1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/1

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/2

—

да отмени обжалваното определение,

—

да отмени решението на Общия съд да уважи възражението за недопустимост и по-специално заключението му, че „декларациите на Еврогрупата [...] не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица“, а оттам и по отношение на жалбоподателите, както и че с оспорената декларация Еврогрупата „извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър“,

—

да отмени обжалваното определение, с което република Кипър се упреква, че е намалила стойността на депозитите, без да се вменяват каквито и да било действия, актове или решения на Еврогрупата, на ответниците или на последните в рамките на Еврогрупата,

—

да отмени обжалваното определение в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебните разноски.

1.

Обжалваното определение е засегнато от липса на мотиви и е постановено въз основа на погрешно тълкуване на фактическата и правна обстановка по отношение на институцията, която действително е приела решението за намаляване на стойността на депозитите „bail in“.

2.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на общите принципи на правото, доколкото Общият съд е изопачил факта, че независимо от вида или форма на оспореното решение на Еврогрупата в настоящия случай, то остава обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

3.

Обжалваното определение е опорочено, тъй като при постановяването му Общият съд не разгледал правните и фактически отношения между Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, нито факта, че съгласно принципа за Legal Causation и критерия за действителния автор актовете на Еврогрупата представляват актове на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които са били длъжни да съобразят действията си с Договора и с протоколите на Европейския съюз, както и с вторичното и производно право.

Така Общият съд не разгледал по същество доводите и исканията на жалбоподателите, вследствие на което неправилно отхвърлил жалбата за отмяна.

4.

В случай че настоящата жалба бъде уважена, жалбоподателите не следва да се осъждат да заплатят разноските за настоящото производство, нито направените разноски в първоинстанционното производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/3

—

да отмени обжалваното определение,

—

да отмени решението на Общия съд да уважи възражението за недопустимост и по-специално заключението му, че „декларациите на Еврогрупата [...] не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица“, а оттам и по отношение на жалбоподателя, както и че с оспорената декларация Еврогрупата „извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър“,

—

да отмени обжалваното определение, с което република Кипър се упреква, че е намалила стойността на депозитите, без да се вменяват каквито и да било действия, актове или решения на Еврогрупата, на ответниците или на последните в рамките на Еврогрупата,

—

да отмени обжалваното определение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати съдебните разноски.

1.

Обжалваното определение е засегнато от липса на мотиви и е постановено въз основа на погрешно тълкуване на фактическата и правна обстановка по отношение на институцията, която действително е приела решението за намаляване на стойността на депозитите „bail in“.

2.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на общите принципи на правото, доколкото Общият съд е изопачил факта, че независимо от вида или форма на оспореното решение на Еврогрупата в настоящия случай, то остава обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

3.

Обжалваното определение е опорочено, тъй като при постановяването му Общият съд не разгледал правните и фактически отношения между Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, нито факта, че съгласно принципа за Legal Causation и критерия за действителния автор актовете на Еврогрупата представляват актове на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които са били длъжни да съобразят действията си с Договора и с протоколите на Европейския съюз, както и с вторичното и производно право.

Така Общият съд не разгледал по същество доводите и исканията на жалбоподателя, вследствие на което неправилно отхвърлил жалбата за отмяна.

4.

В случай че настоящата жалба бъде уважена, жалбоподателят не следва да се осъжда да заплати разноските за настоящото производство, нито направените разноски в първоинстанционното производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/4

—

да отмени обжалваното определение,

—

да отмени решението на Общия съд да уважи възражението за недопустимост и по-специално заключението му, че „декларациите на Еврогрупата [...] не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица“, а оттам и по отношение на жалбоподателите, както и че с оспорената декларация Еврогрупата „извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър“,

—

да отмени обжалваното определение, с което република Кипър се упреква, че е намалила стойността на депозитите, без да се вменяват каквито и да било действия, актове или решения на Еврогрупата, на ответниците или на последните в рамките на Еврогрупата,

—

да отмени обжалваното определение в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят съдебните разноски.

