Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2015/C 107/01)

Последна публикация

ОВ C 96, 23.3.2015 г.

Предишни публикации

ОВ C 89, 16.3.2015 г.

ОВ C 81, 9.3.2015 г.

ОВ C 73, 2.3.2015 г.

ОВ C 65, 23.2.2015 г.

ОВ C 56, 16.2.2015 г.

ОВ C 46, 9.2.2015 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 3 февруари 2015 г. — Европейска комисия/Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

(Дело C-172/13) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 49 ДФЕС - Член 31 от Споразумението за ЕИП - Корпоративен данък - Групи от дружества - Групово данъчно облекчение - Прехвърляне на загуби, претърпени от чуждестранно дъщерно дружество - Условия - Момент, към който се определя дали загубите на чуждестранното дъщерно дружество са окончателни))

(2015/C 107/02)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels и R. Lyal)

Ответник: Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: V. Kaye, S. Brighouse и A. Robinson, подпомагани от D. Ewart, QC, и S. Ford, barrister)

Страни, встъпили в подкрепа на ответника: Федерална република Германия (представители: T. Henze и K. Petersen), Кралство Испания (представители: A. Rubio González и A. Gavela Llopis), Кралство Нидерландия (представители: M. K. Bulterman и J. Langer), Република Финландия (представител: S. Hartikainen)

Диспозитив

1)	Отхвърля иска.

2)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

3)	Федерална република Германия, Кралство Испания, Кралство Нидерландия и Република Финландия понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — T-Mobile Austria GmbH/Telekom-Control-Kommission

(Дело C-282/13) (1)

((Преюдициално запитване - Електронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/ЕО - Член 5, параграф 6 - Права на ползване на радиочестоти и номера - Директива 2002/21/ЕО - Член 4, параграф 1 - Право да се обжалват решенията на националния регулаторен орган - Понятие за предприятие, засегнато от решението на националния регулаторен орган - Член 9б - Прехвърляне на индивидуални права на ползване на радиочестоти - Преразпределяне на правата на ползване на радиочестоти при сливане на две предприятия))

(2015/C 107/03)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: T-Mobile Austria GmbH

Ответник: Telekom-Control-Kommission

Заинтересовани страни: Hutchison Drei Austria Holdings GmbH, по-рано Hutchison 3G Austria Holdings GmbH, Hutchison Drei Austria GmbH, по-рано Hutchison 3G Austria GmbH, и Orange Austria Telecommunication GmbH, Stubai SCA, Orange Belgium SA, A1 Telekom Austria AG, Bundesministerin für Verkehr, Innovation und Technologie

Диспозитив

Член 4, параграф 1 и член 9б от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г., както и член 5, параграф 6 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“), изменена с Директива 2009/140, трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното производство съответното предприятие може да се окачестви като засегнато лице по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2002/21, изменена с Директива 2009/140, при положение че това предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи или услуги, е конкурент на предприятието или предприятията — страни в производство по издаване на разрешение за прехвърляне на права на ползване на радиочестоти по член 5, параграф 6 и адресати на решението на националния регулаторен орган, и това решение би могло да се отрази на пазарното положение на първото предприятие.

---

(1)  ОВ C 260, 7.9.2013 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 28 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Harald Kolassa/Barclays Bank plc

(Дело C-375/13) (1)

((Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Компетентност по граждански и търговски дела - Потребителски договори - Потребител с местоживеене в една държава членка, закупил емитирани от установена в друга държава членка банка ценни книги чрез посредник, установен в трета държава членка - Компетентност да се разглеждат искове, предявени срещу банката емитент на тези ценни книги))

(2015/C 107/04)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Harald Kolassa

Ответник: Barclays Bank plc

Диспозитив

1)

Член 15, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в случая по главното производство ищецът, който в качеството на потребител е придобил облигация на приносител от трето лице, действащо в рамките на търговската или професионалната си дейност, без между този потребител и емитента на тази облигация да е сключен договор — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери — не може да се позове на предвидената в цитираната разпоредба компетентност за целите на иска, който е предявен срещу посочения емитент и е основан на условията по облигационния заем, на неизпълнението на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, както и на отговорността за проспекта.

2)

Член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като тези в случая по главното производство ищецът, който е придобил облигация на приносител от трето лице, без емитентът ѝ доброволно да е поел задължение към този ищец — нещо, което запитващата юрисдикция следва да провери — не може да се позове на предвидената в цитираната разпоредба компетентност за целите на иска, който е предявен срещу посочения емитент и е основан на условията по облигационния заем, на неизпълнението на задълженията за предоставяне на информация и за извършване на проверка, както и на отговорността за проспекта.

3)

Член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага спрямо иск, с който се търси отговорност от емитента на сертификат за свързания с него проспект и за неизпълнението на други задължения за предоставяне на информация, възложени на емитента, стига тази отговорност да не спада към делата, свързани с договор, по смисъла на член 5, точка 1 от същия регламент. Съгласно член 5, точка 3 от цитирания регламент съдилищата по местоживеенето на ищеца са компетентни, на основание на материализирането на вредата, да разгледат такъв иск по-специално когато твърдяната вреда настъпва директно в банкова сметка на ищеца в банка, която се намира в съдебния им район.

4)

При проверката на компетентността съгласно Регламент № 44/2001 не е необходимо да се извършват действия по пълно събиране на доказателства във връзка със спорните факти, които са релевантни както за въпроса за компетентността, така и за съществуването на предявеното право. Сезираният съд обаче може да провери международната си компетентност в светлината на цялата информация, с която разполага, включително, ако е необходимо, твърденията на ответника.

---

(1)  ОВ C 274, 21.9.2013 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj — Румъния) — Vasiliki Balazs/Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C-401/13), Casa Judeţeană de Pensii Cluj/Attila Balazs (C-432/13)

(Съединени дела C-401/13 и C-432/13) (1)

((Преюдициално запитване - Социално осигуряване на работниците мигранти - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 7, параграф 2, буква в) - Приложимост на конвенциите за социално осигуряване между държави членки - Репатрирал се бежанец с произход от държава членка - Завършване на осигурителни периоди на територията на друга държава членка - Искане за обезщетение за старост - Отказ))

(2015/C 107/05)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Ищци/Жалбоподатели: Vasiliki Balazs (C-401/13), Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C-432/13)

Ответници: Casa Judeţeană de Pensii Cluj (C-401/13), Attila Balazs (C-432/13)

Диспозитив

Член 7, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в изменената му и актуализирана редакция съгласно Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен от своя страна с Регламент (ЕО) № 1992/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година, трябва да се тълкува в смисъл, че двустранна спогодба относно социалноосигурителните обезщетения на гражданите на една от договарящите държави, които са имали качеството на политически бежанци на територията на другата договаряща държава, сключена към момент, в който едната от тези две договарящи държави все още не се е била присъединила към Съюза, спогодба, която не е посочена в приложение III към този регламент, не продължава да се прилага по отношение на положението на политически бежанци, които са се репатрирали в своята държава по произход преди сключването на двустранната спогодба и преди влизането в сила на посочения регламент.

---

(1)  ОВ C 298, 12.10.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 28 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — ÖBB Personenverkehr AG/Gotthard Starjakob

(Дело C-417/13) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Равно третиране в областта на заетостта и професиите - Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква a) - Член 6, параграф 1 - Дискриминация, основана на възраст - Национална уредба, която обвързва зачитането на приключени преди 18-годишна възраст периоди на заетост за целите на определяне на възнаграждението с удължаване на сроковете за повишаване - Обосноваване - Годност за постигане на преследваната цел - Възможност за оспорване на удължаването на сроковете за повишаване))

(2015/C 107/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: ÖBB Personenverkehr AG

Ответник: Gotthard Starjakob

Диспозитив

1)

Правото на Съюза, и по-специално член 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба като разглежданата в главното производство, която, за да премахне дискриминация, основана на възраст, зачита периодите на заетост преди навършване на 18 години, но която едновременно с това съдържа правило, което всъщност може да се приложи само към служителите, пострадали от тази дискриминация, което удължава с една година изискуемия период за повишаване във всяка от първите три степени на възнаграждение и по този начин окончателно утвърждава разлика в третирането, основана на възраст.

