Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2014/C 395/01)

Последна публикация

ОВ C 388, 3.11.2014 г.

Предишни публикации

ОВ C 380, 27.10.2014 г.

ОВ C 372, 20.10.2014 г.

ОВ C 361, 13.10.2014 г.

ОВ C 351, 6.10.2014 г.

ОВ C 339, 29.9.2014 г.

ОВ C 329, 22.9.2014 г.

Може да намерите тези текстове на адрес:

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

Решение на Съда (голям състав) от 4 септември 2014 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-114/12) (1)

((Жалба за отмяна - Външна дейност на Европейския съюз - Международни споразумения - Закрила на сродните права на излъчващите организации - Преговори във връзка с конвенция на Съвета на Европа - Решение на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, разрешаващо съвместното участие на Съюза и на неговите държави членки в преговорите - Член 3, параграф 2 ДФЕС - Изключителна външна компетентност на Съюза))

(2014/C 395/02)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, P. Hetsch, L. Gussetti и J. Samnadda)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Европейски парламент (представители: R. Passos и D. Warin)

Ответник: Съвет на Европейския съюз (представители: H. Legal, J.-P. Hix, F. Florindo Gijón и M. Balta)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, E. Ruffer, D. Hadroušek и J. Králová), Федерална република Германия (представители: T. Henze, B. Beutler и N. Graf Vitzthum), Кралство Нидерландия (представители: C. Wissels и J. Langer), Република Полша (представители: първоначално M. Szpunar, B. Majczyna, M. Drwięcki и E. Gromnicka, впоследствие последните трима), Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия (представители: C. Murrell, подпомагана от R. Palmer, barrister)

Диспозитив

1)

Отменя Решение от 19 декември 2011 година на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно участието на Европейския съюз и на неговите държави членки в преговори за конвенция на Съвета на Европа за закрила на правата на излъчващите организации.

2)	Осъжда Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

3)	Чешката република, Федерална република Германия, Кралство Нидерландия, Република Полша, Обединеното кралство, както и Парламентът понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 138, 12.5.2012 г.

Решение на Съда (втори състав) от 3 септември 2014 г. — Европейска комисия/Кралство Испания

(Дело C-127/12) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Свободно движение на капитали - Членове 21 ДФЕС и 63 ДФЕС - Споразумение ЕИО - Членове 28 и 40 - Данъци върху наследството и върху даренията - Подялба на данъчни правомощия - Дискриминация между местни лица и чуждестранни лица - Дискриминация в зависимост от местонахождението на недвижимия имот - Тежест на доказване))

(2014/C 395/03)

Език на производството: испански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Roels, R. Lyal и F. Jimeno Fernández)

Ответник: Кралство Испания (представител: A. Rubio González)

Диспозитив

1)

Като е въвело в областта на даренията и наследството различно данъчно третиране в зависимост от това дали правоприемниците и надарените са местни лица в Испания или са чуждестранни лица, в зависимост от това дали праводателите са местни лица в Испания или са чуждестранни лица и в зависимост от това дали предмет на даренията и подобни прехвърляния са недвижими имоти, които се намират в Испания или извън нейната територия, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 63 ДФЕС и член 40 от Споразумението за европейско икономическо пространство от 2 май 1992 г.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Осъжда Кралство Испания да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 126, 28.4.2012 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 септември 2014 г. — Европейска комисия/Френска република

(Дело C-237/12) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 91/676/ЕИО - Член 5, параграф 4 - Буква A, точки 1-3 и 5 от приложение II - Параграф 1, точки 1-3 и параграф 2 от приложение III - Опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници - Периоди на разпръскване - Капацитет на местата, предназначени за събиране на отпадни води от животни - Ограничаване на разпръскването - Забрана за разпръскване по земи с остър наклон и върху влажни, наводнени, замръзнали или покрити със сняг почви - Несъответствие на националната правна уредба))

(2014/C 395/04)

Език на производството: френски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: E. Manhaeve, B. Simon и J. Hottiaux)

Ответник: Френска република (представители: G. de Bergues, S. Menez и D. Colas)

Диспозитив

1)

Като не е приела мерки, необходими за пълното и правилно прилагане на всички изисквания, наложени ѝ с член 5, параграф 4 от Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници във връзка с буква A, точки 1 — 3 и 5 от приложение II и с параграф 1, точки 1 — 3 и параграф 2 от приложение III към тази директива, Френската република не е изпълнила задълженията си по посочената директива, тъй като според приетото за прилагането ѝ национално законодателство: — не са предвидени периоди на забрана за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид I за есенните полски култури и за засетите преди повече от шест месеца пасища, — периодът на забрана за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид I за пролетните полски култури е само през месеците юли и август, — забраната за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид II за есенните полски култури е само в периода между 1 ноември и 15 януари и забраната за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид III за същите култури не продължава след 15 януари, — периодът на забрана за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид II за пролетните полски култури не продължава след 15 януари, — предвиденият период на забрана за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид II за засетите преди повече от шест месеца пасища е само от 15 ноември и забраната за разпръскване на подобряващите почвата вещества от вид III за тези пасища и в планинските области не е продължена до края на м. февруари, — до 1 юли 2016 г. при изчисляването на капацитета за събиране все още ще може да се взима предвид график за забрана на разпръскването, който не отговаря на изискванията на посочената директива, — складирането на полето на компостиран със слама твърд оборски тор е разрешено в продължение на десет месеца, — тази правна уредба не гарантира на земеделските стопани и на контролните органи възможност да изчисляват правилно количеството азот, което може да бъде разпръснато, за да се гарантира балансираното обогатяване на почвата, — за млечните крави стойностите на отделяния азот се определят въз основа на отделеното с екскрементите количество азот, при което не се отчитат различните равнища на производство на мляко, и въз основа на коефициент на изпаряване 30 %, — за другите говеда стойностите на отделяния азот се определят въз основа на коефициент на изпаряване 30 %, — за свинете не са определени стойностите на отделяния азот за твърдите животински отпадъци, — за птиците стойностите на отделяния азот се определят въз основа на неправилен коефициент на изпаряване 60 %, — за овцете стойностите на отделяния азот се определят въз основа на коефициент на изпаряване 30 %, — за козите стойностите на отделяния азот се определят въз основа на коефициент на изпаряване 30 %, — за конете стойностите на отделяния азот се определят въз основа на коефициент на изпаряване 30 %, — за зайците стойностите на отделяния азот се определят въз основа на коефициент на изпаряване 60 %, — в посочената правна уредба няма съобразени с изискванията на принципа на правна сигурност ясни, точни и обективни критерии относно условията за разпръскване на подобряващи почвата вещества върху земи с остър наклон, и — са разрешени разпръскването на подобряващите почвата вещества от видове I и III върху почви, голяма част от които са замръзнали, разпръскването на подобряващите почвата вещества от вид I върху покрити със сняг почви, разпръскването на подобряващи почвата вещества върху почви, замръзнали само на повърхността в резултат на цикъл от замръзване и размразяване в рамките на двадесет и четири часа, както и разпръскването на компостирани със слама животински торове и компост от животински отпадъци, върху почвите, голяма част от които са замръзнали.

2)	Отхвърля иска в останалата част.

3)	Осъжда Френската република да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 217, 21.7.2012 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 септември 2014 г. — YKK Corp., YKK Holding Europe BV, YKK Stocko Fasteners GmbH/Европейска комисия

(Дело C-408/12 P) (1)

((Обжалване - Картели - Пазари на циповете и на другите закопчалки, както и на машините за поставяне - Последователна отговорност - Законна горна граница на глобата - Член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 - Понятие за предприятие - Лична отговорност - Принцип на пропорционалност - Възпиращ коефициент))

(2014/C 395/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: YKK Corp., YKK Holding Europe BV, YKK Stocko Fasteners GmbH (представители: D. Arts, W. Devroe, E. Winter и F. Miotto, адвокати)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: A. Bouquet и R. Sauer)

Диспозитив

1)

Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз по дело YKK и др./Комисия (EU:T:2012:322) в частта относно прилагането с оглед на определянето на максимален размер на глобата и в рамките на сътрудничеството в базелско-вуперталски и амстердамски кръгове на пазара на металните и пластмасови закопчалки и на машините за поставяне, на горна граница от 10 %, изчислена въз основа на оборота на групата YKK през годината, предхождаща приемането на Решение C(2007) 4257 окончателен на Комисията от 19 септември 2007 година относно производство съгласно член [81 ЕО] (дело COMP/39.168 — PO/Твърда кинкалерия: Закопчалки), що се отнася до периода на нарушението, за който само YKK Stocko Fasteners GmbH носи отговорност.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Отменя член 2, параграф 2 от посоченото Решение C(2007) 4257 окончателен в частта относно изчисляването на глобата, за която само YKK Stocko Fasteners GmbH е отговорно, в рамките на сътрудничеството в базелско-вуперталски и амстердамски кръгове.

4)	Определя на 2 792 800 EUR размера на глобата, наложена на YKK Stocko Fasteners GmbH за нарушението, за което само то отговаря, в рамките на сътрудничеството в базелско-вуперталски и амстердамски кръгове.

5)	Осъжда YKK Corporation, YKK Holding Europe BV и YKK Stocko Fasteners GmbH да понесат направените от тях съдебни разноски в първоинстанционното производство и в производството по обжалване и да заплатят три четвърти от тези на Европейската комисия.

6)	Осъжда Европейската комисия да понесе една четвърт от съдебните разноски, направени от нея както в първоинстанционното производство, така и в производството по обжалване.

---

(1)  ОВ C 343, 10.11.2012 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof — Австрия) — Schiebel Aircraft GmbH/Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend

(Дело C-474/12) (1)

((Преюдициално запитване - Свобода на установяване - Свободно движение на работници - Недопускане на дискриминация - Член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС - Защита на основните интереси на сигурността на държава членка - Правна уредба на държава членка, съгласно която законните представители на дружествата, извършващи там дейност в областта на търговията с оръжие, муниции и военни материали, трябва да са граждани на тази държава))

(2014/C 395/06)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Schiebel Aircraft GmbH

Ответник: Bundesminister für Wirtschaft, Familie und Jugend

Диспозитив

Членове 45 ДФЕС и 49 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, съгласно която е задължително членовете на представителните органи по закон и управляващите съдружници в дружествата, които искат да извършват дейност в областта на търговията с оръжие и боеприпаси за военна употреба и посредничеството при покупко-продажбата на оръжие и боеприпаси за военна употреба, да са граждани на тази държава членка. Запитващата юрисдикция обаче следва да провери дали държавата членка, която се позовава на член 346, параграф 1, буква б) ДФЕС с цел да обоснове подобна правна уредба, може да докаже, че е необходимо да приложи предвидената в тази разпоредба дерогация, за да защити основните интереси на своята сигурност.

---

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 септември 2014 г. — Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) SA/Corsica Ferries France SAS, Европейска комисия, Френска република (C-533/12 P), Френска република/Corsica Ferries France SAS, Европейска комисия, Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) SA (C-536/12 P)

(Съединени дела C-533/12 P и C-536/12 P) (1)

((Обжалване - Помощ за преструктуриране - Свобода на преценка на Европейската комисия - Обхват на съдебния контрол на Общия съд на Европейския съюз - Тест на частния инвеститор в условията на пазарна икономика - Изискване за отраслов и географски анализ - Достатъчно установена практика - Дългосрочна икономическа рационалност - Изплащане на допълнителни обезщетения за уволнение))

(2014/C 395/07)

Език на производството: френски

Страни

(Дело C-533/12 P)

Жалбоподател: Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) SA (представители: A. Winckler и F.-C. Laprévote, avocats)

Други страни в производството: Corsica Ferries France SAS (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats), Европейска комисия, Френска република (представители: G. de Bergues, N. Rouam и J. Rossi)

(Дело C-536/12 P)

Жалбоподател: Френска република (представители: G. de Bergues, D. Colas, N. Rouam и J. Rossi)

Други страни в производството: Corsica Ferries France SAS (представители: S. Rodrigues и C. Bernard-Glanz, avocats), Европейска комисия, Société nationale maritime Corse-Méditerranée (SNCM) SA (представители: A. Winckler и F.-C. Laprévote, avocats)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Société nationale maritime Corse-Méditérrannée (SNCM) SA и Френската република понасят собствените си съдебни разноски, както и, поравно, тези на Corsica Ferries France SAS.

---

(1)  ОВ C 32, 2.2.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Najvyšší súd Slovenskej republiky — Словакия) — Michal Zeman/Krajské riaditeľstvo Policajného zboru v Žiline

(Дело C-543/12) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 91/477/ЕИО - Издаване на европейски паспорт за огнестрелно оръжие - Национална правна уредба, която предвижда такъв паспорт единствено за притежателите на огнестрелни оръжия, предназначени за лов или спортна стрелба))

(2014/C 395/08)

Език на производството: словашки

Запитваща юрисдикция

Najvyšší súd Slovenskej republiky

Страни в главното производство

Жалбоподател: Michal Zeman

Ответник: Krajské riaditeľstvo Policajného zboru v Žiline

Диспозитив

Директива 91/477/ЕИО на Съвета от 18 юни 1991 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие, изменена с Директива 2008/51/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която разрешава издаването на европейски паспорт за огнестрелно оръжие само на притежаващите оръжие, предназначено за лов или спортна стрелба.

---

(1)  ОВ C 63, 2.3.2013 г.

Решение на Съда (четвърти състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Administratīvā apgabaltiesa — Латвия) — Air Baltic Corporation AS/Valsts robežsardze

(Дело C-575/12) (1)

((Преюдициално запитване - Пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Регламент (ЕО) № 810/2009 - Член 24, параграф 1 и член 34 - Единна виза - Анулиране или отмяна на единна виза - Валидност на единна виза, положена в обявен за невалиден документ за задгранично пътуване - Регламент (ЕО) № 562/2006 - Член 5, параграф 1 и член 13, параграф 1 - Гранични проверки - Условия за влизане - Национална правна уредба, която изисква притежание на валидна виза, положена във валиден документ за задгранично пътуване))

(2014/C 395/09)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Administratīvā apgabaltiesa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Air Baltic Corporation AS

Ответник: Valsts robežsardze

Диспозитив

1)

Член 24, параграф 1 и член 34 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (Визов кодекс) трябва да се тълкуват в смисъл, обявяването от орган на трета страна на документ за задгранично пътуване за невалиден не води автоматично до невалидност на положената в този документ единна виза.

2)

Член 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекса на шенгенските граници), изменен с Регламент (ЕС) № 265/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 март 2010 година, във връзка с член 13, параграф 1 от същия този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не предвижда като условие за влизане на граждани на трети страни на територията на държавите членки представената при граничната проверка валидна виза задължително да е положена във валиден документ за задгранично пътуване.

3)

Член 5, параграф 1 от Регламент № 562/2006, изменен с Регламент № 265/2010, във връзка с член 13, параграф 1 от същия този регламент, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която като условие за влизане на граждани на трети страни на територията на съответната държава членка предвижда представената при граничната проверка валидна виза задължително да е положена във валиден документ за задгранично пътуване.

---

(1)  ОВ C 38, 9.2.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 3 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber) — Обединено кралство) — Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs/GMAC UK PLC

(Дело C-589/12) (1)

((Преюдициално запитване - ДДС - Шеста директива 77/388/ЕИО - член 11, В, параграф 1, първа алинея - Директен ефект - Намаляване на данъчната основа - Осъществяване на две сделки по отношение на едни и същи стоки - Доставка на стоки - Автомобили, продавани на лизинг, върнати във владение на продавача и изнесени на публична продан - Злоупотреба с право))

(2014/C 395/10)

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Upper Tribunal (Tax and Chancery Chamber)

Страни в главното производство

Жалбоподател: Commissioners for Her Majesty's Revenue & Customs

Ответник: GMAC UK PLC

Диспозитив

Член 11, В, параграф 1, първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в главното дело държава членка не може да забрани на данъчнозадължено лице да се позовава на непосредственото действие на тази разпоредба по отношение на дадена сделка с мотив, че това данъчнозадължено лице може да се позове на разпоредбите на националното право по отношение на друга сделка относно същите стоки и че кумулативното прилагане на тези разпоредби би довело до общ данъчен резултат, какъвто не би се получил и не се цели при самостоятелното прилагане към тези две сделки както на националното право, така и на Шеста директива 77/388.

---

(1)  ОВ C 71, 9.3.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — Simon, Evers, & Co GmbH/Hauptzollamt Hamburg-Hafen

(Дело C-21/13) (1)

((Преюдициално запитване - Търговска политика - Антидъмпингови мита - Регламент (EО) № 499/2009 - Валидност - Вносни стоки с произход от Китай - Внос на същите стоки, изпращани от Тайланд - Заобикаляне - Доказване - Отказ за сътрудничество))

(2014/C 395/11)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Simon, Evers, & Co GmbH

Ответник: Hauptzollamt Hamburg-Hafen

Диспозитив

След разглеждане на поставения от запитващата юрисдикция въпрос не се установяват никакви обстоятелства, от естество да засегнат валидността на Регламент (ЕО) № 499/2009 на Съвета от 11 юни 2009 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 1174/2005 върху вноса на ръчни колички за палети и основните им части с произход от Китайската народна република, върху вноса на същия продукт, изпращан от Тайланд, независимо дали е декларирано, че е с произход от Тайланд, или не.

---

(1)  ОВ C 114, 20.4.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Amtsgericht Wedding — Германия) — eco cosmetics GmbH & Co. KG/Virginie Laetitia Barbara Dupuy (C-119/13), Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. mbH/Tetyana Bonchyk (C-120/13)

(Съединени дела C-119/13 и C-120/13) (1)

((Преюдициално запитване - Регламент (ЕО) № 1896/2006 - Процедура за европейска заповед за плащане - Липса на редовно връчване - Последици - Европейска заповед за плащане, обявена за подлежаща на изпълнение - Възражение - Преглед в изключителни случаи - Срокове))

(2014/C 395/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Amtsgericht Wedding

Страни в главното производство

Молители: eco cosmetics GmbH & Co. KG (C-119/13), Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. mbH (C-120/13)

Длъжници: Virginie Laetitia Barbara Dupuy (C-119/13), Tetyana Bonchyk (C-120/13)

Диспозитив

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16 — 20 от този регламент не са приложими, когато се окаже, че европейската заповед за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13 — 15 от посочения регламент.

