8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/1

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/2

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/3

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/3

1)

Понятието „референтен лекарствен продукт“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 ноември 2001 година за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, изменена с Регламент (ЕО) № 1394/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г., трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща лекарствен продукт, чието разрешение за търговия е било издадено въз основа на член 10а от тази директива.

2)

Член 10 от Директива 2001/83, изменена с Регламент № 1394/2007, във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че притежателят на разрешение за търговия за лекарствен продукт, използван като референтен лекарствен продукт в рамките на направено въз основа на член 10 от тази директива заявление за разрешение за търговия за генеричен лекарствен продукт на друг производител, има право да обжалва решението на компетентния орган, с което се издава разрешение за търговия за последния лекарствен продукт, когато по този начин той търси съдебна защита на свое правомощие, изведено от член 10. Подобно право на обжалване е налице по-конкретно ако посоченият притежател изисква неговият лекарствен продукт да не бъде използван с цел да се получи разрешение за търговия в приложение на посочения член 10 за лекарствен продукт, по отношение на който неговият собствен лекарствен продукт не би могъл да се счита за референтен лекарствен продукт по смисъла на същия член 10, параграф 2, буква а).

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/4

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/5

1)

Отхвърля иска.

2)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/5

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/6

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/7

1)

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че дело като главното, образувано по иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на тази разпоредба и поради това — в приложното поле на този регламент.

2)

Член 22, точка 2 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че дело като главното, образувано по иск за вреди, произтичащи от твърдени нарушения на конкурентното право на Съюза, няма за предмет действителността на решения на органите на търговски дружества по смисъла на тази разпоредба.

3)

Член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че нито начинът на определяне на размера на сумата, за която с решението, чието признаване и изпълнение се иска, са допуснати временните обезпечителни мерки — при положение че е възможно да се разбере следваната логика при определянето на размера на въпросната сума и съответните лица са имали право да оспорят този начин на изчисление и са упражнили това си право — нито само по себе си изтъкването на сериозни икономически последици са основания да се приеме, че е налице нарушение на обществения ред на сезираната държава членка, което да обоснове отказ на тази държава членка да признае и изпълни постановено в друга държава членка такова решение.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/8

1)

Член 4, параграф 4, последно изречение от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г., трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага към договор за поръчка за превоз единствено когато основният предмет на договора се състои в самия превоз на въпросната стока, което запитващата юрисдикция има задачата да провери.

2)

Член 4, параграф 4 от посочената конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че приложимият закон към договор за превоз на стоки трябва, ако не може да бъде определен, като се приложи второто изречение от тази разпоредба, да се определи по общото правило, предвидено в параграф 1 от този член, тоест че правото, уреждащо този договор, е това на държавата, с която той е в най-тясна връзка.

3)

Член 4, параграф 2 от Римската конвенция трябва да се тълкува в смисъл, че в хипотезата, в която се твърди, че даден договор има по-тясна връзка с държава, различна от тази, чието право се определя от презумпцията по този параграф, националният съд трябва да сравни съществуващите връзки между този договор и, от една страна, държавата, чието право е посочено от презумпцията, и от друга страна, другата засегната държава. За тази цел националният съд трябва да вземе предвид всички обстоятелства, включително наличието на други договори, свързани с разглеждания договор.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/8

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/9

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/10

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз Испания/Комисия (T — 384/10, EU:T:2013:277).

2)

Отменя Решение C(2010) 4147 на Комисията от 30 юни 2010 г., с което се намалява предоставената от Кохезионния фонд финансова помощ на следните проекти или групи проекти: „Водоснабдяване на населението в хидрографския басейн на река Гуадиана: район Андевало“ (2000.ES.16.C.PE.133), „Саниране и пречистване на басейна на река Гуадалкивир: Гуадайра, Алхарафе и защитените природни територии на Гуадалкивир“ (2000.ES.16.C.PE.066) и „Водоснабдяване на мрежи, обслужващи повече от една община в провинциите Гранада и Малага“ (2002.ES.16.C.PE.061).

3)

Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Кралство Испания и да понесе собствените си разноски както в производството на първа инстанция, така и в настоящото производство по обжалване.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/10

1)

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че допуска доказването на страната на произход на внесените стоки, извършено от митническите органи въз основа на националното процесуално право, да почива на резултатите от анализи, извършени от трето лице, по отношение на които това трето лице отказва да предостави допълнителна информация, независимо дали на митническите органи или на лицето, подало митническата декларация, в резултат на което се затруднява или се прави невъзможно потвърждаването или опровергаването на точността на използваните заключения, стига да са спазени принципите на ефективност и на равностойност. Националната юрисдикция е тази, която трябва да провери дали случаят в главното производство е такъв.