2)

Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че национална уредба, която има за цел да премахне дискриминация, основана на възраст, не трябва обезателно да позволи на служител, чиито периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, не са били зачетени при изчисляване на повишението му, да получи финансова компенсация, която да съответства на изплащането на разликата между възнаграждението, което е щял да получи, ако подобна дискриминация не е била налице, и възнаграждението, което действително е получил. Въпреки това в случай като разглеждания в главното производство до въвеждането на система, премахваща дискриминацията, основана на възраст, по начин, който съответства на разпоредбите на Директива 2000/78, възстановяването на равното третиране означава на служителите, чийто опит, макар и част от него, е придобит преди навършване на 18-годишна възраст, да се предоставят същите предимства като тези, от които са могли да се ползват служителите, които, след като са навършили тази възраст, са придобили опит от същото естество и със сравнима продължителност, по отношение както на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, така и на повишаването в степен на възнагражденията.

3)

Правото на Съюза, и по-специално член 16 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска националният законодател да предвиди за целите на зачитането на периоди на заетост, приключили преди навършването на 18-годишна възраст, задължение за сътрудничество, по силата на което служителят трябва да представи на работодателя си доказателства относно тези периоди. Не представлява обаче злоупотреба с право фактът, че служител отказва да сътрудничи за целите на прилагане на национална уредба като разглежданата в главното производство, която в противоречие с Директива 2000/78 е дискриминационна по отношение на възрастта, както не е злоупотреба с право и искът му с предмет получаване на плащане, предназначено да се възстанови равното третиране спрямо служителите, които, след като са навършили тази възраст, са придобили опит от същото естество и със сравнима продължителност на неговия.

4)	Принципът на ефективност трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство допуска национален давностен срок на произтичащи от правото на Съюза права да започне да тече преди датата на постановяване на решение на Съда, което изяснява въпросното правно положение.

---

(1)  ОВ C 325, 9.11.2013 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden — Pays-Bas) — Art & Allposters International BV/Stichting Pictoright

(Дело C-419/13) (1)

((Преюдициално запитване - Интелектуална собственост - Авторско право и сродни права - Директива 2001/29/EО - Член 4 - Право на разпространение - Правилото за изчерпване - Понятие за обект - Пренасяне на образа на защитено произведение от хартиен постер върху платно за рисуване - Заменяне на носителя - Въздействие върху изчерпването))

(2015/C 107/07)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Art & Allposters International BV

Ответник: Stichting Pictoright

Диспозитив

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

---

(1)  ОВ C 325, 9.11.2013 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Handelsgericht Wien — Австрия) — Pez Hejduk/EnergieAgentur.NRW GmbH

(Дело C-441/13) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 5, точка 3 - Специална компетентност в областта на деликтната или квазиделиктната отговорност - Авторско право - Съдържание, което не е на материален носител - Публикуване в интернет - Определяне на мястото на вредоносното събитие - Критерии))

(2015/C 107/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Handelsgericht Wien

Страни в главното производство

Ищец: Pez Hejduk

Ответник: EnergieAgentur.NRW GmbH

Диспозитив

Член 5, точка 3 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че при твърдяно нарушение на авторското право и сродните му права, гарантирани от държавата членка на сезирания съд, последният е компетентен с оглед на мястото на настъпване на вредата да разгледа иск за обезщетение за нарушаване на тези права чрез публикуване на защитени с тях фотографии на уебсайт, достъпен в неговия съдебен район. Този съд е компетентен да се произнесе само за вредата, причинена на територията на държавата членка, към която принадлежи.

---

(1)  ОВ C 313, 26.10.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Consiglio di Stato — Италия) — Stanley International Betting Ltd, Stanleybet Malta Ltd/Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Dogane e dei Monopoli di Stato

(Дело C-463/13) (1)

((Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС - Свобода на установяване - Свободно предоставяне на услуги - Хазартни игри - Национална правна уредба - Реорганизация на системата за концесии чрез времево изравняване на сроковете за концесиите - Нов публичен търг - Концесии със срок, по-кратък от срока на предходните концесии - Ограничаване - Императивни съображения от обществен интерес - Пропорционалност))

(2015/C 107/09)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Consiglio di Stato

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Stanley International Betting Ltd, Stanleybet Malta Ltd

Ответници: Ministero dell'Economia e delle Finanze, Agenzia delle Dogane e dei Monopoli di Stato

В присъствието на: Intralot Italia SpA, SNAI SpA, Galassia Game Srl, Eurobet Italia Srl unipersonale, Lottomatica Scommesse Srl, Sisal Match Point SpA, Cogetech Gaming Srl

Диспозитив

Членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, както и принципите на равно третиране и на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че те допускат национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда организирането на нова тръжна процедура, отнасяща се до концесии със срок, по-кратък от този на предоставените по-рано концесии, поради реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите.

---

(1)  ОВ C 344, 23.11.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 21 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Juzgado de Primera Instancia e Instrucción de Marchena — Испания) — Unicaja Banco, SA/José Hidalgo Rueda и др.(C-482/13), Caixabank SA/Manuel María Rueda Ledesma (C-484/13), Rosario Mesa Mesa (C-484/13), José Labella Crespo (C-485/13), Rosario Márquez Rodríguez (C-485/13), Rafael Gallardo Salvat (C-485/13), Manuela Márquez Rodríguez (C-485/13), Alberto Galán Luna (C-487/13), Domingo Galán Luna (C-487/13)

(Съединени дела C-482/13, C-484/13, C-485/13 и C-487/13) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Договори, сключени между продавачи или доставчици и потребители - Договори за ипотечен кредит - Клаузи за мораторни лихви - Неравноправни клаузи - Производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот - Намаляване на размера на лихвите - Правомощия на националния съд))

(2015/C 107/10)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de Primera Instancia e Instrucción de Marchena

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Unicaja Banco, SA, Caixabank SA

Ответници: José Hidalgo Rueda, María del Carmen Vega Martín, Gestión Patrimonial Hive SL, Francisco Antonio López Reina, Rosa María Hidalgo Vega (C-482/13), Manuel María Rueda Ledesma (C-484/13), Rosario Mesa Mesa (C-484/13), José Labella Crespo (C-485/13), Rosario Márquez Rodríguez (C-485/13), Rafael Gallardo Salvat (C-485/13), Manuela Márquez Rodríguez (C-485/13), Alberto Galán Luna (C-487/13), Domingo Galán Luna (C-487/13)

Диспозитив

Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална разпоредба, по силата на която националният съд, пред който е образувано производство по принудително изпълнение върху ипотекиран имот, е длъжен да преизчисли сумите, дължими на основание клауза от договор за ипотечен кредит, предвиждаща мораторни лихви в размер, който надхвърля тройния размер на законната лихва, така че размерът им да не надвишава посочения праг, доколкото прилагането на тази национална разпоредба:

—	не предопределя преценката на националния съд относно неравноправността на такава клауза и

—	не представлява пречка съдът да не приложи тази клауза, ако установи, че тя е „неравноправна“ по смисъла на член 3, параграф 1 от споменатата директива.

---

(1)  ОВ C 352, 30.11.2013 г.

Решение на Съда (шести състав) от 5 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Symvoulio tis Epikrateias — Гърция) — Agrooikosystimata EPE/Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon, Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon, Perifereia Thessalias (Perifereaki Enotita Magnisias)

(Дело C-498/13) (1)

((Преюдициално запитване - Селско стопанство - Обща селскостопанска политика - Регламент (ЕИО) № 2078/92 - Земеделски производствени методи, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържането на природата - Оставяне на земеделски земи под угар за цели, свързани с околната среда - Агроекологични помощи, изплащани на земеделските производители и финансирани съвместно с Европейския съюз - Получател на такива помощи))

(2015/C 107/11)

Език на производството: гръцки

Запитваща юрисдикция

Symvoulio tis Epikrateias

Страни в главното производство

Жалбоподател: Agrooikosystimata EPE

Ответници: Ypourgos Oikonomias kai Oikonomikon, Ypourgos Agrotikis Anaptyxis kai Trofimon, Perifereia Thessalias (Perifereaki Enotita Magnisias)

Диспозитив

Регламент (ЕИО) № 2078/92 на Съвета от 30 юни 1992 година относно земеделските производствени методи, съвместими с изискванията за опазване на околната среда и поддържането на природата, трябва да се тълкува в смисъл, че само лицата, които преди приемането му са имали селскостопанско производство, са могли да се ползват от предвидената в член 2, параграф 1, буква е) от него програма за оставяне на земеделските земи под угар.