Когато подобна нередовност е установена едва след като европейската заповед за плащане е била обявена за подлежаща на изпълнение, длъжникът трябва да има възможност да изтъкне тази нередовност, която, ако бъде надлежно доказана, трябва да доведе до недействителност на обявяването на тази заповед за подлежаща на изпълнение.

---

(1)  ОВ C 164, 8.6.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas — Литва) — Nickel & Goeldner Spedition GmbH/„Kintra“ UAB

(Дело C-157/13) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Регламент (ЕО) № 1346/2000 - Член 3, параграф 1 - Понятие за иск, който се отнася до производство по несъстоятелност и е тясно свързан с него - Регламент (ЕО) № 44/2001 - Член 1, параграф 2, буква б) - Понятие за несъстоятелност - Предявен от синдика иск за плащане на вземане - Вземане, възникнало от международен превоз на стоки - Отношение между регламенти № 1346/2000 и № 44/2001 и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR))

(2014/C 395/13)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nickel & Goeldner Spedition GmbH

Ответник:„Kintra“ UAB

Диспозитив

1)

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че искът за плащане на основано на доставката на превозни услуги вземане, който е предявен от синдика на дружество в несъстоятелност, назначен в рамките на открито в една държава членка производство по несъстоятелност, и който е насочен срещу установения в друга държава членка получател на тези услуги, попада в обхвата на понятието „граждански и търговски дела“ по смисъла на същата разпоредба.

2)

Член 71 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че ако даден спор попада в приложното поле както на този регламент, така и на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, подписана в Женева на 19 май 1956 г. и изменена с протокол, подписан в Женева на 5 юли 1978 г., държава членка може съгласно член 71, параграф 1 от посочения регламент да приложи правилата за съдебна компетентност, предвидени в член 31, параграф 1 от същата конвенция.

---

(1)  ОВ C 156, 1.6.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Vrhovno sodišče Republike Slovenije — Словения) — Damijan Vnuk/Zavarovalnica Triglav d.d.

(Дело C-162/13) (1)

((Преюдициално запитване - Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства - Директива 72/166/ЕИО - Член 3, параграф 1 - Понятие за използване на превозни средства - Произшествие, предизвикано от трактор с ремарке при събирането на бали сено в плевня))

(2014/C 395/14)

Език на производството: словенски

Запитваща юрисдикция

Vrhovno sodišče Republike Slovenije

Страни в главното производство

Ищец: Damijan Vnuk

Ответник: Zavarovalnica Triglav d.d.

Диспозитив

Член 3, параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972 година относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че съдържащото се в него понятие „използване на превозни средства“ включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство. Така в това понятие би могла да се включи маневрата на трактор в стопански двор, за да вкара в хамбар прикачено към него ремарке, като разглежданата по делото в главното производство, което запитващата юрисдикция трябва да провери.

---

(1)  ОВ C 156, 1.6.2013 г.

Решение на Съда (пети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio — Италия) — API — Anonima Petroli Italiana SpA/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico (C-184/13), ANCC-Coop — Associazione Nazionale Cooperative di Consumatori и др./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti и др. (C-185/13), Air Liquide Italia SpA и др./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico (C-186/13), Confetra — Confederazione Generale Italiana dei Trasporti e della Logistica и др./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti — Osservatorio sulle Attività di Trasporto, Ministero dello Sviluppo economico (C-187/13), Esso Italiana Srl/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico (C-194/13), Confindustria — Confederazione generale dell’industria italiana и др./Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo económico (C-195/13), Autorità garante della concorrenza e del mercato/Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo económico (C-208/13)

(Съединени дела C-184/13 — C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13) (1)

((Преюдициално запитване - Автомобилен транспорт - Размер на минималните експлоатационни разходи, определен от представителен орган на съответните оператори - Сдружение на предприятия - Ограничаване на конкуренцията - Цел от общ интерес - Безопасност на движението по пътищата - Пропорционалност))

(2014/C 395/15)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Tribunale Amministrativo Regionale per il Lazio

Страни в главното производство

(Дело C-184/13)

Ищец/Жалбоподател: API — Anonima Petroli Italiana SpA

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico

В присъствието на: FEDIT — Federazione Italiana Trasportatori, Bertani Remo di Silvio Bertani и C. Srl, Transfrigoroute Italia Assotir, Confartigianato Trasporti

(Дело C-185/13)

Жалбоподатели: ANCC-Coop — Associazione Nazionale Cooperative di Consumatori, ANCD — Associazione Nazionale Cooperative Dettaglianti, Sviluppo Discount SpA, Centrale Adriatica Soc. coop., Coop Consorzio Nord Ovest Soc. cons. arl, Coop Italia Consorzio Nazionale non Alimentari Soc. coop., Coop Centro Italia Soc. coop., Tirreno Logistica Srl, Unicoop Firenze Soc. coop., Conad — Consorzio Nazionale Dettaglianti Soc. coop., Conad Centro Nord Soc. coop., Commercianti Indipendenti Associati Soc. coop., Conad del Tirreno Soc. coop., Pac2000A Soc. coop., Conad Adriatico Soc. coop., Conad Sicilia Soc. coop., Sicilconad Mercurio Soc. coop.

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico, Consulta generale per l’autotrasporto e la logistica, Osservatorio sulle attività di autotrasporto, Autorità garante della concorrenza e del mercato

В присъствието на: Unatras — Unione Nazionale Associazioni Autostrasporto Merci, Brt SpA, Coordinamento Interprovinciale FAI, FIAP — Federazione Italiana Autotrasporti Professionali

(Дело C-186/13)

Жалбоподатели: Air Liquide Italia SpA и др., Omniatransit Srl, Rivoira SpA, SIAD — Società Italiana Acetilene и Derivati SpA

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico,

В присъствието на: TSE Group Srl

(Дело C-187/13)

Жалбоподатели: Confetra — Confederazione Generale Italiana dei Trasporti e della Logistica, Fedespedi — Federazione Nazionale delle Imprese di Spedizioni Internazionali, Assologistica — Associazione Italiana Imprese di Logistica Magazzini Generali Frigoriferi Terminal Operators Portuali, FISI — Federazione Italiana Spedizionieri Industriali, Federagenti — Federazione Nazionale Agenti Raccomandatari Marittimi e Mediatori Marittimi, Assofer — Associazione Operatori Ferroviari e Intermodali, Anama — Associazione Nazionale Agenti Merci Aeree, ACA Trasporti Srl, Automerci Srl, Eurospedi Srl, Safe Watcher Srl, Sogemar SpA, Number 1 Logistic Group SpA

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti — Osservatorio sulle Attività di Trasporto, Ministero dello Sviluppo economico,

В присъствието на: Legacoop Servizi, Mancinelli Due Srl, Intertrasporti Srl, Confartigianato Trasporti

(Дело C-194/13)

Жалбоподател: Esso Italiana Srl

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico,

В присъствието на: Autosped G SpA, Transfrigoroute Italia Assotir, Confartigianato Trasporti

(Дело C-195/13)

Жалбоподатели: Confindustria — Confederazione generale dell’industria italiana, Unione Petrolifera, AITEC — Associazione Italiana Tecnico Economica del Cemento, ANCE — Associazione Nazionale Costruttori Edili, ANFIA — Associazione Nazionale Filiera Industria Automobilistica, Assocarta — Associazione Italiana Fra Industriali della Carta Cartoni e Paste per Carta, Assografici — Associazione Nazionale Italiana Industrie Grafiche Cartotecniche e Trasformatrici, Assovetro — Associazione Nazionale degli Industriali del Vetro, Confederazione Italiana Armatori, Confindustria Ceramica, Federacciai — Federazione imprese siderurgiche italiane, Federalimentare — Federazione Italiana Industria Alimentare, Federchimica — Federazione Nazionale Industria Chimica, Italmopa — Associazione Industriale Mugnai d’Italia, Burgo Group SpA, Cartesar SpA, Carteria Lucchese SpA, Cartiera del Garda SpA, Cartiera Modesto Cardella SpA, Eni SpA, Polimeri Europa SpA, Reno De Medici SpA, Sca Packaging Italia SpA, Shell Italia SpA, Sicem Saga SpA, Tamoil Italia SpA, Totalerg SpA

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico,

В присъствието на: FEDIT — Federazione Italiana Trasporti, Autosped G SpA, Consorzio Trasporti Europei Genova, Transfrigoroute Italia Assotir, Coordinamento Interprovinciale FAI, FIAP — Federazione Italiana Autotrasporti Professionali, Semenzin Fabio Autotrasporti, Conftrasporto, Confederazione generale italiana dell’artigianato

(Дело C-208/13)

Жалбоподател: Autorità garante della concorrenza e del mercato

Ответници: Ministero delle Infrastrutture e dei Trasporti, Ministero dello Sviluppo economico,

В присъствието на: Legacoop Servizi, Mancinelli Due Srl, Intertrasporti Srl, Roquette Italia SpA, Coordinamento Interprovinciale FAI, Conftrasporto, Confartigianato Trasporti, Transfrigoroute Italia Assotir, FIAP — Federazione Italiana Autotrasporti

Диспозитив

Член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска приемането на национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която цените на услугите, свързани с автомобилен превоз на товари за чужда сметка, не могат да бъдат по-ниски от минималните експлоатационни разходи, определени от орган, съставен основно от представители на съответните икономически оператори.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г. — Кралство Испания/Европейска комисия

(Дело C-192/13 P) (1)

((Обжалване - Кохезионен фонд - Намаляване на финансовата помощ - Приемане на решение от Европейската комисия - Съществуване на срок - Неспазване на определения срок - Последици))

(2014/C 395/16)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Rubio González)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз Испания/Комисия (T 235/11, EU:T:2013:49).

2)

Отменя Решение C(2011) 1023 окончателен на Комисията от 18 февруари 2011 г., с което се намалява помощта от Кохезионния фонд по фазите на проекти, озаглавени „Доставка и инсталация на железопътно оборудване по високоскоростната линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Madrid—Лерида“ (CCI 1999.ES.16.C.PT.001), „Високоскоростната железопътна линия Мадрид—Барселона. Участък Лерида—Марторел (платформа, първа фаза)“ (CCI 2000.ES.16.C.PT.001), „Високоскоростната линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Железопътен достъп до новата гара на Сарагоса“ (CCI 2000.ES.16.C.PT.003), „Високоскоростната линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Лерида—Марторел. Подучастък X A (Олердола—Авинионет дел Пендес)“ (CCI 2001.ES.16.C.PT.007), „Нов железопътен достъп до високоскоростната линия в Леванте. Подучастък Хинета—Албасете (платформа)“ (CCI 2004.ES.16.C.PT.014).

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Кралство Испания и да понесе собствените си разноски както в производството на първа инстанция, така и в настоящото производство по обжалване.

---

(1)  ОВ C 178, 22.6.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г. — Кралство Испания/Европейска комисия

(Дело C-197/13 P) (1)

((Обжалване - Кохезионен фонд - Намаляване на финансовата помощ - Приемане на решение от Европейската комисия - Съществуване на срок - Неспазване на определения срок - Последици))

(2014/C 395/17)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: Кралство Испания (представител: A. Rubio González)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: S. Pardo Quintillán и D. Recchia)

Диспозитив

1)	Отменя решение на Общия съд на Европейския съюз, Испания/Комисия (T 540/10, EU:T:2013:47).

2)

Отменя Решение C(2010) 6154 на Комисията от 13 септември 2010 година за намаляване на помощта от Кохезионния фонд по фазите на проекти, озаглавени „Високоскоростна линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Лерида—Марторел (платформа). Подучастък IX A“ (CCI 2001.ES.16.C.PT.005), „Високоскоростна линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Лерида—Марторел (платформа). Подучастък X B (Авинионет дел Пендес—Сант—Садурни д’Анойа)“ (CCI 2001.ES.16.C.PT.008), „Високоскоростна линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Лерида—Марторел (платформа). Подучастъци XI A и XI B (Сант Садурни д’Анойа—Хелида)“ (CCI 2001.ES.16.C.PT.009), „Високоскоростна линия Мадрид—Сарагоса—Барселона—френска граница. Участък Лерида—Марторел (платформа). Подучастък IX C“ (CCI 2001.ES.16.C.PT.010).

3)	Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски на Кралство Испания и да понесе собствените си разноски както в производството на първа инстанция, така и в настоящото производство по обжалване.

---

(1)  ОВ C 178, 22.6.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 г. — Европейска комисия/Федерална република Германия

(Дело C-211/13) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Член 63 ДФЕС - Свободно движение на капитали - Данък върху даренията и наследствата - Национално законодателство, което предвижда по-високо облекчение ако наследодателят към момента на смъртта си, дарителят или приобретателят пребивават на територията на държавата членка - Предмет на иска за установяване на неизпълнение - Ограничаване - Обосноваване))

(2014/C 395/18)

Език на производството: немски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: W. Mölls и W. Roels)

Ответник: Федерална република Германия (представители T. Henze и A. Wiedmann)

Встъпила страна в подкрепа на другата страна в производството: Кралство Испания (представители: A. Rubio González)

Диспозитив

1)

Федерална република Германия е нарушила задълженията си по член 63 ДФЕС, като е приела и оставила в сила законодателство, съгласно което при налагането на данъци върху наследствата и даренията по отношение на намиращ се в Германия недвижим имот, се предоставят по-малки облекчения, когато наследодателят към момента на смъртта си, съответно дарителят към момента на извършване на дарението или приобретателят към момента на данъчното събитие пребивават в друга държава членка, докато облекченията са значително по-големи, ако поне едно от двете лица към този момент е пребивавало в Германия.

2)	Осъжда Федерална република Германия да заплати съдебните разноски.

3)	Кралство Испания понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 171, 15.6.2013 г.

Решение на Съда (трети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Antwerpen — Белгия) — Provincie Antwerpen/Belgacom NV van publiek recht (C-256/13), Mobistar NV (C-264/13)

(Съединени дела C-256/13 и C-264/13) (1)

((Преюдициално запитване - Eлектронни съобщителни мрежи и услуги - Директива 2002/20/EО - Член 6 - Условия, с които може да бъде обвързано издаването на общо разрешение и предоставянето на права на използване на радиочестоти и номера, и специални задължения - Член 13 - Такси за правата на използване и за правата за изграждане на инфраструктура - Регионално законодателство, с което предприятията се задължават да заплащат налог върху своите обекти))

(2014/C 395/19)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Antwerpen

Страни в главното производство

Въззивник: Provincie Antwerpen

Въззиваем: Belgacom NV van publiek recht (C-256/13), Mobistar NV (C-264/13)

Диспозитив

Членове 6 и 13 от Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за разрешение“) трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат операторите, предоставящи електронни съобщителни мрежи или услуги, да бъдат облагани с общ налог върху обектите на предприятията поради наличието в недвижими имоти публична или частна собственост на стълбове, пилони или антени за мобилна радиотелефония, които са необходими за осъществяваната от тези оператори дейност.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 3 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производство, образувано по инициатива на X

(Дело C-318/13) (1)

((Преюдициално запитване - Директива 79/7/ЕИО - Равно третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване - Схема за социално осигуряване на работници за трудова злополука - Фиксиран размер на обезщетението при трудова злополука - Актюерски изчисления, основани на очакваната средна продължителност на живота според пола на получателя на обезщетението - Достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза))

(2014/C 395/20)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страна в главното производство

X

Диспозитив

1)

Член 4, параграф 1 от Директива 79/7/ЕИО на Съвета от 19 декември 1978 година относно постепенното прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените в сферата на социалното осигуряване трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, според която различната очаквана продължителност на живота за мъжете и жените се прилага като актюерски фактор за изчисляване на дължимите вследствие на трудова злополука задължителни обезщетения от социалното осигуряване, когато при прилагането на този фактор еднократното обезщетение, което следва да се плати на мъж, е по-ниско от обезщетението, което би получила една жена на същата възраст, която се намира в сходно положение.

2)

Запитващата юрисдикция следва да прецени дали са изпълнени условията за носене на отговорност от държавата членка. Също така, що се отнася до това да се установи дали разглежданото в главното производство национално законодателство представлява „достатъчно съществено“ нарушение на правото на Съюза, тази юрисдикция следва да вземе предвид по-специално обстоятелството, че Съдът все още не се е произнасял дали е законосъобразно при определяне на обезщетение, дължимо по законоустановена социалноосигурителна схема, която попада в приложното поле на Директива 79/7, да се отчита фактор, основан на очакваната средна продължителност на живота в зависимост от пола. Запитващата юрисдикция следва също така да вземе предвид възможността, предоставена от законодателя на Съюза на държавите членки, която намира израз в член 5, параграф 2 от Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, както и в член 9, параграф 1, буква з) от Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 година за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите. Посочената юрисдикция освен това трябва да вземе предвид, че на 1 март 2011 г. Съдът постанови (C-236/09, EU:C:2011:100), че първата от посочените разпоредби е невалидна, тъй като нарушава принципа на равното третиране на мъжете и жените.

---

(1)  ОВ C 233, 10.8.2013 г.

Решение на Съда (първи състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel de Bruxelles — Белгия) — Burgo Group SpA/Illochroma SA, в ликвидация, Jérôme Theetten, действащ в качеството на ликвидатор на дружеството Illochroma SA

(Дело C-327/13) (1)

((Преюдициално запитване - Съдебно сътрудничество по граждански дела - Производство по несъстоятелност - Понятие за предприятие - Група от дружества - Предприятие - Право на образуване на вторично производство по несъстоятелност - Критерии - Лице, оправомощено да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност))

(2014/C 395/21)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel de Bruxelles

Страни в главното производство

Жалбоподател: Burgo Group SpA

Ответник: Illochroma SA, в ликвидация, Jérôme Theetten, действащ в качеството на ликвидатор на дружеството Illochroma SA

Диспозитив

1)

Член 3, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност трябва да се тълкува в смисъл, че в рамките на ликвидация на дружество в държава членка, различна от тази, в която е неговото седалище, за това дружество може да се открие вторично производство по несъстоятелност и в другата държава членка, в която е седалището му и в която то притежава правосубектност.