1.

Обжалваното определение е засегнато от липса на мотиви и е постановено въз основа на погрешно тълкуване на фактическата и правна обстановка по отношение на институцията, която действително е приела решението за намаляване на стойността на депозитите „bail in“.

2.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на общите принципи на правото, доколкото Общият съд е изопачил факта, че независимо от вида или форма на оспореното решение на Еврогрупата в настоящия случай, то остава обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

3.

Обжалваното определение е опорочено, тъй като при постановяването му Общият съд не разгледал правните и фактически отношения между Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, нито факта, че съгласно принципа за Legal Causation и критерия за действителния автор актовете на Еврогрупата представляват актове на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които са били длъжни да съобразят действията си с Договора и с протоколите на Европейския съюз, както и с вторичното и производно право.

Така Общият съд не разгледал по същество доводите и исканията на жалбоподателите, вследствие на което неправилно отхвърлил жалбата за отмяна.

4.

В случай че настоящата жалба бъде уважена, жалбоподателите не следва да се осъждат да заплатят разноските за настоящото производство, нито направените разноски в първоинстанционното производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/5

—

да отмени обжалваното определение,

—

да отмени решението на Общия съд да уважи възражението за недопустимост и по-специално заключението му, че „декларациите на Еврогрупата [...] не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица“, а оттам и по отношение на жалбоподателя, както и че с оспорената декларация Еврогрупата „извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър“,

—

да отмени обжалваното определение, с което република Кипър се упреква, че е намалила стойността на депозитите, без да се вменяват каквито и да било действия, актове или решения на Еврогрупата, на ответниците или на последните в рамките на Еврогрупата,

—

да отмени обжалваното определение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати съдебните разноски.

1.

Обжалваното определение е засегнато от липса на мотиви и е постановено въз основа на погрешно тълкуване на фактическата и правна обстановка по отношение на институцията, която действително е приела решението за намаляване на стойността на депозитите „bail in“.

2.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на общите принципи на правото, доколкото Общият съд е изопачил факта, че независимо от вида или форма на оспореното решение на Еврогрупата в настоящия случай, то остава обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

3.

Обжалваното определение е опорочено, тъй като при постановяването му Общият съд не разгледал правните и фактически отношения между Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, нито факта, че съгласно принципа за Legal Causation и критерия за действителния автор актовете на Еврогрупата представляват актове на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които са били длъжни да съобразят действията си с Договора и с протоколите на Европейския съюз, както и с вторичното и производно право.

Така Общият съд не разгледал по същество доводите и исканията на жалбоподателя, вследствие на което неправилно отхвърлил жалбата за отмяна.

4.

В случай че настоящата жалба бъде уважена, жалбоподателят не следва да се осъжда да заплати разноските за настоящото производство, нито направените разноски в първоинстанционното производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/6

—

да отмени обжалваното определение,

—

да отмени решението на Общия съд да уважи възражението за недопустимост и по-специално заключението му, че „декларациите на Еврогрупата [...] не могат да се считат за актове, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица“, а оттам и по отношение на жалбоподателя, както и че с оспорената декларация Еврогрупата „извършва най-общо резюме на определени мерки, за които е постигнато политическо споразумение с Република Кипър“,

—

да отмени обжалваното определение, с което република Кипър се упреква, че е намалила стойността на депозитите, без да се вменяват каквито и да било действия, актове или решения на Еврогрупата, на ответниците или на последните в рамките на Еврогрупата,

—

да отмени обжалваното определение в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати съдебните разноски.

1.

Обжалваното определение е засегнато от липса на мотиви и е постановено въз основа на погрешно тълкуване на фактическата и правна обстановка по отношение на институцията, която действително е приела решението за намаляване на стойността на депозитите „bail in“.

2.

