15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/1

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/2

1)

Трябва ли член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО (1) на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (Директива 92/43) да се тълкува в смисъл, че преди изпълнението на проект за строителство на мост, който е разрешен преди включването на дадена територия в списъка на териториите от значение за Общността и който не е непосредствено свързан с управлението на територията, следва да се извърши оценка на въздействието му върху територията, ако територията е включена в списъка след издаване на разрешението, но преди започване на изпълнението и преди издаването на разрешението е била извършена единствено оценка на риска или предварителна оценка?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли при последващата оценка националният административен орган да съблюдава изискванията на член 6, параграфи 3 и 4 от Директива 92/43 включително когато счита, че превантивно ги е взел предвид при предхождащата издаването на разрешение оценка на риска или предварителна оценка?

3)

При утвърдителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:

Какви изисквания следва да се поставят съгласно член 6, параграф 2 от Директива 92/43 към последващата оценка на издадено за даден проект разрешение и към кой момент следва да се отнесе оценката?

4)

В рамките на допълнително производство, което служи за оздравяване на установени пропуски при последващата оценка по член 6, параграф 2 от Директива 92/43 или оценката за въздействие по член 6, параграф 3 от Директива 92/43, трябва ли със съответни изменения на изискванията за оценка да се вземе предвид, че съоръжението е можело да бъде построено и въведено в експлоатация, тъй като решението за одобряване на плана се изпълнява незабавно и молбата за постановяване на обезпечителни мерки е отхвърлена без възможност за обжалване? Това важи ли при всички случаи за необходимата последваща оценка на алтернативите в рамките на решение по член 6, параграф 4 от Директива 92/34?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/3

1)

Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (1) да се отнася пряко за резервирания полет?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, какъв следва да е броят на предходните курсове, които могат да бъдат извършени с определения за планирания полет самолет, за да може да се вземе предвид настъпило извънредно обстоятелство? Съществува ли ограничение във времето, в рамките на което да може да се вземат предвид извънредните обстоятелства, настъпили при осъществяване на предходните курсове с този самолет? Ако това е така, как следва да се изчислява това ограничение?

3)

В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента, да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства или също и към избягването на по-голямото закъснение?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/4

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на преди възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/4

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на преди възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/5

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решение № 72 на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е организирана със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде прието за подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са обявени процедурите, спрямо продължителността на по-рано възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/6

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на преди възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/6

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решение № 72 на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е организирана със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на по-рано възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/7

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/8

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/8

1)

Трябва ли член 3, параграф 2, буква a) от действащия текст на Регламент (ЕО) № 297/95 (1) на Съвета от 10 февруари 1995 г. да се тълкува в смисъл, че по отношение на измененията на разрешение за търговия от тип I — и по-специално, що се отнася до главното производство, от тип IA — когато са налице идентични изменения, отнасящи се до няколко разрешения за търговия на един и същ притежател, се дължи една единствена такса в посочения в тази разпоредба размер, или толкова такси, колкото са разрешенията, в които е направено изменение?

2)

При условията на настоящото производство налице ли е задължение, както приема запитващата юрисдикция, или възможност за отправяне на запитване до Съда?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/9

—

да се установи, че като не е приело, в случая на всяко от депата за отпадъци, посочени в точка 26 от настоящата искова молба [депа за безопасни отпадъци в Ortuella, Баска област, и в Zurita и в Juan Grande, Канарски острови], необходимите мерки, за да изиска от оператора на депо да подготви план за подобряване на условията и да гарантира пълното изпълнение на посочения план в съответствие с изискванията на Директивата, с изключение на тези от приложение I, точка 1, най-късно в срок от осем години, считано от датата, определена в член 18, параграф 1 от Директива 1999/31/ЕО (1) на Съвета от 26 април 1999 година относно депонирането на отпадъци, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 14, буква в) от посочената директива за всяко от споменатите депа за отпадъци,