2)

В случай като този в главното производство и при положение че митническите органи не са в състояние да дадат допълнителна информация относно съответните анализи, въпросът дали митническите органи трябва да уважат молбата на заинтересованото лице на негови разноски да бъдат извършени анализи в страната, декларирана като страна на произход, както и въпросът дали е от значение фактът, че части от пробите от стоките са били съхранявани за известен период от време и заинтересованото лице е можело да разполага с тях с цел проверка от друга лаборатория и, в случай на положителен отговор, дали митническите органи трябва да информират заинтересованото лице за наличието на съхранени вторични проби от стоките и за факта, че той може да поиска те да му бъдат предоставени на разположение за целите на посочените проверки, трябва да се преценяват въз основа на националното процесуално право.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/11

1)

Член 138, параграф 1 и член 139, параграф 1, втора алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2010/88/ЕС на Съвета от 7 декември 2010 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в главното производство данъчната администрация на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от данък върху добавената стойност във връзка с вътреобщностна доставка, поради това че получателят не е бил регистриран за целите на този данък в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, за която се твърди, че е освободена, нито представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосноваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие със списъка с документи, които следва да бъдат представени на тази администрация, предвиден в националното право, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи доказателства, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)

Член 138, параграф 1 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2010/88, трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на данък върху добавената стойност при вътреобщностна доставка.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/12

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/12

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/13

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/13

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда British Telecommunications plc и BT Pension Scheme Trustees Ltd да заплатят съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/14

1)

Отхвърля жалбата.

2)

Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/14

1)

Член 2, точка 11 и член 11 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкуват в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, юрисдикцията на държавата членка, в която детето е било отведено, сезирана с искане за връщането на детето, трябва да провери, като прецени всички конкретни обстоятелства по случая, дали непосредствено преди твърдяното неправомерно задържане обичайното местопребиваване на детето все още е било в държавата членка по произход. При тази преценка следва да се отчете фактът, че съдебното решение, с което е разрешено отвеждането, е подлежало на предварително изпълнение и че е обжалвано.

2)

Регламент № 2201/2003 трябва да се тълкува в смисъл, че когато отвеждането на детето е извършено в съответствие с подлежащо на предварително изпълнение съдебно решение, впоследствие отменено със съдебно решение, според което детето ще пребивава в дома на родителя, който живее в държавата членка по произход, задържането на детето извън тази държава членка след второто решение е неправомерно и се прилага член 11 от Регламента, ако се приеме, че непосредствено преди това обичайното местопребиваване на детето все още е било в тази държава членка. Ако, напротив, се приеме, че към този момент обичайното местопребиваване на детето вече не е било в държавата членка по произход, решението, с което се отхвърля искането за връщане на основание на тази разпоредба, не засяга прилагането на установените в глава III от Регламента правила, свързани с признаването и изпълнението на решенията, постановени в една държава членка.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/15

1)

Следва ли член 2, параграф 1 и член 3, буква а), както и приложение IА и приложение 1Б от Директива 2002/96/EО (1) на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) и/или член 2, параграф 1, буква а), член 3, параграф 1, буква а), както и приложение I и приложение II от Директива 2012/19/EС (2) на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 година относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) да се тълкуват в смисъл, че функциониращи с напрежение от 220 V до 240 V задвижващи механизми за (гаражни) врати, проектирани за вграждане в сградната инсталация заедно с (гаражната) врата, са обхванати от понятието „електрическо и електронно оборудване“ и по-специално от понятието „електрически и електронни инструменти“?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Следва ли приложение IA, т. 6 и приложение IБ, т. 6 от Директива 2002/96/ЕО и/или член 3, параграф 1, буква б), приложение I, т. 6 и приложение 2, т. 6 от Директива 2012/19/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) като посочените в първия въпрос следва да се разглеждат като част от големи единици стационарно промишлено оборудване по смисъла на тези разпоредби?

3)

При положителен отговор на първия въпрос и отрицателен отговор на втория въпрос:

Следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2002/96/ЕО и/или член 2, параграф 3, буква б) от Директива 2012/19/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задвижващи механизми (за гаражни врати) съгласно първия въпрос следва да се разглеждат като част от друга категория оборудване, която не попада в приложното поле на съответната директива?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/16

1)

Трябва ли извънредното обстоятелство по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента (1) да се отнася пряко за резервирания полет?

2)

При отрицателен отговор на първия въпрос, какъв следва да е броят на предходните курсове, които могат да бъдат извършени с определения за планирания полет самолет, за да може да се вземе предвид настъпило извънредно обстоятелство? Съществува ли ограничение във времето, в рамките на което да може да се вземат предвид извънредните обстоятелства, настъпили при осъществяване на предходните курсове с този самолет? Ако това е така, как следва да се изчислява това ограничение?