Обжалваното определение е постановено в нарушение на общите принципи на правото, доколкото Общият съд е изопачил факта, че независимо от вида или форма на оспореното решение на Еврогрупата в настоящия случай, то остава обжалваем акт, срещу който може да се подаде жалба за отмяна.

3.

Обжалваното определение е опорочено, тъй като при постановяването му Общият съд не разгледал правните и фактически отношения между Европейската комисия, Европейската централна банка и Еврогрупата, нито факта, че съгласно принципа за Legal Causation и критерия за действителния автор актовете на Еврогрупата представляват актове на Европейската централна банка и на Европейската комисия, които са били длъжни да съобразят действията си с Договора и с протоколите на Европейския съюз, както и с вторичното и производно право.

Така Общият съд не разгледал по същество доводите и исканията на жалбоподателя, вследствие на което неправилно отхвърлил жалбата за отмяна.

4.

В случай че настоящата жалба бъде уважена, жалбоподателят не следва да се осъжда да заплати разноските за настоящото производство, нито направените разноски в първоинстанционното производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/7

1)

Допуска ли общностната правна уредба — по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО (1) — национална правна уредба (по-специално член 71-sexies от италианския LDA [legge sul diritto d’autore (Закон за авторското право)] във връзка с член 4 от Декрет от 30 декември 2009 г.), която предвижда, че по отношение на носители и устройства, придобити за цели, явно различни от копиране за лично ползване, тоест единствено за професионално ползване, определянето на критериите за предварително освобождаване от такса да бъде предмет на договаряне между частноправни субекти — или „свободно договаряне“ — по-специално на „протоколи за приложения“ съгласно посочения член 4, при липсата на общи разпоредби и без никакви гаранции за равно третиране между SIAE [Италианско дружество на авторите и издателите] и субектите, задължени да плащат обезщетение, или техните професионални организации?

2)

Допуска ли общностната правна уредба — по-специално съображение 31 и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО — национална правна уредба (по-специално член 71-sexies от италианския LDA във връзка с член 4 от Декрет от 30 декември 2009 г. и указанията на SIAE за възстановяване на такси), която предвижда, че по отношение на носители и устройства за цели, явно различни от тези за копиране за лично ползване, тоест единствено за професионално ползване, възстановяването на таксата може да се изисква само от крайния ползвател, но не и от производителя на носители и устройства?

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/8

1)

Трябва ли да се счита, че намесата на държава членка, изразяваща се в задължаване на традиционния оператор да предлага на крайния потребител доставката на природен газ по регулирани тарифи, но която не е пречка традиционният доставчик, както и алтернативни доставчици да предлагат конкурентни оферти на по-ниски цени от тези тарифи, води до определяне на нивото на цената на доставката на природен газ на крайния потребител, независимо от свободната пазарна конкуренция и дали тази държавна намеса представлява по самото си естество пречка за постигането на конкурентен пазар на природен газ, посочено в член 3, параграф 1 от Директива 2009/73/ЕО (1)?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос, кои са критериите за преценка на съвместимостта с Директива 2009/73/ЕО на подобна намеса на държавата върху цената на доставката на природния газ на крайния потребител?

По-специално:

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/9

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/9

1)

Член 20 ДФЕС следва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да откаже право на пребиваване на гражданин на трета държава, полагащ ежедневно и действително грижи за малолетно или непълнолетно дете, гражданин на държавата членка?

2)

За отговора на този въпрос от значение ли е обстоятелството, че родителят не поема сам законната, финансовата и/или емоционалната грижа, както и че не е изключена възможността другият родител, който е гражданин на тази държава членка, фактически да е в състояние да полага грижи за детето? Трябва ли в този случай родителят, който е гражданин на трета държава, убедително да докаже, че другият родител не е в състояние да се грижи за детето, вследствие на което детето би било принудено да напусне територията на Съюза, ако на родителя, който е гражданин на трета държава, бъде отказано право на пребиваване?