2)

Член 29, буква б) от Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че въпросът кое лице или орган е оправомощен(о) да поиска образуването на вторично производство по несъстоятелност, следва да се преценява въз основа на националното законодателство на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Правото да поискат образуване на вторично производство по несъстоятелност обаче не може да бъде ограничено само до кредиторите, чието местоживеене или седалище е в държавата членка, на чиято територия е разположено съответното предприятие, или само до кредиторите, чиито вземания са възникнали във връзка с експлоатацията на това предприятие.

3)

Регламент № 1346/2000 трябва да се тълкува в смисъл, че щом главното производство по несъстоятелност е процедура по ликвидация, въпросът дали сезираната с искане за образуване на вторично производство по несъстоятелност юрисдикция да вземе предвид критерии за целесъобразност, попада в обхвата на националното право на държавата членка, на чиято територия е поискано образуването на това производство. Когато установяват условията за образуването на такова производство обаче държавите членки трябва да спазват правото на Съюза, и по-специално неговите общи принципи, както и другите разпоредби от Регламент № 1346/2000.

---

(1)  ОВ C 226, 3.8.2013 г.

Решение на Съда (девети състав) от 4 септември 2014 г. — Европейска комисия/Република Гърция

(Дело C-351/13) (1)

((Неизпълнение на задължения от държава членка - Директива 1999/74/ЕО - Член 3 и член 5, параграф 2 - Отглеждане на кокошки носачки - Неуголемени клетки - Забрана - Отглеждане на кокошки носачки в клетки, неотговарящи на изискванията на Директивата))

(2014/C 395/22)

Език на производството: гръцки

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: A. Marcoulli и B. Schima)

Ответник: Република Гърция (представители: I.-K. Chalkias, E. Leftheriotou и M. Tassopoulou)

Диспозитив

1)

Като не е гарантирала, че считано от 1 януари 2012 г. кокошките носачки ще престанат да се отглеждат в неуголемени клетки, Република Гърция е нарушила задълженията си, произтичащи от член 3 и член 5, параграф 2 от Директива 1999/74/ЕО на Съвета от 19 юли 1999 година за установяване на минимални изисквания за защитата на кокошки носачки.

2)	Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 260, 7.9.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 3 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Vilniaus apygardos administracinis teismas. — Литва) — „Baltlanta“ UAB/Lietuvos valstybė

(Дело C-410/13) (1)

((Преюдициално запитване - Структурни фондове - Икономическо, социално и териториално сближаване - Регламент (ЕО) № 1260/1999 - Член 38 - Регламент (ЕО) № 2792/1999 - Член 19 - Рибарство - Съдебен спор на национално равнище - Задължение на държавата членка да приеме необходимите мерки за гарантиране правилното изпълнение на решението за отпускане на помощ след приключването на съдебното производство))

(2014/C 395/23)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Vilniaus apygardos administracinis teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: Baltlanta“ UAB

Ответник: Lietuvos valstybė

в присъствието на: Nacionalinė mokėjimo agentūra prie Žemės ūkio ministerijos, Lietuvos Respublikos žemės ūkio ministerija, Lietuvos Respublikos finansų ministerija

Диспозитив

Член 38, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕО) № 1260/1999 на Съвета от 21 юни 1999 година относно определянето на общи разпоредби за структурните фондове, член 19 от Регламент № (ЕО) № 2792/1999 на Съвета от 17 декември 1999 година за установяване на подробни правила и условия относно структурната помощ на Общността за сектор рибарство, изменен с Регламент (ЕО) № 2369/2002 на Съвета от 20 декември 2002 година, както и раздели 6 и 7 от Насоките относно приключване на подпомагането по линия на структурните фондове за периода 2000 — 2006 г., приети от Комисията с Решение COM(2006) 3424 окончателен от 1 август 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съответните държавни органи да информират Европейската комисия за наличието на съдебен спор относно административно решение по допустимостта на заявление за финансова помощ като разглежданото в главното производство, нито да предприемат необходимите мерки, гарантиращи запазването на средствата за помощта, предмет на спора, докато въпросът за нейното отпускане не бъде окончателно решен.

---

(1)  ОВ C 284, 28.9.2013 г.

Решение на Съда (девети състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg — Австрия) — Germanwings GmbH/Ronny Henning

(Дело C-452/13) (1)

((Преюдициално запитване - Въздушен транспорт - Регламент (ЕО) № 261/2004 - Членове 2, 5 и 7 - Право на обезщетение в случай на голямо закъснение на полет - Продължителност на закъснението - Понятие „време на пристигане“))

(2014/C 395/24)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Salzburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Germanwings GmbH

Ответник: Ronny Henning

Диспозитив

Членове 2, 5 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „време на пристигане“, използвано с цел да се определи продължителността на закъснението на пътниците от полет, обозначава момента, в който се отваря поне една от вратите на самолета, с уговорката, че в този момент на пътниците е позволено да напуснат машината.

---

(1)  ОВ C 325, 9.11.2013 г.

Решение на Съда (втори състав) от 4 септември 2014 г. (преюдициално запитване от Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság — Унгария) — Зоологическа градина София/Országos Környezetvédelmi, Természetvédelmi és Vízügyi Főfelügyelőség

(Дело C-532/13) (1)

((Преюдициално запитване - Защита на видовете от дивата флора и фауна - Регламент (ЕО) № 338/97 - Член 11 - Разрешително за внос, което е недействително само по отношение на животинските екземпляри, до които се отнася основанието за нищожност))

(2014/C 395/25)

Език на производството: унгарски

Запитваща юрисдикция

Fővárosi Közigazgatási és Munkaügyi Bíróság

Страни в главното производство

Жалбоподател: Зоологическа градина София

Ответник: Országos Környezetvédelmi, Természetvédelmi és Vízügyi Főfelügyelőség

Диспозитив

Член 11, параграф 2, букви a) и б) от Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях трябва да се тълкува в смисъл, че разрешително за внос, което не отговаря на условията на този регламент, трябва да се счита за недействително единствено по отношение на животинските екземпляри, до които реално се отнася основанието за недействителност на това разрешително за внос, и следователно само тези екземпляри трябва да се изземат и евентуално да се конфискуват от компетентния орган на държавата членка, на чиято територия се намират.

---

(1)  ОВ C 15, 18.1.2014 г.

Решение на Съда (състав по преразглеждането) от 9 септември 2014 г. за преразглеждане на решение на Общия съд (състав по жалбите), постановено на 10 юли 2014 г. по дело T-401/11 P, Livio Missir Mamachi di Lusignano/Европейска комисия

(Дело C-417/14 RX)

(2014/C 395/26)

Език на производството: италиански

Страни в производството пред Общия съд

Жалбоподател: Livio Missir Mamachi di Lusignano (представители: Fabrizio di Gianni, Renato Antonini, Gabriele Coppo и Aldo Scalini, avvocati)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Въпроси, които са предмет на преразглеждането

Преразглеждането се отнася до това дали решението на Общия съд на Европейския съюз, Missir Mamachi di Lusignano/Комисия (T-401/11 P, EU:T:2014:625) накърнява единството или съгласуваността на правото на Съюза, доколкото Общият съд, в качеството му на юрисдикция по обжалване, е постановил, че е компетентен да се произнесе като първа инстанция по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза,

—	основан на неизпълнение от институция на нейното задължение да осигури защита на своите длъжностни лица,

—	предявен от трети лица в качеството им на правоприемници на починало длъжностно лице, както и в качеството им на членове на семейството на подобно длъжностно лице, и който

—	цели поправянето на неимуществените вреди, претърпени от самото починало длъжностно лице, както и на имуществените и неимуществените вреди, претърпени от тези трети лица.

Приканва посочените в член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз заинтересовани лица и страните в производството пред Общия съд на Европейския съюз в срок от един месец, считано от връчването на настоящото решение, да представят своите писмени становища по посочения въпрос пред Съда на Европейския съюз.

Иск, предявен на 25 юли 2014 г. — Европейска комисия/Италианска република

(Дело C-367/14)

(2014/C 395/27)

Език на производството: италиански

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: G. Conte, D. Grespan и B. Stromsky)

Ответник: Италианска република

Искания на ищеца

Комисията иска от Съда:

—

да обяви, че като не е приела всички мерки, необходими за съобразяване с решението на Съда от 6 октомври 2011 г. по дело C-302/09 във връзка с възстановяването от получателите на помощите, приети за незаконосъобразни и несъвместими с общия пазар по смисъла на Решение 2000/394/ЕО на Комисията от 25 ноември 1999 година относно мерките за помощи в полза на предприятията на територията на Венеция и на Киоджа (1), Италианската република не е изпълнила задълженията си по последното решение и по член 260 ДФЕС,

—	да осъди Италианската република да преведе на Комисията еднократно платима сума, получена от умножението на сума на ден от 24 578,40 EUR по броя на дните на нарушението, считано от деня на обявяване на решението по дело C-302/09 до деня на обявяване на решение по настоящото дело,

—

да осъди Италианската република да изплаща на Комисията имуществена санкция два пъти годишно, определена от Комисията, считано от шестмесечието след деня на обявяване на решението по настоящото дело, като глобата на ден в размер на 187 264 EUR се умножи по 182,5 и по процента на оставащите да бъдат възстановени помощи в края на шестмесечието от размера на помощите, които все още остава да бъдат възстановени към момента, когато Съдът се произнесе по настоящото дело,

—	да се осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Италианската република не е приела всички мерки, необходими за възстановяване на помощите, които са обявени с решението на Комисията за незаконосъобразни и несъвместими — нещо, което е поискано с решението по дело C-302/09 — доколкото почти 3 години след постановяването на установителното съдебно решение все още остава да бъдат възстановени (най-малко) 33 032,000 EUR от 99 получатели, т.е. близо 70 % от подлежащата на възстановяване сума.

Независимо от въвеждането, след като е постановено установителното решение, на допълнителни регулаторни мерки, все още голяма част от помощите остава да бъде възстановена и в това отношение изобщо не е отчетен съществен напредък.

Ето защо се налага изводът, че Италианската република не е изпълнила решението, с което е установено, че е допуснато нарушение.

---

(1)  Решение 2000/394/ЕО от 25 ноември 1999 година на Комисията относно мерките за помощи в полза на предприятията на територията на Венеция и на Киоджа, предвидени от Закон № 30/1997 и Закон № 206/1995 относно намаленията на социалните задължения [нотифицирано под номер C(1999) 4268] (Текст от значение за ЕИП) (ОВ L 150, стр. 50).

Преюдициално запитване от Krajský soud v Praze (Чешка република), постъпило на 7 август 2014 г. — Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová/Finway a.s.

(Дело C-377/14)

(2014/C 395/28)

Език на производството: чешки

Запитваща юрисдикция

Krajský soud v Praze

Страни в главното производство

Ищеци: Ernst Georg Radlinger, Helena Radlingerová

Ответник: Finway a.s.

Преюдициални въпроси

1)

Член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО (1) на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори (наричана по-нататък „Директивата относно неравноправните клаузи“) и член 22, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО (2) на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО (наричана по-нататък „Директивата относно договорите за потребителски кредити“), или друга разпоредба на правото на Европейския съюз относно защитата на потребителите, допускат ли: — концепцията на Закон № 182/2006 относно несъстоятелността и начините за нейното уреждане (zákon č. 182/2006 Sb., o úpadku a způsobech jeho řešení (Закон относно несъстоятелността), изменен със Закон № 185/2013 (наричан по-нататък „Закона относно несъстоятелността“), който позволява на съдилищата да разглеждат действителността, размера или реда на вземанията, произтичащи от правоотношения по потребителски договор, само въз основа на инцидентен иск, предявен от синдик, кредитор или (при посочените по-горе ограничения) длъжник (потребител)? — разпоредби, които в контекста на националното законодателство относно производството по несъстоятелност, ограничават правото на длъжника (потребителя) да поиска от съответния съд проверка на предявените вземания на кредиторите (доставчици на стоки и услуги) само до случаите, в които е одобрено освобождаване на потребителя от задължения в края на производството по несъстоятелност и — в този контекст — само по отношение на необезпечените вземания на кредитора, като възражението на длъжника е ограничено в още по-голяма степен когато е налице изпълняемо вземане, признато с решение на компетентен орган, в който случай длъжникът може да се позове само на това, че вземането вече не съществува или че е погасено по давност, както предвиждат разпоредбите на член 192, параграф 3 и член 410, параграфи 2 и 3 от Закона относно несъстоятелността?

2)

При утвърдителен отговор на първия въпрос: доколко в производство, отнасящо се до вземания по договор за потребителски кредит, съдът трябва да вземе предвид ex officio, дори при липса на възражение от страна на потребителя, неизпълнението от страна на кредитора на изискването да представи информация, закрепено в член 10, параграф 2 от Директивата относно договорите за потребителски кредити, и да извлече от това предвидените във вътрешното право последици като например нищожност на договорните клаузи?

При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:

3)

Имат ли приложените по-горе разпоредби на директивата директен ефект и дали прякото им прилагане е възпрепятствано от факта, че съдът е започнал да разглежда инцидентен иск ex officio (или от гледна точка на националното право — недопустимо преразглеждане на вземане въз основа на неефективно възражение от страна на длъжника, потребител), намесвайки се в хоризонталните отношения между потребителя и доставчика на стоки или услуги?

4)

Каква част съответства на „общия размер на кредита“ по смисъла на член 10, параграф 2, буква г) от Директивата относно договорите за потребителски кредити и какви части са включени в „размер на усвояването“ при изчисляването на годишния процент на разходите (ГПР) съгласно формулата, предвидена в приложение I към Директивата относно договорите за потребителски кредити, при положение че в договора за кредит формално е обещана определена сума, но същевременно е уговорено, че веднага след предоставянето на кредита вземанията на кредитора за разходите за кредита и за първата погасителна вноска (или за последващи погасителни вноски) се прихващат до определен предел от получената сума, така че прихванатите суми на практика никога не са били предоставени на длъжника, нито са приведени по сметката му, а остават през цялото време на разположение на кредитора? Доколко включването на такива суми, които всъщност не са били предоставени, се отразява на размера на изчисления ГПР?

Независимо от отговора на предходните въпроси:

5)

При преценката дали споменатата по-горе компенсация е непропорционална по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата относно неравноправните клаузи, необходимо ли е да се направи оценка на кумулативното действие на всички клаузи за неустойка, така както са сключени, независимо от това дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло и независимо дали от гледна точка на нормите на националното право някои от тях могат да бъдат счетени за невалидно приети, или пък е необходимо да се вземе предвид само общият размер на неустойките, които действително са били поискани или могат да бъдат поискани?

6)

В случай че договорните неустойки бъдат приети за неправомерни клаузи, необходимо ли е да се оставят без приложение всички тези частични неустойки, които само разгледани заедно водят съда до заключението, че размерът на компенсацията е непропорционален по смисъла на точка 1, буква д) от приложението към Директивата относно неравноправните клаузи, или трябва да се оставят без приложение само някои от тях (и в такъв случай какъв е критерия за преценка)?

---

(1)  ОВ L 95, 1993 г., стр. 29; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 273.

(2)  ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.

Преюдициално запитване от Bundesfinanzhof (Германия), постъпило на 7 август 2014 г. — Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Sachsen/Tomislaw Trapkowski

(Дело C-378/14)

(2014/C 395/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesfinanzhof

Страни в главното производство

Жалбоподател: Bundesagentur für Arbeit — Familienkasse Sachsen

Ответник: Tomislaw Trapkowski

Преюдициални въпроси

1.

Когато лице, което пребивава в една държава членка (територията на страната), има право на детски надбавки за деца, пребиваващи в друга държава членка (чужбина) при другия съпруг, с когото това лице е разделено, следва ли член 60, параграф 1, второ изречение от Регламент № 987/2009 (1) да се приложи по такъв начин, че фикцията, съгласно която за целите на прилагането на членове 67 и 68 от Регламент № 883/2004 (2) трябва да се отчита положението на цялото семейство, така както ако всички ангажирани лица — по-специално по отношение на правото да се подава искане за обезщетение — биха се подчинявали на законодателството на съответната държава членка и пребиваваха там, да води до това, че право на детски надбавки има единствено родителят, който пребивава в другата държава членка (чужбина), тъй като националното право на първата държава членка (територията на страната) предвижда, че когато няколко лица имат право на детски надбавки правото да ги получава има родителят, в чието домакинство е детето?

2.

При положителен отговор на първия въпрос: При изложената в първия въпрос фактическа обстановка следва ли член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009 да се тълкува в смисъл, че родителят, който пребивава в една държава членка (територията на страната), има право на детски надбавки съгласно вътрешното законодателство, тъй като другият родител, който пребивава в друга държава членка (чужбина), не е подал искане за детски надбавки?

3.

В случай че при изложената в първия въпрос фактическа обстановка на втория въпрос следва да се отговори в смисъл, че неподаването на искане за детски надбавки от родителя, който пребивава в друга държава от Европейския съюз, води до преминаване на правото на детски надбавки у родителя, който пребивава на територията на страната: След какъв период от време следва да се счита, че родителят, който пребивава в друга държава от Европейския съюз, не „упражнява“ правото на детски надбавки по смисъла на член 60, параграф 1, трето изречение от Регламент № 987/2009, вследствие на което такова право има родителят, който пребивава на територията на страната?

---

(1)  Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OB L 284, 30.10.2009 г., стр. 1).

(2)  Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (OB L 166, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82).

Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 25 август 2014 година — „Векос Трейд“ АД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-403/14)

(2014/C 395/30)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Векос Трейд“ АД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1.

