее този план, са необходими също така механизъм за утвърждаване на проекти, консултантски център по въпросите на инвестициите и структурни реформи, които да оказват положително социално-икономическо въздействие и да допринасят за подобряването на административния капацитет; с оглед на това приканва Комисията, като продължение на своето съобщение от 13 януари 2015 г.„Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж COM(2015)12“, да уточни обхвата на структурните реформи, които желае да насърчи на европейско равнище, при спазване на принципа на субсидиарност;

3.

отбелязва, че механизмът на Плана за инвестиции се основава предимно на дотирането на гаранционен фонд за покриване на по-рисково финансиране;

4.

изразява загриженост във връзка с факта, че гаранцията в размер на 16 млрд. евро се формира от преразпределение на бюджетни кредити, предвидени първоначално за Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и „Хоризонт 2020“; КР обръща внимание на ЕК върху катастрофалните последици за текущи проекти, които при все това попадат в приоритетите на ЕС, и посочва, че заемът или гаранцията не представляват подходяща подкрепа за много фундаментални научноизследователски проекти и научноизследователски институти с висока международна репутация;

5.

призовава, с оглед на това, Планът за инвестиции да се захранва приоритетно с неизразходвани средства от бюджета на ЕС, които иначе би трябвало да се върнат на държавите членки. Намаляване на средствата за програмите „Хоризонт 2020“ и МСЕ следва да се предприема едва след като са изчерпани всички възможности за гъвкавост по отношение на бюджета на ЕС;

6.

призовава Европейската комисия, в контекста на междинния преглед на МФР да проучи възможностите в рамките на бюджета на Съюза за пренасочване към гаранционния фонд на ЕС на налични средства от програми, различни от „Хоризонт 2020“ и МСЕ;

7.

счита, че е важно да се гарантира високо качество на проектите и да се осигури възможността на местните малки по мащаб проекти също да се възползват от ЕФСИ. Предоставянето на техническа помощ и консултации на местните власти е от първостепенно значение в това отношение;

8.

настоява да участва пълноценно в мониторинга и изпълнението на Плана за инвестиции за Европа. Местните и регионалните власти (МРВ) са ключови фактори за идентифицирането, планирането и подкрепата на допълнителни инвестиции в тяхна територия. От тази гледна точка привеждането на ЕФСИ в съответствие с местните и регионалните инвестиционни стратегии и оперативните програми по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове е от съществено значение. Идеалният инструмент за практическо участие на МРВ, както и на държавите членки (ДЧ) и националните и/или регионалните банки и институции за развитие, в успеха на ЕФСИ е географската или тематична платформа за финансиране, при която трябва да се посочат нивото на делегиране и редът и условията за финансиране;

9.

отбелязва, че ще бъде необходимо значително усилие в рамките на Плана за инвестиции за преодоляване на редица предизвикателства: да се гарантира, че по своята структура фондът е удобен за ползване от страна на предприятията, за да може да привлича частни средства; да се гарантира, че с разгръщането на механизма за утвърждаване на проекти Планът за инвестиции на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) не се разглежда като субсидия от ЕС за нежизнеспособни национални проекти; да се осигури координация между съществуващите фондове като „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ, които са насочени към научните изследвания и иновациите;

10.

отбелязва, че за да се преодолеят тези предизвикателства, настоящият програмен период (2014 — 2017 г.) ще трябва да бъде по-фокусиран върху резултатите, което може да се постигне чрез сътрудничество с местните и регионалните власти. За да се гарантира, че проектите, избрани за подпомагане по линия на ЕФСИ, постигат очакваните резултати на местно равнище, неговият Инвестиционен комитет, на който ще бъде възложена задачата да прави подбор на проектите, трябва да бъде открит за местни и регионални консултации. Прилагането на подход, фокусиран върху резултатите, ще изисква също така увеличаване на използването на фондовете на ЕС чрез увеличаване на положителните взаимодействия между различните налични фондове на ЕС и чрез улесняване на използването им;

11.

счита, че друга предпоставка за успеха на Плана за инвестиции е Пактът за стабилност и растеж (ПСР) да не възпрепятства съфинансирането. По тази причина КР призовава, националното съфинансиране да не бъде включвано в сметките на Пакта за стабилност и растеж, независимо от положението на държавите членки спрямо Пакта за стабилност и растеж. Това е част от едно по-широко искане на КР, а именно — правилата на ПСР да не се прилагат към съфинансирането на европейските структурни фондове от страна на държавите членки;

12.

подчертава, че инвестициите в инфраструктура, направени от ЕФСИ, трябва да бъдат по-устойчиви на бедствия. Да се действа сега е много по-разходоефективно, отколкото да се модернизират необезопасени сгради (3);

13.

препоръчва също така, с цел осигуряване на необходимия мониторинг на Плана за инвестиции, създаването на Комитет за насоки, състоящ се от членове на ЕИСК и КР, който да изготвя препоръки до ЕК във връзка с инвестиционната политика на фонда;

14.

призовава държавите членки да ангажират пряко местните и регионалните власти в създаването и насърчаването на механизми за утвърждаване на инвестиционни проекти с цел усъвършенстване на доброто управление на ЕФСИ;

15.

призовава Комисията и ЕИБ да разработят съвместно с Европейския комитет на регионите набор от определени критерии за подбор на проекти и процедури за проследяване и подчертава, че бързината не следва да взема превес над качеството на проектите;

16.

призовава Комисията и ЕИБ да включат КР като наблюдател в Координационния комитет и в Инвестиционния комитет;

17.

отбелязва, че проектът за регламент засяга области на споделена компетентност между Европейския съюз (ЕС) и държавите членки или области, в които ЕС има компетентност да подкрепя, координира или допълва действията на държавите членки (4). Тъй като основната цел на проекта за регламент е да допринесе за възобновяването на европейско равнище на инвестициите с ясни транснационални аспекти, КР счита, че той е в съответствие с принципа на субсидиарност. По отношение на принципа на пропорционалност КР счита, че проектът за регламент е подходящият правен инструмент, тъй като неговите финансови разпоредби трябва да бъдат пряко приложими във всички държави членки;

18.

МРВ следва да получават доклада за оценка на функционирането на ЕФСИ и да допринасят за подобряването на Плана за инвестиции, тъй като те са най-близкото звено, което може да установи проблемите и да предложи решения с оглед на различните ситуации по места;

19.

подчертава колко е важно в разпоредбите за използването на гаранцията от ЕС да се вземат под внимание областите околна среда и природни ресурси. Формулираното в предложението за регламент приложно поле и посочените общи цели следва да бъдат разширени с областите, свързани с изменението на климата и устойчивото развитие;

20.

подчертава, че е от съществено значение в насоките за инвестициите по линия на ЕФСИ да се гарантира, че той е достъпен за малки по мащаб проекти, особено такива, които допринасят за създаването на работни места и за икономическия растеж, и са насочени към справяне с регионалните различия; от съществено значение е също така структурите за управление на фонда да признаят, че в някои региони по-малките по мащаб проекти могат да са равностойни на стратегически инвестиции, тъй като могат да имат значителен ефект на ливъридж.