—

да се установи, че като не е приело, в случая на всяко [едно] от депата за отпадъци, посочени в точка 37 от настоящата искова молба [9 депа за безопасни отпадъци [Vélez Rubio (Алмерия), Alcolea de Cinca (Уеска), Sariñena (Уеска), Tamarite de Litera (Уеска), Somontano — Barbastro (Уеска), Barranco de Sedases (Фрага, Уеска), Barranco Seco (Пунтаяна, Палма), Jumilla (Мурсия) y Legazpia (Гуипускоа)] и 19 депа за инертни отпадъци [Sierra Valleja (Arcos de la Frontera, Кадис), Carretera Pantano del Rumblar (Baños de la Encina, Хаен), Barranco de la Cueva (Bélmez de la Moraleda, Хаен), Cerrajón (Castillo de Locubín, Хаен), Las Canteras (Jimena y Bedmar, Хаен), Hoya del Pino (Siles, Хаен), Bellavista (Finca El Coronel, Alcalá de Guadaira, Севиля), El Patarín (Alcalá de Guadaira, Севиля), Carretera de Arahal-Morón de la Frontera (Arahal, Севиля), Carretera de Almadén de la Plata (Cazalla de la Sierra, Севиля), El Chaparral (Écija, Севиля), Carretera A-92, KM 57,5 (Morón de la Frontera, Севиля), Carretera 3118 Fuente Leona — Cumbres mayores (Colina Barragona, Уелва), Llanos del Campo (Grazalema — Benamahoma, Кадис) Andrada Baja (Alcalá de Guadaira, Севиля), Las Zorreras (Aldeira, Гранада), Carretera de los Villares (Andújar, Хаен) La Chacona (Cabra, Кордоба) y el Chaparral — La Sombrerera (Puerto Serrano, Кадис)]] необходимите мерки, за да закрие възможно най-скоро, съгласно разпоредбата на член 7, буква ж) и на член 13 от Директива 1999/31, депата, които не са получили разрешително да продължат дейността си, в съответствие с член 8 от същата, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 14, буква б) от посочената директива за всяко от споменатите депа за отпадъци.

—

да се осъди Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/10

—

да се отмени определението на Общия съд от 10 юни 2014 г. по дело T-271/10 H/Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия и „ПМЕС“ в частта, в която се отхвърля жалбата му, от една страна, за отмяна на решението от 7 април 2010 г., подписано от ръководителя на отдела по човешки ресурси на ПМЕС, с което жалбоподателят е преназначен на поста „Criminal Justice Adviser-Prosecutor“ в регионалния офис на Баня Лука (Босна и Херцеговина), и от друга страна, при условията на евентуалност, за отмяна на решението от 30 април 2010 г., подписано от ръководителя на мисията, посочен в член 6 от Решение 2009/906/ОВППС на Съвета от 8 декември 2009 година относно Полицейската мисия на Европейския съюз (ПМЕС) в Босна и Херцеговина (БиХ) (1), както и, на второ място, искане за присъждане на обезщетение,

—

да върне делото за ново разглеждане от Общия съд,

—

да осъди ответника в първоинстанционното производство да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

—

нарушение на правото на защита,

—

нарушение на член 114 от Процедурния правилник,

—

грешка при прилагане на правото,

—

нарушение на правото на Съюза.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/11

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/12

1)

Понятието „административно производство“ в член 4, параграф 1, буква а) от Директива 87/344/ЕИО на Съвета от 22 юни 1987 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно застраховките за съдебни разноски (1) трябва ли да се тълкува в смисъл, че производството пред UWV, в което работодателят иска разрешение за уволнение, за да може да прекрати трудовия договор със (застрахования за правни разноски) работник, попада в обхвата на това понятие?

2)

Ако отговорът на въпрос 1 зависи от характеристиките на особеното производство, евентуално във връзка с фактите и обстоятелствата по конкретния случай: въз основа на кои характеристики, факти и обстоятелства националният съд трябва да определи дали споменатото производство трябва да се разглежда като административно производство по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от Директивата?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/12

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки, при което разглежданата обществена поръчка е със заявена цел да се поправят последиците от неправомерното изключване на определен брой оператори от предходните обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на преди възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на посоченото решение на Съда на Европейския съюз, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/13

1)

Следва ли член 3 и член 94, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1408/71 (1) да се тълкуват в смисъл, че на бивш моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на регистрация в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, не може (частично) да бъде отказана пенсия за осигурителен стаж и възраст след присъединяването към Съюза (респективно към предшественика на Съюза) на държавата, чийто гражданин е този моряк, или след влизането в сила на Регламент № 1408/71 за тази държава само защото в периода на (претендираното) осигуряване посоченият бивш моряк не е имал гражданството на (първата посочена) държава членка?