3)

В случай че извънредни обстоятелства, които са настъпили при осъществяване на предходните курсове, са от значение също и за по-късно осъществявания полет със същия самолет, трябва ли необходимите мерки, които следва да се вземат от осъществяващия полета въздушен превозвач по член 5, параграф 3 от Регламента, да бъдат насочени единствено към предотвратяването на извънредните обстоятелства или също и към избягването на по-голямото закъснение?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/16

1)

Трябва ли описанието на митническата стока, обозначена като „Тютюни, „светли въздушно сушени“, което съответства на код 2401 10 35 КН от глава 24 „ТЮТЮН И ОБРАБОТЕНИ ЗАМЕСТИТЕЛИ НА ТЮТЮНА“ от Регламент (ЕС) № 861/2010 на Комисията за изменение на приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (1) […], да се тълкува в смисъл, че включва само въздушно сушен тютюн, неочистен от твърдите жилки:

2)

Трябва ли понятието „митнически режим с отложено плащане или митническо направление“ по смисъла на член 4, точка 6 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО да се тълкува в смисъл, че обхваща и случая на митническа стока (акцизна стока), поставена под режим външен транзит, временно складиране или митническо складиране въз основа на придружаващи документи, в които тарифната позиция е неправилно посочена (2403 10 9000 КН вместо 2401 10 35 КН), но са посочени правилно съответната глава (глава 24 — тютюн) и всички останали данни (номер на контейнер, количество, нетно тегло) и поставените печати не са нарушени[?]

(С други думи, трябва да се изясни дали определена стока може да бъде под митнически режим с отложено плащане или митническо направление, когато в придружаващите документи правилно е посочена главата от Общата митническа тарифа, но неправилно е посочена конкретната тарифна позиция).

3)

Трябва ли понятието „внос“ по член 2, буква б) от Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (2) и понятието „внасяне на акцизни стоки“ по член 4, точка 8 от същата директива да се тълкуват в смисъл, че обхващат и случая, в който е налице несъответствие между действителната тарифна позиция на стока, поставена под режим външен транзит, и тарифната позиция, посочена в придружаващите документи, като се има предвид, че извън това разминаване, данните за главата (в настоящия случай, глава 24 — тютюн), количеството и нетното тегло на стоката в придружаващите документи съответстват на действителното положение[?]

4)

Налице ли е нередовност по член 38 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета относно общия режим на облагане с акциз [и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО], когато стоката е под митнически режим с отложено плащане или митническо направление и в придружаващите я документи е посочен неправилен код по КН според приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменено с Регламент (ЕС) № 861/2010[?]

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/17

1)

Когато следва да се установи кой е доставчикът на услугите за целите на облагане с ДДС по повод на проверката дали сделката има фиктивен характер, дали ѝ липсва действително икономическо и търговско съдържание и дали е осъществена с единствената цел да се получи данъчно предимство, релевантно за тълкуването съгласно член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък „Директивата за ДДС“) ли е обстоятелството, че в главното производство управителят на дружеството лицензодател и негов едноличен собственик е физическото лице, което е създало прехвърленото с посочения договор за лицензия ноу-хау?

2)

При утвърдителен отговор на въпрос № 1, релевантно при прилагането на член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и член 43 от Директивата за ДДС и при преценката дали е налице злоупотреба ли е обстоятелството, че това физическо лице оказва или може да окаже неформално влияние върху начина, по който лицензополучателят използва прехвърлената лицензия, както и върху решенията на това предприятие? В този контекст може ли да има значение за тълкуването обстоятелството, че създателят на разглежданото ноу-хау участва или може да участва пряко или непряко чрез дейността си на консултант или чрез съвети относно развитието или използването на това ноу-хау в търговските решения, свързани с предоставянето на основаващата се на посоченото ноу-хау услуга?

3)

За да се установи кой е доставчикът на услугите за целите на облагането с ДДС при обстоятелства като разглежданите в главното производство и като се има предвид изложеното във въпрос № 2, има ли значение дали, в допълнение към анализа на стоящия в основата на сделката договор, създателят на разглежданото ноу-хау в качеството му на физическо лице оказва влияние и по-специално решаващо влияние или контрол върху реда и начина, по който се предоставя основаващата се на това ноу-хау услуга?

4)

При утвърдителен отговор на въпрос № 3: какви обстоятелства или по-специално какви критерии могат да се вземат предвид при определянето на обхвата на влияние или контрол, за да се установи, че е налице решаващо влияние върху предоставянето на услугата и че е намерило приложение действителното икономическо съдържание на стоящата в основата сделка в полза на предприятието лицензодател?