---

(1)  ОВ C 344, 23.11.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 21 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Georg Felber/Bundesministerin für Unterricht, Kunst und Kultur

(Дело C-529/13) (1)

((Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 2000/78/ЕО - Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграфи 1 и 2 - Разлика в третирането на основание възраст - Държавна служба - Пенсионна схема - Национална правна уредба, съгласно която зачитането на периодите на обучение отпреди навършване на 18-годишна възраст е изключено))

(2015/C 107/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Georg Felber

Ответник: Bundesministerin für Unterricht, Kunst und Kultur

Диспозитив

Член 2, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която зачитането на периоди на обучение на държавен служител отпреди навършване на 18-годишна възраст, с оглед на предоставянето на право на пенсия и изчисляването на размера на пенсията му, е изключено, доколкото, от една страна, тази уредба е обективно и обосновано оправдана от законосъобразна цел, свързана с политиката по заетостта и пазара на труда, и от друга страна, представлява необходимо и подходящо средство за постигането на тази цел.

---

(1)  ОВ C 15, 18.1.2014 г.

Решение на Съда (пети състав) от 5 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Bundesgerichtshof — Германия) — наказателно производство срещу Miguel M. (C-627/13), Thi Bich Ngoc Nguyen, Nadine Schönherr (C-2/14),

(Съединени дела C-627/13 и C-2/14) (1)

((Преюдициално запитване - Прекурсори на наркотични вещества - Контрол на търговията между държавите членки - Регламент (EО) № 273/2004 - Контрол на търговията между Европейския съюз и трети страни - Регламент (EО) № 111/2005 - Търговия с лекарствени продукти, съдържащи ефедрин или псевдоефедрин - Понятие за включено в списък вещество - Състав - Изключване на лекарствени продукти като такива или само на съдържащите включени в списък вещества лекарствени продукти, които са съставени по такъв начин, че тези вещества да не могат да бъдат лесно извличани - Директива 2001/83/ЕО - Понятие за лекарствен продукт))

(2015/C 107/13)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesgerichtshof

Страни в главните наказателни производства

Miguel M. (C-627/13), Thi Bich Ngoc Nguyen, Nadine Schönherr (C-2/14)

Диспозитив

Разпоредбите на член 2, буква а) съответно от Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно прекурсорите на наркотичните вещества и от Регламент (ЕО) № 111/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година относно определяне на правила за мониторинг на търговията между Общността и трети страни в областта на прекурсорите, трябва да се тълкуват в смисъл, че лекарствен продукт, така както е дефиниран в член 1, точка 2 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Регламент (ЕО) № 1901/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г., не следва сам по себе си да бъде квалифициран като „включено в списък вещество“, дори и да може да се предположи, че той съдържа вещество, посочено в приложение I към Регламент № 273/2004, както и в приложението към Регламент № 111/2005, което може лесно да бъде използвано или извличано чрез лесноприложими или икономически достъпни средства.

---

(1)  ОВ C 39, 8.2.2014 г.

ОВ C 71, 8.3.2014 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Cour du travail de Bruxelles — Белгия) — Office national de l'emploi/Marie-Rose Melchior

(Дело C-647/13) (1)

((Преюдициално запитване - Социално осигуряване - Условия за признаване на правото на обезщетение за безработица в държава членка - Зачитане на периодите на работа като договорно нает служител в институция на Европейския съюз, установена в тази държава членка - Приравняване на дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители на Европейските общности, на работни дни - Принцип на лоялно сътрудничество))

(2015/C 107/14)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour du travail de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Office national de l'emploi

Ответник: Marie-Rose Melchior

Диспозитив

Член 10 ЕО, във връзка с Условията за работа на другите служители на Европейските общности, приети с Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година за установяване на Правилник за длъжностните лица и Условия за работа на другите служители на Европейските общности и установяване на специални мерки, временно приложими за длъжностни лица на Комисията, изменен с Регламент (EО, Евратом) № 723/2004 на Съвета от 22 март 2004 година, не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, тълкувана в смисъл, че периодите на работа като договорно нает служител в институция на Европейския съюз, установена в тази държава членка, не се зачитат за целите на признаването на право на обезщетение за безработица, и дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно Условията за работа на другите служители на Европейските общности, не се приравняват на работни дни, докато дните на безработица, за които се получава обезщетение съгласно правната уредба на посочената държава членка, се ползват от такова приравняване.

---

(1)  ОВ C 61, 1.3.2014 г.

Решение на Съда (осми състав) от 5 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Centrale Raad van Beroep — Нидерландия) — H. J. Mertens/Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen

(Дело C-655/13) (1)

((Преюдициално запитване - Социална сигурност - Регламент (ЕИО) № 1408/71 - Член 71 - Понятието „частично безработен пограничен работник“ - Отказ на държавата членка на пребиваване и на компетентната държава членка да предоставят обезщетение за безработица))

(2015/C 107/15)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Centrale Raad van Beroep

Страни в главното производство

Жалбоподател: H. J. Mertens

Ответник: Raad van bestuur van het Uitvoeringsinstituut werknemersverzekeringen

Диспозитив

Член 71, параграф 1, буква a), подточка i) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и актуализирана с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г., изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г., трябва да се тълкува в смисъл, че пограничен работник, който веднага след прекратяването на трудово правоотношение на пълно работно време с работодател в дадена държава членка е нает на непълно работно време при друг работодател в същата държава членка, има качеството на частично безработен пограничен работник по смисъла на тази разпоредба.

---

(1)  ОВ C 78, 15.3.2014 г.

Решение на Съда (девети състав) от 22 януари 2015 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Mons — Белгия) — Régie communale autonome du stade Luc Varenne/État belge

(Дело C-55/14) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 77/388/ЕИО - ДДС - Случаи на освобождаване - Член 13, Б, буква б) - Понятие за освободено от данъчно облагане отдаване под наем на недвижими имоти - Възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион - Договор за предоставяне на разположение, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи - Предоставяне от собственика на различни услуги, съответстващи на 80 % от предвиденото по договора възнаграждение))

(2015/C 107/16)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Mons

Страни в главното производство

Жалбоподател: Régie communale autonome du stade Luc Varenne

Ответник: État belge

Диспозитив

Член 13, Б, буква б) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че възмездно предоставяне на разположение на футболен стадион по силата на договор, съгласно който собственикът си запазва някои права и прерогативи и се задължава да предоставя различни услуги, а именно за поддържане, почистване, ремонтни работи и привеждане в съответствие с изискванията, съответстващи на 80 % от уговореното в договора възнаграждение, не представлява „отдаване под наем на недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба. Запитващата юрисдикция следва да прецени дали случаят е такъв.

---

(1)  ОВ C 102, 7.4.2014 г.

Решение на Съда (десети състав) от 5 февруари 2015 г. (преюдициално запитване от Juzgado de lo Social no 23 de Madrid — Испания) — Grima Janet Nisttahuz Poclava/Jose María Ariza Toledano

(Дело C-117/14) (1)

((Преюдициално запитване - Харта на основните права на Европейския съюз - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Национална правна уредба, предвиждаща безсрочен трудов договор със срок за изпитване от една година - Прилагане на правото на Съюза - Липса - Липса на компетентност на Съда))

(2015/C 107/17)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social no 23 de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: Grima Janet Nisttahuz Poclava

Ответник: Jose María Ariza Toledano

Диспозитив

Съдът на Европейския съюз няма компетентност да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Juzgado de lo Social № 23 de Madrid (Испания) с акт от 4 март 2014 г.