Нарушава ли принципите на данъчен неутралитет, пропорционалност и закрила на оправданите правни очаквания административна и съдебна практика, при която в тежест на продавача/изпращач по договора за превоз/е възложено установяването на истинността на подписа на получателя и дали той е на лице, което представлява дружеството — получател, на негов служител, със съответна длъжност, или на упълномощено лице.

2.	В случай като процесния, разпоредбата на чл.138 § 1 от Директива 2006/112/ЕО (1) на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.

---

(1)  OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

Жалба, подадена на 28 август 2014 г. от Intel Corporation срещу решението, постановено от Общия съд (седми разширен състав) на 12 юни 2014 г. по дело T-286/09, Intel Corporation/Европейска комисия

(Дело C-413/14 P)

(2014/C 395/31)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Intel Corporation (представители: D. M. Beard QC, A. N. Parr и R. W. Mackenzie, Solicitors)

Други страни в производството: Европейска комисия,

Association for Competitive Technology, Inc.,

Union fédérale des consommateurs — Que choisir (UFC — Que choisir)

Искания на жалбоподателите

Жалбоподателят иска от Съда:

—	да отмени изцяло или отчасти обжалваното съдебно решение,

—	да отмени изцяло или отчасти спорното решение,

—	да отмени или значително да намали наложената глоба,

—	при условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд за ново разглеждане в съответствие с решението на Съда,

—	да осъди Комисията за заплати съдебните разноски във връзка с настоящото производство и с производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

В рамките на първото основание за обжалване, разделено на три части, жалбоподателят сочи, че Общият съд е приложил неправилен правен стандарт за оценка на законосъобразността на поведението му съгласно член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за ЕИП:

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че въпросното поведение само по себе си е в състояние да ограничи конкуренцията, поради което може да се приеме, че е в противоречие с член 82 ЕО и с член 54 от Споразумението за ЕИП, без да се налага разглеждането на всички релевантни факти и обстоятелства, свързани с него.

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че за да се установи нарушение на член 82 ЕО и на член 54 от Споразумението за ЕИП е възможно да се направи преценка за възможността да се ограничи конкуренцията въз основа на абстрактни съображения, а не на вероятните или действителни последици.

Общият съд допуснал грешка във връзка с констатацията си при условията на евентуалност, че въпросното поведение може да ограничи конкуренцията, тъй като неправилно отчел фактори, които не са в състояние да установят наличието на такава възможност, и не взел предвид редица релевантни фактори, които трябвало да бъдат разгледани, например пазарния обхват на практиката, продължителността на твърдените практики, действителни пазарни доказателства за бързо спадащи цени и липса на изтласкване, както и изводите, които следвало да се направят от критерия за също толкова ефективен конкурент („критерият АЕС“), приложен от Комисията в рамките на административното производство.

В рамките на второто основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд допуснал грешка, като установил нарушение за последните 2 години от твърдения период на нарушението, тъй като пазарният обхват на поведението през посочените години засегнал не повече от 3,5 % от съответния пазар.

В рамките на третото основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд допуснал грешка, класифицирайки действията му с HP и Lenovo като „изключителни отстъпки“, при положение че поведението засегнало съответно едва 28 % и 42 % (или по-малко) от общите покупки на всеки клиент от съответния продукт и по този начин далеч не обхващало „изцяло или за значителна част“ нуждите на тези клиенти.

В рамките на четвъртото основание за обжалване жалбоподателят сочи, че Общият съд нарушил принципите на ефективна съдебна защита и справедлив процес, що се отнася до 5-часово събеседване, проведено от Комисията с ключова ръководна фигура на Dell по въпроси, обективно свързани със същността на разследването, по време на което ключовата ръководна фигура на Dell представила много подробни разяснения. Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че било достатъчно Комисията да оповести само списък с темите, обсъдени по време на събеседването, а не запис или обобщение на казаното от лицето във връзка с тях. Общият съд допуснал грешка и като стигнал до извода, че жалбоподателят трябвало да представи доказателства, които на пръв поглед установяват, че Комисията не е събирала оневиняващи доказателства; правилно било да се приеме, че жалбоподателят трябвало да докаже единствено, че не би могло да се изключи, че материалите биха могли да се използват в негова защита — изискване във връзка с тежестта на доказване, което той в случая изпълнил.

В рамките на петото основание за обжалване, разделено на три части, жалбоподателят сочи, че Общият съд неправилно установил компетентността на Общността по отношение на споразуменията на Intel с Lenovo през 2006 и 2007 г.:

Общият съд допуснал грешка, като направил извода, че това поведение е „приложено“ в ЕИП, тъй като Intel нямал продажби към Lenovo в ЕИП в рамките на посочените споразумения.

Общият съд допуснал грешка, като стигнал до извода, че критерият за „квалифицираните последици“ е подходящо основание за компетентност на Общността по отношение на въпросното поведение.

Общият съд допуснал грешка, като приложил критерия за „квалифицираните последици“, тъй като не можело да се предвиди, че споразуменията на Intel с Lenovo относно доставката на CPU x86 в Китай ще имат съществени и непосредствени последици в ЕИП.

В рамките на шестото основание за обжалване, разделено на две части, жалбоподателят твърди, че Общият съд допуснал различни грешки при изчисляването на наложената глоба:

Глобата била явно непропорционална.

Общият съд нарушил основни принципи на правото на ЕС, като приложил Насоките на Комисията за налагане на глоби от 2006 г. за поведение, което ги предшествало.

Жалба, подадена на 19 септември 2014 г. от Република Гърция срещу решението, постановено от Общия съд (седми състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-52/12, Гърция/Комисия

(Дело C-431/14 P)

(2014/C 395/32)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Република Гърция (представители: I. Chalkias и A. Vasilopoulou)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да приеме за разглеждане настоящата жалба;

—	да отмени изцяло обжалваното решение на Общия съд на Европейския съюз;

—	да уважи жалбата на Република Гърция съобразно направените искания;

—	да отмени оспореното решение на Европейската комисия;

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

С първото основание в жалбата се твърди за допуснато нарушение на правото на Съюза и по-конкретно за нарушение на съществени процесуални правила. По-специално, в първата част на основанието се твърди, че Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно понятието за предоставени от държавата държавни ресурси по член 107, параграф 1 ДФЕС, което представлявало фактическа грешка на Общия съд при квалифицирането по този начин на задължителните вноски на земеделските производители, които са получатели на помощите и са застраховани при versati dagli agricoltori beneficiari degli aiuti e assicurati presso l’Organismos Ellinikon Georgikon Asfaliseon (ELGA — Гръцка организация за земеделско застраховане), а във втората част на същото основание се прави извода, че решението на Общия съд е било постановено в нарушение на съществени процесуални правила, тъй като Общият съд не е разгледал или не е посочил конкретни мотиви доколко направените вноски от земеделските производители, които са ползватели на определените като незаконни държавни помощи, са им предоставяли недължимо предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, а именно предимство, което би могло да наруши конкуренцията, тоест с мълчаливия отказ да уважи направеното искане Общият съд е изтълкувал и приложил неправилно тази разпоредба.

С второто основание се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на правото на Съюза и по-точно, че член 107, параграф 1 ДФЕС е бил неправилно изтълкуван и приложен от Общия съд, който е приел компенсаторните плащания за 2009 г. за предоставящи избирателно икономическо предимство на техните бенефициери, способно да застраши или наруши конкуренцията и търговията между държавите членки, без да се отчитат изключителните обстоятелства, в които се е намирала към онзи момент и все още се намира гръцката икономика.

С третото основание за обжалване се твърди, че, от една страна, Общият съд е изтълкувал неточно и неточно е приложил член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, ограничавайки по отношение на оспорените плащания за 2009 г. приложното поле на тази разпоредба чрез свеждането ѝ до Съобщението относно общностната рамка за подпомагане, въпреки изключителните обстоятелства, в които се е намирала към онзи момент гръцката икономика (първа част на третото основание), и, от друга страна, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като изобщо не е разгледано твърдението на Република Гърция за непропорционалност на решението на Европейската комисия предвид разпореждането за възстановяване на помощите през декември 2011 г. (втора част на третото основание).

Жалба, подадена на 25 септември 2014 г. от DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 11 юли 2014 г. по дело T-533/10, DTS Distribuidora de Televisión Digital/Комисия

(Дело C-449/14 P)

(2014/C 395/33)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A. (представители: H. Brokelmann и M. Ganino, abogados)

Други страни в производството: Европейска комисия, Telefónica de España, S.A., Telefónica Móviles España, S.A., Кралство Испания и Corporación de Radio y Televisión Española, S.A. (RTVE)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

—

Да отмени решение от 11 юли 2014 г. на Общия съд DTS Distribuidora de Televisión Digital, S.A./Европейска комисия, T-533/10, и вследствие на това съгласно член 61 от Статута на Съда — въз основа на наличните данни да уважи исканията, направени в първоинстанционната жалба, и да отмени Решение 2011/1/ЕС (1) на Комисията от 20 юли 2010 г. относно схемата за държавни помощи C38/09 (ex NN 58/09), които Испания възнамерява да предостави на Corporación de Radio y Televisión Española (RTVE), или — при условията на евентуалност да върне делото за разглеждане от Общия съд, който да се произнесе с оглед на решението на Съда

—	Да осъди Комисията и подпомагащите страни да заплатят съдебните разноски както в настоящото производство, така и в производството пред Общия съд.

Основания и основни доводи

1.

Първо основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради неправилно тълкуване на понятието „помощ“ Обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, като възприема неправилно тълкуване на понятието „помощ“ и по-специално на изискванията, които съгласно решение Laboratoires Boiron (2) трябва да са изпълнени, за да се счита, че дадена такса е неразделна част от държавна помощ.

2.

Второ основание, изведено от нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради недостатъчно изчерпателен контрол в обжалваното решение върху съществуването на държавната помощ и поради изопачаване на испанското право Обжалваното решение нарушава член 107, параграф 1 ДФЕС, тъй като не осъществява изчерпателен контрол върху изпълнението на изискванията, установени в решение Régie Networks (1), за да може таксата, наложена на DTS, да се счита за неразделна част от държавната помощ в полза на RTVE и тъй като изопачава испанското право

3.

Трето основание, изведено от грешка при прилагането на правото и по-специално на член 106, параграф 2 ДФЕС Обжалваното решение е незаконосъобразно поради грешка при прилагането на правото и по-специално на член 106, параграф 2 ДФЕС. То изопачава твърденията на DTS, които целят да се установи, че начинът на финансиране на помощта за RTVE нарушава конкуренцията по непропорционален начин, като възприема тези твърдения като отнасящи се до последиците от помощта в тесен смисъл, а не до последиците от таксите, чрез които тя се финансира. Вследствие на това обжалваното решение съдържа произнасяне ultra petita по въпроси, които не са поставени от DTS в жалбата и не са разглеждани в решението на Комисията, като изменя предмета на спора и превишава пределите на съдебния контрол на Общия съд.

---

(1)  ОВ 2011, L1, стр. 9

(2)  C-526/04, EU:C:2006:528

(1)  C-333/07, EU:C:2008:764

Жалба, подадена на 26 септември 2914 г. от Koinonia tis Pliroforias Anoichti stis Eidikes Anagkes — Isotis срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 16 юли 2014 г. по дело T-59/11, Isotis/Комисия

(Дело C-450/14 P)

(2014/C 395/34)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Koinonia tis Pliroforias Anoichtì stis Eidikes Anagkes — Isotis (представител: S. Skliris, адвокат)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да отмени в неговата цялост Решение на Общия съд на Европейския съюз от 16 юли 2014 г. по дело T-59/11, Koinonia tis Pliroforias Anoichti stis Eidikes Anagkes — Isotis срещу Европейската комисия,

—	да уважи жалбата в нейната цялост,

—	да отхвърли насрещния иск на Комисията в неговата цялост,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски в производството по обжалване.

Основания и основни доводи

1.	Неправилно прилагане на член 1315 от белгийския граждански кодекс, уреждащ разпределянето на тежестта на доказване — Отхвърлянето на жалбата не предполага само по себе си основателност на насрещния иск. В насрещния иск тежестта на доказване пада върху Комисията.

2.

Недостатъчни мотиви относно основателността на насрещния иск — Липса на мотиви на твърдението за основателност на насрещния иск на Комисията, — Противоречиви мотиви, поради това че като единствено доказателство е взет предвид само одиторският доклад, който е оспорен и който е съставлявал подлежащият на доказване факт,

3.

Правна грешка, поради това че не са приложени международните одиторски стандарти — Неприлагане на международните одиторски стандарти в нарушение на националната счетоводна уредба и на задължението спорните договори да се тълкуват в съответствие с общата воля на страните (член 1156 от белгийския граждански кодекс) и с принципа на добросъвестност (член 1134, трета алинея от белгийския граждански кодекс).

4.	Неправилно тълкуване на принципа на равни процесуални възможности — Принципът на равни процесуални възможности на страните не се припокрива с принципа на състезателност на производството.

5.

Неправилно тълкуване и прилагане на принципа на добросъвестност и нарушение на правото на защита поради езика на производството — Правилното тълкуване на принципа на добросъвестност изисква договорната кауза да бъде тълкувана в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и с основния принцип на правото на Съюза на зачитане на правото на защита.

6.

Неправилно тълкуване на текста на спорните договори, неправилно прилагане на гръцкото право и неотчитане на повдигнатото основание по същество — Съгласно член II 19.1 от договорите FP6, член II.16 от договорите e-Ten и член II 20.1 от договорите CIP проверките е следвало да се отнасят само до записването на разходите и на приходите, свързани с изпълнението на спорните проекти, а не до други документи. — Нарушение на изведения от съдебната практика принцип на самостоятелност на финансовите години в гръцкото счетоводно и данъчно право, — Неотчитане и неизлагане на съображения от Общия съд относно, повдигнатото от жалбоподателя в точки 61 — 64 от жалбата основание по същество.

7.

Неправилно тълкуване на понятията от спорните договори, неотчитане на едно от основанията по същество и изопачаване на доказателства — Неправилно тълкуване и прилагане на клаузата „overall statement of accounts“ в нарушение на принципа за добросъвестност и на гръцкото право, както и на клаузата „приходи“ (receipts), въпреки изричните текстове в договорите, — Неотчитане и неизлагане на съображения от Общия съд относно повдигнатото от жалбоподателя основание по същество във връзка със записването на авансовото плащане на проекта Access e-Gov в неговите счетоводни книги преди края на проверката на място, — Изопачаване на приложения A3, A6, A9, A11, A14 и A17 от жалбата.

8.

Липса на мотиви, нарушение на приложимото към спорните договори законодателство и изопачаване на документ — Липса на мотиви (точки 127, 129) и противоречиви мотиви (точки 128, 129), — Незачитане на принципа на добросъвестност, на международните принципи на проверките и на гръцкото законодателство в счетоводната област (точка 127), — Изопачаване на приложение B101 от страна на Комисията.

9.	Отчитане на неповдигнато основание и неотчитане на повдигнато основание — Отчитане на основание, което жалбоподателят не е изтъкнал (точка 165) и неизлагане на съображения от Общия съд по повдигнато от него основание в обратен смисъл (точки 88, 89, 91 от жалбата).

Решение на Общия съд от 2 октомври 2014 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-340/07 RENV) (1)

((Арбитражна клауза - Договор относно финансова помощ от Общността, предоставена по проект в рамките на Програма „eContent“ - Прекратяване на договора от Комисията - Възстановяване на допустимите разходи))

(2014/C 395/35)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представител: N. Korogiannakis, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално E. Manhaeve и M. Wilderspin, впоследствие M. Wilderspin, S. Delaude и L. Cappeletti и накрая S. Delaude и L. Cappeletti, подпомагани от D. Philippe и M. Gouden, адвокати)

Предмет

Предявен на основание на арбитражна клауза иск за осъждане на Комисията да заплати, от една страна, сумите, за които се твърди, че се дължат на ищеца, и от друга страна, обезщетение за вреди вследствие на прекратяването на договор относно финансовата помощ от Общността, предоставена по проект „e-Content Exposure and Business Opportunities“ (договор № EDC-53007 EEBO/27873), сключен в рамките на многогодишната програма на Общността за стимулиране на развиването и използването на европейското цифрово съдържание в световните мрежи и за насърчаване на езиковото разнообразие в информационното общество

Диспозитив

1)	Осъжда Европейската комисия да заплати на Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE сума в размер на 8 843,10 EUR.

2)	Отхвърля иска в останалата му част.

3)	Комисията понася 5 % от направените от нея съдебни разноски и от тези на Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis, а последното понася 95 % от направените от него съдебни разноски и от тези на Комисията.

---

(1)  ОВ C 269, 10.11.2007 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Evropaïki Dynamiki/Комисия

(Дело T-498/11) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Преработка на уеб сайт - Отхвърляне на офертата на оферент - Възлагане на поръчката на друг оферент - Жалба за отмяна - Задължение за мотивиране - Критерии за възлагане - Явни грешки в преценката - Искане за обезщетение))

(2014/C 395/36)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE (Атина, Гърция) (представители: N. Korogiannakis, M. Dermitzakis и N. Theologou, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: S. Delaude и F. Moro, подпомагани от P. Wytinck и T. Ruys, avocats)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решението на Службата за публикации на Европейския съюз за отхвърляне на офертата на жалбоподателя относно доставка на услуги с предмет преработка на сайта на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и за отмяна на решението за възлагане на обществената поръчка на друг оферент, и от друга страна, искане за обезщетение за вреди

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Evropaïki Dynamiki — Proigmena Systimata Tilepikoinonion Pliroforikis kai Tilematikis AE понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 347, 26.11.2011 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Dansk Automat Brancheforening/Комисия

(Дело T-601/11) (1)

((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Онлайн игри - Установяване в Дания на данъци с по-нисък размер за онлайн игрите от предвидените за казината и игралните зали - Решение за обявяване на помощта за съвместима с вътрешния пазар - Помощ, която има за цел да улесни развитието на някои дейности - Липса на лично засягане - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Недопустимост))

(2014/C 395/37)

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Dansk Automat Brancheforening (Фредериция, Дания) (представители: K. Dyekjær, T. Høg и J. Flodgaard, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Afonso и C. Barslev, впоследствие M. Afonso и L. Grønfeldt)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: първоначално C. Vang, впоследствие M. Wolff и C. Thorning, подпомагани от K. Lundgaard Hansen, адвокат); Република Малта (представители: P. Grech и A. Buhagiar); Betfair Group plc (Лондон, Обединеното кралство) и Betfair International Ltd (Санта Венера, Малта) (представители: O. Brouwer и A. Pliego Selie, адвокати); European Gaming and Betting Association (EGBA) (Брюксел, Белгия) (представители: C.-D. Ehlermann, J. C. Heithecker и J. Ylinen, адвокати)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/140/ЕС на Комисията от 20 септември 2011 година относно мярка С 35/10 (ex N 302/10), която Дания възнамерява да приведе в действие под формата на данъци върху игрите, организирани онлайн, предвидени в закона на Дания относно данъците върху игрите (ОВ L 68, 2012 г., стр. 3)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Dansk Automat Brancheforening понася, наред с направените от него съдебни разноски по производството по жалбата, и тези на Европейската комисия, Betfair Group plc, Betfair International Ltd и European Gaming and Betting Association (EGBA).