5)

В хипотеза като разглежданата в главното производство при анализа на въпроса дали е получено данъчно предимство, за да се преценят отношенията между участващите в сделката лица и икономически оператори, релевантно ли е обстоятелството, че данъчнозадължените лица, участници в сделката, за която се твърди, че е насочена към избягване на данъци, са юридически лица, докато националната данъчна администрация приписва на физическо лице вземането на стратегическите и оперативни решения, свързани с използването [на разглежданото ноу-хау] и ако да, трябва ли да се вземе предвид в коя държава членка въпросното физическо лице е взело тези решения? При обстоятелства като разглежданите в настоящото производство ако се окаже, че договорният статут на страните не е определящ, от значение за тълкуването ли е фактът, че управлението на финансовите операции, на персонала и на техническите средства, необходими за предоставянето на осъществяваща се чрез интернет услуга, за която става въпрос по делото, е възложено на подизпълнители?

6)

Ако се установи, че клаузите на лицензионния договор не отразяват действително икономическо съдържание, преквалифицирането на договорните клаузи и възстановяването на положението, което би съществувало, ако не се беше осъществила сделката, в която се изразява злоупотребата, означават ли, че данъчната администрация на държавата членка може да определи по друг начин държавата членка на мястото на извършване на доставката и следователно мястото на възникване на данъчното задължение, включително когато лицензополучателят е изпълнил своите данъчни задължения в държавата членка, в която се намира седалището му, в съответствие с условията, предвидени в законодателството на посочената държава членка?

7)

Следва ли членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че на тях противоречи и може да се квалифицира като злоупотреба със свободата на установяване и със свободното предоставяне на услуги, договорна конфигурация като разглежданата в главното производство, при която предприятие, данъчнозадължено лице в една държава членка, прехвърля чрез лицензионен договор на друго предприятие, данъчнозадължено лице в друга държава членка, посоченото ноу-хау и правото за използването му за предоставянето на услуги, свързани с предлагане на съдържание за възрастни, посредством базирана в интернет интерактивна комуникационна технология, в хипотеза, при която облагането с ДДС на така прехвърлената услуга е по-благоприятно в държавата, в която се намира седалището на лицензополучателя?

8)

При обстоятелства като разглежданите в настоящото дело какво значение следва да се придаде на съображенията от търговски характер, които в допълнение към перспективата да се получи данъчно предимство, са били водещи за предприятието лицензодател, и по-специално в този контекст има ли значение за тълкуването фактът, че управителят и едноличният собственик на лицензодателя е физическото лице, което първоначално е създало въпросното ноу-хау?

9)

При анализа на съставляващото злоупотреба поведение може ли да се вземат предвид и, ако да, какво е тяхното значение, обстоятелства, сходни с разглежданите в главното производство, като техническите аспекти и инфраструктурата, които са необходими за въвеждането и извършването на услугата, предмет на спорната сделка, както и компетентността и персоналът, с който разполага лицензодателят, за да предоставя въпросната услуга?

10)

При разглежданите в настоящото дело обстоятелства следва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и членове 43 и 273 от Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира ефективното изпълнение на задължението на държавите членки да събират ефективно и в срок целия ДДС и да предотвратяват бюджетните загуби, свързани с трансграничната данъчна измама и трансграничното избягване на данъци, за да може да установи кой е доставчикът на услугите в случай на сделка, свързана с предоставяне на услуги, данъчната администрация на държава членка има право с цел да се изясни фактическата обстановка да допуска в доказателствената фаза на данъчното производство (с административен характер) данни, информация и доказателствени средства, като например протоколи от подслушване — получени без знанието на данъчнозадълженото лице от разследващата служба на данъчната администрация в рамките на наказателно производство, както и да ги използва и да обосновава с тях своята преценка на данъчноправните последици и че от своя страна административната юрисдикция, контролираща постановеното от данъчната администрация на държавата членка решение, има право да разглежда тези елементи като доказателства при проверката на тяхната законосъобразност?

11)

При разглежданите в настоящото дело обстоятелства следва ли член 2, параграф 1, буква в), член 24, параграф 1 и членове 43 и 273 от Директивата за ДДС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС и член 325 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за да се гарантира ефективното изпълнение на задължението на държавите членки да събират ефективно и в срок целия ДДС и изпълнението на задължението на държавите членки да осигурят спазването на задълженията, наложени на данъчнозадължените лица, предоставената на държавите членки свобода на действие за използването на средствата, с които разполага националната данъчна администрация, включва правото на последната да използва доказателствени средства, които първоначално са получени за целите на наказателно производство за борба с избягването на данъци, включително когато само по себе си националното право не позволява събирането на данни без знанието на заинтересованото лице в рамките на административното производство с цел борба срещу избягването на данъци или когато националното право подчинява събирането на данни без знанието на заинтересованото лице, извършено в рамките на наказателното производство, на условието да са налице гаранции, които не са предвидени в административното данъчно производство, признавайки същевременно правото на данъчната администрация да действа в съответствие с принципа на свобода на доказване?