2)

Следва ли членове 18 ДФЕС и 45 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат законодателство на държава членка, според което моряк, който е бил част от екипажа на морски плавателен съд с пристанище на регистрация в държава членка, не е имал местожителство на брега и не е бил гражданин на държава членка, е бил изключен от осигуряване за пенсия за осигурителен стаж и възраст, докато според това законодателство моряк, който е гражданин на държавата членка, в която се намира пристанището на регистрация на морския плавателен съд, и фактически се намира в същото положение, се счита за осигурен, ако държавата, чийто гражданин е първият посочен моряк междувременно — към момента на определяне на пенсията — се е присъединила към (предшественика на) Съюза или Регламент № 1408/71 е влязъл в сила за тази държава?

3)

Следва ли на първия и втория въпрос да се отговори по същия начин в случай на (бивш) моряк, който по време на трудовата си дейност е гражданин на държава, която се е присъединила към (предшественика на) Съюза в по-късен момент, но към момента на това присъединяване или на влизане в сила на Регламент № 1408/71 за посочената държава и към момента на предявяване на неговото право на пенсия за осигурителен стаж и възраст той не е гражданин на държава членка, за когото обаче последно посоченият Регламент въпреки това се прилага съгласно член 1 от Регламент № 859/2003 (2)?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/14

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на принципите, установени в решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат да се организира процедура за възлагане на обществени поръчки за концесии с по-кратка продължителност от тази на по-рано възложените обществени поръчки?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на принципите, установени в решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат изискването за изравняване във времето на крайните срокове на концесиите да бъде подходящо основание за намаляване на продължителността на концесиите, за които са образувани процедурите, спрямо продължителността на преди възложените концесии?

3)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС да се тълкуват, с оглед на принципите, установени в решението на Съда на Европейския съюз от 16 февруари 2012 г. по съединени дела C-72/10 и C-77/10, в смисъл, че не допускат въвеждането на задължение за безвъзмездно прехвърляне на ползването на притежавани материални и нематериални активи, които представляват система на управление и събиране на залози, в случай на прекратяване на дейността поради изтичане на срока на концесията или вследствие на решение за отмяна или разваляне?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/15

1)

Противоречи ли на REACH (1) обстоятелството, че лице, което в рамките на стопанската си дейност извършва внос на химически продукт в Швеция — по отношение на който е налице задължение за нотифициране по REACH — трябва в съответствие с шведското законодателство да извърши нотификация и пред Kemikalieinspektionen с оглед регистрацията в шведския регистър на стоките?

2)

Ако отговорът на въпрос 1 е отрицателен, противоречи ли задължението за нотифициране по шведското право на член 34 ДФЕС, като се имат предвид изключенията в член 36 ДФЕС?

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/16

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Vtesse Networks Ltd да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия и British Telecommunications plc.

3)

Република Полша и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия понасят направените от тях съдебни разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/17

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Computer Resources International (Luxembourg) SA да заплати съдебните разноски, включително и тези по обезпечителното производство.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/17

1)

Отменя Решение за изпълнение на Комисията 2011/689/ЕС от 14 октомври 2011 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите-членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му, в която налага на Република Гърция финансова корекция с единна ставка във връзка с предоставянето на права от националния резерв на новите селскостопански производители.

2)

Отхвърля жалбата в останалата й част.

3)

Европейската комисия и Република Гърция понасят направените от тях съдебни разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/18

1)

Отхвърля жалбата.

2)

FIS’D — Formazione integrata superiore del design понася собствените си разноски и разноските на Комисията.

3)

Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (EACEA) понася собствените си разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/19

1)

Отхвърля жалбата по дело T-307/12.

2)

Липсва основание за произнасяне по жалбата по дело T-408/13.

3)

Осъжда г-н Adib Mayaleh да заплати съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/20

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда г-н Eugen Popp и г-н Stefan M. Zech да заплатят съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/20

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/21

1)

Липсва основание за произнасяне по искането за отмяна на Решение 2013/72/ОВППС на Съвета от 31 януари 2013 година за изменение на Решение 2011/72/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис, в частта, в която се отнася до г-н Mehdi Ben Tijani Ben Haj Hamda Ben Haj Hassen Ben Ali.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Г-н Ben Ali и Съветът на Европейския съюз понасят направените поотделно от тях съдебни разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/22

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-н K. Mallis и г-жа E. Malli да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/22

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда Tameio Pronoias Prosopikou Trapezis Kyprou да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/23

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-н Petros Chatzithoma и г-жа Elenitsa Chatzithoma да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/24

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-жа Lella Chatziioannou да понесе освен направените от нея съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/24

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-н Marinos Nikolaou да понесе освен направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/25

1)

Отхвърля жалбата като недопустима.