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/10

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/11

1)

Отменя Регламент (ЕО) № 954/2009 на Комисията от 13 октомври 2009 година за изменение за сто и четиринадесети път на Регламент (ЕО) № 881/2002 на Съвета за налагане на някои специфични ограничителни мерки, насочени срещу определени физически лица и образувания, свързани с Осама бен Ладен, мрежата на Ал Кайда и талибаните, в частта, която засяга г-н Chafiq Ayadi.

2)

Осъжда Европейската комисия да понесе, освен направените от нея съдебни разноски, и тези на г-н Ayadi, както и да възстанови на Общия съд средствата, авансирани за правна помощ.

3)

Ирландия и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/12

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-н Giovanni Conte, Casa del Pescatore Soc. coop. rl, Guidotti Giovanni & Figli Snc, Organizzazione di produttori della pesca di Civitanova Marche Soc. coop. rl, и Consorzio gestione mercato ittico Manfredonia Soc. coop. rl (Cogemim) да понесат направените от тях съдебни разноски, както и да заплатят съдебните разноски, направени от Съвета на Европейския съюз.

3)

Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/12

1)

Отпаднало е основанието за постановяване на съдебно решение по същество по жалбата.

2)

Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/13

—

да отмени член 1, параграф 2, член 2, параграф 4 и членове 3, 4 и 5 от Решението на Европейската комисия от 23 юли 2014 година относно държавна помощ SA.33963 (2012/C) (ex 2012/NN), приложена от Франция в полза на Chamber of Commerce and Industry of Angoulême, SNC-Lavalin, Ryanair и Airport Marketing Services,

—

да осъди Комисията да плати съдебните разноски по производството.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдяно нарушение на принципа на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и на правото на защита на жалбоподателите, тъй като Комисията не е предоставила на жалбоподателите достъп до преписката по разследването, вследствие на което не са били в положение да изразят ефективно становищата си.

2.

Второто правно основание е изведено от твърдяно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, защото Комисията погрешно приписва подписването на споразумението за Airport Service и споразумението за Marketing Services на френската държава.

3.

Третото правно основание е изведено от твърдяно нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, защото Комисията не е приложила правилно принципа на „инвеститор в условията на пазарна икономика“.

Жалбоподателите изтъкват, че Комисията погрешно е отказала да приеме сравнителен анализ, който е щял да доведе до констатиране на липса на помощ за жалбоподателите. Вместо това Комисията е използвала явно недостатъчни, непроверени и ненадеждни данни при изчисляването на рентабилността на летището, приложила е прекомерно кратък прогнозен период, не е взела предвид външните мрежови фактори, които летището е могло да прогнозира, че ще спечели от връзките си с Ryanair, не е предоставила подходяща стойност на маркетинговите услуги и е отхвърлила съображенията, които са мотивирали решението за закупуване на такива услуги от летището.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдяно нарушение на член 107 параграф 1 ДФЕС и член 108, параграф 2 ДФЕС, тъй като Комисията е допуснала явна грешка в преценката и грешка при прилагане на правото, като е приела, че помощта за Ryanair и Airport Marketing Services се равнява на кумулираните пределни загуби на летище Angoulême, вместо на действителната печалба за Ryanair и Airport Marketing Services. Комисията е трябвало да разгледа до каква степен твърдяната печалба е била действително прехвърлена върху пътниците на Ryanair. По-нататък, Комисията не е остойностила нито едно сравнително предимство, от което се е ползвало Ryanair за потока на плащания в (предполагаем) размер под себестойността чрез летище Angoulême. Накрая, Комисията не обяснява правилно защо възстановяването на сумата на конкретизираната в решението помощ е било необходимо, за да се осигури връщането към положението отпреди плащането на помощта.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/14

—

да отмени решение ED/108/2014 от 12 декември 2014 г. на изпълнителния директор на Европейската агенция по химикалите за актуализиране и изменение на наличното вписване на веществото DEHP в списъка с кандидат вещества за възможно включване в приложение XIV към Регламент (ЕО) № 1907/2006 (1);

—

да осъди ответника да заплати разноските.