12)

Допуска ли член 8, параграф 2 от ЕКПЧ във връзка с член 52, параграф 2 от Хартата споменатата във въпроси № 10 и № 11 компетентност да се признае на данъчната администрация на държава членка или с оглед на разглежданите в настоящото дело обстоятелства може да се приеме, че използването с цел борба срещу избягването на данъци в рамките на административното данъчно производство на резултатите от извършено без знанието на заинтересованото лице събиране на данни е обосновано с оглед на ефективното събиране на данъка и в интерес на „икономическото благосъстояние на страната“?

13)

Ако от отговорите на въпроси № 10, № 11 и № 12 следва, че в рамките на административното производство данъчната администрация на държавата членка може да използва такива доказателствени средства, съществува ли в тежест на националната данъчна администрация абсолютно задължение — с цел да се гарантира ефективността на правото на защита и на правото на добра администрация в съответствие с членове 7, 8, 41 и 48 от Хартата във връзка с член 51, параграф 1 от нея — да изслуша данъчнозадълженото лице в хода на административното производство, да му осигури достъп до резултатите от извършеното без негово знание събиране на информация, както и да се съобрази с целта, с оглед на която са събрани съдържащите се в тези доказателствени средства данни, или в този контекст обстоятелството, че събраната без знанието на заинтересованото лице информация е предназначена единствено за целите на наказателното разследване, поначало изключва използването на такива доказателствени средства?

14)

В случай, че доказателствените средства са събрани или са използвани в нарушение на членове 7, 8, 41 и 48 от Хартата във връзка с член 47 от нея, следва ли да се приеме, че националната правна уредба отговаря на изискванията, свързани с правото на ефективни правни средства за защита, когато съгласно посочената правна уредба подадената по съдебен ред поради незаконосъобразност на процедурата жалба срещу решенията по данъчни дела може да бъде уважена и да доведе до отмяна на решението само когато с оглед на конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако нямаше процесуално нарушение, и когато освен това посоченото нарушение е засегнало материалноправното положение на жалбоподателя, или допуснатите по този начин процесуални нарушения трябва да се вземат предвид в по-широк контекст, независимо от влиянието, което процесуалното нарушение в противоречие с Хартата оказва върху изхода на производството?

15)

Ефективността на член 47 от Хартата изисква ли в процесуалноправно положение като разглежданото да е налице възможност за административната юрисдикция, която осъществява съдебен контрол върху решението на данъчната администрация на държавата членка, да контролира законосъобразността на получаване на доказателствени средства, събрани с наказателноправна цел и без знанието на заинтересованото лице в рамките на наказателно производство, по-специално когато данъчнозадълженото лице, срещу което паралелно се провежда наказателно производство, не е могло да се запознае с тези документи, нито да оспори тяхната законосъобразност пред съд?

16)

Като се има предвид и въпрос № 6 следва ли Регламент (ЕС) № 904/2010 (2) на Съвета от 7 октомври 2010 година относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност — и по-специално с оглед на съображение 7 от него, според което държавите членки следва да си сътрудничат с цел събиране на дължимия данък, за да гарантират правилното определяне на ДДС и следователно те трябва не само да извършват мониторинг върху правилното облагане с дължимия данък на своята територия, но следва също така да предоставят съдействие на други държави членки за гарантиране на правилното облагане с данъка, който е свързан с дейност, която се извършва на тяхната територия, но който е дължим в друга държава членка — да се тълкува в смисъл, че при наличието на обстоятелства като разглежданите в настоящото дело данъчната администрация, която открива, че съществува данъчно задължение, трябва да отправи искане до данъчната администрация на държавата членка, в която данъчнозадълженото лице — обект на данъчна проверка, вече е изпълнило своето задължение за плащане на данъка?

17)

Ако отговорът на въпрос № 16 е утвърдителен, взетите от данъчната администрация на държавата членка решения са оспорени по съдебен ред и се установи тяхната процесуална незаконосъобразност поради това, че не е получена информация и не е направено искане до компетентните органи, какви действия трябва да предприеме съдът, който разглежда жалбата срещу решенията, приети от данъчната администрация на държавата членка, като се има предвид и въпрос № 14?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/20

1)

Допуска ли правото на Съюза и по-специално разпоредбата на член 78, буква a) от Директива 2006/112/EО (1) […] таксата за използване на подпочвения слой, която плаща разпределителят на газ, да бъде начислена на крайния потребител, като такава и независимо от цената, която той плаща за потреблението на газ, т.е. без да е включена в посочената цена?