---

(1)  ОВ C 151, 19.5.2014 г.

Решение на Съда (шести състав) от 5 февруари 2015 г. — Европейска комисия/Кралство Белгия

(Дело C-317/14) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 45 ДФЕС - Регламент (ЕС) № 492/2011 - Свободно движение на работници - Достъп до заетост - Местна публична служба - Езикови познания - Начин на доказване))

(2015/C 107/18)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: J. Enegren и D. Martin)

Ответник: Кралство Белгия (представители: L. Van den Broeck, J. Van Holm и M. Jacobs)

Диспозитив

1)

Като изисква от кандидатите за работните места в местните служби, установени във френската или немската езикова област, от чиито необходими за започване на работа дипломи или удостоверения не става ясно, че са се обучавали на съответния език, да докажат езиковите си познания с един конкретен вид удостоверение, издавано само от един официален белгийски орган след проведен от него изпит на белгийска територия, Кралство Белгия не е изпълнило задълженията си по член 45 ДФЕС и Регламент (ЕС) № 492/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза.

2)	Осъжда Кралство Белгия да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 303, 8.9.2014 г.

Жалба, подадена на 2 юли 2014 г. от Galina Meister срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 5 декември 2013 г. по дело T-390/13, Galina Meister/Европейска комисия

(Дело C-327/14 P)

(2015/C 107/19)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Galina Meister (представител: W. Becker, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 12 февруари 2015 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) отхвърли жалбата и определи, че оставя в тежест на жалбоподателя направените от същия съдебни разноски.

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 18 декември 2014 г. — Petru Chiş/Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

(Дело C-585/14)

(2015/C 107/20)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Petru Chiş

Ответник: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, която се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава членка на ЕС, такса, която не се прилага при регистрацията във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху леките автомобили от страната, за които вече такава или сходна такса вече е платена, доколкото стойността на тази остатъчна такса, включена в стойността на леките автомобили на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?

2)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли член 110 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, каквато се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава от ЕС, такса, която се заплаща за леките автомобили от страната само при прехвърляне на правото на собственост върху такъв лек автомобил, като в резултат на това лек автомобил от чужбина не може да бъде ползван без да бъде платена таксата, докато лек автомобил от страната може да бъде ползван неограничено дълго без да бъде плащана таксата до момента и то ако евентуално бъде извършено прехвърляне на правото на собственост върху съответния лек автомобил, следвано от регистрацията на новия собственик?

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 18 декември 2014 г. — Vasile Budișan/Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

(Дело C-586/14)

(2015/C 107/21)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Vasile Budișan

Ответник: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на разпоредбите на O.U.G. № 9/2013 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, която се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава от ЕС, такса, която не се прилага при регистрацията във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху леките автомобили от страната, за които вече такава или сходна такса вече е платена, доколкото стойността на тази остатъчна такса, включена в стойността на леките автомобили на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?

2)

С оглед на разпоредбите на O.U.G. № 9/2013 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли член 110 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, каквато се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава от ЕС, такса, която се заплаща за леките автомобили от страната само при прехвърляне на правото на собственост върху такъв лек автомобил, като в резултат на това лек автомобил от чужбина не може да бъде ползван без да бъде платена таксата, докато лек автомобил от страната може да бъде ползван неограничено дълго без да бъде плащана таксата до момента и то ако евентуално бъде извършено прехвърляне на правото на собственост върху съответния лек автомобил, следвано от регистрацията на новия собственик?

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 18 декември 2014 г. — Aurel Moldovan/Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

(Дело C-587/14)

(2015/C 107/22)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Aurel Moldovan

Ответник: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Cluj

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената от този закон такса, следва ли да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, която се изисква в момента на регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава на ЕС, такса, която не се прилага при регистрацията при прехвърляне на правото на собственост върху леките автомобили в страната, за които такава или подобна такса вече е платена , доколкото стойността на тази остатъчна такса, включена в стойността на леките автомобили на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?

2)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената от този закон такса, следва ли да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, която се изисква в момента на регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава на ЕС, такса, която се заплаща за автомобилите в страната само при прехвърляне на правото на собственост върху такъв лек автомобил, като последицата от това е, че автомобил с произход извън страната не може да се ползва без да бъде платена таксата, докато автомобил от страната може да се ползва неограничено време без плащане на таксата до момента на евентуалното прехвърляне на собственост върху съответния лек автомобил, последвано от регистрацията на новия собственик?

Преюдициално запитване от Curtea de Apel Cluj (Румъния), постъпило на 18 декември 2014 г. — Sergiu Octav Constantinescu/Administrația Județeană a Finanțelor Publice Sălaj

(Дело C-588/14)

(2015/C 107/23)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Curtea de Apel Cluj

Страни в главното производство

Жалбоподател: Sergiu Octav Constantinescu

Ответник: Administrația Județeană a Finanțelor Publice Sălaj

Преюдициални въпроси

1)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли да се приеме, че член 110 от ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, която се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава членка на ЕС, такса, която не се прилага при регистрацията във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху леките автомобили от страната, за които вече такава или сходна такса вече е платена, доколкото стойността на тази остатъчна такса, включена в стойността на леките автомобили на вътрешния пазар, е по-ниска от новата такса?

2)

С оглед на разпоредбите на Закон № 9/2012 и на предмета на предвидената в този закон такса, следва ли член 110 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че той не допуска държава членка на ЕС да въвежда такса за замърсяващи емисии, каквато се изисква при регистрацията на леките автомобили с произход от друга държава от ЕС, такса, която се заплаща за леките автомобили от страната само при прехвърляне на правото на собственост върху такъв лек автомобил, като в резултат на това лек автомобил от чужбина не може да бъде ползван без да бъде платена таксата, докато лек автомобил от страната може да бъде ползван неограничено дълго без да бъде плащана таксата до момента и то ако евентуално бъде извършено прехвърляне на правото на собственост върху съответния лек автомобил, следвано от регистрацията на новия собственик?

Жалба, подадена на 29 декември 2014 г. от El Corte Inglés, S.A. срещу решението на Общия съд (трети състав), постановено на 15 октомври 2014 г. по дело T-515/12 — El Corte Inglés/СХВП — English Cut (The English Cut)

(Дело C-603/14 P)

(2015/C 107/24)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: El Corte Inglés, S.A. (представител: J.L. Rivas Zurdo, abogado)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

—	Да се отмени изцяло решението на Общия съд от 15 октомври 2014 г. по дело T-515/12.

—	да се осъдят ответниците да заплатят съдебните разноски.

Основания и основни доводи

1.

Първото основание за обжалване е изведено от изопачаването на фактите, доколкото в своето решение от 15 октомври 2014 г. Общият съд е приел, че съществуващото концептуално сходство между знаците трябва да се квалифицира като слабо, докато според апелативния състав на СХВП е налице концептуално сходство.

2.	Второто основание за обжалване е изведено от нарушението на общностното право, доколкото не е приложен правилно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 г. (1)

3.	Третото основание за обжалване е изведено от нарушението на общностното право, доколкото не е приложен правилно член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 от 26 февруари 2009 г.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

Преюдициално запитване от Tribunalul Sibiu (Румъния), постъпило на 23 декември 2014 г. — Nicolae Ilie Nicula/Administraţia Județeană a Finanţelor Publice Sibiu, Administraţia Fondului pentru Mediu

(Дело C-609/14)

(2015/C 107/25)

Език на производството: румънски

Запитваща юрисдикция

Tribunalul Sibiu

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nicolae Ilie Nicula

Ответник: Administraţia Județeană a Finanţelor Publice Sibiu, Administraţia Fondului pentru Mediu

Встъпила страна: Cristina Lenuța Stoica

Преюдициални въпроси

Следва ли член 110 от Договора за функционирането на Европейския съюз, член 6 от Договора за Европейския съюз, членове 17, 20, 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и прогласените в правото на Съюза и в практиката на СЕС принцип на правната сигурност и принцип non reformatio in peius, да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като OUG 9/2013?