1.

Първо основание — обжалваното решение е постановено при условията на превишаване на власт

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е постановено при условията на превишаване на власт, тъй като: (i) в съответствие с Регламент (ЕО) № 1907/2006 ответникът не е имал право да актуализира с посоченото решение списъка за възможно включване в приложение XIV по смисъла на член 59, параграф 1 от този регламент, (ii) преди постановяването на обжалваното решение ответникът е провел процедура, която е в нарушение на член 59 от Регламент (ЕО) № 1907/2006, и (iii) обжалваното решение и проведената от ответника процедура, довела до постановяването му, заобикалят процедурата, установена за тази цел от Съвета на Европейския съюз и Европейския парламент.

2.

Второ основание — обжалваното решение нарушава принципа на правна сигурност

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на правна сигурност, тъй като: (i) в решението се посочва, че бис(2-етилхексил)фталат (DEHP) е вещество, имащо свойството да разрушава ендокринната система, докато правото на ЕС не съдържа определение за такова вещество или критерии за идентифицирането му и това определение и посочените критерии са установени от Европейската комисия въз основа на регламенти и решения на Съвета и Парламента, и (ii) решението е постановено, докато процедурата за разрешаването на веществото DEHP, идентифицирано като токсично за репродукцията съгласно член 57, буква в) от Регламент (ЕО) № 1907/2006, все още е била в ход, макар и в напреднал стадий.

3.

Трето основание — обжалваното решение не се основава на убедителни и обективни научни констатации

Според жалбоподателя обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като не се основава на убедителни и обективни научни констатации, от които да е видно, че DEHP отговаря на критериите, установени в член 57, буква е) от Регламент (ЕО) № 1907/2006.

4.

Четвърто основание — нарушение на правата на жалбоподателя и принципите, заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Хартата за основните права на Европейския съюз

Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение и проведената от ответника процедура, довела до постановяването му, нарушават правата на жалбоподателя и принципите, заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и в Хартата за основните права на Европейския съюз, по-специално принципа на правна сигурност, правото на справедлив процес и правото на необезпокоявано ползване на собственост.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/15

—

да отмени членове 1, 3, 4 и 5 от решението на Европейската комисия от 15 октомври 2014 г. относно държавна помощ SA.33797 (2013/C) (ex 2013/NN) (ex 2011/CP), приведена в действие от Словакия в полза на NCHZ,

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС

Жалбоподателят поддържа, че решението на Комисията, съгласно което обявяването на дружеството Novácke chemické závody, a.s., в несъстоятелност (наричано по-нататък „NCHZ“), за стратегическо дружество по смисъла на словашкия Закон от 5 ноември 2009 г. за някои стратегически мерки по отношение на стратегически важните дружества в несъстоятелност (наричан по-нататък „Законът“) съставлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, е издадено в нарушение на този член, тъй като не е изпълнен фактическият състав на тази норма.

Жалбоподателят твърди, че обявяването на дружеството за стратегическо не предполага прехвърляне на държавни ресурси, тъй като за държавата не се създава допълнителна тежест в сравнение с тази, която би била налице, ако се прилагаха общите правила за несъстоятелността. Не е налице и икономическо предимство за NCHZ, тъй като, първо, кредиторите при всички случаи биха предпочели то да продължи дейността си, а временната забрана на съкращенията е от полза само за държавата, но не и за дружеството. Второ, прилагането на Закона отговаря на критерия за оператора, действащ в условията на пазарна икономика, тъй като е икономически изгодно за публичните кредитори.

Накрая, жалбоподателят поддържа, че дори ако Комисията е права и прилагането на Закона трябва да се смята за държавна помощ в полза на NCHZ, в решението на Комисията е допусната явна грешка в преценката, що се отнася до размера на държавната помощ.

2.