При отрицателен отговор на първия въпрос се поставя следният втори преюдициален въпрос:

2)

Допуска ли правото на Съюза и по-специално разпоредбите на членове 73–79 от Директива 2006/112/EО […] когато таксата за използване на подпочвения слой, която плаща разпределителят на газ, е начислена на крайния потребител, като такава и независимо от цената, която той плаща за потреблението на газ, тя да не се счита за данъчна основа [за ДДС]?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/21

1)

Съвместима ли е със задължението за подаване на заявление за регистрация по член 213, параграф 1 и член 214, параграф 1 от Директивата за ДДС (1) унгарската национална практика, изразяваща се в това да се изисква задължителна регистрация на лице, което — в рамките на прага за субективно освобождаване от ДДС — не желае да извършва облагаема с ДДС дейност?

2)

Може ли данъчният орган по повод на последваща проверка да санкционира неподаването на заявление за регистрация, въпреки че прагът за субективно освобождаване не е бил надвишен?

3)

Може ли данъчният орган по повод на последваща проверка да се суброгира в правото на избор на лицето и като не спази принципа на справедлив процес, да изключи възможността на същото да избере освобождаването?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/21

1)

Представлява ли ограничение на свободата на придвижване по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС (1) задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?

2)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата?

3)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционни или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи? В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционни или интеграционнополитически съображения или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/22

1)

Представлява ли ограничение на свободата на придвижване по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС (1) задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?

2)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата?

3)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционни или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи? В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционни или интеграционнополитически съображения или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/23

1)

Представлява ли ограничение на свободата на придвижване по смисъла на член 33 от Директива 2011/95/ЕС (1) задължението за установяване на местожителството в дадена териториално ограничена област (община, окръг, регион) в рамките на държавата членка, ако иначе чужденецът може да се придвижва и пребивава свободно на нейната територия?

2)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се основава на съображение за постигане на подходящо разпределение на свързаните със социалното подпомагане тежести между техните съответни носители на територията на държавата?

3)

Съвместимо с членове 33 и/или 29 от Директива 2011/95/ЕС ли е налагането на задължение за установяване на местожителството спрямо лица със статут на субсидиарна закрила, в случай че то се налага по миграционни или интеграционнополитически съображения, например за да се предотвратят социални конфликти поради масовото заселване на чужденци в определени общини или окръзи? В това отношение достатъчно ли е наличието на абстрактни миграционни или интеграционнополитически съображения или е необходимо тези съображения да се установяват конкретно?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/23

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/24

1)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС и принципите, установени от Съда на Европейския съюз в Решение от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10], да се тълкуват в смисъл, че не допускат да бъдат възлагани концесии за срок, по-кратък от срока на възлаганите преди това концесии, като се има пред вид, че посоченото възлагане е обявено с цел поправяне на последиците от незаконосъобразното изключване на определен брой оператори от участие в процедурите по възлагане на концесии?

2)

Следва ли член 49 и сл. и член 56 и сл. от ДФЕС и принципите, установени от Съда на Европейския съюз в същото решение от 16 февруари 2012 г. [по съединени дела C-72/10 и C-77/10] да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността изискването за реорганизация на системата чрез времево изравняване на сроковете на концесиите да бъде прието за достатъчна обосновка за по-краткия срок на концесиите, които са предмет на обявената процедура по възлагане, в сравнение със срока на предоставените по-рано концесии?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/24

1.

Разпоредбите на чл.24, пар.1 и чл.25, буква б) от Директива 2006/112 (1) следва ли да се тълкува в смисъл, че понятието „доставка на услуга“ обхваща и случаите на абонаментни договори за извършване на консултантски услуги като тези в главното производство, при които доставчикът — разполагащ с квалифициран персонал за изпълнение на услугите, се е поставил на разположение на възложителя за срока на договора и е поел задължение да се въздържа от сключването на договори с аналогичен предмет с конкуренти на възложителя?

2.

Разпоредбите на чл.64, пар.1 и чл.63 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкуват в смисъл, че данъчното събитие за доставката на абонаментни консултантски услуги настъпва с изтичането на периода, за който е уговорено плащането, без значение дали и колко пъти възложителят се е възползвал от услугите, за които консултантът се е поставил на разположение на възложителя?

3.

Разпоредбата на чл.62, пар.2 от Директива 2006/112 трябва ли да се тълкува в смисъл, че доставчик по договор за абонаментно обслужване е длъжен да начисли ДДС за доставката при изтичане на периода, за който е уговорено абонаментното възнаграждение или това задължение възниква само ако за съответния данъчен период възложителят се е възползвал от услугите на консултанта?