2)

Осъжда г-жа Chrysanthi Christodoulou и г-жа Maria Stavrinou да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Европейската комисия и на Европейската централна банка (ЕЦБ).

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/26

—

да отмени обжалваното решение частично,

—

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/26

—

да отмени член 45, параграф 8 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на приложение X към същия регламент, в частта, която съдържа следния израз: „като избират от списъка, съставен съгласно член 4, параграф 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 1307/2013, видовете, които са най-подходящи от екологична гледна точка, и изключват видовете, за които е известно, че не са местни“.

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/27

—

да отмени решението на Комисията, което се съдържа в писмото от 15 юли 2014 г. и с което последната иска от Словашката република да ѝ предостави финансовите ресурси, съответстващи на загубата на традиционни собствени ресурси, и

—

да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

1.

Първото основание е липса на компетентност на Комисията.

Според Словашката република Комисията не е била компетентна да приеме обжалваното решение. Никоя разпоредба на правото на Съюза не предоставяла на Комисията правомощие да действа по начина, по който е подходила в обжалваното решение, а именно правото, след определяне на размера на загубата на традиционни собствени ресурси под формата на несъбрани вносни мита, да задължи държава членка, която не отговаря за изчисляването и за събирането на тези мита, да предостави на Комисията определената от нея сума, която тя счита за съответстваща на посочената загуба.

2.

Второто основание е нарушение на правната сигурност.

Според Словашката република, дори да се предположи, че Комисията е била компетентна да приеме обжалваното решение (quod non), в настоящия случай тя била нарушила принципа на правната сигурност. Задължението, което се налага на Словашката република с обжалваното решение, не било разумно предвидимо преди приемането му.

3.

Третото основание е неправилно упражняване на правомощия от страна на Комисията.

Дори да се предположи, че Комисията е била компетентна да приеме обжалваното решение и че при това се е съобразила с принципа на правната сигурност (quod non), според Словашката република тя не е упражнила правомощията си по правилен начин в настоящия случай. От една страна, Комисията била допуснала явна грешка в преценката, тъй като изисква посочената сума от Словашката република, въпреки че не е налице загуба на традиционни собствени ресурси или тази загуба не е пряка последица от събитията, които Комисията е вменила на Словашката република. На второ място, Комисията била нарушила правото на защита на Словашката република и принципа на добра администрация.

4.

Четвъртото основание е недостатъчност на мотивите на обжалваното решение.

В рамките на това основание Словашката република твърди, че мотивите на обжалваното решение са засегнати от различни пороци, поради което основателно могат да бъдат приети за недостатъчни, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на принципа на правна сигурност. Според Словашката република Комисията не е посочила в обжалваното решение правното основание на последното. Освен това тя не била уточнила как и на какво основание е стигнала до някои от заключенията си. На последно място Словашката република твърди, че в много отношения мотивите на обжалваното решение били неясни.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/28

—

да отмени решение DIGIT/R/3/MB/pt 2431467 (2014) на Европейската комисия от 11 юли 2014 г., с което Комисията класира офертата на жалбоподателите във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка на четвърто място за обособена позиция 1;

—

да отмени решение DIGIT/R/3/MB/pt 2703722 (2014) на Европейската комисия от 31 юли 2014 г., с което Комисията отхвърля представената от жалбоподателите оферта във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка за обособена позиция за обособена позиция 2;

—

да отмени решение DIGIT/R/3/MB/pt 2711165 (2014) на Европейската комисия от 31 юли 2014 г., с което Комисията класира офертата на жалбоподателите във връзка с посочената процедура за възлагане на обществена поръчка на трето място за обособена позиция 3;

—

да осъди Комисията да заплати обезщетение за причинените на жалбоподателите вреди поради пропусната възможност да бъдат класирани на първо място във връзка с трите обособени позиции по рамковия договор, като вредите се изчисляват на осемстотин хиляди евро (8 00  000 EUR) за обособена позиция № 1, четиристотин хиляди евро (4 00  000 EUR) за обособена позиция № 2 и двеста хиляди евро (2 00  000 EUR) за обособена позиция № 3, ведно с лихви, считано от датата на произнасяне на решението; и

—

да осъди Комисията да заплати изцяло направените от жалбоподателите съдебни разноски.

1.

На първо място, поради това, че Комисията е нарушила задължението за мотивиране, тъй като не е изложила достатъчно мотивите си по отношение на техническата оферта на жалбоподателите;

2.

На второ място, поради това, че Комисията е нарушила Финансовия регламент и съответния правилник за прилагането му, както и тръжната документация, що се отнася до въпроса за прекомерно ниските оферти;

3.

На трето място, поради това, че Комисията е нарушила принципа на свобода на конкуренцията, доколкото е наложила задължителни условия за представянето на офертите, без да допусне свободното им формиране от кандидатите, така че да бъде избрана икономически най-изгодната оферта.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/29

—

да отмени решението на Комисията от 15 юли 2014 г. по преписка AT.39899 — предоставяне на лицензии за права на интелектуална собственост на футболни организации, с което се отхвърля оплакването на жалбоподателя, че някои национални футболни ръководства и сдружения на играчи, заедно с Panini S.p.A., Съюза на европейските футболни асоциации, Международната федерация на футболните асоциации, Fédération Française de Football, Associazione Italiana Calciatori, Real Federación Española de Fútbol, както и Deutscher Fußball-Bund, са нарушили членове 101 и 102 ДФЕС, и

—

да осъди ответника да заплати разноските на жалбоподателя в настоящото производство.

1.

Първо правно основание, изведено от твърдението, че ответникът сериозно е нарушил процесуалните права на жалбоподателя и по този начин е допуснал грешка при прилагане на правото.

2.

Второ правно основание, изведено от твърдението, че решението на ответника се основава на грешни факти и е обусловено от явна грешка при преценката и по този начин ответникът е допуснал грешка при прилагане на правото и/или преценката на фактите.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/30

—

да разпореди експертиза, която да разгледа предполагаемите забележки в одиторския доклад на одиторското дружество KPMG AG, на който се позовава Европейската комисия, за да приеме неоснователно и незаконосъобразно, че е налице „липса на алтернативни доказателства, потвърждаващи поисканите разходи за персонал“. Посоченият елемент е от особено значение за разрешаването на спора, тъй като разходите за персонал оказват влияние и върху всички косвени разходи. Жалбоподателят подчертава също, че одиторският доклад на KPMG AG, по който дружеството DABNET AB представя писмени възражения и искане за преразглеждане, като представя убедителни доказателства, е приет от Европейската комисия, без тя да се мотивира достатъчно или без да отговори на доказателствата; и

—

да признае, от една страна, че дебитно известие № 3241409008, изпратено на жалбоподателя на 31.7.2014 г., с което се иска връщането на сумата от 64  574,73 EUR по договор по проекта FP7-SME-2007-222303 „FIREROB“ въз основа на заключението от одит 12-BA176-003, представлява нарушение на договорните задължения на Комисията и е лишено от основание, и от друга страна, че представените от него разходи в контекста на спорния договор са допустими и вследствие на това — да задължи Комисията да издаде кредитно известие за сумата от 64  574,73 EUR.

1.

Първото правно основание е изведено от арбитражна клауза. На първо място, жалбоподателят изтъква, че представените доказателствени средства напълно доказват ангажирането на служителите на жалбоподателя в проекта „FIREROB“; на второ място, на нито едно място в одиторския доклад не се посочва, че персоналът на жалбоподателя не е приключил планираната в контекста на договора „FIREROB“ задача или, че жалбоподателят е предоставил невярна информация, както и, на трето място, че жалбоподателят се е задължил да предостави персонал в съотношение 12,2 служители месечно и, че общо е предоставил 21,92 служители месечно, без да поиска промяна на одобрената оферта.

2.

Второто правно основание е изведено от злоупотреба с право. Жалбоподателят твърди, че искането на Комисията за връщане на сумата от 64  574,73 EUR, а именно сума, приблизително петкратна на пряката субсидия в полза на жалбоподателя (13  474,00 EUR) по проект, изпълнен от жалбоподателя по най-ефикасния начин, е прекомерна и противоречи на принципа на добросъвестност при изпълнението на договорите.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушение на принципа на оправданите правни очаквания. Жалбоподателят изтъква, че не му е предоставено законосъобразно правото да представи директно основателните си забележки на контрола на Комисията и да докаже неоснователността на доводите на съставителя на проекта за одиторски доклад.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от принципа на аналогия. Жалбоподателят изтъква, че клауза II.24, параграф 1 от приложение II към договора „FIREROB“ дава възможност на Комисията да се откаже да изисква плащане на обезщетение, тъй като жалбоподателят е изпълнил проекта по начин, оценен много положително, и съгласно доклада на Европейската комисия за техническото изпълнение е постигнал научни резултати на много високо равнище.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/31

—

да отмени изцяло решението от 9 юли 2014 г. относно процедура по прилагане на член 101 и на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (AT.39612-Perindopril (SERVIER), и във всички случаи да отмени и/или да намали наложената глоба, доколкото тя се отнася до Unichem; и

—

да осъди Комисията да заплати собствените си разноски и разноските на Unichem във връзка с настоящото производство.

1.

В първото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не е компетентна да адресира решение по член 101, параграф 1 ДФЕС до Unichem.

2.

Във второто правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията не прилага правилно правния критерий за „обективна необходимост“ при определянето дали патентното споразумение попада в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС.

3.

В третото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава принципа на равно третиране, като не прилага насоките на Регламента за групово освобождаване относно трансфера на технологии спрямо споразумението на Unichem.

4.

В четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като категоризира споразумението като нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС „поради целта“.

5.

В петото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията прилага погрешно собствения си претендиран правен критерий „поради целта“ по член 101, параграф 1 ДФЕС спрямо специфичното нарушение на Unichem.

6.

В шестото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като приема, че споразумението има антиконкурентни последици.

7.

В седмото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава задължението си по член 296 да изложи мотиви защо приема, че Unichem може да бъде считано за пряко отговорно за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, когато не е потенциален конкурент на Servier.

8.

В осмото правно основание жалбоподателят твърди, при условията на евентуалност, че Комисията допуска грешка при прилагане на правото, като отказва да признае, че споразумението отговаря на критериите за освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС.

9.

В деветото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава правото му на защита, принципа на добрата администрация и задължението си да не упражнява натиск с цел да получи законно поверителни документи, които да използва срещу Unichem.

10.

В десетото правно основание жалбоподателят твърди, че при определянето на размера на глобата Комисията нарушава общия принцип на правото на ЕС на равно третиране, тъй като третира Unichem различно от Servier без обективно оправдание.

11.

В единадесетото правно основание жалбоподателят твърди, че при налагането на глобата на Unichem Комисията нарушава общия принцип на правото на ЕС на пропорционалност, насоките си за определяне на глоби и предишната си установена практика.

12.

В дванадесетото правно основание жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава задължението си да изложи мотиви съгласно член 296 ДФЕС относно определянето на размера на глобата и преценката си за тежестта на твърдяното нарушение на Unichem.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/32

—

да отмени Решение за изпълнение 2014/488/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) № 793/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта им относно жалбоподателя, и

—

да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

В рамките на първото правно основание се твърди, че Съветът не е изпълнил критерия за включване в списъка, а именно съответното лице да е „отговорно за жестоките репресии на цивилното население в Сирия“, да „оказва подкрепа на режима или се ползва с облаги от него“ или да е свързано с такова лице. Съветът не доказал, че били налице основанията, изтъкнати за включването на съответното образувание в списъка.

2.

В рамките на второто правно основание се поддържа, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото на ефективна съдебна защита. В нито един момент на жалбоподателя не били представени „сериозни и достоверни доказателства“ или „конкретни доказателства и данни“, удостоверяващи наличието на основания за налагане на ограничителни мерки спрямо него, както се изисква в практиката на Съда.

3.

В рамките на третото правно основание се твърди, че Съветът не е изтъкнал достатъчно основания за включването на жалбоподателя в списъка.

4.

В рамките на четвъртото правно основание се твърди, че Съветът е допуснал тежки нарушения на основните права на жалбоподателя на собственост и добро име. Ограничителните мерки били наложени, без да са предвидени съответни гаранции, позволяващи на жалбоподателя надлежно да изрази становище пред Съвета. Съветът не доказал, че много тежкото накърняване на правото на собственост на жалбоподателя било обосновано и пропорционално. Нарушението на правата на жалбоподателя водело не само до имуществени вреди, но и до накърняване на доброто му име.

5.

В рамките на петото правно основание се поддържа, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката. Противно на единственото основание за включването на жалбоподателя в списъка, не били налице данни или доказателства, удостоверяващи, че той действително оказвал „подкрепа на сирийския режим“ и се ползвал с облаги от него.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/33

—

да констатира, че ЕОБХ е действал в нарушение на Конвенцията от Орхус, Регламент (EО) № 1049/2001 и на Регламент (EО) № 1367/2006 във връзка с решението на Комисията от 10 август 2011 г.,

—

да отмени решението на ЕОБХ от 30 юли 2014 г.,

—

да осъди ЕОБХ да заплати разноските в производството.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че с приемането на обжалваното решение ЕОБХ е действал в нарушение на член 4, параграф 4 от Конвенцията на Организацията на обединените нации за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси oт 25 юни 1998 година („Орхуската конвенция“), одобрена с Решение 2005/370/EО на Съвета от 17 февруари 2005 година, както и в нарушение на член 6, параграф 1 от Регламент (EО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността („Орхуският регламент“) и член 4, параграф 2 от Регламент (EО) № 1049/2001 на Eвропейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. В нарушение на тези разпоредби ЕОБХ не е признал в обжалваното решение задължението за оповестяване на информация за емисиите в околната среда, съдържащо се в поисканите документи.

2.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че с приемането на обжалваното решение ЕОБХ е действал в нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент (EО) № 1049/2001 и на задължението си да действа съгласно съответстващо на Орхуската конвенция тълкуване на основанието за отказ, установено в член 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) 1049/2001, на основание член 4, параграф 4 от Орхуската конвенция.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/34

—

да отмени Решение за изпълнение 2014/678/ОВППС на Съвета от 26 септември 2014 година за изпълнение на Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1013/2014 на Съвета от 26 септември 2014 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия в частта им относно жалбоподателя, и

—

да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

1.

В рамките на първото правно основание се твърди, че Съветът не е изпълнил критерия за включване в списъка, а именно съответното лице да е „отговорно за жестоките репресии на цивилното население в Сирия“, да „оказва подкрепа на режима или се ползва с облаги от него“ или да е свързано с такова лице. Съветът не доказал, че били налице основанията, изтъкнати за включването на съответното образувание в списъка.

2.

В рамките на второто правно основание се поддържа, че Съветът е нарушил правото на защита на жалбоподателя и правото на ефективна съдебна защита. В нито един момент на жалбоподателя не били представени „сериозни и достоверни доказателства“ или „конкретни доказателства и данни“, удостоверяващи наличието на основания за налагане на ограничителни мерки спрямо него, както се изисква в практиката на Съда.

3.

В рамките на третото правно основание се твърди, че Съветът не е изтъкнал достатъчно основания за включването на жалбоподателя в списъка.

4.

В рамките на четвъртото правно основание се твърди, че Съветът е допуснал тежки нарушения на основните права на жалбоподателя на собственост и добро име. Ограничителните мерки били наложени, без да са предвидени съответни гаранции, позволяващи на жалбоподателя надлежно да изрази становище пред Съвета. Съветът не доказал, че много тежкото накърняване на правото на собственост на жалбоподателя било обосновано и пропорционално. Нарушението на правата на жалбоподателя водело не само до имуществени вреди, но и до накърняване на доброто му име.

5.

В рамките на петото правно основание се поддържа, че Съветът е допуснал явна грешка в преценката. Противно на единственото основание за включването на жалбоподателя в списъка, не били налице данни или доказателства, удостоверяващи, че той действително оказвал „подкрепа на сирийския режим“ и се ползвал с облаги от него. Освен това Съветът неправилно отъждествил жалбоподателя с „Tri Ocean Trading a.k.a. Tri-Ocean Energy“, като допуснал, че става въпрос за едно и също юридическо лице. Жалбоподателят бил отделно дружество, различно от Tri Ocean Trading.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/35

—

да отмени член 4 от Решение 2014/512/ОВППС на Съвета от 31 юли 2014 г.,

—

да отмени член 3 и член 4, параграфи 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 833/2014 на Съвета от 31 юли 2014 г., и

—

да осъди Съвета да заплати съдебните разноски на жалбоподателя в настоящото производство.

1.

Първото основание е изведено от нарушение на член 296 ДФЕС.

2.

С второто основание се твърди, че е налице неподходящо правно основание за оспорените разпоредби.

3.

Третото основание е изведено от нарушение на принципа на пропорционалност и на основните права.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/36

—

да отмени обжалваното решение,

—

да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

—

нарушение на член 8, параграф 1, буква б) и член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/37

—

да приеме за основателна настоящата жалба и да отмени обжалваното решение,

—

да осъди СХВП и другата страна в производството пред апелативния състав, ако се явяват като страни в настоящото производство, да заплатят съдебните разноски.

—

Нарушение на член 42, параграф 2 от Регламент № 207/2009 и на правило 22, параграф 3 от Регламент № 2868/95,

—

Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/38

1)

Отхвърля жалбата.

2)

DH понася направените от него съдебни разноски, както и направените съдебни разноски от Европейския парламент.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/38

1)

Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)

Всяка страна поема направените от нея съдебни разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/39

—

да се отмени решението на ответника от 5 юни 2014 г. (документ HR.D.2/AS/ac/Ares(2014), с което се отхвърля жалбата, подадена от жалбоподателя по административен ред на 12 февруари 2014 г. до HR.D.2, „Отдел „Жалби и процесуални въпроси“, и заведена с номер R/227/14,

—

органът по назначаването да бъде задължен да третира дъщеря му — непрекъснато и с обратна сила, считано от 1 септември 2013 г. — като дете на издръжка, което продължава образованието си, и на това основание да продължи — непрекъснато и с обратна сила, считано от 1 септември 2013 г. — да изплаща за дъщеря му надбавката за дете на издръжка и да възстановява здравните разходи за нея.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/40

—

да се отмени решението на ответника от 5 март 2014 г., с което се отхвърля искането на жалбоподателя от 16 декември 2013 г. да получи обезщетение за вреди, и мълчаливият отказ по подадената срещу това решение жалба от 24 март 2014 г., както и, при условията на евентуалност, последващото изрично решение за отхвърляне на тази жалба, издадено на 29 юли 2014 г. от непосочен в него орган;

—

ответникът да бъде осъден да заплати на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30  000 EUR заедно с лихви за забава по основния лихвен процент, увеличен с пет пункта, които да текат, считано от 1 февруари 2014 г. върху сумата от 25  000 EUR и считано от 1 май 2014 г. върху сумата от 5  000 EUR,

—

ответникът да бъде осъден да заплати разноските по производството, включително разноските по досъдебната процедура и всички други необходими разходи на жалбоподателя.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/40

—

да се отмени на основание член 270 ДФЕС решението за Съобщение за персонала („СП“) 13/14 (Решение № 2/2014) от 9 януари 2014 година, с което се изменя приложимият режим към дните за пътуване, в резултат от прилагането от 1 януари 2014 г. на разпоредбата на член 7 от приложение V към Правилника, както и Съобщението за персонала („СП“) 9/14 (Решение № 12/2014), с което се изменя режимът по отношение на пътните разноски в резултат от прилагането от 1 януари 2014 г. на разпоредбата на член 8 от приложение VII към Правилника, изменени с Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз, публикуван в Официален вестник № L 287 от 29 октомври 2013 г. Искането за отмяна е ограничено само до частта от тези СП, която обвързва правото на пътни разноски и дни за път с надбавката за експатриране или с надбавката за пребиваване в чужда държава, както и с член 6 от СП 9/14, с който се въвеждат нови критерии за определяне на мястото на произход,

—

да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателя сумата от 1 69  051,96 EUR за претърпените имуществени вреди, както и сумата от 40  000 EUR за претърпените неимуществени вреди,

—

да се осъди ответникът да заплати мораторно и компенсаторно обезщетение в размер на 6,75 % за претърпените неимуществени и имуществени вреди,

—

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

15.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 448/41

—

да се обявят за незаконосъобразни член 7 от приложение V от Правилника и член 8 от приложение VII от правилника,

—

да се отмени решението, с което се приема повече да не се предоставят дни за пътуване и да не се възстановяват годишните пътни разноски на жалбоподателите, считано от 2014 г.,

—

да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.