Второ правно основание: нарушение на задължението за провеждане на надлежна и безпристрастна проверка

Жалбоподателят твърди, че Комисията е била длъжна, от една страна, да уведоми словашкото правителство за това, че смята представения от него последващ анализ за недостатъчно подробен, и от друга, да му укаже какви допълнителни данни или пояснения да ѝ предостави. Освен това жалбоподателят смята, че Комисията не е поискала данни за окончателните сметки, преди да вземе решение да изиска възстановяване.

3.

Трето правно основание: нарушение на член 296, втора алинея ДФЕС и на задължението за мотивиране

Жалбоподателят поддържа, че Комисията не се е мотивирала по въпроса защо в този конкретен случай NCHZ е нямало да продължи дейността си, ако не се приложи Законът, нито е отговорила на довода на словашкото правителство относно икономическия интерес на публичните кредитори от продължаване на дейността му.

4.

Четвърто правно основание: нарушение на член 107, параграф 1 и член 108, параграф 2 ДФЕС, както и на член 14, параграф 1 от Регламента за прилагане, поради това че действието на решението за възстановяване е разширено, така че да се прилага спрямо жалбоподателя

Жалбоподателят поддържа, че на него не е предоставяна държавна помощ, тъй като продажната цена е била пазарна. Според него съображенията и съмненията на Комисията по въпроса дали платената от Via Chem и впоследствие от Fortishem цена за активите на NCHZ отговаря на пазарните цени са неправилни по няколко причини. Първо, тъй като Комисията носи тежестта на доказване, не е достатъчно тя просто да изразява съмнения. Второ, тъй като продажбата е извършена в рамките на производство по несъстоятелност под контрола на съда по несъстоятелността и при условията на задължение да се действа в интерес на кредиторите на несъстоятелното дружество, може да се презюмира, че активите са били продадени на най-високата възможна цена. Трето, проведеният търг е бил публичен, прозрачен и безусловен, което е гарантирало постигането на най-високата пазарна цена. Възможността в офертите да се предлагат и допълнителни задължения, не се е отразила на продажната цена. Четвърто, ако се игнорира фактът, че условията на продажбата от Via Chem за Fortischem са ирелевантни поради пазарната цена на първата продажба, все пак цената, договорена между частни оператори, действащи в условията на пазарна икономика, трябва да се смята за пазарна дори и да не е проведен търг.

Жалбоподателят също така твърди, че по две причини прехвърлянето на активите на NCHZ в полза на Via Chem и след това в полза на жалбоподателя очевидно не може да се разглежда като опит за заобикаляне на решението на Комисията за възстановяване на помощта. Първо, фактите са дотолкова различни от обстоятелствата в типичните случаи на заобикаляне, че дори Комисията признава, че няма данни за умишлено избягване на възстановяването. Второ, тя въпреки това стига до извода, че е налице икономическа приемственост, поради която има основание да разшири действието на решението за възстановяване, така че да се прилага и спрямо жалбоподателя. Изводът на Комисията обаче е резултат от неправилни съображения, възприети поради неправилно тълкуване на индивидуалните критерии, несъобразяване на правилата за тежестта на доказване и погрешно тълкуване на общото понятие за икономическа приемственост в случаите на държавна помощ.

Накрая, жалбоподателят поддържа, че подходът на Комисията е икономически разрушителен и не е необходим от гледна точка на конкурентното право. Според жалбоподателя Комисията се опитва да установи нова, много по-строга практика, съгласно която обхватът на сделката ще е решаващият критерий, а продажната цена — най-многото второстепенен критерий, ако изобщо се взема предвид.

5.

Пето правно основание, посочено при условията на евентуалност: нарушение на член 107, параграф 1, член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 14, параграф 1 от Регламента за прилагане поради неограничаване на действието на решението за възстановяване спрямо жалбоподателя до 60 % от твърдяната държавна помощ.

6.