3)	Dansk Automat Brancheforening понася, наред с направените от него съдебни разноски по обезпечителното производство, и тези на Комисията.

4)	Кралство Дания и Република Малта понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 25, 28.1.2012 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Royal Scandinavian Casino Århus/Комисия

(Дело T-615/11) (1)

((Жалба за отмяна - Държавни помощи - Онлайн игри - Установяване в Дания на данъци с по-нисък размер за онлайн игрите от предвидените за казината и игралните зали - Решение за обявяване на помощта за съвместима с вътрешния пазар - Помощ, която има за цел да улесни развитието на някои дейности - Липса на лично засягане - Подзаконов акт, който включва мерки за изпълнение - Недопустимост))

(2014/C 395/38)

Език на производството: датски

Страни

Жалбоподател: Royal Scandinavian Casino Århus I/S (Орхус, Дания) (представител: B. Jacobi, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално M. Afonso и C. Barslev, впоследствие M. Afonso и L. Grønfeldt)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Кралство Дания (представители: първоначално C. Vang, впоследствие V. Pasternak Jørgensen и накрая C. Thorning, подпомагани от K. Lundgaard Hansen, адвокат); Република Малта (представители: P. Grech и A. Buhagiar); Betfair Group plc (Лондон, Обединеното кралство) и Betfair International Ltd (Санта Венера, Малта) (представители: O. Brouwer и A. Pliego Selie, адвокати); European Gaming and Betting Association (EGBA) (Брюксел, Белгия) (представители: C.-D. Ehlermann, J. C. Heithecker и J. Ylinen, адвокати)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2012/140/ЕС на Комисията от 20 септември 2011 година относно мярка С 35/10 (ex N 302/10), която Дания възнамерява да приведе в действие под формата на данъци върху игрите, организирани онлайн, предвидени в закона на Дания относно данъците върху игрите (ОВ L 68, 2012 г., стр. 3)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Royal Scandinavian Casino Århus I/S понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската комисия, Betfair Group plc, Betfair International Ltd и European Gaming and Betting Association (EGBA).

3)	Кралство Дания и Република Малта понасят направените от тях съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 32, 4.2.2012 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Spirlea/Комисия

(Дело T-669/11) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Произхождащ от Германия документ в рамките на процедурата EU Pilot - Член 4, параграфи 4 и 5 - Член 4, параграф 2, трето тире - Отказ да бъде предоставен достъп - Съществено процесуално нарушение - Задължение за конкретна и индивидуална проверка - Частичен достъп - По-висш обществен интерес))

(2014/C 395/39)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Darius Nicolai Spirlea и Mihaela Spirlea (Капецано Пианоре, Италия) (представители: първоначално V. Foerster и T. Pahl, впоследствие V. Foerster и E. George, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Costa de Oliveira и H. Kraemer)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията от 9 ноември 2011 г., с което на жалбоподателите се отказва достъп до становището, представено на 7 юли 2011 г. от Федерална република Германия на Комисията в рамките на процедурата EU Pilot 2070/11/SNCO.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 65, 3.3.2012 г.

Решение на Общия съд от 30 септември 2014 г. — Scooters India/СХВП — Brandconcern (LAMBRETTA)

(Дело T-51/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по отмяна - Словна марка на Общността „LAMBRETTA“ - Реално използване на марката - Частична отмяна - Член 51, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/40)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Scooters India Ltd (Лукноу, Индия) (представител: B. Brandreth, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Brandconcern BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. Casucci, N. Ferretti и C. Galli, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 1 декември 2011 г. (преписка R 2312/2010-1) относно производство по отмяна между Brandconcern BV и Scooters India Ltd

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 1 декември 2011 г. (преписка R 2312/2010—1).

2)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски и разноските на Scooters India Ltd, включително във връзка с производството пред апелативния състав.

3)	Brandconcern BV понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 109, 14.4.2012 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Flying Holding и др./Комисия

(Дело T-91/12 и Т-280/12) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Предоставяне на услуги по превоз на пътници с въздушен транспорт без разписание и по наемане на самолети - въздушни таксита - Отхвърляне на кандидатурата - Член 94, буква б) от Финансовия регламент - Право на защита - Член 134, параграф 5 от Подробните правила за прилагането на Финансовия регламент - Жалба за отмяна - Писмо в отговор на искане на жалбоподателите - Неподлежащ на обжалване акт - Решение за възлагане - Липса на пряко засягане - Недопустимост - Извъндоговорна отговорност))

(2014/C 395/41)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Flying Holding NV (Вилрейк, Белгия); Flying Group Lux SA (Люксембург, Люксембург); и Flying Service NV (Дьорне, Белгия) (представители: C. Doutrelepont и V. Chapoulaud, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Delaude и D. Calciu, впоследствие S. Delaude, подпомагани от V. Vanden Acker, адвокат)

Предмет

От една страна, искане за отмяна на решенията, съдържащи се в писмата на Комисията от 15 декември 2011 г. и от 17 януари 2012 г., с които се отхвърля заявлението на жалбоподателите за участие в ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка за предоставянето на услуги по превоз на пътници с въздушен транспорт без разписание и по наемане на самолети — въздушни таксита (ОВ 2011/S 192-312059), както и на решението на Комисията от 28 февруари 2012 г. за възлагане на поръчката на друго дружество, и от друга страна, искане за обезщетение.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда Flying Holding NV, Flying Group Lux SA и Flying Service NV да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 126, 28.4.2012 г.

Решение на Общия съд от 30 септември 2014 г. — Scooters India/СХВП — Brandconcern (LAMBRETTA)

(Дело T-132/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по отмяна - Словна марка на Общността „LAMBRETTA“ - Реално използване на марката - Член 51, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/42)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Scooters India Ltd (Лукноу, Индия) (представител: B. Brandreth, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Brandconcern BV (Амстердам, Нидерландия) (представители: G. Casucci и N. Ferretti, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 12 януари 2012 г. (преписка R 2308/2010-1) относно производство по отмяна между Brandconcern BV и Scooters India Ltd.

Диспозитив

1)	Отменя решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 12 януари 2012 г. (преписка R 2308/2010—1).

2)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски и разноските на Scooters India Ltd, включително във връзка с производството пред апелативния състав.

3)	Brandconcern BV понася направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 165, 9.6.2012 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Peri/СХВП (Forme d’un tendeur à vis)

(Дело T-171/12) (1)

((Марка на Общността - Заявка за регистрация на триизмерна марка на Общността - Форма на обтегачен винт - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/43)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Peri GmbH (Weißenhorn, Германия) (представител: J. Dönch, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: D. Walicka)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 26 януари 2012 г. (преписка R 1209/2011-1) във връзка със заявка за регистрация като марка на Общността на триизмерен знак, изобразяващ формата на обтегачен винт.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Peri GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 184, 23.6.2012 г.

Решение на Общия съд от 2 октомври 2014 г. — Spraylat/ECHA

(Дело T-177/12) (1)

((REACH - Такса, дължима за регистрацията на вещество - Намаление за микро-, малки и средни предприятия - Грешка в декларацията за големината на предприятието - Решение за налагане на административна такса - Пропорционалност))

(2014/C 395/44)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Spraylat GmbH (Аахен, Германия) (представител: K. Fischer, адвокат)

Ответник: Европейска агенция по химикали (ECHA) (представители: M. Heikkilä, A. Iber и C. Schultheiss, подпомагани от M. Kuschewsky, адвокат)

Страна, встъпила в подкрепа на ответника: Европейска комисия (представители: първоначално D. Düsterhaus и E. Manhaeve, впоследствие B. Eggers и M. Manhaeve)

Предмет

Искане за отмяна на фактура № 10030371, издадена от ECHA на 21 февруари 2012 г., определяща размера на наложената на жалбоподателя административна такса, и като обезпечителна мярка — искане за отмяна на решение SME (2012) 1445 на ECHA от 15 февруари 2012 г., установяващо, че жалбоподателят не отговаря на условията за предоставяне на намаление на предвидената за малките предприятия такса и налагаща му административна такса

Диспозитив

1)	Отменя решение SME (2012) 1445 на Европейската агенция по химикали (ECHA) от 15 февруари 2012 г. и фактура № 10030371, издадена от ECHA на 21 февруари 2012 г.

2)	Осъжда ECHA да заплати наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Spraylat GmbH.

3)	Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 174, 16.6.2012 г.

Решение на Общия съд от 2 октомври 2014 г. — Euro-Link Consultants и European Profiles/Комисия

(Дело T-199/12) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Проект за подкрепа и диверсификация на туризма в Крим - Отхвърляне на офертата на оферент - Жалба за отмяна - Акт, който не подлежи на обжалване - Потвърждаващ акт - Частична недопустимост - Задължение за мотивиране - Критерии за възлагане - Явна грешка в преценката - Злоупотреба с власт - Равно третиране))

(2014/C 395/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Euro-Link Consultants Srl (Букурещ, Румъния) и European Profiles AE Meleton kai Symvoulon Epicheiriseon (Атина, Гърция) (представител: S. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално S. Bartelt и A. Bordes, впоследствие S. Bartelt и M. Konstantinidis)

Предмет

Искане за отмяна на решението от 28 февруари 2012 г. на Делегацията на Европейския съюз в Украйна, прието в рамките на ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка EuropeAid/131567/C/SER/UA „Проект за подкрепа и диверсификация на туризма в Крим“, за отказ поръчката да се възложи на консорциума на жалбоподателите, и за отмяна на последващите решения за отхвърляне на административните им жалби, приети на 14 март 2012 г. от същия орган и на 2 май 2012 г. от директора на дирекция „Съседство“ на Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество — EuropeAid“ на Комисията.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Euro-Link Consultants Srl и European Profiles AE Meleton kai Symvoulon Epicheiriseon да заплатят съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 209, 14.7.2012 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Spirlea/Комисия

(Дело T-306/12) (1)

((Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 4, параграф 2, трето тире - Искания за информация, отправени от Комисията до Германия в рамките на процедура EU Pilot - Отказ да бъде предоставен достъп - Задължение за конкретна и индивидуална проверка - По-висш обществен интерес - Частичен достъп - Задължение за мотивиране))

(2014/C 395/46)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: Darius Nicolai Spirlea и Mihaela Spirlea (Капецано Пианоре, Италия) (представители: първоначално V. Foerster и T. Pahl, впоследствие V. Foerster и E. George, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: P. Costa de Oliveira, подпомагана първоначално от A. Krämer и R. Van der Hout, впоследствие от R. Van der Hout, адвокати)

Встъпили страни в подкрепа на жалбоподателите: Кралство Дания (представители: първоначално V. Pasternak Jørgensen и C. Thorning, впоследствие C. Thorning и K. Jørgensen), Република Финландия (представител: S. Hartikainen) и Кралство Швеция (представители: първоначално C. Meyer-Seitz, A. Falk, C. Stege, S. Johannesson, U. Persson, K. Ahlstrand-Oxhamre и H. Karlsson, впоследствие C. Meyer-Seitz, A. Falk, U. Persson, L. Swedenborg, C. Hagerman и E. Karlsson)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Чешка република (представители: M. Smolek, T. Müller и D. Hadroušek) и Кралство Испания (представители: първоначално S. Centeno Huerta, впоследствие M. J. García-Valdecasas Dorrego, abogados del Estado)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията от 21 юни 2012 г., с което на жалбоподателите се отказва достъп до две искания за информация, отправени от Комисията до Федерална република Германия на 10 май и на 10 октомври 2011 г. в рамките на процедурата EU Pilot 2070/11/SNCO.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 273, 8.9.2012 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Koscher + Würtz/СХВП — Kirchner & Wilhelm (KW SURGICAL INSTRUMENTS)

(Дело T-445/12) (1)

((„Марка на Общността - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейската общност - Фигуративна марка „KW SURGICAL INSTRUMENTS“ - По-ранна национална словна марка „Ka We“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Производство по обжалване - Обхват на проверката, която трябва да извърши апелативният състав - Доказване на реалното използване на по-ранната марка - Жалба, подадена пред отдела по споровете - Отказ на регистрация на заявената марка без предварително разглеждане на условието за реално използване на по-ранната марка - Грешка при прилагане на правото - Правомощие за изменение“))

(2014/C 395/47)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Koscher + Würtz GmbH (Spaichingen, Германия) (представители: P. Mes, C. Graf von der Groeben, G. Rother, J. Bühling, A. Verhauwen, J. Künzel, D. Jestaedt, M. Bergermann, J. Vogtmeier и A. Kramer, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Kirchner & Wilhelm GmbH + Co. (Asperg, Германия) (представител: J. Dönch, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 август 2012 г. (дело R 1675/2011-4) относно производство по възражение между Kirchner & Wilhelm GmbH + Co. и Koscher + Würtz GmbH.

Диспозитив:

1)	Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 6 август 2012 г. (дело R 1675/2011-4) относно производство по възражение между Kirchner & Wilhelm GmbH + Co. и Koscher + Würtz GmbH.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	СХВП понася направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от Koscher + Würtz пред апелативния състав и пред Общия съд.

4)	Koscher + Würtz понася половината от направените от него съдебни разноски пред апелативния състав и пред Общия съд.

---

(1)  ОВ C 379, 8.12.2012 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Giorgis/СХВП — Comigel (Форма на две опаковани чаши)

(Дело T-474/12) (1)

((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Триизмерна марка на Общността - Форма на две опаковани чаши - Абсолютно основание за отказ - Липса на отличителен характер - Липса на отличителен характер, придобит чрез използване - Член 7, параграф 1, буква б) и член 7, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/48)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Giorgio Giorgis (Милано, Италия) (представители: I. Prado и A. Tornato, avocats)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: I. Harrington)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Comigel SAS (Сен-Жулиен-ле-Мес, Франция) (представители: S. Guerlain, J. Armengaud и C. Mateu, avocats)

Предмет

Жалба срещу решение на първи апелативен състав на СХВП от 26 юли 2012 г. (преписка R 1301/2011-1) относно производство за обявяване на недействителност между Comigel SAS и г-н Giorgio Giorgis.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-н Giorgio Giorgis да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 9, 12.1.2013 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — CEWE Stiftung/СХВП (SMILECARD)

(Дело T-484/12) (1)

((Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността „SMILECARD“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/49)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CEWE Stiftung & Co. KGaA, преди CeWe Color AG & Co. OHG (Олденбург, Германия) (представител: U. Sander, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann)

Предмет

Жалба срещу решение на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 септември 2012 г. (преписка R 2279/2011-4) относно заявка за регистрация на словния знак „SMILECARD“ като марка на Общността.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CEWE Stiftung & Co. KGaA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Arnoldo Mondadori Editore/СХВП — Grazia Equity (GRAZIA)

(Дело T-490/12) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Общността „GRAZIA“ - По-ранна национална фигуративна марка „GRAZIA“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Липса на сходство на стоките - Член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 - Репутация - Липса на връзка между разглежданите марки))

(2014/C 395/50)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Arnoldo Mondadori Editore SpA (Милано, Италия) (представители: G. Dragotti, R. Valenti и S. Balice, адвокати)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) (представител: A. Schifko)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Grazia Equity GmbH (Щутгарт, Германия) (представител: M. Müller, адвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписка R 1958/2010-4) относно производство по възражение Arnoldo Mondadori Editore SpA и Grazia Equity GmbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Arnoldo Mondadori Editore SpA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 26, 26.1.2013 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Тед–Инвест/СХВП — Scandia Down (sensi scandia)

(Дело T-516/12) (1)

((Марка на Общността - Производство за обявяване на недействителност - Фигуративна марка на Общността „sensi scandia“ - По-ранна словна марка на Общността „SCANDIA HOME“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) и член 53, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/51)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Тед–Инвест ЕООД (Пловдив, България) (представител: A. Иванова, aдвокат)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Scandia Down LLC (Уийхоукън, Ню Джърси, САЩ) (представител: G. Farrington, aдвокат)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 6 септември 2012 г. (преписка R 2247/2011-1) относно производство за обявяване на недействителност между Scandia Down LLC и Тед–Инвест ЕООД.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Тед–Инвест ЕООД да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 32, 2.2.2013 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014 г. — Grazyte/Комисия

(Дело T-86/13 P) (1)

((Обжалване - Публична служба - Срочно наети служители - Възнаграждение - Надбавка за експатриране - Условие, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII към Правилника - Десетгодишен референтен период - Функции в международна организация))

(2014/C 395/52)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Diana Grazyte (Utena, Литва) (представител: R. Guarino, avocat)

Друга страна в производството: Европейска комисия (представители: първоначално V. Joris, впоследствие J. Currall и G. Gattinara, подпомагани от A. Dal Ferro, avocat)

Предмет

Жалба срещу Решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 5 декември 2012 г. по дело F-76/11, Grazyte/Комисия (F-76/11, СбПС, EU:F:2012:173), с което се иска неговата отмяна

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда г-жа Diana Grazyte да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия в настоящото производство.

---

(1)  ОВ C 101, 6.4.2013 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — B&S Europe/Комисия

(Дело T-222/13) (1)

((Обществени поръчки за услуги - Процедура за възлагане на обществени поръчки - Краткосрочни услуги изключително в интерес на трети държави - бенефициери по външната помощ на Европейския съюз - Отхвърляне на кандидатурата - Критерии за подбор - Договори, разделени на части - Референтен проект - Задължение за мотивиране - Принцип на добра администрация - Оправдани правни очаквания - Принцип на безпристрастност - Принцип на състезателност))

(2014/C 395/53)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Business and Strategies in Europe (B&S Europe) SA (Брюксел, Белгия) (представители: L. Bihain и S. Pâques, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: първоначално A. Bordes и R. Tricot, впоследствие R. Tricot, подпомагани от A.-M. Vandromme и J. Stuyck, адвокати)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Комисията, изложено в писма от 15 февруари и 2 април 2013 г., с които жалбоподателят е уведомен, че не е включен в списъка на кандидатите, поканени за участие в ограничената процедура за възлагане на обществена поръчка относно партида 7 от многостранния рамков договор за осигуряване на краткосрочни услуги изключително в интерес на трети държави — бенефициери по външната помощ на Европейския съюз (ОВ 2012/S 105-174077)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Business and Strategies in Europe (B&S Europe) SA да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 164, 8.6.2013 г.

Решение на Общия съд от 1 октомври 2014 г. — Италия/Комисия

(Дело T-256/13) (1)

((Социална политика - Програма за действие на Общността в областта на младежта - Частично възстановяване на предоставеното финансиране - Недопустимост на определени суми - Превишаване на предвидения праг за вид дейности - Прилагане от националните агенции на производства за събиране на неправомерно използвани суми от крайните получатели))

(2014/C 395/54)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Palmieri, подпомаган от W. Ferrante, avvocato dello Stato)

Ответник:Европейска комисия (представител: C. Cattabriga)

Предмет

Искане за отмяна, първо, на писмото на Комисията Ares (2013) 237719 от 22 февруари 2013 г., изпратено до Agenzia nazionale per i giovani (Национална агенция за младежта, Италия), с което се съобщава за издаването на дебитно известие за обща сума от 1 486 485,90 EUR, доколкото тази сума включва част от 52 036,24 EUR като разходи, направени за обучителни дейности относно Европейската доброволческа служба, и част от 183 729,72 EUR като средства, които Agenzia nazionale per i giovani не е възстановила от крайните получатели за периода от 2000 до 2004 г., и второ, на писмото на Комисията Ares (2013) 267064 от 28 февруари 2013 г., изпратено до Dipartimento della gioventù e del servizio civile nazionale (Отдел за младежта и националната гражданска служба, Италия), с което се съобщават изводите относно крайната оценка на декларацията за управлението и относно годишния отчет на посочената агенция за 2011 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Италианската република да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 178, 22.6.2013 г.

Решение на Общия съд от 1 октомври 2014 г. — Lausitzer Früchteverarbeitung/СХВП — Rivella International (holzmichel)

(Дело T-263/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността holzmichel - По-ранни международни фигуративни марки Michel и Michel POWER - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/55)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH (Золанд ан дер Шпрее, Германия) (представител: A. Weiß, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: A. Pohlmann)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Rivella International AG (Ротрист, Швейцария) (представители: C. Spintig, S. Pietzcker и A. Coordes, avocats)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на СХВП от 21 февруари 2013 г. (преписка R 1968/2011-1), постановено в производство по възражение със страни Rivella International AG и Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Lausitzer Früchteverarbeitung GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 207, 20.7.2013 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Brainlab/СХВП (Curve)

(Дело T-266/13) (1)

((Марка на Общността - Заявка за словна марка на Общността Curve - Абсолютно основание за отказ - Марка, която противоречи на обществения ред и на добрите нрави - Член 7, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕО) № 207/2009))

(2014/C 395/56)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Brainlab AG (Фелдкирхен, Германия) (представител: J. Bauer, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: G. Schneider)

Предмет

Жалба, подадена срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 15 март 2013 г. (преписка R 2073/2012-4), във връзка със заявка за регистрация на словния знак Curve като марка на Общността.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Brainlab AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 215, 27.7.2013 г.

Решение на Общия съд от 25 септември 2014. г. — Alma-The Soul of Italian Wine/СХВП — Miguel Torres (SOTTO IL SOLE ITALIANO SOTTO il SOLE)

(Дело T-605/13) (1)

((Марка на Общността - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Общността SOTTO IL SOLE ITALIANO SOTTO il SOLE - По-ранна словна марка на Общността VIÑA SOL - Относително основание за отказ - Член 75 от Регламент (ЕО) № 207/2009 - Задължение за мотивиране))

(2014/C 395/57)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Alma-The Soul of Italian Wine LLLP (Bal Harbor, Флорида, Съединени американски щати) (представител: F. Terrano, avocat)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (представител: J. Crespo Carrillo)

Друга страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд: Miguel Torres, SA (Vilafranca del Penedès, Испания) (представител: J. Güell Serra, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на СХВП от 10 септември 2013 г. (преписка R 18/2013-2) във връзка с процедура по възражение между Miguel Torres, SA и Alma-The Soul of Italian Wine LLLP.

Диспозитив

1)	Отменя решението на втори апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 10 септември 2013 г. (преписка R 18/2013-2).

2)	СХВП понася собствените си съдебни разноски, както и тези, направени от Alma-The Soul of Italian Wine LLLP.

3)	Miguel Torres, SA понася собствените си съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 24, 25.1.2014 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Romonta/Комисия

(Дело T-614/13) (1)

((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г. - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза относно случаи на крайно затруднено положение - Свобода при избор на професия и свобода на стопанска инициатива - Право на собственост - Пропорционалност))

(2014/C 395/58)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Romonta GmbH (Зеегебийт Мансфелдър Ланд, Германия) (представители: I. Zenke, M.-Y. Vollmer, C. Telschow и A. Schulze, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и K. Herrmann)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с член 1, параграф 1 от това решение се отказва разпределяне — за третия период на търгуване с квоти за емисии от 2013 г. до 2020 г. — на допълнителни квоти на жалбоподателя, поискани въз основа на клауза относно случаи на крайно затруднено положение, предвидена в член 9, параграф 5 от Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (германският Закон за търговия с емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Romonta GmbH понася съдебните разноски, направени в главното и в обезпечителното производство.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Molda/Комисия

(Дело T-629/13) (1)

((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии от 2013 г. нататък - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза, отнасяща се до случаите на прекомерни затруднения - Свобода при избор на професия и свобода на стопанска инициатива - Право на собственост - Пропорционалност))

(2014/C 395/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Molda AG (Даленбург, Германия) (представители: I. Zenke, M.-Y. Vollmer, C. Telschow и A. Schulze, avocats)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и K. Herrmann)

Предмет

Искане за отмяна на Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с член 1, параграф 1 от това решение на жалбоподателя се отказва допълнително разпределяне на квоти, за третия период на търгуване на емисии от 2013 г. до 2020 г., поискани въз основа на клаузата, отнасяща се до случаите на прекомерни затруднения, предвидена в член 9, параграф 5 от Treibhausgas-Emissionshandelsgesetz (германския Закон за търговия с емисии на парникови газове) от 21 юли 2011 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Molda AG да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — DK Recycling und Roheisen/Комисия

(Дело T-630/13) (1)

((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г. - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза относно случаите на прекомерни затруднения - Свобода на стопанската инициатива - Право на собственост - Пропорционалност))

(2014/C 395/60)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: DK Recycling und Roheisen GmbH (Дуисбург, Германия) (представител: S. Altenschmidt, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и K. Herrmann)

Предмет

Жалба за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с него се отхвърлят вписването на инсталациите с идентификатори DE000000000001320 и DE-new-14220-0045 в списъка с инсталации, предвиден в член 11, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), както и предварителните общи годишни количества на квотите за емисии, разпределяни безплатно за тези инсталации.

Диспозитив

1)

Отменя член 1, параграф 1 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в частта му, в която се отхвърля безплатното разпределяне на квоти за емисии за инсталациите, изброени в приложение I, точка Г от това решение, въз основа на подинсталация с технологични емисии за производството на цинк в доменната пещ и свързаните с това процеси.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Raffinerie Heide/Комисия

(Дело T-631/13) (1)

((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г. - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза относно случаите на прекомерни затруднения - Свобода на стопанската инициатива - Право на собственост - Пропорционалност))

(2014/C 395/61)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Raffinerie Heide GmbH (Хемингщед, Германия) (представител: U. Karpenstein, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. Hermes и K. Herrmann)

Предмет

Жалба за отмяна на Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с член 1, параграф 1 във връзка с приложение I, точка А от него се отхвърлят вписването на инсталацията с идентификатор DE000000000000010 в списъка с инсталации, предвиден в член 11, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), както и предварителните общи годишни количества на квотите за емисии, разпределяни безплатно за тази инсталация.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Raffinerie Heide GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г.

Решение на Общия съд от 26 септември 2014 г. — Arctic Paper Mochenwangen/Комисия

(Дело T-634/13) (1)

((Околна среда - Директива 2003/87/ЕО - Схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове - Преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии, считано от 2013 г. - Решение 2011/278/ЕС - Национални мерки за изпълнение, представени от Германия - Клауза относно случаи на крайно затруднено положение - Свобода на стопанска инициатива - Право на собственост - Пропорционалност))

(2014/C 395/62)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Arctic Paper Mochenwangen GmbH (Волпертсвенде, Германия) (представител: S. Kobes, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: E. White, C. H и K. Herrmann)

Предмет

Искане за отмяна на член 1, параграф 1 от Решение 2013/448/ЕС на Комисията от 5 септември 2013 година относно националните мерки за изпълнение за преходното безплатно разпределяне на квоти за емисии на парникови газове в съответствие с член 11, параграф 3 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 240, стр. 27), доколкото с него се отхвърлят вписването на инсталацията с идентификатор DE000000000000563 в списъка с инсталации, предвиден в член 11, параграф 1 от Директива 2003/87/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 година за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и за изменение на Директива 96/61/ЕО на Съвета (ОВ L 275, стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 10, стр. 78), както и предварителните общи годишни количества на квотите за емисии, разпределяни безплатно за тази инсталация

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Arctic Paper Mochenwangen GmbH да заплати съдебните разноски.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г.

Жалба, подадена на 26 юни 2014 г. — Green Source Poland/Комисия

(Дело T-512/14)

(2014/C 395/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Green Source Poland sp. z o.o. (Варшава, Полша) (представители: M. Merola и L. Armati, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени решението,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

Правни основания и основни доводи

С тази жалба жалбоподателят иска отмяната на Решение C(2014) 2289 окончателен на Комисията от 7 април 2014 г., с което Комисията отказва да му предостави финансиране от Европейския фонд за регионално развитие за предложения голям проект „Purchase and implementation of innovative manufacturing technology of biocomponents to produce biofuels“ (Закупуване и прилагане на иновационни производствени технологии на биокомпоненти за производството на биогорива), който е част от оперативна програма „Innovative Economy“ (Иновационна икономика) за структурна помощ по цел „Сближаване“ в Полша.

В подкрепа на жалбата жалбоподателят излага шест правни основания.

1.

Съгласно първото правно основание Комисията е превишила правомощията си по член 41 от Регламент № 1083/2006 (1) и е нарушила принципите на правната сигурност и на пропорционалност, като е придала de facto обвързващо действие на все още неприето предложение за директива, а именно предложението за Директива относно непреките промени в земеползването (ILUC) (2). Жалбоподателят поддържа, че отказът всъщност се основава не на факта, че на проекта липсва висока степен на иновативност като съоръжение от първо поколение за производство на биогорива от хранителни култури, а на факта, че проектът е несъвместим с предложението за Директива относно непреките промени в земеползването, което насърчава второ поколение горива, произведени от различни от хранителните култури. Така Комисията се позовава на бъдещо законодателство, за да откаже финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

2.

Второто правно основание е свързано с нарушение на задължението за мотивиране и явна грешка в преценката, тъй като Комисията е приела, че предложението за Директива относно непреките промени в земеползването подкопава жизнеспособността на предложеното съоръжение. Жалбоподателят посочва, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че дългосрочната икономическа жизнеспособност на съоръжението ще бъде под въпрос след 2020 г., основавайки се на твърдението, че след 2020 г. само биогоривата, произведени от различни от хранителните култури, ще получават финансова подкрепа.

3.	Третото правно основание е свързано със злоупотреба с процесуални възможности и нарушение на принципа на пропорционалност поради противоречивите и изкуствени основания, посочени последователно от Комисията, за да откаже финансиране от Европейския фонд за регионално развитие.

4.

Четвъртото правно основание е свързано с нарушение на член 41 от Регламент № 1083/2006, тъй като в преценката си Комисията е отишла отвъд критериите, посочени в релевантната оперативна програма, като е заключила, че трябва да се подкрепят само „най-съвременните решения“ и „най-иновативните и нови решения“. Оперативната програма обаче посочва само нови и модерни решения, което следва да се тълкува с оглед на настоящото равнище на индустриално и търговско развитие в Полша и на общата цел да се насърчава развитието на съответния регион.

5.	Петото правно основание е свързано с нарушение на член 41 от Регламент № 1083/2006 и с нарушение на принципа на добра администрация и дължима грижа и на задължението за мотивиране.

6.

Шестото правно основание е свързано със злоупотреба с процесуални възможности и нарушение на принципите за разумен срок и добра администрация, както и с нарушение на член 41, параграф 2 от Регламент № 1083/2006, определящ тримесечен срок за приемането на решения по големи проекти. Жалбоподателят твърди, че Комисията многократно е приканвала Полша да оттегли искането си и е повтряла едни и същи въпроси или е добавяла нови и ирелевантни въпроси, забавяйки процедурата през период от повече от година и половина, като така е намалила възможността предложеният проект да бъде изпълнен.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 година за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1260/1999 (ОВ L 210, 2006 г., стр. 25; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 2, стр. 64).

(2)  Предложение COM(2012) 595 окончателен за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.

Жалба, подадена на 30 юли 2014 г. — EEB/Комисия

(Дело T-565/14)

(2014/C 395/64)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: European Environmental Bureau (EEB) (Брюксел, Белгия) (представител: S. Podskalská, lawyer)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение на Комисията от 12 юни 2014 г. (Ares (2014)1915757),

—	да се отмени второто обжалвано решение 2014/804/ЕС на Комисията от 17 февруари 2014 г.,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски по производството.

Правни основания и основни доводи

С настоящата си жалба жалбоподателят иска отмяната на решение на Комисията от 12 юни 2014 г. (Ares (2014)1915757), с което се отхвърля като недопустимо искането на жалбоподателя за вътрешно преразглеждане на Решение C(2014) 804 окончателен на Комисията от 17 февруари 2014 г. по представяне от Република Полша на преходен национален план по член 32 от Директива 2010/75/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността. Жалбоподателят освен това иска отмяната на Решение C(2014) 804 окончателен на Комисията от 17 февруари 2014 г.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

Първото правно основание, относно решение Ares (2014) 1915757, е изведено от твърдяно нарушение на Регламент № 1367/2006 (2) и Директива 2010/75: — тъй като решението за преходен национален план е индивидуална мярка и следователно административен акт според Регламент № 1367/2006. Според жалбоподателя Комисията е била длъжна да обяви за допустимо искането за вътрешно преразглеждане, — понеже Комисията е трябвало да тълкува член 10 от Регламент № 1367/2006 в съответствие с Орхуската конвенция и е приела, че член 2, параграф 1, буква ж) от Регламент № 1367/2006 е незаконосъобразен, — тъй като доводите на Комисията се основават на неправилно тълкуване на приложимите разпоредби от Директива 2010/75/EС.

2.	Второто правно основание, което се отнася до Решение C(2014) 804 окончателен, е изведено от твърдяно нарушение на член 17 ДЕС, Директива 2010/75/EС, Решение за изпълнение на Комисията 2012/115/EС (3), Орхуската конвенция, Директива 2001/42/EО (4) и Директива 2008/50/EО (5).

---

(1)  Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (OВ L 334, стp. 17).

(2)  Регламент (ЕО) № 1367/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 година относно прилагането на разпоредбите на Орхуската конвенция за достъп до информация, публично участие в процеса на вземане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда към институциите и органите на Общността (OВ L 264, стp. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 17, стр. 126).

(3)  Решение за изпълнение на Комисията 2012/115/EС от 10 февруари 2012 година за определяне на правила относно преходните национални планове, посочени в Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно емисиите от промишлеността (нотифицирано под номер C(2012) 612) (OВ L 52, стp. 12).

(4)  Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда (OВ L 197, стp. 30; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 7, стр. 135).

(5)  Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (OВ L 152, стp. 1).

Жалба, подадена на 28 юли 2014 г. — Larymnis Larko/Комисия

(Дело T-575/14)

(2014/C 395/65)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Larymnis Larko A.E. (Kallithea Attikis, Гърция) (представител: B. Koulouris, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 27 март 2014 г. [SG-Greffe(2014) D/4621/28.3.2014] във връзка с държавна помощ в полза на акционерното дружество „Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki Anonimi Eteria NEA LARKO“ [NEA LARKO], номер SA.34572 (2013/C) (ex 2013NN), приведена в изпълнение от Република Гърция, в частта относно мерките 2, 3, 4 и 6, които според обжалваното решение представлявали несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи,

—	да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят поддържа на първо място, че има очевиден правен интерес от отмяната на обжалваното решение, тъй като то го засяга пряко и лично, по същия начин както и адресатите на това решениеa и на второ място излага три правни основания:

1.