Преюдициално запитване от Hoge Raad der Nederlanden (Нидерландия), постъпило на 12 януари 2015 г. —Staatssecretaris van Financiën, друга страна Argos Supply Trading BV

(Дело C-4/15)

(2015/C 107/26)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hoge Raad der Nederlanden

Страни в главното производство

Жалбоподател: Staatssecretaris van Financiën

Друга страна: Argos Supply Trading BV

Преюдициални въпроси

С оглед на преценката дали са изпълнени икономическите условия за ползване на митническия режим пасивно усъвършенстване следва ли понятието „[преработватели от Общността]“ в член 148, буква в) от МКО (1), да се тълкува в смисъл, че обхваща установените в Общността производители на суровини или полуготови продукти, които са идентични със стоките, преработени като извънобщностни в рамките на операцията по обработка?

---

(1)  Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58).

Преюдициално запитване от Gerechtshof Amsterdam (Нидерландия), постъпило на 12 януари 2015 г. —  AK (*1)/Achmea Schadeverzekeringen NV, Stichting Achmea Rechtsbijstand

(Дело C-5/15)

(2015/C 107/27)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Gerechtshof Amsterdam

Страни в главното производство

Жалбоподател: AK (*1)

Ответници: Achmea Schadeverzekeringen NV, Stichting Achmea Rechtsbijstand

Преюдициални въпроси

Следва ли понятието „административно производство“, използвано в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344/ЕИО (1) на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски, да се разбира в смисъл, че обхваща и фазата на оспорване по административен ред с възражение пред CIZ [Centrum Indicatiestelling Zorg (Център за преценка на наличните признаци за допускане на полагане на грижи)], в рамките на която лицето, чието искане за преценка на наличието на признаци за предоставяне на грижи е било отхвърлено от CIZ, подава писмено възражение с искане за преразглеждане на постановеното решение?

---

(*1)  Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.

(1)  ОВ L 185, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 186.

Преюдициално запитване от Касационен съд (Франция), постъпило на 16 януари 2015 г. — Cdiscount SA/Прокуратура

(Дело C-13/15)

(2015/C 107/28)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Касационен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: Cdiscount SA

Ответник: Прокуратура

Преюдициален въпрос

Представляват ли разпоредбите на членове 5 — 9 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар (1) пречка за установяване на забрана, при всякакви обстоятелства, на намаленията на цени, които не са били изчислени спрямо референтна цена, установена по нормативен път, независимо от възможното им отражение върху решението на средния потребител?

---

(1)  Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“) (OВ L 149, стp. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

Жалба, подадена на 17 февруари 2015 г. от Съда на Европейския съюз срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 януари 2015 г. по дело T-479/14, Kendrion/Европейски съюз

(Дело C-71/15 P)

(2015/C 107/29)

Език на производството: нидерландски

Страни

Жалбоподател: Съд на Европейския съюз (представители: A. V. Placco и E. Beysen)

Друга страна в производството: Kendrion NV

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени определение на Общия съд на Европейския съюз (трети състав) от 6 януари 2015 г. по дело T-479/14, Kendrion/Европейски съюз,

—	да уважи исканията на Съда на Европейския съюз (по-нататък: „Съдът“), представени пред Общия съд в съответствие с член 114 от Процедурния му правилник, които са:

—	като се произнесе окончателно по спора, да обяви иска за обезщетение на Kendrion NV за недопустим, тъй като е насочен срещу Съда (като представител на Съюза),

—

при условията на евентуалност, ако Съдът приеме, че фактът, че посоченият иск, който е насочен срещу Съда, а не срещу Комисията (като представител на Съюза), не поставя под съмнение допустимостта му, но че в решението си по предявеното от Съда искане в хода на производството Общият съд е трябвало да разпореди Съдът да бъде заменен от Комисията като ответник, да върне делото на Общия съд, за да се произнесе той по иска за обезщетение на Kendrion NV, като вземе предвид правната преценка на Съда,

—	да осъди Kendrion NV да заплати съдебните разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

С определение от 6 януари 2015 г. Общият съд на Европейския съюз отхвърля искането на Съда на основание на член 114 от Процедурния си правилник по дело T-479/14, Kendrion/Съд. Искането на тази институция е имало за цел да се обяви за недопустим искът на Kendrion NV, връчен на Съда като ответник, с който иск дружеството настоява да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, за да се поправи вредата, която то смята, че е претърпяло поради неспазването от страна на Общия съд на разумен срок за постановяване на решение по дело T-54/06, Kendrion/Комисия. При условията на евентуалност, Съдът повдига искане в хода на производството, с което настоява Общият съд да разпореди Съдът да бъде заменен с Европейската комисия (по-нататък: „Комисията“) като ответник. В това отношение Съдът поддържа, че дружеството е трябвало да заведе иска си срещу Европейския съюз, но не представляван от Съда, а от Комисията. В посоченото определение Общият съд не уважава искането на Съда в този смисъл.

С настоящата жалба на основание член 56 от Статута на Съда Съдът иска определението да бъде отменено. В подкрепа на жалбата си Съдът посочва неспазване на правилата за представителството на Съюза пред юрисдикциите му и нарушение на задължението за мотивиране.

В рамките на първото основание, изведено от неспазване на правилата за представителството на Съюза пред юрисдикциите му, Съдът посочва, че при липсата на изрична разпоредба, която урежда представителството на Съюза пред неговите юрисдикции по искове, подадени на основание член 268 ДФЕС, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, правилата относно подобно представителство трябва да се изведат от общите принципи, уреждащи упражняването на правораздавателната функция, по-специално от принципа на добра правораздавателна администрация, както и от принципите на независимост и безпристрастност на съда.

Първото основание на Съда се подразделя на две части, а именно неспазване на изискванията, свързани с принципа на добра правораздавателна администрация, от една страна, и неспазване на изискванията, свързани с принципите на независимост и безпристрастност, от друга страна.

В рамките на първата част Съдът посочва, че изводът на Общия съд, че по посочения иск за обезщетение Съдът следва да представлява Съюзът очевидно се подкрепя от съдебната практика, която се връща към решение Werhahn Hansamühle и др./Съвет и Комисия (63/72 — 69/72, EU:C:1973:121, по-нататък: решение „Werhahn и др.“). Разрешението, възприето в тази съдебна практика, означава, че когато е ангажирана отговорността на Общността, понастоящем на Съюза, поради действията на една от институциите ѝ, тя се представлява пред съда на Съюза от институцията или институциите, в чиято тежест са действията, породили отговорността. Съдът посочва, че това разрешение не може да се приложи по настоящото дело, защото то би довело, поради натрупването на няколко фактора, до положение, което противоречи на интереса от добра правораздавателна администрация, която според решение Werhahn и др. е причината за това разрешение. В този смисъл Съдът изтъква инцидентно неспазването на обхвата на член 317, първа алинея ДФЕС и на член 53, параграф 1 от Регламент № 966/2012 (1) — разпоредби, според които Общият съд е трябвало да възприеме принципът, че обезщетение, като поисканото в настоящото производство, трябва да бъде за сметка на бюджета на Комисията.

В рамките на втората част от първото основание Съдът, като се позовава на решение на Европейския съд по правата на човека от 10 юли 2008 г. по дело Михалков с/у България (жалба № 67719/01), посочва, че Общият съд не е спазил изискванията за независимост и безпристрастност на съда, когато е приел, че Съдът следва да представлява Съюза по иска за обезщетение на Kendrion. Всъщност, тъй като по настоящото дело, от една страна, твърдяното деяние, породило отговорността, е настъпило поради упражняване на правораздавателните функции от съдебен състав и тъй като, от друга страна, съдебният състав, който трябва да разгледа делото, (i) е част от същата юрисдикция (Общият съд) като съдебния състав, в чиято тежест в действието, породило отговорността, и (ii) е неразделна част от ответника по това дело (Съдът), към който съдиите на Общия съд са професионално обвързани, посочените изисквания не са изпълнени, още повече че, както посочва Общият съд, обезщетение като поисканото следва да бъде за сметка на бюджета на Съда.