Шесто правно основание: нарушение на член 296 ДФЕС поради непълнота на мотивите относно икономическата приемственост

Жалбоподателят твърди, че видно от доводите му по първото основание, мотивите на Комисията не са достатъчни, за да може Общият съд да упражни контрол върху обжалваното решение, нито за да може жалбоподателят да разбере по какви съображения Комисията е стигнала до извода за икономическа приемственост.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/17

—

да се отмени Решение на ЕЦБ от 5 януари 2015 г. (преписка №: ECB/SSM/15/1 — 0SK1ILSPWNVBNQWU0W18/3), като се постанови, че замяната на Решение на ЕЦБ от 1 септември 2014 г. (преписка №: ECB/SSM/14/1 — 0SK1ILSPWNVBNQWU0W18/1) продължава да поражда действие;

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски.

1.

Първо основание — прилагане от страна на ЕЦБ на неправилен критерий за проверка при разглеждането на особени обстоятелства

2.

Второ основание — явна грешка в преценката при разглеждането на фактическите обстоятелства по случая

3.

Трето основание — нарушение на задължението за мотивиране на актовете

4.

Четвърто основание: злоупотреба с правото на преценка посредством неправомерното му неупражняване

5.

Пето основание — нарушение на задължението за подпомагане и отчитане на всички обстоятелства, които са от значение в конкретния случай

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/19

—

Да отмени частично Решение на Комисията за изпълнение от 16 януари 2015 г., с което от финансирането на Европейския съюз се изключват определени разходи, направени от държавите членки за сметка на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските региони (ЕЗФРСР), в частта в която се изключват:

—

Да осъди институцията ответник да заплати съдебните разноски.

1.

Наложената фиксирана корекция за нетната сума от 5 4 53  227,79 EUR (отделени от производството преки помощи) противоречи на член 27, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета, членове 3 и 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, по две причини:

2.

Наложената корекция за общата сума от 2 1 23  619,66 EUR („Неблагоприятни природни условия“ и „Екологично-селскостопански мерки“) трябва да бъде отменена поради следните причини:

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/20

—

частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2015/103 на Комисията от 16 януари 2015 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР);

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е изведено от неправилното упражняване на правомощието на Европейската комисия да изключва определени суми от финансиране от страна на Европейския съюз

2.

Второто основание е изведено от недостатъчни и неподходящи мотиви на обжалваното решение

3.

Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/21

—

Да обяви за допустими и да уважи изтъкнатите в настоящата жалба основания за обжалване;

—

да отмени член 1 от решението в частта му, в която се обявява, че новото административно тълкуване на член 12 TRLIS [texto refundido de la Ley del Impuesto sobre Sociedades (Изменение на испанския закон за корпоративния данък)], възприето от испанската администрация, трябва да счита за държавна помощ, несъвместима с вътрешния пазар;

—

да отмени член 4, параграф 1 от решението, доколкото в него се изисква от Кралство Испания да сложи край на това, което Комисията счита за схема за помощи, описана в член 1 от решението;

—

да отмени член 4, параграфи 2, 3, 4 и 5 от решението, доколкото с тях се налага на Кралство Испания възстановяване на сумите, считани от Комисията за държавна помощ;

—

при условията на евентуалност, да ограничи обхвата на задължението за възстановяване, наложено на Кралство Испания в член 4, параграф 2 от решението, така че то се извърши при същите условия като тези в първото и второто решение, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/22

—

Да обяви нищожността и във всички случаи да отмени писмо с референтен номер Ares (2015) 528512 от 9 февруари 2015 г. на Европейската комисия — Генерален директор по земеделие и развитие на селските райони Jerry Plewa, изпратено до г-н Scabin, юридически представител на жалбоподателя, получено на същата дата, с което се отхвърля искането от 13 януари 2015 г. на жалбоподателя да бъде предприета мярка на основание член 219, параграф 1, или на член 221 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 и по-конкретно искането за определяне на възстановяването при износ на основание член 196 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 в сектора на птичето месо;

—

Да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание, изведено от наличието на явна грешка в преценката и от нарушение на член 219, параграф 1, и на член 221 Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 | (ОВ L 347, 20.12.2013, стр. 671).

2.

Второто основание, изведено от съществено процесуално нарушение, и по-конкретно от нарушение на член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/23

—

да отмени обжалваното решение,

—

да обяви за недействителен знака „NEUSCHWANSTEIN“ — Марка на Общността № 10 144 392,

—

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009,

—

Нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/24

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/25

—

да се отмени мълчаливият отказ от 20 февруари 2015 г. по жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред срещу неправомерното бездействие на ОН да вземе мерките за изпълнение на решението от 26 февруари 2013 г. по дело F-124/10,

—

да се осъди Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) да заплати на жалбоподателя като обезщетение за неимуществени вреди сумата от 50,00 EUR на ден, считано от 14 декември 2007 г. до датата, на която бъдат взети мерките за съдействие, описани в писмото от 27 май 2010 г. на генералния секретар на Комитета на регионите, и сумата от 100,00 EUR на ден, считано от 26 февруари 2013 г. до датата, на която бъдат приети мерките за изпълнение на решението на Съда на публичната служба,

—

да се осъди ЕИСК да заплати на жалбоподателя мораторни лихви върху тези суми, считано от 20 октомври 2014 г. до датата на действителното им плащане, по лихвения процент на Европейската централна банка за основните операции по рефинансиране, увеличен с два пункта,

—

да се осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/25

—

да се отмени решението от 14 април 2014 г. на Върховния представител на Европейския съюз и заместник-председател на Европейската комисия да отхвърли жалбата за психически тормоз, подадена от жалбоподателя срещу главния оперативен директор на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД),

—

ЕСВД да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/26

—

Да отмени решение от 19 май 2014 г. на ОН, с което се отхвърля искането на жалбоподателя да му бъде изплатена надбавката за пренастаняване, съответстваща на негово второ основно месечно възнаграждение;

—

да се осъди ответникът да заплати съдебните разноски за производството.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/26

—

Като главно искане, да се обяви за неправомерно решението на ОН от 18 юни 2014 г. да не се поемат някои немедицински разходи, които не се възстановяват от ОСЗО, направени във връзка с увреждане, което има синът на жалбоподателя;

—

При условията на евентуалност, да се разпореди назначаването на експерт по реда на член 75 от Процедурния правилник, за да се определи произтичащата от увреждането степен на неработоспособност;

—

да се осъди Парламентът да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/27

—

да се отмени решението на Комисията от 15 октомври 2014 г., с което се определя как се изчислява бонусът за пенсионните права на жалбоподателя, придобити преди той да постъпи на работа в Комисията;

—

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/27

—

да отмени атестационния доклад на жалбоподателя за 2013 г..;

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/28

—

Да се отмени решение № 17/2014/DIR на CEPOL от 23 май 2014 г., с което се предвижда преместване на CEPOL в Будапеща, Унгария, считано от 1 октомври 2014 г., и жалбоподателите са уведомени, че „неизпълнението на настоящите разпореждания се приравнява на оставка, считано от 30 септември 2014 г.“,

—

да се отменят, доколкото е необходимо, и решенията на CEPOL от 28 ноември 2014 г., с които се отхвърлят подадените между 8 и 21 август 2014 г. от жалбоподателите по административен ред жалби против посоченото по-горе решение,

—

да се отменят, доколкото е необходимо, и решенията на CEPOL от 22 декември 2014 г., с които той „приема“ оставката на двама от жалбоподателите,

—

да се присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателите имуществени вреди,

—

да се присъди обезщетение за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди,

—

да се осъди Европейският полицейски колеж да заплати всичките разноски на жалбоподателите.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/28

—

Да се отмени решението за определяне на неговото възнаграждение за месец май 2014 г., доколкото в него не е приложен никакъв корекционен коефициент в негова полза;

—

да се осъди ответната страна да заплати всички съдебни разноски по настоящото производство.

1.6.2015   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 178/29

—

да отмени обжалваното решение;

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.