Първото правно основание е изведено от задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС — Жалбоподателят твърди: a) Комисията прави изводите си относно разглежданите мерки, приети от гръцките власти, без да разполага с достатъчно данни по въпроса. По-конкретно, що се отнася до мерки 2, 4 и 6 (съответно държавните гаранции за 2008 г., 2010 г. и 2011 г.), в обжалваното решение изрично се посочва, че Комисията не разполага с данни дали тези гаранции действително са дадени. Що се отнася до мярка 3 (увеличаване на капитала през 2009 г.), Комисията признава, че не знае кога е била осъществена значителна част от това увеличаване на капитала; б) обжалваното решение не е мотивирано тъй като всъщност в него не е определен съответният пазар на стоки, за да се определи произхода на предимството за NEA LARKO и неблагоприятните последици от гледна точка на конкуренцията за другитe оператори; в) в действителност, що се отнася до мерките 4 и 6, в конкретния случай единствено гръцката държава е извлякла полза, тъй като вместо да върне на NEA LARKO внесените от него данъци (данък върху печалбата и ДДС) е дала разглежданите гаранции.

2.

Второто правно основание е изведено от неправилна преценка на фактическата обстановка (грешка относно фактите), както и неправилно тълкуване и прилагане на член 296, параграф 2 ДФЕС и член 107, параграф 1, ДФЕС. — Жалбоподателят твърди: a) както във връзка с посочените по-горе гаранции (мерки 2, 4 и 6) така и във връзка с мярка 3 (увеличаването на капитала на NEA LARKO през 2009 г.) гръцките власти действали „като разумен инвеститор при пазарни условия“. Всеки разумен и действащ рационално професионален инвеститор щял да даде гаранция на дружество, в което има лични интереси (такова е в случая NEA LARKO за гръцката държава) за сумите, отговарящи на собствените му задължения към собственото предприятие (в случая задължението на гръцката държава да възстанови на NEA LARKO данъците върху своята печалба и ДДС). Освен това в настоящия случай гръцката държава очаквала да реализира печалба от продажбата на NEA LARKO. Следва да се подчертае, че въпросните гаранции не са реализирани и б) в обжалваното решение не е разгледан въпросът за значимостта на контролираното предприятие, нито дали с оглед на тази значимост и на позицията NEA LARKO в целия сектор на пазара на съответния продукт, то би могло да повлияе на вътрешния пазар на „продукта“. Накрая се подчертава, че значимостта на NEA LARKO е такава, че разглежданите държавни помощи не биха могли да се отразят по никакъв начин на вътрешния пазар.

3.

Третото правно основание е изведено от нарушението на принципа на пропорционалност — Жалбоподателят поддържа, че дори да се приеме, че разглежданите гаранции представляват неправомерни държавни помощи, обжалваното решение следва да се отмени поради нарушение на принципа на пропорционалност във връзка с определянето на размера на получената помощ. Конкретно, във връзка с това определяне (мерки 2, 4 и 6), Комисията не е взела предвид факта, че разглежданите мерки не са реализирани и поради това не е допустимо от правна гледна точка да се иска от NEA LARKO (или от трето предприятие) заплащането на пълната сума на нереализираните гаранции, тъй като тези суми са покрити и от гаранциите на гръцката държава, която безспорно е дала гаранциите за покриване на задълженията на NEA LARKO, за които са предназначени кредитите.

Жалба, подадена на 28 юли 2014 г. — Larymnis LARKO/Комисия

(Дело T-576/14)

(2014/C 395/66)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Elliniki Metalleftiki kai Metallourgiki Larymnis LARKO A.E. (Kallithea Attikis, Гърция) (представител: B. Koulouris, адвокат)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решението на Комисията от 27 март 2014 г. [SG-Greffe(2014) D/4621/28.3.2014] относно продажба на някои обособени активи на акционерно дружество, наречено „Geniki Metalleftiki kai Metallourgiki Anonimi Eteria NEA LARKO“ [NEA LARKO], номер SA.37954 (2013/N) (EE 23.5.2014, C 156), с адресат Република Гърция;

—	да осъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят поддържа на първо място, че има очевиден правен интерес от отмяната на обжалваното решение, тъй като то го засяга пряко и лично, по същия начин както и адресатите на това решение, и на второ място излага три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от нарушение на член 108, параграф 2 ДФЕС и на член 14 Регламент № 659/1999 (1). Жалбоподателят поддържа, че в обжалваното решение Комисията стига до извода, че извършената от гръцката държава продажба на някои обособени части от активите на NEA LARKO не довела до икономическа приемственост между това дружество и собственика или собствениците на продаваните обособени части от активите. Тя оспорва преди всичко, че продаваните части от активите представляват само незначителна част от дейността на NEA LARKO, тъй като в действителност това била основната част от неговите дейности и оставащите негова собственост части щели да бъдат със значително ограничено икономическо значение и сами по себе си нямало да имат стойност. Например в предприятието в Larimna (чиято продажба е включена в плана за приватизация) се събира цялата продукция от минните предприятия на NEA LARKO в цяла Гърция, която се преработва само в това предприятие. На второ място, обжалваното решение е неправилно и в частта, в която се прави изводът, че обособените части от имуществото, които ще бъдат изнесени на търг, не принадлежат на NEA LARKO, а на гръцката държава, в резултат на което на практика минното предприятие в Larimna, заедно с другите минни преработващи предприятия и свързаните с тях предприятия нямало никога да станат собственост на гръцката държава, а щели да останат собственост на NEA LARKO, дори след евентуалното разваляне на договора за отстъпване на правата върху мините, тъй като му принадлежат изцяло. Пряка последица от изложените дотук съображения е, че управлението на NEA LARKO ще продължи от новия приобретател, поради което той не може да бъде освободен от задължението да заплати на жалбоподателя това, което му дължи NEA LARKO.

2.

Второто правно основание е изведено от нарушението на член 296, параграф 2 ДФЕС. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не е достатъчно мотивирано, тъй като в него фактически не е изследван въпросът дали прехвърлянето на елементите от активите, за които става въпрос, в изпълнение на плана за приватизация, който Комисията е взела предвид, е нарушило или създало опасност от нарушаване на конкуренцията. Освен това в него не е определен пазара на продукта, нито самия съответен пазар, нито промишленият отрасъл. То се задоволява с изявленията на гръцкото правителство, без да ги изследва както трябва. В него не е изследвано задълбочено становището на NEA LARKO във връзка с това, макар то да има непосредствен интерес от решението, като по този начин са нарушени основните му права, преди всичко правото на равно третиране с гръцкото правителство, оправданите правни очаквания спрямо органите на Съюза и правото на изслушване преди приемането на решение, което го засяга.

3.

Третото правно основание е изведено от наличието в обжалваното решение на противоречиви доводи, които го правят необосновано и незаконосъобразно. По същество жалбоподателят твърди, че макар в решението си Комисията да заявява, че е изследвала комплексно всички продавани елементи във връзка с развалянето на договора за наемане на правата върху мините, във връзка с плана за приватизация, със съпътстващите продажба на търг и осъществяване на плана sort out, впоследствие придава голямо значение на счетоводната стойност, за да стигне до извода, че тъй като съотношението между продаваните активи и оставащите такива е неправилно от счетоводна гледна точка, няма приемственост между икономическите дейности. Комисията не мотивирала фактически собственото си решение, в частта, в която приема, че трудовите договори с персонала на NEA LARKO не се прехвърлят на продаваната част, като по този начин съществено нарушава „acquis communautaire“ от тази гледна точка.

---

(1)  Регламент (EО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО.

Жалба, подадена на 22 август 2014 г. — DEI/Комисия

(Дело T-639/14)

(2014/C 395/67)

Език на производството: гръцки

Страни

Жалбоподател: Dimosia Epicheirisi Ilektrismoy (DEI) A E DEI (Атина, Гърция) (представители: E. Bourtzalas, D. Waelbroeck, A. Ikonomou, K Sinodinos и E. Salaka, адвокати)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени решенията на Комисията, съдържащи се в писмото ѝ до жалбоподателя от 12 юни 2014 г., във връзка съответно с двете жалби, подадени впоследствие от жалбоподателя до ответника относно неправомерни държавни помощи, първоначално изразяващи се в изпълнението на решение № 346/2012 на гръцкия регулаторен орган в енергийния сектор, а впоследствие — в решението на специалния арбитражен съд в рамките на постоянния арбитраж на горепосочения регулаторен орган в енергийния сектор, като и двете решения задължават жалбоподателя да достави електрическа енергия на дружеството „Aluminium SA“ на по-ниска от себестойността цена, и по-специално изричното решение да не се провеждат допълнителни проверки по второто от посочените по-горе от жалбоподателя решения с мотив, че не било доказано нарушение на разпоредбите в областта на държавните помощи и мълчаливия отказ от провеждане на допълнителни проверки по втората от горепосочените жалби, и

—	да отсъди ответника да заплати направените от жалбоподателя съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага четири правни основания.

1.	Първото правно основание е изведено от съществено процесуално нарушение, тъй като ответникът не е спазил процесуалните изисквания, предвидени за приемането на обжалвания акт.

2.	Второто правно основание е изведено от явна грешка в преценката, що се отнася до правните и фактически обстоятелства в тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС във връзка с извода на ответника, че държавата не е отговорна за спорната мярка.

3.

Третото правно основание е изведено от явна грешка в преценката, що се отнася до правните и фактически обстоятелства в тълкуването и прилагането на членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС във връзка с извода на ответника, че от спорната мярка не следва предоставяне на неправомерно предимство на дружеството „Aluminium SA“.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от нарушение на задължението за мотивиране в достатъчна степен и за разглеждане на всички относими правни и фактически обстоятелства и от нарушение на принципа за добра администрация, по-специално тъй като ответникът не е изяснил в достатъчна степен всички причини, поради които правните и фактически обстоятелства, изтъкнати от жалбоподателя, не доказвали съществуването на предполагаема неправомерна държавна помощ и не обосновава подробно съществената промяна в позицията си по отношение на предходни случаи, що се отнася до критерия за отговорност на държавата и изчисляването на цената за доставка на електрическа енергия за потребител като дружество „Aluminium SA“ и тъй като ответникът не е осъществил никаква съществена проверка по двете горепосочени жалби на жалбоподателя.

Жалба, подадена на 29 август 2014 г. — NTS Energie- und Transportsysteme/СХВП — Schütz (X-Windwerk)

(Дело T-649/14)

(2014/C 395/68)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: NTS Energie- und Transportsysteme GmbH (Берлин, Германия) (представител: S. Mach, Rechtsanwältin)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Schütz GmbH & Co. KGaA (Зелтерс, Германия)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска да се отмени решението на първи апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) от 23 май 2014 г. по преписка R 978/2013-1.

Правни основания и основни доводи

Заявител на марката на Общността: жалбоподателят

Марка на Общността, предмет на спора: словна марка „X-Windwerk“ за услуги от класове 39, 40 и 42 — заявка за марка на Общността № 10 719 466

Притежател на марката или знака, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: другата страна в производството пред апелативния състав

Марка или знак, на която/който е направено позоваване в подкрепа на възражението: словна марка „Wind Werk“ за стоки и услуги от класове 7, 9, 37 и 42

Решение на отдела по споровете: отхвърля възражението

Решение на апелативния състав: отменя решението на отдела по споровете и отхвърля заявката за марка на Общността

Изложени правни основания: нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009

Жалба, подадена на 11 септември 2014 г. — Република Латвия/Европейска комисия

(Дело T-661/14)

(2014/C 395/69)

Език на производството: латвийски

Страни

Жалбоподател: Република Латвия (представители: Inguss Kalniņš и Dace Pelše)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение C(2014)4479 (1) на Комисията от 9 юни 2014 г. в частта му относно Република Латвия и с която се изключват от финансиране от Съюза разходите в размер от 739 393,95 EUR, направени от акредитирана от Република Латвия агенция платец за финансовите 2009 г.—2012 г. във връзка с изготвянето на изискванията за кръстосано спазване,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски на Република Латвия.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага две правни основания.

1.

С първото си основание жалбоподателят твърди, че Комисията е допуснала грешка при тълкуването на член 5, параграф 1 от Регламент № 1782/2003 (1) и на член 6, параграф 1 от Регламент № 73/2009 (2), доколкото: — От член 5 от Регламент № 1782/2003 и от съдебната практика се извежда, че държавите членки, като отчитат специфичните характеристики на съответните зони, имат право на преценка за определяне на изискванията за добри селскостопански и екологични условия. — Посочените проблеми в приложението към Регламент № 1782/2003 могат да се разрешат като се прецени и определи за всеки проблем поотделно кое е най-подходящото (ефективно) изискване сред предвидените в посочения регламент в съответствие с националния контекст. — За спазването на принципа на пропорционалност, ако въвеждането на изискване засяга единствено малките земеделски стопанства и по този начин създава административни тежести и разходи, които са значително по-високи от предимствата, държавите членки могат да въвеждат основни изисквания, стига те да позволяват постигането на целите, набелязани в Регламент № 1782/2003. — Комисията не е възприела последователен подход по отношение на задължителния и основен характер на изискванията, посочени в приложение III към Регламент № 1782/2003; освен това бездействието на Комисията до есента на 2009 г. представлява нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания.

2.

С второто си основание жалбоподателят поддържа, че Комисията е направила погрешно прилагане на Регламент № 1290/2005 (2) и на Указания № VI/5330/97 (Указания за изчисляване на финансовите последици при изготвянето на решението за приключване на сметките на ФЕОГА, секция „Гарантиране) при изчисляването на финансовата корекция за Република Латвия поради: — Неспазване на принципа на пропорционалност, доколкото не е посочила какъв е бил риска за фондовете и не е взела предвид направените от Република Латвия изчисления, според които рискът е бил по-малък. — Нарушение на Указанията, по силата на които корекция с фиксиран размер трябва да се използва само когато наличната информация не позволява да се изчислят загубите, въпреки че Република Латвия е представила на Комисията конкретна информация, позволяваща да се изчисли риска за фондовете.

---

(1)  Решение за изпълнение 2014/458/ЕС на Комисията от 9 юли 2014 година за изключване от финансиране от Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 205, стр. 62).

(1)  Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 година относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители и за изменение на Регламенти (EИО) № 2019/93, (EО) № 1452/2001, (EО) № 1453/2001, (EО) № 1454/2001, (EО) 1868/94, (EО) № 1251/1999, (EО) № 1254/1999, (EО) № 1673/2000, (EИО) № 2358/71 и (EО) № 2529/2001 (ОВ L 270, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 177).

(2)  Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета от 19 януари 2009 година за установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на регламенти (EО) № 1290/2005, (EО) № 247/2006, (EО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1782/2003 (ОВ L 30, стр. 16).

(2)  Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193).

Жалба, подадена на 10 септември 2014 г. — International gaming projects/СХВП (BIG BINGO)

(Дело T-663/14)

(2014/C 395/70)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподател: International Gaming Projects Ltd (Валета, Малта) (представител: M. D. Garayalde Niño, abogada)

Ответник: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	Да отмени решението на първи апелативен състав на СХВП от 11 юни 2014 г. по преписка R 755/2014-1;

—	Да удовлетвори искането за регистрация на заявката за марка на Общността № 12 120 325„BIG BINGO“ в класове 9, 28 и 41;

—	Да осъди ответника да заплати съдебните разноски по настоящото производство.

Правни основания и основни доводи

Марка на Общността, предмет на спора: Фигуративната марка със словни елементи „BIG BINGO“ за продукти и услуги от класове 9, 28 и 41 — Заявка за марка на Общността № 12 120 325

Решение на проверителя: Отхвърля заявката

Решение на апелативния състав: Отхвърля жалбата

Изложени правни основания:

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009.

Жалба, подадена на 12 септември 2014 г. — Словения/Комисия

(Дело T-667/14)

(2014/C 395/71)

Език на производството: словенски

Страни

Жалбоподател: Република Словения (представител: L. Bembič, avvocato di Stato)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Република Словения иска от Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение 2014/458/ЕС на Комисията от 9 юли 2014 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (съобщено под номер C(2014) 4479) (ОВ L 205 от 12.7.2014 г., стр. 62), в частта, която се отнася до Република Словения, по-конкретно по отношение на: — слабости в проверката на малки парцели по отношение на спазването на определението за земеделски парцели, вследствие на които е наложена фиксирана корекция от 5 % от преките плащания, в размер на 85 780,08 EUR за финансовата 2010 г., 115 956,46 EUR за финансовата 2011 г. и 131 269,23 EUR за финансовата 2012 г., — липса на екстраполация на резултати от контрола в случай на разлика под 3 %, поради която е наложена еднократна корекция на преките плащания в размер на 1 771,90 EUR за финансовата 2010 г., 6 376,67 EUR за финансовата 2011 г. и 6 506,76 EUR за финансовата 2012 г.,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, Република Словения излага две основания.

1.

Първото основание е явна грешка в преценката, липса на достатъчна мотивация на решението и нарушение на принципа на законоустановеност по отношение на констатациите на Комисията във връзка със слабостите в проверката на малки парцели по отношение на спазването на определението за земеделски парцели. Република Словения твърди, че Комисията неправилно е приела, че словенската система позволява на земеделските производители да включат в декларациите си за земеделски парцели тесни и дълги ливади, по-конкретно около обработваемите земи, като по този начин кадастралните единици на земеделските стопанства (grafične enote rabe zemljišča kmetijskega gospodarstva (GERK) стават допустими, което може да доведе до неточност при измерванията, а оттам и до одобряване на парцели, които нямат изискуемия минимален размер по смисъла на член 14, параграф 4 от Регламент № 796/2004 (1) или на член 13, параграф 9 от Регламент № 1122/2009 (2).

2.

Второто основание е изведено от липса на мотиви в решението и от нарушение на принципа на законоустановеност по отношение на констатациите на Комисията във връзка с нарушение на задължението за екстраполация Според жалбоподателя Комисията неправилно е приела, че в Република Словения земеделските парцели, които се проверяват, се избирали на случаен принцип и в рамките на 50 %, че начинът на избиране на GERK не бил надежден и представителен както изисква Регламент № 1122/2009 и че било нарушено задължението за екстраполация, предвидено в съображение 44 от същия регламент.

---

(1)  Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 (ОВ L 141, 30.4.2004 г. стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 56, стр. 210).

(2)  Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор (ОВ L 316, стр. 65).

Жалба, подадена на 19 септември 2014 г. — Biogaran/Комисия

(Дело T-677/14)

(2014/C 395/72)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Biogaran (Colombes, Франция) (представител: T. Reymond, avocat)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—	да отмени членове 1, 7 и 8 от Решение на Комисията № oC(2014) 4955 окончателен от 9 юли 2014 г. относно процедура по прилагане на член 101 и на член 102 от Договора за функционирането на Европейския съюз (AT.39612-Perindopril (SERVIER), доколкото се отнасят до Biogaran;

—	при условията на евентуалност, да упражни неограничената си компетентност, като намали в значителна степен размера на глобата, наложена на Biogaran в член 7 от посоченото решение;

—

да признае на Biogaran благоприятните последици от отмяната, изцяло или частично, на Решение на Комисията № C(2014) 4955 окончателен от 9 юли 2014 г., във връзка с жалбата, подадена от дружествата Servier S.A.S, Les Laboratoires Servier и Servier Laboratories Limited и да извлече всички последици от това в рамките на неограничената си компетентност;

—	да осъди Европейската комисия да заплати изцяло съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага три правни основания.

1.

Първото правно основание е изведено от грешка при прилагане на правото в обжалваното решение, доколкото то не доказвало участието на жалбоподателя в каквото и да е нарушение на правилата на конкуренцията. Жалбоподателят поддържа, че той лично не е извършил никакво антиконкуретно действие и не може да му бъде вменена отговорност за приятелското споразумение в областта на патентите, сключено от неговото дружество майка, в което той не е бил участник и чието съдържание не му е било известно.

2.

Второто правно основание е изведено от изопачаване на фактите, доколкото в обжалваното решение се възприемало погрешно, че споразумението за лицензиране и доставка, което жалбоподателят бил сключил с дружеството Niche било послужило като допълнителен стимул, окуражаващ последното дружество да сключи приятелското споразумение в областта на патентите с дружеството майка на жалбоподателя.

3.	Третото правно основание е изведено, при условията на евентуалност, от грешка при прилагане на правото, доколкото на жалбоподателя е била наложена глоба, независимо от това, че нарушението е прието за ново.

Жалба, подадена на 22 септември 2014 г. — Италия/Комисия

(Дело T-686/14)

(2014/C 395/73)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Италианска република (представители: G. Galluzzo, avvocato dello Stato, и G. Palmieri)

Ответник: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени — в частта, до която се отнася настоящата жалба — Решение за изпълнение C (2014) 4479 на Европейската комисия от 9 юли 2014 година, съобщено на 10 юли 2014 г., с което се изключват от финансиране от Европейския съюз разходите, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на земеделието (ФЕОГА), секция „Гарантиране“, на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в частта му относно Италия,

—	да отмени фиксираната финансова корекция във връзка с помощите за преработване на домати за финансовата 2009 г. в общ размер от 1 399 293,78 EUR,

—	да отмени еднократната финансова корекция за нередност, представляваща „липса на информация относно предприетите действия за възстановяване“, в общ размер от 2 362 005,73 EUR,

—	да отмени еднократната финансова корекция за нередност, представляваща „липса на посочване в приложение III“, в общ размер от 1 460 976,88 EUR.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си, жалбоподателят излага четири основания.

1.

Първото основание е нарушение на съществените процесуални правила (член 253 ЕО), поради липса на мотиви и нарушение на принципа на пропорционалност. — По отношение на фиксираната финансова корекция във връзка с помощите за преработване на домати за финансовата 2008 г. Италианската република твърди, че е налице нарушение на член 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата селскостопанска политика (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 14, том 1, стр. 193) и на членове 28 и 31 от Регламент (ЕО) № 1535/2003 на Комисията от 29 август 2003 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 2201/96 на Съвета по отношение режима на помощи за продукти от преработени от плодове и зеленчуци (ОВ L 218, стр. 14; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 49, стр. 7). В рамките на това основание Италианската република оспорва прилагането на предвидените в обжалваното решение финансови корекции, възлизащи на 5 % от направените разходи, като твърди, че посочените корекции са направени въпреки установената липса на оценими финансови вреди. — Италианската република освен това оспорва размера на посочената финансова корекция, доколкото е определен непропорционално и явно нелогично, тъй като съществено надвишава евентуалните вреди, които биха могли да последват от действията, вменени на италианските власти.

2.

Второто основание е изопачаване на фактите и нарушение на съществените процесуални правила (член 253 ЕО) поради липса на мотиви. — Настоящото основание се отнася до финансовата корекция, наложена поради пропуск на италианската държава да посочи предполагаема нередност в таблицата, предвидена в приложение III към Регламент (ЕО) № 885/2006 на Комисията от 21 юни 2006 година относно реда и начина на прилагане на Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета по отношение на акредитирането на агенциите платци и други стопански субекти, както и по отношение на клиринга на счетоводните сметки на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, в размер от 1 460 976,88 EUR. Италианското правителство твърди в това отношение, че липсата на нередност във връзка с предоставената помощ е установена с документи и следователно не се е налагало каквото и да било отбелязване в таблицата, предвидена в приложение III.

3.

Третото основание е нарушение на принципа на пропорционалност. — В това отношение Италианската република твърди, че финансовата корекция за нередност, представляваща „липса на посочване в приложение III“ във връзка с цялата помощ, наложена поради неизпращане на документи, съществено надвишава евентуалните вреди, които биха могли да последват от действията, вменени на италианските власти.

4.

Четвъртото основание е нарушение на член 6, параграф 3 ДЕС, на принципа на пресъдено нещо, на член 32, параграф 8, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005 и на принципа на пропорционалност. — Това основание е свързано с финансовата корекция, наложена поради непредставяне от страна на италианската държава на информация за предприетите действия за възстановяване, в размер на 2 362 005,73 EUR. Италианската република твърди в това отношение, че Комисията неоснователно е решила, че може да пренебрегне съдебно решение, с което е потвърдена законосъобразността на получената помощ. Освен това италианско правителство било установило с документи, че е изпратило оправдателната присъда на наказателен съд по отношение на получателя на помощта. Тези обстоятелства показвали, че липсва основание за възстановяване и че с оглед на това е била предоставена цялата информация. Освен това тази финансова корекция по отношение на цялата помощ съществено надвишава евентуалните вреди, които биха могли да последват от действията, вменени на италианските власти.

Жалба, подадена на 21 септември 2014 г. — Hamas/Съвет

(Дело T-702/14)

(2014/C 395/74)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Hamas (Дамаск, Сирия) (представител: L. Glock, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Общия съд:

—

да отмени Решение 2014/483/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 година за актуализиране и изменение на списъка на лицата, групите и образуванията, по отношение на които се прилагат членове 2, 3 и 4 от Обща позиция 2001/931/ОВППС за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, и за отмяна на Решение 2014/72/ОВППС в частта, която се отнася до Hamas (включително „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“),

—

да отмени Регламент за изпълнение (ЕС) № 790/2014 на Съвета от 22 юли 2014 година за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 125/2014 в частта, която се отнася до Hamas (включително „Hamas-Izz al-Din al-Qassem“),

—	да осъди Съвета да заплати всички съдебни разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се основава на осем правни основания, които по същество са идентични или сходни с изложените по дело T-531/11, Hamas/Съветl (1).

---

(1)  ОВ 2012 г., C 126, стр. 18.

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 17 септември 2014 г. — CQ/Парламент

(Дело F-12/13) (1)

((Публична служба - Срочно наети служители - Конферентни устни преводачи (AIC) - Член 90 от УРДС - Психически тормоз - Член 12а от Правилника - Вътрешни правила за консултативната комисия по проблемите на тормоза на работното място и неговото предотвратяване - Поверителност на работата на посочената комисия - Явни грешки в преценката))

(2014/C 395/75)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: CQ (представител: C. Bernard-Glanz, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Dean и Е. Танева)

Предмет

Искане за отмяна на решението на генералния секретар на Европейския парламент, с което се отхвърля оплакването за психически тормоз, подадено от жалбоподателката.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда CQ да понесе направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейския парламент.

---

(1)  ОВ C 108, 13.4.2013 г., стр. 40.

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 1 октомври 2014 г. — DF/Комисия

(Дело F-91/13) (1)

((Публична служба - Възнаграждение - Надбавка за експатриране - Пътни разноски - Командироване на жалбоподателя в държавата на гражданството му - Условие, предвидено в член 4, параграф 1, буква б) от приложение VII от Правилника за длъжностните лица))

(2014/C 395/76)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: DF (представители: L. Levi и A. Blot, avocats)

Ответник:Европейска комисия (представители: първоначално J. Currall и V. Joris, впоследствие J. Currall)

Предмет

Искане за отмяна на решението, с което жалбоподателят е задължен да възстанови надбавката за експатриране и пътните разноски, получени от него по време на командироването му в Германия за периода от 1 септември 2009 г. до 31 август 2012 г. и искане за възстановяване на вече събраните суми, както и изплащане на обезщетение за вреди

Диспозитив

1)	Осъжда Европейската комисия да плати на DF сумата от 1 500 евро като обезщетение за имуществени вреди.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Европейската комисия да понесе направените от нея съдебни разноски и една четвърт от разноските, направени от DF.

4)	Осъжда DF да понесе три четвърти от направените от него съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 367, 14/12/213 г., стр. 40

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 25 септември 2014 г. — Julien-Malvy и др./ЕСВД

(Дело F-100/13) (1)

((Публична служба - Възнаграждение - Служители на ЕСВД с месторабота в трета страна - Решение на органа по назначаването за изменение на списъка на третите страни, в които условията на живот се считат за еквивалентни на обичайните в Съюза - Акт с общо приложение - Допустимост на жалбата - Ежегодно преразглеждане на надбавката за условия на живот - Отмяна))

(2014/C 395/77)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Bruno Julien-Malvy (Токио, Япония) и други (представители: T. Bontinck и A. Guillerme, адвокати)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (представители: S. Marquardt и M. Silva)

Предмет на делото

Искане за отмяна на решението на ЕСВД да спре да отпуска, считано от 1 януари 2014 г., надбавката за условия на живот на длъжностните лица, работещи в Аржентина, Чили, Китай (Хонконг), Япония, Малайзия, Сингапур и Тайван

Диспозитив на решението

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-н Julien-Malvy и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

3)	Европейската служба за външна дейност понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 45, 15.2.2014 г., стр. 46.

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 25 септември 2014 г. — Osorio и др./ЕСВД

(Дело F-101/13) (1)

((Публична служба - Възнаграждение - Служители на ЕСВД с месторабота в трета страна - Решение на органа по назначаването за изменение на списъка на третите страни, в които условията на живот се считат за еквивалентни на обичайните в Съюза - Акт с общо приложение - Допустимост на жалбата - Ежегодно преразглеждане на надбавката за условия на живот - Отмяна))

(2014/C 395/78)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Carla Osorio (Pointe aux Canonniers, Мавриций) и др. (представител: S. Orlandi, avocat)

Ответник: Европейска служба за външна дейност (представители: S. Marquardt и M. Silva)

Предмет на делото

Искане за отмяна на решението на органа по назначаването от 19 декември 2012 г., породило действие на 1 юли 2013 г., да се преустанови изплащането на длъжностните лица на работа в Република Мавриций на надбавката за условия на живот, предвидена в член 10 от приложение X към Правилника за длъжностните лица

Диспозитив на решението

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Г-жа Osorio и другите жалбоподатели, чиито имена са посочени в приложение, понасят направените от тях съдебни разноски.

3)	Европейската служба за външна дейност понася направените от нея съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 367, 14.12.2013 г., стр. 41.

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 17 септември 2014 г. — Wahlström/Frontex

(Дело F-117/13) (1)

((Публична служба - Служители на Frontex - Срочно нает служител - Неподновяване на срочен договор - Процедура по подновяване - Член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права на Европейския съюз - Право на изслушване - Неспазване - Последици за взетото решение))

(2014/C 395/79)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Kari Wahlström (Еспоо, Финландия) (представител: S. A. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз (представители: S. Vuorensola и H. Caniard; D. Waelbroeck и A. Duron, адвокати)

Предмет на делото

Искане за отмяна на решението да не се подновява договорът на жалбоподателя като срочно нает служител вследствие на отмяната на първото решение за неподновяване на договора му от Съда на публичната служба по дело F-87/11

Диспозитив на решението

1)	Отменя решението на изпълнителния директор на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, от 19 февруари 2013 г. да не подновява договора на г-н Wahlström като срочно нает служител.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите — членки на Европейския съюз, да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати разноските на г-н Wahlström.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г., стр. 23.

Решение на Съда на публичната служба (трети състав) от 10 септември 2014 г. —  KE (*1)/ERA

(Дело F-120/13) (1)

((Публична служба - Срочно нает служител - Неподновяване на срочен договор - Служители на агенция - Намаление на броя на служителите - Многогодишна финансова рамка на ERA - Премахване на две длъжности в щатното разписание - Спазване на основните формалности - Право на изслушване - Вътрешни правила - Интерес на службата))

(2014/C 395/80)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: KE (*1) (представител: S. A. Pappas, адвокат)

Ответник: Европейска железопътна агенция (представители: G. Stärkle, B. Wägenbaur, адвокат)

Предмет на делото

Искане за отмяна на решението да не се подновява договорът на жалбоподателя като срочно нает служител

Диспозитив на решението

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Европейската железопътна агенция да понесе направените от нея съдебни разноски и да заплати половината от разноските на  KE (*1).

3)	KE (*1) понася половината от направените от нея съдебни разноски.

---

(*1)  Информацията е заличена или заменена в съответствие с правната рамка относно личните данни и/или поверителността.

(1)  ОВ C 45, 15.2.2014 г., стр. 47

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 18 септември 2014 г. — Marcuccio/Комисия

(Дело F-149/12) (1)

((Публична служба - Инвалидност - Обезщетение за инвалидност - Удръжка, която е направена върху обезщетението за инвалидност))

(2014/C 395/81)

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Luigi Marcuccio (Триказе, Италия) (представител: G. Cipressa, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Berardis-Kayser и G. Gattinara)

Предмет

Искане за отмяна на месечното удържане на сумата от 500 EUR от обезщетенията за инвалидност на жалбоподателя за месеците от април до юни 2012 г.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата частично като явно недопустима и частично като явно неоснователна.

2)	Осъжда г-н Marcuccio да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати съдебните разноски на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 108, 13.4.2013 г., стр. 38.

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 4 септември 2014 г. — Prigent/Комисия

(Дело F-111/13) (1)

((Публична служба - Конкурс на общо основание - Обявления за конкурси на общо основание EPSO/AD/230/12 (AD 5) и EPSO/AD/231/12 (AD 7) - Неизпълнено условие за допускане до конкурс EPSO/AD/231/12 (AD 7), свързано с професионалния опит - Прехвърляне към конкурс EPSO/AD/230/12 (AD 5) - Включване в списъка с резерви по конкурс EPSO/AD/230/12 (AD 5) - Правен интерес - Просрочено подаване на жалба по административен ред - Последователни искания за преразглеждане))

(2014/C 395/82)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Oliver Prigent (Фентанж, Люксембург) (представител: F. Moyse, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: J. Currall и G. Gattinara, адвокати)

Предмет на делото

Искане за отмяна, от една страна, на решението на EPSO да не допусне жалбоподателя до фазата на подбор в конкурс EPSO/AD/231/12 (AD7) и да го прехвърли към конкурс EPSO/AD/230/12 (AD5) и, от друга страна, на решението да го включи в списъка с резерви по посочения по-горе конкурс AD5, както и за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял

Диспозитив на определението

1)	Отхвърля жалбата отчасти като явно недопустима и отчасти като явно неоснователна.

2)	Осъжда г-н Prigent да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Европейската комисия.

---

(1)  ОВ C 31, 1.2.2014 г., стр. 22.

Определение на Съда на публичната служба (трети състав) от 30 септември 2014 г. — Ojamaa/Парламент

(Дело F-37/14) (1)

((Публична служба - Длъжностни лица - Орган по назначаването - Акт с неблагоприятни последици - Явна недопустимост))

(2014/C 395/83)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Priit Ojamaa (Брюксел, Белгия) (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: M. Ecker и N. Chemaï)

Предмет

Искане за отмяна на решението на Парламента да не разреши прехвърлянето за 2013 г. на 16 дни отпуск, неизползвани през 2012 г., след като жалбоподателят бил в продължителен отпуск поради тежко заболяване.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като явно недопустима.

2)	Г-н Ojamaa следва да понесе собствените си съдебни разноски и е осъден да заплати направените от Европейския парламент съдебни разноски.

---

(1)  ОВ C 184, 16.6.2014 г., стр. 47.

Жалба, подадена на 7 август 2014 г. — ZZ/Съвет

(Дело F-77/14)

(2014/C 395/84)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: ZZ (представител: S. Pappas, avocat)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Предмет на производството

Установяване на неприложимостта на член 8 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица, изменен с член 1, точка 67, буква г) от Регламент № 1023/2013, тъй като той установява връзка между предоставянето на предвидените в този член надбавки и положението на експатриран или на пребиваващ в чужда държава, и отмяна на общите разпоредби за изпълнение относно пътните разноски от мястото на работа до мястото на произход, приети от Съвета на 1 януари 2014 г., в които е установена същата връзка.

Искания на жалбоподателя

—

да се установи, че член 1, точка 67, буква г) от Регламент № 1023/2013 трябва по силата на член 277 ДФЕС да бъде оставен без приложение, тъй като той свързва възстановяването на годишните пътни разноски, предвидени в член 7 от приложение VII към Правилника, с положението на експатриран или на пребиваващ в чужда държава;

—	да се отмени член 1 от ОРИ от 1 януари 2014 г., тъй като свързва възстановяването на годишните пътни разноски, предвидени в член 7 от приложение VII към Правилника с положението на експатриран или на пребиваващ в чужда държава;

—	да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

Определение на Съда на публичната служба от 22 септември 2014 г. — Loescher/Съвет

(Дело F-108/13) (1)

(2014/C 395/85)

Език на производството: френски

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

---

(1)  ОВ C 24, 25.1.2014 г.