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/25

—

да се констатира, че запазвайки правното положение, при което продажбата на насипен тютюн за дъвчене е разрешена, в противоречие с член 8, разглеждан във връзка с член 2, параграф 4 от Директива 2001/37/EО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 година за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (1), Кралство Дания не е изпълнило задълженията си по тази директива.

—

да се осъди Кралство Дания да заплати съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/26

1)

Разходите за персонал, отнасящи се до г-жа H., в размер на 56,76 EUR, разходите за пътуване в размер на 1  354,08 EUR и разходите за предоставяне на услуги в размер на 351,82 EUR, осъществени от Technische Universität Dresden при изпълнението на договор под номер 2003114 (SI2.377438) относно финансирането на проекта „Collection of European Data on Lifestyle Health Determinants — Coordinating Party (LiS)“, осъществен в рамките на програмата за действие на Общността в областта на общественото здраве (2003 — 2008 г.), са допустими, поради което вземането на Европейската комисия за тези суми, посочено в дебитно известие № 3241011712 от 4 ноември 2010 г., е неоснователно.

2)

Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)

Осъжда Technische Universität Dresden да поеме съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/27

1)

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (СХВП) от 11 октомври 2012 г. (съединени преписки R 274/2011-4 и R 520/2011-4.

2)

Осъжда СХВП да заплати направените от нея съдебни разноски, както и разноските, направени от Xavier Grau Ferrer.

3)

Juan Cándido Rubio Ferrer и Alberto Rubio Ferrer понасят направените от тях съдебни разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/27

1)

Отхвърля молбата за обезпечително производство.

2)

Не се произнася по съдебните разноски.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/28

—

да обяви, че ответниците не са приели необходимото законодателство за пълно въвеждане на общите принципи на правото на Съюза, по-специално Директивата за срочната работа, вследствие уволнението на ищците от бившата Olympiaki Aeroporia, наложено с Решение на Европейската комисия, транспонирано в гръцкия правен ред със Закон № 3717/2008;

—

да даде възможност на ищците, както и на всички уволнени служители бившата Olympiaki Aeroporia чрез правен акт на Съюза — директива, регламент или друг източник на правото на Съюза с директно приложение, възможност да получат обезщетението, на което биха имали право в качеството си на постоянно назначени служители при уволнението им поради преустановяване на дейността на бившето Olympiaki Aeroporia, и

—

да присъди обезщетение за вреди в размер на 3 00  000 EUR чрез правен акт на Съюза — директива, регламент или друг източник на правото на Съюза с директно приложение, в полза на всеки от ищците за претърпените тревоги и притеснения, сериозното нарушаване на основните права и преждевременното прекратяване на трудовия живот.

1.

Първо правно основание: Закон № 3717/2008, който предвижда прекратяването на Olympiaki Aeroporia и уволнението на всички служители на срочни договори, всъщност представлява акт на Съюза и по същество е наложен от институциите на Европейския съюз и по-конкретно от Европейската централна банка и от Европейската комисия, като всички законодателни актове на гръцкото правителство са приети по указание или по-точно въз основа на решение на Еврогрупата, на Съвета по икономически и финансови въпроси, на Европейската централна банка и на Европейската комисия.

2.

Второ правно основание: неприравняването на уволнените срочни служители, заети в бившето Olympiaki Aeroporia на останалите служители на dell’Olympiaki Aeroporia по безсрочно правоотношение и липсата на изрично обезщетяване за тях при напускането им, е причинило преки, лични и сериозни вреди и ги е лишило от възможността да се ползват от основните си права.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/29

—

да установи, че ответниците не са приели необходимите нормативни разпоредби за изричното освобождаване на притежателите на издадени от гръцката държава и закупени от ищците облигации от задължителното участие в плана P.S.I. [участие на частния сектор в програмата за финансиране на дълга];

—

да даде възможност на ищците чрез правен акт на Съюза — директива, регламент или друг източник на правото на Съюза с директно приложение, да им бъде възстановена изцяло стойността на облигациите, включени в плана P.S.I., без искане или съгласие от тяхна страна; и

—

да разпореди, чрез правен акт на Съюза — директива, регламент или друг източник на правото на Съюза с директно приложение, обезщетение в размер на 5 00  000 EUR за всеки от ищците за претърпените неудобства, вреди и сериозното нарушаване на основните права.

1.

Първо правно основание: нормативните и други разпоредби, поради които Гърция трябвало да задължи притежателите на издадените от гръцката държава облигации да участват в плана P.S.I., всъщност са актове на Съюза.

2.