В рамките на второто основание Съдът поддържа, че обжалваното определение нарушава задължението за мотивиране , тъй като не посочва защо конкретно са отхвърлени развитите от Съда доводи пред Общия съд относно обхвата на решение Kendrion/Комисия (C-50/12, EU:C:2013:771).

---

(1)  Регламент (ЕС, Евратом) на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, стр. 1).

Решение на Общия съд от 12 февруари 2015 г. — Akhras/Съвет

(Дело T-579/11) (1)

((Обща външна политика и политика на сигурност - Замразяване на средства - Право на защита - Задължение за мотивиране - Явна грешка в преценката - Право на живот - Право на собственост - Право на зачитане на личния живот - Пропорционалност))

(2015/C 107/30)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Tarif Akhras (Хомс, Сирия) (представители: S. Ashley, S. Millar, S. Jeffrey, A. Irvine, solicitors, D. Wyatt, QC, и R. Blakeley, barrister)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: първоначално M. Bishop, F. Naert и M.-M. Joséphidès, след това M. Bishop и M.-M. Joséphidès)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално E. Paasivirta и F. Castillo de la Torre, след това F. Castillo de la Torre и D. Gauci)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (OВ L 228, стр. 16), Регламент (EС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (EС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (OВ L 228, стр. 1), на Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (OВ L 247, стр. 17) и на Регламент (EС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (OВ L 269, стр. 18), Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС (ОВ L 319, стр. 56), Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1), Решение за изпълнение 2012/172/ОВППС на Съвета от 23 март 2012 година за изпълнение на Решение 2011/782/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 87, стр. 103), Регламент за изпълнение (ЕС) № 266/2012 на Съвета от 23 март 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 87, стр. 45), Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782/ОВППС (ОВ L 330, стр. 21), Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 111, стр. 77), Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 111, стр. 1), Решение 2013/255/ОВППС на Съвета от 31 май 2013 година относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14), Решение за изпълнение 2014/730/ОВППС на Съвета от 20 октомври 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 301, стр. 36) и на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1105/2014 на Съвета от 20 октомври 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 301, стр. 7), в частта им, в която тези актове се отнасят до жалбоподателя.

Диспозитив

1)

Отменя Решение 2011/522/ОВППС на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент (EС) № 878/2011 на Съвета от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент (EС) № 442/2011 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия, Решение 2011/628/ОВППС на Съвета от 23 септември 2011 година за изменение на Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия, Регламент (EС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011, Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273/ОВППС, Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент (ЕС) № 442/2011, в частта им, в която тези актове се отнасят до г-н Tarif Akhras.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка от страните понася съдебните разноски, направени от нея в рамките на производството пред настоящата инстанция.

4)	Г-н Akhras понася съдебните разноски, направени от него и от Съвета на Европейския съюз в рамките на обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 6, 7.1.2012 г.

Решение на Общия съд от 12 февруари 2015 г. — Compagnie des montres Longines, Francillon/СХВП — Cheng (B)

(Дело T-505/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „B“ - По-ранна международна фигуративна марка, представляваща две разперени крила - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на засягане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009))

(2015/C 107/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Compagnie des montres Longines, Francillon SA (Сент-Имие, Швейцария) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: първоначално F. Mattina, впоследствие P. Bullock)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Xiuxiu Cheng (Будапеща, Унгария)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на СХВП от 14 септември 2012 г. (преписка R 193/2012-5) относно производство по възражение между Compagnie des montres Longines, Francillon SA и Xiuxiu Cheng.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Compagnie des montres Longines, Francillon SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

Решение на Общия съд от 12 февруари 2015 г. — Compagnie des montres Longines, Francillon/СХВП — Staccata (QUARTODIMIGLIO QM)

(Дело T-76/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността „QUARTODIMIGLIO QM“ - По-ранни фигуративни международни марки и марка на Общността, представляващи две разперени крила, и по-ранни международни фигуративни марки „LONGINES“ - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на засягане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009))

(2015/C 107/32)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Compagnie des montres Longines, Francillon SA (Сент-Имиер, Швейцария) (представител: P. González-Bueno Catalán de Ocón, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: V. Melgar)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Staccata Srl (Комо, Италия)

Предмет

Жалба срещу решение на пети апелативен състав на СХВП от 26 ноември 2012 г. (преписка R 62/2012-5) относно производство по възражение между Compagnie des montres Longines, Francillon SA и Staccata Srl.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Compagnie des montres Longines, Francillon SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 108, 13.4.2013 г.

Решение на Общия съд от 13 февруари 2015 г. — Husky CZ/СХВП — Husky of Tostock (HUSKY)

(Дело T-287/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по отмяна - Словна марка на Общността „HUSKY“ - Реално използване на марката - Частична отмяна - Продължаване на срок - Правило 71, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2868/95 - Превод на езика на производството))

(2015/C 107/33)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Husky CZ s.r.o. (Прага, Чешка република) (представител: L. Lorenc, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: P. Geroulakos и I. Harrington)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП: Husky of Tostock Ltd (Woodbridge, Обединено кралство)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 14 март 2013 г. (преписка R 748/2012-1) относно производство по отмяна между Husky CZ s.r.o. и Husky of Tostock Ltd.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Husky CZ s.r.o. да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Общия съд от 12 февруари 2015 г. — Vita Phone/СХВП (LIFEDATA)

(Дело T-318/13) (1)

((Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „LIFEDATA“ - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) и член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на конкретна преценка - Задължение за мотивиране))

(2015/C 107/34)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vita Phone GmbH (Манхайм, Германия) (представители: P. Ruess и A. Doepner-Thiele, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представители: G. Marten и G. Schneider)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 март 2013 г. (преписка R 1072/2012-1) относно заявка за регистрация на словна марка „LIFEDATA“ като марка на Общността.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Vita Phone GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 226, 3.8.2013 г.

Решение на Общия съд от 12 февруари 2015 г. — Klaes/СХВП — Klaes Kunststoffe (Klaes)

(Дело T-453/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „Klaes“ - По-ранна фигуративна марка на Общността „Klaes“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2015/C 107/35)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Horst Klaes GmbH & Co. KG (Бад Нойенар-Арвайлер, Германия) (представител: B. Dix, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Klaes Kunststoffe GmbH (Нойенраде, Германия) (представители: първоначално J. Schneider, впоследствие S. Schweyer, адвокати)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 6 юни 2013 г. (преписка R 1206/2012-1), постановено в производство по възражение със страни Horst Klaes GmbH & Co. KG и Klaes Kunststoffe GmbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Horst Klaes GmbH & Co. KG понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП).

3)	Klaes Kunststoffe GmbH понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 313, 26.10.2013 г.

Определение на Общия съд от 28 януари 2015 г. — Kicks Kosmetikkedjan/СХВП — Kik Textilien („KICKS“)

(Дело T-531/13) (1)

((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество))

(2015/C 107/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kicks Kosmetikkedjan AB (Стокхолм, Швеция) (представител: K. Strömholm, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: I. Harrington)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kik Textilien und Non-Food GmbH (Bönen, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 юли 2013 г. (преписка R 992/2012-4) относно производство по възражение между Kik Textilien und Non-Food GmbH и Kicks Kosmetikkedjan AB.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)	Осъжда жалбоподателя и другата страна в производството пред апелативния състав да понесат направените от тях разноски, както и, двамата поравно, направените от ответника разноски.

---

(1)  ОВ C 359, 7.12.2013 г.

Определение на Общия съд от 28 януари 2015 г. — Kicks Kosmetikkedjan/СХВП — Kik Textilien („KICKS“)

(Дело T-532/13) (1)

((Марка на Общността - Възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество))

(2015/C 107/37)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kicks Kosmetikkedjan AB (Стокхолм, Швеция) (представител: K. Strömholm, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: I. Harrington)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kik Textilien und Non-Food GmbH (Bönen, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 25 юли 2013 г. (преписка R 991/2012-4) относно производство по възражение между Kosmetikkedjan AB и Kik Textilien und Non-Food GmbH.

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по съществото на жалбата.

2)	Осъжда жалбоподателя и другата страна в производството пред апелативния състав да понесат направените от тях разноски, както и, двамата поравно, направените от ответника разноски.

---

(1)  ОВ C 359, 7.12.2013 г.

Жалба, подадена на 13 ноември 2014 г. — Infineon Technologies/Комисия

(Дело T-758/14)

(2015/C 107/38)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Infineon Technologies AG (Нойбиберг, Германия) (представители: I. Brinker, U. Soltész, P. Linsmeier, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението на Европейската комисия по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти oт 3 септември 2014 г. (съобщено на жалбоподателя на 5 септември 2014 г.), по-конкретно член 1, буква a), член 2, буква a) и член 4, втори параграф;

—	алтернативно, да постанови съществено намаление на глобата, наложена на Infineon Technologies AG съгласно член 2, буква a) oт решението; и

—	да осъди Европейската комисия да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на Решение C(2014) 6250 окончателен на Комисията от 3 септември 2014 г. по преписка AT.39574 — Чипове за смарт карти.

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Първото правно основание е нарушение на правото на жалбоподателя да бъде изслушан, което Комисията е допуснала, по-специално като не е приела ново изложение на възраженията. Жалбоподателят твърди, че: — Комисията не е представила доказателства по начин, който да позволи на жалбоподателя да установи поведението, заради което е упрекван и да се защити надлежно; — Комисията е нарушила процесуалните права на Infineon чрез въвеждането на ключови елементи от доказателствения материал едва в последния етап, в резултат на което Infineon не е могло да се защити чрез изчерпателен отговор по изложените възражения и му е била отказана възможност да обори доказателствата, използвани срещу него при устното изслушване; и — някои от документите, на които Комисията се е позовала, не са били оповестени пред Infineon и не могат да бъдат използвани срещу него.

2.	Второто правно основание е нарушение от страна на Комисията на принципа на добрата администрация и правото на Infineon на защита, чрез прилагането на „ускорена процедура“.

3.

Третото правно основание почива на твърдението, че контактите на Infineon с конкурентите му, посочени в решението, не са нарушили член 101, параграф 1 ДФЕС. Жалбоподателят излага, че: — доказателствата, на които се е основала Комисията са недостоверни и следователно недостатъчни за установяване отвъд всяко разумно съмнение (in dubio pro reo) на описаните в решението факти; и — фактите, описани от Комисията не представляват „ограничение поради целта“, както твърди Комисията.

4.

Четвъртото правно основание е явна грешка, допусната от Комисията при прилагането на концепцията за „едно-единствено продължавано нарушение“ предвид факта, първо, че Infineon е било отговорно само за седем двустранни контакта (от общо 41), второ, то не е знаело за тях и най-сетне, то и не би могло разумно да предвиди двустранните контакти между останалите участници.

5.	Петото правно основание са явни грешки, които Комисията е допуснала при определянето на размера на глобата, тъй като не е изключила от „стойността на продажбите“ (основата за определяне на размера на глобата) оборота, който очевидно не е засегнат от нарушението.

6.	Шестото правно основание е нарушение от страна на Комисията на собствените ѝ насоки за определяне на глоби и на принципа на пропорционалност, по-специално чрез определяне на един и същ „процент на тежест“ за всички страни.

Жалба, подадена на 13 януари 2015 г. — Deutsche Post/СХВП — Media Logistik (PostModern)

(Дело T-13/15)

(2015/C 107/39)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Post AG (Бон, Германия) (представители: K. Hamacher и C. Giersdorf, Rechtsanwälte)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Media Logistik GmbH (Дрезден, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Общността „PostModern“ — заявка за регистрация № 4 276 821

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 3 ноември 2014 г. по преписка R 2063/2013-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди ответника и евентуално другата страна в производството да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 12 януари 2015 г. — Philip Morris/Комисия

(Дело T-18/15)

(2015/C 107/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Philip Morris Ltd (Ричмънд, Обединено кралство) (представители: K. Nordlander и M. Abenhaïm, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да обяви жалбата за отмяна за допустима,

—	да отмени Решение Ares (2014) 3694540 на Комисията от 6 ноември 2014 г. в частта, в която на жалбоподателя се отказва пълен достъп до поисканите документи, с изключение обаче на заличените в тях лични данни,

—	да осъди Комисията да заплати разноските, направени от жалбоподателя във връзка с настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска да бъде отменено Решение Ares (2014) 3694540 от 6 ноември 2014 г., с което Комисията отказва да му предостави пълен достъп до пет вътрешни документа, изготвени в рамките на подготвителната дейност по приемане на Директива 2014/40/ЕС относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия (1) (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

В рамките на първото правно основание той твърди, че Комисията е нарушила член 15, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 2, второ тире от Регламент (ЕО) № 1049/2001 (2) (наричан по-нататък „Регламентът относно прозрачността“), тъй като не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи на жалбоподателя „конкретно и действително“ би засегнало защитата на определени „съдебни процедури“ и тъй като не е преценила надлежно дали по-висш обществен интерес може все пак да обоснове пълното оповестяване. Жалбоподателят поддържа, че Комисията не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи „конкретно и действително“ би засегнало защитата на определени „съдебни процедури“, тъй като, първо, за поисканите документи не може да се приложи презумпцията за необходимост от защита на „съдебните процедури“, второ, абстрактното позоваване от Комисията на принципа на равни процесуални възможности не може да обоснове разширяването на обхвата на тази презумпция за извънсъдебни документи и трето, абстрактното позоваване от Комисията на висящи производства, равни процесуални възможности и способността на правната служба да защити валидността на Директивата относно тютюневите изделия не е достатъчно, за да се докаже, че на практика това оповестяване конкретно и действително би засегнало защитата на „съдебните процедури“.

2.

В рамките на второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията е нарушила член 15, параграф 3 ДФЕС и член 4, параграф 3, втора алинея от Регламента относно прозрачността, тъй като не е доказала, че пълното оповестяване на поисканите документи на жалбоподателя би засегнало „конкретно и действително“ процедурата по вземане на решения. Жалбоподателят поддържа, че Комисията е изложила неясни твърдения за вреда, причинена на сътрудничеството между службите, но не е доказала наличието на сериозен външен натиск, който е могъл съществено да засегне процедурата по вземане на решения. Комисията също допуснала явна грешка при преценката на по-висшия обществен интерес, тъй като претеглила необходимостта от защита на процедурата по вземане на решения с неправилен интерес.

---

(1)  Директива 2014/40/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи и свързани с тях изделия и за отмяна на Директива 2001/37/ЕО (ОВ L 127, 2014 г., стр. 1).

(2)  Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

Жалба, подадена на 19 януари 2015 г. — Franmax/СХВП — Ehrmann (Dino)

(Дело T-21/15)

(2015/C 107/41)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Franmax UAB (Вилнюс, Литва) (представител: E. Saukalas, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Ehrmann AG Oberschönegg im Allgäu (Oberschönegg, Германия)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „Dino“ — заявка за регистрация № 10 809 481

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 23 октомври 2014 г. по преписка R 2012/2013-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 23 януари 2015 г. — Novartis/СХВП — Mabxience (HERTIXAN)

(Дело T-41/15)

(2015/C 107/42)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Novartis AG (Базел, Швейцария) (представител: M. Douglas, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Mabxience SA (Монтевидео, Уругвай)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: словна марка на Общността „HERTIXAN“ — заявка за регистрация № 10 660 835

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 31 октомври 2014 г. по преписка R 2550/2013-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009,

—	Нарушение на член 75 от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 28 януари 2015 г. — credentis/СХВП — Aldi Karlslunde (Curodont)

(Дело T-53/15)

(2015/C 107/43)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: credentis AG (Windisch, Швейцария) (представител: D. Breuer, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Aldi Karlslunde K/S (Karlslunde, Дания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „Curodont“ — заявка за регистрация № 10 332 807

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на първи апелативен състав на СХВП от 13 ноември 2014 г. по преписка R 353/2014-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди СХВП и Aldi Karlslunde да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 2 февруари 2015 г. — Jääkiekon SM-liiga/СХВП (Liiga)

(Дело T-54/15)

(2015/C 107/44)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Jääkiekon SM-liiga Oy (Хелзинки, Финландия) (представител: L. Laaksonen, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: фигуративна марка на Общността със словния елемент „Liiga“ — заявка за регистрация № 12 056 792

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 1 декември 2014 г. по преписка R 576/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да допусне да се извърши публикуване на марката;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на членове 7, параграф 1, буква б) и 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 3 февруари 2015 г. — Certified Angus Beef/СХВП — Certified Australian Angus Beef (CERTIFIED AUSTRALIAN ANGUS BEEF)

(Дело T-55/15)

(2015/C 107/45)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Certified Angus Beef, LLC (Wooster, Охайо, Съединени американски щати) (представител: C. Aikens, Barrister)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Certified Australian Angus Beef Pty Ltd (Surrey Hills, Австралия)

Данни за производството пред СХВП

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративна марка със словните елементи „CERTIFIED AUSTRALIAN ANGUS BEEF“ — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 095 394

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 30 октомври 2014 г. по преписка R 662/2014-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да уважи възражението в неговата цялост,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 6 февруари 2015 г. — Laboratorios Ern/СХВП — Dermogen Farma (ETERN JUVENTUS)

(Дело T-60/15)

(2015/C 107/46)

Език на жалбата: испански

Страни

Жалбоподател: Laboratorios Ern, SA (Барселона, Испания) (представител: T. González Martínez, abogada)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Dermogen Farma, SA (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: Другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Словна марка на Общността „ETERN JUVENTUS“ — Заявка за регистрация № 10 862 548

Производство пред СХВП: Производство по възражение

Обжалвано решение: Решение на първи апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2014 г. по преписка R 2414/2013-1

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 ноември 2014 г. по преписка R 2414/2013-1 във връзка с частичното уважаване на заявката за регистрация за следните услуги: клас 35 „Услуги за търговия на дребно, на едро и чрез глобални компютърни мрежи на средства за почистване на зъби; изключително представителство и търговско представителство относно средства за почистване на зъби“,

—

да отхвърли заявката за регистрацията на марка на Общността № 10 862 548 „ETERN JUVENTUS“ за клас 35 „Услуги за търговия на дребно, на едро и чрез глобални компютърни мрежи на средства за почистване на зъби; изключително представителство и търговско представителство относно средства за почистване на зъби“ и

—	да осъди СХВП и евентуално другата страна в производството пред апелативния състав да заплатят съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 6 февруари 2015 г. — 1&1 Internet/СХВП — Unoe Bank (1e1)

(Дело T-61/15)

(2015/C 107/47)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: 1&1 Internet AG (Монтабаур, Германия) (представител: G. Klopp, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Unoe Bank, SA (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „(1e1)“ — заявка за регистрация № 11 047 479

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 4 декември 2014 г. по преписка R 101/2014-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение, постановено в производство по възражение № B 002090507 между 1&1 Internet AG и UNO E Bank,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 4 февруари 2015 г. — Market Watch/СХВП — El Corte Inglés (MITOCHRON)

(Дело T-62/15)

(2015/C 107/48)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Market Watch Franchise & Consulting, Inc. (Freeport, Бахамски острови) (представител: J. Korab, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Друга страна в производството пред апелативния състав: El Corte Inglés, SA (Мадрид, Испания)

Данни за производството пред СХВП

Заявител: жалбоподателят

Спорна марка: словна марка на Общността „MITOCHRON“— заявка за регистрация № 11 200 078

Производство пред СХВП: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на СХВП от 19 ноември 2014 г. по преписка R 508/2014-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи жалбата му;

—	да отмени обжалваното решение;

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Липсва вероятност от объркване между марките в спора.

Жалба, подадена на 9 февруари 2015 г. — Shoe Branding Europe/СХВП (Успоредни ленти)

(Дело T-63/15)

(2015/C 107/49)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shoe Branding Europe BVBA (Ауденарде, Белгия) (представител: J. Løje, адвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: фигуративна марка на Общността (изображение на две успоредни ленти) — заявка за регистрация № 10 926 764

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 3 декември 2014 г. по преписка R 2560/2013-5

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 9 февруари 2015 г. — Shoe Branding Europe/СХВП (Паралелни наклонени райета)

(Дело T-64/15)

(2015/C 107/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Shoe Branding Europe BVBA (Oudenaarde, Белгия) (представител: J. Løje, lawyer)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

Данни за производството пред СХВП

Спорна марка: фигуративна марка на Общността (изображение на паралелни наклонени райета) — заявка за регистрация № 10 984 102

Обжалвано решение: решение на пети апелативен състав на СХВП от 3 декември 2014 г. по преписка R 2563/2013-5

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

Изложено правно основание

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Определение на Общия съд от 4 февруари 2015 г. — Gretsch-Unitas и Gretsch-Unitas Baubeschläge/Комисия

(Дело T-252/12) (1)

(2015/C 107/51)

Език на производството: немски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 227, 28.7.2012 г.

Определение на Общия съд от 9 февруари 2015 г. — Испания/Комисия

(Дело T-657/14) (1)

(2015/C 107/52)

Език на производството: испански

Председателят на четвърти състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 380, 27.10.2014 г.

Жалба, подадена на 21 януари 2015 г. — ZZ/EASA

(Дело F-6/15)

(2015/C 107/53)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: E. Asenov, lawyer)

Ответник: Европейска агенция за авиационна безопасност (EAAБ)

Предмет и описание на производството

Отмяна на решението на Европейската агенция за авиационна безопасност, с което се прекратява сключеният с жалбоподателя срочен договор преди изтичането на предвидения в него срок и претендиране на обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди вследствие на предсрочното прекратяване на договора, плюс дължимите лихви.

Искания на жалбоподателя

—	да бъде отменено оспорваното решение № 2014/039/E от 16 април 2014 г., с което се прекратява предсрочно договора с жалбоподателя и което е потвърдено от ЕААБ с решение № SR 14-005 от 27 октомври 2014 г.;

—	да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, обида, накърняване на доброто име и разстройство на здравето вследствие на решението. Жалбоподателя определя размера на тези вреди на 100 000 EUR;

—

да му бъде присъдено обезщетение за претърпените от него имуществени вреди вследствие на предсрочното прекратяване на неговия договор. Според него те възлизат по размер на разликата между брутната му заплата и обезщетението по член 47, буква б), подточка ii) от Условия за работа на другите служители на Европейските общности за срока от датата на предсрочното прекратяване на договора на жалбоподателя до датата, на която той бъде възстановен на работа или до датата на изтичане на срока на неговия договор — 1 ноември 2015 г. Тази разлика жалбоподателят изчислява по размер на около 75 000 EUR, но по-прецизни изчисления могат да бъдат направени в счетоводния отдел на ЕААБ;

—	да бъде възстановено нормалното изпълнение на сключения с жалбоподателя договор, както и професионалното му взаимоотношение с Европейската агенция за авиационна безопасност;

—

Относно доказателствата: — в устната фаза на съдебното производство да бъде призован свидетел, който да изложи показания за доброто име на жалбоподателя в следите на гражданската авиация преди незаконното му уволнение; — в устната фаза на съдебното производство да бъде призован свидетел, който да изложи показания за умственото и здравословното състояние на жалбоподателя по време на и след незаконното му уволнение и прекратяването на неговия договор; — EAAБ да бъде задължена да предостави списък с „чувствителните“ си работни места.

—

Относно разноските — ответникът да бъде задължен да заплати разноските по съдебното производство, включително понесените от жалбоподателя, в това число възнаграждението на адвоката, представляващ жалбоподателя пред Съда на публичната служба, разноските за свидетелите и всякакви други разноски, направени във връзка с производството.