Второ правно основание: приетите от гръцкото правителство разпоредби за справяне с гръцкия държавен дълг по същество са наложени от институциите на Европейския съюз и по-конкретно от Европейската централна банка и от Европейската комисия.

3.

Трето правно основание: ответниците не приели необходимите нормативни разпоредби, за да изключат изрично гръцките държавни облигации, на ищците с актове на министерския съвет, с които са определени условията за прилагане на P.S.I. в Гърция.

4.

Четвъртото правно основание: липсата на изрично освобождаване от участие в P.S.I. е причинило на ищците лични и сериозни вреди и ги е лишило от възможността да се ползват от основните си права.

5.

Петото правно основание: всички законодателни актове на гръцкото правителство са приети по указание или по-точно въз основа на решение на Еврогрупата, на Съвета по икономически и финансови въпроси, на Европейската централна банка и на Европейската комисия.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/29

—

да отмени решение C(2014) 3192 окончателен от 26 май 2014 г., постановено по преписка Държавна помощ SA.38517 (2014/NN) — Micula/Румъния (арбитражно решение на ICSID), с което се постановява Румъния да преустанови всяко действие, което може да доведе до изпълнение или прилагане на решението от 11 декември 2013 г., постановено от Арбитражния съд, създаден под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, по дело Ioan Micula, Viorel Micula и др./Румъния (дело № ARB/05/20 на ICSID), тъй като Комисията счита, че изпълнението на решението представлява незаконна държавна помощ, до вземане на окончателното решение от Комисията относно съвместимостта на тази държавна помощ с вътрешния пазар,

—

да присъди на жалбоподателите разноските по делото.

1.

Първото правно основание е изведено от липсата на компетентност.

2.

Второто правно основание е изведено от явна грешка при прилагане на правото и преценкатa.

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/30

—

на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС да отмени решението от 9 юли 2014 г. по преписка SA.32009 (2011/C), доколкото с него поисканата помощ в размер на 4 5 2 57  273 EUR е обявена за несъвместима с вътрешния пазар в частта (2 8 2 57  273 EUR), в която надвишава сумата от 17 милиона евро,

—

при условията на евентуалност, на основание член 263, четвърта алинея ДФЕС да отмени решението от 9 юли 2014 г. по преписка SA.32009 (2011/C), доколкото с него за несъвместима с вътрешния пазар е обявена сумата от 22,5 милиона евро, до която съгласно член 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 800/2008 (1) не е налице задължение за уведомяване на Комисията,

—

на основание член 87 от Процедурния правилник на Общия съд да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

1.

Първо правно основание: нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС

2.

Второ правно основание: нарушение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС

3.

Трето правно основание: нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и на Регламент № 800/2008

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/31

—

да отмени Решение за изпълнение на Комисията от 19 август 2014 година относно разрешенията за търговия с лекарствени продукти за хуманна употреба с локално приложение с високо съдържание на естрадиол в съответствие с член 31 от Директива 2001/83/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (C(2014) 6030 окончателен), доколкото с него държавите членки се задължават да спазват наложените им с решението за изпълнение задължения във връзка с лекарствените продукти с локално приложение, съдържащи 0,01 % естрадиол, които са и не са посочени в приложение I към това решение, с изключение на ограничението, че споменатите в приложение I към Решението за изпълнение лекарствени продукти с локално приложение, съдържащи 0,01 % естрадиол, могат да се прилагат само вътрешновагинално,

—

да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

1.

Първо правно основание: нарушение на членове 31 и сл. от Директива 2001/83/ЕО (1)

2.

Второ правно основание: нарушение на член 116, първо изречение и на член 126, първо изречение от Директива 2001/83/ЕО

3.

Трето правно основание: нарушение на принципите на пропорционалност и на равно третиране

8.12.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 439/33

—

да обяви решението за недействително, доколкото с него се приема, че Lupin е нарушило член 101 ДФЕС и/или

—

да отмени или да намали наложената глоба на Lupin, и

—

да осъди Комисията да заплати разноските на Lupin в настоящото производство.

1.

Първо правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, доколкото е приела, че жалбоподателят е извършил нарушение поради целта на член 101 ДФЕС. Жалбоподателят твърди, че:

2.

Второ правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото, доколкото е приела, че жалбоподателят е извършил нарушение поради резултата на член 101 ДФЕС. Жалбоподателят счита, че подходът на Комисията при преценката дали патентното споразумение е нарушение поради резултата, страда от същите пороци, както и подходът ѝ спрямо нарушенията поради целта.

3.

Трето правно основание, състоящо се в твърдението, че Комисията е допуснала грешка като е наложила глоба на жалбоподателя, алтернативно — наложената глоба е била твърде висока и трябва да бъде намалена. Жалбоподателят счита, че: